3/4 1996 година V

ISSN 0861 - 3710

ИСТОРИЯ

ДВУМЕСЕЧНО НАУЧНО­МЕТОДИЧЕСКОСПИСАНИЕ

ИЗДАНИЕ НА ГЛАВНА РЕДАКЦИЯ

НА ПЕДАГОГИЧЕСКИТЕ ИЗДАНИЯ

НАМОНТ

Г ла пен рердактор Проф. ЙОРДАН ШОПОВ

Отговорен секертар ЛЮДМИЛ СТАНЧЕВ

Редакционна колегия Проф. Андрей Пантев

Доц. Георги Бакалов Доц. Мария Радева Доц. Панайот Драж~в

Гл . ас . Пламен Митев Румяна Стоева

Адрес на редакцията: София 1113, · бул. Цариградско шосе 125, бл. 5. тел. 70-45-09

Предпечатна подготовка- ЕТ РАН СИ-КО, София

Излязла от печат- юли 1996 г. Годишен абонамент 260 лв.

7 печатни коли Формат 70/1 00/16

© Министерство H<l обр<1зов<1ние, н<1уката и технологиите, 1995 г .

Краезнание

ПОЛУГР_J\ДСКИТЕ НЕУКРЕПЕНИ СЕЛИЩА ПРЕЗ РИМСКАТА, КЪСИОРИМСКАТ А И

РАННОВИЗАНТИЙСКАТАЕПОХА (1- НА ЧАЛОТО НА VII В.)

В ДНЕШНИТЕ БЪЛГ АРСКИ ЗЕМИ

Венцислав Н. Динчев

В и :1ворите и в историографията за днешните български земи за римската (РЕ: 1-края на Ili в . ) и късноримската епоха (КРЕ: края на IIJ-кpaя на IVв.) с тер­мина ,,викус" (. , v· icнs") и.1и с гръцкия \1У еквивалент (.. кcщ.tll ·') се означават всички видове селища с открити, незащитени структури, бе·з официаJrnо признат градски статут . Това са обикновените села на свободно или зависимо население със земеделски или друг поминък, неукрепените селища на всенизирано населе­

ние -· ветерани или федерати, крайлагерните циви.гrnи се.тmща, селищата - цен­

трове на административно обособени селски райони и територии, неградските тържища, неградските селища, свързани с пътни станции , курортните селища1 . Тези ce_rrnщa са се раз.'lичавали по административната си уредба, по икономичес­ката си характеристика и специфичните си функции или по социалното по'ложе­ние на тяхното население. Независимо от обстояте.'lството, че част от тях са имали собствена администрация, някаква степен на самоуправление и, в някои случаи, отделни названия, указв~шiи специфичните им функции -например тър­жищата (,,fога", "~mpoгii", ,, Щ..t7t0pta "),в юридико-административен аспект те са били именно ,,vici", т . е . селища беэ статут на градски център, разположени в територията и в административно подчинение на такъв или на някоИ значителен . 2 военен .1агер .

Изредените по-горе са се различавали също така по отношение на пееели­щните си структури н в пееелищните си характеристики изобщо . Така например

l С И3pCЖJI<liiCTO П Та3 И IIOC!ICЦOBLITCJIJIOCT I{C..'"IИM }{а ИТГЪКI!СМ ра:mИЧИЯТа 11 СТатуТ ИЛИ функции, бс3 това Jta о:тачава, че n<кочените видонс селища са строго разграничени и взаимоизк:ночващи сс . Дацеrю ·iържище или ссJ tищс край пнпrа станция например може да бъде център llй аnмиrrистративно обособен селски район . Дадено крайJiаrерно селище, поне в първоначалния nериоц от развитието си, може ла бъде неукрепсно селище само на встер;.ши и т.н. За конкретни примери на полобно сънместяване на функции nри отделни селища у нас през РЕ, вж . например : Геров, Б . Романизмът между Дунава и Балкана. Ч. I. От Август до Хадриан . - ГСУ ИФФ, XLV, 4, 1948/1949, с. 1 сл . ; Ч. II. От Хадриан до Константин Велики . - ГСУ ИФФ, Xl_ УП, 19~0/ 1951, с . 17 сл . ; XL VIII, 195211953, с. 307 сл . ; Проучвания върху :занаднотракийските земи през римско време . Ч . 1. - ГСУ ФФ, LIV, 3, 195911960, с. 15~ <.:.1.; Ч. II . - ГСУ ФЗФ, l. XI, 1, 1967, с. 1 сл .; Ч . III . - ГСУ ФЗФ, LXII, 2, 1968, с . 119 сл . ; Ч. IV.- ГСУ Ф3Ф, I.ХШ, 1, 1969, с З c: r. 2 Опюсно тържищата от РЕ в дtiCIJIJiитc 6ъ:rгарски Jсми, вж. шпример: \ 1(•1ko', \ ·. Ор . c it ., ]1)77. р . 174- 175; lk:tкoв, в . -·· n: История на l)ъжария, I, 1979, с. 308; E!J.7tOPIOV

