ИРОНИЯТА И ГРОТЕСКАТА В „МИСИЯ ЛОНДОН” ОТ АЛЕК ПОПОВ

Никола Бенин

„В София смятат, че тукцари анархия – рече той.Прибра грижливобуболечките в главата си ипродължи нататък: –Посолството не е активно визграждането на новия образна България.”

                                 Алек Попов1

           Иронията и гротеската са не само две ключови

съставки на естетическата категория смешно. Иронията игротеската са антропологични показатели, ефектни иефективни идентентификационни определители. Тепремахват маската от истинския човешки образ,дешифрират фалша, разкриват пошлостта и покварата вживота. Те са стилистични възможности да се оповестятпротиворечията между мнимото и действителното и да сепридаде на тези противоположности фундаменталнабитийна стойност. В този смисъл иронията и гротескатаса своебразни полемични места в художественотопространство – места за смях и места за размисъл.Оттук иронията и гротеската пораждат необходимия дебатза същността и лъжата, за смисъла и безсмислието, заграниците между мярата и извънмярата.

Освен че са две значими страни на смешното, те савзаимосвързани в своите художествени функции запредставянето на изкуствените лица и неща.Според „Речник на литераутрните термини”: „Формалниразновидности на иронията са гротеската, карикатурата,

вицът, ироничната забележка и др”2.  Единството наиронията и гротеската дават много богати възможностиза наблюдение на начините, чрез които се изпада отчовешкото. Те излагат на показ лицемерието, наглостта,подлостта, себичността и още много други отрицателниповеденчески характеристики. Също така те разобличаватгрозното, низкото, безобразното, отвратителнотоположение в живота на човека.

Общото присъствие на иронията и гротеската влитературните творби съставлява един обемист каталог внашата и чуждата литература, от който ще припомнимсамо няколко заглавия: „Маминото детенце” от ЛюбенКаравелов, „Бай Ганю” от Алеко Константинов, „Верблюд”и „Бомбето” ог Йордан Радичков, „Гаргантюа иПантагрюел” (Gargantua et Pantagruel) от Франсоа Рабле,„Микромегас” (Micromegas) от Франсоа Волтер, „Куциятдявол” (Le   Diable boiteux ) от Ален-Рьоне Льосаж, „Нос” отНиколай В. Гогол. В този каталог несъмнено достойномясто заема и   романът „Мисия Лондон” от Алек Попов.

 Така заедността на иронията и гротеската,изграждайки комизма в проблемно-естетическотосъдържание,  определя и оригиналността на Алек-Поповата творба. С други думи казано, и иронията, игротеската са емблематични  за „Мисия Лондон”. Нещоповече, тъй като това произведение е много добъробразец на съвременния комичен роман, то естественонеговите идентификационни особености се пренасят ивърху този вид роман.

Ние съзнаваме, че едно такова твърдение подхождаповече за края на  литературоведското изследване.Поставена обаче в началото, оценъчната теза предполаганейното доказване и извеждане в една концептуалнацялост. За целта ще разкрием последователностилистичните функции и смисловия потенциал наиронията и  на гротеската.

Иронията

Думата „ирония” (εἰρωνεία) е от гръцки произход иозначава привидно невежество. В този й смисъл тя еизползвана от Сократ като евристична техника задостигане до истината3. От античността до наши днииронията има богата история както като стилистично-изобразителен похват, така и като обект на философскиразсъждения и определения. В Своятакнига „Иронията” (Irony) Клер Коулбрук подробно изадълбочено проследява нейното използване влитературата от Аристофан до постмодернизма. Тя пише:„В комедиите на Аристофан (257-180) иронията (еironeia) препраща към лъжата отколкотокъм по-сложното понятятие лицемерието. Когато иронията,малко по-късно след Аристофан, се съотнася къмлицемерието, което не се основава на измамата, и еясно разпознаваемо, и е замислено да бъдеразпознаваемо, тя е замесена с политическия проблем замястото на човека в обществото. Проблемът за ирониятае проблем, свързан с политиката: как ние да разберемкакво другите наистина имат предвид и на каква основаможем да сме сигурни в истинността на речта”4?

 От това схващане за иронията в началото нанейното стилистично и реторично приложение в древнаГърция разбираме, че тя е обвързана с лицемерието ипритворството. Публиката в античните театри ипривлекателните агори с интерес и задоволство енаблюдавала как изкусните комедиографи и пламеннитеоратори с възможностите на иронията са смъквалимаските на двуличниците. Изначалното съотнасяне наиронията с престореността, освен че е характологично,е и устойчиво, ето защо го срещаме в творбите намодерните автори. Алек Попов също находчиво ипоследователно използва тази типична обвързаност, зада покаже фалша, подлостта, лукавството и хипокризията

сред чиновниците и служителите в българското посолствов Лондон.

Когато обсъждаме смисъла и стилистичните функциина иронията като троп, е наложително да споменем иКиркегоровото разбиране за нея. То е важно за нас,защото ни помага да разберем особеностите на модернотомислене по посока на нейната същност и приложимост. Тое важно за нас, защото ни насочва към едно адекватно интерпретиране на съвременните творби, в коитоиронията е често срещан смислопораждащ похват. СьоренКиркегор в своята дисертация „Върху понятието заирония” дефинира иронията, като противоположност междумисленото и изразеното с езика. Това негово схващане еизползвано за разбирането на сложната Сократоваирония. За нейното изясняване, според него, енеобходимо въвеждането на „ново интегрално смятане”,насочено към битието и говоренето на древния философ.Друга същностна страна в разбирането на Киркегор е, чедумите, с които може да се обясни панятието еironeia,са: лицемерие, притворство и лукаство, а не толковас преструвка, каквото е разбирането на романтиците5. Щеспоменем, че Фридрих Шлегел мисли иронията като„съзнателна преструвка”.

