СУ „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“

ФИЛОСОФСКИ ФАКУЛТЕТ

КАТЕДРА „ИСТОРИЯ И ТЕОРИЯ НА КУЛТУРАТА“

К У Р С О В А Р А Б О Т А

НА ТЕМА:

МУСИЗ/САМСИ

ИЛИ КАК ДА СИ НАПРАВИМ МУЗЕЙ ЗА СЪВРЕМЕННОИЗКУСТВО?

Студент: Преподаватели:

Мартина Александрова, Юрий Вълковски

Фак. № 01605, ас. Нели Стоева

Културология,

2 курс

София,

2011 г. Задачата на настоящата работа е да опише процесите,протичащи във връзка с необходимостта от създаване на роденМузей за съвременно изкуство, обръщайки внимание и наразгорещените дебати, носещи се из медийното пространство. Врамките на настоящия труд ще бъдат разгледани въпросите дали изащо ни е необходим подобен музей, какви са очакванията наартисти и куратори относно неговите функции, както и каква евизията им за съществуването на евентуална такава институция идържавна или частна трябва да бъде тя? Събитията, на които щебъде обърнато специално внимание са провокациите и реалнитеусилия, положени от художника Иван Мудов по посокаосъществяването на проекта му за МУСИЗ (Музей за съвременноизкуство), както и представянето на проекта за реформа вобластта на музеите, изготвен от Министерство на културата и вчастност създаването на САМСИ (Софийски арсенал - Музей засъвременно изкуство).

Но преди тези аспекти от работата да бъдат разгледани по-обстойно, следва да си зададем въпроса какво е това съвременнобългарско изкуство, какво се случва с него през последнитедвадесет години, както и къде се помещава то в момента.

По времето на социализма в България държавата е катовластна майка и попечителка на изкуството, затваряйки го втесните му национални рамки, налагайки му строгите си инеотменни критерии, но и задоволявайки основните му нужди чрезсвоите институции. Всяко вглеждане навън е непростим грях къмнея и следователно – непозволено. Затова в продължение нагодини изкуството е принудено да се развива в безкрайно тясноторусло на политическата идеология, черпейки своето вдъхновениеот угодните ней теми, сякаш единствено от гордия партизански

дух или трудовия живот в провинцията. Пълното изолиране от инепознаване на практиките в сферата на културата извъннепробиваемите граници на националното вероятно е причината зазастопореното развитие на изкуството, което, след падането нацензурата, се заема със задачата да сътвори наново себе си. Вначалото на 90-те години на XX век се появяват новипроизведения, които разчупват установените норми и започват дасе борят за статута на изкуство, както и за своето място вкултурния живот на страната ни. Няма съмнение, че тези творбиса качествено различни и непознати досега, осмиващистандартните жанрови специфики или преплитащи в себе си, досегасмятани за несъвместими, елементи, присъщи на типово различнибраншове. Със своя неконвенционален характер, подлагайки насъмнение необходимостта от установените стилови закони, тезитворби са на път на локално ниво да бъдат отхвърлени катонелегитимни, но в крайна сметка успяват да извоюват своетомясто на местната и световна културна сцена.

Това, което не са променя, обаче, са музеите – непреходна,архаична и „консервативна сама по себе си структура“1,неотменна храненица на държавата, без амбиция и воля засъщностна промяна и развитие. Затова и съвременното изкуство ненамира своето място сред редиците на тези институции и вместотова, вече повече от двадесет години, остава некатегоризирано,нерегистрирано, някак девиантно, експериментаторско и доризадкулисно. Неразбрани и непокровителствани, „новитехудожествени практики се разполагат помежду, покрай, встраниили в пресечните точки на вече установените към този моментофициални институции и организации, оформяйки свои групи, своигалерии, пространства и повече или по-малко организирани иустойчиви форми, например като се започне от групата „Градът“,през галерия „Ата-рай“, дейността на Центъра за изкуства„Сорос“, галерия “XXL“, до съществуващите днес различни artistrun пространства, програмите на Софийска градска художественагалерия и Института за съвременно изкуство като най-устойчиватаорганизация, основана още през 1995 г.“2

Дискурсът за необходимостта от Музей на съвременнотоизкуство в българската художествена действителност не е новоявление, особено взимайки предвид факта, че България е една отмалкото държави, в която такъв липсва. През 2003 г., когато севоди поредната разгорещена дискусия по темата, кураторката наизложба на име Export/Import, осъществена в Софийска градскахудожествена галерия (СГХГ) – Мария Василева определянесериозното отношение към родното съвременно изкуство като„дематериализиране на бъдещето”, тъй като поради липсата наматериално вместилище и адекватен архив, то е заплашено отсигурно изчезване. Споменавайки признати модерни артисти, коиточрез своите творби популяризират не само своето, но и името надържавата, издигайки нейния престиж, става още по-виднанеобходимостта от създаване на подобна институция, за да иматшанс родните артисти за развитие на местна почва. Убедени сме вналичието на интерес към съвременното изкуство в световен мащаби за това свидетелстват организирането на множество изложби ибиеналета, наличието на специализирана и отредена за въпросниястил структура във всяка друга европейска държава, както имножеството посетители на тези събития и организации, както ина тематични фестивали. Всичко това, както и интересът, койтобългарската публика проявява към чужди и местни представянияна съвременно изкуство дават основания да се мисли по-сериознов насока създаване на въпросната институция и в България.

