D.Vladimirova-Aladzhova. Salt, Peper.....and Archaeology. 2009

1

Дочка Владимирова-Аладжова

Сол, пипер ... и археология

2

Dochka Vladimirova-Aladzhova

© Дочка Владимирова-Аладжова - автор © Ст.н.с. д-р Сергей Торбатов - рецензент

ISBN: 978-954-400-088-2

Salt, Pepper... and Archaeology

3

Дочка Владимирова-Аладжова

Сол, пипер ... и археология

София 2009

5

Съдържание

Вместо увод .................................................................. 7

Сол, пипер и сребърни съдове .................................... 9 Съкровището от Николаево, Плевенско ................... 24

Статуетката от Сидон (Ливан)................................... 34

Съкровището от Шаурс (Франция) .......................... 37

Съкровището от Виен (Изер) (Франция) ................ 43

Съкровището от Хоксни (Англия) ............................ 50

Предмети с неизвестно място на намиране и произ ход ................................................................... 56

Статуетка на седнал мъж ........................................... 57

Статуетка на мъжка глава .......................................... 71

Статуетка със сферично тяло ................................... 76 Заключение ................................................................. 81

Цитирана литература ................................................. 83

Summary ...................................................................... 95

7

Вместо увод

„ Всяка истина се разкрива с времето” Менандър

В края на 2006 година участвах в изготвянето на екс-пертиза на археологически материали, част от които впослед-ствие станаха медийно известни, а преднамереното тълкува-не на обстоятелствата и фактите по тази експертиза разтър-сиха моя личен и професионален живот (Вагалинска 2008, 18-23)1.

В основата на тази малка книга стоят „странните” три метални статуетки, включени в експертираните материали. Постарах да покажа по какво си приличат и различават тези предмети с известните досега паметници, какви допирни точ-ки имат, както и да анализирам наличната информация, която по някакъв начин кореспондира с тях. Единствената цел на предложения текст е той да стане база за разсъждения и по-натътъшни изследвания.

По същество предназначението на „новооткритите” статуетки, тяхната интерпретация и датиране, представляват сложен научен казус с нееднозначни аргументи от областта на историята, археологията, изкуството и религията.

1 В пресата са публикувани повече от 20 статии по „случая”, но цитирам тази от списание Тема 2008/1, тъй като там нагледно е представен механи-зма, който стои в основата на това, как един по същество научен въпрос, пречупен през призмата на различни по вид личностни взаимоотношения и преднамерени интерпретации може да влезе в залите на съда.

8

Фактите, разсъжденията, както и възникналите въпро-си около тях, отразяват моето мнение по научен проблем, по който през годините в световната книжнина е натрупана ин-формация. Интердисциплинният подход в нейния анализ би ни доближил максимално до историческата истина относно евентуалния произход и функции на разглежданите тук пред-мети. Безусловно, обаче, откриването на нов емпиричен ма-териал в документирана археологическа среда, както и нови доказателства в една или друга посока биха помогнали за из-ясняване на повдигнатите научни въпроси.

Всяко „решение”, взето извън полето на науката, ка-квито опити се правят в момента, поставя твърде неприятни морално-етични въпроси пред обществото и ни връща към времена, когато научните проблеми се решаваха с други ме-тоди и средства от определени инстанции в пълно затъмне-ние. Опитите да бъдат решавани научни проблеми чрез съда едва ли могат да бъдат определени като легитимен белег за система, която се определя като демократична от европейски тип.

По материалите в тази книга работя повече от две го-дини, но нейното публикуване стана под натиска на обстоя-телствата, неприятни в личен план и опасни като тенденция в професионален и обществен. Издаването й стана наложи-телно заради натрупаните горчивини в “колегиални” взаимо-отношения, заради неглижирането на научните аргументи в дискусиията и налагането на силови решения в научното ди-рене, заради очевидния конюктурен „съюз” между подбрани лица, манипулиращи факти и събития.

Авторът

9

Сол, пипер и сребърни съдове

Без преувеличение може да се твърди, че солта стои в основата на живота на човека и висшите бозайници. Веще-ството, известно с формулата NaCl (натриев хлорид) - готвар-ската сол се получава в резултат на реакциите между киселина и основа. На него се дължи солеността на водата в моретата и океаните, то играе незаменима физиологична роля за поддър-жането на осмотичното равновесие в животинския органи-зъм изобщо. От съществуващите множество различни соли, натриевият хлорид е най-пригоден за ядене и именно неговия вкус определяме като солен. Солта е жизнено необходима за съществуването на човека и това определя, че изследванията върху нея засягат практически всички области на познанието от добиването и използването на солта в бита, в религиозните церемонии, в различните занаяти, влиянието и върху жизне-ните процеси в природата и човека, до съдовете, в които се съхранява, тяхната форма, украса, разпространение и т.н..

Проблемът с добива на солта се появява преди около 12-14 хиляди години в Предна Азия с прехода към произвеж-даща икономика, т.е когато хората започват да произвеждат зърнени култури и да отглеждат домашни животни. Ролята на лова на диви животни рязко намалява, а заедно с това се по-явява неосъзнатият дотогава проблем за набавяне на жизне-новажната сол. Така от неолита насетне солта се превръща в единствената стратегическа суровина, без която новият тип икономика не би могъл да функционира (Николов 2009, под печат).

Резултатите от археологическите проучвания, придо-битият материал и неговата интерпретация показват как про-

10

блемите около добива на сол, нейното количество, търговия и др. стоят в основата на просперитета на древната цивилиза-ция (Николов 2008, 12; Петрова 2008, 190-192).

Основните методи за получаване на солта от древ-ността до днес са чрез изпаряване на морска или солена вода от други източници (солени извори или езера), както и чрез минен добив на каменна сол. Начините, прилагани при доби-ва, определят вида и структурата на солта, която се използва в бита. През дълъг период от време тя е била във вид на едри кристали с различна големина и едва през ХVІ век започва допълнителното манифактурно смилане на едрозърнестата сол. За да стане солта сипкава (да може да се ръси), към нея започва да се прибавя магнезиев карбонат - практика въве-дена от 1911 година насетне, благодарение на която се е по-лучила структура на готварската сол, близка до познатата ни днес2.

Съвременните представи за солта са продиктувани от нейното изобилие, осигурено от промишленото произ-водство, но те съвсем не отговарят на тези от античността и средновековието - периоди, през които тя е била дефицитна и твърде скъпа стока. Начинът й на употреба във всекидне-вието също се различава от днешните разбирания, като това най-вече се отнася до допълнителното овкусяване на храната със сол.

В древността необходимото жизнено количество сол за човека се набавя основно чрез хляба и ястията, при чие-то приготовление тя се влага. С развитието на културата на хранене, която през класическата античност бележи своите „върхове”, се прибягва до допълнително овкусяване на блю-дата, слагани на трапезата, като това основно става с приба-

2 Подробности в исторически план за добива, използването и значени-ето на солта, както и връзката й с търговски и военни конфликти вж. у: Cowen 2000; Курлански 2007.

11

вянето на различни видове солени сосове, най-известният от които е т. нар. гарун или ликвамен. Неговото производство било широко разпространено в Римската империя, а за град като Помпей се твърди, че то е било по-развито дори от хле-барството (Етиен 1983, 105-106). Този сос се получава чрез отлежаването на някои видове риба в концентрирана саламу-ра от морска сол, като последната била необходима в голямо количество (Етиен 1983, 106). Според рецептата, дадена от Петроний в неговия „ Сатирикон”, този твърде ценен в древ-ността продукт може да се добие, като дъното на 30 литров съд се покрие със слой от подправки като анасон, див копър, седефче, джоджен, босилек, девисил и др., а върху него се нареди слой от парчета непочистена всякаква риба, сол вър-ху тях и така в същия ред, докато съдът се напълни. Оставя се да отлежи за седмица и в продължение на още двадесет дни сместа се разбърква периодично. Прецедената саламу-ра е всъщност ликвамена или гаруна (Бояджиев 1981). Така полученият рибен сос, който бил невероятно солен за днеш-ните разбирания, представлява универсална подправка в ан-тичността, която е прибавяна дори към сладкиши, компоти, петмези (Баталова 2002, 17). Най-високото качество гарун се произвеждал в Картахена3, Испания, но имало и други ви-дове с различни качества, които били достъпни по цена за всички слоеве на римското общество.

Етимологията на думи и изрази, свързани със солта, са дошли до наши дни главно от Гърция и Рим. Латинската дума за сол е sal, а със salarium се означава порция сол или пари, давани за сол на войниците и въобще на длъжностните лица (Войнов, Милев 1971, 622). Сведението4 за употребата 3 Cartagena, град в югоизточна Испания, основан около 230 г. пр. Хр. от картагенския военачалник Хаздрубал. 4 Благодаря на д-р Николай Шаранков от СУ за информацията и консултациите, които ми даде по въпроса.

12

на думата salarium като заплата, възнаграждение, дължим на Плиний Стари, който обяснява това с факта, че солта е била част от възнаграждението при военна служба (Pliny NH 31, 89).

Изворите сочат, че у римляните солта била поднасяна на трапезата, поставяна в специално предназначено за това малко съдче, наричано salinum, т.е. солница. То било считано за изключително важна част на домакинството и се предава от баща на син. Прието било, че солницата трябва да е сребърна и това се спазвало дори от семействата с по-скромни възмож-ности. Все пак най-бедните граждани използвали теракотени солници. По времето на Републиката, най-строгите блюсти-тели срещу лукса и излишните разточителни разходи като Фабриций5 например, разрешавали на гражданите да разпо-лагат само с два сребърни съда – patella u salinum. Именно те изпълнявали важна роля при извършване на жертвоприноше-нията, свързани със семейните божества. В началото на всяко хранене главата на семейството посолявал традиционната пи-тка mola salsa (mola), която била посвещавана на боговете на домашното огнище. По този начин задължителното присъст-вие на солта пречиствала трапезата и осигурявала на сътра-пезниците защитата на небесните сили (Besnier 1904, 122).

Солницата като съд най-общо е определяна като мал-ка купичка (patera), полагана върху поднос или върху спе-циално блюдо (Cagnat 1895, 250). В описанието на античния комплект за маса от сребърни съдове, т. нар. ministerium, сол-ниците са специално упоменати като елемент от него. Той се състоял от две части: първата - argentum escarium – сребро за храна, към което се включвали още солници (salina), пипер-ници (piperatoria) и различни по вид съдове за сос, и втората argentum potorium - сребро за пиене (Strong 1966, 128).

5 Гай Фабриций Лусцин (ІІІ в. пр.Хр.), пълководец, воювал срещу епирския цар Пир.

13

В изворите и публикуваните досега изследвания липс-ва информация за определена или предпочитана форма при изработката на солниците в античността, а както посочих по-горе, обикновено се споменават като малка купичка или съд. Това показва, че те не притежават строго определени ха-рактеристики, които налагат да бъдат отбелязани, така както е направено при други съдове (Strong 1966, 128-129). Прак-тически е възможно да са използвани и други съдчета, с ко-ито дадено семейство разполага, като в тях се поставя солта за извършване на ритуалните действия. Задължително това трябва да бъде отворен съд (малка купичка), за да може солта да изпълнява вменените й обредни характеристики като ме-диатор между реалния и въображаемия свят на боговете, до-като ако е затворен, тази връзка не би могла да се осъществи. Традицията в тази насока продължава и до днес, като използ-ваната в ритуали солница представлява фактически също малко отворено съдче.

Солта, като жизнено необходим продукт за човека, от една страна, и скъпа стока, от друга, намира място в него-вите религиозни вярвания и суеверия, разпространени в ши-роки географски и хронологически граници. В българските народни вярвания солта, заедно с хляба и виното, са земни-те превъплащения на Светата Троица, чрез които човек се докосва до божественото6. Затова с хляб и сол се посрещат скъпи гости, прави се молитва за живот, здраве и плодородие, смята се още, че солта пази от лоша среща и магии, а нейно-то разсипване носи нещастие. Последното като художествен похват дори е използвано от Леонардо да Винчи в творбата му «Тайната вечеря», където пред образа на Юда Искариот-ски е нарисувана обърната солница, тълкувана от историците на изкуството като знак за предстоящото нещастие на Хрис-тос.

6 По –подробно за това вж. Ставрева 2006; Ставрева 2007.

14

Освен готварската сол, в древността като добавки към храната се употребяват и различни подправки – пипер, кане-ла, шафран и др. Римляните оценили тяхната роля и бързо се превърнали в изтънчени кулинари, като прибавяли към хра-ната си голямо и разнообразно количество от тях. Според из-вестния в древността автор на кулинарни рецепти, събрани в 10 книги, Марк Габий Апиций, живял по времето на Август и Тиберий, римската кухня имала особено предпочитание към прекаляване със силни подправки7.

За родина на подправките и културата на тяхното из-ползване се приема Далечния изток, без да е ясно кога за първи път те достигат Европа. Между екзотичните подправ-ки най-популярен е пиперът, който античните автори споме-нават като внасян от Изтока и по-специално от Индия. Той навлиза сравнително късно в храненето на европейските на-роди, но в същото време още Хипократ изтъква употребата на пипера в медицината, а редица текстове от различни епохи свидетелстват за ролята му като терапевтично средство (Innes Miller 1969, 2).

Най-ранните сведения за вноса на пипер в Рим, пре-димно от Индия, са от І век пр. Хр. (Pliny. NH XII, 28). Спо-ред Плиний Стари внасяният пипер е от три вида - дълъг, черен и зелен, които се получават при различната обработка на плодовете на едно и също растение (Innes Miller 1969, 83). Още от първия век на съществуване на Римската империя гръцките и латински автори споменават често използването на пипера в приготовлението на най-разнообразни напитки:

7 Според някои изследователи съчинението на Апиций De arte coqui-naria seu de obsoniis et condimentis принадлежи на някой си Целий, който се възползвал само от името на автора. Така или не, тези книги са издавани многократно през годините: Листер (Лондон 1705), Алмелован (Амстердам 1709), Бернхолд (Ансбах, 1800) и Шух (Хайделберг 1867) (Брокгауз, Ефрон 1890-1907).

15

вина с добавен в тях пипер (piperata vina), както и оцет с до-бавен пипер, за приготовление на мариновани маслини, на moretum и др. (Besnier 1904, 485-586; Innes Miller 1969, 80-81). Плиний Стари се оплаква, че няма година, в която Индия да не изцежда от Римската империя поне петдесет милиона сестерции. През средновековието пиперът бил толкова скъп, че често е бил използван като залог или дори валута. Твърди се, че прекомерно високата му цена е един от стимулите, кои-то накарали португалците да открият морския път до Индия.

За смилането на пипера в античността се употребява-ли специални мелници8, известни като piperariae moulae, а съдовете, в които бил държан пипера при консумацията му на трапезата се наричали piperatoria. Те са описани като малки съдчета с най-разнообразни форми и размери, но всичките били с издутина в средната си част, а в края завършвали с наконечник със ситни дупки по него (Besnier 1904, 485-586). Както вече споменах, пиперниците (piperatoria) били част от комплектите за сервиране на маса и били подреждани сред съдовете argentum escarium – сребро за храна, което показва голямата популярност на тази подправка, на която според из-ворите заради високата й цена се гледало и като стратегиче-ски запас на държавата (Innes Miller 1969, 83).

В края на ІІІ век пр. Хр. в резултат от контактите си с елинизирания Ориент, римляните започнали да ценят сре-бърните сервизи и прибори за маса. В следващия период те заемат определено място в живота на заможните римляни, където използването на луксозни предмети при поднасянето и консумирането на храната и напитките, както и украсата на масата е част от общото им разбиране за богатство (Baratte 1984, 42).

8 Петроний пише за мелничка за пипер, изработена от чемширово дърво (Бояджиев 1981, 70).

16

Сребърните предмети стават обект на активна търго-вия между Рим и Изтока от края на ІІ век пр. Хр. насетне. Тяхното търсене с годините нараства и става причина мнози-на от най-прочутите майстори-гравьори на Родос, Пергам и други азиатски градове да се преселят и работят в Рим (Етиен 1983, 205). По това време според изследователите започват да се появяват и по-осезателно сребърните съдове на рим-ската трапеза (Момзен 1999, 128). Модата в употребата на тези луксозни вещи дава тласък в развитието и на местното производство, което безспорно се отличава донякъде по стил и декорация от вносното.

Ценни сведения за разпространението на сребърните съдове намираме в най-ранния авантюрно-битов роман „Са-тирикон” на Петроний, който вероятно е и най-ценния ис-торически извор за времето на император Нерон (І век сл. Хр.) - документ за една страна от живота на хранещата Рим италийска провинция (Бояджиев 1981, 7, 10). В „Угощението у Трималхион” многократно е спомената употребата на сре-бърни съдове, а домакинът откровено заявява, че си пада по среброто и има стотина чаши с различна украса. Той споде-ля: „Всичките са много тежки, но не ги продавам за никакви пари, понеже съм познавач” (Бояджиев 1981, 7, 34, 49).

