НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

СУ "СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ"

ИСТОРИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ- КАТЕДРА АРХЕОЛОГИЯ

СБОРНИК В ПАМЕТ НА

АКАДЕМИК Д. П. ДИМИТРОВ

СОФИЯ 2013

Този ПДФ е допълненотавтола (В. Д.)

РЕДАКТОРИ:

Костадин Рабаджиев

Христо Попов

Маргарит Дамянов

Веселка Кацарова

© Национален археологически институт с музей - Българска академия

на науките

ул. "Съборна" .N2 2 София 1000 тел.: (+359 2) 988 24 06 факс: ( + 359 2) 988 24 05 e-mail: naim@naim.bg www.naim.bg

© Софийски университет "Св. Климент Охридски"

Исторически факултет

Катедра Археология

бул. ,Дар Освободител" .N2 15 София 1504 тел.: (+359 2) 930 85 72 e-mail: archeology@clio.uni-sofia.bg www.clio. uni-sofia. bg

Превод на английски език

© Маргарит Дамянов

Предпечат и дизайн НАЙСАН ЕООД

Печат БУЛВЕСТ ПРИНТ АД

ISBN 978-954-9472-22-6

EDITORS:

Kostadin Rabadjiev

Hristo Popov

Margarit Damyanov

Veselka Katsarova

© National Institute of Archaeology with Museum - Bulgarian Academy of Sciences 2 Saboma Str. 1 ООО Sofia, Bulgaria Tel.: (+359 2) 988 24 06 Fax: (+359 2) 988 24 05 e-mail: naim@naim.bg www.naim.bg

© Sofia U niversity "St. Юiment Ohridski" Faculty of History Department of Archaeology 15 Tsar Osvoboditel Blvd. 1504 Sofia, Bulgaria Tel.: (+359 2) 930 85 72 e-mail: archeology@clio.uni-sofia.Ьg www.clio.uni-sofia.bg

English translation © Margarit Damyanov

Prepress and graphic design- NICE AN LTD

Printed Ьу BULVEST PRINT

Съдържание 9

! Златозара Гочева!. Култьт към императора в Августа Траяна .......... ...... .... ........... ....... 510

IZiatozara Gocheval. Оп the Eтperor s cиlt iп Aиgиsta Traiaпa (Sиттаrу) ..................... 514

Manfred Oppermann. Denkrnaler und Kult der N emesis im Ostbalkanraum ..... .... .. ... ..... 515 Манфред Оперман. Паметници и култ на Немезида

в Източно-балканското пространство (резюме) ....... ..... ... ... ............. ..... .. .. ............ .. ...... 531

Венцислав Динчев. Западният сектор на късноантичната

балканска преградна линия ............ ............. .. .... ....... ......... ... ............... ..... .... .. ... ................. 532 Ventsislav Dinchev. The western sector of the Late Aпtiqиe Balkaп Barrier Liпe (Sиттаrу) ... .................. .......... ....... .... ........ ..................... ........... ..... .... 552

Михаил Христов. Към характеристиката на укрепените убежища

в късно античната провинция Мизия Втора ............... ... .... ..... .. ....................................... . 554 Mihail Hristov. Оп the characteristics of fortified refиges iп the proviпce Moesia Sесипdа (Sиттаrу) ......................... .. ........................................................ .............. 559

! Стефка Ангелова!, Иван Бъчваров. Към топографията на късноантичния Дуросторум ............ .. ........................ .. ....... ... ....... 560 !Stefka Angeloval, lvan Bachvarov. Оп the topography of Late Aпtiqиe Dиrostorит (Sиттаrу) ......... ... ............ ... ..................... 568

Елена Пенчева. Керамичен производствен комплекс от VI в. от Дуросторум .......... .. 569 Elena Pencheva. Sixth сепtиrу pottery тапиfасtиriпg сотрlех iп Dиrostorит (Sиттаrу) ........................ ... .............. .......... ....... ........ ... .. ....... ......... ... ... ...... . 577

Дочка Владимирова-Аладжова. Образът на императрицата-

знак за доверие в прехода от Рим към Византия ........................... ................ ....... ..... .... .. . 578 Dochka Vladimirova-Aladzhova. The iтage of the Eтpress -а tokeп oftrиst dиriпg the traпsitioпfroт Rоте to Вуzапtiит (Sиттаrу) ......................... 585

Димитрина Митова-Джонова. Добрият пастир в изкуството, религията

и конкретната историческа обстановка ............................ ........... ........... ........................... 586 Dimitrina Mitova-Dzhonova. The Good Shepherd iп art, religioп, апd specific historic settiпg (Sиттаrу) .. .......... ............. ............ ................ ..... ..................... 597

Alexander Panayotov. А brief note on the circumcised Odomantes in Aristophanes' comedy "The Acharnians" ............ ..... .. ...... ............... .............. .. ....... ..... .... ...... ... ............ ....... 598 Александър Панайотов. Кратка бележка за обрязаните одоманти

в комедията "Ахарняни" на Аристофан (резюме) ..... .. .... ....... ..... .. ......... ......... ... ......... ... 601

Чавдар Кирилов. Наблюдения върху хронологията и характера

на късноантичното и средновековно селище в м. "Калето"

край с. Нова Черна, общ. Тутракан, обл. Силистра ... ........ .............................. ............. .. . 602 Chavdar Кirilov. Observatioпs оп the chroпology апd the character of the Late Aпtiqиe апd Medieval settleтeпt iп Kaleto locality at the village of Nova Cherna, Тиtrасап Mипicipality, district of Silistra (Sиттаrу) ... .. .... 615

Сборник в памет на академик Д. П. Димитров. София, 2013, 532- 553

ЗАПАДНИЯТ СЕКТОР НА КЪСНОАНТИЧНАТА

БАЛКАНСКА ПРЕГРАДНА ЛИНИЯ

Венцислав Динчев

Късноантичната преградна линия в източ­

ната част на Стара планина е позната предим­

но под името ,,Източно-балканска преградна

линия". За краткост, а също и поради факта, че

в Балкана, т. е. в Стара планина (Haemus) дру­га подобна няма, тук ще я наричам ,,Балканска

преградна линия". Това е най-внушителното

фортификационно творение в диешиите бъл­

гарски земи до модерните времена, резултат

на едно от най-мащабните фортификационни

начинания в историята на Римската и Ранно­

византийската империя. С изкточение обаче

на едно съобщение за най-важния И компо­

нент - комплексът на Хемските порти, дости­

гналите до нас извори не съдържат сведения

за нея. Името ,,Хемски порти" е споменато в

един от запазените фрагменти на съчинени­

ето But;avtшкa на Malchus: ... хбЛ<ш; 'IOU

Aij..tou ... (Мalch., fr. 15)1. Предвид доминаци­

ята все още на латинския език в имперската

администрация през V в., официалното назва­ние би следвало да е Haemus thores.

За пръв път останките на Балканската

преградна линия са описани от Х. и К. Шкор­

пил в края на XlX в. (Шкорпил, Шкорпил

1892, 36-41, 47-58). Близо 40 години по-късно К. Шкорпил отново обнародва информацията

от предходните си теренни набmодения, обо­

гатена с нови факти и с доста графични илюс­

трации - предимно скицирани планове на кре­

пости по протежение на преградната линия

(Skorpil1930, 199-200, 204-223). Тя започва от голямата крепост до морския бряг под днеш­

ния гр. Обзор и по течението нар. Двойница

се отправя на запад . Проследява се по десния

(южния) речен бряг. Пресича последователно

ияколко притока и след 26-27 км достига до

По-подробен коментар на извора виж при Динчев и др .. 2007, 118.

