Особености в стенописната украса на църквата "Св....

БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО

НАСЛЕДСТВОМАТЕРИАЛИ ОТ ТРЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ

ПО ИСТОРИЯ, АРХЕОЛОГИЯ И КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ ПЪТУВАНЕ КЪМ БЪЛГАРИЯ – ШУМЕН,

17 – 19.05. 2012 г.

СЪЮЗ НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ ЦЕНТЪР ПО ВИЗАНТИНИСТИКА КЪМ ШУМЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ

„ЕПИСКОП КОНСТАНТИН ПРЕСЛАВСКИ”

НАЦИОНАЛЕН АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ИНСТИТУТ И МУЗЕЙ ПРИ БЪЛГАРСКА АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ

ШУМЕН2014

Редакционна колегия:Акад. проф. д.и.н. Васил ГюзелевАкад. проф. д.м.н. Дамян ДамяновПроф. д.и.н. Иван БожиловПроф. д.и.н. Иван Йорданов – отговорен редакторПроф. д.и.н. Илия ИлиевПроф. д.и.н. Вера БоневаДоц. д-р Христо ХаритоновДоц. д-р Тодор Тодоров – съставител

Коректор: Цветанка Начева

ISBN 978-954-577-869-8

© Авторски колектив, 2014© Университетско издателство „Епископ Константин Преславски”, Шумен, 2014

7

Светлозар Стоянов Инженерно-техническо осигуряване на археологическите разкопки ..............................693

БЪЛГАРСКИТЕ ЗЕМИ И БЪЛГАРИТЕ ПРЕЗ XV – ХІХ ВЕК .................................699

Георги Геров Нови данни за църквата „Св. Стефан” (Новата митрополия) в Несебър .........................701

Владимир Ангелов Материални следи от миналото на българските земи през погледа на западноевропейски пътешественици от ХV – ХVІІ век ....................................................728

Десислава ДимитроваБитът на мюсюлманите по български земи през погледа на западноевропейските пътешественици ХV-ХVІ век .........................................................734

Калина Минчева Християнското културно наследство в Брезнишкия и Трънския край ............................742

Светозар АнгеловОсобености в стенописната украса на църквата „Св. Тодор” край град Бобошево, Кюстендилско ............................................................................................757

Рая Заимова Храмът „Св. Великомъченик Георги“ (с. Орешец, Белоградчишко): история и съвременно състояние .......................................................................................................775

Мийрям Салим Изучаването на османотурски език от българите през епохата на османското владичество ...........................................................................................................................786

Александрина Първанова Исторически образци в архитектурата на България през Възраждането ........................791

Мария Полимирова Сметководните тефтери на Димитър Смрикаров – свидетелство за някои аспекти на стопанските отношения в Самоков през първата половина на ХІХ в. .........807

Patrick Lecaque La Bulgarie et les Bulgares dans la presse écrite américaine avant 1860 ...............................820

Катерина Венедикова Няколко надписа от с. Сини вир ..........................................................................................825

Саша Лозанова Традиционните български килими и Ориентът (XVIII – XIX век) ..................................847

757

ОСОБЕНОСТИ В СТЕНОПИСНАТА УКРАСА НА ЦЪРКВАТА „СВ. ТОДОР” КРАЙ ГРАД БОБОШЕВО,

КЮСТЕНДИЛСКО

Светозар Ангелов

Църквата “Св. Тодор” се намира на 1,7 км северно от Бобошево, отдясно на река Струма, в местността Селище. Пръв за нея съобщава К. Иречек в своите “Пътувания по България”: „Четвърт час пред Бобошево, под склона надясно ме изненада пак червена черковна развалина „Св. Тодор” – четириъгълен тухлен храм, с хубаво кубе и с остатъци от груб, червен живопис на тъмна основа; при ликовете на светците имаше славянски надписи, но никъде никаква бележка за неговото съграждане или зографисване. Олтарът като някой долмен може да се върти около своята ос”1. През 1928 г. В. Миков обръща внимание на църквата “Св. Тодор”, като дава архитектурния й план с кратко описание. Според него тя датира от ХІV век и той препоръчва да бъдат прекопирани фреските и да се вземат мерки за запазване на църквата от разрушение2. По-късно Н. Мавродинов, анализирайки архитектурата на “Св. Тодор”, стига до извода, че храмът е изграден през ХІІ век3. Ив. Кепов в своето краеведско проучване за Бобошево споменава църквата, като се базира на В. Миков и Н. Мавродинов и съобщава за тежкото състояние, в което се намира паметникът4. Ас. Василиев в проучванията си по долината на река Струма отбелязва накратко църквата “Св. Тодор”, като предполага, че тя датира от ХІV век5, а Кр. Миятев отнася построяването на църквата през ХІІІ век6. През 1964 г. Д. Панайотова в статията си, посветена на този паметник, разглежда обстойно неговата архитектура и живопис. След привличането на богат сравнителен материал авторката стига до извода, че изграждането на църквата става през ХІ век, а втория (по-запазен) слой стенописи тя датира през ХІV век7. Т. Велманс, съдейки по публикуваните снимки от Д. Панайотова, предполага, че тези стенописи са по-късни от ХІV век8. В последните години се появиха няколко публикации, които разглеждат особеностите на иконографията, стила, както и датировката на църквата “Св. Тодор”. Така П. Льокак в изследванията си приема, че вторият слой стенописи е изпълнен през ХVІІ век9. Изтъкнатият изследовател на средновековната охридска живопис Г. Суботич в две свои статии отбелязва, че декорациите в църквите Αγιος Νικολαος Μαγαλειοῦ (нач. на ХVІ в.) в Костур10 и “Св. Тодор” при Бобошево са дело на един и същ майстор, на едно ателие11. Както установява Г. Геров, и стенописите от храма “Св. Архангел Михаил” над с. Сапарево (Дупнишко) принадлежат на същия екип12. Всъщност точната година на изписване на стенописите в църквата „Св. Никола Магалиу” не се знае, защото няма ктиторски надпис, който да я посочва. Запазената стенна живопис от костурската църква заема част от източната и цялата северна стена на храма, където се разгръщат Празниците и Страстите Христови, фигури в цял ръст и ктиторски портрет, представящ Актасис и майка му Владислава. При дарителите има надпис, който съобщава за смъртта на Актасис през 1504/1505 г. Вероятно тази година е свързана само със смъртта на ктитора, чийто портрет е изписан след изпълнението на стенописите в църквата. М. Гаридис допуска, че живописта в „Св. Никола Магалиу” е завършена в последната четвърт на ХV век13. В крайна сметка не може категорично да се посочи точната година на изписване на стенописите в църквата „Св. Никола Магалиу”, но можем да приемем мненията на Г. Суботич и на Цв. Кунева, че това е станало около 1505

