Павел Деспотов

ОРЪДИЯ НА ТРУДА И ПРЕДМЕТИ ОТ КОСТОТ РИМСКАТА ЕПОХА В ДОЛНА МИЗИЯ И ТРАКИЯ

Изделията от кост и рог в Древността са считани запредмети на лукса. Много се използвала слоновата кост,която римляните внасяли от далечна Индия и африканскитепровинции на империята. Според историческите извори триталанта слонова кост са стрували 60 драхми. За най-ранните изделия от слонова кост съобщават Омир, Овидиив „Тъжни елегии” и Страбон. Предметите на лукса биливисоко ценени от древната аристокрация. Правени са дории изделия на изкуството – статуетки от слонова косткато големите хипии, които били с дървена основа, акосите и дрехите – със златни пластинки. Очите иоткритите части на тялото, били инкрустирани съсслонова кост. Квинтилиян съобщава, че са изработванимакети от слонова кост на превзетите от Цезар крепости,когато били чествани неговите триумфи.

Изделията от кост били на почит особено уимператорите – например в Златния дом на Нерон, къдетоспоред Светоний имало плочки от слонова кост, коитобили по таваните.

От този материал се изработвали и други изделиякато сакрални предмети и предмети от битов характер. ВГърция сведения за този занаят има от V в. преди новатаера, като са споменавани занаятчии които обработваткостни материали. Изделия се изработвали от едър идребен рогат добитък, свиня, куче, магаре, домашни идиви животни. Овидий казва, че размекнатият еленов рогсе е използвал в кремове. Херодот също съобщава заизделия от кост. Той още разказва, че в някои от

1

скитските племена били използвани костени гребени задоене на едър добитък. Амелиан Марцелин също съобщаваза изделия от кост и рог като говори за оръжията насарматите и квадите. За оръжия от същия материал сеспоменава и в омировата Илиада.

Античните автори отбелязват и музикалниинструменти, които били правени от кост и рог катофлейтата (αβλος). Според историческите извори (ДиогенЛаерций) се споменава и за олтари от рога, както и захазартни игри със зарове и пулове от кост.

Данните, получени по епиграфски и археологическипът, също са много важни – като фреските от Помпей иХеркулан, мозайките от Франция и Италия. Заорганизацията на работилниците за обработката на кост ирог говорят някои исторически извори като Уставът нацитрариите и еборариите, които произвеждали изделия отцитрус и ебор (слонова кост). Скъпите мебели били същоправени от този вид материал. Начело на тази колегиястоял квинквенал, по чието решение се приемаличленовете на колегията. Той се избирал с мандат от 5години и на него се подчинявали избираните всяка годинакуратори. Членовете били цитрарии и еборарии. Тазиколегия според експертите е имала две каси. Еднатасъбирала членски внос, а другата – пари от дарение.

Самата технология на изработка на въпроснитеизделия от кост и рог занимава и много от съвременнитеархеолози. На първо място са изследванията, посветенина самият техологичен процес. Изследванията на Давиданза обработка на кост през Средновековието и на МакГрегор за обработката на кост във Великобритания презпериода 3-14 век, се проследяват доста изчерпателноетапите на обработване на слонова и обикновена кост.

2

Огромен принос давати публикациите на Паладе по тезивъпроси.

Втората група изследвания са посветени вече насамите находки от съответните провинции, катомонографията на С. Петкович за Горна Мизия, където сасистематизирани всички данни за занаята в провинциятапрев II-IV век.важни са изследванията и на ВеснаСаранович Светек, посветени на Южна Панония.

Третата група изследвания са тези, които касаятотделен град или колекцията на съответен музей, катоизследванията на М. Биро, който обобщава колекциите отголемите римски градове в днешна Унгария. Подобно нещоправи Миклер с колекцията от костени изделия от Майнц,както и Велансич, който изследва колекцията от костениизделия от музея в Загреб. В Галия Беал обнародвапредмети от кост от различни музеи. От Дакия най-пълноизследване е публикацията на костта от Апулум, което еиздадето от Чиугудеану в монография.

Друга група изследвания се занимават с типологиятана отделни предмети като гребените от римската икъсноримската епоха. Статията от 1960 година на Томас емного важна до ден днешен. Важно е също изследването наНикитина за гребените от Черняховската култура.