Представите и очакванията на публиката, обаче, са твърдеразлични и противоречиви. Мнението на потребители и артистипреминава широката гама от твърде идеализирано и оптимистичнодо скептично и категорично изпълнено с песимизъм. Във всекислучай основната функция на един евентуален Музей за

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

1. Прашков, К. Музеят – встрани от държавата, сп. Визуален семинар, март – ноември 2010 г.

2. Михайлова, В. Случаят България. Съвременното изкуство отвъд бойното полена езиковите игри към стратегиите на възможни политически решения, сп. Визуален семинар, март – ноември 2010 г., 16.

съвременно изкуство е да легитимира и обоснове съществуването на определени нови практики в сферата на изкуството, придавайкиим статута на културно наследство от национално значение, една твърде дългоочакваща своето сбъдване мечта на артисти, критици,куратори и културни потребители. Вероятно напластяването на подобни надежди е довело и до създаването на идеалната визия напредстоящия музей.

Тази визия на първо време се изразява в предефиниране напонятието музей, преобразуването му от институция заклинена вкомфорта на своята закостенялост и ограничаваща функциите си доизлагането на определен брой произведения на визуалнотоизкуство в отредено за това здание, в нова, модерна ираздвижена такава, комуникираща на глобално ниво. Другоочакване към Музея за съвременни изкуства се изразява в товатой да бъде в неразривни отношения с „международни кураторскии колекционерски мрежи, в тясна връзка, както с космополитнитепазари за изкуство, така и с мултикултурните, глобалнисъвременни галерии и фестивали”, а колекциите му да са„конкурирани от над-териториални, всеобщо достъпни виртуалнихранилища, електронни библиотеки от образи, архиви идокументации, бази данни и пр.”3 От Музея също се очаква дасближи границите на националното и наднационалното съответно вкачеството им на елемент от традиционната институционалнакултура и есенция на глобалните течения в изкуството. Също дапредставлява звено с утвърдени стандарти, което да формирапазарни отношения вътре и вън от страната, популяризирайкипрактиките по създаване, търсене и предлагане на произведения,отричащи класическите формати, както и да отграничикомерсиалното мейнстрийм изкуство от алтернативните му форми.

Страхът от неадекватна и некомпетентна администрация, кактои от намесата на еднолични финансови интереси обаче при някоихора надделява, поради хроничното недоверие към културнитеинституции, което те са развили. Художникът Иван Мудов, за

когото по-късно ще стане дума отново, формулира своитеочаквания към Музея, провиждайки го като „грозна сграда снефункционално пространство, гипсокартонени стени, окачентаван, картините ще висят на въжета, с нелюбезен персонал,директор, който не се интересува от изкуство, мизерен бюджет,съмнителна колекция и т.н., и т.н.”4 Артистът Недко Солаков отсвоя страна вижда в неосъществената организация „третокласнагалерийка за провинциални полусклерозирали културтрегери икоридорни играчи”5 и от това изказване също така добрепроличава недоверието на артистичните среди в България къмефективността и съмнението в смисъла на

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––3. Кьосев, А. Три пояснения и няколко проблема. Отново за музея засъвременно изкуство в България, сп. Визуален семинар, март – ноември 2010г., 3 .

4. Бунова, Я. „…че без миражи е нашият бряг…“, сп. Визуален семинар, март –ноември 2010 г., 9.

5. Гяурова, Б., Андреева, А. САМСИ: „Софийски арсенал“ Музей за съвременноизкуство, сп. Едно, брой 83, юли 2009 г., 73.

съществуване на тази структура. Редица творци изтъкват катоосновни спирачки за създаването ѝ липсата на наличен ресурс иконсенсус по темата, отсъствието на адекватна концепция илисграден фонд, както и заинтересована аудитория, компетентнакритика и сериозни спонсори, дарители или меценати. Доказанонеадекватното отношение на институциите, липсата на интерес иразбиране от страна на медиите, както и невъзможността нанационално ниво да бъде осъзната необходимостта от разумно иперспективно управление в тази област също са сред посочванитепречки.

Недоверието обаче в по-голяма степен е насочено къмдържавата, отколкото към институцията като такава, именнозатова в медийното пространство се срещат и множество дебатиотносно това дали Музеят трябва да бъде държавен или частен икой трябва да го ръководи и да взима управленските решения.Мненията по този въпрос отново са разностранни – някои твърдят,че управлението на такава институция е изконен дълг надържавата, докато други мислят, че държавното управление бимогло единствено да опорочи дейността ѝ.

В обществения дебат се изтъква необходимостта от рационалнадържавна политика, която да цели развитието на съвременнотоизкуство във всичките му форми, подкрепяйки го безрезервно.Сякаш, обаче, преобладава мнението, че държавата трябва даобедини своите усилия с други институции, за да се постигнекачествено ръководство, „трябва да участват както държавниинституции, така и много неправителствени организации, различнитворчески сдружения на артисти и хора на изкуството”, защото„наличието на много разностранни интереси и участници бигарантирало и по-качествен контрол върху дейността на бъдещиямузей.”6 Като подходящи членове на настоятелството зауправление на музея се посочват „представители на СБХ, НХГ,НХА, НГЧИ, представители на спонсорите, закупуващи произведенияна съвременно изкуство.”7 Представители на изкуствоведскитесреди изтъкват множество негативи на националното управление всферата на културата. В лицето на чиновничеството вМинистерството на културата и прилежащите нему музеи, свързанис визуалните изкуства, артистите откриват вина за липсата накачествени специалисти в страната, както и за отсъствието наустановени практики за насърчаване на креативността иинициативността, за сметка на традицията.

