1тема: Същност на съвременната ек.ситуация, възникване иразвитие на концепцията за устойчивото развитие.

Съвременната ек.ситуация може да се определи като проблем.Проблемна на онази ситуация, която е резултат на сложни,различни по своя характер причини и за която няма еднозначни инавременни решения. В основата им стои човешката дейност,независимо дали е с производствена или потребителска насоченост.Ек проблемна ситуация може да възникне от наслагването наняколко фактора, като : ик растеж, промени в структурата напроизводство, както и соц-ик причини.

Две характерни черти са присъщи на екологичната ситуация – това енейното измерение във времето и пространството .

1) Важна особоност на ек ситуация се проявява във времето. Отлагането на решенията в редица случаи може да изостри и да направи необратими тенденциите на увреждане в дадена еко с-ма.

2) Еко с-мата се променя и в пространството, като има тенденции в редица случаи да прераства от по-ниско към по-високо йерархично ниво, или от место в регионално, от регионално в нац и т.н.

Взаимовръзка м/у ек.ситуация и ик.дейностСкоростта и мащабите на едно ик.развитие може да се превърне в заплаха за равнището на глобалната еко с-ма. Подзаплаха са какторесурсите, така и ек.услуги , които се получават от природата. Ек услуги , за разлика от създадените от човека – технологии,машини и инфраструктура съществуват независимо в природата и зависят само от устойчивото състояние на еко с-мите.Когато има свръхексплатация могат да изчезнат не смао ресурсите, но и услугите, к ни предлага природата.Характерни черти на ек.ситуация

1) промяна в климата2) изчерпване на НЕвъзобновимите природни ресурси и загуба на

потенциала на възобновими ресурси с неблагоприятни последици за околната среда

3) натрупване на огромен обем промишлени, строителни, сел.стоп. и битови отпадъци нарушаващи биогеохим.цикли

4) все по-широко използване на хим.съединения и продукти, съдържащивредни и токсични вещества

5) разкъсване на кръговрата на осн.биогеохим. в-ва

6) посевместно разрушаване и неустойчиво използване на капацитета на ек с-ми за услуги

7) ускоряване на % на загуба на биоразнообразието съпроводено с биологично смесване

8) нарастване на ек.проблеми от местно към регионално ........към глобално

2 главни заплахи:1) замърсяването и отпадъците, к превишават способността на

планетата да ги абсорбира и преработва2) нарастването на разрушаване и изчерпване на възобновими

ресурси(вода, почва, гори и др)

Възникването на екологията като наукаЕкологията като наука възниква в средата на 60-те години на миналия век. Терминът „екология” е въведен 1866 година от немския учен Ернест Хекел за обозначаване на взаимовръзките между организмите и заобикалящата среда. Самият термин има гръцки корен – от гр. дума „ойкос”-дом, мястоЕкологията е наука, която изучава условията за съществуване наорганизмите, взаймовръзките между тях и средата, която гизаобикаля.Видове екология(клонове):

1) приложна екология – дава отговор на редица практикоприложнипроблеми произтичащи от взаимодействоето на чов.дейност сприродата, както и на ефектите свързани със замърсяването и сизчерпването на прир.ресурси

2) биофизична екология – с нея се разкриват процесите нафункциониране на еко с-мите, мат.потоци и проявлението назаконите на термодинамиката

3) екология на човека – с нея се проследяват взаимовръзките м/уразлични заболявания и замърсяване на околната среда

4) социална ек – изучава взаимовръзките м/у обществото и природатакато се включват домографските процеси, плътността нанаселението и натискът в/у еко с-мите, орг. и кач на околнатасреда

5) правна ек – формира едно от най-сложните и обемистизаконодаделства – екологичното

6) екоикономика – синтез м/у неоклас.ик и ек.; проявява се внейните 2 аспекта

ик на природните ресурси икономика на околната среда7) ек и устойчиво развитие – синтез от знания, с който се цели да

се изучат по-задълбочено ек аспекти на концепцията за устойчиворазвитие

Възникване и развитие на концепцията за устойчиво развитиеПонятие уст.развитие е използвано през 1980г в док ”Св.стратегияза живата природа”. През 1987г в доклада „Нашето общо бъдеще” нам/унар комисия на ООН по околната среда и развитие се обосноваваконцепцията за уст.разв. В този док е поставено 1 от най-важнитеопределения: човечеството е способно да направи развитиетоустойчиво, удовлетворявайки нуждите на настоящето поколение, безда подлага на риск способностите на бъдещите поколения, зазадоволяване на своите потребности.Устойчиво развитие – процес, с който се удовлетворяватпотребностите на сегашното поколение без да се отнематвъзможностите на следващите поколения да удовлетворяват своитесобствени потребности.Конференцията на ООН посветена на околната среда и развитието,състояла се през 1992 г в Рио де Жанейро. На нея присъстват 179страни и са приети 5 основни документи:

1) на първо място е декларация от Рио с 27 принципа заустойчивост,

2) план за действие за достигане на устойчивото развитие3) рамкова конвенция за измененията в климата 4) конвенцията „запазване на биологичното разнообразие”.5) Заявление за устойчивото развите на горите

Конфренция на ОНН през 2002 г в Йоханесбург (ЮАР) и на нея сеприемат целите за развитие през хилядолетието.”Тук присъстватпочти всички страни и над 8000 неправителствени орг-ии. В тозидоклад се разглеждат 4 основни сценария за бъдещо развитие:

1) Пазарен механизъм2) На стратегии3) Свързан с безопасността на бъд.поколение4) устойчивостта

Целите за развитие през хилядолетието в 3-те измеренип на уст.развитие се превръщат в основен документ за изпълнение. 3-теизмерения за устойчивото развитие са :

1) Социалната справедливост (област)2) Екологичната поносимост (област) -

3-те осн стълба на УР3) Икономическа жизненоспособност (област)

Тема 2: Характеристика и принципи на устойчиво развитие.1. Дефиниция и принципи на устойчивото развитие.

В научната литература са предложени много и най-различни често противоречиви дефиниции отразяващи различни гледни точки, разбирания, интереси , както и самата еволюция за уст. развитие.Въз основа на всички дефиниции може да се приеме, че устойчивоторазвитие е процес на промяна при който експлоатацията на ресурсите , посоката на инвестициите, ориентацията на тех. Развитие и институционалните промени са съобразени както с нуждите на сегашното, така и с нуждите на бъдещото поколение. Устойчивото развитие се основава на 27 принципа приети на 2-ри световен форум през 1992 година. Обобщавайки тези принципи, те могат да се групират в следните осн. принципа:

1) Всички хора имат право на здравословен и ползотворен живот в хармония с природата

2) Опазването на околната среда трябва да бъде разглеждано като неотменна част от процеса на развитие

3) Днешните и утрешните поколения имат равни права4) Всяка държава има право да използва собствените си ресурси , но

без да вреди на околната среда извън пределите на свойте граници5) Замърсителят компенсира щетите причинени на околната среда 6) Осъществяването на стопанска дейност се съпровожда с

предохранителни мерки за опазване на околната среда 7) Държавите си сътрудничат при опазването на околната среда8) Премахването на нищетата и дисбаланса в жижненото равнище в

различните части на света е неотменна част от устойчивото развитие

9) Държавите са длъжни да ограничат и ликвидират неустойчивите модели на производство и консумация и да поущряват съответна демографска политика

10) Най-ефективният начин за решаване на проблемите на околнатасреда е участието на всички заинтересовани страни. Опазването наоколната среда се реализира с активното участие на всички соц. Групи

11) Държавите разработват и прилагат ефективно законодателство за опазване на околната среда

12) Мирът , развитието и опазването на околната среда са взаимозависими и неделимиУсойчивото развитие е въпрос на субективен избор основан на ценностната система на хората, на възможните решения в рамките на желаното и на възможното определено от ограничаващи фактори. Огранич. фактори могат да бъдат обективни от страна на природатаи субективни, променящи се в процеса на чов. еволюция .