Постепенно тези предмети стават белег за социален статус в Римската империя, а разнообразието на форми и де-корация предизвиква днес множество въпроси сред специали-стите (Baratte 1984, 12, 22, 35-37; Bland, Johns 1994, 9-30).

Документирането и проучването на находките, съдър-жащи сребърни съдове до голяма степен зависи от редица обстоятелства, случайни съвпадения и др., защото поради стойността, която имат, те най-често са укривани като съ-кровища. Тези депозити са много богати и в мнозинството от случаите имат хомогенен произход, което дава възможност за исторически, технически и стилистически заключения.

17

Територията, на която са открити и проучени най-го-лям брой такива съкровища, е римската провинция Галия (Baratte 1984, 82; Baratte 1989, 13-16) (обр. 1).

Най-общо тези съкровища се разделят на лични (фа-милни) и обществени, намерени при храмови (църковни) по-стройки (Baratte 1984,10-33; Baratte 1993, 111-122). Тези две групи имат различно съдържание. Семейните, освен съдове-те, съдържат още украшения, козметични принадлежности, медицински инструменти, монети и др., докато във втория вид, заедно с трапезните съдове, има и такива с литургично предназначение.

Формата и украса на депонираните съдове, начинът им на изработка и декорация показват, че някои от тях са дело на работилници извън пределите на Галия, а други - на мест-ни ателиета. Тези констатации понякога са твърде условни поради това, че предметите могат да бъдат производство на съседни локации и тогава детайлите не са така разграничими, както при тези, внесени отвъд границата. Заключенията вър-ху иконографията обаче невинаги могат да бъдат категорични поради формиралата се симбиоза от различни универсални елементи в украсата. Въпреки това, съкровищата, включва-щи комплекти за маса от ІІ и ІІІ век се отличават най-вече със своята експресивност спрямо тези от ІV век (Baratte 1984, 22-27). Причината за това може да се търси в настъпилите со-циални промени през ІІІ век, които оказват влияние върху це-лия стопански живот и в частност при производството на сре-бърни съдове. През четвъртото столетие се отчита отсъствие-то на широко разпространени форми и украси, каквито били много популярни през ІІ и началото на ІІІ век. Раждането на нов естетически вкус води до основна промяна в сребърните предмети, които се различават от тези в предходните столе-тия. Подчертана е релефната декорация, отделните елементи са изчистени, разчита се на ефекта в релефа между отделни-

18

Обр. 1. Карта на съкровищата със сребърни съдове (по F. Baratte 1984)

19

те геометрични и растителни мотиви, както и на контраста в цветовете, за което свидетелства широкото използване на техниката ниело (Baratte 1984, 27-30).

Причината за укриването на големите съкровища е

несигурната политическа обстановка и конфликтите по мес-та, като това най-добре е илюстрирано на територията око-ло реките Рейн и Мозел (при Трир и Кайзераугст), където се намират находки, изключително редки за централната част на Галия. Трезорите най-вероятно са били притежание на ви-сокопоставени цивилни или военни лица, които не са имали шанса след преминаването на конфликта да си приберат бо-гатството. Това обяснение е в сила и за достигналото до нас изключително съкровище от Хоксни (римската провинция Британия), укрито в началото на V век, което съдържа огро-мен брой монети, съдове, прибори, козметични предмети и др. (Bland, Johns 1994, 7-30).

Друга характеристика на достигналите до нас антич-ни сребърни комплекти за маса е тази, че те представляват фамилни ценности, събирани в продължение на няколко по-коления, за което говорят различните стилове на изработка и украсата на съдовете (Torino 1961; Calza 1964; Milano 2006).

Традицията в употребата на сребърни съдове, прибо-ри и предмети за украсата на маса продължава през Средно-вековието, Ренесанса и в ново време, като през всички епохи те са белег за парична състоятелност и аристократична при-надлежност.

С течение на времето употребяваните съдове изменят първоначалните си форми, някои от които придобиват сло-жен и загадъчен вид. Променят се и се съчетават функциите им. Украсата също се развива. Определени елементи се до-пълват или видоизменят.

20

Тези констатации се отнасят и за съдовете, определе-ни като солници и пиперници, за което съдим по известни-те екземпляри от ХV-ХVІ век. Солниците от този период се отличават по своето оформление и големина, като това осо-бено важи за така наречените “стоящи солници”. Подходящ пример в това отношение е екземплярът от колекцията на музея “Виктория и Алберт” в Лондон, който впечатлява със своите размери - височина 41,5 см и диаметър 18,5 см (http:/collections.vam.ac.uk/objected/).

Повечето от тези късни предмети представляват про-изведения на изкуството, изработени от сребро, злато или майолика, като частта, в която се съхранява солта е обик-новено във формата на мида, малка паничка и др. (www.britishmuseum.org/).

Според миниатюрите от ХV-ХVІ век, които показ-ват подредени маси за угощение, солниците са поставяни на специално място пред най-високопоставения гост или член на фамилията.

През следващите столетия изящните и оригинални солници стават задължителни за знатните фамилии в Европа и тяхното притежание е белег за най-висш иерархически ста-тус (Amman 1986; Egg 1967). В повече от случаите те предста-вляват сложни като идея и замисъл произведения, които съче-тават орнаменти от архитектурата с геометрични и флорални мотиви от по-ранни епохи, използват се копия на гръцки и римски статуи и композиции и др. Този вид изделия са дело на най-добрите майстори, обслужващи кралските и аристо-кратични дворове в Западна Европа. Сред най-известните са сребърните солници на Джулио Романо, направени за неговия патрон - дука на Мантуа (Hartt 1958), на Франциско Авели за известна фамилия от Флоренция (Thornton 1997) и др.

Безспорно най-впечатляваща е златната солница (Saliera) от Музея за история на изкуството във Виена9, дело

21

на Бенвенуто Челини. Тя е датирана в периода 1540-1543 г. Изработена е за френския крал Франциск І, но по-късно е подарена от крал Чарлз ІХ за сватбата на Фердинанд ІІ (Ти-рол) (Токарев 1982, 211-212; www.khm.at/staticE/) (обр. 2). Солницата е с ширина 33,5 см и височина 26 см. Предста-влява сложна статуарна композиция, в която централно място заемат фигури на мъж и жена - алегории на бога на морето Нептун и земята Церес, символизиращи връзката между мо-рето и земята10. Седнали една срещу друга, те се докосват така, както водата се опира в сушата. Мъжката фигура държи в дясната си ръка тризъбец, а до него има кораб, в който се поставя солта. Жената се опира на богато декориран храм, в който се поставя пипер. Това е нов вариант в презентацията на “съдовете” за подправки, в който са съчетани функции-те на солница и пеперница. Този изключителен предмет на лукса е бил част от колекцията произведения на изкуството на замъка Амбрас, но през ХІХ век е предаден на Музея за история на изкуството във Виена.

В научната книжнина информацията за античните фор-ми на съдове за подправки от благороден метал е твърде ос-къдна. Откритите през ХІХ и ХХ век съкровища от римската епоха са основните източници на информация в тази посока, тъй като в тях са включени сребърни статуетки, които освен за украса служат и за съхранение на подправки. В тези находки са включени още различни съдове, прибори, козметични при-надлежности, бижута, монети и др., а произхождат от днешни-те земи на Ливан, България, Франция, Англия. (обр. 3)

9 Погрешна е информацията, тиражирана в медиите, че солницата се намира във Флоренция (Вагалинска 2008, 19).10 Друга интерпретация на фигурите е като Нептун и Амфитрита (Токарев 1982, 211).

22

Обр. 2. Виена, Австрия. „Салиера”, автор Бенвенуто Челини. Злато. Музей за история на изкуството (http://www.khm.at/staticE) 2

Статуетките изработени от сребро и злато са изклю-чително редки находки в световен мащаб и появата на вся-ка една нова предизвиква оправдан интерес (Vermeule 1974; Rudolf, Calinescu 1988, 37). В тази област България не прави изключение, като досега са известни няколко статуетки из-работени от сребро (Огненова-Маринова 1975, № 145; Мин-чев 1981а, 64-74; Минчев 1981b, 45-48; Минчев 2005, 9-44; Колекция Арес 2000, 165; Helsinki 2000, 158-15911; Христов 2006, 48).

11 Бюстове на императриците Юлия Меза и Юлия Соемия.

23

Обр. 3. Карта на съкровищата със статуетки – съдове за подправки (автор инж. Ат. Каменаров)

Анализът на материалите, както и „появата” в Бълга-рия през 2006 г. на три сребърни статуетки с неизвестно мес-тонамиране, неясен произход и предназначение, налага да се направи преглед на познатите досега паметници, с цел да се установи до каква степен новите артефакти кореспондират с наличната досега информация.

24

12 От района на Плевен е известно и друго съкровище с римски сребърни съдове (Marazov 1998, 226-227; Antonov, Torbov 2005, 912). Находка със сребърни съдове, накити и монети е открита и при с. Базаурт, Добричко (Филов, Велков 1920, 150).13 Необяснимо за мен е, как това изключително съкровище е отбягнало от погледа на авторите на трите издания на «Повече от 100 археологически открития в България» (Станилов, Петрунова, Аладжов 2005, 2007, 2009)

Съкровището от Николаево, Плевенско

През лятото на 1909 г. в местността Равнището, из-точно от с. Николаево, Плевенско, е открито съкровище, съ-държащо накити и предмети, изработени от злато и сребро, и голямо количество сребърни монети (Филов 1910, 224; Filov 1910, 364,369; Филов 1911, 276; Филов 1915, 3). Находката постъпва на две части в Народния музей – София. Първо-начално чрез Министерството на народното просвещение са изпратени златни и сребърни украшения, 15 сребърни и две бронзови монети, а през октомври 1910 г. е откупена оста-налата част от съкровището, състояща се от второ сребърно блюдо, сребърна гривна и монети. Така съдържанието на на-ходката сега включва 35 накита (30 златни и 5 сребърни), две сребърни блюда12, сребърна статуетка, както и 899 сребърни монети, денари и антониниани на римските императори от периода І-ІІІ век (Ruseva-Slokoska 1991; Русева-Слокоска 1999, 59; Божкова 1999, 43-57). Това уникално съкровище е най-богатата и разнообразна колекция от римски накити, известна досега от тракийските земи (Русева-Слокоска 1999, 112)13 (обр. 4).

Между всички предмети най-известна в литературата е една статуетка на дете, на която Богдан Филов отделя спе-циално внимание (Филов 1911, 276; Filov 1910, 399; Филов 1915, 10-12) (обр. 5). Той подробно описва нейните стилови белези, функция и датировка в контекста на всички материа-ли в съкровището и определя този предмет като солница (Фи-

25

Обр. 4. Николаево, Плевенско. Съкровище с накити и съдове (по Слокоска-Русева 1998).

14 По–подробно на този паметник се спирам при съкровището от Сидон.

лов 1911, 276; Filov 1910, 399; Филов 1915, 10-12). По-късно всички български автори, които разглеждат и цитират тази статуетка се придържат към мнението, изказано от нейния първи издател (Venedikov 1976, 85; Русева-Слокоска 1997, 211-228). Безспорно статуетката е много интересна и рядка като вид и поради тази причина привлича вниманието на раз-лични специалисти. Една от ранните публикации за този па-метник е на Жорж Сьор в изследването му за Тракия, където той привлича за сравнение сребърна статуетка на малкия Ди-онис, която има същия механизъм на дъното. Тя е част от съ-кровище, открито през 1899-1900 г. в Sidon (дн. Ливан) (Seure 1921, 108-126). Тази статуетка в литературата е цитирана от всички свои издатели като piperatorium14 (съд за съхранение на пипер), факт, който остава незабелязан от българските из-

26

Обр

. 5. Н

икол

аево

, Пле

венс

ко. С

тату

етка

. Сре

бро

(по

Фил

ов 1

915)

.

27

Обр. 6. Николаево, Плевенско. Статуетка. Сребро (по Филов 1915).

следователи. В проучването си Сьор отбелязва още утилитар-ното предназначение на този вид паметници, които според него идват от Изтока и по-конкретно от Сирия.

В световната специализирана литература статуетката от Николаево е цитирана като вид скулптурно изображение (Reinach 1920, 190), а също така и като съдче за подправки от античните сервизите за хранене (piperatorium), и във връзка с това са посочени подобни по функции и описание паметници

28

(Walters 1921, 39; Strong 1966, 178; Vermeule 1974, 8; Andrew Oliver 1978, 102; Baratte 1984, 23).

Статуетката е изработена от сребро, има височина 10,4 cм и тежи 106,44 грама (обр. 6). Тя представя седнало голо момче в детска възраст, което държи в ръцете си куче. Фигу-рата е поставена върху кръгла профилирана поставка. Тялото и главата са изобразени насреща. Косата на детето е събрана и завита на върха на главата, предадена е чрез насечки, раз-положени радиално и в прави редици (Русева-Слокоска 1997, 114). Очите са големи, зениците са представени пластично чрез големи трапчинки, които дават на погледа подвижност и дълбочина. Носът е вирнат нагоре с разширение при ноздри-те, устните са малки, леко притворени. Ушите имат правилна форма и са съразмерни спрямо пропорциите на главата.

Ръцете са свити в лактите и придържат към тялото куче. Краката са свободно прегънати и естествено разтворе-ни заради седящата поза. Десният крак е изнесен напред, оп-рян на петата, с вертикално поставено ходило. Левият е свит в коляното и слабо изнесен встрани и наляво. Тялото е зао-блено, с гънки по крайниците и торса, характерни за ранната детска възраст. Моделирани са и анатомичните подробности. Като цяло детското изображение е предадено естествено и много сполучливо.

Кучето е положено върху лявата част на гърдите на детето и е представено в почти седяща поза, главата му е оп-ряна на лявото рамо на детето и е слабо повдигната, а ушите са изправени. Козината е представена със същите похвати, както и косата на детето.

Поставката, върху която е седнало детето, предста-влява кръгла база с два изпъкнали тороса. Нейното дъно се състои от два кръга, разположени един върху друг, от които външният (долният) е неподвижен, а вътрешният може да се върти хоризонтално посредством малка дръжка, която е за-

29

нитена в центъра му. Външният кръг има три бадемовидни изреза, каквито са направени и на вътрешния кръг. Освен тях има още три фигури със същата форма, които са покрити с малки дупчици във вид на решето. При завъртане на дръжчи-цата, която движи вътрешния кръг и неговите изрези съвпад-нат с изрезите на външния, тогава статуята-съд е отворена. При следващо завъртане на вътрешния кръг, когато неговите масивни части съвпаднат с изрезите на външния кръг, съдът е затворен. При следваща позиция, когато върху изрезите на външния кръг попаднат продупчените части на вътрешния кръг, тогава може да се ръси съдържанието от съда (Филов 1915, 11).

Статуетката е изработена в характерната за епохата технология чрез коване върху калъп, от тънък сребърен лист (Strong 1966, 180). Според някои изследователи тя е израбо-тена от три части (детската фигура, база и механизъм на ос-новата) (Русева-Слокоска 1997, 216), а според други статуе-тката и базата са направени от една пластина и две пластини за механизма на дъното (Seure 1921, 7).

Сюжетът голо дете, което държи плодове, животно или e със свободни ръце, седнало върху кръгла профилирана база е популярен в римската скулптура и е разпространен в цялата Римска империя в продължителен период от време (Babelon , Blanchet 1895, №№ 290, 587; 1054; Reinach 1906; Reinach 1908; Reinach 1909; Reinach 1910; Reinach 1912; Reinach 1924; Seure 1921, 6; Walters 1915; Calza 1964, LXIII,108; Andrew Oliver 1977, 8, № 14, 15; Pусева-Слокоска 1997, 219; Гилмор 2000, 75, № 331).

Общото при тези статуарни изображения е начинът на пресъздаване на седналото дете, което обикновено е възпъл-ничко и с миловидно лице. Многобройните примери показ-ват, че това изображение е любим мотив в малката пластика, а различните детайли носят не само декоративна, но и култо-

30

ва символика. В това отношение статуетката от Николаево е добър пример за подобна комбинация, в която художествена-та интерпретация на жанровата сцена се преплита с елементи на източния култ, факт отчетен още през 30-те години на ми-налия век (Seure 1921, 108-121; Русева-Слокоска 1997, 220).

При публикуването на материалите от съкровището от Николаево, Плевенско, Богдан Филов определя детската статуя като солница на базата на механизма в основата, кой-то позволява при определена негова позиция да се ръси съ-държанието й. В този смисъл функциите на предмета звучат резонно (Филов 1915, 10). В издадените по-късно колекции, включващи сребърни статуетки с подобни характеристики, те, както и самият екземпляр от Николаево, се определят като съдчета за съхранение на пипер (piperatoria). Както отбеляз-ах вече по-горе, те са част от античните сервизи за хранене (Walters 1921, 39; Strong 1966, 178; Vermeule 1974, 8; Andrew Oliver 1978, 102; Baratte 1984, 23).

