годишникНА

СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ

„СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

ФАКУЛТЕТ ПО СЛАВЯНСКИ ФИЛОЛОГИИ

КНИГА 1 - ЕЗИКОЗНАНИЕ

Том 88 1995

ANNUAIRED E

L’UNIVERSITE DE SOFIA „ST. KLIMENT OHRIDSKI“

FACULTE DE PHILOLOGIES SLAVES

LIVRE 1 - LINGUISTQUE

Tome 88 1995

С О Ф И Я . 1999. SO FIA У Н И В Е Р С И Т Е Т С К О И З Д А Т Е Л С Т В О „СВ. К Л И М Е Н Т О Х Р И Д С К И “

P R E S S E S D E L ’U N IV E R S IT E „ST. K L IM E N T O H R ID S K I“

Редакционна колегия:

проф. М оско М осков, проф. Л ю дм ила Боева, проф. Боряна Бунджулова, проф. Руселина Н ицолова, доц. Лидия Велева,

С нежана ф и лчева-А танасова (секретар)

© С оф ийски ун иверси тет „Св. К ли м ен т О хр и дск и “Ф акултет по славянски ф илологиис /о У ниверситетск о издателство „Св. К ли м ен т О хр идск и “бул. „Ц ариградско ш о се“ 125, бл. 41998ISSN 1310-8220

СЪДЪРЖАНИЕ

Р а д к а В л а х о в а - Особености на въвеждащ ите глаголив конструкции с чужда р е ч ............................... 5

И с к р а Х р и с т о в а - Л ексиката на цикъла „Общ и служби“от К лим ент Охридски'................................................................................................49

Б о я н В ъ л ч е в - Граматиките и книж овноезиковите школипрез 20-те - 40-те години на X IX век .......................................................... 79

Т а н я К и р о в а , И ван ка Васева - И зразяване на подбудителност в руски и български език................................. 155

CONTENTS

R a d k a V l a h o v a - “Peculiarities of the introductory verbsin constructions with indirect speech“ ..............................................................5

I s k r a H r i s t o v a - “The vocabulary of the “Com mon servies“of Kliment O hridski“ '....................................................................................................49

B o j a n V e l c h e v - “G ram m ars and literary language schoolsfrom the forties of the 19th Century“ .............................................................79

T. K i r o v a , I. V a s s e v a - “M eans of expressing the imperative in russian and bulgarian“ ..........................................................................................155

Г О Д И Ш Н И К Н А С О Ф И Й С К И Я У Н И В Е Р С И Т Е Т „СВ. К Л И М Е Н Т О Х Р И Д С К И “

Ф а к у л т е т п о с л а в я н с к и ф и л о л о г и и Е З И К О З Н А Н И Е

Том 88, 1 9 9 5 , КН.1

A N N U A I R E D E L’U N I V E R S I T E D E S O FIA „ST. K L IM E N T O H R I D S K I “

FA C U LT E D E P H I L O L O G I E S SLAVES L I N G U IS T IQ U E

Tome 88, 1995, LIV R E 1

ОСОБЕНОСТИ HA ВЪВЕЖДАЩИТЕ ГЛАГОЛИ В • КОНСТРУКЦИИ С ЧУЖДА РЕЧ

Р А Д К А В Л А Х О В А

Редактор: проф. М.Москов

Рецензент: проф. д-р Р. Hinio.ioea

Радка Влахова. О С О Б Е Н О С Т И В В О Д Н Ы Х Г Л А Г ОЛ О В В К О Н С Т Р У К Ц И Я Х С Ч У Ж О Й Р Е Ч Ь Ю .

Ц ел ю настоящ его исследования .является оп исан и е и анализ вводных глаголов в конструкциях с чужой речью . Характеристика этих глаголов сделана с различной точки зрения. Они характеризируются как сигналы для характера и сходного текста, как выразители см оци о н а л ь н о ст п и коммуникативной интенции субстратного высказыва­ния. К ом м ун и кати вн о-пр агм атич еской п о дх о д к конструкциям с чужой речью п о зв о ­ляет установит л ексический инструментариум, с п о м о щ ю которого м о ж н о выразить разны е виды речевых актов (репрезентатпвы , директивы, компссивы , декларатнвы, експресивы ), експлнкаторы которых являются вводные глаголы. В работе р ассм атри­ваются условия для п ер ф орм атив ног о употребления этих глаголов.

Анализирована и зав и сим ость м еж ду структурным видом чужой речи (прямая, косвеная, резю м нр ов аная , тем ати ч еск ая) и лексической сем антикой вводного глагола в связи с пр ин ц ип ом ези к овой к ом пенсации .

Radka Vlahova. P E C U L IA R IT IE S O F T H E I N T R O D U C T O R Y V E R B S IN C O N S T R U C ­T IO N S W1TH IN D IR E C T S P E E C H .

This study concerns tlie description and analysis o f verhs introducing indirect speech. They have been characterized as signs abolit tlie nature o f the initial text, as an expression of the em otional status and com m unicat ional intention. These constructions vvith indirect speech have been considered from pragmatic, formal and semantic point o f view: The introductory verb names the kind o f speech-act . The conditions for performative use o f these verhs have been analyzed as well. T he structure o f indirect speech and the lexical semantics of introductory verbs are interconected.

5

1.0. Х А Р А К Т Е Р И С Т И К А НА В Ъ В Е Ж Д А Щ И Т Е ГЛАГОЛИ ВЪВ В РЪ ЗК А С Т И П А СУБС ТРА ТЕН Р Е Ч Е В АКТ.

Степента на взаимопроникване и сцепление между авторската и чуждата реч определя мястото на дадена конструкция, съдърж ащ а чуждо изказване, по една скала от моноф онична къ м полифонична р еч 1. В това отнош ение е важно да бъде разгледана ролята както на текстовата част, която предава чуждото изказване, така и на въвеж дащ ия израз.

Н ай-голям а автономност чуждата реч има в конструкциите с пряка реч. В тази полифонична реч не само чуждата, но и авторската реч има своето място и значение. Както отбелязва Й. М аринова, „Връзката между компонентите на конструкциите с пряката реч обаче се осъщ ествява с помощ та на глаголи и съществителни имена, които непосредствено въвеждат пряката реч, следователно те са „сигналите на си н сем ати ята“2.| Такива сигнали са глаголите за говорене, възпри­ятие, м исловен процес, които притежават признака преходност, семантична недостатъчност. Силата на сцепление между авторската и чуждата реч и в отделните конструкции с пряка реч също е различна. Тя се определя от характера на въвеждащ ия израз, който има две основни разновидности. Едната е съединително авторско изречение, с основна функция да въвежда пряката реч, другата е съпроводително авторско изречение, което не само въвежда, но и обяснява, тълкува, преценява пряката реч. О бединението от съединително авторско изречение и следващата пряка реч М аринова определя като синтак- тично единство с пряка реч. М акар и свързани в едно смислово и синтактично цяло, авторската и чуждата реч в тази конструкция са м акси м алн о автономни в сравнение с останалите видове конструкции с чужда реч. Конструкцията от пряка реч и съпроводително авторско изречение М аринова нарича сложно синтактично цяло с пряка реч. То, в сравнение със синтактичното единство с пряка реч, показва по- голяма степен на проникване на авторската и чуждата реч, без обаче да се нарушава полифоничният характер на речта в тези конструкции-1. В конструкциите с непряка реч въвеждащ ият и з р а з 'и м а характер на главно изречение, с което се дава информация за участниците в субстратната комуникативна ситуация, както и за други фактори на тази ситуация (време и място на провеждането й и др.). Освен информ ацията относно главните фактори на речецата ситуация от квадрупела говорещ - слушащ - време - място, въвеж дащ ият израз често е натоварен и с други функции, а именно: да предаде съпътстващ и невербални компоненти на изходната комуникативна

1 За м о н о ф о н н ч н а и п олиф онична реч вж. у Влахова, Р. „М оноф оничнм п п о лиф онични конструкции с чужда р е ч “ в: Б Е 5 / 1 У92, с. 94-99.

2 М аринова, Й. Пряката реч в българския книж овен език. C., 1983, с. 23Вж . за структурните видове пряка реч п о-п о д р о б н о у М аринова, цнт. съч.

6

ситуация като жестове, мим ики и под.; да назове вида речев акт на субстратното изказване, да изяви илокутивното му значение, да характеризира ем оционалността му и под.

В ъвеж дащ ият израз в този смисъл не е само структурно главен по отнош ение на подчиненото изречение, което предава съдържанието на чуждото изказване, а в семантично отношение подчинен, сп о м а­гателен. В ъвеж дащ ият израз е номинация на ком плексната комуни- кативна ситуация на субстратното изказване: Г казва на С нещо при Lok в t, и зразявайки и млокутивната сила, и комуникативните намерения на субстратния говорещ. Това е още един белег на по- голямата експликативност на препредадената реч, наред с останалите като: норм ализация на транспонираните форми от субстратната реч, превръщ ането на безглаголните изрази от нея в глаголни и изобщо по-експлицитното изразяване на отнош енията в рам ките на изречени­ето и смисловите отнош ения между изреченията.

С емантичен и структурен център на актуалното изказване е именно въвеж дащ ият глагол. Както подчертава Р. Н ицолова: „В сравнение с глаголите, означаващ и мислене или реч в съединителните изречения към пряката реч, съответните глаголи в съединителните изречения към непряката реч се отличават по това, че тяхното лексикално значение много по-точно трябва да съответствува на комуникативната функция на изречението от непряката реч“4. К онс­трукциите, съдърж ащ и чужда реч, мож е да бъдат определени като изказвания, които съдържат и неактуална реч, която е зависима от глагол .означаващ (или сигнализиращ) вербална, речева дейност, що се отнася до външ ната реч, или ментална, най-общо казано, дейност по отнош ение на вътреш ната реч. Както вече отбелязахме, наличието на такъв глагол на изреченско или надизреченско равнищ е е същ ностен структурен елемент на всички конструкции с чужда реч. В ъвеж дащ ият глагол не само маркира наличието на чуждо изказване, но е носител на важна информация за неговата комуникативно- прагматична същност. Въвеждащ ите глаголи отразяват по определен начин чрез средствата на езика- дадена комуникативна ситуация. В ъвеж дащ ият глагол често определя степента на сцепление, на взаим опроиикване или на автономност на актуалното и на субст­ратното изказване. Той е от съществено значение за това, каква ком уникативна стойност ще припиш е за себе си слушащият в актуалната комуникативна ситуация. Комуникативната стойност на актуалното изказване е ком плексна и се определя от взаимодействи­ето на авторовото актуално и на субстратното чуждо изказване.

4 Н ицолова, Р. П рагм атичен аспект на изреч ен ието в съврем енния българскикниж овен език. C., 19S4, с. 101.

7

2.0. В Ъ В Е Ж Д А Щ И ГЛАГОЛИ В ЗА В И С И М О С Т ОТ Ф О РМ А ТА Н А И З Х О Д Н И Я Т Е К С Т (П И С М Е Н И Л И УСТЕН ).

Знае се, че речта се реализира в два типа текстове: писмени и устни. Когато актуалното изказване се опира на писмен текст, този факт винаги се отбелязва във въвеждащ ия израз. Най-неутрално и общо той се изразява от глагола пиша в значение на „съобщ авам нещ о чрез п исане“. В ъвеж дащ ият глагол пиш а се среща най-често в конструкции, които определяме като непряка реч. Той се появява и в конструкции с тем атична и резю м ирана реч.

М иш а м и пише, че Букурещкия договор ще се ревизира (Ив. Вазов).Пиш еш ми, че ще спреш някое epeAie да пишеш (Ив. Вазов).Вие ни пишете, че с преследвания и убийства се е затопав ала.Кайряков м и писа за т воит е планове (А. Гуляшки).... че всички вестници днес пиш ат за вас и за ваш ата родина много

хубави неща (Ив. М ирски>3.А налогично на случаите, когато се преподава собствено устно

изказване, актуалният ' говорещ мож е да препредаде и собствен писмен текст:

Писах му, че см ят ам да пътувам тогава в началот о на есента.Тогава писах, че това реш ение ще има непридвидими последици.В писмената форма на речта също е възможно да се реализират

двата основни типа текст с конститутивен елемент чуждо изказване: текст, който вторично идентифицира отношенията от действителност­та, които са предмет на субстратното изказване, и текст, който изтъква самия факт на субстратното изказване:

Вчера ви писах, че в събота няма да слизам в София (Ив. Вазов).Момче, познаваш ли Ян Бибиян, за когото вест ницит е писаха, че

лет ял със салюлет (Елин П елин)6.Н ай-ш ироко разпространени са въвеждащ ите изрази с глагола

пиша в конструкции с цитирана реч:Ю. С. М аслов - пиш е Ив. Куцаров - е първият чуждестранен учен,

който приема идеята на Балан за преизказното наклонение1.В редица от случаите, при които се цитира писмен текст, все пак

надделява фактът, че този писмен текст е изказване, съобщение. Тази особеност бива експлицирана от съответните глаголи за съобщение, както например в следния израз:

Ал. П от ебня се изказва в полза на ф ормалния принцип. „Като минем (...) къл! езиците, най-добре развит и във формално отношение, каквито

П р им ер ите са взети от П опова, М. Кратък валентен речник на глаголите в българския книж овен език. C., 1S>S7.

‘ Пак там, цит. съч.7 П р и м ер ъ т е от Герджнков, Г. П р еизказаването на глаголното действие в

българския език. C., 1984.

8

са нашите, казва той, забелязваме, че главнот о (независилю от друго) изречение е невъзможно (освен в случай изпускане глагола) без verlum fin itu m 8.

С роля на въвеждащ глагол в конструкции с цитирано изказване в научни съчинения се срещат и глаголите: от белязвам, твърдя, изтъквалг, подчертавам, дефинирам. Те не са само контекстови синоними на пиша, употребявани с цел да се избягва повторението на само един глагол. Както отбелязахме, те също и експлицират ком уникативната стойност на съобщ ението, което слушащият е разчел за себе си.

Често въвеждащ ият израз в конструкции с препредадено писмено съобщ ение е двукомпонентен. Той съдърж а указание за писмения характер на субстратното изказване и в същ ото време глагол за реч, който идентифицира комуникативните нам ерения на автора на субстратното изказване.

А д ам прат и Ли да отнесе на Самуел Х ам илт ън бележка, с която го викаш е да обсъдят пробиването на няколко кладенеца в новото му имение (Дж. Стайнбек).

2.1. Важна особеност на конструкциите . с чужда реч е, че препредавайки чуждото изказване, актуалният говорещ мож е да го представи както от гледна точка на неговия автор, така и от позицията на слушащия в субстратната комуникативна ситуация. А ктът на комуникация е винаги двустранен и всеки от участници в изходната комуникативна Ситуация мож е да бъде предпочетен от актуалния говорещ като ретранслатор на субстратното изказване. Тази особеност се проявява, и във възмож ността, като въвеждащи глаголи в конструкции с чужда реч да участвуват и глаголи за слухово възприятие и глаголи за зрително деш иф риране на информация в писмен вид. По отношение на писмените текстове такъв глагол е чета. В значение „получавам инф ормация чрез четене“ глаголът има същото синтактично поведение като /п и ш а /. П осредством глагол чета м огат да бъдат оформени конструкции с .тематична реч и конструкции с непряка реч:

Снощи четох за приземяванет о му.Четох в списанието, че първият железен човек комай проходил (Е.

Коралов).Беше чел някъде, че в древна Гърция се пазела чаша ...(Т. Тонев)1".2.2.0. Когато субстратната реч има устен характер, глаголите във

въвеж дащ ия израз представят многообразието на вербалната човешка дейност. В ъвеж дащ ият глагол при препредаване на устен текст мож е да бъде както глагол за съобщение, така и глагол за реч, говорене

* П р и м ер ъ т е от П опов, К, Синтаксис. C., 1974.

П р и м е р и т е са от П опова, M., цпт. съч.

9

и зобщ о11. Ц ялостният контекст на акта, при който се препредава направено вече изказване, предполага реализиране на значение: А1 приписва на А2 да знае факта С. Слуш ащ ият в комуникативната ситуация на актуалното изказване (тази на препредаването) разчита за себе си такова значение, дори когато актуалният говорещ е предпочел хипонимичен глагол за говорене, който, изолирано от контекст, да не означава „съобщ авам “. Значението „съобщ авам “ обаче се съдърж а изобщо в семантичната структура на комуникативния акт. То е конститутивен елем ент от семантичната структура на конструк­циите с чужда реч.

2.2.1. Както споменахме, глаголите, които се срещат във въвеж да­щия израз на конструкции с чужда реч, мож е за означават и вербални явления, които са странични по отнош ение на самото съобщение. С равнително най-нисък е относителният дял на глаголите за говорене, които назовават особености на фонацията. Такива са глаголите шептя, провикна се, мърлю ря, промърморя.

В Салинас започнаха да се появяват хора, които ш ептяха по кръчлги и кафенета - разполагали с лични сведения от еди-кой си войник (Дж. Стайнбек).

И звика му да стане и когато А дам се надигна, удари го повторно (Дж. Стайнбек).

В лш п и лка т а на един късен следобед някоя си жена извикала подир дет ето си да се върнело веднага да я изм ие тази идиотска ябълка (Хр. Карастойчев).

..., а той измърморил уплаш ено, че каква баня и не виждала ли колко е часът (Хр. Карастойчев).

Мъжът мърлюрел, че е прав - не! - ами е прав...(Хр. Карастойчев).Тези глаголи не променят инф ормационното съдържание, но

представят допълнителни характеристики. Бихме могли да трансф ор­м и рам е тези изрази посредством основния глагол, сигнализиращ и въвеж дащ чуждо изказване, /каж а/ и наречие за начин, деепричастие или подчинено изречение за начин. Срв: съответно: каза шепнеш ком /ш епнейки / като шепнеше; каза викайки / като викаше; каза провиквайки се/като се провикна; каза .иър.норейки/ като мърмореш е и пр. В ъзм ож ­ността за зам яна Ив. Гугуланова обяснява с хипонимичните отнош е­ния, в които тези глаголи се н ам и рат спрямо основните глаголи за го во р ен е1-1.

2.2.2. Това са глаголи, които отразяват главно силата и височината

11 За разликата м еж ду глаголи за реч м глаголи за съ о б щ ен и е пж. у Михайлова.Г. С ем антична субкатегорнзаипя в лексп к о-сем ан тич н ия клас' на глаголите зас ъ о б щ ен и е . -В: Изв. И БЕ, г. XXV, с. 90-117; Михайлова, Г. Системни отнош ения влексиката. -В: Изв. И Б Е , т. XXVI, с. 151-17У.

12 Гугуланова, И. Н еп ер ф орм атпв нп употреби на някои глаголи за говорене. - В:Славистнчни изследвания., т.б.С., IУ90, с. 131-141. Вж. и описания там тест:-Той каза ли н ещ о ? - Д а , но ш е п н е ш е /в м к а ш е /м ъ р м о р е ш е .

10

на фонацията. Други глаголи са определени от Ив. Гугуланова като предиката, които характеризират външ ната акустико- физиологична страна на речта. Такива са: фъфли, гъгне, заеква, пелтечи, лепети, заваля, фелти, тепка, м еца. Л ексикалната семантика на тези глаголи означава дефектност на артикулацията. Тази дефектност мож е да възпрепятства ком уникацията изобщо. Както отбелязва Гугуланова, тези глаголи са характеризиращ и като „Х арактеристиката е двояка - съдържа описание и оценка. О ценката се прави от слушащия. О бикновено тези предиката се употребяват в З.л., т.е. за предаване на чужда, а не собствена реч. О ценъчното значение е вторично, тъй като слушащият се опира на твърди еднозначни стандарти, каквито са изискванията на ко д а“ '-’. Когато въвеж дащ ият глагол' спада към горната група, това означава, че за слушащия по-съществен е специфичният, лош окачествен езиков код, който не отговаря на стандартните изисквания, а не толкова самото съобщение.

Тя заекна, че т ова е невъзможно.Той пелтечеше, че е виновен (прючерът е от Гугуланова 1990).Начинът, по който е произнесено съобщението, мож е да се

обуславя от обстоятелства на конкретна комуникативна ситуация, да сигнализира какво е състоянието на автора на субстратната реч (напр, обърканост, несигурност и под.), поради което слушащият е отделил този факт като по-съществен от свързаното с него съобщ ение и го изтъква при препредаване.

2.2.3. Глаголи за говорене, които означават лингвистично деф ини­рани дефекти като: ека.-n, якам, щипя, съскалi, йот увам, нарушават в м и ним ална степен кода. М акар и свързани с по-детайлна характерис­тика на говорещия в изходната комуникативна ситуация, те са странични по отнош ение на комуникативната ' задача, несъществени са за комуникативната стойност и затова не се срещат като въвеждащ и глаголи в конструкции с чужда реч.

2.2.4. Наред с фонетичните особености емоционалността на субстратното изказване е неактуална за препредаване, поради което актуалният говорещ, ако прецени, я вклю чва в актуалното изказване. С игнализацията на ем оционалното съдържание на изходната реч във въвеждащ ия израз е част от субективната преценка на актуалния говорещ. Такава преценка се сигнализира от глаголи като: възкликвам, въздъхвам, срязвам и под.

После въздщ нал, че какво тели да м у говорят и че те едно време били голям а работ а (Хр. Карастойчев).

Ж ената, то се знае, го срязала, че защо не си гледал непознат ият пейката наистина... (Хр. Карастойчев).

Ж ената недоверчиво възкликнала, че откъде бил казал, че .пу бил навикът... (Хр. Карастойчев).

Гугуланова, И. цпт. съч., с.135.

11

И зползването на тези глаголи във въвеждащ ия израз има и допълнителен ефект. То дава възмож ност препредадената реч да запази ф ормалните си особености, без да се променя ком уникативни­ят й статус. Така горните изказвания предават въпросителни по форма, но неинтерогативни по съдърж ание конструкции. Ако в ъвеж ­дащ ият глагол би бил неутрален в семантично отношение, подчине­ните изречения, които предават чуждата реч, трябва да претърпят сериозна трансф орм ация, за да се изяви ' тяхната комуникативна същност, Срв. напр.: Ж енат а казала на непознат ия да си гледа пейката и некоректното: Ж енат а попит ала непознат ия защо не си гледа пейката. У потребата на казвам като въвеждащ глагол дори когато е съпроводен от аргумент за н а ч и н а ; на казването (въздишайки, възкликвайки), провокира трансформация, която да нормализира субстратния израз: После казал, въздъхвайки, че-ням ало какво да м у говорят и че т е едно време били голям а работа.

2.2.5. Силно експресивни са звукоподражателните глаголни лексе- ми, в които семата „говоря“ не е ком понент на значението. Тези лексем и характеризират емоционалното състояние на субстратния говорещ и едновременно с това инф орм ират как слушателят е оценил ем оционално изказването на комуникативния партньор и не на последно място, какво е отнош ението му към изказването изобщ о.Та­кива глаголи са: гукам, чуруликала, лая, муча, грача, джавкам и под.

Тя чуруликаше на ухото му, че не мож е да ж ивее без него.Сънено измърка да я оставят да спи.И злая злобно насрещ а му, че ще му даде да се разбере.2.2.6. К ъм глаголите, които сигнализират каква комуникативна

стойност на субстратното изказване е приписал за себе си слушащият, спадат и онези, които изявяват комуникативните намерения на субстратния говорещ. Като цяло тази група принадлежи към глаголите, които сигнализират, че чуждата реч се предава от гледна точка не на автора й, а на слушащия. Такива глаголи са напр.: споменавам, подхвърлям, намеквал-i, нат яквал«.

Ослгели се салю да сполюне, че е била женена за миньор (Л. Станев).Майка лш непрекъснато м у натякваше, че го лъжат, че го завличат

(Народна култура).Л ексикалната семантика на тези глаголи, които изразяват ком уни­

кативните намерения на автора на субстратната реч, предполага препредаване на съдърж анието на и зказв ан ет о , . а не на неговата форма. Така във втория пример м ож ем да твърдим, че субстратният говорещ е продуцирал м ногократно изказванияЛгъс (Значение неудов­летвореност, упрек. В частност това комуникативТго! съдържание може да се изчерпва и от съдърж анието на подчиненото изречение в актуалното- изказване (т.е да реконструираме изказване Теб все те лъжат, все те завличат).

2.2.7. Д опълнителна характеристика на ■ субстратното изказване,

12

като напр., че то е продълж ение на направено преди изказване или че повтаря съдърж анието на направено вече изказване, дават глаголи като доба'вям, прибавям . Те не засягат съдърж ателната страна на чуждото изказване, нито имат оценъчен характер. Въвеждащ ият глагол повтарям сигнализира, че субстратният говорещ е продуцирал повече от един път изказване с пропозиционално съдържание като това на подчиненото изречение.

Х илеш е се като идиот и повт аряш е какъв чудесен птичар щ яло да стане (Дж. Стайнбек).

Повтори, че не бива да излизат в този късен час.Глаголът прибавям посочва, че с подчиненото изречение се

съобщ ава част от изходната реч. Той сигнализира и че вляво (преди) него има реализирано изказване.

Побърза обаче да прибави, че го познава м ного добре и веднага след това го поздрави (Б. Ф илов).

Кат о посочва И лия за пост оянен свидетел, той разказва страшни и поразит елни случки из войната, като някак равнодуш но и скромно прибавя, че понеже в едно сражение е взел еди-колко си пленници, скоро ще бъде награден, но т ой м алко държи на това (Й. Йовков).

О собеност на тези конструкции е, че въведеното с повтарям или прибавям изказване и предходното м ож е да принадлежат на различни субстратни говорители.

П оследната група глаголи, представена от повт арям, прибавялг, към които м ож ем да добавим и глаголи като добавям, вметна, прекъсна, са свързани със стратйфикацията на чуждото изказване, докато разгледаните преди тях групи изявяват комуникативната стойност на субстратното изказване за слушащия. Те експлицират оценката му за комуникативните нам ерения на субстратния говорещ, емоционалността и /и л и фонационните особености на субстратното изказване..

2.3.0. Както вече имахме случай да отбележим във връзка с препредаването на писмен текст, и при препредаване на устно съобщ ение мож е да бъде предпочетена като отправна точка позици­ята на слушащия. Н аличието на читател, респ. слушащ, задължително предполага наличието на пиш ещ , респ. говорещ, а това означава и на фактичност на изказването. И зтъкването на слушащия в акта на препредаване на чужда реч обаче, обвързва по-тясно препредаденото изказване с комуникативната стойност, която то има за него.

А налогично на глагол чета. в конструкции с препредаване на писмена реч, във въвеждащ ия израз, препредаващ устно изказване от гледна точка на адресата, се появяват глаголи за слухово възприятие: слушам, чувам, дочувам, и синонимии на тях изрази като звучат думите, разнася се м ълва и под.

. ...и сега като слушаше изчерпат елнит е ù обяснения... М омиченцето, което се казваш е Румянка, прекарало остро възпаление на трахеята,

13

след което гласът м у спаднал и вече десет дена не се оправял (Л. Станев). (От гледна точка на говорещ ия този пример би им ал въвеждащ израз Обясняваше му/обясни Aiy/Kaeeame му/каза му, че...).

В уш ит е м у още звучаха дулште на Сашо, че няма да бъдат сами, а ще им ат десетки неизвестни помощ ници (Л. Станев).

Както се вижда, тези прим ери показват общите особености на конструкциите с чужда реч: въвеж дащ израз, който съдържа инф ор­мация за участниците в субстратната комуникативна ситуация, кому принадлежи субстратното изказване; подчинено изречение, което предава самото субстратно изказване и т.н. П ри препредаване обаче се изтъква фактът, че слуш ащ ият е получил тази информация, че е бил осведомен.

Случаите, които разглеж даме, имат паралелен аналог на конструк­ции с въвеж дащ глагол от типа: говори се, приказват, разправят (по своята същ ност безлични или неопределенолични изречения), които предават чуждото изказване изолирано от конкретен продуцент. Това изтъква съдърж анието на самото изказване като общовалиден за съответната речева ситуация факт.

Но т ъкмо в навечериет о неочаквано се разчу и бързо се разнесе нова м ълва - идели към границат а м ного рушънски войски (И. Йовков).

О т синтактична гледна точка глаголи за слухово възприятие се срещат предимно в конструкции с тематична, резю м ирана и непряка реч.

Чух за нещ аст иет о (Т. Тонев).Чух за бю лет инит е на Серафимов (Е. Коралов).Чувал е за тебе (Е. Коралов).Слушал съм за дейността м у (Д. Вълев).Кой не е слушал за него (Хр. Б от ев)14.П риведените примери са с тем атична реч. Говорещият съобщава,

че слуш ащ ият на субстратното изказване е възприел изказване с инф орм ация по тема, назована от регирания с предлог за израз, без да съобщ ава съдърж анието на тази информация.

Конструкциите с непряка реч, въведени от глагол за слухово възприятие, обикновено им ат като допълнителен прагматичен ефект изтъкването на факта на субстратното изказване. Обстоятелството, че чуждата реч се препредава от гледна точка на слушащия, предполага, че актуалният говорещ намира за по-съществено, че слушащият е получил определено съобщение, отколкото необходимостта да иден­тифицира вторично съдържанието на това съобщение.

Б ях чувал, че близо до П етрино се намирало някога селото И зт ок (С ъврелш т ик).

...защ от о съ.н ч у в а л а т а к и в а м ат ериали досега внасяха отвън (Отечествен фронт).

14 П р и м ер и т е са от П оп ова , М., цит.съч

14

Слушал бях, че някъде по т ия мест а е бродил с четата си (Пламък).Слушах, че си бил в Цариград (Cm. Загорчинов)15.

3.0. В Ъ В Е Ж Д А Щ И ГЛАГОЛИ, И ЗРА ЗЯ В А Щ И В И Д А НА СУБСТ-РА ТН И Я Р Е Ч Е В АКТ.

3.1.0 . Т Е О Р И Я ЗА Р Е Ч Е В И Т Е А К Т О В Е . В И Д О В Е Р Е Ч Е В И А К Т О В Е .

О т началото на 70-те години на наш ия век все по-голямо влияние върху лингвмстичната теоретична мисъл има теорията за речевите актове. Тя възниква в О ксфордската школа. В основата й са идеите на философа Л. Витгенщайн, който обръщ а внимание на една неизследвана страна на езиковото общуване, а именно, че то не само отразява по определен начин света, но и че представлява вид дейност. Теорията за речевите актове излиза от предпоставката, че говоренето не е просто продуциране на граматически правилни изречения, но и че с всяко изречение се извършва определен тип речево действие. Затова в центъра на изследване се поставя речевият акт, респ. речевото действие. Главни представители на теорията за речевите актове са Д. Остин, Д. Сърл, X. Грайс, П. Стросон и др.

Според привържениците на теорията за речевите актове всеки речев акт мож е да бъде разчленен при научния анализ на няколко различни акта, които с изказването в дадено изречение биват симултанно произведени. Според Д. Сърл, който в известната си книга „Речевите актове. Опит във философията на ези ка“11' представя едно от най-систематичните описания на теорията за речевите актове, тези различни актове са четири. Сърл отделя:

1. Акт на изказване - това е просто произвеждането .на езиково образувание чрез произнасяне на м орф еми и думи с граматически отношения в изречение; ■

2. П ропозиционален акт - извърш ване на изказване върху определена обектна област, т.е. референция и предикация;

3. Илокуционен (илокутнвен) акт - изпълнение на езиково действие, което принадлежи към определен тип, като въпрос, заповед, желание, обещание, твърдение и др.;

4. Перлокуционен (перлокутмвен) акт - въздействието, влиянието, което илокуциоините актоЕе оказват върху мислите, чувствата и действията на комуникативния партньор.

Главен интерес за теорията на речевите актове представляват отнош енията между граматико-семантичната структура на изречени­ята и тяхната илокутивна функция, което ще' рече, тяхната роля като

|? П ак там.

“ Searle J. Sprechakte. Eine Einführung in der Philosophie der Sprache. Frankfurt. 1971.

15

определени езикови действия. Н ай-важ ните резултати в тази насока са в няколко направления. Това са на първо място изследванията, които различават и описват видовете речеви актове и предлагат тяхна класиф икация. В аж на заслуга на теорията за речевите актове е семантичното и прагм атичното описание на перформативнмте глаго­ли. В ъвежда се понятието отнош ение на говорещия за разлика от илокутивните типове. Теорията за речевите актове започва р азл и ча­ването на директни и индиректни речеви актове и описва условията за различните речеви актове.

И зследванията, особено в областта на последните два проблема, вече надхвърлят теоретично ограничения кръг на теорията за речевите актове. В последно вр^ме растат опитите теорията на речевите актове да излезе от полето на изследване предимно на изолирани единични изречения, като обяснението на проучваните феномени се търси само въз основа на лингвистичните правила. Увеличава се интеграцията на изследвания върху основата на теорията за речевите актове с други концепции за езика като вид дейност, което благоприятства изучаването на взаимното влияние между езика и другите човеш ки дейности, особено с обществените дадености.

К акто вече изтъкнахме, едно от главните постижения на теорията за речевите актове е диференцирането, дефинирането и класиф икаци­ята на видовете речеви актове. Видът речев акт представлява клас, който се характеризира от общи диференциални признаци и условия И който съответства на определени илокутивни функции.

В класиф икациите на различните езиковеди има някои отлики, но видовете речеви актове, които се обособяват от всички, са следните: репрезентативи (асертиви), директиви, комиснви, декларативи, експ- р еси в и 17.

Репрезентативи (асертиви) са речевите актове, с които говорещият представя пред слушателя определено състояние на нещата - твърдения, констатации, описания, обяснения, класификации, диагно­зи и др.

Д ирективи, с които говорещ ият цели да предизвика слушателя да извърши определени действия. К ъм директивите се числят заповеди, предписания, молби, указания, съвети, молитви и др. В този група като цяло се причисляват и въпросите, тъй като посредством тях говорещ ият изисква от слушащия да действа по определен начин като му предостави определена • информация. Някои езиковеди дори отделят вид речев акт еротетив115.

'' П редлаганата п о-долу класификация се огшра на интерпретацията на теорията на речевите актове, направена от Н ицолова, Р. в цнт. съч., с. 12 п сл. i i Koiirad, R. und andere, Lexikon Sprachwissenschaftlicher Termini. Leipzig 1985, c. 226 и сл., по-нататък в текста LST.

1Я LST, с. 227.

16

К омисиви са речеви актове, с които говорещ ият се заангажирва със задължения за бъдещи действия - обещания, гаранции. Тук биват причислявани и заплахите.

Експресиви, с които говорещ ият изразява определено психологи­ческо отнош ение към състоянието на нещата, което се означава в пропозицията. Такива са: благодарности, извинения, поздравления, изразяване на съболезнования, жалби, поздравления с „добре д о ш ъл “ и др. етикетни изрази. В някои класиф икации (LST) този вид речев акт е определен като сатисфактив и към него са причислени отговори и оправдания.

Д екларативи , които заем ат особено място по отнош ение на останалите речеви актове, тъй като при сполучливото им изпълнение се осъщ ествява съвпадение между пропозиционално съдържание и действителността.

О сновни признаци, въз основа на които се класиф ицират речевите актове, са:

- илокутивното намерение, илокутивното предназначение на речевия акт;

- съответствието на речевия акт спрямо действителността;- какво психическо състояние се изразява в речевия акт.В ъзмож на е и по-детайлна класиф икация с помощ та на д опълни­

телни критерии. Тези допълнителни критерии отчитат фактори като: силата на речевия акт, статуса или позицията на комуникантите, техния интерес, определеното от млокутивната роля пропозиционално съдържание, отнош ението на речевия акт към контекста, към останалата част от дискурса, възмож ността даден речев акт да се изрази с изречение, което съдържа перформативен глагол и д р .1'1.

Така напр., наред с представените видове речеви актове, в Lexikon sprachwissenschaftlicher Termini са представени и речевите актове пермисив, с който се дават разрешения, позволения, и ретрактив, к о й т о 'е оттегляне на обещание, оттегляне на твърдение, като някои пък причисляват към този речев акт позволението20.

Като цяло препредадената реч (и м ам е предвид главно непряката реч) принадлежи към типа речев акт репрезентатив. Актуалното изказване съобщ ава, че съществува чуждо субстратно изказваме с определено пропозиционално съдържание и илокутивна сила. Този характер се експлицира от перформативния глагол казвам или съответни на него глаголи за реч, съобщ ение във въвеждащ ия израз. Това ни дава основание да твърдим, че и конструкциите с пряка реч, които са въведени, съпроводени от авторски думи, също принадлежат като цялостна конструкция към вида речев акт репрезентатив, но поради синтактичната автоном ност и нееднородност на авторската и

lv Вж. Н нцолова , P., цнт. съч., с. 12.20 LST, С. 2 2 7 .

17

на чуждата реч в тези конструкции и представянето на чуждата реч като актуална, тя мож е да запази като текстова част и вида на речевия акт.

П репредаденото изказване съхранява инф орм ация за вида на субстратния речев акт, към който се отнася чуждото изказване, и съобщ ава тази информация посредством въвеж дащ ия глагол. Видът речев акт, илокутивният тип на изказването мож е да бъде експлици- ран посредством перф ормативно изречение21. П ерф орм ативната упот­реба е свързана с 1.л., сег. вр. и е противопоставена на констативната или дескриптивна употреба, която само назовава определено състо­яние на нещата, без обаче да осъщ ествява съответното действие, което предхожда пропозиционалната част на изказването. Индикатор на илокутивността е съответният перф ормативен глагол22. Въз основа на това свойство перформативните глаголи са подходящи за индика­тори на илокуцията при описанието на речевите действия. Знае се, че перформативите са глаголи, които притежават ннвариантното значе­ние реч. Н е всички глаголи за реч са перформативи, или по-точно казано, не всички имат перф ормативна употреба. П редполага се, че първичната употреба на глаголите, които характеризираме като перформативи, е не перформативната, а констативната, дескриптив­ната им употреба.

Д. Остин, един от основоположниците на теорията за речевите актове, в началото на известния си труд „Как се правят нещата посредством думите“2’ пръв разграничава констативните изказвания (констативите) от перформативните изказвания (перформативите). Д окато констативите описват определено състояние на нещата, то перформативите сами представляват действия, постъпки. С други думи, разликата между констативи и перформативи е всъщност разликата между казване и извършване.

По-долу ние ще се спрем на дескриптивната употреба на глаголите за речева дейност именно във функцията им на индикатори за илокуционната сила при описването, респ. препредаването на речеви­те актове.

Отделно ще разгледаме и възможностите, респ. ограниченията за перф ормативна употреба на тези глаголи.

21 П ер ф ор м атив н о изречение или изказване е такова и зречение, респ. изказване, с което означаваното от него събитие, ед н о в р е м е н н о с това се н осъществява.

22 Глагол, конто означава речево действие, което при уп отреба на глагола в 1. л., главно ед. ч., сег. вр., не сам о се назовава, но ед н о в р е м е н н о с това се извършва.

21 Austin, J. H ow to D o Things With Words. O xford -L ond on -N ew York. 1975.

18

3.1.1. ГЛАГОЛИ, П Р Е Д С Т А В Я Щ И Р Е Ч Е В И Я А К Т Р Е П Р Е З Е Н Т А Т И В .

Както вече отбелязахме, като цяло конструкциите, предаващи чужда реч, принадлеж ат към типа речев акт репрезентатив. Те съобщ ават за направено от някого изказване. К ом уникативният статус на тези названия е съобщ ителен. Глаголите, които експлицират прагматичните особености на тези конструкции, са: казвам, съобща­вам, споделям, споменавам, осведомявам, заявявам, твърдя, обяснявам, говоря, река, думам, викам, разказвалг, разправям, приказвам, уверявам, докладвал^ о т говарям .

Като въвеж дащ елем ен т на конструкции с чужда реч тези глаголни лексеми се характеризират със сем антична недостатъчност. Онези от тях, които извън контекста на препредаване м огат да имат и абсолютно значение като напр. говоря = мога, в състояние съм да говоря; приказвам, осведом явам , в конструкции с чужда реч реализи­рат само релативното си значение. Структурно задължителен елем ент на тези конструкции е именна група, с която се означава обектът на речевото действие (при което на повърхността се реализират конст­рукции с тем атична или резю м ирана реч) или изречение или обединени от условията за текстовост изречения. Когато това изречение, респ. изречения, е синтактично по-самостоятелно, то предава чуждата реч под формата на пряка реч, а когато е синтактично зависим о (подчинено изречение), образува с въвеждащ ия израз конструкция с непряка реч.

Глаголът, който по своята лексикална семантика изразява в най- абстрактен вид наличието на изказване, като съобщ ава, без да характеризира допълнително това речево действие, е глаголът казвалг. За разлика от глагола говоря, който има и абсолютна употреба и може да се ограничи в полето на субекта като неговата присъщ а особеност, глаголът казвалг е екстровертен. Той е адресно насочен и по своята семантика е конститутивен на всяка комуникативна ситуация. Ето защо конструкциите с чужда реч, конто съдърж ат въвеждащ израз с глагол казвам/каж а, са огромното мнозинство от тези конструкции. П оради своята лексическа абстрактност глаголът казвам само сигна­лизира наличието на следващо изказване, като същ еврем енно „отва­р я“ пространство това изказване да бъде препредадено в пълния' му обем. О тсъствието на допълнителна информация, която да се носи от въвеждащ ия глагол, предполага и миним ална редукция в препредаде- ното изказване. О т друга страна, по същите семантични причини, в съответствие с принципа на езиковите компенсации, въвеждащ ият глагол казвалi реализира и най-много граматически значения.

Тук ще представим този глагол като индикатор на илокутивното съдържание на речевия акт репрезентатив.

Д ош ли си от скеля Никола и Пеню, Сидеровите, те казват, че в Манджилари се явила ...явила се една бяла ляст овичка! (Й .Йовков).

Казах му, че ако един народ е ст анал вече тъй инертен, че той не

19

е вече в състояние да се бори за никакви идеали и не е гот ов да прави никакви жертви, такъв народ е вече узрял за робст во и тогава е безразлично дали той ще бъде тъпкан от германски или руски ,ботуш ,(Б .ф илов).

Каза най-напред, че R. ни е говорил за т яхнот о становищ е (Б .ф илов).

Право беше казал човекът, че конят му бил болен (Й.Йовков).За да не ст ават излиш ни дебати, дадох аз кратки обяснения, а след

т ова взема думата Кушев, койт о обясни своето схващане и каза, че дава искрено ръка за обща работ а с м нозинст вот о (Б .ф илов).

П оследният пример съдържа няколко израза, които сигнализират речева дейност: „дадох обяснения“, „взема дум ата“, „обясни своето схващ ане“, но единствено глаголът казвам/кажа въвежда реч, изказ­ване, чието пропозиционално съдърж ание описва отношенията от действителността.

Глаголът казвам м ож е последователно да въвежда различни чужди изказвания:

Д ядо Иван каза, че добичето изглежда да е подуто и затуй не ще е зле -да лгу се даде лш лко английска сол. Д руг каза, че е наст инало и трябва да се поразт рие (Й .Й овков).

И зползването на други въвеждащ и глаголи в горния текст като напр, отвърна, прибавя, допълня, биха поставили двете изказвания, които са препредадени, в несъщ ествуващ и помежду им отношения. Въвеждането им именно чрез м акси м алн о нем аркирания в л ексикал ­но отношение глагол кажа, представя тези изказвания неутрално, съобщ ава ги, без да ги характеризира.

Най-близо по своите семантични и синтактични особености до глагола казвам/кажа е глаголът съобщавам/съобщя. Той, както и казвам/каж а, спада не само към групата .на глаголите за говорене, но към глаголите за съобщ ение. За разлика от казвам обаче, глаголът съобщавам експлицира това значение и по този начин е по-натоварен в ■ лексико-семантично отнош ение от него. В синтактично отношение съобщ авам има същото поведение* като казвам и в повечето от случаите двата глагола са взаим озам еняем и.

Д елчо е поласкан и съобщава, че от някое време той е началник на оръдие и в колоната езди най-от пред (Й.Йовков).

В следващ ия м и г човекът .Де прегърна през рамото, съобщи, че и той е Джордж и че лт ого иска да м и купи едно пиене (Г.Данаилов).

Осмели се само да съобщи, че била веднъж женена за миньор, който бе загинал при злополука (Л.Станев).

Всъщност Сайръс съобщи на Чарлз с едно ядосано писмо, че А дам се е върнал във войската прот ив неговат а воля (Дж.Стайнбек).

Ще ни съобщ ят..лпаквоз...че има м ир (Й.Йовков).Приведените прим ери предават изказвания, които са осъществени

в неф ормални комуникативни условия. В такива условия на общуване

20

и при относителна социална равнопоставеност на комуникантите мож е да бъде предпочетен и по-неутралният глагол казвам. Употре­бата на съобщавам във въвеждащ ия израз сигнализира, че за актуалния говорещ е съществен фактът, че в субстратната комуника- тивна ситуация не просто е бил реализиран речев акт, но че той е бил именно съобщение.

Д опълнителната семантична м аркираност на глагола съобщавам създава предпоставки той да бъде предпочетен за предаване на съобщения, осъществени в официално-делова обстановка, или при неравностойни в социално отнош ение ком уникативни партньори.

Към девет часа адютантът на министъра съобщи на Никифоров, че генерал Даскалов го м оли да отиде незабавно при него (Л.Станев).

Вг. м и съобщи, че преди една неделя румънскат а кралица-майка е имала среща с Х ит лер (Б. ф илов).

Посланикът лш съобщи, че преди две седмици в Берлин се е състояло важно съвещание на германските военачалници, на което била прочет е­на заповед на Х ит лер за предстоящ о нападение срещу Съветска Русия (Б. ф илов).

Преди 3-4 дни Радославов лш съобщи, че т урцит е изпращ али редовно всеки ден по 6 вагона хромова руда в Германия (Б. Филов).

Особеностите, присъщи на глагола съобщавам/съобщя, са характер­ни и за глагола заявявам /заявя. Този глагол означава съобщ ение, но е и допълнително натоварен в семантично отношение, тъй като характеризира и отнош ението на автора на речта към направеното от него съобщ ение. Като въвеждащ глагол той привлича върху себе си логическото ударение и разпределя сем античната значим ост върху въвеждащ ия и препредадения израз.

Ректорът изложи т яхнот о становище, като заяви претенциозно, както е обичаят му, че щ яла да липсва каквото и да било сигурност за научната работа в Университета (Б. Филов).

Дъщ ерят а продължава да упорства и заявява пред съда, че нищо не е в състояние да я накара да м ахне детето, че т е с нейния Чарли се Обичат, че той работ и и ще издържа и нея и бебето (Г. Данаилов).

..., и заявява на стъписания Мъодинг, че по обед, към 12.15, е заст реляла в ж илището си журналиста Вернер Тьотгес (АБВ).

Тогава т я м и заяви, че възналсеря.вала да прескочи, за да Aie 'види как съл'1 (П. Тейлър).

Тогава т ой заявил бодро, че жената била права и че за наказание сега щ ял да изяде една ябълка (Хр. Карастойчев).

Със същото значение мож е да се появи и глаголът докладвам.Ли, Лайза лш докладва, че си бил презвит ерианец (Дж. Стайнбек).Глаголът докладвам в основното си речниково значение има

сравнително ограничена употреба, тъй като е свързан с общуване в ограничен комуникативен контекст, обикновено при строги конвенци­онални правила.

21

Адю т ант ът докладва, че повиканит е офицери го очакват (Л. Станев).

Деж урният докладва, че не е им ало произш ествия.Д окладите, които като вид текст принадлеж ат към речевия акт

репрезентатив, рядко биват сигнализирани посредством глагола докладвам. В такива случаи се предпочитат глаголи като казвам, твърдя, посочвам, които показват, че при препредаване за актуалния говорещ от основно значение са общите характеристики на текста, който се препредава, неговата ком уникативна цел.

Експлицитно значението предаване на информация, съобщ аване на определени факти и отнош ения от действителността, се носи от глагола осведо^нявам/осведомя.

..., а той м е осведоми, че най-евт ино м ога за път увам с „Грейхаунд“ (Г. Данаилов).

Глаголи като споделяла/споделя, спол!енавал1/спомена характеризират отнош ението на говорещия към начина, по който съобщ ението е отправено към слушателя. Чрез тях актуалният говорещ изразява преценката си за отнош енията между говорещия и слушащия в субстратния акт на комуникация.

Спомена някак между другото, че е била посетена от предст авит ел на фирмата.

Спомена за нейната привързаност, нейните задължения и за вроде­ната обич към родит елит е (Дж. Стайнбек).

Самуел бе споделил с А дам Траск, че Том се е насочил към велики неща (Дж. Стайнбек).

К акто отбелязахме при представянето на видовете речеви актове, към вида речев акт репрезентатив се отнасят и твърденията, чието илокутмвно съдържание се изразява от глаголите уверявал-t, твърдя.

Въвеждащ ият глагол твърдя насочва към м ногократност на изказване с едно и също пропозиционално съдържание и /и л и по една и съща езикова структура.

Той си спомня някакъв сън на Стоила и уверено и тайнствено твърди, че още отрано т ова е било ясно предсказване (Й. Й овков).

И никак не вярвалi на Сенека, който твърди, че всичко, което е било преди нас, е смърт (Й. Петров).

Твърдяха, че илгенно заради т ова ст иховете звучат като проза в уст ат а Й (С. Моъм).

Самуел бе твърдял, че Тол-i всякога си препълва паницата - било с фасул, било с жени (Дж. Стайнбек).

О бикновено конструкциите с чужда реч, които въвеждат чуждото изказване посредством глагола т върдя, препредават съдържанието на субстратното изказване, т.е. принадлеж ат към този тип текст, при който е налице вторична идентификация на съдържанието на изходното изказване, на описваните от него отношения от действител­ността. Н еслучайно след въвеждащ ия глагол твърдя по правило не се появяват преизказни форми. Употребата на преизказни форми не е

22

изклю чена, но ако все пак такава употреба има, то глаголът твърдя реализира общото лексикално значение на глаголите за съобщение.

Б л и зък по значение до глагола твърдя е и глаголът уверявам . Чрез него обаче се сигнализира еднократен, единичен речев акт.

Н якой от класицит е уверява, че .се пом ни от осеммесечна възраст (И. П ет ров).

Увери я, че не е прет енциозен и че единственот о м у предпочит ание е ст аят а да бъде в центъра на селото (Д. Василев).

Наст роениет о лш е подтиснато, Atanap лекарит е да м е уверяват, че след операцият а зрението ще се възстанови, но кога ще стане това (Народна култура).

Радуш, спокоен и мъжествен, високо уверяваш е жените да не се плаш ат и да не бягат, защото, обясняваше той авторитетно, редовна войска не закача м ирнот о население. Най-после, каквото и да стане, той ще бъде тук (Й. Йовков).

В този пример употребата на уверявал! мож е да бъде тълкувана като синоним на на глагола увещ авам , който се отнася към речевия акт директив.

Това значение кореспондира и с подчиненото да-изречение, което м ож е да е трансф орм ация на императивно изказване. С мятаме обаче, че глаголът уверявал / в случая е въвеж дащ за цялото изказване, чиито следващи м икротем и са сигнализирани по различен начин - чрез глагола обяснявал! и чрез трансф орм ация по лице. Чуждото субстратно изказване е като цяло репрезентативно, поради което приемаме, че глаголът уверявалt сигнализира в този случай речевия акт репрезен­татив.

Това, което обединява разгледаните дотук глаголи, е и значението еднократност и завърш еност на съобщението. За разлика, глаголи като: говоря, приказвал!, разказвам, обяснявал-!, насочват към възпри­ем ан е на въведените от тях конструкции като предаващи само част от по-обш ирно изказване. Те са характерни за конструкциите с тем атична и /и л и резю м ирана реч, като със своята"" лексикална сем антика допълнително сигнализират, че чуждата' реч е предадена редуцирано. Когато изброените глаголи са във въвеждащ ия израз на конструкции с непряка реч, те сигнализират, че следващото подчине­но изречение предава само част от субстратното изказване. Когато са въвеждащ и пряка реч, те създават очакване у слушащия за текст, по- голям от едно изречение. В конструкции с пряка реч тези глаголи често са в състава на съставно сказуемо с фазов глагол.

Буцов говори, че не може да търпи войник, който си позволява да възразява и иска .иного да знае (Й. Йовков).

Ако трансф орм ирам е това изречение, като употребим въвеж дащ глагол казвал!: Буцов казва, че не може да търпи войник, който си позволява да възразява и иска м ного да знае, ясно проличава разликата в ком уникативната стойност на двете изказвания, независимо от идентичното пропозиционално съдърж ание на препредадената чужда

23

реч. Глаголът говоря създава у слушателя представа за по-обемно субстратно изказване, от което той научава само една част, докато при въвеж дащ глагол казвам той остава с впечатление, че е осведомен изцяло за субстратното изказване.

К акто глаголът говоря в релативното, а не в абсолютното си значение, и глаголът приказвам , освен че сигнализира вида речев акт репрезентатив, означава, че субстратната реч е обемна, често с няколко подтеми, които са обединени в едно изказване.

П о-т очно т ой приказва - колко м е обича, само за мен е живеел на т ози свят, после реве, смърка и иска да Aie целува (Народна младеж).

В някои случаи глаголът приказвалг изглежда употребен в абсолют­но значение, но всъщ ност е въвеж дащ свръхфазова препредадена реч:

'Пием кафе и си приказваме. Тя завърш ила инженерство, аз ù разказах за м оит е зъболекарски неволи (Народна младеж).

Срв. с абсолю тната употреба в: Поприказвахл-ie още м алко и се разделихм е (Народна младеж).

Глаголът разказвал 1 съдържа в сем античната си структура както общото за глаголите за съобщ ение значение, така и значението континуитет, което е характерно за разгледаните вече глаголи от типа: говоря, приказвам . Глаголът разказвала се среща във въвеждащ ия израз на конструкции с чужда реч, принадлеж ащ и на всички структурни типове - от тем атична през резю м ирана и непряка до ' пряка реч. Както отбелязахме, глаголи, чиято лексикална семантика означава продълж ителност на речевата проява, обемност на изказването, са най-често срещани обаче в конструкции с тем атична реч:

Несвързано и неясно, с лт ого възклицания и жестове, Д им ит ър подробно разказва за сражението, за Варенова, за подвига на Никола, разказва как са прекарали със Стоила последната вечер, как изглеждал и какво говорил (Й. Й овков).

Близо до тем атичната реч, но с по-ниска степен на редукция, е резю м ираната реч:

...разказва за някакво неприятелско знал1е, което сам бил отнел (И. Й овков).

Глаголът разказвам мож е да въвежда и непряка реч, като в този случай актуалното изказване споделя особеностите на аналогичните конструкции с въвеж дащ глагол говоря, приказвам , т.е. приема се като част от по-голямо изказване.

Нейко разказва, че неговият овчар, като си турил вчера ухото на зелш т а при м огилат а, чул далечни- т оповни гърмежи (Й. Йовков).

Знае се, че чуждата реч м ож е да бъде предадена в различен обем и с различна степен на информ ационно изменение. Отделните сегменти обаче мож е да бъдат въведени и от един и същ глагол, тъй като, м акар и да сигнализира инф орм ационна редукция, въвеждащ ият глагол основно маркира вида речев акт, на който принадлежи субстратното изказване.

24

И с истинска скръб Д елчо разказва как конят м у биял с крак земята, разравял снега, за да търси трева, как гризял кората на фиданките или дори сухи греди. „Сърцето м и се къса - разказва той, - аз сам не ям, давам му сухаря си “ (Й. Й овков).

В този прим ер глаголът разказвалг образува, така да се каже, рамка, в която се вмества чуждата реч. Глаголът в такъв случай е двупосочно открит. В началното изречение сигнализира, че следва м ноготематично или по-обширно изказване, а в авторските думи от завърш ващ ата препредаването пряка реч, че тя е само част от това изказване.

Разглежданите глаголи мож е не „само да рам кират чуждата реч в актуалното изказване, но и да представят тем атичната прогресия на чуждото изказване. Отделните тем атични сегменти от субстратното изказване, които често в актуалното са предадени с различна степен на редукция (обикновено в посока от м акси м алн о редуцирано към м аксим ално пълно препредадени елем енти), биват последователно въвеждани от глаголи, които също се различават по степен на абстрактност. П оследователността на употребата им следва посоката от по-абстрактен към по-конкретен глагол.

Той страшно увеличава числото на пленниците, говори само за кръвници и сеч, разказва за някакво неприят елско знаме, което сам бил отнел. Изведнъж той започва да говори на руски и уверява изумения си събеседник, че не е българин, а задбайкалски казак и в полка служи като доброволец (Й. Йовков).

Видът речев акт репрезентатив се сигнализира и от глагола обяснявам/обясня. Той е близък по своите семантични особености до съобщавам, тъй като предава конкретна адресно насочена и н ф о р м а­ция. Б лизък е същ еврем енно до приказвам със значението продълж и­телност на вербалния процес. Обяснявали е маркиран допълнително в сравнение със съобщавам и със значението, че предаваната и нф о р м а­ция е провокирана от слушащия на субстратното изказване - било директно, било ситуационно.

Показах си билета, хорат а лш взеха куфара, усмихнаха м и се и м и обясниха, че понеже съм щ ял да пътувам с „Американ еър л а й н “, т рябвало да изляза навън от сградата и да взема не синия, а жълтия автобус (Г. Д анаилов).

М айката плаче, обяснява през сълзи, че дъщеря и изобщо не си дава сл/етка какво означава да родиш ■ на пет найсет години, предрича, че това бебе, което ще се появи на бял свят, ще се тръсне на нейната глава, и теша нататък... (Г. Данаилов).

Посет ит ел сърбин се бе понапил бая с американско уиски и много настояваш е да обясни на бармана колко ненавижда Америка, нейните мръсни пари, всичко американско, дори а.иериканския господ, майкат а на господа и така нат ат ък (Г. Данаилов).

П оследните два прим ера показват, че въведените с обяснявам чужди изказвания м ож е да бъдат изчерпателни по отнош ение на

25

субстратната реч, но че актуалният говорещ преценява в какъв обем да я предаде с оглед на актуалните комуникативни задачи.

У потребата на въвеж дащ глагол от говарям/от говоря, от връщ ам / отвърна сигнализира, че субстратното изказване е реакция на вербален стимул, с който от говорещия се изисква информация. По своите синтактични особености глаголът от говарям (и синоним ният му от връщ ам) е близък до глагола казвам. Той също означава конкретно ,завърш ено изказване. Тъй като е реакция на определен речев стимул, това изказване бива по-често монотем но - тем ата на стимула. Това определя факта, че посредством глаголи от говарям, от връщ ам се въвежда предимно непряка и пряка реч.

Х илде отвърна, че е „файн“, и ни покани да влезем (Г. Данаилов).Отговори, че видял, че м исля честно и затова м е послушал (Б.

ф илов).Той обаче отвърна плалгенно, че за какъв го вземала т я и че бил

видял още по обяд (Хр. Карастойчев).Отговорих, че в живота не остава нищ о друго освен да бъдел1 честни

към себе си и към другите, а от т ам нанат ат ък вече каквото бог даде (Б. Ф илов).

Конструкциите с чужда реч представят предаване на чужд монолог, респ. на чужд диалог. Една от най-често срещаните диалогови структури е тази на въпрос-отговор. М икродиалозите от този тип често биват обединени при препредаването им в едно изказване. П редставяйки видовете речеви актове отбелязахме, че някои изследо­ватели отделят вид речев акт еротетив. Повечето обаче причисляват въпросителните изказвания към вида речев акт директив, тъй като говорещ ият изисква от слушащия да запълни празнотата в неговата информация. С ъщ евременно въпросите също дават информация, те съобщават, че говорещ ият има празноти в информ ацията, която притежава по отнош ение на определени отнош ения от действител­ността. Това именно значение на въпросителните изказвания д о м и н и ­ра при препредаването им. К ом плексът от въпрос и отговор спада към така наречените секвентни речеви актове, които представляват последователност от речеви актове, ф орм ално и /и л и смислово кохерентнм2,1. Този ком плекс се възприема от актуалния говорещ, който препредава чуждата реч, като двуединство, като един двуком ­понентен речев акт.

На въпроса на Иванов дали сме направили постъпки пред герлш ниите по наш ит е национални искания, от говорих ут върдит елно, без да влиза.и в подробности (Б. ф илов).

На въпроса лш „в Гер.иания л и ? “ отговори, че изобщо (Б. ф илов).К ато индикатори на речевия акт репрезентатйв се появяват и

глаголите: река, дулшм, викам . Те в семантично отнош ение са най-

и Вж . LST 1985, с. 226.

26

близо до глагола казвам , но са стилистично маркирани с признаците разговорност, диалектност, о старялост . . Емпиричните наблюдения върху разговорната практика показват, че употребата на викам в значение на казвам е много честа и с широко поле на проява. Тези наблюдения се подкрепят от данните, приведени от Цв. Н иколова в „Честотен речн ик на българската разговорна р еч “, където глаголът викам е с ранг 15, само два ранга по-ниско от глагола казвам. Глаголът река, който освен разговорност притежава и други стилис­тични маркери , е чак с ранг 30, а глаголът думам е регистриран само с две прояви в обработения от Цв. Н иколова м атер и ал 25. Употребата на глаголите река, думам, викам като въвеждащ и чужда реч от вида речев акт репрезентатив мож е да бъде илю стрирана от следните примери:

Накрая всичко стана ясно, когато оня рече, че пеш т рябвало до плевенско да върви, пари ням ал (Народна култура).

Слушам, думала на майка си - лгъчно ù било, че дружките ù се изпоженили, а т я още ст ояла (Й. Йовков).

Не е за приказка, кмет ът душа да съм от ивала при децата в Търговище и без туй м е викали (Народна младеж).

Вика, че т рябвало и ние да отидем.

3.1.2. ГЛАГОЛИ, Н А З О В А В А Щ И В И Д А Р Е Ч Е В А К Т Д И Р Е К Т И В .

Д ирективите са речеви действия, с които говорещ ият изразява подбуда за действие към друго лице. И ндикатори за това илокутивно съдържание са глаголите: заповядвам (заповядам, нареждаш/наредя, поръчвам/поръчам, лю ля/пом оля, каня/поканя, съветвам/посъветвам.

Князът заповядваш е на Слгул да преустанови движението на юг и като намери подходящ о м яст о за прегрупиране на войската, да изведе отредит е си на сенгидунумския ' път, а от т ам през Констанция, Ф илипопол и Стипион да гони Сердика (А. Гуляшки).

Около един час преди изгрев слънце той заповяда да доведат бръснаря, за да го обръсне и да подравни късата му брада (А. Гуляшки).

Най-близо по св.оите семантични и синтактични особености до глагола заповядвалt е глаголът нареждал-t.

А Когато на прага застана адютантът на Даскалов и той м у нареди да не ги безпокоят, Никифоров окончат елно се убеди, че му предстои сериозен и може би реш ит елен разговор (Л. Станев).

Извади нагъната жалба - два лист а и половина, и нареди да съл1

чет ял (Народна .младеж).Сетне нареди на И риник да изпрат и писм от о в Преслав (А.

Гуляшки).И двата глагола изразяват речеви действия, които спадат към

апелативната функция на езика. О бикновено глаголът заповядвам се

25 Н иколова, Цв. Ч естотен речник на българската разговорна реч. C., 1987, с .211 Il сл.

27

използва при препредаване на текстове, които в писмена форма изразяват волята на автора на изказването. Той се появява и в конструкции, които предават отнош ения между комуниканти, при които са налице условия за успеш ност на ком уникативния акт. Това означава, че в субстратната комуникативна ситуация участниците се нам и рат в такива взаимоотнош ения, че слуш ащ ият не мож е да откаже извърш ването на действието., което му налага в о л ят а .н а говорещия. Глаголът нареждам ангаж ира в по-м алка степен слушащия с волята на говорещия. Глаголните лексеми, които назовават вида речев акт директив, отразяват ком уникативната стратегия на субстратния гово­рещ, пътищ ата, по които той предава волята си на слушащия. Отликите в лексикалната им семантика отразяват най-вече разли чи ­ята в интензитета на волеизявлението. С калата на този интензитет отразява степените от заповед до молба.

Х вана м е нетърпение, поисках да видя какво става горе на баира и пом олих зяпача да уие откара дот ам (Й. П ет ров).

Веднъж Ю ла м е пом оли да я придружа до селото, за да предаде нещо на м айка си, коят о беше учит елка тал-t (Й. Петров).

Това лят о лш се зам оли да съм я пуснел да иде да жъне (Й. Й овков).Ж енат а се напрегнала и кой знае защ о сприхаво я пом олила да взел 1е

за т ази вечер дет ето при себе си , защ от о т я имала работ а (Хр. Карастойчев).

Илокутивното съдържание на директивите *е да предизвикат у адресата определено поведение, да причинят извърш ването на опре­делени действия от него. За целта говорещ ият мож е да предпочете различни речеви действия, които съответстват на неговите индивиду­ални особености и на очакванията му за въздейственост върху адресата. Неслучайно именно в полето на .директивите е най-голям броят на индиректните речеви актове.

Ш ироко застъпени и етикетизирани са напр, въпросителните по форма изказвания, които имат подбудителен характер като: Бихт е ли зат ворили прозореца; Можете ли да м е придружите. Когато такива изказвания биват препредавани, актуалният говорещ експлицира същинските комуникативни нам ерения на субстратния говорещ. В случая отново се наблюдава споменатата вече по-голяма експликатив- ност на препредадената реч, свързана и със зам яната на транспони­раните форми с нормални за контекста.

Отбелязахме вече, че повечето автори разглеж дат въпросите в рам ките на речевия акт директив. О тправяйки въпрос, говорещият цели да предизвика определена реакция у слуш ащ ия, да му въздейства по начин, щото той да реагира като запълни инф ормационната празнота, която говорещ ият има.

Строга възрастни жена пое червения лш паспорт, погледа го, погледа го, пък л-te попит а колко време възнамерявалг да остана в Щ атите (Г. Данаилов).

28

И като погледна напред и посочи с ръка, т ой попит а не е ли на тая страна селото Манджилари и колко път т рябва да им а дот ам (Й. Йовков).

Барманът го попит а все още сдържано защ о живее т олкова време в тази гадна страна, защ о яде нейния хляб и храни децата си с него, вмест о да си отиде, откъдето е дошъл (Г. Д анаилов).

П опит ах го дали иска да яде (И. Петров).И зтъкнатата вече възм ож ност именно въпросителните по форма

изказвания да се етикетизират като формули за изразяване на молба, подкана, потвърж дава директивния характер на въпросителните изказвания. Приведените по-горе примери м ож е да бъдат трансфор­мирани така, че да се експлицира тази тяхна особеност, напр.: ...и ме полюли/накара да кажа колко време възнамерявам да остана в Щ атите; П ом оли да м у кажа дали е на т ая страна селото Манджилари...; Накара го да осъзнае неверността на думит е си; Накара го да каже дали иска да яде.

От друга страна посочихме, че въпросителните изказвания имат и репрезентативен елемент, като съобщ ават за отсъствието на опреде­лена инф орм ация у говорещия. С мятаме, че въпросителните изказва­ния заем ат гранично полож ение между репрезентативните и дирек- тивните речеви актове. П ри препредаване актуалният говорещ може да изтъкне репрезентативния или директивния елемент от субстрат­ното изказване.

Д о репрезентативния вид речев акт се доближ ават и директивни изказвания, чието илокутивно съдърж ание се сигнализира от глаголи като препоръчвам, съвет вам, които означават слаба Степен на ангаж ираност на слушащия с ,волята на говорещия. Те, разбира се, експлицират, че авторът на субстратното изказване има определени очаквания, че слуш ащ ият ще се съобрази с мнението му и ще реагира по съответния желан от говорещия начин. Да-конетрукциите в подчиненото изречение сигнализират недвусмислено, че .субстратното изказване е било повелително или ж елателно, поради което слабата интензивност на волеизявата на говорещ ия м ож е да бъде означена и от глагол, о значаващ просто реч, съобщение, т.е. принадлеж ащ към индикаторите на типа речев акт репрезентатив. Срв.:

П опит аха го дали желае да се подкрепи с кафе и Aty обясниха, че ако иска да пие хубаво кафе, да не влиза в сладкарницат а на читалището, а в младеж кия дом откъм площада (Д. Василев);...и го посъветваха!му препоръчаха ако иска да пие хубаво кафе, да не влиза в сладкарницата на читалищ ет о, а в .-младежкия дом откъм площада.

Ако илокутивно съдържание на субстратното изказване, въведено от обяснявам, беше репрезентативно, то бихме очаквали по-скоро изказване от типа: ...и Aiy обясниха, че кафето в младеж кия долг откъм площада, е по-хубаво от т ова в сладкарницат а на читалищет о. Да- конструкцията на подчиненото изречение сигнализира очакванията на субстратния говорещ, а репрезентативният въвеждащ глагол, че той не задълж ава слушащия да се съобрази с тези очаквания.

29

А налогични на съветвам и препоръчвам са и глаголи като: каня, предлагам, ум олявам . Те се отличават от глаголи като заповядвам, нареждам, изисквам, забранявам им енно по силата, с която говорещ и­ят ангаж ира слушащия да извърши желаното от него действие. Д окато в групата на заповядвам, забранявам, нареждам, изисквам е невъзм ож но да се извърши зам ян а с глагол за съобщение, без сериозно да се измени съдържанието на субстратното изказване (срв.: Забрани м у да излиза:К аза м у да не излиза), то в другата група такава зам яна е възм ож на , като индикатор на речевия акт директив остава да-изречението, което препредава чуждата реч.

3.1.3.. ГЛАГОЛИ, К О И Т О И З Р А З Я В А Т В И Д А Р Е Ч Е В А К Т К О М И С И В .

К омисивите са речеви актове, при които говорещ ият поема задължение да реализира някакво действие. Глаголите, които изразя­ват това речево действие, са: обещавам, заклевали се, заричам се, задължавам се, гарант ирам, заплаш вам, заканвам се й под.

Обещала, че може да убеди брата си крал Георги да абдикира в полза на брат си П авел и по такъв начин да се тури край на ит алиано- гръцката война (Б. Ф илов).

Закле м и се, че това, което казва, е самата истина.Той се заричаш е да поднесе ост авката си като израз на несъгласие

с полит ика на правит елст вот о (Л. Станев).Глаголът заричам се има по-особена лексикална характеристика.

Той, за разлика от останалите, които изразяват вида речев акт комисив, е интровертен и ограничава действието в полето на говорещия. Другите глаголи напротив са адресатно насочени. Затова и при екстериоризация на вътреш на реч глаголът заричам се е често предпочитан пред обещ авалi си, напр.:

А з се озъртах с лю бопит ст во и уплаха и мислено се заричах никога да не управлявалi кола в А мерика (Г. Данаилов).

Въпреки че обещанията, ,от една страна, и заканите и заплахите, от друга, спадат към един и същ вид речев акт - комисив, глаголите, които изразяват илокутивната им сила, имат различно поведение. Очевидно разликата между двата типа се дължи и на етикетни причини. Д окато при поемане на обещание говорещ ият не само иска слушащият да разбере, че той поема задължение за определени действия, но и декларира това си намерение, то при заканите, обратното, говорещ ият не декларира своите намерения. В случаите, когато това става, често декларираното намерение надхвърля дейст­вителните нам ерения на говорещия, което е нарушение на условията за успеш ност на употребата. Срв. напр.: Майката заплаш и детето, че ще го пребие, ще м у откъсне ушите, ще м у счупи ръцет е и под.

По своята функционална характеристика глаголите заканвал1 се, заплаш вам се доближ ават до глаголи като подхвърлям, намеквам. Те

30

експлицират ком уникативната стойност на субстратното изказване така, както е декодирана от слушащия, често без говорещ ият да е декларирал намеренията си. Напр.:

Ж ена м у не повярвала и подхвърлила (= заплаш ила), че още днес ще провери. Зат ова той побързал да м е предупреди, надявайки се, че ако тя наистина м е пита, няма да го изложа (JI. Станев).

Псувните, ругатните и клетвите, според нас, също спадат към вида речев акт ком исив и по своята комуникативна функция са заплахи, закани. П ропозиционалното им съдържание обаче не съответства на действителните намерения на говорещия, а е ф ормален етикетен изразител на ангаж ираност на говорещия да действа във вреда на слушащия или на друг адресат.

Сърбинът отвърна, че и т ой се чуди на това обстоятелство, след което се закани, че има сериозно намерение да се съвокупи с майкат а на Съединените щ ат и (=изпсува), и по този повод поиска още едно уиски (Г. Данаилов).

3.1.4. ГЛАГОЛИ, К О И Т О И З Р А З Я В А Т В И Д А Р Е Ч Е В А К Т Д Е К Л А Р А Т И В .

Д екларативите са особен вид речеви актове, с произнасянето на които говорещ ият постига изменение в съществуващ ото състояние на действителността. Авторът на изказването каузира чрез речта си определено състояние, ф ак то р и те на ком уникативната ситуация, които трябва да са налице, за да се осъществи успешно такъв речев акт, имат конвенционален характер. Ето защ о при препредаване, в неактуална реч, за такива актове най-често бива само съобщено, че са извършени, тъй като е налице пресупозицията, че слушащият в актуалното изказване притежава знание за конвенционалните форми, използвани при декларативите. Глаголи, които изразяват илокутив­ното съдърж ание на вида речев акт декларатив, са: наричали обявявали, провъзгласявалi, обвинявам, опрощавали и под.

П редседат елят откри заседанието.Вчера в м ест ния храм бяха кръстени S деца.Съдът произнесе присъдата по делото.Съществуват и случаи, в които тези глаголи все пак въвеждат

изказване:Съдът обяви, че не съществува закон, според който люже да бъде

заставено лю миче, пък било то и на 15 години, да абортира (Г. Данаилов).

Употребата на въвеждащ глагол обявя в този пример се провокира от субекта на субстратната реч - съдът. Зам яната от глагол за съобщ ение като казвам, съобщавалi и под. в този случай би била некоректна.

Глаголи, .сигнализиращи вида речев акт декларатив, мож е да се появят в конструкции с тем атична или резю м ирана реч.

Нарекоха я (ист орият а отпреди раждането) небивалица и - което е най-лош от о - кощунство с житейската истина (И. Петров).

31

Ако в такива случаи отсъства инф орм ация за конвенционалния характер на факторите от субстратната ком уникативна ситуация, значението на глаголите, с които се сигнализират декларативите, мож е да претърпи прагматични изм енения И да гравитира към значението на глаголите за съобщ ение, които назовават вида речев акт репрезентатив.

П ровъзгласиха го за почетен член на друж еството26П ровъзгласи го за най-умния от прият елит е си.В торият пример може да се трансф орм ира, като се използва глагол

за съобщение: Каза, че е най-умният от прият елит е му. В първия прим ер такава трансф орм ация е н евъзм ож на .

3.1.5. ГЛАГОЛИ, К О И Т О Н А З О В А В А Т В И Д А Р Е Ч Е В А К Т Е К С П Р Е С И В .

Експресивите са изразители на чувства или на емоционалното отнош ение на говорещия към определен обект или събитие. Знае се, че емоционалността е характеристика на актуалното изказване, поради което при препредаване се губи. Тук няма да отделяме речеви актове като: пермисив, сатисфактив, ретрактив, за които споменахме при представянето на видовете речеви актове. Глаголите, които изразяват тези подвидове, споделят общи особености. Глаголите, които са индикатори на комуникативното съдърж ание на експресиви­те, са от типа поздравявам, привет ст вам , благодаря, съжалявалг, извйнявал€ (се), пожелавам, съгласявалг се, приемам, от казвам и под.

Ф акт е, че дескриптивно употребени, тези глаголи не само сигнализират вида речев акт на субстратното изказване, но и изчерпват съдърж анието му. Една от причините за това е, че при експресивите се използват етикетни речеви формули, ф орм али заци - ята не предполага обективна инф орм ационна необходимост да бъдат препредадени тези етикетни изрази. Н алице е прагматичната пресу- позиция, че слушащият в актуалната ком уникативна ситуация познава от социалния си опит и знания за езика конвенционалните речеви формули, които се използват в съответната ситуация.

Н якои я поздравяват, т огаз поздравява и т я (И. Йовков).Речевите формули биват препредавани само в конструкции с пряка

реч, която предава неактуалната реч като актуална: /Още от врат ата някои извикаха: „Добрут ро!“ (Й. Йовков).О т този тип са и изразите като: Той поздрави с „добро ут р о “ или

Тя каза мерси. Н апълно неестествени са обаче изрази от типа: Той каза, че добро ут ро или Той каза за ут рот о, че е добро, което би променило и комуникативното съдържание на субстратното и зказва­не.

Друга особеност на експресивите е, че речевите формули, които ги изразяват, им ат синсемантично значение и често са „клю ч“ по веригата на комуникацията.

м П р и м е р ъ т е от Български тълковен речник. C., 1976.

32

Селянинът поздрави, измънка нещо, като „как сте, добре ли ст е“, но явно беше, че м исли за друго и друга грижа има в очит е м у (И. Й овков). П рим еръ т демонстрира клю човия характер на поздравите като формула за установяване на контакт. Етикетизацията е заличила първоначалния заклинателен характер на тези изрази и структурно е ограничила функционирането им само в полето на актуалната реч (и имитиращ ата я пряка реч или при цитиране). Н евъзм ож н о е напр.: Той каза, че поздравява, за разлика от: Той каза, че се извинява = Той се извини.

Благодарностите, извиненията, отговорите с „м оля“ като етикети- зирани формули, които и м ат глаголен произход, м огат да възстановят глаголността си и по този начин да се . появят освен в конструкции, с пряка и тем атична реч и в такива с непряка реч или в дефективни конструкции ( + че, но непълна пропозиция), които м арки рат полифо- нията в речта.

О бщ а особеност на разглежданите глаголи е задължителната им мотивираност. Те са винаги отговор на определен стимул - вербален или ситуационен, който ги предизвиква. И звиненията и благодарнос­тите, така също и разреш ението, позволението, спадат към речевите действия, които м ож е да бъдат определени като диалогичнн. П оздрав­ленията и изказването на съболезнования са ситуацонно детерм ини­рани или са реакция на вербален стимул, който замества съответната ситуация, като я назовава или описва. При препредаване на тези речеви актове се очаква предаване на ком плексната речева ситуация, на синкретнчното цяло. И золирано от контекст експресивите са к о м у н и к а т и в н о неопределен и .

Обстоятелството, че глаголите, които изразяват речевия акт експресив, не само назовават, но и изчерпват съдържанието на субстратното изказване, може да бъде илю стрирано от учебни тестове, в които тези глаголи се употребяват до известна степен метаезиково:

Отначало се разтревож и и попит а дали сме добре всички. Успокоих я, че CAie добре. П опит а Aie защ о ще закъснеели. Обясних й, че времет о е лош о и е опасно да тръгваме. Тя се съгласи с л/ене. П олю ли м е да бъдел1

внимат елни на връщане. Обещах й да внилшваме. Тя ни пожела прият но прекарване.. Изпрат и м ного поздрави на всички.

Мъжки глас м е поздрави прият елски и аз от говорих на поздрава. Той ме попита как съм. Отговорих му. че съм добре... А з пом ислих/ че е учит елят на Бойка и се разтревож их. Той ai е успокои. Каза, че се обажда само да Aie предупреди, че не може да дойде днес. Тогава разбрах, че UAiaAi грешка. И звиних се и Aiy казах, че не го познавам. Той се изненада, а после полю ли лт ого учт иво да го извиня27.

Синсемантпчни са и изказвания, които изразяват съгласие или възражение. И зразители на това ком уникативно съдържание са глаголите съгласявалt се, възразявам.

27 При м ерите са от А нтонова, Ю., Кмрякова, Е. Говорите ли български. Вндеокурс. С., 1У91.

33

Ж енат а кой знае защо сприхаво я пом олила да вземе дет ето за тази вечер при себе си, защ ото т я им ала работа, а бабата се съгласила, че искало ли пит ане и че естествено... (Хр.Караст ойчев).

Възрази, че' не му е нужно т олкова много (Д.Василев).В първия прим ер е предадена ком плексно комуникативната

ситуация. Въвеждащ ите глаголи не само м аркират вида речев акт на субстратните изказвания, но е предаден и начинът, по който те са осъществени. Това се отнася и за експресива съгласявал; се, който чрез конкретизациията на употребените формули „иска ли пит ане“ и „естествено“ вклю чва и гласа на субстратния говорещ в актуалното изказване, като това изказване става полифонмчно.Във втория пример въвеж дащ ият глагол възразявал; е индикатор на вида речев акт, но пропозиционалното съдърж ание на чуждото изказване в случая е семантично непълноценно поради отсъствието на достатъчен кон ­текст.

Глаголите съгласявал; се и възразявал■; освен това са свързани и с оценката на слушащия. Други глаголи, които характеризират ком уни­кативните нам ерения на субстратния говорещ така, както слушащият ги е дешифрирал, са: хваля се, оплаквал; се, жалвалi се.

Х валеш е се как щ ял да си взел;е жена... (Дж.Стайнбек).Генералът се оплакваше, че. герм анцит е не пазели никаква тайна

(Б. Филов).Но ето, съвсел■; неочаквано, госпожа Лозева се оплакала, че е уморена

и че усеща тръпки (Й .Йовков).Владай повечкот о се жалваше, че все не люже да тръгне по баирите

веднъж седлшчно поне... (Р.Босев).П рим ерите още веднъж илюстрират, че комуникативното съдърж а­

ние на изказването е това, което слуш ащият е разчел за себе си - комуникативната стойност за адресата. В ' приведените изказвания въвеждащ ите глаголи м ож е да бъдат заменени от глагол за съобщение от типа на казвал;. П олучените трансф орм ирани изрази ще препреда- дат субстратното изказване, чуждата реч, но без комуникативната й интенция и, най-вече, без оценката на слушадщя, тъй като именно той определя направеното изказване като хвалба, респ. оплакване.

4.0. П Е Р Ф О Р М А Т И В Н А И Н Е П Е Р Ф О Р М А Т И В Н А У П О Т Р Е Б А ITA ГЛАГОЛИТЕ ЗА РЕЧ

П о-голям ата експликативност на препредадената реч в сравнение с изходната и необходимостта въвеж дащ ият глагол! да изразява ком плексно особеностите на субстратното изказване създава предпос­тавки в конструкции с чужда реч да намерят приложение по-голям брой глаголи, които изразяват различни страни на действието говорене. Съпоставката на употребата на тези глаголи в актуалната и в неактуалната реч дава възм ож ност да бъдат допълнително

34

осветлени и въпроси, които са свързани с един от централните проблеми на теорията .за речевите актове, а им енно перф ормативната и неперф ормативната употреба на глаголите за реч. —--

Д. Остин започва най-известния си труд „Как се п р авят нещата посредством думите“ (Остин 1962) с разграничаването на два типа изказвания: констативи, които описват определено състояние на нещата, и перформативи, които сами представляват действия, постъп­ки. Разликата между констативите и перформативите е всъщ ност разликата между казване и извършване. П ерф ормативните глаголи за реч пром енят своите семантични и прагматични особености в резултат на изменения в морфологичното си значение в речевата ситуация. П роизнасянето на тези глаголи при определени условия всъщ ност е и реализация на обозначеното с тях действие. За перф ормативната употреба на някои от глаголите за реч съществуват ограничения от различен характер. Н якои от тези ограничения м ож е да бъдат обяснени като се разгледа дескриптивната употреба на същите глаголи в конструкции с чужда реч.

4.1. В различните анализи на глаголите с перформативна употреба се отбелязват различни техни особености, които могат да бъдат обобщени в следните характеристики:

- перформативите са глаголи с инвариантно значение реч;- перф ормативите изпълняват своите функции само при определе­

ни условия, т.нар. условия за. успех;- с перф ормативните изказвания нищо не се констатира. Те са

лиш ени от истинно значение, затова не могат да се характеризират като истинни и неистинни, а могат да бъдат само ефективни или неефективни от гледна точка на успешния или неуспешния изход на употребата им;

- перф ормативите са глаголи „контейнери“2*. На синтактично равнищ е тяхно допълнение може да бъде само номинализирано изречение, при това пълна номинализация, а подлогът мож е да бъде изразен само с именна група, обозначаващ а човек;

- перф ормативите се употребяват само в 1. л. ед. или мн. ч., сег. време, индикатив, актив. За българския език е релевантен и видът на глагола - той трябва да е несвършен, тъй като само глаголите от несвърш ен вид могат да имат сегашно актуално време. Популярно е мнението, че млокутивната сила на всяко изказване може да бъде представена посредством перформативен глагол, който представлява, така да се каже, „перформативен впряг“ (performativer Vorspann) на изказването.

4.2. П овечето глаголи, които изразяват речевия акт репрезентатив (или асертивите), могат да имат и перф орм ативна употреба. Това в най-голяма степен се отнася за глаголите казвам, съобщавам, осведо-

и В ендлер, Э . И локутивное сам оубийство . - Н ЗЛ , вып. XVI, М., с. 23S-250.

35

м явам , заявявам , твърдя, уверявам, обяснявам, от говарям, докладвам. Като глагол с най-обобщ ено значение „речева дейност“ мож е да се определи глаголът говоря. Той отразява всички аспекти на речевата дейност: произносителния (акустично-физиологичнмя), експресивния (изразяването на мислите) и комуникативния (съобщ аването на мислите, осъщ ествяването на речевия контакт). Тази комплексност в лексикалното значение на говоря ограничава употребата му както в конструкции с чужда реч, така и в перформативен контекст. Н якои от ком плексните характеристики (напр, свързани с акустично- физиологичната страна на говоренето) са обективни ограничители за перф ормативна употреба. И. Гугуланова в статията си „Н еперформа- тивна употреба на някои глаголи за говорене“24 разглежда, този проблем, като отбелязва, че такива глаголи мож е да са както от ядрото, така и от периферията на семантичния клас и да разкриват различни отношения, които свързват говорещия с продукта на неговата дейност. Разгледани са: 1. П редикати, които характеризират външ ната акустично-физиологична страна на речта. 2. Предикати за оценка на акустичните параметри на продукта на речта и за съвърш енството на езиковия код. Общ ото между двата типа е, че те правят двояка характеристика - съдържат описание и оценка. Тази оценка се прави от слушащия, поради което глаголи, които спадат към горепосочените две групи, не могат да имат перформативна употреба. К ъм описаните от И. Гугуланова фъфля, гъгна, заеквала, пелтсча, заваляли; екам, якам, йотувалг, мож е да се прибавят и срещани в конструкции с чужда реч лгърлюря, провиквала се, шептя, извиквалг, прол’1ърлю рвам. Тези глаголи разкриват особености на ф онацията или акустичната характеристика, фактът, че тази характе­ристика е от гледна точка на слушащия, изклю чва оценъчните предикати от полето на перф ормативната употреба. О бикновено те, както отбелязва и Гугуланова, се употребяват в 3. л., т.е. за предаване на чужда, а не на собствена реч.

В спом енатата статия се изтъква и важната особеност; че макар и ем оционалните и илокутивните функции да създават прагматичната рам ка на изказването и чрез тях да се реализират прагматичните цели, те се различават съществено. Е м оц и оналн ата оценка не е илокуция, поради което характеризиращ ите предикати и .предикатите за ем оционална и интелектуална оценка на комуникантите и на обектите на речта се отличават. Към глаголите, които изразяват ем оционалната характеристика на речевата продукция, спадат напр. възкликвам, въздъхвам, срязвам. Тази характеристика също се прави от гледна точка на слушащия. Говорещият не дефинира сам ем оционал­ната наситеност на изказването си. Не са възмож ни изрази от типа: А з ти възкликвам, че това е прекрасно; А з въздъхвали че мога да го

24 Гугуланова, И., цнт. съч.

36

разбера; А з т е срязвам да не се месиш, където не т и и работат а. П ерф ормативните ограничения, свързани с изложените наблюдения, с още по-голяма сила се отнасят за така нар. звукоподражателни предикати като: гугукам, чуруликам, лая, упуча, грача и под., които са силно експресивни и представят твърде субективното възприятие на слушащия. К ато общ оограничително правило за перформативна употреба мож е да определим гледната точка на слушащия, която се отразява в характеризиращ ите, оценъчните предикати.

Този факт предполага, че и глаголи, които експлицират ком уни­кативни намерения, също не м огат да бъдат употребявани в перформативен контекст, тъй като говорещ ият често не иска да ги афишира. П ри предикати с такъв характер ще се включи механизмът на „илокутивното самоубийство“ (Вендлер). Такива глаголи са: намеквам, подхвърлял/, споменавам, нат яквам . Те също са от перифе­рията на семантичния клас. Такива глаголи имплицитно се съдържат в дълбоката структура на индиректни речеви актове. И ндиректните речеви актове, които имат ком уникативна цел, различна от ф ормули­раната, не могат да я експлицират посредством перформативно употребен глагол поради механизм а на илокутивното самоубийство. В акта на препредаването обаче перф ормативното напреж ение бива съобщ ено чрез дескриптивно употребения глагол.

За разлика от разгледаните дотук глаголи, които са свързани изклю чително с гледната точка на слушащия, една група глаголи, които означават етап, фаза от изказването (т. нар. фазови глаголи), могат да характеризират речевото действие както от гледна точка на слушащия, така и от гледна точка на говорещия. Това обстоятелство създава предпоставки и за перф ормативната им употреба. Такива глаголи са напр.: прибавям, добавялi, продължавалî, приклю чвал/ и под. В ъзмож на е перф ормативна употреба в случаи като: Прибавям, че това е така; Приключвал/, че не е възможно да се намери друго разреш ение на въпроса. Във всички подобни случаи обаче мож е да предполагаме контам инирана конструкция: прибавям като казвам, приклю чвал1 с думит е, която често се проявява и в повърхностната структура.

За отбелязване е, че в перформативна употреба не мож е да се срещне глаголът заговорвал/ = започвал/ да говоря. Н ачалото на изказването обикновено се идентифицира от слушащия. Съставното сказуемо започвам да говоря като „перформативен впряг“ е по-близо във функционално отнош ение до предикати като диктувам, които са сигнал за следващ ото действие, осъщ ествявайки го и в м ом ента на произнасянето, без обаче да го изчерпват. Говорещият в такива случаи прибягва до см яна на реалния свят с възм о ж ен /ж ел ан или до смяна на тем поралния план: Искам да кажа, че това е възможно = Казвал/, че т ова е възможно; Ще кажа, че е много вероят но т ова да се случи =

37

Казвам, че е м ного вероятно това да се случи 311 . Вижда се, че в българския език перформативите от групата на асертивите могат да им ат успешна употреба не само когато са във форма за 1.л. в сегашно време от несвърш ен вид. Същата п рагм атична и семантична функция могат да и м ат и формите за бъдеще време, за условно наклонение, или формите на глагола за реч от свършен вид в съставно сказуемо. И нф орм ацията , която е ядро на речевия акт, назован с перформатив- ния глагол, се представя от подчиненото изречение. Употребените в разгледания контекст глаголи запазват функциите си на маркер, индикатор за типа на речевия акт, както в класическия перф орм ати­вен контекст.

Х арактеризиращ и дадено изказване от гледна точка на неговото полож ение в линейното протичане на процеса на Комуникацията са глаголи като вм ет вам , прекъсвал!. Те също изразяват характеристика на речевото действие от гледна точка на слушащия, което ограничава перф ормативната им употреба. Това ограничение обаче мож е да бъде преодоляно посредством възможността формите за бъдеще време, условно наклонение и съставното сказуемо също да реализират перф ормативен контекст. Това се отнася и за глаголи като от беляз­вам, изт ъквал 1, подчерт авам.

М ож е да заклю чим, че преодоляването на ограниченията за перф ормативна употреба на глаголи за реч, които са характеризиращ и предиката (без тези, които отразяват особености на артикулацията и фонацията), се осъществява посредством преминаване от реалния в хипотетичния свят. Срв.: Искалг да посоча/бих посочил / ще посоча, че такава възлюж ност съществува при по-рядкото (вероятно по ет икет ­ни съображения) Посочвам, че такава вероятност съществува.

4.3. Глаголите, които експлицират илокутивната сила на речевия акт директив, н ям ат семантични или прагматични ограничения за перф ормативна употреба. Глаголите заповядвалi, нареждам, поръчвам, м оля, каня, ум олявам , съветвал/, препоръчвалi, независимо от степента, в която говорещ ият ангажира слушащия с действия, определени от неговата воля, еднакво успешно могат да функционират в п ерф орм а­тивен и в неперф ормативен контекст. Н ещ о повече, мож е да се каже, че глаголите, изразяващ и вида речев акт директив, са привлечени от перф ормативния контекст на употреба. Тази обвързаност е обоснована от характера на самия речев акт и поради това говорещ ият в актуалното изказване заявява своята комуникативна цел.

4.4. С ъщ ата особеност споделят и глаголите, които изразяват

Ни практика п в случая им ам е смяна на реалния свят с хипотетичен, тъп като смяната в т ем п ор ал н и я план м о ж е да бъде са м о в полето на следходността . И звестно е н о б щ о т о зн ач ен ие хп потетичност ( = нефактпчност) , което с характерно за формите за б ъ де щ е време. Вж. същ о м нението , застъпено от М. Я накиев за модалнпя характер на тези ф ор м и в „За грам ем пте , наричани в българската граматика „сегаш но в р е м е “ и „бъдещ е в р е м е “ в: П аш ов , П., Н ицолова. Р. П о м а г а л о по българска морф ология. Глагол. С., 1У76.

38

речевия акт комисив. Тази близост в поведението се основава и на общност в ком уникативните задачи. И директивите, и комисивите са свързани с очаквания за определени действия. Затова и по-голямата част от глаголите, сигнализиращи илокутивното съдържание на комисивите, им ат перф ормативна употреба. Такива глаголи са: обещавам, заклевам се, заричам се, гарант ирам. Когато обаче говоре­щият се ангаж ира с действия във вреда на друго лице, т.е. в случаите на заплаха, закана, той рядко експлицира заканителната същност на нам еренията си. Съществуват прагматични ограничения за перформа- тивната употреба на глаголи като заплаш вам, заканвам се. Н ам ер е­нията на говорещ ия при подобни изказвания се експлицират в неактуалната реч, при препредаване, независимо дали препредаването е от лицето на говорещия, на слушащия или от трето лице. В актуалната реч обаче говорещ ият може да преодолее прагматичните ограничения за перф ормативна употреба като използва перформати- ви, които означават по-общо речевия акт комисив. Напр, глаголи като обещавам, заклевам се, които експлицират само ангаж ираност на говорещия с определени действия, без да означават техния ефект върху обекта, спрямо който са насочени. Срв.: Обещава/И, че ще му проваля плановет е или Заклевал1 се, че ще от лт ст я срещу невъзм ож ­ното Заплаш вам , че ще му проваля плановет е или Заканвам се, че ще от мъст я.

4.5. П оведение, сходно с това на директивите и комисивите по отнош ение на перф ормативната и неперформативна употреба, показ­ват и експресивите. Глаголи като поздравявам, съжалявам, благодаря, чест итя, са също, така да се каже, привлечени от перформативния контекст. Н еслучайно перф ормативната употреба на някои от тях като благодаря и съжалявам се е етикетизирала, превърнала се е във формула за изразяване на съответния речев акт.

Отново ограниченията .за перформативна употреба на глаголите, изразяващ и речевия акт експреснв, са от прагматично естество. Те може да са свързани с етикетни причини, напр, за глагола хваля се, тъй като не ё прието говорещ ият сам да изтъква своите предимства. Друго ограничение мож е да бъде презумцията, че не е желателно слуш ащ ият да бъде конфронтиран с негативни за него изживявания. Това ограничава перф ормативната употреба на глаголи като отказвал! и оплаквал-i се. О тбелязаната вече възмож ност в българския език перформативен контекст да създават и формите за бъдеще време, условно наклонение или съставио сказуемо с модален глагол, дава възмож ност тези ограничения да бъдат преодолени. Н апълно естес­твени за българския език са употреби като: Ще т и се похваля/м ога да ти се похваля = хваля ти се, че постигнах голям успех. Същ о така Ще ти се оплача/т рябва да ти се оплача = оплаквам ти се, че нещата ми не вървят или Ще т и откаж а/трябва да ти откажа = от казвам ти да те предст авлявал! по това дело.

39

4.6. Н ай-силно е привличането на перф ормативния контекст за глаголите, които изразяват вида речев акт декларатив. Всъщ ност за тези глаголи перф ормативната употреба е задължителна, за да бъдат успешно произведени съответните речеви действия. Глаголи, които принадлеж ат към този вид речев акт, са: наричам, обявявам,откривам, закривам и под. Без произнасянето на тези глаголи в перформативен контекст не се каузира и съответното действие.

Н аблю денията показват, че най-слаба степен на задължителност в перформативен контекст им ат асертивите. В групата на тези глаголи е и най-голям броят на предикатите, за които поради семантични или прагматични причини съществуват ограничения за перформативна употреба. Задълж ителна е перф ормативната употреба за глаголите от групата на декларативите. Глаголите от групата на директивите, комисивите и експресивите в по-голямата си част са привлечени от перф ормативния контекст, но за някои от тях съществуват ограниче­ния от прагматично или етикетно естество. Тъй като в някои случаи без перф ормативния си „впряг“ изказвания, които са директиви- или експресиви, мож е да бъдат възприети като- репрезентативи, т.е. да се промени илокутивната им сила, то съществува възм ож ност посредс­твом грам атически средства да се създаде перформативен контекст, който да е функционален аналог на класически перформативен контекст.

5.0. С ТРУ К ТУ РН А Х А Р А К Т Е Р И С Т И К А НА К О Н С Т Р У К Ц И И Т Е С Ч У Ж Д А Р Е Ч , С ВЪ РЗА Н А С О С О Б Е Н О С Т И Т Е НА

В Ъ В Е Ж Д А Щ И Я ГЛАГОЛ.

Въвеждащ ите глаголи в конструкциите с чужда реч са полифунк- цмонални. Те сигнализират, че изказването съдържа чуждоречев елемент, съобщ ават вида на субстратния речев акт, експлицират ком уникативните нам ерения и цели на чуждото изказване. В ъвеж да­щите глаголи инф орм ират за това, какъв е характерът на изходния текст - писмен или устен - и от гледна точка се препредава той. Наред с тези особености въвеждащ ите глаголи могат и да маркират тем ати чн ата прогресия, респ. тем атичната стагнация на текста, който се препредава.

М оже да се предположи, че видът на чуждата реч: тематична, резю м ирана, непряка, пряка, се предопределя в известна степен от въвеждащ ия глагол. С мятаме, че тази зависимост на езиково равнище е подчинена на -закона за езиковите компенсации. Колкото по- немаркиран, ненатоварен в информативно отнош ение е въвеждащ ият глагол, толкова повече пространството е отворено за самата чужда реч. И обратно, колкото по-информативен е въвеж дащ ият глагол, толкова по-голяма редукция ще очаквам е . в частта, предаваща чуждото изказване.

В ъвеждащ ите глаголи, които по своята семантика означават еднократен, конкретен речев акт като: кажа, съобщя, заявя, попитам,

40

от говоря и под., предполагат, че въведената от тях реч ще бъде предадена по-пълно. Абстрактното и неутрално значение на въвеж да­щия израз предполага конкретно и подробно предаване на чуждата реч във въведения израз. Н еслучайно тези глаголи им ат най-голяма честота като въвеждащ и непряка и пряка реч. Обратно, глаголи като: говоря, разказвам , поради лексикалната си натовареност, предполагат редукция на чуждото изказване и се срещ ат най-често в конструкции с тем атична или резю м ирана реч.

Н ека от тази гледна точка проследим функцията на глаголите за реч в няколко примера.

... поздравих ги и аз и м ом иченцет о м е запит а какви сме. Казах, му, че сме българи и че говорим лош о руски, но сме техни съюзници. Тогава именно м алкит е почнаха да говорят едно през друго и да разказват пат илат а си. К ачили ги една нощ на влака, лаш кали ги дълго време и ги докарали в т ози чифлик. Две години вече живеели тук и работ ели на господаря (И вайло Петров).

Глаголът поздравявам изчерпва назованото от него действие. Той е аргументиран от ситуацията, т.е. наличие на комуникативен контекст, в който поздравът е ключ, начин за влизане в контакт, който предполага осъщ ествяване на комуникативен процес. Следва­щите въвеждащ и глаголи запит ам и кажа са от групата, която се характеризира със семантична и структурна недостатъчност, и изис­кват п ълна ' номинализация. В ъведената ' от тях чужда реч е от структурния тип непряка реч. Съставното сказуемо почнаха да говорят осъщ ествява абсолютната употреба на глагола говоря, без да сигнализира изказване. И зказването се въвежда от глагола р азказвам . Той в случая е пояснен както от ном иналната фраза „патилата си“, така и от текст, който излиза от рам ките на изречението. Опосред- ствеността на чуждата реч се сигнализира от преизказните форми. Тяхната употреба е мотивирана и от други обстоятелства: чуждата реч принадлежи на повече от един продуцент, като не се конкретизира кой неин съдърж ателен м ом ент на кой от говорещите принадлежи. Тя е един вид обобщ ение иа речевата продукция на всички участници в тази комуникативна ситуация. В горния пример повествованието е в първо лице и преизказните форми са средство чуждият речев слой да бъде отделен в авторовия текст. И зклю чение прави формата на глагола в подчиненото изречение, предаваща въпроса на м о м и ч ен це­то. Репликата обаче е синсемантична, а другият участник в диалога е самият автор на актуалното изказване.

В случая мож ем да различим две следващи непосредствено една след друга речеви ситуации. В първата участници са авторът и момиченцето . Възпроизведената реч предава диалог със структура въпрос:отговор, като вместо въвеж дащ глагол отговарял! е. предпоче­тен глаголът за реч с по-общо значение давам инф ормация казвам. Другата речева ситуация е с участници авторът и малките (деца), като

41

авторът е слушащ, а децата са говорещи. И зказването е многоелемен- тно, обемно, което се сигнализира от глагола разказвам . П реходът от едната към другата речева ситуация се осъщ ествява от глагола говоря , който в съставно сказуемо с фазовия глагол започвам сигнализира началото на новата речева ситуация, с което едновременно маркира и края на предходната.

Глаголът разказвам въвежда обикновено изказване, в което мож е да се проследи тем атичната прогресия.

И с ист инската скръб Д елчо разказва как конят м у биял с крак земят а, разравял снега, за да търси трева, как гризял кората на фиданките или дори сухи греди. „Сърцето лш се къса - разказва рюй, - аз сам не ям , давам м у от сухаря си “ (Йордан Йовков).

П ряката реч, която следва непряката, предаващ а с поредица от подчинени изречения тем атичната прогресия, приклю чва развитието на тем ата. Глаголът разказвам , от който тя е зависима, не е в начална позиция, а разкъсва частите на чуждата реч, с което „затваря“ по- нататъш но развитие, като същ евременно сигнализира, че конкретно­то, предадено в пряка реч изказване, е част от по-обемно изказване със същ ата тема. Така глаголът за реч образува структурна рамка, в която изказването се вмества.

В ъзмож ността да рам кират изказвания с тем атично развитие проявяват и глаголи като говоря, приказвам, разказвам, обяснявам, за които отбелязахме, че сигнализират обемност или м ноготемност на субстратната реч. Тъй Като по тези причини те са отворени надясно, за да изпълнят ролята си на заклю чващ и, затварящ и рам ката на изказването елементи, са необходими и други условия, напр, да са в меж динна или крайна позиция (като в разгледания по-горе пример) или в изказването да има катаформчно употребено показателно местоимение.

Сайръс т ърпеливо обясняваше на А дам каква е природата на войника /.../ Разказваше на сина си за печалнот о войниш ко достойнство, за това колко нужен е той, като се илиип предвид пораж енията на човечест во­то, наказание за наш ите слабости. /.../ Върху войника, казваше Сайръс, се сипят унижения, за да може, когато Л1у дойде времет о, да посрещне с по-м алко негодувание последното унижение - нелепата и безсмислена смърт. Сайръс говореше това само на Адам, на Чарлс не даваше да слуша (Джон Стайнбек).

П осредством глагола обяснявам е въведена макротем ата на субстратното изказване - природата на войника. След това глаголът разказвам въвежда резю м ирана и непряка реч, като са представени две от м икротемите на субстратното изказване: това, че войникът има достойнство, но то е печално и за необходимостта от войника и мотивиращ ите тази необходимост обстоятелства. Следва конструкция с пряка реч, въведена от глагола казвам, която предава пълно част от изказването. П репредаването бива рам ки ран о от израз, съдърж ащ глагол за реч говоря и показателното местоимение ' т ова, което

42

катафорично отнася към цялото препредадено преди това изказване, като го замества в заклю чителния израз. Горното изказване представ­лява един абзац, в който въвеждащ ите глаголи за реч имат съществена роля за осъщ ествяването на текстовата кохезия.

О бикновено тем атичната перспектива е представена в развитие от общото към конкретното. Това се изразява в предаването на чуждата реч през тем ати чн а и резю м ирана към непряка и пряка. Тази особеност отразява един процес, при който авторът на актуалното изказване подготвя и постепенно освобождава пространството, което да се заеме от чуждата реч.

Той страшно увеличава числото на пленницит е, говори само за кръвнцни и сеч, разказва за някакво неприятелско знауне, което сам бил отнел. Изведнъж той започва да говори на руски и уверява изумения си събеседник, че не е българин, а забайкалкси казак и в полка служи като доброволец (Йордан Йовков).

В авторовото изказване чуждата реч е въведена първоначално в м аксим ално редуциран обем като тем атична реч чрез глагола говоря. Следва резю м ирана реч, въведена от разказвам . И зразът „започва да говори на руски“ сигнализира смяна на кода от страна на субстратния говорещ, чието изказване е въведено посредством глагола уверявам. След като съобщ ава см яната на кода, авторът на актуалното изказване „освобож дава“ пространство за чуждоречевия пласт.

Въвеждащ ите глаголи може да маркират пътя, по който продуцен­тът на субстратното изказване постига комуникативната си задача, етапите към осъщ ествяването на комуникативната цел.

Отдалеч той от варя приказка за туй, за онуй, споуненава за Велико кехая и най-после заговорва за Рада. Хайдут ит е гледат в земят а и изгарят от срам. Ш ибил пуща търговцит е да си вървят, изпраща ги донейде и високо им заръчва да носят много здраве на Рада (Йордан Йовков).

П ри м ерът демонстрира една опосредствена комуникативни страте­гия. П ъ рвоиачалната тем а на изказването не е свързана с ком уника­тивната цел, поради което не е назована - „отваря приказка за туй, за онуй“. Следващ ата тем а - за Велико кехая, . е свързана, но опосредствено, индиректно с комуникативната цел. Затова и въвеж ­дащият глагол е характеризиращ от гледна точка на слушащия - споменавам . В такъв контекст успешно биха функционирали и глаголи като подхвърляли нам еквам . Накрая е открита темата, свързана с ком уникативната задача - „най-после заговорва за Рада“. С тази тем а е свързана комуникативната цел, изразена от директива „заръчва да носят .иного здраве на Рада“.

М акар и по-рядко въвеждащ ите глаголи може да м аркират и тем атичната стагнация. С такава функция се проявяват глаголи като повт арям,' заклю чвам, конто с лексикалната си семантика сигнализи­рат изчерпване на темата.

43

ф еноменът на отпускане и доброж елателност бе обяснен по-късно от двама студенти, коит о м у казаха:

- М нозина от нас се събирахл1е извън клас, за да опит аме да изм ислим как да победим системата...

Добавиха, че като се свикне веднъж, не е 'т олкова лошо, започваш да се интересуваш повече от предмета, но повт ориха, че не е лесно да се свикне (Робърт Пърсиг).

И нф орм ационният масив на субстратното изказване е въведен от глагола обяснявам и представен от пряка от пряка реч, подчинена на глагола казвам . Тематичната прогресия се сигнализира от добавял глагол, който по своята лексикална семантика означава наличие на нова информ ация. Въведената от него реч е непряка. Глаголът повт арям сигнализира, че въведената от него реч не е нова, с което експлицира тем атичната стагнация.

Глаголите за речева дейност в конструкциите с чужда реч представляват семантичен възел, който, от една страна, свързва актуалното изказване със субстратното, и, от друга, са структурен възел, който изисква мотивация отляво или надясно от себе си. Така глаголът за речева дейност е с две разнопосочни валенции. Валенци­ята, която се насища отляво, е м отивирана контекстово или от ситуацията. Спецификацията на речевата ситуация, в която се препредава чуждото изказване, предполага наличието на такава мотивираност, която е в субстратното изказване и необходимостта то да бъде препредадено! Ето защ о такава употреба на глаголите за реч е рядка в инициална позиция, т.е. в абсолютното начало на текста. А ргументацията надясно е свързана с особеностите на субстратния речев акт и е в зависимост от лексикалната семантика на въвеждащ ия глагол.

Глаголи за реч, които по своята лексикална с&мантйка са повече обектно или съдържателно ориентирани, изискват номмнализация на означаваното от тях действие. Те са със задължителна валенция надясно, която може да бъде наситена от именна фраза или подчинено допълнително изречение. Такива глаголи са: казвам, питал:, отговарял:, заповядвал:, нареждал:, лю ля, съ о б щ а ва л п о д х въ р ­лям и др. К ъ м тази група спадат и глаголите за слухово възприятие чувам, слушам. Глаголи, които акцентират повече върху самото протичане на действието като говоря, приказвал: и под., са повече затворени за пълна номмнализация или тя е факултатмвна.

Като една от съществените структурни особености на непряката реч се сочи трансф орм ацията на изреченията „Д а“, „Н е“. Тези изречения са характерни изклю чително за диалогичната реч..Те имат значение само заедно с м отивиращ ата ги предходна реплика. С ъдържанието на стимулната реплика е и съдържание на утвърдител­ното, респ. на отрицателното изречение „Д а“, „Н е“, с което слуш ащ и­ят приема или отрича пропрозиционалното съдърж ание на предход­

44

ното изказване. П ри препредаване на такива семантични единства мож е да бъде избрана като отправна точка стимулната реплика. В такъв случай реакцията на слушащия само бива съобщена посредс­твом глаголите съгласявам се, потвърждавам, отричам, от хвърлям. Когато обаче е предпочетена гледната точка на слушащия, тогава тези глаголи, изразяващ и неговата позиция, са въвеждащ и глаголи, след които задължително трябва да следва подчинено изречение, което да предава съдърж анието на стимулната реплика.

В ъзмож ни са и конструкции от типа:Ж енат а се напрегнала и кой знае защ о сприхаво я пом олила да вземе

за тази вечер детето при себе си, защ от о т я имала работа, а бабата се съгласила, че искало ли питане и че естествено (Христ о Карастой- чев ).

Такива конструкции са стилистично м аркирани и се отличават с по-голяма експресивност. Те са характерни изклю чително за разговор- ната реч. Н аличието на подчинителния съюз.че маркира пречупването на субстратното изказване през гледната точка на слушащия. И золирано от по-голям контекст, той създава очаквания да бъде съобщено с какво или на какво се е съгласил адресатът (бабата), а не с кои етикетни формули е било изразено съгласието, тъй като прагматичната пресупозиция предполага слушащият в актуалното изказване да знае тези формули, както и условията за употребата им.

О бикновено речеви действия, които имат формално, етикетизира- но съдържание, обикновено само биват назовани и рядко препреда­вани в неактуална реч (с изклю чение на пряката реч, която споделя особеностите на актуалната). Това са главно речеви действия, които спадат към речевите актове декларатив и експресив. Глаголите, които ги изразяват, са същ евременно и затворени за речевата проява надясно.

С най-голяма задължителност за поява на подчинено изречение или по-голямо образувание, което да предава чуждата реч, се отличават глаголите, които изразяват речевите актове репрезентатив, директив и комисив. Неслучайно тези глаголи спадат към лексемите, които могат да управляват всички видове подчинени изречения. Н ие се спряхме тук само на някои от особеностите, които са свързани с прогностиката за това колко редуцирана ще .бъде чуждата реч, която е вклю чена в актуалното изказване. Б ез амбицията да см е дали изчерпателно обяснение, се постарахме да представим някои функци­онални особености на глаголите за реч, които се проявяват в Конструкциите, съдържащи чуждо изказване.

45

Б И Б Л И О Г Р А Ф И Я :

А ндрейчпн 1944 - Андрейчм н, Л. О сн овн а българска граматика. С.А пресян 1986 - А пресян, Ю. П ер ф ор м ативы в грам м ати ке и в словаре. - В: Изв. АН

СССР, СЛЯ, т. 45, №3, 2П9-234.Б енвен пст 1974 - Бенвенист, -к. О бщ ая лингвистика. М.В еж б п ц к а 19S2 - В еж бицка, А. Д ескр и пц и я или цитация. - НЗЛ, вып. XIII , М., 237-

262.В еж б п ц к а 1986 - В е ж бицка, А. Речевы е акты. - Н ЗЛ , вып. XVI, М., 247-271.В ендл ер 1985 - В ендлер, 3. Илокутивное са м оубий ство . - НЗЛ, вып. XVI, М., 238-250.Герджиков 1978 - Герджиков, Г. За си ст ем н о о б усл овен и те значения на граматическите

категории. - В: славистични изследвания. C . .Г С Б К Е 1983 - Граматика на съ врем ен ни я български книж овен език. т. 3, Синтаксис.,

С.Гугуланова 1990 - Гугуланова, И. Н еп ер ф орм атпв нп употреби на някои глаголи за

говорен е . - В: Славистични изследвания., т. 6, C., 131-141.Д ен в п д съ н 1986 - Д е й в п д с о н , Д . Истина и значение . - НЗЛ, вып. XVIII , М. 99-120.ван Д е н к 1978 - ван Д ей к , Т. В опросы прагматики текста. - Н ЗЛ , вып. VIII, М.К иселева 1978 - К исел ева , Л. В оп росы теории реч ев о го воздействия. М.М ецлер 1990 - М ецлер, А. Прагм атика ком м унпкатпвних единиц. Кишинев.М ихайлова 19S3 - С ем антична суокатегорпзацпя в лексп к о-сем ан тпчн ня клас на

глаголите за съ о б щ ен и е . - В: Изв. И БЕ , т. XXV, С., 90-117.М ихайлова 19S5 - М ихайлова. Г. С истем ни отнош ени я в лексиката. - В: Изв. на И БЕ ,

т. X X V I, С., 151-179.Н п цол ова 1984 - Н ицолова, Р. П рагм атичен аспект на изреч ен ието в книжовния

български езпк. C.Н и колова 19S7 - Н иколова, Цв. Честотен речник на българската разговорна реч. С.П о п о в 1974 - П оп ов , К. Синтаксис., С.П оп ова 1987 - П оп ова , М. Валентен речник на глаголите в съврем енния български

кни ж овен език., С.Степанов 1981 - Степанов, Ю. В поисках прагматики., И звестия А Н СССР, т. 40, № 4 .Чумаков 1975 - Чумаков, Г. Синтаксис конструкции с чужой речью ., Киев.Бл ек м ор 1992 - Blakmore, D. Understanding Uterances . An Introduktion to Pragmatis.

Oxford.К онрад 197S - Konrad, R. Studien zur Syntax und Semantik von Frage und Antwort. Lerlin.LST 1985 - Konrad, R. tund andere. Lexikon sprachw issenschaftl icher Termini. Leipzig.Остин 1975 - Austin, J. H o w to D o Things VVith Words. Oxford - London - New York.Сърл 1971 - Searl, J. Sprechakte . Frankfurt.ф и в е г е р - Vieweger, D. Sprndihandliingsmuster. Linquist ische Arbeitsberichte, № 35, 97.Хелбиг, Ш енкел 1983 - Helbig, G., Schenkel, W. Wörterbuch zur Valenz und Distribution

deutscher Verben. Tübingen.Щ рекер 1987 - Strecker, B. Strategien des kommunikativen Handelns. Sprache der

G egenwart. В 73, Düsseldorf.