Творци с по-радикални възгледи не намират големи основания втова едно наднационално и глобално изкуство да бъде ръководеноот национална държава с архаични патриотични възгледи иинерционен модел за водене на политики, „която смята заестествено да подкрепя единствено култура, защитаваща„националната идентичност“.8 Бягството от този парадокс бимогло да се състои чрез активни

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––6, 7. Гяурова, Б., Андреева, А. САМСИ: „Софийски арсенал“ Музей засъвременно изкуство, сп. Едно, брой 83, юли 2009 г., 77.

8. Кьосев, А. Три пояснения и няколко проблема. Отново за музея засъвременно изкуство в България, сп. Визуален семинар, март – ноември 2010г., 4 .

действия в посока запознаването на България със световните и вчастност европейски практики, както и насърчаване активното

беседване със специалисти от чужбина. От изключителна важност вслучая биха били мобилността и трансферът на хора, политическии творчески образци, финансови средства и културни продукти.Артистът Кирил Прашков е непреклонен в твърдението си, чеМузеят за съвременно изкуство следва да бъде „откъснат отдържавата или най-малкото извън пълния неин контрол, т.е.частно начинание”, както и, че не бива да е „ нито„български“,нито „национален“9, тъй като е от огромно значение да севъзпита практиката на приемственост между наше и чуждо и да сепрекрати порочната практика родни артисти да бъдат представяникато чужди, само заради илюзорния престиж, който това твърдениеноси.

Подобно на него много съзнателни и обществено ангажиранитворци имат ясна визия за това какво следва да бъде променено,за да стане българската среда по-подходяща за съществуването навъпросната нова музейна институция. Посочваните изисквания саточни, ясни и безспорно необходими, но по една или другапричина мерки от страна на държавата липсват и тази виднадезангажираност относно пропуските и проблемите в националнатакултурна политика тревожат заетите в сферата. Именно това гиподтиква да изискат формирането на ориентирана към „световнитестандарти” съвременна културна политика, избягващасъсредоточаването върху строго националното; определянето настратегии за презентиране; привличането на консултанти,специалисти, експерти на международно ниво; намирането насредства за реставрации и изложбени дейности с цел придобиванена известна конкурентоспособност; прекратяването на постояннотобюджетно орязване и намаляване на заплатите; създаването на по-високи музейни условия и стандарти.

Изкуствоведи, критици и куратори (в случая - Яра Бубнова,Мария Василева), познаващи добре западните практики, запозналисе отблизо с музейния живот отвъд географските ни ширини,излагат своите предписания към Музея, опитвайки се да посочатнеговите функции и мисии, начинът на работа, който би довел доуспешното му и качествено съществуване. На първо място понеобходимост стои преосмислянето на дейността му, която следвада спре да се ограничава до колекциониране и излагане на творбиот определен тип и да се насочи към активно участие всоциалните процеси, превръщайки се в катализатор на идеи,подбудител и мотиватор на творчеството и търсенето, да позволина галерийният ритъм да измести музейната застиналост. Музеят

би следвало да работи в посока възпитаване на интереса,чувствителността и критическото мислене на публиката, даспособства лесното разпознаване и разграничаване на категориитемодерно и съвременно изкуство, да създаде архив, съхраняващисторията на нерегистрираните творби от последните дведесетилетия, да подпомага творците, да инициира създаването наобразователна институция и да провежда активна образователнадейност, различаваща се от традиционните такива, да разработваразлични проекти за начинаещи творци. Необходимо е същовъпросната институция да стимулира и популяризира дейността нанеизвестният у нас образ на куратора, както и да установи пълнапрозрачност на дейността на собствените си–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––9. Прашков, К. Музеят – встрани от държавата, сп. Визуален семинар, март – ноември 2010 г., 10.

служители, трябва тя активно да работи с различни НПО и частнигалерии, осъзнавайки ролята, която играят в цялостния културенпроцес. Нужно е музеят да промени някои установени идългогодишни практики, модернизирайки и освежавайки самия сипринцип на функциониране, например чрез въвеждане на новитехнологии, установяване на практиката на управление отмеждународни бордове, създаване на мениджърски отдел и търсенена нови и непознати до сега източници на финансиране у нас и вчужбина. Несъмнено за музея би било полезно да установи трайнавръзка със своите посетители и да им предостави приятна,комфортна и уютна обстановка, да притежава гардеробна, както икнижарница и кафене, които да представляват подходящо място заосъществяване на социални контакти. Не на последно мястомузейната структура трябва да си създаде имидж на институция,участваща в обществения живот на страната, излизайки от своитеочертания и излагайки експонатите си на отделни точки отградовете или организирайки там различни лекции, презентации,дискусии и уъркшопи. По отношение на връзките извън страната,музеят също би трябвало да припознае като една от своитефункции препоръчването на родни художници на „международникураторски проекти, биеналета и подобни изложби, т.е.настойчиво „вписване“ на българското изкуство в международни

процеси”, както и организирането на „презентации, изпращане напортфолиа, обяснения и препоръки за чуждестранни колеги иинституции, т.е. експертиза за качество, актуалност, процеси ийерархии в българското изкуство”.10

