Попова И. Модон (Метони) в края на XV в. през очите на...

MEDIAEVALIA

QUOD DEUS VULT!

Сборник в чест на професор дин Красимира Гагова

Съставители:

доц. д-р Ивайла Попова

доц. д-р Александър Николов

гл.ас. д-р Никола Дюлгеров

София 2013

СЪДЪРЖАНИЕ

Илия Г. Илиев (ИИИ-БАН, София), ЧОВЕК И ДОБРЕ ДА ЖИВЕЕ... ДОСТИГА ДО

НЯКОЯ КРЪГЛА ГОДИШНИНА. Оптимистична похвала за колегата Красимира

Гагова ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 5

Димитър Попов (СУ „Свети Климент Охридски“), Жреците на бесите ... ... ... ... 10

Антоан Тонев (СУ „Свети Климент Охридски“), Римските foederati – някои

проблеми и наблюдения ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 24

Доротея Валентинова (СУ „Свети Климент Охридски“), Изтляването на

„Romanitas”и залезът на свръхдържавата Рим ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... . 39

Веселка Гъркова (СУ „Свети Климент Охридски“), Произход на франките и

историческата му рефлексия ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 73

Георги Димов (СУ „Свети Климент Охридски“), Българите в Южна Италия през

Средните векове (от VI-XI век) ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .. 98

Павел Павлович (СУ „Свети Климент Охридски“), Историкът и неговата епоха:

Мухаммад ибн Шихāб аз-Зухрӣ ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...120

Десислава Владимирова (СУ „Свети Климент Охридски“), Как дойде злото? –

монахът Теодосий за падането на Сиракуза (878 г.) и положението на

християните в мюсюлманска Сицилия ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 140

Бистра Николова (ИИИ–БАН, София), Изобличение или предупреждение

(Презвитер Козма към монасите) ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 154

1

Илия Г. Илиев (ИИИ–БАН, София), Amor omnia vincit. Любовта и бракът по

нашите земи през XIII век ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 163

Васил Нинов (ИИИ–БАН, София), Някои наблюдения относно употребата на

родовата традиция във владетелските кръстоносни походи на династията

Хоенщауфен ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 174

Ивелин Иванов (ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"), Смърт на тирана! Разсъждения

върху образите на владетели в два средновековни ръкописа ... ... ... ... ... ... ... ... ...190

Иван Билярски (ИИИ–БАН, София), За вечето и синклита ... ... ... ... ... ... ... ... ... ..199

Петър Ангелов (СУ „Свети Климент Охридски“), Названията на

западноевропейците в старобългарската литература ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... 215

Калин Йорданов (ЮЗУ „Неофит Рилски“), Новите свети мъченици: Култът към

светците, блажените и мъчениците на кръстоносното движение от XI-XIII век .227

Венелин Бараков (ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"), Средновековният Бдин ... ...256

Александър Заралиев (СУ „Свети Климент Охридски“), Религиозни, гадателски

и погребални представи на Балтите за задгробния живот ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...267

Никола Дюлгеров (СУ „Свети Климент Охридски“), Феодалната йерархия в

Анжуйска Морея и Албания (XIII-XIV век) ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...279

Надежда Христова (ВТУ "Св. св. Кирил и Методий"), Храната като социален

маркер в средновековна Англия (XIII-XVв.) ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...296

2

Йоанна Бенчева (СУ „Свети Климент Охридски“), Законникът на Стефан Душан

– успех или провал? ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .311

Васил Гюзелев (СУ „Свети Климент Охридски“), Баварският херцог Ото ІІІ (1290-

1312), борбата му за унгарския трон и неговите премеждия в Българското

царство, Трансилвания и Галичкото княжество през 1307-1308 г. ... ... ... ... ... ... ...314

Тома Томов (НБУ), Един графит за Христовите страсти в Св. София,

Константинопол ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...318

Владислав Иванов (ИБЦТ – БАН), Татарите и България (XIII-XIV в.) ... ... ... ... ... 337

Джени Маджаров (СУ „Свети Климент Охридски“), Функция и семантика на

ритуала по издигане на главeн жупан при неговото назначаване през ХІV-ХХ век

в Кралство Унгария ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ..348

Ивайла Попова (СУ „Свети Климент Охридски“), Модон (Метони) в края на XV

век през очите на западни пътешественици ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... .374

Александър Николов (СУ „Свети Климент Охридски“), Антонио Ивани да

Сарцана и неговата творба „Завладяването на Константинопол“ (1453г.) ... ... ... 395

Снежана Ракова (ЮЗУ „Неофит Рилски“), Краят на Кръстоносните походи:

Западна Европа, Венеция и Османската империя след падането на

Константинопол в 1453 г. ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ...404

Liliana Simeonova (ИБЦТ – БАН), Classical Art in Ottoman Constantinople, the 15th

through the 17th Century ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ... ..412

3

Росица Ташева (СУ „Свети Климент Охридски“), На кого принадлежи

суверенитетър в държавата? Идеологическите спорове между „монархомахи“ и

„политици“ по време на религиозните войни във Франция ... ... ... ... ... ... ... ... ...423

4

QUOD DEUS VULT! Сборник в чест на проф. дин Красимира Гагова

Модон (Метони) в края на XV век през очите на

западни пътешественици*

Ивайла Попова

Модон, 1483/1484 г. – Бернард фон Брайденбах (художник Ерхарт Ройвих)

В настоящето изследване ще се спрем върху текстовете на няколко, предимно

германски поклонници, които преминават през Пелопонес в края на XV век и оставят

твърде любопитни описания за укрепителните съоръжения на Модон, за населението -

неговата религиозна принадлежност, за етническите групи на цигани и евреи, разказват

също и за прочутото вино малвазия, чието производство осигурява един от основните

поминъци за района. Всеки от тях подчертава, че Модон е под венецианска власт, някои

споменават и за античната история на града.

Преди до преминем към конкретните сведения, ще представим накратко

пътешествениците.

Феликс Фабри, роден 1438/1441 г. в Цюрих, става доминикански монах и от 1468

г. е в манастира в град Улм. Издига се до главен проповедник на Ордена, професор е по

теология и философия и осъществява две поклонничества до Св. Земи – през 1480 г. и

през 1483-1484 г., за които оставя подробен разказ. За второто пътуване са запазени още

редица паралелни сведения от поклонници – от Паул Валтер Гуглинген, от Георг фон

Гумпенберг, от Конрад Бек и от Бернард фон Брайденбах1.

*Тази статия е разширен вариант на доклад, четен на кръглата маса „Балканите и светът: Modus concursionis“, организирана и проведена на 12 и 13 декември 2012 г. в Институт по Балканистика, БАН. 1 Europäische Reiseberichte des Späten Mittelalters. Hrsg. Von Werner Paravicini. Teil 1. Deutsche Reiseberichte. Bearbeitet von Christian Halm. Frankfurt am Mein, 2002, Феликс Фабри № 80 и 88. В това пътуване от 1483 – 1484 участват още много поклонници, оставили са и паралелни сведения N 84 Paul Walter Guglingen, N

374


Бернард фон Брайденбах, както вече споменахме, също пътува до Св. Земя през

1483-1484 г. Той е от благородническо потекло, роден е през 1440 г., умира 1497 г.

Доктор е по право от университета в Ерфурт. Брайденбах е свещеник в катедралата на

град Майнц. Неговото Перегринацио е първата илюстрирана книга на пътешественик,

която е отпечатана през 1486 г. в Майнц (първо на латински – през февруари и после на

немски – през юни)2.

Нидерландския благородник Йос ван Гистеле също дава интересни сведения за

Балканите3. Ван Гистеле е роден около 1446 г. в Гент, умира към 1525 г., като в периода

1481 – 1485 г. пътува в Близкия Изток и Югоизточна Европа, включително Италия,

Гърция, Балканите. Разказът му е издаден от Амброзиус Цеебоот и е публикуван през

1557 г. в Гент, където има още две ранни издания – от 1563 г. и 1572 г. Очевидно текстът

се е радвал на доста голяма популярност.

