“Провал” на папската политика и на кръстоноснатаагресия в Ливония във втората четвърт на ХІІІ век

През втората четвърт на ХІІІ век Балтийските

кръстоносни походи стават център на борба между

папството и местните кръстоносни сили. Поради редица

географски и исторически причини ръководството на

кръстоносните походи в Прибалтика и в частност в

Ливония, е неразривно свързано с развитието и

структурата на Църквата и политическите сили в

региона. Папството и неговите представители директно се

сблъскват със съпротива при всеки техен опит да

регулират или ръководят директно кръстоносната политика

в региона. Това е причината през лятото на 1233 г. при

Домберг папският легат Балдуин от Ална и неговата

кръстоносна армия да претърпи поражение (а с това и

провал) от друга коалиция - обикновено коренно

разнородни кръстоносни сили, временно обединени от

неприемливата за тях политика на легата Балдуин. След

нея Кръстоносните походи в Балтика временно са извън

всякакъв контрол.

Папа Григорий ІХ (1227 – 1241) проявява

изключителна активност по отношение на Балтика и след

1

дълги и мъчителни преговори успява да събере доскоро

воювали помежду си страни на 7 юни 1238 г. в Стенсби.

Там се подписва от датския крал Валдемар ІІ (1202-

1241), магистър Херман Балк и легата Вилхем от Модена

мирен договор, смятан от редица изследователи за начало

на “провала” на кръстоносната поход от 1240 – 1242 г.

Така посочените два “провала” – неуспешната мисия

на Балдуин в Ливония (1230/ 33) и провалът на

“кръстоносната агресия” от 1240 -1242 г. заслужават да

бъдат внимателно проследени в посветената на тях

литература.

Мисията на папския легат Балдуин от Ална (Фландрия)

от 1230/33 г. не е първата в Ливония на представител от

папството. През 1225 г. папският легат епископ Вилхем

на Модена, Кардинал от Сабина (von Sabina), пристига в

Ливония и на следващата година с договора от Тарвампе –

(ест. Tarvanpea, нем. Wesenberg) принуждава датчаните и

германците да се изтеглят от спорните територии и да

предадат управлението им в ръцете на вице-легата Йоан,

който да съблюдава мира. Спорните територии между

датчаните и германците са следните – Виирланд

(Wierland) или наричана още Вирума (Watland), Йервен

(Jerwen, Jarwia) и Виик/Леал (Леенема, Leal-Wiek).

2

Според решението на легата датчаните запазват двете

северно-естонски области Ревал и Хариин (Revаl и

Harrien), създава се от спорните области и папска

област – играеща ролята на буфер между датчаните и

германците, която има твърде кратък живот. През 1226 г.

бунтовете на естите от Виерланд и неуспешния опит на

папските васали (германски рицари кръстоносци дошли с

мисията на Вилхем от Модена) да ги спрат карат вице-

легата Йоан да повика на помощ Мечоносците.

Действията на вице-легата Йоан обезпокояват

датчаните, защото тези области, управлявани от папски

представител, са им предадени благодарение на

потвърдена от папа Хонорий ІІІ (1216 – 1227) 1

привилегия. До юли 1227 г. датчаните и германците са

във война и датчаните губят всички свои области в

Естония. Датският крал по това време е ангажиран във

война в Северна Германия (където губи редица територии)

и не може да се намеси.2 В края на краищата папският1 Petrus Pressutti, Regestra Honori Pape III. 2 vols. Rome, 1888,1895, n. 1638. 2 Датският крал губи битката на 22 юли 1227 г. при Борнхьовед (доНоймюнстер). Виж Barber, Malcolm. The two cities: medievalEurope, 1050–1320. London, 1992, Chapter 14, р. 386; Рамм, Б. Я.Папство и Русь в Х – ХV веках. Академии Наук СССР, Москва –Ленинград, 1959, 116 – 118.

3

представител напуска Прибалтика, връчва управлението на

цяла Естония в ръцете на Мечоносците и търси

спокойствие в Италия.3 Новите, стари господари на

Естония – Мечоносците, търсят да направят своите

завоевания постоянни чрез потвърждаването им от Хайнрих

VІІ, крал на Германия (1211 –1242, от 1220 г. е крал на

Германия Rex Romanorum).

Всъщност спорът за Северна Естония има дълга

предистория. В 1220 г. Мечоносците и датчаните си

разделят Естония. По-късно при договорите от Ревал и

Рига, Орденът потвърждава частта на епископа (2/3 за

него).4 По това време епископът на Рига, Алберт е в Рим

да протестира срещу претенциите на датчаните за

владение на областите Яарвен и Виирланд. През 1222 г.

император Фридрих ІІ Хохенщауфен (1212-1250) признава

на Ордена правата да владеят териториите извън

ливонската епископия. В същата година на остров Йозел е

утвърдено споразумение между датския крал и Ордена за

подялбата на Естония, при която на епископ Алберт се3 LBU - Bunge, Friedrich. G. von, Liv-, est- und KurländischesUrkundenbuch / Abt. 1. / Bd. 2. 1301 – 1367. 1968, Neudr. [d.Ausg.] Reval, Kluge u. Ströhm, 1855; vol. I, n. 117. 4 Benninghoven, Friedrich. Der Orden der Schwertbrüder, Fratres Milicie Christi de Livonia. Cologne, Graz: Bühlau Verlag, 1965, 168-169.

