ПРАИСТОРИЧЕСКА ТРАКИЯДоклади от международния симпозиум в Стара Загора

30.09 - 04.10.2003

PREHISTORIC THRACEProceedings of the International Symposium in Stara Zagora

30.09 - 04.10.2003

Institute of Archaeology with Museum - BASRegional Museum of History - Stara Zagora

PREHISTORIC THRACE

Proceedings of the International Symposium in Stara Zagora 30.09 - 04.10.2003

Edited byVASSIL NIKOLOV, KRUM BĂČVAROV, PETER KALCHEV

Sofia - Stara Zagora2004

Археологически институт с музей - БАНРегионален исторически музей - Стара Загора

ПРАИСТОРИЧЕСКА ТРАКИЯ

Доклади от международния симпозиум в Стара Загора 30.09 - 04.10.2003

под редакцията наВАСИЛ НИКОЛОВ, КРУМ БЪЧВАРОВ, ПЕТЪР КАЛЧЕВ

София - Стара Загора2004

Праисторическа ТракияДоклади от международния симпозиум в Стара Загора, 30.09 - 04.10.2003

Prehistoric ThraceProceedings of the International Symposium in Stara Zagora, 30.09 - 04.10.2003

© Археологически институт с музей - БАН, Регионален исторически музей - Стара Загора, 2004© Institute of Archaeology with Museum - BAS, Regional Museum of History - Stara Zagora, 2004© Васил Николов, Крум Бъчваров, Петър Калчев, научни редактори, 2004© Vassil Nikolov, Krum Băčvarov, Peter Kalchev, editors, 2004

ISBN 954-91587-1-3

Съдържание / Contents

Петър Калчев. 40 години от разкопките на тел Азмак..................................................9Peter Kalchev. Forty Years since Tell Azmak Excavаtions................................................11

Васил Николов. Динамика на културните процеси в неолитна Тракия......................13Vassil Nikolov. Dynamics of the Cultural Processes in Neolithic Thrace..........................18

Ян Лихардус (†), Илия Илиев. Относителна хронология на неолита и халколита в микрорегиона на Драма и връзките му с Централна Тракия............................26Jan Lichardus (†), Ilija Iliev. Die relative Chronologie des Neolithikumsund der Kupferzeit in der Mikroregion von Drama und die Verbindungen zu Zentralthrakien.....................................................................................................................34

Джон Чапман. Категориален анализ на керамика от неолита и халколита в България..............................................................................................................................46John Chapman. Categorical Analysis of Neolithic and Copper Age Pottery from Bulgaria................................................................................................................................55

Недко Еленски. Културни контакти през ранния неолит на централнаСеверна България с Тракия и района на Мраморно море..............................................67Nedko Elenski. Cultural Contacts of North-Central Bulgaria with Thrace and the Marmara Area in the Early Neolithic......................................................................71

Красимир Лещаков. Керамика с врязана и канелирана украса от раннонеолитното селище Ябълково на р. Марица..........................................................80Krassimir Leshtakov. Pottery with Incised and Channeled Ornamentation From the Early Neolithic Site at Yabalkovo in the Maritsa River Valley...........................85

Иван Гацов. Каменна колекция от Ментеше, СЗ Анатолия.........................................94Ivan Gatsov. Chipped Stone Collection from Menteşe, NW Anatolia..............................96

Десислава Карастоянова. Среднонеолитен керамичен комплекс Караново І-ІІІ от тел Казанлък ..................................................................................................................99Dessislava Karastoyanova. The Middle Neolithic Karanovo I-III Ceramic Assemblageof Tell Kazanlak.................................................................................................................105

Веселина Вандова. Неолитни керамични съдове с графитирана повърхност от долината на Струма..........................................................................................................115Vesselina Vandova. Late Neolithic Clay Vessels with Graphitized Surface from the Struma Valley......................................................................................................122

Малгожата Гребска-Кулова. Културни промени в Югозападна България през втората половина на VI хил. пр. Хр.......................................................................133Małgoržata Grębska-Kulova. Cultural Changes in the Second Half of the 6th mill. BC in Southwestern Bulgaria....................................................................................138

Крум Бъчваров. Раждащото гърне: неолитни гробове в керамични съдове от Югоизточна Европа.....................................................................................................146Krum Băčvarov. The Birth-Giving Pot: Neolithic jar burials in Southeast Europe........151

Лолита Николова. Към проучването на ранното социално възпроизвеждане в Тракия (по данни от неолитните погребални практики)............161Lolita Nikolova. Notes on the Study of Early Social Reproduction in Thrace (based on data from Neolithic mortuary practices)...........................................................166

Лидия Бергер. Антропоморфни и зооморфни фигури от периодите Караново II-III до III-IV от тел Караново, сондаж Север-Юг......................................172Lydia Berger. Anthropomorphe und zoomorphe Statuetten der Stufen Karanovo II-III bis III-IV aus dem Nordsüd-Schnitt am Tell Karanovo...........................178

Свенд Хансен. Неолитни фигури от Ашаъ Пънар, Турска Тракия....................................188Svend Hansen. Neolithische Statuetten aus Aşağı Pınar in Türkisch-Thrakien...............193

