В. Динчев и колектив. Българо-британски разкопки на...

БЪЛГАРО-БРИТАНСКИ РАЗКОПКИНА ГРАДИЩЕТО ПРИ С. ДИЧИН, ВЕЛИКОТЪРНОВСКА ОБЛАСТ,

1996-2003

1

БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕНАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ С МУЗЕЙ

РАЗКОПКИИ ПРОУЧВАНИЯКНИГА XXXIX

ВЕНЦИСЛАВ ДИНЧЕВГЕОРГИ КУЗМАНОВПАВЛИНА ВЛАДКОВААНАСТАСИЯ ЧОЛАКОВАЦВЕТАНА ПОПОВА

БЪЛГАРО-БРИТАНСКИ РАЗКОПКИНА ГРАДИЩЕТО ПРИ С. ДИЧИН, ВЕЛИКОТЪРНОВСКА ОБЛАСТ,1996-2003(резултати от проучванията на българския екип)

СОФИЯ

2009

3

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

ст.н.с. д-р Маргарита Ваклинова (главен редактор) ст.н.с. д-р Бистра Божкова (зам. главен редактор)ст.н.с. д-р Стефан Александров ст.н.с. д-р Венцислав Динчевст.н.с. д-р Мария Гюроваст.н.с. д-р Методи Мановн.с. д-р Христо Прешленов

ст.н.с. д-р Венцислав Динчев (съставител на тома)н.с. д-р Христо Прешленов (редактор на тома)

© Венцислав Динчев, Георги Кузманов, Павлина Владкова, Анастасия Чолакова, Цветана Попова, автори

© НАИМ-БАН, издател© Илиана Бобова, превод

На корицата: Градището при с. Дичин – снимка от изток и сателитна снимка

поредица РАЗКОПКИ и ПРОУЧВАНИЯ, книга 39

София 2009

ISSN 0205-0722

SOCASTO Ltd, печатница

Отпечатано в България

Издание на Националният aрхеологически институт с музей

при Българската академия на науките

4

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор (В. Динчев) 7

Част 1Основни данни за Градището при с. Дичин (В. Динчев)

1.1. Местоположение, терен и актуално състояние на обекта 91.2. История и методика на проучването 101.3. Произход и културна „биография“ на хълма до V в. сл. Хр. 12 1.4. Периодизация и хронология на Градището 15

Част 2Фортификацията на Градището (В. Динчев)

2.1. Изследваните съоръжения 272.2. По-късните преустройства 342.3. Сравнителна характеристика 35

Част 3Северозападният сектор на Градището (В. Динчев)

3.1. Планиране и застрояване в началната фаза на първия период 41 3.2. Състоянието на сектора през втората фаза на първия период 473.3. Промените в сектора през втория период 52 Литература (за ч. 1. - 3.) 55Образи (за ч. 1. - 3.) 62Summary 141List of Figures and Tables 148

Част 4Ранновизантийска битова керамика от Градището (северозападен сектор) (Г. Кузманов)

4.1. Методика на изследване 1534.2. Технологични групи 1544.3. Класификация, типология и каталог 1554.4. Характеристика на керамичния комплекс 176Литература 178 Таблици 180 Summary 201List of Tables 206

Част 5Находки от кост и рог от Градището (П. Владкова)

5.1. Методика на изследване 2075.2. Класификация, типология и каталог 2085.3. Производство на изделия от кост и рог 2305.4. Основни изводи 233Литература 234

5

Таблици 238 Summary 251List of Tables 255

Част 6Стъклени съдове от Градището (А. Чолакова)

6.1. Състояние на материала и методика на изследване 2576.2. Класификицаия, характеристика и каталог 2586.3. Локално стъклопроизводство? 282 6.4. Заключение 283 Литература 284 Таблици 288 Summary 303List of Tables 307

Част 7Археоботанични и антракологични от Градището (северозападен сектор) (Цв. Попова)

7.1. Методика на изследване 3097.2. Растителните останки 3107.3. Овъглената дървесина 3157.4. Основни изводи 316Литература 317Таблици 318Summary 321List of Tables 324

Заключение (В. Динчев) 325Литература 330 Conclusion 333

6

6

ПРЕДГОВОР

(Венцислав Динчев)

Градището край с. Дичин бе основен обект на българо-британския изследова-телски проект „Градът и селото в римската и късната римска империя – Nicopolis ad Istrum и селото в неговата територия“, осъществен в периода 1996-2006 г., в рамките на действащата спогодба за научно сътрудничество между БАН и Бри-танската академия1.

Инициатор, от българска страна, и главен ръководител на проекта бе ст.н.с. д-р Людмила Слокоска от Националния археологически институт с музей (НАИМ) към БАН. През 2001 г. я наследих на този пост. От българските археолози пряко ангажиран с теренната работа на Градището бях аз. В обработката на откритите движими материали и находки участваха колеги от НАИМ-БАН и Регионалния исторически музей (РИМ) във Велико Търново. Те са и автори на съответните части в настоящия том.

В проучванията в „българските“ сектори на Градището взеха участие много докторанти и студенти от СУ „Св. Климент Охридски“, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“ и НБУ-София. Бих ги изредил поименно, но се опасявам, че може да пропусна някого. Всеки един от тях положи похвални усилия и има принос за постигнатите резултати. Благодаря им от сърце и се надявам, че общите ни спо-мени за горещите Дичински лета ще ни свързват завинаги.

Ръководител на още по-многобройния британски екип в проекта, включи-телно в изследването на Градището, бе проф. Андрю Поултър от университета в гр. Нотингам. Без неговите лични усилия самото осъществяване на проекта не би било възможно. Достатъчно е да изтъкна, че грижата за финансовото осигу-ряване на проучванията, включително на проучванията на българския екип, бе основно на проф. Поултър.

Не мога тук да подмина и логистичните заслуги на н. с. Иван Църов и н. с. Павлина Владкова от РИМ Велико Търново. В най-усилните години на проекта общият брой на участниците и на кооптираните по един или друг начин към експедициите ни надхвърляше 150 души. Нормалното функциониране на една подобна международна експедиция изисква много организационна и администра-тивна работа, която в нашия случай бе дело предимно на посочените колеги.

1 Дейностите по съвместния изследователски проект не се изчерпват само с проучванията на Гради-щето край с. Дичин. В рамките на проекта бяха проведени разкопки и в самия Nicopolis ad Istrum – под ръководството на н. с. Павлина Владкова (РИМ Велико Търново), и проучвания по трасето на главния водопровод за античния град, при които ръководител от българска страна бе н. с. Иван Църов (РИМ Велико Търново). В рамките на проекта бяха осъществени още и мащабни теренни обхождания на антични обекти в територията на Великотърновска област, съчетани с геофизически проучвания.

7

7

* * *Според предварителните договорености за съвместния проект, резултати-

те от разкопките на Градището край с. Дичин ще бъдат обнародвани общо във Великобритания на английски език. Настоящият том включва, както посочва самото заглавие, резултатите от изследванията на българските археолози. Кое налага отделната им публикация на български език?

Първо, по този начин интересните ни, смея да твърдя, резултати ще станат по-лесно достояние за по-широки кръгове на нашата научна и културна общест-веност.

Второ, отделната публикация ни дава възможност да представим в разгърнат вид всички наши наблюдения, аргументи и заключения2.

Трето, поне за мен, публикацията на майчиния език дава най-добрата въз-можност за отразяване на наблюденията и за изразяване на заключенията.

Последният въпрос, който следва да бъде разяснен в предговора, е този за „репертоара“ на изследванията на българските участници в проекта. По-подроб-ното излагане тук на информация за тези сектори на Градището, чието проучва-не съм ръководил непосредствено (тук ч. 2 и ч. 3), е разбираемо и мисля, че не се нуждае от коментар. Съгласно договореностите по проекта, мое задължение бе и написването на обобщаващата част за фортификацията на Градището (тук ч. 2). При обработването на движимите материали процедирахме по различен начин. В някои случаи имахме дублиращи се специалисти – български и британ-ски, като българските специалисти обработваха материалите от „българските“ сектори и преди всичко от северозападния сектор на Градището, където бяха концентрирани усилията на екипа ни. Такъв бе подходът при изследването на битовата керамика от ст.н.с. Георги Кузманов (НАИМ-БАН) (тук ч. 4) и на пале-оботаничните останки от н.с. Цветана Попова (НАИМ-БАН) (тук ч. 7). В други случаи отделни български или британски специалисти обработваха определена категория материали от всички изследвани сектори. Поради това в настоящия том не се публикуват например монети и други метални находки. Те са изследвани от британски специалисти. Респективно, находките от кост и стъкло, публикувани тук от н.с. Павлина Владкова (РИМ Велико Търново) (ч. 5) и н.с. Анастасия Чо-лакова (НАИМ-БАН) (ч. 6), не са само от „българските“, а от всички изследвани сектори на Градището.

2 Не се опасявам от цензура при окончателната редакция на текста на българските автори във Вели-кобритания. Разбирам обаче добре, че отговорният редактор на подготвяния общ том за съвмесните ни проучвания на Градището – проф. Поултър, ще трябва да балансира отделните части и да налага известни ограничения относно техния обем. На негово място аз бих постъпил по същия начин. Ето защо обнародването на настоящия български том е възможност за нашите участници и за мен самия да направим това, което е посочено в текста.

8

8

Част 1

Основни данни за Градището при с. Дичин


1.1. Местоположение, терен и актуално състояние на обектаДнешното с. Дичин е в централната южна част на Дунавската равнина,

при долното течение на р. Росица. То отстои на около двадесетина километра северозападно от гр. Велико Търново и на десетина километра западно от ан-тичния град Nicopolis ad Istrum (обр. 1). С оглед на днешното териториално-ад-министративно деление, с. Дичин е в границите на община Велико Търново, в едноименната област.

Обектът, представен в настоящия том на поредицата „Разкопки и проучва-ния“, е известен на местното население като „Градище“ и обикновено се предава с членуваната форма на това име – Градището. В случая името визира наличието на фортификационни останки. Обектът се намира върху изолирано, ниско платовид-но възвишение в долината на р. Росица, на 0,5 км източно от останките на моста, чрез който главният (западният) водопровод за Nicopolis ad Istrum е прехвърлял реката, и на около 3 км североизточно от т. нар. Лесичерски стълб (обр. 2, 4 и 5). Съвременната му локализация е: на около 1 км югозападно от крайните къщи на с. Дичин; на около 1 км западно от шосето между с. Дичин и с. Русаля; на около 1,6 км северно от ж-п линията София – Варна; на около 1,8 км северозападно от малката ж-п спирка Русаля.

Възвишението на Градището е в близост до десния бряг на р. Росица. Из-дига се на десетина метра над околната заливна тераса1. Котата на най-високата му точка е малко над 88 м (обр. 2). Конфигурацията му е с неправилна, близка до трапец форма. Неговата горна повърхност, очертана от фортификационните останки, е с максимални размери към 170 (изток – запад) × 90 м и площ от около 11 дка (обр. 3).

Столетия след окончателното преустановяване на живота върху възвише-нието (в края на VІ в. – виж ч. 1.4), неговият терен не е ползван интензивно. С настъпването на модерните времена обаче културните останки върху него са подложени на различни интервенции. В края на ХІХ – първата половина на ХХ в. останките от ранновизантийските фортификационни съоръжения и построй-

1 В долното си течение, включително в участъка при с. Дичин, р. Росица тече в широка, добре развита долина, чието дъно е откъм десния речен бряг. Днес долинното дъно е ниска крайречна тераса. До изграждането на крайречните диги, тя периодично е заливана при високи речни води (виж напр. Михайлов, 1969, 62, и цит. там други изследвания за морфологията на долината на р. Росица).

9

9

ки са използвани като кариера за строителен материал (основно от жителите на с. Дичин). Следите от този мащабен демонтаж личат ясно днес и са във вид на широки, полузарити траншеи (обр. 3). В края на 40-те години на ХХ в., в про-дължение на няколко месеца в североизточния дял на възвишението е копана пръст за намиращата се в близост тухларна фабрика2. Тази дейност е причина за обрушването на целия северен сектор на източната крепостна стена, включително на останките от североизточния крепостен ъгъл. През втората половина на ХХ в. възвишението епизодично е посещавано и използвано за учения на курсанти от Висшето военно училище „Васил Левски“ в гр. Велико Търново. И тази дейност е нанесла известни щети на обекта. Актуалният проблем за съхраняването на запазените до днес културни останки върху хълма са иманярите. Те „работеха“ и по времето на нашия проект, като по-активни бяха обикновено в седмиците след приключването на ежегодните ни разкопки, в и около пресните ни изкопи. Все пак, предвид по-скромната днес пазарна стойност на находките от обекта – основно медни монети и разни битови материали от V-VІ в. сл. Хр., иманярска-та инвазия тук не достигна катастрофичните измерения, регистрирани при ред други археологически обекти в страната през последните години.

Към началото на разкопките горната повърхност на възвишението, включи-телно полузаритите демонтажни траншеи, „военни“ изкопи и по-ранни иманяр-ски дупки, бе покрита с тревиста растителност и се ползваше за паша на добитък на жителите на с. Дичин. Повече храсти и отделни дървета има по склоновете на хълма (обр. 4). Днес няма запазени строителни останки над повърхността на терена.

1.2. История и методика на проучването Историята на проучването на Градището при с. Дичин до началото на бъл-

гаро-британския изследователски проект не е богата. В научната литература обектът за пръв път се споменава от К. Шкорпил в началото на миналия век. Наред с кратките данни за възвишението, включително една топографска скица, и очертанията на крепостните стени, авторът посочва, че „цялата площ, заета от крепостта, а също и района вън от крепостта (пред източния край на южната ѝ стена) са осеяни с развалини от постройки“ (Шкорпил, 1905, 475, табл. СVI/2). Няколко десетилетия по-късно Градището е посетено от Д. Цончев, който също обнародва кратки сведения за възвишението и формата на крепостта, придруже-ни с един не съвсем точен план на последната. Авторът съобщава, че още „личат основите на околните зидове, както и многобройните малки и едно до друго здания“. „Други постройки на десния бряг, които са били може би във връзка с моста-водопровод – продължава той – е имало до речната тераса, откъдето започва насипа за водопровода“. Там „се намират доста много и големи дялани камъни“ (Цончев, 1934, 139, обр. 71). И К. Шкорпил, и Д. Цончев предполагат, че населението на Градището е било ангажирано с охраната на моста за главния водопровод на Nicopolis ad Istrum (Шкорпил, 1905, 475; Цончев, 1934, 139).

В научните съобщения и публикации от следващите десетилетия Градището при с. Дичин не се споменава, но е под надзора на археолозите от историческия музей в гр. Велико Търново и не е забравено. Когато подготовката на българо-британския проект е вече в ход, Градището е включено в списъка с „кандидатите“

2 Тухларната фабрика е на около 1,1 км югоизточно от Градището, до шосето между с. Дичин и с. Русаля. Днес тя вече не функционира.

10

10

и след оглед, осъществен от н. с. П. Владкова, н. с. И. Църов, ст. н. с. Л. Слокоска и проф. А. Поултър, е одобрено за основен обект на изследване.

В рамките на българо-британския проект, разкопките на Градището про-дължиха от 1996 до 2003 г., включително, като по-интензивни бяха в периода 1997-2001 г.3 Полевата работа бе средно по пет седмици на сезон. В най-усилните сезони броят на непосредствено ангажираните на терена специалисти, студенти и работници достигаше стотина души. При все това, поради сравнително дебе-лия културен пласт и усложнената стратигарфия, изследваните сектори заемат не повече от 15 % от площта на крепостта (обр. 3).

С оглед на двата „български“ сектора – северозападният („F“) и югоизточният („L“), по-съществени като обем и резултати проучвания бяха реализирани в пър-вия от тях (обр. 6). В него работихме от 1997 до 2003 г., включително, и разкрихме значими останки както от фортификационни съоръжения, така и от вътрешни постройки от отделните периоди на ранновизантийското градище. Първият изкоп F1 бе ситуиран отчасти върху западния склон, отчасти върху горната повърхност на хълма. Мястото му бе избрано с оглед на предварителните податки, че нами-ращите се тук останки от фортификационни съоръжения са с по-добра степен на съхраненост4. Неправилната конфигурация на повечето от следващите изкопи се дължи на съобразяването с откриваните останки и на стремежа към цялостно изследване на съответните съоръжения и постройки. Поради този стремеж през първите години залагахме по-големи по размери изкопи. Конкретните задачи към края на разкопките в сектора – изясняването на ситуацията пред (вън от) разкритата тук крепостна порта (виж ч. 2.1), и обичайният недостиг на време тогава обусловиха използването и на по-малки по размери проследяващи или контролни сондажи (обр. 6). Почти във всички изкопи проучихме напълно ос-танките и пластовете от ранновизантийското градище. На доста места „пробихме“ и началните ранновизантийски нива, и добихме информация за стратиграфията под тях. Единствено в крайния югозападен изкоп F11 преустановихме работата, без да сме изследвали напълно останките и пласта от началния период на Гра-дището (обр. 6; сравни обр. 61, 62 и 63).

В югоизточния сектор „L“ работихме само през лятото на 2003 г., когато заложихме няколко сондажа за да добием представа за фортификацията в този ъгъл на възвишението (обр. 99). Въпреки ограничените им размери, сондажите се оказаха твърде успешни. Резултатите от тях са ценни и с оглед на най-ранните прояви на живот върху възвишението, далеч преди появата на ранновизантий-ското градище.

Успоредно с теренната работа се осъществяваше (в базата на експедициите ни в с. Никюп) първичната научна обработка на откритите подвижни материали и находки от всички изследвани сектори. В нея също бяха ангажирани много британски и български специалисти и студенти.

Кратки данни за резултатите от разкопките на Градището при с. Дичин са

3 През първата година на разкопките на Градището – 1996 г., броят на работещите тук британски специалисти и студенти бе ограничен, а българският екип още не бе сформиран (тогава аз участвах в проучването на източния сектор „С“). През 2002 г. на Градището работи предимно българският екип, а през 2003 г. – само българският екип.

4 Трасетата на крепостните стени в северозападния сектор бяха разпознаваеми благодарение на фа-кта, че тревната растителност на повърхността над тях бе по-хилава и с жълт цвят. Същевременно въпросната растителност бе указание и за по-добрата запазеност на фортификационните останки в този сектор.

11

11

обнародвани периодично в сборниците от националните археологически отчети (Слокоска и др., 2001, 86-88; Динчев, Поултър, 2002; Динчев, 2003a; Динчев, 2004). Вече обнародвани или под печат са и не малък брой предварителни публикации на участниците в проекта (Динчев, 1999; Poulter, 1999; Popova, 1999, 73-74; Guest, 1999, 319-327; Poulter, 2002, 18-19, 25-27; Popova, 2002, 60-61, 65-67; Hammon, 2002; Чолакова, 2005; Poulter, 2007a, 82-94; Grinter, 2007; Swan, 2007; Johnston, 2007; Guest, 2007; Динчев, 2008; Динчев, под печат). Отделни аспекти от историята на Гра-дището или пък отделни материали, открити при проучването му, са обсъждани и в разни обобщаващи изследвания (напр.: Владкова, 1998, 104; Динчев, 2002, 46-48; Вагалински, 2002, 58-60, 91, 94, 100, 133; Владкова, 2006a, 71-73; Динчев, 2006, 11, 13, 20, 26-27, 86, 127; Владкова, 2006b, 245, 249, 256... 276-277; Poulter, 2007b, 378-379, 381).

Документацията на разкопките водихме по т. нар. контекстна система, т. е. с обща поредна номерация на различните стратиграфски субстанции и строител-ни останки в отделните сектори. Заслуги за изготвянето на полевите графични планове, разрези и изгледи от сектори „F” и „L” имам не само аз, но и много от нашите студенти и докторанти, които участваха в проучванията. Обработването и превръщането им в графичните образи на настоящата публикация ми коства не малко време и... спомогна да се сдобия с очила. В графичните образи обик-новено съм отбелязвал съответните контекстни номера (петцифрените номера), пояснени в приложени легенди. По целесъобразност на места съм използвал и други символи, както и текстови означения. Снимките от разкопките в сектори „F” и „L” в този том са дело на различни хора – на проф. А. Поултър и на британ-ските фотографи в експедициите, на н. с. И. Църов и на наши студенти. Някои съм правил и аз5. В поясненията към снимките не съм давал контекстни номера, тъй като петцифрените им означения биха накърнили повече изображенията, отколкото използваните буквени символи. Статистическите данни за и графич-ните рисунки на движимите материали са дело на авторите на съответните части на тома (ч. 4 – ч. 7), а оформлението на таблиците е мое дело.

1.3. Произход и културна „биография“ на хълма до V в. сл. Хр. Обемният силует на възвишението на Градището изглежда странно сред

широката над 2 км и равна тук речна долина (обр. 2, 4 и 5; виж по-горе бел. 1), и изясняването на произхода му заслужава да бъде представено.

Първоначално част от колегите бяха склонни да допуснат, че възвишението е праисторическа селищна могила. Извършените през 1997 г. геоморфологични изследвания с ръчна сонда опровергаха това предположение. Естественият състав на добитите тогава проби – „червеникава“ глина и чакъл (Poulter, 1999, 210), обаче не спомогна за изясняване на конкретната причина за появата на възвишението6. Тези проби, впрочем, бяха идентични с пробите от околния нисък терен.

Върху повърхността на терена в югоизточното подножие и в долната част на югоизточния склон на възвишението регистрирахме с колегата И. Църов още в първите години на проучванията ни структури, наподобяващи бетонни площад-ки. Външно техният материал изглеждаше идентичен с т. нар. бруто-бетон (с по-

5 По стечение на обстоятелствата с повече снимки разполагам за последните два-три сезона от раз-копките.

6 Избраните през 1997 г. места на сондиране просто не попаднаха – до достигнатите в тях дълбочини, на конгломерата, описан в следващия текст.

12

12

едър чакъл) и ние започнахме да разпитваме местните хора за вида и времето на съответния „строеж“. Никой обаче не помнеше за нещо подобно на това място и в района на възвишението изобщо. Откриването на отделни късове „бруто-бетон“ в горните пластове и в някои от строителните останки на обекта ни озадачаваше допълнително. Едва когато започнахме да намираме такива късове в ненарушени, запечатани културни пластове, разбрахме, че въпросният материал е с естествен произход. Консултацията с компетентен специалист показа, че става въпрос за конгломерат със здрава, грубозърнеста песъчлива спойка7. Обикновено в района този конгломерат се открива на по-голяма дълбочина, но точно тук е бил издигнат и не само е устоял на речната ерозия, а е задържал и речни отложения. Това е причината за появата на възвишението.

Началната естествена форма на възвишението обаче е била различна от днеш-ната му форма. При проучванията установихме, че някога то е имало по-дълги и по-полегати склонове (виж напр. обр. 49)8. Поради това естествената му форма е била купеноподобна или поне по-заоблена в горната си част. Подчертано плато-видната форма на възвишението днес (обр. 2, 4 и 5) е резултат от човешката дейност и най-вече от устройването тук на укрепеното ранновизантийско градище.

Естествените условия за живот върху и около описаното възвишение не могат да се оценят еднозначно. Като отличителна релефна форма в ниската речна долина то е привличало местното население през различни исторически епохи. Неголямата му площ и твърде влажната, частично мочурлива околност обаче са фактори, които често са възпирали желанието за по-продължителното му обитаване.

Най-ранните културни материали, открити по време на проучванията, са фрагменти от глинени съдове от каменно-медната епоха. В очертанията на ран-новизантийската крепост запазен пласт от тази епоха не регистрирахме. В един от сондажите в югоизточния сектор, който се оказа пред (вън от) по-късните фор-тификационни съоръжения – сондаж L4 (обр. 99), имахме шанса да попаднем на такъв пласт (обр. 105). Той е стратиграфски разграничим, но материалите в него са преотложени, т. е. натрупването на пласта не е резултат от обитаване in situ. Това е обяснимо предвид факта, че сондажът е в склона на възвишението (обр. 99). Според консултиралия ни специалист, керамиката в пласта е характерна за късната каменно-медна епоха9.

Пак в същия сондаж – L4 (обр. 99), регистрирахме и пласт с материали от бронзовата епоха (обр. 105). Тези материали – фрагменти от битова керамика и късчета горяла мазилка, тук също са преотложени10. Известно количество сход-на керамика бе открита и в други изследвани сектори на обекта, в единствения стратиграфски разграничим там пласт над материковия терен, за времето до

7 Консултацията бе извършена от Стоян Саров – главен геолог в НИИ „Геология и геофизика“ АД, София, за което му дължа благодарност.

8 Материковата пръст и особено предкрепостният хумус, представени в разреза при обр. 49, са пре-търпели интервенции при крепостното строителство, но все пак дават представа за наклона на склона в северозападния сектор на възвишението преди това строителство.

9 Определянето на керамиката бе дело на доц. Стефан Чохаджиев (ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий“), за което съм му благодарен.

10 Натрупването на пластовете с преотложени материали от каменно-медната и от бронзовата епоха в очертанията на сондажа L4 (обр. 105) не е резултат от строителсвото на близките фортифика-ционни съоръжения, а си е от времето на посочените епохи. Ако тези пластове бяха следствие от изкопите за ранновизантийското фортификационно строителство, то стратиграфията в L4 щеше е обърната (по-късните материали ще са по-долу и обратно), а не е така.

13

13

изграждането на крепостта. Според консултантите ни, въпросната керамика е от края на ранната бронзова епоха11.

Регистрираният в повечето сектори пласт, който е над материковия терен, който съдържа отделни културни материали и който предхожда крепостното строителство, е всъщност с преобладаващо естествен, хумусен състав (виж обр. 13, 15, 23, 39, 46, 49, 56, 57, 59, 66, 68, 78-80 и 88). Освен от споменатите праисто-рически епохи, в него се намират и по-късни материали. В северозападния сектор на възвишението в този пласт открихме и няколко фрагмента от глинени съдове от ранната желязна епоха. Един от тях например е с отличителната украса от щемпелувани кръгчета, свързани с тангенти (Динчев, 1999, 99).

Хомогенният, предимно хумусен състав на пласта с отделни, разновременни културни материали, който е между материковия терен и долните нива на ранно-византийското градище, свидетелства, че възвишението е обитавано от ограничен брой хора и за кратки периоди от време през късната каменно-медна епоха, към края на ранната бронзова и през ранната желязна епоха12.

Любопитен е фактът, че единчни фрагменти от предримска керамика, ра-ботена на ръка, откривахме и в горели кирпичени тухли от ранновизантийските постройки. Не е изключено глината за кирпичите да е от самото възвишение – от изкопите за крепостните стени например, но е възможно също така да е добивана и от близката околност – от съседните заливни тераси например (виж обр. 2).

Досега върху възвишението не са установени останки от постройки и обо-собен културен пласт от първите векове сл. Хр. Хумусният предкрепостен пласт „дава“, наред с предримските материали, и отделни находки – предимно фрагмен-ти от глинени съдове, които могат да се отнесат към това време. Откритите при проучванията единични монети от втората половина на II-IV в. (виж напр. Guest, 1999, 321-322) произхождат от ранновизантийските пластове на обекта. Следова-телно тези монети са преизползвани и не са показател за някаква дейност върху възвишението за времето на техните емисии. Същото се отнася и за не малкия брой каменни водопроводни улеи, бази, капители и разни други архитектурни детайли от ІІ-ІV в., преизползвани в градежа на ранновизантийските фортифик-ационни съоръжения и вътрешни постройки (виж ч. 2.1 и ч. 3.1). Каменните улеи са от близкия водопровод за Nicopolis ad Istrum (виж обр. 2 и 5), а останалите де-тайли са от представителни римски постройки, каквито не липсват в близката и по-далечната околност – например светилището на Хероса с известния, запазен до днес пилон (т. нар. Лесичерски стълб; виж обр. 5)13.

Анализът на наличните данни доказва, че през първите векове сл. Хр. въз-вишението на Градището не е използвано интензиво. Не изключвам възможността за наличие на някаква постройка или съоръжение от това време в неизследваната му площ, но изказаното твърдение едва ли ще бъде опровергано.

11 Определянето на тази керамика бе дело на ст.н.с. Стефан Александров и н.с. Таня Христова (НАИМ-БАН), за което, разбира се, съм им благодарен.

12 Хумусният предкрепостен пласт не е изследван в цялата площ на очертаните сектори (виж обр. 3), но все пак е „проверен“ в някаква сепен във всеки един от тях. Хумусният пласт е запазен в различно състояние на различните места, а някъде – по склоновете на възвишението, не е запазен изобщо (виж тук обр. 24, 25, 27, 103 и 105). В проучения хумусен пласт в северозападния сектор „F“ не констатирахме каквито и да е останки и следи от постройки или съоръжения. В централния сектор „К“ и в южния сектор „D“ (виж обр. 3) британските колеги попаднаха на ограничени по размери негативни структури в хумусния пласт, за които е допустим предримски произход.

13 За представителното светилище на Хероса със запазения до днес монументален пилон виж: Гера-симов 1961 (и цит. там по-ранни сведения); Султов 1977, 23, 53; Църов 1988; Църов 1991.

14

14

1.4. Периодизация и хронология на ГрадищетоПериодизацията на живота на ранновизантийското градище е от първос-

тепенно значение за неговата характеристика и съответните проблеми е редно да бъдат представени и обсъдени тук. Смея да се надявам, че следващото изло-жение ще възприеме не просто като защита на „професионалната чест“, а като споделен опит за изясняването на една сложна археологическа ситуация. Ще ми се да вярвам също, че споделянето на този опит, само по себе си, ще е от полза за младите археолози.

В първата си предварителна публикация за резултатите от началните го-дини на проекта, от изследването на северозападния сектор на възвишението в частност, предложих три периода в развитието на ранновизантийското градище (Динчев, 1999, 102-107). Към тях съм се придържал и в отчетите за разкопките през следващите години (Слокоска и др., 2001, 86-87; Динчев, Поултър, 2002; Динчев, 2003a). Водещи относно тяхното разграничаване бяха стратиграфските наблюдения. Изводите ми от тези наблюдения не са се променили. Ако в периоди-зацията обаче за приоритетна се приеме степента на промените в строителството и архитектурата, първият и вторият „стратиграфски периоди“ могат да получат статут на фази в един общ период. Окончателното представяне на резултатите от проучванията предполага възможно най-пълната им интерпретация и поради това днес съм склонен да приема за водещ изтъкнатия строително-архитектурен критерий. Това означава, че в близо двувековното съществуване на Градището следва да се обособят два основни периода, отнасящи се съответно към V в. и към VІ в., като първият основен период е с две фази. Отделни фази не са напълно изключени и за втория основен период, но добитите досега данни го определят като монофазен.

Регистрираните останки и откритите материали – както в „българските“, така и в останалите изследвани сектори – ми дават също така основания да приема, че вторият период не започва веднага след първия, т. е., че Градището е останало за известно време необитаемо между двата основни периода в развитието му.

Според публикациите на британските колеги, на проф. Поултър в частност, развитието на Градището преминава през два „чисти“ периода, т. е. без отдел-ни фази в тях. Регистрираните поправки и преустройства в отделните сгради се обясняват като различни по време ремонти, необходими за нормалната им подръжка. Краят на първия период се отнася приблизително към 475 г. Не се допуска прекъсване или поне по-продължително прекъсване на живота между двата периода (Poulter, 1999, 213-214, 222; Poulter, 2002, 18; Poulter, 2007a, 86, 95; Poulter, 2007b, 378-379, 381).

На какво се дължат спорните моменти в периодизационните ни виждания? Далеч съм от мисълта да се съмнявам в професионалните умения на колегите си, но нямам причина да подценявам и собствения си теренен опит. Тогава... остава възможността за действителни различия в стратиграфията и археологизацията на останките в различните сектори.

Както вече споменах (ч. 1.2), платовидната форма на възвишението днес е резултат от възникването и съществуването тук на укрепеното ранновизантий-ско градище14. Самото възникване не е еднократен акт, а процес, който започва с

14 Преди изграждането на крепостта, в северозападния сектор на горната повърхност на хълма пър-воначалният наклон е бил от изток на запад, а не обратно, както е днес. Височините на днешната повърхност на терена по южната линия на изкопа F7 например бяха от около 86,10 м – при югоза-

15

15

изграждането на крепостта. Едва след нейното издигане или в заключителния етап на издигането и , защитената вече площ е подготвена за застрояване. Под-готовката включва както известно терасиране, така и частично нивелиране на терените покрай фортификационните съоръжения чрез насипване на пръст от централната част на възвишението или на стерилна глина от близката околност. Установените факти във връзка с тези дейности насочват към интересни изводи за недостатъчна съгласуваност между отделните етапи на възникването на Гра-дището, които ще споделя по-нататък (ч. 2.1).

Тези дейности обаче неутрализират в различна степен естествения наклон на терените покрай фортификационните съоръжения. В северозападния сектор и по-точно покрай северния участък на западната куртина въпросната неутра-лизация е частична и началните подови нива на издигнатите тук постройки, както и нивата на пасажите между тях, са със значим наклон от изток на запад (обр. 61, 64, 74, 75, 81 и 83)15. Той е създавал проблеми при експлоатацията на постройките и пасажите, и в началото на втората фаза на първия период са взе-ти мерки за по-същественото му изправяне. Тогава покрай фортификационните съоръжения тук нивата са повдиганати с около и дори над 1 м, докато в източна посока повдигането, включително на нивото на главната улица от северната порта на Градището, е доста по-малко (сравни обр. 61 и 62). Твърде показателен е примерът с една дълга сграда („F III“), ориентирана запад – изток, опираща със западния си край в изследваното тук крепостно стълбище. В началото на вто-рата фаза в нея са обособени две помещения. Докато новото ниво в по-малкото западно помещение е средно с 1 м над по-ранното подово ниво, то новото ниво в по-голямото източно помещение е от 0,25 до 0,10 м над долното ниво (сравни обр. 75 и 76; виж също обр. 78 и 79).

Може да се обобщи, че през втората фаза на първия основен период на Гради-щето почти всички по-ранни сгради и улици се запазват и – след реконструкции, преизползват, но докато някъде има значително повдигане на нивата, то на други места деструкциите от първата фаза са изчистени16, а началните подови нива са измазани и използвани повторно17. Ситуацията със стратиграфското разпознаване на двете фази се усложнява допълнително от обстоятелството, че в началото на

падния ъгъл на F7, до около 85,60 м – при югоизточния ъгъл на F7 (обр. 6). Преди изграждането на крепостта обаче нивото на терена, определено от ранния хумусен пласт, в тези два пункта е било, съответно, на около 83,10 м и 84,10 м. По същото време теренът тук е имал наклон и от север на юг (напр. обр. 7), който отчасти е запазен и днес.

15 След изграждането на северния участък на западната куртина и прилежащото крепостно стъл-бище, върху хумуса в площта до тях е нанесен изравнителен пласт с глина, чиято трамбована горна повърхност определя всъщност ранните нива на съоръжените след тях сгради и пасажи (обр. 66). Докато така повдигнатото подово ниво в западния край на сграда F II например е на около 83,50 м, то устроеното направо върху хумуса първо ниво на главната улица източно от F II обаче е на около 84,15 м (обр. 61 и 64). Още по-значителна е разликата в двата края – западния и източния, на началното ниво на съседната дълга сграда F III (обр. 61 и 75), за която става въпрос в следващия текст.

16 За мащабния характер на тази подготвителна дейност свидетелства и наличието на случаи, при които фрагменти от едни и същи керамични или стъклени съдове са открити в пластове с деструкции от началната фаза на различни, понякога доста отдалечени места (виж бележките към №№ 7, 28 и 44 в каталога за фрагментите от стъклени съдове в ч. 6.2; сведение за отдалечено местонамиране на фрагменти от един и същ керамичен съд получих от британските колеги В. Суон и А. Поултър).

17 В тези случаи също има леко повдигане на нивата, съизмеримо с дебелината на глинения слой, с който е направена повторната замазка. На това се дължи например разликата от около 0,10 м между нивата от първа и от втора фаза в източната част на източното помещение на сграда F III (сравни обр. 75 и 76). В западната част на същото помещение, където горното ниво е малко по-високо спрямо долното, има запазен тънък пласт с деструкции от първата фаза на сградата (виж обр. 79).

16

16

следващия, втория основен период на Градището отново се извършват подобни подготвителни дейности, които на места накърняват чувствително по-ранните пластове. Нарушения са причинени, естествено, и в резултат на самото обитаване на хълма през втория период.

В момента не бих могъл да коментирам и да давам предписания за при-надлежност към първата или втората фаза на установените пластове от V в. в секторите, в които работиха британските колеги. Предстоящото обнародване на откритите материали може би ще спомогне за това разграничение, но безспор-ната културна приемственост между двете фази, кратката продължителност на втората фаза и особеностите на монетната циркулация по това време ме карат да не съм голям оптимист в това отношение. Следва да отбележа, че с този проблем се сблъскахме, макар и в по-малка степен, и в северозападния „български“ сек-тор. През 2002 г., непосредствено на изток от разкритата тогава северна порта на крепостта, изследвахме малка част на една сграда от V в. („F Х“, виж обр. 9, 61 и 62). Нейното изграждане може да се отнесе към първата фаза18. В нейния пласт, поне в изследвания ъгъл, няма ясно разграничими фази (обр. 15) и засега не мога да прецизирам причината за това – твърде значително повдигане на нивото от втората фаза, поради което то и съответният пласт не са запазени, или преиз-ползване на началното ниво, което пък означава отсъствие на запазен пласт от първата фаза?

Дали всички регистрирани поправки и преустройства в изследваните по-стройки и съоръжения са извършени по едно и също време? Едва ли. Логично е да се допусне, че по-продължителната експлоатация на по-рано изградените постройки е осъществявана с текуща подръжка и периодични ремонти. В севе-розападния сектор обаче, където имахме шанс да попаднем предимно на „добра“ стратиграфия, най-значителните преустройства на повечето изследвани тук ранни постройки са в безспорна връзка с горните им нива, които пък в повечето случаи лежат върху мощни пластове с горели кирпичи.

Би могло да се допусне, че регистрираният първи пожар в постройките от V в. в северозападния сектор е резултат от локален инцидент, който не е засег-нал останалите сектори на укрепеното селище. Силата на този пожар и обсто-ятелството, че в съответните пластове с горели кирпичи има много материали, включително разни железни, добре запазени оръдия на труда и дори останки от непогребани хора (Динчев, 1999, 104, 109)19, обаче свидетелстват за катастрофа, която едва ли е подминала останалите сектори на Градището.

Изтъкнатите по-горе констатации и съображения са доводите за двете фази в живота на Градището през V в.

При проучванията не е регистриран стратиграфски хиатус между плас-товете от първия и втория период на ранновизантийското градище, но от това не следва, че началото на втория период е веднага след края на първия период (на втората му фаза). В случая от значение е не толкова продължителността на времето, необходимо за създаването на забележим хиатусен (хумусен) пласт,

18 Позицията на разкрития северен край на западната стена на сграда F Х спрямо съседните страти-графски контексти и крепостния пиластър тук (обр. 9, 15 и 18), както и фактът, че трамбованият глинен под на сградата лежи върху пласт с материали от времето на крепостното строителство (обр. 15), са аргументи за изграждането и през първата фаза в V в.

19 Освен в сградата F II (Динчев, 1999, 104), отделни кости от два човешки индивида открихме също през 2000 г. в пласт с деструкции от първата фаза, непосредствено до входа на северозападната ъглова кула. Разпознаването на костите е дело на британския остеолог A. Хамън.

17

17

а обстоятелството, че интензивното обитаване на хълма през VІ в. би унищо-жило този пласт или поне би го накърнило до степен, че да не е разпознаваем като отделна стратиграфска субстанция. Наличието на места в пласта от V в. на частично разложени късове от негорели кирпичени стени (напр. Poulter, 1999, 213-214) също не е сигурно доказателство за непосредствена последователност между края на първия период (на втората му фаза) и началото на втория период. Времето за пълното разлагане на негорелите кирпичени стени е функция както на условията на експозиция преди обрушването им, така и на позицията им в съответния пласт след тяхното обрушване20.

Като аргумент за непосредствена последователност се посочва и масовото преизползване на останките от по-ранните сгради през VІ в. (Poulter, 1999, 213-214; Poulter, 2007b, 381). Смея да твърдя, че при едно строителство, подобно на това тук през VІ в. (виж ч. 3.3), останките от долните каменни части на стените на сградите от V в. биха могли да бъдат преизползвани дори и в днешното им състояние ако, разбира се, не са били демонтирани при „кариерната“ дейност на местното население в края на ХІХ – първата половина на ХХ в.

Съществените разлики в материалната, включително в строителната, кул-тура на двата основни периода (виж ч. 3 – ч. 6) следва да се обяснят със смяна на населението на Градището. Материалите и технико-конструктивните характе-ристики на строителството през втория период (виж ч. 3.3) показват, че е малко вероятно съответните постройки, включително устроените сред останките на по-ранни сгради, да са функционирали от 475 г. до края на VІ в., т. е. в протежение на стотина или дори повече години. С оглед на тази констатация, безспорният край на втория период в края на VІ в. означава, че... е спорно началото му в началото на последната четвърт на V в.

Свидетелство за промеждутък между изтеглянето на оцелялото старо на-селение и настаняването на новото население е отсъствието тук на монети от края на V – началото на VІ в., на Анастасий І (491-518) в частност. Към доводите за известно прекъсване на живота на Градището между двата му основни пери-ода са и конкретните археологически данни за хронологическите им граници, за долната хронологическа граница на втория период в частност, на които ще се спра след малко.

Изглежда, че не всички изследвани постройки от VІ в. (напр. обр. 63) са напълно синхронни. Различната дълбочина на подовите нива и на долните час-ти на стените например на някои съседни постройки от втория основен период (обр. 15) може би се дължи и на известна разлика във времето на издигането им. Слабата съхраненост на сравнително тънкия културен пласт от този период е препятствие за по-детайлни стратиграфски наблюдения. Факт е обаче, че при досегашните проучвания в северозападния и в останалите сектори не са реги-стрирани безспорни ситуации с две стратиграфски разграничими фази от VІ в., както и застъпвания между градежни сруктури от това време. Следователно

20 От значение е например дали необрушените негорели части от стени са били открити или „запе-чатани“ отгоре с горели кирпичи, с каквито е наситен пласта от втората фаза през V в. От значение е също дали обрушените вече части от негорели кирпичени стени са стояли по-дълго време на повърхността на терена или веднага (или скоро след срутването им) са били покрити с други де-струкции. Впрочем самият факт, че на места в негорели деструкции, съставляващи горни части на пластове от V в. и намиращи се близо до днешната повърхност на терена (покриващият ги пласт от VІ в. е сравнително тънък и твърде нарушен), „the rows of individual mudbricks still visible“ (Poulter, 1999, 213) показва, че разлагането им не е толкова прост и бърз процес.

18

18

коректното актуално заключение е, че вторият основен период на Градището е монофазен, с допустими хронологически разлики за съответните постройки и съоръжения в неговите граници.

Хронологията на Градището е оповестявана в по-рано обнародваните публи-кации и съобщения (виж напр.: Динчев, 1999, 99-100, 106-107, Poulter, 1999, 213-214, 226; Guest, 1999, 320-321, 326). Разбира се, техният предварителен характер опра-вдава известни корекции и уточнения в основната публикация за резултатите от проекта. Общите хронологически определения бяха неизбежни и в предходните части на настоящия том. Сега е ред за по-детайлен анализ.

В пластовете на Градището са открити много и разнообразни движими материали и находки. Всички те допринасят за общата му характеристика. С ос-новно значение за прецизиране на хронологията му обаче са откритите монети. Общият им брой надхвърля 400, но по-добре запазените и подлежащи на опре-деляне са 162. Над две трети от тях са сечени между 378 и 474 г. Следват, като количество, монетите от VІ в., сред които най-ранните са на Юстин І (518-527), а най-късните – на Юстин ІІ и София (565-578). Намерен е и зле запазен половин фолис с възможна принадлежност на Тиберий ІІ Константин (578-582). Открити са също единични екземпляри от втората половина на ІІ в., от ІІІ и ІV в. (до 378 г.) (Guest, 1999, 319-326; Guest, 2007, 296-299, 304)21. В следващото изложение ще коментирам ситуациите с монети в северозападния сектор, които ни предоставиха сигурни хронологически репери. Смея да твърдя, че те са с основно значение за уточняването на началните и крайните дати на първия период, на първата му фаза в частност, и на втория период.

В коридора на северозападната ъглова кула, която изследвахме през 2000 г., подовото ниво от началната фаза на първия основен период е с трамбована глина (обр. 35). След документирането и прерязването му установихме, че то е горна повърхност на сравнително тънък пласт с глина, който лежи върху хоросановата замазка на непрекъснатите в коридора фундаменти на кулата и северната кур-тина. Въпросната хоросанова замазка също е подово ниво, но само по време на строителството на суперструкциите на фортификационните съоръжения (обр. 7). Трамбованият върху замазката глинен под е във връзка със споменатата по-горе частична нивелация в северозападния сектор на защитената площ, предшестваща изграждането на първите вътрешни сгради. При зачистването на хоросановата замазка в коридора на кулата имахме шанс да намерим – непосредствено върху замазката, медна монета в добро състояние. Тя е отсечена в 395-401 г.

Позицията на тази монета показва, че тя е попаднала в коридора на кулата още по време на нейното доизграждане или непосредствено след това. Следова-телно монетата и по-точно първата възможна година на нейната емисия – 395 г., се явява сигурен terminus post quem за началната фаза на първия период от оби-таването на Градището и почти сигурен такъв за изграждането на фортификаци-онните му съоръжения. С отчета за този terminus и с оглед на останалите находки в северозападния и в останалите изследвани сектори е ясно, че началната фаза е започнала някъде около границата между ІV и V в. или малко по-късно. За по-нататъшното прецизиране на долната и хронологическа граница могат вече да помогнат и историческите сведения за събитията на Балканите по това време.

21 Както показват цитираните публикации, изследването на монетите е дело на британския археолог д-р П. Гест. Използвам случая да му благодаря за своевременното подаване на информацията за монетите, открити от нашия екип в северозападния сектор на Градището.

19

19

В 395 г. започва управлението на император Аркадий. В същата година избухва и бунтът на готите на Аларих, които до тогава са базирани в провинция Moesia Inferior. Цялото управление на Аркадий (395-408) минава под знака на оспорвания, често ожесточен конфликт с т. нар. вестготи, в резултат на което по-литическата обстановката на Балканите е твърде неспокойна. Тя започва да се нормализира едва след потеглянето на Аларих в 407 г. към Pannonia и Noricum, и от там в 408 г. – към Италия (виж напр. Heather, 1991, 199-213). Поради това на-чалните години от управлението на Теодосий ІІ (408-450) са по-вероятното време за появата на един нов, солидно укрепен пункт, какъвто е Градището, в гранична балканска провинция като Moesia Inferior22.

С важно значение за уточняването на крайната дата на началната фаза на първия основен период на Градището са резултатите от изследването на сградата F II в северозападния сектор. Те са представени и интерпретирани във вече об-народвани публикации, поради което тук ще ги изложа в резюмиран вид. През 1997 г., сред горели кирпичени деструкции в долния пласт в югозападния ъгъл на F II намерихме няколко десетки медни монети от разпиляна колективна на-ходка. Най-късните са на Марциан (450-457) и на Лъв I (457-474) (Динчев, 1999, 103). По-точно пет броя от определените са на Марциан и два броя – на Лъв І. Монетите, открити в по-ранните пластове в останалите сектори на Градището, възпроизвеждат в общи линии същата картина. Най-късните са на Лъв І, като общият им брой е около два пъти по-малко от броя на монетите на Марциан (Динчев, 2002, 47).

Същата картина възпроизвежда и една значителна колективна монетна находка от централната зона на римския и късноримския Nicopolis ad Istrum (Иванов, Иванов, 1994, 97-98, 123; Владимирова-Аладжова, 1997, 83, 87). Това позволява да се приеме, че събитието, причинило пожара в края на началната фаза на Градището и трезорирането на споменатата находка в близкия Nicopolis, е преди края на управлението на Лъв І. От сведенията в изворите пък може да се допусне, че въпросното събитие е нашествието на хуните на Денгезих (син на Атила) в Moesia Inferior в края на 60-те години на V в. (Динчев, 2002, 47-48).

Броят на монетите (медни), открити в пластовете над нивата от втората фаза на първия основен период в северозападния сектор на Градището, е твърде огра-ничен – две от първата половина на V в. и още няколко, които не са четливи, но по номинал принадлежат към монетосеченето в края на ІV-V в.23 Следователно монетната циркулация през тази фаза е била твърде редуцирана и изглежда без синхронни постъпления предвид отсъствието на сигурно определими монетни екземпляри от времето на самата фаза. Представената ситуация насочва също към извода, че продължителността на фазата е била малка. В подкрепа на този извод е и голямото сходство на строителните останки и движимите културни материали от двете фази (виж ч. 3 – ч. 6). Една по-голяма продължителност на втората фаза би означавала и повече културни иновации, а случаят не е такъв. Особеностите на втората фаза на първия период могат да получат историческо обяснение.

През 70-те и 80-те години на V в. Балканите отново са арена на ожесточени

22 Идентична археологическа ситуация с идентична хронологическа интерпретация коментирах наскоро във връзка с проучванията на една друга интересна крепост в югоизточния край на про-винция Moesia Inferior (Динчев и др., 2007, 115-116).

23 В трамбованата глина на подовото ниво (под ходовата му повъхност) на източното помещение от втората фаза на сградата F III (виж напр. обр. 76 и 79) намерихме медна монета от ІІІ в. Тя е по-паднала случайно тук и изглежда е донесена заедно с глината от околностите на Градището.

20

20

конфликти и основният противник на Империята отново са готите (този път т. нар. остготи). Конфликтите с местните готски федерати и техните предводите-ли, сред които изпъкват Аспар и Теодорих Страбон, започват още в последните години от управлението на Лъв І. Появата тук на готите от Pannonia начело с Теодорих Амал в 473 г. и възкачването на Зенон на трона в 474 г. (повторно в 476 г., след 20-месечното узурпиране на властта от Базилск) ескалират напрежени-ето и усложняват още повече обстановката. Почти цялото управление на Зенон (474/476-491) преминава в неуспешни опити за неутрализиране на готското над-мощие на Балканите. Това става едва в 488 г., когато Теодорих Амал (Теодорих Велики) повежда обединените готи към Италия (виж напр.: Heather, 1991, 251-308; Prostko-Prostýnski, 1997). С оглед на Градището си струва да се изтъкне, че този водач и бъдещ крал на готите резидира дълго време в недалечния Novae. От тук именно той потегля за Италия.

Ясно е, че началото на втората фаза е скоро след края на първата фаза на първия период на Градището. Това „скоро“ би могло да означава „веднага“, но все пак една пауза до 2-3 години между двете събития също не е изключена. В съвпадението на началото на втората фаза с началото на остготската доминация на Балканите, включително и особено в граничната провинция Moesia Inferior, е обяснението за твърде оскъдното парично обръщение с по-стари монети, за което стана въпрос по-горе.

Добитата археологическата информация, въпреки че в случая е предимно косвен индикатор, и изложените исторически събития позволяват да се определи 488 г. като terminus ante quem за края на втората фаза и на първия период изобщо в живота на Градището. Пожарът, белязъл този край, е следствие от представе-ните конфликти. Наличието на множество находки, включително на запазени железни оръжия и оръдия на труда, в пластовете от втората фаза (виж ч. 3.2) показва, че и този пожар, подобно на предходния в края на първата фаза, е при-чинен от вражеско нападение. Точната дата на това нападение засега не може да се определи. Възможно е Градището да е опожарено при последните балкански рейдове на Теодорих Амал в 486-487 г., когато неговият изходен пункт е Novae. Не е изключено обаче това да е станало още при опустошенията в предното десетилетие, т. е. не е изключено продължителността на обсъжданата фаза да е само няколко години.

Политическата нестабилност на Балканите и особено в Moesia Inferior би била приемливо обяснение за отсъствието на монети на Зенон в Градището ако краят на обсъжданата му фаза е в 486-487 г.24 Поради същата причина монети на Зенон липсват или са сред най-дефицитните ранновизантийски екземпляри и в нумизматичните комплекси на останалите изследвани центрове на граничната провинция25. Отсъствието в Градището на монети на Анастасий обаче не се дъл-

24 Ако краят на втората фаза на първия период на Градището е още през 70-те години на V в., то проблемът за отсъствието тук на монети на Зенон просто отпада.

25 В западната част на Moesia Inferior, където е Градището при с. Дичин, монетите на Зенон са много редки. Едва ли е изненадващ фактът например, че сред сигурно определимите монети от Novae – основната база на Теодорих Амал в провинцията, няма такива на Зенон (Димитров, 1994, 85). Негови монети не са открити и в Iatrus (Schönert-Geiss, 1979; Schönert-Geiss, 1991). Сред обнарод-ваните нумизматични находки от Nicopolis ad Istrum само една е с възможна принадлежност към неговото монетосечене (Butcher, 1995, 302). Единични негови екземпляри са открити в някои цен-трове в Предбалкана, т. е. в южната зона на западната част от провинцията – например в Sostra (по сведение на ръководителя на разкопките С. Торбатов; виж и Христов, 2006, 63) и в Zikideva (Дочев, 2002, 290). От източната част на провинцията са двете известни засега колективни находки

21

21

жи на подобна причина. Неговото управление (491-518) стабилизира империята, включително балканските и владения, и е в основата на нейните впечатляващи външнополитически успехи през VІ в. Отсъствието на монети на Анастасий в Градището трудно може да се обясни и с някакви особености на паричната поли-тика при неговото управление. Напротив, монетната реформа в 498 г. съживява паричното обръщение, а монети на този император се откриват в почти всички балкански центрове с доказано съществуване през VІ в.26 Сред по-близките до Градището са например Novae, където следреформените монети на Анастасий (след 498 г.) са повече от тези на наследилия го Юстин І (Димитров, 1994, 85-86), и Iatrus (Schönert-Geiss, 1979, 168, 206; Schönert-Geiss, 1991, 236). Сред по-близките изследвани укрепени пунктове, които предоставят монети на Анастасий, са още „Градът“ при с. Батошево (Милчев, 1986, 99), Габровското градище (Милчев, Кой-чева, 1978, 31; Койчева, 1983, 73), крепостта „Ряховец“ при гр. Горна Оряховица и Килифаревското кале (Дочев, 2002, 290). Особено впечатляваща е колекцията с пред- и следреформени екземпляри на Анастасий от Zikideva – общо 78 на брой, при това открити като единични находки (Дочев, 2002, 289-291). Те са най-мно-гобройни сред монетите от пластовете на този забележителен ранновизантийски център – предшественик на средновековната българска столица Търнов град (Динчев, 2003b). Припомням, че той е само на двадесетина километра югоизточ-но от Градището (обр. 1а). Друг голям център на Moesia Inferior със значително присъствие на монети на Анастасий е Durostorum (Dobre, 1995, 124-131; виж и Jordanov, 1987, 186, 205)27.

Отсъствието на монети на Анастасий в Градището имах предвид по-горе като аргумент за известно прекъсване на живота между двата му основни периода. Нещо повече, археологическите ситуации в северозападния му сектор поставят под въпрос възобновяването на живота тук и при управлението на Юстин І (518-527), въпреки че негови монети са открити при разкопките в други сектори.

При изследването на площта до южния участък на крепостното стълбище

с медни монети, с най-късни екземпляри на Зенон – от големия укрепен център при с. Войвода и от Шуменския хисарлък (Владимирова-Аладжова, 1997, 83, 85; Владимирова-Аладжова, 2003, 90-92). Тук е редно да се спомене и фамозната находка със солиди от Abritus, над половината от които са на Зенон (Стоянов, 1982). Отделно откритите монети на Зенон в пластовете на известните центрове в тази част на провинцията обаче също са много редки – например в Durostorum (Dobre, 1995, 124), или въобще липсват – според наличната информация например за такива центрове като Marci-anopolis и Odessos (Владимирова-Аладжова, 1987, 8-9). Твърде сходна в това отношение впрочем е и ситуацията в двете съседни гранични провинции – в Dacia Ripensis на запад (напр. Boškova, 1984, Poenaru-Bordea, 1998, Mackensen, 1992: отсъствие на монети на Зенон в, съответно, Ratiaria, Sucidava и Големановото кале при с. Садовец; Александров, 1987, 68, 80: два солида на Зенон в Montana – част от колективна находка с крайни монети на Анастасий; Владимирова-Аладжова, 2003: отсъствие в провинцията на колективни находки с крайни монети на Зенон) и в Scythia на североизток (виж напр. Торбатов, 2002а, 54-55, 150, 173-174, 188-195, посочените там примери и литература).

26 Актуалната липса на даннни за монети на Анастасий от Nicopolis ad Istrum не следва да се приема за аксиома поради твърде малкия брой на обнародваните монети от края на V-VІ в. изобщо от тук. В нумизматичната публикация за британските изследвания в площта на ранновизантийския Nicopolis например са представени общо четири определени екземпляра от целия този период (Butcher, 1995, 302-303, 309). От друга страна, Nicopolis ad Istrum е пострадал от същите нападения, от които и Градището при с. Дичин, и е имал сходен с него ритъм на развитие. Вероятно и появата на ранновизантийския Nicopolis е към края или дори след управлението на Анастасий (Dintchev, 1997, 101-102; Динчев, 2002, 45-46, 49, бел. 10, 11, 50). Поради това евентуалното отсъствие или оскъдно наличие на монети на Анастасий тук не ще конфронтира с твърдението ми в текста.

27 Монетите на Анастасий присъстват в прилично количество и в други изследвани центрове на Moesia Inferior – например Шуменският хисарлък (Владимирова-Аладжова, 2002, 375). За съжаление, такива центрове като Marcianopolis и Odessos засега са без подобаващи публикации за монетната циркулация в тях в края на V-VІ в.

22

22

регистрирахме строителни останки от двете фази на първия период и от втория период на Градището. Най-ранните са от западните участъци на северната и юж-ната стена на дългата сграда FIII (обр. 61 и 75). При следващата фаза стените на сградата, по-точно на обособеното сега в нея западно помещение, са преизграде-ни и удебелени (обр. 62, 76, 78 и 81 ) (ч. 3.2). В началото на втория период тук се появява сградата FІV28. Тя отчасти преизползва по-ранни останки – от южната и източната стена на западното помещение на FІІІ, отчасти е с новоизградени стени – северната и северния участък от източната и стена (обр. 63, 65, 66, 74, 92 и 97) (ч. 3.3). През 1999 г. непосредствено върху останките от суперструкцията на северната стена на западното помещение на FIII от втората и фаза открихме медна монета – фолис. Над останките и монетата имаше пласт с горели кирпичени късове – де-струкции от втората фаза на FIII, преотложени тук при нивелирането на терена преди или по време на изграждането на FІV. При нивелирането е попаднал тук, изпуснат случайно, и фолисът29. По-ранните останки, монетата и покриващият ги пласт с горели кирпичи са останали в централната част на сградата FІV, под подовото ѝ ниво30. Фолисът е на Юстиниан І и е сечен в 527-539 г. Това означава, че първата година от Юстиниановото управление – 527 г., е сигурен terminus post quem за сградата FІV. Изтритата на места повърхност на монетата обаче показва, че тя е била доста време в обръщение преди да попадне тук, т. е. определяният от нея terminus post quem е по-близо до или дори след 539 г.

С особено значение за хронологията на втория период са и резултатите от изследването през 1999 г. на южната част на сградата FVІІ, която е непосредстве-но на запад от по-ранната северна порта на Градището (обр. 63). В югозападния ъгъл на тази сграда разкрихме частично съхранени останки от огнище (обр. 90 и 98). Върху отухления глинен под на огнището и в покриващия го пласт с горели глинени обмазки открихме разпиляна колекивна находка с фолиси и половин фолиси на Юстиниан I и на Юстин II със София31. Открихме общо 12 монети32. Повърхностите им са добре запазени, което показва, че не са били дълго време в обръщение. Това позволява да се допусне, че датите на най-ранната и най-къс-

28 Позицията на останките на и около FIV показва, че първо е била издигната тази сграда, а след това съседните FІ и FІХ, т. е. доказва, че FІV е от началото на втория период. Фактът, че южният участък на източната стена на FІV се явява същевременно западна стена на FІХ (обр. 63 и 77), предполага по-ранното изграждане на по-голямата сграда FІV. Постройката FІ пък е опряна до северната стена на FІV и всъщност няма собствена южна стена (обр. 63 и 65). Следователно FІ също е издигната след FІV.

29 Фолисът бе намерен в ограничена фракция негоряла глина върху камък in situ в горната част на запазената суперструкция на северната стена от втората фаза на FIII и теоретично може да е по-паднал тук още при нейното изграждане. Това обаче би означавало поне половин век по-късна датировка за втората фаза на сградата, а подобна датировка е в противоречие с целия комплекс от данни за втората фаза, както впрочем и с данните за края на първата фаза на първия период на Градището.

30 Подовото ниво на сградата FIV не е запазено (обр. 63) (виж ч. 3.3), но дейностите, които са го унищожили, не са били със значителен ефект в дълбочина и не те са причината за представената ситуация с монетата. Това се доказва от факта, че горелите кирпичи над останките от стената и монетата са в ненакърнена стратиграфска цялост с пласта от деструкции от втората фаза на сгра-дата FІІІ (виж обр. 78).

31 Една от монетите бе всъщност върху пода на сградата, непосредствено до огнището. При тази монета намерихме множество фрагменти от малък глинен съд. Не е изключено в него да е била укрита цялата находка.

32 Скоро след намирането на находката, в непроучен терен в съседство с огнището на FVII бе извър-шена ограничена иманярска интервенция. Видът и свидетелстваше за използване на металотър-сач. Възможно е „колегите“ да са попаднали на друга монета или монети от находката, т. е. не е изключено последната да е била с повече (но не с много повече) от 12 монети.

23

23

ната сред тях – съответно 543/4 г. и 574/5 г., определят приблизително времето на натрупване на самата находка.

От проучванията в северозападния сектор имаме още две монети от VІ в., които са единични находки от различни места. Половин фолис, вероятно на Юс-тин ІІ от 566/7 г., открихме върху подовото ниво на сградата FVІ, непосредстве-но до огнището в югозападния ѝ ъгъл (виж обр. 86)33. Другата монета – запазен фолис на Юстиниан І от 548/9 г., открихме в нарушен стратиграфски контекст, в източната част на площта на сградата F ІХ (виж обр. 77).

Не мога да коментирам обстоятелствата на намиране на монетите от VІ в. в останалите сектори на Градището, но мога да посоча, че те са единични наход-ки. Като цяло монетите от VІ в., включително тези от северозападния сектор, се разпределят по следния начин: пет на Юстин І; петнадесет (или четиринадесет ?) на Юстиниан І; четиринадесет (или петнадесет ?)34 на Юстин ІІ и София, като най-късната е отсечена в 575/6 г.; една с възможна принадлежност на Тиберий ІІ Константин (Guest, 2007, 296-297, 304, not. 2, tabl. 1 and 2).

Изложените по-горе данни – особено за ситуацията и вида на фолиса, изгу-бен преди или при строителството на сграда F ІV, и за колективната находка от сграда F VІІ – насочват към извода, че най-вероятната начална дата на втория период на Градището е около 540 г. Монетите на Юстин І и по-ранните монети на Юстиниан І, открити при разкопките, са били по-дълго време в обръщение, което личи и от по-износения им вид. Поради това те не са аргумент срещу този извод. Относно крайната дата на Градището, днес разполагаме с един сигурен terminus post quem в 575/6 г. и с един възможен terminus post quem около 580 г.

В известното съчинение „За строежите“ на Прокопий Кесарийски са изре-дени много „крепости“ (φρούρια), които Юстиниан І възстановил или изградил на Балканите, включително в Moesia Inferior (Proc., De aedif., ІV, 7, 11; по: ГИБИ, ІІ, 168-169, 177-178). Въпреки основателните резерви към това съчинение поради панегеричния му тон и недостатъчната на места осведоменост на неговия автор, то е доказателство за активна дейност за съживяването и подобряването на за-щитата на балканските имперски територии. Не липсват и археологически данни за тази дейност. Предвид дългото управление на Юстиниан І (527-565), малко са обаче засега по-точно датираните примери. Така, началото на втория период на Градището съвпада приблизително с началото на важната фаза D2 в развитието на Iatrus (Herman, 1979, 14; Wahtel, 1991, 18; Bülow, 1995, 63, 65; Vagalinski, 2003, 76). Началото на втория период на Градището съвпада също с появата на раннови-зантийското укрепено селище Големаново кале (Bersu, 1938, 34; Uenze, 1992, 119; Juroukova, 1992, 286; Werner, 1992а, 396-398) и може би с появата на съседното на последното Садовско кале (Werner, 1992а, 410) край с. Садовец – при вътрешната граница на Dacia Ripensis и Moesia Inferior (обр. 1)35.

33 Тази монета е горяла (намерихме я в слой с пепел и въглени върху подовото ниво на сградата) и не е запазена в добро състояние. Първоначално тя бе приписана на Юстиниан І, но сам нумизматът на експедицията – д-р П. Гест, не бе сигурен в нейното определяне. Предатирането на емисията и в началните години на управлението на Юстин ІІ е дело на Стоян Михайлов – нумизмат отскоро в РИМ Велико Търново. Благодаря му за справката и отзивчивостта.

34 Виж бел. по-горе. 35 Струва си да се посочи, че един от днешните изследователи на ранновизантийското Големаново кале и на Садовското кале поставя тяхната поява „около 540 г.“ (Werner, 1992а, 398, 410). Любо-питно е също, че за разлика от Градището при с. Дичин, сред колективните и единичните монетни находки от Големаново кале има екземпляри на Анастасий І (Jurukova, 1992, 286, 292, 295, 303; Mackensen, 1992, 341).

24

24

Началото на втория период на Градището при с. Дичин, както и началото на фаза D2 в Iatrus, и появата на споменатите укрепени селища край с. Садовец, са следствие от стабилизационните мерки на Юстиниан І. Те са включвали и външ-но снабдяване за граничните провинции на диоцеза Thracia чрез създадената в 536 г. Quaestura Exertitus с център Odessos (Just. Nov., XLI, LI, LII; по: ГИБИ, ІІ, 62-65)36.

Пожарът, белязъл края на живота в Градището, следва да се свърже с някое от аваро-славянските нашествия на Балканите. Те придобиват застрашителни размери при управлението на Тиберий ІІ Константин (578-582), продължават с неотслабваща сила през следващите години и, след известна пауза в последното десетилетие на VІ в, кулминират в първата четвърт на VІІ в. Сред по-известните, засегнали и долнодунавската област, са например тези в 578 г., в 581 г., в 586 г., ... в 619 г., в 626 г. (виж напр. Петров, 1981, 41-49, 58-62).

Аваро-славянските нашествия са конкретната причина за колапса на местна-та селищна система. В края на ІV – началото на VІІ в. загиват или са изоставени почти всички укрепени центрове на Moesia Inferior и на съседните гранични про-винции. Сред тези, които са в процес на проучване и са по-близки до Градището при с. Дичин, са например „Градът“ при с. Батошево и Килифаревското кале. По-следните засега ранновизантийски монети при тях са на Юстиниан І (виж съотв.: Милчев, 1986, 99; Дочев, 2002, 290 – от 564/5 г.). Най-късните монети, обнародвани в съобщенията и публикациите за Dimum, Габровското градище, Ковачевското кале при гр. Попово, крепостта „Ряховец“ при гр. Горна Оряховица и Iatrus, са на Юстин ІІ (виж съотв.: Митова-Джонова, 2003, 46, 53; Койчева, 1983, 73; Дончева, 2002, 224; Дочев, 2002, 290 – от 574/575 г.; Schönert-Geiss, 1991, 239 – от 577/8 г.)37. Най-късната монета от редовните разкопки в Nicopolis ad Istrum е на Тиберий ІІ Константин (Butcher, 1995, 303)38. Последните монети в Големановото кале и Садовското кале край с. Садовец са от намерените там колективни находки и са солиди на Маврикий Тиберий, сечени в периода 584-602 г. (Juroukova, 1992, 292-293, 301, 302, 305; Werner, 1992b, 336-337)39. Монети от VІІ в. предоставят за-сега само двата най-значителни ранновизантийски центъра в западната част на Moesia Inferior – Novae и Zikideva. Най-късните монети от редовните разкопки в Novae са няколко екземпляра на Фока от 602-607 г., и един на Ираклий от 611/2 г. (Димитров, 1994, 86, 87, бел. 24)40 При разкопките в Zikideva са открити, като единични находки, няколко десетки фолиса на Фока и на Ираклий41. Най-късните

36 За тази особена административно-териториална структура – Quaestura Exercitus, включваща дол-нодунавските провинции Moesia Inferior и Scythia, малоазийската провинция Caria, о-в Кипър и Цикладските острови виж напр.: Szadeczky-Kardoss, 1985; Torbatov, 1997; Karagiorgou, 2001, 154.

37 С последни монети на Юстин ІІ са и няколко случайно открити колективни находки в Централна Северна България – при с. Разсоха (бивше Чатал Дере), община Златарица, при с. Баниска, община Две могили, и край гр. Попово (виж Juroukova, 1969, 261, 263, и цит. там съобщения).

38 Според едно съобщение преди повече от век, в Nicopolis ad Istrum е била намерена монета на Фока (602-610) (Добруски, 1901, 716). То не е потвърдено в по-късна нумизматична публикация.

39 С по-точно определими монети на Маврикий Тиберий, в случая фолиси, от 595/596 г. завършват две колективни находки, открити случайно в района на запад от с. Садовец – при с. Реселец и с. Ракита (Juroukova, 1992, 294, 306-308). Сред единичните монети, открити в Големаново кале, най-късните са на Юстин ІІ (Mackensen, 1992, 342-343). Сред медните монети от колективните находки в Големаново кале най-късен е един фолис на Тиберий ІІ Константин от 579 г. (Juroukova, 1992, 290, 299).

40 В Novae случайно е намерена и монета на Ираклий, сечена в 630-640 г. Засега тя не се приема като свидетелство за евентуалното съществуване на Novae до 30-те – 40-те години на VІІ в. (Димитров, 1994, 87, бел. 24)

41 В една от публикациите за проучванията на хълма Царевец в гр. Велико Търново, където е ядрото

25

25

сред тях са сечени в 616/7 г. (Дочев, 2002, 289, 291, 297)42. Възможно е бъдещите проучвания в някои от споменатите центрове да

предоставят по-късни монети. Отчитам също обстоятелството, че паричното обръщение в края на VІ – началото на VІІ в. в Moesia Inferior и съседните про-винции е затруднено, и че невинаги отсъствието на монети означава отсъствие на живот. При все това изредените примери като цяло ясно потвърждават логичния от писмените извори извод, а именно: изоставянето на укрепените центрове в долнодунавските провинции не е еднократен акт, а процес, протекъл в няколко десетилетия. С по-късна крайна дата са по-добре укрепените или тези, които са останали встрани от главните направления на нашествията. Последни са изоста-вени най-значитените центрове, които са били основните опори на имперската власт. Къде е мястото на Градището при с. Дичин в този процес? С оглед на ак-туалните данни една крайна дата около 580 г. изглежда най-вероятна. При това положение конкретна причина за последното опожаряване на Градището може да е едно от големите славянски нашествия на юг от р. Дунав в 578 г. или в 581 г. Не е изключено едно бъдещо продължение на проучванията да доведе до известно изтегляне на крайната дата на Градището, но не и след 600 г. Мисля, че казаното тук е валидно и за изредените по-горе центрове с идентични нумизматични данни относно крайните им дати.

на Zikideva и на по-късната българска столица, има сведение за „монета на Тиберий с Константин IV (663-681)“, открита в пласта на разрушената югоизточната ъглова кула на ранновизантийската крепост (Вълов, 1992, 20, 183). На това сведение се позовах в разширения вариант на студията си за Zikideva (Динчев, 2003b, 406). В излязлата наскоро обобщаваща статия за ранновизантийските монети от Царевец (Дочев, 2002) обаче това сведение не е потвърдено.

42 Недалеч от Zikideva, край гр. Горна Оряховица е намерена случайно колективна находка на десетина солида на Ираклий от „първата четвърт на VII в.“ Това е колективната находка с най-късна дата на укриване в западната част на Moesia Inferior (виж Jurukova, 1969, 263, и цит. там съобщение).

26

26

Част 2

Фортификацията на Градището


2.1. Изследваните съоръженияВ Предговора споменах, че общата характеристика на фортификацията на

Градището при с. Дичин е, съгласно договореностите в българо-британския научен проект, моя задача. Следващото изложение е опит за изпълнението ѝ с уговорката, че представените тук графични образи и снимки са, с едно изключение, само от съоръженията, изследвани непосредствено под мое ръководство1.

Информация за фортификацията на Градището предоставиха проучванията в четири сектора. Изследването на останки от фортификационни съоръжения в северозападния и в югоизточния ъгъл на възвишението (сектори „F“ и „L“) е дело на българския екип, а в централния източен сектор „С“ и в централния западен сектор „Е“ – на британския екип (обр. 3)2. Разкритите останки в четирите сектора са сравнително ограничена част от фортификационните останки на възвишени-ето изобщо, но са от важни съоръжения и важни пунктове на крепостта, и дават възможност за общата ѝ характеристика.

Както вече изтъкнах, възникването на Градището не е кратък по време акт, а процес при който изграждането на крепостта предхожда застрояването на пло-щта му. Едва след издигането на крепостта защитената вече площ е подготвена за застрояване (виж ч. 1.4). Самата крепост включва две стени – вътрешна (основна) и външна (протейхизма). За разлика от основната стена, протейхизмата не оби-каля цялото възвишение, а само западната и южната му страна. Те са по-ниски, с по-полегати склонове и, следователно, по-уязвими. Изследваните порти, кули и стълбища са при основната крепостна стена. Единствено до вътрешното лице на централния западен участък на протейхизмата са разкрити зле съхранени останки, които биха могли да се интерпретират и като фундамент на стълбище.

Трасето на основната крепостна стена следва периферията на билната част

1 Познавам работната документация на британските колеги, включително за изследваните от тях фортификационни останки. В следващото изложение ще се позовавам и на техни данни. Не мога да си позволя обаче да ползвам техните графични заснемания и фотоснимки преди обработването им за печат (за графичните образи) и преди самото им обнародване. Единственият образ в настоящия том от „британски“ сектор – план на съоръженията при източната порта на Градището (обр. 110), е мое изпълнение, базирано на вече обнародвана информация за съответните останки (виж напр. Poulter, 1999, 213-214, fig. 5), разкрити още в първите години на разкопките.

2 Изследваните фортификационни останки са коментирани в предварителни публикации и съобщения за разкопките. Виж напр.: Динчев, 1999, 100-102, 112; Poulter, 1999, 213-215; Poulter, 2002, 18; Динчев, Поултър, 2002, 93; Динчев, 2003, 90-91; Динчев, 2004, 113-114; Poulter, 2007a, 83; Динчев 2008).

27

27

на възвишението, която е с неправилна, близка до трапец форма. Заградената от нея площ е, както вече посочих (ч. 1.1), около 11 дка. Дебелината на куртините е 1,75-1,80 м (обр. 7-10, 16, 34, 35, 39, 46, 49, 100, 106, 107 и 110). Субструкциите им на места са по-дебели поради наличието на външен банкет, широк 0,10-0,15 м (обр. 47, 49 и 52). Основната стена има и пиластри откъм вътрешното си лице. Техните размери са 1/1,05 × 0,75/0,80 м. Разстоянията между съседните пиластри, където са разкрити такива – например в северния участък на западната куртина, са 5,10-5,20 м. Пиластрите са в конструктивна връзка с куртините (обр. 7-10, 16, 18, 34, 42, 43, 86 и 110). Вероятно във височина те са били свързани с арки.

Обикновено се приема, че пиластрите, с или без арки, са давали възможност за оширяване на куртинните платформи с бойните пътеки. В нашия случай това оширение ще е било до 2,50-2,60 м. Другият вариант за възстановка на основната крепостна стена на Градището предполага наличие на междинни куртинни плат-форми. При този вариант установените пиластри биха осигурявали именно меж-динните платформи, а горните части на куртините би следвало да са по-тънки или олекотени например чрез вместване на проходни галерии в тях. Неглижирането, недоизграждането на някои пиластри, което ще обясня по-нататък, означава че евентуалните оширени платформи (горни и/или междинни) не са били непрекъс-нати.

Още при началното застрояване на защитената площ някои от сградите са опрени до куртините или до крепостните стълбища (обр. 9, 18, 44, 46, 49, 51, 61, 64, 75, 81, 91 и 92), т. е. Градището не е планирано с непрекъснато проходно прос-транство (т. нар. intervalum или още via sagularis) покрай фортификационните му съоръжения.

Двете изследвани порти се намират в западния край на северната стена (сектор „F“) и в централния участък на източната стена (сектор „С“) (обр. 3). Те са еднотипни, сравнително малки и с просто устройство. Явават се като отвори в съот-ветните куртини с ширина 2,20 м – за северната порта, и 2,40 м – за източната порта. Страниците им не се издават пред или зад куртините. Страниците са с Г-образни очертания поради наличието на пиластри в челните им части. Чрез пиластрите входните отвори са стеснени до 1,55 м – за северната порта (обр. 7-9, 11, 16 и 19), и 1,70 м – за източната порта (обр. 110). Портите са били затваряни с по една еднок-рила дървена врата. При северната порта, чиито останки са съхранени в по-добро състояние, разкрихме монолитен каменен праг. Той е обработен прецизно, според конфигурацията на пиластрите на страниците, и е с една полусферична дупка от оста на вратата (обр. 7-9, 11, 12, 16, 17, 19 и 21). Под запазения праг на северната порта и под незапазения праг на източната порта са установени зидани отточни канали за атмосферните води (обр. 7-9, 11, 13, 14, 16, 19-21 и 110).