Някои практически съвети предлага и Николас Илин -вицепрезидент международно развитие към Global Cultural AssetManagement Group – като гарантиране на най-висок стандарт закачество на „изложбите, колекциите и интерпретацията напроизведенията на изкуството”, запазване баланса междупредставяне на постоянната изложба и гостуващите такива;обезпечаване „академичната/кураторска свобода в изложбите,постиженията и образователните програми в съответствие смеждународните стандарти”. Относно политиката на управление,експертът препоръчва водене на активна мениджърска програма заекспонацията вече и чрез оценки и рекомендации за колекцията,извършвани на определени времеви интервали, както и създаване иразвитие на маркетингова и PR такава с помощта на традиционнии нови медии, както и на социалните мрежи. Друг управленскисъвет, който Илин предлага е създаването на „независимУправителен съвет от света на политиката, културата,образованието и финансите – с международно участие”, като „тозиборд ще ръководи програмата, бюджета и ще назначава директорана институцията в началния период от пет години”. Споредспециалистът непоследни по важност са и установяването на„институционално партньорство и обмен на програми с водещимузеи и центрове за съвременно изкуство в други страни”, кактои инициирането на софийско триенале на съвременното изкуство. Итъй като основна задача на Музея за съвременно изкуство е да непопада в–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––10.Бунова, Я. „…че без миражи е нашият бряг…“, сп. Визуаленсеминар, март – ноември 2010 г., 1 юни 2011г., 6-9.

стегнатите окови на присъщия на останалите подобни институциистрого национална идеология, всичките му инициативи следва дасе провеждат „на български И на английски.”11

Разискваната тема никак не е маловажна и това проличава и отпроучване, озаглавено "Музеите за съвременно изкуство вЦентрална и Източна Европа", което Лаура Пиерантони отПолитехническия университет в Милано представя на отворенадискусия в София, част от семинара "Регионално/градско развитиеи култура". Резултатите от изследването посочват, че Музей засъвременно изкуство липсва не само в България, но и в Унгария иЧехия, но за сметка на това „там има институции, които поематфункциите им.”11Докладът по темата разкрива, че и движението вчастния сектор е застинало, тъй като наличните галерии се броятна пръсти и са твърде недостатъчно. Авторите смятат, че не езадължително Музеят да се намира в центъра на София, където саи повечето културни институции, защото ако той докаже себе си,това би било предпоставка за прекрачването на строгата граница,обрамчваща най-утвърденото културно пространство в България.Издателят на списание Едно - Асен Асенов, който присъства налекцията, също коментира въпроса, твърдейки, че „липсата натози музей в България е абсолютно закономерна”, тъй като вмомента „националните културни институции са толкова смешни, чеако се появи музей, който има подобна съдба, то по-скоро нямасмисъл да го има, защото той ще бъде толкова карикатурен,колкото и сега съществуващите институции".12 Журналистътпублично осъжда и липсата на ясна концепция и дългосрочнавизия, както и абдикацията от страна на бизнеса, изразена влипса на меценатство и колекционерство на световно съвременноизкуство.

След като се запознахме с условията и настроенията встраната, следва да насочим погледа си и към два осъществениопита за създаване на Музей за съвременно изкуство в София, двавсе още нереализирани проекта. Единият – частен, на артистътИван Мудов, а другият – по инициатива на Националнахудожествена галерия (НХГ) – самостоятелна институция поддържавна опека.

Иван Мудов е артист, известен със своите провокативниизложби и хепънинги, затова и при поредния си опит да разбудиобщественото съзнание и публичния интерес, той обявяваотварянето на Музей за съвременно изкуство (МУСИЗ)13 в София,Гара Подуяне, на 26 април 2005 г. Близо месец по-рано в Софиясе появяват множество плакати и билбордове, рекламиращисъбитието и според тези материали и разпространената от БТАинформация, на него се очаква специалното участие на

световноизвестния роден художник Христо Явашев – Кристо, чиитотворби присъстват в постоянната експозиция. Като други имена натворци, предоставили работите си се споменават Недко Солаков,Лъчезар Бояджиев, Правдолюб Иванов, Калин Серапионов, АллаГеоргиева, Любен Костов и разбира се, Иван Мудов. Въпрекипоявата на известни

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––11. Илин, Н. Интервю, сп. Визуален семинар, март – ноември 2010 г., 1 юни2011г.

12, 13. Дойчинов, Н. Няма такъв Музей, в. Капитал, 30 април 2009г., 1 юни2011 г.

14. Приложение, 1.

съмнения в истинността на обявеното, появили се няколко днипреди определената дата, малко хора им се поддават, подлъганиот старателно изготвената и много убедителна рекламна кампания.Голяма част от подвелите се са „представители от академичнитесреди и неправителствените организации”15, както и прословутитворци и посланиците на Великобритания, Белгия и Индия. Тепрекарват в очакване повече от час пред затворените врати нагарата, в крайна сметка нищо не се случва и гости и журналистиси тръгват разочаровани пред очите на самия Мудов, койтостарателно заснема техните нетърпение, напрежение и надежда.Конспираторът все пак постига благородната си цел, а именно,чрез своя проект МУСИЗ, финансиран от германското министерствона културата, да пробуди обществен дебат по темата и да докаже,че интерес към и нужда от такава институция са налице, както ида изрази надеждата си, че с помощта на обществото и държавататази идея ще се осъществи.