югоизточния край на землището наднешиото

с. Голица. До тук, т. е. в източния и централния

си сектор преградата е непрекъсната, като на

места е със солиден градеж, а в други, според

Шкорпил- със землен вал и ров. По трасето И

или в близост до него са установени останки­

те на ияколко крепости и на доста единични

кули. Регистрирани са и странични прегради

(пак там, 204-217; тук - обр. 1). В югоизточ­ния край на зеl\lmището на с. Голица, над левия

бряг нар. Двойница лежат останките нат. нар.

Адама бурун градище. Тази крепост "се на­

мира на север от преградната линия, но ияма

съмнение, че ... принадлежи към нея" (пак там, 218; тук - обр. 1). Оттук, т. е. в западния сек­

тор трасето на преградата ,,мъчно може да се

определи", но се предполага, че е пресичало

реката и че е следвало левия И бряг (пак там,

218). След десетина километра в западна по­сока се достига до ориентираната север-юг

седловина ,,Гермето", която е най-високият

пункт между Камчийския и Еминския дял на

Източна Стара планина и вододел между при­

тоците нар. Двойница ир. Камчия. На тази

седловина, явяваща се днес граница между

землищата на с. Голица и с. Булаир (преди Бе­

либе), се намират останките от най-мощния

фортификационен комплекс на отбранител­

ната линия (о бр. 2). Предполага се, че било­то на Камчийския планински дял между този

комплекс и течението на р. EлelllliИЦa (десен

приток на р. Камчия) е било "естествена пре­

градна стена, само в западния си край снабдена

с изкуствени ... постройки" - т. нар. Нмазлареко

кале и герме в западния край на землището на

с. Булаир. С 1ЯХ завършва преградната линия.

Общата И дължина възлиза на "43 км" (пак там, 222-223; тук - обр. 1).

Идентификацията наН aemus thoгes с ком­плекса в м. Гермето между с. Голица и с. Бу-

Западният сектор на Късноантичната балканска преградна линия 533

лаир, определянето на този комплекс като със­

тавен на Балканската преrрадна линия и като

важен пункт на пътя от Mшcianopolis за Anhi­alus, и първото описание на неговите остан­ки дължим все на братя Шкорпил (Шкорпил,

Шкорпил 1892, 49-51; Skorpil 1930, 218-222, обр. 215; Динчев и др. 2007, 10-12, 15, обр. 2). Те обаче не са правили разкопки и не се ангажират с основни негови характеристикп

като прецизиране на хронологията му напри­

мер. Същевременно, видът на останките по

време на тяхното посещение, макар и преди

повече от век, не се е различавал съществено

от днешния им вид - под дебел насип с де­

струкции. Поради това днес много от техните

данни, твърдения и предположения подлежат

на коригиране.

Дълго време изследователите след Шкор­

пил не проявяват особен интерес към Бал­

канската преrрадна линия като цяло или към

някои от основните И компоненти в частност

(Динчев и др. 2007, 12, 127, и цит. там пуб­ликации). Първите разкопки в комплекса на

Хемските порти се осъществиха през 2005 г.

Тогава работихме основно в очертанията на

централната му крепост. Резултатите вече са

публикувани подобаващо (Динчев и др. 2007). През 2007 г. разкопките в м. Гермето бяха под­новени. Тогава, освен останки на централна­

та крепост, изследвахме една от междинните

кули по преrрадната стена, както и един обект

вън (западно) от крепостта. Последните засе­

га проучвания са от 2009 г. За разлика от пре­дходните, те вкmочваха само теренни обхож­

дания, но определено разшириха познанията

ни за контекста на комплекса на Хемските

порти и за западния сектор на Балканската

преrрадна линия изобщо2 •

Настоящата статия е нов опит за обща ха­

рактеристика на комплекса на Хемските пор­

ти и на западния сектор на Балканската пре­

rрадна линия с акцент върху резултатите от

проучванията през 2007 и 2009 г.

В централната крепост на комплекса на

Хемските порти бе установен пласт от IV в. сл. Хр., предшестващ нейното изrраждане.

Следите от пожар в него и отсъствието на со-

2 В проучванията през 2007 и 2009 г. взеха участие още

Христо Кузов (научен ссътрудник в РИМ Варна) , Алек­сандър Манев (докторант в НАИМ-БАН) и Евгения Ива­

нова (магистър по археология). Резултатите са отразени в предварителни съобщения (Динчев 2008; Динчев 2010) .

лидни останки свидетелстват за съоръжения

с нетрайна конструкция (Динчев и др. 2007, 19-20). С оглед на интерпретацията му ин­терес предизвиква сведението на Ammianus Marcellinus, че след сражението с готите при Mшcianopolis в 377 г. римските войски успели да затворят "с високи насипи ( aggerum oblectu celsorum) ... теснините на Хемус (Н aemimon­tanas angustias)" (Amm. Marcell., ХХХ, 8, 1). Изглежда бунтът и походът на Аларих към

Constantinopolis в 395 г. са събитията, които

имат отношение към следите от пожар в този

пласт (Динчев и др . 2007, 111-112).

Следващият регистриран период е свър­

зан с изrраждането и първоначалното функ­

циониране на солидно rрадения преrраден

комплекс. Общата му дължина е около 2 км. В план централната му крепост е правилен, но

не равностранен осмоъгълник (обр. 2). Дебе­лината на крепостните куртини е 2,65 м, а об­щата им дължина е почти 400 м. Защитената площ без кулите, е почти 1,2 ha (Динчев и др .

2007, 21, 23-24; 'I)'K - обр. 3).

Планът на централната крепост на ком­

плекса на Хемските порти е без прецеден­

ти сред стотиците и дори хилядите известни

днес римски и ранновизантийски крепости.

Правилният осмоъгълен план, СИ'I)'Иран симе­

трично спрямо трасето на преrрадните стени

и спрямо трасето на античния път (обр. 3), е израз не само на тактически защитни съобра­

жения, но и на стремеж към постигане на реп­

резентативен ефект.

В западния ъгъл на централната кре­

пост разкрихме през 2005 и 2007 г. останки

на голяма кула с 5-ъгълен план и е установе­

но безспорно, че това всъщност е кула-порта

(Динчев и др. 2007, 20-21 ; Динчев 2008, 440-441). Съгласно цитираното по-горе сведение на Malchus за Хемските порти, това уникално

съоръжение би следвало да е ,,западната порта

на Хемус". Външната И широчина е към 17,50 м, а максималната И издаденост - 13 ,50 м. Де­

белината на стените достига 3,15 м. Външно челните стени са дълги по 10,35 м, а странич­ните - по 8,60 м. Челният ъгъл е почти 120° (обр. 4). Кулата има два входа, си'I)'ирани по

различен начин. Докато вътрешният вход е по

нейната ос, то външният вход е с ексцентрич­

но разположение - в северната И челна стена.

Страниците им са с Г-образна конфигурация.

• N •цонево Гроздьо во

f

Обр.l Карта

с Източно­

Балканската

преградна линия

и комплексът на

Хемските порти

/ Мрежичка.