Иглите от кост също са предмет на многобройниизследвания. Ъруин Рупрещбергер се занимава с тях, катовключва освен иглите за коса и тези за шиене. С иглитеот словения се занимава Дулар. С амулетите от кост сезанимават Вернер, Грееп, Файдер-Фагтманц. Амулети саспоменавани и в публикации за въоръжението.

За обработката на кост и рог през периода I-VI векот нашите земи фундаментални публикации от нашиспециалисти за съжаление няма. Костните изделия савключвани в каталозите на находките от съответните

3

обекти като Никополис ад Иструм, където работи ПавлинаВладкова, Ятрус-Кривина, публикацзиите на Филипопол,статиите на Павлина Владкова за обработката на кост ирог и за находките от Градището, при Дичин,публикациите за светилището на Зевс и Хера приКопиловци дело на Гавраил Кацаров, публикациите наБобчева за ръката от кост от село Красен, изследванетона В. Начева за инструментите използвани при украсатана глинените изделия от керамичния център приПавликени, както и разбира се статията на К. Койчева”Костни изделия от ранновизантийската епоха” посветенана материалите от Градището при Габрово. Тука същотрябва да се споменат и публикациите за Абритус иКабиле.

Постигнатото дотук Павлина Владкова обобщава последния начин.

Работилници за кост и рог в днешните български земи

От нашите земи няма много еприграфски паметници. Внадпис, намерен в Рациария, се споменава запротивопожарна команда на строителни работници, къдетовероятно учавствали и дърводелци. В надпис от Никополисад Иструм , който е от II – III век, както и в надписот Ескус, също се споменава колегиум фаброрум. ВНикополис ад Иструм има открит и друг надпис, дело насдружението на кожарите, които използвали ножове сдръжки от рог. За такова сдружение свидетелстват инадписи, намерени във Филипопол, в които се говори задейностите на членовете на това сдружение.

Горе-долу същият инструментариум като кожарите,използват и обущарите, сведения за които черпим отнадпис от Пауталия. В текстилното производство също се

4

използват изделия от кост. Според специалиститевероятно на територията на Сердика е имало работилницаза кост и рог.

Повечето от занаятчиите, които обработвали тезиматериали, са били с източен произход. Според НотицияДигнитатум в нашите земи е имало и работилници заизработка на рефлексни лъкове и стрели. Имаме иизображения на музикални предмети от кост и рог върхуоброчни релефи.

Най-ранната работилница е открита в Радомир. Тяпредставлявала цял производствен център. Запазени сасамо части от сгради и производствени съоръжения(металургични и грънчарски пещи), отпадъчни ями ипредмети от различен материал, като най-многобройни сапредметите от кост и затова специалистите предполагат,че там е имало работилница за костени изделия.

Такава работилница е имало също и в Нове. Тя едатирана от III в. по намерените материали. Пак в вНове е проучена работилница и в сектор 10, коятовероятно е имала покрив с дървени колони. Има откритидръжки на мечове, ножове и др. Майсторите сасъпътствали легионите по време на поход. В този воененлагер е имало и работилница, която е била занаятчийскикомплекс. Там е открита бижутерия, стъкло, обработкана рог. Работилниците общо на територията на тозиримски град са 4.

Работилница е също открита в Ковачевско кале всектора Южна кула. Там са намерени кости от животни,еленови рога, фрагменти от гребени, пластини, дръжки,прешлени за вретено. Гребените от открит тип са от II –IV век. Има също така намерени заготовки за изработкатана предмети. В Абритус също е открита работилница закостени изделия, която се намира североизточно от

5

късноантична сграда 13, която е от V в. Състояла се еот две помещения, които имали покрив.

В местността Градището край Габрово, също е откритаработилница. Такава има и на хълма Царевец, където билиобработвани полуфабрикати.

Работилница за рефлексни лъкове е имало в Рациарияи Марцианопол.

От нашите земи данни за обработка на слонова костняма. Най-често е обработван еленовият рог и особенотози от червеният елен (находки от Нове, Никополис адИструм, Ятрус, Градището при село Дичин).

Другите костни материали били от коза, овца,говедо. За периода от II – III век все още нямацялостни изследвания на материала. Много рядко занаправата на изделия се използвали кости от птици.

Начини на обработване на кост и рог

Павлина Владкова разделя обработката на кост и рог наняколко етапа:

Етап 1. Разрязване и разцепване. Само при еленовитерога е използвана брадва (находка от Нове).

