КАЛЕНДАРЪТ В АВРАМОВИЯ СБОРНИК*

Христина Тончева

В ръкописната сбирка на Пловдивската народна библиотека „Иван

Вазов” под сигнатура № 115 се съхранява един много красив ръкопис,

който представлява сборник, съдържащ четива от различни богослужебни

книги: Псалтир, Месецослов, Октоих, Акатист и Параклис Боородичен,

календар с указания за времето, здравето на човека и зодиите, Слово за

Алекси, Божи човек, различни чинове, служби и др. Книгата е прекрасно

изработена, изписана с обработен полууставен почерк и декорирана с

голяма вещина. Съдържа 626 листа (18,5 Х 13,5), по 32 реда на страница.

Писмото е среден калиграфски полуустав, средногорски тип, а правописът

е ресавски, с диакритични знаци. На повечето от страниците заглавките и

инициалите са богато украсени с различни флорални и зооморфни мотиви,

заставките са плетенични, също декорирани с флорални или

антропоморфни елементи, някои са запълвани със златно мастило. Според

изследователите тази украса е много сходна с художественото изпълнение

на Еленския и на Троянския дамаскини1. Книгата е запазена цяла и

подвързана с кожена подвързия с оригинални закопчалки. Само няколко

листа от началото са били изгубени и впоследствие допълнени от друга

ръка от по-ново време, като новите листове са всъщност 11, а не 6, както е

отбелязано в Описа на ръкописа2.

Книгата има собствена буквена фолиация с червено мастило,

нанесена от ръката на създателя й, но също има и нова - сини арабски

цифри. Редица изследователи са представяли множество ръкописни книги,

създадени според тях от ръката на йерей Аврам. За да бъдат тези книги

идентифицирани и атрибутирани с по-голяма точност, е необходимо по-

задълбочено проучване не само на почерците и художествената им украса,

но също и на текстовите особености на отделните богослужебни четива.

_____________________________________________________________________

* Публикацията е реализирана благодарение на любезното спонсорство на

Фонд НИМП при Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”.

1 Ц о н е в 1920: 173. 2 Ц о н е в 1920: 173.

2

В края на книгата се намира приписката, в която са регистрирани

името на книжовника йерей Аврам Димитриевич и годината на

създаването на книгата - 1674: Испи‘са се с∙а кн∙га въ лэŁ΅ § създа‘н∙а ми‘ру, #

зЌрЌпЌвЌ . а„ § ро‘жьDство гЃа на‘шего IvT хЃа . аЌхЌоЌдЌ . мцT΅а мая, кЃг , кру‘гь лу‘нн¥и, »Ѓ¶ . а

слЃнцу дЃ¶ . 2„нд∙кт∙w‘нь, вЃ¶ . епаaта . лэ‘ту, гЌ {

аˆ рука начрьта‘вшаго с∙ю кн∙гу мнwгогрэшн¥J АвраN ¶„ере†и . с¥‘нь димитр∙евиc΅ {

На първия лист от Аврамовия сборник са запазени още много имена

на свещеници, които най-вероятно са използвали книгата в различни

манастири: Аверкие, Доротей йеросхимонах, Григорие, Митруфан,

Галактион, а на предната корица има добре декорирана приписка, от която

става ясно, че нейният творец хаджи Георги от Панагюрище я е занесъл

със себе си в Ерусалим през февруари 1793 г.

На л. 614а – 619б са начертани месечни пасхалии – календарни

таблици по месеци, които са много интересни поради факта, че над всяка

от тях, както и към много от дните отстрани, са изписвани не само

празниците, но и различни народни поверия, гадания, бележки за здравето

на човека, за неговото поведение, отразена е информация за полезните

растения, храни и пр., които е добре да бъдат консумирани през

съответния месец. Подобни пасхалии се срещат изключително рядко в

славянската книжовна традиция, поради което на календара в Аврамовия

сборник е необходимо да се отдели заслуженото внимание. Освен това в

коментарите към самите таблици се откриват интересни латинизми, които

ни навеждат към предположения относно евентуална богата култура и

твърде високо за онова време образование на техния създател.

Този календар е обект на настоящото изложение, понеже в

описанието на ръкописа от Б. Цонев не са отразени всички бележки по

таблиците; нанесени са и необходимите корекции по текстовете3.

Календарът естествено започва с месец септември: МцT΅ь Септе‘мвр∙е .

с∙риа‘н°ск¥” 2илу‘ль . 2ˆллиO΅ск¥ го‘рп∙е . 2вре‘иск¥” тистри’ . Вь сь” мцT΅ь врNэ‘ срэ‘дно . и„

члове‘кwN лиц†е разва‘лэ се . ви‘но врь‘ло само‘ си не п∙и . и„ пази‘ се § ко‘зе месо’ и„ ____________________________________________________________________________________________________

3 Ц о н е в 1920: 174-179.

