Думиника Иван. Cътрудниците на групата „Етнология на...

ИНСТИТУТ ЗА КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО КЪМ АКАДЕМИЯ НА НАУКИТЕ НА МОЛДОВА

НАУЧНО ДРУЖЕСТВО НА БЪЛГАРИСТИТЕ В РЕПУБЛИКА МОЛДОВА

(25-годишнина на групата «Етнология на българите» в Центъра по етнология на Института за културно

наследство, АНМ и 20-годишнина на Научното дружество на българистите в Република Молдова)

Кишинев: «S.Ş.B.», 2014

БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ:

ИСТОРИЯ, КУЛТУРА И ЕЗИК

Трудът е утвърден за печат от: Научния съвет на Института за културно наследство към Академия на науките на Молдова (пр. № 2 от 13 февруари 2014 г.); Управителния съвет на Научното дружество на българистите в Република Молдова (пр. № 1 от 15 януари 2014 г.).

Редакционна колегия: Николай ЧЕРВЕНКОВ (научен редактор)

Иван ДУМИНИКА (съставител)Емилия БАНКОВА

Надежда КАРА

Савелий НОВАКОВ

Екатерина ЧЕЛАК

Редактор:Надежда КАРА

Рецензенти:доктор на историческите науки, проф. Вячеслав СТЕПАНОВ

доктор по педагогика, доц. Мария ПАСЛАР

Спонсори:• Научно дружество на българистите в Република Молдова (д-р Надежда Кара,

д-р Елена Рацеева, д.и.н. Николай Червенков) • Сътрудници на Посолството на Република България в Република Молдова (д-р

Георги Панайотов, Валентин Радомирски, Валерий Николов, Тодор Маринов, Георги Стефанов)

• Мая Костадинова, гр. Сливен, България • Валентин Кунев, почетен председател на Българската община в Република

Молдова • Български лицей „Васил Левски” в гр. Кишинев (д-р Васил Стоянов)

Бесарабските българи: История, култура и eзик / Ин-т за културно насл. към Акад. на науките на Молдова, Науч. дружество на българистите в Респ. Молдова ; ред. кол.: Николай Червенков, Иван Думиника [и др.]. – Кишинев : Lexon-Plus, 2014 (Tipogr. “Reclama”). – 420 p.

Texte: lb. rom., bulg., rusă, alte lb. străine. – 300 ex.ISBN 978-9975-4476-9-0ю

CZU 94(=163.2)(478)+008(=163.2)(082)=00Б 53

MD-2049, mun. Chişinău, str. Mirceşti 8/1, of. 130MD-2049, mun. Chişinău, str. Alexandru cel Bun 111 tel.: 022 22 04 94; fax. 28 81 78; GSM: 0 699 04 555; 0 795 29 555

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор (Червенков Н.) .................................................. 7

Prefaţă (Cervencov N.) .......................................................... 8

I. ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИСТИКАТА В РЕПУБЛИКА МОЛДОВА

Новаков C. (България). Двадесет и пет години на групата „Етнология на българите” на Института за културно наследство към АНМ ........................................................ 11

Червенков Н. (Молдова). Научно дружество на българистите в Република Молдова – двадесет години ............................................ 23

Банкова Е. (Молдова). Савелий Захарович Новаков – заведующий отделом болгаристики .................................................... 38

Челак Е. (Русия). Отдел Болгаристики: вызовы и достижения (1997−2004 гг.) .................................................................. 48

Думиника Ив. (Молдова−България). Сътрудниците на групата „Етнология на българите” (1989−2014 г.) Биобиблиографски бележки ................................................................. 63

II. ИСТОРИЯ И ЕТНОЛОГИЯ

Бакалов С. (Молдова). Главче: молдавский боярский и бессарабский дворянский род болгарского происхождения ............ 81

Кышлалы Г., Реулец Л. (Молдова). Перепись задунайских переселенцев в Бессарабии 1818 г.: именные списки и итоговые ведомости ............................................................................... 95

Булгар С., Думиника Ив. (Молдова–България). Три османских документа о реэмиграции болгар в болгарские земли после русско-турецкой войны 1828−1829 гг. .... 106

4 БЕСАРАБСКИТЕ БЪЛГАРИ: ИСТОРИЯ, КУЛТУРА И ЕЗИК

Poştarencu D. (Молдова). Bulgarii din Başcalia .............................. 115

Tomuleţ V. (Молдова). Negustori bulgari în structura etnică a burgheziei comerciale din Basarabia (1812−1868) ............................... 120

Думиника Ив. (Молдова−България). Просвещение в болгарских колониях Бессарабии первой половины XIX века в историографии ..................................... 139

Челак E. (Русия). Православната църква и нейната културно-просветна роля сред българските преселници в Бесарабия през XIX век ................................................. 151

Караиванов Н. (България−Молдова). Отец Михаил Казанакли – бесарабски български духовник, учител, книжовник и общественик ...................................................... 161

Квилинкова Е. (Молдова). Радикализм священника с. Чумлекиой Стефана Киранова в борьбе с остатками язычества у населения колоний болгарского водворения ................................... 167

Хаджиниколова Е. (България). Олимпий Панов, „младите” и Българското Централно Благотворително Общество (БЦБО) в Букурещ (1876 г.) ................................................. 177

Булгар С. (Молдова). Дмитрий Николаевич Топчев – участник восстания на броненосце «Князь Потёмкин-Таврический», 1905 г. ............................................ 187

Сырф В. (Молдова). Болгарская тема в очерках и материалах В. А. Мошкова «Гагаузы Бендерского уезда» ................ 196

Манджукова Р. (България). „При Румъния бях малък, при Русия работих…“. Българите от с. Кайраклия/Лошчиновка (Украйна) – за историята на родното село .......................................... 205

Калчев К. (България). Началото на присъединяването на Бесарабия към Румъния (1918 г.) през погледа на един български дипломат ................................................................ 212

Татарко И. (Украйна). Розвиток промисловостi в болгарських селах Измаїльскої областi УРСР та пiвдня МРСР в 1944–1954 рр. ........................................................... 222

Попова М. (България). Образователната политика на България спрямо българите в Република Молдова (1993−2013 г.) ................... 231

Пейкова Е. (Молдова). Духовные ценности как источник благополучия народа (на примере традиционной культуры бессарабских болгар) ............................................................ 244

СЪТРУДНИЦИТЕ НА ГРУПАТА „ЕТНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИТЕ” (1989−2014 г.)

Биобиблиографски бележки

Иван ДУМИНИКА, докторант,Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”; научен сътрудник на групата „Етнология на българите”,

Център по етнология към Института за културно наследство, АНМ (Кишинев)

%

In the article “The department of Bulgarian studies (1989−2014). (Biblio-graphic notes)”, the author based on archival data and the information provided about themselves by former and present employees of the scientific center presents 16 biographies of these people. Each Bio-bibliography includes data on research-ers which concern their place of birth, Education Degrees and working career. Also, the author stipulates the scientific contribution of these people in the develop-ment of Bulgarian studies in Moldova. Each biography ends with a bibliography of important works of the researchers, which until today are in great demand in the scientific community in our country and abroad. Biographical notes attached to pictures, allow perpetuating the memory of these people who have made and continue to piece on their work, exploring the unknown side of history, ethnology, linguistics, cultural studies, literary studies, and others among the Bulgarian com-munity in Moldova.

