1

СТРУКТУРАТА НА СЕМАНТИЧНОТО ПОЛЕ НА РОДНИНСКИТЕ НАЗВАНИЯ

В БЪЛГАРСКИ И ПОЛСКИ ЕЗИК1

СТОЙНО СПАСОВ

This work presents the linguistic picture of the world - one of the leading trends in the study of language

not only in modern Polish, but also in the global perspective of cognitive linguistics. The linguistic picture of the

world, typical for both nations, is based on the analysis of semantic fields generated by kinship terms in

Bulgarian and Polish, where the structure reveals a specific interpretation of the world.

Keywords: linguistic picture of the world, semantic field, kinship terms.

Роднинските названия2 са клас думи от лексикалния състав на всеки език. В

съвременните славянски езици те принадлежат (наред с много други названия от

материалния и духовния свят) към основния фонд думи, наследени от древния

праславянски, който образува ядрото на речниковия им състав. Служат за означаването

на определени връзки и отношения, които възникват между хората, разкривайки по

този начин категорията на родството, системата от родствени отношения. Именно от

тази гледна точка родствената терминология може да бъде изучавана от етнографията,

генеалогията, социологията, културологията, антропологията и лингвистиката (срвн.

Толстая 2009: 7). За изучаването на родството и терминологичната система на

родството от първостепенно значение са лингвистичните данни, защото чрез анализа

им може да се разкрие не само социалната структура и родствените отношения (както в

синхронен, така и в диахронен аспект), но и тяхното културно съдържание и оценка.

Именно в това се състои и целта на настоящата работа – да се представят

терминологичните системи на кръвното родство в български и полски език в общ вид

като отражение на осъзнати връзки и отношения, изграждащи родствената система,

тяхното културно осмисляне и мястото им в общата езикова картина.

Проблемът за родството и родствените системи за първи път е поставен от Л.

Морган в труда „Systems of Consanguinity and Affinity of the Human Family“ (1871).

Тогава се осъзнава, че народите, живеещи по различните краища на света и говорещи

на различни езици, имат сходни родствени системи. Л. Морган предлага първата

научна типология на родствените системи, разделяйки ги на описателни и

1 Настоящата работа е публикувана в сборника с доклади „Славистиката в глобалния свят –

предизвикателства и перспективи“, Благоевград, 2012. 2 В научната литература са приети и названията терминологична система на родство, роднински

термини или родствена терминология, съответно пол. terminologia pokrewieństwa (срвн. нап. Крюков

1972, Китанова 2010, Георгиева, Москова, Радева 1972).

2

класификационни3. В класификационните системи всеки от термините се отнася не към

точно опредлено лице, а към цял клас лица, които се намират в определени родствени

отношения с други класове лица. В описателните системи, от друга страна, термините

се отнасят към определено лице, т. е. терминът има ясно изразен индивидуален

характер (по Крюков 1972: 28). Проблемът за славянските родствени названия е

поставен за първи път малко по-рано от руския филолог славист П. А. Лавровски, който

през 1867 г. публикува своята работа „Коренное значение в названиях родства у

славян“. Неговите усилия са насочени към изучаването на родствените термини от

гледна точка на тяхната етимология, опирайки се на постиженията на славянската

филология и сравнително-историческото езикознание от онова време. Едновременно с

това обаче Лавровски не се ограничава само до формална съпоставка на термините,

използвани в славянските езици, а търси и сведения за първоначалните форми на

семейството, чиито характер е повлиял на родствените отношения. Все пак в началото

на изучаването на роднинските термини интересът на лингвистите е насочен към

тяхната история. В по-късните изследвания обаче учените се опитват да хвърлят

светлина и върху общественото развитие на народите, употребяващи съответните

термини. Така, по думите на О. Н. Трубачов, етнографите и лингвистите стигат до

различни изводи за историческото развитие на индоевропейците (Трубачов 1959: 5).

Вследствие на това в езикознанието се установява концепцията за първичността на

патриархата при индоевропейците. Всички сведения за главната роля на жената в

отделни индоевропейски, в това число и славянски, езици се третират като

доиндоевропейски (вж. Толстая 2009: 7). Против тази концепция застават А. В.

Исаченко и О. Н. Трубачов. Според Исаченко общността на индоевропейските езици се

отнася към периода на родовия строй, но не към неговата късна патриархална, а към

по-древната матриархална форма (по Толстая 2009: 7). Трубачов вижда развитието на

индоевропейската родствената терминологична система като смяна на

класификационната с описателна още в дълбока древност, имайки предвид

отдалечеността на славянските роднински термини като цяло от класификационната

система и матриархата (Трубачов 1959: 14).