Името на Конрад Грюнемберг се среща за първи път през 1442 г. като

баумайстер – строител в град Констанц, участва също в градския съвет (в периода 1454

г. – 1462 г.) и няколко пъти е бюргермайстер – кмет на Констанц. Занимава се с хералдика

и издава книга за гербовете4. През 1485 г. в документи на Градския съвет на Констанц се

споменава вече като рицар. На 22 април 1486 г. заминава на поклонение към Светите

места, където в Йерусалим става рицар в Ордена на Св. Гроб, за което поклонничество

оставя подробен разказ5.

В пътуването през 1486 г. освен патрицият от Констанц, Конрад Грюнемберг се

включват и херцог Йохан фон Байерн, граф Вилхелм фон Верденберг и още множество

85 Georg von Gumppenberg, N 86 Konrad Beck, N 87 Bernhard von Breydenbach. На български вж.: Попова, Ив. „Някои интересни сведения на западни пътешественици за балканското население през ХV в.“ – В: Mediaevalia. Специално издание. Сборник в памет на доц. Д-р Георги Сотиров. С.,2011, 348-363. http://www.mediaevalia.eu/ 2 Ivins, W. M. Jr. A First Edition of Breydenbach’s Itinerary. Bulletin of the Metropolitan Museum of Art Bulletin, vol. 14, N10, 1919, 215 – 221. Илюстрациите са дело на художника Ерхарт Ройвих, роден в Утрехт, който публикува тези първи две издания. Bernhard von Breydenbach. Peregrinationes. Un viaggiatore del Quattrocento a Gerusalemme e in Egitto. Ristampa anatstatica dell’ incunabolo. Traduzione italiana e note di Gabirella Bartolini e Giulio Caporali. Prefazione di Massimo Miglio. Saggio introduttivo di Gabirella Bartolini, Roma, 1999. 3 Zeebout, A., Tvoyage van Mher Joos van Ghistele (ed. R.J.G.A.A. Gaspar). Verloren, Hilversum 1998; 4 R. Graf von Stillfried-Alcantara, Ad. M. Hildebrandt (Hrsg.): Des Conrad Grünenberg, Ritters und Burgers zu Constenz, Wappenbuch. Volbracht am nünden Tag des Abrellen do man zalt tusend vierhundert drü und achtzig jar. In Farbendruck neu herausgegeben. Starke, Görlitz 1875–1884, (Als Faksimile, Saarbrücken 2009). 5 Konrad Grünemberg. The story of sir Konrad Grünemberg’s Pilgrimage to the Holy land in 1486. Translated and annotated by Kristiaan Aercke from the Dutch translation by A. C. J. De Vrankrijker based on the rare German edition by Walter Fräzel. Centro Interuniversitario di Ricerche sul “Viaggio in Italia”, Moncalieri, 2005; Ritter Grünembergs Pilgerfahrt ins Heilige Land 1486. Herausgegeben und übersetzt von Johan Goldfriedrich und Walter Fränzel, Leipzig, 1912; Konrad Grünembergs Pilgerreise ins Heilige Land, 1486. Untersuchung, Edition und Kommentar. Diss. Andrea Dеnke, 2011, Böhlau, 528 Seiten.

375

http://www.mediaevalia.eu/


участници. Качват се на кораб във Венеция и оттам преминават през Пореч, Задар,

Шибеник, Лесна (Хвар), Корчула, Рагуза, Корфу, Модон, Крит, Кипър, Яфа, Йерусалим6.

Друг германец, оставил описание на пътуването си до Св. Земи е Дитрих фон

Шахтен. Той е дребен благородник, роден 1445 г., умира 1503 г. От 1468 г. до смъртта

си е служител и съветник на ландграфовете на Хесен. През 1491 г. придружава

ландграфа на Хесен Вилхелм I на поклонничество до Йерусалим7.

Италианецът Пиетро Казола прави описание на Балканите по пътя си към Св.

Земи през 1494 г. Пиетро Казола е роден през 1427 г. в знатно миланско семейство.

Ранните години от своя живот прекарва в катедралата в Милано. По-късно, за период от

шестнадесет години, е секретар на миланския пратеник в Рим, а през 1478 г. се завръща

в Милано, където продължава духовническата си кариера. През 1494 г. предприема

поклонничество до Йерусалим, за което оставя подробен разказ. Неговият пътепис е

особено интересен за нас, с оглед подробните и живописни описания на острови, селища

и местности по Адриатическото крайбрежие на Балканския полуостров, както и на

населението в този район. Връщайки се от Светите земи по обратния път Пиетро Казола

продължава описанието си на Западното крайбрежие на Балканите и тъй като този път

корабът спира на други места, италианският поклонник допълва разказа си с нови

впечатления8.

В същото пътуване от 1494 г. до Св. Земя участва и неизвестен по име германски

дребен благородник, оставил твърде любопитни сведения за интересуващия ни Модон.

Текстът безспорно представлява интерес за изследователите с нови подробности за

Балканите и населението на полуострова9.

Арнолд фон Харф произхожда от стар аристократичен род от Долнорейнската

област. Както се вижда от неговия текст10, той получава добро образование и има

познания по география, история, езикознание. През 1496 г., когато е 25 годишен,

предприема поклонничество до Светите места. След като преминава Италия, Египет,

6 Deutsche Reiseberichte, N 92, Konrad Grünemberg, 227 – 230. 7 Deutsche Reiseberichte, N 95, Landgraf Wilhelm d. Ä. von Hessen (Dietrich von Schachten), 240 – 242. 8 Pietro Casola. Viaggio a Gerusaleme a Pietro Casola. A cura di Anna Paoletti. Alessandria, 2001. Engl. Transl. - Canon Pietro Casola’s Pilgrimage to Herusalem in the year 1494. By M. Margaret Newett, B.A., Manchester, 1907. 9 Die Reise eines niederadeligen Anonymos ins Heilige Land im Jahre 1494. Hrsg. Gerhard Fouquet, Peter Lang, Frankfurt am Main, 2007. 10 Arnold von Harf . Die Pilgerfahrt des Ritters Arnold von Harf von Cöln durch Italien, Syrien, Aegypten, Arabien, Aethiopien, Nubien, Palästina, die Türkei, Frankreich und Spanien wie er sie in den Jahren 1496 bis 1499 vollendet, beschrieben und durch Zeichnungen erläutert hat. Nach den ältesten Handschriften und mit deren47 Bildern in Holzschnitt herausgegeben von Dr. E. Von Groote. Cöln, 1860; The Pilgrimage of Arnold von Harff. Translated by M. Letts, London, 1946. Deutsche Reiseberichte, N 111, Arnold von Harff, 273 – 281.

376


Арабия, Мадагаскар, някои страни в Югоизточна Азия, Палестина, Константинопол,

българските, сръбските, албанските земи, Италия, Испания, Франция и Нидерландия, се

завръща в родината си през 1499 г.

Ще се спрем първоначално на текста на Феликс Фабри.

По време на поклонничество до Св. Земи през 1483-1484 г. връщайки се през

Пелопонес, Феликс Фабри се спира на прочутото вино – малвазия, чието производство

очевидно е основен поминък за населението в този регион11. Поклонниците приближават

към бреговете на Ахая, или Пелопонес или Морея, и трите имена са за една и съща

област. Ахая притежава една предпланина наречена Малеа, издигаща се на 50 мили

вътре в морето... В подножието на Малеа лежи град Малфазия [Монемвасия]. При него

се отглежда срещаното преди вино, за което хората казват, че е истинска малвазия.