758 Светозар Атанасов

г.14 Стенната декорация от този храм принадлежи на специфичния костурски художествен кръг, чиято активност е особено силна в последната четвърт на ХV до 30-те години на ХVІ век15.

Архитектурният план на църквата “Св. Тодор” представлява равнораменен свободен кръст, с долепена от изток полукръгла апсида. Храмът има следните размери – 7,40 х 6,21 м. Сводовете и куполът са изградени от тухли, а останалите части от камък, споени с варов разтвор. Тамбурът е цилиндричен, без украса, снабден е с четири прозореца и е запазен почти изцяло. Паметниците с подобен архитектурен тип са малко. Като паралели могат да се посочат църквите: “Св. Иван Кръстител” (Х – ХІ в.) в Несебър, “Св. Богородица Кубелидики” в Костур, в с. Герман (1006 г.) – до Преспанското езеро, и в Бояна (Х – ХІ в.). Изграждането на църквата “Св. Тодор” най-вероятно става през ХІІ в. В нея е установено наличието на два (на места има следи и от трети) живописни слоя. За първия не може да се каже почти нищо, освен че е датиран най-общо около ХІV век. Що се отнася до втория, макар и частично запазен, наблюденията показват някои интересни иконографски и стилови решения.

Разполагането на изображенията е според установената практика при куполните църкви. В разрушения живописен слой в купола най-вероятно е бил представен Христос Пантократор. В барабана, между прозорците, са поместени образите на пророците. Днес могат да се видят полуразрушените фигури на някои от тях, държащи свитъци. Четиримата евангелисти заемат своите обичайни места в пандантивите. Върху долната повърхност на четирите свода са изписани следните изображения: на западния свод – архангел Гавриил, на южния – архангел Михаил, на северния – архангел Рафаил и Уриил, а на източния – Христос Ангел от Великия съвет. Така представени, образите на архангелите начело с техния върховен предводител, ориентирани към четирите посоки на света и доминиращи над пространството в храма, могат да се тълкуват като пазители на равновесието на земята. Към това ни насочва текстът от службата на св. Климент Охридски в чест на архангелите Михаил и Гавриил: ... И така, чрез тези двама архистратизи Господ изпълни с чудеса небесния свод и прекрасно украси земята. ...Чрез тях четирите страни на земята се пазят непоклатими. Чрез тях морската шир по Божия повеля не излиза от пределите си и остава в определеното си място без да се разлива. Чрез тях човешката природа остава невредима от каквато и да е страст. Чрез тях бесовските пълчища биват прогонвани и изчезват... Чрез тях светло украсените църкви правоверно и единогласно възнасят трисветата песен към Бога16. По-надолу следват три хоризонтални пояса – Великите празници, Страстите Христови и светци в цял ръст. За съжаление голяма част от сцените са запазени фрагментарно. От празничния цикъл се разпознават: Благовещение, Рождество Христово, Сретение, Кръщение Христово, Възкресение Лазарово, Преображение, Разпятие Христово, Възнесение и Възкресение. От регистъра със Страстите могат да се видят: Тайната вечеря, Умиване на нозете, Молитва в Гетсиманската градина, Предателството на Юда, Отричанията и Разкаянието на Петър, Съдът на Пилат, Поругание Христово, Носене на кръста, Оплакване, Разкаянието и Смъртта на Юда.

Конхата на апсидата е разрушена. В долния регистър са запазени части от сцената Мелизмос. Христос Агнец Божий е представен според установения канон, като дете, полегнало върху дискос. От дясната му страна са изобразени: архангел, държащ рипида, св. Йоан Златоуст, неизвестен светец, св. Йоан Милостиви и св. Кирил Философ17. Отляво стоят св. Василий Велики и неизвестен светец. Д. Панайотова отбелязва присъствието на два архангела в сцената18, докато П. Льокак смята, че има само един архангел19. Явно

759ОСОБЕНОСТИ В СТЕНОПИСНАТА УКРАСА НА ЦЪРКВАТА „СВ. ТОДОР” ...