8out8aa - новооткрито селище в 11ронинция Тракия. - Археолоr·ия, 1982, .N!! 3--4 , с . 40 ct .; Тачева, М . Цит . съч . , ltJIO, с. 167- 168, 182 · liO.

99

крайлагерните циви:тни селища не могат да се третират като обособени· пееели­щни единици, т . е . в поселищен аспект те не могат да се разглеждат отделно от

самите лагери, до които са се намирали . Предвид наличието или отсъствието на градски и други специфични компоненти в структурите им и предвид разликите в мащаба им остана.rrи:те видове селища могат да се обединят в две основни посе­лищни форми - селj, юти селски викуси, и неукрепени полуградски селища, или полуградски викуси . Последните, независимо че между тях също има различия в един или друг, включително в структурен аспект, могат да се обединят в обща пееелищна форма и, същевременно, да се обособят по отношение на селата.

Полуградските викуси са били по-значителни по площ и с по-усложнена пространствена схема, което предполага вътрешни комуникации, аналогични по

функции на градската улична мрежа. Нерядко те са притежава.rrи: солидни водо­снабдителни , а в някои случаи и канализационни съоръжения . От тях са известни образци на представителна, обществена и/или частна архитектура . В тях обикно­вено е имало специфични 1вена- постройки и съоръжения , свързани със специ­фичните им функции като тържища и/или пътни станции , и/или курортни селища ит . н . Край тях често са били разположени и укрепени военни гарнизони с охра­нителноnо.rrи:цейски функции3 . Сред археологически доказаните у нас полуград­ски викуси, т . е . сред тези, в които днес има някакви по-съществени археологиче­

ски разкрития, са например тържищата Дии..:одурптера- при с. Гостилица, Габ­ровско, Пиритензиу . .м -при с . Бутове, Великотърновско, и Туидас -под дн . гр . Сливен, пътните станции Ко.~tбустш;а- при с . Кладоруп , Видинско, Сторгоэия -под центъра на дн . гр . Плевен, Лд Путеп - при с . Рибен , Плевенско, Состра -при с . Ломец, Троянско, СубРадице -при с . Христо Даново, Карловско, Карасу­ра-при с. Рупките, Чирпанско, и т . н.4 Самият факт на трансформирането на

