223

МЯСТОТО НА ОТРИЦАТЕЛНАТА ЧАСТИЦА НЕ И НА

КРАТКИТЕ МЕСТОИМЕННИ ФОРМИ КРАЙ СКАЗУЕМОТО В

ПРОСТА ГЛАГОЛНА ФОРМА В БЪЛГАРСКИТЕ ГОВОРИ

Радослав ЦОНЕВ

Югозападен университет "Неофит Рилски", Благоевград

Проблемът за словореда на местоименните клитики в книжовния

български език вече е изследван от Генадий Цихун1. Частично той е разгледан и в

редица български граматики в частта им, отнасяща се до синтаксиса2. Досега

обаче не е правено цялостно проучване за мястото на кратките местоименни

форми, когато са употребени заедно с отрицателната частица не край сказуемо в

проста глаголна форма в българските говори3. В някои от диалектоложките

изследвания са дадени примери за позицията на тези клитики в изречението, но

обобщаваща лингвогеографска карта, която да представя явлението и границите

на разпространението му на цялата българска езикова територия, засега липсва.

Според колективите, изготвили регионалните български диалектни атласи,

синтактичните особености на диалектите трудно се поддават на картографиране,

тъй като "обикновено различните начини за синтактично изразяване се

противопоставят не по различни говори, а вътре в говора, вътре в езиковата

система"4. Поради тази причина в "Български диалектен атлас. Т. 1. Югоизточна

България" са дадени само 2 синтактични карти, в "Български диалектен атлас. Т.

2. Североизточна България" са картографирани само 2 синтактични особености, в

"Български диалектен атлас. Т. 3. Югозападна България" синтактичните карти са

3, в "Български диалектен атлас. Т. 4. Северозападна България" те отново са 3, а

в допълнителния том за северозападните български говори, съставен от Рангел

Божков, отбелязаните синтактични явления са 7. Само в два от горепосочените

атласи (в Т.3 и Т.4) е засегнат проблемът за мястото на отрицателната частица не

и на кратките местоименни форми край сказуемото в проста глаголна форма.

Данни за начина, по който се подреждат кратките местоименни форми в позиция

заедно с отрицателната частица не край сказуемо в проста глаголна форма за

говорите в Югоизточна и Североизточна България, както и за българските

диалекти извън държавните граници на страната в Р Румъния, Р Македония и Р

Албания, можем да черпим само от конкретни диалектоложки изследвания или

от публикувани текстове от различните говори.

Цел и задачи на изследването. Целта на това изследване е да проследи

мястото на частицата за отрицание не и на кратките местоименни форми в

позиция край сказуемо в проста глаголна форма в говори от цялата българска

224

езикова територия, като се посочат образци от репрезентативни за даден регион

диалекти. Анализът ще позволи да се установи типичният словоред в

конкретните говори (дали е по-старинен както в старобългарски или е от по-нов

тип, какъвто е характерен за съвременния български книжовен език). Друга

задача е да бъдат проследени границите на разпространение на различините

видове словоред на българската езикова територия и да бъде определена неговата

типология в ареален план (изток, запад, север, юг).

Мястото на отрицателната частица не и на кратките местоименни

форми край сказуемото в проста глоголна форма в старобългарския и в

съвременния български книжовен език. За старобългарския език е характерен

свободният словоред, който според Кирил Мирчев е налице поради синтетичния

характер на именната му система5. Въпреки че частицата за отрицание не освен

пред сказуемото е могла да стои пред всяка друга част на изречението6(не лихо

глаголите (Матей, VI, 7), не достоино естъ (Матей, XIII, 7)), тъй като определящо

за нейното място е било логическото ударение, най-често тя е в позиция

непосредствено пред глагола, с който образува "едно акцентно цяло"7.

