ПРОСТРАНСТВОТО В ОБРАЗ И В ТЕКСТ. ВЕРБАЛИЗАЦИЯ НА

АРХИТЕКТУРНИЯ, ИКОНИ3АЦИЯ НА ВЕРБАЛНИЯ ТЕКСТ

“..текстът е пространствен

..и пространството е текст...”

В. Н. Топоров /1,455/

Римският писател и политик Плиний Млади /61-113//2/ ни е оставил в

литературното си наследство - 10 книги "Писма", между другите ценни за литературата

и изобщо за историята на материалната и духовна култура на римското общество

текстове, няколко писма - описания на "любимите си", както сам той ги нарича, вили.

Тези ясно композирани, цялостни разкази, с ясни рамки, изпълнени с точно посочени и

грижливо свързани детайли, в които майсторски се следват принципите на реториката

и ораторското изкуство, както и вкусовете на съвременността към епистоларния жанр,

са христоматиен обект на литературни анализи. Към тези литературни източници със

свои специфични цели се обръщат и изследователи от областта на археологията,

античната топография, историята на архитектурата. "За археолога е важна

историческата достоверност на свидетелството, литературният източник е съществен

за него дотолкова, доколкото разширява нашите фактически познания за веществените

паметници. За историка на архитектурата е не по-малко интересно всяко фантастично

описание...историкът на архитектурата трябва да изучава подобни фантазии наравно с

всякакви други неосъществени проекти и програми, като различни форми на

архитектурната мисъл". Освен това "литературните източници ни позволяват да съдим

не само за самия паметник, но и за възприятието на паметника..."/3;V,VІ/, за неговите

социални координати, за римските естетически вкусове и т.н.

В своя труд "Анализ на поетическия текст" Юрий Лотман пише, че

"Анализът на художествения текст по принцип допуска няколко подхода:

произведението на изкуството може да се изучава като помощен материал за

разглеждането на исторически, социално-икономически или философски проблеми,

може да стане източник на сведения за бита, юридическите или нравствените норми на

различни епохи и т.н. Във всеки случай на спецификата на научния проблем ще

отговаря и присъща за нея методика на изследване. Но, като се има предвид, че в

реалния живот на културата текстовете по принцип са полифункционални, функциите

се съчетават, границите на "художествения" и "нехудожествен" текст са относителни и

прочее, се налага, според Лотман, "аспектово разглеждане на текста"/4;85-93/.

Следвайки тези мисли на Лотман, ще определим като предмет на анализ на

литературните текстове - описания на вили от Плиний Млади – главно Лаврентинската

вила /кн.2,п.17/ и вилата в Етрурия /кн.5,п.6/ - архитектурното пространство,

разглеждано като план-съдържание а самият текст - като план на израза. С други

думи, в центъра на внимание стои семиотичният аспект на литературните текстове на

Плиний Млади.

"Писмата" на Плиний Млади са вербализация на вече създаден архи-

тектурен текст. Те отдавна привличат интереса на археолози и архитектурни

историци /5/, тъй като предоставят рядката и щастлива възможност за хипотетични

реконструкции на, така да се каже, отдавна преживявани образи и пространства. Този

акт на иконизация на вербалния текст и превръщането му в архитектурен крие

евристични възможности за семиотиката на архитектурата. В случая ни интересуват

механизмите на превода. Цели се да се прокара път в полето на формализацията на

архитектурния превод на вербални текстове, върху примера на "Писмата" на Плиний

Млади.

Считаме за необходимо да акцентираме върху спецификата на понятието за

текст, която възприемаме, тъй като то е основно изходно понятие в предлаганото

2

изследване, а именно – това на Ю. Лотман: "Съвременната гледна точка, пише той в

последния си труд, се опира на представата за текста като пресичане на гледните точки

на създателя на текста и на аудиторията. Трети компонент се явява наличието на

определени структурни признаци, възприемани като сигнали на текста. Пресичането на

тези три елемента създава оптимални условия за възприемане на обекта в качеството

му на текст."/6;179/

От казаното до тук следва избраният метод на анализ: паралелно ще

проследим двата текста, разглеждайки ги като две структурни вериги: тази на плана на

изразяването в литературния текст, и тази на плана на съдържанието - в архитектурния

текст.

"Проблемът за съдържанието, пише Лотман, винаги е проблем на

прекодировката"/7;168/, доколкото при обратимите операции на превода от единия

език в другия, инвариантът е значението. Еквивалентността между двата текста се

осигурява от еквивалентност от техните структурни елементи, по отношение на

инвариантите-значения. Разбира се, еднозначна точност на смисъла при този превод -

от архитектурния език - на литературен, по принцип е невъзможна, както

предупреждава Лотман /6;15/. В това ни убеждават вариациите в хипотетичните

реконструкции на Лаврентинската вила, например /виж реконструкциите в

илюстрациите, 8/, направени при обратния превод - от литературния текст на Плиний -

в архитектурен текст, било то на Буше или на Лоринг, например. При обратния превод

литературният текст е вече план-съдържание, а архитектурният - план на изразяването.

Въпреки тази вариативност обаче и независимо от факта, че литературният текст се

развива във времето, а архитектурният - в пространството, благодарение на

инвариантните ядра-значения, те са взаимно-преводими и едносмислови.

