В. Динчев. Notitiae episcopatuum, Theophylactus Simocatta и S. Olteanu. Zikideva и...

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕНАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ

СОФИЯ2013

IN HONOREM PROFESSORIS

ГЕОРГИ КУЗМАНОв

ИЗвЕСТИЯ НА НАЦИОНАЛНИЯ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ

XLI 2013

BULLETIN OF THE NATIONAL INSTITUTE OF ARCHAEOLOGY

XLI 2013

Под редaкцията на

вЕНЦИСЛАв ДИНЧЕв

издание на Национален aрхеологически институт с музей

при Българската академия на науките

copy НАИМ-БАН издателcopy доц д-р венцислав Динчев съставител и редактор на тома

На корицата късноантична керамика от Рациария (по студията на Г Кузманов и И Грудев в този том)

Росица Кънева предпечатна подготовка СОКАСТО ЕООД печатницаISSN 0323-9535

София 2013


доц д-р Анелия Божкова главен редактор

СЪДЪРЖАНИЕГЕОРГИ КУЗМАНОв НА 70 ГОДИНИ 5

ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯ НА ГЕОРГИ КУЗМАНОв 7

РЕДАКЦИОНЕН пРЕДГОвОР 9

Димитър Попов ТРАКИЙСКИЯТ ЦАР РЕЗОС 11

Боряна Русева УНИКАЛЕН БРОНЗ С ИМЕТО НА ФИЛИп МАКЕДОНСКИ И ИНИ-ЦИАЛИТЕ НА ДИАДОХА ЛИЗИМАХ 47

Анелия Божкова Петя Кияшкина ЦИСТОвИ ГРОБОвЕ ОТ ЕЛИНИСТИЧЕСКИЯ НЕ-КРОпОЛ НА МЕСАМБРИЯ НА ЧЕРНО МОРЕ 53

Димитър Байраков ОРНАМЕНТИРАНА ЕСХАРА ОТ М ГРАДИщЕТО КРАЙ С ДОЛ-НО ДРЯНОвО (ОБщИНА ГЪРМЕН) 71

Миглена Василева ФИБУЛИ ОТ КЪСНОЖЕЛЯЗНАТА ЕпОХА ОТ СвЕТИЛИщЕТО пРИ БАБЯК ЗАпАДНИ РОДОпИ 89

Здравко Димитров Николай Русев АНТИЧНА КЕРАМИКА ОТ ЧИТАшКА МОГИЛА ОБщ БРАТЯ ДАСКАЛОвИ ЧИРпАНСКО 105

Марио Иванов Terra sigillaTa ОТ СЕРДИКА 147

Павлина Владкова ГЛИНЕНИ ЛАМпИ ОТ АНТИЧНИЯ пРОИЗвОДСТвЕН ЦЕНТЪР пРИ пАвЛИКЕНИ (ДОЛНА МИЗИЯ) 161

Евгения Генчева МЕТАЛНИ НАХОДКИ ОТ РАЗКОпКИТЕ НА АГОРАТА НА НИКО-пОЛИС АД ИСТРУМ 187

Венцислав Динчев СЕвЕРНАТА КРЕпОСТ НА serdica (SERdICA ІІ) ИСТОРИЯ И АК-ТУАЛНО СЪСТОЯНИЕ НА пРОУЧвАНИЯТА 237

Борис Борисов КЪСНОАНТИЧНАТА ГРЪНЧАРСКА РАБОТИЛНИЦА КРАЙ С КАРА-НОвО НОвОЗАГОРСКО И НАМЕРЕНАТА в НЕЯ КЕРАМИКА 281

Георги Кузманов Иво Грудев КЪСНОАНТИЧНА КЕРАМИКА ОТ РАЦИАРИЯ (КРАЙ-БРЕЖНА ДАКИЯ) 337

Гергана Кабакчиева СЕвЕРНОАФРИКАНСКА ФИНА КЕРАМИКА в ДИОЦЕЗИТЕ ТРАКИЯ И ДАКИЯ (ІІІ-VІІ в) 389

Юлия Вълева ЗА ЕпИСКОпСКИТЕ РЕЗИДЕНЦИИ пРЕЗ КЪСНАТА АНТИЧНОСТ 435

Венцислав Динчев NoTiTiae episcopaTuum TheophylacTus simocaTTa И S OLTEANU Zikideva И ДОЛНОТО пОДУНАвИЕ в КРАЯ НА VІ ndash НАЧАЛОТО НА VІІ в 453

Павел Георгиев ГОЛЕМИЯТ ДЪРвЕН СТРОЕЖ в РЕЗИДЕНЦИЯТА НА пЛИСКА ndash пРЕДНАЗНАЧЕНИЕ И ХРОНОЛОГИЯ 495

Иван Йорданов ОТНОСНО пРИТЕЖАТЕЛЯ НА СРЕБЪРНИЯ СЕРвИЗ ОТ вЕЛИЧКО-вО пАЗАРДЖИшКО 521

Константин Дочев МЕДНИ МОНЕТИ НА КНЯЖЕСТвО МОЛДОвА (ХV в) ОТ РАЙО-НА НА СРЕДНОвЕКОвНИЯ ТЪРНОв 535

ГЕОРГИ КУЗМАНОв НА 70 ГОДИНИГеорги Константинов Кузманов е роден на 13061942 г в СофияЗавършва 22-а гимназия bdquoГеорги Сава Раковскиldquo през 1960 гОт 1963 до 1966 г следва специалност bdquoИсторияldquo с профил bdquoАрхеологияldquo във

Философско-историческия факултет на СУ bdquoСв Климент ОхридскиldquoОт 1966 до 1969 г те за четири години изкарва пълния петгодишен курс по

специалност bdquoАрхеологияldquo към историческия факултет на Университета в Санкт Петербург (тогава Ленинград) където се дипломира през 1969 г

От 1969 до 1972 г е археолог-проучвател в отдел bdquoИнспекторатldquo към Наци-оналния институт за паметниците на културата с контролни функци по опазва-не на археологически паметници Работи по регистрацията на археологически обекти в страната

През 1972 г преминава на работа в НАИМ-БАН (тогава АИМ-БАН) като проучвател-археолог Първоначално е в секцията за средновековна археология През 1975 г след защитата на докторат на тема bdquoТипология и хронология на ня-кои керамични групи през ранновизантийската епоха (ІV-VІ в)ldquo се прехвърля в секцията за антична археология В периода 1976-1979 г е секретар на секцията През 1984 г е избран чрез конкурс за доцент (по старата номенклатура - старши научен сътрудник ІІ степен) В периода 1999-2003 г е ръководител на секцията за антична археология

От 1994 до 2006 г води курсове като хоноруван преподавател по археология на късната античност и по късноантична керамика на специалност bdquoАрхеологияldquo към Историческия факултет на СУ bdquoСв Климент Охридскиldquo

По време на професионалната си кариера участва в теренните проучвания на редица антични и средновековни обекти у нас някои от които са осъщест-вявани в рамките на международни изследователски проекти Заслужава да се споменат разкопките му в Калиакра (1968-1976 г) и в Никополис ад Нестум (1980-1985 г) както и участието му в българо-германските проучвания в Ятрус (1975-1980 г) и в българо-италианските проучвания в Рациария (1982-1990 г) Включва се и в българския екип работил в Картаген (Тунис) в рамките на меж-дународен изследователски проект под егидата на ЮНЕСКО (1973-1974 г)

Автор е на научни монографии студии и статии публикувани на български немски английски френски и италиански езици в наши и чужди специализира-ни издания (вж приложената библиография)

Краткото определение за теренната и публикационната дейност на Георги Кузманов е компетентност и ерудиция Неговите книги за античните лампи и за ранновизантийската керамика например са ценни не само с безспорните си научни приноси Те са и методически наръчници за всички археолози работещи

5

с подобни материали За негова чест а също и за честта на нашата археологи-ческа наука той остана далеч от изкушенията на времето в което живеем ndash от съблазнителното присъствие в медиите с новини за bdquoсензационниldquo открития от ласкаещото внимание на високопоставени чиновници и политици загрижени предимно за своите рейтинги и PR-кампании С годините пяната ще изчезне и само стойностните постижения на нашето съвремие ще останат за следващите поколения Сред тях несъмнено ще е и научното творчество на юбиляра

В качеството си на научен и административен ръководител Георги Кузманов не прихвана началническия синдром и остана за нас неговите ученици и колеги приятел с когото можеш да споделиш и на когото можеш да разчиташ за съвет и съдействие Без прекомерни амбиции с непринудено но отговорно поведе-ние и с неповторимо чувство за хумор той допринесе много за поддържането на духа на колегиалност в секцията за антична археология на археологическия институт

Честит юбилей драги учителю колега и приятелю

Венцислав Динчев

6

ИЗБРАНА БИБЛИОГРАФИЯНА


МонографииРанновизантийска керамика от Тракия и Дакия (ІV ndash началото на VІІ в) (Раз-

копки и проучвания ХІІІ) София 1985 111 сАнтични лампи Колекция на Националния археологически музей София

1992 170 с

Студии и статииРаннохристиянска гробница на нос Калиакра ndash Музеи и паметници на

културата 1971 2 6-7Римска баня в Пауталия ndash Музеи и паметници на културата 1971 4

11-17Типология и хронология на ранновизантийските амфори (ІV-VІ в) ndash

Археология ХV 1973 1 14-21 Проучвания по крайбрежието на римския Картаген ndash Археология

ХVІІІ 1976 4 19-33Късноантичен некропол в Сандански ndash Археология ХХ 1978 1

13-21Ранновизанийска керамика от кастела на нос Калиакра ndash Археология

ХХ 2 20-26Късноантичен некропол от кастела на Акре (Калиакра) ndash Thracia

Antiqua 5 1979 217-223Колекция от антични лампи в музея на Каварна ndash Известия на народия

музей Варна 17 (32) 1981 50-64 (в съавторство с А Салкин)За производството на глинени лампи в Долна Мизия и Тракия

(І-ІV в) ndash Археология ХХІІІ 1981 1-2 10-20Колекция от антични лампи в Силистренския музей ndash Известия на на-

родия музей Варна 22 (37) 1986 43-63 (в съавторство с И Бъчваров)Ceramica del primo periodo bizantino a Ratiaria ndash Ratiariensia 3-4 1987

111-118Ein spaumltantikes Wirtschaftsgebaumlude (Objekt XVIII) ndash Іn J Herrmann u a

Iatrus-Krivina Bd 4 1991 Berlin 111-116

7

Антични амфори от акваторията на Черноморското крайбрежие на Южна Добруджа ndash Известия на народия музей Варна 28 (43) 1992 27-61 (в съавторство с А Салкин)

Die locale Gefaumlszligkeramik ndash In S Uenze (mit Beitraumlgen von hellip) Die Spaumltantiken Befestigungen von Sadovec (Bulgarien) Ergebnisse der Deutsch-Bulgarisch-Oumlsterreichischen Ausgrabungen 1934-1937 (Muumlnchner Beitraumlge zur Vor- und Fruumlhgechichte 43) Muumlnchen 1992 201-220 Taff 54-109

Ранновизантийска керамика от Никополис ад Нестум ndash Археология ХХХV 1993 4 35-45

Късноантична баня в Никополис ад Нестум ndash Археология ХХХVІ 1994 2 24-35

Spaumltantike glasierte Keramik aus Bulgarien ndash Archaeologia Bulgarica II 1998 N 1 81-95

A Residence from Late Antiquity in Ratiaria (Dacia ripensis) ndash Archaeologia Bulgarica IV 2000 N 1 27-43

Римски и късноантични лампи от Рациария ndash Годишник на Археологи-ческия институт с музей ІІ 2002 242-262

Керамика от Кастра Мартис 2 Късноантична керамика 3 Късноантич-ни лампи ndash В Й Атанасова и др Кастра Мартис ndash квадрибургий и кастел (Разкопки и проучвания ХХХІІІ) София 2005 128-189

Ранновизантийска битова керамика от Градището (северозападен сек-тор) ndash В В Динчев и др Българо-британски разкопки на Градището при с Дичин Великотърновска област 1996-2003 (резултатите от проучвани-ята на българския екип) (Разкопки и проучвания ХХХІХ) София 2009 153-206

Късноантична керамика от Рациария (Крайбрежна Дакия) ndash В насто-ящия том (в съавторство с И Грудев)

8

РЕДАКЦИОНЕН пРЕДГОвОР

Настоящият том включва студии и статии с различна тематика и различен обем Всички са публикации с приносен характер Техни автори са утвърдени учени но също така и изследователи които сега започват творческата си био-графия Тези автори отделиха време и положиха усилия за да уважат юбилея на Георги Кузманов Благодаря им от мое име от името на редакционната колегия на поредицата bdquoИзвестия на Националния археологически институтldquo и ndash осме-лявам се да го изкажа в аванс от името на юбиляра

Техническата редакция на включените в тома студии и статии се изразява в унификация на цитирането посочването на образи представянето на извори и литература обозначаването на обособени техни части Унифицирано е докол-кото е възможно и оформлението на образите (снимки и графични изображе-ния) Запазени са разбира се оригиналният изказ и спецификата в стила на из-ложение на отделните автори Редакционните намеси в това отношение са само в случаи на повторение двусмислие или контекстуална несъобразност

При студиите с по-значими каталожни части са запазени индивидуалните предпочитания на съответните автори към каталожните описания ndash със сложни съставни изречения или с прости включително безглаголни изречения Запазе-ни са и различията в отделните студии относно мястото на каталожните части ndash отделени изцяло след основния текст (преди или след цитираната литература) или разпръснати и вмъкнати в основния текст


9

венцислав динчев

Nicopolis но присъства Zikideva Нала-гащият се от анализа на изворите извод че Zikideva измества и наследява Nico-polis ad istrum като най-значим център в областта на горното и средното тече-ние на р Янтра съответства напълно на информацията за археологическите проучвания върху хълма Царевец при Велико Търново и в м Стария Никюп при днешното с Никюп Великотър-новско Възникването на града върху Царевец съвпада с или е скоро след изоставянето на крепостта на римския и късноримския Nicopolis ad istrum Сравнението между града върху Царе-вец и ранновизантийския наследник на Nicopolis ad istrum показва ясно че през периода на синхронното им съ-ществуване първият е доста по-голям и по-значителен център от втория Ран-новизантийският град върху Царевец е и с по-късна крайна дата През пър-вата половина на VI в епископът на областта все още се е титулувал като bdquoепископът на Nicopolisldquo но вероятно вече е резидирал не в непосредствения топографски приемник на античния Nicopolis ad istrum а в Zikideva През следващите десетилетия титулатурата на местния епископ е била съобразена с реалностите и при управлението на император Ираклий съгласно Псевдо-епифаниевия списък тя вече е bdquoепис-копът на Zikidevaldquo (Dintchev 1997a 67-69 Динчев 2003 407-409 вж цит там извори и изследвания)

Повод да се върна днес отново на проблематиката за Zikideva е една сту-дия на румънския филолог и историк S Olteanu за локализирането в днешна

България на няколко селищни имена упоменати от Прокопий в De aedifici-is В нея значително място е отделено именно на локализацията на Zikideva (Olteanu 2007 67-89)1 Той не спо-деля bdquoipoteza Velkov ndash Dinčevldquo иден-тифицира Zikideva с Ковачевското кале ndash късноримската крепост между с Ковачевец и гр Попово а относно града върху хълма Царевец приема че това е ранновизантийския Nicopolis Интересът му към Zikideva е мотиви-ран основно от моята публикация на английски език (Dintchev 1997a) От нея се запознава и чрез нея всъщност се позовава на мнението на В Велков както и на мненията на други изследо-ватели (Olteanu 2007 68 70-72) По-долу ще представя и коментирам по-следователно доводите на S Olteanu Ще засегна и някои провокирани от тях историографски и исторически въ-проси с по-широк обхват Надявам се че дискусията ще е от полза не само за локализацията и характеристиката на Zikideva но и принос към изясняване-то на съдбата на Долното Подунавие в края на античността