Явор Бояджиев. Вкопани жилища от късния неолит в Тракия..................................203Yavor Boyadzhiev. Late Neolithic Sunken Houses in Thrace..........................................207

Петър Калчев. Преходът от късния неолит към ранния халколит в района на Стара Загора....................................................................................................215Peter Kalchev. The Transition from Late Neolithic to Early Chalcolithic in the Stara Zagora Area...............................................................................................................218

Александър Чохаджиев. Макари и/или тежести: разпространение и интерпретация на неолитните “пашкуловидни тежести за стан”...............................227Alexander Chohadzhiev. Weights and/or Spools: Distribution and interpretation of the Neolithic “cocoon-like loom-weights”.............................................231

Мария Гюрова. Еволюция и ретардация: кремъчни ансамбли от Карановската селищна могила........................................................................................239Maria Gurova. Evolution and Retardation: Flint assemblages from Tell Karanovo.........244

Цони Цонев. Дългите пластини в контекста на източнобалканските и анатолийските ранни комплексни уседнали общества................................................254Tsoni Tsonev. Long Blades in the Context of East Balkan and AnatolianEarly Complex Sedentary Societies...................................................................................259

Дитер Фолман. Неолитните жилища от Драма-Герена..............................................264Dieter Vollmann. Die neolithischen Häuser von Drama-Gerena.....................................269

Франк Фехт. Жилища от периода Караново V от Драма-Мерджумекя....................278Frank Fecht. Karanovo V-zeitliche Häuser von Drama-Merdžumekja...........................283

Щефан Хилер. Развитие на селищната структура в тел Караново............................292Stefan Hiller. Zur Entwicklung der Siedlungsstruktur von Tell Karanovo......................298

Клеменс Лихтер. Използване на помещенията и селищна организация в Тракия и съседните региони през неолита и халколита...............................................311Clemens Lichter. Raumnutzung und Siedlungsorganisation im neolithischen und kupferzeitlichen Thrakien und umliegenden Regionen........................315

Ана Радунчева. Неолитни и халколитни сгради с необичаен план на застрояване и тяхното обзавеждане..........................................................................321Ana Raduncheva. Neolithic and Chalcolithic Buildings of Unusual Ground Plans and Their Interiors....................................................................................................325

Надежда Тодорова. Някои аспекти на селищните модели през къснияхалколит в източните части на Горнотракийската низина...........................................334Nadezhda Todorova. Some Aspects of the Late Chalcolithic Settlement Patterns in the Eastern Parts of Upper Thrace...................................................................340

Бисерка Гайдарска. ГИС подходи в проучването на селищните модели в Тракия..............................................................................................................................349Bisserka Gaydarska. GIS approaches to settlement pattern studies in Thrace.........................354

Феликс Ланг. Хронологично представителни типове костни оръдия от тел Караново.....................................................................................................................359Felix Lang. Chronologisch sensible Knochengerättypen am Beispiel Tell Karanovo...................................................................................................................363

Йоанис Асланис, Явор Бояджиев. Съоръжения за съхраняване на месо от халколитния пласт на селищна могила Юнаците.............................................................370Ioannis Aslanis, Yavor Boyadzhiev. Fleischdeponierung in der chalkolithischen Siedlung von Yunatsite.......................................................................................................373

Стоилка Терзийска-Игнатова. Къснохалколитни зооморфни фигуриот селищна могила Юнаците..........................................................................................379Stoilka Terzijska-Ignatova. Late Chalcolithic Zoomorphs from Tell Yunatsite.............383

Величка Мацанова. Къснохалколитни метални находки от селищната могила при Юнаците, Пазарджишко.............................................................................391Velička Mazanova. Spätchalkolithische Metallfunde aus Tell Junazite Gebiet Pazardjik.......394

Вера Балабина, Татяна Мишина. Някои проблеми на палеоекологичните реконструкции по материали от селищните могили..................402Vera Balabina, Tatiana Mishina. Problems of Palaeoecological ReconstructionsBased on Tell Materials.....................................................................................................405

Стефан Чохаджиев. Трипръстни антропоморфни изображения: поява и разпространение..............................................................................................................408Stefan Chohadzhiev. Three-Fingered Anthropomorphs: origins and territorialdistribution.........................................................................................................................412

Виктория Петрова. Характеристика на керамичните съдове от ІІІ фаза на къснохалколитната култура Караново VІ.....................................................421Victoria Petrova. The Ceramic Assemblage of the Late Chalcolithic Karanovo VI Culture, Phase III.........................................................................................425

Мартин Христов. Културна принадлежност на група халколитниантропоморфни съдове....................................................................................................433Martin Hristov. Cultural Reference of a Certain Group of AnthropomorphicVessels from the Chalcolithic............................................................................................435

Венцислав Гергов. Телиш-Редутите: синхронизациясъс селища в Тракия........................................................................................................437Ventsislav Gergov. Telish-Redutite: Synchronization With Sites in Thrace..........................441

Лиляна Перничева. Халколитни антропоморфни фигури от селищнамогила Кирилово, Старозагорско...................................................................................450Lilyana Pernicheva. Chalcolithic Anthropomorphic Figurines from Tell Kirilovo, Stara Zagora District...................................................................................455