Веднъж то било пренесено оттук към западните земи. Тогава критското вино изобщо

било неизвестно. След това някой стигнал до извода, че критското вино е по-добро на

вкус от малейското, купил си го и го нарекъл малвазия. То не идва повече от Малфазия

на запад, защото града сега принадлежи на турците, и не произвежда никакво вино12.

В града Малфазия трябва да живеят твърде лоши и враждебни към чужденците

хора, защото капитанът се пазеше да влезе в това пристанище13.

11В текста си Фабри отбелязва, че на отиване преминават покрай планините на Истрия, Паренцо, Ровине, залива Куарнеро, Ядра (Зара), пристанището Онеум [Олмис/Олмиш [Алмиса докато е венецианско владение] в Хърватско], Лесина, Курцола, Рагуза, за която казва, че е начело нацяла Далмация и Склавония, град Шкодра, който се нарича Скутари и който венецианците предишната година предадоха на турците, Дураций [Драч], който сега е голям град на турците, град Лавилоне [Валона?], о-в Корцири, който наричат Корфу, виждат планините на Ахая, където се намира град Патра, после град Метон, който наричат Модон, който е на половината път между Венеция и Йерусалим; после минават през Корон, Малеа, Крит - Кандия , Родос. На връщане отново минават през Малеа, Метон (тук той помества описанието си), Тенедос, Керкира - Корфу, Албания –Шкодра, който град е бил на венецианците, а от 1478 г. е в ръцете на турците. 12 Harris, J. More Malmsey, Your Grace? The Export of the Greek Wine to England in the Later Middle Ages. In: Eat, Drink and Be Merry (Luca 12:19): Foot and Wine in Byzantium. In Honour of Professor A.A.M. Bryer. Ed. By Leslie Brubaker and Kallirroe Linardou, Variorum, 2007, esp. p. 249. – Малвазията е вид сладко вино, което оригинално се свързва с Пелопонес, областта около Монемвасия. Когато франките идват след 1204 г. наричат града и виното Malvoisie – malmsey в английския вариант, изнасяна е от Модон. През XV век видът грозде, от който се произвежда малвазията е култивиран на о. Крит, Кипър и дори в Испания, за да произвеждат достатъчно количество за задоволяване на пазара. В Англия през XV в. освен малмси, друго гръцко вино, което се внася е Rumney, друга твърде сладка смес, което идва от Закинтос и Йонийските острови. Това е отново англицизирано наименование, идва от Romania, името на Византия за Запада. В германските текстове през XV в. се среща под името Romenier, Rumenier, а на италиански – vino di Romania. През XV в. този вид вино Романие/р/ също е произвеждан, както и малвазията в Испания – виж Francis, D. Wine Trade, London, 1972, pp. 9, 15, 23. 13 Fabri, Felix. Galeere und Karawane: Pilgerreise ins Heilige Land, zum Sinai und nach Ägypten 1483. Die Überssetzung besorgten Herbert Wiegandt und Herbert Kraus. Stuttgart, Wien, Bern, 1996, p. 271. Fratris Felix Fabri. Evagatorium in Terrae Sanctae, Arabiae et Aegypti Peregrinationem. Edidit C. D. Hassler, I – III, Sttutgartiae, 1843-1849, III, p. 314.

377


Продължавайки описанието си на този южен балкански полуостров, Феликс

Фабри се спира на Модон, подробно разказва за укрепителните му съоръжения,

отбелязва, че:

Той се намира в провинция Ахая, в която има много градове, който турците са

превзели... измежду всичките Модон е най-стария град, за който говори още Тукидид в

Гръцка история в речта на Бразидис в кн. 4. ... Цяла Ахая от 1204 година става

венецианска и Венеция досега я владее. Градът е голям и много добре укрепен както

откъм морето така и откъм сушата. Особен интерес представлява текстът, отнасящ се

за предградието на този венециански град в Пелопонес. Отвън има предградие и от

едната страна на предградието, на склона на хълма са разположени много малки

домове и къщурки направени от кълчища, тръстика и съчки, уплътнени с кал; и са като

малка вила [имение] и са обитавани от онези цигани, които се скитат по света и за

които беше казано по-горе. И на всеки площад е пълно с коне, свине и всякакви

щумотевици и те се движат в това място извън града, а в града е мир и спокойствие,

и може да се върши спокойно работа в него.

Градът е епископско седалище, скромна църква, злощастен клир, разделен

народ14.

За църквите и манастирите, за светите мощи в Модон доминиканският монах

Феликс Фабри отбелязва следните свои наблюдения:

На 13тия ден, който е празник на девицата Св. Лучия, имаше поклонение при

братята проповедници, в чиято църква отидохме и в чиято света литургия участвахме.

Там даже някои войници поклонници веднага щом се изповядаха, приеха светото

причастие в тяхната църква [на проповедниците] с позволение все пак на господаря

викария-епископ на Модон. След като свърши службата и се навечеряхме, посетихме

църквите на града Модон и най-напред отидохме в катедралната църква, която се

оказа, че е посветена на Св. Йоан, в която е положено за поклонение тялото на св.

Леон[Лъв]15, някакъв поклонник от тевтонски произход. Смятам, прочие, че той е бил

14 Fratris Felix Fabri. Evagatorium in Terrae Sanctae, III, p. 338. 15 Στείρης Γ. Φιλοσοφία καὶ θεολογία τοῦ Νικολάου ἐπισκόπου Μεθώνης, Βυζαντινὸς Δόμος, τ. 17-18, 2009 – 2010, σ. 418. Едва през XIV в. има сведения за пoчитането на Св. Лъв като светец. Симоне Сиголи през 1384 г. говори за мощите на Св. Лъв, които според една версия лежат в храма Св. Доминик, а според друга – на планината Св. Никола, а според трета – на о. Сапиенца. Поклонниците в разказите си следват или текста на Симоне Сиголи (виж откъс от текста по-долу в статията) или на Лионардо Фрескобалди (виж откъс от текста на Фрескобалди по-долу в настоящата работа). През 1418 г. пътувайки към Йерусалим, благородникът от Аквитания, Номпар II дьо Комон разказва, че мощите на св. Лъв са в храм на миля и половина от Модон и дава подробности за смъртта и погребението му на крайбрежието. (Le voyatge d’Oultre,er en Jherusalem de Nompar, seigneur de Caumont, ed. by Peter S. Noble, Oxford, 1975, esp. p. 55 – 56.) Следвайки текста на Номпар, очевидно крайбрежието е първоначалното място на погребението на св. Лъв.

378


поклонник, който е починал при турците, и след като при тях е извършил [мощите му

са извършили] не малко чудеса, след това е бил пренесен при християните в Модон, за

което говори Антон... Видяхме също в тази църква главата на Анастатий, епископ

Александрийски16 и два пръста на св. Козма и Дамян. Отидохме също извън града,

където братята минорити имат малък манастир и откъдето се врънахме по вечерня

и след като чухме вечерната служба в църквата на проповедниците, се върнахме на

нашето място. За църквичките на гърците, каквито също имат тук, не се

заинтересувахме.17

В поклонническото описание на друг германец, Бернард фон Брайденбах

откриваме твърде интересни сведения за този южен полуостров на Европа – Пелопонес

от края на XV в. В разказа за един от най-важните градове на Морея, Модон,

пътешественикът също се спира на обособена социална група от населението му –

циганите.