3 За обща характеристика 11а тържищата у нас вж . по-горе . За обща характеристика на пътната мрежа и пътните ста1щии у нас вж . например : Тъпкова-Заимова, В . , В. Велков . - В: ЛИБИ. Т. 1. София, 1958, с. 9 сл.~ Велков, 8. Градът u Тракя и Дакия през късната античност (IV-Vlв . ) . Проучвания и материали . София, 1959, с. 168 сл . ; Velkov, V. Cities iп Тl1гасе Шl(t Dacia iн Late Aпtiqнity (Sttt,lies апd Mateгia ls) . Aшsteгdam, 1977, р. 192 sq.; Димитров, Д. П . -В : Кратка история на българската архитектура . София , 1965, с . 28-29; Besevliev, V. Bemei-ktшgeп неЬе1· die aпtikeп Heeгstгasseп iп Ostteil dег Balkшulalbiпsel . -Кlio, 51 , 1969, S. 483 ft'.; Иванов, Т . Постижения на римската археология в Бъл t ·ария през 1944-1974 г. - Археология, 1974, N!? 4, с . 39; Маджаров, М. Пътят Ескус - Филипогюл (I-Vlв . ). Пътни станции и селища. Автореферат lta дисертация . София, 1989, 15 сс . ; Николов, Д. Антични и късноантични пътища в Североизточна Тракия . - В : Североизточ­на Тракия и Византия през IV-XIV век . София- Сливен, 1993, с. 31 сл. Вж . цит. там из­вори и други изследвания . 4 За Дискод}ратера вж .: Султов, Б. Един нов епиграфски паметник от Дискодуратера. ­ИОМВТ, 1, 1962, с . 21 -22; Археологическо проучване на Дискодуратера през 1958-1961 г . - ИОМВТ, 111, 1966, с. 25 сл. ; Герасимов, Т. Паричният 11азар в ·гьржището Дискоду­ратера . - ИОМВТ, IV, 1968, с . 25 сл . Вж . и цит. там цруги изследвания. За Пиvитензиу.м вж. : Sultov, В. Сепlшiс Рп.)(\нсtiон он tl1c Teiтitoiy ofNicopo1is ad lstл.m1 ( n-пd- Iv-tn ceпttu-y ). Теп·а Апt"iчна Ba1kaнica. Т. l . Sofia ( = ГСУ ИФ, XXVI, 2 ), р . 11 , 25 sq., 35, 41- 42, НЮ sq. Вж . там и цит. други изслецвания . ЗаТуидас -под д11. гр. Сливен, вж.: Бацова, Е. Антич­ният Сливен . -Векове, 1973, N!? 5, с . 65 сл . , и цит. там по-ранни изследвания.; Велков, В. Цит. съч., 1982, с. 40 сл. ; Щерева, И. Туида- Цоида- Сливен. София , 1990, с. 6-7; При­носи към историята на Сливен . - В: Североизточна Тракия и Византия през IV-XIV век . София - Сливен, 1993, с . 8- 9. За Ко.;~,tбустш:а вж .: Добруски, В. Археологически издир­вания в Западна България . - СбИ У, П , 1890, с. 33; Балка1lски, И. Ц. Археологическа кар­та на Белоградчишко. София, 1965, с . 18, 24, 60 сл . , 74- 75; Мirkovic, М. Riшski gгadovi na Dшшvu u Gornjoj Meziji. Beogгad, 1968, s. l96. За римската Сторгози.я.- под центъра на дн. гр. Плевен, вж . : Трифонов, 10. Плевен в трако-римско и старобългарско време. -ИИД, Х, 1930, с. 31 сл .; Табакова-Цанова, Г. Римски надгробни плочи от Плевенски окръг . - Археология, 1970, N2 1, с . 38- 39; Ковачева, Т . Погребение от Плевен ( lllв. ). -Археология, 1973, N!? 2, с. 49 сл . ; Митова-Джонова, Д. Археологически паметници в

100

повечето от тях в 1начителни укрепени се.1ища и.1и дори в центрове от градски

тип след средата на Ill и най-вече към или след края на IV в . също е показателен

за тяхното 'Значение преди укрепяването им .

За по-привилигирования статут и 1а по-значителния поселищен м:1щаб н:1 по­.1уградските викуси в сравнение със селата свидетелстват и домашните епиграф­ски паметници. Безспорно най-значимият документ е надписът от 202 г . за осно­ваването на тържището Пиэоr. Изброяващ поименно 1аселниците. надписът е не­двусмислено указание 1;э. ра1ликите именно в поселищния мащаб и значимостта на самото тържище, от една страна, и на 9-те Kffi!lat, с чиито жители е основа­

но тържището, от друга страна5. Същевременно той доказва и ангажираността на държавната администрация в създаването на тържищата като значителни посе­

лищни центрове . Археологическото потвърждение на информ;э.цията от надписа

би имало висока научна стойност, но Пи:юс. локали 1иран при днешното с. Дими­триево, Чирпанско, все още не е проучван чре• ра1копки. а упоменатите в него

села '1асега не са и .1ока.1и·1ирани6. Обосновано по принцип, ра'1граничаването на селските от полуградските ви­