Различните теории за иронията, като естетическакатегория и стилистичен похват, ни позволяват дадостигнем до нейната същност – разкриването налицемерните помисли и постъпки на човека. Погледнатпрез ракурса на иронията, двуличникът  изказва мнимосъгласие, а в действителност неговите мисли сапротивоположни на изразеното. Също чрез иронията сепредставя пълна противоположност между привиднотоположително отношение и действителното негативно ивраждебно поведение. В този смисъл иронията служи запоказването на разминаването между мнимата представана човека за себе си и реалната представа на другитеза него.

Традиционно иронията е сравнявана със сарказъма.Ако сарказъмът е остра, язвителна насмешка, тоиронията е тънка, скрита насмешка.

Така от позициите на едно такова разбиране заиронията ще се опитаме да я открием и интерпретирамев „Мисия Лондон”.

Още в първата страница на романа Алек Попов нисреща с един особен вид ирония, с която откривапоредицата от стилистичното й използване, за да сенадсмее над користолюбието, кариеризма илукавството. В какво се състои нейната особеност? Товае ирония, породена в противоречивия свят на човешкотомислене, където се противопоставят съзнанието заслужебни задължения и нежелание за тяхното извършване,стремеж към удоволствие и неотменна необходимост оттрудова дейност.

 Коста Баничаров се е отдал на блаженобездействие, без всякакво желение за работа –„Наближаваше единайсет, но Коста не бързаше даразтребва. Имаше цял следобед на разположение”6.Лентяйството придобива формата на абсудрдно битийносъстояние. То моделира неговата душевност, къдетожелението за спокойствие е оставило своя яръкотпечатък и е оказало влияние върху цялостното муапатично поведение. Той седи на стълбите, полуизпразвабутилка „Бекс”, забравя да доизпуши цигарата си и броисамолетите, прелитащи над Хайд Парк Гейт.

В резиденцията без посланик безделничеството ежадувано статукво.

В резиденцията без посланик фигурата на готвачасе откъсва от регламентираните й функции и влиза в новрежим да готви за гуляй с кмета на Провадия.

Коста Баничаров, „за всичките години, прекараникрай трапезите на големците”7, е отегчен отзадължението да им служи или както той си мисли – даим „слугува”. Тази мисъл идва да назове не радостта от

готвенето, а горчивината от досадното прислужване.Отегченият и уморен човек копнее за спокойствие иотдих и така естествено попада в пустотата ибезвремието. Впрочем, времето се измерва през двеминути от прелитащите самолети и тази абсурдностдопълва представата  за нищо неслучващото се врезиденцията на посланика. В това безвремие ибезвластие готвачът намира своето идилично спокойствиеи трудно нещо може да го вдигне, за да направи нещополезно в една безполезна институция.

И все пак има една всемогъща сила, която караслужителя да извършва своите задължния, която  заменявсички други мотивационни източници за работа и това естрахът от изгубване на работата си и отзоваването муобратно в България. Един повсеместен страх, койтодвижи дейността в посолството.

Настойчив звън го изкара от блаженото равновесие. ОтначалоКоста си рече, че няма сила, която да го накара да отвори.После омекна, съзнавяйки, че подобни настроения са грешни ивредни за трудовата му биография8. 

В съзнанието на готвача се борят желанието му заленностна отпуснатост и опасенията за сигурността наработата му. С други думи казано, той е разпънат междунеискреното желание за работа и искреното мувъжделение да бъде на работа. Така  конфликтът вмисленето между желанието за бягството от задължениятаи необходимостта от запазване на служебното статуквопоражда иронията.

Иронично е мисленето и поведението на готвача,който не изпълнява служебните си ангажименти попризвание или административно, според изискванията надлъжностната характеристика, а за да не изгубиработата си.

Иронично е мисленето и поведението на готвача,който, както всички останали служители в посолството,

няма дълг към другите и България, а има инстинкт засамосъхранение в уютното лоно напосолството.

Ще избързаме и ще кажем, че мисията, с която епредставен от Алек Попов, е не  да готви, а да наравидалавера с убитите патици от Ричмънд парк.

Освен субективната съпротива да слугува напосланика има и една обективна предпоставка занеизпълнение на професионалните му задължения и това енастъпилият недоимък вследствие на политическите иикономическите промени. Времето на излишъка ибезогледното разточителство по време на комунизма е висторията и агнешките плешки остават в спомените.

Сега светският живот се цедеше капка по капка презигленото ухо на пазарната икономика и в кухнята бе настъпилозапустение. Част от посудата бе разграбена. Умивалниците бяхахванали патина. Плочките около тях бяха пожълтели и напукани.Баничаров бродеше като призрак между студените фурни и празнитехладилници9.