„....останахме един ден в Модон, ... Тук няма друго вино освен малвазия. Пред

града има твърде много схлупени къщурки, към 300, в които живеят бедните, черни

като етиопци и различни от нас. Когато дошли в нашата земя, те се нарекли сарацини,

с известния термин. Фалшиво твърдят, че идват от Египет, който е много отдалечен

от това място, но в действителност са от Гиппе18, недалечна страна, и са предатели

като всички сарацини и са измамници спрямо християните19. Градът Модон е солиден

Впоследствие мощите са намерени от местен епископ и преместени в местност близо до Модон, където по-късно е издигнат храм в чест на светеца. После мощите отново са преместени в православния храм на св. Георги в Tribulleye(?). Този факт се потвърждава от култа на светеца сред православното население и през османския период. Още в разказа на Номпар е споменато, че мощите на св. Лъв извършили „редица големи чудеса“. Г. Стирис заключава в статията си, че мощите на св. Лъв са под грижата на епископ Николай Метонски в храм извън стените на града, после са преместени в храм, посветен на светеца, но отново извън стените. В разказа на Номпар не се споменава нищо за потеклото на св. Лъв. Зебалд Ритер през 1479 г. (Das Reisebuch der Familie Rieter, herausgegeben von R. Röhricht und H. Meisner, Tübingen, 1884, S. 46) и анонимен автор от 1480 г. дават сведения, че мощите на Св. Лъв вече са в храма на св. Йоан Богослов, митрополитския храм на Модон, заедно с мощите на св. Атанасий, сведения, които се потвърждават и от поклонниците, обект на настоящето изследване – Феликс Фабри, Бернард фон Брайденбах, Конрад Грюнемберг, Пиетро Казола, като последният подробно се е информирал от местните жители кой е този светец и описва дадените му сведения – вж. настоящия текст по-долу. 16 Най-вероятно става въпрос за Атанасий, епископ на Модон през IX в., починал през 880 г, канонизиран. Вж: Δουκάκης, Δ. "Μεσσηνιακὰ καὶ ἰδία περὶ Φαρῶν καὶ Καλαμάτας", Ἀθῆναι, 1905, част № 3, притурка, σ. 271. 17 Fratris Felix Fabri. Evagatorium in Terrae Sanctae, III, 333 – 334. За св. Лъв вж. бел. 15 по-горе. 18 За страната Гиппе и за циганите на Балканите през по-ранен период вж.: Николов, Ал. “Военизирани цигани в пределите на катепаната България от края на XI в.” – В: Средновековният българин и „другите“. Сборник в чест на 60-годишнината на проф. дин Петър Ангелов. София, 2013, 175 – 185. Потвърждение за военизирания характер на някои цигански общности могат да се намерят в текста на белгиеца Жорж Ленгеран, виж настоящия текст по-долу. За произхода и културата на циганите вж.: М.В. Смирнова-Сеславинская, Г.Н. Цветков. Цыгане. Произхождение и культура. Москва-София, 2009. 19 Soulis, G. The Gypsies in the Byzantine Empire and the Balkans in the Late Middle Ages. – Dumbarton Oaks Papers, vol. 15, 1961, 141 – 165; esp. p. 154.

379


и добре укрепен, намира се в Морея, под венецианска власт е и е отдалечен от Корфу на

300 мили. Тук говорят гръцки и голямата част са християни-мелхити20, принадлежат

към вярата на св. Павел. В действителност има архиепископат на блажените клирици

от нашата вяра, тоест от римската църква. В голямата църква [катедралата?] се

изпълнява божествената служба според нашата литургия и ритуалът на Римската

църква. В енорийската църква, посветена на св. Йоан, е запазено тялото на Св. Лъв,

епископът, и главата на св. Анастасий, епископът21. Някога Морея е била плодородна

и процъфтяваща страна, заобиколена отвсякъде от море, с изключение на един Истъм,

който я свързва с Туркия, през който турците много често преминават и опустошават

тази страна и я покоряват, с изключение на Модон и някои малки скалисти места,

които са под венецианска власт. Модон е град разположен в Ахая, на континента,

близко до територията на турците, които отиват там, заедно с християните, на

седмичните пазари”22. Както личи от този текст, освен производството на прочутото

вино малвазия, друг аспект от икономиката на тази област е търговията – с посочените

от Брайденбах седмични пазари, в които участват християни и мюсюлмани.

Наблюдателният патриций от Констанц не е пропуснал да отбележи също и

опустошенията, на които е подложена областта Морея, дело на османските турци.

Описанието на Пелопонес продължава по следния начин: „В Морея, отляво,

между Модон и Корфу, има един град, укрепен и заобиколен от стени и подчинен на

турците, и се нарича Аркадия (днес Кипариса). В центъра си има един хубав кастел и е

отдалечен от Модон на 50 мили. Недалече има и друг град, който се нарича Корона

(Корон) и е отдалечен от Модон на 18 мили и той е в турски ръце. После има друг град,

наречен Наполи да Романия [Навплион], който е отдалечен на 200 мили от Модон и на

100 от Камелиане [Каламата], после е град Малвазия [Монемвасия], която е

отдалечена на 30 мили от Камелионе, заедно с кастелът е под венецианска власт. После

един друг град, Саксемилио [Хексамилиона?], отдалечен на 150 мили от Модон. Няма

други градове в Морея“23.

Текстът на Брайденбах описва и нос Малеа, един труден за корабоплаване

участък, отбелязван по подобен начин и от други пътешественици.

20 Християни с гръцки ритуал и с арабски език. 21За св. Анастасий вж. бел. 16 по-горе, а за св. Лъв – бел. 15. 22 Bernhard von Breydenbach. Peregrinationes., р. 29. 23 Пак там, с. 30.

380


„Малеа е един скалист нос на Гърция и се простира на 5000 крачки вътре в

морето, около който вълните се блъскат така вихрено и с такова сила, че корабите

искат да се отдалечат на двойно разстояние и да сменят пътя...“24

Следващите редове в Перегринациото са посветени на прочутото вино –

малвазия, което подобно на Пиетро Казола, Бонсиньоре Бонсиньори и Бернардо

Микелоци, Феликс Фабри и редица други поклонници, е обект на интерес и от Бернард

фон Брайденбах. „В основата на Малеа е градът Малвазия [Монемвасия] в съседство

на която расте великолепната лоза, която наричат малвазия. От това вино народът

трансформира името на виното от Крит, което сега навсякъде се нарича малвазия,

обаче не е от Малвазия, а от Крит или Кандия или Модон. Пилотите на корабите

отказаха да влязат в пристанището на Малвазия, защото казаха, че се обитава от най-

лошите гърци, така предпочетоха да обърнат корабите към Цикладските острови,

срещу много море, и казаха, че тази планина се наричана Малеа заради лошотията на

хората.25“ Твърде любопитно описание за нрава на гърците, което обаче срещаме у още

един автор, Феликс Фабри, но с оглед на факта, че двамата с Брайденбах участват в едно

и също пътуване, очевидно имат и сходни наблюдения26.

Интересни сведения откриваме и в текста на нидерланския благородник Йос ван

Гистеле, който, както вече споменахме, пътува в периода 1481 – 1485 г27. В глава VIII,

19 е разказът за Модон. Холандецът подобно на другите западни пътешественици се

спира на укрепителните съоръжения на този венециански град, посочва, че Модон има

здрави стени. Той също така не пропуска другата основна „забележителност“ – говори за

многобройната колония от цигани [египтяни], която обитава укрепеното предградие28.

Спира се също на факта, че Модон е епископство, отбелязва, че има два манастира – на

братята минорити и якобити, посочва, че има хубава църква на Св. Йоан, където е

положен Св. Леон и Анастасий, светия епископ29.