тук симетрията на композицията е нарушена, вместо обичайното представяне на два архангела с рипиди, предвождащи светите отци литургисти. Над Мелизмоса все още могат да се видят фрагменти от сцената Причестяване на апостолите. Запазени са само долните части от някои фигури на апостолите, като последната фигура от юг е обърната с гръб към участниците в сцената. В най-новата публикация за църквата „Св. Тодор” на Цв. Кунева, авторката допуска, че тук е изобразен Юда, който изважда причастието от устата си20. Този мотив се основава на евангелието на Йоан (Иоан. 13:26-27), където на Тайната вечеря Юда е обладан от дявола. Най-ранното запазено изображение на Юда, отхвърлящ причастието, е от ХІІ в. в църквата „Богородица Форбиотиса” в Асину, на о. Кипър21. Тази тема се среща в палеологовото изкуство22 и често се изобразява през поствизантийския период23. В България примерите са от манастира „Св. Димитър” (1488 г.) над Бобошево24, Драгалевци (1476 г.) и църквата „Рождество Христово” в Арбанаси25.

Празничният цикъл се открива с Благовещението, разположено традиционно от двете страни на апсидата. Интересното тук – в Бобошево, е присъствието в сцената на двама старозаветни персонажи. Зад архангел Гавриил е изобразен цар Давид, държащ разгънат свитък с началото на Псалм 44 : 11 (на гръцки): “Чуй, дъще, и виж, наклони ухо [и забрави твоя народ и дома на баща си”]. С тези думи той увещава Мария да чуе гласа на Божия вестоносец. А зад фигурата на Св. Богородица е представен цар Соломон, също с разгънат свитък, съдържащ част от Притчи Соломонови 31 : 29: “много жени добродетелни е имало, [но ти надмина всички”.] Присъствието на старозаветни персонажи в сцената Благовещение в монументалното изкуство е засвидетелствано в паметници от ХІV – ХVІІ век: “Пантанаса” (първата половина на ХV в.) в Мистра; Католикона в Хилендар (ХІV в.)26 и в Дохиар (1568 г.)27 на Атон28. В България подобна иконография се среща в Драгалевския29 и в Искрецкия манастир (нач. на ХVІІ в.) 30.

Сцената Рождество Христово, която се намира над Св. Богородица от Благовещението, е разрушена наполовина. Запазената дясна част от композицията съдържа някои интересни иконографски детайли. Тук зографите представят ангела вестоносец Гавриил, препускащ на кон и сочещ към боготечната звезда. Този тип на ангела конник в Рождеството и в Акатиста се появява в източноправославното монументално изкуство през втората половина на ХІV век – в Марков манастир31. И се среща често през ХV – ХVІІ век32. В България освен в “Св. Тодор” (нач. на ХVІ в.) го откриваме в “Св. Петка” (1598 г.) във Вуково, в Сеславци33 и в „Рождество Христово” в Арбанаси (ХVІІ в.) 34.

Следващите две сцени – Сретение и Кръщение, са запазени твърде фрагментарно. В Кръщението Христос е представен стъпил върху плоча, притискаща многоглава змия, а от двете й страни се виждат персонификациите на морето и река Йордан. Подобни иконографски детайли можем да видим в манастирите Трескавец35 и Поганово36. Символичният смисъл в тази сцена е по-ясен в многобройните примери, в които Христос стъпва върху кръстосани дъски и се свързва с акта на спасението във Възкресение Христово. За Възкресение Лазарово Д. Панайотова много точно е посочила паралели с две костурски църкви – “Св. Никола” на монахинята Евпраксия (1486 г.) и “Св. Атанасий ту Музаки” (1384 г.), където схемата е идентична с тази от “Св. Тодор”. Христос идва отляво, следван от учениците си. Пред него са сестрите на Лазар – Мария и Марта. Вдясно е саркофагът с Лазар – който леко се накланя. Пред саркофага (тогава се е виждал) е единият от двамата слуги, който се навежда да повдигне надгробния камък. Отляво на Лазар присъства групата на евреите. Действието се развива пред стените на град Витания. Това, че са посочени паралели с костурски декорации, потвърждава тезата на Г. Суботич и


Г. Геров за принадлежността на зографа, работил в “Св. Тодор”, към Костурската школа. Що се отнася до датировката, именно за изкуството от ХVІ в. е характерно обръщането към по-стари модели, създадени в големите художествени центрове (Костур, Охрид) през ХІV в.

Сцените Преображение и Разпятие Христово са силно разрушени. Интерес предизвиква композицията Възнесение, намираща се в източния край на северния свод. В центъра е представена Св. Богородица Оранта. От двете й страни са разположени два ангела, следвани от апостолите. Над Божията Майка е изобразен Христос в слава, като ореолът му застъпва част от нимба на Св. Богородица. Специфичното тук е, че Спасителят не е в характерния си вид в цял ръст, седнал върху небесната дъга, а е представен в бюст. Този тип е рядък за византийското изкуство.

Регистърът със Страстите Христови започва върху източната стена на южния свод с Тайната вечеря. Това е и най-добре запазената сцена в църквата. В центъра на композицията е представен Христос, зад полукръгла маса. Учениците са разположени симетрично от двете му страни. Различните пози на сътрапезниците създават впечатлението, че те разговарят. Всъщност в този момент Христос известява, че предателят е между тях. Йоан, затворил очи, прегръща учителя си и отпуска глава на гърдите му. Юда е изобразен отдясно, без ореол, как се навежда към блюдото. Сходна композиция с Христос в центъра виждаме в Марков манастир, Грачаница37, Старо Нагоричино38, Поганово39 и манастира „Преображение” на Метеорите40.

