Демографски и етно-религиозни процеси в района на...

Х. Христозов. демографски и етно-религиозни процеси в района на асеновград... 87

рия на османската империя2. по своята същност обаче тези документи са из-готвяни, не като преброителни списъци на населенито, а с цел да дадат инфор-мация на централната османска администрация относно фискалното състояние на държавата и всички приходоизточници, от които се издържат спахийската конница, благотворителните фондации – вакъфите, административните и воен-ни функционери3. това обаче не ги прави по-малко ценни за проследяване на демографското развитие и етно-религиозните процеси на определено селище или регион през XV–нач. на XVII в. (времето, в което са съставяни и използвани от османската централна власт). посредством отчитането на редица от недоста-тъците на този тип документи биха могли да се избегнат евентуални неточности при работата с тях и да се направи по-коректен анализ на изведената инфор-мация. проф. Хийт лоури, разсъждавайки върху ограниченията на османските описни регистри, дава няколко практически съвета за приложението им при демографски проучвания4. той посочва, че в дефтерите не са включени всич-ки онези категории население със специализирани задължения, които не са да-нъчно обложени: войнуци, соколари, мюселеми, дербенджии и пр. освен това в tapu tahrir регистрите като правило не фигурират селищата, придадени към благотворителните фондации – вакъфите. при това положение е наложително при опит да се възстанови демографската картина на даден регион изследване-то да включи и запазените вакъфски дефтери. от казаното до тук става ясно, че не е сигурно дали в tapu tahrir регистрите фигурира цялото население от една област, даже и от конкретно селище. този проблем е на лице дори когато се използват паралелно достъпни вакъфски описи. следователно данните, които предстои да бъдат изложени и анализирани тук, ще представляват демограф-ския минимум на селищата от изследвания географски ареал.

тук е моментът да бъде споменат и друг от недостатъците на използвания изворов материал. един от проблемите в демографските изследвания върху пе-риода XV–XVII в. е размерът на данъчната единица хане в tahrir дефтерите, с която османските чиновници отбелязват поданиците, способни да плащат дъл-жимите данъци на хазната и от там ги определят като глави на домакинства. това заключение се извежда от семантиката на персийската дума hane – дом,

2 Barkan, Ö. L. Research on the Ottoman Fiscal Surveys. – In: Studies in the Economic History of the Middle East from the rise of Islam to the Present Day. Edited by M. A. Cook. 1970, 163–171; Faroqhi, S. Rural Society in Anatolia and the Balkans during the Sixteenth Century. I part. – Turcica, IX, 1977, № 1, 161–195; II part. – Turcica, XI, 1979, 102–149; Мутафчиева, В. Видин и Видинско през XV–XVI в. предговор. – В: Боянич-Лукач, Д. Видин и Видинският санджак през XV–XVI в. с., 1975, 5–49; Цветкова, Б. османските Tahrir Defterleri като извор за историята на българия и балканските страни. – ида, 30, 1975, 127–157.

3 Lowry, H. The Ottoman Tahrir Defterleri as a Source for Social and Economic History: Pitfalls and Limitations – In: Idem. Studies in Defterology. Ottoman Society in the Fifteenth and Sixteenth Centuries (Istanbul: Isis Press, 1992): 7–8; Finke, D. Towards Classification of the Ottoman Fiscal Sur-veys (Tapu tahrir Defterleri, Defter-i Hakaniye), 15th and 16th centuries – In: Proceedings of the XIIth Congress of CIEPO, 1996, р. 130; Venzke, M. The Ottoman Tahrir Defterleri and Agricultural Produc-tivity. The Case for Northern Syria. – Osmanlı Araştırmaları, XVII, 1997, р. 9.

4 Lowry, H. The Ottoman Tahrir Defterleri as a Source…, 3–18.


или отделни хора мигрират от селото към града или от един земеделски район в друг7. природните катаклизми, които предизвикват загуба на реколта, гладни го-дини и довеждащи до гладна смърт също влияят върху демографския прираст на населението и оттам – върху големината на селищата. тук могат да бъдат посо-чени като причина за настъпване на гладни години и реквизициите, провеждани от централната власт в полза на военните походи8. епидемиите са друг фактор с голямо значение в живота на човека от средновековието и ранното ново време. особено опустошителни са периодичните чумни епидемии, които върлуват в За-падна европа, османската империя и на балканите с различен интензитет през разглеждания период. чумата засяга основно градовете – оживени търговски средища, където си дават среща хора от различни краища на света9. що се касае до избрания район около асеновград, то той се намира в близост до голям град-ски център като Филибе (пловдив), разположен на важния търговски и военен път Via Diagonalis/Via Militaris. поради тази близост чумните епидемии биха могли и вероятно често са засягали и населението от асеновградско. Малария-та или блатната треска e друг вид заразна болест, която предизвиква епидемии основно сред населението, занимаващо се с отглеждане на ориз10. оризарството е изключително разпространено в някои от наблюдаваните селища през XVI в. османските tapu tahrir дефтери дават само бегла представа за влиянието на тези фактори над населението на империята. доколкото изворите позволяват, значе-нието им за развитието на местната популация ще бъде отчетено.

почти задължително условие при изследването на дадена област или сели-ще е да са на разположение няколко последователни tapu tahrir регистъра. това дава възможност да се проследи историческото развитие на изследвания ареал и да се надникне в демографските процеси, които се развиват в хода на времето. също така този подход минимизира и грешките, които биха могли да възникнат при анализа на данните изведени от документите11. За асеновград с прилежа-щия му район през XVI в. това изследване се базира на четири дефтера, раз-положени в различна времева дистанция, и чиято информация е възможно да бъде съпоставена. първият регистър е подробен (муфасал) tapu tahrir дефтер от 1516 г., включващ опис на тимари, зиамети и вакъфи върху част от територията на санджака паша, където е включена и казата Филибе с част от изследвания географски ареал12. следващият документ е съкратен (иджмал) tapu tahrir ре-

7 Георгиева, Ц. пространство и пространства..., 175–181.8 Braudel, F. Civilization and Capitalism 15th–18th century. Vol. 1. The Structure of Everyday Life,

London 1979, 73–78; Грозданова, Е. българската народност през XVII в..., 532–533; Георгиева, Ц. пространство и пространства..., 213–216.

9 Braudel, F. Civilization and Capitalism..., 83–88; Грозданова, Е. българската народност през XVII в..., 534–536; Матанов, Х. чумни пандемии и история. „Юстиниановата чума“ и „черната смърт“: два поврата периода в историята на средновековните балкани – B: Civitas divino humana. сборник в чест на професор георги бакалов, с., 2004., 339–346.

10 Моллов, Д. чалтиците и блатната треска. – периодическо списание на българското кни-жовно дружество в средец, кн. 27, 1888, 312–323.

11 Lowry, H. Ottoman Tahrir Defterleri as a Source…, 10–12. 12 национална бибилотека „св. св. кирил и Методий“, софия, ориенталски отдел, копие от

90 исторически преглед, 2012, № 3–4 \ статии и съобщения

гистър от 1530 г., включващ опис на тимари, зиамети и вакъфи върху част от територията на санджака паша с казата Филибе13. от 1570 г. разполагаме с един подробен tapu tahrir регистър, който включва опис на тимари, зиамети и хасо-ве14, както и един подробен вакъфски опис15, като и двата документа обхващат част от територията на санджака паша с казата Филибе.

обобщени данни от регистрите са представени в таблици, като селищата са обособени в три групи в зависимост от тяхната надморска височина. събра-ната информация позволява да се анализира както динамиката на демографския прираст на населението и етно-религиознните процеси като цяло, така и отдел-но във всеки екологичен пояс. изследваните селища не са подбрани като част от конкретна административна единица – каза или нахия, метод, който често се из-ползва при работа с османските описни регистри. причината за това е все още динамичното през XVI в. администриране на горнотракийската низина и твър-де вариращите граници на казите и техните подразделения16. интересът към оп-ределен географски ареал наложи селищата да бъдат избрани на териториален принцип, така че да дават представа за разнообразния поселищен живот във вертикала на овладяното от хората пространство, контактът между планината и равнината, както и етно-културните специфики на населението около асенов-град през XVI в. определените села могат да бъдат разглеждани като „особени случаи“ и „характерни примери“ за всеки един екологичен пояс и за всеки един регистър от изследвания ареал17. повечето селища в документите от XVI в. са

Başbakanlık Osmanlı Arşivi, İstanbul (по-долу нбкМ, ор. отд., BOA), TD 77.13 370 Numaralı Muhâsebe-i Vilâyet-i Rum-İli Defteri (937/1530), T. C. Başbakanlık Devlet

Arşivreli Müdürlüğü, Osmanlı Arşivi Daire Başkanlığı, Cilt.1, Ankara, 2001, Cilt. 2, Anakara, 2002. (по-долу TD 370).

14 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 494.15 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 498.16 едно сравнение между използваните регистри показва деликатността на работата с опре-

делена османска административна единица – каза или нахия, при демографски и поселищни из-следвания в определен времеви период. така например през 1516 г. татар-пазарджик (дн. пазар-джик) е все още селище, което попада в нахията сарухан бейлю (дн. гр. септември) от голямата, покриваща западния дял на горнотракийската низина, каза Филибе (дн. пловдив) (Виж: нбкМ, ор. отд., BOA, TD 77, р. 632). Между 1525–1530 г. татар-пазарджик е издигнат вече в кадийски център (Вж.: Бойков, Г. татар пазаржик. от основаването на града до края на XVII в., с., 2008, с. 56; TD 370, р. 109). освен това в документите често регистраторите съотнасят едно селище към различни административни единици, като с. бане (дн. баня, пазадржишко) е отнесено в 1516 г. „към истанимака от нахия татар-пазарджик“(Вж.: нбкМ, ор. отд., BOA, TD 77, р. 764). през 1570 г. подразделения на казата Филибе са нахии коюн тепеси, гьопса, къзъл хисар, караджа даг и конуш (приемник на нахията истанимака). тогава, докато селата Молдова, черневи, азиз бей-лю и козан попадат в нахия конуш (Вж. съответно: нбкМ, ор. отд., BOA, TD 498, р. 424, нбкМ, ор. отд., BOA, TD 494, р. 553, р. 621, р. 669), съседните им арнавудлар и тополова, отстоящи на изток, са отнесени от регистратора само с лаконичното „към Филибе“ (Виж съответно: ор. отд., BOA, TD 494, р. 578, р. 600).

17 т. нар. sempling method е новаторски подход, който позволява при работата с османските описни регистри изследването на представителна извадка от тях. така могат да се проучват раз-лични тенденции от социалния и икономическия живот на османската империя, като се избягват редица от недостатъците на tapu tahrir дефтерите като изключването на цели села с техните жи-


локализирани и съществуват до днес, което показва тяхната устойчивост във времето18. Местоположението на тези, които са маркирани като „неустановени“ се базира на различни природни маркери, вписани в документите (реки, канали, планински върхове и пр.).

подбраните села от района на асеновград са разположени в три еколо-гични пояса на пространствената вертикална ос, разпределени по надморска височина: равнинен – до 200 м. н. в., предпланински – между 200 и 700 м. н. в. и планински – над 700 м. н. в. тази територия обхваща част от горнотракийската низина на юг от Марица, предпланините на северните родопи южно от пло-вдив и части от севернородопските ридове чернатица и добростан с долината на река чепеларска. В равнината до 200 м. н. в. са най-ниско разположените села в изследвания район – конуш, козан (с. козаново), ахмед бейлю (с. ахма-тово), азиз бейлю (с. избегли), араб кьой (с. Златовръх) и др. равнинният терен тук е пресечен от множеството малки реки, които се вливат в р. Марица на се-вер. преобладаващите почви са ливадно-канелените, които заради множеството водни басейни са богати на подпочвени води и са едни от най-плодородните в Маричината долина19. предпланинските селища са разположени до 700 м. н. в. по северните склонове на родопите в малки котловини, отворени от север към низината, като най-големите са асеновградската и кукленската. тук са характер-ни канелените горски почви, подходящи за отглеждане на лозови и овощни на-саждения20. през османския период в полите на планината около асеновград са разположени доста големи селища като кьоклене (гр. куклен), тахталу/тополо-

тели и приходи по една или друга причина, при една или няколко последователни регистрации. повече вж.: Coşgel, М. Ottoman Tax Registers (Tahrir Defterleri), Historical Methods, Spring 2004, Vol. 37. No. 2, 87–100; този метод прилагат също: McGowan, B. Food Supply and Taxation on the Middle Danube (15681579ם), Archivum Otomanicum, I (1969), 151–153; Venzke, М. The Ottoman Tahrir Defterleri…, 24–29.