2. T рите сълба на устойчивото развитие. Комисията устойчиво развитие към ООН счита , че уст. развитие има 4 осносително самостоятелни измерения : социално , икономическо , екологично и институционално . Проблемът на уст.развитие е комплексен и едновременно надхвърля времеви , териториални и предметни граници. При разработването на решенията и стратегиите за достигане на устойчиво развитие се отчитат различни противоречия и конфликти. Най-важните противоречия и конфликти се изразяват в следните 3 групи:

между човека и останалите растителни и животински видове на планетата

между различните соц.групи в обеществото между сегашното и бъдещите поколения

Тези противоречия са в основата на концепцията за 3 стълба на устойчивост:

1) екологична поносимост2) соц. справедливост 3) икон

жизненоспособност1)* 1стълб - Екологичната поносимост зависи от носещата способност на околната среда. Тя се определя от броя на организмите от определени видове, които могат да живеят в районас наличните ресурси и услуги на тази еко с-ма.2) * 2стълб - на основата на своята ценностна с-ма и обективни възможностти хората избират степента на отговорност за соц. И ик. си действия във всички времеви пространствени измерения , в които те оказват въздействие (сем , фирма , обществото). Соц. Справедливост се проявчва в две направления: * интергенерационна справедливост – равни възможности за развитие в рамките на сегашните поколения. Равенство между отделните соц.общности и равенство на индивидите в рамките на отделните общности. Равенството в рамките на сег. поколение

изисква особено внимание към нуждите на най-бедните. Обществото е цчлостна с-ма и едни негови части не могат да бъдат устойчиви ако други не са. От друга страна бедността е потенциален источник на неустойчивост, защото ако нуждите на бедните не са задоволени трърде вероятно е те да преприемат действия, които дадоведат до намаляване и деградиране на ресурсната база на природата. *интрагенерационна справедливост – обхваща равните възможности между сегашните и бъдещите поколения по отншение на използванетона ресурсите, потреблението на блага и чов.права3)*3 стълб - основа на устойчиво развитие са 4-те вида капитал : природен, произведен от човека, социален и човешки. - природния капитал включва слънчевата енергия, биосферата, земните материали и биогеохимичните цикли-произведения от чов. капитал включва инфраструктурата , производствените мощности, машините и съоравенията- човешкия капитал включва личните качества , знанията , уменията и способностите на хората и знанията и способностите насоц.групи и организации-соц.капитал представлява мрежата от институции и организации наик.дейност , както и соц.норми улесняващи координацията на тази дейност. Съвкупния капитал вклчва природнич , соц., чов., и произведенич от човека капитал. Природния капитал е базата , която ползват остналите видеове капитали, за да се повишава чов.благосъстояниеи да има уст.развитие на обществото. При използването на природния капитал съществуват 3 основни принципа на устойчивост :

принципът на слабата устойчивост – показва , че използвания в иконопмиката на дадена страна капитал ,трябва да не намалява с времето.Според него може да се заменат природните ресурси за сметка на усъвършенстването на чов.и техническия капитал. Това озн.,че природния капитал може да бъде заменен с произведен от човека капитал и човешки капитал със същата стойност

принцип на предпазливостта – този принцип се препоръчва да се приложи само при заплаха от необратими последици. Според този принцип не трябва да се позволяват ек.вреди , които могат дълготрайно или за постоянно да нанесат вреди на бъдещите поколения.

Принципът на силната устойчивост – гласи , че наличното количество природен капитал трябва да бъде поддържано и усъвършенствано,защото функциите , които изпълнява не могат да бъдат заменени от произведения капитал и стоки. Силната устойчивост предполага недопускане на взаимозаменяемост между отделните видове капитал и запазване на всеки от тях по отделно.

3. Взаимовръзка между обществото и носещия капацитет на околната средаНосещия капацитет на еко с-мите е количеството население , което може да бъде поддървано с наличните ресурси и услуги на тази еко с-ма. При нарушаване на равновесието еко с-мата реагирачрез регерениране , въпреки , че някои еко с-ми не могат да се възстановят в първоначалното си състояние тъй като са преминали прега за тяхната носеща способност. Прагът на носещата способност на природната с-ма , зависи от:

Количеството на личните ресурси Броя на наличното население Количеството на потребяваните ресурси от един индивид

Запазването на природния капитал означава :1) Потреблението на ресурсите извличани от недрата на

земята(невъзобновими), не трябва да нараства в бъдеще. Те тр да не се извличат с по-голями темпове от темповете на заместването им с други ресурси

2) Материалната база за продуктивността на еко с-мите не трябва систематично да бъде намалявана,. Това изисква възобновимите ресурси да не се използват в степен по-голяма от техния ест. прираст.

3) Да не се изхвърлят повече отпадъци отколкото еко с-мата мове да асорбира или преработва

4) Нужно е ефективно и справедливо да се задоволяват основните чов.НуждиВъз основа на всички тези принципи за устойчивост , орг. за ик. сътрудничество и развитие въвежда 3 основни принципа в политиката на европейския съюз за опзване на околната среда.

1) Ограничаване на емисиите на субстанции в рамките на асорбиращия капацитет в рамките на ок. среда

2) Управление на възобновимите ресурси по начин усигоряващ поддържането на тяхната ек. Функция

3) Управление на възобновимите ресурси по начин осигуряващ поддържането на тяхната ек.функция в рамките на възможността да бъдат заменени с други възобновими ресурси .

Тема 3:Екологичен подход към устовойчивостта1. Същност на екосистемите- екосистемата като понятие е въведено

през 1935г. от английски еколог и ботанист Артър Тенсли. Той определя екосистемата, като цялостна система включваща не само комплекси от организми, но и целия комплекс от физически фактори, формиращи това което се нарича околна среда. Учението за екосистемата получава своето развитие и достига до извода, чеекосистемата е елементарна, градивна, пространствена и функционлна структурна единица в екологията, която включва съобщество от живи организми, наричани биоценоза заедно с неживата част от тяхната среда, наречена биотоп и всички разнообразни взаимодействия помежду им, в които се осъществява кръговрат на веществата и чрез потока на енергия се създава определена биотична структура. Връзката на биоценозата с биотопаима веществено енергетичен характер. Енергията и веществата са градивните фактори за съществуването и устойчивото развитие на екосистемите. Екосистемата включва всичко необходимо за подържането на живота в пределите на определено пространство и време. Всички екосистеми е нужно да включват биотичен и абиотичен компонент, техните взаимодействия и източник на енергия. Абиотичния компонент на средата е биосферата. Биосферата включва атмосферата, литосферата, хидросферата. Главната фунцкия на биосферата е да обезпечиосъществяването на кръговрат на веществата. Това означава да се извършва кръговрат на веществата между атмосферата, почвата, хидросферата и живите организми.

2. Морфологична структура на екосистемата- тя разглежда основните съставни части и определя в какво се изразява единството на организмите със средата в екосистемата. Екосистемата обхваща 6 основни компонента, разделени по своята същност в две неразделносвързани групи- биоценоза и биотоп. Биотопа включва абиотични компоненти на средата. Неорганичната среда предоставя всички нужни условия за съшествуването и развитието на едно съобщество то организми. Неорганичната среда е източник на хранителни вещества за авиготрофните и хетеротрофните организми. Биотопа трябва да осигури пълен кръговрта на веществата от които са

изградени организмите. Биоценозатае формирана от живите биологични компоненти- фитоценоза(растенията,както още се наричат продуценти), зооценоза(животните включително и човека, които се наричат консументи), микробиоценоза(растителните и животински микороорганизми-редуценти). Биоценозата е съобщество от популациите на автотрофни и хетеротрофните видове, които обитават сравнително еднороден биотоп. Автотрофните организми, наричани още продуценти, чрез продукцията на фотосинтеза превръщат абиотичните химични елементи и вещества, които съществуват в биотопа в жива органична материя, като използват слънчевата енергия. Тъй както растенията сами произвеждат необходимата материя и енергия за своето съществуване, те се наричат авиотрофни организми.

3. Принципи на системния подход в екологията Когато е дефинирано понятието екосистема и била представена идеята, че природата функционира като единно цяло всеоще не е била развита тероията за системите. След обусновка на системинияподход се осъществява възможност за изследване на стурктурно-функционалната организация на екосистемите. Основателите на системния подход стигат до извода, че всяка система е сбор от компоненти с дадено свойство, функционираща взаймосвързана, обединена в едно цяло за постигане на определени действия и цели. За системата е характерно:

За нейните свойства, не може да се съди само по свойствата на нейните части. Решаващо значение има взаимодейстието между тях.

Всяка система има опрделена структура. Тя не може да се състои от абсолютно еднакви елементи.

Всяка система има своя външна среда. Затова силата на връзките между елементите вътре в системата е по-голяма от тази с елементите на средата. Според характера на връзката и според начина на обмяна на веществата и енергия различаваме три вида системи:

- Изолирани- тук е невъзможен обмен.- Затворени- възможен е обмен само на енергия.- Отворени- възможен е обмен на материя и енергия.

В природатасъществуват само отворени системи. Динамични системи са системи, при които между вътрешните им

елементи и елементите на средата се осъществява пренос на вещества, енергия и информация. Всяка жива система е открита динамична система.

