Мотивът змия (хала, ламя) в кладенец” в сравнителен балканскиплан

«The Motif „Dragon (Monster, Lamia) in a Well” Used as a Base for Comparison in theContext of Balkan Folk Cultures»

by Milena Benovska­Sabkova

Source:Bulgarian Folklore (Български фолклор), issue: 2 / 1990, pages: 21­31, on www.ceeol.com.

Мотивът .Змия (хала . ламя) в кладенец· в сравнителен балкански план

МUЛl!IШ Беноеска-Събкова

1. Характеристика на мотива 8 българския ФОЛКЛОР (8 юнашкия епос и 8 баладата)

Схващането за конфликта между човека и митическата змия в нейната негативна, .,драконовска" разновидност е представено по специфичен начин във фолклорния МОТИВ "Змия (х ала, ламя) в кладенец". Този древе н н твърде устойчив архетип пре­минава и в Jlнтературнототворчество на различни епохи, макар и преосмислен и тран­

сформиран, 110 пазещ ОСНОВНИЯ си дълбок СМИСЪЛ. Това добре се илюстрира чрез пасаж от творбата Н8 Томас Ма", интерпретираща известНИ библейск и сюжети: " .. . в тази кратка дума се съдържаше представата както за кладенец, така н за тъмница, а тя от СВОЯ страна беше толкова тясно свързана с представата за подзем­ност, за царството на мъртвите, че "тъмннца" и "свят под земята" ставаха равио­значни поняти я , у потребllМИ в~яко едно вместо другото, още повече, че и кладене­цът по своя доста особе н вид напомняше вход към подземния свят."1 . На българска поч ва този универсалеи фолклорен мотив е реализиран в юнаш­кия епос и в баладното творчество'. както и ВЪВ в'ЬЛшебна:га приказка. Змее60р­ството в последната често е свързано със слизането иа героя в кладеиeu, където е

локализиран чудесният противиик (най- вече в приказкиТе "Пoбe.ltителят иа ламята (халата, змея)" - тип 300, "Тримата братя и златната ябълка" - ти п ЗО 1 , "Трима­та братя и ламята, поглъщаща хора" - тип 301··, "Юнакът, побратимите му с чу­десни способllОСТН н трите девойки от Д~HaTa земя" - тип 3018. конто са изцяло

1 Т . Маи. Аосиф к неговите братя . Историите Яковов .. . МлаАИЯТ Аосиф. С . • 1984, с . 597_ ' Имат се предви,ll. следиите ваРИIНТИ на епическата к на баЛIАиаТI ~рсия на мотива : СБНУ,

43, 154-160, ВръБНJl1I.I (кв. Jla София); Вл . Ка .. а и о в с киА . Памятиики 6олгарского на ­родиого творчества . Вып. 1. Санкт.Петербург. 1882,338-341 , Чипровl1К , Ш-488, с. 5абн1I,I, Брезнишко, 329- 335, Суходол , Софийско; nеРИОАИЧеско спнсакне иа 5ЪJlгарското КНltЖовно дру­жество, 43,14 1- 148, с. Лешко, ГОРИОАЖумайско; Макцонско·славяискиА сбори ик, с прИАожеиием словаря. Сост. П. Дра г а и о в. Санкт-ПетерБУ РГ , 1894, 226-221, Дойран; СБНУ, 4,64 -65, с. Гурмазово, СоФнйсио; С6НУ, 53, 160- 161, СУХО,ll.ОЛ, (:офкАско; Мил а,ll. и и о в ц и , М 142; С6НУ, 32, 561 -562, с . Злоroш, К~НАИЛСКО . Вж . Л . 5 ОГ,ll. а и о в а . Преглед иа мотивите иа българск~те юиашки песии и иа произвед~иията в п роза за героltте на юнашки я е.пос. - Сбиv, 53,861-868, С6НУ, 42, М. М ., Nt 2, Тепаеи , СБНУ, 41, с . 426, нt 406, Ноаи nasap , в . С т О И н . Наро,ll.НИ песии от Средна Севериа 5мгаркя. С.: 1931 , Nt 51, с . Горна Липиица, nаалНlCеисlCО, Nt ]099. с. Столът , Севлкевско,.м 1]00, с. МнwyхлиА (Климептово). Великon.рновсхо, Nt 1321, с . Васильово , Ловешко и АР . nълеи списък иа вариаитите от ба JlаД.llатз версия вж . у : Л . П а р­п у л о в а . Коментар към .. Митическк песни и балаАМ", 6eJI . към Nt 114 ..ламя а КJl3Аеиеua и Иваи­чо сираче" (аариаИТНИJlТ указател е изготвеи отСв. nnkoba) .-В: Б1tJIгарски иароАНИ баJlаАИ и пес­ии с митическо и Jlегеи,ll.арио съдържаиие (ПОА печат) .

Български фолклор, ки . 2, 1990 21

Access via CEEOL NL Germany

посветени на змееборската тема)', В тях обаче разглежданият МОТИВ ияма самостоя­телен харзктер и не може да се тълкува извън цялостната синтагматнка на приказ­

ката, заТОВ8 ще бъдат анализирани най-вече песенните версии. Най-архаичната и очевидно - първична форма на мотива ,,3мня в кладеllеJ.('