~ .Топчийска в м lf ll

• Добра поляна ~

• Подгорец •

•

,_солидна преграда

"""'- преграда с ров и вал , , _ без непрекъсната

преграда

•t•t• - късноантични крепости

• - съвременно село е - съвременен град

•

Рудина • /

а. Доброванско

---~ герме

• Синирид

• •просеник

р. ХанджийсJ<а

тапsiо Cazalet о

Бата•

•

а. Бърдарева

• Голица • Адамаборун

• Козичина

? .,. • = · ,р

Градище

Дюлински,k Гпроход

•

Солник •

• Старо Оряхово

• Детелина

ч

Рудник • • е

р

.Господинова Горица •

н

о

м

о

е Горица •

ll .lJ 1 Малката капия • • q ---------

}[ lt }f

. ~ Порои

- Голямата капия •

о 1

Е мона • Е м

и

• н "...... ____ u ________ ~ Н. е

534

Западният сектор на Късноантичната балканска преградна линия 5З5

Предната им широчина е поЗ м, а вътрешната ­

по З,70 м. И двата входа са имали двукрили

дървени врати. Във входните пространства

има частично запазени настилки с ruючести

камъни и фрагменти строителна керамика

(обр. 5). Дългите страници на вътрешния вход са заблудили братя Шкорпил да допуснат тук

,,яки четиристенни кули" (Шкорпил, Шкорпил

1982, 50; Skorpil 19ЗО, 221). Всъщност вход­ните страници вюпочват долните части от две

масивни стълбища, чрез които се е достигало

до rорните еJЖи на кулата ( обр. 4). Изслед­вани са останките от северното стълбище.

Широчината му е 1,60 м. Конструкцията във високата му южна част е била олекотена чрез

широка ниша. В ниската му северна част са

запазени няколко стъпала. Височината и ши­

рочината им е средно по 0,25 м (обр . 6).

Планът на западната кула-порта по всяка

вероятност е възпроизведен и в източния край

на централната крепост, т. е. там може да се

допусне аналогична кула-порта (обр. 2, З).

Петоъгълните в план кули с издаден ръб

са отличителна новост в ранновизантийското

фортификационно дело, като почти всички из­

вестни, сигурно датирани такива са изградени

след средата на V в. (Динчев и др. 2007, 112-114, 121, обр. 69/a-k) В сравнение с тях пред­ставената тук кула (кула-порта) има някои

съществени отлики, вкл. значителния ъгъл на

издадения си ръб ( обр. 4 ). Другата известна кула с подобни характеристики е единстве­

ната петоъгълна в план кула на Теодосиевата

стена на Constantinopolis (Meyer-Plath, Sch­neider, 194З , З1 , 71-72, Taf. 1, 12/а, 25; Динчев и др. 2007, 114-115, 121, обр. 69/1).

Изследваните кули в юrозападния, юж­

ния и северния ъгъл на централната крепост

на комплекса на Хемските порти са кръгли в

план, но не са еднакви. Вътрешният диаметър

на юrозападната кула е 6,60 м, на северната -6,80 м, а на южната - около 7,10 м. Дебелината на стените на южната и на северната кула е по

З ,25 м, докато дебелината на стената на юrо­

западната кула е 2,20 м. Налице са особености и при оформлението на входните коридори,

дължащи се отчасти на различното ситупра­

не на тези кули спрямо съседните куртини.

Няма прекъсване на субструкцията при вход­

ните пространства. Сондажите пред (вън от)

северната и южната кула на централната кре-

пост показаха, че връзките на крепостта със

съседните преградни стени са конструктивни

и доказаха синхронното им строителство. Де­

белината на преградните стени тук е по З,25

м, т. е. колкото на стените на посочените кули

(Динчев и др. 2007,21-22, ЗО, З8-51, 58, обр. З ,

15-З4, 46; виж тук обр. З).

Градежът на централната крепост и съ­

седните участъци на преградните стени е с ка­

мъни, тухли и хоросан. Осреднените размери

на полуобработените камъни в лицевите зида­

ри са приблизително 0,40 х 0,20 х 0,20 м ( обр. 6). В ъглите и в цоклите са използвани по-ед­ри и по-добре обработени каменни блокове.

Тухлите са от няколко близки квадратни фор­

мата. В разкритите останки тухли са използ­

вани при ъглите, при входните страници и в

локални, ограничени по площ изравнителни

редове (Динчев и др. 2007, 22-2З, З2-51, обр.

5, 7-9, 11-14, 16, 21, 25, 29, ЗО, З2-З4). В раз­

критите останки няма запазени тухлени редо­

ве от opus mixtum, но от деструкциите може да се допусне, че във височина градежът е бил

с тази техника. Кулите са имали солидни дър­

вени покриви, покрити с керемиди (tegulae и imbrices).

Останките в центъра на крепостта, пред­

полагани от Шкорпил като "самостоятелна

кула" (Skorpil 19ЗО , 221), са всъщност от rо­ляма сграда или сгради, синхронна/и с кре­

постта. Тук разкрихме части от две успоредни

стени на около З м една от друга. Ориентаци­

ята им съвпада с тази на крепостта (обр. З).

Градежът им е без хоросан, но е стабилен, с

полуобработени камъни. Подът между тях е

наетлаи с каменни плочи (Динчев и др. 2007, 24-25, 55-58, обр. 40-46). Функциите на тази сграда или сгради (казарма/и? ; praetorium ?) са били в съответствие с военния характер на

самата крепост.

Културният пласт от първия период във

функционирането на крепостта е сравнител­

но тънък и беден откъм материали (Динчев и

др. 2007, 25-26, 81-8З). Битовата керамика е представена с няколко типа амфори и кухнен­

ски съдове. Няма луксозна трапезна керамика

(пак там, 89-98). Пластът съдържа въглени и обrорели деструкции. Видът и съставът му не

свидетелстват за интензивно обитаване.

Интересни резултати предостави проуч­

ването през 2007 г. на първата кула по прегра-

536

?

'-" ~

'; и> .... ,::;

\ о 50 100 200m

~ трасе на \ - преградната стена \ местоположение

А - на южната крепост на комплекса

1-макадам

Венцислав Динчев

Обр. 2 Топографска карта с централната

част на комплекса

на Хемските порти

----360

350~

Западният сектор наК ъсноантичната балканска преградна линия

Обр. 3 Реконструиран план на централната крепост ("Хармана")

на преградния комплекс

на Хемските порти

о 10

Обр. 4 План на

западната кула-порта

50m

на централната крепост на

комплекса на Хемските порти

1-суnерструкция

1- банкет, субструкция

11 11

.-- ...J I

1 L..-~======:::;---

1 1~

11

о 5 JOm

537

N

1

1 -сграда/сгради от nървата nоловина на V в.;

2- сграда от VI в .

