Кръгът като символ в Северозападна България

«The Circle as a Symbol in North­Western Bulgaria»

by Milena Benovska­Sabkova

Source:Bulgarian Folklore (Български фолклор), issue: 3 / 1980, pages: 75­82, on www.ceeol.com.

Кръгът като символ в Северозападна

България

Милена Беновека-Съ6кова

През март - април 1979 г. колектив на Института за фолклор, изследващ

българското обредно изкуство, извърши събирателска работа в Михайлов­

градски и Видински окръг. Проучени бяха четири села с местно население,

известно под името "торлаци": с. Копиловци, Михайловградски окръг',

Берковско, с. Долни Лом, Видински окръг, Белоградчишко, с. Горни Лом,

Видински окръг, Белоградчишко, с. Превала, Михайловградски окръг,

Берковско. Някои наблюдения върху символиката в обредността от този

край заслужават да бъдат споделени. Става въпрос по-точно за ритуалната

употреба на предмети (предметни символи) с кръгообразна форма: различ­

ните видове венци, обредни хлябове, пръстен, гривна, бърдо и т. н., както

и кръгови движения и жестове:

- Венци:

а. Малки венчета от б о с и л я к или от сухи (вечно зелени) цветя,

увити с бял и червен конец, украсяват шулетоl с ракия на "nиmаньеmo"

(малкия годеж) и на "здваньеmо" (калесваflето) в сватбения обред (с. Пре­

вала); пак на сватба венчета украсяват-бъклицата с вино и крчага с ракия

на "голема равуна" (вземане на невестата, с. долни Лом).

б. Венци "не чифт" - обикновено три или пет - увиват девойките на

Джурджовдън (Гергьовден). Те са предназначени за гергьовското агне, за

овцата, която първа излезе от трляка (кошарата), и за тази, която излезе

последна. Тези венци се завръзват с бял и червен конец, цветята за тях се

събират сутринта преди изгрев от девойките, които излизат на полето и там

ядат "яйченuк" - обреден хляб със замесено в него яйце. След като наберат

цветята, момите отиват на реката и там извиват венците. В с. Превала берат

най-вече бар ь я к2 , здр а в е ц и бук О В а Щ у м а, мър т В а к о­

п р и в а, м а с лен к а; в с. долни Лом са вили венците от "полярски цве­

тя": лил я К, здр а в е ц, в ед р и ч и Ц а, м л е ч и ц а, р о с е н,

освен това о р е х о в а шум а, я с е н о в а шум а; в с. Долни Лом

най-много берат здравец, а освен него - в е дри ч и ц а, мед у J:I й' к а,игл ика.

Цветята се увиват около върбова пръчка.

1 Шуле - глинен съд, в който се съхраняват течности.

2 Барьяк - жълтурче, а като прецъфти се превръща в глухарче.

75

в. На сватба в неделя в с. Долни Лом елемент от украсата на главата

на невестата е венец от гол е м о Ц В е к ь еЗ и зе лен и к а4 .

г. Пак на Джурджовдън (Гергьовден) на кошарите при овцете жените

увиват голям венец, който се окачва на вратата на трляка (кошарата), а

под него се закопава сурово яйце. През този венец трябва да минат всички

овце. В с. Превала той се прави от върбова или букова пръчка, около която

се увиват с червен конец Д в у въ р хак а п и н а, шип к а изд р а­

в е ц. В с. Долни Лом венецът е от шип к а, около която се увиват цветя­

та, набрани сутринта от девойките за по-малките венци (вж. по-горе). В

с. Горни Лом той е от Д в у в ъ р х а ,к а п и н а, шип к а и в ъ р б а,

а е завързан с трицветен конец (бяло, червено и синьо). .д. В деня на лятното слънцестоене 24 юни (Еньовден), наричан в се·

лата Превала и Горни Лом Летни Ивiшдън, а в с. Долни Лом - Иван Бильо­

бер, стопанката на дома (майката) излиза преди изгрев слънце, за да обиколи

нивите. Тя откъсва цветя и житни класове и ги донася в къщи. От цветята

тя оплита венец, през който се провират хората. В с. Превала майката съ­

бира "диво цвекье": и в а н ц В е т, л ъ С нор од к а, Д и в а руж а,

гор ч и ц а, мър т В а кап р ,и в а. От тях тя вие венеца, като вплита

в него и житни класове. Слага го на земята и всяко дете влиза в него и го

изправя - това действие се повтаря три пъти. Прави се "за здраве". В с.