Отдел по българистика на Института за културно наследство към Акаде-мията на науките на Молдова навършва 25 години. Този не малък пе-

риод има важно значение за развитието на молдовската българистика. През този период се разработваха важни изследователски проекти по история и култура на българската общност в Бесарабия. През тези години Отдела ра-ботеха 16 сътрудници, от тях – трима ма бяха завеждащи: доктор по исто-рия Савелий Новаков (1989−1997 гг.; 2004−2012 гг.) и доктор-хабилитат по история Николай Червенков (1997−2004 гг.), а в момента – доктор по фило-логия, доцент Надежда Кара (от 2012 г.). Положиха усилия за формирането и развитието на този академичен българиститичен център в Молдова дълго-годишни ръководители С. Новаков и Н. Червенков.

Сътрудниците на Отдела имат значителен принос в областта на своята специализация в българистиката, история, етнология, лингвистика, фолк-лор, културология и др. Броят на трудовете, които са подготвени и издаде-ни за двадесет и пет години от сътрудниците, надвишава 300 наименова-ния, включително монографии, сборници, научни статии, публикации на документи и т.н. Тези работи имат голям научен принос в българистиката

64 ДУМИНИКА ИВАН

на диаспората. Доказателство за това е високият коефициент за цитиране на нашите автори от колегите в София, Велико Търново, Одеса, Харков, Мелитопол, Москва, Санкт-Петербург, Бухарест и т.н. Научната репутация на този Отдел е създадена от неговите сътрудници, които намираха въз-можност да работят в този център по интересни и любими теми. И сега някои от тях (като колегите Николай Червенков и Иван Грек) често по-сещават Отдела и общуват с днешните негови сътрудници. Като опитни учени, те дават професионални съвети и консултации. От самото начало на създаването на Научното дружество на българистите в 1994 г. Отделът по българистика поддържа с него трайно сътрудничество, като неведнъж има от него съдействие в научно-издателската дейност.

Считаме, че много е важно, че колегите не само от Република Молдова, но и от други страни ще получат представа за учените от Отдела, които за малък период „изгледали едно дете” на 25 години.

Тук ще представим биобиблиографските бележки за трудов и научен живот на всички 16 изследователи, които работеха всеотдайно в различ-ни периоди в Отдела по българистика в рамките на молдовската научна среда. За да спазим объективността и да не намаляваме приноса в бъл-гаристиката на един или друг изследовател, подреждами имената им по азбучен ред.

Съставянето на тази информация стана благодарение на съдействие-тона колегите, работили в този Отдел, които любезно отговориха на мол-бата за сътрудничество. За някои сътрудници, с които връзката е загубена, биобиблиографската справка беше съставена въз основа на техните „Лични дела”, които се пазят в Архива на Академия на науките на Молдова. Разбира се, тези документи не представят пълната картина, защото не отразяват по-нататъшната съдба на изследователите.

Надяваме се, че тези биобиблиографски бележки ще позволят на чита-теля по-детайлно да се запознае с трудовия път и научната дейност в про-дължение на 25 години на всеки от сътрудницитена Отдела, сред които са:

1. Банкова Емилия Степановна2. Грек Иван Фьодорович3. Думиника Иван Иванович4. Калоянов Владимир Владимирович5. Кара Надежда Василиевна6. Ковалов Александр Иванович7. Капацъна Елена Василиевна8. Никифорцева Снежана Степановна9. Новаков Савелий Захароевич10. Пармакли Светлана Ивановна11. Пейкова Евгения Ивановна12. Стоянов Петр Фьодорович13. Тодоров Николай Николаевич14. Челак Екатерина Ивановна15. Червенков Николай Николаевич,16. Штученко Валентина Ивановна

65СЪТРУДНИЦИТЕ НА ГРУПАТА „ЕТНОЛОГИЯ НА БЪЛГАРИТЕ” (1989−2014 г.)

БАНКОВА Емилия СтепановнаРодена е на 29 ноември 1956 г. в с. Кирютня (сега

Кортен), Чадър-Лунгски район, Република Молдова. През 1964 година постъпи в първи клас в средно учи-

лище в същото село, завърши в 1974 г. През 1975−1980 гг. следва в Кишиневския университет „В. И. Ленин” на факултет по библиотековедение и библиография, спе-циалност „библитекар-библиограф”.

Трудова биография: В периода 1980−1984 г. ра-боти в централната районна библиотека в гр. Чадър-Лунга като завеждаща справочно-библиографския отдел. През 1994 гг. започва да работи в Отдел по бъл-

гаристика на Института за културното наследство към АНМ като научен сътрудник.

Областта на изследванията е материалната култура на бесарабските българи: традиционният костюм, обредното облекло, храната, също така обредите и традициите, свързани с облеклото, храната и народната медици-на. В повечето изследвания Е. Банкова дава сравнителна характеристика на материалната култура на българите и гагаузите от Молдова.

Основни публикации: Детская одежда в с. Кортен Республики Молдова (конец ХIХ−50-е годы ХХ в.) // История и культура болгар и гагаузов Мол-довы и �краины (Сборник статей к 100-летию со дня рождения И. И. Ме-щерюка). Кишинев, 1999, с. 214-218; Обрядовая погребальная одежда болгар Молдовы // Ежегодник института межэтнических исследований АНРМ. Т. I. Кишинев, 2000. с. 87-90; Vestimentaţia pentru copii labulgarii şi gagauzii din Moldova: similitudini şi specific // Lecturi filologice. Chişinău, 2001, p. 91-98; Тра-диционная одежда болгар Молдовы // Мода и дизайн: исторический опыт − новые технологии. Материалы ХV международной научной конференции. Санкт-Петербург, 27-30 июня 2012. Санкт-Петербург, 2012. с. 98-104; Тради-ции гостеприимства у болгар Республики Молдова // България: метрополия и диаспора. Сб. по случай 65-годишнината на д.и.н. Николай Червенков. Съст. Иван Думиника. Кишинев, 2013, c. 436-441; Этнопараллели в традиционном костюме болгар и гагаузов Молдавии // Мода и дизайн: исторический опыт − новые технологии. Материалы ХVI международной научной конференции Санкт-Петербург, 28-31 мая 2013. Санкт-Петербург, 2013, с. 92-100.

ГРЕК Иван ФьодоровичРоден е на 27 октомври 1939 г. в с. Яровое (Гюлмян),

Тарутински район, Одеска област, Украйна. През 1954 г. завърши средна школа в родното си

село. Постъпва в Култпросветтехникум в гр. Белгород-Днестровский, който завършва в 1957 г. След това до 1966 г. е студент на Харковски културен институт.