куси обаче, невинаги е .1есно осъществимо в конкретните с.rтучаи . Наред с недо­статъчната проученост на отделните обекти, причината ·1а това е. че в структури­те както на полуградските , така и на селските викуси няма следване на строго

определен еталон, а съществуват варианти и разновидности с определена града­

ция в рамките на съответната форма на поселищен живот . За РЕ и КРЕ разпола­гаме например с епиграфски и пиеменни данни 1а 1начителни села у нас със за­

можен слой сред своето население7 . Това предполага адекватна поселищна

Плевеиеки окръг. Софни, 1979, с. 56- 57 . 1а Ад 11-.·mшl вж .: Uслков, И . Археологически изс; tедваttия . - ПIМ, 11, 1920, с . 70; Енна иона pcJJ J Jикa от статуsпа на ночинащия сатир . ­ИnАИ, IV, 192N I927, с. 61 с.1 . ; Мкюnа-Джонощt, Д. Цит. съч., 1979, с. бО; Маджаров, М. Пътит Ескус- Фи!JИJJOJJO ; J (1-VIв. ). -Археология, 1990, N11 1, с . 21. ~~а Состра вж . : Дряш·ка, М . Саркофа• · от Состра. - МПК, 1979, N~ 1, с . 15 сл . ; Китон, Г, П~шлоn, П . Траките в Лонешки окры · . София, 1980, с. 2~ сл.; Маджаров, М. Цит . съч., 1990, с . 22 сл . ; Тотсв<.·ки, Т.- В: ЛОР Ja 19?<k., с. 100- 101 ; за 1992119?31' ., с. 47- 48, 73--74; · ~а 1?94 г., с. 103 c;t.; Чсрнокожсн, И. Римското военно нрисъстние в С остра . -Анали, 1995, 1\1-? 3-4, с. 7 с.1.; За (\•б Paдmtr' вж . : Маджаров, М. К;лармата на Пt,рва Лврелианова кохорта в Суб Радице . - ЛрхсоJЮJ'ИЯ, 1986, N11 1, с. 45 с.1 . ; Цит. съч., 1990, с. 25·- 26. За Knzюr\'fЮ вж . : Hcrrшatш, .J., 1>. Nikolov, М. \'ctнlcl_. Кагаsша - aпtikc Stп1sseпstatioп tшd шittela\tcгlicl1c Sic<llн11g l)ei l~нpkitc(VH. Внlg:нiсп) . - J)as AlteгttJШ, 32, 1986, 2, S . 85 ft'.; Веtщел , М . Р~нкоnкитс на обект "Каржурi1" до с. Руnкитс, Старозагорски окръг. - D: Втори МС.z!<дувародсн кон1 ·рсс 110 бын·аристика . [(оклади . Т. 6. София, 1987, с . 200 сл.; Херман, И и др. Археологически нроучвания n Карасура . - ЛрхеоJюt ·ия, 1988, N11 4, с . 1 c:t .; Sclюcнcburg. Р . Pie Basilika ехtга nшms \ ' 01' <lсш Kaleto-Hнegel \'t)JJ K::~пlStJПJ . - ZfA, 26, 1992, S. 251 tT.; llиколоu, Д . Карасура в системата ш късtюаJJТИЧJJите селища в Мизия и Тракии . - В : Сборник материали, носнетеJJИ на 85-t ·олишнината 11а Историческия музей н Стара ~{агора . Стара Заt ·ора, 1992, с. 89 с:1. ~{а най- tюните 11роучвания в Карасура вж .: Буюкписв, Хр. , и др . - В : ЛОР 1а 19921\ 9<JЗt ·. , с. 91 - 92; "Ja 1994 1·. , с . 1 17-·· 1 18. 5 Вж .: Miltailo''• G . IGПнl!.!. . , 111/2, N~ 1690. 6 Опюсно архсо; юt ·ичсск~~:, .а информ~щия за обекта, идентифициран с Пи:юс, вж . : Ди­митров, д. П., ЛIJТИЧIIИ JJaMCТIIHJIИ от Стара з~н·ора и IICHIIi:\Ta OKOЛJIOCT . - ИI>АИ, Vll, 1932- 1933, с . 2<)7 cJt.; Дрсм<.·юош•-llслчинощt, Цв . , и др . Архео:югически шмсп1ици в Старо"Jш ·орски окры · , nон JJсчат . Б.гtагодарим на колсt ·итс от ГИМ Стара Загора 1а nредо­станеllата 11и ВЪ"J МОЖJюст на nол :шамс каталога.