Татяна Кънчева-Русева. Накити и облекло на праисторическия човек (по материали от халколитната селищна могила Съдиево, Югоизточна България)........467Tatjana Kănčeva-Ruseva. Schmuck und Kleidung des prahistorischen Menschen (auf Grund des Fundmaterials aus dem chalkolithischen Siedlungshugel Sadievo,Südostbulgarien)................................................................................................................478

Ан Хозър. Находища на обсидиан в Югоизточна България.......................................479Anne Hauzeur. Obsidian Sources in Southeast Bulgaria.................................................481

Петър Лещаков. Графитните находища в България и някои аспекти на разпространението и употребата на графита през халколита........................................................485Peter Leshtakov. Graphite Deposits and Some Aspects of Graphite Use and Distribution in Bulgarian Chalcolithic.................................................................490

Даниел Кисьов. Технология на графитната украса на халколитна керамика в Тракия............................................................................................................499Daniel Kisyov. Graphite Ornamentation Technology of Copper Age Pottery in Thrace........................................................................................................................501

Списък на авторите..........................................................................................................503List of Contributors............................................................................................................503

421

Характеристика на керамичните съдове от ІІІ фаза на къснохалколитната култура Караново VІВиктория ПЕТРОВА

Трета фаза на културния комплекс Коджадермен-Гумелница-Караново VІ е обо-собена въз основа на материали от Североизточна България и Тракия (Vajsová 1966 35-37; Тодорова 1986, 112). Първоначално е разделена на две а и б подфази, като е предположено наличието на трета (Тодорова 1986, 112). По-късно е потвърдено съществуването на трета подфаза с и към нея са отнесени комплексите на селищни могили Долнослав и Юнаците (Todorova 1995, 90). Настоящият доклад има за цел да представи основните черти на съдовете от ІІІ фаза на култура Караново VІ в Тракия и нейните три подфази. Характеристиката й е изградена въз основа на комплексите от ІІ-І хоризонт на селищна могила Съдиево, І хоризонт на Азмашка могила, ІІІ-І хори-зонти от селищна могила Гълъбово, V-ІV и І хоризонт от селищна могила Дядово и ІІ-І хоризонти от селищна могила Юнаците. В тях се срещат елементи от предходната втора фаза на култура Караново VІ (паници с извит навътре устиен ръб, биконични среднодълбоки купи, дълбоки купи с фусбоден и др.). Едновременно с това се появяват поне три нови сигнификативни форми (цилиндрично-конични плитки купи, биконични среднодълбоки гърневидни съдове, съдове с вертикални дръжки и др.). По аналогия във формите или орнаменталните композиции и мотиви, към така изградената характеристика бяха прибавени съдове от материали без стратиграфски данни.

Фаза Караново VІ, ІІІaУстановена е във ІІ и І хоризонти на селищна могила Съдиево, хоризонт І на

Азмашка могила, V-ІV хоризонти в Дядово, Караново, Мечкюр.Комплексът от фаза ІІІа представя съчетание между форми и орнаментални

композиции и мотиви, характерни за втора фаза на култура Караново VІ в Тракия и появата на нови форми съдове, украсявани с познати от предходната фаза или нови ор-наментални мотиви.

Сред формите, характерни за втора фаза и продължаващи разпространението си във фаза ІІІа са среднодълбоките паници с извит навътре устиен ръб (обр. 1 1). Нов елемент за обърнатоконичните паници представлява удебеленият отвътре и заравнен отгоре устиен ръб (обр. 1 2). Паници с подобно оформяне на устийния ръб са открити в комплекса на селищна могила Юнаците (Todorova, Matsanova 2000, tab. 26.1). Заедно с тях продължава разпространението на среднодълбоките купи с биконична форма (обр. 1 3-4), чиито горни части са украсени с графитна украса, както и дълбоките ку-пи с фусбоден, богато украсени с мрежовидна композиция от врязани линии (обр. 1 14). Част от използваните в предходната фаза видове украса, както и орнаментални

В. Николов, К. Бъчваров, П. Калчев (ред.). Праисторическа Тракия. София-Стара Загора, 2004, 421-432

422

композиции и мотиви, се срещат и в ІІІа фаза и по-точно в комплексите от ІІ хоризонт на селищна могила Съдиево, Караново, Мечкюр. Графитната украса е позитивна, нега-тивна и позитивно-негативна и представя вече познати орнаментални мотиви. Сред тях са плътни и негативни хоризонтални или вертикални линии, удължени овални мотиви, висящи триъгълници и двойни спираловидни мотиви (обр. 1 3, 7, 9), нега-тивни ъгловидни или полуовални мотиви или негативни двойни спираловидни мотиви (обр. 1 3-4, 11). Позитивно-негативната украса представя съчетание между негативни разгънати спираловидни мотиви и плътни хоризонтални или вертикални линии (обр. 1 5, 10). Продължава развитието и на набодената с мидена черупка украса, появяваща се във втора фаза на култура Караново VІ (обр. 1 6), както и комбинациите от графитна с релефна и врязана с релефна украса.