Интересуващата ни част от студията на S Olteanu е озаглавена bdquoΖικίδεβα ndash Σπίβυροςldquo те с цитат по De aedificiis на Прокопий (Olteanu 2007 67) Въпрос-ният spivyros (Σπίβυρος) локализацията му в частност има място в тезите на S Olteanu и за негонея ще стане въпрос по-нататък но основното внимание тук безспорно е към Zikideva В нача-

1 В дигитален вид тази студия присъст-ва и в интернет-пространството

454

NoTiTiae episcopaTuum TheophylacTus simocaTTa И S OLTEANU Zikideva

лото авторът представя ретроспекция на мненията в историографията относ-но локализацията на Zikideva (ibidem 67-68) Обстоятелството че не е запоз-нат непосредствено с коментирани от него публикации е причина за някои не съвсем точни позовавания ndash напри-мер че В Велков привежда като довод за хипотезата си сведението за Zikideva у Теофилакт Симоката (ibidem 68) В Велков споменава за но не се аргу-ментира със сведението на Симоката както впрочем и с данните от Notitiae episcopatuum (Велков 1988 80)2

Следва твърде общо представяне на Nicopolis ad istrum включително на ранновизантийския Nicopolis ndash т нар Nicopolis ad Istrum ІІ последвано от извода че през VІІ в след изоставя-нето на последния името на този град вече се използва за центъра върху хъл-ма Царевец и от кратко изложение на bdquoхипотезата Велков ndash Динчевldquo в слу-чая ndash преглед на аргументите в моята публикация (Olteanu 2007 69-71) За посочения извод авторът се позовава

2 В другата си статия (Velkov 1995) по об-съжданите въпроси В Велков изобщо и не спо-менава сведението на Теофилакт Симоката за Zikideva (Ζικίδιβα при последния) Причина за това както впрочем и за отказа на В Велков да коментира данните в Notitiae episcopatuum за Zikideva (τὸνὁ Ζεκεδέπων в тези списъци) веро-ятно е несигурността и непоследователността на В Бешевлиев у когото тези данни се свързват със sucidava (Συκίβιδα) на левия дунавски бряг при днешното Celei (Бешевлиев 1955 285 същият ndash в ГИБИ ІІ 1958 345 бел 2) със scaidava между Novae и appiaria (Beševliev 1962 62) със sucidava (Συκίδαβα) на десния дунавски бряг източно от Durostorum (Beševliev 1962 62 Beševliev 1970 141) или със Zaldapa (Beševliev 1966 213-214) (обр 1)

пак чрез моята публикация на bdquoнякои български археолозиldquo (ibidem 70) а относно твърдението ми че bdquotoday it is already clear that the town on Tsarevets Hill has not inherited the name of the ancient urban centreldquo (Dintchev 1997a 67) отбелязва че не е подкрепено с библиографска информация (Olteanu 2007 71 not 13) Мнението в българ-ската специализирана литература за града върху Царевец като приемник изобщо подразбиращо се и за името на Nicopolis ad istrum е 1 изказано и поддържано преди средата на 80-те години на миналия век те преди раз-копките в площта на т нар Nicopolis ad Istrum ІІ 2 основано на презумп-цията че появата на града върху хъл-ма Царевец в края на V ndash началото на VІ в е свързана с пълното изоставяне на Nicopolis ad istrum (напр Ангелов 1973 332 335-336 Ваклинов 1977 48) Проучванията в т нар Nicopolis ad Istrum ІІ през 1985-1992 г показа-ха че това е ранновизантийския Nico-polis и че съществуването му основно е през VІ в (Poulter 1995 34-45 вж и Dintchev 1997b 101-102 Динчев 2002 45-47 49) Следователно градът върху Царевец и Nicopolis имат около един век синхронно съществуване Макар и не изказана точно по този начин тази констатация присъства в публикацията ми ползвана от S Olte-anu (Dintchev 1997a 67) и тя всъщ-ност е в основата на твърдението че градът върху Царевец не е наследил името на античния градски център Ранновизантийският Nicopolis от-стъпва определено по обективните

455


си показатели (защитена площ вид и брой на обществените сгради и тн) както на римския и късноримския си предшественик така и на синхронния градски център върху Царевец Това сравнение обаче няма как да отмени или неглижира факта на самото му съ-ществуване през VІ в Същевременно от съпоставянето с града върху Царе-вец не следва че ранновизантийският Nicopolis е някакъв незаначителен кас-тел Неговите обективни показатели му отреждат по-голямо значение при сравнение например със споменатото Ковечевско кале3

Интересно как при това положение S Olteanu си представя взаимстването на името Nicopolis Теоритично въз-можностите за това са следните без-именно съществуване или преимену-ване по непознат засега начин (с ново неизвестно име) на прекия наследник на античния град още с появата му рес-пективно ndash преотстъпване в полза на по-големия център на името Nicopolis за времето на синхронното им същест-вуване през VІ в безименно същест-вуване или съществуване с непознато засега име на по-големия център върху Царевец през VІ в и преименуване на същия в Nicopolis след действителното изоставяне на наследника на антич-ния Nicopolis ad istrum в края на VІ ndash началото на VІІ в За мен нито една от тези възможности не е реална Не ми е известен и подобен прецедент в селищния живот през І-VІ в изобщо4

3 Конкретни данни за града върху Царевец ранновизантийския Nicopolis и Ковечевското кале вж по-нататък в текста

4 Има разбира се случаи на преиме-

Към прегледа на селищните имена със съставката bdquoдеваldquo в днешна Бълга-рия (Olteanu 2007 72) мога да направя две бележки Първата визира необхо-димостта от цитиране на съответния извор (в случая това вероятно е Мин-чев Коледаров 1989 92) Причина за втората отново е непознаването на пуб-ликациите на В Велков които иначе са повод за този преглед и съответния ко-ментар Ако S Olteanu познаваше тези публикации би разбрал че идеята на В Велков за името Момина крепостДевин град като реминисценция на ΖικίδεβαΣυκίδαβα не е породена само от съвременното име на съседното на Царевец възвишение а и от надпис в средновековната патриаршеска църк-ва съдържащ името ДѢВЫНГРАД (Вел-ков 1988 78 Velkov 1995 493)

Прегледът и коментарите на сви-детелствата на bdquoавторите от VІ-VІІ вldquo за Nicopolis и Zikideva заемат основно място в разглежданата публикация (Olteanu 2007 72-85) Първо е пред-ставен списъка на градовете в провин-ция Moesia [secunda] (Ἐπαρχία Μυσίας) в Хиероклевия synecdemus съставен най-вероятно в 527-528 г (ibidem 73-74) За прегледност а и с оглед на след-ващото изложение ще го представя и аз (обр 2)

нуване на градове най-често на името на управляващия император на неговия бо-жествен покровител или на членове на не-говото семейство ndash например Perinthos rarr Heraclea Bergulae rarr arcadiopolis selymbria rarr eudoxiopolis и тн Случаят обаче с ран-новизантийския Nicopolis и името на гра-да върху Царевец не е такъв

456


Marcianopolis (Μαρκιανούπολις) Odessos (Ὀδησσός) Durostorum (Δωρόστολος) Nicopolis (Νικόπολις) Novae (Νόβαι) appiaria (Ἀππιάρια)abritus (Εβραιττός) (Hier synecd 636)

Пресилен е опитът да се ограничи тълкуването на този извор те изре-дените в него градове да се определят като центрове на bdquoчисто администра-тивниldquo но не и на bdquoцърковниldquo райони (Olteanu 2007 72-73 not 18) По този повод ще припомня известния закон на император Зенон от 480481 г bdquo всеки град да има на всяка цена от-делен и собствен епископ никому по какъвто и да е било начин да не бъде позволявано дори и чрез императорска заповед да лишава който и да е град от правото на собствена епископия от определената му територия или от някакво друго право и по този начин да го подчинява на други градовеldquo (Cod iust 1 по В Велков ndash в ГИБИ ІІ 21) Към и след края на V в епископската институция вече е основният фактор за легитимиране на градски статут и поради това известният synecdemus дори при bdquoчисто административенldquo мотив за съставянето му е и списък на епископски катедри е и модел за из-вестните Notitiae episcopatuum които са с по-късна дата (Dintchev 1997a 68 Динчев 2003 408)5

5 Вж представените по-нататък в текста мне-ния на J Darrouzѐs ndash авторът на последното из-дание на Notitiae episcopatuum за характера на по-ранните сред тях

Следва коментар на известното све-дение на Йорданес в неговата getica за т нар малоготи (gothi minores) в райо-на на Nicopolis и по-точно в подножи-ето на Стара планина (Haemus) Този извор датиран в 551 г се интерпрети-ра като указание че ситуацията не се е променила и че по това време Nico-polis продължава да е административен център на обособена територия (re-gio χώρα) в провинция Moesia secunda (Olteanu 2007 73-74) По това време градът върху Царевец вече е реалност и с оглед логиката на S Olteanu името Nicopolis в посочения извор трябва да е за него Както вече изтъкнах в първа-та половина включително към средата на VІ в епископът на областта на го-рното и средното течение на р Янтра все още се титулува като bdquoепископът на Nicopolisldquo Нормално е все по силата на традицията и административната инерция и самата област все още да се определя като regio Nicopolitana Но от това не следва че Nicopolis продължава да е най-значителния ѝ център нито пък че е изместен на двадесетина ки-лометра в южна посока Сведението за заселването в средата на ІV в на т нар малоготи начело с епископ Вулфила и за присъствието им в областта два века по-късно (Jord getica 26 267 ЛИБИ І 359) е с безспорна историческа стой-ност но възможностите за интерпре-тацията му с оглед на разискваните тук проблеми са ограничени Не е си-гурно и дали Йорданес изобщо е по-сещавал областта респективно ndash дали е имал някакви непосредствени впе-

457


чатления от селищните ѝ центрове6По-нататък е представена извад-

ка от списъка на bdquoтракийските укре-пленияldquo в De aedificiis на Прокопий включваща Nicopolis и Zikideva (Olte-anu 2007 74-75) Списъкът започва със следния увод bdquoОстаналите тра-кийски укрепления покрай Евксинския понт и реката Истър и във вътреш-ността [се назовават] както следва В Мизия покрай реката Истърldquo (по Д Дечев ndash в ГИБИ ІІ 177) Първите две укрепления в списъка отсъства-щи при S Olteanu обаче са Herculente (Ἐρκούλεντε) и scatrina (Σκατρῖνα) локализирани днес в района на би-вшето с Иракли до черноморския бряг и в района на Дюлинския про-ход в Източна Стара планина (напр Beševliev 1970 89 140) (обр 1) След-ват имената на appiaria (Ἀππίαρα) sexaginta prista (Ἐξεντάπριστα) Deo-nianaleoniana (Δεονίανα) и limoDimum (Λιμώ) които със сигурност или предположителност се локали-зират по десния дунавски бряг (ibi-dem 89 140-141) (обр 1) След това обаче е Odessos (Ὀδυσσός) и нелока-лизираните до днес Vidigis (Βίδιγις) и arinaad arenam (Ἀρῖνα) Сега идва редът на Nicopolis (Νικόπολις) Zikideva

6 Данните за живота и кариерата на Йорданес са оскъдни и пораждат проти-воречиви тълкувания в днешната истори-ография (вж напр Mierow 1966 1-12 и цит там мнения) Ако той избощо е по-сещавал областта на горното и средното течение на р Янтра това ще е било в един по-ранен етап от неговия живот доста преди написването на getica

(Ζικίδεβα) и spivyrosspibyrus (Σπίβυ-ρος) (ibidem 89 141) По-нататък са изредени още 39 bdquoукрепленияldquo лока-лизираните от които са покрай р Ду-нав (Ιστρος) но също така по западния бряг на Черно море (Εὔξεινος Πόντος) и във вътрешността на днешните Се-верна Добруджа и Източна България северно и южно от Стара планина (ibidem 89-90 141-146) Втората част на списъка е обособена от първата с пояснението bdquoВъв вътрешносттаldquo (по Д Дечев ndash в ГИБИ ІІ 178) те представените в нея bdquoукрепленияldquo би следвало да са отдалечени от дунав-ския и черноморския бряг на диоцеза Thracia Сред представените в нея 26 bdquoукрепленияldquo обаче има както крайду-навски така и черноморски центрове (напр Beševliev 1970 90-91 146-149) Тук няма да навлизам в дискусията за обяснението на посочените и други подобни несъответствия в известното съчинение на Прокопий и по-точно в запазените днес негови преписи7 Ще изтъкна само очевидния факт че то не е достатъчно надежден извор за съставянето на разни модели целящи локализирането на упоменати в него селища без наличие и използване на друга информация за тях Интересува-щите ни Nicopolis и Zikideva действи-телно са в близост но от това не следва

7 Общо за пропуските и грешките в De aedificiis вж напр Roques 2000 36-40 Feissel 2000 81-82 84-85 91 sqq и цит там публикации За запазените днес пре-писи от това съчинение вж напр Flusin 2000

458


задължително че упоменатите преди Nicopolis и след Zikideva bdquoукрепленияldquo са в същия район или пък че са свър-зани с тях по някакъв друг начин

Следващият извор на който е от-делено повече внимание са Notitiae episcopatuum (Olteanu 2007 75-79) Тези списъци и по-точно най-ранните сред тях представят в последователен ред седалищата на патриарси митро-полити автокефални архиепископи и епископи В тях митрополитът на Marcianopolis и подопечните му епис-копи в територията на провинция Moesia secunda са отнесени към епархия Haemimont Сред епископиите на Мар-цианополската митрополия са почти всички упоменати при Хиерокъл цен-трове на провинция Moesia [secunda] както и Zikideva но липсва Nicopolis В епископските списъци присъства и епархия Moesia която обаче е предста-вена само с автокефалния архиепископ на Odessos Единствено в т нар Noti-tia tempore isaurorum scripta наред с епископиите включително Zikideva на Марцианополската митрополия в епархия Haemimont са отбелязани и няколко епископии включително Nicopolis на bdquoмитрополията Оdessosldquo в епархия bdquoMoesia ildquo В предишните си публикаци изтъкнах че едновремен-ното присъствие в този списък на тези две митрополии е резултат от компи-лация на различни и разновременни извори че присъствието на bdquoмитро-полията Оdessosldquo (и епархията bdquoMoesia ildquo) в случая се дължи на неправомерно позоваване на по-ранен документ като Хиероклиевия synecdemus (Dintchev

1997a 68 not 13 Динчев 2003 408 418 бел 122) S Olteanu обаче прие-ма че точно този списък е коректен неглижира останалите като непълни и заключава че двете митрополии са синхронни църковни структури рес-пективно ndash че Zikideva и Nicopolis са синхронни епископски центрове към различни митрополии (Olteanu 2007 76-77 79) Преди да дискутирам него-вите аргументи ще представя данните от самите епископски списъци Ще ги представя по последното им издание ndash това на J Darrouzѐs от 1981 г което ми бе недостъпно по време на работата по вече обнародваните публикации за ранновизантийския град на хълма Ца-ревец Това издание не е познато или не е ползвано и от S Olteanu

Zikideva присъства във всички ран-ни епископски списъци (bdquonotices archa-iumlquesldquo) които са с пълен регистър те представящи и епископските седалища При J Darrouzѐs те са общо четири

Списък 1 е известният Псевдо-епифаниев списък (Notitia Pseudoepiph-anii) съставен по времето на импе-ратор Ираклий (610-641) (Darrouzѐs 1981 3-9) Данните в него за центрове от територията на провинция Moesia secunda са

- в частта за митрополитите 37 λβprime ἐπαρχία τῆς αὐτῆς [Αἱμιμόντου]