На 29 юни 1984 г. в Института по история АН МССР защити кандидатска дисертация на тема: „Усиление ан-тифеодальной борьбы и общественного движения бол-


гарских поселенцев юга России в конце 20-х – середине 50-х годов XIX века”. Трудова биография. През 1957–1961 г. работи в селската библиотека, в

родното си село. След това в период от 1965 г. до 1968 г. се труди в Запорожка областна библиотека „Алексей Горки”. В течение на десет години (1968–1978) работи в Републиканската библиотека „Н. К. Крупска”, гр. Кишинев. След това през 1978 г. е приет в Института по история към АН МССР. В периода от 20. 07. 1989 г. до 8. 02. 1991 г. работи в Отдела по етнография и искуствозна-ние на АН МССР като старши научен сътрудник в групата по българистика. След това от 8. 02. 1991 г. до 2. 04. 2001 г. се занимава с изледователска дей-ност в Отдела за проучването на националните млацинства към АН РМ. През 2001–2005 г. е депутат в Парламента на Република Молдова.

Научните интереси обхващат историята и културта на бесарабските българи и гагаузи, историята на връзките между българите от метрополи-ята и българската диаспора в Бесарабия/Република Молдова и Украйна, руско-български и молдовско-български връзки и отношения, съвременно положение на българската диаспора от Молдова и Украйна в контекста на геополитическата трансформация на страните от юго-източна Европа.

Основни публикации: Изследователят издаде 14 книги: монографии, сборници на документи, сборници на статии, библиографски указател на ли-тература за бесарабските българи и повече от 400 научни, научно-популярни и политологически статии в Република Молдова, Украйна, България, Русия. Сред тях са: Общественное движение и классовая борьба болгар и гагаузов юга России. Кишинев: Штиинца, 1988. 135 с.; Школа в болгарских и гагауз-ских поселениях юга Российской империи в первой половине XIX века. Ки-шинев: Штиинца, 1993. 140 с.; Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще. София: ИК Христо Ботев, 1993. 296 с. (съавт. Н. Червенков); Бол-гары Молдовы и Украины: вторая половина XVIII в. – 1995 г. (Библиографи-ческий указатель литературы). Кишинев: S.Ş.B., 2003. 664 c.; Гюлмян – Дю-льмен – Яровое (Очерки истории болгарского села в Бессарабии). Кишинев: S.Ş.B., 2006. 264 с.; Антропонимия «задунайских переселенцев» (последняя треть XVIII – начало XIX вв.) // Stratum plus. Кишинев, №6. 2010, c. 289-340 (монография в списание); Село Гайдар: очерки истории и культуры // Лу-коморье. Одесса, вып. 5. 2011, с. 81-312 (монография в списание); 1812 – по-воротный год в истории Буджака и «задунайских переселенцев». Кишинев: Stratum plus, 2011. 142 c. (съавт. Н. Руссев); Забытые страницы истории Юж-ной Бессарабии (1856 – 1861 гг.). Кишинев: S.n., 2012. 232 c.

ДУМИНИКА Иван ИвановичРодене на 1 август 1988 г. в с. Твърдица, Тараклий-

ски район, Република Молдова. Завърши гимназия (1998 г.) и лицей (2004 г.) в родното си село. След това постъ-пи на историческия факултет на Молдовския държавен университет. Тук през 2010 г. защити дипломна работа на тема: „Переселение балканских народов на терри-торию Бессарабии в первой половине XIX в. в русской,


румынской и болгарской историографии (на примере албанцев, болгар, гре-ков и сербов)”. Във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Мето-дий” през 2011 г. защити магистърска работа: „Българските преселници в Бесарабия в края на XVIII и първата половина на XIX в. в историографията” (2011 г.). В настоящето време е докторант в Молдовския държавен универси-тет и във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий”.

Трудова биография: започна като учител по история в общеобразова-телната школа № 49, г. Кишинев (1. 10. 2009 – 31. 05. 2010). На 3. 01. 2013 г. стана научен сътрудник в групата „Етнология на българите” на Института за културното наследство към Молдовската Академия на науките.

Научните интереси са насочени към различни проблеми от новата ис-тория и културата на българските преселници в Бесарабия от втората поло-вина на ХVІІІ до средата на ХIХ век.

Основни публикации: Автор на 100 научни стати, 2 публицистични книги: Размышления. Кишинев: S.n., 2009. 88 c.; Дым в тумане. Кишинев: Инверсия-Дуб, 2010. 112 с. и 2 научни монографии: Храм Успения Божией Матери cела Кирсово. Исторические аспекты. Кишинэу: Garomont-Studio SRL, 2012. 280 с.; Тараклии – 200 лет. Том I (1813−1940). Кишинев: Cu drag, 2013. 608 c. (съавт. Н. Червенков). Съставител е на сборници от статии: България: метрополия и диаспора. Сборник по случай 65-годишнината на д.и.н. Николай Червенков. Кишинев: S.Ş.B., 2013. 480 c.; Кайряк П. Тара-клия и Тараклийци. Кишинев: S.Ş.B., 2014. 246 c. (състав. Н. Червенков).

КАЛОЯНОВ Владимир ВладимировичРоден е на 22 септември 1954 г. в село Лозоватка, За-

порожска област, Украйна. В период 1976−1981 г. следва в Литературния инсти-

тут „Максим Горки” в Москва. През 1991−1997 г. е докто-рант на Института по история в Българската Академия на науките. Тук защити докторска работа на степен док-тор по история по тема: „Българската просвета в Украйна през 20-те и 30-те години на ХХ век”.

Трудова биография. Работил е като литературовед в отдел „Българоведение” към Академията на науките на

Молдова в гр. Кишинев. От 1991 г. до наши дни е член на Управителния съ-вет на Дружеството „Родолюбец”, София. От 1996 г. понастоящем е член на Съюза на българските писатели. А от 2009 г. е член на Конгреса на писате-лите на Украйна, гр. Запорожие.

Области на научните интереси обхващат проблеми по историческа де-мография, история на България и на бежанци и преселници от Бесарабия.

Основни публикации: Капки от корена−Капли с корня: Стихове. Киши-нев: Hyperion, 1991. 64 c.; Звънлив капчук: Стихотворения и гатанки за деца. София, 1994. 32 с.; Българска литература. София: Христо Ботев, 1994. (съавт. С. Янев); Слънчевото училище. Киев, 1997; Българите в Таврия 1860−1939. София: Софттрейд, 2005. 160 с.; Бележки за културно-просветното дело на българите в Запарожска област на Украина // Българите в Северното Причерноморие.


Изследвания и метериали. Т. I. Велико Търново, 1992, c. 180-187; Просвети-тельское дело болгар в Украине в 20-е−30-е гг. XX в. // Болгарське населення пiвдня �краiни. Дослiдженя i документи. Вип. I. Запорiжжя, 1993, с. 61-66.

КАПАЦЫНА Елена ВасилиевнаРодена е на 26 януари 1966 г. в град Санкт-Петер-

бург, Русия. Завършва средна школа № 10 в гр. Кишинев. След

това в периода от 1984 г. до 1989 г. следва на истори-ческия факултет в Молдовския държавен университет. От 1990 г. до 1992 г. под ръководство на Сава Новаков в Молдовската академия на науките държи изпити по кандидатски минимум, които дават право за защита на докторската работа. По лични причини не защити тази работа. През 2000 г. постъпва в Академия по право, коя-то завършва през 2004 г. със степен леценциат по право.