Функцията на екосистеми се подчинява на редица закони, като основни са закона на Браун и законите на термодинамиката.Законът на Браун- ако върху една равновесна система се окаже външно въздействие в нея настъпват такива промени с цел да се нмали външното въздействие, на околната среда. На ниво екосистема този закон се проявява чрез способсността на екосистеите за авторегулация.Законите на термодинамиката

1) Енергията и материята нито могат да се създават, нито могат да се изчерпват, те само променят вида си.

2) Трансформацията на енергията на един вид в друг е съпроводена със загуби. Този закон е известен още като закон за ентрофията (мярка за организираност, а някой физици смятат, че ентрофията емярна за способността на енергията на една система да върши работа. Колкото организацията на структурите или на процесите е по-висока, толкова ентрофията е по ниска и обратното). Най-важната термодинамична х-ка на екосистемите е тяхната способностда създават и поддържат висока степен на вътрешен ред, като всяка система се намира в равновесие не само с външната и среда,но и по взаимоотношение на отделните и части. Под екологично равновесие на екосистемата се разбира състояние на балансираностмежду изграждащите я елементи и протичащите в нея процеси. Кактои между екосистемата така и между заобикалящата я среда това равновесие се поддържа от свойствените на екосистемата механизмина саморегулация.

4. Класификацият на екосистемите и екосистемните услугиВ зависимост от средата екосистемите се разделят на водни и сухоземни. Водните екосистеми според съдържанието на соли се делят на солени и сладководни екосистеми. Сладководните се делятна ручейни и речни, езерни и блатни. Солените на морски и океански. Според своя произход екосистемите се делят на естествени и изкуствени.Екосистемните услуги са условия и прцеси, чрез които природните екосистеми и организми които ги съставят, поддържат и запълват своя живот. Тези услуги запазват биоранообразието и производството на екосистеми и стоки. Екосистемните стоки и услуги са ползите, които човек извлича директоно или индиректно от екосистемните функции. Екосистемните услуги са в 4 групи:

Материални услуги

Регулиращи услуги Културни услуги Подържащи услуги

Материалните услуги се отнасят до продукцията добивана от екосистемите и директно използвана в производството или за личнаконсумация от хората.Регулиращите услуги са свързани с капацитета на екосистемите да регулират важни природни процеси и животоподдържащи системи чрезбиогеохимични и биосферни цикли. Културните услуги са нематериални ползи които хората извличат отекосистемите под формата на наслада от красивата природа.Поддържащи услуги създават условията необходими за предоставяне на всички други екосистеми и услуги. Те се различават от всички други услуги по това ,че тяхното действие върху хората е косвеноили много бавно.

5. Същност на екосистемния подходТой е инструмент за постигане на устойчиво развитие в трите му измерения. Той предствлява стратегия за интегрирано управление на сухоземни водни и биологични ресурси гарантиращи тяхното опазване и устойчиво използване. Този подход включва четири елемента:

Защита на природния капитал Дългосрочно опазване на екосистемите и екологичните процеси Опазване на биоразнообразието и устойчиво използване на

природните ресурси Признаване и защита на традиционите екологични знания обичаи и

практики. Тема 4 :Взаимодействие и анализ на системата околна среда-

икономика1. Развитие на ролята на природния фактор в икономическата теория.

Факторите на производство в класическата икономика се делят на три вида- земя, труд и капитал. Земята е терминът използван за означаване на всички природни ресурси използвани в икономическото производство, включително земя, вода, гори, животни, полезни изкопаеми и други. През 18 и 19 век икономистите признават значението на фактора земя за производството и ограниченията които този фактор поставя на икономическия растеж. Физиократите които представят първия кръгов икономически модел през 1758 година, последвани от класическите икономисити от 18 и 19 век, включително Адам Смит и

Давид Рикардо, подкрепят идеята, че в дългосрочен план възможността за подобряване на жизнения стандарт на населението не съществува поради огранич1еността на природните ресурси и нарастването на населението. Във втората половина на 19 век с развитието на индустриализацията икономистите насочват вниманието си към другите 2 производствени фактора. И привържениците на неокласическата школа развиват идеята, че при правилно икономическо управление, както и поради взаимозаменямемостта на отделните производствени фактори е възможен безкраен икономически разтеж. През 70-те години на 20 век след първите световни енергийни кризи неокласическата икономика насочва своето вниомание отново към ограничението поставено от природните ресурси. И третия вид производствен фактор-земята приема името природен капитал. Терминът природен капитал подчертава неговата важност за осъществяване на производствени процеси и показва, че е по-правилно името на втория производствен фактор от капитал да бъде променено на произведено от човека или овеществен капитал.

2. Взаимодействие и недостатъци на класически икономически модел производство- потребление.Взаимоотношението в класическите теории се основава на стандартния кръгов модел на икономическата система. Този модел показва размяната на стоки услуги и фактори за производството между две основни групи действащи лица- потребители и производители. Прородната среда и ресурси не са посочени в този модел. Отношенията, които възникват между потребители и производители се осъществяват от пазара на ресурси и пазара на стоки. В резултат на процесите на производство и потребление възникват реални икономически потоци от ресурси и стоки и съответните им праични потоци. Тези потоци имат кръгов характер.Домакинствата са собственици на основните природни ресурси и ги предлагат на пазара на производствени фактори. В резултат н атърсенето на такива ресурси те се придвижват и във съотвтните предприятия и се включват в процесите на производство чрез коитосе създават определени стоки. Производителите предлагат на пазара на стоките а в резултат на търсенето те попадат при домакинствата, така кръгът на реални икономически потоци се затваря. При закупуването на стока или услуга от домакинствата протичат два потока. Първи поток- стоката се придвижва към домакинствата и съответните парични потоци се придвижват от

домакинствата към фирмите. Втори поток- фирмите закупуват производствени фактори от домакинствата и от фирмите към домакинствата протичат праични ипотоци. При така описания модел става ясно, че съществуват потоци от и към природата. Някои природни ресурси са жизнено важни за осъществяване на производството.

3. Разширен модел производство- потребление с потоците на екологични стоки и отпадъци. Домакинствата и фирмите не могат да създават енергия, а почва, вода и други елементи от природния капитал. Те могат да ги притежавта юридически, но не могат да ги генерират и или заменятс други след тяхното изразходванеДоставчик на тези ресурси е планетата земя- биосферата. Енергииният източник е слънцето. Входящия поток е слънчевата радиация, която е в основата на целия живот на земята. Изходният енергиен поток е топлинната радиация излъчвана от земята. Балансат междъ тези два потока се влияе от състава на земната атмосфера и определя температурата на земята. Икономическата дейност пртича в рамките на околната среда и тези две системи са взаимно свързани. В производството ипотреблението възникват отпадъци, но техният истински произход впотока на ресурси в икономиката. Според втория закон на термодинамиката означава че в производствения процес освен готовия продукт винаги ще се получават и отпадъчни продукти. Една част от изхвърлените отпадъци подлежат на биологично разграждане, а други на повторна преработка или рециклиране. Рециклирането има две основни последици.

1. Размерът на отпадъчните продукти върнати в околната среда се намалява.

2. Колкото повече се използват рециклирани материали, толкова по-малко количество от съответния ресурс се извлича от околната среда.Услугите носещи удоволствие на хората на кото не може да бъде намерен заместител са третата екосистемна фунцкия спомагаща за осигуряване на икономическа активност. Тези услуги имат две особености:

1. Те имат директна връзка с консуматора, без да се налага да бъдатпреработвани.

2. Тяхното използване не указва пряко въздействие върху околната среда.