Още през среднобългарския период от развитието на старобългарския

език кратките винителни и дателни форми на личните местоимения започват да

изместват пълните местоименни форми.8 В изречения, съдържащи местоименния

и отрицателна частица, местоименните форми не разделят не-то от глагола,

независимо, дали са кратки или пълни (ни не вэрσи ¬мσ (С. 317.29), не м©чи мене

(М. Мк. 57))9 Когато са налице отрицателна частица не и кратки местоименни

форми в позиция край сказуемо в проста глаголна форма, е прието за по-

старинен10

да се счита словоред от типа местоимение+не+глагол, при който

местоимението има предимство пред сказуемото. (аште ми не дръжиши вşрű (ако

ми не държиш вярата)".11

В съвременния български книжовен език кодифицираният словоред е от

по-нов тип не+местоимение+глагол. Въпреки че някои езиковеди допускат

частицата не да стои както пред кратките местоименни форми (аз не го видях),

така и след тях, непосредствено преди глагола (ти го не видя),12

вторият ред се

счита за остарял.13

Той се среща най-често в някои литературни произведения и в

разговорната реч (повлияна от местни диалектни особености на говорещия).

Много по-често в българския език се използва словоред от типа

не+местоимение+глагол.

Мястото на отрицателната частица не и на кратките местоименни

форми край сказуемо в проста глоголна форма в българските говори. Проблемът

за мястото на частицата за отрицание не и на кратките местоименни форми в

225

позиция край сказуемо в проста глаголна форма в българските говори Стойко

Стойков определя като "частична диалектна особеност" (т.е. черта, която е

налице в някои диалекти или говорни групи) за разлика от "общите диалектни

особености", които са характерни за всички български говори.14

За проследяване на тази частична черта българските диалекти ще бъдат

разделени на три групи: говори със стар тип словоред, говори с нов тип словоред

и говори със смесен (стар и нов) тип словоред. В ареален план диалектите ще

бъдат отнесени лингвогеографски към четирите основни типа (североизточни,

югоизточни, северозападни и югозападни) или съответно към говорите от

ятовата изоглосна област, както е според класификацията на Иван Кочев в

"Основното диалектно деление на българския език"15

.

Говори със старинен тип словоред

Старият тип словоред от вида местоимение+не+глагол се открива в

солунския говор от ятовата изоглосна област (...ам гунизнм кутр б’³ши).16

,

в югоизточните български диалекти в Беломорието като: гюмюрджински говор

(Ншту гу не пр³скайме; Ттку ме не двъ; Стн'те пумци, дъ ве не лъме; Дъ

се збръд'ъ, дъ ми не печè.17

)18

, ксантийски говор (Гл'òдай, да го н стòриш пак

айтв; ...òти ма ни чкаше).19

Преминава в съседните родопски говори: мадански

говор (Й танпознвам.)20

, девински говор (Нкой гине бе).21

Налице е в

преходните: банско-разложки говор (Тōй минедāв; Йā тенечувм.)22

,

ихтимански говор (Еднийа ншто го не бде; ...за нкаде ни не бва; Бба

Цвта ти не врва.23

)24

, пирдопски говор (Аз го непознвам; Тй ми неказ

ншто.25

)26

и тетевенски говор (...ста невда; ...ст невда; дудгини

упруштва).27

Продължава на запад към някои югозападни диалкти:

ботевградски говор (Влзох в дбел и за ншто ма не бва.28

)29

, софийски говор

(Он, додка ни не скаа ншту ба рни; Добр, ама он ме не пслуша;30

Ако

ме не дадте, ше бгам; Полто да йа не глда.),31

елинпелински говор (...дайа

не затрете;...сег ги небрйа.)32

, дупнишки говор (Он ми не два да рабта;

На Дне нешту му не бше добр ноштска;33

Мдра кой е - не два ги.34

),

кюстендилски говор (Й те не вда; Тта ме не дде; ...òн ми не два; Т си

дмаш, ама й те не чем.35

)36

, самоковски говор (Ег ви не фнат; Й го не

видх; Й се заврштам да ме не вди.37

)38

и на север към западномизийските:

видинско-ломски говор (Й ти недва; Т мънептат. 39

), белослатинско-

плевенски говор (Тбет небв вче; Нгого нпзнвт; Нсни

226

непрштт нрбт; Тмунекз ншт; Нвзеви недвт грдн;40

Дан го не закчи слан³та41

)42

и пограничните диалекти: белоградчишки говор

(Да га не вдим)43

, годечки говор (Й те не бакрим за ншто; Й те не чем,

сне, ск ми пофтриш. Грча ти не писе писм, ?)44

, трънски говор (Й га не

кам; Н'гага невдим; Й тенечем.45

), брезнишки говор (Он минедва

пре. 46

), кривопалански говор (...ма комшско кче цøно, пзи датенеупе.

47), кумановски говор (Й те не двам да те трав

48).

От архаичен тип е и словоредът в банатския говор в сръбската част (Тъй

нашта вềра ни минут га ни оставим сама; ...сме г'и сушыл у кударката да ги не

улавял кыша49

).

Говори с нов тип словоред

Новият тип словоред от вида не+местоимение+глагол е налице в

източномизийските български диалекти: в шуменския говор (слуг³тъ м изл'зъ,

н г пуст;...и ншт не му кз вк'; ...тгс д н м³ вкш; ...и ншту н м

стнъ; ...н му знйм мет кък й; Тй пкнъ з студнъ уд³ - н г

пснъ), в говорите в Каспичанско (Кък шт д н н й стрх; ...дкът н т

пруст), в Поповско (...рзмзн н г държш).50

и в балканските говори:

габровско-ловешки-троянски говор (Тту не го в³рзъли;51

Шъ гу зътр³н'дъ ни

ги пр³снат кукшкити;52

Нй-напрт' дъ ни т³ мърsи зъ ншту).53

В някои

ловешки, троянски и севлиевски села обаче, които са близо до

западномизийските диалекти, се открива и конструкция то типа местоименна

форма+не+глаголна форма (Ншто нем кзва., но и Аз гонезнй; Т му

несайът. ,но и Т'а нит³ пта; Т гунимиш,. но и ти ним прчиш; Т

мъни чш., но и Ншту имниддох).54

От нов тип е словоредът и в котелско-

еленско-дряновския говор (Ни м прикзвъй ббини дивитни; Нъридх си

кнгити, не г бърнкъй; Нъ мйту мумчи ни м върв см'таниту; ...дй й ут

ншту йдин'и дъ ни й стни ншту; Днес ни м вър на рба, вър ми на

рци.55

), свищовския говор (Ни бърнкъй, дт н т й рбутъ; Д' ти млку

вирн - не го бъ вни; Ни г буздсвъй счкити йбълки; Ни г бъзкъй млгу,

шъ гу зъгъсш56

). еркечки говор (...куйт сискạ мòмạкạ, шạвл'ạ снèгу,

пạккạтунегускạ, шạстне, шạб'гạ57

). И в подбалканския сливенски говор

конструкцията е от вида не+местоимение+глагол (...и дъ гу зъкли, зъ дъ ни гу

227

м³чът трцити).58

Явлението продължава да е налице в югоизточните говори:

първомайски говор (Ут рсите сад кавалрийата вид'х, пехтата не г' ³

вид'х).59

странджански говор (Тв мс, к не г нслте - ф³рлен е д тре;