Според цитираните изследвания е необходима пре-цизност в класифицирането на малко познатите паметници, като солници и пиперници, чиито функции формално се до-ближават. В тази връзка определението на статуетката от Ни-колаево като солница15 повдига съществени въпроси, чиито отговори са ключ към истинското й предназначение.

От известните досега находки, за солници се приемат малките сребърни съдчета, открити във Франция и в Боско Реале, близо до Помпей (Besnier 1904, 122). В големите съ-кровища със сребърни съдове от римската епоха от Хилдес-хайм (Gebrig 1967; Baratte 1984, 24-25) и Кайзераугст (Laur Belart 1984; Baratte 1984, 29) само няколко предмета се опре-делят като salinum и то без да са подробно описани. Задължи-

15 Както споменах по–горе, в специализираната чуждоезична литература предметът се определя като piperatorium, но в българската историография този факт не се отбелязва (Venedikov 1976, 85; Русева-Слокоска 1997, 220).

31

телно трябва да подчертая обаче, че става дума за различни отворени съдчета, а не за статуетки.

Съвсем естествено възниква въпросът, защо открити-те и определени като солници предмети са в такъв ограничен брой, след като има достатъчно сведения за тяхното широко използване. Логичният отговор се съдържа във възможността някои малки съдчета от комплектите за маса в определени моменти да изпълняват функциите на salinum, т.е в тях да е била поставяна сол.

Колкото до предмета от Николаево, считам, че всички автори, които не приемат определението на статуетката като солница, имат право. Тя не би могла да се използва като та-кава най-малко по две причини. Първо, както посочих по-го-ре, през античността структурата на солта е едрозърнеста и й липсва необходимата сипкавост16, което прави невъзможно да се използва механизма на дъното със ситните отвори, през които да се ръси съдържанието на съдчето-статуетка. Второ, обредните функции, които солта изпълнява на всяка трапеза

16 На този въпрос се спрях в предходната глава.

Обр. 7. Помпей, Съдчета за пипер. Сребро (по Strong 1966).

32

не биха могли да се осъществят при условие, че тя се намира в затворен съд. Ритуалните действия в древността са задъл-жителни за всяко семейство, което се събира за храна около трапезата и тяхното отсъствие е немислимо. Затова приемам, че са прави онези изследователи, които отнасят паметника от Николаево към съдовете-piperatoria, в които се съхранява подправката черен пипер (Walters 1921, 39; Strong 1966, 178; Vermeule 1974, 8; Andrew Oliver 1978, 102; Baratte 1984, 23). По този начин функционирането на предмета е напълно осъ-ществимо и се избягват всички нелогизми, свързани със се-мейните обичаи. Напълно приемливо е обяснението, че този рядък и ценен предмет съхранява скъпата и любима подправ-ка в римската кухня.

Като piperatoria са определени и двата предмета (обр. 7), открити при разкопките на къщата на Менандър в Помпей - единият е във форма на амфора с отвор в основата, а другият представлява съд с почти крушовидна форма. Те се опреде-лят като гърне, буркан17 за пипер (Strong 1966,154) и или като “солници” за подправки (Етиен 1983, 205). В публикувани-те съкровища от Шаурс (Франция), Виен (Изер) (Франция), Хоксни (Англия), наред със съдове като плата, купи, различ-ни по големина чашки, лъжици, черпаци, статуетки, има и предмети, които се идентифицират като piperatoria (Painter 1989, 110; Baratte 1989a, 219; Baratte 1989b, 220 ; Bland, Johns 1993, 25). Като такава е определена и статуетката от съкро-вището от Сидон, която се доближава максимално до тази от Николаево като стил и механизъм в основата (Velmeule 1974, 8; Andrew Oliver 1977, 101).

Прегледът показва, че съкровището от Николаево се нарежда сред малкото подобни от Сидон, Шаурс, Виен (Изер), Хоксни, които съдържат статуетки - съд за съхранение

17 Поради малките размери на предметите, би било по-точно да се използват умалителните форми за съдовете.

33

на пипер; наред с естетическите си функции тези екземпля-ри имат и практическо приложение да съхраняват екзотични подправки.

Относно произхода на паметника от Николаево счи-там, че още в първата публикация Богдан Филов е дал кода за разгадаването му. Той отбелязва, че изработката на пред-метите от съкровището е доста груба и лишена от всякакво чувство за елегантност и само сребърната статуетка-солни-ца прави изключение; може да се сравни както по изработка, така и по форма с чисто римски произведения и трябва да се приеме, че е излязла от друго ателие (Филов 1915, 32). Филов заключава, че съвсем естествено е в николаевското съкрови-ще да има предмети, които произхождат от разни места (под-чертаното мое – бел. авт.), какъвто е случаят с други съкрови-ща (Филов 1915, 32). Тази констатация кореспондира с мне-нието на Сьор за сирийския произход на статуетката - извод, който той прави след пълен разбор на приликите между двата паметника от Сидон и Николаево (Seure 1921, 108-126).

Предназначението на тези статуетки да съхраняват подправки като пипера, които в Римската империя идват из-ключително от Индия, съвпада с идеята центърът на тяхното производство да се търси също на югоизток. Друга информа-ция обаче дава откриването на големите съкровища от сре-бърни съдове за маса (съдържащи и пиперници) от земите на днешна Франция, Германия, Италия и Англия, където са локализирани и ателиета за тяхното производство. В този ред на мисли Людмила Русева-Слокоска предполага, че статуе-тката от Николаево е дело на някое италийско или западно ателие и, като възможно най-близко, тя посочва това при Сир-миум (Русева-Слокоска 1997, 224).

Относно датировката на паметника от Николаево, Богдан Филов и Жорж Сьор го отнасят съответно към 249 – 250/251 г. (Филов 1911, 276; Seure 1921, 108-126), докато

34

Людмила Русева-Слокоска, на базата на приликата между детския портрет и портрета на Гордиан ІІІ, прецизира датата към 40-те години на ІІІ век (Русева-Слокоска 1997, 225).

Статуетката от Сидон

Публикациите на Богдан Филов върху съкровището от Николаево, Плевенско и специалното внимание, което той обръща на сребърната статуетка от него, предизвиква силен интерес сред специалистите (Филов 1910, 224; Filov 1910, 364, 369; Филов 1911, 276; Филов 1915, 3). През 1921 г. Жорж Сьор публикува пространно изследване, в което сравнява паметника от Николаево с подобна статуетка от колекцията Клерк, Париж (Seur 1921, 108-126) (обр. 8). Тя е открита при нерегламентирани разкопки в античния град Сидон през 1899 г. и първоначално попада в различни каталози за продажба, а след това и в научни издания (Reinach 1904, № 7; Walters 1921, 39; Andrew Oliver 1977, 102 и бел. към тях). От 1972 г. статуетката е притежание на Музея за изящно изкуство в Бостон (Vermeule 1974,8; Andrew Oliver 1977, 102)18.

Статуетката е изработена от сребро, висока е 9,5 cм и тежи 109 г. Представлява седнало върху кръгла база дете. Тялото му е представено насреща, а главата е слабо извита встрани, надясно. Косата му е с нормална дължина и бритон над челото. Очите са големи, устните са събрани в лека ус-мивка.

Тялото е заоблено, с гънки по крайниците и торса,

18 Това обстоятелство остава незабелязано в българската историография (Русева-Слокоска 1997, 218) защото се цитира изданието от 1904 г (Re-inach 1904, №7), а Елка Пенкова „търси” паметника в Кливланд, САЩ (Ставрева 2008, 17)

35

Обр. 8. Сидон, Ливан. Статуетка. Сребро (по Jr. Andrew Oliver 1977).

36

характерни за ранната детска възраст. Моделирани са и ана-томичните подробности. Детето е голо, седнало спокойно. Десният му крак е изнесен напред, като се опира на петата и така стъпалото стои почти вертикално изправено, докато левият крак е свит в коляното и слабо изнесен наляво. Дяс-ната ръка е вдигната нагоре и е поставена зад тила, а с лявата държи грозд. Гроздът, който обикновено се свързва с пред-ставата за Дионис, дава основание на някои изследователи да тълкуват детския образ на статуетката от Сидон като детето Дионис (Reinach 1904, № 7; Vermeule 1974, 8).

Поставката, върху която е седнало детето, представля-ва кръгла профилирана база с два изпъкнали тороса. Нейното дъно е направено от два кръга, поставени един върху друг, от които външният (долният) е неподвижен, а вътрешният (гор-ният) може да се върти хоризонтално чрез една малка дръж-ка, която е занитена в центъра му.

Външният кръг има три бадемовидни изреза, каквито са направени и на вътрешния кръг. Освен тях има още три фигури със същата форма, които са покрити с малки дупчици във вид на решето. При завъртане на дръжката, която движи вътрешния кръг, когато неговите изрези съвпаднат с изрезите на външния, тогава статуетката-съд е отворена. При следва-що завъртане на вътрешния кръг, когато неговите масивни части съвпаднат с изрезите на външния кръг, съдът е затво-рен. При следваща позиция, когато върху изрезите на външ-ния кръг попаднат продупчените части на вътрешния кръг, тогава може да се ръси съдържанието от съда. Механизмът е същият, като този на фигурата от Николаево. В научната литература статуетката е определена също като съд за пипер (piperatorium).

По отношение на изработката Сьор счита, че статуе-тката е изработена от един сребърен лист, докато за дъното те са два. Нейният произход той свързва с продукцията на

37

ателие в Сирия. Според него и двете статуетки, от Сидон и Николаево, са сериен продукт на сирийски работилници, из-работени от местни ювелири (Seur 1921, 108-126). Тази не-гова идея подлежи на ревизия след откриването на големите антични съкровища със сребърни съдове за маса от Франция, Италия и Германия, както и с установяването на местни про-изводствени ателиета. Наличието на двете статуетки (Сидон и Николаево) от един определен вид и стил не позволява с лекота да бъде отхвърлена категорично идеята на Сьор. В до-сега известните комплекти за маса откритите пиперници19 са разнобразни като стил, идея и изображение, и се различават от типа на седналата миловидна детска фигурка, което най-малкото е аргумент да оставим въпроса отворен и да търсим нови доказателства и в двете посоки.

Статуетката-съд от Сидон е датирана в първата поло-вина на ІІІ век (Andrew Oliver 1977, 102).

Съкровището от Шаурс (Франция)

Сред редките екземпляри на статуетки от сребро с позлата се открояват тези от съкровището в Шаурс (Фран-ция). През 1883 г. в близост до Монткорнет е открита голяма находка от съдове, увити в плат и шест римски бронзови мо-нети от втората половина на ІІІ в. Съкровището е известно в научната книжнина като съкровището от Шаурс и съдържа тридесет и девет предмета, които формират комплект от сер-виз за маса – т. нар. ministerium (обр. 9). Шест от съдовете са изработени от бронз, а останалите от сребро. През 1889 г. Британският музей придобива деветнадесет предмета от съ-19 Статуетките от Николаево и Сидон са сребърни, докато тези от Шаурс, Виен (Изер) и Хоксни са сребърни, но с позлата.

38

Обр. 9. Шаурс, Франция. Съкровище от статуетки и съдове. Сребро (по K.Painter 1989).

кровището, а през следващата година - останалите двадесет (Walters 1921, 38).

Наред с различните по вид съдове за храна (argentum

39

escarium), съдове за пиене (argentum potorium), съкровището включва и няколко сребърни статуетки с позлата (обр. 10). Една от тях е „по-различна” поради това, че е използвана и като кутийка за съхранение на подправки (piperatorium)20 (обр. 11).

Тази статуетка представя клекнал роб, етиопец, кой-то спи. Очите му са затворени, има къдрави коси, мустаци и малка брада, разделена на две. Дясната му ръка е скрита в наметката, като дланта й подпира бузата му. Лявата му ръка е поставена на коляното, като с верижка придържа някакъв предмет с крачета (фенер?), който е поставен между краката му. Обут е в сандали. Носи туника без ръкави и наметка с качулка, която е позлатена, а на гърба й има златен мотив от четири бръшлянови листа. Краят на наметката, който виси на лявото рамо, е позлатен, както и мотивите, разположени под наклон надясно върху качулката на фигурката. Позлате-ни са също така контурите на съда и верижката му. В косите, над челото на фигурата, има редица от шест дупчици. До-лната част на статуетката представлява двойно профилирана база, която е частично позлатена (Walters 1921, 38-39; Baratte 1989,133). Предметът е кух, но отдолу не е запазена осно-вата. Той е с височина 9 см, дълбочина 4,5 см, ширина 4,7 см и тегло 52 грама. Фигурката е била изковавана, а някои детайли са допълнително изработени с длето. Части от наме-талото и от основата са позлатени. Дупчиците са пробивани отвътре. Анализът на сребърния лист от който е изработена фигурата, дава следните резултати: Ag - 98,8 %; Cu - 0,5 %; Pb - 0,12 %; Au – 0,49%; Zn – 0,01 % (Baratte 1989, 133). Пред-метът е класифициран в изданията, както вече споменах, като piperatorium.

20 Статуетките са на различни божества, а изработката им е много по-изискана и прецизна в сравнение със статуетката – piperatorium.

40

Идеята за представянето на седнал роб, етиопец, е интересна като сюжет, начин на представяне и тълкувание21. Изборът на персонажа може да се свърже с предназначение-то на статуетката, а именно - да съхранява скъпата и желана подправка черен пипер. Използването на етиопци като роби

21 За негроидните персонажи в изкуството през античността виж още : Petit 1980; Snowden 1970.

Обр. 10. Шаурс, Франция. Статуетки. Сребро (по K. Painter 1989).

41

Обр. 11. Шаурс, Франция. Статуетка на седнал роб. Сребро с позлата (по H. B.Walters 1921).

42

било практика в Римската империя и това е намерило място и в литературните източници (Бояджиев 1981, 35). Темата в античността явно е модна и актуална, за което говорят и ня-колкото бронзови статуетки на етиопци от Британския музей, които са представени седнали, със силно свити и приближе-ни до тялото колене, и с опряна на тях глава. Косата им е сресана на малки или големи букли (Babelon, Blanchet 1895, 441, № 1011-1013).

При публикуването на статуетката - piperatorium в Ка-талога на Британския музей (Walters 1921, 38-39), авторът по-сочва като аналог двете пиперници от Сидон (Reinach 1904, 34, № 7) и Николаево, България (Filov 1910, 399). Със статуе-тката от Шаурс обаче посипването на пипера се осъществява през дупчиците на върха й, за разлика от статуетките от Си-дон и Николаево, с които това става чрез задействане на спе-циално изработения механизъм в основата им, позволяващ да се ръси съдържанието през ситни дупчици.

Въпреки, че по своя замисъл, стил и изработка “ку-тийката” от Шаурс се различава от описаните по-горе от Ни-колаево и Сидон, тя също е датирана в ІІІ век, а предвид ха-рактеристиките на останалата част от съкровището, датиров-ката може да се уточни в периода 200-270 г. сл. Хр. (Baratte 1989,133).

Съкровището от Шаурс с включените в него статуе-тки, напомня на това от Макон (Франция), открито случайно през 1764 г. (Walters 1921, 8-11; Baratte 1989с, 185). Описани-ето, с което разполагаме, обаче, е от 1824 г. и от него се раз-бира само, че съкровището е съдържало 30 хиляди златни и сребърни монети, бижута, сребърен поднос и други сребърни предмети, между които и статуетки. За съжаление то е разпи-ляно и в Британския музея попадат само поднос и девет ста-

43

туетки, а за останалите предмети няма информация. Според изследователите, най-вероятно то е било укрито след средата на ІІІ век (Walters 1921, 8-11; Baratte 1989с, 185).

Съкровището от Виен (Изер) (Франция)

Проект за строителна дейност става причина през юли 1984 г. Музеят по антична история на района Рона-Алпи да започне целеви спасителни разкопки на античния град в гра-ниците на съвременния Виен (Изер). Проучени са помещения от жилищни сгради, разположени от двете страни на древна улица, както и светилище. При проучванията са открити де-понирани множество метални съдове, разпределени в две ос-новни групи: в сребърно блюдо, завито в тъкан, са намерени 11 сребърни предмета – едно овално плато, две кръгли плата, две „чинии”, две малки купички (вероятно за сосове), друга по-широка купа, една фиала с омфалос, кутийка за подправ-ки и към нея лъжичка и бронзово огледало със сребърно по-критие. Пак там, но в «насипно» състояние се намирал друг комплект, отново с кутийка за подправки, четири лъжички, вилица, сребърна клечка за зъби, цедка, още две сребърни приборчета, дръжка за нож от черен кехлибар, плато и блюдо от бронз, както и група от няколко железни предмети: съд, подобен на чайник, тесли, сърп и скара (Baratte 1989, 212).

Мястото, където е намерено съкровището, е в близост до разкритото светилище. Въпреки това, според проучватели-те му не може да се твърди, че то е свързано с него, най-вече заради неговото съдържание - сребърните трапезни съдове. Върху някои от съдовете има надписи, в които многократно се споменава името Dolmatius, което, пак според тях, вероят-но е името на собственика на комплекта (Baratte 1989, 212).