се среща в юнашКИЯ епос. В своя "Преглед" на епическите мотиви и сюжети Л. Бог­Данова разграничава четири типа юнашки песНИ за борбата с хтоничесК8та стопанка ' на К'ладенеца4 • В основата на ВСИЧКИ тях crои познатата мотивировка за търсенето на водата, което отвежда героя до дълбок кладенец, обитаван от ЗМИЯ, хала или ламя . В съответствие със законите на "епическия свят" в част от варнаllтнте героят е спа­сен, в други изходът е фатален. Освен характерът на финала, има и други отличител­нн детаАли. Така в някон neCHH героят е младоженец, т . е. разглежданнят мО1'Ив е свързан с темата за героическото--Сватовствоа . Спа~ението lIа героя зависи обик­новено от намесата на друго митическо "tЪЩеств6 - самодива, която е вс'Ъщност върwителят на героическото действие. Във вариант от Кюстендилска, представящ отделен тнп, мнтическата Миля Маджарина убива змията, но В'Ъпреки това младо­жеиецът Иве Чеf)Ноroрче загива , а невястата му се пробожда с иож. Най-разгьрна­тнте варнанти повествуват з а тежка борба с чудовището, която протича на етапи. Част от вариантите съдържат подмотива за неуспеwиия: опит на юнашката дружииа да спасн ПОГЬJlнатия - изваждат го иа повърхността, но вместо да съсекат змията,

съсичат поясите, с които героят е завързан, и той_ пада обратно . На помощ се притич­ват не една, а две самоднви, като борбата с чуДовнщето се оказва по снлите едва на втората. Интересен детайл е }1. поглъщането на етапи - змията поглъща героя първо до колене, а ПOCJlе - до пояса и до рамената .

Семантиката на универсалния фолклорен мотнв ,,змия в кладенец" е в кръга на познатите и добре проучени митологически теми за борбата между героя и змневид­ните представнтели иа водиия хаос, въплъщаващи едиовременно водното н ХТО­

ННЧIIОТО на.чало. Според точната характернстика на Пл . Вочков ,,местопребиваване­то на персонажа показва ясно връзката му с водата, ДOJlната земя, kopellHтe на дър­вото, т. е. космическия "низ", от една страна, н с полето, гората, пътя, т . е. далеч­ното "чуждото" пространство. Семантнката на този тип локалнзацня е очевидна, тя опреде.IJЯ по-нататък противопоставянето между героя и хтоннческото същество ... •

И така ТУК .се очертават два проблема: оценката на пространството, която опре­деля н характеристиката иа митическото същество; поглъщането като иай-стариина форма иа змее60рството' . Освеи 06щото.съотнасяи~ на подземиата вода с хтоиичното царство, съществена тук е и граН!lчната семантика на K,'IaAeHeua, ОСМИСЛЯН обик­новено като вход, най-често еднопосочен, към "отвъдното"' . Определянето на кла- . деиеца. като опасно място понякога е експлицнрано в тексга като Дa,ll,еност, пред­

варнтелно нзвестена на героя чрез своего рода обявяване на .. правилата на играта": - Яе те зема , синхо, А& шетаме,

Ама тамо, СИНКО, JoIИ Ае пошо;

Т4МО иекат иа аода СТУJ.еиа,

·Вж. й . "оцевв . ВЪJlше6ни приlt,зltN . - В: Л. Даскалов" д. Добревв, Й . Ко ц е в в , Е в г. М и ц е в в . "aтaJ10r на бъJlraрсuте фо.11U10РНИ прик,зки (ПОА печат) .

4 Л. Бог А а и о 8 а . ПреглеА .. . , 861--868, типове 216, 211, 218, 219. 5 Пак там , типове 216 и 219 спореА кnаСИфl'lКВЦlIlIТа ва Л. БОГ.l/lНОJlа , За героическото ева ·

товство в българските юнашки песии вж. Р. k в а в 011 а . Архамчии черти 8 образа на южно­СЛВВJlнсltНJI епически героА . - В : СлаВIIНСКВ ФИ.llOJlогн,. . Т . 20. С., 1988, 162-112.

, ПЛ. Б о ч к О В. ЗООИОрфИИ персоиажи 11 бъJlГlрскаТI фолклорн, епичеСf(1 траАИЦIIII . С . , 1985 (каИАНдJl1'Ска днсертаЦИII. ГЛ . 2)_

f За ПОСЛe.ll.IIОТО ВЖ . В . Я. Пр о п п . Историческне кории волшебиоi\ сказки. Л. , 1946, 200- 201, 205-222.

' т. В. Ци 8 Ь ии. К сеМIИТlIке ПРОСТРlиствеимых злеменТQВ 8 волше6иоА сказке (ИI )lатериале алба искоА сказки). - В : ТНПО.llОГИ"ltcкие исследовании по ФОJtЬКЛОРУ. М., 1915, с . 201; Т. В . Ц и в ь И И . О некоторых способах отражеиии I!I языке оп позиции бнуmреНltuu.!бШШНU(J . - В : Структурио-ти пологи ческие и сследованнн в области гра)lиатики слаВЯ llСКИХ IIЭЫКОВ . М . , 1913.

22

Твмо иемат ии сеихs високв,

Да седни .. е Д.I се Qл • .аиlrlt. ТаlЮ имат буиар баталии,

НЪТРе н .. ат аМИII троА:воглвв, Що .u _леаи,. 'се си ro изе.ll.8Мт,

Никому .. у вода та И\. .II.а 'ат .

(,Д. И К. Мил а А И и о в ц и. Бъмарскк HaPOAн1I lECии. С., 1961, 16 1"2)

.Qписаннето на самия кладенец З8)J.ЪЛ60чава оцен.ката за неговата необикновеност -това не е просто земно отверстие, а проход, достигащ дъното на земята:

тука пе .. а .0.11.1 за nиil:ене ,

само ИМ. той СТУJl.еи клменец,

а Аи он Ае на АНо на зеМАта . , (СБНУ."З, 154-160, 1ft 62, С. ВръБИНl1.а , АН . _В. на СофИА)

Семантиката на кладенеца (вертикалиа ос) се впнсв а в локуси, носещи сиионимна негатнвна оценка - той се .намира "накрая на земня" (вариант от с. ГурмаЗ080, Софийско) , в "пусти краЙннни .!у пусти пусии". (вариант от Суходол), или :

Излезли са ииз Бог.а.ансха а~мя, IЦСТ8иia три сун плАннни .