Абсурдното състояние на кухнята е един отвпечатляващите образи, които изграждат представата загротескния образ на българското посолство в Лондон.Кухнята не е топлото и чисто пространство, тя не емясто за приготвяне на  храна и засищане напретенциозните вкусове и тоталната лакомия. Кухнята сее превърнала в символ на липси и разруха, наневъзможния достъп до тенджерите и тиганите. Никаквигастрономически изисквания не могат да възвърнатвъзможността за спасение на разрушения свят напрезасищането. Нито могат да възстановят функциите наготвача. Така Коста Баничаров става заложник на своетонежелание да слугува и на мизерията в кухнята.

С мотива за непрекъснатата мисъл за запазване наработата си в посолството е свързана и другия видирония – ирония, която демаскира лицемерието. Тозитип еironeia е класическа и е най-често срещаната

в „Мисия Лондон”. Нейните корени са в противоречиетомежду откритото неискрено говорене или поведение искритото откровено мислене. Надсмешката надлицемерието е използвано като възможност за авторовапозиция, която оповестява нравствени ценности изавещава принципи на честно общуване. Така сестабилизира човешкият свят, застрашен да бъде покварени омърсен от лукавството и подлостта. Ето как еописана срещата на готвача с посланика ВарадинДимитров:

            – Кого търсите? – попита Баничаров на български.            Повяхналото лице на господина се оживи от киселаусмивка.

– Аз съм новият посланик – рече той и се втренчи в боситему нозе. – А вие кой сте?

– Ами, аз такова... – заекна Коста. – Аз съм готвачът.„Бившият готвач!”, прониза го болезнено предчувствие10.

Ироничният кадър на текста внушава, че готвачътвнезапно е хванат неподготвен. Разбира се не е „побели гащи” – както казва народът, но е бос, по дънки ипотник, което преведено на езика на семиотиката имаподобно неглижиращо значение. Неугледното облекло –типично  за средностатистическия българин през топлитедни, не е голямата беда за Коста Баничаров, която можеда го превърне в „бивш готвач”. Голямото му нещастие,че не е заличил следите след нощния гуляй, че еприютил кмета на Провадия, че малкият му син серазхожда свободно в сутерена, с една дума, че епревърнал резиденцията в собствен дом – „Нещо повече,сега това беше неговото жилище...”11. 

Гафът е Демоклиевият меч, който виси надкариерата на служителя. Ето защо през целия си трудовживот той всеотдайно се стреми да не правизлепоставящи го грешки. Въпреки тези стратегическиусилия обаче служителите в посолството, от посланика

до готвача, поради лични недостатъци или враждебниобективни обстоятелства, правят гаф след гаф –„Гафовете – всички живееха с този кошмар, койтонеизменно се сбъдваше”12. 

Невъобразимите и комични гафове моделиратгротескния образ на посолството ни в Лондон. Гафът евидян като отрицателен акт, който белязванеавтентичността на същността на институцията.Гафовете са несъвместими с дипломатическата мисия, нещо повече, мисията на дипломатите е да заличаватгафовете. Именно тук в това смешно противоречие междуистинската дипломация и гафовете в посолствотовъзниква иронията. Така че гафовете са описани от АлекПопов с похватите на гротеската и иронията, за да севнуши представата за разпада на системата от ценностии принципи на поведение и работа.

Внезапното идване на посланика в Лондон есъпроводено с нарушаването на блаженото живеене несамо на Коста Баничаров, но и с настъпването насуматоха и паника в посолството. Основната грижа навсеки служител е да демонстрира при първата срещафалшиво усърдие, любезност и лоялност. Защото винституциите при запознаването на чиновника сначалника не важи пословицата „По дрехитепосрещат...”, а златното правило по първоначалнотовпечатление посрещат. Описаната ситуация  от АлекПопов на очакването на посланика е ярка илюстрация насмешния показ на деловитост, на засвидетелстване надисциплинираност и подчиненост, които фалшивозамаскирват повсеместната анархия и в посолството, и врезиденцията.

Минаваше 10 сутринта. Председателското място беше ощепразно. На благоразумна дистанция през няколко стола седяхадипломатите, с отворени бележници и извадени химикалки13.

Романистът с иронична усмивка изгражда пореднияси абсурден образ – на  наплашения, на потиснатиядипломат, умело, по дипломатически приспособил се въввраждебния и травматизиращ свят. В какво се състоитяхната приспособленческа тактика? Тя е тактиката начиновника, проявяваща се в придържането къмверуюто  нищо да не правиш, за да не грешиш. Нямаинициативност, няма работа в екип и единственото,което обединява служителите в посолството е „взаимнатанеприязън”. Служебните граници са ярко и непримириморазчертани в пространството, което би трябвало даобединява и да задава изпълнението на обща мисия.Разделението обаче не е само между самите дипломатитеи дипломатите и посланика, а, по-страшно и абсурдно,между тях и България.            Родината не е мислена като националнаобщност, изградена с традиционните митологеми: памет,кръв, „роден край”, обща кауза. Служителите впосолството не изпитват носталгията на отдалечилия сеот България човек, който пее „Я, кажи ми, облаче лебяло...”. Нещо по-лошо, те са скъсали пъпната си връвс родината и завръщането в нея за тях е „скръбен час”и съдбовен провал. Чиновниците и служителите, живеещив оазиса на един друг свят, не милеят и не искат да севърнат в България, защото за тях тя е място на мизерияи разруха. Интересът и егоизмът изместват патриотизма,изгодата и користта заменят националните идеали. Такаиронията се поражда от разминаването между служебнитезадължения на дипломатите да защитават националнитеинтерси и непритежаването на национални идеали.Творбата на Алек Попов отново последователно енасочена към лицемерието, което показва разрива междуповедение и дълг, между мисия и национално съзнание.            Ироничното изграждане на образа начиновника и служителя в посолствотоефектно е уплътнено

и с абсурдното символно значение на картата наБългария.