18 от големината на селищата зависи тяхната устойчивост във времето. при опре-деляне на големината на селищата през X –XVII в. Цв. георгиева използва петчленната схема на групиране на селищата, в която са включени сборът от пълноценните и вдо-вишките домакинства. така могат да се разгледат следните категории селища: много малки села – до 5 домакинства; средно малки села – от 6 до 20 домакинства; средни села – от 21 до 40 домакинства; средно големи села – от 41 до 80 домакинства; много големи села – над 80 домакинства. приема се, че малките села биха могли да са ново-възникнали селища или поселения, които биха могли да са в края на своето съществува-не. големите села се възприемат като стари, устойчиви във времето поселения. според горната класификация първите две групи селища се отъждествяват с нестабилните по-селения. третата група – средните по големина села, предполага стабилност на селищ-ната мрежа. последните две групи села се възприемат като показател за устойчивост във времето. Вж.: Георгиева, Ц. пространство и пространства..., 71–73; разглежданите села от района на асеновград през XVI в. попадат в групата на стабилните и устойчиви селища, което оправдава и тяхната приемственост във времето. Вж. таблици 1, 2 и 3.

19 Койнов, В. почвено географско райониране на българия. с., 1974, с. 99; география на бъл гария. бан. т. 3, 1989, с. 143.

20 Койнов, В. почвено географско..., с. 100; география на българия..., 143–144.


ва (с. тополово), аранавудлар (с. горнослав), черневи (с. червен), Маркова (с. Марково). пространството над 700 м. н. в. се характеризира с ниски планински била по ридовете на средните северни родопи и течението на река чепеларска, чиято долина пресича планината и влиза в пловдивското поле при асеновград. тук най-плодородни са кафявите горски почви, но ограничените обработваеми площи не дават възможност да се развива екстензивно земеделие. по високите части на планината обаче ливадите и пасищата дават добри възможности за развиване на животновъдството21. от изследваните села в родопите са яврова (с. яврово), лешкова (с. лясково), павеличко (с. павелско), Фойне (с. Хвойна) и др., а добра лука (с. добралък), рахова (с. орехово), богудава (с. богутево), сафтуш (с. студенец) са разположени на над 1000 м. н. в.

тази картина съответства напълно на характерните за цялото българско пространство параметри на усвоената от хората географска среда. още през средновековието населението на балканския полуостров, както навсякъде из средиземноморието е овладяло максимума от възможната за живот и култиви-ране среда22. В българските земи това са най-ниските крайбрежни зони около черноморските градове, поречието на река дунав и големите реки, като във ви-сочина достигат до над 1000 м. надморска височина. адаптирането на човека към условията на живот, които предлага заобикалящата го среда е резултат от дълга еволюция, което противоречи на тезата за овладяването на планините на балканите в резултат на османското нашествие23. Масовият модел на микро се-лищна мрежа през средновековието е планинската крепост и групираните око-ло нея села. по този начин производителното население участва в поддръжката на крепостта, а в случай на заплаха може да използва защитата на близкото ук-репление до отминаване на опасността24. така в случая с асеновград се наблю-дава една сходна ситуация: асеновата крепост със средновековния стенимахос и групата села около него.

Районът на Асеновград до средата на XVI в.

асеновград заедно с няколко села в родопите са засвидетелствани още през средновековието. В устава на бачковския манастир от 1084 г., „велики-ят доместик и военачалник на Запада“ григорий бакуряни изброява селищата и обработваемите площи, които дарява на обителта. така наред с асеновата крепост той дава във владение на манастира селото стенимахос (асеновград), „местностите“ бачково, добролонг (добралък), добростан (добростан), лал-кова (лалково), аврово (яврово), крепостите Ваниса (банище, дн. към куклен) и Воден (горни Воден), „селата“ червен и Василико (до асеновата крепост)25. някои от селата, които са в обсега на изследването също са били част от владе-

21 Койнов, В. почвено географско..., 127–128; география на българия..., 204–205.22 Braudel, F. The Mediterranean and the Mediterranean World..., 25–30.23 Георгиева, Ц. пространство и пространства…, 64–66.24 пак там, с. 68.25 гръцки извори за историята на българия (гиби), VII, с. 1967, 42–43.


нията на манастира през XI в., а през XVI в. вече са придадени към тимарската система, осигуряваща издръжката на османската конница. Впечатление правят „местностите“ добролонг, лалкова, добростан, които са във вътрешността на родопите, разположени на над 1000 м. надморска височина. и трите села съ-ществуват и днес, което показва продължителната приемственост в хуманиза-цията на пространството в планината.

Между XI и XIV в. асеновград е сигурно засвидетелстван в изворите26. през 1205 г. Жофруа дьо Вилардуен – маршал на Шампания и романия, по вре-ме на четвъртия кръстоносен поход и след установяването на латинската импе-рия на няколко пъти споменава в хрониката си замъка естенемак с прилежащо-то му селище (асеновград с асеновата крепост) като владение на пловдивския граф рение дьо три27. по-късно, през 1230 г. българският цар иван асен II ре-конструира крепостта и изсича в скалата над входа ѝ надпис, ознаменуващ по-бедата му над епирския деспот теодор комнин28. В средата на XIV в. цар иван александър успява за кратко да присъедини тракия и пловдив към българското царство посредством мирния договор, сключен с регентството на малолетния византийски император Йоан V палеолог през 1344 г.29 тогава българският вла-детел, известен покровител и меценат на културата, обдарява бачковския мана-стир. неговият ктиторски портрет е съхранен в манастирската костница – един-ствената сграда, оцеляла от времето на бакуряни30. честата смяна на владете-лите на тракия, непрекъснатите военни конфликти между българското царство и Византия, преминаването на кръстоносните армии на първите четири похода, нахлуванията на печенеги, татари и други номадски народи дестабилизират по-селищния живот южно от стара планина още преди идването на османците, което е засвидетелствано и в историческите извори от онова време31.

след превземането на адрианопол (одрин, едирне) през 60-те години на XIV в. и постепенното овладяване на тракия от османците, в пределите на тях-ната държава биват включени редица градове, между които пловдив, а заедно с него – и стенимахос (осм. истанимака, дн. асеновград)32. За подробностите

26 обзор и анализ на историческите извори и изследванията, свързани с асеновата кре-пост и асеновград прави р. Морева: Морева, Р. историографски бележки върху изследванията за асеновата крепсот. – известия на музеите от Южна българия, 1992, XVIII, 101–118; Същата. писмени извори за историята на асеновата крепост. – известия на музеите от Южна българия, 1994, XX, 41–53.

27 Жофруа дьо Вилардуен. Завладяването на константинопол, превод от старофренски, сту-дия и коментар проф. иван божилов. с., 2000, с. 117, с. 128, 135–136.

28 Иванов, Й. асеновата крепост и бачковският манастир – изветия на българското археоло-гическо дружество, 2, св. 2. с., 1911, 196–197, 212; Златарски, В. асеновият надпис при станимака. – изветия на българското археологическо дружество, 2, св. 2. с., 1911, 231–247, 245; Гюзелев, В., И. Божилов. история на средновековна българия VII–XIV в. с., 1999, с. 487.

29 пак там, с. 596.30 Протойерей Ив. Гошев. нови данни за историята и археологията на бачковския манастир.

– гсУ, богословски факултет. т. 8, 1930/31, с. 351.31 Ников, П. турското завладяване на българия и съдбата на последните Шишмановци. –

ибид, кн. 7–8, 1928, с. 42.32 В съвременната историография съществува дебат относно годината на превземането на


около превземането на селището може само да се гадае. Вероятно, подобно на пловдив, е подложен на обсада и след преговори със завоевателите е предаден от местните първенци в замяна на известни гаранции – запазване на живота и имуществото на жителите33. с особено негативни последици за битието в тракия се оказва междуособната война между синовете на султан баязид от 1402 до 1413 г. и най-вече агресивното поведение на Муса челеби спрямо мест-ните християни. при сблъсъка с неговия брат сюлейман челеби, Муса успява да превземе пловдив през 1410 г. разграбвайки града той убива пловдивския митрополит „кир дамян“, след което се отправя към съседния станимака (асе-новград). според константин костенечки тук Муса „оставя засада, а сам се насочва към долните земи (гр. адрианопол, одрин, едирне)“34. през първата половина на XV в. липсват сигурни данни за състоянието на асеновград и окол-ните села. следващото му споменаване е в акънджийски регистър от 1472 г. от извора става ясно, че истанимака е едно от многото населени места в румелия, от чието население се събира данък за издръжка на нередовната османска кон-ница – т.нар. акънджийски корпус. освен това от неговите жители е излъчен и един акънджия, който трябва заедно с останалите набрани войници, под ко-мандването на Михалоглу али бей, да придружат султан Мехмед II (1444–1446, 145–1581) в похода му срещу владетеля на бейлика Ак Коюнлу Узун Хасан през следващата 1473 г.35 Заради фрагментарния характер на документа информаци-ята за истанимака е непълна, тъй като в оцелялата част от дефтера са описани само десетте домакинства мюсюлмани от селището. от тук все пак може да се предположи със сигурност, че през втората половина на XV в. асеновград запазва предимно християнския си облик. истанимака се споменава в още един документ от същото столетие – подробен регистър на султанските хасове, зиа-мети и вакъфи на османския елит от 1489 г. За съжаление асеновград и доста от селата в неговата околност не фигурират в описа. Въпреки това някои от регистрираните селища са отнесени като прилежащи към „нахията истанима-

адрианопол от османците, като проблемът се корени в различната датировка на събитията от това време, която предлагат византийските и османските хроники. така Х. иналджък, въз основа на интерпретацията на различни по произход извори предлага годината 1361 – Вж.: Inalcık, H. The Conquest Of Edirne (1361). – In: Archivum Ottomanicum, III. 1971, 185–210; е. Захариаду обаче, анализирайки византийска поема, възхваляваща император Йоан V палеолог (1332–1391), твър-ди, че през 1366 г. адрианопол е бил все още в ръцете на ромеите. авторката защитава 1369 г., дадена във византийските анонимни хроники, като датата на завладяването на града от османци-те – Вж.: Zachariadou, E. The Conquest of Adrianople by the Turks. – In: Studi Veneziani, XII, Venice, 1970, 211–217; Хр. Матанов също приема 1369, като годината на превземането на адрианопол от османските войски – Вж.: Матанов, Х., Р. Михнева. от галиполи до лепанто. балканите, европа и османското нашествие 1354–1571 г. с., 1998, с. 47.

33 Boykov, G., M. Kiprovska. The Ottoman Philippopolis (Filibe) during the Second Half of the 15th century, Bulgarian Historical Review, № 3–4, 2000, 113–114.

34 Константин Костенечки. съчинения. под ред. на ана-Мария тотоманова, с., 1993, 174–145.35 оцелялата част от регистърa e разделена на два фрагмента, съхранявани в нбкМ, съот-

ветно под сигнатури оак 94/73 и пд 17/27. документът е подробно анализиран у: Kiprovska, M. The military organization of akıncıs in Ottoman Rumalia. – Mа Thesis, Bilkent University. Ankara, 2004, 42–85. относно истанимака виж: Ibidem, p. 71, 120.


ка“36. В османските описни регистри от първата половина на XVI в. „самият истанимака“ продължава да се споменава като център на нахия, в рамките на казата Филибе (пловдив)37. през втората половина на столетието селището е отбелязано като „село“ (карие) в рамките на „нахия конуш“38. конуш е селище-то, което въпреки по-малките си мащаби става новият център на териториална-та единица именно заради мюсюлманската благотворителна институция там, функционираща още от XV в. освен това през XVI в. селището е станция по важния Диагонален път и е честа спирка на потоците от хора, пътуващи между изтока и Запада39.

