ЗА ХРОНОЛОГИЯТА НА АГОРАТА В РИМСКИЯ

PHILIPPOPOLIS

© Всички права запазени. Никоя част от тази книга не може да бъде възпроизвеждана под формата на електронен или механичен носител (вкл. фотокопия, ксерокопия, запис в електронен вид или книжен вариант) без изричното съгласие на издателя.

© 2015 Българско Археологическо Сдружение ISBN 978-619-90437-0-7

© Красимира Лука, автор, 2015

ЗА ХРОНОЛОГИЯТА НА АГОРАТА В РИМСКИЯ

PHILIPPOPOLIS

Красимира Лука

София

2015

Българско Археологическо Сдружение

5

Агората на Philippopolis се възприема като едно от най-мащабните архитектурни съоръжения от този тип, про-учени на територията на България (Мартинова, М. / Боспа-чиева, М. 2002: 187; Иванов, Р. и др. 2004: 290). Площта му се изчислява между 20 и 25 декара (Иванов, Р. и др. 2004: 291; Топалилов, И. 2012: 107), а размерите му според раз-личните изследователи достигат от 136 х 143 м (Мартинова, М. / Боспачиева, М. 2002: 187) до 136 х 190 м (Топалилов, И. 2012: 107). Площадът и прилежащите му съоръжения е заемал площ от осем градски инсули и е имал правоъгълен план, ориентиран приблизително по посоките на света (Обр. 1). Понастоящем върху неговите останки е изградена Цен-тралната Поща на град Пловдив, а проучените сектори от агората на римския Philippopolis са разположени около съ-временното здание. Поради тази причина, откритото прос-транство на площада (ареа) е проучено само в северната си част, докато прилежащите му архитектурни съоръжения са разкрити източно, северно и южно от съвременната Поща.

Площадът е представлявал архитектурен комплекс, вписан в общия градоустройствен план на Philippopolis между две градски улици с направление север-юг (cardo) и една с направление изток-запад (decumanus).1 В северната част на агората е проучена зона, застроена от обществени сгради.2 С обществените функции на агората се свързват и

1. Улицата, фланкираща площада от север, не е разкрита.2. Непубликувани разкопки на М. Мартинова.

6

Обр. 1. План на агората на Philippopolis по арх. В. Коларова (Ива-нов, Р. и др. 2004: 292, Обр. 60) и Е. Кесякова (Кесякова, Е. 2004: 48, Обр. 2).

7

разкритите в проучената част на ареата постаменти, ростри, трибуни и вероятно останки от храм (Обр. 1, №№ 1-6 в ареа-та) (Кесякова, Е. 2004: 12-13; 40-41). В периферията на пло-щадното пространство са разкопани съоръжения (верижни помещения), които всички автори единодушно свързват с търговските функции на площада (магазини). Връзката между откритата ареа и магазините се е осъществявала чрез портици с отворена към вътрешността на площада колона-да. На един по-късен етап от външната на агората страна е изградена още една редица от магазини, интерпретирана като помощни помещения (Кесякова, Е. 2004: 26-27).

Достъпът до площадното пространство се е осъщест-вявал чрез три монументални входа (портици / пропилеи), отворени към фланкиращите улици чрез четириколонни площадки (стилобати) (Иванов, Р. и др. 2004: 299, Обр. 73; Боспачиева, М. / Коларова, В. 2014: 164).

Агората е проучвана повече от 40 години от голям брой изследователи, сред които най-голяма площ е разко-пана от Елена Кесякова. Тези проучвания, осъществени в периода 1983-1991 г. са публикувани в обемна статия (Ке-сякова, Е. 2004), която е и обект на настоящата студия. Въ-преки сравнително еднаквата стратиграфия във всички раз-копани от тази изследователка сектори, основните периоди на агората все-още продължава да бъдат обект на оживена дискусия. За датирането на агората се използват различни методи, включително общи исторически интерпретации и

8

опити за съотнасянето им с известното от археологическите разкопки (Топалилов, И. 2001; Топалилов, И. 2012: 107-118), както и сравнителен анализ и обемна възстановка на архите-ктурните данни и елементи (Иванов, Р. и др. 2004: 295-304). При нито едно от тези изследвания обаче не присъства най-често използваният, а всъщност и единственият известен на археологическата наука подход, а именно прецизния анализ на стратиграфските разрези, компаративната обработка на дребните находки и детайлното представяне на масовия ма-териал. Без тези данни, за съжаление, и най-задълбоченото изследване е безсилно да предостави обоснован анализ и да извлече каквито и да е изводи, свързани с датировката и пе-риодизацията на този обект. Като пример може да се посочи доста странното заключение, че „през разглежданата стро-ителна фаза (Втори период, бел. моя) денивелацията между нивото на вътрешното форумно пространство и на улиците достига 2 м“ (?) (Иванов, Р. и др. 2004: 295) и че „вероят-но преодоляването на тази височина е ставало посредством дървени стълби“ (Топалилов, И. 2012: 112).3

Всъщност подобни на горното заключения звучат обосновано на базата на предоставените от разкопвача на

3. И най-смелите архитектурни решения не предполагат оф-ормянето на цял площад с размери 113,60 х 99,40 м с цели два метра по-ниско от заобикалящите го съоръжения, още повече, ако тези съо-ръжения са оформени като колонадни портици. На практика читателят трябва да си представи една огромна дупка, до която жителите на древ-ния Philippopolis са били принудени да се добират, катерейки се по дър-вени стълби (?).

9

обекта данни. Проучената от Е. Кесякова площ, която обхва-ща повече от 20 декара в северната, източната и южната част на агората (Кесякова, Е. 2004: 10),4 не е представена с нито един стратиграфски разрез във вертикал, хоризонталните планове са без метрични данни (Кесякова, Е. 2004: 58, Обр. 17; 67, Обр. 33), снимките без обозначен север, а по-голяма-та част от като цяло малкото показани находки – без мащаб (Кесякова, Е. 2004: 54, Обр. 11; 72, Табл. I/2-3, 5-6; 73, Табл. II). Притеснителен е фактът на пренебрегване ситуацията на откриване на някои като цяло датиращи материали. Така например керамичната лампа, показана на Табл. I/4-5 (Обр. 9), според Е. Кесякова е открита веднъж под настилката на улицата от речни камъни заедно с монети на Реметалк I и Август (Кесякова, Е. 2004: 31, 39) и втори път в горелия пласт върху настилка от речен камък под втория ред магази-ни заедно с монета на Гета (209-217) (Кесякова, Е. 2004: 27) (?). Находките на антификси се посочени веднъж като про-изхождащи от антични ями, свързани с пясъчниковата архи-тектура и пясъчниковия стилобат, както и от горелия пласт около градежите в квадрова зидария (постаменти, ростри, трибуни) (Кесякова, Е. 2004: 16) и втори път „на дълбочина 2,50-3,00 м от нивото на стилобата“5 (Кесякова, Е. 2004: 30).

Описанието на стратиграфията на обекта, предоста-

4. А от 2012 г. и в западната.5. „Нивото на стилобата“ всъщност е идентично с пясъчниковите

прагове, което поставя находките на антификси с около 2,50-3,00 м по-надолу от първоначалното твърдение на автора.

10

вено от същата авторка, отново показва някои несъответ-ствия, на места парадоксални. Така например в магазини №№ 19, 21 и 23 са регистрирани зазидани входове и глине-ни подове с кота 158,20 м и още едни глинени подове на кота 158,88 м. Общата дебелина на пласта между двете ходови нива според тези данни е 0,68 м. Според Е. Кесякова обаче, между тях се разполага насип от стерилна пръст с дебелина 1,00/1,20 м (?) (Кесякова, Е. 2004: 22-24).

Налага се изводът, че различните интерпретации, ка-саещи периодизацията на форумния комплекс на Philippop-olis, са свързани и съответстват на различното (в посочените по-горе примери и неадекватно) представяне на първични-те данни, произхождащи от археологическите проучвания. Към последния факт трябва да се прибави и твърде сво-бодната интерпретация на ситуацията на откриване на ну-мизматичния материал (без дълбочина/кота и хоризонтал-ни координати), което усложнява допълнително и без това противоречивата описателна стратиграфия на въпросните проучвания. Внимателният прочит на публикуваните от Е. Кесякова разкопки изисква анализ последователно на стра-тиграфските данни (дълбочини/коти), идентифицирането на ходовите нива със съответствуващите им археологически пластове и едва впоследствие установяване на тяхната аб-солютна хронология чрез хронологическото ситуиране на произхождащият от археологическите пластове материал.

11

СТРАТИГРАФСКИ ДАННИ

(ОТНОСИТЕЛНА ХРОНОЛОГИЯ)

При проучванията на източната и част от южната площ на агората на Philippopolis (1983-1991 г.) в градежа на верижните помещения (магазини),6 разположени около форума, Е. Кесякова установява наличието на три банкета както следва:

Банкет 1 – от кота 157,53 до 157,87.7

Банкет 2 – от кота 158,08 до 158,20.8

Банкет 3 – от кота 159,43 до 159,949 (Обр. 2).

