Пловдивски университет „ПаисийХилендарски”

Философско-исторически факултетКатедра:История и Археология

Предмет:Средновековна обща история

Тема:Битката при Варна-1444 год.

Изготвил:Петко Стоянов Щърбанов

Специалност:Археология, 2-ри курс

Факултетен №:1209351011

Въведение в темата

Битката при Варна от 1444 год. е една от най-важните битки в средновековието.Тя предопределя съдбата на Балканите,който са почти изцяло завладени от Отоманската империя.Реших да пиша за тези събития,за да покажа всички гледни точки в тази битка,като се премине през Католическата църква,стигнем до отношението по въпроса относно Отоманското нашествие на великите сили Византия,Унгарското кралство,Полското кралство,Градовете държави по брега на Средиземно и Адриатическо Море и приключим с Отоманската гледна точка и важността на тази битка,касаеща бъдещото развитие на Балканите.Ще разгледам обстойно бойните действия,като ще се опитам да вникна в тактиката на участниците в тази,наистина паметна битка.Ще видим грешките на едната и другата страна и ще извлечем изводи,защо тази битка е приключила по злощастен начин заобединените войски на Владислав III Ягело,Януш Хуняди и техните съюзници.Ще обърнем внимание и на различните версии,който съществуват за съдбата на Полско-Унгарския крал след поражението при Варна.Като човек,който обича Българската история,естествено ще се спра и на моменти от българската Анти-Османска съпротива след завладяването на Видинското царство през 1396 год.Надявам се да успея да направя един добър анализ,който да подхожда на тази тема,и да я представя по един достъпен и увлекателен начин на своите колеги.

Увод,или кратка предистория на Паметната битка на народите

Редно е да започна моя разказ от малко по-далечните години преди 1444 год.,за да си обясним какви са причините за повеждане на Паметната битка на народите.Това ще ни отведе в края на XIV век.Тогава набалканите цари страх от нестихващите набези на Османците,който стремително се насочват към покоряванена всички Балкански страни.Опитите за отпор са твърде незначителни на фона на анархията,която цари във всички царски дворове на Балканите.Византия е погълната от междуособици и борба за политическа власт.Тя е отслабена и не може да даде отпор на силнияпротивник идващ от Мала Азия.Българската Държава е разпокъсана на множество части,а царете на Видинското и Търновското царство са в постоянно противоборство помежду си,очевидно не проумявайки за заплахата идваща от Изток.Сърбия също не е онази могъща държава от времето на управлението на Стефан Душан.Тази Разпокъсаност и невъзможност или нежелание на Балканските държави да се съюзят срещу общи неприятел

предопределя съдбата им.България е окончателно завладяна през 1396 год.Сърбия и Влашко признават върховенството на турския султан и стават негови васали.От Византия,някогашна велика сила,сега е останал само един бастион обграден отвсякъде от завладени от турците земи,Константинопол.Първият опит за сформиране на Кръстоносен поход срещу новите завоеватели прави императорът на Свещената Римска Империя,Сигизмунд Люксембургски.Той успява да събере огромна по численост,90 хилядна войска и тръгва по поречието на Дунав.Стигайки до Никопол,той е пресрещнат от Баязид I,и въпреки отчаяната съпротива,Сигизмунд бива напълно разбит и принуден да се върне назад,заедно с остатъка от армията си.Втори опит за отхвърляне на османската власт правят Братята и наследници на последните български царски родове,Константин и Фружин,които организират въстание заедно с влашкия воевода Мирчо Стари през 1408 год.Тукотново се вижда невъзможността и безсилието за отпор срещу Османската империя.Въстанието е потушено през 1417 год.,като това е единствения опит за освобождениена Българските земи за близо 30 години.Съпротивата на Балканите изглежда сломена,а Османците настъпват към Сърбия,Босна и Градовете държави по брега на Адриатика.Западна Европа следи с тревога случващото сена Балканите и разбира опасността от бъдещи отомански завоевания на Запад.Става ясно,че за да се опази Европа от по-нататъшни турски нашествия,трябва да се даде организиран отпор,който да изтласка турците веднъж за винаги от Европа.Започва да се заражда идеята за кръстоносен поход,който да противопостави свещения кръст срещу полумесеца,това е повратната

точка,която ще предопредели съдбата не само на балканите,но и въобще на кръстоносното движение в Европа.

Подготовка и организиране на Кръстоноснияпоход-1442-1443 год.

