ЯПОНСКАТА ИКОНОМИЧЕСКА ДИПЛОМАЦИЯ КЪМ ЗАПАДНА ЕВРОПА (50-

ТЕ И 60-ТЕ ГОДИНИ НА XX ВЕК)1

Боряна Митева, докторантка в Катедра “Нова и съвременна обща история”, ИФ на

СУ “Св. Климент Охридски”

След периода на своята продължителна изолация2 Япония трайно обръща погледа

си на запад. Опитът й за кратко време да намали изоставането си от развитите

индустриални държави води до значителни успехи в модернизирането и повишаването на

производството, разширяването на външнотърговския обмен, вноса, внедряването на нови

технологии и повишаването квалификацията на работната сила. Реформите и държавната

политика, насърчаваща икономическия растеж през ерата Мейджи (明治時代 1868-1912),

позволяват на страната да се превърне във водеща индустриална държава в Азия и

подтикват западноевропейците да обърнат поглед към Далечния Изток. Икономическите

успехи на Япония са съпроводени и с военнополитически победи. Последователните

победи над Китай (1894–1895) и Русия (1904–1905) и доминацията над Корея и Тайван

превръщат Страната на изгряващото слънце в значим фактор в международните

отношения в Източна Азия и в благонадежден съюзник на европейските държави в

Първата световна война. Нареждането на Япония на страната на победителите,

нарастването на ролята на военните в управлението и на японския милитаризъм спомага за

изграждането на колониална империя в Азия. Въпреки издигането на Япония сред

великите сили, западноевропейските държави и САЩ проявяват пренебрежително

отношение и дискриминация спрямо азиатския си партньор, което в последствие превръща

Япония в техен основен враг по време на Втората световна война. Скоро средствата на

военната агресия изчерпват своята ефективност и в края на войната Япония се оказва

изправена пред предизвикателствата на радикално променящия се международен ред.

Международната икономическа система след Втората световна война

Доминацията на САЩ

В началото на XX в. САЩ са млада индустриална държава, постигаща значителни

успехи в своето икономическо развитие и съсредоточена предимно върху вътрешните си

проблеми и отношенията със съседите си от Северна и Южна Америка. Въпреки опита на

президента Уилсън да обърне погледа на американското общество към европейските

проблеми чрез включването на страната в Първата световна война (1917) и инициативите

си на международната сцена (“14-те точки” и Обществото на народите), разочарованието

на САЩ от европейския национален егоизъм отново връща американците на старите

изолационистки позиции. Междувременно САЩ отбелязват средногодишен ръст на

1 Този текст е резултат от участието ми във финансирания от Фонд „Научни изследвания”

на СУ „Св. Климент Охридски” научен проект „Европейски интеграционни процеси през

60-те години на ХХ век”, за което изразявам своята благодарност на ФНИ. 2 По време на шогуната Токугава (1633-1868) Токугава Иемицу (третият шогун от династията Токугава;

управлява между 1623 и 1651 г.) налага във външната политика на Япония т.нар. политика сакоку (鎖国),

която забранява на чужденци да преминават японските граници, както и на японци да напускат страната под

заплаха от смъртно наказание. Забраната е в сила до 1853 г., когато след достигането на комодор Пери до

островите, Япония принудително се “отваря” за западния свят.

националния си приход от 4 %, годишен ръст на съвкупния вътрешен продукт от 3,2 % и

нарастване на дела им в брутния вътрешен продукт на индустриалните сили (1913 г. – 97.0;

1929 г. – 168.0; 1937 г. – 171.0)3. По-високият темп на икономическия ръст в сравнение с

развитите европейски държави, както и неинтервенционисткият подход спрямо Европа

позволяват на САЩ да се включат във Втората световна война като една от най-

стабилните в политическо и икономическо отношение държави. Решението на Фр. Д.

Рузвелт от 1941 г. да присъедини Съединените щати към Антихитлеристката коалиция във

войната се оказва акт с трайни последици за страната.

След края на войната САЩ не само се нареждат сред победителите, но и завинаги

скъсват с политиката на неутралитет и золационизъм. Съединените щати се оказват

единствената сила, способна да отговори ефективно на предизвикателствата на

следвоенното развитие на международните отношения – нарастващата роля и влияние на

СССР и оформянето на биполярен ред в световната политика. Това обстоятелство се

дължи на икономическата мощ на САЩ и на значимостта на страната сред групата на

индустриално развитите държави, и в световната икономика като цяло непосредствено

след края на конфликта. Сред индустриалните държави американците държат две трети от

общия брутен вътрешен продукт4, една трета от общия експорт

5 и 46 % от световните

резерви на злато6, което ги превръща в безспорен лидер в Запада. Непосредствено след

края на войната западноевропейските държави, въпреки че в по-голямата си част излизат

като победители от конфликта подобно на САЩ, търпят негативните последствия в много

по-голяма степен. Икономическата и инфраструктурната разруха, нарушеното

индустриално и селскостопанско производство, инфлацията, безработицата, както и

огромните дългове към САЩ не позволяват на държавите от Западна Европа да играят

самостоятелна роля в международните отношения.

Зависимостта на европейците от американската администрация не се изчерпва само

в икономиката, но се прехвърля и във военнополитическата сфера. Спокойствието от

американския ядрен монопол скоро е нарушено (1949) и отговорността на САЩ спрямо

Западна Европа нараства значително. Защитата от комунистическата заплаха, бързото

икономическо възстановяване и сплотяването на демократичните държави се превръща в

приоритет на американската външна политика спрямо Стария континент. Тясното

сътрудничество между страните от т.нар. Западен свят под лидерството на САЩ се

осъществява чрез редица международни организации – НАТО (1949) във

военнополитическата сфера, ЕОИС7 (1948) в рамките на икономическото възстановяване

на Западна Европа. Следвоенният финансов и икономически ред е изцяло доминиран от

3 Икономическите данни са цитирани по: Belassa, B. Trade liberalization among industrial countries: Objectives

and alternatives. New York, 1967, p. 7-8. 4 Делът на САЩ в общия съвкупен вътрешен продукт на индустриалните държави нараства през 50-те

години до 58,1 %. – Пак там, с. 8. 5 През 1937 г. делът на САЩ в общия експорт на индустриалните държави е 23,1 %, а до 1950 г. нараства на

31%. – Пак там, с. 9. 6 Делът на САЩ в световните златни резерви е както следва: през 1928 г. – 3,8 млрд. дол., през 1938 г. – 14,6

млрд. дол. и през 1950 г. – 22,8 млрд. дол. – Пак там, с. 9. 7 ЕОИС е създадена първоначално с идеята да координира средствата по плана „Маршал” за икономическо

възстановяване на западноевропейските държави с американски средства, а през 1961 г. организацията се

преименува на Организация за икономическо сътрудничество и развитие и освен САЩ и Канада постъпват

още неевропейски държави (през 60-те – Япония, през 70-те – Австралия и Нова Зеландия).

САЩ, които след изградената система от Бретън Уудс8 и последвалото създаване на

Международния валутен фонд, Международната банка за възстановяване и развитие и

Генералното споразумение за тарифи и търговия9 налагат своите възгледи за развитието на

международните икономически отношения, основаващи се върху принципите на

либерализма и липсата на дискриминация. Американските съюзници и в голяма степен

западноевропейските държави, зависими от американските финансови средства за

възстановяване на промишленото си и селскостопанско развитие, от американските пазари

(поради загубата на пазарите на бившите си колонии) за износа си, от американския ядрен

щит, нямат друг избор, освен да спазват правилата, наложени от новия лидер на западния

свят – САЩ.

Икономическият ръст в Западна Европа и европейската интеграция

Изострянето на конфликта между Източния и Западния блок (създаването на две

германски държави в Европа през 1949 г., напрежението на Корейския полуостров и

избухването на Корейската война през 1950 г.) и заплахата от нарастващата сила на

комунизма (създаването на Коминформбюро през 1947 г., превръщането на СССР в ядрена

сила през 1949 г., успеха на комунистическата революция в Китай през 1949 г. и

подписването на Съветско-китайския договор за приятелство и взаимопомощ през 1950 г.)

подтикват САЩ да поемат инициативата и да насърчат ускоряването на

военнополитическото сътрудничество и икономическата реконструкция в западния свят.

Освен организациите като НАТО, МВФ, МБР, ГАТТ и ЕОИС американската

администрация стимулира западноевропейската политическа, военна и икономическа

интеграция, за да създаде силна, демократична и независима от комунизма Европа.

Сериозните противоречия и национализмът сред европейските държави обаче не

позволяват цялостната интеграция да завърши в кратък период, но решението да се

започне от икономическо сътрудничество се оказва благоприятна за процеса на

западноевропейската интеграция, чието начало е поставено със създаването на ЕОВС през

1951 г.10

Идеята да се преодолее френско-германското съперничество чрез съвместната

експлоатация на Рурската област и изграждането на обща политика сред част от

европейските страни по отношение на добива, преработката и търговията с въглища и

стомана се реализира успешно и се превръща в основата за изграждане на силна и

възстановена Западна Европа.

Непосредствено след Втората световна война общественото мнение изразява

дълбоко съмнение в способността на западноевропейските държави да осъществят своята

икономическа и индустриална реконструкция заради огромните разрушения и

изоставането на европейците от американското технологично развитие. Международните

икономически отношения през 50-те години опровергават тези първоначални виждания.

