I

VOLUME II

INNOVATION AND ENTREPRENEURING......................................................................675

Martial Kadji, Gunel Sarapova, Aimée Ngalla, MANAGERIAL INNOVATION IN THE GOVERNANCE OF A VIRTUAL COMMUNITY: THE CASE OF AN OPEN SOURCE SOFTWARE PROJECT..............................................676 Minttu Lampinen, PERSPECTIVES ON TECHNOLOGY CONSUMPTION.....................691 Leonid Kozhushko, Tetyana Kuznetsova, INNOVATION IN MANAGEMENT-EDUKATION OF UKRAINE....................................................................700 Desislava Shatarova, Tanya Gigova, EVALUATION OF BULGARIA IN INTERNATIONAL RANKINGS – 2014.....................................................................................................................710 Tanya Gigova, Desislava Shatarova, BULGARIA IN THE GLOBAL COMPETITIVENESS INDEX.................................................................................................720 Anika Petkova, IMPROVING THE COMPETITIVENESS OF BULGARIAN ECONOMY THROUGH ENHANCEMENT OF BUSINESS LEGISLATION IN THE COUNTRY.......................................................................................................................728 Paskal Zhelev, Martin Lukov, INNOVATION POLICY AS A FACTOR OF CHINA’S INTERNATIONAL COMPETITIVENESS...........................................................737 Magdalena Parcheva, CREATIVITY IN THE CONTEXT OF THE CONCEPT “INTELLIGENT ORGANIZATION”......................................................................................747 Rumyana Angelova, REINDUSTRIALISATION OF BULGARIAN ECONOMY: REASONS AND CONSTRAINTS....................................................................757 Bozhana Stoycheva, Diana Antonova, COMPARATIVE ANALYSIS OF THE STATUS AND TRENDS IN RESEARCH ACTIVITY DURING THE NEW PRODUCT DEVELOPMENT IN BULGARIAN INDUSTRIAL ENTERPRISES...............764 Bozhana Stoycheva, Diana Antonova, STUDY OF THE GENERAL INNOVATION PROCESS DURING THE NEW PRODUCT DEVELOPMENT IN BULGARIAN INDUSTRIAL ENTERPRISES.................................................................776 Silviya Georgieva, DEVELOPMENT OF INNOVATIVE ACTIVITIES IN SMALL AND MEDIUM ENTERPRISES BY PROVIDING SUPPORT FROM EU FUNDS...............................................................................................................................788 Mira Alyakova, GOOD INNOVATION PRACTICЕS IN RURAL AREAS IN BULGARIA......................................................................................................................................797 Stilyana Petrunova, LEADERSHIP AS A BASIS FOR NEW ENTREPRENEURIAL STRATEGIES IN LIGHT OF COMPETITIVE ADVANTAGES OF SMALL AND MEDIUM SIZED ENTERPRISES...............................807 Julian Narlev, SOCIAL INNOVATION – ROLE AND TYPOLOGY.................................816 Julian Narlev, MODELS OF SOCIAL ENTREPRISE..........................................................824 Zornitsa Yordanova, CITIZEN AND USER-DRIVEN INNOVATIONS AS TOOLS FOR STIMULATING THE CORPORATE SOCIAL RESPONSABILITY................................................................................................................831 Iliana Nacheva,Maria Doneva, Petya Metodieva, Daniela Miteva, Krasimir Dimov, CRYOTECHNOLOGIES – CONTEMPORARY WAY TO THE MARKET OF PROBIOTIC FOODS......................................................................................841

