5•2020 - Национална библиотека

СПИСАНИЕ ЗА БИБЛИОТЕЧНИ И ИНФОРМАЦИОННИ НАУКИ, КНИГОЗНАНИЕ И ЛИТЕРАТУРНА ИСТОРИЯ

БИБЛИОТЕКА

ISSN 0861-847X • ГОДИНА XXVII (LXVI)

5•2020РЕДАКТОР ПЕТЪР ВЕЛИЧКОВКОРИЦА ГЕОРГИ ИВАНОВ ПРЕДПЕЧАТ ЮЛИЯН ДОЙЧИНОВПЕЧАТНИ КОЛИ 8. ФОРМАТ 70/100/16. ТИРАЖ 200НАЦИОНАЛНА БИБЛИОТЕКА „СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ“. 1037 СОФИЯ, БУЛ. „ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ 88ТЕЛЕФОНИ НА РЕДАКЦИЯТА: 9183 220, абонамент и продажби 9183 136 E-mail: [email protected]; [email protected]ПЕЧАТНИЦА НА НБКМ. СОФИЯ, 2020РЪКОПИСИ НЕ СЕ ВРЪЩАТ. ISSN 0861-847X

Превод и редакция на резюметата д-р Радослава СтефановаНа корицата: Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – снимка Иван Добромиров

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ

гл. ас. д-р Анка Стоиловадоц. д-р Анна Ангеловагл. ас. д-р Бояна Минчевад-р Ваня Аврамовадоц. д-р Васил Загоровпроф. д.и.н., д.н.к. Вера БоневаВеселин Тодоровд-р Виржиния Панайотова-Савовапроф. Владимир КлюевГеорги Бобевд-р Джени Иванова Елизабета Георгиевдоц. д-р Живка Радевад-р Иван Заровд-р Камелия Христова-Йорданова доц. д-р Красимира Александровад-р Мариана КироваПетър Величковпроф. Роман Мотулскид-р Руслан Иванов д-р Силвия Найденова ас. Силвия Филиповадоц. д-р Тодор Чобановдоц. д-р Християн АтанасовЮлия Карадачка-Симеонова

Всекиавторполучавапо1бройотсписание„Библиотека“,вкойтоепоместеннеговтекст.Хонорарисеизплащатсамонапоръчаниматериали. Приемендензаавтори–срядаот14до15часа. Списание „Библиотека“ сеиздаваотНационалнатабиблиотека „Св. св.КирилиМетодий“.Действителенсобственик–МинистерствонакултуратанаРепубликаБългария. Марката„Библиотека“ерегистриранаиимарег.№99063от05.09.2017г.

Дигитализация

7–14

Юбилей

15–20

21–24

Библиотечни практики25–27

28–31

32–36

Ръкописи

37–42

Събития

43–46

Минало

47–58

Майкъл БукПредоставяненадигиталнибиблиотечниуслугииуслугизаакадемичнакомуникацияотуниверситетскатабиблиотека

Димитрина ХристоваКнига със 150 страници. 150 години Регионалнабиблиотека„ПартенийПавлович“–Силистра

Вазови чествания в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Калина НиколоваРегионалнабиблиотека„СтилиянЧилингиров“–Шуменсновиуслуги

Вили Томова, Савина Цонева55годиниКраеведскообединение„Мизия“

Теодора КостадиноваБиблиографскопозоваванезанеспециалистиКостадинова_НБИВ_PV.doc

Петко ГеоргиевНоваръкописнапридобивкавотдел„Специалнисбирки“наНароднабиблиотека„ИванВазов“

Бояна Минчева „ПерливКОРОНАта“:“Elephantographiacuriosa”иливсичкозаслонаотмитологиятадонауката

Християн АтанасовОбзорнаосманотурскитедокументизаКазанлъкиоколността,съхраняванивотдел„Ориенталскисбирки“наНационалнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“

Съдържание

59–70

Нови книги71–77

От ръкописа

78–127

128

Стоян РайчевскиПрогласяваненезависимосттанаБългарскатацъркванапразниканаСветитебратяКирилиМетодий.СловотонаБългарскияекзархАнтимI,произнесеновЦариградна11май1872г.

Георги ЦанковЗатеб,койтотърсишангела,бяхатезидуми

Румяна ПенчеваНеизвестенспоменнаСтилиянЧилингировзаголемиярускиписателАлександърФеодоров

Талон за абонамент’2021

5Дигитализация

БИБЛИОТЕКА 5•2020

Предоставяне на дигитални библиотечни услуги и услуги за академична комуникация от университетската библиотека

Майкъл Бук1

Provision of Digital Library and Scholarly Communication Services in the Academic Library

Michael Boock2

SummaryInthispaper, theauthordescribesnewdigitallibraryandscholarlycom-

munication services that an Oregon State University Libraries and Press(OSULP) department, formerly responsible for traditional acquisitions andcataloging technical serviceswork,provides.Theauthordescribes thegoalsof theOSULP and the Center for Digital Scholarshipand Services in theseareasfrom2010–2016anddiscusses theorganizationalandstaffingchangesthatwerenecessarytoprovidethissuiteofnewservices.Theseservicesandactivitieshavebeeninplaceforsometimenowandmayproveinstructiveforotheracademic librariesaround theworld that are interested inengaging inthesestillemergingareasoflibrarianship.

Key-words:OregonStateUniversityLibrariesandPress,Center for Digital Scholarship and Services,digitallibrary,openaccess,institutionalrepository.

1. Въведение3Впрофесионалнаталитературавобласттанабиблиотечно-информационните

наукипротичаактивнадискусияотносноновитефункциинауниверситетскитеидругитенаучнибиблиотекивподкрепанаширокиянаборотдейности,съпъст-

1 ДоцентМайкъл Бук е преподавател и главен библиотекар – дигитални библиотекииакадемичнакомуникация,вДържавнияуниверситетвОрегон, гр.Корвалис,САЩ.ПреззимниясеместърнаАГ2018–2019г.егост-преподавател,катостипендиантнапро-грамата„Фулбрайт“заакадемиченикултуренобменнаСАЩ–вкатедра„Библиотеченмениджмънтиархивистика“наУниверситетапобиблиотекознаниеиинформационнитехнологии.Преподавадисциплината„Дигиталнибиблиотеки“настудентитеотІІІиІVкурснаспециалност„Библиотечениинформационенмениджмънт“.Изследователските интереси,публикационнатаипреподавателскатадейностнадоц.М.Буксавобласттана:академичнатакомуникация,организациятаиуправлениетонади-гиталнитебиблиотекиихранилища,отворениядостъп,реорганизациятанатехническиуслугивбиблиотеки,университетиидругиорганизации.Assoc. Prof. Michael Boock, Digital Projects Librarian and Associate Professor, [email protected] OregonStateUniversity,USA.3 Преводътнастатиятаотангл.ез.енапроф.днТаняТодорова,УниБИТ.

6 Дигитализация

ващижизненияцикълнанаучнитеизследвания(Libraries,U.ofM.,2006;Gilman,2010; Belzowski, 2013)4. Отчитайки предимството на резултатната обработка,УниверситетскатабиблиотекаииздателствонаЩатскияуниверситет вОрегон(Oregon StateUniversity Libraries and Press (OSULP)5) в днешни дни предоставяуслуги,свързаниспубликуванетоиразпространениетонауниверситетскитена-учниизследванияинауникалнитеакадемичнипостижения,катоизползвапоновначинресурсите,коитодоскоросеотнасяхакъмтрадиционнитетехническиус-луги.Тазиновароляевъзможностпредбиблиотекитедасеизявяткатодобавящистойностпоотношениенакултурнотонаследствоинанаучнатапродуктивностнаакадемическатаобщностинституции.Освен,чеслужикатопазителназнание-то,OSULP,кактомногодругиакадемичнибиблиотеки,всепо-честосътрудничипринеговотосъздаване,разпространениеиопазване.

През2006г.библиотекитенаУниверситетавМинесотапубликуватдоклад,вкойтоанализиратиописватнабораотбиблиотечниуслуги,директносвързаниснаучноизследователскитедейности,„с които учените редовно и последователно се занимават“,включителноотнасящитесекъмпубликуванетоиразпростране-ниетонанаучнитерезултати.Теизползватмодела,разработенотЪнсуърт,койтоописвапроцесананаучнотоизследванекатовключващнаучноизследователскитедейности„Откриване“,„Събиране“,„Създаване“и„Споделяне“6.

Обикновенобиблиотекитенеучастватвподпомаганетонадейности,коитопо-падатвкатегорията„Споделяне“,отцялостнияцикълнанаучноизследователскияпроцес.Товасадейности,коитовключват всичкиаспектинаразпространениетонанаучнитепостижения:участиявконференцииидругинаучнифоруми;изда-телскадейност;преподаване;споделяненаданни,идеи,ресурси,напрепринтииназавършени,преминалинаучнорецензиране,публикации.Въпросите,свързанисинтелектуалнатасобственостиавторскотоправо,саизключителноважнипривсичкидейности,коитоученитеизпълняватвпроцесанасъздаванетонанаучнидоклади,тези,презентациииръкописи.Тозипроцессесъпътстваотдейностипооткриванетонаподходящинаучни списания, конференцииииздателства с им-пактфакторипрестижвсъответнатанаучнаобласт,кактоисъс съблюдаванена

4 Gilman,I.,&Kunkel,M.FromPassivetoPervasive:ChangingPerceptionsoftheLibrary’sRole throughIntra-CampusPartnerships.–В:CollaborativeLibrarianship,2010,№2(1),с.22–32.Libraries,U. ofM.AMulti-Dimensional Framework for Academic Support: Final Report.[Report].UniversityofMinnesotaLibraries,2006.[онлайн].[прегледан25.03.2020].https://conservancy.umn.edu/handle/11299/5540Belzowski, N., Ladwig, J. P., & Miller, T. (2013). Crafting Identity, Collaboration, andRelevance for Academic Librarians Using Communities of Practice. – В: Collaborative Librarianship, 2013, № 5 (1). [онлайн]. [прегледан 25.03.2020]. https://digitalcommons.du.edu/collaborativelibrarianship/vol5/iss1/25 ИзползвасеабревиатуратаOSULPзаозначаваненаУниверситетскатабиблиотекаииздателствонаЩатскияуниверситетвОрегон.6 Unsworth, J. Scholarly Primitives: What Methods Do Humanities Researchers Have inCommonandHowMightOurToolsReflectThis?HumanitiesComputing,FormalMethods,Experimental Practice Symposium. London, Kings College, 2000. [онлайн]. [прегледан25.03.2020].http://jefferson.village.virginia.edu/~jmu2m/Kings.5-00/primitives.html


необходимитеизискванияипроцедуризауспешноразпространениенанаучнатаразработка7.

Тази статия представя новите дигитални библиотечни услуги и услуги заакадемична комуникация8, които предоставяЦентърът за дигитални библиоте-кии академичнопубликуванеприУниверситетскатабиблиотекаииздателствонаЩатскияуниверситетвОрегон(The Center forDigital Scholarship and Services(CDSS/Центърът9). Центърът функционира като самостоятелно звено в периода2010–2016 г.10, трансформиран от съществуващия традиционен отдел за ком-плектуванеикаталогизациянадокументи.Внастоящиятекстсаописаницелитенабиблиотекатав товановонаправлениенадейностисаразгледаниорганиза-ционнитеикадровипромени,коитосапредприети,задасепредоставиновнаборотуслуги.Тезиуслугиидейности,инатрупаниятопит,могатдапослужаткатопримерзадругиакадемичнибиблиотекипосвета,коитоиматинтересдасераз-виватвтазиперспективнасферанабиблиотечнатадейност.

ЩатскиятуниверситетвОрегон(OregonStateUniversity (OSU),https://oregonstate.edu/)сенамиравгр.Корвалис,Орегон,насеверозападнототихоокеанскокрайбре-жиенаСъединенитещати,снаселениеотоколо55000души.Тойемеждународ-ноутвърденизследователскиуниверситетвобласттанаинженернитеиприрод-нитенауки,състоящсеот3кампуса,12колежa,15експерименталнистанциии35изнесениофиса.Вуниверситетасеобучаватнад31000студентивповечеот200 бакалавърски и 100 магистърски и докторски програми. Професионалнитенаправления, в които се осъществяват образователни и научноизследователскидейности, са:инженернинауки,наукиза земятаи горскотостопанство,бизнес,общественоздраве,природнинаукииекология.

OSULP есистемаоттрибиблиотекисразличналокациявщатаОрегон.Прите-жаваповечеот2млнтома,около70000периодичниизданияипредоставядостъпдо360базиданни.ВOSULPработят50щатнибиблиотечниспециалистисвисшеобразование, които сенаемати развиватпрофесионалнопри същите критерии,валиднизаакадемичниясъставнауниверситета.Заедностяхвбиблиотечнатамрежаработятоще50служителисразличнаквалификацияинад100студенти.

2. Нови и нововъзникващи дигитални библиотечни услуги

7 Libraries,U.ofM.AMulti-DimensionalFrameworkforAcademicSupport:FinalReport.[Report].UniversityofMinnesotaLibraries,2006.[онлайн].[прегледан25.03.2020].https://conservancy.umn.edu/handle/11299/55408 Академична комуникация („scholarly communications“) е системата, чрез коятонаучните постижения се създават, ползват и разпространяват сред академичeскатаобщностисесъхраняватзабъдещето(Frederiksen,2016:121).ВжFrederiksen, Linda.TheCopyrightLibrarian:APracticalHandbook.1stEdition.Amsterdam,ChandosPublishing,2016.148с.(ChandosInformationProfessionSeries).–Бел.прев.9 ВтекстасеизползваЦентъръткатосъкратенонаименованиенаЦентързадигиталнибиблиотекииакадемичнопубликуванеприУниверситетскатабиблиотекаииздателствонаЩатскияуниверситетвОрегон.10 Доц.МайкълБук(Michael Boock)еДиректорнаЦентъразадигиталнибиблиотекииакадемичнопубликуване.


Подобряванетонадостъпадопостижениятанауниверситетскатанаучноизсле-дователскадейностидоматериалинакултурнотонаследство, съхраняванетоиопазванетонадигиталнитеобектисацели,залегналивъввсичкистратегическиплановенабиблиотекатапрезпоследнитепетнадесетгодини.Основенакцентвтезиплановееосигуряванетонаквалифициранперсоналзаразвитие(анесамозатехническоизпълнение)надигитализациятакатобиблиотечнадейност.

ПрезгодинитеOSULPуспешноцифровизираголямбройуникалниколекции,частоткултурнотонаследство,кактоинаучнаакадемичнапродукциянаучени-теотЩатскияуниверситетвОрегон,постепенноизграждайкиинституционал-нохранилище.Внегосесъхраняватдигиталникопиянанаучноизследователскипубликации,сборнициотконференции,тезиидисертации,техническидокладиидругиакадемичнипроизведения.

Създаването на дигитални колекции и развитието на институционално хра-нилище постепенно се налагат като приоритетни дейности на библиотеката.Актуалниятстратегическипланнаинституциятанадграждатазидейност,катопоставяакцентвърхусъхраняването,описаниетонадигиталнотосъдържание,иосигуряванетонанеговатавидимостидостъпностзавсичкигражданинащатаОрегончрезизграденихранилищанаотворендостъп.Другакцентепромоцира-нетоинасърчаванетонаизползванетонабогатотосъдържание.Стратегическиятпланвключваидейностипостимулираненапартньорствотоспреподавателитеисвсичкиакадемичнизвенаприсъздаванетоиразпространениетонанаучнитеразработки.Приоритетнабиблиотекатаеопазванетонадигиталнотосъдържаниеиосигуряванетонанеговотоизползваневнастоящетоибъдещето.

СериозенприносзауспеханастратегиятанаOSULPимаЦентърътзадигитал-нибиблиотекииакадемичнопубликуване(CDSS).Създаденпрез2010г.,Центърътобединяваизпълнениетонатрадиционноустановенитеуслугипокомплектуване,аналитико-синтетичнаобработканадокументитеиинформационнообслужванесъссъздаванетонадигиталниколекцииисуправлениетонаметаданни,храни-лищаиуслугинаакадемичнатакомуникация.СредновитезадачинаЦентъраса:приложениенаполитиканаотворендостъп;управлениенадигиталниколекцииипопуляризираненадигиталнихранилища;дигиталнопубликуване;услугипоуправлениенаизследователскиданни;обучениеиуслуги,вкл.свързанисавтор-скотоправоидр.(ВжТабл. № 1.)

Библиотечните специалисти от библиотеките на OSU и професионалиститеотЦентърапредоставятбиблиотечно-информационнитеитехнологичниуслуги,свързанисуправлениетонанаучнитепродуктинаакадемическатаобщност,как-тоипрограмизаобучениязаизгражданенакомпетентностзауправлениенаиз-следователскиданни11.Всякаоттезиважнидейности,изпълняваниотЦентъра,еописананакраткопо-долу.11 Според Р. Шнайдер компетентността в областта на управлението на изследовател-ски данни (Research Data Literacy) е понятие, което се позиционира в по-широката рамка на информационната грамотност и се отнася до създаването, управлението и повторно-то използване на изследователските данни (Schneider, 2013). Вж Schneider, R. Research Data Literacy. – В: Kurbanoğlu, S., Grassian, E., Mizrachi, D., Catts, R., Špiranec, S. (eds.). – В:


Табл.№1.ОсновнинаправлениянадейностнаЦентъразадигиталнибиблио-текииакадемичнопубликуване

Дигитализация и дигитални колекции Възможноеразличентипматериалидабъдатсканирани,бездасеинвестират

многосредствавтехникаиоборудване.OSULPзапочвапървоначалнатасидей-ностподигитализациячрезизползванетонахоризонталенскенерзасканираненаснимкиислайдове.Скенерисавтоматичноподаваненахартиясаизползванизабързотосканираненатекстовиресурси,включителнонастудентскитезиидисер-тации,коитосесканиратлистполист,авпоследствиесепоставятвпликовезаархивносъхранение.

OSULPвъвеждаи програмазавидеоцифровизация,врамкитенакоятоседи-гитализиратбиблиотечниматериаликатофилмиидругивидео-ресурси,коитосаизложенинависокрискотфизическозахабяванеиповреждане.

Домоментавсичкидокторскидисертации,бакалавърскиимагистърскитези,защитенивOSU,садигитализираниидостъпничрезинституционалнотохрани-лище.Също така, всички документи, свързани с историята на университета отXIXв.досъвременността,наброяващинад10000архивниединици,сасвободнодостъпнивScholars Archive(НаучнияархивнаOSU).СпециалиститенаOSULPцифровизиратитазичастотколекциитенабиблиотеката,коитосаобщественодостояние,изданиясизчерпанитиражи12,инепубликуваниматериаликато тех-ническидоклади,препринти,протоколиидругидокументи.

Worldwide Commonalities and Challenges in Information Literacy Research and Practice. ECIL 2013, Heidelberg, Springer, 2013, с. 134–140. – Бел. прев.12 СпоредР.Шнайдеркомпетентността в областта на управлението на изследователски данни (Research Data Literacy)епонятие,коетосепозициониравпо-широкатарамканаинформационнатаграмотностисеотнасядосъздаването,управлениетоиповторнотоизползваненаизследователскитеданни(Schneider,2013). ВжSchneider,R.ResearchDataLiteracy. – В:Kurbanoğlu, S., Grassian, E.,Mizrachi, D., Catts, R., Špiranec, S. (eds.). –В: WorldwideCommonalitiesandChallengesinInformationLiteracyResearchandPractice.ECIL2013,Heidelberg,Springer,2013,с.134–140.–Бел.прев.

DescriptionandRepositoryServices• DigitizationandDigitalCollections• InstitutionalRepository• Discovery• MetadataandCataloging• ScholarlyCommunicationServices• DataManagement• OpenAccessPublishing• CopyrightandFairUse• OpenAccessPromotionandImplementation


OSULPучаствавширокомащабнацифровизациянауникалниархивнимате-риали и документи, представляващи културно наследство, съхранявани в уни-верситетскияархививспециализиранитеколекциинабиблиотеката,кактоисъ-държание,притежаваноотдругиуниверситетскисбиркиимузеи.Товавключвацифровизацияна:фотографскиколекции,снимкинауникалниботаническиви-дове,произведениянаизкуството,карти,редкииценникнигииръкописи.Приразработванетоиуправлениетонацифровотосъдържание,OSULPиУниверси-тетътсеобединяватвсъздаванетонасподеленасистемазауправление,нарече-наOregon Digital.Oregon DigitalизползвасистематаSamvera/Fedora,хранилищесотворенкод,разработенаотекспертинаняколкоуниверситетаотщатаОрегон,Станфорд,УниверситетавХъл,УниверситетавъвВирджиния,Принстънидр.

Тукщепосочимпримерзауспешносътрудничествовобласттанадигитализа-циятамеждууниверситетсконаучнозвеноибиблиотеката.OSULPосъществявасъвместнадейностсХербариуманаOSUзацифровизираненасъбранитевнего-ватасбиркауникалнирастителнивидовеотОрегон,кактоинаоригиналнитеимописания,публикуванивнаучнисписаниязаградинарствоиботаника.УченитеотХербариумасазаинтересованиотсътрудничествосбиблиотеката,отчитайкиопитанабиблиотечнитеспециалистивобласттанакаталогизацията,стандарти-зациятаиметаданните,кактоинакомпетентносттаимпоотношениенаавтор-скотоправоидостъпадонаучносъдържаниевсъответнатанаучнаобласт.

Институционално хранилищеОт2005 г.OSUразвиваинституционално хранилищеScholarsArchive@OSU,

катодомоментавнегосадепозиранинад8000научнипубликации,над500базиданни,над10000академичниразработкииицелияткорпусотзащитенитезиидисертациивинституцията,наброяващнад25000документа.ScholarsArchive@OSU(http://ir.library.oregonstate.edu/)ецифровауслугазасъбиране,индексиране,съхраняванеипредоставяненадостъпдонаучнитеразработкинаакадемическа-таобщностнаЩатскияуниверситетвОрегон.Освенинституционалниресурси,Хранилищетовключваидругиматериали,подпомагащиизпълнениетонанауч-ноизследователскатамисиянауниверситета.

ScholarsArchive@OSUизползва софтуер с отворен код, който гарантира съх-раняването, опазването, достъпността и видимостта на ресурсите дългосрочно.Депозиранитевхранилищетонаучноизследователскистатиисаиндексираниисадостъпнипритърсенеичрезелектроннитекаталозинабиблиотеката,кактоивGoogleиGoogleScholar.Предимстватанаинституционалнотохранилищезапови-шаваненакачествотонаакадемичнатакомуникациясеилюстрираотповишенатаползваемостнадипломнитеработи,магистърскитетезиидисертациите.Включ-ваниот2005г.вScholarsArchive@OSU,тозивиддокументисабилисвалянипо-вечеот11милионапъти.

СпоредкласациитенаWebometrics(вмоментавеченесеподдържат)институ-ционалнотохранилищенаЩатскияуниверситетвОрегонScholarsArchive@OSU постоянноекласирансредтоп10науниверситетскитехранилищавСАЩ,кактоисредтоп30всвета.


Събиране на метаданниБиблиотечнитеспециалистинаOSULPсестремятдаидентифицират,класи-

фицират,повторнодаизползватидаподобряватсъществуващитеметаданни.По-стижениянабиблиотекатавтованаправлениеса:автоматизиранотогенерираненазаписисметаданниQualified Dublin CoreотсъществуващитеMARCбиблио-графскизаписивелектроннитекаталози;създаванетонабиблиографскизаписивMARCформатзатезитеидисертациитевинституционалнотохранилищеивъз-можносттатедабъдаттърсениинамираникакточрезсводнияонлайнбиблиоте-ченкаталог,такаивOCLC WorldCat13;автоматичнотогенерираненаописаниянанаучнистатиивсписаниячрезизползваненаналичнитеметаданниотиздателя,съдържащисевCrossref.Използванетонаналичнитеизточницинаметаданнизаописаниенанаучните статииоблекчава трудана библиотекаритеи ученитепоотношениенабиблиографскотоописаниенаресурсите14.

Тук ще представим и дигиталната библиотека с природни ресурси, наре-ченаОрегонЕксплорър (OregonExplorerNatural Resources Digital Library, https://oregonexplorer.info/),създаденавпартньорствосИнститутазаприродниресурсинащатаОрегон.Дигиталнатабиблиотекапредоставяонлайндостъпдоматериалиот7тематичниобласти:

1.Животниирастения.2.Климат,водаивъздух.3.Брегове,океанииморета.4.Горииселскостопанство.5.Земеделиеипланиране.6.Ландшафтиекосистеми.7.Хораиобщества.Колекциятасъдържабазиданни,научнидокладиидругипубликации,снимки

имултимедия,картиидругиресурси.Напотребителитеепредоставенавъзмож-ностзатърсененаматериалипотематичникатегории,кактоичрезизползваненаинтерфейс закартии географскоместоположение.ОрегонЕксплорърдавадос-тъпдометаданниот хранилищанаинституцииотцелиящат, сред коитоуни-верситетиидържавниагенциичрезизползванетонаПротоколнаинициативатазаотворениархивизасъбираненаметаданни(OpenArchivesInitiativeProtocolfor MetadataHarvesting).ЧрезизползванетонатозипротоколOSULPпредоставянасвоитепотребителидостъпдопритежаванитевсвоитефондовеиколекциикниги,периодика,материалисабонамент,ноидоресурситенадигиталнитебиблиотеки.

13 Общественодостояние(publicdomain)–съдържанието,коетое„общественодостоя-ние“обхващапроизведениясизтекълсрокнаавторскотоправоилитакива,коитонико-ганесабилиобектнаавторскоправо,кактоидругисъссвободендостъпзаобщественоползване;изданиясизчерпанитиражи(оut-of-printworks)–произведения,коитоотдавнанесаиздаваниипродаваникатопечатнокнижноиздание.ВжТодорова,Т.Библиотечниполитики.2.изд.София:Забуквите–Описменехь,2017,с.146–147).–Бел.прев.14 Deng,S.&Reese,T.Customizedmappingandmetadata transferfromDSpacetoOCLCto improveETDworkflow.–В:New Library World,2009,110(5/6),с.249–264.[онлайн]. [прегледан25.03.2020].http://doi.org/10.1108/03074800910954271


Управление на научноизследователските данниСпециалиститенаOSULPпредлагатпрограмизапродължаващообучение,ад-

ресираникъмакадемичниясъставидокторантите,вобласттанакомпетентносттапоуправлениенаизследователскиданниизасъздаванетонаметаданни,свързаниснаучноизследователскитебазиданни.Предоставятсеиконсултациинаучени-теприсъздаванетоиприложениетонапланзауправлениенаизследователскитеданни.Наличиетонапланзауправлениенаизследователскитеданникъмнауч-ноизследователскитепроектизапочвадасеналагакатоизискванеотфинансира-щитенаучнатадейностдонорскипрограми.

Библиотечнитеспециалистиконсултиратипоспектъраотвъпроси,свързанисинтелектуалнатасобственост,вкл.сразличнитевъзможностизаизползваненаавторскипроизведения, с управлениетона авторскиправаи други.OSULP е впроцеснаразработваненауеб-базиранинструмент,койтодапредоставяотговоринапотребителскивъпросиотобласттанаавторскотоправо.

Издания на отворен достъпВсътрудничествосакадемичниясъстав,OSULPчрезизползванетонасофтуер

сотворенкод(Open Journal Systems)разработвауслугазасъздаване,съхраняванеи разпространяване на периодични издания на отворен достъп.Специалиститенабиблиотекатаоказватсъдействиенапреподавателите:приустановяванетонановииздания;запреминаванетонатрадиционни,печатниизданиявелектроненформат; кактои запреобразуванетонаиздания, разпространяваничрезплатенабонамент,къмизданиенаотворендостъп. Интересенпримерзапредимстватанасписаниятанаотворендостъпеподходътзапопуляризираненаизданието„Ка-талог:СборникзачленестоногитевщатаОрегон“.КураторътнасбиркатавМузеяначленестоногитевOSU емотивиранданамериначин,покойтодагарантира,че съставителитенакаталогащепостигнатпопуляризираненапубликациятаипризнаниезатяхната„кураторска“работакатонаученпринос. Публикуванетонаизданиетонаотворендостъппостигажеланиярезултат.Публикациятапредиз-викваинтересана специалисти отцял свят, което съставителите доказват чрезнарастващиябройсвалянияицитирания.

Приложение и промоция на политиката на отворен достъп От2013г.ЩатскиятуниверситетвОрегонофициалновъзприемаполитиказа

отворендостъпиученитесастимулиранидадепозиратнаучнистатиивинсти-туционалнотохранилищеScholarsArchive@OSU.Изследователитесасвободнидаправятсвояизбордалиилиданепубликуватнаотворендостъп.

Центърътзадигиталнибиблиотекииакадемичнопубликуване(CDSS)разгръ-щаактивнадейностзапопуляризираненавъзможноститеипредимстватанапуб-ликуванетонаотворендостъп.Провеждатсередицасеминарииобученияспре-подавателскияиизследователскиясъстав,съсстудентитеидокторантите,кактоиспрофесионалиститеотиздателствотоотносносамоархивиранетонанаучнитепубликации,надипломнитеработи,магистърскитетезиидисертациитевинсти-туционалното хранилище, кактои за създаването, съхраняването, опазванетоипопуляризиранетонаизданиянаотворендостъп.


3. Структурно-организационни промениВизпълнениенаочертанитецелинаOSULPзаподобряваненадостъпадопо-

стижениятанауниверситетскатанаучноизследователскадейностидоматериалина културното наследство чрез развитието на библиотечни услуги и услуги заакадемичнакомуникация–сеосъществяватструктурнипромениисеустановя-вановаорганизациявзаетосттаифункциитенаперсонала.Основнатрансфор-мацияпретърпявасъществуващиятдо2013г. традиционенотделзакомплекту-ване и каталогизация на документи, който изпълнява типичните дейности покомплектуванеианалитико-синтетичнаобработканадокументите.Спояватанановитезадачипоуправлениеиразработваненацифровосъдържание,отговорно-ститенаотделазначителносепроменят.Вотговорнановитесферинадейност,сеосъществяванеговотопреобразуванеипреименуваненаЦентързадигиталнибиблиотекииакадемичнопубликуване(CDSS).

Професионалниятопитнаспециалистите,осъществяващикаталогизациятаисистематизацията на документите, позволява тяхната продължаваща квалифи-кациязаизпълнениенадейности,като:създаваненаметаданни;привежданенасъществуващите метаданни към стандартите на създаваните институционалнихранилищаидигиталнибиблиотеки;планиранеиуправлениенапроектизади-гитализация;цифровизациянаразличнивидоведокументииконтролнапроцеса;депозираненадигиталниобективцифровихранилища;организацияипровеж-даненасеминари,обученияиконсултацииповъпроси,свързанисметаданнитеиакадемичнотопубликуванеидруги.Необходимоедауточним,ченовитефунк-цииизадължениясеосъществяватзаеднострадиционнитезадачинаотдела.

Постепенносепроменятнаименованиятаихарактеристикатанадлъжноститенабиблиотечнитеспециалисти.Например,повечетоотспециализиранитебибли-отекари, заети с обработкатана документитеи с библиографско-информацион-ното осигуряване в различни научни области, преминават на нови длъжности,свързаниспроектитезадигитализация.Припенсионираненаколеги,вповече-то случаидлъжността се трансформира.НовитеработнифункцииипозициивЦентъра за дигитални библиотеки и академично публикуване са: библиотекар метаданни(предишнадлъжност:библиотекар–каталогизаторнапериодичниипродължаващи издания); библиотекар цифрови приложения (предишна длъж-ност:библиотекар–каталогизаторнакартографскииграфичнииздания);програ-мисти; специалисти по метаданни (библиотекари-каталогизатори); специалист по управление на метаданни (нова позиция);библиотекар-експерт по научна и академична комуникация(новапозиция).

4. ЗаключениеПерспективите предOSULP са свързани с продължаващото сътрудничество

сакадемическатаобщностисидентифициранетонановиколекциизадигитал-но представяне. Интерес представляват ценните музейни сбирки на отделнитефакултети, коитопредстоятдабъдатцифровизирани,представенивдигиталниколекцииипопуляризирани.Продължаваидейносттаподигитализациянауни-


калниархивниматериаликаторъкописи, снимкии аудио-визуалнидокументи,притежаванивспециалнисбиркииархивинабиблиотеката.

OSULP активно използва софтуер с отворен код за развитието както на ин-ституционалнотохранилищеScholarsArchive@OSU,такаинадигиталнатаплат-формаOregon Digital,предоставящадостъпдоресурсиотразличниорганизациииинституции.Специалиститеактивноработятповъпроситенауправлениетонаметаданнитезадокументите,затяхнатаинтероперативнасвързаност,попроце-ситенаконвертиранеипрехвърляненадигиталнизаписи,затяхнотооткриване,разпространениеивъзможностизаповторноизползване,вкл.свободновинтер-нет.OSULPвсеощенесеевъзползвалаотпотенциала,койтопредлагатсвързани-теданни(linkeddata),чрезкоитопотребителитебихамоглидатърсят,откриватиизползватинформацияотвъншнисистемииrнтернетзаедносъссъдържаниеотинституционалнитехранилища.Товаесложноикомплекснопредизвикателство,коетоизисквасътрудничествосдругидоставчицинасъдържаниевИнтернетисъобразяванесразличнирегулации.

ВсъответствиеспоследнитедвастратегическипланазаразвитиенаOSULP,продължавадейносттапосъздаваненадигиталносъдържание,заедноснеговотоопазванезаползванеотбъдещитепоколения.OSULP ечленнамеждународнатасистемаMetaArchive,разпределенасистемазасъхранениенадигиталносъдър-жаниеотагрегаторипоцелиясвят.УниверситетскатабиблиотекаииздателствонаЩатскияуниверситетвОрегонвсеощенекопираинесъхранявадългосрочноцелияобемнасъздаванотоцифровосъдържание.Нашатапрепоръкаевбъдещеусилиятадасенасочаткъмвъпроситенадигиталнотосъхранение,задасеобез-печивперспективадостъпадокачественоистойностнодигиталносъдържание.

Превeде от английски, Таня Тодорова

Благодарност: Изказвамблагодарностнапроф.д.ик.н.СтоянДенчев–ректорнаУни-БИТ, проф. д.н. Таня Тодорова – ръководител на катедра „Библиотечен мениджмънт иархивистика“,инаБългаро-американскатакомисиязаобразователенобмен„Фулбрайт“,подкрепиливъзможносттадапреподавамипровеждамнаучниизследваниявУниверси-тетапобиблиотекознаниеиинформационнитехнологии,България,преззимниясеместърнаАГ2018–2019.Повременаползотворниямипетмесеченпрестой,попроблематикатана тази статия, направих редица лекции и презентации на различни научнифоруми ипредразнообразнааудиторияотстуденти,преподавателиибиблиотекаривСофияивъвВеликоТърново.

Юбилей 15

Книга със 150 страници150 години Регионална библиотека „Партений Павлович“ – Силистра

ДиМитрина Христова

A book with 150 pages150 years Regional Library “Parteniy Pavlovich” – Silistra

Dimitrina Hristova

Summary“ParteniyPavlovich”RegionalLibrary–Silistraisaspiritualcenterfor150

years,presentinthelivesofgenerationsofSilistraresidentsasanirreplaceablemediatorbetweenthemandthelightofhumanknowledgehiddeninbooks.

Key-words:“ParteniyPavlovich”RegionalLibrary,Silistra,anniversary.

Необикновенакнига.Снеобикновенистраници.Страници–годиниотвекиполовина.Годининапътневинагиправ,нитолек.Годининадостолепиеиди-намика,изпълненисентусиазъм,вяраисебеотдаване.Товаекнигатазапътянабиблиотеката вСилистра – днесРегионална библиотека „ПартенийПавлович“.Разлиствайкистраниций,потъвамеватмосфератанадуховенцентър,какъвтотяепрезвсичкитезиизминалигодини.Център,присъствалвживотанапоколениясилистренцикатонезаменимпосредникмеждутяхисветликаначовешкотозна-ние,скритовкнигите.

Започваме! Започваме сначалото, което се губи в далечнотоминало, когатоСилистрасебудиотсъня.Отробскиясън.Необходимаеискра.ЗапалваядаскалСаваДоброплодни.Силистренцисентусиазъмизграждатсвоетодуховноогнищеигонаричат„Надежда“.Инадеждаима!Годинатае1870-а.СъбитиетоотбелязваЛюбенКаравеловвъвв.„Свобода“,бр.42,16.ІХ.1870г.:„ВСилистраеотвореночиталище.ДайБоже,давървинапредвовекивеков“...Зановоточиталищесъоб-щаваив.„Македония“,бр.80:„На1септемврисееоткрилочиталище,накоетожелаем дълъгживот и честито бъдеще като благодарим на г-на ГеноЧолаковазаподаръкамуот6-месечнотечениенавестникани“.Създавасеибиблиотека.Нищо,чезасегаимасамо еднадървенамасасняколкоколкоподаренивестника,списанияикниги.

Разлистваме страниците, изпълнени със събития и хора, отдали се на духо-вността,наситенисусилие,напрежение,ноисудоволствиеотпостигнатото.По-етиятпътсепрекъсваотисторическитесъбитията.Оставажаждатазапросветаикултура.Минавамепрездружество„Трендафил“,вчийтоуставезаписано:„ум-ственоинравственоразвитиеначленовете“.Следеднодесетилетиегрупамладе-


Юбилей16

жи,начелосМатейРибаров,възстановяватчиталищетоподновоиме„Доростол“.БиблиотекатаеповеренанаучителяТодорКарагеоргиев,койтоработибезвъз-награждение.

ВначалотонановияХХв.вбиблиотекатанаобщинскоточиталище„Дорос-тол“влизаДиогенВичев.Тяставанеговасъдба.Впродължениена50годинипрезмногопрепятствия, тойщебдикатожрецнадкнигите.Ивмрачнитенощинанационаленгнет,ивсветлотоутронаподемивъзход,книгитещебъдатрадостимъкана„вечния“библиотекар.

ДиогенВичевспасявабългарскитекниги повременарумънскатаокупация

Следващитестраницисамрачниитъжни.СилистраеоткъснатаотмайкаБъл-гариязаблизочетвъртвек.Българскатакнигаетази,коятоподдържанародния

Юбилей 17

дух.Гоненаиунищожавана,тяежива.БайДиогеняпазискритапотаваниима-зетаипакраздава–нелегално.Уверене,чесвободатащедойде.

Идват новите времена.И страниците стават по-светли, по-радостни. Библи-отекатарасте–ипокнижнобогатство,ипоброянатези,коитогоползватипопрочетенитекниги.Тявсеповечеевцентъранакултурнияживот.

Началотонаощепо-голямвъзходе1959 г., когато тя еобявена задържавенкултуренинститут.

Първитезаематособеномястовисторията.ТаковаемястотоинаСтоянЛа-заров – първия директор на държавната библиотека. И не само защото е пръвсъсспециалнобиблиотечнообразованиеврегиона,несамо,чеепръвдиректор.Обърнаткъмновоститевбиблиотечнатапрактика,тойяправимодеренкултуренинститут,осмелилседасемерисбиблиотекитевмногопо-големиградове.ЗабиблиотекатавСилистрасеговорисуважение.Ивсичкитедевет,поелиръковод-ствотойследнего,надграждат.

ГрупастажантивБиблиотеката,1964г.

Страницитекаточелисаминабиратскорост.Новикниги,повечепочитатели,безбройсрещистворци.Самоза1970г.теса37,1983г.–35,апрезостаналотовремемежду15и20изявенидейцинакултуратаиматсрещисъссилистренци.СгордостсеносииметонародениявСилистравъзрожденскидуховникиписа-телПартенийПавлович.Усилиятанабиблиотечнитеработницисавъзнаградени.През 1984 г. Библиотеката получава орден „КирилиМетодий“ – първа степен.Товарадва,ноизадължава.

Юбилей18

Аднес?Бързоторазвитиена технологическите възможности заинформацияи комуникация определят развитието и на библиотеката. Вече разполага с ин-тернет-сайт,електроненкаталог,локалнамрежаскомпютървъввсекикабинети10зачитателитевчиталните.Имногопартньорства,коитояотварятзачуждияопит.През2005г.стартиратактивнитевръзкиспубличнатабиблиотекавгр.Ору-ора, Колорадо, САЩ.По съседски сътрудничеството с румънските библиотекирасте.Участиетовразличнипроектиповишаванейнияимидж.Първавстранатаотпечатваисвоятаисториядо2000г.„Пътпрезгодините“в2части.

Стратегическатацелпрезгодинитесеследванеотклонно–дабъдеводещмо-дерен културно-образователен, обществено полезен културен институт, отгова-рящ на библиотечните, библиографски и информационни потребности на 2800ползватели,коитоиматнуждаотнея.Натяхбиблиотекатапредоставяблизо250000библиотечниединици,несамокниги,аипериодика,различнивизуалнима-териали,произведениянаизобразителнотоизкуство.Страницитепоказватувере-ниятпътнапред.Освенстремежътзапълнотозадоволяваненапотребителските

ДецатавБиблиотеката

Юбилей 19

търсенияитрадиционнитеизяви,приоритетеиучастиетовразличнипроекти.Самоза2019г.теса11.Нанационалнияфорум„Библиотекитеднесицифрова-татрансформация2018“Библиотекатапредставяпроект„Е-порталнапаметтаназнанието–маршрутинаисторическатапамет,животокултурнонаследствоиев-ропейскитезнания“.УчаствавдискусиятавЕвропейскияпарламент,вкойтоспе-циалистътВасилТончевпредставяпрезентациятаси„Европейскихоризонти“.ДонегостигаиЙоанаВеликова,възпитаничканаЕГ„П.К.Яворов“,награденазаот-личенотосиесевобявенияконкурс„Моятабиблиотека–порталкъмбъдещето“.

Иднес,вусловията,наложенипорадиCovid-19,Библиотекатапродължавадабъдевуслуганасвоитечитателидистанционно,чрезсайтаси.