44

Въпреки че находката е открита по време на органи-зирани разкопки, според изследователите нейната датировка не е съвсем ясна, тъй като хронологията на целия изследван участък е сложна, а проучваната сграда по всяка вероятност е била обитавана поне до края на ІІІ век (Baratte 1989, 213). Анализът на предметите показва, че те също не са по-ранни и повечето се датират в ІІІ век, за което говори и сравнителния анализ на лъжичките и огледалото с вече датирани подобни предмети.

Сребърните съдове от Виен (Изер) по своите характе-ристики са близки със съкровищата, укривани през ІІІ век, и според специалистите, по всяка вероятност повечето пред-мети произхождат от ателиета в Галия (Baratte 1989, 213). Същевременно съкровището от Виен (Изер) има и редица специфики. На първо място това е украсата му - изобразява-нето на Дионисиевата свита върху една от двете чинии, бах-кусовите глави, групирани по двойки върху голямото плато, върху което освен това се забелязва и техниката на вносните съдове, както и изключителната украса на платото с ниело (Baratte 1989, 213).

Второ, съкровището от Виен (Изер) се отличава и по състава си. То съдържа множество прибори и трапезни съдо-ве, които го доближават до по-късните сребърни комплекти от ІV век (Baratte 1989, 213).

Интерес в тази находка представляват и двете “кутий-ки” за подправки, и то не толкова с функцията си, тъй като подобен екземпляр съдържа и съкровището от Шаурс, а по-скоро със своята сложна конструкция и украса (Baratte 1989, 213).

Първата “кутийка” за подправки от Виен (Изер) пред-ставлява сребърна статуетка, кована с щампована украса. Част от релефите й са позлатени (обр. 12). На места металът е напукан, дъното е отчупено, горната част е допълнител-

45

но прибавена. Диаметър - 4,5 см, височина – 9 см22 (Baratte 1989а, 219).

22 Виен, Музей за изящни изкуства, Инв. № 84.3.2 (Baratte 1989а, 219).

Обр. 12. Виен (Изер), Франция. Статуетка. Сребро с позлата (по F. Baratte 1989 a)

46

Статуетката има крушовидна форма. Горната й част е много стеснена и образува нещо като тръбичка, която е за-творена със запушалка във формата на стълбче от балюстра. Долната й част е стеснена, но постепенно се разширява и завършва със столче. Основата й е отделно моделирана и е съставена от две пластини, поставени една над друга, като всяка от тях има идентичен отвор с бобовидна форма. Долна-та пластина не е фиксирана, а може да се върти около оста си. По такъв начин двете дупки могат да бъдат поставени така, че да съвпаднат и по този начин съдържанието на кутийката да се изсипе (Baratte 1989а, 219).

Средната част на стените на съдчето е украсена с фриз от щампи, изпълнени в слаб релеф, като само контурите им са подчертани с дълбоко врязана линия. Рисунъкът е несръ-чен и неособено ясен. Може да се различи състезание на ко-лесници, които преминават през вода: амурчета управляват две биги, теглени от делфини, в пространство, ограничено от две километрични стълбчета (metae) на хиподрума (Baratte 1989а, 219).

Авторът на анотацията за съда отбелязва, че циркови-те представления са били сравнително рядко изобразявани от майсторите-ювелири и дава пример с двете купи от къщата на Менандър в Помпей, където е представено състезание на колесници, управлявани от виктории и амури, както и сцената върху малка пиксида, намерена в Драгуинан, където се раз-личават две биги, карани от амури (Baratte 1989а, 219 и цит. лит.). Той проследява също отразяването на темата “състеза-ния с колесници по море” от елинистическата епоха насетне, засвидетелствана върху фриз, произведен в Пергам, в пом-пеанската живопис, върху мозайка от термите в Тен, Тунис, през ІІІ век и др. (Baratte 1989а, 219 и цит. там литература.)

Барат обръща внимание и на начина на подвижно затва-ряне на “кутийката”, който според него напомня това на ста-

47

23 Даденият пример с паметника от Шаурс не е подходящ, защото неговата долна част липсва, а само се предполага, че той е притежавал механизъм като този на статуетките от Сидон и Николаево.24 Виен, Музей за изящни изкуства, Инв. № 84.3.3.

туетката-пиперница от съкровището в Шаурс (Baratte 1989а, 219)23. А след като е имал подвижна запушалка, много вероят-но е в горната част на разглеждания предмет да е съществувал допълнителен отвор. Относно предназначението на тази кру-шовидна статуетка специалистът предполага, че може би ста-ва дума за предмет, предназначен за поставяне на тамян или подправки, каквото предназначение има и друга цилиндрична кутия от същото съкровище (Baratte 1989а, 219).

Датировката на тази находка също я отнася към ІІІ век (Baratte 1989а, 219).

Формата на първата кутийка от Виен (Изер) и нейната украса, изпълнена чрез вдълбаване в метала на тематични сцени, са интересни и досега не са засвидетелствани за дру-ги паметници от този вид. Начинът на затваряне в основата и самото функциониране на кутийката също не са описани досега. Макар дъното да се състои от два диска, подвижен и неподвижен, с по един бобовиден отвор, механизмът на действие е много опростен с двете позиции: отворено – за-творено.

Втората кутийка за подправки от Виен (Изер) пред-ставлява сребърен съд с диаметър 5 см, обща височина 3,6 см и тегло 63,61 г (обр. 13). Тя е изработена чрез изковаване. Ня-кои елементи в нея са запоявани, а други са занитвани. Запа-зена е изключително добре, като сега липсва единствено оста от шарнирната сглобка от дръжката на похлупака й24 (Baratte 1989b, 220).

Кутийката е с цилиндрична форма, която стъпва на три полусферични крачета. Капакът й е подвижен и се държи от шарнирна сглобка. Той е оформен като лира и влиза в тя-

48

Обр. 13. Виен (Изер), Франция. Кутийка за подправки. Сребро (по F. Baratte 1989 b).

49

лото на кутийката, като по такъв начин я затваря съвсем плът-но. Самият той представлява две пластинки, поставени една над друга, като долната (вътрешната) има четири орнамента във формата на сърце, които са ситно перфорирани. Горната пластина (външната) има също четири изрязани формички във вид на сърце. Чрез малко лостче, завършващо с халка, външната пластина се върти около оста си в две позиции. Ко-гато сърцевидните отвори са закрити или когато съвпаднат с перфорациите от долната страна на капака, тогава е възмож-но съдържанието на кутията да се ръси или изпарява. За да се контролира движението на вътрешната и външна пластина, има малко лостче, което ограничава въртеливото движение (Baratte 1989b, 220).

Стените на кутийката са украсени с три серии пъпко-видни орнаменти. Находката е изработена изключително прецизно. Капачето се отваря, за да се напълни и почисти съдчето, при това отворите му могат да бъдат затваряни или пък разтваряни, когато се цели да се изсипе съдържанието. Украсата не е пищна, но притежава изящност. Кутийката е била предназначена за поставяне, но може би също е и окач-вана. Направените по нея перфорации (отвори) подсказват, че съдържанието й е било от прахообразни вещества или дори такива, които се изпаряват. Според Барат могат да се предпо-ложат две нейни функции – тя да е била кутийка за парфюм, сходна с „ябълките за аромати” през средновековието, или пък да е била кутийка за подправки. За по-правдоподобно той смята второто предположение, като в този случай предметът е вид piperatorium (Baratte 1989а, 219).

Датировката на кутийката я отнася към ІІІ век (Baratte 1989b, 220).

Безспорно тази цилиндрична кутийка е висококачест-вен образец сред примерите за съдове, използвани са съхра-нение на подправки.

50

Описаните два паметника от съкровището от Виен (Изер) представляват нови образци на съдове за съхранение на подправки или други аромати. Прилежащият към предме-тите механизъм (на първия - в основата, на втория - на капа-ка) дава възможност тяхното съдържание да се ръси или то бавно да освобождава аромата си.

Откриването им заедно с комплект съдове за маса и козметични принадлежности също е основание за подобно двупосочно тълкуване на тяхното приложение.

Поради липсата на конкретна информация, днес труд-но можем да установим точното приложение на предметите. Ограниченият брой открити засега паметници с подобни ха-рактеристики, както и принадлежността им към особен вид съкровища от сребърни предмети, не изключва и тяхната по-лифункционалност.

Съкровището от Хоксни (Англия)

Съкровището от Хоксни е едно от най-големите рим-ски съкровища, откривани в Британия (Bland, Johns 1993, 7). То съдържа 15 000 златни и сребърни монети (Guest 2003, 8) (обр. 14) и около 200 други златни и сребърни предмети (обр. 15).

Те са най-разнообразни по вид: бижута, съдове за хра-нене, цедки, лъжици и черпаци с различна форма и големи-на, тоалетни принадлежности. Върху някои от паметниците се чете името Aurelius Ursicinus и проучвателите на трезора считат, че това вероятно е един от притежателите на съкро-вището, тъй като то е събирано в продължителен период от време и е достатъчно голямо, за да принадлежи на цяла една фамилия.

51

Обр. 14. Хоксни, Англия. Монети. Злато и сребро. V в. (по R. Bland, C. Johns 1999)

Обр. 15. Хоксни, Англия. Черпаци. Сребро с позлата (по R. Bland, C. Johns 1999)

52

Предполага се, че то е укрито в началото на пети век, когато Британия е излязла от контрола на римляните.

Между всички находки определен интерес за разглеж-даната тук тема имат откритите четири статуетки - съдове за пипер (piperatoria) (Bland, Johns 1993, 25).

Станалата най-известна от тях представлява сребърен бюст на жена, насреща (обр. 16). Косата й е прибрана в до-бре подредена прическа, върху която има поставена диадема, лицето е спокойно, а погледът е отправен нависоко. Косата, очите и устните са позлатени. Облечена е в богато украсена дреха. Около врата има тежка огърлица, отново подчертана чрез позлата. Ръцете са свити пред гърдите и държат свитък. На китките има широки гривни, които също като свитъка са позлатени. Изображението като цяло, но най-вече представя-нето на главата в „царствена” поза с диадема (корона), дава основание на изследователите да приемат, че става дума за статуетка-бюст на императрица (Bland, Johns 1993, 26).

Статуетката има височина 10,3 см, куха е и е с допъл-нително поставено дъно. То е с правоъгълна форма и завърш-ва с четири малки крачета. Върху правоъгълната пластина са изрязани две фигурки във вид на сърце. От вътрешната й страна чрез малко лостче е прикрепен диск, който има два срещуположно изрязани полукръга, До тях са перфорирани (срещуположно) две групи малки дупчици, съответно шест и седем на брой. Начинът на функциониране на механизма е чрез завъртане на долната подвижна пластина, което предпо-лага три позиции. Когато върху отворите на външната плас-тина попадне плътната част на вътрешната, статуетката-съд е затворена; когато върху двата сърцевидни отвора попадне изрязаната част от пластината, тя е отворена и може да се пълни; когато върху “сърцата” попадат дупчиците, тогава съ-държанието на статуетката може да се ръси.

Този начин на действие повтаря механизма от статуе-

53

Обр. 16. Хоксни, Англия. Статуетка на императрица. Сребро с позлата (по R. Bland, C. Johns 1999; www.britishmuseum.org/).

54

тките от Николаево и Сидон, а изрязаните “сърца” приличат на формите от кутийката в съкровището от Виен. В публика-циите досега няма други подробности около паметника, но представените фотоси от Британския музей са достатъчни за да се осмисли функционирането му (www. britishmuseum.org/). Статуетката на императрица е изработена с повече ста-рание, което не може да се каже за основата и механизма вър-ху нея, които са доста по-груби като изпълнение.

Втората статуетка – piperatorium от Хоксни предста-вя борбата на Херкулес с великана Антей, а нейната основа представлява кутия, в която се поставя пипера. Тя е висока 10,6 см и има същия механизъм в основата, както и вече пред-ставената статуетка25 (Bland, Johns 1993, 26; Guest 2003, 86, № 16) (обр. 17). Същата кутийка с механизъм имат и оста-налите две статуетки, които представляват животни – коза и ловджийско куче, хванало заек, но поради лошото им състо-яние (на отделни фрагменти) авторите на публикациите не са представили техни фотоси (Bland, Johns 1993, 26).

Сред известните статуетки, използвани като piperatoria, тези от Хоксни са най-много на брой, включени в едно съкровище, а същевременно са и най-късно датирани - в на-чалото на V век. Освен това, статуетката на императрица е втората след тази на роба от съкровището в Шаурс, която пресъздава персонаж с определени индивидуални характе-ристики, а не конвенционално изображение, като паметници-те от Николаево и Сидон.

Представеният бюст (на жена) с регалиите на властта - корона и свитък, е важен момент в използването на израз-ните средства при изграждането образа на владетеля. Той се утвърждава след приемането и разпространението на хрис-тиянската религия в Римската империя и най-добре е засви-

25 В публикацията е дадена само горната част на статуетката, без кутийката върху, която е поставена (Guest 2003, 86, № 16).

55

детелстван върху изображенията върху монетите. Интерес-ното тук е, че бюстът е на императрица, а чрез позлатата са подчертани всички нейни отличителни белези, което прави паметника още по-интересен. Относно персонификацията на паметника, авторите на публикациите за съкровището от-хвърлят идеята бюстът да е на императрица Елена, майката на император Константин Велики, тъй като подобни харак-теристики имат и бюстове-тежести, които се използват в ед-нораменните везни от ІІІ-V век. В случая няма възможност за конкретна идентификация на статуетката26 (Bland, Johns 1993, 26).

26 Изображението се различава от познатите ни сребърни бюста на императрици от България (Helsinki 2000, 158-159)

Обр. 17. Хоксни, Англия . Статуетка на Херкулес. Сребро (по P. Guest 2003).

56

Предмети с неизвестно място на намиране и произход

През 2006 година в България се „появиха” три сребър-ни статуетки с неизвестно местонамиране, неясен произход

Обр. 18. Неизвестно местонамиране. Статуетки. Сребро с позлата ( по в-к 168 часа, бр.1/2008).

57

27 Използваните фотоси на статуетките са взети от многобройните публикации в пресата.

и предназначение. Досега аналози на тези предмети не са по-знати, а характеристиките им будят противоречиви мнения и провокират много въпроси27 (обр. 18). Тяхното описание и привлечените паметници, с които те имат допирни точки като идея, изображение и функции, показват безспорно, че става дума за редки скулптурни образци, изработени от сребро и позлатени.

Липсата на информация относно контекста и мястото на намиране на трите статуетки затруднява научния анализ, прави непълноценен всеки опит да се установят културоло-гичните влияния върху стила и иконографията им. Въпросът се усложнява и от това, че през историческите епохи сюжетът на различните статуарни изображения се явява функция на религиозните вярвания, идеологическите постановки, мод-ните влияния, както и на субективизма при самата изработка. Това е причината всяко мнение за тези находки с неясен про-изход да подлежи на дискусия, докато не се появи сигурен източник или друг подобен с уточнен генезис.

Статуетка на седнал мъж

Статуетката е изработена от сребро и има височина 12 см (обр. 19). Представлява гол мъж, седнал върху кръгла про-филирана база, чиято периферия е украсена с двоен полукръ-гъл изпъкнал торос, издадените части на който са позлатени.

Фигурата е на млад мъж, седнал в поза, при която де-сният крак е сгънат в коляното и положен хоризонтално пред тялото, а левият е свит в коляното и е поставен под ъгъл пред тялото и десния крак. Стъпалото на вертикално сгънатия крак излиза извън базата на статуетката. Мускулите на тялото са

58

предадени реалистично, а всички анатомични подробности по него са позлатени.

Обр. 19. Неизвестно местонамиране. Статуетка на седнал младеж. Сребро с позлата.

59

Ръцете са представени слабо свити в лактите и поста-вени близо до тялото, лявата ръка се опира на лявото коляно. Общото впечатление е за нарушена пропорция в дължината на горните крайници, при които долната част от китката до лакътя е видимо по-къса от горната - от лакътя до рамото. Липсва дланта, а на нейно място е представена удебелена сплескана форма с маркирани позлатени резки, които ими-тират пръстите на дланта. Върху тях са привързани малки цилиндърчета, вероятно музикални инструменти. По дъл-жината на ръцете е поставена допълнителна материя, която обвива мястото на дланите и стига до рамото. Върху нея е привързана широка лента, която закрепва цилиндърчетата и самата материя. Гравьорът много старателно е представил обвиващия материал, най-вероятно тъкан, като самата пре-връзка, лентата и музикалните инструменти са допълнително позлатени (обр. 20).

Обр. 20. Неизвестно местонамиране. Статуетка на седнал младеж. Сребро с позлата. (поглед от страни).

60

Главата е представена насреща, брадата е слабо пов-дигната, очите са широко отворени. Носът е правилен, устата е слабо притворена, ушите са малко по-големи по отношение на пропорциите на главата и са слабо раздалечени от нея. Из-ображението е обобщено, не представя конкретни характер-ни черти на образа.