ИНОВАЦИОННАТА ПОЛИТИКА НА КИТАЙ КАТО ФАКТОР НА МЕЖДУНАРОДНАТА

КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТ НА СТРАНАТА

INNOVATION POLICY AS A FACTOR OF CHINA’S INTERNATIONAL COMPETITIVENESS

Paskal Zhelev1, Martin Lukov2

1Department of International Economic Relations and Business, University of

National and World Economy, Bulgaria, E-mail: pzhelev@unwe.bg

2Department of International Economic Relations and Business, University of

National and World Economy, Bulgaria, E-mail: martinmail2002@yahoo.com

Abstract. Over the past 20 years China has registered an impressive growth in its exports and since 2009 is the world largest exporter. The country’s export bundle has been upgraded and includes more sophisticated skill-based goods. However, there is a d ebate whether China’s stellar export performance is based on a mple and cheap labour force or the fundamental factors shaping its comparative advantage have changed. The paper first looks at China’s national innovation policy. Then the international competitiveness of the country is analyzed, based on changes in the exports structure, market share and relative trade balance indices. The results infer that China’s improvement of the export competitiveness is increasingly based on the building-up of its own technology-related strength. Keywords: innovation policy, exports, factor content, competitiveness, China. 1. Въведение В качеството си на една от най-бурно развиващите се икономики и на водещ играч в международната търговия, Китай привлича международния интерес с безпрецедентния бум в експортния си сектор. Широко се приема, че сравнителните предимства на страната се основават главно на нейната изобилна и евтина работна сила и съответно по-голямата част от експортната листа се състои от продукти на трудоинтензивни производства. Паралелно с високата конкурентоспособност на икономиката в областта на трудоемките отрасли обаче азиатската държава отбелязва съществени промени в експортната си структура, подобрявайки позициите си и печелейки конкурентни предимства и в производството и износа на високотехнологични продукти. От края на 90-те години на ХХ в. китайското правителство прилага стратегия за развитие на търговията чрез научно-технологични

737

нововъведения, целяща внедряване на нови технологии и повишаване на добавената стойност на изнасяните стоки. Следвайки стратегията, държавата акцентира върху увеличаването на НИРД и генерирането на местни иновации в промишления сектор, като все повече предприятия пренасочват своята политика от чисто ценова конкуренция към такава на технологично ниво. Тази тенденция, допълваща преимуществата от евтината работна сила, е важна предпоставка за повишаването на международната конкурентоспособност на Китай по отношение на износа и положителните изменения в структурата му през последните години. Днес стоковата структура на износа на Китай значително се различава от тази в началото на века, което според някои автори се дължи на технологичния напредък в страната [1, 2]. Други икономисти обаче твърдят, че в основата на експортната конкурентоспособност на Китай лежи международната фрагментация на производствения процес и специализацията на страната в трудоинтензивните му етапи, при сравнително слабо технологично усъвършенстване [3, 4]. Настоящият доклад се вписва в този дебат. Неговата основна цел е чрез анализ на международната конкурентоспособност на Китай и настъпилите промени в нея от края на миналия век до днес, да се изведат изводи за осъществения технологичен напредък в страната. 2. Основни характеристики на националната иновационна политика на Китай През последните десетилетия Китай разгръща последователна, мащабна и комплексна иновационна политика. Институционалната структура на научната и иновационна система на страната претърпява значителни промени през 80-те години на ХХ в., когато правителството предприема редица мерки за създаване на пазарна и конкурентна научно-образователна среда с цел ускоряване на комерсиализацията на научноизследователската дейност и осигуряване на международна конкурентоспособност на китайския бизнес. Още през 1979г. е предприета инициативата за създаване на специални зони за икономическо и технологично развитие, които придобиват официално статут на реален механизъм за провеждане на открита външноикономическа политика, насочена към активно развиване на научно-техническо сътрудничество, към производствено коопериране и привличане на чуждестранни инвестиции. За изграждането им се определят специални територии, в рамките на които функционират автономни органи за управление, поддържащи стимулиращи условия за привличане на чуждестранни капитали и прилагащи политика на преференции по отношение на производствените предприятия. Преференциите се предоставят, като се отчита степента на съответствие на предприятията по критериите високотехнологичност и наукоемкост на продукцията, конкурентоспособност и експортен потенциал, участие на чуждестранни