Долни Лом венецът е от и в а нек а тра в а и през него се провират всич­

ки членове на семейството.

е. Разновидност на ритуалната употреба на .венеца, описана в точка

"д", е следната обредна практика. На Русалски понеделник5 жените, водени

от стара жена, познавачка на тревите и билките, отиват рано преди слънце

в полето да берат цветя. Те берат тревата р у с а л, к а (ситна и едра русалка)

и рози. От тях всяка жена, която има живо първородено дете, му прави ве­

нец и му го поставя на главата. Детето носи венеца само този ден. Ако то

е много малко, майката го къпе с русалската трева. След това венецът се па­

зи "за лек" - болна жена събира тревата от венците на три момичета, а

болен мъж - от венците на три момчета.

ж. Сутринта на Първи Горещняк6 девойките (Долни Лом) берат трева

мил у в а нка. Вечерта, когато наклаждат седенките (на Горещняци се

откриват седенките) , момите правят венче от мил У в а нка т а. Нами­

рат МОМИtIена 12-13 годишна възраст, "първаче" (първородено дете). То

обикаля "седенкята" с венчето "да се свъртат ергеньете на седенкята". Със

същото венче девойките "праглеждат"ергените, за да ги заобичат те.

- Обредни хлебове. Имат се пред вид само обредните хлебове във фор­

ма на,кравай, т. е. тези, при които символиката на кръга е най-ясно изразена.

а. На Джурджовдън обредните хлебове се правят във форма на кравай

(царичатсе"колачье"; "колачи"). Омесват се два вида - за хората и за "nре­

млаз" (обредно издояване на овцете). Разликата между двата вида "кола­

чи".е в това, че първият - за хората - е с един "цвет", а вторият - с три. 7

През "колача" с три "цвета" овчарят (т. е. човекът от семейството, който се

3 Жълто градинско цвете.

4 Обяснението на местните жители относно зелениката в този случай е, че я запли­

тат в невестинския венец, защото имала "лоза", т. е. цъфтежът на това растение е във

вид на плодна реса, както на ЛОЗflте.

Ii Русалски понеделник - понеделникът от Русаля, както се нарича седмицатамежду Спасовден и св. Троица.

6 За Горещняци вж. д. Мар и нов. Народна вяра и религиозни народни оби­

чаи. - СБНУ, кн. XXVIII, 1914, с. 508-509.7 "Цвет" се иарича специфична за този край спираловидна украса върху обредните

хлябове.

76

Distributed by CEEOL

грижи за овцете) издоява първите три струйки мляко на първата овца (която

е с венец на врата).

б. По време на сватбения обред в с. Превала - на вземане даровете

на невестата - майката на младоженката дава омесено от нея "турте" (хлеб­

че във форма на кравай в този случай). На него тя завръзва червен конец

и китка и го поставя отгоре върху даровете.

в. В с. Превала вярват, че ако стара жеН,а омеси кравайче и погледнат

през него ерген и девойка, те ще се оженят.

- Битови предмети с кръгообразна форма: пръстен (или гривна),

бърдо, круг8 , мъжки крачол и др.

а. През пръстен (или гривна) и през бърдо, освен през "колач" и венец,

се издоява млякото на първата овца на джурджовдънския "nремлаз".

б. При трудно раждане, за да се помогне на родилката, присъствуващите

жени сипват вода през круг и през ляв мъжки крачол и дават на родилката

да пие от нея и да се умие.

