годишник

Софийския университет “Св. Климент Охридски” Център за славяно-византийски проучвания “Иван ^уйчев’

Том 97 (16) ' ' /" ^2011

МЕЖДУНАРОДНАНАУЧНАКОНФЕРЕНЦИЯ100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. ИВАН ДУЙЧЕВ5-7 октомври 2007,

ВАРНА

СОМРЕКЕИСЕЗС1Е1ЧТ1РЮС1Е

И Ч Т Е К И А Т Ю Н А Ь ЕЬЕ СЕГЧТЕИА1КЕ ОЕ ЬА ИА133А1ЧСЕ о а р к о р . 1уам о с у с е у5-7 остовке 2007,

УАКГЧА

г о д и ш н и кна

Софийския университет “Св. Климент Охридски” Център за славяно-византийски проучвания “Иван Дуйчев”

Том 97(16)

А NN V А I К Ес!е

СИтуегвке <1е 8ойа “81. КПтеп! ОЬгМзкГ’Сеп1ге де КесЬегсЬез 81ауо-Ву2ап1те$ “1уап Би^сеу”

Тоте 97(16)

М Е Ж Д У Н А Р О Д Н А НАУЧНА К О Н Ф Е Р Е Н Ц И Я

100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. ИВАН ДУЙЧЕВ

С О М Р Е К Е И С Е 8С1ЕМТ1Р10ИЕ I N Т Е К N А Т IО N АЕЕ

ЬЕ СЕОТЕ^Ш Е Ш ЬА МА188А1ЧСЕ Ш РКОЕ IVАN ВШСЕУ

Варна, 5-7 октомври 2007 г. Уагпа, 5-7 ос1оЬге 2007

Д-Р

та:ез,

се

еу”

чваоф.

еу” г 1а

)5ез

СЪДЪРЖАНИЕ ТАВЬЕ ОЕ8 МАТ1ЕКЕ8

М Е Ж Д У Н А Р О Д Н А Н А У Ч Н А К О Н Ф Е Р Е Н Ц И Я 100 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ПРОФ. ИВАН ДУЙЧЕВ

СОКРЕЯЕТч1СЕ 8 С 1 Е М Т 1 Р 1 д 1 1 Е 1ТМ Т Е АТ1 О К А ЬЕЬЕ СЕМТЕМ1КЕ ОЕ ЬАКА188А1^СЕ БУ РКОР. 1УАИ ОШСЕУ

Списък на участниците................................................................................................. IXИ з (е с1ез рагйс1рап1з

Пленарни докладиЯарроНз р1етегз

Петер Шрайнер - Иван Дуйчев и международное византиноведение................... 3Ре1ег Бскгетег - IVап Огусеу е( 1ез ЕШс1ез ЪушпИпез топсИа1ез

Секция: Литература и изворознаниеЗесНоп : ИПега1иге е1 зоигсез с1е ге/егепсе

8еуег Уоки - О’А1ехапс1пе аих Ва1капз: 1е пот (Г Ас1ат (1апз 1е Ууге с!ез зесге з̂сГНепосЬ (СЬагюз 31 = УаШап* 11).......................................................................... 11

Цветана Чолова - Византийското интелектуално и научно наследство всредновековна България............................................................................................. 27

ТзуеШпа Тско1оуа - Ье рШ птоте ШеИесШеI е1заеп1фдие ЬугапИп еп Ви/%аг1е тесИеуа1е

Секция: История8есйоп : Н181о1ге

Веап 8аке1 - А Ву2ап1юе-Ви1§апап МПкагу ЕпсоиШег с1ипп§ Ле Яещп оГКПсерНогиз 111 (?)........................................................................................................... 41

Павел Георгиев - Абодритите-преденеценти от междуречието на Тиса и Дунавпрез IX век..................................................................................................................... 47

Рсме1 Сиеог%и1еу - Ьез “АЬоЛгИез” с1е Г М еф гм е с1е 1а Лзза еI йи ОапиЪе Албена Миланова - Динамика на селото в България под византийска власт

(Х1-ХИ век): между разорението и просперитета................................................. 67А1Ъепа МИапома - Ье с!упатете йи уШа§е еп Ви1%апе Ъугапйпе аих

Х1е-ХНе з1ес1е : еп(ге 1а гите е11 'еззог Елена Костова - Нови изворови сведения, отнасящи се до моливдовула

на Константинополския патриарх Макарий........................................................... 79Е1епа Коз1о\а - Ое поимеИез ге/егепсез сопсегпап11е то1уЬс1оЬи11е с1и

ра1г1агске сопз1апИпоро1Иат М асагюзКоп§(ап(ш То1еу - АЬои1 а Огоир оГТЬеззаюшса Еию§1а-Епсо1рюп8.................... 85Живко Жеков - От хоплит до скутарий......................................................................... 113Л уко Зеко\ - Ьез НорИИ е11еиг рго/есНоп зиг 1ез зкиШгг ра1 ео-ЪугапИпзКш1 Тга]коУ8к1 - Средновековните цркви во градот торорктбос; во Македонка 121Кт1 ТщксмзШ - Ьез е ф зе з тесИеуа1ез с1е 1а лч11е ер1зсора1е с1е Могоую еп Масес1оте