Победите на влашкия воевода Януш Хуняди над османскитеармии през 1442 год. дават нови сили на кръстоносното движение.Опасността от Османско нашествие на запад е много сериозна и това дава стимул за свикването на кръстоносен поход.Истината е,че още от 30-те години наXV има множество мисии,най-вече до папа Евгений IV,които го подтикват към по-решителни действия.Първо Киряк Анконски прави обиколка на поробените Балкански земи и съобщава на папата за неговите преживелици и случки.След това през 1441 той иска още какви са настроенията сред местните народи за борба срещу мюсюлманския неприятел[1].В същото време след загубитеси от Унгария,Турция е принудена да търси примирие.Това укрепва допълнително статута на Януш Хуняди,което пък дава още повече надежди на Християнска Европа,че врагът може да бъде победен.Обичайно активен е и Дубровник,който все още успява да държи османците на страна,въпреки техните набези.Самият Дубровнишки сенат през 1441 год.изпраща на Полско-Унгарския крал Владислав III Ягело писмо,с което се насърчава „…Сплотяване на Анти-Османсските

сили,създаване на нова Християнска коалиция,която да действа по суша и по море…[2]”. Малко по-късно през същата година Дубровник отново изпраща послание до Владислав,молейки го да стане „Пазител на Християнството” [3]. В същото време в Константинопол положението се утежнява значително от междуособиците,които избухват между император Йоан VIII и неговия враг за престола Димитрий,който е подпомаган от Османския султан.Йоан изпраща пратеничество при папата,като иска помощ,за да може даопази своя престол.Папата дава уклончив отговор,като симулира загриженост за случващото се в Константинопол,който все повече започва да прилича на васална на Отоманския султан крепост.Истината е,че тогава идеята за кръстоносен поход все още е била твърде утопична в представите на папата,който все още не смее да се противопостави открито на Отоманската империя,организирайки кръстоносния поход.Не са по-сполучливи и опитите на Византия да искат помощ от Венеция,в размер на 3 оборудвани за битка кораба,като византийския посланик Яков дори моли венецианците,корабите да останат близо до проливите поне седмица,за да се елиминира опасността от атаки наДимитрий и Мехмед II.[4] Венецианският вожд Марино Соранцано все пак откликва на тази молба след няколко месечно протакане,като условието е,че 3-те галери нямада влизат в открити сражения.Това цели запазването на венецианските търговки интереси в Средиземноморието,които биха могли да бъдат сериозно накърнени от един евентуален сблъсък с Отоманската флота.[5] Предпазлива е и Дубровнишката република,която с неохота откликва на желанието на

Юлиан Цезарини,един от най-върлите защитници на кръстоносната идея,да оборудват няколко галери.Дубровник обаче изчаква да види какви са настроенията в Европа, и е готова да откликне само ако„…към Балканите се отправи голяма християнска войска подкрепена от 25 кораба и 3 транспортни ладии.”[6] Последната победа на Ян Хуняди над Османците в края на1441 год.е повратния момент,който изглежда папата е чакал.Отзвукът от тази победа е голям в цяла Европа.Новината достига дори и до Бургундите,които Венецианците се опитват да привлекат на страната на бъдещите съюзници.Най-накрая на 1.1.1442,папа Евгений IV издава була,с която се свикват всички християни подбойните знамена.[7] В текста на тази Була се изказва безпокойство относно положението на „братята християни” на Балканите,както и загриженост за островите Лемнос,Родос и Кипър.Всъщност зад тази привидна загриженост стоят и покварните намерения на папата,който иска чрез освобождението на Балканите да прибави и всичките народи прилежащи на полуострова в своя диоцез.[8] Папата изпраща своите легати Юлиан Цезарини и Христофор Гаратоний да подготвят и вкарат вборбата пограничните на Османската империя държави[9].Пред Унгария,един от важните съюзници стой въпросът за укрепване на границите,което довежда до свикване на съвет,на който присъстват Вук Георг Бранкович,Ян Хуняди и папския легат Цезарини.ВладиславIII Ягело също има своята роля в този съвет,макар и косвена.Той успява да укрепи своите поразклатени позиции поради конфликта между родът на Ягелонците и Албрехтовия род,чиййто Наследник е Ласло.Именно този спор води до много проблеми,тъй като Император Фридрих