Етап 2. Олекотяване. Прави се с цел лесно да сепроменя формата на костта, за да се реже и декорира.

За обработката на кости също са използвани триони,следи от които са открити в полуобработения материал.Трионът позволява равномерно рязане, което е особеноважно за оформянето на квадратно или правоъгълносечение. Използвани били и така наречените двойнитриони.

Кост, която не може да се реже с трион, е биларязана с U-образен нож. Били са използвани и другиножове, както и пили за доукрасяване и декорация.

6

Триони са откривани навсякъде в империята. Най-често тебили с изправени остриета и кръстосани зъби. Правотоострие е било слагано в рамка, за да не се изкривява. Вдруги случаи острието се прикрепя към 2 колони по еднавъв всеки край (?), които са свързани с подпора. Междувърховете на тази конструкция се обтяга въже. Двойкителинии по костите вероятно са рязани с двойки триони.

Длетото също е често използвано, особено приизработката на пластинки за гребен, за които сеизползвали широки длета. В употреба били и железнитеклинове, които служели за обработката на големи парчетакост.

Изделията задължително се полирали, като билиизползвани и вещества като пемзата и каменни гладилки –такива са открити в Радомир и в Скамнум Трибунорум вНове. Камъкът е бил със силициев примес. Костите сешлифовали с парченца кожа, които играели ролята нашкурка. Имало е и шлифоване с плат от памук, с морскипясък и др. Изпълзвани били също твърдите стъбла назимния хвощ, които били начупвани, свързвани по 30-40 вснопче и били потапяни във вода за около половин час,за да омекнат. С тях били почиствани петната пороговите изделия. След шлифоването следите от обработкапо костта изчезват. Някои от тези методи сеупотребявали и до 19 век.

Заоблените линии са правени със струг (главите наиглите за коса, тоалетни и козметични пособия).Работата е била на ръка, за което свидетелстват ииглите за коса от Нове.

Чрез свредели били пробивани отвори в костнияматериал, който е по-шуплест и нишковиден. Това сеотнася за слоновата кост, обикновената кост и рогата наживотни.

7

За изработката на по-малки изделия бил използвануред подобен на менгеме, като намерената находка отБритания. Някои апликации били изработвани като се еотнемал фона и се е получавал релеф. За украсата са сеизползвали ножове и определени длета като намерените всектор 4 на Нове, които били фини.Най-често срещания орнамент е единичната, двойната илитройната центрирана окръжност, за чиято направа сеизползвал инструмент подобен на съвременния пергел(находка от Шипка) и тази технология била валидна до 19век. Дръжките на инструментите били изработвани отдърво, кост и рог. Майсторите са използвали мярка,наречена регула, с която били оразмерявани предметите.За някои от тях е бил използван и шаблон – катогребените, при които се измерват пластините, зъбците,местата на занитване. Някои от тях са с повече от еднапластина. За прикрепянето на апликациите са служилибронзови или медни нитчета. Рядко били от кост.Предметите били различно оцветявани, като някои игли закоса били със зелен цвят.

Иглите били работени на струг, понякога ръчно, а ив някои случаи се използвали и двата метода, като наструг била работена главичката, а другата част биларъчно правена.

Някои предмети са били оцветявани, но такива сесрещат рядко.

Това са в общи линии начините за изработването наизделия от кост и рог.

Предмети от кост и рог, намерени по нашите земи

Предметите, свързани с въоръжението са:

8

Дръжки на мечове – един е открит в Нове и още един енамерен при керамичния център до Павликени, който е сгруба изработка. Държач на ножница има открит в сектор 4 на Нове и имааналогии с подобни държачи, намерени в Унгария и Дания,при които се захваща за ножницата чрез два отвора, апрез централния прорез минава ремъка.

Пластини от рефлексни лъкове има намерени в Нове,Големаново кале, Градището при село Дичин и Абритус(непубликувани), Сердика, Констанция. Те служили зазаякването на дървената част на лъка. Средна костнапластина е намерена само при Дичин.

Стрели от кост са намерени в Нове и Дичин. У нас сесрещат рядко, докато в Средна Азия находките са доста.Вероятно били използвани за лов.Закопчалки на войнишки кожени торбички с елипсовиднаформа. Лицевата им повърхност е от центричниокръжности. Такива предмети са откривани по средния идолния Дунав, Нове, Никополис ад Иструм, Големановокале, Садовско кале, Плевен (от VI в.).