(СБНУ, 4З, 15"-160, Nt 62, с . ВръБИН1I.а, .II.В. П . на СофНJI)

Очевндно 1'ова са разлнчни конкретни образии въплъщения на ндеята за "чуж­.дото", .. нечовешкото" просТранство . Негативната оценка е доведена до крайност в представата за края на земята - в хоризонтал иа плос:кост тя е двустранно изоморф­иа на подзеынorо царсТво на смърттае . "Чуждото" пространство е оп·нсаио понякога със специфичните .,теРМИIfН" на .. еПНЧe<:.J<атз география", които конкретнзират и разгръщат поетическата ндея за далечни и опасни земи :

>

Се,l,явле мн са 1/1) се.УК крале'и ,

Се.l.нале КИ на лаJl.на ~'аиа,

Я ... ет, пиет, кушафере ",янет, да шетает земя покраина.

И им lleли Секула детенце :

- ТИ се MO.ll., вуАко, да ме зекш,

Да шетаме зем. покраниа,

Да шетаме зеllJl Каравлашка,

Да шетаме зеки Ар6еИeпJКI,

да шетаме !еМ. ИRf1Iлt<::ltа,

Да шетаме эеки: Арап_нска,

Да mtт'lfe ~MA Туратииска.

(Миладииовци . мо 1"2)

и така отправна точка на действието е пътешествието в далечии земи, предста­вено в отделиите вариаllТИ под две форми - като геронческо сватовство или като .. шетане земя покраИlfа" - две типични епически ситуации . Привидно необвързано с прагматична цел, обхождането на "земя покраииа" има дълбок социалеи смисъл, пречупен през призмата на епично-митологическото мислене: това е усвояване ,

социализиране на ,,дивото" пространство, културен подвнr, който целR превръщане­то на хаоса в космос. Извършването му е необикновено действие, затова и върши· телите са нзключителни : .. <;еАем кральове, седем баllове" .

. Б песиите, съдържащи мотива ,,3мия в кладeltец" , юнакът ие дейСтвува сам сре­щу противника . Той е к ато правило еднн от юиашката дружина . Това обкръжение е необходимо, за да се покаже ролята му иа иаА-младия. Тук трябва да се припомии специфичната оценка иа иай -малкия брат ВЪ8 вЪлшебната прнказка1О . Положението

• В . Я . Про n п . Истори ... еские корни ... , С. 221 . 10 Пак та .. , с. 120; Е. />, . М ел е l' и В С киА. Миф и историческаR позтиk.a фолыulра • . _

В ; ФОЛloклор . Поэти ... ескаR система . М . , 1 911 , . с. 32; Е. С. Н о в н к. CнCffМ8 персона.сА .. рус­скоА амше6ноА с казке. - В ; ТИllологм"еские ИССJН"Аоваика по фоЛЬКАОру~ М."1 \.915, 2""-2"5. 1,_- . - ,

_ .~~t5; · 23

на haA-младия означава нисък социале н статус в дадена общност, в случая - в дpy~ жината, K~O. обяснява и други от особеностнте на сюжетното развитие. Най ­младият ще извади вода - това е конкретно отражение на традиционния етикет,

който из исква уважение и подч"Ннение от страиа на по-младите по отношеиие на по­стар ите . Носенето на вода е неизмеиио свързаио с ниския социален статус на девой­ката в Ilякогашното българско село . OClJ.ell като рефлексия иа социални отношения, пребиваването в кладеиеца Jt в змийската паст може да се изтълкува и като изпита­ние, целящо социализираието на героя - в духа на В. Я. Проn. Решаващата помощ на самодивата издава известна па!=ивност на гер о я - т. е. концептуална близост до вълшебната приказка, а побратимството му с митическата героиня изразява идеята за необикновеност и изключител ност .

Началната ситуация - търсенето на края на земята нли героическото сва ­товство, - предварително програмира остро драматичн н я характер на фабулата по-натам. Включването на темата за безводието - класическа мотивировка на змее­борствотоll , - е следващото звено от веригата на конфликта. Липса или иедостиг­в случая на вода - е основиият двигател на фолклорния наратив . Тук безводието не е само поз натото спнране на водата, не е само състоя иие , а постоянно качество н а

обхожданото от героите днво-пространство . Отсъствнето на вода е всъщиост отсъс­твне на движение, т . е. покой, смърт. Показателно е, че в част от вариантите змията (хала, ламя) - стопанка на водата е заспала, когато героят слиза в кладенеца, н тя се буди едва СЛеА неколкократнarо повтаряне на действнето.

Н амесата на мнтическия помощник - самоднвата - насочва, ако можем да си ПОзволим директно сравнение със законите иа приказиато творчесгво, към благо-11риятна за героя развръзка . Трябва да се предположи, че фаталният изход е свър­за н с принципната баладизация lIа мотива. Заслужава да се отбележи, че в собстве­ио баладиите версии на ~отива липсва сюжетната линия със самодн вата спасителка, което съответствува на трагичния като правило финал на творбите.

Песните, повествуващи за "Змия (хала, ламя) в кладеиец" и принадлежащи изпяло към баладния жанр, са изградени върху същото сюжетно ядро, както и епи- . ческите песни. Разл иката между епнческата и баладната версия не е мотивиа , а по­скоро жанрова , т. е. обуславя се от спецификата lI а жанровата форма . Не е трудно да се ПРOCJlеди битови зирането и "приземяваl!ето", "снизяваието" на отделните ком­поненти иа песента . Така на седемте крале и 6аиове от епическата песеи в 6алада-та съответствуват търговци или хаджии (вариаитите от Тетевен и Нови пазар), мити­ческата география се заменя с по-реални, макар и запазващи смисъла си на далечни,

земи (Света гора, Долна Добруджа и др . ). Н а темата за безводието в космологичния му смисъл съответствува п ростата житейска нужда от вода. За баладното звучеие допринася и специфичната атмосфера на предчувствия и прок06и :

Мене мн сърце казало -Аз у Добруджа ще умра.