Трудова биография. Една година (1988−1989 г.) работи като учител по история в Средно училище № 54, гр. Кишинев. След това през 1 септември 1989 г. получи покана да работи в Молдовската академия на науките като лаборант в групата по българитика. Малко работи в Интситута по език и ли-тература и на 6 май 1991 г. е преведена в Отдела по българистика, действащ в новосъздадения Институт на Междуетническите връзки. Тук работи до 28 февруари 1995 г. и по семейни причини напуска института. Днес се труди като главен счетоводител и юрист в частна семейна фирма по автомобилен ремонт. Също така се заема с обществена дейност, от 2006 г. е председател на Национална федерация на спортен боулинг.

Научни интереси са насочени на проучването на историографията за бесарабските българи.

Основна публикация: Этнографическое изучение болгарского населе-ния южных губерний Российской империи XIX – начала XX веков // Про-блемы языка, культуры и истории болгарской диаспоры в Молдове и на �краине. Кишинев, 1993, с. 169-186.

КАРА Надежда ВасилиевнаРодена е на 1 януари 1950 година, в гр. Актюбин-

ск, Република Казахстан.Завърши средно училище № 10 в град Кишинев

в 1967 година. Постъпи на филологическия факултет (специалност: филолог; преподавател по руски език и литература) на Кишиневския държавен универси-тет през в 1967 година, завърши в 1972 година. През 1980−1983 гг. следва аспирантура на филологиче-ския факултет в Ленинградския държавен универси-тет. Тук през 1983 г. защити докторска дисертация по тема: „Език и стил на Поученията на Теодоси Печер-


ски (XI век)”. Мина специализация по българска филология във филоло-гическия факултет на Великотърновския държавен университет и специа-лизация по социолингвистика във филологическия факултет на Софийския държавен университет.

Трудова биография: Започна работата си като преводач на български език във Всесъюзно акционерно общество „Интурист” през 1972 г. От 1974 г. е приета като преподавател в катедрата по руски език на филологическия факултет в Кишиневския държавен университет. От 1984 г. – старши препо-давател, след това – доцент в катедрата по руска филология на Молдовския държавен университет, едновременно (от 1988 до 2008 г. е хоноруван до-цент в катедрата по български език на Кишиневския държавен педагогиче-ски университет „Й. Крянгъ”). От януари 2007 г. – старши научен сътрудник в Групата по българистика на Института за културно наследство към АНМ. През 2013 година е назначена за завеждащ на тази група.

Сфера на научните интереси: съпоставително езикознание на славян-ските езици; история на старобългарския и древноруския език; лексиколо-гия; социолингвистика; лингвофолклористика.

Основните публикации, свързани с научните интереси: Болгарские го-воры как объект лингвистического описания // Проблемы языка, истории и культуры болгарской диаспоры в Молдове и на �краине. Кишинев, 1993, с. 7-11; Из истории антропонимии бессарабских болгар середины XIX в. // История и культура болгар и гагаузов Молдовы и �краины. Кишинев, 1999 с. 239-245; Из истории румынских лексических заимствований в бол-гарском языке // Analele ştiinţifice ale USM. Seria „Ştiinţe filologice”. Chişinău, 1998, с. 56-60; Български език в Молдова // Българите в Северно Причер-номорие. Изследвания и материали. Том VIII. Велико Търново, 2004, с. 31-58; Болгарский язык Молдовы в публичной сфере // Славянские чтения. Вып. 5. Кишинэу, 2009, с. 57-63; Турцизмы с экспрессивной коннотацией в бессарабских болгарских говорах // Курсом развивающейся Молдовы. Т. 10. Москва, 2010, с. 359-372; Об одной языковой общности болгар Молдовы // Revista de etnologie şi culturologie. Vol. IX – X. Chişinău, 2011, с. 200-204; Семантика фитонимических символов песенного фольклора болгар Мол-довы и Украины // България: метрополия и диаспора. Сборник по случай 65-годишнина на д.и.н. Николай Червенков. Съст. И. Думиника. Кишинев: S.Ş.B, 2013,c. 459-480; Учебници по български език и литература (раздел „Български език”, в съавторство) (от III до IX класове за български училища в Молдова (1994 – 2013 г.).

КОВАЛОВ Александр ИвановичРоден е на 6 август 1962 г. в гр. Комрат, Република Молдова. Завършва средно училище № 4, в град Кишинев, през 1979 година. Ви-

сше образование получава в Кишиневския държавен университет, специал-ност „филолог, преподавател по руски език и литература” (1982−1987 гг.). По-късно завършва аспирантура в Етнографския институт с музей при БАН, гр. София (1994−1998 гг.)


Трудова биография: След завършването на универ-ситета преподава руски език и литература в средно учи-лище № 57, гр. Кишинев (1987–1991 г.); работи в българ-ския вестник „Родно слово”, гр. Кишинев (1991–1992 г.); след това е старши методист в Националния институт за непрекъснато образование (1993–1998 гг.); преподавател по руски език и литература в кишиневските лицеи „С. Рахманинов” (1998–2008 гг.) и „Светоч” (2001– 2004 гг.); специалист-координатор в Министерството на просве-тата на Република Молдова (2004–2005 г.). От 7 април 2008 г. – научен сътрудник в Групата по българистика,

Център по етнология в Института за културно наследство към АНМ.Сфера на научните интереси: българска етнология, традиционна духов-

на култура, календарна обредност и фолклор на бесарабските българи.Основни публикации: Болгарско-русский, русско-болгарский учебный

словарь. Кишинев: Лумина, 1994. 248 c. (в съавторство с Н. Тодоров, Е. Че-лак); Календарни празници и обичаи в с. Жеравна, Република България, и с. Кирсово, Република Молдова // Българска етнология. София, 1998, кн. 1-2, с. 122-134; Календарни празници и обичаи в гр. Твърдица, България, и с. Твар-дица, Република Молдова // История и культура болгар и гагаузов Молдо-вы и �краины. Кишинев, 1999, с. 190-201; Терминология болгарской кален-дарной обрядности в с. Кортен (Болгария) и с. Кортен (Республика Молдова) // Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Том VIII. Велико-Търново, 2004, с. 81-100; Рождество и колядные песни у болгар Республики Молдова // Slova şi muzica populară – componentă culturală a proceselor civilizatoare. Chişinău, 2008, р. 114-120; Летните празници и обичаи на българите в Молдова // Българският език в Молдова. Комрат, 2009, № 9, с. 115-130; Русалии в представлениях болгар Республики Молдова // Materialele conferinţei ştiinţifice internaţionale „Păstrarea Patrimoniului Cultural în Ţările Europene” (Chişinău, 25-26 septembrie 2008). Chişinău, 2009, р. 244-248; Об-ряды вызывания дождя у бессарабских болгар // Revista de Etnologie şi Culturologie. Vol. IX–X. Chişinău, 2011, с. 81-84; Особенности календарной об-рядности болгар села Парканы (Слободзейский район Республика Молдова) // България: метрополия и диаспора. Сборник по случай 65-годишнината на д.и.н. Николай Червенков. Съст. И. Думиника. 2013, с. 394-407.