III

ГОДИШНИК НА СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ “СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ” ЦЕНТЪР ЗА СЛАВЯНО-ВИЗАНТИЙСКИ ПРОУЧВАНИЯ “ИВАН ДУЙЧЕВ”

том 97 (16)АИТЧИШЯЕ ОЕ Ь’1Ж1УЕЯ81ТЕ ОЕ 80Р1А“8Т. КЬ1МЕМТ ОНЯЮ8КГ СЕКТЯЕ ВЕ ЯЕСНЕЯСНЕ8 8ЬАУО-ВУ2АМт1Е8 ОШСЕУ”

______________________________ Тоте 97(16)__________ ____________________

ОТ ХОПЛИТ ДО СКУТАРИЙ

ЖИВКО ЖЕКОВ

Появата на древногръцкия хоплит бележи значим поврат в развитието на ■ енното дело в древността. Хоплитът е тежковъоръжен воин, който се сражава сновно с копие, дълго 2-2,5 метра и меч, дълъг около 40-50 сантиметра, тялото \ е защитено от метална или кожено-метална ризница1, метален шлем2, метални

-^коленници3 и кръгъл щит, изработен от дърво, кожа и метал с диаметър един метър4. В цялост общото въоръжение на хоплитите може да достигне до тежест т 30-40 килограма5. Хоплитите се сражават в строй, наречен фаланга, който в

-азличните си разновидности се явява основният боен строй на античността6. Чоплитите се появяват през VII в. пр. Хр., а през VI в. пр. Хр. вече са основният « нтингент във войските на елинските полиси. Благодарение на тях Елада “обеждава Ахменидска Персия през V в. пр. Хр.7 Атиняните нанасят поражение на практически непобедимите дотогава перси в битката при Маратон - 490 г. пр. Хр. (НсИ:., VI, 110-117)8. Десетина години по-късно в битката при Термопилите, е ъпреки че са едва 4000-5000 хоплита (НсИ:., VII, 202-203,1; ^з*., II, 11,2; Ою<1, XI. 5 -11)9, елините в продължение на два дни издържат атаките на персите и в гоевете побеждават най-елитните и боеспособни войски на Ксеркс (НсИ., VII, 210—212)10. В тази битка хоплитите показват превъзходството на хоплита над 'зточния тип войник. При Платея - 479 г. пр. Хр. (НсИ., IX, 19-75; Вюс!., XI, 27

- 33, 1), елините нанасят много тежко поражение на ахменидските войски, след <оето персите са принудени да напуснат Европа11. През същата година персите :а разбити в сухопътна битка и при нос Микале (НсИ:., IX, 99 - 105; Ою<±, XI, 34- 36). Нова голяма победа хоплитите удържат при р. Евримедонт - 469/8 г. пр. Хр. (Р1и*., Снп., XIII; В\ой., XI, 61).

В резултат от тези победи хоплитите се превръщат в доминираща военна сила в Източното Средиземноморие в края на V и първата половина на IV в. пр. Хр. Ахменидските владетели през този период не се ангажират с голяма военна кампания, без да вербуват значителни контингенти от хоплити (Бюс1., XV, 3, 2: 41, 1-3; XVI, 42, 7; 44, 1-4)12. Египетските фараони, които често воюват с персите, също използват масово хоплити в своите армии (Оюс1., XV, 90, 2; 93, 2-6; XVI, 42, 2)13. Подобна е практиката и на ахменидските сатрапи, особено в Мала Азия (Оюс1., XVI, 22, 1; 34, 1-2)14. Претендентът за персийския трон Кир Млади, когато подготвя своя поход срещу брат си - управляващия Артаксеркс II I Аршак) Мнемон, също вербува голям брой хоплити - около 11000 (Хеп., Апп.,

I, 2, 9), които са основната бойна сила в неговите войски. Елинските наемници остават непобедени при Кунакса - 401 г. пр. Хр., и след това успяват, въпреки персийските атаки, да се завърнат в Елада15. Този поход отново по безспорен начин демонстрира превъзходството на хоплитите над персийските войски16.

Силата на хоплитите е в тяхното тежко въоръжение и бойния строй фаланга, но съществуването на хоплитите и на фалангата са невъзможни без това, което ги поражда - античният полис17. Полисът възпитава хоплитите в оня дух на корпоративна сплотеност, която позволява съществуването на фалангата18. Защото фалангата има много слаби страни19-т я е слабо подвижна, уязвима откъм атаки в тил и фланг на вражеската конница или от леко въоръжени, но докато фалангата запазва бойния си строй, тя остава непобедима20. Полисното схващане е, че всички пълноправни членове на полиса са един колектив и оцеляването на полиса и индивида в частност изисква всички заедно да се противопоставят на опасностите и че нито индивидът може да оцелее без полиса, нито полисът без индивида21. Тази идея е залегнала и в същността на хоплитската фаланга, отделният хоплит лесно може да бъде убит, но всички хоплити, докато са заедно и спазват бойния строй, остават непобедими22. Докато всички негови граждани спазват законите и се грижат за общото благо така и полисът процъфтява.