3

гове‘жDе . и„ у„ ба‘ню не кьпи‘ се . Сла‘дко яˆжDь и„ шербе‘ть, и„ пи” б¥‘л∙е, и„ то‘пло я„ст∙е

яˆжDь сь w„це‘томь . и„ ме‘со коко‘ш∙е, и„ р¥‘б¥ тль‘сти . и„ су‘тро прэ‘сно млэко да п∙ешь

добро’ е . „ су‘тро и„ веc΅рь покраи‘ рэ‘ку да сэ‘дишь добро’ е {

Вдясно от таблиците за всеки месец срещу отделни дни също има

пояснителни бележки:

срещу 1-и септември стои: с∙меwO (Преп. Симеон Стълпник) . § сь” д‚нь ни‘ль

ве‘л°ми прихо‘ди£ {

срещу 8-и: роF б‚ци. мевлю‘дь мехреN° {

срещу 14-и: възвDиже‘н∙е чтT΅наC΅ крT΅та {

срещу 16-и: въ сь” д‚нь гле‘даи на wблаL за зрDа‘в∙е {

срещу 20-и: § сь” д‚нь со‘кь § дрьво’ по‘чне надо‘лу да иˆде {

срещу 23-и: са‘нта мелекю’ {

срещу 24-и: »е‘кла { (Първомъченица Текла)

срещу 26-и: прэставлp‘н∙е ¶„‚‚w бг‚ослова {

срещу 28-и: хари‚то‘нь { (Преп. Харитон Изповедник)

срещу 30-и: са‘нта по‘жи {

Освен това на дните 2-и, 8-и, 21-и, 23-и, 27-и и 30-и септември е

отбелязано лигатурно или цялостно изписано: фрьту‘на { Тази бележка се

среща във всички месеци, срещу определени дни. В РМикл, РГеров и др. е

регистрирана в значение tempestas, fortuna – ’лошо време, буря; бедствие,

нещастие, злополучие’. Съдейки и по двете значения, това

предупреждение е изключително ценно.

В описанието на месец септември има препоръка да не се пие ви‘но

само‘ си – вероятно т. нар. самоток, който се източва веднага след

смачкването на гроздето. Лексемата су‘тро също прави впечатление с

диалектния си облик – тя е регистрирана в Битолско, Прилеп, Дебърско

(всички диалектоложки данни се цитират според ДА – БАН и БЕР). В

указанията за м. юни тя се среща и в облика су‘тра.

Следващият е мцTь w„кто‘м°вр∙е, сир∙а‘нск¥” тешри‘нь е„ввеM . е„ла∙нски”

перевере‘т∙е . е„вре‘иск¥и хал°за‘нь . Вь сь” мцT΅ь вь‘р°ли вэ‘трове вэ‘ють § иˆстокь . и„

4

лице’ члове‘чьско доб∙е мо‘щь . добро† е да я„де‘шь пра‘совно ли‘ств∙е варе‘но и„ пра‘жено

и„ р¥‘б¥ пече‘ни, и„ вино’ слаDко . и„ ши‘пки яF, добро‘ е и„ крь‘вь да те‘глишь добро† е .

пази‘ се § по‘‘сть . и„ § зли” 3„во‘щ∙а . и„ § ба‘ню горе‘щу пази‘ се до 䂶 wL΅ {

Срещу 6-и октомври стои: а„плT΅ь »ом†а . § сь” д‚нь долнякь по‘чне {

срещу 8-и: фR΅ . са‘нта w„хтори’ {

срещу 10-и: авраа‘мь ве‘де на заколp‘н∙е ¶„саа‘ка{

срещу 14-и: прпбDна пе‘т°ка{

срещу 18-и: а„плTь лук†а . и„ фR΅{

срещу 19-и: ¶„‚w ри‘л°ск¥” {

срещу 21-и: фR΅ са‘нта фелика’ {

срещу 22-и: § сьи д‚нь на меси‘рь на‘чнуŁ жи‘то сэ‘ати {

срещу 26-и: веM мc дими‘тр∙е {

срещу 27-и: ни‘сторь {

срещу 28-и: фR΅ . са‘нта шему‘нь{

срещу 30-и: § сь” д‚нь мра‘в∙е у„лазеŁ да зиму‘ють . и„ вьси’ пти‘ци ле‘туŁ на зимо‘вище

{

Срещу 6-и октомври е отбелязано, че започва да вее долнякь; тази

дума очевидно е предшественица на днешната диалектна долн’àк е ’южен

вятър’ (Софийско). Срещу 26-и април е отбелязана появата на дол°ня‘кь

юˆгь.

На 22-и октомври започва сеитбата на житото на меси‘рь. Тази

лексикална форма е регистрирана в БЕР и ДА като заемка от тур. misir,

bugday ’царевица’, буквално ’египетска пшеница’. В конкретния контекст

тя очевидно е в значение ’нива, на която засяват житни култури’.

МцT΅ь ноˆемвр∙е . сир∙а‘н°ск¥” тешри‘нь сани . е„ллиO΅ск¥” д∙w‘сь . е„вре‘иск¥и киза‘ефь . Вь

сь‘и мцT΅ь сту‘дь почи‘на и„ срцDе чл‚ку ище да яˆде . добро’ е месо’ и„ я„ица’ и„ ме‘дь и„

репчю‘г¥ . и„ на уˆтр∙а да блю‘ешь да си чи‘стишь грь‘ло добро е . пази‘ се § зе‘л∙е, и„

но‘щ∙ю § студе‘ну во‘ду . и„ че‘сто на ба‘ня не ходи’ . и„ § съмеше‘н∙е че‘сто съ жено‘ю

пази‘ се {

Срещу 1. ноември стои: с‚т¥ вра‘чеве . µ„ фR΅ьтуO΅ {

5

срещу 1., 3., 6., 11., 25.: фрьту‘на {

срещу 5-и: дре‘бень га D вьлаDзи въ зе‘млю да зиму’е {

срещу 7-и: мо‘ре и„гра‘е и„ пу‘ть нада‘ва {

срещу 8-и: а„рхг‚гль михаи‘ль {

срещу 10-и: во‘д¥ придава‘юŁ {

срещу 11-и: мc΅ мина {

срещу 12-и: ¶„‚w млTтивь {

срещу 13-и: ¶„‚w зл¹Łсть . вь сь” д‚нь кое’ дрь‘во §сэче‘шь не гн∙е {

срещу 14-и: а„плTь фи‘липпь {

срещу 15-и: гур∙а { (Мчци Гурий, Самон и Авив)

