449

STUDIA ARCHAEOLOGICA UNIVERSITATIS SERDICENSISSupplementum V (2010)

Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Stephcae Angelova

Днешното с. Дичин е в централната южна част на Дунавската равнина, при долно-то течение на р. Росица, на двадесетина кило-метра северозападно от гр. Велико Търново и на десетина километра западно от античния Nicopolis ad Istrum. Обсъжданата крепост, която е известна на местното население като „Градището“, се намира върху изолирано пла-товидно възвишение в долината на р. Росица, на около 1 км западно от с. Дичин и на 0.5 км източно от останките на моста, чрез който главният (западният) водопровод за Nicopolis ad Istrum е прехвърлял реката (обр. 1). Възви-шението е в близост до десния речен бряг и се издига на десетина метра над околната залив-на тераса. Конфигурацията му е с неправил-на, близка до трапец форма. Горната му по-върхност, където е крепостта, е с максимални размери 170 (изток – запад) × 90 м и площ от около 11 дка (обр. 2).

В научната литература Градището при с. Дичин за пръв път е споменато в началото на миналия век, като се отбелязва, че цялата му площ е „осеяна с развалини от построй-ки“ (Шкорпил 1905: 475, табл. СVI/2). Някол-ко десетилетия по-късно се съобщава, че още „личат основите на околните зидове, както и многобройни малки и едно до друго зда-ния“ (Цончев 1934: 139, обр. 71). Градището бе избрано за основен обект на българо-бри-танския изследователски проект „Градът и селото в Римската и Късната Римска импе-

рия – Nicopolis ad Istrum и селото в неговата територия“, осъществен в периода 1996–2006 г.1 Разкопките тук продължиха до 2003 г., вкл. Изследваните сектори заемат не повече от 15% от площта на крепостта (обр. 2).

Възвишението на Градището е обита-вано спорадично през праисторията и желяз-ната епоха. Досега не са установени останки от постройки и културен пласт от първите векове сл.Хр. Откритите единични находки, включително монети, от втората половина на II–IV в. са указание за епизодични посещения на възвишението по това време.

Извършените проучвания показаха, че Градището е представлявало укрепено се-лище. То е издигнато в границите на първата половина на V в., най-вероятно в началото на управлението на Теодосий ІІ (408–450). В раз-витието му има два основни периода, които се отнасят съответно към V и VІ в. За първия пе-риод могат да се разграничат две фази2.

1 Първият главен ръководител на проекта бе ст.н.с. д-р Л. Слокоска от НАИМ-БАН. През 2001 г. я наследих на този пост. От българските археолози пряко ангажи-ран с изследването на Градището бях аз. В разкопките тук взеха участие много докторанти и студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. Св. Кирил и Мето-дий“ и НБУ–София. Ръководител на британския екип в проекта, вкл. в изследването на Градището, бе проф. А. Поултър от университета в гр. Нотингам. Самият проект се реализира в рамките на спогодба за научно сътрудничество между БАН и Британската академия.

2 На стратиграфията, периодизацията и общата ха-

СЕВЕРОЗАПАДНИЯТ СЕКТОР НА ГРАДИЩЕТО КРАЙ С. ДИЧИН, ОБЛАСТ ВЕЛИКО ТЪРНОВО

ВЕНЦИСЛАВ ДИНЧЕВ

450

Цел на настоящата статия е характерис-тиката на северозападния сектор на защитена-та площ на Градището, изследван непосред-ствено от мен, респективно – от българския екип. Резултати в тази насока от началните го-дини на проекта вече са обнародвани в пред-варителна публикация (Динчев 1999: 102–107, 113–114). Кратки данни за резултатите от пос-ледните години на проекта са представени в резюметата от ежегодните отчети в НАИМ-БАН (Слокоска и др. 2001: 86–87; Динчев, По-ултър 2002: 94; Динчев 2003: 91).

В северозападния сектор и по-точно в границите на направените досега археоло-гически изкопи в този сектор на защитената площ (обр. 2) са установени общо десет пос-тройки. Четири от тях се отнасят към първия основен период (V в.) (обр. 3 и 9), а останалите шест – към втория основен период (VІ в.) (обр. 14) на укрепеното селище. Останките на ня-кои постройки са разкрити изцяло, а на дру-ги – частично. Останките са претърпели щети при различни по-късни интервенции, вкл. при интензивното им използване като кариера за строителен материал от местното население в края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ в. Повечето личащи върху днешната повърхност на Градището нарушения (обр. 2) са резултат именно от демонтажа на останките в търсене-то на строителен материал3. Особено потър-певши са постройките от VІ в., чиито останки са по-близо до днешната повърхност на терена и са по-слаби като градеж (обр. 14). Условните означения на постройките в следващото из-

рактеристика на Градището ще се спра обстойно в ос-новната публикация за разкопките, която подготвям в момента.

3 Скицата на демонтажните изкопи върху топограф-ския план на възвишението (обр. 2) е дело на А. Поултър. За резервите относно предоверяването на тази скица при анализа на отделните постройки и при общата характе-ристика на периодите и фазите в развитието на Гради-щето вж.: Динчев 1999: 98, 107–108, бел. №№5–8.

ложение – например „сграда FІІ“ или „сграда FІХ“, отразяват работното название на секто-ра („сектор F“) и реда на установяването им.

При основаването на укрепеното се-лище изграждането на крепостта предхожда застрояването на площта му. Едва след изди-гането на фортификационните съоръжения защитената вече площ е подготвена за застро-яване. Тази потготовка включва частично те-расиране и нивелиране на терените покрай куртините чрез насипване на хумусна пръст от централната част на възвишението или на стерилна глина от близката околност. Плани-рането на северозападната част на защитената площ и произтичащите от това особености в ориентацията и вида на намиращите се тук сгради се дължат на стремежа да се усвои мак-симално ограниченото пространство, като съ-щевременно не се затруднява функционира-нето на съоръженията в северозападния ъгъл на крепостта – портата в западния край на се-верната куртина, северозападната ъглова кула и едно масивно стълбище в северния край на западната куртина (обр. 3)4. Ъгълът между се-верната и западната куртина е около 125 гра-дуса. Повечето от установените сгради в севе-розападния сектор са опрени до крепостното стълбище или до северната куртина (обр. 3), т.е. тук няма свободно проходно пространство (т.нар. intervalum или още via sagularis) покрай фортификационните съоръжения. С определе-но значение за планирането на първите сгради тук е и трасето на главната улица, която за-почва от портата. То не е перпендикулярно на северната куртина и не съвпада с оста на пор-тата, което е обяснимо предвид местополо-жението на последната (обр. 3). Ширината на

4 Северозападният сектор е бил защитен и с външна крепостна стена (протейхизма), която не е представена на приложените тук общи планове (обр. 3, 9 и 14). Из-следваните фортификациони съоръжения на Градище-то, вкл. тези в северозападния му сектор, съм разгледал в друга публикация (Динчев, под печат).