46

СЪДЪРЖАНИЕ:

1.0. Характеристика на въвеждащите глаголи във връзка с типа субстратен речев акт...62.0. В ъ в еж дащ и глаголи в зависим ост от формата на изходния текст (пи см е н или

у с т е н ) ......................................................................... , ....................................................................................... S3.0. В ъ веж дащ и глаголи, изразяващи вида на субстратнпя речев акт................................... 153.1.0. Теория за 'р е ч е в и т е актове. Видове речеви а к тов е ................................................................153.1.1. Глаголи, които изразяват, вида речев акт р еп р езен тати в .......................................... .....193.1.2. Глаголи, конто изразяват вида речев акт дирек ти в ..................................... 273.1.3. Глаголи, които изразяват вида речев акт ком м сив.............................................................. 303.1.4. Глаголи, които изразяват вида речев акт д екларатив ........................................................ 313.1.5. Глаголи, които назовават вида речен акт ек сп р е сп в ...........................................................324.0. П ер ф о р м а т и в н а и н еперф орм ативна употреба на глаголите за р е ч ..............................345.0. Структурна характеристика на конструкциите с чужда реч, свързана с особ ен о ст и те

на въвеждащ ия глагол ........................................................................ ............................................... 40

B E S O N D E R H E IT E N D E R E IN L E IT E N D E N V E R B E N IN D E R K O N ST R U K T IO N E N M IT F R E M D E R R E D E

R A D K A V L A C H O V A

Die einleitende Verben in der Konstruktionen mit der fremden Rede sind polyfunktional. Sie sygnalisieren was fur ein Charakter hat der Substrattext.

Die einleitende Verben spielen besonders wichtige Rolle beim Signalisieren von dem Sprechact zu dem die Ausgangausserung gehört (Representativ, Direktiv, Kommisiv, Deklarativ, Expresiv). Die Sprechacte sind nach Austrin und Searl vorgestellt, aber es sind zum ersten Mal die lexikalische Mittel beschrieben, auf deren die bulgarische Sprache zu Ausdruck verfügt.

Die meisten von der einleitenden Verben sind gleichzeitig auch performative Verben. Man untersucht die Bedingungen, die das performativen Gebrauch erleichten, bzw. beschrenken.

Man hat die Abhängigkeit erklärt, die zwischen dem lexikalischen Semantik des einleitenden Verbes und dem Struktur der eingeleitenden Rede: direkte, indirekte, resümierte, tematische, existiert.

47

Г О Д И Ш Н И К Н А С О Ф И Й С К И Я У Н И В Е Р С И Т Е Т „СВ. К Л И М Е Н Т О Х Р И Д С К И “

Ф А К У Л Т Е Т П О С Л А В Я Н С К И Ф И Л О Л О Г И И Е З И К О З Н А Н И Е

Том 88, 1995, кнЛ

A N N U A I R E D E L’U N I V E R S I T E D E S O F IA „ST. K L IM E N T O H R ID S K 1 “

FACULT E D E P H lL O L O G I E S SLAVES L I N G U IS T IQ U E

Тоше 88, 1995, L IV R E 1

ЛЕКСИКАТА HA ЦИКЪЛА „ОБЩИ СЛУЖБИ“ ОТ КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

И С К Р А Х Р И С Т О В А

Редактор : проф. М. Москов

Рецензент: доц. Т. Славова

Искра Христова. Л Е К С И К А Ц И К Л А „ О Б Щ И Х С Л У Ж Б “ К Л И М Е Н Т А О Х Р И Д ­СКОТО

В работе делается анализ лексики найденны х в п осл ед н ее время гим нографнческих произведений К лимента О хридското. В результате сопоставления л екси ч еск ого состава „О бщ их с л у ж б “ со сл о ва р ем риторических п р оизведений того ж е автора о б н ар уж и ва­ется со в паден и е ок оло 75% лексических единиц, что показы вает больш ую лексическую близость. В р ассм атриваем ы х п р оизведений наблю дается ш ирокое употребл ение отглагольных имен - причастий, отглагольных существительных, им ена деятелей , это, кстати, является о с о б е н н о с т ь ю всех древнебол гарскнх текстов, да и не только древнебол гарских, а такж е древнегреческих и латинских. В ней отраж ается принцип глубинной структуры языков д анн ого этапа их развития - стр ем л ен ие од н и м словом выразить субъект и предикат, л ибо предикат и объект, либо все трое. Как прил ож ен и е приводится словарь-индекс „О бщ их с л у ж б “.

Iskra Hristova. T H E V O C A B U L À R Y O F T H E „ C O M M O N S E R V I C E S “ O F K L IM E N T O H R ID S K I

An analysis o f the vocabulary o f the new-discovered services o f Klin^ent Ohridski is done in tliis paper. The juxtaposition with the vocabulary o f the sermons o f the sam e author shows that about 75% of the lexical items are com m on , which testifies to a very big lexical identity. The services are characterized by a wide usage o f verbal names - partciples, verbal nouns, nomina agentis. Tliis is a com m on ffeature o f ail Old Bulgarian texts, and the Old Greek and Latin texts as well. It dem onstrates a principle o f the deep structure o f the language at a certain stage o f its d eve lop em en t - the tendency to express the subject and the predicate, or the predicate and the object, or ail the three by the sam e word. A vocabulary-index is given as appendix.

49

За цикъла „О бщ и служби“ за първи път съобщ ава Б. Ангелов, като изказва и предположението, че те са дело на големия старобългарски писател (Ангелов, 1969). Той открива тази творба в миней № 122 от Н ародната библиотека „Св. св. Кирил и М етодий“, български ръкопис от 1435г. Ц и къ лъ т съдържа служби за пророк, за апостол, за светител, за преподобен, за м ъченик и за мъченица\. П о-късно Г. Попов открива, че началните букви на тропарите в осма и девета песен на канона, поместен в общата служба за светител, образуват акростих с им ето К Л И М Е Н (Т ) , с което се потвърждава К лиментовото авторство (Станчев, П опов 1988, 137).

Г. ‘П опов открива и друг, n ö -ранен препис на общите служби. Това е пергаментен ръкопис от Виенската библиотека (Cod. slav. 37), руски богослужебен сборник от XII-XIII в. Както посочва авторът, после­дователността на службите в двата преписа съвпада, но във Виенския препис службите имат по-кратък състаъ. И м енно въз основа на този препис, публикуван от Г. Попов (Станчев, П опов 1988, 169-219), са направени предложените тук наблюдения.

Ц и кълъ т „Общ и служби“ от К лимен Охридски съдържа общо 4079 думи без заглавията и ремарките. Те са представители на 970 различни лексеми и се разпределят по следния начин: 367 същ ествителни или 37,8%, 300 глагола или 31%, 188 прилагателни или 19,4%, 60 наречия или 6%, 20 местоимения. Единично употребените думи са 531 или 54,7%.

Л ексикалната съпоставка със словата на К лим ент Охридски показва, че разпределението при тях е почти същото: 37,9% същ ес­твителни, 34,3% глаголи, 18,4% прилагателни, 6% наречия (вж. Х ристова 1994, 8). Близко до това разпределение показват също „Беседата против богом илите“ на Презвитер К озма: 35,7% същ естви­телни, 37,2% глаголи, 15% прилагателни (преброени по Д авидов 1976) и „П овесть временны х л ет“ : 45,8% съществителни, 32,6% глаголи и 13,2% Прилагателни (Творогов 1984, 13). Бихме могли да смятаме, че такова едно разпределение изобщо е представително за един средно­вековен славянски текст.

Все пак, както се вижда от съпоставките, близостта на цикъла „О бщ и служби“ със словата на Климент Охридски е много по-голяма, отколкото с останалите два текста. П роцентът ма съществителните съвпада абсолютно, докато в „Повесть временных л ет“ е с 8 по-голям. П роцентът на прилагателните също почти съвпада, докато и в „Беседа против богом илите“, и в „Повесть временных л ет“ той е доста по- нисък. Н ай-м алки са разликите между четирите речника при глаго­лите и това също има своето - обяснение.

С ъблазнително е, но по-добре да не се избързва с изводи относно авторски характеристики (макар че това е един от показателите, които се см ятат за надеждни), защ ото тук все пак се съпоставя речникът на една творба (цикъла „Общи служби“, „Беседа против

50

богом илите“, „П овесть временных лет“) с речника на много творби (словата). Разбира се, средновековната творба не е такова монолитно единство, каквото е съвременната, тя обикновено е сбор от отделни малки единици. Това се отнася най-вече за „Повесть временных лет“, а също и за цикъла „Общи служби“, както се вижда от заглавието му, и в по-малка степен за „Беседа против богом илите“.

О т 970-те лексеми в цикъла „О бщ и служби“ 728 или 75% се употребяват и в словата на Климент Охридски. Това съвпадение от 75% показва много голяма лексикална близост и мож е да служи за допълнително доказателство за авторството на цикъла. Съпоставката на словата на К лим ент Охридски е други творби в нито един случай не показва по-голямо съвпадение от 50-60% (вж. Христова 1989, 336).

Голяма част от тези 242 лексеми, които не се срещат в словата, са ' думи с единична употреба, които не са регистрирани и в старобългарските паметници. Известна част от тях изобщо не се откриват по речниците и вероятно са създадени от автора за конкретния контекст в конкретната творба. За ораторската проза на К лимент Охридски също е характерно, че голяма част от лексемите се употребяват само в едно слово (Христова 1994, 9).

При тези единични лексеми, както мож е да се очаква, е голям относителният дял на сложните и префигираните. И ма няколко големи серии. Н ай-м ного са с начален елемент к о г о - : к о г о к л д ж е и ъ .

К О Г О В Н Д К П Н К , К О Г О Г Л А С Ъ . к 0 Г 0 Д, fi Д' А ч к и ъ , к о г о л м к н м ъ . к о г о -

Н А Ч А Л К Н Ъ . К О Г О И б К - К С Т К Н А . К О Г 0 Н О С Ъ . К О Г О П О Д О К И Н О . К 0 Г 0 р А Д, 0 -

в а м ъ . к о г о р о д н т е л к н н - ц А , к о г о о у к н н ц л . Това са само тези лексеми с начален елем ент к о г о - , които не се срещат в словата, в които пък има серия думи със същия начален елемент, които не се срещат в общите служби: боговидьць, богоглаголанъ, богогласьнъ, К О Г О ^ К Н Ж К П Ъ . К О Г О ^ А р к Н Ъ , К О Г 0 И Z, К р А П k Н Ъ . к о г о л - к п н к . к о г о -

Л К К Ц К М Ъ , К О Г О Л Ю К к Н Ъ , К О Г О Л Ю К К Ц К , К О Г О М р Ь ^ к К Ъ . к о г о р А ^ о -

Y М Н К . , к о г о р A Z ; o y м к п ъ , к о г о т о ч к н ъ , к о г о т ъ к а и к п ъ , к о г о о у г о д к -

н н к ъ . к о г о о у г о д к п ъ . к о г о д * о у л к н н к ъ . к о г о ч к с т м к . к о г о ч ь с т м -

в ъ . к о г о ч к с т к м ъ . к о г о ч к т к ц к . Общи между словата и общитеслужби са следните лексеми е начален елем ент к о г о - : к о г о д ъ д ' н о -

в е н ъ . к о г о л - к п к н ъ . к о г о р о д н ц д .

П ри част от тези 242 лексеми в общите служби могат да се посочат думи в словата, образувани от същата основа, напр, к ц д ъ ж д и н в службите, а к ц д ъ ж д к м ъ в словото за св. Й оан Кръстител, и само там, к о г о г л а с ъ в службите и к о г о г л а с к н ъ в няколко слова,д л ъ г о т р ь п - к и ш * в службите и д л ъ г о т р к п - к л н к ъ в словото зацветцица, п о м о к л с п м н в службите и п о но в н т е л к в словото за св. Захарий, п р н ж и т н в службите и п р н ж н т ш г в словото за св.Захарий - дума, която се среща само у К лим ент Охридски.

В речника на Климентовите слова има един кръг от лексеми, които не се срещ ат в старобългарските паметници. О т тях 33 са употребени в цикъла общи служби. Специално ще отбележа при­

51

л а г а т е л н и т е к е с к м е п и н ъ , ^ Л А Т о ^ А р и п ъ , у о л к к к н ъ . с к - к т о н о с и -

П Ъ , Т р н у П О С Т А Е К П Ъ , Т р к К Е ^ Н А Ч А Л к Н Ъ , т р к с к и т к л ъ , т р к с л ъ и к -

Ч к Н Ъ , Н А р Е Ч Н Я Т А Н Е Л Е Г Л А С К М О Н К Д Н П О Г Л А С К М О , П р Н Ч А С Т Н Я Т А

П Е ^ А Jf 0,4, А | ) | £ Н П р - К О у К р А Ш Е М Ъ , С Ъ 1]1 Е С Т К H Т Е Л П H Т Е Ж Н Л Н 1|1 Е .

о к н т - к л н ф Е , с е л е н н к . с к - б т о д д в ц н , глаголите к ъ с к о ч н т н , п р 0 -

к ъ ^ к - к с т н т н , п р о к ъ ^ в - к ф А т н . Те могат да се смятат за специфич­ни за езика на К лим ент Охридски думи, още повече всички се употребяват в повече от едно слово.

С ъпоставката, разбира се, може да продължи, но по-нататък ще се спра на някои особености на речника на цикъла „Общ и служби“ независим о от сравненията.

М ножество изследвания и наблюдения от последните десетилетия показват, че речникът на един език съдържа в себе си закодирана инф орм ация за цялата структура на езика. М ое дълбоко убеждение е също, че речникът на един текст носи достатъчно информация както за структурата на текста, така и за езика, на който той е написан. Да видим какво м ож е да ни даде цикълът „Общи служби“ от Климент Охридски в това отношение.

В този речн ик веднага прави впечатление малкият брой на показателните местоимения, също и на анафоричното. М естоим ени- ето онъ е употребено само един път, при това в показателна служба, а не в анафорична, която се смята за обичайна за него: с с у д н о й оно с т р л ш н о к п о м Ан о у к ъ шЕ . М естоимението т ъ - 13 пъти, от които 8 пъти тэмь в ср. р. т. п. със значение „затова“ (вместо по-често употребяваното наречие тзмж е). Останалите пет употреби са анафо- рични- в косвени падежи. М естоимението сь е употребено само два пъти: единия път в съчетанието сего ради и единия път с показателна служба в израза о у м л л Е н о к с е п р и пошепне к . А анафоричното м естоим ение е употребено само 11 пъти. Така в целия текст има общо 16 пъти анаф орично употребено местоимение (т.е. в служба на третолично), нито един от тях в именителен падеж, и два пъти показателно местом ение в показателна служба.

Това несъм нено е свързано с особеностите не текста, който е изграден като поредица от обръщения, т.е. във второ лице, обаче свидетелства и за някои особености на старобългарския език. То показва, че в старобългарски не е особено развита анафоричната употреба на показателните местоимения, а също - че м естоимението тъ и анаф оричното в тази употреба са почти равностойни. Разбира се, преводните текстове в това отнош ение показват друга картина. И тук е същ ествената роля на оригиналните текстове, макар и запазени в по-късни преписи, за характеризиране на езика. Ц икълът „Общи служби“ съвсем ясно говори за език без третолично местоимение. Що се отнася до атрибутивната употреба на показателните местоимения, ясно е, че ако в един текст от над 4000 думи има две такива употреби, за съществуване на показателен член, развит от атрибутивната употреба на тези местоимения, в този език не мож е да се говори.

52

С ъщ еврем енно ще отбележа, че тези две употреби отговарят точно на правилото, формулирано от И. Гълъбов - местоимението е на второ място в именната група, има поведение на енклитика (вж. Гълъбов 1986, 305).

Друга особеност, която прави впечатление в този речник, е относително голямото количество елови причастия (30), т.е. относи­телно честата употреба на перфект. Д али това трябва да се приеме като особеност на ж анра (в словата' при пет пъти по-голям обем има само 25 употреби), или като израз на общ ата славянска тенденция перфектът да увеличава употребата си и да измества аориста, характерна вклю чително и за българския език, е въпрос, на който е рано да се отговори. Сега обаче трябва да се припомни, че перфектът има слаба употреба в евангелските паметници и в Супрасълския сборник, но значително по-честа в С инайския псалтир и в Синайския, евхологий (вж. Деянова, 1970). В светлината на концепцията на И. Добрев (Добрев, 1973) заслужава да се отбележи още веднъж засилената употреба на перфект в ритуалните текстрве.

Особеност, която характеризира книжовния старобългарски език и която се наблю дава във всички оригинални текстове, а до известна степен и в преводите, е натрупването на синоними от един корен. Речникът на общите служби не прави изключение. Н апример от корена с т р А д - има три отглаголни съществителни: с т р А с т к . с т р л -

Д А М Н К , С Т р А Д К Е А . П о С Ъ Щ И Я Н аЧИ Н ! М О Л К К А . М О Л Н Т К А . М О Л Е Н И Т Е ,

ж и в о т , ж н т н к . ж н ^ м е , п о с т к н п о ф Е н н к , о т ъ п о у с т ъ И 0 Т Ъ -

П О у ф Е М Н К , О Т к Ч к И О Т к Ч к С К Ъ И П р .

Известен е постулатът, че няма синоними, които напълно да съвпадат по значение. Н аблю даваното явление прави закономерен въпроса, дали той е в сила и за средновековни книжовни езици от типа на старобългарския. В него в редица случаи дори и в един. текст, а още повече, ако разглеж даме лексикалното разнообразие на цялото богатство от текстове, мож е да се наблюдава спокойното съжителство на синоними от един корен, в чиито значения трудно могат да се н ам ерят различни оттенъци, дори и стилистични. Отношението между страстъ и страдание в старобългарски не е такова, каквото в съвременния език, където тази двойка се пази, но с ясно определена дистрибуция на значенията.

Това явление трябва да се отдаде на старобългарския като млад книжовен език, който е в процес на изграждане и който има задачата да обслужва една нова култура, Той е все още без достатъчно изградена н орм а и без изграден узус поради липсата на достатъчно количество текстове. П рез т о з и . период старобългарският книжовен език е в процес на натрупване на текстове и чрез тях на натрупване на лексикален материал.

И все пак една от думите с т р А с т к , с т р л д ь к А н с т р А Д А п н т о е м арки ран а по някакъв начин. Това е думата с т р л д А п н те. Тя е м аркирана с наставката си, която е по-честа от останалите и най- важното, е продуктивна. С тази наставка м огат да се изковат още

' 53

безброй отглаголни съществителни, а точно това е нужно на книжовния език. По този начин думите, образувани по продуктивни модели, се оказват книжовно маркирани. Това води до засилената им употреба в книжовните текстове, в които те започват да изместват синонимите си, образувани по непродуктивни модели. Така тези, които са чести, стават още по-чести, а тези, които са редки, стават още по-редки, за да се сбъдне казаното в М к 4:25 н ж е к о A i | i e

Н М А Т Ъ AÄCTT i ( A 6 М» У A НЖ! П£ Н М А Т Ъ Н еже Щ Л А Т ’Ь о т т и м о т ъ с а о т ъ него.

Друга особеност на речника, на която тук ще бъде обърнато внимание, характеризира не само този текст, а отразява дълбоки структурни особености на езика, в нея е закодирана главната тенденция на развитие не само на славянските, а общо на индоевропейските, м ож е би и на всички човеш ки езици.

П о-горе беше посочено какво е разпределението по части на речта. О баче в този вид данните създават погрешна представа за структурата на текста. Това е така, понеже глаголите наистина са 300, но само 156 от тях, т.е. около половината (52%), са употребени с лични глаголни форми. Останалите са употребени само с причастия или с инфинитиви, т.е. с отглаголни имена. А при тези 156 глагола също само част от употребените форми са лични. В целия текст от общо 821 употребени глаголни форми само 400 са лични, или в над 4000 думи има всичко 400 лични глаголни форми. Затова пък в текста има много отглаголни имена. Освен тези, които влизат в глаголната парадигма, една част от прилагателните в действителност са причастия, напр. к л А ж е п ъ , к о г о к л л ж е п ъ , к о г о л ю к н м ъ , кого- A T y j f n o r « H T i . неосл А к л е н ъ . м е п о А Ь И Ж н м ъ . м е н ^ г л а г о л а п ъ , пе- р д ^ о р н м ъ . м е о у к А А А Н м ъ . т р к п л е т е м ъ . Други пък са причастия, разш ирени с наставка - к и ъ , като n£H^Af )e', ei1hH'h - К А Н и о с ж ф ь н ъ . п р -к с ж i)i к м ъ.

М ного голям е броят и на отглаголните съществителни - 74 на - м и н (образувани по продукивен модел от минало страдателно причастие) и още 33 с други наставки. Голям е броят и на имената за деятели (или страдатели), които също са отглаголни имена - общо 43, най-много от тях с - т е л к - 13, с - к ц к 8, с J н к ъ - 7, с - н ц а също 7. Н а големия брой nom ina agentis в старобългарски е обръщ ано внимание в не едно изследване.

С ъщ еврем енно много са и отименните глаголи, повечето предс­тавени с причастия, от вида п р и с к - к т л о к А н ъ . п ъ с п о с л А К А ф е и пр.

Тази черта на речника е показателна за една особеност на дълбинната структура на езика, която м ож е да се определи като стрем еж къкг именно изразяване на действията и на събитията. Затова и много от старобългарските отглаголни имена днес трудно м ож ем да ги преведем с една дума. Н апри м ер думата п р о г о м и т е л н в израза л « у к А к ь г 1 Ъ 1 ъ АД"*1 п р о г о м н т е л к к н с а п ре с л лк ме оме,

54

който е най-добре да се преведе „П реславни отче, ти прогони злите (или лукавите) духове“. Или думата с ъ с и д н н к т > , хапакс тук, а може би и изобщо, която означава „някой, който . седи заедно с“. И зразаД 0 С Т О Н М О Т А И А Р £ М £ Ю Ж Н И СЛОКО К Ъ П Л 0 | | | h СА С Ъ С Ж Д М Н К А

п р е с т о л о у днес ще преведем с „Божеито слово, когато се въплъти, каза, че ще седиш с него на престола“ или с нещо подобно.

И така, в речника наблю давам е множество глаголи, употребявани като имена, и имена в служба на глаголи, или по-точно голямо количество употреби на думи, които са между името и глагола. Това е стремеж синкретично, с една дума, да се назове и действието, и резултатът от него, и субектът, и предикатът, или и обектът, и предикатът, или и трите заедно като в с т р д с т о т р к п к ц к или KpAKoncHCKoychNAtA. И тук вече не изглежда странна липсата на третолично Местоимение. Това не е особеност само на книжовния е з и к . 'Т о в а е дълбоко присъща черта на езика, тя засяга самата дълбочина на неговата структура. Впрочем, аналогични наблюдения са напълно в сила и за класическите мъртви езици, старогръцки и латински, които отразяват подобен етап от развитие на езика, като старобългарски.

И сторията на развитие на индоевропейскмте езици, а и изобщо на езиците, тъй като в основните си типологически насоки на развой индоевропейските езици не се отличават от останалите, е история на отделяне, разграничаване на името от глагола, на субекта, предиката и обекта един от друг (вж. по този въпрос напр. К лимов, 1977). В това отнош ение срокът от хиляда години изглежда на пръв поглед пренебреж имо малък, но внимателното вглеждане и подробният анализ показват, че това всъщ ност не е съвсем така. И в тези глобални мащ аби старобългарският език представя един по-ранен етап от развитието на славянските езици.

В прилож ение давам речник-индекс на общите служби, изготвен въз основа на публикувания от Г. Попов Виенски препис.

Р ечни кът е изработен въз основа на следните принципи: Речни­ковите единици (лексемите) се дават в норм ализиран вид, при тях се посочва броят на реализациите им в текста и се изброяват всички словоформи с местата, на които се срещат в ръкописа, като пред всяка словоф орм а се посочват граматическите й характеристики. При глаголите след заглавната дума се посочва видът на глагола, а при същ ествителните родът. П ри имената граматическите характеристики се изброяват в следната последователност: род, число, падеж.С ловоф орм ите в речника се дават във вида, в който са в ръкописа, затова носят основните правописни белези на руската редакция от Х П -Х Ш в.

Със знак * са отбелязани тези лексеми, които не се употребяват в словата на К лим ент Охридски (според Христова, 1994).

В речника са използвани следните съкращения:

55

прил. - прилагателночисл. - числителнонар. - наречиемежд. - междуметиечаст. - частицапредл. - предлогсз. - съюзм. - м ъж ки родж. - женски родс. - среден родед. - единствено числомн. - множ ествено числодв. - двойствено числои. - именителен падежр. - родителей падежд. - дателен падежв. - винителен падежт. - творителен падежм. - местен падежсравн. - сравнителна степен'св. - свърш ен виднесв. - несвърш ен видсег. д. прич. - сегашно деятелно причастие сег. стр. прич. - сегашно страдателно причастие мин. д. прич. - минало деятелно причастие мин. стр. прич. - минало страдателно причастие повелит. - повелително наклонение

Ц И Т И Р А Н А Л И Т Е Р А Т У Р А

А нгелов 1969: А нгелов , Б. К лим ент Охридски - автор на „О бщ и с л у ж б и “. В:Констаитнн-К нрпл ф и л о с о ф . Ю б и л еен сборник. С., 1968, 237-259.

Гълъбов 1У86: Гълъбов, И. За члена в български език. В: Избрани трудове поези к озн ани е . C., 19S6, 282-329.

Д а в и до в 1976: Д ави дов , А . Речннк-индекс на П р езвитер К озм а. С.,- 1У76.Д ея н о в а 1970: Д ея н о ва , М. История на сл о ж н и те минали времена в български,

сърбохърватски и словенски . С., 1970.Д о б р е в 1973: Д о б р е в , И. П р о и з х о д н зн ач ен ие на старобългарския перфект, - Известия

на Института за български език, 21, 1973, 3-20.К ли м ов 1477: К лимов, Г. Типология языков активного строя. М., 1У77.Станчев, П оп ов 19S8: Станчев, К. и Г. П оп ов . К ли м ен т Охридски. Ж и в о т и творчество.

С., 1988.Творогов 1984: Творогов О. Л ексический состав „П овести временны х л ет “. Киев, 1984.Х ристова 1989: Х ристова , И. Речникът на К ли м ен т Охридски в контекста на

старобългарската кнпжовна лексика. В: Вторм м еж дунар оден конгрес по българистика. Д ок л ади . 21. С и м п о зи у м по кпрнлом етодневнетпка. С., 1989, 334-342.

Х ри стова 1994: Христова , И . Речник на словата на К ли м ен т Охридски. С., 1994.

56

Р Е Ч Н И К -И Н Д Е К С Н А Ц И К Ъ Л А „О Б Щ И С Л У Ж Б И “ ОТ К Л И М Е Н Т О Х Р И Д С К И

А

д 1 с з . : а 2 6 8 6

л в р л А м ъ Г м . : е д . д . л н р л л м о у 2 S 5 6

а г м а 1 с . : е д . и . а г м л 1 2 8 9 6 д д л м о к ъ 1 п р н л . : с . е д . п . а д а м о к о

2 4 6 6д д д м ъ 1 м . : е д . р. а д а м а 2 4 4 а ‘ а д а м н с н ъ 1 п р и л : м . м н . в. а д а м в -

С К Ъ IAа ^ ъ 21 м е с т . : м е н е 2 5 3 а , 2 8 0 6 ; m a 2 4 2 а , 2 5 1 а , 2 5 8 6 , 2 5 9 а ( 2 ) , 2 6 2 а , 2 7 9 6 , 2 8 6 а ( 2 ) ; ' м н 2 5 4 6 , 2 5 7 а , 2 6 0 6 , 2 7 9 а , 2 8 0 6 ( 2 ) , 2 8 3 6( 2 ) , 2 8 5 а , 2 8 6 а ____д н ( ъ ) г .е л *h 1 2 м . : е д . и . а н г л ’к 2 4 6 6 ,

2 6 2 6 ; м н . и . а п г л н 2 7 9 а ; м н . т . а н г а м 2 4 9 а , 2 5 4 6 , 2 5 9 а , 2 6 3 а , 2 6 4 6 , 2 6 6 6 , 2 7 5 а ,

2 8 0 6 , 2 S 3 aа п ( Т\ ) г е л ь ( к ъ 2 п р н л . : м . е д . и . а н г -

л ( е ) к к 1 М 2 4 7 а ; , м . м н . и . д п г л т ( с ) и м2 7 8 6 ____________________________________

* а п ( ъ ) г е л к с н и 1 н а р . : а п г е к ъ i 2 6 8 а д п о с т о л ъ 2 5 м . : е д . п . д м ( с ) л к 2 5 0 6 ,

2 5 6 а ; е д . р . д н ( с ) л д 2 5 1 а ; е д . з в . а п ( е) л е 2 5 1 а , 2 5 1 6 ( 2 ) , 2 5 2 а , 2 5 2 6 , 2 5 3 5 ( 2 ) , 2 5 4 а , 2 5 4 6 , ' 2 5 5 а , 2 5 5 6 , 2 5 6 6 , 2 5 7 а ( 2 ) , 2 5 7 6 ( 2 ) , 2 5 8 а , 2 5 8 6 , 2 5 9 а ; м н . ' в. а п ( е) л ,м 2 S 4 a ; м и . т. д п ( с ) л ' К 1 2 8 5 6 ( 2 )

* а п о с т о л ь с т в о 1 м . : е д . в . д м л ь с т и о 2 5 0 а

л р о м - ь 1 м . : и . л р о и - ь 2 6 0 6

Б

К Е ^ Д К О П к П Ъ 1 прМЛ. : М. МН. И. Н Е М А ­НОМ h Н ИН 2 7 2 ав е ^ н о ж ь с п у 5 п р н л . : е д . и . i; s z, в о ж -

н ъ mi 2 8 4 6 , ж . е д . в . н е ^ к о ж по у ю 2 5 7 а , 2 S l a , 2 8 5 6 ; м н . в. h e z ; k o ж м -i>i ta

2 8 6 6’ и е ^ ' ь ж д п н 1 с . : е д . и . к е z, д т > ж д п с е

2 5 4 ак е z , д ж п а 1 ж . : ед. м . к е z, д к и ’к 2 5 2 а к е ц п д ч а л к п ъ 2 п р н л . : ж . е д . п . к е ^ -

п а ч а л к п ' м а и ел 2 4 6 а ; к e i ; м а ч л л к п а к е ^ ' к 7 п р е д л . : k e z ^ 2 4 5 а , 2 6 S 6 , к е е

2 4 1 6 , 2 4 5 а , 2 6 1 а , 2 6 6 а , 2 7 7 6 не с к о п ь ч к M4i 1 п р и л . : м . е д . п . uez,-

к ш ь ч ь п ’к ш 2 7 1 а* к е с п л ъ т м к 1 с. : е д . р . в е с и л о т ы д

2 7 7 6 '

в е с п л ъ т ь п ъ 9 п р и л . : м . е д . и . н е с п л о - т е п ж 2 6 8 а ; м . е д . м . к е с н л ъ т м ъ 2 8 8 а , м . м н . и . к е с п л ъ т п н н 2 8 4 6 ; м н . р . к е с и л ъ т п ъ ! у ч 1 2 8 8 6 ; м н . в . к е с м - л ъ т п ъ и * 2 8 4 а ; м н . т. к е с п а о т г г ы м м и 2 6 1 6 , 2 8 2 а , 2 8 3 6 ; м н . м . к е с п л о ь и ъ i у ' к

2 4 1 6к Et 113 ■[; с •[■ л н н 1 нар. : ц е н т р и с т а м и 2666 к е с т р л е т п г е 1 с . : ед._р.._273б к е с т р д с т ь п ъ 1 п р и л . : м . ед. р. к е с т о -

у д к п а а г о 281а к е с т о у д к м ' ь 1 п р н л . : м . ед. р. в е с т о -

У д ь п а а г о 281а Н Е С И М Е П Ь П Ъ 1 п р н л . С. ед. p . В Е С Ч с М К П Ь -

м д 2426к е i|i II с л к n i i 4 п р и л . : м н . р . в е ш н с л ь , -

п ъ ш д ' ъ 2 5 6 а , 2 8 0 6 , 2 8 3 6 ; н ш р н с л ь - п ъ ш р 2 6 5 а

к л а г о д а т ь 10 ж . : е д . п . к л г т к 2 4 5 а ; е д . в . к л г ( с ) т н м 2 4 2 а , 253.6, 2 6 9 а , 2 8 7 а , е д . т. к л д г о д л т п о 2 5 4 а ; к л г т и и 2 5 9 6 , 2 6 2 6 , 2 7 0 6 ( 2 )

КА А Г 0 Д А Т h f l Ti 1 п р и л . ЕС. е д . Д. К Л Г Т Ь Н О у

2 5 7 6* к л а го д ’к т е л к 1 ж. : е д . р. к л г ч ’ е л л

2 7 0 а* н л а г о п р и е А т к н ъ 1 п р и л . : ж . е д . и.

к а л г о п р м г д ч ' п А 2 8 9 6 к л д г о с т к по 1 н а р . : к л г н ( с ) ' ь 2 8 9 6 в л а г о с л о и и т и 4 с в . : м и н . с т р . п р и ч . м .

е д . и . н л п ( с ) ъ 2 7 4 6 , 2 7 5 а ( 2 ) ; м . е д . р. к л г ( с ) н л г о 2 S 3 a

к л а г о с т ь 4 ж . : е д . н . к л г о ( с ) 2 4 7 а , 2 4 7 6 , 2 7 5 а ; е д . т. б л а г о с т ь ю 2 6 9 а

к л а г о ж д ' а т ь т ' ь 1 п р и л . ж . е д . и.ПА А го О у Д А П К MA 2 S 8 6

к а а г ’ь 1 п р и л : ж . е д , з в . к а а г а ка 2 4 5 6 ;м н . р . блгъ 2 6 9 6 ; ж . е д . т . к л г о ю 2 7 5 а

к л а ж с и ’ь 2 4 п р и л . : м . е д . п . к л ж п ' ы м

2 6 9 6 ; м . е д . з н . к а п е 2 5 0 а , 2 5 6 а ( 2 ) , 2 5 8 6 , 2 6 1 5 ( 3 ) , 2 6 2 а , 2 6 2 6 ( 2 ) , 2 6 4 6 ,

2 6 6 6 , 2 6 7 6 , 2 7 0 5 , 2 7 1 а , 2 7 5 а , 2 S 0 a , 2S I а , 2 8 1 6 , 2 S 3 a , 2 S 5 6 ; ж. е д п. в а ж н а 2 8 2 6 ;

с . е д . и . в а ж н о 2 8 2 6 _________ ____* в л л ж £ и ь с t i m 1 с. : е д . и . к л ж н т к о

2 7 2 5 • ____в л а ж н т и 1 н е с в . : З л . м н . сег . н а ж а т ь

2 4 7 6* B A A Z , M ’h 1 м . : р . е д . б л а ц н а 2 7 6 а к о 1 6 с з . : к о 2 4 3 6 , 2 4 5 6 , 2 4 6 6 ( 2 ) , 2 4 7 6 ,

2 4 8 5 , 2 5 8 а , 2 6 7 6 , 2 7 2 а , 2 7 5 6 ( 2 ) , 2 7 S a , 2 8 0 6 , 2 8 4 6 , 2 8 8 а , 2 8 9 а

57

к о г А Т К с т н о 1 с . : к г А т ь с ч ’ к о у 2 5 1 6* КО ГОКЛ А Ж £ И -h 1 п р м л . : М . ЗВ. К О К Л А Ж £ -

и £ 2 6 0 5‘ Ко г о к и д - к п и к 1 с . : р . е д . к о г о м н д т -

м и г а 2 4 1 а* К 0 г о г л А С ’h 16 М. ЗВ. к о г л А С £ 2 4 2 а ,

2 4 2 6 , 24 .16, 2 4 4 а , 2 4 5 а , 2 4 7 а ( 2 ) , 2 5 3 6 , 2 5 5 6 , 2 5 8 6 , 2 6 0 6 , 2 6 3 а , 2 6 6 6 , 2 7 9 а , 2 7 9 6 ,2 8 1 6 _

к о го д -h y £1 о к £ п ' к 5 п р и л . : м . з в . к г о д у м о ­д е м е 2 4 2 6 , 2 4 6 а , 2 4 6 6 , 2 4 7 6 , 2 4 8 а ___

* КО ГО 2,р А Ч К N 'h 1 Г ф Н Л . : М. ед . Д . К02; -р л ч к н о у 2 4 6 а

* КО го Д 10 К H M ’h 1 п р п л . : м н . д . к о л м к и -м ч н м н 2 7 2 а

к о г о л ч с м к п о 1 н а р . : к о л п н но , 2 6 9 а‘ к о г о м а ч 1 и 1 ж . к о м ч~и 2 4 9 6 " к о г о м ж д р ’К 3 п р м л . к о м о у д р б 2 7 2 6 ,

2 7 3 6 , 2 7 4 6 ____* КО ГО М А Ч А Л К П Чу 1 п р и л . К О П А Ч А Д К -

п о н 2 7 0 а* к о г о м £ н -к с т к n Ti 1 п р м л . : ж . е д . з в .

к I' м £ к г с т к м а i a 2 5 5 6 "‘ к о г о мо с ъ 1 м . : з в . к о п о с £ 2 7 4 6* к о г о и о д о к ь м о 1 н а р . : к о но д о к ь по 2 4 4 6* К О I' 0 р А Д О К А м ъ 1 п р п л . ж . е д . з в .

К 0(1 А Д О К А П А ГА 2 У 0 а к о г о р А ^ О у м п гс 1 с . : е д . р . K O p A ^ O y M H I A

2 5 6 6 _̂__к о г о р о д и р а У ж . : е д в . к ц м 2 4 4 6 , 2 5 8 а

( 2 ) , 2 7 0 6 , 2 7 5 6 , 2 8 3 6 ; з в . к ц е 2 4 4 6 , 2 5 4 а

2 8 2 6 ___КО ГО ДМ ТЕ Д h п II ЦА 1 ж . : З В . Коро Д Н Т £ h М И Ц£

2 7 1 6 ______________________________________* КО ГОО у К H II Ц А 1 м . : м н . д . к о о у к н н -

р л м ' к 2 4 3 6 ____к о 1” ь 4 8 м . : i c h 2 5 7 а , 2 4 7 6 , 2 7 7 6 ; р . б а

2 4 2 а , 2 4 2 6 , 2 4 3 6 , 2 4 7 6 , 2 5 8 а , 2 7 0 6 , ' 2 7 3 а , 2 7 4 6 , 2 7 5 6 , 2 7 7 б _ ( 2 ) , 2 7 9 6 , 2 8 1 а , 2 8 3 а , 2 8 5 6 , 2 9 0 а ; д . к о у 2 4 2 а , 2 4 2 6 , 2 4 3 6 , 2 4 7 6 , 2 5 7 6 , 2 5 8 а , 2 4 9 а , 2 6 3 а , 2 6 4 а 1 2 6 4 5 ( 2 ) , 2 6 6 6 ( 2 ) , J 2 6 7 6 , 2 6 9 а , 2 7 1 6 ^ 2 8 0 6 , 2 8 5 6 , 2 S 9 a ; д . к и и 2 8 6 6 ; з в . к о 2 S 0 6 , 2 8 5 6

к о ж н и 2 7 п р м л . ; м . е д . и . к и и 2 4 8 6 , 2 4 9 6 , 2 7 1 6 , 28.0 6 , м . е д . р . к ж к г е г о 2 8 9 а ; ж . е д . п . к ж и i a 2 4 3 а , 2 6 7 6 , 2 7 5 6 ; ж . е д . д . к ж н н 2 4 5 а ; ж . е д . в . к и ю 2 4 5 а , 2 7 2 а , 2 8 3 а ; ж . е д . в . к ж к ю 2 8 2 6 ; ж . е д . т в . к и i-е ю 2 S 0 a ; ж . е д . м . к и н 2 8 0 6 , ; с . е д . п . к ж н н 2 4 4 а , 2 4 4 6 , 2 5 5 6 , 2 8 2 6 ; с . е д . м. к и н 2 4 9 а , 2 8 1 а , 2 8 1 6 ; с . е д . р . К И 1А 2 4 9 а , 2 7 5 6 ; с . е д . д . к и ю 2 4 3 6 , 2 S 2 a

к о ж ь с г к о 5 с . ' : е д . р . к ж ( с ) т к д 2 5 3 а , 2 5 S a , 2 6 3 6 , 2 7 2 6 , 2 7 9 6

КОЖКС. Т К h n ' h 11 п р м л . м . е д . р .

к ж ( с ) ч' н к м а г о 2 6 9 6 , 2 7 2 6 ( 2 ) ; м . е д . д . к ж ( е) £ с 4' к к м о у 2 4 4 6 ; м . е д . т в . к ж ( с) 4' к h N ч» I м к 2 7 0 а ; ж . е д . р . к ж ( е) ч ' к ь п 'к н а 2 7 6 6 ; ж . ед . т в . к ж ( с) ес-

ч ' к к п о ю 2 7 1 а ; с . е д . и . к е с ч ' к ь м о н 2 7 1 а

к о л т z, м к 2 ж . : м н . в . к о л - к а . м м 2 5 2 а , 2 8 5

‘ к о р ь р h I м . : е д . р . к о р ь ц л 2 5 7 а " к о с г и I н е с в . : с е г . с т р . п р и ч . м . е д . р .

к О Д О М А* к р а к о ме и с к о у с h м 'h 2 прпл. : ж. е д . и.

к р а к о м £ и с к о у с к м а 2 5 7 а ; ж. е д . зв. к р а к о м £ и с к о у с м a i a 2 6 4 а

к р а к 'h 1 м . : е д . р . к р л к д 2 4 5 а к р а и h 1 ж . : -ед. в; к р л м к 2 6 4 6

к р а 4 ' и г а 2 ж . : е д . п . к р л ч ' щ д 2 8 9 а ; е д .в . к р л ч ’ ш о 2 8 9 а

K o y p i A 1 ж . : е д . р . к о у р л 2 7 7 а к ч у д т м г е 2 с . : е д . т в . к д - к м н г с м к 2 6 5 а ,

2 6 5 6i i ' h i T N 6 6 н е с в . : н н ф . к ч у г г и 2 7 1 6 ; гсс н

2 4 2 6 , 2 4 7 6 , 2 5 0 6 ( 2 ) , 2 5 1 6 , 2 5 2 а , 2 5 2 6 , 2 5 3 5 , 2 5 7 а ( 2 ) , 2 5 7 6 , 2 6 0 а , 2 6 9 а , 2 6 9 6 ( 2 ) , 2 7 0 а ( 2 ) , 2 7 1 а ( 2 ) , 2 7 1 6 , 2 7 3 а , 2 7 3 6 ( 2 ) , 2 7 4 6 ( 3 ) , 2 7 5 а , 2 7 5 6 ( 2 ) , 2 7 6 6 , 2 7 7 6 , 2 7 9 а , 2 8 0 6 ; г с е т к 2 7 2 а , 2 7 5 а ; 1. л . м н . к с м ъ 2 5 1 а ; с у ч ’ к 2 4 4 6 ; а о р и с т 2 . л.

к ч >1 2 4 6 а , 2 4 7 а , 2 5 1 6 ( 2 ) , , 2 5 5 6 , 2 6 3 6 , 2 7 0 а ( 2 ) , 2 7 2 6 , 2 7 5 а , 2 7 6 а , 2 8 8 а , 2 8 9 6 ; а о р и с т 3 л . к ч и 2 8 9 6 ; к о у д м 2 7 1 6 ; се г . д . п р м ч . м . е д . и . с ы н 2 7 7 6 ; с. е д . р . с о у ф А 2 7 7 6 ; м . м н . и . с о у ф £ 2 5 0 6 , 2 5 4 6 , 2 6 0 а ; м н . д . с о у ф п м ч » 2 7 6 6 ; с.

' е д . п . к о у д о у ф Е г с 2 4 1 а ; с . м н . в. к о у д о у ф а г а , 2 4 6 а ; м н . р . к о у д о у ф н уч» 2 6 9 6 ; м и н . д. п р и ч . м . ед. и. к ч и ы ь 2 4 3 а , 2 4 У а , 2 5 3 6 , 2 7 2 6 , 2 7 5 а ; ж: е д . р . к ч с к ч с Ш А г а 2 8 1 6

" к к р л ч ' н 1 н е с в . : а о р и с т 2. л. к р д 2 4 6 6 к п д а 8 ж . : е д . р . к ч с д ч м 2 4 9 6 , 2 5 4 6 ; м н .

р . к и д ъ 2 4 7 а , 2 4 9 6 , 2 6 3 6 , 2 7 7 а , 2 S 6 a ;

к и д л у т » 2 7 6 6K T C O H h l l C h 5 п р и л . ; МН. В. К Т С О К К С К ’Ы Г Л

2 6 2 6 , 2 8 1 а , 2 8 6 6 , 2 9 0 а , к т c h 3 м . : м н . и . к т с о к е 2 8 9 6 ; м н . в.

K T c h i 2 5 0 а ; м н . д . к - к е о м ’к 2 5 3 а ‘ к и с к и ч ! 1 п р и л . ; с . м н . в . к -к с м а г а 2 4 4 а

К

к а р и т н 2 н е с в . : 3. л. е д . сег . н л р н ( в м . К А р н ч ' ч » ) 2 5 1 а ; се г . д е я т . п р п ч . к л р А Г А 2 6 4 6

к е л е г л а с ь м о 1 н а р . ; н е л е г л а с п о 2 4 5 6 М Е Л н н 2 п р м л . : ж . е д . в . к е л и и 2 4 7 6 , 2 6 4 а

58

в е л и к а 1 г т р и л . : м . е д . д . ' в е л и к о м у 2 6 0 а к е л н ч д т н 6 н е с в . : 1. л . е д . с е г . к е л н -

ч а г е м ' ь 2 4 9 а ( 2 ) , 2 5 8 6 , 2 6 7 6 , 2 6 8 6 , 277. 6 к е л н ч н к 1 с . : м н . в . в е л н ч н г а 2 7 5 6 в е с е л н ч ’ н с л 4 н е с в . : 2 . л . с е г к ч п е л н -

u i 11 ( в м . в е с е л и ш и ) с д 2 6 9 а ; 3 л . е д , се г . в е с е л и т ь с а 2 4 7 а ; 3. л . е д . се г . в е с е л а т с а 2 8 4 6 ; п о в е л и т . 2. л . д в . К Е С Е Л И Т А СА 2 8 5 6

к е т ъ ^ ъ 1 п р и л . ; в е т ь д - а г о 2 5 8 а в е i|i к 1 ж . : м н . в , в £ 1| 1 н 2 4 6 а к н д и т н 9 с в . : в и д , Ч т и 2 7 3 а ; а о р и с т . 2.

л . е д . к и д , i i 2 5 0 а , 2 5 2 а ; с е г . д е я т . п р н ч . в и д , а 2 7 8 а ; м. ' е д . д . к н д а 1| по 2 7 8 6 ; ж . е д . и. к и д, a i|i и 2 8 4 6 ; м . м н . и. в £ ,1, а 1)1 е 2 8 5 6 ; м и н . д е я т . п р н ч . h h v\ , i ; - К ' ь 2 4 6 а ; м . м н . п . н н д и в ' ь ш е 2 8 3 6

к м ф л е о м ' ь 6 м . : е д . д . к н ф л е о м о у 2 4 S a к л а д ч и к а 6 м . : е д . д . и л ц и 2 6 2 а , 2 6 4 6 ,

2 6 7 6 , 2 8 1 а , 2 8 9 а ; е д . в . к л д к о у 2 7 9 а к л а д 'h i ч 1111 а 3 ж . : е д . э в . к л й ц е 2 4 2 6 ,

2 4 5 6 , 2 6 2 а* в л а д ч » 1 ч к М ' ь 1 п р и л . : м . е д . д . к л с п н о

2 6 1 6в л а с т ь 1 ж . : е д . в . в л а с т ь 2 5 0 6 в о д п т и 1 с в . : с е г . с т р . п р и м . м . е д . м.

н о д м м ' ь 2 8 9 6 в о л га 3 ж . : е д . т в . к ч > л ы о ( в м . к о л с г ж )

2 8 1 а ; в о л ы « 2 8 2 а , 2 9 0 а в о л ь м ' ь 2 п р и л . : ас. д . е д . к о л ы ш и

2 5 7 6 ; м н . в . к ' ь л г г ь п л ( в м . к о л l i ­t t ’ы i a ) 2 S 7 6

к р л г ' ь 2 м . : е д . п . к р А г - ь 2 8 8 а ; е д . р.к р л г л 2 8 7 6

к р ' ь д - о к ы г ь 1 п р и л . : м . м н . з в . к р ь д - о к н н 2 5 5 а

в р т м с н ы г ь 2 п р и л . ; ж . е д . в . в р с м е н ь - и о у ю 2 6 1 а ; с р . е д . в. в р Ъ м ь н ь н о 2 8 9 а

u n i 7 3 п р е д л . : в -ь 2 4 1 а , 2 4 1 6 ( 2 ) , 2 4 2 6 1 2 4 3 а , 2 4 3 6 , 2 4 4 6 , 2 4 5 а , 2 4 5 6 , ■ 2 4 7 а ,2 4 7 6 , 2 4 S 6 , 2 5 0 6 , 2 5 1 а , 2 5 1 5 , 2 5 2 а , 2 5 2 5 , 2 5 3 а , 2 5 3 6 , 2 5 4 6 , 2 5 5 а , 2 5 7 а ( 2 ) , 2 5 9 а , 2 6 0 а , 2 6 0 6 ( 2 ) , 2 6 1 а ( 2 ) , 2 6 2 а , ' 2 6 2 б ’ 2 6 4 а , 2 6 5 а ( 2 ) , 2 6 6 а , 2 6 7 6 , 2 6 9 а ( 2 ) , 2 7 1 а ( 2 ) . 2 7 2 а ( 2 ) , 2 7 3 6 , 2 7 4 5 , 2 7 5 6 , 2 7 6 а , 2 7 6 6 ( 2 ) , 2 7 8 а , 2 7 8 6 , 2 7 9 а , 2 8 0 а ( 2 ) , 2 8 0 6 ( 2 ) , 2 8 1 а , 2 8 2 а , 2 8 4 а , 2 8 4 6 ( 3 ) , 2 8 5 а , 2 8 5 6 , 2 8 6 6 ( 2 ) , 2 S 7 a , 2 S S a . 2 S S 5 ( 2 ) . 2 9 0 6

(4)* B ' I V y l . B O p H T H СА I СВ. В ’Ь уД В 0 р II В I i

с а 2 4 1 6К ' ь z; нр а т и т и 1 с в . : В ' ь г ; в р а т и л -ь 2 7 4 6 K ' h z , H o i ; c T M T H 2 с в . : а о р и с т 2. л . е д .

к ч и ^ к ч с с ч ’ и 2 5 2 6 ; сег . д . п р н ч . м . м н . и. в ’к ^ к и с т A l p s 2 4 5 а

b t i z ; в i; 1)1 а т и 2 н е с в . : се г . д . п р н ч . м . е д .

и . B 4 k ^ K T i ) i A t A 2 4 8 а ; м . м н . н . в ’к ^ - к т 1|1 a io i|i е 2 4 4 а

в ' ь г , у ( , р ь ж А 1< м к 2 с . : е д . т в . к ч ^ у Д е р ж а - н п н е м 2 6 9 а , 2 7 4 6

* к ж ^ у Д - к т и 1 с в . ; м и н . д . п р н ч . ж . е д . н.в ' к ^ т в 4i ui и 2 5 3 а

+ К Ti уД Ь1Д' а и н ге 1 с. : ед . в . к - ь ^ д ы Д'А м иге 2 S 4 6

к ' ь ^ и т и - в ' ы ц н д ж 5 с в . : а о р и с т 2. л . в ' Ь 2 , н д е 2 6 5 6 , 2 6 7 6 , 2 7 1 6 , - 2 8 9 а ; м и н . д . п р н ч . м . е д . и . в ' ь ^ н д ъ 2 8 5 6

в ' Ь 2 , Л Е Т 1 ; т н 1 с в . : а о р и с т 2 . л . в ъ ^ л е ч ш 2 8 3 а

в ч ^ л о ж н т и 1 с в . : к ж ^ л о ж и к ч » 2 7 8 а * К 1| 2; м ь г ; д н Е 2 с . : е д . в. к - ь ^ м е ^ д г е

2 7 4 6 , 2 7 5 аb t i 2; m o i | i i i 1 с в . : а о р и с т 3. л . м н .

в ’ь ^ м о г о ш л 2 8 S 6 к ъ ^ и ж т и т и 1 СВ. В ' ь ^ м о у т н т и

2 7 2 ав ' ь 2; п е и а в н д ' ï t i i 2 с в . : а о р и с т 2. л .

к ' ь ^ п Е И А В П у Д - к 2 8 0 а ; в ' Ь 2, п е м а к н , 1, т в ' ь2 7 9 6

В ' Ь ^ Н Е Е Т П 1 СВ. : а о р и с т 3. л. K' hZ,HECe2 6 0 6

KTvz; н е с т и с д 1 с в . : а о р и с т 2. л .в ' Ь 2 , и с с с с а 2 7 2 5

в Ч | 2; и о с и т п I н е с в . : се г . д . п р н ч . м . е д .И. К Ъ ^ Н О С А 2 6 1 6

' в ' hZyPы yV,ATи 1 с в . : с е г . д. п р н ч . ж . е д .п. в ' Ь 2; р Ы у 1, л ю i | i и 2 5 2 а

* в ' ы ц т п в a t u 1 н е с в . : с е г . д . п р м ч . м . е д .п. в 'ь ц ’Ы В а г а 2 7 5 а

в ' ь н и о у 1 н а р . : К ' ь п и о у 2 6 4 ак ' ь л о ж и т н 1 с в . в ъ л о ж п в ъ 2 7 9 ав ’ь м т с т п т и 1 с в . : м и н . д . п р н ч . ж . е д .

и . в -ь м т i|i h i n и г а 2 7 3 а в ' ы ш т п 4 с в . : а о р и с т 2. л . в - ь и н д е

2 6 1 а , 2 8 0 а , 2 8 1 а , 2 8 6 6 к т и р ж ж и т п 3 с в . м и н . д . п р п ч . м . е д .

п . в ' ь о р о у ж ь с а 2 5 7 а , 2 8 3 а ; к ' ь о р о у - ж и в ' ь 2 7 9 6

в i i и е р н т н 2 с в . : м и н . д. п р п ч . м . е д . и. в 'к и е р и в Т\ с а 2 8 3 а ; ж . ед. и. К ' Ы1е = р н к ' ы и н 2 S 7 6

в ' ь м м т п 14 н е б в . : в ' ы ш т п 2 5 3 а , 2 6 3 а ; с е г . 1. л. м н . H ' Ki i i i i - EMi i 2 6 2 а , 2 6 4 5 ; сег . д . п р п ч . м . е д . п. в ' ы п и - л 2 5 6 6 , 2 5 7 а , 2 5 7 5 ( 2 ) , 2 6 0 6 , 2 6 5 6 , 2 6 7 а ; м. ' м н . и. в ’ь ii и ю 1)1 с 2 7 5 а ; м : м н . в. к ч н и п о ф д 2 5 3 6

к ' ь н л ' ь т и т н 6 с в . : а о р и с т . 2. л. в ' ь и л - ь - т и 2 4 3 6 ; м и н . д . п р н ч . м . е д . п. к ’ь и л о i|i е e a 2 S 3 6 ; В ' ь п л о ф ь с а 2 5 5 6 ;

м . е д . р . к ч с п л о 1]1 к ш л г о с а 2 7 2 а ; м и н . с т р . п р и ч . м . е д . д . к ’ы ! л ъ i|i с и о м о у

59

2 8 2 6 ; с . е д . p . к ж п л о ф е и л г о 2 7 7 6 к ж п л ж ф A t i i 2 н е с в . : с е г . с т р . п р и ч . м .

е д . р . к ж п л a i|i а к м а 2 4 3 а ; ж . е д . и . К Ж П Л А ф А К М А 2 4 2 6

к ж п л ж i|i е и н г с 4 с . : е д . д . к ж и л ж i | i e h i i ю 2 4 5 а ; е д . в . к ж и л о 1| к н н к 2 4 3 а , 2 5 2 6 ; е д . т. к ж п л о с к и м и м ь 2 4 9 а

* к ж р А 2; о у м н т н 1 с в . : к ж р a z , o у м н к ж

2 5 0 6КА ЕСЛЕ ИА 1 А 8 ж . : е д . д . к ж с е л е п ж н

2 4 3 а ( 2 ) ; е д . в . к ж с с л Е н о у ю 2 5 3 а , 2 5 4 6 ,

2 6 1 6 , 2 6 3 6 , 2 6 4 6 , 2 . 666 к ж е е л н т н с а 5 с в . а о р и с т 3. л .

к ж с е л н [ А 2 4 5 а , 2 4 7 6 , 2 4 S 6 , 2 8 0 6 ;

К Ж С Е Л Н Л Ж I A 2 7 1 а . к ж с п н с г н 10 с в . : к ъ п т т и 2 4 1 а , 2 4 9 6 ;

к ж с и п а к т к 2 4 1 5 ; а о р и с т 2. л . к ж с и га 2 S 8 6 ; 2 9 0 6 ; 3. л . к ж с ш а 2 4 7 6 , 2 5 5 6 ( 2 ) ; к ж с ш а к ж 2 6 4 а

t i ’h c к о ч п т н 1 с в . : к ж с к о ч н л ж 2 5 7 6 H ’h t i i f i N г а ’г н 10 с в . : к ж с н р н г д т н 2 8 1 6 ;

а о р и с т 2 . л . н ж с п р ш А т ж 2 8 7 6 ; м и н . д. п р и ч . м . е д . и . н ж с п р и к м ж 2 4 6 а ( 2 ) , 2 5 3 6 , 2 5 7 6 , 2 7 4 6 , 2 8 3 а ; м . е д . д . к ж с н - р п г с м ж ш м 2 7 5 а ; к ж с и р ш а л ж с . 2 4 7 6

к ж е п и к а т и 4 н е с в . : к ж с п и к л т и 2 5 1 а , 2 6 5 6 , 2 6 6 а ; с е г . д . п р и ч . м . е д . и. к ж с 11 ж к л i а 2 4 7 а

* к ж с п и т н 5 с в . : с е г . 1. л . м н . и ж г , . . .

( п о г е м ж ? ) 2 5 8 6 ; к ж е п о и м ж 2 6 0 а ; а о ­р и с т 2. л . к ж с п и 2 5 7 6 ( 2 ) ; с е г . д . п р и ч . м . е д . и . к ' к с 1 1 1 ; io i|i к 2 4 7 6

к ж Е т р Е Н Е Т а т н 1 с в . а о р и с т 3. л .К Ж С Т р Е И Е Т А 2 S 9 6

к ж с т р А Е т н e a 1 с в . а о р и с т 3. л .Н Ъ с т р АСЕ ЕА 2 S 9 6

К Ж Е Д - К А Л 1Л Т И 1 н е с в . се г . 1. л . м н .

к ж с д* н а л а к м ж 2 8 7 а к ' к с д - о т и т п 1 с в . : а о р и с т 2. л . к ж с у о т и

2 4 2 6Н Ж С Ж 1 Л Л Т Н 2 н е с в . сег . 1. л . е д .

к ж е ж i л a io 2 8 4 а ; м и н . д . п р и ч . м . м н .и . к ж с ж i л л io i|i е 2 5 4 а

* к ж с ' м и Е п и г е 1 с. : е д . т в . к ж с ж ш с - н н к м к 2 7 0 6

* к ж д - о д ж 1 м . : м н . в. к ж д - о д ж ! 2 7 2 6 * к ы с о т а 5 ж . : е д . р . к ж ю о т ж ! 2 8 4 6 ; е д . '

в . к ж и о т о у 2 6 5 6 , 2 7 2 6 , 2 S 3 a , 2 S 5 6 к ж 1 ш к n ж 3 п р и л . : ж . е д . р . к ж м и e i a i a

2 S 1 а ; м н . м . к ж н и п и д р ж 2 4 1 а , 2 6 4 а * к к с е к и д к ц к 1 м . : е д . д . к с е к п д н ц ю

2 6 9 а* н к с с с к н т к л ж 1 п р и л . : с р . е д . в. к к с е с -

к и т л « « 2 4 3 а к к е ь 6 6 м е с т . : м . е д . р . к с е г о 2 5 5 а ; м .

е д . д . К Е Е М о у 2 4 3 а , 2 4 5 а , 2 5 0 а , 2 8 1 6 ,

286а; м. ед. в. к к ск 2626, 2646, 2656; ксь 2506, 2526, 2536, 2616; ж. ед. и. КЕА 2766; ж . ед. в. н е ю 2436, 2526, 2546, 2596, 2636, 2646, 2666, 269а, 281а(2), 2856, 2SS6; с. ед. и. к е е 269а, 278а; м. мн. и. йен 249а, 254а, 260а, 2776; ж. мн. и. КЕА 2866; мн. р. кснд-ж 2496, 2856, 2896; мн. д. н с н м ж 2426, 243а, 2456, 2566, 2476 (2), 249а, 2526, 269а, 273а, 2766, 2776 (2), 285а; мн. в. к е а

2416, 2426, 246а, 2486, 253а, 2576,-2636, 267а, 280а, 2806, 2S56, 289а, 290а, 2906; ср. мн. в. к е а (вм. B b c i a ) 2506; мн. тв. к с т м il 2856; мн. м. к сн ж 260а

к к с н к ж 9 мест. : ж. ед. р . к с д к о г а

2416; KCAH0IA 2496, 2546, 262а, 2666; ас ед. д. не а к о и 262а; ж. ед. в. КЕАКоу 2586, 2656; с. ед. р . к с д к л 2436

к к с п ч к с к ж 1 м ес т . : с. м н . д.к с д ч ь с к ж i н ло ж 273а

к ьс гж д о у 2 нар. : к сю доу 2646, 2S56 ни а п П и т « 1 с. : ед. тв. п и д и п а н д к 2766 к-к к ж 1 м. : ед. в. к и к ж 271а* к н и к цепосн ць 1 м. : ед. и. к и и ь ц е и о -

с е ц к 2796к н и и ц ь 13 м. : ед. и. к и п е ц к 2476, 2576,

258а, 281а; ед. р. к н и ц а 287а; ед. р. к н и ц а 280а, 2S16, ед. в. к н и ц е 279а; ед. тв. н н п ц к м ж 2826, 288а; мн. в. к н н к ц а 283а, 2846; мн. тв. к п и ь ц н 289а

к н р л 1S ж. : ед. в. кироу 2536; ед. тв. кнрою 2536, 257а, 2576, 259а, 264а, 2666, 269а, 2716, 2726, 275а,277а, 2776, 2796, 2S3a, 2886, 289а, 290а

* к и р к и о 3 нар. : к нр но 254а, 2566, 2656 к н р ь и ж 7 прил. : м. ед. и. к н р к и ж 276а;

м. ед. м. к и р н ж ш 276а; м. мн. и. н н р и н н 249а; мн. д. к н р и ж и д ж 2476, 263а, 264а, 2806

к н ч к и ж 5 прил. : м. ед. д. к и ч и н о м о у 2516; ж. ед. в. к н ч н о у ю 280а; мн. р. н и ч и ж ц 'Ж 247а; ж. мн. в. к и ч п ж п а

2516, 2676к н ф А и н к 1 с. : ед. п. к н ф д п н к 2526 “ к и 1|1 К 1 ж. : ед. в. к и ф к 2806

Г

гл л с ж 4 м. : ед. и. г л д (с ) 289а; ед. в. г л л (с ) 2516; мн. и. г л л с н 255а; мн. в. г л а с ы 284а

г л ж к и н А 1 ж. : ед. р. г л о у к н и ж ! 2506 горл 1 ж. : ед. в. гороу 255а горЕ ] с. : ед. м. г о рн 278а г о с п о д ь 6 м. : ед. р. га 252а, 2576 (2); ед.

60

д . г в н 2 7 4 6 , 2 7 5 а , 2 7 8 а _______ ____г о с п о д к н ъ 1 п р и л . : м . е д . в . г н к 2 7 4 6 r o c i l o д ь с к - к 1 п р и л . : с . е д . в . г к с к о 2 4 1 6

г о с п о д н с т к о 1 с . : е д . р . г к с т к д 2 7 7 6

г о с п о ж , « , а 5 ж . : е д . з в . г ж е 2 5 2 а , 2 6 2 а , 2 6 7 6 , 2 8 4 6 , 2 8 6 а

г р л д - н 1 м . : м н . в . г р л д - м 2 6 7 а Т р Е ^ п о 1 с . : е д . и . r p £ Z , n o 2 7 6 а г р ъ д к ш н 1 ж . : е д . в . г р - к д - к ш ю 2 7 9 6 г р - к м - н 1 м . : е д . и . г р о м - ь 2 4 1 6 , 2 4 5 6 ,

2 5 2 6г р - к у о к ь н - к 12 п р и л . : м . е д . и . г р - к д - о к -

п ' ы н 2 4 2 а , 2 5 1 а , 2 6 0 а , 2 6 0 5 , 2 8 7 6 ; м . е д . м . г ' р - к д - к к н - к м к , 2 5 1 а ; ж . е д . р . г р - к д - о к н - к и л 2 5 0 6 ; ж . е д . в . г р - к д - к к н о у ю 2 5 1 а ; ж . е д . т. г р - к д о н ы ю ю 2 5 5 6 ; ж . е д . м . г р - к у о к к п - к п 2 6 0 а ; м н . т. у р - к д - о к - ы н м п 2 5 8 6 ; м . м н . в. гр-к у о к к - Н Ъ И Н А 2 6 7 6

г р - к д - к 14 м . : е д . р . г р - к у д 2 5 4 а , 2 5 8 6 ; м н . р . г р - к у к 2 6 2 а , 2 6 5 а , 2 6 6 6 , 2 8 5 ; м н . р . г р - к д - о к -h 2 5 6 а , 2 6 6 6 , 2 7 4 6 , 2 7 9 а , 2 S 3 a , 2 8 4 а ; м н . д . г р - к у - ь м - к 2 5 9 а ; м н . в . г р - к д - - к i 2 5 9 6 , 2 8 6 а

* г о у м н и о 2 с . : е д . р . г о у м н и а 2 7 2 6 ; е д . в . г о у м ь по 2 7 6 а

А

Д А 12 с з . : Д А 2 4 S 6 , 2 4 9 а , 2 5 1 а , 2 5 6 а , 2 5 8 6( 2 ) , 2 6 0 а , 2 6 6 6 , 2 8 2 а , 2 8 2 6 ( 2 ) , 2 8 4 6

д д п и л ъ 1 м . : д л п м л ' ь 2 8 0 6 д л р о к л п и г Е 1 с . : е д . р . д д р о к л п н о л

2 7 4 6Д А р - к 3 м . : е д . в . д л р ъ 2 4 6 а , 2 5 1 6 ; м н .

т . Д А р -hi 2 6 9 а д а т н 2 с в . : а о р и с т е д . 2 л . д а 2 5 3 а ; се г .

д е я т . п р и ч . м . е д . р . д а ю 1|1 а г о 2 7 5 6д н к р к 2 ж . : е д . в . д н к р к 2 5 5 а , 2 6 l a д е с н и ц а 1 ж . : е д . т. д е с н и ц е ю 2 8 0 а д е с н - к 1 п р и л . : ж . е д . в . Д Е с м о у м 2 5 6 а д н К к н - к 4 п р и л . : м . е д . и . д н к к м - к ш

2 5 5 а ; с . е д . и . д и к к н о г с 2 7 8 а , 2 7 9 а ; с. е д . п . д и к о н о к 2 7 8 6

д ш - а н о л - к 1 м . : е д . р . д н г а к о л а 2 5 7 а * д л т » г о т р к и -к го и к 1 с . : е д . д . д л ъ г о -

т о р п - к н н к м к 2 6 9 а д о к р о д и Т Е Л К 2 ж . : е д . р . д о к р о д - к т е л н .

2 6 9 6 , 2 7 2 6* д о к р о д - к т Е Л К и - к 2 п р н л . : м н . т . д о к р о -

д -к т е л к н -к п ш и 2 6 9 а , 2 7 1 6 д о к р о -г а 2 ж . ; е д . р . д о к р о т - ы 2 7 6 6 ; м н .

т. д о к р о т А м м 2 7 1 6 д о к р *к 1 п р н л . : с. е д . и. д о к р о 2 7 5 а д о к р - к 1 н а р . : д о к р - к 2 8 8 6

Д о н к д е ж е 1 нар. : д о н д е ж е 2696 * д о с т о к л а ж е п -ь 1 прнл. ; м. ед. зв.

д о с т о клжмЕ 269а* д о с т о д п в к и - к 1 прил. м. ед. зв.

д о с т о д н к п е 2826 * Д о с то и н о 6 нар. : д о с т о н п о 2526, 253а,

2536, 255а, 2556, 2586 д о с т о и i i *h 4 прил.: м. ед. в. д о с т о н -

п - ы и 2476, 2516 (2); м. ед. в. д о с т о ­ин-к 2556

* д о с т о п а м а т к н -ь 1 прил. : м. ед. зв.Д OCTOII А МАТ НЕ 2696

*Д0СТ0Д-АЛЫ1-К 1 прнл. м. ед. зв.ДОСТОЯВ А Л НЕ 2806

д р о у г -h 1’ прил. : м. ед. и. д р о у г - к ш 2626

д р к ж А к л 1 ж. : ед. т. д р к ж л к о ю 2746 д р к г , 1 1 0 К Е П Н 1 Е 8 с . : ед. в. д е р ^ н о к с н н к

260а, 266а; ед. в. д к р е п о в о й и к 2636, 265а, 2 S la , 28ба; ед. в. д к ^ н о к е н м г е 267ё

* д р к ^ о с т к 2 ж. : ед. в. д к р ^ о с т к 2646, 289а

др-килс 3 нар. дрЕВЛЕ ,2606, 261а;др -к к л к 2806 ___

доуд-о в кмо 1 нар. д у о впо 283а д о у д -oKhn-h 11 прил. : м. ед. и. д у к к н - ы н

2626; ж. ед. и. д у о к к и л г л 245а; ж . ед. дд-оккн-кп 260а; ж. ед. д. д у о в к - поу 269а; ж. ед. в. д у о к к н о у и 242а, 2536, 2606; ж. ед. т . дд-овкмою 249а, 2626; ас. мн. в. д у о к м - ы н н к 269а; ж. мн. т. д у о к н а м и 2826

доуд- 'н 13 м. : ед. и. д д - ъ 2476, 2486; ед. р. 259а, 2626, 2736, 2776, 287а; ед.д. д д-оу 2456j_2516, 267а; ед. т. д у м к 271а; мн. р. д у -ь 2736; мн. в. д д - ы 2736; мн. в. Д Д " К 1 287а

д о у ш л 20 ж. : ед. р. д ш л 2456, 2606, 272а; ед. в. дш.оу 2866; ед. в. диио 259а, 265а, ; 269а, 2746, 27Sa (2), 279а, 2796, 287а, 290а; ед. т. д ш е , 251а; ед. м. д ш н 265а; мн. р. д ш н 260а; мн. в. д о у ш л 2896; мн.. д. д ш л м ' к 262а,276а____________________________

д о у ш с к ь н ъ 1 прил. : ж. МН. В. ДШКВП'МГА2836__________________

д ь н к 1 м. : ед. в. д н к 284а д к н к п -h 1 прил. : м. мн. и. д н ь .н и 25Sa Д к i i кс ь 6 нар. д н к 247а, 248а, 249а,

278а, 2806, 2856 ___д -к н а 14 ж. : ед. д ^ д к - ы 241а, 2416, 244а,

2466; ед. в. д к оу 2756; ед. т. дво ю 2436; ед. зв. д в о 252а, 254а, 258а, 2706, 2866, 2S7a, 2896, 290а

Д и к а г а 3 ж . : ед. и. д в а г с . 2446, 274а, 2796

61

* д т ь н ц а 4 ж . ; е д . в . д к ц м 2 4 3 а ; е д . з в .

Д К ц е 2 4 7 6 , 2 4 8 6 ; Д К Ц Е 2 7 1 6* д ъ к м ч ь с к ъ 1 п р и л . : м н . р . д к ч ь е к ъ

2 8 3 6* д т к ь с т к о 1 с . : е д . в. д к ( с ) т д и 2 8 6 6 ; е д .

в . д ь к е с т к о 2 8 У а ; е д . т. д к т н ' ь ы ь 2 8 7 6 ; е д . м . д к ( с ) т к и 2 8 8 6

д ъ л а м н н 1 с . : е д . в . д ъ л а г ш к 2 6 9 а , 2 7 1 а

д т л а т н 1 н е с р . : м и н . д . п р п ч . м . е д . и.д т л л к ъ 2 6 9 а

д т л о 1 с. : е д . в. д 1 ; л о 2 6 9 6 д и ia. м и г е 2 с. : е д . т. Д 1 ; 1 А П И ю м н 2 7 2 5 ,

2 7 6 а£ В И Ж И

Ж

ж е 13 с о ю з : ж £ 2 4 6 6 , 2 5 2 а , 2 5 3 а , 2 5 4 а , 2 6 2 6 , 2 6 9 а , 2 6 9 6 ; 2 7 1 а , 2 7 5 а , 2 7 6 а , 2 7 8 а , 2 8 6 6 , 2 8 7 а

* ж е ж е н н ю 1 с. : м н . и. ж ь ж е и ы а 2 8 8 а* ж f л а и 11 к 1 с. : е д . р. ж е л л м и г а 2 7 5 6 ж е л а ' г н 3 н е с в . : ж е д д н т ъ 2 7 6 6 ; се г . д .

п р н ч . м . и . ж е л а г а 2 8 1 а ; Ж Е Л д и ф п 2 8 7 а

Ж Е Н К Е К Ъ 1 прил. : ж . е д . в. ж е и ь с к о у ю2 8 7 6

ж п к о т ' к 4 м . : е д . р . ж и к о т а 2 4 6 6 , 2 7 2 6 ; е д . д . ж и к о т о у 2 5 3 а , 2 7 4 а

ж н к о т к и ъ 1 п р и л . : ж . м н . в . ж и к о т ь - и г и А 2 7 1 а

* ж и д ть 1 м . : м н . д . ж и д о м ’ь 2 4 3 5 ж и z , t i к 2 ж. : е д . в . ж н ^ и к 2 6 1 а , 2 7 5 6 ж и л н iji е 3 с. : е д . и. ж п л н ф о 2 7 5 а ; ед .

в . ж н л и i|i е 2 4 5 6 ; е д . р . ж и л т р л 25 I б ж и т н 1 н е с в . : ж и т и 2 8 7 а ж и т м и с к - к 3 п р и л . : с. е д . р . ж и т и и с -

к а г о 2 7 0 6 ; м н . в. ж н т и н с к ' м i a 2 4 6 а , 2 8 7 6

ж и т и ю 14 с . : е д . и. ж и т и ю 2 4 5 а , 2 6 3 6 , 2 7 1 а , 2 S 2 a , 2 8 2 6 , 2 8 9 6 ; е д . р . ж и т н i a 2 8 8 6 ; е д . в . ж н т н г а 2 6 1 а , 2 6 7 6 , 2 S 9 a ; е д . т. ж и т ш а м ь 2 7 0 а , 2 7 1 6 , 2 7 2 а , 2 7 6 а

ж р ь т к д 5 ж . : е д . п. ж ь р т к л 2 8 8 5 , 2 8 9 6 ; е д . в . ж ь р т н о у 2 6 0 6 ; м н , в . Ж Е р т к ' м2 8 1 а , 2 8 8 6

ж а д л т н 1 н е с в . : с е г . д . п р п ч . м . в.' ж а ж io i|i а гл 2 6 3 а

5z; a 15 п р е д л . : з а 2 4 7 а , 2 6 0 6 , 2 6 1 6 ( 2 ) , 2 6 2 а ,

2 6 3 6 , 2 6 4 6 , 2 6 6 6 ( 3 ) , 2 6 8 а , 2 7 7 а , 2 7 9 а , 2 8 4 а , 2 8 5 6 '

2, л к -h н е н п н 1 с. : е д . т. ^ д к ъ к к и м к м к2 6 9 6

2; а к н с т ь 1 ж . : е д . в к и с т ь 2 6 5 6* г , А к о у л о п ь 1 п р и л . : Ж . е д . И. Д А Н Л О П А

2 4 1 6Z , A / , K t l ' b 1 М Н. р . Ц А Д К И Н Д-Tl 2 6 9 6* ^ А К ОЛЕ II ИЮ 1 с. : е д . В. ^ А И О Л ' Ь М Ы Ю

2 8 9 6' д А р е п н ю 1 с. : е д . в . г ; л р £ н н ю 2 4 6 а z ; A p i A 16 с. : е д . и . г , л р А 2 8 7 6 ; е д . в.

г ; л р ю 2 4 9 6 , 2 6 2 а ; е д . т. z; а рею 2 4 9 а , 2 4 9 6 , 2 6 1 6 , 2 6 3 6 , 2 8 2 6 ; е д . т. г ; д р ы о 2 7 9 а ; м н . т. ^ д р л м н 2 4 1 а , 2 4 2 6 , 2 4 4 6 , 2 5 1 а , 2 5 2 а , 2 9 0 6

^ А с т ж м л е п н ю 2 с. : е д . з в . ^ А с т о у п - л е и н ю 2 4 5 6 , 2 7 6 6

^ А с т ж п ь и п ц л 3 ж . : е д . в. 2; л с т о у и м и - i^io 2 7 0 6 , 2 7 4 а ; е д , з в . z ; л е т оу и и и це 2 5 3 а

‘ н а ч а л о 1 с . : м н . р . ^ а ч а л ъ 2 7 7 6 ц а ч а т м 4 с в . : а о р и с т 3. л . е д . н а ч а т ь

2 4 3 6 , 2 4 8 6 ; м и н . д . п р п ч . ж . е д . и. ^ а ч е п ъ ш н 2 6 6 а ; м и н . д . п р п ч . II ж . е д . п. 2; л л л 2 7 5 6

z , A i | i M T H T i i 1 с в . : п о в е л и т . z , a i )i h t i i 2 8 2 а

2, к и z, д п к н 'h 1 п р и л . : м . е д . м . г ; к и ц д ь - м е м ь 2 9 0 6

' ^ н т р п н ' ь 4 п р и л . : ж . е д . в. z, к т р и и о у 2 7 8 6 ; м . м н . и . ^ к т р п и м 2 S S a ; с. м н . в . z; к т р и и а 2 7 9 6 , 2 8 0 6

^ к т р ъ I м . : е д . и . ^ к т р ь 2 S 9 6 z ; e m a i a 11 ж . : е д . p . z ; e m a a 2 4 7 6 ; е д .

в . z ; e m . \ i o 2 5 2 6 ; е д . м . z ; e m a i i 2 4 6 6 ,

2 5 0 6 , 2 6 2 6 ( 2 ) , 2 6 4 а , 2 6 7 6 , 2 6 8 а ; е д . з в . z ^ e m a 2 8 5 6 ; м н . д . ^ е м л а г г ь 2 5 0 а

Z, £ Ь.1 л ь и *ь 3 п р и л . : ' М Н. д . Z / h M H i r h l M ' h 2 4 4 5 , 2 7 7 6 ; м н . ii. г ^ е м л ы г ы г А 2 8 0 а

^ и ж д и т е м , 1 м . : е д . p . z , n ж п т е л л 2 4 7 6

- Z, п гл и i i ю 2 с . : м н . в. z , h i a г н и л 2 7 9 6 , 2 8 0 6

z , A A T « z ; A p K H - K 3 п р и л . : с . е д . и. ц л а -

т о г , л р к п о ю 2 7 9 а ; с . е д . в. ^ л л т о -

г ^ л р ь п о ю 2 6 5 а ; с. м н . т. г^л л т о ^ л р ь - m i l 2 5 4 6

z , T i K A T i i 2 н е с в . : се г . д . п р н ч . ж . е д . п. z; о к о у 1[( о у 2 5 1 5 ; м и н . с т р . п р н ч . м и . и. z; к л и ’ь 111 2 5 0 а

2; ъ л о 4 с . : е д . м . ^ л ’ь 2 8 4 6 ; м н . p. z; о л "к 2 6 5 а ; м н . p . ^ i i A i i 2 8 0 6 , 2 S 3 6

у к р и т и 1 н е с в . : се г . д . п р п ч . ж . е д . п.z , ь р a i|i н 2 4 3 а

^ ж ь - ' ь 1 м . : м н . и. z , о у | ги 2 8 8 а

62

H

и 195 cz;. : rt 2416 (2),242a,2426, 2436.(3), 2446 (2), 245a (2), 246a (3), 247a (3), 2476 (3), 24S6 (2), 2496 (2), 350a, 2506, 251a, 2516, 2526, 253a, 2536 (3), 2546, 255a (3), 2556 (3), 256a (2), 257a, '258a(3), 2586 (3), 259a (3), 2596 (2), 260a (2), 2616 (2), 262a (3), 2625 (3), 2636 (3),264a (2), 2646 (5), 265a (3), 2656 (3),264a (4), 2666 (6), 267a (2), 2676 (S).26S6, 269a (S), 270a (2), 2706 (2), 27 Ui(3), 2716' (3), 2726 (3), 2736 (2), 274a (2), 2746 (5), 275a (7), 2756, 276a (2), 2766 (4), 277a (6), 2776 (2), 278a, 2786, 279a (2), 2796 (6), 280a, 281a (3), 2826 (2), 283a, 284a (2), 2846 (2), 2S5a (2), 2856 (3), 286a, 28.66 (3), 287a (2), 2876 (2), 288a (3), 2886, 289a (3), 2895 (2), 290a (2), 2906

и 11 мест. : м. ед. p. и г о 252a, 2606, 275a; м. ед. p . н е г о 279a; м. ед. д. н е м о y 2636, 2676; м. ед. в. п. 2686; мн. р. н д * ъ 241а; мн/ р. н нд- ч » 2 5 8 6 ; i m h . т .

н и м и 287а; дв. т. н м а 283а п д о л ъ 1 м. : ед. п. ндолч» 2436 и,1,о ль скч» 4 прил. : ж. ед. п. и д о л к спо­

р о 2536, 2636, 264а; ж. ед. р. и д о л а - cK'hitA 2426

и ж е 42 мест. : м. ед. и. и ж е 261а, 2766; м. сд. р. и го ж е 2476, 248а (2), 2486, 249а, 261а, 266а, 2676, 2755 (2), 276а, 2816, 2S56, 2S96, 290а; н е г о ж е 255а; м. ед. д. г е м о у ж е 2516; 2856; м. ед. т. н м к ж е 273а, 284о; имж ь 2806; и и ж е 2556; ж. ед. в. ю ж е 25S6; т о ж е 281а; ж . ед. м. н и ж е 2S2a; с. ед. н . г е ж е 2526, 2556, 281а; мн. д. п м ж ж е 2746; с. мн. в . г а ж е 250а; мн. т. и м и ж е 266а, 2S56, 2896, 290а; и н м и ж е 2415, 247а, 2496, 2S35

н ^ к а н и т п 15 св. и ц к л к и т п 247а, 2796, 286а; н д к л к и т ъ 282а; аорист 2. л. н ц к а к н 2486, 253а; повелит, н д - к л к и 257а, 2586 (2), 262а, 2635 (2); мин. д. прпч. м. ед. н. и ц к д к н к ч » 2426

11 z; к л к 11 т 11. сд 4 св. н ц м к н т и ед2 4 ] б, 2496 (2); н и к а к и м сд 2706

h z; i> а к h т с л h 1 м . : е д . д . п ц к л к и т е л ю.2666

н ц к л к л о п м г е 2 с . : е д . в. п ц к л кл е н н и2456, 284а

н ц кл кл г а т н 1 н е с в . : с е г . д . п р п ч . м . е д . р. н z; к а кл д io i|i а 2446; м ц к а в л д i|i а го2466

h z ; e t » i t h 2 с в . : н ц к о у д е м т » 2 6 6 6 , 2 8 2 6 н г ; в ь р А Т Н 4 с в . : а о р и с т 3. л . н ц в р д

2 4 3 а ; м м н . д . п р п ч . м . е д . и . н г , Е р д к ъ 2 4 2 6 ; м и н . с т р . п р и ч . м . е д . и . и ц в р д - M ' h i i i 2 5 1 6 , 2 5 2 а

н ц к в р а м к н ъ 1 п р н л . : е д з в . и г , в р А н в п е 2 5 9 а

* н ц н л ъ ф и 1 с в . : м и н . д . п р и ч . I I м . е д .п . н ц к л в к л т» 2 5 0 6

* h z ; k i ; c t o 1 н а р . : и ц н т о ч ' о 2 7 6 6 и ц к ю с т в г т в 1 п р н л . : ж. е д . в. м ^ к и с т к -

н о у 2 6 4 6н ц г д м г а т и 1 н е с в . ; с е г . д . п р п ч . м . е д .

и . п г , Г А м д г л 2 5 0 а Hz , г о п и т и 1 с в . : u z ; г о н и т и 2 8 7 а

н 2>( А)|>А Л к г| 11 2 п р н л . м . е д . и .н ц д, р д д h м т» 2 5 16 ; и z, д р д д к ri ж i и 2 6 7 а

* н ц ( д ) р д д в н а 1 н а р . : н ц д р д д в н д 2 4 2 6 п 2; ( д ) р А д в п о 1 н а р . ; п г , д р д д в н о 2 5 7 а

н ц и т и 1 с в . : а о р и с т 3. л . н ц м д е 2 5 2 6 н ц м ы т н 1 с в . : а о р и с т 2 . л . н д м п 2 6 0 а И Цр А Н Л Е К Ч » 1 п р и л . : С. МН. Д. Н Ц Л К О М Ъ

2 5 5 6и ц п » S п р е д л . : i i z / b 2 4 2 6 , 2 4 4 а , 2 5 0 6 , 2 5 1 6 ,

2 5 5 а , 2 S 3 6 ; н е 2 4 6 6 , 2 4 8 6 п ц ' в г д е п г г г и 1 с в . : а о р и с т 2. л . п ц ъ г д е п н

2 4 3 6 _________________и н с о у о т » 1 м . : i c k 2 5 4 а и м е н и т ' ! » 1 п р н л . : м . е д . т. н м е н н -

Т ’ы м к 2 6 9 а h u ï t h 10 н е с в . : и м л ш и 2 6 7 6 ; 1. л . м н .

м м л м ' к 2 8 4 6 ; се г . д . п р и ч . м . е д . и. и m i ; г а 2 6 0 а , 2 6 3 6 ; ж . е д . и . H M o y i | i i i 2 6 6 а , 2 8 1 а , 2 8 6 а , 2 9 0 а ; м и н . д . п р и ч . м . е д . и . Н М - К К 1» 2 7 0 а

и м д р Е К Ъ 5 4 : и м д 2 4 3 а , 2 4 4 6 , 2 4 5 а , 2 4 5 6 ,

2 4 7 а , 2 4 7 6 , 2 4 S a , 2496 , ' 2 5 0 а , 2 5 0 6 , 2 5 1 а , 2 5 1 6 ( 2 ) , 2 5 2 а , 2 5 4 а , 2 5 4 6 , 2 5 5 6 , 2 5 6 6 . 2 5 7 а , 2 5 7 6 , 2 5 8 а , 2 5 8 6 , 2 5 9 а , 2 5 9 6 , 2 6 1 а , 2 6 2 а , 2 6 2 5 ( 2 ) , ' 2 6 3 6 ( 2 ) , 2 6 4 6 , 2 6 5 а , 2 6 5 6 , 2 6 9 а ( 2 ) , 2 6 9 6 , 2 7 0 а ( 2 ) , 2 7 1 а , 2 7 2 а , 2 7 3 6 . 2 7 4 6 ( 2 ) , 2 7 5 а ( 2 ) , 2 7 6 а , 2 7 7 а , 2 7 8 а , 2 7 9 а ( 2 ) , 2 7 9 6 ( 2 ) , 2 S 7 a

* н н о ч д д ’в 1 п р и л . : м . е д . р . и м о ч д д д г о 2 4 3 6

u m » 2 п р и л . : м . е д . п . и т » 2 4 6 6 ; с . ед .п . и н о г о 2 S 4 6

и с к а т и 1 с в . : с е г . 3. л . е д . г и ц т к 2 9 0 6 ‘ п с н о р е п е к А Ч ' и 1 н е с в . : н с к о р Е н е к а т н

2 4 4 ан с к о р Е М Н Т Н 3 с в . : а о р и с т 2. л . н с к о р к п н

2 8 1 а ; м м н . д . п р и ч . м . е д . п . п с к о р к п н - H ’h 2 S l a ; м . е д . р . н с к о р к п н ш д 2 8 5 6

i i E i î p h H ’h 1 п р н л . : м н . т. н с к р к п н м н 2 8 6 6 и с п л ъ н н т н 1 с в . : а о р и с т 2. л . п о п о л ­

н и 2 6 9 6

63

и с п л ъ н ь 2 п р и л . : и с п о л н и 2 7 5 а , 2 7 6 а н с п о к ъ д а т н 8 н е с в . : с е г . 1 . л . м н .

и с п о к 1 . д , л к м ъ 2 5 8 а ; а о р и с т 2 . л . м с - и о к и д а 2 4 7 6 , 2 9 0 а ; с е г . д . п р и ч . м . е д .

-и. н с п о к и д а м . 2 5 8 а , 2 6 2 6 , 2 8 1 а ; м . м н .

и . и с и о в 1,1, * 1*1)< * 2 7 0 6 ; с . м н . в . и с н о - к i д, ю i|i а i a 2 4 5 6

н с п р о с н т н 3 с в . : п о в е л и т , и с п р о с и 2 5 6 а , 2 8 3 а , 2 8 8 а

и с т а ч а т п 2 н е с в . : и с т д ч и т ъ 2 4 8 а ; сег .д . п р и ч . м . е д . и . н с г a m а г а 2 6 3 а

и с т и н а 6 ж . : е д . д . и с т и н ъ 2 4 5 а ; е д . в.н с т и по у 2 4 2 6 , 2 4 4 6 , 2 4 5 6 , 2 5 5 а , 2 5 7 а

и с т н и ь м ъ 1 п р и л . : м . е д . т в . и с т и м е - и ' м м м ь 2 6 9 а

и с т о ч в и н к -и 2 м . : е д . и и с т о ч в м н к ъ 2 4 8 а , 2 9 0 а

и с т ъ 2 п р и л . : м . е д . и . и с т г 2 4 7 а , 2 6 3 6 * и с о у ш и т н 1 с в . : а о р и с т 2 . л . н с о у ш и

2 5 4 ан ц - к л е м н е 1 с . : е д . р . м ц и л ъ н е м л 2 9 0 а п ц - к л и т н 6 с в . : н ц т л и т и 2 7 4 6 ; н ц и л и -

ш и 2 S 1 а ; п о в е л и т , и ц ъ л н 2 8 1 а , 2 8 3 6 . с е г . д . п р и ч . м . е д . и и ц - и л д с а 2 5 0 а , 2 7 6 а

К

к а к о 1 н а р . : и л н о 2 7 S 6 '* к а л ь м ъ 1 п р и л . : с . е д . м. к л л и п ъ 2 7 8 6

К Л А И 1А Т И с а 1 н е с в . с е г . 1. л . е д . к д А М д ю с а 2 7 7 6

* п о л и м о с. : м н . д . к о л н и о м ъ 2 5 5 6

к о м и ц и 4 м . : е д . р . к о м в ц а 2 4 1 6 , 2 7 4 6 ;

е д . в . к о м и ц и 2 6 9 6 ; м н . и . к о м к ц н 2 4 7 6

ico м к мм ii а 1 ж . : е д . и . к о м ч и м а 2 8 2 6 к о п и и 1 с . : е д . д . к о п ш о 2 5 2 а " к р А с в и о 1 н а р . : к р л с и о 2 9 0 6 к р д с и н ъ 3 п р и л . : с . е д . т. к р л е м ч и м в

2 7 3 6 ; ж . д в . и . к р л е н ъ 2 4 4 а ; д в . т. к р л с м ъ 1 м л 2 5 0 а

к р и л о 1 с . : д в . т. к р и л о м а 2 8 3 а к р о т о с т ь 2 ас. : е д . т. к р о т о с т п ю 2 6 9 а ;

е д . м . K p ’i i T o c T H ( в м . к р о т о с т и ) 2 6 9 а к р ь с т ь 2 м . : е д . и . к р ( с ) т ъ 2 7 4 6 ; е д . т.

к р ( с ) т о м и 2 7 4 6 к р в е т и н ъ 4 п р и л . : ж . е д . д . к р т ( с ) м и н

2 5 7 6 ; ас. е д . т. к р т ( с) м о ю . 2 7 4 6 , 2 8 6 6 ,

2 8 8 а . ____к р к 1| 1 £ м и н 1 с . : е д . р . к р ц п м м к с 2 7 1 6 к р и п о с т к 2 ж . : е д . и . к р ш о с т в 2 7 8 6 ; е д .

р . к р ш о с т н 2 7 S 6* к р и м с к о 1 н а р . : к р и и к о 2 8 0 ак ъ 2 2 п р е д л . : К ' К 2 4 8 6 , 2 4 9 6 , 2 5 1 а , 2 5 3 а ,

2 5 6 а , 2 5 9 а , 2 6 0 а , 2 6 0 6 , 2 6 3 а , 2 6 3 6 ( 2 ) ,

2646, 2666, 2676, 2716, 2806, 281а (2) , 284а, 2856, 286а; ко 2866

к ъ п м г а 1 ас. : мн . т. к н и г а м и 258ак ъ м a s к 1 м. ; ед. д. k h a z ; m 2646к ъ т о 1 мест. : ед. и. к т о 2906

Л

Л Е Ж А . Т И 1 несв . : сег. д. п рич . ж. ед. в.Л с ж a i|i ю 259а

л п к о к а т н 3 л н к о у к ш н 2636, 2S7; сег.д. п ри ч. м. ед. м. л и к о у i a 268а

л н к ъ 12 м . : ед. и. л п к ъ 247а; ед. в.л и к ъ 254а, 261; ед. м. л и ц и 2846, 288а, 2SS6, 2906 (2); мн. и. л и ц н 2495, 2626, 2686; мн. м. л н ц н 2416

л и ц е 2 с. г. ед. р. л и ц а 2846; м н . в. л и ц а

2476л ожесмо 1 с. : м н . р. л о ж е с и ъ 2836 * л оно 1 с. : ед. м. л о ми 2856 л к к ъ 2 м. : ед. и. л и к ъ 283а; л е к ъ 2576 * л и г ъ к ъ 1 прпл . : ж. ед. и. л к г ъ к а

254ал и с т и 18 ас. : ед. р. л и с т и 2426, 2526; ед.

в. л и с т и 257а, 2636, 281а, 2856, 2886; ед. в л е с т и 2536; мн . в л и с т н 2866, 290а

л и м о т а 1 ас. : мн . т. л и п о т а м и 247а ’ л ю в ' ы 8 ж. : ед. и . ' л ю к ъ ! 289а; ед. р.

люк-оке 2886; ед. в. л ю к о к в 269а; ед. т. л ю к о к и ю 259а, 264а, 2666, 2726; ед. м. л ю к о к и 262а

* л ю к и м ъ 1 прил. : ас. ед. в. л ю к и о у ю 287а

л ю ^ м н 1 с о м о мн. : в. лю, 1 , н 257а л ю т ъ 3 прил. : м. мн. в. л н т ъ п * 254а;

мн . р. л ю т ъ 2796, 2826 л ж к д к к м ъ 1 прил . : мн. р. л ж к л к к -

м ъ | д - ъ 2736 л ж ч а 5 ас. : мн . т. л о у ч л м и 246а, 253а,

2586, 259а, 2S26 * лд с 1 | 1 А 1 ж. : ед. т. л о у ф м о 252а

ИЛ

м д р и г л 2 ж. : в. м р и ю 261а; зв. м р и и264а___________________

м а ’т н 5 ж. : ед. м. м т н 266а, 2676 , 286а;ед. в. м р и 272а, 2836; ед. зв. м т и 274а

М А Т с р и м ъ 1 прил . : с. ед. в. м т р в м ь 281а

м м л о с р и г\ , ъ 1 п рпл . : м. ед. н. м п л о с с р ^ и2906

м и л о с т и к ъ 4 п рил . : м. ед. и. м л т ( с ) н - к ъ 2416; м. ед. зв. м л т ( с ) к е 25S6, 2786; с. дв. в. м л т ( с ) и . к ъ н 286а

64

* М Н Л о с т ( с ) | 1 К 1> п ъ 1 п р и л . : с . е д . в .м л т ( с ) н в п о 2 8 1 а

м н л о с в ' ь 4 ж . : е д . р . м л т ( с ) и 2 4 2 6 , 2 7 6 6 ;е д . в . м л т ( [ ) ь 2 4 7 6 , 2 6 4 а

* м н р о д р ь ж н т Е Л ь 1 м . : е д . р . м и р о д - р к ж н т е л А 2 8 7 6

м и р ' ь 2 5 м . : е д . р. м н р л 2 4 4 6 , ' 2 4 5 а , 2 5 5 а , 2 7 0 а , 2 8 2 а ; е д . д . м и р о у 2 4 3 а , 2 4 5 а ,2 4 5 6 , 2 5 0 а , 2 5 5 6 , 2 8 1 6 , 2 8 6 а ; е д . д .м н р о к н 2 6 4 а , 2 7 7 а ; е д . в . м н р ' ь 2 5 0 6 , 2 5 2 а , 2 5 2 6 , 2 5 3 6 , 2 6 1 6 , 2 6 2 6 , 2 6 5 6 , 2 7 7 а ; е д . м . м и р и 2 7 4 6 , 2 8 5 а , 2 9 0 6 ( 2 )

и л а д ъ 1 п р и л . : м . е д . р . м л а д а 2 5 1 6м л л д ь н ь ц ь 1 м . : е д . р . м л л д ж н н ц д

. 2 7 5 6’ м л ' м л 2 ж . м н . b . m b i .v k b i I 2 8 7 6 ;

м о л к ' ы 2 6 7 6 м л к п и н н 4 ж . : е д . и . м о л п н и 2 4 1 а ,

2 4 6 а , 2 5 3 а , 2 6 1 6 м л ' к в л и и i-о 1 с . : е д . т. м о л ч л н и н м к

2 6 9 ам о н 9 м е с т . ж . е д . в . м о ю 2 5 9 а , 2 9 0 а ; с.

е д . р . м о к г о 2 S l a ; е д . з в . moi -e 2 5 5 6 ; с . е д . з в . м о i t ' 2 7 4 а ; м н . р . м о н у ь 2 4 S 6 , 2 6 7 6 ; м н . в. м о 1 л 2 8 5 а , 2 8 3 6

м о л е н и « 1 с . : е д . т. м о л е п ь н м ь 2 8 2 6 м о л н т к л 19 ж . : е д . и . м л т н л 2 8 0 5; е д .

■r. м л т ш ю 2 6 5 5 , 2 6 S a ; м н . т. м л т и л - м н 2 4 9 6 , 2 5 1 а , 2 5 3 а , 2 5 5 6 , 2 5 6 а ( 2 ) , 2 5 9 а , 2 6 4 6 , 2 6 5 а , 2 8 1 5 , 2 8 2 а ( 2 ) , 2 8 3 6 , 2 8 5 а , 2 8 5 6 . 2 9 0 6

м о л и т н 13 н е с в . : с е г . 1. л . е д . м о л ю 2 4 2 а , 2 5 7 а , 2 8 3 6 ; сег . I. л . м н . м о д н м ' ь 2 6 6 5 ; п о в е . п п т . м о л и 2 4 1 6 , 2 4 7 6 , 2 4 9 6 , 2 5 9 6 , 2 6 1 а , 2 6 3 6 , 2 7 4 6 , 2 7 9 а , 2 8 9 6

м о л и т н с а 2 3 н е с в . м о л и т н . с а 2 8 4 а ; се г . I. .п. е д . м о л ю с л 2 7 9 а , 2 7 9 6 , 2 S 0 6 ( 2 ) , 2 8 1 а , 2 8 5 а , 2 8 6 а , 2 8 7 6 , 2 9 0 а ; с е г . 1 . л . м н . м о л н м ’к с а 2 8 1 а ; п о в е л и т , м о л и с а 2 4 7 а , 2 4 9 6 , 2 5 4 а , 2 5 5 а , 2 5 6 а , 2 6 1 6 , 2 6 4 5 , 2 6 6 6 , 2 6 S a ; се г . д .

прич. м . е д . м. м о л а с а 2486, 2 6 2 а . 2 8 5 6

м о л ы с а 4 ж . : м н . т. м о л ь н л м ' и 2 4 2 а , 2 4 8 6 , 2 5 9 а , 2 6 0 6

м о л м Г к м в е 2 п р п . п . : ж . е д . в . м о л ь к ь н о - у м 2 5 8 6 ; м н . в . м о л ь к и в м е а 2 S 4 a

M o i | i n 1 с в . : а о р и с т 3. л . м н . м о г о ш л 2 7 2 а

м р л к ъ 6 м . : е д . в. м р л к ъ 2 4 2 а , 2 5 1 а , 2 6 0 а , 2 6 0 6 , 2 8 7 6 ; е д . м . м р л ц и 2 5 1 а

м р ч с ж л 2 ж . : е д . т. м р ч с ж м о 2 5 0 6 , 2 5 2 6 м ъ п о г ъ 2 п р п л . ; с . е д . н . м н о г о 2 4 6 6 ;

м н . в . м м о г ъ н д 2 5 9 6

м в и 41 м е с т . : MBU 2 7 8 6 ; h a c b i 2 5 4 а , 2 5 6 а ( 2 ) , 2 6 9 а , 2 8 1 6 , 2 8 2 а ( 2 ) , 2 8 4 а , . 2 8 4 6 ,

2906; и а м ii 2416, 2476 (2), 2496 (2), ■ 261а, 266а, 273а, 2766, 277а, 288а; нвм

247а, 2496, 2506, 2606, 2616, 262а, 2636 (2), 266а (2), 2666 (2), 2676, 268а, 277а, 2846, 2856; мн. т. и л м ъ ! 264а

МЫСЛКИВ1 5 прпл. : с. ед. н. м в м с л ь м о к 241а, 245а, 2546; дв. т. М’ь i с л ь п в м и м а 2426, 244а

'М 'ы с л ь н о 2 нар. ; м в м сл к п о 2445, 249а М н г л а 4 ж . : ед. в. м к г л о у 2566, 264а,

270а; м ь г о у 2486 *MK4KH'h 1 прпл. ; с. мн. в. m e b n a i a

2846м ж д р о с т ь 2 ас. : ед. и. м д р т ( с ) к 243а;

ед. т. м д р т ( с ) и ю 257а *млсдрв! 4 прил. : м. ед. н. м о у д р 'ь

2825; м. ед. зв. моудрЕ 2535, 2546,2576

м ж ж ь с к - м 3 нар. м о у ж ь с н в и 2566, 257а, 2576

* м ж ж к с т К Ь И ' h 1 прил. м. ед. м.м о у ж ь с т к ь и т 2866

м л сн л 1 ж . : ед. д. моуцчс 2576 м ж ч е н п к 'ь 11 м. : ед. р. м ч н н а 2786,

2856; ед. зв. м ч н ч е 278а (2), 2786,279а (2), 2796, 2S0a, 282а, 284а, 285а

‘ м ж ч е н н ц а 3 ас, : ед. зв. мнце 287а, 288а, 2896

ижчЕШНЕ 2 с. : ед. в. м о у ч Е п и м 2S3a,2866 ___

* м ж ч и т е л е к в 1 2 прил. : ж . ед. в. м ч т л п и о у2796, 289а

м ж ч к т д л к 4 м. ; ед. и. м ч т л к 2S96; ед. р. мла 281а; мн. в. м ч т л а 283а; мн. т. мо у ч и т а л и 290а

м а т е ж h 2 м. : ед. р. м а т ь ж а 272а; ед. в. м а т к ж 2736

И

па 47 предл. : па 241а, 2466, 250а, 2506 (2), 254а, 256а (3), 2576, 2586, 260а, 2625 (2), 264а, 2646, 2656, 2676, 268а (2), 2704, 2726, 274а, 2746, 2756 (4), 276а, 2776, 278а, 2786, 280а, 2806, 2S3a (2), 2836, 2S46 (2), 2856 (2). 2S6a, 2S76, 289а (3), 2S96 .

* ii л к ы ч и т и 1 св. : мни. д. прпч. м. ед.м. и а к 'h i ч н к Bi 2656

н а д е ж д а 2 ас. : ед. в. п а д е ж и 269а; ед.т. и а д е ж £ Го 2726

п а д 1; 1а т и c a 1 несв. : сег. д. прпч. мн.р. МАДИЮфИ у -h С А 2746

*НАЛ£ЖАВ’ и 1 несв. : сег. д. прич. с. ед.В. НАЛЕЖА!)«« 260а

н а п а с т ь 6 ж. : ед. р. п л п л с в ’ н 2416,

65

2 4 8 6 , 262а, 277а; м н . р . п а п а с т н н2 8 2 а ; п д и a c t i и 2 6 3 6

п а п л ъ п н т н 1 с в . : п а п о л п н л ъ . 2 7 2 а п л п р а в л г а т н 1 н е с в . : с е г . с т р . п р п ч . м .

е д . и. п д п р д к л а к а д ъ 2 7 0 6 п л р с ф п 3 с в . : а о р и с т 3 . л . П А р е ч е 2 5 5 6 ;

2 . л . п д ре че е д . 2 6 2 6 , 2 8 8 6 м л р п ц л т н 1 н е с в . : с е г . д . п р н ч . м . м н .

i i . м л р ii ч ю 1| 1е 2 5 5 а * П А £ Е Л М Т Н 1 с в . : м и н . д . п р п ч . м . II.

r i A c e M i i i T v 2 6 7 а п р п ч . м . п а с л а ж д л т м е д I н е с в . : се г .

д . е д . п . н а с л а ж д а л с а 2 7 6 6 н а с л а ж д е н и й 1 с . : е д . п . м л с л л ж е -

н н г е 2 7 1 аи д с л и ч и т и 1 с в . : м л с л т д п д - ь 2 7 1 6 п д с т д и н т и 3 с в . : г 1 о в е л н т : п д с т л к н

2 5 8 6 ; и л с ч ' Д к и л ' в 2 5 7 а ; м д с г д к л е - II ' h 2 7 0 а

* п а с т д к н п и к ч ! 1 м . : е д . п . п л с т л к -u i i k ' k 2 7 6 а

м л о у ч н т н 3 с в . : а о р и с т 2. л . м д о у ч н 2 5 3 а , 2 6 6 а ; м и н . д. п р п ч . м . е д . и п д о у ч п к ' ь 2 6 7 а

п А о у ч д т п 1 н е с в . : с е г . д . п р п ч . м . е д .п. п л о у ч д г А 2 6 2 6

м д д - о д н т н 1 н е с в . : с е г . д . п р п ч . м . е д .и . и а д - о д а 2 6 6 6

Н А Ч А Л О - 1 с. : е д . р . п а ч а л а 2 6 8 6 ci а ш к 21 м е с т я м и , е д . п. н л ( в и . п л ш к )

2 6 5 6 , 2 8 3 а ; м . е д . р . н а ш е г о 2 4 4 а , 2 6 2 5 , 2 7 5 6 ; м . е д . д . п д ш е м о у 2 5 3 а , 2 6 4 а , 2 6 4 6 ( 2 ) , 2 8 6 а ; ж . е д . и . п л ш е г а 2 8 1 а ; ж . е д . в. п а ш и 2 4 1 6 ; с. е д . и. н а ш е 2 4 1 а ; с. е д . в . н а ш е 2 8 3 6 , 2 8 4 6 ; м н . p . t i A u m y ’h 2 5 1 а , 2 6 0 а ( 2 ) , 2 8 2 а ; м н . д . м л ш и м ' к 2 6 2 а

н е 14 ч а с т . : не 2 5 3 а , 2 5 5 6 , 2 7 2 а , 2 7 4 6 , 2 7 7 а , 2 7 8 6 , 2 7 У а . 2 7 У 6 , 2 8 1 а , 2 S 4 6 ( 2 ) ,2 8 5 6 , 2 8 8 а , 2 S S 6 ___________________ ____

i i e i i ÉCh M' h 7 п р п я . : м . е д . и . п к с п ' ы н 2 6 1 а ; ж . е д . р . и i; п ( с) 'ь i i a 2 8 1 6 ; ж . е д . в. п к п ( с) о у ю 2 6 1 а ; м н . p . r t i r r i ( e ) ъ i Д"к 2 9 0 6 ; м н . д . Н 1 ; м ( с ) ' ы м ' ь 2 4 4 6 ; м н . в. ii i ; п ( с) -h i i a 2 8 7 а ; м н . м . ri i r n ( с) -ь i у -к2 7 6 а . _ _

п е к е 8 с . : е д . в . и ь ' о 2 7 0 а ; е д . м . « в е н 2 5 0 6, 2 6 S a , 2 8 0 6 ; е д . з в . п к о 2 8 5 6 ; м н . p . n i t ' c ' h 2 5 7 а ; м н . м . r i i ; ( с) у ъ 2 8 7 а ,

2 8 7 6* п Е К Ё ч е р к н ч г I п р и л . : м . е д . в . п е к е ч Е р -

и и и 2 7 5 6н е к к д н а а ' к 2 п р и л . : с . е д . р . н е в и д и м а

л г о 2 7 3 а ; м н . в. не к п д и и ъ i i a 2 8 7 5 п е к ' ь м ’и с ч ’ l u . i ' h 2 п р и л . : м . е д . р . м е к ъ -

а д и с т и м а а г о 2 7 5 6 ; с . е д . р . п е к ж а д и с -

т н а д а г о 273а п е д о с т о н н ж 1 п р и л . : м н . м . н е д о с т о -

н п - ы д - Ч ! 2 5 6 а

п е д ж г ъ 6 м . : м н . р . п е д о у г ъ 2 4 9 6 ; м н . в . м е д о у г ' Ы 2 5 0 а , 2 6 7 6 , 2 7 4 6 , 2 8 7 а ; м н . т . п е д о у г ъ ! 2 8 6 6

м е д ж ж ь п ъ 2 п р и л . : м . е д . т. п е д о у ж -

п ъ ц д ъ 2 У 0 6 ; м н . д . п е д о у ж п ъ ! 2 9 0 а

н е ^ А д - о д А М 1 п р н ч . с . е д . м. п е - ^ А д - о д А 1| | е 2 4 3 а

ne и г , г л а г о л а h ’ь 1 п р п ч . м . е д . и.Н Е Н ^ г л д п ’М Н 2 4 4 6

п е и д ) р е ч е ri к и о 6 . н а р . м е п ^ д р е - ч т м ь м о 2 4 8 6 , 2 6 1 6 . 2 6 2 а , 2 6 6 а , 2 7 S 5 , 2 8 2 6

п е | | ^ ( д ) р Е ч е м ы 1'|1 6 п р и л . : м . е д . р . н е и ^ д р е ч е и к п д 2 5 5 а ; м . е д . м . п е - И 2 ; д р Е Ч 1 1 Н К М 1 ; 2 5 6 а ; ж . е д . в . п е н г , - д р е че п к и о у ю 2 4 6 а ; ж . е д . м . п е н ^ д - р е ч Е п к н - к н 2 6 1 а ; с . е д . д . п е н ^ д р е - ч е н к п о А д о у 2 5 2 6 ; ж . м н . в. н е м ^ д р е - ч е п е г г м 26 1

* п Е н г ; ( д ) р е ч Е М 1 1 1 е 1 е . : е д . и. и е и г , д - р е ч е м н г е 2 4 6 а

* н е п е т о к ь с т к о 2 с . : е д . р. м е п с т о к ь -с ч ' н а 2 4 3 6 , 2 5 6 6

Н Е А До ф к 1 ж . : е д . в. м е м о ф е 2 8 7 6

" п Е о н о р м м ' к 1 п р и л . : с. е д . т. п е о к о р п - а д 'м а д 'к 2 7 3 6

п е о н л л ь п о 1 н а р . н е о м л л н о 2 8 0 6* п е о с л л | , - ( л ) е и ъ 1 п р п ч . м. е д . и.

n e о е л л |> е м ' в 2 5 1 аI I Е II О К Т Д I I АД 'Ii 1 П р н ч . : М . е д . I I . ПЕ110-

к - к д н м ъ 2 4 5 6* н е но д а н ж и M ' h 1 п р п ч . м . е д . д .

н е по д н и ж ш д о у 2 7 4 а

ri е мор о ч к п ' ь 3 п р п л . : ж . е д . и. п е н о - р о ч к п а г а 2 7 0 6 ; ж . е д . в. н е п ор о ч и н о у 2 4 3 а ; с. е д . и . п е н ор о ч к и о ге 2 8 У 6

h е и осч ' п ж к и ' к 1 п р п л . : м. е д . и. н е п о с - ' Г ' м ж н ' ы п 2 4 4 6

и e h p u ГА Ц П II н 'Iv 1 п р и л . ж . е д . в.н е ii р и г а г; н и по у 2 6 4 6

л е п р - н е т A t u , мо 10 н а р . : пе п р е е т а п к н о

2 4 7 а , 2 4 9 а ( 2 ) , 2 4 9 6 , 2 6 0 6 , 2 6 3 а , 2 6 4 6 , 2 6 6 6 , 2 6 7 6 ( 2 ) 2 7 7 6

н е р л 2 , д 1 ; л | 1 Мо 1 н а р . : ме р л ^ д т л к п о 1

н а р . : ме р а г, д ъ л в мо

* i i е р а ^ д 1 ; л ь н ' ii I п р п л . : ж . е д . в . t i e p AZ , -д ъ л п о у 2 6 2 6

*,мерА2;ор11АД'ь 1 п р н ч . : ж . е д . в . перл^о- р i i ад о у ю 2 7 5 6

*перАсгкл1;г1'к 1 п р п ч . : с. е д . в . перде­т ь л-к по 2 8 6 6

м е т ь л - к п ь н ъ 1 п р п л . : ж . е д . т. м е т -

66

л -su к по ю 288а нЕоу н 1 прич. ж. ед. в.

п е « у к д ji, а щ и у •« 2756 * и е « у г А С А н 1 прич. : ж. ед. в. Н Е о у г д -

с А 10 1|1 а 4 2866* пео у к л о и к по 1 нар. ИЕоуКЛОНКПО

271а* п е о у с т р а ш и к 1.0. : ед. р. П Е о у с т р л -

ш н г а 288а* п Е ф т л л п м л ь 1 прн.п. : ж. ед. п. п еф-

■ Т А Л М Н К Д 2416• ц е ч к с т и н 1 с. : ед. р. н е ч т ' ы г а 2S7a и н 2 сз. : п и 2885 (2) н и з л о ж и т 3 св. п и у л о ж и т и 2646;

аорист 2. л. н и з л о ж и 2S65; мин. д. прич. м. ед. м. г ш ^ д о ж и к ъ 2795

* П Н П Е К Г Н Т Ъ М . М Н . Д . ri п м £ к г н т о - Ц 1> 246 а

и о к ъ I прпл. : м. ед. р. п о к л г о 25Sa г и г а 5 ж. п. йог;и 244а; дв. т. п о г а н а

250а, 2656, 26Sa, 283а н о с и т п 1 несв. : сег. д. прич. м. ед. п.

по с А 281а h ’к 4 сз. : н ъ 253а, 2555, 279а, 289а н ы н ч е 16 нар. : i i i m t 249а, 251а, 2546,

259а (2), 260а, 261а, 262а, 2636, 275а, 27Sa, 2S3a, 2S46, 287а, 2876, 28S6

О

о S предл. : о 2496, 254а, 255а, 256а (2), 2596, 260а (2)

О К И Т НА II 1|1Е 1 С. е д . II. О К Н ’Г 1;Д И 1|| £267а

о к и т и л ь 3 ас. : мн. в. н п п ч л п 2516, 2676; мн. м. • и и г : л i д-'к 271а

он л a i t а 1 ж. : ед. в. о к л л е т к 2676 ' о к л о ж м т м ( i a ) 1 св. : мин. д. прич.

м. ед. п. о к л о ж н к ъ с л 2736 о в л ii i|i H (ел) 1 св. : мин. д. прич. II м.

ед. и. о к л к л ъ ( i a ) 2736* о к л I. г 'I. п и т i i 1 с в . : п о в е л и т , о к л е г ъ -

ч и 260ао к п о к л £ и и i£ 1 с. : ед. в. о к н о к л ч е н к к

2776ок о г а т п т и ( c a ) 1 св. : мин. д. прич. м.

м и . п . о к г т и к п и с а 2705 о к о ж i i t ii 1 с в . : мин. д. п р и ч . м . ед. в.

о к ж н к ъ 2466 о к р д г ;ъ 3 м. : ед. м. окрлг; 2866; мн. в.