Нови и сигнификативни явления за фаза ІІІа са плитката купа с цилиндрично-конична форма и профилиран прелом (обр. 1 5), както и среднодълбокият гърневиден съд с биконична форма (обр. 1 10). Те масово се срещат и в по-късните периоди на култура Караново VІ. Имат характерна орнаментация, комбинираща графитна позитивно-негативна украса и релефна изтеглена пъпка. Среднодълбоките гърневидни съдове понякога се срещат с една хоризонтална дръжка (обр. 1 9). Във фаза ІІІа се появяват и среднодълбоките гърневидни съдове с конична горна, полусферична средна и обърнатоконична долна част (обр. 1 8). Те намират добри паралели в комплекса от ІІ-І хоризонт на селищна могила Съдиево. Характерна черта представлява подчертаният отдолу прелом на дълбоките гърневидни съдове със заоблена форма (обр. 1 12), установени в комплекса на І хоризонт на Азмашка могила. Нови явления за фаза ІІІа са дълбоките гърневидни съдове с широко дъно и заоблена форма (обр. 1 13), и гърневидният съд с тясна горна част и широко дъно, установени във ІІ хоризонт на селищна могила Съдиево. В този хоризонт е открит и дълбок гърневиден съд с конична горна, заоблена средна и обърнатоконична долна част и орнаментиран с набодена украса от овални релефни набождания. Особеното при него е наличието на четири хоризонтални дръжки. Този съд все още не намира паралели в други комплекси от територията на Тракия. Сигнификативна за фаза ІІІа е появата на капаци с конична форма. Те са орнаментирани с графитна позитивно-негативна украса от негативни разгънати спираломеандри и плътни линии, комбинирана с една изтеглена пъпка. Този вид капаци се срещат в комплекса на І хоризонт на Азмашка могила (обр. 1 15), Гюндийска могила (обр. 1 16) и Мечкюр (обр. 1 11).

По отношение на орнаментацията, във фаза ІІІа е констатирано рязко намалява-не на количеството графитна украса, разполагана върху горните части на съдовете. Долните им части са най-често груби или допълнително огрубявани чрез хоризонтални и наклонени издраскани линии. Освен графитна орнаментация, за фаза ІІІа е характерно и наличието на украса с бяла и червена боя. Установена е в комплексите на ІІ хоризонт на Съдиево и селищна могила Караново.

Фаза Караново VІ, ІІІbСреща се в ІІІ-І хоризонти на селищна могила Гълъбово, І хоризонт от селищна

могила Дядово, Караново, Габарево, Кортен-Мусовица, Гюндийска могила, Руманя, Мечкюр, Капитан Димитриево. Комплексът се характеризира с поява на нови форми съдове, украсени с познати от предните периоди орнаментални композиции и мотиви.

423

През фаза ІІІb са добре застъпени срещащите се и през по-ранните периоди плитки и среднодълбоки паници с обърнатоконична форма и извит навътре устиен ръб (обр. 2 2, 5; 3 6), както и среднодълбоките и дълбоки купи с биконична форма (обр. 2 4, 6). Масово разпространение получават появяващите се в предходната фаза ІІІа плитки купи с цилиндрично-конична форма и различно оформяне на прелома (профилиран заострен, заострен и подчертан отдолу) (обр. 2 15-17) и среднодълбоките гърневидни съдове с биконична форма (обр. 2 7-8, 12, 14). Последните понякога са снабдени с две хоризонтални дръжки (обр. 2 13). В тази подфаза продължава съществуването на укра-са с мидена черупка (Стефанова 1991, обр. 15а).

Сигнификативни за фаза ІІІb са среднодълбоките гърневидни съдове с полусферична горна и обърнатоконична долна част (обр. 2 9-11). Срещат се в материалите на селищни могили Караново, Мечкюр и Загорци. Ново явление са дълбоките гърневидни съдове с биконична форма, хоризонтални дръжки и овално устие (обр. 3 4) и такива с цилиндрична горна, полусферична средна и обърнатоконична долна част (обр. 2 3).

Графитната позитивна украса представя нови елементи от триъгълни полета, запълнени с успоредни линии, скачени ромбовидни мотиви и концентрични кръгове (обр. 2 15-17). Тези орнаментални мотиви намират добри паралели в комплексите на ІІ хоризонт на Гълъбово (Стефанова 1991, обр. 14д) и селищна могила Хотница (Илчева 2002, табл. 40: 1). За първи път в графитната орнаментация се среща композиция от мрежовидна украса, комбинирана с негативни разгънати спираломеандри (обр. 3 2), както и композиции с разгънати спираловидни мотиви, комбинирани с плътни ромбове (обр. 2 3; 3 6). Това се отнася и за позитивно-негативната украса, представена от хоризонтални и наклонени плътни линии и негативен есовиден мотив, от двете страни на който излизат двойни негативни линии (обр. 3 1). Подобен мотив е използван за орнаментацията на паница от селищна могила Хотница (Илчева 2002, табл. 41 2). Сигнификативна за фаза ІІІb е графитната позитивна орнаментация от хоризонтални линии. Тя се среща в комплексите на ІІ хоризонт от Гълъбово (Стефанова 1991, обр. 14а), І хоризонт на селищна могила Дядово (Катинчаров и др. 1980 33 1), Караново (обр. 2 1, 6; 3 3) и Габарево (Миков 1933, 17b).