Околната среда осигурява пречистване на въздуха и водата, стабилизация на климата, кръговрат на хранителните вещества и други. Тези четири основни функции на околната среда са жизнено важни за икономическата дейност. Този разширен модел позволява да се направят два основни извода: - Необходимо е да се признае, яе околната среда се явява жизнено важен фактор за увеличаване благосъстоянието на хората инейно състояни услугите които предоставя трябва да бъдат взети под внимание при предлагането на мерки за постигане на устойчиворазвитие на обществото. - Необходимо е да се отчете че природните услуги са количествено ограничени.4. Взаимозаменяемост и допълване на производствените фактори.Икономическата логика ни кара да максимизираме продуктивността на ограничаващия фактор и да търсим начин да увеличим неговото предлагане. Икономическата политика трябва да бъде насочена към нарастване продуктивността основно на природен капитал. Ако факторите са взаимосвързани а не допълващи тогава не може да съществува ограничаващ фактор. Основен въпрос е връзката между природен капитал и преработен от човека капитал, могат ли те да бъдат взаимнозаменяеми. Тъй като природния капитал и произведения от човека капитал са допълващи се натрупването на произведен капитал оказва силно влияние върху природния капитал,да доставя постоянно нарастващо количество поток от природни ресурси, когато този поток надмине възможностите за възстановяване на природните ресурси за да се запази този поток постоянен нараства заплахата от неустойчиво развитие на чивешкото общество.5 тема:Показатели за измерване на устойчивото развитиеДефиниция на показателите за устойчиво развитие – за основа на концепцията за УР се приема идеята за съчетаване на екологичнатапоносимост, социаалната справедливост и ик жизненоспособност , кса взаимносвързани и съвместими. Концепцията за УР е възможно дабъде прилагана само при наличието на показатели показващи постигането на нейните цели. Най-общо показателите представляватколочествената и качествената инф-я , като обобщават различни и многообразни данни. Показателите за измерване на УР са различни от традиционните измерители на икономическия, соц и екологичния прогрес. Традиционните показатели като качество на водата

измерват само промените в част от обществото, но те не са независими от останалите части на обществото. Показателите за измерване на УР отразяват факта, че трите сегмента са взаимносвързани. Природните ресурси са материалната база за организиране на производството, от к зависи размера на печалбатаи броя работни места. Качеството на въздуха, на водата и на материалите,използвани за производството влияят в/у здравето на хората. Хората оказват влияние в/у печалбата. 4 групи – основни проблеми на измерването на УР

1) Научен подход – по настоящем той доминира за подробно изследванена отделните ел-ти от с-мата за сметка на разбирането на цялата с-ма. Научните дисциплини, развити като отделни области трябва да бъдат интерпретирани с оглед постигането на 1 обща перспектива

2) Причинно-следствени връзки – връзките м/у генериращите богатството човешки дейности и стреса в/у хората и екосистемите често не са правилно разбирани

3) Определяне на показателите – мн често се определят тези показатели, за които има инф-я и мн лесно могат да бъдат измерени. Въпреки, че могат да се окажат по-маловажни от показателите, за които е трудно и невъзможно да бъдат измерени.

4) Липсата на консенсус- относно начина на взаимодействие м/у ик, соц и екологични аспекти

Принцип за формиране на показателите за устойчиво развитие(принципи на Белагио)

1) направляване на визията и целите – според него оценкта на прогреса за постигане идеите на УР е нужно да бъде съпроводен отясна визия за самото УР и неговите цели

2) цялостен поглед- който обхваща както системата, така и съставните и части - разглеждане на положителните и негативнитевъздействия от човешката дейност, така че те да отчитат ползите и разходите за човешката и екологичната система, както в паричен,така и в непаричен израз.

3) Оценката на прогреса – за достигане на УР трябва да отчита равенството и несъответствията вътре м/у сегашното поколение, както и м/у сегашното и бъдещото поколение . Като се разглеждат въпросите за използване на ресурсите, прекомерното потребление, бедността, чов права и достъп до услуги.

4) адекватен мащаб – нужно е да се приеме подходящо дълъг времеви хоризонт, който да отговаря както на досегашните краткосрочни нужди за вземане на решение, така и на нуждите на бъдещите поколения

5) практическа насоченост - трябва да има чсна с-ма от категории,к да свързват визията и целите с показателите и критериите за оценка.

6) откритост – методите и данните за оценка трябва да са достъпни за всички

7) Ефективна комуникация – според него оценката трябва да е насочена към задоволяване на нуждите на потребителите

8) широко участие – да се осигури широко участие на всички социалнигрупи с оглед пълна оценка на всичките нужди и променящите се ценности

9) непрекъснатост на оценяването - показателите не трябва да се променят във времето; да позволяват верификация и повторяемост

10) институционален капацитет – трябва чсно разпределение на отговорностите и оказване на непрекъсната подкрепа в процеса на вземане на решения. Институциите са тези, к трябва да осигуряватусловията за събиране и обработка на инф-ята. Изисквания към показателите за измерване на УР (4 групи)

1) научни изисквания – вкл: прозрачност; възпроизвеждане на резултатите;осъществяемост на избраните критерии и качество на инф-ята.

2) функционални изисквания – вкл: чуствителност по отношение изменение във времето; м/ународна съпоставимост ; чувствителностпо отношение на ик-те, соц и екологичните взаимодействия

3) изисквания по отношение на ползите – вкл: постигане на целите; оплътняване на инф. към адекватните потребители; политическа управляемост; разбирателство м/у пол-та и общ-то .

4) практически изисквания – вкл: достъп по данните; възможност за непрекъсната актуализация; заместими разходи за събиране на инф-я

Условия , на които трябва да отговарят показателите:1) показателите трябва да са подходяща основа за вземането на

управленски решения.Трябва да предоставят инф-я и да дават ясни послания ; тази инф-я трябва да е свързана със съответната отправна точка и възприетите политически цели.

2) Показателите трябва да се основават на утвърдени научни методи на еднозначни проверими и научно достоверни данни, при чието събиране се използват страндартни и утвърдени методики

3) Те трябва да дават възможност за съпоставимост на резултати , както в нац така и в м/ународен мащаб

4) Те трябва да се възприемат лесно от широка група ползватели5) Те трябва да са икономични6) Те тр да позволяват разработването на модели7) Те тр да са чувствителни и да отчитат промените във времето и

пространството преди да е станало късно, но в същото време да садостатъчно окрупнени, така че грешките на съответния изследователски метод да не се отразява съществено в/у крайнитеизводи

8) Показателите трябва да са представителни9) Те тр да са ограничен брой, колкото по-малък е броят им, толкова

по-лесно техните послания ще достигнат до политиците и обществеността.Този критерии е особено важен при избора на приоритетни и водещи показатели

10) Те тр да се характеризират с гъвкавост и възможност за агрегиране.Избраните пок-ли тр да дават възможност резултатите от тях да се обединят в различна степен и на различни нива.

6 тема: Модели за анализ на устойчивостта3 групи модели: 1.модели с 1 показател – основава се на входно-изходни ик.моделии по настоящем доминират моделите на изчерпване замърсяването.Тези модели използват като показател БВП. БВП представлява годишна обща стойност на прoизведените стоки и предоставя условия в дадена страна , но БВП като показател не отчита запасите от природни ресурси и тяхната количествена и качествена промяна , нито вредите от замърсяване. БВП не е предназначен да измерва правилността на дадено решение от гл.т. на УР на обществото, тъй като този показател не е съзададен да измерва УР. За да използваме БВП като показател за измерване на устойчивостта се извършва корекция чрез изменение на нац. счет. стоки. Така коригираният БВП се нарича зелен БВП.За изразяване на показателя зелен БВП има 2 начина:

1) устойчиво потребление (уст доход) – определя се като от БНП(бр.нац прод.) се извади амортизацията на произведения капитал и амортизацията на околната среда

УД = БНП – Апр – Аос по този начин изчислен уст доход означава,че БНП е намален с инвестициите необходими за запазванеразмера на капитала

УД = БНП – Апр –Аос – В – П – Н - В-разходите за възтановяване, П – разходите за предотвратяване

на увреждането,- Н – надценка за неоптималното използване на природните ресурси- УД представлява доходът, който не е формиран за сметка на

намаляване на общата кап. база2) чисти спестявания – измерител използван от световната банка. За

база служи стандартното национално счетоводство БВИ (брутните вътр.инвестиции). Чистите инвестиции се изчисляват на 3 етапа:

I. от БВП се изважда размера на външните заеми и се получава размера на брутните спестявания (БС)

II. от БС изваждаме амортизацията на изградените активи и получаваменетните спестявания(НС)

III. от НС изваждаме стойността на изчерпването на пр ресурси и вредител замърсяване и получавме размера на чистите спестявания2.модели с агрегирани показатели – първоначално са разработени сцел да се привлече общественото внимание към проблемите за прилагане на концепцията на УР. В тези модели участват агрегирани показатели. (4 на брой):

1) индекс на човешкото развитие – това е интегриран показател, който дава представа за благосъстоянието и условията на живот във всяка една страна. Формира се на базата на 3 агрегатни показатели:

комбиниран образователен индекс- зависещ от индекса на записваемост в у-щата и индекса на грамостност на нас-то над 15г., което има достат. знания да чете и пише

показател на благосъстоянието – измерва се с реалния БВП и показва нивото на жизненото равнище на дадена страна

очаквана продължителност на живота – чрез него се определя здравословното състояние на съответната нация, начина на хранене