о к р л г , 'ы 269а; мн. т. о к р л г ; ъ 1 269а о г с р д т н т н 1 св. : повелит. о к р д т м 2846 о к р - к с т н 2 св. : аорист 2 л. о к р Е Т С i a

267а; аорист 3. л. о к р е т ъ 254а 0КК1ЧАМ 1 м. : мн. т. о к ы ч а и 2716 0 K t i | i A T H 1 св. : аорист 3. л. о к т ф А 2525

o r N h 7 м . : е д . и. о г н ь 2 7 6 а , 2 8 0 6 , 2 8 9 6 ; е д . р . си г N а 2 8 0 6 ; е д . д . о г н е в п 2 7 8 а ; е д . т. о г п е м ъ 2 S 6 6 ( 2 )

О Г Н Ь Н Ъ 1 п р и л . С. МН. М. О Г N К N А г а 2 8 8 а о ^ р к ж А т н 3 н е с в . : с е г . с т р . п р и ч . м . е д .

р . о / , к р ж м м А 2 5 8 6 ; м. мн . и. о д р ь - ж и м и 2 5 1 а ; м н . в . о д ь р ж п м ъ ! 2 8 4 6

о 2; д р 11т 11 4 с в . : а о р и с т 2. л . 02 ; л р н с а 2 5 2 а ; се г . д . п р и ч . 02 ; л р д н 2 5 4 6 ; се г . с т р . п р и ч . м . е д . и. о ^ л р щ г ь 2 4 1 а , 2 4 2 6

о ^ Ар г а т и 1 н е с в . : с е г . с т р . п р и ч . м . е д .и. о 2; л р л i t м ъ 2 4 7 а

о к а ( г а ) N к п тк 3 п р и л . : м . е д . p . i i î a m k - п а г о 2 8 6 а ; ж . е д . р . о к а н ы с м г л

2 6 0 6 ; ас. е д . в. о к д н к н о у м 2 9 0 а о л е 3 м е ж д . : о л е 2 7 S a , 2 7 8 6 , 2 7 9 а о к о 3 с. : д п . в. о ч и 2 8 6 а ; д в . т. о ч н м д

2 4 2 5 , 2 4 4 ао м р Д ' Ч И Т п 3 с в . : м н и . с т р . п р и ч . ж . е д .

в . о н р л ч £ N о у ю 2 7 9 а ; с. е д . п. о м р л -ч е п о г е 2 5 5 6 ; м н . в . о м р л ч е г г м г а 2 4 2 6

щ ы т н 1 с и . : п о в е л и т , о м ъ т 2 9 0 а о г г ь 1 м е с т . : с. е д . п. о н о 2 5 1 а* о п л ъ ч и т и с а 1 с в . : а о р и с т 2. л .

о н о л ч е с А 2 8 3 а о р г л л ' к 1 м . : е д . п. л р г л н ъ 2 6 2 6о р ж ж н г Е 2 с. : е д . ц . о р о у ж ш с 2 7 3 6 ; е д .

т. о р о у ж п г Е М К 2 7 3 6 о е к д ф л т м 1 н е с в . : с е г . д . п р и ч . м. е д .

р. со с iji л ю i|i л 2 4 5 а* о с к р к к н т п 1 с в . : с е г . д . п р и ч . ж . е д . в.

ос к к р к a i|i ю 2 5 9 а

О С Т А К И Т Н 3 с в . о с т л ( в м . о с т а в м т и ) 2 7 4 6 ; м и н . д . и р м ч . ж . е д . и. о с т а к л к - III и 2 8 9 а ; о с т л к и л ' к 2 7 0 а

о с т д и л е h i i io 1 с . : е д . в . о с т л к л а н иг е2 8 3 а

О С Ж Ж Д Е М П Г б I с. е д . II. О С о у Ж Е П Н К

2 4 6 6о т ъ 3 9 п р е д л . : о т ъ 2 4 8 6 , 2 7 0 6 ; со 2 4 1 а ,

2 4 1 6 ( 2 ) , 2 4 2 а , 2 4 2 6 , 2 4 4 а , 2 4 5 6 , 2 4 6 а , 2 4 6 6 , 2 4 7 а , 2 4 9 6 ( 3 ) , 2 5 1 а , 2 5 2 5 , 2 5 4 6 , 2 5 7 6 , 2 5 8 а , 2 5 8 6 ( 2 ) , 2 6 0 а , 2 6 2 а , 2 6 3 6 , 2 6 5 а , 2 6 6 6 , 2 7 7 6 , 2 7 8 а , 2 7 9 а , 2 7 9 6 , 2 6 2 а( 2 ) , 2 8 2 5 ( 2 ) , 2 8 4 6 , 2 8 6 а , 2 9 0 а

о т ъ к р а т и т и 1 н е с в . : п о в е л и т , о т ъ в р а т м 2 8 4 6

о т ъ п р и i|i и 3 с в . : п о в е л и т , о т ъ в е р з и 2 7 6 6 ; с о т р е м 2 S 6 a ; м и н . д . п р и ч . м. е д . м.

сок Ер г ъ 2 4 6 а о т ъ г а п га т и 1 н е с в . : се г . д . п р и ч . м . е д .

п . с Ь г д п д г л 2 5 8 6 о т ъ го п и т и 1 н е с в . : с е г . д . п р и ч . м. е д .

п . с о г о п а 2 4 9 а о т ъ г ъ п а т н 6 с в . : п о в е л и т , с о ж е п н 2 4 2 а ,

67

2 5 1 а , 2 6 0 6 , 2 6 7 6 ; м и н . д . п р и ч . м . е д . и . i i ’ M A K ’h 2 5 1 а , 2 6 0 а

о т ж л о ж м т н 1 с в . : с Ь л о ж е ш н 2 S 7 6 г г ъ л ж ч и т и 1 с в . : ( о л о у ч н т п 2 8 8 6 "‘ о т ' ь и в у с т ' ь 4 м . : с о н в у с т ъ 2 4 7 6 ; е д . р .

сои о у с т a 2 S 0 6 , 2 8 3 6 , 2 8 5 а в т ' ь ио у i | i £ и н i t 1 с. : е д . в . ш п о у ф Е Н Н м

2 7 Уа* в т р А Д А 1 ж . : е д . в . ш р д д о у 2 5 6 а в т р в ч д 1 с . е д . в . о т р о ч л 2 5 8 а в ч ’ ь ц ь 1 м . : е д . и . в ц ь 2 6 5 6 , 2 7 4 6 , 2 8 3 а ,

2 8 3 6 , 2 8 9 а ; е д . р . в ц д 2 5 S a , 2 6 2 6 , 2 6 8 6 , 2 7 7 6 ; е д . в . в ц ь 2 6 5 6 ; з в . о ч е 2 5 9 6 ( 2 ) , 2 6 0 а , 2 6 2 6 ( 2 ) , 2 6 3 а , 2 6 3 6 , 2 6 5 а ( 2 ) , 2 6 6 6 , 2 6 7 а , 2 6 9 а ( 2 ) , 2 6 9 6 , 2 7 0 а , 2 7 0 6 , 2 7 1 6 , 2 7 2 а , 2 7 3 а , 2 7 3 6 , 2 7 4 6 , 2 7 5 а , 2 7 5 6 ,2 7 6 а , 2 7 6 6 , 2 7 7 а ____

в т ь ч ь 1 п р и л . : ж . е д . в . , о ч ю 2 4 9 6 о т ь ч ы к ' ь 2 п р и л . _ ] _ ж . е д . в . в ч ь с к в у ю

2 6 2 а ; с . е д . в. о ч ы к в м 2 7 1 6* в ц т i|i е и и м 1 с . : е д . п . в ц и ф Е н н м 2 8 1 а ;

е д . р . о ц и i | i е п н i * 2 6 0 а о ч и i|i s и и i-f 1 с . : е д . в . в ч и ф Е н н м 2 5 6 а

П

м а л п т и 1 н е с в . : се г . д . п р и . м . е д . и.н а л а 2 6 2 6

п а м а т ь 19 ж . : е д . и . ПАМ. д 2 4 8 а , 2 7 9 6 , 2 8 3 а , 2 S 5 a ; е д . в . п а м а т ь 2 5 1 а , 2 5 2 а , 2 5 4 а , 2 5 5 а , 2 5 8 6 , 2 5 9 а , 2 6 0 а , 2 6 1 6 , 2 6 2 6 , 2 6 4 6 , 2 6 6 6 , 2 7 7 а , 2 S 4 a , 2 8 5 6 , 2 8 6 6

п а ч е 2 н а р . : п а ч е 2 4 2 6 , 2 4 8 а п е ч а л ь 1 ж . : е д . м . п е ч а л и 2 8 4 6 П Е ф Е р л 1 ж . : и е i|i е р е у 2 4 8 а

и и i|i а 2 ж . : е д . и . i i h i | i a 2 7 3 6 ; е д . в. и н i|i ю 2 7 5 6

* п н i|i к г г ь . 1 п р и л . : м . м н . в . п н ф ь и ы2 7 2 а

* 1 1 Л Д М Е Н Ь Н ' Ь 1 п р и л . с . е д . и .П Л А М А Н Ь Н Е М 2 7 3 6

‘ п л а н ы 3 м . : е д . р . п л а м е н е 2 4 S 6 ; е д . в . и л а м е и к 2 8 4 6 ; е д . т. п л а м е н е м ь

2 8 6 6и л л к д т н д а 1 н е д в . : п л а ч е м ’ь с а 2 5 1 а п л в д ъ 3 м . : е д . и . п л о д ъ 2 7 6 а ; е д . т.

н л о д о м ь 2 4 6 6 ; м н . в . п л в д - ы 2 6 9 а и л ’ь п ' ь 5 м . : м н . в . п в л к ’ы 2 6 2 6 , 2 7 4 6 ,

2 8 6 6 , 2 8 7 6 2 9 0 а il л ъ т ь 11 ж . : е д . р . п л ' к т . п 2 7 9 6 ; е д . в.

и л е т ь 2 4 1 6 , 2 8 8 а , 2 9 0 а ; е д . т. н л о т н ю 2 4 4 а , 2 4 6 6 , 2 6 1 а , 2 6 2 а , 2 6 7 6 , 2 6 8 а , 2 8 2 а

П Л Ъ Т К С К ' Ь 1 п р и л . : ж . м н . в . п л ъ т ь с - к ъ н * 2 8 2 а

н е 2 п р е д л . : н е 2 5 0 а , 2 5 2 6 и е к н д а 2 ж . : е д . р . и е к и д ч п 2 8 1 а ; е д . в .

il о к н д е у 2 6 4 6

п е к п д м ч ’ н 1 с в . : а о р и с т 2 . л . и о н и д и2 8 7 6

* п е к п д к м и и ' к 1 м . : е д . и . п в к ъ д н н к ъ2 5 5 6

п е ь ’ п д ь и ж 1 п р и л . : м . е д . т. п в к - к - д и ’ы м к 2 8 2 6 , 2 8 8 а ; м н . в . п е п п д к - н ’ь н а 2 8 3 а

п о г а и ь е н ' ь 1 п р п л . : ж . е д . в. п о г д п ь с - К Е у IE 2 6 4 6

II В Р ’Ь H A T II 1 с в . : II Е Г И А л ъ 2 7 4 6* и е г к i к е л к п ’ь 1 п р и л . : м . е д . м . н в -

Р ’ы к - к л ь н т 2 5 9 а * П Е Г А ( и т н 1 с в . ; а о р и с т 2. л . н в г д с и

2 8 6 6н е д а л- н 3 с в . : п о д а т и 2 6 4 6 , 2 7 7 а , 2 7 9 а

п о д к н г и ж т н 2 с в . с е г . 1 . л . е д . п о д к п г м о у 2 8 4 6 ; п о в е л и т , и е д к и г п и 2 8 4 а

п о д к н г ' к 4 м . : е д . м . п о д м и л и 2 6 5 а ; м н .

п . п о д н и м и 2 6 6 6 ; м н . р . 2 6 6 6 ; м н . р . и е д к и г 'к 2 7 5 а ; м н . в . п в д к н г ъ ! 2 6 6 а

* по д к u s д и н i-е 1 с. : е д , в . п е д к н ^ а п н г а2 6 2 а

п о д о и ь м ' ь 1 п р н л . : м . е д . и . п е д е б е п ъ2 7 3 6

п о д ъ 3 п р е д л . : н о д ъ 2 6 5 6 , 2 6 8 а , 2 8 3 а п е ж н т и 1 н е с в . : м и н . д . п р и ч . м . е д . и.

п е ж н к 'ь 2 7 0 6

п е к а ц а ч ’ п 4 д в . : а о р и с т 2. л . п е к а н а 2 S 7 a ; а о р и с т 2. л . п о к а з а с а 2 6 9 а ;

п о и а ^ а л ъ 2 7 3 а ( 2 ) i i E K A h A h H K 1 с. : е д . и . н е к а г а п и к 2 5 S 6* h о к в н i|i е 1 с . : е д . и . н о к т и ф Е 2 4 2 6 п о к о р и * г н 4 с в . ; а о р и с т 2 . л . п о к о р и 2 6 8 а ,

2 8 2 а , 2 8 3 а ; м и н . д . п р и ч . м . е д . и . п о к Е р н к ’ь 2 6 5 6

* и в к ъ р ш и т н 1 с в . : а о р и с т 2 . л . п в к ’ь р -ш н 2 8 7 6

п о к р в к ъ 1 м . : е д . и . п в к р в к ъ 2 7 1 6

п о л е ж и -г н 1 с в . : п о л е ж и у ъ 2 7 4 а

п в м н л о к а т н 1 н е с в . : н в м н - л е н а т и 2 6 7 6 П Е М Н Н А Т Н 1 н е с в . : с е г . д . п р и ч . м . м н .

м. II о м и и а ю i|i е 2 6 6 а

п о м е л н т н с а 6 с в . : п о в е л и т , п о м е л и е д 2 6 0 а ( 2 ) , 2 6 4 а , 2 6 4 6 , 2 6 6 6 , 2 7 7 а

п о м о ф ь 2 ж . : е д . з в . п в м о ф н 2 8 1 а ; е д . зв.н о м в ф Е 2 7 6 а

H E M A H S T H 2 с в . : м и н . д . п р и ч . м . е д . и. н о м А п о у к ъ 2 7 4 6 ; м ; м н . и . п о м д н в у - к ' ь ш е 2 5 1 а

* и о н е к л е н и м 1 с . : е д . в . п е н о п л е н н м

2 4 9 а

п в п в у д н т н 1 с в . ; а о р и с т 3. л . п в п о у д н2 8 1 5

68

ii о п ь р а т н 3 с в . : м и н . д . п р и ч . м . е д . и . м о п р л к ъ 2 5 7 а ; ж . е д . и . п о и р д к ъ ш н

2 8 7 6 ; п о и р А л ч » 2 5 7 а п о р о д п ч ' И 1 с в . : а о р и с т 2. л . п о р о д и

2 4 6 6 2 м .и о р о к А 1 с в . : е д . р . н о р о к л 2 4 5 а , 2 6 1 а

* и о р 1 - А ' г и 1 н е с в . : с е г . д . п р и ч . ж . е д . и.ii о р-к ю 1| г г и 2 5 9 а

по с л и д о л л т и 7 н е с в . : с е г . д . п р п ч . е д . и . п о с л - к д о yt-A 2 5 0 а . 2 7 4 6 , 2 7 9 а ; м м н . д . п р п ч . е д . п . и о е л и д о и л к ч, 2 5 1 5 ( 2 ) , 2 6 7 6 , 2 8 2 а

* II О С11 К И) Е Н И Н 1 с. е д . Т. IM с и-к ш е ­

п и к м к 2 7 3 6* м о е п т ш к п i i i î ' h 1 м . : е р. п о с п - к ш п м -

КА 2 7 0 а* п о е р л м и т и 1 с в . м и н . д . п р п ч . ж. е д .

и . и о с р д м л к ш и 2 8 8 6 п и т и г к ж т п 1 с в . : и о с г и г д - ь 2 6 9 6 п о с т р А Д А ' г н 1 с в . : м и н . д . п р п ч . м . е д .

р . и о с т р л д л к ш а 2 8 2 а п о с т ' к 3 м . : е д . т . н о е т о м к 2 6 5 а , 2 6 5 6 ,

2 6 8 аii о с т к ri *к 1 п р н л . : м н . т. и о с т к н ъ т н

2 S 7 an o c ’h A A T i i 2 с в . : п о с л а т п 2 4 7 6 , 2 6 4 а и о т о к ъ .3 м . : м н . п. п о т о ц и 2 7 2 а ; м н .

в . п о т о п ч и 2 5 4 а , 2 7 2 а п о т р ш е п т и 5 с в . и о т р е к и т и 2 6 4 6 ;

а о р и с т 2. л . п о т р с к и 2 5 3 5 , 2 9 0 а ;п о в е л и т , п о ч ’ р ъ к и 2 8 6 а ; м и н . д . п р и ч . м . е д . и. п о т р Е н н к ъ 2 5 9 о

п о т р - к н л 1 * т и 2 н е с в . : с е г . д . п р и ч . м .е д . и . и о т р ii к а ьч 2 4 8 6 , 2 6 4 а

п о г н а л а 2 ж. : е д . и . п о г н а л а 2 S 0 6 ;по д*к а 2 6 3 а

п о ч и в а т и 1 н е с в . : се г . д . п р и ч . м . е д .р . и о ч и к a io | | | а 2 8 5 6

п о ч п т л т н 4 н е с в . с е г . 1. л . м н . п о ч и т л и м м » 2 7 8 а ; се г . д . п р и ч . м . м н . и . п о ч и ч ' л ю 1|1 е 2 6 2 , 2 S 4 a ; м н . р . и о - ч п т А 10| | | | | д- -к 2 8 5 6

* и о ч р - к т и 2 с в . : и о ч к р п л ' к 2 5 1 6 , 2 5 2 а п о i|i с и и к 1 с в . : с д . и . 11о | | 1£ М Н 1£ 2 7 6 а п р л к о к т р к м о 4 н а р . : п р л к о к и р м о 2 5 4 6 ,

2 5 7 а , 2 6 7 а , 2 S 3 5 llp А КО К и р К И ъ 1 п р и л . : м н . т. п р л к о к т р -

i r h i i i M i i 2 6 3 6* н р А КО СЛ А к к и о 1 н а р . Пр.ЛКОСЛЛКИО

2 5 4 6

и р л к ж 1 п р н л . : м н . т. п р д к ч н м н 2 6 2 6 и р л к к д к г ю 1 н а р . : м р д к ь д к п о 2 7 0 6 п р л д и д ж 1 м . : е д . р . п р д д и Д л 2 4 4 а

п р . А ^ д к п о н д т н 3 н е с в . : с е г . 1. л . м н .

п р д ^ д ы ю у к м v 2 5 2 a ; 3 л . м н . и р д ц - д к п о у м т к 2866; се г . д . п р и ч . м . м н . и.

ир А ^ д ь п о у loifiE 2 5 8 6 п р д ^ д ь м ь с ч ’ к о 1 : е д . в . и р А ^ д к п ь е т к о

2 4 9 6и р и к 1 : г А Т Н - п р 1 1 к и г А 1 - л ; 1 н е с в . : с е г . 1.

л . е д . ii р и к и г а к м ж 2 7 1 6 п р н к г т А т н - п р н к ъ - ж ж 1 с в . : а о р и с т 2.

л . и р il к и ж с 2 7 2 а п р и н и ж е 1)1 е 3 с . : е д . и. п р и к т ж н ip е 2 7 1 6 ,

2 7 6 6 ; е д . р . п р и к т ж и i|i а 2 8 4 6

п р н к Е с т н 1 с в . : п р и к о л ' ь 2 5 3 6 * п р и к о д | ( т п 1 н е с в . : с е г . д . п р и ч . м . е д .

и . п р и к о д , д 2 6 3 а п р и г в о з д и т ' 1 с в . : м и н . с т р . п р и ч . м .

е д . и . п р и г к о ж д е г г к 2 4 1 а * и р и ж н ч ' и 2 с в . : м и н . д . п р и ч . ж . е д . и.

п р и ж и к ’ь ш п 2 6 7 6 , 2 S 6 a и р и и m a т и - п р и к м л i * 1 с в . с е г . д .

п р и ч . м . е д . и . и р и к м а а 2 8 0 а п р и и м A 4 ’ и - п р и и м а к к 1 н е с в . : с е г . д .

п р и ч . м . с д . и . и р и и м a i a 2 7 9 а н р и л Е ж л ч ' н 1 н е с в . : с е г . д . п р и ч . м. е д .

м. п р п л Е Ж А 2 6 9 а ii р и л е ж к п о 12 п р н л г - ж по 2 4 1 6 , 2 4 8 6 ,

2 4 9 6 , 2 5 4 а , 2 5 5 а , 2 6 2 а , 2 6 3 6 , 2 6 4 6 , 2 6 6 6( 2 ) , 2 8 9 6 п р и л и ж о п ч с ( в м . п р и л Е ж к - п о ) 2 7 7 а

* II р И Л ЕЖ h и ъ 1 п р н л . : М. МН. В. I l p l l -

л т ж п 'h i г а 2 6 6 а * П р Н Л 1 ; 1 1 И Ж Т И 1 с в . п р и л - к н л к СА

264ап р и п е с т и 3 с в . : а о р и с т 2 . л . п р и пе с о

2 S 6 6 ; а о р и с т 2. л . п р и и псе с а 2 7 6 а ;

м и н . с т р . п р и ч . ж . е д . и ' м р и п о с о п д2 8 9 6

п р и п о е н т и 1 н е с в . с е г . 1 . л. м н .п р и п о е и м ъ 2 5 8 6

ii р и и о ш е и и го 1 с . : е д . в. п р н м о ш Е и и к2 S 4 6

п р п п А д л т и 1 н е с в . с е г . I. л . м н .п р и и д д а i-е м ч » . 2 5 4 а

ii р и ii л с т и 1 с в . : п р и п л е т и 2 S 0 6 и р и с и о 7 н а р . : и р н е м о 2 4 3 6 , 2 4 4 6 , 2 4 7 6 ,

2 5 9 а , 2 6 1 6 , 2 6 5 а , 2 7 4 а п р н с м о с ж 1|111 п ъ 2 п р п л . : ж . е д . в . п р и с -

п о е о у i) iк м о у ю 2 7 5 6 ; с . е д . и . и р и е - п о е у ф к п о к 2 7 7 6

п р и ч - н 1 с в . : а о р и с т . 3. л . п р н н д о 2 7 3 6 и р п д - о д н ч ' п 1 н е с в . : с е г . д . п р и ч . м . м н .

и . п р и д - о д д ф Е 2 4 4 а п р н ш к е т к н г е 7 с . : е д . в . п р и ш ь с т к и к

2 4 3 6 , 2 4 4 а , 2 4 4 6 , 2 4 6 6 , 2 4 7 6 , 2 4 8 а ; е д . т. п р п ш к е ч ' к и к м к 2 4 1 6

и р и г А Ч ’ н 16 с в . : п р и 1А т и У 2 5 6 а , 2 8 4 а ; п р н н м о м ъ 2 5 6 а ; а о р и с т 2 . л . i i p i i t A 2 8 8 6 ; а о р и с т 2 . л . п р н г А Ч ’ Ч1 2 5 8 а , 2 7 4 6 , 2 7 9 а ; п о в е л и т , п р и и lit и 2 5 8 6 , 2 8 4 6 ;

69

м и н . д . п р и ч . м . е д . п р н к м ъ 2 4 2 а , 2 6 5 а ; м . е д . и . п р н н м ъ 2 4 7 а ; м . е д . р . п р н н м ъ ш д 2 9 0 а ; ж . е д . и . п р н к м ъ - ш н 2 4 2 6 ; ж. е д . в . п р и н м п и м о 2 4 1 6 ; м . м н . и . i i p H H M ’h i i i f 2 8 4 6

п р о к ъ ^ к и с т н т и 1 с в . а о р и с т 2 . л.п р о к ъ ^ к н с т н 2 5 0 а

п р о к ъ 2 ; к н ф д т н 2 н е с р . : с е г . д . п р и ч . м . е д . и . и р о к ъ z , к ч; цс а г а 2 4 4 6 , 2 4 6 6

* п р о г о и н т е л I. 1 м . : е д . п. н р о г о н п -т е л к 2 7 3 6

п р о г о н и т и 2 н е с в . п р о г о и н т и 2 7 4 6 ;с е г . д . п р и ч . ж . е д . и. п р о г о п л ф н 2 9 0 6

п р о г - и м л т и 2 с в . п о в е л и т , н р о ж Е М П 2 8 5 а , 2 8 7 6

п р о ^ ь р н т н 2 с в . : с е г . д . п р и ч . м . е д . и. п р о ц р д 2 4 4 а ; м и н . д . п р и ч . м . е д . п. п р о з р и и- и 2 4 2 6

ii р о и т и 6 с в . : а о р и с т 2 . л . п р о н д , £ 2 4 1 а ,1 4 6 а , 2 5 3 а , 2 5 3 6 , 2 6 1 6 ; а о р и с т 3. л .п р о н д . Е 2 5 2 а

* п р о М К IIIIЛ £ 11И Г£ 1 с . е д . Т. и р о -

м ъ i ш л е п и i £ м a 2 7 0 а и р о м о к и д а и и г е 1 с . : е д . в . нр о н о к и д а ­

н и к 2 4 7 6и р о м о к п д д т м 7 н е с в . а о р и с т 3. л .

м р о и о к и д л . ш л 2 6 1 а ; се г . д . п р п ч . м . е д . и . 11 р о 11 о к чс д л г а 2 4 3 а , 2 3 5 6 , 2 5 2 6 , 2 5 6 6 : м и н . д . п р и ч . м . м н . и . и р о п о к и - д а к ъ ш е 2 5 4 6 ; п р о и о к и д А л ъ 2 4 2 6

п р о п о к н д н т е л ь 2 м . : е д . и . м р о п о к н д и - т е л к 2 4 7 а ; е д . р . п р о и о к и д н т ь л а 2 4 5 а

п р о но к и д а п и и 'h 3 м . : е д . и . н р о и о -

к и д н н н ъ 2 5 3 6 , 2 6 3 6 , 2 6 8 6* п р о н о к и д и т н 1 н с с в . : с е г . д . п р и ч . м .

м н . п . п р о м о к и д д ф Е 2 4 3 а * | > р о р £ Ч £ | | И Г £ 1 С. : е д . В. МрОрЕЧЕШ-П-Е

2 4 7 6* п р о р п ц д т н 3 н е с в . : а о р и с т 3. л . м н .

п р о р н ц л ш й . 2 4 9 6 ; с е г . д . п р и ч . м . е д . h . и р о р п ц л г л 2 4 1 6 , 2 4 9 а

п р о р о к ч » 16 м . : е д . и . п р р ( о ) к т > 2 4 9 6 ; с д .

з в . м р р ( о ) ч Е 2 4 1 а , 2 4 2 а , 2 4 4 а , 2 4 5 а , 2 4 5 6 , 2 4 7 а ( 2 ) , 2 4 7 6 , 2 4 8 а . 2 4 8 5 , 2 4 9 а ; м н . р. м р р ( о ) к ' | > 2 4 9 6 ; м н . в . п р р ( о ) к - | > | 2 8 4 а ; м н . т. п р р ( о ) « ' м 2 8 5 6

* м р о р о ч к с т к иго 1 с . : е д . д . п р р ( о ) ч Е с т -в н ю 2 4 6 а _____________________ ____

п р о р о ч к с т к о 1 с . : е д . и . н р р ч с т к о 2 4 1 а н р о р о ч к е к - к 1 п р п л . : м . м н . и. п р р ( о ) ч с т и и

2 4 9 6п р о с к и т и т и 2 с в . : а о р и с т 2 . л . п р о с к и т н

2 4 9 а ; п р о с к и т п с а 2 4 8 а п р о е к и т н т н 3 0 с в . : а о р и с т 2. л. п р о с ­

п и т н 2 4 9 а , 2 5 4 6 , 2 5 5 6 , 2 5 9 а , 2 5 9 6 , 2 6 3 а , ’

2 6 6 а , 2 6 9 а , 2 8 7 а ; 3 . л . п р о с к п т н 2 6 3 6 , 2 8 9 6 ; п о в е л и т , п р о с к и т н 2 4 2 а , 2 4 9 6 , 2 5 1 а , 2 7 9 а , 2 8 0 6 , с е г . д. п р и ч . ж. е д . н . п р о с к и т А ф н 2 9 0 6 ; с е г . с т р . п р и ч . м . е д . и . н р о е к п т н м ъ ; м и н . д . п р и ч . м . е д . и . п р о с и и ф ь с а 2 5 3 а , 2 5 7 6 ; м и н . д. п р и ч . м . е д . и . il р о с к и ф е 2 8 2 6 ; н р о с - к и ф £ с а 2 7 9 а ; м и н . д . п р и ч . м . е д . и . н р о с н п т н к ' ь 2 6 5 а , 2 6 5 6 , 2 6 7 а ; м и н . с т р . м р м ч . п р о с к и ф с и ъ 2 5 1 6 , 2 5 9 6 , 2 7 0 а

ПрОСК 'II ф A T II 6 н е с в . п р о с к п ф А И Т Т » - 2 5 5 а ; се г . д . п р и ч . м . е д . и. п р о с ­н и ф a i a 2 4 6 а ; с с г . с т р . п р и ч . м . е д . и. п р о с к и ф а и м ъ 2 4 4 6 , 2 6 1 6 , 2 6 . 3 6 ; м .М Н. И. п р о с к и ф A I-EHII 2 6 0 6

* п р о с и и 1(11 п н re 1 с. : е д . р . п р о с и и ф £ и u i a2 8 5 а

п р о с н т н 3 н е с в . : с е г . д . п р и ч . м . е д . п. п р о с д 2 8 3 5 , 2 8 5 а ; м . м н . и . п р о с д ф Е

2 8 0 6 ; м н . д . н р ос а ф и м ъ 2 7 6 6 п р о с л л и л i a т и 4 н е с в . : с е г . 1. л . м н .

п р о е л л и л а i -е м ' h 2 6 2 6 ; с е г . д . п р и ч . м . е д . и. i l р о с л л и л a i a 2 7 9 а ; м . м н . и. н р о с л л к л д ф Е 2 7 8 6 ; се г . с т р . п р и ч . ж . е д . м. и р А с л д и л А к м А 2 8 9 а

п р о с т м р д т и ( с а ) 1 н е с в . : с е г . д . п р п ч . м . е д . м. н р о с т и р л Е А с а 2 6 9 6

* п р о с т hp А М U CIO 1 н а р . п р о с т A t l h ПО2 4 7 6

н р о т h и i, п и 2 п р и л . м . е д . п. п р о т и к - t i ’h i i i 2 S 8 a ; м н . р . п р о т и к п ъ i д - ъ2 6 6 6

п р о т п н ж 2 п р е д л . : н р о т н и о у 2 6 9 а , 2 8 0 а н р о ф с м м г с 1 с. : е д . в. п р о ф ш т с 2 5 6 а

п р к и ъ 1 ч н с л . : м . е д . р . и р к к д го 2 4 4 а П р и I! Л А Ж £ Г1 ’h 5 п р м л . : М. е д . ЗВ. 11 р £ К Л Ж П E

2 6 4 6 , 2 7 1 6 , 2 7 2 5 , 2 7 6 а , 2 7 7 а* м р и i ; о ж к с т н ii м о 1 н а р . : п р о к е с т к к по

2 5 2 а’ И р и н 0 Ж И С Т К h H ’h 1 п р и л . : М Н. Т. п р е п ­

е т и 11 Н А М И 24.7а и р и i» *к i и л 'i* и 2 н е с в . мре и ъ i k а i -е ш н

2 4 3 6 ; се г . д . п р и ч . ж . е д . в. м р е - 1г 'h i и л ю ф ю 2 7 1 а

" п р и к ъ i и А II и i -е 1 с. : м н . т. п р и н л и н л - н h н 2 8 7 а

" и р и к о д н т п 1 н е с в . : с е г . д . п р и ч . ж . е д .в. и р е к о д а ф ю 2 7 0 а

‘ и р и к - и ^ п о е н т н 6 н е с в . : с е г . 1 . л . м н . и р е и ъ ^ м о е н м ъ 2 7 5 6 ; н р £ к ъ 2 , по . . . 2 4 S a , 2 4 8 6 . 2 8 4 6 ; п р Е К / и . . . 2 5 8 а , , 2 7 6 а

п р и г р и ш е м н is 2 с . : м н . р . п р п г р е м к п н н

2 8 2 6 ; п р Е г р Е Ш Е П и 2 5 7 а п р и д А Т и I с в . : а о р и с т 3 . л . п р и п л е т и

2 8 9 а

*мрнд,Агатн 1 несв. : п ^ д а н ш н 278а н р и д 'к л д г а т п 1 несв. : сег. 1. л. мн.

п р и д - ь л А Г А к м ъ 281а при д,’1» [ Т» га т и 12 несв . н р и д ъ с -

т о г а т и 2666; п р Е д ъ с т о м ш н 261а, 2S2a, 287а, 2S86, 2906; сег. д. прич. м. ед. п. и р н д /а с т о г а 24Уа, 2616, 2646, 2805, 283а, 2S36

* н р п д .к п ъ 1 прил, : с. ед. д. мред/кпе-а ,1 о у 26У6

и р и ж д е 1 нар. : иреже 2776 il риг, к р и т м 3 св. : повелит, п р и в р и

281а. 2S56; мин. д. прпч. м. ед. и. п р е ^ р и к ъ 261а

п р п к т п I св. : аорист 2. л. 11 р е и л Е 287а п р г н и п и т п I св. : мин. д. прпч. м. ед.

п. п р и м е п н н ъ 2676 ир -им ЖД, рос т к 4 ж. : ед. р. и р и д р т ( с ) и

2536; ед. в. м р м л р ( с ) т к 254а; ед. д. н р м д , р ( с ) т и 2556; ед. т. п р м д , р т ( с ) п ю2 5 6 6 ______________________________________________ _____

4 м р и м ж д р -к 13 прил. : м. ед. п. п р м д р 'к 2576, 2696; м . ед. зв. нрч\моуд,ре 242а, 264а; ирмд,ре 2516 (2), 2526 (2), 254а, 2546, 257а, 264а, 2806

* п р н п о д о н к п 'к 12 прпл. : м. ед. и.и р е ii о д, о к £ п ' к 270а; м. ед. р. п р е п о - А о к к п а г о 2606; м. ед. зв. п р и к а п е 255 У б (2), 260а, 2636, 265а, 270а, 2705, 272а, 2726, 276а

при II« 1-АС АТ I I 1А 1 св. : мин. д. прич. ж.ед. п. il р е по га с а к-к ш и с а 2 У 0 а

ä II р и II -и т h 2 п р и л . : ж . ед . з в . п р и н -к- t a га 2 7 7 5 , 2 8 6 а

* прчсс к и т к л о 2 н а р . : п р е с к и т л о 24Уа (2) ” и р -к с к и т к л о к А т и 1 н е с в . : м и н . с т р .

п р и ч . м р Е с н и т и л о к а п ' к 246а н р п с к п т а л ъ 17 п р п л . : ж. ед. р. п р и с ­

п и т а -в i n 2655; ж. ед. д. ирис ни т - л -к ii 2686; ж. ед. в. п р и с к и т л о ум 2496, 2516, 2586, 2616; с. ед. р. п р и с - к и т л л 245а; с. ед. в. п р и с к и т л о к 244а, 2S4a; с. ед. т. п р - ъ с к и т л - м и к 270а; мн. т. п р п с к п т л л м п 241а, 2426,2445, 246а, 251а, 2516, 253а ____

и р и с к А Т К S прпл. : ^ м . ед. р. м р и с т г о 287а; м. ед. д. мрч-омоу, 2456, 2516, 267а; м. ед. зв. п р т с 2616; ж. ед. п. и р т ( с) a i a 2S26; с. ед. и. п р т о к 2У0а; с. ед. в. п р т ? 2676

* п р п ' с л А К Ь П О 1 11 р Е С Л А К П О

нрисл A Khtl’h 3 прил. : М . ед. ЗВ. ПрЕСЛЛК- п е 2736; ж. ед. и. п р и с л А К п л | л 2906; ж. ед. р. и р и с л а к п 'ы г а 2596

п р п с п п т н 2 св. : и р и с и е к т к 289а; мин. д. прпч. м. ед. р. и р и с и е к ъ ш л 2S56

* п р и с т А Н Н Г Н с а 1 с в . : а о р и с т 2. л.П р Е С Т А Н Н с д 2756

* 1 1 р н с т А т н - п р и с т А М Ж 1 с в . : а о р и с т 3. л .М Н. П р и с т А Ш А 2666

и р и с t a t и - П р и с т л и ; 1 с в . п о в е л и т .

П р и с т л и 277а

п р и с т и г а т и 6 н е с в . : п р и с т о и ш н 2416,

2856, 2S S a ; с е г . д . п р п ч . м . е д . п .

п р е с т о г а 2446, 2546, 259а

п р и с т о л ’к 10 м . : е д . и . п р п с т о л ь 275а ;

е д . д . п р о с т о л о у 2446, 24У а , 2546,

2556, 259а , 2616, 2666; е д . м . п р е с т о л и

256а ; м н . м . п р и с т о л и д - ' ь 2556* п р и е ж ф н п ' к 2 п р и л . : м . е д . р . п р н -

с о у i|i к п а г о 24S 6; ж . е д . и . п р и с о у ф к и д

2436п р и . т н л р г а т н с а 1 н е с в . : с е г . д . п р и ч .

м . е д . и . п р Е Т к д р л г л с а 272а

* п р и т р к п и т и 2 с в . а о р и с т 2. л .п р е т к р н и 252а ; п р е т ь р п н л ъ 2696

11 р и о у К р А СII Т II I с в . : м и н . с т р . п р и ч , м .

е д . i l . н р Е « у к р а ш е п ъ 2715 п р и д-0 л П Т и 1 н е с в . : п р е д - о ^ м т к 2436 н р и ч м е т ' к 19 п р и л . : ж . е д . и . н р ч т ( с ) д г а

2476, 255а , 257а , 259а , 262а , 2676, 2766,

2806, 281а , 2876, 28У а ; ж . е д . р .

ii р ч т ( с) -h i г а 244а : ж . е д . в . п р ч т о у и

2706, 2856; ж . е д . т . и р ч т ( с ) о м 2886; с .

е д . i i . и р ч т ( с ) о 1с 2896; с . е д . м . н р ч т ( с ) и

2886; м . м н . н . м р ч т ( е ) и н 255а ; ж . д в .

в . п р и ч и с т ( с) и н 253а

н р п ч ь с т м е н 8 п р и л . : м . е д . и . м р е ч т е -

n - k i r i 2426; м . е д . р . м р ч т ( с ) m i a г о

251а ; ж . е д . в . п р и ч т ( с) н о у 2S 3a ;

п р ч т ( о ) к и о у м 255а , 259а , 2616; с . е д . в .

и р ч т ( с) к п о i -е 247а , 2806 4 п р и ч ю д , к n - h 1 п р п л . : с. е д . п . и р н ч м д , -

Г1 о 2866п о у с т ' к ш н ж . : м н . в . н о у с т - к ш д 267а

4 H и к к ц к 1 м . : р . , м н . п и к е ц - к 2856* и и с п о е л о к и т и 1 н е с в . : с е г . д . п р и ч . м .

м н . i i . n и о и о с л о к А 1|1 е 272а

n и с и к 3 ж . : е д . п . i i t ( c ) 254а ; е д . в . п ' к

2585; м н . т . i i i : t i ( с ) и 2776 * н и т м 12 н е с в . : н о м 2776; м о к ш и 2836;

ii о к м - к 258а , 273а , 2756; а о р и с т 3. л .

м н . п о г а л ш е 257а ; п о г а ш е 283а ; п о в е ­

л и т . 1. л . м н . п о н м ъ 2836; с е г . д . п р и ч .

м . е д . р . и о ю i|i а 2666; ж . с д . и . п о ю ф н

2У0а , м . м н . п . п о ю i | i е 2746; м н . т.

n о ю i|i н и м ' к 2496 -

f

р А к ’ ъ 1 м . : м н . в . р л к ъ ! 2586 4 р а к к п о 1 н а р . : р л н м о 2686

71

‘ p A K h H O I l p T C T O A h m i 1 п р и л . с. е д . д.р А к ь н о п р Е с т о л ь н о у 2 6 8 6

р а д и 5 р л д н 2 5 0 а , 2 7 1 6 , 2 8 0 а , 2 8 2 а , 2 8 2 6 р А д о к д т м с а 3 н е с в . : п о в е л и т . р л д о -

у и е д 2 6 9 6 , 2 7 3 а ( 3 ) ; с е г . д . п р и ч . м . ■ е д . и . р д д о у г л е а 2 7 1 а

р а д о е т ъ 6 ж . : е д . и . р л д о е т е ( в м .

р л д о с т ь ) 2 4 1 6 ; е д . в . р л д о Е Т Ь 2 4 S a , 2 5 3 а , 2 8 4 6 , 2 S 6 a ; е д . т. р А Д О в т и ю 2 7 8 а

р л д о Е т ь н о 1 н а р . р а д о е т ь п о 2 8 4 а ‘ р л д - ь 1 п р н л . : м . е д . п . р л д ’ь 2 5 7 6 p A ^ A p t A T i i 1 н е с в . : с е г . д . п р и ч . м . е д .

п. р А ^ л р д г д . 2 6 3 6 * р д г ; к т 1 н а р . : р л г , к т 2 8 4 6 * р л г ; д р о к л Е П Н к 1 с . : е д . м. р л г ; д р о к -

л е н н г е 2 7 8 а р л z , ( д )р с у ni п т н 1 с в . : м м н . д . п р и ч . ж .

е д . и . р л ^ д р о у ш ш с ы п н 2 S 6 6

р л г , ( д ) р т ш л т и 2 н е с в . : р д ^ д р т ш л т и 2 5 0 6 , 2 6 5 а

р л г ; ( д ) р т 1и н ч ' м 2 с в . : п о в е л и т , р л ^ д - р т ш н 2 5 0 6

р л г , д и л и т н 1 с в . : м и н . с т р . п р и ч . ж . е д .в . р a z; д 1 с л е п о у 2 6 2 6

р л ^ д т л г л т н 2 н е с в . : се г . д . п р п ч . м . е д . м. р А ^ д т л л г л 2 4 3 6 ; с е г . . с г р . п р и ч . с . е д . д . р л ^ д т л д н м о у 2 6 S 6

p A z . A H M h t i ' h 2 п р и л . : ж . е д . р . р л ' ^ А П Ч - н -ы 2 8 S 6 ; м н . т. р л ^ л н ч н ч м м и 2 6 9 а

р А 2 , о р п т н с в . : а о р и с т 2. л . р л г у о р н 2 5 6 6 р л г ; о у м ' ь 2 м . : е д . р . р л г ; о у м А 2 6 3 а ; е д .

в. р л ^ о у м ' ь 2 7 5 а р л ^ о у м ь н ъ 1 п р н л . ; м н . в . р д г , о у м к -

и -ы г а 2 6 9 а * р л ^ ы м , 1 н а р . : р л г ; п о 2 7 8 а р л н с к ' ь 1 п р и л . : ж . е д . р . р л н Е К - м г л

2 7 3 5р д м д 1 с . : м н . м . р л м т у ь 2 6 0 а * р л и а 2 ж . : м н . п . р л м ’ы 2 S 8 6 ; м н . д .

р л и л м ъ 2 7 S a р А с i i н и л т и 1 н е с в . ; се г . с г р . п р и ч . м . е д .

р . р а с и н а к м л 2 5 2 а р е i | i н 5 с в . : а о р и с т 3 . л . р е ч е 2 4 1 6 , 2 5 2 а ,

2 5 5 6 ; а о р и с т 3. л . м н . р т ш д 2 5 5 а ; п о в е л и т . 1. л . м н . р ц т м ' ь 2 7 8 6

р и г; а 1 ж . : е д . в . р и г ; о у 2 3 7 6 * р н к л т п 1 н е с в . : с е г . д . п р п ч . м . м н . и.

р н к л ю 1| 1 Е 2 7 S 6 * р о к - ь 1 м . : е д . м . р о к и 2 5 9 а р о д и т е л ь 1 м . ; е д . р . р о д и т е д а 2 6 S 6 ‘ р о д и т е л ь н и ц а 1 ж . : е д . з в . р о д и т е л ь ­

н и ц е 2 7 5 6р о д и т ii 13 с в . : а о р и с т 2. л . р о д и 2 4 7 6 ,

2 4 8 6 , 2 5 8 а ; м и н . д . п р и ч . ж . е д . и. р о ж ь ш н 2 4 3 6 , 2 6 1 а , 2 6 2 а ( 2 ) , 2 6 6 а , 2 6 7 6 ; ж . е д . в . р о ж ь ш ю 2 7 3 а ; р о ж Е Ш м

2 7 9 6 ; р о д н л д 2 7 7 6 р о д ъ 1 м . : е д . п . р о д ъ 2 7 9 а

* р о ж д Е н н к 1 с. : е д . д . р о ж Е н ы о 2 8 1 а р о ж д ь с т ь о 3 с . : е д . д . р о ж ь с т к о у 2 4 3 6 ,

2 4 4 6 , 2 4 8 а р ж i к а 1 ж . : м н . в. p 4i i h " h i 2 5 3 6 р ь к ь н о к А Т Н 1 н е с в . : с е г . д . п р и ч . м . е д .

и. р ь к н о у г д 2 6 4 6 р ь к ь п н г Е 1 с . : е д . и. р и ь п н к 2 8 1 6 р т к л 1 ж. : е д . и. р т к л 2 6 3 а р ж и л 2 ж. : д в . в . р о у ц т 2 5 3 а , 2 7 S a

С

с л м о к н д ь ц ь 1 м . : е д . п . с а м о к м Д е ц ь

2 5 3 6с л м ’ь 1 п р н л . : м . е д . и. с л м ' ь 2 4 2 6 с к о ь ' о д н т п 1 н е с в . : с н о к о д н т н 2 4 4 а Е К О Ь ' О Д Н Т И СА 1 н е с в . ЕКОЬ’ О Д Н Т И

ЕА 2 6 6 6е к о н 16 м е с т . : м . е д . р. е к о г е г о 2 4 2 6 ; м .

е д . д . Е Н о г Е м о у 2 4 5 а , 2 6 4 а , 2 7 4 6 , 2 8 1 а ; м . е д . в . е к о н 2 7 8 а ; м . е д . т. е к о н м ь

2 4 1 6 ; м . е д . м . с к о г е м ь 2 6 5 а ; ж. е д . в. о к о н 2 6 5 а , 2 7 8 а , 2 S 7 a ; с. е д . в . £ K o r £ 2 S 9 a ; м н . р . Е к о и у ч » 2 7 5 а ; м . е д . в . е к о г л

2 5 8 6 , 2 7 8 а ; м н . т. е ко и м и 2 8 3 6 е к т т и л о 1. с . ; е д . п . с к и т и л о 2 4 3 а е к т т н л ь н н к ' Ь 2 м . : е д . и . е к т т и л н п -

К ' ь 2 6 5 6 ; е д . р . е к т т п л ь н и к л 2 5 5 а е к т т о д л к ь ц ь 3 м . е д . р . е к т т о -

д а к ь ц л 2 4 8 6 ; е д . з в . е к т т о д л к ь ч е

2 5 1 а , 2 6 0 6е к т т о н о е ь и ' ь 3 п р и л . ; ж. е д . в . е к т т о -

н о е й о у ю 2 7 9 6 ; с . е д . в. е к т т о н о с ь -

н о г е 2 4 7 а ; м н . т. е к т т о п о е ь п ж ц д м

2 7 1 6

е к т т -ь 13 м . : е д . и . е к 1; Ч” ь 2 4 1 6 , 2 4 7 6 , 2 5 5 а , 2 5 5 6 ; е д . p . e k t t a 2 4 S 6 , 2 5 5 а , 2 5 9 а , 2 5 9 6 ; е д . в . ш и т ь 2 5 6 6 , 2 7 3 а , 2 7 5 6 ; е д . т. е к т т о м к 2 5 5 6 , 2 5 9 6

е к т т ь л о 7 н а р . е к т т ь л о 2 4 1 6 , 2 4 6 6 , 2 4 8 6 , 2 6 8 а , 2 8 4 6 , 2 8 8 а ( 2 )

с к т т ь л о с т ь 4 ж. е д . р. е к т т л о с т и

2 7 0 а ; е д . д . д . е к т т а о е т н 2 6 0 а ; е д . в. е к т т л о е т ь 2 5 4 6 ; м н . т. с к т т л о е т ь - м и 2 5 5 а

е к т т ь л ’ ь I I п р н л . : м . е д . р. е к т т ь л л

2 5 5 а ; м . е д , - м . е к т т л т 2 5 6 а ; ж. е д . в. е к т т л о ю 2 5 1 а ; с . е д . п. е к т т л о 2 7 1 а , 2 7 5 а ; с . е д . и . с к т т л о н 2 4 2 6 ; с . е д . в! е к т т л о 2 4 3 а , 2 4 7 а , 2 4 7 6 ; с . е д . т. е к т т л о м ь 2 7 6 6 ; с р а в н . с . е д . и . е к т т -

л и ге 2 S 2 a ‘ e k t i j i a 1 ж. : м н . в . е к т i|i а 2 8 6 6

* е » д т и т е а ь 2 м . ; е д . д . е т л ю 2 6 0 а , 2 6 5 а

72

с к а т h 42 прмл. : м. ед. р. с т г о 251а, 258а, 2626, 2736; м. ед. зв. с.те 2416, 242а, 243а, 2446, 245(76, 24Sa, 2486 (2), 2496, 251а, 2566, 2576, 2586, 259а (2), 260а, 261а (2), 262а, 2626, 2636, 2646, 2656(2), 2666, 2796, 2S35; ж . Зд. р. с т ’к и 241а, 2596; ж. ед. в. г г о у ю 2866; е. ед. . и. сто 245а; с. ед. в. сто 243а, 28S6; с. ед. в. с т о к 2676;' мн._]Э. с т д -ъ

с и а т ’м н и 2 ж. ; ед. м. с т ’ы и и 2SSa; ед.р. с т ж I м а 275а

секс 155 мест. : секе 2456, 246а, 2746, 2766, 2846; с а 2416 (2), 242а, 2426, 245а, 2466(3), 247а (2) 2476, 248а (2), 2486 (2), 2495 (3), 251а, 252а (2), 253а, 254а, 255а, 2556, 256а (2), 257а (3), 2576 (3), 260а-(4), 2606, 261а, 2416, 262а, 2625 (4), ■263а, 264а (2), 2646 (2), 2656, 266а, 2666(3), 267а, 268а, 26S6. 269а (2), 2896 (2), 2706 (3), 271а (3), 2716 (2), 272а (2), 2726 (3), 273а (4), 2736 (5), 2746, 2756 (2). 276а, 2766, 277а (2), 2776, 27S6 (2), 279а (2), 2796 (3), 2S0a, 2806 (3), 281а(2), 2816, 283а (2), 2636, 264а / 2S46, 285а (2), 2856 (2) 2S6a, 2S75, 288а, 2886, 2S9a, 2S96 (3), 290а (3); см 2486, 250а, 2506, 251а, 253а (2), 2546, 265а, 2656, 266а, 268а, 2746, 278а, 2S0a, 2S2a, 2S3a, 2S46, 2856 (2), 286а. 2S66, 2S7a, 2876, 2SS5

с елении 2 с. : ед. селении 243а; с е л и м и и 249а

с и л а 13 ж. : ед. м. с и л а 2786; ед. д. си ли 263а; ед. т. силою 271а, 2746, 2S66; сил' кю 2SSa; мн. р. с н л -ь 2906; мн. в. с н л ' ы 2S4a, 2876; мн. т. с и л а м и 2616, 282а, 2836; с н л а д ъ 264а

симиом ' ь 1 м. : м. с н н и о н ’к 252а сига м и н 1 с. : ед. в. си сам п н 2825 с и с а т и S несв. : сег. д. прич. м. ед. и.

сиоаса 255а, 2636, 2706, 275а; ж. ед. м. с и га to ||ш 287а, 288; с и i-а ю i|i и са 285а, 2876

* с it о р -к 1 прмл. : с. ед. м. скорой 2766 ‘ с к о ч н т н 1 св. : аорист 2. л. скочи 283а с к р ъ к ь 1 ж. : ед. р. скеркн 2666 слАКА 16 ж. : ед. м. с л а ( к ) 253а, 2536 (2);

с л а н а 2786; ед. р. с л а к т н 281а;.ед. в. с л а к о у 246а, 2756, 2S0a (2) 2S9a; ед. т. слано Го 2626, 288а; ед. м. с л а к 'ь 261а, 2806, 282а, 2S56

с л а н и т и 1 несв. : сег. д. прич. мн. д.с л а к a !|i и м ’н 279а

* с л а н о с л о н и т и 1 несв. : сег. 1. л. мн.с л а к о с л о к м м fi 272а

с л д к ь и ъ 3 прмл. : м. ед. и. с л а к н к 2556; м. ед. зв. с л а к м е 258а, 2626

с л л с т и 3 ж . : . е д . в . с л а с т ь 2 6 6 а ; м н . в.с л а с т и 2 8 0 а , 2 8 2 а

с л о к е с к и ' ь 2 п р м л . : ж . е д . т. с л о н е с ь м о ю 2 5 2 6 ; с л о н ' к с м о ю 2 5 0 6 .

с л о к о 17 с . : е д . м. с л о в о 2 5 5 6 , 2 6 3 6 ; е д . р . с л о к е с е 2 4 9 а , 2 5 2 6 ; с л о н а 2 4 S 6 , 2 7 7 6 , 2S 1а, 2 9 0 а ; е д . д . с л о н е с и 2 4 7 а , 2 5 3 5 , 2 5 5 6 , 2 8 2 а ; е л о но у 2 5 2 6 , 2 5 7 6 ; м н . т . с л о к е с к 1 2 5 4 6 , 2 6 3 6

с л о у г д 3 м . е д . м. с л о у г д 2 5 3 6 , 2 5 5 6 , 2 7 6 а

с л о у ж и т е л к 5 м . : е д . м. с л о у ж и т е л к 2 6 4 6 , 2 6 8 6 , . 2 7 6 а ; е д . р . с л о у ж и т Е л д2 4 5 а , 2 6 0 6 ____

с л ' ь и к ц е 16 с . : е д . м. е л м ц е 2 4 1 а , 2 4 2 6 , 2 4 3 а , 2 4 4 а , 2 4 5 а , 2 5 3 6 , 2 5 4 6 , 2 6 3 5 , 2 6 4 а , 2 7 9 а , 2 8 5 а , 2 S S 6 , 2 9 0 6 ; е д . р . с л и ц а 2 4 6 а , 2 4 8 а ; е д . р . с л и ц а 2 S 2 d

с л ы ш а т и 1 н е с в . : с е г . д . п р и ч . м . м.с л ’ь i lu л i|i е 2 4 7 6

е л к ц л 1 ж . ; м н . м е л к ^ ' к н 2 6 6 6 с л - к м ъ 1 п р м л . : м . м н . в . с л и п ъ н а . 2 8 0 6 с р ь д ь ц Е 6 с . : е д . м. е р д ц е 2 5 2 а , 2 5 5 6 ; е д .

p . c p i ^ A 2 8 1 а ; е д . т. ср р е м к 2 7 3 а ; м н . р . с р е ц 2 5 1 а ; м н . р . е р д ц е 2 6 0 а

с т а д о 1 с . : е д . и . с т а д о 2 5 4 6* CT Р А Д А И И И 2 С. : МН. р. С Т р Л Д А И И Н

2 8 5 6 ; м н . в . с т р А д л п н с А 2 9 0 6* с т р А Д А Л II 1 ̂А 1 Ж . : е д . ЗВ. С Т р А Д А Л И -

це 2 8 6 6* с т р а д ь к а 1 ж . : е д . р . е р л д к к ' ы 2 8 1 6 с т р л м А 3 ж . : е д . м. с т р л п л 2 4 1 6 ; е д . в.

с т р а и о у 2 5 6 а ; м н . д . с т р д м л м ' к 2 5 2 6 с т р А с т о т р к и ь ц ь 9 м . : ед . зв . е т р т ( е ) ' к р и ч Е

2 7 9 а ; с т ( с ) р и ч е 2 7 9 а , 2 7 9 6 , 2 8 0 6 , 2 S l a , 2 8 2 6 , 2 S 4 a , 2 S 4 6 , 2 S 5 6

с т р л с т к 35 ж . : е д . р . с т р л ( с ) 2 7 3 6 ; е д . д . с т р т ( с ) н 2 7 9 а , 2 S 1 а ; е д . в . с т р а 2 5 S 6 , 2 7 8 а , 2 7 9 а , 2 8 4 6 ; е д . т. с т р т ( с ) и ю 2 S 7 a , 2 S S 6 ; м н . и . с т р т ( с ) и 2 8 8 6 ; м н . р. с т р т ( с ) и и 2 4 8 6 , 2 4 9 6 , 2 7 7 а , 2 8 2 а ; м н . д . с т р а т ( с) ь м ъ 2 S 2 a , 2 8 7 6 ; м н . в. с т р т ( с ) и 2 4 9 а , 2 5 7 6 , 2 7 4 6 ( 2 ) , 2 7 6 а , 2 8 0 а ( 3 ) , 3 S 3 6 , 2 8 5 а , 2 8 7 6 , 2 9 0 6

с т р А с т к м ’ь 3 п р м л . : ж . ед . в. с т р т ( с ) к н о у ю 2 7 0 а ; с. е д . р , с т р т ( с ) к и а го 2 7 8 а ; м н . в . с т р т ( с ) к п ъ н а 2 8 5 а

с т р А ш к п ’к 4 п р м л . : м . е д . д . с т р а ш ь н о у 2 6 6 6 ; с . е д . в . с т р л ш ь м о и 2 5 1 а ; с . е д . м . с т р А ш н и м ь 2 5 6 а ; ж . м н . в . с т р л ш - н ъ 1 2 6 1 6

‘ ' с т р о и т е л ь 1 м . : е д . и . с т р о и т е л ь 2 7 6 а с т ъ ^ л 2 ж . : е д . в . c t k z , io 2 7 0 а ; м н . в.

с т ь z, а 2 7 1 а с о у к т ь п ъ 1 п р м л . : м . е д . в . с о у и т м ъ ш

2S66

73

с ъ 2 6 п р е д л . : с к 2 4 1 6 , 2 4 6 6 , 2 4 7 а , 2 4 9 а , 2 4 9 6 , 2 5 4 6 , 2 5 6 а , 2 5 9 а , 2 6 1 6 , 2 6 3 6 , 2 6 4 6 , 2 6 6 6 , 2 6 8 а , 2 6 9 а ( 2 ) , 2 7 5 а , 2 7 8 а , 2 8 0 6 ,

. 2 8 2 а , - 283а , 2 8 3 6 ( 2 ) , 2 S 4 6 , 2 8 5 6 ( 2 ) , 2 8 7 аС Ь К Л А ^ М Ъ 3 М. МН. p . C h К Л А 2̂ H 'h

2 5 6 а ; м н . т. с ь к л д ц г г м 2 5 5 6 ; 2 5 8 6 с ь т.-л 10,1, а т п 1 н е с в . : с е г . 1. л . м н .

( 'h г; л ю д а i t ел 'h 2746 с ь к л Т о с г п 1 с в . : м н и . д . п р и ч . ж . е д . н.

с ь к л ю д ш н 2 8 6 5 " с к к ы т и ( А 1 с в . : а о р и с т 3. л . с ы с ы

с л 2 8 9 ас ь к к р л т п 2 с в . : м н и . д . п р и ч . м . е д . п .

c h i i E p A K ' h 2 6 9 а ; с к к р л л ъ 2 7 9 а [ • h i i f h u i A T i i 1 н е с в . : с е г . с т р . п р п ч . ж .

е д . п . с к 6 (i ш л 66 0.1 л 2 8 6 6C h К fl h LUE ПН 1 C. ; СД. p . C h К Е fl MIE П ИГА с ь к р к hi и т ii 2 с в . : а о р и с т 2. л . с ь к -

6fi im и 2 4 1 6 ; м н н . с т р . п р п ч . м н . т.

с K E f n u h п . ' ы м и 2 8 7 а с h il h 11 м е 7 н а р . c h il к i и ! е 2 4 1 a , 2 4 2 6 ,

2 6 0 5 ( 2 ) , 2 8 0 a , 2 S 2 5 ; е м к и м и 2 8 3 a , 2 8 S a* C h IL h I III Ы1 ’h 1 п р п л . : с . СД. II. e h К h I III h II H

2 7 3 5c h M -к д т T il 2 : с ь к т е л 'ь 2 5 4 6 ; сег . д . п р п ч .

м н . p . ci» н и д о y i|i и д " ь 2 7 5 6 с ь д т л л т м 1 н е с в . : с ь д т л л л ' ь 2 6 9 а с ь д т т е л Ь 2 м . : е д . р . с ь д т т ь л ь 2 4 2 6 ,

2 6 2 а‘ с ь д т г л т и 1 н е с в . : а о р и с т 3. .п. с ь д т е л

2 5 7 ас ь к о и ь ч л т п 1 с в . : м и н . д . п р и ч . с д . п.

с к о п ч л и 'h ш н 2 8 8 6 с ь i-гро м i i i | i е 1 с . : с д . в . сь. п р о м и i| i £ 2 7 1 6 с ь м р t e r ь 1 ж . : е д . и . с е л е р т к 2 4 6 6 ' с ь е л ь ic A ' h 1 м . : е д . д . сЕЛ’ы с л о у 2 7 5 а* с ь м ы с л ь мо 1 н а р . : с м ' ы с л ь н о 2 6 9 а* с ъ LJ h i с л h II 'h 1 п р н л . : м . е д . т.

С 'h АД h I С Л h И 'h II и д h 2 8 6 6 с к м и р ем и i-е 1 с . е д . т. се д т р h н м н и ь

2 7 2 6 , 2 7 3 а* C h ЕЛ А С Т И с д 1 с в . : м и н . д . п р п ч . м .

е д . п . с ел а 4' ь с a 27.S6 с ь п п т м 1 с в . : а о р и с т 3. л . с п и д е 2 5 4 а с ь п н ' г м с д 2 с в . : м п н . д . п р п ч . м . м н . п.

с ь ш е д ъ м п е д 3 6 0 а , 2 6 2 а ‘ C h l l A T M с а 1 с в . : м н н . д . п р и ч . м . м н .

И. C h N E M ' h l l I E С А 2 5 2 а с ь il л с а 'Г и 1 н е с в . : п о в е л и т , с п е л и 2 4 5 6 с ь и л Се н н к 8 с в . : е д . п . е м с е п и к 2 4 1 а ,

2 4 5 а , 2 7 7 6 ; ед' . в . с п с е п и к 3 7 5 6 , 2 8 3 5 ; е д . м . с п с Е п н н 2 5 9 6 , 2 6 0 а ; е д . з в .с и се и h i e 274а ___

с ъ п а с т н 2 св. : с п с т н 2416, 2S96 с ь и а с т и сд 3 св. ; с п а с т и с а 261а,

266а, 277а

с ь и а съ 5 м. ; ед. и. с и с ь 264а; ед. р. спса262а, 2626, 2676, 2796

с ь п л е с т н 1 св. : мин. д. прич. ж. ед. и.с п л к т ъ ш и 2 8 7 а

с ы ю д о к и т и 3 с в . : п о в е л и т , с и о д о в н 2 5 6 а , 2 8 1 6 , 2 8 2 а

с ь по д о к н т и с а 5 с в . : а о р и с т 2. л . с п о д о ь ' н с а 2 5 7 6 , 2 7 1 6 , 2 7 3 а , 2 7 3 6 ; с п о д о к и л 'h с а 2 6 0 а

* С Ь П р ' КСТ ОЛ h II 'h 1 п р п л . м . е д . р .. с ь п р е с т о л ь п л 2 5 8 а

с ь с т л к н т и I с в . : м п н . д . п р п ч . м . м н .и . с ь с т а к л ь ш е 2 5 4 а

* с ь с и д ь н н ici» 1 м . : е д . р . с ь с к д м м к а 2 5 5 6

с ь е ж д ' ь 3 м . е д . п. с ь с о у д ч » 2 4 2 6 , 2 5 1 5 , 2 6 7 а

с ь т к о р н т н 1 с в . : м п н . д . п р и ч . м . е д .п . с ь т к о р ь 2 4 5 6

с ь т а ж л т и 5 с в . : с т а ж а д - о е д ъ 2 4 5 6 ; м м н . д . п р п ч . м . е д . п. с т а ж к ' ь 2 6 1 а , 2 6 5 а , 2 6 S a , 2 7 3 а

с ь у р л и и т II 2 с в . : с е г . д . п р п ч . _ м . е д . и.с д-р а п А и 2 5 4 6 , 2 5 9 а

* c h i u h c T к и к 1 с . : е д . п. с ь ш е с т к и к

2 4 5 6• с ь ж ^ ' ь 1 м . : м н . в. c h o y z ; ' h i 2 6 7 6 c h i r i ' h S м . : е д . i i . с и л , 2 7 1 6 ; е д . р . с п а

2 6 2 а , 2 7 7 6 ; е д . д . с п о у 2 5 3 а . 2 6 4 а , 2 8 1 а , 2 S 2 5 , 2 8 6 а

с ь 2 м е с т . : е д . р . се го 2 8 2 6 ; е д . в . се 2 8 4 6 с и д т т и 2 н е с в . сег . д . п р и ч . е д . и.

е т д А 2 5 6 а ; м н . д . с i; д a i|i н ел' ь с т е л а -1 с. : е д . р . с т е л е м е 2 6 6 а с i; с т м 3 с в . : п о в е л и т , с а д е т е 2 5 5 6 , 2 4 1 6* с и ч Е П Е Н и к 1 с . ; м н . в . о т м е н и л а 2 8 4 6с ж д н т и 1 н е с в . : с о у д и т п 2 5 5 оЛс ж д и i | i е 2 с. : е д . в . с о у д н ф Е 2 5 1 а ; е д .

м . Е о у ( д и ) | | 1 н 2 5 6 а с л д ' ь 1 м . : е д . м . со у д и 2 5 6 а * с ж д ь п ч > 1 п р н л . : м . с д . в. с о у д г г ы п

2 5 4 ас л и ю с т A T ' h 1 м . : м н . в. с о у 11 о с т л т 'h I

2 6 4 6с ж i|i к с т к о 3 с : е д . р . со у i|i ь с т к а 2 6 6 а ; е д .

в . со у i|i ь с т ко 2 6 6 а ; е д . т. со у ш к с т к о ел h2 6 8 6

т

т а п и а 5 ж . : е д . д . т а п и т 2 4 5 а ; м н . и. т а н н ' Ы 2 4 4 6 ; м н . р . т а н и ъ 2 4 7 а ; м н . д . т л п и л е л ' ь 2 5 3 6 ; м н . в. т л н и ' ы 2 6 1 6

т к л р к 4 ж . : е д . п . т к л р ь 2 7 6 6 ; е д . д. т к л р и 2 6 2 а ; е д . в . T K A p h 2 5 9 6 ; т к л - р е ел ' ь 2 4 2 6

т к о и 51 м е с т . : м . е д . и. т к о н 2 7 S 6 ; м . е д . р . т к о ее г о 2 6 9 а ; м . е д . д . т к о к Е л о у 2 6 0 а ; ж . е д . и . t k o i a 2 4 8 а , 2 7 8 а , 2 8 5 а ,

74

2 8 8 а ; ж . е д . p . t b o k i a 2 7 2 a , 2 7 6 6 , 2 8 1 6 ; е д . Д. т и ш и 2 6 3 а ; ж . е д . в . т в о ю 2 6 0 а , 2 6 1 6 , 2 6 6 6 , 2 8 3 6 ; т и к и ( в м . т в о ю ) 2 7 7 а ; a t . е д . м . т в о и м 2 5 7 а , 2 6 2 а , 2 7 5 6 ; с . е д . и . т в о и 2 6 3 6 , 2 7 1 а , 2 7 8 а , 2 7 9 а , 2 8 2 а , 2 8 2 6 , 2 8 9 6 , 2 9 0 а ; с . е д . р . т в о и г о 2 5 1 а , 2 8 9 6 ; с . е д . д . т в о н м о у 2 4 4 6 ,2 7 8 6 ; с . е д . в. т в о и 2 4 7 а , 2 4 7 6 , 2 4 9 6 ,2 5 2 а , 2 8 4 а ; с . е д . м . т в о и м и 2 7 2 а ; ж . ' ' м н . н . т в о г а 2 6 6 6 ; м н . p . т в о и у в2 8 5 6 ; с. м н . в. т в о г а 2 5 5 а , 2 7 5 6 ; м и . т.т в о и м и 2 5 3 а , 2 5 5 6 . 2 5 6 а ( 2 ) , 2 5 9 а , 2 8 1 6 , 2 R 2 a , 2 S 3 6 , 2 8 5 а : ж . д в . и. т в о и 2 4 4 а

т к о р и т н 11 н е с в . ; с е г . д . п р н ч . м . т в о р д 2 6 9 6 ; м . м н . и . т в о р л ц п 2 6 4 6 , 2 6 6 6 ; м н . р . т в о р А 1| ш д - ' ь 2 4 9 а , 2 8 0 6 ; м н . д . т в о р д ф н м ' в 2 4 7 а : м . м и . в. т в о р д п м и л 2 5 9 а , 2 6 1 6 ; м н . м . т к о р a m н г 'i> 2 5 4 а , 2 5 5 а , 2 7 7 а

■ т в о р и ц к 3 м . : е д . р , т и о р ц д 2 6 6 а ; е д .р. т к о р ц д 273а; е д . д . т в о р ц и 2S96

TKpK,v,'h 1 прил. : ж . е д . и. т в е р д а 2766 т е п л ' ь 1 прил. : м . е д . п. т е п л ' к 2736 * т е п л т I нар. т е п л г 269а т е ч е н и и 3 с. : е д . р. т е ч е н и г а 276а; е д .

в . т е ч е н и и 2 4 1 6 , 2 8 8 6 т е ш и 4 н е с в . : с е г . 2. л . с д . т е ч т ш и

2 6 9 а ; се г . д . п р п ч . м . с д . и . т е к ' ы и 3 5 0 а ; м . м н . н . Т Е К о у ц п 2 7 S 6 ; м н . р . •[• £ к о у i|i и ,у -к 2 7 2 а

* т и ш и п а 1 ж . : с д . в. т и ш и и о у 2 7 2 а * т л т 1| 1м 1 н е с в . : с е г . д . п р п ч . м н . д .

т од н о у i|i и м ч\ 2 7 6 5 т о г д а I н а р . : т о г д а 2 5 6 а т о л и к ’к 1 м е с т . : ж . е д . в . т о л п к о у 2 7 9 а - ' т о ч и л о 1 с . : м н . м . т о м м л - е г к 2 7 6 а * т о ч п т и I н е с в . Т 0Ч 1ППН 291)6 т р и и 1 ч и с л е : с . в . т р и 2 7 7 6 * т р и ч н Е ЛК пт » 1 прпл. : с . е д . р . т р н -

ч п с д и н а г о 2 6 3 6 Т р Н у Н О Е Т А Е Ь И ' Ь 3 п р и л . с. е д . р .

т р н о у п о с т А с п А 2 5 8 а ; с. е д . р . т р и - о у ii OEM' л с н а г о 2 7 9 а ; с . е д . в. т р и о - у мое т л п о и 2 6 6 а

т р о п ц л 10 ж . : е д . р . т р ц д 2 4 6 а , 2 9 0 а ; е д . р . т р ц л 2 7 8 6 ; е д . д . т р ц м 2 5 7 а , 2 6 3 6 , 2 6 5 6 , 2 6 8 6 ; е д . в. т р ц м 2 5 4 6 , 2 6 2 6 , 2 7 8 6

ч ' р о и ч к и ' и 1 п р п л . : м н . т. ч ' р о и ч п и м п 2 9 0 6

т р о у д ' в 8 м . : е д . д . т р о у д о у 2 6 9 а ; м н . п . т р о у д и 2 6 6 а ; м н . р . т р о у д о в ' к 2 6 9 6 , 2 7 5 а ; м н . д . т р о у д ъ м 2 8 0 а ; м н . в. т р о у д ’м 2 6 2 а , 2 6 6 а : м н . т. т р о у д ’М 2 7 4 6

* т р о у ж д л т и 1 н е с в . : с с г . д . п р и ч . ж . е д .в . тр у ж а ю i|i ю 2 5 7 а

т р ’вж кЕЧ ' во 2 с . : с д . в . т о р ж о т в о 2 4 7 а , 2 4 9 а

ч ' р к н Е ^ н л ч А Л к и ' к 1 п р и л . : м . е д . р.т р н н е 2; и а ч а л и а г о 2 5 9 6

* т р и в л Ш Е h и и 2 с. : е д . п. т р о в ' к л п т - м п н 2 7 7 а ; е д . р . т р£ в о л n е н и г а 2 7 0 6

^ т р ь в р к с ч ' н к м ’ь I прм. п . : a t . е д . и .Ч’ рКВЕ(р) e t в к и л 2 S 2 6 \

* тркп л Е Т Е Н ’в 2 прил: : м. е д . п. трЕП-

а т т е п т м и 2 4 7 6 ; м . е д . в . т р ь п л е т Е Н Ч »2 5 8 а

‘ т р к и т и н н 3 с . : е д . и . т k p n т и н и2 7 8 а , 2 7 9 а ; е д . д . т и р п Е п и и 2 7 8 6

т р и и т т н I н е с в . : с е г . д . п р и ч . м . е д . н.ч’ к р п А 2 7 8 а

т р к Е в и т к л - к 4 п р и л . : ж . ед . т. т р к Е В - с т л о ю 2 6 1 6 ; с . е д . и . т р т Е в т т л о н 2 4 4 а , 2 7 0 а ; ж . м н . т. т р Е о в т ' г л А М Н 2 4 6 а

т р к с л д п к ч к н" к 2 п р и л . : ж . е д . т.т р е л п ч е п о и 2 4 9 6 ; ж . м н . т. т р к е л м ч и л м н 2 5 2 а

* Tpi. it и i|iE I с. : м н . в . т р е i; и i|i а 2 4 4 ат р т к о в л т н I н е с в . с е г . 1 . л . е д .

т р £ к о у и 2 7 4 а -г ' к ( 3 м е с т . : м . е д . р . т о г о 2 7 4 6 ; м . е д .

д . т о м о у 2 6 4 5 , 2 7 4 6 ; ж . е д . т. т о ю2 4 2 6 ; с . е д . т. т т м и 2 4 5 а , 2 5 9 6 , 2 6 5 а , 2 6 9 а , 2 7 4 6 . 2 7 7 6 , 2 8 7 а ; м н . р . т т г ' к 2 7 4 6

Т ' КЖЕ 1 м е с т . : ж. е д . д . Ч’ о и ж е 2 7 9 а т ъ к м о 1 н а р . : т ж к м о 2 7 9 а • r u i 125 м е с т . : t k i 2 4 3 а , 2 4 7 6 , 2 4 8 а , 2 4 9 а ,

2 5 0 а , 2 5 0 6 , 2 5 5 6 , 2 5 6 а . 2 5 S a , 2 6 0 а ( 2 ) , 2 6 2 а . 2 6 2 6 ( 2 ) . 2 6 3 а ( 2 ) , 2 7 1 а , 2 7 1 6 ,2 7 5 5 . 2 8 0 6 : т е не 2 4 3 а . 2 4 9 6 ( 2 ) . 2 5 4 а ,2 6 9 а , 2 7 3 а . 2 7 4 6 , 2 8 1 6 , 2 8 2 6 . 2 8 4 а , 2 8 4 6 ( 21 . 2 S S 6 . 2 8 9 а ; т д 2 4 2 6 . 2 4 5 а ( 4 ) , 2 4 5 6( 3 ) , 2 4 6 5 , 2 4 7 а , 2 4 7 6 ( 2 ) , 2 4 S 6 ( 2 ) , 2 4 9 а , 2 5 1 6 , 2 5 4 а ( 2 ) , 2 5 4 6 , 2 5 5 5 , 2 5 7 а . 2 5 8 а ( 2 ) . 2 5 8 6 ( 2 ) . 2 6 4 а . 2 6 6 6 ( 2 ) , 2 6 S 6 , 2 7 0 6 ( 2 ) , 2 7 2 а , 2 7 4 а , 2 7 5 6 , 2 7 6 6 , 2 7 7 6 . 2 7 8 5 . 2 7 9 а . 2 8 0 6 , 2S 1а. 2 8 2 6 , 2 8 3 6 . 2 S 4 6 , 2 8 7 а , 2 8 8 а . 2 8 9 6 : д . т н 2 4 2 а ( 2 ) , 2 4 3 6 , 2 4 5 а .2 4 6 5 . 2 5 2 а , 2 5 2 6 ( 2 ) . 2 5 4 а . 2 5 5 а , 2 5 7 а ,2 5 8 6 ( 4 ) , 2 5 9 а ( 2 ) , 2 6 0 6 , 2 6 2 а ( 2 ) , 2 6 2 6 , 2 6 4 6 . 2 6 6 а . 2 7 1 5 . 2 7 5 а , 2 7 8 6 . 2 7 9 а ( 2 ) , 2 7 9 5 , 2 8 0 6 ( 4 ) , 2 8 1 а , 2 8 2 6 , 2 8 3 а , 2 8 4 а . 2 8 5 а , 2 8 6 а , 2 8 6 6 , 2 8 8 а , 2 9 0 а , 2 9 0 5 ; т. т о к о м 2 4 7 6

т к л т п к н ъ I п р п л . : с. е д . в . т . м ; н и и о 2 6 7 5

т и л г а I ж . : е д . и . т а а 2 4 6 6т к м л 5 ' ж . : с д . в. т ъ м о у 2 5 1 а ; е д . т.

т к М о м 2 5 5 5 : е д . м . т и п 2 4 1 6 , 2 5 0 6 . 2 6 0 а

* т к м к н т » I п р п л . : м н . д . т к м к н ъ ц д ' к2 4 7 6

т т л о 8 с . : е д . и . т т . л о 2 8 9 6 ; т т л ъ ( в м . т т л о ) 2 9 0 а ; е д . р. т т л д 2 7 3 а , 2 7 S a ; т т л е е е 2 8 8 а ; е д . в . т т л о 2 7 8 а : е д . м . т т л т 2 7 8 6 ; т т л о мл » 2 7 6 а

т т м к ж е 21 н а р . ' : т т м к ж е 2 5 0 6 , 2 5 2 а( 2 ) , 2 5 7 а , 2 5 8 а , 2 6 0 а , 2 6 2 6 , 2 6 3 6 ; 2 6 4 а ,2 6 7 6 , 2 6 8 а , 2 7 6 6 , 2 7 8 6 ( 2 ) , 2 7 9 а , 2 7 9 6 , 2 8 4 6 , 2 8 5 а , 2 8 6 6 ; т т м к ж к 2 8 0 а

т ж ч а 1 ж . : е д . п . т о у ч л 2 5 4 а

«у

* о у к л л ж а т н 2 н е с в . с е г . 1 . л . м н .о у к л л ж а н м ’в 2 7 6 6 . 2 8 7 а

о у к о га т и ед с в . : а о р и с т 2. л . о у к о г А е д 2 7 9 5 ; а о р и с т 3. л . о у к о г л е д 2 S 9 6 ; м и н . д . е д . н. о у к о га в ' ь е а 2 8 8 а

о у в д Е Т н 1 с в . : а о р и с т 3. л , о у в д ^ Е 2 8 2 6 о у г а е и т и 1 с в . : а о р и с т 3. л . о у г л Е П 2 S 0 6

75

"ЧуТАШАТн 1 несв. : сег. д. прич. м. ед.и. o y r A u i A iA 2846

оу г о ж д е п и к 1 с. : ед. в. оу г о ж е м н к 2796 о у г о т о к л т н 2 св. : о у г о т о к д л ч » ; оу го -

т о к д п ъ 2516 о у ги 'г о к и т и 1 св. : а ор м ст 2. л. с у г о т »ни

248.1* о у д а i. ргд т и 1 несв . : сег. д. п рич . и.

о у д л н р д к м л 2906 о у д и к и т и (А .3 св. : а о р и с т 3. л. ед.

о у д м к и са 285а; 3. л. мн. о у д и к м ш д са 27S5, 2S16

о у д м к л г л т и I несв . : сег. д. прич. ж. ед.и. о у д и к л А к м л 2 8 9 6

о у д о к ь .1 н а р . : о у д о к ь 2 6 9 6 о у д о л и т и 1 сн . : а о р и с т 3. л. м н .

о у д о л - к ш д 2RSa f о у д ъ I м. : мн. в. «уд1»1 278а (2)41 о у ж а с и т н с а 1 с в . : а о р и с т 3. л . м н . ч.

ОуЖАСЪША СА оуЖАСКША СА 2S96 о у к р л с и т и 3 св. : а о р и с т 2. л. о у к р л с и

269а; о у к р л с и са 288а: о у к р л с м л ’к2766

о у к р д ш д т м 1 несв. : сег. д. прич. м. ви.п. о у к р д ui д 101|1 е 2546

о у к р о - т н т и I св. : а о р и с т 2. л. « у к р о т и 2806

* о у кр и ii и 'г н I св. ; м и н . д. прич. ед. и.о у к р и п л к 2746

* 0 у нр T ИЛ IA т И СА 3 0 у кр 1; ИЛ А ГЛ СА 2726(2), 2736

о у л о к п т н 4 св. : о у л о к н т н 2526; м ин . д. п р и ч . ед. и. о у л о к н к ъ 2536; о у л ' ь к и - л ’ь 25П6, 2526

* о у л о у ч и т н 1 св. : сег. 1. л. м н . о у л о у- h i u j 'Ii 2826

’ о у м л л и т н 1 св. : м и н . стр. п рич . с. ед.в. о у м л л ей о i-с 2S46

« у м и д е м и м 1 с. : ед. р. о у м н л с и и г А 276а* о у м и р и т i i 1 св. : « у м н р н т н 2646* «у м о л и т и 1 св. : пов е л ит , «у к , и д и 266а о у м р к т к и т и 4 св. : а о р и с т 2. л. ед.

' . о у м к р т к м с д 2466; 3. л. м н . о у м ’ьр- т к н ш А 2745; м и н . д. п рич . ж. ед. и.

' о у р т к н н ъ ш и 288а; м и н . стр. п ри ч . ед. п. о у м к р ф к с п ъ 288а

о у м - к 9 м. : ед. и. о у м ' ь 2786; ед. р. о у м д 2426. 2746, 2876; ед. в. о у м ъ 241а, 2546, 2656, 278а, 2886

* 0 у И О Т hCKTi I п рил . : Mi l . В. оу I tOThCK'h I

2S66оупо д о к и т м с д 3 св. ; а о р и с т 2. л.

о у н о д о к и са 281а; м и н . д. прич. ж. ед.. и. о у м о д о к л ь ш и с а 2876; м. мн. и.

о у и о до к л к ше с д 2576 * o y i i p A z ; r i i i T n с а 1 св. : а о р и с т 3. л.

о ' у и р А ^ п н С А 2466 о у и ъ к А и и к 2с. : ед. в. о у п о к л и и к 274а;

ед. т. оу п о к а п н к м к 2696 о у с д ы ш А Т н 1 св. : аорист 2. л. о у с д т и шл

2516

*оуснч:ш ы 1о 1 нар. : оуспишно 2696 *o y ch iiith H K 4 с. : ед. р. о у с п т ти д 251а;

ед. в. оусп н ии к 2676, 2806, 284а о у т в р к д и т н 4 св. : аорист 2. л. оутккр-

ди 262а; мин. д. прич. м . ед. и. о у т к к р ж ь с а 280а; ж. ед. и. оутккр- ж кш и 2S86; мин. стр. прич. м. мн. и. о у т к кржс и и -2706

*о у тк р к ж Д А Т н 1 несв. ; о у т к к р ж л к ш и 289а

о у т кр I. ж д с и и re 1 с. : ед. п. о у тк ъ р ж к - п и к 2716

о у то л н тн 1 св. ; о у то л и л ъ 2735' оучсмик'к 2 м. ; ед. и. о учеи и къ 2556,

2576оу чем и к 5 с. : ед. р. о у чей и i-a 266а; ед.

т. о у ч с и н к м ь 263а; мн., в. оучеимгл 263а; оучЕМы-л 2505; о у чем н м 2626

о учи тел к 3 м. : ед. р. о у чи т ела 264а; ед. д. «учи телю 250а: ед. зв. оучитолю 2616

о у ч и ти 1 несв. ; ссг. стр. прич.. м. мн. и.оучн м и 258а

’|! г у га г, к и -г и 2 .св. : мин. д. прич. ж. ед. м . о у i-a ^ к и к 'h ш и 289а; мин. стр. прич. м. сд. и. oyi-A^KAiiM’h 2Sla

Яу к л л и ч'и 1 несв. : сег. д. прич. ж. ед. и.

у КАЛА l|l A IA 2465 y o T tT i i 5 несв. : сег. д. прич. м. ед. п.

у о тд 244а; м. ед. д. уоч’ А1|по 2416, 2496; с. ед. н. уоч’ А 1| к к 241а, 249а

у р л к р ь с к к i I нар. ; у р л к о р к с к ъ i 283а у р и с то к ’к 28 прпл. : м. ед. и. у к ъ 255а.

259а, 276а, 278а, 279а, 2795. 2S2a, 2S5a, 289а; м. ед. р. у к (с )л 2856; ас. ед. и. у к (с )л 288а, 2896; ж. ед. р. у к ( с ) ’м 12SS6; jjç_ ед. д. ук (с )ч ! 2576, 2Sla; с. сд. п. уко 275а; с. ед. д. ун(с)оу 248а; с. ед. в. уко 243а, 2465, 248а, 269а, 276а; с. ед. т. у к м ь 2726, 273а; с. ед. м. у к ( с)~к 256а; мн. р. у к 'к 247а; мн.д. у к л м 'к 2S76___

у р к с ч' h 32 м. : и. y h 2526; у(с)*к 2S26; р. у (с )А 241а. 2416, 243а, 2496, 261а, 2626. 2676, 273а. 2745. 269а (2), 2S0a, 2856, 290а; д. уо (с )у 247а. 2486, 2516, 256а, 2666 (2), 277а, 2866; д. у к (с )и 260а, ,268а, 282а, 283а, 2836,' 287а; у м (с )к 256а; зв. у(с)е 2536

чцрь к ы 4 ж. ; ед. и . цр к i i i 2S66; ед. в.

црккк 2746; мн. в. цркки 263а, 267а ц и л и тн 1 несв. ; ц-клнтн 287а * цтсломждрнк 1 с. : ед. р. ц-клоумоуд-

н и 2736

76

ц -к л ь к а 1 ж . : м н . в . ц т л к ъ ! 2 9 0 6 ц т л г а т н 1 н е с в . : с е г . д . п р и ч . ж . е д . и .

р т л т л ю ф и 285 а ц и с А р к с т к о 1 с . : ед. и. ц р ( с ) а с т к о 2776

ч

ч н и ' а 5 м. : ед. м. ч н и ' а 2436; мн . и.ч н м о к е 2846; м н . и. ч и н и 2786

числи I с. : ед. в. ч и с л о 247а ч п с г н 6 несв . : сег. I. л. м н . ч т с м ' а 2796;

сег. д. п рп ч . м. ед. и. ч т - ы 2686; мн. и. ч т о у ф Е 276; м н . д. ч т о у ф н м ’а 283а, 284а; м. мн. в. ч т ( с) о yi|i л га 288а

ч и с т о т а 6 ж. : ед. в. ч т ( с ) о т о у 268а; ед. т. ч т ( с ) о т о м 2626, 287а. 2875; ед. м. ч т ( с ) о т ' а 269а: мн. т. ч и с т о т а м н

287ач н с т ' а 15 п рпл . : ас. ед. и. ч т ( с) а г а 2426,

2436, 2466. 2496, 2556, 264а. 272а, 273а, 2826. 2866, 2876; ж. ед. р. ч н с т ' а ш г л 2466; ж. ед. в. ч т ( с ) о у 25 4 а ; - с . ед. т.ч т ( г) р м 1| 2716, 2 63а ___

ч о л о к - к к ' а 6 м. : ед. р. ч л к и а 258а; мн. д. ч к л о к 'ь к о и 'ii 2456: ч л и к о м -к 249а, 250а, 2766: м н . в. ч л к и ' ы 2526

ч л о к и ч а с к ' а 1 прил. : м. ед. и. ч л к ч а с к ' а ш 279а

" ч р а т о г ъ 1 м. : ед. в. ч с р т в г о 2S66 ч f> i: к о 4 с. : ед. р. ч р - а к л 2426; ед. м.

ч л е к г 2436, 266а, 272а* ч а с т а н о л м а ' а н ' а 1 п рнл . : ж. ед. п.

ч т ( с) к и о л ю к и a i а 287а ч а с т а г г а 4 п ри л . : м . ед. в. ч т ( с ) а п ' ь 1 2866; ж. ед. в. ч т ( с ) а п о у ю 25S6, 2646;

с. ед. м. ч т ( с ) к н о 267а * Ч 1о к к с т и о 1 с. : ед. р. ч ю к а с т ко 1 с. :

ед. р. ч м к ь с т к а 275а 410,1,0 6 с. : ч ю д е с и 2436; мн . р. ч м д е с ъ .

250а; мн . в. ч ю д е с л 255а; ч ю с л с а ( мж . ч ю ji, t с а ) 279а; м н . т. ч м д е с 'м 2S5a, 2896

' ч ю д а и ' а 1 п рп л . : м н . т. ч ю д и ' а ц л и 2S66 ч а д о 1 с. : ед. в. ч а д о 2S3a

Ш

* ш и р о к ' а 1 п рн л . : с ра в н . ж . ед. п. и ш р ш м257а

ш а с т к н к 1 с. ; ед. в. ш е с т к н г е 269а* ш к с т к о к а т h 1 несв. : ш к с т к о к а л ъ

270а, 271а*Ш А Т АНН Ii 1 с. ; м н . в. ШАТАНМГЛ 2866

¥"‘ш о д р ' ь 1 п рнл . : м. ед. и. ф с д р - ь 249а,

283а

ю

io ж е 1 н а р . : ю ж е 28Sa

IA

1А К Н Т Н 3 с в . ; а о р и с т 3. л . г а к н 2 4 5 а ( 2 ) , 2 6 4 а

га в и т и с д 20 с в . : а о р п д с т 2. л . i a «и с а 2 4 2 6 , 2 4 6 6 , 3 4 S a . 2 6 2 6 ( 2 ) , 2 6 3 а , 2 6 5 6 , 2 6 8 а , 2 6 8 6 , 2 6 9 а , 2 7 0 6 , 2 7 1 6 , 2 7 3 6 , 2 7 5 6 , 2 7 9 6 ; 3. л . г а к и с а 2 6 0 6 , 2 7 1 а , 2 7 9 а , 2 9 0 а ; се г . д . п р и ч . м. е д . д . г а к л а п и о са 2 5 6 а

г а к л г а т и 1 н е с в . : с е г . д . п р и ч . ж . е д . и.i а и л а ю i|i и 2 7 8 6

1ЛК-К 7 н а р . : i a k i ; 2 4 4 6 . 2 4 5 6 ( 2 ) , 2 7 2 6 . 2 7 3 6 , 2 S 7 a

i a к о 3 7 с з . : глко 2 4 1 6 ( 2 ) . 2 4 2 6 ( 2 ) , 2 4 5 6 , 2 4 6 а , 2 4 6 6 , 2 4 9 а . 2 4 9 5 . 2 5 2 6 . 2 5 3 а , 2 5 3 6 ( 2 ) , 2 5 4 а , 2 5 6 а , 2 5 7 6 . 2 5 6 а . 2 6 1 6 , 2 6 3 6 , 2 6 4 6 , 2 6 6 а , 2 6 8 а , 2 6 9 а . 2 7 2 а , 2 7 6 а ( 5 ) . 2 7 S 6 , 2 8 1 а , 2 8 3 а , 2 8 5 а , 2 S 6 a , 2 S S 6 , 2 8 9 6

1А К 0 ЖЕ 7 н а р . : г а к о ж с 2 5 2 а , 2 5 2 6 , 2 6 3 а , 2 7 7 6 , 2 8 0 5 , 2 8 3 а , 2 9 0 6

гл р о с т а 1 ж . : е д . в. га р о с т к 2 7 S 6 * г а с л н 1 с а м о м н . : в . г а с л и 2 4 8 а • г а с п о 3 н а р . : г а с п о 2 5 8 а , 2 6 2 6 , 2 8 1 а глсм'к 1 п р п л . : с. е д . т. глсп’а ш а 2 6 3 а

К

к г д а 2 н а р . : гс гдл 2 5 2 а . 2 5 5 6 к д и н о г л л с к н о I н а р . : г е д м п о г л а ( е ) н о

2 6 6 6г е д н и о с л и ц а н ' а 1 ж . : е д . д . го д и н о -

с о у ф к п ' к 2 5 7 а г е д и м ч » 1 0 ч н с д . : м. е д . р. г е д и м а г о

2 7 0 а ; к д н н о г о 2 7 7 6 : м . е д . з в . к д п и е 2 7 8 6 ; ж . е д . м. г е д н п а 2 5 3 а , 2 8 6 а ; ж . е д . в . к д и « о у 2 5 4 а . 2 8 1 а ; с . е д . п . Г Е Д Н п о 2 7 7 6 . 2 9 0 а ; с . е д . д . к д и п о м о у 2 7 7 6

* н д и и к е т к о 1 с . : е д . в. к д н н а с т к о2 5 4 6

к р Е П 1 м . : м н . м . н к р т н д ч » 2 6 0 6 к р Е с к 3 ж . : е д . в . крссь 2 6 5 6 ; м н . в.

к р с с н 2 6 2 6 , 2 6 3 6 ' г е с т а с т к о 2 с . : е д . д . к с т а е т к о у 2 7 7 5 ;

е д . в. Е с т а с т к о 2 6 7 6

Ж

м щ л 1 ж . ; м н . p . o y z / a 2 4 4 а ж т р о а ' л 2 ж . : е д . м . о у т р о к - а 2 5 7 а , 2 7 5 6

i a

l A ^ T i i i î - a 3 м . : м н . в . г л ^ ъ и е ч н 2 5 3 а , 2 5 3 6 , 2 6 3 а

Yу н о с t a c a n ’a 1 п р и л . : с . е д . р . о у но с т а е ­

н а г о 2 5 3 а

77

THE VOCABULARY OF THE “COMMON SERVICES“ OF KLIMENT OHRIDSKI

Iskra Hristova

A b s l r a c t

An analysis of the vocabulaiy of the recently discovered services of Kliment Ohridski is done in this paper. The juxtaposition with the vocabulaiy of the sermons of the same author shows that about 75% of the lexical items are common, which testifies to a very big lexical identity. The distribution of the parts of the speech: nouns, verbs, adjectives, adverbs, in the “Common services“ and in the sermons of Kliment Ohridski is also very similar.

The analysis shows a very low usage of the anaphoric pronoun and also of the other demonstrative pronouns. That is an evidence that there isn’t a personal pronoun for the third person in the language.

The relatively frequent usage of the perfect tense is also characteristic of this text, which is probably connected with its ritual function.

The “Common services“ are characterized also by a wide usage of verbal names - partciples, verbal nouns, nomina agentis. This is a common feature of all Old Bulgarian texts. and the Old Greek and Latin texts as well. It demonstrates a principle of the deep structure of the language at a certain stage of its developement - the tendency to express the subject and the predicate, or the predicate and the object, or all the three by the same vvord.

A vocabulary-index is given as an appendix, l ire words that are not found in the sermons of Kliment Ohridski are marked by a :!:.

78

ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“Ф А К У Л Т Е Т П О С Л А В Я Н С К И Ф И Л О Л О Г И И

Е З И К О З Н А Н И Е Том 8 8 , 1 9 9 5 , К Н .1

A N N U A IR E D E L’U N IV E R SIT E D E SO FIA „ST. K L IM E N T O H R ID S K I“

FACULTE D E P H IL O L O G IE S SLAVES ' L IN G U IS T IQ U E

Tom e 88, 1995, L IV R E 1

ГРАМАТИКИТЕ И КНИЖОВНОЕЗИКОВИТЕ ШКОЛИ

ПРЕЗ 20-те - 40-те ГОДИНИ НА XIX ВЕК

Б О Я Н В Ъ Л Ч Е В

Боян Вылчев. ГРА М М А Т И К И И Л И Т Е Р А Т У Р Н О -Я ЗЫ К О В Ы Е Ш К О Л Ы 20-Х - 40- X ГГ. X IX В Е К А

В п р едл агаем ом к печати тексте предпринята попы тка п оследовательн о провести р азм еж н ван и е м еж ду действительны м литературно-язы ковы м развитием , с одной стороны , и взглядам и, ж елан и ям и и н ам ер ен ия м и книж ников эпохи Б олгарского наци он альн ого В озр ож ден и я , с другой. О бъ ек том и сследования являю тся ранние грам м атики 30-х - 40-х г. г. X IX в. и связы ваем ы е с ними м н огим и исследователям и три литературно-язы ковы е ш колы . И сп ользуется ком плексны й и стори к о-л и нгви сти ч ес­кий подход . Э та работа является частью задум ан н ого б о л ее обш и р н ого исследования о развитии болгарск ой ф и лологи ческ ой мы сли п р ош лого столетия.

Boian Valchev. G R A M M A R S A N D LIT E R A R Y L A N G U A G E S C H O O L S FR O M T H E T W E N T IE S TO T H E FO R T IE S O F T H E 19TH C E N T U R Y

The p roposed text con stitu tes an attem pt to draw a d ivision line betw een autonom ous standard language d evelop m en t, on the on e hand, and the view s, w ills and in tentions o f many m en o f letters from the ep o ch o f the Bulgarian N ational R en a issa n ce , on the other. The im m ediate object o f study are the early gram m ars o f the thirties and the forties o f the 19th Century as w ell as the three literary language sch o o ls (к н и ж ов н оези к ов и ш коли) which, according to a lm ost ail scholars, are c lo se ly related to them . A com plex h istoric-lingu istic and cultural approach is adopted throughout. T he present work is part o f a w ider research plan investigating the develop m en t o f Bulgarian linguistic thought during the 19th Century.

79

У В О Д

Н орм ативн ата система на българския книж овен език е била все още в напълно суров вид, когато започват да се появяват първите граматики. О щ е тогава книж овниците спом енават в един или друг контекст думата „ш кола“. С нея си служат и всички изследователи на този период от развитието на книж овния език. Същ евременно тези ш коли биват по-ясно или по-размито очертавани съответно с техните привърж еници, възгледи, платформи и пр. И всички изследователи разглеж дат граматиките като част или дори като център на школите. Н ем инуем о днес възникват редица въпроси, свързани с проучванията на тази област: не се ли пресилва значението на граматиките; от какъв тип са те - от типа „е“ или от типа „трябва да бъде“, т.е. описват ли или предписват; им ат ли пред себе си. приели поне относително ясни очертания явления или се м ъч ат сред многообразието от възмож ности да изтикат напред една или друга; и изобщо позволява ли състоянието на книж овния език тогава категорични мнения на своите „употребители“ и „описатели“. С тези и с още други проблеми се сблъсква човек, когато се опита да надникне по-упорито зад преградата от думи, които с течение на времето са изградили една все повече „втвърдяваща се“ представа за явленията и процесите през този ранен период от Българското възраж дане.

Традиционно се смята за общ овалидна истина, че филологията винаги „изостава“ от развитието на езика (изобщо), тъй като тя описва факти - явления и процеси, които трябва вече да са изкристализирали и придобили по-ясни контури, за да могат да бъдат анализирани, типологизирани, обобщени и т.н. Оттук следва, че филологическата мисъл би могла да играе само някаква ограничена роля при изграждането на един книж овен език. Н ие обаче говорим напр, за Вук Караджич като за основополож ник и реф орматор на сърбохърватския език, т.е. тук дори абсолю тизираме ролята на филологическата мисъл като (най-)важ но „действуващо лиц е“ В историята на българския книж овен език пък множество изследовате­ли се спират напр, на ролята на т. нар. книж овноезикови школи през втората четвърт на миналия век, които спорят относно проблемите на книж овния език и го разрешават. Л огично е да се зададе въпросът: тези ш коли част от вътреш ната история на книжовния език ли са или са част от развитието на познанието за езика, т.е. част от външ ната история на езика. И зобщ о научната дисциплина история на българ­ския книжовен език до каква степен се е стремяла да опознае действителното изграждане на българския книж овен език в неговата целокупност от устна и писмена практика . До каква степен трябва под понятието „книжовен ези к“ да се разбира не само език на писаното слово - особено в по-ранните етапи от формирането на книжовния

80

език. Д о каква степен м ож ем да се доверяваме само и единствено на писмените паметници и извори. Д околко е допустима теоретичната реконструкция, м акар и стъпващ а на регистрирани писмено факти от историческото състояние на езика или само на фрагменти от езиковата система. Тази поредица от въпроси може да бъде продъл­жена безкрайно. Всеки изследвач на историята на нашия книжовен език се е сблъсквал и се сблъсква с тази проблем атика при лутането из лабиринтите на познанието и всеки един по различен начин е отдавал значение на филологическата мисъл. Дори и тогава, когато е правел ясни и недвусмислени декларации за своето схващане за езика като „саморегулиращ а се систем а“, той отново и отново е попадал в капаните на факти от историята на книж овния език, които са го карали да „обърква“ вътреш ната с външ ната история на езика.

Ц елта на тази разработка е да се опитам да изясня някои проблем и около мястото и ролята на граматичната литература в т.нар. книжовни или книж овноезикови ш коли в процесите на узряване на книжовния език. О щ е в началото искам да подчертая, че не смятам, че тази моя работа идва на празно място. Н апротив. Тя е резултат от наличието на редица изследвания из историята на книжовния ни език. Без тях тя не би била възможна. В този смисъл написаното тук не трябва да се разбира и като критика към създаденото досега, а обратното - то е само опит да се обобщ ят някои факти с надеждата да се достигне до още по-пълно познание за процесите и явленията.

Тъй като още в заглавието работата е ограничена във времето, би следвало да се подразбира, че впоследствие тя ще бъде допълнена от аналогичен опит и върху сродните явления пр'ез втората половина на миналия век и след това. Същото се отнася и до ограничаването само върху грам атичните трудове. Тук ще става дума само за граматиките от този период, а обект по принцип няма да бъдат и редицата други печатни и ръкописни приноси (статии, писма, дискусии и пр.) във ф илологическата област от това време и по-сетне. Н а следващ етап обаче това трябва неминуемо да се направи.

Ф Ф Ф

П редлож еният текст е замислен като част от едно по-обширно изследване с работно заглавие „История на българската филологичес­ка мисъл през В ъзраж дането“. Тук съм вклю чил един сравнително малък, но затова пък обозрим дял от проблематиката. Темата беше разработена като хабилитационен труд, а за да мож е да бъде пом естена в годиш ника, беше съкратена с около една трета от обема си. С ъкращ енията засегнаха в по-малка или по-голяма степен главите „Н аучната литература за граматиките от втората четвърт на миналия век“ и „Н ай-ранните възрожденски грам атики“. Освен това бяха извадени напълно две глави, които имат спомагателен характер. Тяхната липса не нарушава съществено логическата постройка на изследването.

81

НАУЧНАТА ЛИТЕРАТУРА ЗА ГРАМ АТИКИТЕ О Т ВТОРАТА ЧЕ ТВЪ РТ НА М И Н А Л И Я ВЕК

1. Н а най-ранните наши възрожденски граматики в трудовете по история на българския книжовен език се е отделяло и все още се отделя значително внимание. Вече е натрупан обемист теоретичен материал , резултат от работата на няколко поколения изследователи.

К акто беше казано в увода, тук ням а да имам за задача да разглеж дам множеството опити за анализи на отделни трудове или приноси, а ще се старая да остана на плоскостта на взаимовръзката между граматикитё и школите. Това изисква да се придържам преди всичко към трудовете, които разглеж дат едновременно трите школи (направления, течения, възгледи)1.

2. О щ е с първия по-цялостен труд върху историята на българския книж овен език се обръщ а внимание на значението, мястото й ролята на грам атиките в книж овноезиковите школи. Става дума за важната студия на А лександър Теодоров (Б алан) „Из историята на българския език. К ниж овен език и правопис“1-, появила се само няколко години след О свобож дението и за ж алост останала незавърш ена. В този свой труд младият тогава филолог събира и систематизира много данни от една току-що отм инала епоха.В студията си Ал. Теодоров’ натрупва много факти, които извлича от различни възрожденски печатни и ръкописни паметници, но и от м нож ество устни сведения на свои съвременници. Той е първият, който формулира триединството на ш колите - „славенска, българо-руска и българска“4. Н а тритё гр ам ати ки 1 от 30-те и 40-те години на миналия век Балан отделя много страници в своята студия, като обстойно ги анализира и сравнява.

Голямо място е о тр ед ен о . на „Граматика С лавено-Б олгарска“ на Христаки П авлович, като много е наблегнато на разликите между първото и второто издание. Според Балан най-стар е възгледът, наричан от него „славенски“ или „славено-български“6. „До появата на Венелиновите възгледи въпросът за езика в нашата книжнина се развива само в две посоки - българска и словенска, които неизбежно трябваш е да сподирят и наш ето Възраждане.“7

1 Тук те щ е бъдат п р оследен и в хр он ологич ен ред.2 П ер и о ди ч еск о сп и сан и е, 1890, кн. X X X H -X X X III , с. 242-286; кн. XXX IV , с. 511-

542. П ри цитирането се използува издани ето А л. Т ео до р о в -Б а л а н . И збрани п р ои зв еде­ния. с ., 1987, с. 45-102.

1 П о това в рем е все ощ е не е д о б а в ен о сл ед тир е и м ето „Б алан“.4 Ал. Т еодоров (-Б а л а н ). Цпт. съч., с. 504 Н еоф и т Р илски, к о л г д р с к д г р д м м д п к д . К рагуевац, 1835; Хр. П авлович.

Г рам м атика С л авен о-Б ол гар ск а. Б удим , 1836; II изд. - Б елград, 1845; Ив. Б огоров . м ж р к н ч к д к л г л р ж д г р д м д т н к д . Букурещ , 1844; II изд. - п ж р н и ч к л к ж л г д р -

с к д с л о к п н ц д . С там бол , 1848.‘ А л. Т еодор ов (-Б ал ан ). Цит. съч., с. 501 П ак там , с. 99.

82

Н а делото на Н еоф ит Рилски Балан отдава дължимото, като казва: „А колко по-високо (от Хр. П авлович - б. м., Б.В.) стои ...о. Неофит Рилски! У него ние съглеждаме един граматик, който познава диалектичните особености на езика ни, сравнява ги помежду им и с чертите на черковнославянския език и извожда заклю чения за българската граматика. Това са вече начала на филологическа метода, с която историята на българския език е длъжна да почете Неофита на първо място в реда на нашите граматици и филолози.“8 .

В ъзникването на българската школа Балан свързва с името Tia Васил Априлов.

О т направения преглед на изложените от Б алан мисли се вижда, че той разглежда ш колите като синтез между филологическите разсъждения и книж овноезиковата практика. М оже да се каже, че всъщ ност сред купищата факти тай не достига до по-ясно разграни­чаване на филологическото от книж овноезиковото развитие. В това отнош ение остава изцяло верен на традициите на Възраждането, където снопът от проблеми в едната и в другата област е така здраво преплетен, че за разделянето на двете плоскости изобщ о не се мисли.

3. Когато започва своите занимания с делото на Георги Раковски, Михаил Арнаудов отделя място и на трите книжовни школи (редакции, както ги нарича на места) от втората четвърт на миналото столетие1'. И злож ението на тази тема му е необходимо като основа за изясняването на особеностите в езика на Раковски и на причините за тези особеност: „..., въпросът, що интересува българските писатели, е тоя за началата, на които трябва да почива книж овният език. О ткриват се две възмож ности за всекиго, който практически или теоретически се натъква на трудната задача: той мож е да избира между ж ивото българско слово и писменото предавние. / . . . / ... докато едни усвояват езика от черковно-служебните книги от руска редакция, внасяйки там много новобългарски елементи в речник, форми и изговор, други прибягват до някой от живите говори, като го въвеждат към една по-старинна етимологична основа и като отклоняват по възм ож ност резките отклонения от общобългарски.“ 10

За М. Арнаудов размислите около трите школи представляват само подстъп към основния акцент на неговото съчинение. Затова обемът, посветен на тази проблематика, е скромен. Авторът вижда в делото на книж овниците от това време стрем еж успоредно с развитието на езика в три насоки да търсят и обяснения и основания именно за такова развитие. Той не прави категоричен опит да отдели развитието на езика от познанието за него, м акар че - верен на практическите устои на своето мислене - споменава на едно място: „Наведохме

8 П ак там . с. 64-65.* М . А рн аудов . Е зикъ и грам атически иден. - В: Г. С. Р аковски. П о случай 50-

годи ш н и ната от см ъртьта му. C ., 1917, с. 183-222.111 П ак там , с. 184.

83

това..., за да се отдаде .вси ч ката дан и признателност към ония скромни ратници на българската просвета, които без гордо самохвал- ство полагат основите на днеш ния книжовен език, като не се плашат от авторитети и показват инстинктивен усет за естественото разви­тие.“11 Тук започва да се прокрадва една все още неясна представа за „естествен развой “ на (книжовния) езика и за опити на отделни книжовници да го отклонят от това развитие или пък обратното - да го подкрепят и подсилят. Така се заражда една гледна точка, която латентно ще присъствува в почти всички следходни работи. М. Арнаудов, верен на склонността си към литературно-исторически занимания, но и въобще ерудиран филолог, попада на една следа, която сигурно би го извела на „здрава п о чва“. За съжаление той не продълж ава нататък.

4. Не отм инава без да се спре на школите и още един от видните творци на наш ата култура от първата половина на XX век, чиято дейност е насочена към разработването на литературната история - Боян Пенев. В своя капитален труд12 той отделя няколко стотици страници на делото на книжовниците от първата половина на миналия в е к 11. Б. П енев обстойно анализира почти всички трудове, излезли изпод перото на нашите ранни възрожденци. Специална част за обобщ ено разглеждане на школите не е оформена. В очерка за Н еофит Рилски авторът споменава: „По какъв, начин ще се създаде един общ литературен език? Трите течения: Литературен език - простонароден говор; черковнославянски („старобългарски“); по сре­дата - между простонародния и черковнославянския („старобългарс­к и я“). Спорове в гръцката литература“ 14. Тези няколко нахвърляни точки той не е разработил в издадените си лекции, но във всички случаи ще да ги е развил пред студентите. П оказателен е фактът, че той отделя специални части от очерците за именитите възрожденци на делото им като филолози („Н еоф ит като филолог“, „Априлов като ф илолог“, „ф о ти н о в като ф илолог“ и п р .) ‘\

5. П рез 1939 г. излиза неголям том под заглавие „Борба за книжовен език и п равопис“ 16. Негов съставител е Генчо Керемидчиев. Там се съдърж ат откъси от трудове на книжовници от миналия век. К нигата се открива със студията „Борба за български книжовен език и правопис в м и н ал о то “, чийто автор е сам ият съставител. В своята разработка той се стреми главно към системно представяне на възгледите на книжовниците, чиито произведения са подредени в

11 П ак. там , с. 18812 Б. П ен ев , И стория на нова българска литература. Л екции в четири том а . C ., 1934.

Тук е ц итирано по второто и здани е от 1977 г.п Ц елият втори то м е п осветен на тази пр облем ати к а.14 Б. П ен ев , Цит. съч ., с. 379.15 П ак там , с. 378; 504; 533 и др угаде/16 С оф ия. И здателство „ Х ем у с“, с. 148 с.

84

сборника. И злож ението е изпъстрено с многобройни и разнообразни факти. Н а места обаче в мислите на автора надделява публицистично- литературният тон, който замъглява контурите на разглежданите процеси. Без да излиза съществено извън рам ките на вече създаде­ното дотогава, Г. К еремидчиев доразвива някои моменти. И у него разделението на школите е както у предходните изследвани: „ . . .наш и­те книжовници от онова време могат да бъдат подредени в три течения - школи: славянска, славянобългарска („българоруска“) и българска. (...) ... значение тук има и самият характер на борбата, гдето троичността се явява неизбежна - при две крайности и стремеж за п о м и р ен и е“ 17.

6. М акар и изклю чително кратка в сравнение с предхождащите я, разработката на Л ю бом ир Андрейчин върху трите езикови школи през втората четвърт на миналия век има свое по-специално, място в наблю денията върху историческия м атер и ал 1S. Вече са се натрупали значителни по обем данни и изследвания и мож е да се пристъпи към извеждане на линиите на развойните процеси. Разработката на Л. Андрейчин е лиш ена от подробности, затова пък е ясна до схематичност. Отделните школи (течения) са обгледани и съпоставе­ни предвид създаването на модел за хода на ф ормиране на книжовния език: „Х арактерно за този период (втората четвърт на XIX в. - б. м., Б.В.) е съзнателното поставяне на основните въпроси на езиковото строителство - въпросът за отношението между народната основа и книж овната традиция и въпросът за териториалната основа на книж овния език.“ '4 Д ве са според него „движещите сили“ на нашите филологически борби през онова време: „Култът към езиковата старина (в случая увенчан и с ореола на славното народно минало)- твърде същ ествен фактор в книжовната езикова практика на народите през време на Средновековието, от една страна, а, от друга- здравите, непрекъсваем и връзки на народния ж ивот със съврем ен ­ния език и постепенно пробиващ ата си път м огъщ а идея на научното езикознание за еволю ционното развитие на езика..,“20.

Трите ш коли са • ясно разграничени и са изведени стройни и сравнително пълни характеристики, доколкото това позволява м а л к и ­ят обем. Л. А ндрейчин разглежда посочените явления като части от един и същ процес, т.е. той не поставя под съмнение принадлежността на „филологическите борби“ към съставките на изграждащ ия се книж овен език. Н а редица места се прокрадват формулировки като „езикът на авто р а“, „теоретична постановка на езиковата практика на...“ и под., които дават да се разбере, че той едва ли е разбирал развитието на филологическата мисъл като неразделна и необособима

17 Там , C.IV.16 JI. А н дрейч и н , И з историята на наш ето ези к ово строител ство . C ., 1977, с. 52-58.19 П ак там , с. 53.2,1 П ак там , с. 54.

85

част от собственото книж овноезиково развитие. Н езависим о от това подобна ясно изразена теза не се намира в тази разработка. Все пак прави впечатление, че JI. А ндрейчин изглежда различава реалните, които стоят зад термините „ш кола“ и „течение“ : „Поради своята непригодност в практиката черковнославянската ш кола не се е развила в по-значително течение“21.

7. П ряко свързана с виж данията на JI. Андрейчин е разработката на проблем а в „Учебник по история на новобългарския книжовен ези к“ от Русин Русинов22. Тази книга съдържа хиляди факти - събрани, систематизирани и обобщени - които проследяват изграждането на националния ни книжовен език. На книжовноезиковите школи от втората четвърт на миналия век е посветен специален раздел. Разглеждането на школите Р. Русинов прави напълно в стила и виж данията на JI. Андрейчин, като го дообогатява с редица по-дребни и по-едри факти.

8. Н ай-м ного време и място е отделил в заниманията си с въпросите на книж овноезиковите школи Христо П ървев. В „О черк по история на българската грам ати ка“2-1 той само набелязва някои от основните мом енти в развитието на филологическата мисъл у нас през Възраждането. П о-късно в специални предговори към издадената под неговите грижи поредица от петте най-значими възрожденски граматики в библиотека „Българско езиковедско наследство“ анали­зира последователно постиженията на българските възрожденски граматици, като търси мястото им в развитието на родната ф илоло­гическа мисъл.