Те, к не г рчет ф слт, пък той пт з ппвт к³шт; Прштвй, че

те удрих, м й не те вдех; Тк е г не му върв н едн чл'к; ...т не т

угдих г си фл'л в³тре).60

След това продължава към говорите от ятовата

изоглосна зона: драмско-серски говор (Йс ни ги пвн'а фрт; С' ни гу ст;61

Не му два; Ни й глед; Н му тра; Н ме вди).62

и валовишки говор (Пхцете

йс ни г пвна, ама е имлу фслуту).63

Оттам към Гоцеделчевско, където в

повечето селища конструкцията е от типа не+местоимение+глагол, както в

повечето източни български говори, но в селата на запад от град Гоце Делчев

започва да се срещат и конструкции от типа местоимение+не+глагол, които

сближават диалекта с родопските говори в съседния Девински регион. Новият

тип словоред се открива и в петричкия говор (Т тов нег кажваш; Йс

нет слшам; Мн неме срах; Та нег пска).64

Той намира широко

разпространение сред българските диалекти в Р Македония и Р Албания. В

пограничните: кратовски говор (И отшлеси ѓволите, нгавидле),

овчеполски говор (Одншто нмее стр; ...зашт нмикаж.)65

,

скопскоцърногорски говор (...игуврзал за нгу данмузбега; Млгу пти не

му нсила.)66

, тетовски говор (...ма на лп немдла; Мне мйками

немечила дарботам; Йсум млу морен, матер невираспуам)67

, в

югозападните: щипско-струмишки говор (Цàро него познàл и дàлмуйа; ...ама

мòмата нейанашèл;...и нèго копàл гàздата; Нòзте нèмид`ржат гàре; Нèго

знàм свòйто ùме напàмет; Нèги глèдам баво бквите.)68

, велешки говор

(...дурин нетезкълне; ...ама данейачеше клтвата; ...аконможам,

нгозмам; И човекот не г дава.)69

, тиквешко-мариовски говор (...ко нтие

жк змне; ...и нарчук нми дада дасенапам; Дли нс ннебендка;

Амн, го - нго тпай.)70

, прилепски говор (...кските, снко,

данетипчинат; ...дуринейвди; ...рно ма мйсторо немуслуал

ншто жво.)71

, битолски говор (...да н ме пли мне маш; И сга не м вели...;

И стне отинемедваше тткоми, йска збегаф.)72

, кичевски говор

(Довтре, аконем кжеш; ...и сеплшил данегозеет; ...ман нсака,

228

немтепай.)73

, вратнички говор (...а та штоганшла негаглдала.)74

,

горански говор (Зстани, некаспройдет свтойви данегеизгзиме.)75

, както

и в крайните югозападни български говори: гевгелийско-дойрански говор

(...дннъстгне мйта сстра; ...ма нофатло сн; ...дантзм.

[з:м]...дангупузнт.[пузн:т])76

, кукушки говор (Н ми се ръбте вк'e.

Дук н ми плтиш, с тк ки стм; ...ма глди дъ н тъ изл³же; Чунким н тъ

знм кй си.)77

, воденски говор (Ъмък глдам, чду, нетиспре; Ъмънкуй

нтипукъж; ...а нму стигнл мсуту; В³ртиде, счиде, нте пшчам;

...шоска м³ските даниизва.)78

, лерински говор (...ти немерни чпата;

...ти немерни дтето; ...ти немерни жната; ...и нйекза

насстраму; Нму стга.)79

, костурски говор (Мне нме задързе; Не

скам; Нмие мла; 80

...ко нислечиш плчките и аконазъртиш

трпъти плмната81

....и однйа нго остви дапе; ...анйа нйа оставе

даизлзи.)82

, нестрамски говор (и жнаму нмурдваше; Жната нми

рдви; Йска нгознм.)83

, корчански говор (Н го познйе, упитв' йе п стри

- нкой не го познав' ше;84

Старцо пет нмудде џевап; ..данмуизвдиш

очти.)85

, стружки говор (Неканейносит, нкасидй; ...и нкуй

немпримат вомоевместо; Нгознм.)86

, дебърски говор (...и имркла

отинегсакет г³рнето.)87

, горнопреспански говор (...инемупштат;

...аконемслшаш; Йс нетепитвам за бршно).88

долнопреспански говор

(Дршките адржеа вртата и неипшва побратмите; Ддо, нна

(ни)пушташ дайме при мйка; Не е (я) найдоф-му вели.)89

, вевчанско-радожки

говор (Севрàтил дòма ижèните неùгибал.)90

, рекански и малорекански говор

(...òдБога гонàйде, а йà негò права; ...ама нейàудрил.)91

, поречки говор (И

ншто немркол; Уштеднаш даневчуа дасекрате.)92

, гостиварски

говор (...сга неипамотам сте; ...неговала лбот, штому го ф³р лала;