Ситуацията, която подлежи на анализ може да се формализира така:

/съществуваща вила/

архитектурен текст

/план на съдържанието/

/описание на Плиний/

литературен текст /план

на изразяването/

/план на съдържанието/

/реконструирана вила/

архитектурен текст /план на изразяването/

Съгласно твърденията на Лотман, "При прекодировката между определени

двойки елементи, различни по своята природа, ще се създават съответствия, при които

единият елемент в своята система ще се възприема като еквивалентен на другия

елемент в неговата система. Подобно пресичане на две структурни вериги в някаква

обща двуединна точка ще наричаме знак, при което втората от веригите - тази, с която

ще се установява съответствието - ще се проявява като съдържание, а първата - като

изразяване" /7;168/.

Очевидно, трите текста: архитектурният - на съществуващата вила,

литературният - на описаната от Плиний Млади вила и отново архитектурният -

реконструираната вила - са изоморфни и еквивалентни, както и определените двойки

елементи от двете двойки структурни вериги.

Ключов момент представлява превръщането на условния знак от

литературния текст в иконичен - в архитектурния текст /при реконструкция на вилата/-

3

въпрос свързан с проблема за образа, както и с психологията на възприятието, които

пък са свързани от своя страна с цял сноп науки, чието развитие е особено динамично

днес. Тук ще направим едно необходимо отклонение.

К. Прибрам, един от големите изследователи на мозъка, казва: "Моята

хипотеза се заключава в това, че всяко мислене включва освен манипулациите със

знаци и символи, и холографски компонент" /9/. Холографските изображения

представляват асоциативни механизми, които успешно и мигновено изпълняват крос-

корелационни функции. Според Прибрам, както външният свят е построен по

холографски и структурен принцип, така и нервната система има "холографска и

структурна организация”.

Българският изследовател Мавлов е на мнение, че "Понятието не е езиков, а

психологичен феномен, който е елемент на мисленето", а обобщенията на клас

предмети са надмодални психически абстракции-понятия /соncept/. Мисленето борави

с абстрактнно-психологически понятия, които не са езиково-вербални и с вербални

кодове на тези понятия, с лингвистичен знаков характер./10/.

В този план е развита и т.н. теория на фрейма. Според нея, знаците за света

съществуват в два вида: процедурен и декларативен. Процедурните представи са за

отношенията, записани във вид на сценарии, а декларативните представи съхраняват

сведения за факти, явления, закономерности. Човек свързва в паметта си отделните

елементи в ситуации, сценарии, програми и тази структуризация става на базата на

някаква рамка или скелет, на базата на т.нар.фрейм. Фреймът е определен начин за

организация на когнитивната информация, той е типизирана структура, психически

образ. Фреймът описва както декларативни, така и процедурни представи. Именно на

теорията на фрейма се възлагат надежди от страна на когнитивните науки,

кибернетиката, лингвистиката. Върху фрейма се градят и последните теории за

възприятието на художествения текст, за неговото разбиране, за неговото

интерпретиране и за неговото анализиране /11/.

Съществуващите обективно в действителността /външния свят/ структури

чрез възприятието се анализират и синтезират във вътрешни структури, които в

поведението се материализират в нови типове структури. Именно така се осъществява

и миграцията на структури - същността на всяка комуникация. Към съществуващите

понятия за вътрешни структури /гещалти, патерни, когнитивни карти и пр./

съвременната психология и когнитология, както видяхме, прибавя нови - "холографски

образи" и "фрейми". В случая е от значение, че те хвърлят светлина върху въпроса за

превръщането на условния знак от литературния текст - в иконичен знак - в

архитектурния, както разбира се, и обратно. Става ясно, че прекодировката се

осъществява благодарение на общите за двата текста и двете структурните вериги от

елементи, вътрешни структури на възприятие, било то наречени холографски образи

или фрейми.

Преди да пристъпим към конкретни анализи ще споменем, че активно ще

бъдат използвани указанията, дадени от известните руски семиотици Вяч. Вс. Иванов и

В. Н. Топоров за реконструкция на текст и знакови системи в една тяхна ранна

разработка, получила наскоро поредна публикация /13;45-73/. Следва да се има

предвид, че от времето на тази публикация /1966г./ до сега, що се отнася до

архитектурните текстове и знакови системи, по отношение методиката на тяхната

реконструкция, положението не е претърпяло развитие. Ето какво казват други двама

известни руски изследователи: "Процедурата по съпоставяне на древните писмени

текстове с изобразителните и други веществени паметници изисква щателна

разработка на методиката, до сега по същество изоставаща на много ниско

равнище"/13;213/. Така че, ще се опитаме да интерпретираме методиката на Иванов и

Топоров за реконструкция на текстове върху архитектурен материал.

Най-напред приемаме условието, че преводът от архитектурния текст на

4

литературен и от литературния на архитектурен, може да се разглежда като особен вид

реконструкция /12;64/.Това се отнася особено при втория тип превод в случая, когато се

е запазил само превеждащият текст/литературният/, по който трябва да се реконструира

по-древният преводим архитектурен текст/12;66/, вече загубен за действителността.