ὁ Μαρκιανουπόλεως (ibidem 205)- в частта за автокефалните архие-

пископи39 αprime ἐπαρχία Μυσίας

ὁ Ὀδησσοῦ (ibidem 205) - в частта за епископите ἐπαρχία lsaquoτῆς αὐτῆςrsaquo [Αἱμιμόντου]

459


444 μητρόπολις Μαρκιανου (πόλεως) ἔχει ὑπ᾽ αὐτὴν πόλεις ἤτοι ἐπισκοπὰς

ε᾽ οἴον445 τὸν ᾽Ροδοστόλου446 τὸν Τραμαρίσκων447 τὸν Νό0ων448 τὸν Ζεκεδέπων449 τὸν Σκαρίας (ibidem 213)

Списък 2 при J Darrouzѐs съот-ветства на bdquonotitia 8ldquo и bdquonoticia 9ldquo в дос-та по-ранното издание на G Parthey представени в поредицата bdquoИзвори за българската историяldquo (ГИБИ ІV 151-158 с превод и коментар на В Тъпкова-Заимова) а също и от S Ol-teanu в неговата студия (Olteanu 2007 76-77 not 33) Този списък отразява промени осъществени през VІІІ в и не може да се датира по-късно от пър-вата четвърт на ІХ в (Darrouzѐs 1981 10-19) Данните в него за центрове от територията на провинция Moesia se-cunda са



пископи42 αprime ἐπαρχία Μυσίας ὁ Ὀδησσοῦ ἥτις

λeacuteγεται και Βάρνα (ibidem 217) - в частта за епископите ΛΒ´ ἐπαρχία Αἱμιμόντου512 ὁ Μαρκιανουπόλεως 513 ὁ ᾽Ροδοστόλου514 ὁ Τραμαρίσκων515 ὁ Νό0ων516 ὁ Ζεκεδέπων517 ὁ Σκαρίας (ibidem 227)

Списък 3 e т нар Notitia tempore isaurorum scripta Съставянето му се по-ставя между 787 и 869 г Запазен е само чрез един препис от ХІV в (Darrouzѐs 1981 20-33) Данните в него за цен-трове от територията на провинция Moesia secunda са

- в частта за митрополитите 47 μβprime ἐπαρχία τῆς αὐτῆς [Θρᾴκης] ὁ

Μαρκιανουπόλεως (ibidem 231)50 μεprime ἐπαρχία Αἱμιμόντου ὁ Μαρκια-

νουπόλεως (ibidem 231)- в частта за автокефалните архие-

пископи няма центрове от днешнаЦентрална Северна и Североизточ-

на България (ibidem 232-233)- в частта за епископите ΛΖ´ ἐπαρχία Μυσίας αprime603 αprime Ὀδησσος μητρόπολις604 βprime ὁ Νό0ων605 γprime ὁ ᾽Αππιαρίας606 δprime ὁ Δοροστόλου607 εprime ὁ Μαρκιανουπόλεως608 ςprime ὁ ᾽Α0ρίτου609 ζprime ὁ Νικοπόλεως610 ηprime ὁ [Παλαιστήνες] (ibidem 241)ΜΕprime ἐπαρχία Αἱμιμόντου βprime 727 αprime Μαρκιανουπόλεως μητρόπολις728 βprime ὁ Τραμαρίσκων729 γprime ὁ Νό0ων730 δprime ὁ lsaquoΖεκεδέπωνrsaquo731 εprime ὁ Σκαρίlsaquoαrsaquoς (ibidem 244)

Списък 4 e т нар Notitia Basilii Съставен e приблизително по времето на Вселенския събор в 869 г (Darrouzѐs

460


1981 34-43) Данните в него за цен-трове от територията на провинция Moesia secunda са

- в частта за митрополитите 37 ἐπαρχία τῆς αὐτῆς [Αἱμιμόντου]

λβprime ὁ Μαρκιανουπόλεως (ibidem 249)- в частта за автокефалните архие-

пископи40 ἐπαρχία Μυσίας αprime ὁ Ὀδυσσοῦ (ibi-

dem 250) - в частта за епископите lsaquoΛ´rsaquo ἐπαρχία τῆς αὐτῆς [Αἱμιμόντου] 462 ὁ Μαρκιανουπόλεως 463 ὁ ᾽Ροδοστόλου464 ὁ Τραμαρίσκων465 ὁ Νό0ων466 ὁ Ζεκεδέπων466 ὁ Σκαρίας (ibidem 260)

В предговора към изданието си J Darrouzѐs пояснява че bdquoles listes de la geacuteographie civil celles de Hieacuteroklѐs et de Georges de Chypre doivent ecirctre deacute-tacheacutees complѐtement des listes eccleacute-siastiquesldquo (Darrouzѐs 1981 xi) но в бележките си към списъци 1 и 2 нееднократно изтъква че произходът им е обвързан с Хиероклиевия synec-demus че имат много сходства с него че следват неговата схема (ibidem 6 10 19 34) Относно списък 4 пък се посочва сходството му с географския наръчник на т нар Георги от Кипър (ibidem 34 42)

J Darrouzѐs изрично подчертава компилативния характер на списък 3 ndash т нар Notitia tempore isauro-rum scripta Много от упоменатите в него епархии са взаимствани от bdquolistes civiles dont la sours principale est

Hieroklegravesldquo (Darrouzѐs 1981 29) Сред примерите за неправомерни компила-ции и интерполации са дублирането на Marcianopolis като митрополитски център на bdquoепархия Тракияldquo (ἐπαρχία Θρᾴκης) и bdquoепархия Хемимонтldquo (ἐπαρχία Αἱμιμόντου) както и частично-то дублиране на центровете на bdquoепар-хия Първа Мизияldquo (ἐπαρχία Μυσίας αprime) с bdquoепархия Втори Хемимонтldquo (ἐπαρχία Αἱμιμόντου βprime) Докато последната из-тъква издателят е църковна структу-ра то bdquoПърва Мизияldquo е копирана от Хиерокъл с добавяне към нея на bdquoPal-aistegravenegrave ville et eacutevecirccheacute inexistants ou de nom deacuteformeacuteldquo (ibidem 31) Общото му заключение е че списък 3 не е bdquoun document eccleacutesiastique officielldquo и че не може да е надеждно свидетел-ство за комбинираните в него извори (ibidem 31)

Обстоятелството че в публикаци-ите си съм стигнал до същия извод за т нар Notitia tempore isaurorum scripta не се дължи на предварително приета теза (Olteanu 2007 77-78) а на пре-ценката ми за вида на сведенията в самия списък ndash преценка която няма претенциите за лингвистичната и из-воровата компетентност на анализа на J Darrouzѐs но пък се основава на целокупната информация за разглеж-даните центрове и техния ареал в края на античността

С оглед на тезата си базирана на т нар Notitia tempore isaurorum scripta за две синхронни църковни структури (епархиимитрополии) в територията на провинция Moesia secunda в края на античността S Olteanu трябва да

461


докаже че няма дублиране на техните съставни единици И полага усилия да ни убеди (Olteanu 2007 78-79) че appiaria (Ἀππιαρία) упомената като епископия само в този списък (към bdquoепархия Първа Мизияldquo) не е scaria (Σκαρία) упомената както в този (към bdquoепархия Втори Хемимонтldquo) така и в останалите ранни епископски списъ-ци8 Но пренебрегва и не коментира едновременното присъствие в две-те структури на Marcianopolis (епис-копия в bdquoепархия Първа Мизияldquo и митрополитски център на bdquoепархия Втори Хемимонтldquo) и Novae (еписко-пия и в bdquoПърва Мизияldquo и във bdquoВто-ри Хемимонтldquo) S Olteanu приема отъждествяването на bdquoPalaistegravenegraveldquo (ὁ Παλαιστήνες) ndash последната епископия на bdquoепархия Първа Мизияldquo във въ-просния списък с известния от други извори Palatiolum и го поставя без ар-гументация bdquoв близост до р Витldquo (ibi-dem 77) bdquoпри устиетоldquo на р Вит (ibi-dem 79 not 45) Принадлежността на Palatiolum към префектура illyricum респективно ndash към провинция Dacia

8 В нашата историография въпросът за идентификацията и локализацията на scaria (Σκαρία) от ранните епископски списъци не е обсъждан подробно но все пак се споделя мнението че това име е из-менена форма на appiaria която се лока-лизира при днешното с Ряхово Русенско Вж Велков 1959 86 Бешевлиев 1962 5 Beševliev 1962 62 Velkov 1977 102 цит там по-ранни изследвания Вж и превода на В Тъпкова-Заимова на тези списъци в ГИБИ ІІІ 1960 189 (бел 2) 194 196 ГИБИ ІV 1961 151 (бел 8) 155 157

ripensis е посочена изрично от Про-копий9 В днешната историография няма спор че Palatiolum е на десния дунавски бряг в близост до Oescus и до sucidava която е на отстрещната стра-на на р Дунав при Celei в Румъния (напр Бешевлиев 1955 285 Велков 1959 78 Beševliev 1970 121 Velkov 1977 91) Учените които се ангажират с конкретната му локализация го по-ставят при днешното с Байкал Пле-венско (напр Митова-Джонова 1985 277-278 Иванов 1999 32 Маджаров 2004 20) (обр 1) При устието на р Вит (Utus) се локализира познатото от изворите включително от Прокопий едноименно укрепление Uto (Οὔτω) (вж напр Beševliev 1970 85 121 цит там извори и изследвания тук ndash обр 1) Коментарът на S Olteanu по Noti-tiae episcopatuum приключва с излагане на визията му за състава на bdquoсинхрон-но функциониращитеldquo епархии (мит-рополии) в територията на провинция Moesia secunda 1 Marcianopolis (мит-рополитски център) Transmarisca Novae Zikideva scaria 2 Odessos (митрополитски център) appiaria Durostorum abritus Nicopolis Palatio-lum (Olteanu 2007 79) Неговата пуб-ликация е илюстрирана с различни карти и географски схеми Липсва обаче карта с центровете на така пос-тулирите епархии Вероятно това е по-

9 bdquo има едно място гдето се намирали две укрепления едното в Илирик на име Палатиолон а другото Сукидава на от-въдната странаrdquo (Procop De aedif IV6 по Д Дечев ndash в ГИБИ ІІ 1958 168)

462


ради опасения че една подобна карта ще илюстрира очевидното а именно ndash отсъствието на какъвто и да е смисъл в идеята за две синхронни територи-ално-административни структури в случая църковни епархии с центрове с подобно разположение (дори и във варианта с предложените от S Olteanu локализации за тези центрове) Тук представям липсващата карта (обр 3) за по-добро онагледяване на bdquoдостойн-стватаldquo на изложената визия

С изключение на компрометирана-та Notitia tempore isaurorum scripta ос-таналите разгледани епископски спи-съци отразяват състоянието на църков-но-административната организация и показват най-значителните центрове в днешна Североизточна и Централна Северна България (в територията на провинция Moesia secunda) в и непо-средствено след края на античността те в края на VІ-VІІ в Списъци 2 и 4 по J Darrouzѐs са с по-късна дата но отразяват състоянието в посочена-та територия преди включването ѝ в новата българска държава и са ценни извори за този bdquoтъменldquo исторически период В случая данните в тях съв-падат напълно с данните в известния Псевдоепифаниев списък от начало-топървата половина на VІІ в Основ-ната териториално-административна църковна структура в имперската про-винция Moesia secunda е отбелязана в коментираните списъци като втора епархия Haemimont Митрополитски център на епархията е провинциал-ната столица Marcianopolis Епископ-ските седалища на епархията са Duro-

storum Transmarisca Novae Zikideva и scaria (appiaria ) (обр 4) В списъ-ците се споменава и епархия Moesia но само в контекста на представяне-то на автокефалната архиепископия в Odessos С последния упоменатите в Notitiae episcopatuum центрове стават седем (обр 4) ndash толкова колкото са и центровете отбелязани за провин-ция Moesia [secunda] в Хиероклиевия synecdemus (обр 2) В епископските списъци отсъстват посочените от Хи-ерокъл Nicopolis и abritus Съответно в епископските списъци присъстват неотбелязаните от Хиерокъл Trans-marisca и Zikideva Въпросът за отъж-дествяванеторазграничаването на споменатата от Хиерокъл appiaria с познатата от епископските списъци scaria засега остава открит Ако все пак се окаже че scaria е тъждествена с appiaria то численото надмощие на крайдунавските епископии (обр 4) би било твърде показателно не само за църковната организация но и за се-лищния и обществения живот изобщо в провинция Moesia secunda към края на VІ ndash началото на VІІ в

С оглед на данните в некомпромети-раните Notitiae episcopatuum и предвид сравнително късия участък от запад-ния черноморски бряг в границите на провинция Moesia secunda би могло да се приеме че втората църковна епархия Haemimont с митрополитски център Marcianopolis не е включвала черно-морското крайбрежие на провинция-та респективно ndash че църковните слу-жители в черноморските селища тук са били под опеката на архиепископа

463


на Odessos който всъщност е и глава на църковната епархия Moesia Заслужава да се припомни че Odessos е не само единственият упоменат от Хиерокъл и в Notitiae episcopatuum черноморски център на провинция Moesia secunda но и столица на своеобразната Quaestura exercitus създадена в 536 г за да оси-гури снабдяването на граничните об-ласти на диоцеза Thracia изобщо (iust Nov XLI LI LII по ГИБИ ІІ 62-65 вж напр Szadeczky-Kardoss 1985 Tor-batov 1997 Karagiorgou 2001 154)

Съчинението Historiae на Теофил-акт Симоката е коментирано послед-но от S Olteanu То е с най-голяма тежест в аргументацията на неговата теза Коментарът започва с преразказ на събитията в чийто контекст е упо-мената Zikideva Цитиран е и съответ-ният пасаж от 13-а глава на 7-а книга на Historiae (Olteanu 2007 80-81) Следват bdquoфилологически уточненияldquo по цитирания пасаж (ibidem 81-82) Мисля че тук също е необходимо кратко изложение на описаните съби-тия Ще се позова на българския пре-вод на В Бешевлиев (ГИБИ ІІ 291-356) и на превода на M amp M Whitby на английски език който е последни-ят известен ми съвременен превод на Теофилактовото съчинение (Whitby Whitby 1997)10 Няма да са излишни и някои разяснения за самия автор и за обсъжданото му съчинение

Роден в Египет Теофилакт Си-моката (Theophylactus simocatta

10 Първото издание на превода на M amp M Whitby e от 1986 г

Θεοφύλακτος Σιμοκάτ(τ)ης) прави ка-риера в Constantinopolis и достига до висш чиновнически пост в импера-торската или патриаршеската канцела-рия по времето на Ираклий (610-641) (Whitby Whitby 1997 xiii-xiv) На-писването на Historiae ndash най-известно-то му съчинение вероятно е станало в края на 20-те години на VІІ в (ibidem xvi) То представя периода на управле-нието на император Маврикий (582-602) с основен акцент върху военните действия срещу аварите и славяните на Балканите и срещу персите по из-точната имперска граница То компи-лира различни по вид и качество ин-формационни източници Конкретно за Балканите се приема че основната информация е от т нар извор наза Приск (bdquoPriscus sourceldquo) който bdquowas perhaps a work of modest literary level a memorandum rather than a full-scale classicizing historyldquo Неизвестният му автор изглежда е военно лице приб-лижено на пълководеца Приск С това се обяснява благосклонното отноше-ние към последния и неглижирането на действията на другите известни военначалници на Маврикий на Бал-каните ndash Коменциол и Петър (ibidem xxiii-xxv) Наред с непълния и отчас-ти тенденциозен в случая извор като недостатък на Historiae се изтъква и липсата на достатъчно умения и по-знания у самия Теофилакт Симоката за точно историческо повествование bdquoit appears that hi did not have the nec-essary military or geographical knowl-edge to understand the events described in his sourcesldquo (ibidem xxv) Нерядко