4

отрежда само духовната власт, а Орденът взима двете

южни естонски области Саккала и Унгания, заедно с по-

малки области от средна и източна Естония. И двете

спорещи страни, епископ Алберт и Мечоносците дават

клетва за вярност на датския крал.

През 1225 г. по време на мисията легата Вилхем от

Модена германците владеят Виирланд и Ярвиа и Виик, а

датчаните Ревал и Харриен. През 1226 г. папският вице-

легат предотвратява завладяването на Виирланд и Ярвиа

от датчаните.

За да се направи анализ защо се стига до

кръстоносния “провал” на мисията на Балдуин – 1230/33

г., е необходим обзор на цялостната папска политика и

развитието на кръстоносното движение през първата

четвърт на ХІІІ век. Определено можем да обобщим, че

границите на католическия свят се разширяват заедно с

появата на редица нови ордени в Прибалтика, а

едновременно с това на преден план излиза и

необходимостта от последователна и целенасочена

политика спрямо новопокръстеното население. Борбата за

бърза печалба, кратка и успешна мисия на кръстоносците

измества акцента от самото покръстване към борба за

данъчни приходи, облаги и овладяване на нови територии.

5

Според американския изследовател Ричард Спенс защитата

на местните общности от погрешно разбрана или проведена

кръстоносна политика е важен приоритет на Курията. 5 И

папа Хонорий ІІІ (1216 – 1227), и император Фридрих ІІ

(1212 - 1250) потвърждават личната свобода на

новопокръстилите се. 6 Също така, според споменатия

изследовател, предшествениците на Григорий ІХ се

стремят да наложат пряк контрол или поне търсят такъв

чрез отделянето на новообразуващите се епископии от

техните метрополии в Северна Германия. Според студията

на Спенс крайъгълен камък в политиката на Григорий ІХ

е, че регионалните кръстоносни сили (епископи,

търговци, ордени и пилигрими) доказват своята

враждебност спрямо местните общества.7 Безкрайният спор

между кръстоносните сили (светски и духовни) за земя,

плячка и доходи води не до координация, както би

5 Spence, Richard. Pope Gregory IX and the Crusade on the Baltic.- In: The Catholic Historical Review, Vol. 69, No. 1 (Jan.,1983), pp. 1-19. р. 3. 6 PUB – Preussisches Urkundenbuch (Politische Abteilung).Könisberg, 1882. BD. I. Ht. I / R. Philippi, K. P. Wölky. Nos.52, 54. 7 Според Урбан целите на папската политика: Urban, William. TheBaltic Crusade. Chicago: Lithuanian Research and Studies Center,1994. рр 163-164.

6

трябвало да бъде, а до безпорядък.8 Но както добре се

изразява Урбан линията между “координация” и

“доминация” е много тънка. 9

Политиката на папата влиза в противоречие с

желанието и практиката на много от политическите сили в

Прибалтика и особено със силните Мечоносци. Последните

поради липсата на достатъчни доходи от германските

територии, трябва да разчитат главно на местните си

владения за покриването на своите разходи. Така лесно

виждаме и основата на конфликта между легата и

Мечоносците. Според Урбан и Бенингховен страхът от

банкрут кара Ордена да е непреклонен по отношение на

редица от своите завоевания и да тръгне по пътя на

пряката конфронтация с папския легат. Всъщност почти

всички първостепенни политически сили в Ливония

(Ордена, гражданите на Рига и епископа на Ливония) се

конфронтират с легата, за да се стигне до провала на

мисията му през лятото на 1233 г. Съвсем различен е

твърде дискусионният въпрос за личността на легата.

Редица учени от ХІХ век са склонни да видят една

8 Тезата на Спенс виж: Spence, Richard. Pope Gregory IX and theCrusade on the Baltic. - In: The Catholic Historical Review,Vol. 69, No. 1 (Jan., 1983), pp. 1-19. р. 4-5. 9 Urban, William, op. cit. 164

7

отрицателна роля в лицето на легата по отношение на

политическото развитие на Ливония. Тази линия е

застъпена от Машке, Бенингховен и техния интерпретатор

Уилям Урбан. Интересното е, че последните двама при

анализа на мисията на легата особено много акцентират

върху финансовите проблеми на Ордена и липсата на

доходи. Освен това тяхното мнение за личността на

папския легат е силно отрицателно (и в този смисъл не

извеждат политиката на папството като водеща за

конфликта в Ливония), приписват му редица

психологически характеристики (“непочтен и нарушаващ

папските инструкции”), които водят и да провала на

мисията му.10 От друга страна, според Спенс след

проследяване на мисиите на Вилхем и Балдуин може да се

разбере нарастващата грижа на папата за

новопокръстените в Прибалтика. 11

10 За финансовите проблеми на Ордена според Урбан виж: Urban,William. The Baltic Crusade. Chicago: Lithuanian Research andStudies Center, 1994. рр 160 -163, според Бенингховен виж:Benninghoven, Friedrich. Der Orden der Schwertbrüder, FratresMilicie Christi de Livonia. Cologne, Graz: Bühlau Verlag, 1965.279-280. За личността на папския легат Балдуин виж: Urban,William, op. cit. 164, Benninghoven, Friedrich. op. cit. 279-301. Рамм, Б. Я. Папство и Русь в Х – ХV веках. Академии НаукСССР, Москва – Ленинград, 1959. 119 – 120.11 Spence, Richard. op. cit.5. също и за сравнение епископството Кумания създадено то Григорий ІХ виж: Berend, Nora. At the gate

8

Но как се стига до назначаването на Балдуин за

легат в Ливония? През 1229 г. умира третият епископ на

Ливония Алберт (1199 - 1229), след 30-годишно

ръководство на кръстоносната политика в областта.