В съпоставителен план Хр. П ървев разглежда развитието на книжовния език и на граматичната литература в „К ниж овноезикова история и граматична литература“24. Авторът определено смята, че в наш ата научна литература върху историята на книжовния език се отделя недостатъчно място, и внимание на ролята и значението на грам атиките в развоя на книжовния език. Той посочва три вида функции, които им а граматичната литература в историята на книжовния език - документиращ и, импулсиращи и н орм и ращ и 25. Съществен м ом ент е, че Хр. П ървев разграничава приносите на граматичната литература от развитието на книжовния език, като същ евременно категорично изказва становището, че писаната грам а­тика играе важна роля в процеса на изграждане на книжовния език. В този смисъл неговото изложение представлява синтез от разби ра­нето за две взаимнообуславящ и се линии, т.е. на практика развитието

21 П ак там , с. 5S.22 С оф ия, 198023 С оф ия, 1975, с. 10-14 и нататък.24 Хр. П ървев , С траници от историята на българския книж овен език. C ., 1986, с.

206-219.23 П ак там , с. 207.

86

на филологическата мисъл стимулира, импулсира развитието на книж овния език.

В студията си, посветена на ранните възрожденски грам атики2*, Хр. П ървев продълж ава линията на детайлно разглеждане на грам атичните трудове от първата половина на миналия век. Според него появата, развитието и отзвучаването на трите школи е резултат от синхрона между филологическата идея и книжовноезиковото развитие.

9. Григорий Венедиктов е сред м алкото чуждестранни изследова­тели, които се заним ават с история'на новобългарския книжовен език. В разработката си „За основните направления в нормализацията на съврем енния български книжовен език в началния стадий от ф орм и­рането му“27 той прави последователен оглед на спорни или недостатъчно изяснени моменти, свързани с изследването на ш колите от втората четвърт на миналия век. Според него най-напред трябва да се уточни разбирането за същността на школите. В това отношение самите критерии при обособяването на ш колите са формулирани незадоволително прецизно. Така напр, той смята, че ще бъде от полза разреш аването на следните въпроси: кой език - черковнославянският или ж и вият народен - се поставя в основата на новия книжовен език; какво е съотнош ението между народно-разговорните и черковносла- вянските елементи; мож е ли за критерий да се приема отговорът на въпроса относно характера на книжовния език или относно основата му и т.н. Г. Венедиктов открива у проследените автори различно тълкуване и разбиране на ролята и мястото на черковнославянския език. М ножество термини се употребяват без специално да са дефинирани, напр, „основа на съвременния книжовен език“ и под. В крайна см етка руският автор обособява две направления, които условно н арича „архаизатори“ и „новатори“, имащ и различни, но и общи черти. П ри тях той не вижда принципно различен подход към основата на книжовния език. Разликата идва от представата, че това, което съществува в народния език, но липсва в черковнославянския, не трябва да се затвърждава в новия книж овен език („архаизатори- т е “), или че това, което съществува в народния език, трябва да съществува и в новия книжовен език, като недостигащото се добави от черковнославянския („новаторите“). В рам ките на двете направле­ния той смята, че има още и други частни концепции.

Р азработката на Г. Венедиктов се различава съществено от всички останали. Тя се опитва критично да огледа направеното и от позициите на един чуждестранен филологически опит да ,се опита да посочи онова, което му се струва недостатъчно изяснено до сега. В

26 П ак там , с. 220-242.27 П р едставен а като док л ад на I м еж дунар оден конгрес по българистика в София

п рез 1981 г. и публикувана в кн. 1 от м атери али те на конгреса: „И сторически развой на българския ези к “, Соф ия, 1983, с. 328-344.

87

този смисъл той е и по-свободен от съобразяване и възприемане на традиционно установили се в българската наука представи. В ъпроси­те, които поставя, са съществени, но той сам и ят не им е отговорил, а само ги е набелязал.

10. Частта, отнасящ а се до книж овноезиковите ш коли в „История на новобългарския книжовен ези к“2* е написана от Стоян Ж ерев. Този автор е един от най-добрите познавачи на историята на книжовния ни език от възрожденския период. Тук той е имал задачата да обобщ и досегашните постижения в изясняването на процесите, като ги анализира и в много отнош ения систематизира. Студията ням а голям обем, което отговаря на целите и възмож ностите на това най-представително издание, посветено на книж овноезиковата ни история. Авторът е огледал становищ ата на' по-важните преходни изследвани, като същ еврем енно е потърсил потвърждението им в наличните книж овноезикови паметници от това време. Той на практика потвърждава в най-общи линии традиционно приетите в българската филология схващ ания за наличието на три школи (новобългарска, славянобългарска и ч ерковнославянска) .И нтерпрета­цията му също не излиза извън рам ките на вече станалите популярни виждания. Съществен тук е опитът да се види ролята и значението на книж овноезиковите възгледи от първата половина на м иналия век в сравнение с други национални истории (гръцка, италианска, руска, ф рен ска)29. Н яколко бележки в тази насока показват една перспектив­на област за изясняването на някои топологични проблеми на нашия регион.

11. Всички изследвани си служат с терм ин а „ш кола“30, но се срещ ат и други названия, напр, течение, направление, редакция, възгледи и дори партия-11. При това тезй обозначения са употребени синонимно, т.е. без да се търси някакво противопоставяне. Л. А ндрейчин дава повод да се смята, че мож е би има предвид диф еренцирана употреба, но тъй като ням а изрично разграничаване, засега м о ж ем само да го п редполагам е32. ’

Изследователите използуват почти последователно едни и същи названия за ш колите - (ново)българска, славянобългарска и (черков- но)славянска. Балан ги нарича славянобългарска (славянска), бълга­ро-руска и българска.

Списъците на привърж ениците на отделните школи са почти еднакви у различните автори. В общи линии всички са единни, че към

2S Б А Н . С оф ия, 1989. П о д редакцията на Е. Георгиева, Ст. Ж ер ев и В. С танков.29 Ст. Ж ерев , Цит. съч., с. 93-94111 В и ж уговорките, конто прави Г. В енеди ктов в цит. съч., с. 329-33031 В и ж А л. Т еодоров ( - Б алан ), цит. съч., с. 50; Б. П ен ев , цит. съч., с. 379; Г.

К ер ем и дч и ев , цит. съч ., с. VI; Р. Р усин ов , цит. съч ., с. 76; Л. А н дрейч и н , цит. съч ., с. 52; С т Ж ер ев , цит., с. 88 и др.

32 В и ж напр. Л. А н дрейч и н , цит. съч., с. 53.

(ново)българската ш кола се числят П. Берон, В. Априлов и Ив. Богоров, към славянобългарската - Неофит Рилски, Н еоф ит Возвели и Р. П опович, a към черковнославянската - Хр. П авлович, K. ф отинов , К. Огнянович. К ъм първата Р. Русинов посочва още И ларион М акариополскм, Хр. П. Василев, Г. Бусилин, Н. Геров; Г. Керем идчиев - П. Сапунов, Г. Бусилин, И ларион М акариополски; Ал. Теодоров (-Балан) - Т. Хрулев, П. Сапунов. К ъм втората само Б. Пенев сочи още Хр. П авлович, К. ф оти н ов и К. Огнянович, но трябва да се подчертае, че при него ш колите са определени като три, но практически книжовниците са разпределени към две. У Балан пък втората ш кола се нарича българо-руска и е представена единствено от Ю . Венелин и преводача му на български М. Кифалов. К ъм черковнославянската школа Б алан причислява още А. К. Беш ков, П. П иперов, но тук са и всички, които у другите изследвани са сред привърж ениците на славянобългарската школа. П осочени са и прем инаванията на някои книжовници към други школи, напр. Хр. П авлович , К. О гнянович и др.

У някои от изследователите са посочени книжовници, които имат по-особено полож ение в съответната ш кола и са наречени водачи или главни представители, напр. Ст. Ж ер ев сочи Н еофит Рилски като водач на славянобългарската, а Хр. П авлович - като водач на черковнославянската школа; Р. Русинов и Хр. П ървев изтъкват Хр. П авлович като главен представител на черковнославянската школа и т.н.-” .

12. П очти няма изследовател в областта на книжовния ни език, който да не е отделял къде по-голямо, къде по-малко място на ролята и значението на трите т. нар. книжовни или книжовноезикови школи от втората четвърт на миналия век. Най-всеобхватно обаче те са разгледани от анализираните тук автори. В своите разработки всички приемат, че през първата половина на миналия век е стоял за разреш аване проблем ът с основата на книжовния ни ези к14 и във връзка с това са се появили и трите школи.

П осочените автори ясно виждат редицата точки на пресичане и допиране, както и цялостната взаимна обусловеност на двете области - филологическата мисъл и езиковото строителство.

Н езависим о от множеството по-дребни или по-значителни разли­чия при разглеж дането и интерпретирането на наличния материал и осм и н ата \авто р и стигат до твърде сходни резултати. Всяка една от техните разработки обаче надскача предходните в някаква степен - нещо напълно законом ерно за познавателния процес, тъй като в крайна см етка и всяка следходна се опира на предходната. Г. Венедиктов е потърсил критично оценяване и преоценяване на

33 В и ж в цпт. съч. на сп ом ен ати те автори съответно на с. 92; 82 и пр.-ч Г. В енеди ктов нарича процеса „н ор м али зац и я “ на съврем ен ни я български

кни ж овен ези к . В иж в цнт. съч., с. 328, 339.

89

направеното и изясняване на все още недостатъчно разработените и прецизирани моменти. _____

Н А Й -Р А Н Н И Т Е В Ъ З Р О Ж Д Е Н С К И ГРАМ АТИКИ

1. П рез първата половина на м иналия век в България биват издадени три гр ам атики3’, в които се описва българският език36 според представите и възмож ностите на авторите им. Успоредно с тях излизат още редица други приноси към развитието на филологичес­ката мисъл - статии, писма, публикувани в започналите да излизат по това врем е списания и вестници, бележки в предговорите на книги, буквари, учебници, педагогически пом агала и др. Тук ще се ограничим само до граматичната литература - цялостни произведения, създавани със съзнанието, че се описва българският книжовен език и се прокарва определена филологическа концепция.

2. П реди появяването на първата публикувана българска грам ати ­ка през 1835 г.сигурно е имало проекти за написване на граматики или направо са били подготвени, такива произведения, които обаче поради една или друга причина не са били отпечатани и разпростра­нени. Такава напр, е съдбата на създадените граматики от Анастас Кипиловски и Васил Н енови ч37. За тях ние знаем от различни източници, но оригиналните им ръкописи не са запазени и затова днес разполагам е с крайно оскъдни сведения, които не позволяват да се правят по-значими изводи.

В предлож еното тук изследване не съм вклю чил и третата част на „Славеноболгарско детоводство“ от Н еоф ит Возвели и Емануил В аскидович38. А ргументът ми, че това не е отделна книга, носеща заглавие „Българска гр ам ати ка“, е формален. П о същество обаче именно този труд трябва да се прием е за първата отпечатана българска грам атика и в бъдеще см ятам да доразширя това изслед­ване и с анализ на това етапно произведение на българската ф илологическа мисъл.

3. П рез първата половина на м иналия век граматики на българ­ския език са писали и чужденци - Ю. Венелин и Е. Риге. П ървата от тях е създадена на руски език почти едновременно с граматиката на Н еоф ит Рилски (1835 г.), но не бива издадена, а втората е на английски и е отпечатана в годината, когато излиза „П ървичка българска гр ам ати ка“ (1844 г.). За щастие ръкописът на Венелиновата

15 С п ом ен ати те вече грам атики на Н еоф и т Р илски, Х р. П авлович и Ив. Б огор ов . И зл и за и едн а грам атика на ч ерковнославянския език: Ив. М ом чи лов.

п н с м е п п н ц а п а с л а к а п с к 1 н - a A ^ K i K T i . Б е л г р а д , 1847, к а к т о и д р у ги грам атични п ом агала и п особи я .

37 И двам ата спадат към т. нар. Браш овски ф и лологи ческ и кръг.К рагуевац, 1835 г.

90

граматика е запазен и сравнително добре проучен. Тук обаче няма да се спирам на тези описания - по много причини, но преди всичко затова, че те не са могли да имат обществен отзвук у нас и да са изиграли роля във формирането на българската филологическа мисъл по т о в а .вр ем е .

4. „Болгарска Грамматпса сега перво сочинена“ излиза „въ крагуевц-к“ през 1835 г. Непосредствен повод за издаването й е подготовката за откриване на модерното Габровско училище, което поради, забавянето на отпечатването в Сърбия така и започва дейността си без да дочака учебните пом агала да станат готови. Все пак обаче тази граматика е първата появила се в самостоятелно печатно издание у нас и така тя полага основите на новобългарската грам атична традиция.

След граматиките от първата половина на миналия век трудът на Н еоф ит Рилски е най-обемист - той се състои от три части: „ ф 1л о л о п ч е с к о Предув -кдомлен ie за славеноболгарската гр а м м а т щ а “ (72 с.), „Г р а м м ат 1 ка Б олгарска“ (131 с.) и м алъ к речник (8 с.). Към тези части и м а и - напълно в духа на възрожденската традиция - благодарствено писмо към братя Мустакови, които са „лю бородны предстоАтели за Б олгарско то просв-кщен ie“ и на чиято материална и духовна подкрепа се дължи самото издаване.

Н ям а изследовател на българската възрож денска книж нина от първата половина на миналия век, който .да не се е спирал на предуведомлението - пръв опит в българската литература да се изложи пространно едно филологическо гледище. То представлява обстоен трактат върху българската филология. Авторът старателно е изложил главните вълнуващи книж овника от тази епоха въпроси, свързани със създаването на книжовния език. ф илологическите разсъж дения са развити в ясна теоретична концепция относно пътищ ата за осъщ ествяване на тази слож на и твърде важна задача. Н а практика за книж овноезиковите възгледи на Н еоф ит Рилски по това време научаваме именно от този увод към граматиката. Там авторът поставя и се опитва да разреш и теоретично редица принцип­ни въпроси на българския национален книжовен език.

Пред българското общество стои проблем ът с изклю чителната д иалектна разпокъсаност, която не мож е да бъде преодоляна лесно - нито теоретично, нито на практика. Н еоф ит Рилски съзнава, че това дело трябва да бъде подхванато на много места и от много хора: „И понеже никой 1 азы к ъ не мож е да п р и м а свое то благообразю и исправлен ie иначе, разв-к ако се не подложи подъ правила та гр ам м атш ески , того ради, като най нужна вещь, потребна е отъ сичко. най перво една гр ам м атш а на н а ш т т ъ м атер н ш и природны й

1 а зы к ъ да б ы списувалъ секой, кой кокво е возможенъ, на свойатъ 1 а з ы к ъ по правила та на една обща, а не пом и стн а грам м атш а, отъ

к о а т о не происходи друго нищо, токм о безполезное кр1К1коваше

91

(п о р |Ц а ш е ) . т в н о е прочее вслком у защо е потребна една обща г р а м м а т 1 ка за синката^ Болгар ia, по к о а т о требува сички да посл-кдуватъ свой те списан i a , а не секой да писува по свое ' т о пом и стн о п р о и зн о ш ен 1е безъ никакво основан le и доказателство, и свое то токм о пом истно н аричие да защ ищ ава и да оублажава, а чуждо то лошо или добро безъ разборъ да оукорлва и оуничтож ава“ (с. 2-3)34. В тези думи се долавя една от най-важните характеристики, залож ени в изграждането на цялата новобългарска култура - съзна­нието за равноправност и равнопоставеност на всички б ъ л г а р и , . в случая и на всички диалекти. Още оттук произлиза и една от главните грижи на Н еофит Рилски и мож е би едно от основанията му за избиране на такава филологическа концепция, каквато откриваме развита по-нататък в предуведомлението: проблемът за избора на основата на книж овния език. Д о отиването си в Габрово и непосред­ствено преди това в Букурещ във връзка с подготовката за издаването на учебниците Н еоф ит Рилски ж ивее в западните части на езиковото ни землищ е. От усилената си преписка с редица възрожденци, а и от многобройните си срещи с произхождащи от източните предели хора - по време на пътуванията си и п р и . пребиваването си в Рилския манастир, който приютявал монаси и миряни от всички краищ а на страната, т.е. носители на различни диалекти - той добре познавал ж ивата българска реч. Н еминуем о обаче е съзирал вече и все по- предното място, до което се е дом огвало източното наречие. Виждайки това, Н еофит Рилски бърза да предпази народа ни от една предчувствувана хегемония, която мож'е би ще доведе някакъв вид разцепление или пък пренебрежително отнош ение към приносите на

населението от западните краищ аА мож е би тук се намесва и просто неизбеж ният местен патриотизъм. Моделът, към който се стреми Н еоф ит Рилски, е умозрителен и трудно осъщ ествим дори и със съзнателните усилия на цялото българско население или поне на умнож аващ ите се книжовни дейци и грамотни хора изобщо. Какъв е пътят, предписан от просветителя? Ц итираният вече пасаж показва, че е нужна „една обща, а не пом нетна г р а м м а т ш а “. Н а разпокъса- ността и диалектната пъстрота Н еофит Рилски противопоставя общ обългарското в езика на народа ни. А до него ще се стигне, като всеки напиш е една граматика на своя „м атер н ш и п р и р о д н ы й “ език, т.е. на диалекта си. Едва тогава идва второто стъпало - извличане на общото: „Есть прочее лю бопытное совзы сканю и и зелндованю между н и ко и лю бословЦ ы (филологи), които начинатъ да собиратъ и да слагатъ (да с о ч и н а в э т ъ ) так вал гр ам м атш а , въ к о а л и оубо страна въ Болгар ia та се говори и произноси най чисто и приискрено Болгарский 1 азы къ , и секой е свободенъ и беззазоренъ да даде перво

w В скоби сл ед цитатите се посоч ват страниците в оригиналните издания на грам атиките на Н еоф и т Рилски, Хр. П авлович и Ив. Б огоров .

92

свое то мн пн ie за това д-кло, и да се воведе д ей ствително во оу п отреб лен ie въ наш е то новоначално на проев е щ е н 1 е то отечество“ (с. 4). „Но това д е л о не е д е л о на единъ ч ел о векъ , но на мнозина, защо то секой самъ, или по свое то естественно самолю б ie не ощутително влекомъ и прелщ аем ъ или с а м о м н е н ю м ъ взима а с а , или н еразсудн ы м ъ къ п о м естн о м у отечеству своему люблен 1 ем ъ и предпочтен 1емъ преклонАемъ, или за н ев еж еств о на различни те во в с а к о а страна (дерзаю рещи и во в с е к о м ъ гр ад е и се л е ) произно- ш е н 1 А, лесно м ож е да се оуклони от п р ав ы й и приискренны й Б олгарски! 1азы къ , (с. 3). Пътят, предвиден от книжовника, е на пръв поглед логичен и теоретично осъщ ествим. Той обаче е далече от действителните^ практическите възмож ности на етапа от и зграж ­дането на наш ата нация и книжовен език.

След като се извлече общ обългарското обаче възниква проблем ът с възникналите „празноти“ - онези явления, където отделните диалекти сочат разм инаване или някакви несъвместимости. И за това книж овникъ т има разрешение: черковнославянският език. „Й какво то не мож е никой да отрече защ ото Болгарский 1 а зы к ъ е проистекалъ като отъ некой неоскудны й источникъ отъ С лавенсы атъ , тако не м ож е ни да противоречи, защ о отъ него требува да п р ш м е и свое то исправлен ie, и да се дополни во свои те недостатки. Който прочее иска да защ ищ ава и да оублажава свойатъ п о м и стн ы й 1 азы къ , требува да има всегда готовъ неложенъ сви детель С л ав ен ск 1 атъ, и твердо да се держи за него, за да не заслужава порицан ie то на други те“ (с. 4). Такава е рецептата на просветителя за отстраняване на най- трудния проблем при създаването на книжовния ни език - общ объл­гарска ж ива народна основа при съобразяване с черковнославянския език, който трябва да примири крайностите и да донесе богатството на книж овната традиция.

О собено съществен е въпросът за чуждите думи, „които са се вкрали въ него неощутително за ради спребиваню то и см и ш ен ю то съ т i а два (гръцкия и турския - 6.М., Б.В.) народи, ...“ (с. 5). И тук Н еоф ит Рилски вижда изход, свързан отново с общ обългарския езиков материал „безъ никаковъ недостатокъ по сичка та Болгар ia респржснатъ. (...) И ако б ы б ы л о возмож но да се собере во едино сичкю , не бы и м алъ тогава потреба веке отъ никаква иноА зы чна р и чъ (освенъ м ало н и к о и които са ги со в си м ъ изгубили Болгаре те, или нематъ ги н и к а к в ы и оупотреблАватъ ги или по Турски или по Гречески). Защ о ако една р и ч ь се говори на едно м ъ сто по Турски, или по Гречески (или и други некой 1 азы къ , кое то е совсим ъ мало) на друго м и сто нахождаш ъ таА иста та р и чь да се говори чисто Болгарски. А на това исто то м и сто паки гди то се говори една та р и чь чисто по Болгарски, там о намеруваш ъ друга по Турски или по Гречески, (или по никой другъ 1 а з ы к ъ ) “ (с. 5-6). Точните и многобройни наблю дения водят Н еофит Рилски и към верни заключения за някои от механизм ите на езиковия развой. В поприщ ето на прочистване на

93

езика от множество турски и гръцки думи книж овникът вижда широко поле за дейността на възрожденците и в своята грам атика дава прим ер с приложените в края „Р ичи Турски и н-кколко Гречески, които са во оупотреблен ie на сегашното време въ сичка та Болгар ia, истолкуван ы по возможности съ равн о знам ен о вател н ы Славенски, или Р у ссш ски “ (с. 204). С амото заглавие в допълнение към казаното в предуведумлението ясно и недвусмислено показва грижата към езиковата чистота и пътя за постигане на тази цел.

В предуведомлението е отделено място и на още много други принципни или пък по-м аловаж ни въпроси. След централните е членуването - „членове те ги нем а м айка та ( с н р . с л а к е м с г с . ) “ и

при това „въ 1 азы к а т ъ на в с а к о м и с т о различно и несогласно се произносатъ.“ (с. 43) К ак да се постъпи тук? Предишната, рецепта не мож е да пом огне - различието не м ож е да се отстрани, защ ото не м ож е да се отиде за съвет при черковнославянския арбитър. Здраво стъпил на земята, Н еоф ит Рилски не посяга да „изхвърли“ членовете, както правят други. Н апротив, той захваща разгорещ ена п олем ика по въпроса: „ Н о азъ питам таковаго, да ми покаж е съ пооснователни доказателства какво ли н еу кр аш ен 1 е и каква грозота производатъ t i a

н его в ы ч а с т и Ц ы въ Б олгарскш тъ т з ы к ъ ; защ о единъ Б олгаринъ не мож е лесно да познае то а недостатокъ (какво то се говори, защо секой познава ч уж ды те недостатки, а своите или отнюдъ или съ голема мучностъ) види защ о въ негови те оуши да производатъ грозота, понеж е не е ц ы Ц а л ъ млеко отъ т ал майка, но отъ друга. А въ Б олгарски те оуста и оуши сладко е това млеко, съ което изъ младенства са се воспитали... И ако б ы показала Болгар ia та достойни сы н о ве , да сочинатъ грам м атщ а на свойатъ природны й

1 азы къ , такива ли сы н о ве требува да покаже; които не да облечатъ и оукрасатъ съ п одоб ры одежди и оутвари м айка си, но да соблечатъ и t i a г р о з н ы .т е (що ги той нарича) и да а оставатъ со всъм ъ гола; мени ми се чини, защ о таковъ (или по добре да речем ъ недостоинъ) сы н ъ Б олгарски не ще се п о а в и скоро. И азъ б ы х ъ молилъ таковаго попечител а за Б олгарскш тъ ш зы къ да сов-ктува по добре свои те соотечественниЦ и да не бы се некой излагалъ да изостави нещо отъ т ь х н ь п а т ь ш зы къ , неж е ли да совтгтува наш и те да оставатъ това що иматъ, защ о то им ъ не об-кщава да имъ даде това, що го нематъ. Въ тоА подлогъ веем а прилично мож е да се прикачи таковому Есопова басна, въ к о а т о се представлАва о н ал лисиЦа, щото отъ некой случай изгубила си опаш ка та, и совитувала и други те л и с и Ц ы да си отсечатъ опаш ки те, защо имъ са суетна т а г о т э на ж ивотатъ“ (с. 53-54). Съзнателно приведох тук този по-дълъг цитат, който всъщност продълж ава ощ е повече от две страници все в тоя дух, за да се види какъв полем и ст е Н еоф ит Рилски и още - нужните аргументи той събира отвсякъде, а не само от полето но филологията.

В предуведом лението са поставени ощ е редица други въпроси.

94

Сред тях напр, са случаите с фонетичния и съответно правописния вид на кратките местоимения (ме, те, се), с глаголните основи, според които оф ормя четири спрежения, за образуването на формите за бъдеше време с ще, за причастията и по-специално за сегашните деятелни причастия и т.н. И навсякъде той достига до съгласие с резултатите от историческото развитие на българския език през вековете. Ц ялото предуведомление говори за изклю чително трезво отношение към езиковия материал и за самобитност и автономност при вземането на решения. От примерите, които привежда, става ясно, че е добре запознат с редица филологически разработки по въпроси на гръцкия, руския и черковнославянския език, но никъде не прибягва към механично заимстване от тези езици, а търси реш ение на българска почва. Естествено, редица от тези реш ения ще се окажат неосъщ ествими поради своята умозрителност. Те показват колко малко по това време се знае за езиковите механизми изобщо

Сред своите съвременници Н еофит Рилски изпъква като вещ филолог. Той обаче не е самолю бив и неотстъпчив в своите твърдения: „Това е прочее мое то мн ин le за сички те преизложени, но м н и н ю токмо, а не непреложно опред пленю (защото други мож е да разсуждава по добре вещите и м ож е да изложи и по добро м н и н ю ), а когато и други излож атъ свои те m h - r h i a , и покаж е се друго по добро и по основателно, готовъ самъ и азъ да подклонимъ Ш 1 А та си подъ правда та (но не подъ са м о м н и н ю то) и да посладувам ъ по добро то и по право то. (...) В прочемъ азъ имахъ неи збеж н а должность да се потрудимъ по возможности моей да изложимъ настоящ и те гр ам м атш ески правила, собравъ от р азли чн ы и ветхи Славенски грам м атш и , за да м ож атъ наши те единоплеменни да разум 1 : а т ъ перво с в о а т ъ п риродны й т з ь к 1ъ що е гр ам м атш а и да се опознадтъ и содружатъ съ м у зы те, ...“ (с. 68-70).

Самата грам атика е разделена на две неравни по обем части - „Часть п ер в ад - за ету м о ло п а та или художнословю то “ (с. 73-157) и „Часть вторад - За кратки те правилца на правописан ie то “ (с. 158- 203), като в последната част са вклю чени и „ п р и м и ч а н 1 А т а “, в които авторът разработва въз основа на конкретни примери някои гр ам а­тични, правописни и стилистични проблеми.

П ървата част всъщ ност представлява морф ологично описание на новобългарската реч. То е такова, каквото позволява да бъде познанието на езиковия строй. Н еоф ит Рилски очевидно е ползвал някакви граматики като основа и образец за своето изложение. Сам той споменава , че е изложил настоящите правила, като ги е събрал „отъ р азл и ч н ы н о в ы и ветхи Славенски г р а м м а т ж и “ (с. 69-70) и от това м о ж ем да се насочим естествено към най-разпространената черковнославянска граматика в Б ългария - грам атиката на Аврам М разович. П ознаването и на руския език също личи, което подсказва и евентуални руски източници. И въпреки всичко, както ще се види

95

по-късно, Н еоф ит Рилски използува всичко известно дотогава пред­пазливо и при всяка конкретна задача взема конкретно решение.

Тази част е разделена на осем глави, в които са разгледани осемте части на речта (виж класификацията на с.74). И злож еното е в духа на традиционните граматики, но се им ат предвид особеностите на новобългарската реч. Особено ярко се откроява онзи пасаж, който се отнася до членуването. То е разработено като неразделна област от именната система на езика. И нтересно е преплитането на три подхода към този тъй спорен въпрос по това време. Н еоф ит Рилски казва „П оелидуватъ на членатъ родъ, число и п адеж ъ“ (с. 75). К олкото и да се чувствува свободен да взима реш ения за родния език, Неофит Рилски не м ож е да преодолее традиционното схващане, свързано с описанието на синтетичните езици. О щ е при същ ествителните имена той говори за пет падежа (именителен, родителей, дателен, винителен и звателен). А вторът на първата граматика не успява да стигне чак толкова далеч, че да осъзнае непотребността от въвеждането и на такава категория, след като тя е загубила ф ормалния си признак. И все пак, ако си припом ним редица спорове сред високообразовани и надарени творци в областта на филологията само преди няколко десетилетия1"1, ще видим, че в крайна сметка Н еоф ит Рилски мож е и да е приемал падежа като значение на синтактично равнищ е, което отразява видовете взаимоотнош ения между частите на изречението. В подкрепа на такова схващане идват няколко страници размиш ления в предуведомлението (с. 42-61), съдърж ащ и множество прим ери на руски, гръцки и български и редица съпоставки. От тях ще приведа само една таблица, която е много показателна за наблю денията на Н еоф ит Рилски (с. 60):Kt z^Mxt n z, д п е о п р е д . р д z, у м ъ„Дойде единъ страненъ челов-ккъ ........ имен.Оумрело дете на единъ челови къ ........ родит.Д адохме м и л о с т ы н а на единъ человикъ ........ дателн.Оубили вчера на полето единъ челов-ккъ ........ винит.Ставихме се на пж татъ съ единъ человекъ ........ творит.Р азговаравам е се за единъ стран, челови къ ........ сказат.Ch ЧЛЕН^ Z,A ОПрС ДИЛЕН р Л g, у Ц ЪДойде си вчера отъ пж тъ человнко ........ имен.К ж щ а та на челови ко ........ родит.Д адохме м и л о с т ы н а на ч еловико ........ дателн.Вчера доведоха ч еловн ко ........ винит.Разговарахме се доволно сосъ ч еловико ........ творит.П риказувахме за челов-кко ........ сказат.“

Тази парадигма показва доста ясно разбирането на Неофит Рилски

10 В иж напр, дискусията м еж ду Ал. Т еодоров-Б алан и JI. А н дрейч и н в сп. „Български ези к “, год. IV (1954), кн. 1, и другаде.

96

за същ ествуването на членуването, т.е. изразяване на определеност. О т друга страна, еднаквата членна форма говори именно в полза на разбирането за падежа като израз на взаимовръзките в изречението. О т трета страна, проличава верният слух на автора, който никъде не е чувал различни членни форми, напр, за м ъж ки род, в един и същ диалект. И злож ени ето показва, че в частта за членуването Неофит Рилски се опитва (по всяка вероятност съвсем целенасочено!) да обедини различни наречия в една парадигма. Това е мож е би резултат от стремеж а му да премости отделните диалекти, за да не се чувствува някоя част от Б ъ лгария пренебрегната или недостатъчно представена в постройката на -новия книжовен език. Така тук той посочва, чё при имената от м ъж ки род в единствено число членът за именителен падеж е о, а за родителей, дателен и винителен посочва три пъти ф ормата атъ. За женски и среден род са дадени съответно пб една форма - та и то срещу именителния падеж, а срещу останалите падежи е поставена черта. Тук читателят изпада в недоумение. Защо само и м ен ата в м ъж ки род и м ат членове „за другите п адеж и“? Това пък говори точно против изказаното по-горе мнение, че Неофит Рилски разбира падежа като съдържателна категория, отнасящ а се до в заим оотнош енията в изречението. За м н ож ествен о число също е посочен сам о именителен падеж с по една форма за м ъж ки (те), женски (те) и среден род (та) (с. 75). С ледват няколко страници с примери от трите склонения, подредени в падежни парадигми. Интересно е, че тук грам атикът започва да прави още една разлика- одуш евеност/неодуш евеност в мъж ки род: думата „апостоль“ има за родителей падеж ф ормата „апостола“, а за винителен има две форми- „апостолатъ, -ола“. Тук се намесва познанието за родително- винителните форми в черковнославянския и руския език, а сигурно има н якаква връзка и с наличието им в редица от по-важните говори. Срещу този прим ер има и парадигма на съществителното „потокъ“, където в именителен падеж формата е „потоко“, а във всички други- „потокатъ“, както би следвало да очаквам е от общото обяснение за членовете (с.85).

И нтересно от днеш но гледище е представена глаголната система. „Глаголо е часть слова скланАема (или лучше рещи начертаваема) и изАвлАва д и й с т в 1 е или страдан ie или средно нещо. П ослидую тъ же глаголу н а к л о н е н а , залогъ, родъ, видъ, н а ч е р т а н а , число, лиЦе, врем а и со п р А ж ен 1 е “ (с. 121). Изброените наклонения са четири - „изАвително, повелително, сослагателно и н ео п р ед ел ен н о “^ . 122- 123). П о отнош ение на една също така важна особеност на новобългарската реч, каквато е липсата на. инфинитив, Неофит Рилски все пак предпочита да се придърж а към традиционното схващане, отразяващ о положението в класическите и в някои съвременни езици. Във всеки случай в изложението не става ясно какво им а предвид Н. Рилски под терм ина „неопределено наклоне­

97

ние“. П од това заглавие има само един прим ер - „б ы т и “, а иначе във временните парадигми се използува съкратен инфинитив (за бъдеще време), а на няколко места в самия текст книж овникът си служи с инфинитивни форми, напр. „ртгци“. П реизказно наклонение не е посочено в изложението и изобщо не е било обект на размисъл. При изброяването на врем ената правят впечатление особено често срещ а­щите се черковнославянски термини. Времената са наречени „нае­то Ащее, преходАщее, прешедш ее, давнопреш едш ее, неопределенное первое (оучащ ателное), неопределенное второе (еднократное), не­о п ред елен н ое т р е п е , н еопределенное четвертое, будущее первое (м ногократное), будущее второе (еднократное), будущее т р е п е (м н о ­гократное) и будущее четвертое (еднократное). Ако вземем един от примерите, напр, глагола „думамъ“, то формите за изброените времена ще са съответно: думамъ; думахъ (2. и 3. лице в единствено число - думаше, думаш е); думалъ самъ, думалъ бехъ, думахъ (2. и 3. лице в единствено число - дума, дума); продумахъ; продумалъ самъ; продумалъ бехъ; ще да думамъ, ще да продумамъ, дума щ емъ (в 1. лице единствено число); продума щ емъ (в 1.лице единствено число). И нтересно са представени двете бъдещи времена, образувани със съкратен инфинитив. О т друга страна формите за първо и второ бъдеще време засвидетелствуват съвременното състояние - образува­не с н еизм еняем ата частица ще, но в ком бинация с да + спрегнат глагол. Тази форма и днес е позната, ала е рядка и звучи в известена степен книжно и леко архаично. В по-нататъш ния текст за другите спрежения вече са дадени само форми с ще + спрегнат глагол.

Тъй като грам атиката е предвидена да бъде учебно помагало, е напълно обяснимо наличието на раздел, посветен на правописа. Това е в съзвучие изобщ о с традицията по това време. Все пак трябва да бъде отбелязано, че повечето възрожденци по правило употребяват недиференцирано термините „книжовен ези к“ и „правопис“. Н еофит Рилски показва в това отношение здрав филологически усет и в излож ението се открива винаги много внимателна и предпазлива употреба на двата термина.

В частта за правописа са изложени най-елементарни правила.С грам атиката на Н еоф ит Рилски в ръка са оформяли възгледите

си за родния език множество българи - и деца, и възрастни. О ткритото на 2 януари 1835 г. Габровско училище поради забавяне на отпечатването започва дейността си без „Болгарска Г р ам м атш а“. Като се има предвид, че Н еоф ит Рилски остава учител в Габрово до май 1837 г., става ясно, че под личното ръководство на просветителя тази грам атика се е преподавала там твърде кратко време. Д нес нямаме надеждни данни за тираж а, в който е издадена. Н ям а и по-подробни сведения относно разпространението й в България, а и сред българите в чужбина. О т списъка на учениците, учили под непосредственото настойничество на Н еоф ит - Рилски в Габрово, личи, че с малки

98

изклю чения това са все хора, които са сред най-видните дейци на националното ни просвещение и възраждане по-сетне. Те всички са възприели много от граматическите възгледи и просветителския дух на своя учител и са съхранили за дълго неговите поучения по преподаването и практикуването на родния език. Сред тези известни по-късно възрожденци са Захарий Круша, Калист Луков, Захарий К няжевски, Цвятко Недев, Георги Чолаков, Н и колай Тъпчилещов и още мн. др. Ясно е, че усилията на Н еоф ит Рилски да създаде един културно-просветен център вътре в етническата ни територия са дали известни резултати. Без преувеличение мож е да се каже, че „Болгар- ска г р а м м а т ш а “ представлява важен етап от развитието на познани­ето за наш ия книжовен език. Тя е и пръв системен учебник по родна реч в правещ ото началните си стъпки новобългарско образование.

5. П рез 1836 г. се появява „Грамматика Славено-Болг.арска“ от Х ристаки П авлович-Д упничанин. Тя - също както и Неофитовата граматика - е пряко адресирана към нуждите на училищното преподаване. О сновната част от ж ивота си Хр. П авлович прекарва като учител в Свищов. Там той превръщ а елинското училище в „славено-елинско“ и именно за целите на дейността си той подготвя и издава грам атиката (правилца, както е написал авторът): за това „дека се написуватъ големи буквг/'. Тук също са и „прим-кчан i a т а “, посветени на хразлични граматични А\ правописни въпроси, напр, „родителны й членъ (или падежъфЗръ мужески те имена на а, токмо во оудошевленны.тФ 'в 'е 'щп‘7 Псокра[Цке н 1е отъ ie на и въ глаголни те и м ен а“, „частицы те по и най въ сравнителни те и превосходителни те и м ен а“, въпроса за причастията, пояснения около гл.аголните врем ена и пр.

Сред трите граматики от първата половина на миналия век „Граматика С лавено-Б олгарска“ е най-м алка по обем. _Тя съдържа обръщ ение „Къ единороднимъ м оим ъ Б о л гар о м ъ “ (с. 3-4), „Вступ- л е н 1е “ (с. 5-6), седем книги, посветени на м орф ологическото описание на езика: „Книга перва: Н ачертателн а“, „Книга втора: З нам енателна“, „Книга третл: П роизводителна“, „Книга четвърта, пета, шеста:П равописа - сложи - страдателна“, „Книга седма: С очинителна“ (с. 7-57) и заклю чителна част на тем а „Употребляеми те в слово то зн акове“ (с. 58-59). Н а последните две страници (с. 59-60) в стихотвор- на форма Хр. П авлович се обръща къ м своите ученици:„(...) Васъ же м олимъ, о мои ученицы ,

ума нашего да земете сердцы,Трудъ, думамъ, и вни м аню дълбоко,

и влезнавш е въ това поле широко,Д а пожнете, кои то сосъ лотове

насадихъ за васъ пресладки плодове.Н и к о а с л а д о с т ь в о и с т и н н у з е м н а

4 н е м о ж е с ъ н и х ъ д а б ы д е с о р а з м т р н а . ( . . ) “

99

Д евет години по-късно Хр. Павлович преиздава граматиката, като я преработва основно в някои отношения: „сочинена сега вторы й путь со многим и нуж дны м и поправлен 1 а м и издадена и Болгарской юности п о св и щ ен а“. Тук вече има едно по-пространно посвещение- обращение: „П релю безна Болгарска ю носте!“ (с. I-III). В началото на грам атическото изложение се намира също едно „Вступлению “ (с. 1- 4), последвано от седем книги които носят същите заглавия, както е в първото издание. И злож еното дотук не дава ясна представа както за съдърж анието, така и за промените, направени при преработката. Затова е нужен подробен преглед на граматиката и след това сравняване на второто с първото издание.

Хр. П авлович , който сигурно вече е познавал издадената от Н еоф ит Рилски граматика, не започва изложението на първото издание с обш ирно описание на пррблемите, които занимават книж овника по това време. Н еговото обръщ ение към сънародниците е по-скоро патетична възхвала на грам атиката изобщо и мястото й в просветителния процес: „...средство п р о св ш ц еы А привносимъ въ наш а та Б о л г а р и и , ... кое то е и най нуждно то средство и основан ie на просв-кщеню то... Граматика, безъ к о а т о никое списан ie на наший а а з ы к ъ не м ож е да быде, и следователно проев-кщен ie“ (с. 1). Б духа на В ъзраж дането авторът бърза на края да се покаже скромен труж еник за народното благо: „О лю безнш мои единороднга П р ш м е- те лю бовно настоАщаА та Грамматика, к о а т о азъ вамъ за средство проев-кщен i a приносимъ, като един най великий Ваше то проев и - щ еню ж елатель“ (с. 2). Н ям а разм иш ления върху проблемите на изграж дането на книжовния език, няма опит за филологическо изясняване на противоречията и несъгласията между книжовниците, нито за преодоляването на редица^ пречки при изграждането на. книж овния език, които произлизат от особеностите на живата народна реч.

Във встъплението, с което се открива граматиката , са дадени елем ентарни сведения за българския език. П осочени са „буквите“, разделени после на гласни и съгласни, двоегласни, троегласни и слогове. В еднага се хвърля на очи характерната особеност за повечето възрожденци - неразличаването на звук от буква: „Болгарский о а з ы к ъ составлАвасе отъ двадесетъ и седемъ знакове, които се начертаватъ и изговаратъ така: ...“ (с. 5).

В състава на българския „език“ не са вклю чени буквите со.сц v и Ф, които се използуват в „некой чуж дестранны р е д и “ и „нахождатсе в С лавенски те книги“. Този въпрос явно е вълнувал автора и е бил причина за разм иш ления , след като още във встъплението всичко това е посочено в две специални бележки под линия.

Според Хр. П авлович частите на речта са девет: „Сички те р ед и Б о л г а р с к 1 А разговори разд-клАватсе на деветъ родове, кои то са им енно (с. 6):

100

„И менаЧленовеМ-кстоимен i аГлаголиПричастТА

думатсе СкланАваеми или ПромънАва-еми

П редлози Н ар ич i а

Союзидуматсе Несклн ваем и или Непро-

м-кнА емиМ еждумет. 1 А“

П ървата част съдържа общи и по-специални сведения за частите на речта. В началото са имената. Според Хр. П авлович те имат четири категории:

„Родове: М уж ескш , Ж е н с к ш , Средний.Числа: Единственно, М ножественно.Падежи: И м енителенъ , Винителенъ, Звателенъ.С клонени i a : П ерво, Второ, ТретЬ“ (с. 7).Веднага читателят ще забележи, че авторът е посочил само три

падежа. Н а следващ ата страница обаче е направено едно допълнение. В раздела „Членове“ освен трите падежа, дадени при имената и подредени и тук най-отгоре, са дадени още два падежа - родителей и дателен, и е направено едно сравнително пространно обяснение, което ще приведа изцяло: „Ты а два падежа (родителей и дателен -6.М., Б .В .) привносим ъ тука изъ Славенската Грамматика. П онеж е в п иш ем а та разговоръ м н о гаж д ы приходихме въ нужда, щото требе неизб-кжно, ако искам е да украш авам е свойа а з ы к ъ , да ги употре- биме, а най родителны й а кой то на некой м-кста весма е гнусавъ и смутителен, ако се пише сосъ на. Т Га же слогове не са членове, но о к о н ч а н 1 А та на Славенски те родителны й и дателн ы й, кои то ще се приписуватъ следователно при имена т а “ (с. 8). Явно Хр. Павлович наблю дава всекидневната реч много внимателно и в граматиката си реагира адекватно - в разговорната и книж овната практика се прави все ощ е разлика при им ената от м ъж ки род в именително положение и в останалите функции в изречението и затова той отрежда два различни члена за м ъж ки род - о (в именителен падеж) и а ( във винителен падеж). Звателният падеж (или форма, както ще кажем днес) е напълно жива категория. В този смисъл Хр. П авлович отразява изцяло състоянието в ж ивата реч в западните краища. Целите му обаче са по-широки - подпомагане на развитието на книж овния език, за да достигне той бързо по-високо равнище. Затова Хр. П авлович посяга към традиционните граматики и привнася в езика онова, което е изчезнало от речта с течение на времето - родителния и дателния падеж. Той обаче ясно разграничава двете категории - едното са членове, а другото - падежни окончания. О собено се дразни той, когато „се п и ш е“ родителният падеж

101

(отнош ението притежание) с на, защото той тогава е „веема гнуснавъ и см утителенъ“. О кончанията за родителей и винителен падеж ще се „приписуват“ към имената. Така той иска да „украш аваме свой а а з ы к ъ “. П оказателен е и следният пасаж: „СохрнАва на некой м-кста просты й о ни а з ы к ъ и Творителенъ падежъ: какъ, съ богамъ, со вс-кмъ, родомъ Болгаринъ, мменемъ П авелъ. Н егли и още некой. Сказателенъ падежъ: какъ, о, во XpiCTt, по-при томъ. Н егли и още некой “ (с. 8). За Д упничанина е ясно, че ако не обясни тези случаи, читателят ще остане в недоумение. Затова веднага ги обяснява. Н ародната реч здраво пази тези изразни формули, вкоренили се в речта още от старобългарско време главно посредством религиозното предание. И изклю чително точно авторът сочи, че те са се съхранили и в „простым о а з ы к ъ “ така, както те се нам ират и в черковносла­вянския. Н езависим о от това той им отрежда място в системата на падежите и членовете, но все пак не ги подминава без обяснение.

Н а следващ ите страници са дадени редица примери от трите склонения като се изреждат множество общи и частни случаи, дефективни явления и пр. И м а например едно наблюдение, което показва вникване в някои действителни тънкости на езика: „Отъ собственны те имена, одушевлении те убо никога не зематъ членъ; бездушни те ж е произносатъ се и безъ членъ и сосъ членъ. Понеже мож е да се рече и Д унавъ и Д унавъ о, Болгар i a и Болгар i a та и прч: И м а обаче и отъ нихъ некой, кои то не м ож атъ никогада членъ да зематъ, ...“ (с. 14). П о-нататък е описано напр, как се образуват множ ествените форми при „едносложните“ имена от мъж ки род, как „он ia що окончаватъ на г, к, х въ единственны й, а убо звателенъ изминА ватъ г на ж, к на ч, х на ш: во м н ож ествен ны те падежи г на з, к на ц, X на с: какъ Н осорогъ -же - зи, челови къ -че - ц и , пастухъ -ше -си.“ (с. 15) и много други особени случаи, отклоняващ и се от дадения в началото образец. При м естоимението са посочени „Той, Тал, Това“ като показателни, а като лични - „ Онъ, Она, О н о “ (с. 18).

Глаголът е представен с шест категории: „ Н аклонен i a : изАвител- но, П овелително, Н еопределенн о . Число. Лице. Времена: НастоАщее, Н едокончанно , М иновало, М инало, Н еп ределн ом и н ало , Н еопреде- ленноминало, Будущее М ногократно, Будущее еднократно. Родъ. С опрА ж ен 1 А: перво, второ, трето“ (с. 19). Ето какви форми има предвид Хр. П авлович под горните названия напр, на времената от глагола „стана“ : „станувамъ, станувахъ, становахъ, станахъ, становалъ самъ, станалъ самъ, станова щ емъ (1. лице в единствено число), стана щ емъ (1. лице в единствено число). Срещу „будущее м н огократно“ и „будущее еднократно“ под названието „друго“ са посочени съответно и „ще станувам ъ“, „ще станем ъ“ (1. лице в единствено число). П регледът на тези форми сочи смесване на категориите вид и време (според съвременното описание). И пак е посочена като основна формата със съкратения инфинитив като първа, а като възмож на - формата с н еизм еняем о ще, но без да (с. 20-21). Неопределеното наклонение изобщо е представено от съкратения инфинитив, напр.

102

„станова, стана, дрема, учи“ (с. 21-23). П ричастията пък са предста­вени така: „НастоАщее: кое то б ы в а отъ третьо то лице глаголнаго наетодщ аго или притурувлающу м у с а ю щ ш и л и е м ы й или м ы й , или изм-кнАвающейсА окончателной му самогласной на ущпй или а щ ш . М иновало: кое то б ы в а от третьо то лице глаголнаго мин:притурувающу му с а в г ш й и л и н ы й . М инало: кое то бы ва отъ глаголно то М инало подобно М иновалому“ (с. 29). А ето как изглежда това в примерите: „П ервому чину:

настоАгцее: Наказуваю гц 1 Й -щ ал -гцее М иновало; Н аказо в ав ш ш -ш ал -шее М инало: Н а к аза в ш ш -шаА -шее.(...)

В торому чину: НастоАщее: Н аказу ваем ы й -ма -мо.М иновало: Н ак азо в ан ы й -на -но.М инало: Н а к аза н ы й -на -но (с. 29-30).„Книга втора“ е посветена на значенията. Тук са изредени

дефиниции за отделните части на речта и са посочени и грам атичес­ките им категории. „Книга т р ет л “ пък е посветена на словообразу­ването („производителна“). Ето напр, дефиницията за „производно“: „И м е то е производно: кое то се отъ друга р и ч ь производи. О но е отименно: кое то се отъ име производи... Глаголно: кое то се отъ глаголъ производи“ (с. 39). Трите следващи книги, обединени в една обща част, се заним ават с правописа, а последната книга е посветена на синтаксиса - „С очинителна“ : „Сочинение то учи, какво се соединАватъ една сосъ друга деветь те части разговори въ предс- тавлАван-к то П р е д л о ж е н а та“ (с. 50). Н а препинателните знаци също е отделено място, а те са: „Вопросителна (?), Удивителна (!), В м т ст и т ел н а (), П р е с тчителна (...), Точка (.), Д в о е т о ч 1е (:) и ЗапАтаА ( ,)“ (с. 58-59).

В м а л ъ к обем Хр. П авлович е събрал много от онова, което му е потребно за обучението на учениците. Тъй като той учителствува още от 1831 г., явно е, че вече притежава педагогически опит и знае къде децата проявяват интерес, къде срещат затруднения при в ъзприем ането на граматическите правила. А учебник е бил изклю ­чително нужен на Хр. П авлович, защ ото в училището, което той преустройва в елино-българско, такова помагало е било особено потребно.

За разликите между първото и второто издание говорят всички изследователи на книжнината от първата половина на миналия век и въз основа на сравнение и на тези различия те проследяват развитието на филологическите възгледи на автора.

Второто издание се появява през 1845 г. и обемът му надхвърля със 17 страници обема на първото, което при сравнение не е особено малко, като се има предвид, че първото издание има общо 60 страници, т.е. това е около 1/4 текст по-малко. Трябва обаче да се има предвид, че второто издание е с по-едър шрифт и е изработено с повече полиграф ически вкус и умение, така че обемът на второто издание е незначително по-голям.

103

С ъщ ествено допълнение е обръщението към българската младеж, което издава причините, подтикнали автора към това издание и тази преработка. Тук се изясняват редица от новите възгледи на книж ов­ника. П овечето от изследователите извличат материала за анализиране на филологическите концепции на Хр. П авлович именно от това обръщение.

О щ е от самото начало граматикът набляга на живия интерес, който му е засвидетелствуван от младеж ите и от учителите, които настоявали за това второ издание: „...като гледамъ, защо т ы мене въ голем ом ъ почитан 1 и имашъ, и най усердно отъ сичкихъ другихъ списателей Болгарскихъ прю м аш ъ. И доказуватъ ми го а в н о сичкад Б олгарска училища, въ коихъ се мои сочинен i a предавать, и сички сл о в е с н т й ш ш учители, кои то ме принудиха на това второе издан ie то а Славено-Болгарск!А ми Грамматики. Воистинну сл о в есн тй ш ш учители познаватъ въ нихъ н икое превосходство: защо инакъ не щеха да имъ дадатъ первенство, нити щеха да ме м о л а т ъ , за да издамъ и в торы й путь реченную ми Грамматику“ (с. 1). За всеки познавач на известната кореспонденция от това време, която се води оживено между българските книжовници, е учудващо това изказване, понеже потвърждения за такива ж елания и подканяния не се откриват. По- скоро тук се отразява намерението да се даде израза на променили се с времето собствени възгледи. Трябва очевидно да се потърси опора и в логиката. В първото издание Хр. П авлович се проявява като скромен труженик и много добър познавач и поддръжник на особеностите на живата реч, които иск,а да украси с някои от чертите на черковнославянския език. Сега изведнъж се прокрадват други нотки. Д али това не идва като резултат от похвалата - впрочем напълно неоснователна и по погреш ка - от страна на покойния по това врем е вече Венелин41.Или пък е само отзвук от редактираната и издадена една година по-рано П аисиева история. Изследваните допускат и едното, и другото. И наче този път на развитие не се потвърж дава от вече нароилите се печатни книги и учебници. Още тази първа страница от второто издание зазвучава така анахронично, че човек се пита какви ли наистина могат да бъдат тези реш аващ и събития и идеи, които да тласнат книж овника в тази посока. Хр. П авлович им а големи заслуги за българското просвещение. След превръщ ането на гръцкото училище в славяно-гръцко, което бързо се прославя по цяла България , книж овникът подпомага и създаването на девическо училище в Свищов през 1841 г. П рактиката му на учител го е сблъсквала всекидневно с езиковата практика и сигурно тя е била здрав коректив на филологическите му възгледи. Все пак автори­тетите на П аисий и Венелин ще да са се оказали толкова непреодолими, че на мястото на трезвите възгледи от първото издание тук се откриват напълно нереалистични и неприлож им и идеи: „Това разсудивши азъ, при1Ахъ молен ie, воспр1Ахъ трудъ, и издавамъ

1,1 В иж по въпроса у А л. Т еодоров (-Б ал ан ). Цит. съч., с.. 81, 85, 86 и другаде.

104

ю уже второ много по соверш енну отъ перваА: защо много недостатки въ ней дополнихъ, и з л и ш н а а ( к о и т о са членове) изгнахъ, падежи умножихъ и къ С таро-Болгарском у (Славенскому) Азыку ю прибли- жихъ,...“ поради причината „да мож еш ъ и т ы , мила юносте, да списувашь гладко и сладко, еще и сосъ ри тм ы , как то и сродны й т е б -к Сербинъ, думамъ, и Руссъ, а просты й слогъ п р о сты м ъ да оставАшъ сосъ о, атъ, та та та , то, то и сосъ р азн ы други гнусоты сир-кчь ж, | ж , и други, кои то се въ т ы а времена, отъ н е б ы т ы л произведени, поАвиха, да го украш аватъ или, по добре, огнушаватъ:...“ ' (с. II-III). Н ачи нъ т на аргументиране ни води пряко към изявленията на Венелин. Д аж е и чисто текстологично м ож ем да открием твърде голямо родство. Сигурно обаче Хр. П авлович ще да е имал възраж ения и срещу Н еоф ит Рилски и Ив. Богоров. И наче полемич- ният тон и патос носят духа на епохата и не падат по-долу от аргументите на Н еоф ит Рилски - само че в противоположна посока. Ето още от нападките му срещу някои типични черти на новобългар­ския, които „нити нахожда никое отъ нихъ въ С таро-Болгарском ъ а з ы ц и , или, по добре въ сущей майцт;, съ Ч 1ею ц ы ц ею е отдоенъ неговъ Н ово-Б олгарск 1 Й. Она ги нема: и нема ги, защо то и са непотребни, а непотребное м айци , непотребно б ы в а и дщ ери , защо то дщера подобна е майцч;; нити ражда жена обезАну (м аймуна), или обезАна чел о века : понеже това е естеству противно, какъ то и сички реченн 1И Азыку Н о во-Б олгарском у“ (с. II).

И все пак в края на обръщението Хр. Павлович снишава тона и отново се превръщ а в скромния труженик на полето на книжнината: „И сосъ т ы а словеса не вознам-крихъ азъ себе 'да похвалАмъ, а таковы А да укоравамъ, да не буде: защо самое време има дакритезирува и мене и реченЬ |А и секоего другого отъ нашихъ списателей“ (с. III).

„Вступленю то “ е запазило изцяло структурата на първото издание. К ъм буквите, които „нахождатсе въ Славенскихъ книгахъ“, са добавени още îji. s , ц, ф, които и този път са изброени подлиния. Частите на речта са станали осем, като. под линия се е п о я в и л е и обемна бележка: „ПростолюднА разговоръ и м а девета часть слова членъ, кой то нё знам ъ отъ гди е влезналъ въ ней и какъ ен авы кнатъ , не сущу ему въ славенском ъ а з ы ц и : азъ обаче го изгнахъ изъ наето а щ i a Грамматики, кою сложихъ, за да руководствува Болгарскую юностъ къ благородной разговори. И едно убо за това (го изгнахъ), а друго, за да освободимъ отъ кавги и н е с о г л а с и е н а ш ъ е списатели: понеже отъ нихъ никои го употреблАватъ о, н ъкои а, никои атъ, и пакъ н * щ о и те и никои т-к, и никой какво говори неразм ы ш лА ва , и не м ы сл и , защ о секое отъ нихъ не е друго, но самоедна гнусота... Воистину израж еню сосъ о, а, атъ, та, то, те и ти , безъ употреблен i a падежей, не е а с н о с т ь , но с в а з ь Гордшска, кою четущ ш или слуш аю щ ш никакъ да разум тге не може. И секой истину

105

с а м ъ н е к а р а з с у д и , а а з ъ д а в а м ъ с о в и т ъ о н и м ъ , к о и т о г о в о р а т ъ . „ С е к о е и м е с ъ ч л е н о м ъ п р о и з н о с и м о б ы в а о п р и д е л е н о и а в н о , а б е з ъ ч л е н а , н е о п р е д - к л е н о и о б щ о , и з а т о в а о н ъ т р е б е д а се с о х р а н А в а : п о н е ж е з е м и п е р о , н е т и о п р е д и л А в а , к о е п е р о д а з е м е ш ъ , а з е м и п е р о т о , б ы в а т и а в н о / ' Т - к м ъ , д у м а м ъ , д а в а м ъ с ов -к т ъ , з а д а н е са о с к у д н и о т ъ о п р е д - к л е н 1 А , д а у п о т р е б л А в а т ъ в ъ т а к о в ы х ъ о б с т о А т е л - с в а х ъ п р и л и ч н о е м и с т о и м е н ю , и д а о с т а в а т ъ т ы а п у с т ы ч л е н о в е : з а щ о и с ъ п р и л о ж е н 1емъ , м и с т о и м е н 1 А о п р е д и л А в а м е , к а к ъ : з е м и т о в а п е р о и п р о ч “ ( с . 3 -4 ) . .

От тези думи се вижда, че Хр. П авлович добре разбира функцията на членуването, а именно - изразяване на определеност. Затова на аргументите на привърж ениците на. членовете той отговаря със съвета да ползуват на тези места показателни местоимения, които сем антич­но и генетично са свързани с членовете.

В раздела за им ената вече са изброени 7 падежа: : „И м енителны й , Родйтелны й, Д ател н ы й , В инителны й, Звателн ы й , Творителны й, С к аза т ел н ы й “ (с. 5). Н а следващите страници са подредени черков- нославянските парадигми от окончанията за отделните падежи, като имената са разпределени в три склонения.

Частите за глагола, за м естоим енията и т.н. са повторени изцяло, без да са правени каквито и да било поправки, т.е. посочен е само съкратен инфинитив, образувано е бъдеще време с ще и пр. Очевидно там, където не се водят спорове, авторът не променя нищо в текста на граматиката и във виж данията си изобщо. Също и в останалите раздели до края на книгата няма изменения. С амо в раздела за синтаксиса („Книга седма: С очинителна“) там, където в първото издание се говори, че „Членъ всегда стои сосъ прилагателно то, м и сто и м ен ю то и П р и ч а с т 1 е то, кога они са содружени со Сущствително то, ...“ (с. 53), във второто издание отсъствува такъв пасаж, а се говори за съгласуване по род, число и падеж.

Какво е значението на „Грамматика С лавено-Б олгарска“ на Хр. П авлович в развитието на българската филологическа мисъл днес е трудно да се определи еднозначно. П овечето от изследваните й отреждат по-скоро скромно място, в нашата национална култура и в историята на българския книжовен език.

б. П оследна в поредицата от трите граматики през втората четвърт на миналия век излиза именно онази, която със самочувствие носи заглавието „П ж рвичка Б ж лгарска Г рам м ати ка“. Тя се появява през 1844 г. и неин автор е най-младият сред тогаваш ните граматици - 26- годишният И ван Богоров. Когато след дълъг престой в Ц ариград и в Одеса, където се образова, Ив. Богоров се завръщ а през 1843 г. в Б ългария и се главява за даскал в Стара Загора, той няма абсолютно никакъв учителски опит. Освен това роденият в Карлово младеж вследствие на дългото си пребиваване в чужда езикова среда - макар и в обществото на други българи - е загубил вече до голяма степен

106 ,

свежия си езиков усет от своето детство. А в негово отсъствие градските говори вече претърпяват интензивно развитие. Н асъбрал обаче много знания сред начетените среди в Одеса, а и от доброто си системно образование, Ив. Богоров заляга да направи една граматика за учениците си. Той добре е познавал трудовете на Неофит Рилски и Хр. П авлович. И явно ще да е имал към тях възраж ения и несъгласия и то сигурно такива, които да засягат именно същността им42, след като е избрал точно името „първичка“. Както сочат изследователите, това е поради съзнанието, че с нея се слага действително началото на граматиката на живата съвременна реч, колкото и м ногозначно и претенциозно да е това.

Б огоровата грам атика започва без обичайния за Възраж дането предговор. Тя е разпределена на три части (страни, както ги нарича авторът), които обхващ ат общо 111 страници. Всяка част е разпреде­лена на глави, посветени на различни въпроси. Напр. „Страна първа“ съдържа следните глави: „За съ щ естви телн ото и м е“, „За прилогътъ“, „За прилагателното и м е“, „За м ъстоим ето“, „За глагол ъ т ъ “, „За н а р е ч 1 ето“, „За п р ед л о гъ т ъ “, „За с в р ъ з к ъ т ъ “ и „За средор-ьчьтъ“ (с. 3-94). След морфологичното описание на българския език идва втората част „Управа“, която е посветена на синтактични въпроси и освен обяснение на това що е „управа“, съдърж а и „Управлеш е на д у м и ти “ (И м ен и тел н ы й падежъ, Звателн ы й ■ падежъ , В инителны й падежъ, Д ат ел н ы й падежъ, Родителны й падеж ъ“)(с. 95-100). Третата част е посветена на „Равнописан 1 ето“, „ Р а з д е л е н о т о на сричките“ и „ Б е л е ж к и т е на почиван 1ето “, т.е. препинателниете знаци (с. 101-113). Подобно на граматиката на Неофит Рилски, и тук е приложен неголям „словарникъ“ (с. 114-130).

А вторът се е въздържал да даде изрична ясна формулировка на възгледите си. Все пак доста дръзко той дава на граматиката си името „първичка“, което донякъде може да ни подскаже едно възможно тълкуване на граматическите му представи.

П ървата част започва с „ В ъ в е д е н о “ от 16 параграфа. Тук се съдърж ат най-елем ентарни граматически определения, напр. „§ 1. Б ъ л г а р с к а т а Грамматика н ы учи да говорим ъ и пиш ем ъ уредно Б ъ л г а р с к и “(с. 3). Н а фонетиката и писмената система са отделени няколко параграфа. Богоров предпочита да нарича буквите „слова“ и ето как ги дефинира: „§ 3. Слова са в ы к атъ о н ы а б ележ ки , които пиш емъ, за да изАВАвамы р а з л и ч и м т е естествены гласове.“ Вижда се внимателната формулировка и опитът - по всяка вероятност съзнателен - да не се см есват фонетика и писане, език и правопис.

П оследният параграф на въведението изрежда частите на речта: „§ 16. В си чки те думи на Б ъ л г а р с к ы й а з ы к ъ , п о своето си показан ie,

J2 За грам атиката на Х р. П авлович Ив. Б огоров не се изказва негативно в предговора към второто и здан и е на грам атиката си.

107

д-клАтса на т и кжсове: 1 / И м е сжществително. 2 / И м е прилагателно. 3 / П рилогъ. 4 / М-кстоиме. 5 / Глаголъ. 6 / Н а р т ч ю . 7 / Предлогъ. 8 / Свржзка. 9 / Средоричь. (с. 6-7).

Като и м ам е предвид, че основните разногласия при изграждането и описването на българския книжовен език се проявяват във връзка с имената, падежите и членовете, към тези части ще насоча най- напред вним анието си, тъй като от тяхното съдържание ще м ож ем да отсъдим за схващането на граматика по тези най-същ ествени въпроси.

О щ е при изброяването на частите на речта Ив.) Богоров отделя специално място на члена, което го нарежда изцяло в п о т о к а (на публикуваните дотогава граматики. Н а члена той посвещ ава специ­ална глава43. И тук, както и при Неофит Рилски, имената са разделени на съществителни и прилагателни като отделни части на речта, а не са обединени, както прави това Хр. П авлович, в една част - име. Дадени са дефиниции за същ ествителното име изобщ о („С ж щ естви ­телно име е онова, подъ което м ож е да се разум ие н и к о е н ищ о, д-ьто са види или не види; както: кж щ а, перо, конь, вода, витж ръ , правда, д у ш а “), за личните, нарицателните, събирателните, умалителните и увеличителните имена така, както са правили това и Н еоф ит РилскЙ и Хр. П авлович . Д еф инициите са ясни и кратко формулирани. Ив. Богоров посочва три „общи свойщини (категории - б.м., Б.В.) на всичкити сж щ есвителни имена: родъ, брой и падеж ъ“ (с. 8). А ето и обяснението за падеж: „§ 25. Кога и ск а м ы да и з а в и м ъ н-ькое нищ о, какво да е, или на кой подобъ са намира, к а зв а м ы му името, като съ н-Екое отрежданье; както: книгата е на СтоАна, дай книгжта СтоАну, земи книгж та отъ СтоАна. Това отрежданье или преобжрну- в а н 1е на крайната сричка, наричаса падежъ. § 26. Въ Б ж л гар с к ы й а з ы к ъ с ж петь падежа . T t са познавать по р азл и ч н ы п ы тан i a : 1/ И м енителенъ , съ когото и м ен у в ам ы н-кщо, или отговарА м ы на п ы тан i a : к о й ? какво? 2 / Родителенъ, съ когото к а з в а м ы чае б ы ва нтацото, или отговарА м ы на п ы тан ie: на кого? ч м ? ч !а ? 4ie? 3 / Дателенъ, съ когото д а в а м ы или отговарА мы на п ы т а н ie: кому? на кому? 4 / Винителенъ, съ когото отговарА мы на п ы та н ie: кого? дъ? о т к ж д -t? 5 / Звателенъ, съ когото зовемъ н-ккого“ (с. 10-11).

В изложението за падежите Ив. Богоров остава изцяло върху основата на традиционните, славянски граматики. Д окато йри другите двам а граматици м о ж ем поради формулировката да допуснем разби­рането на падежа като израз на отнош енията в изречението, то тук това е невъзм ож но - Ив. Богоров направо казва, че „това отреждан ie или п р ео б ж р н у ван 1 е на крайната сричка“ се нарича падеж. Това обаче

41 М ного е харак терн о, че И в. Б огор ов пиш е члена винаги слято с им ената. Н ар еж дан ето о б а ч е на члена като отделн а част на речта прави класиф икацията доста хетер оген н а. Тук м о ж е би трябва да се търси изрично утвърж даване на члена като н еотм ен н а част от н овобъ лгарск ата (к н и ж ов н а) реч, а не толк ова като поставяне на едн а п л оск ост члена с остан али те части на речта.

108

не се съгласува с поясненията по отнош ение на „прилога“ : ,,§ 28. Кога говорим ъ и и ск а м ы да си отредимъ разум жтъ, притурвам ы край имената една ч асти ц ж; както гж лж бж тъ , ры бата , детето. Това тъ, та, то наричаса прилогъ. § 29. П ри логж тъ има три рода, два брод и ч еты р и падежа, и са сгласува съ им ето на родъ, брой, падеж ъ“ (с. 12). След това определение Ив. Богоров дава една таблица, в която има графи за мъж ки, женски и среден род в единствено и множествено число. И във всяка една от тези графи има членни форми за именителен , родителей, дателен и винителен падеж. Така описана, тази таблица навежда на мисълта, че сигурно става дума за различни форми. Н авсякъде обаче се повтаря една и съща форма за всички падежи, а именно за мъж ки род единствено число е повторено четири пъти тъ (за всеки падеж по веднъж) и т-к - четири пъти в множ ествено число (по веднъж за всеки падеж). Същото е и в другите родове. Единствената разлика се вижда в членната форма за женски род единствено число във винителен падеж - т х , срещу членната- ф орма та в останалите падежи. В Ц ентралния Балкан и изобщо в североизточните говори е нормална членната форма тъ за женски род при наличие на същ ата гласна (ъ) в окончанието на имената от женски род - независимо от ударението, но когато окончанието е под ударение този изговор е най-убедителен, защото иначе мож е да се допусне редукция. Това е така, но тази гласна в члена и /и л и в окончанието не се редува с а според функцията в изречението“111. Дали тук им а някакъв стремеж към правописна практика, каквато напр, по- късно ще видим у редица книжовници? И ли ухото е изневерило на дълго отсъствувалия от родната езикова среда книжовник? М алко по- рано в описанията на. падежите също се прокрадва едно несъответ­ствие - „на ком у“ : въпрос за установяване на дателен падеж. Днес такава ф орма мож е да се чуе в книж овно-разговорната реч, но за нея причините са се появили много по-късно от годината на издаването на Богоровата граматика. Сигурно и тук авторът е допуснал някаква несъзнателна грешка.

След общите обяснения за „прилога“ са подредени 16 страници парадигми с по пет падежа, като в м ъж ки род единствените отклонения от описаното в началото правило се наблю дават при личните имена, където няма членуване (както е нормално и днес), но затова пък им а падежна парадигма, напр, от името „М арко“ :

„И. М арко Р. на М аркаД. Марку, - на М а р к а В. М арка3. (о) М ар к о “ (с. 19-20).

w В централния балкански говор и в някои м и зийски говори сам о при им ен ата за лица ж ен и им а редуван е на а в п о дл ож н а с ь в допъ л ни телн а ф ункция. В иж Ст. С тойков, Б ългарска диалек тология . C ., 1962, с. 138.

109

Тава отклонение сигурно е продиктувано от остатъците - все още живи по това време - в речта на съвременниците на Ив. Богоров. И м ената от женски род са дадени все с посочените по-горе членове. Тук отново се появява едно отклонение - при често срещащ и се ж енски лични имена, напр.:

„И. MapiA Р. н а M ap i aД. М а р ш 45, н а М а р и В. M ap i i ж3. (о) М а р ю “ (с. 22-23).

При представянето на членно-падеж ните форми на прилагателните имена Ив. Богоров отново е изредил парадигми, съдържащи еднакви форми: за мъж ки род - ы й - ш ; за женски род - та (отново единствено във винителен падеж тж), за среден род - то, и за множествено число - ти . В четирите страници, на които са дадени парадигмите с член на някои прилагателни, е спазено изцяло правилото, посочено в началото, но са добавени успоредно и родителни и родително- винителни форми за лица от м ъж ки род, напр.:

„И. светы й Р. на свены й-аго Д. на светы й В. светы й-аго3. (о) св еты й “ (с. 35).

Отделено е и място за сравнителната и превъзходната степен на прилагателните имена, които съответствуват изцяло на съвременната ни представа.

М естоим енията също са представени обстойно. В парадигмите се съдърж ат някои архаични форми, които днес вече почти не се използуват, но тогава още са били в сравнително ж ива употреба, напр, „намъ, в ам ъ “ за дателен падеж. П исм ено се прави разлика и между дателната „мени, теб-к“ и родителната и винителната форма „на мене, мене, на тебе, тебе“ (с. 48). По-същ ествен е случаят с представянето на третоличното местоимение. Тук откриваме „той-тъ, таА-та, това-то“ като показателни местоимения, а онъ, она, оно, они са в съвсем традиционния черковнославянски вид (с. 49).

Глаголната система е представена също сравнително пространно. Тук вече се говори и за категорията залог46: „§ 45. Глаголжтъ има: залогъ, наклонен ie, време, брой, лице и род“ (с.56).

Залозите са „д-кйствителенъ и страдателенъ“, наклоненията - „изАВително, повълмтелно, желателно, преклонно“ (с. 56), а врем ена­та - „сегашно (пиша), зам ин ж ло ( п и ш а х ъ ), п р е м и и ж л о (писалъ

4’ Такива остатъци се нам ират и д о д н е с в пирдопския, тракийския и в някои р одопск и говори . Вж . у Ст. С тойков, цит. съч ., с. 138.

41> Х р. П авлович не отделя сп ец иална категория залог, а в и зл ож ен и ето я разглеж да за ед н о с накл он ени ето .

110

сж мъ), неопределено (писахъ) и бждно (щ ж п и ш ж )“ (с. 57). По- нататък в прим ерите времената се увеличават с „откол изаминж ло (писалъ бтхъ), неотредено второ (написахъ), неотредено трето (написалъ сж м ъ ), неотредено ч ет в ъ р т о (написалъ б-кхъ)“ (с. 64-65). Бъдещ ето време редовно се образува от спретнат спомагателен глагол ща (а не с н еи зм ен яем а частица ще) + спрегнат основен глагол. В някои случаи се появява съкратен инфинитив, напр, „бждно третьо: писа щж, би щ ж ; бждно четвжрто: написа щж, наби щ ж “ (с. 66). И зглежда реш ението за формите на бъдеще време е дошло повече по умозрителен път, а по-малко е резултат от наблюденията на практиката“17. На всяка цена трябва да се отбележи, че пръв Ив. Богоров разпределя българските глаголи в три спрежения - една класификация, която (с някои доуточнения) изцяло се повтаря от съвременната грам атическа наука (с. 63-90).

Във втора и трета „страна“ (част) се дават различни указания относно синтаксиса, употребата на падежите, равнописането (пра­вописа) и препинателните знаци. П рави впечатление при терм ин оло­гията, че Ив. Богоров още от този ранен етап от дейността и творчеството си зам еня много традиционни термини с новоизковани от самия него. Такива са напр, „м и сто и м е“ (местоимение), „сртдо- р * ч ь “ (междуметие), „ б и л и ж к ы на почиванчето“ (препинателни знаци), „кривичка“ (запетая), „капка съ кривичка“ (точка и запетая), „д вт капки“ (двоеточие), „капка“ (точка), „ п ы т н а к т л и ж к а“ (въпросителен знак), „чюдовна б т л т ж к а “ (удивителен знак), „пржчи- ц а“ (тире), „преградки“ (скоби) и мн. др. Д неш ният читател може лесно да се увери, че нито един от изброените термини не е останал в употреба.

К ъм грам атиката след думата „С в р ж ш ж къ “ са изредени имената на 590 „пом ощ ници“ или спомощ ествователи, както са известни през Възраждането. Това вече е съществено сведение за тираж а разпрос­транението и т.н. Записани са по една, две или няколко бройки, предплатени от знайни и незнайни българи от Трявна, Карлово, Свищов, Ловеч, Търново, Браила, П лоещ , ф о кш ан , Русе, Шумен, Разград, Котел, (село) Троян, Троянския манастир, (село) Габрово, Севлиево, Л ачо-К арлово , Самоковъ, Кюстендил, София, Калофер и др. Сред спом ощ ествователите се срещат имената на свещеници, учители заедно с учениците им, школски общини, терзии, търговци и пр. Ето някои от по-известните сред тях: Евлоги Георгиев’, Христо Георгиев, Емануил Васкидович, Сава Ф иларетов, Захарий Зограф, К алист Луков, Захарий Круша, Иван Гешов и т.н. Едва около 10 процента от книгите са предназначени за западните краищ а (Самоков, Кюстендил, София), а всички останали са предназначени за селищата

47 Този начин за обр а зу в а н е на ф орм и за бъ дещ е врем е се срещ а в някои източни диалекти, но е м н о го стесн ен територи алн о. В ж . у Ст. С тойков, цит. съч., с. 150.

111

от Ц ентралния Б ал к ан и части от Североизточна България. Любопит- но е, че ням а ' записани от Стара Загора, за където е тъкмена граматиката. О т Свищов, където е учител Хр. П авлович, са се записали много спомощ ествователи , като са предплатени 10 книжки за „П очетната ш колска общ ина на Свето П реображен ie“, а още 32 други граждани са пож елали да имат граматиката. Свищов се нарежда на едно от първите м еста според броя на поръчаните граматики. Много е възмож но и Богоровата граматика да е сред причините, подтикнали Хр. П авлович да преработи и преиздаде граматиката си.

Учителството на Ив. Богоров не траяло мно'го. След една година той заминал за Л айпциг да следва химия. П рез трите години, прекарани в Германия, той се занимавал с най-различни работи: издава (първия наш ) вестник „Български орел“, активист е на славянското дружество, чете усилено всичко ново, което излиза в Е вропа и мож е да бъде полезно за българското просвещение. През 1848 г. той вече е в Цариград, където започва издаването на „Ц ариградски вестник“ - вестникът с най-дълго съществуване през цялото Българско възраждане. Преди това обаче поправя граматиката си и я преиздава под името „П ж рвичка Б ж лгарска С ловница“.

При сравняване на двете издания се установяват някои съществени и множество м аловаж ни промени. Н ай-важ ната разлика е в двата предговора към второто издание: „П редговоръ“, в който обяснява непосредствения подтик да направи това издание („Отъ потриб- ностьтж на н и к о а Словница за бащин жтъ ни а з ы к ъ , основана на народенъ изговоръ, за наш ето начАлно проев итенье, п одканихм ы ça още въ 1844 л. та и звади хм ы на свитъ еднж; а защ ото т а стана малко н-кгцо недостижна, затва са понудихмы да i x поисправимъ и н а щ а м п а м ы втори п ж т ъ “), и един пространен „К ниж овенъ предго­воръ: за равнописаньето на а з ы к ж т ъ н и “, който заслужава по- специално внимание. К олкото в първото издание липсва на читателя такава част, от която да узнае как точно разсъждава граматикът по спорните въпроси на книж овния ни език, толкова това второ издание запълва тази празнина. П ървообразът на този предговор е една статия със същото заглавие, отпечатана две години по-рано в „Български орел“. Тук обаче този м атериал е преработен, допълнен е с размисли върху новоизлезли книги (напр. „П исменница на С лавА нск 1 А а з ы к ъ “

от И ван М омчилов) и са разш ирени някои от обясненията. Темата е равнописанието, т.е. правописът, но вътре в текста се откриват разм исли върху най-различни, книжовноезикови проблеми. В начало­то е поставен цитат от К опитаровата граматика, в който се казва, че трябва да има толкова знаци, колкото са простите звукове, и че писмото трябва да предава всички нюанси на речта. В самия текст Копитар е цитиран пак, но освен това и много от аргументите показват, че учението на словенския граматик е здрава опора за българския книжовник. Един от основните проблеми, на които се

112

спира Ив. Богоров, са отново членовете („Прилози или ставици“). След едно много дълго изложение, в което са намесени още въпросите за изпадането на краесловните ерове в старобългарския, но задържането им като писмени -знаци, е направен оглед на полож ени­ето на Балканите , като са приведени прим ери от гръцки, албански, словенски и влашки, намесен е дори и санскритският и т.н. Аргументите не винаги са от езикознанието, а често Богоров прибягва до логиката: „И ако н-ккой закачи да н ы настанАва да изф ж рлимъ ставицыт-к, то щ емъ му благодаримъ тжй, както г ц а х ж французит-к и И тал тн ц и т-к да благо дар 1 жтъ на оногова, който ги поучеше да напустнжтъ т-кхныт-к а р в р а и да п р 1 ематъ Латинскыт-к падежи? Нито пакъ м о ж ем ъ да гл ед ам ы Гржцит-к, какво правАтъ днесъ съ Писан 1а т ъ си а з ы к ъ , защото наш ж тъ народъ и а з ы к ъ не е на еднакво изм-кнАванье съ Г р ж ц к 1 Атъ, и мож е онва д-кто е добро за н и х ш а т ъ ,

за н аш ж тъ да е зло, и така не м о ж ем ъ да кажемъ: „Тва има Г р ж ц к 1 Атъ а з ы к ъ , тр-кбва и н аш ж тъ да го и м а “. Г р ж ц к 1 Атъ а зы к ъ ако има а р в р а ta си напредъ имената, тр-кбва ли да направимъ и за н аш ж тъ сжгцото? А да са п р 1еми родителенъ и дателенъ падежъ за сегешн!Атъ ни а з ы к ъ о т ъ стар i а т ъ , т о ще риче , да исф ж рлимъ стави ц ж тж отъ т-к п адеж ы , и отъ два Азыка да са направи попарж.“ (с. Н -О ) и продълж ава по-долу: „М ы м о ж ем ъ да задж рж им ъ само т-к падежи, които говор а т ъ и д о днесъ Бжлгарет-к.“

Н ататък Богоров „инвентаризира“ всички български членни форми за м ж ж ки род, за да „отбере чов-ккъ д-кто с ж по за въ работ ж, а по- главнит-к сж т-к: а, ж, а , о т ъ , атъ, жтъ, а т ъ , етъ.“След това се впуска в обяснения какво той смята за най-добро и правилно, а именно „ж- тъ за сж щ еств. имена, д-кто са свж рш ватъ на ц-клъ ерь; а -т ъ за д-кто са свж рш ватъ на м алж къ еръ; а - т ъ за прилагат, имена га иматъ ставица, за по лесно изговарванье на думата.“

Следващ акцент в предговора са чуждите думи. Тук проличава една изклю чителна умереност, каквато в по-късния период от живота си той напълно ще изостави: „нито единъ отъ истащеныт-к а з ы ц ы на Е вропа е безь чю жда дума. (...) млого думи има български, които нашит-к п р ш м а т ъ за Турскы и ги м -к н а т ъ съ Рускы , както: заналтъ, маразъ, ищахъ, самаръ, чарипА, пжтека, водакъ, пл-кчка и др. т. което лесно вижда чов-ккъ, че с ж чисто Бжлгарски: зналтъ отъ з н а 1 ж; маразъ отъ мразъ; ищахъ отъ ищ ж ; самаръ отъ слама и т.н.“ И въпреки всичко в тези примери вече се усещат някои от увлеченията, в чийто плен ще попадне книж овникът по-късно (обясненията напр, на ищах, чарш ия и др.).

След някои разсъждения около „П исменница на С л э в а н с к 1 а

а з ы к ъ “ о т Ив. М ом чилов и на критиката на последния към Хр. П авлович , като авторът остава само на полето на полемиката, а не

113

прибягва до съдържателни аргументи, той завърш ва предговора отново с цитата от Копитаровата граматика, който стои като мото в началото, но този път на български. К ъм „хладния“ текст за съотнош ението между броя на звуковете и буквите Ив. Богоров добавя един коментар, който ни отвежда съм устоите на вижданията на книж овника не само по отнош ение на правописа, а и на книж овния език изобщо: „Едно равнописанье колкото е кжсо, чисто и просто, така саде-гюзелъ да га речемъ, толкось е и по лесно, по хубаво, по ревниво“ (с. КГ).

Текстът на „П ж рвичка Б ж л гар ска С ловница“ не сочи съществени разлики по отношение на граматическите схващания и описания. Н аправени са някои редакторски поправки, добавени са текстове за прочит и е махнат речникът.

С това издание въпреки своите едва 30 години И ван Богоров излиза вече със самочувствието на зрял граматик с име на книжовното поприще.

ГРА М А ТИ КИ ТЕ И К Н И Ж О В Н О Е З И К О В И Т Е Ш К О Л И

1. Всички изследвани, заним авали се с историята на книжовния език и с книж ната реч през първата половина на м иналия век, свързват трите граматики, разгледани в предходната част, с наличието на книжовноезикови школи. Н ещ о повече - в повечето от разработ­ките се отделя място на граматиките и на авторите им в тези школи. Затова тук се налага да видим в каква степен граматиките и ш колите са взаимно свързани.

2. Н азванието „ш кола“ се употребява още от някои възрожденски дейци, но се разбира в най-обща дръзка с книжовноезиковата практика или възгледи. В проследените научни разработки се открива предимно терм инът „ш кола“ при отделянето и диференцирането на книжовноезиковите насоки. Успоредно с това обаче, както вече беше отбелязано, се срешат и термините „течение“, „направление“, „възг­лед“, „редакция“, „партия“. Следователно бихме могли да предполо­ж им, че отделните автори влагат м алко или повече различно разбиране при интерпретирането на това, което иначе всички наричат с терм ина „ш кола“. Ето какво сочат срещу думата „ш кола“ двата най- съвременни български тълковни речника: „3. Прен. Научно, литера­турно, художествено, политическо и др. течение, което се отличава със свои възгледи, със свои методи.“48 и „3. Прен. Н аправление в областта на науката, изкуството и под. със свои отличителни черти, методи и др.“44. В речника на Найден Геров е дадена само думата „ш колё“ със значение „училищ е“511.

-18 Български тълковен речник . C., 1955 - III и здани е 1973, с. 1119.^ Речник на съ вр ем ен ни я български к ниж овен език. П од редакцията на акад. Ст.

Р ом ан ски , C ., 1955-1959, т. III, с. 652.Н. Геров, Речник на блъгарскии язик с тълк ован и е речнти на блъгарскйй и на

руски. П ловдив, 1895 - 1904. - Ф ототип н о и здани е, C. 197S, част V, с. 584.

114

Ако приемем, че така формулираното определение отговаря на реалията, която стои зад терм ина „(книж овна) ш кола“, ще трябва да се насочим към разбиране само като „идейно течение“ относно изграждането на българския книжовен език в конкретния случай, но не и към практиката. Тук мож е би трябва са се доуточни, че школата е също така кръг от хора, които са възприели някакви общи постановки, възгледи и методи и се групират и обединяват около една фигура, която първа и в сравнително най-чист вид формулира началата на въпросната ш кола, ползува се сред привържениците на тези възгледи с изклю чителен авторитет и често се възприема като водач на школата.

П ри прегледа на научните приноси към изследвания тук въпрос стана ясно, че редица автори представят школите и свързаните с тях процеси като преплитане от теория и практика, като те не предпо­лагат някакво по-категорично отделяне на двете страни на процеса. И м а и автори, които разбират ш колите само като израз на теоретични платформи, водещи спорове. Други пък подразбират преди всичко практическо осъщ ествяване на три изначални теоретични идеи. Тук трябва да се отбележи, че в употребата на книжовниците от Възраждането се подразбира преди всичко именно последното схващане за школата като определена практика.

3. За да мож е да бъде изяснен въпросът, който е обект на това изследване, трябва първо да се изяснят различията между трите граматики. След обстойния преглед на самите граматики в преходна­та част тук ще успоредя и сравня идеите, които се откриват в тях.

П редвид допусканата постановка, че школите са теоретични възгледи, най-напред ще се насоча към сравняване на предговорите на граматиките. Те, както това е известно, са специфичен „ж анр“ в книж нината на Б ългарското възраж дане51. П овечето от възрожденски­те издания по принцип са снабдени с предговори, в които авторите споделят своите мнения по редица важни и спорни въпроси на съвремието си, а изграждането на книж овния език несъмнено е един от тях. Следователно именно предговорите на трите граматики би трябвало да очакваме най-верен източник на сведения за мислите и идеите на авторите, водили ги към един или друг възглед, към едно или друго решение. В този смисъл трите граматики предлагат богат материал.

Н ай-пространен е предговорът към „Болгарска Г р ам м атш а“ от Н еоф ит Рилски, която като най-ранна българска граматика - мож е да се предположи с много голяма сигурност - е попаднала в ръцете на следходните граматици и с това е влияла върху техните реш ения - предизвиквала е съгласие или пък възражения. Втора излиза „Грам­матика С лавено-Б олгарска“ от Хр. П авлович. За съжаление тя не

51 Вж . и у Д . Л еков, Б ългарска в ъ зр ож денска литература. T. 1. C ., 1988, с. 6-23.

115

съдърж а предговор, в който книж овникът изрично да е изразил свои виждания към интересуващия ни проблем. В самото начало има само обръщ ение към сънародниците, в което са изтъкнати подбудите за съставянето на граматиката, а именно да даде принос към просвещ е­нието.Затова ще трябва да търсим различни имплицитно изразени особености, които биха ни насочили към нужния отговор. Второто издание на грам атиката обаче вече има предговор, от който могат да се извлекат многобройни сведения. Третата граматика пък е най- оскъдна откъм някакви споделени възгледи и идеи. Авторът й - Ив. Б огоров - още на титулната страница точно под заглавието започва делово и стегнато да излага описанието на езиковите факти без дори да се обърне към своите читатели. Второто издание обаче пак - подобно не граматиката на Хр. П авлович - ни дава изобилен м атериал за сравнение и размисъл със своя „К ниж овенъ П редговоръ“.

О т направения преглед се вижда, че най-фундаментално е изложението на Н еоф ит Рилски. О т него става ясно, че той е застъпник на живата съвременна реч, от която да се извлече общ обългарското и да се „облагороди“ чрез посредничеството на черковнославянското предание. Това е най-общ ата постановка, която е схваната по приблизително този начин практически от всички изследователи. Трябва обаче да се каже, че напр, това „извличане“ на общ обългарското („общ обългарска осн ова“) трябва да стане чрез приносите на много хора, които трябва първо според възможностите си да напиш ат граматика на „свойатъ т з ы к ъ “, т.е. наречие. В това дело „секой е свободенъ и беззазоренъ да даде .перво своето м н и ш е , а по том ъ по мцогихъ и разли чн ы хъ m h - k h i a x b да се оупотреби зам ы ш л е н н о е дело,...“ И едно особено важно съображение: този общ език е нужен преди всичко за целите на просвещението и на училището в частност, където той трябва действително „да се воведе въ оуп отреблен 1 е...“ (с. 4).

Един от основните проблеми при изграждането на книжовния език, на който Н еоф ит Рилски отделя изклю чително внимание, е въпросът за членуването - тази най-характерна особеност на новобъл­гарската реч в отличие от черковнославянската. Неофит Рилски категорично подчертава, че членовете са потребни на езика, незави­симо от това, че в черковнославянския ги няма. Друг съществен въпрос стои за реш аване по отнош ение на чуждите (главно турски) думи. Авторът застава категорично на позицията, че те трябва да се отстраняват и с няколко бележки и с речник в края на книгата дава пример за това.

Хр. П авлович в първото издание на граматиката си не нам ира за нужно да сподели с бъдещите си читатели мислите и възгледите си относно изграждането на книжовния език. Косвено все пак мож ем да отсъдим по заглавието, че представата му за граматика, респ. устроение на езика, е свързана с обединяването на славянския

116

(черковнославянския) език и българската реч, като първият по всяка вероятност би трябвало да се очаква да играе по-специална роля. Все. пак, когато започва изложението си, той казва „Б о л го р ск 1 Й о а з ы к ъ составлАвасе отъ двадесетъ и седемъ знакове,... Они се именуватъ буквы Б олгарски “ (с. 5). Н а същата страница в бележки под линия се говори за „Славенските книги“, които съдържат и други букви. Следователно за Хр. П авлович „С лавенски“ и „Болгарски“ са (и ще си останат) два различни езика и неговото желание, въпреки заглавието, е да опиш е българския език. О щ е на следващата страница това се потвърждава. Там той казва: „Сички т-с р-счи БолгарскдА разговори разд-слАватъ се на деветь родове,...“ и по-долу „ Т ы а деветь части Слова, сир-счь разговори Б о л г а р с к а , изсл-сдува Болгарска та Г рам м атика споредъ...“ (с. 6). Ясно е, че декларираната в заглавието „С лавено-Болгарска Г рам м атика“ трябва да се разбира като българ­ска. П ри обясненията за членовете той потвърждава това - „ Т ы а два падежа (родителей ' и дателен ’ - б.м., Б.В.) привносимъ тука изъ С лавенска та Грамматика.(. . .) Т ы а ж е слогове не са членове, но о к о н ч а н 1 А та на Славенски те родителны и дателны , ...“ (с. 8). Така погледнато, и Хр. П авлович вижда в черковнославянския език извор за книж овни средства, които да допълнят липсващ ото в живата реч. И само два реда по-долу той пояснява, че „на никои м-сста просты й о а з ы к ъ сохранАва“ и творителен и сказателен падеж. Той обаче не ги възприема в граматиката, именно защ ото са присъщи на „простия е зи к“, а той се е заел да допринесе за изграждането на обработен книж овен език. Н ататък в изложението много рядко се случва да ср ещ н е-ч о век изобщо думите „български“ или „славянски“. Н а едно място им а един характерен пасаж, който ми се иска да цитирам тук изцяло - въпреки дължината му - за да се види как разсъждава Хр. П авлович по въпроса за „традиционното“ и „съвременното, ж и вото“ в езика. Н а това място той говори за правописа, който, както знаем, в съзнанието на възрожденците почти изцяло съвпада с „книжовен е зи к“. Ето какво казва граматикът: „П равописан ie то учи гд-к се пише и, и гд-к i, и ГД-R ы :. . . Веема добро воистенну беше да подражаехме въ това д-кло Европеане те: Сире-кчь изгнавш е изъ свои те Болгарски сочинен i a и и ы , да си пиш еме сички те р-кчи сосъ прелеснописуемо то 1 . П о н еж е е суетенъ трудъ да мысли и да изел-кдува некой гд-к се пиш е и, гд-к I, и гд-к ы , кога сички те они еднакво п р о и зн о ш еы е иматъ , и кога п ад еж ы те, кой е И м енителенъ и кой Винителенъ, веем а Асно му представлАватъ те сосъ нихъ глаголи. Н екой, за да п оборатъ това мое м н -KHie, безъ да разеудатъ правда та, предлагать сл -кдующ 1 Й прим-кръ: ...52, когото п р ел зы ч и в ш е на, добри те закони п раватъ д о б р ы те граж даиы , а лош и те лош и те, думать, ако беше

52 П р и м ер ъ т в оригинала е даден на гръцки, а цитатът продълж ава с п ревода му на български .

117

написано това токм о съ ю ты , колко щеше да буде по неудобовразу- мително. Д о б р | те закон! праватъ добр! те граждан!, а лош ! те лош! те. Но азъ ув-крАвамъ т ак о взы те, защо колко е ним ъ по неудобов- разум ително мое то сосъ едно юта лопп те, два пъти толко б ы в а мене по неудобовразумително нихно то сосъ две ю т ы (тук има бележка под линия: „*Защо и то не е друго, но две i i сосъ една чертица на средъ соединени.“) лош и те, лош и те, ако не м ы с л и м ъ разумъ а на каде отхожда: Ако ли м ислим ъ разумъ а на каде отхожда, или б ы б ы ло сосъ i писано или сосъ и, веема добр-к познавамъ, кое е Подлежащ ее и кое Сказуемо: сиричъ , кое Дийствува, и кое Страда. Ещ е нека п о м ы с л а т ъ такови те, отъ гди б ы разум или они, кое е И менителенъ и кое Винителенъ въ т о а прим еръ ако имъ го предложи некой написанъ, но сосъ ж ивъ гласъ, когато не м ож атъ да видатъ гд-к е и и гди ы ; За писуваем ы те же всредъ р и чи те и и ы , що да речемъ; Н ека п о м ы с л а т ъ сами, да ли зналтъ кам икъ , защо се пише сосъ и, а не сосъ i или ы ; и к р ы е м ъ защо се пиш е сосъ ы , а не сосъ и или i; и ще видатъ а в н о , защо основатели те Азыка нашего отъ произволен ie са употребили т ы а буквы въ т ы а ръчи: а н ы ги употреблАваме отъ предан ie държащесА за ста р ы те като сл-кпцы за т о а г и “ (с. 44-45). Този предълъг цитат е чудесен пример за начина на разсъж даване на Хр. П авлович - най-консервативният от тримата граматици, както го описват всички изследователи. Н а това място той разсъждава по правописен въпрос, но подходът явно говори за това, че авторът мисли по този начин за езика изобщо. И тъй като всички сочат „втвърдяване“ на консервативните позиции на Хр. П авлович при второто издание, трябва изрично да подчертая, че този същият пасаж е повторен абсолютно дословно и във второто издание (с. 55- 56).

Ч овек трябва да се взира много в целия текст на първото издание, за да открие следи от колебанията и процеса на обмисляне на отделните детайли. Второто издание вече дава конкретен, ясно формулиран и изразен материал за собствените позиции на този ранен граматик с най-дълъг учителски опит. Н а младеж та на България („П релю безна Болгарска Ю носте!“) посвещ ава той своя труд и към нея се обръщ а в специалния предговор към второто издание през 1845 г. И нтересно е впечатлението, което той споделя в началото, и което вече споменах по-рано: „... защо т ы (м ладеж та - б.м., Б.В.) мене въ голем ом ъ почитан 1 и имаш ь, а най усердно отъ сичкихъ другихъ списателей Болгарскихъ прю м аш ь. И доказуватъ ми го а в н о сичкал Болгарска училища, въ коихъ се мои сочинен i a предавать, ...“ (с. I). Това сомохвалство ли е? К ъм тази година вече са направени най- важ ните стъпки в развитието на гр ам атическата литература до средата на века - вече са излезли и трите граматики. С писъкът на спомощ ествователите на Богоровата грам атика сочи ясно, че в Свищов, където Хр. П авлович е учител вече 15 години, са попаднали

118

най-малко 42 екземпляра от нея, 10 от които са поръчани от училищ ната община. Засега този въпрос ще остане без отговор. А само предположения могат да обяснят онова, което Дупничанина декларира нататък в предговора: „... издавам ю (граматиката - б.м., Б.В.) уже второ много по соверщ енну отъ первыА: защо много недостатки въ ней дополнихъ , и з л и ш н а а ( к о и то са членове) изгнахъ, падежи умножихъ и къ Старо-Болгарскому (Словенскому) Азыку ю приближихъ, ...“ (с. I-II). Вместо да върви по пътя, по който е вървял дотогава, той изведнъж се обръщ а и тръгва точно в противополож- ната посока. П адежите, големият юс и всичко онова, което отдале­чава българския от „м айката му“ - славенския, т.е. черковнославян­ския - той иска да прокуди от граматиката (си). Теоретично тук Хр. П авлович наистина застава на една черковнославянска позиция за българския език. Но годината е 1845!

Ив. Богоров не ни е удостоил и с една дума в нещо като предговор към грам атиката си от 1844 г. Единствено ни остава да спекулираме с названието й „първичка“ (виж по-горе и у други автори). В текста пък никъде не мож е да се открие и една полем ична дума, която да говори за определени позиции на автора си. Съдържанието е делово, както подобава на едно такова съчинение . Д али младият даскал е имал някакви колебания? И ли мож е би е бил прекалено самонадеян поради само 26-те си години? Н аблю денията върху по-сетнешния чу. живот и дейност го показват в много случаи като самонадеян и сам омнителен (особено в по-напредналата му възраст). И зобщ о при анализа на книжовните паметници - а с още по-голяма сила това се отнася за такива като граматиките от този ранен период - възникват толкова много въпроси, които на пръв поглед нямат нищ о общо е изследвания проблем. Така напр, и тримата автори на граматики пиш ат своите граматични трудове в различна възраст и с напълно различен ж итейски и филологически опит. Когато Н еофит Рилски издава граматиката си, е на 45 години и зад гърба му има дълго и упорито учение, монаш ество и четиригодиш но учителствуване в Самоков. Хр. П авлович е на 32 години, когато предава първото издание на граматиката си за печат, а от 27-годишната си възраст (от 1831 г.) е учител в Свищов. Както беше споменато, И ванчо (така сам той е написал на корицата) Богоров има зад себе си само учение, когато - току-що постъпил като учител в Стара Загора - през 1844 г. пиш е грам атиката си. Възрастта на начеващ ите граматици прогре­сивно спада.

„П ж рвичка Б ж лгарска С ловница“ ни носи пряка инф ормация за взети реш ения и намерени отговори там, където все още българските книжовници не са достигнали единомислие. Тук ще обобщя най- важните м ом енти от предговора: за автора няма съмнение, че членовете са абсолютно необходима съставка на съвременния българ­ски (книж овен) език и каквито и да било идеи за изхвърляне,

119

зам еняне и под. не могат да бъдат приемани насериозно; разнообраз­ните облици на членовете (за м ъж ки род) в българското езиково зем лищ е са обект на специален оглед и авторът се спира на формите от източен тип; отредено е място и за чуждите думи,, но тук Богоров по-скоро е предпазлив и апелира за разумно и умерено отношение, а не както бихме могли да очакваме, имайки предвид „чистачеството“ му от по-късно време. В заклю чение на предговора граматикът ф ормулира така представата си за задачите пред строителя на книжовния език в тогаваш ния момент: „Н ам ъ е потр-сбно испж рвомъ да се напиш е а з ы к ж т ъ н и , а сетни, като видимъ д и е недостиженъ, да закачим ъ отъ с т а р е т ь да го у м н о ж а в а м ы и украсАвамы: защо бащин 1 а т ъ а з ы к ъ на единъ народъ, га са зима като никак жвъ, друго нищ о н и м а да изизе , освинъ че той начнува да са учю ждава и да става нечю вственъ“ (с. КГ). И наче казано - първо трябва да се запиш е езикът, а после, като се установи какво не му достига, да се добавят различни елементи от стария език. Тази формулировка вече п ознаваме от предуведомлението на Н еоф ит Рилски. С амо че там ясно е изразен и проблем ът-с различията в диалектите, а под „стария ези к“ се разбира черковнославянски, а тук старобългарски. Ако се вгледаме още по-внимателно в Богоровото изказване, ще ни направи впечатление един съществен м ом ент - трябва да се вземе действува- щият, ж ивият език (т.е. несъмнено това е източнбто наречие), той да се обработва. Тук ясно прозират мисли, нам иращ и подкрепа у Копитар и Караджич. Ив. Богоров не говори за многообразието на българските диалекти - за него (за разлика напр, от Н еоф ит Рилски) този проблем не съществува. За него няма съмнение - явно - в „ преднината“, която е набрало (северо)източното наречие при изграж : дането на книж овния език. Тук обаче трябва немицуемо да се зам ислим и върху това, за което вече стана дума - между Н еоф итовата граматика и Богоровата словница (1848 г.) е изминало повече от десетилетие” . Това на всяка цена трябва да бъде отчетено, защ ото в. този- начален етап от изграждането на книж овния език процесите на натрупване са с особена скорост. И м енно заради това двата предговора с изразените в тях мисли и идеи отразяват два различни м ом ента от развитието на българското общество и на книж овния език.

Ако приемем , че трите граматики представляват трите книжовно- езикови школи, следва да прием ем именно предговорите като документи за идейните (а мож е би и практическите) им платформи. Затова тук ще направя първото обобщение.

И предуведомлението, и книж овният предговор си представят в основата на книж овния език живата реч на съвремието. Н еофит

С татията в „Български о р ел “, която е в осн овата на текста в „К ниж овенъ П р едгов ор ъ “, е от 1846 г.

120

Рилски се вълнува от диалектната разчлененост, а Ив. Богоров практически не взем а отнош ение към този проблем. За Н еофит Рилски изходът е в това всеки да напиш е грам атика на своя диалект и въз основа на тези множество (!) граматики да се създаде една обща граматика. Ив. Богоров говори само за записване първо на езика, разбирай конкретното наречие, което несъмнено е източното. И за двам ата възм ож ността за обогатяване и обработка на така записания език мож е да дойде единствено от черковнославянския, респ. старобългарския54. П о въпроса за чуждите думи и двамата са единни.

Хр. П авлович представлява по-особен случай поради това, че в първото издание не ни е оставил предговор или някое друго свидетелство за своите виждания. По косвени пътища откриваме опиране върху живата реч (членовете и др.), както и изтъкване, че става дума за българска граматика, въпреки че заглавието гласи „славено-болгарска“. Д упничанина е засвидетелствувал редица м о м ен ­ти на пълна автоном ия от черковнославянската традиция (напр, цитираните по-горе мисли около и, i и ы ) . Дотук той изцяло е в синхрон с другите д вам а граматици. П ри второто издание (едва 1845 г.) той изрично декларира стрем еж а си да приближи новобългарската книж овна реч към черковнославянската. Това се изразява преди всичко в новото отнош ение към членовете и юса. К ъм други особености на езика становищ ето не е променено.

От казаното дотук се установява, че преди появяването на второто издание на грам атиката на Хр. П авлович и трите граматики проявяват еднакви тенденции по отнош ение на основата на кн и ж ов­ния език55. Р азликата идва от съзнанието на Н еофит Рилски за диалектната разчлененост и идеята му за търсене на пом ощ от черковнославянския като средство за „пом ирение“. Хр. П авлович не се произнася по този въпрос. За Ив. Богоров пък той сякаш не съществува. Тук на всяка цена трябва да се припомни, че Неофит Рилски и Хр. П авлович произхождат от (юго)западните краищ а и през 30-те години непрестанно се сблъскват с източното наречие (Свищов, Габрово, К опривщ ица), което неминуемо е изисквало от тях някаква ответна реакция. Ив. Б огоров пък е роден сред хора, говорещи на източното наречие, прекарва голяма част от ж ивота си дотогава сред хора, произхождащи в преобладаващ ия си брой от (Северо) И зточна България, и м ам предвид българската колония в Одеса), и след това се главява да учителствува в Стара Загора. И наче казано, за него

44 Т очно м еж д у и зли зан ето на двете грам атики се повдига с о со б ен а сила въпросът за различията м еж ду старобългарски и ц ерковнославянски . - В и ж И . Ягич. И стория славянской ф илологии . С анкт-П етербург, 1910, с. 219; В. А прмлов. д е н п н ц д н о м - кол г д р с к о го о K(i a z;o н а н н i я. О д е с а , 1841; П . ф и л к о в а , A. X . В о с т о к о в и българският език. - Б ългарски език, 1961, кн. 5-6, с. 554, и др.

55 И зп ол зувам този тер м и н , въпреки че съ м изцяло съгласен с Г. В енеди ктов , че той се нуж дае от уточнения. В ж . у Г. В енеди ктов , цит. съч., с. 329.

121

проблем ът с диалектната разпокъсаност не стои на дневен ред или поне той не дава да се разбере до 1848 г., че това го вълнува. Сигурно затова и не му отделя никакво внимание в първото издание.

Огледът на изрично изказаните идеи в трите граматики преди второто издание на Хр. П авлович не дава основание да се види в тях различна теоретична платформа. Всички автори са единни относно живата реч като основа за книжовния език, а също така никой не мож е да си представи изграждането му без заемане от традиционното предание (черковнославянско или старобългарско). Едва второто издание на Хр. П авлович (1845 г.) привнася нова идейна струя, а именно на отдалечаване от ж ивата реч в посока към черковнославян- ския. Тези факти ни показват, че изразените от граматиците идеи не дават основание на базата на граматиките им да се обособят три школи до 1845 г.

С равняването на описанията на езика, които всеки един от граматиците прави, мож е също да ни доведе по-близо до изясняването на мястото на граматиките в книжовните школи.

Тук трябва да се спрем преди всичко на онези места, които представляват някакъв м о м ен т на колебание или пък онези, които ние днес знаем, че са най-характерна и неотменна черта на българската реч и следователно отнош ението към тях издава сравни­телно ясно позициите на пиш ещ ите през 30-те и 40-те години на миналия век. Такъв е п роблем ът с членовете, с падежите, с формите' на бъдеще време, с инфинитива и под.

Членуването е най-яркият индикатор за йозициите при изследва­ните въпроси. Когато се сравнят частите, посветени на това явление, се вижда, че всички автори преди 1845 г. са единодушни относно потребността от члена в новобългарската книжовна реч. Съществен м ом ент е преплитането на членуването с падежите. П оявяват се някои нюанси, които също са показателни за позициите на авторите си. Те всички описват члена като отделна част от речта (по всяка вероятност под влияние на гръцкото описание), но същ евременно го поставят в падежни парадигми с различен брой падежи. Д окато Н еоф ит Рилски и Ив. Б огоров са единни, че има пет падежа (именителен , родителей, дателен, винитёлен, звателен), Хр. П авлович проявява най-голяма самостоятелност, като посочва само три присъ­щи на българския език падеж а (именителен , винителен, звателен), но за „украш ение“ добавя още два (родителей и дателен), като изрично посочва, че това ще са окончания, а не членове. П о правило парадигмите съдърж ат еднакви членни форми за всички падежи. Всеки обаче създава някаква вътреш на диференциация, която внася хетерогенност в описанието. Н еоф ит Рилски различава при имената от мъж ки род члена в именителен падеж о от члена в останалите падежи - атъ. Хр. П авлович разграничава члена в именителен падеж мъж ки род о от члена във винителен падеж а. Ив. Богоров прави

122

разлика между члена тж на им ената от женски род във винителен падеж от члена та във всички останали падежи. Видно е, че преди 1845 г. полож ението и в трите граматики по отношение на членуването в новосъздаващ ия се книж овен език принципно е еднакво. Н ай-„м одерен “ е Хр. П авлович , който си позволява най- голямо отдалечаване от традиционната граматика.

С второто издание на грам атиката си през 1845 г. Хр. П авлович наруш ава това единомислие като изцяло се отказва от членуването и се насочва към чисти падежни окончания, каквито познаваме от черковнославянския език. Следователно по отношение на най- типичната черта на новобългарската реч - наличие на членове, в граматиките се очертават две линии (утвърждаване на члена и отричане на члена, респ. замяна с черковнославянски падежни окончания) едва след 1845 г.

Глаголната система също дава възмож ности за изясняване на позициите на граматиците. Една от характерните особености на новобългарската реч е отпадането на инфинитива и замяната му с да- конструкция. Запазен е и досега в много редки случаи съкратен инфинитив, успоредно с който в същ ите случаи по-често се използува обикновената да-конструкция. В две от граматиките (на Неофит Рилски и на Хр. П авлович) е отредено място на категория „неопределително н аклонение“, която обаче е само назована, но не и дефинирана. В прим ерите и в трите граматики има образувани врем енни форми със съкратен инфинитив (напр, при някои от бъдещите времена). С амо Н еоф ит Рилски дава пример с истински инфинитив и то именно при изброяването на наклоненията - бы ти (с. 123). В отнош ението си към инфинитива и тримата граматици са относително на едно и също мнение - независимо от това дали му отреждат специално място в описанието (Н еоф ит Рилски и Хр. П авлович) или не го посочват изрично (Ив. Богоров), те и тримата дават в парадигмите примери в сравнително ж ивия му дори и днес вид - съкратен инфинитив. Тук също не м ож ем да .тъ р си м разграни­чаване на идейни течения. С ам о ще напом ня, че в съвременните източни диалекти съкратеният инфинитив се срещ а повече, отколкото в западните56.

Образуването на формите за бъдеще време също могат да служат като показател за отношението на книж овниците към противопоста­вянето традиционно - ново (живо). Този въпрос е свързан до голяма степен с въпроса на инфинитива. И трите граматики ни представят сравнително съвременни форми за бъдеще време. У Н еофит Рилски и у Хр. П авлович са посочени по две разновидности на бъдеще време - с н еизм еняем а частица ще + спрегаем глагол и със спрегаем глагол ща (в 1. лице единствено число и у двам ата се среща само

56 Вж. у Ст. Стойков, цпт. съч., с. 150-151.

123

западнобългарското щ емъ) + съкратен инфинитив. У Ив. Богоров също са дадени две възмож ности, но и в двете липсва най- разпространената съвременна форма с н еизм еняем а частица ще (или нейна разновидност). Той представя парадигмите за образуване на бъдеще време единствено чрез спрегаем глагол щ х + спрегаем основен глагол или чрез спрегаем глагол щ ж + съкратен инфинитив. С ъвременните диалектолож ки изследвания сочат, че образуване на бъдеще време със спрегаем спомагателен глагол (щ ж ) се среща само в И зточна България и при това много рядко, но преобладава употребата на няколко разновидности на н еи зм еняем ата частица ще57. Следователно по отнош ение образуването н а бъдеще врем е - от днеш на гледна точка - по-близо до съвременното книжовноезиково състояние са Н еоф ит Рилски и Хр. П авлович, а Ив. Богоров сочи една тенденция, която е доста архаична и е сравнително териториално тясно ограничена.

Заслужава специално да се отбележи, че по отнош ение на инфинитива и бъдещето време Хр. П авлович не прави корекции във второто издание. Следователно тези две особености, така здраво присъщ и на съвременното състояние на българската реч, не дават основание да се отделят две или повече идейни насоки.

Ако се обобщ ят резултатите от този преглед, ще се види, че граматическите описания по отнош ение на членуването, падежите, инфинитива и формите за бъдеще време - с изклю чение на членуването след 1845 г. - не дават никакво основание за обособяване въз основа на граматиките на школи или течения. С амо Хр. Павлович се откроява чрез второто издание на граматиката си, като се отклонява от ж ивата реч в полза на черковнославянската традиция - и то само по отнош ение на членуването, и то едва след 1845 г.

И ли ако се обобщи направеното в тази глава, се вижда, че трите граматики като морфологични описания не дават основание да бъдат разпределяни в три школи. Е динственият развоен процес внася грам атиката на Хр. Павлович (във второто издание, когато се изоставят членовете). Следователно единствено членуването се оказва различителен признак. Той обаче е много тясно преплетен с категорията падеж. Тези две особености насочват към обособяване на идейни направления едва след 1845 г. О станалите разлики са незначителни или пък недостатъчно ясно формулирани (те не се отнасят към признаците, характеризиращ и езиковата основа), за да м огат да бъдат смятани за съществени делитбени белези.

Е З И К О В И И П Р А В О П И С Н И В Ъ П Р О С И , С ВЪ РЗА Н И С Т Е К С Т О В Е Т Е Н А ГРА М АТИ КИТЕ

1. С равняването на предговорите и на граматическите части не ни доведе до очаквано диференциране им енно на три идейни платформи, чиито носители да бъдат граматиките и техните автори. М оже би

57 Пак там, с. 143-150.

124

тогава форм алните наблюдения върху езиковия материал и правопис­ните особености в трите книги ще ни доведат до някакъв вид обособяване между тримата най-ранни представители на българската грам атическа литература.

По принцип трябва веднага да се направи едно уточнение: тъй като тем атиката е твърде стеснена, не м ож ем да очаквам е пълно представяне на езиковите особености изобщо. В известена степен същността на предговорите дава по-голяма възм ож ност за разгръщане там в по-значителна степен на различните изразни средства. С тази уговорка ще направя преглед на някои от езиковите особености, които в по-значителна степен характеризират езика на авторите си. Тъй като едно прецизно изследване на всички изразни средства с п ом ощ та на утвърдените филологически методи излиза извън задачи­те на моето изследване, тук ще се огранича с излагане на някои наблю дения и по-общи впечатления.

2. Н ай-напред трябва да се посочи, че текстовете на граматиките твърде ясно сочат принадлежността на авторите си към оста „изток- зап ад“ в българското езиково землище. Д вам ата по-ранни граматици - Н еоф ит Рилски и Хр. П авлович, за които се знае, че произхождат от ю гозападните краищ а (съотв. Б анско и Дупница), издават чрез написаните от тях текстове здраво вкоренени западни езикови навици. Обратното: Ив. Богоров, който е роден в К арлово, чрез писмената си практика издава без изключение системата на (северо)източните говори. П римерите , които дават основание за подобни твърдения, м огат да бъдат обединени в няколко групи. Така напр, при морфологичните показатели се хвърля в очи изборът на членната форма за м ъж ки род - о (у Н еоф ит Рилски и Хр. П авлович) и жтъ (у Ив. Богоров), напр. 1 а зы к о (H P 12)5S, глаголо (H P 121); мъжо, кам ико , градо, одъро (ХП1 7), предлог о (ХП1 36), союз о (ХП1 37), родж тъ (ИБ1 9), прилогж тъ (ИБ1 12), рем икж тъ, тварникж тъ (ИБ1 13), студжтъ (ИБ1 25). П ри наблю денията се установява, че Н еофит Рилски дава в парадигмата членна форма о за именителен падеж на същ ествителните имена от м ъж ки род, но сякаш избягва да ги употребява в текста и такива форми се нам ират с много труд. Ето едно сравнение с други случаи, в които има имена от друг род, за да се види, че там, където напр, в среден род той последователно използува членувани форми, при мъж кородовите имена ги избягва и зам еня с нечленувано съществително: „М еж дометю то е...“ (H P 157), „ H a p t 4 i e то е...“ (H P 151), но „Союзъ есть...“ (H P 155), „Предлогъ естъ...“ (H P 156). Тези примери насочват към предположението, че

38 И н ициалите HP са на Н ео ф и т Рилски, ХП1 и Х П П са на Хр. П авлович и посочват първото или второто издание на граматиката му. С ъщ ото е и при Ив. Богоров - ИБ1 и И Б П . А рабската цифра след инициалите сочи съответната страница, на която се н ам ират съответните прим ери.