- Огнен кръг. При киша (непрекъснати дъждове) момичето, което. е

било "пеперуда"9, или просто първородено момиче на 12-13 години запалва

кратуна, така че огънятда образуваотвор. През него то поглеждаслънцето ­"да прогори слънцето" (Долни Лом).

- Кръгови движения и жестове:

-а) В селата Копиловци, Превала и Долни Лом по време на сватбения

обред невестата, щом прекрачи прага на новия дом, обикаля трикратно ог­

нището по посока "по слънцето", т. е. от ляво на дясно.

б) Обредните хлябове ("колачье", "колачи") се кадят с кръгово движение

на дясната ръка - еднократно при погребение и следпогребални обреди,

трикратно за празнична трапеза.

Кръгът в неговата обредна употреба заедно с широкото разпространение

на кръглата форма в бита се реализира в една обширна област. Той може

да бъде съпоставян с предметите с друга форма (четириъгълна например),

както и отделните кръгли предмети да бъдат сравнени помежду си. Това,

заедно със забележителното смислово богатство и дълбочина на символа­

кръг, дава основание той да бъде смятан за текст-'символ в смисъла, в кой­то В. Н. Топоров тълкува кр'Ьста като "свръхтекст" ,като tekct-символ1О .

Както във всеки текст, така и в текста-символ има ядро и периферия.

Що се отнася до кръга, очевидно ролята на ядрото се изпълнява от обредните

превъплъщения на символа. Какви значения носи кръгът? Той е един от уни­

версалните символи, многообхватен и широко разпространен, "вторият фун­

даментален символ" заедно с кръста, центъра и квадрата,н В случая в мате­

риалите от Северозападна България на първо място трябва да се 'I:ърси семан­

тиката му на предпазно средство срещу злите сили1~; включването на кръ­

га в обредно действие актуализира тази семантика и я превръща във функ­

ция на обредната вещ, която е неин носител. Известно е, че кръгът отбранява

8 Круг - т. е. кръг - дървена лопата за мятане на хляба в огъня.

9 Изискванията към "пеперудата" са тя да е първо дете на родителите си, на 12-13години.

10 В. Н. Топ о ров. Об одном классе символических текстов. - Balcano·Bal.to-Slavica. Симпозиум по структуре текста. Предварительные материалы и тезисы. М.

1979, с. 116.11 G. d е С h ат р е а и x,S. d о т S t е r с k х (О. S. В.). lntroduction аи топ·

de des эутЬоlеэ. Paris, 1966, р. 24.. За кръга като символ вж. М. L о е f 1 е r • D е 1 а­с h а и x.Le cercle. Geneve, 1947: Dictionnaire dеssутЬоlеэ. Paris, 1969 и посочената там

литература. '12 За предпазните свойства на кръга вж. Dictionnaire des symboles, р. 161.