Създава се съревнование между църковните катедри кой да

посочи (назначи) наследник на Алберт. Николас, каноник

от архиепископията в Магдебург, е избран от духовниците

в Рига, но архиепископът на Бремен Герхард ІІ (Gerhard,

1219 - 1258) вижда в това подчиняване на Рига под

управлението на архиепископията на Магдебург и издига

своя кандидатура в лицето на Алберт Зуербеер (както

правят неговите предшественици - покръстването на

населението на Ливония започва с подкрепата на

архиепископията на Хамбург-Бремен). Папата дава отново

своето доверие за разрешаване на спора за новия епископ

на Ливония на Вилхем от Модена, но по това време той е

твърде зает в Прусия и насочва вниманието на папата към

друг легат, който би могъл да изпълни мисията. Така

папа Григорий ІХ търси съдействието на германския

папски легат кардинал Отто да разреши ситуацията.

Кардиналът от своя страна е зает с кризата в Дания иof Christendom : Jews, Muslims a. 'Pagans' in Medieval Hungary, c. 1000 - c. 1300 / Nora Berend. - New York etc. : Cambridge Univ. Press, 2001, 214.

9

конфликта между императора и папата, но намирайки се

във Фландрия близо до манастира Ална, решава да помоли

абата да му препоръча човек способен да изпълни

отговорната задача в Ливония. Така се стига и до

първата мисия на Балдуин като вице-легат в Ливония

(1230-1231).12

Балдуин дава своето предпочитание Николас да бъде

утвърден за епископ на Рига, като мненията на

изследователите защо точно той е предпочетен от вице-

легата не са единни. 13

В декември 1230 г. и след това януари 1231 г. Вице-

легата сключва договори с курландците (заемащи областта

на запад от Рига), еднакво накърняващи интересите на

търговците от Рига и Ордена. В тях се изисква от

курландците да приемат свещеници от легата, а след 2

години да се подчинят на папата14. От друга страна вице-

12 Urban, William, op. cit. 164, 13 Големият изследовател Паул Йохансен предполага, че това е с целда се подкрепи папата в борбата му с Фридрих ІІ. Както отбелязваСпенс политиката на папата остава непроменена към Ордена през 30-те години, дори и след помиряването на папата и императора в СанДжермино през 1230 г. Освен това новият епископ не подкрепяполитиката на папството (в смисъл на папските легати) и това севижда ясно от обвиненията към него. За мнението на Йохансен вижбележка №19 в: Spence, Richard. op. cit.5.14 LUB, Bd. 1 №№ СІІІ, СІV: 134 –137.http://vostlit.narod.ru/Texts/Dokumenty/Livonia/Dogovory1230_1284

10

легатът изисква от търговците в Рига да върнат

заложниците (традиционен начин за покръстване на новите

земи е вземане на заложници от езичниците като гаранция

за покръстване и мир), взети преди това от тях и да

оттеглят своите представители от тяхната територия.

Така реално се стига до обединение на интересите на

бюргерите от Рига , Ордена и епископа на Рига. През

януари 1231 г. гражданите на Рига припомнят дадената

преди да стъпи в Рига клетва от вице-легата. на о.

Готланд той се заклева да не накърнява техните

интереси. Вице-легатът продължава стриктно да изпълнява

инструкциите от папата и независимо, че съсловията в

Ливония не потвърждават новия договор в деня на

отвеждане на заложниците (с които и самия той търси

убежище в новия замък на Дюнамюнде), той е наречен от

противниците си “лъже-легат” и “разрушител на

Църквата”.15 Може би тук е мястото да кажем, че

единствените поддръжници на легата в Ливония са

цистерианските монаси и феодалите в Северна Естония

(противници на управлението в Северна Естония,

създадено от Мечоносците след 1227 г.) и членовете на/topon.htm - ;http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/livonia.html 15 Urban, William, op. cit. 165

11

фамилията Бусхьовден. Новият епископ веднага след

пристигането си през юли анулира договора с

курландците и изпраща армия в земите им, за да бъдат

напълно подчинени (т. е. покръстени с всичките

произтичащи от това облаги за епископа и другите

участници, като например десятъка и доходите от земите

им) и разделени между трите основни сили в Ливония -

Ордена, епископа и бюргерите. Но последните заедно с

магистър Фолкуин, чувствайки се реално заплашени от

действията на вице-легата, търсят съюзници в Северна

Германия и ги откриват в лицето на град Любек и херцог

Албрехт Саксонски.

Така политиката на Григорий ІХ (19. 03. 1227 – 22.

08. 1241) за пряко управление на новопокръстените земи

от папството отново пропада. Политиката на Курията е да

създаде ново управление на присъединените към

католическата църква земи, за да бъдат те едно цяло

вместо разпокъсани в църковни фиефи, напомнящи ранната

църковна организация.16 За да се засили позицията на

папския легат от януари 1232 г. по решение на папата

16 Spence, Richard. op. cit.8; Fonnesberg-Schmidt, Iben. The popesand the Baltic Crusades, 1147-1254. Hotei Publishing, Leiden –Bosten, 2007, 187.