3 М. Крюков критикува тази типология, изтъквайки недостатъчната яснота на критериите за

разграничаване на описателните от класификационните термини. Според него по-надеждна би била

типологията, опираща се на критериите за сливане или разграничаване на преки от странични

родственици и сливане или разграничаване на родственици по бащина и майчина линия (Крюков 1972:

43).

3

Осъзнаването на родството е присъщо за човека. Чрез неговото отчитане ние

класифицираме хората въз основа на осъзнаването на определени връзки, които

възникват между нас и другите около нас. По този начин системата от названия

разкрива родствената система, отражение е на реални отношения между членовете на

колектива и може да разкрие характера на социалната структура на обществото

(Георгиева, Москова, Радева 1972: 159). Днес е трудно да се противопоставим на

мнението, че системите на родство са социално обусловени4. Изследователите са на

мнение, че терминологията на родството е социално определена система и факторите,

които влияят на родствената система, са семейно-брачните институти (Крюков 1972:

44). Всеки човек се явява своеобразен център, от който се отчита родството. С

раждането си той бива включен в системата от родствени отношения, заемайки

позицията едновременно на син, брат, внук, братовчед, шурей и т. н. Заеманата от него

позиция определя модела на поведението му както вътре в колектива, така и към

другите родственици, а също така и модела на поведение на родствениците към него.

По такъв начин в системата на родствените отношения възникват определени правила,

които не могат да бъдат нарушавани (срвн. напр. забраната на брак между кръвни

родственици като следствие от правилото на егзогамията). Сама по себе си родствената

система не е статична (Толстая 2009: 17) – тя се транформира с раждането на нов или

със смъртта на някой от членовете от групата, с встъпването в брак на член от групата,

т. е. изменят се отношенията и родственият статус на всеки индивид. От друга страна,

заедно с историческото развитие на обществата се изменя и родствената им система.

Този факт най-ясно проличава в системата на родствените названия. В този смисъл

родствените термини са езиково отражение, външна проява на родствената система на

колектива и в своя план на съдържание те пазят информация за онези отношения и

връзки, чрез които ние подреждаме хората около нас и намираме мястото си сред тях.

Много показателно в това отношение е мнението на Е. Лийч, че родствените термини

са „категория думи, чрез значенията на които индивидът се обучава да разпознава

съществените групирания в социалната структура, в която е роден“ (цит. по Илиева

2010: 232).

Различаваме три типа родство: кръвно родство, родство по брак (по сватовство)

и фиктивно родство. Брачното родство възниква след сключването на брак между мъж

4 Все пак в историята някои изследователи са се изказвали против социалната обусловеност на

родствените системи. Например Е. Гифърд смята системите за родство единствено за лингвистичен

феномен и обяснява техните разлики с вътрешните особености на езиците (Крюков 1972: 44).

4

и жена и към него се прибавят кръвните родственици на съпрузите. Фиктивното

родство представя определени социални връзки, които обаче не са генеалогичен

продукт или следствие на брак. Тоест това са определен тип връзки, които възникват

след определени церемонии или при определени ситуации (срвн. побратимството,

кумството, кръвното братство, кръщелничеството). Кръвното родство, от друга

страна, възниква между предци и потомци, всеки от които заема определено място в

мрежата от отношения. В този тип родство се реализират връзки, които са генеалогичен

продукт, и свързаните по този начин лица имат обща идентичност. Според С. М.

Толстая този тип родство е най-важният (Толстая 2009: 14) – в него се оформят

нормите на поведение и се пренасят върху другите типове родство (срвн. забраната за

брак между побратимени лица). Свързаните по този начин лица отчитат общия си

произход5 и носят общ патроним. Така в родствената терминология се образуват

микрополета, свързани с дадения тип родство.

В микрополето, образуващо кръвнородствената номенклатура в български и

полски език, влизат следните термини:

- бъл. прадядо, прабаба, дядо, баба, син, дъщеря, баща, майка, брат, сестра,

внук, внучка, правнук, правнучка, чичо, леля, вуйчо, братовчед (първи, втори,

трети), братовчедка (първа, втора, трета), племенник, племенница;

- пол. pradziadek, prababka, dziadek, babka, syn, córka, ojciec, matka, brat,

siostra, wnuk, wnuczka, prawnuk, prawnuczka, wujek, ciotka, kuzyn, kuzynka,

bratanek, bratanica, siostrzeniec, siostrzenica.