125

Н еоф ит Рилски - въпреки теоретичната постановка - им а известни колебания в този случай и на практика избягва такъв вид членуване54. В останалите случаи на членуване - женски, среден род и м нож ес­твено число - той, а и всички останали последователно спазват положението, което самите те са описали в граматиките си и което в крайн а сметка е характерно и за съвременната ни практика, напр.: Граматика та (H P 5), кожа та (H P 27), азбука та (H P 32), Болгар ia та (H P 35); лозе то (H P 27), оупотреблен ie то (H P 33), дийствю то (H P 61); списатели те (H P 15), речи те (H P 16), м е ж д о м е т 1 А та (HP 157); Б олгар i a та (ХП1 14), зем лд та, крава та (ХП1 10); н ар и чю то, м е ж д о м е п е то (ХП1 10), име то (ХП1 39), п р ав о п и сан ie то (ХП1 44); членове те (ХП1 7), страсти те (ХП1 6), о к о н ч а н 1 А та (ХП1 8); о релж тъ (ИБ1 95), роджтъ (ИБ1 9), думата (ИБ1 5), п рем и н ата (ИБ1 58), работата (ИБ1 91), говоркж тж (ИБ1 4), сво й щ и нж тж (ИБ1 91), св-кзкжтж (ИБ1 93); лицето (ИБ1 55), н а к л о н е н о т о (ИБ1 56), времето (ИБ1 57), знам енован о т о (ИБ1 91), глаголити (ИБ1 55), св р ж ш ки тт (ИБ1 58), н и щ ата (ИБ1 7). И зразите, съдърж ащ и прилагателно и същ ествително имё, се членуват по обичайния и за днешната п рактика начин, напр, болгарскю 1 а з ы к ъ (HP 194), существителн ю глаголъ (H P 121), по п е р в о т ъ п р и м и р ъ (H P 78), въ Б олгарскш тъ

1 а зы к ъ (H P 178); настоАща та грамматиса (H P 63), Славеноболгар- ската гр а м м а т ж а (H P 1), бащено то с о с т о д н о (H P 28), сегашно то време (H P 73), славенски те глаголи (H P 28), Славенски те списан i a

(H P 29); мужеский о родъ (ХП1 7), Б олгарска та грам м ати ка (ХГИ 6), Славенска та грам м атика (ХП1 8), простолюдно то о б и к н о в е н о (ХП1 12), собствен н ы те име'йа (ХП1 14), м н о ж ествен ны те падежи (ХП115); б а щ и н жтъ ни а з ы к ъ (ИБ1 А), Болгарската грам м атика (ИБ1 3), съ щ естви телн ото име (ИБ1 8), гласното слово (ИБ1 4), сжществител- н и т т им ена (ИБ1 11), о б щ и т т свойщини (ИБ1 33), ю ж нити Словене (И Б Н ). Успоредно с това се срещ ат и случаи, в които категорията определеност е изразена чрез т. нар. пълни прилагателни форми на -ий, напр, мужеский родъ (H P 174), най у м н ы й ч ел о ви къ (ИБ1 34), б ж л гар ск ы й д з ы к ъ (И Б Н 11,13). Във второто издание на граматиката си Хр. П авлович заменя членуваните форми последователно с падежни изрази, напр, во именителном ъ и въ прочихъ падежехъ (Х П П 20), отъ родителнаго падежа (Х П П 18), имена благовонныхъ вещей (Х П П 15), по р еч ен н ы м ъ образомъ (Х П П 12).

Със западен облик са глаголните форми за 1. лице единствено число (респективно 1. лице множествено число) в сегашно време и у Н еоф ит Рилски - щ ем ъ (129), пиш ем ъ (133), садимъ (138), и у Хр. П авлович - щ ем ъ (20), дрем ем ъ (22), учимъ (22), лиж емъ, платимъ (25). Обратното, явен източен облик сочат в този случай глаголните форми у Ив. Богоров, напр, б и ж (63), пиш ж (63), б р о 1 ж (68), т ж к ж

54 М о ж е бп не е случайно, че в нечленуваните изрази е използувано съ щ ев р ем ен н о и черКовнославянското „есть“, а в членуваните - новобългарското „е“.

126

(87). П онякога там, където днеш ният ни книжовен език изисква мека основа, у Ив. Богоров нам ирам е твърда, напр, к ж р т ж (89), сж дж (71).

Така проследените особености на езиковата практика на тримата автори потвърж дават напълно техните теоретично изложени гр ам а­тични възгледи. Ярко е изразен западният облик на някои от ком понентите в текстовете на Неофит Рилски и Хр. П авлович , а последователно източен облик се наблю дава у Ив. Богоров.

О гледът на фонетичната страна на текстовете може да ни даде също определени данни. По общо впечатление у Н еоф ит Рилски речта е най-тромава, претрупана с книжни елементи и им а най-много подчертано черковнославянски фонетични облици. Самата му мисъл тече по-наш ироко и обхваща много повече изразни средства. Тук обаче трябва да се подчертае, че неговият текст е и най-пространен - както предуведомлението, така и сам ата граматика. П рави впечат­ление една подчертана еклектика от книжовни черковнославянски елементи, средства, които вече и м ат място в изграждащ ия се книжовен език, и думи, форми и облици, които имат чисто диалектен характер, ето няколко примера: „Защото разум тн ю на едно списан le не стои въ п р о сты те или въ Славенски те ръчи, а найпаче на-такива книги щото иматъ вы со ки и глубоки разум ы , но требува да има некой онова художество, съ кое то се постига разумен ie то на-всАкое списан ie на единъ кой б ы л ъ ш зы къ. Защото и папагали те произносатъ некой р и чи кои то изучуватъ отъ ч ел о в и ц ы те, но и сами не разум иватъ нищо отъ нихъ. За то в ы начинате начало то отъ декато требува, и каквото требува, не зафащ ате дило то, споретъ пословица та отъ декато не требува. В ы сте извтстни добре, защо токм о ед н ы книги п реведены н а ,Б о лгар скш тъ ш зы къ, не преносатъ н и к о а полза на наш и те единоплеменни безъ оученю, и за то составлАватъ перво главно то средство, то естъ оучилище то, и представлАвате за со ч и н е н ie то, п ревед ен ie то, и н а п е ч а т а н а то на оучилищни те книги, за да се воведе оученю то порАдочно и въ наше то отечество, и да буде основателно“ (с. II-III). П равят впечатление честите черковнославянски облици, напр. Б олгарскш , сочинен le, воведе, орудш, церква, перво и мн. др.

У Хр. П авлович краткото обръщ ение в началото е с много приповдигнат, пом позен и изкуствен строеж и донякъде напомня предуведомлението на Н еофит Рилски, напр.: „Т тм ж е и азъ сосъ дерзновению говорим ъ, защо настоА щал та Грамматика содержава сички те правила наш его Славено-Болгарскаго а з ы к э , сиречъ учи содерж аваню то и сочинА ваню то секоел р-кчи Б о л г а р с к 1 А, и сички те други въ разговоръ та потребности“ (с. 4). В текста на самата граматика, който е твърде оскъден поради прекалено деловия начин на излагане на м атериала в таблици и безсказуемни изброявания, езикът на книж овника става обикновен, всекидневен и достъпен, напр. „ Т ы а два падеж а привносимъ тука изъ Славенска та Г рам м а­тика. П онеж е въ п иш ем а та разговоръ м н огаж д ы приходиме въ нужда, щото требе н ей збтж но , ако искаме да украш авам е свой а

127

а з ы к ъ , да ги употребиме, (с. 8) ; „Отъ собственны те имена, одушевлении те убо никогда не зематъ член.ъ: Бездушни те же произносатсе и безъ членъ и сосъ членъ.“ (с. 14); „Колко тоМ -кстоимешА нематъ свой п р и м ъ р ъ скланАватсе по прим-кры те на им ен а та споредъ рода, освенъ...“ (с. 19); „Страсти се именуватъ и зм инени а та кои то б ы в а т ь въ р и чи те около начало то, окончанието и среда т а “ (с. 48). Приведените примери дават представа за облика на езика на Дупничанина: той е и в съответствие с живата реч, и достатъчно книжовен. Известна дисхармония внасят срещащите се черковнославянски фонетични облици, които обаче съвсем не са много, както пък е у Н еоф ит Рилски. Този тъй съвременно звучащ език става направо „нетърпим“ от днешно гледище, когато през 1845г. от него биват премахнати членовете и заменени с падежни окончания.

Ив. Богоров още в първата редакция на своята граматика като цяло избягва черковнославянските фонетични облици, като ги заменя с форми, съдърж ащ и ъ (в писмената практика с ж). Така напр, последователно в граматиката му се срещ ат ф орми като: В ж ведеш е, Б ж л гар ски , пж рообразенъ , сж щ ествително, г ж л ж б ы , дж рва и мн. др. Ето и някои пасажи: „§ 25. Кога и ск а м ы да и з а в и м ъ никое нищ о, като съ никое отрежданье; ..." (И Б П 10); „§ 30. Въ Б ж л гар с к ы й а з ы к ъ

са нахожда слово ж на никои дум ы , да се м и та между слово р и л, и за такива случаи мож е да са нарече митно; както: тржнъ,тжрнъ;. . .“ (с. 13); „§ 34. П р и л агателн и те имена иматъ три рода, два броА и петъ падежа, и въ в с и ч к ы т е к а к в и н ы са сгласуватъ съ сж щ ес т в и т е л н ы т е си, си р еч ь въ к акж в ъ родъ, брой и падежъ са нахожда сж щ ествителното, то въ такж въ са гужда и прилагателното; само кога прилагателното е съ прилогъ въ отреденъ разумъ,сж щ ествителното остава безъ прилогъ: както: б е л и т е кжгци“ (с. 33). Видно е, че и в текста на Ив. Богоров - от днеш на гледна точка - съжителствуват разнообразни елементи (от тясно местни думи до книж овни термини), но фонетичният (източно) български облик ги прави напълно приемливи за нашето ухо. И н ач е практически трудно бихме могли да н ам ерим друга разлика между този текст и текста на Хр. П авлович в първото издание. При Ив. Богоров трябва да се посочат като присъщи на източната говорна практика редуцираните ф орм и за 1. лице множ ествено число в сегаш но време от типа р ек о х м ы , р азл и чавам ы , д а в а м ы (с. 10). Такъв характер имат и скъсяванията от типа „тоа“, „затва“, „онва“ и под. И наче на места и у Б огоров се срещат странни и изкуствено звучащи форми, напр, м ж ж ж к ъ , ж ен сж къ и среденъ родъ (с. 9) и др. К ъм източнобългар- ските фонетични облици ни отпращ ат и форми като чюе, плач i ж и под., както и кратките форми на личните местоимения.

3. Н якои наблю дения и върху правописното устройство награм атиките биха могли да ни служат като ориентир относно убежденията на авторите си. И нтересно е, че и трите граматики, две от които в по две издания, са отпечатани все с черковнославянски букви. П ри това са печатани на пет различни места - в „К рауговци“,

128

„Будим и Г ради“, „Букурещ ъ“, „Б-клградъ“ и „С там болъ“. Не е възмож но на нито едно от тези пет места да не е съществувала възм ож ност да се използуват граждански букви. О щ е повече, че именно Хр. П авлович е първият български издател на цяла книга с граждански ш риф т60. Освен това в грам атиката на Н еоф ит Рилски има няколко доста пространни цитата, напечатани с граждански букви61. От това следва да заклю чим, че изборът на черковнославянската азбука и у тримата автори, и .за общо петте издания е съзнателен.

Н езависим о от посоченото обстоятелство в текстовете никъде не откриваме последователно спазен черковнославянския правопис. И трим ата автори са го пригодили според своите представи, като част от мислите в това отнош ение могат да се н ам ерят в изложенията. Ето напр, посочените азбучни системи:

Н еоф ит Рилски: а, б, в, г, д, е, ж, з, и, i, к, л, м, н, о, п, р, с, т,Оу, ф, X, Ц, 4, Ш, Щ, Ъ, Ъ1, ь, и, ю, а , ж, 9 (с. 33).

Хр. П авлович: а, б, в, г, д, е, ж, з, и, i, к, л, м, н, о, п, р, с, т,у, X, ц, ч, ш, ъ, ь, ф (с.З).

Във второто издание изцяло е повторен този състав (с. 1). И в двете издания изрично е посочено, че ъ и ь също са гласни.

Ив. Богоров: а, б, в, г, д, е, ж, з, i, и, к, л, м, н, о, п, р, с, т, у,ф, X, ц, ч, ш, щ, ъ, ы , ь, -к, ю, а , ж, 1Ж (с. 3-4).

Азбучната система и на трим ата е сходна по състав. О сновната разлика се състои в станалия прословут голям юс. Н еоф ит Рилски го посочва в азбучния си състав, но го употребява много рядко. Дори в предуведомлението казва: „Б олгарскю 1 а зы к ъ о б ы ч а да п р о м ен Ава въ некой рчгчи СЛавенски е, о, у на ж. Нихъ м ож ем е ако щеме да ги отб ягвам е , и да ги пиш ем е съ исты те буквы каквото с т о а т ъ в ъ

славенските които са слидующи те: Верба - Вжрба; Вервь - Вржфь; ... крестъ - крж съ; ... пенъ - пжнъ; п ервы й - прж ф ъ (прж въ); ... дождь - дж ш ъ; ..." (с. 35-37). Все пак - като изклю чим юса - Неофит Рилски по-последователно се придържа към черковнославянския правопис от- другите граматици - с всички ударения и придихания, с оу в началото и у в средата и края на думата и т.н. Хр. П авлович - въпреки че причислява буквите ъ и ь към гласните, сравнително рядко ги използува в средисловие, а твърде последователно се придържа към черковнославянските рефлекси на старобългарските ъ, ь и ж. Все пак прим ери им а и за противното, и то и в двете издания: къща, к ъ щ а , къщ и (ХП1 12, Х П П 13), мъж ъ, търнъ, пъртье (ХП1 12), м ъ ж и (ХП1 13), но и мужески (ПП1 13) и мужъ, м уж ю (Х П П 13), държащесА, пъти (ХП1 45) и на същото място в текста - пути (ХП П 56). Хр. П авлович не спазва черковнославянското правило да се пише оу в началото и у в средисловие и краесловие и последователно пише

611 Става дума за „ д р н ^ м е т н к А ндн н ду кд чн с дн тсл пд кслгрдд, 1833“. С граждански шрифт обаче е отпечатано посвещението (две страници) към „ свацсенпое ц въч'оо крлню ндн ...“ от А. Кипмловски, издадено в Будим през 1825 г. Хр. Павлович издава през 1835 г. „ т и ш п п н к т ок фъм ол с^ Ен ъ“ и „рд ^ го во рн н къ гр-ско- ко лг дрс кш “ в Белград,.а през същата година излиза и част IV „ДрнЁфмотнчЕскоо руководство“ от „ славено кол гдрскоо д -к т о в о д с т в о“. Те всички са отпечатани с гражданската азбука.

1,1 Текстовете им са на руски.

129

само у. Въпреки протеста си срещу наличието на три знака за и, той все пак не ги обединява в един, а продълж ава да върви в това отнош ение по традицията на черковнославянския език и дори - без да го е посочил в азбучната система - употребява и й, напр, единственны й (ХП1 14), ч ш (ХП1 15), м удры й (Х Ш 16) и др. Иначе редовно спазва правилото да пише i пред гласна. Ив. Богоров в първото издание не е поставял ударения и придихания, à във второто те неочаквано се появяват. Той последователно въвежда само буквата ж за отбелязване на звук ъ (според източнобългарските рефлекси на старобългарските ъ , ь, ж), и то както под ударение, така и извън ударение, като не се съобразява с етимологията. Той се придържа много последователно към етимологията при записването на и на етим ологичното място независимо от съвременния изговор. Това го отдалечава от другите граматици, които много често - сигурно като отраж ение на западнобългарския им произход или пък като съзнател­на практика - записват на това място обикновено е. Освен това и при двамата членът за множ ествено число те се записва без -к, а Ив. Богоров най-редовно отбелязва члена за множ ествено число ти. И наче и тримата използуват буквата а за изразяване на я (на места и на йъ, ъ). Н еоф ит Рилски използува и г а . Челните м орф еми се пиш ат последователно слято единствено от Ив. Богоров. У другите двам а преобладава разделното записване. Неофит Рилски напр, пише пълния член за м ъж ки род винаги слято, а във всички останали случаи - отделно. Хр. П авлович редовно пише членната морф ема разделно. Д ори и тогава, когато при второто издание изоставя членуването, той продълж ава да употребява днеш ните относителни местоим ения (знае се, че те генетично и семантично възхождат към определителния член) все така, както ги е писал и преди това, напр, колку то (Х П П 1), кой то (Х П П 6) и т.н. Н еоф ит Рилски и Хр. П авлович използуват ф ормата се на възвратното местоимение, а Ив. Богоров - напълно последователно източнобългарското са, напр, да са н а р е к жтъ (ИБ1 4), са зове, са изговард (ИБ1 5) и мн. др.

К ъм креасловните ерове - въпреки уговорките и от тримата автори - не посяга никой и ги нам и рам е относително редовно и правилно изписани в краесловието.

У Ив. Богоров формите за 1. лице единствено число на глагола съм е с ж м ъ , а за 3. лице множ ествено число - с х , у Н еоф ит Рилски и Хр. П авлович тези ф орми са самъ и са.

4. Когато се обобщ ят така изложените факти, става ясно следното:а. Е зикът на Н еоф ит Рилски и Хр. П авлович издава редица

западнобългарски черти, докато у Ив. Богоров е последователно източнобългарски.

б. П ри м орф ологичната характеристика се откроява най-ярко промяната, която възприем а Хр. П авлович през 1845 г. като изоставя членуването и се обръща към черковнославянските падежни окончания.

130

в. Най-утеж нен и изкуствено отрупан с книжовни елементи, които не се възприемат като хармонични, е езикът на Неофит Рилски - той обаче ни е оставил най-пространно изложение с една твърде дълга полем ична и теоретична част, което предразполага към по-голямо струпване на книжен материал.

г. Хр. П авлович и Н еоф ит Рилски сравнително последователно се придърж ат към черковнославянските рефлекси на старобългарските ь, ъ, ж, т.е. записват е, о, у, докато Ив. Богоров използува в тези случаи, ф онем ата ъ, предадена писмено чрез ж.

д. И тримата автори се придърж ат в известна степен към черковнославянския правопис. У всеки един от тях обаче има отклонения от него. Все пак най-близо до черковнославянския правопис е най-ш колуваният в този език - Н еоф ит Рилски, а най- освободен от него е Ив. Богоров. Той обаче е изложил най-утежнената азбучна система и най-категорично придърж ане към етимологичния правопис (с изклю чение на унифицираното използуване на ж).

Н аправеното наблюдение и обобщ ение на езиковите и правописни особености в трите граматики ни насочва повече към обособяване на две тенденции - източна и западна, като към характеристиката на втората трябва да се добавят множ ество черковнославянски ф онетич­ни облици. Във втората насока се наблюдава разцепване и то частично (само по отнош ение на членуването й зам яната му с падежни окончания) през 1845 г.

ГРА М А ТИ К И ТЕ, Ш К О Л И Т Е И Е ЗИ К Ъ Т НА К Н И Ж Н И Н А Т А ОТ ВТОРАТА Ч Е ТВЪ РТ Н А М И Н А Л И Я ВЕК

1. О т направения дотук преглед става ясно, че почти всички изследвани обособяват три линии в развитието на българската филологическа мисъл и /и л и на книж овния език през 20-те - 40-те години на м иналия век. Всички автори поставят в някаква връзка с книж овните школи написаните три граматики през този период, като всяка една от граматиките се определя като израз на идейните платформи и се разглежда в някакво средищно полож ение за школите.

2. Огледът показва още, че нито чрез .изложените възгледи и теории, нито езиково въз основа на трите граматики не могат да се обособят три ш коли преди средата на 40-те години (второто издание на грам атиката на Хр. П авлович), а и след това - едва с многобройни уговорки. С други думи, трите граматики не дават достатъчно материал , който да мож е да потвърди изводите на предходните автори. Трябва да се каже, че тези автори в известна степен са разглеж дали граматиките поотделно или са ги успоредявали, като частично са посочвали или анализирали детайли от изразеното като идея или пък на базата на наблюдения върху езиковия материал. Все

131

пак практически не се съпоставят като цяло изложенията на самите граматики, които - както се видя - не сочат съществени отклонения от една-единствена насока преди 1845 г. П о-детайлно са разгледали текстове Ал. Теодоров-Балан, Б. Пенев, Хр. П ървев, но в разсъжде­нията си и трим ата вървят все към обособяването на три развойни л ин и и 62. Важ на съставна част от досегаш ните изследвания е опитва­нето да се следва определена логика, която обаче не се потвърждава в действителност от разглеждания м атери ал62. Съществен м ом ент е и механичното привнасяне на различните елементи от сфери, които са твърде неутрални към процесите, протичащ и в езика. Винаги досега съм сочил, че при проучванията в областта на книжовноезиковото развитие е повече от другаде и повече от всякога нужно разглеждане на обществено-историческите, социално-културните и езиковите явле­ния . като сноп, като комплекс от взаим носвързани и взаимно обуславящ и се процеси и явления. Чисто механичното им привеждане и особено с публицистичен патос и без съществено анализиране води обаче до обратните резултати. Обрисуваните по този начин явления, облечени в думи, придобиват втвърдените форми на ненакърними дефиниции и започват да действуват само на повърхностно ниво. Това особено ясно проличава при беседите със студентите, които - въпреки лекциите и семинарите - в крайна см етка извличат най-много и най- системен материал от „магичното“ печатно слово на учебниците. От техните представи се вижда как изпразненото от съдържание опреде­ление започва да не покрива никаква реалия. Едно такова изложение започва да се превръщ а в някаква патетична декларация. Започва да се спекулира с такива думи и термини, като „борби“, „водачи“, „к о м п р о м и си “, „дем ократичност“ и др. под., които са неадекватни към разглеж даната материя, особено като се вземат предвид действител­ните условия на Възраждането. С мятам , че трябва да се опитаме да се освободим от натрупаната публицистичност и да потърсим истинските взаимовръзки в протичащ ите процеси на изграждане на книж овния език.

3. О тново ще формулирам въпросите, на които трябва да се отговори: каква е взаим овръзката между изграждането на книжовния език и развитието на филологическата мисъл; не се ли абсолютизира неоснователно ролята на ф илологическата мисъл в процеса на изграждане на книжовния език; мож е ли развитието на познанието да върви преди появата на реалията. Въпросите, разбира се, отново могат да се подредят в почти безкрайна редица, а амбициите, нуждите

62 В е ч е о бъ рн ах в ним ание, че първите д вам а изрично сп о м ен а в а т три школи, но реал но п о др еж д а т к ниж овниците в две (у Балан в третата школа са Ю. В енелин (!) и п р еводач ъ т му).

63 Х ар ак терен случай е п озоваването на схем и, заммствувани от други системи. Н апр. Г. К е р е м и д ч и е в казва: „... при две крайности и ст р е м е ж за п ом и р ени е.“ (Цит. съч., с. IV), или Р. Русинов: „ К о м п р о м и с н о п о л о ж е н и е м е ж д у новобългарската и черковнославянската школа заем а славянобългарската ...“ (Цит. съч., с. 85) и др.

132

и възмож ностите на тази работа не могат да се разпростират дотолкова. Тук ще трябва да се отговори в сравнително полож ителен вид на въпроса дали граматиките, като изразители на постиженията на ф илологическата мисъл, могат да се прием ат като водещи или пък те вървят по стъпките на вече развил се до голяма степен книжовен език и се м ъчат да го утвърждават, насочват или пренасочват, или пък отричат.

4. Вече посочих, че всички - дори и. когато не са го изразили изрично - са единни около това, че под „книжовен ези к“ не бива. да се разбира само езикът на писаното слово, но и цялата съвкупност от комуникационни средства на писмено и устно равнищ е при общ уването в условията на наддиалектното, надфолклорното общ ес­тво и култура. Същността на филологията обаче - волно или неволно - е стеснила и ограничила наблю денията само върху писмените паметници (като изклю чим диалектологията) . И това е напълно разбираем о - други няма. П ри това полож ение неминуемо е ограничаването само в тази област. Тук обаче трябва да се припомни, че най-голямата динам ика се наблю дава винаги в устната практика, където „оборотът“ на езиковите средства е непрекъснат и н есъ разм ер­но по-голям от писмената сфера на приложение. Как обаче м ож ем да се приближ им в познанието си до устната, разговорната реч, която м о ж ем да предположим с голяма сигурност е имала вече своята книж овно-разговорна форма? Освен позоваването на логически реконструкции, които обаче се възприем ат главно като недостоверни във филологията, друг път е изследването' на писмени паметници, оставени в ръкописен вид.. Ако обаче това бъдат ръкописи или бележ ки (или каквото и да било друго), оставени от ръката на книж овниците от по-висшите рангове, те отново биха били в съответствие с идеите и практиката на творците си. За нас от много по-голямо значение ще са най-различни писмени паметници, излезли изпод перото на обикновените хора ^ занаятчии, търговци, даскали, свещ еници и под. Такива паметници м о гат да бъдат напр, различни бележ ници с приходите и разходите, търговски книги, тефтерчета с бележ ки и сметки, разписки, дневници, писма, протоколи, черковни книги и мн. др. Те всички биха ни дали сравнително вярна картина на състоянието на книж овно-разговорната реч в този ранен етап от развитието на възрожденското общество. Тези книжовни паметници обаче са твърде трудно достъпни - те са несистематизирани и се пазят из най-разнообразни хранилища, музеи, библиотеки, частни и общ ес­твени колекции и архиви из цялата страна, така че тяхното използуване е изклю чително затруднено и изисква много време и усилия. Поради тези причини изследваните на историята на българ­ския книж овен език твърде много са се ограничили и съсредоточили в областта само на печатното слово и по този начин са стеснили обекта на своето изследване. Така изпъква едно ярко несъответствие между разбирането на книж овния език като съвкупност от устна и

133

писмена практика и изследването само на писмената (и то предимно печатната) практика. Така в действителност се създава история на книж овнопечатния език, а не и на цялата съвкупност от процеси и явления, които по обем, динам ика и важ ност биха наклонили везните именно към неизследваната (или малко изследваната) част.

При повечето изследвания се обръщ а прекалено много внимание върху изрично изказаните идеи и съображения от страна на книж ов­ниците, като при това техните „декларации“ се вземат за истини, които не се нуждаят от доказване или потвърждение. Различни разсъждения, които е оставил някой възрожденец, са приети като отправна точка при подхождането към изследванията на конкретните паметници - даже в много случаи без детайлния им оглед. Така са се търсели именно потвърждения на думите на книжовника, а се е отдавало по-малко значение на действителното състояние на езиковия материал, останал от въпросния автор. Н якои от .по-ярките примери са 'свързани напр, с книжовноезиковото. наследство на К. ф отинов , Г. Раковски и пр. С ъщ евременно известните писмени паметници, останали неотпечатани - напр, писма, бележки и др. - се разглеждат с оглед на изказаните мисли в тях, а не се и м ат предвид и като езикови паметници, които трябва да бъдат обект на детайлно анализиране. Тук пак трябва да се посочи, че ако става дума за книжовниците от по-висшите рангове на наш ата възрожденска интелигенция, това пак няма да промени картината - те са с твърде голямо самочувствие и с определени концепции за изграждането на книж овния език, за да бъдат напълно достоверни в езиково отнош е­ние, защ ото в крайна сметка те се стремят да прилагат своите идеи в практиката си. Затова .изследваните на историята на книжовния език трябва в близко време да насочат усилията си към опознаването на м алко известните (или съвсем неизвестните) ръкописни паметници на „редовите“ български интелигенти, т.е. грамотни граждани с пряко или косвено отнош ение към културните процеси и явления, протича­щи в България и извън нея през вреМе на Възраждането.

Тук тази задача не може реално да бъде осъществена, не само защото излиза далеч извън рам ките на поставената цел, а главно и преди всичко заради това, че нейното осъщ ествяване няма да е резултат нито от работата на един-единствен-изследвач, нито дори от работата на едно поколение. За тази работа ще са потребни усилията на много учени и ще трябва много време преди да се стигне до първото по-значително обобщение. Тук ще се огранича до известни факти, основани на познанията ни за печатната продукция от втората четвърт на миналото столетие.

4. Въз основа на направените наблюдения върху езиковото градиво на трите граматики и на изказаните в тях идеи ще се опитам да определя взаимоотнош ението „граматика - книж овна школа - книжовен ези к“, като им ам предвид такива показатели, които ще могат да дадат относително ясен отговор.

134

Видно е, че като един от най-съществените показатели мож е да ни послужи отнош ението на книж овника към основата за изграждане на книж овния език. Тя обаче не е достатъчно ясно дефинирана и деф инируем ам-. Следователно трябва да подберем някои показатели, които да спадат към осъществените характеристики на речта при описването й по оста „традиционно (старо) - ново (ж иво)“ и „книжовно - народно“.

Един от най-съществените (ако не и най-съществен) показатели за изясняване позицията на един възрожденски книж овник към основата на книж овния език е членуването. Същото се отнася и до практиката му. Затова като най-важен диференциален признак при изясняването на интересуващ ата ме взаимовръзка, ще им ам предвид членуването изобщо, но и облика на членовете. Вторият показател ще е свързан с употребата на падежи в текста. Н а трето място ще бъдат формите за бъдеще време и инфинитивът. Н а четвърто място в изследването ще е ф онетичният облик на книжовния език. Трябва обаче да се подчертае, че фонетичната страна е мож е би първа по значение или поне разделя първото място с членуването. Н а пето място ще посоча един твърде уязвим показател, тъй като той почива на чисто субективна оценка - хармоничността на текста изобщо, т.е. доколко цялостният текст показва по-добро „сработване“ на отделните плас­тове - главно по оста „книж овно-народно“. Тук ще е от значение напр, до каква степен книжовните елементи се чувствуват като органична част от текста и доколко се запазва възмож ността за възприемане при струпване на повече книжовни по произход компоненти.

За целите на изследването ще си послужа с оглед на приблизител­но равни по обем откъси от текстове на книжовници, издадени през втората четвърт на миналия, век. О т значение ще бъде и количест­веният показател, въпреки че той невинаги ще мож е да почива на по­точни статистики, тъй като става дума за откъси и в повечето случаи за общо впечатление.

5. Стана ясно, че повечето от проследените изследвания се придърж ат към еднакви или сходни названия на школите. П риблизи­телно еднакъв е и съставът на книжовниците, отнесени към една или друга школа.

Тук ще направя оглед по отнош ение на изброените показатели на откъси от следните текстове:

I. П етър Берон. Букварь съ р азл и чн ы поучен i a . 1824.II. А настас Кипиловски. СвАщенное Ц в-ктообран 1е. 1825.III. К онстантин Огнянович. ж и т 1е Светаго А л е ^ т Ч еловика

Б о ж 1а . 1833.IV. Х ристаки П авлович. А ри тм етика или Н аука числителна. 1833.V. Н еоф ит Возвели (и Емануил Васкидович). Славеноболгарское

Д-ктоводство. 1835.

м Вж . напр, съ обр аж ен и ята по въпроса на Г. В енедиктов в цит. съч., с. 329.

135

VI. Райно П опович. Христо i,^ i a и л и Б лагонравю . 1837.VII. Н еоф ит Рилски. Н о в ы й Зав-ктъ. 1840.VIII. Васил Априлов. Балгарскит-к кн и ж н иц ы . 1841.IX. Сава Радулов. Благонравии Учен i a . 1843.X. И ван Богоров. Всеобща Географ 1я. 1843.XI. К онстантин ф отинов . ж елезны й путь. (В: „Любослов ie“) 1844.XII. Захарий К няж ески , Вхождане въ исторш та на Български те

славяне. 1847.XIII. И ван М омчилов. Писменн'ица на С лавА нскьа а з ы к ъ . 1847.К ъм тези 13 текста трябва да се прибавят и трите граматики, чиито

текстове вече бяха анализирани, като резултатите ще бъдат взети и тук предвид.

А нализираните текстове са издадени в продължение на разглеж ­дания четвърт век и са подбрани така, че да бъдат представени всички идейни и практически насоки. За година на написването ще приемам годината на отпечатването. След приведените примери в скоби ще поставям с римски цифра н ом ера на произведението от изложения списък. С арабска цифра пък в скоби след даден пример ще се посочва броят на въпросната форма в изследвания текст, ако тя се срещ а там повече от един път. Текстовете съдърж ат по приблизително 100 пълнозначни думи и са подредени хронологически.

6. П ърви ят показател е членуването. Редица изследвания са показали, че той е сред най-значимите белези на съвременната българска реч, а оттам е и важен индикатор при противопоставянето „книжовно - народно“, „старо - н ово“. Огледът на подбраните произведения показва, че в почти всичките текстове авторите използуват членувани форми: младость-та, ш кола-та, и м .а - т о , догени- т-к, о у ч ен 1 е-то, д-кца-та, оучители-т-к, горки-т-к, други-т-к, несчастны ти (I); Катихизисатъ, н ап еч ат ан о т о , перевождан 1 ето, обА влен 1 Ата, любопрочитателит-к; н о вы атъ (2), природны атъ , наймал-кишата, П равославната , крайното, м а л о л -ктнит-к, благочестивыт-к;' с в о а т ъ ,

наш ит -к, сичкит-к (II); остаток о, хгллядо то, м ш л ю н ы те; даденна та (2), з ем м е н о .т о , истинно то, ложно то, други те; сички те (IV); седмица та, отечество то; православна та, прилежно то, должноиск- ренното, в о ж д ел ен н ы те, лю бороднш те, младорасли те, ч ад олю б и вш те (V); красотата, жителството, любопрочитателит-к, челов-кцыт-к; Е ллинскш тъ, К онстантинополската, простото, Грамматшескит-к, гре- ческит-к, любоучителныт-к, н аш ’атъ, моит-к (VI); греда та (3), клечица та (2), клечка та, око то (3), бисери те, даван-к та, свин-к те, нозе те, п р о р о ц ы те, псета та, чада та, челов-кцы те, братово то, свАщ енны те; твое то (2) (VII); народатъ, азбуката, Балгарш та, памятьта, помощ ьта, Балгарет-к, Грещ аатъ, м о щ н ы атъ , истото, свящ енното (3); своит-к (VIII); разговора, д о б р ы й -к та, д ом акиня та, р-кчь та, честъ та, говорен-к то, м-ксто то (2), обхожденю то, сообращ еню то; по- долно то, други те (2), подобающите, наш е то (2), т-кхны те (IX); св-ктжтъ (3), землята, повржхнината, полож ен 1ето, слжнцето (2),

136

очити , десната, деснжтж,; л-квата, л-квжтж; нашата; ч еты р и т* ; з ем н ы й (3), различнити (2) (X); друматъ, воды -те; жел-кзны-о, о б щ 1- а (2), в ы ш ер еч ен н ы -а , ж елъ знйте (XI); Дунава, народатъ, полуостро­ва, земля та, исторш та, М и з 1я та, гж рло то, и з в -KCTie то, море то, свид-ктелство то, сказан ie то, устье то, Б ж лгари те, го р ы те, грецы те, С лавяни те (3); А рм ян ск 1я, В изантш скш тъ , главнш тъ, с-кверна та, ю жна та, зам еч ател ь н о то, черно то, Византийски те, древни те, исторически те, 5-я; своя та, тяхна та, сами те (XII); исторш та, кн и ж н ин ж тж, изследован ie то, изучаванье то, отечество то, училища та, чтенш та, м атерн ш -а , п риродны т е , славянскш -а , Божествени ж тж , сегашно то, учителско то, сам ы й-а , п ьрвы й-а , наш ш -а, нейно то, н а ш ы т е (XIII).

П рим ерите за употреба на определителния член показват, че 12 от 13-те автори редовно употребяват в посочените текстове определител­ния член. Единствен К. Огнянович не си служи с него. Като имаме предвид, че той е сърбин по произход, трябва с предпазливост да се отнесем къ м каквито и да било изводи по отношение на него във връзка с цялостната книж овноезикова практика в Б ългария тогава. Трябва да се посочи и ранният период от историята на книгопечата­нето. К. О гнянович претърпява развитие, противоположно на разви­тието на Хр. П авлович. През 1843 г. в „ Л е т н ш К р ы н ъ или Страдан не С в а т ы а В еликом ученицы М арини“, а през 1845/46 г. и в списание „З абавни къ“ сочи, че членът е неотменна част от българската езикова система и започва да го употребява. По ф орм а употребените членни форми издават известно разнообразие, но поради неустановеността на правописа и поради причини от фонетично естество (напр, редукция) м о ж ем със сигурност да кажем, че само Хр. Павлович, Неофит Рилски и К. ф о ти н о в употребяват членни форми, които със сигурност м ож ем да определим като западни: член о за единствено число мъжки род. Ив. Богоров и Ив. М омчилов различават два вида членове за женски род в единствено число: та и т ж (според функцията в изречението), което пък по всяка вероятност насочва към източен облик. Всички останали форми м огат да бъдат приети като ненасоч- ващи към тясна диалектна област и в духа на съвременната им употреба.

Вторият избран показател е употребата на падежни форми в духа на черковнославянската или старобългарската традиция: по к р ай н ей м и р и (II); къ Вамъ, зарадъ Васъ некоихъ, (желахъ) Вамъ, человечес- каго рода, (сонъ) невеж ества , душъ вашихъ, отечества вашего (III); по наш ем у (IV); нашего славеноболгарскаго рода, вам ъ (2), того ради, наш его рода (V); вамъ, брата, на брата своего, нимъ (VII); Кирилла, М еодш , едному, отъ нихъ, Науму (VIII); по чину, другому, на оногова, съ нихъ, во обще, воистинну (IX); намъ, за сякиго другиго (XIII).

П ри м ери те са добра илюстрация за това,че изследваните автори употребяват сравнително рядко падежни форми. Най-чести са случа­

137

ите на падежни облици на лични местоимения. Н ай-м ного по обем са падежите в текста на К. Огнянович. Същ о и у Н еоф ит Возвели има повече такива употреби. В общи линии анализираните текстове не дават основание да се приеме, че в книж нината от това време са се употребявали много падежни форми и поради тази причина едва ли ще м о ж ем да прием ем този показател като различител. Почти всички книж овници употребяват имената на м ъж е и личните местоимения в падежен облик.

С ъщ о и глаголните форми могат да ни представят състоянието на изследваните текстове по отнош ение на развитието на книжовния език. Н ай-характерни от особеностите на глагола в съвременната българска реч са отсъствието на инфинитив и образуване на бъдеще време. Ето какво се намира в текстовете: ще судатъ, да не студени будете, ще да се мери, ще да речешъ, ще видишъ, ще ви се даде, ще нам и ри те , ще ви се отвори, ще да му се отвори, ще му даде (3) (VII); щ атъ да н ы поканатъ да сиднем е (IX); ще рече (X); м ож е ся обработи и подведе (XIII). П оради естеството на текстовете в тях почти не се срещ ат бъдещи форми. Не се срещ ат обаче и инфинитиви с изклю чение на две форми на съкратен инфинитив на едно място у Захарий Княж евски. П о отношение на глаголните особености е видно, че изследваните текстове съдържат твърде оскъдни данни и може да се каж е, че общо взето са в съгласие с естественото развитие на езика ни. Те свидетелствуват за това, че на този ранен етап от изграждането на книж овния език процесите по отнош ение на установяване на особеностите на глаголната система са вече в твърде напреднала фаза.

Ф онет ичният облик на текстовете мож е също да ни покаж е какво е състоянието на книжовния език. Видяхме, че тази страна на езика, а също и на писменото й отразяване са вълнували много книжовници. Н есъответствието между типичната за българската реч рефлекси и черковнославянските облици особено силно правят впечатление на слушащия и четящия. Ето подобни примери от текстовете: перво, муки, co cT O A H ie , несчастны т т , сочини, воспрюхъ, сочинихъ (I); перво; переводъ; д о лж ны , должность, да и с п о л н а , вознам трихсА, Б о л гар ы , Б о л гар скш , воспрАтихъ, да воспрю м на, совси м ъ (II); оусердно, перво, претерпихъ; сокровищ а, воистинну, да се собудите, сонъ, возлюбите; да будете (2) (III); недостатокъ, собран le , собираса, превосходство; суть; ничтоженъ (IV); славеноболгарское, вож деленны T t , сов-ктувамъ, долж ноискренно; суббота, путь, да будутъ; ожидаватъ(V); Гречески, просто-гречески, оусердю; Болгарски, да се истолкува, С л авен о-Б олгарскш , несовершенно; лю бом удры й, премудры, судихъ(VI); таковъ , каковъ; судъ, судете, судите, судени, судатъ (VII); Г р ец к 1 атъ; ся соединиха; рукописна (VIII); перво (2); возблагодариме, долж ность, сообращ еню , сообращ еню то (IX); д ер ж авы возвысиха, соверш енно, скоропутешеств le (XI), гр ец ы те; возможность, состав- лява, c o M H U H ie (XII). И звлеченият материал показва, че черковнос­лавянските фонетични облици се срещат по правило в изследваните текстове. У двам а от авторите не беше открит нито един пример. Това

138

са Ив. Богоров и Ив. М омчилов. Те са ни оставили ясни белези, че са обръщ али специално, внимание на тази фонетично-правописна особеност. Тъй като и двам ата са правили специални изказвания, отнасящи се до разликата между черковнославянския и старобългар­ския, мож е да се предположи напълно съзнателно отношение при тези характерни рефлекси. Текстовете показват, че чак до средата на века редица книж овни по произход елементи, които пазят черковнославян- ско-руския си облик, все още не са се установили трайно и окончателно и в твърде голяма степен нарушават хармоничността в текста, като го правят необичаен за днешното българско ухо.

7. Д о какви резултати ни доведе този оглед? П очти всички книжовници употребяват нормално членувани форми. И зклю чение прави К. О гнянович до 1843 г., а от 1844/45 г. и Хр. П авлович. В това отнош ение м о ж ем да окачествим само като изолирани случаите на отказване от членуването - този така важен структурен елемент на новобългарската реч. Същото трябва да се каже и за последовател­ното зам еняне на членуването с падежни окончания. По втория показател - падежни употреби - практиката сочи умерена и по-скоро рядка употреба на различни падежни форми. Освен у К. Огнянович (до 1843 г.) и у Хр. П авлович (след 1844/45 г.), където двете системи (членуването и падежната флексия) се конкурират, т.е. взаимно изключват, доста падежни форми има и у Н еоф ит Возвели. Н аблю ­денията върху падежните употреби не дават достатъчен по обем материал и не м огат да. доведат до категоричното обособяване на две или повече линии в практиката на книжовниците, но могат да подсилят резултатите от изследването във връзка с членуването. Глаголната система показва най-голямо системно съответствие с новобългарското състояние на езика. Изследваните форми са в съзвучие с днешното, състояние в книжовния език. П о отношение на фонетичния облик на редица думи, съдържащ и черковнославянско- руски рефлекси, практиката в наблюдаваните текстове сочи относи­телно единство. У почти всички автори се срещ ат думи, съдържащи е, о или у на места, където би трябвало да очакваме ъ (или друг рефлекс), според изискванията на новобългарската фонетика. През втората половина на 40-те години се избистря линия на последовател­но побългаряване на тези облици, представена тук от Ив. Богоров и Ив. М омчилов , които нито един път не са употребили такива облици в изследваните текстове. У останалите автори употребата на въпрос­ните черковнославянско-руски облици върви пъстро успоредно с употреба и на съвременни български облици в подобни случаи.

139

В З А И М О Д Е Й С Т В И Е Т О М Е Ж Д У Р А З Л И Ч Н И Е Л Е М Е Н Т И П Р И О Ф О Р М Я Н Е Т О Н А К Н И Ж О В Н О Е З И К О В И Т Е ВЪ ЗГЛ ЕДИ И В

П РА К ТИ К А ТА Н А Н А Ш И Т Е В Ъ З Р О Ж Д Е Н Ц И

1. При съпоставянето между граматиките, между граматиките и школите, обособени от повечето изследвачи, и между школите и книж овноезиковата практика се откриват някои съществени особе­ности които биха могли да дадат по-добро обяснение на редица от законом ерностите и процесите при изграждането на книжовния език преди средата на миналия век. За да извърш им това, са ни необходими няколко наблюдения, свързани с отнош ението на кн и ж ов­ните дейци към няколко съществени показатели - компонентите на изграждане на книжовния език.

2. Когато сравнявах предговорите и граматиките с цел изясняване на отнош ението на граматиците към постановките, залегнали според повечето изследователи в основата на трите книжовноезикови школи, стана ясно, че най-съществените характеристики се извличат на базата на проследяването на няколко линии: оста „старо (традицион­но) - ново (ж и в о )“, която частично съвпада с оста „книжовно - народно“, и оста „изток - запад“.

3. О тнош ението към традиционното предание е от съществено значение в този ранен етап от изграждане на книж овния език. И още веднага трябва да бъде добавено, че за възрожденците от тази епоха то е несъмнено най-важният компонент, формирал възгледите им. Естествено, по това време традиционното предание е черковнославян- ското. Едва в края на 30-те и началото на 40-те години нашите книжовници ще осъзнаят, че погреш но са приемали черковнославян­ския език за старобългарски. Това ново познание ще им помогне да преодолеят някои от по-крайните опити да влязат в пълна хармония с черковнославянската система. В това отнош ение от съществено значение е налагането във ф ормиращ ия се език на черковнославянски фонетичен вид на онези лексикални модели или единици, които се активизират под черковнославянско влияние.

Ч ерковнославянският език им а в България сравнително дълга .традиция. Той на практика идва, за да .замени при богослужението старобългарските текстове посредством печатните книги, пристигащи направо или по обикновен път от Русия. Черковнославянският език едва ли е ползуван някъде (у нас) за пълноценно общуване, колкото и образовани да са били индивидите, влизащи в контакт помежду си по това време. В този смисъл трябва да им ам е винаги ясното съзнание, че социалната обстановка никъде не е позволявала такова категорично скъсване с реалните измерения на българското „народно“ битие. Това се отнася все с такава пълна сила и до манастирите - нашите най-^будни просветни и културни центрове чак до началото на

140

XIX в., а в известна степен и след това. В този смисъл за действителна диглосия много трудно м о ж ем да говорим 65. Трябва обаче да им а яснота, че в манастирите е имало достатъчно образовани в традицията на черковнославянския монаси, които в книж овната си и педагогическа практика са ползвали - къде по- пълноценно, къде по-слабо - черковнославянския език. За широките слоеве на населението м ож ем да очакваме, че черковнославянската литургия е била във висока степен разби раем а и достъпна, още повече, че в преобладаващ ия брой от селищ ата свещениците не са били особено образовани, т.е. практикували са някаква смесица от черковнославянски и български. И нтересно е впечатлението, което споделят наши съвременници за черковнославянската литургия днес. Х ората сега са много по-образовани, владеят по правило руски и някой западен език, т.е. имат в известна степен филологическа подготовка. Те обаче казват, че разбират само в най-общи черти чутото, а в много случаи изобщо не могат да разберат смисъла. Дали преди два века хората, които в най-невръстната си възраст са се „образовали“ главно в килиите (килийните училищ а), са разбирали стопроцентово чутото и изпятото в черквата. Във всеки случай тогава има един - сравнително затворен в себе си - слой от населението, който реално е носителят на черковнославянската традиция - това е монаш еството . Д отогава, докогато килийните училища са били преобладаващ ата просветна форма, м о ж ем да очаквам е до известна степен все пак сравнително стабилно задърж ане и следване на тази традиция. П рез двайсетте години обаче започват все по-ясно да изпъкват новите социални структури. Все повече и повече започва да се проявява нуждата от светско образование, което да подпомогне напредъка на новосформиращ ите се общ ествени слоеве и структури. Тогава започват да се създават училища от нов тип. Те по правило са елински или - по-късно - елино-славянски. С амият живот е изтиквал все по на заден план черковнославянската традиция, защото тя вече не е могла да спомага за осъщ ествяването на новите потребности. За да се постигне действителна грамотност, е било нужно да се ползува книжовен език, който да им а реален и значим социален носител. Н ие днес действително м о ж ем да изследваме само книжнината . Тя обаче се появява едва тогава, когато на разговорно равнищ е книж овната реч вече е била направила първите си крачки и първите си завоевания.

Ч ак до началото на 20-те години на м иналия век най-значителните носители на просвета са били, естествено, духовните лица. И неслучайно книгите, които са ни оставили от това време, са излезли

65 В ж . напр, в това о тнош ени е разработката на К. Гутшмит „Развойни етапи на българския к ни ж овен език през В ъ зр а ж да н ет о “ в м а тер и али те от I м еж дунар оден конгрес по българистика, кн. 1 „И сторически развой на българския ези к “, C., 1983, с. 345-356.

141

именно изпод ръцете на монаси и свещеници (напр. Паисий, Софроний, Й. Кърчовски, К. П ейчинович и пр.). Н апълно естествено е тези хора, образовани в духа на черковнославянското езиково предание и използуващи този език в своята непосредствена всекид­невна богослужебна и педагогическа практика, да виждат преди всичко в него образец за следване. И колкото и много да са елементите, присъщ и на новобългарската реч и в частност на конкретния диалект, чертите, произхождащи от черковнославянския, натеж ават в значителна степен. Х арактерен е напр, случаят с П аисиевата история. Едни изследвани казват, че тя представя черковнославянски език, „наводнен“ с новобългарски (народни) елементи, други казват точно обратното“ . С ам о това вече е напълно достатъчно, за да се види, че черковнославянският - като елементи или като система - заема твърде съществен дял. И неминуемо трябва да бъде посочено тук още едно друго важно нещо: този език е напълно невъзм ож ен и непригоден за общуване. Ясно е, че той не мож е да обслужва образователна система в духа на новото време, а и изобщ о да спомага за осъщ ествяване на комуникация, която вече има други изисквания и измерения. Колкото повече се развива слоят, носител на новите обществени отношения, толкова по-голяма става нуждата от модерно светско образование. К олкото по-силно се налага потребността от съвременно образование, толкова повече се усеща нуждата от книж овна реч, която да е в съгласие с речта на своя социален носител. А това стане ли така, неминуемо ще се появи потребност от отдалечаване от черковнославянската традиция. Затова естествено трябва да очаквам е заглъхване на тази традиция, която постепенно загубва възмож ността да бъде подхранвана. Сменят се поколенията и образованите в черковнославянската традиция просве­тители отиват на заден план. Това, разбира се, не става отведнъж, а се осъщ ествява постепенно. Неслучайно посочих по-горе, че когато Н еоф ит Рилски пише граматиката си, е на над 40 години, а Хр. П авлович е на 32 години. И двамата са духовни лица. И двамата имат богословско образование. А основата на това образование е черков­нославянският език. Разбира се, те са били и добри познавачи на гръцкия език. Вижда се, че когато започват да пиш ат граматиките си, ням а по-естествено от това да се опрат на черковнославянската традиция. А трябва да се каже и нещо, което никой изследван не споменава изрично: независимо, че Н еоф ит Рилски слага заглавие „Б олгарска Г р а м м а т 1 к а“ на своя труд, той назовава предговора: „Ф ш о л о п ч е ск о предуведом лен ie за С лавеноболгарска та Грам- м а т щ а “. Ето изходната база: славянобългарска граматика. Точно така пък се казва граматиката на Хр. П авлович (да не забравяме и заглавието на П аисиевата история). Съвсем естествено е да очакваме

“ К ъм първите спадат Б. Ц онев, Ст. Ром ански , Б П ен ев и др., а към вторите - М. Д р и н о в , JI. А ндрейчин , Р. Русинов, В. П оп ова , Е. Георгиева, Р. Цопнска и др.

142

резултатите от труда на двамата да бъдат сходни, ако ли не и еднакви. И двам ата са правили граматики, в които в някаква степен се е обединявал българският със славянския (черковнославянския). Е зи ­кът обаче, както се видя вече при анализа на граматиките, не е чист черковнославянски, - а напротив - той е все пак преобладаващо народен, но е черковнославянска присадка, която в повечето случаи представлява заимствана цялостно система о г черковнославянския - т.е. не се възприем а напр, само определен словообразувателен модел,, а той се заимства с дословно спазване и на фонетичния облик, който пък е необичаен за ухото на съвременния тогава (и днес) българин. Разбира се, във връзка с „познатостта“ на лексиката във фонетично и семантично отношение трябва да им ам е предвид, че цялостното битие на българина тогава е пропорционирано съвсем различно от днес и в него религиозната служба първоначално е била почти единственото културно събитие. Това полож ение все повече се променя с промяната на обществените условия във времето - значението на черквата като обществен фактор се засилва, но успоредно с нея се появяват редица възмож ности, които обогатяват в културно отнош ение живота на градското население (предимно) - от училището, през вестниците и книгите, та чак до театралните представления и концертите. Вижда се, че в ранния стадий от В ъзраж дането богослужебната книж нина на черковнославянски език е единствената „културна струя“ в ж ивота на започващото да се диференцира социално население, а оттам произлиза и по-високата степен на обичайност за ухото на хората. Със засилването на процесите на развитие на новобългарската книжовна реч и със социалното обогатяване на новите динам ични слоеве сред населени­ето черковнославянският език започва да се усеща все повече и повече като чужд.

Всички изследователи сочат, че на практика никой не изключва черковнославянския език като средство за обогатяване или дори в изолирани случаи за превръщ ането му в една от основните съставки на езика. И злож ените вече резултати от изследването напълно потвърж дават това. Този език е създал своя традиция, която обаче е свързана преди всичко с определена степен от развитието на обществените отношения и отговарящ ите на потребностите им просветни възмож ности. С укрепването на новите движещи сили в обществото се създават все повече възмож ности за укрепване и на устното и писмено начало в езиковата практика, дом огващ а се все повече към автономия от една книж овноезикова формация, която вече не отразява новата социална структура или, иначе казано, за която вече няма общ ественозначим носител. Д о началото на 20-те години духовенството е действително единственият носител на просветата, а оттам и проводник на черковнославянско влияние. П ром ените в цялото общество обаче са толкова значими и бързи, че всяка следващ а генерация хора навлиза в книжовния живот с различен колективен книжовноезиков и филологически опит. В

143

случая ние и м ам е поне две поколения граматици. К ъм първото спадат Н еоф ит Рилски и Хр. П авлович, а към второто - Ив. Богоров. Разбира се, и първите двама също могат да бъдат практически възрастово причислени към различни поколения, но редица наблю де­ния върху самите граматики (изложени вече тук) и върху житейския им път (духовници) и образование (в духа на черковнославянския) дават основания да бъдат обединени в едно поколение.

Д вадесетте години на века сочат вече достатъчно видими промени в социалната характеристика на обществото. Н овите обществени сили спонтанно, категорично и без да се съобразяват с каквото и да било, заявяват своите изисквания и право. Това дава тласък на светското образование и после засилва и поддърж а набраната инерция67. Както става ясно, това е резултат от цялостната социално-историческа обстановка, а не толкова и не само от собствено езиково или филологическо развитие. Разбира се, ако проследим просветното дело и нататък, ще видим, че голям брой от учителите до средата на века продълж ават да бъдат духовни лица (сред тях са напр, и Неофит Рилски и Хр. Павлович), но техният относителен брой все повече н ам алява спрямо броя на учителите недуховници. Последните по правило обаче все още са възпитаници именно на учители духовници и по този начин осъществяват приемствеността в създадената езикова традиция.

България продълж ава да бъде без ясно изразен център. Липсата на собствена държ авност продължава да дава облика на българското общество. В това отношение много показателно е сравнението с културната и езиковата история на съседен народ, който има твърде сходна съдба с наш ата - сръбския народ, език и култура. При отсъствуващ а държ авност и там се създава една сравнително развита и стабилизирана книжнина под черковнославянско влияние във Войводина. Тя обаче се оказва негодна да поем е и задачите на новото време. К огато се създава Сръбското княжество, социалните структури все още не са избистрени, макар че всички развойни процеси са налице - така, както това е и в България. П ри наличието обаче на държ авност и при обслужването й във всички сфери (администрация, култура, войска, образователна система и пр.) и при наличието на единен национален център - въпреки съществуването на предходен (м акар и не твърде ясно очертан) център - сам ият живот налага своите потребности и изисквания. Така не остава място за „умуване“, а в практиката от само себе си се налага езикът на закрепващ ата все повече буржоазия от Белград, получил вече известно развитие на разговорно равнищ е. В България ситуацията е сродна. Всичко протича по сходен начин, но без ясно очертан единен център и без държавност. Това удължава процеса на доизбистряне на филологичес-

67 Вж . у Н. Генчев, Българско възраждане. C., 1981, с. 70-139; Р. Русинов. Из историята на об у ч ен и е то по български език в училищ е. C., 1983, с. 9-20, и другаде.

144

ките представи и оставя още за известно време открити пътищата за „спорове“ по въпроса за вида на книжовния език, който трябва да се възприеме. В този смисъл създаването на българския книжовен език върви все по същия път, както и сръбският, но в обстановка на институционална ам орфност и при липсващ и ясно формулирани от практиката задачи. С амият начин на изграждане и постигнатите резултати обаче са в изключително голяма степен сходни. И в това отнош ение разсъж денията върху граматическите проблем и (с оглед начина и пътя за изграждане на книжовния език) както у нас, така и в Сърбия, остават със съмнително по обем участие и значение в процеса ва действителното оформяне на книжовния език. Научното познание за тези процеси в много случаи сочи диаметрално противоположни интерпретации. Тук се нам есват фактори, които не са обект на това изследване.

Видно е, че черковнославянската традиция загубва своето важно място около началото но 20-те години на миналия век. С това започва отзвучаването на ролята на оста „старо (традиционно) - ново (ж иво )“ и започва да дом инира оста „книжовно - народно (диалектно)“ К ниж овният език, колкото и много да е повлиян от черковнославян­ски елементи, все повече се отърсва от нехарактерното за новобъл­гарската реч в нейното реално проявление и последователно върви по пътя на унификацията си на всички нива - разговорно, в училището и в книж нината. Тук обаче играе същ ествена роля и писмената (правописната) практика, която като „м атериализатор“ на езика има по-голяма инерция и по-засилен стремеж към съхраняване. Реално започва да с е ’ оф ормя линия на освобождаване от нехарактерните особености (главно във фонетично отношение), които именно благо­дарение на писмената практика продълж ават да се откриват на писмено, но и на устно равнище. Много е съмнително обаче това да е била и преобладаващ ата практика в процеса на разговорното общуване. И м енн о несъответствието между писмена и устна практика е предизвиквало спорове и затова така често откриваме преплитане на понятията „книжовен ези к“ и „правопис“. П рави впечатление , че категоричното скъсване с черковнославянската правописна практика (а с това и с несъответствията спрямо фонетичната характеристика на новобългарската реч) е свързано не само и не толкова с проумяването на разликата между черковнославянския и старобългарския език на прага на 40-те години. Това подпомага превъзмогването на чуждите за новобългарската реч фонетични моменти п редим но посредством избягването на евентуални филологически лутания и изяснявания. Тук обаче мож е да се приеме, че по-важната причина е смяната на поколенията - получилото сравнително последователно черковносла- вянско образование поколение (духовници) бива заменено с младежи, образовани вече в духа на новото време. Сигурно е от значение и

145

ш колуването у чужди филологически и книжовноезикови среди и на практика с това, че просветителите (напр. Ив. Богоров, Ив. М омчилов и пр.) не се учат при наш и учители и така не биват „интегрирани“ априорно в линията на непременно, често неосъзнато активно, следване на традицията като основа на собствените виж да­ния ' и образованост. Това улеснява осъзнаването на „суетността“ на поддърж ането на една книж овноезикова традиция, която няма свое социално покритие. В такъв смисъл напреж енията се проявяват само на филологическо, а не и на книж овноезиково равнище.

Р азглеж даният материал ни позволява да проследим още една важ на съставка от книжовноезиковия ж ивот в България от. времето преди К рим ската война. Тук става дума за диалекта като основа за изграждане на книжовната реч. Изследователите твърде много са акцентували върху диалектната разчлененост. Д нес трябва категорич­но Да се каже, че колкото и голям а да е диалектната разчлененост и разпокъсаност на нашия език, винаги общ обългарските елементи ще съставляват преобладаващ обем от езиковите средства. Та нали именно по това ние определяме даден диалект като принадлежащ към езиковото и етническото ни землище. В процеса на изучаване на диалектите у нас все повече се е наблягало на различията между диалектите, а общобългарското (то се е разбрало от само себе си) е оставало на заден план. С амото му неспом енаване вече е довело в научната литература до натеж аване именно на диалектната разчлене­ност над общобългарското. За възрожденците разчленеността е осъзната, но на преден план все пак е общобългарското. Д вам ата граматици, произхождащи от западните части на българското зем ли ­ще (Н еоф ит Рилски и Хр. П авлович), но преподаващ и и пишещи своите грам атики за източнобългарски консуматори, без колебание запазват характерните особености на западните говори. Такива са формите на глаголите за 1. лице единствено и множествено число в сегашно време (напр, садимъ, садиме и под.), формата на члена за м ъж ки род в единствено число, някои фонетико-правописни облици (напр, е в „некой “ вм. очакваното „ н и к о и “), и под. Т.е. тук има тяснодиалектни елементи, свързани със западното наречие, и черков­нославянски облици свързани с черковнославянската традиция. Дали тук става дума за реакция/ осъзнато противопоставяне на източното наречие, трудно може да се каже. Сигурно обаче не е случайно, че през 30-те години двама граматици, принадлеж ащ и към духовенство­то, произхож дащ и от една и съща част на страната (югозападната) за целите на преподаването си (в източната част) пиш ат независимо един от друг две граматики, които сочат твърде сходни черти в езиковото си градиво (в м ом ента игнорирам сходството и на грам атическото описание). Твърде е възм ож но това да е реакция срещу вече ясно провиждащ ото се дом иниране на източното наречие

146

в книж овноезиковата облает и в книжнината. Изоставането на западните краищ а в процеса на социално развитие и диференциация предопределя и набирането на престижност от страна на източното наречие. М ного е възмож но употребата на редица западни елементи в тези две ранни граматики да идва именно като стремеж за противопоставяне и опит за езикова ем анципация. П оследното обаче не е подкрепено от ясно изразен социален носител. Така замогването и цялостното динам изиране на социалните процеси в централнобал- канските райони и Средногорието довеждат до очертаването на водещо културно-просветно, а оттам и езиково средище, макар че границите му са все още размити. К ниж овнопечатната му изява се осъществява в голяма степен посредством ем игрантските центрове във Влашко и Русия от 20-те години нататък68.

Граматиката на Ив. Богоров н е 1 сочи категорични различия в езиковото описание. Тя е също така хетерогенна по отношение на избора на езиковите компоненти. Тя обаче сочи скъсване с черков- нославянските фонетични облици. Езиковото градиво на граматиката издава пълно единство по отношение на диалектна основа. Тук обаче не бива да се пресилва и тази страна. О тново общобългарското е преобладаващ о. Безбройните редукции обаче пак отвеждат към конкретното наречие. С други думи, по отнош ение но оста „книжовно - народно“ и оста „изток - запад“ и трите граматики са еднотипни. Те отразяват общ обългарски черти по отнош ение на езиковото градиво. В известни моменти граматиките на Н еоф ит Рилски и Хр. П авлович сочат западнобългарски елементи (форми за члена в мъжки род единствено число, глаголните форми в 1. лице единствено и множ ествено число в сегашно време и пр.), а по отношение на същите елем енти граматиката на Ив. Богоров показва придържане към източното наречие. Трябва да се прибавят и многобройните случаи у Ив. Богоров на писмено отразена редукция (главно на е към и, което и досега се приема като тяснодиалектно). Тук обаче се открива по-голяма близост до съвременната ни представа за фонети- ката на българския книж овен език, което се постига и с придвижване на облиците в посока от черковнославянското към осъзнатото придържане към рефлексите на старобългарските гласни в новобъл­гарската (главно източна) реч - положение, закрепено с пом ощ та и на графиката и правописа. М ож ем да предполож им с твърде голям процент на сигурност, че разговорната практика вече се е била „справила“ и с този проблем.

Като им ам е предвид казаното дотук, трябва да направим следните изводи: трите граматики не се отличават по отношение на основава­нето си върху народната реч. Те и трите в изклю чително висока

68 Вж . напр. Г. Венедиктов , Д иалектная о сн ова болгарского литературного языка и бол гарск ое к нигопечатание в эпоху В о ж р о ж д ен и я . - В: Г. Венедиктов , Из истории со в р е м е н н о г о бол гарского литературного языка. С., 1981, с. 119-141.

147

степен отразяват чертите на живата реч в нейния общобългарски облик, но с представяне на някои западнобългарски елементи (Н еоф ит Рилски' и Хр. П авлович) и на източнобългарски елементи (Ив. Богоров). Т.е. тук им ам е противопоставяне не по признака „новобългарско - неновобългарско“, а до известна степен (сравнител­но по-слабо представено)по принадлежност към българския изток или запад. Успоредно с това двете първи граматики сочат единство по отнош ение на застъпването на черковнославянска книж овна лексика в черковнославянски фонетичен вид. Следователно двете граматики не дават никакво основание за разполагане в различни „граматични“ или „книж овноезикови“ лагери. Чак до появата на Богоровата грам атика практически не се появява опонент на тези граматики. А Богоров пък реално им се противопоставя единствено чрез пълното изтласкване на черковнославянските фонетични облици. И наче други принципни различия между трите граматики няма. Следователно до 1845 г. в България им а реално две разновидности на едно „новобъл­гарско т еч ен и е“ : 1. сочещ о придържане към някои черковнославянски фонетични облици и издаващо някои особености на западните говори, и 2. п ридърж ащ о се към източнобългарските рефлекси на трите характерни старобългарски гласни ъ, ь, и ж и издаващо някои тяснодиалектни особености на източното наречие. И двете линии обаче се основават върху общобългарските новобългарски елементи.

В грам атичната литература след 1845 г. (реално още след 1844 г.) се отделя едно неочаквано отклонение, което има чисто^индивидуален характер и не м ож е да бъде наречено ш кола или нещо подобно. То в действителност ням а никакви поддръжници освен пропагандатора си Хр. П авлович . С ранната смърт на грам ати ка69 се прекъсва изцяло и същ ествуването на тази ненавременна граматическа платформа. Х арактерно тук е пак придържане към новобългарската езикова система в описанието на глагола и другите части на речта, но направеният завой към черковнославянската именна система - в и зклю чителна степен в противоречие с преобладаващ ата практика - и със запазването на черковнославянските облици във фонетично отнош ение. Т.е. тук и м ам е опит за частичен „граматичен преврат“, който поради липса на социална база изобщо не мож е да очаква възприем ане и установяване и още предварително е осъден на неуспех. Свидетелството на прекия ученик на Хр. П авлович Теодор Хрулев, който, оплаквайки искрено в стихове смъртта на лю бимия учител, изповядва и заблужденията си по отнош ение на езика, дошли именно от страна на учителя, е съвършено, доказателство за това70. Хр. П авлович се изказва за приближаване към черковнославянския език, но пак не застъпва придърж ане към черковнославянската

1,11 Хр. П а в ло в и ч умира от чума в Свищ ов през 1848 г.711 Вж . „С тихове свищ овскаго учителя покоинаго Х ристаки П авлович М акедонца,

соч и ненн от ученика его Теод Хрулювскаго Л яск овч ан и на“ в: „Буквар или началное учение, со ч и н е н и собр ан от Теодора Теодоровича (Х рулю вск нй ), Будин, 1850, с. 62-64.

148

езикова система, а проповядва им енно приближаване на новобългар­ската към черковнославянската реч в някои отношения, (главно в областта на имената). Характерно е, че това се отнася единствено до будещите спорове и критикувани от Ю. Венелин членове и юса. Тази идея идва напълно усамотена и с огромно закъснение. Като прибавим и социалната неадекватност, ще видим, че тук не мож е и дума да става за ш кола, направление или каквото и да било. Това е едно отклонение от пътя на новобългарското направление, което обаче довежда до задънена улица. От всичко казано дотук по отнош ение на грам атическата литература следва да се заключи, че има два нюанса на новобългарското направление, а именно „новобългарско с някои черковнославянски облици (писмено) и със западнобългарски фоне- тико-м орф ологични черти“ и „новобългарско със застъпване на източнобългарски облици на рефлексите на гласните (които у току- що посочените автори и м ат черковнославянски вид) и с някои източни тяснодиалектни черти“. Или новобългарското направление образува две разклонения, които вървят към обединяването си поради това, че не съдържат диам етрални противоположности. И менно затова те не са въпрос на контраст, а са въпрос на нюанс - те биха могли да се разглеждат като две линии в една и съща школа или по- добре направление с новобългарски характер. Граматическото виж да­не на Хр. П авлович от второто издание представлява извънмерно втвърдяване на единия от нюансите и тук вече с повече основание мож е да се говори за противопоставяне. Това разклонение обаче нито дава плод, т.е. няма привърж еници и последователи, нито просъщ ес­твува по-дълго време, т.е. не осъщ ествява никаква приемственост.

О т казаното личи, че граматиките твърде отчетливо сочат единствената възмож на от йсторико-културно-социална гледна точка насока - новобългарската, която е твърде ясно дефинируема въз основа на теоретичното описание на българската, морфология и на езиковото градиво на самите граматики. Затова ще прием а за адекватно на това явление названието „направление“ - новобългарско направление. То същ евременно сочи две главни разновидности, свързани със застъпването на определени черковнославянски фоне­тични черти и с представяне на някои диалектни особености, възхождащ и към източното или западното наречие. Възникналата грам атична „черковнославянска ш к о л а“ през 1845 г. остава абсолютно усамотена.

Такъв вид класиф икация до голяма степен потвърждава и нап ра­веният оглед на някои от книж овните произведения от това време. Всичките сочат напълно преобладаване на новобългарската морфоло- гична и фонетична система, т.е. им а ясно изразена принадлежност към новобългарското и общ обългарското в езика, а следователно потвърж дава новобългарското направление. П о отношение на „ню ан­сите“, както беше казано по-горе, и тук са налице редица черти от

149

ч ерковнославянската фонетика (единствени изключения представля­ват Ив. Богоров и Ив. М омчилов), налице са и редица падежни облици, които обаче са представени в незначителен брой, проявяват се и много тяснодиалектни особености по оста „изток - зап ад“ и т.н. Д вам а автори показват категорично отклонение от тази не твърде еднородна картина - К. О гнянович (1833-1842 г.) и Хр. П авлович (1844-1848 г.). Те потвърждават особено засилено присъствие на черковнославянски черти и на морф ологично равнище, но сочат пълна усамотеност. Те са резултат от различни причини: К. Огнянович е сърбин и следователно за него естествено е по-приемлива такава редакция. Хр. П авлович пък търпи изклю чително силното влияние от страна на Венелин (теоретично) и от страна на Паисий (на практика). И двам ата не дават реално последователи и не създават традиция. И двам ата не са в непосредствена приемственост един от друг, а се появяват независимо един от друг и в напълно различни обстановки.

И зяснените въз основа на граматиките школи или редакции тук претърпяват известни измествания. Така напр, и автори от източно- български краищ а и м ат засилен афинитет към черковнославянски фонетични облици, т.е. изпъква и още една редакция - „черковнос- лавянска-източнобългарска“ , напр. Неофит Возвели, Райно Попович и - р. О пределено м ож е да се каже, че двете линии, придърж ащ и се към ерковнославянските фонетични облици, излиняват изклю чително ързо след популяризирането на откритието, че черковнославянският зик е в определени отнош ения различен и несъвпадащ със старобълг­арския. П о това време вече нам алява относителният дял на уховенството в българския културен и просветен живот, което дава воето силно отражение. Така и на теоретично, и на практическо авнищ е изчезват основанията за поддържане на такава насока. Тук баче неминуемо се осъщ ествява и взаимно подсилване на книжовния зик в писм ения му вид от книж овноразговорната реч, така че пътят а бързо побългаряване на несвойствените за българската реч облици е бил вече прокаран в устното общуване.

Н аправени ят оглед показва, че възникващ ите тенденции, отразени както в грам атичната книжнина, така и в книжовните произведения, не са еднотипни и еднорангови, а и м ат проявление на различни нива. Те представляват разновидности, които се реализират на различни плоскости.

150

З А К Л Ю Ч Е Н И Е

1. В теоретично отношение граматиките от втората четвърт на XIXв. показват, общо взето, една линия - описание на новобългарски езикови особености (Н еофит Рилски, Хр. П авлович Ив. Богоров), което отговаря на тогаваш ния етап от развитието на филологическата мисъл у нас. С второто си издание Хр. Павлович (1845 г.) се отклонява в известна степен встрани от т о в а . направление, като изоставя единствено в именната система някои типично новобългар­ски черти (членуването) и се насочва последователно към някои неприсъщ и на новобългарската морфологична система особености (чисти падежни окончания).

2. О щ е отначало се проявяват две разновидности, свързани при описанието на езиковата система с придърж ане към западнобългар- ски (Хр. П авлович , Неофит Рилски) ' и източнобългарски (Ив. Б о г о р о в ) ф о н е т и к о - м о р ф о л о г и ч н и о с о б е н о с т и : П р и то в а западнобългарските особености са преплетени и с известни по- изразени черковнославянски фонетични черти. Последното се дължи по всяка вероятност на по-ранния етап от развитието на книжовния език, на който се появяват тези две граматики (средата на 30-те години).

3. В езиково отнош ение граматиките потвърждават теоретичните разм исли на авторите си, т.е. има единство между теория и практика. Във всички случаи трябва да се посочи, че общ обългарски елементи във всички граматики са преобладаващ и в обема на езиковото градиво. С ъщ ото (с изклю чение в известна степен на второто издание на грам ати ката на Хр. П авлович) трябва да се каже и за н овобъл­гарските черти.

4. П ри езиковия анализ на подбраните книжовни произведения се вижда, че направената класификация въз основа на прегледа на граматичните идеи се потвърждава, но се доразклонява и с линия на придърж ане към някои черковнославянски фонетични и източнобъл­гарски фонетико-морфологични черти (напр. Н еофит Возвели, P. П опович и др.).

5. П ри съпоставка и на граматиките, и на книж нината се вижда, че изначално е новобългарското направление, което им а своя реализация в устната практика в селищ ата от градски тип (засега много слабо изследвана и тук възприета повече като логическо твърдение), в граматичните трудове и в останалите книжовни паметници. То показва известни разновидности, които обаче са разклонения от него, а не са му равностойни и равнопоставени опоненти - следване на ограничени черковнославянски фонетични облици (с подчертано затихване).

6. О т посоченото направление се отделят две разновидности - при следване на тяснодиалектни източнобългарски (у преобладаващия

151

брой автори) и западнобългарски (у крайно ограничен кръг) черти.7. О боснованата върху историческите данни за социално преиму­

щество на населението от централните балкански райони и Средно- горието неизбежност на надделяването и на наречието от тези области като по-престижно и домогващ о се до превръщ ането си в системна основа на общ онационалния книжовен език се потвърждава изцяло от извърш ените наблюдения. П рием а се за възм ож но категоричното застъпване на западнобългарски особености у Н еофит Рилски и Хр. П авлович да е и .ответна реакция спрямо ясно усещащата се хегемония на източнобългарското наречие.

8. Н езависим о от залягането на източното наречие като системна основа на модерния български книжовен език в него, са налице огромен брой и обем общобългарски черти, които не дават основание за крайно противопоставяне между двете основни наречия в това отнош ение. И м енн о в така залож ената структура на книж овния език се откриват и предпоставките за засилващ ите се или избледняващи тяснодиалектно особености, свързани с оста изток-запад. В този смисъл не би следвало да се набляга преком ерно върху диалектните противопоставяния, тъй като те и м ат действие, свързано с конкретен етап от развитието на нацията и с редица извънезикови процеси, които донасочват езика в неговия развой.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е

Увод ....................................................................................................................................................................................... 80Н аучната литература за граматиките от втората четвърт на миналия век ...................82Н ай-ранните възрож денски грам атики................. ,.......................................................................................90Граматиките и книж овн оези к ови те школи ....................................... 114Езикови и правописни въпроси, свързани с текстовете на гра м а т и к и те ....................... 124Граматиките, школите и езикът на книжнината от втората четвърт на миналия в ек ...... 131В з аим одейств ието м еж ду различни елем енти при оф ор м янето на к ниж овноезиковитевъзгледи и в практиката на нашите възрож денци .......................................................................... 140З ак лю ч ен и е ............................................................... 151

152

D IE G R A M M A TIK -BÜ CH ER UND D IE SCH U LEN D E R LITERA TU RSPRA CH E

(К Н И Ж О В Н О Е З И К О В И Ш К О Л И )IN D E N 20er-40er JA H R E N DES 19. JA H R H U N D E R T S

BOJAN VALTSCHEV

Z u s a m m e n f a s s u n g

Fast alle Forscher auf dem Gebiet der Geschichte der bulgarischen L iteratursprache sind sich einig, dass in der ersten Hälfte des 19.Jh. in Bulgarien drei Schulen der Literatursprache (книжовноезикови школи) existierten, die unterschiedliche Konzepte entwickelten und sie durchzusetzen versuchten. Fast alle Forscher betrachten die in den 30er und 40er Jahren erschienenen Gram matik-Bücher als Kern dieser Schulen. Wenn m an heute auf diese Zeit un ter Berücksichtigung der Erkenntnisse zurückblickt, die auf anderen Wissenschaftsgebieten entstanden sind (darunter Nationalgeschichte, L iteraturgeschichte, Soziologie, Kulturgeschichte, Demographie usw.), werden die Zusam m enhänge auf eine völlig oder teilweise andere Weise entdeckt.

In der vorliegenden Studie wird ein Versuch unternom m en, die bisherigen Erforschungen zusammenzufassen und sie zu vergleichen und analysieren. Es handelt sich nur um diejenigen, die sich gleichzeitig mit den drei Schulen , und den drei Gram m atiken (in fünf Ausgaben) aus den 30er und 40er Jah ren befassen, wobei auf die Zusammenhänge zwischen ihnen besonders geachtet wird. Weiter analysiert der Verfasser die Texte den G ram m atiken in Hinsicht auf die Sprache und die Schreibweise. Die zwei darauf folgende Teile geben Einblick in die Zusammenhänge zwischen den G ram m atiken, den Schulen der Literatursprache und der Sprache der in dieser Zeit erschienenen Literaturwerke, Lehrbücher, Übersetzungen usw. und es wird das Zusammenwirken der unterschiedlichen E lem ente bei der Form ierung der A nsichten über das Errichten der Litertursprache, sowie in der Sprachpraxis der ersten Philologen der Bulgarischen Wiedergeburt ausgewertet. Zuletzt werden die Ergebnisse zusammengefasst. Sie weichen ziemlich stark von den bisherigen Auffassungen ab. Der Verfasser nimmt an, dass in dieser Zeit, nicht drei Schulen der Literatursprache hatten exsistieren können, oder aber dass sie auf völlig unterschiedlichen Ebenen und nicht parallel zu e inander und gleichrangig wirkten.

Die vorliegende Arbeit ist Teil eines umfangreicheren Forschungsvorhabens auf dem Gebiet der Entwicklung des philologischen Denkens in Bulgarien im 19. Jh.

153

Г О Д И Ш Н И К Н А С О Ф И Й С К И Я У Н И В Е Р С И Т Е Т „СВ. К Л И М Е Н Т О Х Р И Д С К И 1

Ф А К У Л Т Е Т П О С Л А В Я Н С К И Ф И Л О Л О Г И И Е З И К О З Н А Н И Е

Том 88, 1995, кн. 1

A N N U A I R E D E L’U N I V E R S I T E D E SO FIA „ST. K L IM E N T O H R ID S K I “

F A C U LT E D E S P H I L O L O G IE S SLAVES L I N G U IS T IQ U E

Tome 88, 1995, LIVRE 1

ИЗРАЗЯВАНЕ НА ПОДБУДИТЕЛНОСТ В РУСКИ И БЪЛГАРСКИ ЕЗИК

Т А Н Я К И Р О В А , И В А Н К А В А С Е В А

Редактор: проф. Б. Вунджулова

Рецензенти: cm. н. сътр. Калина Иванова, доц. Н. Ковачева

Таня Кирова, Иванка Васева. В Ы Р А Ж Е Н И Е П О Б У Д И Т Е Л Ь Н О С Т И В Р У С С К О М И Б О Л Г А Р С К О М Я З Ы К А Х

Работа ставит себе целью описать и систематизировать все сп особы выражения побудительности в р усск ом и б ол гар ск ом языках и указать, как м о ж н о преодолеть м еж ъ язы к овую а си м м етр и ю при пер еводе . В первой части сопоставляю тся формы побудител ьного наклонения в об о и х языках и сп особы изъяснения и усиления значения приказа, совета, просьбы и пр. В о второй рассм атривается вы ражение императивного значения другим и ф орм ам и: индикатива, условн ого наклонения, инфинитива, во п р о си ­тельны м и, эллип тич ески м и п р е д л о ж е н и я м и и т.д.

T. Kirova, I. Vasseva. M E A N S O F E X P R E S S I N G T H E IM PE R A TIV E IN R U S S IA N A N D BU L G A R 1A N

The study aims at describing and systematizing all means o f expressing the imperative in Russian and in Bulgarian, pointing out poss ible ways o f overcom ing the intralinguistic asymmetry in translation. In the first part the imperative forms in both languages are com pared as well as the m eans o f clarifying and emphasising the meaning o f a com mand, an advice, a request etc. The second 'part deals with other forms of expressing imperative meaning? such as the indicative, conditional m ood, the infinitive, interrogative and elliptic sentences , etc.

155

У ВОД

От 70-те години насам прагматиката все повече привлича вниманието на лингвистите. Подходът не само към езика като система, но и към системата в действие доведе до повиш ен интерес към речевия акт и особеностите на неговото осъщ ествяване в зависимост от условията, средата и характера на общуването. С този повишен интерес към прагм атиката и комуникативната лингвистика се обяснява и засиленото внимание към проблем ите на модалността - една от най-значимите категории в комуникативно отнош ение и по- специално - към многообразните форми за изразяване на подбудител- на модалност.

Ц елта на това изследване е да се посочат потенциалните възмож ности за експ лицитно /им плицитно изразяване на подбудител- на модалност в руския и българския език и да се установят типовете муждуезикова асиметрия и пътищата за нейното преодоляване при превод. С м ятаме, че резултатите от това изследване ще представляват теоретичен интерес не само като етап към цялостното проучване на функционално-семантичната категория модалност в съвременния български, съвременния руски език и в съпоставка, но ще подпомог­нат и преводаческата практика.

В работата изхождаме от мисълта, че едно понятийно съдържание мож е да се изрази с различни езикови средства. В един език те са повече и по-специализирани, в друг по-малко. В някои случаи между тези езикови средства в рам ките на един език съществува конкурен­ция,в други те не са в заим озам еняем и, защото са специализирани за изразяване на различни нюанси и субективно-модални значения. С оглед на поставената цел особено интересно е да се види как подбудителната функция (общото) се реализира във всеки от интере­суващите ни езици и какви са специфичните ф орми за реализирането й в двата езика, както и да се изтъкнат разликите в активността, честотата и сем антиката на съотносителн и . изразни средства в руски и български език. О т това гледище е необходимо да се посочат и обяснят случаите, когато семантичното съдърж ание на двата разно- езични текста не е абсолютно тъждествено, защ ото отразява специ­фични особености на езиците, или защото преводачът е избрал не най-подходящ ият вариант за изразяване на дадено значение. Както е известно, възмож ностите , които предлага системата и нормата на един език, са винаги по-големи, отколкото тяхната конкретна реализация в една или друга ком бинация от езикови средства. Отнесено към превода, това значи, че всеки път преводачът използува една от възмож ностите. Н ейната конкретна реализация е в известен смисъл по-богата от „теоретическата въ зм ож ност“, защ ото изразява наред с основното значение ред други отсенки, с което обогатява

156

текста. Затова именно изразеното с транспонирани индикативни, инфинитивни и условни форми императивно значение е често пъти по-сложно и богато ню ансирано, отколкото изразеното с императив.

За да се намерят преводаческите съответствия, се прилага двупосочно конфронтативно съпоставяне: системно-типологично и функционално-семантично. Най-често изхождаме от руския език, но в някои случаи в центъра на вниманието ни е българският език поради липса на други изследвания, отразяващи цялата скала от езикови средства от различни езикови равнищ а, изразяващ и подбуди- телност.

С ъпоставянето се прави на системно езиково и речево равнищ е с цел да се разграничат еднотипните и нееднотипните изразни средства за подбуда в двата езика. Не се отделят руската от българската част. На места съпоставянето е доста общо, в други случаи - когато трябва да се покаж ат не само структурните прилики и разлики между двата езика, но и конкретно функционалната реализация на структурните модели - по-подробно. Стремили сме се да не разглеж даме фактите и отнош енията в единия език през призмата на другия, за да не обедняваме анализа.

В работата използуваме контекстуален анализ - т.е. коментар на отделни примери, при които ни интересува кои елементи от контекста оказват влияние върху функционирането на определена м орфологична категория и кои модифицират (уточняват, неутрализират или видоиз­менят) нейното значение.

Тъй като подбудителната модалност е характерна за диалога, на който влияят психолингвистични и социолингвистични фактори, тук описанието и анализът на граматичните значения се допълва от тези два аспекта. В диалогични текстове с подбудително значение играят голяма роля и суперсегментни фактори - логическото ударение и интонацията: в едни случаи те подчертават и усилват, в други неутрализират граматическото значение, в трети внасят или изясняват ред ем оционално-оценъчни моменти от отношението на говорещия към слушащия. Всичко това мож е да се разбере само ако съответната подбудителна форма се разглежда в неразривна връзка със семанти- ката на изречението (изказа) и в зависимост от ролята на това изречение в сем античната структура на цялостния диалогичен текст. П оради липса на място не правим функционално-семантиче.н ко м ен ­тар към цялостния текст.

П о-конкретно методът се изразява в непосредствено наблю даване и сравняване на оригинал и превод (т.е. два текста, абсолютно съвпадащ и по съдържание), тълкуване (т.е. преобразуване от по- м алко експлицитно езиково изразяване към изразяване с по-висока степен на експлицитност), а също така чрез синонимични замени и

157

структурно-семантичен анализ. Следвали сме функционалния подход, при който езиковите факти се разглеждат с оглед на техните функции в процеса на комуникацията, но се вземат предвид и системните отнош ения и връзка между интересуващ ите ни категории. При анализа вървим от функцията към средствата за нейното изразяване и - много рядко - от средствата (взети не сами за себе си, а в отнош ение към изпълняваната от тях функция) към целта. Съобразя­вали сме се и с фреквентността и стилистическата характеристика на съотносим ите средства за изразяване на подбуда в двата езика, тъй като от тези фактори до голяма степен зависи еквивалентността на двата изоморфни по съдържание текста.

В работата се използуват като синонимични термините з н а ­ч е н и е и е з и к о в о - с е м а н т и ч н а ф у н к ц и я ; еднотипни, изоморфни и симетрични структури и съответно - нееднотипни, аломорф ни и асиметрични структури; частни императивни значения и частни семантични интерпретации на императива.

Както беше казано, обект на изследването са не само им ператив­ните форми, но и всички останали морфологични, синтактични, лексикални и контекстуални средства за изразяване на подбуда в двата езика.

К ом позицията на работата се диктува от честотата на разпростра­нение и законом ерността на формите. Работата се състои от две основни части: „И м перативни форми за изразяване на подбуда“ и „Не императивни форми за изразяване на подбуда“. Започва се от безспорно признатите като повелителни ф орми за 2 л. ед ./м н . ч. След тях се разглеж дат накратко формите за 1 и 3 л. ед ./м н . ч. и аналитичните форми за изразяване на подбуда и накрая превантивът (предупредителни форми) и прохибитивът (забранителни форми) в двата езика. В частта за неимперативните императивните форми се анализира транспозицията на други форми в речеви условия на императив: индикативни (в бъдеще, сегаш но и минало време), условни, инфинитивни, както и употребата на въпросителни и безглаголни изречения в императивна функция. П ървата част (и м п е­ративни ф орми) е разработена от Т. Кирова, втората - от Ив. Васева.

Благоприятно за успешното провеждане на работата беше наличи­ето на цялостно изследване върху руския императив (Володин, Х раковски) и на разработки по частни проблеми, засягащи семанти- ката и функционирането на някои подбудителни конструкции (Порой- кова, Андреева, Ш ирокова, Стаханова, К озирева и др.). В българския език липсва цялостно проучване върху средствата за изразяване на подбуда. П олезни за наш ата работа бяха дисертационният труд на Ив. Боядж иева върху повелителното наклонение в съвременния български език, както и разработките по частни проблеми, засягащи категорията подбудителност от К. Попов, Р. Н ицолова, К. Иванова, А. Николова и др.

158

Тук ням а да се спираме подробно на съществуващ ите досега теории и трактовки на проблемите, свързани с модалността, накло­нението и подбудителността. Това е направено в цитирания труд на Ив. Б оядж иева и в книгата на Володин и Храковски. Ще отбележим само, че се придърж ам е към определението за модалността като ф ункционално-семантична категория, чийто център е наклонението като морф ологична категория, (вж. В. В. Виноградов).

П р и ем ам е разграничаването на три вида значения, въведено в теорията на езика от Ч. Морис, а в теорията на превода - от JI. С. Бархударов: 1). референциално - отразяващ о отношението между езиковия знак и извънезиковия референт; 2). прагматично - отразя­ващ о отнош ението между езиковия знак и субекта, който го използува и 3). вътреш ноезиково - отразяващо отнош ението между конкретния езиков знак и другите знаци от същата система.

К атегорията подбудителност се отнася към понятийните катего­рии, в който особено ярко се проявява ком уникативно-прагм атичната функция на езика. В подбудителното значение се преплитат -волеви, интелектуални и ем оционални елем енти и по специфичен начин се осъщ ествява връзката между субекта и адресата на глаголното действие: „Субектът диктува, налага на адресата особен тип комуни- кативно поведение“. (П оройкова 1980, с. 77)

П одбудителната модалност се среща преди всичко в текстове с диалог. Всеки подбудителен акт предполага пряко общуване и м иним ум д вам а участници: говорещ (подбудител) и слушащ (адресат). К акто въпросът цели преди всичко да се получи отговор от страна на адресата, така, и подбудата (заповед, молба, съвет и пр.) цели да накара адресата да извърш и исканото действие. Говорещият е активният участник в комуникацията, от когото изхожда волеизявата, адресатът е евентуалният изпълнител на очакваното действие. Подбу­дителната ситуация, (т.е. референтната ситуация, отразяващ а подбуда­та за някакво действие), изразява всъщ ност не действие, състояние, процес, а волеизявяване от страна на говорещ ия относно изпълнени­ето или неизпълнението на някакво действие от събеседника. Тя мож е да бъде представена като: „Аз, говорещият, искам ти, слушащият, да и звърш иш (да не извърш иш ) назованото действие“. П ри това говорещ ият очаква адресатът да изпълни действието, което му се предписва, без да предполага някаква речева реакция в отговор.

Подбудителната ситуация се отнася към каузативните ситуации с тази особеност, че каузацията е потенциална (в проект) и речева. Всяка подбудителна ситуация се състои от два елемента, от две по- елем ентарни ситуации: каузираща (А каузира действието на В) и каузирана (В трябва да извърши действието, предписано от А). С ъобщ ението за речева, каузация (искам , ж елая, настоявам) се съдържа имплицитно. А дресатът е едновременно обект на каузацията (на речевото въздействие) и субект на каузираното действие: очаква

159

се той да изпълни назованото действие. О тнош ението на двамата участници към двете ситуации (каузиращ а и каузирана) е различно: за говорещ ия най-важното е каузираната ситуация - вниманието му е насочено към действието, което трябва да бъде извърш ено и към неговия изпълнител; за слушащия на първи план е каузиращ ата ситуация. П ървото е експлицитно изразено с формата за повелител­ното наклонение (П оройкова 1985, с. 29).

О тнош ението на говорещия към действието, което представлява модуса на подбудителното действие, се експлицира от контекста, от интонацията, ,а понякога и от лексеми, означаващ и речева каузация: казвам ти , заповядвам ти, моля ти се и пр. Напр. : Стой, заповядвам ти, стой!

И така, първият постоянен семантичен ком понент на подбудител- ната модалност е „каузация на подбужданото действие, която се съотнася с модуса на подбудителното и зказван е“ (П оройкова , с. 30).

Преди да продълж им характеристиката на подбудителна м од ал­ност, щ е отбележим, че въпросът за подбудителната ситуация заним ава много учени. Н якои автори (Волская, с. 64) различават: 1). ситуация на конкретно подтикване към действие (при конкретен говорещ и конкретен адресат); 2). ситуация на неконкретно подтик­ване къ м действие, при което говорещ ият (автор, публицист) се обръщ а към неопределен адресат: поради това и тем поралният план е неопределен; 3). ситуация на подбуждане към обобщ ено действие: говорещ ият е неопределено лице, а адресатът - обобщ ено лице. Д ействието е м акси м алн о нелокализирано във времето, връзката му с м ом ента на говоренето е съвсем отслабена.

В грам атичната литература се детайлизират различни видове подбудителна ситуация според субективната оценка на говорещия:

а) ситуация на заповед (разпореждане), при която говорещият оценява изпълнението на действието от адресата като необходимо;

б) ситуация на молба: говорещ ият оценява изпълнението на действието като възможно;

в) ситуация на съвет, препоръка: говорещ ият оценява изпълнени­ето на действието от адресата като желателно. Във ф ормата на повелително наклонение те са представени имплицитно.

Освен това някои автори различават типове модални ситуации, близки до подбудителната. Такава е потенциалната ситуация с опорна л ексем а „ могу, м о ж н о “. Напр. : „П альто м ож но повесить здесь“, където прозира подбуда за извърш ване на назованото действие (П альто повесьте здесь); ситуация на разреш ение (разновидност на п отенциалната ситуация), при която се предполага, че събеседникът и м а ж елани е да извърши действието и пр. (Цейтлин, с. 23).

В торият постоянен семантичен признак на подбудителната модалност е ж елателността (аз искам), която не се експлицира: Отвори! (-Аз искам да отвориш.).

160

Третият постоянен семантичен признак на подбудителната модал- ност е непосредственот о обръщение към адресата. Чрез него говоре­щият установява контакт с адресата и насочва волята му към действието, което иска да бъде изпълнено. Подобна апелативна функция изпълнява и вокативът: императивът подбужда към действие, вокативът - къ м слушане. Той подготвя условия за нормалното осъщ ествяване на речевия акт (кара адресата да започне или ; да продължи да слуша: М ария (м амо, м ом че, дядо), помогни ми.).

К ъм тези три необходими (постоянни) признаци на подбудителна­та м одалност ще добавим още един - футурално-презентната перспект ива (термин на Ш енделс): каузираното действие ще се осъществи в бъдеще. П о тази причина и врем енната перспектива на повелителното наклонение, което най-ярко и най-обобщ ено изразява подбудителната ситуация, е силно стеснена, като са изключени останалите грам атични времена.

О свен постоянните признаци във всеки конкретен случай се обособяват и променливи признаци, частни значения или частни семантични интерпретации, характеризиращ и отнош енията между ком уникантите при речевия акт. Те се определят от социалния статус на говорещ ия и адресата, от техните социални взаимоотнош ения (зависимост на адресата от говорещия или обратно - зависимост на говорещ ия от адресата), от обществените условия, налагащ и офици­ален или неофициален, другарски, ф ам илиарен тон. К ъ м пром енли­вите признаци ще отнесем и тези, които характеризират речевото поведение На говорещия, продиктувано от неговото физическо и ем оционално състояние: дали говори грубо, рязко, или учтиво, деликатно, какви еМ оционално-оценъчни конотации изразява с воле- изявата си (уважение, съчувствие или пренебрежение, ирония и пр.).

Тези признаци се изразяват: най-ярко и определено от формите на повелително наклонение, което представлява специално граматично (м орф ологично) средство за изразяване на подбуда, ф о р м и те на повелително наклонение във взаимодействие с контекста могат да изразяват най-различни подбудителни значения и отсенки: груба заповед, ком анда , разпореждане, забрана, предложение, настойчива или плаха молба, покана, предупреждение (предпазване), съвет и пр. В грам атичната литература често разграничават три основни вида подбуда: строга, неутрална и мека. (Н иколова, 1967). В наш ата работа е възприета класиф икацията, която предлагат Володин и Храковски.

Във ф ормите на повелително наклонение са представени им п ли ­цитно м нож ество субективно-модални отсенки, характеризиращ и от гледище на говорещ ия изпълнението на действието от адресата като необходимо (ситуация на заповед, разпореж дане), като възможно (ситуация на м олба), или като ж елателно (ситуация на съвет, препоръка). Това е една от най-разпространените класификации на подбудителните значения.

161

Семантичните функции, характеризиращ и подбудителната ситуа­ция, м огат да се изразяват и от други граматични, лексико- грам атични и лексикални средства. Напр.:

Трябва да ми помогнеш. Не бива да чакаш. Забранявам ти да се месиш! М оля те да дойдеш! и пр. Ще дойдеш в два! В два часа тук! Д а си дошъл в два!

Всички разнообразни средства за изразяване на подбудителна модалност образуват ф ункционално-семантичното поле за подбуда, централно място в което заемат формите на повелителното наклоне­ние, а в периферията му се разполагат останалите средства: индикативни, условни, инфинитивни форми, въпросителни и безгла- голни изречения, възклицателни изречения, лексикални средства и пр.

П ри избора на един от възможните варианти, изразяващ и подбуда, първостепенна роля играе адресатът и отнош ението между комуни- кантите. Н апр, заповед или молба могат да се изразят с различна настойчивост. Срв.: Мълчи! Млъкни! М лъквай! Ти ще мълчиш! Ще м лъкнеш ли? Н я м а ли да млъкнеш ? Д а мълчиш , че ... Д а млъкнеш, че ... Д а м лъкваш , че ... Млък! Д а беше млъкнал! Трябва да мълчиш.

Корпусът, върху който са правени наблю денията, обхваща около 2000 фиша с извадки от произведенията на известни съвременни руски писатели и около 1000 фиша от най-новата българска художествена литература. Всеки фиш съдържа текст в оригинал и превод. Разпола­гаме и с по около 500 фиша само с руски или само с български материал. Тук влиза и м атериалът от много пиеси от български и руски автори. Освен художествената литература беше използуван богат материал от ръководства (по аналитична химия, физиология, биотехника, физика, технология на неорганичните вещества, висша матем атика , количествен анализ и др.), инструкции (за геодезическа работа, за експлоатация на силови трансф орм атори , за вертикално планиране на населени места и пр.), ръководства за експлоатация на различни дом акински и др. уреди, готварски книги и пр. Общ о бяха анализирани 16 руски източници (от тях 2 готварски книги, 5 ръководства, три инструкции и 6 ръководства за експлоатация) и 22 български източници (от които 4 готварски книги, 4 ръководства- книги, 4 инструкции-книги и 8 ръководства за експлоатация на м аш ини и уреди).

162

П ъ р в а ч а с т

И М П Е Р А Т И В Н И Ф О Р М И ЗА И ЗРА ЗЯ В А Н Е Н А П О Д Б У Д А

С Ъ С Т А В Н А Р У С К А Т А И Б Ъ Л ГА РС К А Т А И М П Е Р А Т И В Н А П А Р А Д И Г М А

Въпросът за състава на руската императивна парадигма е диску­сионен и до днес. За безспорно императивни форми се смятат формите за 2 л. ед /м н . ч. (Н екрасов, Мучник, М уравицкая, отчасти И саченко: „И м перативы в узком смысле термина ограничиваются ф орм ам и 2 л. ед. и мн. ч.“). Отделни автори прибавят по съдърж а­телни, а не по формални съображения и други форми, които „функционално допълват Повелителното наклонение, въпреки че остават извън границите на неговата паради гм а“ (Ломов, с. 93).

В настоящ ата работа се използуват съвсем условно като членове на им перативната парадигма всички форми, предлагани от един или няколко автора като съдържателен елемент на волеизява. Това реш ение се определя от характера на изследването. То е съпостави­телно и насочено към проблемите на превода. Следователно, колкото по-обхватен е обектът на анализа, толкова по-ясна би била картината за съотнош ението на двете езикови системи в областта на подбуди­телната модалност. Освен това наблю денията показват, че главните проблеми при прехода са съсредоточени именно в случаите с изрази, вклю чващ и форми, чиято принадлежност към им перативната парадиг­м а не се смята от всички за безспорна. Според нашето виждане те м огат да се обобщ ят в следните няколко групи

в т о р и ч н и ф о р м и н а и м п е р а т и в а

1. Синтетични и аналитични ф орми за „съвместно действие“ - за 1 л. ед /м н . ч. от типа:

СВн а п и ш е м /т е / д а в а й /т е / н а п и ш е м /т е /

нсвд а в а й /т е / писать д а в а й /т е / б у д е м /т е / писать б у д е м /т е / писать2. А налитични форми за 3 л / ед ./м н . ч. от типа:

СВпусть (пускай) он (она) напиш ет пусть (пускай) они напишут

Н СВпусть (пускай) он (она) пишет пусть (пускай) они пишут3. Синтетични и аналитични ф орми за 1. л. ед. ч.

163

сввнапиш у (-ка) дай напиш у давай напиш у дайте напиш у давайте напиш у давайте (-ка) писать

нсвбуду (-ка) писать дай буду писать давай буду писать дайте буду писать давайте буду писать пускай я пишуВсичките тези вторични форми на руския императив ще бъдат

разгледани с българските им аналози, които ще се представят в процеса на анализа и ще бъдат-обобщени паралелно с руските. Засега ще отбележ им само, че българската езиковедска литература няма сериозно задълбочено изследване върху българския императив и всички средства, които биха могли да го зам ен ят или допълнят.

М ного повече са разработките върху транспозициите на и м п ера­тива от извънкатегориален характер и на индикатива в областта на императива.

С Е М А Н Т И К А Н А И М П Е Р А Т И В А Ч А С Т Н И З Н А Ч Е Н И Я Н А И М П Е Р А Т И В А

(Частни семантични интерпретации на значението за волеизява. К онкретни значения, изразени с императивни форми. Отсенки на единното значение за подбуда)

П регледът на класиф икациите (вж. подробно в книгата на Володин и Х раковски с. 133) показва, че могат да се отделят около 30 частни семантични интерпретации, които в по-голямата си част съвпадат със значението на пълнозначните каузативни глаголи (К осилова) или т. нар. перформативы.

В настоящ ата работа ще се придърж аме към класиф икацията на Х раковски и Володин, тъй като тя е представена убедително и е подходяща за целите на съпоставителната работа (м акар да им ам е известни възраж ения относно стабилността на границите между отделните семантични групи). Н я м ам е за цел да реш авам е въпроса за класиф икацията, защ ото това би усложнило задачите- на изследва­нето. В случая е по-важно да се очертаят различията в двата езика по отнош ение на средствата за изразяване на тези значения, които вероятно съществуват във всеки развит език.

164

Частните сем антични значения на императива се оф ормят в две основни групи според характера на импулса за каузация, т. е. в зависимост от това, от чия страна и в каква посока е стимулът за извърш ване на действието:

I. ф актити в :1. Заповед2. М олба3. Инструкция4. П редполож ение

II. Пермисив:1. Разреш ение2. Съвет

III. Санкция' IV. П ож елание

И зползуването на терм ина фактитив (означаващ най-общо „форма или лексическо значение на глагол, който изразява непосредствено подбуждане към действие“ - вж. Речник на чуждите думи в българския език, 1982) се обуславя от необходимостта неговите форми да се ограничат от формите на отрицателния императив (прохибит ив), от ф ормите на пермисива (за разреш ение и съвет) и от формите на п р евант ива .(за предпазване и предупреждение). Редом с фактитива и пермисива се разглеж дат още два типа, които се наслагват върху тях в зависим ост от контекста и ситуацията. Терминът санкция се използува тук във второто си значение - вж. цитирания горе речник : „П отвърж даване на реш ение, наредби и под. от по-висша инстан­ц ия“.

За основа на разпределението са избрани следните бинарни класиф икационни признаци:А - импулс за каузация на действието;

А1 - импулсът идва от говорещияА2 - импулсът идва от слушащия

Б - заинтересованост от изпълнението на действието (или отнош ени­ето на действието към действителността);

Б1 - от страна на говорещияБ2 - от страна на слушащия

В - субординация (отнош ението на участниците един към друг);В1 - говорещ ият се поставя по-високо от слушащияВ2 - говорещ ият не се поставя по-високо от слушащияРазпределени по съответните признаци, частните семантични

значения на им ператива биха изглеждали така:частни значения им пулс за каузация заи н тер ес ован ост суьординациязаповед A l Б1 B lм олба / A l Б1 В2инструкция A l Б2 B lп р едл о ж ен и е A l Б2 В2р азр еш ен и е A2 Б2 B lсъвет A2 Б2 В2

165

Както вече бе отбелязано, частните подбудителни значения и техните признаци са разграничени тук до голяма степен условно, тъй като в редица случаи се наблю дават преплитания, наслагвания на някои от тях. Класиф икацията се прием а като обобщение на най- типичните случаи, даващ о добра основа за съпоставителен анализ.

П О Д Б У Д И Т Е Л Н И Ф О Р М И за 2 л. ед ./м н . ч.

о

(основни императивни форми)

I. Ф а к т и т и в

1. ЗаповедА1 - импулсът за каузация идва от говорещия Б1 - изпълнението на действието е в интерес на говорещия В1 - говорещ ият се поставя по-високо от слушащия Тази семантична интерпретация е най-типичният и неоспорим

представител на подбудителната модалност. При нея волеизявата е най-категорична и недвусмислена. Н апр. :

Эй, приятель! - сказал я угрожаю щ е (...) П оложи эту штуку и очисти пом ещ ение (...) Д етина смотрел на меня, выпячивая челюст. Я откинул простыню и встал. - А ну, положи умклай- дет! - сказал я в полный голос. (Стрг.: 2,247) - Ей, прияте­лю, - казах аз заплаш ително - Остави това нещо на мястото му- и се измитай (...) Я остави умклайдета! ... (231).

В случая говорещ ият сам се поставя по-високо от слушащия. П ри м еръ т илю стрира й няколко начина за подсилване на и м ператив­ното значение с лексикални средства и чрез описание на интонацията и действията на говорещия, които недвусмислено свидетелствуват за характера му (заплаха и заповед).

Класически прим ер за заповед са откъси от диалози и монолози при взаим оотнош ения между офицер и войник или началник и подчинен в някоя друга област.

- К расноарм еец Чабрец, выдь за дверь. (Ал. Т., 524) - Черве- ноарм еец Чабрец, излез вън. (15).- К семнадцати часам будьте со всей ком андой на распоря­жение командю щ его фронтом, (пак там, 538) - К ъм 17 часа бъдете с цялата група на разполож ение на командващ ия фронта. (28).

И м п ерати вн ата форма мож е да се употреби и самостоятелно с опора на контекста и ситуацията и в двата езика. Напр.:

- Кто-то тяжелый, с хриплы м придыхом налетел на нее,

166

придавил:-Ложись! (Рыб. 20)

О сновните полож ения за изразяване на заповед в руски и български език са аналогични - съществува почти пълна симетрия в това отношение. Напр.:

- Вървете си сега и тримата, пък ние с м айка ви ще допле- вим нивата . (K. K.: 1, 157) - Ступайте все втроем, а мы матерью тут дополем. (157); Режисьорът: Тишина! Гък да не

. чувам повече. И м ам е една минута. Д айте майстора! (Страт.9) - Тишина! Больш е - ни звука... П аркетчиков - сюда. (5).

Както се вижда и от прим ерите, асиметрия се наблюдава главно при неим перативните начини за изразяване на подбуда. Заповедните конструкции се срещ ат по-често от останалите 3 вида значения за волеизява. В тях се изразява подкана, импулс за извършване на бъдещо действие, или „за пром яна на даден парам етър от извършвано д ействие“ (Володин, Храковски, 163). М ного често в конструкциите ce употребяват различни думи или изрази, уточняващи обстоятелствата, при които ще се извърши действието и които са съществени според говорещия. О т една страна, за да изясни ситуацията, и от друга - за усилване ефекта от волеизявата, да й се придаде определена ем оционално-експресивна отсенка, или по-голяма категоричност. Такива обикновено са обстоятелствените определения за време (когато действието предстои), или за начин на изпълнение, когато действието се извърш ва в мом ента и трябва да бъде коригирано. Н апр. :

- Н емедленно надень что-нибудь на ноги, простудишься. (Бул. 63) - Веднага обуй нещо, ще изстинеш. (85); - Слазь с коня!- реш ительно подошел он к Оразкулу, стягивая его с седла. - Слазь сейчас же! (Айтм. 1,80) - Слизай от коня (...) Слизай веднага! (81)

О т последния пример се вижда ролята на повторенията или на употребата на обстоятелствени пояснения за експресивизация на изказа.

П о-категорична, груба, нетърпелива заповед м ож е да се изкаже с п ом ощ та на последвал въпрос от рода на : Кому говорю (говорят)? Чего ждешь? П о н ял? и др. п. Напр.:

- Ну, что скажеш ь? Где был? Отвечай, кому говорят? (бр. 217)Аналогични въпроси се използуват и за актуализация на подбудата

в български език: На кого говоря? Какво чакаш? Чу ли? Разбра ли? Напр.:

- Слагай масата, какво чакаш ? (Д. Д. 4 8 ) . - Н акры вай на стол, чего ж деш ь?

Значително по-рядко с такава функция в българския език ce употребяват неопределено-личните форми, за разлика от руски език, където те са твърде честотни. Тази асиметрия обаче не е отчетена при

167

превода на първия пример, където узуалността не е единственият несъобразен фактор. В изречението се е получило и повторение, което дразни: Отговаряй, на кого говорят ? (16). Ф ормите са различни, но с един корен. Д алеч по-подходящ би бил един по-свободен, функци­онален еквивалент: Отговаряй, тебе пит ам \

Подобен ефект и м ат и изразите: Тебе говорю (говорят ). Забългарски език е характерна само личната ф орма - често с повторен глагол къ м нея в повелително наклонение. Напр.:

- Разпрягай , тебе говорят. П ерепрягать будем. (Айтм. 2, 631) - Разпрягай, разпрягай, ти казвам. (92),

Х арактерът на волеизявата мож е да бъде сигнализиран и чрез употребата на лексикални средства - в авторовата реч с помощ та на глаголите: приказал (заповяда), велел (нареди), закричал (закрещ я) и др., чрез обстоятелствени пояснения за условията и същността на речевия акт, описващ и поведението и чувствата на говорещия, с използуването на перформативи и други изрази за волеизява в неговото изказване. Напр.:

Ребенок продолжал орать (...) - Иди покорми! - приказала мама. (Токар. 240) - Иди го накърми! - заповяда м ама. (239)

Когато ситуацията е напрегната и предполагаем ият изпълнител се бави или съпротивлява да извърши действието, обикновено заповедта се актуализира чрез неколкократно повторение на различни части на речта по различен начин - като се почне от пром яна във вида на глагола (Стани! Ставай веднага! - вж. Ш мельов, Станков, 1980) с повторение на един и същ глагол и на няколко синонимични и се стигне до употребата на някои неимперативни форми след и м ператив­ната (инфинитив, номинативни конструкции, глаголни форми в индикатив, съчетани понякога с перформатив и др.). Последните ще бъдат разгледани във втората част на изследването. Напр.:

- П одвинься, - сказал он. Д ениз отчаянно захлопала ресницами.- П одвинься, подвинься. Тебе ж е все равно. (Jlap. 20) - П оотм ести се (...) Отмести се, отмести. Н али та е все едно. (226)

Често за усилване на заповедта и в двата езика се използуват частици - в препозиция, постпозиция или самостоятелно, напр.: ну, а ну, же и др. в руския и: я, хайде, я хайде, ха, айде и др. за българския език. Напр.:

- А ну вернись! Вернись! (Шукш. 67) - Я се върни! Върни ce! (71); Чего уже только не делаю: иной раз с им сяду: „Учи! Тебе надо, не мне. Н у“ (Шукш.. 62) - (...) та и сама някой път седна с него: „Учи! За твое добро е, не за м о е !“ А м а чува ли?... (42)

Във втория пример преводът не е съвсем точен - добавена е фраза, която изяснява ситуацията, но пък е изпусната частицата и така степента на волеизявата е намалена.

Д ублираната употреба на ну (Ну-ну...) и съчетанието й с ... а .(а ну) или с да + лично мест оимение нямат значение на заповед. Те се

168

употребяват като .израз на ем оционална реакция е отсенка на принудено съгласие или меко несъгласие. Напр.:

(...) он рездраженно отмахивается от (...) вопроса „Да ну тебя! Д ругими словами, я ему мяч, а он - пры ж ок в сторону.“ (Прон. 6 )

П он якога е трудно заповедта да бъде отграничена от съвета, м олбата, заръката, предложението, разреш ението - изобщо от неутралната волеизява. Заповедта невинаги е категорична и.натрапваща се, безапелационна, дори им перативната ф орма да е повторена. Напр.:

Распутавш аяся лошадь (...) с печалью посмотрела на Остапа. - Иди, иди, лошадь, - заметил великий комбинатор. - Не твоего ума дело. (И. и П. 2, 219) - Върви си, върви си, конче, - не е за твоя ум работа това нещо! (577); Затвори, затвори, сине, докато утихне тая ,буря (Тал; 89) - Закрывай, сынок, закрывай, пусть угомонятся. (87)

' Заповедта мож е да бъде отправена от страна на говорещия и към самия себе си в случайте на вътреш ен монолог като израз на необходимост, неизбежност от извърш ване на действието, или в случаите, когато заповедта е отправена към обобщено лице. Напр.:

К ем быть? За что взяться? Мучайся, бросайся из стороны в сторону, терзай самого себя, но ищи, ищи! Будущее уже перестало быть мечтой, его пора было начинать. (Тендр. 2, 229)

В случаи като този мож е да се спори дали има (и доколко) елем ен т на волеизява. Тя граничи с проявите на т. нар. „долженство- вательное наклон ен и е“ в руския език, което е все още недостатъчно изучено. П одобно е полож ението и с изрази от рода на:

Сделай то-то и то-то : если другого дела у тебя нет если (раз) не стыдно если нет совести у тебяесли ты такой глупый и увидишь, что будетТези ясно разграничени по сем антика типове употреба са обеди­

нени от един признак: при волеизявата се има предвид обратното на изказаното действие - тя всъщ ност представлява забрана, предупреж­дение, често прим есено със заплаха (т. нар. обратен императ ив - вж. Ш ирокова. 1983, с. 7). Втората част от конструкцията мож е и да липсва, но да се подразбира от ситуацията и контекста. П овечето от тези конструкции се цитират в някои научни разработки като прояви на извънкат егориална т ранспозиция на императ ива, т.е, като тран сп о­зиции, вследствие на които значението" за волеизява не се запазва. На п рактика обаче то остава, но с обратен знак, или е манифестация на м н и м а подбуда. Напр.:

- А м а че нахалство! Като че ли си ум ирам от удоволствие да ида при ж ена си в такъв вид! И то за Н ова година! Смей си ти, смей се!

169

- избухна той накрая, познал, че едва се сдържам. (Дил. 2, 63); Годун.: (встает и хватает его за грудь) А ну, повтори! П овтори только - воробуш ком за борд полетиш ь и хвостом махнуть не успеешь. (Лавр. 102) - Какво? Я го повтори! К аж и още само една дума ■ - ще изхвърчиш като врабче зад борда и няма да гъкнеш дори. (275).

П реводът тук е твърде свободен. Това не би било недостатък, ако се спазваш е узуса по отнош ение на словоред, съчетаемост и разговорност. Н а български обикновено се казва: Я повтори! (без „го“). Ако изобщо е уместен изразът, врабчето (вм. да речем, по- привичното като т апа), то по-скоро ще полет и, а не изхвърчи зад борда. Вероятно по-подходящи биха били в този контекст и изрази като: само да си гъкнал, повт ори само... и др. п.