...аманегйадел).93

От нов тип е и словоредът в банатския говор в румънската част (Па нề йạ

занèл у дум; Тòй ни ми два лềп; Рòдныцыте нề йạ вềрват; Нè ву й стр; Нề м

йсну). 94

229

Говори със смесен (стар и нов) тип словоред

На някои места (основно на диалектни граници) се откриват говори,

които притежават и двата вида словоред (стар и нов). Такива са: смолянският

говор, при който отрицателната частица, използвана заедно с кратките

местоименни форми край сказуемото, изразено с проста глаголна форма, се

открива в две различни позиции: а) частицата не е непосредствено пред глагола

(Аркдшинитуму т мр му ни дхдл нйум, нту стрх, нт ншт;

Нкй г ни зн кд й утишл; ...л ншт му ни ркх) и б) частицата не е

пред кратката местоименна форма (Тугв днн...дну ни гу бил страх, ркл

на дргнк; Ал днш Шахн ни гу й пркл н гст).95

, говорът на

Ропката, в който отрицателната частица не най-често е непосредствено пред

глагола (Ттку ма на дваш'е; Ч'урбаж'йет да ни на вд'и)96

, но в някои по-

нови записи е налице и словоред от по-нов тип не+местоимение+глагол (Аг

в³р'е нагор'е, на м³ а стрх; Мар', к³к на т³ а срм)97

, югозападните

български говори в Благоевградско и Малешевско. В повечето селища в

Благоевградско мястото на отрицателната частица е непостоянно. Тя се среща

непосредствено пред глагола, но понякога между глаголната форма и нея се

вмъква кратката форма на личното местоимение (Нкой нег обча нго. Тлко

гонешрат; Й нем знм мен'ата. Тбе тене бр³сне.98

В малашевския

говор преобладават конструкциите от типа местоимение+не+глагол, но макар и

рядко се срещат и примери с отрицателна частица между местоимението и

глаголната форма (...да се вр³не дма каймка и башч, задангисрми;

Натбе ншчо нтинаправйа; ...зашч башч и мке нейа пшчаа

дма; ...и нанго нму продма; ...дагонезагбат кад кеде).99

Смесен тип

словоред е налице и в два говора от крайния югозапад: в охридския говор се

среща предимно конструкция от типа местоимение+не+глагол, но се откриват и

случаи на отрицателна частица не непосредствено пред глагола: а) Ако не и

спериш днеска; Никой не йа разбрал; ...амаедножлезо немудфтаса; ...и

немутквело. б) Йс гомлиф комиттот дагонземат;

...отпрватвечер шогоневарди ттка ми.100

В дримколско-голобърдския

говор: а) отрицателната частица не най-често е пред местоимението (...а

напомàлиот брàт немуòстайле; ...и йà лèтнаф дабèгам данеменàйдит;

Гòспот коганенидàваше).101

б) Налице са обаче и случаи със словоред от по-

стар тип местоимение+не+глагол (Гòднесле дòма, амаимнèварит.; ...òделе и

даиневùдит тàткому).102

230

Изводи. По-важните изводи, които могат да бъдат направени въз основа

на географското разпространение на различните видове словоред, който се

открива при съвместната употреба на кратки местоименни форми и

отрицателната частица не край сказуемо в проста глаголна форма в българските

говори, са следните:

1. Ясно се открояват три големи диалектни масива: Източен (в който

преобладава наличието на по-нов тип словоред не+местоимение+глагол),

Централен (за него е характерен архаичния тип словоред

местоимение+не+глагол) и Западен (в който отново, както в източния,

словоредът е от по-новия книжовен тип не+местоимение+глагол). Разбира се, не

можем да считаме, че посочените ареали са изцяло единни. Нормално е да има

отделни селища с нов тип словоред в масив със стар тип и обратното, но при

ареалното проучване на големи диалектни масиви "някои от тези "острови"

трябва да бъдат пренебрегвани".103

2. Налице са говори, в които се срещат и двата типа словоредни

конструкции. Причините за това можем да търсим в географското им

местоположение (когато са на границите между различни диалектни масиви,

както е при благоевградския, малашевския говор и гоцеделчевския говор), както

и във влиянието на книжовния български език у някои по-млади информатори (за

каквито случаи споменават Тодор Бояджиев в изследването си на

гюморджинския говор и Славка Керемедчиева в проучването на говора на

Ропката в Родопите).