В лексикографските справочници6 на полския език обаче се срещат и термините

stryjeczny brat, stryjeczna siostra, wujeczny brat, wujeczna siostra, cioteczny brat, cioteczna

siostra като еквиваленти съответно на kuzyn и kuzynka.

Тъй като роднинските названия са преди всичко думи, те могат да се разглеждат

в два аспекта: първият е тяхната формална страна, вторият е тяхното съдържание като

форми за изразяване на категорията на родството в езика, които чрез своите значения

разкриват родствената система – както нейната структура, така и нейното културно

осмисляне и оценка. М. Крюков разделя родствените термини в три групи от

словообразувателно гледище (Крюков 1972: 33):

5 Произходът може да се се отчита по линия на двамата родители (билатерален произход). Съществува и

еднолинеен тип произход, според който родството се отчита само по линия на бащата (патрилинеен

произход) или по линия на майката (матрилинеен произход). Амбилинейният произход пък е схема за

отчитане на родството по линия само на единия родител (неговият пол е нерелевантен), като това се мени

с всяко ново поколение. 6 Виж напр. Słownik języka polskiego PWN, Warszawa, 2000.

5

а/ елементарни термини – самостоятелни думи, които не могат да бъдат

разчленени на по-малки значещи компоненти. Напр.: бъл. майка, пол. syn;

б/ съставни термини – образувани от елементарен термин и детерминатив,

който обаче не представлява роднинско название. Напр.: бълг. прабаба (пра-баба), пол.

prawnuk (pra-wnuk);

в/ описателни термини – съставени от елементарни термини, като основната

разлика със съставните е тази, че едната от съставките им може да се изпуска. Напр.:

анг. stepson > son.

От приведената класификация става ясно, че в двете славянски системи на

роднинските названия за кръвно родство преобладават предимно елементарните и

съставните. Например: бъл. дядо, баба, син, дъщеря, баща майка, брат, сестра, внук,

чичо, леля, вуйчо, племенник, прадядо, прабаба, внучка, вуйна, племенница и т. н.; пол.

dziadek, babka, syn, córka, ojciec, matka, brat, siostra, wnuk, wujek, ciotka, kuzyn,

pradziadek, prababka, wnuczka, kuzynka, bratanek, bratanica и т. н. В съставните влизат

тези, които са образувани от друг термин за родство по афиксален път, например: бъл.

прадядо, прабаба, внучка, племенница; пол. pradziadek, prababka, wnuczka, kuzynka,

bratanek, bratanica, siostrzeniec, siostrzenica. Стои обаче въпросът дали да приемем

полските термини от типа brat wujeczny за чисто съставни, или да ги причислим към

описателните? Ако спазим второто условие за описателните термини, то този тип

термини клони към разреда на съставните, защото нито един от компонентите не може

да се изпуска. От друга страна, ако проследим образуването му, ще видим, че се състои

от два елементарни термина, въпреки че втората съставка е образувана чрез суфиксация

от wujek (wuj-eczny). Същият въпрос важи и за българските термини от типа първи

братовчед, чрез които се отразяват степените на родството в поколението на

говорящото лице. От гледна точка на образуването си този термин има съставен

характер. Но, от друга страна, първата съставка може да бъде изпускана при

общуването и ако разгледаме образуването на компонента братовчед (новообразувано

от начално братоу - чѧда, мн. ч. ‘чеда на двама братя‘ (БЕР 1971), ще видим, че има

описателен характер.

Ако подходим от гледна точка на постановката на Морган за типологията на

родствените системи, би трябвало да причислим българската и полската към

описателните системи, с което не бихме могли да изчерпим напълно характеристиките

им. За да избегнем това, трябва да разгледаме втория аспект на роднинските названия –

как тяхното съдържание отразява родствената система.