документите от XVI в. хвърлят повече светлина върху демографското раз-витие, както на асеновград, така и на селищата около него. Tapu tahrir дефтерът от 1516 г. включва села и от трите екологични пояса по надморска височина в интересуващия ни географски ареал40. За съжаление, в описа на казата Филибе не фигурира регистрацията на вакъфите и селищата включени в тях. до из-вестна степен тази липса може да се компенсира с дефтера от 1530 г., особено по отношение на селата включени в благотворителните фондации. Вакъфът на Шехабеддин паша, за издръжката на построените от него имарет и медресе в пловдив през 40-те години на XV в. включва селата кьоклене с банище (гр. куклен), нова силе (с. гълъбово), яврова (с. яврово), паная (с. руен), кара агач (с. брестник)41. следователно може да се предположи съществуването им и в началото на XVI в. по същата логика селищата Маркова (с. Марково) и извор (с. извор), прилежащи към вакъфа на „потомците на исмаил бей, син на исфендияр бей“, създаден през втората половина на XV в.42, също са съ-ществували в началото на XVI в. друг подобен случай е обособената през 60те год. на XV в. благотворителна фондация в подкрепа на имарета и кервансарая на Мехмед бей, син на Минет бей в конуш43. със сигурност селата конуш с босна са съществували в началото на XVI в., което се подкрепя от направения благотворителен акт – вакфийет, съставен по времето на султан Мехмед II. и четвъртият случай са отсъстващите в регистъра от 1516 г. села Халкъ пънар и

36 Boykov, G. Demographic Features of Ottoman Upper Thrace: A Case Study on Filibe, Tatar Pazarcık and İstanimaka (1472–1614). – Mа Thesis, Bilkent University, Ankara, 2004, 91–92.

37 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 77, р. 747; TD 370, p. 89.38 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 498, p. 262.39 Boykov, G. In Search of Vanished Ottoman Monuments in the Balkans: Minnetoğlu Mehmed

beg’s Complex in Konuş hisarı. – In: Monuments, Patrons, Contexts. Papers on Ottoman Europe Pre-sented to Machiel Kiel (eds. M. Hartmuth and A. Dilsiz). Leiden 2010, 47–68; Борисов, Д. някои наблюдения и хипотези относно конушкия вакъф. – В: из практиката на османската канцелария (сборник материали от международна конференция „османските регистри – извор за историята на балканите„, съст. р. ковачев). с., 2011, 175–186.

40 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 77.41 BOA, TD 370, p. 101.42 TD 370, p. 102; Борисов, Д. Вакъфската институция..., 183–188.43 За строителната дейност на Мехмед бей в сараево, смедерево, ниш и конуш по-подроб-

но вж.: Boykov, G. In Search of Vanished Ottoman Monuments…, 47–68; д. борисов отнася създава-нето на конушкия вакъф към второто десетилетие на XV в. Вж.: Борисов, Д. някои наблюдения и хипотези..., с. 184.


солмушлар (изчезнали, но разположени на р. кара реис, дн. черкезица), кара реис (с. болярци) и чашнигир (дн. гр. садово). В дефтера от 1530 г. тези села фигурират във вакъфа на султан Мурад II за издръжка на имарета му в едирне и са свързани изцяло с производството на ориз44 – За тях също може да се приеме, че съществуват в началото на XVI в. Въпреки това, заради липсата на сигурни показатели относно големината на тези селища, не биха могли да се реконстру-ират демографските и етно-религиозните им характеристики през 1516 г. по тази причина достъпната информация за района на асеновград от 1516 г. само ще бъде маркирана45.

В селищата, разположени в равнината край речните басейни, притоци на реките чепеларска и Марица, сборът от домакинствата на мюсюлманите е 179 и 7 неженени, а християните са 72 домакинства и 3 неженени46. те живеят в изцяло християнското село Хахлан (с. браниполе) и смесените села катуни-че (с. катуница) и Юнд оглан (с. ягодово). най-голямото регистрирано село „Халил реиз с друго име араб кьой“ (с. Златовръх) с 68 домакинства всъщност представлява съвкупност от няколко разпръснати арка (канали за напояване на оризища), около които живеят и обработват земята си оризари: арк секбан – 35 ханета, арк козан (с. козаново) – 11 ханета, арк чоруджук – 6, село коруджу от козан – 1347.

от гледна точка на религиозната характеристика на населението, то е в преобладаващата си част мюсюлманско – 71,26% срещу 28,74% християни. В селата от равнината има общо 41 данъкоплатци, обръщенци в исляма първо поколение, отбелязани с патронима „син на абдуллах“, т. е. 22,04% от всички мюсюлмани. най-много те са в село араб кьой – 17 глави на домакинства. ес-тествено, в селата присъстват и представители на религиозния култ. В катуниче и кочач (с. кочево) е регистриран по един имам (общо двама). по това време функционира джамията с имарета на Мехмед бей в конуш, но не са регистри-рани служителите на култа там. В селата с християни обаче не се откриват све-щеници. религиозните им нужди вероятно са се изпълнявали от свещеници или монаси от съседните селища и манастири разположени в предпланината.

по отношение на именната система, доколкото тя може да бъде маркер за етническа принадлежност, при мюсюлманите преобладават кораничните име-на: Муса, сюлейман, Мехмед, Мустафа, али, Хасан, Мурад, Хюсеин и др. сре-щат се обаче и тюркски – алагьоз, тургут, доган, тогрул и пр. безспорно в реги-она на тракийската низина протичат миграционни и колонизационни процеси още от времето на завоеванието през XIV в., а и след това. типичен пример са татарите, основатели на конуш, както и татарите от групата на актав, дали началото на татар пазаржък (дн. гр. пазарджик)48. само в катуниче (дн. кату-ница) откриваме Юмер татар и Месут татар. В рамките на пловдивското поле

44 TD 370, p. 101.45 Вж. таблица 1.46 пак там.47 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 77, 713–714.48 Бойков, Г. татар пазаржик..., с. 29.


са регистрирани и множество села, маркирани като юрушки49. тяхното локали-зиране е трудно, от една страна заради мобилността на жителите им и от друга тъй като отдавна не съществуват50. със сигурност такива юрушки селища при-състват и в района на асеновград през XVI в. номадите пастири са в постоянно движение между зимните си пасища в тракия и летните – в родопите. освен това, през втората половина на XVI в. в родопите са регистрирани множество яйлаци (летни пасища), които могат да бъдат използвани както от подвижните юруци, така и от местните скотовъдци.

сред християните в равнинните села най-популярни са гръко-християн-ските имена: Йоан, димитри, парашкев, лазар, герги, но се срешат и славян-ски имена като истоян (стоян), гюро, Злат. В християнското село Хахлан (дн. браниполе) има двама глави на домакинства, които носят етнонима арнавуд (албанец)– Йов арнавуд и Йоан арнавуд. следващите регистрации, от първата половина на XVI в., дават възможност да се наблюдава и появата на село ар-навудлар (предшественик на дн. горно– и долнослав), което е индикация за миграция на население от Западните балкани към източната част на полуостро-ва и българските земи.

регистърът от 1516 г. дава сведения за няколко селища, разположени в предпланинския пояс до 700 м. н. в.: Заридова (с. Захариево, дн. изчезнало), бе-лащиче (с. белащица), истанимака (гр. асеновград), анбелианош (анбелино, дн. кв. лозница, асеновград), изчезналото „бей кьой с друго име истанимака-и баздаран“ („асеновградските соколари“) и „тахталу с друго име тополова“ (с. тополово)51. тук демографската и етно-конфесионалната картина са съвсем раз-лични. броят на мюсюлманските домакинства е 26, а на християнските – 311 пълноценни, 44 неженени и 43 вдовици. най-много са християните в „самия истанимака“ (асеновград), където са регистрирани 214 глави на пълноценни домакинства, 14 неженени и 28 вдовици. населението е обособено в 10 махали, които поименно са „папа Йорги“, „папа коста“, „папа данаил“, „Харнофил“, „папа Манол“, „папа Хрисак“, „папа никола“, „папа калоян“, „чокалохор“, „бачко“52, като накрая е описан джемаатът (групата) на мюсюлманите – 11 ханета. Веднага прави впечатление, че множество от махалите носят имена на свещеници, като повечето от тях се повтарят и в следващите регистри. тук тряб-ва да се спомене важното място на религиозната институция както в организи-рането на селищното пространство, така и в комуникацията между жителите на

49 Gökbilgin, M. T. Rumili’de Yürükler, Tatarlar ve Evâld-i Fatihan. İstanbul, 1957; İnalcık, H. The Yürüks: Their Origins, Expansion and Economic Role – In: Idem. The Middle East and the Balkans under the Ottoman Empire: Essays on Economy and Society, 1993; Димитров, С. За юрушката орга-низация и ролята ѝ в етноасимилаторските процеси. – Векове, 1982, № 1–2, 33–43; Кальонски, А. Юруците. с., 2007, 66–79.

50 на няколко места в регистъра срещаме името на село къвърждиклу и други юрушки села – емирханлу, кьоселер и пр., които са изчезнали днес.

51 Вж.: таблица 1.52 към истанимака е описана и махалата бачко (дн. с. бачково), Вероятно заради малкия

брой от 9 домакинства регистраторът не я припознава като самостоятелно селище. нбкМ, ор. отд., BOA, TD 77, р. 750.


селището и представителите на централната власт. през периода на османското владичество именно православната църква в лицето на Цариградската патри-аршия е единствената християнска институция, която е официално призната от османците53.

В процентно съотношение представителите на мюсюлманското вероиз-поведание в предпланинския родопски пояс са 6,13%, докато християните – 93,87%. това обстоятелство може да се обясни с факта, че християните са ус-воили това пространство доста преди идването на османците на балканите и са адаптирали трайно начина си на живот към екологичните характеристики на района. този континюитет от средновековието е особено показателен, когато се има предвид типика на бачковската обител, в който още през XI в. заедно със стенимахос (асеновград) са споменати редица села, които съществуват и днес: добролонг (добралък), аврово (яворово), крепостите Ваниса (банище, дн. към куклен) и Воден (горни Воден), червен и др.54 от друга страна, функ-ционирането на бачковския манастир без прекъсване през епохата на османско-то завоевание на балканите и присъствието на неговия метох в истанимака е дало възможност християнската религия да пусне дълбоки корени в региона55. така заедно с петимата монаси от обителта56 за религиозните нужди на право-славните се грижат четиримата свещеника в асеновград, един – в с. бей кьой и още един монах – в с. белащица – „Вълкашин-монахът“57. случаят с послед-ния е интересен дотолкова, доколкото за първи път срещаме информация за представител на черното духовенство в селото, въпреки че до сега там няма описан манастир. единствено в общността на мюсюлманите в асеновград е отбелязан имам и един „син на абдуллах“ – единственият маркер на протекла ислямизация58, който заедно с малкия процент мюсюлмани навежда на мисълта по-скоро за протекла колонизация тук и в останалите селища от екологичния пояс. сред местните мюсюлмани преобладават кораничните имена – Мустафа, Хасан, Юсуф, Мурад, Хамза, Хафъз, касъм. при християните пък доминират гръко-християнските имена, особено що се касае до жителите на асеновград – Йорги, андрони, димитри, кириякос, калоян, сотир, Йоан, кости. Все пак се срещат и славянски имена – радослав, истоян (стоян), брайко.

броят на населението и етно-религиозната му характеристика във вътрешността на родопите, над 700 м. н. в., също може да се проследи в регис-

53 повече виж в: Тодорова, О. православната църква и българите ХV–ХVIII в. с., 1997.54 гръцки извори за историята на българия (гиби). т. VII. с., 1967, 42–43.55 няма никакви сигурни данни за прекъсването на духовния живот в манастира през вто-

рата половина на XIV–XV в. повече за бачковския манастир през XVI в. и религиозната инсти-туция в асеновград през ранноосманския период вж.: Христемова, М. състояние на църковната институция в асеновград през XVI – XVII в. – в: обществени и религиозни сгради XV – XIX в. (материали от национална научна конференция, съст. ковачев, р.). карлово, 2006, 138–148; Хрис-темова, М. бачковският манастир през ХVІ в. според османски описни регистри. – гсУ, Център за славяно-византийски проучвания „иван дуйчев“, т. 93 (12 ), 2003, 215–229.

56 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 77, р. 751.57 пак там, р. 742, „Vılkaşin keşiş“.58 пак там, р. 751, Ширмед син на абдуллах, регистриран в село бей кьой.


търа TD 77, който дава информация за повечето планински селища от интересу-ващия ни район: богудава (дн. с. богутево), чурин (вероятно с. Забърдо), Фойне (с. Хвойна), ивраджа/ивериче (иверци, местност в землището на с Югово), коилово (изчезнало), нова силе (с. Цар калоян), наречян (с. наречен), паве-личко (с. павелско), полеще с друго име павеличко“ (към с. павелско), поро-ско(ва) (вероятно изчезнало), рахова (дн. с. орехово) и сафтуш (с. студенец)59. тук, сумарно, християнските домакинства са 420, броят на неженените – 81, а този на вдовиците – 10. най-голямото селище е нова силе със 121 пълноценни християнски домакинства, неженени – 2, вдовици – 5 и само 2 мюсюлмански ханета. Жителите му са обособени в 3 махали: петри, рад, драгю60. един да-нъкоплатец – обръщенец в исляма, е регистриран в с. рахова61, и той, заедно с двете домакинства в нова силе, представляват всички мюсюлмани в изследва-ните села от родопите (или 0,41%). към планинския пояс трябва да отнесем и с. бачково, описано по това време като махала към истанимака, което е разпо-ложено на р. чепеларска. За определяне на местоположението на неидентифи-цираното село коилово помага определението, вписано от регистратора „към истанимака, рупчозци са“62, което предполага, че то се намира навътре в пла-нината. прави впечатление, че в селото от 23 глави на домакинства, 8 неженени и 1 вдовица, по отношение на патронимите се наблюдават вероятни роднински връзки между по-голямата част от жителите му63. това обстоятелство се повта-ря и по-рано, през 1485 г., когато селото е описано в друг османски регистър с 8 християнски домакинства, които вероятно принадлежат към три новозаселили се семейства64.