77

човека от враждебни влияния във вид на гривна, пръстен, гердан, колан

и др.1З, на венец, обръч, обреден хлябl4 •

Едва ли обаче смисълът на обредните символи от Северозападна Бъл­

гария, за които става въпрос, се изчерпва с казаното. Това се вижда от ана­

лиза на Джурджовдънския обред, в който са съсредоточени най-много и най­

разнородни предмети с форма на кръг. Действията с тях се свеждат главно

в следното: всички овце се провират през големия венец, поставен на вратата

на трляка (кошарата); на шиите на първата и последната ИЗJlязла оттам

овца овчарят поставя венци, както и на жертвеното агне; издояването на

първата овца става през три кръга: през "колач", пръстен (или гривна) и

през усукан трицветен конец (бял, червен, зелен), с който е обточено кот­

лето (с. Превала); през венец, "колач'~ и усукан трицветен конец (с. Долни

Лом); през "колач", пръстен и бърдо (с. Горни Лом). Струпването на толкова

предмети с еднородна символика в един и същи обред по всяка вероятност

се обяснява с вярването, че в джурджовдънската нощ са в силата си "брод­

нячкu" - жени, които можели чрез магията да привлекат плодовитостта

на чуждите овце (мляко, масло, вълна) в своята кошара. Съсредоточаването

на предмети с кръгла форма и действията с тях противодействуват на зло­

вредните влияния. Най-ясно изразена е предпазната роля на големия венец,

през който преминават овцете, тъй като по този начин се описва кръг около

всяко животно, а се знае, че основната отбранителна сила на кръга се със­

тои според вярването именно в очертаването му около онзи, който иска да

се защити от злите сили. 15 Това е основната съставка на означаемото на сим­

вола в този случай. В селата Превала, Долни Лом и Горни Лом има някои

разлики в данните за това, от какви растения е оплетен венецът, но постоянно­

то и в трите случая е наличието на шип к а, Д в у в ъ р хак а п и н а

изд р а в е ц. Шипката и капината са бодливи храсти, т. е. според народ­

ното схващане имат силата да отвръщат демоничните сили (това, че кап и­

н а т а е двувърха, я прави още по-действена), а здр а в е цъ точевидно

символизира здраве. Така означаемото на този конкретен символ е: пред­

пазване от зли влияния. (основна съставка) и здраве (допълнителна).

Венците, които се поставят на първата и на последната ,излязла овца

и на жертвеното' агне, са увити около върбова пръчка и завързани с бял и

червен конец. Следователно освен отбранителното им значение (както и

емоционалната и естетическата им стойност) те имат и допълнителна семан­

тична съставка на означаемото: здраве - това символизира съчетанието от

белия и червения цвят. Същото е и осмислянето на здр а в е Ц а, който е по­

сочен и в трите села. За останалите цветя и треви, от които девойките са вили

тези венци, сведенията са различни. В с. Превала освен здр а в е Ц са бра­

ли най-много бар ь я к (жълтурче), за който обяснението е: "у млаките

тече", т. е. той е значещ с това, че тече и вероятно се свързва с млечността на

овцете. Присъствуват също бук О В а шум а, мър т В а ко при в а,

м а с лен к а. Семантиката на тези растения, които са отделни слагаеми

в цялостния символ - венеца, може да се търси от етнолингвистична глед­

на точка. Бук О В а т а шум а е носител на висши сакрални ценности,

мър т В а так о при в а се включва със смисъла, на отпъждането на зли­

те сили (общ за бодливите и парливи растения), м а с лен кат а може

13 J. М а r q е s-R i v i е r е. Amulettes, talismans et pentacles dans les traditionsorientales et occidentales.Paris, 1938, р. 342.

14 Ш. Ку л и ш и Ij, Т, Ж. Пет р О В И Ij, Н. Пан тел и 1). Српски митолош­

ки речник. Београд, 1970, с. 185, "Круг чаробни".10 Dictionnaire des symboles, р, 158-161.

78

да се тълкува по аналогия с маслеността на млякото. Така отделните състав­

ки на венеца (с. Превала) внасят в нето следните значения: предпазна сила,

здраве, плодовитост (млечност и масленост на овцете), по-абстрактна свещена

символика.

По описанието от с. Долни Лом "поляреките цветя" са следните: освен

здр а в е ц а, л й л я к, В е Д р й ч и Ц а, м л е ч и ц а, р о с е н, о р. е­

х о в а шум а, я с е н о в а шум а. Някои от тези названия ясно насоч­

ват към семантиката на растенията: мл е ч и ца - млечност, р о с е н ъ т

почти по цялата българска територия се свързва с представата за оздравител­

но действие, в е Д р й ч и Ц а т а може да се тълкува с асоциирането на здра­

ве и плодородие: народното знание смята opexa16 за посредник между хоратаи подземния свят на мъртвите и включването му 'във венеца по всяка вероят­

ност цели да осигури покровителството на прародителите. Смисловата нато­

вареност на л й л я к а и я с е н о в а т а шум а остава неясна в този кон­

текст, но въпреки това символиката на разглежданите венци от с. Долни

Лом добива следния вид: отбранителна сила, посредничество със света на

прародителите-покровители, здраве, плодородие, млечност.