24 Пак там с. 248. 25 Пак там, с. 249. 26 Fabri, Felix. Galeere und Karawane:, p. 271. 27 Zeebout, A. Tvoyage van Mher Joos van Ghistele (ed. R.J.G.A.A. Gaspar). Verloren, Hilversum 1998., esp. p. 389. 28 Voor de stede staet een schoon vorbouch ooc bemuert, al vol van stradioten ende verjaechde lieden, ghevlucht vanden Torcken, ende zeere vele (385v) egipteneers, zoot ooc daer alle de landen duere doet, maer en useren daer niet dat zij hier int land doen, van stelen of zulcke saken, ende van dat zij zegghen in Egipten woonende, dat en es niet waer, want men weetter daer niet af te spreken. Zeebout, A. Tvoyage van Mher Joos van Ghistele , p. 389. 29 Modon es ooc een bisscopdom, hebbende twee cloosters, deen frereminueren ende dander jacopinen, alwaer eene schoone keercke staet van Sente Jan, daer den lichame leyt van Sente Leo ende den lichame van Anastacius den heleghen bisscop, zeere zuverlic verheven. Zeebout, A. Tvoyage van Mher Joos van Ghistele , p. 389. За св. Анастасий – виж бел. 16 по-горе, а за св. Лъв – бел 15.

381


От особен интерес са сведенията на Жорж Ленгеран. Той е белгиец от Монс,

байюл на Хаврé, главен бирник на областта Ено, съветник на Филип I Красиви, херцог

на Бургундия и суверен на Нидерландия (р.1478 – ум.1506). През 1485 – 1486 г. Жорж

Ленгеран пътува до Св. Земи (запазен е текстът с описанието на пътуването30), а през

следващите години продължава своята кариера с дипломатически мисии до Германия

през 1493 г., Бургундия и Франция през 1496 г. Ленгеран умира през май 1500 г.

За Модон Жорж Ленгеран пише следното: Вторник, четвъртия ден на месец юли,

пристигнахме в пристанището на споменатия град Модон, който също е в страната

на гърците. Този ден отидохме да ядем в него; градът е добре укрепен и добре снаряжен

с артилерия. Обграден е от море от двете страни, а от третата е суша. В град Модон

има две църкви – на якобитите и на св. Франциск. В енорийската църква на този град

ни казаха, че тук била главата на св. Анастасий, който направил първия псалм, и е там,

но ние изобщо не я видяхме, а видяхме тялото на един пилигрим, който дошъл от

Йeрусалим. Това тяло правело много чудеса. Улиците на този град са по-големи от

улиците на градовете, които видях след заминаването ми от Венеция. Откъм сушата

те [жителите] добре са го укрепили. Има ровове–канали и на някои места – двойни

ровове с формата на ведро, много дълбоки. От тази страна има предградие, в което

живеят много евреи. От тази страна има и голямо предградие, което също се затваря

[т.е. е оградено]. И в това предградие поклонниците могат да намерят по-добра храна

и по-добро пиене отколкото в града. И отвъд споменатото предградие, могат да се

видят голямо количество колиби, в които изглежда живеят бедни хора. Все пак по-

голяма част от мъжете са платени войници на кон в Модон; от тези колиби, както

и от други близки села се набирали 1000 войници на кон с плата. От тези коне аз видях

някои много хубави. По-голямата част от тези колиби се обитава от племето на

египтяните. От тези египтяни по-голямата част да налбанти [ковачи] и работят

този занаят като седят на земята, а техните духала са мехове от кози кожи31.

Твърде любопитни сведения дава белгийският поклонник за циганите, както

видяхме от цитираниа пасаж, освен ковачество, което е основният им поминък, от този

текст разбираме, че е имало и военизирани групи циганско население, включени във

венецианските отреди за защита на владенията Серенисимата от османските нападения.

30 Voyage de Georges Lengherand, Mayeur de Mons en Haynaut, a Venise, Rome, Jérusalem, Mont Sinaï et Kaire, 1485 – 1486. Avec Introduction, Note par le Marquis de Godefroy Ménilglaise, Mons, 1861. 31 Пак там, с. 98. Този текст е особено интересен, тъй като само в още едно описание на Модон се срещат споменати едновременно цигани и евреи – това на Арнолд фон Харф, виж текста на статията по-долу.

382


Ленгеран продължава живописния си разказ за обичаите на твърде разнородното

местно население: В тази земя са се настанили и някои турци, не зная как, било заради

данъка или заради друго, или пък защото са добре дошли, тъй като другите изоставят

земята. И когато споменатите египтяни си тръгват, за да дойдат в нашите земи или

другаде, те подпалват своите жилища и не могат да строят други къщи. Другите

повикани са албанци, които живеят тук от 30 години, което е времето на войната на

венецианците с турците. Те дошли на помощ на венецианците и се оттеглили да

живеят в Модон. Те са доблестни мъже и дръзки воини, както говорят в Модон.

Гребците на нашия кораб излагат стоките си за продан, както сториха и в Корфу.

Сряда, петия ден на споменатия месец юли, отидохме да чуем месата в Модон и

да обядваме. След това собственикът на кораба нареди да свирят тръба, така че

всички да се върнем на галерата. Опънахме платна около 2 часа подир пладне и след три

мили плаване се насочихме към Кандия. Когато изминахме около 18 мили, от лявата ни

страна, където до момента се виждаха скали и планини, видяхме град, наречен Корон,

по-голям и по-хубав от Модон, както ни казаха, в хубава плодородна страна,

подвластна на венецианците. От другата, дясната страна, се виждат само небеса и

води, но не изминахме 18 или 20 мили, за да гледаме само скали и планини. И този ден,

докато падне нощта, друго не видяхме32. Заключението, че другият ключов венециански

град в Пелопонес, Корон, е по-голям и по-хубав от Модон, не се среща в текстовете на

останалите поклонници. Само Пиетро Казола отбелязва, че разположението на Корон е

не по-малко хубаво, от това на Модон.

Твърде любопитно е описанието на Модон, дело на друг от германските

поклонници – Конрад Грюнемберг, който разказва за смяната на венецианския

управител, също споменава за общността на циганите, и разбира се – не пропуска да

отбележи и политическата действителност – османското присъствие в региона.

Днес, събота, първият ден на юли, ние пристигнахме пред Модон. Всички

поклонници слязоха и отидоха на брега. Това е укрепен главен град, разположен в Морея,

с 4 крепости и е подчинен на Венеция. Всъщност цялата земя на Морея принадлежи на

Великия Турчин. Това е великолепно красив остров, изцяло занимаващ се с произвоство

на виното Романиер33.

32 Voyage de Georges Lengherand, p. 99. Специални благодарности за българския превод на този текст изказвам на колегата доц. д-р Пенка Данова. 33 За видовете вино в Модон и околността – вж. бел. 12 по-горе.

383


Това вино е много силно, дори ако го смесите с равно количество вода, все още

трудно бихте му се насладили. Пребивавайки в Модон се настаних в германската

страноприемница и получавах яденето си в си в купа за грозде [шира]. Моят домакин

Йохан фон Хусен, рицар от Тевтонския орден ми каза, че събира гроздето седем пъти

годишно, и действително, когато късаше зряло грозде, имаше изобилие от незряло,

зелено и лозови пъпки навсякъде. В деня на Св. Богородица, пристигна галера от Венеция,

развявайки най-малко десет златни знамена и 7 тромпетисти непрекъснато свиреха,

няколко барабанисти биеха барабаните си, и те стреляха с аркебузи и оръдия, с леки и

тежки едновременно, и ние видяхме много мъже изцяло облечени в доспехи да стоят на

палубата. Техните шитове и шлемове блестяха и бяха облечени всички еднакво. Те

всички изтеглиха своите мечове, вдигнаха ги нависоко и извикаха: „Да живее Св.

Марко!“ И всички камбани на Модон биеха, и стреляха с мортири и колеврини. Тогава

се появи водач и дзентелумен [джентилуомо – итал. благородник], който щеше да поеме

функциите на управител и да управлява за няколко години от името на Венеция.

Заминаващият си управител, чийто срок на службата беше изтекъл, отиде да го

посрещне. Той го посрещна с големи почести и го съпроводи до крепостта.

В енорийската църква на Св. Йоан те следват латинския обичай за месата и за

пеенето, и в катедралата също, защото тя е седалище на архиепископ. Св. Леон почива

там, както и черепът на Св. Анастасия34. Мнозинството обаче следва вярата на св.