Християнският елемент в планината се поддържа от 2 свещеника в нова силе (Михал – поп, Манчо – поп), 1 – в рахова, както и бачковския манастир, чи-ито монаси по всяка вероятност се грижат и за духовните нужди на населението по долината на р. чепеларска. по отношение на именната система преобладават изключително славянските имена – брайко, добри, драгие, рус, истоян, райко, груйко, недо, Вълчо, а тези от гръко-православната традиция са съчетани пона-чало със славянски патроним: Йоан рале, дамян добри, костадин драгю, ди-митри радослав и пр. по отношение на миграциите на население в тази част от интересуващия ни район около асеновград имаме информация за с. наречян. там са регистрирани трима, вероятно новодошли – истоян от панаирище (дн.

59 Вж. таблица 1.60 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 77, 775–776.61 пак там, р. 774, „Baştine-i Şirmed [veled-i] Abdullah“ – „бащина на Ширмет [син на] аб-

дуллах“62 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 77, р. 774, „Karye-i кoilova, tabi İstanımaka, rupçozlardır“.63 пак там, p. 774: „село коилова, към истанимака, рупчозци са: брайо райко, излатин рай-

ко, рус райко, брайко рус, стон(?) рус, петко рус, петко брайко, кушле(?) рус, Шишман брайо, драгинче драгие, рус драгие, брайко драгие, герги драгие, илю драгие, иле димо, братан дра-гие, драгос рус, драгиче Хубен, братан Хубен, брайко Хубен, герго Хубен, драгие драго, илю Хубен. неженени от споменатото село: димитри петко, истою петко, димитри браьо, димитри рус, димитри руско, рус богдан, братан рус, истойо петко, вдовица рада.“

64 Борисов, Д. Вакъфската институция..., с. 132; нбкМ, ор. отд., BOA, TD 26, p. 103.


панагюрище), драган от панаирище с друго име отлук (дн. панагюрище) и рале от комат (дн. кв. „коматево„, пловдив)65.

За по-пълната количествена картина на населението и етно-религиозните процеси в района на асеновград от първата половина на XVI в. помагат данни-те, изведени от регистъра TD 370 от 1530 г.66 Въпреки съкратения си характер (иджмал), документът дава по-пълна представа за големината на селищата и религиозната диференциация на населението от интересуващия ни ареал, тъй като обхваща както тимарските села, така и тези, включени във вакъфите на османските султани и военни функционери. поради сумарния тип на регистъра не е възможно да се проследи евентуалната етническа пъстрота на населението, миграционните процеси, както и състоянието на култа – селските свещеници, имамите и пр. в интересуващия ни район.

документът от 1530 г. дава сигурни данни за 39 села около асеновград, косвена информация за 4 поселения и 1 мезра. повечето от идентифицираните села съществуват и днес, което показва тяхната устойчивост и приемственост-та им през вековете. големите селища в района на истанимака преобладават, като такива са разположени и в трите географски пояса. В равнината това са оризарските кара реиз – 130 домакинства и араб кьой – 81 домакинства. тук много от селата са с определени производствени характеристики – оризарски, и са част от вакъфи, някои от които султански. селищата с най-високия брой на населението са предимно в предпланината: истанимака – 257 ханета, кьоклене с банище – 407, черневи – 96. и трите съществуват още от средновековието. навътре в планината също преобладават стабилните селища: нова силе (c. Цар калоян) – 122 домакинства, рахова (орехово) – 73, сафтуш – 46 и др.

общият брой на пълноценните и вдовишките домакинства в изследваните села от района на асеновград е 2664, от тях 19,66% обитават равнинния еколо-гичен пояс, 49,99% – предпланинския екологичен пояс, а 30,35% – планинския екологичен пояс. от тези 2664 домакинства 20,49% са мюсюлмански, а оста-налите 77,47% – християнски, което показва техния превес. освен това има регистрирани и 2,04% домакинства на цигани, които не са отнесени към нито една религиозна група.

количествените показатели на населението от пояса до 200 м. н. в. са най-ниски: общо 523 пълноценни домакинства, 49 неженени и 1 вдовица. най-голямо е с. кара реис, от вакъфа на джамията Мурадие в едирне, със 130 пълноценни домакинства и 20 неженени, след него се нарежда „с. Халил реис с др. име араб кьой“ – 81 ханета, 2 неженени, които са предимно оризари67. религиозната характеристика на населението отново показва превес на мю-сюлманите в този екологичен пояс. За съжаление, не може да бъде представен процесът на ислямизация, но е възможно да се предположи, че той продължава 14 години след предната регистрация. Въпреки това неговите темпове остават

65 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 77, p. 791.66 Вж. таблица 2.67 В съкратения регистър тD 370 липсва опис на жителите около арка козан, което не озна-

чава, че той е изчезнал, а е описан заедно с останалите канали към араб кьой.


неизвестни. Мюсюлманите тук доминират с 420 пълноценни домакинства и 48 неженени, докато християните са 103 ханета, 1 неженен и 1 вдовица. процент-ното съотношение на представителите на двете конфесии е 81,65% мюсюлмани срещу 18,35% християни. изцяло християнско продължава да е с. Хахлан (дн. с. браниполе) – 23 домакинства и 1 вдовица, а смесени – катуниче, Юндоглан, касъм бей (дн. Моминско). Християнското село босна, описано като „конуш с босна“ от вакъфа на Мехмед бей – 40 мюсюлмански домакинства, 11 неженени и 24 християнски домакинства68, е интересно с това, че показва вероятни коло-низационни процеси в тракия, свързани с миграция на население от Западните балкани на изток. Установяването на този малък анклав от босненски христия-ни в района на асеновград се потвърждава още повече, когато се има предвид кариерата на Мехмед бей в босна69.

В предпланината, до 700 м. н. в., броят на населението и етно-религиоз-ната му принадлежност са съвсем различни. тук са описани общо 1163 пълно-ценни домакинства, 108 неженени и 35 вдовици. най-голямото село е кьоклене (дн. гр. куклен), описано заедно със с. банище – 370 пълноценни християнски домакинства, 52 неженени,1 вдовица и 36 мюсюлмански ханета със 7 неже-нени70. Веднага след него следва „самият истанимака“ (дн. асеновград) с 219 пълноценни християнски домакинства, 21 неженени и 25 вдовици, срещу 13 ханете мюсюлмани и 4 неженени. населението е обособено в познатите 10 ма-хали и групата на мюсюлманите, като „махалата бачко“ отново е включена в описа на селището71.

преобладаващата религиозна група в този екологичен пояс са християни-те, които наброяват 1065 домакинства, 91 неженени и 35 вдовици или 88,97% от населението на интересуващите ни села. документът не дава информация за представителите на църковния клир, но вероятно са повече отколкото са описа-ни в предния регистър (тD 77 – 1516 г.), тъй като в големи села като кьокелене би трябвало да има поне по няколко свещеника72. от друга страна, бачковски-ят манастир продължава да функционира и е регистриран със своите 5 мона-ха73. след християните се нареждат мюсюлманите – 98 ханета и 17 неженени – 8,46%, а има и 54 домакинства – 3,97%, цигани. последните не са отнесени към никоя религиозна група и са обособени на етнически принцип. Живеят в смесените села Маркова – 46 домакинства и Водене – 8 домакинства. Цигани-те представляват и единствената група, регистрирана на етническа основа, за разлика от християните и мюсюлманите, които са сепарирани по религиозен признак. тъй като няма данни за тези две селища от предходния регистър, е

68 TD 370, p. 102.69 Boykov, G. In Search of vanished..., p. 58.70 TD 370, p. 101.71 пак там, p. 89.72 през 1516 г. в истанимака са регистрирани 4 свещеника, които се грижат за религиозните

потребности на 214 пълноценни, 14 неженени и 28 вдовишки семейства. отделно те биха могли да обхождат и съседните села.

73 TD 370, p. 87.


невъзможно да се определи приблизително кога са се настанили в тях. Все пак те допълват етническата картина, още повече, че фигурират и в по-късните ос-мански документи през втората половина XVI в., което ясно показва тяхното трайно присъствие в района.

В регистъра от 1530 г. са описани и няколко тимарски села, които не се откриват в дефтера от 1516 г., а именно Молдава (дн. с. Мулдава)74, черневи (дн. с. червен)75 и арнавудлар (дн. селата долно– и горнослав)76. Молдава с малкия брой от 13 домакинства е твърде вероятно да е ново селище. по ана-логия със с. босна и по-долу коментираното арнавудлар името на селището може би издава преселение на хора от дунавските княжества. тази теза е доста несигурна, защото, въпреки че селището не фигурира в регистъра от 1516 г., неговото споменаване през 1530 г. е доста отдалечено от кампаниите на султан баязид II (1481–1512) на север от р. дунав (90-те години на XV в.). от друга страна, черневи и арнавудлар са доста големи за времето си села – черневи е с 85 семейства християни, 7 неженени и 11 ханета мюсюлмани с 6 неженени, a арнавудлар е със 70 християнски домакинства и 4 вдовици. Ценна информа-ция за състоянието на тези села се съдържат в tapu tahrir дефтер от 1525 г., т. е. между двете регистрации от 1516 и 1530 г.77 от документа става ясно, че в го-дината на неговото съставяне селото черневи има 85 християнски домакинства, 7 неженени, 4 вдовици и 13 мюсюлмански ханета с 4 неженени78. след неговия опис османският чиновник е записал и „джемаатът (групата) на арнавутите (албанците)“, които дошли и се установили в границите на споменатото село Черневи“, който наброява 11 християнски домакинства и 5 неженени79. само 5 години по-късно малкият анклав на албанци, мигрирали от Западните балкани и заселили се в предпланините на северните родопи, се превръща в едно от големите села в района на истанимака. неговите жители дават етнонима си като име на новото селище, което се съхранява чак до първата половина на XX в. в названията на двете съседни села горно– и долно арбанаси (дн. горно– и долнослав). сигурните данни от османския описен дефтер коригират хипотеза-та за малкия размер на арнавудлар през 1576 г. и за неговото скорошно основа-ване80 и отнасят създаването му към началото на 20-те години на XVI в.

регистърът тD 370 дава информация и за състава на изследваните села във вътрешността на планината, разположени на над 700 м. н. в. общият брой на населението е: 874 пълноценни домакинства, 106 неженени и 14 вдовици. от-ново най-голямо село е нова силе (дн. Цар калоян) със 113 християнски дома-кинства, 21 неженени и 6 вдовици, като мюсюлманските ханета вече са станали

74 пак там, p. 92.75 пак там.76 TD 370, p. 93.77 BOA, MAD 519, 101–102. благодаря на григор бойков, който ми предостави документа.78 пак там.79 BOA, MAD 519, p. 102, „Cema’at-i arnavudlar ki gelüb, mezkür karye-i Çernevi sunurunda

mütemekin olmuşlar.”80 Гюзелев, Б. албанците в източните балкани. с., 2004, 98–99.