III е на страната на Ласло,но след смъртта на Ласло,този проблем се разрешава.Същевременно продължават опитите за намиране на нови съюзници,като лично папа Евгений IV започва преговори с няколко Морски републики.Венеция продължавала да бъде все таканеустъпчива,за това той насочил вниманието си към Генуезците начело с Рафаило Адорно,но и те са сдържаниотносно искането на папата за съоръжаването на 2 галери[10].Малко по-добри са отзивите от Бургундския крал Алфонс,който съоръжава флота в Ница,като се обвързва с договор за доставката на поне 6 кораба[11].В Дубровник,където има много кораби в резерв,помагат повече с финансова помощ за кръстоносната идея отколкото с материална.Всички тези неуредици забавят началото на похода,който е бил насрочен за пролетта и лятото на 1443 год.Заради тези проблеми и забавяния обаче подготовката се проточва и той започва едва през есента на същата година,заради което получава и прозвището „Дългия поход” Въпреки всички спънки и трудности „Жребият е хвърлен” Започналпоходът на Християнския кръст срещу Мюсюлманския полумесец.

„Дългия поход” от 1443 год.

Проточилите се приготовления за похода изведнъж всъщност дали още една,много добра предпоставка за

неговото започване.Един от любимците на Мурад II,Алеядин умира в Мала Азия,което съсипва Мурад.Отделно от това Византия също се приготвя за борба и въпреки всички несгоди,през есента на 1443 год.Кръстоносната армия на чело с Владислав III Ягело,Януш Хуняди и Георг Бранкович преминава дунава ивлиза на Балканите.Тя е трудно сформирана и наброява около 14-25 хиляди бойци[12].Най-масово участие имат Мадажари,Поляци,Чехи и Власи.Има и 600 въоръжени с чешки наемници укрепления на чело с Ян Чепек.[13] Отделно много хора от балканските народи се присъединяват към кръстоносната армия.Хронистите обачеотбелязват,че те са зле въоръжени и са имали възможност само да карат продоволствията.Георг Бранкович поема командването на сръбска територия и кръстоносците се спускат към Крушавац,след което го опожаряват.От там армията се разделя на 2 части,като Януш Хуняди взима със себе си 12 хил.конника,а по-голямата част от войската остава при Владислав III Ягело,който остава в Крушевац.Междувременно Хуняди прехвърля левия бряг на Морава,Без проблем завладява Ниш,опожарява го,и разбива в 1 ден 3 Отомански отряда.[14] Tам го чака съобщение,че голяма турска армия се енасочила към Владислав.Хуняди оставя настъплението и се връща при Ягело,като вижда зад гърба си огромен по брой неприятел.В нощна битка,на 3 ноември 1443 год. обединените християнски сили нанасят унищожително поражение на Османците.Много отоманци са мъртви,хилядиса пленени,а бойните им знамена са взети като плячка.Владислав Ягело и Юлиан Цезарини бързат да разпространят новината,на техните съюзници.Това дава на папата отново стимул за по-твърди действия спрямо

Венеция,но тя все още е резервирана.След победата при Ниш,се вдига и без това непримиримата Албания,начело със своя герой Георги Кастриоти.В това време Константинополския император Йоан VIII напуска Константинопол и отива в Пелопонес,където започва да въоръжава голяма армия,която да се включи на страната на Християнската коалиция при бъдещи действия.В това време обединените сили стигат и овладяват Пирот.Отоманските войски начело с Касъм Паша отстъпваткъм София.Дадена е заповед за опожаряване на града,за да не може Кръстоносците да се облагодетелстват от продоволствията там.При навлизането на Българска територия много българи посрещат Ягело и Хуняди като освободители.София е превзета.Новината бързо достига до Венеция,която този път се активизира,виждайки възможност да затвърди търговските си позиции в Средиземноморието.Те изпращат флот,който при успехи накръстоносната армия ще се включат на страната на коалицията,а при неуспех,просто ще останат безучастни към случващото се.Кръстоносците напускат София и се отправят към Тракия,като за тази цел те трябва да преминат през Стара Планина и Средна Гора.Смята се,че те са се опитали да преодолеят планината през Ихтиманските възвишения.Тук обаче важна роля играе и забавената подготовка преди това,и фактът,че планинатасе форсира през зимата.Освен всичко друго Османските отбранителни линии са много добре прегрупирани и са заградили от всички страни Ихтиманския проход.На това място се водят ожесточени сражения.Всъщност кръстоносците,така и не успяват да преминат планината и да влязат в Тракия.Само Вагенбургът и силните му укрепления ги спасяват от разгром.Самият Владислав е

