ВИЗИИ ЗА ДЕМОГРАФСКИЯ ПРОБЛЕМ В БЪЛГАРИЯ СЛЕД 1990г.

(ПРОНАТАЛИЗЪМ И СОЦИАЛНА ПОЛИТИКА)

(Резюме)

Настоящият проект е насочен към предоставяне на знания,свързани с интердисциплинарен анализ на визиите за демографскияпроблем от гледна точка на състояние и перспективи завъздействието на социалната и семейната политика, който анализвпоследствие може да се използва за изграждане на система откритерии за мониторинг и оценка на въздействието на социалнитеполитики. Главният акцент в нашето изследване е поставен върхувзаимовръзката между демографските промени в България след 1990г. и трансформациите в системата на социална защита с акцентвърху политиките, насочени към семейството и раждаемостта. Идеятае да проследим как се преплитат социално-политическите елементина моделите на държавата на благоденствието (на основата на

типологията на Г. Еспинг-Андерсен за моделите държава наблагоденствие) в общия европейския социален модел, който странатасе опитва да следва в периода след края на социализма, и какамбивалентното съчетаване на тези елементи поражда доминиращитевизии за справянето с демографската криза в страната.

В първа глава „Държави на благоденствието, семейни политики идискурси за демографска промяна” представяме дебата в социалнитенауки относно развитието на социалната държава в условията нанеолибералния диктат с акцент върху влиятелната теория на Г.Еспинг-Андерсен за моделите социална държава и социални политики(Esping-Anderson 1990, 1997). Във втория раздел на първа главаочертаваме основните дискурси, чрез които се дискутира публичнатазагриженост за влошаващата се демографска ситуация в България вгодините на прехода. Анализът на националистичния, неолибералнияи държавно-интервенисткия дискурси включва идентифициране наавторите, които стоят зад тези дискурси, идеологиите, които теизповядват, техните легитимиращи ресурси в подкрепа назащитаваната от тях демографска визия и съответно стратегиите,които те предлагат, за преодоляване на неблагоприятнитедемографски тенденции. Обект на анализ са също такапреструктурирането на джендър отношенията и амбивалентността насоциалната политика спрямо демографското развитие, интерпретиранив рамките на всеки от трите дискурси.

Във втора глава „Медийна база данни – методология, основнихарактеристики и резултати” представяме емпиричната база данни (над600 медийни публикации за периода ноември 2011-април 2013 г.),която използваме за подробен анализ на всеки един от посоченитедискурси за демографския проблем и политиките относносемействата, родителството и децата. Разглеждаме както принципитена създаване на медийната база данни, така и основните резултатина кодирания медиен материал, които разкриват дискурсивните рамкив количествен аспект.

В трета глава „Демографския проблем във фокуса нанационалистичните идеи” тръгваме от основните интерпретации нанационализма и на идеите за възпроизводство на нацията и

етническа хомогенност в рамките на „политиката навъзпроизводство” (Gail & Klingman 2000), като наблягаме и навръзката между национализъм и пронатализъм. В емпиричната част натази глава се опитваме да извлечем различни теми и нюанси наинтерпретации/презентации на демографската криза в рамките нанационалистичното мислене. По-конкретно, опитваме се дареконструираме начина, по който темите относно намаляването нанаселението се дискутират в официалните позиции на експерти,изследователи и политици, а така също в представения в онлайнфоруми и сайтове vox populi.

В четвърта глава „Либерализъм, социални помощи и насоки засоциална политика в условията на демографска криза” се фокусираме върхуключовите аргументи на неолибералната позиция по отношение напърво, конкретни, ангажиращи общественото внимание проблеми, катоотношението към семейните помощи, по-специално детските надбавки,и второ, визията за демографската криза като основен проблем набългарското общество.