451

452

главната улица е 2.50–2.60 м. Върху начално-то и ниво има запазени отделни каменни пло-чи, но изглежда, че е била предимно с трамбо-ван чакъл, без непрекъсната настилка. Няма данни за специфично улично оформление, т.е. уличното трасе е очертано от стените на разположените край него сгради. В северния край на улицата, до и под запазения праг на портата, установихме зидан канал с вътреш-ни размери (в сечение) – 0.40 × 0.30 м. Този канал е служел само за оттичане на атмосфер-ните води в участъка на портата и няма про-дължение към вътрешността на Градището. Пред монолитния праг на портата трасето на канала прави чупка и поема в северозападна посока, т.е. каналът се спускал косо по склона на възвишението (обр. 3).

От четирите установени тук сгради, от-насящи се към първия основен период, две – сграда FІІ и сграда FІІІ, са разкрити изцяло, докато от другите две – сграда FV и сграда FХ, са разкрити малки части. Цялостно разкрити-те сгради са със значителни размери. На запад те опират в споменатото крепостно стълбище, като FІІ опира до по-ниската северна част на стълбището и поради това е имала собствена западна стена, а FІІІ, която е до по-високата южна част на стълбището, не е имала собстве-на западна стена. На изток двете сгради дос-тигат до главната улица, като съответните им стени следват точно ориентацията на улицата. Между сградите има пасаж с трамбован ча-къл, широк около 1.40 м. Подобен пасаж има и покрай южната стена на FІІІ (обр. 3).

Сграда FІІ е с план на неправилен чети-риъгълник, без прави ъгли и успоредни срани. Нейната северна стена обаче е успоредна на северната крепостна куртина и отстои от нея на около 4.20 м (обр. 3). Очевидно стремежът за това ситуиране на FІІ спрямо северната кур-тина е бил един от водещите фактори при пла-нирането на сградата. Пространство между FІІ и северната куртина остана в по-голямата

си част неизследвано, но изглежда, че в начал-ната фаза на Градището то е било свободно. Ъгълът, който южната стена на FІІ сключва с крепостното стълбище, е по-малък от анало-гичния ъгъл при северната и стена, който пък съвпада с ъгъла между северната и западната крепостна куртина (обр. 3 и 4). По този начин с южната си стена FІІ коригира строителна-та линия за FІІІ и останалите сгради покрай западната куртина в южна посока. Приблизи-телните вътрешни размери на сградата FІІ са: 4.70 (запад) × 10.25 (север) × 7.55 (изток) × 14.70 (юг) кв. м5. Вътрешната и площ е около 88,5 м2. Сградата има два приземни входа в северната си стена6. Ширината на входовете е по около 1.50 м (обр. 4). Сградата е имала горен етаж. Неоспорим аргумент за това е масивното външно стълбище покрай южния участък на източната и стена, върху трасето на главната улица. От суперструкцията на стената днес не е останало нищо, но от стълбището са запазе-ни долните стъпала. Подходът към и по него е от юг на север (обр. 4 и 7), т.е. съответният вход за горния етаж е бил приблизително по средата на източната стена на сградата.

Сградата FІІІ има план на почти пра-вилен, силно издължен трапец. Дългите и стени – северната и южната, са успоредни, а сградата като цяло е успоредна на южната сте-на на FІІ. Приблизителните вътрешни разме-ри на FІІІ са: 3.70 (запад) × 18.80 (север) × 3.85 (изток) × 21.80 (юг) м7. Вътрешната и ширина –

5 Прогнозните данни за дължините на северната и източната стена на FII в предварителната публикация – „10.80 м и 7.80 м“ (Динчев 1999: 102), се базираха на презумпцията, че североизточният ъгъл на сградата е прав – презумпция, която по-късните проучвания ко-ригираха.

6 Приземен вход не е изключен и в централния или в източния участък на южната стена на FІІ, където запа-зените останки от стената са само в субструкция (обр. 3 и 4).

7 Предварителното съобщение за дължината на FІІІ –

453

454

перпендикулярът между северната и южната стена, е към 3.40 м. Вътрешната площ на FІІІ е около 70 кв. м (обр. 3). Наличието на горен етаж в началната фаза на сградата не е без-спорно, но е допустимо, предвид нейната мал-ка ширина, стабилния и градеж и някои други особености, на който ще се спра след малко. Първоначално сградата (приземният етаж на сградата при варианта с горен етаж) е била ед-нопространствена или поне пространството и не е било разчленено от солидна вътрешна преграда. В по-добре съхранените останки в западната и част регистрирахме два входа – по един в северната и в южната стена. Още един вход е допустим в източния участък на север-ната стена (обр. 3). Възможно е FІІІ да е имала и други входове.

Сградите FV и FХ фланкират от изток главната улица, като FV е срещу FІІ, а FХ е непосредствено до северната крепостна кур-тина, източно от портата. При FХ са разкрити останките от северозападния и ъгъл, а при FV е проследен само ограничен участък от запад-ната и стена (обр. 3). Поради местоположение-то си сградата FХ не е имала собствена север-на стена, а северният край на западната и стена опира в един пиластър на крепостната курти-на. Поради съобразяването пък на западната стена на FХ с ориентацията на главната улица, северозападният ъгъл на сградата не е прав, а е около 80 градуса. Западната стена на FV е в трасето на западната стена на FХ8.

Градежът на постройките от началната фаза на Градището е добър пример за соли-ден каменно-кирпичен градеж9. Основите и

„20.50 м“ (Динчев, Поултър 2002: 94) е за осреднената дължина на сградата.

8 Не е невъзможно разкритите останки, които озна-чавам с „FV“ и „FХ“ (обр. 3), да се окажат части на една и съща сграда със значителни размери. При актуалното състояние на теренните проучвания обаче по-вероятно ми се струва те да са от различни сгради.

9 Градежът с камъни, споени с глина, и кирпичи е

долните части от суперструкциите на стените са с камъни, споени с глина. По вид камъни-те са предимно местен пясъчник. Тези, които оформят лицата, са по-едри и често полуобра-ботени (обр. 4, 5 а, 6, 8 и 13 а). Използвани са и сполии, вкл. детайли от близкия, споменат по-горе водопроводен мост (обр. 5b). В дълбочина основите достигат и дори надхвърлят 1.00 м. Дебелината на стените е около 0.70 м. Изслед-ваните стени на FІІ, FV и FХ са без банкети. При стените на FІІІ установихме банкети от-към вътрешните им лица, широки по 0.10–0.15 м (обр. 11 и 13 а)10. Сред възможните причи-ни за усилването на основите на FІІІ, наред с евентуалното наличие на горен етаж, би след-вало да е и значителната денивелация на тере-на, която предпоставя по-голямо статично на-прежение за по-ниско разположената западна част на тази твърде дълга сграда (обр. 3).

На места върху камъните в долните час-ти на суперструкциите на стените на сградите е запазена лицева замазка от глина, примесена със слама (обр. 6 и 13 а). Във височина стените са били с кирпичена надстройка. Именно кир-пичите – разложени или изпечени при уни-щожителния пожар, са основната съставка на пласта от началната фаза. С оглед размерите на кирпичените тухли, по-точен мога да бъда само за дебелината им. Тя варира от 0.06 до 0.10 м.