381. тъй като дефтерът съдържа и приходите от вакъфите в казата Филибе, в него фигурират и селищата обхванати от благотворителната фондация на Шехабеддин паша. така в планинския екологичен пояс попада и село яврово, описано не са-мостоятелно, а заедно с махалите на селата: бронко (неуст.), чуряне (с. чурен), лалкова (с. лилково), каялу дербенд (дн. с. Върбица, Хасковска област)82, белач-ко (неуст.), сункурлар (неуст.)83. населението на селата е дадено сумарно – 25 мюсюлмански домакинства, 347 – християнски с 31 неженени. Заради тюркското име на с. сункурлар можем да предположим, че описаните мюсюлмани са негови жители. села чуряне (чурен) и лалкова (лилково) са далеч от изследвания ареал, разположени високо в родопите на изток от река Въча. тяхното включване във вакъфа, както и в тимар, показва, че приходите на част от населението им оти-ват за издръжка на спахийския корпус, а на другата – за имарета на Шехабеддин паша в пловдив84. прави впечатление също, че едно толкова отдалечено село като каялу дербенд (с. Върбица в полите на източните родопи, Хасковско) е описано към вакъфа. Заради сумарните данни не е възможно да бъде изведен точен брой на населението в с. яврово, но би могло да се предположи, че към годината на съставянето на документа то е изцяло християнско. подобна е ситуацията и с друго село от същия вакъф – нова силе (с. гълъбово), което е описано заедно с други две села – Йени татар и Хаджи Хасан. Заради съкратения вариант на доку-мента османският чиновник е предал сумарно броя на жителите на трите селища – 22 християнски домакинства, 13 неженени и 76 мюсюлмански домакинства (от които 74 оризарски и 1 на данъкоплатец маслар) и 2 неженени85. Заради по-ната-тъшното развитие на нова силе, което през XVI в. си остава изцяло християнско село, е възможно да се допусне, че описаните християнски домакинства изразя-ват демографската и етно-религиозната характеристика на селището през 1530 г. от друга страна, по-късно, през 1570 г., виждаме Хаджи Хасан като юрушки джемаат описано към село кавърджиклу (изчезнало село в района на иван Вазо-во, пловдивско) към нахията къзъл Хисар (дн. гр. Хисаря), докато Йени татар не фигурира в описа на вакъфа86.

81 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 370, p. 91.82 каяли е споменато от френския пътешественик якоб бицек през 1564 г., в анонимен

френски пътепис от 1572 г. Вж.: Цветкова, Б. Френски пътеписи за балканите XV–XVIII в. с., 1979, с. 293, с. 315. За с. каяли разположено на пътя между Филибе и едирне съобщават и немски пътешественици и дипломати: стефан герлах през 1578 г. Волф андреас фон щайнах в 1583 г. Мелхиор безолт – 1584 г. райнхолд лубенау – 1587 г.; якоб Фюрер фон Хаймендорф – 1587 г. Вж.: Йонов, М. немски и австрийски пътеписи за балканите XV–XVI в. с., 1989, с. 339, 427, 443, 470, 492. честото му споменаване като спирка по трасето на диагоналния път, оправдава дервен-джийския му статут.

83 TD 370, p. 101.84 В същия регистър чурен е описано и като тимарско село: „село чуряне, рупчозци са –

мюсюлмански домакинства – 1; домакинства на неверници – 24, неженени – 21, вдовици – 7; при-ход 1968 акчета. Вж.: TD 370, p. 91. лилково е описано също като тимарско село: „село лалкова, рупчозци са – 60 християнски домакинства; приход 3068 акчета. Вж.: TD 370, p. 93.

85 TD 370, p. 101.86 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 498, p. 538.


относно етно-религиозната характеристика на населението в планината изключителен превес имат християните – 846 домакинства, 106 неженени и 14 вдовици, докато мюсюлманите са 28 ханета. съотношението между представи-телите на двете конфесии е 2,81% мюсюлмани към 87,19% християни. големи-ят брой християни в планината се дължи отчасти на записаните сумарни данни за с. яврово и различни села, разпръснати из родопите, като дори е възможно с. сункурлар да е разположено в равнината. Въпреки всичко селата по поречието на р. чепеларска запазват изцяло християнския си облик, като бележат значите-лен ръст в броя на домакинствата.

изведените данни от двата регистъра – от 1516 и 1530 г., позволяват да се констатират демографските и етно-конфесионалните характеристики на населе-нието в района на асеновград в началото на XVI в. най-многолюдни села са раз-положени в подножието на родопите, където е нахийският център истанимака. по-рядко населени са планинските, а най-малко са жителите в изследваните рав-нинни села. с това обстоятелство не бива да се спекулира твърде много, тъй като множеството юрушки поселения в тракия не влизат в обсега на изследването, а е много вероятно такива да има и в района на истанимака. Въпреки че понача-ло в планинския екологичен пояс, където географските и почвено-климатичните особености на терена трудно биват овладявани от хората, са налице множество големи устойчиви села. част от изследваното пространство (между 200 и 700 м. н. в. и над 700 м. н. в.) със сигурност е обитавано от местното население още от средните векове. тук са разпространени и най-лесните за обработка почви – ка-фявите горски почви, което (с тогавашното ниво на селскостопанска обработка) ги прави предпочитани. Устойчивите селища в равнинния екологичен пояс са предимно свързани със специфичен производствен профил – оризарството и са част от големи благотворителни фондации. това подсказва намесата както на държавата, така и на представители от висшата военна и административна но-менклатура в тяхното основаване. оризарството е пренесено в тракия още през XIV в. в хода на османското завоевание, като долината на р. Марица е един от благоприятните за този тип селскостопанско производство райони87.

В изследвания географски ареал около асеновград през първата половина на XVI в. мюсюлманите заемат най-плътно ниския равнинен пояс – до 200 м. н. в., като присъствието им се дължи най-вече на колонизация на малоазийско население, а също и на ислямизация на местни християни. Миграциите, плани-рани или не, в османската държава започват още в хода на нейната експанзия на балканите и продължават през XV и дори през XVI в. пример за това тук е обособяването на конуш като селище от татарите, водени от Минет бей – баща на Мехмед бей, както и колонизираните по-късно християни от босна. коло-низацията на населението от анадола се свързва и с аграрното овладяване на пространството, особено що се отнася до производството на ориз, върху което държавата е основен разпоредител. от друга страна, през 1516 г. се наблюдава

87 İnalcık, H. Rice Cultivation and the Çeltükci-re’aya System in the Ottoman Empire. – Turcica, 14, 1982, p. 70.


и процес на ислямизация в регистрираните тимарски селища. „синовете на аб-дуллах“ са 22,04% от всички мюсюлмани, въпреки че тези данни са частични. ислямизираното население най-вероятно е съставено от доброволно приели мюсюлманската вяра местни християни, тъй като в селата няма данни за осво-бодени роби, още повече, че има няколко селища със смесено население, където представителите на двете конфесии могат да общуват постоянно помежду си. Заедно с религиозния комплекс в конуш през 1530 г., данните от регистъра сви-детелстват за поне по един имам в куклен и истанимака, което е индикация, че и в двете селища функционират мюсюлмански храмове – джамии.

изчерпателните данни от съкратения регистър през 1530 г. дават да се раз-бере, че християнското население е овладяло демографски предпланинския и планинския пояс. В полите на родопите християните са особено силно предста-вени в големите села като кьоклене, тахталу, черневи, арнавудлар, Маркова, истанимака, където се наблюдават малко мюсюлмани в сравнение с големия брой на православните. техен е изключителният превес и в планинските села, където процентът на мюсюлманите е изключително малък – 3 домакинства има със сигурност само в нова силе (Цар калоян). В именната система преоблада-ват гръко-християнските имена, но често срещани са и чисто славянските. сред християните от тези два екологични пояса също се наблюдават слабо изразе-ни миграционни процеси. често регистраторът записва към името на лицето и мястото от където е дошъл, а понякога и етническата принадлежност (като „арнавут“ например). село арнавудлар дава индикация за по-голямо преселе-ние на хора от Западните балкани. Високият процент на християните в тези два екологични пояса се обяснява и от факта, че това население ги обитава няколко столетия преди стъпването на османците в европа, a от друга страна – тук функ-ционира със сигурност поне един манастир в началото на XVI в. – „Манас тир на известната църква петрич, по-горе от истанимака“, т.е. бачковската обител88.

Районът на Асеновград през втората половина на XVI век

два взаимно допълващи се османски регистъра позволяват да се проследи развитието на броя на населението и етно-религиозната му принадлежност в асеновградско през втората половина на XVI в. това са тимарският опис тD 494 и вакъфският тD 498, датиращи от 1570 г.89 тези подробни (муфасал) деф-тери съдържат, както селата обхванати от тимарската система, така и тези, по-паднали в благотворителните фондации. следователно дават доста подробни данни за състоянието на населението и неговото разпределение по екологични

88 “Manastir be-nam-i kilisa-i Petriç bala-i İstanimaka”. – нбкМ, ор. отд., BOA, TD 77, p. 751; TD 370, p. 87.

89 Вж.: таблица 3. трябва да се отбележи, че информацията, включена в двата дефера, за-почва да се събира от османската канцелария на място още през 1568 г. Вж.: Ilhan, M. The Process of Ottoman Cadastral Surveys during the Second Half of 16th c. A Study based on the Documents from Mühimme defters. – In: Extras din Anuarul Institutului de Istorie si Arheologie “A. D. Хenopol”, XXIV/1, 1987, p. 25.


пояси. ситуацията със селищата в изследвания район е променена. Включената информация за 55 селища показва движението на население и появата на нови селища, като значима роля в този процес играят както уседналото християн-ско население, така и подвижните юруци. демографската картина в района на асеновград през втората половина на XVI в. показва увеличаване на общото население. В равнинния пояс някои от селищата запазват демографския си по-тенциал, други бележат ръст. тук продължават да не са изключение устойчи-вите села, най-голямото от които е конуш – 136 ханета, следван от чашнигир – 116, Халкъ пънар – 73, кара реис – 64, Юнд оглан – 59. голяма част от тези села продължават да са оризарски, причислени към различни вакъфи. селата с висок брой на населението преобладават в предпланинския и планинския еко-логичен пояс. най-голямото селище в региона е истанимака с 369 пълноценни домакинства, следвано от кьоклене – с 246 (в този регистър банище е описа-но отделно – 109 ханета), Водене – 164, Маркова – 157. Във вътрешността на родопите по поречието на р. чепеларска са разположени предимно устойчиви села: пороско(ва) – 139 домакинства, рахова – 119, чурин – 89, павеличко – 50. единствено наречян – с 18 ханета и нова силе (с. гълъбово) с 16, са по-малки села, но това вероятно се дължи на овладения максимум от поземления фонд, достатъчен за осигуряването на прехрана на по-малко хора.

общият брой на пълноценните и вдовишките домакинства в изследваните села от района на асеновград през 1570 г. е 3591, от тях 24,51% обитават рав-нинния екологичен пояс, 49,23% – предпланинския екологичен пояс, а 26,26% – планинския екологичен пояс. от тези 3591 домакинства 19,72% са мюсюл-мански, а останалите 80,28% – християнски.

В равнинния пояс до 200 м. н. в. през 1570 г. са регистрирани общо 980 ха-нета и 66 неженени. от тях 539 са мюсюлманските домакинства с 52 неженени срещу 299 християнски домакинства и 14 неженени. регистраторът е вписал и 42 цигански ханета в с. чашнигир (дн. гр. садово), като 30 от тях са мюсюлман-ски, а 12 са християнски. Между двете регистрации от 1530 и 1570 г. пълноцен-ните мюсюлмански домакинства в равнината са нараснали със 119 или 28,33%, което за 40 години е по 2,9 домакинства годишно. от друга страна, християн-ските домакинства са се увеличили със 196 души или 190,29%, което прави по 4,9 домакинства годишно. Значително се повишават християнските жители на селата босна, катуниче, касъм бей, Юнд олан, а за пръв път са регистрирани в араб кьой, азиз бейлю, ахмед бейлю, девели и козан90. този процес е характе-рен за няколко от разглежданите селища, затова тяхното развитие през XVI в. ще бъде представено по-детайлно с наличната информация от османските регис-три. селата азиз бейлю (с. избегли) и „Мурад ага с друго име ахмед бейлю“ (с. ахматово) през 1516 г. са описани като изцяло мюсюлмански съответно с 2491

90 срв. таблица 2 и таблица 3.91 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 77, р. 560 – „Karye-i Aziz beylü.... çaltükçian-i karie-i mezküre ki

der nehr-i Sekban mi kyarand” – “село азиз бейлю... оризарите на споменатото село, които обра-ботват [земя] при реката секбан:...” тук вероятно се има предвид споменатият в същия регистър арк секбан към село араб кьой.


и 1692 домакинства, почти всички ангажирани с производството на ориз. две-те селища фигурират и в следващата регистрация от 1530 г., като се забелязва малък спад в броя на населението им: азиз бейлю – 19 ханета, а ахмед бейлю – 12 ханета и 5 неженени, и отново всички са мюсюлмани. четиридесет годи-ни по-късно описът TD 494 показва, че ситуацията в двете села е променена. така през 1570 г. в азиз бейлю демографската и етно-религиозната картина е следната: 18 мюсюлмани глави на домакинства, с 2 неженени и 19 християн-ски ханета93. В село ахмед бейлю мюсюлманите се увеличават значително – 30 домакинства, но християните също се установяват вече трайно тук – 16 глави на домакинства и 4 неженени94. бележките на регистратора ясно показват, че и в двете селища са се настанили християни и това се е случило вероятно малко преди описа.