Съставът на тези венци в с. Горни Лом е следният: освен здр а в е ц,

в е Д р й ч и Ц а, мед у н й к а, игл ика. За в е Д р й ч и Ц а т а ста­

на дума, мед у н й кат а вероятно символизира "медеността" на млякото,

а асоциацията игл и ка - т. е. острота, бодливост, осмисля това растение

като бранител срещу злите сили. Като резултати означаемото на тези сим­

воли-венци съдържа: предпазни свойства, здраве, плодовитост, "меденост",

т. е. високи качества на млякото.

Това е в общи линии символиката на тези венци като резултат, като

даденост, а те имат и допълнителен смисъл, който са погълнали в себе си

в процеса на приготвянето им. И в трите села това е значението на благо­

приятното време (цветята се берат преди изгрев), на допира с водата (девой­

ките вият венците на реката). Добавя се и символиката на обредния хляб

"яйченйк", изяден от девойките "у цnекье". Очевидно означаемото на тези

венци-символи съдържа повече съставки, по-богато е от това на големия

венец, през който преминават овцете, и надхвърля общата отбранителна

символика на кръгообразната форма. Равноправни с нея са: здраве, плодо­

витост, по-абстрактни свещени ценности и т. н.

Издояването на млякото при "nре'млаз" през три кръга (вж. по-горе)

очевидно също превишава предпазния смисъл на кръга - самото присъст­

вие на числото три говори за положителната, "продуцираща" семантика.

Повтарящият се елемент във вариантите от трите села на това обредно дей­

ствие е "колачът". В него се съсредоточава висшият смисъл на селскостопан­

ския труд, представата за плодородие и благоденствие, за живителната сила

на зърното и огъня, чийто резултат е и той. Във варианта от с. Долни Лом

един от трите кръгообразни предмета е венец - неговата семантика бе изяс­

нена в основни линии. Носители на предпазното значение (в по-чист вид)

остават вещите: пръстен, гривна, бърдо, усуканият във формата на кръглия

отвор на котлето трицветен конец.

И така струпването на предмети с кръгообразна форма в обредните дей­

ствия на Джурджовдън далеч надхвърля смисъла на предпазването от зли­

те сили ("броднячкume" например), тъй като означаемите на тези символи

имат по-богат състав. Обяснението за съсредоточаването на еднородни сим­

воли е и в това, че в този планински край с бедна земя е развито овцевъдст­

вото, което превръща Джурджовдън в особено важен празник, свързан с

16 За ореха вж. д. Мар и Ii о в. Цит. СЪЧ., с.44.

79

основен за хората поминък. Затова е естествено да се концентрират символи,

които да съдържат в себе си семантиката на плодородието, здравето, успеха,

а очевидно в този район един от най-разпространените и богати носители

на такива значения е кръгът във всичките му превъплъщения.

Разликите между селищните варианти на разглеждания обред се дължат

на явление, което може да се нарече синонимия на символите. В един и същи

мо'ментот обредното действие в различните села се използуват различни пред­мети със сходно значение - както видяхме, обредното издояване става през

"колач", пръстеН,конец (Превала), венец, "колач", конец (Долни Лом), "колач",пръстен и бърдо (Горни Лом). Общото тук е, че са налице три кръгообразни

предмета и задължителното присъствие на обредния хляб. Смисълът очевид­

но е един и същ, т. е. тези предметни символи имат сходни означаеми и от­

части различни означаващиl?, в което се и състои синонимията на символите.

Има и други случаи на синонимия на кръга-символ. Така маг ията за

събиране на двама млади от с. Превала се състои в това да бъдат по гледнати

девойката и ергена през кравайче, а на Горещняци девойките от с. Долни

Лом поглеждат през венче ергените, за които искат да се оженят. В единия

случай основното значение на кръга се допълва от "продуциращата" си'мво­

лика на хляба, в който се овеществява кръглата форма (от друга страна пък

сватбата е един от символите на плодородието). Във втория случай допълни­

телната семантика носи тревата мил У в а нка, от която е оплетено вен­

чето - нейното название само говори за характеристиката и. Означаващите

на двата символа са в известна степен различни, а означаемите им са подоб­

ни - събиране (брак), любов.