През IV в. пр. Хр. наред с хоплитите се появява един нов вид тежка пехота- македонските педзетайри, която се явява развитие на хоплитите.23 Фактически педзетайрите съчетават в себе си елементи от въоръжението на хоплитите и пелтастите24. Педзетайрите имат по-леко защитно въоръжение от хоплитите, но е усилено нападателното им въоръжение, като дължината на хоплитското копие е удвоена25. По този начин педзетайрите получават възможност да убият противника на дистанция от около два метра, без той да може да ги достигне със своето оръжие и да ги застраши. В същото време сарисата, дължината варира между 4-6 метра, във времето поради значителната си дължина рязко ограничава движенията на педзетайрите, защото те трябва да я държат с две ръце по време на сражение. В тази връзка, за да се осигури възможно най-голяма защита на педзетайрите, те се строяват в строй, известен като македонска фаланга, в който педзетайрите са разположени по-близо един до друг в сравнение с хоплитите в хоплитската фаланга.

В сражението при Херонея-338 г. пр. Хр.26, македонските войски, командвани от Филип II, разгромяват коалиционните хоплитски войски на елините, ръководени от Атина и Тива. Александър Велики и командваните от него македонски войски в битката при Граник- 334 г. пр. Хр. побеждават персийските войски, в които основна сила съставляват елинските наемни хоплити27. Той извоюва и победа над ахменидските войски в битката при Иса - 333 г. пр. Хр., където елинските наемни хоплити отново съставляват основата на персийския боен ред28. Македонските войски побеждават елинските при Кранон - 322 г. пр. Хр.29 Всички тези битки, в които македонската фаланга излиза победител в битките с хоплитската фаланга, бележат края на доминацията на хоплитската фаланга и хоплитите по бойните полета в Източното Средиземноморие. Те са заменени от педзетайрите и македонската фаланга.

През II в. пр. Хр. педзетайрите са победени и отстъпват на нов вид тежко въоръжени пехотинци - римските легионери. Римските легионери също са тясно

114

свързани с хоплитите. През първите векове от съществуването на Рим римляните формират войска от тежко въоръжени пехотинци - легионери, копирайки в основни линии въоръжението на хоплитите30. Легионерите възприемат въоръжението на хоплитите основно чрез етруските и латините, които се намират в непосредствен контакт с гръцките колонии в Южна Италия31. Етруските в резултат от непрекъснатите си пиратски набези срещу корабите на италийските и сицилийски гърци през УН-У1 в. пр. Хр. възприемат хоплитското въоръжение32, а латините - в резултат от търговските си връзки с най-северните гръцки апойкии, с които в редица случаи те воюват в съюз срещу етруските. Освен въоръжението легионерите възприемат от хоплитите и бойния строй. В периода VI—IV в. пр. Хр. легионите се строяват в боен строй, сходен с хоплитската фаланга.

В края на IV в. пр. Хр. в резултат от редица поражения, претърпени от римляните в планините по време на II Самнитска война - 327-304 г. пр. Хр.33, те реорганизират бойния строй на легионите. Манипулите, които дотогава са само организационни единици, се превръщат и в тактически. Бойният строй на легионите се разчленява в дълбочина и по фронта, което значително повишава тяхната мобилност34. Легионите получават възможност успешно да се сражават в планински условия и римляните излизат крайни победители в ожесточената борба със самнитите. Манипуларната тактика на легиона позволява на римляните да излязат победители и във войните срещу елинистическите държави и техните македонски фаланги.

Победите на манипулния легион над македонската фаланга и съответно на легионера над педзетайра започват с битката при Беневентум - 275 г. пр. Хр., в която римляните разгромяват войските на молоския базилевс Пир и фактически си осигуряват завземането на Южна Италия и разположените там гръцки апойкии. Своя пик борбата между легионерите и педзетайрите достига през II в. пр. Хр. В сражението при Киноскефале - 197 г. пр. Хр., легионите разгромяват македонските войски, командвани от Филип V и сриват мощта на династията на Антагонидите в Македония. В битката при Магнезия - 189/8 г. пр. Хр., легионите разгромяват войските на селевкидския базилевс Антиох III Велики и превръщат династията на Селевкидите във второразредна политическа сила. При Пидна - 168 г. пр. Хр.35, римляните разгромяват македонските войски, командвани от последния представител на династията на Антагонидите - Персей. След тази битка македонската държава е ликвидирана. В сраженията при Термопилите и Левкопетра през 146 г. пр. Хр. римляните разгромяват войските на Ахейския съюз и ликвидират последната относително силна военно-политическа структура в Елада. Във всички тези сражения основата бойна сила на войските, сражаващи се срещу римляните, е македонската фаланга. Изходът на тези битки по безспорен начин демонстрира превъзходството на легионера над педзетайра и през следващите столетия легионерите се превръщат в доминиращата военна сила в Средиземноморието.