738

инвеститори, очакван темп на нарастване на пазара и др. Освен за създаването на преференциален инвестиционен климат се извършват и значителни разходи за изграждане на удобна инфраструктура в зоните, готови да приемат инвеститори. Вместо субсидиране се използват форми на финансиране, носещи възвръщаемост на вложените средства, под формата на преференциални кредити, отпускани от държавните банки. Кредитирането от страна на обществените банкови институции се извършва при представяне на конкретни проекти за изграждане на такъв тип зони и на изработена технико-икономическа обосновка въз основа на предпроектни проучвания. Повечето от зоните получават правото в продължение на пет до осем години да акумулират в бюджета си плащанията на предприятията участници. Понастоящем по-голямата част от зоните вече са натрупали достатъчно средства за разплащания по получените заеми. Към 2012 г. по данни на ОИСР в Китай функционират 132 зони за икономическо и технологично развитие, в които се намират около половината от националните технологични инкубатори. Важна задача, която държавата си е поставила при създаването на тези зони, е насърчаването на сътрудничеството между бизнеса и университетите, с оглед на приноса му за генериране на местни иновации и подобряване на технологичното равнище на производството. Понастоящем успешно сътрудничество от такъв тип се наблюдава в определени индустрии, като биотехнологии и информационни услуги, но опитът и добрите практики бързо се разпространяват и в други области на икономиката. Правителството използва възникналите високотехноогични паркове и клъстери като важен инструмент на политиката за насърчаване на иновациите в регионите с относително благоприятни възможности за създаване на иновации. Отправна точка в курса към изграждане на икономика, базирана на иновациите и знанието в КНР е приетият през 2006 г. от държавното ръководство „Стратегически план за средносрочно и дългосрочно развитие на науката и технологиите за периода 2006-2020 г.“. Той има за цел да превърне Китай в общество, основано на иновациите до 2020 г., като се предвижда в началото на следващото десетилетие делът на разходите за НИРД в БВП да надхвърли 2,5%, научно-технологичната сфера да допринася най-малко за 60% от икономическия растеж, зависимостта от чуждестранни технологии да се снижи под 30%, а държавата да е сред петте водещи страни в света по брой патенти и цитати в научни публикации [5]. За изпълнение на възложените цели е планирано насърчаване на генерирането на местни иновации чрез държавни поръчки на високотехнологично оборудване, както и държавна подкрепа за създаването на нови местни научно-развойни компании и за увеличаване на външнофирмената НИРД в сътрудничество с публичния сектор. Като приоритетни китайското правителство определя четири високотехнологични индустрии: авиационна и космическа промишленост; електроника и

739

телекомуникации; производство на персонални компютри, офис оборудване и софтуер; фармацевтична промишленост и производство на медицинско оборудване. Поставените в стратегията цели са доказателство за нарасналата роля на националната иновационна система (НИС) за китайската икономика като важен механизъм за изпълнението на предприетия курс на социално-икономическо развитие на страната. Управляващите ясно осъзнават, че развитието на НИС в Китай рефлектира в нарастване на добавената стойност при производството на високотехнологични продукти, в увеличение на дела на високотехнологичните предприятия в промишлеността, в ръст на разходите за НИРД, както и в нарастване на дела на високотехнологичните продукти в износа. Провеждането на иновационната политика в Китай включва изпълнението на петгодишни планове за научно и технологично развитие. Текущият 12-ти петгодишен план (2011-2015 г.) е фокусиран върху насърчаването на местните иновации с цел преодоляване на новите предизвикателства в областта на енергийната сигурност, на опазването на околната среда, демографията и др., както и върху постигането на по-балансиран и устойчив модел на развитие на страната. За тази цел се предвижда насърчаването на ключови нови и бързоразвиващи се индустрии и технологии, подобряването на научно-технологичната инфраструктура и провеждането на редица интердисциплинарни научни изследвания в рамките на шест основни национални научноизследователски проекта. В текущия план се отчитат и слабостите и пропуските в провеждането на досегашната политика за насърчаване на технологичния прогрес и иновациите в страната, включително засилената правителствена намеса в дейността на предприятията, липсата на прозрачност на политиката и неефективното прилагане на закона за интелектуална собственост.