Неизменновстраниците,макаринезабележимо,стоятте,скромнитебиблио-текари,сърцетонаБиблиотеката.Именатасамного.Почтивсичкиоставятчастотживотаимечтитеситук.Изатовасеползватсдълбокотоуважениенаприятели-тенакнигата,наголемитеималкитесилистренци.Оцененисаивстраната.За„Библиотекарнагодината“през2014г.саноминираниСветлаАнгеловаиДианаГеоргиева,апрез2016г.–СветлозараВачева,коятовечеедокторант.

ДнесспециалиститевРегионалнабиблиотека„ПартенийПавлович“затваряткнигатасъс150страницизанейнатаистория.Постигнатотоможедабъдесамостимулзабъдещето.Аюбилеятнакултурнотоогнище,коетонетлее,агоривечевекиполовина,щебъдеотбелязансподобаващиизяви,въпрекиограничениятапорадиCOVID-19.

Най-дългиятдневник

Юбилей20

ТоваеБиблиотекатана150години.Институция–духовенмостначетириепо-хи.Мост,стъпилназдравиосновииоставилтрайниследивкултурнатаисториянадревнаСилистра!

Набъдещитепоколениябиблиотечниспециалистиоставадаядописват,пре-насяйкипрезгодинитетрадициитеилюбовтакъмкнигата.

Библиотекатана150години–сегашниибившибиблиотекари

Юбилей 21

Вазови чествания в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”

Vazov’s Celebrations at the “St. St. Cyril and Methodius” National Library

SummaryThe“St.St.Cyril andMethodius”NationalLibrarycelebrated the170th

anniversaryofthenationalpoetIvanVazovwithnumerousevents,includingvideomapping“Vazov–lifethroughcreativity”,theexhibitions“IvanVazovaswriterforchildren”,“Singeroftwoepochs”and“Bulgaria,Igaveyouev-erything…”, a jubilee collection and e-book and a phototype edition of thenovel“UndertheYoke”.

Key-words: “St. st.Cyril andMethodius”NationalLibrary, IvanVazov,poet,books.

Презт.г.отбелязахме170-тагодишнинаотрождениетонанароднияпоетИванВазов. С дълбока признателност към живота и творчеството му Националнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“включипоредицаотсъбитиявтържестве-нитечествания.

„ПрисъствиетонаИванВазовднесесъщото,каквотоебиловгодините,когатотойебилживиеприсъствалвобщественотопространство“,отбелязаповременаВазовитечестваниядоц.д-рКрасимираАлександрова,директорнаНационална-табиблиотека „Св.св.КирилиМетодий“.

Вазовитечестваниязапочнахаощевначалотона2020г.,когатоврубриката„Вазовистрофи“всякаседмицадоденянанеговоторождение(9юли)насайтанаБиблиотекатапубликувахметематичнонеговостихотворениеифотографияподформатанавиртуалнакнига.

Видеомапингът„Вазов – живот чрез творчество“ предизвика огроменинте-рессредприсъстващитенапредставянето,междукоитомногомладихораидецасъс своитеродители.Житейскатаисториянанароднияпоетбешепроследенавхронологиясподбранитекстовеоттворчествотому–отромани,стихотворения,пътеписииречи.НаспециалнияекранвъвформатанакнигаоживяхасцениотживотанаВазовчрезфотографиииилюстрацииотфондоветенаБиблиотеката,аактьорътВладимирЗомбориотМалъкградскитеатързадканала„влезе“вролятанаИванВазовиозвучитекстовете.

В градината пред Библиотеката посетителите и гостите на столицата имахавъзможностдаразгледатизложбата„Зад кулисите на „Под игото“силюстрацииотпървотоизданиенаромана(1894),делонакнижаряииздател,копривщенецаТодорЧипев. Първотоизданиенапървиябългарскироманекултуренартефактотизключителнозначениезабългарскаталитературнаистория. Средхудожницитена оригиналните илюстрации саИванМърквичка,АнтониПиотровски,ЙозефОбербауер,АнтонМитов,аизложбатаразкривамалкоизвестнифактиоколоиз-


Юбилей22


готвянетоим.ВсъщносттеработятвърхупредварителнозаснетифотографиинапридворнияфотографИванКарастоянов.

Ощеедна изложба,озаглавена„Иван Вазов като детски писател“, предизви-каинтересанапосетителитевНационалнатабиблиотека–сбогатотолитератур-нонаследствонаписателя,коетопочтинееразглежданокатодетскалитература.Отеднастрана,товасатекстове,писаниспециалнозадеца,номогатидасераз-глеждаткатопроизведения,коитонесаписанизадеца,новечесапреминалиотлитературатазавъзрастникъмлитературатазадеца.ИзложбатаобединитезидвапогледакъмтворчествотонаИванВазовипредставионезинеговитворби,коитосастаналиемблематичнизадетскатаиучилищнатааудитория.ИзложбатаможедасевидинасайтанаБиблиотеката.Внеящевидитеединственатакнига,писанаспециалнозадецаотВазов–„Стихотворениязамалкитедеца“от1883г.Харак-тернозастихотворениятамувтазикнига,кактоизатворбитемуотдругитемустихосбирки,евниманиетокъмбългарскатаприродата,къмвъзпитаниетовпа-триотизъмичест.Друговажноиздание,коетоимавръзкасдетскаталитература,ноепредназначенозаученицитеотгорнитекласове,е„Българскахристоматия“от1884г.Товаепървотоучебнопомагало,предназначенозаобучениетополите-ратуравучилище,съставеносъвместноотВазовиКонстантинВеличков.

Писателятпечатасвоитворбизадецавпериодичнитеизданияпрезцелиясиживот. Това са „Звездица.Месечно илюстровано списание за деца“, „Българче.Списание завъзпитаниеипоукананашитедеца“и „Изкуство“.Екземпляриоттезиизданиясанаразположениеионлайн.

Вазовите творби са включвании в редица сборници със стихотворенияилиразказиилисаподбиранизачитанки.Някоиотнай-красивитеоттезимногоброй-ниизданияотколекциитенаНационалнабиблиотекасъщосапредставенивиз-ложбата.АВазовитетворбисаималишансадабъдатилюстрираниотнаистинаталантливихудожници,средкоитоИванМърквичка,АнтонМитов,БинкаВазоваНиколова,КалинаТасева,ЮлиМинчев,СимеонВеновидр.

ВтазиекспозициясавключениидетскитеспоменинаВазовотроднияСопот,асъщотакасапоказанинотникнигиспеснипотворбинаВазов.Вонлайнекс-позициятанаредспървитеизданиянаВазовитекнигиотправямепогледикъмнай-новите,съвременните.ТакаизложбатаразкриваВазовототрайноприсъствиевсветанабългарскотодете.

Интереспредизвикаизложбата„Певец на две епохи“ сподбраниизданиянаВазовитворбииоригиналнидокументиотфондоветенаНационалнатабиблио-тека„Св.св.КирилиМетодий“.

„Нямапо-подходящомястозачестваненаПатриарханабългарскаталитера-тура от храма на книжовността –Националната библиотека“, изтъкна доц. д-рКрасимираАлександрова,директорнаБиблиотеката,приоткриванетонаекспо-зицията.

В нея бяха представени подбрани издания на Вазови творби и оригиналнидокументи,свързанистворчествотонаписателяотфондоветенаНационалнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“.Централномястовекспозициятабеотре-

Юбилей 23

деноподостойнствонапървотоцялостноизданиена„Подигото“от1894г.Изло-женибяхапървиизданияипреводинаромана„Подигото“нанад20чуждиезика–несамонаанглийски,френски,немски,руски,испански,ноинапо-редкиилиекзотичниезицикатохинди,финскииарабски.Голямачастотпреводитена„Подигото“санаславянскиезици–полски,украински,сърбохърватски.Вазовепре-вежданинаезиканаАлфредНобел–шведски,асъщонагръцкиинарумънски.

Специалновниманиебешеобърнатонакнигитесавтограф„ПеснизаМакедо-ния:1913–1916г.“инатом1на„Пълносъбраниесъчиненията“от1911г.Приживеписателятработисизвестнибългарскииздатели,коитогоподкрепятбезрезервно:ТодорФ.Чипев,ДраганВ.Манчов,ХристоГ.Данов,АлександърПаскалев...

ВцентралнотофоайенаНационалнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий”беоткритаюбилейнатаизложба–„Българийо, аз всичко тебе дадох…“, подгот-венаотНационалниялитературенмузей.ЖитейскатаитворческабиографиянапоетабешепредставенасосновнитесимоментичрезВазовитеспомени.Специал-номястобешеотделенонасемейството:намайкатанапоета,СъбаВазова,набра-тятаму–ген.ВладимирВазов,ген.ГеоргиВазовид-рБорисВазов.ПроследенибяхаживотътнаИванВазовкатоемигрантвРумъния,престоятвСвищов,Русе,Берковица,годините,презкоитотойживееитворивПловдив,изгнаничествотомувОдесаипояватанапървиябългарскироман„Подигото“,установяванетомувСофия.

Средценнитеекспонативтазивпечатляващаизложбабяхасребърнаталирасвенец,даротюбилейниякомитетзапървиямуюбилей,орденът„Св.св.КирилиМетодий“,царскиятуказ,скойтоВазовеобявензаНароденпоет,поздравител-ниадреси–доказателствозабезпределнатаобичипризнателностнабългарскиянародкъмИванВазовзадватамуюбилеяприживе.Изложенитеръкописи,сним-ки,кореспонденция,спомениотродниниисъвременницидопълнихавизуалнияразказзазабележителнатаВазовалитературнадейностиучастиетомувобщест-венияиполитическияживотвследосвобожденскаБългария.Важенакцентвиз-ложбата бяха творческите срещи, приятелства и съвместна работа на писателяс големите български общественици –КонстантинВеличков,ИванЕвстратиевГешов,проф.ИванД.Шишманов.

Националниятлитературенмузейпредоставииюбилеен вестник,издаденотпоповод170-атагодишнинаотрождениетонаНароднияпоет.

ВъвВазовитечестванияНационалнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“включииелектронноизданиена„Подигото“(1894), кактоифототипноизданиенаромана.Дигиталнатакнигаезаписанавъвфлашпамет,върхукоятоегравиранподписътнаИванВазов.ТозидигиталенпаметенжесткъмтворчествотонаПа-триарханабългарскаталитературасъдържаиотпечатанивърхукартонкартичкина 26-те оригинални илюстрации от „Под игото“ (1894), разположени заедно вкутияподформатанакнига,коятоепрототипнаоригиналанаромана.Чрезелек-троннотоизданиеНационалнатабиблиотека „Св. св.КирилиМетодий“отдавасвоятапочиткъмживотаитворчествотонаИванВазовиненапоследномястосъхраняваживотоВазово словона съвременни, трайниносители, което е неин

Юбилей24

дългичастотмисиятайзаопазваненакнижовнотонинаследство.ЗаНационал-натабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“създаванетонаелектронниизданияеполитикавизпълнениенаеднаотосновнитецели–дигитализациянакултурнотоикнижовнонаследствосцелопазваненакултурнитепаметницииосигуряваненадостъпдотяхчрезтехнитедигиталникопия.

Част отпроектите въвВазовите честваниябяха осъществени сфинансоватаподкрепанаМинистерствотонакултурата.Луксознияттомнафототипнотоиз-дание,отпечатанв300номериранибройки,ефактблагодарениенаспомощество-вателствотонаБожанаиАлександърАлександрови.

Библиотечни практики 25

Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ – Шумен с нови услуги

калина николова

“Stilian Chilingirov” Regional Library – Shumen with new servicesKalina Nikolova

SummaryAcomputerterminalwithanelectronictouristmaphasopenedinthe“Stil-

ianChilingirov”RegionalLibrary inShumen. Itprovides informationabouttheculturalandhistoricalheritageoftheShumenregion,whichisofnationalandlocalimportancebutispoorlypopularizedandtodayremainsoutsidethetraditionaltouristroutes.Thelibraryprovidedaccesstoitsinformationarraysforblindpeoplethroughaspecializedelectronicdevice.

Key-words:Shumenregion,“StilianChilingirov”RegionalLibrary,com-puterterminalwithelectronictouristmap,culturalandhistoricalheritage,de-viceforartificialvision,blindreaders.

От26юнит.г.вРегионалнабиблиотека„СтилиянЧилингиров“–Шуменза-работи компютърен терминал с електронна туристическа карта. Тя предоставяинформациязакултурно-историческотонаследствовШуменскиякрай,коетоеснационалнаиместназначимост,ноеслабопопуляризираноиднесостававстраниоттрадиционнитетуристическимаршрути.АтрактивниятпродуктеразработенотШуменскатабиблиотекапопроекта„Социализираненанепопулярнокултур-но-историческонаследствочрезинтерактивнитехнологииимултисекторнисъ-трудничества“,защитенпопрограма„Културнонаследство”наНационаленфонд„Култура“.

КилийнотоучилищевДивдядовоот1848г.


Библиотечни практики26

Обектите,коитопървоначалносавключенивелектроннатакарта,сатракий-скиятгробниченкомплексприс.Ивански,средновековниятманастир„Св.Пан-телеймон“вместносттаПатлейнакрайВеликиПреслав,възрожденскитецърквии килийните училища въвВелино,Янково,Върбица,Нови пазар иДивдядово,скалнитеманастири в селатаХанКрум иОсмар, девташларите крайПлиска иселатаЗлатнаниваиЦаревбродидр.Потребителитемогатдаполучатинформа-циязатяхчрезтекстов,снимковиливидеоматериал.ДостъпдоинтерактивнатавиртуалнакартаосигуряваисайтътнаБиблиотекатаshumenski-krai.com.

Фотоизложбата„Шуменскияткрай:културно-историческонаследство“

Проученитеврамкитенапроектаместабяхапредставениичрезмобилнафо-тоизложба„Шуменскияткрай:културно-историческонаследство“,експониранавБиблиотеката,кактоичрездвуезичнакнижкапътеводител.

Създадениятдигиталенинформационенресурсевподкрепанаопазванеипо-пуляризираненаместнотокултурнонаследство.Тойцелидасъживииинтересакъммалкитенаселениместакатоатрактивнадестинациявсфератанакултурниятуризъм,даобогатикапацитетанаБиблиотекатакатокултурнаинституция.

Регионална библиотека „Стилиян Чилингиров“ е първата в страната, коятоосигуриравностоендостъпначитателиснапълноиличастичноувреденозрениедо своите книжнифондовеи доинформационнияпоток в интернет.От октом-врит.г.еобособеноспециализираночитателскомястозанезрящихоравобщата


читалня. На него с високотехнологично устройство могат да се „четат“ книги,вестници,списания,кактоиелектронникниги,притежаваниотБиблиотеката,дасетърсиинформациявинтернет.Устройствотопредставляваминиатюрнакаме-ра,коятосеприкрепякъмрамказаочилаиможедачетевреалновремеотпечатанилицифровтекстнабългарски,английскиирускиезик.Процесътначетенеможедасеспираилипаузира,кактоидасепропускачастоттекста.Лесноезаупра-влениеиизползване,тъйкатоинтуитивнореагиранастандартнижестовесръка.УникалнатавъзможностереализиранаотШуменскатабиблиотекаспроекткъмАгенциятазахоратасувреждания.

Устройствотозаизкуственозрение


55 години Краеведско обединение „Мизия“вили тоМова, савина Цонева

55 years Union of Local History “Mizia”Vili Tomova, Savina Tsoneva

Summary

The paper presents the history of the Union of Local History “Mizia”,which is established onNovember 9, 1965 inVelikoTarnovo by volunteers–managers and librarians from four libraries: inVelikoTarnovo,Gabrovo,LovechandPleven.ThebasicactivitiesoftheUnionarecommonanalyticaldescriptionofbooks,newspapersandmagazines,compilationoflocalhistorysubjectbibliographies,digitalizationoflocalnewspapersetc.

Key-word: localhistory,librarycollaboration,localpapermedia,librarians,partnership.

Краеведско обединение „Мизия“ есъздаденонанапълнодоброволниирав-ноправни начала на 9 ноември 1965 г.въвВеликоТърновосцел:„Набазатанаисторическите традиции и икономо-гео-графскатаобщностначетиритеокръгасикономиянавремеисредствадасеоси-гури научно издирване, систематизацияи популяризация на краеведските ма-териали...”, т.е. основната задача е да сеосигури библиографско покритие върхубългарскатакнижнинавретроспективенитекущпланпоотношениенапублика-циитезакрая.

Приблизителноеднаквитевъзможнос-тиначетиритебиблиотеки(ВеликоТър-ново, Габрово,Ловеч иПлевен), добратапрофесионалнаподготовканакраеведитебиблиографи и положителното отноше-ние на ръководствата осигуряват добърстартнакраеведскотообединение.

Дейносттанаобединениетоеоснова-нанапринципанасътрудничествоикоординациямеждучетиритебиблиотеки.КоординиращабиблиотекаеПлевенскатарегионалнабиблиотекасосновнизада-чи:дасъгласувакоопериранатадейност,даразрешаваорганизационнивъпроси,


касаещибиблиографскатаработанаобединението,дадокументирадейносттанаобединението.

Безвсеотдайнияиупориттрудивисокияпрофесионализъмнапървите–проф.МаринКовачев,ДимитринаПопова,ХристинаКарамиховаидоц.ЖивкаРадеваотВеликоТърново,ИванкаБошнакова,ТеменужкаМихайлова,ДораДобреваотПлевен,ЕленаГенчева,БогданаБотеваиПенкаАндрееваотГаброво,наЛилянаИвановаиРадкаРашеваотЛовечивсичкидругиколеги,коитосабиливпомощнаобединението,КО„Мизия“нямашедапостигнеднешнитеуспехи.

Основнинаправленияднесвдейносттанаобединениетоса:• коопериране на текущата и ретроспективна проучвателска дейност ианалитичноразработваненапериодичнияпечатикнигитенабазатанаединнаметодика;

• комплектуванеидокомплектуваненакраеведскитефондове;• изработваненабиблиографскиизданияскраеведскатематика;• използваненаинформационнитетехнологии;• дигитализациянаместнияпечат;• представяне на краеведска библиографска и пълнотекстова информация винтернетпространството;

• повишаваненапрофесионалнатаквалификациянаработещитевкраведскитеотдели;

• оказване на методическа помощ на читалищните библиотеки във връзка скраеведскатаимдейност.Досегаепрегледанавотносителнапълнотацялатабългарскацентралноотпе-

чатанапродукциязапериода1944–2019г.–книгиипериодичнииздания.Избраноеядроотизлизащитебългарскипериодичнииздания,коитосепреглеждатспо-деленоотбиблиотеките,включенивобединението.Презгодинитеброятнапре-глежданитепериодичниизданиясепроменявзависимостоттоваколкоикаквиизданияизлизат.Към2020г.сепреглеждатобщо97заглавияпериодиченпечат,разпределенимеждучетиритебиблиотеки.Детайлносеразработваирегионал-нияпечатотвсякаеднабиблиотека.Вбиблиографиранетонабългарскатапечатнапродукциясеприлагатединникритериизаподбор,описание,анотиранеикласи-фицираненаматериалитезакрая.

Приключенаеработатапоретроспективнотопроучваненацентралноиздава-нитесписанияипериодичнисборницизагодините1878–1944г.Зацентралноиз-даванитевестницисеразчитанадигиталнитеимкопия,представенивинтернет.

Създаденебогаткраеведскисправоченапарат.Внегоосновномясто заематкраевескитекартотекиначетиритебиблиотеки,притежаващиобщонад850000анотиранибиблиографскиописания,съдържащиинформациязакраяотвсичкиобластинаобществено–политическияживот,стопанскотомуразвитие,история,етнография,природнизабележителности,литературазабележитилицаидр.Биб-лиографиранитепубликациизакраясасасъответноза:Регионалнабиблиотека„П.Р.Славейков“–ВеликоТърново–140000;Регионалнабиблиотека„Априлов–Палаузов“–Габрово–над230000;Регионалнабиблиотека„Проф.БеньоЦонев“–


Ловеч–230000иРегионалнабиблиотека„ХристоСмирненски“–Плевен–над250000.

Впериода1994–1998г.вбиблиотекитеотобединениетозапочваавтоматизи-ранаобработканабиблиографскитеописаниязакрая.Работисесдвеотпрогра-мите, които сеизползват в българскитебиблиотеки– ISIS нафирмаSoft Lib забиблиотекитевГабровоиВеликоТърновои„АБ“нафирма„PC-TM“забиблио-текитевПлевениЛовеч.Изграденисаавтоматизиранибазиданнисанотиранибиблиографскизаписизакрая–книги,частиоткнигиистатииотпериодичнияпечат,наброяващиобщозачетиритебиблиотекинад500000записа.Електронни-текаталозинабиблиотекитеотобединениетосапредставенивинтернет.

Вчетиритебиблиотекиуспешносеработииподигитализациянакраеведски-тефондове.Чрезразличниреализиранипроектиилисъссобственисредстваеза-купенаспециализиранатехникаисасъздаденидигиталницентрове.Достъпътдодигиталнитеколекцииечрезелектроннитекаталозинабиблиотеките,интернетсайтанасъответнатабиблиотекаилинасобственаплатформа.

Запериоданасвоетосъществуванеобединение„Мизия“есъставилоииздало4съвместнинаучно-спомагателнибиблиографии,междукоитоибиблиографски-ятуказател„35годиникраеведскадейноствобединение„Мизия“и2сборникасматериалиотнационалнинаучниконференции,посветенинагодишнининаобе-динението(„Изминатпът“,1993г.и„Библиотечнотокраезнание–отговорностнарегионалнитебиблиотекикъмнационалнияинформационенресурс“,2000г.)


Презизминалите55годиниуспешноесъхраненасъвместнатадейностнаобе-динение„Мизия“,доказаласвоятаполезност,жизненостиправонасъществуване.Утвърденемоделътнаработа–координация,сътрудничество,толерантност,от-говорност.Изграденеуникаленсправоченапаратвбиблиотекитеотобединение-то,днесчастотнегоепредставенвинтернет.

Презпоследнитегодинибиблиотекаритеотобединениетоработятвпосоканановиатрактивниначинизапредставяненакраеведскитересурсивинтернетчрезвиртуалнивитринииизложби,специализираниплатформи,презентации.



Библиографско позоваване за неспециалиститеоДора костаДинова

Bibliographic citation for no specialistsTeodora Kostadinova

SummaryThetextpresentsthe“Bibliographeronline”tool,itsdevelopmentprocess

andthemotivesbehindit.Key-words: bibliographic skills, automated bibliography, bibliographic

software.

Незнайнозащо,унасеширокоразпространенапрактикабиблиографскотопо-зоваванедаетема,познатаиболезненаединственозабиблиотечнитеработнициитеоретици,въпрекиченелипсватизследвания,вкоитооткритоиаргументи-раносенаблягавърхунеоспоримоважнатароля,коятобиблиографскитеуменияби трябвало да играят в научната комуникация. Въпреки аксиоматичността натяхната значимост, все пак смятам да започна разсъжденията си, привеждайкиняколкократкипримера:

1.Системнатанаучнаработазадължителносеосноваванапредходнирезулта-тииеднастатияилинаучентруд,попрезумпция,съдържабиблиографскоцити-раневкачествотомунадокументално потвърждаваненаполученитерезулта-ти.1

2.Наредсправописните,пунктуационниитехническипараметризаоформя-ненанаучниятекст,отизключителнаважностсастандартитезабиблиографскоцитиране.Повечетоавторинесезамислят,нотезистандарти–тяхнотопознаванеиприлагане–същосачастотвисокатаезиковакултура,коятоединизследователпретендирадаима.Ощеповече–частсаиотзадължителнитенорминаакаде-мичнатакомуникация.2

3.Акообърнемвниманиенапонятието„приемливобиблиографскооформле-ние“,трябвадаотбележим,честилът,форматаиначинътнацитираненаизточ-ницитесаотизключителнаважностзапо-нататъшнатасъдбанапубликациите.Навсичкиниеизвестно,чеотмноговременасамцитатътзапочнадасеизползвакатоизмерителна„стойността“наизследванията,катохарактеристикананауч-нитеинституциииучените.3

1 Авторкатаработив„Справочно-библиографскииинформационенотдел”наНароднабиблиотека„ИванВазов“–Пловдив.2 Цветкова,Милена.Цитирането:Стандартистил.София:Библиоскоп,2013,с.29.3 Атанасов,Христо.Цитиранетоибиблиографията:Междуустановенитестандартиилипсващитеправила:1.–В:Реторика и комуникации,2012,бр.3.[онлайн].[прегледан06.10.2020].http://rhetoric.bg/. ISSN ISSN 1314-4464


Годинипо-късновсеощесиспомнямсособенонеудоволствиеденят,вкойтоприключихписанетонамагистърскатаситеза,итрябвашедазапочнадаоформямбиблиографиятакъмнея.Следнадполовингодинаписанемисеструвашеедвалиненесправедливо,чевсеощемипредстоитолковатрудоемкачастотпроцеса,анегодуваниетомибешеподсилваноотфакта,чесъществуватдесеткиинструмен-тизаавтоматичногенерираненабиблиографскиописания…нонеипостандарта,койтотрябвашедаприложааз.Споделямчувстватасинастудент,изучавалпрос-траннодисциплината„Документалниизточницииобработканадокументалнатаинформация“(ДИОДИ),каточастотспециалносттаси.Ивъпрекичасоветерове-невзапискипопредмета,небихмогладакажа,чебиблиографиятамищешедаизглеждаприемливо,аконапомощнемисебепритекладоц.д-рМиленаМила-нова.

Трудно мога да си представя как се справят в неравната борба студентите,коитонесаизучавалиДИОДИцялсеместър.Подобночувството,макаридалечпо-безпристрастноинаучнообосновано,открихизразеновстатиянаТодорИва-новот2007г.:

„Разбирасе,отединнеспециалистнеможедасеизискватпознаниязасъщ-носттанаописанието,занеговотозначениеит.н.теоретичнивъпроси.4 […]Авъ-вежданетона библиографскидисциплини във всичкиуниверситетски специал-ности,свикванетонакръгламасаилизаконовимеркиисанкциисавобласттананаучнатафантастика“.5

Засъжаление,поневмояопит,вторототвърдениеевсеощедоголямастепенвалидно.Другпроблеме,чезабъдещитеизследователичестолипсватпредпос-тавкидоридаусвоятбиблиографскиумения„чрезосмоза“,т.е.,приработатасисчуждинаучнитекстовепорадиспоменататаотТотомановаиАнгелова-Пенкова„неграмотност“6,проявяванаотиздателитеим.Работейкив„Справочно-библи-ографскииинформационенотдел”наПловдивскатанароднабиблиотека „ИванВазов”,личноинебезизвестнастепеннаучудване,установявамчетвърдение-то продължава да бъде валидно близо две десетилетия след установяването напроблема.Но тъй катоне смятампоникакъвначин, че притежавам авторитет,достатъчендаобсъжда(илиосъжда)университетскитеобразователниполитикиилинечиеиздателскооформление,продължавамсличнатасимотивациязараз-работванетонаБиблиограф онлайн.

Естествено,вмомента,вкойтозащитихдипломнатасиработаиподсъзнателноположихклетваникогавживотасиповечеданепишаакадемичентекст,всичкиспоменизатовакаксеправибиблиографскоописаниебяхащастливонатиканивпрашнитеизатънтениъглинамозъками.Годинапо-къснообачемисеналожидапишастатияидагиизровяоттам,кактоивечеспоменатитезапискипоДИОДИ.

4 Тотоманова,Антоанета,Ангелова-Пенкова,Ефросина.Цитирането–гледнататочкана библиографите. – В: Liternet.bg, 29.06.2003. [онлайн]. [прегледан 6.10.2020]. https://liternet.bg/publish9/atotomanova/citiraneto.htm 5 Иванов, Теодор. За библиографското цитиране, библиографите и цитиращите. –В:Издател,бр.1–2,2007,c.40.6 Пак там,с.41–42.


Тозипроцессеповториняколкопътидомомента,вкойтоточнозапочвахданавлизамвпрограмиранетоитрябвашедаоформяпореднатасибиблиография.ИтакавединосъвремененпрочитнаЛаоДзъ,решихданаучакомпютърасидаловирибавместомен.

Малък библиографски помощник βСледняколкомесеченпроцеснаразработка–отновонебезметодическитена-

сокинадоц.д-р.МиленаМиланова–презюни2018г.насайтанаНароднабибли-отекаИванВазов–Пловдив(моятаместоработа)бенаправенадостъпнапърватастабилнаβ версия наМалък библиографски помощник.Приложението предста-вляваше инструмент за генериране на библиографски описания, съобразени спрепоръкитенастандартаБДСISO690:2011Информацияидокументация:ръко-водствозабиблиографскипозоваванияицитираненаинформационниресурси.

ТазиверсиянаПомощника(МБП)предоставяшевъзможностзаописваненамонографиисдочетириавтора;сборници;статииоттрадиционни(не-електрон-ни)периодичниизданияисборници,целиуебсайтовеичастиоттях(страници).

Ъпдейтътотсептември2018г.оптимизираработнитепроцесинаинструментаиадресираоткрититепроблемивгенериранетонареднадумазаописанията.СцелулесняванетонапотребителитевсъщиямесецбеизработеноипубликувановYoutubeканаланаБиблиотекатавидеоупътване,онагледяващоначинанарабо-татасМБП.

Финалният ъпдейт наМБП беше предоставен на разположение на потреби-телите презмесец април 2019 г. Той добави опциите за цитиране на статии отонлайнпериодичниизданияивидеоресурсивинтернет.

Защо спрях да поддържам Малък библиографски помощник, а разработих Библиограф онлайн на негово място?

МБПбешеразработенподезикаJava,койтосеразвивадостадинамично.Запериода2018–2020г.,всякагодинаизлизатподвеновиверсиинаезика.Въпрекичеизлизанетонановаверсиянеозначаванепременнозадължителнопренаписва-неназначителначастоткоданаМБП,нуждатаотревизияеобезателна.Следова-телно,частотвремето,коетоиначебихупотребилазаоптимизацияивключваненановифункциивинструмента,трябвашедабъдеотделянозатезиревизии.Отпотребителскагледнаточканещатаставатдостапо-неприятни,понежесъществу-варискът–приъпдейтваненаработнатасредаоттяхнастрана,МБПпростодаспредафункционира.ВсичкотоваправипроцесанаподдръжкаиработасМБПдостатромав.

СцелизбягваненатезиусложненияразработихБиблиографонлайн(БО)подJavaScript.ДокатозафункциониранетосиМБПизисквашеналичиетонаинста-лиранаработнасредаJRE,БОфункционирабезвсякакъвтипсетъпотстрананапотребителя, порадифакта, че повечето съвременни браузъри по подразбиранеразполагатсвграденJavaScriptengine.


ПредимстватанаБОпредМБП,щосеотнасядовъзможноститемукатоин-струмент,саследните:

възможностзаописаниенаресурсснеограниченбройавтори(заразликаотчетиритевъзможниприМБП);

възможностзагенерираненацялостнабиблиография,автоматичноподреденапоазбученреднареднатадума,иекспортиранетойкатоавтономен.docфайл.

Презмарт2020г.БОбешенаправенпубличнодостъпенвинтернет.ТойбешепоместеннасъздаденияспециалнозацелтауебсайтEntropy’sdenнаадрес:http://entropysden.free.bg/.

ОсвенБО,сайтътсъдържаматериали,коитосмятам,чебихабилиотползванаизследователи,студентиикатоцялонавсеки,койтобипоискалдаобогатипозна-ниятасивдаденасфера.

Страницата Ресурси представлява своеобразен каталог на интернет адреси,предоставящикачественонаучноиобразователносъдържание.Списъкътсефор-миранабазатаналичниямиопитсплатформитеисъгласноследнитекритерии:

висококачествонапредоставянотосъдържание;ктриктноспазваненаавторскитеправаотстрананаплатформите;невъзпрепятстванпотребителскидостъп.СтраницатаСтатиисъдържаоткъсиотстатии,свързанисисториянакнигите,

книгоиздаването,ревютаисъветизачитателитеподавторствотонаИванКола-ровотиздателствоГутенберг.

СтраницатаКосмическикалендареотгласна собственитемиинтересивоб-ластта на астрономията и предоставя актуална информация за луннитефази ипредстоящитезагодинатаметеорнипотоци.Освентова,нанеявсекиденможедабъдеразгледаноразличновисококачественоизображениеиливидеоклип,извли-чанидиректноотAstronomicalPictureOftheDay(APOD)APIнаНАСА.

Бъдещи планове и текущи ограниченияЗадаработикачественоидълготрайно,всекисофтуерсенуждаеотнепрекъс-

натаподдръжкаиоптимизацияизатованесмятамработатасипоБОзаприклю-чена.Опция, която бихжелала дапредложанапотребителите, е възможносттаза създаване на собствен профил и трайно съхраняване на библиографиите имонлайн. Замомента тази идея няма как да бъде реализирана, порадифакта, чеБО и целият Entropy’s den са хостнати безплатно на сървърите на free.bg, кои-то за съжаление не предоставят възможност за безплатна поддръжка и на базаданни.Единствените ресурси, с които са създадении сеподдържатуебсайтаиинструмента,саличнотомисвободновремеиентусиазъм.Entropy’sdenиБОнегенериратабсолютноникаквиприходи.Естествено,настраницитебихамоглидабъдатпоместениреклами,коитоевентуално(нослабовероятно)дапокриватпонечастотразходитезаплатенхостинг,нотакъвподходконтрастирасвизиятамизасайта.

За да поставя нещата прямо, не смятам, че даден софтуер, колкото и дълговремеиотколкотоиспециалистидабъдеразработван,някогащеможеизцяло


даелиминирануждатаотопределенибиблиографскипознания.Това,скоетоБОможедапомогненапотребителяедапоставидефисиликурсивнаправилнотомясто,нонеидаотгатневместонегокакъвевидътнаописванияресурс–отго-вор,койтосамонапръвпогледизглеждалесен,аимайкипредвидтехнологичниябумискоростта,скоятосепоявяватновивидовеносителинаинформация,стававсепо-труденсвсекиизминалден.

37Ръкописи

Нова ръкописна придобивка в отдел „Специални сбирки“ на Народна библиотека „Иван Вазов“

Петко ГеорГиев1

New manuscript acquisition in the Special Collections Department of the Plovdiv National Library

Petko Georgiev

SummaryTheshortscientificreportexplainsthecircumstancessurroundingthelat-

estmajoracquisitionforthespecialcollectionsofthe“IvanVazov”NationalLibrary–Plovdiv.For thefirst timethefulldescriptionof theSlavicmanu-scriptmonumentService Psalter with sequencesfromthemiddleoftheXIXcenturyispublished.

Key-words: “IvanVazov”National Library – Plovdiv, Angel Radushev,Psalter,specialcollections,manuscripts.

НароднатабиблиотекавПловдивима140-годишнатрадициявопазванетоисъхранениетона специалниколекцииот ръкописи, архивии старопечатна кни-жнина.ИменностакивапостъпленияОбластнатабиблиотеканаИзточнаРумелиязапочвасвоятамисиянаглавноюжнобългарскокнигохранилище.Презгодинитеинституциятаразвивапрофесионалнокомплектуването,опазванетоиразкрива-нето на ценни издания, в резултат на което сега притежава завидна по обхватръкописна колекция. Дарявани, издирвани и откупвани, уникалните ръкописи,съхранявани в Пловдивското книгохранилище, са неделима част от национал-нотокнижовнобогатствонаБългария.Въпрекитовапрезпоследнитедесетиле-тияпопълванетонаценнитезавсякаинституцияколекцииставатвсепо-редкиипо-трудни.Задтованесекриятбаналнифинансовииадминистративнипричина,анай-вечередкиятшансдабъдатоткритивечеподобнипаметници.

Днесоткупкатанаръкописесъбитие,задкоетопонякогастоятредицаобстоя-телства,личниисторииижитейскисъдби,коитосанеразделначастотисториятанастаратакнижнина.ВтозиреднамислисчитамзазадължителниосветляванетонаобстоятелстватаоколопоследнатаголямапридобивканаПловдивскатабибли-отека.

Презизминалата2019г.къмНароднатабиблиотека„ИванВазов”вПловдивбешеотправенапоканаотг-нАнгелРадушевзаоценкаиевентуалнаоткупкананякоиизбранипритежанияотсемейнатамубиблиотека.

АнгелРадушевеизвестенбългарскизограф.Неговоделосастенописитенадесеткихрамовевстранатаивчужбина(предимновГърцияиРусия,ноивЛи-

1 Д-рПеткоГеоргиевеглавенбиблиотекар,отдел„Специалнисбирки“наНароднабиблиотека„ИванВазов“–Пловдив.


38 Ръкописи


ван). Богослов по образо-вание, той е автор и пре-водач на множество книгии статии на богословскатематика.Наследникнаиз-вестен възрожденски род,той остава верен на убеж-денията на своите предци.Зарелигиознатасидейности откритото изповядваненаправославнатавярапрез1973г.VIотделнаДържав-на сигурност завежда делоза оперативно проучванеподкодовотоиме„Зограф“.Претърпените годения имъчения, както и много-то и интересни факти отбогатата и наситена с пре-вратности житейска съдба,неговаинасемействотому,г-н Радушев описва в дву-томната си автобиография„Ангелвопияше“.

Богатата библиотека насемействоРадушевисъдър-жа значително количество

палеотипи,фрагментиотинкунабули,старопечатнакирилскакнижнина,архивнидокументи на латински, френски и английски език, различни ръкописни фраг-ментиикниги.Голямоеиколичествотонапо-новибългарскиичуждизаглавиянабогословскатематика.Въпрекитованашетовниманиесефокусирапредимновърхуръкописите.

Вначалотона 2020 г., след краткипреговори,Библиотеката успяда закупи,добре запазен славянскиръкописенСлужебен Псалтир с последования. Г-нРа-душевсесдобиваспсалтиравс.Ключи,Омскаобласт,Русия,докатозографисвахрама„Св.Николай“вБолшекулаченскияманастир,разположенвблизостдосе-лото.

Самотопредаванестанавъзможноедвавнавечериетона24майг.порадиус-ложненатаепидемичнаобстановкаиблокиранетонадвижениетомеждуградове-тевстраната.Ведноспокупкатанаръкописа,г-нРадушевподаринаБиблиотека-таголямоколичествоцърковнакнижнинанабългарскиинарускиезикоткраянаXIXиначалотонаXXв.,неговиавторскиизданияидваценни,богатоукрасени,пергаментнилистаотетиопскиръкопис.

Лист1а

39Ръкописи

ЗанаправенотодарениеПловдивскатабиблиотекатаинейноторъководствоиз-казвасвоятаявнаблагодарносткъмг-нАнгелРадушевикъмсъпругатамуг-жаЗахаринкаРадушева.

Р 907СЛУЖЕБЕН ПСАЛТИР С ПОСЛЕДОВАНИЯсредата на XIX в.316+61листахартия220х175мм.Размернатекстовотополе155х112мм.

Тетрадкиотпо8листа.Началотолипсва.Първитешесттетрадкиизцялоотделе-ниотръкописа,липсватипървитедвалистанапървататетрадка.Последните6листасаотделениотръкописа,последниятеизрязанпрезсредатапохоризонта-

ла. Оригинална буквенаномерация. Добавенавпоследствие пагинацияс цифри, положени едров средата на външнотополеналистоветестъм-носин молив. Добавенае и номерация с цифриинакатизмитесъссвет-лосинмолив.

Общото състояние езадоволително, въпрекиче книжното тяло не едобре прикрепено къмподвързиятаси.Сизклю-чение на първите шесттетрадки, останалите саподвързани здраво, безпрокъсвания, със слабоизмятане на капителбан-данавътре.Повечетоли-стовесасилнозамърсенив долния край, вслед-ствие на често ползване.Личат следи от восъчнинакапвания.

Хартия – фабрична,плътна, с гланц, сходна

зацелияръкопис.Щемпел:отначалотодо11тетрадкавкл.;листоветесасщемпел„Троиц.фаб.(детелина)4½Говара“–ТроицкатафабриканаВасилийОсиповичГовар (WilliamGower).От12-ататетрадкадокрая,листоветесасщемпел„Фа-брики№6Сергеѣва“–ПензенскатафабриканаПетърВасилиевичСергеев.Фор-

Лист16

40 Ръкописи

матитенащемпелите,кактоиномерацията,определяща випускана изработване нахартията, насочватдатировката към сре-датанаXIXв.

Подвързия – ори-гинална,дървостъм-но кафява кожа, безорнаменти, с лекипрокъсвания. Едназапазена метална за-копчалка. Наличенопит за укрепваненаръкописа,катозацел-та са използвани из-куствена черна кожаза гръб, прикрепен с19гвоздея,закривениотвътрешнатастрананакорите.Оригинал-ният гръб е запазен.Коритецелииподле-пени с хартия от въ-трешнитестрани.

Писмо – среденполуустав,16реданастраница. Една ръка.

Писмотонеестарателно,въпрекимножествонадреднизнаци–ударения,приди-ханияисъкращения.Мастило–черно,кафявоичервено.Заглавиятасапредимносчервеномастило,заглавнитебукви–вчерно,кафявоичервено.Втексталичатмногоновипоправки,подчертаванияидопълваниясгражданскишрифт–стъ-менисветълсинмолив,ноисмастило.Къмпасхалнитетаблициимаприравня-ваниясарабскицифри,нанесенисъссиньоичервеномастило.

Украса–инициалиотгеометричентип,изпълненипредимновчерноикафяво.Наместа с двойни контури, изпълнени с точкиимастиленипетна. Заставкитеса еднообразни, геометричниифлорални; кактоипо-големитеинициали те сасразмазаниконтури.Приразделянетонаразличнитечастинатекстасаизполз-вани4видаредуващисезаставки,отпечатанисклишета–можемдадопуснем,черазливътнамастилоевследствиеплътносттаигланцанахартията.НачалотонаПсалтираесвезанописмовчервено,аклиширанатазаставкаедоукрасенасдвойниконтуривчерноигеометричназигзагообразнаукрасавчервено,бездае

Лист32а

41Ръкописи

довършена.Повсичколичи,четипътукрасаезаимстванотпечатниобразцинацърковнославянскатакнижнина.Оригиналнизаставкиотгеометриченвидсесре-щатвкраткиямесецословвкраянаръкописа,приразделянетопомесеци.