2) индекс на устойчивото ик-ско благосъстояние – той е по-подходящ за измерване на ик растеж, отколкото БВП, тъй като той взема подвнимание не само средното потребление, но и разпределението и влиянието на ик дейност в/у околната среда. Този показател се

намира като от БВП се извади стойността на вредните последици от ик дейност и се добавят дейност като например незаплат.домакински дейности. Основните недостатъци : инф-ята необходима за неговото изчисляване може да бъде предоставена само от някои страни(по-развитите); този показател има все още теоретични неясности;

3) индекс за оценка на живата планета – измерва посоките на изменение на биоразнообразието на планетата земя.Фондът за дивата природа е негов основател и той организира събирането ,обработването на инф и предоставянето на резултатитеот този показател.Индексът проследява изменението в популациите на 1313 вида гръбначни животни. Съставят се отделни индекси за земните, морските и сладководни животни. И трите вида индекси сеобобщават в един агрегиран индекс- индекса за оц на живата планета. ИОЖП е показател за цялостното състояние на екосистемите

4) индекс на човешкото щастие – този показател е опит за дефиниранена качеството на живот чрез обща рамка, използвайки психологичнитермини, а не БВП. Съзададен е през 1972г. и е показател за качествено измерване на благосъстоянието и щастието. Показателятне се изчислява директно, а се измерват само факторите, за коитосе счита , че правят човека щастлив. Щастието се третира като ел. на соц-ик-ско равзитие и се измерват измененията в 7 области:

1. икономическо благосъстояние- прилагат се директни наблюдения и статистическа инф-я като потребителски дълг

2. екологично благосъстояние – стат.инф-я за зазамърсяването, шума и трафика

3. физическо благосъстояние – стат.инф-я за физическото здраве4. умствено благосъстояние – използват се директни наблюдения и

стат.инф-я за умственото здраве5. благосъстояние на работното място - /-/-/- за броя на жалбите от

страна на работните, текучеството на персонала и заведени съдебни дела

6. соц благосъстояние - /-/-/-/- за наличие на дискриминация, развнище на разводи, брой на домашни конфликти, брой извършени престъпления и др.

7. политическо благосъстояние - -/-/-/-за качеството на местната пол с-ма , нивото на лична свобода и външни конфликти

3.модели с комплексни показатели. Видове:1) рамнков модел – създаден през 1993г. от орг-ята за ик развитие.

По –късно е модифициран от европейската екологична агенция и се прилага в областта на екологичните показатели.Измерването на устойчивостта изисква прилагането на комплексни показатели в 4 области :екологична, социална, икономическа и институционална. Комисията за УР към ООН разработва и предлага с-ма от 15 теми и38 подтеми. При този модел се прилагат където е възможно абсолютни мерни единици, тъй като те дават по-ясна представа какво се измерва и улесняват по-нататъчния анализ

2) основан е на разглеждането на основни теми и проблеми. Използва се на нац равнище.

3) модел основан на водещите проблеми. Иползва се на регионално равнище с цел да се обърне внимание на даден проблем и този проблем да стигне до широката общественост.

7 Тема: Устойчиво използване на природните ресурсиПриродни ресуси и условия са средство за съществуване на хоратаи главно фактори на производство.. В настоящеия момент човечеството експлоатира 55% от сушата , използва 13% от речнитеводи ,горите в света намаляват с около 18 млн. хка,а извличанетона руди възлиза на 100 млрд. т.,и се изгарят около 7 млрд. т гориво . Природните ресурси - всички явления и обекти , използвани в миналото ,настоящето и бъдещето за пряко или косвено потребление.Към природните ресурси се отнасят : въздухът, водата, почвите ,растенията, полезните изкопаеми и други. От тях без или след обработване се получават необходимитеза човека храна, дрехи , покрив , отопление, осветление и т.н. - всичко необходимо, от което се нуждаят хората, за да преживяват . Природните ресурси се разглеждат в следващите направления:1) природни ресурси, чиято обществена полезност се изменя в резултат от стопанската дейност на човека.2) природни рес., които се използват като средства на труда( земята, водата, водните пътища и т.н.)3) природните ресурси , които са непосредствени предмети на потребление (вода, растения, животни и т.н.)4) природни ресурси , които са банка на генетичен фонд или източници на инф-я за обкръжаващия ни свят

Природните условия - широко понятие , обхващащо всички аспекти на природата . Те са съчетание на природни елементи (химичен състав на водата, на въздуха , на почвата) , при което може илине може да протича нормално жизнената дейност на биологичните видове, включително и човека. Всяко природно условие може да стане природен ресурс при положение,че се създават условия и предпоставки и необходимост за неговото използванеПрироден капитал – всяка природна даденост, създаваща поток от екологични условия с ик.стойност. Това могат д абъдат различни дадености като животоподдържащи еко с-ми, био разнообразие, възобновяеми и невъзобновяеми ресурси. Той включва : почва, гори, водни ресурси, биологични видове и др. Класификацията на природните ресурси се извършва по два признака:

взависимост от използването на природните ресурси те се подразделят в следните групи:- производствени - рекреационни- естетически- изследователски Всяка една от тези групи съдържа 3 основни компоненти от природата : земни компоненти, водни компоненти, въздушни компоненти.

взависимост от времето, за което се използват природните ресурси

- Изчерпаеми- Неизчерпаеми

1.Изчерпаемите се делят на възобновими и невъзобновими :- Възобновимите природни ресурси съставляват 98% от природния

капитал. Това са тези природни ресурси, които имат естествената способност да попълват своите запаси с времето , съпоставимост стемповете на използването . Към тази група отнасяме различните растителни и животински екосистеми , в т.ч. и тези на естествената природа. От своя страна възобновимите ресурси се разделят на 2 групи : естествено възобновими(тези ресурси, к попълват своите резерви без намесата на човека) и изкуствено възобновими ресурси (антропогенни – поддържат се с помоща на човека)

- Невъзобновимите природни ресурси съставляват0,2% от световния природен капитал . Към невъзобновимите ресурси се отнасят онези ресурси, които нямат естествена способност да възпроизвеждат

своите запаси във времето, съответно с темповете на тяхното използване. Разделят се на 2 подгрупи : енергийни изкопаеми ресурси и минерални суровини 2.Неизчерпаемите ресурси се разделят на 3 групи: космически (сл.енергия), климатични (енергия на вятъра) , водни ресурси Устойчиво потребление на възобновими природни ресурси - при използването на ВР чов. дейност трябва да се изразява в ограничаване и съобразяване с ест.възможност за възпроизводство на ресурси. Устойчиво потребление на ВР има тогава , когато добива или колич-то използван ресурс е по-малко от ест. възможност на ресурса да попълва своите запаси във времето.Устойчиво потребление на НЕвъзобновими природни ресурси – НвР нямат ест.способност да попълват своите запаси. Те представляватпостоянна величина. Целта е да се търси възможност за по-продължително използване на 1 или друг прир.ресурс; да се увеличи тяхната продуктивност. Принципи (5 основни) за устойчива икономика:1.минимизация на всички ресурси за единица продукция – прилагането на този принцип означава да се удвои обема на получения краен продукт, като се намлява потребността на прир.продукри за неговото получаване2. по-пълно използване на полезните вещества на даден прир.ресурс – прилането на този принцип предполага създаването на взаимносвързани производства3.замяна на изчерпаните, дефицитни ресурси с други аналогични натях4.повторно използване -намира широко приложение в употребата на стоки за бита5. технологична преработка и рециклиране на употребяваните продукти

8тема : Енергийни ресурси1. Характеристика и класификация на ен.ресурси

Използването на енергията от човека има 2 страни: Икономическата- изразява необходимост да се преодолее недостига

на невъзобновими ен.източници Екологичната – да се ограничи вредното въздействие на

енергетиката в/у околоната средаСветовния енергиен баланс се хар-ра с:

Енергия добивана от въглища и газ- над 50% от ел.енергията добивана в ЕС

Атомна енергия – този вид енергия осигурява 6.5% от ен.в света и15.7% от електричеството в света.

