Лора Недялкова

СЛОВЕСНИ И МУЗИКАЛНИ ДИСКУРСИОТ ЕПОХАТА НА БАРОКА

Смислови пространства в сравнителна перспектива

София «2010Университетско издателство „Св. Климент Охридски"

•

2010 Лора Петрова Недялкова

15ВК 978-954-07-3093-6

Университетско издателство „Св. Климент Охридски"

СЪДЪРЖАНИЕ

Френската семантика в български прочит: разширяване на диапазона(Кристиан Банков) I 7

УводЗНАЧЕНИЕТО В СЪВРЕМЕННОТО ХУМАНИТАРНО МИСЛЕНЕ / 11

Първа главаСУБЕКТ, ДИСКУРС, КУЛТУРА / 18

Втора главаНОВИ ПЪТИЩА В ТЪРСЕНЕТО НА МЕТОД / 34

Френската семантика - аналитичен метаезик и херменевтичност / 36Понятиен инструментариум / 43Очертаване на контурите на една семантика на музиката / 53

Музиката в контекста на структурната и интерпретативнатасемантика / 54Предпоставки за развиването на музикална семантика / 59Семантически понятия и смислови явления в музиката / 64

От семемата „простота" до модели на семантичните пространства / 73

Трета главаФИЛОСОФИЯ, ЛИТЕРАТУРА И МУЗИКА В ГРАД ЛАЙПЦИГПО ВРЕМЕТО НА Й. С. БАХ / 76

Словесно и музикално значение в немската култура от епохата набарока / 76

Значението ъ контекста на античната реторика и поетика / 77Музика и реторика / 82

Философия, литература и музика като социални практики в град Лайпцигпо времето на Й. С. Бах / 87

Образователна система / 88Философия / 90Литературна проза / 91Поезия и музика / 93Субект и дискурсивно многообразие / 100Междудискурсивни връзки / 103

5

Четвърта главаПРОТИВОРЕЧИВИ СМИСЛИ НА „ПРОСТОТАТА" В „МОНАДОЛОГИЯ"НА Г. В. ЛАЙБНИЦ / 110

Семеми „простота" в „Монадология" / 111„Единица" / 112„Единство" / 119„Единствено/само" / 127

Смислови пространства в „Монадология" / 132Смисловите пространства като пресечна точка на различнидискурсивни влияния / 144

Пета главаСЕМИЧНАТА МОЛЕКУЛА „ПРОСТОТА" В „ПРИКЛЮЧЕНИЯТАНАСИМПЛИЦИСИМУС"ОТГРИМЕЛСХАУЗЕН / 149

„Невежество" и „тъмнина" / 150„Ниско положение" и „отрицателна оценъчност" / 158„Невинност" и „положителна оценъчност" / 165„Шут" / 167Модел на смисловите пространства / 168

Шеста главаСЕМЕМАТА „ПРОСТОТА" И КАНТАТНОТО ЛИБРЕТО / 171

Семемата „простота П" в светската кантата „Състезанието междуФебиПан" / 171Семемата „простота I" в либретото на църковната кантата„Господи, както Твоето име" (ВЧУУ 171) / 180

Седма главаСЕМЕМИ „ПРОСТОТА" В МУЗИКАТА НА КАНТАТАТА„СЪСТЕЗАНИЕТО МЕЖДУ ФЕБ И ПАН" И МЕСАТА В СИ МИНОР НАЙ. С. БАХ / 192

Семемата „простота П" в музиката на кантатата „Състезаниетомежду Феб и Пан" / 192Семемата „простота I" в музиката на Месата в си минор / 198

Осма главаКУЛТУРА И СМИСЛОВО МНОГООБРАЗИЕ / 216БЕЛЕЖКИ / 231БИБЛИОГРАФИЯ / 243

ФРЕНСКАТА СЕМАНТИКА В БЪЛГАРСКИ ПРОЧИТ:РАЗШИРЯВАНЕ НА ДИАПАЗОНА

Появата на първата книга на Лора Недялкова е събитие занашия книжен пазар на качествена академична литература.Нейното изследване е проведено по най-високите стандарти натози жанр и макар и дебютно, внушава завидна научна увере-ност. Стойността на тази увереност е още по-голяма поради де-ликатната материя, с която авторката борави, както и порадитеоретичната рамка на нейния анализ. За всеки представител нанашата изследователска гилдия става ясно от пръв поглед кол-ко много труд стои зад този ценен принос, затова ще адресирамтези няколко страници към една по-широка публика, като изло-жа четири нива на възможен прочит, всяко от които носи собст-вена принадена стойност.