Таблица 1. Разходи за НИРД (2004-2013г., % от БВП) страна/година 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Китай 1,22 1,31 1,35 1,39 1,46 1,66 1,75 1,84 1,95 2,02

САЩ 2,49 2,51 2,55 2,63 2,77 2,82 2,74 2,77 2,81 2,8

Германия 2,42 2,43 2,46 2,45 2,60 2,73 2,72 2,8 2,88 2,94

Корея 2,53 2,63 2,83 3,00 3,12 3,29 3,47 3,74 4,03 4,15

Япония 3,13 3,31 3,41 3,46 3,47 3,36 3,25 3,38 3,35 3,49

ЕС-28 1,67 1,67 1,70 1,70 1,77 1,84 1,84 1,88 1,92 1,92 Източник: ОИСР

В течение на реформата на иновационната сфера в Китай значителни промени претърпява и системата за финансиране на науката и иновациите. Понастоящем в страната действат няколко десетки национални и регионални програми за подкрепа на научните изследвания и

740

комерсиализацията на НИРД. По данни на ОИСР интензитетът на финансиране на научно-развойния сектор в Китай се е утроил от 1998 г. насам, като общите заделени разходи за НИРД в страната достигат 2,02% от БВП през 2013 г., изпреварвайки ЕС-28 по този показател (табл.1). Значително нарастват разходите на бизнеса в общите разходи за НИРД, като през 2012 г. Китай надминава средното равнище на страните-членки на ОИСР по този критерий, а фирменото самофинансиране за изследователска и развойна дейност през същата година достига 95% от общите разходи за този вид дейност в страната. В същото време университетите получават все по-голям дял от финансирането, което е доказателство за преход към прилаганите в развитите икономики практики за създаване на научни знания и иновации. През последните години китайското правителство обръща все по-голямо внимание на системата за безвъзмездно (грантово) финансиране на НИРД. Основен принос за тази система има най-големият фонд за научни изследвания в страната - Националната фондация за естествени науки на Китай, която по данни на Китайското статистическо бюро за 2013 г. разполага с бюджет от над 16 млрд. юана, като 74 % от тези средства (12,0 млрд. юана) се разпределят за финансиране на научноизследователски проекти. Фондацията подкрепя най-важните направления за развитие на науката и технологиите, като средствата за бюджета й към настоящия момент са няколко пъти по-високи от разходите за други специфични програми към Министерството на науката и технологиите на Китай [6]. Относно държавната подкрепа за генериране на иновации в китайските фирми, важно е да се подчертае ролята на Иновационния фонд за подпомагане на МСП - InnoFund, както и наличието на данъчни стимули за високотехнологични компании, разположени в специфични области като технологични паркове, клъстери и др. В допълнение, банките все по-често кредитират МСП, но финансирането на иновационни дейности при тях е все още в начален етап. Правителството ясно осъзнава ролята на рисковия капитал за насърчаването на местните иновации и провежда редица реформи с цел привличането му. Въпреки това, рисковете за инвеститорите остават твърде високи и все още е налице недостиг на капитали в подкрепа на предприемачите, особено в началния етап на инвестицията. Едно от най-важните и приоритетни направления в иновационната стратегия на Китай е създаването и насърчаването на високотехнологични китайски ТНК. Нивото на транснационализация на НИС се определя от процента на нарастване на дела на местните ТНК в общите средства, заделени за НИРД. В началото на новия век делът на разходите на китайските ТНК в общите разходи за НИРД на страната надминава този на публичния сектор и към 2013 г. по данни на ОИСР вече възлиза на над 70%. Към основните фактори, допринасящи за транснационализацията на НИС могат да бъдат отнесени активната държавна