8 На специална конференция в Бретън Уудс, проведена от 1 до 22 юли 1944 г., в която вземат участие общо

45 държави, се изгражда нова система за организиране на валутните курсове и търговските разплащания като щатския долар и златото са възприети за световни валути. В рамките на конференцията са създадени МБВР и

МВФ. Системата продължава да действа до 1971 г. 9 ГАТТ (General Agreement on Tariffs and Trade) е споразумение за международната търговия, подписано в

Женева през октомври 1947 г. Основна цел на ГАТТ е редуциране на митата и другите търговски бариери,

елиминиране на преференциите в икономическите отношения и развитието на търговски отношения на

основата на реципрочност и взаимна изгода. 10 Европейска общност за въглища и стомана се създава чрез договора от Париж през 1951 г., подписан от

Франция, ФРГ, Италия, Белгия, Холандия и Люксембург.

Американската финансова помощ и отговорността на САЩ за отбраната на Западна

Европа, както и икономическото сътрудничество оказват благоприятно влияние върху

европейските демокрации, които не само достигат довоенното си индустриално развитие,

но отбелязват дълготраен ръст в производството си. За разлика от континенталните си

съюзници САЩ и Обединеното кралство, които до този момент са лидери сред

капиталистическите държави по икономически показатели, отбелязват спад. Обяснението

може да се потърси в огромните разходи на САЩ за развитие на високи технологии и

военно производство, военната и финансовата помощ, оказвана на съюзниците, участието

в Корейската война, а за Великобритания – загубата на колониалните територии след

войната, огромните дългове към САЩ, изолирането й от европейската интеграция.

Статистическите данни за основните икономически показатели, като средногодишен ръст,

брутен вътрешен продукт, дял в общия експорт, баланс на плащанията и валутните резерви

за периода между 1950 и 1964 г. показват забавяне в развитието на САЩ и Обединеното

кралство, от една страна, и ускорен темп на развитие в страните от ЕОВС (впоследствие

ЕИО), от друга. Например средногодишният ръст на САЩ е 4 %, а за Западна Европа –

4,7%, БВП на Франция, ФРГ, Италия и Бенелюкс общо достига през 1964 г. 45 % от този

на САЩ (през 1950 г. е 34 %). Делът на САЩ в общия експорт на индустриалните страни

спада от 31 % през 1950 г. на 24,5 % през 1963 г., което важи и за Обединеното кралство

(спадът е от 18,5 на 11,5 %), докато за същия период делът на ЕИО нараства от 28,3 % на

39,7 %. Проблеми има в баланса на плащанията на САЩ и Англия, като и двете отбелязват

търговски дефицит и намаляване на валутните резерви (годишният търговски дефицит на

САЩ за периода 1958–1964 г. е около 2–3 млрд. долара, а намалението на валутните

резерви – с 12,6 млрд. дол.). В същото време страните от ЕИО постигат активно салдо в

търговския си обмен и повишават валутния си резерв с 10,6 млрд. дол.11

Едно от основните обяснения за стабилното развитие на западноевропейските

икономики може да бъде открито в напредването на западноевропейската интеграция през

50-те и 60-те години, което довежда до дълготрайни изменения в системата на

международните икономически отношения. Огромна крачка напред е създаването на

Европейската икономическа общност с Договора от Рим през 1957 г. от основателките на

ЕОВС – Франция, ФРГ, Италия и Бенелюкс. Политическите мотиви за създаването на ЕИО

са свързани със сътрудничеството и изграждането на хармонични отношения между

европейските държави с демократични ценности, а към икономическите се отнасят

обединението на съседни икономики на приблизително еднакво равнище на развитие, чрез

което да се постигне икономически напредък и повишаване на стандарта на живот12

.

Постигането на икономически и социален прогрес и максималното сближаване на

европейците ще бъдат постигнати чрез премахване на митническите такси и

количествените ограничения за стоките, установяване на общи митнически тарифи и

търговска политика спрямо трети страни, премахване на ограниченията между членовете

на ЕИО за свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали, обща политика в

областта на селското стопанство и транспорта, сближаване на националните

законодателства, разрешаване на проблемите в платежния баланс, лоялна конкуренция в

рамките на общия пазар13

.

11 Данните са цитирани по Belassa, B. Trade liberalization…, p. 11–16. 12 Bracewell-Milnes, B. Economic integration in East and West. London, 1976, p. 135–157; Jensen, F. Readings in

international economic relations. New York, 1966, p. 270–310. 13 Bracewell-Milnes, B. Economic integration…, p. 135–137; Jensen, F. Readings…, p. 270–310.

Превръщането на Западна Европа в обединен икономически блок променя баланса

на силите в западния лагер и заплашва да наруши реда, изграден от САЩ след войната.

Западноевропейските държави вече не са слаби и изцяло зависими от САЩ, а се

възстановяват и се стремят към независимост и благополучие. На първо място започват да

се поставят проблемите на европейската сигурност, прогреса и интересите, които не са

пряко подчинени на американската отбранителна стратегия. ЕИО се превръща в отделен

център с огромна тежест в международните отношения, разполагащ със сериозни ресурси

и влияние. Изграждането на обща политика спрямо трети страни, особено в сферата на

икономиката, предизвиква сериозна тревога сред останалите държави в западния лагер,

които са изключени от системата за преференциална търговия и спрямо които е прилагана

дискриминация. Още по-притеснителна за САЩ е възможността, предвидена в член 131 от

Римския договор, която позволява асоциирани отношения с всички бивши колонии, за да

могат да се установяват преференциални икономически връзки и да се подпомага тяхното

икономическото и социалното развитие. След двете конвенции от Яунде през 1963 г. и

1969 г. 47 от развиващите се страни в Африка, Карибския и Тихоокеанския регион

подписват конвенцията от Ломе през 1973 г., с която получават преференциален достъп до

ЕИО14

. Подобни асоциирани споразумения са сключени и с множество средиземноморски

държави през 60-те години, което разширява значително зоната за преференциални

търговски отношения на ЕИО.

Отношения между ЕИО, ЕАСТ и САЩ

Политическото и икономическото влияние на ЕИО в края на 50-те и през 60-те

години нараства за сметка на британското. Заради желанието да запази своята

традиционна политика на балансьор между европейските държави и свободата да действа

самостоятелно, както и да подчертае своята “специална връзка” със САЩ, Обединеното

кралство остава извън европейската интеграция в неговия начален етап. Стремежът на

Англия да задържи преференциалните си отношения със страните от Британската

общност, заплахата от дискриминационната политика на ЕИО и от нарастващото влияние

на Общия пазар върху американската политика я подтикват да предложи създаването на

Европейска асоциация за свободна търговия. Официалното й формиране чрез

Стокхолмската конвенция през 1960 г. и привличането на малките европейски държави

(Австрия, Дания, Норвегия, Португалия, Швеция, Швейцария)15

се смята за победа на

Обединеното кралство. В дългосрочна перспектива обаче тази инициатива се оказва

неблагополучна. Въпреки участието на страните от ЕАСТ във всички преговори за

редуциране на тарифите и малката разлика във външнотърговския баланс в сравнение с

ЕИО16

, постепенно политическата тежест на Англия в международните отношения

намалява, а САЩ предпочитат директните преговори с Общия пазар. Основна причина за

това е, че страните от ЕАСТ не се възприемат от външния свят като съюз, тъй като те

могат да запазват собствените си вносни мита към трети страни и да упражняват

самостоятелна политика. На международните арена те преговарят самостоятелно и често

14 Hanabusa, Masamichi. Trade problems between Japan and Western Europe. Portsmouth, 1979, p. 32. 15 През 1961 г. Финландия е асоцииран член на ЕАСТ, а през 1986 г. става пълноправен член; Исландия се

присъединява през 1970 г. 16 За сравнение през 1964 г. общия износ на страните от ЕАСТ извън “зоната” е 18,7 млрд. дол., а на ЕИО –

24,2 млрд. дол., за САЩ – 26,2 млрд. дол. Вносът през 1964 г. за ЕАСТ е 22,4 млрд. дол., за ЕИО – 24 млрд.

дол., за САЩ – 18,3 млрд. дол. Belassa, B. Trade liberalization…, p. 13.

заемат противоположни позиции. Целта на ЕАСТ е само да се избегне дискриминацията на

Общия пазар, докато страните от ЕИО целят икономическа интеграция, изграждат общи

институции и структури, обща политика спрямо трети страни, формират обща митническа

политика и при преговорите излагат позиция, съгласувана в общността, което значително

повишава тежестта им на международната арена. След преосмисляне на своята политика

спрямо Общността на шестте, Англия подава молба за присъединяване (през 1961 г. и през

1967 г.) и подписва договор за присъединяване, влязал в сила през 1973 г.17

Въпреки общите военнополитически и отбранителни интереси на НАТО и общия

стремеж към икономически растеж и благополучие, формирането на ЕИО изменя

структурата на външнотърговския обмен между САЩ и западноевропейските му

съюзници и изостря напрежението в икономическите им отношения18

. Прокламираната

политика за липса на дискриминация, лоялна конкуренция и либерализиране на търговията

се оказват трудно изпълними на практика. След 1945 г. САЩ, принудени от

противоборството си със СССР, категорично подкрепят европейската военнополитическа19

и икономическа интеграция20

с желанието да си създадат силен партньор в Европа,

подчинен на американската външнополитическа стратегия. Икономическият растеж и

европейското сътрудничество засилват позициите на европейските държави, чиято воля за

самостоятелна политика в интерес на общите европейски приоритети ги мобилизира.