Фаза Караново VІ, ІІІcУстановена е в селищните могили Юнаците, ІІ-І хоризонти, Капитан Димитриево,

Долнослав, Караново, Биково, Девебарган, Габарево, Гюндийска и Старозагорски минерални бани. Комплексът от фаза ІІІc представя черти, характерни за фаза ІІІb, но едновременно с това се появяват и нови форми съдове.

Както и във фаза ІІІb, тук масово се срещат плитки и среднодълбоки паници с извит навътре устиен ръб (обр. 4 1). Продължава разпространението на дълбоките купи със заоблена горна част и фусбоден, установени в комплексите на селищните могили Старозагорски минерални бани и Долнослав. Графитните орнаментални композиции представят познати вече мотиви от хоризонтални или вертикални линии (обр. 4 2-3) и комбинации от негативни и плътни ромбове. Освен тях, продължават да се срещат и набодена с мидена черупка или овални набождания украса и комбинацията между графитна и набодена украса (обр. 4 5, 9-10).

Ново явление за фаза ІІІc са плитките, среднодълбоки и дълбоки купи със заоблена или биконична форма и две вертикални дръжки (обр. 4 2-3, 5-6). Те са характерни за комплексите от западните части на Тракия: Юнаците (Todorova, Matsanova 2000,

424

26.5 1-7), Капитан Димитриево (Детев 1950, 15к), Долнослав, Ясатепе (Детев 1960, обр. 12), но отделни екземпляри са установени и в източните й части: Биково (Детев 1954, обр. 47), Пшеничево. Особено значение в тази група има дълбоката купа с вер-тикални дръжки, открита в комплекса на селищна могила Караново (обр. 4 4). Тя се отличава с цилиндрично-коничната си форма и изключително груба повърхност. Разпространението на тези съдове е резултат от влиянието на Централнобалканската зона и те едновременно представляват териториален и хронологически признак. Присъствието им в селища в източните части на Тракия е свидетелство за връзки и контакти със западните й части и доказва синхронността на разглежданите комплек-си. Сигнификативна форма за фаза ІІІc представляват дълбоките гърневидни съдове с две вертикални дръжки (обр. 4 5, 8). Имат биконична форма и са открити в ком-плексите на селищните могили Юнаците (Todorova, Matsanova 2000, Fig. 26.6 1), Долнослав, Старозагорски минерални бани, Караново (Schlor 1997, Taf. 137 1-2), Гюндийска, Биково (Детев 1954, 48) и Девебарган (Попов 1922-1925, обр. 167а). Приустийните им части обикновено са украсени с хоризонтални графитни линии, а долните са орнаментирани с набодена украса чрез триъгълни, овални набождания или набождания с мидена черупка. С подобна форма и орнаментация в тази характеристика се вписва и един съд с две хоризонтални дръжки от селищна могила Караново (обр. 4: 10). Предвид разпространението на дълбоките гърневидни съдове с вертикални дръжки, те очевидно представляват общ хронологически признак за този период на територията на Тракия. Това се отнася и за дълбоките гърневидни съдове с цилиндрична приустийна, заоблена долна част и две хоризонтални дръжки (обр. 4 9) или за тези със заоблена форма, две хоризонтални дръжки и овални устия (обр. 4 7). Установени са в комплексите на Юнаците (Todorova, Matsanova 2000, 26.6), Капитан Димитриево (Детев 1950, обр. 17в), Караново и Габарево (Миков 1933, 14b). Нови елементи за края на каменно-медната епоха в Тракия са дълбоките гърневидни съдове с удължена долна част и две вертикални дръжки и аскосовидните съдове. Първите се срещат основно в материалите на селищни могили Юнаците (Todorova, Matsanova 2000, 26.7), Капитан Димитриево, Биково. Аскосовидните съдове се срещат в комплексите на селищни могили Мечкюр (обр. 4 6), Долнослав (Колева 1993, обр. 4-6) и Капитан Димитриево (Детев 1950, 15ж), но със сигурност присъстват и в други селища от култура Караново VІ в Тракия.

425

The Ceramic Assemblage of the Late Chalcolithic Karanovo VI Culture, Phase IIIVictoria PETROVA

Phase III of the Kodzhadermen-Gumelniţa-Karanovo VI cultural complex has been es-tablished on the basis of materials from northeast Bulgaria and Thrace (Vajsová 1966 35-37; Тодорова 1986, 112). Initially it was divided into two subphases (a and b), and the availability of a third one was assumed (Тодорова 1986, 112). The existence of a third subphase c was lat-er confirmed and the assemblages of Tell Dolnoslav and Tell Junatsite were referred to it (To-dorova 1995, 90). This paper aims to present the main features of the pottery from phase III of the Karanovo VI culture in Thrace and its three subphases. Its characterization is constructed on the basis of the assemblages from Layers II-I of Tell Sadievo, Layer I of Tell Azmak, Layers III-I of Tell Galabovo, Layer I of Tell Dyadovo and Layers II-I of Tell Yunatsite. Elements of the transitional second phase of Karanovo VI culture can be encountered there (dishes with an inverted mouth-rim, biconical bowls, deep bowls on a fußboden, etc.). Simultaneously at least three new significative shapes appeared (shallow bowls with cylindrical upper and conical low-er part, biconical medium-deep pots, vessels with vertical handles etc.). Vessels from unstrati-fied contexts were added to the characterization constructed on the basis of parallels with shapes or ornamental patterns and motifs.