срещу 16-и: а„плTь мໆеи {

срещу 18-и: у„ ть‘и д‚нь какво’ бу‘де врэ‘ме . та‘кова бу‘де и„ зи‘ма {

срещу 21-и: въвеDн∙е б‚ци вь цр‚ко‘вь {

срещу 23-и: у„ ть” но‘щь §кр¥’ту во‘ду не п∙и чл‚кь полудэ‘ва {

срещу 30-и: а„плTь а„ндр†еи {

Лексикалната форма репчю‘г¥ има паралели с днешната диалектна

дума репчỳк ’синап’ (Радомир; Витановци, Пернишко; Доброславци,

Софийско). Според БЕР производно от ря па раст. Brassica, срв. лат.

название на синапа Brassica.

МцT΅ь деке‘мвр∙е . сир∙а‘н°ск¥” Кану‘нь е„веM΅ . е„ли‘н°ск¥ а„пеле . е„вре‘иск¥и теве‘ть . Вь сь‘и

мцT΅ь мра‘зь по‘чнува . и„ въ чл‚ка вьса’ дэ‘иств∙а потаю‘т се . яˆст∙е то‘пло и„ w„це‘тэно

кеба‘бь . и„ яˆст∙е с мэ‘доN раство‘рена, и„ пи‘ти ви‘но до с¥‘тость . пази‘ се § свэкло’, и„

§ студе‘но яˆст∙е , и„ § студе‘ну во‘ду . и„ крь‘вь да не те‘глишь { Дописано със

същата ръка: и„ добро† е варp‘ну пшени‘цу яˆсти съ ма‘слоN {

Срещу 2-и, 9-и, 13-и, 15-и, 21-и декември: фрьту‘на {

Срещу 3-и: до ть‘и гƒ д‚нь варе‘ну пшени‘цу яˆжDь {

Срещу 4-и: варва‘ра {

Срещу 5-и: са‘ва {

Срещу 6-и: никола‘е {

6

Срещу 12-и: заче‘ло врь‘ла зи‘ма, ‚м, д‚ни {

Срещу 17-и: § дньT΅ на‘чне д‚нь да расте’ . пази‘ се да се не гнэви‘шь, и„ сла‘дко

яˆждь {

Срещу 20-и: и„гна‘тие {

Срещу 25-и: роF΅ х‚во {

Срещу 29-и: µродь и„зби’ д‚¶ (отгоре добавено от същата ръка: т¥‘суe΅) млн Dци, и„ у„

тьk но‘щь §кр¥‘ту во‘ду не пи” : защо’ самоди‘ва блюе и„ чл‚кь полудэ‘ва {

В указанията към месец декември е употребена турската заемка кеба‘бь

’късче месо печено или готвено’, тур. kebap, от араб. käbāp (БЕР).

МцT΅ь генуар∙е . сир∙а‘н°ск¥” Кяну‘нь са‘ни . е„лл∙‘н°ск¥и Авдине‘и. е„вре‘иск¥и сева‘ть .

Въ сь‘и мцT΅ь на члове‘ка хракоти‘на мнw†жи‘т се и„ слнЃце вьзв¥ша‘ет° се, и„ дЃнь

велича‘ет° се и„ члове‘ку срцDе не и„ще мнw†го да я„де’ . еда § мнw†го я„ст∙е да се

па‘зишь . и„ пази‘ се § су‘ха р¥‘ба, § ки‘сэло млэ‘ко . Добро е зау‘тра да п∙е‘шь

кахфе’ или’ то‘плу во‘ду сь б¥‘л∙емь . и„ пра‘зь варе‘нь яˆсти . и„ пи‘ти вин†о добр†о {

На 1-и, 12-и, 17-и, 20-и е отбелязано: фрьту‘на {

Срещу 1-и януари: васи‘л∙евь д‚нь . въ ть д‚нь а„ко бу‘де яˆсно на пчели’ добро’ . на

а„]е‘мь велиL праз {

Срещу 6-и: бг‚оявлp‘н∙е . въ сь” д‚нь има чаT аz да у„ку‘сишь во‘ду мо‘рску, та 2T΅

сла‘дка {

Срещу 16-и: пе‘тру вери‘г¥ { (Честни вериги на Св. ап. Петър)

Срещу 17-и: са‘нта а„нто‘н∙и {

Срещу 18-и: а»ана‘с∙е и„ кv¨риль { (Св. Атанасий и Св. Кирил

Александрийски) Срещу 20-и: до зде” съврь‘шише се мz д‚ни врьла’ зима’ . и„ начина‘еŁ аz д‚нь, по

а„ра‘п°ск¥и ха‘м°си’ {

Срещу 24-и: § днT΅ь на ско‘т¥ крь‘вь ... рьви {

Срещу 25-и: григор∙е { (Св. Григорий Богослов)

Срещу 27-и: Вьзвраe΅ моe΅ ¶‚w злаŁ΅yстаго {

7

Срещу 28-и: § сь‘и д‚нь сэ‘и лэ‘тницу { Срещу 30-и: треa ст‚итель { (Св. Три

Светители: Св. Иполит, папа Римски, Св. Благоверни цар Петър Български

и Мчк Димитрий Сливенски) В указанията за м. януари и в тези за м. март се среща двукратно