Павел.

Около 300 колиби от тръстика и глина са разположени до града Модон. Те са

населени с цигани, които тук са наричани също неверници35.

Пред Модон, далече навътре в морето много голям турски кораб стоеше на

котва.

Той имаше на борда си 800 мориски [маври], които те [турците] бяха купили в

Тунис и Гранада. Много турци дойдоха в града, великолепно облечени, и те имаха

причудливи златни монети и други пари, не кръгли като обикновените наши пари, а

34 Тук Грюнемберг греши, другите западни пътешественици от XIV – XV в. говорят за св. Атанасий Александрийски, но вероятно имат предвид епископа на Модон от IX в, Атанасий. Вж. бел. 16 по-горе, а за св. Лъв – бел. 15. 35 Konrad Grünemberg. The story of sir Konrad Grünemberg’s Pilgrimage to the Holy Land in 1486. Translated and annotated by Kristiaan Aercke from the Dutch translation by A. C. J. De Vrankrijker based on the rare German edition by Walter Fräzel. Centro Interuniversitario di Ricerche sul “Viaggio in Italia”, Moncalieri, 2005, p. 63; Ritter Grünembergs Pilgerfahrt ins Heilige Land 1486. Herausgegeben und übersetzt von Johan Goldfriedrich und Walter Fränzel, Leipzig, 1912, S. 46. Konrad Grünembergs Pilgerreise ins Heilige Land, 1486. Untersuchung, Edition und Kommentar. Diss. Andrea Dеnke, 2011, Böhlau, 528 Seiten. S. 341.

384


квадратни. Те купиха голямо количество волове, овце и други хранителни продукти, и

така всичко стана по-скъпо в Модон36.

Друг германец, който дава сведения за Модон и неговото население е Дитрих фон

Шахтен, който пътува през 1491 г. за Св. Земя. Преди да стигнат Модон, минават през

Корфу, Корсун според Дитрих фон Шахтен, като отбелязва, че е остров, който

принадлежи на Венецианците, силен град, освен два хубави замъка, над града на една

планина, има също много евреи, които са на сигурно в града... Корфу е епископство и е

отдалечено от Рагуза на 300 мили37.

На 3тия ден на месеца пристигнахме в един град, който се нарича Модан

[Модон] и сега е на венецианците, и страната се нарича Морея. Сега Модон е един стар

град, не е хубав, но е силен откъм сушата. Точно пред портите е ... земята на турците,

затова и градът е напълно укрепен с кули и между тях зад рововете има също много

добри оръдия и които са твърде много. Така при Модон, пред града на планината отвъд

градските укрепления има много малки ниски нещастни колиби, в които живеят

цигани, както хората ги наричат в германските земи, съвсем беден народ, и обикновено

всички са ковачи, седят долу на земята, заради работата си, и имат яма/трап в земята,

за да държат там огъня, и ако мъжът или жената има чифт мехове в ръка, изглеждат

напълно доволни; с меховете духват въздух [да поддържат огъня]. Толкова нещастно и

бедно нещо, не е възможно да бъде описано; правят достатъчно много гвоздеи и то

много добре работят38.

Анонимният германски благородник, пътувал през 1494 г. на галерата Контарина

към Св. Земя пише за Модон следното: В 3 часа следобед стигнахме Модон. Аз с моята

компания слязохме в Модон, за да се настинм при германските господа, защото те

имат една хубава къща. На следващия ден останахме в Модон и отидохме този ден на

градските стени, които обикалят около града, който е един могъщ град. Но много

цигани живеят там и в предградието те имат малки къщички и в голямата си част са

жалки хижи. И в града има голямо пристанище и голям брой евреи, които са търговци

и упражняват там занаят. Но този град сам по себе си е гръцки39.

36 Konrad Grünemberg. The story of sir Konrad Grünemberg’s Pilgrimage, p. 64; Ritter Grünembergs Pilgerfahrt ins Heilige Land 1486., S. 47. 37 Röhricht, R., Meisner, H. Deutsche Pilgerreisen nach dem Heiligen Lande, Berlin, 1880, Dietrich von Schachten, S. 162 – 245, S.179. 38 Пак там, с.180; Soulis, G. Цит съч., с. 155. 39 Die Reise eines niederadeligen Anonymos ins Heilige Land im Jahre 1494. Hrsg. Gerhard Fouquet, Peter Lang, Frankfurt am Main, 2007, 160. За евреите в Модон вж. бел. 49 по-долу.

385


Тази земя Морея, в която лежи този град, е плодородна земя и тук се събират

от целия свят. И нищо друго не се ражда освен бергамоти [диви портокали] и вирее

много добро вино и зърно... В Модон един човек ни показа св. Гроб на Св. Йоан в

енорийската църква. Тук също в един саркофаг лежи Св. Лъв истинският, и главата на

Св. Фасти40, едни свети епископи.

Както отбелязахме, по-голяма част от поклонниците, описващи Модон са

германци, но едно от изключенията е миланският духовник Пиетро Казола, който оставя

подробно описание на крепостните стени и отбранителните съоръжения, на етническата

общност на евреи, (подобно на анонимния германски автор, с когото очевидно са

пътували заедно през 1494 г., не споменава за циганите); на виното и селскостопанската

продукция от региона, на производството на коприна, както и на светите мощи, с които

е богат Модон.

Сряда, 25 юни, стигнахме Модон...въпреки че наистина няма възможност да се

открие тук голям комфорт при настаняването за поклонниците, аз последвах отеца

във францисканския манастир, надявайки се на по-добри условия. Но имаше твърде

малко – успяхме да намерим едва няколко яйца.... 41.

Четвъртък, 26 юни, останахме в Модон, ... и понеже аз никога не оставах да спя

на сушата и винаги се връщах на галерата, придружих капитана до някаква малка

църква извън града, която била реставрирана с даренията на моряците...След вечеря,

виждайки, че той няма намерение да отплава този ден, аз отидох с някои

придружители да разгледам гореказания град Модон малко по-добре. Казаният град е

в равнина. Морето мие стените му и има пристанище, което е в състояние да приеме

твърде големи кораби. Има силни стени и свалящи се мостове на всяка порта, които са

4 по моя сметка. Те са добре изградени с кули и на кулите и на стените има големи

оръдия във всякакъв размер. В посока към вътрешността е много силен и е бил

продължително укрепяван. Синьорията е добавила тук голям ров и двойна линия дебели

стени и ...добре разположени, когато са били завършени.

Има голямо предградие, също укрепено със стени. На мен ми изглежда, че голяма

част от коприненото производство е съсредоточено в това предградие. Наистина

много евреи, и мъже и жени, живеят тук, и работят с коприната42. Те са много

40 За св. Лъв вж. бел. 15 по-горе, Св. Фасти вероятно е Св. Фаустинус от Бреша, епископ на Бреша от 360 г., ум. 381 г. 41 Pietro Casola. Viaggio a Gerusaleme a Pietro Casola. A cura di Anna Paoletti. Alessandria, 2001, р. 142. 42 Пак там., с. 143.

386


мръсни хора във всякакво отношение и миришат много лошо. Тяхното общество не ми

беше приятно, аз говоря за това, което беше извън града.43 Обръщайки се, влязох в

града, където не видях къщи или дворци, заслужаващи описание; за неговата големина,

има много къщи и са близо една до друга. Мисля, че има малко жители; на най-хубавата

и широка улица тук къщите изглеждаха затворени в голямата си част, и когато бях на

пазара, не видях много хора. Тези, които видях, освен че бяха гърци, - на тях също

принадлежи Морея, - бяха слаби и грозни да ги гледаш. Голяма част от техните къщи,

независимо големи или малки, поне от средата нагоре и фасадата откъм улицата са

построени от дървени греди. Накратко, не видях нищо друго красиво тук.