Икономическата, политическата и социалната криза в империята през III в. поставят началото на процеса по постепенното намаляване относителната роля на легионерите в римските войски. Масово в римската армия започват да се включват варварски военни отряди от по няколко хиляди войника, които запазват своята собствена организация, въоръжение и боен строй и в състава

115

на имперските войски. Значително нараства ролята на конницата, особено във войните с варварите, основната част от войската на които се състои от нея.

Под ударите на германците и хуните Западната Римска Империя прекратява своето съществуване36. Оцелялата Източна Римска Империя в първите векове на своето съществуване преживява тежки моменти. Тя постепенно реорганизира и стабилизира своите войски. В основата на тези войски са тежковъоръжените пехотинци, наречени скутарии, които се набират основно от поданици на империята. Скутариите имат защитно въоръжение сходно с това на хоплитите, но за разлика от хоплитите, които носят кръгъл щит аспис, скутариите носят продълговатия римския щит скутум, откъдето идва и тяхното име. Фактически скутариите са наследници на римските легионери.

Скутариите, също както хоплитите, се строяват в боен строй фаланга, те формират основата на бойния ред на имперските войски през V - VII в. Имат голяма заслуга за успешните войни на империята при Юстиниан I Велики и Маврикий. Фактически скутариите завършват един етап в развитието на античното военно дело на тежковъоръжени пехотинци от архаичния период до късната античност. Тези пехотинци се сражават в боен строй фаланга и са основата на бойния ред на войските, в които участват.

Направеният преглед в развитието на античното военно дело показва, че през целия разглеждан период тежковъоръжените пехотинци съставят основната ударна сила в армиите на античните държави. Всички те се намират в неразривна връзка помежду си и водят своя произход по един или друг начин от хоплитите. Разбира се, през вековете бойните строеве се променят. Променя се и въоръжението на тежковъоръжените пехотинци. Всъщност македонската фаланга и манипулният легион отразяват две тенденции в развитието на хоплита и съответно на хоплитската фаланга.

В македонската фаланга педзетайрите се строяват в още по-сбита формация в сравнение с хоплитската фаланга, което води до значително намаляване маневреността на педзетайрите в сравнение с хоплитите37. През първите години от съществуването на македонската фаланга този неин недостатък е преодоляван до известна степен чрез по-лекото въоръжение и сравнително по-късите сариси38. Друг фактор, който допринася за увеличаването маневреността на македонската фаланга при Филип II и Александър е, че при тях отделните таксиси, от които се състои македонската фаланга, имат голяма самостоятелност, което им позволява да действат в редица случаи като отделни тактически единици39, а това от своя страна прави и цялата македонска фаланга по - маневрена40. През следващите десетилетия във връзка с факта, че при диадохите и епигоните вече на бойните полета се сражават една срещу друга македонски фаланги41, започва да се усилва защитното въоръжение на педзетайрите или както сега започват да ги наричат сарисофорите42. Увеличава се дължината на сарисата до 6 м., а според някои антични автори и до 7 м.43 Тези фактори, съчетани с пониженото качество в подготовката на сарисофорите, водят до това, че македонските фаланги в армиите на елинистическите държави се превръщат в едни слабо подвижни бойни формации, които падат под ударите на римските манипулни легиони44.

Римският манипулен легион от своя страна представя една друга тенденция в развитието на хоплитите и фалангата. Следва да се отбележи, че елините също

116

три определени обстоятелства са склонни да разделят фалангата на отделни единици - лохове, които да изпълняват самостоятелни тактически задачи,

това се практикува основно от професионалните армии на наемниците, например в битката на десетте хиляди елински наемници, отстъпващи към Елада след битката при Кунакса с колхидците през 399 г. пр. Хр. В това сражение елините се разделят на 80 лоха и те заедно и едновременно атакуват колхидците, но се придвижват самостоятелно, без да образуват фаланга <\еп., Апп., IV, 15-17). Фактически в тази битка лоховете действат като самостоятелни тактически единици, но елините не доразвиват тази стратегема и тя си остава само едно удачно практическо решение в конкретно създала се :итуация. Разделянето на легиона на манипули, които са способни да действат самостоятелно на бойното поле, значително повишават неговата маневреност. Бойният строи на легиона е разчленен и по фронта, и в дълбочина, защото чанипулите се строяват в три линии, разположени една зад друга в шахматен порядък45. Благодарение на манипулния легион римляните завоюват цялото Западно Средиземноморие, покоряват Македония и Елада, стъпват стабилно в Мала Азия и фактически режисират съдбата на съществуващите все още елинистически държави46. В един от редките случаи в периода Ш-Н в. пр. Хр., <огато римляните се връщат към тактиката на фалангата, в битката при Кана те търпят тежко поражение и е застрашено самото съществуване на Рим47.