464


неговото изложение е с нарушена хро-нология и без ясна връзка между опис-ваните събития (ibidem xxvi-xxvii)

Седмата книга на Historiae започва със заместването на Приск от Петър като главнокомандващ в 594 г11 и със сведение за преодоляно от последния негодувание сред войската дислоци-рана при Odessos Следва описание на похода на Петър по Долния Дунав включващо интересната случка с жи-телите на asamus които отказали да му предоставят своя отряд (ГИБИ ІІ 330-334 Whitby Whitby 1997 179-183) После (bdquoна шестия денldquo) узнава-ме за едно стълкновение с българите а след това (bdquoна четвъртия денldquo) ndash за сражения със славяните на север от р Дунав с които приключва неуспеш-ния поход на Петър (пак там 334-337 ibidem 183-186) След кратки съоб-щения за смъртта на константинопол-ския патриарх Йоан и за стълкновения с маврите в Северна Африка (ibidem 186-187) Симоката се връща отново на Балканите за да представи акци-ята на възстановения стратег Приск в района на singidunum през 595 г В нейното описание е вмъкнато едно пространно пояснение за произхода и нравите на аварите (пак там 337-344 ibidem 187-196) Следва пряко инте-ресуващата ни 13-а глава на 7-а книга Тя започва със съобщението че авар-ският хаган след като събрал войските си навлязъл в bdquoтракийска Мизияldquo ( τὴν Θρᾳκικὴν Μυσίαν χωρεῖ ) и се насо-

11 Датите в преразказа на Historiae тук са по Whitby Whitby 1997 179-208 237-240

чил към Tomis ( Τομeacuteα τῇ πόλει) (пак там 344) Аварското нахлуване в bdquoтра-кийска Мизияldquo те в Moesia secunda принадлежаща към диоцеза Thracia се отнася към лятотоесента на 597 г (ibidem 196 not 59 p 240) В помощ на Tomis била изпратена армия начело с Приск bdquoРомеите и варварите се разпо-ложили на стан в околностите на града Томи и въпреки че настъпила зимата съвсем не вдигнали лагераldquo (пак там 344 ibidem 196) те противниците трай-но възприели изчаквателна тактика По време на Великденските празници през 598 г те дори сключили временно примирие (пак там 344-345 ibidem 196-197) По-нататък Симоката ни осведомява за похода на Коменциол в същата година начело на друга армия която според единодушното в случая мнение на съвременните изследовате-ли трябвало да помогне на обсадения Tomis и блокирания там Приск Данни за ранните етапи на похода всъщност липсват а началото на съответния па-саж гласи bdquoНа шестия ден хаганът когато узнал че Коменциол възнамеря-ва да дойде с войски при Никополис ( tῇ Νικοπόλει) събрал войската си и се от-правил на поход срещу този пълководец А Коменциол когато чул че хаганът е дошъл потеглил за Мизия и разположил лагера си при Зикидева ( ἐpὶ τὴν Μυσίαν χωρεῖ ἐpὶ τε Ζικίδιβα τὰς σκηνὰς συνεπή-ξατο) На седмия ден той пристигнал в града Ятрусldquo (пак там 345 ibidem 197)12 Впоследствие с приближаване-

12 За M amp M Whitby Zikideva (Ζικίδιβα) е тъждествена със sucidava на десния дунавски бряг източно от Durostorum (в случая следват Beševliev

465


то на аварите Коменциол се отеглил на юг Те го последвали преминавайки р Янтра При bdquoпроходитеldquo ndash очевидно старопланински имало сражения и неприятелят бил временно спрян По-сле Коменциол пак отстъпил аварите го последвали стигнали до Drizipera в провинция europa и я опустошили (пак там 345-347 ibidem 197-199) Тук обаче били сполетени от чумна епидемия Междувременно Маврикий подсигурил защитата на т нар Дълга стена пред Constantinopolis bdquoНа осмия денldquo сенатът поискал от императора да преговаря с хагана Императорът скло-нил и проводил пратеник (пак там 347-348 ibidem 199-201)13 Послед-ните глави на 7-а книга са посветени на Египет (ibidem 201-208) Следващата 8-а книга започва с кратък bdquoперсийскиldquo пасаж (ibidem 209-210) след което Си-моката се връща на Балканите за да опи-ше офанзивата на Коменциол и Приск в Средното Подунавие в района на Viminacium (пак там 348-351 ibidem 210-213) Тя се е осъществила през ля-тото на 599 г (ibidem 210 not 6 p 240)

Подобно на някои румънски исто-рици с филологическо образование преди него S Olteanu приема че пред-ставената от Симоката обсада на Tomis

1970 141) поради което за тях ldquoComentiolusrsquo mouvements (до и от Zikideva ndash бел ВД) have not been clearly describedrdquo (Whitby Whitby 1997 197 not 63 248)

13 13-ата глава от 7-а книга на Historiae е пре-разказана отчасти в началото на ІХ в от Теофан Изповедник в неговата Chronographia (ГИБИ ІІІ 252-254) но в компилация със сведения за съби-тия с друга хронология без подробностите във връзка със Zikideva

(вж по-горе) не се отнася за известния черноморски град а за bdquoмизийскияldquo Tomis споменат от Прокопий сред ук-репленията в района на remesiana в провинция Dacia mediterranea (Olte-anu 2007 82-84)14 По-нататък S Olte-anu представя версията си за трасето на похода на Коменциол в 598 г Според него пълководецът минал през прохо-дите в източния край на Стара плани-на след което се придвижвал в северо-западна посока При тази постановка Zikideva където Коменциол спрял преди да потегли за iatrus трябва да е на югоизток от последния (ibidem 84-86 fig 6 7) Особено значение тук се отдава на встъпителните хронологиче-ски пояснения в разказа на Симоката bdquoНа шестия ден Коменциол разпо-ложил лагера си при Зикидева На сед-мия ден той пристигнал в Ятрусldquo (вж по-горе) Те се възприемат дословно от което излиза че разстоянието между двата центъра трябва да е постижимо с еднодневен войскови преход15 Нор-мата за еднодневен преход се определя bdquoна около 30 мили (45 км)ldquo (ibidem 85) С оглед на така въведените усло-вия S Olteanu идентифицира Zikideva

14 Вж и цит там (Olteanu 2007 83) привър-женици на това мнение То се споделя донякъде и от В Бешевлиев (Beševliev 1970 109-110) До днес bdquoмизийскиятrdquo Tomis не е локализиран със сигурност S Olteanu също не се ангажира с точ-на локализация но насочва към обект в м Темска bdquoна няколко км североизточно от Бела Палан-ка ndash Remesianardquo (Olteanu 2007 84 not 58) За remesiana и късноантичните укрепени обекти в нейния район вж по-нататък в текста

15 Значението на тази постановка за S Olteanu е подчертано изрично и в резюмето към съответ-ната част на студията му (Olteanu 2007 89)

466


с Ковачевското кале което според него е bdquoна 10-12 км на запад-североза-пад от Попово и на по-малко от 50 км от Кривина-Ятрусldquo (ibidem 87) Кон-кретна информация за Ковачевското кале няма а единственото цитирано сведение от общ характер за този обект е от втория том на епиграфския корпус на Г Михайлов за гръцките надписи от България (ibidem 87 not 70 bdquoIGB ІІ p 164ldquo)

Още преди bdquoокончателната локали-зацияldquo на Zikideva S Olteanu се спира и на spivyros посочен от Прокопий след Zikideva (вж по-горе) Обстоя-телството че от околностите на днеш-ното с Зафирово Силистренско про-изхожда римска военна диплома със сходното име spiurus се приема като аргумент за локализирането тук и на ранновизантийския spivyros В съот-ветствие с представените локализа-ции на Zikideva и spivyros авторът ги свързва с Nicopolis чрез предполагаемо пътно трасе пресичащо територията на провинция Moesia secunda от юго-запад на североизток (Olteanu 2007 86-87 fig 8)16 Последният въпрос разискван в интересуващата ни част от неговата студия e свързан с произхода на името Zikideva За S Olteanu това е bdquoедоно-мизийско имеldquo като едоните се определят за македони Наличието според него на други имена с подобен

16 По трасето на този предполагаем път но юго-западно от Nicopolis авторът поставя още Vidigis и arina които са споменати от Прокопий непо-средствено преди Nicopolis (вж по-горе в текста) Краен североизточен пункт на хипотетичния път е Durostorum (Olteanu 2007 87 fig 8)

произход в района на гр Попово до-казвало bdquoедонскиldquo етнически анклав тук през първите векове сл Хр (ibi-dem 87-88 89)

Коментарите ми към току що из-ложените мнения на S Olteanu ще са в обратен ред Нямам претенции за особени познания относно древните балкански езици но все пак ще посо-ча че според мнозинството езиковеди и историци местните селищни имена завършващи на ndash davandash devandash diva (ndash δαβαndash δεβαndash διβα) са с тракийски произход (напр Beševliev 1970 34 Janakieva 1990 Velkov 1995 494-495 Duridanov 1995 Тачева 1998 вж и цит там изследвания) Ще припомня и ин-тересната хипотеза на В Велков в ци-тираната му но реално неползвана от S Olteanu статия според която името Zikideva би могло да означава bdquoселище край проходldquo (Велков 1988 80)17

Предложеното отъждествяване на споменатия от Прокопий spivyros със spiurus от римската военна диплома открита край с Зафирово изглежда приемливо но само по себе си то не е категорично доказателство за локали-зацията на римското селище spiurus

17 Zikideva като вариант на разпространеното селищно име sucidava (Συκίδαβα) се родее чрез първата си съставка с названието на известния проход succi (днес ndash Траянови врата) Въпросната хипотезата предполага названието на последния да е и негово определение (Велков 1988 80) Част от селищата с името sucidava (Συκίδαβα) или с наз-вания производни от това име обаче са локализи-рани при р Дунав на места които не са проходи Възможно е в тези случаи със sucindash (Συκί ndash) да се визират речни бродове те възможно е sucindash (Συκί ndash) да е с едно по-общо значение на bdquoмясто удобно за преминаванеrdquo

467


респективно ndash на укрепения ранно-византийски spivyros Няма гаранции че ветеранът родом от spiurus е при-ключил житейския си път пак там Хи-потетично и недоказуемо дори с пре-зумпцията за локализирането на spivy-ros при с Зафирово е предложеното пътно трасе по диагонала на провин-ция Moesia secunda от югозапад на се-вероизток18 В римските итинерарии в известните епиграфски паметници и в наличната пътна археологическа информация няма данни за него19 То се базира на реда на представянето на bdquoтракийските укрепленияldquo при Про-копий но както бе изтъкнато по-горе съчинението De aedificiis нe e достатъч-но надежден извор за съставянето на разни географски и пътни модели

Данните на S Olteanu за местонами-рането на Ковачевското кале не са точ-ни То не е bdquoна 10-12 км на запад-севе-розападldquo а на 6 км западно от днешния

18 Мнение за bdquoримски път Дуросторум ndash Нико-полис ад Иструмrdquo е изказано и в нашата литерату-ра но във вариант различен от този на S Olteanu относно отсечката между Durostorum и abritus (Петров 1998 100-101) Това мнение респектив-но ndash пътно трасе впрочем също е твърде хипоте-тично без подкрепа в наличните изворови данни Вж уточненията в следващата бележка

19 Тези съображения са валидни ако с предпо-лагаемото трасе се визира нормален обществен път (via publica) проектиран съоръжен и поддър-жан според принципите и традициите на римско-то пътно дело (cursus publicus) Ако с предполага-емото трасе се визира изобщо възможност за по-пряко достигане чрез локални черни пътища от Nicopolis ad istrum до Durostorum то мнението на S Olteanu излага един от вариантите на тази въз-можност Друг вариант представя Д Петров (вж бел 18) Биха могли да се посочат и още варианти В случая обаче допълнителните упражнения по почина bdquoархеологическа карта + компас + въобра-жениеrdquo няма да са особено ползотворни

гр Попово То не е bdquoна по-малко от 50 кмldquo а на около 55 км по права линия от останките на iatrus20 Пътуването от Ковачевското кале до iatrus обаче едва ли е било по права линия Вероятно за целта са били използвани естествените пътни трасета по речните долини (обр 1) Днешното главно шосе например което минава покрай Ковачевското кале и което е в интересуващата ни посока следва един от притоците на р Черни Лом след това пресича вододел-ната зона и достига гр Бяла където се свърза с друг главен път по долината на р Янтра Така реалното пътно разсто-яние до с Кривина Русенско където са останките на iatrus възлиза на око-ло 70 км Няма причина да се допуска че местната пътна мрежа в края на VІ в е предлагала по-добри възможности с по-къси и удобни връзки между тези два пункта21

Поувлекал се е S Olteanu и с нор-мата за еднодневния преход на войска с обоз и пехота ndash bdquoоколо 30 мили (45 км)ldquo Съгласно военните теоретици дневният преход на пехотинците тряб-ва да е от 20 до 24 римски мили (вж Торбатов 2004 83 цит там извор и публикаци) те най-много до 35-36 км Относно невъзможността за пос-

20 Не е ясно какви карти и атласи е ползвал в случая S Olteanu Не е ясно и дали е посещавал Ковачевското кале Моите данни за разстоянието между Ковачевското кале и iatrus се базират на Пътен атлас на България М 1330 000 ndash bdquoДоминоrdquo Стара Загора 2005 Същото разстояние ndash около 55 км дава и измерването в сателитната програма bdquoGoogle Earthrdquo

21 Изворите не съдържат данни за път който да тръгва от iatrus в югоизточна посока те който би свързал пряко iatrus и Ковачевското кале

468


тигането на по-голям дневен преход а и за продължителното поддържане на посочения лимит за дневен преход при пеши поход бих могъл да свиде-телствам и от първо лице22

Горните уточнения показват стру-ва ми се ясно че предполаганият от S Olteanu преход на армията на Комен-циол от Ковачевското кале до iatrus не би могъл да се осъществи в рамки-те на едно денонощие и опровергават всъщност основния му аргумент за идентифицирането на Zikideva с Кова-чевското кале Означава ли обаче това че Zikideva трябва да се търси по-близо до iatrus в радиус на нормален едно-дневен преход от iatrus Според мен не Смятам че встъпителните хроно-логически пояснения в повествовани-ето на Теофилакт Симоката от рода bdquoна шестия ден на седмия ден на осмия денldquo или пък bdquoна следния денldquo не бива да се приемат дословно Те по-казват (при положение че няма по-се-риозно объркване в хронологията на разказа) последователност в смисъл на bdquoслед товаldquo bdquoв следващия етапldquo но не са достоверно указание за случването на описваните събития през следващи-те 24 часа В представеното по-горе ре-зюме на 7-а книга на Historiae запазих неслучайно времевите пояснения на Симоката От тях е видно че разгледа-ният тук казус с bdquoеднодневнияldquo преход

22 Дневният преход при походите в които съм участвал по време на военната си служба рядко достигаше 30 км като снаряжението ни ndash моето и на моите другари не би могло да се мери по те-жест с екипировката на римските и византийските пехотинци

на Коменциол от Zikideva до iatrus не е нито единствения нито най-фрапи-ращия пример за разтегливостта на хронологическата категория bdquoденldquo у Симоката

Мнението поддържано и от S Olte-anu че описаната от Симоката обсада на Tomis през 597-598 г се отнася за едно от споменатите при Прокопий укрепления в района на remesiana изглежда странно предвид изрично-то сведение че за да стигнат до Tomis аварите навлезли в bdquoтракийска Мизияldquo (вж по-горе) Това мнение среща ос-нователни възражения в научната ли-тература (напр Petrović 1979 57 Ди-митров 1992 112 бел 49 Pohl 2002 152-153 38757 not 3) Принос към отхвърлянето му ще добавя в следва-щото изложение