На първо място този труд се вписва сред малкото изследва-ния на български автор, изцяло доминирани от френската струк-турална семиотика. Както е известно, това направление в съвре-менната семиотика, формирано около внушителната фигура наГреймас, е характерно с едно почти органично срастване на теж-кия терминологичен апарат със спецификата на френския език.Тази особеност е доказана и чисто „статистически", доколкотоуспехът на структуралната семиотика е ограничен в страните,говорещи романски езици, начело с Италия. Напротив, в анг-лоезичния свят тази езикова зависимост по-скоро предизвикваедно предзададено отрицателно отношение, което пречи дори ина тези части от теорията, които са „независими" от френския,да бъдат асимилирани в общия семиотичен инструментариум.Изходът от тази ситуация е очевиден за всеки наблюдател съссемиотичен тренинг - щом като теорията не може да се пренесес директен превод, тя трябва да премине един изначален „апос-

7

толски" период. Това означава теорията да заживее в новатанаучна общност благодарение на приносите на „местни" авто-ри, повярвали в нея и произвели значими за другите трудове. Е,книгата на Лора Недялкова играе точно такава роля за нашатасемиотична общност и е излишно да подчертавам мащабите наезиковата адаптация на две толкова различни традиции.

Второто ниво на прочит засяга методологията на изследване-то. Сами по себе си частите, посветени на „търсенето на метод",разгръщат един вътрешен за структуралната семиотика дебат,предизвикал трайни последици за по-нататъшното й развитие.Там се запознаваме с комплексния аналитичен апарат на Грей-мас, с неговата йерархична подреденост и с потенциалната муприложимост за анализ на процесите на означаване. Авторка-та е наблегнала на най-високото ниво на абстрактност на тазисистема - епистемологичното четвърто ниво, представляващоеднороден корпус от взаимно свързани определения, събрани встаналия класически Аналитичен речник. Семиотика и език.Изложението на научния метаезик на Греймас служи обаче самоза отправна точка при въвеждането на реално избрания методна изследването - интерпретативната семантика на ФрансоаРастие. Методологичната критика на Растие по отношение напозитивизма и структуралния трансцендентализъм на Греймасса използвани, за да се обоснове защо за целите на настоящотоизследване именно това е най-подходящият подход. Разбира се,тази критика има и самостойно значение, доколкото тръгва отедин от основните съмишленици на Греймас и прониква до най-дълбоките философски предпоставки на доктрината. Позитивиз-мът и трансцендентализмът са смекчени от една херменевтичнаориентация, включваща и влиянието на външната за текста кул-турна среда, но в същото време запазваща високите нива на ме-тодологична прецизност. Както ще видим от следващото ниво напрочит, именно такъв подход може да улови истинския живот накултурата, динамичния диалог между постоянно образуващитесе културни единици от различно дискурсивно естество.

Методологичните търсения не спират с избора на основна-та теоретична и терминологична рамка. Те продължават, и то

8

по оригинален начин, с интегрирането на подход за един специ-фичен тип текстуален анализ - този на музиката. Целта е да сепрехвърли по адекватен начин теоретичен опит от словесниякъм музикалния анализ. Тъй като доминиращата изразна формана избраната културна среда са именно музиката и фигурата наЙохан Себастиан Бах, тази част от търсенето на метод може бие най-значимият принос на това ниво на прочит на труда.