Но сражаването по манипули изисква висок боен дух от легионерите а висока бойна подготовка и, когато римляните загубват тези качества, сражаването в манипулен боен строй става невъзможно и те провеждат нова реформа в легионите-така се появява кохортният легион48. Вече не манипулата, а кохортата се превръща в основна тактическа единица на легиона. В една кохорта се обединяват три манипули, така легионът има 10 кохорти, което в известна степен намалява неговата маневреност, но усилва ударната му мощ49. Създаването на кохортния легион е дело на Марий в периода 107-101 г. пр. Хр. През 1—11 в. настъпват редица промени в тактиката на легионите50. Кохортите започват да се строяват в две линии, като в много отношения бойният им ред започва да наподобява отново този на хоплитската фаланга51. Започналата варваризация на римските легиони през III в. достига своя пик през IV—V в.52

Направеният преглед показва, че освен всички други достижения в областта на философията, правото, спорта и редица други области, които дава на света, Елада дава и модела на тежковъоръжения пехотинец, който с редица иновации и подобрения е възприет от македонците и римляните и доминира в Средиземноморието през цялата античност.

БЕЛЕЖКИ:

Р. СоигЬт. (Лпе 1отЪе §еоте!1̂ ие сГАг̂ оз. - Ви11е1т с!е Соггезропдапсе НеИешцие (ВСН), 81, 1957, 322-386, р. 340-356; Е. РГиН1. Ма1еге1 ипс! 2еюЬип§ с!ег ОпесЬеп. МипсЬеп, III, 1923, р. 61; А. 8по(1§га88. Агтз апс! Аггпоиг оГ 1Ье Огеекз. Ьопсюп, 1967, р. 90-92; 1. К. Апдегзоп. МПкагу ТЬеогу апс! Ргасйсе т Й*е А§е оГХепорЬоп., Вегкеюу-Ьоз Ап§е1ез, 1970, р. 27-37.

1 М. Сот$1оск, С. С. Уегшеи1е. Огеек, Яотап апс! Е1гизсап Вгопгез т Ше Мизеит оГ Рте АПз Воз1оп. Воз1оп, 1971, р. 408; Н. Ь. Ь оптег. ТЬе НорШе РЬаюпх \У11;Ь 8ресла1 Яе&гепсе 1о 1Ье Роетз оГАгсЬПосНиз апс! ТуЛаеиез. - аЪза, 42, 1947, 76-138, р. 98-104.

3 А. М. 8пос1§га88. Еаг1у Огеек Аггпоиг апс! Шеаропз ЬеГоге 600 В.С. ЕсНпЪиг§Ь, 1964, р. 240.

117

4 А. М. 8пос1§газз. Еаг1у Огеек Агтоиг..., 1964, р. 64; XV. К. РгКсЬеН. Апсюп* Сгеек МНкагуРгасйсез. I, Вегкеюу, Ьоз Ап е̂юз, Ьопсюп, 1971, р. 148; К. М. Т. СЬптез. Апсюп! 8раг1а. МапсЬез1ег, 1949, р. 360-361; X К. Ап(1егзоп. Ор. с\Х., р. 14-20; А. СШНсЬег. Ою 8сЬ1ГГе (1ег Ап1же. Ете ЕтГиЬгип§ т сПе АгсЬаою^ю сюг а̂ззегГаЬггеи̂ е. ВегЬп, 1985.

5 3, Р. ЬахепЬу, В. ХУЬкеЬеад. ТЬе МуШ оГ 1Ье НорН1е’8 Норюп. - С1аззюа1 (?иаг!ег1у, 46, 1996, р.27-33.

6 Н. Уап ХУеез. Сгеек \\%Гаге. Му1Ьз апс! Кеа1кюз. Ьопдгез, Оиск\уог1Ь, 2004; С. Ь. Сауук\уе11.СЖЬосюху апс! ЬорШез. -С1аззюа1 С)иаг1ег1у, 39, 1989, р. 375-389.

7 V. О. Нап80п. ТЬе Шагз оГ 1Ье Апсюп!; Огеекз апс! 1Ье1г 1пуеп1лоп т \\̂ е81егп МШЧагу СиЬиге.Ьопдгез, 1999.

8 N. А. Ооеп§ез. ТНе Сатращп ап(1 Вайю оГ Магайюп. - Н1з1опа, 47, 1998, р. 1—17; А. К. Вигп.ТЬегтору1ае геУ1311ес!, апс! зоте 1оро§гарЬюа1 по1ез оп Мага*Ьоп апс! Р\а.Хат. - 1п: Сгеесе апс1 1Ье Еаз1егп МесШеггапеап т Апсюп1 ЬПзШгу апс! РгеМз1огу, N7, 1977, р. 89-105.

9 «I. А. 8. Еуап8. ТЬе Ьпа1 ргоЬюгп а1 ТЬеггпору1ае. - Огеек, Яотап, апс! Вугапйпе 8ШсИез (ОЯВ8).5, 1964, р. 231-237; К. Коп*огНз. ТЬе Вайю оГ ТЬегтору1ае. А1Ьепз, 1972; К. 81шр8оп. Норе “Ьеошдаз’ сюс1зюп”. - РЬоетх, 26, 1972, р. 1-11; Р. XV. ХУаПасе. ТЬе Апора1а Ра1Ь а1 ТЬегтору1аь -Атепсап .юигпа1 оГАгсЬаеою у̂ (АМ), 84, 1980, р. 15-23.