            Очите на чиновниците бяха пълни с тъга. Те седяханеспокойно край дългата гола маса в заседателната зала подкартата на България, оцветена в студени розови и жълти цветове.Злите езици твърдяха, че тази карта е поставена тук не толковада възбужда патриотични спазми у служителите, колкото да имнапомня откъде са дошли и къде могат да се върнат, ако невнимават достатъчно14.

            Абсурдният образ на картата на България еоще един начин да се предизвика иронична усмивка отпротиворечието между длъжностно задължение иегоистични цели. Вместо символ на нацията тя сепревръща в предупредителен знак за опасните завои,които съдбата може да ти поднесе, ако не си бдителен.Под картата на България чиновникът в посолството епотопен в скръбта, но това не е скръбта на Яворовитезаточеници, породена от раздялата с родината, илиносталгичната скръб на имигранта, а скръбта порадипринудителното отзоваване в родната страна. Тезиизкривени чувства и мисли на чиновниците под картатана България продължават да градият по единмодернистичен начин концепцията в романа за рухванетона нравствените ценности и патриотичните идеали, залипсата на фундаментални културни стожери, които даподдържат българския свят. Така творбата на Алек Поповсе вписва усешно в проблемно-естетическите търсения нанашия модерен роман в началото на двадесет и първивек, като легитимиране на хаоса, бездуховността иаморалността в битието.            Няма идея за България, отсътва родолюбивочувство, тогава за каква мисия може да се говори?!Въпросът е реторичен. Няма дипломатическа мисия,защитаваща интересите на родината (заглавието еподвеждащо), има далавери, лична облага и безгранична

корист. Националната мисия е подменена от частенинтерес; националният проект е невъзможен, след катоняма идея и мисия.            Смешно и тъжно, иронично, гротескно истрашно. Това със сигурност е един от моментите втворбата, които дават основание на Георги Цанков да яопредели така: „...според мен, е най-смешната книга вновата българска литература. Толкова смешна, че накраяна човек му се доплаква”15.            Най-често срещаната ирония, свързана слицемерието и притворството в наратива наромана „Мисия Лондон”, е съпроводена с думите:„помисли си”, „рече си”, казани от персонажите. Таканапример, след като се подмазма на новия посланик и сеоправдава за конфузната ситуация на посрещането,поради незнанието за неговото пристигане, КостаБаничаров си помисли: „Тогава се сърди на себе си,тъпако”16. Ето какво мисли пък Варадин Димитров заслужителите в посолството:

            Докато слизаше по стълбите, Варадин Димитров сипредставяше унилите физиономии на подчинените си и по лицето муплъзна усмивка. „Нека чакат, нека тръпнат!”, помисли си той. Несе съмняваше в онова, което винаги бе знаел: че има срещу себеси шайка разбойници, които паразитстваха на гърба надържавата17.           

С ироничното отношение към посланика Алек Поповни казва, че в условията на демокрация началникътпродължава да се държи тоталитарно и да се стремиумишлено да всява страх и смут. Романистът още никазва, че в прехода на смяна на политическите системив посолството няма никаква промяна и чиновниците сиостават все същите меркантилни и безкрупулни търтеи.            Персонажите в „Мисия Лондон”, повече илипо-малко изведени в романовото пространство, живеят смисълта за машинации за постигане на лична изгода в

лишената от демократични и цивилизационни измеренияработа в посолството. То е нелепо и гротескно, в негоима егоистични попълзновения и скрити намерения.Посолството е неприкосновена територия, където сеправят, будещи смях далавери.            Ще завършим с още един пример на ирония,чрез която се разкрива и осмива лицемерното говорене ипривидно лоялно поведение. В поредния абсурден игротесков момент в сюжета на романа, когато е изгубенаречта на премиера и немерена в тоалетната, минутипреди да я прочете, различието между думи и мисленепрепраща в измеренията на фалша и престореността вотношенията между дипломатите. Критичната ситуация еначин да се проверят ценностите на човешкото, да сеизпитат личностните качества от душевен и мораленпорядък на служителите. В условията на върховнонапрежение, в случая на безизходица, отново насочвавниманието ни към отсътвието на сговорчивост иекипност на работа. В ситуацията на кризис се мисли неза злепоставянето на България, а за собственотооцеляване.            Вместо просторите на свободния дух,какъвто предполага демокрацията, затваряне всобствения егоистичен свят. Невидимите душевни имисловни светове, където трайно са се настанилистрахът и подлостта, са извикани да обозначат за сетенпът изкривеният проект на прехода от една ценностнасистема към друга. В „Мисия Лондон” шансовете зареформите в манталитета и начина на мислене не сададени. Посолството е същото, взаимоотношенията сасъщите и отвъд техните граници не се наблюдава никакваперспектива. Няма нови идеи, които да разкриватхоризонти, няма  стари европейски цивилизационнистожери, които да бъдат усвоени. Зависимият отвластимащите чиновник мисли преди всичко засебезапазването и съхраняването си в посолството.

                       –  Трябава да намерим тоя тип на всяка цена! –озърна се панически той. – Премиерът ще говори след десетминути. Ще ни обесят!            „Тебе ще обесят”, рече си опитният Данаилов, но сепостара да си придаде загрижен вид18.