Апликации от кост и рог са открити в Августа Траянаи Диоклецианопол. Тяхната датировка е от II - IV век.

Предметите за шиене, предене и тъкане са: Игли (аксус). Иглите за шев са в тилната си част плоскиили заострени, а отворите за конеца са между 1 и 3. Имаги навсякъде в Римската империя. Игли са намерени вНове. Хурки. В некропола при Чаталка е открита метална хуркас костена пластина върху нея.Има също и тежести с прешлени, които често билиизработвани от кост, но има и такива от глина.Совалките също са костни, както е и костен пектусът(гребен, с който се сгъстявали нишките на тъканта).

9

Игленици от тази епоха рядко се намират, защото сеоказват характерни за епохата от Великото преселение нанародите. Има ги открити в Нове, които са датирани от V– VI век.

Вретена (турбо). Вретената от кост също са редки,защото били използвани предимно дървени такива. Седемброя костни вретена са открити в могилния некропол досело Чаталка. Датирани са в I век. Те са били за финнопредене. Многосъставно вретено (кост на тур) е откритов местността Градището край Габрово.

Прешлените за вретено са разпространени навсякъде иса били богато украсявани. Намирани са в Ятрус,Дискударадере. Група предмети, представляващи плоски костни пластини ,заострени в единия край и сложно профилирани в другия вначалото с неясно предназначение, впоследствие садефинирани като приспособления, служили за прикрепванена къделята към хурката. Подобни предмети има и уварварите през ранното средновековие.

Предмети с цилиндрична форма се откриват се поДолнодунавския лимес, Нове, Ятрус, кюстендилскияХисарлък, Филипопол, Малък Преславец. Изработени сапредимно от еленов рог. Запазена естествената форма наматериала, украсата е от врязани орнаменти, някои сазапазени заедно паралелепипедните изрязани пластинки.Датирани са в IV – VI век. Определят като части отхоризонтален стан, които служат за придържане нанишките при отваряне на нищелките.

Триъгълни и правоъгълни пластинки. С тях са сетъкали гайтани и дантели. Два броя пластинки и два брояправоъгълни от тях са открити в Нове, една пластинка енамерена в Ятрус. През техните отвори минава нишка сразличен цвят като сплитането се извършва според идеите

10

и нуждите на работещия. Тази техника е прилагана и до19 век.Дръжки и инсрументи:Дръжките от кост са често срещани и основния материал ееленов рог. В Павликени са открити два инструмента откост, които служели за изработката на украса заглинените съдове. В Габрово също има подобна находка.Печати от кост са намерени в производствения център приРадомир,с които се е щемпелувала украсата на керамика.Два печата са открити и в Нове.

Части от мебелировка: сглобки за мебели са намерени вНове. Това са накрайник-орел и накрайник-глава,изработката е финна.

Апликациите се прикрепят към други предмети чреззалепване или занитване с метални нитчета. Украсата еот врязани растителни орнаменти, мрежест орнамент,геометрични и други. Откривани са в некрополи в ДолнаМизия и Тракия.

Гребените (лат. Pecten, pectinis) са многоразпространени през римската епоха. Най-често срещанитеса двустранните гребени, а едностранните по-малко. А поброя на пластините, гребените се делят на едно, дву итриделни, като най-разпространени са двуделните.

Rarus pecten са гребените за коса с редки зъбци,имало е и четки (penticulus). Изделията с дъговидноизвита дръжка служeли за поддръжка на прическата.

От нашите земи са известни следните видове гребени:А) Еднопластинни едностранни. Открити са такива

екземпляри от подмогилен гроб от село СтрелецТърновско, гроб при Анхиало, датиран от I в.пр.н.е. иII в.н.е.

11

Б) еднопластинни двустранни гребени. У нас сесрещат рядко. Намирани са в Чаталка, Бургаски минералнибани, Тулово, Анхиало. Датирани са от I в.