След Тайната вечеря, върху южната стена, в непрекъснат фриз са изобразени Умиването на нозете, Молитва в Гетсиманската градина и Предателството на Юда. Същата е последователността и разположението на сцените в Поганово41 и Трескавец42. За съжаление, в „Св. Тодор” те не са в добро състояние.

В Умиването на нозете Христос е представен отляво, препасан с престилка. Образът на Петър, както и ликовете на останалите ученици, липсват. Съхранени са само нимбовете, които са предадени един над друг, като се застъпват.

Сцената Молитва в Гетсиманската градина е съкратена, вероятно поради липса на място, като са изобразени само молещият се Христос и ангелът.

Предателството на Юда следва схемата, която е типична за балканската иконография от ХІV в. и интерпретирана от зографите през ХVІ век. Христос заема центъра на композицията. Предателят стои от лявата му страна. Фарисеите и войниците се смесват с тълпата и цялата тази враждебно настроена група обгражда Спасителя. Тук на преден план присъства и войникът, който стои най-често отдясно на Христос. Той е сграбчил с двете си ръце Месията за рамото. Действието в сцената се подсилва от размахваните от тълпата копия, мечове, брадви и факли. Майсторите от „Св. Тодор” и в този случай следват модела на костурския художествен кръг – манастира „Преображение” на Метеорите43, Поганово44, Трескавец45.

Следващата сцена от Страстите е Отричанията и Разкаянието на Петър. Тя е разположена върху западната стена на южния свод. В специфична композиция Петър е представен четири пъти, което съответства на трите отричания и разкаянието. Тук действието не се развива в хоризонтален план, както е в ранните изображения, а фигурите са разместени във височина, като са поместени на различни нива. Тази сцена от Страстите Христови е често срещана сред костурските паметници – Старият католикон на Метеорите46, Трескавец47, Поганово48.

В сцените Съдът на Пилат и Разкаянието и Смъртта на Юда се забелязва опростяване на схемата. Зографите изобразяват само лицата, които пряко участват в


действието. Композицията Разкаянието и Смъртта на Юда в „Св. Тодор” е изобразена в две части. В едната Юда връща сребърниците, а в другата той се обесва. Темата, свързана със Самоубийството на Юда, е засвидетелствана в монументалното изкуство на Балканите още от ХІV век. Като примери можем да посочим – Дечани49, Иваново („Църквата”)50, Полошкият манастир51. След средата на ХV в. зографите от Костурския и Охридския художествен кръг разпространяват този мотив, а през ХVІ в. се среща и в стенописните паметници в Епир52. Примерите от Костурския кръг са от: манастирите „Преображение” на Метеорите, Трескавец53, Поганово54, църквите „Св. Никита” при Чучер55, „Св. Никола Магалиу”56 и др. Сред паметниците от Охридския кръг този сюжет се среща в: манастирите Матка, Драгалевци57, „Св. Димитър”58 над Бобошево. Към тези примери можем да посочим и църквата „Св. Атанасий Александрийски” (Бобошево, чиято художествена принадлежност не е твърдо установена).

Най-долният регистър, където са изписани някои композиции и светци в цял ръст, е много разрушен. Фрагментите от надписи ни разкриват някои от тях: Дейсис (в северния дял кръста) – съхранен е надписът към сцената-моление. Тук е представен характерният за Костурския художествен кръг Царски Дейсис; Видението на Петър Александрийски е изобразено на своето установено място – на северната стена в олтара. Днес композицията е много разрушена; Причестяването на Мария Египетска (на южната стена до входа) – запазен е надписът на св. Зосим; неизвестна светица и св. Петка; св. Онуфрий Велики (до южната страна на входа).

На източната стена, в южното рамо на кръста (до иконостаса) са представени трима светци: св. Никола Мирликийски, св. Сава Сръбски, който е представен с богато украсени архиерейски одежди, и св. Йоан Рилски (запазена е част от надписа)59. На мястото на патронното изображение в църквата е изписан св. Никола, който най-вероятно е бил патрон на храма през ХVІ в. Поръчителите и зографите на стенописите в „Св. Тодор” избират да се изобразят двама от най-почитаните светци по българските земи – св. Сава и св. Йоан Рилски. Присъствието на покровителя на българския народ в този храм е сравнително лесно обяснимо. На първо място това е близостта на Рилската обител, както и това, че Бобошево се намира на поклонническия път, водещ към Рилския манастир и Света гора. Не трябва да се забравя също, че близо до Бобошево се намира и родното място на светеца – село Скрино. За разпространението на култа към св. Йоан Рилски силен импулс дава събитието от 1469 г., когато мощите на светеца са пренесени от Търново във възобновения Рилски манастир. Образи на св. Йоан Рилски от ХV – ХVІ в. в този регион можем да видим в: Поганово60, Драгалевския манастир61, „Св. Архангел Михаил” над Сапарево62, „Св. Никола” в с. Вуково63, а вероятно и образът на монаха от западната фасада на манастира „Св. Димитър”64 над Бобошево може също да се прибави към тези примери.

Включването на образа на св. Сава Сръбски в декорациите на балканските паметници от ХV – ХVІ в., след унищожаването на Печката патриаршия съвсем не е рядко срещано65. В днешните български земи от ХV – ХVІ в. образът на св. Сава Сръбски се среща, освен в „Св. Тодор”, още и в „Св. Георги” в Колуша (Кюстендил)66. През ХVІ – ХVІІ в. изображения на св. Сава могат да се видят в „Св. Петка” (1598 г.)67 в с. Вуково, Искрецкия манастир (1602 г.)68, Илиянския манастир (притвор, ХVІІ в.)69 и в разрушената днес църква „Св. Никола” в Железна.