"Задачата се състои не само в реконструкцията на изходния текст /прототипа/, но и в

построяването на правила за преход от този текст към всички следващи, и

следователно, към установяване на мрежа от съответствия между засвидетелствани и

незасвидетелствани представи за текста..."/12;67/

Започваме с вътрешен анализ на структурата на литературния текст на

писмото-описание на Лаврентинската вила. Текстът е разчленен общо на 29 абзаца,

обединени в три големи семантични блока: Първите три абзаца ситуират вилата в

географското пространство, описвайки последователно местността - крайбрежие;

пътищата-подходи от Рим - Остийски и Лаврентински; изгледите - гори, ливади, овце,

коне и волове. Вторият семантичен блок обхваща същинското описание на вилата, като

от 4-ти до 24 абзац, съобразно функционалната логика и ходовата линия, се проследява

артикулацията на архитектурното пространство на вилата; Последният семантичен

блок - от 25-ти до 29-ти абзац разглежда достойнствата на мястото - периферията на

вилата: води, близост на море, гори, наличие на жизнени припаси и продукти,

строителни материали и дърва, удобства от близостта със село с три обществени

бани...

Най-същественият отрязък от текста - вторият, вътрешно се разчленява на

подтекстове. Така например, Плиний пише: "В първата й част се намира атриум /1/,

скромен но не беден, по-нататък - портици, обикалящи в кръг подобно на буквата D/3/;

от тях се затваря неголяма, но приятна площадка /2/..."/абзац 4, тук по 3;195/. За

дешифриране на тази първа, въвеждаща във вилата част на архитектурния текст,

следваме методичните указания за отражение в конкретния текст на определени

семантични универсалии, концепти и денотати, характерни за римската архитектура от

същото време./12;55/. "Изследователят, анализирайки редица малко или много подобни

обекти и създавайки тяхната обобщена характеристика, по същество реконструира

стереотипа, битуващ в самата изучавана култура..” /13;217/. Реставраторът се обръща

към масовия материал и се старае да извлече концепта, фрейма, холографския образ на

архитектурното пространство, за да е в състояние да осъществи конкретната

семантична интерпретация, реализирайки я във външен образ. За целта се прибягва до

помощта на "външен материал", като хипотезите се основават върху съпоставката с

други парадигматични текстове.

Нека да възприемем, че названията на помещенията в литературния текст,

особено най-главните, играят ролята на собствени имена, които са тъждествени във

всички вербални текстове, описващи римските вили, като например: атриум /аtrium /,

портик /porticus/, каведиум /саvedium/, таблиниум /tablinum/, триклиний /triclinia/ и т.н.

По този начин и между различните архитектурни текстове, съдържащи специфичните

за съответните имена денотати, може да се установи същото отношение на

взаимоеднозначност.

Особено ни облекчава в търсенията трактатът на Витрувий "За

архитектурата"/14, в частност книга 6/ със съдържащите се в него професионални

определения и подробни характеристики за елементите на римското жилище,

съответно техните названия. Ценността на литературния източник се повишава и от

факта, че сведенията на Марк Витрувий Полион /88-26 г.пр.н.е./принадлежат на същата

традиция. Особеното в случая е, че трактатът може да се ползва в качеството му на

"тълковен речник", има смисъл и на справочник от рода на "Кой кой е" в римското

жилище.

За тълкуване на смисъла и значението на отделните елементи от вилите на

Плиний ще ни бъдат полезни и други литературни текстове, като например

5

"Коментариите на десетте книги за архитектурата на Витрувий" на Барбаро /15/, както

и други по-късни интерпретации на значително запазени архитектурни текстове,

паралелни по време на описаните вили, каквито са например жилищата в Помпей

/затрупан от Везувий през 79г.//16,17/.

Запазените жилищни сгради в Помпей ни помагат в реконструкцията и на

зрителния образ на съответните описани вербално архитектурни пространства. Цели се

реконструиране на образен инвариант на всяко помещение елемент на жилището, така

че се игнорират своеобразията на всеки конкретен екземпляр. При натрупване на

достатъчно материал се очаква създаването на обобщен идеален образ, както по

отношение на всяко обособено архитектурно пространство, така и на пространствените

взаимоотношения в римското жилище като цяло.

Концептът, фреймът, холографският образ ще бъдат резултат от

взаимопроникването на двата текста до състояние на взаимозаменяемост - т.е.

вербализация на архитектурния и иконизация на вербалния текст.

Ще демонстрираме този акт по отношение на някои от основните

помещения-пространства от Лаврентинската вила на Плиний, като съпоставяме двата

текста: литературния и архитектурния, ползвайки "външен материал", за който стана

вече дума.

Атриум (Аtrium)

"Атриумът е първата част на дома, където влизаш най-напред"/15;231/”; има

на покрива си отвор/1/; тук в древността стояли Lесtus genialis, imagines /бюстовете на

предците/, домашното огнище и ларите, тук било главното съсредоточие на домашния

живот. " /17;175/. "Атриумите са според ширината и дължината три вида. Първият -

когато дължината се дели на три части и за ширина се вземат три такива части; вторият

- дължината делят на три части и за ширина вземат две части; третият - където за

ширина се взема като страна от квадратa, чийто диагонал е дължината на

атриума"/VІ,3,3;14/.