В пета глава „Обществени нагласи към семейната политика вусловията на демографска криза” разглеждаме основните принципи наефективност на семейната социална политика, спираме се насемейно-професионалния баланс като един от инструментите наефективната семейна политика, след което контурираме нагласитеи очакванията на хората към семейната социална политика, вчастност към семейните помощи като конкретни нейни инструменти.

В методически план използваме система от количествени икачествени методи. Създадената от нас медийна база данни еанализирана чрез описателна статистика. Анализите на медийнитепубликации е извършен с помощта на качествен контент анализ натекстове (Mayring 2000; Keller 2005) и анализ на интернет форуми(Im and Chee 2006: 267-273). Допълнително, прилагаме вториченанализ на международни и национални изследвания относно оценкитена хората спрямо социалните и семейните политики.

На основата на анализа са изведени две основни тематичниобласти на обществения дебат – темата за намаляващото българсконаселение вследствие на силно редуцираната раждаемост и темата за

нарастващите етнически диспропорции във възпроизводството. В тозидебат доминиращата държавно-интервенистка визия за справянето сдемографската криза често пъти има силен националистичен оттенък.В рамките на преплитане на националистичната и държавно-интервенистката визия етническите дисбаланси в раждаемостта сепривиждат като най-голямата заплаха за българската нация, докатов рамките на неолибералната визия се дава приоритет на темата запо-адекватното преразпределение на обществения ресурс с огледподпомагане на най-нуждаещите се семейства, от една страна, нобез ощетяване възможностите за възпроизводство в среднитепрослойки на българското население, от друга.

Задълбочаващите се различия в репродуктивното поведение средпредставителите на различни социални групи в последнитедесетилетия поставят на дневен ред въпросът за ролята надържавата при подпомагането на новосформиращата се „среднакласа“, както и на социално най-уязвимите групи при отглежданетона децата в семействата. Сблъсъкът между наследените от миналотоочаквания за активна преразпределителна функция на държавата, отедна страна, и минимализирането на социалното подпомагане засемействата, от друга, поражда напрежения и разминаване вочакванията на гражданите и публичната власт в страната.

Визиите на различните политически партии за излизането отдемографската криза и ролята на държавата за подпомагането насемействата биват полемизирани в обществена среда със силноконфликтни позиции, изразени от публични и граждански субекти.Сложната социална конструираност на тези визии, която настоящотоизследване се опита да осветли, показва, че правенето на социалнаполитика в контекста на „рисковите“ постсоциалистически общества,е само по-себе си „рисково“ начинание, тъй като равнищата наконсенсус по отношение на социалните мерки са в значителна степенповлияни от представите за „справедливото“ им разпределяне средконкуриращи се в своята уязвимост социални групи.

PERSPECTIVES ON THE DEMOGRAPHIC PROBLEM IN BULGARIA AFTER 1990:

PRONATALISM AND SOCIAL POLICY

(Summary)

The current project offers an interdisciplinary analysis of thevisions for the demographic problem in Bulgaria after 1990 from theperspective of social and family policies. This analysis can be usedfor establishing a set of criteria for monitoring and evaluation of theimpact of social policies. The main focus in the current study is puton the link between the demographic changes in Bulgaria after 1990 andthe transformations in the system of social protection with an emphasison the policies oriented towards fertility and family. The idea is toreveal how the socio-political elements of the models of welfare state(based on G. Esping-Andersen’s typology of welfare state) areintertwined in a common European social model which the country triesto follow after the end of socialism and also to discuss how theambivalent interconnection between these elements brings about theprevailing visions for alleviation of the demographic crisis in thecountry.

In chapter one “Welfare states – specifics, models and directions of family policies”we present the debate in social sciences on the development of thewelfare state in conditions of dominance of neoliberalism with anemphasis on the influential theory of G. Esping Andersen on the modelsof welfare state and social policy (Esping-Anderson 1990, 1997). In thesecond part of the first chapter we delineate the main discoursesthrough which the public concerns about the worsened demographicsituation in Bulgaria during the transitional period are debated. Theanalysis of nationalist, neoliberal and state-interventionist discourseincludes an identification of the authors behind them, the ideologiesthat these authors support, their legitimating resources in support ofparticular vision about the demographic problem and the strategieswhich these authors suggest for alleviation of the negative demographictrends. In the focus of the analysis is also the restructuring ofgender relationships and the ambivalence of social policy regarding thedemographic development within the three prevailing discourses.