В) трипластинни двустранни гребени с профилиранистраници на средната пластина. Такива са гребените отНове сектор 41, Ятрус, Перник, Констанция, Градищетокрай Габрово. При една част те са профилирани в дватаси края (горен и долен). Екземплярът от Ятрус е и сврязана украса и гладка лицева повърхност. Върху единот екземплярите от Перник върху едната плоча сазапазени два елипсовидни отвора, вероятно за прикрепянена дръжка. Съхранени са части от двете крайниприлепващи пластини. Датировката е от IV – V в.Г) трипластинни двустранни гребени с равно отрязанистраници на средната пластина. Такива са открити в Новев сектори 2,4,10,11, но за съжаление от българскиясектор материалите не са публикувани. Гребени от тозивид също са намерени в Никополис ад Иструм, Марцианополперистилната сграда, Монтана, вилата при Мадара,Одесос, вилата при Присово, Големаново кале, Градищетопри село Дичин, Ковачево кале, Градището при Габрово.

Гребенът от Марцианопол е със запазена дръжка и еоткрит в гроб, който е датиран от III – IV век. Другите находки са от жилищни или обществени постройки,които се датират в IV – V век и имат два варианта:

1. Зъбците от двете страни на гребените са сразлична гъстота, от едната страна са по-гъсти, а отдругата – по-редки.

2. Гъстотата на зъбците е еднаква.Разликата между гребените се изразява в оформянето

на придържащите пластинки, които винаги са с правилнаформа. Но сечението им може да бъде правоъгълно,овално, по-сложно оформено. Украсата е разнообразна. Тя

12

най-често се състои от вертикални диагонални линии ицентрични окръжности. Гребените са дълги 10 см и широки5см и вероятно са били изработвани на шаблони.Гребените или първо били сглобявани, или чрез финнитриончета са изрязвани зъбците, което личи и отнарезите върху края на прилепващата пластинка.

Средната пластина е от отделни сегменти и не е билаукрасявана. Гребените от този вид били мвогоразпространени. Такива са открити в Сингидунум.

Д) Едностранни гребени с дръжки, оформени катоконско протоме. Открити са в Нове, Царевец, Ятрус.Датировката им е около 350 – 500 г. и имат аналогии сДунав и Реймс, Галия, Бретан. Подобни, но едноделни отпо-ранен период има в Русия, а в Мизия и Тракия сепоявява около IV – V в.

Е) Едностранни гребени с трипластинни дъговиднидръжки. Такива са открити в епископската базилика вНове. Украсата им е богата. Чрез малки отвори с меднитръбички в тях, които са свързвали отделните сегменти.Гребенът е бил цялостно свързван и едва тогава саоформени ръбовете на пластините. Подобни гребени не саоткрити на други места, затова Павлина Владкова, кактои други специалисти предполагат, че той е правен вголяма работилница, и не е дело на местни майстори. Тамса открити също така и фрагменти от дъговидни дръжкиместно производство. От този тип има запазени части ицентралната пластина, намерени в гроб при Ковачевокале. Има екземпляри от Дичин и перистилната сграда вАбритус.

Игли за коса. Те се срещат често през Античността. Тебили наричани acus crinalis. Друго наименование еspinacrinalis (в превод трън или бодил) – това са иглис остър преден край, конусовидна форма, и равно отрязан

13

тилен край. Среща се и наименованието comcetoria. Товае игла за по-дълги коси pd поддържане на прическата.

Discriminalis – игла, която разделя косата накичури. Така били наричани и козметичните пръчици. Имаи такива игли при които главичката или липсва, или егрубо изработена, а при трети тя е оформена старателно.Ето и някои други видове игли:Игли с вретеновидна форма на тялото (открити са в Нове,светилището на Зевс при Копиловци, Перник).Екземплярите са общо три и са датирани от III – IV век.Игли със заоблени главички. Някои от тях са правилнооформени със заоблени големи глави. Всички са безукраса, а в някои случаи главичката е изработенаотделно от тялото (намерени са в Перник, Кабиле,Филипопол, Августа Траяна). Това според някои е типътстилус. Същите форми ги има и правени от метали, кактоимат паралели в Панония и Германия, където са датираниот III в., а нашите находки са от IV век. Игли с малки заоблени главички. Главичките са грубооформени. Находки от този тип са намерени в Нове,Крушето, Никополис ад Иструм, Могилец (Търговищко),керамичния център при Павликени, Мадара. Датирани са отIII – IV в. Игли с конусовидно оформена тилна част. Такива находкиса откривани в Нове, Павликени, Никополис ад Иструм,Пловдивско, вилата край Мадара и в базилика от Кабиле.Имат паралели с Тракия, Дакия и Галия, от чиито земи саоткривани предимно в женски погребения, които са отвремето на Хадриян. Игли с равно отрязана тилна част. Намирани са в Новесектор 4, Радомир – производствения център. Тялото им еконусовидно, имат аналогии с находки от Панония, Дакия,горна Мизия.