2. МолбаА1 - импулсът за каузация идва от говорещ ияБ1 - изпълнението на действието е в интерес на говорещияВ2 - говорещ ият се поставя не по-високо от слушащияВ образуването на изречения, предаващ и значението молба, могат

да участвуват всички императивни форми, с изклю чение на формите за 1 л. ед. ч. (вж. Володин, Храковски, с. 139). М олбата и заповедта са най-ярко изразените полю сни семантични интерпретации на волеизявата. В техните предели обаче също има вариране, степену­ване на ем оционалното напреж ение и на настойчивостта, с която са отправени. М олбата мож е да бъде горещ а и отчаяна, но мож е да бъде и съвсем неутрална - за дреболии, за несъщ ествени неща. В такива случаи бихме могли да я н а р е ч е м ‘и другояче - искане, предложение за нещо, което мож е би е в интерес и на двамата, или е толкова незначително, че заинтересоваността е просто нерелевантна. Напр.:

- Д обры й день, Виктор, выди, пожалуйста, на минутку. (Алш.156) - Виктор, моля ти се, излез за една минутка (158).

О собено ако е част от разговор между приятели, такова обръщ е­ние мож е да се тълкува и като предложение. Тук преводът не е адекватен, защ ото българският израз м о ля т и се съдържа в много по- висока степен елемент на зависимост на говорещия от слушащия и сигнализира за важността на каузираното действие. В случая, понеже е налице обикновен израз на вежливост, редно е на български да се преведе с обичайното за такива ситуации ако обичаш, или изобщо да се изпусне. И зразът пожалуйста мож е да бъде и знак за дистанциране на събеседниците. Напр.:

- Выражайтесь, пожалуйста, профессионально. (Алш. 182) -М оля, изразявайте се професионално (32).

С ъщ ото се отнася и за израза прошу вас при официално общуване, за разлика от прошу тебя, което има значение на недвусмислена молба. Както и при употребата на пожалуйста и ради бога, все пак единствено контекстът и ситуацията м огат да сигнализират точно дали в случая има обикновена любезност, или горещ а молба. Срв. напр.:

170

П рош у вас, садитесь, - сказал Петров, указывая на широкое кресло. (Проск. 173) - Моля, седнете (...) (183); - Чего ты. хочешь, М ать-О лениха? - Отпусти детей, большая мудрая ж енщ ина. П рош у тебя, отдай их мне. (Айтм. 1,55) - (...)Пусни децата, голяма мъдра жено. М оля те, дай ми ги. (71)

На български мож е да се направи разграничение между двете значения чрез изпускане на местоимението в случаите, когато се изразява етикетна употреба на лю безно предложение. Подобни перф ормативи се употребяват твърде често в художествената литера­тура, подсилени от други лексикални средства от рода: на ради бога, ради Христа, заклинаю тебя, во им я всего святого. За подсилване на ем оционално-експресивния тон съдейства и употребата на ласкателни и умалителни епитети като: голубчик, кормилец ты наш, батюшка, родимы й, и др. (вж. Костадинова). Напр.:

- Я сейчас приготовлю вам что-нибудь. - Ради бога, не беспокойтесь! (Тарас. 92) - За бога, не се безпокойте. (42); - Ради бога, не сорьтесь. Пусть хоть в доме сохранится види­мость покоя. (Лавр. 82) - За бога, не, се карайте (246).

Руският език е по-наситен с ем оционални изрази, обръщ ения и умалителни имена. Затова при превод известна част от тях трябва да се неутрализира. Н а български изразът за бога се употребява много по-рядко и в по-тесен кръг от хора (обикновено вярващи или възрастни интелектуалци). Затова, ако при втория пример преводът все пак е приемлив, предвид на това, че в случая се наблю дава висока степен на експресивност, в първия употребата на -този израз е неуместна.

За усилване ефекта от молбата се използуват и различни частици: да, ну, же, а ну, не ... же и др., на които в българския език съответствуват: хайде, де, е, и др. в различни съчетания помежду си. Напр.:

- Что случилось с Будахом? Где он делся? Да сядьте же, дон Румата, прошу вас! У меня болит шея. (Стрг. 2,36) - (...) Но, дон Румата, седнете, моля ви се!;

Тук преводът звучи м алко неестествено - частицата но има по- скоро противително, отколкото усилително значение и придава на речта ненужно приповдигнат стил. В разговор между двама приятели, както е в случая, по-скоро бихме чули израза: ама седнете, дон Румата, м о ля ви (без се), или: заповядайт е - което рядко се употребява в преводи, м ож е би защ ото ням а точен ф ормален аналог в руския език.

Фактът, че се отправя именно молба, мож е да се подчертае не само с перф орм ативи и частици, но и с други лексикални средства, с които да се акцентира именно на характера на обръщението. Напр.:

171

- Софья П етровна. JIeo, я хочу серьезно просить вас - не раздраж айте Таню. Я боюсь за нее и за вас. (Лавр. 83) - Лео, бих ви пом олила най-сериозно - не дразнете Таня. (248).

Употребата на условно наклонение тук е неуместна, защ ото молбата е настойчива. П о-подходящ мож е би в случая е именно буквалният превод: искам да ви пом оля най-сериозно (или: съвсем сериозно). Добавянето на най или съвсем се налага от узуса.

(...) У меня к вам просьбочка, - торопливо сказал Анаконда.- О чень прошу вас никому не говорить об этом шаре.(Шефн. 235) - (...) и м ам една молба към вас - каза А н акон­да на един дъх. - Н е казвайте на никого за тази топка. (197)

П реводачът правилно е. изпуснал перф орматива (прош у) и е избегнал непривичното за българската реч умалително същ ествител­но, допълвайки текста с необходимата за израза на български език глаголна форма.

П оради особеностите на своята семантика, молбата рядко се отправя в множествено число. Така тя се среща обикновено в официални декларации, призиви и др.п., но и там по-често е в неутрална форма. Напр.:

- М оля, затегнете коланите. - , Пожалуйста, пристегните ремни, (срв. с: П росим вас застегнуть ремни.)

М олбата м ож е да варира от горещ призив за пом ощ или разбиране, до оф ициално-ф ормално обръщение, при което слушащият е зависимият, а не говорещият, или поне не стои по-високо в йерархията, или пък говорещ ият иска да придаде на желанието си по- м ека форма. Напр.:

- М аленькая , ну, пойми, ну, надо мне идти, - что я могу поделать. Не могу я не. идти. (Лар. 12) - М ъничка моя, разбери ме, трябва да вървя. К акво да правя? Не мога да не отида. (19)- Нуте-с, вы мне подробно объясните, пожалуйста, что вы хотите - попросил он, упираясь локтям и в стол. (Тарас. 10) - Ха сега обяснете ми подробно, ако обичате, какво искате. (114) '- Ну, это извини, мой милый. Не настолько ты нездоров. И пока я командую кораблем и не списал тебя, будь добр нести службу нормально. (Лав. 10) - Ти остави това, драги (...) И докато ком андувам кораба (...) бъди добър да изпълняваш служебните си задължения. (262)

За усилване на молбата, за нейното ескпресивизиране в случаите, когато действието е от изклю чителна важ ност за говорещия и той е готов дори на известни отстъпки, само и само да се реализира то, в руския език се използува частицата хот ь (или хот я бы), на която ф орм ално съответствува българската частица поне. О бикновено в такива случаи е налице пропозиция или яВна инф ормация за предполагаемо или експлицирано несъгласие на слушащия:

172

- Ну, купи хотя бы портфель. М альчиш ке-то в школу пора, долж но быть, а? (Айтм. 1, 37) - Хайде, поне чанта купи. Х лапето сигур ще ходи на училище? (40).

Тази частица не е така характерна за българския език и има по- тесен обхват на приложение, мож е би затова не се използува при превод на руски винаги, когато е необходимо.

П овторението на глаголната ф орма или обръщението (като при заповедите) съдейства за нейното интензифициране. Напр.:

- Убей, убей, ради Христа! (...) О тмучаю сь ... Не житье.(Шол. 96) - Убий ме. Убий ме (...) Та да не се мъча повече. (96)

Както се вижда от примера, често молбата е придружена от м отивировка за настойчивия й характер или за причината, поради която е отправена именно към събеседника.

Във всеки език има типични изрази и съчетания от думи, които изразяват горещ а молба или придумване (увещ аване) Напр.:

- М иш а, М иша, пожалей нас. (...) М иша, что ты делаеш ь? (Абр. 263)- М иша, М иша, нямаш ли ж алост към нас? (...) (265)

П реводът не е съвсем правилен - и не защото императивът е зам енен с въпрос (което в случая е неоправдано), а понеже изразът на български не подхожда за съответната ситуация, звучи прекалено м елодрам атично - срв. напр, с по-узуалното: И м ай милост към нас. Или: Смили се над нас.

3. ИнструкцияА1 - импулсът за каузация идва от говорещияБ2 - изпълнението на действието е в интерес на слушащияВ1 - говорещ ият се поставя по-високо от слушащияГлавната особеност на инструкцията е в това, че говорещият

обикновено е анонимен, а слуш ащ ият - неопределен, и представлява м нож ество от потенциални изпълнители на дадени предписания и правила, при спазването на които могат да се постигнат известни резултати. Инструкцията според Володин и Х раковски се реализира само в писмени текстове, най-често върху опаковките на различни видове стоки. Литературните примери са редки и обикновено са във ф ормата на цитат. Напр.:

(...) под надписью „Чаль за кольца, рещетку береги, стены не касайся.“ стоял великий ком бинатор со своим другом. (И. и П. 1)

Н аш ите наблюдения показват, че инструкциите, дори и в този тесен смисъл, който ние не споделяме, не са така рядко явление в художествената литература и в устното общуване между хората. Трябва да отбележим, че авторите подхождат към инструкцията твърде, противоречиво: от една страна твърдят, че тя е свойствена само за писм ената реч, а от друга - дават примери - сентенции от рода на „Удаляйся от всякого зла.“, „Н е пожелай ж ены ближнего.“,

173

които, макар и да могат да бъдат фиксирани писмено, по нищо не се отличават от огромния брой народни пословици и поговорки с подобно значение, които също изразяват наставления, поучения и съвети, им ащ и за основа ж изнения опит на човечеството, неговата мъдрост и благородство и идват от устната реч. Напр.':

- В чужда гозба сол не туряй.; Н е продавай кожата, преди да си убил мечката.

Тези изрази не би трябвало да се причисляват към инструкциите, защ ото ням ат техния конкретно-предписващ характер, а са по-близо до съвета и пожеланието. Володин и Х раковски признават за инструкция дори съвсем общи призиви и рекламни обявления, от рода на: „Летайте самолетам и А эрофлота!“, които пък са по-близо до предлож ението и съвета и също ням ат характер на инструкция. Не могат да се нарекат инструкции според нас дори и призиви като: Граждани, водете кратки телефонни разговори\ (това е по-скоро молба), или: Преди използуване на приемника прочетет е упътването. (това е по-близо до съвета и предупреждението). Но ако прием ем като инструкции някои нареждания, които не са заповеди, но не са и съвети, а нещ о средно, поради своята оперативност (напр, конкретни указания за действие, които не търпят възраж ение, или са абсолютно налож ителни за мом ента), ще видим, че инструкции от този род се срещ ат много често и в устната диалогична реч и в писмени литературни източници, където понякога им перативният й характер е подчертан в авторските ремарки. Напр.:

Он отметил ногтем свою долю. Выпил. П роверил. Сделал ещ е два глотка, после чего протянул Никитину. - На! - Ой! Как-то не могу. - смутился Никитин. - А ты вдохни воздуху,- проинст рукт ировал Федя. - Н икитин послушно вдохнул. - Задержи\ Н икитин задержал. - Лей! - Н икитин сделал н ес­колько глотков. - Выдыхай'. Н икитин закаш лялся. - Н ю хай ! - Ф едя достал из карм ан а пыльны й кусок огурца, сунул под нос Никитину, подержал и положил обратно в карман. - Ну как, разлилось? - заботливо спросил Федя. (Токар. 221)

И нструкцията рядко се оформя като императив. Тези случаи не представляват особена трудност при превод поради почти пълната симетрия в двата езика. Д алеч не е така при другите начини за изразяване на инструкция: чрез инфинитив, чрез формите на и нди ка­тива, и др., които ще бъдат разгледани подробно във втората част на работата.

4. ПредложениеА1 - импулсът за каузация идва от говорещия Б2 - изпълнението на действието е в интерес на слушащия В2 - говорещ ият не се поставя по-високо от слушащия П редлож ението се свързва най-често с представата за стандартни

прояви на етикета, с ежедневни житейски ситуации - когато подканвам е някого да ни гостува, да влезе, да седне, да хапне, да пийне.

174

- Попей водички, - предложил я. (...) - Закуривайте. (Тарас.16) - Сръбни си водичка, - предложих аз. (...) Запалете. (17)- Ела - казва - ф и л чо , да изкараме едно сентасе! (К.К. 1,66) - Пош ли, - говорит ф и л ч о - перекинем ся в сантасе! (67).

П редлож ението м ож е да бъде представено и чрез перформатив {предлагаю), с въпрос или с инфинитив в условна или да-конструкция в българския, а също и с формите за съвместно действие.

- Господа делегаты Временного правительства, предлагаю немедленно покинуть корабль во избежение кровопролития. (Лавр. 108) - Господа (...) предлагам ви незабавно да напус­нете кораба. (283)- Да ви спася, а, другарю А наниев? И скате ли? (Страт. 46) - Спасти вас товарищ Ананиев? Хотите? (25)- Мухи (...) кусаются. - Так купил бы ленту ядовитую и повесил. Они все подохнут. - Ещ о чего! - П олотенцем вы го­ни. - Е щ о чего! - Ну и лежи так, шут с тобой! (Тарас. 6) - Д а беше купил и окачил отровна лента. - Това ми е работа­та. - Изгони ги с кърпа! - Това ми е работата. - Л еж си тогава, щ ом искаш! (6)

В превода на последния пример като ком пенсация за загубата на разговорност в края на фразата е използувана разговорната форма леж, а не неутрална, както е в оригинала. Както личи и от другите примери, не винаги предложението е израз на любезност. Често при обсъждането на даден проблем единият описва ситуацията, а събесед­никът му дава м нението си по въпроса как да се постъпи. В подобни случаи понякога е трудно да се отдели предложението от съвета.

- П очни първо ти, пък после и аз мож е да кажа нещо.(Райн. 117) - Д авай сперва ты, а потом уж и я что-нибудь скажу. (133)- М инете пак по същото време. Н е по-късно и не по-рано. (Стан. 184) - Приходите опять в то же время - не позже и не раньше. (27)

П ри този тип семантична интерпретация проблеми при превода се наблю дават рядко, тъй като в общи линии в двата езика формите са симетрични. И зклю чение правят конструкциите с частицата пусть, условните и някои въпросителни конструкции от типа: глагол в бъд. вр. + что л и ?. Напр.:

Ш офер медленно колесил по городу, подъезжал к учреждени­ям и кричал в окна: Воздух-то какой! П рокатимся, что ли?(И. и П. 1, 32) - Ах, какъв въздух! Д а се поразходим, а?(376)О рган усмехнулся, (...) снова откупоривая бочонок и, нацедив воды на донышко, сказал: Пусть К ириск выпьет за меня. (Айтм. 3, 22) - Н ека пие К ириск вместо мен. (61)

9 175

Твърде често като израз на покана и предложение в руския език се използува въпросително изречение с может + инфинитив. Напр.:

- Д авай руку, Захар, как в прежние добрые времена. Может, помочь тебе в чем, а? (П роск. 195) - М оже би ти е необхо­дима някаква помощ , а? (256)

П реводачът е решил да избере като съответствие също въпроси­телна конструкция, но в повечето случаи на български се среща да- изречение (Да т и помогна с нещ о!)

П онякога каузираното действие мож е да бъде в интерес не само на слушащия, но и на двамата, или на общия изпълнител. Напр.:

- Д авайте встретимся - вдруг сказал он. - Сегодня - тороп­ливо сказала Лора. - В ремя и место? - „Казахстан“, пять часов вечера. (Токар. 191)Д авай вспоем. - предлож ила я. - Три,, четыре. А-а-а, - затя­нули м ы с Лариской. -Давай еще раз. (Токар. 25) - Хайде да го изпеем. (...)

В заобикалящ ия контекст м огат да се посочат и мотивите за предложението, или обстоятелства, оправдаващ и и поясняващ и него­вата наложителност, като по този начин се засилва неговата въздействена сила. Напр.:

- Я сейчас встану, а вы садитесь на мое место. - предложил он. -, Д а нет, - смутилась Лора. - Зачем ? (...) - Мне все равно выходить. (Токар. 191) - Сега аз ще стана, а вие седнете на моето място (...) Така или иначе ще трябва да слизам. (164)

И зклю чително рядко, но все пак е възмож но предлож ението да се появи в 1 л. ед. ч. - т.е. говорещ ият да извърши нещо самият той, и да иска съгласието на слушащия. Напр.:

- Когда подошел к двери, Евгений приостановился и попро­сил: - Д авай я войду первым, а ты немного позже. (Токар. 136) - (...) Н ека аз да вляза пръв, а ти след малко. (134)

Освен с частицата нека, на български предложение м ож е да се изразява в подобни ситуации и с частиците дай и хайде, на които в руския език съответствуват дай и давай. Напр.:

- Н ие наистина се нам и рам е другаде (...) Н ека аз да сляза, с ботуши съм. (Дилов, 1, 177)- Дай аз да опитам, господин старши - чувам непознат глас. (Рад. 1,. 57) - Д ай я попробую. (176)Хайде сега да ти помагам да сготвиш. Искаш ли? (Цонч. 3, 45)

В българската разговорна реч има и една фразеосхема с всички форми, на глагола взем ам + да-конструкция, която би могла да се използува по-често при превод от руски като стилистична ком пенса­ция. Напр.:

По едно време дош ъл дядо Лулчо и почнал да го придумва:- К мете, рекъл, такованка (...) да вземам да ги пуснем (гъс-

176

ките, Т.К.), че ще ги хване някоя пипка, та да изпукат до една. (Чуд. 366)

Тази конструкция няма пряк аналог в руския език. Нейните съответствия в него са съчетанията с давай.

В своята книга Володин и Х раковски подчертават, че предлож е­нието се отличава от молбата им енно по това, че изпълнението на каузираното действие мож е да бъде в интерес и на двамата (или и на двете страни, ако изпълнителите са повече). Но това обстоятелство мож е да се наблю дава и при молбата, когато слушащият трябва да бъде убеден в необходимостта или ефективността на действието, което според говорещ ия е най-вече в негов интерес, (напр . 'м о л б и от рода на: М оля те, не прави глупости. Недей сам да си навличаш неприят ­ности и др.).

Н еслучайно твърде често дори при наличието на ш ирок контекст не мож е категорично да се определи даден израз молба ли е, съвет, предлож ение или инструкция. О тново стигаме до мисълта, че избраните класиф икационни признаци са до голяма степен условни, както и границите между отделните семантични видове. И в това н ям а нищо удивително. Н аблю даваното преливане (или пресичане) на граматически пластове е характерно за всички езици поради особения характер на човеш кото мислене и поведение.

П Е Р М И С И В

1. РазрешениеА1 - импулсът за каузация идва от слушащияБ2 - изпълнението на действието е в интерес на слушащияВ1 - говорещ ият се поставя по-високо от слушащияО тличителна особеност на разреш ението е обстоятелството, че при

него винаги присъствува някакъв импулс за извърш ване на самия речеви акт - имплицитно или експлицитно показан (Володин, Х раковски). О бикновено в качеството на такъв се явява въпрос с въвеж дащ ите глаголи: позволят ь, разрешать, мочь и др. (на бълг. позволявам , разреш авам, м ога). Напр.:

- Могу я задать еще один вопрос? - Вопрос? Ах, вопрос! Пожалуйста. Задавайте. Хоть сотню. (Я. и Н. 123)

В руската разговорна реч при отговора-разреш ение е възмож на зам ян ата на глагол в СВ. В. в. с. Вс. глагол от Н ЕСВ. В. - нещо, което не е характерно за българския език. Напр.:

- Успокойся, пажалуйста. М ож но я возьму тебя за руку? - Бери. (Грек. 180) - (...) М ож е ли да те хвана за ръка? - Х ващ ай ме. (303).

П реводът е неправилен не само защ ото е използувана форма в Н ЕС В . В., но и защ ото по принцип в подобни случаи на български

177

глаголната форма не се повтаря, а се използуват изрази от рода на: добре, може, разбира се, и др.п., изразяващ и съгласие.

Тъй като волеизявата-предложение обикновено е ответна реплика, рядко се случва тя да е придружена от вокатив (обръщение). Напр.:

- Подежурьте у меня, а я сбегаю на полигон.- Отпустим ребенка? - спросил Витька у Эдика. Эдик покивал. - Идите, Привалов. - сказал Витька. (Стрг. 2. 215).

П онякога импулсът за изказване на разреш ение е даден имплицит­но - не като въпрос, а под формата на речево или неречево поведение с по-отвлечен характер. Напр.:

- П ростите (...) - пролепетала Лора. - Я не могу встать. - А вы сидите - разреш ил человек. (Токар. 190) - И звинявайте... Не мога да стана. - Стойте си - разреши човекът. (126)

В случаите когато въпросът, изискващ отговор-разреш ение е зададен експлицитно, на руски най-често се използуват модални думи или изрази като: ладно, можно, пож алуйста, а също и десемантизи- раните глаголи: давай и валяй, на които в българския език съответсват българските: давай и карай. Напр.:

- М ожно, я от вас позвоню? - нищ енски попросила она медсестру. - Ладно (...) только быстро. (Токар. 303) - (в дверь стучат) София Петровна: Входите, входите, можно. (Лавр. 88). - Влезте, влезте, моля. (255)- Я объясню, - сказал Гриша. М ожно? - Валяй, - хмуро разрешил я.(Лук. 48) - (...) Д авай - начумерено разреших аз. (52)Н акон ец с моря донесся крик: - М ожно пускать! - Балагановспустил в море бухгалтера ... (И. и П. 2, 178) - Н ай-после отморето долетя вик: Пускай! (534).

2. СъветA l - импулсът за каузация идва от слушащия Б2 - изпълнението на действието е в интерес на слушащия В2 - говорещ ият се поставя не по-високо от слушащия

\ С ъветът не винаги съдържа пряка подбуда към действие. Той есвоеобразна инф ормация за това, което слуш ащ ият би трябвало данаправи (според говорещия), за да постигне целта си, или да избегне неприятности и усложнения. Това се обуславя от обстоятелството, че говорещ ият почти винаги не е пряко заинтересован от извърш ването на очакваното действие. Тази особеност доближ ава съвета до предло­жението: то често се наслагва върху него, и го съпътствува. П онякога е трудно да се определи откъде идва импулсът за каузация. Съветът е нещо като предложение, от което се отличава най-вече по това, че при него действието ще бъде главно в интерес на слушащия, докато при предлож ението е прието да се смята, че заинт ересованият ' е говорещият. Разбира се, в ж ивота в определени случаи има и много по-сложни ситуации, така че посочените признаци не изклю чват известно см есване в дадени условия. Напр.:

- Только ты добирайся лучше сам олетом - ето дешевле

178

станет. (Ш укш. 15) - С ам о по-добре се качи на самолет - по-евтино ще е. (9).- Д уш енька, пригибайтесь, слышите, пульки посвистывают? (Ал. Т. 549) - Душ ичке, навеждайте се, не чувате ли - кур- ш умчета посвирват. (42)- Смотри вперед смело, назад не обертывайся, то не горе, что позади! (Аст. 22) - Смело гледай напред, назад не се обръщай, за миналото нямай грижа. (22).

Володин и Х раковски разграничават два вида съвет - предизвикан (поискан) и натрапен („непрош ены й“). И м а и общи, неутрални съвети-сентенции, на които не мож е да се възрази, но и не м ож е да се каже, че „импулсът е дошъл от слуш ащ ия“ (че той é поискал съвета). По-скоро- слуш ащ ият е предизвикал неговото осъщ ествяване с поведението и начина си на живот, или самата ситуация го изисква, независимо от интереса на говорещ ия и слушащия. Следователно не винаги м ож е да се фиксира пряко посоката на импулса за каузация на действието. В последния цитиран пример изказването има характер не толкова на съвет, колкото на окуражаване. Съветът може да бъде даден и за нещо, което евентуално би могло да стане, без да е фиксиран определен тем порален момент. Това са поучения от м орално-ф илософ ски характер.

У матери была лю бим ая поговорка: „Н икогда не держи все яйца в одной корзине“ (...) Светлана мысленно проверила свои корзины - с кем бы она могла устроить свою жизнь? (Токар. 201)Уговаривай себя, как хочешь. Н о если спраш иваеш ь моего совета, вот он: соответствуй своему времени года (...) Будь как дерево, как река. - Н о дерево облетает, а река замерзает.- Значит облетай и зам ерзай . И не бойся. Главное - достойн­ство. Вне достойнства человек смешон. Не унижайся, не перетягивай свое лицо на затылок. Стареть надо достойно. (Токар. 288).

В повечето случаи съветът се дава в императивна форма. Много често за по-голям а яснота се използува перформатив, който едновре­менно с това актуализира силата на въздействие върху слушащия.

- М ой совет: поменьш е слушайте разных разговоров. (Ал. T. 543) - Съветвам ви: по-малко слушайте разни дрънканици.(35)(...) будет война, будет. Советую запастись кое-чем, пока не поздно. (И. и П. 1, 137) - С ъветвам ви да се запасите с това-онова... (164)

И при съвета, както при другите типове семантични интерпрета­ции на подбудителна модалност, в руския език е възмож но изпуска­нето на личното м естоимение във 2 л. ед ./м н . ч. За българския език тази елипса не е характерна, затова обикновено при превод съответ-

179

ните местоимении форми се добавят, (вж. горния пример). Напр.:- Ну как, выдерж ит полк испытание? - К сожалению, даром предвидения не обладаю. Советую двигаться. Время идет. (Вишн. 138) - (...) Съветвам ви да побързате. (376).

П онякога изказът само по ф орма представлява съвет, а по съдърж ание изразява заповед. За това недвусмислено сигнализира контекстът или ситуацията. Напр.:

1 - А язы к советую попридержать. Лучше спать будешь. (Абр.308) - А ти си сдържай езика. П о-добре върви да спиш.(112).

П реводачката е схванала същността на волеизявата и може би затова é изпуснала перформатива. Н о щ ом авторът е избрал тази ф орм а на обръщение, би трябвало тя така да бъде предадена и на български, след като норм ите .на нашия език не се отличават в това отношение. По-груба греш ка е допусната в следващото изречение, което от индикативно (т.е., ще ши е по-лек сънят, по-добре ще спиш - сигнал за заплаха), в преводния текст се е превърнало в императивно, като преносното значение е прем инало в буквално (по-добре върви да спиш .) Н а руски, ако фразата наистина означава пряка подбуда, тя би била: Лучше спать иди!, или: Поспал бы лучше!

Поради особения си, предписващ характер, съветът най-често се представя чрез глаголна императивна форма от НСВ, която в някои случаи се предава на български с форма от СВ, защото разглежданото явление не е така характерно за него. Напр.:

Ну и судьбина тебя выпала. Ж и в а одна, Любка. Может,потом попутный какой подвернется. (Ш укш. 454) - (...) П о ­ж ивей сама, Л ю ба .(232)

В ъзм ож но е да се приведе и с ф орм а от НСВ, но при положение, че се добавя някаква м одална дума: По-добре живей сама, Люба.

В зависимост от ситуацията глаголът мож е да се замени с друг, синонимичен на него (при един по-свободен превод), макар тази зам яна да крие риска от пром яна в стила и прагматичното въздействие на изказа. Напр.:

- Глотай, глотай побольш е - советовал Орган. (Айтм. 2, 15)- Лапай, лапай - подканяш е О рган момчето. (42).

П о-голям а убедителност м ож е да се придаде на съвета чреземф атичен словоред (постпозиция на местоимението), и чрез опора на заобикалящ ия контекст - чрез употребата на усилителни частици, на особени обръщ ения и изрази, актуализиращи значението на глагола, от рода на: послушай меня, м ой совет тебе, поверь м не и др. под., съотв. на български: чуй ме, виж. какво ще т и кажа, ако пит аш мен и др., чиято цел е да се привлече вниманието на слушащия върху тем ата на разговора и да се подчертае необходимостта от извърш ване на действието. В редица случаи при тези изрази се наблюдава асиметрия на формите в двата езика, дълж ащ а се на несъвпадения в

180

узуса и съчетаемостта на думите (в тях). Тогава зам яната с функционално съответствие в превода е наложителна. Напр.:

- Я тебе друг? - спросил Федя. - Друг. - Н икитин убежденно кивнул головой. - Так вот. Слушай меня. Отдай-ка ты ему этот пиджак. Пусть им подавится. (Токар. 214) - (...) П ослу­шай ме. (...)

Твърде рядко, но все пак е възм ож но съветът да се интензифицира чрез повторение на глаголната им перативна форма. Напр.:

- Вы ищите Поцелуева? (...) Торопитесь! Торопитесь! Торопи­тесь! (...) Вас обошли уже три художника. (И. и П. 2, 79) - (...) Бързайте, бързайте, бързайте!. Вас ви изпревариха вече трим а художници. (427).

Друг тип съвети са тези, които целят изпълнението на дадено предписание при определени условия. Тоест, подсказва се как е най- разумно да се постъпи в ситуация, чието описание е дадено експлицитно, или пък се подразбира от контекста. В такива случаи съветът се преплита с инструкцията и пожеланието. О бикновено слуш ащ ият не е конкретно лице (бъдещ ият изпълнител), а е по-скоро потенциален извърш ител на назованото действие.

- И прасе, ако си счупи кост, не мож е да зарасне, ами го коляй. (Рад. 1, 55) - И поросенек, коли кость сломает, у него тоже не зарастает, но поросят режут. (12).- Когато някой се дави, натисни му главата по-дълбоко, за да и м аш един конкурент по-малко. (Д. Д. 297) - Когда кто- нибудь тонет, сунь его головой в воду поглубже, чтобы одним конкурентом меньш е стало (...) (259).

Тъй като това явление не е така характерно за руския език, както за българския разговорен езйк, при превод в подобни случаи мож е да се предпочете неопределено-лична ф орма на глагола, както е постъпил преводачът на първия пример.

М акар ф ормално да се смята, че съветът се дава за действие, от чието изпълнение е заинтересован слушащият, не винаги той е убеден в неговата уместност и често не е склонен да приема съвети. Напр.:

- Ж еня! Иди дом ой и просьпиеь! А завтра поговорим, - посоветовал Гусаков. - Валерий Ф еликсович! Когда мне спать- это мое личное дело. И если вы мой начальник, то это не дает тебе право вмеш иваеться в мою личную жизнь. (Токар. 128)

В случая лицето, към което е отправен съветът, реш ително го отхвърля, определяйки го като вмеш ателство в личния му живот. Раздразнението и отхвърлянето на съвета от негова страна е подчертано и с употребата на 2 л. ед. ч., а не мн. ч., въпреки че разговаря с началника си, като се обръщ а към него в началото (по навик) в учтива форма, а в следващото изречение я пром еня - мож е би в ж еланието си да подчертае своята независимост.

181

III. С А Н К Ц И Я

За санкцията е характерна ситуация, при която говорещ ият каузира продължение на извърш ващ о се действие или неговото възобновяване, ако то е прекъснало току-що. Тук терм инът се възприема в своето второ значение, а не в общ оупотребявания смисъл за осъждане или наказване на дадена постъпка, (вж. Р Ч Д Б Е : 2. П отвърж даване на реш ение, наредби и под. от по-висша инстанция.). И м пулсът м ож е да идва както от говорещия, така и от слушащия. В първия случай санкцията се наслагва върху заповедта, молбата или предложението, а във втория - върху реш ението и съвета. С анкцията не се съчетава единствено с инструкцията (Володин, Х раковски, с.' 141). За отличителен белег на санкцията мож е да се смята наличието на.им перативна глаголна форма от продолжать или негови синоними. Ето как илю стрират авторите това свое твърдение:

- Д оклады вайте. - (...) чем убежденней, говорячей говорил он (...) тем труднее становилось слушать его. Тройников (...) повернулся к Щ ербакову й встретился глазами с ним. (...) Щ ербаков прикрыл глаза веками и глубоко затянулся. - Продолж айте. (Б аклан ов), (с. 170.)

Естествено, могат да се срещ ат и случаи на санкция без пряко участие на този глагол, особено при употребата на т. нар. ехо- от говори. Напр.:

- С приветом, П ривалов! Д авно служишь? - Собаки служат - сердито сказал я. - Я работаю. - Ну-ну, работай. Н а слете встретимся. (Стрг. 2, 203) - (...) Аз работя - Хайде работи.На сбора ще се срещ нем. (217).

В руския разговорен език при изразяване на санкция често се използува ф ормата ну, или ну-ну в значение, различно от това на подбудителната частица ну. В българския език тя няма пряк аналог, и затова преводът понякога не е съвсем адекватен, както и горецитирания. В такива случаи по-добре би било да не се използува никаква частица (освен мож е би е), а нейното отсъствие да се ком пенсира с повторение на императивната форма (работи, работ и\).

Ще приведем един прим ер на творчески подход при превод на подобна санкция:

Ухудшанский торопливо расхаживался (...) и с некоторой сатирической нотой в голосе говорил: - Уезжаете? Ну, ну!И ли - Остаетесь? - Ну, ну. (И. и П. 2, 23) - (...) с известна сатирична нотка в гласа казваше: - Зам инавате ли? Тъй, тъй! И ли - О ставате ли? Тъй, тъй! (59).

Твърде често санкцията се осъщ ествява с десемантизираните глаголи давай и карай. Напр.:

182

■ Его рука скользнула по левому боку К орейко и на некую долю секунды задерж алась над парусиновы м карм аном (...) - Н-ну, - ш ептал Балаганов. - Д авай, старик, давай! (И. и' П.2, 109) - (...) Тъй, тъй, - шепнеш е Балаганов. - Карай, стар­че, карай! (458).

По наше мнение, тук е проявена т. нар. сврьхкоректност, потърсен е друг вариант, който звучи по-меко и по-снизходително от давай - той е по-подходящ за санкция, ком бинирана с разреш ение, а в случая им ам е поощ рение, активна дружеска подбуда.

Според Володин и Х раковски „санкционирую щая каузация сочета­ется, по-видимому, только с ф ормами 2 л.“ (с. 142). Уклончивостта на твърдението вероятно се дължи на факта, че твърде е възможно санкцията да се изказва и по отнош ение на трето лице, когато говорещ ият по една или друга причина не иска пряко да се обърне към него.' М ож ем да си представим следната ситуация: докладчик спира лекцията си, и се обръщ а към председателя на събранието: Н ека всички да млъкнат, (да престанат да шумят) и тогава ще продължа, (прим ер за санкция със семантичен ком понент - забрана). Или - когато се предава инф орм ация чрез посредник: Пусть читает громче. - Н ека чете по-високо. Да чете по-високо.

IV. П О Ж Е Л А Н И Е

И м перативните конструкции, изразяващ и пожелание, се интерпре­тират в зависимост от конкретната ситуация на изказването като заповед, молба, разреш ение и други разновидности на фактитивната и пермисивната каузация. Затова синтактичните особености на тези императивни конструкции не се отличават особено от разглежданите до тук. Напр.:

А таманш а: Довольно, любезный! Радуйтесь и тому, что я не исполнила дочкиной просьбы и не подстрелила вас. (Шварц, цит. от Володин, Храковски, с. 172).

За този тип волеизява е характерно, че изразява обикновено подтик към действия, които по прйнцип не са подконтролни на изпълнителя, или не са напълно волеви действия. Глаголите, които означават тези действия, могат да се разделят в няколко групи.

1. За психологично и ем оционално състояние - помнить, верить, любить, понимать, радоваться, сердиться и др.п., вклю чително и глаголните конструкции със спомагателния глагол быть (съм). Напр.:

- Полюбуйся, Сашук - закричала Варвара, хватая его за руки и подталкивая к дивану. - Вот он. Лежит! (И. и П. 2, 118)- П олю бувай се, Сашук... (468). ‘ ^ ,- Лиля, опомнись! - предупредил Аникеев. - Ты подавишься своими словами, ты будешь ж алеть ... (Токар. 198) - Лиля, опомни се! ... (75). - Не бойте се, чада мои, бог е с вас, ще

183

пукне дяволът проклети, ще се обърнат към вас сърцата на всички добри люде ... (Тал. 55) - Не бойтесь, чада мои ...(56)

П ърви ят пример илюстрира пожелание, съчетано с предложение, а вторият и третият - пожелание и съвет. П ож еланието мож е да се интерпретира и като инструкция. Като прим ер могат да се посочат вечните „м орални заповеди“ : П очитай отца и мать своих.; Возлюби ближнего своего, как самого себя, и др.п.

Ще цитирам и прим ер за пож елание в интерпретация на молба:- Что это паралель такая - смутно отзывался М итрич. - Д а вы поймите, - кипятилась Варвара. - Вот статья. Видите ли? (И. и П. 2, 124) - Н о разберете най-сетне! (474)

П о принцип начините за изразяване на пожелание в двата езика са идентични (като изклю чим ф разеологизираните изрази от рода на: Д а сте живи и здрави!). Известни различия се наблю дават при някои глаголни им перативни форми от СВ- В. Напр.:

- П обойся бога, Алеша! (Алш. 185) - И м ай страх от бога ... (34)

В такива случаи формата от СВ. В. се зам еня с форма от НЕСВ. В., или се прави синоним ична зам яна с друг глагол или конструкция.

2. И м перативни конструкции с глаголи за непроизволни физически действия от типа на: дышать, жить, дрожать, раст и, болеть и др. Те могат да се разделят на свой ред на две подгрупи:

а / когато чрез волево усилия човек пром еня някои параметри, или имитира изпълнението на такова действие. П одобна ситуация може да възникне в кабинета на лекаря, в театъра, киното и др.п. Напр.:

- Люда! Войдите в рамку! Так. Д ы ш ите глубже - вы взволнованы. (И. и. П. 2, 258) - (...) Д иш айте дълбоко (...) (475).

П р и м ер ъ т илю стрира пож елание с частна интерпретация заповед.б / П ри глаголи, изразяващ и действия, чиято имитация е невъз­

мож на. И м перативните форми от този вид м огат да се проявяват във всички видове фактитив и пермисив. Напр.:

- М ам а, - кричу я, - живи всегда! (Токар. 246) - М амо, - викам аз - бъди винаги жива! (239).

Трансф ормацията при превода тук е продиктувана от съображения на узуса. О щ е един подобен пример:

- Н е трясись! - И рада б, да дух не переведу. (Ш ол. 44) - Н е трепери!

В първия случай глаголът изразява молба, във втория - заповед.3. Освен „неволевите“ действия, ние бихме причислили към

областта за проява на пожелание още и случаите на персонификация и одухотворяване на живата природа.

- Я прош у тебя, (луна) не уходи, стой на месте, не угасай ... П ом оги мне, ветер, не уходи. (Айтм. 2, 36) - (...) не си

184

отивай, остани там, не угасвай (...) П ом огни ми, ветре, не ме напускай. (99).Н астал твой час, вставай, вольный Д он ... (Ал. T. 547) - Н астана твоят час, вдигни се, Д он свободен ..: (40).

Освен с им перативни форми, пож елание в руски език мож е да се изразява и посредством конструкции с частиците: пусть, пускай, нехай, чтоб, да и др., а на български - с частиците: нека, да, , дано.

- И больш е твой Коля не будет ходить сюда. Пусть поймет раз и навсегда. (Шукш. 478) - (...) Веднъж завинаги да разбе­ре. (257)- Лучше уж пускай как раньше. - сказала тете Геля и вытер­ла глаза. (Катр. 58) - Н ека по-добре да бъде както преди. ( 6 6 ).

Лозунгите също са особен вид пожелание.- Д а здраствует универсальность! Д а здраствует творчество! (Леви, 62) - Да ж ивее универсалността! Д а живее творчество­то! (67)

В българския език пожеланието най-често се изразява с да- конст рущ ия.

- Д овиж дане, Ася, да не боледуваш. Прати по дяволите боледуването. (Бонд. 288)П л ам ен пребледня и тихо стана прав. И м аш е вид на човек в черква (...) - С амо да не припаднеш, П лам ка - казах и наистина се засмях. (Цонч. 5, 217).- Назад! Д окато да зайде слънце, да ви нема (Хайт. 1, 72) - Назад! Д о потем ок чтоб духу вашего тут не было. (61).

В Т О Р И Ч Н И П О Д Б У Д И Т Е Л Н И Ф О Р М И ЗА 1 и 3 л. ед. и' мн. ч.

. I. П О Д Б У Д И Т Е Л Н И Ф О Р М И ЗА 1 Л. Е Д ./М Н . Ч.

ф о р м и т е за изразяване на подбуда за 1 л. ед. ч. почти не са изследвани. П ри чи н ата е вероятно в това, че повечето езиковеди не ги вклю чват в състава на руската императивна парадигма. Подробен преглед на позициите по въпроса и на формите, които биха могли да изразяват подбуда в 1 л. ед. ч. в руския език, 'предлагат Володин и Х раковски (с. 116-120). Те, за разлика от изследваните в тази област преди тях, вклю чват (м акар и с уговорки) и формите от типа: напишу, буду писать (синоним ични на формите за бъдеще време) в числото на средствата за волеизява наред с формите (които все пак се срещат в някои класиф икации) от типа: напишу-ка, дайте напишу, дай-ка напишу, давайт е напишу, да напишу, пусть я напишу, пусть я буду писать. Ще се опитаме да ги разгледаме последователно, успоредно

185

с техните български съответствия: ще (на)пиша, да (на)пиша, нека (да) (на)пиша, дай(т е) да (на)пшиа, давай(т е) да (на)пиша, ще взема да (на)пиша, да взема да (на)пиша, я да (на)пиша, хайде да (на)пиша.

1. Форми от типа:напишубуду писатьТе са ом оним ични на ф ормите за бъдеще време в индикатив и се

различават от тях по ролята си в текста - на базата на контекста и ситуацията. Напр.:

Вдруг да с хозяином совсем плохо. Пойду проверю. (Тендр. 4, 241). - А ми ако стопанинът е съвсем зле? Я да ида да видя.- А вообще-то не бойтесь! - громко сказал он. Ну, пойду ...(Шукш. 20) - (...) Хайде, аз да вървя ...(14).Н атка (...) уронила руки (...) сказала безцветно: „Я пойду.“ И не двинулась. Тишина. И горь опустил руки. (Тендр. 4, 411). - Н атка (...) каза безизразно: (Аз) тръгвам.

В първия пример формата е без местоимение. Тя представлява интерес с това, че е последвана от друга глаголна форма в бъдеще време. Т.е., налице са две им перативни форми, едната от които изразява действие, предшествуващо друго, пояснявано от нея. На български подобна употреба почти не се среща, докато за руския език тя е съвсем привична, срв. напр.: Ще ида и ще проверя, и: Пойду проверю. В този случай значението на българското словосъчетание не е подбудително (както е в руския език), а чисто информативно, макар че и тук би могло да се предполага наличието на м иним ален елем ент на подбуда от страна на говорещ ия към самия себе си. В същото време изразите от типа: Ще ида да проверя (бъдеще време с да- конст рукция) изразяват много по-категорично наличие на вътрешен подтик за извърш ване на назованото действие.

Вторият прим ер илю стрира употребата на формите от анализира­ния тип съвместно с частица ну, която придава на изказа разговорен нюанс и до известна степен прагматичен оттенък на нереш ителност от страна на говорещия. Той очаква реакцията на слушателя (слушателите) - нещо, което често се наблю дава например когато гостенин си тръгва, а домакините го задържат, или когато говорещият се кани да извърши рискована постъпка, но не мож е да събере кураж и се надява да го спрат.

Третият прим ер показва, че ф ормите от типа напишу и буду писать могат да се употребяват и с лично местоимение, главно предпоста- вено. О ткъсът от романа на Тендряков е интересен и с това, че илюстрира твърдението за подбудителния характер на изразите от този тип, наред с инф орм ативната им стойност. Д евойката произнася фразата (Я пойду) и все пак дълго време не си тръгва. Тя съобщава

186

за реш ението си (ако това изобщо е решение, а не̂ само дем онстра­ция), им енно защото смята, че трябва да извърши действието, но ням а сили, желание, или достатъчна убеденост, за да го направи. Затова, казвайки го на глас, тя търси подкрепа, реакция от събеседниците си, и същ евременно сам а се окуражава, подтиква към действие. Показателен за това е и фактът, че момичето изказва намерението си още веднъж, след като първия път не е получило очаквания отзвук:

Н атка наконец с трудом поднялась. - Я пошла ... к нему ...И опять застыла. (Тендр., пак там).

Този път ф ормата на глагола е друга - за минало време. Нея дори и Х раковски и Володин не признават за подбудителна. П о наше мнение тя не се отличава особено от ф ормата за бъдеще време. В дадената ситуация изпълнява същ ата функция, има същото значение. Единствената разлика при нея е задължителната употреба на место- имение (лично, 1. л.), чрез което се снем а ом оним ията с второ - и третоличната ф орма на местоимението . Н а български език въпросно- то значение мож е да се изрази с да-конструкция (често с частицата ами и лйчното местоимение - А м и аз да т ръгвам ...), с формата за сегашно време - А з т ръгвам ., и с ф ормата за бъдеще време: Ще вървя. Ще т ръгвам , (м ож е и с лйчното местоимение). Във всички случаи обаче глаголната форма е в НСВ. (срв. напр, с:* А з ще тръгна.) Както и в руския, и в българския език се срещ а в подобни ситуации формата за м инало време (Аз т ръгнах.) на глагола в СВ, но с по-висока степен на категоричност: елем ентът за подбуда тук е минимален. Освен това българската форма има по-слаба честотност.

Ф орм ите от типа напишу, буду писать им ат много широко разпространение в разговорната реч в съчетание с частици и десем антизирини глаголи в подобна функция. Освен споменатата вече частица ну, която мож е да се яви и в усложнени варианти: а ну, а ну к а , 'п а ну-кося, с формите от разглеж дания тип се употребяват и частицата а - в началото на израза ,7 и -ка - след глаголната форма. Напр.:

- Ох-хо-хо, грехи наши тяжкие. Забеседовались мы, однако. Ну-кося, свет включу, корове пойло надо вынуть ... (Тендр. 4, 411) - (...) Я да светна л ам п ата ...- А голосну-ка я за И ванова ... („К рокодил“, прим. на П. Златева) — Що не взема (ще взема) аз да гласувам за И в а ­нов, или: Я да гласувам за И ванов ...- Ха! П лачеш ь! Ч ем другим защ итить себя? Одна спасенье - пролью -ка слезы. Н е разж алобиш ь. (Тендр. 4, 620) - ... Само в това ти е спасението: в сълзите (Я да зароня сълзи). Н ям а да ме трогнеш.

ф о р м и т е с частицата -ка, за разлика от формите без нея, се смятат за подбудителни и от В.В. Виноградов. Тази частица, както и

187

частицата дай/me-, транспонира формите на изявително наклонение в сферата на повелителното. (Виноградов: 1983, 488). Р. Якобсон пък вижда в тях по-особена семантика и затова ги обособява в отделно „подбудително н аклонение“, което се отличава от повелителното по допълнителния си елем ент на увещаване, който се наслагва върху елем ент за изискване (Якобсон, 1972), - елемент, който отличава всички форми за 1. л. ед. ч.

Във втория пример частицата а подсказва, че мисълта е дошлавнезапно и е м алко особена (смела). Н а български в такива случаи рядко се използува форма за бъдеще време. (напр, ще гласувам ), защ ото тя не се свързва с частица, подобна на руската -ка, която да снеме ом оним ията. За придаване на особения м одален нюанс,характерен за разглежданите форми, допринася и необичайнатаформа на самия глагол - голосну вм. проголосую. Н а български това значение м ож е да се предаде с п ом ощ та на частицата я и да- конст рущ ия, или с десемантизираните глаголни ф орми да взема и ще взелш. Напр.:

Я да взема да гласувам за И ванов. Или: Я да гласувам за И ванов. 1

В третия прим ер дори и този похват не води до напълно адекватен превод. Там и м а своеобразно иронично цитиране на чужди мисли, срв.: П ролью -ка слезы. - Я да заплача. Ще взема да заплача. И все пак да-конст рущ иит е са възмож но най-близките по значение аналози на руските форми от разглеждания тип. (вж. Ницолова, 1979, с. 188-191). Ще цитирам е няколко прим ера на български за сравнение:

- П а - усмихна се Стоян, откачи секирата от ръката си й я сложи до стената. - да се опитам. (Тал. 16) - Чего ж, попро­бую, - усмехнулся Стоян и прислонил свой топор к стене.(20).- Н акрая тя пусна две-три треперливи финални въздишки, разтърка с ю мручета очите си и скокна. - Уф, да се опитам все пак да направя нещо с тая глупава маш ина! (Дил. 23).

Често да-конст рущ иит е с това значение са придружени от десем антизираната глаголна форма чакай. Напр.:

К арахм е я тъй месец-два. П о едно време го забелязах, че всяка вечер си купува вестник „Единодуш ие“ и го прочита от край до край. Чакай, рекох, да го купувам ,и аз за кафенето, та да му падне сърце на място. Трябва да е вестник на неговата партия, рекох, та да го зарадвам . (Чуд. 358).

Този прим ер е показателен в няколко отношения. Н а първо място - илю стрира възмож ността подбудително значение в 1. л. ед. ч. да се образува и от глаголи от Н С В - нещо, което рядко се случва. Второ, в него е употребена глаголната форма рекох, за чийто неутрален в стилично отнош ение руски еквивалент думаю Володин и Х раковски отбелязват, че би могъл да влезе в парадигмата на императива като вариант на ф орм ата от типа: дай пойду. (Володин, Храковски, с. 124).

188

В клю чването на този тип едва ли е необходимо, като се вземе предвид и обстоятелството, че с подобна функция се използуват и други синоними на формата думаю. Използуват се освен това и без частицата дай. Ще подкрепим твърдението си с един пример, който илю стрира и употребата на разглежданите форми с лично м есто и м е­ние в постпозиция - сигнал за внезапността на решението.

Бы л муж ик одного со мной села. Заж иточный муж ик был.Ну, помри его отец и подумал тот мужик: Поеду-ка я в город торговать. (Вс. Ив. 146) - И м аш е един селянин. Замож ен селянин беше. Е, спомина се бащ а му, и тоя селянин си рече: Щ е отида аз в града, търговия да въртя. (187)

Преводът показва една от сравнително редките употреби в българския език на формата за бъдеще време с подбудително значение.

Ще завърш им прегледа на особеностите в употребата на формите за изразяване на подбудата в 1. л. ед. ч. с един пример, който съчетава няколко различни начина за волеизява, отправена от говорещ ия към самия себе си.

Веднъж, като се връщ аш е пак с празни ръце, чичо Тропанчо видя в един храст (.'..) да стърчат две заеш ки уши. П риближ ава се и гледа. Заекът спи дълбоко. Д а гръмна - мисли чичо Тропанчо - ще го уплаша. Ч акай жив да го хвана. П олека , полека приближ ава той и дръж заю за ушите. Заек врещи, чичо Тропанчо държи, удържа го, понесе го, засм ян до ушите. Н ека сега бабата да му гълчи, ако смее. Д обре - мисли чичо Тропанчо и върви - всичко хубаво, ами нали хората ще ми се см еят ... С пушка ходи, пък жив заек носи. Н ека да го пусна и докато е близо, да му стрелям.(Ел. Пел. 2).

2. форми от типа: д а й /т е / напиш у д а й /т е / буду писатьТези форми се срещ ат по-често в сравнение с формите от

разглеждания по-горе тип. Те по-ясно и недвусмислено изразяват модалния елем ент за подбуда към самия себе си (и къ м събеседника - за съпричастност към действието, ако им а слушател). Напр.:

1. Д ай я попрощ аю сь с ней. (Ш укш. 361) - Н ека се сбогувам с нея. (168)2. - А это что. за книга? - Библия. - Ох-ты, батюшки! Д ай хоть в руках подержу. (Тендр. 4, 395). - (...) Д ай поне да я подържа м алко, или: Н ека поне м алко я подържа.3. - Теперь чья очередь? Ну? (...). Д ай я кину - сунулся Санька. (Тендр. 4, 501). - (...). Д ай аз ще хвърлям. (Н ека аз да хвърля.)4. - Д ай-кось я попробую, - сказал М итрич, занося руку. - Н адаю ему лозанов по филейны м частям. (И. и П. 2, 127) -

189

Я дай аз да опитам. (478).5. - Дай-кось, родимушка, провожу тебя. (Тендр. 4, 480) - Я хайде да те изпратя, миличък.6. - Дай-кось, я тебе помогу встать, (пак там, 99) - Д ай да ти помогна да станеш. .

При анализа на примерите мож е да се установи, че има два вида значение. В единия случай говорещ ият иска съгласието или пом ощ та на събеседника си (най-общо казано - санкция) за извърш ване на действието (вж. пр. 1, 2, 3), а в другия случай той само съобщ ава за нам ерението си да извърши дадено действие, като същ евременно сам се подтиква към това (вж. пр. 4, 5, 6). Тоест, в първата група сеизказва пожеланието: ‘дай ми възможност, разреши ми да извърша действието.’,, а във втората: ‘имай предвид, че сега ще извърша действието, аз трябва да извърш а действието, сега е м о м ентът’. И м а редица случаи, когато формата е употребена едновременно и в двете значения. Така могат да се тълкуват примерите от втората група.

Както се вижда от примерите, частицата дай в разговорната реч често е придружена от частиците -ка и -кось, които придават на изказа непринудено-просторечен характер. П онякога тя е отделена от глагола с обстоятелствени пояснения и допълнения - нещо, което не е така честотно в българския език, но също е възможно. Напр.:

- Ну дай я тебя хоть до дом а провожу. (Шефн. 12) - Н екапоне те изпратя до вас. (12).

Разглежданите форми са исторически вторични и по мнението на Володин и Х раковски о ч е в и д н о 'се използуват за разграничаване на ом он им ичните форми в индикатив и императив за анулиране на ом оним ията между тях, въпреки че за 1. л. ед. ч. до известна степен е възм ож но ом оним ията да се неутрализира чрез словореда и употребата на частицата -ка (вж. Якобсон). Володин и Храковски дават следните прим ери във връзка с разглеждания въпрос:

- А бланк порвите. Нет, дайте я сам порву. (Стругацки). Сальери : Послуш ай, отобедаем м ы вместе, в трактире Золото­го льва. М оцарт: Пожалуй. Я рад. Ну дай, схожу домой, сказать жене, чтобы меня к обеду не дожидалась. (Пушкин).

Д вата прим ера се различават по това, че при първия не е ясно дали не се наблю дава употреба на глаголната форма дай в основното й значение: ‘Д ай ми квитанцията, аз сам ще я скъсам.’ За реш аването на този въпрос до голяма степен помага наличието или отсъствието на запетая между двете лексеми. Н о ето че в първия пример запетая няма, а им а тъкм о във втория случай, при който основното значение е изклю чено. Д вата прим ера cè различават и по това, че докато в първия „говорещ ият просто довежда да знанието на слушащия, че изпълнителят на действието ще бъде именно той“ (Володин, Х раков­ски, с. 115), то при втория е очевидно, че говорещ ият не осведомява събеседника си, а му предлага друг вариант, за чието осъществяване

190

очаква неговото съгласие. В някои случаи е доста трудно да се разграничи основната от вторичната употреба на дай/т е/ в подобни употреби. Напр.:

Дайт е-ка я завяжу вам лицо-то. - говорила она. /Г о р ьк и й /, (прим. на Володин и Храковски).

В други случаи очевидно се иска разреш ение за изпълнението на дадено действие. Напр.:

Ну дай я хоть обуюсь ... Д а закусить вынесу чего-нибудь. (Ш укш.) ... добре де, ам а да се обуя ... И някакво мезе да взема. (243).

П ри изразяването на това значение употребата на лично м естои­мение е почти задължителна - чрез нея се актуализира настойчивост­та на волеизявата.

ф о р м и т е от типа дай/т е/ напиш у и м ат и още едно значение. То се изразява когато говорещ ият няма събеседник - в случаите на така наречения вътреш ен диалог - израз на колебание или внезапно хрумване, което трябва да се обмисли. К ъм тази група могат да се причислят и монолозите, с които авторът предава разсъжденията и душевното състояние на героя си (когато повествованието се води от първо лице, или има преизказване). В такива случаи се използуват форми на глагола думать и други глаголи и словосъчетания с подобна семантика: дай, думаю, пойду к нему ... Напр.:

Н ы н че все так упростилось, что даже становой, нимало не робея, говорит себе: А дай-ка и я поню хаю , чем в человечес­кой душе пахнет. И нюхает! (С алты ков-Щ едрин), прим. на Володин и Храковски.

Въпреки че в текста е изказано твърдението „нимало не робея“, и тук е налице модален елемент. Говорещият все пак си дава сметка, че взема особено решение, и сякаш сам себе си подтиква и окуражава.

ф о р м и т е за множ ествено число по нищ о не се отличават от формите за единствено число. Те са дори по-честотни, вероятно защ ото повечето от тях са изразители на учтивата форма - всъщност говорещ ият се обръщ а съм едно лице. Напр.:

Но, увидев старуху с багажом, подошел к ней, и сказал: - Нуте, гражданка, давайте я вам багаж понесу. Я вижу - вас затрудняет эта тяжесть. (Зощ. 260).Ой, м иленький , - опять по-крестьянски протянула Сашенька.- Ну, пош ли вам господь бог, дайте я вас на прощанье приласкаю .... (Соболев, прим. на Володин и Х раковски).

В българския език формите от .типа дай/т е / напишу, дай/т е/ буду писат ь имат аналогични форми с частицата дай/те/ и да-конструкция. С рещ ат се и ф орми в бъдеще време с подобно значение, но по-рядко в сравнение с другите два типа конструкции. Напр.:

- Дай - викам му, - да зажегля биволицата! (Раз. 1, 39) -

191

Д ай, говорю ему, - запрягу! (152).Сигурно и ком пю търът затова веднага проработи. Рекъл си е на електронния мозък: с тоя шега не бива, ще мине като ютия над всичките тия опърничавости, ами дай да му съчиня там нещ ичко. (Дил. 4, 124).М ушна се Б орката в тълпата (...) и застана зад личността. „Ще вляза в цирка - рече си той, - ще застана зад него, ще го следя през цялото време, па ако стане нужда, и в джоба му мож е да бръкна даже. (Чуд. 268).

Тези форми едва ли са се образували под влияние на руския език, т.е. те не са русизми, защ ото имат много ш ироко разпространение в разговорната реч на хора от всякакви съсловия, от различни периоди в развитието на езика. За това свидетелствува също и наличието им в произведения на такива автори като Радичков, Хайтов, Чудомир и др., за които не би м огло да се каже, че речта им е повлияна от руския език.

Н а български формите с дай също се срещат в м еж динни значения - на границата между основното и вторичното. Напр.:

- Н е мисли за тия работи. По-добре дай да видя какво си направила. (Веж. 1, 34) - Забудь об этом. Дай-ка посмотрю , что ты сделала (60).Я дай да видя да не се е развалило толкова години (виното), (Цонч. 2, 98).

Въпреки очевидната симетричност на ф ормите в двата езика, руските в повечето случаи се превеждат на български с да- конструкции, (а не с ф орми с дай), понякога в съчетание с д есемантизираните глаголни форми чакай и да взема (често с предпоставна частица я), а също така и с частиците нека и хайде, с формата за' бъдеще време, или описателно - според контекста, ситуацията и стила на автора и произведението. Напр.:

1. - Дайт е-ка я отрегулирую вам пламя, Ж ен евьев я А лександ­ровна. (Парн. 42) - Я дайте да ви регулирам п лам ъка ... (43).2. Дай, думаю, пойду лучш е поработаю. О ставил им дубля и ушел ... (Стрг. 2, 305) - Хайде, м исля си, по-добре да вървя да поработя. (284).3. Дайт е-ка я вас, душенька, подсажу ... (Ал. Т. 528) - Я чакайте, душичке, да ви помогна да се качите. (16).4. - Я понимаю , Вам до фени мои красивы е слова, но дайте все же я их скажу. (Ш укш. 456) - Аз разбирам, пука ви на вас от моите красиви думи, но разреш ет е м и все пак да ги изкажа ... (237).

П реводът на последния пример не е точен от гледище на стилистичното оф ормяне на текста - разговорна ф орм а е зам енена с неутрална, дори книжовна.

Н егираните форми от анализирания тип в руския език изразяват молба, съвет или предупреждение да, не се извърш ва дадено действие.

192

Тази употреба не е характерна за българските им съответствия, затова при превод се използуват варианти от рода на: не позволявайте, не допускайте и др. Тъй като те ням ат разговорната отсянка, свойствена за руската форма, при превод често се налага да се прибегне до стилистична компенсация. Напр.:

Не дайте ободрать храм ы божии, постойте за алтарь нашей родины. (Ал. Толстой, 40) - Не позволявайт е да ограбят божиите храмове ...(40).- Господи, услышь молитву от неверящ его в тебя! - Господи, не дай сорваться\ Только бы не попался ржавы й крючок, только бы он не сломался! (Тендр. 1, 566) - Господи, дано не се откъсне ...- Не дайте залезт ь на место Е влам п и я какому-нибудь хвату, который станет ломать по-своему. (Тендр. 4, 90). - Не допус­кайте на мястото на Е влампий да се намъкне някакъв м о ш е­ник, който да почне да си разиграва коня, както си иска.

В случаите, когато подбудата е твърде интензивна, формите от този тип също могат да се срещ ат повторени един или няколко пъти, както и другите форми за подбуда. Напр.:

(...) все мечты и надежды слились в едно единственное желание-не промахнуться первы м снарядом. Он бормотал м аш инально себе под нос какие-то слова и очень бы удивил­ся, если бы понял, что бормотал. - Господи, не дай пром а­хнуться, не дай промахнуться, не дай! ... (Рыб. 26).

Трябва да отбележим обаче, че формата с отрицание не есинонимична на разглежданите по-горе форми с дай/т е/. Тя изразява подбуда от по-друг характер. Д окато при положителните форми се иска от събеседника той да даде на говорещия възмож ност (или съгласието си) да бъде извърш ено дадено действие, като по този начин го приобщ ава към него - в случаите, когато тези форми се употребяват с отрицание, от слушателя се изисква да осъществи по някакъв начин (сам, или като п ом ощ н и к на говорещ ия) действието, за което става дума. В повечето случаи се има предвид предотвратя­ването, осуетяването на дадено действие или събитие, или предпаз­ването от пристъпване към неговото осъществяване. Следователно .мястото на формите от този тип вероятно е при превантива.Разглеж дам е ги тук поради ф орм алната им близост с други форми - за да м о ж ем да ги ограничим от тях.

3. форми от типа: д а в а й /т е / напишу д а в а й /т е / буду писатьПоради голямата степен на десемантизация на частичната давай

в сравнение с дай, подбудителните форми с нея имат по-малкокатегоричен характер. Те се използуват по-често за предложение и съответно винаги се употребяват при явен събеседник, за разлика от формите с дай, при които могат да се срещ нат изкази на вътреш на подбуда и колебание (вж. Ш елякин, с. 380). Срв. напр.:

193

Д авай я сразу и проявлю и от печатаю . (Шефн. 11) - Веднага ще я пром ия и проявя. (1).Докушайте, - говорю, граж данка. Заплачено. А дам а не двига­ется. - И конфузится докушивать. А тут какой-то дядя ввязал­ся. - Д авай, - говорит, - я докушаю. - И докушал, сволочь. (Зощ. 2, 84) - Не гцеш ли, някакъв байно си напъха гагата. - Д ай, вика, аз ще я доям . (16).

П онякога предлож ението с анализираните форми се представя като въпрос. Напр.:

- Д авай перенесу? - предложил М итька. (...) Д авай листом обзеленю ? (рану) - просто предложил М итька. (Ш ол. 121-122).- Я чакай да те пренеса! (...) Я чакай да го назеленя с трева? (152-154).

П реводът не е съвсем точен, защ ото при него акцентът пада върху реш ението на говорещ ия, а семантичната интерпретация - искане на резреш ение (предложение) - се губи почти напълно. О станала е само в употреба на въпросителния знак, който, в подобни случаи на български '-обикновено не се поставя. Затруднението при превод на формите за 1. л. ед. ч. с давай идва от това, че в българския език аналогична ф орма (дори с да-конструкция, а не с бъдеще време) не се употребява, въпреки че за другите лица (особено за 2. л. всамостоятелна употреба) има ш ироко разпространение. Затова припревод се използват формите за бъдеще време със или без частицата дай, с частиците нека, хайде и др. Срв. напр, с превода на българска да-конструкция. Напр.:

Един е страдал от война, друг от жена, а пък мене ме изяде „Б аки ш “. Яде ме на хапки, не изведнъж, та ми душицата извади. С амо че - да т и го кажа отначало. (Хайт. 1, 29) - (...) Впрочем, давай расскажу все с самого начала. (29).

ф о р м и т е за мн. ч. се срещ ат по-рядко. Главно като израз на учтиво обръщ ение към едно лице. Напр.:

- давайте я вам помогу уложить костюмы, - предлож ила мадам. (П арн. 24) - Чакайте да ви помогна. (25).- Таня, вы не устали? Д авайт е я понесу вашу сумку. (Шефн. 279) - Дайте, ще взема чантата ви. (185).

Тук, както и на други места, в превода е употребена ф ормата забъдеще време (във втория пример). - под влияние на оригинала. Всъщ ност в българската реч тази форма в подобна употреба се среща твърде рядко. Много по-привична узуална за случая е да-конструкция (вж. превода на първия пример) - Д айт е да ви нося чантата. Този израз звучи по-естествено от ' книжно-приповдигнатото: Дайте, ще взема чантат а ви (В случая разговарят двам а млади хора .на улицата).

Двете глаголни форми могат да бъдат разполож ени и дистантно: разделени не само от местоимения, но и от различни обстоятелствени пояснения и допълнения. Напр.:

194

- Петя, давайте я вам холодцу положу. (Ш укш. 159).Както формите с частичната дай, и формите с давай вклю чват в

конструкцията си предимно глаголи в СВ. Разполагам е само с един прим ер от художествената литература, и то в превод от български език, в който частицата давай е свързана с глагол в НСВ. Напр.:

Нека бе ,-К ирчо , аз да ходя да купувам киселото мляко! (Хайт. 2, 56) - Д а ва й , Кирчо, я буду за кислы м м олоком ходит ь\ (45).

4. Подбудителни форми за 1. л. мн. ч. (форми за съвместно действие) от типа:

д а в а й /т е / писать д а в а й /т е / напиш ем д а в а й /т е / б у д е м /т е / писатьТези ф орми се употребяват мож е би по-често от формите без

частицата давай и според Володин и Х раковски те „са до известна степен по-малко категорични при изразяване на подбуда от тях.“ (Володин, Храковски, с. 122). ф о р м и т е от този тип, преобладаващ и в речевата практика, вклю чват глаголни форми в СВ.В., но и присъствието на глаголни форми от Н ЕСВ. В. не е изключение, (вж. П оройкова, с. 79 напр.: Д авайте петь!). Напр.:

- Отдохни, Славка. Д авай в ш ахматы сыграем. Заполним вакуум, как говорит наш главный бухгалтер. (Ш укш. 44) - М алко почивка, Славка. Я да изиграем един шах. Вакуума да запълним , както вика наш ият главен счетоводител. (44).

ф о р м и т е с отрицание също се среш ат сравнително рядко. Напр.: — Знаеш ь что, - хмуро сказал Саня. - Д авай не будем гово­рит ь на эту тему. В ызовеш ь в ком итет - там хоть кулаками стучи. (Алекс. 119) - Ну давай не будем ждать, когда с описью придут. (Абр. 313) - Е, да чакам е тогава да дойдат да ни описват нещ ата (167).

Н ай-близкото съответствие на разглежданите руски форми са българските да-конструкции в съчетание с частиците хайде, и нека, с десемантизирания глагол чакай,, или без тях, обикновено придружени от предоставената частица я. Напр.:

- Д авай уйдем отсюда - они смотрят ...(Шукш. 436) - Я да се м ахам е оттук. (213)- Д авай расст анемся. (Токар. 202) - Хайде да се разделим .(139)

В българската разговорна реч се използува аналогична конструк­ция с частиците дай/т е/ и давай/т е! в съчетание с да-конструкция, но тя далеч не проява честотността на почти формалния си съдърж ате­лен еквивалент. Д а сравним употребата й в превод от руски и в оригинални български текстове:

Д авай жено, ще й кажа, да поядеме, а че да се чукнеме по чаш ка за твоя хубост и за твое здраве! (Хайт. 1, 26) - Давай-

195

ка, жена, сказал бы я, - поужинаем, ну и чокнемся за твою красоту и твое здоровье! (25).- Д айт е, викам , да попием ракия, докато стане пладнина, тогава м ом ата ще дойде да напои воловете и ще я хванем. (Хайт. 1, 8) - Давайт е-ка говорю, - водочкой займемся, покуда суд да дело ...(6).- Не, тук ням а прозорец. Д айт е да я пост авим срещу прозо­реца. Ето тука. (Стрг. 44) - (...) Н ет , давайте лучше пост а­вим ее против окна. (24).- Д авай еще посидим на прощанье. (Абр. 307) - Д ай сега да поседнем на сбогуване. (111).

Важно за отбелязване е, че в руския език формите за съвместно действие се образуват само с частицата давай, докато в българския език се срещат свободно и форми с частицата дай (вж. пр. 2 и 3).

И все пак много по-узуални в българската реч са формите за съвместно действие с частиците нека (неутрални) и с частицата хайде (разговорни). Напр.:

- Сега нека от идем в молитвената сграда да се помолим. (Стан. 105) - Теперь пойдем в молельню и п о м о л и м ся .(142).

- Доротея, нека не говорим днес за това. (Веж. 1, 91) - Д о р о ­тея, не будем говорить об этом сегодня. (140).Нека преди това проверим, дали той е получил изобщ о пис­мото. (Гул, 252).- Д авайт е сначала проверим, получил ли он вообще подобное письмо. (58).- Слушай, хайде тоя път да не бъдем българи (...) Д а не гово­р и м на м аса за работа ... (Веж. 1, 108).- Хайде, викам , да почваме, и той вика: хайде, ама преблед­нял, сякаш ще му правя операция на червата. (Ивл. Петр. 1, 244).

П оследният прим ер е показателен за пътя, по който в българския език ф ормата хайде е добила самостоятелен статус и се употребява като универсален подбудител, добиващ конкретната си семантика от ситуацията и контекста. Подобно е полож ението и на частиците давай в българския език и давай и валяй в руския език.

5. Подбудителни ф орм и с инфинит ив от типа:д а в а й /т е / писатьд а в а й /т е / написатьд а й /т е / писатьд а й /т е / написатьП ринадлеж ността на формите от този тип към изразителите на

подбуда е мож е би най-оспорвана. Тя се признава от Буслаев (Буслаев, с. 157), докато Х раковски и Володин, въпреки сравнително ш ироката си трактовка на формите за волеизява, твърде аргументирано я изклю чват от състава на руската императивна парадигма (с. 130). Ще приведем няколко от техните примери:

196

1. Д ай погладит ь твои руки. Худые, лю бимы е руки. (А. Толс­той).2. А ну, дайте взглянут ь на вашу работу (...) Все славно, ступайте (Ш варц).3. Помилуй, государь, дай вздохнуть. Замучены совсем. (Тур­генев).4. Тогда, господи, сотри нас с с лица земли (...) или еще ' лучше, оставь нас и дай нал1 идти своей дорогой. (Стругац- ки).5. П очем у вы скрывали наличие лиш него ребра? - Д а какое ребро? Ой, ха-ха-ха-! (,..)Где? Ха-ха-ха! Ой, не могу! (...) - Дайт е ему сказать. - Это примитив! (Ш укшин).6. П ом ян ите мое слово: скоро на эту игру желаю щ их не будет вовсе. Д айт е только войне народ расш евелит ь ... (С обо­лев).

Въз основа на всички тези примери, които показват, че разглеж ­даната ф орм а мож е да се отнесе не само за говорещия, но и за слушащия и за трето лице (или дори по-отвлечен обект), авторите стигат до извода, че изразите от типа: дайт е спеть не бива да се разглеж дат в един ред с формите на им ператива за 1. л. ед. ч. От типа: дайте спою.

П одобни съмнения предизвикват и формите от типа: /н а /п и ш и давай и много рядко срещаните конструкции от типа: дай /хоть/ он/ она, оно, они/напиш ет /напиш ут /. Напр.:

- А тебе что? - Черепнов дернул повода (...) - А ничего. Забери давай, что собрали оне, я в правление свезу. (Тендр. 4, 194).- К делу приспособлю (...) Я тебе суну туда, где некогда будет в мечтаниях парить - шевелись давай\ (Тендр. 4, 567).- Рано! - кргкнул Егор. - Д ай хот ь волосы отрастут ... Хоть на человека похожим стану. (Шукш. 112) - Чакай поне косата м и да порасне.

Ц итираните примери мож е би не са достатъчно убедителни, за да м ож е ф ормите от този тип безусловно да бъдат причислени към и м п еративната парадигма. Това не влиза в задачите на настоящата работа. За нас е важ но да представим цялото многообразие от руски форми и начини за изразяване на подбуда в руския език и средствата за предаването им на български.

Щ о се отнася до българските съответствия на формите за 1. л. ед.ч. то м о ж е да се каже, че в това отнош ение се наблю дава пълна симетрия, ф о р м и т е от типа дай да пиша, дай да напиша са твърде честотни в българската разговорна реч и и м ат същото значение. Р азли ката е само в това, че (в българския език) по-често е необходимо присъствието но лично м естоимение. Напр.:

Д ай да погаля ръцете ти. Д ай м и дъх да си поема. Д айт е му да се изкаже, (да си каже думата).

197

Употребата на частицата д а й /т е / в съчетание със съществително име - подбудителна ф орма за 3. л. ед. ч. (напр.: Дайт е войне народ расш евелит ь), както и формите от типа, илюстриран в последния пример, не са характерни за български, въпреки че е възмож но да се образуват подобни конструкции в диалогичната разговорна реч. (срв. напр.: Д ай първо войната да размърда народа; Д ай първо да порасне косата ми). В такива случаи по-често се използува частицата нека, по- рядко - хайде. Напр.:

- А ми тогава дай всеки да си прави, каквото си поиска. Д окъде ще я докарам е така?

ф о р м и т е от типа дай да напиш а също като формалните им руски еквиваленти м огат да изразяват и покана за съвместно действие. Напр.:

- Ха, дай да си пуснел и музичка\ - сети се той и бръкна в еднодневката. - Оня ден му смених батериите. (Дил. 2, 13).

Ф орм ата от разглеж дания тип им а по-слаба честотност от руското си съответствие. О бичайните конструкции от този род за изразяване на подбудата към съвместно действие на български се образуват с пом ощ та на частицата хайде с вариант ха. Напр.:

Хайде да вървим на нивата, че стана вече пладне. (K. K. 1, 152) - П ош ли в поле, вон уж полудни близко. (153).- Ха сега да видим кой на кого ще духне под опашката, - гърмеш е гласът на чичо Сава. (K. К. 2, 80) - П осм отрим теперь, кто кому покажет, где раки зимуют. (81).

II. П О Д Б У Д И Т Е Л Н И Ф О Р М И ЗА З.Л. Е Д ./М Н . Ч.

В руския език най-ш ироко разпространение сред формите за изразяване на подбуда към трето лице и м ат формите с частицата пусть. Руските граматики от 1960 и 1970г. ги вклю чват в парадигмата на синтактичното наклонение (вж. ГРЯ: 1960, с. 496 и ГРЯ: 1970, с. 580). А .М .Л омов ги определя като „неспециализирани средства за подбуда към опосредстван (а не пряк) адресат, които и м ат с повелително наклонение общй закони за функционално взаим одейс­твие“ (Ломов, с. 91). Според Володин и Х раковски формите с частицата пусть и по ф орм ални , и по семантични съображения могат да бъдат причислени към парадигмата на императива. (Володин, Х раковски, с. 122). Н ай-подробно този въпрос е разгледан от П оройкова, която след обстоен анализ на особеностите, които обединяват формите за 3 л. с формите за повелително наклонение (за2. л.), стига до следния извод: „(...) аналитичната морфологична форма пусть (пускай) + 3. л. сег.1бъд. вр., отнасящ а подбудата към

198

трето лице, в семантичен план само частично съвпада с формата за повелително наклонение. Тя мож е да участвува при предаване на частните значения за подбуда, тъй като отсъствува един от най- важните признаци за подбудителна ситуация - непосредствено обръ­щане към адресата на действието и във връзка с това - на ем оционално-експресивно-въздействие върху волята на изпълнителя. От друга страна, семантичният потенциал на разглеж даната форма позволява да се предават различни значения и отсенки на значения за желателност.“ (П оройкова , 1980, с. 98). Н а същото мнение са и други учени: Ш енделс и Рябенко смятат, че разглежданите форми не заем ат централно положение във функционално-семантичното поле за подбудителност, но влизат в зона, близка до ядрената и са „ядрени конституенти“ (Ш енделс, Рябенко, с. 78). Бондаренко също подчерта­ва, че тези форми са близки до парадигмата на повелителното наклонение, но не са нейни пълноправни членове. (Бондарко, 1976, с. 218).

И така, отчитайки спецификата на формите с частицата пусть в сравнение с останалите повелителни форми, ние все пак ги вклю ч­ваме в обекта на нашето изследване, като им ам е предвид безспорното наличие на подбудително значение от най-чист вид в преобладаващ а­та част от неговите употреби. Отсъствието на лицето, към което е отправена волеизявата, не елиминира самия факт на нейното осъществяване. О щ е повече, че има случаи, когато лицето (или лицата), които са потенциалните извършители на действието, присъс- твуват на провеждания речеви акт, но говорещият по прагматични съображ ения не се обръща директно към тях. (вж. Володин, Х раковски с. 231). Напр.:

- Ну, - сказал он, когда Кю льм и Ш лоссер опустились в кресла, а „О стры й“ робко пристроился на краеш ке указанного ему стула, - послушаем? - Пусть он говорит. - генерал пренебреж ительно ткнул пальцем в сторону агента. (Я. и Н. 237).- П рисаж иваетсь , Андрей Валсильевич, - без тени недовольст­ва, буднично пригласил меня. Степан Артемович. - П ри саж и ­вайтесь и рассказывайте, что вы там зам ыш ляете? - Пусть он объяснит, Степан Артемович, почему никого из нас не поста­вил в известность, - произнесла в сторону Тамара Константи­новна. Степан А ртемович не повел и бровью, ждал, когда я начну говорить. (Тендр. 2, 390).

Щ о се отнася до възмож ността за ем оционално-експресивно оф ормяне на волеизявата, самият факт -т наличието на непряко, а на опосредствувано осъщ ествяване на речевия акт сам по себе си определено я м аркира в това отношение. П о този начин се изразява отрицателна прагматична оценка към лицето-адресат.

199

Освен значението за желание от рода на: Пусть всегда будет солнце!, на което няма да се спираме, защ ото не влиза в кръга на задачите, поставени пред нашето изследване, посредством взаим о­действието си. с контекста формите с частицата пусть могат да предават различни модално-експресивни отсенки и варианти на подбудителното значение: нареждане, молба, съвет, предупреждение и дори заплаха, (вж. Поройкова, 1980, с. 97: Пусть т олько не придет .).

1. - О хранники умеют обращаться со счетчиками Гайгера? - Конечно, - ответил начальник объекта. - Пусть они вместе с м ои м п о м о щ н и ко м проверят вон ту дорожку, ведущую к воротам... (Росохв. 95): (заповед, нареждане).2. - Это Витька все время треплется! - Н аглость какая! Не себе, ни другим (дают возможность слушать, Т. К.) - Леонид Сергеевич, не читайте, пусть они уйдут \ (Алекс. 103) (изиск­ване, предложение).3. - Я прошу тебя, - сказал Люсьен после некоторого м о л ч а­ния, - не тронь его. Н ам все равно конец, пусть он живет. Пусть паш ет землю ... (Шукш. 488) - Аз те моля (...) не го докосвай. Тя наш ата скоро свършва, поне той да си поживее. Н ека си оре земята ... (267). (молба). ^4. - Может, возьм ем гада?(в машину, Т. K.) - спросил Остап.- Н е надо, - ж естоко ответил Б алаганов. - Пусть в другой раз знает , как нарушать конвенции. (И. и П. 2, 37) - Д а бяхме взели тоя гад, а? (...) - Н ям а нужда (...) Нека знае друг път да не нарушава конвенция. (380) (пожелание, пре­дупреждение).

В книгата за руския императив Володин и Х раковски обръщат вним ание единствено на функцията на ф ормите с пусть (пускай) като изразители на т.нар. ж елателно наклонение'. „Вы раж аю т допущение, или пож елание того, чтобы назы ваем ое действие свершилось.“ (Володин, Х раковски, с. 127) и въз основа на това твърдение предполагат, че това е парадигма на оптатива, чиито форми сега се употребяват вече нередовно. Ако взем ем предвид цитираните по-горе примери, вероятно ще се види, че „оптативното“ значение е само част от всички конкретни прояви на разглеж даните форми. Наистина, както по-късно уточняват авторите, м ож е да се приеме, че те са по произход оптативни, но цялото м ногообразие от други значения, които те придобиват в ж ивата разговорна реч, не бива да се игнорира.

Ф ормите от типа: пусть + глагол в сег./бъд. вр. могат да изразяват не само допускане, но и отстъпка, и противопоставяне, (в смисъл: ‘дори и да ... все пак ...’, ‘по-добре ... но ...’; ‘нека, ... затова пък ...’ и др.). Напр.:

- Пусть оно тут синим огнем полы хнет , я ему не цепная караулить вш ивы е хоромы. (Проск. 59). - Ако ще тука сичко на огън да гори, не съм аз вързано куче да му пазя въшли-

20р

вите палати. (73).- Н е робейте, горы. Я здесь. Пусть ветер, пусть темно, пусть метель, я ничего не боюсь ...(Айтм. 2, 48) - Н ека духа вятър, нека е тъмно, нека вие виелица, аз не се боя ...(59).

В тези случаи подбудата е мнима, близка до условието. Това е израз на своеобразно предизвикателство, различно от проявите на условно наклонение, защ ото е обогатено от редица модално-оценъчни компоненти. Разглежданата употреба граничи с проявите на така наречения „обратен и м ператив“ (вж. И ванова, 1963.). Напр.:

Пусть сунется Санька, нет перед ним страха! Пусть сунется к Миньке! (Тендр. 4, 502).

- М инька, пусть-тронет тебя! (...) Пусть только заденет! - крикнул Д ю ш ка, и, навеш ивая кирпич, шагнул вперед, (пак там).

В случая лицето, към което е отправена „подбудата“, присъствува - целта на говорещия е двупосочна: да окуражи събеседника си и да заплаш и другия, да предотврати „каузираното действие“. В българския език най-точният еквивалент на тази ф орма в това значение е конструкцията с частицата нека. Напр.:

Н ека само (посмее да) те пипне (...) Н ека само те закачи ...В това значение се среща и самостоятелна да-конструкция, но при

нея преобладава елем ентът за условност. (С ам о да те пипне ... Само да те закачи ...). Щ е цитираме и един прим ер за обратен императив и за противопоставяне с частицата нека:

- Д о есен и него ще направим като Ново. -Аха, харчете, пилейте! И баба знае тъй. Н али не излиза от вашите дж обо­ве (... ) ама да знаете, че сметка се държи. Н ека дойде годишното събрание, да ви прегледаме тефтерите, че тогава да видим. (Чуд. 208).

Частицата нека се употребява в най-разнообразни значения. Тя е най-универсалното средство в българския език за изразяване на подбуда. В. М аровска, следвайки класиф икацията на Б алан и К алкандж иев (вж. М аровска, с. 199-244), определя три групи значения на аналитичния императив с частицата нека: 1. За строга заповед или забрана. 2. За позволение (отстъпително, концесивно). 3. ф о р м и , с няколко различия, но с близки едно до друго значения: молба, съвет, предложение, пожелание.

В общи линии м ож ем да се съгласим с изложението, ако изклю чим някои некоректни примери, които според авторката изразяват заповед, а всъщ ност първият е израз на предизвикателно отстъпително-противопоставително значение (при това те са дадени без необходимия м и ним ален контекст: И нека съсипни се той окаже (П. Яворов): Нека видят, и нека се стъписат пред смелостт а му.) Вторият пример илю стрира пожелание и няма нищо общ о със заповедта.

201

В. М аровска представя пълна парадигма на частицата нека с глагол, като спряга глагола! чета във всички лица и двете форми за число. Същото правят Володин и Х раковски по отнош ение на формите с частицата пусть в руския език с глагола петь. И в двете изследвания обаче не се дават точни, конкретни примери за всяка ф орм а и не се ком ентира въпросът дали всички значения се изявяват при употребата на всяка от шестте посочени форми. А това е необходимо, за да се докаж е реалността на въпросната парадигма на дело, а не само на теория. Защото възмож ността да се образува една форма и тя да изглежда приемлива поради очевидната аналогия с други парадигми, все още не гарантира реалността на нейното съществуване в речта, за равноправното и нормативно използуване на всички нейни членове. В. М аровска дава извън примерите за 3. л. само един пример за 2. л. (мн. ч.):

Н ека бъдете вий сетни жертви на раздорний бяс. (Ив. Вазов).А Володин и Х раковски дават прим ери за 1. л. ед. и мн. ч., и за

2. л. ед. и мн. ч., но във всички тях формите с пусть имат желателно или отстъпително значение: факт, който не се дефинира и не става ясно проявяват ли тези форми и чисто подбудително значение. За първо лице м о ж ем да твърдим, че то ва 'е вярно, м акар да разполагам е с много м алко примери в корпуса - за 1. л. ед. ч.:

- Бих помолил и вас да запазите в тайна този разговор. - Секретарят съвсем омекна. - Разбира се, господине. Н ека запиш а името и телефонният ви номер, моля. (Дил. 2, 170).

За 1. л. мн. ч.:- Н ека оставим цитатите за см еш ното на други, Ана! Д а поговорим за сериозното! (Дил. 5, 120).

За руската частица пусть не разполагам е с подходящ литературен пример, но в корпуса има подобна употреба в превод от български - пример, който илюстрира добре и ф ормата на нека с да-конструкция\

- Б езконечно жертвопринош ение облива с кръв земните олтари, светителю, и ти беше един от свещ ениците на това тайнство! Нека да не я л 1 хляб от твоята трапеза. Народът е сложил друга за нещастието, което му донесоха, и на нея е полож ил измъченото си тяло ... (Стан. 323) - Пусть не ем хлеб с твоей трапезы ...(275).

В този прим ер мож е би прозира някакво противопоставяне. И все пак то е миним ално. Освен това бихме могли да си представим следната ситуация: дъщеря моли м айка си: Мамо, нека т ази седмица аз да взема Галя от детската градина! - Мама, пусть на эт ой неделе я буду приводить Галю из детского садика!.

Важно е да се отбележи, че за разлика от формите с давай, ф ормите с пусть и нека не се отнасят към разговорния пласт на езика, а са неутрални. Те могат да се употребяват дори в книжно- приповдигнат по стил текст (вж. прим ера от Ем. Станев по-горе).

202

Частиците пусть и нека могат да изразяват чиста волеизява или подбуда с противопоставително-отстъпително значение и самостоя­телно - без глаголна форма, конкретизирайки значението си на базата на особеностите на контекста и ситуацията. Напр.:

- Н а партсобрании тебя обсуждать предложили (...) - Так ч то ' ж, пусть. Обсуждайте. - Эко! Пусть. Н е С аш ка - сам знаешь, чем пахнет. (Тендр. 2, 1965).- (...) ты хочеш ь лишить меня близкого человека. Это преда­тельство с твоей стороны. - Ну и пусть. - Нет, не пусть.Тогда я тож е не буду с тобой считаться. (Токар. 179).Търсех ним бата над главата му и като не я намерих, казах си: Н е мога, защ ото съм грешен. Нека! Грешникът според отец Лука по-ясно вижда бога, кого търси. (Стан. 133).Щ ом не м ож еш , ще отговарям, но от твое име. Като е тъй, нека, ама ще видиш. - Бикоглавия изгледа Тихик с бялото на очите си и затръш на вратата (...) (Стан. 122).

Ф орм ата пусть има разговорно-просторечен вариант пускай. Напр.: А нгелочек наверняка см отрит вслед. Вот и пускай, что ухожу я уверенно, не оглядываясь, что плевать я хотел на их ан­гельскую технику. (Лук. 1, 99).

О щ е по-висока степен на разговорност и м ат формите с частицата нехай. Напр.:

Голову ему подымай! Нехай глотнет ветру, посмирнеет. (Шол. 29) - Н ека глътне вятър ... (29).

V. П Р О Х И Б И Т И В

К акто бе посочено в увода, поради многопосочния характер на спецификата на изследването, няма да разглеж даме становищ ата и да обосноваваме свое по въпроса за същността на императива, за ролята на аспектуалността, семантичните и синтактични ограничения при употребата на едни или други глаголи в повелително наклонение. Всичко това е разгледано подробно в книгата на Володин и Х раковски, в работите на Ш елякин (с. 374-379), Ш мельов (с. 13-17) и др. за руския език, и в изследванията на Станков, И ванова, Ницолова, Б оядж иева, К ралева и др. за българския език.

По същите причини ням а да взем ам е категорично отношение и по въпроса за необходимостта от отделяне на прохибитива от им перати­ва. Ще цитирам е само заключението на Володин и Храковски, което изглежда твърде убедително: „Хотя значение отрицания идентично как в индикативе, так и в императиве, семантическое своеобразие прохибитива состоит в том, что в сферу действия оператора отрицания входят все элементы плана содерж ания прохибитивной формы ' (и конструкции), кром е волеизъявления. Семантическая

203

структура прохибитива, таким образом, имеет вид: волеизъявление + отрицание (пропозиция). И ны м и словами, волеизъявление наклады ­вается как на утверждение, так и на отрицание, а не отрицание наклады вается на утверждение (индикатив) и волеизъявление (и м п е­ратив).“ (Володин, Храковски, с. 106).

В наш ата работа разграничавам е прохибитива и му отделяме •специално внимание предвид на това, че от една страна, изследването е съпоставително и е необходимо да се откроят съществуващите различия между езиците при негиране на императива и другите начини за изразяване на подбуда, а, от друга страна, да се изтъкнат пътищ ата и средствата за преодоляване на проблемите при превод, който биха могли да възникнат във връзка с тази асиметрия.

В руския език няма специализирани форми за изказване на волеизява за неизпълнение или прекратяване на дадено действие. Това значение се изразява главно чрез императивни форми, съчетани с отрицателната частица не. Х арактерна особеност за руския език е осезаемото разграничение между формите от СВ и от Н СВ в такава употреба, ф о р м и те от СВ и м ат винаги значение за предпазване, предизвикано от опасенията на говорещия, че назоваваното с глагола действие м ож е да. се осъществи. В останалите случаи с отрицание винаги се употребява НСВ със значение - подбуда към неосъществя- ване, неизпълнение или прекратяване на действие, към което слушателят пристъпва в м ом ента на говоренето (или преди това), с най-различни м одални отсенки - от категорична заповед до молба или пожелание, (вж. Ш елякин, с. 374-379, Рассудова и др.). Едновре­менно с тях присъствува и елем ент за предпазване, но той в случая е съпътствуващ. Това се подкрепя и от думите на Н ицолова (вж. Н ицолова: 1984, с. 135): „С отрицателните да-форм и от несвърш ен вид се изразява обикновено забрана, а не предпазване, срв. Не пий студена вода! и Д а не пиеш студена вода! О тнош ението между изказванията с да-ф орм а и с императив е същото, както и в изказванията с утвърждение.

При анализа на руските императивни форми от НСВ с отрицание могат да се отделят два типа семантични интерпретации - по два показателя:

1. О т гледище на целта, с която се отправя волеизявата, т.е. в зависимост от модалния й характер: молба, съвет разпореждане, пожелание, забрана, инструкция, неутрално искане, санкция. Напр.:

- Эй, хозяин! Где ты? ... Н е кричите. - сказала Егорша. - Нету хозяина. (Абр. 249) - (...) Не викайте! -каза Егорша. - С топанинът го няма. (49).

2. О т гледна точка на момента, в който се извърш ва действието: от характера на действието - реално (извърш ващ о се в мом ента на говорене) и иреално (действие, което предстои да се осъществи в близко или далечно бъдеще). Напр.:

204

а / - Не свисти, Михаил, в доме, - сказала Соня строго.(Проск. 103) - Не свири в къщи, Михаиле. (182).

б / = в конкретен бъдещ момент:- Ты, Васенька, там-то не скалься, - м ож еш ь все дело испа­костить ...(Шол. 75) - Ти, Васенка, там да не се зъбиш - (...) м ож еш да развалиш цялата работа. (90).

= за действие в нефиксиран, неопределен момент, повтарящ о ce или постоянно (продълж аващ о във времето без конкретен край):

- Только, пожалуйста, не засиж ивайся ты с ним над ш ахм ата­ми. (Алш. 179). - Само, моля ти се, не стой до късно с него да играеш шах. (30).

О бикновено забраната съвпада с мом ента на речта, а съветът е насочен към бъдещето. При втория тип забележ им о често ce употребяват глаголи за емоционални състояния, които напълно или частично не се поддават на контрол. В такива случаи се им а предвид по-скоро пож елание да не . стига до въпросното състояние, или изискване слушащият да не създава или да премахне условията, които биха могли да доведат до подобно положение. Естествено, подобни състояния биха могли и да се санкционират (в отрицателен смисъл) в м ом ента на тяхното протичане, например: не плачь, не бойся и др. В такива случаи най-често се използуват глаголи, изразяващ и страх, надежда, раздразнение, начин на поведение, и др. п. Напр.:

- Леш енька, я хочу спросить тебя, только ты, пожалуйста, не сердись ...(Алш. 187) - (...) искам да те питам нещо, само че (...) не се сърди. (36).

Ще приведем и пример за волеизява за неизпълнение на дадено действие (респ. прекратяване на състояние) със срок, който не е фиксиран, нито периодичен, а постоянен:

Впрочем, Ш имкус всегда говорил: „Н е бойтесь ошибаться: не ош ибаю тся бездельники.“ (Тарас. 172) - (...) „Не се страхувай­те да грешите, не греш ат безделниците.“ (175).

В ъзм ож на е и употреба на прохибитив от глаголи за действия, състояния, които нё се поддават изобщ о на волята на изпълнителя (потенциален), но говорещ ият изразява с тях горещ ото си желание каузираното действие да се прекрати, или да не се допусне неговото осъществяване. Напр.: -

Дедушка, не болей. Прош у тебя. Я буду ухаживать ... (ЦСТ). Н е переживай, - попросила И рка. (Токар. 168) - Не го взе­май навътре. (121)—

П реводът на прохибитивни конструкции общо взето не поставя особени проблеми. Основно изискване е добавянето на лични и притежателни местоимения, когато те липсват в оригинала, тъй като тази елипса на допълнението не се допуска в българския език. Напр.:

Н е трогай! (Токар. 241) - Не я пипай! (295).

205

И ты, мать, отцом не укоряй! (Абр. 65) - И ти, майко, не ме кори с бащ а ми! (67).- Я сам позвоню. - И ты не звони. (Токар. 208) - И ти не й се обаждай. (145).

К огато прохибитивът изразява категорична заповед или настойчи­ва молба, съвет и др. п., при превод мож е да се използува и описателен императив с частицата недей и да. Прохибитивът с недей има две разновидности: с да-конструкция и с формата за сегашно време. Напр.:

- Б ольш евиков не цапай! (Лавр. 106) - Недей да петниш болшевиките! (280).- О бещ али, что с вами не будет скучно, а сами молчате. Не капризничайте. (Тарас. 75) - (...) Недейте капризничи! (75).

О щ е по-категорично звучи забраната, изразена с да-изречение в перфектна форма. Напр.:

- Хочу плясать! - заявила Люсьен и грохнула фужер об пол.- Ш а, Люсьен! - сказал Губошлеп. - Н е заводись. (Шукш.42) - (...) Пет, Люсиен! - каза Джуката. - Без номера. (204).

О свен цитираното сравнително рядко употребявано междуметие, за изказване на забрана в руския език служат и: Т-с! Но-но! и др., а в българския: П ет ! Ш -ш-т! и др.

П ри превод на прохибитивни конструкции се прилага често и антоним ичен превод. Напр.:

- Только не вклю чай свет. Ладно? - Ладно. - И сама не уходи.■ (Токар. 238) - (...) И ще спиш тука. (238).

П он якога прохибитивната форма е придружена от им перативна с антоним ично съдържание на глагола. Така се постига градация в силата на убеждението. То добива по-голяма яснота и настойчивост. Напр.:

- М олчи, не сказывай. П ро это не говорят. (Абр. 154) - М ълчи, не казвай на никого ...(54).

Като контекстуален показател за категорична забрана или друг тип волеизява за неизпълнение на дадено действие в руския и по-рядко в българския език се използуват формите на личното местоимение, които по принцип не са необходими в изкази с такъв характер. Напр.:

- Только вы мне сейчас не разглагольствуйте про революцию. (Ал. Т. 522). - С амо че сега не ми философствувайте за револю цията. (9).

За руския език е характерна също така и употребата на лично местоим ение в постпозиция като усилител на интензивността при изказване на м олба или изискване. Напр.:

- Н е лезь ты ко мне в душу, Иван. (Ал. Т. 610) - Не ми се завирай в душата, И ван ... (118).

К акто се вижда от превода (за качеството на преводите, както вече споменахме, не носим отговорност и не го ком ентирам е извън

206

рам ките на разглежданата категория) - за български език такава позиция не е характерна.

В българската разговорна реч се среща двойна употреба на лйчното м естоимение - в кратка и пълна форма - като израз на раздразнение или нетърпение. Напр.:

- Ну-ну, ты меня уму-разуму не учи. (Лавр. 124) - Хайде сега. Ти не ме учи мене на ум и разум. (307).

В случая спом енатият подход е използуван като съответствие на руските контекстуални показатели за ем оционално натоварен отрица­телен императив - дублираната частица ну и употребата на лйчното местоим ение ты. За съжаление този стилистичен похват рядко се прилага в преводаческата практика, вероятно поради липса на изоморфни средства в изходния език. ■

В руската разговорна реч изклю чително рядко, но все пак мож ем да . срещ нем дистантно разположение на отрицателната частица и глагола. Същото се отнася и за българския език. Напр.:

- По сырому не особо бегай там. (Вас. 71) - Ти не тичай там много по влажното. (64).

Въпреки, че е възмож ен и буквалният превод (но с частицата недей). „Ти недей т ам много бя т ичаш по влаж ното.“, преводачът е предпочел нормативната форма, а загубата по отнош ение на разговор­ния стил е ком пенсирана чрез добавянето на лично м естоимение (което обикновено в неутралния стил се изпуска).

К акто подчертават Володин и Х раковски, за изразяване на действие, което трябва да се предотврати или прекрати, в руския език се използува прохибитивната форма: Не смейте + инфинитив. Глаголът сметь няма аф ирмативна (положителна) императивна ф орма заради семантични ограничения (Володин, Храковски, с. 149). Напр.:

- Когда прилетим, не смейте выходить! Полетите обратно.Н а вас нет каски. (Ж ук. 92).- Н е держава, а ш араш кина фабрика. Д исциплина должна быть во всем. - Не нарушай дисциплины, не смей думать иначе? - Вот именно, не смей! - Не смей думать по-новому, думай, как думали до тебя, топчись на месте (...) Н е страш ­но ли вам? (Тендр. 4, 436).

Сравнително рядко в руския се среща и конструкция, в която глаголът е в инфинитив. Напр.:

- Садани ему по частоколу! - Не сметь бить! (Лавр. 132). - Ф расни му един в зъбите! - Д а не сте посмели! (14).

Конструкциите от този вид се превеждат на български главно с бя- форми, но мож е да се предадат и с помощ та на перформатив или други лексикални средства според конкретния случай. Напр.:

- Н е смейте отходить от меня ни на шаг! (Алш. 192) - Да не сте посмял да се отдалечите на една крачка от мен! (39).

207

- Н е смейте так говорить со мной! Слышите? (Каз. 1.4) - Забранявам в и 'т а к а да разговаряте с мене! Чувате ли? (22).

Твърде често се среща и обратен им ператив с глагола (по) сметь, който изразява не само забрана, но и закана, и често е последван от експлицитно представяне на последствията в случай, че забраната се пренебрегне. Напр.:

- О чень мне надо тебя рубить (...) И без тебя хлопот (...) Ты только посмей у меня с партизанами снюхаться (...) раздав­лю! (Вс. Ив. 147) (...) Ти само посмей да се сдушиш спартизаните (...) Ще те смачкам! (188).

Други средства за изразяване на забрана в руския език са конструкциите с частиците:

хват итбрось + инфинитив,които и м ат голяма честотност в разговорната реч и съответствуват

на българските изрази от типа на: ст ига + глагол в сег./минало неопр. време. Те се отнасят само за действия, протичащ и в мом ента на говорене, които трябва да се прекратят. Напр.:

- Брось болтать! (Сим., 6) - Стига си дрънкал! (12).- Х ватит болтать! (Стрг. 1, 130) - Стига сте дрънкали! (122).

Както се вижда от примерите, двете конструкции са синонимичнии взаим озам еняем и. Р азликата е в това, че частицата брось е запазила в по-голяма степен .предикативната си природа и мож е да образува, (м акар и рядко) мн. ч. - бросьте, докато частицата хват ит е застинала форма. Руските частици, за разлика от българските, могат да се използуват в дистантна позиция спрямо глагола, назоваващ каузираното действие. Напр.:

- Брось, приятель, глупить! (Алекс. 158) - Стига си се пра­вил на глупак, придтелю! (170).Х ватит вам слезы-то точить. Песню! (Абр. 251) - Стига сте ронили тия сълзи. Хайде да запеем. (51).

Сравнително по-често брось и хват ит се употребяват самостоятел­но, а значението им се диктува от особеностите на контекста и ситуацията. П онякога частицата е предхождана или следвана от експлицитно изразяване на искането. Напр.:

- Ну брось, в сам ом деле, держ ись спокойно. (Ал. Т. 537) - Стига де, наистина, дръж се спокойно. (127).- Н е болтай, старик. Хватит. Выводи вон коня из постромок. (Айтм. 1, 63) - Н е дрънкай, старче. М лъкни. Освободи коня. (85).

Във втория пример виждаме, че преводачът е реш ил да даде синонимичен превод (с по-висока степен на експлицитност). Това не води до пром яна в съдържанието, но в случаи като този подобно „свободно тълкуване на оригинала“ е излиш но. Редно е, щ ом им а такива възмож ности, преводачът да предава текста на оригинала с

208

м акси м алн а точност, (т.е. щ ом авторът не е употребил израза: Зам олчи \, то на български е редно преводът да вклю чва също адекватна, симетрична десемантизирана форма: Стига вече!,' или: Стига!, Стига т олкова1.).

С подобна функция в руския се употребяват и изразите:полно (те)будет (т ебе)(вам ), на които не се отдава нужното внимание в

научната литература, въпреки че са широко разпространени в устната разговорна реч. Тези изрази също се превеждат на български със стига. За еквивалентността на двата израза свидетелствува и това, че почти половината от примерите в корпуса са преведени със тази частица (будет). Известно количество са преведени с хват ит и ладно (тебе) и само няколко чрез други преводачески трансформации. Напр.:

- Стига съм мислил! Ще спя! (Хайт. 1, 23) - О чем думать! Спать хочу! (11).

Този пример е и една интересна илюстрация за изразяване на подбуда в 1. л. ед. ч. с помощ та на частицата стига. Тя се употребява и самостоятелно. Напр.:

- По-леко , ще ми счупиш кръста. Всеки миг е ценен. - Стига! Стига! ... Ох! С върш вай бе! Стига, чуваш ли? (Страт. 57) - Эй, полегче! Ох, кончай скорее! Хватит! Слыш ишь, или нет ... (32).- К акво да правим ? М ислете и вне! (...) - Аз предлагам да пийнем малко. - Стига и вие! В такъв момент! (Страт. 40) - К акие принять меры? - Предлагаю хлебнуть по глотку! - Прекратите! В такую минуту! (35).

Като израз на раздразнение и желание да се прекрати дадено действие в българския език се употребява също така и конструкцията: стига + с + показ, местоильение + съществително име. В руския език няма точен еквивалент за тази конструкция и при превод е необходимо да се приложи индивидуален подход към всеки конкретен случай. Напр.:

- Стига с това Лаго ди Комо, продължавай по-нататък! (Страт. 37)- Д а хватит тебе! Лаго ди Комо, Лаго ди Комо! Д альш е что? (20).

Частицата стига мож е да се употребява и за забрана или прекратяване на съвместно действие. Напр.:

- Стига сме се вкисвали като бабички, да не би гемиите ни да са потънали? (Рад. 2, 71) - Нечего нам раскисать как бабам, небось ничего страшного не случилось. (69).

В български език има две „особени отрицателни форми, образу­вани с помощ та на спом агателната повелителна форма недей (недейте) и инфинит ивнат а форма на дадения глагол - недей ходи,

209

недей игра. ф о р м и като недей да ходиш, недейте да играете са по- скоро разговорни. Отрицателните форми за повелително наклонение се образуват само от несвърш ени глаголи.“ (Попов: 1973 т. 2, ГС БКЕ, с. 366). Р. Н ицолова смята, че първата форма е получена в резултат на контам инация между втората форма и отрицателния императив в резултат на отмирането на съкратения инфинитив. А вторката я определя като форма извън книж овната норма. (Ницолова, цит. съч., с. 131). Н апр.:

- Недей се плаши! (Хайт. 1, 20) - Ты только не бойся! (19).- А за туй, дето ти говорих, Иване, недей да казваш на М атея, щото ще се ядоса. (Рад. 1, 136) - А про то, что я тебе говорила, ты ему не сказывай ... (109).

Както мож е да се види и от прим ерите, на руски конструкциите с недей (те) се превеждат главно с императив, но мож е и да се срещат конструкции с модални думи и изрази от рода на:

нечегоне надо + инф инит ив, илине тебе (вам), их (его, лхеня) + инфинит ив (напр.: не тебе нас учит ь), а също така и: не смей (те) + инфинит ив и др. под. Напр.:- Ти недей да ги учиш кога да изм енят маршрута. Ти си гледай твоята работа. (Страт. 21) - Не тебе их учить, когда марш рут менять ...(17).

Частицата недей (те) мож е да се употребява и самостоятелно, или в безглаголна конструкция; като универсален показател за забрана, по-често - като молба или съвет в ем оционално-експресивни изречения. Напр.:

- Казвай , магарски сине, отде взе парите? - О лееле м ам оо- оо! - писва малкият. (...) - Казвай, че почвам! - Олеле тейкооо (...) недей! (Чуд. 12).

П о този начин частицата се използува обикновено, когато действието е започнало или всеки м ом ент ще се пристъпи към неговото осъществяване, но м ож е и да се отнася към действие, което предстои в близко или далечно бъдеще - главно при ситуации на съвет и предложение. Напр.:

- Ако е от института, изгарям. Д а стана? - Недей, по-лошо е. С амо ще му привлечеш вниманието. (Страт. 14) - (...) П ересесть? - Не надо. Е щ о хуже будет. (11).- Точно зад нас са, на втория балкон. Ако ще погледнеш, погледни след малко. Недей веднага, че ще се сетят (Чуд. 330).

Когато е придружена от обстоятелствени пояснения, частицата недей глуж и за отричане на действието не напълно, а само по някои негови парам етри - поставят се определени условия за изпълнението му (вж. последния пример).

210

Както подчертава К. П опов, за усилване на повелителната модалност в разговорния стил ф ормата недей (те) се употребява заедно с частицата де, или едновременно с частицата де и съюза че: че недей бърза де, че не се обиждай де. (П опов, цит. съч., с. 366).

Волеизява за прекратяване или осуетяване извърш ването на дадено действие мож е да се изрази и чрез да-изречения в сегашно време в съчетание с различни м одални думи и изрази: не искам, няма, не бива, не т рябва (съотв. руските: не хочу, не надо, нельзя) , които придават допълнителни сем антико-прагматични отсенки на изказа. Напр.:

- Н ям а - казва - да ходиш! (Хайт. 1, 56) - Никуда ты, - говорит, - не будешь ходить! (45).

Забрана под ф ормата на нареждане, пожелание, заплаха- в българския език се изразява и с негирани безлично-пасивни да- конструкции. Напр.:

- О баче трябва да се пази! Д а се гледа може, но да не се пипа! (Рад. 2, 91) - (...) Глядеть-гляди, а руками не трогай! (82).

П о отнош ение на трето лице или лица в руския език с такова значение най-често се използува формата пусть (пускай) - негирана или с антоним ичен глагол. Н е й н о най-близко българско съответствие е сегашнат а да-форма с от рицание. Напр.:

- Без него знаем. Пущ ай заткнется! (Шол. 74) - Знам си аз. Д а не дрънка! (89).

Забрана мож е да се изрази и чрез перформатив - обикновено ' в надписи, разпоредби, инструкции, а същ о така и в емоционално- разговорната реч. Напр.:

Н е мина много време и пред входа на гара Гащевци беше залепено следното обявление: „Забранява се абсолютно да се разхождат малолетни петли из района на поверената ми гара. В иновните ще бъдат наказани най-строго.“ О т управителя на гарата. (Чуд. 26).

К акто вече бе споменато, негиран императив не мож е да се образува от глаголи в СВ. В съвременния български език са останали сам о някои „синтактични островчета“ (вж. Н ицолова 1979, с. 188), описани от К. И ванова (вж. И ванова 1963, с. 122-123) - сложни противополож ни изречения, при които едното им а глагол в и м п ер а­тив, а другото посочва какво би станало, ако не се извърши „исканото“ (а на практика - забранявано) действие. Друг възмож ен вариант - второ изречение няма, но паузата (респ. многоточието) подсказва, че ако се извърши действието, ще има лош и последствия, напр.: Ти не си научи урока, пък ...

О писваното явление според нас е ощ е една проява на обратен императив (или: „императив отрицательного долж енствования“ - вж. М уравицкая 1973, с. 57), който се среща и без отрицание: Ти само се

211

опит ай ... - нещо, характерно и за руския език. (срв. напр.: Ты т олько попробуй ...), за разлика от горепосочената употреба на отрицателен им ператив от СВ (срв. напр.: Ты не пригот овь уроки ...).

О трицателна им перативна форма от СВ съществува в перфектната да-форма, напр.: Да не си продумал за това! (А. Кар.), (вж. Попов 1973, с. 246). Тези форми се употребяват в 1. , 2. и 3. л. ед. и мн. ч. Н ай-често се срещ ат формите за 2. л. Напр.:

- В тази къщ а повече да не си стъпил.В останалите форми се наблю дават ред лексикални и граматични

ограничения. В 1. л. (по-често в ед. ч.) се употребяват предимно глаголи от групата percipiendi, напр.: видя, чуя и др. п. (вж. подробно у Н ицолова 1979, с. 191). Напр.:

- Режисьорът. Тишина! Гък да не чувам повече! И м а м е една минута. - Д айте майсторите. (Страт. 9) - Тишина! Б ольш е - ни звука! (5).- Втори път да не съм забелязал подобно нещо! (К. К. 3, 276)- В другой ряз чтобы я не замечал таких вещей! (394).

. „В този случай перфектните да-форми не се конкурират със сегашните, както е възмож но в цитираните по-горе примери: И да не си ми казал още веднъж за имане, че главата ти пречуквам. — И да не ми каж еш ...“ (Н ицолова , пак там).

В българската разговорна реч се срещ ат и негирани плусквампер- фектни форми от двата вида, обикновено второлични, но при тях Подбудителното значение е от по-друг характер - то е „пренесено“ в миналото и им а отсянка на необходимост (долженствовательность), ж елателност и др. п.: Д а не беше закъснявал, като си искал да стигнем по-рано. (вж. Ницолова, пак там).

В заклю чение м ож ем да обобщ им, че и двата езика изобилствуват от средства за предаване на значението за забрана и другите разновидности на отрицателния императив. В български език те са повече поради наличието на три парадигматични реда от да- конструкции с отрицание, които и м ат подчертано ем оционално- експресивен характер и различни възмож ности за модална ню анси­ровка на значението. За съжаление, при превод от руски език те рядко се използуват, вероятно поради отсъствието но изоморфни средства в изходния език. А тяхната употреба твърде често би могла да послужи не само за по-точното предаване но конкретното подбудително значение, но и за осъщ ествяване на семантична и стилистична ком пенсация на загуби в други места на текста - в случаите, когато това е необходимо. О т друга страна, доброто познаване на всички начини за изразяване на прохибитивно значение в руския език би спомогнало за преодоляване на евентуалните отрицателни последици от същ ествуващ ата асим етрия при превод от български език.

212

VI. П Р Е В А Н Т И В

Както вече бе споменато, отрицателните (негираните) форми от СВ в руския език и м ат по-особено значение, което е прието да се нарича „предостерегательное“ - значение за предпазване. С тези форми говорещ ият предупреждава за опасните последствия от осъ­щ ествяването на дадено действие и призовава слущащия за не го извърш ва (или да го прекрати). „Такая конструкция выраж ает волеизъявление относительно того, чтобы была проявлена осм отри­тельность и не было соверш ено действие, которое, по м нению говорящего, м ож ет причинить ущерб либо слушающему, либо гово­рящему, либо какому-то лицу, не участвующему в речевом акте.“ (Володин, Храковски, с: 148).

Както подчертава Р. Н ицолова, у нас тази функция се поема от отрицателните да-форми от СВ. (Ницолова, 1984, с. 134). Те са съществували още в старобългарския език наред с изчезналите вече афирмативни форми от този тип, и са имали същото значение с отсянка за предпазване, пож елаване. (вж. Георгиев 1934). Ето как анализира това значение Р. Н ицолова в цитираната по-горе работа: „(.,.) говорещ ият се страхува от бъдещата реализация на действието, той си представя тази възм ож на реализация, която, според него, не зависи изцяло от волята на вършителя-слушател, и цели със своето изказване да накара слушателя да внимава да не би да извърши това неж елано от говорещия действие.“

За разлика от руския, в българския език не могат да се образуват прости форми за отрицателен императив. Н а този въпрос подробно се спират в изследванията си Андрейчин (1944), Георгиев (1934), Ивич (1958), М аслов (1958), И ванов (1963). М ного интересни са наблю де­нията на В. М илева над български и полски материал. В тях буди съм нение единствено вероятността да съществуват в българския книж овен език (понеже статията е именно за книжовния български) изречения от типа на: Гледай, че счупи чашата. - цитирани в работата на В Милева. Още повече, че въпросното твърдение не е подкрепено с конкретни примери, (срв. напр, с твърде употребителния израз: Току виж си счупил чаш ата.) Н е предизвиква възраж ения становището на авторката, че й прохибитивът от СВ може да изразява предупреждение, но при формите от НСВ им ам е преди всичко заповед изобщо или пък по отнош ение на извърш вано в мом ента действие, а значението предупреждение маж е да се появи само в определен контекст, докато при формите от СВ предаването на това значение е абсолютно - т.е. СВ се оказва морфологичен знак на значението „предупреждение“, затова и в началото бе посочено, че съответните прохибитивни форми се обособяват като специфичен синтактичен модус. (М илева, с. 52).

Д а разгледаме няколко примера:(Я) стал мы ть осторож но (котенка) следя, чтобы вода не

213

залилась в уши. Заглянула тетя К лава и сказала: Не простуди его,- (Токар. 12) - (...) Д а не го простудиш. (15).- Только не подумайте, что я сумасшедшая. П росто я похожа на самолет, в котором кончилось горючее и он начал плани­ровать. (Токар. 246) - С ам о да не си помислите (или: не си мислете), че съм луда ... .- Только, сокол, помни: партийное собрание не бригадирская сходка. О т молодой прыти не напори чего. (Тендр. 4, 123) - (...) Д а не вземеш да изтърсиш нещо ...

Д окато в руския език превантивните форми са само за 2. л., на български с да-конструкциите м ож е да се изрази предупреждение и в 1. л. мн. ч. и в 3. л. Напр.: Д а не закъснеем!; Д ет ет о да не падне!; Да не се счупи ст ъклото! Но, както подчертава Р. Ницолова, във всички случаи слушателят е заангаж иран да помогне за предпазването от действието. (Н ицолова 1986, с. 135).