Под Банкет 1 в Магазин 19 се споменава и стерилен глинест терен с кота 157,70 (17 см по-високо от котата на

6. В публикацията присъства необяснима бройка на тези помещения. При проучени от източната страна общо 24 магазина (Обр. 1), според Е. Кесякова „от северната страна на източните пропилеи има 21 магазина, а от южната – 22“ (т.е. общо 43?). Редицата магазини от южната страна, пак според същата авторка са съответно 21 източно от централния вход и 21 западно от него (общо 42?) (Кесякова, Е. 2004: 32). Тази „дублирана“ бройка на верижните помещения, фланкиращи форумното пространство, е повторена механично от някои автори (Топалилов, И- 2012: 108).

7. Магазин 2 – 157,74; Магазин 3 – 157,71; Магазин 23 – 157,72; Магазин 24 – 157,53; Магазин 3 юг – 157,87 (Кесякова, Е. 2004: 21, 24, 26).

8. Магазин 2 – 158,12; Магазин 3 - 158,12; Магазин 23 – 158,20; Магазин 24 – 158,20 (Кесякова, Е. 2004: 21, 24-25).

9. Магазин 2 – 159,56; Магазин 3 – 159,55; Магазин 23 – 159,43 (Кесякова, Е. 2004: 21, 24).

12

Обр. 2. Сравнителна графика на стратиграфията на агората във Philippoplis

13

(по описателни текстови данни на Е. Кесякова 2004).

14

въпросния банкет, установена в Магазин 24) (Кесякова, Е. 2004: 22). Според Е. Кесякова нивото на Банкет 1 сигнира началото на суперструкцията на магазините (Кесякова, Е. 2004: 21, 26). На нивото на този банкет не са установени подови нива. Градежът на помещенията е плътен без реги-стрирани входове или прагове.

Приблизително на същото ниво, отговарящо на ниво-то на Банкет 1, е регистрирана и границата суб/супер-струк-ция на най-ранният стилобат (157,37/157,53), разкопан на агората (Стилобат 2) (Кесякова, Е. 2004: 28-29). В простран-ството на ареата също е установен „пясъчников трошеляк“ на кота 157,58 (Кесякова, Е. 2004: 17-18). Между коти 157,56 и 157,96 е разкопано и улично ниво, фланкиращо външната на форума страна на верижните помещения (Кесякова, Е. 2004: 24, 30, 32).

От тези данни е видно, че на ниво между 157,53 и 157,96 са разкрити трасирана улица и пясъчникова настил-ка в амбулациото. Това ниво маркира и началото на супер-струкцията на най-ранния стилобат. Няма данни, които да изясняват съществуването на верижни помещения (магази-ни) на тази дълбочина. В Магазини 19, 23 и 24 над т.нар. Банкет 1 е установен горял пласт (с точна кота в Магазин 19 – 157,70, Магазин 3 юг – 157,91) (Кесякова, Е. 2004: 22, 26). За строителни деструкции („силно натрошени кереми-ди“) се споменава в Магазини 24 и 3 юг (съответно на кота

15

157,99 и 157,81)10 (Кесякова, Е. 2004: 25-26).

На нивото на Банкет 2 според Е. Кесякова, са оформе-ни най-ранните входове, всичките зазидани впоследствие.11 В Магазини 21 и 24 са установени и глинени подове (158,20 и 158,15) (Кесякова, Е. 2004: 23, 25). На дълбочина от 158,08 до 158,35 е регистрирана и първата, според Е. Кесякова ули-ца, част от градоустройствения план на града, с настилка от речен камък (Кесякова, Е. 2004: 24, 30, 39). В ареата на кота 158,50 е установен хоросанов под (Кесякова, Е. 2004: 17), докато за амбулациото не е посочено ходово ниво, отговаря-що на Банкет 2.

Банкет 3, според Е. Кесякова, маркира нивото, в кое-то са положени каменните прагове или ако се съобразим с вертикалното наслагване на строителни елементи – по-точ-но нивото над което са положени по-късните прагове от пясъчник,12 мрамор или сиенит.13 Непосредствено над ниво-то на по-ранните пясъчникови прагове е установена улична настилка от плочи (между коти 159,92 и 160,00) (Кесякова,

10. За всички коти в цитираната публикация приемаме, че те маркират горното ниво на съответния пласт.

11. Магазин 3 – зазидан вход без посочена кота; Магазин 19 – зазидан вход на кота 158,20; Магазин 21 – вход на кота 158,20; Магазин 2 юг – зазидан вход без посочена кота (Кесякова, Е. 2004: 21, 23, 25).

12. Магазин 3 – праг от пясъчник без посочена кота; Магазин 21 – праг от пясъчник на кота 159,94; Магазин 24 – 159,64; Магазин 2 юг – праг от пясъчник на кота 159,87 (Кесякова, Е. 2004: 21, 23, 25).

13. Магазин 2 – мраморен блок на кота 160,56; Магазин 3 – пра-гов блок на кота 160,46; Магазин 21 – сиенитен праг на кота 160,56; Ма-газин 2 юг – сиенитен праг на кота 160,62 (Кесякова, Е. 2004: 21, 23, 25.

16

Е. 2004: 24, 31), в ареата – настилка от мраморни плочи на кота 160,00 (Кесякова, Е. 2004: 43), а в амбулациото – на-стилка от подръчни материали (фрагментирани тухли) на кота 159,75 (Кесякова, Е. 2004: 28).

Явният проблем от това стратифициране (банкети 1-3) се дължи факта, че на кота 158,88 в магазините (Мага-зини 21 и 23 в публикацията) са установени глинени подове (Кесякова, Е. 2004: 23-24), които според някои изследователи маркират началото на втория строителен период на форума (Топалилов, И. 2012: 112). Това ниво според публикуваните данни е разположено между Банкети 2 и 3. Забележително е, че на него отговаря улично ниво на кота 158,88, ниво от трамбована глина в амбулациото (кота 159,00) и настилка от речни камъни / хоросанова замазка в ареата (отново кота 159,00) (Кесякова, Е. 2004: 17, 24, 28, 41).

Ако възприемем определението „банкет“ като опре-делящо границата суб/супер-струкция (иначе казано – опре-делящо строително ниво/период), то реалната стратиграфия на обекта би трябвало да изглежда така:

Банкет 1 – 157,53/157,74;Банкет 2 – 158,08/158,20 с установени входове и по-

дови нива;Ниво (без банкет) – 158,88/159,00 с установени по-

дови нива;Банкет 3 – 159,43/159,56;Пясъчников праг – 159,64/159,94 с установени ходови

нива;

17

Мраморни/сиенитни прагове – 160,46/160,62 с уста-новени ходови нива.

От горната схема е видно, че Банкет 1 и Банкет 3 от публикацията на Е. Кесякова не отговарят на реална днев-на повърхност в стратиграфията на магазините. За Банкет 3 може да се предположи, че т. нар. прагове от пясъчник (разположени над него) маркират ходовото ниво на периода, тъй-като на тяхната дълбочина в Магазин 21 е установена глинена замазка (Кесякова, Е. 2004: 23). При Банкет 1 обаче не са регистрирани никакви ходови нива. Установен е само горял пласт, покрит от пласт от силно натрошени керемиди (Кесякова, Е. 2004: 22, 26). След като градежът на магазини-те, разкрит между нивата на Банкет 1 и Банкет 2, е плътен, без установени входове, най-логичното предположение е, че въпросният градеж маркира субструкция (фундамент), а не реално използвана в съответния период архитектурна конструкция. Т.е. зидът между двата банкета по Кесякова би трябвало да се възприема като фундамент на следващия строителен период. Това фундиране логично прерязва горял пласт, синхронен по време на суперструкцията на първия стилобат, както и на регистрираното ниво от пясъчников трошеляк в ареата, амбулациото и фланкиращите улици.

Банкет 2 по Кесякова отговаря на ясно изразени по-дови нива на кота 158,20, свързани с впоследствие зазидани входове на същата кота, както и на регистрираното улично ниво с покритие от речен камък. Това ниво е разположено

18

непосредствено над рушевините от кирпич, принадлежащи на суперструкцията от най-ранния стилобат и очевидно е изградено след неговото разрушаване. Т.е нивото би тряб-вало да отговаря по време на изграждането на по-късния стилобат (Стилобат 1) и да е свързано с първите каменни градежи около форумното пространство.

Нивото на подовете, разположени на кота 158,88 (което не е отбелязано от Е. Кесякова с термина „банкет“) всъщност маркира следващото строително ниво. Основание за това твърдение е фактът, че според публикуваните дан-ни, касаещи магазини 19, 21 и 23, тази строителна рекон-струкция е осъществена след засипване на съществуващите градежи с пръст (Кесякова, Е. 2004: 22, 23, 24). Съществу-ващите входове са били зазидани съзнателно (за да се осигу-ри достатъчно стабилен фундамент), а пластът от стерилна пръст е бил натрупан над рушевини (пласт от керемиди в Магазин 21) (Кесякова, Е. 2004: 23), маркиращи унищожа-ването на предходните градежи.