12

легатът става и епископ на Семигалия (Земгалия) 17, по-

късно и на Курландия, а от 28 януари 1232 г. - легат за

цяла Източна Балтика.

Вице-легатът Балдуин решава сам да изясни

положението пред папата и се среща с него в Риети през

януари 1232 г. Вероятно на тази среща Бадуин убеждава

папата в правотата на водената от него досега политика

(пряко подчинена на папските идеи за по-успешно

покръстването на езичниците) и това води до

назначението му за легат на цяла Източна Балтика и

епископ на Курландия и Семгалия. В булата (януари 1232

г.) за назначаването му като епископ се виждат

основните насоки за тази политика: “…Те (църквите в

Ливония, Финландия, Естония, Семигалия и Курландия)

биха били отслабени (…) от отровата на грешка,

породена от отдалечеността им, ние смятаме, че земята

на Курланд с нейните части би трябвало да бъде поверена

изцяло под личното ви ръководство в знак на нашето

доверие докато сте жив”.18

Политиката на защита на местните общности и племена

от налагане на такси и данъци и закрепостяването им е17 Област южно от град Рига, населена с летски племена, граничещана юг с племена от литовската група в Самогития (Жаметия). 18 На латинки език Spence, Richard. op. cit.9.

13

важен приоритет в действията на легата. Папата

заповядва на своя легат да защити новопокръстените от

епископа на Рига, който налага закрепостяване на

новопокръстените. Всъщност легатът разполага с всички

правомощия, що се отнася до новопокръстените. Това се

вижда от булата от 3 февруари 1232 г., където четем: “…

На теб, като верен наш брат, даряваме с власт, така

щото всички християни, живеещи в пределите на твоето

посолство, да не си помислят да сключат мир или

примирие нито с езичниците от тези земи, нито с

рутените [русите], нито да събират доходи докато ти си

легат на областта, без твое съгласие. С всички сили се

старай да сдържаш противниците, живеещи в пределите на

твоята легатска област. Ако такова нарушение бъде

извършено, подведи ги под отговорност според

напътствията на църковните изисквания”.19

Интересното е, че след тази среща на папата с

легата Балдиун, първият отказва да приеме чакащи за

аудиенция при него представители на Мечоносците - нещо

твърде показателно за възприетата политика от папата.

19 LUB, Bd. 1, № CXXI: 157; SLVA, № 175: 156: Латински текст ипревод виж: Матузова В. И. Назарова Е. Л. Крестоносцы и Русь.Конец XII в. — 1270 г. Тексты, переводы, комментарии. Москва,2002, 255 - 227.

14

Според Урбан и Бенигховен легатът е намерил “топъл

прием” при папата, защото сходството между тяхното

неподчинение и това на императора е очевидно.20

Папата заповядва на своя легат да обуздае амбициите

и упоритостта на Николас, който въпреки забраната от

страна на папата и легата, налага крепостничество върху

новопокръстените и е обвинен в узурпация на духовни

права (построяване на църкви и вземане на доход и

постъпления от новопокръстените). Също така в редица

свои писма до епископа на Рига, нейната катедра,

гражданите и Мечоносците папата изисква да се

възстанови буферната папска зона между датчаните и

германците от времето на първата мисия на Вилхем от

Модена (областите Виирланд, Йервен и Виик, които

датският епископ освобождава заедно с датски гарнизон

през 1227 г.21). Поради същата причина Григорий ІХ

повелява областите Курландия, Семигалия и остров Йозел

да бъдат дадени на легата Балдуин. Освен това папата

нарежда на своя представител да създадат нова църковна

20 Курландците са изложени и на периодичен глад, първоначалниятдоговор (отменен от вице-легата Балдуин) на търговците с тях епродиктуван от тази причина виж: Urban, William. An HistoricalOverview of the Crusade to Livonia. ORB: The Online ReferenceBook for Medieval Studies.21 Benninghoven, Friedrich. op. cit. 291.

15

структура за всички нови земи в Естония и Ливония,

които не са все още разделени в диоцези. Специално

заповядва, че “Вие (Балдуин) не трябва да отлагате

тяхното придобиване в нашите ръце (ipsas ad manus

nostras recipere non postpones)”.22

Постепенно се увеличават и правомощията

(инструментите на сила, чрез които може да действа един

папски легат), например през април 1232 г. легатът

получава правото да ръкополага епископи в ареала на

своята мисия, за да не изпитват покръстените никакви

духовни липси, както и забраната към всеки друг да

проповядва кръстоносен поход в същата област.23

От тези и други були за периода 1232/33 г. Спенс

прави категоричен извод, че поведението на Балдуин е

ръководено от инструкциите на Григорий за изземване от

ръцете на местните епископии на тези неща, които биха

могли да създадат възможност за злоупотреби с

покръстените и премахване на всички други съперници на

папството в ръководството на кръстоносния поход в

Балтика.

22 Auvray, Lucien. Les registres de Gregoire IX. 4 vols. : Paris,1890 – 1896, Reprimt,1955 n. 746. 23Вenninghoven, Friedrich. op. cit. 280.