спасен единствено от своите доспехи,когато отоманците обстрелват със стрели своите неприятели.Става ясно,че преминаването на планината в зимни условия е невъзможно[15].Кръстоносците се изтеглят обратно и тръгват към Унгария през Сърбия.Повече сведения за връщането имаме от Турските хронисти,който отбелязват още едно стълкновение между турските отряди и Кръстоносната армия.През зимата на 1443 год.по време на изтеглянето си през Пирот,Кръстоносните войски отново се изправят срещу преследващите ги турски отряди начело с Турхан Бей,Махмуд Бей и Хасан Паша.Те влизат в Пиротския проход и попадат право на засадата,която им е приготвила Християнската коалиция.В тази битка на 5 януари 1444 год.загиват хиляди турски войници,също толкова много са пленени,а тази загуба силно разтърсва Султанския двор.Един от летописците Яничар пише,че „…Битката е била така жестока,че всички турци са били разбити поголовно,едниот техните най-висши управници,убити,а други,заловени.”[16]. След тази битка кръстоносците продължават своето предвижване през Сърбия.Те са изнемощели и уморени,а сковаващия студ взима множествожертви.Георг Бранкович,осъзнавайки реалната опасност,че може да е невъзможно да се събере отново такава армия се опитва да подтикне Ян Хуняди и Владислав III да останат на сръбска територия,от където ще е по-лесно продължаването на военните действия с настъпването на пролетта,като дори обещава 100000 дукта за издръжката на армията в Сърбия през зимата.Нищо обаче не е в състояние да спре похода на мъжете към родните им места.През Февруари 1444 год.кръстоносците се завръщат като герои в Унгария.Със

себе си те водят множество пленници,плячка и турски бойна знамена.По този начин завършва първия голям поход на Владислав III Ягело и Януш Хуняди.Те не успяват да изпълнят първоначалната цел,да се изтласка Турция от пределите на Европа,но въпреки всичко показват,че Отоманите не са непобедими.Това е предпоставката за следващото действие,предопределило съдбите на Балканите и цяла Европа.

„Паметната битка на народите”.Начало на вторияКръстоносен поход на Владислав III Ягело и Януш

Хуняди.

След края на първия кръстоносен поход,отново ималомного добри условия за провеждане на нов,светкавичен,итози път унищожителен щурм,с който веднъж завинаги дасе реши проблема с османското завоевание.Навсякъде семълвяло,че турците са отслабени,и че трябва съвсеммалко,за да бъдат прогонени окончателно отБалканите.Вместо това обаче настанал смут и объркванев редиците на кръстоносната армия.Един от съюзницитеГеорг Бранкович се отегля след примирието междуПолско-Унгарския крал и Султан Мехмед II.Отделно оттова морските градове държави сякаш отново не билиособено оклончиви след неуспеха на първияпоход.Въпреки всичко Владислав III обявява,че ще иманов поход през есента на 1444 год.Този път той избирадруг маршрут,като вместо през по-прекия път презСърбия,решава да мине с войските си през СевернитеБългарски земи,да се движи по Черноморието и от тампрез проливите да стигне до Константинопол.Товадействие не е лишено от мисъл,тъй като Георг Бранковичполучава каквото иска след мирния договор от 1444год.и се страхува от евентуално посегателство върхувлденията на него и синът му от страна Отоманскатаимперия.Армията на Владислав наброявала 2000 бойниколо и 12 000 конници.Около 20 септември Армията наЯгело и Хуняди прехвърля Дунав при Оршула и от тамзапочва своя поход през българските земи.Първопревзема Кладово,а след това и Здравата Видинскакрепост.Българите отново посрещат обединенитехристиански сили,като освободители.Поради настъпващатаесен Кръстоносната Армия Забързва ход и скоро стига доНикополската крепост.Там съпротивата на Отоманците еожесточена.В крайна сметка крепостта не е могла дабъде разрушена,но пък за това Кръстоносната армияразрушава всичко около крепостта,като прекъсвапритокът на продоволствия.В този момент се появил ощеедин съюзник-Влад Дракул,който подарил 4000 леки и