Съдържание Лл.1а–3б.СловозачетененапсалтираотСв.ВасилийВелики.Л.3б. Покло‘н ¥ прихо‘дн¥ и’схо‘дн¥ .Лл.4а–5б.Редзачетенанапсалтира.Загл.:РазУ ‘мно да бУдетъ . ка ‘ко на-

ча‘ти инокУ w’со ‘бъ пý ‘ти ¾алт¥ ‘рь.

Лл. 6а–198б.Псалтир наСв.Цар иПророкДавид, разделен на катизми, безтропариимолитви.Връкописанесавключенидеветтебиблейскипесни.

Лл. 198б–201а. Ред за четена на псалтира и катизмите. Загл.:Посоверше ‘н¶иже нý ‘коликихъ кафи ‘смъ. или всего ¾алт¥ р , и ‘ пѣснеи ….

Лл. 201б–234б.Вý‘доможе буди вс ‘кому хот ‘щему ‘ гла Ѓти ¾алтырь. Включвапокайнитропариимолитви.

Лл.234б–294б.Часослов.Вкл.:Лл.234б–241бл.Загл.: Полунощница повс’ дн …и. (лл.240б–241б съдържамолит-

вата:Н енави ‘д щихъ и†wби ‘‘д щихъ на‘съ прости’). Лл. 241б–242б. Загл.: Полунощница навс субо‘т¥ . Нач.: Н ачало вовседне ‘внои

полунощнице пи ‘сано к Kа, р.Лл. 242б–254а. Загл.: Кано‘нъ ст Ѓýи и животонанýи тр Pцý иже поетс в н Dлю

предъ ¹‘тренею.(Съдържа:лл.242б–251бКаноннаСветатаиживоначалнаТроица,9песниотсв.МитрофаниприпевнаГригорийСинаит.;лл.251б–253б.МолитвакъмПресветататроицаотМаркамонаха.)

Лл.254а–272б.Загл.:Кано‘нъ бц Dе ¶англ У навечерница ма‘ла . (Съдържа:лл.254а–269б.СмесенмолебенканоннаПресветаБогородицаиангела-пазител,9песниимолитвакъмангела-пазител;лл.270а–271бМолитвакъмПресветаБогородицаотВасилийВелики; лл. 271б–272бМолитва към ГосподИисусХристос отСв.Антиох).

Лл.373а–289а. Кано‘нъ о’диги ‘тр·е бц D е ¶нико‘лý. (Съдържа9песнисмесенканонкъмСмоленскатаПресветаБогородицаПътеводителкаикъмсв.НиколайМирли-кийскичудотворец.)

Лл.289а–294б.Часослов:Загл.: Ча‘съ пе ‘рвыи. (Съдържасамопървичас.)Лл.294б–305б.Заупокоенканон:Загл.: Вѣдоможе бу ‘ди. си ‘це, дапое ‘ши кано‘нъ

се ‘и за ‘д Ѓшу у ‘ме ‘ршаго сокруше ‘нны N ср D це N и†сослеза ‘ми. Лл.305б–316б.Загл.: Вѣдоможе бу ‘ди. си ‘це, дапое ‘ши кано‘нъ се ‘и ¹со‘пши N .Лл.1а–53б.Кратъкмесецослов.Загл.: Послýдован·е цр Ѓко ‘внаго пýн· и вселýтна-

го собран· . § мц Ѓ ‡а септе ‘вр· , до мц Ѓ ‡а а “вгуста по ¹†са ‘ву, и “же во ¶’е’р ‡ Ѓлимý ст ‚ ¥ ла ‘вр ¥ , прпDбнаго и бг ‚оснаго §ца на‘шего са ‘в ¥ w†сщ Ѓеннаго. Съдържа: С в. И ван Рилски (л. 8б,»Ѓ¶. ... прп Dбнаго §ц Ѓа на ‘шего ¶‘оа ‘нна р ¥ ‘льскаго), Св.Петка(л.10а, к Ѓ¶. ... и ст Ѓ¥ ‘ мч Ѓнц¥ парасков¶‘и, нарече ‘нн ¥ п тниц¥); Св.ГеоргиНовиСофийски (л. 40а, к Ѓs … и† ст Ѓаго великомч Ѓнка георг· но‘ваго, постра‘давшаго § без ‘божнаго цр Ѓ сели ‘ма ту ‘рскаго);

42 Ръкописи

Св.КирилФилософ,сбъркансъсСв.Кирил,еп.Канатски(л.26а,дЃ¶. ...и и “еже во с Ѓт¥ хъ §ца на‘шего кири ‘ла е†п ‡ ‚па ката‘нскаго, ¹чт Ѓл слове ‘но N и ‘ бо‘лгаро N . и “же преложи ру ‘сс ‘ую гра ‘моту с ‘ гре ‘ческ· , и† крести’ слове ‘н ¥ и† бо‘лгар ¥ .)

Лл.54б–57а.Пасхалия.Лл. 57б–61а. Ред по поменаване на светиите при различни случаии нужди.

Загл.: Молитис воскресе ‘н·ю.(Съдържа:указаниякъмвсичкидниотседмицата,наГосподскитепразницииприразличнидушевниителеснистрадания.)

Правопис. Църковно-славянски,непоследователен.

ПрипискиПреднакорица:смоливЋаат...Л.20а.смолив:ПетраЛ.22а.смолив:агни“Л.26а.смастило:прета‘власüа†‘ннал.29б.смолив:прета‘виласüма‘тил.38бсмолив:парасковипрестакЃлал.42а.смолив:сте»анидапреста‘вилал.54б.смастило:Разлицалетмеждулеточислениямиотсотворениямираиот

РождествоХристовасоставляет5508лет. Л.60б.смолив:„възятоовсаОседораСаналова6пу[пуд.]30фунтовъдолъж-

ньуплатитьФедоруСаначовуячмень6пудовъ4фулето1788“.Заднакорица.смолив:„Москвунадождатьпосслекрщень(...)12январ(...)59

года“;„Ћ, пиа.“,„писала пегЄ“,„писапег·““.

Събития 43

„Перли в КОРОНАта“: “Elephantographia cu-riosa” или всичко за слона от митологията до науката

Бояна Минчева

“Pearls of the Crown”: “Elephantographia curiosa” or everything about the elephant from mythology to science

Boyana Mincheva

SummaryThepublication represent a copyof anold printedbook from1723year

storedintheNationallibraryofBulgaria.“Elephantographiacuriosa” isaboutthe elephant –myths and legends,methods of capturing and domesticatingelephants,andtheiruseincommerce,war,sportandentertainment.Thebook,writtenbyPetrifonHartenfels,isthesecondeditionofthefirstmonographontheelephanteverprinted.

Key-words: “St.St.CyrilandMethodius”NationalLibrary,PearlsoftheCrown,oldprintedbooks,elephant,PetrifonHartenfels,JacobPetrus.

През1695г.вЕвропа, вхерцогствоСаксония-Гота-Алтенбург,саоткритифо-сили на европейски горски слон. Първоначално учените определят животнотокатоеднорог,носледпротиворечивидискусиидостигатдопървотоподробнона-учноописаниена тозипредшественикнаднешниянай-голямсухоземенбозай-ник.Силновпечатленотнаходката,немскиятлекариизследователГеоргКристофПетри фонХартенфелс (Georg Christoph Petri fonHartenfels, 1633–1718) съставясвоята книга “Elephantographia curiosa”1, която се превръща в първата цялостнамонографиязаслона–вприродатаивчовешкияживот.

КатопрофесорибившректорнауниверситетавЕрфурт,докторХартенфелссеползвасотличнарепутациянаполитикиизследователвобласттанамедици-натаиестественатаистория.Тойсъбиравсичкиданниифакти заслона,коитосаизвестнидоначалотонаXVIIIв.Визданиетомусаописанифизикатаифи-зиологиятанаслона,местообитаниятамувразличнитеточкиотземнотокълбо,както и неговотомясто ифункции в религията, културната история, военнотодело,строителствотоипр.

“Elephantographiacuriosa” („Занимателнаслонология“)еотпечатанавЕрфуртзапървипътпрез1715г.Повторноеиздаденапрез1723г.Интересътначитатели-текъмтруданаХартенфелсеподсиленчувствителноотбогатияизобразителен

1 Elephantographia curiosa:DerErfurterKupferstecher JacobPetrusund seinBeitrag zurbarockenBuchkunst.[онлайн].[прегледанна30.09.2020].https://kunstmuseen.erfurt.de/km/de/service/aktuelles/ausstellungen/2018/129816.html ]


Събития44

материал.Книгата започва с впе-чатляващ фронтиспис, състоящсеот6медалионасразличнисце-ни отживота на слона и неговияхабитат. Текстът е илюстриран с28гравюринамед,коитоонагле-дяват съдържанието. Художник еТобиас Якоб Хилдебранд (TobiasJacobHildebrandt d. J., 1651–1719),представител на известна артис-тична фамилия от Ерфурт. Май-сторнагравюритееЯковПетрус(Jacob Petrus), който умело прех-върля изображенията върху мед-ните плочи. И двете издания садело на издатели и печатари отуниверситетавЕрфурт.

Цикълътотгравюрипредставяначинитезаулавянеиопитомява-ненаслоновете,асъщоитяхнатаролявтърговията,войната,спор-таиразвлеченията.Особеновпе-

Заглавна страница

Бог Ганеша

Събития 45

Армия от слонове Слонове палачи

чатлениеправисцената,коятоилюстриракултакъминдийскиябогГанеша,изо-бразенсъсслонскаглава,атлетичночовешкотялоикраканаелен.Виндийскатамитологиятойевъзприеманкатовъплъщениенасилата,мъдростта,обучението,късмета и благополучието, но в книгата наХартенфелс художникът акцентиравърхумалкопо-различна символика.ВиконографиятанаГанешане се срещатизображенияселенскикрака,новбиблейскиятексттесесвързватснеобикнове-насилаисмелост,въздадениотБогвопределеникритичниситуации.2 Обичай-натазагръгленоствкоремнатаобласт,скоятосеизобразяваизточнотобожество,символизираизобилие.Художникътязамествасъссъвършенаатлетика,вероятноводенотидеятаотноводаподчертаесилатаисмелосттакатоотличителничертинаГанеша.

Първатачастепосветенанафосилитенаслонове,анатомиятанаслона,него-вияживотинавицииразликитемеждуафриканскияииндийскияпредставителнавида.Голямачастоттекстаописвахоботаибивнитенаслоновете,коитода-ватоснованиезатвърдението,чеисредтезибозайнициимадесняциилевичари.Хартенфелсдаваинформациязанай-дългитебивни,регистриранивисториятадонашидни.Понеговисвидетелстватрофеят,койтобилпритежаниенавенециан-скитърговец,есдължина14фута,аобичайнатадължинанаслонскитебивниемежду5и8фута.

Втората част е посветена на слонския нрав, морални ценности и поведение.Бозайниците проявяват редица човешки чувства като симпатия, благодарност,

2 Библия.КниганапророкАвакум3:19

Събития46

интелигентност, смелост и др.,но също така и склонност къмубийство.3 Порадитазипричинаспециално обучени представи-тели на вида са били ползваникатопалачиприизпълнениенасмъртнинаказания.

В третата част са посоче-ни мястото и ролята на слоно-вете във военните действия,лова, строителството, религия-та, земеделието и пр. Интереспредставлява гравюрата, коя-то е свързана с древен текстотфранцисканскиписател.На неяса изобразени слон и дракон впредсмъртна схватка. СпоредБартоломеусАнгликус, средно-вековен учен схоластик отXIII в.,драконътсеопитвадаутолижаждата си с кръвта на слона,катояизсмуквапрезеднотомуухо.4 Причината за това, според

него,секоренивъвфакта,чекръвтанаслонаенай-студенатавсвета идраконътятърси,задасеразхладиидапотушиогъня,койтогоривгърдитему.Накраяидветесъзданияпадатмъртви.Илюстрациите,коитопоказватсъоръжения,подоб-нинамалкакулавърхугърбанаслоновете,сасвидетелствозапрактикавъвво-еннитедействия,описанаощеотантичнитехронисти.Войските,вчиитосъставучастваттезибойниживотни,сеобозначаватстерминаелефантерия.

В колекцията от редки латински книги на Националната библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ се съхранява екземпляр от второто издание на книга-та със следнитеизходниданни:Elephantographia curiosa: editio altera auctior et emendatior, cum multis figuris aeneis, cui accessit ejusdem auctoris Oratio panegyrica de elephantis, publice in actu doctorali Erfordiae habita; nec non Justi Lipsii epistola de eodem argumento erudite conscripta: in fine adjectus est index rerum notabilium locupletissimus. Lipsiæ & Erfordiæ: Typis & impensis Joh. Mich. Funckii, 1723.

Отнегосаилюстрациите,приложеникъмтекста.

3 Armandi,Pietro.Силаивоенноезначениеслонов.[онлайн].[прегледанна30.09.2020].https://www.roman-glory.com/armandi-sila-slonov4 Anglicus,Bartholomaeus. De proprietatibus rerum. [Ръкопис от последната четвърт на XIII в.]. Вж Konieczny, Peter. The “Everlasting Fighting” between Elephants and Dragons. [онлайн].[прегледан на 30.09.2020]. https://www.karwansaraypublishers.com/mwblog/the-everlasting-fighting-between-elephants-and-dragons/

Слон и дракон

Минало 47

Обзор на османотурските документи за Казанлък и околността, съхранявани в отдел „Ориенталски сбирки“ на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“

Християн атанасов

The Ottoman-Turkish records for Kazanlak and its region, preserved in the “Oriental Collections” Department of the National Library

“St. St. Cyril and Methodius”. A reviewHristiyan Atanasov

SummaryThepaperisanoverviewoftheOttomanTurkisharchivalrecordsstored

inthe“OrientalCollections”departmentoftheNationalLibrary“St.St.CyrilandMethodius”,whicharerelatedtothehistoryofKazanlakanditsdistrict fromthe17th centurytotheperiodaftertheLiberation.Thepresentedrecordsare part of various collections: “ОАК” and “НПТА”, aswell as from somearchivalfunds(mainfunds,thesocalled“A”massiffundsandpre-funds)ofKazanlak,StaraZagora,Plovdivandtheoldsanjak Chirmen.It ispresented alsoabriefreviewonthehistoryofthetownandtheregion.

Key-words:Ottomanrecords,archivalfunds,Kazanlak,history.

Изготвянетонаархивни обобщенияиобзорипоотношениенаопределенатемаилинабазагеографскипризнакнееникакновапрактиказабългарската истори-ческанаука.Товаеправеноотмнозинаизследователикактозадокументи,коитонесесъхраняватвколекциитеифондоветенаНационалнатабиблиотека„Св.св.Кирил иМетодий“1, така и за архивнитематериалина арабица, обработванииопазванивотдел„Ориенталскисбирки“къмБиблиотеката.Поотношениенапо-следнитеможемдапосочимняколкообзора,включващипреводинадокументиилитехнианотацииотредицаизвестнибългарскиосманисти–ЕленаГроздано-

1 Обзорнаосманскитедокументи,съхраняванивсистематанаДържавнаагенция„Архи-ви“правиархивистътЙорданЖелев:Желев,Йордан.Османотурскитедокументивбъл-гарскитедържавниархиви.Състояниеиперспективи.–В:Известия надържавнитеархи-ви,2007,бр.93,с.337–353;СъщоиосманисткатаЕленаГрозданова:Грозданова,Елена.НовоиздирениосманотурскидокументизаисториятанаБеловскиякрайпрезХVII–ХIХв.–В:Известия надържавнитеархиви,1985,бр.49,с.205–218;Грозданова,Елена.Ос-манотурскидокументиотархивнатасбирканагр.БеловозаисториятананаселениетоотРодопскиякрай.–В:Родопски сборник,1983,5,с.269–286.Къдетодокументите,освенчесапредставенипо-общо,саразкритииванотиранвид.


Минало48

ва2,МарияКалицин3,ЕмилияСилянова4 идр.5 Трябвадасеспоменеиизследва-нетонаосманисткатаМаргаритаДобрева,посветенонаСвиленградиоколносттаму6.Посъществостудиятанаизследователкатаекомпилациямеждуархивеноб-зорнадокументите,съхраняванивНБКМпоотношениенаобекта,коитосапод-реденипохронологияитеми,иисторическоизследване,доколкотосаизползваниидругиизточници–записиотОсманскияархиввИстанбул,османскистатисти-ческигодишници,направененаученанализ,изготвенисаприложениясданниотразличниизвориипрочее.

Краткиятобзор,койтощебъдепредставен,можедасесчитазаподобнараз-работка.ТакатукчрезсбитаисторическаретроспекциязаградКазанлъкиокол-носттащебъдатпредставенивобобщенвариантколекциитеифондовете,коитосъхраняватинформацияпо този въпроси съответноотделнидокументи–под-реденипотемаихронология.Правяуговорката,четованееинвентаренописнаархивнитематериали заКазанлък и околността, които се съхраняват вНБКМ.В статиятане е възможнодабъдатприложени анотациина самитеизточници,коитосазначителенброй–поненяколкостотин.Щебъденаправеносамопърво-началнотообобщениезадокументацията,занейнитесилниислабистрани,пре-димстваинедостатъци.

НакраткозаисториятанаградаиоколносттаКазанлъкеоснованотосманцитепризавоеваниетонаБалканскияполуостров.

Населенотомястосеспоменавазапървипътвдокументот20януари1421г.По-

2 Грозданова,Елена.ОсманотурскидокументизаКарнобатиКарнобатсковОриентал-скияотделнаНароднабиблиотека„КирилиМетодий“.–В:Векове,1975,кн.3,с.58–67;Грозданова,Елена.ДокументизаЕлховоиЕлховскиякрайвОриенталскияотделнаНа-роднатабиблиотека„КирилиМетодий“.–В:Векове,1977,кн.6,с.73–78.3 Калицин,Мария.ОсманотурскидокументизаПлевениПлевенсковОриенталскияот-делнаНароднатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“.–В:Векове,1973,кн.4,с.55–59;Същата.ОсманотурскидокументизаГабровоиГабровсковОриенталскияотделнаНа-роднатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“.–В:Векове,1975,кн.1,с.111–112;Съ-щата.ОсманотурскидокументизаЛовечиЛовчансковОриенталскияотделнаНароднатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“.–В:Векове,1975,кн.6,с.63–70.4 Силянова,Емилия.ОсманотурскидокументиотXIXв.заБелоградчишкатаказаиБело-градчиквОриенталскияотделнаНБКМ.–В:Известия наНароднатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“,1996,т.22(28),с.587–594.5 Андреев, Стефан, Грозданова, Елена. Османотурски документи за южното българскоЧерноморие и прилежащияму район (въвфонд „Поморие“ наОриенталския отдел наНБКМ).–В:Векове,1980,кн.6,с.80–89.6 Добрева, Маргарита.Свиленградинеговиятхинтерландспоредосманскитедокументи,съхраняванивОриенталскияотделнаНБ,,Св.св.КирилиМетодий“.–В:Сборниксдо-кладиотпърватаобщинсканаучнаконференция,,Свиленградирегионътотдревносттадоновотовреме“,3.10.2011г.съст.К.Пеева,Е.Митева.В.Търново,2013,с.51–85.

Минало 49

степенноселищетодобивастатутана градиставацентърнанахия (nahiye, т.е.община)7.

Табл.1.НаселениетонаградКазанлък(вдомакинства)презпериода1466–1594г.8

Година 1466 1515 1530 1541 1594 Брой

домакинства 55 158 192 236 443

ОтТабл. 1ставаясно,ченаселениетонаКазанлъкпрезXV–XVIв.непрекъс-натосеувеличава.През1594г.визточницитесарегистрирани443домакинства,коетоправиоколо2215души9.Следващитестолетияградътпродължавадасераз-растваиблагоустройва.ТоваевидноотописаниетовПътеписанаЕвлияЧелеби,койтоза1622г.пишеследното:

„Товаееднаказа10 с150акчета,управлявасеотвойводаисенамиравтерито-риятанасанджака11 Чирмен[дн.с.Орменион,Гърция]вРумелийскияеялет.12 [...] Градътецентърнаизвънредноплодороднаиширокаказа.Имаседеммолитвениместа,нопрочутисаджамиятаСаруджапашаиджамиятанаИскендербей,синнаАли.Имаседеммахали,мюсюлманитесамного,ахристиянитемалко.Жите-литемусаюруци.Има1060едноетажникъщи. [...]Вчаршиятаимаединуреденханитристадюкяна,катопапукчийскитедюкянисаизвънредномного.Кафене-татаибръснарницитемусаблагоустроени.Твърдемногоипрочутисасочнотогрозде,ябълкитеибелитемухлябове“.13

Вънотинтереснитефактизаблагоустройствотонаградаиплодородиетоназемите около него от описанието става ясно, че Казанлък спада към санджакаЧирмен.Освенкатоказа(kaza,т.е.околия),визточницитеот30-теи40-тегодининаXIXв.градътезаписваникатоцентърнанахия(nahiye,т.е.община),катовслучаяспоредмендвататерминаследвадасевъзприематзаеднозначни.Такана-примервединдокументзавладеененаприходи(zabtname)от1834г.езаписано,ченякойсиМехмедРешидтрябвадаполучаваприходиотселоАкматлъ(?),спа-дащокъмнахиятаКазанлък,прилежащанасанджакаЧирмен.14 Вдругподобендокумент(от14юни1842г.)еотбелязано,чеХуршид,синнаАбдуллах,получава

7 Kayapınar, Levent.The Economic Growth of the Kazanlık in the15th and16th centuries.–В:Известия наЦентъра за стопанско-историческиизследвания.Разнообразиетовбългар-скотостопанско-историческоразвитие,2017,т.2,с.231.8 Пак там,с.235.9 Пак там.10 Каза(kaza)–т.е.околия.11 Санджак(sancak)–т.е.знаме.Административнаединица.12 Еялет(eyelet)–по-голямаадминистративнаединица.13 Челеби,Евлия.Пътепис.прев.отосманотур.,състав.иред.СтрашимирДимитров.София,1972,с.49–50.14 НБКМ,Ориенталскисбирки,ф.91,а.е.30,л.1.

Минало50

приход от тимар, включващ селоДоймушлер (дн. селоОсетеново, общинаПа-вел Баня), което е към нахията Казанлък, която спада към санджака Чирмен.15

Вразписка(sened)от1846–1847г.пъкМехмедЕмин,синнаЙомеротКазанлък,декларира,чееполучилсумаоттимара16 сивселоМусиджилер(неуст.),спадащокъмнахияКазанлък,санджакЧирмен.17

Интересно е, че в един султански диплом (berat) от 27юни 1835 г. нахиятаКазанлък е придадена към санджакаКъркКилисе (т.е. дн.Лозенград, Турция).От документа става ясно, чеИбрахимЕдхем, син наСалих, е бил владелец натимаротселоДеирменлю(вер.дн.Воденичарово,общинаСтараЗагора).Насъ-щия,вечекатопенсионер,сеотпускачастоттимарадокраянаживотаму.18 Тукщесевъздържаоткатегоричникоментари,защотоетруднодасепреценидалинеставадумазанеточноствсамиядокумент,илидействително,понезакратко,Казанлъшкатаоколностепридаденакъмдругсанджак.

Това,коетосъссигурностможедасетвърди,е,чепрез60-теи70-тегодининаXIXв.КазанлъкецентърнаказаиеподведомственнаПловдивскиясанджак.Катотакъвгонамирамевосманскитестатистическигодишници(salname)оттозипериод.19

ВТабл. 2 саподбранисведенията задемографскатакартинанаказата запе-риодаот1871–1872г.до1877–1878г.Катоцялоданнитесеповтарятзаотделнитегодини, т.е.цифритесапрепечатваниот един годишниквдруг,номогатданидадатнякакваобщапредстава.Напървовремеочевидновоколиятасавключе-ниоколо47–50населениместа.Броятнамюсюлманитеинемюсюлманите (туксе включват предимно българи) е приблизително равен. Вече от 1873–1874 г. вгодишниците са отбелязвани и цигани. Някаква съществена разлика има самовданнитеотпоследниягодишник(1877–1878г.),нокатоцялонеесигурнодалитоваеследствиенаестественприраст,илипорадифакта,чекъмказата,изглежда,садобавениадминистративнотриновисела(самовтовасалнамесазаписани50селища,вдругитетеса47).

Ретроспекциятапоказва,чеКазанлъкзакратковремеследосноваванетосисеналагакатоводещградскицентърврайонаистава„столица“нанахияи/иликаза.Всъщотовременаселениетовградаиоколнитеселаесмесено–българи,турци,цигани,евреи20 ит.н.Товаразнообразиесезапазвазацелияпериоднаосманскатавластврегиона.

15 Пак там,а.е.32,л.1.16 Тимар(timar)–възнаграждение,данъчнаотбивка,получаваназаизпълнениенаслужебнизадължения.17 НБКМ, Ориенталскисбирки,ф.91,а.е.68,л.1.18 Пак там,ф.91,а.е.60,л.1.19Затозитипизточницииинформациятаоттяхвж:Георгиева,Гергана.Структуранаградоветевбългарскитеземипрез70-тегодининаXIXв.поданниотосманскитестатистическигодишници(салнамета).–В:Известиянадържавнитеархиви,2016,кн.106,с.136–191.20ЗаеврейскатадиаспоравКазанлъквжКерен,Цви.Съдбатанаеврейскитеобщности

Минало 51

Табл.2.НаселениетонаказаКазанлък(мъже,къщи(hane)исела(kura)21

Година/брой Села Къщи Мъжко население

Немюс. Мюсюл. Всичко Цигани Немюс. Мюсюл. Всичко

1870–1871г.(1287г.) 47 3512 4153 7665 12871 12921 257921

1871–1872г.(1288г.) 47 3512 4153 7665 12871 12921 25792

1873–1874г.(1290г.) 47 3512 4153 7665 1304 11854 10921 240812

1874–1875г.(1291г.) 47 3512 4153 7665 1304 11856 10921 24081

1875–1876г.(1292г.) 47 3512 4153 7665 1304 11856 10921 24081

1877–1878г.(1294г.) 50 12845 29271

Колекциите в Отдел „Ориенталски сбирки“ към Националната библиоте-ка „Св. св. Кирил и Методий“ и Казанлък и неговата околност

Ориенталската колекция на НБКМ е изключително обемна и разнообразна.Туксамощебъдатспоменатисбиркитесценниарабографичниръкописи–редкикнигинаарабски,персийскииосманотурски,кактоиобширнатаколекцияспе-чатнииздания:периодикаикниги,отпечатанинаарабица22.

Другият голяммасивсеформираотархивнитедокументи,коитосаразпре-деленивколекцииифондове.Напървомясто,товасаколекциите„Сиджили“23,

вКазанлъкиСтараЗагораповременаРуско-турскатавойнаот1877–1878г.–В:Историческобъдеще,2007,год.11,№1–2,с.202–218.21Salname-iVilayet-iEdirne,1287sene[1870/71г.],defa1;Salname-iVilayet-iEdirne,1288sene[1871/72г.],defa2;Salname-i[Vilayet-iEdirne],1290sene[1873/74г.],defa4;Salname-iVilayet-iEdirne,1291sene[1874/75г.],defa5;Salname-iVilayet-iEdirne,1292sene[1875/76г.],defa6;Salname[-iVilayet-i]Edirne,27safer1294sene[13март1877г.],1mart1293sene,defa8.22 Иванова,Светлана.Комплектуване,формиранеиразкриваненасбиркитенаОриенталскияотделнаНБКМ(къмПътеводителнаОриенталскияотделнаНБКМ).–В:Известия надържавнитеархиви,2002,бр.79,с.23–28.23ЗанеявжВелков,Аспарух.Колекция„Сиджили“отНационалнатабиблиотекавСофиякатоисторическиизвор.–В:Изпрактикатанаосманскатаканцелария.сб.материалиотмеждународнатаконференция„Османскитерегистри–изворзаисториятанаБалканите“,София,23октомври2009,съст.инауч.ред.РуменКовачев.София,2011,с.13–65;Иванова,Светлана.Османскитекадийскидефтери.Наблюдениявърхуколекция

Минало52

„Дефтери“24,ОАК(първоначално„Ориенталскаархива–каса“,апо-късно„Ориенталскаархивнаколекция“)25,коятовключва8604архивниединици(а.е.)26 иНПТАилиНовопри-добититурскиархиви27–общо4130а.е.28 Другитедокументисаобособенив„Селищ-нифондове“,коитомогатдасъдържат:основенфонд,А-фондипредфонд(общо329160а.е.)29.Къмтяхследвадасеприбавятзаписитенаарабскиезик,прикоитокъмцифроватасигнатураедобавеноозначението„Ар“.Вперспективапредстоидабъдесъздаденимасив„Б“скласиранидокументи30.Освентоваеоформенаиколекцияскопиянадокументи,получениврамкитенаобменстурскитеархиви31.

Частоттезиколекцииифондовебяхапрегледани,задасеподбератдокумен-тите,коитосеотнасятдоКазанлъкиоколносттаму.Известное,чевт.нар.регис-тровиколекции–„Сиджили“и„Дефтери“–несазапазеницеликорпусизатозиградирегион.Порадитоваусилиятасенасочихакъмархивнитемасиви,коитосъхраняватпредимноединичнидокументи.Втяхобачесъщобяхаоткритирегис-три–частичниилинапълнозапазени,дориединподвързан.

Така бяха изследвани документите от колекциитеОАКиНПТА, в които сесъхраняватизточниципотемата.Освентовабяхапрегледаниипринципнокла-сиранитевпоселищенфонд„Казанлък“източници.Товаса:Фонд№91–основенфонд,съдържащ135а.е.;отсъщияфонд,номасив„А“(илиФонд№91А)–общо111 а.е. За града имаи обособенПредфонд (сигнатураКз 1/1-3), който съдържаксерокопиянаняколкодокумента.ПорадиблизосттанаКазанлъксъсСтараЗа-горабепрегледанифонд№93(с212а.е.),№93А(с229а.е.)ипредфондазаСтараЗагора(Сз5/1-19,Сз6/1-8иСз7/1-7).Освентова,кактосевидя,казаКазанлъкеспадалазаопределенпериодкъмсанджацитеПловдивиЧирмен.Тованаложидабъдатпроучениифондовете(основнии„А“)ипредфондaнаселищата:аименнофонданаПловдив–№88(1805а.е.),№88А(1394а.е.)ипредфонд(Пд1/1-89;Пд

„Сиджили“вНационалнатабиблиотекавСофия.–В:Изпрактикатанаосманскатаканцелария.сб.материалиотмеждународнатаконференция„Османскитерегистри–изворзаисториятанаБалканите“,София,23октомври2009.съст.,науч.ред.РуменКовачев.София,2011,с.85–105.24Али,Севдийе.ПроблеминаразкриванетонадефтеритеотфонданаНационалнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий“.–В:Библиотека,2016,кн.6,с.132–149.25 Иванова,Светлана.Комплектуване,формиранеиразкриване...,с.29–30.26 СайтнаНБКМ[прегледан25.08.2019г.]http://www.nationallibrary.bg/wp/?page_id=258 27 Иванова,Светлана.Комплектуване,формиранеиразкриване...,с.30–31.28 СайтнаНБКМ[прегледан25.08.2019г.]http://www.nationallibrary.bg/wp/?page_id=258 29 Пак там.30 Иванова,Светлана.Комплектуване,формиранеиразкриване...,с.36–41.31 ЗатяхвжРадушев,Евгений,Ковачев,Румен,Андреев, Стефан.ОписнарегистриотИстанбулския османски архив към Генералната дирекция на държавните архиви наРепублика Турция. София, 1996. Също и: Кендерова, Стоянка, Добрева, Маргарита.Документи за историята на Илинденско-Преображенското въстание, съхранявани вИстанбулския османски архив на Генералната дирекция на държавните архиви наРепубликаТурция.–В:Известия надържавнитеархиви,2003,т.85–86,с.276–385.

Минало 53

2/1-118;Пд13/1-18;Пд14/1-31;Пд15/1-37;Пд16/1-12иПд17/1-43),същозасанджа-каЧирмен–фонд№87(77а.е.)и№87А(288а.е.)32.

Именночастоттезидокументалнимасивищесепредставивопитдасепо-кажеинформационнотобогатствоипотенциал,коитотесъхраняватпоотноше-ниенаКазанлъкинеговатаоколност.Щесеспоменатинякоидокументи,коитосаособеноважни заосветляванетона единилидругвъпросотполитическата,икономическатаиликултурнатаисторияна градаирегиона.Отновощенапра-вяуговорката,чеобзорътимапредварителенхарактер–незавсичкидокументие изготвена анотация, някоище бъдат представениили анализирани в бъдеще.Порадитовачастотфактитесапо-скороусловниимогатдабъдаткоригиранислед пълната обработка на архивните записи. Несъмнено обаче и на този етапможедасепостигнеобективнаобобщенапредставазаосманскатадокументация,съхраняванавотдел„Ориенталскисбирки“наНБКМ,хвърлящасветлинавърхуисториятанаКазанлъшко.

Хронология на източницитеКатоцяло,документитепоотношениенаКазанлъкиоколносттаму,съхраня-

ванивНБКМ,несаранни.Тесаследт.нар.„класическипериод“наосманскатадържава,койтоизвестниятосманистХалилИналджъкопределядабъдемежду1300и1600г.33 Такакатонай-ранендокументможедабъдепосоченединберат(berat)заполучаваненасуматаотседемакчетадневнонаосманскислужителот1януари1626г.34 Другстардокументеферман( ferman) докадиятанаКазанлъкзасъбиранетонаджизиетоотспадащитекъмказаКазанлъкселаКечидере(дн.с. Енина) иШипке (дн. гр.Шипка) за 1639–1640 г.35 Най-късните документи сасъответноотвреметоследОсвобождеиетонаБългария(1878),когатоградътире-гионътсавключенивсъздаденатасъгласноБерлинскияконгресавтономнаобласт–ИзточнаРумелия,коятосъществувадо1885г.

Политическа история – кърджалийско време, военно делоМногоинтересни документи са налични относно действията на кърджалий-

скитеглаватаривКазанлъшкоповременаразмирицитевОсманскатаимперия36.Например в еднописмо (mektub) от 18 октомври1781 г. на висшосмански слу-жителдокримскияханСелимГерайхансеописватдействиятанасиноветенаКанлъАхмед–ХюсейниЕюб,кактоинаКоруХасан,коиторазбойничествалиизКазанлъшко37. Също и доклад от 11.ІХ.1791 г. на куриера (tatar)Ибрахим дорумелийскиявалияотноснодействиятанаразбойницивказитеКазанлък,Чир-32 ПоотношениеЧирменнееоформянпредфонд.33 ВжInalcık, Halil.TheOttomanEmpire.TheClassicalAge1300–1600.TranslatedbyNormanItzkowitzandColinImber. TheTrinityPress,Worcester,andLondon.34 НБКМ,Ориенталскисбирки,ф.91,а.е.10,л.1.35 Пак там,а.е.8,л.1.36 ЗатозипериодвжМутафчиева,Вера.Кърджалийсковреме.София:БАН,1993.37 НБКМ,Ориенталскисбирки,ф.91,а.е.78,л.1.

Минало54

пан,СтараЗагора,НоваЗагораиЯмбол,койтосъобщава,чесрещутяхеизпратенТокатчъклиятаСюлейманагас3000душипехотаи500конници38.

Вдругодонесение(arz)от24октомври1785г.накадиятанаКазанлъкКетхю-дазадеМустафадо великия везир също се описват действиятана казанлъшкияразбойникКуруХасан, заХаджиИбрахимоглуидругикърджалийски главата-ри39.КуруХасанеиобектнадругидвадокументас автори–кадиятанаПло-вдив40 инаибанаСтараЗагора41,коитосъщопрезоктомври1875г.докладватнаосманскитевластизанеговитедействия.Следвадасеотбележииощееднодо-несение,вслучаяотаянина42 наВисокатапортаЕссеидМустафаотКазанлъкдовисочайшиосманскисановници,относнокърджалийскитеглаватариКараФейзи,ДженкчиоглуиИсаоглу(документътеот26.Х.1800г.).43 Същоиединдоклад(12.ІV.1810 г.) наАхмедДжеляледдинпаша до султана, описващнастъплението наразбойникаБекирлиМустафакъмПловдивскоипо-сетнебягствотомукъмКа-занлъшкатаказа.44

Тукемястотодасеспоменеиизложение(arz)от11.І.1825г.дочирменскиямю-тесаръфидругиосманскислужители,вкоетосаописаниоплакваниятанажите-литенас.Шипка,спадащокъмказаКазанлък,коитонедоволстватотдействиятанааянинакапуджибашиХюсейнага45.Интересенеиединдефтер(регистър)от7.VІІІ.1799г.,включвашименатанааянитевразличниказииброянаподчиненитеим войници.По отношение на града е списано: „КазаАкчеКазанлък, аянин –Мустафаага,войници–300[души]“.46

Въвфондоветесесъдържатиголямбройдокументизарекрутираненавойни-ци,дезертьориотосманскатаармия,събираненадоставкизавойскатаит.н.На-примервизложение(1791–1792г.)отаянинаМехмедКючюкдосултанасеговоризарекрутиранена100душиотказаКазанлъкипоставянетоимподкомандванетонавоеначалникаДервишбей.47 Вписмонаосманскивоенендоглавнотокоманд-ване(от1853г.)сесъобщава,чесазаловенитедезертираливойнициотказанлъш-китесела,коитоизвършилиубийствоиграбеж,исъответнощебъдатсъдени.48

38Пак там,Сз6/7,л.1.39Пак там,ф.91,а.е.26,л.1.40 Пак там,ф.88,а.е.378,л1.41 Пак там,ф.93,а.е.57,л.1.42 ЗааянитевжShusharova,Maria.ALocalViewovertheWar.WarServiceFunctionsoftheRumelianAyansintheOttomanEmpire–theendof17-thandduringthe18-thCenturies.– В:EmpiresandPeninsulas.SoutheasternEuropebetweenКatlovitzandthePeaceofAdrianople,1699–1829. Eds. Ivan Parvev, PlamenMitev, Maria Baramova, Vania Racheva. Berlin: LitVerlag–Muenster,2010,с.231–242.43 НБКМ,Ориенталскисбирки,ф.91,а.е.4,л.1.44 Пак там,Пд16/11,л.2.45 Пак там,ф.91,а.е.2,л.1.46 Пак там,ф.93А,а.е.170,л.1.47 Пак там,ф.91,а.е.3,л.1.48 Пак там,НПТАХІХ19/88,л.1.

Минало 55

Данъци, икономика, население, социален статус, духовностКактоможедасеочаква,градътиоколносттамусанапълноинкорпорирани

восманскатаданъчнасистемаисъответножителитеимсазаплащалиданъцитесикъмдържаватасъобразнорелигиознатасипринадлежностисоциалниястатус.Таканапримервединсултанскиферман( ferman)докадиятанаКазанлъксере-гламентирасъбиранетонаджизието49 отспадащитекъмказаКазанлъкселаКечидере(дн.с.Енина)иШипке(дн.гр.Шипка)за1049г.(1639/40г.).50 Особеноважнаемолба(arzuhal)от15март1694г.нажителитенаселоШипкадосултана,скоятотеискатдабъдатосвободениотнякоиданъци,понежеимали задължениякатодервентжии(т.е.пазителинапланинскитепроходи)51.Вдругданъченрегистърот20юли1833г.сазаписаниплащаниятанажителитенаКазанлък–мюсюлмани,немюсюлманиицигани,къмосманскитевласти52.