In chapter two “Media dataset – methodology, main characteristics and results” wepresent an empirical database (with more than 600 media 172

publications collected for the period November 2011 – April 2013)that we use for a detailed analysis of each of the outlined discoursesabout the demographic problem in Bulgaria and the policies directedtowards family, fertility and children. We present also the mainprinciples of the media dataset generation and the main results fromcoding and analysis of the collected empirical material which revealsthe discursive frameworks in a quantitative aspect.

In chapter three “The demographic problem in the focus of nationalist ideas” webegin from the main interpretations of nationalism and the ideas forreproduction of the nation and ethnic homogeneity in the frames of the“politics of reproduction” (Gail & Klingman 2000) in order to delineatethe link between nationalism and pronatalism. In the empirical part ofthe chapter we also try to outline different themes and nuances ofinterpretations/presentations of the demographic crisis within theboundaries of nationalist thinking. Precisely, we try to reconstructthe ways in which the themes about population decrease are discussed inthe official positions of experts, researchers and politicians and alsovox populi presented in blogs, forums and internet sites.

In chapter four “Liberalism, social benefits and directions of social policy during ademographic crisis” we focus on key arguments of the new liberal positionin regard to concrete problems that attract public attention such asthe family benefits and more precisely, child allowances, and weanalyze also the vision of the demographic crisis as a main problem ofthe Bulgarian society.

In chapter five “Public attitudes towards family policy during a demographic crisis”we analyze the main principles of effectiveness of family policy. Wefocus also on the work-family balance as one of the main instrumentsfor effective family policy and after that we delineate the attitudesand expectations of people towards family policy and family benefits,in particular.

In methodological perspective we use both qualitative andquantitative methods in this study. The media dataset is analyzed bythe means of descriptive statistics, while the analyses of selectedmedia publications is conducted by the means of qualitative contentanalysis (Mayring, 2000; Keller, 2005) and analysis of internet forums(Im and Chee, 2006: 267-273). Additionally, we also use a secondaryanalysis of national and international surveys on public opiniontowards social and family policy measures. 173

On the basis of the empirical analysis we outline two thematic areasin the public debate – the theme about the declining Bulgarianpopulation as a result of the strong decrease in fertility and thetheme of growing ethnic disproportions in reproduction. In this debatethe prevailing state-interventionist vision for alleviation of thedemographic crisis quite often has strong nationalist flavor. In theframe of the interwoven nationalist and state-interventionist visionsthe ethnic disproportion in fertility is presented as the biggestthreat for the Bulgarian nation. In the frame of the neoliberal visiona priority is given to the theme of more adequate redistribution ofpublic resources which aims to help the needy families which should notbe done at the expense of middle class citizens and their reproductionlifestyles.

The increasing differences in reproduction of people belonging todifferent social groups in the last decade put forward the questionabout the role of the state to facilitate the emergence of “middleclass” as well as to protect the most vulnerable families in theirchildrearing practices. The clash between the expectations inheritedfrom the past for active redistributive function of the state and theminimization of social support for families after 1990 brings tensionsand discrepancies in the expectations of the citizens and the state. The visions of different political parties for mitigation of the demographic crisis and the role of the state to support the families become topics of hot debates in the Bulgarian public sphere. The complicated social construction of these visions that our study tries to delineate reveals that the implementation of social policies in the context of “risky” post-socialist societies is a “risky endeavor”. One of the main reasons for this is that the level of public consensus about social benefits is strongly influenced by the prevailing visions about their “fair redistribution” among “competing” vulnerable social groups.