Общата митническа и селскостопанска политика на ЕИО21

е в разрез с американската

политика за либерализиране на търговията и засяга пряко американските интереси. САЩ

настояват за обща либерализация на търговията заради хроничния си платежен дефицит,

намаляването на конкурентноспособността на американските стоки през 60-те години,

които са засегнати от митническите бариери на ЕИО22

. Освен това селскостопанската

политика на Шестте води до нарастване на производството в Общия пазар и до намаляване

на вноса на американски селскостопански стоки, което причинява криза на

17 Първата молба за присъединяване на Англия среща остра съпротива в страните от Общия пазар, които

смятат, че присъединяването й ще отслаби интеграцията помежду им и ще доведе до нарастване на

американското влияние в ЕИО. Особено негативно е отношението на Франция, която налага вето на

британската кандидатура. И преговорите през 1967 г. са провалени поради отрицателното отношение на

френския президент дьо Гол, който защитава френските национални интереси, налага протекционизъм и

отстоява френската независимост в международните отношения, противопоставяйки се на американската хегемония. През 1973 г. молбата на Англия е удовлетворена, но след тежките преговори с ЕИО страната е

принудена да направи значителни компромиси. Най-сериозни противоречия предизвиква опитът на

Обединеното кралство да запази привилегированите условия на търговия със страните от Британската

общност, защитата на селското си стопанство, намаляването на митата на вносните промишлени стоки.

Заедно с Англия към ЕИО се присъединяват Дания, Норвегия и Ирландия. – Каракашева, Л. Общият пазар и

противоречията между империалистическите държави. София, 1973, 69–166. 18 Любимова, Н. Международные экономические отношения. Москва, 1969. 19 САЩ подкрепят създаването на Европейска отбранителна общност, а по-късно и интегрирането на

германската армия в НАТО. 20 Отрицателното отношение на Англия към европейската интеграция предизвиква конфликти със САЩ.

Американците разчитат на Англия да подсили влиянието им в ЕИО и смятат, че създаването на ЕАСТ и сътрудничеството й с ЕИО не би донесло дивиденти за американската външна търговия. 21 Известна като CAP (Common agricultural policy), общата селскостопанска политика на ЕИО, съчетаваща

субсидиране и програми за развитие и насърчаване на селското стопанство, както и протекционистични

мерки срещу внос на чужди селскостопански стоки в защита на местното производство. 22 За разлика от “вътрешния търговски цикъл” на ЕИО, тоест Общия пазар и всички асоциирани страни,

които до 1976 г. достигат до 75, САЩ нямат възможност да използват пълни преференциални отстъпки.

Търговията на ЕИО със САЩ се осъществява на принципа на клаузата за “най-облагодетелствана нация”

според правилата на ГАТТ. – Hanabusa, Masamichi. Trade problems…, p. 33.

свръхпроизводство в САЩ. Западна Европа заема 27 % от експортно-импортния оборот на

САЩ, а желанието на американците е да разширят износа си на европейския пазари, като

намалят дискриминационните практики на ЕИО и получат равни търговски шансове както

асоциираните членове. Предлаганата либерализация обаче е в разрез с митническата

политика на Шестте, която се възприема като фундамент на тясното сътрудничество и

защитата на европейските икономически интереси.

В следвоенния период Западна Европа е силно зависима от американските

суровини, стоки и технологии. От средата на 50-те години тази зависимост започва да

намалява, преориентират се и приоритетите на европейската вътрешна търговия23

. Това

важи с особена тежест за периода след създаването на ЕИО, чиято вътрешна търговия е

43% от общия търговски поток24

. За разлика от Общността на шестте вътрешната търговия

в ЕАСТ достига една четвърт от общия стокооборот, като има по-силна взаимна

зависимост на континенталните страни от ЕАСТ – 17 % и по-слаба търговия с

Обединеното кралство – 12–13 %25

. И при двете обединения се констатира повишаване на

взаимния търговски обмен – износът на ЕИО към ЕАСТ е 21 %, а вносът от ЕАСТ – 15%26

.

Тази констатация е в сила и за Англия, чийто износ за ЕИО е равен на 18 % от общия27

.

Континенталните страни от ЕАСТ също са зависими от търговията си с ЕИО – те изнасят

за ЕИО стоки на стойност 3,9 млрд. дол. и внасят 6,6 млрд. дол. Вътрешнотърговският

оборот на тези страни е по-нисък от този с Общия пазар (общ вътрешен износ – 3,7 млрд.

дол. и внос – 3,7 млрд. дол.)28

.

Данните показват значението на вътрешноевропейската търговия и нарасналия

взаимен интерес на европейските страни. Постепенното обединение на Европа я превръща

в силен икономически блок с обща вътрешно- и външнотърговска политика. Новата роля

на Европа като съществен фактор в международните отношения привлича и останалите

европейски държави, останали извън „Европа на шестте”. Икономическият ръст на

държавите от ЕИО повишава политическото им самочувствие и стремежа им да

формулират собствени европейски интереси и политики, често различни от

американските. САЩ обаче въпреки икономическите си проблеми продължават да бъдат

лидер на Западния свят и притежават силата да защитят своите търговски цели.

Структурните различия в националните икономики, в нивото на индустриално и

технологично развитие, във външнотърговските приоритети изострят противоречията

между държавите от Запада, които трябва да направят редица компромиси, за да запазят

партньорството си във военнополитическата и икономическата област.

Икономическо развитие на Япония след Втората световна война

Опитите на Япония да догони развитите европейски държави в междувоенния

период постигат частичен успех и Страната на изгряващото слънце действително се

23 Вътрешната търговия в страните от Западна Европа е три пети от общата европейска търговия, а оборотът общо със САЩ, Япония и Канада едва достига една десета. Belassa, B. Trade liberalization…, p. 19. 24 Пак там, с. 18. 25 Данните са цитирани за 1964 г. – Пак там, 16–20. 26 Пак там. 27 На първо място в английския стокооборот е износът в Общия пазар с 35 %. В периода 1958–1964 г.

британският експорт в ЕИО се е удвоил, а износът в страните от Британската общност и САЩ (една десета

от общия британски износ) понижава стойностите си. – Пак там, с. 18. 28 Пак там, с. 16–20.

превръща в най-силната индустриална държава в Азия. Едновременно с това обаче

насилствените средства, които използва, за да постигне целите си като нечестни търговски

практики и военна агресия налагат негативен образ на японската държава в Западна

Европа и САЩ, дори превръщат Япония в техен основен враг в Азия по време на Втората

световна война. След атомните бомбардировки над страната (Хирошима – 6 август и

Нагасаки – 9 август 1945 г.) и безусловната капитулация (15 август с.г.) от страна на

императора Японската империя достига до своя край, а японската нация е принудена да

изгради нова държава и да се пригоди към условията на новия международен ред.

Същинската трансформация на страната се извършва по време на съюзническата

окупация между 1945 г. и 1951 г. под лидерството на американската администрация.

Основните цели на обявената “Начална следвоенна американска политика в Япония” (6

септември 1945 г.) – елиминиране на военния потенциал и демократизация – са

осъществени чрез редица реформи във военнополитическия, икономическия и социално-

административния живот. След чистката на държавния и военния апарат от лица, свързани

с военновременното управление, изграждането на демократични институции,

унищожаването на военната индустрия, невъзможността за изграждане на собствена армия

и премахването на божествения образ на императора, едни от най-сериозните реформи са

извършени в икономическата сфера. Елиминирането на военната и тежката индустрия,

разпускането на дзайбацу, законът срещу монополите и реформите в селското стопанство

се оказват решаващи за следвоенното икономическо развитие на страната. Унищожаването

на военната промишленост, премахването на полуфеодалните отношения в селското

стопанство и разпределянето на земята между дребните собственици и бивши арендатори

се оказват с най-дълготраен ефект. Американската политика за превръщането на Япония в

силен азиатски съюзник срещу разпространението на комунизма води до забавяне или

неизпълнение на някои от реформите. Това обаче, както и значителните финансови и

продоволствени помощи от САЩ, а след избухването на Корейската война (1950) – и

многобройните американски поръчки за японските производители предоставят

възможност на Япония да възстанови довоенното си икономическо и индустриално

развитие (около средата на 50-те години). Реформите, утвърдени в новата конституция от

1947 г.29

, получават и международно признание след подписването на договора от Сан

Франсиско (8 септември 1951 г.), с който японската държава слага край на мрачното

военно минало и получавайки своята независимост, започва самостоятелно да изгражда

отношенията си с другите страни.

Това обаче е само първата крачка към изграждането на новата държава. Сериозни

усилия и упорит труд предстоят на японската нация при постигането на основните

следвоенни цели, а именно подобряването благосъстоянието и качеството на живот,

изграждането на взаимноизгодни и приятелски връзки с останалите страни и нов образ на

страната, завръщане на Япония като равноправна сила в международните отношения. Сред

избора на средства този път Япония разчита на икономическото си развитие и културно

влияние, които имат значително по-дълготраен ефект при постигането на националните

стратегии.