741

иновационна политика, вносът на чуждестранни технологии и развитието на малкия и среден иновативен бизнес. През последните години засилената задгранична експанзия на китайските високотехнологични ТНК води до нови възможности за увеличаване на ефективността и повишаване на конкурентоспособността им и до насочване на значителни усилия и ресурси към задграничните подразделения за разработка на нови технологии и продукти. Китайските ТНК се превръщат не само във водещи играчи в световната търговия, но и в основни участници в областта на международната НИРД. Достъпът до нови технологии от чуждестранни научно-развойни центрове на китайските ТНК води до ръст в броя на малките и средни иновативни предприятия в Китай. Осезаема е тенденцията на бързо нарастване на научноизследователската и развойна дейност, извършвана от китайските ТНК в чужбина. Все пак, въпреки забележителния напредък във връзка с навлизането на иновативните китайски компании на глобалния пазар, китайската НИС остава сравнително слабо свързана с глобалната мрежа за иновации, показателен за което е ниският дял на съавторството и съвместните изобретения с чуждестранни партньори. 3. Анализ на развитието на международната конкурентоспособност на Китай Международната конкурентоспособност на дадена страна често се оценява според възможността й да поддържа относително благоприятна позиция във външноикономическите отношения с останалата част от света. Външнотърговският подход за анализ на конкурентоспособността печели все по-голяма популярност в настоящия етап на постепенно отпадане на търговските бариери в резултат на икономическата интеграция и глобализацията. При него обект на изследване е представянето във външната търговия и особено промените в структурата на износа на страната.

Фиг. 1. Структура на износа на продуктите на преработващата промишленост в Китай според факторната им интензивност (1995, 2013г., %)

Източник: съставена по данни на ЮНКТАД

742

Данните от фигура 1 показват, че в периода 1995 г. – 2013 г. протича значително облагородяване на експортната структура на китайската преработваща промишленост. Трудо- и материалоинтензивните продукти съкращават своя дял в китайския промишлен износ с цели 20 пр.п. – от 43,9% на 23,9%, а тези с ниска интензивност на умения и технологии с 2,6 пр.п. – от 13% на 10,4%. Това става за сметка на по-доброто представяне на промишлените продукти със средна и висока интензивност на умения и технологии, които увеличават своя дял съответно от 19% до 24,7% и от 24,1% до 41%. Така през 2013 г. продуктите с най-висока технологична сложност и поглъщаемост на научни изследвания и висококвалифициран труд имат най-силно присъствие в износа на Китай за света. Външнотърговската конкурентоспособност широко се оценява и чрез способността на разглежданата страна да увеличава своя дял на международните пазари за сметка на други страни. Индексът MS представлява делът в общия износ на даден продукт от местната икономика в общия световен износ на същия продукт.

(1), където Х ij е стойността на износа на продукта i от страна j, a Х iw e стойността на световния износ на продукта i. Колкото по-големи стойности има индексът за световен пазарен дял, толкова по-висока е конкурентоспособността на страната в разглежданата група продукти. През последните 20 години Китай постоянно увеличава своя дял в световния износ и от 2009 г. насам вече е най-големият износител в света, изпреварвайки САЩ и Германия. Пазарният дял на страната нараства при всичките 4 групи продукти на преработващата промишленост, обособени според факторната им интензивност. Най-забележителен обаче е прогресът на Китай в продуктите с висока интензивност на умения и технологии, чийто показател MS нараства над 8 пъти – от 2% през 1995г. до 17% през 2013 г.

Таблица 2. Динамика на пазарния дял на Китай в продуктите на преработващата промишленост, класифицирани

според факторната им интензивност (1995-2013г., %) Продукти/години 1995 2000 2005 2010 2011 2012 2013 Трудо- и материалоинтензивни продукти