НИКИФОРЦЕВА Снежана СтепановнаРодена е на 25 декември 1968 г. в гр. Кишинев, Репу-

блика Молдова. През 1976 година постъпи в 1 клас на основно училище

№37 (сега е лицей „Н. В. Гогол”). Завърши Кишиневския държавен музикално–хореографски колеж „Щ. Няга” по специалност пиано (1988 г.), по същата специалност е сту-дентка на Молдовска държавна консерватория „Г. Музиче-ску” (1989−1992 гг.). През 1992−1997 гг. следва в Софийския


университет „Св. Климент Охридски” на факултет по славянска филология, специалност „Български език” и втора специалност „Румънска филология”. След това в същия университет в периода 2008−2010 гг. минава докторанту-ра към катедрата по български език. Темата на незавършената дисертация е „Съвременно състояние на българския език в с. Чийшия, Украйна”.

Трудова биография изглежда така: учител по пиано в Детска музи-кална школа, с. Пересечина, Оргеевски район (01.08.1988−29.08.1989), учител по същата дисциплина в Школа по изкуства „А. Г. Стирча”, гр. Кишинев (01.09.1989−01.09.1992). В Отдел по българистика на Институт за културното наследство към АНМ като научен сътрудник работи в пе-риода 01.07.2002 г.−31.07.2005 г. От 1997 г. работи в българско училище „Васил Левски”, гр. Кишинев като учител по музика и възпитател. През 2003−2005 гг. е заведваща на библиотеката в училището и учител по бъл-гарски език. От 15.08.1997 г. до настоящия момент е учител по български език и литература, начален учител, учител по музика; а от 01.09.2011 г. – заместник директор по началните класове в същото учебно заведение.

Област на научните интереси обхваща проблемите на взаимни влияния на българския език и другите езици, функциониращи на територията на Ре-публика Молдова (румънски и руски езици).

Основни публикации: Звукови промени в българския говор на с. Чийшия, Украйна // Ежегодник института межетнических исследо-ваний Академии Наук Молдовы. Кишинев, 2002, Т. 3, с. 148-151; Руското влияние върху езика на българите в Молдова // Български хоризонти. Кишинев, бр.5, 2004, с. 14.

НОВАКОВ Савелий ЗахаровичРоден е на 14 януари 1935 г. в с. Кирютня (Кортен) Ча-

дър-Лунгски район, Република Молдова. Почина на 29 де-кември 2013 г. в село Кортен, Сливенски окръг, България.

Завършил Кортенско основно училище в 1953 г. и същата година става студент на историческия факултет в Кишиневския държавен университет. Завършва уни-верситета в 1958 година. През 1969–1972 гг. учи в аспи-рантура на Института по история към АН МССР, където подготвя кандидатска дисертация по тема: „Уедряване на колхозите в Молдавска ССР. 1950–1965 гг.”, която за-

щити в 1978 г., в Киев.Трудовата биография се формира в такава последователност: от 1958 г.

до 1969 г. работи като директор и учител по история в основните училища в селата Татар-Копчак и Кирютня (Кортен), Чадър-Лунгски район. В периода 1973–1977 гг. е младши научен сътрудник в Института по история към АН МССР, а от 1978 г. до 1989 г. – учен секретар на Отделението по етнография и изкуствознание в АН МССР. През февруари 1989 г. по инициатива на Саве-лий Новаков в Отдела по етнография и изкуствознание беше основан отдел по българоведение (българистика), който е ръковеден от Савелий Новаков


до 1998 г. От април 1998 г. той е водещ научен сътрудник в Отдела. В 2004 г. ученият отново се връща към ръководство на Отдела, където продължава да работи до 2012 г. Същата година по семейни причини той се премества да живее в България.

Област на научните интереси обхваща проблемите на историята и кул-турата на българите и гагаузите в Южна Бесарабия.

Основни публикации: Изследователят опубликува повече от 10 книги: монографии, сборници на документи, сборници на статии, публикува око-ло 100 научни и научно-популярни статии в Молдова, Украйна, България. Тук ще посочим някои от тях: Степной родник. Кишинев, 1966; Прошлое и настоящее с. Кирютня. Кишинев: Штиинца, 1980. 93 с. (съавт. Н. Н. Червен-ков); Страницы истории с. Кортен (1830−1995). Кишинэу: Штиинца, 1995. 127 с. (съавт. Н. Н. Гургуров); Социально-экономическое развитие болгар-ских и гагаузских сел Южной Бессарабии (1857–1918). Науч. ред. И. Aнцупов и И. Бодруг. Chişinău: Tipografia Centrală, 2004. 578 с.; Очерки истории кор-тенских храмов в Молдове и Болгарии. Кишинэу: Tipografia Centrală, 2005. 124 с. (съавт. Н. Н. Гургуров); Cело Кортен. Времена и судьбы. Кишинев [s.n.], 2009. 534 с. (съавт. Н. Н. Гургуров); Болгарская общность в Молдове и Украине (XIX−XX вв.): Страницы истории и культуры. Кишинев [s.n.], 2010. 213 с.

ПАРМАКЛИ Светлана ИвановнаРодена е на 11 юли 1960 г. в с. Баурчи, Чадър-Лунг-

ски район, Република Молдова.В 1977 г. завърши основно училище в с. Баурчи, Ча-

дър-Лунгски район. Същата година постъпи на историче-ския факултет в Кишиневския държавен университет и го завърши в 1982 г. В 1986 –1988 гг. е съискател на Инсти-тута по история към АН МССР.

Трудова биография. През периода 1984–1987 гг. ра-боти като учител по история в основни училища № 9 и № 41 в гр. Кишинев. От август 1991 г. до октомври 1993 г. е научен сътрудник в Отдела по българистика към отдела за проучване на националните малцинства в Молдов-

ската академия на науките. След това през 1993–2000 гг. работи като стар-ши инспектор, началник на Отдела за личен състав в международния не-зависим университет на Молдова (ULIM). От 2000 г. до 2006 г. работи като началник на Отдела за личния състав във Висша антропологическа школа (Кишинев). От 2006 г. и до днес е директор на Департамента по контрол на учебния процес в ULIM.

Областта на научните интереси – история на Молдова през XVIII–XIX вв.Основни публикации: Российская дореволюционная историография о

государственной собственности и эксплуатации в средневековой Молдавии // Общее и особенное в развитии феодализма в России и Молдавии. Про-блемы феодальной государственной собственности и государственной


эксплуатации (ранний и развитой феодализм). Чтения, посвященные па-мяти академика Л. В. Черепнина. Тезисы докладов и сообщений. Москва, 1988, с. 246-251; Деятельность Одесского общества истории и древностей по отысканию, опубликованию и сохранению молдавских средневековых грамот // Revista de istorie a Moldovei. Chişinău, 1992. Anul III, №4 (12), с. 49-58; К истории изучения античных памятников Бессарабии (из докумен-тов Императорского Одесского общества истории и древностей) // Stratum plus. Санкт-Петербург, Кишинев, Одесса, 1999, №3, с. 359-368 (съавт. Н. Д. Руссев).

ПЕЙКОВА Евгения ИвановнаРодена е на 2 януари 1952 г. в с. Викторовка, Кан-

темирски район, Република Молдова. Завърши основно училище №7 в гр. Кагул (1970 г.).

С успех завърши Московския държавен университет „М. Ломоносов” по специалност естетика (1971−1976 г.). По същата специалност завърши аспирантура все там (1982−1986 г.). и защити кандидатска дисертация по тема: „Эстетические взгляды А. Санчеса Васкеса” (1987 г.).