            Съдбата на чиновника е зависима от многообстоятелства, от ненадйното протичане на различнислучки. Вътре, зад стените на посолството, и вън отнего ще станат събития, които носят непредвидиминеприятности за отделните служители и предизвикватсмут и хаос в техните души. Убиването на патиците вРичмънд парк от Чаво Толоманов и Батъка и поставянетоим в хладилника на резиденцията, открадването на речтана премиера от румънския чиновник и захвърлянето й втоалетната, смяната на визитните картички от пийналиямистър Дийн Карвър МР (Member of Parliament) имошенническата подмяна от Робърт Зиблинг наанглийската кралица с нейн двойник са абсурднитеситуации, които разрушават реда и преобръщат смисълана работата в посолството. Тези гротескни случванияпораждат друг вид ирония. Тя извежда на преденплан несъвместимостта между сериозното,институционалното, професионалното, от една страна, иот друга, пошлото, фалшивото, шарлатанското. Освободилпосолството от неговата изконна мисия, Алек Попов гоотпраща към бездната на пропадналия свят и такатрайно го свързва с полюса на негативното. Именноподмяната на статукво, на ценности и цели, постоянноизвеждани в романа, е определяща характеристика наавторовата инвенция. Подмяната в държавната институцияозначава отпадане и отмятане от задължението дазащитаваш България в международното пространство. Даспазваш етични принципи и норми на поведение. Даживееш с мисъла за дълг и достойнство.

            Въз основа на този прочит на романа можемда направим няколко обобщения за стилистичнитевъзможности на иронията, за начините, по тоито тяразобличава лицемерието и фалша.            Изкусният ироничен смях е възможност заразкриване на противоречието между мисли и постъпки.            Изкусният ироничен смях е възможност заразобличаване на несъвместимоста между думи и мисли.            Изкусният ироничен смях е възможност да серазкрие несъответствието между морал и мисия.            Изкусният ироничен смях често е съчетан сгрозотата на гротеската.

Гротеската

В теорията на литературата и естетикатагротеската (италиански grottescoot от grotta– пещера) се характеризира преди всичко чрездеформацията на предметите и лицата, както и насвързанати с тях действия и постъпки. Тя се поражда отсъчетаването на странни, несъвместими елементи иобрази от човешкия, животинския, растителния ифантастичния свят. По този начин гротеската се свързвас абсурда и уродливостта. Според „Речник налитературните термини” гротесковият образ е:„Художествен образ в литературното произведение, койтосе отличава с уродливо деформирани, фантастично-причудливи, парадоксално-невероятни и комично-карикатурни черти. Гротесковият образ възниква катоотражение на резките противоречия и контрасти вдейстителността, представена в изкривен, безобразно-смешен вид”19.            Гротеската е интересно и сложно явление впоетиката на литературната творба и като такова

поражда различни тълкувания и определения, които саограничени поради това, че са извлечени припроучването на една епоха или на един типичен образ.Изследвайки гротеската като проблем на рускотолитературознание, Татяна Дормидонова обобщава: „Влитературознанието съществуват два подхода приизучаването на гротеската:

1) гротеската се определя като форма или компонент насветовъзприемането(М. М. Бахтин, Л. Е. Пински, Д. С. Лихачов);            2) гротеската се определя като художественосредство (Ю. В. Манн, Б. М. Айхенбаум, Д. П. Николаев,А. С. Бушмин, Ю. Б. Борев, О. В. Шапошникова)”20.            За адкеватната интерпретация на иронията вромана „Мисия Лондон”, от всичките изследователскигледни точки, за нас е важен подходът на Д. П.Николаев, който разглежда гротеската: „в качеството напринцип, организиращ не едни или други  моменти отповествованието, а художествената структура в нейнатацялост”21.             В този смисъл възприемаме творбата на АлекПопов  като единен текст, написан през призмата нагротеската. Гротеската ни се  показва провокативно  наразлични нива – образна система, концептуален замисъл,обстановка, среда и сюжетни ситуации. Гротеската кошмарно ни стряска при описанието на невероятнитеслучвания в институцията, която наричаме посолство.            Гротеската грозно представя хаоса вбългарския свят във време на преход.            Много са гротесковите образи в романа. Щеспоменем някои от тях:  кметът на Провадия, който нямасобствено и фамилно име, руският мафиот Батъка,образът на Лейди Даяна, игран на живо, а не на сценатаот Катя, както и на образите копия на Нейно кралсковеличество Елизабет II, Лорд Дефи Атууд и сестра му,лейди Госип, баронеса Ремулад и др., всички

изфабрикувани във фирмата Famous Connection намошеника Робърт Зиблинг.            Кметът на Провадия е новият Бай Ганю.Подобно на Алековия герой, който гордо и просташки сеизявява в басейна, персонажът на Алек Попов с голигърди в банята на резиденцията заявява своетопрекомерно самочуствие. Той също е гротескнопредставен чрез телесното, което е определящо занеговата идентичнист. Валери Стефанов, интерпретирайкиАлековата творба, пише: „Книгата на Алеко Константиновговори за нарушенията преди всичко на езиците нателесното. Тя внимателно и причастно представяповедението на тялото, което отказва да съблюдаванормите, очертани от политиките на телесността”22.            Показността на тялото демонстративнозаявява своето присъствие и става абсурдна емблема насилата и властта. Такова е типичното телосложение намутрите, което нагло и натрапчиво се налага вбългарското общество и българската литература.Самодоволството и безпардонността на новия властник,кмета на Провадия, имат своите физически измерения.Можем да наречем това показно излагане на тялотоподмяна на политиките, в смисъл, че идеите идуховността са безвъзвратно губещи в борбата стелесното и неговата мощ. Политиката на тялото е восновата на социалния проект за управление и ограбванена българския свят, за силово пренебрегване напринципите на човешкото.