Местоположението на северната порта, която е по-ниската и по-достъпната от двете изследвани порти (обр. 3 и 6), позволява да се допусне, че тя е ползвана по-интензивно. Пред нея установихме интересна ситуация. Тук е единият краен пункт на протейхизмата. Ситуирането му, което не е точно в ос с портата, показва, че достъпът до самата порта не е бил фронтален (обр. 7, 8 и 21). Освен това тук разкрихме и останки от една стена, която започва от края на протейхизмата, слиза по северния склон на възвишението и завършва в подножието му. Дължината ѝ е към 12,60 м, а дебелината – 1,10 м (обр. 7, 8, 21 и 25-31). За по-голяма стабилност основата ѝ е вкопавана стъпаловидно в склона на възвишението (обр. 25 и 30). Тя не е в конструктивна връзка с протейхизмата (обр. 21, 28 и 29), но е синхронна с

28

28

нея3. Тя може да се интерпретира като подпорно съоръжение, което е трябвало да предпази протейхизмата от подриване и същевременно да пази подхода по склона към портата от засипване.

Пред северната крепостна стена на изток от портата, където вече няма про-тейхизма, установихме трамбована берма с ширина около 2 м. Склонът на възви-шението пред бермата е облицован с камъни (обр. 7, 8, 21, 32 и 33). Непосредствено до бермата облицовката е редена по-грижливо и има вид на субструкция на стена с два до три реда камъни, без свързващ разтвор (обр. 21, 23 и 32)4. Предназначението на този каменен кожух е да предпази бермата, респективно – северната крепостна стена, от подриване.

Местата на двете изследвани порти (обр. 3), включително северната, и разме-рите на входните им отвори (обр. 8 и 110) свидетелстват, че през тях не са минавали коли. Това личи добре и от състоянието на запазения монолитен праг на северната порта (обр. 9, 11, 12 и 16). Вероятно колите са стигали до съответното подножие на възвишението, откъдето товарите са пренасяни ръчно или с животни5. Причината, поради която двата установени крепостни входа следва да се определят именно за порти – а не за обикновени потерни, е тяхното определящо значение за уличната мрежа и планировката на Градището (виж ч. 3.1).

Северозападният ъгъл на крепостта – около 125 градуса, е бил защитен от кръгла в план кула. Нейните останки са изцяло разкрити. Вътрешният ѝ диаметър е 3,60 м, а външният – 7,20 м. Тя е в конструктивна връзка със съседните курти-ни. Има приземен вход, чиято ос не дели ъгъла между куртините, а минава през западния край на северната куртина. Впрочем и самата кула, нейният център в частност, не е точно пред ъгъла между куртините, а малко на изток от него (обр. 7, 8, 34, 35, 40 и 41). С това изместване кулата се предпазва от прекалено издаване и „спускане“ по склона на възвишението (обр. 3 и 6), и същевременно се доближава до важната северна порта на крепостта (обр. 7 и 8). Приземният етаж на кулата е с трамбован под (обр. 35) и първоначално не е обитаван. Няма данни и за трайна-та му експлоатация с някакви специфични цели. При външния край на входния коридор попаднахме на следи от дървен праг (обр. 35), който пък е указание и за дървена врата в този пункт.

При ограничените сондажни проучвания в югоизточния ъгъл на крепостта разкрихме част от челната стена на съответната кула (обр. 100 и 108). Стената е запазена само в субструкция. Въпреки това разкритите останки позволяват да твърдим, че тази кула е имала същата форма и приблизително същите размери като северозападната ъглова кула. Ъгълът между южната и източната куртина е над 100 градуса (обр. 100), но засега не може да се прецизира. Разположението на намиращата се тук кула изглежда също е ексцентрично, т. е. центърът ѝ е встрани

3 Основите на протейхизмата и на въпросната стена са с еднаква стратиграфска позиция, с тази раз-лика, че основата на протейхизмата е вкопана по-дълбоко в материковия терен (виж обр. 28 и 29). Различното вкопаване на основите се дължи на различното предназначение на двете стени.

4 Камъните, които разчистихме по склона (напр. обр. 7 и 8), са поставени съзнателно и не са попад-нали случайно тук. Това се доказва от подреждането им (обр. 21, 32 и 33) и от тяхната стратиграфска позиция (обр. 23 и 24), а също и от факта, че... няма от какво друго да са. Между тях няма хоросан, т. е. не са някакъв отпадъчен продукт от фортификационното строителство. Количеството им е значи-телно повече, отколкото би могло да се побере в евентуална единична подпорна стена с дебелината и дълбочината на крепидата (горният край на облицовъчния кожух – обр. 23 и 32) до бермата.

5 От гледна точка на достъпност, най-удобен е югозападният сектор на Градището (обр. 3). Добрата достъпност обаче означава и по-голяма уязвимост за този сектор при евентуална вражеска атака. Наличието на още крепостни порти, наред с двете изследвани, не може да се изключи a priori, но би било необичайно за обект от мащаба на Градището.

29

29

от ъглополовящата на куртините. Ако тази кула е имала вход, подобно на северо-западната, то той вероятно е в източния край на южната куртина.

От крепостта на Градището са изследвани две междинни кули – непосред-ствено на север от източната порта и в централния западен сектор. Първата е зле съхранена, но все пак по изкопите за нейните основи, очертанията ѝ са възстанови-ми (обр. 110). Тази в централния западен сектор е запазена в по-добро състояние6. Междинните кули са с план, близък до правоъгълник, и със сравнително малки размери. Издават се както пред, така и зад куртините. Вътрешната им ширина съвпада приблизително с дебелината на куртините, т. е. вътрешните им прос-транства са в трасетата на куртините и очевидно идеята за това е била водеща при тяхното планиране. Кулата в централния западен сектор е с приземен вход. С такъв вероятно е била и кулата до източната порта (обр. 110). Дебелината на чел-ните стени на кулите също е приблизително колкото тази на съседните куртини. Дебелината на вътрешните стени на кулите е по-малка – около 1,00 м. Тези стени са и малко по-къси, поради което външните очертания на кулите не описват точни правоъгълници (обр. 110).

Досега при основната крепостна стена на Градището са установени две масив-ни стълбища – до северния участък на западната куртина и до източната куртина, непосредствено на юг от портата. Стълбищата опират на фуга до куртините, вклю-чително до пиластрите към последните. Това в северозападния сектор е разкрито почти изцяло (обр. 7, 8, 42, 44 и 49). То е еднораменно, с дължина около 13,50 м и ширина – 1,70 м. Ситуирано е така, че двата му края включват по един от пиластрите на западната куртина. Подходът при него е от север към юг. В ниската му северна част са запазени девет стъпала. Те са оформени с обработени каменни блокове, някои от които са вторично използвани. Ширината на стъпалата е средно по 0,30 м, а височината им – по 0,25 м. Най-долните стъпала са по-къси поради наличието тук на куртинен пиластър (обр. 8, 42-44, 46, и 50-52). Интересен е фактът, че тези стъпала са направени, но реално не са използвани. Още в хода на довършителните дейности по съоръженията в северозападния ъгъл на крепостта (обр. 7) теренът в прилежащия сектор е бил повдигнат, в резултат на което най-долните стъпала на стълбището са се озовали в ... изравнителния пласт, под нивото на терена в началната фаза на първия период на Градището (обр. 34, 35, 61 и 64). Куртинният пиластър тук (обр. 7, 8, 34 и 42) не е бил доизграден във височина, а изградената му част, която е с хубави лицеви замазки (обр. 43), също се е оказала под нивото на началната фаза.

Интерес предизвиква и експлоатация на това стълбище през първия период на Градището. Още с началното застрояването на съседната площ, до стълбището – до дългата му източна страна, са долепени две значителни по размери сгради. Тази, която е опирала до по-високата му южна част – сграда F III, не е имала собствена за-падна стена (обр. 42, 44, 61 и 75). Тази, която е опирала до по-ниската му северна част – сграда F II, обаче е трябвало да има собствена западна стена. Любопитното в случая е, че въпросната стена не опира до стълбището, а стъпва върху него и го стестнява (обр. 35, 42, 44, 46, 49, 51, 61 и 64). Все пак стената e с малка дебелина – 0,30 м, и не е затруднила сериозно функционирането на стълбището. Струва си също да се отбе-лежи, че сградата с тази стена е имала горен етаж (виж ч. 3.1) и, по всяка вероятност, директен излаз от горния етаж към по-горните стъпала на стълбището.

6 Тази кула бе проучена по-късно и все още не е била предмет на първична публикация (виж по-горе бел. 1). Кратко съобщение за нея и снимка на останките и виж при Poulter, 2007a, 83, 85, fig.15.

30

30

Запазените стъпала и установената дължина на стълбището в северозападния сектор (обр. 7, 8, 42 и 44) дават възможности за цялостната му възстановка (обр. 45) и, съответно, за предположения относно височината на крепостната стена на Градището. Ъгълът с линията на запазените стъпала е около 39 градуса (обр. 44 и 45). Ако стълбището е с една площадка – горната площадка, то единствената неиз-вестна величина, препятстваща точната му реконструкция, е дължината на тази площадка. Във всеки случай, при този вариант височината на издигнатия южен край на стълбището и на прилежащата крепостна куртината спрямо строителното им ниво не би била под 9,50 м (обр. 45).7 Ако стълбището е имало още една пло-щадка – междинна площадка, която може да се очаква при куртина с междинна платформа – то възстановката му става, естествено, по-хипопетична. Ясно е, че при този вариант стълбището и прилежащата куртина ще са по-ниски.

Стълбището при източната порта на крепостта е изследвано частично. То е със същата ширина като горното и вероятно също е било еднораменно. И в този случай подходът е от север към юг, като ниският северен край на стълбището е непосредствено до портата. Останките тук са по-зле съхранени и няма запазени стъпала, но все пак личат леглата на най-долните от тях (обр. 110). В очертанията на разкритата част от това стълбище попада един куртинен пиластър. Той не е в самия край на стълбището (обр. 110), но изглежда, подобно на пиластъра в северния край на другото стълбище, не е бил доизграден във височина. В противен случай функционирането на това стълбище би било проблематично.

Както вече посочих, протейхизмата на Градището започва от северната пор-та, заобикаля близката северозападна ъглова кула, дублира западната и южната крепостна стена и завършва при югоизточната ъглова кула. Пред кръглите ъглови кули протейхизмата описва дъги (обр. 7, 8 и 100). Пред междинните правоъгълни кули на основната стена, пред изследваната такава в централния западен сектор в частност, обаче няма промяна в праволинейното трасе на външната стена.

При протейхизмата не са установени банкети. В праволинейните участъци нейната дебелина е около 1,45 м (обр. 7, 8, 21, 29, 46, 48-50, 53, 54, 57, 100, 106 и 107). При запазената южна част на дъгата на протейхизмата пред северозападната ъглова кула дебелината ѝ постепенно се редуцира до 1,30 м, а основата ѝ става по-плитка (обр. 7, 8, 46 и 58-60)8. Зле съхранените останки, които разкрихме в сондажа за челната част на дъгата на протейхизмата пред югоизточната ъглова кула (обр. 100-103 и 109), не дават възможност за точно измерване. В крайния северен учас-тък на тази дъга дебелината на запазената субструкция на протейхизмата достига 1,70 м (обр. 100 и 104). Този участък е всъщност краен пункт на протейхизмата и по-масивния му градеж не би следвало да учудва9.

7 Височината на стълбището би била около 9,50 м ако горната му площадка е дълга към 3 м (обр. 45), а по-голяма дължина на площадката е малко вероятна. В случая е редно да се посочи, че това стълбище е върху наклонен терен и че строителното ниво при издигнатия му южен край е с около 0,65 м по-ниско отколкото при северния му край (обр. 7 и 45). Тази разлика става още по-голяма по време на началната фаза на обитаване (обр. 45), тъй като тогава теренът в северозападния сектор на Градището не е подравняван навсякъде до едно ниво, а е терасиран.

8 Челната част от дъгата на протейхизмата за северозападната ъглова кула е унищожена изцяло, включително с основата (обр. 58-60).

9 Представеният тук вариант за плана и трасето на дъгата на протейхизмата пред югоизточната ъглова кула (обр. 100) не е единствената възможност за възстановка. В другия краен пункт – пред портата в западния край на основната северна стена, протейхизмата започва с праволинеен участък със стандартната дебелина от 1,45 м (обр. 7, 8 и 21). Тук не е имало необходимост от осигуряване с по-масивен градеж и поради наличието на подпорната стена, която представих в предходното изложение.

31

31

При изследваните сектори в западния дял на крепостта разстоянието между основната стена и протейхизмата е около 4 м (обр. 7, 8, 46, 49, 50, 55 и 56). При единствения изследван сектор в южния дял на крепостта – до югоизточната ъглова кула, аналогичното разстояние е 2,80 м (обр. 100, 106 и 107). Отстоянието между челните части на северозападната ъглова кула и съответната дъга на протейхизмата е около 3,25 м (обр. 7 и 8). Удълженият и изправен северен участък на тази дъга се спуска косо към северната порта. Крайният му пункт (обр. 28 и 29), т. е. крайният пункт на протейхизмата тук е на 3,10 м пред фронта на северната куртина (обр. 7, 8 и 21). Отстоянието между челните части на югоизточната кула и на съответната дъга на протейхизмата съвпада приблизително с разстоянието между двете стени в съседния на запад линеен сектор – около 2,80 м (обр. 100). С усиления си северен край (обр. 104) обаче дъгата на протейхизмата тук се разтваря и се отдалечава до 3,80 м от кулата (обр. 100)10.

Периболосът, т. е. пространството между основната крепостна стена и про-тейхизмата, в северозападния сектор на Градището не е застрояван (обр. 7, 8 и 46). Изкопите за основната и за външната стена прерязват хумусния пласт, а банкетът на основната стена и субструкцията на външната стена са покрити с общ пласт от трамбована пръст, чиято горна повърхност е всъщност функционалното ниво на периболоса (обр. 46, 49, 50 и 54-57). Тази ситуация ясно показва, че двете стени са синхронни. Въпросният пласт е значително по-дебел откъм страната на про-тейхизмата (обр. 49, 56 и 57), т. е. с неговото нанасяне е неутралзиран до голяма сепен естествения склон на възвишението. В периболоса в централния западен сектор се разкриха споменатите по-горе останки, за които може да се допусне, че са от стълбище за протейхизмата. Днес те са във вид на стена с дебелина 1,15-1,20 м, долепена надлъжно до протейхизмата11. По-грубият им градеж насочва към предположението, че появата на съответното съоръжение е била известно време след основното фортификационно строителство. Интересно е, че тук има междинна кула и че след появата на това съоръжение ширината на периболоса пред кулата е сведена до 1,40-1,50 м. При ограничените сондажи в периболоса в югоизточния сектор не открихме строителни останки от времето на функционирането на про-тейхизмата (обр. 100, 106 и 107).

Актуалната информация за градежа на фортификационните съоръжения е предимно от северозападния и централния западен сектор на Градището, където има по-добре запазени суперструкции – до 2,50 м при стълбището (обр. 44-46 и 49-51) за основната стена, до 1,50 м при основната стена и кулите (обр. 34, 38-41, 46, 47, 49, 50 и 52), и до 0,60 м при протейхизмата (обр. 46, 48-50, 53 и 54). Основните строителни материали са камъни, тухли и хоросан. Строителната техника е opus mixtum, с 4-редов тухлен нивелиращ пояс.

Използвани са ломени и речни камъни с местен произход. Преобладават ломените пясъчници и варовици. На места камъните в лицевите зидарии са по-

10 Определянето на разкритите останки в сондажа L3 (обр. 104) за краен пункт на дъгата на про-тейхизмата пред югоизточната ъглова кула, т. е. за краен пункт на протейхизмата в югоизточния ъгъл на Градището, се основава и на резултатите от сондажите L4 и L5 (обр. 99). Сигурно е, че в очертания на тези сондажи не е имало солиден градеж (виж обр. 105). Промяната на отстоянието между югоизточната кула и протейхизмата от 2,80 до 3,80 м очевидно е следствие от промяна в трасето на дъгата на последната. При актуалното състояние на проучванията обаче тази особеност на протейхизмата не може да бъде прецизирана. Представеният тук план (обр. 100) дава едно от възможните решения.

11 Двата края на въпросната структура – вероятен фундамент на стълбище, са вън от границите на проучената площ в тази част на централния западен сектор.

32

32

луобработени (обр. 9, 11, 16, 18, 26, 31, 34, 38, 41, 44, 47 и 50-52). Използвани са и доста камени сполии, включително добре обработени детайли, някои от които са били извлечени от близкия водопроводен мост за Nicopolis ad Istrum (обр. 11, 21, 34, 38, 46 и 48). В каменните пояси са попаднали като попълващ материал и единични фрагменти от строителна керамика. Не сме констатирали специфично оформление на цокли, с изключение донякъде на един изследван участък от за-падната протейхизма (обр. 48, 50 и 53). По-грижлив е каменният градеж в ъглите и страниците – например при северната порта (обр. 9, 11 и 16-18).

Основната част от тухлите са квадратни. Техните размери и цвят варират, но като цяло могат да се групират в два основни формата. При първия формат страните на тухлите са от 0,30 до 0,32 м, дебелината – от 0,032 до 0,040 м, а цветът – червен или жълто-кафяв. При втория формат страните са по 0,34-0,35 м, дебели-ната – 0,045-0,050 м, а цветът – червено-кафяв. Използвани са, макар и по-рядко, и тухли от т. нар. половин формат. Осреднените им размери са 0,34 × 0,17 × 0,042 м, а цветът – червен. Не са редки случаите на употреба на частично деформирани при изпичането им тухли от различни формати.

Сред деструкциите от фортификационните съоръжения открихме няколко фрагментирани тухли от първия, по-малкия квадратен формат с по един релефен кръст в средата. Изображенията са от типа на т. нар. цъвтящ кръст – с раздвоени краища, и са с размери около 0,09 × 0,08 м. Позитивният релеф и липсата на щамп-ни полета около кръстовете показва, че съответните тухли са правени в специален калъп с изрязан кръст.

В изследваните останки е запазен, при това не навсякъде, само долният тухлен пояс. Фугите между редовете му са по-дебели от самите тухли (обр. 34, 38, 41-47 и 50-52). В повечето случаи тухлите са редени сравнително прецизно – например при западната куртина (обр. 47, 50 и 52) или в разкритото до нея стълбище (обр. 44, 45 и 51), но има и места, където подредбата им е по-небрежна – например в коридора на северозападната ъглова кула (обр. 38 и 41).

Отстоянието на долния тухлен пояс спрямо фундаментите варира поради наклоните на терена. Например при външното лице на разкрития участък от север-ния сектор на западната куртина долният тухлен пояс е на 1,15-1,20 м над банкета (обр. 47 и 52). Същият пояс в коридора на северозападната ъглова кула е само на 0,10-0,12 м над началното подово ниво тук (обр. 38 и 41) До северната порта този нивелиращ пояс изобщо не стига (обр. 11 и 16). Друг пример – докато в северния участък на стълбището за западната куртина долният тухлен пояс е на 0,40-0,45 м над субструкцията, то в южния край на същото стълбище това отстояние е около 1,05 м (обр. 44 и 45)12.

По понятни причини разстоянието между тухлените пояси, респективно – височината на каменните пояси, във фортификационните съоръжения не може да се определи, но във всеки случай не е било/била по-малко от 1,50 м. Приблизи-телно толкова е максимално запазеният каменен градеж над долния тухлен пояс при стълбището за западната куртина (обр. 44, 45 и 51) и над основата на северната куртина при портата (обр. 11, 16 и 18).

12 Представените тук снимки с останките от крепостното стълбище и от опряната до него сграда F II (обр. 51, 91 и 92) показват, че подът на последната е приблизително на нивото на долния ред от долния тухлен пояс в градежа на стълбището. Напомням, че подът на сградата е повдигнат спрямо субструкцията на стълбището поради нивелирането на терена непосредствено след стро-ителството на фортификационните съоръжения, преди застрояването на северозападния ъгъл на Градището.

33

33

В разкритите останки на протейхизмата не е запазен тухлен градеж (обр. 21, 28, 29, 46, 48, 50, 53, 54, 58, 60, 101-104 и 109). Предвид ниската степен на тяхната съхраненост и наличието на тухли в съответния пласт с деструкции обаче може да се приеме, че във височина протейхизмата също е била в opus mixtum.

Хоросанът в емплектоните е бял на цвят, със значително количество примеси – пясък, камъчета, натрошена строителна керамика. При лицевите замазки е из-ползван хоросан с по-фини примеси – пресят пясък и дребни късчета строителна керамика. На места в лицевите хоросанови замазки са врязани с остър предмет линии, имитиращи градеж с обработени каменни блокчета (обр. 44 и 45).

Употребата на дървен материал във фортификационните съоръжения e била ограничена – за оборудването на портите и кулите. Дървените покриви на кулите са били покрити с керемиди от двата основни вида – tegulae и imbrices.

Както вече посочих, изследваните стълбища опират на фуга до куртините, включително до пиластрите към последните (обр. 7, 8, 42, 43 и 110). В случая е безспорно, че тези фуги не показват принадлежност към различни периоди, а последователност в един общ строителен процес. Първо са издигнати куртини-те. Изглежда, че стълбищата не са били предварително планирани и че появата им е донякъде импровизация в хода на строителството. В противен случай щяха да бъдат спестени вътрешните лицеви замазки и особено куртинните пиластри, които попадат в по-ниските части на стълбищата. Тези пиластри са затруднили изграждането на последните. Те биха затруднили и експлоатацията им при поло-жение, че са издигнати във височина над линиите на стъпалата. Представената по-горе ситуация с недоизградения куртинен пиластър в северния край на стъл-бището за западната крепостна стена (обр. 34, 35, 42 и 45) показва, че строителите са схванали навреме този проблем13. Елиминирането на куртинните пиластри в площта на стълбищата показва още, че предварително планираното оширяване на платформите на куртините не е било осъшествено в тези участъци.

2.2. По-късните преустройстваМалко са засега регистрираните промени при фортификационните съоръже-

ния, които се отнасят към втората фаза на първия период на Градището, т. е. към 70-те и 80-те години на V в. По това време каналът под прага на северната порта е бил преустроен и променен като направление (обр. 9, 16, 19, 21 и 62). Новото продължение на канала навън от портата е с по-примитивно устройство – само с вкопана в материковата пръст траншея, покрита отгоре с каменни плочи (обр. 9, 21 и 22). Интерес предизвиква фактът, че направлението на новия канал съвпада с трасето на пътя за портата покрай опорната стена по северния склон на възви-шението. В предходната фаза това съвпадение е съзнателно избегнато поради опасения за ерозиране на пътя и по-ранният канал е в противоположна, спрямо оста на портата, посока (обр. 7-9, 21, 61 и 62). Ето защо направлението на новия канал и по-примитивното му устройство, респективно – по-големият ерозионен ефект от неговото функциониране, биха могли да се изтълкуват като указание за изоставянето на този път. Относно трасето на новия път, най-вероятно изглежда то ... да е съвпадало с направлението на по-ранния канал – от портата към северо-западното подножие на възвишението, минавайки в непосредствена близост до

13 Същата съдба очевидно е имал и куртинният пиластър в ниския северен край на стълбището при източната порта (обр. 110). За съжаление, стъпалата от стълбището над останките на пиластъра не са запазени (виж и Poulter, 1999, 213, fig. 5).

34

34

ъгловата кула (обр. 7 и 8). Това трасе предполага пробиване на проход в дъгата на протейхизмата пред кулата.

В началото на втората фаза в приземието, в и пред коридора на северозападна-та ъглова кула е натрупан дебел пласт с деструкции от близки сгради, върху който е положено ново подово ниво с трамбована глина (обр. 36 и 39). Сред това ниво във вътрешността на кулата и непосредствено пред входния коридор разкрихме останки от огнища (обр. 37 и 62). Те са свидетелство за обитаемост или поне за временна обитаемост на съответните пространства по време на тази фаза.

Стратиграфията в изследваните участъци от периболоса ясно показва, че последният престава да бъде свободно проходно пространство още след първото опожаряване на укрепеното селище в края на 60-те години на V в. В северозападния периболосен сектор например констатирахме мощен насип с деструкции, който никога не е бил нивелиран (обр. 49, 55 и 56). В ограничената изследвана площ от югоизточния периболосен сектор установихме трамбовано ниво върху идентичен насип с деструкции, но сред това ниво разчистихме останки от огнище (обр. 100, 106 и 107). Не е изключено след първия пожар да е преустановена и поддръжката на самата протейхизма. Косвен аргумент за подобна възможност е и споменатото най-вероятно трасе на новия път за северната порта.

Малко са и регистрираните промени при фортификационните съоръжения, които се отнасят към втория период на Градището, т. е. към VІ в. Те обаче са твър-де показателни за общата насока на развитието на селището и неговата крепост. Изглежда още в началото на периода и двете изследвани порти са блокирани, а уличните пространства непосредствено зад тях са застроени с паянтови жилища (обр. 10, 63 и 90). От блокажа на източната порта е останал, при това частично изместен, само един голям квадров блок14. Той е използван вторично тук. Остан-ките от блокажа на северната порта също са оскъдни, но все пак дават представа за неговия вид – предимно сполии, включително хоросанови късове, преупотре-бени за попълване (обр. 10, 11, 16, 17 и 19). Синхронният свързващ разтвор обаче е кал. Дебелината на блокиращия градеж е по-малка от тази на съседните куртини и съвпада с ширината на запезения под него монолитен праг на портата – около 1,25 м (обр. 10 и 63).

В северозападния ъгъл на защитената площ, непосредствено под и сред пла-ста от втория период разчистихме струпване на камъни, предимно речни (обр. 63 и 65-67). Те очевидно са депозирани като строителен материал, но не може да се уточни дали това е било във връзка с жилищното строителство тук или с някакъв ремонт в северозападния ъгъл на крепостта .

Представената по-горе ситуация с повдигането на терена и „отпадането“ на най-долните стъпала на стълбището в началната фаза се е възпроизвеждала и в началото на всяка следваща фаза на Градището (обр. 45, 49 и 61-63). В резултат на това към средата на VІ в. почти всички запазени днес стъпала вече са били неиз-ползваеми, под нивото на тогавашния терен (обр. 63 и 65).

2.3. Сравнителна характеристикаОт предходното изложение (ч. 2.1) може да се резюмира, че изследваните

съоръжения са синхронни и са от времето на възникването на Градището, т. е. те

14 Фортификационните останки в сектора на източната порта (обр. 110) са зле съхранени поради по-интензивното им използване като кариера през първите десетилетия на миналия век. Въпрос-ният квадров блок е частично изместен от търсачите на строителни материали, но след като са го разкрили, те са били респектирани от размерите и тежеста му, и са го изоставили.

35

35

предстваляват един от малкото добре датирани примери за фортификационно строителство от началото на V в. В тази част бих искал да обърна повече внимание на техните отличителни особености.

Крепостните стени с оширени чрез пиластри платформи не са обичайна практика, но не са и непознато явление в местното фортификационно строителство през римската, късноримската и ранновизантийската епоха. Ще приведа известните примери от днешната българска територия. Изследваната южна крепостна стена от последната четвърт на ІІ в. на Nicopolis ad Istrum е с дебелина 1,20-1,30 м. Размерите на повечето ѝ пиластри са по 0,80 × 0,75 м, а разстоянията между тях – от 4,50 до 4,75 м (Русева-Слокоска, 1994, 172, 178, обр. 4; Poulter, 1995, 90-91, fig. 34; тук – табл. А/2). Крепостните стени от същото време на Augusta Traiana са дебели по 1,60 м. Пиластрите им са по 1,60 × 1,25 м, а разстоянията между тях варират от 3,70-3,80 м при западната куртина до 8,00 м при южната куртина (Kaltschev, 1998, 88, 90, 92, 94, 96, 99, 102, Abb. 3, 4, 6-8; тук – табл. А/3). Първите крепостни стени на Pautalia, които също се отнасят към последната четвърт на ІІ в., са дебели от 1,75 до 2,05 м. Пиластрите тук са върху отделни (синхронни с куртините ?) стени и долепват на фуга до куртините. Размерите им са по 1,05-1,10 × 0,55-0,60 м, а разстоянията между тях – от 3,15 до 3,50 м (Русева-Слокоска, 1989, 55, 60-61, 65, 67, 88-89, обр. 66, 77-79, 86, 87, 91; тук – табл. А/4). Дебелината на основите на несъхранените стени на по-малката от двете крепости край с. Нова Черна, Силистренско, е средно 1,40 м. Разстоянията между пиластрите (с неуточнени размери) тук са по 2,70 м (Мил-чев, Ангелова, 1971, 13-14). Тази крепост датира вероятно от края на ІІІ – началото на ІV в. (Torbatov, 1998, 160-161). Първата ранновизантийска стена на Шуменския хисарлък от края на ІV – началото на V в. е дебела от 1,40 м (предимно) до 1,75 м. За нея се съобщава, че „първоначално... била укрепена с контрафорси (всъщност пиластри откъм вътрешната ѝ страна – бел. В. Д.), отстоящи на почти равни раз-стояния един от друг“ (Антонова, 1973, 142; Антонова, 1975, 24; Антонова, 1981, 23). От обнародваните общи планове (Антонова, 1973, 132, 136, обр. 5, 7; Антонова, 1975, 26, обр. 2), може да се предположи, че размерите на пиластрите са били по около 1,20 × 0,90 м, а средното разстояние между тях – около 3,50 м (табл. А/5). Стените на крепостта на Tzoides от края на V – началото на VІ в. са с основи, дебели по 2,40 м, но суперструкциите им са почти два пъти по-тънки – по 1,30 м. Пиластрите тук стъпват върху непрекъснатите основи. Размерите на пиластрите са по 1,10-1,20 × 1,10-1,20 м, а средното отстояние между тях е около 3,40 м (Щерева и др., 2001, 41-54, обр. 32, 33, 49; тук – табл. А/6)15.

Оширени крепостни платформи са използвани на места и при известната преградна стена („Дългата стена“), издигната по времето на Анастасий І (491-518) в провинция Europa (в днешна турска Тракия) – например в т. нар. Küçük Bedesten. Дебелината на куртините на тази малка крепост в северния сектор на преградна-та стена е приблизително 1,60 м, размерите на пиластрите са към 1,40 × 1,40 м, а отстоянията между пиластрите – около 2,80 м (Crow, Ricci, 1997, 250-251, fig. 9; тук – табл. А/7)16. Особен случай представлява протейхизмата на Теодосиевата стена на Constantinopolis. Плътната ѝ челна част е дебела 1,15 м, но намиращата се зад нея

15 С пиластри, в резултат на едно преустройство през VІ в., са и куртините на военната крепост (Stenes?) в прохода Траянови врата (Succi). Тук обаче пиластрите не са опори за куртинни платфор-ми, а заедно с пилоните на портиците покрай куртините са носили етажна надстройка – в случая казармени помещения (Митова-Джонова, 1994, 90-91, обр. 7; Динчев, 2006, 37-38, 134, обр. 89).

16 Посочените размери са по мои изчисления на базата на приложения план (Crow, Ricci, 1997, 250, fig. 9; тук – табл. А/7).

36

36

аркада, носеща зидана платформа, стъпва върху напречни стени, дълги по 2,70 м, т. е. ширината на протейхизмата във височина достига 3,85 м (Meyer-Plath, Schneider, 1943, 33-34, 84-92, Abb. 21, Taf. 17, 34-35; виж и Krischen, 1938, 6-8, Abb. 2-4)17.

При изредените примери със сравнително тънки куртини – Nicopolis ad Istrum, Нова Черна, Шуменския хисарлък и Tzoides (табл. А/2, 5, 6), очевидно е имало по една единствена платформа в горните им краища. С една платформа е и протейхизмата на Теодосиевата стена на Constantinopolis. В случаите с по-дебели куртини – Pautalia (табл. А/4), или по-мощни пиластри – Augusta Traiana и т. нар. Küçük Bedesten (табл. А/3, 7), обаче е допустимо наличие и на междинни платфор-ми в проходни галерии18. С оглед на изредените примери може да се посочи, че крепостните стени на Градището при с. Дичин са сравнително дебели, пиластрите им – средни по размери, а разстоянията между пиластрите – сравнително големи (обр. 7-9, 16, 18, 34, 42, 43, 61, 86 и 110, табл. А/1). Тези техни особености показват, че освен варианта с единствена горна платформа, „шанс“ при възстновката им би следвало да има и варианта с междинна платформа. Документираното тук изоста-вяне на полуизградени пиластри и, респективно, отказът от оширени платформи в участъците на изследваните стълбища е рядък пример за промяна в проектната концепция по време на фортификационното строителство.

Простото устройство на изследваните порти на Градището (обр. 7-9 и 110, табл. Б/1, 2) не се нуждае от обстоен коментар. С идентичен план, с едно- или двукри-ли врати са например портата на квадрибурга от края на ІІІ – началото на ІV в. под днешния гр. Кула (Атанасова и др., 2005, 29, 53, 56, обр. 2, 7; тук – табл. Б/3)19, входовете по южната стена на Кюстендилския хисарлък (Иванов, 1920, 90, 99, 102, обр. 66, 75; виж тук табл. Б/4), който изглежда е издигнат в V в. (Динчев, 2006, 35), входовете в западните стени на крепостите от VІ в. на нос Шабла (Торбатов, 2002b, 208, 210, обр. 40; тук – табл. Б/5) и в м. Яйлата при с. Камен бряг (Salkin, Toptanov, 1987, 24, 26, 29, fig. 2; тук – табл. Б/6), портата на крепостта от същото време при с. Свети Никола (Китов, 1971, 11-12, обр. 4; тук – табл. Б/7), Каварненско, или пък портата на синхронния им квадрибург в м. Хаjдучка воденица при Железни врата в Сръбското подунавие (Jовановић, 1984, 320, обр. 1; Vasić, Kondić, 1986, 550, fig. 15; тук – табл. Б/8). Градището край с. Дичин е по-интересно в случая със съоръжени-ята за подсигуряване на подхода към портите му, към северната такава в частност. Не ми е известен точен късноантичен аналог на подпорната стена по склона пред северната порта (обр. 7, 8, 21 и 25-31), която е предпазвала и пътя за портата от засипване. Същото се отнася и за каменния кожух върху склона от другата страна на пътя (обр. 7, 8, 21, 23, 32 и 33)20. Наличието на тези съоръжения обаче е логично предвид условията на терена и предвид факта, че пред портата е единият краен пункт на протейхизмата. Предпочитаният избор на естествено защитени терени

17 Според F. Krischen, дължината на напречните опори на аркадата на протейхизмата на Теодосиевата стена е 3 м (Krischen, 1938, 5). Същият размер дава и А. Lawrence. Според последния, дебелината на челната част на протейхизмата е 1,30 м, т. е. ширината на стената във височина достига 4,30 м – „платформа, широка 4 м“ плюс парапет (Lawrence, 1983, 183).

18 Реконструкции с междинни платформи в проходни галерии за крепостните стени на Pautalia и на Augusta Traiana виж напр. при Бояджиев, 2000, 98-100, 106-110, обр. 44, 62.

19 В примера с този квадрибург имам предвид портата в началния период на неговото функциониране (табл. Б/3), преди изграждането на външната му южна стена.

20 Аналог само за крепидата (горният край) на каменния кожух би могла да е т. нар. протейхизма между бермата и рова от първата половина на V в. пред северната крепостна стена на римския и късноримския Nicopolis ad Istrum (Poulter, 1995, 33, 60-61). Всъщност в случая със сигурност не става въпрос за защитна протейхизма (Dintchev, 1997, 100), а въпросната структура – ако е синхронна с посочения ров, би могла да се интерпретира като подпора за посочената берма.

37

37

при строителството на нови крепости през V-VІ в. често обуславя специфични решения за осигуряване на достъпа до тях (виж напр. Динчев, 2006, 13, цит. там примери и публикации).

Практическите съобръжения за ексцентричното разположение на установе-ните кръгли ъглови кули на Градището (обр. 7, 8, 34, 61 и 100, табл. В/1), в частност на северозападната, изложих по-горе (ч. 2.1). Сходно разположение на ъглови кули, дължащо се на сходни или различни причини, има и при други късноантични крепости – например кръглите ъглови кули на крепостта на недалечното тържище и селище Discoduraterae (Султов, 1966, 27, 32-33, обр. 2, 15, 16/а; тук – табл. В/2)21, югозападната ъглова кула (с кръгла основа и полигонална суперструкция) на по-голямата крепост от ІV в. под днешния гр. Кула (Атанасова и др., 2005, 44, 52, обр. 1; тук – табл. В/3), югозападната ъглова кула (кръгла в план) на Кюстендилския хисарлък (Иванов, 1920, 90, 100, обр. 66; Гочева, 1970, 237, 239-240, обр. 2; тук – табл. В/4) или повечето ъглови кули (с правоъгълен или U-подобен план) на т. нар. акро-пол на Iustiniana Prima от VІ в. (виж напр. Bavant, Ivanišević, 2003, 13).

Практически, а не тактически, са съображеията и за ситуирането на малките междинни правоъгълни кули на Градището – отчасти пред, отчасти зад куртините, като вътрешните пространства на кулите са почти изцяло в трасетата на куртините (обр. 110, табл. Г/1, Д/1). Припомням, че последните следват периферията на билната част на възвишението и едно цялостно издаване на кулите пред тях би означавало изграждането им върху терен с голяма денивелация. Това явно не е съвпадало с намеренията на архитектите и строителите на крепостта. Късноантичните изобщо примери за подобни кули от нашата територия и от Балканите не са много. Почти идентична например е едната от общо двете кули на крепостната стена от средата на ІV в. (?) на едно друго, недалечно Градище – при гр. Габрово (Койчева, 1999, 77, 79, обр. 1; тук – табл. Г/2)22. Доста близка като планово решение и размери е и единствената сигурно установена кула на „Градът“ при с. Иглика, Габровско (Кой-чева, 2002, 214, 219, обр. 2; тук – табл. Г/3). Използването на това укрепено убежище се отнася от проучвателя към втората половина на ІV – първата половина на V в. (Койчева, 2002b, 217-218). Подобна донякъде междинна кула (с по-големи размери и значително вътрешно пространство) е установена при изследваната източна стена на Градището край с. Лозарево, Карнобатско (Дражева, 2002, 173, 181). Строителният период с тази кула се отнася от проучвателя към края на ІV в. (Дражева, 2002, 178). Интересна е съдбата на единствената късноримска правоъгълна кула на Шуменския хисарлък. Тя е изцяло издадена пред синхронната ѝ крепостна стена. След изоста-вянето на последната обаче кулата е инкорпорирана в първата ранновизантийска стена тук и спрямо нея тя е полунавън-полунавътре (Антонова, 1973, 129, 137-139, обр. 2, 10; тук – табл. Г/4).

Повечето известни късноантични крепости с подобни кули (междинни, пра-воъгълни в план, частично издадени пред и зад куртините) от други области на Империята се датират в края на ІІІ – началото на ІV в. или в ІV в. – например тези

21 Използването на епиграфски паметници от ІІІ в. като сполии в крепостния градеж (Велков, 1926, 127-137; Султов, 1962), отсъствието на данни за различни строителни периоди при крепостта (Султов, 1966, 26-35) и откритите при разкопките материали (Султов, 1966, 31-34, 37-40, 42; Герасимов, 1968) свидетелстват, че крепостта на Discoduraterae не е по-ранна от края на ІІІ – началото на ІV в.

22 Крепостната стена с въпросната кула е от втория период на Габровското градище, който, според проучвателя, започва в средата на ІV в. (Койчева, 1999, 77, 79; Койчева, 2002a, 178; виж и цит. там по-ранни публикации). Досега обаче не са обнародвани данни за находки със сигурен контекст, които да потвърдят предложената начална дата. Поради това не изключвам възможността началото на този период да е в по-късен момент.

38

38

при Deir el-Kahf и Avdat в днешна Йордания (напр. Kennedy, 2000, 67-70, 211-212, fig. 8/5, 21/7-a; тук – табл. Д/2), при Tell el-Herr в Египет (Valbelle, Carrez-Maratray, 2000, 84, 87-92, 94, fig. 59, 68; тук – табл. Д/3) или при Hideglelöskereszt в днешна Унгария (Mócsy, 1974, 283, fig. 47; Johnson, 1983, 183-185, fig.71; Lander, 1984, 271-272, fig. 278; тук – табл. Д/4). Най-много са късноримските крепости с подобни кули при или в близост до имперската граница по горните течения на р. Реин и р. Дунав – например тези при Kaiseraugst, Moosberg, Schaan, Irgenhausen, Pähten (Petrikovits, 1971, 190, 197-198, fig. 23, 29/1; Johnson, 1983, 155-156, 161-162, 164-166, 238-240, fig. 60, 64, 66, 89; Lander, 1984, 200, 204-207, fig. 196, 206; тук – табл. Д/5, 6, 7)23. Все пак не липсват и по-късни, ранновизантийски представители на тези кули – например при малката крепост, с която в 484 г. е защитена църквата на Мария-Богородица (Theotokos) в планината Gerizim в днешен Израел (Magen, 1993, 83-86, 88-89; тук – табл. Д/8)24.

Сред важните компоненти на крепостта на Градището край с. Дичин е, разбира се, и външната и стена – т. нар. протейхизма (обр. 7, 8, 21, 28, 29, 46, 48-50, 53-60, 100-104, 106, 107 и 109, табл. Е/1а, 1б).

Известно е, че протейхизмите са непознато явление в римската фортифика-ционна практика през първите векове сл. Хр. Според писмените извори и архео-логическите проучвания, първите примери за използването на външни стени при крепости по имперските граници в Месопотамия и Мала Азия датират от втората половина на ІV в. (виж напр. Smith, Crow, 1998, 67-68, цит. там извори, примери и публикации). За Балканите, включително за днешната българска територия, къде-то броят на крепостите с установени външни стени е най-голям (виж напр.: Овчаров, 1982, 52-57; Lawrence, 1983, 181-187; Smith, Crow, 1998, 66-69), се предполага, че по-следните са инспирани от протейхизмата на Теодосиевата стена на Constantinopolis. Предвид дискусията около датировката на тази протейхизма, едни са склонни да приемат, че първите балкански примери са от началото на V в. – след 412-413 г. (напр. Овчаров, 1982, 52, 56; Smith, Crow, 1998, 68), докато за други те са от средата на V в. – след 447 г. (напр. Lawrence, 1983, 185)25. Със „заслуги“ за това състояние са и неуточнените датировки на повечето известни местни протейхизми.

Доказаната синхронност в изграждането на основната и външната стена, и установената датировка на самото изграждане позволяват да се твърди, че Гра-дището при с. Дичин е един от най-ранните примери за използване на външни крепостни стени на Балканите през късната античност. Какви са особеностите на протейхизмата на Градището? Отстоянието и от основната стена – от 2,80 до 4 м при праволинейните участъци без кули, е по-малко в сравнение с почти всички

23 Сред изредените примери, твърда близка като проектна концепция с междинните кули на Гради-щето при с. Дичин (табл. Д/1) е единствената междинна кула на малката, но мощна крепост при Schaan (табл. Д/5). Същата концепция е приложена впрочем и при планирането на правъогълните ъглови кули на тази изградена към 370 г. крепост (за нея виж и Mackensen, 1999, 234-235, fig. 7/24). Вътрешните пространства на всичките и кули са изцяло в трасетата на куртините.

24 Тази църква и крепостта и са опустошени скоро след изграждането им. При управлението на Юстиниан І те са възстановени, като крепостта е разширена. Кулите на разширението са същите като тези на първата крепост – правоъгълни, отчасти пред, отчасти зад куртините (Magen, 1993, 83-84, 87-89). Поради малките размери на крепостта, включително на по-късното разширение, кулите и са предимно ъглови.

25 Подкрепям по-скоро мнението за синхронното строителство на протейхизмата с останалите компо-ненти на Теодосиевата стена в 412-413 г., но не смятам, че тази протейхизма е задължителен модел за всички балкански образци. Тя действително предлага завършена, „идеална схема“ (Овчаров, 1982, 52) за този вид фортификационни съоръжения, но точно поради това някои от по-неразвитите местни балкански образци биха могли да са сред нейните прототипи.

39

39

други известни примери (виж напр. Овчаров, 1982, 52-53). Единственият паралел за нейните дъги пред кръглите ъглови кули (обр. 7, 8 и 100, табл. Е/1а, 1б) е про-тейхизмата пред западната стена на голямата късноримска крепост до с. Войвода, Шуменско. Там обаче протейхизмата описва дъги не пред ъглови, а пред междинни кули с U-подобен план (Милчев, Дамянов, 1972, 271-272, обр. 9; Дамянов, 1978, 140-141, обр. 2; Милчев, Дамянов, 1984, 43-48, 67-71, обр. 1-7, 36-42; тук – табл. Е/2). Тази протейхизма е издигната не в началния, а в по-късен период от функционирането на крепостта, който проучвателите отнасят към „първата половина на V в.“ (Милчев, Дамянов, 1972, 274-275) или „в средата на V в.“ (Милчев, Дамянов, 1984, 43).

Оформлението на крайния пункт на протейхизмата пред северната порта на Градището като свободна, несвързана с основната крепост структура (обр. 7, 8 и 21, табл. Е/1а) е без паралели сред известните ранновизантийски протейхизми26. Откритият или поне незащитеният със солидна преграда отвор с ширина над 3 м между северната крепостна стена и края на протейхизмата предпоставя интересни изводи относно защитната тактика на обитателите на Градището. Очевидно на пе-риболоса тук не се е гледало като на зона, която трябва да се брани на всяка цена. Вероятно обитателите са преценявали едно евентуално вражеско проникване в тесния и открит периболос като тактическа уловка и възможност за нанасяне на по-тежки удари на неприятеля.

По отношение на материалите и строителната техника, крепостта на Гради-щето не се отличава от другите синхронни крепости. Известната разлика в качест-вото на градежа – например в изпълнението на запазения 4-редов тухлен пояс, в различни пунктове на Градището се дължи на различните професионални умения на отделните строители и/или на стремежа към по-бързото завършване на самото строителство, и също е нормално за епохата явление. Установеното използване тук на сполии, произхождащи от близкия мост за главния водопровод на Nicocpolis ad Istrum, е интересно не толкова с оглед на крепостта, колкото на водопровода. То означава, че по време на строителството на крепостта този водопровод вече е бил изоставен (Църов, 2002a, 38; Църов, 2002b, 196) или че крепостното строителство е съвпаднало с последната основна реконструкция на водопровода27. У нас тухли с позитивни релефни кръстове, подобни на тези от Градището, са намирани в Кюс-тендилския хисарлък (Иванов, 1920, 93-94, обр. 68/б)28. Тухли с подобни кръстове са откривани също при Viminacium – в укрепения му сателит от VІ в. в м. Светиња (Поповић, 1988, 6), в Iustiniana Prima и в други ранновизантийски обекти в днешна Сърбия (Jеремић, 2006, 222-224, обр. 5-7, цит. там обекти и изследвания).

Установеното блокиране на двете изследвани порти на Градището през втория му основен период е често срещано явление сред местните крепости през VІ в. (виж напр. Иванов, 1973). В нашия случай видът на блокиращия градеж – по-тънък от съседните куртини и без солиден спойващ разтвор (обр. 10, 11, 16, 17, 19 и 63), поставя под въпрос ефективната подръжка и на останалите фортификационни съ-оръжения тук през VІ в. Същевременно затварянето на портите е сигурен признак за значителни промени в организацията на живота на селището по това време.

26 Предвид твърде ограничения обхват на проучванията в югоизточния сектор на Градището (обр. 99), не е изключена напълно възможността за наличието на някакво по-солидно преградно съоръжение между установения тук краен пункт на протейхизмата и кулата (виж обр. 100, табл. Е/1б).

27 По-подробен коментар по този въпрос виж в заключението на настоящия том. 28 От укрепения късноантичен център при с. Войвода, Шуменско, има фрагменти от тухли с отпеча-тани кръстове със сходни размери, но те са вдлъбнати (Дамянов, 1978, 164, обр. 11), а не позитивни, и технологията на получаването им е различна.

40

40

Част 3

Северозападният сектор на защитената площ на Градището


3.1. Планиране и застрояване в началната фаза на първия периодВ северозападния сектор и по-точно в границите на направените досега ар-

хеологически изкопи в този сектор на защитената площ (обр. 3 и 6) са установени общо десет постройки. Четири от тях се отнасят към двете фази на първия основен период (V в.) (обр. 61 и 62), а останалите шест – към втория основен период (VІ в.) (обр. 63) на укрепеното селище. Останките на някои постройки са разкрити изцяло, а на други – частично. Останките са претърпяли щети при различни по-късни интервенции, включително при използването на Градището като кариера за строителен материал от местното население в края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ в. Повечето личащи върху днешната повърхност на Градището нарушения (обр. 3) са резултат именно от демонтажа на останките в търсеното на строителен материал1. Особено потърпевши са постройките от VІ в., чиито останки са по-близо до днешната повърхност на терена и са по-слаби като градеж (обр. 63, 65, 77, 86, 90 и 98). Условните означения на постройките в следващото изложение – например „сграда FІІ“ или „сграда FІХ“, отразяват работното название на сектора („F“) и реда на установяването им.

Както вече посочих (ч. 1.4.), подготовката за застрояване на Градището, след изграждането на крепостта му, включва частично терасиране и нивелиране на терените покрай куртините чрез насипване на хумусна пръст от централната част

1 Скицата на демонтажните изкопи върху топографския план на възвишението (обр. 3) е дело на А. Поултър. Тя бе потвърдена до голяма степен от проведените геофизически проучвания (Poul-ter, 1999, 210-211, fig. 3). Поради многото деструкции под днешната повърхност на терена обаче геофизическата апаратура фиксира преди всичко негативните аномалии, които пък се дължат на... отразените върху скицата изкопи. Отначало логично бе да се допусне, че демонтажните изкопи маркират очертания на постройки от последния (втория) период на живота върху Градището. Проучванията обаче показаха, че това предимно са останки от сгради от първия период, които са преизползвани през втория период. Освен това установихме, че при неотдавнашната демонтажна дейност има случаи на проследяване и “обработване” на останки от непреизползвани през втория период части на по-ранни сгради. През втория период тези останки вече са били демонтирани, но до нивото на тогавашния терен. Поради това обсъжданата скица (обр. 3) не може да се свърже само с втория период. Следва да се посочи също, че при разкопките в различни сектори се разкриха и сравнително добре запазени строителни останки от първия и от втория период на Градището, които не са демонтирани в по-ново време, респективно – не са представени в „негатив“ на обр. 3, и които не бяха установени от геофизичната апаратура. Резюмирайки изложените съображения смятам, че тази скица (обр. 3) е безспорно полезна, но не е документ, на който можем да се доверим напълно при анализа на отделните постройки и при общата характеристика на периодите и фазите в развитието на Градището (виж по въпроса и Динчев, 1999, 98, 107-108, бел. 7, 8).

41

41

на възвишението или на стерилна глина от близката околност. Планирането на северозападната част на защитената площ и произтичащите от това особености в ориентацията и вида на намиращите се тук сгради се дължат на стремежа да се усвои максимално ограниченото пространство като същевременно не се затруднява функционирането на съоръженията в северозападния ъгъл на крепостта – портата в западния край на северната куртина, северозападната ъглова кула и масивното стълбище в северния край на западната куртина (обр. 7, 8 и 61). Повечето от ус-тановените сгради в северозападния сектор са опрени до крепостното стълбище или до северната куртина (обр. 61), т. е. тук няма свободно проходно пространство покрай фортификационните съоръжения.

С определено значение за планирането на първите сгради в северозападния сектор е и трасето на главната улица, която започва от портата. То не е перпенди-кулярно на северната куртина и не съвпада с оста на портата, което е обяснимо предвид местоположението на последната (обр. 9 и 61). Ширината на главната улица е 2,50-2,60 м. Върху началното и ниво има запазени отделни каменни плочи, но изглежда, че е била предимно с трамбован чакъл, без непрекъсната настилка. Няма данни за специфично улично оформление, т.е. уличното трасе е очертано от стените на разположените край него сгради (обр. 9, 61, 64, 68 и 80). Зиданият канал в северния край на улицата, до и под запазения праг на портата, е с вътреш-ни размери (в сечение) – 0,40 × 0,30 м. Този канал е служел само за оттичане на атмосферните води в участъка на портата и няма продължение към вътрешността на Градището. Пред монолитния праг на портата трасето на канала прави чупка и поема в северозападна посока, т. е. каналът се спускал косо по склона на възви-шението (обр. 7-9, 11, 13, 14, 16, 19-21 и 61).

От четирите установени тук сгради, отнасящи се към първия основен период, две – сграда FІІ и сграда FІІІ, са разкрити изцяло, докато от другите две – сграда FV и сграда FХ, са разкрити малки части (обр. 61). Цялостно разкритите сгради са със значителни размери. На запад те опират в споменатото крепостно стълбище, като FІІ опира до по-ниската северна част на стълбището и поради това е имала собствена западна стена, а FІІІ, която е до по-високата южна част на стълбището, не е имала собствена западна стена. На изток двете сгради достигат до главната улица, като съответните им стени следват точно ориентацията на улицата (обр. 64 и 75). Между сградите има пасаж с трамбован чакъл, широк около 1,40 м. Подобен пасаж има и покрай южната стена на FІІІ (обр. 61, 66, 74, 88, 89 и 92).

Сграда FІІ е с план на неправилен четириъгълник, без прави ъгли и успоредни страни. Нейната северна стена обаче е успоредна на северната крепостна куртина и отстои от нея на около 4,20 м (обр. 61). Очевидно стремежът за това ситуиране на FІІ спрямо северната куртина е бил един от водещите фактори при планирането на сградата. Пространство между FІІ и северната куртина остана в по-голямата си част неизследвано, но изглежда, че в началната фаза на Градището то е било свободно. Ъгълът, който южната стена на FІІ сключва с крепостното стълбище, е по-малък от аналогичния ъгъл при северната и стена, който пък съвпада с ъгъла между северната и западната крепостна куртина (около 125 градуса) (обр. 61 и 64). По този начин с южната си стена FІІ коригира строителната линия за FІІІ и остана-лите сгради покрай западната куртина в южна посока (обр. 61). Приблизителните вътрешни размери на сградата FІІ са: 4,70 (запад) × 10,25 (север) × 7,55 (изток) × 14,70 (юг) м2. Вътрешната и площ е около 88,5 м2. Сградата има два приземни вхо-

2 Прогнозните данни за дължините на северната и източната стена на FII в предварителната пуб-

42

42

да в северната си стена3. Ширината на входовете е по около 1,50 м (обр. 64 и 91). Сградата е имала горен етаж. Неоспорим аргумент за това е масивното външно стълбище покрай южния участък на източната и стена, върху трасето на главната улица. От суперструкцията на стената днес не е запазено нищо, но от стълбището са запазени долните стъпала. Подходът към и по него е от юг на север (обр. 61, 64, 68 и 72), т. е. съответният вход за горния етаж е бил приблизително по средата на източната стена на сградата.

Сградата FІІІ има план на почти правилен, силно издължен трапец. Дългите и стени – северната и южната, са успоредни, а сградата като цяло е успоредна на южната стена на FІІ. Приблизителните вътрешни размери на FІІІ са: 3,70 (запад) × 18,80 (север) × 3,85 (изток) × 21,80 (юг) м4. Вътрешната и ширина – перпендику-лярът между северната и южната стена, е към 3,40 м. Вътрешната площ на FІІІ е около 70 м2 (обр. 61 и 75). Наличието на горен етаж в началната фаза на сградата не е безспорно, но е допустимо предвид нейната малка ширина, стабилния и градеж и някои други особености, на който ще се спра след малко. Първоначално сградата (приземният етаж на сградата при варианта с горен етаж) е била еднопростран-ствена или поне пространството и не е било разчленено от солидна вътрешна преграда. В по-добре съхранените останки в западната и част регистрирахме два входа – по един в северната и в южната стена. Още един вход е допустим в източ-ния участък на северната стена (обр. 61, 75, 81 и 83). Възможно е FІІІ да е имала и други входове.

Сградите FV и FХ фланкират от изток главната улица, като FV е срещу FІІ, а FХ е непосредствено до северната крепостна куртина, източно от портата (обр. 61). При FХ са разкрити останките от северозападния и ъгъл (обр. 9 и 15), а при FV е проследен само ограничен участък от западната и стена (обр. 64 и 73). Поради местоположението си сградата FХ не е имала собствена северна стена, а северният край на западната и стена опира в един пиластър на крепостната куртина (обр. 9 и 18). Поради съобразяването пък на западната стена на FХ с ориентацията на глав-ната улица, северозападният ъгъл на сградата не е прав, а е около 80 градуса (обр. 9 и 61). Западната стена на FV е в трасето на западната стена на FХ (обр. 61)5.

Градежът на постройките от началната фаза на Градището е добър пример за солиден каменно-кирпичен градеж. Основите и долните части от суперструкциите на стените са с камъни, споени с глина. По вид камъните са предимно местен пя-съчник. Тези, които оформят лицата, са по-едри и често полуобработени (обр. 64, 69-71, 73, 75, 83, 91 и 92). Използвани са и сполии, включително детайли от близкия, споменат по-горе водопроводен мост (обр. 64 и 70)6. В дълбочина основите достигат и дори надхвърлят 1,00 м. Дебелината на стените е около 0,70 м (обр. 64, 66, 75, 79,

ликация – „10,80 м и 7,80 м“ (Динчев, 1999, 102) се базираха на презумпцията, че североизточният ъгъл на сградата е прав – презумпция, която по-късните проучвания коригираха .

3 Приземен вход не е изключен и в централния или в източния участък на южната стена на FІІ, където запазените останки от стената са само в субструкция (обр. 61, 64 и 92).

4 Предварителното съобщение за дължината на FІІІ – „20,50 м“ (Динчев, Поултър, 2002, 94) е за осреднената дължина на сградата.

5 Не е невъзможно разкритите останки, които означавам с „FV“ и „FХ“ (обр. 9 и 64), да се окажат части на една и съща сграда със значителни размери. При актуалното състояние на теренните проучвания обаче по-вероятно ми се струва те да са от различни сгради (обр. 61).

6 В долната част на суперструкцията на централния участък на северната стена на FII е използван като сполия фрагмент от каменен водопроводен улей с врязан надпис или по-скоро знак, марка (на каменоделец или строител). В преизползвания тук фрагмент са запазени една цяла буква („Φ“) и част от втора буква (“Η“ ?). Изсичането им е прецизно. Височината на запазената буква е значителна – 0,16 м (обр. 70).

43

43

92 и 97). Изследваните стени на FІІ, FV и FХ са без банкети. При стените на FІІІ установихме банкети откъм вътрешните им лица, широки по 0,10-0,15 м (обр. 75, 79, 81 и 83)7. Сред възможните причини за усилването на основите на FІІІ, наред с евентуалното наличие на горен етаж, би следвало да е и значителната дениве-лация на терена, която предпоставя по-голямо статично напрежение за по-ниско разположената западна част на тази твърде дълга сграда (обр. 61 и 75).

На места върху камъните в долните части на суперструкциите на стените на сградите е запазена лицева замазка от глина, примесена със слама (обр. 71 и 83). Във височина стените са били с кирпичена надстройка. Именно кирпичите – разложени или изпечени при унищожителния пожар, са основната съставка на пласта от началната фаза (обр. 15, 39, 49, 66-68, 74, 78-80, 82, 85 и 89). С оглед раз-мерите на кирпичените тухли, по-точен мога да бъда само за дебелината им. Тя варира от 0,06 до 0,10 м. В посочения пласт открихме немалък брой фрагменти от плоско стъкло - сигурно свидетелство за наличие на прозорци в горните части на стените на сградите.

Особен случай е западната стена на сграда FІІ. Запазеното от северния и край показва, че тя е била издигната изцяло върху стъпалата на крепостното стълби-ще до западната куртина (обр. 35, 42, 44, 46, 49, 61 и 64) (виж ч. 2.1.). С малката си дебелина – 0,30 м, тази стена несъмнено е рисков компонент в конструкцията на FІІ. Все пак изглежда, че рискът е бил добре пресметнат, тъй като това е най-къ-сата стена на сградата и е с най-солидна основа – каменните стъпала на граденото с хоросан стълбище. С това нестандартно решение е спестено изграждането на западна стена, подобна на съседните, и е увеличена площта на FІІ (обр. 61 и 64). Струва си също да се отбележи, че нестандартната западна стена е давала възмож-ност за по-лесен, директен излаз от горния етаж на сградата към горните стъпала на крепостното стълбище.

Подовете на сгради FІІ и FХ са с трамбована глина, без настилки. При FІІ разчистихме отделни каменни плочи и квадратни тухли, лежащи на различни места върху пода (обр. 51, 61, 64, 66, 67, 91 и 92). Те обаче са използвани като по-ставки, бази или просто са паднали тук при разрушаването на сградата и не са част от настилка. В приземния под на FІІ няма останки и следи от огнище или друго отоплително съоръжение. Върху пода на изследвания северозападен ъгъл на FХ разчистихме останки от огнище, оградено с камъни (обр. 9, 15 и 61).

Подът на сграда FІІІ е с хоросанова замазка, като в хода на експлоатацията на сградата над замазката е натрупан и слой глина8. Върху хоросановия под в цен-тралната и в източната част на FІІІ разчистихме останки от сравнително малки огнища без оградни первази и други допълнителни съоръжения (обр. 61, 75 и 84). Хоросановият под е отличителна особеност на FІІІ в сравнение не само с останали-те сгради в северозападния сектор, но и с изследваните сгради в другите сектори на Градището. Засега не мога да го интерпретирам еднозначно. Не е изключено той да е междинен резултат от нереализиран докрай проектантски замисъл. Не изключвам също и възможността чрез хоросановата замазка да е търсена по-голяма устойчивост на подовото ниво предвид наклона му от изток на запад (обр. 61 и 75)

7 С банкети са и стените на някои сгради, изследвани в други сектори на Градището. 8 Останки от хоросаново бъркало, използвано за подовата замазка на FІІІ, установихме върху трасето на главната улица, непосредствено на изток от сградата (обр. 75 и 80). За разлика от хоросановите бъркала за фортификационните съоръжения, които регистрирахме под подовите нива в западните части на FІІ и FІІІ, разсечени от стените на сградите, това до източната стена на FІІІ е било забър-кано след като последната вече е била издигната.

44

44

и произтичащата от това опасност от оголване на основите в по-високата източна част на сградата. Що се отнася до споменатите огнища, техният вид и размери свидетелстват, че те не са използвани особено интензивно.

Подът на горния етаж на сградата FІІ е бил с дървени греди, обмазани с глина. В пласта с деструкции от началната фаза на сградата (обр. 49, 66 и 67) открихме късове от дебела, вторично отухлена при пожара в края на фазата, глинена замазка с отпечатани дървени греди от конструкцията на горния под. В този пласт открихме също и части от масивен глинен перваз на значително по размери огнище, което е било върху горния под.

Платформата на масивното външно стълбище за горния етаж на FІІ е от ка-мъни и глина. Запазените in situ три долни стъпала на стълбището са оформени с големи, вторично използвани каменни блокове (обр. 61, 64, 68 и 72). Функционал-ната ширина на стъпалата е по около 0,30 м, а височината – по 0,20 м (обр. 68 и 72). Голям каменен блок от незапазено по-горно стъпало открихме в пълнежа на тран-шеята, чрез която неотдавна е била демонтирана източната стена на сградата (обр. 64 и 68 – контекст 55072). Изглежда преизползван за стъпало в стълбището е бил и детайлът (част от корниз), който открихме в площта на сградата, непосредствено до централния участък на незапазената източна стена (обр. 64 – контекст 55143).

Покривите на сградите са били със стабилни дървени конструкции, покрити с керемиди. Пластовете от началната фаза, както в очертанията сградите, така и върху уличните трасета, съдържат голямо количество фрагментирани керемиди от двата основни вида – tegulae и imbrices, и много горял дървен материал, включи-телно цели късове от овъглени дървени греди (предимно дъб) (обр. 15, 39, 49, 66-68, 74, 78-80, 82, 85 и 89). Най-често откриваните метални находки пък са железните пирони и скобите за скрепване на греди.

Интерес предизвиква въпросът за носещата конструкция на горния етаж и на покрива на FІІ. Значителните размери и неправилният план на сградата правят малко вероятна възможността изграждането и във височина да е било без допълнителни подпори. При разчистването на приземния под на FІІ установихме дупки с различни диаметри и дълбочини, както и няколко големи каменни плочи и цели тухли, лежащи на различни места (обр. 51, 61, 64 и 66). Сред тях особено внимание заслужават една безспорна дупка от дървена греда с диаметър 0,25-0,30 м в западната част на сградата (обр. 51, 64 и 66 – контекст 55026) и една правоъ-гълна плоча с размери около 0,60 × 0,50 × 0,05 м (с един отчупен край), на грани-цата между централната и източната част на сградата (обр. 64 – контекст 55146). И двете са по надлъжната ос на FІІ, с оптимална позиция като опорни точки за носеща конструкция. Плочата е in situ и няма друга смислена причина за нейното поставяне тук освен като база за дървена подпора. Няколко безспорни дупки от вертикално побити дървени греди установихме и покрай вътрешното лице на западния участък на южната стена на FІІ (обр. 61, 64 и 71). В случая мястото на съответните греди обаче е по-скоро аргумент за интерпретирането им като под-пори на строително скеле отколкото на горния етаж и покрива на сградата след завършване на нейното строителство.

Що се отнася до обемната реконструкция на сграда FІІІ, вече изтъкнах, че малката ширина и солидният и градеж, включително усилените основи, позволяват допускане за горен етаж. Косвен аргумент за подобно допускане е и по-вероятната необитаемост на приземното и ниво предвид неговата денивелация (в източния край то е с около 0,80 м по-високо отколкото в западния край на FІІІ) и отсъстви-ето върху него на по-солидни съоръжения (обр. 61 и 75). При актуалния етап на

45

45

изследване на сградите FV и FХ обсъждането на реконструкцията и експлоатаци-онната им характеристика би било преждевременно. Все пак може да се посочи, че видът на огнището в северозападния ъгъл на FХ (обр. 9, 15 и 61) предполага, за разлика например от по-малките огнища върху хоросановия под на FІІІ (обр. 61 и 84), постоянна обитаемост на приземното пространство.

Градежът с камъни, споени с глина, при основите и долните части от стените, и с кирпичи в горните части на стените на постройките е сред най-разпространените на Балканите през късноримската епоха (край на ІІІ-ІV в.) и ранновизантийската епоха (V-VІ в.)9. При добро изпълнение този градеж дава възможност за издигането на солидни сгради със значителни размери и горни етажи. Както посочих по-горе, изследваните сгради от началната фаза на Градището – в северозападния му сектор в частност, са сред примерите за добро изпълнение на каменно-кирпичен градеж.

Очевидно е, че особеностите в плановете на цялостно разкритите сгради FІІ и FІІІ се дължат на стремежа за „напасването“ им към конфигурацията на северо-западния сектор на Градището, определена от линиите на западната и северната куртина (респективно – от релефа на хълма), и от трасето на главната улица от/за северната порта (обр. 61). Поради това търсенето на точни аналогии за плановете на тези сгради ми се струва безпредметно.

Местоположението, размерите и спецификата в устройство на FІІ и FІІІ – на-личието на повече входове, предполагаемият директен излаз от горния етаж на FІІ към по-горните стъпала на крепостното стълбище и т. н. – свидетелстват, че техните обитатели са били обвързани със защитата на важния северозападен ъгъл на крепостта на Градището (обр. 8 и 61). Предвид ситуирането на FІІ и североза-падната ъглова кула, чийто приземен етаж е необитаем до края на 60-те години на V в. (обр. 35 и 61), може например да се допусне, че обитателите на тази сграда са осигурявали постоянния караул за кулата. Сходен ангажимент би следвало да се допусне и за обитателите на частично изследваната сграда FХ, която е в непо-средствена близост до северната порта (обр. 9 и 61).

Причината поради която не определям FІІ и FІІІ като казарми не е в особе-ностите на техните планове и конструкции, а във вида и количеството на открития в тях инвентар. В това отношение FІІ и FІІІ не се отличават от повечето изслед-вани синхронни сгради на Градището. В пластовете и на двете са открити големи количества овъглени храни – основно семена от житни и бобови култури (виж тук ч. 7.2 , табл. І и ІІІ към ч. 7; виж още: Popova, 1999, 73-74; Popova, 2002, 60-61, 65-67, fig. 7, 11, 12), които са били съхранявани на горните им етажи в нетрайна тара, вероятно в платнени чували10. В пластовете и върху приземните подови нива на двете сгради е намерена много фрагментирана битова керамика (обр. 95), сред която преобладават кухненските съдове (виж табл. ІV към ч. 4). Открити са части от стъклени съдове (виж тук ч. 6.2; виж и Чолакова, 2005, 729-731, 736, обр. 1, 2, 5-7), от метални, предимно медни съдове, от железни оръдия на труда – например брадва (в FІІ), сърпове, ножове. Открити са накити и части от накити – например тесни медни пръстени и стъклени маниста. Открити са още различни предмети от камък, от кост и рог, включително компоненти на тъкачен стан (в FІІІ) (виж тук ч. 5.2, кат. №№ 17, 19 и 21; виж и Владкова, 2006b, 264), и от глина – например

9 За приложението на каменно-кирпичения градеж например в жилищното строителство в диоцезите Thracia и Dacia през V-VІ в. виж Динчев, 2006, 25-30, посочените там обекти и публикации.

10 Най-големите концентрации на овъглени семена не бяха непосредствено върху подовите нива, а сред горелите кирпичени деструкции от горните части на стените на сградите.

46

46

прешлени за вретена. Изреденият инвентар доказва, че сградите FІІ и FІІІ не са казарми на военно подразделение, а жилища на семейства или родове, които са осигурявали рутинната охрана и, при необходимост, активната защита на северо-западния ъгъл на крепостта11. При FІІ и FІІІ обитаеми всъщност са били горните етажи, докато приземията им са служили основно за конюшни и/или обори.

Сходен инвентар насочва към семейна или родова домакинска интерпретация и за повечето изследвани синхронни сгради в останалите сектори на Градището.

3.2. Състоянието на сектора през втората фаза на първия периодСкоро след пожара в края на 60-те години на V в., с който приключва първата

фаза на първия основен период на Градището, започва сериозна възстановителна дейност. При нея няма съществени промени в плановете и във вида на градежа на повечето изследвани постройки на Градището (обр. 61 и 62). Придържането към старите планове обаче не означава, че реконструкцията на сградите е идентична с първоначалния им облик и че няма известни промени в начина на преизполз-ването им.

Повдигането на терена в началото на втората фаза в различните пунктове на северозападния сектор на Градището не е, както вече изтъкнах (ч. 1.4), еднакво. Докато новите нива в западните части на сградите FІІ и FІІІ, и на прилежащите пасажи са средно с около 1,20 м по-високо, то средното повдигане на нивото на главната улица не превишава 0,5 м, а горното ниво в източния край на FІІІ е само с 0,10 м над долното (сравни: обр. 61 и 62; обр. 75 и 76). По този начин е неутрали-зиран естественият наклон в тази част на възвишението от изток на запад. Запазва се обаче денивелацията на терена от север на юг. Така, горното ниво в западната част на FII например е с около 0.50 м по високо от синхронното ниво в западната част на FIII, а горното ниво в западния край на пасажа между FII и FIII е с близо 0,70 м по-високо от съответното ниво в западния край на пасажа покрай южната стена на FIII (обр. 62).

Новите улични нива са с трамбована стерилна глина (обр. 37, 39, 62, 66, 68, 74, 76, 80, 89 и 92). Действителна настилка с каменни плочи установихме в трасето на главната улица, непосредствено до портата (обр. 9, 15, 16 и 61)12. В западния край пък на пасажа южно от FIII и от крепостното стълбище разкрихме ограничена настилка с тухли (обр. 61 и 88). Както вече изтъкнах (ч. 2.2), през втората фаза ка-налът под прага на северната порта е преустроен и променен като направление. Новото му продължение навън от портата е само с вкопана в материковия терен траншея, покрита отгоре с каменни плочи (обр. 9, 16, 19, 21, 22 и 62).

В запазените останки от стените на сградата FII няма по-късни преправки, но установеното в очертанията и по-късно ниво с трамбована глина, както и съ-ответният пласт върху него показват, че тя е била повторно използвана (обр. 49, 62, 66, 67 и 92). Горните части на стените и са били изградени отново с кирпичи. Конструкцията и покритието на покрива са били същите като в предходната фаза.

11 Интересен е фактът, че в ненарушените пластове от началната фаза на FІІ и FІІІ почти липсват оръжия. Единствените безспорни оръжейни находки са два триръби железни върха на стрели, които открихме в очертанията на FІІ. Твърде вероятно е обаче те да са от нападателите, причини-ли унищожителния пожар към края на 60-те години на V в. (Динчев, 2002, 47 бел. 36) Идентични върхове на стрели открихме сред деструкции от западната крепостна стена (в съседство с F II) и от северната порта (пред портата).

12 Много камъни разчистихме върху горното трамбовано ниво на главната улица между сградите FII и FV (обр. 62). Видът и разположението им обаче показват, че те са предимно деструкции от стените на сградите.

47

47

Двата входа в северната и стена са продължили да функционират (обр. 62). Фактът, че горното ниво на главната улица минава над запазените стъпала на масивното външно стълбище (обр. 68) обаче свидетелства за изоставяне на последното и по-ставя под въпрос наличието на горен етаж при ремонтираната сграда (Динчев, 1999, 104-105). Не е изключено масивното стълбище да е станало излишно поради промяна в начина на ползване на горния етаж или просто да е било заменено с дървено стълбище, но все пак коректното отношение към ситуацията налага да се посочи, че обемната реконструкция на сградата за втората и фаза е несигурна. Останалите данни, които могат да се привлекат във връзка с този проблем, също не са еднозначни13.

Инвентарът в съответния пласт не дава основания да се допуска съществена промяна във функциите на FІІ – жилище на семейство или род, чиито мъже са ангажирани с охраната и защитата на съседните фортификационни съоръжения14. Все пак трябва да се отбележи, че по отношение конкретно на северозападната ъглова кула този ангажимент на обитателите на FІІ вече е бил опосредстван или поне споделен. В началото на втората фаза в приземието, в и пред входния кори-дор на кулата е натрупан дебел пласт с деструкции, върху който е положено ново подово ниво с трамбована глина. Сред това ниво във вътрешността на кулата и пред коридора и разкрихме, както посочих по-горе (ч. 2.2), останки от огнища. Във връзка с външното огнище са регистрираните следи от дървена или паянтова конструкция – пристройка към входа на кулата (обр. 37 и 62). Няма как обитателите на тази пристройка, както и на приземния етаж на кулата, да не са били причастни към охраната и по това време.

Слабата съхраненост на останките от изследвания северозападен ъгъл на сградата FХ (обр. 62) не дава възможност за определени изводи относно състояни-ето и след 60-те години на V в. (виж ч. 1.4) Повече шанс имахме при изследвания участък от западната стена на сградата FV. В началото на втората фаза останките от ранната западна стена на FV са били демонтирани до новото ниво на главната улица за северната порта. Върху тях е изградена новата западна стена на FV. Гра-дежът е със същите материали – камъни и глина, но изпълнението е по-небрежно (обр. 73). Освен това, за разлика от по-ранната, по-късната западна стена на FV прекъсва в изследвания участък с оформено откъм юг лице (обр. 62 и 73). Това предполага нов вход или нов външен ъгъл. Следователно при възстановяването на тази сграда има изменения в сравнение с първоначалния и вид.

Най-съществени са промените, които регистрирахме при сграда FІІІ15. Изгра-

13 В подовото ниво от втората фаза, приблизително по надлъжната ос на FІІ разчистихме няколко дупки (обр. 62) вероятно от вертикално побити дървени подпори. Такива подпори обаче ще да са били необходими за покрива и при едноетажна конструкция на възстановената сграда предвид значителните и размери и неправилния и план. Като косвен аргумент за наличие на горен етаж би могъл да се тълкува фактът, че върху подовото ниво от втората фаза не регистрирахме някакви трайни съоръжения, които да индикират постоянното му обитаване (обр. 62). Липсата на трайни съоръжения върху глинобитното ниво обаче би могла да се дължи на употребата на преносими такива – например мангали вместо постоянни огнища, и на несъхранен дървен интериор, вклю-чително подови скари или повдигнати подове в някои части на сградата.

14 Въпросният инвентар, който е сходен по вид и състав с инвентара от пласта на по-ранната фаза, показва, че е малко вероятно превръщането на FІІ през втората и фаза в сграда с чисто стопански функции. Доколкото все пак има известни промени по отношение на инвентара – например по-значителният процент на кухненската керамика в пласта от втората фаза на сградата (виж табл. ІV към ч. 4), то те също са срещу подобна възможност.