Косата е прибрана отзад на главата на кок, който е раз-делен на няколко кичура, завити в краищата. Те са израбо-тени прецизно и са подчертани чрез позлата, а между тях са пробити две малки дупки.

Статуетката е куха и е била затворена чрез кръгъл диск, който служи за основа. Той е с диаметър 6 см, като сега липсва част от него. Основата е била прикрепена към стату-етката вероятно чрез припояване. Централната част на диска е издадена навътре, а върху външното й лице има три двойки концентрични кръгове, разположени през известно разстоя-ние. В центъра на основата от външната страна е прикрепена подвижна триъгълна пластина, която в основата си има два малки триъгълни изреза, придаващи й вида на „птича опаш-ка”. При слабо придвижване на пластината тя открива или закрива две дупки с различна големина, които са една до дру-га и са разположени върху маркираните два най-вътрешни концентрични кръгове. Близкото разположение на двойката отвори, както и това, че те в един и същи момент могат да бъ-дат отворени или затворени от триъгълната пластина, прави разликата в тяхната големина необяснима.

Основата е изработена по-небрежно в сравнение с кор-пуса, а механизмът върху нея е максимално опростен. В срав-нение с описаните по-горе статуетки (от Николаево, Сидон, Виен (Изер), Хоксни), на които дъното се състои от два диска с различни по вид изрези, външният от които е неподвижен, а вътрешният се върти на 180º, тази външно прикрепена плас-тина създава впечатлението, че е изработена набързо и не е докрай обмислена.

61

Относно практическото приложение на тази статуетка има известни неясноти. Ако приемем хипотезата, че в кухото тяло трябва да се насипе продукт през отворите в основата, възниква въпросът как би се осъществило това, след като в срещуположния край, на главата на фигурата, има два отвора, през които този продукт в същия момент може да изтече. Това означава, че ако се сипва нещо през основата, то би изпадало през главата и така се обезмисля логиката на такова прило-жение. Освен това, прикрепената външно пластина не при-лепва плътно към плоскостта, върху която се движи, и това е съществен аргумент срещу хипотезата, че дребнозърнест или сипкав продукт би се задържал в тялото на статуетката, когато тя е поставена върху основата си. От друга страна, ако предположим, че по някакъв начин статуетката все пак е на-пълнена и съдържанието и се изсипва през отвора в основата, през който се пълни, тогава каква е ролята на пробитите на главата дупки28? Това са въпроси, които според мен трябва да имат някакъв логичен и обоснован отговор.

Самата статуетка е изработена от тънък сребърен лист, докато основата е по-дебела. Разликата се установява от пръв поглед. Статуетката е запазена сравнително добре, макар да има слаби изкривявания и счупвания по нея. Впечатлява об-стоятелството, че нараняванията по метала не засягат позла-тените части, факт, който може би има някакво обяснение29.

Описанието на паметника се различава като сюжет и стил в сравнение с описаните по-горе статуетки от Николае-во, Сидон, Шаурс, Виен (Изер) и Хоксни. Механизмът на дъ-ното, като замисъл и изпълнение, също не е познат досега.

Характеристиките на новопоявилата се статуетка нала-гат те да бъдат обсъдени и да се потърсят опорни точки в раз-лични паметници, които да улеснят нейната интерпретация. 28 Дупките на главата са по-малки от тези върху основата.29 Извършените изследвания върху статуетката от проф. Инкова не засягат този въпрос.

62

Оправдан интерес на първо място, предизвиква позата на седналата мъжка фигура - т.нар. полулотос. Тя не е по-зната от статуи и малката пластика от колекциите на музеи в страната (Мънзова 1978; Огненова-Маринова 1975; Огне-нова-Маринова, Димитрова-Милчева, Василев, Кузманов, Георгиев, Найденова, Илиева, Кабакчиева 1984; Паметници 2001; Milčeva 2005). Известни са паметници, които предста-вят персонажи в близка до обсъжданата поза, но всички те имат доказан източен произход (Квинто 1991, 56-60; Поляко-ва 2008, 7; Будистко изкуство - колекция).

Описаният начин на сядане не е регистриран и в паметници от римската епоха, произхождащи от Европа (Reinach 1909; Reinach 1912; Reinach 1912a; Reinach 1906; Reinach 1908; Reinach 1910; Reinach 1924; Reinach 1913; Reinach 1920; Neugebauer 1921), но се среща в изображения от района на Предна и Централна Азия. Илюстрация в тази посока са седналите фигури от Националния музей в Багдад

Обр. 21. Багдат, Ирак. Статуетки. (по F. Basmachi 1989)

63

(обр. 21) (Basmachi 1989, № 225), коптски надгробни плочи (Stierlin 1990, 100, № 88), статуи на седналия Буда от о-в Ява, датирани от VІІІ до ХІІІ век (Klokke 1995, 67, 238, фиг. 201), статуята на седналия Атлас с произход Индия - от Британ-ския музей (обр. 22) (Crossroads 1992, 122). Така са седнали и двете женски фигури върху полихромна керамична чиния от музея в Дамаск (Saadé 1969, 237, фиг. 134). Намираме го и в две статуетки на актьори, чиито произход се свързва също с Азия (Birmingan 1968, 45), както и в статуи, намерени в Китай (Auboyerova, Goepper 1972, 107, № 59, 60). Тази поза се използва при представянето на седналия Буда и неговите приближени от свитата му (China 1994; Wohlauer 1999, 112, Баукър 2004, 23, 63; Snellgrove 1979, 175-277) и е свързана с извършването на определени ритуални действия (Snellgrove 1979, 175-227; Kinnard 1998, 817-839).

Така представените примери безусловно насочват към седяща поза, която е свързана с религиозните обреди в един широк географски и културен ареал на разпространение на източната философия и индуистко-будиските вярвания. С това се свързва и нейното разпространение като художествен похват в изкуството въобще. В интерес на истината, въпре-ки общата прилика между описаната статуетка и посочените като пример изображения, има и различни подробности, кои-то не открих досега при публикуваните паметници30.

Прическата на мъжката фигура – коса, събрана на те-мето на кок, който е разделен на кичури е другия елемент, който досега не се среща в този си вид в публикуваните архе-ологически находки31.

30 Излишно е да отбелязвам, че и при наличния ограничен брой сребърни статуетки - пиперници, тази поза също не е регистрирана.31 Прическата на детското изображение от Николаево само на пръв поглед прилича с тази от „новооткритата статуетка” иначе разликите са съществени.

64

Произходът и разпространението на тази прическа също се свързва със земите на югоизток от българските земи, а в хронологически план тя е белег за социална, религиозна и културна принадлежност за различните общества. И до днес определени категории лица в държави като Индия, Япония, Китай и др. носят такава прическа, която най-общо дефинира техния социален и религиозен статус.

Обр. 22. Британския музей, Лондон, Англия. Статуя на Атлас, шист (по Crossroads 1992)

65

Когато говорим за характеристиките на главата на ста-туетката трябва да отбележим разположението на двата отво-ра върху нея. Според мен тяхното място не е определено про-изволно, защото нормално и дори естетически по-добре те биха стояли на най-високата част на главата на статуетката, така както е при паметника от Шаурс. В разглеждания случай те са ситуирани на мястото на седмата чакра на тялото, която според някои от източните религии е връзката между матери-алния и духовния свят. Тези отвори може би стоят в основата на обяснението за практическото приложение на тази стату-етка. Разсъждавайки в тази посока вече отбелязах, че така срещуположно разположени, те практически не позволяват да предположим, че в нея може да се сипе някакво вещество, което да се задържи в корпуса на статуетката и в друг момент да бъде изсипано.

Системата от срещуположни отвори би била оправ-дана, ако в статуетката се постави съдържание, което няма сипкав или зърнест характер – това могат да бъдат, например, специални треви, кори и смоли от дървета (канела, ванилия, сакъз, смирна и др.), които излъчват определени аромати и така през отворите на главата да се разпространява тяхното ухание. Използването на различни аромати е популярно в ан-тичността и средновековието, но широко разпространение добива през ХV-ХVІ век, когато на Изток дори се произвеж-дат специални съдчета-ароматници. Такова едно приложение на статуетката може да обясни разположението на отворите в главата и в основата на мъжката фигура. При това тези про-дукти са достатъчно скъпи и екзотични като произход, за да се предположи, че е логично да бъдат поставени в сребърен „съд” с позлата.

Друг интересен елемент в анализираната статуя са привързаните към ръцете цилиндърчета - музикални инстру-менти (хлопки или вид чинели), които вероятно в зависимост

66

от силата и такта на разклащане или удряне един с друг про-извеждат различни звуци. Подобни инструменти са изобра-зени върху една статуя от Националния музей в Кабул, чийто произход се свързва със земите на Афганистан (Tissot 2006, 25) (обр. 23). Представянето на лица с музикален инстру-мент е тема, широко застъпена в източноазиатското изкуство (Addis 1999, 66).

Всички описания, наблюдения и разсъждения върху представената по-горе статуетка с неизвестно местонамира-не показват, че нейните най-близки аналози са свързани с па-метници, произхождащи от земите на Източна и Централна Азия. Използвам тази формулировка, която включва обши-рен географски и културен район, който е много интересен, но твърде малко познат, и както споделя Алпатов, в очите на европейците, японското и китайско изкуство образуват един-но цяло, а в същност влиянието на Китай в Япония, както и

Обр. 23. Афганистан. Статуя (по F. Tissot 2006)

67

в Корея е било много плодотворно и несравнимо по-силно, отколкото в която и да е друга страна (Алпатов 1982, 105). Ко-гато говори за този район на света, цитираният автор намира и обосновава генезиса на разликите в културата на съседни-те държави Индия и Китай, където се развива религиозната будистка скулптура и живопис, но се очертават и съществе-ни разлики. Например в Китай будизмът не влиза в досег с браманизма, в който са запазени остатъци от обожествява-не на природата и от суеверия, а с конфуцианството, което защитава житейската мъдрост и като учение се стремяло да облагороди личността, да развие в нея чувството за общност (Алпатов 1982, 92).

Така много паметници, достигнали до наши дни, имат различни характеристики, свързани с източни култури, рели-гиозни вярвания и философски учения, които през вековете обаче са претърпели съществени трансформации и развитие. Тази сложна духовна амалгама намира материален израз в из-работката на различни предмети с утилитарни и практически функции, които са непознати за европейците. Затрудненията в тяхната идентификация се подсилват допълнително от вли-янието на разпространеното на изток конфуцианство и не-говата добродетел на уважение към предците, която води до стремежа към репродуциране на старинните произведения като начин за самоусъвършенстване. Това безспорно създа-ва допълнителни трудности, когато трябва да се разграничи оригинала от неговата реплика, както и да се намери обясне-нието на новопоявили се елементи. Проблем представлява и голямото сходство между образите на Буда и други божества, като например джайнските32 изображения, които външно се

32 Джайнизмът се отличава със сложна класификационна система и строга йерархия. В нея се различават два основни комплекса в представите, космографски – детайлно описание на света, и митологично-исторически, който разглежда персонажите, които го обитават (Токарев 1980, 369).

68

доближават до скулптурите на Буда, но категорично се раз-личават от тях по голотата, младежкото тяло, символа върху гърдите и др.

Трябва да обобщя, че представените по-горе характе-ристики на новопоявилия се паметник и многото негови ана-лозите с източните култури не са достатъчни за категорична обосновка на неговия произход. Основна пречка в тази насока е липсата на информация за местонамирането на статуетка-та. Въпреки това специфичните белези, които той притежа-ва (прическа, поза при сядане и др.) следва да имат някакво обяснение. Възможно е то да бъде в сферата на специфични религиозни обреди, които не познаваме, или да имат друга мотивация за представянето им и т.н.

Отсъствието на археологически податки или друг опорен материал и информация затрудняват отговора на въ-проса къде е произведен предмета - местен продукт ли е или не? Гравьорът на статуетката копира ли известен образец или не? Ако той е обект на внос, от къде и кога е станало това, в съвременността или преди столетия? Тези и още много други въпроси чакат своите отговори, които биха били улеснени от представянето на аналогични артефакти със сигурен произ-ход и датировка, от откриването на нов емпиричен материал.

На базата на всичко казано дотук, датировката на па-метника също е проблемна. Ако го сравним с известните ни статуетки, използвани като пиперници, то можем да се ориен-тираме към периода на ІІІ или ІV-V век. При тази възможност за хронологическа интерпретация трябва обаче да пренебрег-нем сериозното разминаване в изображенията като стил, за-мисъл, поза, прическа и др. Различията от гледна точка на символиката, която те носят са достатъчно силни аргументи, които правят свързването на паметника с римската епоха най-малкото дискусионно и несигурно. Освен това, съществените разлики в механизма на основата, като идея и изпълнение,

69

също не са в унисон с едно такова виждане (Strong 1907, Strong 1980).

Въпросът остава отворен, без да изключвам и друга възможност за датировки, много по-късни от споменатите, като основание за това ми дава напълно логичното му функ-ционално приложение като съд за съхранение на аромати (ароматник).

Накрая, с ясното съзнание, че ще повторя вече каза-ни неща, искам специално да отразя приликите и разлики-те между статуетката от Николаево, и тази с неизвестното местонамиране33, с цел да подчертая за пореден път, че става дума за различни като стил, иконография, замисъл и функ-ции предмети.

Прилики:

1. Статуетките са изработени от сребро.2. Представят седнала фигура върху кръгла база.

Разлики:

Статуетката от Николаево - A Статуетката с неизвестно местонамиране - B

1. А. Изработена е от сребърен лист. В. Изработена е от сребърен лист, анатомичните

подробности по тялото, музикалнте инструменти и профила на базата са позлатени.

33 За всеки непредубеден читател разликите се очертават дори от пръв поглед. Това не се отнася за хората, които са работили с този предмет, но преднамерено „не виждат” специфичните негови отлики, неаргументирано и безкритично го свързват с паметниците от Николаево, Шаурс и Сидон (последният е дори неправилно приписан на Музея в Кливланд ) (Вагалинска 2008, 19; Ставрева 2008, 17).

70

2. A. Седнала детска фигура на момче. B. Седнал млад мъж в специфична поза.3. A. Момченцето държи куче. B. Към ръцете на мъжа са превързани музикални

инструменти. 4. A. Косата на детето е събрана на кок на върха на

главата. B. Косата е вързана на кок, разделена е на кичури,

които са позлатени. Между кичурите има пробити две дуп-ки.

5. А. Фигурата и дъното на статуетката са в органична връзка и са изработени в един стил.

В. Дъното представлява диск с видимо по-голяма дебелина в сравнение с това на статуетката, различава се и като изработка (направено е по-небрежно).

6. А. Дъното представлява два кръга, поставени един върху друг, от които външния (долния) е неподвижен, а въ-трешния може да се върти посредством малка дръжка, която е прикрепена в центъра на дъното. Външният неподвижен кръг има три продълговати изреза. Същите разрези са направени и на вътрешния кръг, имащ освен това три фигурки с голе-мината и формата на разрезите, които са ситно перфорирани. Когато изрезите на вътрешния кръг съвпаднат с изрезите на външния, тогава статуетката е отворена. При по-нататъшно завъртане, върху външните изрезите идват малките дупчици и така съдържанието може да се ръси.

В. На дъното, в центъра от външната страна е при-крепена малка триъгълна пластинка, която се движи непъл-но около централната ос, като закрива или открива едновре-менно два отвора с различна големина, разположени един до друг.

71

Статуетка на мъжка глава

Представлява триизмерна сребърна скулптура на мъж-ка глава с височина 7,2 см и диаметър в основата 3,8 см (обр. 24). Главата представя брадат възрастен мъж с несъразмерно голям гърбав нос с широки ноздри и издадена напред брадич-ка. Върху лицето му има брада, която е дълга и е представена по особен начин. Разделена е на по три кичура в лявата и дясната страна, които са подчертани чрез позлата. Устните са големи и плътни, горната е обърната силно към носа, езикът е издаден в неестествено положение в левия ъгъл на устата и

Обр. 24. Неизвестно местонамиране. Статуетка – глава. Среброс позлата.

72

прехапан с горните предни зъби, всички детайли са позлате-ни. Очите са широко отворени, веждите са плътни и подчер-тани, ушите са по-големи спрямо пропорциите на главата, но са в естествено положение. Между веждите има две дълбоки бръчки, които започват от тях и под наклон навътре продъл-жават към челото, върху което хоризонтално са представени други две изразителни бръчки. Над челото е маркирана чрез дребни насечки косата, която е събрана отзад на главата в кок, разделен на четири завити в краищата си кичура, които са подчертани с позлата, а между тях има пробит малък отвор. Изображението на лицето има твърде силни индивидуални черти, които подчертават неговото гротескно излъчване.