3. Старинният тип словоред обхваша една много единна зона в центъра

на българската езикова територия, която започва от Беломорието и достига до р.

Дунав на север.

4. Прави впечатление разпространението на новия тип словоред на по-

голямата част от българското езиково землище както на изток, така и на запад.

5. Въпреки че по същността си конструкцията не+местоимение+глагол е,

както в книжовния български език (т.е. характерна е за източното българско

наречие), тя е присъща и на по-голямата част от диалектите в географската

област Македония (където много от говорите са от западен тип).

6. Фактът, че откриваме новия тип словоред, който определяме

принципно като източна диалектна особеност отново на запад, разделен от

стария тип, намиращ се в централната изоглосна област, още веднъж

потвърждава единството на българския език и българските диалекти, независимо

от географското им местоположение.

1 Цихун, Г.А. Местоименната енклитика и словоредът в българското изречение. Бълг. ез.. С., 1962, №4,

231

283-291. 2 Граматика на съвременния български книжовен език. Т3. Синтаксис. С., 1998, с. 42-43. Бояджиев Т., Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. С., 1998, с. 634. Пашов, П. Българска граматика. Пловдив, 2005, с. 398 3 Във връзка с въпроса за мястото на клитиките в изречението няколко примера от българския език посочва Олга Томик в "Balkan Sprachbund. Morpho-syntactic Features", 2006, 259-271 4 Български диалектен атлас. Т. 1. Североизточна България. Част 2. Статии. Коментари.

Показалци. БАН, С., 1966, с. 10 5 Мирчев, К. Историческа граматика на българския език. С. 1958, с. 229 6 Кочев, И. и Т. Костова. За ортотоничния модел на отрицанието на предиката в българския език. – Бълг. ез., С. 1971, кн. 2-3, с. 159 7 Мирчев, К. Историческа граматика на българския език. С. 1958, с. 228 8 Мирчев, Пак там, с. 166 9 Старобългарски речник, т. 1 А-Н, с. 1999, с. 930 10 Стойков, Ст. Българска диалектология. Четвърто издание (фототипно). С., 2002, с.269 11 Младенов, Ст. История на българския езикс. БАН, С. 1979, с. 316 12 Попов, К. Синтаксис на българския книжовен език. В. Търново, 1998, с.288 13 Бояджиев Т., Ив. Куцаров, Й. Пенчев. Съвременен български език. С., 1998, с. 634 14 За разделянето на синтактичните диалектни особености в българските говори на общи и частични вж. у С т о й к о в, Ст. Българска диалектология…,, с. 258 15 Кочев, Ив. Основното диалектно деление на българския език. – Бълг. ез., 1980, №4, С., 1980, 295-304 16 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 342 17 Бояджиев, Т. Говорът на с. Съчанли, Гюмюрджинско. Трудове по българска диалектология.,

Т.7, БАН, С., 1972, с. 223 18 В някои образци от говора не е пред кратката местоименна форма (Тòйтъ мнже пъдишх

не ми вр'ни; Кълèкъ Стнкъ не гу зъберъ; Трците не ме скът тм). Според Тодор

Бояджиев обаче, този тип словоред не е характерен за речта на старите информатори. 19 по "Помашка граматика" 20 Български диалектен атлас. Т. 3. Част 2. Статии. Коментари. Показалци. БАН, С., 1975, с. 177 21 Български диалектен атлас. Т. 3. Част 2. Статии. Коментари. Показалци. БАН, С., 1975, с.