7 ДatJJJHTe вж. c·t,бpatJИ 11ри : )'еров, Б . Проучвания върху rю"Jсмлсtlите oпюLJJCJJИИ в 11ашите :Jеми 11рс3 римско време ( 1-111 в . ). - I 'CY ФФ, 1 .. , 2, 1955, с. 15 сл . ; ~kмешlадеttието в римска Тракии и Ми ·iии ... , 1980, с. 17 l'.'J .; \ 1clko\', \ 1 . I..es campag11t:s ct 1::~ popt1latiш1 ПIПIIe CJI Tlll·ace atl IV-C-VJ-L: sieclcs. - Byzaпtiпobнlgaгica, 1, 1962, р . 31 sч.; [_с \'illag..: <kшs \арго­\' iпсс ютаiпс de Т11гас~ . l .a <loctii11CJ1tatioп cpigt·ap11iЧtle . - Epigt·atia с aпticl1ita, 12, l;aeпza, 1993, р . 173 sч.; Poult{'Г, Л. l~шal conшншities (Vici шtd Копшi) <111<1 tl1eiг mlc iп tl1c ш-

101

структура на тези села, включително значителни домакинства с по-представи­

телна жилищна част или поне с отделни елементи на представителното градско

жилище. Ситуацията, при която даден значителен селски викус с проспериращо

развитие прераства в полуградско селище, е съвсем реална и едва ли е била непо­зната през РЕ и КРЕ в днешните български земи 8. В този смисъл, границата между селото и неукрепеното полуградско селище не е строго фиксирана, а си­гурното определяне на дадено, археологически изследвано днес селище като зна­

чителен селски викус или като полуградски викус предполага наличието на ця­

лостна представа за съответната поселищна структура .

През ранновизантийската епоха (РВЕ; края на !У-началото на УП в.) значе­нието на полуградските селища в пределите на империята изобщо нараства и те добиват идентичност в поселищна терминология. Така, в изворите от това време се появяват ред нови термини за означаването на полуградски селища -., J.l11TPOKCOJ.l11 ", ., KOJ.lOПOAt~ ", "KCOJ.lll J.l11Yt<П1l" и т.н. Конкретната им упо- · треба цели разграничаването на въпросните селища от обикновените села в един или друг аспект - административен, стопански, данъчен, демографски и т.н. С тези термини се означават преди всичко неукрепени именно селища. Изворите, обаче, в които те се срещат, се отнасят за източните провинции на империята9. В ранновизантийските извори за балканските провинции тези термини не се срещат. Единствено за познатият в "домашните" извори термин " xcoptov " се предпола­га, че с него "понякога се означават" по-значителни неукрепени селища. Случа­ите на подобна употреба на " xcoptov " се свеждат до два-три примера10 . Ос­къдното отразяване на полуградските неукрепени селища в изворите може би се дължи донякъде на недостатъчната осведоменост на съответните автори, но ос­

новната причина за това състояние е обективна и е в политическите условия за развитието на балканските, вк.т1ючително на днешните български земи към и след края на IY в.

През РВЕ постоянната заплаха от нашествия е uревърнала необходимостта от защита в основна характеристика на целокупния поселищен живот у нас. По това време фортификацион-ната система става задължително звено в структура­