Статуетката е куха, а за основа и служи сребърна пластина във формата на пресечен конус, върху чиято външ-на страна, при малкия и големия диаметър има врязан по един кръг. Пак от външната страна, в центъра е прикрепена триъгълна пластина, която има ограничено движение вляво и вдясно, като същевременно покрива или открива един малък кръгъл отвор. Основата е била прикрепена към главата веро-ятно чрез запояване. Като стил и начин на изработка, долната част е в синхрон с главата. Въпреки че основата се различава от тази на статуетката на седналия мъж, механизмът на дъно-то и на двете статуетки е еднакъв. Разликата е и в това, че в първия случай трябва да се покриват и откриват две дупки, а във втория - една.

Практическото използване на статуетката-глава е също толкова неясно, както и в случая с предходната фигура. Въпросите възникват от факта, че ако тя трябва да се пълни с насипно съдържание през основата, то би се изсипало през противоположната страна - от дупката върху главата. Освен това, прикрепената триъгълна пластина, както и на статуетка-та със седналия мъж, не прилепва плътно към плоскостта на дъното, по-която се движи и това е съществен аргумент про-

73

тив идеята, че насипен дребнозърнест продукт (съобразно го-лемината на отвора) би се задържал в тялото на статуетката, когато тя е поставена върху основата си. От друга страна, ако приемем, че по-някакъв начин статуетката все пак е напълне-на и съдържанието й се изсипва през отвора в основата, през който се пълни, тогава отново възниква въпроса каква е роля-та на старателно пробитата дупка между кичурите?

Затова предположението за използване на статуетка-та като вид „кутийка”, в която се поставят различни смоли, треви, кори и др., излъчващи аромати, ми се струва отново най-вероятно.

Относно изображението на главата, което е много спе-цифично и няма точен паралел, все пак считам, че се добли-жава в известна степен до това на бронзов балсамарий, от-крит при разкопките в Тулча (Румъния) (обр. 25). Той пред-ставлява мъжка глава с голям и неестествено издължен нос,

Обр. 25. Тулча, Румъния. Балсамарий. Бронз. (по I. Miclea, R. Florescu 1980)

74

косата е прибраната на опашка, има дълги мустаци (Miclea, Florescu 1980, № 446). Антропологичният тип на образа и не-обичайната прическа издават определени влияния, свързани с Югоизтока.

Използването на художествени похвати в предаването на специфичен образ - голям изкривен нос, изплезен език, несъразмерно големи уши и др. се срещат при изображения от различни хронологически периоди. Такива гротескни чер-ти имат статуи от теракота от елинистическия период, които според изследователите имат малоазийски произход (Мирчев 1956, 2, 34, обр. 77; Hoddinot 1975, 56).

В римската епоха подобни образи със странни лица са също разпространени. Такава е например бронзова скулпту-ра на артист, главата на която е несъразмерно голяма спрямо тялото, общата визия е гротескна, с голям крив нос, плътни издадени усни, големи уши и пр. (Rudolf, Calinescu 1988, 233-234). Бронзови бюстове на мъже34 с подобни характеристики са описани от сбирката на Националната библиотека в Па-риж и авторите на каталога ги отнасят най-общо също към римската епоха (Babelon, Blanchet 1895, 434-443). Пак от тази сбирка интерес представлява статуетката - глава на етиопец, брадата на който е представена по специфичен начин, раз-делена по на три кичура от двете страни35 (Babelon, Blanchet 1895, 443, № 1018). Вероятно това е разпространен худо-жествен похват при предаването на характерните белези на определена расова и етническа общност36, в случая етиопец. По подобен начин, е представена и брадата на персонажа от статуетката от съкровището в Шаурс, който също се определя като етиопец (Walters 1921, 38).

34 „Макюс”- олицетворяващ ролята на шута в театрални постановки.35 Почти по същия начин е предадена брадата и на описания по-горе паметник.36 По подробно по въпроса вж. Beardsley 1929.

75

Погледнато в общ план, като похват в изкуството, гро-теската37 и хиперболизацията на даден образ са необходима и възможна форма за обобщение, която по смисъла си се слива с карикатурата. Това затруднява възможността да се установи някаква връзка с реален персонаж, както и да се отнесе към определена епоха.

Изкуствоведите наричат ХVІ век златен век на гро-теската. След като е преживяла периода на своя разцвет в епохата на античността, тя незаслужено е забравена и дължи възобновяването си на италианския Ренесанс. Затова силата на гротескните изображения в Европа е в периода ХVІ-ХVІІ век. Тогава под влияние на Персийски писма на Монтескьо се налага модата на Ориента: китайски и турски фигурки, все-възможни „грозотии”38, които са различни от „възвишения вкус”, навлизат в дворовете и колекциите на аристократите (Помиан 2008, 275).

През ХVІ век се оформят колекции, в които изобил-стват редки, причудливи и необичайни предмети, които спо-ред изследователите са израз на една енциклопедична любо-знателност (Помиан 2008, 365).

Това пространно обяснение ми помага да мотиви-рам мнението си, че датировката на статуетката-глава също е неясна. Привлеченият като пример бронзов балсамарий от Тулча се отнася към ІІ-ІІІ в, но както е видно, като метал, стилистични похвати и механизъм в основата, разглежданата статуетка се различава от него. Въпреки че гротескни стату-етки са разпространявани през римската епоха, разцветът на гротеската и модата на ”грозотиите” е през ХVІ век. Това прави датировката ІІ-ІІІ век толкова спорна, колкото и тази от ХVІ век.

37 За гротескното изображение върху бронзови съдове през римската епоха вж. Nenova – Merdjanova 2000 и посочената там литература.38 Повече за т. нар. грозотии вж. Impey, MacGregor 1985; Grote 1994.

76

Досега няма публикувана сребърна статуетка във вид на гротескна мъжка глава и това прави всички мои разсъжде-ния и предположения хипотетични.

И тук е необходимо да припомня, че липсата на ар-хеологически репери, както и отсъствието на аналогични предмети не дава сигурност на никакво твърдение относно датировката и приложението на фигурата. Само откриването и публикуването на нов емпиричен материал би помогнал за изясняването на проблема.

Статуетка със сферично тяло

Съдът е изработен от сребро, има обща височина 10,7 см, диаметър на основата 4,2 см. Той има сферично тяло, кое-то е поставено върху основа във формата на пресечен конус, а в противоположния край преминава в издължена тънка ший-ка (обр. 26). Сферичното тяло е ограничено към основата и шийката с релефни изпъкнали пояси, украсени с растителни орнаменти, оформени като венци. Повърхността на сферата е разделена чрез врязани дълбоки линии на четири големи ромба, между които има осем триъгълника, групирани два по два с върховете един към друг и с бази към основата и ший-ката. Триъгълниците са подчертани от вътрешната си страна с перлени редове и запълнени с орнаменти, наподобяващи рибешки люспи. Големите ромбове от своя страна включват по девет малки ромба, подчертани също чрез гранулация. В средата на всеки от тях е разположен флорален или геомет-ричен мотив, който е различен за всяка от четирите големи фигури.

Шийката е малко по-широка в основата си. Следва тънка част, която завършва с малка приплесната сфера, има-ща отвор на външната страна и чиято повърхност е запълне-на с растителни орнаменти.

77

Обр. 26. Неизвестно местонамиране. Статуетка със сферично тяло. Сребро с позлата.

Върху поясите, разграничаващи тялото от основата и шийката, е нанесена позлата. Линиите, оформящи ромбове-те, както и централните малки ромбчета, също са позлатени. Позлата е нанесена и върху горната част на сферата, с която завършва шийката.

Столчето, върху което е разположена сферата, е сте-снено в горната си част и се разширява в долната, където на места металът е напукан.

78

Статуетката е куха, основата е отделно моделирана и вероятно чрез запояване е свързвана със самата статуе-тка. Дъното в момента е отделено. То представлява сребърна пластина във формата на пресечен конус, върху чиято голя-ма основа ляга столчето на статуетката. От външната страна на малката основа е прикрепена триъгълна пластина, която може да се движи наляво и надясно, като същевременно от-крива или закрива малък кръгъл отвор, който е в близост до точката на прикрепване на триъгълната пластина. Дъното на тази статуетка, като модел и действащ механизъм, прилича на разгледаната по-горе статуетка-глава.

Общото изпълнение на орнаментиката и самата форма на съда са изработени прецизно, за разлика от основата, коя-то е доста груба. Движещата се пластина е в пълен дисонанс с общия вид на предмета.

Засега не откривам публикуван подобен съд като фор-ма и орнаментика. С много условности, кутийката от съкро-вището във Виен (Изер) се доближава до тази статуетка, но категорично се различава по механизма в основата и завър-шека на шийката. Като обща визия, този предмет напомня ар-хитектурни форми от религиозни средновековни и по-късни храмове на Изтока. По общото си оформление и орнаменти-ката се доближава до сасанидските сребърни съдове с поз-лата, разпространени в Мала Азия и Предния Изток (Атлас 1909; Тревер, Луконин 1987; Wilson 1999, 274-275; Garam 2002, 20, 21, 61, 64; Exhibition 2007, 15).

Липсата на аналогии, както и неясното предназначе-ние на паметника, оставят открит въпроса за неговата дати-ровка и функции.

Една от възможностите е да отнеса статуетката към ІІІ век, подобно на описания екземпляр от съкровището във Виен (Изер), въпреки че като форма, украса, начин на изра-ботка и орнаменти, механизъм в основата и на върха, се раз-личава от него (Baratte 1989, 219).

79

Към друга възможност ме насочват съдчета с подобна форма и стилизилана украса, датирани в ХVІ век (Fry 1931; Upham Pope 1981, 2513; Ротенберг 1967, № 3288).

Давам си ясна сметка, че посочените примери са твър-де отдалечени хронологически един от друг, но всеки един от тях се доближава по-нещо до описания тук предмет и съще-временно се различава от него. Като форма, съдът се добли-жава до известните съдове-ароматници (Pitarakis, Merantzas 2006,163-164). Декорацията по тялото напомня за изписани-те медальони с растителна украса върху стъклена бутилка (Istambul 1983, 269). Тези примери се отнасят до датирани паметници от ХVІ-ХVІІ век. Рядката форма на съда, устойчи-востта и континюитета на флоралните и геометрични мотиви върху съдовете от сребро (Marschak 1986, 78) не ми позво-ляват да взема категорично становище относно датировката. В зависимост от гледната точка, и двете датировки са доста-тъчно дискусионни и оборими, затова оставям и този въпрос отворен.

Относно функциите и на тази статуетка считам, че те са същите като на предните две. Основание за това ми дава механизмът в основата и отвора в срещуположния край.

След прегледа на последните три статуетки става ясно, че освен изброените въпроси, които засега са без кате-горични отговори, изникват и други загадки, чието решение би повлияло за изясняване на историята на тези паметници.

Освен риторичния засега въпрос къде и кога са откри-ти, важно е да се знае и дали тези материали представляват един комплекс (съкровище от три или повече предмети) или не. Между отделните артефакти има характеристики, които ги сближават и това са:

1. Изработени са от сребро с позлата.2. Механизмът в основата им е идентичен.3. Отвор/и в срещуположната страна на основата..

80

4. Досега няма публикувани подобни предмети. 5. Вероятно са изпълнявали еднакви функции.6. Несигурни репери за датировка.Тези белези са достатъчно основание, за да предполо-

жа, че става дума за колективна находка от три (а може би и повече?) статуетки, които освен естетическите си качества са имали и конкретни практически функции.

Разликите между трите артефакта като идея, форма, стил и иконография, също са съществени, но считам, че те не оборват идеята за определена връзка между тях.

Остава един сериозен въпрос, който заостря внимани-ето на специалистите, и той е: Как досега от територията на България за столетие са открити (публикувани) само няколко сребърни статуетки, а изведнъж при неизвестни обстоятел-ства и местонамиране се появяват заедно още три? Елемен-тарният отговор е в посока, че в археологията има всякакви изненади, но дали е само той?

Затова, каквито и отговори и доказателства да има, не трябва да забравяме, че съзиждането на всяка научна хипо-теза е процес на осмисляне на факти и идеи, подреждането им в конструкция, която да бъде доказвана и контролирана, потвърждавана и отричана. Затова научното дирене е процес колкото индивидуален, много повече проява на социална ак-тивност и общуване, както и отговорност (Рабаджиев 2008, 146).

81

Заключение

Направеният преглед на публикуваните досега съкро-вища, в чийто състав влизат сребърните статуетки, използ-вани за съхранение на подправки, както и сравнението им с “новооткритите” три паметника, показва разликите помежду им като естетически похват, изображение и функции. Това дава възможност за интерпретация и идеи в различни посоки, които на този етап, без наличието на конкретна информация за техния произход и местонамиране, са само един от въз-можните вариантите в обяснението на иконографията, дати-ровката и приложението на трите статуетки.

Всичко написано по-горе дава широката рамка на една картина, в която са включени редките сребърни статуетки, имащи освен естетическите си качества, така и практически функции.

Нахвърлих „скици и за други картини”, чиито елемен-ти днес липсват, но с времето най-вероятно ще бъдат попъл-нени.

Предложеният текст е твърде необичаен за едно науч-но изследване, от повода за неговото написването до реализа-цията му. Затова си позволявам и нестандартно заключение, в което обобщавам останалите без категоричен отговор въпро-си относно „новопоявилите” се три сребърни статуетки.

Къде е местонамирането на трите сребърни статуе-тки?

Имат ли връзка с археологически доказан обект? Съкровище или „случаен”сбор представляват трите

предмета?Какви са техните функции?

82

Какъв е техния произход?Къде са произведени и каква е връзката им с днешни-

те български земи?Обект ли са на външно-търговски взаимоотношения и

ако да, кога са били осъществени те? Каква е тяхната датировка? Кому са принадлежали?Ще се превърнат ли трите статуетки от „без образец”

самите те в образец?

Тези въпроси чакат своите исторически, археологиче-ски, изкуствоведски, културологични и др. аргументи.

Дискусията продължава.

83

Цитирана литература:

Алпатов 1982: М. Алпатов. История на изкуството, ІІ. Со-фия, 1982.Атлас 1909: Восточное серебро. Атлас древней серебряной и золотой посуды восточного произхождения найденной пре-имущуственно в пределах в Российской империи. С. Петер-бург, 1909.Баталова 2002: С. Баталова. Домашно приготвени сладини. Апиций. - Литературен вестник, 2002, бр.15/ 23.04, 17.Баукър 2004: Д. Баукър. Световните религии. София, 2004.Божкова 1999: Б. Божкова. Римски монети от съкровището от с. Николаево (Плевенско). – Нумизматика и сфрагистика, 1999, 1, 43-57.Бояджиев 1981: Д. Бояджиев. Петроний. Сатирикон. София, 1981.Брокгауз, Ефрон 1890-1907: Брокгауз, Ефрон. Энциклопе-дический словарь (в 86 томах с иллюстрациями и допълнете-льными материалами). Санкт Петербург1890-1907.Будистко изкуство - колекция: Будистко изкуство. 13 ре-продукции на пластики от колекцията на Златко Иванов Пау-нов (музей в Трявна). Без издателство и година.Вагалинска 2008: Л. Вагалинска. Солници в раната. - Тема, 2008, 1, 18-23.Войнов, Милев 1971: М. Войнов, А. Милев. Латинско-бъл-гарски речник. София, 1971.Гилмор 2000: А. Гилмор. Антики от Рим и Византия. София, 2000.Етиен 1983: Р. Етиен. Всекидневният живот в Помпей. Со-фия, 1983.

84

Квинто 1991: Л. Квинто. Отново за индийската статуетка от Разградския музей. – Археология, 1991, 1, 56-60.Колекция Арес 2000: Колекция Арес. Каталог. (ред. Г. Ка-бакчиева). София, 2000.Курлански 2007: М. Курлански. Всеобщая история соли. Москва, 2007.Минчев 1981а: А. Минчев. Гроб с богат инвентар от римския некропол на Одесос. - Известия на Народния музей - Варна, 17 (32), 1981, 64-74.Минчев 1981b: А. Минчев. Сребърна статуетка на актьор от Одесос. - Археология, 1981, 1-2, 45-48.Минчев 2005: А. Минчев. Културен живот, зрелища и спорт в античния Одесос. – Известия на Народния музей - Варна, 38-39 (53-54), 2002-2003 (2005), 9-44.Мирчев 1956: М. Мирчев. Сбирката от теракоти в музея на гр. Сталин. - Известия на Археологическото дружество - Ва-рна, Х, 1956, 1-50.Момзен 1999: Т. Момзен. Римска история. София, 1999.Мънзова 1978: Л. Мънзова. Антична скулптура в България. София, 1978.Николов 2008: В. Николов (ред). Праисторически солодоби-вен център Провадия-Солницата. Разкопки 2005-2007 г. Со-фия, 2008. Николов 2009 (под печат): В. Николов. Ретроспекция на солта. - В: Сборник в чест на доц. Иван Джамбов. Пловдив, 2009, под печат.Огненова-Маринова 1975: Л. Огненова-Маринова. Брон-зови статуетки от Народния археологически музей в София. София, 1975.Огненова-Маринова, Димитрова-Милчева, Василев, Кузманов, Георгиев, Найденова, Илиева, Кабакчиева 1984: Л. Огненова-Маринова, А. Димитрова-Милчева, В. Ва-силев, Г. Кузманов, П. Георгиев, В. Найденова, П. Илиева, Г.