употребена лексемата хракоти‘на. В РМикл е регистрирана в значение

5лÝгмб, pituita. Книжовникът е употребил и гръцката заемка фле‘гма -

в бележката срещу 28-и август, вероятно с диференциране на

значенията. Според един откъс от преводна старобългарска творба,

приписвана на лечителя Гален, базираща се върху учението на

Хипократ (ок. 460 пр.н.е.-357 пр.н.е.), в човешкото тяло съществуват

четири основни елемента: кръв, слуз, черна жлъчка и жълта жлъчка. В

Аврамовия сборник също откриваме следи от тази теория, като най-

вероятно под хракотина книжовникът е имал предвид слузта4. Тази

теория е била широко разпространена през Средновековието, като е

регистрирана в някои славянски паметници от ХV-ХVІІІ век, напр. в

преписи на Диоптрата на Филип Монотроп 5 - Cod. Leopolitanus,

pag.264: я„ко § чет¥рехъ / сложе‘на видим¥хъ сихъ стих∙и • имиже съста/влена б¥ш­ мирск¥хъ вел∙к¥ихъ • глаго‘/л­ же то‘плаго и„ ст¹де‘наго и„ мокраго и„ с¹хаго / яже с©тъ wгнь и„ възд¹хъ и„ землэ и„ вода • / § них же раждае‘т с­ жльчь жлътаа же и„ чръ/наа - ἡ χολὴ ἡ ξανθὴ μέλαινά къ си‘м же кръвь и„ храка‘ни2 съравнэ©/ща с­ тэмъ - αἷμα φλέγμα { Срещу лексемата храка‘ни2 навсякъде в този препис на Диоптрата стои

гръцката й съответница φλέγμα, срв. още:

раждае‘/т с­ ¹ˆбо § земл­ / чрънаа жлъчь • /

γεννᾶται με”ν ἐκ τῆς γοῦν γῆς ἡ μέλαινα

χολή τε :

с¹ха бо 2сть / та” и„ ст¹де‘на / я„коже и„ мати / 2„­ •

ξηρὰ γὰρ αὕτη καὶ ψυχρὰ καθὼς ἡ μήτηρ

ταύτης :

храка‘/ние же § вод¥, стУ/де‘но и„ мокро с©ще •

τὸ φλέγμα δέ γ’ ἐξ ὕδατος ψυχρὸν ὑγρὸν

τυγχάνον :

кръв же / § възд¹ха мокра и„ топла 2стстсвwN •

τὸ αἷμα ἐξ ἀέρος τε ὑγρὸν θερμὸν τῆ

φύσει :

/ § wгнэ же жлътаа жлъчь, то‘пла и с¹ха „ / τοῦ πυρὸς ξανθὴ χολὴ θερμὴ ξηρὰ γὰρ αὕτη

4 Цитирано по: Естествознание V, 1992: 441-442. 5 Дължа специална благодарност на проф. Хайнц Миклас за любезно

предоставените ми снимки и наборен текст на преписите на Диоптрата

на Филип Монотроп.

8

Под таблицата за м. януари е написана интересна препоръка към

лозарите: Зна‘и на васи‘л∙евь дƒнь да §рэ‘жешь на ло‘з∙е на чет¥‘рите ро‘гwве и„

насрэD по аz лоз†а . да не‘ма зрь‘но мн†wго сэ‘ме {

На л. 293 в същия препис на Диоптрата се среща и лексикалният

облик хракоти‘на, а в схемата в Rog.kl.2 е изписана и като хра‘хотина, срв:

кръвь и„ хракоти‘н© и„ жлъ/чь жлът©­ и„ чрън©­ •

αἷμα καὶ φλέγμα καὶ χολὴν ξανθὴν καὶ

μέλαινάν τε :

В описанието на месец май в Аврамовия сборник се срещат и

останалите три термина: яˆдь и„ жльти‘ла и„ крь‘вь чрь‘мна. Лексемата ядъ е

отразена в РМикл в значение venenum, rьт, но в този контекст трите

термина са именно названията на черната жлъчка, жълтата жлъчка и

кръвта.

В указанието към 28-и януари се препоръчва да се сее лэ‘тница.

Формата лèтница в диалектите е в значение ’вид жито, пролетна пшеница;

летни посевни култури – ечемик, овес, фий, царевица и др.’ (Пазарджишко,

Ардинско).

МцT΅ь февруа‘р∙е . сир∙а‘н°ск¥” шипа‘ть . е„лл∙‘н°ск¥и перит∙wO΅. е„вре‘иск¥и а„да‘рь . Вь сь”

мцT΅ь вэ‘тр¥ и„ фрьту‘ни б¥ва‘юŁ и„ доб¥‘т°кь вьT 3„сла‘бне . пази‘ се § месо’ въса‘ко, и„

зе‘л∙е и„ § сла‘дко . и„ на ко‘нь да яˆздишь ло‘вь да лови‘шь зло” е . Добро’ е яˆсти

сели‘на съ ма‘слоN дрь‘вэно N, и„ лу‘кь чесно‘вь, и„ 3„рэ‘хи, и„ су‘хо 3„во‘щ∙е . защо’

члове‘чьское pˆстT¡во 3„сла‘бне . и„ да се па‘зишь § яˆст∙е мо‘крот°но и„ тль‘стно {