та на всяка по-значителна поселищна единица. В известното си произведение "De aedificiis" - най-пространният извор за поселищния живот в днешната българска територия през РВЕ, Прокопий дава най-много данни за и отдава най-голямо зна­чение на фортификационното строителство11 . Особено ясно изпъква структуро­определящото влияние на изискванията за фортификация при възникналите през РВЕ укрепени селища и нови центрове от градски тип, чиято топография, реепек-

gaпisation of tl1c Liшes of Moesia lпfe1ior. - Rошав Fюпtiег Studies, XII (= BAR Int. Se1ies, 71 ), Oxford, 1980, р. 729 sq. · 8 Днес можем да допуснем, че неnсички полуградски никуси от РЕ са възникнали, подоб­но на тържището Пизос, чрез еднократен акт от страна на имперската администрация, из­разяващ се в определени процедури, включително в привличането на заселници . Част от полуградските викуси от РЕ у нас вероятно са възникнали по естествен път - чрез прос­перитета на значителни селски викуси, като официалните актове на държавната админи­страция в тези случаи само са признали и легитимирали, а не създали тяхната реална по­

селищна значимост и поселищният им мащаб. На този въпрос сме се спряли по-подробно, включително с конкретни примери, в студията: Селските викуси в днешните български земи през римската епоха ( 1-края на 111 в.). -В: Сборник в чест на Стефан Дамянов (= ИНИМ, Xl), под печат. 9 Вж. например: Курбатов, Г. Л., Основные пролемы внутреннего развития внзантнй­ского города в IV-VII вв. Ленинград, 1971, с . 29 сл . , 37 сл.; Dagron, G. Entтe village et cite: la Ьourgade п.trale des IV-e-VII-e siecles ен Oгient.- Коiнопiа, 3, 1979, р. 29 sq. Вж. и uит. там извори.

~~ Velkov, V. Ор. cit., 1962, р. 52. Вж. и цит. там извори. . Proc., De aed1f., 111, 7 sq. ( по: ГИБИ. Т. 11. София, 1958, с . .154 сл. ).

102

тивно- теренни условия за техните структури и пространствени схеми , е/са пря­ко следствие от тези изисквания. Необходимостта от защита се отразила и върху развитието на иначе неукрепеното пееелищно обитаване. В по-голямата си част неукрепените села от РВЕ у нас са били сателити на някои градски център или укрепено селище и следователно зависими и закриляни косвено от техните укре­

пления12. В този смисъл се потвърждава сведението на Прокопий , че "селищата се превърнали в крепости или се намирали наблизо до някое укрепено място"13. При тази обща насока в развитието на пееелищния живот през РВЕ е очевидно, че неукрепените полуградски селища са би.rrи без переспектива като такива, а тенденциите в тяхното развитие - насочени към укрепяването и трансформира­

нето им в представитеJrи на други пееелищни форми . Онагледяващ пример за то­

ва в изворите намираме отново при Прокопий . Описвайки строителната дейност на имп. Юстиниан в провиниция Родопа, авторът съобщава, че "имало едно село на име Белурос, което по голямото си богатство и по многолюдността си било като град ... , но нашият император превърнал това село в град, оградил го със стени и го направил да подхожда на достойнството му"14. От гледна точка на съмвременните изследователски критерии Прокопий описва тук съдбата не на ,,едно село" , а на един полуградски викус и.rrи хорион, укрепен и по този начин · трансформиран според автора "в град" . За съжаление, Белурос все още не е ло­кализиран.

През РВЕ неукрепените полуградски селища не са изчезнали тотално от днешните български земи, но те вече не са били основна, а само регионална посе­лищна форма . Значението им сега се редуцирало до регионалната специфика в пееелищния живот на дадена област . В този аспект следва да се отличат преди всичко Родопите . Тук, особено във вътрешните райони на тази планинска област, през РВЕ неукрепените изобщо селища са просперирали . Част оттях впечатляват днес с показате.rmте си за мащаб и значимост- например селището върху хълма Цепина до с . Дорково, Пазарджишко, или обектите с по три разкрити култови постройки под дн . с . Костандово, Пазарджишко, и край с . Гела , Смолянско . Сви­детелство за мащаба на последния е и локализираният при него голям , синхро­нен вероятно с бази.тrnките некропол15. Въпреки че засега проучването им не е приключило и характеристиките им не са напълно изяснени , може да се приеме,

че те, както и други подобни обекти във вътрешността на планината, са били ад­министративни, култови и икономически центрове на локални пееелищни систе­

ми . При някои вероятно са функционирали и значите.11ни манастири . С оглед . на пееелищната класификация напълно е възможно част от тях да се определят ка-

12 Наличните данните за ра:шитието на селата през РВЕ у нас сме изложили и анализира­ли подробно в дисертационния си труд, посветен на носелищния живот изобщо у нас през КРЕ и РВЕ .