Трудова биография: От 1977 г. и досега работи като доцент в катедрата по философия на Приднестровския държавен университет „Т. Г. Шевченко”, гр. Тираспол.

От 2008 г. е ръководител на Българския културен център в същото учебно заведение. От 1.07.1991 г.до 30.08.2001 г. работи като научен сътрудник в Отдела по българистика на Института за межэтнически изследвания в Ака-демията на науките на Република Молдова.

Основни публикации: Новый аспект румыно-болгарских паралле-лей в народной культуре // Новые направления и тенденции в теории и практике современной эстетической культуры. Кишинев, 1994, с. 57-59; Спомен за български рай // Бесарабските българи за себе си. София, 1996, с. 28-56; Болгарский компонент в полиэтнической культуре Приднестровья // Перспективы развития культуры и искусства в современном инфор-мационно-образовательном пространстве Приднестровья. Тирасполь, 2003, с. 41-43; Традиционная культура бессарабских болгар как предмет ис-следования // Современные процессы межкультурного взаимодействия и языковая практика. Тирасполь, 2005, с. 379-381; Болгарский компонент в демографических процессах Приднестровья // Вестник Приднестровского университета. Серия: Гуманитарные науки, №1 (33). Тирасполь, 2009, c. 168-171; История болгарской диаспоры Приднестровья // Культурное на-следие в системе духовных ценностей приднестровского общества – При-днестровское наследие, вып. № 2. Тирасполь, 2009, c. 49-51; Болгарская диаспора в этнокультурных процессах Приднестровья // Актуальные про-блемы изучения и сохранения музыкального фольклора Приднестровья. Тирасполь, 2010, с. 20-25; Философия жизни в этнокультуре болгарской ди-


аспоры. Часть I. Общая характеристика обрядов жизненного цикла. Роди-льные обряды (учебное пособие). Тирасполь: Электр, 2013; Философия жиз-ни в этнокультуре болгарской диаспоры. Часть II. Традиционные формы предбрачного общения (учебное пособие). Тирасполь: Электр, 2013; Фило-софия жизни в этнокультуре болгарской диаспоры. Часть III. Традиционная свадебная обрядность (учебное пособие). Тирасполь: Электр, 2013.

СТОЯНОВ Петр ФьодоровичРоден е на 20 февруари 1934 г. в с. Городнее

(Чийшия) Болградски район, Одеска область, Ук-райна. Почина в гр. Кишинев на 6 януари 2007 г.

Жизненият път на Петър Стоянов започва с раждането му в семейството на селския музикант. Училищното си образование той получава в родно-то село. Но в девети клас, в 1951 г., бил осъден, както година преди това и баща му, за дълъг срок, по поли-тически мотиви. Освободен е в 1954 г. след смъртта на И. Сталин. След това служи в казармата в гр. Смо-ленск (1954–1957 гг.). В същия град през 1957–1962 гг. завършва историко-филологическия факултет на Смоленския педагогически институт, едновре-менно завършва Смоленското областно музикално

училище (колеж). По-късно в град Кишинев следва в Молдовския институт на изкуствата (клас по кларнет). В 1978 г. в гр. Киев защити кандидатска дисер-тация по изкуствознание на тема: „Проблеми на ритмическата организация на молдовската дойна”. В 1992 г. става доктор на изкуствознанието, като за-щити докторска дисертация на тема: „Мелос на молдовската народна песен и проблемите на музикалната реч”.

Трудова биография. През периода 1962−1964 гг. работи като преподавател в Республиканския техникум по физическа култура (гр. Кишинев). В 1964−1968 гг. става завеждащ кабинет по Народна музика в Републиканския дом на на-родното творчество (гр. Кишинев). От октомври 1968 г. трудовата дейност на П. Стоянов е свързана с Академията на науките на Република Молдова. Отна-чало той работи в Института по история, а после, от февруари 1981 г., в Отдела по этнография и изкуствознанието. В Отдела по българистика на Института за национални малцинства той беше преведен като старши научен сътрудник от януари 1990 г., а от юни 1991 г. избран чрез конкурс на длъжност водещ научен сътрудник. От 1996 г. П. Стоянов е главен научен сътрудник на Отдела.

Обектът на научните интереси на П. Стоянов – молдовската и българска-та народна музика. Изследванията в тази област се провеждаха с използване на нова методологическа основа. Тази методология П. Стоянов разработва в резултат на осмисляне на многовековните музикално-теоретични концепции. Методологията съчетава в себе си най-новите точни методи на анализа на му-зикалната реч. Ученият дава нова трактовка на положенията на античната му-зикална доктрина, предадена на забрава от европейското етномузикознание,


въвежда тази трактовка като една съставна част на своя научен метод.В своите изследвания П. Стоянов за пръв път разработва теоретичните

аспекти на митологията на молдовския мелос. Той също така дава научна обосновка на ритмическата, метрическата и асиметричната система на мол-довската народна музика. Ученият изследва многообразието на формите на съществуването народна музика на съвременния етап.

Проучвайки звуковите системи на молдовската и българската народна песен, изследователят открива и дава теоретическа обосновка на тоналните им микро- и макроструктури, които са намерили своето изражение в редица модални системи, които той нарича „ладови парадигми”. Той идва до извода, че молдовската и българската народна песен ярко илюстрират теоретичните положения на античната музикална доктрина, която свидетелства за конти-нуума в музикалното мислене на различните етноси, епохи и култури.

Голям принос П. Стоянов има в популяризирането на молдовската и българската народна музика, като ги обработва за оркестъра и за солистите на Молдовското радио и телевизията. Той също беше ръководител на оркес-търа на народните ансамбли „Миорица” и „Хора” и председател на журито на републиканските и регионалните конкурси на самодейните колективи.

Петър Стоянов беше член на Съюза на композиторите и музикантите на Република Молдова.

Основни публикации: Молдавские народные песни. Кишинев: Картя молдовеняскэ, 1967. 170 с.; Cîntece şi melodii de jocuri populare moldoveneşti. Chişinău: Lumina, 1975. 256 p.; 500 melodii de jocuri din Moldova. Сhişinău: Cartea moldovenească, 1979. 391 p.; În grădina cu flori multe. Chişinău, 1980. 246 p.; Рит-мика молдавской дойны. Кишинев: Штиинца, 1980. 173 с.; Молдавский мелос и проблемы музыкального ритма. Кишинев: Штиинца, 1985. 162 с.; Вопро-сы формирования лада и мелодика в молдавской народной песне. Кишинев: Штиинца, 1990. 153 с. (съавт. С. Нрыца); Молдавский музыкальный фольклор и его претворение в композиторском творчестве: [Сб. ст.]. Кишинев: Штиинца, 1990. 157 с. − съставител; Българска народна песен. Тоналност, Лад и Мелоди-ка. Велико-Търново: УИ „Св. св. Кирил и Методий”, 2006. 298 с; О болгарском фольклоре в Бессарабии // Болгаристика в системе общественных наук. Харьков, 1991, с. 142-143; 333 народные песни Елены Янковой из с. Хасан-Ба-тыр (Бессарабия) – памятник духовной культуры болгарского народа // Про-блемы языка, истории и культуры болгарской диаспоры Молдовы и �краины. Кишинев, 1993, с. 84-105; Български народни песни и хора от с. Карагач, Южна Бесарабия // Български фолклор. София, Г. XX. Кн. 1, 1994, с.35-59; Тайны ме-лоса болгарской народной песни (некоторые аспекты музыкальной речи) // Anuarul Institutului de cercetări interetnice. Vol III. Сhişinău, 2002, c. 170-176.