6

Представяме значенията на роднинските названия в табличен вид, използвайки

цифровата номерация за представяне7, предложена от С. А. Токарев (Крюков 1972: 17):

Български Полски

Термин Означение Термин Означение

прадядо

прабаба

дядо

баба

баща

майка

син

дъщеря

брат

сестра

внук

внучка

чичо

леля

вуйчо

братовчед

братовчедка

племенник

племенница

1-1-1; 1-2-1

1-1-2; 2-2-2

1-1; 2-1

1-2; 2-2

1

2

3

4

7

8

3-3; 4-3

3-4; 4-4

1-7

1-8; 2-8

2-7; 2-8-5; 1-8-5

1-7-3; 1-8-3; 2-7-3; 2-8-

3

1-7-4; 1-8-4; 2-7-4; 2-8-

4

7-3; 8-3

7-4; 8-4

pradziadek

prababka

dziadek

babka

ojciec

matka

syn

córka

brat

siostra

wnuk

wnuczka

wujek

ciotka

stryjek

bratanek

bratanica

siostrzeniec

siostrzenica

kuzyn

kuzynka

1-1-1; 1-2-1

1-1-2; 2-2-2

1-1; 2-1

1-2; 2-2

1

2

3

4

7

8

3-3; 4-3

3-4; 4-4

2-7; 1-7; 2-8-5; 1-8-5

1-8; 2-8

1-7

7-3

7-4

8-3

8-4

1-7-3; 1-8-3; 2-7-3; 2-8-

3

1-7-4; 1-8-4; 2-7-4; 2-8-

4

7 Служим си със следните означения, като към тях добавяме и отношенията мъж (съпруг) и жена

(съпруга) за по-голяма яснота: 1 – баща, 2 – майка, 3 – син, 4 – дъщеря, 5 – мъж, 6 – жена, 7 – брат, 8 –

сестра.

7

Въз основа на своето съдържание роднинските названия в български и полски

език се разпределят в различни групи. Тоест техните значения влизат в определени

съотношения, на базата на които можем да изведем общи семантични признаци –

интегрални (обединяващи) или диференциални (разграничаващи). Именно в това се

състои и същността на метода на компонентния анализ, който изследователите на

родствените системи заимстват от езикознанието (Крюков 1972: 24). Този метод ни

помага не само да се направи пълна семантична характеристика на всеки термин от

двете системи, но и да се разкрият техните структурообразуващи принципи. От друга

страна, с негова помощ ние можем да проследим и структурните изменения,

илюстриращи развитието на терминологичната система. Така например в двете

терминологични системи много ясно е изразен диференциалният признак

„принадлежност към пол (род)“, според който названията се обединяват в две групи:

- м. р.:

бъл. прадядо, дядо, баща, син, брат,

внук, правнук, чичо, вуйчо, братовчед

(първи, втори, трети), племенник;

пол. pradziadek, dziadek, ojciec, syn, brat,

wnuk, prawnuk, stryjek, wujek, bratanek,

siostrzeniec,kuzyn (brat

cioteczny/stryjeczny/ wujeczny).

- ж. р.:

бъл. прабаба, баба, майка, дъщеря,

сестра, внучка, правнучка, леля, вуйна,

братовчедка (първа, втора, трета),

племенница;

пол. prababka, babka, matka, córka,

siostra, wnuczka, prawnuczka, ciotka,

bratanica, siostrzenica, kuzynka (siostra

cioteczna/ stryjeczna/wujeczna).

Наред с принадлежността към съответния пол (род) в двете изследвани от нас

терминологични системи названията се разпределят в различни групи и според

следните диференциални признаци: принадлежност към различно поколение,

линейност (родство по линия на бащата, родство по линия на майката, пряка линия,

странична линия), принадлежност към поколение. Ако означим всеки от тези признаци

с условен знак (системата за представяне е заимствана от Крюков 1972), тогава ще

можем да представим разпределението на термините в табличен вид. По този начин ще

изпъкнат структурообразуващите принципи и ще очертаем ясно техните групировки:

- принадлежност към пол: А1 – мъже, А2 – жени;

8

- принадлежност към различно поколение: В1 – второ възходящо поколение,

В2 – първо възходящо поколение, В3 – нулево поколение, В4 – първо

низходящо поколение, В5 – второ низходящо поколение;

- линейност: С1 – преки родственици, С2 – странични родственици.