На това литературно определение на "Атриум" съпоставяме "външен",

спрямо Лаврентинската вила, архитектурен материал, а именно:

- Теоретичен модел на италианския домус и атриумът в него/18/;

- Атриум в "Дом Панса" в Помпей /П в.пр.н.е./- план, разрез, съществуващо

положение и реконструкция /19;20/;

- Атриум в "Дом на Сребърната сватба" в Помпей /1в.пр. н.е.//21,22,23/;

- Атриум в "Дом на Трагическия поет" в Помпей /1в./- съществуващо

положение и реставрация /24;25/;

- Атриум от "Дом на Ветиите" в Помпей /62-73г.//26/;

- Атриум от Вила Сан Марко в Стабии /21/;

- Обобщена представа за Атриум /20/, по Буше;

- Атриум на "Къщата е дървената ограда" в Херкуланум /27/.

Предполага се, че зрителните анализатори при възприятието на множество

конкретни образи на "атриум" са успели да подготвят почвата за синтезиране на

обобщен идеален образ на "атриум" у рецепиента. А реставраторът, на базата на

литературните и архитектурни текстове и на извлечения инвариант /концепт,

холографски образ, фрейм/ е в състояние да осъществи вече конкретната

реконструкция на атриума в Лаврентинската вила, съобразявайки се с неговите

универсални и специфични /"скромен, но не беден"/ характеристики.

Като се има предвид, че "Реконструкцията на текста като цяло се

осъществява по пътя на комбинаторните съпоставки /монтажа/ на различните

фрагменти на текста"/12;67/, продължаваме, както при "Атриума" да разглеждаме

паралелно останалите елементи от структурните вериги на двата текста. Така след

атриума, в литературния текст следват "портици във формата на буквата D "/на

чертежа под №З/.

6

Портик (Porticus)

Портикът /от лат./ е покрита галерия с колони или стълбове, открита от една

страна. В римската архитектура играе важна роля. Може да има продълговата форма,

полукръгла форма, да затваря четиристранно вътрешен двор - перистил при

жилищните сгради, вили, дворци /28;449/.

Витрувий пише, че гърците, които не използвали атриуми при входа правят

нешироки проходи, откъдето влизат в перистил."0т трите страни на перистила са

портиците"/VІ,7,1/.

Барбаро коментира, че след начертаването на атриума се "минава към

начертаване на крилата, разполагащи се само отляво и отдясно - тук са портици и

колонади"/15;234/.

Портиците в Лаврентинската вила "затварят неголяма, но приятна

площадка"/ на чертежа под №2/."Портиците служат за отлично убежище при лошо

време, тъй като са защитени с прозорци, и още повече - от надвисналия покрив".

Портикът или покритата галерия представляват архитектурен елемент, който

не е загубил актуалност и до днес, което би следвало да облекчава превода от

литературния в архитектурен текст, както и реконструкцията на портиците в

Лаврентинската вила. Въпреки това обаче, ще се възползваме от няколко паралелни по

време иконични текста - изображения на портици от Помпей /преди 79г./:

- Портик, отворен към морето, от богата селска къща - фреска от Помпей /

27;фиг. 118/;

- Портици на обширни селски къщи, подобни на описваните от Плиний —

картини от Помпей /27;фиг.164;165/;

- Вила с подтици и двор - картина от "Дом на Marcus Lucretius Fronto“ в

Помпей / 27;фиг.126/.

На базата на формираната в съзнанието понятийна същност и обобщен

идеален образ за портик, реставраторът на Лаврентинската вила е в състояние да

пристъпи към конкретната интерпретация на приемната част на вилата, включваща,

както вече видяхме: атриум, портик/ци/ и заградена във формата на буквата D

площадка /вероятно перистил/.

"Срещу средата на портиците се намира весел, приятен каведиум

/саvаеdium/ /№4/, веднага след него прекрасен триклиний/ tгiclinia/ /№5/, той излиза на

морския бряг, и когато морето се вълнува от африканския /югозападен/ вятър, то леко

се мие от последните усмирени вълни. От всички страни има врати и не по-малки от

тях прозорци. Така отстрани и отпред той сякаш съзерцава три морета." /абзац 5, тук

по З, с.195/.

В тази част от литературния текст Плиний описва композиционния център

на вилата, което е подсказано чрез средствата за пространствена ориентация в

литературния текст, с думите "срещу средата на портиците" - т.е. по осовата линия се

намира каведиумът, зад него, пак по осовата линия, „сякаш съзерцаващ три морета”,

т.е. ориентиран по хоризонта на три страни, спрямо осовата - ходова линия, се намира

триклиният. Каведиумът и триклиният съставляват вторият “подтекст” на който ще се

спрем.

Каведиум ( cavaedium )

Витрувий започва описанието на частните жилищни сгради с този елемент:

"...преди всичко ще разкажа как се устройват откритите дворове на жилищата,

наричани саvaedia” /VI,2,5/. "Каведиумите, продължава Витрувий, се делят на пет вида,

наричащи се тоскански, коринтски, четириколонни, разливни и покрити."/VI,3.1/.

Барбаро коментира произхода на названието каведиуми - от саvi - т.е.