(Народни песии от Северонзточна

България. Т. 1_ С., 1966. с. 1(0-вачевец, Поповско)

От казаното дотук се вижда, че баладната песениа версия е резултат от жанрова траисформация на епическата фабула.

ПогЛ?Jщанеmо на героя е отличителна черта иа мотива "Змия (хала, ламя ) в кладеиец". То е показател за специфичната митнческа характеристика на змие06раз­ния персонаж,ТЪЙ като се диференцира от обикиовената житейска представа за змия-

11 Вж . Р. И 8 а н о в а. В"Ьэвър Н8Т8та вода. - В: Едкн<:nю на б"Ьл га рсК8та фOJIк.nориа ,.ра-ДИЦИ.II. С. , 1989; В. Я . Пр о п п. Историческне корни .. " 234-:l36 .

24

та, убиваща чрез отровата СII. Според IIllТерпрет<!цията на В . Я. Проп поглъщането е най-стаРIIНllата фаза от еволюцията на мотива за змсе60РСТВОТО. Пр оп смят а за първична представата за пребиваването Ila самня змее60рец във вътрешностите на змея. На следващата степен на раЗВI1ТJlе на . МОТIIВЗ "поглъщане" се появява трето деilствуващо лице и схемата се усложнява - ПОГb.'lнаТIIЯТ 11 неговият освободител са вече две р аЗЛlIЧНlI фllгури l2 . ИмеllНО това Вllждане е засвидетелствувано в раз­глеждаНltте пеСНII . По този ПРl13нак мотивът "Змня (хала, ламя) в кл аденец" се съот­нася с др уги песни-аломорфи, където поглъщането е изведено като самостояте., н а

изолирана МОТIIвна единица. Така в песен от Прилеп .Марко настига 11 убива морска .'Iамя, като спасява детето СII, погълнато от Ilея1З . В еШIЗОД от епическа песен от типа "Юнак спечелва девойка с ПОДВJlЗИ" Крали 1\1apKo е погълнат до рамене от риба, когато преплува Ду нава , за да донесе три КlIT !OI на Деница девоЙкаl~. Присъствието иа риба-поглъщач говор" за особено архаичната същност на този вариаllт1f> - II ЗО' функционалният характер на рибата II дракона като застъпници на водния хаос и на световния "Н IIЗ" е черта lIа архаИЧlIIlте КОСИОЛОГИЧlllf си стеl>ш l l . Т ук, ка кто и при "Морска ламя поглъща .Марковото дете", срещата с чудовището поглъщач не се МОТll ви ра с безводието. Откъсването "а мотива "поглъщаllе" от водната тема пък е тенденция за приказните текстове, където поглъщането е (j:юрма на вредителство, мотивираща змееборствотоl '.

2. ,,змия в кладенец" в гръцката 11 в румънската балада

Дотук беше направен опит за семантичеll анализ ffa МОТilва "Змия (хала, ламя) в кладенец" в българския фолклор . ДОПЪЛНlIтеЛllа светЛiша хвърля разглеждането му в сравнителен балкански план. Подобни пар алеЛiI са осъществени, макар и бегло , в раБОТll те на IIЯКОI! от изследвачите на балкаНСКl1Я фолклорl8. Тук ще се на· прави ОП l tТ за по-системно ОСМНСЛ Яllе Ifa въпроса.

И така в българския фолклор мот ивът .. З~НfЯ (хала, .'1амя) в кладенец" е разра­ботен в еП llческа I! баладна версия, KOIITO са в единство ПО,\Jежду СII . На Ilero в гръц" КIIЯ qюлклор съответствуват два отдеЛIIИ мотнва: "Стихня в кладенец" ( .. ТО I:tOtXtto:J­~tvo Пl1уаБ~")l8 11 "Превърнато в девойка чудоюrще съблазнява МО,\1ЪК да слезе в кладенец със 3МИII"2О . В РУМЪНСЮfЯ фoJ1клор е заС3ИДIIТелствуван мотив, н аречен

11 Вж. бел. 7. 13 К . Шап кар е 8 . Сборннк от български народнк умотворенкя . КII. 1. с. , 1891, ОТД . 1,

21 - 22. N9 15, П рнлеп. t. СБНУ, 53, N9 365, с . Говедарцн, Самоковско. I 1 В . я . П ро n п . ИСТОРllчеСКllе корни ... , 200-201, 205_222 . 11 Пак там ; Е . М . М ел е т и 11 С К И n. По:.ти ка мифа . М ., 1976, 212-214. 17 ВЖ . бел . 3. 1I Т. Ра р а h а ~ i. Paralele lolclorice. ВuсuгЧIi, 1970, 153_154; А . F ос h i . Coordonale

.. ud-~teuropeene ale baladei populareromAne.<ti . BиcиTe~H, 1975,72- 74 ; о . В иг k har 1. Un· l ersuchun~en 7.\lr Slratigraphie ul1d Chronologie der ~iidslavi schen Vol ksepik. Miinchen, 1968,291 -302; S. В о j а d t i с v а. BuJgarisch·griechische Ba\ladenparaJJel . l Gric ko.bil garskl s impozium. T hessaloniki, 1980, s. 144; ю . и. См нри О 8 . Возможности И nepclleKTllBhI с равиите.'ЬИОГО IIзуче llИII БOJ!гарс кого фОJ\ькло ра . _ В : п"облеми иа БЫlгаРСКlI 1{ фолк.~ор, 8 . БЪJlГарскнят фолклор в балканската и сла вянската кул ту риа траДltЦll Я . (Под печат) .

"А . Ра s 3 о w. PopuJ aria Carmina Graccie Reccnlior is. Lips ae, 1860, М 524 (от Харки ); а . F. А Ь Ь о t . Macedol\ lan Folk1 0re. Cambridge. 1903, 254- 256 (от ЗIIХllа). ПОСЛС..1НIlЯГ автор посочва и ва риант, l\уCiлнкува и в кингата му : SOl1gs 01 Modern атеесе. р. 178 .