Особен случай е западната стена на сгра-да FІІ. Запазеното от северния и край показва, че тя е била издигната изцяло върху стъпалата на споменатото крепостно стълбище (обр. 3 и 4). За да не се затрудни използването на по-следното, дебелината на стената е сведена до

сред най-разпространените на Балканите през къс-норимската (край на ІІІ–ІV в.) и ранновизантийската (V–VІ в.) епоха. За приложението му например в мест-ното жилищно строителство през V–VІ в. виж Динчев 2006: 25–30, посочените там обекти и литература.

10 С банкети са и някои сгради, изследвани в други сектори на Градището.

455

456

0.30 м. С тази дебелина западната стена не-съмнено е рисков компонент в конструкция-та на FІІ. Все пак изглежда, че рискът е бил добре пресметнат, тъй като това е най-късата стена на сградата и е с най-солидна основа – каменните стъпала на граденото с хоросан стълбище. С това нестандартно решение е спестено изграждането на западна стена, по-добна на съседните, и е увеличена площта на FІІ (обр. 4). Струва си също да се отбележи, че нестандартната западна стена е давала въз-можност за по-лесен директен излаз от горния етаж на сградата към горните стъпала на кре-постното стълбище.

Подовете на сгради FІІ и FХ са с трам-бована глина, без настилки. При FІІ разчис-тихме отделни каменни плочи и квадратни тухли, лежащи на различни места върху пода (обр. 4). Те обаче са използвани като поставки, бази или просто са паднали тук при разруша-ването на сградата и не са част от настилка. В приземния под на FІІ няма останки и следи от огнище или друго отоплително съоръжение. Върху пода на изследвания северозападен ъгъл на FХ разчистихме останки от огнище, оградено с камъни (обр. 3).

Подът на сграда FІІІ е с хоросанова за-мазка, като в хода на експлоатацията на сгра-дата над замазката е натрупан и слой глина11. Върху хоросановия под в централната и в източната част на FІІІ разчистихме останки от сравнително малки огнища без оградни первази и други допълнителни съоръжения (обр. 3 и 13 b). Хоросановият под е отличи-

11 Останки от хоросаново бъркало, използвано за по-довата замазка на FІІІ, установихме върху трасето на главната улица, непосредствено на изток от сградата (обр. 3). За разлика от хоросановите бъркала за форти-фикационните съоръжения, които регистрирахме под подовите нива в западните части на FІІ и FІІІ, разсече-ни от стените на сградите, това до източната стена на FІІІ е било забъркано след като последната вече е била издигната.

телна особеност на FІІІ в сравнение не само с останалите сгради в северозападния сектор, но и с изследваните сгради в другите секто-ри на Градището. Засега не мога да го интер-претирам еднозначно. Не е изключено той да е междинен резултат от нереализиран докрай проектантски замисъл. Не изключвам също и възможността чрез хоросановата замазка да е търсена по-голяма устойчивост на подовото ниво, предвид наклона му от изток на запад и произтичащата от това опасност от оголва-не на основите в по-високата източна част на сградата. Що се отнася до споменатите огни-ща, техният вид и размери свидетелстват, че те не са използвани особено интензивно.

Подът на горния етаж на сградата FІІ е бил с дървени греди, обмазани с глина. В плас-та с деструкции от началната фаза на сградата открихме късове от дебела, вторично отухлена при пожара в края на фазата, глинена замазка с отпечатани дървени греди от конструкцията на горния под. В този пласт открихме също и части от масивен глинен перваз на значително по размери огнище, което е било върху горния под.

Платформата на масивното външно стълбище за горния етаж на FІІ е от камъни и глина. Запазените in situ три долни стъпа-ла на стълбището са оформени с големи, вто-рично използвани каменни блокове (обр. 4 и 7). Функционалната ширина на стъпалата е по около 0.30 м, а височината – по 0.20 м. Голям каменен блок от незапазено по-горно стъпало открихме в пълнежа на траншеята, чрез която неотдавна е била демонтирана източната стена на сградата (обр. 4 – конт. № 55072). Изглежда преизползван за стъпало в стълбището е бил и детайлът (част от корниз), който открихме в площта на сградата, непосредствено до цен-тралния участък на незапазената източна сте-на (обр. 4 – конт. № 55143).

Покривите на сградите са били със ста-билни дървени конструкции, покрити с кере-

457

458

миди. Пластовете от началната фаза както в очертанията на сградите, така и върху улич-ните трасета съдържат голямо количество фрагментирани керемиди от двата основни вида – tegulae и imbrices, и много горял дър-вен материал, вкл. цели късове от овъглени дървени греди (предимно дъб). Най-често от-криваните метални находки пък са железните пирони и скобите за скрепване на греди.

Интерес предизвиква въпросът за но-сещата конструкция на горния етаж и на покрива на FІІ. Значителните размери и не-правилният план на сградата правят малко вероятна възможността изграждането и във височина да е било без допълнителни подпо-ри. При разчистването на приземния под на FІІ установих ме дупки с различни диаметри и дълбочини, както и няколко големи камен-ни плочи и цели тухли, лежащи на различни места (обр. 3 и 4). Сред тях особено внимание заслужават една безспорна дупка от дървена греда с диаметър 0.25–0.30 м в западната част на сградата (обр. 4 – конт. № 55026) и една правоъгълна плоча с размери около 0.60 × 0.50 × 0.05 м (с един отчупен край), на границата между централната и източната част на сгра-дата (обр. 4 – конт. № 55146). И двете са по надлъжната ос на FІІ, с оптимална позиция като опорни точки за носеща конструкция. Плочата е in situ и няма друга смислена при-чина за нейното поставяне тук освен като база за дървена подпора. Няколко безспорни дупки от вертикално побити дървени греди устано-вихме и покрай вътрешното лице на западния участък на южната стена на FІІ (обр. 3 и 4). В случая мястото на съответните греди обаче е по-скоро аргумент за интерпретирането им като подпори на строително скеле, отколкото на горния етаж и покрива на сградата след за-вършване на нейното строителство.

Що се отнася до обемната реконструк-ция на сграда FІІІ, вече изтъкнах, че малката ширина и солидният и градеж, вкл. усилените

основи, позволяват допускане за горен етаж. Косвен аргумент за подобно допускане е и по-вероятната необитаемост на приземното и ниво предвид неговата денивелация (в източ-ния край то е с около 0.80 м по-високо откол-кото в западния край на FІІІ) и отсъствието върху него на по-солидни съоръжения (обр. 3). При актуалния етап на изследване на сгради-те FV и FХ обсъждането на реконструкцията и експлоатационната им характеристика би било преждевременно. Все пак може да се по-сочи, че видът на огнището в северозападния ъгъл на FХ (обр. 3) предполага, за разлика на-пример от по-малките огнища върху хороса-новия под на FІІІ, постоянна обитаемост на приземното пространство.