Третото ниво на прочит на книгата на Лора Недялкова съвпа-да с нейното основно предназначение - семантичния и културо-логичен анализ на различни смислови пространства от епохатана барока и по-конкретно културната среда в Лайпциг от пър-вата половина на ХУШ в. Основният корпус на труда е зает оттази част и в нея е представено дискурсивното богатство чрезизбрани емблематични текстове от различни жанрове. Изборътна тези текстове обаче е обоснован от избора на една определенасмислова единица, която присъства във всички тях и чиито се-мантични превъплъщения са водещата нишка на изследването.Тази смислова единица е „простотата". Много важно е уточне-нието, че изборът на смисловата единица е произволен, тя не ецелта на изследването, а само средство, чрез което семиотич-ният метод разкрива механизмите на комуникация и означаванев културата. Следователно и едно от основните заключения потази част звучи така: „...наличието на топоси и каквито и да есходства между дискурсите се дължи на влиянието на едни дис-курси върху други, на тяхното взаимодействие и на обмена насемантични единици помежду им, а възможността за комуника-ция възниква само поради участието на хората в общи социал-ни практики и дискурси." По-конкретно тези изводи идват следсравнителен анализ на текстове като Монадология на Лайбниц,Меса в си минор на Бах, различни кантати от този период, лите-ратурни произведения и либрета за опери. Чисто семантичниятанализ обаче е предшестван от излагане на културологична кар-та на Лайпциг от началото на ХУШ в., в която е демонстриранасоциалната функция на философията, литературата и музиката.По този начин е постигната последователност с методологичнияизбор на изследването.

Последното, четвърто ниво на прочит се отнася до личнатапозиция на авторката, до нейния индивидуален принос в прило-жимостта на семиотичната теория, разбира се, но и до етичнитезаключения относно културните последици на глобализацията,до които тя достига логично.

Оригиналността на труда е очевидна и гарантирана от факта,че до момента не съществува друго подобно изследване, насо-чено към същия предмет и използващо подобна методология. Итук не говорим само за българската културология и семиотика,а изобщо. Но все пак най-силното авторско присъствие се усещав редовете, които Лора Недялкова използва, за да направи изво-ди за актуалната културна ситуация на фона на изследванитепроцеси в една толкова богата епоха. В тези редове тя изразявазагриженост за културата, доминирана все повече от принципи-те на консуматорството и пазара. Културното разнообразие иплурализма на светогледи са първата жертва на едно глобали-зирано разпространение на културни продукти, експлоатиращонай-първичните нива на духовния живот - тези на забавление-то, - за да се гарантира универсалната им продаваемост. Загу-бата на дълбочина на културните съдържания води, разбира се,и последици за индивидуалното развитие на цели поколения, запотенциалните форми на съжителство и общуване и в крайнасметка за усещането за удовлетвореност и щастие. Но това еедин отворен край, защото все още не съществуват доказател-ства, че културата и знанието са гаранция за щастие. Сигурнообаче е това, че си заслужава то да бъде потърсено именно потози начин, и книгата, която държите в ръцете си, е едно на-деждно средство в подобно начинание.

Кристиан Банков

10

ОСМА ГЛАВА

КУЛТУРА И СМИСЛОВО МНОГООБРАЗИЕ

Анализът на семемата „простота" във философията, литера-турата и музиката на град Лайпциг по времето на Й. С. Бах показгналичието на два нейни смисъла, които могат да бъдат определеникато топоси, тъй като повтарящ се сноп от семите на всеки единот тези смиели се среща в почти всички изследвани текстове. Възфилософията се срещат и двата смисъла, като първият играе пс-важна роля. В романа се среща само вторият смисъл. В жанра к.кантатното либрето се срещат и двата, но по един във всеки отподжанровете на църковната и светската кантата (първият в цър-ковната и вторият в светската). Съответните смиели се срещат Ев музиката на светската кантата, и в религиозната музика.

Въпреки че са констатирани като топоси, двата смисъла Е1семемата „простота" разкриват една доста сложна ситуация ЕЬотношения между дискурсите в логико-семантическо отноше-ние. Това се определя от тяхната ситуация в различните дис-курси и жанрове по отношение на лексикалния израз, сем!гьния състав и контекста.