бързи конници,както и 2 бързи коня на Владислав III,скойто да избяга при нужда.Някой турскихронисти,казват,че при Никопол кръстоносната Армияпретърпяла поръжение,като някои били убити,а другипленени и изпратени на император Мурад.Въпреки всичкоармията на Хуняди и Ягело продължили напред и стигналидо Разград и Нови Пазар.При Нови Пазар се завързалаожесточена схватка,която продължила с дни.Отоманцитеотказвали да предадат силната крепост и давали яростнабитка на кръстоносците.Тогава,благодарение на бойнитеси машини те пробиват дупка в крепостта и запалватслама вътре в нея.Защитниците нямали друг избор освенда се предадат или да умрат в крепостта.За това тескачали от нея и загивали на място.След това сражениеи големите загуби който претърпял Ягело,той предложилна останалите турски гарнизони по пътя му да сепредат,като разпращал по освободени пленници следнотопослание:

„Вас, които незачитайки християнската религия, стезавладели крепостите Шумен, Махорач (Мадара), Петреш,Варна, Каварна,Галата и други крепости във провинцияМизия и държите под иго и в робство християни-гърци ибългари, които, за да живеят по божия закон сеотказаха от обредите на източната църква и в най-последно време при папа Евгений IV минаха отизточната църква към съюз със западната, съветваме Вии Ви заповядваме да върнете свободата на християните,за чието освобождение ние дойдохме тук чак от нашитекралства Полша и Унгария и с божие ръководство ще идеми още по-далеч, да предадете в ръцете на нашитевойници, всички, който ще служат на бога и римскатацърква като предадете на нашата и католишката властгореспоменатите крепости и се оттеглите в Галиполи и вАзия, в древното ваше седалище Анадол…Ако приналичието на това послание Вие продължите да не ни сеподчинявате,нам, които водим с успех нашата войскасрещу вас, ние ще предоставим на нашите войници да виграбят и избиват.Защото съм се заклел… да нападнем сбожия помощ вас и вашия крал Амурат… и да Випреследваме и воюваме с вас като с врагове наши и нацелия християнски свят.”Вероятно поради страх от евентуално нападение в гръб,Ягело оставя по-голяма част от своите бойци в Нови Пазар.Владислава изпраща отряд от около 500 души на разузнавателна мисия в Търново,а през това време,заедно с Хуняди успяват да превземат крепостта Овеч.След тази битка,обаче идва ужасяваща новина от Юлиан Чезарини,Турците са успели да се прехвърлят отвъд проливите и са заели позиции при Варна.Според версиите те са успели с цената на голям откуп да накарат генуезците или венецианците да прекарат техните войски през проливите.Въпреки първоначалното стъписване кръстоносците продължили напред,където ги

очаквала крепостта Петрич и нейните 3 рова.Въпреки жестоката съпротива кръстоносците извоюват победа,следкоето превземат твърдината Михалич и от там поели към Варна.Лично султан Мехмед II поел командването на цялата Турска армия и я повел в епична битка,която ще се помни дълго.

Битката при Варна-1444 год. Краят на надеждата.

На 9 ноември армията на крал Владислав се разполага настан пред крепостните стени на Варна. Във военния съвет на краля надделява мнението сражението да се проведе, въпреки неблагоприятните обстоятелства, като ръководството е възложено на Янош Хуняди. Безпокойството на краля е свързано с трикратното числено превъзходство на противника и невъзможността за маневриране по фланговете, както и с липсата на пространство за отстъпление, тъй като зад гърба на съюзническата армия е морето. Цялата нощ преминава в подготовка за боя.Според сведенията на очевидци и хронисти, християнската армия е построена в дъгообразна линия отбрега на езерото до местността “Планова”. Дясното крило, което няма общо командване е съставено от 5 бандери . Зад него, като резерв, е оставен още един отряд и вагенбургът на чехите.Центърът на бойния ред се състои от две кралски знамена, командвани лично от краля, а за резерв Хуняди