Местоположението, размерите и спе-цификата в устройство на цялостно разкри-тите сгради FІІ и FІІІ (наличието на повече входове, предполагаемият директен излаз от горния етаж на FІІ към по-горните стъпала на крепостното стълбище и т.н.) свидетелст-ват, че техните обитатели са били обвързани със защитата на важния северозападен ъгъл на крепостта на Градището (обр. 3). Предвид ситуирането на FІІ и северозападната ъглова кула, чийто приземен етаж е необитаем до края на 60-те години на V в., може например да се допусне, че обитателите на тази сграда са осигурявали постоянния караул за кулата. Сходен ангажимент би следвало да се допус-не и за обитателите на частично изследваната сграда FХ, която е в непосредствена близост до северната порта (обр. 3).

Причината, поради която не определям FІІ и FІІІ като казарми, не е в особеностите на техните планове, дължащи се на „напасва-нето“ им в северозападния сектор на обекта, а във вида и количеството на открития в тях инвентар. В това отношение FІІ и FІІІ не се отличават от повечето изследвани синхронни сгради на Градището. В пластовете и на двете са открити големи количества овъглени хра-

459

460

ни – основно семена от житни и бобови кул-тури (Popova 1999: 73–74; Popova 2002: 60–61, 65–67, fig. 7, 11, 12), които са били съхранява-ни на горните им етажи в нетрайна тара, ве-роятно в платнени чували12. В пластовете и върху приземните подови нива на двете сгра-ди е намерена много фрагментирана битова керамика, сред която преобладават кухнен-ските съдове (Кузманов, под печат). Открити са: части от стъклени съдове (Чолакова 2005: 729–731, 736, обр. 1, 2, 5–7); от метални, пре-димно медни, съдове; от железни оръдия на труда – например брадва (в FІІ), сърпове, но-жове; накити и части от накити – например тесни медни пръстени и стъклени мъниста; различни предмети от камък, от кост и рог, вкл. компоненти на тъкачен стан (в FІІІ)13, и от глина – например прешлени за вретена. Из-реденият инвентар доказва, че сградите FІІ и FІІІ не са казарми на военно подразделение, а жилища на семейства или родове, които са осигурявали рутинната охрана и, при необхо-димост, активната защита на северозападния ъгъл на крепостта14. При FІІ и FІІІ обитаеми всъщност са били горните етажи, докато при-земията им са служили основно за конюшни

12 Най-големите концентрации на овъглени семена не бяха непосредствено върху подовите нива, а сред горелите кирпичени деструкции от горните части на стените на сградите.

13 Компонентите от тъкачен стан са разпознати от н.с. д-р П. Владкова (РИМ – Велико Търново), която ще публикува всички находки от кост и рог, открити при разкопките на Градището. За този вид компоненти из-общо вж. Владкова 2005: 7.

14 Интересен е фактът, че в ненарушените пластове от началната фаза на FІІ и FІІІ почти липсват оръжия. Единствените безспорни оръжейни находки са два три-ръби железни върха на стрели, които открихме в очер-танията на FІІ. Твърде вероятно е обаче те да са от напа-дателите, причинили унищожителния пожар към края на 60-те години на V в. (Динчев 2002: 47, бел. № 36). Идентични върхове на стрели открихме сред деструк-ции от западната крепостна стена (в съседство с FII) и от северната порта (пред портата).

и / или обори. Интерпретацията на FІІ и FІІІ и сходна-

та домакинска интерпретация на повечето от останалите изследвани синхронни постройки позволяват да се твърди, че Градището е ос-новано като укрепено селище, а не като укре-пен гарнизон на редовна военна част. Съще-временно видът на тези постройки и доброто планиране на защитената площ по това време свидетелстват, че съответното население е с развита социална организация и може би с някакви военни или охранителни функции по отношение на околния район.

Причина за пожара, с който приключва първата фаза на Градището, изглежда е пос-ледното исторически достоверно нахлуване на хуни – на ордата на Денгезих, в Moesia inferior в края на 60-те години на V в. (Динчев 2002: 47–48) При последвалата почти веднага след пожара възстановителна дейност няма съществени промени в плановете и във вида на градежа на повечето изследвани построй-ки на Градището. Именно това е причината този стратиграфски разграничим етап в раз-витието на селището (поне в северозападния му сектор) да се разглежда като фаза, а не като отделен период. Придържането към старите планове обаче не означава, че реконструкци-ята на сградите е идентична с първоначалния им облик и че няма известни промени в начи-на на преизползването им.

Повдигането на терена в началото на втората фаза в различните пунктове на севе-розападния сектор на Градището не е еднак-во. Докато новите нива в западните части на сградите FІІ и FІІІ, и на прилежащите пасажи са средно с около 1.20 м по-високо, то средно-то повдигане на нивото на главната улица не превишава 0.5 м, а горното ниво в източния край на FІІІ е само с 0.10 м над долното (ср. обр. 3 и обр. 9). По този начин е неутрализи-ран естественият наклон в тази част на възви-шението от изток на запад. При споменатите

461

462

сгради и пасажи се запазва обаче денивелаци-ята на терена от север на юг. Горното ниво в за-падната част на FII например е с около 0.50 м по високо от синхронното ниво в западната част на FIII, а горното ниво в западния край на пасажа между FII и FIII е с близо 0.70 м по високо от съответното ниво в западния край на пасажа покрай южната стена на FIII (обр. 9). Новите улични нива са с трамбована стерилна глина. Настилка с каменни плочи установихме в ограничен участък от трасето на главната улица, непосредствено до портата, а в западния край на пасажа южно от FIII и от крепостното стълбище разкрихме запазена тухлена настилка (обр. 9)15. През втората фаза каналът под прага на северната порта е пре-устроен и променен като направление. Ново-то продължение на канала навън от портата е само с вкопана в материковия терен траншея, покрита отгоре с каменни плочи (обр. 9).

В запазените останки от стените на сградата FII няма по-късни преправки, но ус-тановеното в очертанията и по-късно ниво с трамбована глина, както и съответният пласт върху него показват, че тя е била повторно из-ползвана. Горните части на стените и са били изградени отново с кирпичи. Конструкцията и покритието на покрива са били същите като в предходната фаза. Двата входа в северната и стена са продължили да функционират (обр. 9). Фактът, че горното ниво на главната улица минава над запазените стъпала на масивното външно стълбище, обаче свидетелства за из-оставяне на последното и поставя под въпрос наличието на горен етаж при ремонтираната сграда (Динчев 1999: 104–105). Не е изключе-но масивното стълбище да е станало излиш-но поради промяна в начина на ползване на

15 Много камъни разчистихме върху горното трам-бовано ниво на главната улица между сградите FII и FV (обр. 9). Видът и разположението им обаче показват, че те са предимно деструкции от стените на сградите.

горния етаж или просто да е било заменено с дървено стълбище, но все пак коректното отношение към ситуацията налага да се посо-чи, че обемната реконструкция на сградата за втората и фаза е несигурна. Останалите дан-ни, които могат да се привлекат във връзка с този проблем, също не са еднозначни16.