Кръгът често е символ на слънцето. l8 Материалът, представян тук,

дава основания и за такова тълкуване. Показателно е, че в деня на лятното

слънцестоене (24 ЮНИ), наричан в с. Превала Летни Ивандън, а в с. Долни

Лом - Иван Бильобер, жените правят венец, през който се провират деца­

та (или членовете на семейството). Връзката слънце-кръг се засилва от това,

че 13 с. Превала се правели црепните (подниците) на същия ден. Самото прови­

paH€ през кръга (венеца) има предпазен СМИСЪЛ,както видяхме, а обяснението

на информаторите е, че това се прави "за здраве". Венецът е изплетен от "ди­

во цвекье" и житни класове. Присъствието тук на мър т В а к о при ­в а и гор ч и ц а потвърждава отбранителната семантика, д и в а тар у­

ж а (използува се против болестта "синя пъпка") и л ъ с нор О дка т а

очевидно символизират здраве. Най-важната съставка на венеца е Tpe~aTa

и в а н ц В е т, чието название явно произхожда от наименованието на об­

реда, изпълняван в деня на лятното слънцестоене. По всяка вероятност на

това диво цвете е приписвана силата на слънчевата светлина. Съблазнител­

но е такова тълкуване и на включването на житните класове. Единственият

случай на вплитане на житни класове във венец, участвуващ в календарни

обреди, е именно на този ден. Освен това във варианта от с. Горни Лом на

същия ден стопанката забожда на огнището откъснатия от нивата клас.

Пак на огнището (с. Превала) девойките втъкват първия зрял житен клас ­"да им иду ергенье". Съществува асоциативна връзка слънце-огън:-огнuще

в народното мислене. В светлината на това може да се твърди, че първите

узрели житни класове носят слънчева семантика в случая. На Летни Ивандън

жената от всяко семейство обикаля нивите, за да види узряло ли е житото,

т. е. по принцип на този ден то се смята за узряло, събрало в себе си слън­

чевите лъчи.

17 Означаващите - веществени носители на символичното значение - са отчастИразлични, защото материалът е .различен (цветя, хляб и т. н.), а кръглата форма е пос­

тоянна.

18 J. Е. С i r 1 о t. А Dictionary of Symbo1s. New York, 1962, р. 44.

80

Изводът е, че означаеrvюто на символа-кръг във форма на ивановски ве­

нец съдържа освен съставките предпазване от зли сили, здраве и слънчева

символика, която в случая осмисля цялото съдържание на предмета. До­

колкото в българската фолклорна традиция слънцето са схваща като мъжко

същество (вж. песните за слънчева женитба, етиологическите легенди и при­

казките за слънцето), то в конкретния случай може да се причисли кръгът

към лявата страна на противопоставянето .мъжко/женско.

Кръгът обаче е fiосител в други случаи на женска символика и тук няма

противоречие. За такова тълкуване дава основание разпространеното сред

славяните носене на венец от девойките именно като знак за девичества, а

в Северозападна България венецът фигурира и като елемент от невестинска

украса. За същото свидетелствува и практиката (с. Превала) майката на

невестата да поставя върху даровете на новобрачната кравайче. Тук няма

да се търсят причините за това явление - кръгът в един контекст да носи

символиката на мъжкото начало, в друг - на женското. Това обаче е въз­

можно при текста-символ. Той е удобен за анализ, тъй като не е прикрепен

към обреден момент, т. е. тъй като това е изолирано магическо действие,

улеснява се търсенето на неговия смисъл и логика. И така огненият кръг

свидетелствува за почитане на огъня или на слънцето. 19 Поглеждането на

слънцето през огнен кръг според местното обяснение се прави, за да .,про­

горим СЛi-!цето" и по този начин да се победи кишата. Самият израз показва,

че става въпрос за магическо насилие, чийто обект е слънцето. Тук е проти­

вопоставен небесният кръг (слънцето) на земния кръг (отворът, образуван

от пламъка на I<paTyHaTa), небесният огън се противопоставя на земния огън,

т. е. "мъжкият" огън се противопоставя на "женския"20. С други думи, проти­

вопоставянията добиват следния вид:

небесен кръг/земен кръг

небесен огън/земен огън

"мъжки" огън/"женски" огън

"мъжки" кръг/"женски" кръг.