16

Папският легат отгатва каква може да бъде съдбата

му в Ливония с оглед на задачите, които трябва да

изпълни и прекарва цяла година в събиране на

кръстоносна армия. Въпреки трудностите (отново е

подкрепян само от цистерианците) пристига в лятото на

1233 г.24 в Ливония с армия от около 1000/1100 души.25

Още с пристигането си изкисва гореспоменатите области и

налага свои представители в тях. Постепенно земите на

легата достигат до двойно по-голям размер от тези на

Мечоносците, освен това времето работи за Балдуин от

Ална и по този начин той има предимство пред

противниците си в Ливония.

Първоначално Мечоносците и особено техният Магистър

се надяват на мирно разрешение на противоречията с

папския легат. Фолкуин вижда, че силите на легата са

изравнени с възможностите на Ордена му, а също, че зад

мисията на легата стои авторитета и силата на папата.

Противниците на Магистъра изискват моментален военен

отговор на отправеното им от легата предизвикателство -

все пак не бива да забравяме, че през последните 30

24 Най-късно юли виж: Вenninghoven, Friedrich. op. cit. 287.25 Urban, William. The Baltic Crusade. Chicago: LithuanianResearch and Studies Center, 1994. 168.

17

години преди мисията на Балдиун те са тези, които

защитават и покръстват редица езически територии чрез

своята кръв.26

Точката на пречупване във взаимоотношенията между

легата и Ордена е Домберг - малката крепост в Ревал,

която е поискана от легата и дори самият магистър

Фолкуин отказва да му я предаде. Независимо, че

крепостта и обслужващия гарнизон на този военен пункт

са малки (на Ордена е предадена в 1227 г. от папския

вице-легат Йоан), Домберг е изключително важен за

владенията на Ордена в цяла Северна Естония.

Папският легат продължава да настоява за предаване

на крепостта и се появява пред нея с армия от 400 души.

Мечоносците сменят своя Магистър и поставят на негово

място Йохан Селих (Johannes Selich). 27

Срещата на двете армии става в Ревал (Домберг) и

Орденът побеждава безапелационно - избива няколко

стотин войници на папския легат, а други преследва и

също избива в близката църква (нарушавайки древния

26 Ibid. 167 – 168. 27 Последният ход за мирно разрешение е предприет от Балдуин -арбитражен съд на съсловията в Ливония. Те застават на странатана легата и така се стига до единствената възможна развръзка.Ibid. 168; също и Spence, Richard. op. cit.11.

18

закон за право на убежище в църквата). След нея Орденът

бързо окупира управляваните от легата земи и арестува

неговите привърженици (главно наследници на голямата

фамилия Бухсьовден, от които е епископ Алберт). Легатът

търси убежище в Дюнамюнде при цистерианските монаси и

прави опит да привлече съюзници от търговците в Рига,

гарантирайки им привилегии, но неговата кауза е

обречена на неуспех. Единственият могъщ негов предишен

съюзник - епископът на Дорпат, е под атака на Руските

князе.28 В февруари 1234 г. папата решава до продължи

легатската мисия в Балтика с Вилхем от Модена.

Цистерианците също губят цялото си влияние в Ливония и

са изцяло заменени с Доминиканците.

Със сигурност може да определим мисията на папския

легат Балдиун от Ална (1230 -1233) като провал. Съвсем28 Насонов, А. Н. Новгородская первая летопись старшего имладшего изводов. М. – Л., 1950. л. 108: Въ лѣто 6742 [1233]. Идекнязь Ярослав съ новгородци и съ всѣю областью и с полкы своимина Нѣмьци подъ Гюргевъ; и ста князь, не дошедъ града, съ пълкы, ипусти люди своя въ зажитие воеватъ; Нѣмци же из града высушася, аинии из Медвѣже головы на сторожи, и бишася с ними и до пълку. Ипоможе богъ князю Ярославу съ новгородьци и биша я и до рѣкы, иту паде лучьшихъ Нѣмьць нѣколико; и яко быша на рѣче на ОмовыжиНѣмьци, и ту обломишася истопѣ ихъ много, а ини язвьни въбегошавъ Гюргевъ, а друзии въ Медвѣжю голов.у; и много попустошишаземле ихъ и обилие потратиша. /л.118./ И поклонишася Нѣмьцикнязю, Ярослав же взя с ними миръ на вьсеи правдѣ своеи; ивъзвратишася новгородци сдрави вси, а низовьчь нѣколико паде.

19

друг е спорният въпрос кой е виновен за това. Редица

учени, както вече беше споменато, търсят причината в

личността на легата, а други извеждат за водеща причина

провежданата в Балтика политика от папа Григорий ІХ. Но

ако решим, че причина за провала на мисията е в

личността на Балдуин, веднага възниква въпросът защо

например папата му се доверява да осъществи отговорната

мисия в Константинопол за коронясването на император

Балдуин ІІ.

Други отговори може да потърсим в развитието на

политическата ситуация в Ливония след мисията на легата

и в новите документи, издавани от Курията. Папата

нарежда на всички прегрешили в така описаните събития

да се явят пред него на 8 септември 1234 г. (в деня

след Рождество Богородично, Малка Богородица) и издава

един от най-големите и детайлни документи от времето на

понтификата на папа Григорий ІХ - “Citamus

personalieter Nicholaum”. В него са представени 53

обвинения, подкрепени от 41 свидетели, включително

членове на Цистерианския, Августинския и

Премонстерианския ордени, рицари и други.