Градътиселищатаоколонегосавключениивсистематазапокупкинапрови-зиизаосманскатадържаваиармия.Интересвтоваотношениепредставлявасъ-дебенпротокол(hücet) от 24ноември1670г.,скойтопървенциотселищаотказаКазанлък:отселоСинитли (вер.дн.МорозовоилиГорноЧерковище)–коджа53

Осман, син наМехмед; от селоЕшекли (дн.Николаево) –Йомер беше, син наЗулфикар;отселоСалтъкам(дн.Копринка)–коджаАли,синнаИбрахим;отселоСехини(?)–ХатибХалилефенди;отселоКечидере(дн.Енина)–ЗайхимиМус-тафаЧелеби;отселоМусиджам(?)–спахиятаАхмедЧелебидекларират,чесаполучилиотОсманагасуматаот250грошаза500килета54 пшеница,закупеназаеничаритевОдрин55.Отследващатагодинаезаповедтазадоставки,коитослед-вадабъдатполучениотказитеКазанлък,Султанйери(казавРодопите),БунарХисар(дн.гр.Пънархисар,Турция),КъркКилисе(дн.гр.Къркларели,Турция)ит.н.56 ВпредфонданаПловдивпъкимарегистър (1845/46 г.), включващименатанабългариджелепи,коитоснабдяватсдребенрогатдобитъкосманскатаармия.Добитъкътедоставенотразличникази–Сливен,СтараЗагора,Казанлъкит.н.57

ВъвфондоветеиколекциитенаНБКМсесъхраняватиосманскидокументизарозопроизводствотовКазанлъкиврайона–традиционенместенотрасъл.58 Из-

49 Данък,събирансамоотнемюсюлмани.50 НБКМ, Ориенталскисбирки,ф.91,а.е.8,л.1.51 Пак там,а.е.76,л.1.52 НБКМ,Ориенталскисбирки,ф.91,а.е.47,л.1.53 Коджа(koca)–букв.„възрастен“,„стар“,вслучая„старейшина“.54 Мярказаобем,коятовариразаразличнитерегиониипериоди.Обикновеносеимапред-видцариградскотокиле,коетоеравнона37литра.ВжВеков,Манчо.Метричнатасисте-мавБългария:МетричниреформииметрологичнадейностXVIII–XIXв.По:Дигиталнабиблиотекапоархивистикаидокументалистика.[онлайн].[прегледан25.08.2019г.]http://electronic-library.org/books/Book_0057.html55НБКМ, Ориенталскисбирки,ф.91,а.е.13,л.1.56 Пак там,а.е.16,л.1–2.57 Пак там,Пд17/23,л.1.58 ВжПенчев, Пенчо.Казанлъшкият край през Възраждането.София:АИ„Проф.Ма-

Минало56

вестнисанапримерписмаот1858г.,вкоитосаспоменатимитата,коитоследвадасесъбератоттърговците–закупчицинарозовотомасло,произвеждановКазан-лъкиоколията.59 ВпериодаследКримскатавойназапочваипо-бързоторазвитиенаграда,катопрезнегопреминаваителеграф.Такавпрепискаот1867г.сеспо-менава,чещебъдеудълженателеграфнаталинияотСтараЗагора,презЧирпанзаКазанлък,катозанужнитематериализапострояванезалиниятаенабавенаиопределенасума.60

От30-тегодининаXIXв.еиедин,поизразанаМахиелКил,„регистър на молбите за възстановяване на църкви в империята“,вкойтоезаписанамолбазавъзстановяваненацъркватавКазанлъкидругиселищаотБългария.61 Известнисаидвадокумента62 от1867г. заразходизабеднилицаотмахаливКазанлък,кактоизапокупкинахлябидругихранизазатворнициотПловдивскиясанджак,включителноизатакиваотКазанлъшко.63

Кактовъввсекиград,такаивКазанлъксафункциониралиразличниблагот-ворителни фондации (вакъфи). В предфонда наПловдив например има запазе-никвитанциинавакъфанаЗелихаханъм,развиващсвоятадейноствкасаба(т.е.град)Казанлък.Бележкитесаобщоединадесетисаот9август1874г.64

Особеноваженеединрегистър(defter),съхраняванвпредфонданаСтараЗа-гора,съдържащсписъксименанажителиотказаКазанлък.Ставадумасамозахристияниот селатаКечидере (дн. с.Енина),Шипка,Акбаш (дн. с.Габарево)ит.н.Общо,порекапитулациянаписаря,сазаписани2402души.Засъжалениерегистърътебездатаинеставаяснопокаквапричинаебилсъздаден,нопъкецененизточникзаименнияфонднажителитенаказатапрезосманскотовлади-чество.65

ДругиМногоинтереснисаидокументите,даващиинформациязамикроисторията

наградаирегиона.Такаможедаседобиятданнизаотделнилица,коитосапъ-тувализадругичастинаимперията.Впътендокумент(murur tezkeresi)от6март1869г.севижда,ченякойсиМехмед,синнаИсмаил,отселоШекерали(дн.с.

ринДринов“,2005,с.19–103;Зарев,Косьо.Историянабългарскоторозопроизводство.Пловдив:Вион,1996.59 НБКМ, Ориенталскисбирки,НПТАXIX25/49.60 Пак там,НПТАXIX26/1.61 Пак там,OAK45/22.Анотациянадокументаможедабъде видяна в:Кил,Махиел.ИзкуствоиобществовБългарияпрезтурскияпериод:Прегледнаикономическите,юри-дическитеихудожественитепредпоставкизабългарскотопоствизантийскоизкуствоине-говотомястовразвитиетонаизкуствотонахристиянскитеБалкани,1360/70–1700г.новаинтерпретация.прев.отангл.РосицаГрадева.София:Любомъдрие–Хроника,2002,с.145.62 Пак там,ф.88,а.е.558,л.1.63 Пак там,а.е.612,л.1.64 Пак там,Пд13/10,л.1–11.65 НБКМ, Ориенталскисбирки,Сз6/3,36л.

Минало 57

Хаджидимитрово,общинаКазанлък),щепътувапрезКазанлъкзаЦариград.66 Вдругподобендокументот1872г.езаписано,чеШино,синнаРанко,отселоШип-ка,щепътувазаДобридже(вер.сеимапредвидДобруджа).67 Тукщеспоменаиединсписък68 наколари(арабаджии)отКазанлъшко,Старозагорско,Чирпанскоит.н.от15януари1856г.,кактоиквитанциинаталигаджии(колари),чесаполучи-лисумизапревозиотКазанлъкдоПловдив.69

Внаследственопис (tereke defter), вероятноотXIX в., е изброенои оцененоимуществотонапочиналиявсливенскатаболницаказанлъчанин–Мустафа,синнаИсмаилотЧаршъмахала,къдетосавключенипредметиотбитаит.н.70 Отсви-детелство(tezkere)от4.ІІ.1844г.разбираме,ченякойсиказанлъчанинЙорги,синнаЯни,служикаточираквеснафанаарабаджиите(т.е.коларите).71

Средфонда има налични документи и за криминалнипрояви нажители населаотКазанлъшко.Таканапримервтелеграма(11.ХІ.1875г.)отТърноводокай-макаманаКазанлъксесъобщава,чеезаловенХаджиМехмедотселоИсова(вер.дн.с.ДолноИзворово).ВъпроснотолицебилоизпратенозаКазанлък,новселоДебалче(дн.гр.Дебелец,общинаВеликоТърново)успялодаизбяга72.

ВъвфонданасанджакаЧирменсазапазениидверазпискиот1856–1857г.заполученасумавразмерна225грошаотГлавнотосчетоводствозатимарвселоХамурсуз(дн.с.Ръжена),спадащокъмнахияКазанлък,къмсанджакЧирмен.73

ЗаключениеМожем да приложим десетки други примери за османски документи, които

данидадатдетайлиотисториятанаКазанлъкиоколността,нотоваедвалиенеобходимо.Представенитедотуксадостатъчно,задасъздадатяснапредстава.Очевидновтечениенавреметонаселениетонарегионасеувеличава.Жителитенаградаиселатавоколносттасаетническиразнородни–българи,турци,циганииевреи,коитосъставятеднамултикултурнаимултирелигиознасреда,характер-назаБалканитепрезцелияпериоднаосманскотовладичество.

Документациятаоформятипиченосманскирегион–обложенсобичайнитезапериодадаждия(джизие,десятъциит.н.),катоочевиднонякоиотселищатаоколограда,катоШипканапример,вкачествотосинадервентжии,саималиизвестниданъчниоблекчения–нещокрайнотипичнозаподобенроднаселениместа.НасъщитепривилегиипрочеесасерадвалижителитенаселоКалофер74.

66 Пак там,ф.91,а.е.39,л.1.67 Пак там,а.е.40,л.1.68 Пак там,ф.93А,а.е.7А,л.3.69 Бележкаот23.ІХ.1862г.идругаот26.V.1871г.Вж НБКМ, Ориенталскисбирки,ф.88,а.е.1013,1л.–гръб;исъответно:ф.88А,а.е.683,1л.70 НБКМ,Ориенталскисбирки,ф.91,а.е.42,л.1.71 Пак там,а.е.48,л.1.72 Пак там,а.е.52,л.1.73 Пак там,ф.87А,а.е.24,л.2.74 ВжНачов,Никола. Калофервминалото.Ч.1:Фототип.изд.накн.от1927г.София,

Минало58

Катонедостатъкнадокументалниямасивможедасепосочинеговатаразнород-ност.Тойвключванай-разнообразнитиповеизточници,изготвениотосманскатаадминистрациянаразличнониво–отадминистраторивсултанскиядворец,презслужителинасъданаместнониво,долокалнифинансовиидругичиновници.

Важноедасеспомене,чеобщопогледнатодокументитенесарегистровиитрудноможедаседобиепо-общапредставазарегионазаопределенмомент.Втоваотношениеможебиследвадасепотърсидопълнителнаинформациявос-манскитеархививИстанбулиАнкара,коятодадобавистойностнаналичнатавСофия.

Въпреки тези недостатъци, фондовете и колекциите с османски документи,съхраняванивНБКМ,дорисамипосебесисаповечеотполезнизаобогатяваненаисторическотознаниезаКазанлъкирегиона–товаевънотсъмнение.Оставадасеопишатсъгласномодернатаархивнаметодаидасенаправятдостъпнизаисторицииграждани.Трудназадача,нопъкусилиетощебъдеповечеотползот-ворнозавсичкиинтересуващисе.

1990;Йорданов, Кръстьо.ДервентджийствотоврайонанаСтарапланинаиПредбалка-напрезХVIв.–В:Известия наРегионаленисторическимузей–Габрово,2015,т.2,с.174–193.

Минало 59

Прогласяване независимостта на Българската църква на празника на Светите братя Кирил и Методий Словото на Българския Екзарх Антим І І I , произнесено в Цари-град на 11 май 1872 г.

стоян райчевски

Proclamation of independence of the Bulgarian Church on the feast of the Holy Brothers Cyril and Methodius

The speech of the Bulgarian Exarch Antim I, delivered in Constantinople on May 11, 1872.

Stoyan Raychevski

SummaryThe famous historian StoyanRaychevski examines the determination of

ExarchAntimIindefendingtheBulgarianinterestsandtheindependenceoftheBulgarianExarchate.InhisarticlehefocusesontheeventsthattookplaceduringthefeastoftheHolyBrothersCyrilandMethodiusonMay11,1872.ThenExarchAntimIperformedthefirstsolemnchurchserviceasexarchinconcelebrationwiththeBulgarianmetropolitansinConstantinople–PanaretofPlovdiv,HilarionofLovchandHilarionofMakariopolis.Theact for theproclamationoftheindependenceandautonomyoftheBulgarianChurchwasalsoread.

Key-words:ExarchAntimI,speech,St.St.CyrilandMethodius,Indepen-dentBulgarianChurch,Constantinople.

ВнавечериетонаВеликден,койтопрез1872г.сепадална16април,първиятБългарскиЕкзархАнтимІпредприелстъпкизадавлезевканоническавръзкасВселенскияпатриарх.На4април1872г., следкатовечееполучилпоканатаотвеликиявезирдасеявивъвВисокатапорта,задамусевръчибератазанеговотоутвърждаване,тойизпратилпринегоделегацияоттримачленовенаПривремен-ниясъвет–ГаврилКръстевич,ИванчоПенчовичиГеоргиЧалъковзадаопределичрезтяхденя,вкойтодамусепредстави.Патриархътотговорил,четойнепри-знавабългаритеитехния„мнимекзарх“ичещесепосъветвасъссвояСинод.НаследващияденвЕкзархиятапристигналпатриаршескиятпратеникархимандритГерман,задапредадеотговоранаПатриархаинаПатриаршескиясинод.Разго-ворътпротекълтягостноисдългипаузинавзаимномълчане.Когатоситръгвалпратеникътзаявил,ченямалпоръкадасевпускавразсъждения,асамощепре-даденапатриархаинаСинодаказанотоотАнтим І.Тогавамубилоказаноот


Минало60

ЕкзархАнтимІ:„ПредайтенаНеговоСветейшество,чебългарскиятнародеималцъркви,коитоПатриаршиятаеунищожила.Сеганародътсигиискаипонежеазпринадлежакъмтозинарод,бранянеговотоправо!“.

А на повтореното от Герман, чеПатриаршията очаквала писмен отговор напосланиетойот22януарииповторилаоснованиятайданастоявазатова,ЕкзархАнтимІотвърналкатегорично:„Праватанамоянарод–етомоятотговор.Азня-мамдруготговор“.

Триднипо-къснопредишнитеекзархийскипратеници,безГавраилКръстевич,направилиновобезрезултатнопосещениевПатриаршията.На12април,Великасряда,тезатретипътпосетилиПатриаршията,ноотговоротпатриархаполучилиединденпо-късноитойгласялсамо,чеАнтимнетрябвалодаслужи.ПатриархътотказвалупоритодаприемеЕкзархАнтимІ,заданебистовадададялповодиоснованиенабългаритедасипомислели,че„тойпризнавасвършенияфактираз-решаванаекзархадаслуживбългарскатачеркванаБалат“.

Няколко дни преди самия празникВъзкресениеАнтим І, както бил обещалпредитованаВеликиявезирисъобразнозадължениятасипоферманакатопред-стоятелнаБългарскатачерква,отновопожелалпатриархътдагоприеме.Тообачепакотказалдагостори.ТогаваЕкзархАнтимІотправилкъмнегодругамолба,дамуразрешидаслужинаВеликденвбългарскатачерква, закоетоцариград-скитебългарисилнонастоявали.СледпропаданетонамисиятанапратеницинаекзархиятаприВселенскияпатриарх,на15април,всъботатапредиВъзкресение,ЕкзархАнтимІмунаписаледнодипломатичнописмосъсзаявенасклонносткъмпримирие,коетозавършвалосмногоясноизразенотказотстрананаБългарскатаекзархиядапоемеотговорносттазавсичкипоследствията:

„ОбръщайкисеощеведнъжписменокъмВашеСветейшество,азВимоля,въ-прекивашияотказдамеприемете,дамиизпратитеВашетопатриаршескораз-решениедаслужаБожественаслужба,катоспоменавашетоиме,вбългарскатацърква „Св.Стефан“ на Балат по случай празника наВъзкресението на нашияСпасителИсусаХриста.Съссъжалениевсъщотовреметрябвададобавя,свсич-котоподобаващокъмВашеСветейшествоуважения,чеотхвърлямцялатаотго-ворност за последиците. На Ваше сиятелство смирен брат вХриста /п/ АнтиммитрополитВидинскииЕкзархБългарски“.

НасамияденВеликденАнтимизпратилпоГригорийновописмодопатриарха,скоетомузаявил,чеправославниятбългарскинародискаотнегонастоятелнодаизвършиБожественасветалитургиявбългарскатацърква„Св.Стефан“.Патри-архътневърналтозипътписмото,катознак,чемеждутяхвеченямалоникаквообщение,задържалгоинедалисканоторазрешение.Съзнавайки,четезидобро-намеренинеговистъпки,коитонесрещатникакъвоткликуВселенскияпатриарх,могатдаподкопаятувереносттанабългарскиянарод,ченароднотоделоеуспяло,на20април1872г.Екзархътнаписваново,пакучтиво,нонетърпящоповечени-каквивъзражениеписмо,коетоизненадалосдързосттасиисамиятпатриарх:

„ДосегаазмолехВашеСиятелствозадвенеща:заразрешениедаВиизразяличносвоетопочитаниеизаразрешениенапразниканаВъзкресениетонаНашия

Минало 61

спасителиГосподИсусХристосдаслужавбългарскатачерква„Св.Стефан“наБалат,но занещастие,неполучихнитоедното,нитодругото.Оставямитретамолба,скоятопочтителносеобръщамкъммъдросттанавашеСиятелство.Узнах,че трима от нашите свети отци: Високопреосвещенният Панарет Пловдивски,Високопреосвещенният Иларион Ловчански и Високопреосвещенният ИларионепископМакариополски,сабилиподложенииотВашесветейшествонацърковнонаказание,задетосаизвършилисв.Литургиявцърквата„Св.Стефан“...

Позволетеми,Светейшийотец,откритодаВиявя,чепосилатанаположение-то,вкоетосенамирам,щебъдазадълженофициалнодаобявязанищожноеднотакованаказаниекатонеправилноинеоснователно,аковиенепобързатесамидагоанулирате…Иначе,засъжаление,азсъмдлъжендаявя,чеитозислучайбимогълсъщодасеизплъзнеотВашеСветейшество...Антим,митрополитВидин-скииЕкзархБългарски“.1

СледкатоВселенскиятпатриархнепроменилпозициятаси,ЕкзархАнтимІпоелдоблестноотговорносттакатодуховенпастирнабългаритеипристъпилкъмизпълнениеназадължениетосикатодуховенводачнабългарскиянародиотме-ниледностранноедностраннонаказанието,коетоПатриаршиятабиланаложенанавладицитеПанаретПловдивски,ИларионЛовчанскииИларионМакарипопол-скизарадибогоявленскатаимслужба.

На 23 април, първата неделя следВеликден, след църковната служба в бъл-гарската черква „Св. Стефан“ в Цариград, архимандрит Григорий прочел предсъбранитемиряниакта,издаденотБългарскиясинодиподписанотАнтимIзаотмянананаказаниетонатриматабългарскивладици.Въвнегосеизтъквало,чебългарскиянародвсвоятаисторияеималтринезависимичеркви:Търновскатапатриаршия,ОхридскатаиИпекскатаархиепископии,коитосабилиунищожениантиканонично от Цариградската патриаршия. Останалият под ведомството наЦариградскатапатриаршиябългарскинарод,неможейкидатърпинейнитебезза-кония,повелборбазавъзстановяваненанезависимосттанабългарскатацърква,коятосеувенчаласуспехприсъздаванетонаБългарскатаекзархия.Следтовавъ-ведениевактътсепосочвалиипричините,коитосанакаралиспоменатитетримабългарскитевладици,тогавачленовенаБългарскиясинод,даизвършатБогояв-ленскатаслужбана5януари1872г.,коятонеимебиларазрешенаотВселенскияпатриарх.Товатенаправилипосправедливотоисканенацариградскитебългари,коитовпродължениена12годинисабилилишаваниотблагословениетонаед-нороднитесиархипастири.Българскитевладицислужили,въпрекизабранатаотстрананаВселенскияпатриарх,защототечулииоткликналина„молбитеисъл-зите“народолюбивитебългаривосманскатастолица.

Членпървина актаобявявалналоженотоотВселенскияпатриархинеговиясинодцърковнотонаказаниенаправославнитебългарскиархиереиПанаретПло-вдивски,ИларионЛовчанскииИларионМакариополски,обнародванона17януа-ри1872г.,за„незаконноинестанало“,понежебилонаправено„антиканонически

1 Кирил,ПатриархБългарски.ЕкзархАнтим:(1816–1888).София:Синод.к-во,1956,с.399–400.

Минало62

ибезвременно“.ТаканапразникаТоминанеделяБългарскатаправославнацърквасправотосинаавтокефалнацърквавдигналаналоженотоотВселенскатапатри-аршията „низвержение“на триматабългарскивладици, което сеприелоикатодемонстрациязанейнатанезависимост,защототакаваотмянанацърковнонака-заниеможеладанаправисамоеднаавтокефалначерква.2ТазиактнаАнтимІсепосрещналсголямоодобрениеотнарода,ноопределенисреди,близкидоправи-телствотоидографИгнатиев,гоприелисизвестнирезерви,опасявайкисе,четойщялдапопречизаедноскорошнопомиряванеспатриархаипатриаршескисинод.ПотозиповодЕкзархАнтимІзаявявавзаседаниетонаПривременниясъвет,чеследвсичкитемубезуспешниопитидавлезевъввръзкасВселенскияпатриархилидаполучиразрешениетому, за да служи, тойбилпринуденнай-накраядапристъпикъмрешителнидействия„отговарящинаправатаипрестижанаеднаавтокефалнацърква“.

СкороЕкзархАнтимІдалновзнакзасвоятакатегоричноствотстояванетонанароднитеинтересиинезависимосттанаБългарскатаекзархия.Поводътдошълснаближаванетонаголемиянароденпразниксв.св.КирилиМетодий.На11май1872 г. тойизвършвапървата тържественацърковна служба като български ек-зархвсъслужениесдругитебългарскимитрополитивЦариград:ПанаретПло-вдивски,ИларионЛовчанскииИларионМакариополски.ПрочетенбилиактътзапровъзгласяванетонезависимосттаисамостоятелносттанаБългарскатацърква.

ДататазатазидемонстрацияЕкзархАнтимІизбралсъзнателно,задасепод-чертаелимногоясноисторическитеправанабългаритедаиматсвоянезависимачерква, такава, какватоебила тяповреметонацарБорис ІПокръстител.Товапроличавамногоясноиоттогавашнитеобширниивъзторженирепортажи,непо-средственоотместотонасъбитието–българскатачерквакрайЗлатниярог.

ОщеотвечертасрещупразникананароднитепросветителивсичкитебългаривЦариград, уведоменипредварително, че неговоБлаженствоАнтимще служивцариградскатабългарскачерква„Св.Стефан“,цяланощсестичаливхрамадапалятсвещитампредиконитенасветците,анасутринта,денчетвъртък,множе-ствотосеувеличилоняколкократноиизпълниловсичкиулицикъмбългарскатачерква.Широкиятчерковендвориширокатаулицамеждучеркватаиметохасеоказалитесниинемоглидапобераттрупащиясенарод.Къмединадесетиполо-виначасапотурскиголямотомножествохорасеизнесликъмморскатаскеля,задапосрещатБългарскияЕкзархАнтимІ,къдетобилиизлезливечевсичкисве-щеницивсвещеническитесиодежди,всичкиученициотбългарскотоучилище,облеченивбелидрехистрендафиловикиткивръце,пеещинепрекъснатохвалеб-ственихимни.Отморетосезадалаладия,каранасъсшествесла,сБългарскияекзархвнея,следванаотдругиладии,коитовозелитриматавладициидругитедуховнилица.ПристъпванетонаскелятаЕкзархАнтимІбилобсипансрозиидругицветя.Мнозинадържалинарочноприготвенивеликолепнисвещи.3

2 Кирил,ПатриархБългарски.ЕкзархАнтим...,с.406.3 Македония,год.6,бр.7,16.05.1872.(Притурка)

Минало 63

Стакава една тържественостЕкзархАнтим Іпрекрачилпрагана същотакавеликолепноукрасенатабългарскачерква„Св.Стефан“заподготвенотонай-тър-жествено отбелязване на празника на светите братя Кирил и Методий и ощепо-тържественооповестяваненавъзвърнататанезависимостнаБългарскатацърк-ва.

„Днес,11май1872г.,служипървиятбългарскиПатриархАнтимIисепрог-ласиБългарскатацърквазанезависима“4–еводещотозаглавитенацариградския

4Право,год.7,бр.10,15.05.1872.

ЕкзархАнтимІ

Минало64

български вестник „Право“.В него българскиятЕкзархАнтим І І е титулуванкато „патриарх“ – „Блаженственопървий наш Патриарх“. Това не е каноничнагрешка на тогавашния редактор, нито емоционално увлечение както ще станеяснопо-долуотсамиятекст,атвърдоубеждениеипозиция,основанаименнонаисторическатаприемственостмеждуподвиганаСветитебратяКирилиМетодийивъзстановяванетовнововременаотнетатаотЦариградскатапатриаршияне-зависимостнаБългарскатаправославначерква:„Койможенаистинадапогледненасветлиятозипразник,дачуеиизречезаедноспсалмопевецатезиутешителнидуми, без да извика с радости възхищение: „Нека заминутаприпомнимонуйпреминало,коетоизпълвашестолковагорчивинасърцатанаокаяниядосеганашбългарскинарод!Туймрачнопреминалоедващопочнадасеотдалечаваотнас;иакотохвърлянякаквасянкананашатарадостинеможемскородагозабравим,значи,чето,катониепокрилосмракананевежеството,тъйщотодопредималковременийбяхмезабравилисъвършеноикаквасвятадлъжностимамеитрябвадаимамекъмнашитепросветителииучителиКириллаиМетодия–налаганисеизноводлъжностдагонезабравим,нодагоимамекатосветилникипазителнабъдещотони.Ноподмрачнитеоблацинатуйжалостнопреминалонеселивиждавечевъзтържествуванетонаправдатаиистината,коитовтуйсивъзтържествува-непростиратсвоитесветозарниисилнидесницинатолкозгодинивоковилежа-щатаизлестрадащатанашанезависимаЦърква.

Радостта, която всяко българско сърце усеща днес, не показва ли достатъч-но,ченастоящетоеутешителнозанас,чениобещаваизобилнажътва,ченосивнедратасиедномладопоколение,пълносъс здравеисила,коетоеразбрало,чебъдещетонемупринадлежи.Да,тозизнаменателенизабележителенпразникщеоставивеченспоменипримернанашитепотомци.Ноотдепроизхождатазинеобикновенарадостиотсамосебесизнаменитизабележителенпразник?Кояепричината,детотъйименноиизричнониепосочвамеденя11майот1872 г.,когатоимавеченяколкогодиниоткактопризнателниятбългарскинародепочналиследваежегоднодагопразнуваснеобикновенитържества…Безсъмнениетазигодинанародниятпразникепо-величественотдругигодини–спърватаЕкзар-хическаслужба“.5

Раносутринтавчетвъртък,ощеприпукванетонапърватазора,църквата,дво-рътишироките откъмФенериБалат улици се изпълнили смножествонарод,койтопостоянносеувеличавал,задапосрещнеивидисвояархипастирЕкзархАнтимІ.Трудноможедасипредставиднесчовеквъзбуждението,коетонастъпи-лосредструпалиясенарод,когатовдалечинатасепоказадавлизавЗлатниярогголяматаладиясъсшествесланаНеговоБлаженствоАнтимI,следванаотдругишестладиинауважаванитесинодалнистарциидр.духовнициотОртакьой.Ек-зархАнтимІзавторипътотпристиганетосивосманскатастолицапосещавалФенер,новече„незадапреклониглавапредгордияфанариотскиначалник“,азада„донесесъвършенотоимизбавлениеиосвобождениеоттолкозгодишнотоимробство“.Посрещнатпотакъввеликолепенначинисилноразвълнуван,АнтимI

5Пак там.

Минало 65

благословилнарода,влязълвхрамаизаелотреденотомумясто.Призапяванетонапевцитетойслязълотпрестоласи,целуналиконите,облякълсвещенически-теодеждии започналбожествената службав съслужениев свещенодействиетоот Панарет Пловдивски, ИларионМакариополски, Иларион Ловчански и архи-мандрититеГригорийиВиктор.„Народътбешетолковамного–пишесвидетел,–щотовидяхмехора,коитосекачвахаивървяхапораменетенадруги,зададойдативидятпо-отблизосвоясвещеноначалник.“

СледизчитанетонаАпостолаархимандритГригорийХилендарскизапочналдачетеакта,скойтосепровъзгласявасамостоятелносттанаБългарскатацърква,основананаисторическитеправананарода–„наоснованиеназаконнотосъщест-вуваненадревнитенашинезависимицъркви,незаконноунищожениотгръцкатацариградскаПатриаршия“.6

АследпрочитанетонаЕвангелиетоАнтимIизричаслово,заподвигаза„прис-нопаметнитенашиотциКирилаиМетодия“,следкоетопреминалвърхузначе-ниетона възстановенатанинародна черкваи за добрините, които българскиятнародможедаочакваотвъзобновенатасамостоятелностнанеговатаправославнацърква.

Словото7 на Антим I, произнесено на празника на св. св. Кирил и Методий

в българската черква в Цариград, 11 май 1872 г.:

„ДвоенпразникпразнувамеднесвтозиБожихрам,чадавъзлюбени.Днессла-вимивъзпяваметържественоприснопаметнитеименананашитеравноапостолиСветогоКирилаиМетодия.Чрезтях,чрезтяхнотоБожественопоучениеичрезтехнитестараниянашиятнародизлезепредихилядагодиниоттъмнинатаиотсянкатанасмъртоноснотоидолопоклонствоивлезетържественовновживот…Катоверниученициипоследователинавърховниясинаставникиучителпред-приели проповеданието на евангелската истина, изкореняването на суеверието,възражданетонанравствениячеловекивъобщеизпълнениетонапредизреченитеотустатанависочайшатаправдаистина.

Порадитоваиниеднесчрезвисокототайнствонабезкръвнататазибожест-венаслужба,въздавамеславаБогу,койтоебили застъпникнашиприбежищенашевднинаскърбинаши,помощникнашимилостнаша,койтоеблаговолилвразстояниенацелидесетвекове,вкоитонашийнародпретърпятолкозитолкоззлочестини,даниутешиидасъхранисвятоинепорочноевангелскотоучениенаСв.КирилаиМетодия,божественотонаследство,скоетоивиметонакоето,въз-обновяваднесобществениясиживотиправославнатаБългарскацърква.

Оттазиславнастолицабяхатръгналипредихилядагодинидваматаблагород-нибратяКирилиМетодий,задаидатдапросветятсЕвангелскотоучениенашитепраотци.Втазисъщатастолицаднесниетържествувамепаметтаимичрезсамияезик, който те сами учеха, благодарим всевишного защедратаму към насми-

6 Македония,год.6,бр.7,16.05.1872.(Редовнапритурка)7Право,год.7,бр.10,15.05.1872.

Минало66

лост,съссилатанакоятоможахменай-последапридобиемсветитесицърковниправдини,накоитоизпълнениетоднесвечеедело.Сблагословениетоисмолит-вованиятана свещеницитеАрхипастириинаревностнитепоборницинаХрис-товотоучение.Изпровождахасетогазоттукзабългарскитенаселениянашитепросветители. Благословението и молитствованията на Цариградската черкваследвамениеиднесощедатърсимнесамокатонеделимичленовенавсеобщотоправославноизпълнение,ноикатонейнипризнателничада,отнеявъзродениду-ховноиотнеянай-напредвъзпитанивБожественитеевангелскиистини.

БорихасевонуйвремеКирилиМетодийпротивразниимногобройнипре-пятствиязачистотоинепорочнопреданиенатезиистини,борихаседълговремеинай-послекатосеувенчахаапостолскитеимтрудовеспълнасполука,теможахадасвържатощепо-тясносвсеобщатаправославнавосточнацърквановопокръс-тениябългарскинарод,койтобешесепоревналинаРим,нокойтоумеявмного-бройнитевоновавремецърковнипрениядасъзреистинатаидаостаневнеябездажертванищоотправдинитеси.Същиятнароднамерипо-послевцърковниясиживотсъщитеявленияподдругвид,сдругобраз.Нокактотогава,тъйиднес,тойсепредставяизновопредвероизподниясвятсъссъщатанепорочнаистинанаправославиетоисъссъщатаправда,коятоимадасеуправлявацърковночрезсвоинароднипастири,съгласнодухаипостановлениятанаправославнатацърква.

ПогрижихасевоновавремеКирилиМетодийдапредадатнапокръстенияоттяхбългарскинародбожественитеистининасобствениянеговезик...Тъймислитойднес.Товаизповядва,тазиистинащеподдържаивъзобновенотосегадуховнобългарсконачалство.

Тъйтържествениятпразникнасв.КириллаиМетодиястанаднесзавсичкинасне самоутешителен,ноипоучителен.Иниенепочитамекакто трябвапа-меттаим,акобисенестараемдасеползвамеоттяхнотоучениеитехнияпри-мер.ДнесвсинцасгорещвъзторгсерадваменавъзобновениетонаправославнатаБългарскацъркваподимеЕкзархия,коятоднесвечепочнададействавживотаивобществото.Праведнаеобщонароднатанирадост,възлюбенивХристачада.Благочестиви са чувствата, които ви въодушевляват, утешителнии приятни санадеждите, които си съставяме всинца за бъдещото ни духовно и православноблагоденствиевнедратанаЕкзархията.СБожественатапомощтеиобщонарод-нитенадеждинещебъдатпразниисуетни.

Миролюбивиятичеститбългарскинародщеумеедаоцениточноисправед-ливоцърковноуправление,скоетосесдобиикактовсеобщитемужеланиячрезблагородното му обхождане можаха да станат дело, тъй и днешните му добринадеждищемогатдасеосъществятнапълно,акопокажесъщатамъдрост,същотоблагоразумие,същатапреданосткъмбащинатасиправославнавяра…Нищонесъществуванатоясвят,чада,безеднацелотсамогоБогапредначертана.Тъйивсякопостановлениевобществотоимаедносвоесобственопредназначение.Новсичкидругиобщественипостановлениясаповечеделачеловечески,самоцърк-ватаХристова,ебожественопостановление.ТяимазаоснованиесамогоГосподанашегоИсусаХриста,азацел–ЦарствотоБожие.Нейнотовисокопосланиена

Минало 67

този свят е, да осветичеловечеството, да го свърже с божеството, да гоизбавиот световната суетност, за да го спечели заЦарствоБожие.Христовата църкванямазацелнитовеличиемимоходно,нитослававеликолепна,нитосиланеобо-рима,нитобогатство,нитодругисветовниибожествениудоволствия…Тянесевъзвишаваназлатообкованпрестол,задазаповядваиуправлявагосподарски.Счеловека лично, с неговото душевно възраждане се занимава тя кротко и тихокатомайкаблагоутробна,анесуправлениенацарстваилисоснованиенасила,защотоХристовотоцарствонееоттозимир.

ВъзвишениетонаумакъмнебесногоБога,образованиетонадушата,освеще-нието на чувствата, облагородяването на сърцето, тайно, въобще и божественовъзобновление на човека, любов към всичките, смиреномудрие, преданост къмдлъжността,дългоипостояннотърпение,ноинепоколебимокъмправедногоБогаупованиевзлощастнитевремена,стремлениекъмвсякодоброибогоугоднодело,трудежедневенспълнанадеждазавъзнаграждениетомуотСъздателя,вяра,лю-бовнадежда– еточада, добродетелите за учениетои за разпространението,накоитоепоставенавчеловеческотообществосвятатацъркванаИсусХристос.

ЧастнеотделнаоттазицърквасъставяднеспоснизхождениеБожиеиправо-славнатанашаБългарскаЕкзархия.Следователноинейнотопосланиенеможедабъдеразлично.Същотоучение,същитеистини,същитесветиначалаедлъжнаитядаразкриваиразвива заславаБожия.Цариградскатацърквавижда,чебъл-гарскиятнароде силно запазилтезинаставленияи е запазилправославната сивяра.Българскиятнарод,коготонищонеможедаразклатикактовчувствотонаправдатаму,нитовбащинитемувероизподниубеждения,щепокажеизанапредсловомиделом,че той, каквотоида стане, с глубокапринадлежностщеслед-вададенитемупредивековепастирскисъветиотпървитемуучителивсветатаХристовавяра. Тойзнае,чедуховнотомущастиевновоустроенатанашаЕказар-хиянещедаедействително,освенакоследватияспасителнисъвети.Етозащонамерихиаззадобродавигиприпомнятукавкратце.Имайтегивинагивумаси,имайтегивсякогапредвид…

ИБългарскатанашаЕкзархияпривсичкия външеннароденхарактер, нещесипозволиникогадасмесинебеснотосземното,божественотосчеловеческото,духовнотосмирското.Едноисъщопосланиенанейнитеслужители.Тоенрав-ственотообразование,възвишениенабългарскиянародпоевангелскотоучениенаБългарскатаправославнацърква,накоятощесагрижатежедневнодапривли-чатлюбовтай,благословенитетакива.Такиваслужителищебъдатукрашениеичестнацърковнотонашеуправление.Тъйщеотговориминаистиннотопослание,коетоимавобществотоцъркватавъобще,кактоказахмепо-горе,итъйобщона-роднатаползаотЕкзархиятащебъдепо-действителна,защотовсякоеобщественопостановлениетогазиплодотворипо-добре,когатотоотговарянацелта,закоя-тоепоставеноидействасъобразносъссобственотосиестество.Етозащо,чада,трябвавсинцадаокръжимслюбовтаси,спреданосттаси,съссамоотвержиетоси,сблагочестиетоси,съссъгласиетоси,спочитаниетоси,тазисвещеннадра-гоценност,коятопридобихместолкозтрудовеинакоятоднесзвучитъйсладко

68 Ръкописи

приятнотоимеБългарскаекзархия.Вниманиетоигрижатазанейнотоутешениетрябвадасадвойнопо-големи,отколкотобяхастараниятанизапридобиванетой.Обикновеночеловецитесеприлепватповечедоонова,чтотоискатдапридобият,отколкотодонова,чтотопритежават.Надеждатавинагибивапоживаипо-силна,отколкотоопределенотосъстояние,нониенекабодърствуваме,некабъдемвсяко-гатрезвиивнимателни.

Екзархиятаевечеоснована.Тядействуваиживее.Нонекабъдемточниизпъл-нителинадлъжноститеси,верниидостойниученицинатържествуемитеднесСв.КирилаиМетодия–преданичаданаПравославнатацърквапривсичкиогорче-ния,коитобинипричинилоеднобезвременноупорство…ТезисъветиотправилпредихилядагодинивеликийФотийЦариградски–ВселенскиПатриархдото-гавашнийБългарскицарБориса,койтонакръщениетосисенаименувалМихаил.

Кактоказахме,Българскатаекзархияеделосвършено,ноживотътнаБългар-скатаекзархияпочваитойтрябвадаевечен.Каквосвятопоприщенаблагочестнадеятелностсеотваряднеспредвсинцани!Отсеганататъксеизискватвнимание,мъдрост,кроткадеятелност,безкористнавяравБогаиблагочестие,защотосамотакащеможемдапокажемнацялсвят,чесмебилидостойнидасеуправлявамецърковносамичкиисъгласносучениетоипреданиятанаПравославнатавосточнацърква,накоятощепостоянствамедаискамеумолителноблагословение..

Екзархията се съставя по общественожелание, но тя би била гола дума, тябибиламъртво тяло, акобиданеумеемда сеуправляваме съразмерно с важ-носттаисвисокотоисвятопредназначение.Радостта,скоятоднестържествуватпаметта наСв.Кирила иМетодия всичките в пространнатаОсманска държаваБългарски епархии трябва с праведно удоволствие, което ни причинява, да ниправипо-чувствителнивдлъжностите,коитонисеналагат.Уверенсъм,чекактосъгласиетоспомогнанаустроениетоналюбиматанашаЕкзархия,тъйтовасъщосъгласиещениулеснивуправлениетой,коетоеживотътйвобществото.Етозащоповторителновипрепоръчвамлюбов,мирисъгласие…

Господи,Боже,Вседържателю,койтосиблаговолилдаявишнаммилосттасиищедросттаси,просветиивразумивсичкинас.Неоставай,Господи,вернияБъл-гарскинарод,надзиравай го,покровителствай го, ръководи гоневидимовпътянабожествениятвойзакон,наблагочестието,навсякодоброибогоугодно/дело/.Боже,закрилиизакрепивъзстановенатанашаПравославначерква,задабъдесвя-таинепорочнавовекивеков…Амин”8

ТовазабележителнословонаЕкзархАнтимІІнамираширокоткликсредца-риградските българи и българския периодичния печат, който отразяваширокозабележителнотосъбитиеикоментаритезанегонеотшумяватдълговреме.Вест-ник „Право“набляга върхупричините,принудилибългарскитене самоЕкзархАнтимІ,ноибългарскитеархиереидаизхвърлятиметоцариградскияпатриарх.

Понеже гръцкиятПатриархпостоянствалвотказването сидаприпознаеЕк-зархията,духовниятначалникнабългаритеЕкзархАнтимІнеспоменавaвечев

8Пак там.

69Ръкописи

молитвитеНеговоСветейшество.Владицитесъщоизхвърлятиметомуивместонегоспоменават„Св.БългарскиСинод“,аархимандритите–„БлаженногоАнти-ма“.Тук следва коментар, койторазяснява значениетона случилото сеи отивапо-далечвтълкованиетозапостигнатотовечеизравняванепорангнафенерскияпатриархсглаватананезависиматабългарскацърква,закоетосеизлагатисъот-ветнитеоснователниаргументи:

„Отвсичкотовавиждате,чеНеговоБлаженство(АнтимI)eсъвсемнезависимотгръцкияпатриарх,авследствиенатазинезависимостититлатаЕкзархпреставадасъществува.ВтуйниуверяваиотношениетонацарскотоправителствоспрямоНеговоБлаженство.Нийимахмечесттасъщиятозиден (11май1872)давидимеднописмоотВисокатапортадоНеговоБлаженство,съдържаниетонакоетонезнаем,накоетобешенаписано:„ДоНеговоБлаженствоБългарскияПатриарх“.Инаистина,акоНеговоСветейшествогръцкиятПатриархнебибилтолковаупорит,акобепрегърналЕкзархиятасхристиянскочувствоибиприелФермана,тогаваЕкзархиятаииметомущешедапоменувавсвещенодействиятаси.Носега,ко-гатовечестанаясно,ченикаквопримирениенеевъзможносгръцкатацърква,бездабъдатнакърняванинашитецърковниправдиниикогатоиметонагръцкияпатриархсевдигазавсегдаотнашитехрамове,аисамотоцарскоправителствопризнаваначалниканашестмилионниябългарскинародзасъвършенонезависимотвсякодругоначалство,намнеоставадруго,освеннай-законнодаготитулува-меПатриархБългарски,вместоЕкзарх,коетоесеедно“.9

Следсвършваненачерковнатаслужбана11май–празниканаСветитебратяКирилиМетодийвцърквата„Св.Стефан“,понежеибългарскотоучилищевЦа-риградтозиденсъщопразнувало,ЕкзархАнтимІІнаправилитамводосветипо-слеотишълприсъбралитесезапразникапървенци,къдетоследкраткиразговористяхуправителятнаучилищетоГ.Шишковпроизнесълподходящозапразникаслово.СнеготойсеобърналкъмБългарскияЕкзархспрепоръкадаследвапри-меранасветитеКирилиМетодийзапросвещениетонанарода,катоединственосредствозавсяконеговоблагополучие.Ученицитеизпелиняколкопеснивчестна„положителнатанауката“,коитоимализацелданасърчатНеговоБлаженствовразпространяванетонапросвещението,коетода„възражданародитевсветаида гиправидостойнизасвободаим“.Трогнатоттовамилопосрещане ЕкзархАнтим І І благословилнародаинай-вечеученицитеи секачилвприготвенатазатържествотонеговакаляска,последванаотдругидве,скоитопътувалипри-дружаващитеговладици.Оттам,изпратениспродължителниръкопляскания,теотишливкъщатанаХристоТъпчилеща,къдетообядвали.Следобядасевърналивчеркватаиоттамсекачиливладиитеси,задаотплуваткъмОртакьой.

ДокатоБлажениятАнтимисинодалнитестарцисиотпочиватвметоха,навъннародътиграелнароднихора,кактовчерковниядвор,тъйивметоха.Натърже-ствотоприсъствалиимнозиначужденциипредставителинадругинародностивтозикосмополитенград.Заредаиблагоприличиетосегрижели40–50заптие-таподкомандатанадрагоманинанаполициятаАристидиефенди.Българското

9Право,год.7,бр.10,15.05.1872.