Провокациите на художника по темата не приключват с товасъбитие. Пет години по-късно, на 10 октомври в медийнотопространство, от името на Българския културен институт вХамбург16, се появява информация за представянето на колекциятана МУСИЗ във въпросния локал. Съобщението твърди, че предстоивъпросните произведения да бъдат изложени за първи път, а катотехни автори са посочени световноизвестни художници като ФионаБанър, Кати Барат, Сю де Беер, Джими Дърам и прочее. Обявен еуебсайт, на който може да се намери повече информация засъбитието (bic-hamburg.de), телефони, електронна поща, както и

срок, в който изложбата ще се проведе. Това съобщение оставапочти незабелязано, не предизвиква нито голям медиен интерес,нито съмнение. Колкото и гръмки да са имената на художниците ислабо вероятно да е един източноевропейски музей без седалищеда притежава техни творби, колкото и абсурдно да звучиприсъствието на Български културен институт в Германия,събитието остава без какъвто и да е отзвук в родината, може бипоради дезангажираност и липса на интерес от страна на медиите.В крайна сметка се разбира, че, „художникът е поканен данаправи арт проект в Германия“, като за целта му е предоставенаи сграда – „бивше казино в Хамбург, което Мудов решава дапревърне в Български културен център“17, възползвайки се отпомощта на местният колекционер Харалд Фалкенберг, който мупредоставя своята сбирката.

Проектите на Иван Мудов предизвикват и интереса напловдивската организация Open Arts Foundation и той получава поканада участва в организираната от тях през септември месец 2010 г.Нощ на музеите, за да представи в собствена изложба документи,свързани с процеса по узаконяване на първия частен музей засъвременно изкуство в България. Артистичният проект на твореца"МУСИЗ – Музей за съвременно изкуство" се осъществява сподкрепата на Фондация Америка за България и дава повечесветлина върху събитията, които следва да разгледаме.

В началото на юли месец 2010, Иван Мудов търси съдействиетона адвоката Радослав Парушев за издаване на разрешително замузейна дейност и създаване на Музей за

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––15. Виткова, М. МУСИЗ - поредната провокация на Иван Мудов (реалност илихимера), 5 юни 2005 г.

16. Приложение: Снимка 4.

17. Василева, М. МУСИЗ се завърна, сп. Едно, брой 86, ноември 2009 г., 42.

съвременно изкуство по смисъла на закона за културнотонаследство на МК. Член 30, алинея 1 от ЗКН гласи, че „Частнитемузеи са културни организации по смисъла на Закона за закрила иразвитие на културата, регистрирани по Закона за юридическителица с нестопанска цел за осъществяване на дейност в общественаполза - музейна дейност" и те „осъществяват дейност следполучаване на разрешение от министъра на културата.“18 Именно

затова на първо време Мудов И Парушев се залавят с учредяванетона фондация с общественополезна дейност, като задвижват нещатапред Софийски градски съд, предоставяйки му нотариално заверенаучредителна декларация. Председател на фондацията е самияхудожник, който заплаща косвен данък в рамките на 60 лева надържавната фирма Информационно обслужване АД, за да запази име.Името Музей за съвременно изкуство вече е запазено, затова той сеспира на МУСИЗ. В последствие учредителят получава петпоследователни отказа от Софийски градски съд, като споредадвоката всеки от тях е „незаконен и необоснован”.19 Съдът имизисква документи, които законово не са им необходими, напримерудостоверение от банката или индивидуални дарствени актове,въпреки, че фондацията има само един учредител в лицето наМудов. След като постигат успех, бива вписана в регистъра наюридическите лица с нестопанска цел фондация МУСИЗ, последваноот булстат регистрация и регистрация към Министерство направосъдието. За изваждане на разрешително за частна музейнадейност, обаче, според ЗКН, трябва към подаденото заявление даима удостоверение за регистрация на културни ценности, кактои доказателство, че разполагат със сграден фонд. МУСИЗ няматакъв, но сключва договор за наем с десетгодишен срок стърговско дружество, което им отдава имот в Младост 4 с общаплощ на 400 кв.м. Следва фондацията да се сдобие и сдоказателство, че притежава постоянни източник на финансиране,макар и преди да е получила разрешителното, даващо ѝ право дафункционира въобще. Учредителят от своя страна обявява, че щесъбира вход и ще осъществява друга стопанска дейност сразрешение от закона, с цел да финансира идеалната си цел, същода работи по проекти и да получава дарения. От Мудов се иска идокумент, установяващ наличието на квалифициран персонал, нотъй като няма изисквания за сключване на трудов договор, афондацията не разполага и с финанси за осигуровки, Парушевизготвя три консултантски договора, които отговарят наизискванията на съда. МУСИЗ се сдобива с директор, главенмузеен уредник и уредник в лицето на лица с магистърска степенпо изкуство. Изготвя се проект за устройствен правилник задейността на Музея, набавя се и фонд от една картина, дарена отсамия Иван Мудов. Единственото, което им остава е удостоверениеза идентификация на движими културни ценности, както и документза тяхна регистрация. Идентификацията се извършва от националнии регионални музеи, определени с приложение към наредба наМинистъра - Наредба № Н-3 от 3 декември 2009 г. за реда за извършване на

идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности.Регистрацията пък се извършва от МК служебно, по изискване намузея, който е идентифицирал съответната културна ценност.Приложение № 12 към чл. 21, ал. 4 на гореспоменатата наредбагласи, че за културна ценност се считат „Картини и живопис,различни от тези от категории 4 или 5,

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––18. Закон за културното наследство, Български правен портал, 10 април 2009г.