К акто вече бе посочено, най-близко до руския превантив е негираната да-форма с глагол в сегашно време, затова най-често той се превежда на български с нея. Напр.:

О на бежит от него и кричит: „Руки (...) руки-то не обожги, сы нок!“ (Шукш. 105). - „Ръцете, ръцете, синко, да не си изгориш !“ (51).

Когато действието е по-абстрактно и изразява пожелание, руската превантивна конструкция се превежда и с отрицателна императивна ф орма от НСВ. Напр.:

- Ты, К атенька, не подумай, что я вор какой-нибудь. (И. и П. 1, 17) - Ти, Катенка, не мисли, че съм някакъв крадец. (20).- Трудно - не пойм и только плохо, - психологически трудно этакий контраст - ты и мы - переварить. (Вишн. 197) - Трудно е - само не ме разбирай лош о (...) да се усвои такъв контраст - ти и ние. (339).

ф о р м а л е н белег за руския превантив е възмож ността той да заема крайна позиция в изречението, за разлика от им ператива (без отрицание). Напр.:

- Тяпа, Тяпа, не упади! (Абр. 222) - Главно, Главно, дръж се за земята! (21).

И нтересен вариант на превантива се наблюдава в случаите, когато той изразява забрана или невъзм ож ност да се осъществи дадено действие с отсянка на недоволство от страна на говорещ ия - в конструкции с частицата ни. Напр.:

- Д окум енты хорошие, бакенбарды, борода изменили облик до неузнаваемости, но все-таки ... Н и тебе лиш ний раз на

- улицу не покажись, да и вообщ е не мож ет же он, здоровый человек, находящийся на действительной службе в армии, м ясяцам и сидеть в частной квартире в Москве! (Я. и Н. 206)

2 1 4

- Нито мога на улицата да изляза, изобщо ...Он постоянно ревнует, следит за мной. Н и к кому не подходи, ни с кем не поговори ... (ЦСТ) - Д о никого не се приближавай, с никого не разговаряй ...

В случая явен събеседник няма. И зразява се досадата на говорещ ия от това, че му се забранява извършването на определено действие. Тази конструкция няма пряк еквивалент в българския език. Тя се превежда (приблизително) най-често с отрицателен императив от НСВ., или с п ом ощ та на конструкции с глагола мога от типа: Не можеш да се покажеш на улицат а ...

1. П ревантивна конструкция с десемантизирания глагол С М О Т РИ .П оради особения словоред на превантивните конструкции, о б ик­

новено се смята, че те са резултат от елипсата на изрази, които вклю чват в състава си до голяма степен десемантизирания глагол за предупреждение смот ри. Той мож е да се употреби пред или след глаголната форма, изразяващ а забраняваното, нежелателно действие, или описващ а опасната ситуация, изискваща внимание. Напр.:

Тогда м альч ик вдруг закрыл глаза и пошел на меня, н акл о ­нив голову и выставив перед собой свою трубку. - Я сдаюсь.- предупредил я. - Смотри не выпали. (Стругацки).Король. - Д о свиданья, привратники. Будьте вежливы! ... И смотрите у меня, не напейтесь. (Ш варц).А я на верфи Лингста Рогге (...) работаю (...) Ты не п рогово­рись, смотри ... (Ал. Толстой), примерите са от Володин и Х раковски).

Често смот ри се употребява самостоятелно или в безглаголно изречение, като семантичното съдърж ание се осъществява за сметка на контекстуалните и ситуационни условия, в които се употребява, или от преки пояснения в заобикалящ ия го текст. Напр.:

- Стой внизу - шепнул Тони Арчибальду. - Если они там, если я их оттуда выкурю - поддай им хорош енько здесь. - О ’кей. Смотри, осторож но там. ф л а й т церемониться не станет. (П анас. 11).Штубе. Ты что это о правах заговорил? Тоже заразился? - Смотри! - Виноват. (Лавр. 100) - За какви права ми гово­риш? (...) Внимавай! (273).

Н а български разглежданите конструкции се превеждат с помощ та на глагола внимавалг, или с конструкции от типа на:

„гледай да н е “ + императ ивна форлга в сегашно време.Напр.: Цыц! С кем разговариваеш ь? Смотри, Вершинин, а то я могу... (Вс. Ив. 146) - Млък! С когр разговарят? Внимавай, В ерш инин иначе аз мога ... (188).

Вторият вариант рядко се прилага при превод, въпреки че той има голямо разпространение в българската разговорна реч и е точно

215

съответствие на руската конструкция със смот ри. Срв. напр, със следните преводи:

- Гледайте само да не разрушите вярата на работниците в партията ... (Д. Д. 41) - Смотрите только не подорвите веры рабочих в партию. (63).- М орето, млади човече, упойва. Гледай да не ти завърти главата. (Д. Тал. 41) - Море, молодой человек, пьянит, как вино. Смотри, как бы не закружилась голова. (46).

Същите семантико-стилистични особености притежава и формата гляди - м ож е би единствено по-голямата й степен на разговорност я отличава от см о т р и .• Напр.:

- Гляди, под баркас не пущай! (М. Ш. 29) - В нимавай да не се завре под лодката! (28).

М оже би поради звуковата и етим ологичната близост на глагола с българския му еквивалент гледай , последният се използува при превод много по-често, в сравнение с глагола смот ри, чийто аналог е внимавай. Напр.:

- Гляди, траву чужую быкам не потрави! (М. Ш. 59) - Гле­дай да не оставаш воловете да опасат чужда трева! (68).

П оказателно е сравнението с превод на подобни изкази от български на руски:

- Ч ереш ата е висока, гледайте да не паднете, като се катери­те. (K. K. 1, 156) - Череш ня высокая, глядите там не свали­тесь сверху ... (156).

В българския език твърде честотна е и употребата на да- конст рукция без придружаващ десемантизиран глагол. Напр.:

П еткан М ечков се чувствуваше задължен да поддържа всичко в ред и викаш е от време на време: - Анчо, да не заспиш, брей! (Ивл. П. 308).

Х арактерна особеност на конструкциите със смотри и гляди представлява обстоятелството, че те могат да бъдат образувани и от глаголни форми в Н СВ - преди всичко от едновидови глаголи. Напр.:

И ван Гора перекинул рем ень винтовки через плечо (...) - Ну, я пошел, ребята ... Смотрите, без меня не балуйтесь. (А. Толстой, прим. на Володин и Храковски).

С десем антизирания глагол см от ри в Н СВ се употребяват също и итеративните глаголи (за многократни действия), и формите от двувидови глаголи, които могат да имат и превантивни форми (твърде м алко на брой). Напр.:

Только, ребята, смотрите, никогда не перебегайте улицу на красный свет! (пак там).Д ети чинно идут к церкви, сопровож даем ые вдогонку настав­лениям и матушки: - Смотрите, не пачкайте (= не и сп ачкай ­те) платиьицев! Д а к шести часам быть дома! (Салт.* Щ ед­рин).

216

Ако признаем обаче тези форми за превантивни, то твърдението на Володин и Х раковски, че превантивни могат да бъдат само ф ормите от СВ подлежи на съмнение, защ ото всички негирани императивни форми с подобно на току-що цитираното значение за предупреждение - съвет, от глаголи от СВ би трябвало по същата логика да бъдат признати за превантивни, независимо от това дали са придружени от смот ри, или не. Срв. напр.: Не ходи туда, т ам злая собака.

К ъм същ ата група тогава би трябвало да отнесем и всички императивни форми, които формално не съдържат отрицание, но имплицитно то присъствува в семантиката на глагола или на' друга дума в изречението и създава ефект на предупреждение - предпазване от нежелателно действие. Напр.:

- П огодите радоваться - загадочно улыбнулась хозяйка. (Б. В. 25) - (т.е. ‘не радуйтесь раньш е времени,) - Раничко е още да се радвате.- Вы лучше поменьш е разговаривайте. (С. Ал. 202) - Вие по- добре не говорете много. (47).

2. П ревантивна конструкция с глаголната форма Н Е ВЗДУМ АЙ .В конструкцията от този тип участвуват равноправно инфинитивни

форми от СВ и НСВ. Глаголът не се употребява в първичното си значение, вклю чващ о само елем ент за волеизява, а е натоварено и с допълнителни нюанси за предупреждение и дори заплаха, често придружени от прагматичен ком понент за грубо, враждебно отнош е­ние на говорещ ия към събеседника. Напр.:

- И не вздумайте брать ее (кошку) к себе в номер, - предуп­редила сестра-хозяйка. - У нас в помещ ении животные запре­щены. (Токар. 228).- Чья кош ка? - строго спросила Е лена Д митриевна. - Ну, моя ... Не вздумайте оставлять ее здесь. Ее собаки разорвут, (пак там, 227).

В тези случаи волеизявата е подчертано категорична и рязка. Това, което ги отличава от формите със смотри (освен, че глаголът е в инфинитив, а не в императив) е Това, че при тези конструкции определено присъствува прагматичен елемент: ‘действието е подкон- тролно на изпълнителя’. И зклю чение правят някои редки употреби с глаголи, които по начало се употребяват и в императив, и изразяват действия, неподвластни на волята на човека. Напр.:

Н о когда я рассказал, что за последние мясяцы у меня (...) было несколько тяжелых сердечных приступов и дважды даже забирала „скорая п о м о щ ь“, он несколько утихомирился. П о ­шутил: „Не вздумайте умереть. В аш а смерть - смерть сына.“ Страш ная шутка. (Н. и Я. 156).

Въпреки че това обстоятелство не е отразено в известните ни изследвания, по наш е м нение с подобна функция (м акар и по-рядко)

217

се употребява и глаголът в НСВ не думай. Значението е същото като на не вздумай, липсва само елементът за неочакваност. Напр.:

- А дочь свою и не думай приводить к нам. (Айтм. 1, 99) - А дъщ еря си да не мислиш да я прибираш у дома. (89).

П реводът тук не е съвсем правилен. Да-формат а наистина мож е да изразява забрана-предупреждение, но с глагол в минало време: Д а не си пом ислила да я прибираш ..., или: Хич и не м исли да я прибираш у дома. В първия вариант {Да не м ислиш да я прибираш .) фразата звучи по-скоро като въпрос.

Д есем ан ти зирани ят негиран глагол не вздумай в разговорната реч, също като смот ри мож е да се употребява и самостоятелно с опора на контекста и ситуацията. П ри превод на български в повечето случаи се добавя глаголна форма, изразяващ а каузираното действие.

Напр.: - Ты смотри, от девок не отбивайся. К березам не вздумай с кем, небось рано ... (П роск. 242) - Д а не си пос­м яла да идеш с някого при брезите, рано ти е ... (847).

Този прим ер илюстрира и възмож ността за съвместна употреба на смот ри и не вздумай. Напр.:

- Гляди, идол, не вздумай с ней - торопливо-испуганно за ­ш ептала мать, (пак там, 87) - Д а не си посмял да идеш при нея ...(110).

Н аш ите наблю дения показват, че има още една конструкция с полудесемантизиран глагол, която изразява предупреждение-забрана:

3. Не смей + инфинитивД осега тази употреба е цитирана само като средство за подсилване

на интензивността и емоционалното напреж ение при изказване на забрана - като прохибитив (вж. Володин,. Храковски, с. 149) във връзка с това, че глаголът сметь н ям а проста императивна форма. И все пак, ако се разгледа материалът, с който разполагаме, мож е да се заключи, че им а случаи, когато конструкцията с глагола слгеть изразява предупреждение-съвет. Това се обяснява и със семантичната близост на този глагол с вздумат ь, и в сходните условия на тяхната употреба. Напр.:

- А ну поставь на месте. Без тебя вывезем. И не смей тро ­гать. (Айтм. 1, 72) - Я го остави на мястото му. (...) Д а не си посмял да го пипнеш. (100).

Разликата между двете конструкции е в това, не п р и . първата присъствува отчетливо прагматичен елем ент на заплаха от страна на говорещия, а при втората (с не вздумай) е възмож но тя да изразява дружески съвет, препоръка, без да се чувствува някаква груба настойчивост. Ф орм ите с глагола сметь изразяват подчертана кате­горичност на искането, което м ож е да бъде заповед, а мож е да бъде и съвет, който не допуска алтернатива. И двете конструкции могат да се срещ нат и в мн. ч. Напр.:

2 1 8

- Стойте, не смейте уносить, не хочу! Я буду ждать М ересье- ва! (Пол. 297) - Стойте, не смейте да ме откарвате, не искам! (354).

Н ай-често в такива случаи преводът на български е: Да не си посмял. Д а не сте посмели.

Както при другите аналогични конструкции, разгледани по-горе, и тази м ож е да се срещне без глаголната форма, вследствие на елипса, която в българската реч се среща по-рядко, отколкото в руската. Напр.:

- А я что. Я ничего. А на своих двоих. Ты на меня не смей! Экая фасонистая. - Куражась, он все же пятился спиной к двери, а Магда его подталкивала. (Грек. 29) - Че аз какво, аз нищ о такова. Аз си стоя на краката. Ти мене не ме закачай.Я я виж каква била ...(59).

В случая е приложена преводаческа трансф ормация - замяна и конкретизация, защ ото в българската разговорна реч тази елипса ce срещ а много по-рядко. В ъзм ож на е зам яна с израза: Да не си п о см яла !, но той има по-категоричен характер и тук не подхожда.

Разглеж даната самостоятелна употреба мож е да се срещне и дублирана, или в усложнен вариант: и думать не смей, при който интензивността и ем оционалното чувство добиват по-висока степен на изява. Напр.:

- С вязаны не на счастье, выходит. - И не смей, не смей! Какие слова говоришь! (...) Как только язы к повернулся! (Тендр. 3, 53) - Не говори така (...) Не смей да говориш така (...)М ихаил закоченел соверш енно (...) Но о доме и думать не смей. Иди в правление. Оказывается, за ним два раза прихо­дили сюда, в коню шню . (Абр. 307) - (...) Но за прибиране в къщ и хич и не помисляй. (111).

И З В О Д И

О т направените наблюдения върху сем антиката на им ператива и начините за употребата му в руски и български език, съответно - за взаим оотнош енията им при превод, могат да се изведат следните заключения:

= И в двата езика императивът има две функции - основна и вторична. Всяка от тях се характеризира с м ножество конкретни за дадения език разновидности, свързани със синтактичните, грам атич­ните, лексикалните му характеристики, с традициите и узуса при изразяване на подбуда.

= О бщ ият набор от средства и начини за употребата им е също в пряка зависимост и от спецификата на стила, от ситуацията и контекста на речевия акт.

219,

= В - процеса на изследване се установи, че и за руски, и за български език схемата, която е възприета като основа за анализ на езиковия м атериал от гледище „.начини за изразяване на подбуда“, се оказва еднакво прилож има. И в двата езика има ясно изразени като императивни типове фактив, пермисив, санкция, пож елание и особе­ните прохибитив и превантив.

П ри първите 4 типа в семантично отношение отчетливи разлики няма. Подтиповете заповед, молба, инструкция, и предложение - като разновидности на фактитива (основата на императива) се наблюдават и в двата езика, но със свои у тв ъ р д ен и .в процеса на практиката конкретни проявления - в българския език, напр., при изразяване на заповед неопределено-личните форми с актуализираща функция се употребяват много по-рядко. В руския език частиците се използуват с тази роля по-често, особено ну в съчетание с други частици или дублирана и с по-голяма свобода, срв. напр, с частицата я в български, която се употребява предим но в просторечието и непри- нудено-разговорната реч. В руския език също така по-често се наблю дават дублирани глаголни ф орми в повелително наклонение като израз на подчертана експресивност.

= По отнош ение на начините за предаване на м олба асиметрията е съсредоточена главно в степента на ем оционална наситеност на изразните средства, които в руския език са по-често явление - натрупване на епитети, възклицания, дублирани форми и др. При инструкцията, която по принцип най-рядко се прилага чрез и м п ера­тив, се наблю дават най-малко прояви на асиметрия. П редложението като начин за подтикване към действие е в пряка зависимост от традицията, етикета, узуса на дадения език и затова проблеми при превод обикновено не се наблюдават, ако се им ат предвид сп ом ена­тите фактори: напр, по-голямата склонност на рускоезичния участник в речевия акт да го оформи като въпрос с отрицание, често с лексемите можно, лучш е и др. (Может, не надо выходить, я?).

Въпреки особеностите на всеки подтип, не винаги мож е да се направи строго разграничение между тях. Границите на прилагането им в определени ситуации и с конкретно значение са до голяма степен размити и понякога е трудно да се прецени дали дадена волеизява е израз на заповед, или е инструкция, дали говорещият моли или съветва, дали под ф ормата на инструкция ни разрешават, или ни съветват - а мож е би и двете? Следователно, предлаганата схема е до голяма степен условна и целта й е да даде по-добра основа за съпоставка и очертаване на асиметрията в разглеждания аспект между двата езика, а не да се правят фиксирани разграничения.

= Горните разсъждения са валидни и за останалите типове волеизява: пермисив пожелание и санкция. П ри пермисива разреш е­нието и съветът често се преплитат, дори с пожеланието, което в схемата се разглежда на друго ниво. Санкцията често се слива с разреш ението, а пожеланието - със съвета. Особено място заемат прохибитивът (т.е. императив + отрицание) и превантивът (пред­

220

пазване, предупреждение), които се „наслагват“ върху другите типове волеизява, като ги допълват с характерните за тях семантични ком поненти за забрана, която преминава от строга и категорична до м ека и вежлива, т.е. областите на приложението им също преливат една в друга.

Н аправените съпоставки и анализи показват, че въпреки близостта на двата езика, при внимателно вникване в същността на им п ерати в ­ните типове на средствата и начините за конкретните им изяви в речта, могат да се открият различия, чието познаване е необходимо условие за успеш ната работа на всеки лингвист, работещ в тази област.

В т о р а ч а с т

Н Е И М П Е Р А Т И В Н И ГЛ А ГО Л Н И Ф О Р М И В И М П Е РА Т И В Н АФ У Н К Ц И Я

Т Р А Н С П О З И Ц И Я В Р А М К И Т Е Н А Н А К Л О Н Е Н И Е Т О

I. Транспозицият а на индикат ивни форми в императ ивнафункция

Отдавна е забелязано, че глаголното наклонение в славянските езици е категория, в която е доста застъпена транспозицията: формите на изявителното наклонение се използуват във функция на повелител­но и условно, императивни форми - във функция на индикативни и условни, условни - като повелителни. И това не е странно: както посочва Е. К рж иж кова , най-лесно се поддават на транспозиция категории, чиито членове са вътреш но свързани с говорещия, с неговата оценка (К рж иж кова 1966, с. 173). К ъм тях се отнасят не само граматични категории като наклонение, време, лице, но и неграма- тични (лексикални, интонационни, ш ирок контекст, ситуация), между които съществува тясна връзка и взаимообусловеност. Напр.: .когато милиционер казва на шофьор с повелителна интонация „Еду, еду!“ (в значение: проезжай!), се създава връзка между повелителната инто­нация (неграматич.) и транспонираните ф ормц на наклонение, време и лице (гр а м ат и ч . . средства).

Транспозицията на формите на наклонението е възм ож на благо­дарение на това, че наред с диференциалните съществуват и общи за всички наклонения семантични признаци. С това се създава база при благоприятни контекстуални и ситуационни условия да се уцотребяват паралелно в една и съща функция две различни наклонения, напр, повелително и условно. При това - едното в първичната му

221

сем антична функция, а другото във вторична. О бщ ият семантичен признак, който обединява напр, повелително и условно наклонение, е значението „нереализирано“ действие, нелокализирано във времето, което се схваща като бъдеще. Така значението „нереализираност“ става основа за появата на значения за подбуда, потенциална възм ож ност и други отсенки (Ш ирокова 1983, с. 15).

В близкородствените славянски езици се наблю дава почти пълно съвпадение на основните категориални значения и първични функции на наклоненията и наред с това се наблю дават разлики във функционално-семантичния обем на категорията наклонение, които определят характера на вторичните им функции, както и характера, особеностите и обхвата на транспозициите. Във всички езици наклоненията могат да развиват вторични функции, но тези потенци­ални възм ож ности не се използуват еднакво активно и пълно. Д о ко л ко и как ще се използуват те зависи от активността на категорията във функционално отношение, от взаимодействието й с други средства (лексикални и граматични) за изразяване на модални значения, от наличието и честотата на модално-оценъчни елементи и пр. Н апр, в руския език условното наклонение е по-активно, отколкото в българския и се употребява два пъти по-често. В руския език в сложни съставни изречения формите на условно наклонение се срещ ат и в двете части (протазиса и аподозиса), а в българския - само в аподозиса; в руския език нереални, хипотетични, възможни и ж елателни действия се изразяват по-често с форми на условно наклонение, отколкото в български (Васева 1986) и по-рядко, отколкото в чеш ки (Ш ирокова 1983, с. 15) и т.н.

Ш ирокото разпространение на транспонирани индикативни форми в сегашно и бъдеще време се обяснява с това, че индикативът е слаб (нем аркиран) член в опозицията „реално - иреални наклонения“ и при определени контекстуални условия, подпомогнат от лексиката и интонацията, м ож е да изразява и действия желателни и необходими, от една страна, потенциални и възм ож ни - от друга (Ш ирокова 1983, с. 14). В наш ия случай при императивна интонация и благоприятно лексикално обкръж ение бъдёще и сегашно време на индикатива започват да функционират в сфера, характерна за императива в първичната му функция. Общ ата за двете наклонения сема - неосъщ ествено действие в неопределен бъдещ план създава основа за пренасянето на индикатива в речеви условия, характерни за и м п ера­тива: диалогичен текст, пряко адресиране към събеседника (2. л.), подбудителна интонация, наличието на други подбудителни форми, на въвеж дащ и глаголи като заповядва, нарежда и адвербални маркери като бързо, веднага, незабавно.

О т индикативните форми най-често се използуват в императивна функция формите на бъдеще време. Затова ще започнем анализа с тях.

222

1.Бъдеще време в им перат ивна функция

ф о р м и т е на бъдеще време изявително наклонение, употребени в речеви условия на императива, означават действие, чието извършване се очаква като резултат от волеизявата на говорещия, който във всички случаи стои по-високо от слушащия. Така началник, ръ ко во ­дител подбужда към действие подчинен, социално, служебно, м атер и ­ално зависим от него човек. Според контекста и ситуацията подбудата мож е да има различни семантични интерпретации - да се възприема като заповед (по-силна, по-настойчива или по-слаба), като наставле­ние или инструкция. Така са оформени например, наставленията на Султана към Стоян:

Ти ще отидеш сега ( - искам да отидеш, иди), ти си мъж, а пък аз ням ам никаква работа там (...) . Ще слушаш и ще си мълчиш, че мож е да сбъркаш нещо (...). Ще извадиш жълтицата, ще я подадеш на нам естника и ще кажеш: ето, отче, давам тая жълтица от сърце: ожених се и я давам за църквата (Тал. 60).

Така наставлява и майсторът чираците и калфите си:Щ е гледаш другите - рече му майсторът при голямата н ако ­валня. - Ти при мене ще останеш (= искам да останеш, остани), аз ще те уча и ще те науча (Тал. 70).

Така баща наставлява сина си: Ще мълчиш , Чукле, щ ом бащ а ти го казва! Светът сега се крепи на мълчанието (Радич. 43), полицай инструктира прост селянин: Ако забележиш нещо, ми казва полицаят, ще дойдеш да обадиш веднага (Радич. 72), купувач заръчва на продавач: Щ е ми дадеш (= искам да ми дадеш) един хляб, ам а да е баят, бай Ангеле, щото баятият хляб е по-спорен (Радич. 65). По същия начин по-компетентен човек съветва по-некомпетентен, макар и по-високопоставен от него.

П о изклю чение бъдеще време мож е да означава и молба. Напр, широко разпространеното в бита Ще извиняват е, но (ще ви поканя в кухнята): Ще извиняват е, но н ям ам Ще ни извинит е (всичко е заето),, където семантикдта на глагола изклю чва заповед.

- Ще ми дадете едно парче хляб и ако мож е да пренощ увам тука, в плевнята - моли Стоян, току що пристигнал от село, работодател- ката си.

За проявяването и изясняването на подбудителното значение спомагат ред контекстуални условия: а / наличието на други повели­телни форми в същото изречение, напр.: Извеж дай веднага хората (...) вземете коне и се отправете към Станим ака . Ще се присъедините към първата наш а част, която настигнете. Тръгвайте (Конст. 395); б / наличието на въвеждащ и глаголи като заповяда, нареди и пр.: Сделаеш ь уроки, потом пойдешь! - разпорядилась Лариска (Ток. 37); в / наличието на частици и обстоятелствени пояснения като веднага,

223

сега и на лексеми, изразяващ и активно отношение от страна на говорещия. Напр.:

Сделаете это в ы . / / -Я? - подскочил на месте М а л я в и н . / / - Д а вы. Сегодня же. А что? Может, есть возражения? Ну, ну, давайте! (Я. и Н. 284).- Сестра Сааринен, - голос доктора Уеды звучит властно и оглушительно, как приказ по космодрому. - Сестра, вы сей­час пойдете в операционную (...) В данной ситуации нужно выбрать того, кто станет донором . И это от выбор сделаете вы (Лар. 196).

В последния пример подчертаното с интонацията и словореда вы и думи като власт но, как приказ изясняват подбудителното значение.

К акто се вижда, и в двата езика две или повече форми на бъдеще врем е в им перативна функция се възприем ат като инструктивна заповед - указание за редица последователни действия. Срв, разп о­реж данията, които Левинсон дава на взводния:

Вперед по дороге пустишь конный дозор, а назад на п ол­версте поставишь пеший караул (Фад. 122).- М еня ссадишь у клуба, - сказал директор, - а сам съез­диш ь в Сосновку - здесь семь километров: привезешь брига­дира Савельва (Шукш. 470).В 8 часа ще дойде при тебе Гатов, за да ти помогне за взрива. Ще го сложите в кош а за дървен кю мю р и тъй ще го занесете в запустелия двор срещу войниш ката фурна. Д окато той се залисва с него, ти ще се вмъкнеш в двора, ще го прикрепиш отвътре на взрива така, както ти казах (Конст. 239).

Б ъдещ е време в повелителна функция се превежда най-често с изоморф на форма, по-рядко - с форма на повелително наклонение. В етрилото на функционалните еквиваленти на повелително бъдеще време при превод от руски на български и от български на руски м ож е да бъде представено така (в низходящ ред по разпространение):

бъдеще (ще дой­деш)

. .повелително (ела) Рус. б ъ д е -^ /^ бъд с да ^даще (при- дойдеш)деш ь) сегашн0 (идваш)

^ сег. с да (да ситам )

Бълг. бъдеще (ще дойдеш )

У бъдеще (придешь) / / повелително (иди)

инфинитив (прий- \ ти)

' м ож еш ь прийти

224

Н ай-често две-три последователни форми на бъдеще време в повелителна функция се п р ев еж д ат 1 също с индикативни форми бъдеще време. Напр, последният пример:

М ене ще ме оставиш пред клуба - каза директорът, а ти ще идеш в Сосновка - близо е, на 7 километра. Ще. докараш бригадира Савелиев (249).Като прекопаеш добре, ще разбиеш буците, ще разчистиш от коренищ а, от камъни и после ще направиш лехи (Тал. 42). - Когда вскопаеш ь хорошенько, - сказала она, - разобъеш ь комья, выбереш ь корни и камни, тогда начнем с тобой де­лать грядки и клумбы (43).

Разбира се, в много случаи се превежда и с форми на повелително наклонение: Напр.:

Вот, - сказал он М ыш ке, - написал, потом вложите фотогра­фию и запечатаете (Сим. 98). - Ето - рече той на М иш ка, - написах, после сложете снимката и го залепете (108).П отом , попозже, курям посыпеш ь да коровенке на ночь пару навильников дашь. Воротки только закрыть не забудь (Шукш. 60). - Иди след малко да хвърлиш зърно на кокошките, и на кравата сложи един-два наръча за нощес. Гледай само да не забравиш да залостиш вратата (39).

Когато в изречението има една индикативна форма бъдеще време, обикновено се използува в превода един от трите начина: а / бъдеще вр.: С ам повезеш ь (Абр. 309) - Лично ти ще го закараш (113); б / форма на повелит, накл. (по-меко): Зипун мой возьм еш ь (Шол. 58). - Вземи моя ямурлук (68); в / част. да + бъд. вр. (по-интимно, назидателно): Завтра явишься ко мне с утра (Ал. 195). - Утре да дойдеш при мене от сутринта (42).

П ри подчертано нееднакъв социален статус на комуникантите и при неоф ициална обстановка в българския превод се използува сег. време, което изразява по-груба, по-рязка заповед:

Возьм ете билеты, сядете на ТУ -104 и через пять часов в М оскве будете, в столице нашей родины (Ш укш 18). - Купу­ват е билети, качвате се на ТУ -104 и подир пет часа сте в М осква, столицата на наш ата родина (12).

Ако руската негирана индикативна ф орма за бъдеще време изразява забрана, на български е възм ож на и перфектна форма с част. да:

Ты не тронеш ь его, тварь! - сорвалась Люсьен (Шукш. 488). С ам о да си го докоснал, твар проклета! - избухна Люсиен (266).

Когато ф ормите на бъдеще време изразяват не инструкция, а заповед или забрана, се превеждат на руски често с инфинитив. Напр.: .

Н икой няма да влиза (= да не влиза)! Събирайте камъни и

225

дървета! - заповяда Тихик (Стан. 1, 104) - В пещеру не входить! Подносите камни и бревна! - приказал Тихик (141).

В корпуса разполагам е с примери, в които формите на бъдеще вр. във възклицателни изречения изразяват експресивно забрана, раздраз­нение, гняв. Напр.:

Сварих ги в кухнята една срещу друга пред неразтребена маса. - Ти ще ме учиш! ( = Не ме учи! Н ям аш право, не м ож еш да м е учиш! ) - викаш е едната. / / - Аз ще те уча! - отговаряш е другата. (K. K. 1, 81). В превода е засилен акцен­тът на ты: ~ Так ты меня учить вздумала! - кричала о д н а . / /- Да, я тебя, - отвечала другая (67).К акво не е видял бай ти М ечков. Н авсякъде - кой както я нареди. Щ е м и разправяш т и на мене! ... (Петр. 334) (= не ми разправяй ти на мене). И в двата прим ера лич. мест, ти засилва експресията.

В заклю чение ще подчертаем, че във всички случаи формите за бъдеще време изразяват категорична волеизява - заповед, директива към по-ниско стоящ. Забележ ката на К. П опов (1971, с. 34), че с отрицание формите на бъдеще време могат да изразяващ по-силна заповед (Н икой няма да влиза!), отколкото повелителното н аклон е­ние, е валидна и за повечето прим ери без отрицание: много често те и зразяват безпрекословна заповед, при която се изклю чва противо­действието от страна на слушащия. Това се подчертава между другото и от придружаващ ите подбудителната реплика авторски ремарки. Напр.:

- Остави копача! - заповяда той. - Ще работиш само с лизгара (Г. К араславов) .- Ти, А лексей и Стайко ще идете на Б ачковския манастир! - каза Ю рталана на ж ена си сухо и заповеднически (Г. Карасл.- прим. на К. П опов).

П овелителното бъдеще време е експресивен начин за изразяване на волеизява. Твърде често в същия изказ се натрупват няколко различни експресивни средства - нещо, което е по-характерно за руски, отколкото за български език. Това се вижда от примери, в които редом са употребени форми на обикновено и повелително бъдеще време, императив и императивен футурум. Напр.:

Слушай, ще дойдат км ета и попа (обикн. бъд. време), само тях ще пуснеш (= искам да пуснеш, пусни) и ще заклю чиш портата, а клю ча ще донесеш на мене (Й. Й овков - прим, на К. П опов 1971).

2. Сегашно врете в императ ивна функция

Ф орм ите на сегашно време изявително наклонение, употребени в речеви условия на императив, означават действие, което трябва да се

226

извърш и съгласно волята на говорещия. Х арактерно за тази транспо­нирана употреба на сегашно време е това, че говорещ ият си представя действието като ставащо. Той е сигурен в изпълнението на заповедта, не очаква възраж ения от слушащия и като че му внушава да вижда реализирането на заповедта, да я възприема като изпълнена. Оттук и конотативният ефект на формата: в сравнение с транспонираното бъдещ е врем е повелителното, сегашно време звучи по-категорично - при него се иска незабавно изпълнение на действието. Срв.:

И ди при м омичето и му се извини!Ще отидеш при м омичето и ще му се извиниш!Отиваш при мом ичето и му се извиняваш!

В руски език тази транспонирана употреба на сег. време се наблю дава изклю чително при формите за съвместно действие (идем, едем, бежим), които тук се разглеж дат отделно. В целия корпус има само няколко прим ера с императивен презенс в изказ, отправен към 2 л. Напр.:

Ты, ф ед ька , первый отвечаешь, - приказы вает Хомяков. - Только обожди, не начинай, я на место сяду, (Тендр. I, 421).- Значит так, - Саня выш ел из-за столов и уже отдавал распоряж ения. - К аж ды й кладет на стол десять копеек (Алекс. 177).

В български език презентната индикативна форма за 2 л. и зпълнява много по-често императивна функция, отколкото в руски. Напр.:

М ож еш да караш така (...) Значи сядаш и най-спокойно си продължаваш (...) Сядай да видя как ще потеглиш (Цонч. 3, 39). i

В случая им ам е модална употреба на сегаш но вместо бъдеще време, при която се изразява потенциална готовност за осъществяване на действието, свързана с увереност в неотменимостта на действието (С танков 1980, с. 8). К. И ванова обръщ а внимание на факта, че тази употреба се наблю дава в узуални изрази от ограничен кръг глаго- ли:фазови (почващ, свърш ваш ), глаголи за насочено движение и пр. (И ванова 1978, с. 91-92). В български език се обособяват две различни употреби на императивен презенс: без част. да (почваш, тръгваш ) и с част. да (да се махваш). Ф ормите без част. да звучат като безпрекословна заповед. Те са възмож ни само при подчертано по- висок социален статус на говорещия: офицер заповядва на войник, началник - на подчинен, абсолютно изклю чвайки възражение или неж елание от страна на слушащия да изпълни необходимото дейст­вие. Напр.:

- Ако искаш седни тук - офицерът посочи креслата във фоайето. - Ако искаш влез вътре в барчето. П ари имаш ли? / / - Д а - каза в о й н и к ъ т . / / - Добре. Чакаш м е тук (Цонч. 3, 145).

227

Ти оставаш тук и ж ивееш така, както си е било. Ако има на кого да разчиташ от твоите дървари, разкаж и на него всичко това (пак там 158).

В български език формите на сегашно време се използуват често за изразяване на инструкции - по-точно, за описване на последова­телни операции, които трябва да се извърш ат (инструктивен и м п ер а­тив с отсянка на наложителност). Напр.:

Л есопат ологът от белязва в дневника, събира и по възможност определя срещащ ите се най-опасни вредит ели (...), съставя видов списък и от белязва преобладаващите.Спасит елят ляга по гърди, подава едната си ръка на давещия се, а с другата се хващ а за ...

По този начин в ръководства и инструкции се упътва читателя как трябва да постъпи за реш аването на някакъв проблем, като действи­ето се разчленява на етапи. Напр.: П рилагаме правилот о на Сариус за двете дет ерминант и на равенст вото. Затова предварит елно извърш ­ваме преобразувания, умнож аваме' първия стълб с (-1) и прибавяме последоват елно вт ория и т рет ия стълб. П олучавала ...

В ръководства и инструкции, в които се описва технологията и методологията на различни процеси, се наблюдава и в двата езика по- друго разпределение на изразяващ ите подбуда форми, отколкото в останалите писмени материали. Така например, формите на повели­телно наклонение, които са най-честотни в живата .разговорна реч и в художествената литература, тук се срещат сравнително рядко. Съвсем не се срещ ат експресивните транспонирани презентни- и футурни форми, нито разнообразните да-форми (с изклю чение на възвратно-пасивните - в бълг. ез.). Затова пък там са разпространени типични за инструкции форми, които обединяваме под условното название „инструктивен им п ерати в“ - в български ез. - безличните възвратнопасивни форми от глаголите от несв. в.: взема се, прави се, в руски език - императивен инфинитив (така са оформени две трети от материалите, анализирани от нас - 4 готварски книги и много от инструкциите в останалите 12 ръководства, инструкции и други подобни м атериали) и обобщ ено-лични форми (3 л. мн. ч.), които обхващат почти 30% от подбудителните изречения.

Тази голяма разлика се обяснява с особената подбудителна ситуация при Индиректно инструктиране: говорещ ият отправя подбу­дата към анонимен, неконкретен адресат (към всеки, който и да е от някакво неопределено множество потенциални потребители на инст­рукцията). Обобщ еността и анонимността на адресата оказва влияние и върху другия участник в речевия акт - говорещия или пишещия, - който също е анонимен. Той изразява подбуда не за конкретно, актуално действие, а за някакво потенциално действие, „изпълнението на което не зависи от волята на инструктиращия и не мож е да бъде контролирано“ (Володин, Х раковски 1986, с. 198). А нонимността на

228

адресата променя и модалното значение: появява се отсянка на настойчив съвет и наложителност. Това модифицирано модално значение от своя страна обуславя значението на обобщен темпорален план, не свързан с мом ента на говоренето.

В български език възвратният пасив е най-пригодното средство за м акси м ал н о отстраняване на изпълнителя на действието (адресата)и

'за съсредоточаване на вниманието върху самото действие - много съществено за една инструкция. В руски език тези възвратнопасивни форми с характерния за тях нюанс на необходимост, наложителност се срещ ат твърде рядко (... сначала м аш и на разбирается, затем проверяю тся и см азы ваю тся ее основные узлы). Това се дължи вероятно на обстоятелството, че там са ш ироко разпространени инфинитивните и неопределеноличните конструкции, които ням ат в български директивна функция.1*

С какво неопределеноличните форми отговарят на изискванията, които поставя една директива? И при тях, к а к т о 1 при безличнопасив- ните, са отстранени и двамата участника в комуникативния акт, като адресатът е представен имплицитно най-обобщ ено и неопределено. Напр.:

П реж де чем приступить к основным измерениям , производят градуировку баллистического гальванометра. С этой целью приклю чаю т образцовый конденсатор (...) Бы стро перекидывая переклю чатель К1 в правое положение, разряж ают конденса­тор через цепь гальванометра. Балистическую постоянную вы числяю т по формуле ... (Руководство к практическим заня­тиям по технологии неорганических веществ, М., 1968).

В тази книга, както и в „Руководство по лаборатории электро­магнитного п оля“ цялата технология (порядок выполнения работы) се излага с п ом ощ та на неопределенолични форми (в готварски книги те състарят 1/3, като 2/3 са инфинитивните).

В сравнение с безличния пасив при неопределеноличните форми отсянката на необходимост, наложителност, задължителност (прави с е = тр яб в а да се направи; срязва се= тр яб ва да се среже) се чувствува по-слабо и опосредствувано, тъй като те изразяват по-скоро как е прието да се прави (как се прави - как трябва да се прави). Напр.:

К артоф ель для салатов и винегратов варят в кожуре, очищ а­ют и, охладив, нарезают лом тикам и. М олочную кашу варят из крупы всех видов.

1* В целия анализиран български м атериал, ексц ерпи ран от 16 източници: 4 инструкции, 4 готварски книги, 8 ръководства по ек сплоатация на различни дом ак и нск и ур еди , не отк р и хм е нито една н еоп р едел ен оли ч н а ф ор м а в директивна функция. С ам о в „Н аставл ен и е за всякакви гостби “ от готварската книга на П . Р. С лавейков, издадена в Ц ариград през 1870 г., вероятно под влияние на руски ези к се срещ ат: нарязват зарзавата, турят го, варят го и го препенват и пр., които се редуват с им перативни ф орм и в 2 л. ед . ч. (З ем и та свари цвиклото ...)

229

Тези форми се редуват често пъти с императивни (а), инфинитивни (б) и индикативни 1 л. мн. ч. (в). Напр.:

а / Вечерний чай сервируют несколько иначе. Н акройт е стол скатертью, лучше, цветной. С ам авар или чайник с кипятком пост авьт е на м аленький столик.б / Навест и объектив на рязкость (...) Ш калу расстояниий уст анавливаю т вращ енйем объектива. М еханизм автопуска заводят поворотом ры чага по часовой стрелке до упора, в / О пы т производят с круглыми и с прямоугольны ми катуш ­ками. Н айдем выраж ения для взаимной индуктивности круглых катушек.

Както беше казано, във всички анализирани български инструкции и ръководства (общо 22) преобладават безличните възвратно-пасивни форми (се прави, се измерва), а в анализираните 4 готварски книги се срещ ат само такива форми. Напр.:

М алко прасенце се почист ва добре и се осолява отвътре и отвън. П ост авя се легнало по корем в тава и се намазва с мас. П ече се в силна фурна; когато се зачерви, кож ата му се нам азва с м азнина и лим онов сок или бира. С окът от пече­ното се подправя по ж елание с вино.Тиквичките се почист ват , излш ват се и се нарязват на тънки дълги парчета. Поръсват се със сол, овалват се в браш но и се изпържват до златисто.Преди ползуване нивелирите и латите се проверяват и при нужда се поправят . Н ивелачните репери се от криват по описание, скица ... Ползува се най-близкият нивелачен репер, върху който се поставя лата. По латата се извърш ва отчет „назад“. О т хоризонта се изважда проектната кота на осовата точка.

П о такъв начин се излага редът на манипулациите, начинът и техниката на приготвяне, ходът на анализа и пр. Х арактерното за възвратния пасив значение „необходимост, налож ителност“ често повторно се експлицира с модалните глаголи т рябва и (не) може (Резултатите от всички изпитания трябва да се оф ормят с протоколи. Т рансф орматорът мож е да бъде отворен за ремонт, ако ...), а така също и с нужно е, необходимо е, препоръчва се, забранява се, не се допуска и пр! Н а руски: следуеп% нужно, необходимо, должен, (не) рекомендуется, (не) допускается, запрещ ается и под. + инф.

Н акр ая трябва да отбележим, че при оформянето на различните видове инструкции и м а голямо значение' узусът. Затова преводачът трябва да знае каква форма е приета и най-честотна за даден материал. Н ап р и м ер в руски ръководства по експлоатация на различни д о м акински уреди се използуват ш ироко формите на повелителното наклонение 2 л. мн. ч. В готварските рецепти, напротив, те се срещ ат изклю чително рядко. Напр.:

230

П ри заливке воды в горячий утюг соблюдайте осторожность во избежание ожога паром. Н ачинайт е гладить с тканей, требующих более низкой температуры. Всегда вы ливайт е воду из утюга после отпаривания.

И нфинитив в императивна функция се среща много често в готварски рецепти (в 2 /3 от тях) и в ръководства по експлоатация на уреди и не се употребява в специализирани инструкции и ръководства. Ф о р м ата за съвместно действие св. в. (попробуем выяснить ... разберем следующий пример) е характерна за учебници и учебни пособия, ръководства за лабораторни занятия и под.

В български език условия на задачи се изразяват най-често с част. да + ф ормата на възвратен пасив от гл. св. в. (да се намери, да се изчисли, да се пресметне) и по-рядко - с повелителни форми: намерете, изчислете, пресметнете.

Упътвания за реш аване на задачи се оф ормят обикновено с формите на сегашно време 1 л. мн. ч.: определяме, ум нож авам е и пр.

М одалната отсянка на задължителност, необходимост мож е да се разглеж да като разновидност на императивното значение. Тя се наблю дава най-често в пословици и поговорки, оформени като безлични изречения с гл.-сказуемо в сегашно гномическо време. Напр.:

И в хамбаря с м ярка се сипва (т.е. трябва да се сипва, сип­вай).С лъжа не се поминува ( = не бива да поминуваш )О т поп се иска пред хора (трябва да се иска, искай).

За разлика от литературния и разговорния език, в които безлич­ните изречения изразяват действия или състояния независимо от активен деятел, несвързани с действуващо лице, в пословиците подлогът е само .отстранен, но контекстът подсказва един имплицитен обобщ ен субект на действието. Безличното сказуемо е в сегашно гномическо време, чието отвлечено, „извънврем енно“ значение най- много подхожда за обобщ ено представяне на единичните, конкретни факти като валидни при всички обстоятелства. С безличната форма се изразява не подбуда в истинския смисъл на думата, а се разкрива една сентенция и се внушава някаква линия на поведение, адресирана към всеки човек (като съвет). Особено силна е модалната отсянка в отрицателни конструкции. Затова те са по-експресивни и се възпри­ем ат не само като съвет, но и като настойчиво внушение, забрана или предупреждение, отправено към всеки потенциален слушател и общо към всички хора. О тстраняването на адресата чрез безличната форма, което само по себе си е начин за обобщение и типизация на явленията, усилва експресивността на израза, тъй като съдържанието му звучи с непоклатим а увереност в правотата на изказаната мисъл (по-подробно Васева 1967).

231

Д а-ф о р м и о т г л а г о л и о т н е с в . в. в и м п е р а т и в н а ф у н к ц и я

А нализирайки семантиката на повелителните да-форми от сегашно време, Р. Н ицолова отбелязва, че те могат да изразяват заповеди за действия, които трябва да се извърш ат в най-близко бъдеще след м ом ента на говоренето (т.е: пряко свързани с речевата ситуация) и които трябва да се реализират в по-далечно бъдеще в друга ситуация, повторителни или абсолютни. П ървите изразяват по-нетърпелива и строга заповед от изразената с им перативна форма (Н ицолова 1981, с. 186). Напр.:

- Какво се повърташ, бре? Хайде! - викна над главата ми стражникът, който държеш е въжената стълба.- Не мога... - изпъшках. - Я да се качваш, че като те опъна с камш ика! Д а не искаш да отговарям и за твоята смърт! (М очур, 175).

В сравнение с качвай се и качи се.я да се качваш изразява по-груба и нетърпелива заповед. Личното местоимение ти още повече подчертава строгостта и внася назидателен тон във волеизявата. Напр.:

Ти да м ълчиш , щото и тебе така съм те крал (Радич., 2, 52). Ти на стари хора акъл да не даваш! - започна,' да се дразни старецът (Незн. 1, 28).

Н а руски българските да-форми се предават обикновено с им перативни форми, но при това интимният, строг и назидателен тон се губи. Срв.:

М олчи, жена, потому что и я тебя вот так ж е украл (57).Когато обаче презентните да-форми изразяват заповед за действия,

отдалечени по време от мом ента на говоренето, повтарящ и се или абсолютни, заповедта не е по-строга от изразената с императивна форма. Разликата между тях е в това, че изказът с да-форма е по- интимен, по-неофициален и по-експресивен. (Ницол. 1981, с. 188). Напр.:

М айко, отивам в града. Ти само да знайш и на Благуна кажи (Тал. 12).

В превода е използувана антоним ична конструкция с императив: Ухожу в город, мать. Н икому не говори, только Благуне скажи ( 16)-

И нтимно-нравоучително звучи: “И да слушаш какво т и казва даскалът - каза старецът. - Н е той да казва едно, а ти друго да правиш (Ради 1, 22).

В наш ия материал преобладават примери,, в които с презентните да-форм и се изразява предупреждение, което звучи неофициално и в различна степен строго и назидателно. Напр.:

Внимавай! Да не надписваш (Калч. 68).А м а да не м е караш да идвам пак, чу ли? (Тал. 59).

232

Н ай-често се срещ а да знаеш, да не м ислиш + подчинено разяснително изречение, а самото предупреждение съдържа различни субективно-модални отсенки: в е'дни случаи звучи строго-осъдително или дори заплаш ително, в други - като настойчиво поверително предупреждение. Напр.:

Д а знаеш , че ако караш така, от тебе човек няма да стане, ами ще стане пройдоха (Радич. 364).Д а не я изплю скаш всичкат а (триеницата - И .В.), ами да си ост авиш за следобед, че аз може да закъснея. Да не ходиш да газиш из реката мари-и-и, че те убивам (...) У дома да стоиш и да гледаш лявата пчела: ако се рои, да тичаш и извикаш свака си Д ойчи на (Чудомир 287).

П о експресивност и непринуденост на Эя-формите съответствуват руските ф орми на -л, съчетани с част. чтоб. Напр.:

П отвърди писмено - продължи той, като отвори чантата си - и да не т и е мъчно утре, когат о отидеш в комисарст вот о за купони (Калч. 360). - Потверди письменно, - продолжал он, откры вая свой портфель - и чтоб тебе не пришлось плакать завт ра, когда придеш ь в ком исариат за карточкам и (387).

Конструкцията с чтобы изразява категорична волеизява и е характерна за експресивната и непринудена реч и просторечието (Гр. 70, с. 581). Срв. в преводи от руски на български:

К утру чтобы зерно было в полной кондиции] - распорядился П ерш ин. (Абр. 309). - Д о сутринта зърното да е т ип-т оп\ (113).Так чтоб м не был часовой\ Из-под земли, из-под воды, а достать! (Лавр. 126). - Тогава да м и намерит е часовоя\ Под земята, под водата, търсете го и ми го доведете тук! (309). Чтоб с нонеш него дня и ноги твоей на м оем базу не ступало\ (Ш ол. 61). - Д а не си ст ъпила вече у дома\ (71).

В последния прим ер полуф разеологизираната забрана е предадена на български с експесивната негирана перфектна форма, на която ще се спрем по-късно.

Д а-ф о р м и ' от г л а г о л и о т с в. в. в и м п е р а т и в н а ф у н к ц и я

Както и тези от несв. в., да-формите, образувани от глаголи от св.в. се употребяват в неофициална обстановка при подчертано нерав­ноправие между комуникантите или между близки хора. С ем антични­те признаци „строгост и интим ност“ при тях са изразени по-слабо. Те могат да изразяват твърде ш ирок спектър императивни значения: от рязка заповед до предлож ение и предупреждение. Напр.:

„Заповядвам с най-строг глас: - Ю нга Вилямс, веднага да си изядеш яденет о]“ се възприем а като заповед за незабавно изпълнение.

233

Същото важи и за: М ълчи м а дърто! Теб кой те пита? А на тебе, Керацо, ще ти извия вратлето като на пиле. Веднага да отвориш \ (Мочур. 68) - благодарение на актуализатора веднага, краткостта и им перативната интонация. И в двата случая се предполага съпротива от страна на слушащия. Като заповед, свързана със заплаха се възприема:

Да се махнеш оттука, че като взема бръскалката! А пък на оня хубостник да му кажеш : кога аз видя сирене, тогава и той бял ден да види, чу ли? (Чудом. 22).

Н апротив, като мека заръка, почти молба звучи следната реплика:- Слушай, като слезеш до града, да лш вземеш т ри-чет ири дини

(Ц онч. 3).Като покана, ненастойчиво предложение се възприема: Хайде да

ни поизпратиш! Хайде сега да ни покаж еш градината.Н егираните да-форм и от св. в. са поели функциите на негирания

императив от св. в., който в източните и западните славянски езици изразява предупреждение да се избегне нежелано и неблагоприятно за адресата действие: Да не паднеш\ Да не се удариш (убиеш). Напр.: Ето ти шибучица - да се не препънеш (Хайт. Др, 57) - мож е да се тълкува двояко: като предупреждение (така го е схванал и преводачът на руски): Вот небе шибалочка, смот ри не споткнись (46) или като безсъюзно целево изречение ( = за да се не препънеш).

И нтересни наблю дения върху негираните да-форми, означаващ и целенасочено действие, привежда Р. Н ицолова (1981, с. 189).

В ъ з в р а т н о-п а с и в н и д а-ф о р м и в и м п е р а т и в н афу н к ц и я

В българския език са ш ироко застъпени пасивните конструкции в им перативна функция. П оради подчертаната си процесуалност възв- ратно-пасивните да-форми звучат остро, рязко и сухо. Те са характер­ни за военни заповеди, изискващ и незабавно изпълнение и по рязкост надминават както императивните, така и активните да-форми. Напр.:

Ротните и взводните' ком андири да изтеглят хората си към биваците. Д а се прекрати всякаква стрелба (Конст. 252).

Разликата в степента на им перативност проличава обобено, когато в един изказ са употребени редом императивна и възвратнопасивна форма. Срв. във военна телеграма: Румелийският план на отбраната известен в пълни подробности на противника. Д а не се прилага. Чакайте разпореж дания (Конст. 352).

П оради това именно това е узуалният начин за изразяване на заповед и разпореждане. Напр.:

Да м у се дадат пет дни отпуска за отлична служба. (Незн. 2, 30).П олкъ т да се прибере незабавно в казарм ата и да се приведе в бойна

готовност (65). Постовете да се удвоят , както в началото на лятото.

234

Тези форми се срещат често и в ръководства и инструкции. Това се обяснява с обстоятелството, че при тях и говорещият, и адресатът са отстранени и в центъра на вниманието е самото действие. Напр.:

Да се пресмет не детерм инантата ... Д а се умнож ат детерм инантите ... Да се реш ат уравненията ... Да се изчисли ... Д а се намери средното ... Да се извърши ръчна и конна култивация на почвата ...

Ш ироко се използуват те и в препоръките за ползуване на р азл и ч н и апарати и домакински уреди. Напр.:

В пералнята да се пост авя три до пет кгр. сухо пране. При изпирането да се спазва следната дозировка ...

3. М инало време в императ ивна функция

В руския език минало време изпълнява повелителна функция само във ф ормите за съвместно действие (пошли, поехали, выпили). Затова тази трансф орм ация на индикатива се разглеж да в раздела „Подбуда за съвм естно действие“.

Ф орм ите на минало време участвуват и в разговорните конструк­ции с чтоб, изразяващ и категорично искане (Русская грам м атика 1982, т. Ii, с. 112; Гр. 70, с. 581): Чтоб я его здесь больше не видел! - П овече да не съм го видял! Чтоб здесь больш е не шумели! - Д а не съм чул повече шум! (Да няма повече шум!) Чтобы к полуночи были дома! - В полунощ да сте у дома! За тях вече стана дума. Те съответствуват на бълг. да-форми в сегашно, бъдеще и мин. вр. (перфект).

В български език императивно значение могат да имат разнооб­разни п е р ф е к т н и и п л у с к в а м п е р ф е к т н и д 'а - ф о р м и:

1 / отрицателни перфектни да-форми: да не съм те видял, да не съм те чул, да не си рекъл (казал, продумал, повт орил ); да не си стъпил, да не си прекрачил прага; да не си ш авнал (поискал, попит ал ) и пр. Както се вижда отрицателните перфектни да-форми с подбудителна функция се образуват от ограничен кръг глаголи от св. вр., поради което може да се см ятат (особено някои от тях) за полуфразеологизирани. Тези форми изразяват категорична забрана - по-категорична, отколкото футурните и презентните да-форми (срв.: да не кажеш , да не си казал) Напр.:

Д а не съм т е чул да дириш чужда п о м о щ ! Като не мож еш да се оправиш сам, няма да се тикаш, дето не ти е мястото. Б еж оттук! (М очур. 22). Слушай, да не си послш л да м е пипнеш \ - извика оная (П етр. 36). - Да не си ш авнал\ (Хайт. 15).

Тези форми се срещ ат рядко (в целия корпус разполагам е само с 6 п рим ера от оригинална бълг. литература и 5 в преводи от руски). Благодарение- на това те са по-експресивни. Според К. Попов те представляват един вид ком пенсация за невъзмож ността на глаголите

235

от св. в. да и м ат отрицателна форма в повелително наклонение (*не излез). С ъщ ите глаголи образуват аналитично повелително наклоне­ние с част, да и отрицателен префект: Д а не си излязла навън\ (П опов 1971, с. 35). О бикновено са адресирани към 2 л. ед. ч., но м ож е и към 2 л. мн. ч.: Д а не съм ви чула да се оплаквате\ Д а не сте посмели!

В следния пример има преизказан описателен императив: Опита се даже да ми пъхне някаква банкнота в ръката, но аз го отстраних и м у к а з а х да не си е позволил вт ори път подобно нещо (Калч. 303). М акар и преизказана, забраната звучи много категорично. Руският превод с чтобы съвсем непълно предава прагматичното съдържание на оригинала: Он попытался даже всучить мне какой-то банкнот, но я отвел его руку и сказал, чтобы впредь он себе ничего такого не позволял (381).

2 / П лусквамперф ектните форми също могат да означават необхо­димо действие в бъдещето (т. нар. деликатен императив): Да беше му пом огнал\ Д а беше го попит ал\ Да беше му казал\ - изразява деликатна покана за извърш ване на действието от слушащия или от 3 л. У потребява се само във 2 л. и 1 л. мн. ч.: Д а бяхме станали! Д а бяхме си тръгнали! (Станков 1986; Н ицолова 1981, с. 192). С ъщ ата форма при друга ситуация мож е да изразява подбуда + иронично отношение, раздразнение, отрицателна оценка. Срв.: Да бяхте млъкнали\ Да бяхте се изм ели отт ук\ Да бяхте се засрамили ! и др.

П О Д Б У Д А ЗА С Ъ В М Е С Т Н О Д Е Й С Т В И Е

Н апоследъ к подбудителните форми за съвместно действие (инклу- зивни) се разглеж дат като ом онимични на формите за 1 л. мн. ч. (Гр. 70, с. 416). Това се отнася както за сег./бъдещ е време от глаголите от св. вид (купим, сыграем) и от глаголите за насочено движение от несв. в. (идем, бежим, летим), така и за бъдеще време от глаголите от несв. в. (будем играть, не будем ссориться), които се употребяват рядко.

П одобно на императивните форми, инклузивните форми са:а / подбудителни - предполагат ответна реакция, напр.:

- П ойдем т е в театр. / / - Лучше в кино, - сказала Лиза (И.и П. 1, 142).- Д а се чукнем\ / / - Да се чукнем - съгласи се Е м ил (Веж.68 ) . '

б / използуват се при непосредствено обръщ ане към адресата, което се актуализира често от обръщения. Напр.:

- Соня, пойдем, - заны ла Оксана. - Слушай, Драгане, ние стебе сме мъже, да се разберем по м ъж ки (К. К. 399).

в / и м ат футурално-презентна перспектива. Напр.: Давайте сядем!О снование да се отделят от формите за 1 л. мн. ч. и да се смятат

за о м он и м и чн и с тях е това, че първите изразяват реално, м акар и

236

още неосъщ ествено действие, докато при вторите действието се мисли като необходимо и желателно, което трябва да се осъществи в най- близко или в по-далечно и дори неопределено бъдеще. Връзката на действието с м ом ента на говоренето се изразява рядко с лексикални актуализатори. Напр.: В такъв случай да изясним въпроса сега (Конст. 353).

О бикновено семантиката на самия глагол, подпомогната от контекста, подсказва дали се касае за съвсем близко или за по- далечно бъдеще. Напр.: П одождем первых результатов, а там видно будет (П арн. 26) мож е да означава сравнително близко, но м ож е да изразява и неопределено бъдеще. Обратното, в: Д а вървим по-бързо - настоя тя. - Н е ми е добре (Стан. 3, 209) подбудата засяга време, почти съвпадащ о с момента на говоренето. Тъй като в повечето случаи и м ам е конкретни действия и конкретни изпълнители, и без актуализатори като бързо, незабавно е ясно, че слушащият се подтиква към незабавно действие. Напр.:

П ойдем т е, нам в одну сторону, проводите меня (Проск. 34).- Хайде да вървим, нали сме в една посока, ще ме изпратите (40)..

Значението на инклузивните ф орми в двата езика съвпада: с тяхна пом ощ говорещ ият не само изявява своята воля, подтиквайки събеседника към действие, но и сам изразява готовност да се включи в това действие. П онякога това се м аркира и експлицитно: пойдем вдвоем; пойдем вместе; поедем со м ной (с нами).

Друга особеност на инклузивните форми е зависимостта на действието от волята на адресата: говорещ ият предлага на събесед­ника да пристъпят към съвместно действие, разчитайки на неговата добра воля, като му дава свобода на избор, без да е сигурен, че действието ще се осъществи. И зраз на тази несигурност дават често въпросителната интонация (С ядем ?) и модални думи като может (Может, подождем?). Поради това инклузивните форми не могат да изразяват категорична подбуда (заповед), а само неутрална и см екчена (предложение, молба, призив). Затова често се използуват в лозунги. Напр.:

А с трибуны секретарь райком а бросает им лозунги, каждой организации особый, подходящий по профилю. Проходит больница, им лозунг: - Работники медицины! Врачи, сестры, санитарки! О тдадим все силы на благо здоровья трудящихся! (Тендр. 1, 472).

Това обяснява и защо при тях почти не се срещат частици- актуализатори - ка, же и под., които обаче често придружават формите с давай : Д авайте-ка купим здесь м олока да перекусим (Тендр. 4, 566).

Ф орм и те за съвместно действие запазват съчетаемостта на съот­ветните глаголи. След първата м ож е да следва втора инклузивна

237

форма, изразяващ а целта на движението (пойдем посмотрим, пойдем поговорим) или (по-рядко) инфинитив. Напр.:

Пойдем, прит кнемся куда-нибудь (А. Т. 538). - Д а идем да се сврем някъде (29).П ойдем пирог доедать, что ли, - досадливо проговорил Рычин, направляясь к выходу (Дар. 252). - Д а вървим да си дояж дам е баницата ... (51).

И в двата езика инклузивните форми се употребяват най-често в битови ситуации и им ат разговорна отсянка, но се срещат и в учебници, учебни пособия, ръководства и други научни текстове като въвеж дащ и съчетания: Да разгледаме, Да предполож им, Д а си предста­вим, които .служат като ком позиционна връзка за активизация на мисълта на адресата. Напр.:

Попробуем сформулировать некоторые выводы. Разберем следу­ю щий пример. Пост роим график распределения ошибок.

В подобни случаи авторът се обръща към неконкретен, повече или по-малко обобщ ен и неопределен адресат, който не м ож е да му отговори. П оради това и съвместното действие се представя по- обобщ ено - в неопределено бъдеще.

В руски език кръгът на глаголите, от които се употребяват инклузивни форми, е крайно ограничен: това са преди всичко пойдем (пойдемт е) и няколко други глаголи за насочено движение: выйдем, пройдем (т е), поедем, побежим и пр., о значаващ и най-често начало на движението. Много по-рядко се срещат инклузивни форми от други глаголни основи: подождем, выпьем, посчитаем , посидим, постоим, поговорим, попросим, начнем, кончим, покатаемся, поиграем и пр.

В български език от всяка глаголна основа с част, да м ож е да бъде образувана инклузивна форма. В наш ия корпус от оригинална българска литература се срещат формите: да се чукнем, да попеем, да отлож им , да направим, да поговорим, до поработим, да загасим, да се върнем, да опечем, да видим, да турим, да пуснем, да покопаем и пр.

В руски език най-широко се употребяват пойдем и по ш ли : от общо 49 п рим ера с бъд. вр. в руския корпус 26, т.е. 55% се падат на пойдем ; от общо 43 п р и м е р а 'с мин. вр. 28, т.е. 65% се падат на пош ли. Това ги превръщ а в узуални изразители на подбуда и частично променя понякога семантиката им и неутрализира разговорната отсянка.

В български няма узуални инклузивни форми. За многократно повтарящ ото се пойдел1, подканващо към съвм естно действие, българ­ските преводачи нам ират в зависимост от контекста най-разнообразни съответствия: ела (елате), да вървим, да идем, да отидем, да се махнем, да слезем, да излезем, да се качим и пр.

- П ойдемт е с нами, - позвал тот, кто был постарше (Токар. 215).- Е лат е с нас - повика ме по-старият (256).

238

- П ойдем домой. Докуда еще будешь смеш ить людей? (Абр. 254)- Хайде да си вървим. Стига си ставал за смях на хората! (54).'

Н евъ зм ож н остта да се образува форма за съвместно действие от много, глаголи от св. в. и неупотребителността на форми като будем писать, буделг играть за не. в. се ком пенсират от широко разпрост­ранените форми за съвместно действие с давай, давайте играть (писать) и възм ож ното давайте будем писать (Гр. 70, с. 416).

Д авай се съчетава с инфинитив на глаголите от несв. в. или с формите за съвместно действие на глаголите от св. в. В български език това значение „пристъпване към съвместно действие“ + непринуденост се изразява обикновено с хайде да + 1 л. мн. ч. Срв.:

Д авайт е лю бит ь друг друга (Шукш. 459). - Хайде да се обича­м е един друг (237).К ом андир, давай выкатывать орудие на открытое. (А.T. 565).- К омандирю , хайде да изкараме оръдието на открито (62). Хайде, жена, казвам на жената, да замесваме т ест от о, щото фурната ще изстине (Радич. 65). - Д авай, жена, месит ь, - говорю я жене, - а то печь остынет (184).

Част. давай (в български хайде, я ) повторно експлицира значението „предложение за съвместно действие“, придавайки му по-голяма настойчивост + модална отсянка на неотлож ност и непринуденост. Напр.:

Д авайт е ему что-нибудь подарим (Санин 262) е по-настойчи- во от П одарим ему что-нибудь. Срв.: Да му подарим нещо и: Хайде да м у подарим нещо.Н ет уж, голубчик, давай сначала исследуем буквальный смысл (П арн. 7). - Не, миличък, чакай първо дя изследваме буквал­ния смисъл (88).

Н аред с хайде, чакай, я, нека, се употребява и дай. П оради недостатъчния материал не бихме могли да твърдим дали това е норм ално явление (дай да тръгваме, дай да си лягам е) или е резултат на влияние на руски език. Но обстоятелството, че съчетания с дай, дайте се срещ ат и у автори с народен език, в реплики с подчертано разговорен стил, свидетелствува, че не е русизъм. Срв.:

Д ай вече да се прибираме, че ни се пише лошо и на двамата (Гуляш. 56) - Щ е требе да вним авам е в това тъмно, дай от сам да заобиколим е (Радич. 56).- Д ай да порасъждаваме малко научно (Дил. 2, 104).Хей, ако ще ме питате за подобни глупости, дайте по-добре да си приказваме за ланския сняг (Дил. 2, 80).

Освен е лексикални средства, връзката с м ом ента на говоренето се изразява и с граматичната категория вид. Както е известно, при повелително наклонение и в двата езика несвърш еният вид изразява по-категорична, по-безапелационна подбуда. В инклузивните форми

239

това значение се изразява само в руски език и то само при глаголите за насочено действие идем, едем, бежим, които изразяват подбуда за незабавно пристъпване към съвместно действие. Срв.: пойдем вмест е и идем вмест е. За разлика от инклузивните форми от св. в. пойдем, поедем, те често се придружават от лексикални актуализатори като скорее, сейчас же, които им придават характер на нетърпеливо, настойчиво предложение, нервно, припряно подканяне. Напр.:

- И дем скорее1. - сказал А наконда, поспешно беря сумку (Шефн. 240).Вдруг плечи Н атальи вздрогнули, она ры вком скинула руку мужа - Сейчас же едем домой\ (Белов 76).

Това впечатление се дължи на модалната отсянка на неотложност, тясно свързана и произтичащ а от значението „пристъпване към действието“, характерно за инклузивните форми. П рисъединявам е се обаче към мнението на В. Станков, че тези отсенки не се изразяват от самите несвърш ени видови форми, а са контекстово обусловени: семантиката на несвърш ения вид само създава благоприятни условия за появата им (Станков 1980, с. 133).

Във всички приведени примери модалната отсянка на неотложност се създава от ком плексното действие на фактори от различни езикови равнищ а: с и н т а к т и ч н о (еднословно или неразпространено изрече­ние), м о р ф о л о г и ч н о (глагол от несв. в.), и н т о н а ц и о н н о (императивна интонация), л е к с и к а л н о (въвеж дащ глагол, напр, крикнул и адвербални интензификатори - напр, скорее, сейчас и под.), а понякога и придружаващо неречево действие (напр, ры вком скинула руку мужа).

Разбира се, има контекстове, в които, въпреки че инклузивната форма е от несв. в., тя се възприема като изразяващ а обикновено предлож ение, даже молба. Напр.:

- И дем домой, Ивануш ка / / - Скушна ты стала, М а р у с я . / / - Н е скушная, И ван, толченая да учения, а тебе наука все не впрок. И дем домой, золотко, за полночь, поди (Тендр. 4, 99)- Е ла с мене в Америка! (Хайт. 38). - Едем со мной в А м ери ­ку! (38), - което звучи като предлож ение-покана. ,

П ри останалите инклузивни форми от несв. в. (освен идем, едем) не се чувствува никаква семантична разлика между формите от несв. и св. в. Напр.:

Д а не говорим за това - предлож и тя (Стан. 20). - Не будем говорить об этом, - сказала она (61).Д а не сърдим бога с неблагодарност (Тал. 87). - Не будем гневит ь бога своей неблагодарностью (86).

П ри превод от български на руски в редица случаи преводачите използуват вместо инклузивни форми безлични модални конструкции.

Дай кош ницата да я напълним и да си вървим (К. К. 1,159). - Д авай сюда корзину, ссыплем, и пора идти (159).

240

Д а не се отчайваме, има кой да се грижи в Цариград (Тал. 109). - Не надо отчаиваться, в К онстантинополе о нас поза­ботятся (106).

За разлика от българския език, в който ням а инклузивни форми от м инало време, в руския са ш ироко разпространени форми като пошли, поехали, начали (най-често с представката по - и начинателно значение), изразяващ и подбуда за съвместно действие в най-близко бъдеще. П ри тях говорещ ият си представя реализацията на действието като факт, предхождащ м ом ента на говоренето. С други думи те изразяват каузация за незабавна реализация на действието.

П ри инклузивните форми от м инало врем е има лексико-семантич- ни ограничения: подбудително значение и м ат само форми от основи с еднократно значение: начать, взять, приготовиться (П оройкова , 89). В целия наш корпус, се срещат само следните форми: пош ли (в 28 прим ера) , поехали (7 примера), взяли и вы пили (по 3), налили (2), начали и понесли (по 1 пример). Тук също, както и при транспони­раните форми за. подбуда към съвм естно действие в сегашно време преобладават еднословни императивни изречения, понякога с интен- зификатор (част. ну, а ну и др.) Напр.:

^ П о ш ли ! Ну\ - прохрипел Орозкул, отш вы ривая в сторону сапоги (Айтм. 1, 67). - Хайде! Тръгваме! - изхърка Орозкул, като запрати ботушите настрана (92).- Эй, поехали\ — подал он голос (ф . Абр. 277).

К акто се вижда, за да отразят модалното значение на подкана за незабавно пристъпване към действие, често преводачите използуват сегашно време (тръгваме), което същ о е употребено в преносно значение и представя предстоящото съвместно действие като и звъ р­ш ващ о се в мом ента на говоренето.

За разлика от досега разгледаните групи с бъдеще и сегашно време, тук като въвеждащ и глаголи се употребяват приказать, скомандоват ь, които повторно експлицират изразената с формата на м инало време по-рязка подбуда. Напр.:

- Ну, довольно стоять, - прервал Орозкул разм ы ш ления ' старика. - Пошли! - приказал он (Айтм. 39). - Е, стига сме стояли - прекъсна Орозкул миелите на стареца. - Тръгваме! (210).Н о архитектор скомандовал: - П ош ли! (Ток. 1, 221). - Но архитектът изкомандува: - Тръгваме! (210).

П ри друга ситуация обаче контекстът неутрализира резкостта и същ ата елрвоф орм а мож е да означава съгласие или покана. Напр.:

- П ош ли, ребята! - пригласил Н икитин и первым пошел в квартиру (Ток. 220).

И тук като функционални еквиваленти на пош ли преводачите предлагат разнообразни по-конкретни глаголи:

241

пошли

да идем (6) - целенасочено отиваме (4) - целенасочено да вървим (6) - начинателно тръгваме (3) - начинателнода тръгвам е (1) - начинателно хайде (3) - начинателно + нетърпение повелителни ф орми (5): махай(те) ce, елате, тръгвай, давай.

О бобщ ено те могат да бъдат представени така:1) когато се подчертава начинателното значение - тръгваме, да

тръгваме, да вървим, тръгвай, хайде, давай;2) при движение с указание на посоката - бтиваме, да идем, да

слезем; '3) при акцентиране на самата подбуда - ела (те). Напр.:

- П ош ли ко мне. Отдохни хоть с недельку. Украсть у меня все равно нечего. О тдыш ись (Шукш. 438). - О т иваме у нас. О тпочини си поне неделя. У нас и без туй няма нищо за крадене. П оем и си солук (215).- П ош ли в дом - сказал он жене. (Айтм. 1, 68). - Хайде в къщи - каза на ж ена си (93).- П ош ли теперь вниз. О ф орм им (П арн. 25). - Хайде сега да слезелг долу. Д а оф орм им (Парн. 26).

В някои случаи пош ел е елем ент от прост, ф разеологизъм пошел к черту\ или пош ел вон! и се превежда „махай се“. Напр.:

- Я позову Михеевну - пособорует? / / - П ош ли вы\ Ш ибко он мне много добра сделал, ваш бог (Ш укш. 114). - Д а викна ли М ихеевна да ти прочете молитва? / / - Я м и се м ахайт е от глават а\ ... То голямо добро съм видял от вашия господ! (61).

П ри сравнение на трите транспонирани ф орм и за съвместно действие 1) б ъд ещ е-ш о в ел и тел н о (пойдем, поедем), 2) сегашно-» повелително (идем, едем), 3) м и н ал о —»повелително (пошли, поехали) н ай-меко е първото, най-рязко и грубо, най-богато с ем оционални и експресивни ню анси е третото - ф ормата за м инало време.

Затова и дори независимо от контекста частните семантични интерпретации се променят качествено: от обикновено предложение (призив, покана - при пойдем, поедем) към все по-настойчиво, граничещ о със заповед (при пош ли). Това мож е да се види и от следния пример:

- Ах ты, чорт, сантиментальность проклятая, деш евое ры царс­тво. Я зык не поворачивается сказать: „Ну, п о ш ли 1.“ А ведь надо, надо! Н е ждать же здесь, пока с тобой выкинут очеред­ной .ф о к у с . / / - Д ениз ... - это почти виновато. / / - А? / / - Идем, Д ениз (Пар. 31).

242

Тук в първия случай самата ф орм а пош ли, произнесена с и м перативна интонация и подсилена от част. ну, звучи категорично, рязко.

В сравнение с нея второто (идем) е много по-малко настойчиво, а обръщ ението го превръщ а почти в молба. В превода, за съжаление тази разлика не се чувствува: и в двата случая е „да тр ъ гвам е“ и само интонацията (в първия случай възклицателен знак - Д а тръгваме!, във втория - точка) и обръщ ението едва-едва подсказват промяната на тона.

Второ място по честота на употреба в наш ия корпус заема глаголът поехали - (7 примера, от които 4 като самостоятелно изречение с повелителна интонация). Напр.:

- П оехали\ - сказал он. / / И они пошли с директором (Ш укш., 468). - Тръгваме - каза Егор. / / И двамата мъже поеха (247).- П оехали ! Я тебе докажу, что зем ля имеет форму чемодана (Абр. 303). - Д а вървим\ Ще ти докажа, че земята има форма на куфар (106).

Тук ветрилото на функционалните еквиваленти на поехали и зглеж ­да така:

Честата употреба на пош ли, поехали като че см екчава тяхната разговорност. Това се чувствува особено при сравнение с инклузивни­те форми от м и н ал о .в р ем е от други глаголни основи (взяли, выпили и пр.), които са ярко разговорни. Напр.:

П о м олчал , опустил голову, потом добро посмотрел на всех и велел: - В зяли в руки по бутылке ш ам панского ... взяли, взяли \ Взяли? Откручивайте, там проволочки такие есть, - стреляйте! (Шукш., 459).

Тук яркото императивно значение, подчертано от въвеждащ ия глагол велел и от трикратното повторение на транспонираната форма взяли , напълно заслонява значението на подкана за съвместно действие - възприем ам е го като експресивна им перативна форма. Затова и не случайно е изразено в превода на български с форми на повелително наклонение св. и несв. в.:

- В зем ет е по бутилка ш ампанско в ръка ... вземайт е, взем ай­т е ! Взехте ли? Отвинтвайте ... (237)

тръгваме (2) да тръгваме (1)

поехалида вървим (2) хайде, карай (1)

243

С ем антична основа за транспозицията на формите на условно наклонение в областта на. първичните функции на повелителнонаклонение е това, че и двете наклонения изразяват нереализирано действие (по-точно - потенциална възм ож ност за осъщ ествяване на действието), което не е локализирано във времето и се възприема като бъдеще. Това обуславя възмож ността да се пресичат сем антич­ните им полета и при благоприятни условия да се развиват вторични функции. Освен това, както посочват Володин и Х раковски (с. 206), ж еланието и подбудата са семантично много близки: подбудатапредставлява актуализация на желанието. Ж елан и ето се изявява като подбуда, когато слуш ащ ият е изпълнител на действието.

О т ф реквентността на наклонението зависи и активността и характерът на вторичните му функции. Вече изтъкнахме, че условното наклонение е нееднакво активно в руски и български език: в руски то се употребява в първичните си функции два пъти по-често отколкото в български (Васева 1986), а това обуславя и различия във възмож ностите за транспозитивна употреба. В руския език формите на условно наклонение се употребяват по-често в значение наповелително наклонение, отколкото в български и функционират впо-разнообразни ф ункционално-семантични типове конструкции. 0 6 - ратното съотнош ение се наблюдава между руски и чешки и словашки (Ш ирокова 1983, с. 28). Както беше споменато , в български условното наклонение се употребява рядко в подбудителна функция - главно в речта на интелигенцията: това е учтива ф орма на молба, изказана във форма на въпрос: Б ихт е ли м и подали?... ( = моля, подайте ми). Бихт е ли пом огнали? ( = моля, помогнете) и пр., или на индиректно предложение (имплицитна подбуда): По-добре би било да се откажем ( = предлагам да се откажем!).

В събрания от нас корпус им а 7-8 такива примери. Напр.:Вие сте влиятелен човек, не бихте ли м огли да ù намерите някаква по-подходяща работа? (Веж. 4, 28).- Ахмед - каза той - би ли запалил огън в оджака? (Гул.316).- Бихт е ли взели и нас? - каза Рабухин, като се изравни с турчина (Конст. 221).М исля, че би било добре да от идем на гарата, за да видим какви са възмож ностите днес (Конст. 219).

К акто се вижда, и в двата случая с ф ормата на условното наклонение се изразява деликатно, ненастойчиво предложение или молба, която говорещ ият всеки м о м ен т като че ли е готов да оттегли.

В руския език формите на условно наклонение се използуват много ш ироко като израз на м ека подбуда, „стилизирана под формата

II. Транспозиция на ф ормит е на условно наклонениев императ ивна функция

244

на фиктивно действие, което съчетава отсенки на предупреждение, предпазване и увещ аване“ (Русская грам м ати ка 1979, с. 203). Тези отсенки рбаче зависят от конкретно-сем античния състав на изречени­ето. Н ай-същ ествена роля (на модификатор) при това играе част, бы, която участвува като конструктивен елем ент не само във формата на условно наклонение, но се присъединява и към инфинитивната форма (Вам бы лечиться), см екчавайки категоричността й. И в двата случая част. бы преобразува изказа, пром еняйки модалността му. В резултат на това, според П. Адамец, се получава условно-см екчаващ а модиф и­кация.

П о-ш ироката употреба на формите на руското условно наклонение в им перативна функция обяснява защо така често те се използуват в руския превод като функционални еквиваленти на български повели­телни форми. Напр.:

Тъй кажи, че и на италиански е същото, както на български бе, та да не се мъча (Чудом. 126). - Так и сказал бы, что, мол, по-итальянски то же, что по български, я бы даром не мучился (138).

Че волеизявата, изразена с транспонираната форма на условно наклонение, е по-слаба, по-плаха и по-мека от императива мож е да се види от примери, в които има градация: след деликатната подбуда, изразена с форма на условно наклонение, следва императивна форма. Напр.:

- Унялся бы ты, Курт, - не выдержал наконец Рычин, - этикет есть этикет. Уймись. - ещ е раз попросил Рычин (Лар., 246).- В зял бы да накидал камней, если плетень жалко. / / - А у тебя что, руки отсохли? Возьми да накидай (Шукш. I, 39).

Тази градация по интензивност на волеизявата - от плаха или деликатна към настойчива молба - се отрязва и в превода: .

Като ти се свиди плетът, да беше понахвърлил к а м ъ н и . / / - Теб да не ти са изсъхнали ръцете? Вземи, че нахвърляй (18).

В академичната „Русская грам м ати ка“ (1980, с. 108) тези случаи се разглеж дат като желателно наклонение (с. 105), и по-конкретно - като ж елание под ф ормата на молба или съвет ( = искам да го направиш ). Н е будил бы ты его. П очит ал бы ты нам стихи, функциите на руските транспонирани форми с част, бы с ориентираност към бъдещето най-често се предават на български с плусквамперфектните форми, изразяващ и деликатна молба, предлож ение, съвет, уговаряне. Напр.:

Вы бы поспали пока, товарищ старш ина (Вас. 63). Да бяхте поспали сега, другарю старшина (54).Знаеш ь что, сварила бы лучш е суп (Лавр. 118). - Знаеш ли какво, по-добре да беше сварила супа (267).

245

Ты бы прилегла, у тебя ужасный вид (Лавр. 118). - Д а беше си полегнала малко. И зглеж даш ужасно (297).

Когато контекстът подсказва по-малко деликатни отношения, предлож ението се оформя в българския превод с императивна форма. Напр.:

Спать ложились бы, гас все дорожает, а ты ж геш ь (Ш ол. 41).- Я си лягайт е, гаста все поскъпва, а ти я гориш (43). Слушай, - крикнул он ей в догонку, - ты бы заш ла к нам (Абр. 245). - Чувай - подвикна й Михаил, - нам ини към нас(45).

Част, хот ь внася субективно-модална отсянка на упрек или обида. Напр.:

Ты хот ь бы посмот рел на нас. Зря, что ли, мы переодева­лись? (Абр. 246). - П ък погледни ни поне, де ... (46).

Подбудителното значение като че c e ' засилва в конструкции с лучш е бы : Ты бы лучш е уш ла. Ты бы лучш е попут еш ест вовал.

Освен с 2. л. транспонираната в императивен контекст условна форма се срещ а и в двата езика и като инклузивна форма. Напр.:

О т ош ли бы от борда. Н еловко так (Лавр. 104). Д а бяхме се м ахнали от борда. Неудобно е (277).- Клео, да бяхме от иш ли този път на градския плаж (Ман., 178).

В етрилото на функционалните съответствия в двата езика мож е да бъде представено така:

рус. 1. да беше казал бълг. да сделал бысказал ~ 2. кажи беше — 2. сделайбы 3. защо не каза? направил ^ ^ ~ 3 . надо сделать

Ето няколко прим ера в превод от български на руски:- Д а беше изст ъргала калта (Калч., 48). - Грязь бы счист ила (48).- Д а беше направил два сахана вместо него (Тал., 81) - Сделал бы

лучше пару сковородок (80).- Д а бяхт е намерили работа на моя М атей, в милицията ли да го

вземете, на гатерите някъде ли да го наредите. (Радич., 132). - Подыскали бы вы лучше работу моему М атейке, в милицию бы взяли или куда на лесопилку пристроили ... (107).

В отделни случаи, когато вежливата ф орма противоречи на съдърж анието, ф ормата на условно наклонение мож е да изразява в същ ност заповед + язвително и подигравателно отношение. Напр.:

Вы бы язы чок на привязи придерж али!В конструкциите с част, чтоб, на които вече се "спряхме, също

участвува ф орм ата на условно наклонение: там подбудителното значение (категорична волеизява) е и формално изразено: Самовар чтобы согреть !

246

Както е известно, от морфологично гледищ е инфинитивът е изходна ф орм а на глагола. В резултат на транспозиция обаче, при определени контекстуални условия той мож е да замести различни наклонения, вклю чително и императивни форми.*1

Това се наблю дава най-често в едносъставни безсубектни изрече­ния (диалогичен текст с повелителна интонация, без обръщение). Напр.:

Если к трапу будет подходить чужая шлю пка, вызывайте караульного начальника и до его прихода никого на палубу не пускать! (Лав. 123).

Събраният материал ни дава основание да говорим за два' типа транспонирани инфинитивни конструкций: им перативни и инструк­тивни.

I. И м п е р а т и в н и я т и н ф и н и т и в е функционален заместител на лична им перативна форма в 1, 2, 3, лице ед. и мн. ч. - естествено, най-често той е адресиран към 2 л. Т ъ й . като липсват формални показатели, лицето и числото на адресата се изясняват от контекста и ситуацията. Напр.: П ом иловат ь ! - мож е да значи „П омилвай го (я, ги) или „П ом илвай те г о /я / г и ! “ - К вечеру всех выгнать к реке! (Абр. 235) е адресирано къ м един събеседник. Затова е преведено: Надвечер изведи всички на реката (34).

Същ ата ф орма м ож е да се отнася към 3 л.: Схватить его\ ( = пусть схватят его! - Д а го хванат!), а мож е и да означава подбуда за съвместно действие: Е хат ь ! (= Едем! - Д а тръгваме!). Напр.:

Стащит ь его отсюда за волосы, да и от правит ь (А. Толст. 605). - Д а го смъкнем оттам за косата, па да м у дадем пътя ( 112).

А дресирана към 1 л. ед. ч. (в полупряка реч), инфинитивната форма реализира друго подбудително значение: тя предава мечти или страстно ж елание за бъдещето като твърде неопределено и неясно действие. Напр.:

Бежать отсюда\ П ойт и немедленно к Вале и предложить ей: едем! (Тендр. I, 573).

Във всички други случаи контрастът между инфинитивната форма, в която липсва сем ата „лице“, и наличието на конкретен адресат създава конотативен ефект на рязка команда, безапелационна, груба заповед: иска се мигновена реакция. По тази причина в руски език инфинитивът е общ оприета форма на стандартни военни заповеди и команди: Вст ат ь\ Ш тыки прил 1кнуть\ С пеш ит ься! Пост роит ься в одну шеренгу ! и пр.

III.Транспозиция на инфинитива в им перат ивна функция

*' На р а з н о о б р а зн и т е реализации в речта на инфинитива и неговите български еквиваленти са п осветен и много, публикации и кандидатската дисертация на Ана Н иколова (197S, 1У81).

247

Тези транспонирани императивни форми се превежда'т с узуалните за български език повелителни форми в 2 л. ед. ч. (м акар че се отнася за много адресати (а) или с транспонирани безличнопасивни форми (б). Напр.:

а) - Спешиться! .. П остроиться в одну шеренгу! .. (Фад. 160).- Слизай от конете!.. Строй се в една редица!.. (175).- М о л чать! . . - взвизгнул он вдруг.. (...) Слушать мою команду!(ф ад . 163). - Мълчи! - кресна той изведнъж (...) Слушай м оята заповед! (176)- П родолж ить наблюдение! (Вас. 58). - П родълж авай да наблюдаваш! (64)б) — Расстрелять его! - холодно сказал Левинсон (Фад. 152).- Д а се разстреля! - студено каза Левинсон (164).- Закопать пушки! (Сим. 15). - Д а се заровят оръдията (21).- П еренести огонь глубже (Толст. 552) - Д а се пренесе огъ­нят по-дълбоко.

В отделни случаи (при по-неофициална обстановка) заповедта се изразява в превода с бъдеще време. Напр.:

Л ежать, пока лично „огонь“ не скомандую (Вас. 57). - Ще лежите, докато лично изкомандувам „огън“ ! (47).Внимательно наблюдать за рейдом. О безательно окликать все шлю пки (Лавр. 123). - Н аблю давайте внимателно рейда. Н епрем енно ще искате парола от всички лодки (305).

Освен команда, военна заповед повелителният инфинитив мож е да изразява и категорично постановление, разпореждане, забрана, задъл­ж ителност или неотложност на действието. В битова обстановка, при неофициални отнош ения на комуникантите в българския превод може да му съответствуват и безглаголни повелителни изречения. Напр.:

- П ом олчать пока! (Вишн. 200) - М лък за малко! (344).- П омолчать! Реш им просто и быстро. В ысказы вайтесь (Вишн. 201). - Тихо там! Ще реш им просто и бързо. Гласу­вайте (345).

Все пак най-често в битови разговори той се превежда с формите на повелително наклонение. Напр.:

Не бояться! Н е колебаться! (Тол. 571). - Н едейте да се стра­хувате! Н е се колебайте! (70).- К ак скажу „три“, - пускать! (Ш ол. 54). - Щ ом кажа „три“, пущайте конете! (62).- Спать! - коротко бросала она, выслушав очередное призна­ние (Вас. 32). - Върви да спиш! ... - кратко отсичаше тя след поредното признание (18).

II. И н с т р у к т и в е н и н ф и н и т и в се среща, както показва самото условно название, в инструкции, ръководства за ползуване на домакински и други уреди и особено - в готварските рецепти, а така също в етикети и обяви, предпазващи, предупреждаващи или забраняващ и някои действия. Напр.: Б ез стука не входить! Вскрывать в темноте! П еред употреблением взбалтывать!

248

И тук, както при императивния инфинитив, цялото внимание е съсредоточено към самото действие. Разликата е тази, че при инструкцията указанията се адресират от аноним ен инструктор към неопределено множество потенциални адресати, които се подбуждат към неактуално, т.е. неопределено във времето действие, докато при заповедите и говорещият, и адресатът, и ситуацията са съвсем определени. Напр.:

Спелые абрикосы обмыть, сварить, после чего протереть вместе с отваром. Б аклаж ан ы испечь, слегка сварить, снять кожицу, м якоть изрубить, добавить обж арены й лук ... и т.н. П ово р о то м кнопки установить точное время ... В ращ ением кольца установить диафрагму, навести объектив на резкость .. и пр.

С ъщ ото важ и и за очакваното действие, подбудата към което може да бъде само усилена (с част. ну, а ну, а ну ка), но не и смекчена, защ ото това противоречи на основното значение.

Освен самостоятелния инфинитив, който ни интересува в случая, се използват и конструкции с модални думи: следует производить (чистку), необходимо снять ... , нужно + инф., надо, должен + инф., рекомендует ся, важно, нужно, можно + инф. и пр.

С И Н Т А К Т И Ч Н И Н А Ч И Н И ЗА И З Р А З Я В А Н Е Н А П О Д Б У Д А

I. Въпросителни изречения с подбудително значение

В ъпросителните изречения с подбудително значение са особен вид изречения, при които планът на съдърж анието (подбудителната сем антика) не съвпада с плана на изразяването (въпросителната форма).

Е. К рж и ж кова подчертава, че отделни комуникативни типове изречения (съобщителни, оптативни, подбудителни и въпросителни) могат да изпълняват не само функциите, за които са предназначени, но и да функционират в едно по-ш ироко сем антично поле, зам ествай­ки други комуникативни типове изречения. Като пример авторката сочи тъ к м о транспозицията на въпроса в позиция на подбуда: Вы не скажете, где ...? Куда ты лезешь? Зачем шумиш ь? - изпълняват им перативна функция, изразявайки всъщ ност волеизява: Скажите, где ... Н е лезь гуда! Не шуми! (Русская грам. 1979, с. 821).

С въпросителни изречения могат да се изразят най-разнообразни подбудителни отсенки: м олба (Ще ми пом огнеш ли?), покана (Защо не дойдете сега?), съвет (Защ о не му се обадиш ?), предупреждение (Н я м а ли да закъснееш ?), заповед (Щ е ми каж еш ли най-сетне?), хипотетично предложение (Дали да не ги попитаме?) и пр.

249

О сновна предпоставка за тази транспозиция е н а ' първо място това, че всеки въпрос изразява подбуда, тъй като каузира речево действие (изисква отговор): самата въпросителна структура представ­лява граматикализиран израз на подбуда към речево действие. Същото съдърж ание (Какво четеш ?) мож е да бъде изразено и с повелително наклонение (К аж и какво четеш). Въпросът, както и в о л еи зяв ата и зр азява активн о отн о ш ен и е на говорещ и я към действителността, ж елание за активно въздействие върху адресата. Друго важно условие за появата на подбудително значение е многозначността, ш ироката семантика на въпросителните изречения. Те обединяват три семи: въпрос, съобщение й подбуда. Това обуславя тяхната функцйонална полисемия. П ри съответно лексикално напъл- нение, подходящ контекст и благоприятна ситуация се актуализира подбудителната сема, а другите се неутрализират. За това спомагат лингвистични и екстралингвистични фактори, които се изразяват на лексико-морф ологично и синтактично равнище:

Стаханова (с. 151) обръщ а вним ание на голямата роля намоносем антизаторите на ниво изреченска структура, контекст и конситуация. М оносимантизатори на подбудителното изречение на ниво изреченска структура са обръщ енията, постпозитивните частици (а, ли, дали и пр.) и вметнатите думи (м ож е би, может). Към моносем антизаторите на ниво контекст ще отнесем семантиката на глаголите, въвеж дащ и пряката реч (помоли, предлож и и пр.) и глаголните разпространители. Конситуацията съдействува за появата на подбудителна семантика и на различни субективно-модални и оценъчни значения във въпросителната ф орм а по две линии: по линия на отнош ението „говорещ - адресат“ и по линията на „задължител­ност - незадълж ителност“ да се изпълни действието от адресата.

Въпросителните изречения с подбудителна* семантика са широко разпространена форма за изразяване на разнообразни емоционални и смислови модални отсенки. Затова Ш ироковгГги нарича сигнали за ем оционалност на синтактично равнищ е (Ш ирокова 1983, с. 7). М акар обаче да изпълняват функциите на императивни конструкции, каузи- райки неречево действие („Слушай, докога ще играеш на обидена д ам а ?“ - с имплицитен смисъл: „П рестани да играеш на обидена д а м а “) (Ман. 1), въпросителните подбудителни изречения . не са напълно синоним ични на императивните: те изразяват по-разнообраз­ни субективно-модални и ем оционални отсенки от императивните. Затова те не са факултативни заместители на императивните изрече­ния. И м а ситуации, при които въпросът винаги изразява желание, молба или изискване. Н апри м ер при купуване или поръчване в магазин, ресторант или предприятие за обслужване като отговор на въпроса адресатът (продавач, сервитьор) направо предлага стоката. Н ещ о повече - ако говорещ ият няма нам ерение да се възползува от услуга, която влиза в задълженията на съответното предприятие, той изрично уточнява, че сам о пита (Конрад, с. 381).

250

Между въпросителните конструкции с императивни функции се обособяват няколко структурни типа с повече или по-малко стабилно императивно значение (става дума за частните семантични интерпре­тации на им перативното значение „волеизявяване“). Най-общ о казано едни от тях са с индикативна форма на глагола (в бъдеще, сегашно време), други - с условна, трети - с инфинитивна. Особен интерес представляват негираните въпросителни конструкции.

1. Въпросит елно-императ ивни конструкции със сказуемо в бъдеще врел1е

В ъпросителните изречения със сказуемо в бъдеще време изразяват слаба подбуда - покана или молба: импулсът за каузация изхожда от говорещия, изпълнението на каузираното действие е от интерес на говорещия, който не се поставя по-високо от слушащия.

Н апр, покана настойчиво предложение изразяват примерите:- Успяхме - рече сугестологът. - Ще влезеш ли за л1алко!(Дил. 65).- Тата, выпьешь со м ной чайку? (Лавр. 83) - Тата, ще пиеш ли чай с мене? (255).

П редложение, което звучи като м олба изразява:- А вот и В итька с Петькой! - кричит Павлик, отпуская руку старика. - Дедушка, ты меня подождешь тут, у крепости? / / - Ладно, беги! (Росохв. 54).

В някои случаи това конкретно значение се уточнява от въвеждащ глагол м оля, пом оли или от цяло изречение. Напр.:

- Ще м е научиш ли да ги чет а? (нотите - И.В.). М ного те моля (Веж., 34).

Тъй като тези въпросителни изречения имат изоморфна структура и в двата езика, в превода се използуват най-често те, но в някои случаи преводачът предпочита алом орф на форма. Напр.:

- Ще м и изсвирит е ли нещ ичко? - помоли се .тя . - Съвсем м алко макар . Н о да бъде ваше, естествено (Веж. 4, 16).- Сыграйте мне что-нибудь, - попросила она. - Хоть н ем ­ножко... О бязательно что-нибудь ваш е (33).

Тук им перативът изразява по-настойчива молба, отколкото бъдеще време, което подсказва неувереност, несигурност и с това придава на м олбата отсянка на плахо, предпазливо, сдържано предложение (допуска се, че адресатът мож е да не пожелае да го изпълни).

С ъщата структура при друго лексикално напълнение и друга ситуация мож е да изразява груба, рязка заповед и раздразнение. Напр.:

- Ще млъкнеш л и ! Събрали см е се да преговаряме, а не да ком ен тирам е (Д. Д. 2, 126).

В сравнение с М лъкни !, изразяващ о гняв, Ще Л1лъкнеш л и ? изразява

251

по-разнообразни субектиВномодални значения (неодобрение, раз­дразнение, укор), които липсват при императивната форма. О щ е по- експресивно е Ще млъкнеш ли или н е? Тук отрицателното субективно- м одално значение се актуализира благодарение десемантизацията на втората част на разделителната конструкция, която вече не изразява алтернатива, а подсилва резкостта и категоричността на подбудата и едновременно подсказва раздразнение, досада.

Този тип въпросителни изречения актуализират субективно-модал- ното значение желателност, предположителност и изразяват често предлож ение за съвместно действие, оформено като едночленно въпросително изречение: П ойдем? Н ачнем? Попробуем? За да се подсили подбудата и се предизвика полож ителна реакция от страна на адресата, се използуват и постпозитивни частици а, да, ладно, хорошо, что ли. Напр.:

Мы съездим завтра, д а ? Поедем вместе, хорош о? - П оплачем eAiecme, что л и ?

Н а български тези изречения представляват да-конструкции с част. ли или без нея: Да тръгваме (ли)? Д а опит аме (ли)? Срв.:

- П ойдем т е вниз? Он уже, наверное, выходит (Тарас. 36). - Да слезем ли долу? Вероятно, той вече излиза (35).

Когато липсва частица, единствен показател за въпрос-подбуда е интонацията (да слезем?). Напр.:

Что-то припекает. П ош ли в воду? (Тарас. 186). - Прежуря май. Д а влезем ли във водата? (200).

Този тип изречения запазват и въпросителното си-значение: при тях говорещ ият иска мнението и съгласието на събеседника и едновременно с това го подтиква към съвместно действие, което сам ият той смята за целесъобразно. Това личи и от отговора^ Напр.:

Д а влезем ли да се почерпим нещо? / / - А ми ... да влезем - съгласява се П етко (Н ёзнак. 2, 42).

С ъщ ото значение имат и руските въпросителни изречения с инфинитив и дателен падеж (Что-то случилось ... Н е оставить ли нам эту затею ? .. Шефн. 474), на които в български би съответствувало „Да оставим (ли) тази идея? Д али (пък) да оставим тази идея?“, и зразяващ о освен предложение и колебание, размисъл.

Въпросителните подбудителни изречения за съвместно действие често вклю чват гл. хочешь, хот ите, с което се експлицира стремеж ът на говорещ ия да съгласува своята воля с ж еланието на слушащия, да го убеди, да се съгласи за съвместното действие. Напр.:

- Хочешь, покатаемся? - предложил Евгений. - Лучше поиг­раем (Ток. 140) - И скаш ли да те повозя? ... - П о-добре да поиграем (144).

Голяма част от тези въпросителни изречения от нашия корпус съдърж ат моносем антизатора может, което прави предложението още по-ненастойчиво. Напр.:

252

- Мож ещ вы п ь ем ? // - Мне надо здоровье беречь (Вишн. 213)- Д а пийнем, а ? / / - Аз трябва да си пазя здравето (363).- Может, залож им ? - С утра не пью (Тарас. 8) - Да си гаврътнем ли? (8).

И двете избрани от преводачите да-конструкции (с част, а, ли ) отразяват адекватно и ф ам илиарния тон, и модално-ем оционалната отсянка на въпроса. Същото важи и за антонимичния превод на въпроси с няма ли да ..., съдържащ и освен въпроса препоръка, съвет, насърчение да се извърши действието. Напр.:

- Может, поделит есь? Тогда мы будем знать втроем: бог, вы и я (Тарас. 104) - Н ям а ли да споделите с мен? ... (175).

Руските въпросително-подбудителни изречения с может се пре­веждат на български език обикновено без може би поради различната им стилистична характеристика: рус. мож ет се употребява в сниж е­ния разговорно-просторечен стил, докато може би се среща в книж овния език. Затова може би се допуска само в текстовете, в които други разговорни думи или структури могат да коригират общ ата стилистична характеристика на репликата. Напр.:

- Ребята, - попросил Захар, - люжет у кого отыщется зат я­нуться хоть раз? (Проск. 320). - М ом чета (...) мож е би някой им а тютюн да дръпна поне един път? (418),

където „да д р ъ п н а“ ком пенсира отчасти загубата на разговорност в репликата'.

О бщ о за тези въпросителни изречения м ож е да се каже, че те запазват значението си на нерезки, предпазливи въпроси и едновре­менно с това изразяват деликатна подбуда (покана, предложение, молба) за конкретно действие, полезно за говорещия. Напр.:

- Знаете что, Федя, а мож ет быть вы от несет е? - попросил Н икитин ( . . . ) - Д авай , - легко согласился Федя. - А куда нести? (Ток. 1, 214).

Тук и въвеж дащ ият глагол (попросил), и съдържанието на въпросителното изречение, и отговорът на събеседника свидетелству- ват, че се касае за предпазлива молба.

Обратно, в: - Может, действит ельно покормиш ьЪ - спросил Петр, как бы выдергивая руку из чужого карм ан а и пряча ее за спину (Ток. 1, 241) - глаголът спросил подчертава въпросителното значение: говорещ ият се интересува дали слуш ащ ият е в състояние да извърши действието и едновременно предлага това да стане.

..Възможни са и случаи, когато деликатната форма на въпросител­ното изречение противоречи на съдържанието на волеизявата. Н ап ­ример, говорещ ият (комисар) стои по-високо от адресата и с репликата Ты люжет, помолчиш ь? (Вишн. 212) изразява не молба, а раздразнение, упрек. Затова и преводът „Ти ще м лъкнеш ли за м а л к о ? “ (361) звучи като заповед.

253

Това не е изолиран случай. В процеса на речево общуване въпросителните изречения с подбудително значение със сказуемо във ф орма 2 л. бъдеще време често актуализират отрицателно-оценъчни субективно-модални значения. П ротиворечието между деликатната форма и съдържанието, изразяващ о отрицателна оценка, създава експресивен ефект.

П о изклю чение тази структура се срещ а и при 1 л. ед. ч. - като размисъл, колебание, подтикване на самия себе си към някакво действие. Напр.:

У нас один парень в институте здорово стихами подрабаты ва­ет (...) Может, лше попробоват ь? (Тарас. 155). - Един наш колега изкарва луди пари със стихове (...) Д али и аз да не оп и т а м ? (146).

П рибавянето на отрицателната част. не към формата на бъдеще време във въпросителното изречение (Ты не придешь со м ной? Ты не вы пьеш ь со мной чайку?) отчасти видоизменя семантиката му, без да изразява отрицание: вместо м олба изречението изразява съвет,ненастойчиво предложение, в което понякога се долавя нотка на неодобрение към адресата и едновременно с това - подчертано ж елание на говорещ ия да се осъществи действието. С ъщ ото важи и за съответните формално отрицателни въпросителни изречения в български език. Напр.:

Ти няма ли да вземеш нещо по-люто? - пита ме Кирил, докато правя поръчката си. - Н а кока-кола ли ще останеш? (Ман. 1, 14).

Тук въпросът подсказва неодобрение към избора на питие и съвет той да бъде променен. В случая ж еланото действие е в полза на адресата. При друго обкръж ение със същата конструкция говорещ ият мож е да подтиква към действие, полезно за самия него Напр-.:

Н ям а ли да почерпиш ?Когато оценъчно-ем оционалният ком понент надделее, тези изрече­

ния като че ли загубват въпросителното си значение и изразяват преди всичко подбуда, усложнена от отрицателна оценка (Н я м а ли да млъкнеш ?) или дори само отрицателна оценка. Напр, руският преводач предава репликата „Знам твоите нови произведения - изръм ж а тя. - Н ям а ли да се заср ам и ш ?“ (Веж. 39) не с въпросително, а с възклицателно изречение, като изобщ о елим инира подбудата: „Знаю я твои новые произведения, - прорычала она. - Стыда у тебя нет!“ (67). (т.е. К ак не те е срам!).

254

2. В ъ п р о с и т е л н и и м п е р а т и в н и к о н ­с т р у к ц и и с ъ с с к а з у е м о в

с е г а ш н о в р е м еi

Голяма група въпросителни изречения с подбудително значение съдърж ат модалния глагол мога, не м ога в сегашно време. Такива въпросителни изречения се срещат във всички езици. Н якои автори смятат, че целта на такъв въпрос е не да изясни дали адресатът може или не м ож е да извърши действието, къ м което го подтикват, а учтиво да му даде възмож ност „да излезе от играта“ без пряк отказ. Р. Конрад оспорва обосновано това мнение, доказвайки, че въпросът е резултат на реална въпросителна ситуация: говорещ ият не знае дали молбата му ще има успех. „Можете л и “ тук означава „В състояние ли сте, имате ли възм ож ност“, т. е. изяснява се принципната, а и субектив­ната възм ож ност да се изпълни определено индивидуално действие (Конрад, с. 369).

П ри други условия, когато говорещ ият знае, че адресатът е в състояние или е длъжен да изпълни исканото действие, може ли изразява деликатна молба. Напр.: М оже ли една бира?

С условно наклонение на модалния глагол (Бихт е ли м огли да поправите часовника?) се създава хипотетична ситуация, свързана с допълнителни усложняващи условия: дали би било възмож но при тези обстоятелства слушащият да извърши исканото действие. С това м олбата става по-неуверена, по-плаха. В някои случаи обаче контек­стът и ситуацията напълно неутрализират въпросителното значение. Напр.:

- Ти - викат - си дошъл от не знам къде си хлебеца да ни отнемеш , а? Можеш ли си обра круш ите оттук, дорде не сме ти направили гърба на корем! (Чудом. 224).

Тук им а експресивен израз на заповед (обирай си крушите!) и не случайно е с възклицателна интонация. Затова и в превода на руски е употребен съответен по стилистична характеристика разговорен ф разеологизъм в повелително наклонение, с част. -ка:

Ты, - кричат, -откуда такой явился хлеб у нас отнимать, а? Смат ывай ка свои монаш ки, покуда м ы тебе рыло не свороти­ли! (124).

В наш ия корпус преобладават въпросителни изречения с подбуди­телно значение с не можете ли. Това се отнася не само за руската част, където формално отрицателните въпросителни изречения обхва­щат- близо 2/3 от всички въпросителни подбудителни реплики, но и за българската. Въпреки наличието на част. не те имат утвърдително значение. Н апр. „Ю ра, не мож ете ли заглянуть ко мне на минутку?“ (Ш ефн. 259) е преведено без отрицание: „Ю ра, можете ли да прескочите за минутка при м е н ? “ (174).

С таханова обособява пет групи формално отрицателни въпроси:

255

1) с инфинитив: Н е сам ая ли пора запевать?2) с мочь, хотеть, желать, согласиться + ли + инфин.: Н е хотите

ли ...3) с 2 л. бъд. време + ли: Н е дадите ли высказаться?4) почему (бы) не + инфин.: П очему бы не подождать?5) не найдется + ли + инфин. (закурить) или + род. п.: Н е надется

ли папирос? (Стаханова 1986, с. 151).Същ ата авторка изтъква, че в тези конструкции част. не губи

семантиката си и служи за неутрализиране на категоричността и резкостта на подбудата (пак там, с. 151). Бердник, напротив, смята, че част. не внася експресивна отсянка и актуализира подбудителното значение на въпросителната форма (Бердник, с. 90). На този въпрос ще се спрем по-късно.

В много случаи не можеш ли, не мож ете ли, рус. нельзя ли изразява подбуда за прекратяване на действието, от което говорещ ият не е заинтересуван или което му се струва нецелесъобразно или неумес­тно. Е дноврем енно с това тези въпроси изразяват и субективно- модалното значение неудоволствие, раздразнение, досада и т. п. Напр.:

Виртуозът. - Н е м ож ете ли да млъкнете за малко? / / Безот- говорн. - Щ о? П реча ли? / / Виртуозът. - Д разните ме (Страт. 10). - Вы не мож ете хоть минутку помолчать? - А что? / / - Р аздраж аете (8).

Тук субективно-модалното значение се изразява два пъти: с въпросителното изречение и лексикално.

П одобно субективно-модално значение и м ат и формално отрица­телните въпросителни изречения с не думаете, что ..., не считаете нужным + инфинит., в които под форма на въпрос се прави внушение за промяна на поведението и съ щ евременно често се изразява отрицателна оценка. Напр.:

- Вы не счит ает е нужным встат ь, разговаривая с офицером? (Лавр. 91).Н е м иелит е ли , че след М ом чиловския случай т рябва да бъдете по-деликат ен? (Гул. 249). - Не думаете ли вы, что после „М ом чиловского дела“ вам следует быть поделикат нее? (52).

К акто споменахме, въпросителните изречения с подбудително значение с нельзя ли + без (разговоров), нельзя ли + сравнит, степен (потише) - бълг. не може ли без ..., не може ли по-тихо - изразяват подбуда за прекратяване на действието или за отслабване на интензивността му и неодобрение към адресата. Напр.: - Н ельзя ли без фокусов? - сухо сказал м айор (Я. и Н. 128).

В голямата група на ф ормално отрицателните въпросителни изречения с подбудително значение, чиято структурна основа е съчетанието на част, не с финитен глагол или с инфинитив, Стаханова

256

вклю чва и широко разпространените в бита „не найдется ли закурить“ или „не найдется ли + род.п. (спи чек)“, изразяващо учтива молба (Стаханова 1986, с. 153). В случая обаче не се касае за изолирана узуална форма, а за узуална структура с предикат в бъдеще или сегашно време. Почти всяка учтива молба русинът - оформя като въпрос с отрицание. Напр.:

Нет у вас м ело ч и ? Нет у вас лиш него билет ика? Вы не скаже­те, где здесь остановка? Вы не скажете, который час?Огоньку не найдет ся? (Тарас. 167). . Д а имате огънче?. (177). Н е будете ле вы так лю безны заблаговременно заказать мне номер в гостинице? (Леви, 5 ). - Н али ще бъдете така лю бе­зен (Ще бъдете ли така любезен) предварително да ми поръ­чате стая в хотела? (15).

В първия случай ф орм ално отрицателният въпрос „Огоньку не найдется?“ означава в същ ност „Ако имате кибрит, моля, услужете м и “. Във втория случай говорещ ият се интересува не дали събесед­никът му е любезен или не, а дали им а реална възмож ност да му ангаж ира стая.

С въпроса „Ты не забудешь позвать настройщ ика?“ говорещият напомня на адресата да не забравя. Затова преводът трябва да бъде „Н али няма да забравиш ...?“ - с имплицитен смисъл „М оля те да не забравиш ...“

И тук, както при повечето ф ормално отрицателни въпросително- подбудителни изречения, преводачите от руски използуват ан атом и ­чен превод (без отрицание), като се стараят по друг начин да усилят учтивостта (напр, с условна форма на сказуемото: „Бихте ли ми казали колко е ч асът?“). Склонни сме да приемем, че в руски език отрицателната форма на въпроса-молба изпълнява същ ата функция, каквато изпълнява в българския език формата на условно наклонение. „Бихте ли попитали? Бихте ли п о м огн али?“ см екчава категоричност­та, придавайки на м олбата възмож но най-ненастойчивия и учтив характер. Че отрицателната ф орма изразява в руски език по-учтива молба показва фактът, че при всички „хибридни речеви актове“ (термин на Конрад с. 376), при които във въпросителното подбуди­телно изречение м олбата е експлицирана и с bitte (моля), в руския превод освен прошу вас или пожалуйста се появява отрицание, за да изрази подчертана учтивост. Напр.:

Würden Sie mich, bitte, abschleppen? - Вы не возьмете меня на буксир?- Моля, бихте ли ме взели на буксир? (прим. на Конрад).- Gibst du mir, bitte, das Buch? - П рош у тебя, не дашь ты мне эту книгу? - Моля, би ли ми дал (ще ми дадеш лй) книгата?

257

* Ф *

Подбудителните изречения с въпросителна дума защо - рус. что же (ты молчиш ь), чего (ты см отриш ь), отчего, к чему (ты себя расстраиваеш ь) съдържат глагол в сегашно или бъдеще време 2 л. или 1 мн. ч. и изразяват неодобрение към поведението или действията на слушащия и косвена подбуда (внушение, ненастойчив съвет) да извърш и обратното действие. Напр.: Аникеев молчал. Он не мог сказать „так“ и не мог сказать „не т а к “. - Ну, что же ты молчиш ь? Что ж е ты молчиш ь? (Ток. 199) - съдържа внушението „не мълчи! говори!“

О бикновено тези въпросително-подбудителни изречения се пре­веждат със съответните изоморфни структури в български език: защо (що, какво) + сег. или бъд. вр.:

- Е, защо мълчиш , а? (76).Братцы, да что ж вы глядите? За что боролись? (Лавр. 102).- Братлета, какво гледате? За какво се борихме? (275).

Тук с въпроса говорещ ият упреква адресата, че е пасивен, изразявайки неодобрение и подтиквайки го към обратното - към активност.

Въпреки че формално всички въпросителни думи в този тип изречения са ориентирани към причината или целта на действието (поведението), говорещ ият не се интересува от това, а изразява косвено несъгласие, подсказвайки, чрез своята субективна оценка целесъобразността на обратното действие. Срв.:

- Ну ты, пожалуй, черезчур, - осуждаю ще сказал Алик. - Отчего ты м о лчи ш ь? (Вишн. 215)- Чего ревеш ь? Н е убили! (Абр. 252).- Ну, что мож ет случится с отцом? К чему ты себя расст раи­ваеш ь? (Лавр. 82).

В превода, както и в оригинала подбудата остава в подтекста (не мълчи, не реви, не се разстройвай), защ ото повелителното н аклоне­ние би обеднило текста: то не мож е да предаде модалните и емоционалните нюанси на първообраза. Срв.: Защо мълчиш ? Какво си ревнала?

Въпросителните изречения с что же не, почему (бы) не - бълг. защо не ..., що не... изразяват съвет, предложение, подканяне да се извърши всякакво целесъобразно действие, полезно за адресата. Напр.:

- Другарю, защо не отидете при съседната колонка? Там е пълно с таксита (Страт. 4): - Товарищ, да вы идите к сосед­ней колонке. Там полно свободных такси (4).

В превода императивната конструкция изразява само волеизявата.В някои случаи функциите на въпросително-подбудителното изре­

чение се предават в превода с формите на условно наклонение, която също подсказва и субективна оценка. Напр.:

Защ о не м у кажеш „пръчка“, ами зам ърсяваш езика му с такива думи? (Хайт. 57). - Сказал бы „палка“, „хворостинка“, нечего ему таким и словами язы к засаривать!(46).

258

Що не си седне на задника да печели пари, ами е тръгнал да гони М ихаля (Веж. 2, 13). - Сидел бы себе да зарабатывал деньги, а он погнался за ж уравлем в небе! (69).

С ъпровож дащ ият волеизявата модален и емоционален нюанс понякога се експлицира два пъти. Напр.: Хайде, защо не идвате? - изразява достатъчно ясно нетърпението и съвета да се побърза: и лексикално (хайде), и с въпроса, подсказващ раздразнение от неизпълнението на очакваното действие. Въпреки това обаче П. Вежинов добавя в авторовия текст „попитах аз нетърпеливо“ (4, 13). Тази рем арка дава основание на руския преводач да използува безглаголно въпросително изречение: - Ну что же вы? - спросил я нетерпеливо (29).

В този контекст конкретизирането на действието не е налож ител­но. Такива структури са ш ироко разпространени в български език. Често те се превеждат с въпросителни инфинитивни изречения с част. не, изразяващ и „емоционално утвърждение на възмож ността и целесъобразността на действието, за което става дума под форма на съвет“ (Н иколова 1981, с. 70)

Стаханова отнася формално отрицателните въпросителни изрече­ния в руски език към специализираните синтактични средства от подбудителното поле, тъй като те им ат подбудително значение независимо от контекста и не могат да изразяват само въпрос без подбуда.

Както видяхме, от една страна те см екчават подбудата, придавайки й възм ож но най-деликатната и учтива форма, от друга - обратно - те изразяват най-добре разнообразни отрицателни субективно-модал- ни значения и оценки: неодобрение, укор, раздразнение, ирония и пр. Това засяга преди всичко случаите, когато деликатната форма на въпросителното изречение се използува от говорещ, който поставя себе си по-високо от слушащия и иска да изрази по този начин отрицателна оценка.