Срещу 1-и февруари: мc΅ три‘фоO΅ . а„ко’ будеŁ дьF , и„зь3„б¥‘л∙е {

Срещу 2-и: срэте‘н∙е гн‚p {

Срещу 3-и: с∙меw‘нь { (Св. Симеон Богоприемец)

Срещу 5-и, 11-и, 15-и, 16-и, 17-и, 24-и: фрьту‘на {

Срещу 7-и: § днT΅ь топлота § зz, н‚бо врьну‘ва се надо‘лу {

Срещу 8-и: мc »еwDрь { (Вмчк Теодор Стратилат)

Срещу 11-и: мc΅ вла‘с∙е { (Свщмчк Власий, епископ Севастийски)

Срещу 13-и: § днT΅ь юˆгь на‘чне да вэ‘е и„ щрькове мину‘ють мо‘ре {

Срещу 21-и: § днT΅ь живо‘тна гад∙‘на на‘чне да лети’, и„ горе‘ща стих∙а съни‘де на

землю {

9

Срещу 24-и: 3„брэте‘н∙е гла‘в†¥ ¶„‚w крTтя {

Срещу 26-и: се” г‚лpU΅ се ба‘бинь д‚нь { до ма‘рт∙а дz {

В описанието на месеца ’се среща думата сели‘на ’уÝлйнпн, apium’, която

днес битува в облика цèлина, керевùз.

МцT΅ь ма‘рть . сир∙а‘н°ск¥” а„зе‘рь . „Елл∙‘н°ск¥” д∙евтроT΅ . 2„вре‘иск¥” ниса‘нь . Ка‘жуŁ

х¥‘трьци , у„ то‘а мцT΅ь зе’мли си‘ла дохо‘жда . а„ § чл‚ка хра‘котина §хоD¨¨ ¨, и„ тэ‘ло

крь‘вь 3„снове’ . б¥‘л∙е п∙и . и„ да блю‘ешь и„ да си пла‘кнеd΅ грь‘ло добро‘ е . яˆст∙е да

яˆдешь слаDко . и„ пти‘че ме‘со, и„ яˆица прэ‘сни . пазиT΅ § мнwC΅ яˆст∙е , и„ § ки‘сэло

яˆст∙е и„ § су‘ха р¥‘ба . ви‘но съ во‘дою п∙и {

Срещу 1-и март: § аz сеC΅ мцT΅а 3„во‘щ∙е да приса‘жаDть . и„ дру‘го що’ да по‘чнешь {

Срещу 4-и: до зде” гл‚pт се ба‘бинь д‚нь {

Срещу 5-и: § сьи д‚нь ля‘стовици § зимо‘вище двигнут° се {

Срещу 8-и: шержи’ зюхре’ я„не’ sвэзд†а {

Срещу 9-и: мz мнc΅ци . иˆже вь севаст∙и еˆзерэ {

Срещу 11-и: до‘брь д‚нь . ноe΅ ₶ чаT . и днь ₶ чаT {

Срещу 12-и: фR΅ . невру° султа‘н∙е са‘нта карфо‘рьса . прэD се‘го ₶ . а„ко’ уˆмре спах∙а .

негов¥ че‘да у„з¥‘мають д∙ке . аще ли’ по ₶ уˆмре . че‘да не‘гов¥ да‘вають д∙ке {

Срещу 15-и: до‘брь д‚нь {

Срещу 16-и: § сь” д‚нь зм·а § мрьтви‘ло прогле‘дува {

Срещу 17-и: § сь‘и д‚нь мо‘ру ти‘хость {

Срещу 19-и: въ сь” д‚нь зм∙а § мрьтви‘ло и„зла‘зи {

Срещу 20-и: § сь‘и д‚нь сла‘веи по‘чне да пэ‘е яˆсно {

Срещу 22-и: д‚нь зль” и„ фR΅ {

Срещу 23-и: ра‘дость а„враа‘му {

Срещу 24-и: § днT΅ь почни’ б¥‘л∙е да п∙ешь {

Срещу 25-и: бл‚говэще‘н∙е . ни’что не поиˆмаи {

Срещу 26-и: гавр∙иль { (Събор на Св. арх. Гавриил)

Срещу 29-и: днеT΅ сл‚нцу до‘брь чаT . и„ на а„]ƒеску зе‘млю праç {

Срещу 30-и: въ сь” д‚нь распе‘ть б¥T΅ ¶‚с х‚с . и„ ничт†о не пои„ми’ {

10

Под таблицата за март е написано интересно гадание: съмотри’ въ аz мR΅ аˆще

бу‘деU΅ ясно . вьT мцT΅ь яˆсно бу‘деU΅ . аˆще ли в∙а‘лица уˆтру бу‘деть . то” § наче‘ла мцT΅у дьF

. аˆще ли § пла‘дне в∙а‘лица . то” § поль мцT΅а дьF . аˆще ли къ вечеру . то” на конць”

мцT΅у дьF . та‘ко съматра‘и до ₶ ма‘рта, ₶ , ти N¡ мцT΅емъ .

Обяснението, което йерей Аврам е написал срещу 12-и март,

съдържа лексикалната форма д∙ке, която не е описана в лексикографските

източници, нито в диалектоложкия материал. Тази форма с гръцко потекло

(дßкз ’обичай, право, справедливост, удовлетворение’) е употребена по

всяка вероятност в значение на ’вид налог, разплата’.

В бележките към 16-и и 19-и март е регистрирана лексемата мрьтви‘ло.

В РМикл тя се среща в различно значение от това, отразено в ръкописа,

където виждаме диалектната й реализация – ’змийско зимовище, място,

където се събират змии за презимуване’ (Софийско, Пирот).