Обвиненията са разделени в три групи. Първата група

показват тези срещу епископ Николас. Сред по-важните е

20

освобождаването на вече отлъчени от църквата без за

това да информира папата. Също така проповядва, раздава

земи (на свои васали) извън диоцеза си, дава

индулгенции, събира откупи, заменя и освобождава от

клетви - отново без одобрението на папата. В територии,

принадлежащи на Римската Църква, раздава и потвърждава

светските и духовните господари в тях. И не на последно

място - отказва да се подчини на легата.

Следваща група са точките, насочени срещу

Мечоносците. Част от тях са: насилствено отнемане от

легата на Курията на земи от Семигалия и Курландия.

Населението на Курландия доброволно отстъпва и се

съгласява на покръстване, а впоследствие се отказва

поради грабителските и поробващи действия на Ордена в

областта, довеждащи до унищожение и обезлюдяване. Само

в една експедиция са избити 400 души местно население.

Мечоносците окупират замъка на Ревал (принадлежащ на

датския крал), изгонват епископите на Ревал и Йозел и

убиват над 100 църковни васала. Към прегрешенията им се

добавят още ограбване на търговци, църковни васали и

отвличане на коне. Сумата на техните придобивки се

оценява от папата на 50 000 сребърни марки. Узурпират

също и редица замъци в земи на църковни васали в

21

следните провинции на Римската църква: Виирланд,

Йервен, Ревал, Хариин и Виик. С помощта на епископ

Николас дават земя на свои поддръжници на мястото на

църковните васали в Семигалия и Курланд. Папата ги

обвинява и в това, че ограбват земите и имотите на

Цистерианските монаси и незаконно отнемат от Римската

Църква ливонските провинции Сакала, Вигеле (Vigele,

Vaiga), Моха, Нурмекунде, Алемпоис, Силия, Семгалия и

Курланд. Така придобитите земи имат светски господари

като херцог Албрехт Саксонски, който (като член на

Мечоносците) потвърждава техните незаконни придобивки.

По време на противоречията си с легата полагат васална

клетва към него. Силен момент в папските обвинения е

създаване на пречки от страна на Ордена за

покръстването от папския легат на желаещите езичници с

цел обогатяване. Друга част, засягаща правата на

местното население, е създаваното от Ордена затруднение

при пътуването на местни представители до папския

престол с твърдението, че той може да ги научи еднакво

добре на догмите и правилата касаещи вярата.

В третата група са обвиненията срещу бургерите.

Основното е, че те заедно с епископ Николас и Ордена си

разделят, а според папата узурпират, по една част от

22

остров Йозел. Също така в 1234 г. папата пише до

епископа на Леал и Дорпат да сдържат епископа на Рига

(Николас), Ордена и бургерите, които са причинили много

тежки щети в земите управлявани от Апостолическия

престол.

След конференцията във Витербло през февруари,

март или април 1236 г. папата заповядва на епископа на

Рига, Мечоносците и техните поддръжници да върнат

Северна и Централна Естония (и остров Йозел) заедно с

цялата придобита плячка, незаконно отнета от тях.

Реално статуквото от 1225 г. по време на първата мисия

на Вилхем от Модена в Балтика се възстановява.

В този смисъл папата продължава насоката на

политиката си от времето на своя легат Балдуин, но в

по-различна обстановка и с по-авторитетна личност (с

по-широки пълномощия - ръкополага нови епископи,

променя диоцези и др.) в лицето на Вилхелм от Модена.29

Друга важна линия в политиката на Григорий ІХ,

изпълнявана от новия легат Вилхелм, е търсенето на мир

и дори съюз между датчаните и германците. Според папата

новият легат трябва да поддържа мира между тях, а за да

29Spence, Richard. op. cit.11, Според Спенс папата иска да направицялостна ревизия на кръстоносните привилегии. Ibid. 15.

23

се осъществи този мир германците (в лицето на Ордена)

трябва да върнат отнетите от датчаните епископии. При

втората молба30 за присъединяване към Тевтонския Орден

(молбата е лично от Магистъра на Мечоносците Фолкуин31)

има по-отзивчив отговор, но и Тевтонският орден трябва

да се откаже от претенциите за владеене на Северна

Естония или т.нар. датска част. Херман Вартберг счита,

че присъединявайки се към един Орден (с доказано висока

репутация) Мечоносците биха съхранили владенията си в

Северна Естония от Дания.32

Друг фактор, който подпомага сливането на двата

ордена е битката на Мечоносците на 22 септември 1236 г.

при Сауле (Самогития, Жаметия) с литовците. Унищожена е

голяма част от състава на Ордена (около 48 рицари),

загива и магистър Фолкуин. Сливането се осъществява на

12 май 1237 г., когато остатъците на Мечоносците се

30 Turnbull, Stephen. Crusader Castle of the Teutonic Knights (2).The Stone castles of Latvia and Estonia 1185-1560. Oxford -NewYork, Osprey Publishing, 2004, 12. 31 Ibid. 15. сведението се съдържа в: Chronicle of Oliva. SSRP, Vol. 5, 599. 32 Herman de Wartberge, Chronicon Livonie. SSRP. Vol. II, 32-33.на руски в: Вартберг Г. Ливонская хроника. глава І, за 1229година.