пустота в жилището - двор. "Двор следователно се нарича тази главна част на

7

зданието, в която, както казва Алберти, като към градския форум, водят всички други

малки части...място просторно, открито и за всичко пригодно"/15;230/. Названията,

според Барбаро, произлизат или от страните в които се употребяват, или от формата

им. И тук следва нещо важно - "наричат се те също атриуми, но от друга гледна точка,

каведиуми се наричат от гледна точка на това, че са открити за дъжда, атриуми - от

гледна точка на това, че имат покрита част" /15;230/. Видимо, смесването на каведиум

и атриум почва от Витрувии, а Барбаро го обяснява така: "Първият вид – тосканският -

е по-прост от останалите. Този вид възможно е бил наречен атриум, тъй като в Тоскана

били атрийските народи, аtrienses ..."/15;230/. На Друго място Барбаро пише: "

Impluvium - мястото в жилището, нямащо покрив, през което може да попадне

/impluere / дъжда. Доколкото се споменава при описанието на атриумите, това служи за

достатъчно доказателство, че атриумите и каведиумите в основата си са едно и също

нещо, но говорейки за каведиумите имаме предвид достъпността през тях на дъжда, а

говорейки за атриумите - тяхната обкръженост от масива на зданието... "/15;422/.

Оттук нататък следва едно колебание в литературата: каведиумът е заменян

твърде често с атриум и дори отсъствува като термин в справочници и речници за

античността. Петте вида каведиуми се приписват на атриума, като неправилно се

цитира и позовава на Витрувий. От друга страна се казва, че "атриумът е повлиян от

елинистическия перистил, тъй като се появява тетрастилният, а после коринтският

атриум..." Според Етиен Роберт "тези два вида атриуми /т.е. каведиуми по Витрувий -

Д.Ж./ са в същност перистили" /16;197/. По-нататък той обяснява, че "перистилът има

двояка същност - той е един по-широк атриум и освен това - наследник на гръцкия

портик, който пък е приемник на източния рагаdeisos ...Предназначението на

перистила, продължава Етиен Робер, е да въведе градината в помпейското жилище и

той ще продължи да съществува както във вилата, така и в градската къща..."/16;199/.

Ето как обяснява същността на понятието каведиум друг автор. Саvum

аеdium или саvaedium е вътрешен двор, с непокрито пространство по средата,

impluvium, с кладенец или водоем. По-нататък, след саvaedium също имало свободно

място регistylium, обкръжено с галерия или колонада и украсено обикновено с дървета,

храсти и цветя. С течение на времето, вследствие на засилващия се разкош, започнали

да украсяват атрия и други части на жилищата с великолепни колони, цветници и

т.н." /17;173/.

Може да се констатира, че съществува известно припокриване в

семантичните полета на атриум, каведиум, портик и перистил. Тази тук установена

синонимия е най-вероятно следствие от еволюцията на италийското жилище. След

средата на ІІ в. пр. н. е. италийският домус се усложнява и освоява редица особености

на елинистичното жилище - към атриумите се присъединява перистил или, както се

изразява Алпатов, "Духът на еклектизма тласкал създателите на новия тип жилище към

преплитане на такива разнородни елементи като италийския атрий и елинистичния

перистил" /29;236-7/. За него перистилът е "внесено от Гърция нововъведение". "Обаче,

ако в гръцкия дом перистилът обикновено не бил голям и представлявал повече

светлинен кладенец, отколкото двор, нямал строго установено място в планировката на

дома, можел да има неправилна форма, то италийският перистил бил много по-

обширен, имал правоъгълни очертания /даже при участък с неправилна форма/, разпо-

лагал се обикновено по главната ос на жилището и бил център на целия дом...В

центъра на перистилния двор се уреждала градина с фонтан или басейн /което също

отличавало италийския перистил от гръцкия /"/22;46/.

За да извлечем специфичните отлики на каведиума, който всъщност ни

интересува, трябва да направим заключението, че в процеса на еволюцията на

италийското жилище, най-напред център на дома, както и на неговата композиция е

атриумът. Впоследствие той остава само приемна част на дома, а функцията на център

е поета от каведиумът. При появата на перистила и т.нар. атриумно-перистилно

8

жилище, каведиумът е този, който всъщност се превръща в перистил, отново център на

дома, като се обкръжава с портици - галерии и колонади.

Друг е въпросът, че Плиний Млади изрично говори за каведиум, а не за

перистил. Като се има предвид, че описанието на каведиума на Лаврентинската вила е

твърде оскъдно - "весел, приятен каведиум", се допуща голяма свобода на

интерпретацията му в архитектурните реставрации. Това обстоятелство се подсилва и

от факта, че е оскъден и "външният" архитектурен материал, който би следвало да бъде

привлечен за придобиване на обобщен идеален образ на каведиум изобщо. Обяс-

нението идва оттам, че за архитектурата на жилищните сгради до І век в литературните

източници се съди преди всичко по архитектурен материал от Помпей, Херкуланум и

Сабии, запазен поради стихийната катастрофа - изригването на вулкана Визувий, а той

е бил под силно елинско влияние. Така че за получаване поне на зрителна представа за

каведиума ще ни бъде от полза единствено трактатът на Барбаро – “Коментарии на

Десетте книги на Витрувий”, където са илюстрирани в план и разрез четири от петте

вида каведиуми:.

- Четириколонен каведиум /обозначен с буква А/

- Тоскански каведиум /обозначен с буква В/

- "Разливен" каведиум /обозначен с буква С/

- Покрит каведиум /обозначен с буква D/ - /всички по ІІ-ро итал.изд. 15;с.420 и 421/.