538 Венцислав Динчев

Обр. 5 Останки от входовете на западната кула-порта на централната крепост

на комплекса на Хемските порти

Западният сектор на Късноантичната балканска преградна линия 539

дата южно от цен1ралната крепост (Динчев

2008, 442-443). Тя е на около 63,50 м от юж­ната кула на последната ( обр. 2). Издава се ед­накво от двете страни на преградата, но в план

не е квадрат "със страна 8 м" (Skorpil 1930, 221), а е с форма на разтегнат 6-ъгълник. С оmед на реалиите в ранновизантийското фор­

тификационно строителство, тя изглежда като

съчетание от две еднакви по размери, сре­

щуположни 5-ъгълни кули с общо вътреш­

но прос1ранство ( обр. 7). Външните размери на двойната кула са 22,20 (запад-изток) х 9,20 м. Вътрешното И правоъгълно пространство

е 10,40 (запад-изток) х 6,00 м. Дебелината на страничните стени е по 1,60 м. Челните ъгли са по около 90°. Външната (източната) чел­на част е с плътен блокаж. В срещуположна­

та (западната) част има масивен, 5-ъгълен пи­

лон, около който спираловидно се развива зи­

дано стълбище с междинна площадка за вто­

рия етаж. Входът на кулата е във вътрешния

участък на северната И стена, близо до долния

край на стълбището (обр. 7, 8). Връзките с преградната стена са конс1руктивни. Дебе­

лината на преградата северно от кулата е към

3,15 м. Останките в този сектор на комплекса са в сравнително добро състояние. Супер­

струкциите са запазени на места над 3 м. Гра­дежът е в opus mixtum, с 3-редов тухлен пояс. Страниците на входа на кулата са зидани с

тухли над каменните им цокли. Повече тухли

са използвани и в долната част на вътрешния

(западния) участък от северна стена (обр. 8), както и в пилона за стълбището. Камъните в

лицевите зидарии са полуобработени и редени

под линия (о бр. 8, 9). Основите са с банкети. По-тясната предна част на входа е рамкирана

отгоре с големи каменни блокове. Височината

от банкета до рамката е 2,30 м. По-широката задна част на входа изглежда е завършвала с

тухлен свод ( обр. 8) и е била още по-висока. Долната част на стълбището е запазена изця­

ло. Тя има 9 стъпала с обща височина към 1,70 м. От горната част на зиданото стълбище са

запазени 4 стъпала (о бр. 7, 9). Ако тя е има­ла същата височина, то подът на втория етаж

ще е бил на около 3,40 м над нивото на банке­тите. Кулата е имала солиден дървен покрив,

покрит с керемиди (tegulae и imbrices). До под е проучена северозападната част от вътреш­

ността И. Подовото ниво от началния период

на функционирането И е с трамбована глина.

Покриващият го пласт е тънък, с малко мате­

риали (обр. 8).

По план и ус1ройство представената

двойна кула (обр. 7-9) е без аналогии сред всичко известно от римската и ранновизан­

тийската фортификация. Известна формална

прилика по отношение на плана може да се

открие при някои късноримски наблюдателни

кули по Рейнската имперска граница, които

са с: "curious rectangular Ьlockhouses with а pair of apsidal ends" (Jonson 1983, 163-164, fig. 65); "un vaste hangar rectangulaire, prolonge par deux tours semi-circulaires" (Brulet 2006, 165, fig. 156/3-5). Все пак те са от друг тип и с дру­го предназначение.

Разкопките предоставиха надеждни дан­

ни за датата на строителството на комплекса

на Хемските порти - в края на IV или в нача­лото на V в. (Динчев и др. 2007, 115-116; Дин­чев 2008, 441, 443). Предвид политическата дестабилизация на Балканите при управлени­

ето на Аркадий (395-408) може да се приеме,

че строителството е осъществено в началните

години на управлението на Теодосий 11 ( 408-450). Комплексът на Хемските порти вероят­но е с1роен заедно с останалите участъци на

Балканската преградна линия (обр. 1). Нейни­ят стратегически замисъл е ясен- защитата на

преките коридори от Долния Дунав към сто­

лицата Constantinopolis. В 412-413 г. , съгласно

доминиращото мнение, Constantinopolis по­лучава най-дългите и най-мощните крепост­

ни стени в многовековното си съществуване

(напр.: Кrischen 1938, 1; Meyer-Plath, Schneidet· 1943, 2, 23; Lawrence 1983, 180; Мango 1985, 46; Foss, Winfield 1986, 42, 52; Gregory 1992, 242). Мисля, че синхронното или непосред­

ствено близкото по време изпълнение на тези

две строителни начинания не е случайно и че

те са част от обща защитна програма.

Фортификационни прегради (claustra или clausurae, ota'tвtxiщю:ra или кЛ.вtcroupat)

са строени и използвани често през късна­

та античност. Една от областите с най-зна­

чителна концентрация на такива е Източна

Стара планина - както по, така и встрани от

Балканската преградна линия (напр.: Skorpil 1930; Skorpil 1931; Лисицов, Марков 1981; Рашев 1982, 10-15; Лисицов 1993, 38-46; Момчилов 1999, 23-70; тук - обр. 1, 10/1). Засега обаче хронологията им не е уточне-

540

Обр. 6 Долният край на

северното стълбище за

западната кула-порта на

централната крепост и

вътрешното лицето на

прилежащата куртина

Венцислав Динчев

стерилен

Cl ·-0 . -CI- . ----;;-~- . - . -

о v С7 о о f: терен Q А ()

... о 0#:: Dt

о о о ~

t1 о .. ll ~ . С> с. "' о С! о r> n о ll о ~/ 1 Q ь"' ~ о <1 а о о'~< ~ 4 /УС> ' ~ ._о _о_о_ . : _о - 0

· -1:. _<~ -~ · -

0

-0

. ~ «. _ о 1 2m

стълбище

о

Западният сектор на Късноантичната балканска преградна линия

N~

)

/ /

1 5m

1

_j

Обр. 7 План на първата кула по

преградата южно от

централната крепост

г;:=

11

11

11

11

11

11

11

11

11

11

11

[ - банкет, субструкция

1- суперструкция

541

542 Венцислав Динчев

N

1 ~ Обр. 8 Изглед на вътрешните лица на стените

и стратиграфски разрез на пласта

във входа на първата кула по преградата

южно от централната крепост t t В А

G

!

C:=J · камък

-- тухла

-хоросан

х : -хоросан (деструкции)

•• :·· - въглени и/или пепел

'""' -глина

О - горно ниво @ - долно ниво

О 2m

на. Това е валидно и за преградата на пре­

дела на важния проход Succi, на границата между диоцезите Thracia и Dacia (Митова­Джонова 1994, 77-86; Динчев 2006, 37; тук­обр. 1 0/2)3

. Значителна е концентрацията

на прегради и в Юлианските Алпи- т. нар.

Claustra Alpium Juliarum ( обр. 10/3, 11 ). Те са отразени в някои извори, вкл. в Notitia Digni­tatum - като основна част на "Tractus Italiae circa Alpes", а останките им днес са отчасти изследвани. Тяхното изграждане се отнася

към последната четвърт на IV и началото на V в. (Johnson 1983, 215-221; Napoli 1997,23, 56-58, 95-96, 11 О, 120-123, 260-286; Girardi-Jurkic 2009, 119-122; цит. там извори и публикации). В началото на V в. са изградени и най-важни­те късноантични прегради в Гърция- т. нар .

Hexamilion при Коринтския провлак (Gregory 1993,6, 40,43-44,74, 80, 114-115, 141-144; виж и Clement 1975; тук- обр. 10/4, 12) и тези при Термопилите (Cherf 1992; виж и: Crow 1986, 727; Gregory 1992, 243-244; Strassle 2003, 139-146; тук - обр. 1 0/5). Към подобна начална дата насочват и сведенията в извори­

те за късноантичната преграда на Галипол-

3 Изследваната в прохода Траянови врата крепост "Маркова механа" е от VI в. , но тя не е непосредствено свързана с

преградния комплекс тук (Митова-Джонова 1994, 78, 86, 96; Динчев 2006, 37-38).

1

о

в

!

2m

ския полуостров в провинция Europa (Croke 1982, 61-62; Gregory 1992, 243; Greatrex 1995, 125; цит. там извори), чието археологическо изследване е все още в начална фаза (напр.