На първо място семемата има различен лексикален израз < гсловесните езици) дори когато има сходен семичен състав. Имаз.предвид не различните семиотични системи - френски, немскьлатински език, - а различните дискурси и жанрове в една знакс-ва система. Така например „простота I" бива назовавана ос»но с различните форми на думата „просто" в „Монадологня"докато в църковното кантатно либрето съответства на дума—

„Бог". Все пак някои от синонимните думи, изразяващи семема-та в двата дискурса, съвпадат - например „вечно", „светлина",„сила". Различни, но синонимни една на друга думи от двата дис-курса са „високо" и „висше", „топлина" и „любов", „движение"и „живот", „основание", „източник" и „Отец", „творец", „закон"и „дума", „разумно" и „мъдър". Същевременно семемата биваназовавана и с коренно различни думи, които насочват и къмразличията в семичния й състав - например „отличителност",„неделимост", „субстанция" във философията срещу „Един-ствен", „Милосърден", „Свят", „Утешител" в кантатното ли-брето. Подобна е ситуацията и с втория смисъл на семемата. И втрите дискурса и жанра, в които се среща, а именно философия,роман и светско кантатно либрето, тя се свързва с думата „жи-вотно" или с името на конкретно животно. Във философиятаосновният й лексемен израз е отново, както в първия смисъл,„просто", в романа - името на главния герой (отново производнана думата „просто") и синонимите на „невеж" („глупак", „шут"),в светското кантатно либрето - „бедно", „глупаво", „весело",„танцово". Думата „шут" се среща в романа и поезията, но невъв философията. Думата „невинен" пък, както и съответства-щата й сема, се срещат само в романа. Тази ситуация на различноназоваване на семемата в отделните дискурси разкрива едно дис-курсивно разноезичие в рамките на една знакова система. Товаозначава, че дори когато става дума за един и същ език, отдел-ните му лексикални единици са различни в различните дискурсии жанрове. Също различни са и правилата за организиране насловото в тях. Разбира се, не става дума за напълно различнидискурсивни езици, има и много сходни елементи в тях, но и раз-личията, както се вижда от словесния израз на една семантичнаединица, която още повече е топос, не са пренебрежимо малки.

Направените изводи доказват плодотворността на методана Греймас, насочващ вниманието си към скритите смислови

217

единици при анализа на текста, а не към проявените словесниелементи. Ако тръгнем от думата „просто" при един сравни-телен анализ на текстове от различни дискурси и жанрове, щеконстатираме, че тя се среща във философията и романа, а влибретото и музиката липсва напълно. В този случай ще сестигне до лингвистичното заключение за ограничената употре-ба на тази дума в рамките на езика. Ако приемем смисловатаединица за равна на проявената, това ще доведе до заключе-нието, че този семантичен елемент съществува само в споме-натите два дискурса и извън тях той не би могъл да служи закомуникация. От друга страна, Греймас изхожда от „езика"като цялост при анализа на смисловите единици на текста не-зависимо от дискурса и жанра, но липсата на думата в някоидискурси и жанрове доказва правотата на Растие, който смятаи последните за основополагащи при анализа на текста, а несамо правилата на езика като система.

Анализирането на проявените единици на текста води из-следването в една чисто езиковедска посока. Що се отнася доначина на съществуване на семантичните единици обаче, тазипосока, както показах по-горе, създава една погрешна предста-ва. Затова пък тук направените семантични анализи обяснихапротиворечивата употреба на думата „просто" в системата наЛайбниц, като разкриха в нейната проява две доста различнии противоположни в много отношения една на друга смисловиединици, посочвайки произхода на „простота I" в характерис-тиките на Бог в теологията, в контекста на която стои и анали-зираната тук религиозна поезия, както и в основни понятия наматематиката, физиката и философията, и на „простота П" влитературната традиция на романа или светската поезия и дорив класическата литература, както показа оригиналният текстна легендата за състезанието между Феб и Пан в „Метаморфо-зи" на Овидий.

218

На второ място използваната методология позволи да бъдеописано подробно съдържанието на изследвания сложен сми-слов елемент семема. Описанието показа, че семемата няманапълно еднакъв семичен състав в два различни дискурса.Дори в два поджанра на един и същ жанр като кантатата се-мемата не се среща в един и същ смисъл. Макар едно основноядро от сходни семи да се среща в различни дискурси, под-сказвайки наличието на семемата, то винаги се съпровождаот други добавени и различни семи. Те обикновено са специ-фични и преобладаващи в съответния дискурс и жанр. На-пример специфични семи в „простота I", идващи от наукатаи философията в „Монадология", са „действие", „безкрайномножество", „част", „субстанция", тези, идващи от поезията,са „любов", „живот", „творец", от музиката - „полет", „ле-кота", „триединство", „източник-следствие"; семи в „прос-тота П", идващи от философията, са „неразумно", „смътно",„делимо", „пасивно", от романа - „невинност", „тъмнина",от либретото - „танц", „забава", „леко/лесно", „дързост",„моментност", „безизкусност", от музиката - „енергично",„жизнено". Освен че има добавени семи, дори тези, коитоприемаме тук за сходни или еквивалентни, не са идентични.Това се дължи на различията в родовите семи, образуващиконтекста. А както знаем от теорията на семантиката, именноконтекстът определя съдържанието на елемента.