14

Игли с полигонално оформена главичка. Такива санамирани в Нове,Никополис ад Иструм, Филипопол. Главичките ималиразлични призмовидни форми. Същата форма на игла я имаи в метален вариант, който е доста по-често срещан(находка на Констанции Втори). Те били и погребалнидарове, защото много от тях са намерени в гробове отГермания, датирани в V в. Аналогии имат с Панония иАвстрия (Линц). Иглите с тази форма у нас са датирани вIII – V век. Игли с тилна част като пиниева шишарка. По нашите земиса намерени много такива (Нове, Никополис ад Иструм,Радомир, Филипопол, Мъдрец, вилата край Кралев дол,Пернишко). Филипополските находки се датират през II –IV в. като тези от II в. са от времето на Северите иимат аналогии с Дакия, Панония, Словения. Някои отиглите са с пиния и са свързвани с култове към Дионис,Сабазий, Кибела. Вероятно древните са им придавали имагически характер. Игли с главичка като цветна тичинка. Такива саоткривани в Нове, Горна Мизия (козметична шпатула) и са датирани от II –III в.Игли с капковидна главичка. Те са често срещани. 30екземпляра са от българските сектори на Нове, 10 са отполските. Датирани са в III – IV в. Има такава находкаи от Радомир. Игли с биконично оформена глава. Датирани са в III –IV в., типът е нехарактерен. Намирани са в Нове, Никополис ад Иструм,Вила рустика в Казанлък.Игли с фигурални изображения. Тилната част едекорирана, изображението е сложно изработено, като

15

най-често се изобразява сабазиевата ръка. Такиванаходки има от Нове – три на брой, две от Кабиле, триот Филипопол, една от Копиловци, Кюстендилско.Експертите предполагат, че те са дело на местнимайстори. Датирани са в I – II в. Други са сизображение на Венера, намерени са по същите вечеспоменати места, както и в Перник, Монтана (сизображение на Телесфор), Добричко (с изображение наАтина). Откриват се и в гробове, и в архитектурникомплекси като Сграда екстрамюрос в Нове.Игли със сложно профилирана тилна част. Намирани са вНове, Копиловци, Никополис ад Иструм,Радомир.Главичките са сложно оформени чрез релефнипръстени, които завършват елипсовидно иликонусовидно. Украсени са с врязан мрежест орнамент.Датират се от II – III в.

Разпространени са също така и изделия, предназначени затоалетни, медицински и козметични нужди. Тоалетните кутии(пиксиди), които са от слонова кост, са вносни.Кутийката от Нове е с изображение на ероси, гирлянди иеротична сцена върху капачето. Други пиксиди са отАлмус (Лом), Брезово. У нас има намерени и дървенитакива заедно с гребени от дърво в гробен контекст.Фрагменти от костени кутийки има в Нове, Никополис адИструм, Чаталка и гроба при село Мъдрец. Там имаоткрити и малки чаши от кост.

Лъжичките също са срещани често. Cochlearia салъжички с извита прегъната насреща дръжка. Ligulae –предната част на лъжицата е изрязана на едно ниво сдръжката. Ligula е лъжица, използвана в бита (Присово,Филипопол).

Другите лъжички са използвани за медицински иликозметични цели. Дръжките са богато украсени, защото те

16

били и култови предмети. Откривани са в големитеградски центрове като Нове, Радомир, Филипопол,Никополис ад Иструм, селища, вили, светилища,некрополи.

Дръжките на огледала също са били богато украсявании ги причислявали към култовите пръчки. Оловно огледалое открито в Поморие. То е имало костна дръжка и едатирано от II – III в. В Никополис ад Иструм еоткрита част от дръжка с изображение на Венера.

В Одесос също има намерена таква с изображение наВенера Нутрикс. Дръжката от Марцианопол е датирана отвтората четвърт на IV век. В Кабиле при термите саоткрити 3 дръжки. В Радомир дръжката е с фигура наМинерва.