След Втората световна война японското правителство подготвя серия от

икономически планове, чиято основна цел е продължаването на икономическия растеж и

подобряването стандарта на живот. Различията в плановете варират в зависимост от

състоянието на икономиката, международната обстановка и разрешаването на конкретни

29 Приета официално през есента на 1946 г., но влиза в сила през май 1947 г.

проблеми, като според влиянието на тези фактори се дава преимущество на определени

отрасли от икономиката. Първите два национални плана се реализират при управлението

на министър-председателя Ичиро Хатояма (планът е за периода между 1956–1960 г.) и на

министър-председателя Набосуке Киши (между 1958–1962 г.). Сред основните приоритети

са икономическото самозадоволяване, премахването на безработицата, максимален ръст на

икономическия растеж, подобряването на стандарта на живот, а политическите цели са

модернизацията на производството, насърчаването на националната търговия,

намаляването на зависимостта от вноса, намаляването на разходите, подобряването на

инфраструктурата, насърчаването на тежката индустрия, създаването на благоприятни

условия за износ и насърчаване на спестяванията30

. Първият план предвижда годишен ръст

от 5 % (за 1952–1955 г. средногодишният ръст е 8,6 %), но действителният икономически

ръст за плана е 9,1 %. Вторият план предвижда годишен ръст от 6,5%, но изпълнението

също надвишава предвижданията и постига 10,1 % годишно31

.

От особено значение за японския просперитет след войната е обявеният през

декември 1960 г. “План за удвояване на националния доход”, който включва подобряване

на социалната стабилност, индустриалната структура и удвояването на доходите за

периода от 1961 до 1970 г. Предвиденият годишен ръст на икономиката от 7,2 % отново е

надминат с реализирането на ръст от 10,9 %32

. Благоприятните фактори при реализирането

на плана са многобройната и квалифицирана работна сила, бързото натрупване на капитал

заради масовите спестявания на японците33

, благоприятната международна обстановка,

която позволява на Япония да използва пазарите на САЩ и на европейските развити

страни, общата тенденция към повишаване на консумацията след войната34

. Характерна

черта на този план са социалните приоритети, които предвиждат значително подобряване

на инфраструктурата, повишаване стандарта на живот, намаляване на безработицата и

преориентирането на голям брой работници от първичните индустрии в други отрасли на

промишлеността35

. Историографията обяснява социалния елемент с надеждата на

правителството на Хаято Икеда да успокои обществените страсти след множеството

протести, предизвикани от предходното правителство на Киши, което преподписва със

САЩ договора за сигурност от 1960 г. Въпреки политическите страсти обществените

подобрения, както и акцентът върху развитието на тежката индустрия, насърчаването на

износа и въвеждането на чужди технологии в японската промишленост36

дават

задоволителни резултати, бурен икономически растеж и значително увеличаване на

външнотърговския обмен на страната. Тези процеси в икономиката са продължени от

плановете, обявени при следващото правителство на Ейсаку Сато (1964–1968, 1967–1971,

1970–1975 г.), целящи хармонично, стабилно и балансирано икономическо развитие37

.

Високият темп на развитие на японската икономика е следствие от ефективното

изпълнение на националните планове. Преките резултати са прогресивно нарастване на

промишленото производство (от 9,8 % ръст през 1963 г. спрямо предходната година до

30 Okita, Saburo. Japan in the world economy. Tokyo, 1975, p. 68. 31 Пак там. 32 Пак там. 33 Размерът на личните спестявания прогресивно нараства от 13,4 % през 1955 г., 17,4 % през 1960 г., 17,8 %

през 1965 г. до 21 % през 1970 г. (лични спестявания като процент от частните приходи). Пак там, с. 52. 34 ДА на МВнР, оп. 18, а.е. 1664, л. 140–145. 35 Пак там, л. 146–149. 36 Пак там, л. 139. 37Okita, Saburo. Japan…, p. 69.

16,8 % през 1969 г. спрямо 1968 г.)38

и нарастване на японския износ (16,1 % за периода

1953–1968 г.)39

. Основни фактори за повишаване на външнотърговския обмен40

са

концентрация на производството41

и въвеждането на високи технологии. Окрупняването

на бизнеса в някои базисни отрасли и банковото дело разширяват износните възможности

на корпорациите и техните капитали. Практиката да се закупуват чужди патенти и

лицензи, бързо да се внедряват технологиите в промишлеността, както и увеличаващите се

капиталовложения в оригинални японски технологии води до увеличаване на

производствените и износните възможности на страната и подобрява

конкурентноспособността на японските стоки42

. Приоритетното развитие на някои отрасли

на промишлеността43

повишава производството на стоки, чието търсене на

международните пазари расте. Измененията в структурата на японския износ вървят към

увеличаване на дела на органични и неорганични химикали, медицинска апаратура,

транспортни съоръжения, автомобили, мотори, битови електроуреди (от 15,1 % през 1961

г. делът се увеличава на 28,2 % през 1968 г.) и намалено производството на стоки с ниско

търсене като текстил, дървени изделия, хартия, цимент (от 38,4 % през 1961 г. на 22,2 %

през 1968 г.)44

. Най-сериозно нарастване в структурата на износа показват произведенията

на химическата (средногодишен ръст с 23,8 % за периода 1961–1968 г.) и

машиностроителната промишленост (24,1 % средногодишен ръст за същия период)45

като

тази тенденция се запазва и в края на 60-те години46

.

Приоритетно място във вноса в Япония имат индустриалните произведения (70 %),

следвани от хранителни продукти (14,5 %), метални изделия (12,4 %)47

. Вносът на

селскостопански продукти е 34,5 % от целия внос през 1964 г.48

Общото нарастване на

38 Каракашева, Л. Общият пазар…, с. 138. 39 За същия период ръстът на общия износ за капиталистическите страни е 8,1 % (5,6 % за САЩ, 5,1 % за

Англия, 12,1 % за ГФР, 8,2 % за Франция, 13,6 % за Италия). – Пак там, с. 140. 40 През 1969 г. японския износ възлиза на 6,6 % от световния капиталистически износ, а вносът – 5,9 %. – Пак

там, с. 144. 41 Пак там, с. 139. 42 ДА на МВнР, оп. 18, а.е. 1664, л. 44. 43 За 1968 г. реалният прираст спрямо 1968 г. за производството на петрол и въглища е 8,6 %, за

производството на метални изделия – 7,1 %, за каучуковите изделия – 5,3 %, за минералните продукти – 3,5 %, в рудодобива – 3,2 %, в транспортното машиностроене – 6,8 %. – ДА на МВнР, оп. 25, а.е. 2939, л. 18. 44 Каракашева, Л. Общият пазар…, с. 140. 45 Пак там, с. 144. 46

През 1969 г. японският стокооборот показва нарастване спрямо предходната година и активно салдо, като

износът нараства по-бързо от вноса. Структурата на износа е запазила промишления си характер –

произведенията на тежката промишленост заемат 68,6 % от целия износ и покриват вноса на индустриални

суровини, който заема 70 % от целия внос. На второ място се нареждат произведенията на леката

промишленост, които заемат 25,9 % от износа, следвани от метални изделия – 18 %, текстилни изделия –

14,3%. Най-значителен ръст в износната структура са постигнали електротехническо оборудване,

автомобили, кораби, стомана. – ДА на МВнР, оп. 25, а.е. 2939, л. 20–21. 47 Данните са за 1969 г. – Пак там, л. 44. 48 Селското стопанство има значима роля в икономиката на Япония и е основна грижа на японското

правителство. Подобно на страните от ЕИО и Япония упражнява протекционизъм за развитието на

собственото си селско стопанство (ръстът в селскостопанското производство за 1967 г. е 17 %). Въпреки че

има тенденции към намаляване на заетите в селското стопанство, застаряване на населението в селските

райони, допълнителна заетост на селскостопанските работници, японското селско стопанство задоволява

националното потребление. Въвеждането на съвременни технологии и методи за наторяване, механизация на

производството, както и посредническата и финансова помощ от страна на държавата и множеството

кооперативи водят до нарастване на селскостопанската продукция и по-специално в оризопроизводството,

външнотърговския оборот на Япония й позволява да постигне активно салдо в търговските

си сделки49

. Търговският баланс на Япония през 1961 г. отбелязва дефицит от 558 млн.

дол., но целенасочената държавна политика към разширяване на експорта води до

преимущество на износа над вноса (за 1965 г. положителното салдо е в размер на 1,901

млн. дол., за 1970 г. – 3,963 млн. дол.) и хармонизиране на общия баланс на плащанията

(1961 г. – дефицит в размер на 952 млн. дол., 1965 г. – актив в размер на 405 млн. дол.,

1970 г. – актив в размер на 1,374 млн. дол.)50

.

В рамките на географското разпределение на японския стокообмен най-значителен

дял се пада на САЩ (износ – 31 % и внос – 27,2 % за 1969 г.). Страните от Югоизточна

Азия също имат голям дял в японския обмен (износ – 27,8 % и внос – 15,8 % за 1969 г.),

следвани от Западна Европа (износ – 12,8 % и внос – 9,8 % за с.г.) и социалистическите

страни (износ – 4,8 % и внос – 5,6 % за с.г.)51

. Общият експорт на Япония към Западна

Европа през 60-те години е активен и се равнява на 2 045 млн. дол. през 1969 г. (47,8 % за

ЕИО и 35,2 % за ЕАСТ), а най-сериозните партньори на Япония са ГФР и Англия.