Именно контекстът, на трето място, формира различнисмислови пространства в отделните дискурси. Той се образу-ва преди всичко от онези по-общи и по-обхватни семантичниединици, които лежат в основата на изградените модели насмисловите пространства, а именно родовите изотопии, коитовключват видовите независимо дали са част от самата семема,или са окръжаващи я изотопии. Ако във философията кон-статирахме измеренията „субстанция", „разум", „философски

219

дискурс", областите „сътворено", „несътворено", „рационал-но", „сетивно", „отделните дискурси", „сила", „воля", „спо-собности", „реално", „възможно", „съвъзможно", таксемите„акциденции", „идеи", „интензивно", то в романа открихмеизмеренията „обществен свят" и „индивидуален човешки жи-вот", областите на „достопочтените господа" и „нископоставе-ните люде" (последната представена предимно от „селяните",„животните" и „природата"), на различните герои, възрасти ижитейски етапи, на отделни житейски случки, или ситуации,както и на различните сфери на познание, на „пороците" и „до-бродетелите". Ако в светската кантата се откриват измерени-ята „индивидуален човешки живот" и „свят", разделени на об-ластите на отделни житейски случки и ситуации, и „градско",„селско" и „природа", „антични богове, герои и митични същес-тва", „възпяване" (почти еднакви са в либрето и музика), тов църковната кантата се открояват измерението „съществува-що", включващо областите „Небесно царство", „тленен свят",„душата на християнина", „обръщението към Бог", таксематана афектите (отново сходни са текст и музика).

Както се вижда, смисловите пространства имат доста раз-лични характеристики. Изключение правят функциониращи-те заедно слово и музика в кантатата и Месата. Тук големитеразличия в изразните средства на семиотичните системи секомпенсират от по-голяма близост в съдържателния план намузикален и словесен текст. Но между различните дискурси ижанрове различията са големи. Ако се опитаме да приравнимв смислово отношение измеренията „субстанция" от филосо-фията, „съществуващото" на религиозната поезия, „света" наромана и светската кантата, ще се сблъскаме с невъзможназадача. Ако „светът" на философията представлява еднород-ната и трайна енергийна субстанция, която в областта на сът-вореното има своите безкрайно много модификации, то този

220

„свят" включва Бог, сътворения свят и всички възможнисветове; сътвореният свят не е противопоставен на несътво-рената субстанция, а бива познавай именно като носещ ней-ните същностни характеристики. Във философския „свят"човекът не е център, а само част от безкрайната йерархия насътвореното. Интерес представлява това, което се счита занегова същност - способността му да познае същността насътвореното. Именно познаването на законите на творението,които са и законите на рационалното (логическото) мислене,е ключът към човешката същност и постигането на смисълана човешкия живот.

„Светът" в романа има сякаш доста по-тесни граници.Но всъщност той се разширява в различна посока от фило-софския. Той също обхваща всичко съществуващо, но самопрез призмата на ограничения житейски опит. Така „светът"се оказва организиран около човека и неговата основна цел- щастието. Измерението в романа е именно животът в тлен-ния свят, който всъщност е общественият свят, а основниятпроблем е постигането на щастие в него. Този свят прето-пява „природата" и поглъща „нетленния свят" - Бог и Не-бесното царство присъстват единствено като гарант за едновечно продължаващо щастие. Този свят е изменчив, лъжливи несправедлив и остава извън интереса на философията. До-като Симплицисимус се движи непрекъснато в различнитеслоеве на обществото и му се налага да играе все нови и новисоциални роли в безкраен низ от ситуации, пространствотовъв философията на Лайбниц е по-скоро едно „не-човешко"пространство, в което човекът представлява само една от об-ластите в йерархията на съществуващото, обхващаща неживаи жива природа, низши и висши видове, емпирично познава-еми и теоретично предполагаеми същества. Дори когато сеобсъждат висшите познавателни способности на човека, той