Многозначното тълкуване на понятието за каведиум и сравнително бледият

холографски елемент, разбира се, се отразяват на превода на литературния текст в

архитектурен. Като се прибавят конотациите /атриум и перистил/ и малкото конкретна

информация за каведиума собствено на самата Лаврентинска вила, стават обясними

големите различия между реконструираните от Буше и Лоринг каведиуми /виж

илюстрациите/. Въпреки всичко обаче, те си остават в границите на съответния фрейм

за каведиум, и се разчитат в реконструираните архитектурни текстове именно като

такива. С други думи преводът им е адекватен.

Триклиний /Тгiklinia/ се нарича трапезната зала — помещението носи

названието си от "три ложета"/сlinai/. Леглата ся разположени от трите страни около

масата /15;236/.

В Лаврентинската вила триклиният е кулминационният завършек на

обществената, представителна част на вилата. Композиционно триклиният е

заключението на функционално и пространствено обвързаните по главната ос

помещения с обществен характер. В него спира хоризонталното движение, до тук е

ходовата линия за посетителя. Оттук пространството се разгръща в три посоки - от

названието на вятъра /"африкански"/ се подразбира, че това са юг, запад и изток.

Плиний подчертава възловото пространствено и композиционно положение на

триклиния и обръщайки взор назад, към началото на ходовата линия, където са

"дворът, портик площадка, отново портик, след това атриумът, гори и далечни

планини".

Всички помещения, чийто превод анализирахме досега, формират една

архитектурна фраза - един текст с обща синтактико-семантична структура. В

литературния текст могат да се забележат и други подобни фрагменти с общ сюжет.

Най-очебийни са групите: от бански помещения и басейни /абзац № 11/, където влизат

функционално-тематично, пространствено и технологично обвързани елементи; или

пък групите от местото за разходка, паркът, цветните и плодови градини, терасите и

криптопортиците, обединени наред от общата функция и от редица пейзажно-

композиционни връзки, също в един семантичен блок /абзац 14 до 20/.

След като се реконструират отделните фрагменти от подтекстове с обща

синтактико-семантична структура, може да се пристъпи към монтаж на следващо

равнище - тяхното обединяване в по-едри структури, като се следва в тази йерархия

конкретната функционално-тематична и пространствена логика, подсказани от

9

литературния текст, а също и от установените чрез синхронни анализи вътрешно-

структурни взаимоотношения и връзки. Трябва да припомним, че съществуват, както

при елементите /обособените пространства и помещения/, инварианти за връзки и

съподчиненост между тях, които формират процедурни фрейми /за разлика от

декларативните/. Към тях спадат, например връзката дормиторий /dormitoria/, коридор

и хипокауст /hypocausta/ /виж абзац 9/ или пък фригидариум /frigidarium/, тепидариум

/tерidагium/, калдариум /саldarium/, хипокаус /hipocausta и др., образуващи процедурни

фрейми за спалния тракт и за банския тракт. На по-високо йерархично равнище идват

процедурните фрейми на "общите помещения на дома /parti communi/" обединени от

функционални връзки и на "личните покои"/ргорiе/, към които спадат столови, спални,

кабинети, зали и обособени покои"/15;236/.

Пространствената логика е създала друг тип инвариантни връзки, като

например, ориентацията на определен род помещения по отношение посоките на света.

В този смисъл са се сформирали групи от летни или зимни помещения, обвързани

наред с функционалните и с макропространствени връзки, подчинявайки се на

"индеферентни указания, общи и приложими към различните неща, както са числата и

фигурите". Така "ползата и здравето" диктували спалните и библиотеките да бъдат

ориентирани на изток, есенните и пролетни столови - също на изток, зимните столови

и баните - на запад, а летните столови, пинакотеките, художествените ателиета и

работилници - на север./15;237-8/. Към пространствено-логичните връзки затвърдили

се като инвариантни са и тези, които идват от различната ориентация на помещенията

и използването на различните ветрове /вижте например ориентацията на

криптопортика, неговата връзка с ксиста(xystus) и местото за разходка в абзац

16,17,18,19/. И накрая в йерархичната организация на пространствения текст могат да

се отделят връзките - следствие от социалните взаимоотношения на обитателите,

формиращи друг сорт процедурни и ситуативни фрейми. Така лявото крило на

Лаврентинската вила е обособено за "нуждите на робите и освободените роби, но тук

може да се приемат и гости"/абзац 9/, докато личните покои на Плиний са обособени

на противоположната страна, уединени, далеч от шума на останалата "огромна част от

зданието"/абзац 22,23,24/. Инвариантни са и връзките и обособяването в отделни едри

йерархични структури на групи от шумни, от една страна и тихи - от друга страна,

пространства и т.н.

Формализирането на всички анализирани и възможни за анализ, ситуативни

и процедурни фрейми в своята съвкупност може да даде именно механизмите

"способни да произвеждат текстове от дадения тип"/12;70/, т.е. архитектурни текстове

за римска вила изобщо. Когато се прибавят формализираните конкретни

обстоятелства, от рода на ситуативни и процедурни фрейми за мястото - с

особеностите на подходите, релефа, пейзажа и пр., механизмите ще възпроизвеждат

именно Лаврентинската вила на Плиний в нейните възможни, но напълно закономерни

варианти. Има и още един вариант - когато се пренебрегнат прекалено обвързаните с

историческата традиция ситуативни и процедурни фрейми, механизмите ще

произвеждат нови, съвременни архитектурни текстове, съответствуващи на идеалния

прототип за вила изобщо, а при обвързване с фреймите за мястото - те ще произвеждат

съвременни "Лаврентински вили".