15 Твърде голямата дължина на FІІІ, естественият наклон на терена по тази дължина (от изток на запад) и липсата на солидни вътрешни прегради и/или подпори (обр. 61 и 75) изглежда не са се оказали сполучлива комбинация и може би са довели (въпреки усилените основи) до някакви

48

48

дена е нова, междинна стена, чрез която в площта на FІІІ се обособяват две помеще-ния – западно и източно. Тази стена не е успоредна на нито една от късите страни на сградата и не е перпендикулярна на дългите и стени, т. е. двете помещения са с неправилни четириъгълни очертания (обр. 62, 76 и 94). По-малкото, западното помещение е с план, близък до ромбоид. Приблизителните му вътрешни размери са: 3,40 (запад) × 6,15 (север) × 3,20 (изток) × 6,85 (юг). Вътрешната му ширина е около 3,15 м. По-голямото, източното помещение е с трапецовиден план. Неговите приблизителни вътрешни размери са: 3,45 (запад) × 11,75 (север) × 3,85 (изток) × 14,00 (юг) м. Вътрешната му ширина е непроменена в сравнение с тази на сградата през първата и фаза – около 3,40 м (обр. 62 и 76). Двете помещения са третирани различно при възстановяването на FІІІ в началото на втората фаза. Северната и южната стена на западното помещение са преизградени изцяло в суперструкция (спрямо новото подово ниво тук) като дебелината им достига 0,90 м (обр. 62, 76, 78, 81 и 93)16. Със същата дебелина е и новата му източна стена, т. е. междинната стена на двете помещения (обр. 62, 76, 82 и 94). Северната и южната, а вероятно и източ-ната стена на източното помещение обаче са възстановени само чрез надзиждане на съответните останки, при запазване на дебелината на първоначалните стени – около 0,70 м (обр. 62, 76, 79, 83 и 94)17.

По-ранният вход в западния участък на северната стена на FІІІ (обр. 61 и 75) не е възпроизведен в северната стена на западното помещение (обр. 62 и 76). Запазен е обаче входът в западния участък на южната стена на FІІІ (обр. 75 и 81), който всъщност се оказва единствения вход на западно помещение от втората фаза (обр. 76). По-ранният вход в източния участък на северната стена на FІІІ също е запазен, като освен него в северната стена на източното помещение е отворен още един, нов вход (обр. 62, 76, 83 и 94). Страниците на входовете са били обмазани с глина. Интересна ситуация констатирахме при останките от западния вход на източното помещение (напр. обр. 83). Сред пласта с горели кирпичи върху прага, до западната страница на входа бе запазен отпечатък от съответната вертикална греда на касата на дървената му врата (обр. 79). Гредата е имала правоъгълно се-чение с размери: 0,09 × 0,045 м.

Подовите нива на двете помещения на FIII са с трамбована глина, но са ус-троени по различен начин. Подът на западното помещение е повдигнат средно с 1,00 м (сравни обр. 75 и 76) и лежи върху дебел пласт с деструкции и материали от предходната фаза (обр. 78 и 93)18. Повдигането на подовото ниво на източното

проблеми при експлоатацията и през ранната фаза. Възможно е също неразчлененото издължено пространство на сградата да се е оказало неудобно за по-ефективното и използване.

16 На по-голямата дебелина на преизградените дълги стени се дължи по-малката вътрешна ширина на западното помещение в сравнение с тази на сградата през първата и фаза (сравни обр. 75 и 76).

17 От източната стена на FІІІ днес е запазена само долната част на субструкцията от началната и фаза (обр. 80). В централния и източния участък на южната стена на FІІІ, т.е. при южната стена на по-късно обособеното източно памещение също няма запазен надзиждащ градеж от втората фаза на сградата (обр. 76). Фактът, че при тази стена има запазена суперструкция от началната фаза над нивото на източното помещение от втората фаза на сградата (обр. 79 и 94), обаче доказва косвено това, което регистрирахме пряко при по-добре запазената северна стена на източното помещение (обр. 76, 79, 83 и 94) – по-късният надзиждащ градеж тук е с дебелината на първоначалния градеж на стените.

18 Интересна е вътрешната стратиграфия на пласта с деструкции между ранното подово ниво на сграда FIII и подът на западното помещение от втората фаза на FIII – с долна съставка, в която преобладават разложени кирпичи, и с горна съставка само с горели кирпичи (обр. 78). В пластовете от двете фази от V в. на други места горелите кирпичи обикновено са долу, а разложените – горе (обр. 15, 39, 66-68, 74, 78, 79 и 89). Обърнатата стратиграфия на обсъждания пласт в западната част на FIII (обр. 78) вероятно означава, че горните горели кирпичи в него не са деструкции in situ, а са

49

49

помещение обаче е незначително – от 0,25-0,30 м в западната част до 0,10 м в из-точната част на помещението (сравни обр. 75 и 76) (виж обр. 79, 83-85 и 94).

Обособяването на западното помещение и „обръщането“ на наклона на те-рена в сектора по линията запад-изток, включително чрез силното повдигане на подовото ниво на това помещение (обр. 62 и 76), несъмнено са подобрили статиката на сградата FІІІ. Друга причина за удебеляването на стените на това помещение е надграждането му с поне един горен етаж. Върху подовото ниво в югозападната му част установихме останки и следи от няколко зидани подпори – два трапецо-видни в план пиластъра (от единия не са запазени останки, но леглото му в подо-вото ниво се очерта ясно) до крепостното стълбище, явяващо се западна страна на FIII, и два квадратни в план пилона срещу входа в южната стена на помещението. Максималните размери на пиластрите са 0.55 × 0.70 м. Размерите на пилоните са около 0,50 × 0,50 м. На изток и в близост до южния пилон са запазени останки от още едно подобно съоръжение с по-малки размери (обр. 62, 76 и 93). Градежът на подпорите е като при долните части на стените на сградата – с камъни и фрагменти от тухли, споени с глина. Подпорите са вкопани 0,20 до 0,30 м спрямо подовото ниво на западното помещение. Без съмнение те са за дървено стълбище, което е водило към горния етаж (към горните етажи ?) на помещението.

В източното помещение на F ІІІ сходно зидано съоръжение разкрихме до (под) единия от входовете в северната му стена. То стъпва върху огнище от по-ранната фаза на сградата (обр. 62, 76, 83 и 84). То е служило за опора на дървена конструкция (късо стълбище или наклонена платформа), улеснявала достъпа от високия праг на входа, респективно – от твърде издигнатото улично ниво (на пасажа между FІІ и FІІІ) към слабо повдигнатото подово ниво на източното помещение на сградата през втората и фаза. Със същото предназначение до (под) другия установен вход в северната стена на помещението е поставен един голям необработен камък със сравнително плоски повърхности (обр. 62, 76, 83, 85 и 94).

Запазените строителни останки от втората фаза на сграда FIII – от удебеле-ните дълги стени (северна и южна) на западното помещение, от новата междинна стена и от зиданите подпори в двете помещения (обр. 75, 81-84, 93 и 94), не се отли-чават по материали (необработени и полуобработени камъни, и глина) и техника на градеж от по-ранните останки на сградата. Все пак като цяло градежът при по-късните останки е по-небрежен в сравнение с този на по-ранните.

Зидани подпори за дървено стълбище за горен етаж, като тези в западното помещение на FIII, не се срещат често. Вероятно в повечето случаи подпорите за подобни стълбища също са били дървени. Друг е въпросът, че когато ги има, масивните стълбищни подпори не винаги се разпознават като такива – например тези в една от сградите от (най-вероятно) втората половина на V в. до западната крепостна стена на центъра при с. Войвода, Шуменско (Дамянов, 1976, 18, 24, обр. 1, 2)19. И тук, както в западното помещение на нашата сграда, стълбището е било устроено в един от ъглите, надлъжно до една от стените.

В подовите нива на западното и особено на източното помещение на FІІІ ус-

пренесени тук от друго място. Причината за това е именно стремежът към значително повдигане на подовото ниво на западното помещение от втората фаза на FIII.

19 В северозападния ъгъл на въпросната сграда са открити три двойки „обикновени дялани блокове“. Проучвателят ги определя като колонки за хипокауст (Дамянов, 1976, 18, 24). Характеристиките на сградата – каменно-кирпичен градеж, широк вход на нивото на подпорите, вкопани в пода храни-лища на зърно и т. н. (Дамянов, 1976, 17-18, 24, обр. 1-3), както и липсата на данни за praefurnium, обаче ясно показват, че тя не е била отоплявана с хипокаустна инсталация.

50

50

тановихме различни нарушения. Най-големите и най-дълбоките от тях – по едно в централната и в източната част на източното помещение (обр. 62 и 76), вероятно са от вкопани глинени долии, които в някакъв момент (изглежда след окончател-ното изоставяне на FІІІ) са били извадени. Част от останалите нарушения в пода на източното помещение са като дупки от вертикално побити дървени греди (обр. 76 и 79). Използването на такива греди в интериора или като подпори за покрива на помещението е допустимо. Въпросът за наличието/отсъствието на горен етаж при това помещение обаче остава открит20.

По вид и състав инвентарът от пластовете на двете помещения на FІІІ от втората и фаза не се отличава много от този от първата фаза на сградата. Заслужава да се изтъкне концентрацията на оръдия на труда и други метални предмети в северозападната част на източното помещение на сградата. Тя включва сърпове, брадви, различни ножове, железни обръчи и дръжки от ведра, части от неиден-тифицирани засега железни предмети, един почти запазен меден поднос (обр. 96) и фрагменти от други медни съдове. Изредените са били окачени по стените или са стояли на дървени рафтове. Непосредствено до и върху прага на установения източен вход в северната стена на същото помещение пък намерихме три железни върха на копия. Очевидно самите копия са били съхранявани в съседство, а не са попаднали тук в резултат на обстрел при неприятелската атака в края на втората фаза. Обитателите на сградата просто не са съумяли да ги използват за защитата си при това нападение.

Промените в устройството и експлоатационната характеристика на сграда FІІІ през втората и фаза не са довели до съществени изменения в нейните функ-ции. Ясно е, че приземните етажи на двете помещения не са били обитаеми. Фа-ктът, че източното помещение на реконструираната сграда е съкратен вариант (с почти идентичен план и с поне два входа в северната стена) на по-ранната сграда (сравни: обр. 61 и 62; обр. 75 и 76), е указание за идентични функции – конюшна (или обор) и склад за различни вещи и храни. При едноетажна възстановка на източното помещение то би следвало да се определи като стопанска пристройка за обитателите на горния етаж (етажи ?) на западното помещение на FІІІ. Усилените стени на последното и неговото място – до южния участък на крепостното стъл-бище (обр. 62 и 76), ме изкушават да предположа, че неговите обитатели са имали излаз към горната площадка на стълбището и към съседната му крепостна куртина. Надстройката на помещението обаче, дори при два горни етажа, едва ли е била с височината на горната площадка в южния край на стълбището21. Следователно евентуалният излаз към крепостното стълбище и куртината не е бил директен, а чрез дървена стълба от последния етаж на помещението.

Южно от сграда FІІІ, в ограничен сондаж (под останките на по-късната сгра-да FVІ) изследвахме опожарен пласт и достигнахме до ниво с трамбована глина от втората фаза. В този пласт попаднахме на част от масивно глинено огнище с

20 От една страна, изтъкнатите в предходното изложение (ч. 3.1) съображения за горен етаж на FІІІ в ранната и фаза би следвало да са валидни и за източното помещение от втората и фаза. От друга страна, допустимата поява на конструктивни проблеми в експлоатацията на ранната FІІІ – възможност, на която също обърнах внимание (виж по-горе бел. 15) и която може би е причина за обособяването и усилването на западната част на сградата – би била предпоставка за по-голяма предпазливост на строителите относно горния етаж на неусилената (с неудебелени стени) източна част на сградата през втората фаза.

21 При по-вероятната възстановка на крепостното стълбище – без междинна площадка (виж ч. 2.1), височината на горната площадка в южния му край ще е не по-малко от 8 м спрямо приземното ниво на западното помещение от втората фаза на FIII.

51

51

околовръстен перваз, която не бе in situ (обр. 62). Огнището не е лежало върху достигнатото приземно ниво, а е от горен етаж на съответната сграда – съседната на FІІІ сграда в южна посока. Може би в тази сграда е функционирало ателие за обработка на кост и рог. Повод за това предположение е концентрацията на полу-фабрикати и отпадъци от обработката на рог в синхронен пласт в друг ограничен сондаж – в западния край на пасажа южно от FІІІ, непосредствено до южния край на крепостното стълбище при западната куртина (обр. 62, 88 и 89) (виж по-нататък ч. 5.3).

3.3. Промените в сектора през втория периодСлед повторното опожаряване на сградите FІІ, FІІІ, FV и FХ в края на вто-

рата фаза на първия период те са окончателно изоставени. Останките на повечето им стени са демонтирани до нивото на терена в VІ в., който е повдигнат средно с 0,50-0,60 м. Новите постройки, които изследвахме в северозападния сектор – FІ, FІV, FVІ, FVІІ, FVІІІ и FІХ, не са или само отчасти са съобразени с плановете и останките на по-ранните сгради. Уличните трасета от V в. също са изоставени (обр. 63). Изоставена (блокирана с груб градеж) е дори северната порта на крепост-та (напр. обр. 10 и 16; виж ч. 2.2). Разположението на новите постройки създава впечатление за хаотично застрояване (обр. 63). Част от тях – FІ и FІV, опират в крепостното стълбище за западната куртина (обр. 65). В близост до последната е и FVІ (обр. 86 и 88). Други – FVІІ и FVІІІ, опират в северната крепостна куртина, включително в блокиращия портата градеж (обр. 10, 18 и 90). Съседните построй-ки са с общи междинни стени – FІ, FІV и FІХ (обр. 63, 65 и 77), или са отделени от тесни пасажи с променлива ширина – между FІV и FVІ (обр. 63), и между FVІІ и FVІІІ (обр. 10, 15 и 63).

По-значително свободно пространство се очерта между постройките FІ, FVІІ и FІХ – над източната част на по-ранната сграда FII (обр. 63 и 98), но лошата съхраненост на останките и пласта от VІ в. ме карат да се въздържа от коментар на тази ситуация. Отсъствието на съхранен пласт е причина, за съжаление, и за това, че няма данни за съдбата на приземието на северозападната ъглова кула на крепостта през VІ в. (обр. 63) Там, където има запазен пласт от втория период на Градището, то този пласт е тънък или поне по-тънък в сравнение с пластовете от двете фази на предходния период (обр. 15, 39, 49, 66-68, 79, 80 и 89).

Новите постройки са с неправилни четириъгълни планове и със значително по-малки размери в сравнение с по-ранните сгради (обр. 63). Така FVІ (обр. 86), FVІІ (обр. 90 и 98) и FІХ (обр. 77) са с приблизително еднаква площ – по около 22 м2. Постройката FІ, която всъщност е навес, е още по-малка (обр. 63 и 65). От зле съхранената FVІІІ е изследвана малка част (обр. 10 и 63). Изключение донякъде е сградата FІV, чиято площ възлиза на около 38 м2 (обр. 63). Постройката FVІІ из-глежда е била двуделна (обр. 90 и 98). При останалите нямаме данни за вътрешно членение на пространствата им (обр. 63).

Постройките от VІ в. са с по-слаб градеж. С едно изключение стените им са без основи или със съвсем плитко вкопани основи. В долните си части са с камъни, включително сполии, и отделни фрагменти строителна керамика, споени с кал (обр. 10, 15, 18, 65, 77, 86-90 и 98). Дебелината на новоизградените стени, включително дебелината на едни и същи стени, варира обикновено от 0,40 до 0,60 м. Във висо-чина са били с паянтов градеж – с плет, обмазан с глина. Късове от горели глинени обмазки с отпечатани в тях клони намирахме навсякъде в запазените пластове от съответния период (обр. 15, 39, 49, 66-68, 79, 80 и 88). Сигурно е, че тези постройки

52

52

не са имали горни етажи. Подовите им нива са с трамбована глина (напр. обр. 65, 77, 86, 90 и 98). Те не са вкопани спрямо синхронния околен терен. Покривите са били покрити само със слама или тръстика. Останки от нетрайните покривни по-крития регистрирахме на различни места във вид на прослойки с фина структура и светлосив цвят, т. е. наситени с пепели (напр. обр. 67 и 68).

От постройката FІ е установена само една стена, която се явява западна за нея и опира надлъжно до крепостното стълбище. В южна посока FІ е ограничена от сграда FІV (обр. 63 и 65). В северна и източна посока не попаднахме на останки или следи от стени, които евентуално да се свържат с FІ. В северна посока, в пред-полагаемия периметър на FІ, обаче разчистихме овъглени останки от една дебела дървена греда (обр. 63). Следователно може да се приеме, че FІ е навес с една опор-на стена, който в останалите си краища е бил поддържан с дървени греди. Сред пластовете с деструкции тук (обр. 49, 66 и 67) открихме железни части от конско снаряжение. Те са свидетелство за предназначението на навеса – конюшна.

Сградата F IV се откроява сред останалите постройки от VІ в. не само с по-големите си размери, но и с по-солидните си стени. Тя опирала до по-високата част на крепостното стълбище, южно от навеса FI (обр. 63 и 65). Приблизителните и вътрешни размери са: 7,00 (запад) × 5,60 (север) × 5,15 (изток) × 6.85 (юг) м. По-добно на по-ранната сграда FІІІ, FІV също не е имала собствена западна стена и е използвала страничната фасада на крепостното стълбище за такава. При южната и отчасти при източната стена на FIV са преизползвани останките на южната сте-на на западното помещение и на вътрешната разделителна стена от втората фаза на по-ранната FIII, която стена е междинна и през VІ в. – вече между F IV и FIX. От новата надстройка на преизползваните стени е запазено малко – само върху междинната стена (обр. 77)22. Северната стена на FIV е новоизградена (обр. 63 и 65). Тя пресича косо останките от южната стена на по-ранната сграда FII (обр. 66 и 97). Новоизграден е бил и северният участък на източнта стена на FIV, който в по-ново време е напълно демонтиран, но е установим чрез съответния изкоп (обр. 63, 74 и 92). Новоизградените стени на FIV са имали основи, дълбоки от 0.50 м (при северната стена; обр. 66) до 0,70 м (при северния участък на източната стена; обр. 74) спрямо околния терен от VІ в. Градежът им не се отличава съществено от този на стените на останалите синхронни постройки, но дебелината им е колкото тази на преизползваните по-ранни стени в южната и източната част на FІV – около 0.90 м (обр. 65 и 74)23. Подовото ниво и пластът на FІV не са запазени. Това предполага подът на сградата да е бил повдигнат спрямо околните нива – на терена и на съсед-ните постройки, от VІ в. Отсъствието на запазен пласт, респективно – на инвентар, е пречка за интерпретация на сграда FІV. Все пак нейният план и общият характер на застройката на северозападния сектор (обр. 63) са по-скоро аргументи срещу общественото и предназначение. Вероятно тя е била жилище за семейството на някой от по-видните обитатели на Градището по това време. Вероятно и съседната на север конюшня FІ (обр. 63 и 65), е принадлежала на същото семейство.

Както споменах, постройката FVІII е зле съхранената и частично изследвана. Вероятно в нейната площ са попадали две интересни сполии, които разкрихме

22 В новата надстройка на междинната стена е използван като сполия и един каменен улеи за водо-провод. Открихме го леко изместен спрямо трасето на стената (обр. 77), което вероятно се дължи на неотдавнашната „кариерна“ експлоатация на останките на Градището.

23 В основата си северната стена на FIV е по-тънка – около 0,60 м (обр. 66 и 97). От нивото на околния синхронен терен, покрай външното лице на стената обаче има усилващ градеж, с който нейната дебелина достига 0,90 м (обр. 65 и 66).

53

53

южно от северозападния и ъгъл (обр. 63). Сполиите са каменни архитектурни детайли – база за колона и архитравен блок, от римската епоха (ІІ-ІІІ в.) и са били пренесени в Градището от друго място. Не е изключено архитравният блок да е бил преизползван за праг на вход в западната стена на FVІII.

Останалите постройки от VІ в., които имат приблизително еднаква площ – FVІ, FVІІ и FІХ (обр. 63), са безспорни еднофамилни жилища. Първите две (обр. 86 и 90) са изградени без използването на по-ранни останки, а при FІХ (обр. 77) са преизползавни стени от по-ранната сграда FІІІ. По-късната FІХ заема всъщност по-голямата част от площта на източното помещение от втората фаза на по-ранната FІІІ (сравни обр. 62 и 63). В FVІІ, която изглежда е разделена от слаба вътрешна стена на две неравностойни части, жилищно е по-голямото и западно помещение (обр. 90 и 98). И в трите обсъждани тук постройки от VІ в. разчистихме останки от огнища (обр. 63). Отухлените им замазки са с овални в план очертания. При FVІ огнището е в югоизточния ъгъл (обр. 86), при FVІІ – в югозападния ъгъл на западното помещение (обр. 90 и 98), а при FІХ – в северозападната и част, но не в ъгъла (обр. 77 и 79). Огнищата не са големи по площ. При FVІ и FІХ те са леко издигнати спрямо подовите нива поради допълнителното им обмазване по време на тяхната експлоатация. По-издигнато, с подиум висок до 0,15 м, е огнището на FVІІ. При него констатирахме и частично запазено каменно ограждане (обр. 90 и 98). Инвентарът от тези постройки, макар и не многоброен (виж напр.: табл. ІV към ч. 4; табл. V и VІ към ч. 7), потвърждава тяхната жилищна интерпретация.

Сходни по размери жилища със същия градеж и със сходни огнища са ус-тановени и в останалите изследвани сектори на Градището. Повечето са устроени сред останки от по-ранни сгради, но има и новоизградени, без преизползване на по-ранни останки. Подобно на двете фази на предходния период, краят на втория период на Градището също е белязан с пожар.

Паянтовият градеж не е непознато явление в строителната практика, вклю-чително в жилищното строителство, на Балканите през ранновизантийската епоха. Към края на V-VI в. в граничните балкански провинции има определена тенденция към влошаване на качеството на обикновеното жилищно строителство. Тя се проявява именно чрез налагането на паянтовия градеж като доминиращ и чрез произтичащите от това следствия – нарушени (често) планове, намалени размери и ограничени функционални възможности на съответните постройки. Тази тенденция е израз на регионална специфика в развитието на граничните провинции по това време (напр. Динчев, 2006, 25-29)24. С оглед на местоположени-ето му – в граничната провинция Moesia Inferior, и на датировката на периода му с паянтовите постройки – VІ в., Градището при с. Дичин е поредното потвърждение на изтъкната тенденция.

24 Виж изредените там (Динчев, 2006, 25-28) конкретни примери за жилищно паянтово строителство в граничните провинции на диоцезите Thracia и Dacia в края V-VІ в., и съответната литература. Там впрочем е обнародвана резюмирана информация и за разглежданите тук постройки от втория период на Градището, както и план на постройката FVI (Динчев, 2006, 26-27, 127, обр. 76).

54

54

Литература(за ч. 1 – ч. 3)

Александров, Г. (1987) Резултати от разкопките на крепостта Монтана (1971-1982). – В: В. Велков (ред.), Монтана, Т. I, София, 54-85.

Антонова, В. (1973) Археологически проучвания на Шуменската крепост (предварително съобщение за тракийското, римското и ранновизантийското селище). – Известия на народния музей Шумен, VI, 127-158.

Антонова, В. (1975) Град Шумен до ХV век (В светлината на археологическите проучвания). – Векове, 6, 22-30.

Антонова, В. (1981) Шуменската крепост – мощна твърдина през вековете. София.Атанасова, Й., Кабакчиева, Г., Йоцова, А., Кузманов, Г., Димитров, К. (2005) Кастра Мартис – квадрибургий и кастел. София (Разкопки и проучвания, ХХХІІІ).

Бояджиев, С. (2000) Балканските крепости на римската империя. – В: Крепостно строителство по българските земи, София, 51-112.

Вагалински, Л. (2002) Излъскана керамика от I – началото на VII век южно от Долен Дунав (България). София.

Велков, И. (1926) Антични паметници из България. – Годишник на народния музей, ІV (за 1922-1925), 127-159.

Владимирова-Аладжова, Д. (1987) Монети и монетна циркулация в провиция Долна Мизия (395-491). Автореферат на дисертация. София

Владимирова-Аладжова, Д. (1997) Варварските нашествия в провинция Долна Мизия през V век (по нумизматични данни). – Нумизматика и сфрагистика, IV (за 1995-1997), 81-92.

Владимирова-Аладжова, Д. (2002) Картината на монетното обръщение в Шуменската кре-пост през късната античност. – В: Л. Слокоска и др. (ред.), Римският и късноантичният град, София, 375-377.

Владимирова-Аладжова, Д. (2003) Провинциите Крайбрежна Дакия и Мизия Втора в светлината на монетните находки от V в. – Нумизматика и епиграфика, 1, 83-94.

Владкова, П. (1998) Амулети от кост и рог от Долна Мизия. – Известия на историческия музей Велико Търново, ХІІІ, 103-110.

Владкова, П. (2006a) Предмети от кост, свързани с въоръжението и снаряжението от Долна Мизия и Тракия през І-ІV в. – Известия на регионалния исторически музей Велико Търново, ХХІ, 58-74.

Владкова, П. (2006b) Обработка на кост и рог в съвременните български земи през рим-ската епоха и късната античност. – В: Р. Иванов (ред.), Археология на българските земи, Т. ІІ, София, 245-287.

Вълов В. (1992) Археологически разкопки и проучвания на крепостните стени на хълма Царевец, 1966-1969 г. (Царевград Търнов, Т. 5) София.

Герасимов, Т. (1961) Един храм на тракийския бог – конник при с. Лесичери, Търновско. – В: Кр. Миятев, В. Миков (ред.) Изследвания в памет на К. Шкорпил. София, 245-253.

Герасимов, Т. (1968) Паричният пазар в тържището Дискодуратера. – Известия на ок-ръжния исторически музей Велико Търново, IV, 25-40.

55

55

Гочева, З. (1970) Крепост на местността Хисарлъка в град Кюстендил. – Известия на българското историческо дружество, ХХVII, 233-254.

Дамянов, С. (1976) Проучвания на сграда № 8 от късноантичния град при с. Войвода, Шуменско. – Годишник на музеите от Северна България, ІІ, 17-28.

Дамянов, С. (1978) Строителна керамика от късноантичния град при с. Войвода, Шуменски окръг. – Известия на Националния исторически музей, II, 139-171.

Димитров, К. (1994) Нове на Долния Дунав като раннохристиянски център. – Балкански древности, 2 (за 1992), 83-87.

Динчев, В. (1999) Градището край с. Дичин, Великотърновско (Проучванията в сектор F през 1997 и 1998 г.). – Известия на Историческия музей Велико Търново, ХIV, 1999, 98-114.

Динчев, В. (2002) Към историята на Nicopolis ad Istrum и неговата територия през втората половина на V в. – В: Л. Слокоска и др. (ред.), Римският и късноантичният град, София, 45-50.

Динчев, В. (2003a) Българо-британски археологически проучвания на Градището при с. Дичин, Великотърновско, през 2002 г. – Археологически открития и разкопки през 2002 г., София, 90-91.

Динчев, В. (2003b) Ранновизантийският град върху хълма Царевец, Велико Търново. – В: С. Ангелова (ред.), Сборник в памет на д-р Петър Горбанов (Studia Archaeologica, Supplementum I), София, 384-429.

Динчев, В. (2004) Българо-британски археологически проучвания на Градището край с. Дичин, Великотърновско, през 2003 г. – Археологически открития и разкопки през 2003 г., София, 113-114

Динчев, В. (2006) Ранновизантийските крепости в България и съседните земи (в диоце-зите Thracia и Dacia). София (Разкопки и проучвания, ХХХV).

Динчев, В. (2008) Фортификацията на ранновизантийското селище Градището край с. Дичин, област Велико Търново. – В: Е. Генчева (ред.), Studia in honorem Aleksandrae Dimitrova-Milcheva. Югоизточна Европа през античността, VІ в.пр.Хр. - началото на VІІ в.сл.Хр. Велико Търново, 392-414.

Динчев, В. (под печат) Северозападният сектор на Градището край с. Дичин, област Велико Търново. – В: Р. Колева (ред.), Сборник в чест на доц. Стефка Ангелова.

Динчев, В., Поултър, А. (2002) Българо-британски археологически проучвания на Гра-дището край с. Дичин, Великотърновско, през 2001 г. – Археологически открития и разкопки през 2001 г., София, 93-94.

Динчев, В., Божкова, Б., Кацарова, В., Чолакова, А., Христов, М. (2007) Археологиче-ското проучване на Хемските порти (в м. Гермето при с. Голица, Варненска област) през 2005 г. София (Разкопки и проучвания, ХХХVІІ).

Добруски, В. (1901) Материали по археологията на България. – Сборник за народни умотворения, наука и книжнина, ХVІІІ, 704-812.

Дончева, И. (2002) Античната крепост „Ковачевско кале“. – В: Л. Слокоска и др. (ред.), Римският и късноантичният град, София, 220-227.

Дочев, К. (2002) Ранновизантийски монети от Търново (V-VІІ в.). – Известия на Регио-налния исторически музий Велико Търново, ХVІІ-ХVІІІ (за 2002-2003), 287-298.

Дражева, Ц. (2002) Археологически проучвания на късноантичната и средновековна крепост в местността „Градището – Голое“ край село Лозарево. – История и култура на Карнобатския край, 4, 171-185.

Иванов, Й. (1920) Кюстендилският Хисарлък и неговите старини. – Известия на българското археологическо дружество, VII (за 1919-1920), 66-123.

Иванов, Т. (1973) За някои преустройства на укрепителната система през ранновизан-тийската епоха (V-VІ в.). – Археология, ХV, 4, 24-34.

56

56

Иванов, Т., Иванов, Р. (1994) Никополис ад Иструм. Т. I. София.Jеремић, М. (2006) Опеке Царичиног града. – В: Ниш и Византиjа, Зборник радова, ІV,

213-227. Jовановић, А. (1984) Хаjдучка воденица, касноантичко и рановизантиjско утврђенье.

– Старинар (Н. с.), ХХХIII-ХХХIV (за 1982-1983), 319-331. Китов, Г. (1971) Ранновизантийска крепост в летовище “Русалка” на Черно море. – Музеи и паметници на културата, ХI, 3, 9-15.

Койчева, К. (1983) Разкопки в м. „Градище“, Габрово. – Археологически открития и раз-копки през 1982 г., Плевен, 72-73.

Койчева, К. (1999) Нови данни за късноантичната укрепителна система в Стара планина. – Археология, ХL, 3-4, 77-83.

Койчева, К. (2002а) Черква и некропол при укрепеното селище на м. Градището край Габрово. – В: Л. Слокоска и др. (ред.), Римският и късноантичният град, София, 178-183.

Койчева, К. (2002b) Укрепление от времето на Домината в Средния Предбалкан. – В: К. Бошнаков, Д. Ботева (ред.), Сборник в чест на проф. Маргарита Тачева (Jubilaeus, V), София, 213-221.

Милчев, А. (1986) Археологически разкопки и проучвания в село Батошево и неговата околност, Габровски окръг. – Годишник на Софийския университет, Исторически факултет, LXХVI (за 1983), 68-123.

Милчев, А., Ангелова, С. (1971) Археологически разкопки и проучвания в местността „Калето“ при с. Нова Черна, Силистренски окръг, през 1967-1969 г. – Годишник на Со-фийския университет, Философско-исторически факултет, LXIII, 3 (за 1970), 1-125.

Милчев, А. Дамянов, Ст. (1972) Археологически разкопки на късноантичната крепост при с. Войвода, Шуменски окръг. – Известия на археологическия институт, ХХХІІІ, 263-277.

Милчев, А. Дамянов, Ст. (1984) Археологически разкопки на късноантичната крепост при с. Войвода, Шуменски окръг, през 1970 г. – Разкопки и проучвания, Х, 43-84.

Милчев, А., Койчева, К. (1978) Ранновизантийска базилика в м. „Градището“ край Габрово. – Археология, ХХ, 4, 25-33.

Митова-Джонова, Д. (1994) Confinium Succi и mutatio Soneium през античността и ранновизантийската епоха. – Анали, I, 2-3, 77-99.

Митова-Джонова, Д. (2003) Димум (Dimum) и близката околност. – В: Р. Иванов (ред.), Римски и ранновизантийски селища в България, Т. ІІ, София, 39-55.

Михайлов, Цв. (1969) Структурни предпоставки за изменението посоката на долината на р. Росица в Дунавската равнина. – Известия на Географския институт на БАН, 12, 61-67.

Овчаров, Д. (1982) Византийски и български крепости, V-Х век. София.Петров, П. (1981) Образуване на българската държава. София.Поповић, М. (1988) Светиња, нови подаци о ранновизантиjском Виминациjуму. – Старинар

(Н.с.), ХХХVIII (за 1987), 1-35. Русева-Слокоска, Л. (1994) Към въпроса за укрепителната система на Никополис ад Иструм – строителни периоди и датировка. – В: Д. Драганов (рeд.), Поселищен живот в Тракия, Т. III, Ямбол, 171-181.

Слокоска, Л. (1989) Пауталия. Т. I. София.Слокоска, Л., Иванов, Р., Кузманов, Г., Динчев, В. Владкова, П., Църов, И., Беливанова, А., Попова, Ц., Крондева, Е., Гошев, С., Поултър, А. (2001) Българо-британски археологически проучвания по проект “Градът и селото в римската и късноримската империя – Никополис ад Иструм и селото в неговата територия” през 2000 г. – Археологически открития и разкопки през 1999-2000 г., София, 85-89.

57

57

Стоянов, С. (1982) Златно монетно съкровище от Абритус, V в. на н. е. София.Султов, Б. (1962) Един нов епиграфски паметник от Дискодуратера. – Известия на ок-ръжния музей Велико Търново, I, 21-22.

Султов, Б. (1966) Археологически проучвания в Дискодуратера от 1958 до 1961 година. – Известия на окръжния музей Велико Търново, III, 25-42.

Султов, Б. (1977) Павликенският край през античността. – В: Павликени и Павликенският край, София, 9-62.

Торбатов, С. (2002а) Монетната циркулация в Градището край с. Одърци (310 г. пр. Хр. – 610 г. сл. Хр.). Велико Търново.

Торбатов, С. (2002b) Укрепителната система на провинция Скития (края на ІІІ - VІІ в.). Велико Търново.

Христов, И. (2006) Состра, римският град в полите на Хемус. Велико Търново.Цончев, Д. (1934) Водопроводите на NEIKOПОЛIS ПРОS ISTРОN. – Годишник на Пловдивската народна библиотека и музей (за 1931-1934), 131-148.

Църов, И (1988) Спасителни разкопки край „Лесичерски стълб“ – с. Лесичери, Великотър-новско. – Археологически открития и разкопки през 1987 г., Благоевград, 103-104.

Църов, И. (1991) Спасителни разкопки на обект „Лесичерски стълбове“, с. Лесичери. – Археологически открития и разкопки през 1990 г., Ловеч, с. 106.

Църов, И. (2002a) Западният акведукт на Никополис ад Иструм – 70 години по-късно. – В: Л. Слокоска и др. (ред.), Римският и късноантичният град, София, 35-44.

Църов, И. (2002b) Западният акведукт на Никополис ад Иструм: аркадата в долината на р. Росица. – Известия на Регионалния исторически музий Велико Търново, ХVІІ-ХVІІІ (за 2002-2003), 189-198.

Чолакова, А. (2005) Стъклени съдове от ранновизантийското укрепено селище при Дичин, Великотърновско (Предварително съобщение). – В: Т. Стоянов и др. (ред.), Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov (Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Supplementum IV), София, 729-738.

Шкорпил, К. (1905) Некоторыя из дорог Восточной Болгарии. – Известия Русского археологического института в Константинопле, Х, 443-502.

Щерева, И., Вачева, К., Владимирова-Аладжова, Д. (2001) Туида – Сливен. Т. 1. София (Разкопки и проучвания, ХХVІІІ).

Bavant, B., Ivanišević, V. (2003) Iustiniana Prima – Caričin grad. Beograd.Boškova, B. (1984) Coins from the excavations of the antique town Ratiaria. – Ratiariensia, 2,

105-115.Bülow, G. v. (1995) Die Siedlungsperiode D 2 in Iatrus. – In: Iarus-Krivina, Bd. V, Berlin, 61-

66. Butcher, K. (1995) The Coins. – In: A. Poulter, Nicopolis ad Istrum: a Roman, Late Roman and

Early Byzantine City, Excavation 1985-1992, London, 269-314.Crow, J., Ricci, A. (1997) Investigating the hinterland of Constantinople: interim report on the

Anastasian Long Wall. – Journal of Roman Archaeology, 10, 235-262.Dintchev, V. (1997) Poulter A. Nicopolis ad Istrum: a Roman, late Roman and early Byzantine

City. Excavation 1985-1992. With contribution by T. Blagg, … London, 1995 (Review). – Ar-chaeologia Bulgarica, I, 3, 97-104.

Dobre, M. (1995) L’ impact de la réforme d’ Anastase sur la circulation monetaire à Durostorum. – In: S. Torbatov, V. Yotov (eds), Numismatic and Sphragistic Contributions to Ancient and Medieval History of Dobroudja (Добруджа, 12), Dobrich, 122-132.

Grinter, P. (2007) Seeds of Destruction: Conflagration in the Grain Stores of Dichin. – In: A. Poulter (ed.), The Transition to Late Antiquity On the Danube and Beyond (Proceedings of the British Academy, 141), Oxford, 2007, 281-285.

58

58

Guest, P. (1999) The Roman and Byzantine Coins Excavated at Nicopolis ad Istrum and Gra-dishte, Bulgaria. – The Numismatic Chronicle, 159, 1999, 314-327.

Guest, P. (2007) Coin Circulation in the Balkans in Late Antiquity. – In: A. Poulter (ed.), The Transition to Late Antiquity On the Danube and Beyond (Proceedings of the British Acade-my, 141), Oxford, 2007, 295-308.

Hammon, A. (2002) The Mammal and Bird Bones from Dichin (Gradishteto): Assessement and Potential. – In: L. Slokoska et al. (eds), The Roman and Late Roman City, Sofia, 51-58.

Heather, P. (1991) Goths and Romans (332-489). Oxford.Herman, J. (1979) Die Siedlungsperioden von Iatrus/Krivina und deren Datierung. – In: Iatrus

– Krivina, Bd. 1, Berlin, 11-14.Johnstone, C. (2007) A Short Report on the Preliminary Results from the Study of the Mam-

mal and Bird Bone Assemblages from Dichin. – In: A. Poulter (ed.), The Transition to Late Antiquity On the Danube and Beyond (Proceedings of the British Academy, 141), Oxford, 2007, 287-294

Jordanov, I. (1987) Dobrudža (491-1092) – selon les données de la numismatique et de la sphragistique. – In: D. Angelov, D. Ovčarov (eds) Dobrudža, Etudes ethno-culturelles, Sofia, 182-207.

Juroukova, J. (1969) Les invasions slaves au sud du Danube d’après les trésors monétaires en Bulgarie. – Byzantinobulgarica, III, 255-265.

Jurukova, J. (1992) Trouvailles monéteres de Sadovetz. – In: S. Uenze (mit Beiträgen von …), Die Spätantiken Befestigungen von Sadovec (Bulgarien), München, 279-328.

Kaltschev, K. (1998) Das Befestigungssystem von Augusta Traiana – Beroe im 2.-6. Jhs. nah Chr. – Archaeologia Bulgarica, II, 3, 88-107.

Karagiorgou, O. (2001) LR2: a Container for the Military anona on the Danubian Border? – In: S. Kingsley, M. Decker (eds), Economy and Exchange in the East Mediterranean during Late Antiquity, Oxford, 129-166.

Kennedy, D. (2000) The Roman Army in Jordan. London.Krischen, F. (1938) Die Landmauer von Konstantinopel. Erster Teil (Denkmäler antiker Ar-

chitektur, 6). Berlin. Lawrence, A. (1983) A Skeletal History of Byzantine Fortification. – The Annual of the British

School at Athens, 78, 176-229.Magen, Y. (1993) The Church of Mary Theotokos on Mt. Gerizim. – In: Y. Tsafrir (ed.), Ancient

Churches Revealed, Jerusalem, 83-89.Mackensen, M. (1992) Die Fundmünzen von Golemanovo Kale (Ausgrabung 1936/1937). – In:

S. Uenze (mit Beiträgen von …), Die Spätantiken Befestigungen von Sadovec (Bulgarien), München, 339-346.

Mackensen, M. (1999) Late Roman Fortifications and Building Programmes in the Province of Raetia: the Evidence of Recent Excavations and Some New Reflections. – In: J. Creighton, R. Wilson (eds), Roman Germany, Studies in Cultural Interactions, Portsmouth, 199-244.

Meyer-Plath, B., A. Schneider (1943) Die Landmauer von Konstantinopel. Zweiter Teil (Denk-mäler antiker Architektur, 8). Berlin.

Mócsy, A. (1974) Panonia and Upper Moesia. A History of the Middle Danube Provinces of the Roman Empire. London and Boston.

Petrikovits, H. v. (1971) Fortifications in the North-Western Roman Empire from the Third to the Fifth Centuries A.D. – The Journal of Roman Studies, LXI, 178-218.

Poenaru-Bordea, Gh. (1998) Monede din vremea Imperiului roman din colecţia şcolii din car-tierul Celeiu al oraşului Corabia, jud. Olt. – Studii şi cercetári de numismaticá, 12 (1997), 41-81.

Popova, Tz. (1999) Paleoethnobotanical and Anthracological Analisys from Roman Town Nicopolis ad Istrum and a Late Antique Hillfort by Village of Dichin (Northen Bulgaria). – Archaeologia Bulgarica, III, 2, 69-75.

59

59

Popova, Tz. (2002) Paleoethnobotanical and Anthracological Analisys from Roman Town Ni-copolis ad Istrum and Dichin Hillfort (Roman Aqueduct), North Bulgaria. – In: L. Slokoska et al. (eds), The Roman and Late Roman City, Sofia, 59-68.

Poulter, A. (1995) Nicopolis ad Istrum: a Roman, Late Roman and Early Byzantine City, Exca-vation 1985-1992. London.

Poulter, A. (1999) “Gradishte” near Dichin: A New Late Roman Fortress on the Lower Danu-be. – In: G. v. Bülov, A. Milčeva (eds), Der Limes an der unteren Donau von Diokletian bis Heraklios, Sofia, 207-227.

Poulter, A. (2002) From city to fortress and from town to country: 15 years of anglo-bulgarian collaboration. – In: L. Slokoska et al. (eds), The Roman and Late Roman City, Sofia, 14-29.

Poulter, A. (2007a) The Transition to Late Antiquity on the Lower Danube: the City, a Fort and the Countryside. – In: A. Poulter (ed.), The Transition to Late Antiquity On the Danube and Beyond (Proceedings of the British Academy, 141), Oxford, 2007, 51-97.

Poulter, A. (2007b) The bulgarian-british research programme in the countryside and on the site of an early byzantine fortress: the implications for the Lower Danube in the 5th to 6th centuries AD. – In: L. Vagalinski (ed.), The Lower Danube in Antiquity (VI C BC – VI C AD), Sofia, 361-384.

Prostko-Prostýnski, J. (1997), Theodoric the Great in Novae: some remarks on the chronology of events. – In: A. Biernacki, P. Pawlak (eds), Late Roman and Early Byzantine Cities on the Lower Danube from the 4th to the 6th Century A.D., Poznan, 21-30

Salkin, A., Toptanov, D. (1987) Forteresse de la Haute époque byzantine au lieu dit “Jaila”, près du village Kamen brjag, département de Tolbuhin. – In: D. Angelov (ed.), Dobrudža, Etudes ethnoculturelles, Sofia, 22-35.

Schönert-Geiss, Е. (1979) Die Fundmünzen von Krivina. – In: Iarus-Krivina, Вd. I, Berlin, 167-209, Taf. 66-78.

Schönert-Geiss, Е. (1991) Die Fundmünzen. – In: Iarus-Krivina, Вd. IV, Berlin, 213-240, Taf. 85-87.

Smith, D., Crow, J. (1998) The Hellenistic and Byzantine Defences of Tocra (Taucheira). – Li-byan Studies, 29, 35-82.

Szadeczky-Kardoss, S. (1985) Bemerkungen üeber den „Questor Iustinianus Exercitus“ zur Frage der Vorstufen der Themenverfassung. – In: V. Vavrinek (ed.), From Late Antiquity to Early Byzantium, Praha, 61-64.

Swan, V. (2007) Dichin (Bulgaria): Interpreting the Ceramic Evidence in its Wider Context. – In: A. Poulter (ed.), The Transition to Late Antiquity On the Danube and Beyond (Proceedings of the British Academy, 141), Oxford, 2007, 251-280.

Torbatov, S. (1997) Quaestura exercitus: Moesia Secunda and Scythia under Justinian. – Archa-eologia Bulgarica, I, 3, 78-87.

Torbatov, S. (1998) The stone fortifications near Nova Černa (Bulgaria). – In: M. Zahariade, I. Opris (eds), The Roman Frontier at the Lower Danube, 4th-6th Centuries, The second International Symposium (Murighiol/Halmyris, 18-24 August 1996), Bucharest, 157-167.

Vagalinski, L. (2003) Ne varietatem timeamus – über die Chronologie des spätantiken Kastells Iatrus an der unteren Donau (Objekt XLIV). – Archaeologia Bulgarica, VII, 2, 43-82.

Valbelle, D., Carrez-Maratray, J.-Y. (2000) Le camp romain du Bas-Empire à Tell el-Herr. Pa-ris.

Vasić, M., V. Kondić (1986) Le limes romain et paléobyzantin des Portes de Fer. – In: Studien zu den Militärgrenzen Roms (Vorträge des 13. internationalen Limeskonresses, Aalen, 1983), Bd. III, Stuttgart, 542-561.

Wachtel, K. (1991) Zum Stand und zu einigen Problemen der Erforchung von Iatrus nach den Grabungskampagnen 1975-1981. – In: Iarus-Krivina, Bd. IV, Berlin, 15-18.

60

60

Werner, J. (1992a) Golemanovo Kale und Sadovsko Kale: Zusammenfassung der Grabungser-gebnisse. – In: S. Uenze (mit Beiträgen von …), Die Spätantiken Befestigungen von Sadovec (Bulgarien), München, 391-419.

Werner, J. (1992b) Münzschätze und Fundmünzen von Sadovsko kale. – In: S. Uenze (mit Beiträ-gen von …), Die Spätantiken Befestigungen von Sadovec (Bulgarien), München, 335-338.

61

61

62

62

63

63

64

64

65

65

66

66

67

67

68

68

69

69

70

70

71

71

72

72

73

73

74

74

75

75

76

76

77

77

78

78

79

79

80

80

81

81

82

82

83

83

84

84

85

85

86

86

87

87

88

88

89

89

90

90

91

91

92

92

93

93

94

94

95

95

96

96

97

97

98

98

99

99

100

100

101

101

102

102

103

103

104

104

105

105

106

106

107

107

108

108

109

109

110

110

111

111

112

112

113

113

114

114

115

115

116

116

117

117

118

118

119

119

120

120

121

121

122

122

123

123

124

124

125

125

126

126

127

127

128

128

129

129

130

130

131

131

132

132

133

133

134

134

135

135

136

136

137

137

138

138

139

139

140

140

Summary

Bulgarian-British Archaeological Excavations of Gradishteto near the Village of Dichin, Veliko Tarnovo Region, 1996-2003(The Results of the Bulgarian Team)

Introduction (Ventzislav Dintchev)Gradishteto near the village of Dichin was the major research site of the Bulgar-

ian-British project “The City and the Village in the Roman and Late Roman Empire”, conducted during the period from 1996 until 2006. The Bulgarian research team con-sisted of archaeologists from the National Archaeological Institute with Museum (Sofia) and the Regional Historical Museum in Veliko Tarnovo, as well as university students, including Ph.D. students from different universities in Bulgaria. The British team was headed by Prof. Andrew Poulter from the University of Nottingham.

Part 1Basic data about Gradishteto near the village of Dichin (V. Dintchev)

1.1. Location, terrain and current status of the siteThe village of Dichin is situated in the central part of North Bulgaria (fig. 1). The

site excavated by the Bulgarian-British team is known to the local population with the name “gradishte” (“old fortified settlement”) and is commonly used with the definite article - “gradishteto”. It is situated on a low plateau-like hill in the valley of Rositsa River (close to the right river bank) approximately 0.5 km to the East from the remnants of the bridge that brought the main (western) aqueduct towards Nicopolis ad Istrum over the river (figs 2, 4 and 5). The configuration of the hill is trapezium-shaped. The upper surface is up to 170 m (East-West) × 90 m making an area of about 1.1 ha (fig. 3).

In modern times the remnants of Gradishteto were subject to various interven-tions. The most considerable of them was the use of the area as a source of construction material for the local population at the end of the 19th c. and the first half of the 20th c. Wide trenches that have partly been re-filled are the evidence of these dismounting activities (fig. 3).

1.2. History and research methodologyGradishteto was mentioned for the first time in the beginning of the 20th c.

(Шкорпил, 1905, 475, табл. СVI/2). Data was also published several decades later (Цончев, 1934, 139).

The archaeological excavations of the Bulgarian-British project were conducted from 1996 until 2003, inclusive, and the most extensive research was in the period 1997-2001. The excavated sectors cover up to 15% of the area of Gradishteto (fig. 3). The former of the two “Bulgarian” sectors – the north-western (F) (fig. 6) and the south-eastern (L) was more extensively researched. Research in Sector L was conducted only in the sum-

141

141

mer of 2003 (fig. 99). The results from the excavation were documented according to the so called context system. Many of the students who participated in the excavations contributed to or assisted me in the preparation of the graphic plans, sections and views from sectors F and L. The photos from sectors F and L in this volume were made by different participants, including Prof. A.Poulter.

1.3. Formation and cultural “biography” of the hill up to the 5th c. A.D.The isolated hill in the river valley was formed by a conglomerate slab with solid

solder of grainy sand1. Usually this conglomerate was located deeper. However, the conglomerate was situated higher at the base of the hill, so naturally it accumulated deposit brought by the river. The current plateau-like shape of the hill (figs 2, 4 and 5) is a result of human activity and primarily of the construction of the Early Byzantine fortified settlement.

The hill was inhabited by a limited number of people for short periods of time during the Late Chalcolithic period, at the end of the Early Bronze Age and at the be-ginning of the Iron Age. There are no significant remnants from these periods of the settlement of the hill. Actually, the only well detected layer on the upper part of the hill from the period before the construction of the fortress contains predominantly humus (figs 13, 15, 23, 39, 46, 49, 56, 57, 59, 66, 68, 78-80 and 88). This layer “yields” single finds dating to the first centuries A.D. in addition to the Pre-Roman finds. Despite of this, it is evident that the area was not intensively used during that period as well.

1.4. Periodization and chronology of GradishtetoThe research in the North-Western area F reveals that Gradishteto was two main

periods, respectively in the 5th and in the 6th c. and that the first period can be divided in two phases. The second period did not begin straight at the end of the first one, and Gradishteto was uninhabited for some time after the end of the first period.

The fact that the two phases of the first period could not be traced in all of the studied areas means that there were different preparation activities for the restoration of life in the beginning of the second phase. At that time, the majority of the earlier buildings and streets were kept and (after reconstructions) were used again, but in some places there is a considerable rising of the levels, while is other cases the destructions left after the first phase had obviously been cleared, and the floor surfaces were coated with a new layer and then used again (see and compare i.e. figs 15, 39, 49, 66-68, 74, 78-80, 84, 85 and 89). The stratigraphic identification of the two phases is even more complicated because of the similar activities in the beginning of the second period of life at Gradishteto, as well as because of the destructions made by later interventions. Other obstacles to the identification of boundary between the two separate phases of the first period are results from the undoubtful cultural continuity between the two phases of the first period, the short time span of the second phase, and the characteristics of the monetary circulation during that time.

Although no hiatus was detected between the layers from the first and from the second period of Gradishteto, it can not be concluded that the second period began straight at the end of the first period (of its second phase). What is important in this case is not the time span needed for the accumulation of an evident hiatus (humus soil layer), but the fact that in case the hill had been inhabited in the 6th c. that would had destroyed such a layer or would had affected it to the extent that it would have been unidentifiable as a separate stratigraphic substance. The fact that remnants from earlier buildings were reused during the 6th c. can not support the argument that the two periods followed

1 The exact description of the conglomerate was done by the geologist Stoyan Sarrov.

142

142

immediately one after the other either. I would claim that with the construction like the one that took place here in the 6th c. (see Part 3.3) the remnants from the bottom stone parts of the walls of the buildings from the 5th c. could be reused even nowadays in case, of course, they had not been recently extracted. The actual material and the construction technology during the second period reveal that it is not likely that the respective build-ings, including the ones built in the remnants of earlier buildings, could be operational during a whole century. Thus, the evidence that the second period ended at the end of the 6th c. makes its beginning at the end of the 5th c. … rather unlikely.

It is possible that the studied buildings of Gradishteto from the 6th c. (fig. 63) did not exist synchronous. But the fact is that during the research in the North-Western and in the other sectors no situations were registered with two stratigraphically identified phases from the 6th c., neither with any overlap between the constructions from that time.

Many and a great variety of finds were uncovered in the layers of Gradishteto. However, the coins2 are the most significant finds for the dating of the site. In the fol-lowing paragraphs I will comment on the situations with coins found in Sector F that actually provided sound chronological data in our work.

A coin, minted in 395-401 A.D., was uncovered in the corridor of the North-West-ern tower in a context related to its construction. It provides a reliable terminus post quem of the origin of Gradishteto. The whole period of the rule of Arcadius (395-408 A.D.) was marked by conflicts, which were often quite fierce, with the so called Visigoths, who were based in Moesia Inferior until 395. The political situation in the area was normalised only when Alaric headed to Pannonia and Noricum in 407 A.D. Thus, it is more likely that the early years of the rule of Theodosius II (408-450 A.D.) were appropriate for the construction of a new, solid fortification, such as Gradishteto, in a border province such as Moesia Inferior.

A dispersed coin hoard from building F II is very significant for the identification of the end of the early phase of Gradishteto. The latest coins date to the rule of Marcianius (450-457 A.D.) – 5 items, and Leo I (457-474 A.D.) – 2 items. The coins uncovered in the earlier layers at the another areas of the site reveal the same picture – the latest coins date to the rule or Leo I and their total number is two times less than the number of coins dated to the rule of Marcianius. A significant coin hoard from Nicopolis ad Istrum is identical to this one. It is possible that the event that caused the fire at the end of the first phase of Gradishteto and resulted in treasuring the coin hoard described above to the near-by Nicopolis happened before the end of the rule of Leo I. Based on date in the historical sources we may assume that this event was the invasion of Dengesich (Attila’s son) to Moesia Inferior at the end of the 60s of the 5th c.

Coin circulation during the second phase of the first period of Gradishteto was rather limited and it seems that there were no synchronous incomings. This is one of the arguments that support the suggestion that the time span of this phase was rather short. This phase is contemporary to the Ostgoths’ predominance on the Balkans dur-ing the 70s and the 80s of the 5th c. It is possible that the second fire of Gradishteto was related to the last Balkan raids of Theodoric the Amal in 486-487 A.D., when his base was situated at the near-by Novae.

Research in area F provides data for the chronology of the second period of Gra-dishteto as well. A follis of Justinian I, minted in 527-539, was uncovered in a context related to the preparation of the terrain for the construction of the late building FІV. The surfaces of the coin are evidence that it was in circulation for a long time before it was brought here. Thus, the terminus post quem determined by this coin should be close to or even after 539 A.D. A collective find of 12 folles and half-folles of Justinian I and

2 The identification of the coins uncovered during the excavations was done by Dr P. Guest.

143

143

of Justin II with Sophia were uncovered in the remnants of a hearth in another late building FVІІ. They had not been long in circulation, which suggests that the dates of the earliest and the latest coins - 543/4 and 574/5, approximately determine the period of the accumulation of the hoard. The data presented above gives grounds to suggest that the most probable date for the beginning of the second period of Gradishteto is about 540 A.D.

The current terminus post quem of the end date of Gradishteto is 575/6 A.D. The fire that marked its end is related to some of the Avar-Slavic invasions to the South of the River Danube at the end of the 6th c. – may be the one in 578 A.D. or the one in 581 A.D.

Part 2The fortification of Gradishteto (V. Dintchev)

2.1. The studied defence constructions Research in four areas C, E, F and L (fig. 3) is the source of data about the fortress

of Gradishteto. The fortress had two synchronous walls – inner wall (the main one) and an outer wall (proteichisma). The outer wall runs only along the Western and the South-ern parts of the hill, because they were lower and more vulnerable. Gates, towers and staircases are identified at the main wall.

The course of the main fortress wall follows the natural configuration of the hill. The curtain walls are 1.75-1.80 m wide. In some parts a banquette was detected with a width of 0.10-0.15 m. The main wall has pilasters on its outer face. Their size is 1/1.05 × 0.75/0.80 m, and the distance between them is 5.10/5.20 m (figs 7-10, 16, 18, 34, 35, 39, 42, 43, 46, 49, 86, 100, 106, 107 and 110). There was no space for uninterrupted movement (intervalum) alongside the main fortress wall at Gradishteto.

The two gates that were studied are situated in the Western part of the Norther wall and in the central part of the Eastern wall (fig. 3). They are similar to each other, of relatively small size and with a simple structure. They have pilasters at the sides which narrow down the entrance space to 1.55 m of the Northern gate, and to 1.70 m of the Eastern gate. The gates were closed by one-wing wood doors. A monolith stone threshold of fine work was uncovered at the Northern gate. Below the threshold of the Northern gate and the unpreserved threshold of the Eastern gate there were solid waste drains (figs 7-9, 11-14, 16-21 and 110).

A supporting wall was also studied. It is 12.60 m long and 1.10 m wide, and is situ-ated in front of the Northern gate at one of the ends of the proteichisma. The wall used to protect the proteichisma from being undermined as well as the road to the gate from being filled in and blocked (figs 7, 8, 21 and 25-31). To the East of the gate, where there is no proteichisma, we detected a berm wide about 2 m. The slope of the hill in front of the berm is faced with stones (figs 7, 8, 21, 23, 32 and 33).

The location of the two studied gates (fig. 3) and the size of their entrances (figs 8 and 110) suggest that carts could not have entered through the gates. This argument is also supported by the preserved monolith threshold of the North gate (figs 9, 11, 12 and 16). The carts could reach the foot of the hill and from there the goods were either carried manually or transported with the help of animals. The reason for defining the two entrances to the fortress as gates, and not as the usual posterns, is their significance for designing the streets network and the overall plan of Gradishteto (see Part 3.1).

The North-Western corner of the fortress (of about 125 degrees) was protected by a tower with a circle plan. Its inner diameter is 3.60 m, and the outer diameter is 7.20 m. It is not situated right in front of the corner between the curtain-walls, but a bit to the

144

144

East from it (figs 7, 8, 34, 35, 40 and 41). In this way the tower was protected by “slip-ping down” the slope and was also located closer to the Northern gate (figs 3 and 6-8). A South-Eastern corner tower of the fortress was also identified (figs 100 and 108). It is of a similar form and size as the North-Western tower.

Two intermediate towers were also studied. They are relatively small in size. One of them is situated straight to the North of the Eastern gate (fig. 110) and the other one in the central part of the western area E. Their plans are almost rectangular. They have ground entrances. Almost all of their inner space is within the course of the curtain walls.

Two staircases were identified – to the western and to the eastern curtain walls. The first one was almost fully uncovered. It is with one arm and is 13.50 m long and 1.70 m wide. Nine of its steps are preserved (figs 7, 8, 42-44, 46 and 50-52). The lowest steps were practically not used. The terrain of area F was lifted in the process of the construction of the fortress, and as a result the lowest steps of the staircase were actually left below the level of the terrain in this initial phase (figs 34, 35, 61 and 64). There are two possibilities for a reconstruction of the staircase – with or without an intermediate landing. In the second case, the height of the lifted southern end of the staircase and of the adjacent curtain wall could not have been less than 9.50 m from the construction level (fig. 45). The staircase at the Eastern gate was partially uncovered (fig. 110). It is likely that it was also with one arm.

It seems that the staircases described above had not been initially planned. Had they been initially planned, the pilasters of the curtain walls which meet the lower parts of the staircases would not have been built. These pilasters actually hindered the construction of the staircases. They probably also hindered the use of the staircases. The uncompleted pilaster of the curtain wall in the northern end of the western staircase (figs 34, 35, 42 and 45) suggests that the builders were already aware of this problem.

The proteichisma runs arc-wise (figs 7, 8 and 100) in front of the round corner towers. There is no detour of the course of the proteichisma in front of the rectangular tower in the central part of the western sector. Its width varies, but usually is about 1.45 m. The distance to the main wall also varies -- from 4 m in the Western sector to 2.80 m in the South-Eastern sector of the fortress (figs 7, 8, 21, 28, 29, 46, 48-50, 53-60, 100-104, 106, 107 and 109). There was no construction in the peribolos, while the proteichisma was still functional (figs 7, 8 и 46, 49, 50, 54-57, 100, 106 and 107).

The fortification constructions were built in opus mixtum, with a 4 rows tile course. In most cases the tiles were placed neatly (figs 44, 45, 47, and 50-52), but there are sec-tions where they are in careless order (figs 38 and 41). Cut and river stones of a local source were used for the construction. Spolia were also used, including elements of the near-by aqueduct to Nicopolis ad Istrum (figs 11, 21, 34, 38, 46 and 48).

2.2. Later modifications The modifications done during the second phase of the first period of Gradish-

teto were not many. The drainage below the Northern gate was reconstructed and his direction was changed (figs 9, 16, 19, 21, 22 and 62). This change suggests a new course of the road leading to the gate. At that time the peribolos was no longer a walking area (figs 49, 55, 56, 100, 106 and 107). It is possible that the maintenance of the proteichisma was also discontinued.

The registered modifications from the second period of Gradishteto, that is about the 6th c., are not many either. However, they are very significant. It seems that in the very beginning of the period both gates, studied so far, were blocked and there was construction in the adjacent street areas (figs 10, 63 and 90). The blockage construction is done primarily with spolia, soldered with mud (figs 10, 11, 16, 17 and 19).

145

145

2.3. Comparative characteristicsMost of the characteristics of the fortress of Gradishteto – curtain walls with plat-

forms expanded by pilasters, the simple structure of the gates, the eccentric situation of the corner towers, the type of the intermediate towers, the construction technology -- are common to the Roman and Early Byzantine fortification practices (tables А, Б, В, Г, Д and Е). The fact that the pilasters were left unfinished and respectively the abandon-ment of expanded platforms at the sections of the studied staircases are a rare example of a change in the initial construction plans in the actual process of construction of the fortification. I am not aware of a precise synchronous analogue of the supprting wall on the slope of the Northern gate of the Gradishteto. The same is true for the stone fasing of the slope of the hill to the West of the Northern gate (figs 7, 8, 21, 23, 25-33). The pres-ence of these constructions, however, is very natural having in mind the characteristics of the terrain and the fact that one of the end points of the proteichisma is in front of the gate. Gradishteto is one of the earlier examples of the usage of outer fortification walls. The space of over 3 m between the North defence wall and the end of the proteichisma (figs 7, 8 and 21, table Е/1а) suggests interesting conclusions. Obviously, in this case the space between the two walls (peribolos) was not an area that had to be strictly defended. It is possible that the inhabitants thought to use the narrow and open peribolos to trap and hit more severely the enemy.

The blocking of the two studied gates of Gradishteto during the second major period of its development was actually a common practice in the local fortifications during the 6th c. In this case the type of the blocking construction (figs 10, 11, 16, 17, 19 and 63) gives grounds to question the effectiveness of the maintenance of the rest of the fortification constructions here during the 6th c.

Part 3The North-West sector of Gradishteto (V. Dintchev)

3.1. Planning and construction in the initial phase of the first periodThe initial construction in the North-West sector aimed to utilize more efficiently

the limited space and still not to hinder the use of the neighboring fortification construc-tions. Another factor in the planning of the initial constructions was the course of the main street which started at the North gate. The street is covered predominantly with tramped gravel. The street is 2.50-2.60 m wide (figs 9, 61 and 64, 68 and 80).

Four buildings from the beginning of the 5th c. were identified in area F. Two of them – FІІ и FІІІ were completely uncovered. They are of considerable size. They border to the fortress staircase to the West, and to the main street to the East. There is a passage between them (fig. 61). The building FІІ has a planning in the shape of an irregular quadrangle with its North wall parallel to the North curtain wall. The West wall does not border, but actually is built on the fortification staircase. The inner area of FII is about 88.5 sq.m. The building had a second storey that was accessible by a mas-sive outside staircase along its East wall (figs 35, 42, 44, 46, 49, 51, 64, 66-72, 91, 92 and 95). The building FIII has a planning in the shape of a strongly prolonged trapezium. The inner area is approximately 70 sq.m (figs 75 and 78-83). It is likely that it also had a second storey. Buildings FV и FХ, which were partially studied are located to the East of the main street (figs 9, 15, 61, 64 and 73).

The construction of the buildings described above is of stones, fixed with clay and mudbrick. They are a good example of solid constuction done without mortar. The roofs constructions of these buildings were sound and made of wood, and were covered with roof-tiles (tegulae and imbrices).

146

146

The inhabitants of buildings FІІ и FІІІ lived of the second storey and used the basements for stables and cattle-sheds. These buildings belonged to families and clans who provided the defense of the North-West corner of the fortress. The same may be suggested for the inhabitants of building FХ that was just partially studied.

3.2. The North-West area during the second phase of the first periodThe reconstruction activities conducted in the beginning of the second phase of

the first period did not affect much the street network, the planning or the construction of the buildings in the North-West area (fig. 62; see also figs 9, 15, 16, 19, 21, 22, 37, 39, 66-68, 73-76, 80, 88, 89 and 92). For example, a new inner wall was erected in building FIII, and thus two rooms were formed. The walls of the smaller room, the West one, were thickened. In this room we identified a construction supporting a wooden staircase leading to the upper storey (figs 76, 78, 79, 81-85, 93, 94 and 96).

3.3. Changes in the North-West area during the second periodDuring the second period the early streets were abandoned. The new buildings

here – FІ, FІV, FVІ, FVІІ, FVІІІ and FІХ, were just partially or not at all related to the remnants of the earlier buildings. The new buildings had a irregular quadrangle plans, they were smaller in size and of weaker stone-and-mud construction (figs 10, 15, 18, 63, 65, 77, 86-88, 90 and 98). The upper parts of the walls were made of wattle, covered with clay. The roofs were covered only with thatch or reed. The layer from this period is relatively thin (figs 15, 39, 49, 66-68, 79, 80 and 89).

Building FI was a shelter that was probably used as a stable (figs 63 and 65). FVІ, FVІІ and FІХ were definitely single-family houses (figs 63, 77, 86 and 90). FIV stands out with its size (about 38 sq.m) and the thicker walls. However, the flooring level is not preserved (fig. 63). It is possible that the building belonged to a richer family which also owned the neighbouring shelter FI to the North.

147

147

List of Figures

Fig. 1 (a + b). Maps of the location of Gradishteto at the village of Dichin.Fig. 2. A topographic map of the area of Gradishteto at the village of Dichin.Fig. 3. A topographic map of Gradishteto and the sectors studied during the Bulgarian-

British research in the period 1996-2003Fig. 4. The hill at Gradishteto at the village of Dichin (view from East).Fig. 5. A view of the area to the South/South-West of Gradishteto at the village of Dichin

(view from Gradishteto).Fig. 6. A plan of the archaeological trenches in the North-West area (area F) of

Gradishteto.Fig. 7. An overall plan of the studied fortification constructions in the North-West area

of Gradishteto with marked levels of preservation.Fig. 8. A reconstruction of the overall plan of the fortification constructions in the North-

West area of Gradishteto.Fig. 9. A plan of the remains from the 5th c. at the North gate of Gradishteto.Fig. 10. A plan of the remains from the 6th c. at the earlier North gate.Fig. 11. An out-side view of the remains of the North gate and of the adjacent parts of

the curtain wall.Fig. 12. A monolith stone threshold (55271) from the North gate.Fig. 13. A cross-section of the end inner part of the stone drain at the gate.Fig. 14. A cross-section of an outside part of the stone drain at the gate with preserved

covering.Fig. 15. A stratigraphic cross-section along the South border of trench F12 (for the North

gate of Gradishteto).Fig. 16. The North gate of Gradishteto (view from the East).Fig. 17. The threshold of the North gate and the remains (spolia) of the later blocking

construction (view from the West).Fig. 18. The pilaster of the curtain wall at (to the East of) the North gate and the remains

around the pilaster (view from the East).Fig. 19. The remains at the North gate (view from the South-East).Fig. 20. The drain under the threshold of the North gate (view from the South).Fig. 21. A plan of the studied remains in front of the North gate of Gradishteto (trenches

F12, F13, F18, F19 and F20).Fig. 22. A cross-section of later expansion of the drain in front of the gate.Fig. 23. A partial cross-section along the East border of trench F13.Fig. 24. A stratigraphic cross-section along the South border of trench F18.Fig. 25. A side view of the remains of the substructure of the supporting wall along the

route to the North gate.Fig. 26. A plan of the South and the Central parts of trench F15 together with the North

end of the supporting wall.Fig. 27. A cross-section (North-South) through the South and Central part of trench

F15.Fig. 28. The remains of the end point of the proteichisma and the upper (South) end of

the supporting wall in front of the North gate (view from the North)

148

148

Fig. 29. The angle between the proteichisma and the supporting wall in front of the North gate (view from the North-West).

Fig. 30. Remains from the upper (South) part of the supporting wall in front of the North gate (view from the East).

Fig. 31. The lower (North) end of the supporting wall in front of the North gate (view from the North).

Fig. 32. The upper (South) part of the supporting crepida along the slope of the hill to the East of the North gate (view from the South).

Fig. 33. The supporting crepida along the slope of the hill to the East of the North gate (view from the NorthWest).

Fig. 34. A plan of the North-West corner tower of Gradishteto (trench F8).Fig. 35. The North-West corner of Gradishteto during the 5th c., first phase (about 410-

470 AD).Fig. 36. A situation in a layer (55176) from the 5th c., first phase, in the North-West area

of Gradishteto.Fig. 37. The North-West corner of Gradishteto during the 5th c., second phase (about

470-490 AD).Fig. 38. View of the remains of the East wall of the corridor of the North-West corner

tower of Gradishteto.Fig. 39. A stratigraphic cross-section along the East border of trench F8 (for the North-

West corner tower).Fig. 40. Remains from the North-West corner tower (view from the South-East).Fig. 41. The remains from the North-West corner tower (view from the West).Fig. 42. A plan of the remains of the fortress staircase in the North-West area of Grad-

ishteto.Fig. 43. A partial view from to the lower end of the staircase with the adjacent pilaster

on the West curtain wall.Fig. 44. A side view of the remains of the fortress staircase.Fig. 45. A graphic reconstruction of the fortress staircase in the North-West area of

Gradishteto (a variant without an intermediary landing).Fig. 46. A plan of the uncovered remains and the levels reached within the trench F1.Fig. 47. A view of the outer face of the main West fortification wall within the trench

F1.Fig. 48. A view of the outer face of the West proteichsma within the trench F1.Fig. 49. A cross-section of the fortification constructions along the North border of

trench F1.Fig. 50. Remains from fortification constructions in the North-West sector of Gradishteto

(within the trench F1) (view from the West).Fig. 51. Part of the remains of the fortress staircase in the North-West sector of Grad-

ishteto (view from the East).Fig. 52. The outer face of the main West fortification wall (in the trench F1) (view from

the West).Fig. 53. The outer face of the West proteichisma (in the trench F1) (view from the North-

West).Fig. 54. A part of the inner face of the proteichisma within the trench F1 (view from the

East).Fig. 55. A part of the stratigraphic cross-section along the South border of trench F1.Fig. 56. A part of the stratigraphic cross-section along the North border of trench F1.Fig. 57. A detail of the stratigraphic cross-section along the North border of trench F1.

149

149

Fig. 58. A plan of the remains of the substructures of the proteichisma in trench F2.Fig. 59. A stratigraphic cross-section along the North border of trench F2.Fig. 60. The remains of the proteichisma in front of the North-West corner tower, within

the trench F2 (view from South-West).Fig. 61. The North-West area of Gradishteto during the 5th c., first phase (about 410-470

AD).Fig. 62. The North-West area of Gradishteto during the 5th c., second phase (about 470-

490 AD).Fig. 63. The North-West area of Gradishteto during the 6th c. (about 540-580 AD).Fig. 64. A plan of building FII for the initial phase of its existence (about 410-470 AD)

and of the studied contemporary remains to the East of the building.Fig. 65. A plan of remains from the 6th c. in the North-West area of Gradishteto.Fig. 66. A stratigraphic cross-section along the East border of trench F1.Fig. 67. A stratigraphic cross-section along the North border of trench F4.Fig. 68. A stratigraphic cross-section along the outer side of the robber-trench of the East

wall of building FII (within the trench F5).Fig. 69. A partial view of the inner face of the North wall of building FII.Fig. 70. A part of a stone channel block with an inscription or a builder’s sign, which was

reused in the South wall of building FII.Fig. 71. A partial view of the inner face of the South wall of building FII.Fig. 72. A side view of the remains of the outside stone staircase of building FII.Fig. 73. A view of the outer face of the uncovered part of the West wall of building FV.Fig. 74. A stratigraphic cross-section along the South border of trench F4.Fig. 75. A plan of building FIII for the initial phase of its existence (about 410-470

AD).Fig. 76. A plan of building FIII for the second phase of its existence (about 470-490

AD).Fig. 77. A plan of the remains of building FIХ (6th c.).Fig. 78. A stratigraphic cross-section in the West part of building FIII.Fig. 79. A stratigraphic cross-section within the common area of buildings FIII (5th c.)

and FIХ (6th c.).Fig. 80. A stratigraphic cross-section along the East border of trench F10 (to the East of

building FIII).Fig. 81. A general view from the North of the remains of the West part of the South wall

of building FIII (5th c.).Fig. 82. A general view from the East of the remains of the intermediate wall from the

second phase of the existence of building FIII (5th c.).Fig. 83. A view of the inner face of the North wall of building FIII (the Central and the

East parts).Fig. 84. A cross-section of a stonework “threshold” at the West entrance of the North

wall of building FIII (second phase). Fig. 85. A cross-section of the monolith stone “threshold” at the East entrance in the

North wall of building FIII (second phase).Fig. 86. A plan of the remains of building FVІ from the 6th c.Fig. 87. A view of the outer face of the North wall of building FVІ.Fig. 88. A plan of the uncovered remains near the South end of the fortress staircase in

the North-West area.Fig. 89. A stratigraphic cross-section near the South end of the fortress staircase.Fig. 90. A plan of the uncovered remains of building FVІІ from the 6th c.

150

150

Fig. 91. The remains of building FІІ (view from the South-East).Fig. 92. A situation in the South-East part of trench F1 and in the South part of trench

F4 (view from the East).Fig. 93. The remains of the West room from the second phase of building FІІІ (view

from the East).Fig. 94. Remains of the East room of building FIII from its second phase (view from

the South-East).Fig. 95. Pottery vessels on the initial level of building FІІ.Fig. 96. Metal finds, including a copper vessel, in the North-West corner of the East room

from the second phase of building FІІІ.Fig. 97. Situation with remains of the South wall of building FІІ (5th c.) and of the North

wall of building FІV (6th c.) (view from the West).Fig. 98. The remains of the South part of the late building FVІІ (6th c.) (view from the

East).Fig. 99. Location of the archaeological trenches in the South-East area (area L) of Grad-

ishteto at the village of Dichin.Fig. 100. A plan of the studied fortification remains in the South-East area of Gradish-

teto.Fig. 101. A plan of the uncovered remains of the proteichisma in trench L1.Fig. 102. A view of the bottom of the foundation of the proteichisma in trench L1.Fig. 103. A stratigraphic cross-section along the East border of trench L1.Fig. 104. The uncovered remains of the end point of the proteichisma in the South-East

area of Gradishteto (in trench L3).Fig. 105. A stratigraphic cross-section along the South-West border of trench L4.Fig. 106. A stratigraphic cross-section along the East border of trench L6.Fig. 107. A plan of the uncovered remains in trench L6.Fig. 108. The uncovered remains of the South-East corner tower of Gradishteto.Fig. 109. The uncovered remains of the proteichisma in front of the South-East corner

tower of Gradishteto (in trench L1) (view from the East).Fig. 110. A plan of the uncovered fortification remains at the East gate of Gradishteto

(area C).Table A. Fortification walls with pilasters from the East part of the Balkan Peninsular.Table Б. Single-door fortress entrances from the East part of the Balkan Peninsular.Table В. Fortress corner towers with eccentric positioning from present-day Bulgaria.Table Г. Intermediate fortress towers with quadrangular plans from present-day

Bulgaria.Table Д. Intermediate fortress towers with quadrangular plans from the territory of

the Empire.Table Е. Proteichismata in conformity with fortress towers.

151

151

152

152

Част 4

Ранновизантийска битова керамика от Градището (северозападен сектор)

(Георги Кузманов)

4.1. Методика на изследванеПредмет на анализ в настоящата част е керамичния комплекс, придобит в

резултат на проведените археологически разкопки в северозападния сектор (area F) на ранновизантийското укрепено селище Градището при с. Дичин, Велико-търновско. Съгласно възприетата от проучвателския екип контекстна система на регистрация на откритите в процеса на разкопките археологически материали, керамичните находки са включени в 57 стратиграфски контекста, съдържащи общо 6113 керамични фрагмента и един изцяло запазен съд.