~~ Proc., De aed!f~ .• IY, 1 ( по: ГИБИ, 11, с. !58).

15 Proc., De aed1t ., IY, 11 (по : ГИБИ, 11, с . 175 ). За неукрепеното селище от РВЕ върху хълма Цепинакрай с. Дорково, Пазарджишко,

вж . : Георгиева, С., Н . Гюдова, Средновековната крепост Цепина ( археологически про­учвания, 1961-1964г . ). -ИЛИ, XXIX, 1966, с . 41 сл . ; Гиздова, Н. Средневековая крепост Цепина ( V-Xnн . ). - ll: H.appo1·ts dн Ш-е сопgн:s iпte111. d' aгcl1eo1ogie slave. Т. 1. BI"atis1ava, 1979, с . 313 сл . ; Средновекоnни крепости в Родопите на териториятu на Пазар-джишки окръг . - ИМIОБ, 9, 1983, с . 75. Вж . и в : дОР за 1981г . , с. 97 -98; ... . за 198(? г. , с. 219- 220. За обекта от PBI.: под Лll. с Костшщово, Пазарджишко, вж .: Чангова, И., А. Шопова, Археологически проучвания във Велинградския район . - Родопски сборник, 11, 1969, с. 182 сл.; Гиздова, Н . - В : ТШ. КЗ5 , 1юд 11ечат. uлагодарим на авторката за предоставената ни възможност да ползваме материалите И . За обекта от РВЕ край с. Гела, Смолянско, вж .: Деянова, М., Село Гела . - Родоnи, 1970, t\k> 11, с . 26 сл.; Vaklinova, М. Sш la topog1·apl1ie сl1геtiенне ( Iv-e-VJ-e siecle ). Uн ceпti"e paleocluetieп daпs les Rlюdopes . -Miscellaнea Bнlga•·ia, 5, Wicн, 1987, р. 119 sч. ;

103

то полуградски викуси или хориони. Във всеки случай е ясно, че селища като описаното от Пракопий Бслурос - значителни села или полуградски викуси/хори­они, съизмерими по "богатство и по многолюдността си" с центрове от градски тип, не са били изключения за Родопите през РВЕ. Ясно е също, че за разлика от Бслурос повечето от тях, включително споменатите по-горе, са остана.rrи до края на РВЕ неукрепени. Вън от Родопите пример за просперираща неукрепено обита­ване през РВЕ ни представя съдбата на селището върху хълма Кракра при гр. Перник. Изразите.тrният възход в неговото ра.звитие, започнал в края на V в . , е довел до превръщането му през VI в . в '1Начителен по мащаб и демографски по­тенциал полуградски викус/хорион с важни административно-икономически

функции в живота на провинция Вътрешна Дакия16 Раэбира се, условие ·ы дефи­ницията \1У като по.1уградски викус/хорион е потвърждаването на мнението на проучвате.'lите му за неговата неукрепеност 1~

Развитието на селището върху хъ.1ма Кракра. както и приведените примери от Родопите са, както и1тъкнахме, региона.1ни проявления на разглежданата тук поселищна форма, които не опровергават направените по-горе общи констатации за нейното състояние през РВЕ в днешните бъ.1гарски земи като цяло. Поли­тическите условия, обусловили безперспективността на полуградските неукре­пени селища, са способствали същевременно за почти повсеместното разпростра­нение по това вре~tе H:l укрепените се.1ища. Именно пос.1едните са :заели мястото

на полуградските викуси/хорионите в посе.:тищните системи у нас през РВЕ18. Ре­гиона.гrното изк.1ючение в това отношение са само И'1олираните вътрешни райони