24

обединяват с Тевтонския орден. 33 Реално папата се явява

гарант при един договор между датчаните и германците,

затова датският крал е непреклонен и изисква да му бъде

предадена владяната от него в близкото минало област

(това е неговото условие за подкрепа сливането на двата

германски ордена).34 Папата е принуден да се съобрази с

това желание, защото Дания е традиционен съюзник на

Курията в борбата й с императора. Кралят подсилва

позицията си като изпраща флот във Финския залив. След

това папският легат Вилхелм, магистърът на Прусия и

Ливония по това време (1237-38 г.) Х. Балк отиват в

резиденцията на датския крал и подписват на 7 юни 1238

г. договора от Стенсби, признаващ правото на Дания да

владее Северна Естония - областите Хариин, Виирланд и

Ватланд (Harrien, Wierland, Watland). Кралят също прави

отстъпки: една област в Средна Северна Естония остава

под властта на Ордена – Йервен (Jarwia, Jarven), която

според предварителния договор от 1236 г. също е33 За булата на Григорий ІХ, с която се сливат ордените вижUrban, William. The Teutonic Knights. A Military History. London,Greenhill Books, 2003, 86–91. 34 Назарова Е. Л. Крестовый поход но Русь 1240 г. (Организация иПланы). // Восточная Европа в исторической ретроспективе. К 80-летию В. Т. Пашуто. Языки русской культуры, М. 1999. 190 -201,192.

25

трябвало да бъде предадена на Дания. Една от най-

спорните и силно политизирани в съвременната

историография клауза от договора е т.нар. “военен съюз”

(кавички автор) за бъдещи съвместни действия срещу

езичниците и православните, според която при бъдещи

завоевания Тевтонският Орден ще получи една трета от

тях. Ако обаче погледнем историята на създаването на

Ливония, ще видим, че в близо 40-годишното си

съществуване областта е съпътствана от непрестанни

политически и военни сблъсъци между кръстоносните сили.

Това е основното значение на тази клауза - да предпазна

от бъдещи граждански размирици в Ливония (независимо,

че става въпрос за територии извън границите на Ливония

към 1238 г. ). Целият договор не е основа на

кръстоносната поход от 1240-42 г. и последвалия я

провал, а предпазен договор от агресията на могъщите

северозападни руски княжества по това време и търсене

на вътрешно политическа стабилизация. Политическата

ситуация, която предизвиква този договор и неговата

същност е много добре анализирана от руската

изследователка Назарова. 35 Пред Тевтонския орден на

преден план седи въпроса за справяне с въстанието на35 Цит. Съч. 195.

26

естонците (при подписан мир през 1241 г.) и на жителите

на о. Йозел и Курландците (активно воюващи срещу Ордена

до 1245 г.), както и да се справи с прусите и не на

последно място с подкрепящите ги могъщи литовци.

Тевтонският Орден не счита за необходимо да води

настъпателна война в 1240 г., според Старшата Римувана

Хроника тя е изцяло действие на епископа на Дорпат и

вероятно на комтюра на Фелин (т. е. основно от старите

братя от Мечоносците).36

Митът за съществуването на “кръстоносната агресия”

oт 1240 г. е напълно опровергаем не само от

фактологична, документална, но и от военна гледна

точка. Дори да приемем, че нападението на шведите на

р. Ижьор е в края на юни, падането на Изборск от

събраните от Естония кръстоносни сили е на 15 септември

1240 г.37 Според самата Назарова идеята, че шведският

поход е кръстоносен, е представа, внушена от

историографията на ХІХ век - чисто хипотетична идея,

която се гради на несигурните сведения за присъствието36 На същото мнение е и П. Йохансен и Бенингховен: Benninghoven,Friedrich. op. cit. 376.; Матузова В. И. Назарова Е. Л. Цит. Съч.229 -234, стих 2065/2075. 37Рамм също твърди, че немците закъсняват за удара в: Рамм, Б. Я.Папство и Русь в Х – ХV веках. Академии Наук СССР, Москва –Ленинград, 1959. 130.

27

на “пискупов”. Но дори и да приемем тяхното наличие при

похода, то присъствието на епископи в един военен поход

не го прави кръстоносен. Будят недоумение и редица още

факти от Шведския поход от 1240 г. (като например името

на шведския епископ - Спиридон), които са убедително

опровергани от Назарова. 38 Битката на Чудското езеро е

също силно свързана с националните идеи от ХХ в. и

затова е изключително експлоатирана в националната/

националистическата историография. Най-малко недоумение

буди посоченият от почти всички съветски изследователи

брой жертви – 500 убити рицари и 50 пленени.39

Категоричното сведение в Римуваната Хроника е за 20

загинали и 6 пленени рицари, а от военна гледна точка

броят на участващи в “свинската глава” братя не може да

е повече от 35 души. 40 Странна е и представата за

разпукания лед на езерото, вероятно идваща от погрешен

превод на житието на Александър Невски: Бѣ же тогда

субота, въсходящю солнцю, и съступишяся обои. И бысть

сѣча зла, и трусъ от копий ломления, и звукъ от сѣчения

38 Назарова, Цит. Съч. 195 – 197. 39 Рамм, Цит. Съч., 134.40 Матузова В. И., Назарова Е. Л. Крестоносцы и Русь. Конец XII в.— 1270 г. Тексты, переводы, комментарии. Москва, 2002. стр. 229 - 234, стих 2260.