МцT΅ь а„при‘л∙е . сир∙а‘н°ск¥” н∙исаO΅ . „Ели‘н°ск¥” Ώа‘н°»иL΅ . 2„вре‘иск¥” и„е‘рь . Сь‘и мцT΅ь

ра‘достнь б¥‘ва . и„ и„сто‘чници §врьза‘ют се’ . и„ вэ‘трь § иˆстокь я„вля‘ет° се . крь’в¥

расти‘тел°но и„ мо‘кротэ . дль‘жни е„сми’ яˆсти зе‘л∙е мла‘до дрь‘вэно ма‘сло и„ w„це‘ть .

и„ ме‘со аˆгьнче, и„ пти‘че меT¡ , и„ я„ица’ . Пи‘ти же ви‘но добр†о . и„ р¥‘б¥ рэ‘чн¥е . и„

ми‘ти се че‘сто, и„ да не се гнэви‘шь . пази‘ се § су‘хо и„ соле‘но и„ су‘рово {

Срещу 1-и април: присади’ при‘садэ {

Срещу 2-и: вь сь‘и д‚нь фрьту‘на {

Срещу 3-и: вь сь” д‚нь а„да‘мь и„з ра‘я и„згнаO б¥T΅ {

Срещу 5-и: фR΅ въ ть” д‚нь а„ко бу‘де дьF . то” изьw„би‘л∙е и зрDаве {

Срещу 7-и: вь сь‘и д‚нь зм∙а у„ста’ §врьза‘е, и„ мо‘ре пу‘‘ть я„вляеŁ {

Срещу 10-и: вь сь” д‚нь а„да‘мь умрэ {

Срещу 13-и: крь‘вь да те‘глиd΅ добро† е {

Срещу 16-и: въ сь” д‚нь съста‘ви се е„vC΅л∙е {

Срещу 17-и: фR΅ и„ вь ть” д‚нь но‘е вь ковче‘гь въни‘де и„ вь ть и„з¥‘де {

Срещу 19-и: въ сь” д‚нь горе‘щина и„ студенина у„ть‘кми се {

Срещу 20-и: су‘хо ни‘что не яшь {

Срещу 23-и: ст‚¥и геwR΅г∙е . вь сь” д‚нь фR΅ {

11

Срещу 25-и: а„плTь ма‘рко {

Срещу 26-и: дол°ня‘кь юˆгь на‘чне да вэ‘е {

Срещу 30-и: вь сь” д‚нь а„ко бу‘де ясно на пче‘ли ра‘дость {

МцT΅ь ма‘и . С∙р∙а‘н°ск¥” а„ярь . е„ли‘н°ск¥” а„ртеми‘с∙2 . 2„вре‘иск¥и сива‘нь . Въ сь‘и мцT΅ь

до‘бр¥ вэ‘три вэ‘ють и„ вw‘д¥ чи‘ст¥ б¥ва‘юŁ . и„ ни‘ль прихо‘ди£ . яˆдь и„ жльти‘ла и„

крь‘вь чрь‘мна въ чл‚ка мнwжи‘т се . нъ крь‘вь да те‘глиd΅ на рукаa добро е . и„ пи‘ти

б¥‘л∙а w„чисти‘тел°на . и„ вw‘д¥ студе‘н¥е пи‘ти . и„ прэ‘сно млэ‘ко яˆсти . и„ хре‘до и„

ле‘ко яст∙е . и„ спа‘ти до с¥‘тость . пази‘ се § гове‘жDе меT и„ ко‘з∙е и„ § соле‘но {

Срещу 1-и: пррPкь е„рем∙а . ца‘ригра‘ду теме‘ль почеT΅ . и„ зм∙а на дрэ‘во възла‘зи {

Срещу 2-и: а„»анаT΅ ‘.фR΅ { (Св. Атанасий Велики)

Срещу 5-и: фR΅ . сен°]уянь луL΅ {

Срещу 6-и: праве‘дн¥и ¶„w‘вь {

Срещу 8-и: ¶ˆw‚ бг‚осло‘вь {

Срещу 9-и: ба‘рь гра‘ду ра‘доT΅ раD ¨ ст‚го нико‘л¥ (Пренасяне мощите на Св.

Николай Летни)

Срещу 10-и: са‘нта я„бьрса’ фо‘рд∙а, и„ фрьту‘на {

Срещу 13-и: дьнни‘ца и„сти‘че пази’ се‘бе и„ wв°це и„ коко‘шки {

Срещу 19-и и 30-и: фрьту‘на {

Срещу 21-и: велиL΅ цр‚ь КосO΅тан°ти‘нь . вь сь” дЃнь, гле‘даи за зраDв‘∙е { (Св.

равноапостоли Константин и Елена)

Срещу 25-и: трет∙е w„брэте‘н∙е глав†¥ ¶„w‚ кртT΅ля {

Срещу 26-и: а„ко бу‘де дьжDь то” и„зьw„б¥‘л∙е {

В хранителните препоръки към м. май се среща съчетанието хре‘до

яˆст∙е. В. РМикл лексемата хре‘дъ е регистрирана в друго значение: crispus,

липсва и в ДА. Вероятно става дума за още един случай на неописана

лексикална семантика.

Интересно е предупреждението, според което човекът е трябвало да

се пази от денницата, т.е. зорницата, Tщт5ьспт, stella veneris – от 13-и май

чак до 4-и юли.