177 22 Цонев, Р. Говорът на град Банско. УИ "Неофит Рилски", Благоевград, 2008, с. 354 23 Младeнов, М. Сл. Лексиката на ихтиманския говор. - Българска диалектология. Проучвания и материали. кн. 3, С., БАН, 1967 , с. 37, 39, 45, 47, 50 24 При повелителни форми не е преди глагола, а местоименната форма след него (Тй е лгло,

не врвайте го). 25 Кънчев, И. Говорът на с. Смолско, Пирдопско. - Българска диалектология. Проучвания и материали. кн. 4, С., БАН, 1968 , с. 63-64 26 Когато отрицателната частица е в началото на изречението, сказуемото се намира след нея и

пред местоимението (Недвам му ги; Недвай му пар,че ште ги испе). 27 Български диалектен атлас. Т. 4. Част 2. Статии. Коментари. показалци. БАН, С., 1981, с. 202 28 Илчев, Ст. Към ботевградската лексика. - Българска диалектология. Проучвания и материали., кн.1, С., 1962, с. 186, 189 29 При употреба на частицата за отрицание не в началото на изречението, местоимението се

поставя след глаголната форма (Не стиска ти бро).

232

30Гълъбов, Л. Говорът на с. Доброславци, Софийско. - Българска диалектология. Проучвания и материали., кн.2, С., 1965, с. 54-55 31 Младенов, М.и В. Радева. Пак там, с. 130 32 Български диалектен атлас. Т. 4. Част 2. Статии. Коментари. показалци. БАН, С., 1981, с. 202 33 Зрънчев, И. Говорът на с. Цървище, Дупнишко., УИ "Неофит Рилски", Благоевград, 2008 г., с.80 34 Младенов, М.и В. Радева. Пак там, с. 130 35 Умленски, Ив. Някои синтактични особености на кюстендилския говор. - Изв. Инст. бълг ез., С., 1962, № 8, с.305 36 В изречението, което започва с отрицателна глаголна форма, кратките местоименни форми

стоят непосредствено след глагола (Не примат го; Не пштам го; А т Арс - не бва го;

Он не изнòсат го). 37 Стойков, Ст., К. Костов и др. Говорът на с. Говедарци, Самоковско. - Изв. Инст. бълг. ез., 4, С., 1955, с. 290 38 Когато отрицателните глаголни форми са в началото на изречението, местоимението

обикновено след глагола (Не е ги срм; Не йад му се; Не м бр³кай работта). 39 Български диалектен атлас. Т. 4. Част 2. Статии. Коментари. показалци. БАН, С., 1981, с. 202 40 Попов, К. Говорът на с. Габаре, Белослатинско. - Изв. Инст. бълг. ез., 4, С., 1955, с. 148 41 Евстатиева, Д. Лексиката на говора в с. Тръстеник, Плевенско. - Българска диалектология. Проучвания и материали., кн.6, БАН, С., 1971, с. 173 42 Когато изречението е в повелителна форма и започва с частицата не, личните дателни и

винителни форми стоят след отрицателната форма (Некзвйму ншто; Небйг;

Негнтеги дбрт). 43 Младенов, М.и В. Радева. Пак там, с. 25 44 Виденов, М. Годечкият говор. Трудове по българска диалектология., Т. 10, С.,1978, с. 186 45 Български диалектен атлас. Т. 4. Част 2. Статии. Коментари. показалци. БАН, С., 1981, с. 202 46 Български диалектен атлас. Т. 4. Част 2. Статии. Коментари. показалци. БАН, С., 1981, с. 202 47 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 416 48 Младенов, М.и В. Радева. Пак там, с. 10 49Тишева. Й. За някои синтактичини особености в банатския говор (върху материал от говора