Инвентарът в съответния пласт не дава основания да се допуска съществена промяна във функциите на FІІ – жилище на семейство или род, чиито мъже са ангажирани с охрана-та и защитата на съседните фортификационни съоръжения17. Все пак трябва да се отбележи, че по отношение конкретно на северозападна-та ъглова кула този ангажимент на обитате-лите на FІІ вече е бил опосредстван или поне споделен. В началото на втората фаза в при-земието, в и пред входния коридор на кулата е натрупан дебел пласт с деструкции, върху който е положено ново подово ниво с трамбо-вана глина. Сред това ниво във вътрешността на кулата и пред коридора и разкрихме остан-ки от огнища. Във връзка с външното огнище са регистрираните следи от дървена или паян-това конструкция – пристройка към входа на

16 В подовото ниво от втората фаза, приблизително по надлъжната ос на FІІ разчистихме няколко дупки (обр. 9), вероятно от вертикално побити дървени под-пори. Такива подпори обаче ще да са били необходими за покрива и при едноетажна конструкция на възста-новената сграда, предвид значителните и размери и не-правилния и план. Като косвен аргумент за наличие на горен етаж би могъл да се тълкува фактът, че върху по-довото ниво от втората фаза не регистрирахме някакви трайни съоръжения, които да индикират постоянното му обитаване (обр. 9). Липсата на трайни съоръжения върху глинобитното ниво обаче би могла да се дължи на употребата на преносими такива – например манга-ли вместо постоянни огнища, и на несъхранен дървен интериор, вкл. подови скари или повдигнати подове в някои части на сградата.

17 Въпросният инвентар, който е сходен по вид и със-тав с инвентара от пласта на по-ранната фаза, показва, че е малко вероятно превръщането на FІІ през втората и фаза в сграда с чисто стопански функции.

463

464

кулата (обр. 9). Няма как обитателите на тази пристройка, както и на приземния етаж на ку-лата да не са били причастни към охраната и по това време.

Слабата съхраненост на останките от изследвания северозападен ъгъл на сградата FХ не дава възможност за определени изводи относно състоянието и след 60-те години на V в. (обр. 9). Повече шанс имахме при изслед-вания участък от западната стена на сградата FV. В началото на втората фаза останките от ранната западна стена на FV са били демон-тирани до новото ниво на главната улица за северната порта. Върху тях е изградена новата западна стена на FV. Градежът е със същите материали – камъни и глина, но изпълнението е по-небрежно (обр. 8). Освен това, за разли-ка от по-ранната, по-късната западна стена на FV прекъсва в изследвания участък с оформе-но откъм юг лице (обр. 8 и 9). Това предполага нов вход или нов външен ъгъл. Следователно при възстановяването на тази сграда има из-менения в сравнение с първоначалния и вид.

Най-съществени са промените, които регистрирахме при сграда FІІІ18. Изградена е нова, междинна стена, чрез която в площта на FІІІ се обособяват две помещения – западно и източно. Тази стена не е успоредна на нито една от късите страни на сградата и не е пер-пендикулярна на дългите и стени, т.е. двете помещения са с неправилни четириъгълни очер тания (обр. 9 и 10). По-малкото, западно-то помещение е с план, близък до ромбоид. Приблизителните му вътрешни размери са:

18 Твърде голямата дължина на FІІІ, естественият наклон на терена по тази дължина (от изток на запад) и липсата на солидни вътрешни прегради и / или под-пори изглежда не са се оказали сполучлива комбина-ция и може би са довели (въпреки усилените основи) до някакви проблеми при експлоатацията и през ран-ната фаза. Възможно е също неразчлененото издължено пространство на сградата да се е оказало неудобно за по-ефективното и използване.

3.40 (запад) × 6.15 (север) × 3.20 (изток) × 6.85 (юг). Вътрешната му ширина е около 3.15 м. По-голямото, източното помещение е с тра-пецовиден план. Неговите приблизителни въ-трешни размери са: 3.45 (запад) × 11.75 (север) × 3.85 (изток) × 14.00 (юг) м. Вътрешната му ширина е непроменена в сравнение с тази на сградата през първата и фаза – около 3.40 м (обр. 10). Двете помещения са третирани раз-лично при възстановяването на FІІІ в начало-то на втората фаза. Северната и южната стена на западното помещение са преизградени из-цяло в суперструкция (спрямо новото подово ниво тук), като дебелината им достига 0.90 м (обр. 10 и 11)19. Със същата дебелина е и но-вата му източна стена, т.е. междинната стена на двете помещения. Северната и южната, а вероятно и източната стена на източното по-мещение обаче са възстановени само чрез над-зиждане на съответните останки, при запаз-ване на дебелината на първоначалните стени – около 0.70 м (обр. 10 и 13 а)20. По-ранният вход в западния участък на северната стена на FІІІ не е възпроизведен в северната стена на западното помещение. По-ранният вход в източния участък на северната стена на FІІІ е запазен, като освен него в северната стена на източното помещение е отворен още един,

19 На по-голямата дебелина на преизградените дъл-ги стени се дължи по-малката вътрешна ширина на за-падното помещение в сравнение с тази на сградата през първата и фаза.

20 От източната стена на FІІІ днес е запазена само дол ната част на субструкцията от началната и фаза. В централния и източния участък на южната стена на FІІІ, т.е. при южната стена на по-късно обособеното източ-но помещение също няма запазен надзиждащ градеж от втората фаза на сградата. Фактът, че при тази стена има запазена суперструкция от началната фаза над нивото на източното помещение от втората фаза на сградата (обр. 10), обаче доказва косвено това, което регистрирахме пряко при по-добре запазената северна стена на източ-ното помещение – по-късният надзиждащ градеж тук е с дебелината на първоначалния градеж на стените.

465

466

нов вход (обр. 9, 10 и 13 а). Подовите нива на двете помещения са с трамбована глина, но също са устроени по различен начин. Подът на западното помещение е повдигнат средно с 1.00 м и лежи върху дебел пласт с деструкции и материали от пред ходната фаза. Повдигане-то на подовото ниво на източното помещение обаче е значително по-малко – от 0.25–0.30 м в западната част до 0.10 м в източната част на помещението (сравни обр. 3 и 9)21.

Обособяването на западното помеще-ние и „обръщането“ на наклона на терена чрез силното повдигане на подовото му ниво не-съмнено са подобрили статиката на сградата FІІІ. Друга причина за удебеляването на сте-ните на това помещение е надграждането му с поне един горен етаж. Върху подовото ниво в югозападната му част установихме останки и следи от няколко зидани подпори – два тра-пецовидни в план пиластъра (от единия не са запазени останки, но леглото му в подовото ниво се очерта ясно) до крепостното стълби-ще, явяващо се западна страна на FIII, и два квадратни в план пилона срещу входа в юж-ната стена на помещението. Максималните размери на пиластрите са 0.55 × 0.70 м. Раз-мерите на пилоните са около 0.50 × 0.50 м. На изток и в близост до южния пилон са запазени останки от още едно подобно съоръжение с по-малки размери (обр. 10). Градежът на под-порите е като при долните части на стените на сградата – с камъни и фрагменти от тухли, споени с глина. Подпорите са вкопани 0.20 до 0.30 м спрямо подовото ниво на западното по-

21 Тази ситуация е твърде важна и показател-на за стратиграфската картина и за проблемите на периодизацията на Градището. През 70-те години на V в. тук масово се преизползват по-ранните сгради, но докато някъде (например в F II и в западната част на F III) има значително повдигане на нивата, то на други места (например в повечето изследвани сгради в централ-ния и в западния сектор на Градището) деструкциите от първата фаза са изчистени, а новите подови нива са малко над или направо върху по-ранните такива.