В по-голямата част от публикациите тази нова ре-конструкция, осъществена на ниво 158,88 в магазините се възприема като начало на Втория строителен период на фо-рума, реализирана върху дебел подравнителен пласт (сте-рилна пръст с дебелина 1,00/1,20 м) (Топалилов, И. 2012: 112; Боспачиева, М. / Коларова, В. 2014: 161-165). Както личи от изложените до тук данни обаче, това преустройство може да бъде определено за трето в хронологията на обекта.

19

Недоразумението се дължи на факта, че в първичната пуб-ликация проучвателят на агората отнася нивата на Банкети 1 и 2 към един самостоятелен (първи) период като по този начин ходовото ниво с най-ранните, впоследствие зазидани входове, се свързва с настилката от пясъчников трошеляк (улица, амбулацио и ареа), което на практика по този начин попада с около 50 см по-ниско от входовете (Кесякова, Е. 2004: 24).

Обединявайки в един период ходовите нива на Бан-кети 1 и 2, Е. Кесякова определя следващото преустройство с подове на кота 158,88 като втори период. Според същата авторка на този период отговаря улицата с настилка от речен камък (Кесякова, Е. 2004: 24), която по този начин отново се ситуира (както и при горния период) с около 50 см по-ниско от нивото на магазините. Никъде в публикацията Е. Кесяко-ва не дава обяснение защо именно на кота 158,88 (каквото е регистрираното ниво на подовете от този период) е засечена и улица с покритие от сиенитни плочи (Кесякова, Е. 2004: 24). С единадесет сантиметра по-високо от тази кота в ам-булациото е регистрирано и ниво от трамбована глина (Ке-сякова, Е. 2004: 28), а в ареата – настилка от речни камъни (Кесякова, Е. 2004: 17).

Съпоставянето на стратиграфските данни по дълбо-чини показва ясно, че няма никакво основание нивата на улицата, амбулациото и ареата да се поставят по-ниско от подовете в магазините. Първият период на обекта се иден-

20

тифицира ясно от нивото на суперструкцията на Стилобат 2 и от настилката от пясъчников трошеляк, установена в ареата, фланкиращата улица и амбулациото. Навсякъде на това ниво е установен горял пласт, който според М. Боспа-чиева и арх. В. Коларова съдържа овъглено дърво, кирпич, фрагменти от керемиди и глинени антификси (Боспачиева, М. / Коларова, В. 2014: 161). Това определение показва ясно конструктивните материали, използвани при оформлението на най-ранната агора. Ранният стилобат (Стилобат 2) във височина е бил изграден от кирпич, който е представлявал плътна стена. Няма данни за оформлението на амбулациото и обграждащите площада верижни помещения, но конста-тираната улица с настилка от пясъчников трошеляк,14 както и пластът от натрошени керемиди в Магазин 21 (Кесякова, Е. 2004: 25) показват, че около форумното пространство са съществували постройки, вероятно от нетраен материал.

Изграждането на Стилобат 1 пресича горелият пласт (Кесякова, Е. 2004: 17, 32). Всъщност това е и периода, при който кирпичено-дървената архитектура на агората е под-новена с каменна. Нивото на първите ясно изразени входо-ве на кота 158,20 и съответствуващите им глинени подове в магазините отговарят на уличната настилка от речен ка-

14. Няма основание да се допусне, че настилката от пясъчников трошеляк всъщност представлява подложка на настилка от плочи, де-монтирана впоследствие, както предполага И. Топалилов (Топалилов, И. 2012: 108, бел. 443). Регистрираните навсякъде горели рушевини, които запечатват пясъчниковия трошеляк, не биха съществували при един такъв демонтаж.

21

мък, фланкираща форума от изток. Този период е ясно изра-зен стратиграфски и не съществуват никакви основания да бъде определян като Първи. Изграждането на нов стилобат по това време (Стилобат 1), върху който М. Боспачиева и арх. В. Коларова разграничават носещи елементи на коло-ни (Боспачиева, М. / Коларова, В. 2014: 162), недвусмисле-но показва, че именно към това ниво в стратиграфията на агората би трябвало да бъде отнесен и първият каменен до-рийски ордер. Към този период ще трябва да причислим и разкопани и т.нар. от Е. Кесякова „зидарии“ (екседра на кота 158,50 и постамент от речен камък) (Кесякова, Е. 2004: 14, 17).

Подовите нива в магазините на кота 158,88 би трябва-ло да бъдат определени като трети период (преустройство) на агората. Той е бил предприет след поредното разруша-ване на постройките около площада, за което свидетелства установения в магазин 21 горял пласт. Въпросното пре-устройство вероятно е било добре планирано и доста ма-щабно, тай-като горелият пласт е бил затрупан с умишлено донесена пръст, а фланкиращите улици получават настилка от сиенитни плочи. Не бива да бъде пропускан и фактът, че именно на това ниво се ситуират и първите отводнителни канали около ареата (на кота 159,00) (Кесякова, Е. 2004: 19). Очевидно е, че през този период е продължило и изгражда-нето на различни съоръжения върху самата ареа, тъй като между регистрираните от Е. Кесякова „градежи“ се наблю-дават ясни застъпвания (Обр. 3). Т.е. това е най-значително-

22

Обр. 3. Различни нива на подиумните съоръжения в ареата (по Кеся-кова, Е. 2004: 51, Обр. 5).

23

то преустройство, установено на агората и според неговите характеристики не би било учудващо именно по това време да е била осъществена подмяната на пясъчниковия дорий-ски ордер с мраморен.15

Стратиграфски този период приключва на нивото на т. нар. от Е. Кесякова Банкет 3. На това ниво входовете в по-мещенията са ясно различими, но пък в публикацията няма отбелязани ходови нива. Такива са регистрирани малко по-високо – на нивото на вложените във входовете прагове от пясъчник (Магазин 21) (Кесякова, Е. 2004: 23). На същата дълбочина (между 159,92 и 160,00) е регистрирано и най-горната (последна) улична настилка (Кесякова, Е. 2004: 24, 31). На тази кота отговаря и мраморната настилка в ареата, както и горната кота на по-късните сиенитни отводнителни канали около нея (Кесякова, Е. 2004: 17, 19, 43).

С това ниво твърде вероятно би трябвало да се свър-же и реконструкцията на ивицата между уличните трасета и верижните помещения (магазини), където на нивото, не-

15. Засега не може да бъде обяснен фактът, че никъде в проу-чените магазини, подовете на нива 158,88 не отговарят на съответните входове. Т.е. на това ниво липсват регистрирани входове в магазините. Останалите данни обаче, изложени по-горе, са твърде категорични, за да определим съответното ниво като самостоятелен строителен период. Само бъдещите прецизни проучвания биха били в състояние да дадат за-доволителен отговор на това несъответствие, например чрез доказване разрушаването на зидовете до нивото на подовете и дълбоко фундиране на по-късните градежи (което пък би обяснило липсата на банкет на тази кота).

24

посредствено над площадката на пропилеите, са прекарани редица от глинени водопроводни тръби, над които пък се изграждат т.нар. „помощни помещения“ или втора редица магазини, успоредна на първата (Кесякова, Е. 2004: 26). Отбелязваме стратигрфията в този сектор не толкова, за да преповторим вече известен факт – този на появата на вто-ра редица помещения около форумното пространство, а за да отбележим че подовете на тези помещения не запечатват пласт от рушевини (както това е в основната редица от ма-газини), а покриват новоположената редица от водопровод-ни тръби (Обр. 4). Запълнителят над водопроводните тръби е свързан с тяхното изграждане и очевидно е синхронен с полагането на подовете в помощните помещения, а не как-то предполага Е. Кесякова – свързан с по-ранния пласт (Ке-сякова, Е. 2004: 44). Т. е. всички материали, произхождащи „под“ подовете на помощните помещения би трябвало да бъдат интерпретирани като синхронни на тяхното изграж-дане.

Последното преустройство на терена очевидно е свързано с нивото на сиенитните прагове, разположени на кота 160,46 и 160,62. В Магазин 21 на това ниво (160,56) е регистриран и глинен под. Все-пак трябва да се отбележи, че на това ново повдигане в магазините не отговарят дру-ги ходови нива нито при фланкиращите улици около фору-ма, нито в района на ареата и амбулациото. Т.е. последният най-висок праг в магазините не индикира и не може да се свърже с цялостна реконструкция на форумния комплекс, а

25

Обр. 4. Част от т. нар. помощни помещения, разположени между редицата магазини и западното кардо (http://www.plovdivlive.bg, 02.04.2013, Започ-на новият археологически сезон в Пловдив).

Праг сиенит

Праг пясъчникЗапълнител върху во-допроводните тръби и

подово ниво

Последна улична настилка

26

по-скоро с преустройство в самите сгради и преизползване на съществуващите такива.