на Западните и Центра.1ните Родопи 19

16 Вж: Jlюбснощt, U. СсJiиrцето от римск~~па и ра111ювюа11тийската епоха . -В : Перник . Т. I. Софи~J, 1981, с . 107 cJ1.; IOpyкona, И. Антични и ран1ювюантински монети. - В: Перник, 1, 1981 , с . 225 CJI. 17 Ч<tш'оtш, Й . , Уnол. - В: llсрник, 1, 1981, с . 10; Любенова, В . , Цит . съч ., с . 107, 195. Линсата на какnитон Jta с фортнфикаrtиошtи сы>ръженни :{а цялата РВЕ 11ри стю такова ЗttaЧHTCJIIIO СС)IНЩС, КОСТО, 1'>1<\Кар И CCTCCTBCIIO :!аЩИТС/10 110 МССТО110ЛОЖСIIИС, С В сраВНИ­ТСЛI/0 J tосrъпна rюлy11 : tattиttcкa оGласт- 110 дoJ rиttaтa нар. Струма и чрсJ Пернишкото no­: Jc, ()уди н : тсспю с·t , мнсtlис . Нс с и :1к : rючеtю ttикои c·t,opъжeiiiOI и " :1идовс" - tt ~шример тс:з и в :3а11а;t11ИЯ и в IOI '<Halla ; tния сектор на хыtма , i tуб.: rиращи трасетата 11а nо-ран11ата ИJ IИ ГIO-K 'l >CIIИTl' KJX'IIOCTIIИ CTCIIИ, L\~1 са ИМа.'-rи фортИфИКаi\ИОifltО ttредназнаЧСНИС НЛИ ГIОНС

на са сы1местява: tи жи: tИII\IIИ И J IИ стопански със Jаtttитни фуllкl(ИИ. Вж.: Любенова, В., Цит . С'l>Ч . , 19~ 1, с . 111. Вж. нпана в : Перник . Т. 11 . Софни , 1 9Ю, с. 8--9, обр . IV. Не е из­К J iючсllо и частич11о 11рси :ню: пва11с "-~~ оста11китс от Irредрн!lкката фортификанионна сис- . тема . За rюcJ ICitHaтa вж . : 'lангова, И., Тракийското селище от 1 хил. пр . 11 . е . -В: Пер­ник, 1, 1 9R 1, с. 52 l'.'l . Обстшrтс; rството, че 11pcJ Vl в. ce: IИIItcтo с добило голямо адм.ини­стратнвllо :тачение вън BI)'!>' {Ka с ко11трола "tta TCI '.' IOTO на ·татните мо11етн" и "tta мерките Ja тежест" ~:ъrцо с apt')'!IICIIT cpcrf\y пъn11ата ; 1ипса на фортификацнон11и с·r,оръжения. Вж. : IОрукова. И., 1 \ит . съч., c. l ~4. При отсы:твието обаче на яс11и сrюдения :1а такива, мepo-Itanнo 3ассга остава l'>lltellиcтo 11а проучватслитс. · 18 Укрсnст!тс селища нс в.1и :ыт n rrредмета на ttастояrцата статия. Предвид общия класи­фикационс11 модел, те, подобно на rюnуградскнтс викуси/хорио11итс, също са били меж­,цннна посслищна форм:1 и сс явяват укрепена ра ~иювндност на нолугра,цските селища

изобщо. Реал11ото ра~шнтие и реалните характеристнки обаче на полуградските вику­си/хорионите и tta укре11с11итс ссJ rища в днеiшtите б · 1,:11 ·арски Jеми nредпоставят :~а nо-спо­лучJlиnо рдзrлежда11ето им като отделни IIOCe.i iИII\HИ фор111И.

19 Споме11атото неукрснено селище- Itрисмаме t·o Jасега като такова, от РВЕ върху X'I>Jl­

мa Кракракрай гр. Пер11нк с GcJ анаnогни в областта, в която се намира . Пораци това, то е <щиничtю изключение . Същата област - горното поречие на Струма, не nредетавляnа регио11ално нзключеttие и опюсtю paзllpocтpatlcllиcтo 11а укреnе1-1ите селища npe1 РВЕ . За регистрираните "крепости" от тона време в оGластта, rю-голямата част от които вероятно са били укрспеии сели!I\а, вж . например: Митuва-Джоноuа, Д. , Археологическите naмeт­IIИI.IИ n Пернишки окръг. София, 1983, с. 12- 13, 17 сл., 187.

104