на българите павликяни в Сръбски Банат). Език и литература, С., 2007, кн. 1-2, с.170 50 Милетич, Л. Източнобългарските говори. С., 1989, БАН, с. 174, 175, 179, 183 51 Попиванов, Г. Говорите в Севлиевско, Троянско и Тетевенско. - Българска диалектология. Проучвания и материали., кн.1, БАН, С., 1962, с. 176 52 Младенов, М.и В. Радева. Сборник с текстове и задачи по българска диалектология. С., 1986, с. 30 53 Младенов, М.и В. Радева. Пак там, с. 71 54 Български диалектен атлас. Т. 4. Част 2. Статии. Коментари. показалци. БАН, С., 1981, с. 202 55 Петков, П. Еленски речник. - Българска диалектология. Проучвания и материали., кн.7, БАН,

С., 1974, с. 9, 12, 17, 23 56Колев, Н. По-особени думи в говора на с. Страхилово, Свищовско. - Българска диалектология. Проучвания и материали., кн.3, БАН, С., 1967, с. 294, 295, 296 57 Стойков, Ст. Днешно състояние на Еркечкия говор. - Изв. Инст. бълг. ез., 4, С., 1955, с. 366 58 Младенов, М.и В. Радева. Пак там, с. 34 59 Младенов, М.и В. Радева. Пак там, с. 105

233

60 Горов, Г. Странджанският говор. - Българска диалектология. Проучвания и материали., кн.1, С., 1962, с. 18, 51, 57,58,62 61 Младенов, М.и В. Радева. Пак там, с. 43 62 Иванов, Й. Български преселнически говори. Говорите от Драмско и Сярско. Част първа. Трудове по българска диалектология.Т.9, БАН, С., 1977, с. 200 63 Младенов, М.и В. Радева. Пак там, с. 44 64 Български диалектен атлас. Т. 3. Част 2. Статии. Коментари. Показалци. БАН, С., 1975, с.

177 65 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 222, 229, 241,244 66 Видоески, Б. Диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 1999, с.238 67 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 391, 394, 395 68 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 189, 195, 196 69 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 51,54,55 70 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 208, 209, 211, 216 71 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 59, 60 72 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 65,66,67 73 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 79, 84 74 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 403 75 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 403 76 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 269, 277,

278, 279 77 Сакъов, Д. Принос къмречника на кукшкия говор. - Българска диалектология. Проучвания и материали. кн. 3, С., БАН, 1967 , с. 320, 323, 340 78 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 309, 313, 314, 323 79 Видоески, Б. Диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 1999, с.153, Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 346, 348 80 Христова, Е. Българска реч от Албания (Говорът на с. Връбник). Благоевград, 2003, с. 250 81 Видоески, Б. Диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 1999, с.126 82 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 369, 373 83 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 382, 383 84 Младенов, М.и В. Радева. Пак там, с. 57 85 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 364 86 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 114, 116, 117 87 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 106 88 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 130, 135,136 89 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 140, 141, 143 90 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 165 91 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 169, 170 92 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 86 93 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 89,91,102

234

94 Стойков, Ст. Банатският говор. Трудове по българска диалектология., Т.3, БАН, С., 1986, с.331 95 Кабасанов, Ст. Говорът на с. Момчиловци, Смолянско. - Изв. Инст. бълг. ез., 4, С., 1955, с. 88, 89, 90 96 Керемедчиева, Сл. Говорът на Ропката (Родопска граматика). С., 1993, 97 В позиция на отрицателната частица в началото на изречението, кратката местоименна

форма заема място след глаголната форма (На вид'х гу какв б'ше. Н'е ддах му). 98 Български диалектен атлас. Т. 3. Част 2. Статии. Коментари. Показалци. БАН, С., 1975, с. 177 99 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 222, 229, 241,244 100 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 118, 119, 123, 125, 126, 127 101 Видоески, Б. Текстови од диjалектите на македонскиот jазик, Т. 2. Скопjе, 2000, с. 137, 149, 156, 159, 161 102 В позиция на отрицателната частица в началото на изречението, кратката местоименна

форма заема място след нея (Негòдавам, митрèбит зàмене; Нетезàдират тàйа). 103 Български диалектен атлас. Обобщаваш том. БАН, С., 2001, с. 29