В още няколко села от равнинния екологичен пояс в района около асенов-град през XVI в. се наблюдава подобен процес на приток на християни „от вън“. през 1516 г. към село „Халил реис с друго име араб кьой“ са отбелязани аркът козан с 11 мюсюлмански домакинства оризари и „село коруджу от козан“ с 13 данъкоплатци мюсюлмани, всички ангажирани в производството на оризари95. Заради сумарния характер на дефтера TD 370 не могат да се представи броят на жителите и етно-религиозната им принадлежност на тези две селища през 1530 г., тъй като са посочени данните общо за араб кьой96. през 1570 г. обаче са на-лице доста драстични промени по отношение на населението там. В регистъра TD 494 фигурира само селото коруджу козан (с. козаново), което подсказва, че двете селища вероятно са се слели. нещо повече, тук вече са регистрирани само 4 домакинства на мюсюлмани, 3 от които са в съседното село араб кьой (с. Златовръх), и 22 домакинства на християни с 1 неженен. какво е станало с мю-сюлманите в това село информира бележката оставена от регистратора, според която те сами пожелали да го напуснат, а на тяхно място се заселили христия-ни97. това вероятно е станало скоро преди провеждането на регистрацията, като

92 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 77, р. 721 – „Karye-i Murad ağa nam-i diğer Ahmad beylü çaltük-çian-i karie-i mezküre ki be ark-i Konuş mi kyarand” – “село Мурад ага с друго име ахмад бейлю. оризарите на споменатото село, които обработват [земя] към арка конуш:...”

93 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 494, р. 621, „Karye-i Aziz beylü der nahiye-i Konuş an timar-i mezbur tabi Filibe ve haricden b’az kefеre gelüb sakinlerdir…” – „село азиз бейлю в найия конуш от споменатия тимар, към Филибе. и дошли някои неверници извън [регистрацията] и се установи-ли” и по-долу, преди описа на християните в селото, четем: „Geberan-i karye-i mezbure ki an haric edand” – „неверниците на споменатото село, които са извън [регистрацията].”

94 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 494, 627–628 – „Karye-i Murad ağa nam-i diğer Ahmad beylü... Geberan-i karye-i mezbure ki haymaneden gelüb sakin almışlardır” – „село Мурад ага с друго име ахмад бейлю... неверниците от споменатото село, които са от [групата на] скитниците дойдоха и се заселиха.”

95 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 77, р. 714 – „Karye-i Korucu der Kozan tabi mezkür [Halil reis nam-i diğer Arab Köy] çeltükçilerdir. Giru Kozan arğına ekerler” – „село коруджу от козан – ориза-ри са към споменатото [Халил реис с друго име арабкьой]. сеят зад арка козан.“

96 Вж. таблица 2.97 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 494, p. 669, „Karye-i Korucu Kozan der nahiye-i Konuş ‘an timar-i

mezbur tabi’ Filibe mezküre karienin müslümanları tarik-leyya mürad idüp yerlerine haymaneden b’azı


само можем да гадаем за причините довели до изселването на мюсюлманите от село коруджу козан. доста дълбоки са демографските промени настъпили и в изчезналото днес село девели, което още през 1516 г. е описано като оризарско, с 16 домакинства, на „реката кара реис (р. черкезица)“98. при следващата ре-гистрация през 1530 г. селището е със същите демографски и производствени характеристики99. В дефтера от 1570 г. обаче девели е с променен статут – от ти-марско то вече е към вакъфа на комплексa сюлеймание в истанбул и с коренно различен демографски и етно-религиозен профил на населението – няма нито едно мюсюлманско домакинство, а вместо тях са регистрирани 44 данъкоплат-ци християни100.

освен в тези четири села, и в останалите от равнинния екологичен пояс има регистрирани между 1 и 12 глави на домакинства като „прешелец“ , „хай-мане“101 или с формулата „от + името на селото откъдето са дошли“102. В босна те са общо 12, в козан – 10, в девели – 9, в катуниче – 5, в Юнд оглан – 5, в ахлан – 4, в азис бейлю – 4, в ахмад бейлю – 3103. това обстоятелство ясно по-казва динамичните миграционни процеси сред населението в равнината около асеновград, протекли между двете регистрации от 1530 и 1570 г. османските данъчни регистри обаче не съдържат пълни сведения за това откъде точно идва голямата част от това християнско население. имайки предвид обаче близостта на родопите, би могло да се предположи движение на население от планински-те към равнинните части на изследвания район през XVI в. както ще бъде посо-чено по-долу, изследваните родопски села показват през 1570 г. изключителна демографска стабилност, като християнският елемент в тях продължава да до-минира. планината има потенциал за постоянен човешки ресурс, „подхранващ“ равнината в района на цялото средиземноморие в предмодерната епоха. балка-ните и тракия в частност не представляват изключение от това правило104. про-цесът на „прииждане“ на християни в тракия от съседните планинския райони като родопите например е засвидетелстван в османските регистри и за други части на низината като района на татар-пазарджък (гр. пазарджик) напри-мер105. показателен е случаят с отливът на население през XVI в. от планинския

kefere gelüb sakin olmuşlardır.” – „село коруджу козан в нахия конуш от споменатия тимар; към Филибе. Мюсюлманите от споменатото село поискали да си тръгнат и на тяхно място дошли някои неверници от [групата на] скитащите, и се заселили.“

98 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 77, р. 752, „Karye-i Develi Kara reis nehrine çеltük ekerler” (село девели на река кара реис сеят ориз). под „река кара реис” регистраторът има предвид реката която минава през село болярци (кара реис в регистрите), т. е. р. черкезица, която е природният маркер за приблизителното идентифициране на някои от интересуващите ни села.

99 TD 370, р. 90.100 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 498, р. 270.101 preselç – преселец, пришелец; haymane – скитник.102 ‘an – от, „‘an Konuş, ‘an Komad, ‘an Arnaudlar” и пр.103 Вж. таблица 4.104 Braudel, F. The Mediterranean and the Mediterranean World..., Vol. I, 44–47; Barkan, Ö. L.

Research on the Ottoman Fiscal Surveys..., р. 170.105 За района на татар-пазарджишката каза през XVI–XVII в., такива миграции от планина-


район на разложката котловина (разположен между планините пирин, рила и родопи) към равнинните области на беломорието и горнотракийската низина. Въпреки отбелязания в османските регистри рязък спад на жители в някои от разложките села, демографският им потенциал, белязан от голямото число на неженените, се реализира в по-благоприятните за живот и стопанска дейност съседни области106. при цитираните по-горе примери от района на асеновград през XVI в. не е случаен фактът, че новите заселници се установяват в села, чието съществуване десетилетия преди това гарантира наличието на култиви-ран поземлен фонд, което благоприятства за това новодошлите да продължат да упражняват земеделския си поминък. сред именната система на населението в равнината около асеновград се срещат както имена от гръко-християнски про-изход – герги, андрони, кириакос, димитри, така и от славянски – рад, радо-слав, драган, брайо, истоян (стоян) и пр.

особено впечатление прави спадът на мюсюлманите през 1570 г., драсти-чен в някои от селата в изследвания равнинен екологичен пояс: кара реис е с 64 домакинства – спад с около 50% за 40 години; араб кьой – 39 домакинства и 8 неженени; (коруджу) козан – само 4 ханета, 3 от който са в араб кьой. този спад на населението сред мюсюлманите в някои от селищата и по-ниски-ят прираст сред тях в екологичния пояс можгат да се обяснят с рисковете на тяхната работа, свързана с оризарството – маларията и локалните епидемии, предизвикани от нея107. Въпреки това сред мюсюлманите се виждат и новодо-шли. особено показателни са трите настанили се групи юруци в границите на с. Халкъ пънар – село емиржи със 7 пълноценни домакинства и групата на Хаджи Мурад и кьосе али, чийто брой домакинства не е споменат, както и в с. солму-шлар – групата на Хаджи гювели с 6 ханета108. Юруците, постоянни обитатели на тракийската низина през XVI в., са трудни за идентифициране, но тези три поселения имат отношение към нашия район, тъй като косвено се локализират по поречието на малката река кара реис (дн. р. черкезица), едноименна на се-лището, през което минава. при тях, както и при уседналото мюсюлманско на-селение, са популярни кораничните имена – Мурад, Мехмед, али, сюлейман, Муса и пр., но все пак продължават да се срещат и имена от тюркски произход – тургуд, доган и др.

съотношението между християни, мюсюлмани и цигани в равнинния екологичен пояс е съответно: 39,49%, 56,50%, 4,01%. сред увеличаващото се християнското население все още няма сериозно представителство на свещени-

та към равнината и последвалата „християнизация” на селищата там наблюдава и М. кийл: Кийл, М. татар пазардъжък. развитието на един османски град в централна българия или историята за това как българите превзеха горна тракия без нито един изстрел. – В: Хора и селища в българия през османския период. с., 2005, 208–215.

106 Бойков, Г. съдбата на разложката котловина в условията на османската власт. – В: разлог. история, традиции, памет, 59–63. авторът дава пример с пазарджик, като град поел през XVI в. част от притока на население от разложко. Вж. още: Бойков, Г. татар-пазарджик от основаването на града до края на XVII в. с., 2008, 51–52.

107 Моллов, Д. чалтиците и блатната треска..., 312–323.108 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 498, p. 110.

Der Lange

Comment on Text

могат


ческия клир с изключение на 1 свещеник сред циганите в чашнигир. от друга страна, сред мюсюлманските общности почти във всяко село разполагат със свой имам: в катуниче 1, козан – 1 (който всъщност е „в араб кьой“), кочач – 1, касъм бей – 1, чашнигир – 2 имами и 1 мюезин, Халкъ пънар – 1; солмушлар – 1; дори юруците в емирджи имат 1 имам. В конуш служителите на култа са 1 имам, 1 мюезин и 1 хатиб109. интересно е присъствието на представители на хе-теродоксния ислям в някои от селата и по-специално в кара реис (с. болярци). тук сред населението са регистрирани двама души от „общността на абдалите“ – Мехмед факъх и Муса. Вероятно техен последовател е и „тимур от общността на абдаларите“, регистриран в с. Халкъ пънар110. Въпреки наличието на пред-ставители на мюсюлманския ортодоксален и хетеродоксен култ, сред жителите на равнинните села има спад сред новоприелите исляма, като през 1570 г. са ре-гистрирани 51 данъкоплатеца носещи патронима „син на абдуллах“ или 9,19% от местните мюсюлмани. най-много те са в конуш – 13 глави на домакинства и по 9 в кара реис, чашнигир и Халкъ пънар.

В предпланинския пояс до 700 м. н. в., през 1570 г. също се наблюдава ръст на броя на домакинствата. тук са регистрирани 1695 данъкоплатци и 243 неже-нени. от тях 155 са мюсюлмани с 32 неженени, а християните съответно 1501 с 211 неженени. Циганските семейства са общо 39, от тях 32 са регистрирани отново в с. Марково, като 16 от тях са християнски. За първи път са регистри-рани и 7 семейства цигани християни в истанимака, което свидетелства за тях-ната миграция тук. За 40-те години между двете регистрации мюсюлманското население е нараснало с 58,16% или с 1,4 домакинства годишно. прирастът на християните е 40,93% годишно – т. е. увеличение с 10,9 домакинства годишно, оправдано от голямата разлика в броя им спрямо мюсюлманите. най-голямото селище истанимака е увеличило жителите си почти с 60% – 362 християнски домакинства, срещу само 7 мюсюлмански111. населението тук вече е обособено в 3 джемаата – на мюсюлманите, циганите и християните и 11 махали: „поп коста“, „папа данаил“, „поп Хрисак“, „поп никола“, „папа нестор“, „Войну-ган“, „трендафил с друго име Харнофил“, „поп калоян“, „поп Манол“, „чока-лохор“, „Зеваид-и войнуган“ (т. е. „Махалата на резервни войнуци“)112. осем от споменатите махали се повтарят и в предните 2 регистъра, което показва висо-ката степен на овладяване на селищното пространство113. този ръст на населе-нието в истанимака се дължи както на естествения му прираст, така и на ин-тензивни миграции. Между 1530 и 1570 г. се появява махалата „папа нестор“, а „джемаатът на християните“ при провеждането на последната регистрацията не е припознат като трайно съществуващо звено от селищната микроструктура. етапът на прииждане на нови заселници в истанимака е отразен и в данъчната листа, където личният поземлен данък – испенче, плащан от християните, в се-

109 пак там, p. 639.110 пак там, 109–110.111 пак там, 262–267.112 пак там.113 Борисов, Д. Вакъфската институция..., 109–108.