10 N. Г. П о). ~""!" ~ 10, t ' EIU..oyOL wt6 та тро:уооО{о тоl) 'Ell1lVlxoi} А.6.оо. "Е1(SОСЩ Tpit11 . 'Еу 'Аэtiva~, 1932,0". 195. N 90В'. ПЪЛСII СIIIIСЪК на Bapll3HTIITe н аиал из из MorllBa вж . у: С h. М а kr i s. Coulume еl legcndes popu1aires е! poesie folklorlque. - В: Проб.1СМИ на българскня фолклор, 1;1. (Лод печаТ); вж. К : J . С. L а w s s о п. 1010dern GreekFolkl ore and Лпсiепt Greek Religion. Cambridge, ]903, р. 276.

25

"Scorpis" - момък съблазнява девойка. но слиза 8 кладенец, където е погълнат от змия Scorpia; спасява го Самодиа (Samodia)tl. . Вижда се, че е труДНО да се търсят преки съответct.ВИЯ меж.а.у българските, руыънските и гръцките песни . Сравнението тук не е между пе.;ните и мотивите, а Иeж.D.у ОТДeJIните подмorиви ИЛИ МИКРОМОТНВН .

HaA-голяма · степен на сходство се открива между българските песни ..змия (хала, ламя) в кладенец" и гръцките песни от типа .. То I:'tО\IгuD.,шvo П'l)'У0.6,". Отnи­ката между тях е в наличието на втори митически персонаж - самоднвата - във

финала, характерен за епическата версня на българските песни, какъвто отсъствува в гръцките взрианти . Последните се отнасят към жанра на баладата - т .. ' иар. ,;apa).oytC;: КОИТО обаче притежават и иякои черти на епично образно мислене. Па­строени по общите закони на баладното творчество (трагична развръзка, естетнза­ция Н8 скръбното lIУВСТВО, атмосфера па DРОКобн и предчувстви я), те имат и НЯКОН епически белези : хиперболизираие на обраЗите н понятията (дружииата остава без вода четнридесет и пет ДНИ, П.llаиините и мopero светват от оръжието на Яиис, не­обикновеиата дълбочина на клценeu.a). акцент върху вониския акт н представяне на битката с чудовнщето като DOCJIеА08aтeJ1J1OCТ от етапи, По тези белези се lIаблюда­ва 6лизхо сходство с епическите вариаВТII ва б'ыlгapcuR песенеи .,orив. HaA-зиа­чителна е прнлихата на българските варизИ1'Н с rpъlU.ВJI вариAВ'r от Зихна:

То'. doo'€I*, ,.. dYtll, ,.. twc66cpta, Т4 liвхохф 'tablpfta. 1'4 )'tт6роtf'Cl, То'. ",р8l! РIlWfШ ьь тov ~114,

N4 .t1v VQ. 1(ощ1taoov wou ''О 1'11 Фpcryx~4 • • Ш ТiIV €b"I'I IYOV, p*va р' v4 JЩто(voot.IЕ." .Nd .t1'" ЬУи ·311".6хш ха! VQ. ·p&f\t· 6xtcb. '0 Гюvvyк v4 l!I'Iv fp&11 6 р\хр6щюс;." иу x(Yf\OOv ха! хаУ8 '10 wv раxp6xщ.L1(О, 1:ap4vca ~РIЩ xltvoov МХСОС; 1'0 ~1, КI'I Wлt oap4VtQ. JlivtE lilxcoc; 1'0 УЕрО. Ка!: PP(OXOUV 1114 f5puaftoa, О"О~Х8to aТrrМO, Tp~dvt' 'opyuotlO 1'0 Р4So1O, al4'f~ s(XOOI. :ЛМf\tl!, 'oOtptllht«l, vn ).аХVЮOUPI, и xol6v 84 ,.,' 6 ).axWc; Xttvo; v4 ~. " ':1: ,.6v Г14wтt .~. 6 ).а.х..о; xstVOl; VQ. t~." ТЬУ Мt:oay Пw rI4VVf1 ха( Пw dnоЛvoilv • • Tpa~"tt, оО€pqЮ:хш, v4 )111 IIY4Лttt,

'В&!I vцЮ litv йх', рьу' q€t <ttofxt~." .Tpa~e, rtdvv', 1'pa~' р4 и ~t.· .МI: tU).~€ 1'0 ~\3', 1'Ь atOlX8t6 ... 1!р8ПL N &ы't€ xcd wv .... Оро w ou.; 1btIQ." иу 4x00l76 xit Ь j.l4Dpc:н; x~, '1: m '(6vo'C<i OТI)(ф3' .. 'f\A .... 'СОУ ~. иу ~fI t' 4PS.tCttQ 'fOU, ~ _ ~,

ByQt8\ xai t6 (J1(O.8( "00, ),.6ра' fI ~, ТЬУ ~Y€ t6v rl4vv' 1!Ot6 ~ w cmnxe\6, ItaJCOlO1lv ,.0. Хао,(1'6.рш va tO х6.00v& M'4Vfit; atОlхtю уа х6.ow, ~ w cnco'vI, Ка' Щ 6 riQVVТ110 ~' J.К w mоtХ8Ю' /Jat6.

11 Мотивът е ПОЗII'Т в осем вар"'ит,. записани от Южна Румъння : д . А m z u I е 5 с u. в._ lade populare romAnqtl . У . 1. Bucure,ti , 1964 , р. 114 , No 8; а . V r а Ь i е . B.l.da pop ulara то · mАпа.Вuсuг~tJ .196б,р.147; Т . P,plh.gl . Цит.С'Ъч.; А . Fochl. Цит.С1оЧ.ПесеИТ'tlW'Н ПРО:J'НЧНИ П'Р'ЛеАН - s. Др.кона. иоА1'О подмама. в IUt.Денец трИJol' брат" ПОАРеА; всички те са спасеllll от наА'W'ЛКИII брат . _ В . М. r а Ц I К. Восточноромансхн А геронческнА :!tпос. М . , 1967, с . 50.