8,4 10,9 17,9 26,8 27,8 30,2 30,6

Продукти с ниска интензивност на умения и технологии

4,5 6,3 10,0 16,0 16,9 17,8 17,7

Продукти със средна интензивност на умения и технологии

1,8 3,1 5,9 10,2 10,7 11,7 12,3

Продукти с висока интензивност на умения и технологии

2,1 3,4 9,6 14,4 15,0 16,4 17,1

Източник: изчислено по данни на ЮНКТАД

743

За оценка на международната конкурентоспособност на страните и количествено измерване на сравнителните им предимства се използват показатели, наречени индекси на проявените сравнителни предимства (revealed comparative advantage indices – RCA). Чрез тях се определя дали отраслите на страната притежават сравнителни предимства, по начина по който те се „проявяват” в международната търговия [7]. Получилите силно развитие процеси на глобализация и международно фрагментиране на производството генерират двупосочна вътрешнофирмена търговия с продукти с различна степен на завършеност между отделните фирмени единици, които се намират в различни страни. Така, за да се разкрият сравнителните предимства биват разработени индикатори, вземащи под внимание както експортните, така и импортните потоци от даден продукт към определена страна. Сред показателите за RCA, основаващи се на нетната търговска позиция на страната, с най-широка популярност се ползва индикаторът, наречен “нормализиран търговски баланс”. Той представлява отношението на търговския баланс на страна j с продукт i към общата търговия с i.

(2), където Xij и Mij представляват съответно износът и вносът на продукта i в страна j. Положителни стойности на RTB се регистрират за продукти, при които националното производство е силно конкурентоспособно както на вътрешния, така и на международните пазари. Затова RTB се счита за индикатор за конкурентния успех на националните продукти, по този начин отразяващ наличието на сравнително предимство при тяхното производство. Както през 1995 г., така и в края на разглеждания период Китай притежава най-силно изразени сравнителни предимства при производството и износа на трудо- и материалоинтензивни продукти. При това конкурентоспособността в тези производства нараства през годините. На следващо място се нареждат продуктите с ниска интензивност на умения и технологии. Стойностите на техния индекс RTB също постоянно нарастват и през 2013г. достигат 0,66.

Таблица 3. Динамика на индекса RTB на Китай за продуктите на преработващата промишленост, класифицирани

според факторната им интензивност (1995-2013г., %) продукти/години 1995 2000 2005 2010 2011 2012 2013 Трудо- и материалоинтензивни продукти