Катедралата, която е епископска църква, може да бъде присъединена към

другите жалки църкви, бидейки лошо поддържани във всяко едно отношение. Аз в

действителност не видях епископ, но казват, че бил в града. Неговия дворец, ако е

такъв, е разположен пред църквата и входа на този дворец са ред стъпала от твърд

камък на пиацата. Някои от поклонниците поискаха да видят реликвите, тези на

въпросната църква...Най-накрая реликвите ни бяха показани на много лоша светлина.

Беше ни показана главата на св. Атанасий, епископ на Александрия (имам предвид

Велики), ..., и тялото на св. Лъв44. Аз поисках да знам, кой е той и ми беше казано, че бил

поклонник, който идвал от Божи гроб и умрял на галерата и бил погребан на мрега на

морето45. След време той се явил на епископа, който наредил да бъде преместен в

църквата, където той направил много чудеса. Това е всичко, което разбрах за него. Да

кажа истината, въпросното тяло се пазеше в дървен ковчег, който беше в много лошо

ъсстояние. Аз няма да споменавам другите църкви, защото не видях нищо, достойно за

отбелязване. Както казах преди, придружих блажения отец брат Франческо до

францисканския манастир, който следва правилото на св. Франциск. Той е беден и дори

повече от беден, защото потърсих дърво за огън за да направя вечеря, не беше

възможно да открия никакво и направих огън с каквите материали намерих.

Въпросният конвент нямаше клостер, нито трапезария, а дормиторият се състоеше

от 4 стаи, направени от дъски, накратко, братството беше наистина бедно.

Споменатият град имаше изобилие от вино и също от зърно, и виното го правеха

силно чрез добавянето на смола [рицина] по време на ферментацията, което оставя

43 Според мен в този текст има контаминация между евреи и цигани, тъй като в края на откъса Пиетро Казола говори за общество, термин, с който традиционно се определя общността на циганите. 44 Става отново въпрос най-вероятно за модонския епископ от IX в. Атанасий. Вж. бел. 16 по-горе. За св. Лъв вж. бел. 15. 45 Pietro Casola. Viaggio a Gerusaleme a Pietro Casola., р. 144.

387


много странен аромат. Те казват, че виното не може да се запази по друг начин. Този

аромат на мене не ми допада. Виното е винаги скъпо, поради многото кораби, които

идват тук, за да се снабдяват с хляб и вино. Не видях много хубави плодове – няколко

смокини, но малко. Хората се гордееха много с някакви сливи, които в къщи при нас са

давани на прасетата, и аз разсмях капитана, като му разказах това. Има много дълги

зелени краставици. Има добър пазар на месо, особено телешко, говеждо и овнешко.

Месото е добро, а също така и пилета, но те са скъпи. Има скъпотия на риба, въпреки

че хората са в средата на морето. Този град се управлява от един капитан и един

кастелан, изпратени от Синьорията и те се сменят на всеки две години. Тук могат

също да се открият хубаво вино малвазия, мосхато [т.е.мускат] и румение46. От

цитирания текст на Пиетро Казола може да се направи заключението, че наистина Модон

е богат град, в които се събира голяма част от селскостопанската продукция на региона

– освен зърното и гроздето – хлябът и виното, безценни за ежедневната трапеза на

средновековния човек, очевидно се отглежда и много добитък – крави, телета, говеда,

овце, също и птици, най-вероятно кокошки. Наблюдателното око на миланския духовник

не без основание е отчело и скъпата риба, която се предлага на пазара, въпреки че Модон

е заобиколен от три страни от море. Любопитен е разказът за плодовете – смокини и

сливи, за последните също споменава и Петер Шпарнау, докато за наличието на

бергамоти пише в текста си неизвестният по име германски дребен благородник.

За щастие има и други подобни живописни описания – на защитните съоръжения

на Модон, артилерията му, светите мощи, а също и на двете различни социални и

етнически групи местно балканско население, както и на техния поминък. Автор на

такова описание е германският рицар Арнолд фон Харф.

Този град Модон е много силен. Този град е подчинен на венецианците, и земята,

която му принадлежи се казва Морея, и се намира близо до Турция. Тук говорят гръцки

език и пазят вярата на св. Павел. Но венецианците са основали тук Римско

епископство, където службата е по нашия обичай. Те са построили тук също и

катедрала, на името св. Леон, където е положен. Тук също е и главата на св.

Анастасий47.

46 Pietro Casola. Viaggio a Gerusaleme a Pietro Casola, р. 145. За виното вж. бел. 12 по-горе. 47 Arnold von Harf. Die Pilgerfahrt des Ritters Arnold von Harf, p. 67; The Pilgrimage of Arnold von Harff, p. 80. Както вече споменахме, вероятно става въпрос за св. Атанасий, епископа на Модон от 9 в., вж. бел. 16 по-горе.

388


Така аз открих тук германец майстор-артилерист, наричан Петер Бомбардере,

който ми предостави добра компания и приятелство. Той ми показа силата на града и

артилерията и е истина, че това е малък град, но мощен. От страната откъм сушата

има три предградия с три стени и три рова издълбани в природна скала, в която те

ежедневно са строени. Също така той ме заведе около най-вътрешната стена, която

е много дебела и е построена от груб камък: в допълнение има крепостен вал около

стената, върху който стоят много добри оръдия, големи кралски оръдия48 и катапулти.

Така ние отидохме по-нататък отвъд портата в първото предградие, в което има

много дълга улица населена само с евреи, чиито жени произвеждат красиви изделия от

коприна, правейки колани, качулки [гугли], воали и покривала за лице, някои от които аз

купих49. Ние продължихме през предградието, което е населено от много бедни черни

голи хора, които живеят в малки къщички с покрив от тръстика [камъш], някъде към

триста семейства. Те са наречени цигани. Ние ги наричаме диви езичници от Египет,

които пътуват из нашите страни50. Тези хора се занимават с всички видове занаяти,

като обущари, кърпачи на обувки и ковачи. Странно е да видиш наковалня на земята,

на която мъжът седи както шивач в нашата страна. До него, също на земята, седи

неговата жена, предейки, така че огънят е помежду им. Между тях има два малки

кожени меха, като гайда, които са наполовина изгорели в основата от огъня. Докато

жената преде, тя вдига единия мех от земята от време на време и го натиска отново

надолу. Това духва вятър от земята към огъня, така че ковачът може да работи. Тези

хора идват от страната наречена Гиппе, която лежи на около четиридесет мили от

Модон51.

Турският император ги взел преди шестдесет години, но много господари и

графове не служат на Турския император и са избягали в нашата страна, в Рим, при

нашия свят отец Папата, търсейки удобство и подкрепа от него. По тяхно искане той

изпратил препоръчителни писма в Империята да им предоставят сигурност,

управление и подкрепа, въпреки че те са отхвърлени от християнската вяра. Той

48 Тежки оръдия, (kurtauwen – немски, carthouns – англ.) стрелящи с 48 паундови гюлета. 49 За наличие на еврейска общност в Модон вж: Bowman, St. The Jews of Byzantium, 1204 – 1453. Alabama, 1985, p. 85, p. 87. Doc. N 130 – се говори за евреи в Модон. Любопитното е, че от разглежданите в настоящата работа поклонници, само Арнолд фон Харф и Жорж Ленгеран споменават едновременно за цигани и евреи, само за евреи говорят анонимният германски благородник и Пиетро Казола, а по-голямата част от останалите поклонници се спират на общността от цигани. 50 Arnold von Harf. Die Pilgerfahrt des Ritters Arnold von Harf, p. 67; The Pilgrimage of Arnold von Harff, p. 81. Soulis, G. Цит съч., с. 154. Сулис допуска грешка, тъй като твърди, че Арнолд фон Харф говори за 100 къщи на цигани, докато в текста на фон Харф много ясно е казано 300. 51 Arnold von Harf. Die Pilgerfahrt des Ritters Arnold von Harf, p. 67; The Pilgrimage of Arnold von Harff, p. 81.