?5

: Al:rts, Ш~. 4о'Св vё lfТlyo.(V8'l'8. Milv ~'t& ТiI ~avo«».a j!' щ tb:6Зcrva. Na t1'1v tLxti't, 4blpq)1f1, Щ WOVtpd)npCII, 11\ 1й6ха x1Ipa Х686р6, ТiI j.I46PТj Yf\I; yuyatxa. к" c:wra. "в ).ещvох6р;ара 6А4 ')'I)valxaМ~iQ.·

(О. .... А Ь Ь о t. Matedonian Folklore. cambrJdge. 1903. 254- 25&') ЧетКРl;fма, петима , деветКИ"1 брат~

Осемнадесет братовчеди 6езкъсметии -Дойде им хабер ОТ царя -Да "Jt8T на воАна ДОЛУ ВЪВ Франки • . - С благословията ти, ",аАхо. Аа тръгваме.

- Да тръгнете деит братчета. да мАJI,ете осек,

Да не дойде ЯИНС, наА'М8J1киитl -"ато тръгнаха и вървяха по широхото попе,

Четиридесет дена станаха без хляб,

И още четирнсет и пет без вода,

И намериха >reШIfКЦI стопанита

Трийсет сажеИI AЪJl60K8, дваАсет широка.

- Спрете, братя, да хвърлим жpe(iиА.

H"Koroтo се пцие жребият. тоА ще влезе.

На .яни се П8.ItНа жребият, ка маJ!КИЯ ,

Вързаха ГО Яии, пуснаха го:

- ДьрпаАте. братя. да ме извадите,

Тук аОАа няма, само ика змия стихиАlI8.

- Дърпаме, ЯНИ, дърпаме, но не се поклаща.

- Увя мн се змията, хвана ме стнхита,

Пуснете Черни и Аа помогне. -Че кат6 чу Черният, изръмжа,

На колене застана , за да го издърпа.

Като извадн оръжията му, светнаха пnаНRНИТf!,

Извци и сабята му - светна морето,

ИзваАК го Яии заедно с"ьс стихята,

Дигнаха хавджариТf! да я посекат,

Но вместо СТИХliIта Аа посехат, отрязаха въжето

И паАКа Яиис вътре заедно със СТИXJIта :

- Оставете ме, братя, оставете и отиваАте ,

Не иазuАre иа маАчицата МЯ , че съм умрил

да и ... ете, братя, че съм се ожuиn, Че тъща МН е камъХ'Ът иаАГР~, черната земи - жеиа,

И ситната трева - З10JIвн И девери.

J Как да се обясни тази близост? Мисълта за гръцко влияяие върху българския фОЛклор не е подкрепена в случая с никаквн доказателства" . По-скоро нма З llаченне общата представа за змията и змневиднитс същества като пазител и 11 стопани на прнроДни обекти, меcrности и водонзточинци. Връзката вярване - пе<:е н личн от теРМИIIОЛОГИЧНОТО еди нство: мнтиче<:ките персонажи от поетическите текстове са

аналогични на митическнте същества , с които народната вяра иаселяв а околната

· природа. Това са грыl.атаa то~хею и българските тр иглав и З1ol 111f и хали. . Какво ПРЕЩставлява mo,xela.? Самото понятие, както и много други в грыl.атаa

култура, има дълга история . Древногръцката дума mo\xet:a отговаря на съвремен­ното зн.ачение на думата елемент. Смятало се е, че фнзическите елемеllТИ са били оби-

. u За тазн гръцка песен аж . Т . В . Цк В ь Я к . Б аnuис кне ДОПOJl ненн . к пocnеАН НМ исcn:е­Давания" индоеВРО!1еikкого мифа о Громовержце. _ В : S аJlх.аиски А JlЮlгвн.стичес;кнА сборн ик. М. , 1977, с. 185. .

аз Ю. и. с мир И О в. Цкт. съч.

27

тавани от особени стоп а ни , к акто н всяка част от виднмия свят.Във фОрмираието на това схващане важна роля и гр ае "високата" култура - н а определен ета п то нзвли­за в понятниния апарат на древногръцката философия. През средновековието се оформя това разбиране , което влага гръцкият народ до ново време в думата - ми­ти чески стопанин н а MecтHocтt4 . Този пазител на пространството и на неговите гра­н ици има ·значителна роля в системата на lIовогр·ъцката народна митология2'. :E't"Ot­

Х-Е1.« е понятие, 06еДlI няващо под общия знаменател на простр а нстве ната символика иародни представи - тоз и стоп аиин се явяв.а в различни материалии форм 11: като змия , бик , дракон , чер ен арапин, червен дявол. Може да се каже, че все пак опре­деляща за тези р аз ноликн представи е комплексната концепция за змията!'.

от казаиото добре се вижда връзката между вярванията и анал изираните пес­ии за сти хията стопанин . Същото може да се каже и за българския матери ал. сход­ствата между бъл г арските и гръцките песенни реал изации на древния индоевропей­ски мотив "Змия в кладенец" се обясняват сьс сходствата в митическ ите представи на двата н арода, из пълнени колкото or JWBKpeтHa и специфична за всеки от тях 06разност, толкова и почиващи ва прастари в общовалидни архетипи.

Друга група песи и представят по-уиожвена МQAифнкация на мотива "Зми я в кладенец" . Звяр, престорен на АевоАК8. примамва IIOIi'ьK Аа слезе в кладенец под предлог, че е из п усиала там пръстева СИ, като му обещава Аа се омъжи за него. Н а дъното обаче жертвата ВИЖ,Аа змии . докато в българската епическа версия персонажът змееборец е удвоен (юнак и самодива), тук е удвоен митическият про­ти вник. Преобразеното чудовище мами героя не за Аа го изяде, а за да намери тоА смъртта си от змията, която обитава кладенеца . В някои варианти връзката между змията н чудовището-дев.оЙка като че ли не е съвсем ясна:

ЧуАте какво се е случило при стъклеИИII кладенец -ПОIIВИЛ се АНВ звяр, дошъл да яде хора .