0,50 0,54 0,72 0,80 0,80 0,81 0,81

Продукти с ниска интензивност на умения и технологии

0,22 0,29 0,35 0,59 0,63 0,66 0,66

Продукти със средна интензивност на умения и технологии

-0,22 0,04 0,08 0,13 0,14 0,22 0,25

Електроника (без части и компоненти) 0,62 0,88 0,92 0,92 0,92 0,91 0,92

744

Части и компоненти за електрически и електронни стоки

-0,07 -0,23 -0,24 -0,12 -0,10 -0,05 -0,03

Други стоки, без. електроника -0,25 0,03 0,07 0,11 0,13 0,21 0,25

Продукти с висока интензивност на умения и технологии

-0,11 -0,13 -0,01 0,06 0,08 0,09 0,08

Електроника (без части и компоненти) 0,60 0,59 0,70 0,72 0,70 0,66 0,67

Части и компоненти за електрически и електронни стоки

-0,28 -0,25 -0,11 -0,02 0,01 0,01 0,02

Други стоки, без. електроника -0,20 -0,29 -0,34 -0,23 -0,17 -0,12 -0,12

Източник: изчислено по данни на ЮНКТАД През 1995 г. Китай притежава сравнителен недостатък спрямо света при промишлените продукти със средна интензивност на умения и технологии, тъй като индексът RTB показва отрицателна стойност (-0,22). Пет години по-късно страната успява да премине към сравнително предимство и при тази група продукти. Повече време отнема на Китай придобиването на сравнителни предимства при най-желаната за специализация група продукти – тези, изискващи висока квалификация на работната сила и съвременни технологии. При тях страната регистрира отрицателна стойност на индекса RTB (-0,13), през 2000 г., но през 2010 г. той вече отразява наличието на сравнително предимство. Интерес представлява информацията за конкурентното представяне на Китай в сектора електроника, в който от години страната е водещ световен производител. Според Sachwald (2006) Китай става първият износител на продукти, свързани с информационните и комуникационните технологии, но се съсредоточава само върху трудоемки монтажни работи на вносни електронни компоненти в опериращи в страната поделения на чуждестранни компании [8]. В същия дух, Nataraj & Tandon (2011) твърдят, че не е задължително да е осъществена модернизация в уменията и производствените технологии в Китай, тъй като експортната диверсификация на страната до голяма степен се основава на сглобяване на вносни високотехнологични компоненти [9]. Данните от таблица 3 само до известна степен потвърждават изводите от гореспоменатите изследвания. Китай притежава силно изразено сравнително предимство в крайните продукти на електронната и електротехническата промишленост. В същото време страната регистрира превишаване на вноса над износа при компонентите и детайлите, което свидетелства за силната импортна зависимост на отрасъла и невисоката му конкурентоспособност. В динамичен план обаче без съмнение е налице чувствително подобряване на конкурентните позиции на Китай. Докато преди 10 години страната е имала сравнителен недостатък в търговията с електронни продукти със средна интензивност на технологии и умения, изразен със стойност на индекса RTB -0,24, през 2013 г. той е вече почти преодолян (RTB възлиза на -0,03). При частите и компонентите за електрически и електронни стоки с висока

745

интензивност на умения и технологии, страната дори успява да премине от сравнителен недостатък (RTB през 2005 г. е равен на -0,11) до слабо проявено сравнително предимство още през 2011г. (0,01). 4. Заключение Анализът на международната конкурентоспособност доказва все по-нарастващата роля на научните изследвания, иновациите и съвременните технологии при формирането на конкурентните позиции на Китай в световната икономика. През последните години азиатската страна започва все по-малко да разчита на своя изобилен и евтин труд, за да изнася на международния пазар. Налице е чувствително подобряване в експортната специализация на страната, дължащо се на промени във фундаменталните фактори, формиращи нейната международна конкурентоспособност. Понастоящем, както показва динамиката на индекса RTB, Китай е все по-малко зависим от вноса на чуждестранни компоненти и се ориентира към импортозаместващото им производство. По този начин повишаването на дела на технологичноинтензивните производства в експортната листа на страната отразява технологично усъвършенстване на местната икономика. Независимо дали технологичният прогрес се дължи на ефекта на разпростиране от привлечените преки чуждестранни инвестиции, правителствените политики в областта на научните изследвания и иновациите или натрупването на човешки капитал, днес Китай се превръща в основен конкурент на индустриално развитите страни не само в традиционните, а все в по-голяма степен и в наукопоглъщащите отрасли. Литература 1. Rodrik, D., (2006) What is so special about China's exports? China & World Economy,

14(5), pp.1-19. 2. Yu, M., (2011) Moving up the Value Chain in Manufacturing for China, China Trade

Research Group Working Paper, 2011/009. 3. Branstetter, L., N. Lardy, (2006) China’s embrace of globalization, NBER working Paper

No. 12373/2006. 4. Amiti, M., C. Freund, (2010) An Anatomy of China's Export Growth, in Feenstra R.,

Shang-Jin Wei (Eds.), China’s Growing Role in World Trade, University of Chicago Press, pp. 35-56.

5. OECD (2014), OECD Science, Technology and Industry Outlook 2014, OECD Publishing.

6. The United Nations University (2013), Technology and Innovation Performance of China, UN Publishing.

7. Zhelev, P., (2009) Sravnitelnite predimstva na stranite v mezhdunarodnata targoviya i tyahnoto kolichestveno opredelyane, Biznes posoki, issue 1/2009.

8. Sachwald, F., (2006) China, Low of High Tech Power? The Contrasted Picture of China’s Scientific and Technological Capabilities, 2006 Tokyo Club Macro Conferenc.e

9. Nataraj, G., A. Tandon, (2011) China’s Changing Export Structure: A Factor-Based Analysis, Economic and Political Weekly, March 2006, vol. xlvi, no 13.

746