Г. Суботич разглежда представянето на св. Сава в монументалното изкуство през османския период в диоцеза на Охридската архиепископия от края на ХV и първата половина на ХVІ в., когато голяма част от епархиите на Печката патриаршия


са присъединени към Охрид70. Той не показва примерите от България и обяснява разпространението на култа към св. Сава с влиянието на Печката патриаршия, като предполага, че закриването на Патриаршията става около 20-те години на ХVІ в.71

Обяснението за присъствието на св. Сава в стенописите на църквата „Св. Тодор” край Бобошево (тогава в границите на Охридската архиепископия) би трябвало да се търси в разпространението на култовете в тези територии, които се преплитат тук по един своеобразен начин и не се подчиняват на границите на определени диоцези. Но не бива да се игнорира влиянието, което оказва Сръбската патриаршия върху тези земи, особено след възстановяването й през 1557 г., когато култът към св. Сава в българските земи става много силен72.

Зографът, изпълнил фреските в “Св. Тодор”, принадлежи към костурския кръг майстори, които работят и извън пределите на областта. Той е способен да изгради пластически изразителни ктиторски портрети, но и едновременно с това е неспособен добре да представи цикъла на Празниците и Страстите, както е видно от декорацията на църквата Αγιος Νικολαος Μαγαλειοῦ (нач. на ХVІ в.) в Костур. Сцените преливат една в друга без разделителни линии, като някои се застъпват. Така е изпълнен и регистърът със Страстите в бобошевския храм „Св. Тодор”. Трябва да отбележим сходните фигури на Христос и на войниците в сцените Съдът на Пилат в “Св. Тодор” и Носене на кръста и Качване на кръста в Αγιος Νικολαος Μαγαλειοῦ.

В “Св. Тодор” могат да се откроят някои своеобразия, присъщи на този художник. Фигурата на Св. Богородица от сцената Благовещение прави впечатление със силно издължените си пропорции (главата й е 1/9, почти 1/10 от тялото). Зад нея столът липсва, а е изобразена само възглавничка – може би за да ни напомни момента, когато ангелът й съобщава благата вест, а тя вече е изправена. Любопитен е и ангелът на кон в Рождество Христово, тип, който се среща в близката църква във Вуково (1598 г.), а също и сред костурският кръг от паметници – в “Богородица Апостолаки” от 1606 г.73 В композицията Отричането на Петър зографът е изобразил ръцете на прислужничките, както и на някои от фигурите на Петър, доста уголемени, достигащи до гротеска.

Композициите като цяло се развиват в един план. Стремежът на зографа е към опростяване на сюжетите. Сцените не са претрупани с персонажи, а се представят само пряко действащите лица. Една отличителна особеност в живописта в „Св. Тодор” е липсата на медальони с допоясни образи на светци.

Макар стенописите да са пострадали значително, колоритът е ярък и наситен, като преобладават охрово-червените и синьо-зелените тонове.

Надписите към изображенията в ниските регистри са на църковно-славянски, а тези от най-горните – на гръцки език.

Фреските от втория слой в църквата “Св. Тодор” при Бобошево са творба на зограф, принадлежащ на Костурската живописна школа. Това е художникът, който изписва стенописите от Αγιος Νικολαος Μαγαλειοῦ (1504/5 г.) в Костур, а също и тези в “Св. Архангел Михаил” над с. Сапарево, Дупнишко. Този творец не принадлежи към най-добрите представители на този кръг. Но със своеобразния си стил помага да се установят декорациите, дело на това ателие от началото на ХVІ век. Така и въпросът за датировката на живописта от “Св. Тодор”, изглежда, е решен.


СПИСЪК НА ОБРАЗИТЕ

1. Църквата “Св. Тодор” (архив на проф. Ас. Василиев, съхраняван в ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев”)

2. Църквата “Св. Тодор”, изглед към купола3. Архангелите Уриил и Рафаил, църквата “Св. Тодор”4. Причестяване на апостолите, Полошки манастир (ХІV в.)5. Св. Богородица от Благовещението, църквата “Св. Тодор”6. Рождество Христово, църквата “Св. Тодор”7. Възкресение Лазарово, църквата “Св. Тодор”8. Възкресение Лазарово, църква “Св. Никола на монахинята Евпраксия”, Костур9. Тайната вечеря, църквата “Св. Тодор”10. Тайната вечеря, манастир “Преображение”, Метеорите (ХV в.)11. Предателството на Юда, църквата “Св. Тодор”12. Умиване на нозете, Моление в Гетсиманската градина и Предателството на Юда,

Погановски манастир (ХV в.)13. Предателството на Юда, манастир “Преображение”, Метеорите (ХV в.)14. Съдът на Пилат, църквата “Св. Тодор”15. Носенето на Кръста, църква “Св. Никола Магалиу”16. Поругание, църквата “Св. Тодор”17. Поругание, църква “Св. Никола Магалиу”18. Покаянието и Обесването на Юда, църквата “Св. Тодор”19. Покаянието и Обесването на Юда, манастир Трескавец (ХV в.)20. Дейсис, църквата “Св. Тодор”21. Дейсис, църква “Св. Никола на монахинята Евпраксия” (ХV в.)22. Дейсис, църква “Св. Никола Магалиу”23. Св. Никола, св. Сава Сръбски и св. Йоан Рилски, църквата “Св. Тодор”