28

мечнаго, яко же и езеру померзъшю двигнутися, и не бѣ

видѣти леду, покры бо ся кровию. 41

ЛИТЕРАТУРА Кирилица: Белецкий, С. В., Сатырева Д. Н. Псков и Орден в первой трети ХІІІвека. В: Княз Александр Невский и его епоха. СПб., 1995. с. 81-85.Бегунов, Ю.К. Александр Невский: Жизнь и деяния святого иблаговерного великого князя. Москва, Мол. гвардия, 2003. Бегунов, Ю. К. Памятник русской литературы XIII века. “Слово опогибели Русской земли”. М., Л., 1965.Бегунов, Ю. К. Русские источники о Невской битве. Несколькозамечаний по поводу доклада Джона Линда. Княз Александр Невскийи его епоха. СПб., 1995. Бегунов Ю. К., Клейненберг И. Э., Шаскольский И. П. Письменныеисточники о Ледовом побоище // Ледовое побоище 1242 г. М.; Л.1966. Кирпичников А. Ледовое побоище 1242 г. (Новое осмысление). В:Вопросы истории. 1994, № 5. Кирпичников А. Невская битва 1240 и ее тактические особенности.В: Княз Александр Невский и его епоха. СПб., 1995. Линд Д. Г. Некоторые соображения о Невской битве и еезначение. // Княз Александр Невский и его епоха. СПб., 1995, с.44-54.Матузова В. И., Назарова Е. Л. Крестоносцы и Русь. Конец XII в. —1270 г. Тексты, переводы, комментарии. Москва, 2002.

41 Беше събота при изгрев, и се срещнаха. И настана страшна сеч,и трус от съкрушаването на копията, и звън от сечта с мечове, исякаш замръзналото езеро се разтопи, и не се виждаше леда, покритв кръв. В: Бегунов, Ю. К. Памятник русской литературы XIII века“Слово о погибели Русской земли”. М., Л., 1965, 191. За цялостнакритика на представите около “кръстоносната агресия” и нейнияпровал виж: Линд Д. Г. Некоторые соображения о Невской битве и еезначение. // Княз Александр Невский и его епоха. СПб., 1995, с.44-54.

29

Назарова Е. Л. Крестовый поход но Русь 1240 г. (Организация иПланы). // Восточная Европа в исторической ретроспективе. К 80-летию В. Т. Пашуто. Языки русской культуры, М. 1999. 190 -201. Насонов, А. Н. Новгородская первая летопись старшего и младшегоизводов. М. – Л., 1950. Пашуто, В. Т. Героическая борьба русского народа длянезависимость ХІІІ в. М., 1956.Рамм, Б. Я. Папство и Русь в Х – ХV веках. Академии Наук СССР,Москва – Ленинград, 1959. Феннел, Джон. Кризис средновековной Руси 1200 – 1304. Москва,1989. Флоря, Б.Н. У истоков религиозного раскола славянского мира (ХІІІвек). Российская Акьдемия наук, Институт Славяноведения, Санк-Петербург, Алетейя, 2004. Шаскольски, И. П. Борьба Руси против крестоносной агрессии наберегах Балтики в XII — XIII вв. Л., 1978. Шаскольски, И. П. Папская куриа – главный организаторкрестоносной агрессии 1240 – 1242 гг. против Руси. // ИЗ. 1951. №37, с. 169 – 188.

Латиница: Auvray, Lucien. Les registres de Gregoire IX. 4 vols.: Paris,1890 – 1896, 1955. Benninghoven, Friedrich. Der Orden der Schwertbrüder, FratresMilicie Christi de Livonia. Cologne, Graz: Bühlau Verlag, 1965.Bonnell, Ernst. Russisch-Liwländische Chronographie (von derMitte des neunten Jahrhunderts bis zum Jahre 1410). St.Petersburg, 1862, unveränderter fotomechanischer Nachduck derOriginalausgabe, Zentral-Antiquariat der Deutschen DemokratischenRepublik, Leipzig, 1967.

Christiansen, Eric. The Northern Crusades: The Baltic and theCatholic Frontier 1100 – 1525. London, Macmillan, 1980. Fonnesberg-Schmidt, Iben. The popes and the Baltic Crusades, 1147-1254 - (The northern world, ISSN 1569-1462; v. 26), HoteiPublishing, Leiden – Bosten, 2007. Kala, Tiina. The Incorporation of the Northern Baltic Lands intothe Western Christian World. In: Crusade and conversion on the

30

Baltic frontier, 1150-1500 / Hrsg.: Aldershot [u.a.], Aschgate,2001, 3 – 21. Spence, Richard. Pope Gregory IX and the Crusade on the Baltic. -In: The Catholic Historical Review, Vol. 69, No. 1 (Jan., 1983),pp. 1-19.Smith J. C. – Urban W. L. (eds), The Livonian Rhymed Chronicle,Chicago, 2001Urban, William. An Historical Overview of the Crusade to Livonia.ORB: The Online Reference Book for Medieval Studieshttp://www.the-orb.net/encyclop/religion/crusades/cruurban.html.Urban, William. The Baltic Crusade. Chicago: Lithuanian Researchand Studies Center, 1994.

31