19. Парушев, Р. Creation of a museum of contemporary art in bulgaria,Интервю, 13 декември 2010 г.

изпълнени изцяло на ръка, върху всякаква основа и от всякаквиматериали 50 години 300 000“.20 Тук проличава един очеваденпарадокс – от съвременното изкуство се изисква да е картина,датираща от преди 50 години, само така би съответствало наизискванията за културна ценност по смисъла на ЗКН и по тозиначин би имало правото да се излага в музей. Въпреки редицатаписма до МК с молба за подминаване или промяна на наредбата, повъпроса нищо не е сторено и МУСИЗ все още няма свое материалноизражение.

Именно това все по-обезпокоително отсъствие на Музей засъвременно изкуство, вероятно мотивира и Националнахудожествена галерия да стартира своя проект по създаването му.А именно - на 29 октомври 2010 г. на официална церемонияминистърът на културата Вежди Рашидов и Тове Скарстейн,посланика на Кралство Норвегия в София, полагат началото нареконструкцията на сградата на Софийски Арсенал в Музей засъвременно изкуство, филиал на Националната художествена галерия.Реконструкцията на сградата, намираща се на бул. Черни връх №2,„се осъществява по проект, финансиран от правителствата наНорвегия, Исландия и Лихтенщайн чрез финансовия механизъм наЕвропейското икономическо пространство“, като „норвежкотоправителство осигурява 97% от средствата. Общата сума,отпусната за проекта, покрива 85% от всички разходи, останалатачаст е осигурена от Министерство на културата“.21 Новината затова събитие предизвика бурни реакции у артистите. ЛъчезарБояджиев например обвинява директора на НХГ Борис Данаилов в

„незаинтересованост към съвременното ни изкуство и липса наколекция“22, а артистът Недко Солаков също заявява недовериетоси, твърдейки, че ще предостави своя творба на бъдещия музей,само след като прецени, че е заслужил. Повсеместнотонедоволството изхожда от липса на конкурс и неадекватнияархитектурен проект на Софийски арсенал - Музей за съвременноизкуство (САМСИ), изготвен от арх. Бойко Кадинов23. Обектът накултурата се ситуира близо до музея Земята и хората и епредоставен на НХГ от МК, като доскоро съхраняваните там 4500експоната приложно изкуство следва да бъдат преместени в новискладове. Много артисти считат проекта на архитекта запритеснителен, тъй като той предвижда не само модернизиране нафасадата и създаване на странично крило с остъкляване, катоцяло запазвайки автентичния вид на Арсенала, но и изгражданетона огромен статив, който е неадекватен и неподходящ символ заМузей на съвременно изкуство. Това, което в голяма степентревожи творците е, че с проекта се заема структура, която несе слави с богата колекция от съвременно изкуство, обезпокоениса също така, че толкова мащабен обществен проект се решава вънот страната и то без знанието на творци, куратори иорганизации, които дълги години се трудят в тази посока. Не напоследно място артистите осъждат липсата на проведен конкурс заизбор на архитектурен

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––20. Държавен вестник, брой 101, 18 декември 2009г., 149.

21. Първа копка на Музей за съвременно изкуство в София, Културни Новини,28 октомври 2010 г.

22. Бойкова-Терзийска, М. Музеят за съвременно изкуство – статив или акция,в. Новинар, 8 юли 2009 г.

23. Приложение: Снимки 2, 3.

проект. Какво ще представлява интериора и как организаторитевъзнамеряват да усвоят скромното вместилище с площ от около1000 кв. м., каква ще бъде колекцията и програмата на музея,от къде ще дойде финансирането, както и как през тесния вход щепреминават творбите не се разбира, защото няма кой да отговорина тези въпроси. Появяват се подозренията в некомпетентност, влипса на професионализъм, но най-голям смут будят думите назаместник-директора на НХГ Бисера Йосифова, която заявява, че ебез значение какво изкуство ще се включва в колекцията –

“съвременно, модерно или каквото и да е”.24 С въпроса най-вечесе ангажира сдружение Трансформатори, състоящо се от младиархитекти и дизайнери, които изпращат Отворено писмо доразлични институции, описвайки в него своите недоволство иискания. Въпреки че в отговор на писмото от Съюза наархитектите в България искат конкурс и обществено архитектурнообсъждане, директорът на НХГ заявява, че от него зависи дали щеима или не такъв.

Това и към настоящия момент единствената налична информацияотносно проекта САМСИ, макар и крайно недостатъчна, тъй катосайтовете на НХГ и МК мълчат по въпроса. Архитектурна агенция„Братя Кадинови“ също не предоставя по-нататъшна информацияотносно работата си по проекта. Повече подробности могат дабъдат получени отново отвън, от източника на средства, а именно- Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство(ЕИП). Въпросната програма финансира множество приоритетнисектори: Опазване на околната среда, Развитие на човешките ресурси,Здравеопазване и грижа за децата, Академични изследвания и пр., катоза отделните държави-бенефициенти важат различни приоритети,условия и конкретни фокус области. Проектът САМСИ се отнася къмсектора Запазване на европейското културно наследство, имащпропорционално най-голям дял в Програмата, насочен към„финансиране на опазването и поддръжката на културни реликти ипаметници, които са „важна част от споделената Европейскаистория“.25 Според информацията, предоставена от Финансовиямеханизъм на ЕИП, две трети от одобрените проекти във въпросниясектор се отнасят до реставрация на недвижими културнипаметници, дигитализиране на културното наследство иревитализиране на исторически паметници като центрове заизкуства и туристически такива.