Що за център трябва да е въпрос-ният Tomis та да привлече голяма авар-ска армия начело с хагана при това за месеци наред включително през зимата на 597-598 г Съответно що за център трябва да е този Tomis та да издържи продължителната обсада и да бъде подкрепен от императора със значителна военна сила ndash армията на Приск Въпросите са риторични За да е притегателна цел за аварите и от съществено значение за Империята този център очевидно трябва да е го-лям и богат град Има ли в района на remesiana в последните години на VІ в такъв център Самата remesiana макар и административен център в провин-ция Dacia mediterranea е скромен град с крепост чиято площ не надвишава 5 ха (Петровић 1976 94-102 Petrović

469


1979 53-55 Gusić 1993 184-187 вж и цит там публикации) Преди да изреди тридесетината укрепления в района ѝ включително тукашния Tomis (Ἐν χώρᾳ ᾽Ρεμισιανισίᾳ Τόμες по ГИБИ ІІ 162-163) Прокопий я определя като bdquoградчеldquo (πολίχνιον в случая заедно с още две селища ndash πολίχνια) и я разгра-ничава от по-големите градове на про-винцията (ГИБИ ІІ 157) При Теофи-лакт Симоката тя изобщо не е споме-ната Днес границите на Ремесианския район не са уточнени и изредените от Прокопий укрепления не са идентифи-цирани (Beševliev 1970 81-82 Петро-вић 1976 102-103 Petrović 1979 52 57 Petrović 1995a 55 not 3) При все това е сигурно че по главния т нар диагонален балкански път в участъка между Naissus и serdica няма друг по-значителен център от remesiana (обр 5) Сигурно е също че голямата част от Прокопиевите укрепления в случая са в полупланински и планински местно-сти северно и южно от долината на р Нишава те встрани от трасето на глав-ния път Регистрираните тук днес къс-ноантични укрепени обекти са типич-ни представители на т нар височинни крепости ndash върху трудно достъпни възвишения с ограничена площ и ограничени възможности за снабдява-не (Petrović 1979 57 Петровић 1979 177-184 Petrović 1995a 56-66 Пеjић 1996 9-10 Петровић 1997 118-119 Jовановић 1998 44-53)23 Изводът е че

23 Цитираните публикации представят късно-антични обекти които са принадлежали към ня-колко съседни териториално-административни единици ndash районите на Naissus remesiana и serdica

remesiana и укрепените обекти в райо-на ѝ нямат потенциала на значима на стратегическа цел за мащабната аварска кампания в 597-598 г С такъв потен-циал обаче безспорно е черноморският Tomis ndash столица на провинция scythia и най-значим имперски център по запад-ния бряг на Черно море изобщо чиято късноантична крепост загражда над 50 ха площ (вж напр Динчев 2001б 224 и цит там публикации)

След като аварите са обсаждали черноморския Tomis и последвалите стълкновения с Коменциол са в по-речието на р Янтра (обр 5) е ясно че придвижването на армията на по-следния не е било по маршрута пред-ставен от S Olteanu ndash през проходите в източния край на Стара планина и след това в северозападна посока24

в провинция Dacia mediterranea и районите на aquae и ratiaria в провинция Dacia ripensis Най-значителен (с две-три отделни укрепления и обща площ от няколко хектара ) сред представените обекти е този в м Бараница недалеч от Княжевац (Petrović 1995a 61-63 fig 10 Jовановић 1998 48-49 сл 5) Той изглежда е принадлежал към райо-на (χώρα) на aquae респ ndash към провинция Dacia ripensis (за границата между двете провинции по горното течение на р Тимок вж Petrović 1995b 18 Петровић 1997 126) Има предположение за отъждествяването му с известния от ХІ-а Юс-тинианова новела Meridio ndash епископски център в Dacia ripensis (Петровић 1997 119)

24 Подобен маршрут впрочем би бил странен дори при положение че Коменциол се е запътил към нелокализирания Tomis (Τόμες) в района на remesiana По-прекият и по-удобен сухоземен път при тази дестинация е т нар диагонален път през днешна Южна България Евентуалното предпочи-тание в случая на водния път ndash по р Дунав до към устието на р Тимок пък би обезмислило преко-сяването по диагонал (от източния край на Стара планина до iatrus) на територията на провинция Moesia secunda

470


Две са възможностите за похода на Коменциол до района на Nicopolis и Zikideva Едната предполага армията му да е прекосила провинция Thracia и да е минала през някой от проходи-те в Централна Стара планина M amp M Whitby а също и W Pohl напри-мер допускат че това е прохода Шип-ка (Whitby Whitby 1997 197 not 62 Pohl 2002 153 Кarte 3) Предвид трасето и посоката на този маршрут ранновизантийският град върху хълма Церевец при днешното Велико Търно-во е по-близо от Nicopolis до изходната позиция на похода (обр 5) Втората възможност предпоставя един по-сло-жен сценарий за събитията през 597-598 г ndash първоначално Коменциол да е бил изпратен към Средния Дунав за да застраши аварските владения там и да принуди по този начин хагана да снеме или отслаби проточилата се обсада на Tomis Обсадата обаче продължила и Коменциол се отправил към Tomis за да подпомогне защитата му и да обе-дини силите си с блокирания край гра-да Приск По логиката на тази хипо-теза Коменциол е стигнал до района на Nicopolis и Zikideva от запад откъм провинция Dacia ripensis (обр 5)

Научавайки за придвижването на Коменциол от Thracia или Dacia rip-ensis хаганът вдигнал (отчасти) обса-дата на Tomis и насочил (по-голямата част от) армията си срещу него Без-пристрастният прочит на съответните пасажи в Historiae ясно показва пред-пазливостта и нежеланието на Комен-циол да влезне в сериозно сражение с аварите И причината за това изглеж-

да е не в неговите лични недостатъци както се опитва да ни убеди Симоката а в неблагоприятното за него съотно-шение на силите Придвижването му от Zikideva към iatrus не е в резултат на желание да застане сам на пътя на ава-рите То следва да се тълкува като акт целящ обединнени действия с Приск вероятно посредством дунавския флот те Комнециол е възнамерявал да отплава на изток или пък е очаквал Приск да доплава от изток при iatrus Това обаче не се случило аварите на-ближили и Коменциол се оттеглил об-ратно към старопланинските проходи (обр 5) Съответно придвижването на аварите от Tomis към iatrus не е на-чален етап на оттегляне към владени-ята им по Средния Дунав а стремеж да пресрещнат частите на Коменциол преди те да се съединят или координи-рат с тези на Приск Доказателство за това е последващото развитие на кон-фликта

В контекста на горните разяснения пасажът за Коменциол който първо-начално се насочил към Nicopolis но след като разбрал че аварите настъп-ват срещу него променил намерение-то си и се установил при Zikideva (вж по-горе) очевидно трябва да се тълку-ва в смисъл че по това време Zikideva е по-значителен и по-сигурен център от Nicopolis (Dintchev 1997a 69 Дин-чев 2003 409) Едва ли престоят на Коменциол в Zikideva се е свеждал до една нощувка между според разказа на Симоката bdquoшестия денldquo и bdquoседмия денldquo Изглежда че след първоначални-те действия ndash насочването на значи-

471


телна аварска армия срещу Коменци-ол и установяването на последния при Zikideva (обр 5) е настъпил период на временно изчакване и изясняване на намеренията Може би аварите не са искали да рискуват с нападение срещу добре защитения при Zikideva Комен-циол Те обаче реагирали бързо след като имперският пълководец се насо-чил към iatrus

Приключвайки с коментара по съ-битията през 597-598 г ще отбележа че странни в случая са пасивността на Приск и изчезването му изобщо от разказа на Симоката за тези събития след сключеното от него примирие с аварския хаган за Великден през 598 г (обр 5) Би могло да се допусне че част от аварските сили са останали край Tomis за да възпрепятстват евентуал-ното активизиране на Приск Има и други опити за обяснение които пред-поставят некоректно отношение от страна на Приск и дори на самия Мав-рикий към Коменциол (напр Whitby Whitby 1997 197 not 64)

Представеният анализ доказва не-състоятелността на основните компо-ненти в тезата на S Olteanu за Zikideva базирани на текста на Теофилакт Си-моката ndash общ исторически контекст (събитията от 597-598 г) конкретен контекст на упоменаване (маршрутът на Коменциол) условия за локализи-ране Заключителната част на тази сту-дия е запазена за пренебрегнатата от S Olteanu археологическа информация за дискутираните центрове ndash за Nico-polis Ковачевското кале и ранновизан-тийския град върху хълма Царевец Тя

е с решаваща роля за изясняването на характеристиките и значението им С оглед на данните в разгледаните изво-ри тя е с решаващ принос и за актуал-ната локализация на Zikideva

След края на IV в и особено след средата на V в в развитието на антич-ния Nicopolis ad istrum настъпват драс-тични промени Старата фортифик-ационна система е изоставена Сред останките на по-ранните монументал-ни комплекси и сгради включително тези в комплекса на агората се появява предградие с каменно-кирпичени по-стройки (Иванов Иванов 1994 40-41 60 98 118 123 144 Динчев 2002 46 Владкова 2003 245-248 Динчев 2009а 77-78 вж и цит там публи-кации) Малко след средата на V в (Poulter 1995 37) или по-вероятно към края на V ndash началото на VІ в (Dintchev 1997b 101-102 Динчев 2002 45-46 49) е изградена солидната крепост на ранновизантийския Nicopolis ndash т нар castellum или bdquoНикополис ад Иструм IIldquo с площ от 574 ха (обр 6а в г) Двете най-представителни сгради в нея са трикорабна базилика (обр 6б) и еднокорабна църква Изследвани са останки и от други постройки с по-слаб градеж Въз основа на данни от геофизични проучвания се предполага наличие на големи складове (Poulter 1995 35-47) Засега най-късната мо-нета от ранновизантийската крепост е на Тиберий ІІ (578-582) (ibidem 45) В площта на античния град те в пред-градието на ранновизантийския Nico-polis са намирани и монети на Фока (602-610) (Иванов Иванов 1994 40

472


123 Владкова 2003 246 вж цит там публикации)

По времето на Принципата на иили около мястото на Ковачевското кале са съществували открити сели-ща (напр Дремсизова-Нелчинова и др 1991 39-40)25 Неговата поява се отнася към първата четвърт или по-ловина на ІV в (Дончева Стойков 1999 70-71 Дончева 2002 223 Русев и др 2008 436 Стойков 2010 3 34) Разкопки тук се провеждат от 1990 г насам но известният общ план на кре-постта (напр Дончева 2002 225 обр 2 Стойков 2010 8 обр 5 вж тук обр 7а) все още възпроизвежда една скица от началото на миналия век (Шкорпил 1905 470-471 табл CI3a) Поради това и данните за площта ѝ варират от 4 ха (Дончева Стойков 1999 70 Стойков 2010 3) до 52 ха (Дончева 2002 220 224) Разграничени са три основни периода в съществуването на Ковачевското кале 1 до началото на последната четвърт на ІV в 2 до средата на V в 3 до края на VІ в На-ред с крепостта към първия период се отнасят няколко изцяло или частично разкрити вътрешни постройки и съо-ръжения с градеж на хоросан повече-то от които са с обществени функции (обр 7б1) През втория период ня-кои от по-ранните сгради са изоста-вени докато други са възстановени

25 Още от началото на миналия век се пред-полага че при Ковачевското кале е имало рим-ска пътна станция но не на въобразеното от S Olteanu трасе от нелокализираните Vidigis и arina през Nicopolis ad istrum към Durostorum (вж по-го-ре бел 16) а на пътя от Marcianopolis за Nicopolis ad istrum (Шкорпил 1905 471-472)

и се преизползват Появяват се нови постройки с каменно-кирпичен гра-деж предимно с жилищни функции Регистрирани са и някои преустрой-ства във фортификационната система ndash например появата на нови носещи пилони в кулите Материали откри-ти не in situ косвено свидетелстват за представителна християнска култова сграда издигната към или след края на ІV в През третия период ранните солидни сгради вече не функционират Установените нови постройки ndash с не-правилни планове и паянтов градеж онагледяват тенденцията към регрес в местното строителство Няма кон-кретни данни за синхронни ремонти по крепостта В и до една от кулите на разкритата западна порта е функцио-нирала работилница за обработка на кост (обр 7б3) В останалите изслед-вани кули няма запазен стратиграф-ски различим пласт от края на V-VІ в (Атанасов 1981 Атанасов 1997 Дон-чева Стойков 1999 Дончева 2002 Русев и др 2008 Динчев 2009б 424-426 Стойков 2010 Русев 2010 вж и цит там публикации) Проучвателите са склонни да допуснат че през третия период крепостта е била bdquoчастично възстановенаldquo (Дончева 2002 224) че животът тук по това време bdquoне е тол-кова интензивенldquo (Стойков 2010 10) Най-късната монета от изследваните досега ранновизантийските структури в Ковачевското кале е на Юстин ІІ от-сечена в 578 г (пак там 34)

Нашествията от средата и втората половина на V в в провинция Moesia se-cunda в територията на античния Nico-

473


polis ad istrum в частност стимулират притока на население към къснорим-ското селище върху хълма Царевец при Велико Търново Превръщането му в действителен град те изграждането на крепостните стени по периферията на скалния венец на възвишението на първите обществени сгради и на част от жилищата е осъществено в рамките на поне едно-две десетилетия в края на V ndash началото на VІ в Обнародваните данни за площта на основната крепост на хълма не са съвсем точни но тя e не по-малко от 12-13 ха Към средата на VI в планът и структурата на града до-биват завършен вид (обр 8) По това време функционират всички известни култови сгради ndash базиликите при глав-ната порта на крепостта и на върха на хълма голямата манастирска базилика и църквата с кръстовидния мартириум в централната зона (обр 83-6) Край последните е издигната и епископската резиденция (обр 87) Северната част на хълма също е зона за представител-но строителство Част от намиращи-те се тук комплекси и постройки са с обществено предназначение докато други вероятно са частни жилища на по-заможни граждани (обр 88-11) Югозападният ъгъл на крепостта къ-дето е главната порта е зона на засиле-но военно присъствие (обр 81 13) Терените до вътрешните лица на кре-постните стени постепенно са заети от постройки които също са предимно с военно или стопанско предназначение ndash казарми караулни (обр 814) скла-дове работилници По терасираните склонове в западната и южната час-

ти на хълма са жилищните квартали на обикновеното население По това време функционира вече и крепостта в западното подножие на Царевец С нея защитената общо площ на града достига и може би надхвърля 15 ха Водоснабдяването му е гарантирано чрез кладенци съоръжени в кулите на долната крепост (обр 816 17) Впе-чатляващ е достъпът от хълма до голе-мия кладенец в югозападната ѝ ъглова кула ndash чрез проход със стълбище в и по цялото протежение на нейната южна стена (обр 815) (Dintchev 1997a 54-65 Динчев 2002 48-49 Динчев 2003 386-404 вж и цит там публикации)26

Ранновизантийският град върху хълма Царевец е и център на значител-на селищна агломерация Един от сате-литните обекти ndash този върху съседното на югоизток на срещуположния бряг на р Янтра възвишение Момина кре-пост (Девин град) е укрепено селище с площ от около 45 ха (обр 9) При ограничените проучвания в него са разкрити останки от ранновизантий-ски жилищни и стопански постройки както и голям воден резервоар свързан с външен водопровод Изнесен напред самостоятелен фортификационен ком-плекс прегражда пътя към крепостта

26 Междувременно в последното десетилетие бяха обнародвани нови публикации за отделни постройки съоръжения и материали от ранно-византийския град на хълма Царевец както и обобщаващи такива Овчаров Д 2001 Овчаров Т 2001 Дерменджиев 2001 Дерменджиев 2002 257-261 Дочев 2002 Долмова-Лукановска 2004 Динчев 2005 286 294 Долмова-Лукановска 2005 Изложените в тях данни и изводи са в подкрепа на представената тук характеристика