70 Ръкописи

читалищевЦариграддалоедноугощениевчестнапразниканасветитебратяКирилиМетодийипровъзгласяванетонанезависимосттанаБългарскатанароднацърква.НегоследобедпристанищетовЗлатниятрогпредставлявалочуднозрели-ще:безбройвеслабиелипобистритеводиипридвижвалиголемиималкиладии,превозващипристигащитегости,коитосенареждалиисядалинаприготвенататрапеза.Товаугощениепочелии„многоотбългарскитевЦариградиОртакьойгоспожициигоспожи“.ПръвдигналназдравицапредседателятнацариградскоточиталищеБрадинскизаздраветонаН.И.В.Султана,аследнегомнозинадруги–забългарскиянародизаНеговоБлаженствоАнтимI.Автовавременаоколо„на-роднияторган–гайдатаиеднаевропейскамузика“цепеливъздухаипризовани-те,безизключение,играелиеднаквоумелокактонагайдата,тъйнаевропейскатамузика.Драгоставалоначовекдагледаполучилотосебратствоотсмешениетонастариимлади,богатитърговциисиромаси,занаятчииивсякакви,какте„как-торазмесенобяханасядалинатрапезата,размесеносехващаханахорото,вкоетовзехаучастиеигоспожиците“.10

Едвакогатослънцетозапочналодаслизанискоиспоследнитесизаривзелодасеразделяотденя,всичкипразнуващисекачилиналадиитесиипотеглиликъмКалебурун,украсенисъщоосветен.Тукдруганарочноприготвенамузикасвиреламаршовевчестна всеобщатабългарскарадостипак следвали същитеназдравици.

По повод на тази първа служба за тържественото обявяване на българскатацърковнанезависимостцариградскотобългарскосписание„Читалище“поместваеднопространностихотворение,вкоетоЕкзархАнтимІетитулуванпатриарх,спореднароднотопризнание,озаглавено„ЗаспоменнапърватаслужбанаН.Бла-женствоБългарскийПатриарх“, което представлява възхвала на подвига, стро-шилоковиидалпросторнасвободата.11

10 Пак там.11 Читалище,год.2(1872),май,с.707.

Нови книги 71

За теб, който търсиш ангела, бяха тези думиГеорГи Цанков

For you who are looking for the angel, these were the wordsGeorgi Tsankov

SummaryLiterarycriticGeorgiTsankovplacesYanitsaRadeva'slatestnovel“Greet-

ingsfromHades”inthebroadframeworkofcontemporaryliterature.“Greet-ingsfromHades”isanalyzedinrelationtothethemesoftheauthor'spreviousbooks–thenovels“TheBonbonniere”,“TheRoadtoThebes”andherpoetrycollection“TheHiveofWords”.ThepresentationofthenoveltookplaceonOctober8,2020atthe“St.St.CyrilandMethodius”NationalLibrary.KristinaYordanova andAlbena Ralenkova spoke about the book. The actor EvgeniEnchevreadanexcerptfromthenovel.

Key-words:Hades,Oedipus, ancientGreekmythology,YanitsaRadeva,novel.

Заглавието на това есе „откраднах“ от едно великолепно стихотворение наЯницаРадева,коетозапочвасдумите:„Поезиятанямадапроменисвета,/нощеповикаангелнанечиерамо,атовасъвсемнеемалко…“Сякашчувамототвъд-нотогласанаНиколайКънчевивиждамкаквпространствотоизникванеговотобезсмъртно„пероотангел“–помнителизаглавиетонафилмазанего:„написа-ното спероот ангел е завинаги“?!Можеби си внушавам,ноимамусещането,чероманът„ПоздравиотХадес“енаписанточнос„пероотангел“.Знамикойеангелът–сякашотОтвъднотомоятнезабравимприятелВладиКироведиктувалначудеснатапоетесаибелетристкапродължениетона„Спомензаеднопревъплъ-щение,илиИсториятанаКадъмиХармония“.Тойзапочнатазикнигавначалотона90-тегодининаминалиявек,когатосляпотонивъодушевлениеототхвърля-нето на болшевишката тирания рисуваше съграждането на непознатимитичнипространства,появатанановатаТива.

Бешевреме,когаточитателитежаднопоглъщахазабраняванитеполовинвекприключенскии любовниромани, когатомитарстватанаРокамболинаАрсенЛюпенсидавахасрещастрепетитенаСкарлетО’Хара.Нямахмевремедапро-никнемвтайнитенаоткрадванетонаЕвропа–неподозирахмеколковажнощеетозасъдбатанипрезследващитедесетилетия.Владиобачебешеотпървите,коитозаедносКадъмтръгнахададирятпохитенатамусестра,нотойпредупредиизажестокосттанаспартите(„посетите“),кактоизапроклятиетонаподаренатанаХармонияотХефестогърлица–тя(същокатокутиятанаПандора)щедонесезлокобнинещастиянапотомцитенасъздателитенаТива.ВкраянаНебеснотосипътешествиеКадъмиХармониясе заселватнаОстрованаблажените, задаприсъстватв„сънязащастие“наПенчоСлавейков,задасепревърнатотмитоло-


Нови книги72

гичнифигуривпраобрази,апослеивпоетичниозарения.ТакасеприближавамедопредставатанаЖакРубозамитовете:„Тенесапросторазкази.Тесасъкро-вищницанамисли,на езиковиформи,накосмологичнипредстави,наморалнинаставления.“ Оттук до схващанията на големия теоретик на митологичнотоЖан-ПиерВернанимапо-малкоотеднакрачка:„Статутътнамитасепредставяподформатанаразказ,дошълотдълбинитенавремето,съществуващощепрединякойразказвачдасезахваненагоизлага.Втозисмисълмитологичниятразказнезависиотиндивидуаленсъчинителенакт,нитооттворческовъображение,аоттрадициятаиотпаметта.Тазидълбокафундаменталнавръзкасъсзапаметяване-топриближавамитакъмпоезията,коятопървоначално,внай-древнитесипрояви,можедасесмесиспроцесанамитотворчеството“.

Впубликуванияв„Литературенвестник“разказ„Голяматасестра“героинятана Яница Радева изповядва: „Аз не обичаммузея, защото е пълен в пеперуди,забученинакарфици,най-прекраснитекрилаотполянатасавкутии.“.Тяетвър-

ЯницаРадева


Пресъстващитенапремиератана„ПоздравиотХадес“ вНационалнатабиблиотека„Св.св.КирилиМетодий”

дорешенадаизвадиоткутиите„най-прекраснитекрила“идаизследватехнитеокраски.Никойотмитологичнитей„експонати“неезабученскарфичкивнякояотстотицитеенциклопедии.Тованикакнеелесно,защотоизискваогромнаеру-диция, съчетана с познание на човешката природа, на психологията и на връз-катамежду пластовете на времето.Още първия роман на Радева „Бонбониера-та“,„маскиран“катотомс16разказаможешедасенарича„ПосланиеотХадес“,тъйкатои тамставадума запътуванекъмОстрованаблажените.Неслучайновмонографията й „Обетованкръг“,посветенана „времетоипространствотовпоезията на Иван Теофилов“ голямата тема е „съотношението между човека ивековете“:„Човешкиятживотипреживените(отчовечеството)вековесаедноисъщомигновение…измерени„чрез яростнитемеркинаБезкрая“…Крайносттаначовешкотовремепротивостоинабезкраянавремето.“Ивесеистикатаси,ивотношениетосикъмнадвременнотовлитературата,РадеваследвамаксиматанавеликияДжоузефКамбъл:„Хоратаказват,чеединственото,коетотърсимвсичкиние,есмисълътнаживота.Несмятам,четочнотоватърсим.Мисля,чепо-скоротърсим да преживеемживота така, че нашето преживяване в чистофизическипландаотекневнай-съкровенатанидуховнасъщност,задаусетимекстазанасъ-ществуването.“Точновтова,споредмене,сесъстоимощтанапрозатанаЯница:тявсеповечесеприближавадоосмислянетонаекстазанасъществуването.Затоваитолковаважнаролявроманитейеотреденанагадателките.Хадесниизпращапоздрави,задаразбудиподсъзнаниетони,атоговорисвидениятанаДораина


Манто.Тядириневидиматаживаматерия,дири„безглавотослово“,накоетодададе своите „малки сиви клетки“ (както ги наричаПоаро наАгатаКристи ) иакодоловенотопосланиесъвпаднессензорнитевъзприятияначитателите,щесеродимагиятанавъзроденияинадвремененмит–тойможедаотговоринабез-бройнитениекзистенциалнииемоционалнивъпроси.

В„Бонбониерата“,текст,изкристализиралотзловещатакатастрофакрайБака-джицитепрез2009година,„именатасесбогуватстелатаси“,земнотоинебесноторазменятместатаси.НадтезимъчителнодраматичнитемиРадевапродължавадаразсъждававстудиитеси„ПророчестватанаЦветанСтояновзачовекаисловото“и„НиколайКънчевизрегистритенабялото“,откривагивроманитенадуховна-тасисестраЕмилияДворянова,коятояотвеждав„ЗемнитеградининаБогоро-дица“,нои„Привходанаморето“.Осъзнавародствотосисголямотосветовносемействонатворците,превърналимитанесамов„живосъщество“,ноивсвоевтороаз–тяживеес„асматичниявалс“наранонапусналиягрешниясвятпред-шественикнаБруноШулцинаКафкаМаксБлехер,сапокалиптичнитевидениянаВладимирШаров,спрозренията„Впаметнапаметта“наМарияСтепанова…Възхищавасеотвсичкитяхисякашнеподозира,чесвсякаследващакнигавсепо-яркоикатегоричносепревръщавнеразделначастоттезипазителинатайнотосвещено знание. Тя постепенно узрява и за онова висше изкуство, което ТомасМаннарича„еротичнаирония“–любовтакъмтова, коетоубивашсжестокатаси,аналитичнадума.Посятав„Бонбониерата“,поникналав„СезонътнаЙоана“,„еротичнатаирония“,заедноспророчицатаДорапреминавапрезмистериятанаинициацията,задасеразвихрив„ПоздравиотХадес“идапревърнетозироманведнаотнай-значимитебългарскитворбипрезпървитедвайсетгодиниот21век.

СпециалнозаЕдипцаринеговитепотомцимитологическиятразказсесблъск-вастълкуваниятанакласицитеЕсхил,СофокълиСенека,слукавияскептицизъмнаенциклопедиститекатоВолтериДидро,ноисмодернитемутълкуватели–ЖанКокто,ЖанАнуй,АндреЖид,ТомасСтърнсЕлиът.ЗаКарлКеренилегенда-тазаЕдипеисториятанаеднодългоизраждане.Поблизодообразанамитичниягерой в интерпретацията на Радева е твърдението наЖанСтаробински: „Едипнямадълбочина,защотосамияттойедълбочинатавнас“.В„Гумите“АленРобГрийелишавасвояЕдипоттрагизмаиотвеличието,тъйкатозадачатамуеда„изтрие“големиянаратив.Катосезамислим,безкрайнотопътуваненаубиецанабаща сии на съпруга намайка си е в основатана голямата американска лите-ратура,коятонеизменнонизанимавасметаморфозитеналичносттапопътянапознанието.

НакъдениводиЕдипнаЯницаРадева?НейнатаИсменаотОтвъднотоиронич-норазсъждаванадпосланиятанакласицитеипроменитенамитавъввъображе-ниетонамодерните.Акотрябвадасподелямоетопристрастие,токатегоричноенастранатанаЖанАнуйинаоткритиетому,чевсблъсъцитемеждуотблъскващиантигероинепременнотрябвадасенамеринякакво„извинение“–дабъдат„де-героизирани“ПолиникиЕтеокъл(еднаквохищнизавластиеднаквоподкупни–нещокатосъвременнитениполитическикарикатури).Тойсъчувстванадилемата


наКреон,аЯницаРадевасъщопредставя„чудовището“отантичнитетрагедиинекатодиктаторитиранин, акатоизгубилекзистенциалнитесицелиобърканчовек. Българската тълкувателка на митове остава на писателите с класическипсихоаналитичнивлечениядатълкуватвлечениетонаЕдипкъмЙокаста–тоеизприказваноотЮджийнО`Нийл,отДжонЪпдайк,отФилипРот…

А„ПътяткъмТива“ е трагичнапоема замладостта–младосттанамитоло-гията,младосттана възприятията,младосттана еротиката: време, изпълнено соткрития,ноипървопричина зафаталните грешки, коитощеопределят траге-диитенаидващитепоколения.Разбирасе,Съдбата,макарижестока,неотменязначениетоналичнияизбор:тяизправяединсрещудругосиновениятЕдипсре-щунаглияПоликлес(сякашпървообразнанякоипечалноизвестниднешниоли-гарси).В„ПътяткъмТива“ниставаясно,че,кактотвърдиВерние,митологиятадължитвърдемногонапоезията–втозиромансловотоеритмизирано,сякашвсъзнаниетомиглухозвучатОмировитехекзаметриинякаквоневидимомахалоотмерваударитенасъдбата.Класическиятмитеразсъблечен,нонанеговомястосепоявяванепо-малкопоетиченипротиворечивсъвремененмит,вкойто„по-литикатаеогромносъществоспразниочи“:„Тосехранисживотанахоратаипослегизахвърля,сякашсаоглозганикокали.“.Да,историятанаЕдипможедасевъзприемеикатополитическаприказка–ощеот„спъванетонаходилатаму“,отизгонванетомуотсветанасуетатаиблясъка,допътешествиетомукъмзагадкатанаУдушвачката.Тя,пророчицатаДора,осъзнава,чеживеятвпрокълнатградеи„свидетелка,загадкаижертва,исмърт…носясмъртиновживот,закойтопо-смее…“ПосланиетонаЯницаРадевае„закойтопосмее“,вмототокъмеднаотча-ститена„ПоздравиотХадес“тяприпомнястихотсвоестихотворение:„Ииметомувече,докатомълвя,дабъдемит,иплач,итъга“.„Мит,иплач,итъга“–товаепосланиетонатезиромани,астраданиетоенеотделимоот„еротичнатаирония“.

Разбирасе,многосавъзможноститезаинтерпретациянамитологическатади-логия.Койтонежелаеданапрягасъзнаниетоси,некаостаненаприключенскоторавнище.ОчаквагопротивоборствотомеждуЕдипиПоликлес,гавратанаЛайсДорида,разказътзаузряванетонамъжаизанеговоторазгадаваненатайнитенабитието.После, в „ПоздравиотХадес“,разказътеощепо-шеметен.СедемтесеизправятсрещуТива, започвабратоубийственатавойна,дъщерятанаЕдипАн-тигонасъпровождаослепелиясибащаипослесевръщадапогребепоруганиясибрат.Алкид,прочулсекатоХеракъл,сеоженвазадъщерятанаКреонивпристъпнабезумиеяубива,адраматанаИсмена,пропуснатаоткласиците,изведнъжсеочертававцентъранамодернотоповествование…Нопреразказътбибилсамови-доизменениенамита,неговото„пребоядисване“(иликактощеепо-точно:„ашла-дисване“,„присаждане“къмвкусоветенасъвременността).Всичкотоваепостиг-натоблестящо,нотонеедостатъчнозазначимосттанапрозата:от„Завоевателятнамиражите“(всеощенепрочетенияоткритикатапоследенроманнаСтефанДи-чев)до„Сабазий“наКристинДимитроваидо„Терезийслепият“наКирилМер-джански ние вече разполагаме с изключително значимомодерно художественотълкуваниенамитологията,но„Спомензаеднопревъплъщение,илиисторията


наКадъмиХармония“отВладиКирови„ПоздравиотХадес“сазначимакрачкакъм „опитомяването“иповторното „варваризиране“намита, превръщанетомувнадвременнапоезия.„поетътпише/снадеждатаченякойденвсенякой /щеразчетеизтритотоотвреметопослание/подвидимитедуми“,казвавпоетичнатаси„Книганаразкаяниятаиутешенията“философътЦочоБояджиев.АЗбигневХербертгодопълва:„Оцелялсинезатовадаживееш/краткоетвоетовреметряб-вадаоставишсвидетелство“.Осъзнаваща,че„утревреметоможедасеразрежекатопрясносиренеиникогаповечеданесесъедини“,ЯницаРадевадръзкосеопитвадаразчитапосланиятаотдревността–най-веченаСофокъл(„Опасности-темногоса,нонямапо-опасноотчовека.“Иоще:„Итози,койтосегаещастлив,/икойтонепрестанноестрадал,/никойнеедокрайразгадал/отреденатаучастнасмъртензанегокаквае.“).ОтправенотоотЕдиппроклятиекъмсиноветемуесъщото,скоетоБогенаказалжителитенаСодомиГомор,срещамего,преосмис-леновирониятанаТомасМанинаЖанАнуй,тожужив„кошеранадумите“,аголяматацел–„онзиград,вкойтосевлюбвамотразказизная,щестигна,когатосъмхрамътвпресечнататочканапътя“–щесепояви,следкатокрайостанкитена запустелияхрам започнатда спиратновихора, „сякаштолковаразличниотживелитенякога“–отОтвъднотогадателкатаМантонипредупреждава,ченямадаизбягамеотсвоятазаблуда,челюбовтаиревносттащениизмъчватпосъщияначин.Иполучили„поздравитеотХадес“,сеобръщаменазад,задаоткрием,чеипропаданетонаЕдип,ибратоубийственатавойнамеждусиноветему,ищурманагневнитесрещуТиванесаминало.ПрипомнямесигениалнитеслованаУилямФокнър:„Миналотонеемъртво.Тодаженееминало.“

Каквоесъвременнотов„ПътяткъмТива“ив„ПоздравиотХадес“?Иеротика-та,коятопоневероятнофинначинпронизваидватаромана,исмянатанаритъманасловото,ивтурванетовполитиката,инай-вече,вглежданетовпредопределе-ниетонаСъдбатаивправотонинаизбор.Вначалотонапоетичната сикнига„Кошерътнадумите“,справедливономинираназанаградата„НиколайКънчев“,ЯницаРадеваблагодаринаВладимирЛевчев,чезабелязалколкомного„насеко-миимавстихотворениятай“.Насекомииптицищесрещнемнавсякастраницаивроманите,а„изпуснатопероотфеникс“щенивърневИтака,в„къщатазапо-езия“,къдетоминалотоисъвременносттасидаватсреща.ПрозрениятанаЯницаРадевасаизключителноважни,тъйкатовтяхневероятноясносечувагласътнажените,намайките,налюбовниците,надъщерите,нанеповторимителичности,коитопридаватчовечностнамитологическитесюжетии гиобличатвсветлин-нитеодеждинанадеждата.Таканапример,Антигона,съпровожданаотТезей,щеоткрие,чегробътнаЕдип„вещаеноввидуправление,коетохоратаединденщенарекататинскадемокрацияищесеопитатдапроменятсветаснея“.АМантощеобобщивъжделениятанасякашпрераждащитесехуманисти,изразенипре-динеявгениалнатамитологичнавъзстановкана„изгубенотовреме“,извършенаотМарселПруст:„Някоиотроденитевековепо-късно,докатовкусвасмокиновосладко,кактонанаснисеуслаждахасушенитеплодовесъссирене,биразпозналв


седящиянакамъкамъжлицетонаонзиотновотовреме,коетониенесрещнахме.Родениятвековепо-къснощесипомислитова,когатокамбанензвънпризовекатоглашатаихоратавдругхрам,издигнатоткамънитенанашитеолтари.Новсякаприликаще бъде привидна иможе би тъкмо в привидното си сходство важна,защотовчовешкатаприродаиманещонеизменно,коетовинагищеякарахемдатърсиидастрои,хемдасепроменяидвижи,кактохрамнаАтинаиПосейдонщешедаокичисизящнаколонада,дастанечерква,дворецилихарем.“ДжоузефКамбълправиважнодопълнение,катоприпомня,четованеизменновчовешкатаприродавинагиенесъвършено–многоважноусловие,задаискамедасеразви-ваме.Втозисмисъл,освенпоемазаСъдбата,заЛюбовтаизаСмъртта,романитенаЯницаРадева са и лабиринтна човешкотонесъвършенство, на стремежаникъмХармония.Всесимисля,четябимогладасложиифиналенакорд,закойтов„ПоздравиотХадес“има„подадине“.ТоваемитазаизмъкналиясеотЛабиринтаТезей,следкатосезавръщаотХадесиуспявадапобедиМинотавъра.ВероятнонейниятМинотавърщеенепо-малкотрагиченипротиворечивкатоУдушвачкатаот„ПътяткъмТива“,азадайподскажакакванасладаможедаподнесенасебесииначитателите,щейприпомнястихотворението„Глава“отЗбигневХерберт:

Тезей върви през океанаот кървави колони и листа в часа на обновлениетопонесъл в стиснатия си юмрук трофеяскалпираната глава на Минотавъра

Горчи победата къс вик на соваотмерва с меден тас зоратата краха сладък дъха топълда носи на врата докрай

ВисториятанаТезейосновнароля същоимаеднанеобикновенажена–дъ-щерятанаПасифеяинагръцкияцарМинос Ариадна.ДалиебилажененазаДи-онис,когатодръзвадаизбягасТезейидаликълботойотчервенавълненанишкапродължаваивнашиднидаразплитатайнитенабитието–товасавсезагадки,които–сигуренсъм–авторкатана„ПътяткъмТива“ина„ПоздравиотХадес“иматалантадаразплете.Разбирасе,небивадапредизвиквамеСъдбатаидачер-таемпредопределенипътекизаперотонаЯница,нотясаматаниеобещала–„аковдянаулицатанаиглата,/щеязашиявсънсградинаипчели.“Какданеочак-вамеотнеядаизпълниобещаниетоси,достойнозамитичнагероиня?МногоотперсонажитейвечесасесрещналинаОстрованаблажените,атяпродължаваданиразказвасвоя„сънзащастие“–красивитрагичен,пророческиичовечен.

Радева,Яница.ПоздравиотХадес.ред.КрасимирЛозанов.Пловдив:Жанет45,2020.208с.

78 От ръкописа

Неизвестен спомен на Стилиян Чилингиров за големия руски писател А. М. Фьодоров

руМяна Пенчева

Unknown memory of Stilian Chilingirov about the great Russian writer A. M. Fyodorov

Rumyana Pencheva

SummaryThefirstpublicationofanunknownmemoryofthegreatBulgarianwriter

Stilian Chilingirov about the Russian writer AlexanderMitrofanovich Fyo-dorov.AvaluablequalityofthemanuscriptisthecolorfulpictureitprovidesoftheRussianWhiteGuardinBulgariaintheearly1920s.Theinternalcon-flicts, the stratificationsbetween them, their situation in theBulgarian spir-itualspace,theircontributiontotheBulgarianscienceandartaredescribed.

Key-words:A.M.Fyodorov,StilianChilingirov,memory,WhiteGuards,emigration.

Едвалиимабългарскикултурендеец, който толкова точно,подробнои съсскрупульозночувствозаисторичностдаeсъхранилдабъднитепоколенияспоме-низасвоитесъвременнициисъбитията,накоитоебилсвидетел,кактоСтилиянЧилингиров.Съхраненисадесеткитетрадкиотпоняколкостотинстраницисне-говидневници,онасловени„Моитеделници“,ипочтиощетолковастраницисме-моаритенаписателя.Обемътненарастваотизлишнибитовиподробности,напро-тив,Чилингировниелишилотвъзможносттадаразберемвжитейскипланкаквисъбитиясасполетявалинегоисемействотому.Нопъкниедалширокапанораманаслучващотосевобщественияивкултурнияживотнесамовстолицата,нои в националенмащаб.Прелюбопитни санаблюдениятаму върху литературнискандали, приятелства, успехиипровали, конкретни личности. Чилингировнеспестяваиоценки за случващотосе.Инай-важното– тойсе стремикъмобек-тивнаоценканасъбитията,поставягивконтекстанацялостнияинтелектуаленживот, не разкрасява или омаловажавафактите. Точно тези атрибути правят испомените,идневницитему,документи,накоитоможедасевярва,коитомогатдабъдатдостоверенизточникнаинформациязакултурнатаниисторияотпърви-течетиридесетилетиянаХХв.Трябвадапризнаем,четявсеощенеенаписана,асамофрагментарнодокументирана.1ВразговорсВладимирРусалиев2поповод

1Сполучливопитдасеобозрелитературнияживотнастранатапрезпървитечетиридесе-тилетиянаХХв.презисториятанасъюзнатаорганизация,енедовършениятръкописнаСт.Чилингиров„ИсториянаСъюзанабългарскитеписатели“.2 Русалиев, Владимир. Мемоари. София: Бълг. писател, 1977. 159 с.


79От ръкописа

споменитеси,Чилингировказва:„Азсезатворихвтазистаяиработихтъй,кактоникогадругпът.Авдневникасиотбелязва:„Така,кактопредлагамспоменитеси,приличатнаблокотруда.Оттяхнееочистеновсичко,коетотрябвадаотпадне.Товаоставямнабъдещето“.3

Дневниците на Чилингиров не са публикувани. Някои от тях са преписанинапищещамашинаотнеговия синДобромир, нопо-голямачаст са в ръкопис.Почеркът на Чилингиров дори в ранните му години е твърде нечетлив, а следчетирите инсулта, които преживява през 50-те години, става още по-труден заразчитане.Нотованебивадаеоснованиезалитературнитеизследователидагипренебрегватощедълговреме.

През1953г.излизаспоменнатаму книга„ИванВазовотблизоидалеч“втвър-демалъктираж–едва4100екземпляра.Вкратичкиясипредговор–едваполовинстраничка–Чилингировпише:„Впредаденитетукоткъсиняманитосянкаотжитейскаилихудожественаизмислица.Всичкоедаденотака,кактосиебиловдействителност.Несаизмислениилинагласенииразговорите...Втияспомениавторътненаедномястопримесваисвояталичност,противнонасхващаниятанамнозина,четоя,койтоспомня,трябвадамълчивинагизасебеси,сиречдабъдееднамъртваибезстрастнавещ,коятосамотъпонаблюдаваимъртвоописва.Сдругидуми,мъртвецдаговоризаживчовек,анеобратното.Дасемислитака,значидасеотричаизобщоспоменът,койтоерезултатименноотживотоотноше-ниемеждуживихора“.ОбразътнаВазов,койтоизграждаЧилингиров,наистинаежив,виждамегокаточовек,липсваонзиореол,койтозадължителносепоста-вя,когатосеговориипишезанего.Тованеепринизяване,асполучливопитданадникнемзаедносмемоаристазадфасадата,задофициалноналаганияобразнаПатриарханабългарскаталитература,аеприносенщрихкъмпсихографиятанаВазов.

Две години по-късно, в края на декември 1955 г., читателите се срещат съсследващатаспоменнакнига„Моитесъвременници“.Тясъщоевскроментираж–5000бр.,тукдорилипсвапредговор.Чилингировразказваспомени,коитовмногослучаисаподкрепениисавтентичнидокументи(писма,статии)за14литератур-нидейци.Съвсемвунисонсобществено-политическатаситуациявстранатапър-виятмемоар-портретенаДимитърБлагоев,коготоднесприемамекатополитикипублицист.Нотозиреверанскъмполитическиядеецненакърнявадостойнстватанакнигата.Носезабелязваотсъствиетонапредговор–нитоотавтора,нитоотсвидетел–съвременникнасъщитесъбития,илипъкотлитературенкритик.Вог-ромнияархивнаСтилиянЧилингиров4,койтосесъхранявавДържавнаагенция„Архиви“откривамевръкописпредговорамукъм„Моитесъвременници“.Авто-рътзаявяванамерениетосиспоменитемузаизлязатвняколкотома.ЕтокакъвебилоригиналниятзамисълнаЧилингиров:

3БележканаСтилиянЧилингиров,бездата.–ДАА,ф.108К,оп.2,а.е.1784,л.86.4Ф.108Ксъдържа2645архивниединици,анаДобромирЧилингиров(ф.1477К)съдържа1120.Тъйкатобащаисинсаработиливтясносътрудничество,дватафондаиматравно-стойномястоприпроучванетонаживотаидейносттанаСтилиянЧилингиров.


„...Не е спазена и еднаквостта при спомените на обем.На едни писатели сапосветеницелипечатниколи,анадругиедваняколкостраници.Тое,незащотоедаванопредпочитаниенаединпреддруг,азащототакивасаспомените.Седниотнашитеименитостиписачътеживялпо-дългоипо-близко,асдругисеесамопознавалилипъксамогиевиждал.Новсички,акоиспоняколкореда,саочер-танивтяхнатаинтимнаилиобщественасреда,задасепочувствачрезспоменаиатмосферата,коятосадишалипрезцелиясиживот.

Спомените ще бъдат съсредоточени около една обединяваща личност така,както е било в действителност.Или еднащеизпъкванад останалите.Внасто-ящия том тази обединяваща личност е Иван Вазов. В следнияще бъдеПенчоСлавейков.

Накрайнекадазабележа,чеспоменитенесаписаниведнастрогапоследова-телностотвремеитонезавсички,аизаединисъщиавтордори.Помеждуимчестопътилежиединпромеждутъкотмесеци,игодинидори,данекажадесе-тилетия.Оттами тяхнатанесъгласуваностпо големина, характери, та и пона-строение.Бимоглодасепремахнелеснотозинедостатък,акописачътнебешеговзелзадостойнство.Такатойгисмятазапо-интересни,кактопо-интереснастававсякаличност,коятоясрещамевразличнивременаивразличнинастроения“.

Тазикниганямаследващоизданиеималкохораязнаят.Нотези,коитосаима-ливъзможносттадаяпрочетат,съссигурностсасизадаливъпросакоееобщотомеждуДимитърБлагоев, проф.ИванД.Шишманов,ПенчоП.Славейков,Т. Г.Влайков,СтефанМинчев,ДимитърПодвързачовиостаналите.Едвасегабихмекатегоричнодакажем–нищо,илиможеби–малко.Защоторедакторътвслучаяне върши само редакторска работа, но и изпълнява ролята на цензор.И правиединмеханиченподборотимена,отдалечавайкисеотзамисъланамемоариста.И поради тази причина липсват имената на ЕлинПелин, СтоянМихайловски,КонстантинВеличковидр.Аспоменътзапроф.ИванД.Шишмановебезобразноосакатенспочтиполовинатаотобеманаписателскияръкопис.Сравнявайкипуб-ликуванитеспоменивкнигатаиръкописитеим,веднагасезабелязва,ченесамоотделнипасажилипсват,ноицелистраницииглави.Акотовасеправешепочис-торедакторскисъображения–прекомерноголямобемилиповторения,тованебибилоповодзаукор.Нотукстававъпрос,челипсватполитическинеудобнитепристрастиянаписателитеилинасамияЧилингиров,чесапремахнатиседноза-драскваненеблаговидничертиипостъпкинапървенцитевлитературатани.Въ-общевсичкионезинеща,коитогиправятдаизглеждатнекатоикони,акатохора.ЕтокакЧилингироввиждаработатасикатомемоарист:„...Ето,тоятворческидухтрябвадасъпътстваиспомена.Даденитефактииобстоятелстватрябвадабъдатпредаденитака,чекатобъдезапазенатяхнатадостоверност,дадобиятвсъщотовремеихарактернахудожественаизмислица.Потояначиндасеналожиначита-теляикатознание,икатопреживелица.Тойтрябвадабъдеуверен,четова,коетомусеразправя,ебилодействителноивсъщотовремедапредставятазидействи-телносткатохудожественкомплекс.Неселипостигнетова,щеимамесамопро-токолноизложениенапредаванитеспомени,коитомогатвнай-щастливслучайда


сезапомнятотчетеца,нонеидасеузнаят,сиреч,дасезнаят,бездасепроникневтях.Даиматзначениетонадокумент,аненалитературнопроизведение“.

Единственият отзив, който излиза за мемоарната книга е на младия тогавалитературен критикЖельоАвджиев във в. „Литературенфронт“ от 16 януари1956г.Внеготойказвамалкохубавинещазакнигата–обвинявавсубективизъмЧилингиров при изобразяването на характерите, политическите пристрастия итворческоразвитиенаписателите.Другообвинениее,чеговоритвърдемногозасебеси(това,коетоЧилингировобяснявавпредговорасикъмспоменитезаВа-зов),чевмъквапрекаленомногоцитатиотизвестнивечетекстове.Нопъкхвалиавторазадобриядиалог,добратакомпозицияипубликуванитенеизвестниписма.Етофрагмент от текста: „При отделни случаи в спомените наЧ[илингиров] седолавятноткинасъвсемлично,субективноотношение.Самтойеучаствалвли-тературнияживот,ималесъщотакаблизки,приятелскиотношениясотделнитесвоисъвременници–писатели,билехвалениликритикуваниотричаноттях.Затоваивспоменитесинеуспявадасеосвободиотнаследенитетясноличнина-строения,огорчения,оценки“... Следваипомирителенфинал:„КогатоговоримзавсичкитезиувлечениянаЧилингиров,небивадасемисли,чевспоменитеситойможеитрябвадабъденякакъвбезразличенрегистраториразказвач.Споменитенемогатданеносятпочерканаавтора,лично-субективноотношениеиоценка.Неможеданесеспоменеизасобственаталитературнадейност,заотделнипроизве-денияит.н.,приЧ[илингиров]обачеличи,четойепопреминалвотделнислучаиобщоприетатаграница.„Моитесъвременници“,въпрекипропускитеинедостатъ-ците,ееднаполезнаинавременнакнига“.

ВладимирРусалиевспоменавасподеленотоотЧилингиров:„Преглеждамги,допълвамнякоиспомени...„Моитесъвременници“,коятоиз-

лезе–вторият,атозитом,койтоприготвямсега,етретият.Ивсичкотоваена-писаноследДеветисептември1944година.Азсезатворихвтазистояиработихтъй,кактоникогадругпът“.5

ВархиванаСтилиянЧилингировесъхраненосъдържаниетонатретиятом.Близо30именанаизвестниипо-малкоизвестнибългарскиписатели,издатели,а също така художници и композитори, които са тясно свързани с българскаталитература,намиратмястовпроекта:НиколаБеловеждов,ЙорданЙовков,ИванКирилов,ПетърМорозов, д-рК.Кръстев, маестро ГеоргиАтанасов,МихалакиГеоргиевидр.През1959г.ЧилингировгубитърпениеисеобръщанаправокъмВълкоЧервенковсписмо,вкоетосеказва:

„...Виздателство„Българскиписател”стоятотдвегодинимоиръкописивма-шинопис:единтомразказииединтомспоменизадругибългарскиписатели.Ужбяхазаплануванизаиздаванепрез1958г.,ноидоднесневидяхабялсвят.Имамготовизаотпечатванеидругипроизведения,нопорадинеуспеханадосегашнитесипостъпки,съмуверен,чефакторите,откоитозависитова,щепродължатдамипречат.

5Русалиев,Владимир.Мемоари...,с.69.


Азсъмнапреклоннавъзраст.Несезнаеколкоощемиоставадаживея.Съ-кровенотомижеланиеедавидяиздаденисъчинениятасиидокатосъмжив,дасепорадвамкактоаз,такаинашиятнарод,закоготоповечеотполовинвексъмработил“.

Въпреки прошението до високотомясто, мемоарите наЧилингиров потъватвредакторскитечекмеджета.ДобромирЧилингиров,следкончинатанабащасипрез 1962 г., се опитва да издаде някои от мемоарните късове. Публикуванотое също толкова стриктно редактирано и цензурирано, но все пак е достатъчноиметонаСтилиянЧилингировдабъдеспоменаванокатодостоверенизточникнасведениязаличностиисъбитияотминалитевремена.

Нахвърчащолистче,вероятномалъкоткъсотдневниканаСтилиянЧилинги-ров,откраяна20-тегодининаХХв.,езаписано:

„Едничкиятчовек,скоготообичахдадружа,дасипочивамвнякойзатуленресторант и да приказвам на литературни теми, беше големият руски писателАлександърМитрофановичФьодоров.Снегомесвързваеднадружбаотседем-ос-емгодини,когатоследОктомврийскатареволюциявРусиявБългариянахълтахаредицабежанци.Порядъчносамообразован,Фьодоровбешемногоприятенсъбе-седник“.6

ЗарадитворческотопризнаниеичисточовешкапривързаносткъмА.М.Фьодо-ров,Чилингировоставяиединобемистмемоарзанего.Машинописниятварианте60страници.Неедатиран,новероятноеписанвначалотона50-тегодининаминалиявек,тогавакогатописателятсезаемасъвсемсъзнателносъсзадачатададокументирасвоетоминало.Тозиръкописимамногодостойнства.Най-важнотооттяхе,чеЧилингировнесамоеединствениятсвидетелнаемигрантскотобитиенаФьодоров,ноеоставилиписменосвидетелство.Другомногоценнокачествонаръкописаепъстратакартина,коятотойизобразява,нарускатабялаемиграциявначалотона20-тегодини–свътрешнитеконфликти,разслоениятапомеждуим,ситуиранетоимвбългарскотодуховнопространство,приносътнабелоемигран-титезабългарскатанаукаиизкуство.

ВсъщностЧилингировпознаваФьодоровбиблиографски.Когатопрез1910г.подготвя„Славянскаантология“7тойвключвастихотворението„Блян“впреводнаМихаилКремен.Исега,през1920г.,тойприемаФьодоровкатостарпознай-ник.Съдействамудабъдатпубликуванивнашияпечатновонаписанистиховеилипоетичнипреводиотрускиезик.

Въпреки стихийнотопристигане вБългарияна белоемигрантите, подгонениотеднаобщаопасностиединобщвраг,темногобързосеобособяватвтриот-делни общества, които заживяват самостоятелен живот. Първите (най-бедните)– калмуци, татари, киргизиидр., обитаватоколноститенажелезопътната гара.Градската мълва им приписва кражби, убийства, дори канибализъм. Вторатагрупа–украинциидонскиказаци,хораотсреднатакласа,намираприбежищевдървенибаракинаул.„Гробарска“,къдетосъчувстващитесофиянциимносят

6ДАА,ф.108К,оп.2,а.е.1555,л.20.7Славянска антология.наредилСтилиянЧилингиров.София:изд.авт.,1910.176с.


дрехи,хранителнипродукти,оказватимвсякаквапомощвъввсекидневието.Са-митетесестараятдасесправятсбитасинабежанци,търсятсиработа,преселватсе и в други краищана страната.Третата категория е на т.нар. отЧилингировелит:интелигенция,университетскипреподаватели,богатарускааристокрация.ЗапоследнитеБългарияесамовремененадресподългияимпъткъмФранция,Англия,дорикъмСевернаАмерика.НодокатосавСофия,хотелите,вкоитожи-веят,сепревръщатвтяхнатеритория,вкоятонеседопускатнитобългари,ниторуснациотпо-долнитепрослойкинаобществото.Затворенотоимобществоимасобственизакони.Живеятнашироко,сякашпразнувайкиспасениетоси:„Апари-тебезразсъдносепилеехаипилеехасесдвешепи.Нещообикновенобешеданеседириостатъкаотплатенатасума“...Мнозинаоттяхзаминаватмногоскороза

А.М.ФьодоровиЛилянаЖелезова.София, Борисоватаградина,30-тегодининаХХв.


ЗападнаЕвропа,ночастоттяхсезадържатпо-дълго,успяватидасъздадаткон-тактисбългарскияинтелектуаленсвят–списатели,художници,университетскипреподаватели,общественици.Именносредтези,коитоуспяватдасевпишатвбългарскасредаидасеустановяттук, еАлександърМитрофановичФьодоров.ПристигайкивБългария,тойполагаусилияданаучиезика,започвадапревежда,намираидобърприятел,предивсичковлицетонаЧилингиров.

Разбирасе,нямадапреразказваммемоаранаСтилиянЧилингиров,но,прово-киранаоттвърдениятанаЛилянаЖелезова-Шулц,мисещедасеспранапознан-ствотонаФьодоровиИванВазов.ПрипристиганетосивБългарияруснакътсеустановявавсемействотонаполковникГ.Железов.Следкончинатанаполковника(потвърдениятанаг-жаШулц)ФьодоровзаживяванасемейниначаласвдовицатаНевенаиприеманейнитедъщерикатосвоидеца.Чилингировнищонеспоменава,коетоданавежданамисълта,чеписателятсъздавановосемейство.ЛилянаШулцтвърди,чеИванВазоветози,койтоубеждаваФьодоровдасезаселивБългария.Чилингировнипредставясъвсемдругакартинанапознанството:

„…АсВазова,връзкитеимсескъсахаощепредизапознаванетоим.ЗапознахгиазвмоякабинетнаНароднатабиблиотека.Вазовседешенаеднооткреслата,когатовлезеФьодоров.

–ГосподинВазов,давипредставярускияписателАлександърМитрофановичФьодоров.

Фьодоровсеизправипреднего,ударипонемскикракокракиотсечеглава.Вазовсе

приповдигнамалко,протегнаръка,изсумтянещоиседнапакнамястотоси.Нечухкаквоказа:приятномиеилиблагодаря.Видяхобаче,Фьодоровсесмутии почервеня, като току-що пуснат във вряла вода рак.Минута мълчание: нитоединиятнепроговоринещо,нитодругият.Тогаваазпрекъсваммълчанието:

–Г-нФьодоровеединотвиднитесъвременниписателинаРусия.Авторенамногоромани,

стихотворни сбирки и пр.Напоследък излезе у нас повестта му „Баядерка“,коятосепуснакатономервредактиранатаотмене„Модернабиблиотека“.

–Така?Мммм…–ИсравнителнотопълпогледсеотправикъмФьодорова.СеганасвойредподхванаФьодоров.–ЯчиталВашипроизведения,читал„Подиго“иперевел...–Благодаря,благодаря...Главатасепоклатиняколкопъти,катосмесинервниятиксизразнаблагодар-

ност.След туй двамата писатели не се срещнаха. Единият видя другия само при

юбилейнитетържества.Вазовзаобиколенотчленоветенаюбилейниясикомитет,приема-

шеотбалконанасобствениясидомманифестацията,аФьодоров,начелонаединклас,марширувашедолуивикаше„ура“ведносвсичкиманифестанти.ТойвидяВазова,ноВазовневидянего,нитогозабеляза“.


ВъпрекипренебрежителнотоотношениенаВазов,Фьодорови замигнепо-ставяподсъмнениеприносамузабългарскаталитература,напротив,имаредицапубликации,припомнящибезспорнияталантнасънародникани,следкончинатанакласикапрезследващатагодина.