10 XV. К. РгКсНеМ:. №\у ЬщМ оп ТЬегтору1а1. -АМ , 62, 1958, р. 203-213; К. 8. 8аск8. НегосюШзапс! 1Ье да1лп§ оГ 1Ье Вайю оГТЬегторуюе. - С1аззюа1 ()иаг1ег1у, 26, 1976, р. 232-248; ,1. А. 8. Еуап8. N0̂ 8 оп ТЬегторуюе апс! Аг1егтзшт. - Н1з1;опа, 18, 1969, р. 389-406.

11 С. Н1§пеЙ. Хегхез’ юуазюп оГОгеесе. ОхГогс!, 1963; .̂ Р. ЬахепЬу. ТЬе ОеГепсе оГОгеесе, 490-479 В. С. \\^агттз1ег, 1993; Н. Уап ХУеез. \\̂ аг апс! Уююпсе т Апсюп1; Огеесе. Ьопсюп, 2000.

12 М. ТгипсПе. Огеек Мегсепапез Ггот 1Ье Ьа1е АгсЬаю Регюс! 1о Аюхапс!ег. Ьопсюп, 2004; Р.Оисгеу. Ьез азрес1:8 есопогтциез сю Гиза е̂ де тегсепа1гез дапз 1а §иегге еп Огесе апсюппе: ауап1а§ез е! тсопуепюп1з с!и гесоигз а ипе тат сГоеиУге тУНшге гетипегее. - 1п: Оиегге е! есопотю с!апз юз зосююз ап^иез, 8ат1-Вегйапс!-сю-Согпгпт§е5, 2000, р. 197-210.

13 Н. XV. Рагке. Огеек Мегсепагу 8о1сНегз Ггот 1Ье ЕагНез* Т1гпез 1о 1Ье Вайю оГ 1рзиз. ОхГогс!,1933.

14 С. Т. СпШН. ТЬе Мегсепапез оГ 1Ье НеПешзйс МогМ. Огошп̂ еп, 1984; Ь. Р. МаппоуКсН. Ьетегсепапа* §гес аи 1Уе зюсю ауап! пойе еге е1 1а спзе с!е 1а роНз. Рапз, 1988.

15 С. Ни^сНтзоп. ХепорЬоп апс! 1Ье аП о?соттапс!. Ьопс!оп, 2000.16 V. Б. Напзоп. ТЬе \\̂ ез1;ет \Уау оГ\Уаг. 1пГап1гу Вайю 1п С1аззюа1 Огеесе. ОхГогс!, 1989.17 М. С1. АтоигеШ, 3. СНпзИеп, Рг. Кихе, Р. 8теих. Ье ге§агс! с!ез Огесз зиг 1а §иегге. Му1;Ьез е1

геаНюз. Рапз, 2000; У. В. Напзоп. \УагГаге апс! А§пси11иге т С1азз1са1 Огеесе. Р1зе, 1983.18 К. Ьоп18, Оиегге е! геП§юп еп Огесе а 1’еродие с1азз1яие. ЯесЬегсЬез зиг юз гкез, юз сЬеих,

Пс!еою§1е с!е 1а У1с1о1ге. Рапз, 1979.19 У. Б. Напзоп. Ье тосюю осс1с!еп1;а1 с!е 1а §иегге: 1а ЬаШШе с!ЧпГап1епе с!апз 1а Огесе с1аз51цие.

Рапз, 1990; М. ВеЬ1с1оиг. Ьез Огесз еХ 1а §иегге. Уе - 1Уе 31есю. Ое 1а §иегге гкиеПе а 1а §иегге 1о1аю. Мопасо, 2002.

20 Р. Ое 8оиха, XV. Неске!, Ь. Ь1е>уе11уп-Лопез. ТЬе Огеекз а1 \Уаг: Ргот А1Ьепз 1о Аюхапдег.ОхГогс!, 2004; А. Вегпапс!. Оиегге е1 У1оюпсе с!апз 1а Огесе ап̂ яие. Рапз, 1999; Р. Кгеп̂ х. ТЬе паШге оГЬорНю Ьайю. - С1азз1са1 Ап11цш1у, 4, 1985, р. 50-61.

21 РоНз апд Роютоз: Еззауз оп РоНйсз, Шаг, апс! РПзйну 1П Апс1еп1 Огеесе т Нопог оГ ОопаМКа§ап, ес!. СЬ. О. Нат111оп, Р. Кгеп12, С1агетоп1 (СА), 1997; К. О. Ьи§1пЬШ. 01Ь1зтоз: 1Ье 1трог1апсе оГ 1Ье тазз-зЬоуе 1п ЬорШе шагГаге. - РЬоеп1х, 48, 1994, р. 51-61.

22 Р. Оисгеу. Оиегге е1 §иегпегз с!апз 1а Огесе апсюппе. Рапз, 1999; 3 - Р. УегпапЬ РгоЬюшез де 1а§иегге еп Огесе апс1еппе. Рапз, Ьа Науе, 1968.