АБСОЛЮТНА ХРОНОЛОГИЯ

Изложената до тук стратиграфия на агората във Philippopolis с установени ходови нива и съответствуващи-те им пластове дава стабилна основа за определяне на абсо-лютната хронология на обекта. За съжаление, публикувани-те от тези проучвания находки са незначително количество, а нумизматичният материал е представен описателно, без точни дълбочини и координати. Самото определяне на мо-нетите (на които липсват снимки или други описания) също би трябвало да бъде приемано „на доверие“. Ето защо, на-правеният в следващите редове опит за определяне на абсо-лютната хронология на агората, би трябвало да се приема с известни уговорки, базирани преди всичко на ненадежност-та на използваните източници.

Според изложената по-горе стратиграфия датиращи-те материали се разпределят по следния начин:

Ниво 1: Банкет 1 – 157,53/157,74; граница суб/супер-струкция на Стилобат 2 – 157,53; настилка от пясъчников трошеляк върху фланкиращата улица – 157,56/157,96; на-стилка от пясъчников трошеляк в ареата и амбулациото – 157,80. Горял пласт от кирпич, покрит с рушевини от по-кривни конструкции.

27

Пър

ви п

ерио

дВ

тори

пер

иод

Трет

и пе

риод

Четв

ърти

пер

иод

Пет

и пе

риод

Юст

иниа

н (5

27-2

65)

Хоно

рий

(395

-425

)

Вал

енти

ниан

(364

-375

)

Конс

тант

ин В

елик

и (3

06-3

37)

Про

б (2

76-2

82)

Авр

елиа

н (2

70-2

75) ?

Кла

вдий

Гот

ски

(268

-270

)

Гали

ен (2

53-2

68)

Фил

ип А

раб

(244

-249

)

Горд

иан

(238

-244

)

моне

ти к

р. II

- на

ч. II

I в.

Гета

(209

-217

)

Сеп

тими

й С

евер

(193

-211

)

Комо

д (1

80-1

92)

Ант

оний

Пий

(138

-161

)А

нтон

ий П

ий (1

38-1

61)

Хад

риан

(117

-138

)

Трая

н (9

8-11

7)Тр

аян

(98-

117)

Нер

ва (9

6-98

)

Нер

ва (9

6-98

)

Вес

паси

ан (6

9-79

)

Авг

уст

(27

г. пр

. Хр.

- 14

)

Реме

талк

(12

г. пр

. Хр.

- 12

)

Табл

. I. Р

азкр

ити

по в

реме

на

проу

чван

ията

на

агор

ата

на P

hilip

popo

lis п

рез

1983

-199

1 г.

моне

ти с

по-

соче

но в

тек

ста

ниво

на

откр

иван

е и

тяхн

ото

съот

нош

ение

спр

ямо

стра

тигр

афия

та н

а об

екта

(по

опис

а-те

лни

текс

тови

дан

ни н

а Ке

сяко

ва, Е

. 200

4).

28

Датиращите находки от това ниво, които са посоче-ни в публикацията, са открити под уличната настилка от ре-чен камък –монети на Реметалк I и Август, както и глинена лампа16 (Кесякова, Е. 2004: 31). От пласта, разположен под постамента от речен камък в югоизточния ъгъл на ареата, също произхожда монета на Август (Кесякова, Е. 2004: 17). По всичко изглежда, че към същия период би трябвало да се отнесат и находките на антификси, въпреки че според Е. Кесякова те произхождат от нивото на пясъчниковата архи-тектура. Новите находки на антификси, открити в западната част на форума, очевидно принадлежат на пласта от кирпи-чени деструкции над Стилобат 2, както това добре се вижда на публикуваните от медиите снимки (Обр. 5).17

Ниво 2: Банкет 2 – 158,08/158,20; зазидани входове – 158,20; подови нива – 158,20; фланкиращи улици с настилка от речен камък – 158,08/158,35; хоросанов под в ареата – 158,50. Горял пласт, съдържащ строителни рушевини. Под-равнителен пласт от стерилна пръст.

Към това ниво могат да бъдат отнесени монетите на Нерва-Траян (96-98) и Веспасиан (69-79), открити в Мага-зин 24 в пласт на глинения под с кота 158,15. Втората от

16. За въпросната глинена лампа, която се появява в публикаци-ята на Е. Кесякова на две места с различни данни за откриването ѝ, виж по-горе в настоящия текст.

17. в. Марица, 21.11.2013, Херакъл изскочи от Античния форум. Откриха шест божествени глави пред Пощата. Автор: Евелина ЗДРАВ-КОВА; Автор на снимката: Евгени Цветков, Marica.bg.

29

Обр. 5. Разкопките в района на западното амбулацио на нивото на Стило-бат 2 (в. Марица, 21.11.2013, Херакъл изскочи от Античния форум. От-криха шест божествени глави пред Пощата. Автор: Евелина ЗДРАВКОВА; Автор на снимката: Евгени Цветков, Marica.bg).

Рушевини кирпич

30

тези находки е посочена и с точна кота – 158,20 (Кесякова, Е. 2004: 25).

Ниво 3: подови нива – 158,88; фланкиращи улици с настилка от сиенитни плочи – 158,88; настилка от трамбова-на глина в амбулациото – 159,00; настилка от речни камъни / хоросанова замазка в ареата – 159,00; отводнителни канали от пясъчник – 159,00. Горял пласт със строителни рушеви-ни.

Към това ниво би трябвало да бъдат причислени мо-нетите, открити в „пласта под най-горната мраморна на-стилка“ на ареата. От тук произхождат три монети на Траян (98-117), една на Хадриан (117-138), една на Антоний Пий (138-161) и един сребърен медальон на Комод (180-192) (Ке-сякова, Е. 2004: 18).

С известни уговорки трябва да приемем, че към това ниво се отнася и една яма, открита в ареата „в пласта между двете настилки“, горната от които е посочена с точна кота от 159,00 (Кесякова, Е. 2004: 18). Ямата е съдържала някол-ко идентични цели амфорни съда, един от които е показан на Обр. 13 в публикацията (Обр. 11) (Кесякова, Е. 2004: 55, Обр. 13).

Ниво 4: Пясъчникови прагове – 159,64/159,94; подо-ви нива – 159,94; фланкиращи улици с настилка от плочи – 159,92/160,00; ареа с настилка от мраморни плочи – 160,00; настилка от фрагментирани тухли в амбулациото – 159,75; отводнителни канали от сиенит – 160,00.

31

От това ниво от Магазин 3 произхождат две монети – на Траян и Нерва Траян (96-98), открити на кота 159,54 в пластът с нивото на пясъчниковия праг (Кесякова, Е. 2004: 21). От същия пласт „с нивото на пясъчниковия праг“ от Ма-газин 19 произхождат монета на Траян (98-117) и монета от края на II – началото на III в. (Кесякова, Е. 2004: 22-23); от магазин 21 – монета на Антоний Пий (138-191) (Кесякова, Е. 2004: 23). В амбулациото, в пласта под сиенитния праг на Магазин 3 са открити монета на Аврелиан (270-275) и две на Септимий Север (193-211). В публикацията се посочват и находки на три оброчни плочки на Тракийския конник (кои-то не са публикувани със снимки), както и глинени лампи от II-III в. (Кесякова, Е. 2004: 28)

В пласта, в който са прекарани водопроводните тръби под помощните магазини, е открита и монета на Гета (209-217) и две глинени лампи (Кесякова, Е. 2004: 27).

Ниво 5: Мраморни/сиенитни прагове – 160,46/160,62; подови нива – 160,56.

На това ниво би трябвало да отговарят монетните находки, произхождащи „от пласта на нивото на сиенитния праг“, „от пласта, покриващ руините на сиенитния праг“, „от насипа, покриващ сиенитния праг“. Произхождащите от този „пласт/насип“ монети се разпределят така: Магазин 3 – една на Филип Араб (244-249), четири на Константин Велики (306-337) и една на Валентиниан (364-375) (Кесяко-ва, Е. 2004: 21); Магазин 21 - четири на Константин Велики

32

(306-337), една на Проб (276-282) и две на Галиен (253-268) (Кесякова, Е. 2004: 23); Магазин 22 – Клавдий Готски (268-270) и Филип Араб (244-249) (Кесякова, Е. 2004: 24); Мага-зин 24 – Гордиан (238-244) (Кесякова, Е. 2004: 25).

Върху мраморната настилка на ареата в северната част са открити една монета на Юстиниан (527-565), една на Хонорий (395-425), две на Валентиниан (364-375) и чети-ри на Константин Велики (306-337) (Кесякова, Е. 2004: 18).

Находките на монети, които очертават абсолютната хронология на агората във Philippopolis са отразени в Табл. 1. Отново подчертаваме, че те се базират единствено и само на публикувани от Е. Кесякова данни и на този етап би тряб-вало да се разглеждат по-скоро като предположение, откол-кото като окончателно заключение. Тази предполагаема да-тировка на отделните периоди се разминава с предложената от Е. Кесякова не толкова хронологически, колкото при съ-отнасянето ѝ към отделните строителни периоди на обекта.