Двете славянски терминологични системи са характерни с това, че в нулевото

поколение (поколението на говорящото лице) братовчедите се обединяват под един

термин (бъл. братовчед; пол. kuzyn). В полски език обаче, както се видя по-горе, се

пазят и термините brat stryjeczny, brat wujeczny, brat cioteczny, които са остатъци от по-

Български С1 С2

А1 А2 А1 А2

В1 дядо баба

В2 майка баща чичо, вуйчо леля

В3 брат сестра братовчед братовчедка

В4 син дъщеря племенник племенница

В5 внук внучка

Полски С1 С2

А1 А2 А1 А2

В1 dziаdek babka

В2 ojciec matka stryjek, wujek ciotka

В3 brat siostra kuzyn kuzynka

В4 syn córka bratanek,

siostrzeniec

bratanica,

siostrzenica

В5 wnuk wnuczka

9

старо състояние на полската кръвнородствена номенклатура. В различни региони на

България могат да се срещнат термините теткин (2-8-3), чичовче (1-7-3) и лелинче (1-8-

3), които също разкриват старо състояние на системата (срвн. Георгиева, Москова,

Радева 1972: 161). В първото низходящо поколение откриваме съществена разлика

между двете системи. Докато в български родствениците от това поколение не се

разграничават, а се обединяват под общобългарския термин племенници, то в полски е

тъкмо обратното – децата на сестрата и децата на брата се разграничават чрез отделни

съставни термини (пол. bratanek, siostrzeniec). Аналогично разграничение, макар и с

ограничен характер, се пази в Западна България, където се употребяват термините

братанче и сестриниче (Георгиева, Москова, Радева 1972: 161). От друга страна, във

първо възходящо поколение се наблюдават някои нарушения в разграничаването

между родствениците по бащина и майчина линия. То се изразява в разширения брой

термини (бъл. чичо, вуйчо; пол. stryjek, wujek) за назоваване на мъжки родственици от

страничната линия, докато женските са сведени до един, т. е. за сестрата на бащата и

сестрата на майката и в двата езика се употребява по един общ термин – бъл. леля,

съответно пол. ciotka. Също така в своето значение полският термин wujek разкрива

определена многозначност – той се отнася както към брата на майката, така и към брата

на бащата.

Въз основа на представения материал от терминологичните системи на кръвното

родство в български и полски език можем да направим някои изводи.

Роднинските названия като думи, присъщи на езиците и подчинени на техните

типологични особености, образуват относително устойчива и самостойна система.

Устойчивостта на двете изследвани от нас славянски системи от роднински названия

се разкрива в наличието на названия, отразяващи разграничението на родствениците по

линия на бащата и по линия на майката, разграничението на децата на братята и

сестрите на майката от децата на братята и сестрите на бащата, както и специфичното

за полски език разграничение на децата на брата от децата на сестрата в първото

низходящо поколение. Тези черти са остатъци от по-стари състояния на двете

родствени системи и можем да предположим, че се отнасят към икономическото

единство на рода (Георгиева, Москова, Радева 1972: 172).

От друга страна, заедно с историческото развитие на обществото в родствената

система настъпват промени, намиращи израз в терминологичната система. Тези

промени сигнализират отслабването или изгубването на предишни отношения. Така

например преходът към малкото индивидуално семейство се изразява в отпадането или

10

смесването на термини, означаващи лица от страничните родствени линии и от

бащината и майчината родствена линия (Георгиева, Москова, Радева 1972: 172): срвн.

пол. brat stryjeczny, brat wujeczny, brat cioteczny спрямо kuzyn, wujek спрямо stryjek; бъл.

тетка спрямо общобългарското леля.

В заключение може да се каже, че в славянските езици категорията на родството,

изразена в езика, надхвърля границите на родствената номенклатура (срвн. Толстая

2009: 10). Съществуват много метафорични или метонимични означения, отнасящи се

до родството (нап.: пол. kość z kości (krew z krwi) ‘за дете, което много прилича на своя

родител‘; бъл. коляно ‘степен на родство‘), които разкриват антропоцентризма на

картината на света. Този аспект може да бъде предмет на самостоятелно проучване.

БИБЛИОГРАФИЯ

БЕР 1971: Български етимологичен речник. Т. 1. БАН, София, 1971.

Георгиева, Москова, Радева 1972: Георгиева, И., Москова, Д., Радева. Л. Терминологичната система на

кръвно родство у българите. // Известия на етнографския институт с музей, 1972, № XIV, 159–174.

Илиева 2010: Илиева, Л. Китайската терминология за родство: преглед. // Езиков свят. 2010, т. 7, кн. II,

232–252.

Китанова 2010: Китанова, М. Етнолингвистични етюди. Велико Търново, 2010.

Крюков 1972: Крюков, М. Система родства китайцев. Москва, 1972.

Толстая 2009: Толстая, С. Категория родства в этнолингвистической перспективе. // Категория родства

в языке и культуре. Москва, 2009.

Трубачов 1959: Трубачев, О. История славянских терминов родства и некоторых древнейших

терминов общественного строя. Москва, 1959.