Търговията с ЕАСТ е с предимно активно салдо за Япония, но в тази с ЕИО се редуват

различни периоди. Географското разпределение на японския търговски обмен предимно

към страните от Западния блок и развиващите се страни предопределя и географското

разпределение на японските инвестиции в чужбина52

. Задграничните капиталовложения са

един от факторите, показващи нарастващата икономическа мощ на Япония. Развиващите

се страни от Югоизточна Азия, Латинска Америка и Африка, както и страните от Близкия

Изток са притегателен център за японския износ и инвестиции заради наличието на

природни богатства и суровини, необходими на японската икономика53

. САЩ е

приоритетен регион за успешния бизнес на много японски фирми, но през 60-те години

нараства и значението на западноевропейските държави.

Изключително важна роля при осъществяване на целите на японската икономическа

дипломация играе митническата политика. Митническият институт е под контрола на

Министерство на финансите, но определящо значение има Министерство на индустрията и

животновъдството и производството на плодове и зеленчуци. Едновременно с това делът на селското

стопанство в националния вътрешен продукт на Япония намалява от 17,8 % през 1955 г., 11,1 % през 1960 г.,

8,9 % през 1964 г. до 8 % през 1968 г. За подобряване структурата и ефективността на производство в селското стопанство през 1961 г. японският парламент приема Основен закон за селското стопанство,

предвиждащ уедряване на стопанствата, модернизация, преимущество на животновъдство и овощарство,

държавен контрол върху цените на основните селскостопански продукти. – ДА на МВнР, оп. 25, а.е. 2944, л.

4–15. 49 Платежният баланс на Япония за първото полугодие на 1969 г. е реализирал актив от 915 млн. дол., а

търговският баланс от 1,538 млн. дол. Основни причини за това са увеличеният износ, ръстът на

чуждестранните инвестиции, общият икономически растеж. – ДА на МВнР, оп. 25, а.е. 2939, л. 22–23. 50 Okita, Saburo. Japan…, p. 205. 51 Каракашева, Л. Общият пазар…, с. 145; Okita, Saburo. Japan…, p. 204. 52 За периода между 1952–1969 г. японските задгранични инвестиции възлизат на 2 680 млн. дол. в 96 страни

и представляват 2,8 % от чуждите капитали в света. – Каракашева, Л. Общият пазар…, с. 155. 53 Най-сериозна е зависимостта на Япония от вноса на алуминий, вълна, памук, каучук (100 % за 1964 г. и за

1969 г.), на нефт (99 % за 1964 г. и 99,5 % за 1969 г.), мед (60,9 % за 1964 г. и 72,1 % за 1969 г.), на олово

(57,9 % за 1964 г. и 57,8 % за 1969 г.) и цинк (45,8 % за 1964 г. и 61,9 % за 1969 г.). – Пак там, с. 156. Вносът

на суровини и горива в Япония се увеличава прогресивно през 60-те години (4 млрд. дол. през 1963 г., 5,6

млрд. дол. през 1966 г., 8,4 млрд. дол. през 1969 г., 12,8 млрд. дол. през 1972 г.). Такава е и тенденцията в

САЩ (4,7 млрд. дол. през 1963 г., 5,5 млрд. дол. през 1966 г., 6,3 млрд. дол. през 1969 г., 8,7 млрд. дол. през

1972 г.) и ЕИО (11,5 млрд. дол. през 1963 г., 14 млрд. дол. през 1966 г., 17,8 млрд. дол. през 1969 г., 25,9

млрд. дол. през 1972 г.). – Hanabusa, Masamichi. Trade problems…, p. 19.

търговията и Министерство на външните работи (外務省 Гаимушо). Често се оформят

конфликти между тези институции за митническата стратегия, тъй като Гаймушо поставя

на преден план политическите съображения, а МИТИ акцентира върху икономическите

интереси. Но не съществуват спорове при определяне на основните цели на японската

митническа политика: защита на японската икономика от външните фактори и

стимулиране или задържане на развитието на дадени отрасли в японската промишленост и

селско стопанство; набиране на значителна част на бюджета на държавата от вносните

мита, предвид големия обем на стокооборота на Япония; маневреност в митническата

политика на Япония с оглед постигане изгоди за японската страна; провеждане на

ефикасен валутно-финансов контрол върху стоките, преминаващи японските граници;

изработване на митническа статистика и на статистическа документация за японския

стокообмен за кратки срокове въпреки сложната документация и големия брой на

стокооборота54

. Вземат се предвид географската отдалеченост на страната от нейните

външнотърговски партньори, което определя увеличаването на обмитяваната стойност55

.

Друга специфична особеност е липсата на суровини, поради което почти всички суровини

и полуфабрикати се внасят безмитно, докато готовите изделия, заемащи основен дял в

японския износ, имат високи протекционистични мита за защита на местното

производство.

По време на окупацията Япония няма право на самостоятелна външна търговия,

затова първото следвоенно митническо законодателство е разработено през 1951 г., но

непрестанно се променя заради приоритетите в митническата политика. През 60-те години

японската външна търговия се осъществява на базата на приетия през 1964 г. Митнически

закон, въвеждащ триколонна митническа тарифа56

. Митата имат огромно значение за

попълване на държавния бюджет и външнотърговската експанзия на японски стоки.

Митническата политика насърчава износа чрез липсата на износни мита57

и високи тарифи

за вносната продукция. Въпреки относително константните си външнополитически цели

японската митническа политика е гъвкава в зависимост от международните условия.

Гъвкавостта се изразява в прилагането на “пълзящи” вносни мита (автоматично изменение

54 ДА на МВнР, оп. 25, а.е. 2946, л. 4. 55 За по-голямата част от стоките вносното мито се изчислява чрез процент, постоянен за даден период за дадена стока и е константна величина, докато сумата, която се обмитява, може да бъде променлива поради

ценовите изменения. При тези мита, вносното мито е променлива величина. За по-малка част от вносните

стоки (алкохолни напитки, катодна мед, суров нефт, мазут и други) вносното мито е СПЕЦИФИЧНО МИТО,

определяно в йени за единица (литър, килограм, тон). Това вносно мито като стойност е константна

величина, която не е функционална на цените и измененията на цените не се отразяват върху размера на

митото, което се заплаща на държавата. При обмитяването, стойността, върху която се събират вносните

мита е СИФНАТА СТОЙНОСТ на вносните стоки. – Пак там, л. 4–5. 56 Съгласно този закон е била въведена системата на триколонна митническа тарифа – първа колона „обща“,

втора – за страните, ползващи привилегии по клаузата за най-облагодетелствувана нация (страните от ГАТТ)

и трета – временна колона. Законът предвижда системата на „уравнителните мита“ за стоките, които могат да

навредят на японската икономика. – Пак там, л. 7. 57 По износа на Япония не се предвиждат износни мита. Стимулирането на износа на страната се извършва

главно по две направления. Първо – производствените фирми заплащат комисионни на търговските фирми и

второ – при получаване на стойността в йени чрез трансформирането на чуждата валута придобита от

износа, търговските фирми получават сравнително висок процент премии. При заплащане на стоките от

търговските фирми на производствените фирми в йени има създадени банкови и кредитни улеснения с оглед

облекчаване и стимулиране на износа. Комисионните и премиите играят ролята на „износни мита“, т.е. това

са лостовете, които позволяват на Япония да увеличава ежегодно прираста в износа. – ДА на МВнР, оп. 25,

а.е. 2946, л. 10.

на митата при промяна в световните цени на стоката), “специални” вносни мита (ако

вносът на стоката нанася вреда на някой национален отрасъл, митата се повишават),

“тарифни квоти” (при прехвърляне на определена квота митата рязко се увеличават)58

.

Сложната триколонна система обхващаща 2 273 статии (1 146 статии се облагат с мито

около 15–20 %, а 263 статии – предимно суровини – са безмитни)59

и строгият държавен

митнически контрол са основните средства на японското правителство за японската

икономическа дипломация. В следвоенния период протекционизмът в японската външна

търговия спомага укрепването и развитието на националното производство и

промишленост и стимулира износа. Превръщането на японските стоки в

конкурентноспособни на световните пазари позволява на Япония през 60-те години да се

присъедини към политиката на либерализиране на митата, без това нанесе сериозна вреда

на националната икономиката. Освен това Япония може да спечели от процеса на

либерализация през 60-те години чрез намаляване на вносните мита на готовите изделия,

които се облагат с високи мита в САЩ и Западна Европа, а представляват 90 % от

японския износ60

.

Появата на понятието „японско икономическо чудо” в началото на 60-те години

красноречиво показва изумлението на света от постиженията на японската икономика.

Терминът „чудо” обаче трудно може да бъде отнесен към стопанската политика на Япония

в следвоенния период, а подобни образи са израз на непознаване и подценяване на

японския начин на мислене и действие. Бързият и продължителен икономически растеж на

Страната на изгряващото слънце намира логично обяснение в най-различни външно- и

вътрешнополитически фактори. Благоприятната международна обстановка и най-вече

целенасочената и дългосрочна държавна стратегия са в основата на японските успехи.