23 Р. Е. Ас1соск. ТЬе Огеек апд Масесюшап АгХ оГ^аг. Вегкеюу, 1967.24 Относно пелтастите, техния произход, въоръжение, тактика и навлизане във военното дело на

елините сГ. Р. Ь1ззага§ие. Ьаийе §иегпег: агсЬегз, реЬаз1ез, сауаИегз дапз Пта§епе ай1яие. Рапз-Яоте, 1990; XV. К. Рг*1сЬей. ТЬе Огеек 8Ше аХ Шг. РаП И, Вегкеюу-Ьоз Ап е̂юз, 1974, р. 117-125.

25 М. М. Магк1е. ТЬе Масесюшап запзза, зреаг апд ге1а1ед аггпог. - АДА, 81, 1977, р. 323-339.26 N. С о т з1ег. Оиегге сХ зос1е!е дапз юз топсюз §гесз (490-322 ау. .1.-С.). Рапз, 1999, р. 200-260.27 N. С. Ь. Нагптопс!. ТЬе Ьайю оГ 1Ье Огап1сиз пуег. - Доигпа1 оГНе1юп1с 8Шдюз (Ш8), 100, 1980,

р. 73-88.28 N. С. Ь. НаттогнЬ Аюхапдег’з сЬаг̂ е а! 1Ье Ьайю оГ 1ззиз т 333 ВС. - Нлз1опа, 41, 1992, р.

118

395-406.' \5Ь*оп. Сга1еги§ Ггот 3241о 321 В.С.-Апаеп! Масесюша, 5, ТЬеззаюшю, 1992, р. 125-131.

.. Впггк Ье §иегпегс1е ГАп^иЬе с1азз1яие. Ое ГЬорП1е аи 1е§юппа1ге. Рапз, 2004; М. Реи§еге. леаропз оГ (Ье Котапз. 81гои<!/СЬаг1е81оп, 8С, 2002.

М. С. В1$Ьор,.). С. N. Сои1х(оп. Котап МИйагу Еяшртеп! Ггот (Ье Ришс \Уагз 1о (Не Ра11 оГ Коте. Ьопсюп, 1993. р. 10-19.

С. 8аи1тег. 1,'агтее е11а §иегге с!апз 1е шопс!е е(хизсо-готат (УШе - 1Уе 51ес1ез). Рапз, 1980.5 С. 8аи1шег. Ь’агшее е1 1а §иегте сЬег 1ез реирюз затпкез (УИеЧУе зшсюз). Рапз, 1983.

.̂ Кос1п§ие2 Сопга1ег. ШзСопа ск 1аз 1е§юпез готапаз. 2 уо1., Мас1пс1. 2001.0. Неай. Аггтез о? 1Ье Масесюшап апс! Ришс \Уагз 359 ВС 1о 146 ВС. 8иззех, 1982.. Г.С. ГиПег. ЬезЬа1:а111е5с!ес151Уе5с1итопс!еосс1с!еп(:а1.1. Ое1аОгесеа1асЬи!ес1еСоп51ап1тор1е.

Рапз. 1980; .̂ Е. Ьепйоп. 8о1сЪегз апд ОЬоз1з; А Шз1огу оГ ВаШе т С1азз1са1 Ап11ци11у., Науеп. Уаю II. Р„ 2005.СНапшИз. \Уаг т Ле НеНешзйс \\'ог1с1. А 8ое(а1 апс) Сикига! ЬПз1огу. ОхГогс!. В1аск\уе11, 2005,

р. 46-59.'1. Апйгошкоз. Запзза. - ВСН, 94, 1970, р. 91-107; М. М. \1агк1е. 11зе оГ 1Ье запзза Ьу РЬШр

апс! Аюхапсюг оРМасесюп. -АМ , 82, 1978, р. 483-497.К. I). МПпз. А1ехапс1сг'з зеуепШ рЬа1апх ЬаНаПоп. - ОКВ8, 7, 1966, р. 159-166; Л. \\аггу . Аюхапсюг 334-323 ВС: сопяиез! оГ Ле Регаап етрте. Ьопсюп. 1991.

1. К. АзЬ1еу. ТЬе Масесюшап ешр1ге. ТЬе ега оГ \уаг!аге ипс!ег РЬШр II апс! А1ехапс1ег 1Ьс Огеа! 359-323 ВС. Ьопсюп, 1998; М. М. Магк1е. Масесюшап агтпз апс11ас1юз ипдег Аюхапдег (Ье Сгеа1. - 1п; Масесюша апс! Огеесе т 1а1е с1аззюа1 апс! еаг1у Не11ешз1ю (лтез, ед. В. Вагт-8Ьаггаг, №азЬт§1:оп. 1982, р. 87-111.