Статистическата обработка включва преброяване на фрагментите от всеки контекст, разделени според вида съдове, към които те принадлежат – трапезни (кани, стомни, амфоровидни кани/стомни, купи и чаши), кухненски (гърнета, цедки), складови (питосовидни гърнета, питоси, амфори).

Най-меродавно за установяване на количествените съотношения между отделните видове се оказва отчитането на броя устия и в по-малка степен – това на броя фрагменти от стени и дъна на съдовете. В много случаи последното е за-труднено поради факта, че различни по функция съдове са били произвеждани от едни и същи по качество глини, като това особено важи за групите на купите и гърнетата. Установeните съотношения не са абсолютни, тъй като не могат да отчетат средния брой фрагменти, на които се чупят съдовете от различни ви-дове. Това особено важи при установяване съотношението между домашната и амбалажна керамика.

Типологията на домашната керамика е извършена в рамките на всяка функционална група, като поради слабата степен на запазеност на съдовете, тя е сведена до анализ на устията. Под понятието тип разбираме устойчиво съчета-ние на морфологични и технологични признаци (форма, диаметър, качество на глината) на група съдове с еднакво функционално предназначение. Понятието вариант отчита отклонения от основния профил на устието, засягащи отделни негови детайли (ъгъл на извиване спрямо шията и/или плещите, горна и долна повърхност на устието и др.).

Технологичните белези са установeни на базата на визуална оценка на цве-та и състава на глината, от която са изработени съдовете. Невъзможността от прилагане на точни количествени и качествени (спектрален, петрографски и др.) анализи, обуславя присъствието на известна доза субективност в определянето на отделните технологични групи.

153

153

Представената класификация и типология е изградена на базата на 217 фрагмента от устия на съдове, включени във всички установени в селището функционални групи. Формулирането на отделните типове и варианти е под-крепено с аналогични форми, известни от късноантични селищни центрове от долнодунавските провинции в диоцезите Thracia и Dacia – Castra Martis и Ratiaria (Dacia Ripensis), Novae, Iatrus, Садовец, Nicopolis ad Istrum и Marcianopolis (Moesia Inferior), Одърци (Scythia), римските вили край с. Кралев дол, Пернишко (Dacia Mediterranea) и край Ивайловград (Thracia), Tzoides и Караново (Haemimontus).

Хронологията на отделните типове се основава на включените в тях съдове, произхождащи от датирани стратиграфски контексти (виж табл. І и ІІ). Датиров-ките са в интервали, съответстващи на периодизацията на укрепеното селище, на северозападния му сектор в частност:

първа (начална) фаза на І период – приблизително 410-470 г.;втора (крайна) фаза на І период – приблизително 470-490 г.;ІІ период – приблизително 540-580 г.1

4.2. Технологични групи2 4.2.1. Керамика без повърхностно покритие или допълнителна обработка

на външната повърхност (табл. І)Технологична група 1Червенокафяви или жълтокафяви съдове с неравна външна повърхност. В

глината има примес от пясъчни зърна и слюдени частици. Дебелина на стената 0,06-0,07 м. Това са предимно кухненски съдове (преобладаващо гърнета тип ІІІ, в единични случаи – гърнета типове ІІ, ІV и VІ), много рядко трапезни форми (купи типове І и ІІ). Групата е представена най-масово в началната фаза на първия период на Градището, по-слабо във втората фаза на първия период и само чрез единични находки във втория период.

Технологична група 2Сиви съдове, най-често с малки примеси от кварцови и слюдени частици

в глината. Външната повърхност на съдовете в някои случаи е по-тъмносива до черна и много рядко – сивобежова или сивокафява. Разграничават се 9 разно-видности (подгрупи):

Подгрупа 3: сива, добре пречистена глина; по-тъмни петна по външната повърхност на съда.

Подгрупа 5: сива, добре пречистена глина; равен тон по външната и вътреш-на повърхност на съда.

Подгрупа 6: сивобежова глина с редки включения на кварцови и слюдени частици; черна външна и вътрешна повърхност; излъскани ивици по външната повърхност.

Подгрупа 7: сива глина с примес на бели кварцови частици.Подгрупа 8: сива глина с примес на бели кварцови частици; по-тъмна, заг-

ладена външна повърхност.Подгрупа 9: светлосива глина с примес на бели кварцови и слюдени частици.Подгрупа 10: сива пречистена глина; загладена външна повърхност.Подгрупа 12: светлосива глина с примес на бели кварцови и слюдени час-

тици; излъскани ивици по външната повърхност.

1 Данните дължа на ст.н.с. д-р Венцислав Динчев.2 Тук не се включват технологичните групи на амфорите.

154

154

Подгрупа 13: сивокафява глина; тъмносива външна повърхност с черни излъскани ивици.

Предимно трапезни съдове – купи типове ІІ и ІІІ, стомни/кани типове І-VІ (най-много типове ІІ и ІІІ), чаши тип І, много по-рядко кухненски съдове – гър-нета тип І-ІІІ. Заглаждането на външната повърхност и/или нанасянето върху нея на излъскани ивици се среща при каните, чашите и купите предимно във втората фаза на първия период и по-рядко в началната фаза на първия и във втория период на Градището.

Подгрупи 6, 8, 10, 12 и 13 са най-близки до група 14 по Фокнър, чиято поява в Nicopolis ad Istrum авторът поставя най-рано в 350-450 г. (Falkner 1999, 73).

Технологична група 3Сивочерни до черни тънкостенни съдове с обилен примес на пясък в глината.

От нея са изработени всички форми на кухненската керамика в Градището – гър-нета типове І-VІІ и част от купите (типове ІІ-ІV), последните вероятно използвани както при готвене, така и за сервиране на храни. Продукцията на технологична група 3 е най-масова и през двата периода на Градището, с тенденция към нара-стване на процентния и състав във втората фаза на първия и особено във втория период. Групата отговаря на група 1 по Фокнър (Falkner 1999, 66).

Технологична група 4Сивожълти съдове с примес на едри кварцови и дребни слюдени частици в

глината. Предимно гърнета (типове І, ІІ, ІV, V и VІІ) и много рядко купи (тип І) и кани (тип VІ). Продукцията им е характерна за двете фази на първия период на Градището и много рядко за втория период.

Технологична група 5Оранжеви до тухленочервени съдове с редки примеси на кварцови и слюдени

частици в глината. Преобладават гърнета (типове І, V и VІ) и кани (типове І, ІV, V и VІІ). Много редки са купите (типове І и ІІ) и питосовидните гърнета (тип І). Всички те се датират основно в двете фази на първия период на Градището.

4.2.2. Керамика с повърхностно покритие или допълнителна обработка на външната повърхност

1. Местна червенолакова керамикаОткрити са общо 11 фрагмента от паници – 3 фрагмента от устия (табл. V/1,

2), 2 фрагмента от дъна и 6 фрагмента от стени – всички от контексти от началната фаза на първия период на Градището (55024, 55034, 55050). Устията са от жълти или оранжеви съдове, изработени от добре пречистена глина. Лакът е оранже-вочервен или червен.

2. Глазирана керамикаОткрити са общо 6 фрагмента (1 фрагмент от дръжка на кана и 5 фрагмента

от стени на стомни или кани), покрити с жълтозелена глазура. Пет от тях произ-хождат от контексти, датирани в двете фази на първия период на Градището.

3. Сива излъскана керамикаОткрити са общо 40 фрагмента от съдове. Повечето са от кани типове І, V и

VІ и от чаши тип І. Датираните фрагменти се разпределят както следва – 13 броя от началната фаза на първия период, 5 броя от втората фаза на първия период и 4 броя от втория период на Градището.

4.3. Класификация, типология и каталог4.3.1. КупиТип І (№№ 1-12; табл. V и VІ)

155

155

Böttger, 1982, typ ІV; Кузманов, 1985, тип І; Борисов, 1988, тип ХІІА; Kuzmanov, 1992, typ 2; Кузманов, 2005, тип ІІІ.

Цилиндроконични купи с масивен, издаден навън и слабо към вътрешността на съда устиен ръб с хоризонтална горна повърхност. Някои от съдовете са със запазена малка дъговидна дръжка с елипсовидно напречно сечение, закрепена в горния си край на нивото на устието, а в долния – на плещите. Дъното е пло-ско. Съдовете са изработени от различна по цвят и състав глина – кафява с груба фактура, с обилен примес на пясък (т. г. 1), сива, добре пречистена (т. г. 2, 3) и по-рядко – от жълта песъклива или тухленочервена глина (т. г. 4, 5). Диаметър на устието 15-19 см, с единични отклонения до 21-26 см. Типът е представен преди всичко в двете фази на първия период и само с един пример във втория период на Градището.

В центрове от Dacia Ripensis (Castra Martis), Moesia Inferior (Iatrus) и Haemimontus (Караново), типът се датира в началото-средата на V в. (виж пара-лели на №№ 1, 7 и 8).

1. Купа, фрагмент. Ду 15; В. 6,5; Дд 6. Т. г. 2. 3 (табл. V)3

Контекст 55068 (прибл. 470-490 г.)Паралели: Böttger, 1982, pl. 42453 (първа половина на V в.)Кузманов, 1985, табл. 23, п. 9, 12Борисов, 1988, рис. 11б, в (първа половина на V в.)Кузманов, 2005, №№ 32-34 (началото на V в.)

2. Купа, фрагмент. Ду 15; Т. г. 2. 3 (табл. V)Контекст 55068 (прибл. 470-490 г.)

3. Купа, фрагмент. Ду 15; Т. г. 2. 3 (табл. V)Контекст 55073 (прибл. 410-470 г.)

4. Купа, фрагмент. Ду 21; Т. г. 4 (табл. V)Контекст 55042 (компрометиран)

5. Купа, фрагмент. Ду 19; Т. г. 2. 5 (табл. V)Контекст 55034 (прибл. 410-470 г.)Паралели: Найденова, 1986, табл. 839 (края на ІV в.)

6. Купа, фрагмент. Ду 18; Т. г. 1 (табл. V)Контекст 55034 (прибл. 410-470 г.)

7. Купа, фрагмент. Ду 19; Т. г. 1 (табл. VІ)Контекст 55034 (прибл. 410-470 г.)Паралели: Böttger, 1982, pl. 42460, с две дръжки (първа половина на V в.)

8. Купа, фрагмент. Ду 15; Т. г. 2.3 (табл. VІ)Контекст 55074 (прибл. 410-470 г.)Паралели: Böttger, 1982, pl. 4275 (първа половина на V в.)

9. Купа, фрагмент. Ду 16; Т. г. 3 (табл. VІ)Контекст 55068 (прибл. 470-490 г.)



12. Купа, фрагмент. Ду 17; Т. г. 2.3 (табл. VІ)Контекст 55151 (прибл. 540-580 г.)

3 Съкращения в каталога: Ду – диаметър на устието; В – височина на съда; Дк – диаметър на тялото; Дд – диаметър на дъното; Т. г. – технологична група. Размерите са в сантиметри.

156

156

Тип ІІ (№№ 13-21; табл. VІ и VІІ)Böttger, 1982, typ ІV; Кузманов, 1985, тип І; Kuzmanov, 1992, typ 2; Кузманов,

2005, тип І, вариант 3.Биконични купи с масивен, силно издаден навън и съвсем слабо към вътреш-

ността на съда устиен ръб с хоризонтална горна повърхност. Повечето съдове са снабдени с дъговидни дръжки с елипсовидно напречно сечение, закрепени в горния си край на нивото на устието, а в долния – на плещите. Изработени са от различна по цвят и състав глина – сива, пречистена (т. г. 2), сивочерна с примес от пясък (т. г. 3) или светлооранжева с примес от пясък (т. г. 5). Диаметър на устието 13-16 см, с единични отклонения до 25 см. Типът е представен в двете фази на първия и във втория период на Градището.

В центрове от Dacia Ripensis (Castra Martis) и Moesia Inferior (Iatrus) типът се датира в началото-средата на V в. (виж паралели на №№ 13 – 15).

13. Купа, фрагмент. Ду 25. Т. г. 5 (табл. VІ)Контекст 55201 (прибл. 470-490 г.)Паралели: Кузманов, 1985, табл. 23, п. 3.Кузманов, 2005, № 29 (началото на V в.)

14. Купа, фрагмент. Ду 23. Т. г. 1 (табл. VІ)Контекст 55201 (прибл. 470-490 г.)Паралели: Böttger, 1982, pl. 43465 (първа половина на V в.)

15. Купа, фрагмент. Ду 15. Т. г. 5 (табл. VІІ)Контекст 55132 (прибл. 410-470 г.)Паралели: Böttger, 1982, pl. 43463 (първа половина на V в.)

16. Купа, фрагмент. Ду 16. Т. г. 2. 3 (табл. VІІ)Контекст 55101 (прибл. 540-580 г.)

17. Купа, фрагмент. Ду 13. Т. г. 2. 3 (табл. VІІ)Контекст 55073 (прибл. 410-470 г.)

18. Купа, фрагмент. Ду 14. Т. г. 3 (табл. VІІ)Контекст 55040 (прибл. 540-580 г.)Паралели: Кузманов, 1985, табл. 23, п. 3-4.Кузманов, 2005, № 17 (началото на V в.)

19. Купа, фрагмент. Ду 14. Т. г. 3 (табл. VІІ)Контекст 55231 (прибл. 540-580 г.)

20. Купа, фрагмент. Ду – неопределен. Т. г. 3 (табл. VІІ)Контекст 55080 (компрометиран)

21. Купа, фрагмент. Ду 18. Т. г. 1 (табл. VІІ)Контекст 55042 (компрометиран)Паралели: Kuzmanov, 1992, pl. 642

Тип ІІІ (№№ 22-25; табл. VІІ и VІІІ)Böttger, 1982, typ ІІІ; Кузманов, 1985, тип VІІІ; Борисов, 1988, тип ХІ;

Kuzmanov, 1998, typ ІІІ (глазирани); Вагалински, 2002, тип VІІІ (излъскани).Полусферични купи със слабо издаден навън, хоризонтално срязан устиен

ръб. Хоризонтални бразди на плещите. Съдовете са изработени от сива пречисте-на или сивочерна песъклива глина (т. г. 2-3). Диаметър на устието 17-21 см. Типът е слабо представен в комплекса с единични находки от двете фази на първия период на Градището.

В центрове от Moesia Inferior (Iatrus) и Haemimontus (Караново) съдове с ана-логична форма се датират в първата половина на V в. (виж анотации към № 22).

157

157

22. Купа, фрагмент. Ду 17. Т. г. 2. 3 (табл. VІІ)Контекст 55017 (прибл. 410-470 г.)Паралели: Böttger, 1982, pl. 41452 (първа половина на V в.)Кузманов, 1985, табл. 25 п. 41 (първа половина на V в.)Борисов, 1988, рис. 11аВагалински, 2002, Ку. 188

23. Купа, фрагмент. Ду 20. Т. г. 2. 3 (табл. VІІ)Контекст 55049 (компрометиран)

24. Купа, фрагмент. Ду 17. Т. г. 3 (табл. VІІІ)Контекст 55082 (компрометиран)

25. Купа, фрагмент. Ду 21. Т. г. 3 (табл. VІІІ)Контекст 55068 (прибл. 470-490 г.)

Тип ІV (№ 26; табл. VІІІ)Кузманов, 1985, тип ІІ; Kuzmanov, 1992, typ 3, var. 2; Кузманов, 2005, тип

VІІІ.Малки цилиндроконични купи с плавно извит навън, слабо удебелен, заоб-

лен устиен ръб. Някои подобни съдове от Садовец (Moesia Inferior), където типът е сравнително широко застъпен в комплекса, са с една дръжка (Kuzmanov, 1992, pl. 655). Съдът от Градището при с. Дичин е изработен от сивочерна песъклива глина (т. г. 3) и датира от началната фаза на първия период на селището.

26. Купа, фрагмент. Ду 14. Т. г. 3 (табл. VІІІ)Контекст 55050 (прибл. 410-470 г.)Паралели: Кузманов, 1985, табл. 24, п. 22-23.Kuzmanov, 1992, tabl. 652-5Кузманов, 2005, № 63 (началото на V в.)

4.3.2. КаниТип І (№№ 27-30; табл. VІІІ)Кузманов, 1985, тип І; Kuzmanov, 1992, typ І; Вагалински, 2002, тип І (излъс-

кани); Кузманов, 2005, тип І, вариант 1.Яйцевидни кани с висока фуниевидна шия, слабо удебелен устиен ръб и

релефен пръстен на шията. Съдовете от Градището при с. Дичин са изработени от светлосива, добре пречистена, сивожълта или светлооранжева глина (т. г. 2.9, 2.12, 5 и 4). Диаметър на устието 5-9 см. Типът е представен с единични находки от двете фази на първия период на Градището.

Съдове с аналогична форма, с червенолаково или глазирано покритие, са широко разпространени в средно- и долнодунавските провинции, най-вече в ІV – средата на V в. (Кузманов, 1985, 28).

27. Кана, фрагмент. Ду 9. Т. г. 2.12 (табл. VІІІ)Контекст 55100 (компрометиран)Паралели: Кузманов, 1985, табл. 151-11Кабакчиева, 1986, табл. 30361 (червен лак)Kuzmanov, 1992, tabl. 681, 3-5Falkner, 1999, 9.16.293Кузманов 2005, № 152 (началото на V в.)

28. Кана, фрагмент. Ду 6,4. Т. г. 2.9 (табл. VІІІ)Контекст 55134 (прибл. 410-470 г.)Паралели: Minčev, Georgiev, 1991, fig. 20 (началото на V в.)

158

158

Кузманов, 1985, табл. 151-11Kuzmanov, 1992, tabl. 681Falkner, 1999, 9.40.807 (червен лак)

29. Кана, амфоровидна. Едната дръжка отчупена. Ду 4,4; В. 18; Дк 12,2; Дд 6,4.Т. г. 5 (табл. VІІІ)Контекст 55024 (прибл. 410-470 г.)Подобна: Кузманов, 1985, табл. 19. к. 49

30. Кана, фрагмент. Ду 4. Т. г. 4 (табл. VІІІ)Контекст 55068 (прибл. 470-490 г.)

Тип ІІ (№№ 31-37; табл. VІІІ и ІХ)Böttger, 1982, typ II1; Kuzmanov, 1992, typ 5; Вагалински, 2002, тип VІІ (из-

лъскани).Съдове с една или две дръжки, с извит навън, заоблен устиен ръб и бико-

нична шия с релефен пръстен. Каните са изработени от сива, добре пречистена глина (т. г. 2.3, 2.6), като част от тях, датирани предимно в двете фази на първия период на Градището, са с излъскана външна повърхност. Диаметър на устието 7-9 см. Типът е разпространен в центрове от Dacia Ripensis (Ratiaria) и Moesia Inferior (Iatrus, Садовец, Nicopolis ad Istrum) между началото на ІV – средата на V в. (виж анотации към №№ 31 и 34).

31. Кана, фрагмент. Ду 7. Т. г. 2.6 (табл. VІІІ)Контекст 55080 (компрометиран)Паралели: Böttger, 1982, tabl. 30185 (350 – 400 г.)

32. Кана, фрагмент. Ду 9. Т. г. 2.6 (табл. VІІІ)Контекст 55201 (прибл. 470-490 г.)


34. Кана, фрагмент. Ду 6,4. Т. г. 2.6 (табл. VІІІ)Контекст 55050 (прибл. 410-470 г.)Публикуван: Вагалински, 2002, к. 56Паралели: Kuzmanov, 1987, 113, tabl. 2511Kuzmanov, 1992, 212, tabl. 7013-17Falkner, 1999, 9.12.209 (400-500 г.); 9.17.306, 307 (300-450 г.)



37. Кана, фрагмент. Ду 9. Т. г. 2.3 (табл. ІХ)Контекст 55101 (прибл. 540-580 г.)

Тип ІІІ (№№ 38-40; табл. ІХ)Дончева-Петкова, Топтанов, 1982, тип 3; Кузманов, 1985, тип ІІ; Kuzmanov,

1992, typ 5.Съдове с извит навън, заоблен, слабо удебелен устиен ръб, широка шия с

характерна издутина в зоната на закрепване на горния край на дръжките. Цели съдове от укрепеното селище край с. Одърци, Добричко (Scythia) дават предста-ва за цялостния облик на съдовете – яйцевидни или биконични амфоровидни кани с дъговидни дръжки с елипсовидно напречно сечение и надлъжни ребра по горната им повърхност. Дъното е плоско.

159

159

Съдовете от Градището при с. Дичин са изработени от сива, добре пречис-тена глина (т. г. 2). Диаметър на устието 7-10 см. Сигурните контексти, в които е представен този тип, са от втория период на Градището.

Съдове с аналогична форма са известни от Scythia (Tropaeum Traiani, Одър-ци), Dacia Ripensis (Ratiaria) и Moesia Inferior (Садовец), където датират предимно в VІ в. (виж анотациите към № 38).

38. Кана, фрагмент. Ду 10. Т. г. 2.3 (табл. ІХ)Контекст 55055 (компрометиран)Паралели: Cătăniciu, Barnea, 1979, fig. 1624.1-2 (VІ в.)Дончева-Петкова, Топтанов, 1982, табл. ІІ7 (VІ в.)Kuzmanov, 1992, tabl. 713, 6



Тип ІV (№№ 41-49; табл. ІХ)Böttger, 1982, typ I1-2; Дончева-Петкова, Топтанов, 1982, тип 1; Кузманов,

1985, тип ІІ; Борисов, 1988, тип ІІІ; Kuzmanov, 1992, typ ІІІ.Кани/амфоровидни стомни със слабо удебелен устиен ръб, фуниевидна шия,

една или две Г-образни дръжки с елипсовидно напречно сечение, яйцевидно или сферично тяло. Цялостната форма се възстановява по запазени съдове от Iatrus и Одърци (виж анотациите към № 44).

Съдовете от Градището при с. Дичин са изработени преимуществено от сива, добре пречистена глина (т. г. 2.3, 2.5) и по рядко от светлооранжева или тухлено-червена глина (т. г. 5). Диаметър на устието 7-9 см, с единични отклонения между 5 и 11 см. Типът е регистриран и в двата периода на Градището.

В първата четвърт – средата на V в. типът е известен в центрове от Moesia Inferior (Iatrus) (Böttger, 1982, 55, tabl. 29366; 30380) и Haemimontus (Караново) (Бо-рисов, 1988, 111). По-широко разпространение получава в VІ – началото на VІІ в. в бивша римска Dacia (Sucidava) (Tudor, 1937-1940, 322-323), Moesia Inferior (Iatrus) (Böttger, 1982, tabl. 30573) и Scythia (Dinogetia, Одърци) (Barnea 1966, 237, fig. 84; Дончева-Петкова, Топтанов, 1982, 106, табл. ІІ4).

41. Кана, амфоровидна, фрагмент. Ду 10. Т. г. 5 (табл. ІХ)Контекст 55017 (прибл. 410-470 г.)Подобна: Böttger, 1982, tabl. 30185

41а. Кана, амфоровидна, фрагмент. Ду 4,5. Дк 10. Т. г. 5.Контекст 55067 (прибл. 470-490 г.)


43. Кана, фрагмент. Ду 10. Т. г. 5 (табл. ІХ)Контекст 55084 (компрометиран)

44. Кана, фрагмент. Ду 7. Т. г. 2.3 (табл. ІХ)Контекст 55042 (компрометиран)Паралели: Cătăniciu, Barnea, 1979, fig. 1624.2; 4.3 (VІ в.)Böttger, 1982, tabl. 29366 (първа половина на V в.) Кузманов, 2005, табл. ХХІІІ162-163 (началото на V в.)

45. Кана, фрагмент. Ду 5. Т. г. 5 (табл. ІХ)Контекст 55001 (компрометиран)

160

160

Подобни: Böttger, 1982, tabl. 29366 (първа половина на V в.) Minčev, Georgiev, 1991, 237, fig. 22 (началото на V в.)Kuzmanov, 1992, tabl. 695

46. Кана, фрагмент. Ду 11. Т. г. 2.3 (табл. ІХ)Контекст 55114 (прибл. 470-490 г.)Паралели: Kuzmanov, 1992, tabl. 696


48. Кана, фрагмент. Ду 9. Т. г. 5 (табл. ІХ)Контекст 55177 (прибл. 410-470 г.)

49. Кана, фрагмент. Ду 9. Т. г. 2 (табл. ІХ)Контекст 55050 (прибл. 410-470 г.)Паралели: Böttger, 1982, tabl. 30380 (първа половина на V в.), 30573 (VІ в.)Дончева-Петкова, Топтанов, 1982, табл. 114) (началото на VІ в.).Kuzmanov, 1987, tabl. 2516Minčev, Georgiev, 1991, fig. 21 (началото на V в.)Kuzmanov, 1992, tabl. 694

Тип V (№№ 50-51; табл. Х)Кани с хоризонтално срязан устиен ръб и фуниевидна шия във форма на

обърнат пресечен конус. Диаметър на устието 8 см. Съдовете от Градището при с. Дичин са черни, с излъскана външна повърхност (т. г. 2.6). Открити са в пласт от началната фаза на първия му период.

50. Кана, фрагмент. Ду 8. Т. г. 2.6 (табл. Х)Контекст 55034 (прибл. 410-470 г.)Публикуван: Вагалински, 2002, К. 115

51. Кана, фрагмент. Ду 8. Т. г. 2.6 (табл. Х)Контекст 55034 (прибл. 410-470 г.)Публикуван: Вагалински, 2002, К. 116

Тип VІ (№№ 52-57; табл. Х)Кузманов, 1985, тип ІІІ; Kuzmanov, 1992, typ 1; Кузманов, 2005, тип ІХ (плос-

кодънни амфори).Амфоровидни кани (плоскодънни амфори) с хоризонтално срязан, триъгълен

в сечение устиен ръб, къса широка шия с релефен пръстен в зоната на прикрепване на горния край на дръжките. Съд с подобен профил от Novae (Moesia Inferior) е с яйцевидно тяло, Г-образни канелирани дръжки с елипсовидно напречно сечение и плоско дъно (Кузманов, 1985, 33, табл. 1948). Съдовете от Градището при с. Дичин са изработени от добре пречистена сива глина (т. г. 2.3) или от жълта песъклива глина (т. г. 4). Диаметър на устието 10-13 см. Типът е регистриран във втория и третия период на селището.

52. Кана, фрагмент. Ду 10. Т. г. 2.3 (табл. Х)Контекст 55040 (прибл. 540-580 г.)Паралели: Kuzmanov, 1992, tabl. 687Falkner, 1999, 9. 16. 305-310 (450 –600 г.)Кузманов, 2005, табл. ХХV196 (плоскодънни амфори) (началото на V в.)

53. Кана, фрагмент. Ду 10. Т. г. 2.3 (табл. Х)Контекст 55113 (прибл. 470-490 г.)

54. Кана, фрагмент. Ду 12. Т. г. 2.3 (табл. Х)

161

161

Контекст 55044 (прибл. 540-580 г.)55. Кана, фрагмент. Ду 11. Т. г. 4 (табл. Х)Контекст 55034 (прибл. 410-470 г.)

56. Кана, фрагмент. Ду 13. Т. г. 4 (табл. Х)Контекст 55034 (прибл. 410-470 г.)

57. Кана, фрагмент. Ду 12. Т. г. 4 (табл. Х)Контекст 55034 (прибл. 410-470 г.)

Тип VІІ (№ 58; табл. Х)Böttger, 1982, typ III; Кузманов, 1985, тип VІІ; Kuzmanov, 1992, typ 9.Биконични кани с трилистно устие, широка шия, дъговидна дръжка с елип-

совидно напречно сечение с ребра по горната повърхност.Типът е широко разпространен в долнодунавския регион през целия къс-

ноантичен период без съществени изменения на формата (Кузманов, 1985, 35). 58. Кана, фрагмент. Ду 11. Т. г. 5 (табл. Х)Контекст 55050 (прибл. 410-470 г.)Паралели: Böttger, 1982, tabl. 31389Кузманов, 1985, табл. 21к. 65Kuzmanov, 1992, tabl. 727-10

4.3.3. ЧашиТип І (№№ 59-60; табл. Х)Böttger, 1982, typ II; Кузманов, 2005, тип ІІ.Биконични чаши със слабо извит навън устиен ръб. Няма дръжки. В зо-

ната на плещите има врязани или излъскани ивици. Съдовете са изработени от светлосива, добре пречистена глина с редки включения на слюдени частици (т. г. 2.12). Диаметър на устието 10-12 см. Съдовете от Градището при с. Дичин са от втората фаза на първия му период. Б. Бьотгер проследява развитието на типа от ІІІ до края на VІ в. (Böttger, 1982, 57).

59. Чаша, фрагмент. Ду 10. Т. г. 2.12 (табл. Х)Контекст 55045 (прибл. 470-490 г.)Публикуван: Вагалински, 2002, Г. 298Подобни: Böttger, 1982, tabl. 3245 (първа половина на ІV в.)Кузманов, 2005, № 167 (началото на V в.)

60. Чаша, фрагмент. Ду 12. Т. г. 2.12 (табл. Х)Контекст 55045 (прибл. 470-490 г.)

4.3.4. ГърнетаТип І (№№ 61-93; табл. ХІ и ХІІ)Бьотгер, 1978, група I; Böttger, 1982, typ I; Кузманов, 1985, тип І, вариант 2;

Кабакчиева, 1986, тип ІІІ, вариант 2 (червени), тип І (сивочерни); Борисов, 1988, тип І; Kuzmanov, 1992, typ 2; Klenina, 1999, typ 3.

Сфероидни или биконични съдове с широк, извит под ъгъл навън устиен ръб, почти равен по дебелина със стените на съда. Според детайлите му се раз-граничават три варианта:

Вариант 1 (№№ 68-83). Заоблен устиен ръб с конкавна горна повърхност (жлеб за капак).

Вариант 2 (№№ 84-89). Хоризонтално срязан устиен ръб с конкавна горна повърхност (жлеб за капак).

162

162

Вариант 3 (№№ 90-93). Заоблен устиен ръб с равна горна повърхност.В Градището преобладават сиви или сивочерни до черни съдове (т. г. 2.3). По-

малък е процентът на оранжеви или тухленочервени съдове (т. г. 5). Диаметър на устието е обикновено 11-13 см, с отклонения до 10 и (много рядко) 16-17 см. Типът е представен в двете фази на първия период на Градището. Аналогични съдове от Moesia Inferior (Iatrus) са датирани в първата половина на ІV в. (Бьотгер, 1978, 26), а от Haemimontus (Караново) – в средата и към началото на втората половина на VІ в. (Борисов, 1988, 92).

Вариант 161. Гърне, фрагмент. Ду 12. Т. г. 4 (табл. ХІ)Контекст 55175 (прибл. 410-470 г.)Паралели: Бьотгер, 1978, 26-27Кабакчиева, 1986, табл. 39, 446-448Kuzmanov, 1992, tabl. 8012

62. Гърне, фрагмент. Ду 12,6. Т. г. 4 (табл. ХІ)Контекст 55050 (прибл. 410-470 г.)

63. Гърне, фрагмент. Ду 11. Т. г. 2.3 (табл. ХІ)Контекст 55201 (прибл. 470-490 г.)Паралели: Kuzmanov, 1992, tabl. 803-11

64. Гърне, фрагмент. Ду 12. Т. г. 4 (табл. ХІ)Контекст 55021 (прибл. 410-470 г.)

65. Гърне, фрагмент. Ду 14. Т. г. 3 (табл. ХІ)Контекст 55068 (прибл. 470-490 г.)Паралели: Klenina, 1999, fig. 45, 6Кузманов, 2005, № 110 (началото на V в.)


67. Гърне, фрагмент. Ду 13. Т. г. 3 (табл. ХІ)Контекст 55068 (прибл. 470-490 г.)Паралели: Klenina, 1999, fig. 45-7

68. Гърне, фрагмент. Ду 12. Т. г. 2.7 (табл. ХІ)Контекст 55074 (прибл. 410-470 г.)Паралели: Кузманов, 2005, №№ 103-105

69. Гърне, фрагмент. Ду 12. Т. г. 2.3 (табл. ХІ)Контекст 55134 (прибл. 410-470 г.)



72. Гърне, фрагмент. Ду 10,5. Т. г. 3 (табл. ХІ)Контекст 55055 (компрометиран)Подобни: Kuzmanov, 1992, tabl. 80

73. Гърне, фрагмент. Ду 13. Т. г. 5 (табл. ХІ)Контекст 55050 (прибл. 410-470 г.)Паралели: Cătăniciu, Barnea, 1979, fig. 1625.11 (VІ в.)Böttger, 1982, tabl. 4584-85 (първата половина на ІV в.)Борисов, 1988, рис. 1а-в (ІV в.)


163

163

Паралели: Кузманов, 1985, табл. 2810-17Kuzmanov, 1992, tabl. 80Falkner, 1999, 9. 4. 524 (350 – 450 г.)


76. Гърне, фрагмент. Ду 16. Т. г. 2.5 (табл. ХІ)Контекст 55201 (прибл. 470-490 г.)

77. Гърне, фрагмент. Ду 17. Т. г. 5 (табл. ХІІ)Контекст 55201 (прибл. 470-490 г.)


79. Гърне, фрагмент. Ду 10. Т. г. 5 (табл. ХІІ)Контекст 55042 (компрометиран)Подобни: Falkner, 1999, form 65, tabl. 9. 5. F. 78 (450-600 г.)





Вариант 284. Гърне, фрагмент. Ду 13. Т. г. 2.3 (табл. ХІІ)Контекст 55042 (компрометиран)Подобни: Kuzmanov, 1992, tabl. 911-5Falkner, 1999, tabl. 9. 8. 119 (подобни в контексти от 350-400 г. и 450-600 г.)




88. Гърне, фрагмент. Ду 11. Т. г. 2.3 (табл. ХІІ)Контекст 55045 (прибл. 470-490 г.)Паралели: Böttger, 1982, tabl. 48595 (VІ в.)


Вариант 390. Гърне, фрагмент. Ду 17. Т. г. 3 (табл. ХІІ)Контекст 55010 (прибл. 470-490 г.)Паралели: Cătăniciu, Barnea, 1979, fig. 162, 5. 10 (VІ в.)Кабакчиева, 1986, табл. 42476-485Kuzmanov, 1992, tabl. 811-11Кузманов, 2005, № 114 (началото на V в.)

91. Гърне, фрагмент. Ду 12. Т. г. 3 (табл. ХІІ)Контекст 55049 (компрометиран)


164

164


Тип ІІ (№№ 94-108; табл. ХІІІ)Böttger, 1982, typ VІI; Кузманов, 1985, тип ІІІ; Kuzmanov, 1992, typ 4, variante

3; Klenina, 1999, typ 3; Кузманов, 2005, тип VІ.Биконични гърнета с извит под прав ъгъл навън устиен ръб, с конкавна гор-

на повърхност. Съдове с аналогичен профил на устието от Iatrus (Moesia Inferior) са снабдени с две дръжки (Böttger, 1982, tabl. 48506). Съдовете от Градището при с. Дичин са изработени предимно от сива пречистена или сивочерна до черна песъклива глина (т. г. 2.3, 3) и много рядко от червенокафява песъклива глина (т. г. 4). Диаметър на устието е 12-15 см, с единични отклонения до 10 и 19 см. Типът е масово представен в двете фази на първия период, но съдове, открити в стра-тиграфски контексти от втория период (№№ 97, 103, 106), доказват присъствието му и за VІ в. Съдове с аналогична форма и червенолаково покритие са известни от Thracia (римската вила край Ивайловград) (Кабакчиева, 1986, 24, тип Б ІV), със сива излъскана повърхност от Moesia Inferior (Iatrus) (Böttger 1982, tabl. 48506) и с глазирано покритие от Dacia Ripensis (Castra Martis) (Кузманов, 2005, № 123), където се датират между третата четвърт на ІV и средата на V в.

94. Гърне, фрагмент. Ду 12. Т. г. 4 (табл. ХІІІ)Контекст 55042 (компрометиран)Подобни: Кузманов, 2005, № 123 (началото на V в.)

95. Гърне, фрагмент. Ду 12. Т. г. 4 (табл. ХІІІ)Контекст 55034 (прибл. 410-470 г.)


97. Гърне, фрагмент. Ду 10. Т. г. 2.3 (табл. ХІІІ)Контекст 55040 (прибл. 540-580 г.)

98. Гърне, фрагмент. Ду 12. Т. г. 3 (табл. ХІІІ)Контекст 55045 (прибл. 470-490 г.)Подобни: Böttger, 1982, tabl. 47499 (първа половина на V в.)Кузманов, 1985, табл. 30, Г. 43-45Kuzmanov, 1987, tabl. XXVIII29Kuzmanov, 1992, tabl. 9720-23


100. Гърне, фрагмент. Ду 14,5. Т. г. 1 (табл. ХІІІ)Контекст 55050 (прибл. 410-470 г.)


102. Гърне, фрагмент. Ду 14,5. Т. г. 3 (табл. ХІІІ)Контекст 55034 (прибл. 410-470 г.)




106. Гърне, фрагмент. Ду 13. Т. г. 3 (табл. ХІІІ)

165

165

Контекст 55052 (прибл. 540-580 г.)107. Гърне, фрагмент. Ду 19. Т. г. 2.3 (табл. ХІІІ)

Контекст 55068 (прибл. 470-490 г.)108. Гърне, фрагмент. Ду 13. Т. г. 3 (табл. ХІІІ)

Контекст 55017 (прибл. 410-470 г.)

Тип ІІІ (№№ 109-141; табл. ХІV, ХV и ХVІ)Бьотгер, 1978, група V; Böttger, 1982, typ V; Кузманов, 1985, тип V; Борисов,

1988, тип V; Kuzmanov, 1992, typ ІV; Klenina, 1999, ІІ, 1.Сфероидни или биконични гърнета с извит навън масивен устиен ръб с кон-

кавна горна повърхност. Запазени цели съдове от Iatrus (Moesia Inferior) (Böttger, 1982, tabl. 47494-498, 589) и Караново (Haemimontus) (Борисов, 1988, рис. 2, 3а-в) са без дръжки, с плоско или (рядко) конкавно дъно. Според детайлите на устийния ръб се разграничават два варианта:

Вариант 1 (№№ 109-134). Съдове с хоризонтален устиен ръб.Вариант 2 (№№ 135-141). Съдове с увиснал навън устиен ръб.Съдовете от Градището при с. Дичин са изработени преимуществено от гли-

на с груба фактура с примес на пясък, добила след изпичането червенокафяв (т. г. 1) или сивочерен (т.г. 3) цвят. Типът е широко представен в началната фаза на първия период и само с единични находки във втората фаза на първия период и във втория период на Градището. Диаметър на устието е 14-18 см, с единични отклонения до 12 и 20 см.

Б. Бьотгер, който пръв формулира типа, предполага производството му в местно ателие в Iatrus (Böttger, 1982, 67), в периодите „С“ и „D“ на селището – пър-вата половина на V и целия VІ в. (Бьотгер, 1978, 28-29). С такава хронология е същият тип и в Караново (Haemimontus) (Борисов, 1988, 94-95). Напоследък той е регистриран и в Novae (Moesia Inferior), където се датира между края на ІV и третата четвърт на V в. (Klenina, 1999, 91-92, fig. 81-5).

Вариант 1109. Гърне, фрагмент. Ду 18. Т. г. 1 (табл. ХІV)

Контекст 55050 (прибл. 410-470 г.)Паралели: Böttger, 1982, tabl. 47497 (първа половина на V в.)

110. Гърне, фрагмент. Ду 18. Т. г. 1 (табл. ХІV)Контекст 55201 (прибл. 470-490 г.)

111. Гърне, фрагмент. Ду 17. Т. г. 4 (табл. ХІV)Контекст 55042 (компрометиран).


113. Гърне, фрагмент. Ду 16. Т. г. 1 (табл. ХІV)Контекст 55068 (прибл. 470-490 г.)Паралели: Klenina, 1999, 92, fig. 81-5





166

166




121. Гърне, фрагмент. Ду 13,5. Т. г. 3 (табл. ХІV)Контекст 55055 (компрометиран)


123. Гърне, фрагмент. Ду 14. Т. г. 1 (табл. ХV)Контекст 55034 (прибл. 410-470 г.)






129. Гърне, фрагмент. Ду 16. Т. г. 2.3 (табл. ХV)Контекст 55021 (прибл. 410-470 г.)



132. Гърне, фрагмент. Ду 15. Т. г. 1 (табл. ХVІ)Контекст 55047 (прибл. 410-470 г.)



Вариант 2135. Гърне, фрагмент. Ду 15. Т. г. 3 (табл. ХVІ)

Контекст 55073 (прибл. 410-470 г.)Паралели: Böttger, 1982, tabl. 47494, 496, 497 (първа половина на V в.)Кузманов, 1985, табл. 31, Г. 51-54Борисов, 1988, 94, обр. 2а-вKuzmanov, 1992, tabl. 932-8



138. Гърне, фрагмент. Ду 14. Т. г. 1 (табл. ХVІ)Контекст 55056 (компрометиран)Паралели: Кузманов, 1985, табл. 31, Г. 40Kuzmanov, 1992, tabl. 9720-23

167

167

139. Гърне, фрагмент. Ду 13. Т. г. 3 (табл. ХVІ)Контекст 55080 (компрометиран).



Тип ІV (№№ 142-160; табл. ХVІ и ХVІІ)Кабакчиева, 1986, Б, тип ІV (червенолакови); Kuzmanov, 1992, typ 4, variante

3; Kuzmanov, 1998, typ ІІ (глазирани); Klenina, 1999, І, тип 1-2.Сфероидни или биконични гърнета с хоризонтално срязан, триъгълен в

сечение устиен ръб. Съдове №№ 142-145 обособяват група с по-ясно изразена къса шия с релефен пръстен под устието – детайли, които я сближават с амфоровидни кани тип ІХ. Съдове с дръжки са рядко изключение (№ 142). Находки от този тип са регистрирани добре и в двата периода на Градището. Във втората фаза на първия период и във втория период преобладават съдове от две технологични групи – от пречистена сива глина (т. г. 2.3) и сивочерни, с обилен примес на пясък (т. г. 3). Диаметър на устието 13-14 см, с редки отклонения до 10 и 16 см. Типът е регистриран в центрове на Dacia Ripensis – Ratiaria (Kuzmanov, 1987, 115, tabl. XXVIII29), Castra Martis (Кузманов, 2005, № 124), и Moesia Inferior – Novae (Klenina, 1999, 89-90, fig. 34), Садовец (Kuzmanov, 1992, 215, tabl. 9611, 14) и др.


143. Гърне, фрагмент. Ду 13. Т. г. 2.3 (табл. ХVІ)Контекст 55118 (компрометиран).Подобни: Кабакчиева, 1986, табл. 34398 Klenina, 1999, 89-90, fig. 34 (трета четвърт на V и първа половина на VІ в.)

144. Гърне, фрагмент. Ду 14. Т. г. 2.3 (табл. ХVІІ)Контекст 55160 (компрометиран)Подобни: Kuzmanov, 1998, 92, fig. 2085 (глазирана)Kuzmanov, 2005, № 124 (началото на V в.)

145. Гърне, фрагмент. Ду 13. Т. г. 2.3 (табл. ХVІІ)Контекст 55101 (прибл. 540-580 г.)


147. Гърне, фрагмент. Ду 13. Т. г. 3 (табл. ХVІІ)Контекст 55113 (прибл. 470-490 г.)

148. Гърне, фрагмент. Ду 12. Т. г. 4 (табл. ХVІІ)Контекст 55230 (компрометиран)




152. Гърне, фрагмент. Ду 14. Т. г. 3 (табл. ХVІІ)Контекст 55068 (прибл. 470-490 г.)Подобни: Kuzmanov, 1992, tabl. 9611, 14

168

168

Falkner, 1999, form 114, tabl. 9. 9. 83 (350 – 450 г.)153. Гърне, фрагмент. Ду 13. Т. г. 4 (табл. ХVІІ)

Контекст 55177 (прибл. 410-470 г.)154. Гърне, фрагмент. Ду 16. Т. г. 4 (табл. ХVІІ)




Контекст 55050 (прибл. 410-470 г.)Подобни: Kuzmanov, 1987,115, tabl. ХХVІІІ29




Тип V (№№ 161-180; табл. ХVІІ, ХVІІІ и ХІХ)Böttger, 1982, typ VII; Кузманов, 1985, тип І, вариант 2; Борисов, 1988, тип

Х; Kuzmanov, 1992, typ 1.Сфероидни или биконични гърнета. Извит навън под ъгъл, скосен или хо-

ризонтално срязан устиен ръб. Полегати плещи с хоризонтални остри бразди. Някои от съдовете са снабдени с една или две дръжки. Изцяло запазени гърнета от този тип от Tzoides (Haemimontus) са с конвексно дъно с умбо в центъра (Борисов, 1988, 98, обр. 5 в, г). Съдовете от Градището при с. Дичин са преимуществено сиви (т. г. 2.3) или сивочерни, с обилен примес на пясък в глината (т. г. 4), характерни изключително за втория му период. Редки изключения правят съдове със свет-лооранжев, тухленочервен или сивожълт цвят (т. г. 4, 5), характерни за втората фаза на първия му период. Диаметър на устието 12-14 см, с единични отклонения до 10 и 18 см. Формата е позната в Dacia Ripensis (Ratiaria) (Kuzmanov, 1987, 114, tabl. XXVII27) и особено широко застъпена в Moesia Inferior (Садовец) (Kuzmanov, 1992, 213) и Haemimontus (Tzoides) (Борисов, 1988, 98-99, обр. 5 в, г).

161. Гърне, фрагмент. Ду 12. Т. г. 3 (табл. ХVІІ)Контекст 55001 (компрометиран)Паралели: Cătăniciu, Barnea, 1979, fig. 1685. 3, 1725. 4 (VІ в.)Böttger, 1982, tabl. 48597-598 (VІ в.)Кузманов, 1985, табл. 2818-19 (VІ в.)Kuzmanov, 1992, tabl. 78Falkner, 1999, form 110-114, tabl. 9. 7 (450-600 г.)

162. Гърне, фрагмент. Ду 14. Т. г. 4 (табл. ХVІІІ)Контекст 55231 (прибл. 540-580 г.)Паралели: Falkner, 1999, form 110-114, tabl. 9. 7. 112 (450-600 г.)

163. Гърне, фрагмент. Ду 17. Т. г. 4 (табл. ХVІІІ)Контекст 55080 (компрометиран)

164. Гърне, фрагмент. Ду 10. Т. г. 4 (табл. ХVІІІ)Контекст 55083 (прибл. 470-490 г.)

165. Гърне, фрагмент. Ду 15. Т. г. 5 (табл. ХVІІІ)

169

169

Контекст 55083 (прибл. 470-490 г.)166. Гърне, фрагмент. Ду 13. Т. г. 2.3 (табл. ХVІІІ)

Контекст 55055 (компрометиран)167. Гърне, фрагмент. Ду 15. Т. г. 4 (табл. ХVІІІ)

Контекст 55056 (компрометиран)Паралели: Böttger, 1982, tabl. 48595 (VІ в.)Kuzmanov, 1987, tabl. XXVII24, 26Falkner, 1999, tabl. 9. 8. 122 (450-600 г.)


169. Гърне, фрагмент. Ду 12. Т. г. 2.3 (табл. ХVІІІ)Контекст 55001 (компрометиран)


171. Гърне, фрагмент. Ду 12.5. Т. г. 2.3 (табл. ХVІІІ)Контекст 55064 (прибл. 540-580 г.)





176. Гърне, фрагмент. Ду 10. Т. г. 3 (табл. ХVІІІ)Контекст 55044 (прибл. 540-580 г.)Паралели: Cătăniciu, Barnea, 1979, fig. 1625. 12 (VІ в.)Böttger, 1982, tabl. 48593 (VІ в.)Кузманов 1985, табл. 30г. 34-35Борисов, 1988, обр. 5в (VІ в.)Kuzmanov, 1992, tabl. 731-5, 8-13

177. Гърне, фрагмент. Ду 14. Т. г. 2.3 (табл. ХІХ)Контекст 55052 (прибл. 540-580 г.)

178. Гърне, фрагмент. Ду 14. Т. г. 2.3 (табл. ХVІІІ)Контекст 55049 (компрометиран)

179. Гърне, фрагмент. Ду 14. Т. г. 2.3 (табл. ХІХ)Контекст 55100 (компрометиран)Подобни: Klenina, 1999, 90, fig. 57 (VІ в.)

180. Гърне, фрагмент. Ду 14. Т. г. 2.3 (табл. ХІХ)Контекст 55049 (компрометиран)

Тип VІ (№№ 181-188; табл. ХІХ)Бьотгер, 1978, група VI; Böttger, 1982, typ VI; Кузманов, 1985, тип ІІ; Борисов,

1988, тип Х.Сфероидни съдове. Извит навън удебелен устиен ръб с жлеб за капак. Къса

шия. В някои случаи съдовете са снабдени с една или две дръжки. Гърнетата от Градището при с. Дичин са светлосиви с или без примес на кварц и слюда (т. г. 2.3, 2.9), сиво-черни с обилен примес на пясък (т. г. 3) или светлооранжеви с незначителен примес на кварц и слюда (т. г. 5). Диаметър на устието 11-13 см, с

170

170

единични отклонения до 16 см. Срещат се в двата периода на селището, по-често в контексти от първия му период. Началната дата се потвърждава от находки в Novae (Klenina, 1999, 87) и Iatrus (Böttge,r 1982, tabl. 47211, 213, 215 – втората половина на ІV в.; Бьотгер, 1978, обр. 1ж-з – първа половина на V в.).

181. Гърне, фрагмент. Ду 10. Т. г. 3 (табл. ХІХ)Контекст 55044 (прибл. 540-580 г.)Паралели: Cătăniciu, Barnea, 1979, fig. 1685. 2 (VІ в.) (без дръжки)Böttger, 1982, tabl. 47211, 213, 215 (втора половина на ІV в.), tabl. 48590-591 (VІ в.)Кузманов ,1985, табл. 30г. 33-41Борисов, 1988, обр. 5а-б

182. Гърне, фрагмент. Ду 12. Т. г. 2.9 (табл. ХІХ)Контекст 55074 (прибл. 410-470 г.)

183. Гърне, фрагмент. Ду 11. Т. г. 3 (табл. ХІХ)Контекст 55074 (прибл. 410-470 г.)

184. Гърне, фрагмент. Ду 12. Т. г. 3 (табл. ХІХ)Контекст 55001 (компрометиран)





Тип VІІ (№№ 189-191; табл. ХІХ и ХХ)Kuzmanov, 1992, typ 6; Вагалински, 2002, тип ХVІІІ (излъскани).Биконични гърнета с масивен, извит под остър или прав ъгъл спрямо шията

устиен ръб с хоризонтална горна повърхност. Запазени съдове от Iatrus (Вагалин-ски, 2002, Г. 300) и Садовец (Kuzmanov, 1992, tabl. 996-11) имат характерно издуване в зоната на плещите, където е нанесен най-често врязан вълнисто-линеен или излъскан орнамент. Паралелите от тези центрове показват, че в някои случаи съдовете са снабдени с една или две дъговидни дръжки с елипсовидно напречно сечение и надлъжни канелюри по горната повърхност. Съдовете от Градището при с. Дичин са сиво- или светложълти (т. г. 4) с редки включения на кварц и слюда в глината. Диаметър на устието 10-12 см. Типът е слабо представен в Градището, но със сигурно датирани находки от началната фаза на първия и от втория му период.

189. Гърне, фрагмент. Ду 10. Т. г. 4 (табл. ХІХ)Контекст 55056 (компрометиран)Подобни: Kuzmanov, 1992, tabl. 989, 10Вагалински, 2002, Г. 300 (втората половина на ІV в.)


191. Гърне, фрагмент. Ду 11. Т. г. 4 (табл. ХХ)Контекст 55177 (прибл. 410-470 г.)

Тип VІІІ (№№ 192-193; табл. ХХ)Кабакчиева, 1986, А. І; Кузманов, 2005, тип VІІІ.

171

171

Питосовидни гърнета с издаден навън широк плосък устиен ръб, обикно-вeно с врязан вълнисто-линеен орнамент по горната му повърхност. Съдове от този тип от Castra Martis са снабдени с плоски дръжки (Кузманов, 2005, № 131). Гърнетата от Градището при с. Дичин са светлооранжеви (т. г. 5). Диаметър на устието 19-20 см. Типът е слабо представен в двете фази на първия период на селището. Съдове с аналогичен профил, но покрити с червена боя (red slip) или глазура, са известни от долнодунавския регион в ІV – първата половина на V в. (Кузманов, 2005, 140).

192. Гърне, фрагмент. Ду 19. Т. г. 5 (табл. ХХ)Контекст 55010 (прибл. 470-490 г.)Паралели: Кузманов, 2005, № 131Подобни: Кабакчиева, 1986, табл. 33378, 387 (червенолакови)Вагалински, 2002, Д. 314 (долиум, излъскан)

193. Гърне, фрагмент. Ду 20. Т. г. 5 (табл. ХХ)Контекст 55050 (прибл. 410-470 г.)

4.3.5. ДолииТип І (№ 194; табл. ХХ)Найденова, 1985, гърнета тип 2; Kuzmanov, 1992, питосовидни гърнета.Големи дебелостенни съдове с широк, Т-образен устиен ръб с хоризонтал-

на горна повърхност, върху която е нанесен врязан вълнисто-линеен орнамент. Къса цилиндрична шия. Съдове с аналогичен профил и орнамент на устието са известни от Dacia Mediterranea (римска вила при с. Кралев дол, Пернишко), където датират най-късно в края на ІV в. (Найденова, 1985, 37, табл. 3181-83).

194. Долиум, фрагмент. Ду 26. Т. г. 4 (табл. ХХ)Контекст 55041 (прибл. 540-580 г.)Паралели: Найденова, 1985, табл. 3181-83Kuzmanov, 1992, tabl. 1039

Тип ІІ (№ 195; табл. ХХ)Найденова, 1985, тип 1; Kuzmanov, 1992, typ 8 (питосовидни гърнета).Дебелостенни съдове с триъгълен в сечение, еднакво издаден навътре и

навън устиен ръб с хоризонтална горна повърхност. Непосредствено под него е нанесен врязан вълнист орнамент. Съдът от Градището при с. Дичин е от сива пречистена глина (т. г. 2). Диаметър на устието 26 см.

Най-близки аналогии предоставят съдове от Dacia Mediterranea (римска вила при с. Кралев дол, Пернишко) и Moesia Inferior (Садовец) (виж анотациите към № 195).

195. Долиум, фрагмент. Ду 26. Т. г. 2.3 (табл. ХХ)Контекст 55044 (прибл. 540-580 г.)Паралели: Найденова, 1985, табл. 3093-94, 96Kuzmanov, 1992, tabl. 1028

4.3.6. ЦедкиТип І (№№ 196-197; табл. ХХ)Полусферични съдове във формата на малки купи със слабо извит към въ-

трешността на съда заоблен устиен ръб. Под устието е нанесен пояс от хоризон-тални бразди. Съдовете са изработени от сива глина с редки включения от бели (кварцови?) частици (т. г. 2). Диаметър на устието 12 см.

172

172

Съдове с аналогична форма и размери, но покрити с червен лак, са известни от Nicopolis ad Istrum, където датират във ІІ-ІІІ в. (Falkner, 1999, tabl. 9. 16. 292). Цедките от Градището при с. Дичин са от началната фаза на първия му период.

196. Цедка, фрагмент. Ду 12. Т. г. 2.8 (табл. ХХ)Контекст 55017 (прибл. 410-470 г.)Паралели: Falkner, 1999, tabl. 9. 16. 292 (450 г.)

197. Цедка, фрагмент. Ду 12. Т. г. 2.8 (табл. ХХ)Контекст 55017 (прибл. 410-470 г.)

4.3.7. Varia197а. Цилиндричен съд с вертикален, заоблен устиен ръб.

Дъговидни дръжки с елипсовидно напречно сечение.Плоско дисковидно дъно. Ду 11,5; Дк 13; Дд 12; Вк 27,5.Контекст 55088 (прибл. 470-490 г.)Паралели: Kuzmanov, 1992, tabl. 664-7; 671-2, 9

4.3.8. КапациТип І (№№ 198-200; табл. ХХ)Кузманов, 2005, тип ІІ.Конични капаци с Т-образен хоризонтален или скосен ръб. Изработени са от

сивожълта или светлооранжева глина (т. г. 4 и 5). Диаметър 13-21 см. Принадле-жат към първия период на Градището при с. Дичин. Точни паралели са известни от Nicopolis ad Istrum (Falkner, 1999, tabl. 9. 14. 248-249) и Iatrus (Böttger, 1982, tabl. 49510, 512), където датират във първата половина на V в.

198. Капак, фрагмент. Ду 13. Т. г. 4 (табл. ХХ)Контекст 55050 (прибл. 410-470 г.)Паралели: Böttger, 1982, tabl. 49510 (първата половина на V в.)Falkner, 1999, tabl. 9. 14. 249 (450 г.)Кузманов, 2005, № 173 (началото на V в.)

199. Капак, фрагмент. Ду 15. Т. г. 5 (табл. ХХ)Контекст 55201 (прибл. 470-490 г.)Паралели: Falkner, 1999, tabl. 9. 14. 248 (450 г.)

200. Капак, фрагмент. Ду 21. Т. г. 4 (табл. ХХ)Контекст 55050 (прибл. 410-470 г.)

Тип ІІ (№ 201; табл. ХХІ)Конични капаци с триъгълен в сечение, скосен навътре ръб. Светлооран-

жева глина (т. г. 5). 201. Капак, фрагмент. Ду 16. Т. г. 5 (табл. ХХІ)

Контекст 55050 (прибл. 410-470 г.)Подобен: Falkner, 1999, tabl. 9. 14. 253 (450-600 г.)

Тип ІІІ (№ 202; табл. ХХІ)Конични капаци с удебелен, слабо извит навътре ръб с хоризонтална долна

повърхност. Светлооранжева глина (т. г. 5). Аналогични капаци са известни от Nicopolis ad Istrum (Falkner, 1999, tabl. 9. 14. 244), Iatrus (Böttger, 1982, tabl. 49217) и Castra Martis (Кузманов, 2005, № 177), където датират между средата на ІІІ и средата на V в.

202. Капак, фрагмент. Ду неопределен. Т. г. 5 (табл. ХХІ)

173

173

Контекст 55042 (компрометиран)Паралели: Кузманов, 2005, № 177 (началото на V в.)Подобни: Böttger, 1982, tabl. 49217 (втората половина на ІV в.)Falkner, 1999, tabl. 9. 14. 244 (250-400 г.)

Тип ІV (№№ 203-204; табл. ХХI)Полусферични капаци с полукръгъл в сечение ръб с хоризонтална долна

повърхност, издаден навън и навътре. Глината е сивочерна (т. г. 3). Диаметър 15-16 см.

203. Капак, фрагмент. Ду 15. Т. г. 3 (табл. ХХІ)Контекст 55068 (прибл. 470-490 г.)Подобен: Böttger, 1982, tabl. 49512 (първата половина на V в.)

204. Капак, фрагмент. Ду 16. Т. г. 3 (табл. ХХІ)Контекст 55068 (прибл. 470-490 г.)

4.3.9. АмфориТип І (№ 205; табл. ХХІ)Böttger, 1982, typ I. 1; Keay, 1984, typ LXV; Кузманов, 1985, тип І.Големи сфероидни амфори с фуниевидна шия със заоблен, слабо удебелен

устиен ръб. Гладки дъговидни дръжки с елипсовидно напречно сечение. Зао-блено дъно с профилирано конично краче в центъра. В средната зона на тялото е нанесен пояс от линейни или (особено в VІ-VІІ в.) вълнисто-линейни бразди. Съдовете са изработени от добре пречистена глина, добила след изпичането розовочервен до червенокафяв цвят, и са покрити с белезникава ангоба. Типът е широко разпространен в целия източносредиземноморски регион (Hautumm, 1981, 26-30), както и в истропонтийската зона (Scorpan, 1976, 161; Кузманов, 1992, 48), особено в V – първата половина на VІІ в.

В Градището при с. Дичин типът е представен в 27 от анализираните тук 57 стратиграфски контекста. Находките от сигурни стратиграфски контексти (напр. 55040, 55045, 55050, 55064, 55083, 55177, 55180, 55201) сочат разпространението на типа и в двата периода на селището. В двете фази на първия период преобладават съдове с линеен врязан орнамент, докато за втория период е характерен пояс от вълнисто-линеен орнамент.

205. Амфора, фрагмент. Ду 10 (табл. ХХІ). Розова глина. Белезникава ангоба.Контекст 55050 (прибл. 410-470 г.)

Тип ІІ (№№ 206-207; табл. ХХІ)Бьотгер, 1982, тип ІI, 1; Keay, 1984, typ LІІІА; Кузманов, 1985, тип ХІV.Цилиндрични кръглодънни амфори с цилиндрична шия. Слабо удебелен,

заоблен, слабо извит навън пръстеновиден устиен ръб. В някои случаи под усти-ето грубо е слепен релефен пръстен. Извити под прав ъгъл дръжки с надлъжни канелюри и остри ребра. Върху плещите и по долната третина на тялото са на-несени хоризонтални бразди, а в средната зона на тялото – пояс от плоски диа-гонални ребра. Типът е широко разпространен в източносредиземноморския и истропонтийски регион, най-вече в V - средата на VІІ в. (Hautumm, 1981, 67-71). В Градището при с. Дичин типът е представен в 9 контекста, навсякъде заедно с амфори тип І. Находки в ненакърнени пластове (контексти 55045, 55050, 55177, 55201) сочат присъствието на типа между началото на V и началото на VІ в.

174

174

206. Амфора, фрагмент. Ду 8,5 (табл. ХХІ) Светлобежова глина. Белезникава ангоба.Контекст 55050 (прибл. 410-470 г.)

207. Амфора, фрагмент. Ду 8 (табл. ХХІ) Светлобежова глина.Контекст 55201 (прибл. 470-490 г.)

Тип ІІІ (№ 208; табл. ХХІ)Böttger, 1982, typ I. 6; Кузманов, 1985, тип Х.Големи конични амфори с къса, разширена към плещите шия и лентовиден

устиен ръб. Дъговидни дръжки с надлъжни канелюри по горната повърхност. Типът е разпространен в понтийския регион (Böttger, 1982, 45), откъдето

най-вероятно прониква в долнодунавски центрове като Iatrus (Böttger, 1982, 44-45, tabl. 2114-15, 250), Ratiaria (Kuzmanov, 1987, 115, tabl. XXX37), Nicopolis ad Istrum (Falkner, 1999, tabl. 9. 54. 1098-1099) и др. Има данни за производството му в района на Синопе (Tezgör, Dereli, 2001, 219, fig. 17A). Присъствието на типа в Градището при с. Дичин е незначително.

208. Амфора, фрагмент. Ду 11 (табл. ХХІ) Сивокафява глина.Контекст 55160 (компрометиран)

Тип ІV (№№ 209-210; табл. ХХІ)Böttger, 1982, typ IІІ.3; Keay, 1984, typ XXV C; Кузманов, 1985, тип VІІІ.Амфори със силно удължено гладко цилиндрично или конусовидно тяло.

Фуниевидна шия с клюновиден или остропрофилиран устиен ръб. Съвсем малки дъговидни или S-овидни дръжки с елипсовидно напречно сечение, прикрепени около шията. Дъното завършва с тясно плътно конично краче. Съдовете са много добре изпечени, с бежов или розов цвят и са покрити с белезникава ангоба.

Типът се датира в широки граници между ІV и средата на VІІ в. (Hautumm, 1981, 125). В Градището при с. Дичин типът е представен в двете фази на първия му период.

209. Амфора, фрагмент. Ду 10 (табл. ХХІ) Сиворозова глина. Белезникава ангоба.Контекст 55067 (прибл. 470-490 г.)

210. Амфора, фрагмент. Ду 10 (табл. ХХІ) Жълторозова глина.Контекст 55180 (прибл. 410-470 г.)

Тип V (№ 211; табл. ХХІ)Keay, 1984, typ ІІІ В.Цилиндрични амфори с фуниевидна шия и заоблен устиен ръб. Дъговидни

дръжки с елипсовидно, почти кръгло напречно сечение. Типът е произвеждан в северноафриканския регион (дн. Тунис). Периодът на най-широкото му разпрос-транение е в ІV – средата на V в. (Keay, 1984, 108-109). В Градището при с. Дичин типът е слабо представен.

211. Амфора, фрагмент. Горяла. Ду 13 (табл. ХХІ) Контекст 55067 (прибл. 410-470 г.)Паралели: Keay, 1984, fig. 386, 8, 10Falkner, 1999, tabl. 9. 53. 1069-1072

175

175

Тип VІ (№ 212; табл. ХХІ)Böttger, 1982, typ IІІ. 1; Кузманов, 1985, тип ХV.Тръбовидни дебелостенни амфори с широка цилиндрична шия с масивен

пръстеновиден устиен ръб. Дъговидни дръжки с надлъжни ребра по горната повърхност. Дъното завършва с късо цилиндрично краче. Широки хоризонтални бразди по цялото тяло. Съдовете са червено- или сивокафяви, най-често покрити с белезникава ангоба. Типът е разпространен в Scythia и Moesia Inferior, където датира между първата половина на V и началото на VІІ в. (Кузманов, 1985, 21) В Градището при с. Дичин формата е регистрирана в първия му период.

212. Амфора, фрагмент. Ду 11 (табл. ХХІ) Сивокафява глина.Контекст 55175 (прибл. 410-470 г.)

Тип VІІ (№ 213; табл. ХХІ)Böttger, 1982, typ IІ. 2.Овални или крушовидни амфори с извит навън слабо удебелен устиен

ръб, разширена към плещите шия. Масивни дъговидни дръжки с елипсовидно напречно сечение и надлъжни канелюри. Заоблено дъно, завършващо с плътно конично краче. Тесни хоризонтални бразди по тялото. Типът е формулиран от Б. Бьотгер единствено по находки от Iatrus (Böttger, 1982, 47-48, tabl. 2318, 276, 277), където датира между началото на ІV и средата на V в. В Градището формата е слабо представена.

213. Амфора, фрагмент. Ду 9 (табл. ХХІ) Жълтооранжева.Контекст 55050 (прибл. 410-470 г.)

Тип VІІІ (№№ 214-215; табл. ХХІ)Амфори с фуниевидна шия и заоблен, слабо удебелен устиен ръб. Дръжки с

елипсовидно напречно сечение, закрепени горе под устието. Полегати плещи с широки плитки хоризонтални бразди. Съдовете са дебелостенни (6-7 см), добили след изпичането светложълт цвят. Диаметър на устието 7-9 см. Паралели на типа не са ми известни. Амфора № 215 от Градището е открита в затворен комплекс от началната фаза на първия му период.

214. Амфора, фрагмент. Ду 8,7 (табл. ХХІ) Светложълта глина.Контекст 55042 (компрометиран)

215. Амфора, фрагмент. Ду 9 (табл. ХХІ) Светложълта глина.Контекст 55180 (прибл. 410-470 г.)

4.4. Характеристика на керамичния комплексИзвършеният по-горе анализ дава възможност за съставяне на обща харак-

теристика на керамичния комплекс от Градището при с. Дичин.Домашната керамика е представена изцяло от съдове без повърхностно по-

критие. Почти пълното отсъствие на местна червенолакова керамика се обяснява с относително късната начална дата на комплекса – началото на V в., към която тази керамична група вече е излязла от употреба в долнодунавските провинции4.

4 Публикуваните червенолакови съдове от Nicopolis ad Istrum от контексти с дати 450-600 г. (Falkner,

176

176

В комплекса практически отсъства глазирана керамика. Открити са общо 6 фраг-мента от контексти на двете фази на първия период на Градището – 55177 (прибл. 410-470 г.) и 55201 (прибл. 470-490 г.). По тази своя особеност комплексът тук е сравним с този от Nicopolis ad Istrum за периода 450-600 г. (Falkner, 1999, 87 – от-крит 1 фрагмент) и Садовец, където глазираната керамика отсъства напълно.

Сивата излъскана керамика е слабо представена – общо 40 фрагмента, от които 19 са от сигурни контексти от двата периода на Градището. Процентният и състав (0,7% от целия комплекс) кореспондира с този от съответната група в Nicopolis ad Istrum (Falkner, 1999, ware 14, 73 – 2%) и видимо отстъпва от този за комплекса от Садовец (Kuzmanov, 1992, 205-208, tabl. 57-60).

По отношение на репертоара се забелязва сравнително слабо диференциране, особено в групата на трапезната керамика, където практически отсъстват форми на подноси, паници и (почти) на чаши. Сравними в това отношение са комплексите от Castra Martis (Кузманов, 2005, 151) и Садовец (Kuzmanov, 1992, 83), където процент-ния състав на посочените форми не надхвърля 5 % от цялата домашна керамика.

В комплекса на Градището при с. Дичин почти отсъства вносна червенола-кова керамика5. Същата е ситуацията и в ранновизантийския Nicopolis ad Istrum. Оттам произхождат само 3 фрагмента Late Roman C Ware и 1 фрагмент Cypriot Red Slip Ware (Falkner, 1999, 9. 51, NN 1041-1043, 1045). Почти пълно е отсъствието на вносна червенолакова керамика и в Садовец – 3 фрагмента (Mackensen, 1992, 236, fig. 13-6, 22-4). Очевидно вносът, проникващ от изток по Долния Дунав, е бил задържан в крайбрежните центрове (например в Iatrus, в периоди „C“ и „D“ има немалко паници от типове І и ІІ от групата Late Roman C Ware – виж Böttger, 1982, 59-63, tabl. 36-38) и е бил недостатъчен за реекспорт от тях към селищата от вътрешността на долнодунавските провинции.

Транспортната керамика от Градището при с. Дичин включва 8 типа амфо-ри, сред които категорично преобладават т. нар. „гребенчати“ амфори Keay LXV (тип І), следвани от цилиндричните амфори Keay LIIIA (тип ІІ) и амфорите тип „спатейон“ Keay XXV C (тип ІV). Почти всички форми са представени в Iatrus, в периоди „C“ и „D“ (Böttger, 1982, 38-53, tabl. 17-28), и в Nicopolis ad Istrum за периода 450-600 г. (Falkner, 1999, 251-260, 9. 52-54, NN 1046-1115), откъдето най-вероятно са достигнали Градището във вид на реекспорт.

Съотношението между трапезната, кухненската и транспортната керамика от Градището може да бъде проследено в двете фази на първия и във втория му период въз основа на преброени фрагменти от съдове от съответните три групи, произхождащи от ненакърнени стратиграфски контексти (табл. ІІ). Докато раз-ликите между двете фази на първия период са малки, то спадането на процента на трапезната и транспортната керамика, респективно – нарастването на дела на кухненската керамика, през втория период е значително (виж и табл. ІV). Подобна тенденция, но само по отношение на трапезната и кухненска керамика, се наблю-дава в комплекса на Iatrus от периоди „C“ и „D“ (Böttger, 1982, 75, диаграма 2).

Средните стойности на съотношението между трите разглеждани групи от

1999, ware 8, NN 714, 718-720, 732-739, 741 – чаши, 765, 772-773, 776-777 – купи) са от територията на ранновизантийския кастел, но най-вероятно произхождат от боклучни ями извън южната кре-постна стена на града от римския и късноримския период, и нямат връзка с ранновизантийския керамичен комплекс.

5 Сред обработения от мен керамичен материал от северозападния сектор (area F) няма образци на вносна червенолакова керамика. Единични фрагменти от такава са открити в някои от останалите изследвани сектори на Градището. Сведението дължа на ст.н.с. д-р Венцислав Динчев.

177

177

Градището при с. Дичин общо за периода V-VІ в., извлечени от компрометирани стратиграфски контексти (табл. ІІІ), показват процентно разпределение, което е най-близко до това от началната фаза на първия му период.

Съдовете, включени в технологична група 1 със своята дебелостенност, груба фактура на глината и неравна външна повърхност, ясно се отделят от останалия комплекс. С голяма доза вероятност те могат да се определят като продукция на местно керамично ателие, произвеждащо основно гърнета тип ІІІ и (съвсем ограничено) купи типове І-ІІ, и функциониращо най-активно в V в. - през две-те фази на първия период на Градището. Ограниченият репертоар на местното ателие заимства форми, разпространени през първата половина на V в. в широк ареал – основно Moesia Inferior (Iatrus, Novae, Садовец), но също така Dacia Ripensis (Castra Martis) и Thracia (Караново).

Комплексът домашна керамика от Градището при с. Дичин, съдържащ 23 форми трапезни и кухненски съдове, е най-близък до този от Садовец (15 общи форми с Градището) и Iatrus, периоди „C“ и „D“ (13 общи форми с Градището). Сравнителният анализ на тези три комплекса оформя общата характеристика на домашната керамика, употребявана в укрепените селища в провинция Moesia Inferior в периода между началото на V и 80-те години на VІ в.

Литература

Борисов, Б. (1988) Исследование ранневизантийской керамики из Сливенского округа. – Thracia, 8, 90-118.

Бьотгер, Б. (1978) Домашна керамика от ІV-VІ в. от Iatrus (Moesia Inferior). – Археология, ХХ, 2, 26-32.

Вагалински, Л. (2002) Излъскана керамика от І – началото на VІІ в. южно от Долен Дунав (България). София.

Дончева-Петкова, Л., Топтанов, Д. (1982) Ранновизантийска керамика от с. Одърци, Толбухински окръг. – Известия на Народния музей Варна, 18 (33), 103-116.

Кабакчиева, Г. (1986) Керамика от вилата при Ивайловград (ІІ-ІV в.). София (Разкопки и проучвания, ХV).

Кузманов, Г. (1985) Ранновизантийска керамика от Тракия и Дакия (ІV – началото на VІІ в.). София (Разкопки и проучвания, ХІІІ).

Кузманов, Г. (2005) Късноантична керамика. – В: Castra Martis – квадрибургий и кастел (Разкопки и проучвания, ХХХІІІ), София, 128-180.

Найденова, В. (1985) Римската вила в с. Кралев дол, Пернишки окръг (Разкопки и проучвания, ХІV). София.

Barnea, J. (1966) L’incendie de la cité de Dinogetia au VIe siècle. – Dacia, X, 237-259.Böttger, B. (1982) Die Gefässkeramik aus dem Kastell Jatrus. – In: Jatrus-Krivina, Bd. II, Ber-

lin, 33-148.Cătăniciu, J., Barnea, Al. (1979) Keramika şi descoperiri mărunte. – In: Tropeum Traiani, T.

I, Bucureşti, 1979, 177-226.

178

178

Falkner, R. (1999) The Pottery. – In: A. Poulter, Nicopolis ad Istrum: a Roman to early Byzan-tine City, London, 55-196.

Hautumm, W. (1981) Studien zu Amphoren der spätrömischen und frühbyzantinischen Zeit. Dissertation.

Keay, S. (1984) Late Roman Amphorae in the Western Mediterranean (British Archaeological Reports, International Series, 1961-2). Oxford.

Klenina, E. (1999) Table and Cooking Pottery of the IV-VI c. AD from the Excavations of the Episcopal Residence in Novae. – In: G. v. Bülov, A. Milčeva (eds), Der Limes an der unteren Donau von Diokletian bis Heraklios, Sofia, 87-93.

Kuzmanov, G. (1987) Ceramica del primo periodo bizantino a Ratiaria. – Ratiarensia, 3-4, Bologna, 111-118.

Kuzmanov, G. (1992) Die locale Gefässkeramik. – In: S. Uenze (mit Beiträgen von …), Die Spätantiken Befestigungen von Sadovec (Bulgarien), Ergebnisse der Deutsch-Bulgarisch-Österreichischen Ausgrabungen 1934-1937 (Münchner Beiträge zur Vor- und Fruhgechichte, 43), München, 201-222.

Kuzmanov, G. (1998) Spätantike glasierte Keramik aus Bulgarien. – Archaeologia Bulgarica, II, 1, 81-95.

Mackensen, M. (1992) Importierte Feinkeramik aus Sadovec. – In: S. Uenze (mit Beiträgen von …), Die Spätantiken Befestigungen von Sadovec (Bulgarien), München, 235-238.

Minčev, A., Georgiev, P. (1991) Martianopolis – ein neues Zentrum der Keramikproduktion im 2-6 Jahrhundert. – Rei cretarae romanae fautorum, 29-30, 223-244.

Scorpan, C. (1976) Origini şi linii evulotive in ceramica romano-byzantina (sec. IV-VII) din ariile mediteraneană şi pontic. – Pontica, 9, 155-185.

Tezgör, D., Dereli, F. (2001) Rapport de la fouille de Demirci – Sinop 2000. – Anatolia antiqua, IX, 215-225.

Tudor, D. (1937-1940) Sucidava II. – Dacia, VII-VIII, 359-400.

179

179

180

180

181

181

182

182

183

183

184

184

185

185

186

186

187

187

188

188

189

189

190

190

191

191

192

192

193

193

194

194

195

195

196

196

197

197

198

198

199

199

200

200

Summary

Part 4. Early Byzantine Pottery from Gradishteto (North-West Area)

(Georgi Kuzmanov)

4.1. Research Methodology The object of the analysis presented here is a pottery assemblage uncovered during

the excavations in the North-West area F of Gradishteto at the village of Dichin. The finds – the total of 6113 ceramic fragments and one totally preserved vessel, were uncovered in 57 stratigraphic contexts.