            Кметът на Провадия изникна на горната площадка,загърнат небрежно с тясна кърпица, изпод която стърчахахеркулесовските му атрибути23. 

            Голото тяло e отрицание на свяна, морала итрадиционните норми на поведение. Голо е и тялото наКатя, което продава на показ на пилона в „инкубаторана порока” Baily’s place. Тук е мястото да припомним

сполучливото определение на Стоян Атанасов за „дватавида телесност” – „тяло за показ” и „тяло запродан”24.  Образът на красивата българка, отишла снамерение да следва дизайн в Англия, епарадигматичният образ на елитната проститутка, нажената без срам, без скрупули, която освен тялото си епродала и душата си. Тя може да има всичкинезадоволени и сексуално извратени мъже, включително ипосланика Варадин Димитров, но тя няма своя любим,който да приласкае, да го дари с нежност и щастие исамата тя да изпита любов и топлина. Тя е непрекъснатодаващата и непрекъснато нищо неполучаващата. Получавасамо пари, които, както при всички останали персонажи,стават самоцел, мисия в пребиваването й в Лондон. Такаспечелването на пари без труд, без спазването нацивилизовани принципи завързва в едно порока имеркантилността, падението и жаждата да живеешзадоволено по английски.            Получаването на пари не по правилата наиграта в бизнеса, доколкото в бизнеса има правила наиграта, или да го кажем по друг начин, вземането парибез да се спазват класическите принципи на пазарнатаикономика и на пазара на труда, а с измама ипрестъпление, е не само българско явление, но ехарактерно и за Англия, и за Русия, и за Перу.Далаверата, мошенничеството, кражбата са общочовешкиначини за сдобиването с пари. Светът е придобилгротесков образ по отношение на добирането дофинансовите средства. „Има нещо гнило”, както би казалХамлет, само че не в Дания, а в глобалния свят. В тозисмисъл лъжата и кражбата като битийни категорииобозначават изхабяването на ценностите, пропадането насвета.

Добрата стара Англия се е превърнала в арена наизмама, в място, където са променени в самата сиоснова гледните точки към бизнеса. Идеите на Адам Смит

са изгубили своята плодотворна сила в икономиката,скъсани са нишките, които поддържат здрави пазарнитеотношения. Няма честна конкуренция и целеустременопредприемачество, има шарлатанство, коварно изнудванеи облагодетелстване от позицията на надменнотопревъзходство.

 Робърт Зиблинг не е джентълмен в бизнеса, амошеник, който изкусно експлоатира болното въображениеи необикновеното задоволяване на половия нагон убогатите, както и умело се възползва от наивитета ипредоверяването на новия посланик. Варадин Димитровмного лесно попада в неговите дяволски игри и измами,които водят до най-гротесковата ситуация в романа –посрещането  на мнимата английска кралица и нейниябуфонаден антураж на благотворителния концерт впосолството.

Българският посланик не може да излезе извънабсурдната ситуация, поради  обвързаността с изкусносъставен договор от фирмата на Робърт Зиблинг и най-вече поради страха, че няма да изпълни своята частнамисия – да осигури на благотворителния приемприсъствието на английската кралица. Така подобно надругите персонажи и Варадин Димитров се превръща вгротесков образ. Гротесков е, защото поведението му нее на посланик, който разполага с неограниченаинформация, а на наивен служител. Гротесков е, защотозаедно с гротесковите образи на английската кралица инейната свита от благородници участва в един абсурденмаскарад, а не на светски прием. Гротесков, е защотовместо да изпълнява мисията на посланика да защитаваинтересите на България, той изпълнява своята мисия дазадоволи капризите на Деворина Селянова да се срещне сНейно кралско величество Елизабет II.

Ще завършим интерпретацията на гротесковитеперсонажи с руския мафиот Батъка. Неговото прозвище натурски език означава „затънал, западнал”. Би било

ползотворно за цялостния прочит на романа „МисияЛондон” да се извърши подробно изследване насмисловата закодираност в имената. Батъка, както всекимафиот, живее в подземния свят на мафията. Алек Поповобаче иронично преобръща този underground и вместо средруските босове той е принуден да се крие от тях вруския ресторант. Не е случайно, че ресторантът катотопос се намира под земята. Батъка е пак в подземниясвят, но не символично, а реално като затънал изападнал мафиот.            Тава е едно от внушенията за гротескността на неговия образа. Пропадането е избранокато възможност да се отстрани човешкото, което сепридържа към някакви принципи и се стреми да влиза вкомуникативни режими. Пропадането е  състояние, коетое отвъд видимите сценарии в живота, пусто откъместествени човешки чувства и горчиви угризения – то есамият импернален статус на извършените в партньорствос дявола неща. Това са неща, които са придобити чрезпренебрегването на всички закони и отсъствието наценностна мяра.            За да уплътни внушенията за гротескност наперсонажа, романистът умело използва освен провала наморалността, пропадането от човешкото и изпадането отсистемата на мафията. Батъка носи социално маркиранатаидентификация на мафиот, но неговото поведение не емафиотско, а кокошкарско или ироничноказано патичарско. Той изпада до положението напропадналия тип  Чаво Толоманов и вместо да правиголеми удари за много пари, е принуден да припечелинещо, като продаде в китайския ресторант убититепатици от Ричмънд парк.            Гротесковият образ на Батъка се изграждаустойчиво в представите на читателя и посредствомнеговата снизена, опростенческа реч. Дали обаче,неговото говорене, с употребата само на шаблонни думи