Естествено е да се допусне, че целият процес на формализация на взаимния

превод на литературния в архитектурен текст и обратно успешно може да се

автоматизира. Благодарение на формализираните декларативни и процедурни фрейми,

както и на правилата на техния монтаж, от литературния текст се генерират множество

варианти на хипотетични реконструкции на Лаврентинската вила на Плиний, на

римска вила изобщо, на съвременен тип вила при съответно подадени корективи и т.н.

В заключение може да се каже, че демонстрираният механизъм на превода

от литературен на архитектурен текст може да се апробира върху друг исторически

10

материал, от страна на архитекти и археолози; може да се въвъде в процеса на

обучение на студентите по история на архитектурата, по реконструкция, по

проектиране - върху програма - задание на исторически или съвременни обекти и т.н.

Във всички тези случаи ще бъде осъществен актът, както се изразява Лотман, "на

семиотично общуване на човек с друга автономна личност", "интелектуална личност",

както се представя литературния текст. В нашия случай този "информационен

генератор с черти на интелектуална личност"/31;184/, бе най-вече "Лаврентинската

вида" на Плиний Млади.

ИЛЮСТРАЦИИ

1. Местоположение на Лаврентинската вила върху картата на антична Италия – Latium,

Ostia / Картата е от Неnig, Martin (Editor) “A Handbook of Roman Art. A cоmprесhensive

survey of all the arts of the Roman world” N.Y., 1983

11

2. Реконструкция на Лаврентинската вила на Плиний Млади: по Буше / Илюстрациите

са от: Fongeres Gustave, “La vie publique et privee des grecs at des romains”, Paris, 1900/

12

3. Реконструкция на Лаврентинската вила на Плиний Млади: по Канина -

Илюстрациите са от: Gromort, Georges, “Grece & Rome”, Paris, MCMXLVII

13

4. Реконструкция на Лаврентинската вила на Плиний Млади: по Лоринг. Илюстрацията

е от: Зу6ов, В. Л. и Ф. А. Петровский, “Материалы и документы по истории

архитектуры. Архитектура Античного Мира.” Изд. Академия Архитектуры, Москва,

1940, р.287

5. Атриум - Теоретичен модел на италиански домус и атриумът в него /18/

14

6. Атриумът в “Дом Панса” в Помпей /11в.пр.н.е./- план, разрез, съществуващо

положение и реконструкция /19;20/

7. Атриум в “Дом на Сребърната сватба” в Помпей, /1в.пр н.е.//21,22,23/

15

8. Атриум в “Дом на Трагическия поет” в Помпей, /1в./ - съществуващо положение и

реконструкция /24,25/

16

9. Атриуми от “Дом на Сребърната сватба” в Помпей; от “Вила Сан Марко” в Стабии

/21/; и от “Дом на Ветиите” в Помпей /62-79г.//26/

17

10. Обобщена представа за Атриум , по Буше /20/

18

11. Портик, отворен към морето, от богата селска къща - фреска от Помпей /27, 118/;

Портици на обширни селски къщи, подобни на описваните от Плиний, картини от

Помпей /27,фиг.164,165/

19

12. Вила с портици и двор - картина от Дом на Маркус Лукрециус Фронто в Помпей /

27,фиг.126/

13. Перистил. Италианска къща с перистил - аксонометрия, план и разрез /18,ф.208-

210/

20

14. Перистил от “Дом на Ветиите”/27,ф.106;18;212; 20,Рl.69;24;4/

15. Триклинии: от помпейска фреска/по 21,ф.94/; от “Дом Криптопортик” в Помпей

/21,ф.85/; триклиний под открито небе /16,рис.24/

21

16. Каведиум: Четириколонен /означен с А //15,с.420/-план и разрез; Тоскански

каведиум /означен с В//15,с.420/- план и разрез; "Разливен" каведиум /означен с

С//15,с.421/-план и разрез; Покрит каведиум /означен с D /*15,с.421/-план и разрез

-

22

ПРЕПРАТКИ КЪМ ТЕКСТА

1. Топоров,В.Н.."Пространство и текст"-В: Из работ Московского семиотического

круга, Москва, 1997г.с.455-515.

2. Гай Плиний Цецилий Секунд - C.Р.Саесilius Secundus, племенник, осиновен от

Плиний Старши; римски обществен деец и писател от заможно семейство; оратор;

адвокат; консул и императорски легат във Витиня. От литературните му трудове са се

запазили 10 книги "Писма" /Epistulae/- по "Словарь античности" /превод от немски/,

Москва, изд."Прогрес",1994г.,с.438

З. Зубов, В. Л. и Ф. А. Петровский /съставители/, "Материалы и документы по истории

архитектуры. Архитектура Античного Мира.", Москва, Изд. Академии Архитектуры,

1940.

4.Лотман, Юрий, "Поетика. Типология на културата”/превод от руски/,София Изд.

"Народна култура",1990г.