От материалите, представени от споменатия източник, можем даразберем какво представлява и как се осъществява експертнатаоценка на проектните предложения. Оценяването се осъществявачрез структура, наречена Национално координационно звено (НКЗ),която представя списък от приоритетни проекти на Комитет занаблюдение, който от своя страна следва да одобри някои от тяхи да ги препрати към Службата на финансовия механизъм на ЕИП съсседалище в Брюксел, където Комитетът на финансовия механизъмвзима окончателните решение и определя финалното финансиране.Първите две структури заедно с Одитен орган, Съкровищен орган и

Изпълнителна агенция се учредяват към Министерство на финанситев държавата-бенефициент.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––24. Гяурова, Б., Андреева, А. САМСИ: „Софийски арсенал“ Музей за съвременноизкуство, сп. Едно, брой 83, юли 2009 г., 71.

25. Шишкова, В. Ребусът САМСИ. Няколко въпроса, малко проектна фактологияили как филмът не е шведски…, в. Култура, брой 29 (2556), 31 юли 2009 г.

От протоколите на срещите на Комитета на Финансовия механизъмсе вижда, че взимащите крайните решения са представители намисии към Европейския съюз или на министерства на външнитеработи. Оценката на първоначалните проектопредложения сеизвършва от експерти, принадлежащи към структурите в държавите-бенефициенти, като профила на специалистите (анонимен) сеоткрива в доклад, изготвен от НКЗ при Министерство нафинансите, а именно – „Главен експерт мониторинг и оценка попрограма ФАР и Структурни фондове, МФ; членове: трима експертиот МФ, един експерт от Отдел "Европейска интеграция и отношенияс международни институции, програми и проекти", МК, единнезависим външен експерт – магистър по право с опит вуправлението на проекти и един независим външен експерт –бакалавър по история и археология с опит в проекти в областтана културата.“26 Оттук идва и съмнението в наличния капацитет икомпетенция на оценяващата структура по проблемите, заложени винициативата САМСИ и спрямо концепцията за Музей за съвременноизкуство.

Нека все пак се спрем на това как е осъществена експертнатаоценка на проекта САМСИ. В отвореното си писмо27 инициаторитена САМСИ подчертават високата оценка, която техният проект еполучил, надпреварвайки се с още 263 конкурентни такива. Вкрайна сметка документ в раздел Годишни доклади за България насайта на ЕИП посочва друго. В условията на отворената програмапроектите се състезават за конкретната държава, защото за всякатакава има предложени различни фокусни области. За секторКултурно наследство на проектната сесия са отредени близо 4 млн.евро, като броят предложения към този сектор е 65, а от тях 15„не са отговорили на критериите за административен капацитет, 6не са били приемливи според изискванията запроектопредложенията“. Само 44 от първоначалните са преминаликъм етапа на качествена оценка, като 10 от тях са били

предложени за финансиране на стойност 4,2 млн. евро.Изчислявайки необходимите за изпълнението им средства,експертите оценяват общата им стойност на 3,7 млн.,следователно пет проекта от листата с резервните се включват.От това следва, че САМСИ се състезава с 44, а не с 263предложения. След оценка на административния капацитет,акуратността спрямо определените изисквания и качественитехарактеристики на проектното предложение, Комитетът занаблюдение към финансовия механизъм поставя проекта САМСИ наединадесети от общо петнадесет в списъка с резервите, самоняколко, от които получават финансиране. От доклада, освенадминистративните и финансови критерии за оценка напроектопредложенията, се разбират и качествените такива, аименно – „релевантност на предложените действия,методологическа ефективност, рискови фактори, икономическарентабилност, законосъобразност, мултидисциплинарен принос.“28

Реновирането на историческа градска среда цели организиране наустойчиви общности и повишаване на функционалността на сградитес възможност за използването им с нови цели (обучение,туризъм). Критерият за оценка е броят хора, посетили сградата,съотнесен към квадратурата на реставрираната площ. Други

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––26, 28. Шишкова, В. Ребусът САМСИ. Няколко въпроса, малко проектнафактология или как филмът не е шведски…, в. Култура, брой 29 (2556), 31 юли2009 г.

27. Отворено писмо до всички медии, в. Култура, брой 26 (2553), 10 юли 2009г.