и изрази, може да се нарече реч!? Липсата на нормалноговорене означава невъзможност за диалогичност иобреченост да се отделиш от човешкия свят. Така смесвидетели на още един ефектен начин на изпадане отчовешкото. Алек Попов безпощадно премахва човешкитедадености и проявления у Батъка, за да експонира напреден план неговата субективност на пропаднал мафиот.Емил Бенвенист пише: „Субективността”, за която щестава дума, е способността на говорителя да се маркиракато „субект”25. В този смисъл неестествената идеформирана, гротескна реч го идентифицира катогротесков „субект”.       Другото стилистично използване на гротеската ена концептуално ниво и при пресъздаването на средата.Интересно е, че преднамерено и сполучливо Алек Поповзакодирва тези два текстови смислопораждащикомпонента  още в заглавието. „Мисия Лондон” означава,от една страна, генерална дипломатическа цел в Лондани от друга, препраща към значението на посолство вЛондон. Ще припомним, чу думата misya е английска и имадве основни значения – 1. Отговорна задача, поръчение.Военна мисия. 2.  Постоянно дипломатическопредставителство, което няма ранг на посолство.Сграда, в която се помещава това дипломатическопредставителство.

Концепцията в романа, която организира текста отначалото до края, е мисията да се проведеблаготворителен концерт, на който Деворина Селянова дасе срещне с английската кралица. Целият вековноизграждан смисъл на дипломацията се разрушава в тозикомичен роман. Дипломатическата мисия е опразненаоткъм всичките си възвишени и отговорни смисли иизтръгната от сферите на народополезнатафункционалност. Държавническото и родното са блокираницели за безплодната работа на служителите в

посолството и затова можем с основание да говорим за кризис на националните ценности.

Именно тази ценностна подмяна и изкривяване насъщностната мисия на посолството изяснява присъствиетои проявлението на гротеската в цялостния смислов планана романа. Алек Попов не прибягва само дотрадиционното гротескно изграждане на персонажите и доизвеждането им към абсурдното. През оптиката начастния интерес, превърнал се в дипломатическиприоритет, той изследва падението на човека иподменената идея за служба на родината. Избраният даслужи на родината не е призван. Неговата мисия епреобърната и от държавническа се превръща в лична.Варадин Димитров ще задоволи суетната мисия наДеворина Селянова, за да осъществи и своята частнамисия да остане посланик в Лондон.

Частна мисия има и Коста Баничаров, който,давайки съгласието си да се сложат убитите патици вхладилника в резиденцията, се надява да спечелинякаква сума. Частна е и мисията на кмета на Провадия,който използва служебното си положение, за да посетиЛондон, без да даде пари за нощувки. Следователно тезиперсонажи са симптоматични фигури, носещи със себе сифундаменталните интереси на епохата. Егоистичнитеоблаги и изгоди, в условията на прехода на ценности,изместват значителните идеали и се превръщат въвводещи норми на поведение. Тези персонажи, също така,разкриват блокирането на възможността в новото времена демокрация да се създават цивилизационни светове.Ако демократичните принципи създават условия занеспирна конкуренция на индивидуалните инициативи, тобезогледният и безпардонен стремеж към лични облагиигнорира тези принципи и обозначава сгрешения път къмдругия, нравствен и законосъобразен начин наживот. Така че гротсекните персонажи са едновременнопаразити – които живеят за сметка на държавата и

вредители, които пречат да се проектират новикоординати на живота.

Нека се вгледаме и в гротеската на мисията взначение на посолство. Деформацията в мислите ипостъпките на героите се отразява и върху средата.Резиденцията преди идването на посланика се епревърнала в частен дом на Коста Баничаров и напансион, където безплатно нощува и гуляе кметът наПровадия. Тя е станала и надеждно място с голямхладилник, където се крият убитите патици от Ричмъндпарк. Дискредитирано е и посолството като българскопространство в Лондон. Обичайна художествена практикав модерната литература е заличаване, обезсмисляне напространството, в което се осъществява обща социална инационална деятелност. Алек Попов следва тозиестетически модел, като го обогатява с използването нагротеската, за да покаже несъстоятелността напосолството като институция и невъзможността даизпълнява своето важно за държавата предназначение. Потози начин романистът поставя своя характеренотпечатък върху модерния български комичен роман.

Мисията (посолство) също е пресъздадена гротскноне само чрез отделните реквизити – пожълтялата картана България, празното бюро и  изхабената, несмучещапрахосмукачка, а и чрез средата в сградата, в коятоняма комуникация, всеки се е затворил в своята стая иизпитва недоброжелателство към колегите си. Средата,където трябва да кипи деятелност за защита надържавните интереси, eвсъщност място за пасивноспотаяване и безпокойства на служителите. В нея нищоне се е променило от времето на комунизма, нищо новоне е внесено по време на прехода към демокрация.Представата за остарялост и износеност ни съпровожданепрекъснато, докато четем романа. В този смисълсредата и в посолството, и в резиденцията е изобразенаестетически сполучливо като фон, който хармонизира на

непромененото мислене и закостенелия манталитет,наследени от предишното време.