Производство на енергия от възобновяеми ен. източници – подкрепясе в рамките на ЕОбщност

Енергийните ресурси се разделят на две основни групи: невъзобновими и възобновими.Невъзобновимите ресурси се разделят на две групи : изкопаеми горива и ядрена енергияИзкопаемите горива: Изгарянето на твърди изкопаеми горива е най-разпространения и стар начин за производство на енергия . Всеки един от процесите в рамките на това производство влияе негативно върху околната среда . В хода на процеса се отделят емисии на въглероден двуокис , серен двуокис, азотен двуокис, прах и твърди частици. Въглеродния двуокис е главния виновник запарниковия ефект,а серния и азотния двуокис – спомагат за образуването на киселинните дъждове и заедно с праха, който се отделя от това производство влошават качеството на въздуха.Твърдите горива са най-сериозния замърсител на въздуха.Ядрена енергия. Нормалната работа на една ядрена централа не представлява сериозна заплаха за околната среда. Проблемите възникват от съхраняването и третирането на обработеното ядрено гориво, както и от опасността от аварии. Продължителното съхраняване на ядреното гориво е сериозен проблем, за който все още няма надеждни технически решения. Опасенията се засилват и от рисковете и проблемите , които ще се появят след извеждането на ядрената централа от експлоатация.

Възобновими :Слънце = Слънчева енергия – слънчевата светлина може да бъде директно превърната в електричество и захранва фототермични електроцентрали и слънчеви панели. (колектори). Има 2 начина за използване на тази енегрия:1.Построяване на слънчеви котли и получаване на топлинна енергия2.Използва се слънчеви панели или колектори, които директно превръщат слънчевата енергия в електрическа. Tова производство не замърсява околната среда, но негативното въздействие на този подход е,че след излизането от употреба на слънчевите

панели( колектори) се превръащат в отпадък, който е сериозен екологичен проблем. ВОДА = Хидроенергия . Около 1/5 от електричеството е света се произвежда от ВЕЦ. Течащата вода притежава енергия, к се трансформира в механична и от там в електрическа.Хидроенегрията се натрупва най-често от язовирите.Недостатъците: зависи от год сезонни валежи, изграждането на ВЕЦ оказва негативно въздействиев/у околната среда.Вятър. Вятърната енергия е най-бързо растящия източник на енергия в света. Представлява чиста и ефективна, модерна технология. Една голяма вятърна турбина може да осигури електричество за 1000 домакинства.Производството на електроенергия се осъществява от генератори. Недостатък- вятъра е непостоянен енергоизточник. Негативни въздействия: - Много е шумна - Загрозяване на пейзажaГеотермална енергия- топлината ,получена от земните недра. Тя е постоянна, практически неизчерпаема и екологична. Геотермалнате ел. централи използват ест. земна енергия , за да произвеждат водна пара.Така получената пара задвижва турбина, която да произвежда електричество. Тези технологии най-широко се използват вече от десетилетия в Нова Зеландия и Исландия.Негативни въздействия: - високи начални инвестиции- Извършва се топлинно замърсяване на околната среда- Горещата вода създава много корозионни проблеми на инсталацията,а това оскъпява цялата технология.

-енергия на биомаса. –технологията за биомасата, използва възобновяеми ресурси за про-во на различни видове продукти свързани с енергията. Към биомасата спадат всички биологични отпадъци от земеделието и лесовъдството. Енергията от биомасата се получава по 2 начина: - Чрез директно изгаряне, при което се получава биогаз - чрез разлагане на растителна маса, чрез к с еполучава етанол

Основни групи източници на биомаса: 1.Растителни енергийни ресурси 2. дървени ен. Култури – бързо растящи дървета с твърда дървесина 3.селскостопански култури 4.водни култури 5.битови отпадъци

Негативни въздействия: сравнително бавно се възстановяват-водородна енергия – водородът ще буде осн.източник на енергия вбъдещето според експерти . Най-добрия потенциал за производство на Н с оглед бъд.потребление са 4 категории: термохимични, електрохимични, фотоелектрохимични, фотобиологични. Това е най-чистия енергиен източник и е в голямо количество, лесно се складира и пренася. Методите за получаване са мн скъпи.

Тема 9: ВОДНИТЕ РЕСУРСИХарактеристика на водата.

Водата е възобновим природен ресурс. Тя играе изключителноважна роля в природата. Като природен ресурс тя е един отнезаменимите фактори на природната среда и е жизнено необходимза човека, животинския и растителния свят .Без водата, животътна Земята е невъзможен. Тя е незаменима за задоволяване наосновните потребности на човека, за здравето, производството нахрана, енергия, за поддържането на регионални и глобалниекосистеми. Водните ресурси на планетата заемат 361 млн.км2 или61% от земната повърхност..Обемът на световния океанпредставлява 97.5% от общото количество на всички води. ЗаБългария водните площи са 201 040 ха или заемат 1.81% от общататеритория на страната. Консумация и недостиг на питейна вода

Недостигът на вода нараства заедно с увеличаването на населението, промените в климата и замърсяването на оклната среда. Днес повече от един милиард души нямат достъп до чиста питейна вода. Консумацията на вода в световен мащаб е нараснала седем пъти в рамките на XX век. Най-големи консуматори на вода са индустрията, селското стопанство и битовия сектор. Следващиятпо-голям потребител на вода е комунално-битовото стопанство. При отчитане разхода на вода е необходимо да се отчитат трикомпонента - разходи по доставката, такса водоползване и разходипо отвеждане и пречистване на отпадъчните води; Тези трикомпонента формират цената на изразходваната вода.

Водните ресурси се характеризират по два основни показателя –количество и качество

1) Количествена характеристика - водните ресурси изглеждатпрактически неизчерпаемиизползват се два показателя:

водни ресурси на глава от населението използване на водните ресурси /водопотребление/.2) Качествена характеристика на водата - водните ресурси са крайно

недостатъчни. - определя от атропогенното въздействие, което се изразява вразлични типове замърсяване от точки. и дифузни източници назамърсяване .

Водният баланс на територията на една страна се формира от повърхностните и подземните води.

Повърхностни води - се формират от водите на реките, езерата, язовирите, междинните води, крайбрежните води, ледниците.Те са главният резерв на вода в Европа и съставляват около 70 % от общото количество. Повърхностните води се разделят на 3 категории: за питейно-битови нужди

за рибовъдство, воден спорт, водопой на животни и др.

за промишлени и напоителни нужди.

Подземните води са все още малко познати и представляват трудност за изследователите. Те се характеризират със следното:скрити са и се намират на труднодостъпни места;скоростта им на придвижване е ниска;престояват дълго под земята;реагират бавно на промените на повърхността.

Подземните води играят важна икономическа и екологична роля и имат съществено значение за здравето на хората. Като правило, количеството и качеството на подземните води е много стабилно, но човешката дейност, предизвикваща замърсяване или свръх експлоатация на подземните води, обаче може да доведе до драстични изменения, като периодът на възстановяване би се измервал със столетия. Подземните води се категоризират в четири категории: за питейно-битови нужди; за напояване и промишлени нужди; непригодни за ползване - не могат да се възстановят или саикономически неизгодни

Форми за използване на водните ресурси

Познати са две форми на използване на водните ресурси: Водоползване – изразява се в запазване на количеството наизползваната вода. Такива водоползватели се явяватхидроенергетиката, водния транспорт, рибното стопанство,почивното дело, здравеопазването, спортуването и др.; Водопотребление – свързано е с количествено изземване наводата при нейното използване. Такива водопотребители се явяватиндустрията, селското стопанство и битовия сектор. Товаизземване на водата от своя страна може да се осъществи чрез трисистеми на използване на водните ресурси:

0) Линейна система или еднократно изполване – когато водатачастично или пълно се употребява в технологичния процес, врезултат на което количеството намалява.

1) Последователна система или поетапно използване – когато водататехнологично се потребява от няколко производства или отделнистопански звена, които предявяват различни изисквания към нея

2) Оборотна система или оборотно използване – когато едно и същоколичество вода се използва многократно в дадено производство,след което се пречиства и отново същата вода се връща впроизводствения процес.

ИНТЕГРИРАН ПОДХОД ЗА УСТОЙЧИВО УПРАВЛЕНИЕ НА ВОДНИТЕ РЕСУРСИ ВБЪЛГАРИЯ

Интегрираното управление на водните ресурси е подход, който координира развитието на управлението на водите, земята и жизненоважните екосистеми.ИП за управление на водите в България е изграден на базата на три законодателни рамки – международното, европейското и българското законодателство.

А/ Международно законодателство – Международното законодателствовключва всички международни конвенции и съглашения в областта напресните води, които България официално е подписала и ратифицирала. (Дунавска конвенция, Хелзинска конвенция, Рамсарска конвенция )

Б/ Европейско законодателство – Основните нормативни документи са Европейските директиви. Най-голямо значение за управление на водите има Рамковата директива за води 2000/60/ЕС, която обхващавсички останали водни директиви. Тази директива въвежда някой основни подходи и принципи за управление на води:

1. Басейнов принцип на управление на водите. 2. Устойчиво използване на водите 3. Екосистемен подход за оценка и управление на водите4. Прилагане на принципа «замърсителят плаща»5. При управлението на водите се изисква самофинансиране на всички

дейности в рамките на речния басейн.