Phase Karanovo VІ, ІІІaThis phase was established in Layers II and I of Tell Sadievo, Layer I of Tell Azmak, Layers

V-IV of Tell Dyadovo, Karanovo, Mechkyur.The assemblage from phase ІІІa is a combination between shapes, ornamental patterns and

motifs typical of the second phase of Karanovo VI culture in Thrace and the occurrence of new vessel shapes decorated with well-known motifs from the preceding phase or new ones.

Among the shapes typical of the second phase and continuing their distribution in phase IIIa were the medium-deep dishes with an inverted mouth-rim (Fig. 1 1). A new element for the in-verted conical dishes is the inside thickened mouth-rim flattened on the top (Fig. 1 2). Dishes with similar shaping of the mouth-rim have been discovered in the Tell Yunatsite assemblage (Todorova, Matsanova 2000, Pl. 26 1). Along with these, the distribution of medium-deep bi-conical bowls continued (Fig. 1 3-4) whose upper parts are decorated with graphite ornamenta-tion as well as deep bowls on a fußboden, richly decorated with a netlike pattern of incised lines (Fig. 1 14). Some of the ornamental types used in the preceding phase and the ornamental pat-terns and motifs were also encountered in phase IIIa, particularly in the assemblages of Layer II of Sadievo, Karanovo, and Mechkyur. The graphite ornamentation is positive, negative and positive-negative and represents well-known ornamental motifs. Among these are thick and negative horizontal or vertical lines, elongated oval motifs, inverted triangles and double-he-

V. Nikolov, K. Băčvarov, P. Kalchev (eds.). Prehistoric Thrace. Sofia-Stara Zagora, 2004, 425-432

426

lix motifs (Fig. 1 3, 7, 9), negative angular or semi-oval motifs or negative double-helix motifs (Fig. 1 3-4, 11). The positive-negative ornamentation is a combination of negative unfolded he-lix motifs and thick horizontal or vertical lines (Fig. 1 5, 10, 15). The shell-impressed ornamen-tation, occurring in the second phase of Karanovo VI culture (Fig. 1 6) as well as the combina-tions of graphite-with-plastic and incised-with-plastic ornamentation, continued to develop.

New and significative phenomena for phase ІІІa were the shallow cylindrical-conical bowl with profiled carination (Fig. 1 5), as well as the medium-deep biconical pot (Fig. 1 10). They were frequently encountered in later periods of the Karanovo VI culture. They have a charac-teristic ornamentation combining graphite positive-negative decoration and a plastic elongated knob. The medium-deep pots are sometimes encountered with one horizontal handle (Fig. 1 9). In phase ІІІa occurred the medium-deep pots with a conical upper, semi-spherical middle and inverted conical lower part (Fig. 1 8). They find good parallels in the assemblage of Layer II of Tell Sadievo. A typical feature is the strengthened carination of the deep pots with a rounded shape (Fig. 1 12) established in the assemblage of Layer I of Tell Azmak. New phenomena for phase ІІІa are the deep pots with a wide base and rounded shape (Fig. 1 13), and the pot with a narrow upper part and wide base, established in Layer II of Tell Sadievo. In this layer a deep pot with a conical upper, rounded middle and inverted conical lower part, decorated with oval plastic dots, was found. It is characterized by the presence of four horizontal handles. This ves-sel still finds parallels in other assemblages in Thrace. Significative for phase ІІІa is the occur-rence of conical lids. They are decorated with graphite positive-negative ornamentation of neg-ative unfolded helix meanders and thick lines, combined with one elongated knob. This type of lids is encountered in the assemblage of Layer I of Azmak (Fig. 1 15), Gyundijska (Fig. 1 16), and Mechkyur.

As far as ornamentation is concerned, an abrupt decrease in the amount of graphite deco-ration laid on the upper parts of vessels was established in phase ІІІa. Their lower parts are most often rough or additionally rusticated by horizontal and inclined scratched lines. Be-sides graphite ornamentation, phase ІІІa is characterized by the presence of white- or red-painted ornamentation. It has been established in the assemblages of Layer II of Sadievo and Karanovo. The ornamental motifs from this phase do not differ considerably from those typical of the preceding periods.

Phase Karanovo VІ, ІІІbIt is encountered in Layers III-I of Tell Galabovo, Layer I of Tell Dyadovo, Tell Karanovo,

Tell Gabarevo, Tell Korten-Musovitsa, Tell Gyundijska, Tell Rumanya, Tell Mechkyur, Tell Kapitan Dimitrievo. The assemblage is characterized by the occurrence of new vessel shapes decorated with ornamental patters and motifs known from the preceding periods.