221

е единствено област, противостояща на един даден обективенсвят, стоящ над познавателните му възможности с безкрайно-то си многообразие, и на един също непостижим в безкрайнотоСи съвършенство Бог. От друга страна, религиозният „свят"на църковната кантата обхваща като противопоставени об-ласти „тленния свят" и „Небесното царство". Стремежът нахристиянската душа е да премине от страданието и мъките наземята към вечната радост и блажения мир на небето. Тук недоминира общественото пространство. То е равнопоставенона природата, която носи положителните характеристики навечния живот като трайност, покой, невинност.

„Светът" на светската кантата пък е измерение, в което сепресичат и смесват природа и животни, село и град, митичнисъщества, антични богове и хора (също герои и алегоричниперсонажи). Макар да се смесват, тези области са йерархи-чески организирани. Това не е „тленният свят" на романа,доколкото в него се среща обособена „природата", както иобластта на „античните богове", а липсва богатството от раз-лични професии в обществото и областта на „пороците". Товане е и областта на „земята" от християнската религия, единкраен и противопоставен на вечното Небесно царство свят.В света на светската кантата също има вечни богове, коитоживеят на небето, но това са други богове и друго небе - ан-тичните. Така че това не е и измерението „съществуващо"на богословието, защото не включва общия източник и ве-чен извор на битието - Бог. Светът на кантатата, независимоцърковна или светска, е преди всичко светът на възпяванетои тържеството.

Сравнителният анализ показа, че както на нивото на сми-словите пространства като цяло, така и на това на семичниясъстав на отделната семема между дискурсите и жанроветесъществуват отношения на подобие, на съвместимо и несъв-

222

местимо различие и на противоречие. Подобни са „градът"и „селото" в романа и светската кантата. Подобни са Бог и„несътворената субстанция" в църковната кантата и филосо-фията, „възпяването" на Бог в църковната кантата и „въз-пяването" на човек в светската. Подобие свързва и „невеже-ството" на Симплиций и „глупостта" на музиката на Пан. Раз-лични, но съвместими са „обществената йерархия" в романа и„светът на сътворената субстанция" на философията, кактои „невинността" на Симплиций и „лекотата" на музиката наПан. Различни и несъвместими като източник на познаниеса „елементарните, първи и основни истини" на философия-та и „емпиричния житейски опит" на романа, също в таковаотношение са и веселите танци и скокове сред природата отсветската кантата и житейският път в обществото на Сим-плиций. В противоречие са античният митологичен пантеонв светската кантата и християнската монотеистична религияв църковната кантата, „ниското положение" на природата вромана и светската кантата и нейното „високо положение",свързано с „невинност", „духовна чистота" и „покой" в цър-ковната поезия; „пасивността" на „простота П" във филосо-фията и „енергичността" и „жизнеността" на „простота П" вмузиката на светската кантата.

Различията между дискурсите не се заключават само с ло-гическото отношение между смисловите елементи и техниясемичен състав. Те са свързани и с пространствената струк-тура на елементите. Така „природата" е област в църковна-та и светската кантата и таксема в романа, „обществото" еизмерение в романа и област (село/град) в светската канта-та, „сътвореното" е област във философията и измерение вромана, „Небесното царство" е област в църковната кантатаи таксема в романа. Съответно елементите са в различни от-ношения на взаимно включване. Например „природата" е част

223

от „обществения свят" в романа, но като „сътворена субстан-ция" тя включва човека и обществото в пространството нафилософията, а в кантатата е равнопоставена на „града" и„селото" област.