БЕЛЕЖКИ1 Иречек, К. Пътувания по България. София, 1974, с. 670. 2 Миков, В. Църквата “Св. Тодор” – ИБАИ, V, 1928-1929, с. 333.3 Мавродинов, Н. Еднокорабната и кръстовидната църква по българските земи до края на ХІV

в. София, 1931, с. 59, 61-62.4 Кепов, Ив. Минало и сегашно на Бобошево. София, 1935, 188-191.5 Василиев, Ас. Проучвания на изобразителните изкуства из някои селища по долината на Стру-

ма. – Известия на института за изобразителни изкуства VІІ, 1964, 154-155.6 Миятев, Кр. Архитектурата в средновековна България. София, 1965, с. 188, 190-191.7 Панайотова, Д. Църквата “Св. Тодор” при Бобошево. – ИИИ VІІ, 1964, 101-139.8 Velmans, T. La peinture murale byzantine à la fin du Moyen Age. Paris, 1977, 180-181.9 Lecaque, P. Nouvelles données sur l’église Saint-Théodore près de Boboševo (Bulgarie) – Byzantion

LVI (1986), Bruxelles, 1986, 171-179; The Mural Paintings of the Saint Theodore Church in Bobosevo, Bulgaria 17th century. 2006.

10 Πελεκανίδης, Σ. Καστορία. Ι. Βυζαντιναί Τοιχογραφίαι. Πίνακες. Θεσσαλονίκη, 1953, 35-36, Πίν. 168-177.

11 Суботић, Г. Настенная живопись покоренных южнославянских стран рубежа ХV-ХVІ веков. – Древнерусское и поствизантийское изкусство. Вторая половина ХV – начало ХVІ века. Москва, 2005, 474-480; Суботић, Г. Костурска сликарска школа. Наслеђе и образовање домађих радионица. – Глас CCCLXXXIV Српске академиjе наука и уметности, Отделење историjских наука, 10, 1998, 109-139.

12 Геров, Г. Стенописите от църквата “Св. Архангел Михаил” край село Сапарево. – Изкуство, 14,


1994, 10-14.13 Garidis, M. La Peinture Murale dans le Monde Orthdoxe après la chute de Byzance (1450-1600) et

dans les Pays sous Domination étrangère. Athènes, 1989, 70-75.14 Кунева, Цв. Поствизантийските стенописи в църквата „Св. Теодор” при Бобошево и техният

художествен кръг. – Проблеми на изкуството, 1, 2012, 15-16.15 Радојчић, С. Једна сликарска школа из друге половине ХV века. – Зборник за ликовне уметнос-

ти, 1, Нови Сад, 1965, 69-102.16 Петков, П., И. Христова-Шомова, А. Тотоманова (съст.). Свети Климент Охридски. Слова и

Служби. София, 2008, с. 261.17 Мавродинова, Л. Стенната живопис в България до края на ХІV век. София, 1995, с. 73.18 Панайотова, Д. Цит. съч., с. 120.19 Lecaque, P. The Mural Paintings. 30-31, с. 61.20 Кунева, Цв. Цит. съч., 15-22.21 Stylianou, A., J. Stylianou. The Painted Churches of Cyprus. Treasures of Byzantine Art. Second

Edition. Nicosia, Cyprus, 1997, p. 117, fig. 58.22 Един от интересните примери е от Полошкия манастир, където Юда плюе причастието, виж:

Ќорнаков, Д. Полошки манастир Свети Ѓорѓи.Скопје, 2006, с. 97, с. 106.23 Tourta, A. The Judas Cycle? Byzantines examples and Post Byzantine Survivals. – Byzantinische

malerei. Bildprogramme – Ikonographie – Stil. Wiesbaden, 2000, 321-336.24 Staneva, H., R. Rousseva. The Church of St Demetrius in Boboshevo. Architecture, Wall Paintings,

Conservation. Sofia, 2009, p. 39, 40-42.25 Прашков, Л. Църквата „Рождество Христово” в Арбанаси. София, 1979, с. 63, сх. 53.26 Millet, G. Monuments de L’Athos. I. Les peintures. Paris, 1927, p. 651-2.27 Ibid. 2241-2.28 Lecaque, P. The Mural Paintings. 9-12.29 Gerov, G. La peinture monumetale en Bulgarie pendant la deuxième moitié du XVe – début du XVIe

siècle. Nouvelles données. – Ζητήματα μεταβυζαντινής ζωγραφικήσ στη μνήμη του Μανόλη Χατζηδάκη. Αθήνα 2002, 141-177.

30 Каменова, Д. Стенописите на Искрецкия манастир. София, 1984, с. 47, ил. с. 43.31 Garidis, M. L’ange à cheval dans l’art byzantin. – Byzantion, XLII, Bruxelles, 1972, 23-59; Ћурић, В.