Crow 1995, 123-124; тук- обр. 10/6). Следо­вателно, появата на комплекса на Хемските

порти и, вероятно, на цялата Балканска пре­

градна линия е в съответствие с имперската

защитна стратегия и практика на Балканите и

съседните територии в началото на V в. Поя­вата на изредените по-горе фортификационни

прегради, в и по невралгични пунктове и на­

правления във вътрешността на полуострова,

е ясно указание, че по това време многоброй­

ните крепости по Дунавския limes вече не се преценяват като достатъчно надеждна защита

срещу варварските нападения от север.

Комплексът на Хемските порти, а вероят­

но и останалите съоръжения на Балканска­

та преградна линия са с близо век по-ран­

ни от Анастасиевата (или още Дългата)

стена, която защитава близкия хинтерланд на

Constantinopolis и която бележи кулминацията в развитието на укрепените прегради в Рим­

ската и Ранновизантийската империя изобщо

(Crow 1995; Napoli 1997, 379-389; Crow, Ricci 1997, 235-253; виж цит. там публикации; тук­обр. 10/7, 13). С оглед на ситуирането надвете

Западният сектор на Късноантичната балканска преградна линия

Обр. 9 Останки от първата кула по преградата южно от централната крепост на комплекса на Хемските порти

543

544

о 100

Венцислав Динчев

Обр. 10 Карта с големите, солидно градени преградни линии от късната античност

на Балканския полуостров

~ о • ~

• ~ ~ о

о о'~ аО() •

•/" c!?<::.D(\ о

D о

500km

о - късноантичен град 0 - имперска столица

.r- късноантична преградна стена със солиден градеж

\ - трасе на основен късноантичен път

О -Източно-балканската преградна линия

8 - преградата на прохода Succi ~ - Claustra Alpium Juliarum

9 - преградата на Коринтския провлак ~ - преградата при Термопилите

~ - преградата на Галиполския полуостров tJ - Анастасиевата преградна линия в провинция Europa

~- район с голяма концентрация на преградни съоръжения

Забележка: О,~и" са главните преградни линии в съответните райони .

Западният сектор на Късноантичната балканска преградна линия 545

преградни линии (о бр. 10) може да се допусне,

че изграждането на Анастасиевата е станало

наложително, когато защитата на Балканската

вече не е била достатъчно ефективна.

Разглеждан отделно, комплексът на Хем­

ските порти не се нарежда сред големите по

дължина римски и ранновизантийски прегра­

ди. Ако се изхожда обаче от съотношението

"фортификационна мощ (брой, вид и градеж

на фортификационните съоръжения) към еди­

ница линейна дължина (в случая около 2 км)",

то комплексът на Хемските порти ияма равен

сред известните римски и ранновизантийски

прегради, вкл. в сравнение с който и да е съ­

измерим като дължина сектор на най-прочу­

тите от тях. Така например дългата над 100 км Хадрианова стена в Britannia има по една кула на 500 м, по един ,,milecastle" (с площ под 0,04 ha) на римска миля и по една голя­ма крепост (с площ средно от 2 ha) на десе­тина километра (Breeze, Dobson 2000, 16-87; виж и: Napoli 1997, 135-147; Woodside, Crow 1999, 13-22, 34-51). Claustra Alpium Juliarum, които прикриват достъпа от североизток към

Апенинекия полуостров (обр. 10/3), включват над двадесет обособени прегради с дължина

от 0,2 до 10 км. Дебелината на стените им е от 1,10 до 1,80 м. Кулите тук са сравнително редки съоръжения. Още по-малко са извест­

ните крепости, свързани непосредствено с

тези прегради - три незначителни укрепле­

ния и само една по-значителна крепост - тази

при Нrusica, с площ около 1,2-1,3 ha (напр. Napoli 1997, 260-286; тук- обр. 11). Късноан­тичната преграда при Коринтския провлак -т. нар. Hexamilion (обр. 10/4) е най-голямата в Гърция. Дължината И е около 7,5 км и има към 50 единични, четириъгълни в план кули

и една установена крепост. Повечето единич­

ни кули са със сравнително малки размери и

тънки стени. Крепостта е с площ около 2, 7 ha (Gregory 1993,27-140, 153-155, figs ; тук - обр.

12). При Анастасиевата стена, чиято дължина

е около 56 км (обр . 1017), все още не са лока­лизирани всички единични кули и крепости.

Отстоянието на установените единични кули

обикновено е над 100 м. За общия им брой се предполага, че е около 340 (Crow, Ricci 1997, 246-249). Досега са установени крепостите в северния сектор на Анастасиевата стена. Те

са при входовете в преградата и са малки по

площ (по около 0,2 ha). Разположени са сред-

но на 3,5 км една от друга (Crow 1995, 111, 115-118; Napoli 1997, 383-386; Crow, Ricci 1997, 238, 250-252; цит. там по-ранни публи­кации; тук - обр. 13). Ще припомня, че при

дължина около 2 км комплексът на Хемските порти има 3 крепости (една голяма - централ­

ната, и две малки), преградни стени с дебели­

на над 3 ми поне 16 мощни междинни кули по преградите. В по-достъпната централна част

на комплекса ( обр. 2), където са почти всич­ки установени междинни кули, разстоянието

между тях не надхвърля 60-65 м. Вече бе посочено, че комплексът на Хем­

ските порти прегражда трасето на пътя Mar­cianopolis - A nchialus и защитава достъпа по него на юг от Стара планина (Haemus). По време на строителството на преградния ком­

плекс това е основният път за пресичането

на Стара планина, респ. - за придвижване­

то от Долния Дунав към Constantinopolis. В интересуващия ни участък пътят е слизал от

север към средното течение нар. Двойница и

е завивал на запад, в посока към вододелната

седловина, на която е издигнат комплекса на

Хемските порти (Шкорпил, Шкорпил 1892, 44-47; Besevliev 1969, 486-488; Горова 1978, 18-19; Schreiner 1986, 35; тук - обр. 14). В края на XIX в. "пътят с ширина 6,0 м" личал ,,много добре" в една местност на около 2,5 км източно от комплекса (Шкорпил, Шкорпил

1892, 46; тук - обр. 14/Ь). През 2005 г. доби­

хме представа за трасето на пътя в района, но

не попаднахме на запазен негов участък (Дин­

чев и др. 2007, 28-29). Повече шанс имахме през 2009 r., когато документирахме разрез на пътя на около 4,5 км източно от комплекса, т.е.

непосредствено на запад от днешното с. Го­

лица (Динчев 2010, 645-646; тук - обр. 14/с).

Широчината на каменната му настилка е 7,00 м. Камъните са ломени, с местен произход.

Положени са направо върху здравата почва.

С по-големи, вертикално побити камъни са

оформени бордюрните линии и осевата линия

на пътя. Последната е точно по средата, т. е. на

по 3,50 м от бордюрите ( обр. 15). През 2009 г. посетихме споменатото по­

горе "Адама борун градище", както и един друг късноантичен укрепен обект с по-скром­

ни размери - "Градището", намиращ се над

срещуположния, десния бряг на р. Двойница,

на около 0,75 км на запад-югозапад от него (Динчев 2010, 644, 646, обр. 1; rук - обр. 1).