Така в края на 60-те години Япония се изравнява и дори задминава големите индустриални

държави по показатели като ръст на брутния вътрешен продукт61

, дял в световното

индустриално производство62

, износ63

, ръст в промишленото производство64

, ръст в

производителността на труда65

, ръст в експортната търговия66

. Изпълнението на

58 Пак там, л. 12. 59 Пак там, л. 14. 60 Пак там, л. 17. 61 За периода 1950–1955 г. ръстът на БВП на Япония е 9,1 %, през 1955–1960 г. – 10%, през 1960–1965 г. –

10%, през 1965–1970 г. – 12,1 % като това е най-високият темп на развитие в капиталистическите страни. По

същия показател развитието на САЩ за периода 1950–1955 г. е 4,3%, през 1955–1960 г. – 3,2 %, през 1960–

1965 г. – 4,9%, през 1965–1970 г. – 3,3 %. За Западна Европа БВП е както следва: през периода 1950–1955 г. –

ФРГ – 9 %, Англия – 2,6 %, Франция – 4,5 %, Италия – 6 %; през 1955–1960 г. – ФРГ – 6 %, Англия – 2,4 %,

Франция – 4,2 %, Италия – 5,9 %; през 1960–1965 г. – ФРГ – 4,9 %, Англия – 3,3 %, Франция – 5,9 %, Италия

– 5,1 %; през 1965–1970 г. – ФРГ – 4,8 %, Англия – 2,4 %, Франция – 5,8 %, Италия – 5,9 %. – Okita, Saburo.

Japan…, p. 21. 62 През 1970 г. Япония е на първо място в световното производство на телевизори, радиопредаватели и

корабостроене, на трето място по производство на стомана, дървесина, електроенергия, цимент, торове,

автомобили, на пето място по производство на памучна прежда. – Пак там, с. 25. 63 През 1970 г. японският износ е на четвърто място с показател 19.33 млрд. дол. непосредствено след САЩ –

43.22 млрд. дол., ФРГ – 34.19 млрд. дол., Англия – 19.35 млрд. дол. – Пак там, с. 26. 64 За периода 1958–1965 г. средногодишният ръст в промишлеността е 15,1 % като същият показател за САЩ

е 7,6 %, ФРГ – 7,1 %, Англия – 4,3 %, Италия 8,9 %. – Пак там, с. 36. 65 Япония е с най-висок ръст на производителност на труда за периода 1958–1965 г. – 9,4 %. За САЩ този

показател е 4 %, за ФРГ – 5,8 %, за Англия – 3,9 %, за Италия – 7,3 %. – Пак там. 66 За периода 1960–1970 г. Япония има най-високият средногодишен ръст на експорта – 16,9 %. За същия

период ръстът за САЩ е 7,6 %, за Западна Европа – 10,4 %, ЕИО – 11,5 %. – Пак там, 202–203.

националните стратегически планове и икономическата дипломация на Япония постигат

значителни успехи при повишаване на благосъстоянието и стандарта на живот, за

стабилния икономически растеж, връщането на страната като самостоятелен субект в

международните отношения. Освен вътрешнополитическите условия за поддържане на

ръста от съществено значение са външнополитическите фактори. Япония има нужда от

благоприятна международна обстановка, разширяване на износа и намиране на нови

пазари, както и от евтини доставки на суровини. Ограниченията, наложени от

военнополитическия и идеологически сблъсък между Изтока и Запада, предопределя

посоката на външнотърговския обмен на страната към Западна Европа, САЩ и

развиващите се страни. Разрастването на японската икономика засилва нуждата от

насърчаване на външнотърговската експанзия към американските и европейските пазари и

по-тясно икономическо сътрудничество. През 60-те години Япония обаче е изправена пред

негативното отношение на западноевропейските си партньори и отказа им да й

предоставят равноправно участие в международните организации. Прилагането на открита

дискриминационна политика от страна на Западна Европа и недоволството на САЩ от

разширяването на японския износ са предизвикателствата, пред които се изправя

японската дипломация в стремежа си да запази икономическия растеж и да утвърди

страната като фактор в международните отношения.

Проблеми в икономическите отношения на Япония със Западна Европа

Открита дискриминация

Само три години след създаването на ГАТТ (1947) по инициатива на САЩ

страните-членки предоставят на Германия възможността да се възползва от клаузата на

най-облагодетелствана нация, а скоро след това тя е приета официално за член на

организацията. Единствената опозиция е изразена от източноевропейските държави, които

не признават съществуването на ФРГ. По този начин американците създават прецедент,

надявайки се същото положение да се възприеме и за Япония. Но инкорпорирането на

азиатската страна в западните икономически структури се оказва далеч по-трудно. До 1951

г. финансовата и продоволствената издръжка на Япония, както и външнотърговската

дейност са отговорност на американците, което означава, че откритата дискриминация,

прилагана спрямо Япония от страна на западноевропейските държави, е в конфликт с

американските интереси. САЩ настояват, че за да се избегнат бъдещите конфликти в

Западния блок и да се насърчи демократичното развитие на японците, трябва да бъдат

премахнати дискриминационните практики. Опозицията срещу американското

предложение Япония да бъде третирана по клаузата на най-облагодетелствана нация

(1950) предизвиква толкова силно противопоставяне, че някои държави в Азия дори

заплашват да напуснат организацията. Причина за остро негативното отношение на

западноевропейците към Япония са лошите спомени от предвоенния и военновременния

период. Изключително негативният образ на японската държава в Западна Европа и САЩ,

се допълва от спомените за нелоялните търговски практики на империята през 20-те и 30-

те години: дъмпинг, експлоатиране на работници, нарушаване на авторски и патентни

права, нелоялна конкуренция67

. Убеждението на западноевропейците е, че азиатската

страна отново ще прибегне към подобни дейности и ще възпрепятства следвоенното

икономическо възстановяване.

67 Patterson, G. Discrimination in international trade, the policy issues, 1945–1965. Princeton, 1966, p. 272–274.

Проблемът с ниското заплащане

През 1950 г. японското население наброява 84 млн. души68

, населяващи около 378

хил. кв. км. Броят и гъстотата на населението, сравнително високият процент на

образованост, както и липсата на собствени ресурси и широка обработваема площ се

възприемат като сериозна заплаха на Запад. Нуждата от изхранване и заетост на

населението според западноевропейските наблюдатели е основна предпоставка за

превръщането на Япония в агресивен конкурент на международните пазари и за

възраждане на довоенните нечестни търговски практики. Едно от основните препятствия

Страната на изгряващото слънце да бъде допусната в групата на индустриалните държави

е ниският стандарт на живот, което предполага и по-ниско заплащане на наемния труд в

сравнение с това в Западна Европа69

. Ниските заплати предполагат и ниска продуктивност,

но на Стария континент са убедени, че ниското заплащане, съчетано с „експлоатация” на

труда би довело до намаляване на производствените разходи и до широк износ на

продукцията на по-ниски цени. Това може да доведе до подбиване на цените на

европейските стоки на международните пазари и до нелоялна конкуренция. Затова едно от

главните условия, поставени пред Япония, за да бъде приета в ГАТТ, е изравняването на

стандарта на живот със западноевропейските развити държави. Този проблем се поставя и

през 60-те години, когато Япония се превръща в индустриална държава, но все още има

по-ниски стойности на благосъстоянието и на труда в сравнение с тези в Западна Европа и

САЩ70

.

„Предпазните клаузи” и дискриминация в рамките на ГАТТ

След подписването на мирния договор от Сан Франсиско през 1951 г. пред Япония

вече няма законни препятствия за участие в ГАТТ. Молбата й да изпрати наблюдател на

следващото заседание на страните-участнички предизвиква разногласия и в крайна сметка

е отхвърлена. Най-сериозен опонент на японската молба е Англия, която въпреки

подписаното Англо-японско споразумение за баланс на плащанията71

се опасява от

конкуренцията на евтините японски стоки и от практиката Япония да поддържа активен

баланс в отношенията си със страните от зоната на лирата стерлинг. Западноевропейските

държави се страхуват, че прекъснатите търговски контакти на Япония с Китай и Северна

Корея ще доведат до заливане на европейските пазари с японски стоки. В своя защита

японското правителство изтъква, че в следвоенния период са извършени политически и

икономически реформи, че е повишен стандартът на живот, създадено е социално

законодателство и синдикати, че страната вече е член на Международния валутен фонд и

Световната банка. С американска подкрепа през 1951 г. Япония е допусната до заседанията

на ГАТТ, а скоро след това подава молба за членство. Участието й в организацията обаче

означава премахване на дискриминацията и на ограниченията за японски стоки, затова

страните-членки на ГАТТ обсъждат единствено „условно” приемане на Япония, при което

68 Пак там, с. 275. 69 Patterson, G. Discrimination in international trade.., p. 274–276. 70 В производствения сектор японската икономика проявява „двойна структура”. Някои фирми, разполагащи

с повече капитал и съвременни технологии имат по-висока степен на продуктивност и осигуряват по-високо

заплащане на работниците си. Останалите фирми в същия сектор обаче са малки, с остаряла техника, ниска

производителност и ниски заплати. Те често успяват да подбият цените на пазара, концентрирайки своите

продажби в по-слабо развитите държави. – Пак там, с. 278. 71 Англо-японското споразумение е подписано през септември 1951 г., осигуряващо на Англия хармонично

развитие в баланса на плащанията с Япония. – Пак там, с. 276.