Widely used during phase ІІІa were the shallow and medium-deep conical bowls with an inverted mouth-rim (Figs. 2 2, 5; 3 6), as well as the medium-deep and deep biconical bowls (Fig. 2 7-8, 12, 14). The latter are sometimes fitted with two horizontal handles (Fig. 2 13). The shell-impressed ornamentation continued to exist during this subphase (Стефанова 1991, Fig. 15а).

Significative shapes for phase ІІІb are the medium-deep pots with semispherical upper and inverted conical lower part (Fig. 2 9-11). They are encountered in the material of Tell Karanovo, Tell Mechkyur and Tell Zagortsi. A new phenomenon is the deep biconical pots with horizontal handles and an oval mouth (Fig. 3 4) and those with a cylindrical upper, semispherical middle and inverted conical lower part (Fig. 2 3).

427

The positive graphite ornamentation presents new elements of triangular fields, filled with parallel lines and connected rhomboid motifs and concentric circles (Fig. 2 15-17). These orna-mental motifs find good parallels in the assemblages of Layer II of Tell Galabovo (Стефанова 1991, обр. 14д) and Tell Hotnitsa (Илчева 2002, табл. 40: 1). For the first time in the graphite ornamentation a pattern of netlike ornamentation combined with negative unfolded helix me-anders is encountered (Fig. 2 2) as well as patterns with unfolded helix motifs combined with compact rhombs (Figs. 2 3; 3 6). This also applies to the positive-negative ornamentation rep-resented by horizontal and inclined thick lines and a negative S-shaped motif, on both sides of which double negative lines come out (Fig. 3 1). A similar motif was used for the decoration of a bowl from Tell Hotnitsa (Илчева 2002, табл. 41 2). Significative for phase ІІІb is the positive graphite ornamentation of horizontal lines. It is encountered in the assemblages of Layer II of Tell Galabovo (Стефанова 1991, обр. 14а), Layer I of Tell Dyadovo (Катинчаров и др. 1980 33 1), at Tell Karanovo (Fig. 2 1, 6; 3 3) and Tell Gabarevo (Миков 1933, 17b).

Phase Karanovo VI, ІІІcIt has been established at Tell Yunatsite, Layers II-I, Tell Kapitan Dimitrievo, Tell Dolno-

slav, Tell Karanovo, Tell Bikovo, Tell Devebargan, Tell Gabarevo, Tell Gyundijska and Tell Starozagorski Mineralni Bani. The assemblage of phase ІІІc presents features characteristic of phase ІІІb but simultaneously new vessel shapes occurred.

As in phase ІІІb, here frequently encountered are shallow and medium-deep bowls with an inverted mouth-rim (Fig. 4 1). The distribution of the deep bowls on a fußboden with a rounded upper part continued. They have been established in the assemblages of Starozagorski Miner-alni Bani and Dolnoslav. The ornamental graphite patterns present well-known motifs of hori-zontal and vertical lines (Fig. 4 2-3) and combinations of negative and compact rhombs. In ad-dition, shell-impressed or oval dotted and combined graphite and needled ornamentation is still encountered (Fig. 4 5, 9-10).

A new phenomenon for phase ІІІc is the shallow, medium-deep and deep bowls with a rounded or biconical shape and two vertical handles (Fig, 4 2-3, 5-6). They are typical of the assemblages in the western parts of Thrace: Yunatsite (Todorova, Matsanova 2000, 26.5 1-7), Kapitan Dimitrievo (Детев 1950, 15к), Dolnoslav, Yasatepe (Детев 1960, обр. 12) but individ-ual samples have also been established in its eastern part: Bikovo (Детев 1954, обр. 47), Psh-enichevo. Of particular significance in this group is the deep bowl with vertical handles, found in the assemblage of Karanovo (Fig. 4 4). It is distinguished by its cylindrical-conical shape and exceptionally rough surface. The distribution of these vessels resulted from the influence of the Central Balkan Zone and they represent both a territorial and a chronological sign. Their pres-ence in the sites of the eastern Thrace testifies to connections and contacts with its western parts and proves the simultaneous nature of the assemblages under study. A significative shape for phase ІІІc is the deep pot with two vertical handles (Fig. 4 5, 8). These vessels have biconical shape and were found in the assemblages of Yunatsite (Todorova, Matsanova 2000, Fig. 26.6 1), Dolnoslav, Starozagorski Mineralni Bani, Karanovo (Schlor 1997, Taf. 137 1-2), Gyundijska, Bikovo (Детев 1954, 48) and Deverbargan (Попов 1922-1925, обр. 167а). Their mouth-rims are usually decorated with horizontal graphite lines and their lower parts are decorated with tri-angular and oval dots or shell impressions. A vessel with two horizontal handles from Karanovo has a similar shape and ornamentation (Fig. 4 10). Having in mind the distribution of the deep pots with vertical handles, they obviously represent a common chronological sign of that pe-riod in Thrace. This also applies to the deep pots with a cylindrical mouth, rounded lower part

428

and two horizontal handles (Fig. 4 9) or to those with a rounded shape, two horizontal handles and oval mouths (Fig. 4 7). They have been established in the assemblages of Yunatsite (Todor-ova, Matsanova 2000, 26.6), Kapitan Dimitrievo (Детев 1950, обр. 17в), Karanovo and Gaba-revo (Миков 1933, 14b). New elements for the end of the Thracian Copper Age were the deep pots with an elongated lower part and two vertical handles and askoi vessels. The former type is encountered mainly in the materials of Yunatsite (Todorova, Matsanova 2000, 26.7), Kapitan Dimitrievo, Bikovo. The askoi are encountered in the assemblages of Mechkyur (Fig. 4 6), Dol-noslav (Колева 1993, обр. 4-6) and Kapitan Dimitrievo (Детев 1950, 15ж), but they are surely present at other sites of the Karanovo VI culture in Thrace.