По-горе направеното описание на ситуацията на семемата„простота" във философията, литературата и музиката дава въз-можност да се очертае една обща картина на семантическото от-ношение между анализираните дискурси и жанрове в културата.Тук ще се върна към трите хипотези от гл. 1 на настоящото съ-чинение, в които очертах три възможни резултата на изследва-нето . Според първата хипотеза различните дискурси в културатаформират сходни или съвместими парадигми, т.е. измеренията втекстовете са еднакви. Тя беше частично опровергана от резул-татите на сравнението между смисловите пространства, коетонаправих по-горе. Все пак някои измерения се срещат в повечеот един дискурс, като например „индивидуалният човешки жи-вот" в романа и в светската кантата. Те съвпадат и в дискурсии жанрове, сътрудничещи си в една и съща социална практика,какъвто е случаят с музиката и словото в кантатата.

Също така частично се потвърждава и втората хипотеза заеднаквостта на семантичните елементи, явяващи се в различенстатус и комбинации в различните дискурси и жанрове. Имасходни и различни елементи, но сходството не е идентичност,както показа анализът. Доколкото смисловите пространства,или контекстите, са различни, всички елементи, артикулиранив тях, също са различни. От друга страна, потвърждава се пред-положението за явяването на дадена изотопия, или сема, в ком-бинация с различни други изотопии, както и в различен статус- например „обществото" като измерение в романа и област всветската кантата.

Частично се потвърждава и третата хипотеза за тоталноторазличие на семантичните пространства и елементите в тях.

224

Въпреки разноезичието и множеството специфични изотопиисъществуват и множество сходни семантични елементи и доритакива, свързани в снопове - топоси, - какъвто е случаят съссемемите „простота I" и „простота П".

От казаното може да се заключи, че различните дискурсии жанрове са отделни самостоятелни и самодостатъчни тра-диции на специфично отразяване на света от група хора в еднакултура. Многообразието на дискурси и жанрове отразява бо-гатството на човешки способности и индивидуални и груповижитейски позиции в обществото. Самото съществуване натакова многообразие показва наличието на множество и най-различни потребности по отношение на изразни средства исмислови елементи за целите на комуникацията и себеизразя-ването. Смисловото различие на контекстите, или семантич-ните пространства, разкрива множественост на ценностнитесистеми в обществото. Този факт, както и разноезичието надискурси и жанрове, поставя с особена острота проблема закомуникацията в културата.

Както видяхме, все пак в дискурсите циркулират и сходнопроявени изразни единици, както и т.нар. топоси, които са сход-ни смислови елементи. Но дали сходството между каквато и да есемантична единица, определяна от толкова различни контекстив различните дискурси и жанрове, не е също толкова измамно,колкото сходството между цветята на поляната или в гората иледените цветя по стъклата на прозорците зиме? Има ли наис-тина някакво сходство, или комуникацията се движи по тънкиялед на съвпаденията?

В перспективата на направеното изследване става ясно, ченаличието на топоси и на каквито и да е сходства между дис-курсите се дължи на влиянието на едни дискурси върху други,на тяхното взаимодействие и на обмена на семантични единиципомежду им, а възможността за комуникация става възможна

225

само поради участието на хората в общи социални практикии дискурси. В изследваната култура един от влиятелните дис-курси е богословието, което прониква във философията, ли-тературата, музиката и се практикува масово от жителите наград Лайпциг в богослужението. Но въпреки това проникванебогословието далеч не успява или успява в различна степен дамодифицира смисловото пространство на тези дискурси. Влия-нието му във философията е доста осезаемо, в романа сякаш епо-скоро формално, а в светската поезия напълно липсва. Мно-го силно е то, разбира се, в дискурсите и жанровете, свързанипряко с практиката на богослужението, като поезия и музика вцърковната кантата.

Ако полето на културата като съвкупност от дискурси несе характеризира с общ светоглед и ценностна система, то ня-какво единство в това отношение се удържа само от някой по-масово практикуван дискурс (или няколко дискурса). А докол-кото удържането на единството на групата, независимо в как-ви граници (национални, държавни, професионални и т.н.), ивъзможността за комуникация в нея изискват практикуванетона общ дискурс, този факт винаги ще осигурява наличието натакива доминиращи и повече или по-малко широко споделянидискурси. Следователно съществува тенденеция към експанзияна всеки дискурс, която е борба за завладяване на по-голямопространство или за включване на повече хора и повлияванена другите дискурси. Според Растие: „Дискурсите еволюиратв диференцирани темпоралности и не си съперничат (...); взамяна на това жанровете си съперничат вътре в жанровитеполета; например романтичната драма синтезира елементи оттрагедията и комедията."368 В резултат на направеното изслед-ване може да се заключи, че различните потребности, на кои-то служат и които определят различните ценностни системи исмислови пространства в тях, позволяват на отделните дискур-