В български език могат да се образуват и . използуват като подбудителни всички посочени руски негирани въпроси (без структур­ни ограничения), но разпространението им е много по-слабо. Затова при повечето от тях се прилага антоним ичен превод (без отрицание): Не хотите ли ... искате ли . Не дадите ли ... - Ще дадете ли ... Нет у вас свежей газеты? - И мате ли нов вестник? (по-подробно виж Васева 1982, с. 108-113).

Ш ирокото разпространение на формално отрицателните въпроси- телно-подбудителни изречения в руски език, които са сигурно средство за изразяване на субективно-модални и емоционолнооценъч- ни значения, и сравнително ограничената им употреба в български език мож е да се свърже с по-голямата склонност на руски език към експресивно подчертаване и към натрупване на експресивни елементи (по-подробно Васева 1978, с. 48).

259

В заклю чение ще подчертаем , че и в двата езика с въпросителни изречения се изразяват разнообразни, но не всички възмож ни частни подбудителни значения. П оради това, че са „специализирани“ за изказ на деликатна подбуда, те не могат да изразят наприм ер заповед, призив, разпореждане. И зречения като „Ще мирясаш ли (Ще се махнеш ли) най-сетне?“ наистина подсказват „мирясвай, махай се“, но основното е субективно-модалната отсянка (раздразнението, досада­та), а не заповедта.

Съзнателно ограничихме анализа с т.нар. „въпроси-молби“, без да засягам е случаите, когато само при определена ситуация въпросител­ното изречение мож е да съдържа имплицитна подбуда. Н апример, в стаята става течение и говорещ ият пита: „Не ви ли плаши течен и ето?“, което съдържа им плицитна молба (Затворете прозореца, вратата) или имплицитно предложение (Н ам етнете се. Облечете се. П рем естете се и пр.).

Б езглаголните въпроситеЛно-подбудителни изречения, които при различни екстралингвистични условия получават различно имплицит­но съдърж ание се засягат в следващия раздел.

II. Б езглаголни подбудителни изречения

С ъществуват различни интерпретации на безглаголните подбуди­телни изречения от типа „След мен! Н асам! Вода!“ Едни учени ги разглеж дат като непълни изречения, в които липсващ ият глагол е подсказан от реалната ситуация или от предходния контекст; други - като самостоятелен структурен тип изречения, които не са непълни и не трябва да се уподобяват на съответните по смисъл „пълни“ глаголни конструкции. Н ие се присъединяваме към второто схващане, застъпено от Золотова (1982), К озирев (1984), Гр.70. С мятаме, че този тип подбудителни изречения и м а собствена структура и трябва да се разглежда от гледище на тази специфична за него безглаголна структура.

Както всички императивни конструкции, и безглаголните се срещ ат в диалог, произнасят се с повелителна интонация, а изпълне­нието на желаното , но неназовано действие се схваща като предсто­ящо. Напр.:

- Аникин! Ш аг назад! Ш ко-о-ола-а, рра-ав-няй- сь!...(Тендр.1,476).- Материн! За водой! Снова! Быстро! При-ка-зы-ваю! (пак т ам ,46).

В безглаголните императивни изречения подбудата е изразена като потребност на говорещия да назове обекта, насоката, начина и т.п., свързани с очакваното действие. В тях могат да се обособят два семантични компонента: модален и обектен, модален и локативен и пр. А кционният ком понент привидно липсва, но е представен чрез

260

обекта или чрез обстоятелственото пояснение. Те подсказват, че за да удовлетвори някаква потребност на говорещия, адресатът трябва да извърш и нещ о.Н апример , произнесено с им перативна интонация, К лю ча ! м о ж е да значи: дай ми ключа, вземи ключа, вдигни ключа, върни ми клю ча, не забравяй клю ча и т.н. Ако не се знае при каква ситуация е произнесена репликата И ване\, м ож ем да сй представим м нож ество взаимоизклю чващ и се ситуации и, съответно, да я тълкувам е като: Ела! Махни се! Тръгвай! Спри! Почвай! Подай! Вземи! М лъкни! Говори! и пр. Реалната ситуация и контекстът ограничават „избора“ и подсказват исканото действие. Напр.: отделно взето, Ноги\ мож е да означава: П огледни си краката! Изтрий си обувките! Обуй се! И зм ий се и пр . ' Н о следващият контекст елим инира неподходящите интерпретации:

„Б осой!“- подумала я. Он всега ходил босиком, как лесной полудикий мальчик, и я всегда ему говорила: „Ноги\“(Т ок .1,199).

П реводът пром еня структурата и конкретизира:„Бос е “ - помислих. Той винаги ходеше бос като горско полудиваче и аз винаги му казвах „Обуй се!“(136).

В случая най-важна е интонацията: тя не само оформя в комуникативно отношение безглаголното изречение, но и подсказва неназованото още неосъществено действие и съдействува за диф ерен­цирането на различни по тип модални ситуации: категорична, см екчена или неутрална подбуда. Във всички случаи обаче акцион- ният ком понент е представен в сем античната структура на изказа неразчленено, в тясна семантична връзка с модалния (подбудителнйя) и обектния или адвербиалния (локативен или ком паративен).Н апр.: в изречението „К новой ш коле!“ приглаголният член с формата (дат.п.след предлога к) и семантиката си (посока на движението) подсказва глагол за движение, което дава възможност да не се изразява сам ият глагол.

Безглаголните императивни изречения са характерни за експре­сивната разговорна реч. Те са по-изразителни от глаголните. Срещ ат се най-често в стандартни ситуации, напр.:

а) като военни команди: Бегом! Н а нож! При нозе!б) като сигнал за съдействие (напр, при операция): Хохер!

Скалпел! Пинсет!в) в сферата на обслужването: Следващият!г) като ем оционална заповед в напрегнати моменти в бита: Кофа!Обикновено говорещ ият стои по-високо от слушащия, който

трябва да изпълни исканото действие: началник и подчинен, господар и слуга, клиент и сервитьор и пр., м акар че è възмож но и обратното. Н апри м ер , болният стене: „Во-да-а-а!“, без -да адресира молбата си.

261

Адресатът знае какво действие се очаква от него. Напр.: когато хирургът казва „Скалпел! П инсет!“ или когато фризьорката казва: „Следващата.“

С интонацията и лексико-грам атичния си състав безглаголните изречения са сигнал за незабавно изпълнение на действието. Това се подчертава и от лексеми като бързо, веднага, м игом и пр.

Володин и Х раковски различават, три типа безглаголни подбуди- телни изречения: изречения-актанти (Карты! К опере!), изречения - сирконстанти (Да тиш е ты! Скорее!) и изречения-вокативи. Тази класиф икация не обхваща всички случаи, а и характеристиката на този тип изречения у двам ата автори е твърде бегла.

По-убедителна, макар и също непълна, е класиф икацията на Козирев (1985 с.36),който,изхождайки от ситуациите в които се срещат, различава модално-ком паративни , модално-локативни и мо- дално-обектни безглаголни императивни изречения.

Тук нйе използвам е тази схема, като разполагам е материала в низходящ ред по степен на разпространение.

1. М о д а л н о - о б е к т н и б е з г л а г о л н ии з р е ч е н и я

П овече от 37% от примерите в нашия корпус са обектни безглаголни им перативни изречения, при които сигнал за акционност е обектният ком понент: предполага се действие, насочено към него.Н апр.: Две кафета, моля! С основание Козирев изтъква, че недискретността на акционалната семантика в тези изкази влияе и върху плана на изразяването: една единствена именна форма се превръщ а в средство за изразяване на много богато семантично съдържание. Създава се компактност, уплътняване на семантиката, като всички семантични компоненти се синтезират с водещия м одален ком понент „подбудителност“ и с обектния. А щ ом акционал- ността е представена неразчленено, отпада и необходимостта от глаголна словоф орма като специализирано средство за предаването й (Козирев 1984,с.35). Стилистичният ефект от уплътняването е от една страна лаконизмът, от друга - по-голямата експресивност.Напр.: „В седем и половина утре сутринта при господин км ета на разговор!“ (К.К.172) звучи много по-рязко от „Елате утре сутринта в седем и п о л о в и н а . . .“

П рави впечатление, че преводачите недооценяват стилистсичната роля на безглаголната конструкция и често (в 17 от общо 36 модално- обектни безглаголни изречения) променят структурата, като експли- цират глагола Напр.:

Садись с нами уху хлебать! М итька, ложку! (К азак .97) - Сядай с нас на рибена чорба! М итка, я подай лъжица!(вм .М итка, лъжица! 97). Н о к делу, однако! (П ар н .8 ) .- Но да

262

пристъпим към работа (8). А с Н атальей как знаешь! (Ш ол.89) .- А с Н аталия прави каквото знаеш.К огато си на пост, нищо друго (Д .Д .236).-Когда ты на посту, н и ч ем .д р у ги м не занимайся (617).

И зклю чително рядко се наблю дава обратното: в превода подбудата е изразена с безглаголно изречение, а в оригинала - с глагол в повелително наклонение. С това се ком пенсира някаква загуба на д инам ика и експресивност.Н апример, парирайки упрека,че се изразя­ва грубо, говорещ ият,казва: А как ты п о сту п ает ! Сейчас ж е собирайся и пойдем дом ой (Ток .1,166). - А ти се виж как постъпваш! Събирай си веднага нещ ата и у дома! (119). Тук безглаголното у дома добре предава раздразнението, категоричността, характеризиращ и цялата реплика.

За възприемането на безглаголните изречения като императивни допринасят, освен повелителната интонация и типичните за и м п ера­тива контекстуални и социокултурни условия, наличието на други заповедни ф орми (пред или след тях).Напр.:

- Разойдитесь на шаг и - дружно за работ у (Толст.544). - О тдалечете се по на една крачка и - дружно на работа! (36).- В рача1. В рача ! Ну что же вы стали? Бегите за врачом! До какой степени довели человека! Б о ж е мой! За вра- чож!(Тендр. 1,465).

В последния пример, за да изрази ем оционалното напрежение, уплахата, авторът използва в една реплика пет волеизявителни форми по три различни начина: а. еднословни безглаголни изречения, които обрамчват репликата и с повторението на обекта (Врача! Врача! За врачом!) усилват императивното значение; б. кратко императивно изречение (Бегите за врачом!) и в. въпросително-възклицателно изречение „Ну что же вы стали?“ с имплицитен смисъл „Бегите, спеш ите!“.

П овечето обектни безглаголни императивни изречения изразяват заповед или енергична подбуда, настойчива подкана. М акар и рядко, обаче те могат да изразят и молба. Напр.: Кусо-о-чек! Глътчица! Само една глътчица!

2. Б е з г л а г о л н и п р о х и б и т и в н и и з р е ч е н и я

Второ място по честота в анализирания материал заем ат безгла­голните забранителни изречения (22 п рим ера) , които не фигурират в известните ни класификации. Д оста от тях могат да се схванат и йато модално-обектни, но обектното значение е твърде смътно - основното е модалното прохибитивно значение, изразено с интонация на категорична забрана. То засланя и обектното, и акционалното. Затова тук съвсем или почти не се поставя въпросът за подразбиращ се глагол.

263

И в двата езика се срещат устойчиви структури: съюз и + отрицат. м естоимение (никакъв) + съществ. В руски език отрицателното м естоимение е в род.п .мн.ч дори при неизменяеми части на речта (и никаких „но“, без всяких „но“ !). В български отрицателното местои­мение се съгласува със същ ествителното по число: никакво „сам о“!

Този тип изкази се срещ ат най-често в диалози, в които говорещ ият изразява категорично несъгласие с току що изказаното мнение или възраж ение на събеседника си и повтаря с императивна интонация възловата дума от репликата му, забранявайки да я взема под вни м ани е .Напр.:

- Н е е удобно тука...Аз сам о .. .- Н икакво само! Н ям а стари и нови курсове в партията (Д.Д.332).

В подобни прим ери обстановката е неофициална и с безглаголното изречение говорещ ият изказва категорично несъгласие с мнението на събеседника и едновременно му забранява да взема под внимание повторения семантичен компонент. Напр.: Разумеется, я останусь с в ам и .. .- сказал Р у м ата .- Н о . . . / / -Н и к а к и х „но“ ! - сказал Барон (Струг.88). - Н и какво „но“ - каза баронът(83).

П онякога липсва „подхващ ане“ на дума от чуждата реплика, а с безглаголното изречение просто се диктува някакво поведение чрез забрана .Напр.:-

Сега гледай тука и си напъни мозъка. И никакво снизхожде- ние!(М ан.10) - Горе ръцете! - вади пистолета и ч ич о то ,- И никакво викане и м ъ р д ан е!(Н езн .1,115).

П ри превод на тези безглаголни фрази често се променя структу­р ата .Напр.: „и ни дума п овече!“ - „Стига п риказки!“. П ри превод от български на руски забраната често се изразява с отрицателен императив или отрицателен инфинитив. Напр.:

- Н икакво връщане! (Хайт.57). И думать забудь об этом!(46) .- И никакво клинчене! Води се борба срещу мрака (К .К .1 ,391).- И не отлынивать! И дет наступление на темноту (409).

И тук, както при безглаголните модално-обектни изречения с експлицирането на глагола забраната като че ли губи част от интензивностт.а и експресията си. П оради това преводът най-често запазва безглаголната структура, която и в другия език има същото модално-експресивно съдържание. Напр.:

Я для вас устав, и никаких больш е разговоров! (К у п р .6 ) . -А з съм ви устава и никакви приказки повече! (32).

След половин час е обядът. И никакви закъснения! (В еж .35).- Через полчаса обед. И чтоб никаких опозданий! (124).

264

П ри безглаголните м одално-локативни изречения също се наблю ­дава ком пактност на сем античните компоненти: и тук водещ е м одалният ком понент „подбудителност“,с който се синтезира л о кал ­ният. Подбудата се проявява като потребност на говорещия да назове посоката на желаното движ ение, а сам ият акционален компонент като пряко указание за движ ението , което трябва да извърши адресатът, липсва. Косвен сигнал за него е локативният ком понент - предполага се движение къ м говорещ ия (Сюда! Ко мне!) или в указана от него посока. Напр.:

- Сюда! Сюда! Ко мне! - звала дельфинов Л ю дмила Н и ко л а­евна (Росохв.147) - „С дороги!“- мы сленно приказал Валерий (Росохв.97).“К зем ле!“ - звало И ван а воспоминание об от­цовском покойном счастье.“К зем ле!“ - звал читанный и перечитанны й Лекутз (Тендр.4,37).

К акто виж даме,тук също ком пактността на семантиката води до м акси м алн а неразчлененост в плана на изразяването: една единствена дума често се превръщ а в подбудително изречение. Доста безглаголни изречения се въвеждат от перф ормативен глагол (велеть, приказы ­вать, звать). По този начин се изразява категорична ем оционална подбуда, настойчиво искане действието да бъде изпълнено незабавно. За това съдействуват повторения на локативния ком понент (а) и адвербиални актуализатори за време (веднага, незабавно) и начин (бързо), подчертаващ и интензивността на действието (б). Напр.:

а. Надоле\ Н адоле по т ечениет о ! Ще го отнесе течението: тичайте,говеда (Рад.ЗЗ). - Вниз! Вниз по течению! Его снесет вниз, вниз бегите, скоты (903).б . - А сейчас на конюитю\ Быстро\ (А бр.213).- В погреба\С ломя голову\ П анов, беги с ними, кого найдешь - волоки сюда живым! (Лавр. 131).

И тук трябва да отбележим, че м акар в двата езика стилистичният ефект от безглаголното изречение да е един и същ - то изразява по- ем оционална, по-нетърпелива подбуда, изисква незабавно действие и динам изира описанието ,- в преводите често пъти се променя структурата на изречението, като се експлицира гл.-сказуемо във ф орма на повелително наклонение. С това напрежението като че спада. Напр.:

Алексей, ко мне\ (В иш н.225).- Алексей, ела насам ! (379). Бойцы , из кузова на зем лю \ Здесь останетесь! (С им .57).- Бойци, слизайт е на земят а] Тук ще останете! (66).

3. М о д а л н о - л о к а т и в н и б е з г л а г о л . н и

и з р е ч е н и я

2 6 5

При тези безглаголни изречения се иска промяна в протичането на действието. Подбудата е представена като потребност на говоре­щия да посочи в какъв смисъл трябва да се промени извърш ващ ото се или необходимо действие. И м ен н о този ком паративен компонент, н еразривно свързан с модалния, се произнася с императивна интона­ция, носи логическото ударение и сигнализира за неназования, неразчленено представен акционален компонент.

К озирев различава три групи безглаголни подбудителни изречения, изразяващ и м одално-ком паративна ситуация: 1.които подбуждат да се продължи прекъснато действие (Д альш е!), 2. които подтикват за пълно проявяване на действието, което засега е само намерение (С мелее!) и 3. които подбуждат за пром яна на качеството му (Ловчее!) (Козирев, с.36). И зхож дайки от нашия материал, бихме казали, че това са частни контекстуални интерпретации, които далеч не изчерпват многообразието на м одално-ком паративните безглагол­ни изречения. Тъй като те се срещ ат рядко (ние разполагам е с 12 от общо 100 прим ера), макар че Козирев ги поставя на първо място, преди модално-обектните и локативните, не м ож ем да предлож им някаква класиф икация, нито обосновано да коригираме автора. Ще посочим само, че в половината от наш ия материал говорещият настоява за по-бързо действие, а изречението изразява подчертано нетърпение. Напр.:

- С корей отсюда! Ж и в о ! / - и пош ел прочь! (Азим.145). - Петя, братка м илы й, скорей, скорей! (Ш укш .489).- По-ж иво, по-живо! Н я м ам никакво време за чакане (К.К.2,130).

В останалите примери се настоява за качествена промяна, за по- тихо, по-внимателно протичане на осъщ ествяващ ото се вече дейст­вие .Напр.:

- Д а тиш е вы! М еш аете ведь (Струг.ЗЗ).- Полегче, полегче, Калистратов! Ведь я, если разобраться, ваш

п о м о щ н и к (А йтм.73).К ъм тази семантична група м о ж ем да причислим условно и

безглаголни императивни изречения, които, м акар да не съдържат ком парати вен компонент, целят да предизвикат някаква пром яна в извърш ващ ото се действие. Като сигнал за действието тук служи някакво наречие за начин: тихо,бавно, бързо, внимателно и т.п. Напр.:

- Спугался, не спугался, а плыви отсюда подобру-поздорову, не меш ай людям работать. Ж иво\ ( ф а д .95).- Уплашил, не уплашил, дигай котвата и се махай оттук по живо по здраво, не пречи на хората да работят. Бързо\{265).- Ехей! Полека\ Ще продупчиш бакъра, полека\ (Тал.37). - Эй ты! П олегче\ П роды рявиш ь лист! (39).

4. М о д а л н о - к о м п а р а т и в н и б е з г л а г о л н и

и з р е ч е н и я

266

5. В о к а т и в н и б е з г л а г о л н и и з р е ч е н и я

Х арактерно за вокативните императивни изречения е това, че самото обръщ ение е призив за установяване на контакт и извърш ване на действие, подсказано от конситуациата. Н априм ер , ако говорещ ият е затруднен, безглаголното „Лю бо!“ мож е да значи: „помогни! Дай р ъ к а !“ и пр. След неуместно изказване същото вокативно изречение ще значи „Спри! М лъкни!“ Най-често обаче то цели да предизвика появата на адресата или да установи контакт с него. Напр.:

- Ц ветелина! - извика Евров и ск о чи .- Цветелина! Тук!(Цонч.210).

В руски език има един тип вокативни изречения,които нямат конструктивно еднотипно съответствие в български. Напр.: - Эй, кто- нибудь! пригласите-ка полицию! (И скатель 5, 1983). Тук назоваването на неопределен адресат с неопределително местоимение цели да обърне вниманието и привлече съдействието все едно на кого от неопределен кръг възм ож ни адресата. С ъщ ата реплика при друга ситуация, например, когато някой влиза в чужд двор, ще значи „И м а ли някой в къщ и? Обади се!“

6. В ъ п р о с и т е л н и б е з г л а г о л н и и з р е ч е ­н и я

И м плицитна подбуда могат да изразяват и някои въпросителни безглаголни изречения. Единственото, което подсказва на адресата какво действие се очаква от него, е ситуацията. Така, един и същ въпрос „М оже л и?“, произнесен в автобус или трам вай, м ож е да значи :“М оля, отместете се“ „Моля, помогнете ми да се кача (да слеза)“ „Моля, отстъпете ми мястото си“ и пр.

Във влака същ ият въпрос ще съдържа внушението: „Моля, помогнете ми да кача (да сваля) б агаж а“, в магазина ще значи: „Подайте ми, моля, това“, „Пуснете ме да мина на мястото си “ и пр.

Във всички езици безглаголните императивни изречения изразяват и военни команди. Напр.:

- В карьер\- закричал М орозка тугим взволнованны м голосом(ф ад.79).- По коням\ - командовал Дубов (ф ад.76).- Слушай м оята команда! Взвод мирно-ооо! Пушки при нооо-зе\ За стрел-ба\ (Незн.1,94).

Л Е К С И К А Л Н О И З Р А З Я В А Н Е Н А И М П Е Р А Т И В Н О З Н А Ч Е Н И Е

Както във всеки език, в руски и български подбудата м ож е да се изрази и с лексикални средства: с императивни думи като: xeam um l

267

будет\ брось (стига! недей!) или с перформативни глаголи като: велеть, приказывать, требовать (заповядвам, настоявам, забранявам и пр.)- Напр.:

Я запрещ аю вам работать (Ал.157) = не работайте!Я настаиваю , Евгений И ванович, на списании. Я действитель­но болен (Лавр-100)Заповядвам да поставите баталиона в бойна готовност първа степен. Н еобходимо е заповедите ми да се изпълнят веднага, А лварес (Д.Д.239).

М акар и синонимични по значение, изказите с императивна форма и с лексикално изразен императив не съвпадат по конотативен ефект. Това се вижда от примери,в които двата начина са употребени п аралелно .Напр.:

- Слушайте, Р и к ,- снова заговорил Эбл. - Расскаж у вам одну историю. Я хочу,чтобы вы слушали ее всем своим разумом (Азим.220).

Подбуда изразяват и съчетания с модални думи като: надо, нужно, следует, необходимо, должен, мож но; трябва, не трябва, не бива и пр. Н апр.:

Утре трябва да слезем в града. Н е бива да чакаме повече (KoHCT.355).Трябва да ми подарите златен часовник. Вие сте длъжен да ми подарите, аз ви спасих ж ивота (Страт.2,66).

В руски език подбудата, изразена с модална дума, има като втори ком понент инфинитив, назоваващ действието, което трябва да се изпълни.- При превод на български език мож е да се използува изоморф на структура (съответната бълг.модална дума + да-форма) или само да-ф орм а.Напр.:

Н е надо, не надо шутить с дураками! Обращ аться с ними следует, с одной стороны, вежливо, с другой внушительно (Леви 58). - Не бива, не бива да се шегуваме с глупаците. К ъм тях трябва да се отнасяме от една страна вежливо, от друга - внушително (64).Н ужно как-нибудь повиднее все сделать, пофасонистее (И.и П .289).-Трябва някак да н аправим всичко по-бляскаво, по- фасонлия (633).

Конструкции с „надо, нужно, н ельзя“ се превеждат с безлична конструкция, когато изказът изразява някаква обобщ ена м исъл ,сен ­тенция. Напр.:

Теперь надо револю ционные песни петь и выказывать привер­ж енность к свободе (Л авр .99 ) .- Сега трябва да се пеят рево ­лю ционни песни, да се вижда, че ние сме за свободата (270).- Д етка , - сказал дети н а ,- ночью надо спать. Лучше ляг сам (Струг.248).- М омчето ми - каза м ъ ж агата ,- нощ ем трябва да се спи. По-добре си легни сам (232).

268

Б езлично употребената модална конструкция м ож е да има и конкретен адресат. Напр.: '

- Слушай, нельзя же спать весь д ен ь ,- сказал я , - Уже начало одиннадцатого (Струг.14) - Слушай, не бива да се спи (= д а спиш) по цял ден - казах а з ,- Вече м и н ава десет (14).

Колко близки по значение са безличните конструкции с „надо, нужно, трябва, не трябва, не б и ва“, изразяващ и необходимост, и ф ормите на повелително н аклонение,‘“показва между другото фактът, че често на тези конструкции съответствува в превода императивна форма. Напр.:

С ровней надо играть (Абр.260).- Закачай се с тия,дето ти прилягат на годините (61).Н е надо устраивать паники, Асенька (Алеш. 167).- Не изпадай в паника, Асенка(20).Добре! Н о не бива да се вълнуваш! (В еж .59) .- Ладно, только не волнуйся (94). Не бива да го будите. Сънят е храна (К .К .1 ,39) .- Н е будите его. (141).

С форми на повелително наклонение се превеждат обикновено и конструкции с „можно, м о ж еш ь“, изразяващ и разреш ение, покана. Напр.:

Разбира се, че можете да дойдете (Веж .4,24).- Отчего же, конечно, приходите (45).В случай, че има нещо, мож еш да м и телефонираш (Р ай н .167).- Если что, звони мне (186).

В някои случаи изборът на подбудителна форма се определя от узуса - к а к е прието да се казва в дадена ситуация. Напр, в разговор на н ачалник с войник „можете идти“ не се превежда „вървете си“, а „свободен сте!“

- М ожете идти, - отрывисто сказал это т(ф ад .1 4 1 )- Свободнй сте!- каза отсечено този с бурката(152).

С .им перативна форма се превеждат често и конструкции с „лучше“ + инфин., изразяващ и съвет. Напр.:

Люба, тебе лучше туда не ходить (Беляев 106) мож е да се преведе: Люба, най-добре не ходи там.

В инструкции и ръководства са ш ироко застъпени и в двата езика модални думи, изразяващи необходимост, в безлична ф орма(поради аноним ността и неопределеността на адресата). Напр.: Следуетпроизводить чистку и смазку часов, необходимо придерживаться следующих правил, необходимо предварительно снять крышку, можно сажать на зимовку, важно предусмотреть, не следует забывать. Напр.:

Ж елтки , предназначенные для сладких пирогов, необходимо растирать с сахаром в теплом месте. Необходимо соблюдать соотнош ение входящих в тесто количеств муки, сдобы и жидкости.

В ръководства за ползуване на домакински и други уреди на

269

български език също така преобладават инструкции с „трябва да.“ Напр.:

Т рансф орматорите трябва да работят винаги с вклю чени вентилатори. К адастралният план трябва да отговаря на следните изисквания. Електрическата печка задължително трябва да се занули.

В сравнение с „трябва д а“, „необходимо е да“ се срещат по-рядко конструкции с „нужно е, препоръчва се, забранява се, не се допуска, вие сте д лъ ж ен “ и пр. Напр.:

Забранява се ползуването на печката с повреден регулатор.Не се допуска използуването на неизправен уред. Вие сте длъжни да регистрирате фирмата си и се снабдите с книжка, да уреждате ведомостта.., да познавате таблицата... и пр.

И тук при превод е необходимЬ да се знае дали в даден вид материали е приет и в езика на превода този начин на изразяване с лексикални средства или е узуален друг начин.

Условно м ож ем да отнесем тук и междуметия и частици като: айда цыц, на, вон и пр., които се употребяват само в подбудителна функция като призив къ м действие (с подбудителна интонация). „Русская гр ам м ати ка“ (т.П,1982,с.420) ги отнася къ м т.нар. думи-изречения, изтъквайки характерната за тях ком уникативна (подбудителна) фун­кция. П о-голям ата част от тези междуметия и частици са еднозначни. Употребяват се като възгласи за отпъждане на хора (вон! марш !) и животни: котки (брысь\ псс\), кокош ки (кш \), като призив запристъпване към действие: айда(= хайде, тръгвай!), ну\ (=хайде , тръгвай ,почвай), я т у ! ( = д р ъ ж !- при лов на зайци с кучета) или като призив за свърш ване на работа: баст а ! шябяш!( = стига,край, спри, пайдос), Напр.:

Д евчонки , айда в полном составе! - крикнула Окса- на(А л екс .Н б ) .Валерушка-а! - застонала из соседней ком наты жена. - Ц ы ц !- прикрикнул Чистых. - Д о тебя тут!...(Тендр.4,206). - Тпрууу! Каруцата се закова на място сред облак прах (Незнак.2,43).

Всички те са общоприети, узуални начини за изразяване на волеизява при типични ситуации. Затова е много важно при превод да се избере съответния узуален израз. Н апример, на руското „К араул !“ съответствува на български „П омощ !,“ а не „Караул!.“ „На руското цыц по семантично и конотативно съдържание отговаря бълг. „cycl м л ъ к \“ шът\ Н а т сс \- шшт!

- В он!- сказал он зловещ им, придушенным шепотом . - У б ь ю ! . . . (ф ад .105). - Вън! - каза той със зловещ,/i задавен ш епот .- Ще те убия (108). i- Дунька, кош ку выкинь на баз. Бры сь ты, нечистая сила! Чтоб ты:.. (Ш ол.41) - Дунка, изхвърли котката навън. Пет, нечиста сило! Д ано те . .(44) - Тсс!...Обалдел, идиот?(Л ав р .125).- Ш-шт! П обърка ли се, идиот? (308).

270

И М П Л И Ц И Т Н О И З Р А З Я В А Н Е Н А П О Д Б У Д И Т Е Л Н О З Н А Ч Е Н И Е

В хода на работата м ногократно подчертавахме приликите и особено отликите в експли ц и тно /и м п ли ц итн ото изразяване на подбу­да в двата езика. Според нас за преводаческата практика са от значение преди всичко случаите, когато при изразяване на подбуди­телното значение в единия език то е имплицитно, а в другия експлицитно или когато в двата съпоставяни езика се проявява различна степен на експлицитност: в единия подбудата е представена по-общо, в другия по-конкретно "или по-разгънато. От това гледище не са така интересни многобройните примери от живата разговорна реч, когато почти зад всяка реплика прозира някаква неизказана подбуда, тъй като там обикновено имплицитността е симетрична или пък асиметричните начини за изразяването й са непредсказуеми. Все пак ще разгледаме няколко такива случаи.

- Спать пора, как-нибудь в другой раз поговорим (Проск.75) - Време е да спим, друг път някога ще довърш им разговора(96) съдърж а и в двата разноезични текста имплицитно предлож ение „хайде да си лягам е“.

- Знаете, я, пожалуй, поеду, а? - Н е м ож ет быть и речи! (Струг.202). Тук в първата реплика се прави плахо предложение, а отговорът съдърж а категорично несъгласие. Така е и в превода:

. - Вижте какво, ще си отида а? (м ож еш е да бъде и „Аз да си тр ъ г в ам /Д а си отивам, а?) - И дума да не става! (190), което и тук означава „Не тръгвайте, останете!“.

И м плицитно подбудително значение изразяват често сложни съставни изречения с подчинено условно. Напр, и в двата текста: Если завели кошку, то незачем ее мучить. Вы затиснули ее своими покупками (Ш еф н.244).- Щ ом като сте си взели котка, няма защ о да я мъчите(163) се съдърж а съветът „Н е я м ъ ч ете“.

П одобно имплицитно подбудително значение получават и много реплики, изразени с модалния глагол „можешь,“ с който говорещ ият настоява на предлож ението (молбата) си, направени в предходна реплика, а събеседникът му изразява несъгласие или нежелание. Напр.: Встань и поставь чай, - приказал Алеша. - Н е могу. - М ож еш ь (Ток.307).

- С праш иваю я. Куда ты денешься, если Вячик действительно тебя бросит:- Н о я больш е не могу. - М ож еш ь/т .е . Остани, п р о д ъ лж и / (Ток.208). ' ^

Вече изтъкнахме, че всеки въпрос, независимо от съдържанието му, подсказва имплицитно „кажи, отговори“, Напр.: - А ма ч акай !- вика пълном ощ н икът ,- Ти чуваш ли се какви ги дрънкаш?. (Хайт.27) в същ ност изразява забрана (Н е дрънкай!). И м плицитна подбуда

271

изразяват и съобщ ителни изречения, съдърж ащ и „няма защо да.“ (Не- чего + инф.), „не си говорите откровено, ами..“, което подсказва съвета „говорете си откровено“.Напр.:

Н я м а защ о да ми се молиш , а слушай, защ ото трябва да бъдеш въоръжен и аргументиран (Калч. 1,425). - Нечего меня просить, лучше слушай, поскольку...(441).

С ъщ ото се отнася и до съобщ ителни изречения от типа „не си говорите откровено, ами...“, което подсказва съвета:“говорете си откровено.“ Напр.:

Н е си седите мирно, ами пак- ровите, ровите(...) за главите си ровите.(Тал. 103) - Не сидится вам спокойно на месте - все лом аете да копаете... Смотрите, яму себе выкопаете ( 100).

Ситуация: по ш осето се движи девойка. Д о нея спира кола и ш оф ьорът я пита: - Д окъде си? Тук в самия въпрос се долавя покана „качи се“. О тговорът подсказва разбиране за им плицитно изразеното предложение: „До Горски извор. Н е е много далече...“Следващата реплика на мъж а: „Хайде, ако искаш да те закарам .“ (Цонч.2,60) експлицира подбудата ( = качи се), м акар да няма форма на повели­телно наклонение.

Ще приведем още един пример: телефонния разговор между академ ик Урумов и администратора Спасов от „Н ощ ем с белите кон е“ от П .Вежинов:

- К ой е ? ( = кажете името си).- Н алага се да дойда при вас за десетина минути. (= М о л я , изчакайте ме, ще дойда, трябва да дойда).- Не м ож е ли утре, другарю Урумов. Зает съм до гуша днес. (= М оля ви, не идвайте сега, елате утре).- Н е мож е. (= Не, изчакайте ме) - отвърна академикът.- А ми добре. (= Добре, елате тогава) - отвърна Спасов със скръбно смирение.

Разбира се, невинаги им плицитно изразяваната в оригинала подбуда остава в подтекста и в превода, но, както казахме, това са непредсказуеми промени, защ ото са незаконом ерни, поради което, м акар да са интересни, няма да се спираме на тях.

В заклю чение ще отбележим, че докато руски език най-често използува транспонирани условни и инфинитивни ф орми в и м п ер а­тивна функция,-в български най-активно е изявителното наклонение. Тук, особено в сегашно време, се наблю дава подчертана междуезико- ва асиметрия. Тя се изразява в следното:

1) формите 'за 2 л. ед.ч., адресирани към Конкретен събеседник, се срещ ат значително по-често в български, отколкото в руски език, м акар и от ограничен кръг глаголи (почваш , свърш ваш , тръгваш);

2) в български се употребяват често като подбудителни индикатив­ните да-ф орм и от двата вида (да мълчиш ! да не надписваш, да се махнеш, да не паднеш);

272

3) при неконкретен адресат в български подбуда изразяват най- често възвратно-пасивните форми (взема се, прави се), типични за инструкции; в същите условия руският език използва неопределено- личните форми(берут, очищают);

4) във военни команди, изискващи незабавно изпълнение, а така също в условия на задачи и т.п. българите употребяват възвратно- пасивни да-форми (да се прекрати, да се изчисли); в тези условия руският език използва широко инфинитива;

5) в руски език са широко разпространени императивните форми за съвместно действие. Те се образуват обаче от ограничен кръг глаголи за насочено действие (пойдем, поедем, побежим). Много по- рядко се срещ ат посидим, подождем, посмотрим и др. В български език няма ограничения: от всеки глагол с част.Эя м ож е да се образува такава форма. Това е първата разлика(а);

6) в руски език подбудителните форми за съвместно действие могат да бъдат от бъдеще, сегашно и м инало време. В български няма форми за съвместно действие от минало време.

в) В руски език те изразяват различна степен настойчивост: най- мека е подбудата, изразена с бъдеще време, а най-рязка - изразената с м инало време (пошли!). В български език няма разлика в степента на настойчивост на подбудата между СВ (да помогнем, да построим) и Н СВ ( да се учим, да работим), въпреки че и в български, както в руски формите от НСВ изразяват по-категорична подбуда,отколкото формите от СВВ.

6) освен в побудителни форми за съвместно действие руският език използва формите за минало време и в конструкции с чтобы , изразяващ и категорично искане (чтобы здесь больше не шумели!). Българският език използва индикативните форми за минало време в съвсем друга функция:

а)като „деликатен им ператив“ (Да беше му помогнал) илиб)като полуфразеологизирани отрицателни перфектни форми, из­

разяващ и категорична забрана (да не си шавнал!).И в двата езика подбуда м ож е да се изразява и със синтактични

средства - с въпросителни и безглаголни изречения. Въпросителните изречения могат да изразяват два вида подбуда:

а) деликатна молба, съвет, предложение или обратноб) отрицателно-оценъчни субективно-модални значения. Тук най-

големи разлики има във фреквентността на формално-отрицателните въпросителни изречения : в руски език те съставят 2/3 от всички подбудителни въпросителни изречения, защото са узуален начин за изразяване на учтива молба (както условното наклонение в българ­ски), а така също защото руският' език по-често прибягва до ем оционално-оценъчно оцветяване на речта.

Безглаголните подбудителни изречения динам изират описанието и създават богат емоционален подтекст. И в двата езика са най-широко

273

разпространени безглаголните м одално-обектни изречения (37%). Второ място заем ат близките до тях прохибитивни(забранителни) изречения(никакво „но“), които не са отбелязвани досега.

И З В О Д И

И збраната за проучване и съпоставяне категория (подбудителна модалност) е от най-съществените съдърж ателни категории, тъй като и м а връзка с формите за опознаване и отразяване на обективния свят и последователно се отразява във всеки език с цяла система от езикови форми, ф ункционалният анализ на граматичните форми и конструкции, изразяващ и подбудителност, който вклю чва изучаване на сем античната структура на всички възмож ни форми в системата на езика и изследване на функционирането им показа, че не само планът на изказа, но и съдърж ателният план на функционално- семантичното поле за подбуда е твърде разнороден дори и в такива близкородствени езици като българския и руския.

1. Н аправените наблюдения позволиха да обобщ им и съпоставим всички императивни средства за изразяване на подбуда в руския и българския език в таблица, в която те са подредени в две големи групи: основни средства за изразяване на подбуда (за 2 л. ед. и мн.ч.) и други (периферийни) средства за изразяване на подбуда за 1 л. ед. и мн.ч. и за 3 л. ед. и мн.ч. О питахме се да разграничим формите в СВ от формите в НСВ. Тези, които са общи за двата вида, са дадени в средата - между двете колони. П рохибитивните (отрицателните) и превантивните (предупредителните) форми са отделени поради значи­телните различия между тях и афирмативните- (положителните).

С трем еж ът ни беше да подредим материала така, че на всяка ф орма в руския език да съответствува в дясната част на таблицата най-близката до нея по значение,стил и честотност българска форма, като постепенно се прем инава от изоморф ните (еднотипни) средства към аломорф ните (нееднотипни) средства, и едновременно с това се почва от най-честотните и с по-общо значение към формите, които се срещ ат по-рядко> и са с повече прагматични отсенки и семантико- синтактични ограничения. В увода дадохме най-ш ироката приета п арадигм а досега на руския императив. Тук тя е разш ирена до степен, която от общ отеоретично гледище вероятно е прекалено висока, но отговаря на целите и задачите на изследването, продиктувана е от спецификата му на работа, тясно свързана с проблемите на теорията и практиката на превода. Ръководили сме се от ж еланието да представим в обобщен и систематизиран вид максим ален брой средства за изразяване на дадено значение в единия език и техните съответствия в другия. Списъкът мож е да се продължи с още форми и конструкции, но така рискуваме да навлезем в сферата на фразеологията и транспозициите.

274

Д алеч не всички форми, вклю чени в схемата, имат широко и равностойно участие в речевото общуване. Н аш ата цел беше да п окаж ем цялото многообразие от начини за построяване на една импсрятивнз. конструкция, дя отрвзим семантичните и прагматични отсенки на всяка от тях в руския и българския, език, а оттам - да подчертаем и изтъкнем богатите възмож ности, с които разполага преводачът-при работа над подобни изкази, дори само в рам ките на императива, без да се прибягва до разнообразните транспозитивни употреби, които от своя страна предлагат изход и от най-заплетения преводачески проблем. Н якои от типовете форми и конструкции м ож е би не се срещат в живата реч точно с избрания от нас за илю страция глагол (на) писать - той сам о представя моделите, по които се образуват те и не претендира за универсалност. Избран е съвсем произволно.

Както показва анализът, асиметрията между двата езика по отнош ение на начините за изразяване на подбуда с императивни форми не е голяма. Основното различие е в невъзмож ността на български да се образуват отрицателни императивни форми от глаголи в св.в., докато в руския те се образуват без никакви ограничения, но към семантичния ком понент за забрана се наслагва отсенка за предупреждение и предпазване. В българския език тази функция се изпълнява главно от негирани да-конструкции. в сегашно време и от отрицателни императивни форми на глаголи от несв.в.: при тях обаче значението за забрана преобладава над значението за предупреждение в по-голяма степен, отколкото при руските форми от св.в. Напр: (Да не ходиш там. Н е се напивай.) Поради очевидността на тази асиметрия в преводаческата практика отклоне­ния в това отнош ение не се наблюдават. М ного повече слабости се

СХ Е М А Н А РУСКАТА И БЪЛГАРСКАТА И М П Е Р А Т И В Н А П А Р А Д И Г М АI. О С Н О В Н И П О Д Б У Д И Т Е Л Н И Ф О Р М И

( ф о р м и з а 2 л . е д . и м н . ч . )

р у с к и е з и к

С В.В . н а п и ш и н а й и ш и т е н а п и ш и д а в а н н а п и ш и т е д а в а й т е д а в а й н а п и ш и д а в а й т е н а п и ш и т е

д а в а й

д а в а й т ев а л я й

в а л я й т е

Н Е С В .В . п и ш и п и ш и т е

п и ш и д а в а й п и ш и т е д а в а й т е д а в а й п и ш и д а в а й т е п и ш и т е

С В.В . н а п и ш и н а п и ш е т е х а й д е н а п и ш и

б ъ л г а р с к и е з и к

Н Е С В .В .пиши п и ш е т е х а й д е п и ш и

х а й д ед а в а йк а р а йд а в а й т ек а р а й т е

275

ПРОХИБИТИВНЙ ФОРМИ ПРЕВАНТИВНИ ФОРМИ

РУС К И Е З И К

с в . в .

н е н а п и ш ин е с м е й п и с а т ьн е с м е й т е п и с а т ь .х в а т и т п и с а т ьб р о с ь п и с а т ьб р о с ь т е п и с а т ьп о л н о п и с а т ьп о л н о т е п и с а т ьн и к т о н е п и ш и т еч т о б н и к т о н е п и с а л ■х в а т и тн е л ь з ян е н а д оп о л н оп о л н о т ес м о т р и н е н а п и ш и г л я д и н е н а п и ш и и н е п о д у м а й н а п и с а т ь и н е в з д у м а й н а п и с а т ь и д у м а т ь н е с м е й н а п и с а т ь

б р о с ьб р о с ь т е

н е с в . в . н е п и ш иб у д е т ( т е б е ) п и с а т ь б у д е т ( в а м ) п и с а т ь н е ч е г о п и с а т ь н е л ь з я п и с а т ь н е н а д о п и с а т ь н е т е б е п и с а т ь н е в а м п и с а т ь

с м о т р и н е п и ш и г л я д и н е п и ш и и н е д у м а й п и с а т ь и н е в з д у м а й п и с а т ь и д у м а т ь н е с м е й ' п и с а т ь и н е п о д у м а й п и с а т ь

с м о т р иг л я д и

БЪ Л ГАРСКИ Е З И К

с в . в

н е ( г о ) н а п и с в а йн е ( г о ) н а п и с в а й т ед а н е н а п и ш е шд а н е с и п о с м я л д а н а п и ш е шд а н е в з е м е ш д а н а п и ш е шг л е д а й д а н е н а п и ш е ш

н е с в . в . н е п и ш и н е п и ш е т е д а н е п и ш е шд а н е с и п о с м я л д а п и ш е ш н е с м е й д а п и ш е ш д а н е в з е м е ш д а п и ш е ш г л е д а й д а н е п и ш е ш н е д е й д а п и ш е ш н е д е й т е д а п и ш е т е

с т и г а п и с а н ес т и г а с т о в а п и с а н ес т и г ан е д е йн е д е й т е

II. Д Р У Г И П О Д Б У Д И Т Е Л Н И Ф О Р М И1 . ф о р м и з а 1 л . м н . ч .

с в . в .н а п и ш е м д а в а й н а п и ш е м д а в а й т е н а п и ш е м

Р У С К И Е З И К

н е с в . в .б у д е м п и с а т ь д а в а й б у д е м п и с а т ь д а в а й т е б у д е м т е п и с а т ь

д а в а й п и с а т ь д а в а й т е п и с а т ь д а в а й д а в а й т е

Б Ъ Л ГА РС К И Е З И К

с в . в .д а н а п и ш е м щ е н а п и ш е м

‘ х а й д е д а н а п и ш е м х а д а н а п и ш е м н е к а д а н а п и ш е м н е к а н а п и ш е м д а й д а н а п и ш е м д а й т е д а н а п и ш е м д а в з е м е м д а н а п и ш е м ч а к а й д а н а п и ш е м ч а к а й т е д а н а п и ш е м

н е с в . в . д а п и ш е м щ е п и ш е м х а й д е д а п и ш е м _ х а д а п и ш е м н е к а д а п и ш е м н е к а п и ш е м д а й д а п и ш е м д а й т е д а . п и ш е м ч а к а й д а п и ш е м ч а к а й т е д а п и ш е м

2 . Ф о р м и з а 1 л . е д . ч .

Р У С К И Е З И К

н а п и ш у н а п и ш у - к а д а й н а п и ш у д а й т е н а п и ш у д а й т е - к а н а п и ш у д а в а й н а п и ш у д а в а й т е н а п и ш у д а в а й т е - к а н а п и ш у

в о з ь м у д а н а п и ш у

б у д у п и с а т ь б у д у - к а п и с а т ь д а й б у д у п и с а т ь д а й т е б у д у п и с а т ь д а й т е - к а б у д у п и с а т ь д а в а й б у д у п и с а т ь д а в а й т е б у д у п и с а т ь д а в а й т е - к а б у д у п и с а т ь в о з ь м у д а б у д у п и с а т ь

Б Ъ Л ГА Р С К И Е З И К

щ е н а п и ш а д а н а п и ш а я д а н а п и ш а д а в з е м а д а н а п и ш а я д а в з е м а д а н а п и ш а щ е в з е м а д а н а п и ш а ч а к а й д а н а п и ш а . н е к а н а п и ш а н е к а д а н а п и ш а х а й д е ( х а ) д а н а п и ш а ( я ) д а й ( т е ) д а н а п и ш а ( я ) д а в а й ( т е ) д а н а п и ш а

щ е п и ш а д а п и ш а ( а з ) я д а п и ш а д а в з е м а д а п и ш а щ е в з е м а д а п и ш а ч а к а й д а п и ш а я д а в з е м а д а п и ш а н е к а ' п и ш а н е к а д а п и ш а х а й д е ( х а ) д а п и ш а д а й д а п и ш а ( а з ) д а в а й д а п и ш а д а й т е д а п и ш а

277

допускат при превод на останалите форми - особено на аналитичните, чиято близост до формалните им съответствия в езика-източник често е само привидна. Недостатъчно се познават и използват разговорните и просторечните форми и варианти като средство за стилизация и. прагматично оф ормяне на преводния текст.

К атегорията подбудителност нам ира своята конкретна изява в руския и българския език най-вече чрез им ператива (в основните му форми). Двете парадигми са еднотипни и преводът на формите от единия език на другия не представлява особен проблем. С или вместо императивната форма твърде често се употребяват частиците дай и давай във 2.л., по-рядко по отношение на трето лице или към самия себе си - в ед. и мн.ч. В българския език те са застъпени по-слабо. Не сме убедени, че използването им е резултат от руско влияние, тъй като те се срещ ат без ограничение във всички региони на страната, в произведения на автори с подчертано народен език (Чудомир, Хайтов, Радичков). П оявата им не е свързана с периода на подчертано руско влияние. Н апротив, във времената, когато речта на българската интелигенция е изобилствала с руски думи, формите с дай и давай се срещат много по-рядко, отколкото в съвременния разговорен български език.

ф о р м и те в 1.л. ед. и мн.ч. също са разнообразни и се срещат по- често в руския език. В българския език тази асиметрия се ком пенсира от богатите възмож ности , които дават в това отношение да- конструкциите в сегашно и минало време за 1.л.,2.л.,3.л. ед.и мн.ч.

Ш ироко изразяване на подбуда се осъщ ествява и чрез формите на десемантизираните глаголи: за руски език - давай, валяй, мотай, гони, жги, чеши, и за българския език - давай, карай и др., а също и чакай и вземи с да-конструкция.

И двата езика и м ат специални прохибитивни форми - също десемантизирани от пълнозначни глаголи. - руските брось и хват ит и българските стига и недей, които могат да се употребяват с глагол, назоваващ каузираното действие, и самостоятелно, като субститут на съответния конкретен подбудителен глагол.

А налогични са в двата езика и средствата за интензифициране На молбата и заповедта - освен усилителните частици (а ну, же,-ка и др. за руския и де, я, а, е за българския език), и дублиране на глаголната форма, наречие или обръщение, и в руския и българския език с тази цел се използва зам яната на св.в. с несв.в., емфатичен словоред, съчетаване на няколко начина за изказване на една и съща волеизява, употребата на перформативи, груби или ласкателни думи,риторични въпроси и възклицания от рода на: на тебе говоря, ти чуваш ли и други.п. Естествено, по отношение на конкретните лексикални средства, пълна симетрия не се наблюдава, затова при превод е необходимо да се прилагат съответните синоним ични замени съобраз- но. узуса на езика приемник.

278

К акто вече бе изтъкнато, предпоставка за изразяване на подбуди­телно значение от неимперативните форми е полисемантичността и полифункционалността на езиковите средства:т.е.обстоятелството, че една форма или структура изразява няколко значения. Благодарение на това семантичните полета се пресичат и преплитат: определено значение мож е да бъде изразено с различни езикови средства, едни - употребени в първичните, други - във вторичните си значения. Вторичните значения не съществуват вън от контекста и ситуацията. Те се откриват и могат да се характеризират само в конкретен контекст, в зависимост от конкретната им функция, от ком уникатив­ната цел на изказа като цяло и от отнош ението и емоционалната оценка на говорещия.

Транспозицията засяга съдърж ателния план. Тя е преосмисляне на езиковия знак: под влияние на интонацията, контекста и ситуацията се пром еня модалността на транспонираните граматически категории. Тук оказват влияние и частици, обръщ ения, лексикални актуализатори и пр.

1. Н аблю денията показаха, че едни и също наклонения проявяват в български и руски език различна степен на „податливост“ към транспозиция в императивна функция. Така например, индикативът в български език се употребява по-често и в по-разнообразни форми, изразяващ и по-разнообразни подбудителни и други субективно-модал­ни нюанси, отколкото руския индикатив. С голямата активност на индикатива в български език се ком пенсира ограничената употреба на условни форми и липсата на инфинитив, който в руски често изпълнява императивна функция. В руски език транспонирано сегаш ­но врем е индикатив се срещ а само в узуалните форми, изразяващи подбуда за съвместно действие (идем, едем, бежим) и в инструктив­ните неопределено-лични форми (берут, накладываю т). В български употребата му е много по-голяма - както по честота, така и по разнообразие на формите:

А симетрия се наблюдава и при индикативните форми от минало време. В руски език в подбудителна функция се употребяват само ф ормите за съвместно действие и то главно две от тях: пош ли, поехали. В български напротив подбудителна функция изпълняват отрицателните перфектни да-форми с прохибитивно значение (да не съм те видял, да не си продумал), с които се компенсира липсата на отрицателни императивни форми от свърш ен вид.

сегашно вр

без да: идваш, казваш с да: да идваш, да млъкваш безлични възвратно-пасивни:взема се

279

От транспонираните индикативни форми най-близки по честота на подбудителна употреба в двата езика са формите за бъдеще време, отново с превес в българския език. К освено доказателство за това е фактът, че при превод на транспонирани форми за бъдеще време в подбудителна функция преводачите на руски значително по-често използват ф ормите на повелително наклонение, отколкото преводачи­те на български.

П одчертавайки по-широкото участие на индикативните форми в български език в . изразяването на подбудителна модалност, ще напомним , че в протазиса на сложни съставни изречения те изразяват много по-често, отколкото в руски език и условна модалност, макар според нормите на български език да не се смятат за транспонирани; а така също, че широко се използуват при преизказването ( без да см ятам е преизказните форми за наклонение).

2. ф о р м и т е на условно наклонение в руски език поемат много по- че.сто функциите на императива, отколкото в български (сказал бы! Вы не помогли бы? Чтоб он явился сразу.!). Както съобщава Ш ирокова, в чешки език изобщо липсва транспозиция на тези форми в подбудителна функция. В руски език условното наклонение е много по-активно не само във вторичната си (подбудителна),но и в първичната си функция.

3. В руски език има инфинитив, който често бива използуван в им перативна функция - особено в определени типични ситуации:

а) военна команда, заповед, кат его р и ч н о . изискване, адресирано към конкретен човек (м акар че ф орм ата е неопределена) или

б) инструкция, адресирана към неконкретен потенциален изпълни­тел.

4. Освен по-голямата активност на индикатива, в български език липсата на „полуспециализирано“ средство за изразяване на подбу­да,каквото е в руски език инфинитивът, се ком пенсира от да- формите,застъпници на старобългарския инфинитив, които, както е известно,представляват един. от резултатите на развитието на българ­ския език към аналитизъм.

5. Много същ ествена проява на междуезикова асиметрия в областта на вторичните функции е голямата активност на неопреде- лено-личните форми за изразяване на инструкции в руски език и, съответно,голямата активност на безличните възвратно-пасивни ф ор­ми в български език.

6. Важна проява на междуезикова асиметрия е и много по-честата употреба в руски език на ф орм ално отрицателни, въпросителни изречения за изразяване на деликатна, учтива молба, отколкото в български.

7. Н аред с това многократно бе подчертавана междуезиковата симетрия при изразяване на подбуда от неимперативни форми, напр, при безглаголните изречения, които и в двата езика изразяват главно заповед, категорична забрана, настоятелно искане за незабавно изпълнение на подбудата.

280

8. И зползването на транспонирани форми от изявително и условно наклонение, на инфинитив, както и на безглаголни и въпросителни изречения в подбудително значение не е само начин да се разнооб­разят средствата за изразяването му, но и стилистичен похват, чрез който текстът се обогатява с разнообразни субективно-модални и оценъчни отсенки. Затова, както беше изтъкнато, зам енянето на транспонирана глаголна форма с императивна, ако не е продиктувано от нормите на прием ащ ия език, от една страна, в някои случаи изяснява подбудителното значение, от друга - лиш ава текста откъм модални и оценъчни отсенки, обеднява го.

9. Н аблю денията показват колко голямо значение при използува­нето на неим перативни форми в подбудително значение има узусът - т.е. как е прието да се казва в даден тип текстове. Това важи на първо място за инструкциите и задълж ава преводачите да се съобразяват с разликите и да не наруш ават норм ите на приемащ ия език.

Убедени сме,че съпоставянето на приликите и особено - на разликите в системата от средства за изразяване на дадено понятийно съдърж ание в двата езика и разликите в тяхното функциониране има голямо познавателно, теоретично и практическо значение.

Л И Т Е Р А Т У Р А

А д а м е ц 1968: А д а м е ц , П., К вопросу о м одификациях (м одальны х тр ансф орм ациях)со зн а ч е н и е м н ео б х о д и м о ст и и в озм ож нос ти . - C eskoslow enska rusistika, 1968, № 2

А н д ре ева 1971: А н дреева , И. С., П овелительное наклон ени е и контекст при выражении п об у ж д ен и я в со в р е м е н н о м русском языке. А К Д , Л., 1971.

А н дреева 1973: А н дреева , И. С., К вопросу о ф ункционировании ф о р м повелительного наклон ени я в со в р е м е н н о м русском языке. - В: Ф ункциональны й анализ грам м ати ч ески х категорий. Л., 1973.

А н дрейч и н . П о п о в , С тоянов 1977: Д ндрейчин , Л., К .П о п о в , М .И в а н о в .Граматика на българския език (за ч у ж д ен ц и) .С., 1977.

А н дрейч и н 1972: А ндрейчин ,Л . , За отрицателните ф орм и на п овел и теното наклонение. Б Е ,1972 .

А н дре йч и н 1978: А н дрейч и н , Л., О сновна българска граматика. C., 1978.Баракова 1981: Баракова, П., Пасив и глаголна лексика. - Б Е, 1981; № 2.Баранова 1979: Баракова, П., Ф ункциониране на ф о р м и т е за страдателен залог в

българския книж овен език. К Д ,Б А Н ,1979.Б архударов 1974: Бархударов Л.С., О поверхн остн ом и глуби нн ом синтаксисе. - ИЯШ,

1974, № 1.Б ел оусов 1980: Б ело у со в В., История консонантны х м о р ф о л о ги ч еск и х альтернаций прй

об р а зо в а н и и ф о р м повелительного наклонения. - Ф Н , 1980, № 3.Б еляева 1987: Б еляева Е .И . , ф у н к ц и о н а л ь н о -сем а н т и ч еск и е поля м одальности в

ан гл ий ск ом и русском языках. В о р о н еж , 1985.Беляева 1987: Б еляева Е .И . , М одальность в различных типах речевых актов. - Н Д В Ш ,

Ф Н , 1989, № 2.Б ердн и к 1989: Б ердник, Л. Ф., В оп р оси тел ьн о-п обуди тел ьн ы е п редл о ж ен и я в сов р ем ен -

281

н о м русском языке. - РЯ Ш , 1989, Ws 2.Бондарко 1973: Б ондарко А. В., О некоторых аспектах функционального анализа

г рам м ати ч ески х явлений. - В: ф ун кц и онал ьны й анализ грам матических категорий. JT., 1973.

Б о н д ар ко 1974: Б ондарко A .B . , П онятийны е категории и языковые сем анти ч еск ие функции в грам м атике . - В: Универсалии и т и п ол оги ч еск ие исследования. - В: М еш а н и н о в с к и е чтения. М., 1974.

Б ондарко 197й: Б ондар к о A .B . К атегориальные и некатегориальны е значения вграм м атике. - В: Принципы и м етоды сем анти ч еск их и ссл едов ан ий .М ., 1976.

Б ондарко 1983: Б онд а р к о A .B . , П р облем ы и м етоды сопостави тельн ого изученияг рам м ати ч ески х категорий в славянских языках. - В: С лавянское язы козна­ние. IX М еж дунар одн ы й съ езд славистов. М., 1983.

Б ондарко, Буланин 1967: Б ондарко A .B . , JI. Л.Буланин, Русский глагол. Л ., 1967.Б ондарен ко 1981, Б о н д а р е н к о ,В .H., Об адекватности модальны х зн ачений . — В:

F rem dsprachen 1981, Ws 3.Б оядж иева 1982: Б ояд ж и ев а M., П овелителното наклон ени е в съврем енния български

к н и ж о вен език. - А К Д . C., 1982.Б оядж иева 1983: Б о я д ж и ев а И., К ъм въпроса за о сн ови те на глаголното сл о во о б р а зу ­

ване. Ф о р м и на глагола в п овелително н акл о н ен и е в съ врем ен ни я български език. - ЕЛ , 1983, № 4.

Булаховски 1968: Б улаховски.Л., И м ператив в славянских языках как индуцирующ ая категория. - И А Н СССР, сер.лит.п яз., М., т.27,вып. 2,1968.

Васева 1967: В а с ёва .И . Безл ични и безлично-пасивни конструкции в българскитепословици . - И И Б Е , № 16,1967.

Васева 1982: В а с ева ,И . , Теория и практика перевода .С . , 1982.Васева 1978: В а с е в а ,И . , С п ециф ични трудности при превода от руски на български език

в областта на граматиката н стилистиката. - В: И з к у с т в о т о на превода. C., 1978.

Велчева 1960: В елч ева ,Б . , К ъм въпроса за им п ерати вното зн ач ен ие на ф ор м и те за отр иц ателн о б ъ д е щ е врем е в българския език. - Б Е , 1960, № 1

Вилске 1984:, В ил ьске ,Л ., К ом м унитативниы е типы речевого действия как основа с оп оставл ен ия текстов. - Болгарская русистика, 1984, ■ № 6.

В иноградов 1972: В и н огр ад ов ,В .В . , Русский язы к.(Г рам м атическое учение о слове) .М .. ,1972. (

В и ноградов 1975: В и н о гр а д о в ,В .В . , О категории м одальности . - В: И сследования по русской грам м ати ке . М., 1975.

В о л один ,Х р ак овск и 1985: В о л о д и н ,А .П . , В .С .Х раковскпп , П ар адигм а русского и м п ер а ­тива. - УЗ Тартусского университета ,вы п.719,1985.

Волска 1985: В ол ьск ая ,Л .A ., Темпоральная о тнесен ность и лицо субъекта действия в высказываниях с ф ор м ам и повелительного наклонения в со в р е м е н н о м русском языке. - В: ф ун кц и онал ьны й анализ грам м ати чески х аспектов вы сказы вания.Л ., 1985.

Гак,Ройзенблит 1965: Гак,В.Г., Е .Б . Ройзенблит, Очерки по со п остави тел ь н ом у изучению ф ранцузского и русского языков.М ., 1965.

Гак 1978: Гак, В.Г., М еж ъязы ковая яссиметрия и п р огн ози р ован ие трансф орм аци й при пер еводе . - В: Сб. научных трудов М Г П И И Я М .Т оре за ,В ы п .127,М., 1978.

Грамматика 1970: Грамм атика сов р ем ен н ого русского литературного я зы к а .М ,1970.Граматика 1983: Граматика на съврем енния български книж овен език. C., 1983,Б А Н .Генадиева - М утаф чиева 1970: Генадиева-М утафчиева.З., П одчин и телн ият съю з да в

с ъ вр ем ен ни я български език. C., 1970.Герганов, Н и к о л о в 1983: Герганов, Е., В .Н и к олов , Сила на заповедта при повелително

н акл он ени е на глаголите от свършен вид в съврем енния български език (п с и х о м е тр и ч н о и зследване) . - В: М еж д у н а р о д ен конгрес по българистика. Т 1.С1980. Д о к л а ди . И сторически развой на българския е з и к .4 .2 . С ъврем енен български език. C., 1980..

Георгиев 1934: Георгиев Вл., Отрицателната зап овед в гръцки,латински, български,

282

староиндийски и инюнктивът. - ГСУ,т.31,1934.Д ея н о ва 1969: Д е я н о в а М., Към дискусията за да-конструкцията в новобългарски. -

БЕ, 1969, № 1Д ея н о в а 1977: Д е я н о в а М., За съчетанията от два и м ператива в български език. -

БЕ, 1977, № 2.Д ж а м б а з о в 19.45: Д ж а м б а з о в ,П., За деривац ион н ите структури и синтактичните

п овел и телн и ф орм и в българския е зи к .C., 1985.Зарецка 1976: З ар ец кая ,Е .Н . , Ф о р м ы п овелительного наклонения в русском языке. -

Н Д В Ш Ф Н , 1976, № 3.М ан олова 1972: М а н о л о в а ,JE, Ф о р м и т е ела и дойди . - Б Е , 1972, № 3Золотова 1962: Золотова ,Г .A., О м одал ьности п р едл ож ени и в русском языке. - Ф Н .1962,

№ 3Золотова 1979: Золотова , Г.А., О синтаксической п р ир оде сов р ем ен н ого русского

инфинитива. - НДВ1Л Ф Н .1979 , № 5.Золотова 1982: Золотова,Г .А ., К ом м унитативны е аспекты русского синтаксиса.М ., 1982.И ванова,Л аш кова1978: И ванова,К ., Л.Паш кова, Граматичните категории като средство

за изразяване на субективна м од а л н о с т в славянските езици. - В: Славянска филология.Т . 15. Е зи к о зн а н и е ,C., 1978.

И ванова 1978: И в а н о в а ,K., О с о б е н о с т и при м одалната употреба на сегаш н о време вм есто бъ де щ е . - В: С лавистичен сб о р н и к .C., 1978.

Иванова 1963: И в а н о в а ,K., О статъци от употребата на глаголи от свършен вид в отрицателна им п ерати вна ф орм а. - БЕ, 1963, № 6.

И ванова 1985: И в а н о в а ,K., Н якои ограничения при реал изирането на императива в съ вр ем ен ни я български език. - В: С лавистичен сборник. 1985.

И сач ен ко 1943: И са ч ен к о ,А .В . , О призы вной функции языка. - B;Recueil l inguistique de Bratislava,Bratis lava, vol. 1., 1948.

И саченко 1957: И с а ч е н к о ,A . В., К вопросу об и м перативе в русском языке. - РЯШ,1957, № 6 .

И саченко I960: И сач ен ко , A .B . , Грамм атический строй русского языка в сопоставлении со сл овацким . Б р ати сл ава ,1960.

Ивпч 1958: Ивич, М., У по т р еб л ен и е вида в славянском и м перативе с отрицанием . -В : IV М еж д унар од н ы й съ езд славистов. Славянская ф илология,вы п.2 ,М., 1958.

К озпрев 1984: К о зы р ев ,В .И ., С е м анти ч еск ие к ом п онен ты безглагольны х и глагольных п обудительны х высказываний в языковых еди ни ц и категорий. Талин, 1984.

Козырев 1985: К озы рев , В. И., М одальная характеристика безглагольны х побудительны х высказываний в с о в р е м е н н о м русском языке. - В: ф ун кциональны й анализ грам м ати ч ески х аспектов высказывания.Л., 1985.

К олш ански 1961: К ольш анский.Г .В ., К вопросу о со д ер ж а н и и языковой м одальности .- ВЯ.1961 , № Е

К олш ански 1971: К ольш анский.Г .В ., П рагм атика языка. - Сб.научны х трудов М Г П И И Я и м .М .Т ореза .вы п. 151,М ., 1971.

К ом и са р о в 1978: .К ом и ссар ов ,В .Г . , П р е в о д в аспекте корреляции „язык - речь“. - Сб. научных трудов М Г П И И Я им.М .Т ореза, в ы п .127,М., 1978.

К ондратов ,С ергиевска 1981: К о н д р а т о в ,H .A., Л .А .С ергневска, О ф орм ах императива с о в м е с т н о го действия в со в р е м е н н о м русском языке. - РЯШ, 1981, № 6.

К онрад 1985: К онрад , Р.., В оп р оси тельн ы е предл ож ени я как косвены е речевы е акты.- В: Н о в о е в за р у б еж н о й лингвистике, Л ингвистическая прагматика, вы п.16, 1985.

К оролкова 1973: К оролькова, А. В., К вопросу об общ их и частных значениях категорий наклонения. В: ф у н к ц и о н а л ь н ы й анализ грам м атических категорий.Л., 1973.

К оснл ова 1962: К о с м л о в а ,М .ф . , К вопросу о побудительны х п редлож ениях. - Вестник МГУ, сер.фмл. ii ж урн., № 4, 1962.

К остади н ова 1987: К о ста д и н о ва ,Г., За превода на някои руски обръщ ения на български е з и к . - В: Е зикови п р о б лем и на превода (руски език). C., 1987.

К равченко 19S4: К р а в ч ен к о ,И .И ., К вопросу о к ом м уникативной структуре побудитель­ного п р едл ож ени я . - В: К оммуникативны й синтаксис., Сб.научны х тру-

283

д о в .М ., 1984.К рж иш кова I960: Крж нш кова, X ., П ервичны е и вторичны е функции, и т.наз.

тр анспозиция ф орм . - В: Travaux lingustiques de Prague, 2, Prague, 1966.Кралева 1988: К рал ева ,М ., О с о б ен о ст и на п овел и телн ото н а кл он ени е на глаголите от

свърш ен и несвърш ен вид. - Б Е, 1988. № 4.Л ариохина 1977: Л ариохнна, H .A . , О ф у н к ц и онал ь но-сем анти ч еск ой соотносительности

н ео п р е д е л е н н о г о личного предл ож ени я и пасси вн ого о б о р о т а в русском языке. - Болгарская русистика. 1977, № 1.

Л еков 1952: Л еков, И., За една така наречена балканска черта в българския език (да- и зр еч ен ие) . - БЕ, 1952.

Леков 1972: Л ек ов ,И ., К вопросу о средствах вы ражения субъективной модальности в русском и бол га р ск о м языках. - Otüsky s lovanské syntaxe. B r n o ,1972.

Л ео н и д о ва 1968: Л е о н и д о в а ,M., Функции на повели телн ото накл он ени е във ф разеоло- гичннте единици. - В: Славистични и зсл едван и я .Сборник , поев, на VI М е ж д у н а р о д ен славистичен конгрес. C., 1968.

Л ом ов 1977: Л о м о в ,А .М . , О сп о со б а х вы ражения волеизявления в русском языке. - РЯ Ш ,1977 . № 2.

Луценко 1986: Л у ц е н к о ,H .A . , О глаголах со в ер ш ен н о го вида в ф о р м е повелительного наклонения с отрицанием . - РЯШ ,1986, № 2.

М аровска 1978: Маровска, В., П р о б л ем и на аналитичния императив в българския език.- Н аучни трудове на П ловдивския университет „П аисий Х и лен д а р ск и “,Т.16, № 5,1978.

М аслов 1962: М а с л о в ,Ю .С., К сем анти ке конъюнктива. - УЗ ЛГУ, Т.316,вып.64,1962.М илева 1980: М и лев а ,В., Характерна м одал на ек сп ре сив н ост на им ператива от свършен

вид с отрицание ,в полския в съпоставка с българския книж овен ези к ,- С ъпоставн тел н о е з и к о з н а н и е ,1980, № 5.

М илчева 1968: М и лч ев а ,A., К ъм проучване на да -и зр еч ен и я в ю ж н ославян ск ите езици.- Б Е , 1968, № 2-3.

М ирчев 1965: М и р ч е в ,K., К ъм историята на описателния им ператив с отрицание в българския език. - Studia z f ilologii poeskej i slovjanskej . Warszava,5,1965.

М уравицка 1973: М уравнцкая,М .П ., П о л и сем и я и м п ер а ти в а .(пснхолингвистический и соп оставительны й анализ) . Киев, 1973. - В

Мучник 1955: М уч н ик ,И .П ., О значении ф орм повел и тельн ого наклонения в со в р е м е н ­н ом русск ом языке. - У З М оск . обл. пединститута, т .32 ,вы п.5 ,1955.

Недялков 1978: Н едя лк ов ,В .П . Заметки по типологии реф лексивны х деагентивных конструкций. - В: П р о б л ем ы теории грам м ати ч еского залога.Л ., 1978.

Н ек р асов 1865: Н ек р а со в , Н .П . , О значении ф ор м р усского глагола .С .П о . , 1S65.Н иколова 1978: Н иколова , A., Някои п р обл ем и цд п р еподав ане то на руските

п нфиннтивнн изречения на български език. - С ъпостави телн о езикознание. 1978, № 3

Н иколова 1987: Н икол ова, А ., Е квивалентност на средствата, изразяващ и подбуда в руския и българския език, - В: Езикови п р о б л ем и на превода (руски език). С.1987.

Н и колова 1981: Н иколова , А ., О русском и м п ер ати в ном инф инитиве и его болгарских еквивалентах. - В: И сследования русского языка в соп оставл ен ии с бол гар ­ским . С. 1981.

Н и колова 1982: Н и к о л о в а ,A., О функциональном с о п оставл ен ии близкородственны х языков (на м атериале повелительного н а к л о н е н и я ) . - Болгарская русисти­ка, 1982, № 4.

Н и цол ова 1974: Н и цолова,Р ., Към въпроса за трансп ози ц ията на императива в български и в другите славянски езици. - Б Е ,1974 . № 6.

Н и цол ова 1981: Н ицол ова ,Р . , К ъм въпроса за някои оп исателни ф орм и със заповедно зн ач ен ие . - В: Българистични и зследвания.(Б ъл гароскандм навски с и м п ози ум ) . C., 1981.

Н и цол ова 1981/2: Н и ц о л о в а ,P., Б ележ к и за някои оп исател н и ф орм и със зап оведн о значен ие . - В: Българистични изследвания.C., 1981.

284

Н ицолова 1984: Н и ц о л о в а ,P., П рагм атичен аспект на и зречен ието в българския к ни ж овен ези к .C., 1984.

Н пчева 1981: Н н чева , K., Сем антични осо б ен о ст и на п овел ителното наклонение при някои глаголи в българския език. - EJ1,1981, № 2

П адучева 1974: П адучева, Е .В., О сем антике синтаксиса (м атериалы к тр ансф ор м аци ­о н н о й грам м ати ке русского язы ка) .М ., 1974.

П о п о в 1971: П о п о в , К., За някои недостатъчно описани м одал ни тип ов е в българския език. - ЕЛ, 1971, № 6.

П ринципы и м е тод ы сем анти ч еск их и сс л е д о в а н и и .М .1976.П ринципы оп исан и я языков мира. М., 1976.П антелеева 1976: П ан тел еев а , Хр., А налитическо усл овно наклонение в някои прости

изречения. - Б Е ,1976, № 5.П антелеева 1986: П ан тел еев а ,Х р . , За кондицмонала в съ вр ем ен ни я български книж овен

език (набл ю дени я над п одбудителното му зн ач ен ие) . - Б Е,1986, № 5.П олнш чук 19S5: Полишчук,Е.,- Към съпоставителния анализ на подбудителните

изречения в българския, руския и . английския език. - С ъпоставително е з и к о з н а н и е ,1985, № 6.

П оп ов 1973: П о п о в , K., П о някои основни въпроси на българския книж овен език .C.,1973.

П опова, Н и цол ова 1978: П оп ова ,В . , Р .Ницолова, К ъм въпроса за тр анспозицинте на и м ператива в славянските езици. - В: Славянска филология ,Т.15,C., 1978.

П ор ойк ов а 1980: П о р о й к о в а ,Н .И . , М ор ф ологи ч еск ие и м о р ф ол оги зи р ован н ы е средства выражения побуж ден ия , прим ы к аю щ ие к п арадигм е п овел ительного накл он е­ния. - В: ф у н к ц и онал ь ны й анализ грам м ати чески х единиц . JE, 1980.

П оройкова 1985: П о р ойк ов а , Н .И ., К характеристике с е м анти ч еск ой структуры ситуации побуж ден ия . - В: Ф ункциональны й анализ грам м атических аспектов вы сказы вания.Д ., 1985.

Станков 1964: С танков,В ., Категории на индикатива в съ вр ем ен ни я български език. - Б Е, 1964, № 4.

Станков 1967: С танков,В ., М одал на употреба на глаголните врем ен а в съврем енния български кни ж овен език. - И И БЕ ,т.15 .1967.

Станков 1980: С танков,В ., Глаголннят вид в българския кни ж овен ези к .C., 1980.Станков 1981: С танков ,В . , Стилистични осо б ен о ст и на българския глагол.C., 1981.Станков, И ванова 1983: Станков,В., М .И в а н о в а ,ф у н к ц и о н а л н и о с о б е н о с т и на и м п ер а­

тива в българския език (в съпоставителен план с руски и полски език). - В: С лавянска филология,т.17, Е з и к о зн а н и е ,C., 19S3.

С таханова 1984: С тахан ова ,И .Е , В оп р оси тел ьн ы е предл ож ени я со зн а ч ен и ем п о б у ж д е ­ния в с о в р е м е н н о м русском языке. - А К Д ,Л . , 1984.

Стаханова 1986: С таханова, И .Г , О ф ункционал ьно-си н так си ческ ом с п о с о б е выражения п о б у ж д ен и я в русск ом я з ы к е - В: Русское пр едл ож ени е: и ссл едов ан ие и п репо д а в а ни е в ш коле и вузе. В ор он еж , 1986.

Стоянов 1980: С тоянов , Ст., Граматика на българския книж овен ези к .C., 1980.Радева 1974: Р адева, A., К ъм въпроса за императивната функция на б ъ де щ е време. -

Ел.1974, № 2.Р о м а н о в 1981: Р о м а н о в , A .A . , С ем антическая структура вы сказы ваний-просьб. - В:

С ем анти ка и прагматика синтаксических единств. К а л и н и н ,1981.Р аспо п о в а 1981: Распоп ова , Т.И., Оптативные побудительны е п р едл ож ени я (к п р обл ем е

д и ф ер ен ц и а ц и и ) . - В: Синтаксис русского предл ож ени я . М еж вузовский с борник научны х трудов. В ор о н еж . 1985.

Р осл ов ец 1965: Р осл ов ец , Я .И ., У потреблен ие ф орм 1.л. мн.ч . настоящ его и будущего в ре м ен и изъявительного наклонения. - У З М Г П И им. Л енина, № 263, 1965.

Русская грам м атика, Praga.1979.Русская грам м атика, М. А СССР, т.П, 1982.

Трубецкой 1975: TrubetskoyT.Z., Trubetskoy’s letters and notes. Janua linguarum. Series

Major. T he Hague-Paris , vol .47, 1975.

285

Храковски, В олодин 1986: Х раковский,В .С ., А .П .В о л о д и н , С ем антика и типология им ператива. Русский императив.Л ., 1986.

Ц еитлнн1985: Ц ейтлин,Р ., Н ек отор ы е типы м одальны х ситуаций в со в р ем ен н о м русск ом языке. - В: Ф ункциональны й анализ грам матических аспектов высказывания. Л., 1985.

Ш ведова 1974: Ш ведова, Н. Ю., М ест о сем антики в о п исател ь н ой грам м ати ке .(С и нтак ­си с) . - В: Грам м атическое оп иса н и е славянских языков. М., 1974.

Ш ведова 1974/2: Ш ведова, Н. Ю., С интактическое ж ел а т ел ь н о е наклонение. - В: С о в р ем ен н ы е п р облем ы литературоведения и языкознания. М., 1974.

Ш ведова 1974/3: Ш ведова, Н. Ю., О до л ж ен ст во в а т ел ь н о м наклонении. - Синтаксис и норма. М., 1974.

Ш ен дел с 1979: Ш ен де ль с .Е .Л . , М ногозначность и си н о н и м и я в грам м атике., М., 1970.Ш елякин 1969:: Ш елякпн ,А .М ., У потр ебл ен ие вида в п овел и тельн ом наклонении

русского языка. - Fremdsprachenunterricht, 1969, № о .2.Ш ирокова 1980: Ш ирокова, А.Г.. Н ек оторы е вопросы эквивалентикн в связи с

т р а н сп о зи ц и ей ф орм н аклонений . - Съпоставително езикозн ани е , с., 1980, №3.

Ш м ел ьов 1958: Ш м елев , Д .Д . , О значении вида в п овел и тельн ом наклонении . - РЯШ, М., 1958, № 4.

Я к о б со н 1972: Я к о б со н , Р ,0 . , Ш ифтеры, глагольные категории и русский глагол. - В: П рин ц ип ы т и п ол оги ч еск ого анализа языков р азл ичного строя.

П Р О И З В Е Д Е Н И Я , О Т К О И Т О Е В З Е Т М А Т Е Р И А Л Ъ Т

I.Х У Д О Ж Е С Т В Е Н А Л И Т Е РА Т У РА

Абр. ф .А б р а м о в . П ряслины . Д в е зимы и три лета. - В: Избранное,т .1 .М .1976; Д в е зими и три лета, прев. Е .Георгиева, П лов ди в,'1978.

Айтм.1 Ч .А йтм атов . Белый пароход. - В: Новый мир. 1970, № 1; Избр. произв. в 2т., т.1, прев. Н. Христова , С. 1976.

А й тм .2 Ч .Айтм атов . П егий пес, бегущ ий краем моря. М. - Р ом ан - газета, 1977 № 12:,- Ш ар еното куче тича край м ор ето , прев. К.Витанова, С. 1978.

А йтм .З Ч .А йтм атов . П лаха. В: Н овы й мир, 19S6, № 8, - Гилотина, С. 1987, прев. М .Златанова.

Алш . С .А леш ин. П ьесы . Все остается л ю д я м .М .1972, - В сич к о остава за хората. В: Театрална библиотека, № 5-6, прев. Н .Л ев ен со н , С. 1978.

Алекс . В. А л екс еев . К о зер о ги и прочие. П овести и рассказы, М. 1987.А м н . П. А м нуел ь . Сегодня, завтра и всегда. М. 1984.Астф. В .А стаф иев . Царь р ы б а .М .1977. - Ц ар-риба , С. 1979, прев. И. Б оядж иев .Б елов В .Б ел ов . В се в п е р е д и .М .1987.Булич. К.Буличев. Д евочка с Земли, М . 1974. - М ом ич ен ц ето от Земята. С .1981,прев.М .Х а-

лачева.В ам п. А .В а м п ил о в . Я с вами, л ю д и .М .1988.Веж.1 П .В е ж и н о в . Малки .сем ейни хроники,С. 1980.В е ж .2 И збран и пропзведения,т .1 .С .1984.В еж .З М о м ч е т о с цигулката.С. 1963. - Мальчик со скрипкой. М. 1964,прев. Н .М етодиева. В е ж .4 Б ариерата. С . 1978. - Б ерьер .М .1980 ,прев . М. Тарасова.В нш н. В с .В и ш невск и й . О п тим истическая трагедия.В:С оветская драматургия. М. 1983.

- О пти м и сти ч на трагедия. В: Съветски театър ,С . 1974, п р ев .Х р .Б ер бер ов . Гул. А.Гуляшки. П р и к л ю ч ен и е в п олун ощ .С. 1976, - П р ик л ю ч ени е в п о л н о ч ь .М .1979,прев.

Ж а н о в н .Д .Д 1 Д . Д и м о в . Тютюн, С. 1961, - Табак. М. 1961, прев, к о л ек тив - Рузская и др.Д . Д . 2 Д р а м и ,С . 1975. .Д ил.1 Л .Д илов. Н езавъ рш еният р ом ан на една студентка,С . 1986.

286

Д и л .2 П р опуснатият ш а н с ,С .1986.Д и л .З П а р адоксъ т на о г л е д а л о то ,С .1976.Ж ук. Д .Ж у к о в . Случай на вулкане,В .И скатель, 1986, № 6.З о щ . 1 , М . З о щ е н к о , О гн и б о л ь ш о г о г о р о д а , М . 1970 - С в е т л и н и т е на г о л ем и я

град ,С .1980 ,прев .Л .А цева З о щ .2 И з б р а н н о е т. 1.Минск 1983Росохв. И .Росохватскпй . П р опи сн ы е и стин ы .К ие в ,1987.Расп. В .Распутин . П осл едни й срок.Деньги для М а р и и .И зб .п р .в 2т ,- П о сл ед ен срок.П ари

за М ария. Избр. пр. в 2т. С. 1983, прев. В. Саранцева.Стан.1 Е .С танев . Л еген да за С ибин, Преславският княз. Тифик и НазариП. В; Събр. съч.

T.IV. С. 1974. - Л егенда о С ибине, князе П р есл а в ск о м . Тихик и Наэарий. С. 1979, прев. М .М нхелевич.

Стан.2 Е .С тан ев . Антихрист. В. Събр. съч.т. М. М нхелевич.Стан.З К радецът на праскови. С. 1969.Стрг.1 А . и Б .Стругацкие. Пикник на обо ч и н е . В: Н е н а зн а ч ен н ы е встречи. М. 1980. -

П икник крап пътя. В: Н еуговорени срещ и. С. 1983. прев. А. М елконян. М. Ас.адуров.

Стрг.2 Трудно быть богом .М . 1978. - Трудно е да бъ деш бог., С. 1968, прев. С. В л адим ир ов .

Страт. Ст.Стратие'в. Р е й с .Р им ска баня. В: Р епертоарн а би блиотека, С. 1982, № 5-7. - А втобус . Римская купальня. С. 1982. прев. Н.Глен и М .М нхел евич .

Тал. Д . Талев. Ж е л е з н и я т светилнмк. С. 1968. - Ж е л е з н ы й светильник. М., 1957, прев. Т. Рузская.

Тар. Д . Т арасенков. Ч еловек в п р оходн ом дворе, М .1972. - Човекът от глухата- уличка.С. 1979. прев. Р. Ш емлеков.

Тендр.1 В.Т ендряков. За бегущ и м днем . В: т.2, И збр. соч. М. 1978.Тендр.2 Три м е ш к а сорной пш еницы .А постольская ком андировка . В е с е н н и е переверт­

ыш и. Н очь после выпуска.т.4.Ток.1 В .Токарева. Л етаю щ и е качели.М . 1978. - П ирати от д але чн и те морета, Пл. 1983,

прев. Е. Х адж иева.Ток.2 Н и ч его о со б е н н о го , М . 1987.Толст. А .Толстой, Х о ж д е н и е по мукам. Х м ур ое утро. М. 1972. - Н а в ъ сен о утро, С. 1979,

прев. К. Койчева.Ц онч.1 Д . Ц он чев . Ч ерното пиле. C. 19S6.Ц он ч .2 С н еж н и ят рай.С . 1986.Ц онч .З Л ятно врем е. С. 1985.Ц о н ч .4 О к ото . С. 1987.Чуд. Ч удом и р. И збр.пр . Пл. 1971.Шест. П . Ш естаков. Через лабиринт. М .1971.Ш ол. М . Ш ол охов . Тихий Д о н . М. 1968. - Тихият Д о н . С. 1967. прев. Г. Ж еч ев . Шукш. В. Ш укш ин. И зб .пр . в 2 т. т .1 ,М .1975. - К али на алена, С. 1978. прев. К .Витанова.

Л .М инкова.Ш еф н. В .Ш еф н ер . Скромны й гений. В: Круглая . тайна. Л. 1977. - Скромният

г е н и й .С .1984. прев. Л. Алтънова.И .и П.1 И. Ильф, Е. Петров. Д венадцать стульев, М. 1974. - Златният телец.

Д в а н а де с е т те стола, С. 1968, прев. П. Велков.И.и П .2 З о л о т о й теленок, М. 1982. - Златният телец . Д в а н а де с е т те стола, С 1968, прев.

Д . Загоров.И ванов 1 Вс . И ванов, Б р о н е п о е зд 14-69. В: Советская драм атургия,М . 1983-Брониран

влак 14-69,С.В:Съветски театър ,С. 1974,прев.Л .Алтънова.И ванов 2 В с . И ванов , М едная л а м п а .М .1984.Купр. А.Куприн. Поединок, Петрозаводск,1976,1976. - Дуел,В:Реката на жнвота,С.1972,прев.Д.

М етева.К лим. А . К лим ов . Сельва, В: И ск атель ,1987, № 5.Кусочк. Б. Кусочкин. О б о з , В: Искатель, 1988, .№ 4.К .К.1 К .К алчев . При извора на ж ив ота ,С офийски р азк ази ,С. 1967. - И збран ное . У

287

истоков ж изн и ,М .1973 , прев.Н.Глен.К.К. 2 Д в а м а в новия град. С .1979.Конст. П .К он стан ти н ов . С иният аметист,Пловдив, 1986.Лавр. Б .Л аврен ев . Р а зл о м . В.'Советская драматургия, М. 1983. - Р азлом . В:Съветски

театър, С. 1974, прев. Б .Банов.Лар. О .Л ар и онов а . Знаки зодиака,М . 1988.Сказка королей, Л. 1977. - Знаците на

зодиака, В . 1988, прев. Н .Х ри стова , В. Д и м и тр ова .М оч. Ат.М очуров. И над бездната има небе . Пл. 1983.Ман.1 Е м .М а н о в . С инът на директора, Пл. 1983.М ан .2 Бягството на Галатея. Н евероятен случай, С. 1976.Н езн .1 П .Н е з к о к о м о в . М аргаритка и аз, С. 1962.Н езн .2 Б арабан чи къ т на полка,С .1983.Леви В.Л еви. Р азговор в письмах, М .1982. - Разговор в писм а, С. 1985 прев. Н. Бузин.П арн. Е .П а р н о в . Л ар ец М арин М едичи.М . 1972 - Раклата на М ария М едичи С. 1978,

прев. С. ф л о р и н .Петр: И. П етров . Н ай -добр н ят гражданин на републиката. Д я в олск и те опаш ки. Лъжец.

Леля се ж ени . В: И збрани произв. т. II, С. 1983.П роск . П .П р о ск у р и н . Судьба. М.1973, - Съдба, С. 1975, прев. М. Наков.П р он . В. П р о н и н . П охититель бриллианта. В: Искатель, 1986, № 6.П ол, Б. П о л е в о й . П овесть о настоящ ем ч е л о в е к е .М .1969. - П о в еет за истинския човек,

C. 1967, прев.К .Георгиева.Райн.1 Н .Р ай н ов. Господин Н икой, С. 1971, - Господин Никто, С. П рее . 1976 прев. А.

С обкович.Р айн .2 Тайфуни с неж н и и м е н а ,С .П л а м ъ к ,1976, № 9.Рад.1 Й .Радичков.В ятърът на спокойствието. С. 1979. - Ветер спокойствия. С. 1977,

прев. Н. Глен.Я. и Н. Я к овл ев ,Н аум ов . Двуликий Янус. М. 1967.

II.Н А У Ч Н О -Т Е Х Н И Ч Е С К А Л И Т Е Р А Т У Р А

М .Ц о л о в а . И зп о л з ва н е зеленчуците и плодовете в дом ак и нств ото . C . 1970. К улинарны е рецепты . М . 1988.К нига за дом ак и нята , С. 1962.Книга о вкусной и здор ов ой пищ е.М . 1952.И нструкция за в о д е н е борба с н асеком и вреди тел и ,C. 1951.И нструкция за вертикално планиране на населени места , С. 1973.И нструкция по експлоатация на силовите трансф орм атори , C. 1957.И нструкция за гео д ези ч еск и те работи по прилагане на п о д р о б н и те градоустройствени

п ла н о ве на н аселени те 'места; C. 1978.И нструкция по русской передаче географических названий, Укр. М . 1971.И нструкция по геоботан и ч еск им обсл едован и ям природны х условий. К олхозов и

совхозов . М. 1968.Руководство к л аборатории електро-м агнитного поля, М. 1966.Руководство по аналитической химии, М. 1975.Руководство по би отехни к е выращивания растительноядрых рыб. М. 1970.Руководство к л а б оратор н ы м занятиям по физике. М. 1973.Руководство к практическим занятиям по техологии неорган и чески х в е щ е с т в .Л .1968.Руководство по ф изиол огии органов чувств насек ом ы х,М . 1983.Р ъководство на водния спасител, C. 1978.Р ъководство п о данъчни облагания, С. 1946.Р ъководство за възпитателна работа в детските градини, С.1961.Р ъководство п о висш а м атем атика, С. 1986.Р ък оводство за експлоатация на автом атизирана и нф ор м ац и онн а систем а , С.1980. Р ъководство по количествен анализ, С. 1986.

288

СЪДЪРЖАНИЕ

У В О Д ........................................................................................................................................................................... 160П ърва част. И М П Е Р А Т И В Н И Ф О Р М И ЗА И З Р А З Я В А Н Е Н А П О Д Б У Д А 167 •О С Н О В Н И П О Д Б У Д И Т Е Л Н И Ф О Р М И ........................................................................................170

I. ф а к ти т и в ...................................................................................................................................................... 170Е З а п о в е д .................................................................................................. 1702 .М о л б а .........................................................................................................................................................1743 .И нструкци я ............................................................................................................................................ 1774. П р е д л о ж е н и е ......................................................................................................................................... 178

II. П е р м н с п в .....................................................................................................................................................1811. Р а з р е ш е н и е ........................................................................... :..............................................................1812: С ъ в е т ....................................................................................................................................................... 182

III. С а н к ц и я ......................................................................................................................................................186IV. П о ж е л а н и е ................................................................................................................................................... 187В Т О Р И Ч Н И П О Д Б У Д И Т Е Л Н И Ф О Р М И ................................................................................189

1. П о д буд ител ни ф орм и за 1 л . е д . /м н .ч ................................................. 1892. П о д буд ител ни ф ор м и за 3 л. е д . / м н . ч .............................. .. ........................................ 202

V. П р о х н б и т и в ................................................................................................................................................207VI. П р ев а н т и в ................... 217И з в о д и .................................................................................................................................................................. 223

Втора част. Н Е И М П Е Р А Т И В Н И Ф О Р М И ЗА И З Р А З Я В А Н Е Н А П О Д Б У Д А Т Р А Н С П О З И Ц И Я В Р А М К И Т Е Н А Н А К Л О Н Е Н И Е Т О ................................................... 225

I.Т Р А Н С П О З И Ц И Я Н А И Н Д И К А Т И В Н И Ф О Р М И В И М П Е Р А Т И В Н А Ф У Н К Ц И Я ............................ :....................:.............................. , . 225

1. Б ъ д е щ е в рем е в им перативна ф у н к ц и я ..................................................................... 2272. С егаш н о в рем е в им перативна ф у н к ц и я ..................................................... 230

Д а -ф о р м и от глаголи от Н С В в императивна ф у н к ц и я ............................... 236Д а -ф о р м и от г л а г о л и 'о т С В В в им перативна ф ун кц и я ................................... 237В ъ звратн о-пасивн и да-ф ор м и в императивна ф у н к ц и я ....................................238

3 .М инало в ре м е в им перативна ф у н к ц и я ..........................................................................239П од б у д а за съ вм ест н о д е й с т в и е ................................................................................................ 240

II. Т Р А Н С П О З И Ц И Я Н А Ф О Р М И Т Е Н А У С Л О В Н О Н А К Л О Н Е Н И Е 248III. Т Р А Н С П О З И Ц И Я Н А И Н Ф И Н И Т И В А В И М П Е Р А Т И В Н А Ф У Н К Ц И Я С И Н Т А К Т И Ч Н И Н А Ч И Н И ЗА И З Р А З Я В А Н Е Н А П О Д Б У Д А .............................. 253I. В ъ п р осител ни и зречения с подбуди телн о з н а ч е н и е .....................................................253II. Безглаголни подбуди телн и и з р е ч е н и я ..................................................................................264

Л ек си к алн о изразяване на п одбудително з н а ч е н и е .................................. 271И м п ли ц и т н о изразяване на подбуди телн о з н а ч е н и е ..................................................275

И З В О Д И ............................................................... 278Л И Т Е Р А Т У Р А ................................................................................................................ 285П р о извед ен и я , от които е взет м а т ер и а л ъ т ................................................................................... 290

289

В Ы Р А Ж Е Н И Е П О Б У Д И Т Е Л Ь Н О С Т И В Р У С С К О М И БО Л ГА РС К О М Я ЗЫ К А Х

( Р е з ю м е )

Работа ставит себе целью описать и систематизировать все способы выраж ения побудительности в русском и болгарском языках и указать ,как мож но преодолеть меж ъязыковую асимметрию при переводе. Она состоит из двух частей: в первой части, разработанной Т.Кировой, сопоставляются специализированные формы побудитель­ного наклонения в обоих языках, так как в них выраж аю тся наиболее ясно все постоянные семантические признаки побудительной ситуа­ции: 1) каузация побуждаемого действия, 2) желательность состороны говорящего, 3) непосредственное обращ ение к адресату и 4) футурально-презентная перспектива (действие долж но осуществиться в будущем). А вторы обращ аю т внимание и на активность, частот­ность, семантику и стилистическую характеристику соотносительных выразительных средств в обоих языках. Они проанализировали 2000 карточек с отры вками из диалогических текстов современных русских писателей и их болгарским переводом, 1000 карточек с отры вками из диалогических текстов современных болгарских писателей и их русским переводом, по 500 карточек из болгарских и русских пьес (без перевода), м ножество руководств, инструкций и т.д. В ходе анализа авторы стараются объяснить случай, когда оба текста (Ор.и Пер.) не являю тся совсем тождественны ми то ли по причине межъязыковой асим метрии , то ли потому, что переводчик не использовал самый удачный вариант. В работе использованцг многие наблюдения и выводы Володина и Х раковского (1986).

А нализ показывает, что в обоих языках имею тся симметрические им перативны е ф ормы для 2 л.ед. и мн.ч., для 1. и 3. л.ед. и мн.ч. и что оба язы ка используют аналогические приемы для интенсиф ика­ции значения просьбы, приказа запрета и т.д.: усилительные частицы дублирование глагола, обращения, наречия, эмф атический порядок слов. А сим м етрия проявляется здесь в том,что в болгарском языке нет им перативной ф ормы от глаголов СВ'В, что частицы дай, давай употребляются в нем значительно реже, как и ф ормы для 1 л .ед ./м н .ч .

Во второй части, разработанной И. Васевой, рассматривается выраж ение императивного значения н еим перативны м и формами (м орф ологическим и, синтаксическими, лексическим и, контекстом ,си­туацией). П редпосы лкой этой транспозиции является полисемантич- ность и полифункциональность средств язы кового выраж ения и влияние эм оционально-оценочного фактора. Здесь обнаруживается больш ая м еж ъязы ковая асимметрия: русский язы к широко использует в им перативной функции ф орм ы инфинитива и условного наклонения. В болгарском инфинитива нет, а ф ормы условного наклонения

290

используются в императивной функции редко, гл. образом для выраж ения вежливой просьбы (Бихте ли предали?). В русском, наоборот, они выраж аю т самы е разнообразные значения (Сказал бы! Вы не помогли бы? Чтоб он явился и пр.) В болгарском самы ми активны м и являю тся формы изъявительного калонения. Особенно бросается в глаза м еж ъязы ковая асим метрия в использовании форм настоящ его времени в императивной функции: а) формы 2л.ед.ч. встречаю тся чаще в болгарском, чем в русском; чаще всего это узуальные выражения с глаголами: почваш, свърш ваш, тръгваш и т.п.;2) в болгарском языке широко используются в побудительной функции и индикативные да-формы от глаголов обоих видов(да м ълчиш ,да каж еш ); 3) при неконкретном адресате побуждение вы ражается в болгарском чащ е всего формой возвратного пассива (взем а се, прави се). 4) в военных командах, в условиях задач и т.п. болгары употребляю т обычно возвратно-пассивные да-ф орм ы (да се п р е к р а т и л а се изчисли). 5) из индикативных форм в императивной функции самой частой в русском является форма обобщ енноличная 3 л .м н.ч .(берут,очищ аю т). 6) в русском ш ироко используются побудительные формы совместного действия. Они образуются от ограниченного круга глаголов определенно моторных (пойдем ,пое­дем ,побеж им ). В болгарском они могут образоваться от всех глаголов, но употребляются реже. 7) В русском побудительные ф ормы совмес­тного действия выступают в будущ ем,настоящ ем и прош едш ем времени и вы раж аю т разную степень настойчивости: самое мягкое побуждение вы раж аю т формы будущего времени (пойдем), самое настойчивое - ф ормы прошедшего времени (пошли). В болгарском нет побудительных форм совместного действия прошедшего времени, нет такж е разницы в степени настойчивости побуждения, вы раж ен н о­го формой будущего или настоящего времени. Разница касается видового значения глаголов НВ и СВВ.(срз. да напиш ем, да избягаме; да пиш ем, да бягаме).

В обоих языках имею тся различные узуальные ф ормы выражения приказа, инструкции, предостережения и т.д. П ереводчик должен знать их и использовать узуальные для данного типа текста формы. Н априм ер , в рецептах для приготовления пищи', в условиях задач и т.п. в русском чащ е всего (в 2 /3 случаев) используется инфинитив (очистить кожуру; определить среднюю температуру). В остальных случаях обычно употребляются индикативные неопределенноличные ф ормы (очищают, нарезают). П оследние используются также в руководствах и инструкциях, предназначенных для специалистов (Разряж аю т конденсатор; производят градуировку.).В болгарском языке в рецептах и инструкциях встречаются главны м образом формы возвратного пассива от глаголов НВ (взема се, прави се, изважда се щепселът), но возм ож ны и индикативные формы 1 л.мн.ч. (събираме и ум нож авам е по две) и да-формы безличного пассива (да се прочете упътването). " “

291

Ф А К У Л Т Е Т П О С Л А В Я Н С К И Ф И Л О Л О Г И И Е З И К О З Н А Н И Е

Том 88, 1 9 9 5 , К Н .1

A N N U A I R E D E L’U N I V E R S IT E D E SO FIA „ST. K L IM E N T O H R I D S K I“

FACULTE D E P H I L O L O G I E : SLAVES L IN G U IS T IQ U E

Tom e 88, 1995, LIV R E 1

ГО Д И Ш Н И К НА СОФ ИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ „СВ. КЛИМЕНТ О Х Р И Д С К И “

ФУНКЦИОНАЛЕН ДИСКУРС HA ПОКАЗАТЕЛНИ МЕСТОИМЕНИЯ В СЪВРЕМЕННИ

БЪЛГАРСКИ ТЕКСТОВЕ

М А Р И Е Л А Д А К О В А

Редактор проф). М.Москов

Рецензент проф. СгпБрезински

1. IN T R O D U C T IO N

D emonstratives as a morphological d ass subserve the system of deixis in the natural languages. Their basic communicative function is to individuate objects of reference, by encoding spacial, temporal and discourse aspects of the utterance. As E .Prince has explained, „upon hearing a deictic this NP the heârer can uniquely identiîy the referent from extralinguistic eues - as the act of pointing“ (Prince E., 1981).

Two major types of deixis are widely recognized in the literature:deixis of a real communicative situation, when the referents are visible and can be pointed out; and deixis of a described situation, when the referents are inside of the text (Lyons 1973, Lakoff 1977, Ehlich 1979, Rauch 1979). The second type is further subcategorized in pure textual deixis and anaphora. Referents in both cases are inside of the text, but in the former, deictics are markers of the structure of the text, while in the latteri deictics are cohesive ties of the content.

293

2. SCO PE O F T H E STUDY

Present research is focused upon anaphoric uses of Bulgarian this, whose form for masculine gender is tozi and for feminine gender - tazi.

A naphora here is not restricted to the process of pronominalization, but ra ther is considered as a process of extended reference. This view has determ ined the sélection of linguistic data, classification of the uses of D em onstratives and major principle of the analysis. Consequently, substantive uses were excluded from the scope of the study and only instances in which Demonstratives are constituents of co-referential noun phrases (NPs) were analyzed.

3. EXPECTATIONS AND H Y P O T H E SE S

Since anaphora maintains the co-reference between two linguistic expressions, it is predictable that anaphoric Demonstra tives will basically identify the со-referent with the general meaning of its antecedent. But it is also proved that the nature of the an tecedent does not completely déterm ine the interprétation of the anaphor (Brown and Yule, 1983, pp 214-222). This implies that the use of the pronoun will strorigly depend both on the nature of preceding and following linguistic . axpression.

It is a goal of this study to détermine the textual roles of anaphoric D emonstratives on the basis of an tecedent-co-referent semantic relation- ship. Two hypothèses are tested from a language producer’s point of view, namely : the more extended is the structure of the antecedent, the more certain is the demonstrative as a constituent of the co-referential NP; the newer is the information given by the anaphor, the stronger is the position of demonstrative pronoun as a rnarker of co-reference and textual cohesia.

4. LIN GUISTIC DATA

Four popular novels were chosen for linguistic sources of references for this study. Their authors are représentative of different générations in Bulgarian literature from the end of the 19th Century until today. The novels are :

1. Indje, Yovkov Yordan2. During the nights with white horses, Vezinov Pavel3. H unt for wolves, Petrov Ivajlo4. Mother, Tomov DimitarThe semantic relationship between anaphor and antecedent is the most

significant factor for the purposes of the analysis in the study. Therefore, the classification is done on the basis of this relationship. Table '1 below shows the six types of semantic correspondence in which antecedent- anaphor complexes fall :

294

Table 1

N O . A N T E C E D E N T A N A P H O R SE M A N T ICRE L A T IO N SH IP

1. N1 D em + N1 Repetition

2. NP (with AP or PP) D em + N Réduction

3. N1 D em + N2 Class - Subclass

4. N1 D em + N2 Synonymous

5. N1 D em + N 2 Metaphoric

6. Paragraph D em + N Objectif ication

The first type illustrâtes cases of the simple répétition.Example:„ No, I say, the bill is different.“„Who made you this bill, let him pay you!“The second type reveals the cases of deletion when anaphorical

expression reduces the structure of the antecedent. Example:She felt a muted passion filling every last cell of her body. This passion

exhausted her.In the third type, anaphor and antecedent are related as entities of

class-subclass divisions. As corn-thistle and thorn are related to weed, or roses are related to flowers.

In type 4, the antecedent and the anaphor are relative synonyms, such as song and melody, or lady and wife.

The fifth type illustrâtes a metaphoric relationship between antecedent and anaphor. Example:

„Who told you?“ I asked immediately.„Evdokia Logofetova“, she answered. „This old owl is always spreading

gossip, „I thought angrily.In type 6, the anaphor is co-referential with a description of an event,

situation or state, which can constitute a paragraph or larger text.For example:

„But this i s 4how it is: some are rich, some are poçr; some rule, other suffer. But ail end up in the grave and there they become as good again as when they were born.“ Wit'h this humble philosophy he was going home.

The six of the types are given in somewhat hierarchical order with regard to the im portance of the rôle which demonstratives play in the context. In type 1 and 2, Demonstratives are more or less stylistic devices for em pathy and could be succesfully replaced by definite nouns and personal pronouns in the 3rd person. In types 3 a n d '4 ,Demonstratives introduce new aspects of the entities referred by antécédents. Therefore, they become more im portant markers of textual cohesia and tend to be obligatory constituents of the anaphors. In types 5 and 6,Demonstratives are needed as markers of co-reference. Without them, anaphoric interralation will fall apart and textual cohesia will desintegrate. Therefore, D emonstratives are nonsubstitutional and obligatory linguistic in these types.

295

Unless tested, aJJ of the above would be only an assumption made on the basis of o n e ’s Janguage intuition.Two tests provide evidence in support of these Claims-

5. M E T H O D S

In order to explore the hypothèses of the study and to confirm the analyses above, two tests involving 20 native speakers were conducted. The first one was an experiment on preference. Subjects were to rank from 1 to 3, anaphors with the 3 different structures listed below:

1. Demonstrative pronoun and noun (D em + N)2. Definite noun (Def. N)3. 3rd person personal (Pers. Pro)The five texts for this experiment were from types 1 and 2 illustrated

in Table 1, in which all of the three anaphoric devices can occur. Ambiguity resolution was not at issue in any of the five texts. Two major factors were tested: referential distance and structure of the antecedent.

There are three major approaches to anaphora in Contemporary discourse literature.Givon (1983) considers it as a functio'n of distance in the domain of topic continuity. I.e. the occurrences of full noun phrases or pronouns in the text are predicted by measuring the num ber of clauses between first m ention entity and anaphoric expression. Tomlin’s experiment on narrative production (1986) brings evidence that limited capacity of working m em ory Controls co-occurrences of anaphoric ' expressions. According to his ep isode/paragraph model, a full noun appears as first mention of entity an épisode boundary, and a pronoun appears within the episode itself. B.Fox (1986) has argued that recency/distance approach accounts only for surface nature of the clauses, since all clauses are considered equal in their contribution to the measure of continuity. She has found that in written English narratives, full nouns are used to refer to an antecedent, even only a single clause away. She explains this phenom enon with semantic factors.

Taking into an account these three models, present study argues for the prédom inant role of the semantic factors when different anaphoric devices can occur.

The second test is based on the examples of types 3, 4 and 5 as illustrâtes in Table 1. Subjects had to choose only one of the two given ànaphoric expressions: Dem + N or Def.N. Personal pronouns were excluded from the choice because their usage changes considerably the information by eliminating either a synonym or a m etaphor from the anaphor. W hat was expected is a tendency for Demonstra tives-to keep their position in the text according to the principies for distribution of given and new information.

296

6. RESULTS

Table 2 below shows the results from the first experiment. Applying the X 2 test to the data indicates a significant différence.

Table 2

TextNo

A n te c e d e n t- A naphor distance in

N o .o f clauses №

N o. of persons who ranked w ith e .N s l

X2 test test 1 E = 6.67

P-Value

D em + №

D e f Pers.Pro

T1 0 2 1 7 24.08 p c .0 0 0 1T2 2 (4 words) 11 2 6 6.09 p < .0 5T3 0 14 2 4 12.38 p < .005T4 2 (20 words) 11 2 7 6.09 p < .0 5T5 8 5 3 12 6.69 p < .0 5

If the anaphoric reference was simply a function of a clause distance the equal conditions in T1 and T3 should pre-determine an identical choice for anaphor. According to the topic continuity hypothesis, pronoun should occur in T1 and T3. Yet, the results are contradictory: in T I, personal p ronouns is the first choice, in ТЗ, the Dem + N is the first choice. If the choice of an anaphoric device was directly proportional to the num ber of. clauses then the following tendencies should exist: the more clauses in between the antecedent and anaphor, the more certain Dem + N must be. But, the results are reversed: in T2 and T4 where the referential distance is two clauses, demonstrative was preferred; in T5, where the distance is eight clauses, p ronoun was preferred.

It is clear that the referential distance is not a factor in cases when the referent is topicalized as it is in T5. There are eight clauses between first m ention of the entity and the clause in which the subjects were to choose the anaphor. In three of these eight clauses, the referent was pronominalized (the gun ...,it...it). There is no change of the topic or episode event. Naturally, the pronoun was marked as the best choice. This confirms Tomlin’s hypothesis for the role episode boundary and appearance of a p ronoun or a full noun. In the case of T5, anaphor is neither the first m ention of the entity,nor is it after an episode boundary. Therefore, full NP (in our case, Dem + N) is not expected.

The different results in TI and T3 can be explained with the different structure of the antecedent.In TI, the antecedent is the bill; in T3 it is a blond boy with pale face and with a cap, covered with a black cape. This explanation is supported by T4 where the antecedent is also with complex constituent structure. Demonstrative here is the first choice and definite noun is the last choice exactly as it is in ТЗ. A demonstrative pronoun focuses upon the additional information given for the entity by re'ferring back to its qualities, while a definite noun has a nominative function only. Its scope of .reference is limited and likely it is the semantic factor that Controls the choice of the language producers.

297

The referential distance, measured in clauses, works as a factor in cases of T2 and T4. In both of them, D e m + N is préférable, although the clauses have a considerably different num ber of constituents (4 vs 20).

On the basis of the above results, the referential-distance hypothesis cannot be completely rejected. It is evident, liowever, that semantic factors also interact, or even override it. The complexity of the antecedent apparently, played the more im portant rôle in this experiment

Table 3 below represents the results from the second test concerning the—structures of No.3, 4 and 5 co-referential types:

Table 3

N o A n te c e d e n t- A naphor Relationship

C hoice of Anaphoric Expression

D e m + N D e f .N

Ta Subclass - Class 20% 80%Tb Subclass - Cfass 40% 60%Tc Relative synonyms 60% 40% 'Td Relative synonyms 80% 20%Te M etapohoruc 80% 20%

The percentage distribution in the five texts tested, evidently confirms that the choice of an anaphoric expression dépends on the proportion of given and new information carried by the antecedent and co-referent.Therefore, the popular view of anaphora as a substitutional process is not supported by this experim ent.A naphora not only refers back to the prior lexical expression,but it also сап ascribe new détails to the entity. It is the demonstrative in the anaphor that makes the balance of known and new, and marks the co-reference in such cases.

The hypothesis explored explains the slightly different percentage of preference in Ta and Tb. Although in both texts the semantic relationship between anaphor and antecedent is identical, the information about the entities is different. I.e. In Ta the antecedent clearly nominates the entity referred to, and the anaphor is only a stylistic device for avoiding répétition .(H e r fields were overgrown with согп-thistle and thorns. These weeds were getting across my fields as well.)

In Tb, however, the first designator of the entity is a lexeme borrowed from Turkish into Bulgarian. And because it is archaic, it brings по information to the m odern reader. The anaphor here does not simply maintain the co-reference. It carries the information which makes the antecedent understandable:

Randomly only gedjekush was flying over, and the fearful shriek of this bird was sinisterly piercing the night.

The anaphor in the example above gives the information that gedjekush is some kind of bird. The demonstrative has a stronger position in this case because it eases the process of identification of the referent.

29.8

Comparing the resuit expressed by the percentages in Table 3, one can certainly see that the choice of the demonstrative increases- by increasing the load of the new information in the anaphor. (Com pare the 20% in Ta to the 80% in Te) I.e. The newer is the information carried by the anaphor, the more certain is the choice of the Demonstrative. This is once again confirmed by the results from Te and Td. In both cases, the antecedent- anaphor relationship is classified as synonymous. In Te, however, where 60% of the subjects have chosen the Demonstrative, the co-reference is between song and melody. In Td, where the Demonstrative is preferred by 80% of the subjects, lady and wife are the co-referential expressions. It is a big problem in semantics how one can measure similarities and différences of synonyms. But, it is also true from the examples above, that song is more closely related to melody, than lady is to wife. The point is that the usage of D em + N is controlled from the semantic factor.

The m etaphoric relation between antecedent and anaphor in Te also confirms the above claim. The Demonstra tive pronoun is an obligatory contstituent there because its function is very important: namely to identify the referent of the anecedent and the anaphor as one and the same.

7. C ON CLUSION S

By extending the anaphoric process beyond pronominalization, this study has two goals: first, to déterm ine discourse functions of Bulgarian this when it is a constituent of an anaphoric noun phrase, and second, to find out the tendencies of its usage as an anaphoric pronoun. The analysis was focused upon the following three factors considered to control the uage of the Demonstrative:

1. Refererential distance between the antecedent and the anaphor.2. Semantic interrelation between them.3. Distribution of given and new information between the antecedent

and the anaphor.The study has argued that the last two factors have major control on

usage of the Bulgarian anaphoric demonstrative. The application of the two tests has sought the evidence for the above in cases of compétition between three related types of anaphors: D em + N, Def. N, Pers. Pro.

As it wâs expected, Demonstratives are markers of co-reference and textual cohésion. Their fuctions vary from expressions of stylistic empathy to obligatory textual components. The realization of one or another dépends on the information carried by both antécédents and anaphors.

The first experiment of the study shows that the complexity of the antecedent influences the choice of anaphoric device. On its basis, a tendency is establ-ished, that the more extended is the antecedent, the more certain is the choice of Demonstrative. The data from the second test confirms the hypothesis, that the newer is the information carried by theanaphor, the stronger is the position of the Demonstrative in it.

299

These two tendencies can be summarized as one general conclusion: Demonstratives tend to become obligatory anaphoric devices in order to balance the proportion of given and new information in the text. I.e. More information in the antecedent, appeals for a stronger link with what follows in the text, and the Demonstrative fulfulls this function. More new information in the anaphor requires a s tronger link with what was given in the prior text, and this is exactly the role of the Demonstrative

R E F E R E N C E S

Ariel, M. (1985). The discourse functions o f given information. Theoretical Linguistics, 12, (pp. 99-113)

Brown, G. & Yule, G. (1983). D iscourse analysis. Cambridge: Cambridge Univeristy Press.

Ehlick, K. (1979). Deix is anaphor. ln G. Rauch Ed., Essays on deixis, (pp. 79-98), Tumingen.

Givon T (E d ) (1983). Topic continuti in discourse: a quantitative crosslanguage study. Amsterdam: John Benjamins.

Hankamer, J. & Sag 1. (1977). Syntact ically s. pragmatically controlled anaphora, ln (E ds.) , R .W .Fasold & R.W.Shuy, Studies in linguisti'c variat ion, Washington: Georgetown. University Press.

Lakoff, R. (1974). Remarks on THIS and THAT. CLS, 10Lyons, J. (1979). Deix is and apaphora. In T. Myers (E d .) , The deverlopm ent of

conversation and discourse, Edinburg University Press.Rauch, G. (1983). A spect o f deixis. In G. Rauch (E d .) , Essays in deixis. Tumingen.Prins, E. (1981). On onferencing of indefinite - this NPs. In A. V. Joshi, B. L. Webber,

& I. A. Sag (E ds.) , E lem ents o f discourse understanirig (pp. 231-250). Cambrige: Cambridge University Press.

Tomlin, R. (1986). Linguistic reflect ion o f cognit ive events. In R. S. Tomlin (Ed.), C o h éren ce and grounding in discourse. Amsterdam: John Benjamins.

Fox, B. (1986). Anaphora in populär written English narratives. In R. Tomlin (Ed.), C o h éren ce and grounding in discourse (pp. 157-174). Amsterdam: John Benjamuns.

300