Цитирана литература / ReferencesДетев 1950: П. Детев. Селищната могила при с. Банята при Капитан Димитриево. - Годишник на Народния археологически музей Пловдив, 2, 1950, 1-23.Детев 1954: П. Детев. Селищната могила при с. Биково. - Годишник на музеите в Пловдивски окръг, 1, 1954, 151-193.Детев 1960: П. Детев. Разкопки на селищната могила Ясатепе в Пловдив през 1959 г. - Годишник на Народния археологически музей Пловдив, 4, 1960, 5-59.Илчева 2003: В. Илчева. Хотница. Стари селища и находки. Част 1. Праистория. Велико Търново, 2003.Катинчаров и др. 1980: Р. Катинчаров, Я. Бест, В. Николов, В. Николова. Селищна могила до с. Дядово: сондажен изкоп (археологически разкопки 1977/1978 г.). - Expeditio Thracica, 1, 1980, 9-94.Колева 1993: Б. Колева. Къснохалколитни аскоси от Долнослав, Пловдивско. - В: В. Николов (ред.). Праисторически находки и изследвания. Сборник в памет на проф. Георги И. Георгиев. София, 1993, 121-128.Миков 1933: В. Миков. Селищна могила в с. Габарево, Казанлъшка околия. - Годишник на Народния музей, 5, 1926-1931, 83-113.Попов 1926: Р. Попов. Могилата Девебарган. - Годишник на Народния музей, 4, 1922-1925, 72-115.Стефанова 1991: Т. Стефанова. Халколитна епоха. - Експедиция “Марица-Изток”, 1, 1991, 139-204.Тодорова 1986: Х. Тодорова. Каменно-медната епоха в България. София, 1986.Schlor 1997: I. Schlor. Die chalkolithische Keramik aus Grube Z. - In: S. Hiller, V. Nikolov (Hrsg.). Karanovo, I. Die Ausgrabungen im Südsektor 1984-1992. Salzburg-Sofia, 1997, 285-321.Todorova 1995: H. Todorova. The Neolithic, Eneolithic and Transitional Period in Bulgarian Prehistory. - In: D. Bailey, I. Panayotov (eds.). Prehistoric Bulgaria. (Mono-graphs in World Archaeology, 22) Madison, 1995, 79-98.Todorova, Matsanova 2000: N. Todorova, V. Mazanova. Late Chalkolithic Ceramic Style at Yunatsite Tell (Approach to the systematization of the newly excavated levels). - In: L. Nikolova (ed.). Technology, Style and Sosiety (BAR Int. Series, 854). Oxford, 2000, 331-361.Vajsová 1966: H. Vajsová. Stand der Jungsteinzeitforschung in Bulgarien. - Slovenska archeologia, 1, 1966, 5-48.

429

Обр. 1. Керамични съдове от ІІІa фаза на култура Караново VІ. 1-2, 5-6, 10 - Съдиево, ІІ хоризонт; 14-15 - Азмашка могила, І хоризонт; 7-9, 13 - Караново; 3-4, 11-12 - Мечкюр; 16 - Гюндийска могилаFig. 1. Pottery from phase ІІІa of Karanovo VІ culture. 1-2, 5-6, 10 - Sadievo, Layer II; 14-15 - Azmak, Layer I; 7-9, 13 - Karanovo; 3-4, 11-12 -Mechkyur; 16 - Tell Gyundijska

430

Обр. 2. Керамични съдове от ІІІb фаза на култура Караново VІ. 1-6, 10, 12-13, 15-17 - Караново; 7 - Кортен-Мусовица; 9, 14 - Мечкюр; 8 - Гюндийска могила; 11 - ЗагорциFig. 2. Pottery from phase ІІІb of Karanovo VІ culture. 1-6, 10, 12-13, 15-17 - Karanovo; 7 - Korten-Musovitsa; 9, 14 - Mechkyur; 8 - Tell Gyundijska; 11 - Zagortsi

431

Обр. 3. Керамични съдове от ІІІb фаза на култура Караново VІ. 1 - Руманя; 2-4 - Караново; 5-6 - МечкюрFig. 3. Pottery from phase ІІІb of Karanovo VІ culture. 1 - Rumanya; 2-4 - Karanovo; 5-6 - Mechkyur

432

Обр. 4. Керамични съдове от ІІІc фаза на култура Караново VІ. 1, 4-5, 7, 9-11 - Караново; 2-3, 6 - Мечкюр; 8 - Гюндийска могилаFig. 4. Pottery from phase ІІІc of Karanovo VІ culture. 1, 4-5, 7, 9-11 - Karanovo; 2-3, 6 - Mechkyur; 8 - Tell Gyundijska