ще се запазят рестрикциите спрямо японския внос72

. От 1953 г. Япония участва в

заседанията на ГАТТ, но без право на глас. Формулирана е декларация, според която

Япония ще бъде третирана според правилата на ГАТТ от желаещите да подпишат

декларацията, но те запазват свобода да променят отношението си към японското

членство73

. В крайна сметка през пролетта на 1955 г. след преговори със 17 членки на

ГАТТ и уговаряне на взаимни малки намаления на митата Япония е приета за член на

организацията през септември 1955 г. На практика обаче приемането е само символично,

защото 14 от общо 38 държави (които представляват 40 % от японската търговия по това

време) отказват да участват в преговорите и да предоставят равноправно отношение на

Япония, а 14 от 17-те преговарящи въвеждат член 35 на ГАТТ, което им позволява да не

прилагат правилата на Споразумението спрямо азиатската държава за неопределен срок74

.

Страните, които не въвеждат член 35, са Германия, Италия, Норвегия, Дания, Швеция. Те

поставят ограничения за японския внос и отново упражняват дискриминация. Единствено

САЩ и Канада отварят своите пазари за японския внос75

. Тези рестрикции на

западноевропейските държави активизират японската дипломация през 60-те години, като

тяхното премахване се превръща в основна цел на японската политика към Западна

Европа.

Европейската интеграция и Япония

В началото на 50-те години САЩ подкрепят европейската интеграция с надеждата

да си създадат силен съюзник срещу съветското влияние. Задълбочаването на

европейското сътрудничество в края на 50-те години наред положителните резултати във

военнополитическата сфера предизвиква икономически противоречия в Западния блок.

Стремежът към независимост и общите европейски интереси често предизвикват

американското недоволство. Въпреки политическите различия сред европейските държави

акцентът пада върху икономическата интеграция. Формирането на обща митническа,

външна и селскостопанска политика в ЕИО влияе не само върху националните икономики

и вътрешната търговия в Общия пазар, но и върху икономическите отношения в Западния

блок като цяло. Създаването на регионални икономически обединения (ЕИО, ЕАСТ) се

оказва препятствие за японската търговия в Европа.

Общата митническа политика и Япония

Освен дискриминацията в рамките на ГАТТ Япония е засегната от общите

митнически тарифи (ОМТ) на Общия пазар, които защитават местното производство за

сметка на чуждия внос. Изграждането на обща политика възпрепятства преговорите на

Япония със страните от Западна Европа, тъй като японците предпочитат да се договарят с

всяка страна по отделно. Изправянето срещу силен и обединен блок в Европа затруднява

японската дипломация в стремежа й да намали дискриминационните практики спрямо своя

внос на стария континент. Сериозни притеснения сред японските управляващи

72 Обсъждат се клауза XIX (ограничаване на вноса в защита на националната индустрия, което не е

практично в случая с Япония), клауза VI (антидъмпингова клауза на ГАТТ), клауза XXVIII (клауза за

„специални условия”). Те са отхвърлени като неподходящи за политиката спрямо Япония. – Patterson, G.

Discrimination in international trade..., p. 281–282. 73 До 1954 г. 24 от 34 държави подписват декларацията, а срещу нея са Англия, Франция, Холандия, Белгия,

Люксембург, Австрия, Австралия, Нова Зеландия и Южна Африка. – Пак там, 281–285. 74 Shonfield, A. Inernational economic relations of the Western world, 1959–1971. Vol. 1. New York, 1976, p. 254. 75 Пак там, с. 255.

предизвиква Общите митнически тарифи на ЕИО, тъй като най-високите мита засягат

именно японските износни стоки от химическата, фармацевтичната индустрия,

електроника, точната механика, оптиката, текстила, хартиената, целулозната

промишленост, корабите76

. Най-важните партньори на Япония са ГФР и страните от

Бенелюкс, които заемат 70–75% от японския износ в Западна Европа, а точно тези държави

трябва да повишат митата си, за да ги изравнят с останалите в ЕИО, което нарушава

интересите на японската търговия77

. За да осъществи националните си икономически

планове и да задържи икономическия растеж Япония разчита на разширяването на износа

на готова продукция. Продуктите през 60-те години са със значително по-високи мита в

сравнение с индустриалните стоки. Протекционизмът в търговията с готова продукция, с

която се извършва 97 % от общата търговия сред индустриалните страни78

, е характерна

както за Япония и САЩ, така и за страните от ЕИО и ЕАСТ79

. Докато европейската

интеграция насърчава търговската експанзия в Западна Европа, процесът се отразява

отрицателно върху общата търговия в Западния блок. Вносът в Япония от ЕИО намалява

през 1960 г. с 19 млн. дол., от Обединеното кралство с 2 млн. дол., от континентална ЕАСТ

с 5 млн. дол. (общо 26 млн. дол), а сумите за САЩ са по-значителни80

. За да насърчат

общата търговия и да защитят националните си интереси, САЩ предлагат либерализиране

на митата, което ще увеличи вноса в Япония с 39,9 %, в САЩ с 38,2 %, в Обединеното

кралство с 32,1 %, в ЕИО с 28,2 %81

.

Япония също приема принципите на либерализацията след приемането си в ГАТТ

(1955) и в ОИСР (1963). Целите на японската икономическа дипломация са да въведе

постепенното либерализиране на своите тарифи, за да спечели време за укрепване на

националното производство и да превърне износните си стоки в конкурентноспособни на

международните пазари. След изпълнението на тези цели вредата за японското

икономическо развитие може да бъде намалена, а Япония ще се възползва от общата

либерализация, за да разшири обема и географското разширение на износа си. Освен

дискриминацията в рамките на ГАТТ японските стоки са дискриминирани и от

митническата политика на ЕИО, въвела в началото на 60-те години квоти и предпазни

клаузи срещу конкурентните японски стоки като стомана, текстил и порцелан82

. През

ноември 1962 г. Съветът на министрите на ЕИО предлага да се създаде модел на предпазна

клауза за всички споразумения с Япония. Япония вече има подобни споразумения с

Франция и Бенелюкс, но отказва да приема същата клауза и в отношенията си с ФРГ и

76

Каракашева, Л. Общият пазар…, с. 148. 77 Пак там, с. 148. 78 През 1960 г. търговската експанзия на Япония с готова продукция се увеличава с 16 %, за ЕАСТ с 14–16 %,

за САЩ с 10 %, за ЕИО с 9–11 %, за Обединеното кралство със 7–9%, за Канада с 2 %. Вносът на готова

продукция се увеличава най-вече за Канада с 15 %, следвана от САЩ и ЕАСТ с 11–13 %, ЕИО с 11–12 %, и

Обединеното кралство с 6–7 %. Belassa, B. Trade liberalization…, p. 82. 79 През 1960 г. вносните мита за готова продукция в Япония са най-високи – 17,1 % (за индустриално

производство 4,2 %), следвана от Англия – 16,5 % (за индустриални стоки – 3,3 %), САЩ – 13,2 % (за индустриални стоки – 2,6 %), ЕИО – 12,2 % (за индустриални стоки – 1,3 %), ЕАСТ – 9,1 % (за индустриални

стоки – 1%). Пак там, с. 76. 80 През 1960 г. вносът в САЩ от ЕИО намалява с 311 млн. дол., от Обединеното кралство – с 42 млн. дол., от

ЕАСТ с 36 млн. дол. Вносът в ЕИО от Обединеното кралство намалява с 78 млн. дол., от ЕАСТ с 219 млн.

дол. В Обединеното кралство вносът от ЕИО намалява с 198 млн. дол. В континентална ЕАСТ вносът от

ЕИО намалява с 275 млн. дол. – Пак там, с. 81. 81 Пак там, с. 77. 82 Feld, W. The European common market and the world. Englewood cliffs, New Jersey, 1967, p. 109.

Италия. През 1963 г. Комисията пуска в Съвета на министрите ново предложение за обща

търговска политика към Япония. То включва взаимна либерализация подобна на тази в

ГАТТ, но и предпазна клауза и списък с количествени ограничения за някои японски

стоки. Това предложение не е одобрено. Опитите за договаряне на обща политика спрямо

Япония продължават и през 1964 г., като всяка страна изготвя списък с вносни квоти83

.

Противоречията сред Шестте обаче са толкова сериозни, че и тази инициатива се проваля84

и японците преговарят с всяка страна по отделно, опитвайки се да увеличат вноса си в

Западна Европа.

Общата селскостопанска политика и Япония

Особено конфликтна тема в развитите западни държави представлява търговията

със селскостопански продукти. Селското стопанство, изложено в най-голяма степен на

риск от чужда конкуренция, е защитено с протекционистична политика и се либерализира

най-трудно. Средствата, които се използват, са квоти, насърчаване на износа, директни

плащания, минимални вносни цени, а субсидиите за селското стопанство поглъщат

значителни суми (в края на 60-те години в САЩ – 10 млрд. дол., а в ЕИО – 13 млрд.

дол.)85

. Въпреки нарастващия дял на промишленото производство, селското стопанство е

важна част от националната икономика. През 60-те години най-значим е този дял за

Италия, Япония и Франция, а по брой на заетите в селското стопанство включва и ФРГ86

.