Византијске фреске у Југославји. Београд, 1974, 80-83, сл. 88.32 Garidis, M. L’ange à cheval. 23-59. - тази нова формула на ангела конник, който води мъдреците

от Изтока, също на коне, продължава пътя си и в поствизантийското изкуство. Откриваме я в сцената Рож-дество Христово в: католиконите “Преображение” (1483г.) – тук се забелязват заемки в детайлите, които допускат връзки с ислямското изкуство – и “Варлаам” (1548 г.) на Метеора, параклисът “Св. Никола” в Лавра на Света гора (1560 г.), “Св. Тодор” в Бобошево (ХVІ в.). Срещаме я още и като илюстрация на Акатиста в църквата в Станещи (1537 г.) във Влахия, манастира “Св. Никола на Филантропинон” (1542, 1560 г.) на острова до Йоанина, църквата “Св. Петка” (1598 г.) във Вуково, манастира “Мегали Панагия” (края на ХVІ в.) на о. Самос, църквата “Богородица Апостолаки” (1606 г.) в Костур, в притвора на Полошкия манастир “Св. Георги” (1609 г.) в Македония, трапезарията на манастира Хилендар (1621 г.) на Света гора и църквата в Добрени (ок. 1646 г.) във Влахия и в Сеславци и Арбанаси (ХVІІ в.).

33 Каменова, Д. Сеславската църква. София, 1977, с. 60.34 Прашков, Л. Цит. съч., с. 92, сх. 73, ил. 92.35 Смолчић-Макуљевић, Св. Манастир Трескавац у 15. веку и програм зидног сликарства наоса

цркве Богородичиног Успења. - Зборник Матице српске за ликовне уметности, 37, 2009, с. 57.36 Грабар, А. Погановският манастир. - ИБАИ, т. ІV, 1926/1927. София, 1927, 184-185, табл. ХХХІІІ.37 Тодић, Бр. Грачаница. Сликарство. 2 изд. Приштина. Београд, 1999, 121-122, с. 195.38 Миљковиќ-Пепек, П. Делото на зографите Михаило и Еутихиј. Скопје, 1967, с. 101, сл. 32.39 Грабар, А. Цит. съч., табл. ХХХVІ-1.40 Χατζηδάκης, Μ. Δ. Σοφιανός. Τό Μεγάλο Μετέωρο. Ιστορία καί τέχνη. Αθήνα, 1990, с. 77.41 Грабар, А. Цит. съч., с. 181, табл. ХХХІ.42 Смолчић-Макуљевић, Св. Цит. съч., 63-66, сл.4 .43 Χατζηδάκης, Μ. Δ. Σοφιανός. Цит. съч., с. 79, ІІ.44 Грабар, А. Цит. съч. 193-196, табл. ХХХVІІ 2.45 Смолчић-Макуљевић, Св. Цит. съч., с. 66.46 Χατζηδάκης, Μ. Δ. Σοφιανός. Цит. съч., с. 79, ІІ.47 Смолчић-Макуљевић, Св. Цит. съч. 67-68, сл. 7.


48 Грабар, А. Цит. съч., 196-199, табл. ХХХVІ 2.49 Тодић, Бр., М. Чанак-Медић. Манастир Дечани. Београд, 2005, с. 387.50 Бичев, М. Стенописите в Иваново. София, 1965, с.30, ил. 47.51 Ќорнаков, Д. Цит. съч., с. 88, с. 91.52 Garidis, M., Ath. Paliouras. Monastères de l’île de Ioannina Peintures. Ioannina, 1993, p. 70, p. 233,

ill. 95, p. 388.53 Смолчић-Макуљевић, Св. Цит. съч. с. 68.54 Грабар, А. Цит. съч., 186-188, табл. ХХХVІІІ 1.55 Garidis, M. Цит. съч., 82-83, fig. 92.56 Πελεκανίδης, Σ. Καστορία. Ι. Βυζαντιναί Τοιχογραφίαι. Πίνακες. Θεσσαλονίκη, 1953, πίν.

169, β.57 Gerov, G. Newly Revealed Murals from 1476 at the Dragalevci Monastery. – Зборник Матице српске

за ликовне уметности, 32-33, 2002, с. 77.58 Staneva, H., R. Rousseva. Цит. съч., 71-72.59 За надписа при изображението на Йоан Рилски авторът на настоящата публикация докладва на

Конференцията „Културният диалог между Изтока и Запада” по случай 25 години от създаването на ЦСВП „Проф. Иван Дуйчев”, 24-25 ноември 2011 г.

60 Грабар, А. Цит. съч., с. 182, табл. XL 1.61 Суботиќ, Г. Охридската сликарска школа од ХV в. Охрид, 1980, 123-128, сх. 99.62 Геров, Г. Стенописите от църквата “Св. Архангел Михаил”. 10-14.63 Василиев, Ас. Цит. съч., с. 154, обр. 5.64 Staneva, H., R. Rousseva. Цит. съч., с. 113.65 Суботић, Г. Иконографија Светога Саве у време турске власти. Сава Немањић – Свети Сава.

Историја и предање. Београд, 1979, 343-354.66 Мавродинова, Л. Новооткрити средновековни стенописи в църквата „Св. Георги“ в Колуша,

Кюстендил (предварителни бележки). – Старобългарска литература. 25-26, 1991, 210. Л. Мавродинова смята, че този образ датира от края на ХVІ или нач.на ХVІІ в.

67 Флорева, Е. Средновековни стенописи. Вуково. 1598 г. София, 1987, с. 83, с. 85.68 Каменова, Д. Стенописите на Искрецкия манастир с. 25.69 Кирин, Ас. Илиенските стенописи от 1550 година в контекста на духовния живот на епохата. –

Изкуство, 9-10, 1990, с. 8.70 По въпроса за присъединяването на Печката патриаршия към Охридската архиепископия виж:

Минчева, К. Манастири и манастирска мрежа в Кюстендилския санджак през ХV-ХVІІ век. София, 2010, 24-30.