лището се събира от 263 глави на домакинства. това прави разлика от 99 дома-кинства между всички регистрирани християни и обложените с испенче. една част от тези домакинства са на занаятчии или търговци, които не са ангажирани със земеделие, но повечето вероятно са на новодошли тук пришълци, които за-ради бързо увеличаващия се брой на населението са в процес на култивиране на нови обработваеми площи. една от причините, която привлича нови заселници в истанимака е вакъфският му статут. както за вакъфите, така и за мюлковете е характерно гарантирането на определен данъчен имунитет от страна на тех-ните учредители и титуляри. тези фискални облекчения благоприятстват при-тока на население във вакъфските или мюлковите села, а с това допринасят и за развитието на местната икономика114. приходите от селището истанимака са придадени през 1550 г. към благотворителната фондация на султан сюлейман I (1520–1566) за издръжка на религиозно-образователния и благотворителен ком-плекс при джамията сюлеймание в истанбул.

друг проблем, свързан с броя на населението на истанимака през XVI в., и по-специално при регистрацията от 1570 г., е присъствието на войнуци в дефтера TD 498. техният брой е 41 глави на домакинства – 34 са в махалата „Войнуган“ и 7 са разпръснати в другите махали, където са маркирани със своите бащини: 1 – в „поп коста, 2 – в „папа данаил“, 1 – в „поп калоян“, 2 – в „поп Манол“, 1 в „чевджи калохор“115. още по-интересно е, че точно толкова (41) войнука са обложени с поземления данък – испенче и с поголовния – джизие. османското законодателство предвижда известни данъчени облекчения за войнуците и техни-те ямаци, както и за други категории население със специализирани задължения (муаф), като освен това биват вписвани и в специални дефтери. В замяна на своя-та служба в султанските конюшни те не плащат поголовния данък, задължителен за всички немюсюлмани и поземлените им стопанства – ед. ч. бащина, са осво-бодени от испенче и продуктови ренти – йошр (десятък). т. нар. резервни войну-ци (заваид-и войнуган) биват обложени с всички данъци като останалото произ-водително население и винаги фигурират в описните регистри116. Включването на население със специални задължения към османската държава в данъчните регистри и прекатегоризацията му в рая с всички произтичащи от нея данъчни задължения би могла да се разгледа като изключение. прави впечатление обаче, че и в други села, част от въкъфа на султан сюлейман I, фигурират войнуци на-товарени с всички райетски задължения: в Мързян (дн. бенковски, пловдивско) те са 26 глави на домакинства117, а в пастуше-и джедид (дн. в съст. на перущица) – 16 данъкоплатци118. наличните османски документи дават възможност да се

114 Цветкова, Б. османските Tahrir Defterleri като извор…, 140–141; İnalcık, H. An Economic and Social History..., р. 127; кийл, М. изкуство и общество в българия през турския период. с., 2002, 76–89.

115 нбкМ, ор. отд., Воа, тD 498, 262–267.116 извори за българската история (иби). т. XX. турски извори за българската история

(тиби) т. V. с., 1974, с. 21, 24–26.117 нбкМ, ор. отд., Воа, тD 498, 271–272.118 пак там, 294–295.

Der Lange

Comment on Text

"поп Коста" (кавички след името)


отговори на въпроса защо истанимашките войнуци, а и такива от други сели-ща на споменатия султански вакъф са включени в регистрацията на обикнове-ното данъчно-податно население през 1570 г. причината за това обстоятелство е заповед на султан селим II (1566–1574), изпратена на 29 рамазан 975 г. (март 1568 г.) до заима Мехмед, описващ дясното крило на санджака паша119. частта от съдържанието на документа, която има отношение към дискутирания проблем, отбелязва следното: „Във вакъфите на блаженопочиващия ми баща султан сю-лейман, находящи се в околиите на софия, пловдив, пазарджик, стара Загора, пирот, берковица, в земите на вакъфските села, живущите войнуци, соколари, ястребари, кюреджии, юнд-оглани заповядвам да се запишат рая в земите на села-та, където живеят... недостигът от войнуци да се допълни от синовете, братята и роднините им...“120 от документа става ясно за кампания по подмяна на войнуци-те на служба от селищата към благотворителните фондации на султан сюлейман I с нови подбрани от техните близки роднини. това налага бившите войнуци да бъдат записани като рая в описния регистър TD 498, а новите, които преминават на действителна служба, да бъдат включени в специален „войнушки дефтер“121. така със сигурност през 1570 г. от жителите на истанимака има такива, които не попадат в общата регистрация. обстоятелство, което още веднъж показва внима-нието, с което трябва да се подхожда спрямо османските тахрир дефтери при извеждането на броя на населението за определени селища.

освен в истанимака се забелязва демографски ръст на населението и в дру-гите селища от предпланината. повечето от селата в подножието на родопите са с вакъфски статут, което допълнително стимулира притока на население. няколко пъти се е увеличило населението на Водене и Молдова122, което се дължи както на прираста на население, така и на миграционните процеси. повишаване на данъко-

119 Рефик, А. българия под турско управление. с., 1938, 20–21. датата на заповедта показва приблизително времето на събиране на информация за изготвянето на дефтерите тD 494 и 498 от 1570 г. друга заповед, няколко месеца по-рано, показва и длъжността на заима Мехмед – дефтер-дар на темешвар. Вж.: Ilhan, M. The Process of Ottoman Cadastral Surveys..., p. 25.

120 Пак там, с. 20.121 дамян борисов, съпоставяйки личните и бащините имена на записаните войнуци в този

tapu tahrir дефтер тD 498 и недатирания, но отнесен към XVI в. фрагмент от войнушки регис-тър нбкМ, ор. отд., пд 1/87, публикуван в иби, т. ХХ (тиби, т. V), с., 1974, 186–169, отнася последния към началото на 70-те г. на XVI в.: Борисов, Д. Вакъфската институция..., с. 114; Ве-роятно информацията в този документ е събрана паралелно с регистрацията, предприета през 1568 г., чийто резултат са и двата описни дефтера от 1570 г. (тD 484 и тD 498). така, въпреки фрагментарния характер на извора, можем да придобием представа за състоянието на войнушка-та институция в някои села в пловдивската каза и по-специално – за селища от интересуващия ни регион около асеновград. В най-голямото селище – истанимака, са записани 39 войнука и ямака, заедно с техния пряк командващ, отговарящ вероятно и за войнуците в околните села на нахията – “лагатор баджньо, син на Мартин, влезе на мястото на димитър”. двадесет и шест войнука са записани в с. Хахлан (браниполе); трима – в с. катуниче (катуница); 1 – в червен. В регистъра фигурират и някои от големите села около пловдив и пазарджик, които не влизат в изследвания ареал, но са пример за силното присъствие на войнуци в региона на пловдив през втората по-ловина на XVI в. – пастуша (перущица), излатитрап (Злати трап), челапиче (Цалапица), кости (костиево), панаирище (панагюрище), лешниче (елешница), Мързян (бенковски) и др.

122 срв. таблици 2 и 3.


платците се наблюдава и в тимарските села като черневи и аранудлар например, където са регистрирани съответно 19 и 18 пришълци123, а преселниците в тахталу (тополово) са 14124. именната система на християнското население предполага пре-обладаване на гръцкия етнос, особено в истанимака – герги, Йорги, андрони, кос-ти, димитри, парашкев, калуди, яне, Мавриди и пр., от друга страна, славянските имена са също често срещани: рад, райко, драго, димо, богдан, истоян.

служителите на християнския култ присъстват в доста от селата, като има регистрирани общо 9 свещеника, които обслужват религиозните нужди на местното население. В истанимака не е отбелязан нито един клирик, но в кьо-клене и Водене са регистрирани по трима. от друга страна, този регистър сви-детелства и за уплътняване на манастирската мрежа, която тук ще бъде марки-рана единствено само като фактор в поддържането на религиозната принадлеж-ност на местното християнско население. освен бачковският манастир, който се намира навътре в планината със своите 13 монаха125, в района на асеновград се откриват следите и на още няколко обители. над село Мулдава към владе-нията на вакъфа на Шах султан е регистриран манастирът „света петка“ с 6 монаха.126 В частта, касаеща водениците в истанимака (асеновград) се срещат множество воденици собственост на манастири или калугери, но само на една от тях е записано името на титуляра: „Воденица... на монасите във Водене – 2 камъка“127 – т.е. тя е владение на манастира „св. кирик и Юлита“ при кв. горни Воден, асеновград. пак в същия регистър, при описа на с. белащиче (дн. бела-щица) е описан приход от „Монашеска воденица – 1 камък“128, който вероятно маркира скромното недвижимо имущество на манастира „св. георги“ над се-лата белащица и браниполе129. липсва категорична информация за точния брой на монасите в тези два манастира, но все пак тези данни са достатъчни, за да потвърдят, че освен местните енорийски свещеници, в района функционира и развита манастирска мрежа, придобиваща все по-ясни очертания.

Мюсюлманите продължават да бъдат значително по-малка конфесионална група в селата, разположени в зоната между 200 и 700 м. н. в. те са едва 9,65%, докато християните тук са 88,38%. Циганите са най-малката етно-религиозна група – едва 1,97% от жителите на предпланинските селища. по-големи групи мюсюлмани има в: кьоклене – 37 ханета и 12 неженени; Водене – 27 ханета, 12 неженени; Маркова – 35 ханета, 7 неженени. В тахталу (с. тополово) между 1530 и 1570 г. са се настанили 22 мюсюлмански домакинства, 14 от които са юрушки. не е известна причината, поради която номадите са се установили в село от предпланинския пояс, но твърде вероятно е, от една страна, да е заради

123 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 494, 553–554; нбкМ, ор. отд., BOA, TD 494, 578-579.124 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 494, 600–601.125 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 498, p. 267.126 пак там, p. 425, където след описа на село Мулдава следва: „Manastir-i Ayo Paraşkeve der

zemin-i dağ yeri der sinur-i karye-i Muldava el-mezbur“ – „Манастир „св. параскева“ в района на планинска местност в границите на споменатото село Мулдава“.

127 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 498, p. 267.128 пак там, p. 286.129 още повече, че в регистъра TD 77 от 1516 г. в селото е регистриран „Вълкашин-монахът“.


близостта до равнината, където имат пряк достъп до зимните си пасища, а от друга, удобният за навлизане във вътрешността на родопите тополовски проход в посока към летните пасища там130. само някои от мюсюлманските общности в пояса между 200 и 700 м. н. в. имат свои религиозни водачи. регистрирани са общо 3 имами – по един в куклен, Воден и белащица. За разлика от равнината, тук ислямизационният процес е по-слаб, като са описани общо 11 „синове на абдуллах“ – 6,66% от мюсюлманите. сравнително ниският процент на конве-рити се дължи както на малките мюсюлмански общности, така и на силния християнски елемент, поддържан и от все повече набиращите сила религиозни центрове.

демографската и етно-религиозната картина във вътрешността на родо-пите над асеновград също бележи динамика. В селата разположени над 700 м. н. в. през 1570 г. също се забелязва ръст на населението, което достига общо до 943 пълноценни домакинства и 74 неженени. Мюсюлманите са едва 14 ханета и 1 неженен. при описа на „село яврова с махалите“ в тD 498 са изброени маха-ли, различни от тези в предходния регистър (тD 370) – яврова, лешкова, друго лешкова, добра лука, което дава възможност за по-коректно представяне на де-мографската и етно-религиозната картина в разглежданите села, разположени в родопите. според дефтерите от 1570 г. християните са 98,52% от населението в планината. както в предходния регистър, така и в тези от 1570 г. сред местно-то население преобладават славянските имена – рад, драго, рус, димо, стою, стоян, брайо и пр. бачково е обособено вече като самостоятелно село с 25 пъл-ноценни домакинства131. най-големите селища са пороско(ва) с общо 140 хане-та, рахова (с. орехово) – 119, чурин – 89132, които заедно с останалите села от вътрешността на планината засвидетелстват изключителен демографски ръст. единствено нова силе (с. Цар калоян) бележи по-голям спад на населението, където са описани 98 домакинства на данъкоплатци християни, 5 мюсюлмани и 1 неженен. Въпреки това в селото са регистрирани 9 пришълци, а в съседно-то друго нова силе (с. гълъбово) те са 5 души133, които може би са дошли от вътрешността на родопите, а също и от равнината.