Козметични пръчици. В единия си край те завършват схалка, а в другия са сложни профилирани. Стволът им еканелиран (Чаталка, Филипопол). В Нове има открити 2тръбички за прочистване на уши, които не се различаватот бронзовите такива.

Амулети. 1 Зъби на животни (Дичин, Никополис ад Иструм,

Павликени) – отвора им за окачване е в единия край назъба при корена, но има и друг в предния край. Посокатана окачване вероятно е двустранна. Носели се на вратаили на пояса върху кожени или метални верижки. Тезиизделия се произвеждали от зъби на глиган, куче,лисица, мечка и били обожавани от войската. Датирани савъв II – V в.

2. Тип Херма. Открит е само един екземпляр от Нове,който представлява торсо на фигурка в светлочервенцвят. Костта е прекрасно полирана, дрехата е изобразеначрез врязани линии. Долната лицева част е по-прецизноизработена отколкото горната. Поставката, върху която

17

е сложена хермата е леко изкривена. Отворът зананизване е върху горната част на торсото.

3. Тип Херкулесов кривак. У нас той е многоразпространен. Откривани са екземпляри в Рациария,Ескус, Нове, агората на Никополис ад Иструм, дваамулета от керамичния център до Павликени, един отДжулюница и екземпляр от Градището при село Дичин. Тепредставляват пръчица с елипсовидно сечение, която езаоблена или заострена в единия край и сложнопрофилирана в другия, където е отвора за занитване.Най- ранен е този от Павликени, който е датиран от II –III в. Най-късен е дичинският от V век. Златен амулете открит в Дуросторум, който е от III век. Амулетитебили носени вероятно заедно с други украшения върхуколана.

4. Донар. Този вид е правен от разклонения наелентови рога. В някои случаи са имали кръгло сечение,а в други са оформени призматично. Украсата е отврязани окръжности. В тилната си част тези амулети иматнеправилно сечение. Открити са в Дичин, Диоскурадере,Царевец. Някои от тях са със запазена форма на рогчето,със или без украса от окръжности (Ятрус, Нове,Дуросторум, Царевец, Абритус). Има и амулети, които самалко по-големи от тези и имат повърхност на рога,която е оформена като призма (Нове).

5. Амулети с малки размери и форма на пресечменапирамида са откривани в Дичин и и Диоскурадере.Датирани са в IV – V в. Откриват се и в лагери иселища. По принцип те са широко разпространени, катоимат паралели в Панония и Черняховската култура вРусия. Амулетът се свързва с Херакъл.

6. Амулети със сложно профилирана повърхност.Изработвани са от еленов рог. В тилната част имат по

18

два отвора, както по дължина, така и напречно. Впредната му изострена част има украса от жлебове.

7. Соларни амулети. Те са пръстеновидни и иматсхематична украса, а по периферията е запазенаграпавата част. Откриват се във всички римскипровинции. У нас са намирани в Павликени. 8. Амулети свързвани с християнството. Открит е единединствен в Ятрус. На него е изобразена сцената напоглъщането на Йон от кита

Вотивни пръчки. Намират се в Кабиле, Анхиало,Филипопол (с изображение на пантера), Перник. По-честоте са железни и бронзови. В единия край са сиздображения на гълъб, стволът понякога е украсяван.Срещат се и такива от кост. От кост е и една ръка,която е прототип на реликвария.

Музикални инструменти. Флейта. Откривани са в Рациария, Нове (вероятноаварска, където не е открита втората й част и не едвусъставна, има паралел с Дакия от II – III в). 12 ключа от лира са открити в Никополис ад Иструм,които са датирани от III в. и имат паралели с ГорнаМизия и Панония. Долно стреме на арфа е открито в Нове. Свирките-пищялки се намират често (Нове, Никополис адИструм, Сексагинта Приста, Ятрус, Дуросторум).

Предмети за игра . Зарове. Кубчета (tessera). Те са с цифри от 1 до 6. Играело се с чашка или върхудъска. Самите чашки са били различни. Заровете с двезакръглени страни били само от кост. Играело се с 4зара и печелившата комбинация била когато 4-те зара саразлични, а не с едни и същи числа. Пулове.

19

Пуловете са видове жетони (calculi). Смята се ,чепървоначално са били каменни, а по-късно са изработваниот кост, дърво, стъкло. С тях се играели различни игри,но всички били на дъска. Дъската за пулове се наричаtabula lusoria. Фигурките за игра също са от рог икост.