През1989г.г-жаШулцпредаваархиванаФьодороввъвФондазакултуранаСССР,ноиоставясвоиспомени,коитонесаподкрепенисбезспорнифакти.8

БлизкиотношенияФьодоровсникогоотбългарскитеписателинеподдържа,освенсЧилингиров.Ценитворчествотоим,нонежелаедасеобвързвасразличникръговеилитературнишколи,нароилисепрез20-теи30-тегодиниунас.

ПричинатазаоставанетомувБългариябимоглодасекриеивъвфакта,четуктойебилблизодоединствениясисинВиктор.СледмногоперипетииВикторФьодоровуспяваданапуснеРусия,установявасевБукурещ,къдетоставагла-венхудожник-декораторприБукурещкиянародентеатър.Разделенсрускатасисъпруга,неследдългоВикторсъздавасемействосрумънка.Ал.М.Фьодоровнаняколкопътипосещавасинасиисемействотому,създаваитворческиконтакти…Итогаваписателятнаучава,чесинътмуеотвлеченотчервеноармейците.Следи-темусегубят–официалнитеинеофициалнитепостъпкизаиздирванетомуне8Вжwww.stoletie.ru/territoriya_istorii/v_chuzno_zemle_i_krot_silnee_lva_2008-05-23.htm

А.М.ФьодоровисинътмуВикторвРусия


даватрезултат.Следповечеот година театралниятхудожник се завръща.ДнесвнуцитенаАлександърМитрофановичживеятвСАЩ.

Взаключениеможедасекаже,чеСтилиянЧилингировсъздаваценендоку-ментзаживотаитворческатадеятелностнаА.М.ФьодороввБългария,къдетотойвпродължениена30годиниотдавасилииталантнаписателствотоинапре-водаческотоизкуство.Оставилеидоказателстваи задруг свойталант–худо-жеството–внушителенбройкартини,коитосабилиразпиляниследкончинатаму.Днесизкуствоведитенепознаватнитоиметому,нитотворчествотому.

Напогребениетомуна21април1949г.присъстватедва15души.Чилинги-роввнадгробнотословогонарича„мойнезаменимприятелоттрийсетгодининасам“.Припомняогромнатамулитературнадейност, преводаческотомудело,страсттамукъмпътешествията–Турция,Египет,тачакдоИндияиЯпония…

Докосванетодоръкопис,койтонееималдосегсчитателивинагисепревръщавпредизвикателствозалитературнияисторик.Прецененобеше,ченесаналожи-телниредакторскипоправки–авторътсъсситниясипочеркбешеминалпома-шинописнитестранички.Езикътнееосъвременен,задабъдезапазенапатинатанавремето.Направенисанякоибележкиподлиния,заулеснениенапо-младотопоколениепривъзприеманетонатекста.9

Александър Митрофанович Фьодоров

Стилиян Чилингиров

Вединзименденна1920г.дохождаприменебившиятмойколегаотВторатамъжкагимназия,по-къснодиректорнаНароднатабиблиотека,д-рНиколаБобчев,накоятовтовавремебяхдиректораз,имиподаваединмашинопис:

–Многощетибъдаблагодарен,акоощетияднипреведештовастихотворение.–Тилигожелаеш?– И аз, и други. Настоятелството на Славянското дружество се спря върху

тебе...Изапочнахаредицакомплименти.Гледам: едно доста дълго стихотворение под надслов „Балкани“. Под

надсловаиметонаавтора:А.М.Фьодоров.Познатоиме.Челсъмотнегомногостихотворения.Спомнямси,чепоместихиедновсвоята„Славянскаантология“,излязлапрез1910г.Правясправкаинамирамстихотворението„Блян“,преведеноотМих[аил]Кремен.Прочитам гоняколкопътина глас.Та,Божемой,не е липредугадилпоетътсегашнатасинерадостнасъдба,коятосъвсемнемубилаблян,макарстаяхубавадумадаеонадсловентояхубавпоетиченкъс?Поетът,затворил

9 Текстътеписанпрез2014г.–Бел.авт.По-нова публикация вж и Русев, Радостин. Александър Митрофанович Фьодоров(6/18.07.1868–22.04.1949): Pуски писател и преводач, емигрант от „първата вълна“ вБългария. [онлайн]. [прегледан 27.10.2020]. https://sesdiva.eu/virtualni-stai/ruska-emigra-cia-balkani/item/184-aleksandr-mitrofanovich-fedorov


здравовратитеипрозорцитенастаятаси,слушавбезсъннатанощкакесенниятвятър-скитник, залюлял се в голите клонове на дърветата, пее своите унило-печалнипесни.Слушаистрашномногомусеискадасеотзовенатехниязов

в безлюдната пустош – далекоот топло огнище и кът,татамитойсаминдавикне, „залутан сред вихри и мраз“иникойда гоне

пожали,данесепожалиисам.Илисъссобственитемудуми:

И никой да не ме пожали. Да не се пожаля и аз!

Вбележките за авторите в краяна антологията, съмотбелязал заФьодоровсамоследното:„съвремененрускипоет“!Самотолковасъмзнаялзанего.По-късновбиблиотекатанаПървамъжкагимназиянамерихкнигата„Современныявеянiярусскойлитературы“,струвамисе,таковабешезаглавиетой,итампрочетохнещопо-повечезаФьодоровкатоединотзначителнитемладипоетинаРусия.Книгатанамерихслучайно, защотобешепоставенаневотдела„литература“,авотдела„метеорология“.Побъркалисабиблиотекарятиявеяния,коитоивлитературатасатолковачести,колкотоивприродата.

И без да се колебая, приех поканата на д-р Никола Бобчев. Предадох мустихотворениетовбългарскипреводследняколкодена,на23февруари1920г.,когатобешеокончателноготово.Внегопоетътпредавадетскитесиспомениотвойнатазанашетоосвобождение.Тогаватойебилседемгодишенхлапак.Ичува:

...Русия отива на Балкана за волни над братята дни.

ТовастихотворениеенаписановБългария,доколкотопомня,вСофия,ибешепредназначено да се прочете в оригинал и в превод на литературното четене,устроеноот„Славянскабеседа“заАлександърМитрофановичизанеразделниямудругарП.А.Нилус10,същописателихудожник.По-точно,художник,койтосезанимавасписателство,кактоАлександърМитрoфановичбешеписател,койтосезанимавасъсживопис.Начетенетонеможахдаотида,следователнолишенбяхотвъзможносттадачуякактооригинала,такаипревода.Следователноизпуснахсгодата да се запозная с тия скъпи за нас гости. Но това, което не сторих аз, сторихаготе.СледняколкоднигидоведеприменегимназиалниятучителКрумДимитров, добърлатинист,койтобешетяхночичероне.Приветливо,катостарипознатиследдългараздяла,дваматагостисехвърлихаотгоремиимеразцелуваха.

10 Пьотр Александрович Нилус (1869, Подольская губерния –1943, Париж) – руски живописец и писател. Емигрира от Одеса през 1919 г. От 1923 г. се установява в Париж, където се изявява като известен художник.


КабинетътмивНароднатабиблиотека,накоятобяхдиректор,гиразположиитене знаеха как да изразят изразят радостта си, загдето се намират в културна имирновременнаобстановка.Всичкотоваимсевиждашетъймирноипознато,исъщевременнотъйдалечноичуждо,чесечудеха, кояотдветедействителности,наложилиимсеизведнъж,дасевъзприемат.

–Знаете, СтилиянДобревич,вярваминевярвам:наистиналисъмвчужбинаилисъмудомасивОдеса,приелвкабинетасимояприятелНилуса.Авсичкопреживяно–отмоякабинетдовашия,неенищодруго,освентежъккошмаренсън. И също като корабокрушенец, изхвърлен върху скалите на загубен средокеанаостров,сепитам:„Ощелимепремятатвълнитесдъската,окоятосъмсеуловилилинаистинасъмспасеноттяхнатанеопределимавласт?”.

П.А.Нилус–автопортрет,1935г.


–Итакаватишина!–подхващаНилус.–Щетиседанапрегнешухоидачуеш,каквотиговори,нонеочакваноразтърсишглаваисезаслушаш:негърмятлина...?Не.СлаваБогу.

Втозимигидваматаповдигатдесницитесиисепрекръстватсширокрускикръст.

От това посещение насетне и тримата останахме неразделни приятели. Неминавашеденданемепосетят,особенопривечер,когатотрябвашедаотидемна„кебапче“.

Причина забягствотоотОдесанаФьодороваоставатайнственопредупреж-дение,направеноотпознат евреинадвокат,някойсиФ-н,продал сенаболше-виците,задагострелятсамитеследгодинавреме.НавярножертванаподобнотайнственопредупреждениещеебилиП.А.Нилус.ТояФ-нсъобщилнаФьодо-ров,чееосъденнасмъртичезаданенаправисмърттамувпечатление,щебъдепратен на оня свят уж от заблуден куршум. Тайнствеността на съобщението имистериозносттанаобстановкатанесамоглиданехвърлятвпаниказаплашенияиФьодороврешавадаизползвапърватасгодадапотеглиспараходчето„Витяз“,коетотръгваотОдеса,задаминепрезВарназаЦариград.Параходчетоетолковамногонатъпканосхора,четесНилусатрябвалодасезадоволятснай-малкотокътчевнай-непроветривотомястонапалубата.

Такасредплач,викове,караници,средхораначовешкатаневоля,тепристигатпечалнииразбитивъвВарна,гдеторешават даслязат.Нотукадруганеволя–битрябвалодапрекаратцяланеделя в карантиннатабарака.Пущат гина свободасредновагодинаигинастаняватведнаогромнастаянадевическатагимназия.Тукпреживяватеднаприятнаизненада:влизатученички,водениотучителка.Теносятсвиткисразнилакомства,предимносладкишиинапълватцялатамаса.Какискакводаимсеотблагодаризавниманието?Ноученичкитебързат.Вгимнази-ятасанастанениощемногодругинещастнибежанци,коитосъщотъйтрябвадабъдатзарадвани–некадаприбързатипритях.

Вън се чуват топовни гърмежи.Двамата приятели си напълват чашите и сечукат:

–Честитановагодина!Приветливоимило.Еднарадостнаимиланадеждазабъдещето.Томожеби

нямадабъдетаканепоносимо,кактоимгозачертаневолятанатяхнотовнезапнобягствосредчужденци,тенямадабъдатлишениоттоплисъчувственипогледи,отсърдечностисканенаръкаиотблагадума.Ногдедасеустановят?Можелидазнаеразбитатаотпараходадъсканакояскаладасезапресредпянатанараз-вълнуванотоморе?Впрочемнапървовреметеиматпредвидстолицата,гдетоесъсредоточенцелиятинтелектуаленихудожественживотнастраната,нокакщестигнатдонея?Порадивътрешнисмутове,ощенямавлаковезаСофия,макарже-лезопътнатастачкадаесвършена.Уверяват,чещеимавлаковеследдва-тридена.

ВСофиядвамаприятелинамиратприветлива,състрадаващагисреда,коятопонеимдава възможност дамислят, че са при старипознатии почитатели, чепродължаватдавършатпредишнатасиработа,четуксаслучайнопопадналислед


единстрашнокошмаренсън,койтовечевпросъницагиепоставилнаграницатамеждусъновидениетоидействителността.Устроихаимселитературничетения,дадоха им се обяди и вечери при препълненимаси, чаши, сърца, казаха им севъзхвалниречииедвалинесеблагодаринастрашнотопровидение,коетовне-милосттасикъмтяхеуказаловърховнамилостнам,катониедаловъзможностдасевидимиобщувамесдвамавиднипредставителинарускитворческидух.Стаянашалюбвеобилностниечестонесъзнателночоплехметехнитенезаздравялирани,нонеможехмедапостъпиминак.Тешехмесесмисълта,чеполетиятбал-сам,аконегиизлекува,понещенамалиболкатаим.

СпомнямсиособеноживоеднавечерявдоманавиднатанашаартисткаАд-рианаБудевска.Бяхмесъбранидесетинадуши,начелосгостите,разбирасе.Несиспомнямвсичките,освенДимитърСтрашимиров,бившдиректорнаНародниятеатър,къмкоготодомакинятаимашеособеноразположение.Менютобешеиз-рядно, домашна кухня, образец на кулинарното изкуство.Изглеждаше, че другартист,анеартистоттеатърасепостаралдапокажетворческотоумение.Добребешеизбраноивиното.Абезнегоразговоритенинебихапрескочилиобикнове-натаконвенционалност.Затова,щомпопрехвърлихменяколкочашки,оставихмеяденетоисезаловихмезаречи.Неспряхме,докатонесеизредимдоедин.Ня-коидориповториха,ужзадопълнениеилизадообяснениенаказаното.Разбирасе,говорихмезаславянствотоизаРусия.Най-многозарускатакултура,виднипредставителинакоятосенамиратмеждунас,катобежанци,напусналидом,се-мейство,работаиродина,задасезаскитатбездомни,неприласканиотсвоиибез-работнивчуждастрана.Нотованямадабъдезадълго,пъкиниенещеимдадемснищоповоддасепочувстват чужденци.Ниегичувствамекатороднибратяитакиващеостанатвинагизанас.Приказки,които,колкотосапо-топли,толковапо-скороизстиват.Колкотопо-голямапаравдигат,толковаполесносеизправят.

Такастанаимесец.Месец-дваиотношениетоникъмгоститесекоренноиз-мени.Тяхнатапървичнарадост,радосттаотизбавлениесезаменисъсскръби[с]онятихкопнеж,който,катотихавода,мъкневбезднитесивсякосъщество.Пъкиниесенаситихменановотата.Имашедни,когатопочвахмедасечувствамеумо-рени отнея,доридосадени.Широкооткрититениобятиянебяхавечевсъстоя-ниедаобхванатвсичкипристигащи,коитоидеханавълни:едниотВарна,другиот Бургас, трети отЦариград, четвърти от Галиполи, а имаше и такива, коитокатоотбитипотоцисевръщахаотновоунасисеразливахапонашитеземи.Еднисезаседявахазапо-дълго,другизапо-кратко,въртяхасетунаедно,тунадругомястосусилиедасенамерятипакпоемаха.Накъде?Итесаминезнаят.Знаятлипрашинките,знаялихартишкитегдещегисложивихрушката,следкатогиедигналависоко игиепонеслапомътнитепростори?Аимашеипрашинки,ихар-тишки,инещоотпо-гoлямавеличина,койторускатавихрушказавинадглавитениигопосипавкраката.Тебяхахораотразличнинародности,званияисъстоя-ния: великоруси,украинци, калмуци, арменци, грузинциикаквилинеоще, тачеитаврическибългари.Междутяхимашеивидниполитици,бившиминистри,офицери,писатели,ученисъссветовнаизвестност,артисти,дошлигруповоили


поединично,музиканти,художници,търговци,занаятчии,земеделцииработни-ци.Всички[в]дигнатиотписалищнатасимаса,отпюпитраси,отпалитрата,отстъгдатазасказки,отниватаилиотработилницата.

Софиясенапълниспъстърсвят,интересеникаточовешкитип,икатобит,икатоотделнаиндивидуалност.Заприказвасенавсевъзможниезици,отмнозина,паиотмене,чуванизапръвпът.Изпълнихасеихотели,изапуснативагонипоглухитежелезопътнилиниикрайСофия.Цялоселищепредставлявахавагонитенамястото,гдетоседигаисегамонументалнатаработническаболница.Жители-темунебяхапо-малкоотхилядадуши,хораотразличнивъзрасти,немалъкбройоткоитобяхадеца.Понеслинагърбинасамотова,коетовзелинагърбаси,теседвижехакатосенки:дрипави,мълчаливиимрачни.Норекатлидазаговорят,цялаоколностоглушаватнеотговор,аотвик,излязълотнаежениедносрещудруголица.Неволяталисисподелихате,съдбаталисипроклинахаилисазавиждахаединнадругкатосиоспорвахагнилитевагониизапаленитедотяхогньове?

Отблизоидалечтогаваселищетозаприличвашенабоенстан,койтосеканидаседигненапоход.Номине,неминечас,станътутихнеотновоиразчорленижен-скиглависенавеждатнаддимливитеогньовеотмагарешкитръниполуизгнилитрески,изровениизоколнитесметища.Средтоядимичаксегасеваригозбазагладнигърла.Съдоветесаконсервниигазенитенекии,същонамеренитам,от-гдетоенамереноигоривото.Тесапрогнилиотръждаиедвазадържатуваренотовтях.

Защобяхаизбягали тияхора, кое гибешеподгонилоотродината, коебешезагасилодомашнитеимогнища,самотеедничкиможехадазнаят.Ниесамозна-яхме,четукавечеепрекраченаграницатанавсякочовешкосъществувание.За-товастрахътнажителитеотоколнитекварталидотиясиневолнисъседи,ажи-телитенаквартал„ХаджиДимитър”данеминаватпокрайтях,макарпрезтамдабешенай-прекиятимпътзацентъранаграда.Азпъксебояхдапуснадецатаси,живеехмевсъседство,дасезапиляватоколотозитрагичнозабавенлагер.За-бавенпорадипъстротатанамизериятаси.Слизахсамоотвреме-навремесдецатасидолуприневолницитеотединственосъображение:дагинаправясвидетелинанай-голямататрагедия,коятонякогаесъздавалсветът.Давидятидаразберат,честрахпричиняватнезлодеите,атехнитежертви.Ниетръпнемпредтруповетеим,когатосаумряли,изпитвамеужасоткървавитеимрани,когатоагонизират,аимприписваменай-невероятнитезлодеяния,когато,разгоненикатоподплашеноптиче,катоостанатживи.Технитеизмъченилица,изюдениотнравствениифи-зическистрадания,почватданинаподобяватлицатанавроденитепрестъпници,нареклигипрестъпнитипове,втехнитеочи,отразилимътилкатанадушатаим,давиждамеочинабезумци;аизсъхналитеимтела,приличнинаанатомическискелети,злезамаскираниотразноцветни,калнииизвехтялидрипи,даговорятсужасяващаживописностзастрашнияпризракнамизерията.

Чудно ли е тогава, че на тия клетници: калмуци, татари, киргизи, грузинцииощенезнаякакви,сеприписвахаразличнипрестъпления,коитокарахаграж-данството да негодува от недостатъчната бдителност и предупредителност на


властта?Мълвешесезаграбежи,заубийства,доризаканибализъм.Краделисеединотдруг,единотдругсеубивалиивзаимносеядели.Ноникойнесезапитакаквомогатдасиокрадаттия,окрадениотполитическаневоля,хора,освеннякоядрипа,коятоибезтуйможехаданамерятпооколнитесметища:каквоможехадаубиятикакводаизядатотедноизмършавялоиубитотяло?Номълватаникоганямаразум,тяимасамополет–знаедалетиидапрехвърлявсичкипрепятствиянадлъжишир.Ааконейпопречва[т]пътя,идиядогони.

ЕтомеждутияхорабешепопадналсъссемействотосипрочутиятпрофесориоснователнабиохимиятаАнатолийКонстантиновичМедведев.

Другоедноселищебешедоулица„Гробарска“,намястотонабившатаЦиган-скамахала.Товабяхадългидъсченибараки,едниизмазаниотвънилиотвътресглинаилискал,адругисеперчехаприслънцеипристудсвечепосивелияблясъкнасвоячам.Презтяхеднаквосвободноминавахаитоплината,истудът.Аотворе-халисесрещуположнитеимврати,неветрове,авихрипочвахадасеразхождатвътре.Натяхможешедасъперничисъщотъйвихрениятказачок.

Бараките бяха населени предимно с украинци, донски казаци. Те бяха пре-димно войници, долни офицерски чинове и хора от средна класа: работници,занаятчии, дребни търговци и др. Бяха покровителствани от представителя наукраинскатарепубликаДрагомирецки11–единкротъкимилчовек,кактоиотУк-раино-българскотодружество,чийтопредставителбешепроф.ИванШишманов,аподпредседател–моямилост.Икатотакъвименно,неведнъжсъмималщастие-тодасеулисамдозабраваотритъманабуйнияказачок,стисналякаоколовратасиотнахлулиявбаракатастуд.Аклетитебежанци,забравилизамигневолятаси,навеждатглаваисякашдебнаткракатанаиграчите.

Следтуй?...Следтуй„високите“гостисиотидат,заглъхнетропотътнаказа-чокаикракатасеприбераткръстомвърхунара.Вятърътзавееспо-голямасилапрезпролукитенабаракатаизамръзикатотялото,такаидушата.Катоследпиян-ство,неволницитеотрезвеятипогледнатснерадостниочиощепо-нерадостнатасиобстановка.

Малкопо-добребешеобзаведентаканаречениятелит.Занегоспециалнобешереквизиранхотел„Континентал“,[на]ъгълана„Леге“и„Клементина“.Можедасабилиреквизираниидругихотели,ноазтоязнам,защотовнегобяханастаненимоите познати. В хотела беше обзаведен особен, напълно автономен режим. Внегонеможешесвободнодасевлизаидасеизлиза.Срещустълбищетонапървия

11 ВасилийДрагомирецкий–секретарнаукраинскотодипломатическопредставителствовСофия(септември1919–декември1920).От1.ХІІ.1920доянуари1921г.Драгомирецкийидваматанеговиколегисауволненипорадиликвидациянапредставителството.ВжПапа-кин,Aртьом.Украинскобългарскидипломатическиотношения1918–1919г.:Подокумен-тиотархивитенаУкрайна,с.208.[онлайн].[прегледан28.10.2020].https://shron1.chtyvo.org.ua/Papakin_Artem/Ukraynsko-blharsky_dyplomatychesky_otnoshenyia_19181919_h_Po_dokumenty_ot_arkhyvyte_na_Ukraina__bg.pdf?PHPSESSID=ceae8a5d7fd5c3956b5feba09ae33859


етаж беше поставенамаса, до която седеше важен дежурен, предимно един отвоеннитемуобитатели,коитоощепродължавахаданосятсвоитепъстрипарад-ниуниформи.Предтоздежурентрябвашепосетителятдасъобщилицето,коетодири,кактоиработата,закоятомутрябва.Бешевъведентояконтроленинститутвхотелаповечеотжеланиедасепредотвратятвсякаквикражби.Зажалост,таязадачанесепостигна.Хотелътпридобиименакрадливогнездо,вкоетомногоотобитателитемуселишиханеволноотнякоясвояпотребнавещ,задасеснабдятволносдругочуждо,същотъйпотребнотяминастопанинамупритежание.

ИванБунин

Най-крупнатакражбастанавстаятанаголемияруски,писателИванБунин.Задигнатибяхапочтивсички скъпоценниподаръципо случай25-годишниямуписателскиюбилейвРусия,кактоибижутатанаженаму,коитоспоредоценкатанасобственицитеимструвалинадединмилионлева.Всички,коитонаучихазатазикражба,изтръпнаха,особеноние,българите.Защастие,указасе,чекрадецът


неебилбългарин,арусин.Скъпоценностите,разбирасе,несенамериха.Краде-цътсъумялдасепрехвърлисвоевременнозадграницаведностях.Арежимътвхотела,вместодастанепо-строгипо-бдителен,сепоразслабииомекоти.Какваползадасепазишотвъншнизлосторница,когатотесавътрешниизаконносъжи-телстващивхотела?

Автояхотелживеехавоенниотвсичкипо-висшичинове,учени,обществе-ници,политици,писателииинтелигентнигражданинаРусия.Хотелътприлича-шенамравуняк,постълбитенакойтосекачвахаислизахадесеткиобитателиипосетителинаминута,едниспразниръце,адругисдребнапокупка,предимнозаядене.Итиядвукракимравкисъщоприказваханаразниезици.Итукамного-езичиетобешеофициалниятезик,стаясаморазлика,чеакопривагонитесего-ворешенанепознатиималкоразпространенижаргони,тукаезиковатасимфониясеобразувашеоттоноветеигамитенаруския,немския,нафренския,наитали-анскияинаанглийскияговор.Понякога,катоударитенабарабанчеворкестъра,сечувахаиотчетливислованаиспанскиговор.Биказалчовек,чесенамирапривторобиблейскостълпотворение,накоетоБогезабъркалнановоезиците,заданесеразбератзидаритевтаявисокасградаикатонесеразберат,дасеразпилеятпосветачужди,доривраждебниединнадруг.

И,наистина,никойнесезастоязадълго.Еднипобързахадасинамерятквар-тириидасезаловятнаработа,адругидазаминатвстранство,предимновПрагаивПариж,най-вечевпоследнияград,гдетовярваха,чещеимсеусмихнещастие-тоилигдетоочаквахадапопаднатвсреда,достойназатяхнотоположение.Софиянеможешедагизадоволинитособстановкатаси,нитоскултуратаси,нитосъссвоетонаселение.Ипродаливоеннитесидрехинавехтошари,тегледахададо-биятгражданскивидикатосвободнигражданидаотидатвсвободнастрана.Из-пълнихасеиантикварнитемагазинисвсевъзможниподаръци,отличия,спомениипрочие:огърлици,пръстени,гривни,бродерии,чибуцисъсскъпиинкрустации,ордени,тадорииеполети.Койкаквотоможепродавашеизалагашевжеланиетосидадогонинеуловимото,давъзстановиневъзстановимото.

СтияизселницизаминазаПарижИванБунин,анеподирмногонапуснаиЕв-генийЧириков12,койтоотидевПрагададирисемействотоси.Следединскандал,устроенмуотнашихудожници,отърсисипрахаиНилус.ОстанадосмърттасиунассамоАлександърМитрофановичФьодоров.

Напървовремеживотътнатиябежанцибешенапълнобохемски.Щекажеш,чевсичкидоединбяхаизвадениоткниганаМурже13ипуснатипоулицитенаСофиядадиряткръчмизаразтухаитаванизаотмораследразтухата.Тескоросесближихаиснашенците:едно,дагииматзасъпроводнициизкръчмитеиза-

12ЕвгенийНиколаевичЧириков(1864,Казан–1932,Прага)–рускиписател,драматургипублицист.През1920г.бягаотСевастополвЦариград.Вначалотона1921г.пристигавСофия,аот1922г.сеустановявавПрага.13 Мюрже, Анри. Сцени от живота на бохемата. прев. от ориг. Ив. Радославов. София: Цвят, 1921. 306 с. (Библиотека Отбрани романи; 17).


ведениятавградаи,друго,даиматместнообществовкомпаниятаси.Носкоростанаобратното:вместодомакинитедаводят,гоститеповедохадомакините.Игиповедохапоместа,чиетосъществуванедоринеподозираха:забутаникръчмициикафененца,непознатикътовезаразходкаилица,коитодействителнопредставля-вахазабавенантураж.Открихасеипеснопойцисхубави,пълниисочнигласове,иразказвачинаанекдотиивицове,ииграчи,иизряднигуляйджии,коитопоиз-дръжливоствпиенетонеотстъпвахаинанай-добритерускипиячи.Неможаханашитедасвикнатсамосводката,еднотвърдесилнопитиезабългарскитепиян-скинавици.Пъкиводкатанесенамирашеунас.Мъчехаседаяпроизвеждатотчистспиртсамитебежанци.

Явнобеше,чесепиенесамоотудоволствие,ноиотмъка.Отмъкаседирехаиразнообразнотообщество,иразнообразнатаобстановка.Трябвашедасеудавивпиене,дасезаглушивразговораеднаскръб,дасеобърневпесенеднавъздиш-ка.Аморетаотмъка,планиниотскръбиураганиотвъздишкиносехатиянашигости.Тебяхакорабокрушенци,изплавалинаспасителенбрягсамоседнадъскаиеднанадежда.Дъскатабешевръцетеим,спасителнатаземяподнозете,анадеж-датанякъдевхоризонта,гдетотупроблясваше,тузагасваше.

Азбяхвиждалунасистерици,коитоплачатприпиенезасвоитедедиипра-деди,макарникогаданесагивиждали,нонеможехдасипредставя,чещебъдасвидетелнанасиласдържанхорот задушениплачовеиридания.Токув самияразгарнавеселието,завесатанастрашнатадействителностсеразтворивнезапнопреддуховниявзорнанякойотпируващитеи тойизхлипа.Товавече едоста-тъчно.Завесатападнетогавапредочитенаостаналитеиразкриеокеаноткръвибездниотстрадания.Исегавтояокеанседавятбезбройнисъщества.Несалимеждутяхсегаитехнитесъпруги,деца,родители,роднинииприятели?Непро-тягатлитебезпомощноръцезаспасение?Илисагискръстиливечевкочанясали,закрилиочизанечовешкитесистрадания?

Ние,свидетелитенатаясцена,замлъкналиинавелиглава,задавенисякашотлипсатанавъздухиотрезвеемотведнъж.Почтиченищонесмепили,самосмесегледаливизненадаисмемълчали.Положениетониставанеудобно:неиденитодапродължиммълчанието,нитодавъзстановимвеселостта,таканеочакванопре-късната.Нонеудобствотонисепрекъснесъщотъйнеочаквано,кактонеочакваноидошло.Някойотстрадалцитеизвикаспълногърло:

–Келнер,вино!Исезапочнепиене„залпом“.Сегасепиезазабрава.Трябвадасеубиевсяка

сила, коятопречина завесатада сеповдигнеотновоилида сепредизвикакъмдействиечеткатаназабравата.Нетрябванищодасепомниоттова,коетоебилоикоетоесегаАх,какподхождатвечестиховете14наЛермонтова:

Уж не жду от жизни ничего я,И не жаль мне прошлого ничуть;

14 Куплет от стихотворението на Михаил Ю. Лермонтов „Выхожуодинянадорогу...“, пуб-ликувано за пръв път в сп. „Отечественные записки“, 1843, № 4.


Я ищу свободы и покоя!Я б хотел забыться и заснуть!15 Иотначалоподетанафалцет,тяскороразтварягърдитеисепонисагръмко

с всичкатаболкана сърцатапо запушенияотцигарендимресторант.Никаквиограничениянестряскатникого.Пеесе,но„кактосепрезсълзипей“бешеказалЯворовзасъщотакиваилиприблизителносъщотакиванещастници.

Веднага след таяпесенилипочти веднага сепреминавана „Мне всë равно,страдатьильнаслаждаться“16, анай-честовърхупесентанаСтенкаРазин,твърдепопулярнатогавасредрусиисредбългари:

Из за острова на стрежень,на простор речной волнывыплывают росписныеСтеньки Разина челны... О,накаквиметаморфозинееспособначовешкадуша!

Срещите ни – ах, Божемой, каквими ти срещи, запиванията ставаха всякавечер. Предпочиташе се ресторант „Алказар“, гдето нахълтаха голяма част отпривилегированатабежанскамаса.Едниотруситеирускинитекатоклиентела,а други като артисти.Артистите свиреха и пееха предимно свои, руски песни,съпроводени често от руски танци, а клиентите пяха, говореха високо и честовкупом пригласяха на песните. А започнеше ли да се играе, тогава наставашетакава бъркотия, чепо-лесноможешеда бъде оправенонай-заплетеното кълбо,отколкототя.Погледналпрезпролукитеназавесите,човекбиказал,чеезрителнаистинскатавакханалия.Всъщност,нямашенищонепристойно:преживявашесепо-буйнорадосттаотедноспасениеисеупойвашескръбтаоттрагичнатане-известностисъдбатанаизоставенитеблизки,исвоятасобственасъдба.Каквоестаналовечестяхикаквощестанеснасвблизкобъдеще,особенокогатосвър-шатпарите?

Апаритебезразсъдносепилеехаипилеехасесдвешепи.Нещообикновенобешеданеседириостатъкътотплатенатасума, аощепо-обикновенобешеданеседиринадтуйотгореи„бакшишнамомче“.Иседнешелирускакомпаниянадна17илиняколкомаси,останалитекелнерипочвахадаотправят завистливипогледикъмщастливиясиколега.Тепредварителнознаяха,четойтаявечерщеотмъкнехилядарката.Затова,появилисерускагрупа,започватотвсичкистранипоклони,приканванияинай-лицеприятнивъзгласи:„Вашепревъзходителство...“.

15 „Не,нечакамнищоотживота,/забилотоменнемиежал,/търсясвободатаипокоя!/Ивзабравадазаспяазбихжелал!“–Прев.отрус.ТатянаЛюбенова.16„Немипукастрадамлиилисенаслаждавам“–първиятстихотрускияроманс„Мневсёравно…“.17Напода.


Трябва да се признае, че повечето от руските посетители на тоя реномиранресторантбяхавсепревъзходителства–действителнииливъображаеми.Въобра-жаемибяхаивоеннитеимчинове.Почтинямашеофицер,койтодаепо-долуотполковник,макариданебешедостигналдопълнолетиетоси.Нониеприемахмевсичкотака,кактонисепредставяше.Защолидаразбивамееднирадостниилю-зии само в угода на истината? Тя може да постои като домашна прислужницамалко настрани. Защои трябва да семеси в разговора на едно висше, отбранообщество?

Понякогатияпревъзходителства,когатонеимдостигахапаридадоплатяткон-сумациятаси,оставяханякоядругаскъпоценност,коятопослевповечетослучаизабравяхадаприберат,билозащотонеможехаданамерятпотребнатасума,билозащотонепомняткъдеебилазаложена.Ноникоганесаизпадалидоунижениетодасеразправятзанея:„Ничего!Наплевать!...“.

Нозамоитеприятелинай-предпочитанибяханарододостъпнителокали:едно,тепоотговоряханатехнитесредстваи,друго,защотосмятаха,четамсенамиратвистинсканароднасреда.Нонайпредпочитахакръчмите,особено„Чаталджа“,еднаквозахубавотоивино,кактоизавкуснатаискара.Ах,тия„кебапчи“–некебапчета–колкопътигикарахадапрекаляватвяденеивпиене!

–Момше,ощепеткебапчи!–Ноимаоще,тиянесмеизяли!Фьодоровзамахнесръка:–Нищо!НасъщотомнениееиНилус.Даепълнамасата.Напразнимасинесасвикна-

лидастоят.Чекаквоетуйпритова,коетосаималивродинатаси,[с]коетосаразполагаливъввсекидневиетоси?Нищо.

–Нониенесмепривикнали.Товаеразточителство.Нилуссесмеесъсстиснатизъбииповдигапуратаси,каточесеготвидаписне

стромбон.– Александър Митрофанович разточителства, а? Разточителства! Ещьо пет

кебапчета!–И,задасесмеесвободноспъленглас,бас,тойизваждапуратаотустатаси,цвъквапрезустнии:–Хахаха...

Фьодоровсемъчидамуобясни.Малкастрана,беденнарод,нерадостномина-ло.Многоотславянскатабезпечностьеизчезнало,задасезамениснай-простатажитейскасъобразителност.Нотазисъобразителностнеесъобразителносттанарускиямужик.Отмужикасеискалосамоработасъщоинищоповече.Забъркалисегосподарятму,щегопрехвърлисимотасивдругиръце.Всесъщото.Тогавакаквомуоставананего?Намужика?Каквомупаднедаизядеидаизпие,акощебиисобственитесисълзи.Прибългаритебилодруго.Робисабили,ноинестока.Икаторобисагледалидапоприкътатинещозасебеси.Азапомещицитеданеприказваме.Тяхнатаръкабилавинагиширока,защоточуждаръкагоесъбирала.Ачуждотовинагилесносепилее.

Нещастиетонаедничестопътиещастиезадруги.Такастанаиснас.ВБъл-гария,особеновСофия,намерихатихоисравнителнобезметежнопристанищеи


многорускиучениипрофесори,някоисмеждународнаизвестност.Тебяхапре-димноюристиимедициисепосрещнахас„добредошли“оттиядвафакултетавнашияУниверситет.Юридическиятфакултет,следзакриванетомуотстамбо-ловистите поради освиркването на княза при откриването на новата театралнапостройка,бешепочтичеостаналбезредовенпреподавателскиперсонал.Изго-нените тогава професори изведнъж си намериха частна адвокатска работа вън,десеторнопо-добреплащанаотпрофесорскатаимслужбаипредпочетоха,вместодасеразписватнаведомостисрещунякаквисимизернастотарка,даполучаватхилядарканаденитоносимивкъщи.Разправяха,чепроф.Ив.Евстр.ГешовподелотозанаследствонаЕвлогиГеоргиевеполучилчистиседемдесетхилядилева,сиреч,колкотопритогавашнитезаплатинебиполучилипридесетгодишнопро-фесорство.Азнаесе,четоя,койтоеднажсиекусал[в]сеотчерхайвер,неможезанищонасветадасезадоволисфасул.Затоваинашитепрофесориюристи,заданескъсатспрофесорскиясиавторитет,предпочетохадаостанатприфакултетакатохоноруванилектори,отколкотокатоординариуси,каторедовнипрофесори.ОсвентовастоенетоимсединкраквУниверситетаимдавашеправодасемесятактивновполитическияживотидазаематръководниместавпартиите.Такатеизведнъжстанахаминистериабли,анеследмногоиминистри.

Следователно, катедрите в Юридическия факултет бяха свободни и чакахасвоите титуляри. Но ето че и такива дойдоха и то хора учени, с големи и на-учни връзки в чужбина и с още по-голямпреподавателски авторитет.Именатанавсичкинемодада си спомня,нодостатъчное, акопоменанякоиот тях.Напървомясто,мииденаумиметонаЕ.Д.Грим,бившректорнаПетроградския[императорски]университет.Хубаврус,високистроен,тойбешерядкоприятенсъбеседник.Снегодасебеседвабешеистинсканаслада,ноидасепие.ОткактобешедошълвСофия,тойнеизлезеоткръчмите,освентогава,когатотрябвашедасичетелекциите.Вкръчмите,особеновкръчматанаСпас,тойнаписаисвоетокапиталносъчинениевърхуТърновскатаконституция.

Щемиседавярвам,чепиенетоунегонебешепорок,анякакваносталгичнаболест,коятоискашедаудавивъввиното.Казвамтака,катосъдяотпостояннитемуразговоризатова,коетоебило.Асега?ЗатуйлесносеподаденапримкатадасевърнепаквСъветскаРусия.Върнасеивеченесечунищозанего.Поедновремедолетядонасслухът,чееликвидиран.

Тук,унас,сиоставикоститедругмладпрофесор–К.Н.Соколов.Доколкотосиспомням,тойебилизвестновремеиминистър,новкойотмноготобелогвар-дейскикабинетинезная.Знаясамо,чемакаридостамлад,тойбешевисокотаченотцялатарускаемиграция.Тойнакуцвашеитоянедъггокарашедавървибавноиважно.Иманедостатъци,коитопридаватзначимостналичносттанаСоколов.Смърттамубешеоплакананесамоотруси,ноиотбългарите,коитогопознаваха.

ЗапрофесорскиясъставвМедицинскияфакултетнямаизащодасеговори.Почтиполовинатаотнегобяхаруснаци.Току-щоучреден,тойоткриширокообя-тия,благодарениенатогавашнияминистърнанароднотопросвещениеСт.Омар-


чевски. Некадаизброяименатананяколцинаотруснацитепрофесори:АнатолийКонстантиновичМедведев,Завялов,Мяновски,Янишевски,Вл.Ворьобовидр.

Намериха място в историко-филогическите факултети Михаил ГеоргиевичПопруженкоиакадемикаКондаков.Първиятеединотисторицитенанашетовъз-раждане,останадосаматасисмъртунас,авториятскорозамина,струвамисезаПрага.Той,възхитенотлиниятанарисунъкауАл.Божиновиотнеговитека-рикатури,гопрепоръчвазачленнаБългарскатаакадемиянанауките,закакъвтобеизбран.Останабезмястопроф.ВалерийПогорелов,можебипорадилипсатанавакантномястовУниверситета.ПомоеходатайствотойбешеизпратенприменевНароднатабиблиотека,гдетомувъзложихдаприготвиединпъленописнастаропечатникнигивБългария.Описътизлезевединобементом,катоизданиенаБиблиотеката.Когатосепечатазаглавнатакорица,азбяхзаместенотС.Ста-нимировитойблаговолидапоставииметосинанея.ТозиописбешевъзложеннаВасилПундев,командированучителприБиблиотеката,нотойинесезаловиснего.18Навярногосчетезамалоценнаработа.Иоставячуждияучендасииздигнеединнезыблим19паметниквБългарияиданапишеедноотнай-значителнитесинаучнипроизведения.

Към професорския състав на Университета трябва да прибавим и писателяакадемикИ.Бунин.Той,именно,катоакадемикималправонакатедра,прикойтоидабилоуниверситетвРусия.Сметнасе,чесъщотоправотрябвадаимаиунас.Докладзаприеманетомунаправипроф.БоянПенев.НоБуниннесеполаскаоттазичест.Тойнесамонеприедачетелекции,нонесесъгласидаостаневроди-натани.Виждашемусемалка,незначителна.Идобренаправи,гдетоянапусна.ОтФранция,особеноотПариж,бибилпо-добревиден.Щемиседадопусна,чеакобешеостаналунас,небибилсподобенсНобеловатапремия,коятотойдоби20 година-двеследзаминаванетоси.

Известновреме,всекатобежанци,прекараха,коипо-малко,коиповечеидру-гинеколцинаписатели,някоиотдавнаспечелилиславаунас,анякоисъвсемнеиз-вестни.МеждупървитетрябвадаотбележимЕвгенийЧириков,кактоипоетесатаЛюбовСтолица21.Тябешепознатанамалциналитераторстващисъссвоитенеж-нистихове,вРусияедвалинеяпоставяханаравносАнаАхматова,ЗинаидаГу-пиусипр.НаменСтолицаминаправивпечатлениенаеднамногоскромнажена.Тяпонищонеприличашенадругитерускини,коитоналявоинадясносеперчехасъссвоетонанищонеоснованопревъзходствонадбългарите.Тукатяпо-скоро

18ВасилПундевработивНароднатабиблиотекавСофияпрез1920г.,аот1921г.еучителполитературавПървамъжкагимназиявСофия.19Непоклатим.20През1933г.21ЛюбовСтолица (1884,Москва–1934,София)–рускапоетеса.Стихосбирки: „Раиня“(1908),„Лада“(1912),„Русь“(1915);романвстихове: „ЕленаДеева“ (1916).ЕмигрирасъссемействотосиотРусияпрез1920г.исезаселвавСолун.През1921г.сепремествавСофия.Посмъртниятйпоетиченсборник„ГолосНезримого.(Беженскаяэпопея)“,написанвСофия(8.Х.1931–8.ІІ.1932),еиздаденотблизкитей (1934).