движението на хора, добре илюстрирано в дефтерите TD 494 и TD 498, обхваща и планинския екологичен пояс134, регистраторът е записал към имената на някои глави на домакинства в различни села от къде са дошли или къде са отишли. тези миграции протичат както само между отделни планински села, така са насочени и към съседните предпланински и равнинни райони на асе-новград. така в рахова и павеличко пришълците са по 21 ханета „външна рая“, от която се събира и данъкът ресм-и духан, маркиращ движение на хора към конкретните села. от жителите на село пороско(ва) 59 глави на домакинства са пръснати в четири различни селища, от чурин – 13, от косова – 12, от богудава

130 Борисов, Д. Цит. съч., с. 103.131 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 498, p. 297.132 Вж. таблица 3.133 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 498, p. 382.134 Вж. таблица 4.


– 8; от сафтуш – 7 и пр.135 тези данни показват изключителната мобилност на планинското население, която вероятно е свързана с търсенето на препитание в съседни селища или сезонна миграция, свързана с пашата на стадата овце, които се отглеждат от местното население136.

друго свидетелство за протичането на миграции в родопите са летните па-сища – яйлаците, които биват регистрирани в някои от изследваните селища137. селското землище, където са разположени множество пасища, гори, сечища, водоизточници, пътища е на безвъзмездно разположение на жителите на съот-ветното село. Затова и османската данъчна практика не облага тези природни обекти138. яйлаците обаче са пасища, които са обложени с данъци, тъй като са ползвани от хора, докарали стадата си „от вън“ и за това се свързват изключи-телно със сезонната миграция на население от равнината към планината139. В тракийската низина през XV и XVI в. са съсредоточени много юрушки групи, които са ангажирани в сезонно скотовъдство и са в постоянно движение между летните си пасища, разположени в съседните планини и зимните си местооби-талища в равнината. освен това във Филибе и някои от големите села около асе-новград част от уседналото християнско и мюсюлманско население се занимава с джелепчийство140. джелепите, доставчици на овце за султанската кухня и ени-чарските казарми, притежават понякога големи стада, които също се нуждаят от сезонна паша в планината. така развитото скотовъдство в района допринася за интензивното движението на хора към родопите, което от своя страна спомага за динамиката на икономическите процеси и за установяването на културни вза-имоотношения между планинското население и придвижващите се скотовъдци. тук е мястото да се спомене, че в някои от разгледаните планински села за пръв път са регистрирани конвертити. описаните данъкоплатци – „синовете на аб-дуллах“ – са общо 14 и са регистрирани в селата наречян, Фойне, рахова, богу-дава, пороско(ва) и павеличко. имената им са както тюркски – орудж, тимур, така и коранични: Мустафа, Хасан и пр. през втората половина на XVI в. подо-бен ислямизационен процес се забелязва и в други части на родопите. В селата на изток от поречието на река Въча са регистрирани също първите конвертити, които числено превъзхождат тези в разглежданите села над асеновград. така в с. тъмръш (днес изчезнало) са описани 9 новообръщенци, в лалкова (дн. лил-

135 пак там.136 скотовъдството е добре развито в родопите, което е илюстрирано в разглежданите ос-

мански документи. дефтерите TD 494 и TD 498 от 1570 г. свидетелстват, че данъкът за отглеж-дане на овце – адет-и агнам, се събира приблизително от всяко едно село в екологичния пояс над 700 м. н. в.

137 Вж. таблица 4.138 Грозданова, Е. българската селска община през XV–XVIII в. с., 1979. с. 36.139 Linder R. P. Nomads and Ottomans in Mediavle Anatolia. Bloomington, 1983, 63–64; İnalcık, H.

The Yürüks…, 110–111.140 през 1576 г. във Филибе има общо 83-ма джелепи, в истанимака – 40, в кьоклене с бани-

ще – 16, в тахталу с друго име топола – 9 и пр. Вж.: иби, т. XVI, (тиби, т. III). C., 1972, 42–50. общо за джепелите вж.: Грозданова, Е., С. Андреев. джелепкешаните в българските и съседните им земи XVI–XVIII в. с., 1998.


ково) – 3141, 4 са неофитите от общо 6 мюсюлмани в чуряне (дн. чурен)142 и пр.143 част от християнското население от селата в чепинската котловина също започва да преминава към исляма през втората половина на XVI в. В чепино, констандово, ракито и баня този процес е доста по-интензивен и към края на столетието конфесионалната картина в тези селища е доста променена144. като носители на исляма в северните родопи могат да се посочат юруците с техните сезонни миграции, свързани с лятната паша на стадата им в планините145. В Западните родопи с долината на р. Места юруците, които овладяват стопански високите части на географското пространство, са представителите на исляма, с които най-често се среща местното население. там ислямизацията постепенно започва още през XV в., за да промени религиозния облик на района напълно през XVI в.146 Все пак в изследваните села около асеновград, разположени в родопите, мюсюлманите продължават да бъдат изключително малцинство без духовни представители – не е регистриран нито един имам. по-трудното про-никване на исляма в селищата над асеновград през XVI в. може би се определя и от здравите позиции на християнството в района, за които се грижат както селските свещеници, така и увеличаващите се манастирски братства.

* * *през XVI в. в района на истанимака (дн. асеновград) се наблюдава посто-

янен ръст на населението, засвидетелстван от анализираните четири османски данъчни регистъра. това не е изолиран процес, а съвпада с демографския бум, обхванал цялото средиземноморие и османската империя в частност през съ-щото столетие147. селата от изследвания ареал са разпределени в три географ-ски пояса на пространствената вертикала: равнинен – до 200 м. н. в., предпла-нински – между 200 и 700 м. н. в. и планински – над 700 м. н. в. през XVI в. местното населението е концентрирано предимно в големи устойчиви селища, повечето от които съществуват и днес. нещо повече – много от изследваните селища са с доказана приемственост още от средновековието. те преодоляват бурните на политически процеси XIV и XV в. и въпреки природните катакли-

141 нбкМ, ор. отд., BOA, TD 494, p. 562.142 пак там, р. 543.143 повече за началото на ислямизационните процеси в долината на р. Въча сравни данните

за историко-географската облст рупчос, публикувани в: Ковачев, Р. новопостъпили османотур-ски описи като извор за селищната система, населението и административното деление на ро-допите. ч. 1. Втората половина на XV – началото на XVI в. – Rhodopica, 1, 1999, 149–174; ч. 2. Втората половина на XVI в. – Rhodopica, 1–2, 2002, 191–212.

144 Кийл, М. разпространение на исляма в българското село през османската епоха (XV–XVIII в.): коло низация и ислямизация – В: Хора и селища в българия през османския период. събрани съчинения. с., 2005, 276–283.

145 Мутафчиева, В. към въпроса за статута на българското население в чеписнко под ос-манска власт – В: родопски сборник. т. 1. с., 1965, 123–124.

146 Радушев, Е. помаците. Християнство и ислям в Западните родопи с долината на р. Места XV–30-те години на XVIII в. ч. 1. с., 2005, 271–291.

147 Barkan, Ö. L. Research on the Ottoman Fiscal Surveys..., р. 170.

Der Lange

Inserted Text

во


зми, съпътстващи живота на средновековния човек, продължават да се развиват и през XVI в. големите и стабилни селища са характерни предимно за пред-планинския екологичен пояс, но независимо от геоморфологичните характе-ристики на терена се откриват и високо в планината. развитието на устойчиви поселения се наблюдава също и в равнината, чието население е ангажирано в отглеждането на ориз.

етно-религиозният профил на населението в района на асеновград през XVI в. показва доминацията на християните, които плътно са заели предпла-нинските и планинските части на изследвания ареал. тук населението още от средновековието е намерило подходящите почвено-климатични условия, свър-зани със земеделието и уседналия начин на живот, както и естествена защита от грабителски набези. За запазването на християнския облик на асеновград и околните села голяма роля изиграва и обстоятелството, че районът остава встрани от интересите на централната власт за разлика от военностратегически и икономически важния пловдив148. Видима е етническата пъстрота сред хрис-тиянското население в интересуващия ни ареал. доколкото именната система може да бъде маркер за етническа принадлежност, вероятно в истанимака и няколкото по-големи селища около него през XVI в. е характерно силното при-съствие на гръцки етнически елемент за разлика от планината, където по-скоро доминират българите. интересно е присъствието и на население, придошло от Западните балкани, като показателни в това отношение са селата босна и ар-навудлар. етническата пъстрота в района около асеновград през целия XVI в. се допълва и от присъствието на групи цигани в някои от изследваните селища. те са сепарирани винаги спрямо етническата си принадлежност, като сред тях има последователи както на исляма, така и на християнството.

Важно място в поддържането на християнството в района на асеновград през XVI в. заемат православната култура и духовенството. османските доку-менти свидетелстват за наличието на стабилна епархийна структура в множе-ство от изследваните села, чийто маркер са описаните в регистрите свещеници. осен това през същото столетие става видима и манастирската мрежа около асеновград. през 1516 и 1530 г. съществува само един манастир – бачковският, функциониращ без прекъсване още от средните векове, а за 1570 г. вече има сигурна информация и за още два – Воденският и Мулдавският, както и косвени податки за белащенския. освен че поддържат стопански обекти в съседните селища по време на османското владичество, манастирите са духовни центрове, изключително активни в местния културен живот.

Мюсюлманите в района на асеновград през XVI в. са заели плътно селата в равнината и са ангажирани главно с отглеждането на ориз, благоприятните условия за което са оценени от османците. представителите на ислямския култ в лицето на селските имами фигурират почти във всяко село от равнината, а в конуш функционира и петъчна джамия с имарет. през 1570 г. вече съществува и хетеродоксна мюсюлманска обител в с. кара реис. кога са дошли абдалите

148 Boykov, G. Demographic Features of Ottoman Upper Thrace:..., 74–75, 90, 99.


там и кога е основано текето им, от документите не става ясно. именно в селата от равнината се наблюдава и присъствието на мюсюлмани с патронима „син на абдуллах“ – сигурен белег за ислямизационни процеси. В изследваните селища от предпланината обаче мюсюлманите продължават да бъдат малцинство сред населението. по-големи техни групи има в селата кьоклене и Маркова. през втората половина на столетието започва началото на процес на ислямизация сред местното християнско население в планината. В селата от долината на р. чепеларска се появяват и първите няколко конверита. ислямът тук вероятно стига до местното население с посредничеството на юруците, маркирали свои-те миграционни трасета на сезонната паша. Въпреки че юруците са разгледани само периферно, техни поселения са пръснати из цяла тракия. Водени от по-стоянното търсене на храна за стадата си, те са в непрекъснато движение меж-ду зимните и летните си пасища, често отсядат на нови места, създават нови поселения. през втората половина на XVI в. няколко техни групи вече са се настанили в границите на някои от разглежданите села в района на асеновград.

османските описни регистри от XVI в. хвърлят светлина върху някои от факторите, които оказват влияние върху динамиката на демографските и ет-но-религиозните процеси в района на асеновград през разглеждания период. Миграциите засягат населението от всички изследвани села и в трите географ-ски пояса по надморска височина. движението на хора от и към селищата е добре засвидетелствано в двата дефера от 1570 г. Заедно с ръста на данъкоплатците в определени села вследствие на естествения прираст се наблюдава и интензивен приток на хора в предпланината и равнината, идващи главно от вътрешността на родопите. Християните напълно изместват мюсюлманите в някои оризарски селища, като променят изцяло етническия и религиозния им облик, запазвайки оригиналните мюсюлмански имена, свързани с местната топонимия. от своя страна мюсюлманите постепенно отстъпват някои от тези поселения, най-вече заради по-малкия прираст на населението в тяхната етно-конфесионална среда, като някъде даже се наблюдава драстичен спад на жителите. причината за това можем да потърсим в рисковете, които се крият в упражняваната от оризарите стопанска дейност и най-вече в епидемиите от блатна треска – малария, водещи до допълнителни загуби на население.

обобщената информация от османските извори за XVI в. очертава общи-те тенденции на динамиката на демографските и етно-религиозните процеси в изследвания район около асеновград. разнообразието от етноси и религиозни норми (ортодоксални и неортодоксални), изповядвани от местното население, представят този географски ареал като част от пъстрата културна мозайка, ха-рактерна за балканския полуостров през османския период. привличането на допълнителни източници, разбира се, би допринесло за по-задълбоченото про-учване на състоянието на местното население през XVI в., а също и да разшири географския и времеви обхват на едно бъдещо изследване върху живота на бал-канското население през османското владичество.

Демографски и етно-религиозни процеси в района на...

Documents

Transcript of Демографски и етно-религиозни процеси в района на...