The statistical analysis includes counting of the fragments from each context and according to the type of the vessels to which the fragments belonged – tablewares (jugs, amphora-shaped jugs, bowls and cups), kitchen-wares (jars, sieves), storage-wares (pitos-shaped jars, dolia, amphorae).

The typological analysis is done for each functional group, but due to the low level of preservation of the vessels, the analysis is limited to the rims.

The technological characteristics are defined by a visual assessment of the color and the composition of the clay of which each vessel was made.

The presented classification and typological analysis is done of the basis of 217 fragments of rims of vessels from all functional groups in the settlements. The defini-tion of the different types and variances is supported by similar shapes known from Late Antiquity settlements centers from the Lower Danube provinces in the dioceses Thracia и Dacia.

The dating of the different types of vessels is based on the vessels uncovered in stratigraphic contexts with a defined date (tabl. І and ІІ). The dating intervals coincide with the chronological periods of the fortified settlement, and more precisely those of its North-West area F:

First (initial) phase of period I – about 410-470 ADSecond (end) phase of period I – about 470-490 ADPeriod ІІ – about 540-580 AD

4.2. Fabrics1 4.2.1. Pottery without surface coating or additional treatment of the outer surface

(tabl. І)Five main fabrics can be differentiated in this case, and the second fabric has 9

variants. 4.2.2. Pottery with surface coating or additional treatments of the outer surfaceA small number of fragments from locally produced red-slipped pottery, lead-

1 Without the fabrics of the amphorae.

201

201

glazed pottery and the so called gray burnished pottery were uncovered during the research in area F.

4.3. Classification, typology and catalogue4.3.1. BowlsFour types of bowls were defined. Type І – a cylinder-conical shape; a massive rim curved outwards and slightly in-

wards; a rim with a horizontal upper surface (cat. №№ 1-12; tabl. V and VІ); clay varies in color and composition.

Type ІІ – a bi-conical shape; a massive rim strongly curved outwards and slightly inwards; a rim with a horizontal upper surface (cat. №№ 13-21; tabl. VІ and VІІ); clay varies in color and composition.

Type ІІІ – with a rounded, slightly thickened outwards curved rim; wide neck with a peculiar bulb at the point where the upper end of the handles is attached (cat. №№ 22-25; tabl. VІІ and VІІІ); gray well refined clay (fabric 2).

Type ІV – a cylinder-conical shape; a gradually outwards curved, slightly thickened, and rounded rim (cat. № 26; tabl. VІІІ); gray-black clay (fabric 3).

4.3.2. Jugs Seven types of jugs were identified. Type І – egg-like shape; a funnel-like neck, a slightly thickened rim and a relief

ring at the neck (cat. №№ 27-30; tabl. VІІІ); clay varies in color and composition.Type ІІ – with one of two handles; an outwards curved rounded rim and a bi-

cone-shaped neck with a relief ring (cat. №№ 31-37; tabl. VІІІ and ІХ); gray clay, well refined (fabrics 2.3, 2.6); polished outer surface in some cases.

Type ІІІ – curved outwards, rounded, slightly thickened rim; wide neck with a characteristic bulb at the points where the upper ends of the handles are attached (cat. №№ 38-40; tabl. ІХ); gray, well refined clay (fabric 2)

Type ІV – jugs or ampfora-shaped pitchers with egg-like or sphere body; a slightly thickened rim; a funnel-like neck; one or two L-shaped handles with an ellipse cross-sec-tion (cat. №№ 41-49; tabl. ІХ); well refined, predominantly gray clay (fabrics 2.3, 2.5).

Type V – a rim cut horizontally; a funnel-like neck in the shape of a truncated cone (cat. №№ 50-51; tabl. Х); black, with a polished outer surface (fabric 2.6);

Type VІ – amphora-shaped jugs (flat-bottom amphorae); a horizontally cut rim with a triangle cross-section; short wide neck with a relief ring in the area of the attachment of the upper end of the handles (cat. №№ 52-57; tabl. Х); well refined gray clay (fabric 2.3) or yellow sandy clay (fabric 4);

Type VІІ – a bi-conical shape; a three-leaf rim; wide neck; arch-shaped handle with an ellipse cross-section and ribbed upper surface (cat. № 58; tabl. Х).

4.3.3. CupsOnly one type was identified (Type І): bi-cone shaped with an outwards curved

rim (cat. №№ 59-60; tabl. Х); light gray, well refined clay, with a few particles of mica (fabric 2.12). Dated to period Іb.

4.3.4. JarsEight types of jars were identified. Type І – a spheroid or bi-conical shape; a wide rim strongly curved outwards with

thickness almost the same as the thickness of the vessel walls: a rounded rim with a concave upper surface (a groove for a lid) (variant 1, cat. №№ 61-83); a horizontally cut rim with a concave upper surface (a groove for a lid) (variant 2, cat. №№ 84-89); or a rounded rim with a flat upper surface (variant 3, cat. №№ 90-93) (tabl. ХІ and ХІІ);

202

202

predominantly gray or gray-black color (fabrics 2 and 3).Type ІІ – a bi-conical shape; a rim curved outwards at a right angle with a concave

upper surface (cat. №№ 94-108; tabl. ХІІІ); predominantly gray refined clay or gray-black to black sandy clay (fabrics 2 and 3).

Type ІІІ – a spheroid or bi-conical shape; a massive outwards curved rim with a concave upper surface, horizontal rim (variant 1, cat. №№ 109-134) or an outward hanging rim (variant 2, cat. №№ 135-141) (tabl. ХІV, ХV and ХVІ); clay predominantly with a harsh surface mixed with sand, with a red-brown color after burning (fabric 1) or a gray-black color (fabric 3).

Type ІV – a spheroid or bi-conical shape; a horizontally cut rim with a triangular cross-section (cat. №№ 142-160; tabl. ХVІ and ХVІІ); refined gray clay (fabric 2.3) or gray-black clay mixed with sand (fabric 3).

Type V – a spheroid or bi-conical shape; a rim curved outwards at an angle and cut slantwise or horizontally (cat. №№ 161-180; tabl. ХVІІ, ХVІІІ and ХІХ); gray or gray-black color and clay mixed with sand (fabric 4).

Type VІ – a spheroid shape; an outwards curved thickened rim with a groove for a lid (cat. №№ 181-188; tabl. ХІХ); clay varies in color and composition.

Type VІІ – a bi-conical shape; a massive rim curved outwards at an acute or a right angle with a horizontal upper surface (cat. №№ 189-191; tabl. ХІХ and ХХ); gray or light yellow color and relatively well refined clay (fabric 4);

Type VІІІ – pitos-shaped jars; an outwards curved wide flat rim usually with a wave-like cut ornament on the upper surface (cat. №№ 192 and 193; tabl. ХХ); orange color (fabric 5).

4.3.5. DoliaTwo types of dolia were identified. Type І – a large thick-walled vessel; a wide T-shaped rim with a horizontal upper

surface with a wave-like cut ornament (cat. № 194; tabl. ХХ). Type ІІ – a thick-walled vessel; a rim equally curved inwards and outwards with

a horizontal surface and a triangular cross-section (cat. № 195; tabl. ХХ); gray refined clay (fabric 2).

4.3.6. SievesOne type of a sieves was identified (Type І): a semi-spherical shape; a slightly

inwards curved rounded rim; a band of horizontal lines cut below the rim (cat. №№ 196-197; tabl. ХХ); gray clay with a few particles (fabric 2).

4.3.7. VariaA cylinder-shaped vessel with arch-like handles (cat. № 197а).4.3.8. LidsFour types of lids were identified. Type І – a conical shape; a T-shaped horizontal or slanted rim (cat. №№ 198-200;

tabl. ХХ); gray-yellow or orange clay (fabrics 4, 5); Type ІІ – a conical shape; an inwards slanted rim with a triangular cross-section

(cat. № 201; tabl. ХХІ); orange clay (fabric 5); Type ІІІ – a conical shape; a thickened rim slightly curved inwards, with a hori-

zontal lower surface (cat. № 202; tabl. ХХІ); orange clay (fabric 5); Type ІV – a semi-spherical shape; a rim with a semi-round cross-section, a hori-

zontal lower surface, curved inwards and outwards (cat. №№ 203 and 204; tabl. ХХ); gray-black clay (fabric 3).

4.3.9. AmphoraeEight types of amphorae were identified.

203

203

Type І (cat. № 205; tabl. ХХІ) – a sphere-like body with a band of cut wave lines; a funnel-like neck; a rounded rim; arch-like handles; a rounded bottom with a cone-shaped foot (Böttger, 1982, typ I.1; Keay, 1984, typ LXV; Кузманов, 1985, typ І).

Type ІІ (cat. №№ 206 and 207; tabl. ХХІ) – a cylinder-shaped body; a rounded bottom; a cylinder-shaped neck; a rounded ring-like rim slightly curved outwards (Bött-ger, 1982, typ ІI.1; Keay, 1984, typ LІІІА; Кузманов, 1985, typ ХІV).

Type ІІІ (cat. № 208; tabl. ХХІ) – a cone-shaped body; a short neck widening downwards; a band-like rim (Böttger, 1982, typ I.6; Кузманов, 1985, typ Х).

Type ІV (cat. №№ 209 and 210; tabl. ХХІ) – a prolonged smooth cylinder- or cone-shaped body; a funnel-shaped neck; a beak-shaped or a highly profiled rim (Böttger, 1982, typ IІІ.3; Keay, 1984, typ XXVC; Кузманов, 1985, typ VІІІ).

Type V (cat. № 211; tabl. ХХІ) – a cylinder-shaped body; a funnel-shaped neck; a rounded rim (Keay, 1984, typ ІІІВ).

Type VІ (cat. № 212; tabl. ХХІ) – a tube-like thick-walled body; a wide cylinder-shaped neck; a massive rim (Böttger, 1982, typ IІІ.1; Кузманов, 1985, typ ХV).

Type VІІ (cat. № 213; tabl. ХХІ) – an oval- or pear-shaped body; a neck widening downwards; an outwards curved rim (Böttger, 1982, typ IІ.2).

Type VІІІ (№№ 214 and 215; tabl. ХХІ) – a funnel-like neck; a rounded rim.

4.4. Characteristics of the pottery assemblageThe pottery from Gradishteto consists predominantly of vessels without any surface

coating. Thus, the assemblage here is comparable to the one from Nicopolis ad Istrum (in the period 450-600 A.D.) and from the fortified settlements at the village of Sadovets.

Gray burnished pottery is not well represented in Gradishteto. Its representation share (0.7% of the whole assemblage) corresponds to the one from Nicopolis ad Istrum (2 %) and definitely is less than this from the Sadovets assemblage.

The content of the pottery assemblage from Gradishteto is not very diverse, es-pecially in the group of tableware where there are virtually no forms such as platters, plates, and (almost) cups. The assemblages from Castra Martis and Sadovets are similar in this respect. Imported red-slipped wares is hardly present in Gradishteto. The same refers to the Early Byzantine period of Nicopolis ad Istrum and in the fortified settlements at Sadovets. Obviously, the imported wares from the East via the Lower Danube was retained at the centers near the river banks (for example in Iatrus, in periods C and D - 5th and 6th c. AD, there is a number of plates of the type I and II from the Late Ro-man C Ware), and the quantities were insufficient for re-export to the interior of the Lower Danube provinces.

The pottery for transport from Gradishteto is definitely dominated by the amphorae Keay LXV (Type І), followed by the cylinder-shaped amphorae Keay LIIIA (Type ІІ), and the amphorae Keay XXV C (Type ІV). Almost all of the forms are represented in Iatrus, in the periods C and D, and also in Nicopolis ad Istrum in the period 450-600 AD. It is most likely that they reached Gradishteto from there as re-exported products.

The ratio between the tableware, kitchenware and transportware from Gradishteto is analyzed for the two phases of the first and for the second period of its development. The analysis is based on the available fragments uncovered in preserved stratigraphic contexts (tabl. ІІ). While the difference between the two phases of the first period are small, in the second period there is a considerable decline in the tableware and trans-portware, and respectively an increase in the kitchenware (see also tabl. ІV). A similar tendency was observed in Iatrus in periods C and D, but only limited to the tableware and kitchenware.

204

204

The average figures for the ratio between the three pottery groups from Grad-ishteto, which refer to unpreserved stratigraphic contexts (tabl. ІІІ), reveal distributions similar to those from the initial phase of the first period.

The vessels from fabric 1 having thick walls, harsh surface of the clay and uneven outer surface, stand out from the rest of the finds in the assemblage. It is very probable that they were made by a local ceramic workshop, producing primarily type III jars (very limited) and bowls from types I-III. The workshop was most productive during the 5th c. – during both phases of the first period of Gradishteto. The limited variety produced by the local workshop copied forms that were popular during the first half of the 5th c. in a very broad area – primarily Moesia Inferior (Iatrus, Novae, Sadovets), as well as Dacia Ripensis (Castra Martis), and Thracia (Karanovo).

The pottery assemblage from Gradishteto that contains 23 forms of tableware and kitchenware vessels is closest to the assemblage from Sadovets (which shares with Gradishteto 15 forms in common) and to the assemblage from Iatrus in periods C and D (which shares with Gradishteto 13 forms in common). The comparative analysis of these three assemblages provides the overall characteristics of the pottery used in the fortified settlements in the province of Moesia Inferior in the period from the beginning of the 5th c. to the 80s of the 6th c.

205

205

List of Tables

Table I. A correlation between the types, fabrics and dating of the major types of tableware and kitchenware from the North-West area (area F) of Gradishteto at the village of Dichin.

Table IІ. Statistics on the pottery (in groups) from the preserved stratigraphic contexts in the North-West area (area F) of Gradishteto at the village of Dichin.

Table IІІ. Statistics on the pottery from uncertain stratigraphic contexts in the North-West area (area F) of Gradishteto at the village of Dichin.

Table IV. Statistics on the pottery (in groups) from totally researched buildings and constructions in the North-West area (area F) of Gradishteto at the village of Dichin.

Table V. – Table XXI. Tables with graphic drawings of pottery from the North-West area (area F) of Gradishteto at the village of Dichin.

206

206

Част 5

Находки от кост и рог от Градището

(Павлина Владкова)

5.1. Методика на изследванеПредмет на изследване в тази част са 111 находки от кост и рог, открити при

българо-британските археологически разкопки на Градището при с. Дичин1. Кла-сификацията им е направена според тяхното функционалното предназначение. В отделни групи са включени предметите, свързани с въоръжението и снаряжението (крайни и средни пластини от рефлексен лък, стрела, закопчалки на войнишки торбички), с домашните занаяти (прешлени, части от тъкачен стан, совалки, четка, дръжки), гребените и амулетите. В обща група са обединени няколко различни по вид находки, които са единични екземпляри. В обща група са и находките, чието предназначение остава неизяснено поради факта, че представляват само фрагменти с малки размери. При възможност във всяка група (гребени, амулети и др.), освен отделни типове, са разграничени и варианти.

За датирането на всеки предмет са използвани аналогии както от съвре-менните български земи, така и от обекти от други области. Използвани са, раз-бира се, и данните за останалите находки (особено за монетите) от контекстите с предмети от кост и рог, както и информацията за мястото на всеки един от тези контексти в общата стратиграфия и периодизация на Градището2. За находките от северозападния сектор F на Градището се прилага възприетата от проучвателя му (виж ч. 1.4) периодизация и хронология:

първа (начална) фаза на І период – приблизително 410-470 г.;втора (крайна) фаза на І период – преблизително 470-490 г.;ІІ период – приблизително 540-580 г.Независимо че за част от предметите, поради малките им размери, не е

възможно да се определи предназначението им или да бъдат датирани, те са

1 По време на проучванията на Градището в каталога на дребните находки са регистрирани 117 номера, под които са заведени предмети или части от тях, изработени от кост или рог. В няколко случая под един номер са регистрирани повече от една находки, като това са най-често еленови рога или части от тях, подготвени за работа. По време на обработката се установи, че осем находки, включени в каталога на дребните находки, са направени от друг материал (например маниста от стъкло и мида), а също така че номера са получили и някои предмети, върху които няма следи от обработка (зъби от животни, прешлен от риба, люспа от еленов рог). Същевременно номера в каталога на дребните находки и на находките от кост не са получили предмети от рог, върху които има следи от обработка. Така в крайна сметка предмет на изследването станаха 111 находки.

2 Информацията за стратиграфските контексти с предмети от кост и рог дължа на ст.н.с. В. Динчев (НАИМ-БАН) и на проф. А. Поултър (Нотингамски университет). Данните за монетите от тези контексти ми предостави д-р П. Гест, нумизмат на съвместната ни експедиция.

207

207

включени в каталога, тъй като допълват информацията за практикуването на занаята и използването от обитателите на Градището на изделия от кост и рог. При някои от находките са използвани остеологични данни.

В каталога, който следва текста при всяка една група, са дадени каталожния номер, сектора, където е открит предмета, номера на стратиграфския контекст, в който е открит предмета, номера на последния като дребна находка (SF) и номера му в каталога за кост (B). Описанията дават информация за морфологичните данни на предметите. При предаването на метричните данни са използвани следните съкращения: д. – дължина; ш. – ширина; деб. – дебелина; в. – височина; диам. – диаметър. Размерите са в сантиметри. Някои от основните данни за предметите са представени и в табличен вид (табл. І). Приложени са и статически таблици (табл. ІІ-ІV), както и таблици с графични рисунки (табл. V-ХІІІ). Номерата на предметите от таблиците са включени в текста и в каталога, като на еднотипните и на безличните фрагменти не е представена рисунка. Тези, които нямат изображение, са маркирани със знак “#” в каталога.

5.2. Класификация, типология и каталог5.2.1. Предмети, свързани с въоръжението и снаряжениетоНаходките не са многобройни. Това са части от рефлексен лък (кат. №№ 1-

6, табл. V/1-5), стрела (кат. № 7, табл. V/6) и закопчалки на войнишки торбички (кат. №№ 8-10, табл. VІ/1-2). Находките произхождат от сектори Е (кат. №№ 1, 5, 6, 7 и 8), F (кат. №№ 2, 3, 4 и 9) и К (кат. № 10)3.

5.2.1.1. Пластини от рефлексен лък (табл. І и ІІ) Рефлексният лък е оръжие на римската войска още по времето на император

Траян. При Комод, изворите за когото сочат, че самият той е добър стрелец, са формирани отряди от сирийски стрелци с лък. След битката при Hadrianopolis през 378 г. се появява и необходимостта от организирано производство на този вид оръжие (Rausing, 1967, 101). Пластини от лъкове от І-ІІ в. са открити в Поволжието в сарматски гробове, от ІІІ в. – в алански могили, а от ІV в. – по Черноморското крайбрежие (Rausing, 1967, 110–111).

Пластините служат за заякчаването на дървената част на лъка и едновременно с това му придават по-красив вид. Те са апликирани на ръкохватката (средни пластини) и на изхвърлящите рамена (крайни пластини). Изворите свидетелст-ват за съществуването на работилници за производството на рефлексни лъкове и стрели през последната четвърт на ІV в. и в границите на днешните български земи – в Ratiaria и Marcianopolis. В известните Notitia Dignitatum са изредени всички градове, в които са съществували работилници за производството им (Rausing, 1967, 102). Това са: Ticinus, Arentomagus, Damascus, Antiochia, Nicomedia, Sardes, Hadrianopolis, Marcianopolis, Thessalonica, Naissus, Ratiaria, Sirmium, Salona, Verona (Not. Dign. Оr. 41/14, 17). Археологическите проучвания също предоставят данни за работилници. В Karnuntum например са открити 32 пластини, датирани в края на ІV в., а в Intercisa е локализирано ателие, в което намерени и 9 броя полуфабрикати. Находките от Vindobona също са многобройни (Sаlamon, 1976, 53–54). По този начин се доказва, че за времето от края на ІV – началото на V в. този вид оръжие е изработван в специализирани ателиета и лъковете не са дело на самите войници (Ric, 1982-1983, 88).

3 За разположението на изредените тук и в следващото изложение сектори на Градището при с. Дичин виж обр. 3 към ч. 1-3.

208

208

Върху произхода, вида и разпространението на лъка в късноримската армия има не малко изследвания (Southern, Dixon, 1996, 116-117; Ric, 1982-1983, 81-91; Coulston, 1985, 242-259), а отделни находки са публикувани в ред други статии и монографии (виж напр.: Salamon, 1976, 54; Chiriac, 1996, 149-168, и цит. там лителра-тура; Rаdman-Livaja, 1998, 219-231; MacGregor, 1985, 155-157, fig. 81-83). Съобразно конструктивните си особености лъкът е едноставен или сложен, като всеки един от двата типа може да е рефлексен (Ric, 1982-1983, 82-83). Прорезите върху пластините служат при натягането му от спокойно положение към следващото. Всъщност централните пластини са неговите дръжки. Те винаги са по две.

Обнародваните пластини от кост, макар и да не са цялостно запазени, са с различна дължина. Причината е, че лъковете са с различни размери. На базата на данни от некрополи (Ric, 1982-1983, 87-88) е установено, че дължината им е от 1,40 до 1,70 м. Те не са абсолютно симетрични и дръжката им не е в геометричния център.

При изследването на повече от 80 екземпляра е установeно, че могат да се разграничат две групи. Определящият признак е разстоянието, на което е направен прорезът от края на пластините. В единия случай то е 1,5-1,7 см, а в другия – 3-4 см (Левина, 1996, 199). Според тази класификация откритите в Градището при с. Дичин пластини, както и известните от България изобщо, принадлежат към първата група.

Пластините не са категорично доказателство за аварско, готско, хунско или друго присъствие, а показват влияние на варварските традиции върху културата на завареното население. Следователно те са използвани от народите, които имат досег с тях.

Рефлексният композитен лък се употребява за лов, за война и за изстрелването на запалителни стрели.

В границите на съвременните български земи пластини от рефлексни лъкове са намерени в Novae, Nicopolis ad Istrum, Abritus (непубликуван материал), Serdica (Христова, 1999, 21), Constantia (Аладжов 1995, 225, обр. 30/б), Iatrus (Gomolka-Fichs, 1991, Taf. 70/1080, 1081; Gomolka-Fichs, 1995, Taf. I/28), Големановото кале при с. Садовец, Плевенско (Uenze, 1992, Taf. 13/21).

Екземплярите от Thracia произхождат от Serdica и Constantia, и датировката им е V-VІ в. От Северна България находките са много повече – общо са ми из-вестни 12 броя. Една от пластините от Novae е датирана по-точно чрез откритите заедно с нея други материали към последната четвърт на ІV – първата половина на V в. Пластините от Iatrus разширяват тези границите – ІV-VІ в. Пластината от Abritus се отнася от проучвателите към края на VІ – началото на VІІ в., като по-вероятно е от края на ІV в. За времето между VІІ и ХІІ в. също са познати пластини за лък (Йотов, 2004, кат. №№ 1-22). От Северна България най-масови са находките около Плиска и Дръстър, а в Южна България пластини са намерени при Хасково.

Посочените примери показват, че рефлексните лъкове с пластини започват да се използват в днешните български земи към края на ІV в., като масовата им употреба е след средата на V в.

На фона на количеството пластини от съседните територии (от Румъния например произхождат 8 броя, а от Молдова – 5 броя: Chiriac, 1996, 167–168), находките от българските земи (14 броя) изглеждат многобройни и доказват връзките с народите от Централна Азия. Явно появата на рефлексните лъкове в този ареал е резултат от контактите между римската провинциална култура и тази

209

209

на сармато-аланските племена. От Карпато-Дунавския регион само две пластини произхождат от римски селища – от Tropaeum Traiani и от Tibiscum. Всички останали екземпляри са датирани във времето след ІV до ХІІ в. Ето защо наход-ките от Градището при с. Дичин са от голяма важност. Сигурна е датировката на откритите в северозападния му сектор F. Едната от тях се отнася към установената тук начална фаза на първия период (прибл. 410-470 г.), а другата произхожда от пласт деструкции от втория период на селището в VІ в. Следователно този вид изделия са използвани в Градището през цялото време на съществуването му.

Досега от днешната българска територия няма публикувана средна част от рефлексен лък. Тази от Градището (кат. № 1, табл. V/1) е намерена заедно с колективна находка от 25 монети, поради което датировката и е категорична – V в. Крайни пластини се откривани, както вече споменах, в пластове както от V, така и от VІ в.

5.2.1.2. Стрела (табл. І и ІІ) Откритата стрела (кат. № 7, табл. V/6) е от типа триръби. Тя е с прецизно

оформени ръбове и фино шлифовани страници. Върхът (работната част, острието) е заострен. Шипът не е запазен цялостно, но добре личи стесняването и правилното му оформяне. Изработена е от еленов рог и има дължина 4,8 см. Датира се със сигурност в VІ в.

Стрели от кост от V-VІ в българските земи са известни засега само от Novae (от сграда в сектор ІV, издигната над руините на валетудинариума и перистилната сграда, и от сектора на епископската базилика) – общо 5 броя. Те обаче призхождат от несигурни контексти и не са датирани точно. Очевидно този вид оръжие не е било популярно в ареала на Долния Дунав.

Екземплярите от българските земи са от типа с шип. Според изследване върху железните стрели (Христова, 1999, 20), до началото на ІV в. те са с втулки, а след това доминират тези с шипове. През VІ в. отново по-разпространени са стрелите с втулки.

Костената стрела от Градището има многобройни паралели сред находките от Средна Азия и по-малко от Западна и Централна Европа (Горбунова, 2000, 42; Устюрта, 1978, 162-163, фиг. 85, b; Левина, 1993, рис. 80/9-11; MacGregor, 1985, 162-163, fig. 85, b).

За предназначението на стрелите от кост са изказани различни мнения. Едни от авторите смятат, че те служат единствено за лов (Руденко, 1962, 26). Други споделят мнението, че освен за лов са използвани и в бой (Хазанов, 1971, 42). По-следното мнение ми изглежда по-приемливо. Върху полираната повърхност на стените няма нанесена украса, която може да се използва като аргумент, че имат магическо значение.

5.2.1.3. Закопчалки на войнишки торбички (табл. І и ІІ)Пластините с елипсовидна форма, стеснени в средата, са закопчалки на

кожени торбички (кат. № № 8-10, табл. VІ/1-2). Лицевата им повърхност е украсена с центрирани окръжности, двойни или тройни, разположени в комбинации, около отворите и в средата. Размерите на закопчалките показват, че и торбите са с различна големина, а еднотипната форма доказва еднакъв принцип на закопчаване. На всички екземпляри горната повърхност е отлично обработена, излъскана и огладена, докато обратната е само грубо загладена с пила. Някои са стеснени в средата, докато други представляват почти правилна елипса.

Не може да се направи разлика в начина на изработка, размерите, формата и украсата на закопчалките от ІV в. и на тези от V или VІ в. Както обаче показват

210

210

находките от Градището при с. Дичин, през по-късно време украсата на изделията е съсредоточена около отворите, врязванията са по-плитки и по-фини, окръжно-стите са вписани една в друга. При по-ранните изделия украсата е разположена хоризонтално по цялата им дължина.

В литературата, посветена на обработка на кост и рог през средновeковието, тези пластини са определени като апликации, без да се търси конкретното им предназначение (Тотев, 1963, 89, обр. 66; Алексиев, 1993, 127, кат. № 31). Извест-ни са от археологически обекти, датирани между ІV и ХІ в. (виж напр.: Teodor, 1996, fig. 30/10; fig. 29/6; Scorpan, 1978, Pl. XXI/75-77 – датирани в VІ в.). Някои изследователи смятат, че това са апликации към конска амуниция и ги свързват с етносите, които навлизат в балканските провинции на Римската империя след ІV в. (Petković, 1995, tabl. XXII, 1-9). Откриват се най-често по Средния и Долния Дунав, и по-рядко във вътрешните провинции. У нас, в Novae досега са открити 6 екземпляра, а в Nicopolis ad Istrum – 1. Има също находки от Iatrus (Gomolka-Fichs, 1991, Taf. 69/1054), от Големановото кале при с. Садовец (Uenze, 1992, Taf. 132/1–5), от късноантичното укрепено селище при Габрово (Койчева, 2001, табл. VІІ/8), от Montana (Александров, 1984), датирани в границите на ІV-VІ в.

Най-сигурно са датирани закопчалките от Садовец – VІ в. (Uenze, 1987, Taf. 12-13). При публикацията им е направена и графична възстановка на тяхната употреба за войнишки чанти. За различните видове торби, носени от войниците през римската епоха, са правени специални изследвания (Fuentes, 1991, 65-100). Дори е изчислено количеството багаж, което носи всеки един войник – около 40 кг. Чантите са с различни размери, някои са плетени, други от кожа или плат. Носят се ръчно, на рамо или на гръб. На една част от тях закопчалките са дървени, метални или от кост. Такъв е случаят с разглежданите тук предмети. Тяхната функция не подлежи на съмнение.

5.2.1.4. Каталог1. Сектор Е, контекст 54908, SF 4699, B 67 (табл. V /1). Средна укрепваща пластина на рефлексен лък. Изработена от еленов рог. Двата края, чиято лицева повърхност не е прецизно обработена, са ушире-ни, а в средата има стесняване. Два малки отвора са пробити в краищата и два други, заоблени, в централната част. Върху първите личат следи от изтриване, а при вторите липсва такова. Лицевата повърхност е украсена с вписана в тройни концентрични окръжности розета, чиито листа са съе-динени чрез дъги и с центрирани съответно двойка и тройка окръжности при големите отвори. Те са направени с пергелоподобен инструмент, от който личат следите от забиването му в пластината. Задната повърхност е грубо обработена, особено в краищата. В близост до ръба на дългите страни преминава по един плитък жлеб.Размери: д. 15,8; ш. 4,6-2,8; деб. 0,3-0,4.Датировка: края на V в. (от същия контекст произхожда колективна на-ходка с 25 монети от V в.)

2. Сектор F, контекст 55160, SF 11598, B 68 (табл. V/2). Крайна укрепваща пластина на рефлексен лък. Изработена от ребро на говедо. Лицевата част е фино шлифована, гърбът – загладен грубо с пила. В единия край има полукръгъл отвор.Размери: д. 11; ш. 1,7; деб. 0,3.Датировка: вероятно VІ в. (контекстът е компрометиран – горен нарушен пласт, но повечето материали в него са от VІ в.)

211

211

3. Сектор F, контекст 55160, SF 11599, B 69 (#) Описание – като кат. № 2.Размери: запазена д. 3,3; ш. 3,4; деб. 0,2-0,3.Датировка: вероятно VІ в. (виж кат. № 2).

4. Сектор F, контекст 55050, SF 11554, B 60 (табл. V/3). Като кат. № 2. Запазени са следи от украса от врязани центрирани ок-ръжности.Размери: запазена д. 4; ш. 2,1; деб. 0,2-0,3.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

5. Сектор E, контекст 54739, SF 3543, B 81 (табл. І/4). Като кат. № 2.Размери: запазена д. 2,6; ш. 1,8; деб. 0,2-0,3.Датировка: края на V в.

6. Сектор E, контекст 54913, SF 11260, B 113 (табл. І/5). Като кат. № 2.Датировка: края на V в.

7. Сектор E, контекст 54119, SF 3034, B 30 (табл. І/6). Стрела, четириръба. Изработена е от кост от говедо. От дръжката е запа-зена малка част. Много добре шлифована. Размери: д. (с дръжката) 4,8; д. (без дръжката) 4,6; макс. ш. 1,8.Датировка: VІ в.

8. Сектор Е, контекст 54701, SF 3501, B 56 (табл. ІІ/1). Закопчалка на войнишка торбичка. Изработена е от кост на говедо. Много добре полирана. С елипсовидна форма, стеснена в средата, със заоблени краища и плоски повърхности. В близост до отворите, разположени в двата края, е нанесена врязана украса от центрирани окръжности.Размери: д. 9; макс. ш. 1,5; деб. 0,3-0,4.Датировка: ? (от компрометиран контекст).

9. Сектор F, контекст 55154, SF 11645, B 83 (табл. ІІ/2).Като кат. № 8. Фрагмент.Размери: макс. ш. 1,5; деб. 0,3-0,4.Датировка: към ІІ период в сектор F – прибл. 540-580 г. (от под на сгра-да)

10. Сектор K, контекст 58503, SF 4402, B 57 (#) Като кат. № 8. Фрагмент.Датировка: VІ век.

5.2.2. Предмети, свързани с домашните занаяти и битаГрупата е представена от 27 предмета. От тях 13 са използвани при до-

машните занаяти предене и тъкане – прешлени за вретено (кат. №№ 11-15, табл. VІ/3-5), цилиндри за хоризонтален тъкачен стан (кат. №№ 16-21, табл. VІІ /1-8) и совалки (кат. № № 22 и 23, табл. VІІ/9-10). Към тях може да се причисли и част от основа на четка със запазени няколко метални игли (кат. № 24).

5.2.2.1. Прешлени (табл. І и ІІ)Прешлените са сред находките, които не могат да дадат сигурна хронология

на обекта. Независимо от материала, от който са изработени (ябълчена кост от животно или еленов рог), формата и украсата, те присъстват на всички обекти от І до VІ в. Формата им може да бъде полусферична, на пресечен конус, на сплесната

212

212

сфера, цилиндрична и др. Най-многобройни са находките от късноантичните обекти. Добре публикувани и илюстрирани от българските земи са предметите от Градището при гр. Габрово и от укрепените селища при с. Садовец. Значителни по количество са материалите от емпорион Discoduraterae.

Колекцията прешлени от Градището при с. Дичин, в която находките са датирани във времето от началото на V до края на VІ в., е от важно значение за цялостната датировка на този вид изделия. Прави впечатление, че през този период прешлените са основно изработени от еленов рог. Това е характерно не само за разглеждания обект, но и за други провинции (виж напр. Petković, 1995, 43, и цит. там литература).

Единични екземпляри от прешлени от кост са открити във всички проучвани сектори на Градището. Статистиката показва, че количеството на глинените е значително по-голямо и явно те са предпочитани.

Интересни са сравнителните резултати, получени в резултат на обработката на всички прешлени, открити в Novae, в секторите, проучвани от експедицията на Варшавския университет – общо 156 броя (Okrzesik, 1993, 179-196). Те са представителна извадка за разпространението на този вид находки през І-VІ в. в границите на днешните български земи. Така 7,81 % от тях са изработени от кост и рог; 60,94 % – от глина; 25 % – от камък; 4,69 % – от стъкло, а останалите не са идентифицирани.

В Градището при с. Дичин костните прешлени също са малка част от цялото количество открити находки от този вид – едва 5 броя.

Разнообразието във формата не е голямо – конусовидни, с форма на пресечен конус и цилиндрични. Върху нито един предмет няма украса от врязани орна-менти. Само един екземпляр е изработен на струг и повърхността му е украсена с релефни плитки жлебове (кат. № 13, табл. VІ/5).

Тип А. Конусовидни прешлени (кат. № № 11 и 12; табл. VІ/3, 4)Намерени са два екземпляра. Единият е полуфабрикат и е изработен от

ябълчена кост, а вторият е направен от еленов рог. Диаметрите им са различни, съответно 2,6 и 2,4 см, но височината е еднаква – 1,8 см. Според датировката на контекстите, в които са открити, тяхното използване може да бъде поставено през последния период на Градището – VІ в.

Тип В. Прешлени с форма на пресечен конус (кат. № № 13 и 14; табл. VІ/5)Открити са два екземпляра, направени от ябълчена кост. Върху външната

повърхност или основата нямат украса. Разликата между тях се състои в това, че единият екземпляр е изработен на струг, а вторият на ръка. На пръв поглед имат издължено тяло, но всъщност и при тях, както при предходния тип, основата е с приблизително два пъти по-големи размери от височината.

Прешлен с тази форма, открит в Nicopolis ad Istrum – в яма на ареята на агората, се датира с монети и други материали в ІV – първата половина на V в.

Тип С. Цилиндрични прешлени (кат. № 15)Единственият екземпляр е без украса върху повърхността и основата. В публикация за прешлени от Moesia Superior е отбелязано, че този тип се

среща рядко и че някои автори са склонни да определят съответните екземпляри като перли от огърлици (Petković, 1995, 44, tabl. ХХІ, 6-7). Датират се в ІІІ-ІV в.

5.2.2.2. Пособия за тъкачен стан (табл. І и ІІ)Предметите с почти цилиндрична форма, правоъгълен прорез в по-

широката си част и цилиндричен отвор по дължината, са части от хоризонтални тъкачни станове. Те са сред най-интересните изделия от кост, свързани с тъкането.

213

213

Тяхната задача е да придържат нишката при отварянето на нищелките, като предположението за това им предназначение е изказано за пръв път на базата на етнографски паралели (Janković, 1983, 135, 222-226). То е приемливо, защото в много от случаите заедно с тези находки се намират и други, свързани с преденето и тъкането. Най-често се откриват в селища, за които има данни за наличието на индоевропейско население и със сигурност се датират през периода на “варварските нашествия”.

В Градището при с. Дичин цилиндри за стан са открити в секторите D (кат. № 16, табл. VІІ/1), E (кат. № 20, табл. VІІ/2) и F (кат. № № 17-19 и 21, табл. VІІІ/3-7). По-голямото количество предмети от този вид в северозападния сектор F може би се дължи не на по-широкото им използване в сградите тук, а на факта, че според материалите от сектора има данни за обработка на еленов рог, от какъвто са изработени всички цилиндри. При направата суровината е подбирана, за да се избегне извивката на рога. Височината им е около 5 см, а диаметърът – около 2 см. Височината на прореза е от 1,8 до 2,4 см над долната основа. Изрязаните с формата на паралелепипед пластини (табл. VІІ/8) имат размерите на прореза. Украсата от врязани орнаменти е нанесена по цялата повърхност или в двата края, но никога безразборно, а само в композиция. Обикновeно това са пояси от линии, коси врязвания, триъгълници, мрежеста декорация, рибя кост и др., както и различни по големина центрирани окръжности.

Според формата си цилиндрите за хоризонтален тъкачен стан от Градището могат да бъдат разграничени в два основни типа.

Тип А. Цилиндри с правилна форма (кат. №№ 16 и 17; табл. VІІ/1,2). Височината на запазения екземпляр е 5,6 см, а диаметърът му се мени от

1,3 до 2,4 см. Височината на прорезите е от 1,8 до 2,4 см над долната основа. Изрязаните с формата на паралелепипед пластини имат размерите на прореза. Украсата от врязани орнаменти е нанесена в двата края и се състои от линии и малки центрирани окръжности.

От българските земи единствено при цилиндрите, открити в Габровско-то градище (синхронно като време на съществуване с това при с. Дичин) има орнамент, който имитира иглолистна клонка, разположена по дължината на предмета. Според материали от Novae може да се приеме, че този тип е по-ранен от другия тип. Неговото възникване се отнася най-рано към третата четвърт на ІV в. Основание за това дава и точната аналогия с находка от Callatis, която е датирана в посоченото време (Preda, 1980, Pl. LVIII, 11).

Тип В. Цилиндри, при които е запазена формата на еленовия рог (кат. №№ 18-20; табл. VІІ/3-7).

Екземплярите, които принадлежат към типа, обикновeно имат по-голяма дължина – между 7 и 8 см. В някои случаи (например находките от Габровското градище), с цел да се избегне извивката на рога, е оформен плитък отстъп, като се получава декоративен елемент. Прави впечатление, че не винаги центрираните окръжности са оформяни с пергелоподобен инструмент, а е използвана също и замба. Находки от този тип се появяват най-рано във втората половина на V и се откриват в пластове, датирани до края на VІ в.

Откритите екземпляри в Градището при с. Дичин се отнасят към първия (предимно) и към втория период на съществуването му. Този факт свидетелства за устойчивостта на този вид пособия, използвани при домашния занаят тъкане.

Предметите от тази група произхождат от обекти от ІV-VІ в. Обикнoвeно в литературата те са определени като дръжки на ножове или като вещи с неясно

214

214

предназначение (Petković, 1995, 49). Срещат се често по Дунавския лимес (Petković, 1995, 49). От българските земи са известни от Novae (Маевски и др., 1974, 180, обр. 6а; и непубликуван материал), Abritus (непубликуван материал), Iatrus (Gomolka-Fichs, 1982, № 97), от вила, разположена в близост до каменоломните на Nicopolis ad Istrum при с. Самоводене (непубликуван материал), от Pautalia (Иванов, 1919/20, 104, обр. 88), Philippopolis (Ботушарова, 1950, 251, обр. 22), от обектите при Малък Преславец (Георгиева, 1952, обр. 277) и Мадара (Дремсизова, 1960, 74), от Момина крепост при Велико Търново, Габровското градище (Койчева, 2000, 248) и Големановото кале при с. Садовец (Uenze, 1992, Taf. 13/22-23).

Находките от Габровското градище са от третия му период, който обхваща времето от втората половина на V до края на VІ в. (Койчева, 2002, 53). На базата на украсата на един от екземплярите, върху който са представени конник и под него кръст, е изказано мнението, че става въпрос за предмети с апотропейни функции, използвани като допълнение към облеклото или личните вещи на притежателя им (Койчева, 2002, 56). Няма друг екземпляр с изображение, което да насочва към определени магически функции на предметите от този тип. Дори рисунката върху посоченото изделие да има култово-магически смисъл, това не се отнася за цялата група находки.

Откритите в днешните българските земи тъкачни цилиндри се датират след началото на ІV в. – например тези от Novae. Екземплярът от вилата при с. Самоводене също се датира в първата половина на ІV в. От пластове от V и VІ в. произхождат цилиндрите от Градището при с. Дичин. През VІ в. са отнесени и тези от Големановото кале при с. Садовец.

Интересен е и въпросът за характера на обектите с подобни находки. В Nicopolis ad Istrum например няма запазен цял или фрагментиран цилиндър. Единични са откритите досега тъкачни цилиндри и в останалите градски центрове – Pautalia, Philippopolis и др. Те обаче се намират в голямо количество в ранновизантийските укрепени селища като Момина крепост във Велико Тър-ново, Градището при с. Дичин, Големановото кале при с. Садовец. Този вид из-делия може определено да се свърже с културните традиции на новозаселило се население с друг етнически произход. Материалите обаче не дават възможност да се констатира дали това са готи, алани, сармати или друга етническа група и всяко изказано твърдение в тази посока засега ще е прибързано.

5.2.2.3. Совалки (табл. І и ІІ)Произхождат от секторите Е (кат. № 23, табл. VІІ/10) и К (кат. № 22, табл.

VІІ/9). Единият предмет е без украса, а повърхността на втория е богато декори-рана с врязани центрирани окръжности. От литература такъв тип предмети от римската и ранновизантийската епохи не ми е познат, и тяхното идентифициране е направено на базата на етнографски паралели. И до днес в някои села в Бълга-рия при практикуване на тъкачество се използват подобни пособия, изработени от дърво.

5.2.2.4. Четка (табл. І и ІІ)От сектор Е произхожда част от четка (кат. № 24). Запазена е малка плас-

тина от основата и няколко метални телчета върху нея, монтирани в кръглите отвори. Откритият фрагмент не позволява предположения за нейната форма и за размерите на основата и.

5.2.2.5. Каталог11. Случайна находка, В 28 (табл. VІ/3).Прешлен за вретено, изработен от ябълчена кост. Конусовидна форма.

215

215

Размери: диам. 4,3; в. 1,8. 12. Сектор D, контекст 53069, SF 1024, B 22 (табл. VІ/4).Прешлен за вретено, изработен от еленов рог. Конусовидна форма. Леко деформиран. Горната повърхност е излъскана. Отворът не е центриран.Размери: диам. 4,4-4,5; в. 1,8-1,9.Датировка: VІ в.

13. Сектор K, контекст 58001, SF 11339, B 43 (табл. ІІ/5).Прешлен за вретено, запазен наполовина. С форма на пресечен конус. Из-работен е на струг. Лицевата повърхност е украсена с плитки жлебове. Размери: диам. 4; в. 1,2.Датировка: VІ в.

14. Сектор C, случайна находка, SF 727, B 14 (#).Прешлен за вретено, изработен от еленов рог. С форма на пресечен конус. Без украса.Размери: диам. 4; в. 1,5.

15. Сектор E, контекст 54001, SF 502, B 5 (#).Прешлен за вретено, изработен от еленов рог. С почти цилиндрична форма. Външната повърхност е грубо одялана и загладена.Размери: диам. 2,5-3; в. 1,8.Датировка: VІ в.

16. Сектор D, контекст 53006, SF 307, B 4 (табл. VІ/6).Цилиндърче от тъкачен стан, запазено наполовина. Изработено е от еле-нов рог. В единия край е с почти цилиндричен вертикален прорез, който в другия край е разширен и е с формата на паралелепипед. Външната повърхност е фино полирана и украсена с врязани линии, разпределени в полета.Размери: в. 5,6; диам. 1,4-2,4.Датировка: VІ в.

17. Сектор F, контекст 55132, SF 11743, B 102 (табл. VІ/7).Като № 16. Фрагмент. Украсата се състои от врязани линии и малки цен-трирани окръжности.Размери: запазена в. 4,8; диам. 1,3.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

18. Сектор F, контекст 55150, SF 11681, B 89 (табл. VІ/8-9).Цилиндър от тъкачен стан. Изработен е от еленов рог, чиято форма е запазена. Украсата на горната част е от диагонални врязани линии, а на долната от центрирани окръжности.Размери: В. 6,8 св, диам. 1,2-2,0 см.Датировка: ? (компрометиран контекст)

19. Сектор F, контекст 55132, SF 11751, B 103 (табл. VІІ/1).Като № 18. Запазен е само фрагмент от долната част, украсена с центри-рани врязани окражности.Размери: запазена в. 2,7.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

20. Сектор E, контекст 54181, SF 3043, B 29 (табл. VІІ/2-3).Като № 18, включително и по отношение на украсата.Размери: запазена в. 3,4.

216

216

Датировка: V в.21. Сектор F, контекст 55132, SF 11534, B 63 (табл. VІІ/4).Пластинка от цилиндърче от тъкачен стан. Призматична форма. По дължината е пробит цилиндричен отвор. Тесните страни са украсени с врязани линии и центрирани окръжности. Размери: д. 1,8; ш. 0,8-1; в. 1,8.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

22. Сектор K, контекст 58116, SF 11153, B 104 (табл. VІІ/5).Совалка, изработена от еленов рог. В единия край е изострена, в другия – грубо издълбана. Външната повърхност е излъскана.Размери: д. 7,5.Датировка: V в.

23. Сектор E, контекст 54212, SF 11315, B 34 (табл. VІІ/6).Совалка, изработена от еленов рог, чиято форма е запазена. В единия край е откършена. Гърбът е украсен с врязани единични и тройни центрирани окръжности, съответно малки и по-големи. Размери: запазена д. 8,3.Датировка: V в.

24. Сектор E, контекст 54086, SF 598 (#).Четка (фрагмент). Запазена е малка част от основата от кост с цилиндрич-ни отвори и металните телчета с дължина 1,5 см.Размери: 2,5 × 2.Датировка: V в.

5.2.3. Дръжки Дръжките от кост са сред често срещаните предмети в археологическите

обекти (MacGregor, 1985, 167-169, fig. 88/a-I). Обикновeно те са направени от еленов рог, но са известни и такива от животинска кост. Върху някои от тях са запазени следи от металната част на инструмента, най-често железен, както и железните гвоздейчета, които свързват дръжката с него. У нас много добре запазена костена дръжка е намерена например в гроб от ІІІ в. край с. Голямо Буково, Бургаско (непубликуван материал)4.

Според суровината, от която са направени, дръжките принципно оформят две основни групи – изработени от рог (еленов или на друго животно) и от кост (обикновeно тръбеста). При първите обикновeно формата е цилиндрична, като е запазен естествения вид на рога. Според конструктивните си особености те са едносъставни или двусъставни. Последните не са популярни през римската епоха. Находките от Градището при с. Дичин без изключение са изработени от еленов рог и всички са едносъставни. Поради това като основeн признак за класифика-циятата им остава техният размер.

5.2.3.1. Големи дръжки Формата на суровината е частично запазена и дръжката е цилиндрична.

По дължина на предмета е пробит цилиндричен отвор, а дватата края са грубо украсени с дълбоки нарези (кат. № 25; табл. VІІІ/1). Повърхността е може би по-

4 Съобщения за проучването на този некропол от И. Карайотов и П. Кияшкина виж в: Археологически открития и разкопки (АОР) през 1983 г., Смолян, 1984, 90; АОР през 1985 г., Велико Търново, 1986, 117; АОР през 1986 г., Разград, 1987, 110.

217

217

лирана или по-скоро изтрита от употреба. Очевидно е предназначена да издържа тежестта на голям метален инструмент.

5.2.3.2. Къси дръжки с цилиндрична форма (табл. І и ІІ) В близост до двата им края са пробити кръгли отвори, разположени пер-

пендикулярно. Този тип е датиран най-общо през ІV-VІ в. Рогът е използван, без да се подлага на допълнителна прецизна обработка. Тилният край, където е монтиран шипът, е равно отрязан с нож и загладен с пила. Инструментите, за които са предназначени, са вероятно от типа на шилата. За дръжките от кост в литературата се е наложило мнението, че принадлежат най-често на ножове, употребявани в кожарството и кожухарството.

Повърхността на всички предмети е украсена с врязани линии, оформящи пояси и различни геометрични фигури. Като форма и украса типът търде се до-ближава до цилиндрите за тъкачен стан. За разлика от тях върху дръжките не се открива украса от врязани центрирани окръжности.

От общо шест екземпляра от Градището, три са открити в сектор D (кат. №№ 26, 27 и 29, табл. VІІІ/2, 3, 6) и по една дръжка произхожда от секторите Е (кат. № 30, табл. VІІІ/8), F (кат. № 25, табл. VІІІ/1) и К (кат. № 28, табл. VІІІ/5). Находките от запазени контексти принадлежат към първия период на укрепеното селище и се датират в V в.

Най-цялостно от българските земи са публикувани дръжките от Перник (Любенова, 1981, 161-164). Представени са различни типове от кост и рог и украсата върху тяхната повърхност. Подобни изделия са познати още от Pautalia (Иванов, 1920, 110-111, обр. 88), Novae (Маевски и др., 1974, 181, обр. 6; Стефанов 1942, 250, обр. 174; и непубликуван материал), Iatrus (Gomolka, 1966, fig. 829).

Недообработена дръжка (от рог на овца) е намерена в Nicopolis ad Istrum. В тилната и част е пробит отвор за окачване, а другият край е в начална фаза на обработка.

Екземпляр от този тип е публикуван от Британия (открит е в Лондон), като е запазен изцяло и железният инструмент. Острието е с извита форма. Функциите му не са определени, но според мен това е косер. В тилния край на дръжката, през един от отворите, е прекарана желязна халка за окачване (MacGregor, 1985, fig. 88).

5.2.3.3. Неопределими (табл. І и ІІ)За седем предмета, поради твърде фрагментарния им вид, не може да се

установи със сигурност дали са цилиндри от тъкачен стан или дръжки на инстру-менти (кат. №№ 31–37, табл. VІІІ/4, 7, 9-13). Представям ги в следващия каталог само с данни за местонамирането им. Върху всички фрагменти са запазени следи от врязана украса, оформена в пояси.

5.2.3.4. Каталог25. Сектор F, контекст 55118, SF 11540, B 52 (табл. VІІ/7).Голяма дръжка с цилиндрична форма. Запазена е формата на еленовия

рог. В двата края груба украса от дълбоки нарези. Повърхността е полирана или изтрита от употреба.

Размери: д. 14; диам. 2,6-3,5; диам. на отвора 2-2,8.Датировка: ? (компрометиран контекст)26. Сектор D, контекст 58560, SF 11083, B 92 (табл. VІІІ/1).Дръжка с цилиндрична форма. Изработена от еленов рог. Повърхността е богато украсена с врязани линии, разположени в три пояса. В долния те оформят триъгълници, в средния са диагонални, а в третия – ромбчета.

218

218

На еднакви разстояния от двата края, но в различна плоскост, са про-бити два кръгли отвора. В последните има следи от костени клинчета, а липсват метални отлагания. Дръжката явно е била за дървен предмет или предмет от кост, чието предназначение не може да се определи.Размери: в. 6,3; диам. 1,6-2,1.Датировка: V в.

27. Сектор D, контекст 53120, SF 1139, B 35 (табл. VІІІ/2).Дръжка, фрагмент. Като № 26. Запазена е частта с гъста врязана ромбо-видна украса и единият отвор, около който не личат следи от метална връзка.Размери: запазена в. 4; диам. 2.Датировка: V в.

28. Сектор K, контекст 58066, SF. 4049, B 80 (табл. VІІІ/3).Дръжка, фрагмент. Изработена от еленов рог. Формата е цилиндрична. Повърхността е богато декорирана, като в двата края са нанесени пояси от врязани ромбчета, а централната част е украсена чрез диагонални канелюри.Размери: запазена в. 8,7; диам. 2,5-2,6.Датировка: V в.

29. Сектор D, контекст 53115, SF 1183, B 50 (табл. VІІІ/4).Дръжка, фрагмент. Като № 26. Украсата от врязани ромбчета е много фино направена. Размери: запазена в. 2; диам. 1,7.Датировка: V в.

30. Сектор E, контекст 54436, SF 3179, B 75 (табл. VІІІ/5).Дръжка, фрагмент. Изработена е от еленов рог. Горяла.Размери: запазена в. 3,6.Датировка: V в.

31. Сектор E, 54403, SF 3153, B 61 (табл. VІІІ/6).Фрагмент от дръжка или цилиндър за стан.Датировка: V в.

32. Сектор K, контекст 58302, SF 5005, B 58 (табл. VІІІ/7).Фрагмент от дръжка или цилиндър за стан.Датировка: VІ в.

33. Сектор E, контекст 54740, SF 3527, B 78 (табл. VІІІ/8).Фрагмент от дръжка или цилиндър за стан.Датировка: V в.

34. Сектор F, контекст 55150, SF 11434, B 79 (табл. VІІІ/9).Фрагмент от дръжка или цилиндър за стан.Датировка: ? (компрометиран контекст)

35. Сектор E, контекст 53200, SF 11128, B 101 (табл. VІІІ/10).Фрагмент от дръжка или цилиндър за стан.Датировка: ? (компрометиран контекст)

36. Сектор D, контекст 58550, SF 4449, B 84 (табл. VІІІ/11).Фрагмент от дръжка или цилиндър за стан.Датировка: VІ в.

37. Сектор E, контекст 54745, SF 3531, B 65 (табл. VІІІ/12).Фрагмент от дръжка или цилиндър за стан.Датировка: V в.

219

219

5.2.4. Гребени (табл. І и ІІ)Най-многобройни от всички намерени предмети от кост от Градището при

с. Дичин са гребените. Открити са общо 32 фрагмента. От тях 11, т. е. 1/3, произ-хождат от сектор D, като от тук са и най-добре запазените екземпляри. Следват секторите Е и F, където са намерени, съответно, 7 и 6 фрагмента, сектори G и К – с по 3 фрагмента, и сектор C – с 2 фрагмента. Всички екземпляри се отнасят към групата на трипластинните двустранни гребени, които се развиват от едноделните двустранни. В случая същественото е, че се появява нова технология на изработ-ка, при която са използвани тесни правоъгълни крайни придържащи пластини, което вероятно има връзка с материала, от който се изработват – еленов рог.

Могат да бъдат разграничени два типа според оформлението на страници-те на централната пластина – гребени с равно отрязани страници и гребени с профилирани страници.

5.2.4.1. Гребени с равно отрязани страници на централната пластина (табл. ІІІ)

Към първия тип се причисляват 5 гребена от сектор D (кат. №№ 36-40, табл. ІХ/1-5), два от сектор F (кат. №№ 41 и 42, табл. ІХ/7, 8), един от сектор Е (кат. № 43, табл. ІХ/10) и един от сектор С (кат. № 44, табл. ІХ/9). Само един екземпляр от тях е със зъбци, които и от двете страни имат еднаква гъстота (кат. № 40, табл. ІХ/4). Всички останали са с редки от едната и гъсти зъбци от другата страна. Гребени с еднаква гъстота на зъбците в съвременните български земи не са откривани често и са известни само няколко екземпляра (от Novae, Durostorum, Sexaginta Prista, Iatrus, Nicopolis ad Istrum, Marcianopolis). Те са по-слабо разпространени в сравнение с тези с различна гъстота.

Размерите на този тип гребени са твърде сходни – дължината около 10 см и височината около 5 см. Това показва унифициране на производството и вероятно изработката с шаблони.

Различията се изразяват главно в оформянето на придържащите пластини. Всички са с правоъгълна форма, но имат правоъгълно (кат. №№ 38 и 42), овално (кат. № 39) или призматично (кат. №№ 40 и 41) сечение и разнообразна украса. Във всички случаи тя е врязана. Най-често това са вертикални или диагонални линии, центрирани окръжности и комбинация от геометрични елементи. Сравня-ването на орнаментацията с цел да се разграничат отделни стилове или еднакви украси, а оттам и да се локализират ателиета, не даде резултат.

Типът е широко разпространен и консервативен в своето развитие. Появата му се отнася към ІV в. Съответни гребени се датират както в ІV-VІ в. (Petković, 1995, tabl. I-III), така и в VІ-VІІ в. (Косh, 1967, 75, Тaf. 1/2, 2/1, 46/6, 61/1), и дори в ІХ-Х в. (Hruby, 1957, 11/1a, b). Важни са гребените от Singidunum, сигурно датирани в 450-500 г. (Bjelajać, Ivanisević, 1991, 123-139, fig. 2/1-4), както и тези, открити в Унгария в гроб заедно с монета на император Валенс (Fülep, 1977, 47, Taf. 35). Многобройни са находките от некрополи, определяни като гепидски или лангобардски (Petković, 1995, 22). Не случайно е изказано мнението, че обикновeно този тип гребени се свързва с “варварската” култура.

В границите на съвременните български земи гребени от този тип са откривани в Novae (Brzesinski 1992, 29-45; Владкова, 1996; и непубликуван материал), Almus (непубликуван материал), Sexaginta Prista, (непубликуван материал), Durostorum (непубликуван материал), Iatrus (Gomolka-Fichs, 1982, Taf. 66/491, 497, 517; Gomolka-Fichs, 1991, Taf. 69/1040-1044), Oescus (Фрова, 1950, 55; и непубликуван материал), Nicopolis ad Istrum (основно непубликуван материал;

220

220

виж и Иванов, 1952, 238, обр. 221/1), Marcianopolis (Минчев, Георгиев, 1979, 107-108, табл.ХV/3,4), Odessos (Haralambieva, 2001, 13), Abritus (непубликуван материал), Montana (Александров, 1987, 83), вилата при с. Мадара (Попов, 1936, 81, обр. 125, г), вилата при с. Присово (Султов, 1962, 61, обр. 23), Големановото кале при с. Са-довец (Uenze, 1992, Тaf. 132/19-25), Ковачевското кале при Попово (Овчаров, 1984, 40, обр. 10; Дончева, Атанасов, 1992, 82-83 – непубликуван материал), Градището при Габрово (Койчева 2001, 244, табл.VІІ/3,4,6), Diocletianopolis (Маджаров, 1974, 63, обр. 4), Philippopolis (Цончев, 1938, 106, обр. 112), Айтос (непубликуван материал), Constantia (Аладжов, 1995, 225, обр. 30, а, б) и др.

Най-рано датираният екземпляр от Moesia Inferior и Thracia произхожда от вилата при Присово – ІІ до средата на ІІІ в. Към това време се отнася и един гребен от Ковачевското кале (Овчаров 1984, 40, обр. 10), но тъй като находката е случайна, датировката се основава на аналогии от Gallia. Материалите от Durostorum са от баня, разположена извън лагера и са отнесени към началото на ІV в. Също тогава са поставени и екземплярите от Almus. Във всички останали случаи гребените от българските земи са датирани най-рано в ІV в., като има датировки и в VІ в. Най-късните находки са от Големановото кале при с. Садовец.

Единствено екземплярът от Marcianopolis е от гроб, датиран най-общо през ІV-V в. От същия некропол (източният на Marcianopolis), но от друг гроб, произ-хождат също фрагменти от гребен от този тип. И в двата случая погребенията са извършени чрез трупополагане. Материалите не дават категорични данни за етническата принадлежност на починалите. Прави впечатление липсата на дарове в повечето от гробовете (общо 48). Фактът, че в този некропол се практикуват и двата обряда доказва, според проучвателите, процес на романизация на местно тракийско население (Минчев, Георгиев, 1979, 111).

Находките от Гра дището при с. Дичин са открити в пластове както от V, така и от VІ в.

5.2.4.2. Триделни двустранни гребени с профилирани страници на средната пластина (табл. ІІІ)

Запазени са фрагменти само от два екземпляра (кат. №№ 45 и 46, табл. Х/1-2). Техните правоъгълни централни пластини са с профилирани къси страници. Крайните придържащи тесни пластини са били прихванати с метални нитчета. Няма запазени екземпляри, при които да са използвани сглобки от кост. Размерите им (височина и дължина) не се различават от предходния тип.

Подобни гребени са открити в Novae (в сектор ІV, непубликувани), Iatrus (Gomolka-Fichs, 1982, Тaf. 66/490, 496; Gomolka-Fichs, 1991, Тaf. 69/1043), Abritus (непубликуван материал), на хълма Кракра при Перник, откъдето произхождат 15 екземпляра (Любенова, 1981, 163). Към същия тип е определен и един гребен от Габровското градище (Койчева, 2001, 244, табл. VІІ/5), но рисунката в публикацията показва, че страницата не е профилирана, а е криво отрязана.

Според мен разграничаването на варианти не е необходимо, защото разлики-те в начина на профилиране не променят идеята за украсата на пластините. При една част те са профилирани в двата си края – горен и долен, а средната част на пластината е равна или леко заоблена, в други случаи най-сложно е профилирана точно средната част, в трети – целият ръб. Най-многобройни и разнообразни са находките от Перник, а най-богато украсен е един гребен от Iatrus. При него не само че страницата е прецизно обработена, но и гладката лицева повърхност е украсена с врязани орнаменти и чрез отнемане на фона. Датира се във втората половина на V-VІ в. Според мен тя е твърде късна. Останалите материали от

221

221

българските земи, както ще се види по-долу, и многобройните аналогии в чуждата литература показват, че този тип не е популярен след средата на V в. Доказател-ство за това твърдение са и материалите от Градището при с. Дичин.

От едната страна на плоската страница върху един от гребените от Перник има два елипсовидни отвора, предназначени за прикрепването на дръжка, която не е запазена. Фактът, че те са два, показва, че в тази си част дръжката е била оформена с плоско сечение. Възможно е отворите да са служели и за прекарване на кожена каишка или метална верижка, с цел окачване на предмета на пояса. Прави впечатление, че при малко от екземплярите са съхранени части от двете крайни прикрепящи пластини. Декорирани основно чрез врязани орнаменти, те не се различават по начин на оформяне и украса от тези от предишния тип. При една от находките от Перник украсата върху крайните пластини е била запълнена със зелена боя.

Повечето от изредените по-горе примери са датирани чрез аналогии. Гребените от Novae са отнесени към ІV – първата половина на V в., според кон-текста, в който са намерени. Като следва класификацията на Keller, В. Любенова поставя екземплярите от Перник в последната трета на ІV в. Тези от Iatrus са от втората половина на ІV – първата половина на V в.

Гребените от Moesia Inferior и Thracia не се отличават от известните примери от останалите имперски провинции. Важни са екземплярите, които са открити в гробове и са сигурно датирани. Такъв е гребенът от Аltenstadt (Keller, 1971, T. 33/2), който е отнесен към последната четвърт на ІV в. Всички гребени от Moesia Superior са от пластове от последната трета на ІV и първата половина на V в. (Petković, 1995, 25, tabl. ІV, VІ, VІІ/1-5). Находки от затворени гробни комплекси са известни и от територията на отвъддунавска Dacia. Те са намерени заедно с части от въоръжение, фибули, токи, стъклени съдове и други материали, които стесняват хронологическите им граници между 380 и 410 г. (Harhoiu, 1990, Abb. 4).

Типът триделни гребени с профилирани страници има своя прототип, както споменах, в ранноримските двустранни гребени, които за Moesia Inferior и Thracia са характерни за края на І в. сл. Хр., а в останалите провинции са разпростране-ни от І до ІІІ в. (Сокольски, 1971, 140-144, табл. ХV/4, 10, 11, 13, ХVІІ/1-4, 7) Често върху дървените гребени, в средата на централната пластина, са изписвани и надписи.

Изделията от българските земи не са от гробни комплекси и не може да се приеме, че предназначението им е свързано единствено с погребалния обред. Находките са както от гранични обекти, така и от вътрешността на провинциите, и не може се мисли, че предметите са използвани от определен етнос. По-скоро става дума за мода и влияние върху културата на местното население. Доказател-ство за това са и екземплярите от Градището при с. Дичин.

5.2.4.3. Отделни пластини от гребени (табл. ІІІ)Останалите 21 фрагмента от гребени от Градището принадлежат на средни

части от централната пластина (кат. №№ 47-61, табл. Х/4-13) или са фрагменти от придържащите пластини (кат. №№ 62-67, табл. Х/14-17). Независимо от това те също дават информация за разпространението на този вид костени изделия в различните сектори на Градището, а също и допълват данните относно технологията на изработка.

На първо място чрез анализа на находките се установява, че централната пластина на всички екземпляри е изработена от отделни сегменти. По този на-

222

222

чин е постигнат двоен ефект – гребенът става по-стабилен и не се чупи лесно, а също така дава възможност за пълноценно използване на суровината. Всички предмети са изработени от еленов рог. Някои са добре полирани, други – по-гру-бо направени. За връзка между отделните пластини обикновeно са използвани железни нитчета, но при някои от гребените нитовете са от мед (кат. № 42, табл.ІХ/4) или кост (кат. № 43, табл. ІХ/3). В последния случай са запазени върху от-крития фрагмент един железен нит и едно костено клинче, т.е. имаме комбина-ция от връзки, изработени от различен материал. От нарезите върху крайните пластини се установява, че гребенът първо е сглобен и едва тогава са изрязани с тънък трион зъбците. Полирането е било последен етап от изработката. При някои от екземплярите добре личи, че площта под двете крайни пластини е грубо обработена и не е полирана (кат. № 42, табл. ІХ/4). Откритите крайни пластини, чрез нарезите върху тях, дават информация също дали гребените са с еднаква или различна гъстота на зъбците от двете страни.

Украсата на двата описани типа гребени е нанесена върху крайните при-държащи пластини – врязани линии, центрирани окръжности, дъги и т. н. Прави впечатление, че гребените от Градището не са богато декорирани. Само един фрагмент е орнаментиран чрез врязани дъги и центрирани окръжности, а няколко други – с вертикални врязвания.

5.2.4.4. Каталог38. Сектор D, контекст 53069, SF 1017, B 24 (табл. ІХ/1).Гребен, фрагментиран. Различна гъстота на зъбите. Има запазени три же-лезни нита върху крайните пластини, които са с паралелепипедна форма. Върху тях личат и нарезите от трион при оформянето на зъбците. Размери: д. 8,5; ш. 4,7; деб. 0,9-1.Датировка: V в.

39. Сектор D, контекст 58551, SF 4446, B 85-86 (табл. ІХ/2).Гребен, фрагментиран. Различна гъстота на зъбците. Запазени са два от нитовете върху придържащите пластини, които имат полукръгло сечение. Единият е железен, а вторият – костен. Размери: запазена д. 5,5; в. 4,4; деб. 1,3.Датировка: VІ в.

40. Сектор D, контекст 53069, SF 1020 и 1029, B 21 и 23 (табл. ІХ/3).Гребен, фрагментиран. Като кат. № 37. Железните нитчета са разположени на по 2 см едно от друго и спрямо краищата на централната пластина. Придържащите пластини са с призматично сечение.Размери: запазена д. 6,1; запазена в. 4; деб. 1.Датировка: V в.

41. Сектор D, случайна находка, B 6 (табл. ІХ/4).Гребен, фрагментиран. Като кат. № 38.Размери: в. 4,2; деб. 0,5.

42. Сектор D, контекст 53138, SF 1155, B 39 (табл. ІХ/5).Гребен, фрагментиран. Изработен от еленов рог. По форма като кат. № 38, с тази разлика, че двустранните зъбци са с еднаква гъстота. Нитчетата са медни. Сечението на придържащите пластини е с правоъгълна форма.Размери: запазена д. 7,9; в. 4,8; деб. 0,8.Датировка: V в.Кат. №№ 43-46 представям само с данните за тяхното местонамиране и с инвентарни номера. Това са части от сегменти от описания по-горе

223

223

тип. При тях добре личи, че гребените първо са сглобявани и след това полирани.

43. Сектор F, контекст 55323, SF 11804, B 115 (табл. ІХ/7).Датировка: към втората фаза на І период в сектор F – прибл. 470-490 г.

44. Сектор F, контекст 55263, SF 11227, B 111 (табл. ІХ/8).Датировка: към ІІ период в сектор F – прибл. 540-580 г.45. Сектор E, контекст 54707, SF 3508, B 59 (табл. ІХ/9).Датировка: VІ в.

46. Сектор C, контекст 52019, SF 403, B 3 (табл. ІХ /10).Датировка: VІ в.

47. Сектор D, контекст 53075, SF 1033, B 25 (табл. Х/1).Гребен, фрагмент. Изработен е от еленов рог. Страницата е профилирана чрез два полукръга, симетрично разположени. Гъстота на зъбците е раз-лична. Крайните пластини не са запазени. Нитчетата за връзка между пластините са железни.Размери: в. 5,2.Датировка: V в.

48. Сектор G, случайна находка, SF 1559, B 37 (табл. Х/2).Гребен, фрагмент. Запазена е малка част от сложно профилирана стра-ница на централната пластина. Размери: не могат да бъдат установeни.Кат. №№ 49-63 включват части от трипластинни двустранни гребени, за които не може да бъде установено към кой от двата типа принадлежат. Ако има данни за контекстите, от които произхождат, представям съответната датировка, а останалите екземпляри се отнасят общо към V-VІ в.

49. Сектор E, контекст 54404, SF 3154, B 62 (табл. Х/3).Датировка: VІ в.

50. Сектор D, компрометиран контекст, SF 1162, B41 (табл. Х/4). 51. Сектор D, компрометиран контекст, SF 327, B 7 (табл. Х/5).52. Сектор D, контекст 53053, SF 1007, B15 (табл. Х/12).Датировка: VІ в.

53. Сектор G, компрометиран контекст, SF 1558, B 36 (табл. Х/6).54. Сектор F, контекст 55113, SF 11526, B 42 (табл. Х/9).Датировка: към втората фаза на І период в сектор F – прибл. 470-490 г.

55. Сектор E, компрометиран контекст, SF 4619, B 55 (#).56. Сектор F, контекст 55169, SF 11602, B 72 (табл. Х/10).Датировка: към втората фаза на І период в сектор F – прибл. 470-490 г.

57. Сектор K, контекст 58317, SF 5020, B 73 (табл. Х/11).Датировка: VІ в.

58. Сектор E, контекст 59203), SF 4801, B 90 (табл. Х/7).Датировка: VІ в.

59. Сектор K, контекст 58354, SF 5050, B 96 (#).Датировка: V в.

60. Сектор K, контекст 58341, SF 5873, B 100 (табл. Х/8).Датировка: VІ в.

61. Сектор F, контекст 55263, SF 11772, B 106 (табл. Х/13).Датировка: към ІІ период в сектор F – прибл. 540-580 г.Кат. №№ 62-67 включват фрагменти от крайни придържащи пластини от гребени. Върху някои от тях е нанесена украса от врязани орнамен-

224

224

ти (кат. № 67, табл. Х/14), но повечето са без декорация. По нарезите на триона се установява, че всички те принадлежат на двустранни гребени с различна гъстота на зъбците.

62. Сектор C, контекст 52050, SF 409, B 10 (табл. Х/15).Датировка: VІ в.

63. Сектор E, контекст 54310), SF 3134, B 54 (табл. Х/14).Датировка: VІ в.

64. Сектор D, компрометиран контекст, SF 340, B 11 (табл. Х/16).65. Сектор F, компрометиран контекст, SF 11601, B 70 (табл. Х/17).66. Сектор E, контекст 54264, SF 1134, B 45 (#).Датировка: VІ в.

67. Сектор E, контекст 54745, SF 11411, B 74 (#).Датировка: V в.

5.2.5. Амулети По време на проучванията са открити 6 амулета. Прави впечатление, че по

два амулета са открити в секторите С, F и К, а нито един в секторите D, Е и G (табл. ІІ). Или с други думи амулети се откриват в близост до крепостните стени и порти, а не във вътрешността на укрепената площ.

Амулетите от Градището принадлежат към различни типове.5.2.5.1. Амулети – зъби на животни (табл. І) Открити са два амулета от животински зъби (кат. № № 68 и 69, табл.

ХІ/1, 2).Типът е широко разпространен още от времето на неолита чак до

средновековието. През римската и ранновизантийската епохи амулети – зъби често са откривани, освен в сгради, и в некрополи, поставени като лични вещи на починалия в гроба. Обикновено отворът за окачване е при корена на зъба, но се срещат и отвори в предния край, т. е. посоката на окачване може да е двустранна. Понякога са запазени бронзови или железни халкички или само следи от тях. Амулетите са носени на врата или на пояса върху кожена каишка или метална верижка. Използвани са зъби на глиган и на други животни – куче, лисица, мечка и др.

Типът е известен например от Novae, Nicopolis ad Istrum, античния керамичен център край гр. Павликени. Екземплярът от Nicopolis ad Istrum е от зъб на куче, а този от центъра край Павликени – от зъб на вълк5. В повечето случаи около отворите не личат следи от верижката или металната халка, на която са окачва-ни амулетите. Само при образеца от Павликени има слаби следи от корозирало желязо. Един друг амулет от същото място, направен от зъб на глиган, е датиран ІІ-ІІІ в.

Екземплярите от Градището при с. Дичин произхождат от сигурни архео-логически контекст и се отнасят към втория му основен период, т. е. към VІ век. Единият от тях е открит върху подово ниво на сграда от това време.

Подобни амулети са известни от почти всички римски провинции. Най-ранни са изделията от некрополите на Viminacium. Те произхождат от детски гробове с материали от края на І в. сл. Хр. (Зотовиħ, Jордовиħ, 1990, 2, 11, Abb. 2, 9, Taf. XXIII/10, XXVI/1, 3, 4, 6, LXVI/9, CLVIII/2, CLXI/2, CLXXXIII/3, CXCVII/7)

5 Определянето на зъбите бе извършено от британския остеолог д-р Марк Бийч, за което му дължа благодарност.

225

225

(Petković, 1995, 40-41, tabl. XXVI/5-8, kat. №№ 432-436). Някои от амулетите от римска Dacia, датирани ІІ-ІІІ в., са с по два отвора, разположени в предната част на зъба (Ciugudean, 1997, pl. XIII/1-5). Към същото време са и тези от Gallia (Beal, 1983, pl. XLVIII/817-820). В Британия ги откриват в гробове както от римската епоха, така и от англосаксонския период (MacGregor, 1985, 109). Типът е особено предпочитан и любим на германските наемници в римската армия, които ги носят монтирани по двойки върху сребърни или бронзови халки (MacGregor, 1985, 109). Типът е широко разпространен и сред находките в некрополите на Черняховската култура от втората половина на ІV – първата половина на V в. (Diaconu, Tzony, Constantinescu, Drambocianu, 1977, 215, fig. 19/13; Bichir, 1977, 186, pl. 13; Могильники, 1988, 158, обр. 14).

5.2.5.2. Амулети „Херкулесов кривак“ (табл. І)Освен типичния представител на тази група (кат. № 70, табл. ХІ/3), тук по-

ставяме и амулетите с форма на пресечена пирамида (кат. № № 71 и 72, табл. ХІ/4), които имат същото символично значение. Разграничават се общо три типа.

Първият тип представлява пръчица с елипсовидно сечение, заоблена в единия край и сложно профилирана в другия, където се намира отворът за нанизване (кат. № 70, табл. ХІ/3). Дължината на нашия амулет е 6,2 см. От днеш-ните български земи са известни и по-дълги екземпляри. Независимо от сложното им оформяне в тилния край, всички известни екземпляри са работени на ръка. Нашият амулет не прави изключение. Върху него личат следи от одялване с нож и от заглаждане с пила. По структурата на коста се установява, че е направен от еленов рог.

Амулетите от този тип са сред най-популярните. Екземпляри са известни от Ratiaria, Oescus, Novae, Iatrus, Durostorum, т. е. по Долнодунавския лимес (Владкова, 1998, 105). През последните години обаче такива амулети са открити и в Nicopolis ad Istrum – на агората и в т. нар. кастел, в Abritus, в керамичния център край Павликени, в един могилен гроб край с. Крушето, Великотърновско (Писарев, 1986, 34, обр. 3, в). Единствената известна ми находка от Thracia е открита случайно при спасителни проучвания по трасето на газопровод край с. Полето, община Симитли, Югозападна България. Находката от Градището при с. Дичин е от първия му период, което показва, че не по-късно от средата на V в. тези амулети са разпространени в границите на съвременна Северна България.

Прави впечатление, че всички известни подобни амулети у нас са намерени в жилищни или обществени архитектурни комплекси. Само един произхожда от гроб (при с. Крушето) и се датира чрез другите материали от гробния инвентар в ІІІ в.