ОБЛII·kЪЛ сн женски Арехн, обул женски обувки

- Пръстенът мн падна в стъклеНИII клвденец,

коАто го извади, за иего ще се омъжа.

Долу ВИДIIЛ две преплетени змии, две преплетени чудовища ,

а в уста та 11М ВНДIlЛ npoьcтe Hal1 •

(С h. М а k r I $. Coutume е! Jtgendes populalre$ et роЫе Fol klori que. - В: Проблеми на бългаРС КИII фолклор, 8)

Другаде тазн връзка е екслл ицнра н а - девойката и териоморфният обитател н а водните предели са двете х и постази н а едно н също същество - ЭtР1.6 'чудовище, звяр':

'E~VfТ\~ao 6 06pav6l; Id 6.vO~IIV "t(\ tltOUpQV\o. кat ПI аер1Ь t' &"yPO\Kfto"E 1ЮU 1'! 't"OV E ~ta' ~' "t11 ),.( ~VТ1 .

ГtмI{Х&Ш !p6P&11I !р6Р&О"Е, yuva{XEIII ЩЩО:ХUI,

ТU\IC{ХЕШ t~flx& х' f)(Q(1t& ~ш .~ tO ·1C&t06p6~I.

. ,

(N. г. ПО ),. I t '~. 'ЕхАотаа lUtO t6; чю:rоооtо ПlV 'ВUllVlxoD Мou ·Ex800I~"tp{t1l . 'Ev'ASfI~I~. 1932, а. 135, М. 9ОВ'.)

Прогърмя небето и се отвориха небесата,

и чудовището се разяри, дето беше в езе рото.

Жеиска рокля оБJrече, женски че хли,

като жена нзлезе и застана на nOЬTII .

14J . с. L awss оп . Цит. съч., 255-288; а . F. А Ь Ьо {. Цит. съч., 249-259. U а. А . .м е g а s. The Lake Spi ri l$ or Peristera and Хегvоuпi .-В:FоJktа]es Told around the

\Vor]d . Ed . Ьу R. J\t . D о r s о п . Chlcago-London, ]975, 132-136. " J . с. La wsson. Цит. см. , с. 275. 11 Преводът (от фреиски език) на този текст е направен от Б. Александрова. Останалите гръц·

ХИ текстове са преведени от автора на статн ята.

28

ОТ текста се вИЖДа ТЪЖДествеността на чудовнщето поглъщач и Демона съблазнител. В своя коментар към цити.раната песен Нико.'1аос Лолитис твърди,. че девойката е "крайбрежна Ламя, която яде юнаците, нли стихя, или чудовище, превръщащо се в жена"", Към типа стих я отиася този персонаж и познавачът на гръцкия фол ­клор Дж. К. Лаусон". or своя страна Хр. Макрис, посветил специално внимание на тези песниа" ОТАава по-голямо значенне на мотива "смърт-сватба", коl1:10 иамира спецнфична реализация в тях - вместо очакваната сватба, символ на която е пръс­тенът в клqенеца, героят намнра там своята смърт.

Вижда се, че песните от този тип се отличават з начително от първия разглеждаи тип в неговата гръцка и (iългарска версия. В тях мотивът "Змия в кладеиец" е под­чинен иа особеиата и специфична за гръцкия фолклор тема за женския вампиризъм. Тук обаче се открива и виждането за кладенеца като образ на входа към царството на смъртта, ПЩl,обно на семантнката на тазн част от пространството, която познаваме

'от българския фолклор. Така на молбата на момъка към девойката да го изтегли нагоре тя отговаря: ,'майка ти отдавна вече вари жито да раздава в твоя памет."Sl Това е компре<:нята на времето, т. е. безвремието, ' характеризиращо страната на мъртвите: престоят на героя в кладенеца е едно мигновение, но в царството на жи­

вите вече е изтекло мноr-o време - там неговата смърт е отбелязана отдавна. TYI< прозира схващането, че самото навлизане в кладенеца е равнозначно на смър,.s'.

На фона на българскнте и гръцките песни р умънските варианти заемат особено положение . На пръв поглед те изглеждат като контаминация от гръцкн и български

.фолклорни мотиви : съблазняването (но с обратеи знак - с активност на момъка)

. н иамесата на Самодива на финала. Този персонаж е свързан според А. фоки с южно­славяиската мнтология, но в румънския фолклор той има някои gОПЪЛlIнтелни се­.)Iантични признаци, отличаващи го от нашнте самодиви и самовили --.: Самодна е СИНоним на смъртта'З. Названието на драконообразната обитателка на кладенеца­Scorpia - няма съответствие с народната вяра на румънците. А . Н. Веселовски прави паралел между Scorpia и срещата се· в руски баяиия против змийско ухап~

::=::о~::'~в~к:~;:;~:::rc::.~ ;':кUо~~·нJ~~о;.iиС:и,И~~~~'::~: ~~ал~о~~п~~=;~с~ i през cpeДHOBeKOB~4. В подкрепа на неговата догадка можем да добавнм, че lКрunя е Н!:Iимеllованието на орнамент върху обредните хлябове 8 някои райони на България, предназиачеи да изобрази змияS6 •

И така при анализа на песннте на балканските народи, в които се съдържа мотивът ,.змия в клал.енец", едва ли са приложими позиатите , в духа на миграцио­пистката традиция, идеи за заемки и влияння. Би било трудно напрнмер да се очер­тае пътят , който песни , изпълнявани на остров Крит, са преминали, за да достигнат Южиа Румъния, без да имат паралел на българска територия, която дели гръцките от румънските земи . Има и други ~атруднителни примери от същото естеСТВ9. Така в цитир аната гръцка песен от ЗИХllа нещастието на Янис е предопределено от маЙчи· иото предсказание-клетва: най,малкнят да не се върне от война . Мотивът .,майчина клетва'" е свърза ll с мотива за поглъщаие от Apakoha-Ьiilаuг в румънск ата епическа песен, която не принадлежи към "Змня 8 кладенец"', но се съотнася със същия кръг от вярвани я и представи. Това е пе<:еJlта "Blestematul" (прокълнатият): момък, про­кълнат в детството си от майка сн да бъде изяден от ЗNИЯ, е погълнат до половина от

u N. Г. По). 1П~. 'ExA.ayu1 • • " а. 135, N 90 В'. D J . С. L awsson. ЦКТ. СЪЧ., с. 276. мс h. М а k r i s. Цкт. съ'!. 81 Пак там.