546

о 50 100 200m ~--~----J_--------~

Преградата и крепостта при Нrusica

(after Napoli 1997, 281 , fig. 189, и цит. там публикация)

N

r

} Barrier Wall

• Forts

о

8 О Watchtower Fortlet

о

\

5

Венцислав Динчев

(

CLAUSTRA ALPIUM

IULJARUM

15 30km ___...r Road

8 City L_ __ L_ ____ ~----------~

(after Johnson 1983, 217, fig . 82)

EMONA

NADLESКI НRIB •

•

Обр. 11 Claustra Alpium Iuliarum и крепостта при Hrusica

N

~

Западният сектор наК ъсноантичната балканска преградна линия 547

N

1

о 2kш

Обр. 12 Преградата на Коринтския провлак (т. нар . Hexamilion) в началото на V в. (after Gregory 1993, figs 2 and 8)

Братя Шкорпил не познаваг "Градището". В

по-късната публикация наК. Шкорпил напри­

мер редът на описание е от изток на запад,

като поеледиага представена крепост преди

комплекса на Хемските порти ет. нар. Адама

борун градище. Поради това се предполага, че

между тази крепост и комплекса на Хемските

порти преградната линия е следвала левия ре­

чен бряг (Skorpil1930, 218; Динчев и др. 2007, 122, обр. 70). Разположението на "Градището" и наблюденията ни в околността (Динчев 2010, 645-646) обаче налагат отхвърлянето на това предположение. Днес определено може да се

твърди, че отбранителиага линия между райо­

на нат. нар. Адама борун градище и "Градище­

то", от една страна, и преградния комплекс на

Хемските порти, от друга страна, не е по поле­

гатите слонове откъм левия бряг, а по стръмни­

те възвишения над десния бряг нар. Двойница

( обр. 1 ). Друг е въпросът дали отбранителната линия в този участък с дължина около 1 О км е била подсигурена чрез непрекъсната преграда,

както допуска Шкорпил, или само чрез отдел­

ни наблюдателни и охранителни пунктове на

известно разстояние един от друг. Нашите све­

дения са в подкрепа на втората възможност4 .

4 Над десiШя бряг нар. ДвойiШца, на около 1,35 км на изток­югоизток от т.нар. Адама борун градище и на около 2 км на

По подобен начин е бил подсигурен и последни­

ят участък от отбранителната линия с дължина

около 5,5 км между комплекса на Хемските пор­ти и фортификационния комплекс "Ниазлар"

над р. Елешница ( обр. 1 ). В случая сведенията ни са в унисон с мнението на Шкорпил (Skorpil 1930, 223). Ситуирането на комплекса на Хем­ските порти между два значителни участъка на

отбранителната линия без непрекъсната пре­

града е причина за оригиналната концепция за

двустранна защита- навън и навътре (в случая -на изток и на запад), реализирана при този ком­

плекс (обр. 2, 3). Все пак на защитата откъм външната (източната) му страна е отделено по­

вече внимание. Това личи добре от устройство­

то на изследваната двойна кула по преградата

южно от централната му крепост (обр. 2, 7).

Формално отсъствието на непрекъсната

преграда източно от комплекса на Хемските

изток-североизток от "Градището" се намира друг късноан­

тичен укрепен обект, описан от Illкорпил като "Бялото гради­

ще" (Skorpil1930, 214-215). Наскоро същият обект е посетен от колеги, които го назовават с друго име (Михайлов, Кръстев

2009, 786). Той е свързан с Източно-балканската преградна

лиiШя. Преди век последната тук е била запазена в добро със­

тояние и е била проследима на 0,4-0,5 км в посока на запад от "Бялото градище" (Skorpil 1930, 215-217). Това всъщност е крайният сигурно установен участък на непрекъснатата пре­

града преди комплекса на Хемските порти ( обр. 1 ).

548

.. .. Sea of Marmara

о

Венцислав Динчев

10

Black Sea Кага Deniz

20km

Обр. 13 Дългата (Анастасиевата) стена в провинция Europa

(after Crow, Ricci 1997, 238, 250, figs 2 and 9)

N-------

' ' : ~-- ~ :

~-·J ;- - - - --- -- --- - - - -==:·_-~ __ j •; ~~-) ~-~

о 10 50 m ~----~----------------------~

N

t

Западният сектор наК ъсноантичната балканска преградна линия 549

и късноантичния път

Обр. 14 Трасето на антиуния късноантиуния път Mшcianopolis - Anchialus в ууастъка между

комплекса на Хемските порти

и днешното с . Голица

а - централната крепост на

комплекса на Хемските порти

Ь- видимият в края на XIX в . пъ тен ууастък

с - установеният пъ тен ууастък през 2009 г.

порти би могло да се тълкува като указание за

непринадлежността му към Балканската пре­

градна линия, респ. -за по-малката дължина

на последната. С оглед на терена на Източна

Стара планина и изискванията на военната

стратегия обаче е очевидно, че преградата по

долното и средното течение нар . Двойница се

обезмисля без комплекса на Хемските порти и

обратно. Макар и в по-малка степен, това съо­

бражение е валидно и за споменатия комплекс

"Ниазлар" над р. Елешница, определен с ос­

нование от Шкорпил за краен пункт на Бал­

канската преградна линия ( обр. 1 ).

Резултатите от разкопките позволяват да

се допусне, че събитията, във връзка с които

Malchus споменава Хемските порти- борбата

с остготите през 70-те и 80-те години на V в., имат отношение към края на първия период

във функционирането на централната крепост

и на целия комплекс изобщо . Този край е бе­

лязан от пожар (Динчев и др . 2007, 26, 119).

С втория период на комплекса се свърз­

ва едно стесняване на входния коридор на

югозападната кула на централната крепост,

реализирано с по-слаб градеж, без хоросан,

както и регистрираните горни нива от трам­

бована глина в изследваните кули (Динчев и

др . 2007,26-27, 35, 38-42,44, 46, 50, обр . 10, 15, 17-20, 22, 24, 26, 32), вкл. в тази по пре­градата южно от крепостта (Динчев 2008, 443; тук- обр . 8). Указание за преизползване на по-ранната сграда (или сгради) в центъра

на крепостта е установеното небрежно за­

зиждане на вход в една от частично разкри­

тите тук стени (Динчев и др. 2007, 27, 55-56, обр. 40, 43). Към втория период се отнасят и частично разкритите останки от една друга

сграда във вътрешността на крепостта, севе­

розападно от горната ( обр. 3/2). Тя е имала дъговидно извита на изток стена. Основите

И са плитки, с камъни и фрагменти от тух­

ли, споени с кал . В нейните очертания би

следвало да попадат идентичните като гра­

деж фундаменти на два правоъгълни в план

"пилона", ситуирани един до друг (Динчев и

др. 2007, 27, 52-54, обр. 35-39; Динчев 2008, 441-442). В изследваната И част са открити различни материали, вкл. монети от първа­

та половина на VI в., които вероятно са от колективна находка (Динчев и др. 2007, 27, 62, 67-68, .N!1.NQ 47-50). Откритите тук желяз­на шлака и крично желязо дават основания

да се допусне, че в зле запазената сграда е

функционирала ковашка работилница (Дин-

550 Венцислав )Тинч ев

чев 2008, 442).

Хронологическите грающи на втория пе­

риод в използването на централната крепост и

на целия преграден комплекс се вместват меж­

ду края на V и края на VI - началото на VII в. Актуалният terminus post quem за окончателно­то изоставяне на крепостта и целия комплекс е

фолис на Юстин II и София, сечен в 569-570 г. (Динчев и др. 2007, 27, 63, 68, N2 51).