Амулетите от този тип са разпространени във всички части на Римската империя. Те се появяват през ІІІ в., когато са луксозно изработени от злато или сребро и са окачвани на сребърни или бронзови халки (Werner, 1966, 182). Понякога са носени заедно с други подобни, върху колиета на врата или на пояса (Werner, 1966, 179-180). Известни са над 100 екземпляра в широките географски граници от Bеликобритания до Украйна, които са датирани във времето от ІІІ до Х в. (MacGregor, 1985, fig. 61/n-o; Werner, 1966, 176-197; Petković, 1995, 41, tabl. XXVII/1-6; Kennett, 1975, 201-210; Cocis, Alicu, 1993, 141/3,5; Ciugudean, 2003, 247-251; Петровић, Jовановић, 1997, 97/3; Biro, 1994, pl. LXII/535).

Освен в амулети, кривакът на Херкулес и другите негови символи са пресъз-давани през римската епоха и в други накити от кост и от метал (Popović, 1998, 77-92). Те са разпространени от последните десетилетия на І до края на ІІІ в.

226

226

Наблюденията върху територията на централната част на Балканския полуостров показват, че през ІV в. особено се засилва производството на изделията от кост, а разглеждания тип, с видоизменения във формата, се среща чак до VІ в. Това е в резултат на настаняването на различни етноси в региона и на културните им взаимодействия.

Амулети с форма на пресечена пирамидаОткритите в Градището амулетите от този тип са с малки размери (кат. № №

71 и 72, табл. ХІ/4). Украсата им се състои от центрирани окръжности и врязани линии. Те са от стратиграфски контексти от първия период и се датират в V в.

У нас подобни амулети са намерени в укрепеното селище над руините на емпорион Discoduraterae. Проучвателят ги отнася към VІ в. Подобен амулет, но от злато, е открит в Durostorum и е датиран в първата половина на ІІІ в. (Popović, Donevski, 1999, 27, kat. № 6). Той е с по-големи размери от тези, изработени от кост и има по-ранна датировка.

Типът е известен в литературата като вариант на “Донар/Тор амулет” и е широко разпространен в късната античност. Негови образци често се откриват в лагери и селища, разположени по Дунавския лимес. Екземплярите от Moesia Superior са отнесени към края на ІV в. и всички са от жилищни комплекси (Petković, 1995, tabl. XXVII/7-9). Амулетите от Pannonia се отличават с голямото си разнообразие и изглежда, че провинциалните форми тук произхождат от римски оригинали (Vago, Bona, 1976, 198–200). Този тип амулети са особено характерни за Черняховската култура в Южна Русия през ІV в. (Diaconu, 1965, 104-106, pl. CLXVI/1, 3-6, LXXXIV/4, CXI/9).

Типът “Донар/Тор амулет” се свързва главно с германските племена, които се заселват трайно на Балканите през и след ІV в. (виж напр. Popović, 1998, 77-92, и цит. там литература). Той е локална адаптация на типичния за римската епоха амулет “Херкулесов кривак”, но се разпространява и доста далеч на запад. Екземпляри със същата форма от злато, но използвани като обеци, са открити например във Великобритания (Johns, 2002, 129).

Третият тип включва само един амулет (кат. № 73, табл. ХІ/5), на който не са ми известни паралели. Изработен е от разклонение на еленов рог, като е запа-зена формата. В тилната част са пробити два отвора – както по дължина, така и напречно. В предната изострена част на рогчето е нанесена украса от жлебове, която създава впечатление, че повърхността е разчленена на отделни сегменти и по външния си вид предметът наподобява тялото на членестоного животно. По-ради близостта на формата му с тази на амулетите „Херкулесов кривак“ и поради факта, че е открит заедно с характерен представител на „Херкулесов кривак“, до-пускам, че може би е вариант на същия тип. Това насочва към предположението, че през V в. амулетите вече са изгубили първоначалният си смисъл и носенето им е по-скоро мода.

5.2.5.3. Каталог 68. Сектор C, контекст 52056, SF 417, B 8 (табл. ХІ/1).Зъб, на който в единия край е пробит отвор за окачване на халката. Сил-но излъскан, вероятно в резултат на допирането в тялото или дрехата на притежателя, а не поради полиране на повърхността. Размери: д. 4,2.Датировка: VІ в.

69. Сектор F, контекст 55041, SF 904, B 18 (табл. ХІ/2).Aмулет-зъб. Като кат. № 68.

227

227

Размери: д. 4,2.Датировка: към ІІ период в сектор F – прибл. 540-580 г.

70. Сектор K, контекст 58116, SF 4081, B 99 (табл. ХІ/3).Амулет – „Херкулесов кривак“. В горната си част е профилиран и има кръгъл отвор за верижка. Тилният край е заоблен.Размери: д. 6,2.Датировка: V в.

71. Сектор C, контекст 52073, SF 448, В 12 (табл. ХІ /4).Амулет с пирамидална форма. Основата представлява неправилен пра-воъгълник. В горния край е пробит правилен кръгъл отвор. Под него и над основата има украса от врязани линии, а между тях – центрирана окръжност. Всички стени са изтрити от носене. Размери: в. 2,4.Датировка: V в.

72. Сектор F, контекст 55220, SF 11763, B 105 (#).Aмулет с форма на неправилна пресечена пирамида. Кух. От едната стра-на отворът е кръгъл, а от другата – с форма на неправилен триъгълник в сечение. В горната част, при по-тесния край, е пробит още един малък отвор. Грубо обработен, със следи от горял кирпич върху него.Размери: в. 1,7-1,8.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

73. Сектор K, контекст 58545, SF 4440, B 82 (табл. ХІ/5).Амулет с тяло, разграничено на пръстени в предната част. Направен е от рогче и запазва формата му. Изработен е чрез одялване с нож. В тилната част са пробити два отвора – надлъжен и напречен, като около последния има леки нарези за украса. Размери: в. 5,7.Датировка: VІ в.

5.2.6. Varia (табл. І и ІІ)Към тази група принадлежат 5 находки. Обединява ги само това, че са

единични екземпляри – две пластини за обков, сглобка за мебел, накрайник и четириръба пластина.

От двете пластини от обков са запазени много малки части и е трудно да бъде определена формата и предназначението на предмета, за който са били из-ползвани. И двете са горяли, поради което се е получила известна деформация. Били са прецизно изработени и богато декорирани. Произхождат от сектор E (кат. № 74, табл. ХІ/8) и сектор F (кат. № 75, табл. ХІ/7).

Сглобката за мебел или дръжка (кат. № 76, табл. ХІ/6) е открита в сектор F. Този тип предмети от кост се използват при капаци на сандъчета, тоалетни кутии, ракли и други дребни мебели или тоалетни принадлежности. Вероятно предметът е попаднал случайно, защото начинът на изработка и формата не са характерни за V-VІ в.

Казаното по-горе се отнася и за накрайника (кат. № 77). Предметът произ-хожда от сектор Е.

Четириръбата пластина (кат. № 78, табл. ХІ/9) вероятно е клин, тъй като е с добре изострени краища и правилно четириъгълно сечение. Произхожда от сектор F. Отчитайки, че в този сектор има данни за производство на предмети

228

228

от кост и рог, не изключвам и възможността да е полуфабрикат, подготвен за на-правата на някакъв друг предмет.

Каталог74. Сектор Е, контекст 54745, SF 3532, В 66 (табл. ХІ/6).Фрагмент от обков. Пластината е горяла, леко деформирана. Била е ук-расена чрез фини врязани линии и пояси от насечки, оформящи мотив „рибя кост“.Размери: запазена д. 4,9.Датировка: V в.

75. Сектор F, контекст 55006, SF 609, В 9 (табл. ХІ/7).Пластина от обков. Дъговидно извита. Вероятно е имала правоъгълно сечение. Горяла. Украсата е от две тройки врязани линии, като полето между тях е запълнено с две тройки диагонални.Размери: запазена д. 5,2.Датировка: към ІІ период в сектор F – прибл. 540-580 г.

76. Сектор F, контекст 55021, SF 623, B 13 (табл. ХІ/8).Сглобка (дръжка?) с цилиндрична форма и кръгло сечение. В единия край има кръгъл елипсовиден отвор. Размери: запазена д. 2,5.Датировка: открита е в пласт от началната фаза на І период в сектор F (прибл. 410-470 г.), но вероятно е попаднала случайно в него, тъй като е характерна за ІІ-ІV в.

77. Сектор Е, контекст 54159, SF 851, B 27 (#).Накрайник с камбановидна форма. Кух, с отвор в горната си част. Много добре полирана външна повърхност.Размери: макс. диам. 2,6; в. 2,4.Датировка: Предметът е открит в пласт от VІ в., но вероятно е попаднал там случайно. Този тип предмети се срещат през ІІІ-ІV в.

78. Сектор F, контекст 55041, SF 696, B 17 (табл. ХІ/9).Предмет от кост (клин?; полуфабрикат?). В двата края е изострен. Тялото е с правилно четириъгълно сечение.Размери: д. 8.Датировка: към ІІ период в сектор F – пприбл. 540-580 г.

5.2.7. Безлични фрагменти (табл. І и ІІ)По време на проучванията са открити 12 броя дребни пластини или фраг-

менти обработена кост, произхождащи от различни сектори. Прави впечатление, че такива липсват от северозападния сектор F. От тези фрагменти не може да бъде установeна формата и предназначението на съответните предмети. Включени са в каталога единствено за информация, че в дадените контексти има данни за използване на предмети, изработени от кост и рог. Подредени са според секто-рите, в които са открити.

79. Сектор C, контекст 52017, SF 222, B 1 (#).80. Сектор D, контекст 53089, SF 1304, B 33 (#).81. Сектор E, контекст 54128, SF 11278, B 26 (#).82. Сектор E, контекст 54129, SF 11244, B 110 (#).83. Сектор E, контекст 54131, SF 13011, B 116 (#)84. Сектор E, контекст 54181, SF 13012, B 117 (#).85. Сектор E, контекст 54436, SF 11116, B 98 (#).

229

229

86. Сектор E, контекст 54745, SF 3536, B 71 (#).87. Сектор G, контекст 56021), SF 1552, B 32 (#).88. Сектор G, контекст 56031, SF 1560, B 38 (#).89. Сектор K, контекст 58003, SF 11340, B 44 (#).90. Сектор K, контекст 58318, SF 11115, B 97 (#)91. Сектор K, контекст 58352, SF 5058, B 95 (#).92. Сектор K, контекст 58529, SF 11084, B 93 (#).

5.3. Производство на изделия от кост и рог5.3.1. Данните от Градището (табл. І, ІІ и ІV)При разкопките на Градището са откритите рогчета, недовършени пред-

мети от еленов рог и отпадъците от същия материал, останали след срязването на рогата и отделянето на годната за употреба суровина. Тези материали имат особено важно значение във връзка с информацията, която дават за производ-ствена дейност на предмети от кост и рог в Градището. Находки от този вид не са открити в секторите D и G. В секторите C, E и К е намерен само по един екзем-пляр. В сектор F обаче са намерени 8 рязани рогчета, 4 недовършени предмета и голямо количество отпадъчен материал. Половината от рогчетата и отпадъците произхождат от контекст (55097), принадлежащ със сигурност към втората фаза на първия период на Градището, която проучвателят датира в границите на 470-490 г. Повечето недовършени предмети – дръжка, прешлен и пластина, пък са от втория период на Градището през VІ в. (прибл. 540-580 г., според В. Динчев). Следователно налице са безспорни данни за местно производство на изделия от кост и рог през втората половина на V и през VІ в. Все пак следва да се направи уточнението, че според откритите материали, през VІ в. занаятът не е практи-куван особено интензивно.

Остеологичните изследвания показват, че са използвани рога от червен елен, говедо и коза. От полуфабрикатите и размерите на срязаните еленови рога може да се заключи, че на място са правени дръжки, прешлени и цилиндърчета за хоризонтален тъкачен стан. За всички тях не се изискват особени умения, тъй като готовите изделия запазват естествената форма на рога. Върху предметите не се откриват специфични особености, които да дават данни за технологичния процес. Мястото на работилницата, където е обработван материалът, не е разкрито, но се предполага, че е в близост до южния край на изследваното стълбище за западната крепостна стена на Градището (виж ч. 3.2; виж и обр. 62 към ч. 1-3). Засега не са открити и инструменти и пособия, използвани от занаятчията. Върху срязаната суровина личат следи от трион, от груба пила и нож. Внимание обаче е отделяно на украсата на посочените по-горе предмети. Врязаните линии и центрираните окръжности са най-често срещаните мотиви, като върху някои от предметите украсата е нанесена много точно и фино. Съдейки от откритите находки може да се приеме, че не става дума за голямо производство, предназначено за пазара, а за практикуването на домашен занаят. Вероятно наред с роговите, същият зана-ятчия е произвеждал в ограничено количество и дървени изделия.

5.3.2. Данните от Moesia Inferior и другите провинцииИзвестните работилниците, датирани от края на ІV до VІ в. в съвременните

български земи не са многобройни. Прецизно проучена, добре документирана и сигурно датирана е откритата през 1990-1993 г. работилница за обработката на кост и рог в Abritus (Георгиев, Димитров, Дзанев, 1992, 11, fig. 20, a-d, 21, a, b; Радославова, Дзанев, 2003, 134, обр. 52). Тя се намира в защитената площ на Abritus

230

230

и се датира в края на ІV – първата половина на V в. Представлява правоъгълна постройка с две помещения, с каменно-кирпичен градеж. Непосредствено до нея са регистрирани останки от пристройка, с по-слаб, паянтов градеж и с неправилен план. В пристройката (навес) и в едно от помещенията на самата сграда са намерени заготовки, полуфабрикати и готови предмети от еленов рог, и малко желязно трионче. Върху някои от заготовките личат добре следите от рязане с трион – сигурно доказателство за подготовката на суровината за по-нататъшна обработка6. В боклучна яма до работилницата са открити около петнадесет горни части от черепи на елен с равно отрязани в основата си рога. Всички те са на червен елен7. Следователно в работилницата като суровина са използвани (поне за определено време) главно рога на елен, набавяни чрез лов.

Косвени данни за работилница за обработката на кост има и от Nicopolis ad Istrum. Сред остеологичния материал, изваден от ями от втората половина на ІV – първата половина на V в., и от канал в централната част на ареата на агората, има кости и рога със следи от използването на инструмент – пила, трион, свредел (нупубликуван материал). Костите са на говедо, а рогата – на елен. Занаятът е практикуван и от новите обитателите, настанени върху руините на емпорион Discoduraterae. Многобройните налични предмети от кост са свързани главно с домашните занаяти предене и тъкане и не се отличават от тези в Габровското градище. Археологическият материал от последното дава основание да се допусне, че и в него е съществувала работилница за изработката на изделия от кост и рог (Kойчева, 2001, 255-256). Тук също са намерени заготовки и полуфабрикати. Смятам, че тук са правени предмети, които служат главно при домашните занаяти шиене, предене и тъкане. Те са и основната група произведения – прешлени, игли и шила, цилиндри за вертикален тъкачен стан. Установeно е, че те са основно от еленов рог, а по-малка част са изработени от кости на домашни бозайници – главно говедо. Има и единични екземпляри от кон, овца и свиня (Koйчева, 2001, 254–255). Прешлените са правени от ябълчена ставна кост с много малка допълнителна обработка. На хълма Царевец във Велико Търново също се пред-полага работилница, датирана в VІ в. – в близост до главната порта на ранно-византийския град, в едно от помещенията на жилищна сграда (Писарев, 1991, 9-10, обр. 7; Владкова, 2002, 93). В това помещение са открити тридесет части от еленови рога. Върху тях няма следи от допълнителна обработка, освен от отрязване (с трион и нож) или отчупване, поради което по-точното определение за въпросното помещение е склад за съхраняване на суровина.

Локализираните работилници за обработката на кост и рог през ІV-VІ в. извън днешните български земи също не са много. Важна за изясняването на технологичния процес на изработването на гребени от еленов рог например е една изследвана работилница от ІV в. в територията на днешна Румъния (Palade, 1969, 233-252). В нея е открита готова продукция, полуфабрикати, заготовки, отпадъци и суровина. Ателиета за рефлексни лъкове, жетони за игра и други предмети са известни и от Pannonia (Salamon, 1976, 47). В Sirmium, в един голям занаятчийски комплекс са произвеждани и костни изделия. На базата на многобройни заготовки и полуфабрикати е проследен добре процесът на производство на игли (Šaranović-Svetek, 1980, 125-126). Въпреки множеството разнообразни предмети от кост от

6 При анализа на остеологичния материал от други римски провинции е установено, че когато костите са използвани за храна, те никога не са рязани с трион (Gaitzsch, 1980, 78).

7 Определянето им е дело на д-р Марк Бийч.

231

231

територията на провинция Moesia Superior, такива работилници там засега не са локализирани (Petković, 1995,17). Такива обаче са известни от Britannia и Gallia, от Carthago и т. н. (Hutchinson, Reese, 1980, 549-562)

5.3.3. Каталог93. Сектор C, контекст 52023, SF 243, B 2 (табл. ХІІ/1).Рогче, отрязано и изпилено в тилната част. Повърхността не е обрабо-тена.Датировка: VІ в.

94. Сектор E, контекст 54253, SF 11360, B 53 (#)Еленов рог, рязан от три страни с трион. Следите от инструмента личат добре. Отпадъчен материал.Датировка: края на V в.

95. Сектор Е, контекст 54913, SF 11392, B 64 (табл. ХІІ/2).Рогче, добре огладено.Датировка: края на V в.

96. Сектор K, контекст 58107, SF 4057, B 87 (#)Рогче-полуфабрикат. В тилната част е загладен с едра пила, след което е пробит плитък отвор. В предната част е леко скосен. Може да е бил подготвен за дръжка на инструмент, но размерите му са много малки (д. 5) и би бил неудобен като такава. Друга възможност е инструмент за заглаждане.Датировка: ? (компрометиран контекст)

97. Сектор F, контекст 55038, SF 690, B 16 (табл. ХІІ/3).Рогче. Тилната част е отрязана с трион, чиито зъбците добре личат. По-върхността е излъскана.Датировка: ? (компрометиран контекст).

98. Сектор F, контекст 55101, SF 11343, B 47 (табл. ХІІ/4).Фрагмент от рогче. Повърхността е фино полирана. В средата личи горя-ла лента, премиванаща хоризонтално върху предмета (от превръзка или колан?). Може би е част от инструмент или дръжка на такъв.Датировка: към ІІ период в сектор F – прибл. 540-580 г.

99. Сектор F, контекст 55268, SF 11181, B 107 (#). Рогче. Повърхността не е обработвана.Датировка: ? (компрометиран контекст)

100. Сектор F, контекст 55273, SF 11186, B 108 (#). Рогче с необработена повърхност.Датировка: към ІІ период в сектор F – прибл. 540-580 г.

101. Сектор F, контекст 55231, SF 11682, B 91 (#)Полуфабрикат за прешлен за вретено. Изработен от ябълчена кост. Полу-сферична форма, равно отрязан, външната повърхност не е шлифована.Датировка: към ІІ период в сектор F – прибл. 540-580 г.

102. Сектор F, контекст 55231, SF 11680, B 88 (#)Част от еленов рог, отрязан от двете страни с трион и грубо загладен с пила. Външната повърхност на места е одялана с нож. Вероятно е под-готвен за дръжка или цилиндърче за стан. Датировка: към ІІ период в сектор F – прибл. 540-580 г.

103. Сектор F, контекст 55082, SF 11344, B 48 (#).Част от еленов рог. Двете крайни повърхности са огладени добре и поли-рани. Външната не е обработвана. Вероятно е подготвен за дръжка или

232

232

цилиндърче с прорези за тъкачен стан.Датировка: ? (компрометиран контекст).

104. Сектор F, контекст 55160, SF 11418, B 76 (табл. ХІІ/5).Пластина – полуфабрикат. Върху нея личат следи от пила. Вероятно е подготвена за дръжка.Датировка: вероятно VІ в. (контекстът е горен нарушен пласт, но повечето материали в него са от VІ в.); намерена е заедно с пластини от рефлексен лък (кат. №№ 2 и 3).

105-111. Сектор F, контекст 55097, B 49 и 51 (табл. ХІІ/6).Три рогчета, само отрязани, без следи от оглаждане; две заготовки, които представляват отрязани средни части от еленов рог; два броя отпадъци от тилната част на рога. Вероятно всички находки са отрязани от един и същ еленов рог.Датировка: към втората фаза на І период в сектор F – прибл. 470-490 г.

5.4. Основни изводиСтатистическият анализ на находките от кост и рог от Градището край с.

Дичин откроява северозападния сектор F (табл. ІІ). Тук са открити 35,14 % от общото количество на предметите. Тук има данни и за производство (табл. ІV) през втората фаза на първия период (прибл. 470-490 г., според В. Динчев) и през втория период (прибл. 540-580 г., според В. Динчев) от съществуването на укре-пеното селище. Следват като количество находките от западния сектор Е – 27,92 %. Значително по-малко са находките от останалите изследвани сектори (табл. ІІ).

Най-голям е броят на откритите гребени и фрагменти от гребени (табл. ІІ). Те представляват близо една трета от цялото количество находки от кост и рог – 29,72 %. От тях пък около една трета произхождат от южния сектор D (табл. ІІІ). Този факт би следвало да се отчита при интерпретацията на изследваната тук сграда (от втория период на Градището), в която са открити гребените. Те принадлежат само към един тип – двустранни трипластинни. Няма данни да са произвеждани на място. Те обаче са изработвани в селището или в непосредствена близост до него и са дело на местни занаятчии.

В Градището не са открити изобщо фрагменти от гребени с дъговидно извити дръжки, характерни за „варварските“ заселници. При някои от другите групи предмети от кост (амулети, предмети от въоръжението и бита) личи „варварско“ влияние. Факт е обаче, че липсват едни от най-типичните за готите и другите „варвари“ предмети – едностранните гребени с богато декорирани дръжки.

Цилиндърчетата за хоризонтален тъкачен стан, както и изделията, свързани с въоръжението – части от рефлексен лък и закопчалки на кожени торбички, са обичайни находки в селищата от V-VІ в. в днешните българските земи. За някои от тези селища се предполага федератско население.

Интересно е разпределението на откритите амулети по сектори (табл. ІІ). Те се откриват в непосредствена близост до крепостните стени и порти (в сектори С и F) или върху улични трасета (в сектор К) и липсват като находки в сградите във вътрешността на Градището. Това е поредно доказателство в подкрепа на мнението, че тези типове амулети са носени от военни лица

Предходното изложение насочва към извода, че няма разлика във видовете, количеството и изработката на използваните изделия от кост и рог през двата основни периода на Градището при Дичин. През първия период (V в.) и през

233

233

втория период (VІ в.) обитателите му използват еднакви пособия при домашните занаяти и еднакви типове гребени, които са украсени по сходен начин.

Накрая искам да посоча, че в сравнение с други проучвани обекти в днеш-на България от V-VІ в., материалите от кост и рог ог Градището при с. Дичин не правят изключение, а потвърждават общите тенденции в развитието на този дял от материалната култура.

ЛИТЕРАТУРА

Аладжов, Д. (1995) Резултати от археологическите разкопки на Констанция. – „Марица-изток“. Археологически проучвания, 3, 181-226.

Александров, Г. (1984) Антична вила № 3 край Михайловград. – Известия на музеите в Северозападна България, 9, 9-45.

Александров, Г. (1987) Резултати от разкопките на крепостта Монтана (1971-1982). – В: Монтана, Т. 1, София, 54-86.

Aлексиев, Й. (1993) Обработка на кост в столичния Търновград. – Годишник на музеите от Северна България, ХІ, 119-130.

Атанасов, Г. (1987) Средновeковни костни изделия от Силистра. – Известия на Народния музей Варна, 23 (38), 104-120.

Ботушарова, Л. (1950) Новооткрити старини. – Годишник на Народния Археологическия музей в Пловдив, ІІ, 254-260.

Владкова, П. (1996) Костени тоалетни принадлежности от Нове. – Известия на Истори-ческия музей Велико Търново, ХІ, 141-149.

Владкова, П. (1998) Амулети от кост и рог от Долна Мизия. – Известия на Историческия музей Велико Търново, ХІІІ, 103-110.

Владкова, П. (2002) Предмети от кост и рог от Царевец. – В: Юбилеен сборник доклади и научни съобщения от Петите музейни четения на Регионален исторически музей Велико Търново, Велико Търново, 93-103.

Георгиева, С. (1952) Разкопки на обект „S“ в „Горно градище“ при с. Кадъкьой. – Извес-тия на археологическия институт, ХVІІІ, 259-283.

Георгиев, П., Димитров, Д., Дзанев, Г. (1992) Разкопки в Abritus през 1992 г. (предвари-телен отчет) – В: Abritus, Предварителен отчет на разкопките, 2-3, Разград.

Горбунова, Н. (2000) О вооружении среднеазиатских скотоводов (ІІ в. до н. э. – V в. н. э.). – Российская археология, 2, 30-45.

Дончева, И., Атанасов, И. (1992) Археологически проучвания на Ковачевското кале до с. Ковачевец, Поповско. – В: Археологически открития и разкопки през 1991 г., София, 82-83.

Дремсизова, Цв. (1960) Необнародвани материали от Голямата пещера край с. Мадара. – Известия на Народния музей в Коларовград, І, 70-75.

Зотовиħ, Л., Jордовиħ, Ч. (1990) Viminacium. Т. 1. Некропола више гробалья. Београд.Иванов, Й. (1920) Кюстендилският Хисарлък и неговите старини. – Известия на бъл-гарското археологическо дружество, VII (за 1919-1920), 66-123.

Иванов, Т. (1952) Разкопки в Nicopolis ad Istrum през 1945. – Известия на археологиче-ския институт, ХVІІІ, 215-242.

Йотов, В. (2004) Въоръжението и снаряжението от българското средновeковие (VІІ-ХІ

234

234

в.). Велико Търново.Койчева, К. (1994) За една група ранновизатийски изделия от кост. – Годишник на му-зеите от Северна България, ХХ, 107-123.

Койчева, К. (2000) Костни изделия от ранновизантийската епоха. – Известия на наци-оналния исторически музей, ХІ, 237-261.

Койчева, К. (2002) Рисунка-графит върху кост от ранновизантийската епоха. – В: Хр. Харитонов и др. (ред.), Юбилеен сборник в чест на проф. Димитър Очаров, Велико Търново, 53 –57.

Левина, Л. (1996) Этнокультурная история Восточного Приаралья. Москва.Любенова, В. (1981) Селището от римската и ранновизантийската епоха. – В: Перник, Т. 1, 107-203.

Маджаров, К. (1974) Северната порта на Хисарската крепост. – Археология, ХVІ, 1, 57-66.

Маджаров, К. (1982) Казармените постройки на Диаклецианопол. – Известия на музеите от Южна България, 8, 75-97.

Маевски, К., Парницки-Пуделко, С., Прес, Л., Колкувна, С., Сохатски, З., Табаш, З., Шубевт, В., Колендо, И. (1974) Археологически изследвания в западния сектор на Нове през 1967-1969 г. – Известия на археологическия институт, ХХХІV, 176-203.

Минчев, А., Георгиев, П. (1979) Разкопки в Marcianopolis през 1975 г. – Известия на на-родния музей Варна, 15(30), 101-111.

Могильники (1988) Могильники Черняховской культуры. Москва. Овчаров, Д. (1984) Нови археологически данни за крепостта и античното селище при с. Ковачевец, Търговищки окръг. – Разкопки и проучвания, Х, 34-41.

Петровић, П., Jовановић, С. (1997) Културно благо Кньжевочког краjа – археологиjа. Београд.

Писарев, А. (1986) Спасителни разкопки на надгробна могила край с. Крушето, Вели-котърновско. – Годишник на музеите от Северна България, VІ, 33-36.

Попов, Р. (1936) Материали от разкопките през 1934/35 г. – В: Мадара, Разкопки и про-учвания, Т. ІІ, София, 31-105.

Радославова, Г., Дзанев, Г. (2003) Abritus (Abritus). – В: Р. Иванов (ред.), Римски и ранно-византийски селища в България, Т. ІІ, София, 110-148.

Руденко, С. (1962) Культура хуннов и ноинулинские курганы. Москва –Ленинград.Сокольски, Н. (1971) Дервообработываещию ремесло в античных государсвах Северного Причерноморья (Материалы и исследования по археологии СССР, 178). Москва.

Стефанов, С. (1942) Новооткрити антични паметници от Нове. – Годишник на нацио-налния археологически музей, VІІ, 55-62.

Султов, Б. (1964) Една villa rustica край с. Присово, Великотърновски окръг. – Известия на окръжния исторически музей Велико Търново, ІІ, 49-64.

Тотев, Т. (1963) За обработката на кост в средновeковна България. – Археология, V, 3, 83-92.

Устюрта (1978) Древнея и средневековая культура юговосточного Устюрта. Ташкент. Фрова, А. (1950) Разкопки на италианската археологическа мисия в Ескус. – Известия на археологическия институт, ХVІІ, 34-53.

Хазанов, А. (1971) Очерки военного дела сарматов. Москва.Христова, В. (1999) Лъкове и стрели в Мизия и Тракия, І-VІ век (територията на днешна България). – Минало, VI, 4, 17-20.

Цончев, Д. (1963) Археологически паметници по южните склоновe на Панагюрска Средна гора. София.

Béal, J. (1983) Catalogue des objets de tabletterie du musée de la civilisation Gallo-romaine de

235

235

Lyon. Lyon.Bichir, G. (1977) Les Sarmater au Bas-Danube. – Dacia, XXI, 199-220.Bjelajać, I., Ivanisević, V. (1991) Les témoignages archéologiques des Grandes Invasions à

Singidunum. – Starinar, XLII, 123-140. Brzesinski, W. (1992) Grzebienie z Novae z Odcinkow II, IV, XI. – Novensia, 4, 29-45.Chiriac, C. (1996) Despre prezenta arculu reflex la Tropaeum Traiani in perioda Proto-Bizantina.

– Archeologia Moldovei, XIX, 149-168.Ciugudean, D. (1997) Obiectele din os corn şi fildes de la Apulum. Alba Iulia.Cocis, S., Alicu, D. (1993) Obiecte de os din Dacia Apulensis şi Dacia Porolissensis. – Acta Musei

Porolissensis, XVIII, 113-149.Coulston, J. (1985) Roman Archery Equipment. – British Archaeological Reports, 275, 242-

259.Diaconu, Gr., Tzony, M., Constantinescu, M., Drambocianu, V. (1977) L’ensemble archeologique

de Pietroasele. – Dacia, XXI, 199-220. Fuentes, N. (1991) The mule of a soldier. – Journal of Roman Military Equipment Studies, 2,

65-100. Fülep, F. (1977) Roman Cemeteries on the Territory of Pecs (Sopianae). Budapest. Gomolka, G. (1966) Katalog der Kleinfunde. – Klio, 47, 291-353. Gomolka-Fichs, G. (1982) Die Kleinfunde vom 4. bis 6. Jh. – In: Iatrus-Krivina, Bd. II, Ergeb-

nisse der Ausgrabungen 1966-1973, Berlin, 149-205 Gomolka-Fichs, G. (1991) Die Kleinfunde vom 4. bis 6.Jh aus Iatrus – In: Iatrus-Krivina, Bd.

IV, Ergebnisse der Augrabungen 1975-1981, Berlin, 167-205.Gomolka-Fichs, G. (1995) Die Kleinfunde und ihre Aussagen zur Bevölkerung von Iatrus. – In:

Iatrus-Krivina, Bd. V, Studien zur Geschichte des Kastells Iatrus (Forschungsstand 1989), Berlin, 81-105.

Haralambieva, A. (2001) Die römischen Thermen in Odessos. Varna. Hruby, V. (1957) Slovanske kostene predmety a jejich vyroba na Morave. – Pamatky archeologicke,

XLVIII/1, 118-217.Hutchinson, V., Reese, D. (1980) A Worked Bone Industry at Carthage. – In: The Circus and

a Byzantine cemetery at Carthage, Vol. I, Michigan, 549-594.Janković, D. (1983) Usutonu antike-ranovizantijski Gamzigrad – slovenski grad. Gamzigrad,

kasnoanticki carski dvorac. Katalog izlozbe. Beograd.Johns, C. (1996) Isis, not Cybele: A Bone Hairpin from London. – In: J. Bird, M. Hassall, H.

Sheldon (eds), Interpreting Roman London, Papers in memory of Hugh Chapman, Oxford, 11-118.

Keller, E. (1971) Die Spätrömische Grabfunde in Südbayern (Münchener Beiträge zur Vor- und Frühgeschichte, 14). München.

Косh, R. (1967) Bodenfunde der Volkwanderungzeit aus dem Mein–Tauber–Gebiet. Berlin.MacGregor, A. (1985) Bone, Antler, Ivory and Horn. The Technology of Skeletal Materials since

the Roman Period. Totowa.Okrzesik, J. (1993) Przesliki z Novae przez ekspedycje archeolgiczna uniwersytetu Warszawskiego.

– Novensia, 5, 179-196.Palade, V. (1969) Noi ateliere de lucrat piepteni din corn de cetb secolul al IV-lea e.n. la Valea

Seaca – Birlad. – Carpica, 2, 233-252.Petković, S. (1995) Rimski predmeti od kosti i roga sa teritorije Gornje Mezije. Beograd.Popović, I. (1998) Roman Jewellry in the form of Symbols in the Central Balkans. – Starinar,

XLIX, 77-92.Popovic, I., Donevski, P. (1999) Gold and silver jewelry from Durostorum Burials. Svishtov.

236

236

Preda, C. (1980) Callatis. Necropola romano-bizantina. Bucureşti.Rаdman-Livaja, I. (1998) Rimska streljacka oprema nadena na Gardunu кod Trilja. – Opvscula

Archaeologia, 22, 219-231.Rausing, G. (1967) The Bow, some notes on its Origin and Development. Bonn – Lund, 1967.Rić, P. (1982-1983) Glavno oruzje nomadskih ratnika. Rekonstrukcija avarskog refleksnog luka.

– Rad Vojvodanskog muzeja, 28, 81-92.Salamon, A. (1976) Archäologische Aufgaben zur spätrömischen Geschichte des Pannonischen

Limes, Gewainmanufaktur in Intercisa. – Mittelungen der Archäologische Instituts der Hungarischen Akademie des Wissenschaften, 6, 1976, 207-215.

Šaranović-Svetek, V. (1980) Prilog proucavanju antickog kostanorezackog–rezbarskog zanata teritoriji juzne Panonije s posebnim osvrtom na Sirmijum. – Rad Vojvodanskog muzeja, 26, 121-132.

Scorpan, C. (1978) Descoperiri arheologica diverse de la Sacidava. – Pontica, 11, 155-180.Southern, P., Dixon, K. (1996) The Late Roman Army. London.Teodor, D. (1996) Mastesugurile la Nordul Dunarii de Jos in secola IV-XI. Iasi.Vago, E., Bona, I. (1976) Die Gräberfelder von Intercisa in dem spätrömischen Südostfriedhof.

Budapest.Werner, J. (1966) Herkuleskeule und Donar Amulett. – Jahrbuch des Römisch-Germanischen

Zentralmuseums Mainz, 11, 160-185.Uenze, S. (1992) Die Spätantiken Befestigungen von Sadovec (Bulgarien), Ergebnisse der Deutsch-

Bulgarisch-Österreichischen Ausgrabungen 1934-1937 (Münchner Beiträge zur Vor- und Frühgeschichte, 43). München.

237

237

238

238

239

239

240

240

241

241

242

242

243

243

244

244

245

245

246

246

247

247

248

248

249

249

250

250

Summary

Part 5. Bone and Horn Finds from Gradishteto

(Pavlina Vladkova)

5.1. Research methodologyThe total number of bone and horn finds uncovered in Gradishteto is 111. They

are classified according to their function. There are separate groups for the finds related to armament and equipment to the home-practiced crafts, to the combs and amulets. Several single-type finds are united in a common group. Another group unites the finds of uncertain function (small fragments). Where possible in addition to the different types in each group variances are also described. The data from the stratigraphic contexts are used to dating the finds. Parallels from a wide area are applied in the analysis. The catalogue descriptions follow the text for each group.

5.2. Classification, typology and catalogue5.2.1. Objects related to armament and equipmentThere just a few finds – parts of a recurvate bow (cat. №№ 1-6, tabl. V/1-5), an

arrow (cat. № 7, tabl. V/6), and clasps from soldiers’ pouches (cat. № 8-10, tabl. VІ/1-2). They were uncovered in areas Е (cat. №№ 1, 5, 6, 7 and 8), F (cat. №№ 2, 3, 4 and 9) and К (cat. № 10).

5.2.1.1. Lamellae from a recurvate bow (tabl. І and ІІ) They were used to strengthen the wooden part of the bow as well as to decorate

it. They were adjusted to the handle (central lamellae) and to the thrusting arms (end lamellae).

Depending on the location of the slot – at a distance of 1.5-1.7 cm, the lamellae from Gradishteto belong to the first group according to Levina’s classification (Левина, 1996, 199), and reveal a Barbarian influence on the culture of the local population. One of the lamellae uncovered in area F is dated to the initial phase of the first period (about 410-470 A.D.). The second lamella is from a layer with destructions from the second period. This proves that the recurvate bows was used in Gradishteto throughout its existence.

So far, there is no published data about a central part of a recurvate bow uncovered in the current territory of Bulgaria. The one from Gradishteto (cat. № 1, tabl. V/1) was uncovered together with coins and it is dated without any doubt to the 5th c.

5.2.1.2. An arrowhead (tabl. І and ІІ) The arrowhead uncovered on the site (cat. № 7, tabl. V/6) was of the tanged trilobate

type. It has well formed edges and fine polished walls. The point was sharpened. The arrowhead definitely dates to the 6th c. It has parallels amongst finds from Central Asia and (less) to finds from Western and Central Europe.

5.2.1.3. Clasps from soldiers’ pouches (tabl. І and ІІ)

251

251

The clasps from soldiers’ pouches (tabl. І and ІІ) are ellipse-shaped lamellae narrowing in the center (cat. №№ 8-10, tabl. VІ/1-2). The obverse side is decorated with concentrated double or triple circles located in combinations around the holes and in the middle of the lamellae. The sizes of the clasps suggest that the pouches were also of different size, while the common shape is an evidence for a common way of fastening.

It is hard to differentiate between the clasps from the 4th c. and those form the 5th c. or the 6th c. based on the production technology, their size, shape and decoration. However, the finds from Gradishteto reveal that during the 5th-6th c. the decoration of the products was more often concentrated around the holes, and the cuts wee shallower and finer.

5.2.1.4. Catalogue5.2.2. Objects related to the home-practiced crafts and everyday lifeThis group consists of 27 objects. Thirteen of them were used in home-practiced

crafts (spinning and weaving) – spindle whorls (cat. №№ 11-15, tabl. VІ/3-5), cylinders for a horizontal loom (cat. №№ 16-21, tabl. VІІ /1-8), and shuttles (cat. № № 22 и 23, tabl. VІІ/9-10).

5.2.2.1. Spindle whorls (tabl. І and ІІ)Single items were found in all areas in Gradishteto (the whorls made of clay are of

considerably higher quantity). The variety of shapes is limited – a cone, a truncated cone, and a cylinder. There is no decoration. There is just a single object that was produced on a lathe and its surface is decorated with relief shallow grooves (cat. № 13, tabl. VІ/5). The whorls are of antler, similar to the antler used for finds from other sites.

5.2.2.2. Aids for a loom (tabl. I and II)Cylinders for a loom were uncovered in areas D (cat. № 16, tabl. VІІ/1), E (cat.

№ 20, tabl. VІІ/2), and F (cat. № № 17-19, and 21, tabl. VІІІ/3-7). The largest number of these objects was concentrated in area F. This may be explained with the data that suggests that antler, the material the objects were made of, was processed in this sector. The cylinders are about 5 cm high and their diameter is about 2 cm. The height of the cut is 1.8 - 2.4 cm above the lower base. The parallelepiped-shaped lamellae (tabl. VІІ/8) are the same in size as the cut.

The cylinders for a horizontal loom may be divided in two types – regular cylinder shape (cat. №№ 16 and 17; tabl. VІІ/1,2), and such which kept the shape of the antler that they were made of (cat. №№ 18-20; tabl. VІІ/3-7). The objects uncovered here are dataed to the first (primarily), as well as to the second period of Gradishteto. This is evidence that these aids were continuously used in weaving.

5.2.2.3. Shuttles (tabl. І and ІІ)Shuttles (tabl. І and ІІ) were uncovered in areas Е (cat. № 23, tabl. VІІ/10) and К

(cat. № 22, tabl. VІІ/9). One of the objects is without any decoration, while the surface of the other one has ample decoration with cut centered circles. As to the best of my knowledge such a type of objects is not presented in publications, they were identified based on ethnographic parallels.

5.2.2.4. A brush (tabl. І and ІІ)A fragment of a brush was uncovered in sector Е (cat. № 24). 5.2.2.5. Catalogue 5.2.3. Handles Out of the total number of six handles, three were uncovered in area D (cat. №№

26, 27 and 29, tabl. VІІІ/2, 3, 6), while the rest were found respectively in area Е (cat. № 30, tabl. VІІІ/8), F (cat. № 25, tabl. VІІІ/1) and К (cat. № 28, tabl. VІІІ/5). The finds found in clear stratigraphic contexts belong to the first period of Gradishteto and date

252

252

to the 5th c. There are two types of handles – large antler handles following the shape of the antler, and short handles with a cylinder shape (tabl. І and ІІ).

5.2.3.4. Catalogue 5.2.4. Combs (tabl. І and ІІ)Combs are the largest number of bone finds from Gradishteto – 32 fragments.

Eleven of them were uncovered in area D. The best preserved items were also concen-trated here. In areas E and F were found 7 and 6 items, respectively, 3 were found in each of the areas G and K, 2 were found in sector C. All objects are of the group of three-partite combs with two rows of teeth.

Two types may be defined depending on the shape of the sides of the middle la-mella.

5.2.4.1. Combs with equally cut sides (tabl. ІІІ)Five combs from area D belong to this group (cat. №№ 36-40, tabl. ІХ/1-5), 2 from

area F (cat. №№ 41 and 42, tabl. ІХ/7, 8), one from area Е (cat. № 43, tabl. ІХ/10), and one from area С (cat. № 44, tabl. ІХ/9). Only one comb has its teeth with equal density on both sides (cat. № 40, tabl. ІХ/4). The rest have the two sides with different density of the teeth. The finds are from layers from the 5th c., as well as from the 6th c.

5.2.4.2. Three-partite combs with profiled sides of the middle lamella (tabl. ІІІ)There are fragments only from two combs of this type (cat. №№ 45 and 46, tabl.

Х/1-2). The short sides of their rectangular central lamellae are profiled. The narrow holding lamellae at the ends were attached by metal rivets. Their size is similar to this of the previous type.

The finds from the Bulgarian territory are not from necropolises, so it cannot be accepted that their function was only related to the burial ritual, as suggested by some researchers. They were found in border regions, as well as in the inner part of the provinces, so it cannot be claimed that there were only used by a particular ethnic group. Most likely there was fashion related to the diversity of combs, as illustrated by the finds from Gradishteto at the village of Dichin.

5.2.4.3. Single lamellae from combs (tabl. ІІІ)The rest 21 fragments are from the middle parts of the central lamellae (cat. №№

47-61, tabl. Х/4-13) or are parts of the holding lamellae (cat. № 62-67, tabl. Х/14-17).5.2.4.4. Catalogue5.2.5. Amulets Six amulets were found – two in each of the areas C, F and K (tabl. ІІ). They belong

to two types.5.2.5.1. Animal-teeth amulets (tabl. І) Two amulets of animal teeth were found (cat. №№ 68 and 69, tabl. ХІ/1, 2). They

are from contexts that date to the 6th c. 5.2.5.2. “Hercules’ wand” amulets (tabl. І)In addition to the typical example of this type (cat. № 70, tabl. ХІ/3), there are

two more variants – a truncated-pyramid shape (cat. №№ 71 and 72, tabl. ХІ/4), and an arthropod shape (cat. № 73, tabl. ХІ/5). They carry the same symbolic meaning. They date to the first period of Gradishteto.

5.2.5.3. Catalogue 5.2.6. Varia (tabl. І and ІІ)Five objects belong to this group – two lamellae from plates, a fit for furniture, a

cap and a four-edges lamella (cat. №№ 74-78, tabl. XI/6-9).5.2.7. Unclear Fragments (tabl. І and ІІ)Twelve small, unclear lamellae and fragments of processed bone were uncovered

253

253

in different sectors.

5.3. Production of bone and horn objects5.3.1. The data from Gradishteto (tabl. І, ІІ and ІV)Cut small horns, unfinished objects of antler and waste material left after the

cutting of the horns and the detachment of the usable source material (tabl. І, ІІ and ІV) were found during the excavations. This material is evidence of production activity. The finds were concentrated primarily in the North-West area F – 8 cut small horns, 4 partially processed items and a plenty of waste material. Half of the small horns and the waste material are from a context (55097) dated to the second phase of the first period in the North-West area F of Gradishteto (about 470-490 AD). Most of the unfinished objects – a handle, a whorl, and a lamella belong to the second period (about 540-580 AD, according to V. Dintchev). Thus, there is evidence for the production of bone and horn objects during the second half of the 5th c. and in the 6th c. However, we have to point out that during the 6th c. this craft was not practices intensively.

Osteological analysis reveals that the horn material was from red dear, ox, and goat. Judging by the partially processed items and the size of the cut antler, we may conclude that the objects made on the spot were handles, whorls, and cylinders for a horizontal loom. The production of these objects did not require any special skills, as the final product kept the natural shape of the horn. The workshop has not been identified, but it can presume that it was near the South end of the studied staircase to the West defense wall of Gradishteto (Part 3.2; see also fig. 62 in Parts 1-3). No craftsman’s tools or aids were found. The cut source material bears traces from processing with a saw, a harsh file and a knife. The finds suggest that the production was not massive and targeted to the market, but rather this was a home-practiced craft. It is possible that in addition to the horn objects, the same craftsman also produced wooden products.

5.3.2. Data from Moesia Inferior and the rest of the provincesData about the known workshops for bone and horn objects from the end of the 4th

c. – 6th c. in the current territory of Bulgaria, as well as data about the workshops from the same period from the rest of the territories of the Empire are presents here.

5.3.3. Catalogue

5.4. Major conclusionsThe statistical analysis of the bone and horn finds outlines the North-West area

F (tabl. ІІ). 35.14% of all finds were uncovered in this area. There is evidence about production activity in Gradishteto (tabl. ІV) during the second phase of the first period (about 470-490 AD), and during the second period (about 540-580 AD). 27.92% of the finds were uncovered in the West area E. The quantity of the finds from the rest of the studied areas is considerably smaller (tabl. ІІ). The combs are the largest number of all finds (tabl. ІІ). They are about one third of all bone finds – 29.72%. About one third of the combs were uncovered in the South area D (tabl. ІІІ) and the majority are from a building from the second period of Gradishteto. The combs are only of type three-partite combs with two rows of teeth. There is no evidence that they were produced on the spot.

Fragments of combs with arch-like handles, that were characteristic of the “Barbarian” settlers, were not found in Gradishteto. Some “Barbarian” influence can be identified in some of the other groups of objects. The cylinders for a horizontal loom, as well as the objects related to armament (lamellae from recurvate bows and clasps for leather pouches) are common finds in settlements from the 5th c.-6th c. in the current

254

254

Bulgarian territory. Some of them are related to foederati settlers.The distribution of amulets to areas is interesting (tabl. ІІ). They were uncovered in

close proximity to the defense walls and the gates (in areas C and F) or in the course the streets (in area K). Amulets were not found in any of the buildings in the inner part of Gradishteto. This is yet another argument in support of the suggestion that the amulets belonged to military personnel.

There is no considerable difference in the types, the quantity and the production technology of the bone and horn objects from the two different periods of the development of Gradishteto. Compared to the finds from other sites from the 5th c – 6th c. from the current territory of Bulgaria, the bone and horn objects from Gradishteto have no special characteristics. Rather they support the overall tendencies in the development of this part of the material culture.

List of Tables

Table I (sheets 1-3). Data about the uncovered finds made of bone and horn in Gradishteto at the village of Dichin.

Table IІ. Distribution of the finds made of bone and horn from Grasishteto by areas and types.

Table IІІ. Distribution of the combs by areas and types.Table IV. Distribution of the semiproducts and the waste material by areas.Table V. – Table XІI. Tables with graphic drawings of the bone and horn finds from

Gradishteto at the village of Dichin.

255

255

256

256

Част 6

Стъклени съдове от Градището

(Анастасия Чолакова)

6.1. Състояние на материала и методика на изследванеПри археологическите проучвания на Градището край с. Дичин са открити

значителен брой фрагменти от стъклени съдове. Само в отделни случаи е възможно да се възстанови цялостният профил на някои по-добре запазени съдове (кат. №№ 7, 9, 28, 71, 97), без нито един да е напълно реставриран. В настоящата публикация са обработени над 270 характерни фрагмента, които са поддават на определяне. От тях 119 са подбрани и каталогизирани. Масовият характер на комплекса от стъкло позволява идентифициране и реконструкция на почти целия репертоар от форми. Като материал и техника на изработка, стъклените съдове от Градището предста-вляват сравнително хомогенен ансамбъл. Преобладават фрагментите от натурално оцветено синьо-зелено или жълтеникаво стъкло (от съвсем бледи до по-наситени нюанси), свободно издухано, най-често неукрасено. В по-малка степен са застъпени фрагменти с по-изявен цвят (натурално цветно жълто-кафяво, зелено, тъмнозелено и допълнително оцветявано тъмносиньо) и обезцветеното стъкло, както и украсата в техниките на студената и горещата стъклообработка.

Общата датировка на находките е V-VІ в. Тези, които са от сигурни стратиграф-ски контексти, могат да се датират по-прецизно. За находките от северозападния сектор на Градището се прилага възприетата от проучвателя му (виж ч. 1.4) периоди-зация и хронология:

първа (начална) фаза на І период – приблизително 410-470 г.;втора (крайна) фаза на І период – приблизително 470-490 г.;ІІ период – приблизително 540-580 г.Твърде фрагментарното състояние на изследвания материал предопределя

специфичния подход към класификацията му. Тя се базира на комплекс от критерии, включващ подреждане на фрагментите съобразно морфологичните им особености (фрагменти от стени с декорация, от устия, дъна или дръжки), последвано от групи-рането им по техника на изработка (например равно шлифовани фрагменти от устия) и според формите на съответните съдове (например равно шлифовани фрагменти от устия на купи). В случаите, когато конкретен известен тип (например Isings 111, Isings 116, конични лампи и т. н.) е възможно да бъде идентифициран с по-голяма серия от фрагменти, той е представен обособено в рамките на общата структура. Състоя-нието на повечето налични фрагменти не дава възможност за сигурно типологично определяне, поради което при обработката им за водещи признаци са предпочетени характеристиките на стъклото и техниката на украса.

Най-големи са класификационните групи, които включват трапезни съдове

257

257

като по-плитки или по-дълбоки купи и чаши. Останалите класификационни групи включват по-рядко срещащи се съдове като лампи, кани и флакони, а също и еди-нични форми. Във всички случаи, с изключение на изрично отбелязаните, съдовете са изработени чрез свободно издухване. Отделно се разглеждат находките, свиде-телстващи за локално стъклопроизводство.

В каталога, който следва текста при всяка една група, са дадени каталожният номер, секторът и номерът на стратиграфския контекст, в който е открит фрагмен-тът. Ако последният е заведен като малка находка (SF) и присъства в каталога за стъкло (G), то съответните номера също са отбелязани1. В настоящия каталог се дава допълнителна информация за морфологичните особености и/или украсата на съответния фрагмент, респективно – стъклен съд. Датировката, която е посочена към всеки каталожен номер се отнася за контекста на откриване, определена от раз-копвача. Всеки представен в каталога фрагмент има графично изображение в някоя от приложените таблици (табл. І-ХІV).

6.2. Класификация, характеристика и каталог6.2.1. Група І – фрагменти от стени на съдове (табл. І)Групата включва отворени форми, най-вероятно купи, изработени от натурално

оцветено стъкло в различни нюанси (почти безцветно с лек жълтеникав оттенък, зеленикаво, зелено полупрозрачно) с украса, нанесена чрез фино абразиране, грави-ране със свободна ръка или въртящо се колелце. Стъклото има характерна иризация, мехурчета, които подсказват, че материалът не е с най-високо качество.

Фрагмент от полусферична купа (кат. № 1) има украса върху външната повърх-ност, която се състои от надпис, разположен кръгово около централно изображение (орнамент или символ). От надписа е запазена единствено буква „Н“, а от централ-ното изображение – три малки линии. Най-вероятно тази декорация, изпълнена чрез шлифоване, следва модела на по-долу разгледаната група съдове Isings 116 с гръцки надписи (виж вариант ІІ/1а). За разлика от тях, качеството на стъклото и изпълнението на украсата на фрагмента подсказват, че вероятно това е опит за ими-тация на схемата от ателие с по-скромни възможности (локално ?). Фрагментът е от северозападния сектор, от стратиграфски контекст, отнасящ се към началната фаза на първия период на Градището (прибл. 410-470 г.).

Други два малки фрагмента от купи (кат. №№ 2 и 3) илюстрират различна орнаментална схема и по-особена техника на изпълнение. Макар и запазена в съв-сем малка степен, тяхната украса може да се възстанови като поле с изображения (клонки при кат. № 2 и птица при кат. № 3) в долната част на съда, ограничено от хоризонтални линии и (при кат. № 3) с пояс от малки кръгчета. Орнаментът е нанесен чрез съвсем леко шлифоване, което абразира повърхността и само при детайлите на тялото на птицата е използвано малко по-дълбоко гравиране. Вероятно абразиране-то е със свободна ръка, поради което линиите не са съвсем точно изпълнени. Тази декорация е трудно различима, особено флоралният мотив при кат. № 2, което не се обяснява единствено с лошото сегашно състояние на стъклото. Може да се предпо-

1 По време на теренното проучване на Градището някои фрагменти от стъклени съдове са отнесени от разкопвачите към масовия материал, поради което не са инвентирани като находки в общата инвентарна книга и в отделния каталог за находки от стъкло. Разпознаването им осъществих при прегледа на масовия материал (преди всичко фрагменти от прозоречно стъкло) в лагера на експе-дицията. Същевременно в настоящия каталог има и случаи на дублирани номера за малка находка (SF) и находка от стъкло (G), тъй като в съответните пликчетата са сложени фрагменти от различни съдове.

258

258

ложи, че това абразиране представлява основа за нанасяне на боя/позлата (?) – т.е., че съдовете са изработени като рисувани/полихромни (?), но рисуваният орнамент не се е запазил (за него съдим по механичните нарушения по повърхността). Такива примери са известни от ІV-V в. от района на Северното Черноморие и се приемат за египетска или сирийска продукция (Кунина, 1997, 339, №№ 431, 432). Със сигурност тези съдове са произведени в работилници с високо ниво и традиции, и чрез импорт са достигнали Градището.

Подобна абразирана украса и по-специално поясите от малки кръгчета се сре-щат върху съдове, определени като средиземноморски изделия от V-VІ в. (Price, 2000, 24-26, pl. 7, 8). Сходни орнаменти има върху два други малки фрагмента от Градището (кат. №№ 4 и 5), които вероятно също са от дълбоки купи.

Техниката на декорация при находките от тази група – фино и плитко аб-разиране, е сходна с украсата при други съдове от Градището (табл. ІІ и V/3) и се отличава от по-дълбокото гравиране и шлифоване на някои късноантични съдове, известни от днешна Северна България (например Gomolka-Fuchs, 2007, Taf. 52, №№ 2817, 2818, 2820; Беливанова, 1998, обр. 4, 7). В комплекса от обекта при с. Дичин е открит само един съвсем малък и силно иризирал фрагмент (зле запазен, от почти безцветно стъкло, не е включен в настоящия каталог), при който има по-дълбоки шлифовани малки овали. Отсъствието на стъкло с дълбоко шлифоване и гравиране може би отразява долната хронологическа граница на Градището – след началото на V в., когато тази група не е толкова популярна, но не е изключено това да е белег за особености в териториалното разпространение на различни производства.

1. Сектор F, контекст 55034; SF 957, G 57 (табл. І/1)Три слепени фрагмента от долната част на съда (обло дъно ?) с абразирана украса – надпис (запазена буква „Н“) и част от кръст (?); от вътрешната страна има шлифована концентрична линия върху дъното; следи от износване.Датировка: към началната фаза на І период в северозападния сектор F – при-бл. 410-470 г.

2. Сектор F, контекст 55047 (табл. І/2)Три слепени фрагмента от долната част на съда (купа) с леко абразирана ук-раса от хоризонтални линии и флорален мотив.Датировка: към втората фаза на І период в сектор F – прибл. 470-490 г.

3. Сектор F, контекст 55150 (табл. І/3)Многобройни фрагменти, два от които са от леко конкавно дъно с абразирана и гравирана украса от хоризонтални линии, пояс с окръжности и зооморфен мотив - птица.Датировка: ? (компрометиран контекст)

4. Сектор E, контекст 54401 (табл. І/4)Фрагмент от долната част на чаша или купа (?) с абразирана украса от хори-зонтална линия и пояс от кръгчета.Датировка: ? (компрометиран контекст)

5. Сектор C, контекст 52013; SF 255, G 2 (табл. І/5)Малък фрагмент от долната част на съд (обло дъно ?) с абразирана украса – окръжности и чертички.Датировка: VІ в.

6. Сектор C, контекст 52089 (табл. І/6)Малък плосък фрагмент с абразирани линии.Датировка: V в.

259

259

6.2.2. Група ІІ – фрагменти от устия на съдове6.2.2.1. Подгрупа ІІ/1Подгрупата включва фрагменти с устийни ръбове, оформени чрез отрязване

на стъклото и студена обработка – шлифоване, абразиране, заглаждане.Вариант ІІ/1а (табл. ІІ)Вариантът включва фрагменти от купи тип Isings 116 – плитка или по-дълбока

полусферична купа, с обло дъно, извит навън и изправен устиен ръб, отрязан и шли-фован. Характерна е украсата от хоризонтална шлифована канелюра върху стените и плитки шлифовани концентрични кръгове върху вътрешната страна. Около устието също има следи от шлифоване и полиране. Купите са изработени от натурално оцве-тено, светло синьо до зелено-синьо стъкло, прозрачно или полупрозрачно. В някои случаи стъклото е дебелостенно, със слаба сребриста иризация.

От деструкциите от началната фаза на първия период в северозападния сектор на Градището произхождат две реконструирани купи тип Isings 116 (кат. №№ 7 и 9) с шлифована украса. Двата съда се различават както по пропорции и качество на изработката, така и по цвета на стъклото – различни нюанси на натурално оцвете-ното синьо-зелено. Фрагменти от устия (кат. №№ 8, 10 и 11) и стени на съдове от този тип са открити и в други сектори на Градището, в някои случаи в контексти от VІ в., което се дължи на преотлагане на по-ранните културни пластове. Датировката на типа със сигурност не надхвърля края на V в.

Тази форма е много характерна за късната античност (Isings, 1957, 143-145) и е позната в различни варианти в Западна Европа (Goethert-Polashek, 1977, 28-32, Form 15a; Price, Cottam, 1998, 124-126), Балканите (Ružić, 1994, 39, tabl. XXVII/3-5; Gomolka, 1979, Taf. 62, №№ 104, 105; Shepherd, 1999, 334, №№ 238-240), Близкия Изток (Erdmann, 1977, 107, Taf. 5, №№ 431-435; Jennings, 1997-1998, 114, fig. 9/5-7), Северна Африка (Foy, 2003, 72, fig. 36), като се счита, че производството и продължава по-дълго на изток (Dussart, 1998, 61-62, pl. 4/25, 31). Характерни за типа са отрязаният и шлифован устиен ръб, и нанесените чрез шлифоване (wheel-cutting) по външната и вътрешната повърхност канелюри, линии и концентрични кръгове.

Както беше посочено по-горе, фрагментите Isings 116 от Градището не са хомо-генна група като характеристики на стъклото и профил на съда. Определят се три основни варианта – светлосиньо тънкостенно стъкло с декорация (кат. №№ 7, 8 и 11), по-наситено зелено стъкло и по-дебелостенен съд с непрецизна изработка (кат. № 9), стъкло с жълто-зелен оттенък и по-плитка форма на купата (кат. № 10). Тези различия свидетелстват, че различни ателиета са произвеждали този тип съдове поради голямата му популярност на през V в.

По-особена е украсата на дълбоката купа (кат. № 7), състояща се от кръст вър-ху дъното и изписан кръгово около него надпис, който е поместен в полето между шлифованата канелюра и тънката шлифована линия от вътрешната страна. Два по-малки фрагмента от идентични съдове са известни от друг сектор на Градището (кат. № 8), както и от агората на Nicopolis ad Istrum, където находката се датира също в V в.2 Тази декоративна схема поставя купите от Градището и Nicopolis ad Istrum в категорията на шлифованото стъкло с раннохристиянска тематика (виж напр.: Fremersdorf, 1967, 183, 185, Abb. 45, Taf. 262-263; Davidson, 1952, 95, № 594). За съжа-ление, при реконструирания съд е запазена съвсем малка част от украсата. Надпи-

2 Изказвам сърдечна благодарност на П. Владкова – ръководител на проучванията на агората на Nicopolis ad Istrum, за предоставената информация и оказаната помощ при обработката на мате-риалите

260

260

сът върху купата тип Isings 116 е изписан по външната повърхност, но така, че да се чете при поглед отгоре, през стъклото на самия съд (табл. ІІ/1). Запазените гръцки букви „Ζ“ и „Η“ позволяват да се предположи, че е изписана традиционната фраза ΠΙΕ ΖΗΣΗΣ3. Известни са няколко купи тип Isings 116 с такъв надпис, разположен около централно изображение (Harden, 1949, 156-158, fig. 3; Кунина, 1997, 339, № 433), както и само с кръст и геометрична композиция (Iliffe, 1934, 88, fig. 17). Те са датирани в ІV в. (втората половина – края на ІV в.) и се определят като продукция на сирийски работилници (Harden, 1949, 159). Фрагментите от Градището при с. Дичин (кат. №№ 7 и 8) и Nicopolis ad Istrum допълват тази група съдове и изместват горната хронологическа граница на нейното производство и разпространение поне до началото на V в.

Различията в детайлите между отделните купи поставят въпроса доколко може да се счита, че те са част от хомогенна производствена група или това е по-скоро традиционно следване на общ популярен модел, най-вероятно с източен произход. Най-близки до купата от Градището са цитираните съдове от Ермитажа и Aschmolean Museum – надписът е идентичен, изписването и разположението на буквите е много сходно. Но също така между трите находки има доста различия както в централното изображение (само купата от Дичин е с кръст), така и в по-дребни елементи. Подоб-но плитко шлифовано изображение на кръст, но без надпис, върху разлата купа със столче от V в. е известно от Керч (Залесская, 2006, 266). Използването на сходни мотиви, комбинирането им в различни схеми с детайли и върху различни типове съдове, което илюстрират описаните находки, свидетелства за възпроизвеждането на един общ модел в различни като локализация (а възможно е и като хронология) ателиета. Копирането на схемата е доста свободно, вероятно поради дистанциите между различните майстори и според техните естетически предпочитания. Но ус-тойчивостта на декоративната идея е забележителна и нейното обяснение може би следва да се потърси в особеностите на организацията на късноантичното стъклоп-роизвоство (Чолакова, 2008, 473, 475).

Върху фрагментите от Градището с надписи (кат. №№ 7 и 8) украсата е нанесе-на по идентичен начин и най-вероятно цялата им декорация е била еднаква, което показва, че са изработени едновременно – не като масова продукция, а по-скоро като поръчка, достигнала чрез обмен или по друг начин до селището. Прави впе-чатление, че разположението на надписа, съдейки по позицията на буквата „Z“, е с основа към центъра на съда и горна част към устието (четене по посока обратна на часовника), което би го отличавало от напълно запазените надписи на съдовете от Ермитажа и Aschmolean Museum, при които фразата е изписана с основа към устието. Не е изключено обаче при кат. № 7 да се касае за надпис със същото разположение и посока на четене, но с грешка при изписването на „Z“ (с огледално обърната позиция) – своеобразен индикатор за нивото на работилницата или пък израз на познаване на традиционното пожелание ΠΙΕ ΖΗΣΗΣ, или просто копиране на буквите като декоративен мотив.

7. Сектор F, контекст 55034+55059+55073+55132; SF 950,G 54 (табл. ІІ/1)Слепени 9 фрагмента от купа с устиен диаметър 12,4 см и височина 5,3 см. От вътрешната страна – шлифована ивица под устийния ръб, шлифована концентрична окръжност върху дъното; от външната страна – шлифоване

3 Автор на реконструкцията и разчитането на надписа е Н. Шаранков, на когото благодаря. В пред-варителната публикация на фрагмента (Чолакова, 2005, 731) разчитането на фразата в съкратен вариант е неточно.

261

261

под устийния ръб, шлифована хоризонтална канелюра, надпис (запазена част – „H), изписан концентрично под канелюрата (чете се при поглед отгоре, през стъклото). Върху дъното – кръст с 4 големи рамена и 4 малки линии между тях. Доста следи от износване на съда, трудно се различава украсата. Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.Фрагментите са от синхронни контексти, но от различни места (от западната част на сграда FIII, от улицата между сгради FII и FIIІ, и от улицата между сгради FII и FV – виж обр. 61 към ч. 1-3 на този том). Това може да се обясни с разнасянето им с деструкциите от сградите при нивелирането на терена на сектора в началото на втората фаза на първия период.

8. Сектор C, контекст 52102 (табл. ІІ/2)Фрагмент от стена; от вътрешната страна – съвсем тънка шлифована линия; от външната страна – шлифована хоризонтална канелюра, концентричен надпис под нея (запазена буква „Н“).Датировка: V в.

9. Сектор F, контекст 55034+55050; SF 11555, G 100 (табл. ІІ/3)Три слепени фрагмента от купа с устиен диаметър 14,5 см (устието е неправил-на окръжност) и височина 3,6 см; от вътрешната страна – тънка шлифована ивица под устийния ръб и окръжност върху дъното (неправилно центрира-на, непрецизно нанесена); от външната страна – шлифована хоризонтална канелюра.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

10. Сектор D, контекст 53603 (табл. ІІ/4)Малък фрагмент от устиен ръб с шлифоване от външната страна и шлифована хоризонтална канелюра.Датировка: ? (компрометиран контекст)

11. Сектор F, контекст 55287 (табл. ІІ/5)Малък фрагмент от устиен ръб с шлифоване от външната страна и непосред-ствено под ръба от вътрешната страна.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

Вариант ІІ/1b (табл. ІІІ)Вариантът включва фрагменти от чаши и купи, изработени от стъкло с наситен

жълто-кафяв до зеленикав цвят, който е резултат от специфичния химически състав4. Всички съдове са тънкостенни, с равно отрязан устиен ръб, който в някои случаи е шлифован или леко загладен, а при други – оставен необработен след отрязването. По правило при издухването на тази група съдове не е употребявана понтия (както личи от фрагментите от дъна, разгледани във вариант ІІІ/2b, кат. №№ 67-69, които принадлежат към същата технологична група). Украсата им се състои от единич-ни фино шлифовани хоризонтални линии и апликирани капки или орнамент от тъмносиньо стъкло5. Повечето от находките от Градището се отличават с не много прецизна изработка.

4 Проби от фрагменти с този специфичен цвят са анализирани от Thilo Rehren, Institute of Archaeology, University College London. Резултатите показват, че цветът се дължи на естествения състав на суро-вините, използвани за това стъкло и няма целенасочено оцветяване. Завишеното съдържанието на определени оксиди (Fe, Mn, Ti) причислява пробите към широко разпространена късноантична група стъкло с източносредиземноморски произход. Благодаря на Thilo Rehren за предоставената непубликувана информация.

5 Фрагментите от стени с апликирани капки са разгледани към този вариант за да се запази цялостното представяне на категорията, въпреки че формално не принадлежат към групата на фрагментите от устия.

262

262

Тези съдове са много характерни за късната античност, когато се разпростра-нява стъкло с подобно специфично оцветяване. Производството на типовете започва през втората половина на ІІІ в., но е най-активно през ІV-V в. (Сорокина, 1971, 99). Смята се, че произхождат от източни центрове, но бързо започват да се произвеждат и разпространяват в други райони (виж напр.: Barkóczi, 1988, 37, Taf. XIV; Ružić, 1994, 45-47, tip VII/10b; Minčev, 1992, 75, Abb. 5; Jennings, 1997-1998, 115, fig. 12/9-11; Hayes, 1975, 89; Foy, 2003, Fig. 37, Fig. 38).

При разкопките на Градището е открит фрагмент от висока чаша (кат. № 15) с ромбовиден орнамент от синьо стъкло и шлифована ивица (аналогии на украсата виж при Сорокина, 1971, обр. 1, типове ІЕд, ІІІВ), както и няколко малки фрагмента от съдове със запазена украса от капки (кат. №№ 19-21).

Дъната, изработени от същото специфично жълто-кафяво стъкло (виж вариант ІІІ/2b, кат. №№ 67-69) позволяват идентифицирането на високи чаши тип Isings 106b, Isings 106c, Isings 109c (Isings, 1957, 127-129, 137-138; Ružić, 1994, 50, tabl. XXXVII/6, 7, XXXVIII/7-10; Shepherd, 1998, 349, № 558). Запазените фрагменти от устия с отрязан ръб свидетелстват също за употребата на по-отворени форми – популярните чаши тип Isings 96a със заоблено тяло и конкавно дъно (Isings, 1957, 131-132), и своеобраз-ният междинен вариант Isings 96а/116 с по-широка полусферична форма (кат. №№ 18 и 16), добре познати от днешните български земи и вероятно произвеждани и в локални работилници (Gomolka, 1979, 147-148, Taf. 58, № 60, 61; Uenze, 1992, Taf. 50/30-37; Shepherd, 1998, 372).

Само един фрагмент от устие (съвсем малък, не е включен в каталога) има украса от по-широка хоризонтална шлифована канелюра под ръба.

Фрагментите от тази група се датират в V в. Няма находки от сигурни контексти от VІ в. В северозападния сектор на Градището (сектор F) концентрацията на мате-риали се отнася към началната фаза на период І, а някои фрагменти са намерени в най-ранни пластове, свързани с или предхождащи появата на селището (например кат. № 16). Тази датировка се включва в хронологическите граници на съдовете с апликирани капки, както и на разпространението на специфичното жълто-кафяво стъкло през V в. (Foy et al., 2003, Groupe archéologique B, 45-50, fig. 4). Интересно е да се отбележи, че разглежданата категория запазва своите основни технически беле-зи (специфично стъкло, извит и равно отрязан устиен ръб, украсата от сини капки, липса на употреба на понтия) в целия ареал на разпространението си – от Източното Средиземноморие до Северното Черноморие и до днешна Южна Франция, въпреки че има доказателства за регионално или дори локално изработване на съдовете. В известна степен от значение за това е произходът и разпространението на използ-ваното суровинно стъкло (виж ч. 6.3). Материалите от Градището също предоставят данни за местното производство на тези съдове (ч. 6.3, кат. № 118), а някои от фраг-ментите в тази група са доста деформирани или с необичаен профил (кат. №№ 17 и 21) и е възможно да са производствен брак (фрагменти, предназначени за претапяне ?). Няма преки свидетелства, че в селището е имало изработка на такива съдове, но подобна вероятност не може да се отхвърли.

12. Сектор Е, контекст 59158 (табл. ІІІ/1).Фрагмент от устие на конична чаша; устийният ръб е силно навън и изпра-вен, само леко загладен.Датировка: ? (компрометиран контекст)

13. Сектор F, контекст 55042, SF 938, G 51 (табл. ІІІ/2).Фрагмент от устие на конична чаша, подобен на кат. № 12. Върху горната част на стените има фина шлифована хоризонтална линия.

263

263

Датировка: ? (компрометиран контекст)14. Сектор G, контекст 56015 (табл. ІІІ/3).Фрагмент от устие на конична чаша или дълбока купичка, подобен на кат. № № 12 и 13, също с фина шлифована линия.Датировка: ? (компрометиран контекст)

15. Сектор Е, контекст 59052, SF 3262, G 160 (табл. ІІІ/4).Два слепени фрагмента от стената на конична чаша с фина шлифована линия в горната част и ромбовиден орнамент от апликирано тъмносиньо непрозрачно стъкло под нея.Датировка: ? (компрометиран контекст)

16. Сектор F, контекст 55060, SF 951, G 55 (табл. ІІІ/5).Фрагмент от устие на полусферична купа с леко извит навън устиен ръб, из-правен и отрязан, без допълнителна обработка. Формата на устието е леко деформирана при самата изработка.Датировка: вероятно преди появата на Градището (контекстът е с предкре-постна стратиграфска позиция).

17. Сектор F, контекст 55034 (табл. ІІІ/6).Малък фрагмент от устие на чашка (?) с изправен устиен ръб, отрязан и почти без заглаждане.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

18. Сектор Е, контекст 54908 (табл. ІІІ/7)Фрагмент от устие на чаша с яйцевидно тяло. Устийният ръб е извит и оф-ормен като при коничните чаши (кат. №№ 12-14); върху изпъкналата част на стените е запазена украса от фина шлифована линия и апликирана капка от тъмносиньо стъкло под нея.Датировка: V в.

19. Сектор C, контекст 52089 (табл. ІІІ/8)Малък фрагмент от стената на чаша, подобна на кат. № 18 (?), върху който е запазена тънка абразирана линия и издължена капка от апликирано тъм-носиньо стъкло.Датировка: V в.

20. Сектор Е (табл. ІІІ/9)Малък фрагмент от стена, подобен на кат. № 19, с единична апликирана капка от тъмносиньо стъкло.Датировка: ? (компрометиран контекст)

21. Сектор C, контекст 52089 (табл. ІІІ/10)Фрагмент от стена на чаша (?) със запазени малки части от две апликирани капки от тъмносиньо стъкло. Силната асиметрична извивка на стената не е резултат от вторична деформация при пожар; може би фрагментът е про-изводствен брак.Датировка: V в.

Вариант ІІ/1c (табл. ІV)В този вариант са обособени фрагменти от устия на купи или чаши, които са

изработени от натурално оцветено тънко стъкло. При някои от съдовете стъклото е светло, почти безцветно, с мехурчета и силна иризация. Обединява ги техниката на обработка на устийния ръб – равно отрязан и само леко загладен чрез шлифоване (кат. №№ 22-25). Тези съдове се отнасят към вече споменатия тип Isings 96а, широ-ко разпространен през късноантичната епоха (напр.: Чернева-Тилкиян, 1995, обр. ІІ, № 10; Пеева, 2001, №№ 1-6; Minčev, 1992, 74, Abb. 1a, b; Price, Cottam, 1998, 117-

264

264

119; Goethert-Polaschek, 1977, Form 49a; Barkóczi, 1988, Taf. VII, №№ 76-80; Jennings, 1997-1998, 115, fig. 12/1, 2). Изработването на тази семпла форма – по-висока или по-заоблена чаша/купа с просто и леко конкавно дъно, не изисква специализирани манипулации и технически умения, поради което купите най-вероятно са произ-веждани в локални работилници. Въпреки това фрагментите от Градището при с. Дичин не са многобройни и не представляват напълно еднотипна серия (за разлика от по-горе разгледаните съдове от жълто-кафяво стъкло – виж вариант ІІ/1b), което свидетелства по-скоро за тяхното спорадично проникване и употреба в селището. Датировката им не е напълно сигурна, но по-вероятно групата се отнася към първия период, т.е. в рамките на V в.

22. Сектор K, контекст 58356, SF 11000, G 154 (табл. ІV/1)Фрагмент от устие на чаша с цилиндрично тяло, леко извит и отрязан устиен ръб; синкаво натурално оцветено стъкло със силна иризация.Датировка: ? (компрометиран контекст)

23. Сектор D, контекст 58603 (табл. ІV/2)Фрагмент от устие на купа с леко извит навън устиен ръб; белезникаво стъкло със силна иризация и изтъняване.Датировка: ? (компрометиран контекст)

24. Сектор D, контекст 58691 (табл. ІV/3)Фрагмент от устие на купа със силно извит навън устиен ръб, изправен и отрязан, без допълнително заглаждане.Датировка: ? (компрометиран контекст)

25. Сектор F, контекст 55047, SF 913, G 46 (табл. ІV/4)Фрагмент от горната част на купа с полусферична разлата форма на тялото, силно извит навън ръб, леко изправен и равно отрязан, деформиран при изработката.Датировка: към втората фаза на І период в сектор F – прибл. 470-490 г.

6.2.2.2. Подгрупа ІІ/2Включва устийни ръбове, оформени чрез заглаждане и заобляне на стъклото

при вторично нагряване и най-често с употреба на понтия.Вариант ІІ/2а (табл. V)Вариантът включва разлати купи със заоблен и удебелен устиен ръб, изработен

чрез прегъване на стената на съда навън и вторично загряване. Съдовете са от нату-рално оцветено, прозрачно или полупрозрачно стъкло с лек жълтеникав оттенък, с мехурчета и иризация. При повечето фрагменти устието е допълнително полирано или абразирано, от което остават характерни следи, включително и линията, мар-кираща прегъването на устийния ръб. Реконструират се купи с конична форма и леко конкавно дъно, а също и по-дълбоки съдове. Повечето от фрагментите, които произхождат от сигурно датирани контексти се отнасят към първия основен период на Градището, като за северозападния сектор е възможно хронологията да се преци-зира в рамките на първата фаза – приблизително 410-470 г.