индикатори за успех са повишеният интерес и познания вобластта, както и привличането на публика от туристи; а заизмерители се използват „брой дипломанти, годишен потокпосетители и квадратни метри изложбена площ“. По-конкретнипараметри на проектопредложението САМСИ, както и становище наодобрилата го комисия експерти липсват. Именно затова еучудващо как проект, включващ архаична сграда без общоприетависока културна стойност, с изложбена площ от не повече от 1000кв. м., с нисък капацитет на посещаемост (а и създаден вусловия на липсващ обществен дебат и консенсус по отношение напреобразуването ѝ и породил хапливи спорове архитектурен план),се осъществява като печеливш. Най-притеснителна е липсата наинформация за целите на проекта, „за индикаторите за успешна

реализация (количествени и качествени), за приноса къмполитиките на ЕИП, за възможностите за осигуряване наустойчивост на инициативата (отново в конкретни дейности иизмерители)“.29

Въпреки че сградата е вече почти напълно реставрирана, ааприл месец отмина, институциите все още отказват да хвърлятсветлина по въпроса. Това, което ни остава е търпеливо дачакаме крайния резултат и да се надяваме, че прогнозите наартистите, че САМСИ ще се превърне просто в един филиал на НХГ,няма да се сбъднат, че е възможно да се сдобием с Музей засъвременно изкуство от световно ниво или поне приближаващ се досъседните нему такива в Солун, Букурещ, Скопие и Истанбул, дасе надяваме че е дошло времето, в което България ще представисвоето съвременно изкуство и в собствен музей и така щелегитимира връзката между минало и настояще, осъществена чрезхудожествените процеси. Защото е време да се затвърдипредставата за модерността на обществото ни и да се елиминираобидното твърдение, че новаторството и прогресът не виреят тук,където се стелят архаизмът и назадничавото мислене.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––29. Шишкова, В. Ребусът САМСИ. Няколко въпроса, малко проектна фактологияили как филмът не е шведски…, в. Култура, брой 29 (2556), 31 юли 2009 г.

БИБЛИОГРАФИЯ:

1. Бойкова-Терзийска, М. Музеят за съвременно изкуство – статив или акция, в. Новинар, 8 юли 2009 г., 1 юни 2011 г. http://novinar.bg/news/muzeiat-za-savremenno-izkustvo--stativ-ili-aktciia_Mjk5MjsxNw==.html

2. Бунова, Я. „…че без миражи е нашият бряг…“, сп. Визуален семинар, март – ноември 2010 г., 1 юни 2011г., 6-9.http://issuu.com/mariaart/docs/ica_museum_11_2010

3. Василева, М. МУСИЗ се завърна, сп. Едно, брой 86, ноември 2009 г.,42.

4. Василева, М. Наръчник за Музей на съвременното изкуство, София, България, сп. Визуален семинар, март – ноември 2010 г., 1 юни 2011г, 14-15. http://issuu.com/mariaart/docs/ica_museum_11_2010

5. Виткова, М. МУСИЗ - поредната провокация на Иван Мудов (реалност или химера), 5 юни 2005 г., 1 юни 2011г. http://www.cult.bg/ind_varts_exhib_full.php?id=3121

6. Гяурова, Б., Андреева, А. САМСИ: „Софийски арсенал“ Музей засъвременно изкуство, сп. Едно, брой 83, юли 2009 г., 70-75.

7. Дойчинов, Н. Няма такъв Музей, в. Капитал, 30 април 2009г., 1 юни2011 г.http://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/obshtestvo/2009/04/30/713046_niama_takuv_muzei/

8. Илин, Н. Интервю, сп. Визуален семинар, март – ноември 2010 г., 1 юни2011г. http://issuu.com/mariaart/docs/ica_museum_11_2010

9. Кьосев, А. Три пояснения и няколко проблема. Отново за музея засъвременно изкуство в България, сп. Визуален семинар, март – ноември2010 г., 1 юни 2011г., 2-5 . http://issuu.com/mariaart/docs/ica_museum_11_2010

10. Михайлова, В. Случаят България. Съвременното изкуство отвъд бойното поле на езиковите игри към стратегиите на възможни политически решения, сп. Визуален семинар, март – ноември 2010 г., 1 юни 2011г., 16-18. http://issuu.com/mariaart/docs/ica_museum_11_2010

11. Парушев, Р. Creation of a museum of contemporary art in bulgaria, Интервю, 13 декември 2010 г., 1 юни 2011 г. http://www.youtube.com/watch?v=yhVgOJBmo_k&feature=related

12. Прашков, К. Музеят – встрани от държавата, сп. Визуален семинар, март – ноември 2010 г., 1 юни 2011г., 10-13.http://issuu.com/mariaart/docs/ica_museum_11_2010

13. Терзиев, К. Представата за музей за съвременно изкуство в България в стерео картичка, сп. Визуален семинар, март – ноември 2010г., 1 юни 2011г., 20-21. http://issuu.com/mariaart/docs/ica_museum_11_2010

14. Шишкова, В. Ребусът САМСИ. Няколко въпроса, малко проектна фактология или как филмът не е шведски…, в. Култура, брой 29 (2556),

31 юли 2009 г., 1 юни 2011 г. http://www.kultura.bg/bg/article/view/15970

15. Закон за културното наследство, Български правен портал, 10 април 2009 г. http://www.lex.bg/bg/laws/ldoc/2135623662Наредба № Н-3 от 3 декември 2009 г. за реда за извършване на идентификация и за водене на Регистъра на движими културни ценности,

16. Държавен вестник, брой 101, 18 декември 2009г., 149.17. Отворено писмо до всички медии, в. Култура, брой 26 (2553), 10

юли 2009 г., 1 юни 2011 г. http://www.kultura.bg/bg/article/view/15889

18. Първа копка на Музей за съвременно изкуство в София, Културни Новини, 28 октомври 2010 г., 1 юни 2011 г. http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=11010&sid=6

Приложение:

1. Снимка: сп. Визуален Семинар

2. Проекта за САМСИ от арх. Кадинов

3. Снимка: Диана Милева, в. Новинар

4. Източник: Културни Новини