Както беше посочено по-горе в стратиграфското оп-исание, Е. Кесякова отнася нивото със зазидани входове на кота 158,20 към първия период, докато подовите настилки, разположени над стерилния насип от 1,00/1,20 м (на кота 158,88) – към втория (Кесякова, Е. 2004: 24). И на двата периода според нея отговарят улични нива, разположени с около 50 см по-ниско (всъщност по-ранни, както беше по-сочено по-горе). Т.е. датировките на уличните нива са пре-несени в случая механично и върху датировките на по-висо-

33

ко разположените входове, съответно първата половина на I в. (Кесякова, Е. 2004: 37) и втората половина на същото столетие (Кесякова, Е. 2004: 41). По този начин следващото ниво, определено от пясъчните прагове получава датировка началото на II в. „по времето на Траян-Хардиан“ (Кесякова, Е. 2004: 41), а между този период и следващият, датиран от самата авторка след средата на III в. (Кесякова, Е. 2004: 44) остава около цяло столетие, на което не отговаря нито един от регистрираните пластове.18

Направеният по-горе анализ на стратиграфските дан-ни и съпоставянето им с известния нумизматичен материал дават доста прецизна картина на хронологията на обекта. Разбира се, без данните от масовия материал (находки и ке-рамика) със съответното каталожно описание и графични изображения, тази хронологическа и стратиграфска скала е „куха“ откъм визуално представяне, а предполагаме, че и в някои отношения неточна. За съжаление, такива са реално-стите към настоящия момент, с които всички изследователи на античния Philippopolis са принудени да се съобразяват.

На базата на приведените по-горе данни, хронология-та на агората във Philippopolis може да бъде представена по следния начин:

18. Това е и причината И. Топалилов да раздели „II строителен период“ на две фази, които акцентират върху преправки, а не върху ця-лостна реконструкция и които по негово мнение, би трябвало да обхва-нат двете последователни промени на каменния ордер (Топалилов, И. 2012: 114-118).

34

ПЪРВИ СТРОИТЕЛЕН ПЕРИОД

Както изглежда, единственото свидетелство за най-ранното застрояване в района на агората, е т.нар. Стилобат 2. Основание за ситуирането му хронологически като най-ра-нен е натрупаните около него рушевини, които се прерязват от по-късният Стилобат 1 (Кесякова, Е. 2004: 17, 32). Фунда-ментът на това ранно съоръжение е много дълбок, положен върху набити в земята дървени пилоти, което се определя от високите подпочвени води на мястото. Може би именно тази особеност на терена, която като цяло го определя като непригоден за обитаване, е и основната причина за липсата на категорични свидетелство за застрояване в предходния период (Кесякова, Е. 2004: 31).

Стилобат 2 е със значителна дебелина (1,80 м) и над каменния фундамент градежът е продължавал с плътна кир-пичена зидария със същата дебелина (Кесякова, Е. 2004: 26).19 Никъде в първичната публикация на обекта не са по-сочени доказателства за съществуването на колонада по това време, както предполагат И. Топалилов, М. Боспачиева и арх. В. Коларова (Топалилов, И. 2012: 108; Боспачиева, М.

19. На публикуваните от в. Марица снимки на разкопките през 2013 г. в западната част на агората (Обр. 5) много добре се вижда верти-калния разрез на стратиграфските пластове, в чиято най-долна част се очертават рушевините от суперструкцията на т.нар. Стилобат 2. Очевид-но по време на разкопките те са били запазени на значителна височина, впоследствие премахнати от разкопвача Е. Кесякова.

35

/ Коларова, В. 2012: 161). Т.е. така нареченият Стилобат 2 е по-коректно да бъде определен като масивна стена, ограж-даща пространство от 120 на 106,6 м (Кесякова, Е. 2004: 30, 32). Според стратиграфските данни, няма и доказателства за съществуването на верижните помещения (магазини) през този период.20 В магазините под най-ранните зазида-ни входове е констатиран горял пласт (в Магазини 24 и 3 юг и пласт от натрошени керемиди) (Кесякова, Е. 2004: 22, 25, 26). Твърде вероятно, прерязаният от Стилобат 1 горял пласт е идентичен на констатирания в магазините, който ло-гично също е прерязан от фундамента на по-късно постро-ените каменни сгради.

Твърде противоречиви са и данните, които Е. Кеся-кова дава за проучените от нея източни пропилеи. Според нея каменната площадка на портика, до която се е достига-ло от уличното ниво посредством три стъпала (според арх. В. Коларова – четири) (Иванов, Р. и др. 2004: 295), е била изградена още в най-ранния период, тъй-като втората по време улична настилка с покритие от речен камък застъпва

20. Като допълнително основание, че на Стилобат 2 не са отго-варяли верижни помещения ще приведем съображенията на Е. Кесяко-ва, според която новият стилобат (Стилобат 1) е изграден така, че югоиз-точният му ъгъл да съвпада точно с разделителния зид между магазини 21 и 22, т.е. интерколумния на колонадата е отговарял на отворените към портиците входове (Кесякова, Е. 2004: 38). Ъгълът на ранният сти-лобат, пак според Е. Кесякова, не съвпада с разделителните зидове на магазините. Този факт може да означава само това, че „магазини“ в този период или не са съществували, или че планировката им е била коренно различна от по-късните каменни постройки.

36

Обр. 6. Източните пропилеи с фронтиращата ги площадка (по Кесяко-ва, Е. 2004: 69, Обр. 37).

Последно улично ниво

Стъпала на площад-ката на Пропилеите

37

първите две от стъпалата (Кесякова, Е. 2004: 30, 32, 39). На снимката, показана на Обр. 37 в публикацията обаче (Ке-сякова, Е. 2004: 69, Обр. 37) (Обр. 6), ясно се вижда, че по-следното улично ниво (което се локализира на кота от 159,92 до 160,00) е разположено малко над оригиналното ниво на площадката, като тази денивелация е преодоляна чрез на-стилка от плочести камъни, сравнително равни по дебелина на оригиналната височина на стъпалата. Ако приемем това изравняване за „четвърто“ стъпало и вземем предвид висо-чината на стъпалата, посочена от арх. В. Коларова (0,34-0,37 м), то общата височина на площадката на портика може да се изчисли между 1,36 и 1,48 м. Денивелацията между пър-вата и последната улична настилка (изчислена в най-малкия ѝ размер) е 1,96 м (в най-големия 2,44 м), т.е. в най-редуци-рания като изчисления случай долното ниво на площадката попада със шестдесет сантиметра по-високо от най-ранното улично ниво и по-конкретно – директно на нивото на ули-цата с настилка от речен камък (втори период по Кесякова). Тези факти, базирани на прости аритметични изчисления, ни дават достатъчно основание да твърдим, че пропилеи-те със съответствуващите им четириколонни портици, не са съществували през първия период на застрояване на терена.

Датировката на този период се базира на монети на Август и една на Реметалк I.21 В заключителната част към

21. Според Е. Кесякова едновременно с керамична лампа (Кеся-кова, Е. 2004: 39). Както посочихме по-горе, същата лампа е цитирана като открита на съвсем различно място. Поради тази причина, тя няма

38

статията си, Е. Кесякова споменава за още една монета на Реметалк I, открита в амбулациото, която обаче според да-деното описание няма как да бъде ситуирана стратиграфски (Кесякова, Е. 2004: 39). На базата на тези находки Е. Кеся-кова датира първия период в първата половина на I в. като същата дата получава и горното ниво, определено от зазида-ните входове на кота 158,20 (?) (Кесякова, Е. 2004: 37). Ана-лизирайки монетната циркулация в Тракия по това време, И. Топалилов прецизира датировката на най-ранния период до 21 г. сл. Хр., интерпретирайки най-ранното застрояване на това място като тържище, свързано с преминаващите от тук войскови части (Топалилов, И. 2012: 110-111).

В тази връзка, бихме искали да обърнем внимание на няколко факта.

1. Разкритите (както изглежда) на това ниво анти-фикси, представляват архитектурен елемент, използван в Архаичния и Класическия период за закрепяне на имбри-ците върху стрехите или фронтонните краища на покри-вите, най-често с декоративна функция или като амулети. В ранния си период тези елементи изобразяват маски или палмети. През втората половина на I в. пр. Хр. репертоарът им се обогатява с митологични изображения. В ранноимпе-раторската епоха използването на антификси като декорати-

как да бъде взета под внимание като определяща датировката на първия период. Още повече, че показаната на изображението лампа принадле-жи на тип, характерен за третото столетие. Виж. коментара към четвър-тия период.

39

вен елемент в Италия намалява, но тяхната употреба про-дължава в провинциите, произвеждани и използвани главно от римската армия (Alison, J. 2003: 23).