Заниженият стандарт на регистрираните

строителни дейности от втория период в из­

ползването на преградния комплекс би могъл

да се интерпретира като указание за промяна

на неговите защитници. Не е изключено към

или след края на V в. задълженията на първо­началния военен гарнизон да са били поети от

някакви федератм или местни милиции (Дин­

чев и др . 2007, 119-120). Заниженият стандарт на новото строи­

телство в централната крепост е указание и за

това, че през VI в. тя вече е загубила до голя-

ма степен представителния си внд. Причина

би могло да е изместването оттук на главно­

то пътно трасе през Източна Стара планина,

респ. - намалялото значение на крепостта и

на комплекса изобщо като опорен пъ тен пункт

по това време (Динчев и др. 2007, 130). Може би поради това името ,Хемски порти" вече не

се споменава в изворите.

В очертанията на централната крепост, в

нарушени пластове с късноантична керамика

открихме и единични фрагменти битова кера­

мика от X-XI в. (Динчев и др. 2007, 19, 97-98, 110). През 2007 г. , в сондаж, пресичащ една от

т. нар. могилки западно от централната крепост

(Шкорпил, Шкорпил 1892, 50; Skorpil 1930, 221), констатирахме пласт с късноантични де­струкции, с вкопани в него два зле съхранени

гроба от X-XI/XII в. (Динчев 2008, 443). Засега средновековното присъствие сред и край ос­

танките на късноантичния преграден комплекс

не може да се интерпретира със сигурност.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА:

Горова 1978: Д. Горова. Нови археоло­гически находки от римската пътна станция

Казалет. - Музеи и паметници на културата,

XVIII, 1978, 2, 18-22.

Динчев 2006: В. Динчев. Ранновизан­

тийските крепости в България и съседните

земи (в диоцезите Thracia и Dacia) (Разкопки и проучвания, 35). София, 2006.

Динчев и др. 2007: В. Динчев, Б. Бож­

кова, В. Кацарова, А. Чолакова, М. Христов.

Археологическото проучване на Хемските

порти (вм. Гермето при с. Голица, Варненска

област) през 2005 г. (Разкопки и проучвания,

37). София, 2007.

Динчев 2008: В. Динчев. Разкопки в

комплекса на Хемските порти при с. Голи­

ца, община Долни Чифлик. - Археологиче­

ски открития и разкопки през 2007 г. София,

2008, 440-443.

Динчев 2010: В. Динчев. Теренни об­

хождания в землището на с. Голица, община

Долни Чифлик. - Археологически открития

и разкопки през 2009 г. София, 2010, 644-646.

Лисицов1993: С.Лисицов.Проходииопе­

ративно-съобщителни линии в Котленската,

Сливенската и Гребенец планина през късна­

та античност и българското средновековие. -

В: Д. Овчаров (ред.). Североизточна Тракия

и Византия през IV-XIV век. София-Сливен,

1993, 38-57.

Лисицов, Марков 1981: С. Лисицов, Н.

Марков. Древната фортификация в района

на хребета Урушките стени - Източна Стара

планина. -Годишник на националния поли­

технически музей, 11, 1981, 59-79.

Михайлов, Кръстев 2009: И. Михайлов,

Кр. Кръстев. Теренно издирване на археоло­

гически обекти в землището на с. Козичино,

община Поморие. - Археологически откри­

тия и разкопки през 2008 г. , София, 2009, 785-786.

Митова-Джонова 1994: Д. Митова-Джо­нова. Confiniшn Succi и mutatio Soneium през античността и ранновизантийската епоха . -Анали, I, 1994, 2-3 , 77-99.

Момчилов 1999: Д. Момчилов. Пътна и селищна система между Източна Стара пла­

нина и ,,Еркесията", IV-XIV в. Варна, 1999.

Рашев 1982: Р. Рашев. Старобългарски

укрепления на Долния Дунав, VII-XI в. Ва­

рна, 1982.

Шк:орпил, Шк:орпил 1892: Х. Шкор­

пил, К. Шкорпил. Североизточна България

в географско и археологическо отношение. -

Западният сектор на Късноантичната балканска преградна линия 551

Сборник за народни умотворения, наука и

книжнина, VIII, 1892, 3-58.

Besevliev 1969: V. Besevliev. Bemerkun­gen iiber die antiken HeerstraBen im Ostteil der Balkanhalbinsel. - Klio, 51, 1969, 483-495.

Breeze, Dobson 2000: D. Breeze, В. Dob­son. Hadrian's Wall. Penguin (4th edn), London, 2000.

Brulet 2006: R. Brulet. L'architecture mi­litaire romaine en Gaule pendant 1' Antiquite tardive. - In: Р. Aupert (ed.). L' architecture de la Gaule romaine. Les fortifications militaries. Bordeaux, 2006, 155-179.

Cherf 1992: W. Cherf. Carbon-14 chronology for the late Roman fortifications of the Thermopylai frontier. - Journal of Roman Archaeology, 5, 1992, 261-264.

Clement 1975: Р. Clement. The Date ofthe Hexamilion. - In: Studies in Memory of Basil Laourdas. Thessalonica, 1975, 98-101.

Croke 1982: В. Croke. The Date of the "Anastasian Long Woll" in Thrace. - Greek, Roman and Byzantine Studies, XXIII, 1982, 1, 59-78.

Ct·ow 1986: J. Crow. The Function of Hadrian 's Wall and the Comparative Evidence of Late Roman Long Walls. - In: Studien zu den Мilitirgrenzen Roms (Vortrage des 13. internationalen Limeskonresses , Aalen, 1983). Bd. III. Stuttgart, 1986, 724-729.

Crow 1995: J. Crow. The Long Walls of Thrace. - In: С. Мango, G. Dagron (eds). Constantinople and its Hinterland. Cambridge, 1995, 109-124.

Crow, Ricci 1997: J. Crow, А. Ricci. Investigating the hinterland of Constantinople: interim report on the Anastasian Long Wall. -Journal of Roman Archaeology, 10, 1997, 235-262.

Foss, Winfield 1986: С. Foss, D. Winfield. Byzantine Fortifications - An Introduction. Pre­toria, 1986.

Girardi-Jurkic 2009: V. Girardi-Jurkic. In­terior Limes in Late Roman Istria (Croatia).- In: А.. Morillo et al. ( eds) ХХ Congreso international de estudios sobre la frontiera romana (Le6n, sep­tiembre, 2006). Vol. I. Мadrid, 2009, 119-124.

Greatt·ex 1995: G. Greatrex. Procopius and Agathias on the defences of the Thracian Chersonese. - in: С. Мango, G. Dagron ( eds ).

Constantinople and its Hinterland. Cambridge, 1995, 125-129.

Gregory 1992: Т. Gregory. Kastro and diateichisma as а response to Early Byzantine frontier collapse. - Byzantion, LXII, 1992, 235-253.

Gregory 1993: Т. Gregory. TheHexamilion and the Fortress (Isthmia, V). Princeton, 1993.

Jonson 1983: S. Jonson. Late Roman Fortifications. ВТ Batsford Ltd, London, 1983.

Krischen 1938: F. Krischen. Die Landmauer von Konstantinopel. Erster Teil (Denkmaler antiker Architektur, 6). Berlin, 1938.

Lawrence 1983: А. Lawrence. А Skeletal History ofByzantineFortification. - TheAnnual of the British School at Athens, 78, 1983, 176-229.

Mango 1985: С. Mango. Le developpe­ment urbain de Constantinople (IV<-VI< siecles) . Diffusion de Boccard, Paris, 1985.