226

си и жанрове да се развиват паралелно, без да си пречат, но съ-щевременно необходимостта от общи ценности и от общ езикза изпълняване на общи цели в определена група и за осъщест-вяване на по-широка успешна комуникация създават тенденцияза тяхното разширяване и конкурентност. Безспорен е стреме-жът на субекта на културата към налагане чрез по-мирни илипо-агресивни средства на собствените цели, ценности и език. Итъй като това е постижимо само чрез налагане на собственитедискурси и социални практики, конкуренцията между различ-ните дискурси на всичките им нива (жанрови полета, жанровеи поджанрове), както и между самите семиотични системи енещо неизбежно и неотменимо. Доминирането на даден дис-курс пък определя историческото развитие на една култура, ачрез влиянието или експанзията на културата - и върху окол-ните култури, дори върху целия свят (едва ли е нужно да спо-менавам историческата роля на християнската религия, фи-лософските теории на комунизма и фашизма, дискурсите наестествените науки и математиката или ролята на английскияезик в съвременния свят).

Същевременно в полето на културата ежедневно се осъ-ществяват множество контакти, повече или по-малко успеш-на комуникация между хора, участващи в различни дискурси,необходима за решаване на даден проблем или за постиганена дадена цел. В тези процеси излизат на преден план всичкисмислови различия и противоречия между дискурсите, реали-зират се всякакви възможни съвпадения и съвместимости натехните ценности и изразни средства. От тази чисто логическаборба за преодоляване на противоречия, празноти и различияи за постигане на общ смисъл зависят твърде много реални ре-шения и действия в обществото. Тази борба и способността запромяна и пораждане на нов смисъл, гъвкавостта на дискурси-те определят историческото развитие на последните. Същевре-

227

менно непреодолимите различия и противоречия са източникна социални и лични конфликти. Защото същите процеси навзаимодействие между дискурсите в социален план протичати на ниво субект в индивидуалното развитие, в личностнитерешения и кризи.

В заключение може да се каже, че културата представляване група хора, споделящи общ светоглед, а поле за създаване,функциониране и взаимодействие между алтернативни смис-лови светове. Днес доминирането на някой дискурс (дискур-си) нито е обезателно тотално, нито е толкова силно, че даводи до унифициране на останалите дискурси. Въпреки това вепохата на глобализация националната културна идентичностсе оказва застрашена именно чрез обедняване на вътрешно-то културно многообразие. Защото в едно общество с живои функциониращо множество от дискурсивни практики неби могла да се изгуби собствената национална идентичност,тя би могла най-много да се промени, развие. В същото вре-ме глобалните дискурси, реализирани в масовите културнипродукти, са като стоката за масово потребление - колкотое по-масова, толкова по-базисни и примитивни потребностизадоволява, толкова по-схематично и бедно смислово съдър-жание има. Унифицирането като средство за глобализиранесе заплаща с елементаризиране и повърхностност в смисловоотношение, с обедняване на гледните точки към света. Вът-решното културно многообразие на смисловите пространствае силата, която трябва не толкова да противодейства на уни-версалните послания, колкото да уравновеси ситуацията вкултурата чрез осигуряване на един дълбок и богат ресурс закомуникация и светогледи.

Вътрешнокултурното дискурсивно многообразие е плодо-родната почва за формиране, развитие и реализиране на пъл-ноценни хора с широк поглед към света и следващите от това

228

вътрешна и външна културна толерантност и по-широка кому-никативност. Въпреки че са източник на вътрешни конфликтив субекта и обществото, множеството смислови пространствапредоставят и много по-широк кръг от възможни житейскилични и обществени решения, от развиване и реализиране напотенциала от индивидуални способности и свързаното с товаусещане за удовлетвореност и щастие на индивида. Множес-твото дискурсивни практики означават жизненост и развитиена културата като среда за пълноценен живот на различни исъщевременно успешно комуникиращи помежду си хора, по-гъвкави спрямо околния свят и живота, способни на повечегледни точки и по-добри решения.

900