(Източници: Arhiva ştiinţifică centrala a AŞM. F. 48, inv. 3, d. 96; Пе-тру Федоровичу Стоянову − 65 лет // Ежегодник института межэтниче-ских исследований. Т. I. Кишинэу, 2000, с. 186; Чийшия: очерки истории и этнографии болгарского села Городнее в Бессарабии. Гл. ред. Н. Станко. Одесса: Асгропринт, 2003, с. 743-744; Новаков С. Петру Федоровичу Стояно-ву − 70 лет // Ежегодник института межэтнических исследований. Т. V. Кишинэу, 2005, с. 168-169).


ТОДОРОВ Николай НиколовевичРоден е на 7 март 1957 г. в село Валя-Пержей, Репу-

блика Молдова. През 1974 година завършва средно образование в

училището на родното си село. Служи в Съветската Ар-мия (1975−1977 гг.). През 1977 г. записва славянска фи-лология в Московския държавен университет „Михаил Ломоносов” и през 1983 г. се дипломира със специал-ност „преподавател по руски и славянски езици”. През 1992−1995 гг. е задочен докторант към Софийския уни-верситет „Св. Климент Охридски”. Защити докторската дисертация през 2002 г. на тема: „Езикът на българите

в Молдова”. Присъдиха му научна степен „Доктор по филология”. Вече през 2004 г. записва редовна докторантура по философия към Виенския универ-ситет, Австрия с тема „Българският именник в стария и новия европейски контексти”. Докторантурата не завършва, тъй като по семейни причини се наложи да я прекъсне и да се завърне в България през лятото 2005 г. Но в резултат на изследванията, проведени във Виена, написа и издаде книга, пряко свързана с темата на дисертацията.

Трудова биография изглежда така: учител по руски език в средно об-щообразователно училище №39, гр. Кишинев (1983−1984 г.) и по същия предмет в средно общообразователно училище № 4, гр. Чадър-Лунга, Ча-дър-Лунгски район (1984−1985 г.). В периода от юли 1985 г. до януари 1986 г. – методист в Районния дом на Културата, гр. Чадър-Лунга, а от януари 1986 г. до юли 1986 г. – отговорен редактор в районното радио, гр. Чадър-Лунга. От август 1986 г. до юли 1988 г. е учител по български език в средно общообразователно училище, с. Твърдица, Чадър-Лунгски район. След това през 1988−1991 г. е преподавател по български език в Измаилския държавен педагогически институт, Украйна. През юли и август на 1989, 1990, 1991 г. преподава български език и методика на преподаването в курсовете за учи-телите по български език в Република Молдова. През 1989–1994 г. е научен сътрудник в Отдела по българистика към Молдовската академия на науките (на половин щат). В този период, от 1991 до 1992 г. е редактор във вестник „Родно слово”, гр. Кишинев. От октомври 1995 г. до юли 1997 г. той е главен експерт „Международно сътрудничество” в Габровския институт за пови-шаване квалификация на кадрите при Техническия университет – Габро-во. След това четири години (1998−2002 г.) заема длъжност преподавател по методика на преподаването на българския език в Придунайския регион, Украйна (изпратен там от Министерството на образованието и науката на Република България). През 2006 г. спечели конкурса за преподаватели по български език и литература в Българския теоретичен лицей „Христо Бо-тев”, гр. Букурещ, Румъния, където работеше до 2011 г.

Основни публикации: Езикът на буджакските българи // Родна реч. Со-фия, 1989, № 5, с. 12-14; Роден език. Кишинев: Лумина, 1992. 159 с.; Опыт фонетической модели синхронного описания болгарской диалектной речи // Проблемы языка, истории и культуры болгарской диаспоры в Молдове и


на �краине. Кишинев, 1993, с. 27-68; Болгарско-русский, русско-болгарский учебный словарь. Кишинев: Лумина, 1994. 248 c. (cъавт. А. Ковалов, Е. Че-лак); Помагало по роден език (за българи от Украйна и Молдова). Болград: Български културен център „Академик Александър Теодор-Балан”, 1996. 146 с.; Родноезиковото обучение в районите с компакното българско насе-ление в Украйна и Молдова // Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. VІ. Велико Търново, 1997, с. 463-472; Пробле-ми на социолингвистично проучване на езика на българите в Бесарабия // Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т. VІІ. Велико Търново, 2000, с. 561-564; Българският именник в Стара и Нова Ев-ропа. София: Тангра ТанНакРа, 2008. 368 с.

ЧЕЛАК Екатерина ИвановнаРодена е на 12 август 1967 г. в с. Твърдица, Чадър-

Лунгски район, Република Молдова. През 1975 година постъпи в 1 клас на основно

училище в с. Валя-Пержей, а през 1981 г. преминава основно училище №3 в с. Твърдица, което успешно завършва през 1984 г. През 1985 г. постъпва на исто-рическия факултет в Кишиневския държавен уни-верситет, който завърши с отличен успех през 1990 г. През 1992−1995 гг. е аспирантка в секцията „История на българския народ през XV−XIX вв.” в Института по история към БАН. Темата на извършената дисертация е „Училищно дело и културен живот на българските преселници в Бесарабия през 1856−1878 гг.”. Аспи-

рантката има двама научни ръководители – в България това е доктор на историческите науки, професор Николай Жечев, а в Молдова – доктор по история, старши научен сътрудник в отдел „Българистика” Иван Фьодоро-вич Грек. Дисертацията е защитена на 25 януари 1996 г. в БАН, в резултат на което на Екатерина Челак е присвоена научната степен „Доктор по история”.

Трудова биография. През 1990 г. след завършването на университе-та разпределена като старши лаборант в Секция „Българоведение”, Отдел „Археология, етнография и изкуствознание” към Академията на науките на МССР. На 13 август 1990 г. е приета на работа. През 1991 г. става млад-ши научен сътрудник в Секцията. След защитата се връща в Академията на науките на Молдова, където успешно продължава да работи върху про-блемите на историята и културата на българските преселници. През 1999 г. благодарение на фондацията „13 века България” е публикувана моно-графията на Екатерина Челак „Училищното дело и културно-просветният живот на българските преселници в Бесарабия (1856–1878)”, която през 2000 г. спечелва конкурса сред младите учени в Молдовската академия на науките и заема първо място. В същата година Екатерина Челак става стар-ши научен сътрудник в отдела. Същевременно работи като преподавател в Комратския държавен университет, където преподава редица исторически


дисциплини. На 31.12.2004 г. напуска Академията по семейни обстоятел-ства и заминава в Русия.