В/ Национално законодателство – Б-я се е ангажирала да приложи Рамковата директива за водата Рамковата директива -регламентира основните принципи и правилаза управление на водите В България водните ресурси се управляват чрез 4 басейнови дирекции:1) Северна басейнова дирекция – управлява водите в посока на р. Дунав2) Черноморска басейнова дирекция – управлява водите в посока наЧерно море3) Югоизточна басейнова дирекция – управлява водите на реките Марица, Арда и други по-малки реки4) Югозападна басейнова дирекция – управлява водите на реките Места, Струма и други по-малки реки

10 тема: ИНСТИТУЦИОНАЛНА И ЗАКОНОВА РАМКА НАЕКОЛОГИЧНАТА ПОЛИТИКА

1. СЪЩНОСТ : Екологичната политика, заедно с икономическата исоциалната политика, е насочена към постигане целите наустойчивото развитие.

По своята същност тя е система от институционални, законови,икономически и пазарни инструменти, както и доброволни механизми зацеленасочено формиране на екологично поведение, съответстващо наизискванията за устойчиво развитие.

Инструменти:1) Институционалните инструменти включват изградена структура от

държавни и местни органи за управление, с добре дефиниранифункции;

2) Законовите инструменти обхващат екологично законодателство,съгласуванo с европейското и административни решения на местноравнище.

3) Икономическите инструменти се представят с фискални, финансово-кредитни, застрахователни и пазарни мерки.

4) Доброволните механизми се основават на различни форми наспоразумения между бизнеса и правителствените институции; Екологичната политика се осъществява посредством два подхода :

1) регулаторно-контролен подход- който се основава на нормативно –правни инструменти

2) икономически подход - базиран на фискални, финансови,гаранционно-застрахователни и пазарни инструменти.

2. ЕКОЛОГИЧНА ПОЛИТИКА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ - насочена къмизпълнение на екологичните цели на устойчивото развитие. Тя сеосновава на две главни рамки - институционална и правна.1.Институционална рамка на екологичната политика - включваинституциите, които определят стратегиите на политиките ипрограмите за действие в различни области на развитието .

Основни институции в ЕС 1) Комисията към ЕС е изпълнителен орган. Тя е отговорна за

въвеждането, мониторинга, контрола и прилагането на законите иполитиката на ЕС.

2) Съветът на министрите е главният законодателен орган на ЕС,включително и в екологичната област, и представя интересите настраните членки.

3) Европейският Парламент представя интересите на гражданите наЕС, но (все още) няма право на законодателна инициатива. Той имаправо да одобрява бюджет, да избира или да разпуска Комисията.Парламентът заседава веднъж месечно, като заседанията са откритиза обществеността.

4) Европейският съд е гарант на закона в ЕС, като след 1997 г. попредложение на Комисията взема отношение по процедури свързани снарушаване на екологичното законодателство.

Стратегия на ЕСъд за устойчиво развитие Устойчивото развитие официално се признава за основна цел

на Европейския съюз с включване на концепцията в Договора през1997г.

- В Лисабонската стратегия от 2000 г. се приема, че икономика всвета е възможности да се развие устойчиво, да достигне ик. растеж сповече и по-добри работни места и по-голямо социално сближаване.

- Третият стълб към Лисабонската стратегия - екологичният седопълва с приемането на Стратегията на ЕС за устойчиво развитиепрез 2001 г.

- Йоханесбург (2002)- на този световен форум се приематпоказателите на уст.развитие

- Стратегията за устойчиво развитие на ЕС е обновена от Съвета наЕвропа през 2006г., като включва следните седем ключовипредизвикателства:

борба с промяната на климата и насърчаване на чистаенергия

устойчив транспорт устойчиво потребление и производство опазване и управление на природните ресурси публично здравеопазване социално включване, демография и миграция глобална бедност

2. Правната рамка или екологичното законодателство на ЕС еобласт, в която са разделени отделните сектори. Европейскотозаконодателство е задължително и то обвързва както минали, такаи бъдещи действия на страните членки. Те имат право да одобряватсвое законодателство само в случаите, когато няма приетоевропейско. ЕС участва активно в изготвянето на международниконвенции в екологичната област и ги прилага в общотозаконодателство. Всяка страна членка хармонизира националното сизаконодателство само по отношение на екологичното право наОбщността. Европейското екологично законодателство се състои отдве части:

1) общо (или хоризонтално)- важи едновременно за всичкикомпоненти на околната среда

2)секторно (или вертикално) –състои се от специфични видовенормативни документи, приложими само за конкретна област.

В ек.законодателство се използват различни нормативнидокументи:

Директивата е правна норма, която определя целта без да посочвасредствата, с които тя може да се реализира. Това означава, чевсяка страна членка не е длъжна да прилага някакви общи правила,а сама може да подбира инструментите на екологичната политика, скоито да достигне необходимия резултат.

Регламентът е правна норма, която е задължителна за всякастрана членка и се прилага директно в националната правнасистема, без да е необходимо приемането на каквито и да е билодопълнителни актове.

Решенията са индивидуални законови актове, които всъответствие с чл. 189, ал.4 от Договора на ЕС, могат да сеотнасят както за страна членка, така за юр.л. или ф. л.

Препоръките и мненията нямат директен и задължителенхарактер, но могат да окажат влияние върху националнотозаконодателство и екологичната политика на страните, към коитоса адресирани.

3. ЕК. ПОЛИТИКА НА Р.БЪЛГАРИЯ – основава се на институционална иправна рамка.

3.1. Институционална рамка на политиката за опазване наоколната среда

Ин.рамка -включва институциите, имащи отношение къмнационалната стратегия за устойчиво развитие. Институциите сизпълняваните от тях функции са следните:

Министерство на околната среда и водите (МОСВ)- са присъщиследните функции: законодателна инициатива, планиране,управление, изпълнителна, регулаторна и контролна. МОСВ отговаряза: развитието и прилагането на националната политика векологичния сектор; подготовката на правната и нормативнатауредба в следните области: качество на водите и атмосферниявъздух, управление на отпадъци, защита на природата; управлениена защитените територии и др.

Изпълнителна агенция по околна среда (ИАОС) еспециализирана организация на МОСВ. Тя има следните основнифункции: изпълнителна, контролна, регулаторна, мониторингова ;

Регионални органи на МОСВ са:- Регионалните инспекции по околната среда и водите,- Басейновите дирекции за управление на водните ресурси, - Дирекциите на националните паркове, които провеждат държавната

политика за съответните райони и територии. Други институции, имащи отношение към екологичната

политика и устойчивото развитие са: Министерство наздравеопазването, Министерство на земеделието и храните,Министерство на регионалното развитие и благоустройството,Министерство на транспорта, Националната агенция по енергийна

ефективност и др., както и областните и общински съвети иорганите за местно самоуправление, както неправителственитеорганизации и научните институти.

Законодателство по опазване на околната среда в България(прир.рамка) - подразделя на общо и хоризонтално и секторно(вертикално).

Хоризонталното законодателство включва Законът заопазване на околната среда (ЗООС), който с подзаконовите актове(наредби) за прилагане, е основен гарант за постигане наекологичните цели за устойчиво развитие.

Вертикалното законодателство обхваща следнитесектори: качество на въздуха; качество на водата,; управление наотпадъците; управление на опасните химикали и пестицидите; и др

4. ПОДХОДИ НА ЕК.ПОЛИТИКА Регулаторно-контролен подход -един от главните механизми запланиране и управление в областта на околната среда. Той влияевърху екологичното поведение главно чрез два вида инструменти –регулаторни и информационни.

- Регулаторните инструменти обхващат норми и стандарти ,законовизабрани и административни предписания и ограничения

- Информационните инструменти включват задължителен одит, програмиза задължително етикетиране и сертифициране на продуктите и др..Основна цел на подхода е да въведе определена отговорност запредотвратяване и отстраняване на екологичните последствия отикономическата дейност чрез прилагане на законови иадминистративни инструменти.

11 тема: ИКОНОМИЧЕСКИ ПОДХОД И ИНСТРУМЕНТИ НА ЕКОЛОГИЧНАТАПОЛИТИКА ЗА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

Икономическият подход на екологичната политика се основава начетири типа механизми и свързаните с тях инструменти задостигане на екологично поведение:

а) фискален механизъм, с който се регулират екологичнитевзаимоотношения по повод замърсяването и използването наприродните ресурси между държавата, бизнеса и потребителите.