2. Употребата на кирпич като строителен материал (какъвто е случая с т.нар. Стилобат 2) на територията на съ-временна България не е изолирано явление. То е регистри-рано в ранноримските лагери на Oescus и Novae. Г. Кабак-чиева дори определя самостоятелна фаза, касаещи ранните останки на военния лагер в Oescus като „кирпичено-камен-на“ (Кабакчиева, Г. 2000: 31-34) с датировка I в. В Novae южният и източният вал е изграден от големи кирпичи, да-тирани около 86 г. (Генчева, Е. 2002: 14-15).

3. Както в Oescus, така и в Novae, са разкрити тра-сирани улици, отнасящи се към планировката на първите военни лагери. В Oescus уличната настилка е от трамбова-ни дребни камъни и начупени керемиди. Широчината на уличното платно е 5,20 м. (Кабакчиева, Г. 2000: 33). В Novae улицата е със широчина 5,40 м и тротоар от 80 см, покрит с необработени камъни.

Като се вземат предвид плътният, неразчленен гра-деж на Стилобат 2, липсата на данни за колонада, липсата на данни за съществуването на синхронни по време магази-ни, а също и размерите на ограденото от Стилобат 2 прос-транство (т.нар. ранна ареа), които Е. Кесякова определя на 120 х 106,6 м,22 не можем да пренебрегнем факта, че това на

22. На настоящия етап се отнасяме с недоверие към посочените

40

практика са основните характеристики на ранноримските военни лагери (според размерите – пригодена за стануване на ауксиална или вексилационна единица). Подобна интер-претация обяснява логично трасирането на терена с настил-ка от пясъчников трошеляк (за съжаление нямаме данни, публикувани от Е. Кесякова за широчината на най-ранната, регистрирана от нея улица), а твърдението на Е. Кесякова, че най-ранната улица е регистрирана само около форумно-то пространство и никъде другаде върху територията, заета от античния град (Кесякова, Е. 2004: 31), доказва съществу-ването на самостоятелно съоръжение, което на този ранен етап не е било обвързано с цялостната планировка на бъде-щата градска структура.23

Като податки за съществуването на военен лагер в ра-йона на агората през най-ранния период на застрояване тук, могат да бъдат интерпретирани и разкопаните от Е. Кесяко-

от Е. Кесякова размери като цяло, тъй-като по-късната ареа е определе-на в публикацията веднъж като обхващаща площ от 113,60 на 99,40 м (Кесякова, Е. 2004: 11) и втори път – 113,40 на 99,60 (Кесякова, Е. 2004: 37). Очевидно е и разминаването в размерите на магазините, дадени от Е. Кесякова – 5,56 х 5,92 м (Кесякова, Е. 2004: 32) и заснемането на арх. В. Коларова, касаещо източните пропилеи, където ясно са посочени въ-трешните размери на помещенията от 5,24 на 5,55 м. с дебелина на зида от 0,72 м (Иванов, Р. и др. 2004: 299, Обр. 73; Боспачиева, М. / Коларова, В. 2014: 164).

23. Едва ли тези данни подкрепят предположението, изказано от И. Лозанов за реализация на цялостен градски план в равнината в началните години от управлението на Реметалк I (Лозанов, И. 2002: 240, бел. 4).

41

ва огнища, ситуирани директно върху настилката от пясъч-ников трошеляк в ареата и определени от нея като „култови“ (Кесякова, Е. 2004: 18). Каменно „коритообразно“ съоръже-ние („култово огнище“) е разрито и в Магазин 23 на кота 157,77 (Кесякова, Е. 2004: 24; 62, Об. 24). Ще трябва да при-помним, че едни от най-четивните археологически данни, свързани с вътрешното застрояване на дървено-земленият военен лагер в Novae, са именно различните по размери и конструкция огнища и мангали, маркиращи местата на вой-нишките бараки – contubernium (Генчева, Е. 2002: 19-21). В същия контекст би трябвало да се разглеждат и набитите фронтално пред т.нар Стилобат 2 пилоти, които Е. Кесякова разкрива в протежение на 2 м в югоизточната част на аго-рата и на които тя се затруднява да даде обяснение (Кесяко-ва, Е. 2004: 29-30). Единственото логично предназначение на побити в земята колове, разположени в две редици пред масивна, изградена от кирпич стена с дебелина от 1,80 м, е усилване на нейната отбранителна функция. Или казано по друг начин – съществуват сериозни основания т. нар. Сти-лобат 2 да бъде определен като отбранително съоръжение, ограждащо пространство с приблизителни размери 120 на 100 м, ориентирано по посоките на света, в чиито граници са регистрирани данни за обитаване. Т.е. останките от най-ранния период под агората на Philippopolis показват всички характерни черти на походните военни лагери, свързани с римската (а не тракийската) военна организация.

Всъщност, развитието на градски агломерации около

42

бившите военни лагери, е един от основните процеси, харак-теризиращ римската асимилационна политика в новозавладе-ните територии. Тази суперпозиция се вижда много добре в Oescus например, където проучванията именно в района на форума констатират кирпичени съоръжения, свързани със застрояването на ранния военен лагер и разположени непо-средствено под каменната архитектура на бъдещият форум (Кабакчиева, Г. 2000: 31-34). Идеята на И. Топалилов за връз-ката на най-ранното застрояване на агората във Philippopolis с движението на войските в Тракия звучи обосновано на фона на изложените по-горе съображения. Интерпретацията на ранната агора като „тържище“ обаче се нуждае от преосмис-ляне, най-малко защото той приема съществуването на „ма-газини“ и колонада в този период (Топалилов, И. 2012: 107-108), което, както вече беше посочено, е неоснователно. Би трябвало да бъде преосмислен и самият термин „агора“, тъй като наличните данни говорят по-скоро са съществуването на „военен лагер“, за което се надяваме при едни бъдещи прециз-ни проучвания да бъдат приведени достатъчно категорични доказателства. На този етап, единствената находка, която до голяма степен подкрепя военния характер на ранния период на обекта, е изложената в Археологически музей – Пловдив дръжка на меч, произхождаща от проучванията на западната част на форума през 2013 г. Тази находка е твърде характер-на и се отнася към римското нападателно въоръжение (Gla-dius тип Майнц) от ранноимператорския период (Bishop, M. C. / Coulston, J. C., 2006: 80, Fig. 40/2 a, c). Убедени сме, че

43

повече доказателства в тази насока биха били събрани при по-внимателно разкопаване на терена, което е наложително като се имат предвид спецификите на ранноримските военни съоръжения – глинено-дървени постройки със слаба изява в археологическите пластове.

ВТОРИ СТРОИТЕЛЕН ПЕРИОД

Вторият период на обекта се бележи от цялостно пре-устройство на терена, което според наличните данни е било осъществено като единен архитектурен замисъл, включващ площадно пространство (ареа), отворени към него портици с колонада и верижни помещения с търговско предназначе-ние. Основите на новопостроените здания отново са фунди-рани дълбоко,24 прерязвайки пласт от деструкции, натрупан от разрушаването на по-ранните дървено-кирпичени граде-жи. Нивото, върху което е осъществено това преустройство, се маркира в магазините от входове на кота 158,20 (чиято широчина не е посочена в нито една от публикациите, пос-ветени на форума), глинени подови нива и от нова улична настилка от речен камък. Изграждането на нов стилобат е пряко доказателство, че именно в този период е била про-ектирана и осъществена колонадата, ограждаща портици-те като елемент от цялостния архитектурен комплекс. По

24. Фундаментът на Стилобат 1 достига до кота 155,90, а фунди-рането на магазините – 156,00/156,30 (Кесякова, Е. 2004: 18, 20).

44

същото време в района на ареата са изградени и каменна екседра, както и постаменти за статуи (Кесякова, Е. 2004: 14, 17).

Именно в този период би трябвало да бъде поставено и изграждането на пропилеите с прилежащите им портици, не само поради съображенията, посочени по-горе,25 но и по-ради факта на използвания материал (пясъчник или т.нар. кърджалийски туф), който е идентичен с материала на ка-менния ордер в портиците, ограждащи ареата.

Датировката на този период се определя от две моне-ти, разкрити върху глинения под на Магазин 24 – Веспасиан (69-79) и Нерва (96-98), т.е. втората половина на I в. Всъщ-ност, Е. Кесякова също датира втория период на форума на Philippopolis по това време, отнасяйки го обаче към следва-щото ниво (на кота 158,88). Разглежданото тук ниво е свър-зано от същата авторка с първия период на застрояване, от което произхождат и редица недоразумения при интерпре-тацията на обекта, най-вече касаещи появата на каменната архитектура и датировката на ранния дорийски ордер. Не бива да пропускаме и факта, че ранната колонада, изпълнена в дорийски стил от кърджалийски туф, е слабо засвидетел-ствана върху проучената площ. Всъщност от Е. Кесякова са посочени с точните им места само две бази, намерени пред магазини 21 и 22 (Кесякова, Е. 2004: 38). Не е ясно обаче на каква дълбочина (ниво) са открити тези бази. В контекста на

25. Виж коментара към Първи период.