разполага бързоманеврените влашки конници.В състава на лявото крило влизат 5 унгарски знамена, командвани от Михай Силаги.Бойният ред на турската войска се състои от няколко линии. Първата има две крила. Лявото крило е образувано от азиатска спахийска и тимариотска конница. То се разполага по склона на Франгенските възвишения.Непосредствено пред него с фронт на юг заемат позиции акънджиите и азебите, които имат задача първи да атакуват противника. Командир на това крило е Караджа паша.Дясното крило, командвано от Дауд паша, съставено от румелийска спахийска и тимариотска конница, е разположено източно от чифлика Кадъкьой .Непосредствено зад първата линия на двата фланга са подредени спахии, чиито брой достига до 3000 души.В центъра около двете могили Мурад тепе и Санджак билоразположено 10-хилядно еничарско каре, охраняващо султана. Непосредствено зад него се намира лагерът с палатките, обозните коли и камили.По този начин султанските войски обкръжават кралската армия и пресичат възможните пътища за изход по суша.Първи започват атака акънджиите от лявото крило. Християните на бан Талоци отблъскват част от тях и се впускат в преследване, последвани от още две бандери. Тази тактическа греша е използвана от анадолските спахии от левия фланг, които се нахвърлят върху дясното крило на сборната армия, като му нанасят разгромяващ удар. Отрядите безредно се изтеглят към морето и тук много християни загиват в блатата.В този критичен момент Янош Хуняди и младият крал

предприемат атака с двата кралски отряда и власите-конници срещу анадолските спахии, разпръснати в грабежи. Пълководците разбиват анадолското крило и го обръщат в бягство. Власите се увличат и задминавайки еничарското каре, нахълтват в противниковия лагер, разгромяват го и се оттеглят от битката.След успешния удар Хуняди и кралят се завръщат в центъра, но численото превъзходство на неприятеля над разстроените кралски редици е голямо. Съветвайки краляда не предприема самостоятелни действия до неговото завръщане, Хуняди се насочва към лявото крило, където кипи ожесточен бой с променлив успех. Следва устремна атака на бронираните унгарски рицари и пълна дезорганизация на турската конница. В армията на султана настъпва смут. Много от османлиите смятат, че са загубили битката. Успехът на двата фланга окуражавамладия крал и той, без да дочака Хуняди, предприема удар с личната си гвардия от 500 рицари срещу 10-те хиляди еничари на султана. Атаката на краля е стремителна и бърза. Кралят достига до последните еничарски редове и до султанския команден пункт, но е обкръжен. Скоро трябва да се срещнат лице в лице и да кръстосат меч и ятаган крал и султан.Владислав се спуска срещу султана. Когато е съвсем близо, един от еничарите убива коня му, поваля Владислав на земята и с един замах отрязва главата му.Когато в оределия християнски лагер се разнася вестта за храбрата гибел на крал Владислав, настъпва паника. Войниците започват безредно да отстъпват, въпреки опитите на Хуняди да ги организира за контраатака и заотнемане тялото от противника.Отстъплението на кръстоносците през Добруджа и Влахия

към Унгария продължава няколко дни. Много от войницитезагиват, застигнати от турски потери.На бойното поле намира гибелта си половината от кралската армия , а неприятелят дава два пъти повече жертви.Позовавайки се на твърденията на Х.Мергест, участник всражението, историците братя Шкорпил смятат, че краляте погребан във църквата “Св.Богородица Панагия”. Според други сведения Владислав не е загинал, а след битката се оттегля в отшелничество.В памет на загинали войни на 10.11.1444 г. в центъра на бойното поле, на мястото, където загива полско-унгарският крал Владислав III Ягело, наречен посмъртноВарненчик, още по време на робството българите поставят дървени кръстове. Така е загубена битката при Варна, заедно с която си отива и последната възможност да бъде спряно турското нашествие в Европа още тук, на Балканите. Едва двеста и петдесет години по-късно поляците успяват да пречупят турската мощ край стените на Виена, а България е обречена да страда под турско иго още повече от четири века.

Полемика относно Владислав III Ягело-Варненчик

Съществуват много полемики относно личността на Владислав III Ягело.След злополучната битка при Варна

от 1444 год.се смята,че той умира в боя срещу Султан Мехмед II.Наскоро се появиха и твърдения,че може би той е оцелял в битката,като това можем да съдим от разказите записани от рицари участващи в кръстоносния поход,който казали че, „При едно от тяхните по-късни странствания в Италия местни жители им казали, че наблизо, в гората живеел полския крал, победен от неверниците. След като открили отшелника един от придружаващите рицарите коняр се сетил, че кралят имална единият си крак шест пръста. И наистина, така се оказало...” Дали това е истина или не, можем само да гадаем.Друг факт за Варненчик е,че той е бил предложенза светец на Римо-Католическата църква,но процесията му била прекаратена,заради Хомосексуалната му ориентация.