474


на селището откъм по-достъпната му източна страна (Dintchev 1997a 65-66 Динчев 2003 405-406 вж и цит там публикации)

Според новите публикации най-късните монети от ранновизантий-ските пластове на хълма Царевец са фолиси на император Ираклий сече-ни в 612613 ndash 616617 г (Дочев 2002 291) или в 610-614 г (Михайлов 2010 119)27 С оглед на този terminus post quem първите значими събития кои-то биха могли да са причина за изоста-вянето на града от неговото население са опустошителните аваро-славянски нашествия в Балканския полуостров през второто и третото десетилетие на VІІ в чиято кулминация е обсадата на Constantinopolis в 626 г28 Не е из-ключена обаче и една по-късна дата за изоставянето на града върху Царевец Косвено указание за подобна възмож-ност е случайно откритата преди време в хинтерланда му ndash край днешния гр Горна Оряховица колективна находка от десетина солида на Ираклий отсече-ни според последното им определяне в 629-632 г (Михайлов 2010 119 бел 13)29 Сред известните колективни мо-

27 В литературата има сведение за bdquoмонета на Тиберий с Константин IV (663-681)rdquo открита в пласта на югоизточната ъглова кула на ранновизан-тийската крепост (Вълов 1992 20 183) На него се позовах в предните си публикации за Zikideva (Dintchev 1997a 66 Динчев 2003 406) Цитира-ните в текста статии обаче не потвърждават това сведение Устни уверения в тази насока получих и от авторите ndash доц К Дочев и Ст Михайлов за които съм им благодарен

28 За тези събития вж напр Pohl 2002 240-255 вж и Димитров 1992 115-118

29 В по-ранна публикация тези солиди бяха

нетни находки от територията на про-винция Moesia secunda именно тази засега е с най-късна дата на укриване в границите на VІІ в (Динчев 2003 407 417 бел 111 и цит там публикации вж и Михайлов 2010 116 фиг 4)

Сравнението на изложените данни за ранновизантийския Nicopolis и Ко-вачевското кале от една страна и за града върху хълма Царевец от друга страна ясно показва че тези центро-ве не са от една категория По своите обективни показатели ранновизантий-ският Nicopolis и Ковачевското кале са съизмерими не със същинския град върху Царевец а със сателитното му ук-репено селище на съседното възвише-ние Момина крепост (обр 9) Изклю-чителното местоположение отличната природна и фортификационна защита редицата образци на представителна обществена и частна архитектура и многобройните обикновени жилищни и стопански сгради (обр 8 9) правят града върху Царевец идеален пример на ранновизантийското градоустрой-ство За времето на пълноценното си съществуване през VІ-VІІ в той е най-значителният вътрешен отдалечен от Черно море и р Дунав център на Moe-sia secunda след Marcianopolis (обр 1 4 5) като вероятно организираният живот в него е продължил до по-късно отколкото в провинциалната столица По своите размери със своите общест-вени и частни структурни звена и с де-

датирани в bdquoпървата четвърт на VII вrdquo ( Jurukova 1969 263 вж и цит там съобщение за откриване-то им) Тази датировка съм цитирал и в моите пуб-ликации (Dintchev 1997a 66 Динчев 2003 406)

475


мографския си потенциал той е сред най-големите нови ранновизантийски градове на Балканите и в Империята изобщо Защитената от неговите кре-пости площ (без тази на сателитното селище на хълма Момина крепост) на-пример е около два пъти по-голяма от солидно защитената площ на известна-та iustiniana Prima създадена от импе-ратор Юстиниан I за столица на пре-фектурата illyricum (вж напр Динчев 2003 384 цит там извори и изследва-ния тук ndash обр 5)

Твърде полезно в случая е и сравне-нието на данните за ранновизантий-ския Nicopolis с тези за Ковачевското кале Както вече бе посочено обсъж-даната теза на S Olteanu предпоставя изоставяне или поне маргинализира-не на топографския наследник на ан-тичния Nicopolis ad istrum през VІ в и цветущо състояние по същото време за Ковачевското кале припознато от него като Zikideva Археологическите свидетелства обаче насочват към други изводи Тези два центъра са съизмери-ми но все пак сравнението на обектив-ните им показатели включително го-лемината на защитените им площи е в полза на ранновизантийския Nicopolis (обр 6 7 9) Разликата става още по-отчетлива ако сравнението е именно за VІ в Ковачевското кале със своята наистина мощна и впечатляваща кре-пост е един от новите големи центрове на провинция Moesia secunda през ІV в (Динчев 2009б 416 430-439) Състоя-нието му през VІ в обаче показва явни признаци на упадък Нещо повече наличната информация позволява да

се допусне че по това време неговите фортификационни съоръжения вече не се поддържат надеждно и не биха могли да се ползват ефективно Кова-чевското кале се очертава и с по-ранна крайна дата на обитаване в сравнение с ранновизантийския Nicopolis

С оглед на археологическите данни за състоянието на Ковачевското кале през последния период от съществу-ването му приключил вероятно в края на VІ в този център просто не може да е релевантен на изложените по-горе сведения за Zikideva в писмените изво-ри за VІ-VІІ в

С оглед на въпроса за локализаци-

ята и идентификацията на Zikideva обобщеният извод на настоящето из-следване е в неговия увод и в случая не бих могъл да сторя друго освен да го повторя макар и в променен вид

- първо редът на Nicopolis и Zikideva в De aedificiis на Прокопий и обвърз-ващото ги съобщение в Historiae на Теофилакт Симоката показват че те са центрове намиращи в близост един до друг

- второ контекстът на съобщението на Теофилакт Симоката и особено съ-поставката между Хиероклиевия synec-demus и Notitiae episcopatuum доказват че Zikideva измества ранновизантий-ския Nicopolis като най-значим център в областта на горното и средното тече-ние на р Янтра те в основната терито-рия на античния Nicopolis ad istrum

- трето сравнението на обектив-ните археологически данни за всички ранновизантийски центрове и обек-

476


ти в посочената област включително за Nicopolis и Ковачевското кале не оставя друга възможност за иденти-фикация на Zikideva освен с раннови-зантийския град върху хълма Царевец при днешното Велико Търново

Едно сведение от 518 г за местен епископ на име amantius (вж напр Poulter 1995 17 и цит там извор) Хиероклиевият synecdemus от 527-528 г и донякъде съчинението getica на Йорданес от 551 г30 свидетелстват че по силата на традицията и админи-стративната инерция през първата по-ловина на VІ в посочената област все още се определя като regio Nicopolitana а местният епископ все още се титулува като bdquoепископът на Nicopolisldquo По това време обаче ndash налага се и това да пов-торя ndash градът Zikideva вече съществува и е логично да се допусне че еписко-пите bdquoна Nicopolisldquo са резидирали там а не в прекия топографски приемник на античния Nicopolis ad istrum През следващите десетилетия титулатурата на местния епископ е била съобразена с реалностите и при управлението на император Ираклий съгласно извест-ния Псевдоепифаниев списък тя вече е bdquoепископът на Zikidevaldquo

Що се отнася до повода за насто-ящaта студия - публикацията на S Ol-teanu мисля че отношението ми е дос-татъчно ясно от представените по-горе коментари Ако трябва да резюмирам основните ѝ недостатъци то това са

30 bdquoДонякъдеrdquo защото не е сигурно дали съоб-щението на Йорданес за regio Nicopolitana е резул-тат от негови лични впечатления или от ползване-то на друг извор (вж по-горе бел 6)

тенденциозното тълкуване и напасва-не на данните от писмените извори и пълното отсъствие при анализите в нея на археологическа информация

В увода изразих надежда тази студия да е принос и към изследването на про-блематиката за края на античността по Долния Дунав изобщо Локализаци-ята и характеристиката на Zikideva са с конкретна насоченост и конкретни измерения но съм убеден че без тях общата историческа картина за посо-ченото време в посочения ареал няма да е пълна Осмелявам се да изтъкна че и някои от историографските bdquoоткло-ненияldquo в горното изложение са с при-носен характер Конфликтът с аварите през 597-598 г и съответният текст на Теофилакт Симоката например досега не са били предмет на подробен ана-лиз в нашата а и в чуждата историог-рафия Надявам се също тази студия да повиши доверието към по-ранните некомпрометирани Notitiae episcopatu-um ( 1 2 и 4 по J Darrouzѐs) като важен извор именно за bdquoтъмнияldquo пе-риод в края на античността и прехода към средновековието в случая ndash за по-сочения ареал в края на VІ ndash първата половина на VІІ в Информацията от археологическите проучвания в ран-новизантийския Nicopolis и в Zikideva обяснява добре отсъствието на пър-вия и присъствието на втория център в тях респективно ndash доказва надежд-ността на самите списъци31

31 Присъствието в тези списъци на неупомена-тата при Хиерокъл Transmarisca също не бива да учудва тъй като значителна ѝ късноримска крепост я нарежда сред големите крайдунавски центрове

477


Въпросът за локализацията на

Zikideva е засегнат и в други нови пуб-ликации За разлика от обсъдената по-горе публикация на S Olteanu този въпрос обаче не е с водещо значение за тях поради което и моето отношение в случая се явява като послепис на на-стоящото изследване

В свои работи напоследък Г Ата-насов отъждествява упоменатата в Notitiae episcopatuum bdquoЗакедеспаldquo (Зе-кедепа ndash бел ВД) със bdquoСукидава в Румъния на около 20 км североизточ-но от Силистраldquo (Атанасов 2006 328 330 бел 3 Атанасов 2007 80 89-90 95 фиг 2 бел 64 Атанасов 2011 306-307) В случая той следва В Бешевли-ев (Beševliev 1962 62 Beševliev 1970 141) и по-точно едно от мненията на последния относно локализацията на ΖικίδεβαΖικίδιβαΖεκεδeacuteπα (вж по-го-ре бел 2) Присъствието на въпрос-ната Сукидава (sucidava Συκίδαβα) в ранновизантийските извори се из-черпва със споменаването ѝ от Про-копий (De aedif IV 7 ГИБИ ІІ 169) Локализира се при днешното Izvoarele (сом Lipniţa) където са регистрирани останки от две късноантични крепо-сти По-голямата е с площ около 13 ха (напр Zahariade 1988 117-119) Оче-видно е струва ми се че скромната

на диоцеза Thracia (Динчев 2009б 415-417 обр 2 вж и цит там публикации) Засега не са ясни причините за отсъствието в епископските списъци на упоменатия при Хиерокъл abritus Не е изклю-чено този вътрешен център да е бил подобно на Ковачевското кале в състояние на явен упадък към средата и през втората половина на VІ в (общо за abritus ndash напр пак там 420-423 обр 6)

по мащаб Συκίδαβα в североизточния край на провинция Moesia secunda не е споменатата от Прокопий и Теофил-акт Симоката ΖικίδεβαΖικίδιβα нами-раща се в близост до Νικόπολις (Proc De aedif ІV 11 Theoph sim Hist VΙΙ 13 ГИБИ ІІ 177 345) и че първата не би могла да конкурира втората в отъждествяването ѝ със Ζεκεδeacuteπα (τὸνὁ Ζεκεδέπων Darrouzѐs 1981 213 227 244 260) от Notitiae episcopatuum

Внимание на интересуващия ни епископски център е отделено в изво-ровия и в историческия раздели на нас-коро излезлия том за Novae под егидата на Варшавския университет Статиите там са от различни автори но тяхно-то отношение към този център явно е съгласувано Първото му упоменаване е във връзка с текста на Симоката за събитията по Долния Дунав през 594 г и по-точно с присъствието там на име-то на Zaldapa Контекстът в случая е преминаването край Zaldapa (Ζαλδα-πά) на византийския военначалник Пе-тър който след това bdquoна втория денldquo според Симоката стигнал до iatrus (Ἰατρὸν) подминал го и се установил в Novae (Νόβας) (Theoph sim Hist VΙΙ 2 ГИБИ ІІ 333) Бележката за Zaldapa във въпросния том е bdquoa town in Scythia Minor probably confused with Zekede-pa to the East from Iatrusldquo (Kolendo et al 2008 86-87 not bdquocldquo)32 По-нататък предположението че Симоката е обър-кал и подменил Zekedepa (Ζεκεδeacuteπα) със Zaldapa (Ζαλδαπά) се приема вече като

32 Коментарът към представения в тома текст на Теофилакт Симоката е на M Salamon

478


сигурен факт (Salamon 2008 200) В подобна грешка е заподозрян и Проко-пий с оглед на scedeva (Σκεδεβά) ndash пред-последното име в списъка на bdquoтра-кийските укрепления покрай реката Истърldquo завършващ с Novae (Νόβας) (Proc De aedif ІV 11 ГИБИ ІІ 178) Отбелязано е че bdquoScedebaldquo (scedeva ndash бел ВД) е bdquonot identified likely iden-tical with Zakedava of the later sources situated between Novae and Iatronldquo (Grotowski 2008 168)33 При предста-вянето на Псевдоепифаниевия списък те на първата от известните Notitiae episcopatuum бележката за Ζεκεδeacuteπα е bdquoprobably Scaidava contemporary Ba-tinldquo (Kolendo et al 2008 112 not bdquoeldquo)34 Впоследствие се изтъква че упомената-та в Notitiae episcopatuum bdquoZekedepahellip was a town on the Danube a few dozen kilometers east of Iatrusldquo (Salamon 2008 200) а също че bdquoZekedepa (Zikidiba) was still in existence in 594 perhaps even in 598 but this knowledge is not enough to determine when this locality was ac-tually abandonedldquo (ibidem 201) От-съствието пък на Nicopolis ad istrum в Псевдоепифаниевия и в другите сход-ни списъци е обяснено с bdquothe effect of the city (Nicopolis ad istrum ndash бел В Д) becoming like Odessus an archibishop-ricldquo (ibidem 198)

Учудващ е начинът по който авто-

33 Пояснителната бележка там за Zakedava (ZikidevaZikidivaZekedepa ndash бел ВД) насочва към с Батин (Grotowski 2008 168 not 53) те към район който е на изток от iatrus а не между Novae и iatrus

34 Коментарът към представените в тома епис-копски списъци е на K Ilski и M Salamon

рите на изложените мнения вменяват на Теофилакт Симоката bdquoгрешкатаldquo че е подменил Ζεκεδeacuteπα със Ζαλδαπά При Симоката името Ζεκεδeacuteπα липсва а упоменаването на Ζικίδιβα е в кон-текст ситуиращ я близо до Νικόπολις (Nicopolis ad istrum) (Theoph sim Hist VΙΙ 13 ГИБИ ІІ 345) Zaldapa е известен център в южната част на про-винция scythia ndash арена на чести сблъ-съци с разни bdquoварвариldquo през VІ в Спо-менава се няколко пъти от Симоката а също и в други извори за VІ в вклю-чително в Хиероклевия synecdemus (Торбатов 2000 7 и цит там извори) Присъства (като Ζελδίπας) и в един-ствения списък представящ епископ-ски катедри на scythia ndash т нар Notitia tempore isaurorum scripta (Darrouzѐs 1981 242) Останките на Zaldapa са локализирани при с Абрит (общ Кру-шари) Значителната им площ ndash само крепостта е около 24 ха и внушител-ният им вид са ясно доказателство за значението на този център Находките доказват функционирането му до края на VІ в (Торбатов 2000 8-88 Динчев 2009б 420-421 438) Изводът от при-ведените данни е няма основания да се твърди че Симоката е сгрешил с не-колкократното упоменаване на Zalda-pa