12

МцT΅ь ¶„у‘н∙е. С∙р∙а‘н°ск¥” хазирань . Е„ли‘н°ск¥” де‘с∙2 . Е„вре‘иск¥и таму‘зь . Вь сь” мцT΅ь

ца‘р∙е си‘лу иˆмуŁ΅ , и„ врэ‘ме pT΅ посрэD ‘су‘хо и„ мо‘кро и„ вэ‘трьно , и„ вь чл‚ка wˆгнь, яˆдь и„

жльти‘ла мн†wго б¥‘ва . добр†о pT΅ яˆсти ки‘сэло и„ w„це‘тэно . яˆре тль‘сто и„ р¥‘бу прэ‘сну

и„ ди‘в∙и пти‘ци . и„ су‘тра да п∙ешь во‘ду студе‘ну . и„ нw‘¤э да м∙ешь студе‘ною

во‘дою . пази‘ се § горе‘щи мирод∙и, и„ § гла‘дь , и„ во‘дно я„ст∙2 {

Срещу 1-и: мc ¶„усти‘нь {

Срещу 3-и, 7-и, 13-и: фрьту‘на {

Срещу 8-и: мc »еwDр‘ь стратилаŁ {

Срещу 11-и: § сь‘и д‚нь ни‘ль рэка’ прихо‘диŁ {

Срещу 14-и: § сь‘и д‚нь вw‘д¥ w„скудэ‘юŁ {

Срещу 15-и: ви‘дwвь д‚нь {

Срещу 24-и: роF΅ ¶„w‚ кртT΅ля {

Срещу 29-и: пе‘трь и„ па‘вль {

В хранителните препоръки към м. юни има предупреждение да се

пазим от горе‘щи мирод∙и. В диалектите миродùйа е в значение ’магданоз’

(Ловешко, Враца, Трънско). Тук по всяка вероятност също се натъкваме на

по-разширена диалектна семантика – трябва да се избягва консумацията на

такива неща, които „дават топлина” според разсъжденията на лечителя

Гален върху учението на Хипократ – синап, хрян, лук, чесън, праз и др. 6

МцT΅ь ¶„ю‘л∙е. с∙р∙а‘н°ск¥” темуT΅ . Е„ли‘н°ск¥” па‘неN . Е„вре‘иск¥и афь . Вь сь‘и мцT΅ь горе‘щи

вэ‘три вэ‘юŁ , и„ чл‚кь 3„слабэ‘ва . бльхи’ и„ му‘хи задру‘жают се да плоD ‘сътвореŁ . яˆст∙е

ки‘сэло и„ дрь‘вэно ма‘сло . пази‘ се § глаD ‘и„ § пе‘кь мнwC΅ . и„ § су‘хо яˆст∙е , и„ §

рак∙а . добр†о pT΅ яˆсти спреF съ ме‘доN . и„ су‘тро во‘ду да п∙ешь студе‘ну . пази‘ се §

яˆст∙е горещо {

Срещу 1-и: фR΅ . с‚т¥ вра‘чеве . вь сь” д‚нь пр∙е х‚с поруга‘н∙е {

Срещу 2-и: праз б‚ци { (Полагане на честната дреха на Пресвета

Богородица във Влахерна)

Срещу 4-и: до ть‘и д‚нь пази‘ се § ¤вэ‘зDу {

__________________________________________________________ 6 Естествознание V, 1992: 21.

13

Срещу 5-и: а„»анаT΅ { (Преподобни Атанасий Атонски)

Срещу 6-и: у„ ть” д‚нь ражаDет се ¤вэ‘зDа шерати‘нь {

Срещу 7-и, 30-и: фрьтуна {

Срещу 8-и: проко‘п∙е {

Срещу 11-и: що’ трэ‘бова мл‚ба у„ болэ‘ре у„ ть” д‚нь и„щи’ {

Срещу 15-и: мc΅ ки‘рикь {

Срещу 17-и: мc΅ца мари‘на {

Срещу 20-и: пррP΅кь ил∙а {

Срещу 24-и: § ть” д‚нь § зе‘млю гореe΅ исходиŁ΅ {

Срещу 25-и: § ть” д‚нь по мо‘ре зли” вэ‘три исходеŁ΅ {

В указанията за м. юли е употребена лексемата спрежь. В РМикл тя е

описана в значение ’russice, чемерица, helleborus, кукуряк’ .

МцT΅ь аˆвгуT΅ с∙р∙а‘н°ск¥” аˆпь . еˆлин°ск¥” л∙wT΅ . е„вре‘иск¥и е„ллу‘ль . Вь сь‘и мцT΅ь 3„во‘щ∙е

вта‘са : и„ приха‘в∙ца мнwC΅ . и„ расти‘телно чрь‘н¥е жль‘чи . § ниa б¥‘ва тре‘ска . и„

за‘падн¥и вэ‘трь на‘чне да вэ‘е . и„ горещина б¥‘ва . трэ‘бува да се тру‘дишь и„ да

не се поти‘шь и„ горе‘щу во‘ду не п∙и . и„ не спи’ дне‘мь . добро‘ е яˆсти ки‘сэло . и„

вw‘ду § тренда‘фель да мири‘сашь и„ утро да срь‘бнешь {

Срещу 1-и: маккаве†и зz мc΅ { (Св. 7 мчци братя Макавеи)

Срещу 2-и: ри‘з¥кь фрьту‘на {

Срещу 6-и: прэображе‘н∙е {

Срещу 8-и, 11-и, 20-и, 24-и, 28-и: фрьту‘на {

Срещу 12-и: вь сь‘и д‚нь побэ‘же ¶„w‘на § лица’ гн‚я вь »арсиT΅ и„ погльте еˆго кv¨ть {