приличашенасреднаръкадомакиня,коятопо-скоросеинтересуваотдомашнатасикухня,отколкотоотнякоивисшиинтересинадуха.

СъщотойскроменбешеиЧириков,макаротпръвпогледдаседолавяшеду-ховнатасъщинананеговотобитие.Тойтъгувашестрашнотежкопоразпилянотоси,останаловнеизвестностсемейство,особенозасинасиофицер, закоготосеносехаслухове,чебилубитот„болшевиките“.Етомоментотнеговитепреживя-вания,накойтобяхсвидетелиаз,ноописанотФьодоров:

„ЗасмърттанаЧирикова-синказасъвсемувереноединбългарин.Тойсрещ-налвБургасединрускилекар,койгоуверил,чесамвидялгробанаубития…

Тояразговорстанаврускатачерква,София,вкоятобешедошълиЧириковдасепомоли.

ЕвгенийЧириков,снимкасантограф


АзсеприближихдоЧириковаигонамерихдълбокосъсредоточен.Сърцетомеболешеотмъказанего.Навярноисмоясинсеслучилосъщото,понетъймисъобщиединчовек,койтогопознава.

Аззастанахредомсмоядругарисъщопочнахдамоля.И,етотукасеслучиедночудо,закоетозаслужавадасеразправи.

ЕвгенийНиколаевичизведнъжмехванапоривисто за ръка, тъкмокогато сечетешеЕвангелието,иразвълнувано,ирадостномизашепнасглас,прекъсванотбликналитемукъмгърлотомусълзи:

–Жив!Знаешли,тойежив!Моятсинежив!Сълзитечахаполицетому,радостни, сълзи.Минамипрезума,че тойсее

побъркалотскръб.–Жив,жив!–повтаряшетой,катосмъкасдържашевнезапнатасирадост.Околнитенипочнахадаобръщатвнимание.АзпобързахдаизведаЧирикова

отчеркватавградинатадонея.Бешесветъл, слънчевдениЧириков, слабда си сдържисълзите,миобясни

причинатанарадосттаси.Втовавреме,когатосъсскръбимъкасиезадавалхи-ляденпътвъпроса:„Живлиемоятсин,Господи?“,тойчулгласанасвещеника,продължаващдачетеЕвангелието,катоясенговоротнебето:„Твоятсинежив!“.

Итовачудеснопредизвестие сеоправдава следизвестновреме.Отженаси,останалавРусия,получиизвестие,чесинътмуеостаналживическорощесевидят.ЗатазимногоочакванасрещазаминаЧириковвПрага,следкатопрекараблизогодинавБългария,обиколилянаширинадлъж,зададърживедносФьодо-ровсказкиилидауреждатлитературничетениянасвоипроизведения.

Насказкисепосвети,откоитоизкарвашепрехранатаси,почтинепознатиятунасВладимирЛенски.Тойповечеседвижешемеждучерковнитекръговеисказ-китемубяхапредимнонадуховнитеми.Говорешеглавноивелеречиво,винагивисокосмноговеянияикръглидвижениянаръцетеинаглавата.Руситемукоси,разчесанинадвепътеки,стояхакатозалепени.Ленскичестодохождашеудомаивинагиседноисъщооплакване:негозачиталидостатъчно,атойбилголямолитературновеличие.Дасипризная,иазнебяхчувалзанего:научихзаписател-ствотомуотнеговатасобственауста.Завсекислучайтойнаписаняколкоработинабългарски.

Но най-интересен от всички пишущи братя беше Николай И. Мазуркевич,полурусин-полуполяк,роден,струвамисе,някъдевГрузиния.Запознасесамсмене.ДойдевкабинетаминаНароднабиблиотекаимисепредставикатонякакъвделегатнамеждународнияЧервенкръст.Зауверениемизаизваждаотскъсанияси вътрешен джоб, който приличаше на цигански тържик, редица писма и до-кументи.Послесамсепоканинастолаиседна.Веднагасъссядането,катозаепоетическизамечтанапоза,похвалимисе,чееголямимпровизатори,задасеуверявтова,некадамузадамтема.Достатъчноесамодамуназоваединпредмет.Азмуказах:мастилница.Тойвъзвиглава,повдигнаочикъмтаванаисусиленопоетическо настроениеми импровизира няколко строфи с правилен ритъм и спълнисочнирими.Изпитътбешебляскавоиздържан.Следмалковреметойпо-


чнадаиздавасписание„Балканскижурнал”,накоетониесФьодоровастанахменай-главниибезвъзмезднисътрудници.Налибешеужорганнанякакъвфикти-вен Червен кръст? Един наивен хитрец и самохвалко, но същевременно човек,койтоподмаскатананякаквамеждународнаблаготворителностдобрезнаешедасиизкарвапрехраната.Тукиздаденарускиезикеднастихотворнасбиркасдос-та добри стихотворенияподнадслов „Голубыянити“22, там разнесе книжки отжурналаси.След9юни1923г.МазуркевичбешеизгоненотБългария,въпрекизастъпничествотоначастотпреднатаниинтелигенция:писатели,поети,учени,художнициидр.Ипредаденнатурскивласти.МинистърРусевнеуважинейнитеходатайства.По-къснонаучих,четозидобърчовексеедобралдоПрага,гдетоиумрял.

Съсстихотворнасбирка„Великая,бескровная“излезеиВладимирХолодков-ски.Тойсамосемярнакатометеориизчезна.Аздоринемогадасипредставяясно,макарподнесенатанамен сбирка даноси автограф: „ГлубокоуважаемомуГ-нуЧилингирову–надобруюпамятьотскромногоиискреннепризнательногоемурусскогопоэта”.Адвесбирки:„Потеряннаяземля“и„Шестая“,издадемла-диятАлександърСтоянов,койтоповсичкоприличашенабългарин:ипотип,ипотемперамент,ипоиме,паипоговор.Нозабългариннесепризнава.Тойеединоттиямладиемигранти,коитонай-раноинай-добреизучихабългарскиезик.

Споетическидарбиисъсзнатноимепрошумяединмладеж,някойсиграфЗу-бов,нокатолекавихрушкаповдигнамалкопрахиизчезна.ВсичкимладипоетигосмятахазасвойпръвивърховендългдапосочатплодоветенапоетическотоситворчествонаФьодоровидапоискатнеговатаблагословия.ИФьодоровникоганеимеотказвалсвоятаподкрепа.Товавниманиенамладитемусънародницигорадвашеимупомагашедапреживявапо-поносливобежанскитесиневоли.

Най-широкивръзкимеждубългарите,усвоилбългарскиезикбезакцентисвсичкитемуидиотизми,бешемладежътНиколайГ.Макагон.Рус,красив,смалкабрадичка,среденръст,тойпристигнасполковнишкиеполетивСофия.Възрасттаму–тойтогаванадалиимашеповечеот26години–немудопущашеподобенвоененчин,нониетрябвашедамувярваме,щомтойниуверява.Пъкипрезвременавойнакаквилиневъзможностиставатвъзможни?Следвреме,обаче,пагонитебяхаснети,акогатогоизноси,хвърлиишинела.Видисе,някойбешедеградиралнашиямладполковник.Ному забранидани кани в тяхнотоимение, някъде вКавказ,гдетощеотидемнанеговиразноски,посрещнатиинастаненикатоцаре...

Макагоннесамонаучидаговоридобребългарски,ноидапише.Такатойско-ростанасътрудникнанякоиотнашителевивестници.Накрайсепропистрашноиумряотпиянство.Авъншнобешетолковавеселижизнерадостен!Катогогледа

22Мазуркевич,НиколайИванович.Голубыянити:[Стихотворения]:Послучаю10-летiялит.деятельности1912–[19]22г.г.[предг.отП.Кузьмин].София;Плевен:изд.[на]Балканскагожурнала,вып.9,1922.48с.(Нарус.ез.).Издаваощееднастихосбиркаунас:Въполусне.София:Акация,1923(София:Арм.воен.-изд.фонд).64с. (Изд.Балканскогожурнала;Вып.10)


човекотстрани,биказал,четоямладежникаквамисълнеговълнува,никакваскръбнегомори.

Стечениенавреметобохемствотопочнаданамалява,едно,защотосебяхмеуморили, друго, защото парите се свършиха и, трето, защото радостта от спа-сениетосезаменисгрижатазаизоставенитедомашни.Немалкароляизиграхаи ограниченията, които заетото служебно положение им налагаше.А имаше ихазяи,коитонепозволявахадаимсеотваряткъщитенивтуйвреме,нивонуйпрезнощта.Пъкикръчмарскитесрещисезаменихавнякоислучаисъссемейни-те.ВтоваотношениетрябвадаседадепреднинанасемействоДзивгови.Синът,Крум-Александър, който имаше способността да открива всякаква новодошла„знаменитост“,имашевъзможност,порадисъстояниетонабащаси,даяпоканиначашачайилиначашавиноудомаси,ведносдругитевиднипредставителинарускатаинабългарскатаинтелигенция.НатиячасоведваилитрипътисечетохареферативърхусъбитиятавРусия.Прекарвашесеприятносхора,коитонесамоуважаваш, но и с които можеш да размениш няколко сериозни мисли. Всичкистаинаапартаментабяхаширокоотворениивсекиможешеданамерикътчезасамотен,несмущаванотдругитеразговор.Аимашекакводасеприказваикакводасенаучиотнас,българите.

ПръвотпоканенитебивашеФьодоров.Петдесетгодишентогава,тойбешежив,темпераментенсъбеседник.Иоколонеговиястолвинагиставаханатрупванияотседналииправостоящи,оглушителни,навелинискоглави,заданеизпуснатнитоеднадумаотнеговиятмъдъриостроуменразговор.АкомпетентноможешедаговориАлександърМитрофанович не само по литературни въпроси. Той бешеобиколилсвета,особеноБлизкияиДалеченизток,бешебогатсощесвеживпе-чатления,коитомудавахавъзможноствсекимоментдабъдетам,къдеторазго-ворътсеналожи.Притурилисепритованеговатаколосалнаначетеност,въпрекикоятотойемогълдасиизработисвоясобствена,оригиналнафилософия,щеима-мепредставазасъбеседническатамуспособност.

Тия семейни срещи особеномного се нравяха на русите, защото те, покрайспокойноторазнообразие,коетовписахавпълнияимстревогиживот,гипрех-върляхавмирновременаРусия,гдетотиясемейнисрещибяханамодаигдетониедно,добилосветовност,произведениееизявявалопреддругисвоетосъздаване.Приятнибяхаинанас,защотосмятаха,чепрезтяхсетуряначалотонаеднаже-ланатрадиция.Ноуви!нищоподобнонестана.

ЕднатържественавечерпрекарахмеивдоманазапаснияполковникПехли-ванов.Бяхмеканениотнегоиот съпругатаму,ВяраПушкарьова,именита ар-тисткаотПетроградскияимператорскитеатър.ВечертадавашевчестнапървиясисъпругНесторАлександровичКотляревски,председателнаРускатаакадемиянанауките.Тойбешедошълотпрединяколкоденаищешедаостанезаограни-ченпериодвреме,катогостнасъпругатасиинасвоязаместник.Билсемногозатъжилзатяхизатяхнатамалкадъщеря.Пъкискалдаподпишамалкочистисвободенвъздух.


Трябвадасепризнае,чеживотъттукастрашномногоимухареса,итойсудо-волствиебисезаселилвБългария,аконемупречелинякоиобстоятелства.

–Каквисатияобстоятелства,акомогадазная?–любопитствамаз.–Много.Нонай-главнотоегаранцията.–Голямаработа!Засвободатавсичко,поневсичкодасежертва.–Ичуждачовешкаглавали?–питаметой.Аззастанахпреднего,кактоказватрусите,втупик.Глава!Каквачуждаглава?

Инаучавам,четрябвалонякойотколегитемудагарантирасъсживотасизане-говотовръщане.Академикзаакадемик!

–Е,да,е,да!–смутенопотвърждавамазидваматамлъкваме.ИКотляревскиостананадуматаси:заминазаПетроград,самодачуемзане-

говатасмърт…Няколкосрещи,коитоимахснего,бяхаотособенинтерес,ноеднанаправи

решителенобратвживотами.Бехмесъбранитаясъботавечер–съботитебехмеопределилизанашjour fix

–веднастаракръчманаулица„ЕкзархЙосиф“.Тамималохубавовино,аисъ-държателят й бил сливенец – сливенец беше иПехливанов.От присъстващитебългарисиспомнямпроф.Дим[итър]МишайковиГеоргиПалашев,редакторнаюношескотосписание„Картинна галерия”.Следвеселитеразговорипричашкапреминахмекъмспомениотдетството си.Разправихи азнещонаневъзможенруско-българскижаргон.Говорехтъй,каточедъвчехсчупенистъкла.

Въпрекитуйразказътмидопаднанавсички,аособенонаФьодоровиКотля-ревски.НезнамзащоКотляревскивидянещоГоголевсковнего.Ипочтиведнагастанахадвамата, прекръстихамеиме закълнахаданапиша това.Така се родироманътми„Хлябнашнасущний“23,койтопосветихнатяхсъсследнитедуми:

„ДрагиймиАлександърМитрофановичФьодоров,българинътнеобичасвое-то.Виеотдългигодиниживеетемеждунасидобрезнаететова.Иакотаякнигабеше написана от чужденец, или ако имената на действащите в нея лица бяхачужди,тонейнатаучаст,повярвайми,щешедабъдепо-другаотучастта,коятоможедаимасега.Но,въпрекиситоваубеждение,азпакяпущамнасвят.Наличовеквинагисенадяваинасвоитенадеждисемами?Надявамсеиаз,чебъл-гаринътнай-сетнещесеизмени,щесепознаевследващитестраниции,катосепознае,щемипростимоятанеизменнаобичкъмнего.Другонеискам.Итовасвоевърховнощастиещедължанадвамани:навасинапокойнияголямучениака-демикНесторАлександровичКотляревски,комутопосвещавамотпризнателносттаясикнига“.

Немувечнапамет,анавасдългиднизаславатанасъплеменноторускохудо-жественослово.

Другасреща,пакуПехливанови,станаследняколкогодини.НанеяФьодо-ровчетедраматаси„Зарево“.МеждуприсъстващитебешеиМасалитинов24. Той

23Изд.през1926г.Еднаотнай-преиздаванитетворбинаСтилиянЧилингиров.24НиколайО.Масалитинов(1880,Харков–1961,София)–рускитеатраленрежисьор,уста-


минаправи,впечатлениеначовектвърденедружелюбенкъмФьодоров.Въпрекитуй,благодарениетактичносттаиблагородствотонаФьодоровасрещатапреминапритвърдедобронастроение.СъщатадрамаФьодоровчетепо-късноипридруго,поголяморускообщество.

Когатоминахаднитенаопиянениеотсвободата,иедниотбежанцитеспо-до-бриилиспо-лошичувствакъмнас,българите,сепопиляхаподалечниясвят,зададирятновипоприщавживотаси,аостаналитеунассъщотрябвашедасепо-дирятработа.Станатрансформацияназвания,състояния,общественоположениеипрофесии.Добре,чесравнителноскоросенаредихатия,коитосепосветиханазанаятчийскиилинафизическитруд.Интелектуалцитепо-мъчносепримирихасъссъдбатаси.Едниоттях,катоседържахапо-гореотбългарите,претендиразаобществениилидържавнислужби,закоитонямахапотребнияобразователенилипрактическиценз,други,простосесрамувахадасезаловятзаработа,коятосмятахаподолняотсвоетодостойнство.Имашеитакива,коитопредпочитахадаизживеятсвоетонякогашнодостойнстводокрайнипредели,пъкпоследастава,каквотоще.

ТрезвопогледнанасъдбатасиФьодоров.ТойнесеподдаденапридумваниянаприятелииколегидазамениСофиясПариж,кактосепочувствауниженотлекторскатасиработапорускиезикприТретамъжкагимназия.Знаешесе,чеивСофия,ивПарижнещеможедасеосланянаприходитесиотлитературентруд:избягалитеписателибяхатвърдемного,азадграничнитепериодическиизданиятвърдемалкоинедостатъчностабилнопоставени.Зарускикнигоиздателстваидуманеможешедастава.АвтезиограниченипобройизданияиСофияможеданевреди.Инесеизлъга.НапървовреметойизпратидостакореспонденцииотизаБългариявъввестник„Сегодня“,кактоивдругивестници,коитоизлизахавРигаиливБукурещ,въноттова,коетоепоместялвизлизащитеунасрускивестници.

НаистиналекторскитечасовенебяхавсъстояниедаизхранятФьодоров,нитокореспонденциитедапооблажатзалъкаму,акозатяхеполучавалхонорар,ноисамияттойнесезадоволистояситруд.Щомусвоидобребългарскияезик,неговоримия,акнижовния,даразбиравсичко,каквотомусеговори,бездаумеедаговорисам,тойсезаловидаприготвидвеантологии–еднатасотборстиховеотбългарскитепоети,адругатасобразциотнароднатапоезия.Първатавидясвятпрез1924г.катоизданиенаМинистерствотонанароднотопросвещение.Тябешепридруженаспредговоротменеиносинадслов:„АнтологияБолгарскойпоэзии“.

Антологията, преведена с рядко умение и талант, макар да беше един отнай-значителните български приноси в световната съкровищница на духа чрезпосредствотонаединсветовенезик,незадоволивсичкисредиунас:наеднисезловидя хонорарът, който трябваше да се плати на именития преводач, на дру-

новилсевСофияпрез1924г.ГлавенрежисьорнаНародниятеатървСофия(1925–1944),апослережисьордосмърттаси.Срещатавероятноебилауредена,задабъдезаинтересованН.О.МасалитиновидапоставинасценадраматанаА.М.Фьодоров.


ги–застъпванетовнеянаединилинадруготбългарскитепо-ети:защодафигуриратозиилионзи,защоотнякогосапреве-денипеткъса,аотнякоисамодва?По-голямпоетлиеХотУ,ипр.,ипр.,Фьодоровсевидявчудо.Комудаугоди:набюдже-то-контролното отделение приМинистерството на народнотопросвещениели,коетонавсякаценаискашедаоткъсненещич-ко от припадащияму се хоно-рар, като намали и обема наантологията, или на писател-скитеизисквания?АФьодоровискаше да представи по-пълнои по-достойно българската по-езия с нейните сравнителнонай-добри образци.С това тойискаше да накаже себе си, за-щото,когатоминавалнякогаспараход покрай Варна, купилсиеднастихосбирка, зачеляия хвърлил вморето.Всъщносткупил си, може би, една онияглупави песнопойки, които то-

гавапълнехакошницитенаамбулантнитекнижариисепродавахапостъгдиипомегданизадуховнаилитературнанасладанапростолюдието.Иизведнъжпоети-ческикъсове,коитобихамоглидаизлязатинамеждународнисъстезания.

Вторатаантологияпъкневидябялсвят.Нейнатаучастбешевистинскиясми-сълнадуматазлополучна:тяизчезна,ощепредидасероди.Итоизчезнабез-следнотъкмотам,гдетотрябвашедабъдатпрецененинейнитедостойнства:откултурнотоотделениенаМинистерството.Анебешеединканцеларскилист,небешенякакъвсисвитъкотхартии.Преведенитенароднипесни–повечеоттрис-та–запълвахацялапапкаитежаханяколкокилограма.Кактаяпапкастакаватежинаможеда се затуринякъде катонезначително листчеи да се загуби, немогадасепредставя.Обяснението,коетосидавам,е,чеилиедназавистливаизлоумишленаръкаепосегналанамашинописа,илинякойславогонецерешилдасизапазичуждиятруд,такогатопреводачътзавършиземниясипът–налитойвечеестар,дамуприсвоизаслугите,катосамсенарединаравносДозона25,Щра-25 За сборника с народни песни, преведен отОгюстДозон (AugusteDozon) и издаденвПарижпрез1875г.,ХристоБотевпише:„...излязла [е]нафранцузкиинабългарски

„АнтологияБолгарскойпоэзии“–корица


усаиБезсонова,знаменитипреводачинабългарскинароднипесни?Съблазънтаемногоизкусителна:народнитепеснипо-лесносеудаватзапреводпорадилипсатанаизвестнипрозодичниелементивизкуственатапоезия:рима,силабиченритъмистрофичноразделение.Атакъвпреводможедаизвърши,понетъйсемисли,иединпосредственпоет.Ето,чеединтакъвпоетбешеновозначениятначалникнакултурнотоотделение.

Няма да преувеличавам, ако кажа, че тази антология Фьодоров е готвил спо-голямалюбов,защотовнеговолицебългарскатанароднапоезиянамерисвояистински поклонник!Обожател!Четете тия начални редове от неговата статия„Българсканароднапоезия“,която,преведенаотмене,сепоместив„Българскамисъл“,задасеуверите:

„Предимногогодини,напътзаДалечнияизток,азсикупихвъвВарназаня-колкостотинкиеднабългарска„Песнопойка“.Опитахседаячета,нонищонеразбрахихвърлихсиватакнижкаспесниотродниянаменнародвморето.Пом-ня,кактясезавъртявблестящатапяназакормилотоиотидевдълбочината.

Можехлитогавадамисля,чещеминатгодиниитияпеснищеизплаватотдъ-нотонаморетоищезаблестятпредменкатоистинскибисери?Катосезапознахсбългарскатапоезиявлитературата,азнай-многобяхплененоттиястихотво-рения,коитоимахавръзкаснароднототворчествоилипъкбяхапростопрераз-казнабългарскинароднипесни.Тиястихотворенияме заставихада сеобърнакъмпървоизточника.Итукамеобрадватаковабогатствоотбългарскотонароднотворчество,каквотонеочаквах,когатосезапознавахсбългарскаталитература.Данесевземетовазанеодобрение.Такивапоети,катоПенчоСлавейков,Ив.Ва-зов,Яворовинякоиотсъвременнитепоети,могатдаправятчестиненатакавамалкастранакатоБългария,започналасвоякултуренживотедвапрединякакъвполовинвек,но,споредмене,българскатанароднапоезияенесравненопо-дълбо-ка,по-разнообразнаипо-богатавъввсякоедноотношениеотбългарскаталитера-тура.Неговорязаколоритносттаизаяркосттананационалнияхарактер”.

Приподборанапревежданитенароднипесни,кактоизаправилноторазбира-ненанякоиезиковиистилниобрати,Фьодоровприбягвашечестоидочуждапо-мощ.Единоттия,коитотвърдеревностномусъдействаха,бешеипокойниятпро-фесорБеньоЦонев.ЗатовавпреводитенаФьодоровнемогатдасенамеряттакивакуриози,скаквитонинагостиКонстантинБалмонт,катопреведеобръщението:„МореВелико,мореВелико“наголямоморе:„Моревеликое,моревеликое“.Нотази,топтанджийскипреведенаантология,бешеведнагаиздаденаотМинистер-

езикеднатвърдезамечтателнакнигаподзаглавие„Български народни песни“–Chansons populaires bulgares inedites,publieesparAug.Dozon.Песнитесапреведениинафранцузкисединобяснителентекстииматединсловарвкраят.Ценатанатаякнигае6фиоринаисенамиразапродануGeroldComp.Wien,Stephansplatz.Ниерекомандуваметаякниганаредакторитенасръбскияв.„Изток“имолимегиданикажатнесалитиепеснисръбски,преведениотг.Дозонанабългарски,кактосанаправили,споредмнениетонаМилошаМилоевича,ибратияМиладинови”.–В:Знаме,год.1,бр.23,27.07.1875.


ствотонанароднотопросвещение.26Далитосметнатозиизкусенверсификаторзапо-голямпоетотФьодоровизапо-вещпреводачотнего?

НоФьодоровнесеотчаянитоотзагубатанамашинописаси,нитоотпредпо-читанетонаБальмонта.СледвреметойпаксезаеспреводананароднипреснииблизодвайсетгодиниследпървиясборникпредаденаКамаратананароднатакултурадругсъссъщотолковапесни,аконеиповече.Занеготойполучисъот-ветенхонорар,нонеговидянапечатан.Такалибихапостъпилидругитенароди,например,сърбите?

И си отиде огорченотнашата сурова,жестокаинепризнателнадействител-ност.

Аниепродължавамедасечудимзащовъншниятсвятнитолковамалкопо-знаваицени,защотойпоставяпо-горесъседитени,макардагипревишавамеиневедносамоотношение?Такойможедазнае,каквосъкровищесекриеведназаключенакаса?Аниенесамонеотварямекасатананародниясидух,ноисчуп-вамеръката,коятопонечидаяотвори:„Сезам,заключисе!“.

Макар и незадоволителна лекторската работа за творчески дух,Фьодоров явършешесистинскоудоволствие.Тямудавашевъзможностдаживеевсекиднев-но с най-виднитепредставителина руската литература,мнозина от които бяханеговитепознати,съвременницииприятели,идабъдепостоянновтяхнотообще-ство.Защототойнепреподавашенаученицитесухатаграматиканаошмуленоторускоезиководърво,анеговитеплодове,пълнисъссокисладчина.Наученицитеситойимговореше,анеимпреподаваше.Говорешеимживо,красиво,катоимчетешеиобяснявашенай-отбранитекъсовеотрускаталитература.Класоветемусеобръщахатунааудитории,вкоитосечувасамонеговиятясен,малкометали-ченглас,тунасеминари.Следкатоечелитълкувалвдъхновено,сегатойзаставясвоитеслушателидачетатидатълкуватнарускипрочетеното.Казах:чел.Не,Фьодоровнечетеше,арецитираше.Нямадапреувелича,акокажа,четойзнаешепочтицялатарускапоезиянаизуститонесамовнейнитекласическиобразци.Занеговотособственотворчестводанеговоря:можешедарецитиравсякосвоести-хотворение–отпървотодопоследното.Такавасвежа,силнаинавременнапаметимашетой.Атоизпълвашеняколкопълнитома,вънотпреводите,предномястомеждукоитозаемахастиховетенаиталианскатапоетесаАдаНегри,първияпре-водачипопуляризаторнакоятовРусиябешетой.

Нищочудно,следователно,гдетомнозинаотученицитемусасеувлеклипо-дирпреподаванияотнегопредмет.Занякоиотученицитесиговорешестакъввъзторг, че не можеше да не му завиди човек.А учениците на тая, на Третатагимназия,небяхазапохваланитопоуспех,нитопоповедение,билопорадилип-сатанасемейнаотхрана,билопорадилипсатанадомашнаобстановказаработа.Те,вголямотосимнозинство,бяхасиновенаработници,коитоможехадавидятродителитесисамовечерно,катовиждахаденемголитестаинажилищетосиили

26 Золотойснопболгарскойпоэзии:Народныепесни.пер.сболг.К.Бальмонта.София:Мин.нар.просв.,1930.136с.


калнитетротоаринаулицитеси.Оттакиваученицимъчноможешедасеочакваизисканоствобноскитеиревностнинадпреварваниявуспеха.Ивсичкиучителисеоплаквахаоттях.ЕдинственоизключениеправешеФьодоров:самотойсехва-леше.Невярвамдамубяхабезразличниуспехътиповедениетонаучениците.Тойбешедостатъчнонервен,заданепозволидасекачатнаглаватамуипрекомернодобросъвестен,заданедопуснеизмама,откоятоидабилострана:отсвояилиотстрананаучениците.Пъкипреподавашеиизпитвашенаруски.Българскадумаще употреби понякога и то твърде рядко, за да обясни някоя по-мъчна, по-не-разбираемадума.Макардавладеешенашияезиквтънкости,тойнесенаучидаговоринесамоправилно,ноисносно.Тияотнас,коитообщувахаснего,дориидеца,горазбираха,когатоимговорибавнонаруски,амнозинамуговорехакогапо-правилно,когаснеизброимигрешкинанеговияматеренезик.Защо?Защотониеезиковосме[в]сепо-угодливикъмчужденците,отколкотосърбите,например.И, следователно,по-лесно сеподавамена асимилация, особеноние,интелиген-цията. Руси, които са преживяли само няколкомесеца вСърбия, се връщаха сперфектенсръбскиизговор,когатоотнассизаминавахасняколкодуминаустаитонеправилноакцентувани.Навъпросамикъмтиярусикаксиобясняваттова,мисеотговаряшееднои също: „Сърбитемислят,чевсеки, койтоживеев еднастрана,трябвадазнаенейнияезик.АвСърбиясеговоринасръбски“.Единпъкмисеоплакваше,чеивБелградскатанароднабиблиотеканепожелалидамуус-лужат,догдетонеотправилисканетосинасръбски.Разбиралигонаруски,носепрестрували.

По-късно Фьодоров получи лекторски часове и във Висшата кооперативнашкола, чини ми се и във Военното училище.Макар отдаден на работа, макарвечеспо-малкавъзможностзалитературнотворчество,Фьодоровбешедоволен.Училищнитезанятиямупречехадостакатолитератор,пъкинепозволяваханаскърбитепоостаналатамувОдесасъпругаиповечеизбягалияотРусиясиндазаседнатздравовдушатамуинепрекъснатодаятровят.

НаФьодоровителекциинесъмприсъствал,ночебяхатъкмотакива,каквитосигипредставлявам,втованикакнесесъмнявам:аздобрезнаякаквоентусиази-раноотношениеимашекъмрускаталитератураизобщо,ноикъмнейнитеотдел-нипредставители,вчастност.Пъкисвидетелсъмиприлични,иприкомпаниивразговорикакплеменно,какубедителноикакодобрителноговорешезавсекигооттях,втовачислоизасъвременницитеси.МакардабяхазастаналисМаксимГоркинадваобществено-политически полюса,макардагосмяташезаизменникнесамонанарода,ноинасебеси,макардатвърдешесувереност,чесепродалнаболшевиките,катоеприелдаслужинатях,чееплюлнапламеннитесистатиивзащитаначовекаинанеговатасвобода,макардаепроменилвъзклика:„Човек–какзвучитовагордо”на„Човек–какзвучитовамизерно”,той,Горки,еписателотвисокранг.СнегоРусиянесамосега,ноивбъдещедостойнощесегордее.Отричашесамококетствотомуснякаквабосящина.Тесапрекарализаедномла-дежкитесигодиниидобрезнаекоекаке.Товаполичнипризнанияпредмене,а


вбр.24наилюстрация„Седмица”от7юний1946г.,гдетоФьодоровенаречен„публицист”,четеметощо:[…].27

ОсобеновъзторженосепроизнасяшеФьодоровзаЧехова,скоготогосвързвахадружескивръзкиизакоготопазешенай-ценниспомени,особеноотпосещениятамувЯлта,гдетоЧеховпрекарвашеголяматачастотгодинатапрезпоследнитего-дини.Най-честоФьодоровцитирашеедноЧехововнушение:„Акоисканякойдастанеголямписател,трябвадапишепо-малко,нодапишевсекиден.Безразличнокакво.Нетрябвамастилотоникогадазасъхневмастилницатаиръкатадазабравякакседържиперото.Коеотнаписанотоеценноикоенее,товавреметощепо-каже“.КогатоФьодоровговорешезаЧехова,винагиочитемусенасълзяваха.Тойсмяташенеговатасмърткатоколосалназагубанесамозаруската,ноизасветов-наталитература.Считашегозапо-голяммайсторнаразказаотМопасана,когатофранцузитесмятатзанедостижими.Адрамитемусмяташезанещосъвсемнововвсеминарнаталитератураизобщо.ОсобеновисокоценешеФьодоровИванБуни-накатохудожник.Тойвнякоиотношениягопоставяшепо-гореиотТургенева.Рисунъкътмуемек,ноизразителен.Итазиизразителностусилвапростотатанасюжетаилипсатанадинамика.Давземем,например,„ГосподинътотСанФран-циско”илиудостоенатасНобелованаграда„Митиналюбов“28.Съдържаниетоимможедасеизчерписдведуми–толковаенезначителното,ноколкодълбокжи-вотевложенвнегоискаквоголямомайсторствоепредадентой!ИкогатоБунинстанаНобеловлауреат,Фьодоровтолковасерадва,четрябвашедаполеемсчашавинотоянеговуспех.Иможебибешеединствениятотколегитему,койтонесеотнесе[къмБунин]запомощ.Аписматаза„милосърднатаподкрепа“,кактобешеписалБуниннаФьодоров,изведнъж„заваляликатодъжд“.Нотойникомунищонеедал,уверявашемеФьодоров:„Азнезнампо-голямскъперникотнего.АконебешеБунин,тойнепременнощешедабъде„Скупойрицар“.

СъщотакаваоценкадавашеинаЕвгенийЧириков,скоготопрекараблизого-динаунас.Идваматаобиколихаза„сказки“невединград,макардагонамирашедостатенденциозен.Неговитеразказиимат„дъханаВолга“със„своятанаблю-дателност“,блестятс„ласкавиясихумор“,особеноразказитеизгимназическияиизстудентскияживот“.Когатосезапознаваснего,иметонаЧириковасепоявявавголемитесписания,пиеситемусеиграятвпровинциалнитеивстоличнитете-атри, без да сеизключииХудожествения.Книгитему сеиздават отнай-попу-лярнотопрезоновавремекнигоиздателство– „Знание“.Чириков става единотнай-любимитеноворускиписатели.

ТакиватоплиисърдечнидуминамирашеФьодоровзавсекидруг,повечеилипо-малкоизвестенписателунас.Стоплотаисърдечност[към]тиямладиоттях,коитозаизвестновремесебяхазавъртяливродинатаси.Носъщотакатоплои

27Ст.Чилингировнеецитиралтекста.28Бунин,Иван.ЛюбовтанаМитя.прев.отрус.ГеоргиД.Юруков.София,1927.88с.(Мо-зайкаотзнаменитисъвр.романи;Год.18,кн.6,март)


сърдечносеотнесохаитетакакъмнего.Тойбешезатяхидуховеннаставник,идуховенбаща.Затовакогаторускитеписателиижурналистирешихадасеорга-низиратвсъюз,несеколебахаповъпросазапредседателя.Катотакъвбеедино-душноизбранА.М.Фьодоров.

ЗаотношениятанаФьодоровкъмбългарскитеписателиипоети,нямазащодасеприказва:свидетеленеговатаантология.Ноличнопознавашемалцинанепосвоявина.Повечетооттях,коитосеизявявахакатоестетииподастраганенатакожакриехакожатанавълкисенавъртвахаоколосписанията„Златорог“и„Хи-перион“,бяхаскритикомунистиинеприехадаиматработасединбежанецтък-мооттехнияболшевишкирежим.Затяхтворческотоделонаписателянебешеважно, важна беше неговата политическа принадлежност.Пък и самФьодоровнепожеладазавържевръзкистях,несамопосъщитесъображения,ноощеиподруги.Творчествотоимтойсмяташеза„ПразнаМаратъпанбила“и,коетоева-жното,тойдокраянаживотасинесезапознанитосединоттаяпасмина,дориитогава,когатонеколцинакатоНиколайРайнов,напримерседомогвахазаблизостпонепричашавино.

Но отношениятаму къмВазова, къмКирилХристов, къмЦанкоЦерковскибяхасъвсемдруги.Вазоваценешекатооснователиглавенстълбнанационалнаталитература,КирилХристовкатоединотнай-талантливитесъвременнипредста-вители,ауЦерковскиценешенаивитетаибезизкуственосттавтворчествотому.Нотеснивръзкинеможадазавърженитоседногооттримата:Церковскивтовавреме бешеминистър и дейна политическа личност, а сКирилХристовможе-шедасесрещнечовексамопокръчмите,гдетоможешедасеговориспокойноиразумно,предидабешепопрехвърлил.Нопопрехвърлешели,тойтакасенатъ-жаваше,чесрещунегоможешедасеизлезесамосръжен,кактоизлизанародътсрещутаралежа.АиФьодоровнастръхвашепритакиваслучаи,повдигашегласиказвашеистини,коитонебивашедасечуятотустатанаединчужденец.Тогавасенамесвахмение,технитеучастниципомаса,игипримирявахме,догдетоновизбликотнедоразумениягинахвърлиединсрещудруг.Нотоваставашепо-рядкосФьодоров,отколкотоснас,българите.Кирилбешенепоносимприпиене.Немумезетобешекарията29.Безкариявинотонемубешесладко.

Заеднапо-тясна,по-интимнадружба,акоизобщобибилавъзможнатя,междуФьодороваиКирила,попречиемигриранетонапоследния,отпървовГермания,аотпослевЧехия,вПрага.Цанкопъкслед9юний1923г.бешеподхвърленнатаки-вапревратностивжитейскатасисъдбанекатопоет,акатополитик,четрябвашедасъкратиземнитесиднивзатвора.АсВазова,връзкитеимсескъсахаощепризапознаванетоим.ЗапознахгиазвмоякабинетнаНароднатабиблиотека.Вазовседешенаеднооткреслата,когатовлезеФьодоров.

–ГосподинВазов,дависепредставя,рускиятписателАлександърМитрофа-новичФьодоров.–Фьодоровсеизправипреднего,ударипонемскискракокракиотсечеглава.

29Индийскотонаименованиенаореха.


Вазовсеприповдигнамалко,протегнаръка,изсумтянещоиседнапакнамяс-тотоси.Нечухкаквоказа:приятномиеилиблагодаря.Видяхобаче,чеФьодоровсесмутиипочервенякатотоку-щопуснатвъвврялаводарак.Минутамълчание:нитоединиятпроговоринещо,нитодругият.Тогаваазпрекъсваммълчанието:

–Г-нФьодоровеединотвиднитесъвременниписателинаРусия.Авторенамного романи, стихотворни сбирки и пр.Напоследък излезе у нас повесттаму„Баядерка”,коятосепуснакатономервредактиранатаотмене„Модернабибли-отека“.

–Така?Мммм...–Исравнителнотопъл,погледсеотправикъмФьодорова.СеганасвойредподхванаФьодоров.–ЯчиталВашипроизведения,читал„Подиго“ипревел...–Благодаря,благодаря...–Главатасепоклатиняколкопъти,катосмесинерв-

ниятиксизразнаблагодарност.След туйдваматаписателивечене се срещнаха.Единият видядругия само

приюбилейнитържества.Вазов,заобиколенотчленовенаюбилейниясикомитет,приемашеотбалконанасобствениясидомманифестация,аФьодоров–начелосвсичкиманифестанти.ТойвидяВазова,ноВазовневидянего,нитогозабеляза.

ОттоядензаседнаеднонедоволствовсърцетонаФьодоров.Тойпредполагал,ченякойщегозабележи,чещегоизвадиотреданаманифестиращитеищегопоканинабалкона.Итоянякойщебъденедруг,асамоВазов.Ноличнотонедо-волствонесепрехвърлиикъмтворчеството,кактобинаправилвсекиотнас,ма-кардасесмяташенезачетеникатоединственкрупенрускиписателунас,икатоучастниквединотВазовитеюбилейнисборници.

КаксеотразисмърттанаВазовавърхунегосвидетелстваттритемуработи,поместенивъвв.„Мир“(бр.6392),„Развигор“(бр.39)и„Ден“(бр.185):„НагробанаВазова“,„Requem.Ив.Вазов(моятнадгробенвенец)“и„ПогребениетонаИванВазов“.

„Някойпопитаплахо:–КойВазов?Излишнопитане,всичкобеясно.УмряИванВазов,умряродоначалникът,во-

дителятнабългарскаталитература,поетътВазов.“(в.„Мир”)ВъввторатастатиянаФьодоровсиспомняюбилеяиказва:„Азне сечувствахчуждна тояпразник.Каторускиписател азбях горд за

славянството,заБългария,коятоесъздалатакъвсветълписател-борец“.Спомнясикакединденпрединеговатамигновенаиспокойнасмърт,говидял

наулицата.Тесеспиратипоетътможалдамусъобщисамо,чесеканелдазаминевчужбина.(„Развигор”)

„КогатопренасяхатялотонаВазова,сложеноначерковноносилоотнеговиядомвчерква,азсменихедногоотизморените,носещискъпияковчег.

„Особенататежинанаковчегасилнонатегнавърхурамотоми“...„Ичудно, когато аз отпуснах, заедно с другите, ковчега върхупогребалната

площадка,уменезадългосезапазитазитежина,полученапочтиотнепосредстве-


нотомисъприкосновениеспокойника,атъкмообратното:каточелинарамотомиимашенякаквограмаднокрило.“

Навъпроса,койтосизадава,нужнолибешетоватържественопогребениенаВазова,отговаря:

„Да,затова,защотопоетитенеумираткатодругитесмъртни,акощебитиясмъртнидасаивладетелитенасвета:теживеятвъввсички,коитогизаобикалят,въввсички,запозналисестехнитетворби;иживеятнесамодуховно,носмеядатвърдяиматериално,защотоединственоотвеликите,красивитеиблагороднитетворениясераждативъншнопо-хубавихора,добивасеизразителностнаочите,съсредоточеностнаусмивката,мекотавдвиженията,увереноствпостъпките:ко-гаточовекзнаенакъдевърви,макаривотвлечениясмисълнаизраза,сепроявявавъввсяканеговадумаижест”.(в.„Ден”)

Нонай-добресамипрочетететиятривъзторженитъжнистатиизаВазова,кра-сиво и мъдро написани, ако искате да имате вярно впечатление от тях.Ще гинамеритевкнигата„ПомензаИванВазов“,[на]стр.630–636, излязлавгодинатанаВазоватасмърт.

Приюбилея наЦанко Бакалов-Церковски, станал на 16 октомврий 1921 г. вроднотоселонапоета,село30Бялачерква,Фьодоровнебимогълдасеоплачеотлипсанавнимание.Тойбешепоканенсъсспециалнапокананатържеството,до-къдетоотидезаеднософициалнитегости,априсамототържествобешепоставеннаедноотнай-почетнитеместа.БешепоканендавземеучастиеивюбилейниясборниквчестнаЦанкоБакалов,вкойтопечатазапръвпътстихотворениетоси„Балкани“воригинал.