5. Този интерес не стихва и до днес. Виж например:

- Foertsch, R. Archaeologischer Kommentar zu den Villenbriefen des Juengen Plinius. Mainz

am Rhein,1993

- Вегgman, B. ”Visualizing Pliny’s Vilas” – In: Journal of Roman Archaeology 1995*8, pp

406-420

- Ргеу. Р. R. Тhe Villas of Pliny from Antiquity to Posterity. Chicago, 1994

6. Лотман,Ю. "Семиотика. Культура и взрыв", Москва, Изд."Гнозис",1992г.

7. Лотман, Ю.М. "Структура на художествения текст" /превод от руски/-

В:"Семиотика. Между нещата и думите", София, Изд."Наука и изкуство" и Фондация

"Отворено общество", 1991г.с.195-205.

8. Реконструкции на Лаврентинската вила по:

- Воuchet, J. – In: Fougeres Gustave, “La vie publique et privee des grecs et des romains”,

Рагis, 1900, p.43;

- Gromort Georges, “Grece & Rome. L’Architecture en Grece et a Rome”, Paris,

MCMXLVII;

- Лоринг- В: Зубов, В. Л. и Ф. А. Петровский /составители/."Материалы и документы

по истории архитектуры. Архитектура Античного Мира”, Москва, Из. Академия

Архитектуры, 1940,с. 196, рис. 28.

9. Прибрам, К."Языки мозга" /превод от английски/, Москва,1975г.

10. Мавлов, Л., "Перцептивна преработка и сенсорни модалности. /Роля на сетивните

канали при възприемане на пространството времето и речта/”,София, 1981г.

11. Шопов, Радко Стоилов, "Полисемантическая природа художественного текста"-

Автореферат диссертации на соискании ученой степени кандидата философских наук;,

Москва, 1991г., с.14-15.

12. Иванов, Вяч.Вс. и В.Н.Топоров, "Постановка задачи реконструкции текста и

реконструкции знаковой системы"- В: "Из работ Московского семиотического круга".

Москва, "Языки русской культуры",1997г.,с.45-73

13. Антонова, Е.В., Д. С. Раевский - "О знаковой сущности вещественных памятников

и о способах ее интерпретации"- В: "Проблемы интерпретации памятников культуры

Востока", Москва, 1991г.,с.207-232

14. Vitruvius Pollio, De L’Architecture, Liv.10, 1990-1995, Paris, “Les Belles Lettres”.

15. Барбаро, Даниеле, "Комментарий к десяти книгам об архитектуре

Витрувия",Москва, Изд.Всессоюзная Академия Архитектуры,МСМХХХVІІІ

16. Етиен Роберт,"Всекидневният живот в Помпей", София, Изд."Български ху-

дожник" 1985г./превод от френски/- "Къщи и градини",с.179-202.

17. 3иновьева.А.,"Римские древности. Описание общественной и частной жизни

древних римлян", Москва, 1884г.,с.172-174.

18. Luckenbach, H. “Kunst und Geschichte.” I Teil. Alterum. Munchen und Berlin,1941,

23

рр 201-207.

19. Fougeres, Goustave,”La vie publique et privee des Grecs et des Romains”, Paris, 1900,

f.208, 209, 211.20.Gromort, George, “Histoire abregee de l’Architecture en Grece et a Rome.

Paris, Vincent Freal & C0, Editeures, MCMXLVII, Pl.69

21. Кнабе, Г. С. ”Древний Рим - История и повседневность", Москва,

"Искусство”,1986г., ф.117

22. Всеобшая История Архитектуры, Т.2., Москва, 1973г.с.473

23. Дмитриева, Н.Н., Л.И.Акимова,"Античное искусство", Москва, 1988г,с.154

24. Pоmреi, 32 Vedute Stanparo in Italia, Serie № 224, f.22.

25. Тhеdеnat Неnгу, "Lеs villes d’Art celebres. Pompei. Histoire – vie privee. Paris,

H.Laurens Editeur, 1906, fig.62,63.

26. ”Памятники Мирового Искусства. Искусство Зтрусков и Древнего Рима”,

Москва,1982, фиг.145,6.

27. Wheeler, Mortiner,"L’Art Romain”, Paris, Librarie Larouse,1965,f.108

28. Словарь античности /Перевод с немецкого/, (Lexikon der Antike) ,Москва,

Изд."Зллис ЛАК",1994г.

29. Алпатов, Михаил, "История на изкуството"/превод от руски/, Т.І-"История ня

Древността",София ,Изд. "Български художник", 1981г.

30. Блаватский.В.Д., "Архитектура Древнего Рима", Москва, Изд. Всессоюзная

Академия Архитектуры, 1938г.

31. Лотман,Юрий, "Семиотика на културата и понятието за текст" -В:"Култура и

информация" /превод от руски/,София,"Наука и изкуство",1992г.

ЗАБЕЛЕЖКА:

Материалът е публикуван на български и английски език:

Желева-Мартинс, Д., “Пространството в образ и в текст” – В: „Пространството

архитектура”, Т. 2, Академично Издателство „Проф. Марин Дринов”, София,

2008, с.148-160, 20 стр. илюстрации.

Jeleva-Martins Viana, D. “Verbalization of the Architectural, Iconizacionof

theVerbal Text”– In: “Orpheus”Journal of Indo-European and Thracian

Studies, Publication of Institute of Thracology at BAS, 2004, № 13-14, pp

71 – 98