Подобно на S Olteanu полските ко-леги възприемат дословно времевите рамки на разказа на Симоката в слу-чая ndash за bdquoеднодневнияldquo преход на во-енначалника Петър от Zaldapa където същият бил в края на bdquoпървия денldquo до Novae където стигнал през bdquoвтория денldquo на похода си през 594 г (Theoph

479


sim Hist VΙΙ 2 ГИБИ ІІ 333) След-ствие от това са именно тезата за bdquoпо-грешното отбелязване от Симоката на Zaldapa (Ζαλδαπά) вместо Zekedepa (Ζεκεδeacuteπα) и локализацията на послед-ната край р Дунав при с Батин те отъждествяването ѝ със scaidava На относителната стойност и практиче-ската неизмеримост на хронологиче-ската категория bdquoденldquo в съчинението на Симоката се спрях мисля достатъчно подробно по-горе С тази локализа-ция колегите напасват ZikidevaZikidi-vaZekedepa на разстояние bdquoедин денldquo спрямо Novae но би трябвало да от-четат че с нея се отрича единственото реално сведение на Симоката за този център за близостта му до Nicopolis ad istrum (Νικόπολις)35 Те залагат и на споменатата Σκεδεβά от De aedificiis като корелат на Ζεκεδeacuteπα от Notitiae episcopatuum но странно защо не забе-лязват Ζικίδεβα (Zikideva) която също е в списъка на bdquoтракийските укрепле-нияldquo и която Прокопий съобщава след Νικόπολις (Nicopolis ad istrum) (Proc De aedif ІV 11 ГИБИ ІІ 177)

Подобно на S Olteanu полските колеги не познават добре и не полз-ват археологическата информация за обсъжданите центрове в частност за представените по-горе Подходът им към Zaldapa вече бе коментиран Предлаганото от тях отъждествяване на Ζεκεδeacuteπα от Notitiae episcopatuum с известната от по-ранни извори scaida-va (изглежда представена като Σκεδεβά

35 Разстоянието от Nicopolis ad istrum до с Ба-тин те до scaidava (вероятно Σκεδεβά при Проко-пий) е около 50 км по права линия

при Прокопий) не се подкрепя от на-личната археологическа информация Най-значителният археологически обект изобщо в района на с Батин (общ Борово) където се локализира scaidavaΣκεδεβά е т нар Батинско кале Разкопки в него не са провежда-ни но видимите останки позволяват да се определи че площта на крепостта му е около 25 ха (Дремсизова-Нелчи-нова Иванов 1983 27 13 и цит там литература) те то е далеч от мащаба на действителните епископски цен-трове на провинция Moesia secunda Мнението на колегите в случая на M Salamon за въздигането на епископ-ската катедра на Nicopolis ad istrum в автокефална архиепископия през VІ или в началото на VІІ в е спорно дори само с оглед на данните в изворите36 Предвид драстичните промени в раз-витието на този център след средата на V в установени при съответните архе-ологически проучвания това мнение е категорично неприемливо

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

36 Предлага се (Salamon 2008 198-199 not 142) отъждествяване на Nicopolis ad istrum с при-състващия в Псевдоепифаниевия списък ndash като седалище на автокефален архиепископ Nicopolis (ὁ Νικοπόλεως) в епархия Thracia (ἐπαρχία Θρᾁκης) (Darrouzѐs 1981 205 54) Твърдението че in the secular sphere Nicopolis ad Istrum was part of Thrace (Salomon 2008 198-199 not 142) е неко-ректно Препратката към публикация за граница-та между Мизия и Тракия в района на Nicopolis ad istrum през първата половина на ІІ в (ibidem) е озадачаваща предвид известния факт че в края на ІІ в Nicopolis ad istrum и Marcianopolis са придаде-ни с техните територии към римската провинция Moesia inferior (напр Ботева 1997 27-28 236) от която век по-късно са създадени двете късноан-тични провинции Moesia secunda и scythia

480


Ангелов 1973 Н Ангелов Културните пла-стове преди изграждането на двореца ndash В Кр Миятев и др (ред) Дворецът на българските царе през Втората българска държава Царевград Търнов Т 1 София 1973 259-353

Атанасов 1981 И Атанасов Мраморна маса от с Ковачевец Търговищки окръг ndash Ар-хеология ХХІІІ 1981 4 45-49

Атанасов 1997 И Атанасов Археологически проучвания в сектор bdquoКула 4ldquo на антич-ната крепост bdquoКовачевско калеldquo ndash В Д Овчаров (ред) Попово в миналото Т ІІ София 1997 48-56

Атанасов 2006 Г Атанасов Доростол и До-ростолската епархия през ранновизантий-ската епоха (края на ІV ndash VІІ век) ndash В Р Иванов Г Атанасов П Доневски Исто-рия на Силистра Т І Античният Дурос-торум Силистра-София 2006 317-334

Атанасов 2007 Г Атанасов Християнският Дуросторум ndash Дръстър Доростолската епархия през късната античност и средно-вековието ІV ndash ХІV в Варна 2007

Атанасов 2011 Г Атанасов Бележки и допъл-нения към църковната организация в Ски-тия и Втора Мизия през IVndashVI В ndash Acta Musei Varnaensis VIII-1 2011 297-318

Бешевлиев 1955 В Бешевлиев Латинските местни имена в Мизия и Тракия ndash В Сб Гаврил Кацаров Ч ІІ (Известия на архео-логическия институт ХІХ) София 1955 279-303

Бешевлиев 1962 В Бешевлиев Из късноан-тичната и средновековната география на Североизточна България ndash Известия на ар-хеологическия институт ХХV 1962 1-18

Ботева 1997 Д Ботева Долна Мизия и Тра-кия в римската имперска система (193-217218 г сл Хр) София 1997

Ваклинов 1977 Ст Ваклинов Формиране на старобългарската култура София 1977

Велков 1959 В Велков Градът в Тракия и Дакия през късната античност (IV-VI в) Проучвания и материали София 1959

Велков 1988 В Велков ZIKIDЕВА lt ΣYΚΙ∆ΑΒΑ = дн Велико Търново ndash В К Попконстантинов и др (ред) Палеославис-тика и епиграфика В памет на проф Иван Гълъбов Велико Търново 1988 76-82

Владкова 2003 П Владкова Nicopolis ad Is-

trum и неговата агора през късноримската епоха ndash В Хр Харитонов и др (ред) Юби-леен сборник в чест на проф Йордан Йор-данов Велико Търново 2003 242-253

Вълов 1992 В Вълов Археологически раз-копки и проучвания на крепостните стени на хълма Царевец 1966-1969 г (Царевград Търнов 5) София 1992

Дерменджиев 2001 Е Дерменджиев Към фортификацията на ранновизантийското укрепление край река Янтра във Велико Търново (според новите проучвания на комплекса при църквата bdquoСв Четиридесет мъченициldquo) ndash Известия на РИМ В Търно-во ХV-ХVI (2000-2001) 2001 108-118

Дерменджиев 2002 Е Дерменджиев Две водоснабдителни съоръжения от ранно-византийската и средновековната крепост на хълма Царевец във Велико Търново ndash Известия на РИМ В Търново ХVII-ХVIII (2002-2003) 2002 257-268

ГИБИ ІІ Гръцки извори за българската ис-тория Т ІІ (Извори за българската исто-рия ІІІ) София 1958

ГИБИ ІІІ Гръцки извори за българската ис-тория Т ІІІ (Извори за българската исто-рия VІ) София 1960

ГИБИ ІV Гръцки извори за българската ис-тория Т ІV (Извори за българската исто-рия VІІІ) София 1961

Димитров 1992 Хр Димитров Аварите и Малка Скития (565-626) ndash Исторически преглед XLVIII 1992 8-9 105-119

Динчев 2001а В Динчев Ранновизантий-ският град върху хълма Царевец Велико Търново ndash В И Харалампиев и др (ред) Палеобалканистика и старобългаристи-ка Втори есенни международни четения bdquoПрофесор Иван Гълъбовldquo (14-17 ноември 1996 г) Велико Търново 2001 225-257

Динчев 2001б В Динчев Класификация на късноантичните градове на Thracia и Da-cia ndash модел и интерпретация ndash Годишник на Археологическия институт с музей I 2001 223-252

Динчев 2002 В Динчев Към историята на Nicopolis ad Istrum и неговата тери-тория през втората половина на V в ndash В Л Слокоска и др (ред) Римският и късноантичният град (Международна научна конференция Велико Търново 26-30 юли 2000) София 2002 45-50

481


Динчев 2003 В Динчев Ранновизантий-ският град върху хълма Царевец Велико Търново ndash В С Ангелова (ред) Сборник в памет на д-р Петър Горбанов (Studia Ar-chaeologica Universitatis Serdicensis Supple-mentum I) София 2003 384-429

Динчев 2005 В Динчев Късноантични об-ществени складове от Thracia и Dacia ndash В Т Стоянов и др (ред) Stephanos Archaeo-logicos in honorem Professoris Ludmili Getov (Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis Supplementum IV) София 2005 277-295

Динчев 2009а В Динчев Античните градски площадни комплекси и тяхната съдба през късната античност Част 1 Philippopolis и Nicopolis ad Istrum ndash В Б Петрунова и др (ред) LAUREA In honorem Margaritae Vaklinova Кн І София 2009 63-81

Динчев 2009б В Динчев Новите къснорим-ски центрове на Scythia и Moesia secunda ndash В Д Аладжова и др (ред) Сборник в па-мет на професор Велизар Велков София 2009 414-448

Долмова-Лукановска 2004 М Долмова-Лу-кановска Към въпроса за ранновизантий-ския град на хълма Царевец ndash В К Тотев и др (ред) Средновековно Търново Ар-хеологически проучвания Юбилеен сбор-ник Велико Търново 2004 7-34

Долмова-Лукановска 2005 М Долмова-Лу-кановска Ранновизантийският град на хълма Царевец град Велико Търново ndash Известия на РИМ Русе ІХ 2005 73-83

Дончева 2002 И Дончева Античната кре-пост bdquoКовачевско калеldquo ndash В Л Слокоска и др (ред) Римският и късноантичният град (Международна научна конференция Велико Търново 26-30 юли 2000) София 2002 220-227

Дончева Стойков 1999 И Дончева В Стой-ков Сондажни проучвания в античната крепост bdquoКовачевско калеldquo през 1998 г ndash Археология ХХХІХ 1999 1-2 70-76

Дочев 2002 К Дочев Ранновизантийски монети от Търново (V-VII в) ndash Известия на РИМ В Търново ХVII-ХVIII (2002-2003) 2002 287-298

Дремсизова-Нелчинова Иванов 1983 Цв Дремсизова-Нелчинова Д Иванов Архе-ологически паметници в Русенски окръг София 1983

Дремсизова-Нелчинова и др 1991 Цв Дрем-

сизова-Нелчинова Г Гинев И Ангелова А Конаклиев Археологически паметници в Търговищки окръг София 1991

Иванов 1999 Р Иванов Долнодунавската отбранителна система между Дортикум и Дуросторум от Август до Маврикий Со-фия 1999

Иванов Иванов 1994 Т Иванов Р Иванов Никополис ад Иструм Т I София 1994

Jовановић 1998 Св Jовановић Античке ко-муникациjе на Горњeм Тимоку ndash Гласник српског археолошког друштва 14 1998 41-55

ЛИБИ І Латински извори за българската история Т І (Извори за българската исто-рия ІІ) София 1958

Маджаров 2004 М Маджаров Римският път Ескус ndash Филипопол Пътни станции и се-лища Пловдив 2004

Минчев Коледаров 1989 Минчев Коледа-ров Речник на селищата и селищните име-на в България 1878 ndash 1987 София 1989

Митова-Джонова 1985 Д Митова-Джоно-ва Локализация на античните крепости от централната част на Дунавската равни-на ndash В М Тачева (ред) Изследвания в чест на проф д-р Христо М Данов от ко-легите и учениците му (ГСУ ИФ LXXVII 2) (Terra Antiqua Balcanica II) София 1985 276-285

Михайлов 2010 Ст Михайлов Етапи в па-ричната циркулация през ранновизантий-ската епоха (498-681) в провинция Втора Мизия ndash Нумизматика сфрагистика и епиграфика 6 2010 109-122

Овчаров Д 2001 Д Овчаров Укреплението до църквата bdquoСв св Четиридесет мъчени-циldquo във Велико Търново ndash Археология ХLІІ 2001 1-2 97-102

Овчаров Т 2001 Т Овчаров Ранновизан-тийски пласт по терасата източно от Пат-риаршията ndash В И Харалампиев и др (ред) Палеобалканистика и старобълга-ристика Втори есенни международни че-тения bdquoПрофесор Иван Гълъбовldquo (14-17 ноември 1996 г) Велико Търново 2001 259-262

Пеjић 1996 Пр Пеjић Пиротски град кроз векове Пирот 1996

Петров 1998 Д Петров Римският път Ду-росторум ndash Никополис ад Иструм ndash В П

482


Делев (ред) Юбилеен сборник в памет на акад Димитър Дечев ( Jubileus I) София 1998 100-103

Петровић 1976 П Петровић Ниш у антич-ко доба Ниш 1976

Петровић 1979 П Петровић Понишавље у античко доба ndash Пиротски зборник 8-9 1979 177-184

Петровић 1997 П Петровић Римљани на Тимоку ndash В М Лазиħ (ред) Археологиja источне Србије Београд 1997 115-131

Русев и др 2008 Н Русев С Станев М Георгиев П Вълчанова-Русева Археоло-гически проучвания на късноантичната крепост Ковачевско кале ndash В Археоло-гически открития и разкопки през 2007 г София 2008 434-438

Русев 2010 Н Русев Археологически проуч-вания на късноантичната крепост bdquoКова-чевско калеldquo община Попово ndash В Архео-логически открития и разкопки през 2009 г София 2010 344-3485

Стойков 2010 В Стойков Късноримската крепост bdquoКовачевско калеldquo до гр Попово Варна 2010

Тачева 1998 М ТачеваТракийските глоси δαβα (δαυα dava) и δεβα (deva) ndash В П Де-лев (ред) Юбилеен сборник в памет на акад Димитър Дечев ( Jubileus I) София 1998 112-117

Торбатов 2000 С Торбатов Късноантични-ят град Залдапа София 2000

Торбатов 2004 С Торбатов Пътна мрежа в Тракия и Мизия (І-ІІІ в) ndash В Р Иванов (ред) Археология на българските земи Т І София 2004 76-95

Beševliev 1962 V Beševliev Zur Geographie Nordost-Bulgariens in der Spaumltantike und im Mittelalter ndash Балканско езикознание IV 1962 59-80

Beševliev 1966 V Beševliev Les citeacutes antiques en Meacutesie et en Thrace et leur sort agrave lrsquo epoque du Haut Moyen Acircge ndash Eacutetudes balkaniques 5 1966 207-220

Beševliev 1970 V Beševliev Zur Deutung der Kastellnamen in Prokops Werk ldquoDe aedifi-ciisldquo Amsterdam 1970

Darrouzѐs 1981 J Darrouzѐs Notitiae episco-patuum ecclesiae Constantinopolitanae Texte critique introduction et notes (Geacuteographie eccleacutesiastique de lrsquoempire byzantin T I)

Paris1981Dintchev 1997a V Dintchev ZIKIDEVA ndash An

Example of Early Byzantine Urbanism in the Balkans ndash Archaeologia Bulgarica I 1997 N 3 54-77

Dintchev 1997b V Dintchev Review Poulter A Nicopolis ad Istrum a Roman Late Ro-man and Early Byzantine City Excavation 1985-1992 ndash Archaeologia Bulgarica I 1997 N 3 97-104

Duridanov 1995 I Duridanov Thrak DEVA DIVA ndash In A Fol (ed) Studia in honorem Georgii Mihailov Sofia 1995 169-173