мещение. Без съмнение те са за дървено стъл-бище, което е водило към горния етаж (към горните етажи?) на помещението. В източното помещение на F ІІІ сходно зидано съоръжение разкрихме до (под) единия от входовете в се-верната му стена. То стъпва върху огнище от по-ранната фаза на сградата (обр. 10 и 13 b). То е служило за опора на дървена конструкция (късо стълбище или наклонена платформа), улеснявала достъпа от високия праг на входа, респективно – от твърде издигнатото улично ниво (на пасажа между FІІ и FІІІ) към слабо повдигнатото подово ниво на източното по-мещение на сградата през втората и фаза. Със същото предназначение до (под) другия уста-новен вход в северната стена на помещението е поставен един голям необработен камък със сравнително плоски повърхности (обр. 10 и 13 c).

В подовите нива на западното и особе-но на източното помещение на FІІІ устано-вихме различни нарушения. Най-големите и най-дълбоките от тях – по едно в централната и в източната част на източното помещение (обр. 9 и 10), вероятно са от вкопани глинени долии, които в някакъв момент (изглежда след окончателното изоставяне на FІІІ) са били извадени. Част от останалите нарушения в пода на източното помещение са като дупки от вертикално побити дървени греди. Използ-ването на такива греди в интериора или като подпори за покрива на помещението е допус-тимо. Въпросът за наличието / отсъствието на горен етаж при това помещение обаче остава открит22.

22 От една страна, изтъкнатите в предходното изложе-ние съображения за горен етаж на FІІІ в ранната и фаза би следвало да са валидни и за източното помещение от втората и фаза. От друга страна, допустимата поява на конструктивни проблеми в експлоатацията на ранната FІІІ – възможност, на която също обърнах внимание (виж бел. 18) и която може би е причина за обособяването и усилването на западната част на сградата – би била пред-поставка за по-голяма предпазливост на строителите от-

467

468

По вид и състав инвентарът от пласто-вете на двете помещения на FІІІ от втората и фаза не се отличава много от този от първа-та фаза на сградата. Заслужава да се изтъкне концентрацията на оръдия на труда и други метални предмети, която констатирахме в северозападната част на източното помеще-ние на сградата. Тя включва сърпове, брадви, различни ножове, железни обръчи и дръжки от ведра, части от неидентифицирани засега железни предмети, един почти запазен меден поднос и фрагменти от други медни съдове. Изредените са били окачени по стените или са стояли на дървени рафтове. Непосредстве-но до и върху прага на установения източен вход в северната стена на същото помещение пък намерихме три железни върха на копия. Очевидно самите копия са били съхранявани в съседство, а не са попаднали тук в резултат на обстрел при неприятелската атака в края на втората фаза. Обитателите на сградата просто не са съумели да ги използват за защитата си при това нападение.

Промените в устройството и експлоата-ционната характеристика на сграда FІІІ през втората и фаза не са довели до съществени из-менения в нейните функции. Ясно е, че при-земните етажи на двете помещения не са били обитаеми. Фактът, че източното помещение на реконструираната сграда е съкратен вариант (с почти идентичен план и с поне два входа в северната стена) на по-ранната сграда (обр. 3, 9 и 10), е указание за идентични функции – ко-нюшня (или обор) и склад за различни вещи и храни. При едноетажна възстановка на източ-ното помещение то би следвало да се опреде-ли като стопанска пристройка за обитателите на горния етаж (етажи?) на западното поме-щение на FІІІ. Усилените стени на последното и неговото място – до южния участък на кре-

носно горния етаж на неусилената (с неудебелени стени) източна част на сградата през втората фаза.

постното стълбище (обр. 9 и 10), ме изкуша-ват да предположа, че неговите обитатели са имали излаз към горната площадка на стълби-щето и към съседната му крепостна куртина. Надстройката на помщението обаче, дори при два горни етажа, едва ли е била с височината на горната площадка в южния край на стълби-щето23. Следователно евентуалният излаз към крепостното стълбище и куртината не е бил директен, а чрез дървена стълба от последния етаж на помещението.

Втората фаза на първия основен период на Градището е краткотрайна и също прик-лючва с голям пожар. Вероятно той е резултат от конфликтите с остготите, чието изтегляне от балканските провинции на империята е в края на 80-те години на V в. След този пожар Градището е изоставено за известно време. Възобновяването на живота тук изглежда е в началните години на управлението на Юсти-ниан І (527–565).

След повторното им опожаряване сгра-дите FІІ, FІІІ, FV и FХ са окончателно изоста-вени. Останките на повечето им стени са де-монтирани до нивото на терена в VІ в., който е повдигнат средно с 0.50–0.60 м. Новите по-стройки, които изследвахме в северозападния сектор – FІ, FІV, FVІ, FVІІ, FVІІІ и FІХ, не са или само отчасти са съобразени с плановете и останките на по-ранните сгради. Уличните трасета от V в. също са изоставени, както и дори северната порта на крепостта (блокирана с груб градеж). Разположението на новите по-стройки създава впечатление за хаотично за-строяване (обр. 14). Част от тях – FІ и FІV, опи-рат в крепостното стълбище за западната кур-тина. В близост до последната е и FVІ. Други – FVІІ и FVІІІ, опират в северната крепостна

23 При по-вероятната възстановка на крепостното стълбище – без междинна площадка, височината на горната площадка в южния му край ще е не по-малко от 8 м спрямо приземното ниво на западното помещение от втората фаза на FIII.

469

470

куртина, вкл. в блокиращия портата градеж. Съседните постройки са с общи междинни стени – FІ, FІV и FІХ, или са отделени от тес-ни пасажи с променлива ширина – между FІV и FVІ, и между FVІІ и FVІІІ. По-значително свободно пространство се очерта между FІ, FVІІ и FІХ (над източната част на по-ранната сграда F II) (обр. 14), но лошата съхраненост на останките и пласта от VІ в. ме карат да се въздържа от коментар на тази ситуация.

Новите постройки са с неправилни четириъгълни планове и със значително по-малки размери в сравнение с по-ранните сгради (обр. 14). Така FVІ (обр. 15), FVІІ и FІХ са с приблизително еднаква площ – по около 22 кв. м. Постройката FІ, която всъщ-ност е навес, е още по-малка. От зле съхране-ната FVІІІ е изследвана малка част. Изклю-чение донякъде е сградата FІV, чиято площ възлиза на около 38 кв. м. Постройката FVІІ изглежда е била двуделна. При останалите нямаме данни за вътрешно членение на прос-транствата им.