Коничните купи с конкавно дъно и заоблен устиен ръб (кат. №№ 26-28) са пред-ставени от немногобройни фрагменти с или без украса. Те намират точни аналогии в близки до Градището центрове като Nicopolis ad Istrum (Shepherd, 1999, №№ 139, 283) и Iatrus (Gomolka 1979, Taf. 62, № 106; Gomolka-Fuchs, 2007, Taf. 51, №1867). Това ясно очертано локално разпространение може би е в резултат на местното производство на типа. Сред материалите от Градището той се среща и с друга декорация (кат. №№ 40-42) или неукрасен, но от цветно стъкло (кат. №№ 49 и 50).

В пластове от началната фаза на първия период в северозападния сектор на

265

265

Градището са открити многобройни фрагменти от купа, която подлежи на по-цялостна реконструкция (кат. № 28). Фино абразиране и полиране (подобно на това при кат. № 2) има върху почти цялата повърхност. Украсата е съвсем скромна, нанесена небреж-но и неравномерно (за подобна декорация виж Erdmann, 1977, Taf. 5/436), а самият съд е леко деформиран, може би при пожара в края на посочената фаза. Небрежното изпълнение на декорацията и сходствата между стъклото, от което е изработена тази купа и някои от по-горе разгледаните фрагменти (напр. кат. № 1) са сред аргументите, че това са изделия на местно ателие. Интересна техническа подробност е, че върху дъното на купата личи следата от отделянето на понтия, която е била необходима при обработката на устийния ръб. Сходни фрагменти от дъна със следи от понтия от Градището (кат. №№ 59 и 60) вероятно се отнасят към същия тип купи.

През късноантичната епоха съществува тенденция към опростяване на формите и похватите на изработка в масовото стъклопроизводство, което довежда до повта-рянето на сходни или дори идентични типове, лесни за произвеждане и удобни за употреба. Разглежданите купи добре илюстрират тази тенденция. Подобни находки са известни от различни райони на Европа и Средиземноморието (Price, 2000, fig. 9/3; Ortiz Palomar, 2001, fig. 88/1; Foy et al., 2003, fig. 7, VRR 182), изработени от различно стъкло, с различна декорация или неукрасени, като луксозни съдове или масови изделия (Чолакова, 2008, 473, табл. 2). Това повтаряне на сходен модел в широки географски граници напомня по-горе коментираните характеристики на купите с гравирани надписи (кат. №№ 1, 7 и 8) и е специфичен феномен в късноантичното стъклопроизводство.

Заобленият и удебелен устиен ръб чрез повторно загряване на стъклото оче-видно има функционални предимства при трапезните съдове и е възприет при изработката на други късноантични типове – например Isings 111. Някои находки на такива чаши със столче (Sagadin, 2004, 111-112, Sl. 6, 1-6; Foy, 2003, 78, Fig. 73a) представляват много близък аналог на фрагменти от коментирания вариант от Градището с по-малък устиен диаметър (напр. кат. № 27), но доколкото в комплекса няма съдове с по-цялостно запазен профил, то трудно е да се определи дали някои от фрагментите от устия в тази група не следва да се свържат с високите столчета Isings 111 (виж подгрупа ІІІ/3). Контекстите на откриване на фрагментите от устия обаче показват, че вариант ІІ/2а се отнася към V в. (първа фаза на І период в сектор F), а масовото разпространение на тип Isings 111 е по-късно.

26. Сектор E, контекст 54296, SF 4559+4566+4567, G 81+85+86 (табл. V/1).Три фрагмента от устието и един фрагмент от дъното на конична купа, рекон-

струирана с устиен диаметър – 13 см, диаметър на дъното – 3,5 см, и височина – 4,5 см; върху леко конкавното дъно запазена следа от понтия.

Датировка: V в.27. Сектор D, контекст 53011, SF 346, G 27 (табл. V/2).Фрагмент от устие на конична по-дълбока купа (чаша ?) с диаметър 12,4 см.Датировка: ? (компрометиран контекст)28. Сектор F, контекст 55024+55050+55059, SF 11555+11564, G 100+103 (табл.

V/3).Седем слепени фрагмента от конична купа с леко конкавно дъно, удебелен и

заоблен устиен ръб, леко извит навън и деформиран; диаметър на дъното – 5 см, диаметър на устието – ок. 14,3 см, височина – 4,9 см; върху дъното има лека следа от понтия; абразирана/шлифована украса от хоризонтални линии и пояс от дъгички; общо абразиране върху долната част.

Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

266

266

Фрагментите са от синхронни контексти, но от различни места (от сграда FII и от улицата между сгради FII и FIIІ – виж обр. 61 към ч. 1-3). Обяснение на ситуа-цията виж по-горе при кат. № 7.

Вариант ІІ/2b (табл. VІ)В групата са обединени устийни фрагменти от чашки или малки купички, ко-

ито са заоблени чрез вторично нагряване на стъклото. Всички те са изключително тънкостенни, изработени от стъкло с натурален цвят – прозрачно жълтеникаво или синкаво, най-често със силно иризация, в резултат на която стъклото е допълнител-но изтъняло. Поради това фрагментите са малки и трудно се поддават на по-пълна реконструкция на формата. Този вариант е с най-голям брой представители в срав-нение с останалите обособени групи на фрагменти от устия.

При някои съдове има старателно оформяне на устийния ръб, с прегъване на стъклената маса и леко профилиране (кат. №№ 30, 32, 34 и 35), както и допълнител-но шлифоване след завършване на горещата обработка. Тази техника напомня вече описаните купи от вариант ІІ/2а. Възможно е някои от тези устийни фрагменти да се отнасят към чаши с конкавно дъно, подобни на тип Isings 106. При кат. № 35 се наблюдава лека релефна декорация от диагонално разположени плитки канелюри, която се получава при издухването на съда.

Други устия на чашки са оставени изправени и след отрязването на излишното стъкло са само заоблени чрез загряване (fire rounded) без допълнително доработка (кат. №№ 29, 31, 33 и 36). Най-вероятно тези фрагменти са от често срещаните на обектите от V-VІ в. чаши със столче тип Isings 111 (аналогични фрагменти виж при Sternini, 2001, №№ 98, 99, 101, 108, 109). Поради много тънките стени рядко се нами-рат по-добре запазени екземпляри, които да илюстрират целия профил, но рекон-струкциите потвърждават формата на устието (напр. кат. № 71). Сходното натурално оцветено стъкло, от което са изработени устийните фрагменти от вариант ІІ/2b и по-долу разгледаните столчета от типа Isings 111, е още един аргумент за това.

Част от находките в този вариант могат да се свържат и с коничните лампи (виж коментара за група IV), тъй като сравнението на устийните ръбове показва сходства (сравни напр. кат. №№ 38 и 97).

Не е възможно по-прецизно разграничаване на различните типове на базата на характеристики на стъклото в този вариант, тъй като повечето съдове са изработени от много сходен материал – светло, натурално оцветено стъкло със силна иризация, най-вероятно произведено чрез вторично рециклиране, а не директно от суровинно стъкло. Съответно фрагментите, обединени от технически белези, а не по типоло-гическа принадлежност, имат различна датировка – някои се отнасят към V в., а не малка част произхождат от добре датирани контексти от VІ в.

29. Сектор E, контекст 54908+54296, SF 4561, G 82 (табл. VІ/1)Фрагмент от устие на чаша с почти цилиндрично тяло и прав устиен ръб.Датировка: V в.

30. Сектор F, контекст 55290 (табл. VІ/2)Подобно на кат. № 29, с по-силно профилиран устиен ръб.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

31. Сектор C, контекст 52010, SF 258, G 5 (табл. VІ/3)Подобно на кат. № 30.Датировка: ? (компрометиран контекст)

32. Сектор D, контекст 53065 (табл. VІ/4)Подобно на кат. № 29, по-широко устие.Датировка: ? (компрометиран контекст)

267

267

33. Сектор F, контекст 55274 (табл. VІ/5)Подобно на кат. №№ 29 и 31.Датировка: към втората фаза на І период в сектор F – прибл. 470-490 г.

34. Сектор D, контекст 58687 (табл. VІ/6)Подобно на кат. № 30.Датировка: ? (компрометиран контекст)

35. Сектор F, контекст 55263 (табл. VІ/7)Фрагмент от устие на чаша с лека релефна украса от диагонално разположени широки и плитки канелюри върху тялото на съда.Датировка: към ІІ период в сектор F – прибл. 540-580 г.

36. Сектор F, контекст 55109 (табл. VІ/8)Подобно на кат. № 33.Датировка: към ІІ период в сектор F – прибл. 540-580 г.

37. Сектор E, контекст 54707 (табл. VІ/9)Подобно на кат. №№ 33 и 34, устийният ръб е леко извит навътре.Датировка: VІ в.

38. Сектор K, контекст 58127 (табл. VІ/10)Фрагмент от устие на чаша/лампа (?) с леко извит навън устиен ръб.Датировка: V в.

39. Сектор D, контекст 53122 (табл. VІ/11)Подобно на кат. №39, с профилиране на устийния ръб.Датировка: ? (компрометиран контекст)

Вариант ІІ/2c (табл. VІІ)Вариантът обединява фрагменти от устия на различни съдове (купи, чаши)

със спираловидно апликирана нишка от синьо или тъмносиньо, полупрозрачно или непрозрачно стъкло. Най-често нишката не е релефна, а е „инкрустирана“ в стените. Самите съдове са от натурално оцветено стъкло с лек оттенък, в повечето случаи тън-костенно, с много силна иризация. Запазени са предимно малки фрагменти, което очевидно се дължи на лошото качество и вторичното горене на стъклото. По-добре се е запазило стъклото на украсата. Обединяваща за групата е именно украсата, на-несена в повечето случаи прецизно, с много различни варианти на разполагането на нишките.

Тази обособена категория сред находките на стъкло от Градището се отличава със силно иризирало и разрушено стъкло, поради което нито един съд не може да бъде напълно реконструиран. Поради същата причина – силно разрушаване на фрагментите заради качеството на стъклото, не могат да се посочат много аналогии от други обекти, въпреки че единични фрагменти са познати от синхронните с Гра-дището укрепени селища при с. Одърци, Добричко, и при гр. Самоков6.

Върху устията на различни типове купи и чаши, а може би и на по-затворени форми, е поставяна сходна декорация от прецизно нанесени нишки синьо полуп-розрачно стъкло, които чрез специални манипулации са инкрустирани в стената на съда (marvered trails). Сравняването на формите показва, че такава украса имат конични купи, подобни на вариант ІІ/2а (кат. №№ 40-42), малки купички с по-силно профилиран ръб (кат. № 43), чашки или лампи с вертикални стени (кат. №№ 45-48) и др. Аналогията с коничните лампи (виж група IV) е поради сходства в профила на устията, а и заради находката на дъно от лампа със сферичен завършек от същото

6 Непубликувани данни от обработката на материалите от укрепените селища при с. Одърци и гр. Самоков.

268

268

тъмносиньо стъкло (кат. № 100), като използваното в украсата на разглежданите фрагменти.

Следва да се отбележи и не така често срещаният тип Isings 85b („Airlie“) – купа с почти цилиндрично тяло (кат. № 44), която е засвидетелствана и в Nicopolis ad Istrum, но без декорация (Shepherd, 1999, № 144).

Сред материалите от Nicopolis ad Istrum са известни много подобни фрагменти, датирани в ІІІ-ІV в. (Shepherd, 1999, 370, №№ 138-140) Синхронни с находките от Градището са съдове от V-VІ в. с украса от сини нишки от Близкия Изток (Jennings, 1997-1998, 118-119, fig. 24). Чаша със сходна украса по устието, аналогична на кат. № 48, е открита в Италия (Sternini, 2001, 50-51, fig. 10). Тези аналогии могат да са аргументи за търсенето на импортни материали в комплекса от Градището, или пък свидетелство за възприемането на специфичния начин на украса в местното производство.

Интересна особеност е, че фрагменти от този вариант са открити в сравнително големи количества в някои от секторите на обекта (напр. в западния сектор Е), докато в други (напр. в северозападния сектор F) са представени само с единични находки. Датировката на тази група, според контекстите на откриване, е V в. – т. е. отнася се най-вече към първия основен период на обитаване на селището.

Многобройните примери показват голямо разнообразие в нанасянето на ук-расата – нишки върху самия устиен ръб, апликиране непосредствено върху и под устието, разполагане на декорация по долната част на съдовете (съдейки по запазени малки фрагменти от стени). Различна е дебелината и на самите орнаменти от синьо стъкло. Има различия и в стъклената маса, от който са изработени съдовете. Както беше посочено по-горе, повечето са от светло натурално оцветено и силно иризирало стъкло, но отделни фрагменти (например кат. №№ 43 и 44) са от почти безцветно, добре запазено стъкло с прецизна изработка, най-вероятно не в местна работилница. Тези особености свидетелстват, че вариантът не е хомогенен и разпространението на тези съдове отразява обща тенденция и мода в различни производствени центрове на Средиземноморието, която е продължила да се развива и в началото на VІ в. (напр. Foy et al., 2003, 69, fig. 22, VRR 341, VRR 167, VRR 338). Със сигурност част от находките от Градището са импорти, докато други с по-ниско качество на стъклото и изработката произхождат от регионални или локални ателиета.

40. Сектор Е, контекст 54266 (табл. VІІ/1)Фрагмент от купичка със заоблен устиен ръб, деформиран от вторично го-рене.Датировка: V в.

41. Сектор Е, контекст 54052 (табл. VІІ/2)Три слепящи се фрагмента от купичка със заоблен устиен ръб.Датировка: V в.

42. Сектор Е, контекст 54908 (табл. VІІ/3)Пет свързващи се фрагмента от купичка със заоблен и обърнат навътре ус-тиен ръб, с по-дебела нишка върху самия ръб и по тънки надолу по стените; стъклото на съда е силно разрушено и иризирало.Датировка: V в.

43. Сектор Е, контекст 54906 (табл. VІІ/4)Устие на чашка (?) от качествено тънко прозрачно безцветно стъкло, профи-лирано, с по-дебела нишка върху самия ръб и множество много тънки точно върху извивката; прецизна изработка.Датировка: V в.

269

269

44. Сектори F и K, контексти 55183 и 58111, SF 11663+4060, G 123+143 (табл. VІІ/5)Два слепящи се фрагмента от устие и стена на чашка, от прозрачно стъкло с лек оттенък и преливаща иризация, с една синя нишка, инкрустирана в самия ръб; прецизна изработка.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.Фрагментите са от синхронни контексти, но от различни и дори отдалечени места – от изравнителен пласт в коридора на северозападната ъглова кула и от централния сектор К (виж обр. 3 и 61 към ч. 1-3). Обяснение на ситуацията виж по-горе при кат. № 7.

45. Сектор K, контекст 58350 (табл. VІІ/6)Фрагмент от изправен устиен раб на чашка (?), удебелен и заоблен, с плътно апликирана стъклена синя маса.Датировка: V в.

46. Сектор F, контекст 55208, SF 11154, G 176 (табл. VІІ/7)Два слепящи се фрагмента от устие на чашка, с изправен и профилиран ръб, заоблен и удебелен; вторични деформации; неравномерно нанесена нишка, по-дебела върху ръба; стъклото на съда е сравнително качествено.Датировка: към втората фаза на І период в сектор F – прибл. 470-490 г.

47. Сектор D, контекст 58591 (табл. VІІ/8)Фрагмент от устие на чашка; прав и леко удебелен устиен ръб с дебела тъм-носиня нишка точно върху него и по-тънки нишки върху стените; стъклото на съда е силно изтъняло и иризирало.Датировка: V в.

48. Сектор Е, контекст 54296, SF 4556, G 84 (табл. VІІ/9)Фрагмент от чашка с прав и удебелен устиен ръб, с по-дебела тъмносиня ниш-ка точно върху ръба; стъклото на съда е силно иризирало и разрушено.Датировка: V в.

Вариант ІІ/2d (табл. VІІІ)Тук са включени фрагменти от устия на купи и чаши, изработени от наситено

зелено, прозрачно или полупрозрачно, сравнително дебелостенно стъкло, почти без мехурчета и съвсем лека иризация, което се е съхранило много добре, вероятно поради високото си качество. Характеристиките на стъклената маса ясно обособяват групата и са основен белег за определянето и 7. Друга особеност на тези съдове е много добрата техника на изработка. Устийните фрагменти са заоблени и удебелявани чрез прегъване, допълнително нагряване, след което са подлагани на механична дообра-ботка. Това показват следите от шлифоване и полиране върху повечето от тях. Като резултат от това шлифоване е и фината профилировка при кат. №№ 51, 52 и 55.

Поради сравнителната малобройност и малките размери на фрагментите не е възможно да се реконструира цяла форма, въпреки че могат да се идентифицират фрагменти от дъна от същото характерно стъкло (кат. №№ 62, 63 и 70). Устийните ръбове от купички (кат. №№ 49-52) напомнят някои от вече разгледаните типове – конични купи със заоблен и извит навътре или с профилиран устиен ръб. Фраг-ментите от устия на чаши (кат. №№ 53-55) са изправени и удебелени, със заоблен чрез леко прегъване и температурна обработка ръб. Възможно е някои да се отнасят

7 Анализи на стъклото от този вариант са извършени от Thilo Rehren, Institute of Archaeology, University College London. Както и при съдовете от вариант ІІ/1b, цветът на стъклената маса се определя от на-туралните суровини. Благодаря на Thilo Rehren за предоставената непубликувана информация.

270

270

към тип Isings 111, въпреки че фрагменти от столчета, изработени от характерното за варианта наситено зелено стъкло не са открити. Съдовете са оформени с помощта на понтия, както личи върху фрагментите от дъна (кат. №№ 62 и 63). Аналогични находки в някои случаи са определяни като устия от лампи (Shepherd, 1998, №№ 288, 289), но като цяло е трудно да се посочат близки паралели на варианта, със същите специфични технически характеристики.

Групата е сравнително малобройна, но с ясно отличими технологични харак-теристики и със сигурност може да се разглежда като импортна продукция, най-ве-роятно достигнала до Градището като еднократно снабдяване, а не като регулярен и постоянен внос.

И в този вариант, както при по-горе разгледаните устия с украса от сини ниш-ки, се наблюдава концентрация от находки в определени сектори (напр. в западния сектор Е) и по-слабо представяне в други сектори на обекта. Датировката на кон-текстите, в които са намерени фрагментите, е V в. Това се отнася и за фрагментите от дъна, принадлежащи към същата технологична група.

В северозападния сектор F са намерени малобройни дребни или нехарактер-ни фрагменти, които не са включени в каталога, но стратиграфската им позиция ги отнася по-скоро към втората фаза на първия период в сектора (прибл. 470-490 г.). Следователно очертава се едно по-късно разпространение на този вариант в хроно-логическите граници на V в.

49. Сектор D, контекст 58592 (табл. VІІІ/1)Малък фрагмент от устие на купичка – леко извит навътре и удебелен устиен ръб с диаметър 11 см; следи от полиране/шлифоване (?).Датировка: V в.

50. Сектор E, контекст 54908 (табл. VІІІ/2)Малък фрагмент от устие на купичка – извит навътре и удебелен устиен ръб; следи от полиране/шлифоване (?).Датировка: V в.

51. Сектор E, контекст 54052 (табл. VІІІ/3)Фрагмент от устие на разлата конична паничка с удебелен и профилиран ръб.Датировка: V в.

52. Сектор Е, контекст 54296, SF 4583, G 91 (табл. VІІІ/4)Фрагмент от устие на разлата конична паничка с удебелен и профилиран ръб, с леко удебеляване и върху стената; следи от полиране по ръба (и външната повърхност?); диаметър ок. 11 см.Датировка: V в.

53. Сектор Е, контекст 54296 (табл. VІІІ/5)Малък фрагмент от устие на чашка (Isings 111 ?) с изправен, удебелен и леко профилиран устиен ръб.Датировка: V в.

54. Сектор Е, контекст 54701 (табл. VІІІ/6)Малък фрагмент от устие на чашка (Isings 111 ?) с изправен, удебелен и леко профилиран устиен ръб.Датировка: ? (компрометиран контекст)

55. Сектор Е, контекст 59004, SF 11474, G 129 (табл. VІІІ/7)Фрагмент от устие на чашка (тип Isings 111 ?) с изправен, удебелен и леко про-филиран устиен ръб с реконструиран диаметър 5 см; върху стените – украса от хоризонтални нишки от същото стъкло, съвсем леко релефни.Датировка: V в.

271

271

6.2.3. Група ІІІ – фрагменти от дъна на съдове6.2.3.1. Подгрупа ІІІ/1 (табл. ІХ, 1, 2)Дъна с ниско пръстеновидно столче.Оформянето на дъното на съдовете с ниско пръстеновидно столче, изработе-

но чрез изтегляне на стъклена маса от основното тяло, не е много разпространен технически похват през късноантичната епоха, според материалите от днешна България. В целия комплекс от Градището подгрупата е представена само от три фрагмента от натурално оцветено стъкло, вероятно от чаши или малки купи, при които няма запазена следа от понтия (тук са включени два примера – кат. №№ 56 и 57). Характеристиките на стъклото предполагат съответните съдове да са с по-ранна датировка, въпреки че един от фрагментите е открит (случайно попаднал ?) в контекст от VІ в.

Формално към тази подгрупа се причисляват също кат. №№ 69 и 70, но те са от стъкло със специфичен цвят и ще бъдат разгледани заедно със съответната група.

56. Сектор C, контекст 52013, SF 255, G 2 (табл. ІХ/1)Дъно с ниско пръстеновидно столче от синкаво натурално оцветено стъкло с добро качество.Датировка: VІ в.

57. Сектор F, контекст 55287 (табл. ІХ/2)Дъно с ниско пръстеновидно столче от почти безцветно стъкло с ириза-ция.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

6.2.3.2. Подгрупа ІІІ/2Подгрупата обединява фрагменти от дъна с просто оформяне – т.е. без столче,

като две изключения (кат. №№ 64 и 70) са включени тук поради характеристиките на стъклото.

Вариант ІІІ/2а (табл. ІХ, 3, 5,7, 9, 12-15)Към варианта се причисляват фрагменти от дъна на съдове, изработени с по-

мощта на понтия, от която е запазена следа (късче стъкло, прилепвало понтията; лека неравност, останала при отделянето на съда и т. н.). За стабилност на дъната е придадена конкавна форма. Разлатите конкавни дъна от натурално оцветено стъкло (кат. №№ 58-60) най-вероятно принадлежат на купи от по-горе разгледаните типове с ниска конична форма, украсени с абразиране или сини нишки, или неукрасени (сравни кат. №№ 26-28, 40-42) и отнасящи се към първия период на Градището. Из-ползването на понтията съответства на заобления с повторно нагряване устиен ръб на тези купи.

Същото заключение може да се направи и за фрагментите от дъна, изработени от наситено зелено стъкло (кат. №№ 62 и 63), които принадлежат към купи и чашки от вариант ІІ/2d. Те също се датират в границите на V в. Заедно с тях е каталогизи-рано дъно с високо столче (кат. № 64), въпреки че формално то следва да се отнесе към по-рано коментиран вариант. Върху долната повърхност на дъното няма следа от понтията, но доколкото цялата повърхност на съда е доработвана чрез шлифоване и полиране, възможно е тази следа да е заличена. Силуетът на фрагмента подсказва, че е от широко отворена плитка купа. Коментарите, направени по-горе за вариант ІІ/2d, се отнасят и за тези находки

Своеобразно изключение е кат. № 61 – фрагмент от съд, изработен от тъмно жълто-кафяво стъкло, което го причислява към технологичните характеристики на вариант ІІ/1b. Съдът принадлежи към описаната по-горе категория изделия,

272

272

изработени от специфична като цвят маса, но следата от понтия показва, че дъното не е от типичния репертоар от форми с отрязан ръб, а от някоя по-рядко срещана форма (кана, флакон ?) с обработен чрез вторично нагряване устиен ръб (възможна е апликирана украса). Датировката на фрагмента е V в., като контекстът, в който е открит се отнася към втората фаза на първия период в северозападния сектор F (470-490 г.), т.е. по-късно от масовото разпространение на фрагментите от вариант ІІ/1b в първата фаза.

58. Сектор F, контекст 55024 (табл. ІХ/3)Фрагмент от конкавно дъно (вер. от отворена форма, тъй като вътрешността е доста издраскана) с масивна следа от прикрепянето и отчупването на пон-тията; диаметър – 3,6 см; сравнително дебелостенно, натурално оцветено стъкло с лек оттенък и сребриста иризация.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

59. Сектор D, контекст 58550, SF 11461, G 125 (табл. ІХ/5)Фрагмент от леко конкавно дъно със следа от отчупването на понтията; на-турално оцветено стъкло с жълтеникав оттенъкДатировка: ? (компрометиран контекст)

60. Сектор F, контекст 55024 (табл. ІХ/7)Три слепени фрагментa от съвсем леко конкавно дъно с малка следа от отчупването на понтията; зеленикаво натурално оцветено стъкло с много мехурчета и сребриста иризация; тънкостенно.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

61. Сектор F, контекст 55010 (табл. ІХ/9)Фрагмент от дебелостенно дъно, силно конкавно, с лека следа от понтията; стъклото е тъмножълто-кафяво, полупрозрачно, с матова иризация.Датировка: към втората фаза на І период в сектор F – прибл. 470-490 г.

62. Сектор E, контекст 54913 (табл. ІХ/12)Малък фрагмент от леко конкавно дъно със заоблена следа от понтията; наситено зелено полупрозрачно стъкло, сравнително дебелостенно, без иризация и мехурчета.Датировка: V в.

63. Сектор Е, контекст 54277, SF 4509, G 70 (табл. ІХ/14)Фрагмент от леко конкавно дъно (на купичка ?) с диаметър около 3 см и с малка следа от отчупване на понтията; наситено зелено стъкло (като кат. № 62).Датировка: V в.

64. Сектор E, контекст 54436, SF 3170, G 116 (табл. ІХ/15)Три слепени фрагмента от масивно равно дъно с високо цилиндрично столче, диаметър 6,5 см; столчето е моделирано чрез изтегляне на стъкло от основ-ното тяло на съда; наситено зелено полупрозрачно стъкло.Датировка: V в.

Вариант ІІІ/2b (табл. ІХ, 4, 6, 8, 10, 11, 13)Към варианта принадлежат фрагменти от конкавни дъна без следа от понтия

(кат. №№ 65-70). Те се отнасят към съдове, произведени с по-опростени технически похвати, с равно отрязани, загладени или шлифовани чрез студена обработка ус-тийни ръбове .

Дъната при кат. №№ 65-67 са изработени от светло жълтеникаво, натурално оцветено стъкло Това са предимно купи и чаши от тип Isings 96а, които бяха раз-гледани по-горе, изработени от натурално оцветено стъкло (сравни напр. с кат. №№

273

273

23-25). Възможно е някои по-малки фрагменти да са от лампи с конично дъно (кат. № 65), засвидетелствани като местно производство в Novae (Olczak, 1995, fig. D/A2), но може и да са от малки чашки/купички.

Някои от фрагментите от тази група са изработени от жълто-кафяво стъкло (кат. №№ 68-70) и принадлежат на високи чаши тип Isings 106b, Isings 106c, Isings 109c (Isings, 1957, 127-129, 137-138; Ružić, 1994, 50, tabl. XXXVII/6, 7, XXXVIII/7-10; Shepherd, 1998, 349, № 558) от V в., коментирани по-горе при вариант ІІ/1b. Чашите с просто оформено конкавно дъно (кат. №№ 68-69) имат специфични следи по до-лната повърхност, които показват, че при изработката им стъклото е моделирано със специални инструменти или върху заоблена работна повърхност за да се получи ха-рактерното вдлъбване. За по-голяма стабилност и естетически ефект на съда в някои случаи дъното е моделирано и като столче (кат. № 70) чрез прегъване на стъклената маса, но отново без прилагането на понтия. Аналогично на устийните фрагменти от вариант ІІ/1b, тези дъна се отнасят към V в.

65. Сектор F, контекст 55282 (табл. ІХ/4)Фрагмент от малко (диаметър - 2 см), силно конкавно дъно; натурално оцве-тено стъкло с жълтеникав оттенък и мехурчета; разрушена повърхност.Датировка: ? (компрометиран контекст)

66. Сектор E, контекст 59060, SF 3268, G 165 (табл. ІХ/6)Два слепени фрагмента от леко конкавно дъно (Isings 96 ?), моделирано с набождане (kicked); тънкостенно, зеленикаво натурално оцветено стъкло с разрушена повърхност.Датировка: V в.

67. Сектор K, контекст 58127 (табл. ІХ/8)Малък фрагмент от дъно от сравнително дебелостенно натурално оцветено стъкло с лек оттенък и иризация.Датировка: V в.

68. Сектор F, контекст 55252, SF 11162, G 177 (табл. ІХ/10)Почти изцяло запазено леко конкавно дъно от чаша (Isings 109 c), моделира-но чрез притискане към работна повърхност или матрица (личи по следите върху външната повърхност на дъното); изработено от кафяво-жълто полуп-розрачно стъкло с лека иризация.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

69. Сектор F, контекст 55201, SF 11683, G 134 (табл. ІХ/11)Фрагмент от дъно като кат. № 67 – идентична техника и характеристики на стъклото, но по-тънкостенно и профилирано.Датировка: към втората фаза на І период в сектор F – прибл. 470-490 г.

70. Сектор E, контекст 54908, SF 4731, G 119 (табл. ІХ/13)Почти изцяло запазено конкавно дъно от чаша (Isings 106 c); чрез прегъване на стъклената маса е оформено пръстеновидно столче; изработено от жълто-кафяво полупрозрачно стъкло с иризация.Датировка: V в.

6.2.3.3. Подгрупа ІІІ/3 (табл. Х)Подгрупата включва дъна от чаши с високо столче, тип Isings 111. Тези чаши са

най-разпространените стъклени съдове в Градището и количествено подгрупа ІІІ/3 е най-голямата в целия комплекс. Изчисляването на базата на фрагменти от дъна и фрагменти от устия (представени при вариант ІІ/2b), макар в известна степен отно-сително поради силно фрагментираното състояние на материала, показва, че тип Isings 111 е около 30% от стъклото на селището. Сред фрагментите от подгрупата има

274

274

находки от контексти, датирани в V в., дори в ранната фаза на периода в северозапад-ния сектор F (прибл. 410-470 г. – кат. № 80). Масово чашите със столче са застъпени в контекстите от VІ в., като поне половината от фрагментите от подгрупа ІІІ/3 са сигурно датирани в VІ в. Освен това наблюденията показват, че чаши Isings 111 са почти единствените находки на стъкло в пластовете от VІ в.8, т.е. разнообразието от форми през VІ в. е доста по-скромно в сравнение с предхождащия V в. (виж ч. 6.4)

Няма изцяло запазен съд, но някои фрагменти позволяват реконструкция (кат. № 71). Устийните ръбове на чашите от Градището най-вероятно са изправени и зао-блени (сравни кат. №№ 31, 33 и 36). По-малко вероятно е свързването на столчетата с фрагменти от извити устия (вариант ІІ/2а), въпреки че и такива форми са познати от VІ-VII в. (Sagadin, 2004, fig. 6, 1-6). Има находки на Isings 111 с малки вертикални пръстеновидни дръжки (Olczak, 1995, fig. 4), с което се аргументира използването на типа като лампи, включително и в днешно време в Мала Азия (Olcay, 2001, 86). Възможно е подобни дръжки от селището при Дичин (кат. №№ 98-100) да се отнасят към такива чаши, но ако се съди по количеството на фрагментите основната част от съдовете са били без дръжки. Всички чаши в подгрупа ІІІ/3 са изработени от натурално оцветено стъкло с различни нюанси на синьо, зелено или жълтеникаво, с много мехурчета и силна иризация.

Чашите Isings 111 са един от най-често срещаните типове през късната античност в ареала на Източното Средиземноморие, но почти липсват в синхронните обекти от Германия и Британия (Hayes, 1975, 84). В Близкия Изток формата се възпроизвежда и в по-късни периоди след VІІ в. (Dussart, 1998, 121). Счита се, че появата на типа в днешна Северна България е още от края на ІІІ-ІV в. (Turno, 1989, 165; Olczak, 1995, 62-63), докато например за Западното Средиземноморие формата става характерна от края на V в. (Foy, 2003, 73). Всеобща е констатацията за доминирането на чашите със столче през VІ в. Находките от днешните български земи са многобройни (Dankova, 1993, tabl. I-VI; Uenze, 1992, Taf. 50/19-27; Чернева-Тилкиян, 1995, 77, обр. ІІІ/20, 22; Shepherd, 1999, 372-373, fig. 11.12; Gomolka, 1979, №№ 128-189; Фухс-Гомолка, 1987, 95-98). Доказано е тяхното местно производство в центрове като Novae (Olczak, 1998, 44-48, fig. 12) и Odessos (Minčev, 1992, 75, Abb. 6). Може да се приеме, че и повечето съдове от Градището са продукция на локални ателиета.

Обикновено в ранновизантийските комплекси столчетата на чашите се раз-личават в детайлите на изработката, но почти всички имат следа от отделянето на понтията, необходима при изработката на заобления устиен ръб. Върху тези различия в оформянето на столчето се базират и повечето типологични разработки върху формата (напр.: Jennings, 1997-1998, 116-117, fig. 14; Dankova, 1993, 82-84, tabl. I-VI; Olczak, 1995, fig. 1; Turno, 1989, 163-165, fig. 1; Dussart, 1998, 115-121, pl. 27, 28; Gill, 2002, 38-41, fig. 1/5-1/7).

Почти всички фрагменти от Isings 111 от Градището принадлежат към вариан-та с кухина и сферично оформяне в столчето, изработено заедно с горната част на чашата от един къс стъкло. Има и изключения със столче без сферично оформяне (кат. №№ 78, 88 и 89) или с плътно столче (кат. № 87). Най-силно се отличава кат. № 86 с масивно плътно столче, най-вероятно изработено отделно и долепено до горната част на съда. Този вариант намира аналогии от втората половина на VІ в., които се свързват с производства на същия тип, но в значително по-отдалечени от Балкани-те райони (Foy, 2003, 74, fig. 49). Освен цитираните близки паралели от обекти като Novae, най-популярният в Градището вариант на чаши с кухина и сферично оформяне

8 Заключението е направено главно по данни от северозападния сектор F.

275

275

в столчето е известен предимно от района на Мала Азия (Olcay, 2001, fig. 2 a-h; Gill, 2002, fig. І/5).

Различните техники на изработка на чашите – при столчето и в силуета на гор-ната част, се илюстрират с многобройни примери от територията на източноримска-та/ранновизантийската империя. Разликите са резултат от популярността на формата в множество ателиета, може би с не толкова силна връзка помежду им, както през V в. Аналогиите на нашите находки с тези от Мала Азия насочват към евентуални сходства между производствените и технологични традиции на двата района.

Находките на столчета от Isings 111 от Градището също показват известно разнообразие като форма и характеристики на стъклото, което може би отразява разпространение на изделия от няколко работилници или хронологически разлики в рамките на периода V-VІ в., но със сигурност най-широко застъпена е локалната продукция, която използва като суровина рециклирани фрагменти.

71. Сектор D, контекст 53053, SF 1006, G 40 (табл. Х/1)Изцяло запазено столче с кухина и сферично оформяне, с остатък от стъклото за прикрепяне на понтията; запазени фрагменти от устието на съда.Датировка: VІ в.

72. Сектор F, контекст 55282 (табл. Х/2)Запазен фрагмент от горната част на чашата, непосредствено над връзката със столчето.Датировка: ? (компрометиран контекст)

73. Сектор F, контекст 55263, SF 11769, G 180 (табл. Х/3)Запазено сферично оформяне с кухина от столче.Датировка: към ІІ период в сектор F – прибл. 540-580 г.

74. Сектор K, контекст 58517, SF 4414, G 107 (табл. Х/4)Като кат. № 73, с част от поставката в долната част.Датировка: VІ в.

75. Сектор F, контекст 55160, SF 11607, G 118 (табл. Х/5)Изцяло запазено столче – като кат. № 71.Датировка: вероятно VІ в. (контекстът е компрометиран – горен нарушен пласт, но повечето материали в него са от VІ в.)

76. Сектор D, контекст 53090 (табл. Х/6)Като кат. № 73, но по-широко.Датировка: ? (компрометиран контекст)

77. Сектор D, контекст 53017, SF 358, G 35 (табл. Х/7)Изцяло запазено столче – като кат. № 71, но с по-сплеснато сферично раз-ширение.Датировка: VІ в.

78. Сектор F, контекст 55080, SF 994, G 66 (табл. Х/8)Изцяло запазено столче, подобно на кат. № 71.Датировка: ? (компрометиран контекст)

79. Сектор F, контекст 55115, SF 11537, G 95 (табл. Х/9)Изцяло запазено столче, подобно на кат. № 71.Датировка: към втората фаза на І период в сектор F – прибл. 470-490 г.

80. Сектор F, контекст 55252, SF 11765, G 179 (табл. Х/10)Изцяло запазено столче – като кат. № 79.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

81. Сектор F, контекст 55230, SF 11685, G 136 (табл. Х/11)Изцяло запазено столче – като кат. № 71.

276

276

Датировка: ? (компрометиран контекст)82. Сектор D, контекст 53053, SF 1005, G 39 (табл. Х/12)Изцяло запазено столче с по-малки размери, без сферично разширение.Датировка: VІ в.

83. Сектор K, контекст 58001, SF 4002, G 68 (табл. Х/13)Запазено столче без сферичното разширение.Датировка: ? (компрометиран контекст)

84. Сектор D, контекст 53000, SF 307, G 13 (табл. Х/14)Подобно на кат. № 83.Датировка: VІ в.

85. Сектор E, контекст 59323, SF 49064, G 133 (табл. Х/15)Запазен фрагмент от поставката на чашата.Датировка: ? (компрометиран контекст)

86. Сектор D, контекст 53017, SF 359, G 34 (табл. Х/16)Запазено столче с малка част от стените на чашата, без ръба на поставката; изработено е от зеленикаво полупрозрачно стъкло с много мехурчета и сил-на иризация; плътно оформено столче, вероятно изработено от отделен къс стъкло и прилепено към чашата (с масивна следа от понтия).Датировка: VІ в.

87. Сектор F, контекст 55040, SF 694, G 41 (табл. Х/17)Запазено е сферичното разширение на столчето, изработено плътно.Датировка: към ІІ период в сектор F – прибл. 540-580 г.

88. Сектор E, контекст 54501, SF 1137, G 99 (табл. Х/18)Изцяло запазено столче с кухина и остатък от стъклото за прикрепяне на понтията; без сферично разширение в средната част.Датировка: ? (компрометиран контекст)

89. Сектор D, контекст 53017, SF 357, G 33 (табл. Х/19)Запазена поставка на столче – ниска и широка, с лека следа от понтия, без данни за кухина в столчето.Датировка: VІ в.

90. Сектор F, контекст 55150, SF 11688, G 142 (табл. Х/20)Запазена само поставка на столче.Датировка: ? (компрометиран контекст)

6.2.4. Група IV – лампи (табл. ХІ, 1-4)Групата представя тип съдове, които се идентифицират сред фрагментите от

комплекса на Градището само в случаите, когато има запазена част от дъното (кат. №№ 91-94). Лампите са с форма на обърнат конус, леко заоблени в долната част. Дъното е оформено със сферичен завършек, който е определящият белег за групата и във всички случаи има следа от отчупване от понтия. Личи прегъването на стъклото при специална манипулация за оформянето на завършека. Устийният ръб е прав, леко удебелен и заоблен, оформян докато съдът е бил прикрепен на понтията, подобно на чашите от тип Isings 111. Лампите са изработени от различно стъкло (полупроз-рачно, натурално оцветено с лек оттенък, тъмнозелено без иризация с много високо качество, със сферичен завършек от тъмносиньо стъкло, и т. н.), което е свидетелство за за производство в различни ателиета.

Датировката на контекстите, от които произхождат съдовете от тази група, определя и времето на разпространение на типа в Градището – V в.

Сигурно определените фрагменти от конични лампи (кат. №№ 91-94) не са

277

277

много, но когато не е запазен характерният сферичен завършек на дъното идентифи-цирането им не е възможно. Устийният ръб на реконструираната лампа (кат. № 91) почти не се отличава от фрагментите от устия на чаши тип Isings 111 (сравни с кат. № 38). Находката на сферичен завършек от тъмносиньо стъкло – кат. № 94 (аналогичен виж при Jennings, 1997-1998, fig. 24/7) показва, че тези съдове са били разпростране-ни и в декориран вариант, и най-вероятно част от устията с изправен ръб и малък диаметър във вариант ІІІ/2с (кат. №№ 46 и 47) принадлежат към тях.

Интересна подробност е, че слепеният съд (кат. № 91) няма дръжки, което пред-полага поне за част от лампите съответен начин на окачване – поставяне в метална рамка или поликанделон, а не използване на метални куки за прикрепяне с дръжки (Olcay, 2001, 80). За два фрагмента – кат. №№ 93 и 94, единият от които е изработен от качествено тъмнозелено стъкло, а другият е с украса от синьо стъкло, може да се допусне, че са импорти. Останалите находки от зеленикаво натурално оцветено стъкло (кат. №№ 91 и 92) биха могли да се свържат с местните ателиета, подобно на чашите тип Isings 111. Лампи с конична форма са известни и от други райони на България и Балканите (от късноантичното укрепено селище при гр. Самоков в контекст от VІ в.9; Uenze, 1992, Taf. 50/12-18, 147/24-27, Gomolka, 1979, tabl. 65, N 114; Ružić, 1994, 55-56, tabl. XLIII/5-10), както и от Близкия Изток и Средиземноморието (Jennings, 1997-1998, fig. 20/10; Foy et al., 2003, fig. 13).

91. Сектор E, контекст 54085, SF 596, G 38 (табл. ХІ/1)Реконструиран от множество фрагменти съд от натурално оцветено, зеле-никаво полупрозрачно стъкло с много мехурчета и разрушена повърхност; устието е деформирано при изработката или вторично при пожар.Датировка: V в.

92. Сектор F, контекст 55165, SF 11591, G 122 (табл. ХІ/2)Фрагмент от долната част с коничен завършек със следа от отчупването на понтията; от натурално оцветено стъкло с лек оттенък и плътна иризация.Датировка: вероятно V в. (фрагментът е от пункт до и вън от северозападната кула на крепостта, където стратиграфията има особености, а регистрираните контексти са без точно датирани находки)

93. Сектор E, контекст 54436, SF 3171, G 117 (табл. ХІ/3)Фрагмент от долната част със сферичен завършек със следа от отчупването на понтията; тъмнозелено прозрачно дебелостенно качествено стъкло с малко мехурчета и без никаква иризация.Датировка: V в.

94. Сектор E, контекст 54919 (табл. ХІ/4)Запазен е сплеснатият сферичен завършек от долната част на лампата със следа от отчупването на понтията, от тъмносиньо полупрозрачно стъкло; самият съд е от прозрачно безцветно стъкло с иризация.Датировка: V в.

6.2.5. Група V – фрагменти от дръжки на съдове (табл. ХІ, 5-10)Сред находките на стъкло от Градището дръжките от съдове са представени

само с 6 примера (кат. №№ 95-100). Това минимално количество отново потвърждава констатираното по-горе преобладаване на отворени трапезни форми – чаши и купи с опростен силует пред затворени съдове като кани или бутилки, към които най-често се отнасят фрагментите от дръжки.

9 Непубликувани данни от обработката на материалите от от укрепеното селище при гр. Самоков.

278

278

Сигурно датирани в първия период от V в. са находки от светлозелено натурално оцветено стъкло (кат. №№ 95 и 96), които са еднакви като материал, произхождат от един и същ контекст и най-вероятно принадлежат на един и същ съд, без да е възможно да се определи със сигурност дали е бил с една или две дръжки. Най-вероятно това е малка каничка със заоблено тяло и фуниевидно разширено устие (напр. Isings 120/121). Фрагментът от дръжка, изработен от наситено тъмно зелено, натурално оцветено стъкло (кат. № 97) се отнася към подобна форма. И в двата случая личи прецизната изработка, което означава, че каните най-вероятно не са от локал-на работилница. Информацията за разпространението на тази категория съдове се допълва от фрагментите от следващата група VI.

Малките вертикални дръжчици (кат. №№ 98-100) са от силно иризирало, не-съвсем качествено стъкло и принадлежат, както е коментирано по-горе, на лампи за окачване с метални куки или чаши тип Isings 111 – продукция на местното масово стъклопроизводство.

95. Сектор E, контекст 54296, SF 13041, G 186 (табл. ХІ/5)Вертикална гладка дръжка, запазена в половината, която се свързва с тялото на съда (кана ?); изработена от светлозелено, натурално оцветено стъкло с лека иризация и мехурчета.Датировка: V в.

96. Сектор E, контекст 54296 (табл. ХІ/6)Малък фрагмент от горната част на дръжка (от кана ?) със запазена част от устийния ръб – заоблен чрез нагряване и леко завит навътре; стъклото е като при кат. № 95.Датировка: V в.

97. Сектор C, контекст 52127, SF 11295, G 61 (табл. ХІ/7)Вертикална дръжка (от кана ?), изработена от тъмнозелено, много качествено стъкло с малко мехурчета и почти без иризация.Датировка: ? (компрометиран контекст)

98. Сектор E, контекст 54323, SF 11371, G 98 (табл. ХІ/8)Малка вертикална дръжка (от лампа ?), изработена от зеленикаво, натурално оцветено стъкло с плътна иризация и силно разрушена повърхност.Датировка: ? (компрометиран контекст)

99. Сектор E, случайна находка, SF 11409, G 120 (табл. ХІ/9)Малка дръжка (от лампа?) като кат. № 98.Датировка: ?

100. Сектор E, контекст 54173 (табл. ХІ/10)Малка вертикална, много тънка дръжка от лампа или чаша тип Isings 111; изработена е от прозрачно, почти безцветно стъкло със силна иризация.Датировка: ? (компрометиран контекст)

6.2.6. Група VІ – фрагменти от кани и флакони (табл. ХІІ)Групата обединява фрагменти от по-рядко срещани трапезни и/или тоалетни

съдове – кани и флакони. Тяхното сигурно идентифициране е възможно, когато е запазен фрагмент от фуниевидното устие (кат. №№ 101-103) или от цилиндричната шийка (кат. №№ 104-107), но като цяло те са малка част от общия комплекс, подоб-но на по-горе разгледаната група ІV. Датировката на контекстите отнася повечето находки към V в.

Откритите в Градището фрагменти с украса от апликирана релефна нишка върху устието и шийката са от трапезни съдове – кани, популярни през късната

279

279

античност (напр. Minčev, 1992, 75, Abb. 10). Извивката на ръба при кат. № 102 е леко деформирана, може би заради оформяне на по-удобно за изливане на течности устие с чучур, подобно на някои ойнохоета (Минчев, 1989, кат. №№ 17, 18, обр. 4).

Диаметърът на някои запазени фрагменти от шийки показва, че това са трапез-ни съдове за течности (кат. №№ 103, 104 и 106). Фрагментът от северозападния сектор F (кат. № 105) е деформиран силно при вторично горене (опожаряването на селището ?), а не представлява производствен брак. Тясното устие и заобленият устиен ръб са белези по-скоро за употребата на този флакон за съхраняване на вещества (коз-метични, лечебни). Същото предположение би могло да се направи за фрагмента от основата на шийка (кат. № 107), който обаче по замърсяванията в стъклото напомня някои производствени отпадъци (виж ч. 6.3., кат. № 118).

101. Сектор E, контекст 59206, SF 11094, G 147 (табл. ХІІ/1)Фрагмент от фуниевидно устие на кана с украса от спираловидно и неравно-мерно апликирана релефна хоризонтална нишка от стъклена маса, еднаква с тази на основния съд – синьо-зелено натурално оцветено и силно иризирало стъкло.Датировка: ? (компрометиран контекст)

102. Сектор F, контекст 55006, SF 605, G 18 (табл. ХІІ/2)Фрагменти от устие на кана, като кат. № 101, с профилиране на стените, изработена от подобно стъкло; извивката на устийния ръб не е с очертания на точна окръжност поради случайна деформация при изработването или поради моделиране на чучур.Датировка: към втората фаза на І период в сектор F – прибл. 470-490 г.

103. Сектор F, контекст 55024, SF 11564, G 103 (табл. ХІІ/3)Фрагмент от шийка на кана със спираловидно апликирана хоризонтална нишка от стъклена маса, еднаква с тази на основния съд – тънкостенно, със силна сребриста иризация.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

104. Сектор E, контекст 59302, SF 4904, G 131 (табл. ХІІ/4)Като кат. № 103, без украса.Датировка: ? (компрометиран контекст)

105. Сектор F, контекст 55050, SF 11550, G 102 (табл. ХІІ/5)Фрагмент от горната част на флакон с тясно устие и заоблен устиен ръб; силно деформиран при вторично горене.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

106. Сектор E, контекст 54707+54753 (табл. ХІІ/6)Фрагмент от основата на цилиндрична шийка със запазен преход към пле-щите на съда; натурално оцветено светло стъкло.Датировка: VІ в.

107. Сектор K, контекст 58116 (табл. ХІІ/7)Като кат. № 106, със замърсяване на стъклената маса.Датировка: V в.

6.2.7. Група VІІ – Varia (табл. ХІІІ)Тук са представени различни фрагменти от съдове, които се различават от

тези в предишните групи по цвят на стъклото, техника на изработка или украса и са по-скоро единични форми.

Групата включва примери на ярко оцветена стъклена маса. При разкопките на Градището са открити два съвсем малки фрагмента от съдове от кобалтово синьо

280

280

стъкло (кат. №№ 108 и 109). Възможно е времето на тяхното производство да пред-хожда значително живота на селището, макар това ярко оцветено стъкло да остава популярно и в късноантичната луксозна продукция (напр. Залесская, 2006, 258, № 635). Много трудно е да се реконструират формите на съдовете, за чиято изработка е използвана техника на струговане, но вероятно това са купичка и капаче на тоа-летно съдче.

Фрагментът от устие с кат. № 110 може би принадлежи на малка чашка със столче. Изработен е от прозрачно синьо стъкло с много мехурчета, което е различно от по-горе споменатото кобалтово синьо стъкло. Контекстът, в който е открит, е на-рушен. В Градището са намерени още два нехарактерни фрагмента от същото стъкло. Това подсказва, че тези съдове, макар и в минимални количества, са произведени и стигнали до тук през V-VІ в. Към тази датировка насочва и небрежната изработка на фрагмента от устие.

Единичен пример е и малкият фрагмент от дъно от обезцветено прозрачно стъкло без иризация – кат. № 111. За разлика от останалите фрагменти от Градище-то от съвсем светло натурално стъкло с леки жълто-зелени нюанси, тази находка представя нарочно обезцветено чрез прибавяне на съответни примеси стъкло, което става много разпространено през римската епоха.

Фрагментът с кат. № 112 е от заоблена долна част на малък съд, изработен най-вероятно чрез издухване в калъп и е единственият пример за тази техника от разглеждания комплекс. Релефните хоризонтални канелюри могат да се получат и при дълбоко гравиране на стъклото, но първата техника изглежда по-вероятна.

Последните три фрагмента в групата са обединени от украсата с релефни апли-кирани нишки от стъклена маса като тази на основния съд. И при трите находки изработката е качествена.

108. Сектор C, контекст 52075 (табл. ХІІІ/1)Фрагмент от ръб на паничка (?) от кобалтово синьо полупрозрачно стъкло, моделирано чрез пресоване и шлифоване на струг (?).Датировка: ? (компрометиран контекст)

109. Сектор E, контекст 54277 (табл. ХІІІ/2)Фрагмент от капаче на малък съд за козметика (?) от кобалтово синьо полу-прозрачно стъкло със следи от струговане и вторично обгаряне.Датировка: V в.

110. Сектор E, контекст 54401 (табл. ХІІІ/3)Фрагмент от устие на чашка (тип Isings 111 ?) от тъмносиньо полупрозрачно стъкло с много мехурчета; сравнително небрежна изработка.Датировка: ? (компрометиран контекст)

111. Сектор F, контекст 55287 (табл. ХІІІ/4)Малък фрагмент от долната част (дъно ?) на разлат съд от безцветно про-зрачно стъкло, моделиран чрез издухване в калъп (?).Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

112. Сектор E, контекст 59303, SF 6501, (табл. ХІІІ/5)Фрагмент от стена на съд (дълбока чаша, купа ?) с хоризонтални канелюри, моделирани при издухването на съда в калъп; от почти безцветно полуп-розрачно стъкло с иризация.Датировка: ? (компрометиран контекст)

113. Сектор F, контекст 55252, SF 11162, G 177 (табл. ХІІІ/6)Фрагмент от горната част на купичка с украса от хоризонтални релефни апликирани нишки от същата стъклена маса – почти безцветно прозрачно

281

281

стъкло с иризация.Датировка: към началната фаза на І период в сектор F – прибл. 410-470 г.

114. Сектор E, контекст 54436, SF 3171, G 117 (табл. ХІІІ/7)Фрагмент от стена на чаша с украса от хоризонтални релефни апликирани нишки от същата стъклена маса.Датировка: V в.

115. Сектор E, контекст 59053, SF 11129, G 170 (табл. ХІІІ/8)Фрагмент от стена на чаша с цилиндрично тяло и украса от хоризонтални релефни апликирани нишки от същата стъклена маса.Датировка: VІ в.

6.3. Локално стъклопроизводство ? Изследванията на античното стъкло показват, че неговото производство е ор-

ганизирано в система от големи първични работилници, произвеждащи стъклена маса в близост до необходимите суровини в Източното Средиземноморие и вторични ателиета в различни римски и късноантични провинции, изработващи изделия от готовото суровинно стъкло или от рециклирани фрагменти (Чолакова, 2008, 475, Nenna, 2008, 61-63).

Един от основните източници за осигуряване на късноантичните местни ате-лиета е суровинното стъкло. Малко късче от подобно стъкло (кат. № 116) е открито и в Градището при с. Дичин (Чолакова, 2008, 474, табл. 3, 2). Стратиграфската му позиция не позволява по-точно датиране в общите хронологически граници на Градището. Характеристиките на самото стъкло – натурално оцветено синьо-зеле-но и полупрозрачно, съвпадат със стъклената маса на съдове от първия период на обекта (купа тип Isings 116, кат. № 9), поради което същата дата може да се приеме и за суровинното стъкло.

От едната страна на фрагмента е запазен тънък слой прилепнала хоросанова замазка от съоръжението, в което са стопени съставките. Наличието на много мехур-чета с правилна сферична форма показва, че стъклената маса не е обработвана чрез издухване, т. е. това е суровина за по-нататъшна обработка. Разбира се, откриването на едно късче не достатъчно доказателство за съществуването на локална работил-ница в укрепеното селище.

Известно е, че подобни полуфабрикати са транспортирани и търгувани. Разпрос-транението на готово стъкло под формата на късове е засвидетелствано с находки от І в. от Помпей (Vitrum, 190, № 1; Vallotto, Verita, 2002, 68, fig. 2). Подобни примери са публикувани от различни райони на Европа и Близкия Изток (например Foy, 2000, fig. 1; Foy, Nenna, 2001, 40, fig. 132; Munier, Brkojewitsch, 2003, 333; Lazar, 2003, 227, fig. 57, 63, 64; Tal et al., 2004, 57-58, fig. 7). Търговията със суровинно стъкло е документирана и в писмените извори от началото на ІV в. (Barag, 1987; Whitehouse, 2004; Barag, 2005), и запазва икономическото си значение и през следващите векове. Засега не са публикувани много находки на суровинно стъкло от българските земи (Shepherd, 1999, 377, №№ 676-693; Olczak, 1998, fig. 8/7-12, 9/1-11), въпреки че през късната античност тези импорти със сигурност са достигали Тракия и Дакия.

Трудно обяснима е находката на масивна пръчка от жълтеникаво натурал-но оцветено стъкло (кат. № 117). В самата стъклена маса няма следи от специална обработка или издухване, поради което фрагментът е разгледан заедно с късчето суровинно стъкло, без да има категорично потвърждение, че това е полуфабрикатно изделие или слитък за по-нататъшно претапяне и обработка.

Фрагментът с фуниевидна форма (кат. № 118) е от стъкло с жълто-кафяв цвят,

282

282

характерен за чашите с отрязан устиен ръб (виж вариант ІІ/1b). Неравномерното отчупване в горната част и замърсяванията в структурата на стъклото показват, че това е по-скоро отпадък, а не част от шийка на съд (Чолакова, 2008, 474, табл. 3/1). Фуниевидното разширяване в долната част го определя като остатък от издухването на отворен съд със сравнително широко устие – най-вероятно чаша от тип Isings 106b/c или Isings 109c, които присъстват в Градището (напр. кат. №№ 12-16). Подобни специ-фични фрагменти са остатъчен материал между устието на съда и края на желязната лула (Lazar, 2008, 139, fig. 2, fig. 3,1; Lazar, 2003, 228, fig. 65; Shepherd, 1999, 378, №№ 674, 675; Price, Cool, 1991, 25). След отделянето на готовия съд от лулата ненужното стъкло се отчупва (Tait, 1999, 227, fig. 94-97; Davidson, 1988, fig. 4-45 H) и в него много често остават неравности и замърсявания. Тази находка добре кореспондира с де-формираните фрагменти от вариант ІІ/1b (кат. №№ 6 и 10) и със сигурност доказва производство на съдове от тази група в Градището или в околността.

Последната находка в каталога е стъклена стопилка (кат. № 119), може би полу-чена като резултат от стапяне на стъклена маса. Видимите замърсявания в нейната структура са значително повече, отколкото при подобните деформирани при опо-жаряванията на селището късове от прозоречно стъкло.

Изброените предмети са единични и твърде фрагментарни, и не представляват категорични доказателства в полза на функционирането на работилница за стък-лени изделия в Градището. Известно е, че тези малки вторични ателиета не оставят значими следи като археологически структури (Foy, Nenna, 2001, 40), най-често имат временен характер и занаятчиите са били в голяма степен мобилни. Разкопките в различните сектори на селището не са разкрили следи от пещи или съоръжения за стъкло. Но все пак откриването на суровинно стъкло и директни отпадъци от издух-ване на съдове свидетелстват, че населението е познавало и самите производства (а не само готовата продукция), дори в случая да става дума само за събиране и обмен на суровина за преработка.

116. Сектор E, случайна находка от повърхността на терена (табл. ХІV/1)Късче суровинно стъкло с неправилна форма, синьо-зелено, натурално оц-ветено, с прилепнал слой от хоросановата замазка.Датировка: ?

117. Сектор K, контекст 58116, SF 4075, G 169 (табл. ХІV/2)Фрагмент от полупрозрачна стъклена маса с натурално оцветяване и жълте-никав оттенък (къс суровинно стъкло ?); има цилиндрична форма с овално напречно сечение и отчупвания в двата края; повърхността е груба, без доработка или заглаждане; без следи от издухване. Датировка: V в.

118. Сектор E, контекст 54191 (табл. ХІV/3)Фуниевиден фрагмент – отпадък от издухване на стъклен съд; от жълто-кафяво стъкло, с много мехурчета и замърсявания в структурата; горната тясна част е отчупена много неравномерно.Датировка: ? (компрометиран контекст)

119. Сектор E, контекст 54162 (табл. ХІV/4)Къс от стъклена шлака/стопилка със силна деформация и следи от висока температура – остатък от обработка на стъклена маса.Датировка: ? (компрометиран контекст)

6.4. ЗаключениеИзследването на стъклото от Градището при с. Дичин представя разнообразието

283

283

от масов материал, употребяван в ежедневието на обитателите му. В по-голямата си част този материал е местно регионално или локално производство, но има и вносна продукция. Въпреки че съдовете са силно фрагментирани, техният анализ и добре датираната им (в повечето случаи) стратиграфска позиция позволяват идентифици-рането на типовете, прецизирането на данните за хронологията и разпространени-ето на ранновизантийското стъкло в българските земи, и формулирането на някои по-главни изводи.

Разнообразието от форми, техники и материал не е голямо – констатация, при-съща за масовата продукция през късноантичната епоха. Преобладават трапезни и отворени форми от натурално оцветено стъкло. Присъстват също, но в по-незначи-телна степен, и затворени съдове като кани, бутилки, тоалетни съдчета.

Датираните контексти от V в. показват, че през първия период на Градището са използвани няколко категории стъкло, с различно качество, произход и техни-чески характеристики, като възпроизвежданите типологически форми се повтарят. Познати са и изключения (луксозни съдове с украса и надписи), но количествено по-добре представени са съдове от жълто-кафяво стъкло, съдове с украса от апликирани сини нишки, съдове от наситено зелено стъкло, от натурално оцветено жълтеникаво стъкло. Комплексът от Градището позволява някои от тези групи да бъдат иденти-фицирани за пръв път сред материалите от България.

През VІ в. настъпва промяна в разпространението на типовете – като основна и почти единствена форма се налагат чашите с високи столчета, а повечето от познатите в предишния период технологични групи не са застъпени. Тя отразява изменения в общи тенденции на късноантичното стъклопроизводство, но в не малка степен се дължи и на промени в бита, икономическите възможности и връзки на обитателите на селището през последния му период.

Забелязват се някои специфики в разпространението на определени форми – например стъкло с дълбоко шлифоване и гравиране или лампи с издължено столче (Olczak, 1995, Ryc. E; Shepherd, 1999, №№ 290-294) изцяло липсват в комплекса от Гра-дището при с. Дичин, а са добре познати в близки обекти като Novae, Iatrus, Nicopolis ad Istrum. Обратната зависимост се наблюдава например за съдовете с апликирани нишки (вариант ІІ/с). Тези особености свидетелстват за различни пътища на снаб-дяване или за известна изолираност в рамките на локалните производства.

Материалите от Градището позволяват идентифициране на импортно суро-винно стъкло и отпадъци от изработка на съдове, които не могат да докажат със сигурност съществуването на местна работилница, но поне отразяват мобилността в разпространението на суровините и организацията на вторичните малки ателиета за изработване на стъклени изделия.


Беливанова, А. (1998) Стъклени купи от римската епоха от фонда на Историческия музей – Велико Търново. – Известия на исторически музей Велико Търново, 13, 118-125.

Зассецкая, В. (2006) Памятники византийского прикладного искусства ІV – VІІ веков. Каталог коллекции – Государственный Эрмитаж. Санкт Петербург.

284

284

Кунина, Н. (1997) Античное стекло в собрании Эрмитажа. Санкт Петербург. Минчев, А. (1988) Антично стъкло от Западното Черноморие (І-VІ в.). ІІ. Чаши. – Извес-тия на народния музей Варна, 24(39), 35-59.

Минчев, А. (1989) Антично стъкло от Западното Черноморие (І-VІ в.). ІІІ. Кани. – Из-вестия на народния музей Варна, 25(40), 13-25.

Пеева, Е. (2001) Антично стъкло от Югозападна България. – Археологически вести, ІV, 2, 23-26.

Сорокина, Н. (1971) О стеклянных сосудах с каплями синего стекла из Причерноморья. – Советская археология, 4, 85-101.

Фухс-Гомолка, Г. (1987) О континуитете между ранневизантийскими и славянскими мастерсками VІ–VІІ вв. на Нижнем Дунае (на примере стекольного производства). – В: Труды V Международного конгресса славянской археологии (Киев, 18-25 сентября 1985 г.), Т. 3, Вып. 1б, Секция V, Города, их культурые и торговые связи, Москва, 94-100.

Чернева-Тилкиян, Сл. (1995) Типология и хронология на стъклените чаши от Филипопол (І – VІ в.). – Известия на музеите от Южна България, ХХІ, 71-82.

Чолакова, А. (2005) Стъклени съдове от ранновизантийското укрепено селище при Дичин, Великотърновско (предварително съобщение). – В: Т. Стоянов и др. (ред.), Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov (Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Suplementum 4). София, 729-738.

Чолакова, А. (2008) Производство на стъкло и стъклени съдове през късната античност в българските земи. – В: Е. Генчева (ред.), Studia in honorem Alexandrea Dimitrova-Milcheva. Югоизточна Европа през античността (VІ в. пр. Хр. – начало на VІІ в. сл. Хр.). Велико Търново, 471-479.

Barag, D. (1987) Recent important epigraphic discoveries related to the history of glassmaking in the Roman period. – In: Annales du 10e congrèss de l’Association internationale pour l’histoire du verre (Madrid – Segovie, 23-28 Septembre 1985). Amsterdam, 109-116.

Barag, D. (2005) Alexandrian and Judean glass in the price edict of Diocletian. – Journal of glass studies, 47, 184-186.

Barkóczi, L. (1988) Pannonische Glasfunde in Ungarn (Studia archaeologica, 9). Budapest.Dankova, G. (1993) Kieliszki i unguentaria z Novae. Materiały do katalogu. – Novensia, 6, 77-

126.Davidson, G. (1952) Corinth. 12. The minor objects. Princeton – New Jersey.Davidson, G. (1988) The glass factory and manufacturing processes. In: G. Davidson (ed.) Ex-

cavations at Jalame. Site of glass factory in late Roman Palestine. Columbia, 24-89.Dussart, O. (1998) Le verre en Jordanie et en Syrie du Sud. (Institut Française d’archéologie

du Proche-Orient. Bibliothèque archéologique et historique, 152). Beyrouth. Erdmann, E. (1977) Die Glasfunde von Mezad Tamar (Kasr Gehainije) in Israel. – Saalburg

Jahrbuch, XXXIV, 98-146.Foy, D. (2000) Technologie, géographie, èconomie. Les ateliers de verriers primaires et secon-

daires ed Occidant – esquisse d’une évolution de l’Antiquité au Moyen Age. – In: M.-D. Nenna (ed.), La route du verre, Ateliers primaries et secondaires du second millénaire av. J.-C. au Moyen Age (Travaux de la Maison de l’orient méditerranéen, 33), Lyon, 147-170.

Foy, D. (2003) Le verre en Tunisie: l’apport des fouilles récentes tuniso-française. – Journal of glass studies, 45, 59-89.

Foy, D., Nenna, M.-D. (2001) Tout feu, tout sable. Mille ans de verre antique dans le Midi de la France. Aix-en-Provence.

Foy, D., Picon, M., Vichy, M., Thirion-Merle, V. (2003) Caractérisation des verres de l’Antiquite tardive en Méditerranée occidentale: l’émergence de nouveaux courants commerciaux. – In: D. Foy, M.-D. Nenna (eds), Échanges et commerce du verre dans le monde antique, Actes du colloque de l’AFAV, 2001 (Monographies Instrumentum, 24), Montagnac, 41-78.

285

285

Fremersdorf, F. (1967) Die Römischen Gläser mit Schliff. Bemalung und Goldauflagen aus Köln (Die Denkmäler des römischen Köln, 8). Köln.

Gill. M. (2002) Amorium reports, Finds I: The glass (1987-1997). Oxford (British archaeological reports, International series, 1070; Amorium monograph series, 1).

Goethert-Polaschek, K. (1977) Katalog der römischen Gläser des Rheinischen Landesmuseum Trier (Trierer Grabungen und Forschungen, 9). Mainz.

Gomolka, G. (1979) Die spätantiken und frühmittelalterlichen Gläser aus Iatrus. – In: Iatrus – Krivina. Spätantike Befestigung und frümittelalterliche Siedlung an der unteren Donau (Schriften zur Geschichte und Kultur der Antike, 17), Bd. I, Berlin, 145-163.

Gomolka-Fuchs, G. (2007) Die Kleinfunde. – In: Iatrus – Krivina. Spätantike Befestigung und frümittelalterliche Siedlung an der unteren Donau. Bd. VI (Limesforshungen, 28). Mainz am Rhein, 265-304.

Harden, D. (1949) Tomb-groups of glass of Roman date from Syria and Palestine. – Iraq, 11, 151-159.

Hayes, J. (1975) Roman and Pre-Roman glass in the Royal Ontario Museum. Toronto.Iliffe, J. (1934) A Tomb at El Bassa of 396 A.D. – The Quarterly of the Department of antiquites

in Palestine, 3, 81-91.Isings, C. (1957) Roman glass from dated finds (Archaeologia Traiectina, 2). Groningen – Ja-

karta.Jennings, S. (1997-1998) The Roman and early Byzantine glass from the Souks excavations: an

Interim Statement. – Beritus. Archaeological studies, 43, 111-146.Lazar, I. (2003) Rimsko staklo Slovenje (Opera Instituti Archaeologici Sloveniae, 7). Ljubljana.Lazar, I. (2008) New evidence about Roman glass production in Celeia (Noricum). – Zeitschrift

für Schweizerische Archäologie und Kunst, 65, Doppelheft, 137-140.Minčev, Al. (1992) Spätantike Gläser von der Westlichen Schwarzmeerküste. – In: Die Schwarz-

meerküste in der Spätantike und im Frühen Mittelalter, Wien, 73-80.Munier, C., Brkojewitsch, G. (2003) Premier éléments relatifs à la découverte récente d’un atelier

de verrier antique à Besançon. – In: D. Foy, M.-D. Nenna (eds), Échanges et commerce du verre dans le monde antique. Actes du Colloque de l’AFAV, 2001 (Monographies Instrumen-tum, 24), Montagnac, 321-337.

Nenna, M.-D. (2008) Nouveaux acquis sur la production et le commerce du verre antique entre Orient et Occident. – Zeitschrift für Schweizerische Archäologie und Kunst, 65, Doppelheft, 61-65.

Olcay, B. Y. (2001) Lighting methods in the Byzantine period and findings of glass lamps in Anatolia. – Journal of glass studies, 43, 77-87.

Olczak, J. (1995) Szkło rzymskie z terenu Komendatury w Novae. – Novensia, 8, 15-86.Olczak, J. (1998) Produkcja szkła w rzymskim i wczesnobizantyjskim Novae. Torun.Ortiz Palomar, M. (2001) Vidros procedentes de la provincial de Zaragosa: eimperio Romano.

Catalogo: Fondos de Museo de Zaragosa. Zaragosa.Price, J. (2000) Late Roman glass vessels in Britain and Ireland from AD 350 to 410 and beyond.

– In: J. Price (ed.), Glass in Britain and Ireland AD 310-1100 (British Museum – Occasional paper, 127). London, 1-31.

Price, J., Cool, H. (1991) The evidence for the production of glass in Roman Britain. – In: Ate-liers de verriers de l’antiquté à la periode pré-industrielle (AFAV – Actes de 4 Rencontres, Rouen, 24-25 novembre 1989), Rouen, 23-30.

Price, J., Cottam, S. (1998) Romano-British glass vessels (Practical handbook in archaeology, 14). York.

Ružić, M. (1994) Rimsko staklo u Srbiji (Universitet u Beogradu – Centar za arheološka istraživanja, 13). Beograd.

286

286

Sagadin, M. (2004) Poznoantična steklarska delavnica (?) v Kranju. – In: I. Lazar (ed.) Drobici antičnega stekla. Koper, 107-114.

Shepherd, J. (1998) The Temple of Mithras, London. Excavations by W. F. Grimes and A. Wil-liams at the Walbrook (English Heritage – Archaeological Report, 12). London.

Shepherd, J. (1999) The Glass. – In: A. Poulter, Nicopolis ad Istrum: A Roman to Early Byzantine City, The Pottery and Glass (Reports of the Research Committee of the Society of Antiquaries of London, 57). London, 299-377.

Sternini, M. (1989) A glass workshop in Rome (4th – 5th centuries A.D.). – Kölner Jahrbuch für Vor- und Frügeschichte, 22, 105-114.

Sternini, M. (2001) Reperti in vetro da un deposito tardoantico sul colle Palatino. – Journal of glass studies, 43, 21-75.

Tait, H. (1999) Five thousand years of glass. British Museum Press. London.Tal, O., Jackson-Tal, R., Freestone, I. (2004) New evidence of the production of raw glass at the

late Byzantine Apollonia – Arsuf, Israel. – Journal of glass studies, 46, 51-66.Turno, A. (1989) Römische und frühbyzantinische Gläser aus Novae in Bulgarien. – Kölner

Jahbuch für Vor- und Frühgeschichte, 22, 163-170.Uenze, S. (1992) Die Spätantiken Befestigungen von Sadovec (Bulgarien) (Münchner Beiträge

zur Vor- und Frühgeschichte, 43). Münhchen.Vallotto, M., Verità, M. (2002) Glasses from Pompeii and Herculaneum and the sands of rivers

Belus and Volturno. – In: J. Renn, G. Castagnetti (eds), Homo Faber. Studies on nature, technology and science at the time of Pompeii (Studi della Sopritendenza Archaeologia di Pompeii, 6). Roma, 63-73.

Vitrum. Il Vetro fra arte e scienca nel mondo romano (a cura di M. Beretta, G di Pasquale). Firenze, 2004.

Whitehouse, D. (2004) Glass in the price edict of Diocletian. – Journal of glass studies, 46, 189-191.

287

287

288

288

289

289

290

290

291

291

292

292

293

293

294

294

295

295

296

296

297

297

298

298

299

299

300

300

301

301

302

302

Summary

Part 6. Glass Vessels from Gradishteto

(Anastasiya Cholakova)

6.1. Condition of the finds and research methodologyThis publication presents over 270 characteristic fragments that could be identi-

fied, 119 of them were selected and described in a catalogue. It is only in single cases that it was possible to reconstruct the whole profile of some well preserved vessels (cat. №№ 7, 9, 28, 71 and 97). Despite of this, not a single vessel could fully be restored. The large scale character of the glass complex made it possible to identify and reconstruct almost the full variety of shapes. The majority of the fragments are from natural colored blue-green glass (from very pale to intensively colored nuances), free-blown glass without any decoration in most of the cases. Rarely, there are fragment of more intense colors (natural yellow-brown, green, dark-green and additionally colored dark-blue), as well as colourless glass, and decoration done trough cold and hot glass processing. The finds date to the 5th – 6th c. The periods of development and the chronology accepted by Dr Dintchev (see Part 1.4) is applied to the finds from the North-West area of the site. The dates mentioned with the catalogue numbers refer to the stratigrahic contexts where the finds were uncovered.

The fragments are classified according to a complex of criteria related to their morphological characteristics (fragments of decorated walls, of rims, bottoms or handles) and the shape and manufacture of the respective vessels (i.e. evenly polished fragments of rims of bowls). In cases when the type of finds (Isings 111, Isings 116, cone-shaped lamps, etc.) can be identified with a larger number, it is presented separately in the framework of the overall scheme.

6.2. Classification, characteristics and a catalogue6.2.1. Group І – fragments of vessel walls (cat. №№ 1-6, tabl. І)Bowls of natural colored glass in different nuances with decoration done by fine

abrasion and engraving. A part of an inscription and an image are preserved on one of the fragments (cat. № 1 from 410-470 AD) – probably a local imitation of the bowls of variance ІІ/1а. Two fragments from imported bowls (cat. № 2 from 470-490 AD and cat. № 3) bear figure- and geometrical decoration made by fine abrasion, that is likely to have been the basis for a decoration with paint/guilt (?), but the ornament painted on the vessels is not preserved.

6.2.2. Group ІІ – fragments of rims 6.2.2.1. Sub-group ІІ/1Fragments of cracked-off rims with cold processing – polishing, abrasion, smooth-

ing.

303

303

Variant ІІ/1а (cat. №№ 7-11, tabl. ІІ)Fragments of imported bowls of the type Isings 116 made of natural colored light

blue to green-blue transparent or semi-transparent glass. A characteristics of this type are a cracked-off and polished rim and wheel-cut bands, lines and centered circles on the outer and inner surfaces. The decoration of the deep bowl (cat. № 7 from 410-470 AD) is special – a cross on the bottom and a circling inscription around it [ΠΙΕ] Ζ[ΗΣ]Η[Σ]. This decoration has parallels in the Eastern Mediterranean region.

Variant ІІ/1b (cat. №№ 12-21, tabl. ІІІ)Fragments of cups and bowls (5th c.) made of glass with an intense yellow-brown to

greenish color, with thin walls and horizontally cut rim. They are decorated with single fine wheel-cut horizontal lines and blobs applied to the surface or an ornament of dark blue glass. The majority of the finds from Gradishteto is not of fine produce, and most likely, they were made by local workshops. There are deformed fragments (production waste ?).

Variant ІІ/1c (cat. №№ 22-25, tabl. ІV)Fragments of rims of bowls or cups of the Isings 96а type (5th c. ?) made of the natural

colored thin glass, almost colorless. The rim is horizontally cut and slightly polished.6.2.2.2. Sub-group ІІ/2Fire rounded rims with (usually) using a pontil. Variant ІІ/2а (cat. №№ 26-28, tabl. V)Shallow bowls with a rounded thickened rim (5th c.) made by outwards bending of

the wall of the vessel and fire rounding; of natural colored transparent or semi-trans-parent glass with light yellowish tint. The rim of most of the fragments is additionally polished or abraded. A bowl (cat. № 28 from 410-470 AD) has a rough decoration by fine abrasion. Almost the whole surface of this bowl is polished.

Variant ІІ/2b (cat. №№ 29-39, tabl. VІ)Fragments from rims of cups or small bowls (5th-6th c.), which are fire rounded. They

are with extremely thin walls made of glass with natural color, and the majority of them are with considerable iridescence. The reconstruction of the vessels reveal forms Isings 111, Isings 106 or similar ones. Most of them were produced by local workshops.