Следователно обобщението, което можем данаправим, е че гротеската в „Мисия Лондон” се изграждапосредством несъвместимостта между онаследенатаматериална и духовна среда и средата на демократичнитеценности. Светът в мисията (посолство) – един символенминисвят на България, е тотално изкривен, защототипичните за отношенията в социалистическото общество„връзки” (наричани от народа „шуробаджанашки”),страхопочитанието пред началника, подлизурството,нагаждачеството, липсата на инициативност от страх дане сгафиш и други негативни социални явленияпродължават да се проявяват в сърцето на най-старатадемокрация в Европа.

Очевидно е, че в случая се срещаме със сложнокомпозиран гротесков образ, чиято задача е да внушиабсурдната ситуация, че не e настъпил никакъв преходот едни мисловни нагласи и поведенчески стереотипи къмдруги в историческия идеологически преход.

Оттук гротеската и иронията са призовани от АлекПопов:

За да осмеят негативните проявления на човешкото.За да предупредят за опасните капани, които са

заложени от миналото пред новото време надемокрацията.

За да разкрият абсурдността на прехода.

_____________

1. Попов, Ал. Мисия Лондон. София: Сиела, 2009,с. 32.

2.   Ницолов, Л., Георгиев, Л., Джамбазки, Хр.,Спасов, Сп. Речник на литературните термини. София:Наука и изкуство, 1973 с. 476.

3. Webster, C. On tragic and Socraticirony, Dalhousie University Halifax. Nova Scotia:Heritage Branch, 2007. Повече за същността наСократовата ирония вж. Leibovitz, D. TheIronic Defense of Socrates: Plato's Apology.Cambridge: Cambridge Cambridge University Press.2010.; Reece, Gr. Irony   and religious belief. Tubingen: Mohr Siebeck, 2002 p. 6.; Stewart,J.,  Kierkegaard and the Greek World. T. II. Aristotleand other Greek authors. Copenhagen: Søren KierkegaardResearch Centre, University of Copenhagen, 2010, p.191.

4.  Colebrook, С. Ironi, London: Routledge, 2004,p. 1-2. Относно прилагането на иронията влитературните творби през вековете вж.  Green, D.Irony in the medievalromance. Cambridge: Cambridge   University Press .1979; Gaunt, S.  Troubadours andIrony. Cambridge: Cambridge University Press.1989;  Greenleaf, M.  Pushkin and Romantic Fashion:Fragment, Elegy, Orient, Irony. Stanford:Stanford University Press. 1994; За функциите наиронията в различните видове текст вж. Becker,E.  Ironie in verschiedenenTextsorten. Wuppertal: BergischeUniversität   Wuppertal. 2006.

5.Киркегор, С. Върху понятието за ирония. София:Университетско издателство „Св. Климант Охридски”,1993.; Тълкуване на схващането на Сьорен Киркегор заиронията вж. Гичева–Гочева, Д. Бележки заКиркегоровото разбиране за иронията във „Върхупонятието за ирония” – Литературен форум, 443, № 2,16. 01. – 22. 01. 2001.

6. Попов, Ал. Цит. съч., с. 11.7. Пак там, с. 13.8. Пак там, с. 11.

9. Пак там, с. 75.10. Пак там, с. 12.11. Пак там, с. 13.12. Пак там, с. 33.13. Пак там, с. 30.14. Пак там, с. 56.15. Цанков, Г. Дипломатически фарс – Вестник за

жената, 21 – 30  май, 2001.<http://www.helikon.bg/books/114/125506_misiia-

london.html?sortcomments=desc>16. Попов, Ал. Цит. съч с. 13.17. Пак там, с. 31.18. Пак там, с. 110.19. Ницолов, Л., Георгиев, Л., Джамбазки, Хр.,

Спасов, Сп. Цит. съч., с. 279.20. Дормидонова, Т. Гротеск как литературоведческая

проблема – Известия российского государственогопедагогического уневерситета имени А. И. Герцена.Научный журнал, Асперантские тетради, № 21(59), Санкт-Петербург, 2007, с. 41. Още за различните тълкуванияна гротеската вж. Дормидонова, Т. Гротеск как типхудожественной образности (от Ренессанса к эпохеавангарда), Автореферат дессертации, Тверь, 2008.;Козлова, Д. Гротеск в теории искуства – Вопроссывзаимовлияния литератур. Н. Новгород, 1997, с. 46.; Bloom, H. The grotesque. New York: InfobasePublishing, 2009.;  Harpham, G. On the grotesque:strategies of contradiction in art and literature.Aurora: The Davies Group Publishers, 2006.

21. Николаев, Д.  Сатира Щедрина и реалистическийгротеск, Москва: Художественная литература, 1977, с.83.

22. Стефанов, В. Творбата – място в света, София:Диоген. bg, 2004, с. 141.

23. Попов, Ал. Цит. съч с. 16.

24. Атанасов, Ст. Тяло за показ, тяло за продан вРоман за розата. – В: Паисий Христов. Една кариера вслужба на словото. Сборник, посветен на проф. дфн.Паисий Христов. Велико Търново: Фабер, 2011, с. 175.

25. Бенвенист, Ем. Човекът и езикът. София: Наука иизкуство, 1993, с. 192.