Макар и голям поет на своето време,Фьодоров имаше склонността да бъдепредпочитанкатохудожник.Инямадасбъркам,акокажа,четойнапървовремеу нас предпочиташе да рисува, отколкото да пише. Защо беше у него това са-монедоразумение? Наистина ли е той се смяташе повече художник, отколкотопоет?Илиразчиташе,чеепо-леснощесигарантирапоминъкаскартини,откол-котослитературнипроизведения?А,можеби,иеднотоидругото,акосесъдиотобстоятелството,челекопонасяшевсичкибележки,доринапълноотрицателните,застиховетеси,когатозакартинитесинедопущашедоринедомлъвки.Тъкмовтазимуамбициядасеналожинаобществотокатохудожниказвиждахнеговатаслабост.Психическизаконедасепредпочитаидасеотстояватова,коетонесепритежаванапълно.Итова,коетоненипризнаватдругите,бързамедасигопри-знаемниесамиидаимгонатрапим.

Подтикваноттовасамонадценяване,ФьодоровустроисНилуса,струвамисе,снякоирускихудожницихудожественаизложба.Зажалостнаизложителите,из-ложбатанесамонямашеуспех,нозаставииединотизложителитеданапуснебезвреме31иБългария.ЕднаоткартинитенаНилуса,коятонаправисилнивпечатле-

30СелоБялачеркваеобявенозаградпрез1976г.31Преждевременно,ненавреме.


ние,раздвижинашитехудожнициитеоткриха,четяеплагиат.Дорипосочихачуждатаилюстрация,вкоятобешепоместенарепродукцияоторигинала.Нилуссеопитадасеоправдае,катообясникакстоиработата,нонапразно:нямашекойдагослуша.Нашитехудожницинеискахадазнаят,чесъвпадениятасавъзможнинесамовживописта,ноивлитературата,ивнауката.Такивасъвпадениясаиз-вестниивнашаталитература:двамаразличниавториможахаданапишатведноисъщовремедвестихотворения,коитосепокриватпочтинапълнопоформаисъдържание.Авчуждителитератури,влитературитенадверазличнинации,тияслучаинасъвпадениясамногопо-чести.ПъкналиНютюниЛайбниц–единиятангличанин,адругиятнемец,сиоспорватприоритетавърхузаконазагравитаци-ята?

Нонямашекойдасеспиравърхувъзможностите:приликатамеждуизложе-ната картина и чуждото копие беше очевидна и, следователно, плагиатът явен.По-нататъкнищонетрябвашенанашитехудожници.Изложбатабешекомпро-метиранаикартините–непродадени.Каквоповечеможешедасежелаеоттова?

Следвремехудожници,вечеорганизиранивдружество,вкоетовлизашекаточленФьодоров,устроихаощеняколкоизложбиивсетакабезуспешно:Фьодоровнеможа да се наложина българското обществено внимание като художник.Иедна от най-големите [му]мечти остананеосъществена.Но тойне се отчая, незагубивяравсебесиипродължавашедарисува.ОсобеномногоиразнообразнимотивимудавашеВитоша,къмкоятовинагигледашесненарушимзахлас.Ичес-тоукорявашенас,българите,защонесмемоглидасенаслаждаваме,макаротда-леч.Гледките,коитотямупредлагашепрезразличнитечастинаденяиприраз-

А.М.ФьодороврисувапортретнаНевенаЖелезова


личниатмосфернисъстояния,тойсчиташезанай-хубавите,коитоедобивалотобхожданитечастинасвета.АФьодоровмногобешепътувал.ИтезимножествопътуваниябяхаединственатамуутехапринерадоститенаживотамувБългария,

КогатопочинаФьодоров,оставиняколкодесеткикартини,покаченипостаиистълбищавкъщата,коятомудадеприютипочтисемейнаобстановка.

ФренскиятматематикифилософПоанкаребешеказалнякога,ченямабаща,койтоданесестремидаосъществичрезсвоитедецанеосъщественитесиидеали.НоприФьодороватовасеизразинесамовстремление,ноивосъществение.СледдългиодисеинасинамуВиктор,едничкотомудете,сеудавадасе„измъкне“,отстранатанаСъветитеиданамериприбежищевРумъния.Тук,бездаешколувал(понетаказнаяаз),сеотдаванаприроднатасидарбадарисува.Втовасиновопоприще той напредва толкова бързо, че не следмного става главен художникдекораторприБукурещкиянародентеатър.Заположениетому–позначениеиповъзнаграждение–миговорешевинагисособенагордостФьодоров.Аработитемусепосрещаливинагисвъзторгиотхудожници,иоттеатрали,иотпублика.Получавалпонякогапоръчкииотчуждитеатри.ТакаваеднамубилавъзложенаиотСофийскиянародентеатър.Самоченепомнязакояпиеса.

Синмубилпоставендобреиобществено.Добревъзнаграден,аисамстроенихубавец,понетакамигоописвашеФьодоров,пъкитакъвмигопоказвахапорт-ретитему,тойвиждалсамоотворенивратипредсебеси,радвалсенасърдечниприемиигаленсласкавиусмивки.Притакиваусловиячовеклесноможедаза-бравизаконнатасиженаидветесидечицаотнея.Фьодоровмногодържешезасемейнотощастиенасинаси,нонеможанищоданаправи.Далечинатаизигранасвояроля.Тясеувеличиощеповече,катомладатаженазаминасдветесидеца,задасидириработа,даследвавнякаквависшашколаидаотхранвадветесимом-чета.По-късносинмусезадомилзанякаквахубаваибогатарумънка,откоятосъщоималсин.

ВБукурещФьодоровгостувапрезняколколетаприсинаси.Тамзавързавръз-кинесамосрускижурналистическисреди,катоставаисътрудникнабукурещкия„Новости”,гдето,покрайдруготопечатаипреводиотбългарскипоети,запознавасеисрумънскиписателскисреди.Послемуобещаватдаизнесатнабукурещкасценаеднаотнеговитепиеси,алаобещаниетосинеизпълнят.Можеби,порадивраждата към всичко руско тогава. Това обещание докара немалко радости наФьодороваинепо-малкоогорчениямупричини.„Понеданебяхамиобещавалиидасъбуждатнадеждиведноибезтуйвечеобезнадежденосърце“–честопътимидумашетойсболканадушата.

–Такаевинаги,когаторекатасеотбиеоткоритото.Вновотокорито,вместочистикамъчетащетрябвадавлечекаличестопътидасенасочванетам,къдетоетръгнала.

–Искашдакажеш:отбилисая.–Всеедно.Ивдватаслучаятяезагубиласвоятаволя.Аволятачестопъти,ако

неивинаги,сесъстоивнавика.Безхарактернитехоравинагисахорабезнавик:

където ги повикат, където ги тласнат, там отиват: с каквото се натоварят, тованосят.Някога,знаетели,почвамдасеотвръщамотсебеси:къдеотивамазикъдещеспра?Преди,катопътешествах,имахцел,асега?Впечатлениялисъбирамилистрадания?Градяливдушатасимеднапитанадухаилиятрошаипилеямеда,годиниподредсъбиранвнея?Итова–нерушение,крушение–неесамосмене.Нееразбитсамомояткорабвскалитенаразвихреноторускоморе...–Щезамълчизаизвестновремеиследтуйнеочакванощесевърнекатосъбуденотхипнотиченсън:–Казахпредималко:безхарактерни.Несеизразихсъвсемправо.Бездушнивещи.Навремениаз[несели]чувствамкатобездушносъщество,премятаноотстихиитетунаедна,тунадругастрана?Иливеднъжповдигнатодооблаците,аведнагаследтуйхвърленовдънземя?О,страшнонещоедаостанечовекбезрабо-таибезродина!Товсееднодаостанедетебезкърмилицамайка.Такатежко,такамъченическищесечувстваткърмачетата,когатогиотбиват:майкатаедотях,ноненкатайездравозакопчанаилиенамазанасгорчило.Аможесамататя,кърмач-ката,даезамененасдруга–суроваимрачна.Сегаиснасесъщото.Отнетинисатиясокове,скоитобяхмехраненидоднес.Отнетание„свободата“.Наистина,тядоскоробешедостаограничена,новсепак,можешедаседиша.Вече?Дишасе,нопрезкървавитекауциназакланиячовек.

ВтовапечалнонастроениеизпадашеФьодоровпривсекиударнасъдбата.Атияударибяхатолковамногоитолковачесто,чеможебитойеединственнебисесъгласилсчешкияпоетЯнНеруда,койтониучидаблагодаримзавсекиударнасъдбата:налисударитетянинаучи„денемдаработим,нощедабдим”!Нокогатотезиударисесипяткатоградушка,когатоидатотвсичкистрани – отгореиотдолу,отлявоиотдясно?

Защастие,нямастрадание,накоеточовекданепривиква:нямаболест,скоятоданесепримирява,колкотежкаидаетя.Привикнадастрадаидачакадобридни.Днессъссмърттанаженаси,утресразорениетонакъщатаси,адругиден...Но,ето,тозидругиденгосломи...

ПоследнитеняколкогодиниФьодоровостанасъвсембезработаииздръжкатамутрябвашедабъдеизцялопоетаотсемейството,къмкоетосебешеприютил.Наистина, взе една крупна сума за превода на народните песни, но нея цялатаупотреби за къщата на хазяите си, която доста беше пострадала от варварски-те бомбардировкина англо-американците.И често той се движешеиз улицитебезстотинкавджобаси,нотовавеченегоотчайваше.Достатъчноедасечув-стваздравипъргав,доримакардамутреперяхакиткитенаръцете.Преднегосеразстилашееднорадостнонастояще–синмусегордеесголемитесиуспехи,авнуцитемусвършилиуниверситетвПрагаипреселенивАмерикасдобронаста-няване.Теживеятнесамо„безбедно“,ноиохолно.Доримислятдаиздадатнякоинеговинепечатаниработи,напървовремесонетитему.Пращаттередовноираз-личниподаръцинасвоя„дядик“,кактоиначленоветеотсемейството,[с]коетоживее.Повечекаквоможедаочаква?Задъхванитетолковагодинигърдипочватдасиотдухват.Каклекоможедасеживеенастарини!Ноизведнъжеднописмо

счуждпочеркотБукурещ!Четеиметонаснахаму,вторатаженананеговиясин.Обхващаготревога.Какволисееслучило?Арумънскинеразбира.Ихуквададиричовек,коитодапрочетеписмото,намира.

–СтилиянДобревич,спасите,помогите!Азгледамизумен.Каквоестанало?Какводамупомогна,откакводагоспася?–Мойсын!Отпущамбезпомощноръцевочакванедачуястрашнавест.Навярноеумрял?

Фьодоровсемъчидамипреваримисълта.–Живе,ноотвлечен!–Как?Итоймиразправясъдържаниетонаписмото.Рускитеосвободителнивласти

говдигатотработатамуигозакарватнякъде?Къде?Никойнезнае.Оттеатри,отминистерствотоправятпостъпкизанеговотоосвобождение,нонавсуе32.Всекивдигарамене:никойнищонезнаезанего.

И започва се една тежка кореспонденция между свекър и снаха, може бинай-тъжната,коятосееразменяланякога.Ивсеединисъщивъпрос,задаванотеднатастрананадругата:гдеможедабъдетой–любимият,обожаваниятсинисъпруг?

ИвтазикореспонденциянемалкауслугаоказанаФьодороваизвестниятунаспознавачнареволюционнитеборбипредиосвобождениетоВасилеХристу33.ОтблагодарностФьодоровпожеладамуподариеднаотсвоитекартини,ноХристунеотидесияизбере:несметна,ченеговатачовешкауслугатрябвадасеплатитолковаскъпо.

Най-сетнеследитенаизчезналиясеоткриханякъдедалечевРусия,нотебяхатаказабърканиипокартата,чеинай-зоркитеочинеможехадагиоткрият.Отизчезналиясеполучисамоеднописмодоженаму,безникаквисведениязанего,за обстановката, в която е поставен, както и за работата, която е натоварен давърши,чевсеедно,катоданесъобщавашенищо.Доколкотозная,второписмонесеполучи.Инабащатанеостананищодруго,освенденеминощемдагадаепрезсълзизаучасттанасинасиилиразпитвазанегодошлитеотСъветитевоини.

Акоидабешеотбелогвардейците,кактогонаричахавсичкибежанциотнача-лотонаОктомврийскатареволюция,Фьодоровпочтивсекиденбешепосещаванот различни военни чинове – като се почне от редника, та свърши с генерала.Всичкитеидехадазасвидетелстватсвояпочиткъмстарияписател.Нанякоиоттия посещения се случвашеда присъствами аз.Иневолно ставах свидетелнанаистинатрогателниотношения.Фьодоровнеможешедасизадържисълзитеиспрехлъцваниятокузапитваше:

–Значиощенесамезабравили,значиощеимахоравмоятародина,коитодамечетат?

32Напразно.33ВасилеХристу(1905,ГорнаДжумая–1968,София)–българскиисторикотарумънскипроизход.ЗаминавазаБукурещиучилитератураифилософияипрез1932г. специализираисториявБукурещкияуниверситет.

117

–Какне,АлександърМитрофанович,какне?Нимавашите:„Природа“,„Кам-ни“, вашите стихотворения и пр. могат да се забравят?Пък недейте мисли, чевсичкоотдореволюционнаталитератураепогребано.Отнеяощемного,многоеживо…

Посещаваха го и някои от съвременните съветски писатели, дошли по единилидругповодвСофия.Междутях,струвамисебешеиукраинскиятпоетПавлоТичина34.Струвамисе,четойподтикваФьодоровадасезаловизаспоменитеси:отЧернишевскидоМаксимГорки.РъкописътбилполученнавремевМоскваиодобренотСъюзанасъветскитеписатели.

РадосттанаФьодоровнямашекрай.Тойвечедълбоковярваше,чесинтервен-циятанатоявсемощенсъюзможедаоткриеивърнесинаси,асхонорарадасипоправисметките.

Когатополучавасъобщениезаодобрениенаспоменитему,макаринепоофи-циаленпът,зарешениетодасепечататвтолковаитолковадесяткихилядиек-земпляраистакаваитакаваценанаекземпляр,Фьодоровпристигнаудомакатомладеж,макардабешеосемдесетгодишенстарец,хвърлисенавратамиизарида:

–СтилиянДобревич,СтилиянДобревич!Азсезадушавамвпрегръдкитемуисемъчадасеоткъснаоттях.Каквосее

случило?Икогатосепоосвобождаваммалко,питам:–Сина?–Ион,ион!Сегасяданастолаизапочвасхълцанияипреглъщаниядамиразправярадост-

таси:споменитесаприети,тещесепечататскороитойсамокатохонорарщеполучимилион-двабългарскилевове.

–Представьсебяси,а?Исразу,АлександърМитрафоничФьодоровбогатыйчеловек!Невероятно,а?

Азсемъчаданамаляпароксизманарадосттаму.Катобългариниазсъмдостаскептиккъмвсичкиголемиинеочакваниуспехи.

–Как,невериш?–Вярвам,АлександърМитрофанович,вярвам,нозадържамрадосттаситога-

ва,когатовидякнигатапечатанаипаритеполучени.МожебизапръвпътФьодоровостананедоволенотмене.Хичбивалитакава

студенинаотстрананаединприятел,приеднатолковапламеннарадост?Минахаседмици,минахамесеци.Фьодоровпочвавсепо-рядкодаговориза

книгатаси,всепо-гъстамъгладасеспущанарадосттаму,докатоединдендойдеимипризна:

–Ничегонебудеть.Хорошо,чтотызаставилменясделать копие.Атоиначевсепропалобы.

34ПавлоТичина (1891,с.Пески–1967,Киев)–украинскисъветскипоетидържавник,съавторнатекстанахимнанаУкраинскатаССР,яръкпривърженикЙ.В.Сталининакомунизма. Превеждабългарскипоетинаукраински,междукоитосаХристоБотевиИванВазов.

От ръкописа118

И,наистина,еднаж,когатоотидохутях,научих,четойпратилчастотръко-писа.

–Апреписоставилиси?–Чезащомиепреписът?Нямагдедагодяна.Аръкописътепредаденвси-

гурниръце.Азнастояхнасвоетоипочнахпочтивсекидендапроверявамдалисеизпълва

поръчкатами,тъйкактоитойпредидвайсетинагодинипроверявашедалипро-дължавамдапишароманаси„Хлябнашнасущний“.Потозиначинможахадасезапазятоколотритечетвъртиотспомените.

Такажестокорухнамечтатанаединбащадавидиотновосинасиинаединписателдаоблекчипоследнитегодининанерадостниясиживот.

ВпървитегодинисвоетоемигрантствоФьодоровпосветидоставременасказ-ки.СтяхтойкръстосаняколкопътинадлъжинаширБългария,катодадекраткиописаниянапосветенитеградовеиобходениместности.Повечетооттяхизлязохавнашисписанияивестници.Дейноучастиевзема–разбирасе,безвъзмездноивосноваванотоотНиколайМазуркевичсписание„Балканскижурнал“.Нопо-къс-но,когатопоотседнамалко,тойнамирашевремедасезаловиизапо-едриработи.Поднеговотопероизлязохаграмадастихотворения,няколкопоемизавъзрастниидеца.Почтивсичконаписанотойбързашедамигопрочете.Вмного,анапо-следъквслучаи,тойзадоволявашесвоятаавторскаамбиция.Отначалонеможехдаразбера защомного горадваше,ноотсетне, когато самизпаднахвнеговотоположение,проникнахвсъщинатанарадосттаму.Голямонещоето–данамеришчовек,комутодаповеришсъкровенитеситрепетинадушатаситогава,когатони-койнеискадазнаезатяхилипъккогатосенамиратобщественифактори,коитотипречатдатвориш.Безтоятвойединственчетецилислушателтирискувашдасепръснешотнапоранатворческатамъка,коятоисканесамодасепрояви,аидасеизяви–несамодасътвори,ноидаизнесесътворенотопредочитенасвета.Натаямъкамъчномогатдаустоятмладитетворци.Теилищесеобрекатнабез-плодиеилищепочнатдаслагатплоданасвоядухвъввсякокорито,бездадържатсметкаскакваводащебъдезакъпан.Илидагопотапятвкупеланавсякокапище,бездаискатдазнаяткъмкакварелигиящебъдеприобщенотяхнотоотроче.

Итакапоцеличасовепрекарвахмевчетенеивразговоривърхупрочетено-то,катовсекиотнасчетешеиговорешенасвояроденезик,дълбокоуверен,ченяманищода остане неразбрано от събеседникаму, доринай-тънките нюансинамисълтаинай-капризнитеизвивкинафразата.Накрая– тежкамъченическавъздишкаи,всепак,вярата,чещедоживеемденя,когатощеможемдачуемкакзвучинашетослововушитенадругите,каквълнувасърцатаикакразбуждаумо-ветеим.ИстаявяразакрачихтихопомноголюднитеулицинастолицатаилипотихитеалеинаБорисоватаградина...

Обачевсичкотомувреме–отдохожданетовБългариядосмърттаму–отнероманътму...

От ръкописа 119

Фьодоровпочинаеднанеделя,следкатосвършиокончателнатамупреработка.Снеотплещитесиединголямтовар,аотумасижестокитеобразинаеднатре-вожна епоха, поотслаби психическото си напрежение и изведнъж се почувстваслабданоситежесттанаживота.В тозиромантойпредавапреживелиците сиотОктомврийскатареволюциядонашидни.Тойбешенай-голяматамумечта.Иневеднъжмиеказвал,чеснегоискадаоставиединроманкато„Войнаимир“,еднаепопеянасъвременността.Оттозиромантоймичетесамоняколкоглави.Сегатойеумене,ноазощенесъмпристъпилкъмнеговотопрочитанеизцялопоредицасъображения.

Когатосвърширомана,Фьодоровпристигнатържественовкъщииощеотвра-татамивика:

–Поздравлявай,СтилиянДобревич.Азпомислих,чеенаучилнещорадостнозасинасиисъссъщататържестве-

ностмуподавамръка.–Поздравления!–Романасвърших!Новопоздравление,задазамаскирамизненадатаси.Бивалидамудамдараз-

берекаквосъмочаквалдачуя,акаквосъмчул?!Надруговремебихмеизлезлидасепочерпим,даполеемзавършенотодело,но

сеганесмеем–идваматанямамепаризапочерпушка.Вместовкръчматанеелипо-добредаотидемвградината?

Вървими струвами се, чеФьодоров вървипо-леко:не тътриинепреплитастарешкикраката.Атойевечеосемдесетидвегодишен.

–Каквисахудожественитекачестванаромананезная,носмеломогадакажа,четойщебъдеединверендокументзавремето,еднаточнакартинанасъдбонос-нитегодини,коитопреживяваме...–Ноощенеизказалтиядуми,Фьодоровобориглава,каточелинякаквауловенатопкабешенатегналаначелотому...–Нощебъдалиживдаговидяпечатан?

Разбирасе,„щебъде“.Нонеби...

Фьодоровбешеотонияписатели,коитонеумеятдаработятзалитературнатасислава.Азнегочухнитоведнъждапрепоръчвасвоипроизведениязапревод.Азамолба,занастаняванеидуманеможедастава.„Бадера“епреведенапомояпоръкаотучителяКрумДимитров,колкотозаугоданасамияавтор,толковаиотжеланиедагопредставянабългарскотообщество.Къмтояпреводазпредадохсамоеднакраткапредговорна„бележка“.

Моитепреводипъкнанеговисонети,кактоинасонетиотБунина,извършихпосвойпочин.Неговобешеучастиетосамоприуточняваненапреводасориги-нала.

АтукаФьодоровбешедонесълпочтивсичкисвоиотделноизвадениработи.Но къде останаха, неможах да разбера: услужи на тоя, услужи на оня, докатонакрайвсичкисеразхвърчахаотръцетеми.Опититеимдазапазянякоиоттях,


отидоханапразно.Аазгибяхполучилнасъхранение.Щедойдетойвкъщиищепочнемилаим35:

–СтилиянДобревич,даймитазиитазимоякнига.Щевиявърнаследняколкодена.Вярвайми.

–Аманепременно.–Непременно.Минававремеиазпитамзакнигата.Фьодоровсечервиисемъчидаизвини

недобросъвестниясичетец:–Тойщедонесе,непременнощеядонесе:тойедобърчовек.Ивкраянакраищата,тиядобрихоратурихаидобраръкавърхукнигитему,

възползванивечеотстарческатамупамет.АФьодоровнямашеобичайдазаписвакомукаквобешедал.

Другнанеговомястобиизползвалтъкмотоячитателскиинтерес,задапредиз-викапреводи.Накаквоседължешетаянеговаапатия,немогадаобясня.АФьо-доровнебешечовекбезавторскаамбиция.Напротив,намоментидориподчерта-вашепо-дебело,отколкотомубешепривично,достойнствотонасвоитетрудове.Далиобщоторазочарованиеотживотабешепричинаилиненавременносттананеговототворчество?ВБългариямладитеписателибяханадянали„маски“иподформатанасимволистикриехакинжаланакърваватарускареволюция.ИзатяхФьодоровбешебелогвардеецивраг,койтодоринебивадасезачитакаточовек,камоликатописател.Аитойнебешеоттия,коитоправятмилиочи,комутоидабило,самозаугодатананякаквасуета.

Можебипъксебешевечеубедил,чеиунас,кактоивРусия,сезалавятзапреводихора,коитонепознаватдостатъчнодобренитоединаотдватаезика:откойтопревеждатинакойтопревеждат.Веднъжидеприменевъзмутениминосинякаквосписание.

–Прочети,молятисе,това!Чета:„Духовеизпълнихастаята“.–Спиритизъмлиилипреводаческаглупост?Толковалинезнаетоявашли-

тератор,че„духи“значипарфюми.Ивместостаятадасеизпълнисблаговоние,когатоевлязладамата,изпълниласдухове.

ТакаилиинакФьодоровненаправинищо,задасепопуляризиравБългариянекатоединотголемитерускиписатели,акатописателотвтораръка.Ноиние,неговитеприятели,несторихменищовтоваотношение.

Нищо странно, следователно, загдето някои го знаяха не като писател, катопублицист.Такъвгонаричахаилюстрация„Седмица“вбр.2 [?]от7юний1946г.,когатопечатаспоменанаФьодоровазаМаксимГорки:„Враннатамимладост–пишерускиятпублицистА.Фьодоров“...36

С течението на времето приятелите на почитателите между сънародницитенаФьодоровапочнахаданамаляват.Едниоттяхзаминахазачужбина,другиси

35Милаим–кротко,нежно,ласкаво.36Чилингировнеецитиралспомена.


намерихаработавпровинцията,третиуседнахавстолицатаистанахапо-малкоподвижни,ачетвъртиБогприбравсвоитенебесниселения.АновиприливиотРусиянеидеха.Границитеитакахерметическибяхазатворени,ченеможешеиптичкадалитнеотнея.

ЕдинотпоследнитепришелцибешеиранопочиналиятрускипоетиесеистСергейСерапин37,псевдонимнаС.А.Пинус.ЗанегоPrаger Presse от9април1927г.даденяколкореда,вкоитописа,чеепочиналвЮгославия.Прехвалилвест-никавБелградииздаденатавСофиякнига„Пушкинимузыка:Опытвыявленiялитературно-музыкальнойпроблемы“.

СтояизпадналвнищетаколегамезапознаА.М.Фьодоров.Срещалсъмсеснего,доколкотопомня,самоняколкопътинаулицата,неповече.Инезнаядасъммуоказалнякаквауслуга.Затоваучудвамеподарениямиекземпляроткнигата:„ДорогомусобратуСтилiянуЧилингiровусглубокимуваженiемотавтора–надобруюпамять–С.Серапин“.

НекапредамнеговиятпортретсдумитенаФьодорова:„Тойбешечовек„малъкнаръстчовек“,необикновеноскроменитих,спре-

красноочертаночелоисдълбоковнимателенпоглед.Азсъвсемнесигопред-ставяхтакъв.Струвашемисе,чевнеготрябвадаиманещодръзко,остроидоринаперено,аконеиизискано.Нодостатъчнобешедачуешотнегоняколкосъжде-ниявърхулитературата,върхумузиката,пъкивърхухората,задаузнаешвнегоавторана„Пушкинимузиката“,кактопреводачаитълкувателянаВерхарена38“.

СпирамсевърхуСерапина,защотострувамисе,чеФьодоровописвавслед-ващитередове,своетособственопогребение.Веднъжбързатойпобул.„ЦарОс-вободител“залекциянаКооперативнияинститутивиждапогребалнаколесница.Едностраннолюбопитствогопривличакъмнеячерквата:

„Черкватабилапочтипразна.Поднейниясводсераздавашегръмкогласанасвещеника и на псалта, а в притвора беше сложен ковчег.Когато погледнах напокойния,останахизумен:товабешеСарапин.

Мъждеятсвещиотжълтвосък,аилицетоежълто,каточелиеотсъщиявосък.Самоединчовекдоковчега,ноитойчужднему:млад,начеващписател.Можебиеощерано,щедойдеощенякой,а,можебинямаблизки,познатитепъквтояделниченденсанаработа?Нодалиеималипознати?Това,чеСерапинбешене-обикновеналичност,крупен,интересенписател,бешеизвестнонамалцина.Пъкидописателилиесеганабеднитеемигранти,принудени отраноутро докъснинощидасеборятстежъктрудзахлябасивчуждастрана!Наистина,писателятедушатанародината,нодотовасъзнание,първо,трябвададораснеши,второ,простеноевтърчанетосизанасъщнияхлябдазабравиш,памакаридаминавашпокрайтаядушаилипокрайнейниятлененсъсъд,койтоебилразбитотсмъртта“.

37 СергейСерапин(1875, Вельск–1927, София)–рускипоет,преводач.През1920г.бягавТурцияискороследтовасеозовававСофиякъдеторедактирасп.„Казачьидумы“(1922–1924)ив.„Русь“.ПревежданарускистихотворениенаСтилиянЧилингировзазаветанаСветитебратяКирилиМетодий.38ЕмилВерхарен(1855–1916)–белгийскипоет.


Фьодороввсяколятопрекарвашев с.КалищесъссемействотонаЖелезови,отгдетовинагисевръщашесвежиободрен.Селотоенагараисенамиранадваиполовиначасасвлакапокюстендилскаталиния.Околносттанаселотонепред-ставляванищоособено,обикновенахълмистаместност,ноФьодоровтакасебешепривързал към нея, че още зимата бленуваше за нейната спокойна красота.Номиналотолято,макаротдългодасеприготовлява,неможадаизлезевънотСо-фия–времетопрез1948г.неблагоприятстваше.ИФьодоровтрябвашедасеза-доволяваскъситесипривечерниразходкипоБорисоватаградина,вкоитовземахиазнякогаучастие,нообикновеногопридружавашеприятелямуЖовнер,бившсъдиявцарскаРусия.ОбикновеноседяхсчасовенапейкапоцентралнатаалеякъмЖабешкотоезероиливРозариума.Ноединденитепрекъснаха.СледеднатакаватихаиспокойнаразходкаЖовнерсевръщавкъщи,добивакръвенизливвмозъкаиумираподирседмицавреме.

Странно съвпадение и Фьодоров го сполетява същата смърт и при същитеобстоятелства:отиванаразходкавградината,връщасе,ужосвеженина14априлвкъщиприпада в ръцетена своята обичнаЛили, дъщерятана хазяйката, коятотолковачестообичашедарисува,бездаможедапродума.Единтежъкмозъченудар,койтопродължиагониятамудо20април,8½часа,когатодухътмуотлетяоттоясвят.

Когато на другия ден, рано сутринта, ми съобщиха, и отидох веднага да гопосетя,предмоитеочисеразкриеднатежка,непоносимакартина,коятомепо-срещнаощепредидаотворявратата,съссилноихрипливохъркане.Тоизлизашеотширокоразтворениуста,снископадналадолначелюст.Моматаяподтиквашесръка,тясезадържашезаняколкоминути,давашенормалнияликнаобразаипакувисваше.

Не бихжелал да си спомнямФьодорова такъв, какъвто беше през седемтяхденанасвоятаагония.

Погребението на Фьодорова беше също така безлюдно, каквото беше и по-гребениетонаСерапин.Самочеопялотосеизвършвашеневрускатачеркванабул.„ЦарОсвободител“,авгробищнатацърква.Присъствахмевсичкипетнайсетдуши:четиримаотнеговитедомашни,тримаотнас:аз,женамиисинми,извест-нияткооперативенписателТотомянц39сженаси,единсътрудникотв.„Изгрев“,пратеннесжурналистическазадача,единбеденрусин,койтоживеелсподаяниеотгробищата,еднапознатанаФьодороваженаитримаслучайнипосетителинагробищата.

Аболесттаму,ощеприпървиясипристъп,катастрофалнопродължинякол-кочасаповечеотседмицаиследователно,несаморускатаколония,ноицяла-табългарскаобщественостможешеданаучизанеговатасмърт.СамоСъюзътна

39 Тотомянц,ВахтангФомич(1875–1964)–авторна„Теоріикоопераціи”(1.изд.1921,2.изд.1923),„Ученическикооперации”(1.изд.1931,2.изд.1932,3.изд.1941),на„Ролятанаарменцитевцивилизациятананародите”(1.изд.1936,2.изд.1942)идр.


българскитеписателимупративенец,безнеговияпредставителдаседидокраянаопялото.

Опялотому се извърши от свещеник, който често съм виждал да се движимеждугробовете:отмолитвизамъртъвцитеебилонеговотопрепитание.Отдру-гитерускисвещеницинесемярнанитоедин,макарвсичкидасесмятахазане-говитеприятелиипочитатели.Видисе,нямашекойдаимплатитруда,атакъвголямсънародникнебивадасеопеебезплатно...Акогатодомашнитесеотнеслидосвещеника,князЛивен,тойрешителноотказалдабъдеопянвРускатачерква:билоневъзможно.Видисе,искалдазапазитоваправозасебеси,коетонаистинаизползваследдвамесеца.Същияттоявисочайшсвещеникбилсамоняколконе-делипредисмърттанаФьодороваудомамуидългоразговаряливърхусмъртта.

Предтояпетнайсетдушиазпрочетохследнатанадгробнареч:

„Сега когато смеизправенипредАлександърМитрофановичФьодоров, вашблизъкипознайник,амойнезаменимприятелоттрийсетгодининасам,аз,ве-дносъснеговитетленниостанки,виждамиживиямуобразотмладигодиниведнафотографическаснимка,намериламястовнякоиотнай-разпространенитерускивестници.Тянидавафигуритенаонаяплеядарускиписатели,коитозат-върдихаславатанарускотохудожественослово,вечеотдавнаразнесеноповсич-китеконтинентиназемнотокълбоотбезсмъртнитепроизведениянатворцикатоПушкина,Лермонтова,Тургенева,Толстояиощемногодругисветила,запаленипотъмнотонякогарусконебе.Натаяснимка,застаналиправи,личатотлявонадясно:А.И.Куприн,А.М.Фьодоров,[И. А. Бунин],А.П.Чехов,С.Я.ЕлпатьевскииМаксимГорки.СнимкатаенаправенавЯлтапослучайдвайсетипетгодишнатадейностнаБунина.

Ведносъсспоменазаснимката,азсъбуждамвпаметтасииспоменитеотоно-вавреме–първотодесетилетиенасегашниявек–когатовсяколитературнояв-лениевРусиясесчиташенаше,нашеродно,българско;когатосрускитегордостисегордеехмеиние,запознатинесамосимената,ноисделатаим;когатоживе-ехместехнитекнигиисевдъхновявахмеоттехнитегерои–доединборцизановживот,зановаправдаизановичовешкиотношениямеждухората.Нямашетогаваинтелигентенбългаринунас,койтоданекъсаотзалъкаси,самоисамодасидоставитехнитесъчиненияилипонедасеснабдисъссборниците„Знание”,къдетосепечатахатехнитенай-новитворби.И,насладилисеотмагиятатъкмонатаяшесторкаписатели,мнозинаотпървитебългарскичетцисезалавяхадагипревеждат,задамогатиостаналитеимсънародници,коитоневладеятсилатаиблагосттанатворческиядух[дайсенасладят].

Ипочтивсичкиоттаяплеядаписателипроникватедновременноунас,сиз-ключениенапо-възрастнияоттяхАнтонПавловичЧехов,чиятоповест„Палата№6“40бивапреведенапрез90-яхгодининаминалиявек:„Коновалов“и„Двайсетишестиедна“41,аБунинсотделнистихотворения,взетиотпървиямустихотво-

40Кн.излизапрез1896г.41„Коновалов“отМаксимГорки.–В:Литературнасбирка:РазказиистатииотМ.Горки,


А.И.Куприн,А.М.ФьодоровИ.А.Бунин,А. П.Чехов,С. Я.ЕлпатевскииМаксимГоркивградинатанадоманаЧеховвЯлта


ренсборник,влязълвръцетенанеединотнашитемладипоети.Съсстихотво-ренияпреминаграницатамеждуБългарияиславянскатайсестра [Русия]същоАлександърМитрофановичФьодоров.

Какъвбешевъзторгътнабългарскиячетецоттияжрециволтаранарускаталитература,ненамясто[e]дасеописватука.Завсекислучайтойникакнесъот-ветстванаднешнотомълчаливоитихопогребение,по-тихоиотпогребениетонанай-незначителниягражданин.

АлександърМитрофановичФьодоровероден1868г.вгр.Саратов.Бащаму,селянинотБелгоза,Аткарскиуезд,билотначалоовчар,аследтовасепреселилвСаратов, гдетоизучаваобущарствотои ставамайсторобущар.Умирамладиоставатриневръстнидецаследсебеси,най-голямотомомчеенашияпокойник.Останалотмалъккръгълсирак,АлександърМитрофанович,следкатосвършваградскоучилище,постъпвавреалнатагимназия,коятополипсанасредстванедовършва.Известно време, след като напуща реалната гимназия, той е актьор,писар, заема разни други дребни длъжности, докато се отдаде напълно на ли-тературна дейност.Първите му произведения са печатани в местни саратовскивестници,отгдетосепрехвърляскоровнай-важнитеинай-разпространенитепе-риодически издания на Русия.Първата му книга, под наслов „Стихотворения“,излизавМосквапрез1894г.,когатоебиледвадвайсетипетгодишен.На1895г.

Л.Андреев,В.Вересаев,Скиталец,В.Засулич,Г.Плеханов,Вс.Гаршин.София:Г.Бака-лов,[1904],с.7–50;„Двадцатьшестьиодна“(1899)същоеотМ.Горки.

А.М.ФьодоровпущавотделноизданиепреведенипоемиотТенисона.Тригоди-нипокъсно–на1898г.–излизаивториятмулириченсборникпакподсъщотоскромнозаглавие„Стихотворения“,последванов1900г.отпреводиизнашумя-латавкраянаминалиявекиталианскапоетесаАдаНегриот третатакнигананейвитепоезии(1903).Околотовавреметойпечатаироманитеси„Степьсказа-лась“,посветеннаразхищениетонабашкирскитеземи,„Наследство“и„Земля“,написанподвпечатлениетонаглада,вборбатаскойтоевзелучастиеиФьодоровкаторъководителнапрехранатавУфимскатаивСамарскатагубернии.Освентияенаписалощемногодругистихотворниибелетристичнипроизведения, видномястомеждукоитозаематроманитему:„Природа“,„Камни“,„Егоглаза“,„Баде-ра“,почтивсичкипреведениначуждиезици,апоследният–набългарски.

През 1901 г. бива поставена с голям успех вПетроградския александровскитеатърпетоактнатамукомедия„Бурелом“,коятопринадлежикъмтъйнаречените„пиесинанастроение“.ТазиидругипиесинаФьодоров,като„Катастрофа“,„Ста-риядом“и„Обикновенажена“,излизатнаеднопрез1903г.

ВсичкитияпроизведенияопределятнаФьодорованай-високатанаградавми-налото,катотогавашнатарускаАкадемиянанаукитемуприсъждаПушкиноватапремия.

Фьодоров,койтобезспорноединотнай-талантливитеинай-плодовититеписа-телинабратскаРусия,евсъщотовремеистрастенпътешественик.ТойобиколилДалечнияизток,билевТурция,Гърция,Египет,Индия,Япония,Китайипр.Впе-чатлениятасиоттезиобиколкиеизложилредицапрелестникнигиифлейтони,винагипосрещаниприветноотрускатакритика.

Заседналпрез1919г.унасзахвърленотбуритекораб,АлександърМитрофа-новичненапуснаРодинатаниподобномнозинасвоисънародници,неянаправимеждиннастанция,апристанище,вкоетосеустановицялживот.Заобиколеноттоплигрижиначуждо,непознатотомусемейство,коетотойобикнакатосвое,за-щотоитогочувствувашекатосвой,тойпрекарацелитрийсетгодинимеждунас,принудендасиизкарванасъщниятукатоучителвтретамъжкагимназия,тукатолекторвъвВисшатакооперативнашколаиливъвВоеннотоучилище.Работанепонеговитесклонности,неипосилитему,дориитогава,наближилвечекъмзалезанасвояжитейскиден,нонямаше,какводругодапредприемеприлипсатанавъз-можностидапреживяслитературентруд.Въпрекитуйперотонепаднаотръцетему, тозипътне само, за дапокажена какво е още способеннеговия творческидух,ноикаквоесъздалдухътнабългарина,когототойвъзлюбикатосвойсобст-венбрат.Иврезултатнапоследнотомужеланиесеявисборника:„Българскитепоети“,отборотнеговиличнипреводиизнашатахудожественапоезия,кактоидругединотоколотристанаронипесни,които,зажалост,неможадавидисвоявдъхновенпреводачдаговземесръцетесиидаприласкаекатосвояи,желанарожба.Неможадавидинапечатанииспоменитесизаняколкодесяткирускипи-сатели,коитотойизпратипоисканетонарускияписателскисъюзвМосква.

Несамалкоистатиитемунаразнитемиизнашата,българската,културнаиполитическадействителност.



И...наградатазавсичкотуй–единсамотенгробисамоняколцинанатъжениизпращачидовечнотожилищенаединвечентворческидух.

Прости,скъпиимилиприятелю!Некабъделекабългарскатапръстнатвоитетленниостанки.

Поклонивечнапаметвселенията,гденяманиплач,нивоздихания,нижизньбесконечная!“.

128

Т А Л О Н

ЗААБОНАМЕНТНАСПИСАНИЕ„БИБЛИОТЕКА“,изданиена НАЦИОНАЛНАТАБИБЛИОТЕКА„СВ.СВ.КИРИЛИМЕТОДИЙ“,ЗА2021 Г.

Име...............Презиме.....................Фамилия............

Фирма(библиотека)..................................................

ИЗПРАЩАЙТЕАБОНАМЕНТАНААДРЕС:

Пощенскикод...........Град(село).................Област............

Улица....................................бл.......вх.......ет.......

ап.......тел...............

Заплащамсуматаот...........................леваза:

Бр. кн. Ед. цена 6 м. 12 м. Сп. „Библиотека“ 6 9,00лв. 27лв. 54лв.

ЗА КОНТАКТИ И ИНФОРМАЦИЯ:РосицаВладимирова–тел.9183136;GSM:0885643171

e-mail:[email protected]@abv.bg

МОЖЕТЕ ДА ИЗПРАЩАТЕ ТАЛОНИТЕ НА АДРЕС:1037София,бул.„ВасилЛевски“88

НАЦИОНАЛНАБИБЛИОТЕКА„СВ.СВ.КИРИЛИМЕТОДИЙ“РосицаВладимирова

По сметка:IBANсметка:BG20UNCR76303100112993,BICкод:

UNCRBGSF,УникредитБулбанк,БизнесцентърСофияБатенберг,1000София

С пощенски запис:1037София,бул.„ВасилЛевски“88

НАЦИОНАЛНАБИБЛИОТЕКА„СВ.СВ.КИРИЛИМЕТОДИЙ“РосицаВладимирова

Прилагам към поръчката копие от платежния банков документ или квитанция от изпратения пощенски запис.

5•2020 - Национална библиотека

Documents

Transcript of 5•2020 - Национална библиотека