113a "санаанетоМ на времето аж. Е. S. На r t 1 а n d. The Science of Falry Tales. Ап Inquiry Into Fairy Mythology . London, 1891, 161 ·254.

U А. F о с h i . . Цит. съ'!., 72·74 . .... А. Н. В е с е 11 о а с к н А. Са . r eoprHA а lIегеН,I,е, пееие и оБР5lАе . - Разысканни в об·

.IIIСТИ РУССКИХ ДУХОВНЫХ стихов. 11 . Санкт.Петербург, 1880, с. 11 5 . • Р. и а а и о в а. БЪJlгарската фоJlКJlорна сватба. С., 1984, с. 56, 192 ,

29

баnаур. срещнат 11'8 rrьтя. Спасява го минаващ от там юнак". от друга страна, ПQ­глъщаието до ПOJЮвина ' пък liапомня за ..змия (хала. ламя) в кладенец" от българ· ския ·юнаwки епос.

Невъзможно е да се даде еднозначно обяснение lIа това кръстосване и прели­ва не на NИКРОМОТН ВИ в рамките на мотива .. Змн я в кладенец" във фолклор а на бал­канските народи . Може бll появата на перСОllаж а Самодиа в румънските песии е обясиима с нзвеСТИ1fте фак'!'и за наличието на з начителен славянски етнически еле­мент на територията иа диеwна Южиа Румъни я през ранното средновековн"е'7. Прие.,:ливо изглежда свързването на румъно-гръцките паралелн отново със суб­стратно явление - късноантично или ра иносредновеков!fO. Най-същественото все пак си остава общата истори ческа съдба иа балканските народи, оживеният KYJlТY­рен обмен . Тези СОЦll аЛIlQo-ИСТОРИЧески фактори създават предпоставките пе само за прОС'Ьществуваllето във времето на древии архетип и (у ниверсални или aBToXТOHIIH). но и за тяхното свобоJ;tНО ,.движенне" и причудливо преплитане.

ТЬе МоШ "Dcagon (Mons!er. Lamia) in а Well" Used а. а Взse lос Compacison in the Соп!ех! 01 'Balkan FoJk Cul!uces

миеna JJefJOfJSka-SuЬkooa

(Summ.ary)

ТЬе universa! folk тоШ "dragon in 8 well" is popular in BuJgari an folklore - it lun­сНопз as ап independent тоШ in epics and in ballads. and its is а соmmоп lorm 01 dragon lighting in lai ry t ales. ТЬе article stud ies t he epic and the ballad versions 01 the тоШ, the Brst 01 them being more ancient and primary . ТЬе basic plots 01 the epic version which асе analysed, асе in themselves а poetic interpretation оЕ archaic semantic complexes within а mythological context. These асе: the search 01 the end 01 the world or the heroic matchmaking, the draught as а саизе of dragon fighting, the archetypal conception of the wel1 as ап image 01 the oneway entrance to t he fnagi· сal kingdom. the ргeseпсе of mythical characters as dragons (monsters, 1 arnias) , wood­nymphs etc .

ТЬе songs , regarded as Ьеlопgiпg to the ballad version.' асе based оп the зате plot and Ь ауе Ьееп рсоЬаЫу created as а genre transformation 01 the epic plot.

In Greek and Romanian lolklote, the motil 01 the match with the monster living in а well is РОЕиlас in ballad songs Ьзsed оп the зате archetypes. ТЬе comparison reveals the dll erences in the art achievements produced as а result 01 diverse inter­pretations 01 the uni versal lolk mоШз. ТЬесе is а сотрosШопаl similarity between some Bulgarian and some Greek vari-ants 01 the motils. But in another group 01 Gree~ texts ·the descепt QI the Ьесо in the wel1 is motivated Ьу the арреасапсе of t he monster

.. А . А m % u I еs с u. Ctnttcul eplc erolc. BucUftftl, 1981, р . 253, 251. 37 Спавяисхите племена, известии 11 историческите извори като pceAe~ слаВJlНСКИ пnемеиаИ •

.. са населtlвалн orpOblHaTa териториtl от Източи а Стара плаиина АО i(арпатите, САе,а,оватеJlНО земите им са се простирали от Авете страни на Дуиава . И - П . Ле т р О 11. 3ateJlBaHe на спавините на Балкаиския полуостроа. - В : История на Бълrариа. Т. 2. с., 1981 , (,. 45.

зо

disguised as а beauty which Ьу dupery forces the Ьего to find his death in the well. and not Ьу the theme 01 draught. ТЬе R6manian v'ariants (South Romania) include both the mоШ of the temptation апd the mоШ of"the wood пуmрЬ intervention -а female character personifying death. well ~nown in Вulgагiап folk songs. ТЬе iп· tегрепеtrаtiоп 01 micromotifs iп the frames of the тоШ "dragon iп а well" could ье ехрlаiпеd as а result of а substrate рЬепотепоп (Late Antiquity - Early Middle Ages - concerning the similarities in Greek and RоmЩ1iап versions), as well as а :result of the influence of slavic ethnical еlemепts оп the territory 01 nowadays South Romania during Middle Age~ АН the same, the decisive f-actor Is the соттоп histcr "rical destiny and the intense cuHural exchange between Balkan peoples.

«. " , .

,,~

31