Пуловете биват: а) кръгли, от едната страна плоски, а от другата сакато полусплесната сфера. Датирани са от I – IV в. б) кръгли, плоски с отвесни стени и богата украса погорната повърхност. В повечето случаи тя е правена отструг. Датирани са в I – III в. в) пулове с долна кръгла повърхност, отвесни стени иконкавна горна повърхност. Понякога е украсявана сврязани линии (дат. IV – V в.). г) пулове с долна кръгла повърхност, двойно скосенистени и плоска повърхност.

Зарове и пулове по нашите земи се откриват катоединични находки, обикновено във военни лагери иградски центровеструм, Августа Траяна). Единственияткомплект игрални пособия е от южния некропол на Одесос.Пак там, в гроб на дете са открити мраморно и костенозарче

Предметите за писане са: tabula – дъсчици за писане,които били намазвани с восък. pulillares – малкидъсчици, abacus – дъсчица за смятане, която е била имасичка за игра. Те били изработвани главно от кост, внякои случаи костни са били само обковите.

Големите дъски се различавали по броя на дъсчиците(cerae duplices, cerae triplices, cerae quintoplices).Предметите за писане били държани в специални кутии(calamaria или theca). Стилус е предмет за писане(обикновено железен), но понякога и костен. Смятало се

20

е с калкули, които били изработвани от кост. Стилуси саоткрити в производствения център Радомир и Филипопол.

Това е в общи линии един макар и скромен опит заобобщение и систематизация на откритите находки от кости рог по нашите земи от римската епоха. Дано бъдещотовреме да бъде благосклонно и да позволи на нашитеизследователи да направят едно пълно и фундаменталноизследване за находките от кост и рог. Защото е важнода се знае какво и в какъв контекст е намерено, за даможе бъдещите специалисти да правят по-лесно даизследват, обобщават и да намират паралели на своитеоткрития.

Библиография

Павлина Владкова – Обработка на кост и рог всъвременните български земи през римската епоха икъсната античност, Археология на българските земи, том 2,Иврай 2006.Павлина Владкова – Находки от Градището при село Дичин Великотърновско,Разкопки и проучвания, Кн 39, София 2009.Павлина Владкова – Амулети от кост и рог от ДолнаМизия, Известия на исторически музейВелико Търново,

21

Велико Търново 13,1998.Павлина Владкова – Костени и тоалетни принадлежности отНове, Известия

на исторически музей ВеликоТърново, Велико Търново, 11,1996Павлина Владкова – Предмети от кост и рог от Царевец вЮбилеен сборник доклади и научнисъобщения от петите музейни четения на регионаленисторически музей Велико Търново, 2002 В. Антонова – Новооткрити обекти от римската епоха вМадара, ИНМК, 1, 1963, 23-50Балабанов – Могилно погребение на богата тракийка отАнхиало, Археология 1979, 3, 2332Ботушарова – Нови данни за Филипопол през римскатаепоха, ГМПО, 2, 1954-1955, 111.141.Георгиев, Димитров, Дзанев – Разкопки в Абритус, 1992Джамбов – Некропол от зидани гробове край Пловдив вИзследвания в памет на Карел Шкорпил, София, 1961, 299-305Димитрова – Разкопки на базилика №1 в Кабиле, Кабилетом 1, 1982. Дремсизова, Антонова – Разкопки на Градището при селоВойвода, Археология, №3, 1967, 30-42

22

Койчева – Костни изделия от ранновизантийската епоха –ИНИМ, 9, София, 2001, 237-261В. Любенова – Перник том 1, 1981, 107-203В. Любенова – Античен производствен и търговски центъркрай Радомир, Археология, 1985, №3, 26-38Минчев, Георгиев – Разкопки в Марцианопол през 1975година, ИНМВ, 15 (30), 1979, 101-112. Нинов – Анализ на костния материал от разкопките наантичната крепост Ковачевско кале, в „Попово в миналото2”, София 1997.Николов, Буюклиев – Разкопки на могилен некропол приЧаталка през

1967 година, Археология, 1970, №2, 52-63.Стоичков – Разкопки на кастела Алмус, АОР, 1987,Благоевград 1988., 111Стефанов – Новооткрити антични паметници от Нове –ГНАМ, 8, 1942, 248-250.

23