45

цялостната информация, публикувана и касаеща агората на Philippopolis, датата на римо-дорийския ордер, дадена от Зд. Димитров (времето на Флавиите) (Топалилов, И. 2012: 118, бел. 515) съответства на разкритите на това ниво монети. Тази архитектурна реконструкция обаче, е била извършена непосредствено след унищожаването на каменно-кирпиче-ните градежи и няма нищо общо с повдигането нивото на форума чрез подравнителен стерилен пласт, който опреде-лено се свързва със следващото преустройство на терена.

ТРЕТИ СТРОИТЕЛЕН ПЕРИОД

По нумизматични данни градежите над кота 158,88 попадат във времето на Антонините. Стратиграфските дан-ни за този период са конкретни и се маркират от улично ниво с покритие от масивни сиенитни плочи (кота 158,88), подови нива в магазините на същата кота, настилка от трам-бована глина в амбулациото (кота 159,00), настилка от речни камъни върху ареата (кота 159,00) и отводнителни канали (улеи) на същата кота (159,00). В района на ареата е реги-стрирана и появата на нови постаменти, разположени над по-ранните, както и изграждането на отводнителни кана-ли (улеи), фланкиращи портиците от страната площадното пространство. Данните за предприета мащабна реконструк-ция се очевидни, още повече, че подовите нива от този пери-од са разположени върху дебел подравнителен пласт, който

46

маркира умишлено засипване на съществуващите градежи и осъществяването на изцяло нов архитектурен замисъл. Всъщност това е и най-добре изявеното ниво в цялата стра-тиграфия на античния площад на града. По това време улич-ната настилка за първи път придобива монументален вид, а нивата в магазините, амбулациото и ареата се разминават с незначителните 12 сантиметра.

Като се има предвид датировката на коринтските ка-пители, известни от северната част на форума, които Зд. Ди-митров поставя в 20те-30те години на II в. (управлението на Хадриан) (Димитров, Зд. 2009: 85-88) и която съвпада с данните от нумизматичния материал, може да се твърди със сигурност, че именно по това време старият дорийски ордер е бил подменен с мраморен. Налице са безспорни данни за предприемането на мащабна реконструкция, която променя почти изцяло външния вид на площада и подчертава негови-те функции като средище на градския живот.26

Няма никакво основание този период да бъде опреде-лен като „фаза“, както допуска И. Топалилов (Топалилов, И. 2012: 114). Недоразумението отново произхожда от факта, че за Е. Кесякова това е „второ“, а не трето поред преустрой-

26. Вероятно по същото време са били изградени и обществе-ните сгради в неговата северна част. Разкопките от този сектор на са публикувани и поради тази причина не са обект на настоящата статия. Все пак, тяхната поява именно във времето на третия период се вписва логично в архитектурния замисъл на предприетото по това време пре-устройство, чиято основна цел е била подчертаване на обществените функции на това място, свързани с бързо разрастващия се град.

47

ство на площада, осъществено по времето на Флавиите (Ке-сякова, Е. 2004: 41). По този начин появата на каменната архитектура в дорийски стил е поставена от тази авторка на нивото на подовете с кота 158,88, непосредствено след подравняването на терена със стерилна пръст, докато ко-ринтските архитектурни елементи от мрамор остават неда-тирани, с единственото пояснение че те „не принадлежат на една и съща епоха“ (Кесякова, Е. 2004: 44). Обърканата оп-исателна стратиграфия на Е. Кесякова се вижда най-ясно от интерпретацията на малкото публикувани находки, едната от които е открита в пласт, отнасящ се към разглеждания период. Става въпрос за глинени амфори (Обр. 11), произ-хождащи от яма, разкопана в пласт под настилката от речен камък с кота 159,00 в югоизточния ъгъл на ареата, които Е. Кесякова привежда в полза на датировката на въпросния пе-риод по времето на Флавиите (Кесякова, Е. 2004: 17-18, Обр. 12). Амфорите са тип Agora G199, известни още като ам-фори с пречупени дръжки. Най-ранните подобни съдове са известни от Помпей (с крайна дата 79 г.), но те са със значи-телно удължена вертикална част на дръжките. По-късните екземпляри са с равни рамена на дръжките (подобно на раз-глеждания пример) и са разпространени основно през II в. Най-късните подобни екземпляри са известни от Атинската агора, датирани в 292 г. и даже началото на IV в. (ADS 2014: Amphora: Details of Agora G199). Именно тази находка най-красноречиво показва, че регистрираното ниво на кота око-ло 159,00 м на форума на Philippopolis не може и няма как

48

да бъде датирано по времето на Флавиите. Третият период всъщност представлява планирано и мащабно преустрой-ство, включващо и подмяна на каменния ордер, осъществе-но около времето на управление на император Хадриан.

ЧЕТВЪРТИ СТРОИТЕЛЕН ПЕРИОД

Периодът се определя от добре маркирано ниво на кота 160,00 м, на което са регистрирани ново улично ниво, покритие от мраморни плочи в ареата и сиенитни канали около площадното пространство. Както изглежда входовете на магазините от това ниво са с интегрирани широки пясъч-никови прагове. През този период пространството между фланкиращите улици и магазините се усвоява чрез изграж-дането на нова редица неравномерни верижни помещения, под чиито подове са прокарани керамични водопроводни тръби.

Както личи от снимка, публикувана от в. Марица (Обр. 7),27 периодът няма ясно изразен пласт – над най-го-рното улично ниво пръста е с хомогенен сив цвят с доста голяма дебелина, което най-вероятно се дължи на продъл-жителният период на преизползване на тези последни за фо-рума архитектурни градежи. Няма данни и за извършените преустройства, касаещи архитектурния ордер, но интеврен-

27. в. Марица, 31.05.2013, Подновяват разкопките на Площада! Автор: Екип на Марица.

49

Обр. 7. Фланкиращото агората от запад кардо и настилката от най-къс-ния му период с натрупаните върху нея културни отложения (в. Марица, 31.05.2013, Подновяват разкопките на Площада! Автор: Екип на Марица).

Пласт с хомогенен сив цвят

Последно улично ниво

50

Обр. 8. Североизточния ъгъл на ареата с двата отточни канала един вър-ху друг и подиумна конструкция, разположена между двете нива (по Боспачиева, М. / Коларова, В. 2014: 166).

Канал сиенит

Канал пясъчник

51

ции могат да се предполагат с оглед общото повдигане на нивото в ареата. Според публикуваните от Е. Кесякова дан-ни част от съществуващата до този момент архитектурна украса е попаднала в пласта между двете нива на отточните канали, фланкиращи ареата (Кесякова, Е. 2004: 19), както и в зидовете на т. нар. „помощни помещения“, изградени меж-ду източното кардо и магазините (Кесякова, Е. 2004: 26).

Монетите от този период произхождат главно от магазините, открити както изглежда върху подовите нива (главно с определението „в пласта под сиенитния праг“). От запълнителя, покриващ редицата керамични водопроводни тръби под нивото на втората редица верижни помещения, са открити и две керамични лампи заедно с монета на Гета (209-217) (Обр. 9-10). Лампите принадлежат към Тип XXI по Г. Кузманов (лампи със закръглен светилник), Вариант 2а (Долномизийски лампи с къс закръглен фитилник, огра-ден с права линия на плещите), разпространени във времето на III и началото на IV в. (Кузманов, Г. 1992: 21-24; 76-77 , кат. №№ 96-105).28 В същия хронологически отрязък (докъм средата на III в.) попада и нумизматичния материал, което

28. Дублирането на лампата, показана на Табл. I/4-5 и посоч-ването ѝ по-горе в текста на публикацията като открита под уличното ниво с настилка от речен камък заедно с монети на Август и Реметалк I, вероятно се дължи на грешка и то твърде груба. С оглед твърде ясната датировка след началото на III в. на този широко разпространен тип ке-рамични лампи, сме склонни да допуснем, че тя по-скоро е била открита с монета на Гета, отколкото с монети на Август и Реметалк I. За каква лампа става въпрос във втория случай можем само да гадаем.

52

Обр. 9. Глинена лампа (по Кесякова, Е. 2004: 72, Табл. I/4-5).

Обр. 10. Глинена лампа (по Кесякова, Е. 2004: 72, Табл. I/2-3).

53

ни позволява да определим това последно преустройство като реализирано по времето на Северите.