85

Кабакчиева. Художествен бронз от римската епоха в Нацио-налния археологически музей при БАН. София, 1984.Паметници 2001: Избрани скулптурни паметници. София, 2001.Петрова 2008: В. Петрова. Международен колоквиум „Сол, практики и познания”, Яш, Румъния, 1-5.10.2008 г. – Архео-логия, 2008, 1-4, 190-192.Полякова 2008: Д. Полякова. Музеят за азиатско и африкан-ско изкуство, гр. Трявна. - Юбилеен вестник, юли 2008 г. Ва-рна, 2008.Помиан 2008: К. Помиан. От светите мощи до модерното из-куство. София, 2008.Рабаджиев 2008: К. Рабаджиев. Храмът на Орфей при Татул или за отговорността на археолога. – Археология, 2008, 1-4, 146-149.Ротенберг 1967: Е. И. Ротенберг. Искусство Италии ХVІ в. Москва, 1967.Русева-Слоковска 1997: Л. Русева-Слокоска. Сребърната статуетка от съкровището в „Николаево”. – Годишник на На-ционалния археологически музей, Х, 1997, 212-228.Русева-Слоковска 1999: Л. Русева-Слокоска. Римските на-кити от съкровището от с. Николаево. – Нумизматика и сфра-гистика. 1999, 1, 59-69.Ставрева 2008: В. Ставрева. Спор за римски солници праща експерти на съд. – В-к 24 часа, 23.07.2008, 17.Станилов, Петрунова, Аладжов 2005, 2007, 2009: С. Стани-лов, Б. Петрунова, А. Аладжов. Повече от 100 археологиче-ски открития в България. София, 2005, 2007, 2009.Старева 2006: Л. Старева. Български обичаи и ритуали. Со-фия 2006.Старева 2007: Л. Старева. Български магии и гадания. Со-фия, 2007.Токарев 1980: С. А. Токарев. Мифы народов мира, І. Москва, 1980.

86

Токарев 1982: С. А. Токарев. Мифы народов мира, ІІ. Мос-ква, 1982.Тревер, Луконин 1987: К. Ф. Тревер, В. Г. Луконин. Саса-нидское серебро. Художественная култура Ирана ІІІ-VІІІ ве-ков. Москва, 1987.Филов 1910: Б. Филов. Новооткрити старини. - Известия на Археологическото дружество, І, 1910, 224.Филов 1911: Б. Филов. Новооткрити старини. - Известия на Археологическото дружество, ІI, 1911, 276.Филов 1915: Б. Филов. Римското съкровище от Николаево. – Известия на Българското археологическо дружество, ІV, 1914 (1915), 3-33.Филов, Велков 1920: Б. Филов, Ив. Велков. Новооткрити старини. – Известия на българското археологическо друже-ство. VІІ, 1919-1920. София, 1920.Христов 2006: И. Христов. Проучване на викус (vicus) от римската епоха от античното светилище край с. Тученица, Плевенско. – Известия на Националния исторически музей, ХVІ, 2006, 48-70.Addis 1999: St. Addis. The Resonance of the Qin in Eastasian Art. New York, 1999.Amman 1986: G. Ammann. Der Herzog und sein Taler. Erzherzog Sigmund der Münzreiche. Politik, Münzwesen, Kunst. Katalog der Landesausstellung des Tiroler Landesmuseum Ferdinandeum auf Burg Hasegg in Hall in Tirol. Innsbruck, 1986. Andrew Oliver 1977: Jr. Andrew Oliver. Silver for the Gods. The Toledo Museum of Art. Toledo, 1977.Antonov, Torbov 2005: D. Antonov, N. Torbov. Some Italic imports in Moesia 1st AD. In: Limes XIX. Proceedings of the XIX th International Congress of Roman Frontier Studies held in Pécs, Hungary. University of Pécs, 2005, 911-917.Auboyerova, Goepper 1972: J. Auboyerova, R. Goepper. Umenie Orientu. Bratislava, 1972.

87

Bablon, Blanchet 1895: E. Bablon, J. A. Blanchet. Cataloque des Bronzes Antiques de la Biblioteque Nationale. Paris, 1895.Baratte 1984: F. Baratte. Römisches Silbergeschirr in den gallischen und germanischen Provinzen. Aalen, 1984.Baratte 1989: F. Baratte. Le trésor de Vienne. - In: F. Baratte; K. Painter. Musee d’histoire et d’art (Luxembourg); Musee de la civilisation gallo-romaine.Tresors D’orfevrerie Gallo-Romains: Musee Du Luxembourg, Paris, 8 Fevrier-23 Avril 1989 [et] Musee De La Civilisation Gallo-Romaine, Lyon, 16 Mai-27 Aout 1989. Paris CEDEX 01, 1989, 212.Baratte 1989a: F. Baratte. 179. Boîte à épices. - In: F. Baratte, K. Painter. Musee d’histoire et d’art (Luxembourg); Musee de la civilisation gallo-romaine.Tresors D’orfevrerie Gallo-Romains: Musee Du Luxembourg, Paris, 8 Fevrier-23 Avril 1989 [et] Musee De La Civilisation Gallo-Romaine, Lyon, 16 Mai-27 Aout 1989. Paris CEDEX 01, 1989, 219.Baratte 1989b: F. Baratte. 176. Boîte à épices. - In: F.Baratte, K. Painter. Musee d’histoire et d’art (Luxembourg); Musee de la civilisation gallo-romaine.Tresors D’orfevrerie Gallo-Romains: Musee Du Luxembourg, Paris, 8 Fevrier-23 Avril 1989 [et] Musee De La Civilisation Gallo-Romaine, Lyon, 16 Mai-27 Aout 1989. Paris CEDEX 01, 1989, 220.Baratte 1989c: F. Baratte. Le trésor de Mâcon. - In: F.Baratte, K. Painter. Musee d’histoire et d’art (Luxembourg); Musee de la civilisation gallo-romaine.Tresors D’orfevrerie Gallo-Romains: Musee Du Luxembourg, Paris, 8 Fevrier-23 Avril 1989 [et] Musee De La Civilisation Gallo-Romaine, Lyon, 16 Mai-27 Aout 1989. Paris CEDEX 01, 1989, 185Baratte 1993: F. Baratte. Les trésors de temples dans le monde

88

romain: Une expression particuliére de la piété. - In: Ecclesiastical Silver Plate in Sixt-Century Byzantium (ed. S.A.Boyd, M. Mundell Mango). Washington DC, 1993Basmachi 1989: F. Basmachi. Treasures of the Iraq Museum. Bagdad, 1989.Beardsley 1929: G. Beardsley. The Negro in Greek and Roman Civilization.Oxford, 1929.Besnier 1904 : M. Besnier. Piper. - In: Ch. Daremberg & E. Saglio (eds.). Dictionnaire des аntiquités grecques et romaines, IV/1. Paris, 1904, 485-486.Besnier 1904: M. Besnier. Salinum. - In: (Ch. Daremberg & E. Saglio(eds.). Dictionnaire des аntiquités grecques et romaines, IV/1. Paris, 1904, 1022.Birmingan 1968: Ancient Life in Miniature. Katalog. Birmingan, 1968.Bland, Johns 1993: R. Bland, C. M. Johns. The Hoxne Treasure an Illustrated Introduction. London, 1993.Bolender 2000: U.M. Bolender. Repräsentation von negroiden Typen (Aethiopen) in hellenistischen Bronzen. – Kölner Jahrbuch, 33, 2000, 85-90Cagnat 1895: R. Cagnat. Lexique des antiqutes romaines. Paris, 1895.Calza 1964: R. Calza. Ritratti scavi di Ostia. 1964China 1994: China - eine Wiege der Weltkultur. 5000 Jahre Erfindungen und Entdeckungen. Hildeshaim, 1994, 240-243, № 245. Cowen 2000: R. Cowen. Salt in History. New York, 2000.Crossroads 1992: The Crossroads of Asia. Transformation in Image and Symbol. An Exhibition at the Fitzwilliam Museum - Cambridge. Cambridge, 1992.Egg 1967: Er. Egg. Essen und Trinken. Ausstelung des Tirolen Landesmuseums Ferdinandeum von Jul ibis September 1967. Katalog. Innsbruck 1967.

89

Exhibition 2007: Exhibition. Luxury Arts of the Silk Road. Katalog. New York, 2007. Garam 2002: Ev. Garam. The Gold of the Avars. The Nagyszentmiklós Treasure. Budapest, 2002.Gebrig 1967: U. Gebrig. Hildesheimer Silberfund. Berlin, 1967.Guest 2003: P. Guest. The Late Roman Gold and Silver Coins from the Hoxne Treasure. London, 2003.Grote 1994: A. Grote. Macrocosmos in Microcosmo. Die Welt in der Stube. Zur Geschichte des Sammelns 1450-1800. Opladen, 1994.Hart 1958: F. Hart. Giulio Romano. New Haven, 1958.Helsinki 2000: Gold and Silver Treasures from Bulgaria 5000 BC-300 AD. F.G.Lonnberg. Helsinki, 2000.Hobbs 2003: R. Hobbs. Finding Our Past. London, 2003.Hoddinot 1975: R. F. Hoddinot. Bulgaria in Antiquity. An Archaeological Introduction. London, 1975.Impey and MacGregor 1985: O. Impey, Art. MacGregor. The Origins of Museums. The Cabinet of Curiosities in Sixteenth and Seventeenth-Century Europe. Oxford, 1985.Innes Miller 1969: J. Innes Miller. The Spice Trade of the Roman Empire (29 B.C. to A.D. 641). Oxford, 1969.Istambul 1983: The Anatolian Civilisation III, Seljuk/Ottoman. Тopcapi Рalace Museum. Istambul, 1983. Filov 1910: B. Filov. Jahrbuch des Deutschen Archäologischen Instituts, Anzeiger 1910, 399.Fry 1931: R. Fry. An Illustrated Souvenir of the Exibition of Persian Art at Burlington House London. London, 1931.Klokke 1995: M. Klokke. Hinduismus und Buddhismus in Indonesien bis 1500. - In: Versunkene Königreiche Indonesien. Mainz, 1995. Kinnard 1998: J. Kinnard. When is the Buddha Not the Buddha? The Hindu Buddhist Battle over Bodhgaya and Its Buddha Image. - Journal of the American Academy of Religion,

90

1998, 66, 4, 817-839.Laur Belart 1984: R. Laur Belart. Der spätrömische Silberschatz von Keiseraugst. Derndingen, 1984.Marazov 1998: I. Marazov. (ed.) Ancient Gold: The Wealth of the Thracians. Treasures from the Republic of Bulgaria. Cataloque. New York, 1998, 226-227.Marschak 1986: B. Marschak. Sillberschätze des Orients. Metallkunst des 3 -13. Jahrhunderts und ihre Kontinuitat. Leipzig, 1986.Miclea, Florescu 1980: I. Miclea, R. Florescu. Aegyssus (Tulcea). In: Daco-romanii. 1980.Milano 2006: Argenti a Pompei. Milano, 2006.Milčeva 2005: R. Milčeva. Antike Skulptur in Bulgarien. Römische Porträts im Archäologischen Nationalmuseum Sofia. Landenweissbach, 2005.Nenova-Merdjanova 2000: R. Nenova-Merdjanova. Images of Bronze against the evil eye (Beyong the typological and functional interpretation of the roman bronze vessels for oil). – Kölner Jahrbuch, 33, 2000, 303-312.Neugebauer 1921: K. A. Neugebauer. Antike Bronze Statuetten. Berlin, 1921.Painter 1989: K. Painter. Le trésors de Chaourse.- In: F. Baratte, K. Painter. Musee d’histoire et d’art (Luxembourg); Musee de la civilisation gallo-romaine.Tresors D’orfevrerie Gallo-Romains: Musee Du Luxembourg, Paris, 8 Fevrier-23 Avril 1989 [et] Musee De La Civilisation Gallo-Romaine, Lyon, 16 Mai-27 Aout 1989. Paris CEDEX 01, 1989, 110-111.Petit 1980: J. Petit. Bronzes antiques de la Colletion Dutuit. Grecs, hellénistiques, romains et de l’antiquité tardive. Paris, 1980.Pitarakis , Merantzas 2006: B. Pitarakis, Chr. Merantzas. A Treasured Memory. Ecclesiatical Silver from Late Ottoman

91

Istambul in the Sevgi Gönűl Collection. Istambul, 2006. Pliny: Pliny. Natural History. (Tufts University: Perseus Digital Library. http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptex?lookup=Plin.+Nat.+toc.).Reinach 1909: S. Reinach. Répertoire de la Reliefs Grecs et Romains, I. Paris, 1909.Reinach 1912: S. Reinach. Répertoire de la Reliefs Grecs et Romains, II. Paris, 1912.Reinach 1912a: S. Reinach. Répertoire de la Reliefs Grecs et Romains, III. Paris, 1912.Reinach 1906: S. Reinach. Répertoire de la statuaire Grecque et Romaine, I. Paris, 1906.Reinach 1908: S. Reinach. Répertoire de la statuaire Grecque et Romaine, II/1. Paris, 1908.Reinach 1904: S. Reinach. Répertoire de la statuaire Grecque et Romaine, III. Paris, 1904.Reinach 1910: S. Reinach. Répertoire de la statuaire Grecque et Romaine, IV. Paris, 1910.Reinach 1924: S. Reinach. Répertoire de la statuaire Grecque et Romaine. Paris, V/1. Paris, 1924.Reinach 1913: S. Reinach. Répertoire de la statuaire Grecque et Romaine, IV. Paris, 1913.Reinach 1920: S. Reinach. Répertoire de la statuaire Grecque et Romaine, V. Paris, 1920.Rudolf, Calinescu 1988: W. Rudolf, A. Calinescu. Anticient Art from the V. G. Simkhovitch Collection. Bloomington. Indiana, 1988.Ruseva-Slokoska 1991: L. Ruseva-Slokoska. Roman Jewellery. A Collection of the National Arhaeological Museum – Sofia. Sofia, 1991.Saade 1969: G. Saadé. Cataloque du Museé Nationale de Damas. Damas, 1969.Seure 1921: G. Seure. Archéologie Thrace. – Revue

92

archéologique, 1921, I, 108-121.Snellgrove 1979: D. L. Snellgrove. The Image of the Buddha. – Bulletin of the School of Oriental and African Studies, 1979, 42, 1, 175-277.Snowden 1970: Blacks in Antiquity: Ethiopians in the Greco-Roman Experience. Cambridge, Massachusets. 1970.Stierlin 1990: H. Stierlin. Byzantinischer Orient. Von Konstantinoplel bis Armenien und von Syrien bis Athiopien. Berlin, 1990.Strong 1907: A. Strong. Roman Sculpture from August to Constantine. New York, 1907.Strong 1966: D. E. Strong. Greek and Roman Gold and Silver Plate. London, 1966.Strong 1980: D. E. Strong. Roman Art. 1980.Tissot 2006: Fr. Tissot. Cataloque of the National Museum of Afganistan 1931-1985. Paris, 2006. Torino 1961: Ori e Argenti dell’Italia Antica. Torino, 1961.Thornton 1997: D. Thornton. Maiolika production in Renaissance Italy. - In: Pottery in the Making. London, 1997.Upham Pope 1981: A. Upham Pope. Survey of Persian Art from Prehistoric Times to the Present, VIb. New York, 1981. Venedikov 1976: I. Venedikov. Thracian Treasures from Bulgaria. A Special Exibition Held at the British museum January-Martch 1976. London, 1976.Vermeule 1974: C. Vermeule. Greek and Roman Sculpture in Gold and Silver. Museum of Fine Arts. Boston, 1974.Walters 1915: H. B. Walters. British Museum. Select Bronzes, Greek, Roman and Etruscan in the Departments of Antiquities. London, 1915.Walters 1921: H. B. Walters. Cataloque of the Silver Plate (Greek, Etruscan and Roman) in the British Museum. London, 1921.Wilson 1999: D. Wilson. The Collection of the British Museum.

93

London, 1999.Wohlauer 1999: G. S. Wohlauer. A Gide to the Collection of the Museum of Fine Arts. Boston, 1999.

В интернетhttp://www.britishmuseum.org/ - Официален сайт на

Британския музей, Лондон, Англия http:/collections.vam.ac.uk. - Официален сайт на музея

„Виктория и Алберт”, Лондон, Англияhttp://www.khm.at/staticE/. – Официален сайт на Му-

зея за история на изкуството, Виена, Австрия http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/

ptex?lookup=Plin.+Nat.+toc.

95

SALT, PEPPER … and ARCHAEOLOGY

Summary

As in historical background some of the greatest sybarites

of luxury things are the Romans according to many corresponding bear records of golden and silver adornments, refined figurines, silver sets and utilities and etc.