б) финансов механизъм, с който се управлява и стимулираинвестиционния процес в екологичната област.

в) механизъм на отговорност и застраховане, с който серегулират взаимоотношенията между причинители на екологични щетии потърпевши - предприятия, население и екосистеми.

г) пазарен механизъм, с който се създават нови пазари,например за търговия с разрешителни за въглеродни емисии.

1. Фискалните инструменти включват екологични данъци зазамърсяване, санкции и глоби за екологични нарушения, данъчнадиференциация, такси за ползване на природни ресурси, такси заизхвърляне на отпадъци, продуктови такси за неекологичност настоките и др.

2.Финансово–кредитните инструменти включват средства отекологични фондове и подпомагане от международни финансовиинституции и програми за развитие – в т. ч. безвъзмездна помощ(грант) и нисколихвено кредитиране, гаранции, субсидии с лихва идр.

3.Инструментите за отговорност включват компенсации зананесена екологична щета, банкови гаранции, ипотека и екологичназастраховка на риска.

4.Пазарните инструменти предвиждат търговия с разрешителни,пазарно ценообразуване на ресурсите, депозитни системи и др..

Механизми, принципи и инструменти на икономическия подход на ЕПТе се прилагат в допълнение или замяна на регулаторно-

контролните инструменти. В практиката са познати твърде многоикономически инструменти, но при повечето от тях разходите поприлагането им са по-високи от екологичния ефект. Задължителноусловие за прилагането на икономическите инструменти се явяваналичието на пазари. Те са най-ефективни при решаването налокални екологични проблеми, поради възможността за по-точнаоценка на източниците на замърсяване, по-добър мониторинг иконтрол. В същото време икономическите инструменти са по-малкоефективни по отношение на някои глобални екологични проблеми,макар че развитието на пазар за търговия с парникови емисии криеголям потенциал. От избора на най-подходящи икономическиинструменти зависи доколко ще се осветлят пазарите и цените щеотразяват реалните икономически, социални и екологични разходи впродуктите и услугите. От икономическите инструменти зависи далис екологичната политика се постигат двойно печелившивъзможности, което е от важно значение за устойчивото развитие .

ПРЕДИМСТВА И ОГРАНИЧЕНИЯ ПРИ ИЗПОЛЗВАНЕТО НА ИК. ИНСТРУМЕНТИ Предимствата на икономическите инструменти пред

инструментите на регулаторно - контролния подход са в следното: икономичност на прилагане; възможност за използване на гъвкави решения принос за стимулиране на иновациите прозрачност по отношение на размера на разходите за борба

със замърсяването; лесна приспособимост с многоцелева насоченост; успешно приложими в борбата с нееднородни и неголеми

източници на замърсяване – от битовите отпадъци до моторнитемасла.

От друга страна те имат свои ограничения, които се изразяватв следното:

облагането на горивата и замърсителите може да нанесе вредана конкурентоспособността на отделни отрасли;

те са неефикасни в ситуациите, когато се изисква точност иконтрол (например, в борбата със замърсяването с токсичнивещества от конкретни източници, където прякото регулиране даванай-добри резултати);

изискват адекватна правителствена намеса за създаване наусловия за работещи пазари (например при търговията сразрешителни.

ФИСКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ НА ЕКОЛОГИЧНАТА ПОЛИТИКАИкономическите инструменти се прилагат в съответствие със

следните основополагащи принципи: Принцип на устойчивостта- изисква да се поддържа баланс

между екологичните, социалните и икономическите цели в процесана подобряване на благосъстоянието на хората.

Инструменти на екологичната политика, прилагани всъответствие с принципа “замърсителя” плаща (ПЗП) - изискваразходите, свързани с мерките по предотвратяване и съкращаванена замърсяването да се покриват от предприятието-замърсител.

Данък “замърсяване”- целта е да осигурява фин. постъпленияв бюджета или целеви фонд, и да изземва от замърсителястойността на екологичната щета, к се нанася на обществото.

Данък за неекологичност на продукта-той може да бъде запродукти, производство, потребление или отпадъци, които нанасятщети на околната среда.

Продуктова такса- като разновидност на данъка занеекологичност на продукта, променяйки сравнителните цени напродуктите, създава потенциал за финансиране на системите засъбиране и оползотворяване.на отпадъците

Система за оскъпяване и отстъпка- самофинансираща се ифинансово-неутрална система, която се основава на принципазамърсителят плаща.

Инструменти на ЕП, основани на принципа “ползвателят плаща”

ФИНАНСОВИ ИНСТРУМЕНТИ НА ЕКОЛОГИЧНАТА ПОЛИТИКА ЗА НАСЪРЧАВАНЕНА УСТОЙЧИВО РАЗВИТИЕ

Финансовите инструменти на екологичната политика включватбезвъзмездна помощ (грант), нисколихвени и безлихвени кредити,данъчни преференции, преференциални цени за изкупуване наенергия от възобновяеми източници, ускорена амортизация и др

Принципът на субсидиарност и финансовите инструменти наекологичната политика

Тези национални финансови източници са: Предприятието за управление на дейности по опазване на

околната среда  Националният Доверителен ЕкоФонд (НДЕФ) Схема за “зелени” инвестиции (СЗИ) Екосубсидиите срещу традиционните форми на правителствена

помощ Инструменти на ЕП, основани на принципа на компенсиране Инструменти на ЕП прилагани според принципа “потърпевшият

плаща”

ЕКОЛОГИЧНА ОТГОВОРНОСТ И ЕКОЛОГИЧНО ЗАСТРАХОВАНЕЕкологичната отговорност се основава на принципа на

предпазливостта (precautionary principle). Принципът цели да предпазиикономическата дейност от нейните неблагоприятни екологичнипоследици.

В съответствие с този принцип, решенията к се вземат трябвада отг-ят на следните условия:

- задълбочена оценка на ситуацията, за да се избегнат, сериозниили необратими екологични нарушения

- - отчитане на фактора риск.Принципът на предпазливост намира приложение в следните по-

важни области, имащи отношение към екологичната устойчивост издравето:

промяната на климата изчезването на видове генетично-модифицираните организми заплахи за публичното здраве, дължащи се на нови болести и

техники (например СПИН пренасян с преливане на кръв) устойчиви или застрашаващи здравето замърсители (азбест,

тежки метали, диоксини и др.) безопасност на храните (например заплахата от вируса на

“луда крава”) ядрените технологии

Система за удържане и възстановяване на депозит Екологична отговорност Екологично застраховане

ПАЗАРНИ ИНСТРУМЕНТИ НА ЕКОЛОГИЧНАТА ПОЛИТИКАСъщност на търговията с разрешителни (ТР) - Търговията сразрешителни за емисии се основава на принципа накомпенсацията, според който всяко увеличаване на емисиите назамърсяване трябва да бъде компенсирано от еквивалентно или впо-голяма степен намаляване на тяхното количество в границите натериторията, за която се прилага системата.

Търговията с разрешителни има следните предимства:1. Всички партнъори, които търгуват печелят, а разходите за

правителството са нулеви.2. Броят на разрешителните на пазара е определен

предварително, така че не съществува несигурност за достиганена екологичните цели, за разлика от данъците

3. Възникването на нова дейност в дадена контролиранатеритория е възможно само ако се закупят разрешителни отсъществуващи фирми, с което икономическият растеж и екологичнитецели стават конкурентни.

4. Търговията с разрешителни автоматично отчита инфлационнитепромени, което намира израз в цената на разрешителните, за

разлика от данъците, които се нуждаят от периодичноосъвременяване и индексация.

Предимства и трудности при търговията с разрешителниСъздаването на пазар за търговия с разрешителни среща

следните по-важни трудности: 1. Относно първоначалното разпределение на разрешителни,които могат да бъдат предоставени по два начина – или безплатновъз основа на наследено замърсяване, или срещу заплащане.

2. Друг проблем е сложността на подобни системи, коитоизискват последователност от правила и подходяща инфраструктураза наблюдение (регистър) на транзакциите. Когато правилата сатвърде сложни транзакционните разходи могат да станат високи.

3. Разпределението на търгуваемите разрешителни може дасрещне безпокойството сред гражданите, че замърсяването ще бъдепренесено към други региони или, че печалбите на фирмите могатда нараснат, докато равнището на замърсяване да остане същото.

4. Възможно е да възникне съмнение в целесъобразността дасе позволи на пазара да регулира околната среда, макар чесъществуват системи за търговия с разрешителни, които действатпод строг регулаторен контрол.