Feissel 2000 D Feissel Les eacutedifices de Jus-tinien au teacutemoiagnage de Procope et de lrsquoeacutepigraphie ndash In Ch Rouecheacute et al (eds) De AEligdificiis le texte de Procope et les reacutealiteacutes (Antiquiteacute Tardive 8) ldquoBrepolsldquo Turnhout 2000 81-104

Flusin 2000 B Flusin Remarques sur la tradi-tion manuscrite du De aedificiis ndash In Ch Rouecheacute et al (eds) De AEligdificiis le texte de Procope et les reacutealiteacutes (Antiquiteacute Tardive 8) ldquoBrepolsldquo Turnhout 2000 9-17

Grotowski 2008 P Grotowski The Place of Novae in Procopiusrsquo De aedificiis (Buildings) [IV 11-20] ndash In P Dyczek (ed) Novae Le-gionary Fortress and Late Antique Town Vol 1 Warsaw 2008 159-171

Gusić 1993 S Gusić Remesiana ndash In D Srejo-vic (ed) Roman Imperial Towns and Palaces in Serbia ndash Sirmium Romuliana Naissus Belgrad 1993 184-187

Janakieva 1990 S Janakieva Apparition diffu-sion et variants des noms de lieux thraces agrave deuxieme thegraveme -ΔΑΒΑ -ΔΑYΑ ndash In M Tačеva D Bojadžiev (eds) Studia in hon-orem Borisi Gerov Sofia 1990 120-124

Jurukova 1969 J Jurukova Les invasions slaves au sud du Danube drsquoapres les tresors mon-etaires en Bulgarie ndash Byzantinobulgarica III 1969 255-265

Karagiorgou 2001 O Karagiorgou LR2 a Container for the Military anona on the Dan-ubian Border ndash In S Kingsley M Decker (eds) Economy and Exchange in the East Mediterranean during Late Antiquity Ox-ford 2001 129-166

Kolendo et al 2008 J Kolendo et al (eds) No-vae in Ancient Sources ndash In P Dyczek (ed) Novae Legionary Fortress and Late Antique

483


Town Vol 1 Warsaw 2008 71-114 Mierow 1966 Ch Mierow The Gothic His-

tory of Jordanes Cambridge mdash New York 1966 (3rd edn)

Olteanu 2007 S Olteanu Toponime procopie-ne ndash Studii şi cercetări de istorie veche şi ar-heologie 58 2007 N 1-2 67-116

Petrović 1979 P Petrović Inscriptions de la Meacute-sie supeacuterieure Vol IV Naissus ndash Remesiana ndash Horreum Margi Beograd 1979

Petrović 1993 P Petrović Naissus ndash Foundation of Emperor Constantine ndash In D Srejovic (ed) Roman Imperial Towns and Palaces in Serbia ndash Sirmium Romuliana Naissus Bel-grad 1993 55-81

Petrović 1995a P Petrović Les forteresses de la basse antiquiteacute dans la reacutegion du Haut Ti-mok ndash Starinar XLV-XLVI (1994-1995) 1995 55-66

Petrović 1995b P Petrović Inscriptions de la Meacutesie supeacuterieure Vol III2 Timacum minus et la valleacutee du Timok Beograd 1995

Pohl 2002 W Pohl Die Awaren Ein Step-penvolk in Mitteleuropa 567-822 n Chr Muumlnchen 2002 (2 Aufl)

Poulter 1995 A Poulter Nicopolis ad Istrum a Roman Late Roman and Early Byzantine City Excavation 1985-1992 London 1995

Roques 2000 D Roques Les Constructions de Justinian de Procope de Ceacutesareacutee ndash In Ch Rouecheacute et al (eds) De AEligdificiis le texte de

Procope et les reacutealiteacutes (Antiquiteacute Tardive 8) ldquoBrepolsldquo Turnhout 2000 31-43

Salamon 2008 M Salamon Novae in the Age of the Slav Invasions ndash In P Dyczek (ed) Novae Legionary Fortress and Late Antique Town Vol 1 Warsaw 2008 173-212

Szadeczky-Kardoss 1985 S Szadeczky-Kardoss Bemerkungen uumlber den ldquoQuestor Iustinianus Exercitusldquo zur Frage der Vorstufen der The-menverfassung ndash In V Vavrinek (ed) From Late Antiquity to Early Byzantium Praha 1985 61-64

Torbatov 1997 S Torbatov Quaestura exerci-tus Moesia Secunda and Scythia under Jus-tinian ndash Archaeologia Bulgarica I 1997 N 3 78-87

Velkov 1977 V Velkov Cities in Thrace and Da-cia in Late Antiquity (Studies and Materials) Amsterdam 1977

Velkov 1995 V Velkov Der Wohnsitz der Gothi minores (der Wulfilagoten) in Moesien ndash In A Fol (ed) Studia in honorem Georgii Mi-hailov Sofia 1995 491-496

Whitby Whitby 1997 M Whitby M Whitby The History of Theophilact Simocatta An English Translation with Introdution and Notes Oxford 1997 (3rd edn)

Zahariade 1988 M Zahariade Moesia Secun-da Scythia şi Notitia Dignitatum Bucureşti 1988

NoTiTiae episcopaTuum TheophylacTus simocaTTa ANd S OLTEANU Zikideva ANd THE LOwER dANUBE IN THE LATE 6TH ndash EARLY 7TH CVentzislav dintchev

Summary

I have already written on the Early Byz-antine town on Tsarevets Hill in Veliko Tar-novo and its identification with Zikideva (fig 1) (Dintchev 1997a Динчев 2003) The reason to come back to the same prob-lem now is a work of S Olteanu from 2007

S Olteanu shares his opinion that the Early Byzantine Nicopolis is on the Tsarevets Hill (idem 2007 70) The same view was put

forward before the mid 1980ies grounded on the presumption that the establishment of the town on Tsarevets Hill was associated with the neglect of the antique Nicopolis ad istrum The studies of the so-called Nicopo-lis ad Istrum II in 1985-1992 (Poulter 1995 Dintchev 1997b) proved that it is the Early Byzantine Nicopolis existing synchronously with the town on Tsarevets till the late 6th ndash

484


early 7th c Therefore the latter did not take away the name of the former

Among the Notitiae episcopatuum from the 7th ndash 9th c only Notitia tempore isauro-rum scripta points to two eparchies with a couple of episcopates each covering the ter-ritory of the province of Moesia secunda S Olteanu takes this roll exactly is correct disregards the rest as incomplete and comes to the conclusion that Zikideva and Nicopo-lis are synchronous episcopal centres of dif-ferent eparchies (Olteanu 2007 76-77 79) However this roll appears to be an errone-ous compilation (Darrouzegraves 1981 20-33) The map of the relevant centres (fig 3) il-lustrates the obvious non-sens of the idea of both synchronous eparchies

Pseudoepiphanii notitia from the days of Herakleios (610-641) as well as the rest of non-discredited episcopal rolls (NN 1 2 and 4 after J Darrouzegraves) record the major eccle-siastical structure in province of Moesia se-cunda as the second eparchy of Haemimont (επαρχία Αίμιμόντου β΄) Its seat was the pro-vincial Capital city of Marcianopolis and its episcopal cathedrae were in Durostorum Transmarisca Novae Zikideva and scaria (appiaria) (fig 4) The eparchy of Moesia is also mentioned in the rolls but only within the context of presenting the autocephalous archbishop of Odessos (fig 4)

According to S Olteanu the Avarian siege of Tomis in 597-598 described by The-ophylactus Simocatta refers to the Moesian Tomis in the region of remesiana Simocatta records explicitly though that to reach Tomis the Avars made their way into Thracian Moesia Obviously Tomis in question might have been a large and rich town for to be an attractive target for the Avars and of essen-tial significance for the Empire remesiana and the fortified sites in its area have not the potential of a strategic target for the massive Avarian campaign This kind of a potential holds Tomis on the Black Sea ndash the Capital city of the province of scythia

S Olteanu attaches a special importance to the chronological elucidation Simocatta

provides for the campaign of Comentiolus in 598 On the sixth dayhellip Comentiolushellipset up his camp at Zikideva On the seventh day he came tohellip Iatrus The text is taken verbatim which means that the distance be-tween both centres has to be covered in a sin-gle day of march For that reason Zikideva is identified with so-called Kovachevsko Kale near Popovo ldquoless than 50 km away from Krivina ndash Iatrusrdquo (Olteanu 2007 82-87) As a matter of fact this distance is about 55 km in a straight line and about 70 km along a real roadbed and the hypothetical march of Comentiolus could not be carried out in a single day The clarification of ldquoon the sixth dayhellip on the seventh dayrdquo shows a succession and does not present a reliable indication of how the described events were running in the course of the next 24 hours

Probably Comentiolus reached the re-gion of Nicopolis and Zikideva crossing any of the passes through the Central Balkan Range There is still another option suppos-ing a more complicated scenario and a march coming from the west (fig 5) The passage about Comentiolus who marched to Nicopo-lis but finding out that the Avars were ad-vancing against him changed his mind and stopped in Zikideva obviously means that in those days Zikideva was a more significant and more secure centre than Nicopolis

The thesis of S Olteanu suggests a flour-ishing state of so-called Kovachevsko Kale in the 6th c However the reality is quite differ-ent In the 6th c Kovachevsko Kale was going through a pronounced decline and does not correspond to the information of Zikideva in the written documents concerning 6th ndash 7th c

The comparison of the archaeological data of the Early Byzantine Nicopolis (fig 6) and Kovachevsko Kale (fig 7) on one hand and of the town on Tsarevets Hill (fig 8) on the other hand clearly shows that these centres do not belong to the same category Both former are not commensurable with the proper town on Tsarevets but rather with its fortified satellite on the neighbouring hill of Momina Krepost (fig 9) The town on

485


Tsarevets (fig 8 9) is to be an etalon of the Early Byzantine urbanization and is ranging among the largest new centres on the Balkans and in the Empire in general

The conclusion about the identification of Zikideva with the Early Byzantine town on the Tsarevets Hill duplicates the conclu-sions in my former works (Dintchev 1997a 69 Динчев 2003 409)

Recently the view identifying Ζεκεδέπα (τόνό Ζεκεδπων) from Notitiae episcopat-uum with sucidavaΣυκίδαβα in the north-eastern corner of the province of Moesia secunda has been revived (Атанасов 2006 328 330 not 3 Атанасов 2007 89-90 not 64 Атанасов 2011 306-307) Considering the written and archaeological data though Συκίδαβα mentioned above could not rival what Procopius and Theophylactus Simo-catta describe as ΖικίδεβαΖικίδιβα respec-tively the town on Tsarevets Hill in Veliko Tarnovo as a correlate of Ζεκεδέπα

The volume on Novae recently issued un-der the aegis of the Warsaw University also drew the attention to this episcopal seat There Ζεκεδέπα is identified with scaidavaΣκεδεβά ndash a station on the Danube River not far away from Novae and iatrus eastwards (Kolendo et al 2008 112 not E Grotowski 2008 168 Salamon 2008 200-201) The colleagues correct Theophylactus Simocatta as they charge him with the mistake of re-placing Ζεκεδέπα by Ζαλδαπά he mentions a couple of times (Kolendo et al 2008 86-87 not E Salamon 2008 200)

Zaldapa was a considerable centre in the southern sector of the province of scythia with proven functions till the end of the 6th c and there is not any reason to argue Simo-catta made a mistake recording it As far as scaidavaΣκεδεβά is concerned the relevant archaeological information do not provide data corresponding to the range of the real episcopal seats in Moseia secunda

List of figuresFig 1 Map of the centres in the Lower Danube frontier provinces discussed in the textFig 2 Map of the towns in the province of Moesia secunda according to Hierokles (synecdemus) Fig 3 Map reflecting S Olteanursquos vision on the church organization and church centres in the territory of the province of Moesia secunda about the late 6th ndash early 7th cFig 4 The church organization in the territory of the province of Moesia secunda about the late 6th ndash early 7th c (according to the non ndash compromised Notitiae episcopatuum)Fig 5 Map reflecting the Avarian ndash Byzantine conflict in 597-598 (without its final stage)Fig 6 The Early Byzantine NicopolisFig 6a Topographical plan of the Early Byzantine Nicopolis terrain with the explored sectors (after Poulter 1995 6 fig 5)Fig 6b The Christian basilica in sector F (reconstructed plan)Fig 6c Tower N 8 (eastern courtine sector R)Fig 6d The eastern fortress wall (sector S)(Fig 6b-d after Poulter 1995 157 223 233 fig 61 86 90 with my ndash V D treatment)Fig 7 Kovachevsko Kale near Popovo townFig 7a An eye ndash plan of Kovachevsko Kale near Popovo town (after Шкорпил 1905 Pl CI 3a Дончева 2002 fig 2 with my ndash V D treatment)Fig 7b Plan of the explored fortification structures and buildings in the western sector of Kovachevsko Kale (after Стойков 2010 22 fig 15 with my ndash V D additions)Fig 8 Plan of the revealed remains from and in the fortresses of Zikideva ndash the town from the 6th ndash 7th c on the Tsarevets Hill in Veliko Tarnovo (after Dintchev1997a 71 fig 3 Дерменджиев 2001 116 fig II)Fig 9 Comparative plate with the plans of Zikideva (with Momina Krepost) the Early Byzantine Nicopolis and Kovachevsko Kale

486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493

Pages from INAI_XLI-2013pdf

059_Zikideva_INAI_XLI-2013 01jpg

059_Zikideva_INAI_XLI-2013 02pdf








































издание на Национален aрхеологически институт с музей

при Българската академия на науките

copy НАИМ-БАН издателcopy доц д-р венцислав Динчев съставител и редактор на тома

На корицата късноантична керамика от Рациария (по студията на Г Кузманов и И Грудев в този том)

Росица Кънева предпечатна подготовка СОКАСТО ЕООД печатницаISSN 0323-9535

София 2013


доц д-р Анелия Божкова главен редактор































5





6





1992 170 с














7











8






9







454






455









456






457







458











459
















460












461






462






463







464







465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493









































































5





6





1992 170 с














7











8






9







454






455









456






457







458











459
















460












461






462






463







464







465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493















































6





1992 170 с














7











8






9







454






455









456






457







458











459
















460












461






462






463







464







465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493















































1992 170 с














7











8






9







454






455









456






457







458











459
















460












461






462






463







464







465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493





















































8






9







454






455









456






457







458











459
















460












461






462






463







464







465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493
















































9







454






455









456






457







458











459
















460












461






462






463







464







465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493

















































454






455









456






457







458











459
















460












461






462






463







464







465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493
















































455









456






457







458











459
















460












461






462






463







464







465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493



















































456






457







458











459
















460












461






462






463







464







465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493
















































457







458











459
















460












461






462






463







464







465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493

















































458











459
















460












461






462






463







464







465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493





















































459
















460












461






462






463







464







465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493


























































460












461






462






463







464







465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493






















































461






462






463







464







465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493
















































462






463







464







465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493
















































463







464







465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493

















































464







465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493

















































465









466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493



















































466









467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493



















































467










468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493




















































468








469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493


















































469








470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493


















































470






471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493
















































471







472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493

















































472







473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493

















































473






474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493
















































474










475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493




















































475











476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493





















































476









477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493



















































477









478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493



















































478








479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493


















































479








480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493


















































480


























481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493




































































481


























482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493




































































482




























483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493






































































483





















Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493































































Summary




484











485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493





















































485








486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493


















































486


487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493












































487


488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493












































488

No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493











































No

TiTiae episco

paTuu

m Th

eoph

ylacTu

s simo

caTTa И

S OLTEAN

U Zikid

eva

489


490


491


492


493












































490


491


492


493












































491


492


493












































492


493












































493











































В. Динчев. Notitiae episcopatuum, Theophylactus Simocatta и S. Olteanu. Zikideva и...

Documents

Transcript of В. Динчев. Notitiae episcopatuum, Theophylactus Simocatta и S. Olteanu. Zikideva и...