Постройките от VІ в. са с по-слаб гра-деж. С едно изключение стените им са без основи или със съвсем плитко вкопани осно-ви. В долните си части са с камъни и отдел-ни фрагменти строителна керамика, споени с кал (обр. 16). Дебелината на новоизградените стени, вкл. дебелината на едни и същи сте-ни, варира обикновено от 0.40 до 0.60 м. Във височина са били с паянтов градеж – с плет, обмазан с глина24. Ясно е, че тези постройки не са имали горни етажи. Подовите им нива са с трамбована глина. Те не са вкопани спря-мо синхронния околен терен. Покривите са били покрити само със слама или тръстика. Останки от нетрайните покривни покрития

24 За широкото разпространение на паянтовия гра-деж в жилищно строителство в долнодунавските про-винции към края на V–VІ в. вж. напр. Динчев 2006: 25–28, посочените там обекти и литература.

регистрирахме на различни места във вид на сравнително тънки прослойки с фина струк-тура и светлосив цвят, т.е. наситени с пепел.

От постройката FІ е установена само една стена, която се явява западна за нея и опира надлъжно до крепостното стълбище (обр. 14). В южна посока FІ е ограничена от сграда FІV. В северна и източна посока не по-паднахме на останки или следи от стени, ко-ито евентуално да се свържат с FІ. В северна посока, в предполагаемия периметър на FІ, обаче разчистихме овъглени останки от една дебела дървена греда (обр. 14). Следователно може да се приеме, че FІ е навес с една опор-на стена, който в останалите си краища е бил поддържан с дървени греди. Сред пластовете с деструкции тук открихме железни части от конско снаряжение. Те са свидетелство за предназначението на навеса – конюшня.

Сградата F IV се откроява сред остана-лите постройки от VІ в. не само с по-големите си размери, но и с по-солидните си стени. Тя опирала до по-високата част на крепостното стълбище, южно от навеса FI (обр. 14). Приб-лизителните и вътрешни размери са: 7.00 (за-пад) × 5.60 (север) × 5.15 (изток) × 6.85 (юг) м. Подобно на по-ранната сграда FІІІ, FІV също не е имала собствена западна стена и е из-ползвала страничната фасада на крепостното стълбище за такава. При южната и отчасти при източната стена на FIV са преизползва-ни останките на южната стена на западното помещение и на вътрешната междинна стена от втората фаза на по-ранната FIII. От новата надстройка е запазена само част върху по-ран-ната междинна стена. Северната стена на FIV е новоизградена. Тя пресича останките от юж-ната стена на по-ранната сграда FII. Новоиз-граден е бил и северният участък на източнта стена на FIV, който в по-ново време е напъл-но демонтиран, но е установим чрез съответ-ния изкоп. Новоизградените стени на FIV са имали основи, дълбоки от 0.50 м (при север-

471

ната стена) до 0.70 м (при северния участък на източната стена) спрямо околния терен от VІ в. Градежът им не се отличава съществено от този на стените на останалите синхронни постройки, но дебелината им е колкото тази на преизползваните по-ранни стени в южната и източната част на FІV – около 0.90 м25. По-довото ниво и пластът на FІV не са запазени. Това предполага подът на сградата да е бил повдигнат спрямо околните нива (на терена и на съседните постройки) от VІ в. Отсъствието на запазен пласт, респективно – на инвентар, е пречка за сигурната интерпретация на сграда FІV. Все пак нейният план и общият харак-тер на застройката на северозападния сектор са по-скоро аргументи срещу общественото и предназначение. Вероятно тя е била жилище за семейството на някой от по-видните обита-тели на Градището по това време. Вероятно и съседната на север конюшня FІ, е принадле-жала на същото семейство.

Останалите постройки от VІ в., кои-то имат приблизително еднаква площ – FVІ, FVІІ и FІХ, са безспорни еднофамилни жили-ща (обр. 14 и 15). Първите две са изградени без използването на по-ранни останки, а при FІХ са преизползавни стени от по-ранната сграда FІІІ. По-късната FІХ заема всъщност по-голя-мата част от площта на източното помещение от втората фаза на по-ранната FІІІ (обр. 14). В FVІІ, която изглежда е разделена от слаба вътрешна стена на две неравностойни части, жилищно е по-голямото и западно помещение. И в трите обсъждани тук постройки от VІ в. разчистихме останки от огнища. Отухлените им замазки са с овални в план очертания. При FVІ огнището е в югоизточния ъгъл (обр. 15), при FVІІ – в югозападния ъгъл на западното

25 В основата си северната стена на FIV е по-тънка – около 0.60 м. От нивото на околния синхронен терен, покрай външното лице на стената обаче има усилващ градеж, с който нейната дебелина достига 0.90 м.

помещение, а при FІХ – в северозападната и част, но не в ъгъла (обр. 14). Огнищата не са големи по площ. При FVІ и FІХ те са леко из-дигнати спрямо подовите нива поради допъл-нителното им обмазване по време на тяхната експлоатация. По-издигнато, с подиум висок до 0.15 м, е огнището на FVІІ. При него конста-тирахме и частично запазено каменно ограж-дане (обр. 14). Инвентарът от тези постройки, макар и не многоброен, потвърждава тяхната жилищна интерпретация.

Сходни по размери жилища със същия градеж и подобни огнища са установени и в останалите изследвани сектори на Градище-то. Повечето са устроени сред останки от по-ранни сгради, но има и новоизградени, без преизползване на по-ранни останки. Очевид-но през VІ в. тук се е заселило население с по-примитивна строителна култура. Този факт, както и констатацията за хаотичния начин на застрояване предполагат по-ниска степен на социална организация. За VІ в. е под въпрос и ефективната поддръжка на фортификацион-ните съоръжения на Градището (Динчев, под печат). Допустимите за предходните обитате-ли военни или охранителни (по отношение на околния район) функции не са изключени за новото население, но е ясно, че евентуалното им наличие ще да е било в друг организацио-нен формат.

Както финала на двете фази на пре-дходния период, така и краят на втория пери-од на Градището е белязан с пожар. Върху и около огнището на постройката FVІІ откри-хме медни монети от разпиляна колективна находка. Монетите (общо 12) са фолиси и половин фолиси на Юстиниан I и на Юстин II със София. Най-късната от тях е сечена в 574/5 г. Най-късната монета, открита при до-сегашните разкопки изобщо на Градището, е на Тиберий ІІ Константин (578–582) (Guest 1999: 326). По всяка вероятност последното опожаряване на късноантичното селище е

472

във връзка с аваро-славянските нашествия на Балканите в края на VІ в. След този пожар

постоянният живот на възвишението повече не е подновяван.

Владкова, П. 2005. Технология, функции и типоло-гия на предметите от кост и рог в Долна Мизия и Тракия през І–ІV век (в грани-ците на днешна България). Автореф. на дисертация. В. Търново.

Динчев, В. 1999. Градището край с. Дичин, Велико-търновско. (Проучванията в сектор F през 1997 и 1998 г.). – ИИМ – В. Търново ХIV, 98–114.