Доколкото тези конкретни противопоставяния са изоморфни помежду

си, те могат да бъдат сведени до по-абстрактното:

сакрален кръг/профанен кръг.

Магическият акт се осъществява чрез посредничество между полюсите.

Ролята на посредници тук играят: 1. Вършителят на действието. Той е пър­

вородено момиче на 12-13 години. То отговаря на условието за ритуална

чистота и освен това е на преходнавъзраст - между детската и предбрачната.

2. Материалът, от който пламва огъня - кратуната. Тя расте по плетовете

(оградите на дворовете), т. е. на границата между "своето" и "чущдото"

пространство; по начина си на растеж тя е на прехода между културните и

дивите растения; заема междинно място между плодните и неплодните рас­

тения - външ но прилича на тиквата, но плодът на кратуната е кух и не е

годен за храна. В'бита кратуната С.ТJужи като черпак за вода, т. е. свързана

е с водата. С други думи, тя може да символизира вода така, както маши,

19 G. J о Ь е s. Dictionary of Mythology, Folklore and Symbols. Part 1, New York,1962, еР' 342.

2 Действията, свързани с огъня, в патриархалната култура са регламентирани по

полов белег. "Нов" ("жив" , "див") огън се добнва само от мъже, т. е. мъже осъществяват

превръщането на "божия", небесен огън в земен. Грижата огъня в огнището да не угасва

през денонощието се пада на жените. - Вж. за нов огъи и за огнище в; д. Мар и нов.

Цит. съч., с. 41,560-561; М. Ар н а у д о в. Празничен огън. Из историята на българ­

ските годишни обичаи. - Очерци по българския фолклор. Т. 1I, С., 1969 с. 207-212.

6 БЪo!Iгарекп Фолклор, 3 81

ръжен и т. н., които имат допир с огъня, често символизират огън. Ето защо

запалването на кратуната може да се тълкува като магическа победа на огъня

над водата. Това в същност цели и цялото действие - да надвие, да спре во­

дата (кишата), която в случая е пакостна, вредна.

В заключение може да се каже, че кръгът е най-разпространеният и бо­

гат символ в обредноспа на "торлаците" от Северозападна България. В слу­

чая той !-:е е един символ, попаднал в един или в друг контекст, а съвкупност

от саМОСТОЯТЕЛНИ символи, образуващи текст. В полза на тази мисъл говори

явлението синонимия на СИМЕСЛИ1е, както и възможността една кръгла фор­

ма да бъде противоположна на друга кръгла форма по даден белег (същест­

вуването на !\ръг с "мъжка" и на кръг с "женска" символика") . В повечето

случаи означаеМОl0 на всеки конкретен символ-кръг е съставно - образу­

вано е от два и повече елементи. Общо взето, кръгът в различните му превъ­

плъщения има семантика, която отговаря на основния смисъл на обредната

система - осигуряването на здраве и плодородие, победа над злите сили.

Това обаче не обезсмисля анализа, тъй като по тази логика не би трябвало

изобщо да изучаваме обредите, след като предварително знаем общия им сми­

съл. Важното е да се покаже от какво се обуславя изборът на този символ,

а не на някой друг (защо кръг, а не с:етириъгълник например). На преден

план е логиката, която обединява определена форма с определено съдържа­

ние (връзката между означаващото и означаемото на символа), в последна

сметка - търсят се някои закономерности в народното мислене. Такава бе­

ше и целта на това изложение.

82