Variant ІІ/2c (cat. №№ 40-48, tabl. VІІ)Fragments of rims of bowls, cups and lamps (5th c.) with applied spiral trails of blue

or dark blue transparent or semi-transparent glass. The vessels differ in quality that is probably due to the difference in place of their production. However, the majority of them are with considerable iridescence and the glass is destroyed (local production ?)

Variant ІІ/2d (cat. №№ 49-55, tabl. VІІІ)Fragments of rims of cups and bowls (5th c.), made of intense green transparent or

semi-transparent relatively thick glass with of high quality and fine production. These products were imported and reached Gradishteto as a particular supply, and were not part of a regular import.

6.2.3. Group ІІІ – fragments of bottoms of vessels6.2.3.1. Sub-group ІІІ/1 (cat. №№ 56 and 57, tabl. ІХ/1, 2)Bottoms with a ring base – very rarely presented in Gradishteto.6.2.3.2. Sub-group ІІІ/2Fragments of bottoms with a simple shape. The two exceptions (cat. №№ 64 and

70) are included in this sub-group because of the characteristics of the glass that they were made of.

Variant ІІІ/2а (cat. №№ 58-65, tabl. ІХ/3, 5, 7, 9, 12-15)Fragments of concave bottoms of vessels produced with using a pontil from which

the fragments bear traces. These fragments are from bowls and cups, which shapes are

304

304

described in group II/2: natural colored glass without any decoration, with abrasion or applied blue trails (cat. №№ 58-60 from the 5th c.); of green high quality glass (cat. №№ 62-64 from the 5th c.); a fragment of a yellow-brown glass (cat. № 61 from 470-490 AD).

Variant ІІІ/2b (cat. №№ 65-70, tabl. ІХ, 4, 6, 8, 10, 11, 13)Fragments from concave bottoms without pontil marks. The fragments are from

vessels with horizontally cut rims, smoothed or polished by cold processing. They are described in group II/1: made of natural colored glass without decoration (cat. №№ 65-67 – 5th c. ?); made of yellow-brownish glass decorated with polished lines and applied blobs (cat. №№ 68-70 from the 5th c.).

6.2.3.3. Sub-group ІІІ/3 (cat. №№ 71-90, tabl. Х)Bottoms from stemmed goblets type Isings 111. This is the majority of the local

glass vessels – about 30% from the glass finds uncovered at Gradishteto. Some of the finds are from contexts dated to the 5th c., and even to the early phase of the first period in the North-West area (cat. № 80 from 410-470 AD). However, at least half of the frag-ments from sub-group III/3 are dated to the 6th c. Stemmed goblets Isings 111 type are almost the only finds of glass in the layers from the 6th c. Most of the fragments are with a sphere-shaped stem with a cavity. The stem was formed together with the upper part of the vessel, but there are also exceptions (cat. №№ 78, 86-89). The differences suggest either that the finds were produces in different workshops or that they are chronological variations from the period between the 5th and the 6th c. Non-the-less, the local produc-tion is predominantly represented. In this case, recycled fragments were used as a source material and there are similarities with Isings 111-type finds from Asia Minor.

6.2.4. Group IV – lamps (cat. №№ 91-94, tabl. ХІ/1-4)They can be identified only if the bottom is preserved (cat. №№ 91-94 from the

5th c.). They are in the shape of a cone, slightly rounded in the lower part and end in a sphere-like shape. The latter is a characteristic feature and in all cases, there is a mark from breaking from a pontil. The lamps were produced of different type of glass (semi-transparent, natural colored with a light tint, colorless, dark-green of very high quality, dark-blue for the sphere shaped end). This fact suggests that they were from different workshops.

6.2.5. Group V – fragments from handles of vessels (cat. №№ 95-100, tabl. ХІ/5-10)

There are only six items. They are from jugs or bottles (cat. №№ 95 and 96 from the 5th c.; cat. № 97), and lamps or goblets Isings 111 (cat. №№ 98-100).

6.2.6. Group VІ – fragments from jugs and flasks (cat. №№ 101-107, tabl. ХІІ)This group also contains just a few items. Some of the vessels (jugs ?) have a deco-

ration of applied trails. Others have no decoration.6.2.7. Group VІІ – Varia (cat. №№ 108-115, tabl. ХІІІ)Single fragments of cobalt blue glass (cat. № 108; cat. № 109 from the 5th c.), blue

glass with bubbles (cat. № 110), colourless glass (cat. № 111 from 410-470 AD), as well as fragments from vessels produced by blowing the glass into a mould (cat. № 112), and decorated with natural-colored trails (cat. №№ 113-115 from the 5th –6th c.).

6.3. Local glass production? (tabl. ХІV)Several finds suggest the local production of glass vessels: a chunk of a raw glass

(cat. № 116) with a natural light-blue color similar to the one of the vessels from the period 410-470 AD; lid moil from the blowing of a beaker of yellow-brown glass (cat. № 118) that based on the dating of this category of vessels probably belongs to the 5th c.; a pies of melt (cat. № 119) probably from the glass working; a fragment of a stick of yel-

305

305

lowish unprocessed glass (cat. № 117), that may be interpreted as a source material or as a semi-manufacture. There is no direct evidence for the existence of a glass-production workshop in the settlement, but the finds suggest that the inhabitants were familiar with the glass production process (not only with the final products) even if, in this case, it were only the collection and exchange of source material for the glass production.

6.4. ConclusionThe analysis of the glass finds from Gradishteto at the village of Dichin reveals the

diversity of the material commonly used in the everyday life of its inhabitants. The ma-jority of the material was produced locally or regionally, but there also imported items. Despite the fact that the vessels are very fragmented, the analysis and their stratigraphic position (which in most of the cases is dated) makes it possible to identify the various types, to define more precisely the data about their chronology and the distribution of Early Byzantine glass in the territory of Bulgaria, as well as to draw some major conclusions.

The shapes, production technology and material are not diverse – a situation typi-cal of the large scale production during the Late Antiquity. The majority of the vessels are tableware and open forms made of natural colored glass. There are just a few closed vessels such as jugs, bottles, small toilet vessels.

The contexts dated to the 5th c. reveal that during the first period of the develop-ment of the settlement, several categories of glass were used. They were of different quality, origin and technical characteristics. The typological forms produced were re-peated. Exceptions also exist (luxury vessels with decoration and inscriptions), but the majority of the vessels are of yellow-brown glass, vessels decorated with blue trails on the rims, vessels of intensive green glass, and of natural yellowish glass. Some of these groups are identified in the territory of Bulgaria for the first time in the assemblage of Gradishteto.

During the 6th c., there was a change in the distribution of the types of vessels. The predominant, and almost the single form, happened to be stemmed goblets. Most of the fabrics from the previous period were not represented in this one. This reflects some of the general tendencies in the development of glass production during the Late Antiquity. It also reflects changes in the way of life, the economic status and the connections of the inhabitants of the settlement during the last period of its development.

Some specific features of the distribution of some shapes can be outlined. For example, glass with polishing and deep engraving, or lamps with longer stems are not available in the assemblage of Gradishteto, while they are well represented in near-by sites such as Novae, Iatrus, Nicopolis ad Istrum. Just the opposite is the distribution of the vessels with blue trails (sub-group II/c). These characteristics suggest that the glass sup-ply was done from different trade relations, or that the local workshops was functioned in a certain isolation.

The finds from Gradishteto help identify imported chunk of raw glass and waste material from the production of vessels. They are not direct evidence of the existence of a production workshop in the settlement, but they illustrate the mobility in the distribu-tion of the raw glass and the organization of the secondary small workshops producing items of glass.

306

306

List of Tables

Tabl. I. – Tabl. XІII. Tables with graphic drawings of fragments of glass vessels from Gradishteto at the village of Dichin.

Tabl. XІV. Table with graphic drawings of finds related to glass-production activities from Gradishteto at the village of Dichin.

307

307

308

308

Част 7

Археоботанични и антракологични материали от Градището (северозападен сектор)

(Цветана Попова)

7.1. Методика на изследванеРайонът на Градището при с. Дичин се характеризира с умерено конти-

нентален климат. Почвите край възвишението, т. е. в долината на р. Росица са алувиални. Естествената растителност тук е почти изцяло унищожена в резултат на човешката дейност.

Археоботаничните изследвания съпровождаха разкопките на Градището в продължение на редица години. Част от материалите вече са публикувани от автора в две статии, където растителните останки са представени съобразно стратиграфските контексти, в които са открити (Popova, 1999, 69; Popova, 2002, 60-61, 65-67). В настоящата публикация ще бъде разгледан самo материалът oт северозападния сектор (“F”). Той е многоброен, като видовият му състав не се отличава съществено от този на материалите в другите изследвани сектори. Количеството на взетите проби е огромно. Те са извлечени от различни стра-тиграфски контексти, отнасящи се към двете фази на първия период от V в. (прибл. 410-470 г. и 470-490 г.) и към втория период от VІ в. (прибл. 540-580 г.) в северозападния сектор на Градището, предимно в очертанията на изследваните тук сгради и съоръжения1.

За идентификацията на макроостанките е използван флотационният метод. Самата флотация, или промиването, се извърши чрез флотационна машина и система от сита (филтри) с диаметър на отворите от 1,1-1,5 мм. След извличането на образците от седиментите, те бяха изсушени, сортирани и впоследствие, иден-тифицирани чрез използването на сравнителни колекции. Овъглените семена и зърна се определиха на базата на техните морфологични особености, като за целта бе използван микроскоп “Bosch”.

Овъглената дървесина е определена с фотоничен микроскоп с рефлекция в Лабораторията по реставрация и консервация на Националния археологически институт с музей в София. Използването на такъв тип микроскоп позволява да се наблюдава директно структурата на овъглената дървесина. Изследват се три анатомични плана – трансверсален, надлъжно тангенциален и надлъжно ради-ален. Определянето на дървесината става също чрез специализирани атласи и референтни колекции.

1 Данните дължа на ст.н.с. д-р Венцислав Динчев.

309

309

Сред пробите от Градището са регистрирани 22 растителни и 7 дървесни вида.

7.2. Растителните останкиРастителните останки показват един доста разнообразен видов състав, който

включва житни, бобови (табл. І-VІ), плевелни и плодни видове. Най-често сре-щаните видове са меко/твърдата пшеница, голозърнестият и плевестият ечемик, просото и ръжта (табл. VІІ-Х).

7.2.1. Житни растения 7.2.1.1. Triticum aestivo/durum (меко/сбита пшеница)2

Тази пшеница е доминиращ вид в пробите от северозападния сектор на Градищeто (табл. І-VІІ). Тя е констатирана в почти всички проби, обикновено с примеси от ечемик или ръж.

Установено е, че през праисторическите епохи и по-рядко в желязната епоха в днешната българска територия и в съседните области на Балканския полуостров доминиращи са били други видове пшеници – т. н. плевести пшеници (еднозър-неста и двузърнеста). Те обикновено дават по-малка по количество реколта, но пък добивът им е бил сигурен, защото стъблата им не полягат, зърната им не се разсипват при узряване и могат да останат дълго време на полето. Голозърнестите пшеници, каквито са меката, сбитата и твърдата, се разпространяват по-късно, което се обяснява с техните екологични особености. Те по-трудно се приспособя-ват, често при влага стъблата им прихващат гъбни болести, но за сметка на това пък дават много по-голям добив и са по-лесни за обработка, тъй като зърната им не са обвити в т. н. двойни плеви. Именно затова те са се разпространили повсе-местно и са били засявани в големи количества в посевите.

7.2.1.2. Hordeum vulgare var. vulgare (плевест ечемик) и Hordeum vulgare var. nudum (голозърнест ечемик)

Ечемикът присъства в прилични количества в почти всички изследвани сгради в северозападния сектор на Градището (табл. І-VІ и VІІІ). Най-значително е количеството му в пробите от втората фаза на сграда FIII (табл. ІV и VІІІ).

Той е бил предпочитан не само за храна на животните, но и като добавка към житото. От него лесно се приготвят каши, а отсъствието на плеви доприна-ся за по-лесното освобождаване на зърното. Относителната непридирчивост на растението към условията на отглеждане са благоприятствали неговото разпрос-транение и, по всяка вероятност, селекция и отбор.

Ечемикът произлиза от Предна Азия, но из цялата средиземноморска об-ласт той исторически е универсалният придружител на житото. В сравнение с житото ечемикът е считан за по-нисша култура, която се използва за храна от бедните. Това обаче, което задържа специалното му положение на едно от ос-новните културни растения, са неговите уникални качества. Ечемикът издържа на по-сухи условия, расте на по-бедни почви и оцелява при известна соленост на почвата. Поради тези качества ечемикът е бил главната култура, отглеждана в много области.

Останките на ечемика са лесно разпознаваеми, тъй като класовете му прите-жават уникална структура. Те съдържат тройки класчета – т. нар. триплет. Спо-ред морфологията на тези класчета, култивираният ечемик може да се раздели на два главни вида: hordeum distichum (двуреден ечемик) и hordeum hexasticum

2 Тук и в следващото изложение давам първо латинските названия на съответните видове.

310

310

(шестреден ечемик). Ечемикът, открит в Градището при с. Дичин, е шестреден. 7.2.1.3. Panicum miliaceum (просо)Просото също е сред предпочитаните видове в Градището (табл. І-VІ и ІХ).

То присъства сравнително константно в пробите, като все пак най-значително е количеството му сред пластовете от двете фази на сграда FІІ (табл. І и ІІ), от втората фаза на сграда FІІІ (табл. ІV) и от късната сграда FVII (табл. VІ).

Просото е едно от най-често срещаните растения през античността, вклю-чително през цялата римска епоха. Много често са се правели просени питки и са се варили просени каши. Растението е непридирчиво и расте на всякакъв вид почва и дава богата реколта.

7.2.1.3. Secale cereale (ръж) В Градището ръжта е добре представен вид (табл. І-VІ и Х)3. Среща се като

примес към останалите култури. Ръжта се появява по-късно като културно растение. Смята се, че произходът

и е свързан с меката пшеница. Тя е била като плевелно растение в посевите. При миграцията на пшеницата в северна посока или към по-високите, полупланински и планински райони, ръжта, като по-издръжлива и студоустойчива започва да измества пшеницата и да образува самостоятелни посеви.

7.2.1.4. Avena sativa (овес) В северозападния сектор на Градището овесът отсъства през първата фаза

и почти отсъства през втората фаза на първия период от V в. Неголямо, но все пак статистически забелижимо количество овес е открито в пробите от сграда F VІІ от VІ в. (табл. VІ)

Овесът също се явява вторична култура, тъй като е бил плевелно растение в посевите на двузърнестата пшеница. Установено е, че при миграцията си на север овесът, подобно на ръжта, минава в самостоятелна култура.

7.2.1.5. Triticum monococcum (еднозърнеста пшеница) и Triticum dicoccum (двузърнеста пшеница)

В Градището тези пшеници са открити в много малки количества, като еди-нични зърна в някои от пробите. Може да се предположи, че те са били засаждани епизодично, като резервен вариант при евентуална загуба на реколтата.

7.2.1.6. Sorghum bicolor (сорго)В проби от Градището бяха намерени няколко зърна от сорго. Това е твърде

интересно, тъй като на територията на България находките на сорго са изключи-телна рядкост – само в гетския център „Сборяново“, Разградско, в римския Abritus (Popova, Marinova, 2000, 58), а също в гръцкия предримски емпорион Пистирос и в синхронния му обект „Халка Бунар“, Чирпанско. Изредените находки все пак показват, че през късната желязна епоха и римската епоха видът вече е бил интродуциран в нашата територия.

Растението образува едно главно стъбло, силно разклонено. Соргото е одо-машнено в Африка, или по точно в африканската савана, южно от Сахара. То много рано прониква в Средна Югозападна Азия и там придобива вторичен аре-ал. Именно соргото от вида „Durum“ се отнася към подвида на азиатското сорго. От Близкият Изток то се пренася в Средиземноморският басейн през римската епоха (Zohary, Hohary, 1994).

3 Освен в пробите от сигурни стратиграфски контексти (табл. І-VІ и Х), не малко количество ръж е открито също и в проби от нарушени, компрометирани стратиграфски контексти. Те не са отразени в приложените тук таблици.

311

311

7.2.2. Варива (бобови растения)Важно предимство при отглеждането на бобови растения на определен

участък земя е поддържането на високо ниво на почвено плодородие. Семената на бобовите растения са извънредно богати на натрупани протеини. По този начин те се допълват едни други като хранителни елементи и допринасят за баланси-рана човешка диета. Археологическите данни показват, че бобовите растения са били култивирани почти по същото време с одомашняването на основните житни култури.

7.2.2.1. Lathyrus sativus/cicera (секирче)Това растение е представено и в двата периода на Градището, като в някои

случаи броят и/или процентът на семената му са значителни с оглед на общото присъствие тук на бобовите култури – например в пробите от първата фаза на сграда FII, датирана в V в. (табл. І), и от сграда FVI, датирана в VІ в. (табл. V) Овъглени семена на растението секирче са намерени в още няколко археологи-чески обекта на територията на България.

Секирчето е диплоидно, самоопрашващо се едногодишно растение със склонност към разклоняване или към катерещо се разпространение. То е със сини цветове и характерни гладки семена със сплескани страни. Явява се като второстепенно бобово зърнено растение в традиционното селско стопанство в Сре-диземноморския басеин, в Югозападна Азия и т. н. Има способност да се развива на сухи места и на бедни почви. Тези му характеристики са подтикнали хората в древността да започнат да го използват и отглеждат целенасочено4. В днешно време това култивирано растение се използва главно като храна за животните.

7.2.2.2. Lens culinaris (леща)Лещата присъства по-значимо в двете фази на първия период – например в

пробите от сграда FII (табл. І и ІІ), и спорадично във втория период на Градището. Откритите семена са с типичните дребни размери, характерни за средиземно-морския вид леща.

Лещата се подрежда между най-старите храни на Стария свят. Култур-ните видове се групират в два подвида, според размерите на семената: subsp. microsperma – дребносеменни лещи с малки шушулки и малки зрънца от 3 до 6 мм; subsp. macrosperma – едросеменни лещи с по-големи шушулки и със зърна, които достигат 6 до 9 мм в диаметър. Едросеменните форми се възприемат като по-развити.

7.2.2.3. Cicer arietinum (нахут)Нахутът (или още леблебията) е сред познатите на обитателите на Градище-

то бобови растения. В северозападния сектор например по-голямо количество нахут има в пробите от втората фаза на сграда FIII (табл. ІV). В повечето случаи обаче нахутът присъства само като единични зърна сред останалите бобови растения.

Нахутът е високо ценен в традиционното земеделие в земите на Средизем-

4 Сравнителните палеоботанически изследвания на култивираното секирче показват близко мор-фологично подобие с една група диворастящи родове Lathyrus, които са разпространени край Средиземноморския басеий и в Югозападна Азия. Проучванията доказват, че то е най-близко до L. cicera – диворастящо растение в някои области на Гърция и Турция, на Северен Ирак и Северен Иран. Поради това може да се приеме, че култивирането на секирчето най-вероятно е извършено в тези области. С придвижването му на запад растението придобива качества, които са характерни за одомашнените му видове. Такива форми са намерени в Алжир, Испания, Южна Франция и Ита-лия. Тези страни съставляват и ареала на разпространение на най-младите по време едрозърнести разновидности.

312

312

номорския басейн, Западна Азия, Индия и Североизточна Африка. Неговият хабитат обаче е по-ограничен от този на някои други бобови култури. Нахутът е адаптиран за растеж при по-топъл климат и не се развива в региони с по-хладен климат. Той е предимно самоопрашващо се едногодишно растение, което има 1-2 зърна. Култивираните видове показват широка поредица от варианти по размер, цвят и форма на семената5. Нахутът идва в нашите земи през праисторията от земеделските култури на Близкия Изток6. Неговите зърна, подобно на тези на лещата и граха, са с високо съдържание на протеин и са важен заместител на месото в селските общности.

7.2.2.4. Vicia faba (бакла)Количеството на семена от бакла в Градището не е голямо (табл. І и V), но

все пак е достатъчно за регистрирането на тази бобова култура в земеделския поминък на неговите обитатели.

Баклата е есенно растение. На някои места се сее доста рано през февруари. Латинското и име произлиза от гръцкия глагол „храня се“. Позната е и на егип-тяните. Интересно е, че в Египет тя по-често е била употребявана от бедните хора. В Рим брашното от бакла се е наричало „lomentum“. То се е прибавяло към обикновеното брашно за да се увеличи теглото на хляба. Според Плиний обаче този примес не е за предпочитане, защото „има свойствата да притъпява мисълта и да предизвиква безсъние“.

7.2.2.5. Pisum sativum (грах)Грахът присъства в много малки количества в Градището. Регистриран е

само в няколко проби.Грахът е вид растение, което е добре пригодено да се развива както в топлия

средиземноморски ареал, така и в по-хладни области. Грахът е ценен за консума-ция от човека, тъй като съдържанието на протеин в семената му е около 22 про-цента. В Градището обаче очевидно са се предпочитали други бобови култури.

7.2.2.6. Vicia ervilia (уров, бурчак)Уровът не е сред предпочитаните бобови култури в Градището. Среща се

като смес заедно с граха, лещата и секирчето. Уровът е самоопрашващо се бобово растение с шушулка и характерно

ъгловато семе. Дивият предшественик на урова е известен само от Мала Азия и Северен Ирак (Zohary, Hopf, 1994). Вероятно в тези области е извършено и култивирането му. Множество находки от територията на нашата страна обаче показват, че тук още в началото на праисторията уровът е бил често използвана и засявана културa (Popova, Bojilova, 1990, 26). Смята се, че през римската епоха е бил използван предимно за храна на животни. Разглеждан е обикновено като твърде нисша култура за консумация от хората и е бил използван за храна само от много бедните или по времена на глад. Уровът се засява през есента, а през

5 Видовете нахут са групирани в две разновидности – едросеменни и дребносеменни. Едросеменните видове (познати като вид „Кабули“) са със сравнително гладки, закръглени, леко оцветени (бледо кремави) семенни обвивки. Те доминират в Средиземноморието и в Близкия Изток. Разновидности-те, които създават малки, сбръчкани зърна (вид „Дези“) с тъмно оцветени (обикновено пурпурни) семенни обвивки, преобладават в източните и южните части на района на разпространение на тази култура, т. е. в Индия, Афганистан, Етиопия. Главният производител на нахут днес е Индия, на която се пада около 80 процента от общото му световно производство.

6 Новите археоботанични находки на нахут от енеолитни слоеве на селищните могили при с. Капитан Димитриево, с. Юнаците и с. Хотница, както и от енеолитния обект до с. Орлица, Кърджалийско, доказват, че нахутът е бил култивиран наред с други растения, произхождащи от Средиземномо-рието (Popova, Marinova, 2007, 530).

313

313

лятото се събира. Растението е бързо зреещо и непридирчиво към различните климатични и почвени условия7.

7.2.3. ПлевелиПри изследването на овъглените растителни останки между културните

растения много често се срещат и семена от плевелни, диворастящи растения, които дават полезна информация относно селското стопанство и екологичните условия в съответните периоди. Известно е, че плевелната и диворастяща флора е добър индикатор за околната среда. Плевелите и диворастящите видове могат да дадат възможност за установяване на вида на посевите. Известно е например, че пшеницата и ечемикът са зимни култури. При триполната (тригодишната) система житното растение се сее през есента, най-често след угарта, независимо дали тя е зелена, или черна. Есенните житни култури идват главно след окопни или бобови растения. В тясна зависимост от угарта се намира и растителността, която се появява върху нея. Една година след като нивата престане да се оре и сее, тя се покрива с характерни плевели, съотношенията на които са различни. След всяка следваща година стават постепенни промени в растителността докато тя не достигне предишния си вид.

При флотацията на пробите от Градището при с. Дичин се откриха различни плевели.

7.2.3.1. Chenopodium album (лобода, бяла сладка трева)Листата на лободата могат да се употребяват вместо спанак. От растението

се получава червена боя. Семената могат да се смесват с фуража.7.2.3.2. Centaurea cyanis Заплевител е във всички житни полета. Семената поникват от 3 до 8 см.

Предпочита леки и богати на азот почви. Често присъства при голозърнестите пшеници, като преобладава в есенните посеви. Съдържа син пигмент.

7.2.3.3. Convonvulus arvensis Предпочита глинести, песъчливи и богати на хумус почви. Растението е

индикатор за азот в почвите. Разпространява се през пролетта и характеризира окопните зеленчукови култури – грах, бакла и леща. Съдържа червен пигмент. Има сведения, че при бедни години семената се добавят към брашното.

7.2.3.4. Polygonum aviculare (увивна гъшеница) Вирее в нивите на т. н. втори етаж, т. е. на височината на културното растение.

Характеризира почти всички житни посеви и семената му попадат при жътва в снопите. Разпространява се по пътищата.

7.2.3.5. Gallium apparine (еньовче, лепка). Вирее на височината на културното растение, а също и в храсталаците.

Корените му съдържат червено багрилно вещество. Семената му се използват за храна на птиците.

7.2.3.6. Rumex acetosella (козя брада)Вирее на височината на културното растение. Нарича се още киселяк, често

се прибавя към супите. Расте по ливадите из цялата страна.Откритите плевелни видове характеризират почти всички ниви и попадат

при жътва в снопите. По-голямата част от тези растения са рудерални и следват човешките местообитания. Новите изследвания, свързани с екологията на пле-велните видове, спомагат за определянето на сезона на посевите – пролетни или

7 В наши дни уровът се отглежда като полезна второстепенна култура в Средиземноморския басейн и в Близкия Изток. Негов основен производител е Турция.

314

314

есенни. Данните доказват, че в повечето случаи са били практикувани есенни посеви, но е възможно при загуба на реколта да са се осъществявали и пролетни посеви.

7.2.4. Плодни растенияЗаедно с останките от култивирани растения, в археологическите обекти

често се откриват и останки от диворастящи растения и плодове. Меките рас-тения се съхраняват само в изключителни случаи, поради което информаци-ята за тях е частична, базирана главно на находките от техни семена. Все пак археоботаничните материали от различни разкопки показват, че дълго време след трайното установяване на земеделските практики, значително количество храна е идвало и от събирането на едливи диви и културни растения, между които и плодове.

7.2.4.1. Vitis vinifera (лоза)Лозата е добре представена в археоботаничните проби от Градището при с.

Дичин. Може да се предположи, че тя не само е била използвана, но и отглеждана в района.

Гроздето на дивата лоза – v. v. ssp. sylvestris, е кръгло, заоблено, дебело, с по-къси дръжки на зърното. Растението се среща из влажните гори и храсталаци край блатата и реките. У нас расте край р. Дунав и Черно море, в Тракийската низина, Струмската долина, в Източните и Средните Родопи. Дивата лоза издър-жа повече на суша и студ. Култивираното грозде – v. v. ssp. vinifera, е издължено, крехко и сплескано, с удължени дръжки. Гръбната му страна е извита, а корем-ната – сплескана. Размерите на семките са между 3,5-6 мм на дължина, 3-4,1 мм на ширина и 2,2-3 мм на дебелина. Съществуват и междинни форми на дивата и култивираната лоза.

7.2.4.2. Ficus carrica (смокиня)Останки от изсушен плод на смокиня са открити в една от пробите от севе-

розападния сектор на Градището при с. Дичин. Смокинята е третото класическо растение, с което започва овощарството в

Средиземноморието. Най-ранната му култивация е извършена именно в Среди-земноморския район. До неотдавна се приемаше, че този вид е въведен у нас по време на гръцката колонизация. Новите проучвания обаче доказват, че смокинята е била интродуцирана много по-рано. Тя е регистрирана например в селището от бронзовата епоха край гр. Гълъбово (Popova, 1995, 199), както и в обекта при с. Мъдрец, Старозагорско (Popova, Bojilova, 1998, 304). Не е изключено смокинята по начало да е виреела в крайните южни райони на днешна България.

7.3. Овъглената дървесинаОбщият брой овъглени дървесни фрагменти от пробите от северозападния

сектор на Градището при с. Дичин е 295.Установени са шест дървесни вида: quercus sp. (дъб); pinus nigra (черен бор);

pinus sylvestris (бял бор); fraxinus sp. (ясен); corylus sp. (леска); представители на pomoideae (розоцветни) – вероятно prunus (слива) или друго плодно дърво.

Анализът потвърждава доминирането на дъба. Интерес представляват фрагментите от черен бор, който днес не се среща в района. Наличието им по-казва, че по време на съществуването на Градището през V-VІ в. черният бор е бил разпространен в околността. Известно е, че той има добри горивни качества и достига много бързо висока температура.

Експлоатацията на една широка територия около Градището е засвиде-

315

315

телствувана с идентифицирането на таксони, характеризиращи разнообразни биотопи:

• крайречни гори – alnus (елша), fraxinus (ясен), populus (топола), sambucus (бъз) и salix (върба);

• термофилни видове – quercus sp. (дъб); • планински видове – pinus sylvestris (бял бор) и pinus nigra (черен бор).Дъбът е широко разпространен вид на територията на България, както в

миналото, така и днес. Вторият доминиращ вид е борът. Вероятно се касае за черен бор, който се

среща в смесени широколистни гори, главно с дъб. Такива гори днес почти не се срещат. Расте на силикатни и варовити терени, по склонове с югоизточно и южно изложение.

Различните видове дъб – quercus petreа, растат на богати почви и се срещат в ниските части и в подножията на планините. Те влизат в състава на широколист-ните гори. Дъбът има много добри качества като градивен материал за конструк-ции и очевидно е бил предпочитан при строителството на сградите в Градището. Покрай р. Росица вероятно се е срещал ясен, а видове като елша, топола и върба са типични индикатори за просветлени гори. Наличието на техни фрагменти в пробите е показателно и за интензивната човешка намеса в околната среда.

7.4. Основни изводиКоличеството на растителните останки от двете фази от V в. в северозападния

сектор на Градището е многократно повече от аналогичното количеството от VІ в. тук (табл. І-Х). Тази констатация е в съответствие със стратиграфските и строителните характеристики на двата основни периода на укрепеното селище (виж ч. 1.4 и ч. 3).

Безспорно доминиращи в археоботаничните проби от двата основни пери-ода на Градището, на северозападния му сектор в частност, са житните растения – меко/твърда пшеница, ечемик от двата вида (голозърнест и плевест), просо и ръж (табл. І-Х). С оглед на общото количество на откритите житни растения, пробите от втория период с пшеница и ечемик са нищожен процент (табл. VІІ и VІІІ), т. е. може да се визира тенденция към редуциране на тези основни култу-ри в местното земеделие през VІ в. Особености на разпределението на житните растения в сектора през V в. са доминирането на пшеницата в пробите от сграда FIII (табл. ІІІ и ІV) и доминирането на просото в пробите от сграда FII (табл. І и ІІ). Особеност е и значителното количество просо, открито в сграда FVII от VІ в. То съставлява над 80% от археоботаничния материал на тази сграда (табл. VІ) и е повече като брой от семената на всички житни растения, открити в останалите стратиграфски контексти от VІ в. в сектора изобщо (виж и табл. V).

Бобовите растения са имали определено присъствие в храната на местното население, като са били засявани основно секирче, леща и, в по-малка степен, нахут и бакла (табл. І, ІІ, ІV и V). Останалите варива като грах и уров са били използвани само като допълнение. Характерът на Градището през първия му период (от който са повечето проби с бобови растения) – укрепено селище на военизирано население, предполага не само по-големи хранителни запаси, но и по-калорична храна. Именно поради това са отглеждани и бобовите култури, които са богати на протеини. Очевидно и условията за това са били добри.

В заключение може да се изтъкне, че в Градището при с. Дичин са установени основните видове житни и бобови растения, отглеждани на Балканския полуос-тров, включително в днешна България, още от дълбока древност. В Градището са

316

316

открити и два рядко срещани у нас вида – соргото и нахута, което предизвиква несъмнен интерес.


Popova, Tz. (1995) Plants remains from Bulgarian Prehistory (7000-2000 B.C.). – In: D. Baily, I. Panajotov (eds), Prehistory of Bulgaria (Monographs in World Archaeology, 22/1), Madison, Wiskonsin, 193-207.

Popova, Tz. (1999) Palаeobotanical and Anhracological Analysis from Roman Town Nicopolis ad Istrum and late antique hillfort by village of Dichin (Northern Bulgaria). – Arcaeologica Bulgarica, III, 2, 69-75.

Popova, Tz. (2002) Paleoethnobotanical and anthracological analisys from roman town Nicopolis ad Istrum and Dichin hillfort (roman aqueduct), North Bulgaria. – In: L. Slokoska, R. Ivanov, V. Dinchev (eds), The Roman and Late Roman City, Sofia, 59-68.

Popova, Tz., Bojilova, E. (1990) The role of Balkan Peninsula as a linkage between Asia Mi-nor and Middle Europe in the spreading of early agriculture. – Годишник на Софийския университет, Биологически факултет, 83, 2 (за 1989-1990), 24-37.

Popova, Tz., Bojilova, E. (1998) Palaeoecological and palaeobotanical data from the Bronze Age in Bulgaria. – In: M. Stefanovith, H. Todorova, H. Hauptmann (eds), J. H. Gaul. In memorium, Sofia, 391-397.

Popova, Tz., Marinova, E. (2000) Archaebotanical and anthracological analysis of the roman and early byzantine castle Abritus in North-Eastern Bulgaria. Some palaeoethobotanical environmental aspects. – Arcaeologica Bulgarica, IV, 2, 49-58.

Popova, Tz., Marinova, E. (2007) Palaeoetnobotanical data in South-Western region of Bulgaria. – In: H. Todorova, M. Stefanovich (eds) The Struma/Strymon River Valley in Prehistory, In the steps of J. H. Gaull, Gerda Henkel Stiffung, 523-532

Zohary, D, Hopf, M. (1994) Domestication of Plants in the Old World. The origin and spread of cultivated plants in West Asia, Europe and Nile Valley. Oxford.

317

317

318

318

319

319

320

320

Summary

Part 7. Archaeobotanical and antracological finds from the Northwestern area of Gradishteto

(Tsvetana Popova)

7.1. Research MethodologyThe archaeobotanical and antracological finds, presented in this publication,

were uncovered in different stratigraphic contexts from both phases of the first period (about 410-470 and 470-490 AD), as well as from the second period (about 540-580 AD) of development of the site. The finds are from the northwestern area F of the site of Gradishteto, primarily from within the boundaries of the buildings and constructions presented in this volume.

The macrofinds are identified by the method of floatation. Charred seeds and grains were identified on the basis of their morphological characteristics. A microscope “Bosch” was used for the purpose of their identification.

The charred timber material was analyzed on a photonic reflexive microscope at the Laboratory for Restoration and Conservation at the National Institute and Museum of Archaeology in Sofia.

The material from Gradishteto contains registered samples of 22 plants and 7 timber species.

7.2. Plant findsThe plant finds consist of wheat (tabl. І-Х), legumen (tabl. І, ІІ, ІV and V), weed

and fruit species.7.2.1. Wheat plants7.2.1.1. Triticum aestivo/durum (bread club/wheat)This kind of wheat dominates in the samples (tabl. І-VІІ). The samples contain a

mix of barley and rye.7.2.1.2. Hordeum vulgare var. vulgare (hulled barley) and Hordeum vulgare var. nudum

(naked barley)Barley is uncovered in the majority of the studied buildings in area F (tabl. І-VІ

and VІІІ). The most considerable quantity of barley is contained in the sample from the second phase of building FIII (tabl. ІV and VІІІ). The barely found in Gradishteto is of the kind hordeum hexasticum.

7.2.1.3. Panicum miliaceum (millet)Millet was obviously amongst the most preferred species (tabl. І-VІ and ІХ). The

most considerable quantity was uncovered in the layers from both phases of building FII (tabl. І and ІІ), as well as from the late building FVII (tabl. VІ).

321

321

7.2.1.3. Secale cereale (rye) Rye is also well represented (tabl. І-VІ и Х)1. It is usually mixed with the other

species.7.2.1.4. Avena sativa (oat) Oat is missing in the samples from the first phase and is slightly available in sam-

ples from the second phase of the first period of the 5th c. A small, but still statistically considerable, quantity of oat is identified in the samples from building F VІІ from the 6th c. (tabl. VІ)

7.2.1.5. Triticum monococcum (einkorn) and Triticum dicoccum (emmer)These kinds of wheat are represented in very small quantities – just single grains

in some of the samples.7.2.1.6. Sorghum bicolor (sorgo)Several grains of sorgo were identified in samples from area F. This is quite inter-

esting, because finds of sorgo are very rare in the current territory of Bulgaria.7.2.2. Leguminous plants7.2.2.1. Lathyrus sativus/cicera (grass pea)This plant if represented in both periods of development of Gradishteto and in

some cases the number and/or the percentage of the grains is considerable compared to the overall presence of leguminous plants here – for example, in the samples from the first phase of building FII, dated to the 5th c. (tabl. І), and from building FVI, dated to the 6th c. (tabl. V)

7.2.2.2. Lens culinaris (lentils)Lentils are well represented in both phases of the first period – for example in the

samples from building FII (tabl. І and ІІ). It is rarely represented in the second period of Gradishteto. The uncovered grains are small in size which is typical of the Mediter-ranean kind of lentils.

7.2.2.3. Cicer arietinum (chick pea)Chick pea was used by the population of Gradishteto. In the northwestern area

the largest quantity of chick pea was identified in the samples from the second phase of building FIII (tabl. ІV). However, in most of the cases, chick pea is represented by single grains amongst the other kinds of legumen.

7.2.2.4. Vicia faba (broad bean)The quantity of broad bean in Gradishteto is not large (tabl. І and V). However,

it is considerable enough to register this plant as part of the agricultural production of the local population.

7.2.2.5. Pisum sativum (pea)Peas is very rare in Gradishteto. It is identified just in several samples. 7.2.2.6. Vicia ervilia (bitter vetch)Bitter vetch was not among the preferred legumen in Gradishteto. It is identified

only amongst pea, lentils and grass pea. 7.2.3. WeedsSeveral weeds were identified after the floatation of samples. 7.2.3.1. Chenopodium album 7.2.3.2. Centaurea cyanis 7.2.3.3. Convonvulus arvensis

1 In addition to the samples from dated stratigraphic contexts (tabl. І-VІ and Х), a considerable quantity of rye was detected also in the samples from disturbed stratigraphic contexts. They are not included in the tables presented here.

322

322

7.2.3.4. Polygonum aviculare 7.2.3.5. Gallium apparine 7.2.3.6. Rumex acetosella 7.2.4. Fruit plants7.2.4.1. Vitis vinifera (vine)Vine is well represented in the archaeobotanical samples from Gradishteto. It may

be suggested that vine was not only used, but also grown up in the vicinity of Gradish-teto.

7.2.4.2. Ficus carrica (fig)Remnants from a dried fig fruit were found in one of the samples from the north-

western area of Gradishteto.

7.3. Charred timberThe total number of charred timber fragments from samples from the northwestern

area of Gradishteto near the village of Dichin is 295.The next timber species were identified: quercus sp. (oak); pinus nigra (Austrian

pine); pinus sylvestris (scotts pine); fraxinus sp. (ash tree); corylus sp. (hazel); representa-tives of pomoideae (rosaceae) – probably prunus (plum) or another fruit tree. Oak is the predominant timber material. The samples of pinus nigra are of interest as this tree is no longer available in the region.

7.4. ConclusionsThe amount of plant remnants from both phases of the 5th c. from the northwest-

ern area of Gradishteto is much larger in comparison to the amount of plant finds from the 6th c. here (tabl. І-Х).

The predominant type of plant remnants identified in the archaeobotanical samples from the two major periods of development of Gradishteto, specifically from its north-western area, are the wheat plants – bread club/wheat, barley from both kinds (naked and hulled), millet and rye (tabl. І-Х). Compared to the total amount of identified wheat plants, the samples with wheat and barley from the second period are considerably less (tabl. VІІ and VІІІ), which suggests a tendency for the reduction of these major plants in the local agriculture during the 6th c.

Legumen were a certain presence of the food of the local population. The major species that were grown, were grass pea and lentils, and to a smaller extent, chick pea and broad bean (tabl. І, ІІ, ІV and V). The rest of the legumen, such as pea and bitter vetch, were used just as an additive.

The major conclusion is that all major species of wheat and legumen that were grown up on the Balkan peninsular from ancient times were also identified at the site of Gradishteto near the village of Dichin. Two plants – sorgo and chick pea, that are very rare in the current territory of Bulgaria were also identified in Gradishteto, which is of high interest.

323

323

List of Tables

Tabl. І. – Tabl. VI. Distribution of plant species in the different buildings in the north-western area F of Gradishteto near the village of Dichin.

Tabl. VІІ. – Tabl. Х. Distribution of the major plant species in the northwestern area F of Gradishteto near the village of Dichin.

324

324

ЗАКЛЮЧЕНИЕ


Градището при с. Дичин е сред малкото известни засега укрепени обекти в пределите на Империята със сигурно установена поява в началото на V в. Това го прави ценен пример за съвременната ранновизантийската археология и истори-ография изобщо. Резултатите от изследването му са от значение, разбира се, и за изясняването на регионалната специфика на сложното обществено развитие на долнодунавските имперски територии през V-VІ в. В заключението на този том няма да резюмирам предходното изложение, а ще се спра по-подробно на някои същностни въпроси от характеристиката на Градището. Държа да обявя в аванс, че част от тях засега не могат да получат сигурни и еднозначни отговори.

Солидната фортификация на Градището, включваща една от най-ранните протейхизми на Балканите (ч. 2.1), свидетелства, че неговото възникване е по инициатива на имперската администрация. Този извод обаче не предпоставя Градището като някакво особено изключение1. Твърде вероятно е тук самото фор-тификационно строителство да е проектирано и ръководено от професионални, може би военни архитекти. Това също е стандартна практика, която впрочем не винаги е гарантирана срещу пропуски или дефекти. В нашия случай например има определена несъгласуваност в планирането и изпълнението на отделните етапи на фортификационното строителство (излишните куртинни пиластри в участъците на крепостните стълбища), и на последвалото го застрояване на защи-тената площ (“погълнатите“ от началния изравнителен пласт долни стълбищни стъпала и стенни лицеви замазки – ч. 2.1). Тя не е причинила сериозни дефекти, но е довела до излишен разход на труд и средства.

Интерпретацията на изцяло изследваните сгради от началото на V в. в се-верозападния сектор (ч. 3.1) и сходната жилищно-стопанска, домакинска интер-претация на повечето от останалите изследвани синхронни сгради позволяват да се твърди, че Градището е основано като укрепено селище, а не като гарнизон на редовна военна част. Същевременно видът на тези сгради, доброто планиране на защитената площ по това време и наличието на оръжия сред находките от съответния пласт (напр. в западния сектор „Е“) свидетелстват, че съответното население е с развита социална организация и с някакви военни или охрани-телни функции. Какво е това население и могат ли да се конкретизират неговите функции?

Военнизираното население през ранновизантийската епоха на Балканите

1 На Балканите в началото на V в. по-странно би било ако инициативата за някакво ново фортифик-ационно строителство не е на имперската администрация. За т. нар. официално и неофициално крепостно строителство, и за съответни примери от началото на V в. виж напр. Динчев, 2006, 41, 85-88.

325

325

не е хомогенна група, но все пак възможностите относно статута и конкретните му ангажименти не са чак толкова много: наследниците на граничните войски (т. нар. limitanei) от ІV в., които през V-VІ в. вече не са редовна армия; новите „варварски“ съюзници (т. нар. foederati) на Империята, които обикновено също са в граничните райони; местните охранителни милиции във вътрешните райони (виж напр. Динчев, 2006, 39-42).

Местоположението на Градището при с. Дичин (обр. 1 към ч. 1-3) не из-ключва a priori нито една от тези възможности2. Някои керамични находки стимулираха в хода на проучванията хипотезата за федератския и по-точно за готския произход на населението му през V в. (напр.: Poulter, 1999, 226; Динчев, 2002, 47; Poulter, 2007a, 379). След приключването на разкопките и цялостната обработка на откритите материалите обаче тази хопотеза... си остава хипотеза, при това трудно доказуема. Оказа се например, че керамиката с възможен готски произход – т. нар. излъскана керамика, е под 1% от откритата битова керамика в северозападния сектор (ч. 4.4) и „less than 2 per cent“ от керамиката във всички изследвани сектори като цяло (Swan, 2007, 272)3. Колекцията от метални накити, включително фибули, и части от коланни гарнитури, открити в пластовете от първия период на Градището, не е малка. В нея има разни образци, изработени в традициите на римското и ранновизантийското ювелирство, но няма специфични готски и германски изобщо екземпляри4. Сходна е ситуацията и с изделията от кост и рог, открити при разкопките. При някои от тях има известно „варварско“ влияние, което по-скоро е израз на модни тенденции, а не аргумент за непосред-ствено присъствие на един или друг етнос (ч. 5.2). Същевременно тук липсват характерни за готите и другите „варвари“ предмети от кост и рог – например едностранните гребени с декорирани дръжки (ч. 5.4). Откритите фрагментирани стъклени съдове се вписват в известния от различни имперски области репер-тоар на съответното производство (ч. 6.2, 6.4), което по начало е неприсъщо на „варварските“ народи.

Изводът от изложените данни е, че няма достатъчно конкретни доказател-ства за присъствие или поне за значимо присъствие на готи сред населението на Градището през V в.5 Друг е въпросът възможно ли е изобщо наличието на достатъчно надеждни критерии за етническа идентификация в този и в други подобни случаи предвид интензивните процеси на унификация, протичали в различни сфери от материалната култура на етнически разнородното население на граничните балкански провинции. Към момента отговорът на този въпрос е по-скоро „не“6.

2 Градището е в гранична провинция, но пък е сравнително отдалечено от самата граница – в случая р. Дунав (обр. 1 към ч. 1-3). Поради това „местният военнизиран вариант“ за населението му би могъл да е осъществен както с наследници на т. нар. limitanei, така и с някаква регионална милиця.

3 За т. нар. излъскана керамика по Долния Дунав в периода ІV-VІ в. изобщо и за актуалните въз-можности относно етническата и интерпретация виж Вагалински, 2002, 28-39, 76-85, и цит. там публикации.

4 По време на разкопките имах възможност – благодарение на отзивчивостта на британските колеги, да преглеждам по-интересните находки (включително металните такива) от всички изследвани сектори на Градището.

5 В последната си публикация А. Поултър поддържа тезата за федератския статут на населението на Градището през V в., но вече е с по-предпазлива позиция относно етническата му идентификация (Poulter, 2007b, 92-93).

6 Показателна в това отношение е например интерпретацията на двете известни ранновизантийски укрепени селища Големаново кале и Садовско кале край с. Садовец, Плевенско. Изследвани още през 30-те години на ХХ в., те дълго време безрезервно се приемаха за селища на федерати – остготи

326

326

В западния сектор „E“ на Градището са установени три сравнително големи правоъгълни сгради от първия му период с опорни вътрешни пиластри. В техните пластове са открити значителни количества овъглени зърнени храни7. Вероятната им интерпретация като складове (horrea) породи хипотезата, че Градището е осно-вано като снабдителна база във вътрешността на Moesia Inferior. Тук е трябвало да се събират хранителни припаси от района, които след това да се препращат към укрепените пунктове по Дунавската граница (Poulter, 1999, 226; Poulter, 2002, 18; Poulter, 2007a, 378-379; Poulter, 2007b, 87, 92-95). Тази хипотеза не е лишена от основания, но при обсъждането и редно да се отчетат всички възможни факти и съображения, които имат отношение към нея.

Така например, големи количества овъглени зърнени храни са открити не само в предполагаемите складове, а в почти всички изследвани сгради от V в., включително в северозападния сектор (ч. 7.2, 7.4, табл. І, ІІІ и VІІ-Х към ч. 7). Наред със зърнените храни, в предполагаемите складове и в останалите сгради са намерени значителен брой земеделски оръдия на труда, много фрагменти от кухненска битова керамика и други предмети от ежедневния бит. Внимание за-служават също близките пропорции на костния материал от основните видове домашни животни, открит в трите най-изследвани сектора на Градището – запад-ния сектор „Е“, където са предполагаемите складове (говеда – 26 %; свине – 38 %; овце и кози – 36 %), северозападния сектор „F“, който бе изследван от нашия екип (съответно 28 %, 43 %, 29 %), и централния сектор „К“ (съответно 27 %, 41 %, 32 %) (виж обр. 3 към ч. 1-3). Интересен е и изводът, че тези „remarkably similar“ пропорции свидетелства, че „in these three areas the composition of the material was derived from similar sources and that theare was no specialized waste deposition being practised in these areas“ (Johnstone, 2007, 292). Ако западният сектор наистина е представлявал изцяло складова зона с „a series of storrerooms“(Poulter, 2007b, 87), то тази му специфика би проличала и от открития в него подвижен инвентар. Случаят обаче, както е видно от изредените примери, не е такъв.

При една от трите споменати сгради в западния сектор аргумент за друго или поне за не само складово предназначение е и самото и местоположение. Тя е непосредствено до изследваната кула на западната куртина, като излазът от кулата е директно в площта на сградата (Poulter, 2007b, 85, fig. 15)8. Ако последна-

(Welkov 1935, 156-157; Bersu 1938, 43; Велков 1950, 172; Vetters 1950, 56-57). След пълната публикация на находките обаче тезата за готския произход на тяхното население е поставена под въпрос и дори отхвърлена, а друга подобна не е предложена (Werner 1992, 416-417; за находките виж Uenze 1992, 137-278, вкл. поместените там статии на G. Kuzmanov, M. Mackensen и V. Vasilev). При все това аргументи за военнизирания и по-точно за федератския статут на това население има – например няколкото колективни находки със златни монети от двете „калета“ (виж статиите на J. Jurukova, J. Werner, M. Mackensen и T. Gerasimov, поместени при Uenze 1992, 279-354) или пък по-значителното присъствие там, в сравнение с Градището при с. Дичин, на т. нар. излъскана керамика (Kuzmanov 1992, 205-208, tabl. 57-60; виж тук ч. 4.4). За проблемите около етническата интерпретация на иначе най-често експлоатираните в това отношение компоненти на материалната култура – накитите, виж напр. неотдавнашната обобщителна публикация на Б. Думанов (Dumanov, 2007).

7 Две от тези постройки (ЕІ и ЕІІ) са разположени една срещу друга. Отделя ги пасаж, настлан с ка-менни плочи. Вероятно съставляват общ комплекс. Едната е изцяло разкрита, другата – частично. Третата (ЕVІ, изцяло разкрита) е до известната междинна кула на западната куртина, т. е. отделена е от първите две (Poulter, 1999, 215-222; Динчев, Поултър, 2002, 93-94; Poulter, 2007a, fig. 7-9; Poulter, 2007b, 86-90, fig. 16-18). В последната публикация се споменава за „a series of storerooms, of which at least five had raised timber floors supported on mudbrick bases“ (Poulter, 2007b, 87), но всъщност двете постройки западно от ЕІ и ЕІІ са установени само по външните очертания на източните им стени и не са реално изследвани (Ibidem, 88, fig. 16).

8 Това е сградата ЕVІ. Виж бел. по-горе.

327

327

та е нормален horreum frumentarium, то достъпът и излазът до/от кулата би бил твърде усложнен и затруднен, и... в разрез с основните тактически правила за устройство и поддръжка на едно подобно фортификационно съоръжение. Тази сграда впрочем е издигната по-късно и, според приетата тук периодизация, би следвало да е от втората фаза на първия период на Градището. Това също я из-ключва като аргумент в дискусията за неговото основаване.

Градището е отдалечено от синхронните главни пътища (cursus publicus), което е в разрез с изискванията за местоположението на една снабдителна база в системата на т. нар. annona militaris (напр. Динчев, 2005, 277). Същевременно на-личието на значителни складовe (horrea) е характерно и за останалите синхронни, съизмерими с Градището укрепени центрове на Балканите (напр. Динчев, 2006, 19-20). Повечето от тях впрочем са събирателни пунктове за земеделски прови-зии (нерядко, при опасност – и за добитък) в съответните околности и защитата именно на провизиите е една от причините за масовото им разпространение през V-VІ в.

Мисля, че изложените факти и съображения налагат една по-внимателна преценка и за тази хипотеза. Във всеки случай е ясно, че ако Градището е било основано като снабдителна база за annona militaris, то същото е далеч от класиче-ските примери за подобни обекти от предходните векове – например Arbeia през ІІІ – началото на ІV в. в Britannia (дн. South Shields, недалеч от Нюкясъл, Англия) (напр. Hodgson, 1999, 76-81, fig. 11-13) или Veldidena от ІV в. в Raetia (дн. Wilten, недалеч от Инсбрук, Австрия) (напр. Mackensen, 1999, 236-237, fig. 7.26).

В началото на този том (ч. 1.2) изтъкнах, че според откривателите на Гради-щето за археологическата наука – К. Шкорпил и Д. Цончев, неговата поява е във връзка с охраната на моста за главния водопровод на Nicopolis ad Istrum (обр. 2 към ч. 1-3). Установената при българо-британските разкопки начална дата на Гра-дището – около 410 г. сл. Хр., постави в нова ситуация проблема за отношението му към водопровода. Значително по-късната начална дата, както и преизползва-нето на сегменти от каменния водопроводен канал като сполии в постройките и съоръженията, включително фортификационните, на Градището (ч. 2.1 и 3.1) логично насочиха към извода, че появата на последното е след изоставянето на водопровода (виж напр.: Poulter, 2002, 18, Църов, 2002a, 38). Логиката в случая обаче е поставена на изпитание от... проучването на самия водопровод в рамките на съвместния ни проект9.

До десния бряг на р. Росица са разкрити останки на два кея (стъпки) от ар-кадната конструкция на водопроводния мост. За разлика от останалите изслед-вани, тези са с по-големи размери, като в градежа им са използвани много сполии, включително „каменни пейки с декоративни крака... и каменна полутръба от акведукта“. Ясно е, че са по-късни и че са свидетелство за сериозна реконструкция на моста (Църов, 2002а, 36; Църов, 2002b, 193). Засега обаче не са точно датирани. Фактът, че сред сполиите в тях е споменатата полутръба, не доказва категорично, но и не позволява да се отхвърля автоматично възможността да са синхронни с крепостното строителство на Градището. Подобна възможност би означавала, че при реконструкцията на моста е подменена и конструкцията на водопроводния

9 Общо за главния водопровод на Nicopolis ad Istrum виж напр.: Църов, 2002а; Църов, 2002b; и цит. там по-ранни публикации. За ранновизантийския наследник на Nicopolis – т. нар. castellum или още „Nicopolis ad Istrum ІІ“, се предполага, че не е бил уреден с водопровод (Poulter, 1995, 34). Неговата поява, респективно – изоставянето на римския и късноримския град, е не по-рано от края на V – началото на VІ в. (Dintchev, 1997, 101-102).

328

328

канал, в резултат на което каменните сегменти от по-ранния канал са станали ненужни.

Подобна възможност – появата на Градището да е заедно с последната основ-на реконструкция на водопровода, би реабилитирала мнението на К. Шкорпил и Д. Цончев. И при другия вариант – окончателното изоставяне на водпровода да е преди появата на Градището, обаче едва ли мястото на последното в близост до водопроводния мост е случаен избор. Не мисля също, че близостта е търсена само заради преизползването на строителни материали. Мостът за водопровода, дори и в руинен вид, е улеснявал преминаването на р. Росица10. Това е обуславя-ло необходимостта от съответен контрол и, струва ми се, е резонна причина за основаването тук на един укрепен пункт след размирните събития в последните десетилетия на ІV и първите години на V в.

Ако за основаването на Градището трябва да се посочи един водещ мотив, то аз съм склонен да подкрепя мнението, че този мотив е свързан с внушител-ния водопроводен мост – с последния етап от функционирането му като такъв или с използването му само като средство за по-лесно преминаване на р. Росица. Същевременно веднъж основавано, Градището става селищен център на район с радиус от поне няколко километра. Битието му на локален център поражда съответни административни и стопански функции по отношение на този район, включително превръщането му в пункт за съхранение на земеделската продукция от района и... в снабдителна база за гранични или други центрове при условие, че има излишък на земеделска продукция.

Информацията за кратката втора фаза на първия основен период на Гра-дището (прибл. 470-490 г.) показва известен регрес в поддръжката на фортифик-ационната система (ч. 2.2) и в качеството на строителството на възстановените сгради (ч. 3.2), но континюитетът спрямо предходната фаза е безусловен. Тази приемственост се онагледява и от движимите компоненти на материалната кул-тура (ч. 4 – ч. 6). Пластовете от втората фаза, подобно на тези от началната фаза, също съдържат големи количества овъглени зърнени храни (ч. 7.2, 7.4; табл. ІІ, ІV и VІІ-Х към ч. 7). Всичко това предполага, че по отношение на състава и функци-ите на населението не са настъпили сериозни промени11. След пожара, белязал края на втората фаза на първия период на Градището, оцелелите (евентуално)

10 Изоставянето на водопровода не предполага задължително изоставяне на моста за прехвърляне-то му през речната долина. Не е изключено мостът да е ползван известно време само като пътно съоръжение. Дори обаче мостът да е бил негоден за ползване още с изоставянето на водопровода, то масивните останки от кейовете му в речното корито са способствали за възникването на брод и за по-лесното преминаване на реката тук.

11 Интерес предизвиква въпросът дали военните ангажименти на местното население са се свеждали само до охраната на водопроводния мост, който впрочем по времето на втората фаза на първия период на Градището вече определено не е използван по първоначалното си предназначение. Обикновено разните категории военнизирано население, включително наследниците на т. нар. limitanei и местните милиции, имат конкретни задачи в границите на районите, в които живеят. Както е известно обаче правилата, особено в реалната история, често имат изключения. Повод за тези размишления ми дават някои данни от разкопките – например колективната находка на трите железни върха на копия при прага на един от входовете на източното помещение от втората фаза на сграда FIII. Тези копия не са използвани за защита при нападението, причинило опо-жаряването на сградата и на Градището изобщо (ч. 3.2). Възможно обяснение за това е, че самото нападение е било изненадващо и обитателите на сградата не са могли да реагират адекватно. Не е изключено обаче неизползването на копията да се дължи на отсъствието на тези, които трябва да ги използват, т. е. по време на нападението мъжете (всички или повечето) на Градището може да не са били тук. Причина пък за тяхното отсъствие в такава ситуация може да е само ангажирането им за отблъскване на неприятелската офанзива на друго място.

329

329

представители на това население са го напуснали окончателно.Възобновяването на живота върху възвишението след няколко десетилетия

вече е ознаменувано със сериозни промени в почти всички аспекти на материална-та култура. Фактът и начинът на блокиране на по-ранните порти (ч. 2.2) поставят под въпрос ефективната подръжка на фортификационните съоръжения изобщо на Градището през втория му период (прибл. 540-580 г.). Хаотичното разположе-ние и видът на новите постройки във вътрешността (ч. 3.3) показват, че новото население е с по-примитивна селищноустройствена и строителна култура. Това предполага и по-ниска степен на социална организация. По-ограниченият и по-груб като цяло репертоар на различните категории битови материали пък свидетелства за по-ограничени производствени и търговски възможности, и за по-нисък стандарт на потребление. Показателно в това отношение е например чувствителното спадане на процента на трапезната и транспортната керамика за сметка на прекомерното увеличаване на дела на грубата кухненска керамика през втория период (ч. 4.4, табл. ІІ и ІV към ч. 4; виж също Swan, 2007, 260-263, 265-269, 270-272)12. Сходна е ситуацията и при стъклените съдове. Тези от първия период са далеч по-разнообразни като форма и украса (ч. 6.2, 6.4).

Към момента точната етническа идентификация на населението на Градището през VІ в. е неизпълнима задача поради причини, аналогични на изтъкнатите по-горе за населението му през V в. С оглед на материалната си култура, населението през втория период на Градището се вписва напълно в дефиницията „гранично провинциално население на Балканите през VІ в.“ Военни или охранителни функции, сходни с тези на местното население през V в., не са изключени и за новото население на Градището в VІ в., но евентуалното им осъществяване ще да е било в друг организационен формат.


Вагалински, Л. (2002) Излъскана керамика от I – началото на VII век южно от Долен Дунав (България). София.

Велков, И. (1950) Градища. Опит за систематизиране и датиране на укрепените селища в българските земи. – Годишник на народния археологически музей в Пловдив, II, 157-185.

Динчев, В. (2002) Към историята на Nicopolis ad Istrum и неговата територия през вто-рата половина на V в. – В: Л. Слокоска и др. (ред.), Римският и късноантичният град, София, 45-50.

Динчев, В. (2005) Късноантични обществени складове от Thracia и Dacia. – В: Т. Стоя-нов и др. (ред.), Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov (Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Supplementum IV), София, 277-295.

Динчев, В. (2006) Ранновизантийските крепости в България и съседните земи (в диоце-зите Thracia и Dacia). София (Разкопки и проучвания, ХХХV).

12 Да се има предвид, че това, което в посочената публикация се приема за стратиграфски принадле-жащо към „second quarter or third of the sixth century” (Swan, 2007, 252) или пък към „late fifth/early sixth century: c.480/490 to c.520/530” (Ibidem, 272), би следвало да се отнася към обосновата тук втора фаза на първия период на Градището през 70-те и 80-те години на V в. (ч. 1.4)

330

330

Динчев, В., Поултър, А. (2002) Българо-британски археологически проучвания на Гра-дището край с. Дичин, Великотърновско, през 2001 г. – Археологически открития и разкопки през 2001 г., София, 93-94.

Църов, И. (2002a) Западният акведукт на Никополис ад Иструм – 70 години по-късно. – В: Л. Слокоска и др. (ред.), Римският и късноантичният град, София, 35-44.

Църов, И. (2002b) Западният акведукт на Никополис ад Иструм: аркадата в долината на р. Росица. – Известия на Регионалния исторически музий Велико Търново, ХVІІ-ХVІІІ (за 2002-2003), 189-198.

Bersu, G. (1938) A 6th century German Settlement of Foederati. Golemanovo Kale near Sadovez, Bulgaria. – Antiquity, XII, 31-43.

Dintchev, V. (1997) Poulter A. Nicopolis ad Istrum: a Roman, late Roman and early Byzantine City. Excavation 1985-1992. With contribution by T. Blagg, … London, 1995 (Review). – Ar-chaeologia Bulgarica, I, 3, 97-104.

Dumanov, B. (2007) Recognizing the Goths on Lower Danube. The Need of Theoretical Model. – In: L. Vagalinski (ed.), The Lower Danube in Antiquity (VI C BC – VI C AD), Sofia, 2007, 385-396.

Hodgson, N. (1999) South Shields – Arbeia. – In: P. Bidwell (ed.), Hadrian’s Wall, 1989–1999, A Summary of Recent Excavations and Research, Newcastle upon Tyne, 73-82.

Johnstone, C. (2007) A Short Report on the Preliminary Results from the Study of the Mam-mal and Bird Bone Assemblages from Dichin. – In: A. Poulter (ed.), The Transition to Late Antiquity On the Danube and Beyond (Proceedings of the British Academy, 141), Oxford, 2007, 287-294

Kuzmanov, G. (1992) Die locale Gefässkeramik. – In: S. Uenze (mit Beiträgen von …), Die Spätantiken Befestigungen von Sadovec (Bulgarien), München, 201-222.

Mackensen, M. (1999) Late Roman Fortifications and Building Programmes in the Province of Raetia: the Evidence of Recent Excavations and Some New Reflections. – In: J. Creighton, R. Wilson (eds), Roman Germany, Studies in Cultural Interactions, Portsmouth, 199-244.

Poulter, A. (1995) Nicopolis ad Istrum: A Roman, Late Roman and Early Byzantine City. Exca-vation 1985-1992 (Journal of Roman Studies Monograf, 8). London.

Poulter, A. (1999) “Gradishte” near Dichin: A New Late Roman Fortress on the Lower Danu-be. – In: G. v. Bülov, A. Milčeva (ed.), Der Limes an der unteren Donau von Diokletian bis Heraklios, Sofia, 1999, 207-227.

Poulter, A. (2002) From city to fortress and from town to country: 15 years of anglo-bulgarian collaboration. – In: L. Slokoska et al. (eds), The Roman and Late Roman City, Sofia, 14-29.

Poulter, A. (2007a) The bulgarian-british research programme in the countryside and on the site of an early byzantine fortress: the implications for the Lower Danube in the 5th to 6th centuries AD. – In: L. Vagalinski (ed.), The Lower Danube in Antiquity (VI C BC – VI C AD), Sofia, 361-384.

Poulter, A. (2007b) The Transition to Late Antiquity on the Lower Danube: the City, a Fort and the Countryside. – In: A. Poulter (ed.), The Transition to Late Antiquity On the Danube and Beyond (Proceedings of the British Academy, 141), Oxford, 2007, 51-97.

Swan, V. (2007) Dichin (Bulgaria): Interpreting the Ceramic Evidence in its Wider Context. – In: A. Poulter (ed.), The Transition to Late Antiquity On the Danube and Beyond (Proceedings of the British Academy, 141), Oxford, 2007, 251-280.

Uenze, S. (1992) Die Spätantiken Befestigungen von Sadovec (Bulgarien). Ergebnisse der Deutsch-Bulgarisch-Österreichischen Ausgrabungen 1934-1937 (Münchner Beiträge zur Vor- und Frühgechichte, 43). München.

Vetters, H. (1950) Dacia Ripensis (Österreichische Akademie der Wissenschlaften – Schriften der Balkan-Komission, Antiquarische Abteilung, XI/1). Wien.

Welkov, I. (1935) Eine Gotenfestung bei Sadovetz (Norbulgarien). – Germania, XIX, 149-158.

331

331

Werner, J. (1992) Golemanovo Kale und Sadovsko Kale: Zusammenfassung der Grabungser-gebnisse. – In: S. Uenze (mit Beiträgen von …), Die Spätantiken Befestigungen von Sadovec (Bulgarien), München, 391-419.

332

332

Conclusion

(Ventzislav Dintchev)

Gradishteto at the village of Dichin is one of few investigated fortified sites within the boundaries of the Empire that emerged in the beginning of the 5th c. Thus, it is a valuable source of information for the Early Byzantine archaeology and the historiography in general. The results from the research of this site are very important for determin-ing the regional characteristics of the complex social development of the Lower Danube territories of the Empire during the 5th-6th c. In the conclusion I will not reiterate the presentation in the article. Instead, I prefer to discuss some of the essential issues related to the characteristics of Gradishteto. I would like to state in advance that part of these issues are still to be researched in order to make unambiguous and definite answers.

The solid fortification that includes one of the earliest proteichismata on the Balkans is evidence that the appearance of Gradishteto was initiated by the imperial adminis-tration. This, however, is not an exception. It is very likely that the actual construction of the fortification here was planned and supervised by professionals, perhaps military architects. This was also a common practice which, by the way, did not guarantee the lack of mistakes and defects. In the case of Gradishteto, for example, there was a certain non-coordination between the planning and the different stages of the fortification con-struction (as illustrated by the redundant pillasters of the curtain walls at the fortifica-tion staircases) and the next building up the defended area (illustrated by the fact that the lower staircases steps and the face coating of the walls were covered by the initial levelling layer – Part 2.1). This non-coordination did not cause considerable defects, but resulted in spending addition resources of time and finances.

The interpretation of the totally investigated buildings from the beginning of the 5th c. in the northwestern area (Part 3.1), as well as the similar household interpretation of the majority of the rest of the studied contemporary buildings gives ground to suggest that Gradishteto emerged as a fortified settlement, not as a garrison of a regular military unit. At the same time, the appearance of buildings, the good planning of the defended area for that time, and the availability of arms amongst the finds from the respective layer are evidence for a well developed social organization of the local population, and for some military functions of the population. What was that population, and can we identify its functions in more details?

The militarized population during the Early Byzantine Epoch at the Balkans was not a homogeneous group. However, the alternatives for their status and responsibilities are just a few: they could had been successors to the border military formations (the so called limitanei) from the 4th c., which during the 5th – 6th c. were no longer regular army; the new “Barbarian” allies (the so called foederati) of the Empire, which were also primarily positioned in the border regions; the local security militia in the internal regions.

The location of Gradishteto at the village of Dichin (fig. 1 to Parts 1-3) does not a

333

333

priori exclude any of the alternatives listed above. In the course of the excavations, some of the ceramic finds started up the hypothesis of a Foederatic, and in particular – a Gothic, character of the population during the 5th c. (i.e.: Poulter, 1999, 226; Динчев, 2002, 47; Poulter, 2007a, 379). After the excavations and the overall analysis of the finds this hypothesis is still... just a hypothesis, a difficult one to prove. The analysis revealed that the pottery of possibly Gothic origin, the so called burnished pottery, is just below 1% of the total quantity of the pottery uncovered in the northwestern area (Part 4.4) and “less than 2 per cent” from the pottery from all studied areas (Swan, 2007, 272). The collection of metal decorations, including fibulae and parts from belt ornaments, uncovered in the layers from the first period of Gradishteto, is not a small one. It com-prises patterns produced in the tradition of the Roman and Early Byzantine jewelry craft, but there are no specific Gothic patterns. The finds of bone and horn uncovered during the excavations reveal the same picture. Some of them bear “Barbarian” influ-ence, which can be interpreted as fashion rather than as an argument for the presence of different ethnic groups (Part 5.2). In addition, objects of bone and horn that were typical of the Gothic and other “Barbarian” traditions are not available here – such as one-sided combs with decorated handles (Part 5.4). The fragmented glass vessels follow the repertoire of the imperial glass production (Parts 6.2, 6.4) which is not typical of the “Barbarian” peoples.

Based on the above said, we may conclude that there is not enough evidence for the presence or at least, a considerable presence, of Goths as a part of the population of Gradishteto during the 5th c. It is a discussion in itself whether it is possible to have reli-able criteria that can be used to determine the ethnic character of the population in this case or others, considering the intensive processes of unification of the different spheres of material culture of the ethnically diverse population in the Balkan border provinces. At the present moment we may presume that the answer to this question is ‘No’.

Three relatively large rectangular buildings with inner support piles from the first period of Gradishteto were uncovered in western area E. Considerable quantity of charred food grain was found in the layers of these buildings. The possible interpretation that these buildings were used as storage-houses (horrea) gave ground to the hypothesis that Gradishteto emerged as a storage base in the inner part of Moesia Inferior. This was the place for storing food collected from the region, which was delivered to the fortified points along the Danube border (Poulter, 1999, 226; Poulter, 2002, 18; Poulter, 2007a, 378-379; Poulter, 2007b, 87, 92-95). This hypothesis has its grounds, but all possible related facts and views have to be considered as well. Thus, in case the western area was really used just as “a series of storerooms” (Poulter, 2007b, 87), this should also be re-vealed by the finds in the sector. However, a considerable quantity of charred food grain was uncovered not only in this area, but also in studied buildings from the 5th c. in the rest of the areas of Gradishteto. A considerable number of agricultural tools, fragments of kitchen pottery and other objects from the everyday life were also uncovered in the studied buildings, including those supposed to be storage-rooms in the western area. Of interest are the “remarkably similar” proportions of osteological material from the major breeds of animals (ox, pig, sheep and goat) from the three most intensively studied areas – western area E, northwestern area F and central area K (Johnstone, 2007, 292).

It is also possible that the support piles, and respectively the raised wooden floors, which are really characteristic of the storage-rooms for food grain, were used for build-ings with different functions. An argument for a different or at least, an additional func-tion of one of the three buildings is its very location. This building is right next to the studied tower of the western curtain wall, and the exit of the tower leads directly into

334

334

the building (Poulter, 2007b, 85, fig. 15). In case the building was used just as a typical horreum frumentarium the entrance/exit of the tower would have really been difficult and complicated, as well as ... contradicting the basic tactical rules of the planning and maintenance of a similar fortification construction.

Gradishteto is away from the contemporary main roads (cursus publicus), which is contradictory to the requirements for the location of a storage base functioning in the system of the so called annona militaris. In addition, the availability of major storage-rooms (horrea) is characteristic for the rest of the contemporary fortified centers on the Balkans that were similar to Gradishteto (i.e. Динчев, 2006, 19-20). Most of them were collection points for agricultural products from the respective surrounding regions. The protection of the agricultural production itself was one of the main reasons for the mass appearance and development of fortified settlements during the 5th – 6th c.

To my opinion, the facts presented above require that the latter hypothesis is care-fully considered as well. It is evident that even if Gradishteto was established as a stor-age base for annona militaris, it was far from the classical examples from the preceding centuries – for example Arbeia during the 3rd c. – the beginning of the 4th c. in Britannia (South Shields, near New Castle, England) (i.e. Hodgson, 1999, 76-81, fig. 11-13) or Vel-didena from the 4th c. in Raetia (Wilten, near Innsbruck, Austria) (i.e. Mackensen, 1999, 236-237, fig. 7.26).

In the beginning of the presentation (Part 1.2) I mentioned that according to K. Skorpil and D. Tsonchev, Gradishteto was established to protect the bridge for the main aqueduct of Nicopolis ad Istrum (fig. 2 to Part 1-3). The initial date of the emerging of Gradishteto determined during the Bulgarian-British excavations – about 410 AD, sheds a new light on the issue for the relation between Gradishteto and the aqueduct. The considerably later initial date of Gradishteto, and the reuse of segments from the stone water canal as spolia in the buildings and constructions, including the fortifica-tions (Part 2.1, 3.1), logically suggested that Gradishteto emerged after the aqueduct was abandoned (i.e.: Poulter, 2002, 18; Църов, 2002a, 38). Logic, however, is put to the test by... the results from the study of the aqueduct during the our project.

Remains from two piers (bases) of the archade constructoin of the bridge were identified near the right bank of Rositsa River. Those piers differ from the others by their larger size, as well as by the materials of their construction which includes a lot of spolia like “stone benches with decorated legs... and a stone semipipe from the aque-duct”. It is evident that these piers are later in origin and they are evidence of a serious reconstruction of the bridge (Църов, 2002а, 36; Църов, 2002b, 193). However, they are still not dated precisely. The fact that the semipipe mentioned above is part of the spolia does not prove definitely, but does it allow to exclude the possibility that the piers are contemporary to the construction of Gradishteto. This possibility would mean that the construction of the aqueduct was changed at the time of the reconstruction of the bridge, and the stone segments from the earlier water canal were no longer needed.

The possibility that Gradishteto emerged at the time of the last major reconstruction of the aqueduct can support the hypothesis of K. Skorpil and D. Tsonchev. In the case of the other option – that the aqueduct had been abandoned before Gradishteto emerged – the location of the latter near the aqueduct bridge is definitely not just a coincidence. I do not think that the proximity is only due to the possibility to reuse the construction material. The aqueduct bridge, even though it was ruined, still facilitated the crossing of Rositsa River. This required some control, and I tend to think, that this was an impor-tant argument for the establishment of a fortified point here after the troubling events during the last decades of the 4th c. and the first years of the 5th c.

335

335

If I have to point a single argument for the emerging of Gradishteto, I tend to support the hypothesis that it was related to the impressive aqueduct bridge – in the last stage of its functioning or only because it facilitated the crossing of Rositsa River. Once it emerged, Gradishteto became the settlement center of a region with a radius which was at least several kilometers. Thus, Gradishteto obtained administrative and economic functions related to this region, including its function to collect and store agricultural products from the region... and operated as a resource delivery base for the border or other centers in case there was overstock of agricultural production.

The data about the short second phase of the first period of development of Grad-ishteto (about 470-490 AD) reveals a certain decline in the maintenance of the fortifica-tion system (Part 2.2), as well as in the quality of the reconstruction of the buildings (Part 3.2), but the continuity from the preceding phase is a inconditional fact. This continuity is also illustrated in the movable elements of the material culture (Parts 4–6). The lay-ers from the second phase, just like those from the first phase, contain a large quantity of charred food grain (Part 7.2, 7.4; tabl. І-ІV, VІІ-Х to Part 7). This means that the composition and the functions of the population had not changed much. After the fire which marked the end of the second phase of the first period of the development of Gradishteto the (possible) survivors left Gradishteto for good.

The restoration of the settlement on the hill after several decades was marked by considerable changes in all aspects of the material culture. The fact and the manner of the blocking of the earlier gates (Part 2.2) raise the question for the effective maintenance of the whole fortress of Gradishteto during the second period of its development (about 540-580 AD). The chaotic disposition and the kind of the new buildings in the inner parts of Gradishteto (Part 3.3) suggest that the new settlers were with a more primitive settlement planning and construction culture. This also suggests a lower level of social organization. The limited repertoire and the rougher made of the different domestic materials are evidence for more limited production- and trade capacity, and a lower consumer standard. This is well illustrated by the considerable decrease of the portion of the tableware and transportware in comparison to the excess quantities of rough kitchenware in the pottery during the second period (Part 4.4; tabl. ІІ and ІV to Part 4; see also Swan, 2007, 260-272). Glass vessels reveal a similar picture. Those from the first period are much more diverse in their shape and decoration (Part 6.2, 6.4).

Currently, it is not possible to identify the ethnic character of the population of Gradishteto during the 6th c. due to reasons similar to those mentioned above concern-ing its population during the 5th c. Based on the material culture, the population of Gradishteto during the second period of its development fully fits the definition for “border provincial population of the Balkans during the 6th c.” Some military func-tions, similar to those of the local population during the 5th c., are possible for the new settlers of Gradishteto during the 6th c. However, these functions were in a different organizational format.

336

336

В. Динчев и колектив. Българо-британски разкопки на...

Documents

Transcript of В. Динчев и колектив. Българо-британски разкопки на...