Meyer-Piath, Schneider 1943: В. Meyer­Plath, А. Schneider. Die Landmauer von Konstantinopel. Zweiter Teil (Denkmaler anti­ker Architektur, 8), Berlin, 1943.

Napoli 1997: J. Napoli. Recherches sur les fortifications lineaires romaines. Boccard & Erma (Collection de l'Ecole franyaise de Rome, 229), Roma, 1997.

Schreiner 1986: Р. Schreiner. Stadte und Wegenetz in Mёsien, Dakien und Tht·akien nach dem Zeugnis des Theophylaktos Simokates. -In: R. Pillinger (ed.). Spatantike und friihbyzantinische Kultur Bulgariens zwischen Orient und Okzident. Wien, 1986, 25-35.

Skorpil 1930: К. Skorpil. Стратегически постройки в черноморската област на Бал­

канския полуостров. - Byzantinoslavica, II, 1930, 197-230.

Sk01·pil 1931: К. Skorpil. Стратегиче­ски постройки в черноморската област на

Балканския полуостров (Продължение) . -Byzantinoslavica, III, 1931, 11-28.

Strassle 2003: Р. Strassle. Мilitirstrategi­sche Schliisselpassage im byzantinischen Grie­chenland - Die Thermopylen. - Byzantion, LX­XIIl/1, 2003, 127-150.

Woodside, Crow 1999: R. Woodside, J. Crow. Hadrin 's Wall. An Historic Landscape. BAS Printers Ltd. 1999.

552 Венцислав )Тинч ев

ТНЕ WESTERN SECTOR OF ТНЕ LATE ANTIQUE BALКAN BARRIER LINE

Ventsislav Dinchev

Summary

The Late Antique Barrier Line in the eastern parts of Stara Planina (the Balkan) range is mostly known as "The Eastern Balkan Baпier Line". These have been the most impressive fortification works in present-day Bulgaria until modern times, the result of one of the largest­scale fortification undertakings in the history of the Roman and the Early Byzantine Empires.

For the first time, the remains ofthe Balkan Baпier Line were described Ьу the brothers Н. and К. Skorpil in the late 19th с. То them goes the credit for identifying Haemus thores as the complex at Germeto locality between the villages of Golitsa and Bulair, for interpreting the complex as an element of the Balkan Baпier Line and an important stop on the road from Мarcianopolis to Anchialus, and for leaving the first description of its remains. For а long time after Skorpil, the scholars did not take particular interest in the Balkan Barrier Line. The firstexcavations ofthe complex ofHaemus ' Gates took place in 2005 and the work was focused within the limits of the central fortress. The investigations resumed in 2007. Then, in addition to the remains of the central fortress , we also excavated one of the towers on the baпier wall, and а site outside (to the west of) the fortress. For now, the latest excavations date from 2009.

In the central fortress of the complex of Haemus ' Gates, а 4th с. AD layer was detected that predates its construction. The traces of fire and the absence of substantial remains suggest structures of perishaЬle materials.

The next period is related to the construction and the initial functioning of the solidly built baпier complex. lts total length is about 2 km. The ground plan of the central fortress is а

regular, but not equilateral octagon. The fortified

area, without the towers, is almost 1.2 ha. The plan of the central fortress of the complex of Haemus ' Gates is without parallels among the hundreds or even thousands of known Roman and Early Byzantine fortresses.

In 2005 and 2007, in the western corner of the central fortress , we excavated almost entirely the remains of а large pentagonal tower and it was positively estaЬlished that it was а gate tower. The ground plan of the western gate tower was most probaЬly replicated in the eastern end ofthe central fortress , i.e. one could presume that an identical gate tower existed there. The pentagonal towers with protruding edge were an innovation of the Early Byzantine fortification works and almost all known and well-dated examples were built after the middle of the 5th с. Other excavated towers in the southwestern, southern and northern corners of Haemus ' Gates ' central fortress are of round plan, but they are not uniform. The masonry of the central fortress and the adjacent sectors of the barrier walls is of stones, bricks, and mortar.

The cultural layer of the first period of the fortress is relatively thin and poor in materials. The household pottery comprises а few types of amphorae and cooking vessels. There is no fine taЬle ware. The layer contains charcoal and burnt debris. lts appearance and composition do not indicate an intensive occupation.

lnteresting results were obtained in 2007 from the excavations of the first tower on the barrier wall to the south of the central fortress. In terms of plan and layout, it is а douЬle tower without any parallels in the Roman and Eai"ly Byzantine fortifications .

The excavations provided reliaЬle data о bout the date ofthe Haemus ' Gates ' construction - the late 4th or the early 5th с. Having in mind the

Западният сектор на Късноантичната балканска преградна линия 553

political destabilization on the Balkans under Arcadius (AD 395-408), it could Ье presumed that the construction took place in the first years of the reign of Theodosius 11 (AD 408-450). The complex of Haemus ' Gates was probaЬly built along with the other sectors of the Balkan Baпier Line. lts strategic purpose is clear - to defend the direct routes from the Lower Danube to the capital Constantinopolis .

F ortification baпiers ( claustra or clausurae, oн:x:t~txicri-La:ra. or к.Aztcroupat) were frequently erected and used in the Late Antiquity. The Eastern Stara Planina range was one ofthe areas with major concentration of such baпiers -both along the Balkan Baпier Line and on the sides. From the same period, there are numerous examples from other parts of the Empire. Therefore, the appearance of the Haemus' Gates complex and probaЬly of the entire Balkan Baпier Line was in line with - and an example of - the imperial defensive strategy and practice on the Balkans and in the neighbouring areas in the early 5th с. The appearance of fortification ban·iers at crucial places and directions in the peninsula's interior is а clear indication that Ьу this time the numerous fortresses along the Danubian limes were not considered а reliaЬle defense against the barbarian incursions from the north.

The archaeological investigations provided additional evidence of the path of the road Mal'cianopolis - Anchialus that was batтed

Ьу Haemus Gates complex. In the time of the construction of the complex, this was the main l'oad fol' travel'sing the Balkan l'ange, i.e. fol'

tl'avelling between the Lowel' Danube and Constantinopolis. In the excavated parts, the width of its stone pavement is 7 m.

The results fl'om the excavations allow us to pl'esume that the events that pl'ovide the context of the mention of Haemus ' Gates Ьу Мalchus -the struggles with the Ostl'ogoths in the 470s-480s - could Ье related to the end of the first period of the functioning of the central fortress and the entil'e complex as а whole. This end is mal'ked Ьу а fil'e.

А naпowing of the entrance coпidol' of the southwestern tower of the centl'al fol'tl'ess and the uppel' levels of beaten eal'th in the excavated towel's could Ье l'elated to the second pet·iod of the complex. То this period belong also the pal'tially excavated remains of а building in the fortl'ess ' intel'iol'. The il'on slag and il'on Ьloom that wel'e found suggest that the pool'ly presel'Ved building was а Ьlacksmith 's wol'kshop.

The chl'onological lirnits of the second pel'iod of the functioning of the centшl fortl'ess and the entire baпiel' complex could Ье set between the late 5th and the late 6th Ol' the eal'ly 7th с.

The pool' quality of the new constructions in the centl'al fortress is an indication that in the 6th с. it had already lost most of its monumental appeal'ance. One possiЬle l'eason could Ье the shifting of the main l'oad thl'ough Eastern Stal'a Planina l'ange, l'espectively the diminished importance ofthe fol'tress and the entire complex as а stl'Onghold in this pel'iod. This could Ье the reason for the disappearance of Haemus ' Gates fl'om the Wl'itten soul'ces.