Основни публикации: Болгарско-русский, русско-болгарский учебный словарь. Кишинев: Лумина, 1994. 248 c. (cъавт. Н. Тодоров, А. Ковалов); Учи-лищното дело и културно-просветният живот на българските преселници в Бесарабия (1856–1878). Науч. ред. Н. Жечев, И. Грек, София: ЛИК, 1999. 243 с.; Болгары Молдовы и Украины: вторая половина XVIII века–1995 г. (биб-лиографический указатель литературы). Кишинев: S.Ş.B., 2003.664 с. (съавт. И. Ф. Грек, Н. Н. Червенков, И. И. Шпак); Центральное училище в Комра-те: к проблеме становления национального болгарского образования в Бес-сарабии // Проблемы языка, истории и культуры болгарской диаспоры в Молдавии и на �краине. Кишинев, 1993, с. 142-169; Общее и особенное в системе образования болгар Бессарабии и болгарских земель (1856−1878) // Relaţiile moldo-bulgare în epaca medie şi modernă. Chişinău, 1998, c. 133-140; Болградское центральное училище в системе румынского просвещения в 60-е –70-е гг. XIX в. (к вопросу о билингвизме в учебном заведении) // �країна і Болгарія: Віхи історичної дружби. Одеса, 1999, c. 52-59; Краев-едските проучвания върху бесарабските българи и гагаузи // Българите в Северното Причерноморие. Изследвания и материали. Т.VII. Велико Тър-ново, 2000, c. 617-622; Църквата Света Параскева в село Твърдица (Републи-ка Молдова): основаване и дейност // България: метрополия и диаспора. Сборник по случай на 65-годишнината на д.и.н. Николай Червенков. Съст. Иван Думиника. Кишинев, 2013, с.145-158.

ЧЕРВЕНКОВ Николай НиколаевичРоден е на 2 януари 1948 г. в село Городнее (Чий-

шия) Болградски район, Одеска област, Украйна. Завърши основно училище в родното си село

(1966 г.). През периода 1967−1972 г. следва на исто-рическия факултет в Одеския национален универси-тет „И. Мечников”. В 1982 г. защити кандидатска ди-сертация на тема „Българска емиграция в Румъния и национално-освободително движение в България (през втората половина на 50-те – 60-те години на XIX век)”. В 2003 година става доктор-хабилитат на историческите науки, като защити докторска дисер-тация на тема „Формиране на идеите на българската

държавност (средата на XVIII – 70-те години на XIX в.)”. Има научно зва-ние на старши научен сътрудник (1984 г.). Специализира се в областта на българистиката в Института по история към БАН (България) и института по славянознание РАН (Русия).

Трудова биография. От 1972 г. до 1991 г. работеше в Академия на нау-ките в Молдова: поначало − младши, после старши научен сътрудник, след това – завеждащ Отдел „История на страните в Юго-Източна Европа” в Ин-ститута по история, а от септември 1991 г. до май 2004 г. в Института за меж-дуетническите изследвания като водещ научен сътрудник, завеждащ секция


„Българистика” (1997 – 2004 г.), заместник директор на Института (1998 – 2001 г.). Едновременно беше доцент в Молдовския държавен университеа и в Кишиневския педагогически университет „И. Крянгъ”. От 2004 г. до 2010 г. Н. Червенков е първият ректор, а по-късно и по настоящем той е изпълняващ длъжност на професор в Тараклийския държавен универси-тет „Григорий Цамблак”.

Голяма научно-организаторска дейност осъществява вече в продъл-жение на двадесет години като председател на Научното дружество на бъл-гаристите в Република Молдова. Две десетилетия Н. Червенков е замест-ник председател на Междурепубликанската асоциация на българистите с центъра в гр. Харков. Нееднократно беше избиран за член на Правлението на Асоциацията на българите в Съветския Съюз, на Българската община в Република Молдова, на Общобългарския комитет „Васил Левски”.

Награден е с Орден „Глорие мунчий”, отбелязан е с Почетни знаци на президента на Република България, Молдовската академия на науките („Признание”), Общобългарския комитет „Васил Левски”, медали на Бъл-гарската академия на науките („Марин Дринов”), Софийския държавен университет („Климент Охридски”). Николай Червенков е Почетен граж-данин на гр. Тараклия. От Асоциацията на българите от Украйна е номи-ниран като „Човек на 2012 година”.

Научен интерес: История на българското национално-освободително движение, българо-руско-молдовски връзки, българските преселници в Румъния, Молдова и Украина.

Николай Червенков е автор или съавтор на повече от 170 статии, сту-дии, книги, учебници, включително 13 монографии, документални сборни-ци, учебници, до 200 научно-популярни статии, публикувани в Молдова, Русия, Украйна, България и Сърбия. Значителна работа той извършва като съставител, научен и отговорен редактор, член на редколегии на няколко десетки монографии, сборници, периодични издания. Научен редактор на цяла поредица книги и сборници. Научен ръководител на международни проекти и научни конференции, отговорен редактор на алманах „Българ-ски хоризонти”.

Основни публикации. Прошлое и настоящее села Кирютня. Под ред. Л. С. Бульмаги. Кишинев: Штиинца, 1980. 94 с. (Съавт. С. З. Новаков); Политические организации болгарского национально-освободительного движения во второй половине 50-х–60-е гг. ХІХ в. Ответ. ред. В. Я. Гро-сул. Кишинев: Штиинца, 1982. 130 с.; Болгаро-российские общественно-политические связи, 50−70-е гг. ХІХ в. Ответ. ред. Б. Н. Билунов. Кишинев: Штиинца, 1986. 265 с. (Колективна); Васил Левский. Ответ. ред. И. Грек. Кишинев – Чимишлия: Tip. Cimiş., 1993. 134 с.; Българите от Украйна и Молдова. Минало и настояще. Превод от руски език Калина Канева. Со-фия: ИК „Христо Ботев”, 1993. 296 с. (Съавт. И. Ф. Грек); Тараклии – 200 лет. Т. I (1813−1940). Науч. ред. К. Калчев. Кишинев: S.Ş.B. 2013. 608 c. (Съ-авт. И. Думиника); Петро-Павловская церковь села Чийшия (Городнее). Кишинев: S.Ş.B., 2013. 240 c.

80

ШТУЧЕНКО (ГРЕКОВА) Валентина ИвановнаРодена е на 22 септември 1963 г. в с. Кайраклия, Ре-

публика Молдова. В родното си село в 1980 г. завършва основно учи-

лище. От 1980 до 1985 година е студентка на историко-педагогическия факултет в Кишиневския държавен пе-дагогически университет „Ион Крянгъ”.

Трудова биография. В периода от 10.10.1985 г. до 28.07. 1987 г. работи като детска учителка в детска гра-дина №155 в гр. Кишинев. След това от 24.08.1987 г. до 01.09.1988 г. работи като младши научен сътрудник в сектора на научни експозиции и изложби към Музея на

краезнанието в гр. Кишинев. От 01.09. 1988 г. до 03.10.1989 г. е методист по героико-патриотично възпитание към Фрунзенски дом на пионерите. След което като младши научен сътрудник работи в НИИ по педагогика, в лабо-раторията „Български език” (05.10.1989−12.05.1991). В отдела „Българоведе-ние” към Отдела по изучаване на националните малцинства от 1.09.1991 до 1992 г. работи като старши лаборант.

(Източник: Arhiva ştiinţifică centrala a AŞM. F. 48, inv. 3, d. 106).

Думиника Иван. Cътрудниците на групата „Етнология на...

Documents

Transcript of Думиника Иван. Cътрудниците на групата „Етнология на...