Срещу 15-и: у„спе‘н∙е б‚ци . аˆще pT΅ дьжDь и„зьw„б¥‘л∙е, и„ у„ воду студе‘ну не у„лази’ {

Срещу 16-и: у„бруT΅ {

Срещу 24-и: са‘нта портоло‘ми {

Срещу 28-и: § сь” д‚нь фле‘гма на‘чне {

Срещу 31-и: ри‘за и„ поаT΅ б‚ци {

В указанията към м. август се среща формата приха‘в∙ца. Тя не е

описана в лексикографските източници. В БЕР е регистрирана глаголна

14

форма прùхам ’кихам’, а съществителното име прихàвица – ’ръмеж през

мъгла’ (Родопите) – едва ли може да се свърже със значението на формата

в ръкописа. По-скоро тя е производна от глагола със същото значение -

’кихавица’.

Другата народна глаголна форма е употребена към овощията, които

през този месец втасват. Глаголът втасвам (от работа) е употребен в

диалектното си значение още в приписката към Лобковия (Хлудовия)

паримейник от ХІІІ-ХІV в.

В бележката срещу 2-и август се среща думата ри‘з¥кь. В РМикл е

посочено значение fortuna, също и в диалектите рùзик е ’щастие, късмет’

(Папрадища, Велешко; Велес, Кичево, Прилеп, Банско), заемка от сргр. …йжйкьн ’късмет, шанс’.

Названията на месеците според елините и според юдеите в

календарните таблици съвпадат с известните от Симеоновия изборник от

1073 г.7, но описаните там поверия какво да се яде и какво – не, не се

покриват с препоръките относно консумацията на различните храни през

всеки един месец. Елинските названия вървят с 1 месец напред, а

еврейските са приблизително идентични с описанието на йерей Аврам. За

сравнение те могат да се приведат паралелно (в скобите са названията от

Изборника в новобългарски облик - цит. по: Естествознание V, 1992: 332-

333):

МцT΅ь Септе‘мвр∙е . 2ˆллиO΅ск¥ го‘рп∙е (Иперверетеи). 2вре‘иск¥” тистри’ . (Терси)

мцT΅ь w„кто‘м°вр∙е, е„ла∙нски” перевере‘т∙е (Диос). е„вре‘иск¥и хал°за‘нь (Марсуан)

МцT΅ь ноˆемвр∙е . е„ллиO΅ск¥” д∙w‘сь (Апилеос) . е„вре‘иск¥и киза‘ефь . (Хаслев)

МцT΅ь деке‘мвр∙е . е„ли‘н°ск¥ а„пеле (Адунеос) . е„вре‘иск¥и теве‘ть . (Тивит)

МцT΅ь генуар∙е . е„лл∙‘н°ск¥и Авдине‘и . (Пертиос) е„вре‘иск¥и сева‘ть . (Сават)

МцT΅ь февруа‘р∙е . е„лл∙‘н°ск¥и перит∙wO . (Диострос) е„вре‘иск¥и а„да‘рь . (Адар)

МцT΅ь ма‘рть . „Елл∙‘н°ск¥” д∙евтроT΅ (Ксантик) . 2„вре‘иск¥” ниса‘нь . (Нисан)

МцT΅ь а„при‘л∙е . „Ели‘н°ск¥” Ώа‘н°»иL΅ . (Артемисии) 2„вре‘иск¥” и„е‘рь . (Иярс)

МцT΅ь ма‘и . е„ли‘н°ск¥” а„ртеми‘с∙2 (Десий) . 2„вре‘иск¥и сива‘нь . (Сиуан)

________________________________________________________________ 7 Симеонов сборник 1, 1991: 695-696.

15

МцT΅ь ¶„у‘н∙е. Е„ли‘н°ск¥” де‘с∙2 . (Панем) Е„вре‘иск¥и таму‘зь . (Тамуз)

МцT΅ь ¶„ю‘л∙е. Е„ли‘н°ск¥” па‘неN (Лоос) . Е„вре‘иск¥и аˆфь . (Ав)

МцT΅ь авгуT΅ . еˆлин°ск¥” л∙wT΅ (Горпиеос) . е„вре‘иск¥и е„ллу‘ль . (Илум)

В заключение може да се обобщи следното: месечните календарни

таблици в Аврамовия сборник от 1674 г. представляват изключително

рядко и ценно подробно описание на всеки един месец от годината с важни

бележки и посочвания, които тепърва могат да се превърнат в обект на по-

задълбочени съпоставителни изследвания. Настоящото им публикуване и

опит за интерпретация на някои интересни лексикални форми, които не са

регистрирани в речниците и ДА, може да бъде разгледано като основа и за

по-нататъшно проучване на историческото ни словно наследство.

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

БЕР: Български етимологичен речник. Т. 1-6. Издание на БАН. С., 1971-

2002.

Естествознание V, 1992: Стара българска литература. Т. V.

Естествознание. Съставителство и редакция А. Милтенова. С., 1992.

РМикл: M i k l o s i c h, Fr. Lexicon palaeoslovenico-graeco-latinum. Aalen,

1977.

Симеонов сборник 1, 1991: Симеонов сборник (по Светославовия препис от

1073 г.). Т.1. Изследвания и текст. Издание на БАН. С., 1991.

Цонев 1920: Ц о н е в, Б. Опис на славянските ръкописи и старопечатни

книги в Пловдивската народна библиотека. С., 1920.