The tableware took a precise place in the life of Roman men of means, for whom the usage of silver things for laying the table and consuming the food and drinks as the table decorations were part of their common convictions for well-being. The proof we can find in different silver utilities hidden in the ground during war-time or uncertain periods. It is likely for their owners to be celebrities with civil or military background not having the chance to gather them back after the danger was over. Mostly these are antique silver tableware – a family value gathered through generations as can be seen in different style of workmanship and ornaments.

The unearthed treasures, as a whole, can be divided into personal (family’s) and social, as found under temples, worshipping constructions and churches. These two groups differ in contents. The family ones consist of, except utilities, different trimmings and jewelry, cosmetic sets medical tools, coins etc. The second ones except tablewear include such, but for liturgical function as well as votive offerings.

The tradition in usage of silver sets, utilities, ornaments for table decorating continues through the Middle ages and the Renaissance and the new-time as a sign of monetary solvency and aristocratic proper quarter.

As the time is passing the used sets change their initial

96

forms, some of which become more complicated and mysterious. Their functions become different or more conjunctive. The decorations develop too, some elements are complemented or thoroughly changed.

As in scientific background the information for the antique sets made of white origin but used for spices, is of great shortage. In the antique table sets (ministerium) in connection with the utilities and pots (argentum escarium) are described also salterns (salina) and pepper-castors (piperatoria). Interesting information for the form and functions of the lasts give the unearthed treasures of the Roman age, which among the rest different pots include small statues used to preserve spices.

The treasure of Nikolaevo, the region of PlevenThe treasure of the village of Nikolaevo (region Pleven)

is found in 1909. It consists of 35 gold and silver adornments, two silver dishes, a small silver statue and 899 silver coins of Roman emperors from the period of 1-3 century AD. The find is unique and is the richest and the most variable collection of Roman jewels known to us from the lands of Thrace.

Among all the items the most famous is a small statue of a child which Bogdan Filov specifies as a saltern. In the world specialized literature the small statue of Nikolaevo is quoted as a form of sculpture effigy, as a spice-pot (piperatorium). The statue is made of silver its height is 10,4 cm and its weight is 106,44 gr. It represents seated naked boy in a childish age, holding a dog. The figure is set on a round profiled base. Its bottom consists of two circles one on top of the other, the outer of which (the lower one) is fixed, but the inner one can be revolved across by a small handle riveted in its center. The outer one has three almond cuts, the same as on the inner one, but completed with three other figures (the same form) covered with holes like a riddle. As the handle of the inner circle is turned round and the cuts of both circles are coincided the statue-pot is open. Under next rounding

97

of the inner circle coinciding the cuts with the outer one the pot is closed. The next position is when the cuts of the outer circle coincides the hollow parts of the inner one the content of the pot can be sprinkled.

According to me the research-workers are truly right taking this small monument from Nikolaevo to the pots-piperatoria preserving the spice black pepper. The reveal sets up the treasure of Nikolaevo among the few of the kind found in Sidon, Chaource, Vienne (Isére), Hoxne which include different small statues with not only aesthetic but practical functions preserving exotic spices.

Concerning the date of this small monument from Nikolaevo, Bogdan Filov and George Seure take it to 249 - 250/251 AD, while Liudmila Ruseva-Slokoska on the base of the resemblance of the childish portrait and this of Gordian the 3rd specifies it to the 40s of the 3rd century AD.

The statue of SidonIt is found in the antique town of Sidon in 1899. Since

1972 the statue is possessed by the Museum of Fine arts in Boston. The statue is made of silver, its height is 9,5 cm and its weight is 109 gr. It represents seated naked boy on a round base, right arm risen put on the scruff of the neck, left hand is holding grapes. The grapes coincided with the image of Dionysios gives authority to some research-workers to interpret the child on the statue with Dionysos as a child. The base over which the child is seated represents a profiled ground. The bottom and the mechanical tool are identical to these of the small monument from Nikolaevo. In the reports this statue is described as a pepper-castor (piperatorium) too and is dated to the first half of the 3rd century AD. George Seure considers both statues of Sidon and Nikolaevo as a batch production of Syrian workshops and its local jewelers. The similar characteristic as in type and style do not let us easily contradict his idea, though the presence of workshops for silver

98

dishes through the central Roman province. In the famous table sets the found pepper-castors differ in idea, style and image from that of the nice childish figure, which is an argument enough to put the question aside till new proofs in variance.

The treasure of Chaource (France)The treasure was discovered in 1883, wrapped in a piece

of cloth of which a few fragments remained. It consists of thirty-nine pieces, forming a complete table-service or ministerium, six vessels being of plated bronze, the rest of silver.

Among the rare examples of small statues of silver covered in gold these found in Chaource are outlined against all others. They include different dish-pots (argentum escarium), drink-pots (argentum potorium) and some small statues in gold cover. One of them is different because of its usage as a pepper-castor (piperatorium) in form of Ethiopian slave squatting. He is represented asleep, with eyes closed; his right arm is wrapped in his mantel, the hand supporting his cheek, and the left hand rest on his knee, holding a chain attached to a lantern (?) between his legs. His features are coarse, the lips thick, and the nose broad; his hair is crimped, and he has a moustache and two tufts of hair on the chin. He wears sandals, a sleeveless tunic, and a paenula with hood, which is partly gilded. The framework of the lantern is also gilt. In the hair above the forehead a row of six holes is pierced, indicating the purpose of the figure. Below it is a moulded base, the concave part of which is gilt.

The item is hollow but the base is not preserved. Its height is 9 cm, it is wide 4,5 cm, large 4,7 cm and weighs 52 gr. It is dated as 3rd century AD

The treasure of Vienne (Isére), (France)It is unearthed during rescue operations over the antique

town in the quarters of the today Vienne (Isére). Through the research work many silver dishes and items are found and held over. On some of them there are inscriptions mentioning the

99

name of Dolmatius which probably is the name of their owner. The analyses of the items reveals they date to the 3rd century AD. The great interest in the finds are two spice-boxes with very complicated construction and ornaments The first one represents silver statue forged with printed ornaments embossed in gold. Its diameter is 4,5 cm, height 9 cm. The small statue is pear-shaped with narrow tube-like top which is tapped. The bottom slowly widened and is based on a stool. The base consists of two lamellas one on top of the other but each with an identical bean-shaped hole. The second lamella is not fixed and can be turned round its axis. When the two holes coincide the content can be poured. The middle part of the pot is decorated with frieze in prints slightly embossed though the outline is deeply indented. Although the drawing is awkward and not clearly visible we can identify a horse-drawn buggy - races passing through water. It is dated to the 3rd century AD.

The second spice-pot from Vienne (Isére) is a silver pot with a diameter of 5 cm, general height 3.6 cm and weight 63,61 gr. It is exclusively well preserved with only missing the axis of the handle hinge of its lid. The box is cylindrical based on three hemisphere legs. The lid is flexible. It is lyra-shaped and enters the box sliding it thoroughly. There are two lamellas one on the top of the other. The lower (inner) one has four heart-shaped ornaments finely perforated. The upper (outer) lamella has also four heart-shape-cut forms. With a small tiller ending in a loop the outer lamella can be rounded on its axis in two positions. When the heart-shaped holes are covered or when they coincide with the perforations in the lower part of the lid it is possible the content to be poured or to be evaporated. To control the movements of the inner and outer lamellas there is a small tiller to restrict the rounding. Dated to the 3rd century AD.

The treasure of HoxneThe Hoxne hoard is one of the largest Roman treasures

100

ever to have been discovered in Roman Britain. It consists of some 15, 000 gold and silver coins and around 200 other gold and silver objects, and was buried by its original owners during the early fifth century AD.

The gold coins are all of the denomination known as the solidus weighing around 4,4 grams with a fineness of 99 per cent. All the gold coins post-date Valentinian I’s reform of 365-8 AD, and indeed most of them were made during the reigns of Arcadius and Honorius, between 394 and about 405 AD. However, eight different Roman emperors are represented in all. The gold coins are in an excellent state of preservation and, because none of them was more than about fifty years old at the time when the hoard is likely to have been buried, they have seen very little wear.

Apart from the coins, the two principal classes of material in the Hoxne hoard consist of gold jewelry and small items of silver tableware.

Silver plate, namely eating and drinking utensils made of silver, was owned by most wealthy Roman families, and could include large and highly decorated dishes, salvers, bowls and jugs as well as small containers, spoons and ladles.

It is not certain who originally owned the hoard, though several objects are inscribed with the name Aurelius Ursicinus, but it is likely that it is represents the accumulated wealth of a very affluent private family.

The most striking silver objects from the hoard look like statuettes, but all are in fact table utensils. Four “statuettes” are piperatoria, pepper-pots. One is in the formal a bust of a late-Roman Empress depicted in a formal and hieratic pose, with details of the clothing, necklace and elaborate hairstyle picked out in gilding. Such busts are well-known in the form of bronze steelyad-weigths of the fourth and fifth centuries. The bust is a hollow container, and its separate base, enabling the bust to be filled with groups of small perforations so that the pepper can be sprinkled.

101

The same mechanism is found in the other pepper-pots. One is in the form of a solid-cast statuette of Hercules wrestling with the giant Atlas. Its hollow base was the pepper-container. The other two pots represent animals, a reclining goat or ibex and a hound catching a hare.

Items non-defined in origin and unearthing.At the end of 2006 in Bulgaria came-out three small silver

statues also non-localized in unearthing. No found analogues are known and their characteristics are contradictory and provoke many questions. The description and the monuments they have in common with as idea, image and functions show indisputably that they are rare sculptural patterns. The lack of information in the fields of the finds and its context makes every attempt harder in analyzing the cultural influence over the style and their iconography. This is the reason why each opinion in a monument of unclear evidence to be liable to a discussion till another of the kind appears or more certain in genesis.

A small statue of a seated man It is made of silver and is 12 cm in height. It represents

naked man seated on a round profiled base which periphery is encrusted with doubled hemisphere bulging thoros the risen parts of which are in gold. The figure is of a young man seated with a knee - bent right leg in front of his body and the left leg is angled in front of the body and the right one. The muscles of the body are really well interpreted and all anatomical details are in gold. The hands are very near to the body bent in elbows, the left one is at the left knee. The whole impression is of breached proportions in the length of the arms as the lower part from the wrist to the elbow is shortened against the upper one from the elbow to the shoulder, the palm is missing replaced by a thickened form marked cuts in gold imitating fingers. There are striped small cylinders, probably musical instruments. Along the arms is spread adding material covering the place of the palms up to

102

the shoulder. There is a broad-brim holding the cylinders and the material itself. The engraver very carefully presents the covering material, may be cloth, as the ribbon, the broad-brim and the musical instruments are additionally in gold. The head is in front, the chin slightly risen, the eyes widely-open. The nose is straight, the mouth slightly ajar, the ears bigger than the proportions of the head are slightly apart of it. The hair is gathered in a knot with some curls both sides. They are precisely crafted and are underlined in gold too with two small holes between. The statue is hollow and is covered with a small disc used as a base. It is with a diameter 6 cm but not the whole is in presence now. The central part of it is protruded inside and in the center of the outer one is attached a movable triangular lamella. When slightly moved it opens or closes two holes in different shapes next to one another situated on the marked the most inner concentric circles. The nearly situated pair of holes and that they can be open or close at once by the triangular lamella makes the difference in their size unexplainable. The base is made not so precisely as the hull and the mechanical tool on it is maximum simple and is unknown as in intention and design.

The characteristics of the “newly”-found small statue insist on being discussed and some points of support in different monuments to be found so the interpreting of it be easier. Approved interest in first place causes the pose of the seated man’s figure, which is not found up to now among statues unearthed here in Bulgaria but can be found among statues connected with the history of the hinduism and buddhistic cultural fields. The hair-dressing of this man’s figure -back knot divided into curles is another element not found among monuments here in

Bulgaria. The origin and spread-out of this hair-dressing is well-known in the lands of East-South-east in chronological aspect it is a track to social, religious and cultural identity.

Another interesting element found in the analysed statue

103

are the striped cylinders to the hands, musical instruments which shaked or beated one another produced different sounds probably connected with defined ritual actions.

Concerning the practical apply of this statue there are some obscurities risen by the situated opposite holes on the head and on the base. They impede the interpretation that the statue can be used as a pot for pouring product. Except these the attached outer lamella does not fit tightly the surface it is used to move on and this makes it difficult for the fined-grained or loose product to be held inside the body of the statue when it is on its base. The presence of divertive holes can be acquitted only if it is used to held inside tree rinds or rеsins (cinnamon, vanilla powder etc.) with different aroma emitted though the holes of the head. Having in mind the expense of these products we can suppose that it is normal for such products to be put in a pot incrusted in

gold. The usage of different aroma is common in the antiquity but become most popular in 15-16 centuries when in the East there are made special pot for the purpose.

The statue of a man’s headIt represents three-dimensional silver sculpture of man’s

head in height 7.2 cm and diameter in the base 3.8 cm. It represents a bearded old man with big disproportionate hooked nose with wide nostrils and protruded chin. His face is covered in long beard separated in a strange manner in three tufts on both sides left and right underlined in gold. The lips are thick, the upper one is upturned to the nose, the tongue is protruded in unnatural manner out of the mouth left corner bit by the upper teeth, all details are in gold. The eyes are widely-open, the brows thick and underlined, the ears are larger than the head proportions and are set in unnatural manner.

Between the brows there are two deeply carved wrinkles which start from there and declining go straight to the forehead truncated there by another ones but horizontal. Over the forehead

104

the hair is marked knotted at the back of the head, separated in four curly tufts underlined in gold. Among them there is a small pierced hole. The face-image has strongly individual features enhancing its grotesque appeal. The statue is a hollow one with a silver lamella as for the base of it with an attached triangular lamella with restricted movements left-right but at the same time uncovering a small hole at the bottom. The practical usage of this statue is as blurred as the previously dеscribed and the questions are risen again by the location of the opposite holes and the outer attached lamella at the base. For that very reason the appliance as a box for aroma is a suitable explanation. The grotesque image makes it different to conjunct with defined characters or to be connected with a specified period mainly because according to the research-workers the golden period of grotesque is 16-17 century AD.

The statue in a sphere-shape.It is made of silver and its height is 10.7 cm, and the

diameter of the base is 4.2 cm. It represents spherical body put on a base in a shape of a

truncated cone and the opposite side turns into a tiny neck. The body at the base of the neck is restricted by numbers of embossed girdles decorated in plant ornaments formed as a wreath. The cover of the sphere is decorated in geometrical and floral patterns in gold too.

The statue is hollow, the bottom is a round disc with an attached outer lamella movable round to the left and to the right, sliding over a small hole near the point of attachment of the triangular lamella. The bottom of this statue as a pattern and mechanical device resembles the described above statue-head. A similar pot as in shape or ornaments is not published yet. Under many conventions the statue of Vienne (Isére) is similar to this one although is different in the mechanical device at the bottom and the ending of the necking. As a complete vision this item

105

resembles the architectural forms of religious Medieval and subsequent temples of the East. As it is formed as a whole and its ornaments it resembles the more subsequent sasanidian silver pots encrusted in gold widely spread in the fore parts of Asia. The lack of analogues as the unclear purpose of this monument leave the question of its dating and functions.

One of the possibilities is to take the statue after the resemblance of these ones from the 3rd century AD, as the one of Vienne (Isére), though the form, the ornaments, the decorations and the workmanship of the mechanical device differ in origin. Another possibility is to take after the pots in similar form but from 16 century AD.

After looked thoroughly the three statues make it clear that except their non-defined dating and functions there are too many other unsolved problems in connection with the history of these monuments to be cleared out.

Except the remaining questions it is important to be recognized if these monuments belong to one whole complex, treasure of three features or not. Among the other artifacts there are characteristic features that draw them closer as:

1. They are made of silver encrusted in gold.2. The mechanical device in the base is identical.3. They have holes at the bottom and the opposite (head

and top) that is supposed as identical in purpose.4. There are no such others discussed yet.5. The date reappears are uncertain.These signs rise a very serious question enhancing the

attention of the specialists which is:How can it be possible that only three statues are found in

the region of Bulgaria since last 100 years and at once three more found no evidence under what circumstances?

The elementary answer is that in archaeology many surprises are possible but is it the true one?

106

The reveal of the approved finds and the recent three ones shows the difference in usage and workmanship as a whole but gives the opportunity to vary in ideas and interpretation though these are only possibilities.

Yet unanswered questions are :Where is the place of unearthing of the three small

statues?Are there any clues leading to an approved archeological

object?Are they part of a treasure or accidentally gathered?What are their functions?What is their origin?Where are they made and what the connection with the

region of Bulgaria is?Are they an object of out-trade deals and if yes – what

period are they connected with?What is their dating?Whom were they possessed by?Are these three non-patterned statues – a pattern of their

own?All these questions await their historical, archaeological

and cultural answers.The beginning is hereby but not only.The discussion is run on.

D.Vladimirova-Aladzhova. Salt, Peper.....and Archaeology. 2009

Documents

Transcript of D.Vladimirova-Aladzhova. Salt, Peper.....and Archaeology. 2009