389


изпратил тези писма до всички владетели, но никой не им оказал помощ. Те умират в

мизерия, предавайки писмата на своите слуги и деца, които и до днес се скитат по

страната наричайки се малки египтяни. Но това не е истина, тъй като техните

родители са родени в земята Джипе, наречена (Сугиниен) Тцигания, което място не е

и наполовина от пътя от тук, колкото от Кьолн до Египет. По която причина те са

станали скитници и разузнават [шпионират] земите.

Така този майстор на оръжие има много красива градина, обградена със стени,

в които има всякакви видове редки плодове, в която той ни оказа голяма чест с всякакъв

вид наслади. В тази провинция не вирее друго вино, освен Ромение, което е много силно

и добро52.

В заключение ще посочим и няколко текста с един век по-ранни, от края на ХІV

в., в които също се споменава за Модон, укрепленията му, за мощите на св. Лъв, за виното

и за обособеното общество на цигани там. Става въпрос за текстовете на Лионардо

Фрескобалди и Симоне Сиголи, които пътуват през Балканите на път за Св. Земя през

1384 г. и за текста на Петер Шпарнау53, който на 31 юли 1385 г. заедно с Улрих фон

Тенщедт54, придружени от слугата Клаус Фрибате, тръгват от Плауе при Арнщадт в

Германия на поклонение в Йерусалим. Пътят им на връщане преминава през

Константинопол, Пловдив, Търново, през Влахия и Трансилвания, през Виена и Прага,

откъдето се връщат в родината си55.

Фрескобалди подобно на други поклонници отбелязва здравите укрепления на

Модон и богатството на всякакви продукти, като също не пропуска да спомене за

прочутото вино, както и за мощите на св. Лъв, които се съхраняват там. Той пише

следното: На 19тия ден на казания месец пристигнахме в Модон. Това е чудесна крепост

със здрави стени и тя е в Романия, и тук се събира всичко, което е най-доброто в

Романия и се разнася по целия свят. И ние пристигнахме по време на гроздобера, поради

което не намерихме никакво старо вино, а когато те правят младото си вино,

намазват бъчвата отвътре с дървесна смола, като мазилка, защото иначе заради

гъстотата на виното всичко червясва. Така че вече не зная, кое е по-лошо – едното на

око, другото – на вкус...

52 Arnold von Harf. Die Pilgerfahrt des Ritters Arnold von Harf, p. 68; The Pilgrimage of Arnold von Harff, p. 82. За виното вж. по-горе бел № 12. 53 Röhricht, R. Die Jerusalemfahrt des Peter Sparnau und Ulrich von Tennstaedt (1385). – In: Zeitschrift der Gesellschaft für Erdkunde zu Berlin, XXVI, 1891, S. 479 – 491. Кузев, Ал. Пътеписни бележки за българските земи от 1385 г. – Археология, кн. 4, 1970, 68 – 69. 54 Deutsche Reiseberichte, № 11, 55 – 56. 55 Röhricht, R., Meisner, H. Deutsche Pilgerreisen nach dem Heiligen Lande, Berlin, 1880, S. 468-469.

390


...там умря нашия свещеник от Казентино... когото погребахме в споменатата

крепост в църквата на братята [от ордена] на Св. Доминик, която се намира там.

... Срещу модонското пристанище се намира голямо възвишение, което наричат

планината Мъдрост [остров Сапиенца]. На планината Сапиенца много отшелници се

покайват за своите грехове56. Почти по средата на склона на планината се намира

църква, в която е тялото на Св. Лъв, и на това място има много лоцмани, тоест

познаващи къде морските скали са под водата. Споменатат крепост, която много

невежи наричат град, лежи на 1000 мили от Венеция и я владеят венецианците....На

казания месец септември на 20тия ден, вечерта, след като се запасихме с месо, оцет,

сирене, и чесън, напуснахме Модон и плавахме покрай брега до Корон, който също

принадлежи в Романия на Венеция и тук взехме някакви стоки от венецианските

търговци... 57.

Симоне Сиголи, който пътува заедно с Фрескобалди през 1384 г. в своя разказ

отбелязва също за мощите на св. Лъв ....и стигнахме до крепост на венецианците, която

се нарича Модон, която е хубава и силна и е надвиснала над морето. Всички кораби

минават по това море и се представят на тази крепост… Отгоре над крепостта

Модон има планина, като че ли на средата има църква, в която са мощите на св. Лъв.

Стояхме в Модон един ден и половина и погребахме тук нашия спътник господин

Бартоломео в църквата на св. Доминик58.

В текста си, германският поклонник Петер Шпарнау споменава специално за

съществуването на циганска общност в Модон, нещо което се потвърждава, както вече

отбелязахме, в по-късните описания от края на ХV в.

После стигнахме до една планина, и до един град, който се нарича Мадона

[Модон] и е на венецианците, където останахме 10? дни. В тази страна растат много

сливи59 и в града има едно голямо общество [цигани], и [градът] има много земя и хора,

които живеят тук, този град е отдалечен на 1000 мили от Венеция. После отидохме

на 12 мили до един друг град, който се нарича Корана (Корон) и също е на венецианците

и лежи от лявата ни страна на 12 мили. И после стигнахме ние след 200 мили до една

56 Според изследователите, тези каещи се хора в текста на Фрескобалди са всъщност циганите. 57 L. Frescobaldi, S. Sigoli. Viaggi in Terrasanta. A cura di Cesare Angelini. Firenze, 1944. – руски превод - Восток-Запад. 1982, 21 с. 58 Bedini, Al. Testimone a Gerusaleme. Il pelerinaggio di un fiorentino del Tecento. Roma, 1999, p. 70; L. Frescobaldi, S. Sigoli. Viaggi in Terrasanta. A cura di Cesare Angelini. Firenze, 1944. Руски превод - Восток-Запад. 1982, 47 с. 59 За наличието на сливи в Модон говори също и Пиетро Казола през 1494 г. Вж. по-горе.

391


планина и земя Кандида [Кандия – Крит], където произвеждат много малмси60. И ни

лежи от лявата страна.61

Това са само някои от твърде любопитните сведения на западни поклонници за

Балканите, които илюстрират многообразието при възприемането на балканската среда

през XIV – XV век. Поклонниците, преминаващи по западното балканско крайбрежие и

през вътрешността на полуострова, описват устройството на градовете, улиците,

площадите, църквите; спират се подробно на светите мощи, с които е богат балканския

град; подробно разказват за местното население, отбелязват наличието на различни

социални и етнически групи сред него – както конкретния пример за цигани и евреи в

предградията на Модон, описват обичаите, ритуалите, храната, облеклото, поминъка,

ежедневието на хората от полуострова и създават една жива и подробна картина на

Балканите с тяхната специфична историко-културна, религиозна и политическа

действителност от XIV – XV в.

Замъкът на Модон (Kal 'a-i Metoni) 1550,

Kemal Paşa Zâde, Tevârîh-i Âl-i Osmân (Ms. Dresd. Eb.391)

60 Става въпрос за прословутото вино малвазия, за него вж по-горе, бел 12. 61 Röhricht, R. Die Jerusalemfahrt des Peter Sparnau, S. 486.

392


Модон, 1575 г. – Г. Браун, Ф. Хогенберг

Модон, 1615 г. - Henry de Beauvau

393


Модон, 1680 г. – Фредерик де Вит

Модон, 1686 г., Винченцо Коронели

394

Попова И. Модон (Метони) в края на XV в. през очите на...

Documents

Transcript of Попова И. Модон (Метони) в края на XV в. през очите на...