Ще трябва да обърнем внимание, че преустройство-то на кота 160,00 (включително новата мраморна настилка на ареата, последното улично ниво и появата на втория ред магазини) е определено от Е. Кесякова вече като последен, четвърти период, датиран след унищожаването на града от готите в средата на III в. (Кесякова, Е. 2004: 44). По не-известна причина тази авторка отнася втория ред прагове в жилищата, разположени на около 50-60 см по-високо от общото ниво на терена (между коти 160,48 и 160,62), към същия период (Кесякова, Е. 2004: 43). Възниква въпросът къде в стратиграфската скала на обекта Е. Кесякова ситу-ира третият строителен период, след като нивото с подове на кота 158,88 е определено от нея като „втори“, а градежи-те един метър по-нагоре (на кота 160,00) – като „четвърти“. Още по учудващ е фактът на датиране на „втория“ период по времето на Флавиите (втората половина на I в.), а „чет-въртият“ – след средата на III в. Т.е. според тази авторка, между уличните нива на коти 158,88 и 160,00, както и между двете нива на отточните канали около ареата (между коти 159,00 и 160,00) (Обр. 8), би трябвало да очакваме пласт, съдържащ останки от средата на I до средата на III в. Още по-непонятно е твърдението, че през „третия“ период ниво-то на ареата е повдигнато с около 50 см като достига до кота 159,00 (Кесякова, Е. 2004: 41), докато в предишния, „втори“ период нивото на повдигането в портиците е отново до кота

54

Обр. 11. Керамична амфора (по Кесякова, Е. 2004: 55, Обр. 13) и графично изображение на амфори тип Agora G199 (по ADS 2014: Amphora: Details of Agora G199).

55

159,00 (Кесякова, Е. 2004: 40).

Налага се мнението, че т.нар. „трети“ период по Ке-сякова представлява сбор от елементи, разположени на различни дълбочини, между които: ниво на ареата на кота 159,00 (159,41 на следващата страница); улично ниво от си-енитни плочи на кота 159,11; стилобат на кота 159,86; на-стилка в портика на кота 159,60; настилка в магазините на кота 159,76 (Кесякова, Е. 2004: 41-42). Денивелацията в така посочените коти достига до 86 см. Всичките те попадат в дълбочина между двете последни улични настилки – факт, който предизвиква сериозни съмнения изобщо в съществу-ването на подобно „междинно“ ниво на обекта. Като се при-бави и фактът, че именно през този недобре изявен страти-графски (или ако трябва да бъдем по-конкретни – всъщност липсващ) период на обекта, Е. Кесякова поставя и преу-стройството на каменния ордер, става ясно защо хронологи-ята на агората във Philippopolis от години е обект на голям брой противоречиви мнения и интерпретации.

ПЕТИ СТРОИТЕЛЕН ПЕРИОД

Стратиграфски този период се определя от преправки, извършени в магазините, при което над масивните каменни прагове на входовете е поставен по още един, отново ма-сивен каменен праг, достигащ във височина до кота 160,62. Останалите елементи на агората (портици, ареа, фланки-

56

ращи улици) са продължили да бъдат използвани във вида им, известен от предходния период. Това най-добре личи от дебелия пласт, натрупан върху уличното ниво от четвъртия период, който достига почти до съвременното ниво на тере-на и се дължи най-вероятно на продължителното използва-не на заварените градежи (Обр. 7). Перфектното състояние, в което дори и сега се намира уличната настилка, както и липсата на останки от сериозни деструкции върху нея по-казва, че нейното използване е продължило твърде дълго, вероятно и през средновековния период.29 Преизползвани, преграждани и надстроявани са и верижните помещения като застрояването върху бившата антична агора придобива плътен характер със смесица от нови постройки, сред които по различен начин се интегрират античните зидове.

Според описания от Е. Кесякова нумизматичен мате-риал началото на този период започва по времето на „вой-нишките императори“ от втората половина на III в. По нищо не личи агората на Philippopolis да е била ремонтирана ця-лостно след разрушаването на града от готите в средата на III в. (Топалилов, И. 2012: 118). Най-вероятно са били пре-правени само верижните помещения (магазините), докато останалите части по-скоро за били зачистени и пригодени за използване. Голямото количество монети от времето на Константиновата и Теодосиевата династия (по Е. Кесякова

29. Използването на античната улица през средновековието се доказва и от липсата на застрояване върху уличната настилка, както до-бре се вижда от снимката на Обр. 7.

57

137 броя на стр. 26 и 127 броя (?) на стр. 44) показват, че агората е продължила да бъде активно средище на градския живот и по времето на Източната Римска империя. Най-късната монета, открита на форума (върху мраморната на-стилка на ареата в северната част), е на Юстиниан (527-265) (Кесякова, Е. 2004: 18). Всички тези данни ясно показват, че животът на агората е продължил без прекъсване един сравнително дълъг период и че границата от средата на V в., която И. Топалилов сочи като край на последния период, тук има по-скоро историческо, отколкото археологическо измерение (Топалилов, И. 2012: 107, 118). Разбира се, съв-сем основателно е да се предполага, че с течение на времето функциите и значението на форума като символ на градско-то самоуправление са претърпели промени. Историческата интерпретация на този археологически обект обаче, не е тема на настоящата статия. Статиграфските данни показват, че независимо от своето значение (обществено или търгов-ско), площадът на Philippopolis е продължил да изпълнява своите функции на място, разположено в центъра на града, т.е. на обществено средище с важно значение в живота на селището, както това продължава и в наши дни.

В заключение ще трябва да подчертаем баналния постулат, че археологическите обекти не са просто места, предназначени за разкопаване, а важен извор на информа-ция и че проучването на всеки от тях на практика унищожа-

58

ва археологическите пластове, които няма как да бъдат въз-становени впоследствие. Това напомняне, колкото и добре известно да е то, се налага след направения по-горе анализ на проведените от Е. Кесякова проучвания. За съжаление, след тези „разкопки“, площта, оставена за бъдещи изследва-ния, е изчерпана почти напълно. Въпреки изложените по-го-ре изводи и предложената, надяваме се, логична хронологи-ческа скала, те няма как да бъдат проверени „на терен“ чрез провеждането на едни съвременни и прецизни археологиче-ски проучвания, акцентиращи не толкова върху размера на разкопаната площ, колкото на качеството на документиране на културните отложения, включително и на пренебрегва-ния масов материал.

59

Боспачиева, М. /

Коларова, В. 2014 М. Боспачиева, В. Коларова. Пловдив – град върху градовете Филипопол – Пулпудева – Пълдин. София, 2014.

Боспачиева, М. 2003 М. Боспачиева. Стратиграфски наблюдения при северозападния ъгъл на Филипопол (обект „Форум-запад“). – В: Пътят. Сборник научни статии, посветени на живота и творчеството на д-р. Георги Китов. София, 2003, 41-48.

Генчева, Е. 2002 Е. Генчева. Първият военен лагер в Novae, провинция Мизия (Северна България). София-Варшава, 2002.

Димитров, Зд. 2009 Зд. Димитров. Развитие на коринтския ордер във Филипопол през римската епоха. – Годишник на Археологически музей Пловдив, XI, 2009: 85-114.

Иванов, Р. и др. 2004 Р. Иванов, П. Владкова, М. Мартино-ва, В. Коларова. Градските площади в Мизия и Тракия. – В. Иванов, Р. (ред.), Археология на българските земи, Т. I, София, 2004: 277-313.

Кабакчиева, Г. 2000 Г. Кабакчиева. Oescus. Castra Oescen-sia. Ранноримски военен лагер при

БИБЛИОГРАФИЯ

60

устието на Искър. София, 2000.

Кесякова, Е. 2004 Е. Кесякова. Агората на Филипопол. – Годишник на Археологически музей Пловдив, IX/2, 2004: 9-74.

Кузманов, Г. 1992 Г. Кузманов. Античните лампи: колекция на Националния археологи-чески музей. София, 1992.

Лозанов, И. 2002 И. Лозанов. Бележки върху развитие-то на Филипопол в ранната история на Римска Тракия (I в. – първата четвърт на II в.). – Годишник на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Исторически факултет – специалност Археология, т. 3, 2002, 231-244.

Мартинова, М. /

Боспачиева, М. 2002 М. Мартинова, М. Боспачиева. Флипопол (Philippopolis). – В: Иванов, Р. (ред.), Римски и ранновизантийски градове в България. Т. I, София, 2002: 181-198.

Топалилов, И. 2001 И. Топалилов. Приноси към историята на Филипопол през I в. – началото на II в. – Годишник на Археологически музей Пловдив, X, 2001: 67-85.

Топалилов, И. 2012 И. Топалилов. Римският Филипопол. Т. 1. Топография, градоустройство и архитектура. Велико Търново, 2012.

ADS 2014 Archaeology Data Service (archaeology-dataservice.ac.uk). Roman Amphorae: a digital resource. University of Southamp-ton, 2005 (updated 2014). Agora G199.

61

Bishop, M. C. /

Coulston, J. C., 2006 M. C. Bishop, J. C. Coulston. Roman militry equipment from the Punic wars to the fall of Rome. Oxford, 2006 (Second edition).

Jones, A. 2003 A. Jones. Some unusual Roman antefixes from Chester. Journal of Chester Archae-ological Society, New Series 78, 2003: 23-47.

ЗА ХРОНОЛОГИЯТА НА АГОРАТА В РИМСКИЯ

PHILIPPOPOLIS

Красимира Лука

БългарияПърво издание

© 2015 Българско Археологическо Сдружение

ISBN 978-619-90437-0-7

София 2015