71 Суботић, Г. Иконографија Светога Саве. 343-354.72 Петковић, Ср. Представе светога Саве Српског у бугарској уметности ХVІ и ХVІІ века. – Спаљи-

вање моштију Светога Саве 1594-1994. Зборник радова. Београд, 1997, 223-235.73 Πελεκανίδης, Σ. Цит. съч., πίν. 238 α


Обр. 1

Обр. 2


Обр. 3

Обр. 4


Обр. 7

Обр. 5 Обр. 6


Обр. 8

Обр. 9


Обр. 10

Обр. 11


Обр. 12

Обр. 13


Обр. 14

Обр. 15


Обр. 16 Обр. 17




Обр. 23

Обр. 22

1329

СЪКРАЩЕНИЯ

АДСВ – Античная древность и средние векаАОР – Археологически открития и разкопкиАМВнР – Архив на Министерството на външните работиБИА на НБКМ – Български исторически архив на Народна библиотека «Кирил и Методий» БИБ – Българска историческа библиотекаВДИ – Вестник древней историиВИС – Военно-исторически сборникВВр – Византийский временникГАРФ – Государственный архив Российской ФедерацииГИБИ – Гръцки извори за българската историяГНАМ – Годишник на Народния археологически музейГНИМ – Годишник на Националния исторически музейГНМ – Годишник на Народния музейГСУ – Годишник на Софийския университетГСУ-БФ – Годишник на Софийския университет – Богословски факултетГСУ-ИФФ – Годишник на Софийския университет – Историко-филологически факултетГСУ-ФИФ – Годишник на Софийския университет – Философско-исторически факултетГСУ-ЮФ – Годишник на Софийския университет – Юридически факултетЗРВИ – Зборник Радова византоложког институтаИАИ – Известия на Археологическия институт ИБАИ – Известия на Българския археологически институтИБИ – Извори за българската историяИБИД – Известия на Българското историческо дружествоИВАД – Известия на Варненското археологическо дружествоИЕИМ – Известия на Етнографския институт с музейИИБЕ – Известия на института за български езикИИБИ – Известия на Института за българска историяИИД – Известия на историческото дружествоИИИ – Известия на Института по историяИИМКн – Известия на Историческия музей – КюстендилИИМШ – Известия на Исторически музей – ШуменИНМШ – Известия на Народния музей – ШуменИМЮИБ – Известия на музеите в Югоизточна БългарияИНИМ – Известия на Националния исторически музейИНМБс – Известия на Народния музей – БургасИНМВ – Известия на Народния музей – ВарнаИНМШ – Известия на Народния музей – ШуменИОМВТ – Известия на Окръжния музей – Велико Търново ИПр – Исторически прегледИРАИК – Известия Русского археологического института в КонстантинополеИСИ фф СУ – Известия на семинарите при Историко-филологическия факултет на Софийския университетКМЕ – Кирило-Методиевска енциклопедияЛИБИ – Латински извори за българската история

1330 Съкращения

МАИЭТ – Материалы по археологии, истории и этнографии ТаврикиМПК – Музеи и паметници на културатаМПр – Македонски прегледПСп. – Периодическо списаниеРП – Разкопки и проучванияСА – Советская археологияСБИД – Списание на българското икономическо дружествоСБЛ – Стара българска литератураСб.НУ – Сборник за народни умотворенияСбНУНК – Сборник за народни умотворения, наука и книжнинаСп. на БАН – Списание на Българската академия на наукитеТКШ – Търновска книжовна школа

AASS – Acta SanctorumBAR – British Archaeological ReportsBBg – ByzantinobulgaricaBHR – Bulgarian Historical Review Byz. – ByzantionBZ – Byzantinische ZeitschriftCFHB – Corpus Fontium Historiae ByzantinaeDOP – Dumbarton Oaks Papers EB – Etudes balkaniquesÅÅÈÓÈ ÅÅÈÓÈ – ÐáíåðéóôÞìéïí Èåóóáëïíßêçò <Åðéóôçìïíéê[ <Åðåôçñpò TêäéäïìÝíç ‰ð{ ô\ò Èåïëïãéê\ò Ó÷ïë\òIGBR – Georgi Mihailov. Inscriptiones graecae in Bulgaria repertae I – V. 1970-1997.IGCH – An inventory of Greek Coin Hoards. Ed. Margaret Thompson, Oto Mørkhom and Colin M. Kraay, New York 1973.JÖB – Jahrbuch der Österreichischen ByzantinistikSCIV – Studii si cercetarii de istorie vecheMGH, SS – Monumenta Germaniae historica. ScriptoresNC – Numismatic ChronicleREB – Revue des études ByzantinesRESEE – Revue des études Sud-est européennesRN – Revue NumismatiqueSBS – Studies in Byzantine SigillographySCIV – Studii si cercetarii de istorie vecheTIB – Tabula Imperii Byzantini

БЪЛГАРИЯ В СВЕТОВНОТО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО

МАТЕРИАЛИ ОТ ТРЕТАТА НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО ИСТОРИЯ, АРХЕОЛОГИЯ И КУЛТУРЕН ТУРИЗЪМ

„ПЪТУВАНЕ КЪМ БЪЛГАРИЯ” – ШУМЕН, 17-19.05. 2012 ГОДИНА

Българска

Първо издание

Формат 60х84/8

Университетско издателство „Епископ Константин Преславски“ - Шумен, 2014

Печат: Фабер

Особености в стенописната украса на църквата "Св....

Documents

Transcript of Особености в стенописната украса на църквата "Св....