'1. Ьаипеу. КесЬегсЬе зиг 1ез агтеез ЬеПешзйяиез. Рапз. 1949; Н. Веп§1зоп. Бю 0(асюсЬеп. Бю >̂ 'аеМо1§ег Аюхапсюгз с1ез Огоззеп. МипсЬеп, 1987; Л. СНатрюп. ТЬе ТМгй 01асюсЬ \Уаг оГ 315-311 В.С. -Ра(1 1. - 81т§зЬо1, 215, 2001, р. 13-18; I СЬатрюп. ТЬе ТЬМ 0(ас1осЬ \Уаг оГ 315-311 В.С. - РаП 2. - 8Нп§зЬо1, 216, 2001, р. 23-26; В. Огеуег. 2ит егз1еп 1)1ас1осЬспкпе§. Оег Сб1еЬог§ег Агпап-РаНтрзез! (гпз Огае 1). - 2РЕ, 125, 1999, р. 39-60; Ою ВаЪуюшзсЬе СЬготк 8ткЬ (ВМ 34 660 апс1 ВМ 36 313) а1з С̂ иеПе <юз 01асюсЬепкатр!'е5 (321-306 V. СЬг.). - 1п: 1п Метопат Е. 1_1п§ег. ВеНга§е ги ОезсЬюЬ1е, КиЬиг ипс1 КеН§юп с1ез АКеп Опеп1з, ес1. М. Еигкег. Васкп-Вас1еп. 1971, р. 217-240; 1 Сога1$кь Атап’з Еуеп1з айег А1ехапс1ег.8иттагу о̂ РЬоПиз апс! 8е1ее1ес1 Рга§теп1з. - Апс\У, 19, 1989, р. 81-108.

B. Ваг-КосЬуа. ТЬе Зеюисю Агту, Ог§ап1/а11<т апс! Тас11сз 1п (.Ье Огеа1 Сатра1§пз. СатЬгюде, 1976.

УУ. \У. Тагп. Не11еп1з1:1с МШ1агу апс! №уа1 Веуеюршеп1з. СатЬгю^е, 1930.М. В. На1лороию8. Е’ог§ап1зайоп с!е 1’агтее 1пасес!оп1еппе зоиз 1ез Апй^опюез. РгоМетез апс1епз е1 с!оситеп1з поиуеаих, А1Ьепез, 2001.

М. Геи§еге. Ьез аппез Йез Кота1пз, с!е 1а КериЬНяие а ГАпйяи11е 1агсИуе. Рапз, 1993.Р. Егйкатр. Нип̂ ег апс! (Ье 8\уогс1. \Уаг!аге апс! Роос! 8ирр1у 1П Кошап КериЬЬеап Шагз (264-30 В.С.). А т5(:ег(!ат, 1998; Р. Сгееп. Аюхапйег 1о Асйиш. ТЬе Шз1опса1 Еуо1и!(оп оГШе Не11еп1з11с А§е. Вегкеюу - Ьоз Ап§е1ез, 1990.

Л. Г. Ьа/епЬу. 11апп1Ьа1’з \Уаг. А МШ(агу I П81огч' оГ1Ье 8есопс! Ришс \\'аг. \Уапп]пз(ег, 1978; С. К. \Уа1зоп. ТЬе Яошап 8о1сНег. Ьопс1оп, 1969; А. К. Со!с18\Уог1Ьу. Котап \\'аг1аге. Ьопс1оп, 2000; Л. Н агтапй. Е’аппее е1 1е зо1с!а1 а Коте, с1е 107 а 50 ауап1 по1ге еге. Рапз, 1967.

Р. Ггассаго. Оризси1а IV. Г)е11а и̂егга ргеззо 1 Котапк РаУ!е, 1975, р. 119-144; С. Мас Кау.Апс1еп1: Коте. А МНйагу апс! Ро1Шса1 Н1з1огу. СатЬпс1§е Е1.Р., 2005.

М. Сгап4. ТЬе Агту о? 1Ье Саезагз. Ьопс!оп, 1974; А. 1лЪега1й Р. 811уег1о. Ог§ап12а210пе тШ1аге: езегско. Коте, 1988.

Ь. Бе В1о18. ТЬе Котап Агту апс! РоНисз 1п (Ье Р1гз! СепШгу ВеГоге СЬг13(. Атз1сгс!ат, 1987; Ь. Керрге. ТЬе Мак1п§ оГ (Ье Котап Аппу. Ргот КериЬНс (о Етр1ге. Ва(зй)гс1, 1984; V. Ье ВоЬес. Ь’агтее гота1пе зоиз 1е Наи(-Ктр1ге. Рапз, 1989.

C. УУеЬз̂ г. ТЬе Котап 1трепа1 Агту о? 1Ье Пгз1 апс! 8есопс! Сеп1ипез А.О. Ьопс!оп, 1998; К. §1аипег. Оаз о!Й21е11е ЗсЬпйшезеп с1ез гбгшзсЬеп Неегез у о п Аи§из1из Ь1з ОаШепиз (27 у. СЬг. - 268 п. СЬг.). Е1пе 11п1егзисЬип§ гиг 81гик(:иг, Рипкйоп ипс! Вес!еи)(ип§ с!ег о!"Й21е11еп шШШпзсЬеп Уепуакип§зс1окитеп1айоп ипс! ги с!егеп 8сЬге1Ьегп. Вопп, НаЬе11, 2004.

Н. ЕИоп. \УагГаге 1П Котап Еигоре АО 350-425. Ох!огс1. 1996.

119