Заключителни думи

Битката при Варна е последния шанс да бъде спряна османизацията на Балканите.За съжаление много фактори са изиграли решаваща роля за този неуспех.На първо място нерешителността на повечето силни Западно Европейски държави,да подпомогнат по какъвто и да е начин този поход.На второ място,загубеното време за преговори,обещания и други видове бюрокрация,възпрепятстват нормалната подготовка.Това от своя страна води до забавяне,което се оказва пагубно и за 2-та похода от 1443-1444 год.След това идва самата тактика на краля.Той допуска редица

грешки,въпреки много неодобрителни слова на Януш Хуняди особено по време на Втория от двата кръстоноснипоходи.Тактическата грешка на Ягело да се вреже сам в еничарския корпус на Султана е била глупава и самоубийвена.Вероятно можем да я отдадем на неговата младост,но това не променя факта,че тази грешка,предрешава изхода на битката от 10 ноември 1444год.Византия също трябва да бъде винена,тъй като по време на 2-я кръстоносен поход,заедно с Георг Бранкович се отдръпва и не подпомага по никакъв начин кръстоносните войски,въпреки незавидното си положение.Не на последно място трябва да отчетем и ненамесата на папата в някои случай.Както споменах по-горе,той се е интересувал единствено от това,как да разшири своя диоцез на владение.Може да се каже,че тази загуба предпопределя и съдбата на Балканите.Минават повече от 2 века преди на Балканите пак да има пробуждане.Относно кръстоносната идея,това е последния кръстоносен поход организиран от папството,въобщо.Загубата подкопава идеята за кръстоносен отпор и тя става изтъркана и тривиална.Въпреки всичко можем да кежем,че това е битка,която допринася историческото познание,много,както и битка дала ни,макар млад и зелен,но един храбър и смел млад войн в лицето на Владислав III Ягело-Варненчик.

Библиография:

1.Цветкова,Бистра-„Паметна Битка на Народите”

2.Биелски,Мечислав-„Владислав III Варненчик наБалканите”

3.Списание National Geographic-март-2014 год.

4.Encyklopaedia Britannica

Интернет извадки:

1. http://nauka.bg/forum/index.php? showtopic=144

2. http://battleforvarna.awardspace.com/ BulgariaBG.htm

3. http://www.forum.bg-nacionalisti.org/ index.php?topic=3090.0

4. http://varna.info.bg/1444.htm 5. https://gitso-outage.oracle.com/

thinkquest6. http://www.bg-history.info/?

p=statia&statiaid=317. http://istorianasveta.eu/pages/posts/

poxodite-na-vladislav-iii-jagelo-i-jan-xuniadi.-1443-1444-g-58.php

8. http://milom.blog.bg/history/ 2010/04/15/v-bitkata-pri-varna-zagiva-cvetyt-na-polskoto-ricarstvo.528906

9. http://www.bulgarianhistory.org/1444- %D1%81%D1%8A%D0%B4%D0%B1%D0%B0%D1%82%D0%B0-

%D0%BD%D0%B0-%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%BA%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5/

1. Унгарско-трансилвански полкове, водени от Янош Хуняди.

2. Полски доброволци- около 300 души.

3. Чешки наемници- хусисти-400 души. И сега Полша и Чехия не участват като държави.

4. Участват 4000 власи, водени от Влад Дракул. Това е държавно участие.

5. Участват бойци от Западна Украйна. В документи те са нaрeчени “рутени”, т.е. “русини” или “староруси”. По това време западноукраинските земи са включени в границите на полската държава /не е известен точният им брой/

6. Участват доброволци българи от Подунавието- от Видин,

Оряхово, Никопол и други селища.

7. В състава на унгарската армия се сражават и неголям бройнемски заселници от Трансилвания, а също и словаци. /Трансилвания и днешна Словакия тогава са в границите на Унгария/.

8. В битката край Варна се сражава и отряд хървати, водени от Франко Таловац /тогава Хърватско също е в пределите на Унгария/.

9. Босна и Сърбия остават встрани от събитията, свързани спохода през 1444 г. Знае се само, че предводител на един от унгарските отряди е босненският епископ Рафаел. Преки сведения за участие на босненци и словаци засега липсват.

10.  Сражава се и отряд западни рицари, водени от папския легат Юлиано Чезарини.

Сборната армия по време на втория поход- 1444 г., е около 20000 бойци. Турската наброява 55000-60000 души и се командва от султан Мурад