Динчев, В. 2003. Българо-британски археологиче-ски проучвания на Градището при с. Ди-чин, Великотърновско, през 2002 г. – АОР през 2002 г., С., 90–91.

Динчев, В. 2006. Ранновизантийските крепости в България и съседните земи (в диоцезите Thracia и Dacia). – РП ХХХV.

Динчев, В. под печат. Фортификацията на ранно-византийското селище Градището край с. Дичин, област Велико Търново. – Във: Сб. в чест на проф. Александра Милчева. Ред. Е. Генчева. С.

Динчев, В., A. Поултър. 2002. Българо-британски археологически проучвания на Градище-то край с. Дичин, Великотърновско, през 2001 г. – АОР през 2001 г., С., 93–94.

Кузманов, Г. под печат. Късноантична керамика от укрепеното селище при с. Дичин, Вели-котърновско (Северозападен сектор). – Във: Градището при с. Дичин, Велико-търновско. Ред. В. Динчев. (РП).

Слокоска, Л., Р. Иванов, Г. Кузманов, В. Динчев, П. Владкова, И. Църов, А. Беливанова, Ц. Попова, Е. Крондева, Г. Гошев, А. По-ултър. 2001. Българо-британски архео-логически проучвания по проект „Градът и селото в римската и късноримската им-перия – Никополис ад Иструм и селото в неговата територия“ през 2000 г. – АОР-през 1999–2000 г., С., 85–89.

Цончев, Д. 1934. Водопроводите на NEIKOПОΛIS ПРОS ISTРОN. – Год. на Пловдивската народна библиотека и музей (за 1931–1934), 131–148.

Чолакова, А. 2005. Стъклени съдове от ранновизан-тийското укрепено селище при Дичин, Великотърновско (Предварително съоб-щение). – In: Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov (SAUS, Supplementum IV). С., 729–738.

Шкорпил, К. 1905. Некоторыя из дорог Восточной Болгарии. – ИРАИК Х, 443–502.

Guest, P. 1999. The Roman and Byzantine Coins Exca-vated at Nicopolis ad Istrum and Gradishte, Bulgaria. – The Numismatic Chronicle 159, 314–327.

Popova, Tz. 1999. Paleoethnobotanical and Anthraco-logical Analisys from Roman Town Nicopo-lis ad Istrum and a Late Antique Hillfort by Village of Dichin (Northen Bulgaria). – Ar-chaeologia Bulgarica 2, 69–75.

Popova, Tz. 2002. Paleoethnobotanical and Anthraco-logical Analisys from Roman Town Nico-polis ad Istrum and Dichin Hillfort (Roman Aqueduct), North Bulgaria. – In: L. Sloko-ska et al. (eds). The Roman and Late Roman City, S., 59–68.

Poulter, A. 1995. Nicopolis ad Istrum: a Roman, Late Roman and Early Byzantine City. Excava-tion 1985–1992, London.

Poulter, A. 1999. „Gradishte“ near Dichin: A New Late Roman Fortress on the Lower Danube. – In: G. v. Bülov, A. Milčeva (ed.). Der Limes an der unteren Donau von Diokletian bis He-raklios. S., 207–227.

Poulter, A. 2002. From city to fortress and from town to country: 15 years of anglo-bulgarian col-laboration. – In: L. Slokoska et al. (eds). The Roman and Late Roman City. S., 14–29.

ЛИТЕРАТУРА

473

The fortress Gradishteto is situated on an isolated hill in the valley of the river Rositsa (Fig. 1). It has maximum east-west length of 170 m and maximum width of 90 m, covering a surface of ca. 1.1 ha (Fig. 2).

Gradishteto was investigated in the framework of a joint Bulgarian-British project. Excavations revealed that it was founded as a fortified settlement early in the 5th c. AD. There are two main periods in its development, and two phases could be distinguished within the first period.

The initial building activity in the Northwestern Sector was aimed at the best possible utilization of the limited space, without, however, obstructing the use of the nearby fortifications. Of particular importance for the layout of the first structures in the sector was the principal street that began at the northern gate (Fig. 3). The street was covered mostly with compacted gravel and had a width of 2.5–2.6 m.

The buildings FII and FIII that were excavated completely were of large dimensions. To the west, they reach to a staircase up to the fortifications and to the east they border the main street. The building FII has an irregular rectangular layout, with its northern side parallel to the northern defensive wall (Figs. 3, 4). The building’s interior has a surface of 88.5 m2. It had a second floor that was accessible up a massive staircase along its eastern side (Figs. 4, 7). The building FIII has a layout of an almost isosceles and very elongated trapezoid with surface of the interior of ca. 70 m2 (Fig. 3). It could be assumed that it had a second story as well. The buildings FV and FX, of which only small parts were excavated, flank the main street from the east (Fig. 3).

The structures from the first phase of Gradishteto were of stone blocks, cemented with clay, and adobes. They are good examples of solid masonry without mortar (Figs. 4–6, 8, 13a). The roofs had sturdy wooden scaffolding that supported the tiles (tegulae and imbrices).

In the case of FII and FIII, only the upper floors were inhabited, and the lower ones were used as stables

or cattle-sheds (Fig. 3). These buildings were home of families or clans that were responsible for the defense of the northwestern corner of the fortress.

The conflagration in the end of the first phase could be related to an incursion of the Huns in Moesia Inferior in the 460s AD. The reconstruction of the Northwestern Sector did not bring major changes in the street network or in the layout and the construction techniques of the buildings (Figs. 8–10, 13). However, this does not mean the structures were rebuilt in their initial appearance. For instance, in the building FIII new internal wall was constructed that separated two rooms. The walls of the smaller one were made thicker. There, masoned supports for a wooden staircase to the upper story were unearthed (Figs. 9–12). The second phase of the first period of Gradishteto was short-lived and ended again with a fire, probably as a result of the conflicts with the Ostrogoths in the 470s and 480s AD. The life in Gradishteto seems to have been resumed in the beginning of the reign of Justinian I (527–565 AD).

In the 6th c. AD, the earlier streets were abandoned and the northern gate of the fortress was walled up. The new structures in the area, FI, FIV, FVI, FVII, FVIII, and FIX, conformed only partially, when at all, to the remains of the earlier buildings. The new dwellings had irregular quadrangular layouts, smaller dimensions and coarser plinths of stones on clay; the upper parts of the walls had wattle-and-daub construction and the houses had thatched roofs.

The building FI was a shed, used as stables (Fig. 14). FVI, FVII, and FIX were undoubtedly family houses (Figs. 14, 15). The building FIV is distinguished by its larger dimensions (ca. 32 m2) and thicker walls, but no floor level was preserved. It could have been the house of a wealthier family.

It is clear that in the 6th c. AD Gradishteto was inhabited by people with more primitive building traditions and lower level of social organization. This period once more ended with a fire that could be related to the incursions of Avars and Slavs in late 6th c. AD.

THE NORTHWESTERN SECTOR OF THE FORTRESS GRADISHTETO NEAR THE VILLAGE OF DICHIN, VELIKO TARNOVO REGION

VENTZISLAV DINTCHEV

(Summary)

474