Противоречия между Шестте и останалите страни предизвиква изготвянето на обща

селскостопанска политика на ЕИО87

, която предвижда свободна вътрешна търговия със

селскостопански продукти, обща система за защита на доходите на производителите,

ежегодно изготвяне на общи цени на повечето продукти, защита на вътрешните цени,

постигане на минимални вносни цени чрез различни вносни такси, осигуряване на

минимални изкупни цени, насърчаване на покупателната активност и износ на

селскостопанска продукция. Високият протекционизъм се реализира чрез високите

пазарни цени, количествените ограничения и тарифите за вноса. Вносните цени на ЕИО

често надвишават двойно или тройно пазарните, което нанася сериозни щети на

износителките на селскостопански и хранителни изделия88

. Въпреки частичната

либерализация през 60-те години общата селскостопанска политика на ЕИО води до

значително по-бързо нарастване на търговията между страните-членки, отколкото на

търговията на ЕИО с трети страни89

и до по-бавно нарастване на вноса в ЕИО90

. CAP

83

Ограниченията са сравнително малки в списъците на ФРГ и Бенелюкс, но са доста обширни за Франция и

Италия. – Пак там, с. 110. 84 Пак там, с. 110. 85 Shonfield, A. International economic relations…, p. 299. 86 За периода 1965–1967 г. делът на селското стопанство в икономиката на Япония е 11 %, а броят на заетите

– 23,4 %, за САЩ същите показатели са съответно 3,2 % и 5,2 %, за ФРГ – 5,5 % и 10,7 %, за Англия – 3,6 %

и 3,2 %, за Франция – 9 % и 16,2 %, за Италия – 13,5 % и 24,4 %. – Пак там, с. 293. 87 Т. нар. CAP. 88 За периода 1968–1969 г. вносната цена на ЕИО за 100 кг. пшеница е с 214 % по-висока от пазарната, а за

периода 1971–1972 г. с 254 %. За същите периоди цената на ечемика е съответно със 197 % и 185 % по-

голяма, на царевицата със 178 % и 176 %, на бялата захар с 355 % и 145 %, на говеждото месо със 169 % и

133 %, на свинското месо със 135 % и 131 %, на маслото с 504 % и 172 %. – Shonfield, A. Inernational economic

relations…, p. 308. 89 През 1960 г. вътрешната търговия на ЕИО със селскостопански стоки в млн. бр. е 1,785, през 1965 г. –

3,344, през 1972 г. – 7,791. Търговията на ЕИО с трети страни през 1960 г. възлиза на 8,261, през 1965 г. –

10,567 и през 1972 г. 13,027. – Пак там, с. 312.

засяга предимно интересите на САЩ91

, който е сред най-големите износители

селскостопанска продукция, но Япония като външна на Общия пазар също участва в

преговорите по либерализиране на търговията. Липсата на обработваема площ92

и

намаляване на самозадоволяването с хранителни изделия93

принуждават японците да

внасят суровини и селскостопански продукти, а японският износ е предимно от

индустриални изделия. Затова Япония се стреми към намаляване на тарифите за готова

продукция и използва либерализацията на селскостопанските продукти като разменна

монета при договарянето си със САЩ и Западна Европа. В рамките на тези договорки

въпреки високите нива на протекционизъм в защита на японското селско стопанство

между февруари 1970 и април 1972 г. Япония отменя напълно квотите на 49 от общо 73

земеделски и хранителни продукти, 14 други са частично либерализирани, а земеделският

внос е нараснал четири пъти за едно десетилетие94

. През 60-те години Япония показва най-

висок процент на нарастване на вноса и износа на селскостопански продукти както от

САЩ, така и от ЕИО95

.

Търговски баланс

В края на 50-те години търговията между Япония и Западна Европа нараства

значително въпреки откритата дискриминация към японския износ. Тази тенденция се

запазва и през следващите десетилетия. Особено се повиша стокообменът между Япония и

ЕИО, като вносът на Общия пазар в Япония се утроява само до края на 1965 г., а японският

износ се увеличава четирикратно за същия период96

. С най-бързи темпове се развива

японската търговия с ФРГ, Италия и Скандинавските страни, тъй като те не прилагат член

35 на ГАТТ97

. Въпреки негативното си отношение Англия също е един от най-важните

търговски партньори на Япония в Западна Европа. Германия, Обединеното кралство и

Италия остават „най-отворени” за проникване на японски стоки и капитал, следвани от

Швейцария, Швеция и Дания, а Франция и Белгия са „най-затворени”98

. В периода 1960–

1969 г. японският износ за Западна Европа се разширява, достигайки 2000 млн. дол., а

вносът – 1500 млн. дол. Същите тенденции се наблюдават в стокообмена между Япония и

ЕИО, от една страна, и Япония и ЕАСТ, от друга, като търговията с Общия пазар се

увеличава с по-бързи темпове и достига по-високи нива, отколкото тази с ЕАСТ. Япония

90 Вносът на селскостопански продукти сред членките на ЕИО след въвеждането на CAP в млн. бр. е през

1963 г. – 1,546, през 1968 г. – 3,012, през 1971 г. – 5,437. Същите показатели за вноса на селскостопански

продукти в ЕИО от чужди вносители са съответно 4,557, 4,902 и 6,528. Вносът на САЩ в ЕИО за същия

период е 965, 1,276 и 1,766. – Пак там, с. 313. 91 Експортът на американски селскостопански продукти се увеличава от 5 млрд. дол. през 1962–1963 г. на 8

млрд. дол. през 1971–1972 г. Особено важни са пшеницата, различните видове месо, плодове, цигари. – Пак

там, с. 321. 92 На обработване подлежи 16 % от общата площ. 93 Самозадоволяването на Япония със селскостопански изделия намалява от 90 % през 1960–1961 г. на 81 %

през 1965–1966 г. и на 72% през 1971–1972 г. Най-висок процент на самозадоволяване се поддържа при

производството на ориз, плодове и месо. – Пак там, с. 317. 94 Вносът на селскостопански изделия в Япония през 1960 г. е 884 млн. дол., през 1965 г. – 1,940 млн. дол. и

през 1971 г. – 3,545 млн. дол. – Shonfield, A. Inernational economic relations…, p. 318. 95 През периода 1960/2–1968/70 г. вносът в Япония на селскостопанска продукция от САЩ нараства със 17

%, а от ЕИО – със 7,4 %, а японският износ на тези стоки нараства в САЩ с 6,1 %, а в ЕИО с 16,3 %. – Пак

там, с. 327. 96 Feld, W. The European common market…, p. 109. 97 Shonfield, A. Inernational economic relations…, p. 255. 98 Пак там, с. 256.

постига активно салдо в търговските си отношения с ЕАСТ, докато с ЕИО се редуват и

периоди на дефицит (през 1964, 1965, 1966 и 1969 г. Япония има активно салдо в

търговията си с ЕИО). Въпреки това общата търговия на Япония със Западна Европа е с

активно салдо през 60-те години99

. Търговският дисбаланс е сред основните противоречия

между западноевропейските държави и Страната на изгряващото слънце. Изключително

бързото проникване на японски стоки на европейския пазар тревожи западноевропейските

държави и позволява на Япония не само да поддържа, но и да увеличава своите печалби за

сметка на нарастващия дефицит на европейците. Този процес се задълбочава през 70-те

години, когато само за периода 1968–1977 г. японският износ към ЕИО се увеличава осем

пъти, докато увеличението на износа към Япония е около четири пъти, а японският износ

към САЩ се увеличава близо пет пъти100

.

Структура на стокообмена

Причините за японската търговска експанзия към Западна Европа през 60-те години

трябва да се търсят в нарастващото недоволство на САЩ от вноса на японски стоки на

американските пазари, конкуриращи националното производство, както и от ръста на

потребителското търсене на определени стоки, които представляват основна част от

структурата на японския износ и ниските износни цени, които Япония продължава да

поддържа благодарение на разликата в стандарта на живот и по-ниското заплащане.

Структурата на стокообмена между Япония и Западна Европа затруднява взаимната

търговия, защото те могат да обменят еднотипни изделия на тежката и леката

промишленост. През 1969 г. 69 % от японския износ за западноевропейските държави е от

изделия на тежката и химическата индустрия (кораби, машини и съоръжения, синтетични

и пластмасови изделия, фармацевтични препарати), 22,4 % са изделия на леката

промишленост като 40 % от тях са текстилни продукти101

. Вносът от Западна Европа към

Япония в голямата си част също е от машини, съоръжения, химикали и фармацевтични

продукти. През 60-те години определени стоки от японския износ към Западна Европа

увеличават значително своя обхват и темп на проникване на европейските пазари: кораби,

телевизори, радиоапарати, транзистори, магнетофони, фотоапарати. Тези стоки са особен

проблем за западноевропейците, тъй като потребителското търсене, съчетано с високото

качество и ниските цени на японското производство, ги прави сериозна конкуренция за

националните европейски производители. Тези са в основата на дефицита в търговията на

Западна Европа с Япония.

„Отвореността” на японския пазар

Едно от най-значимите противоречия между Япония и страните от Западна Европа

е проблемът с „отвореността” на японския пазар102

. Япония се превръща в индустриално

развита пазарна икономика, но с висока държавна интервенция в икономиката и

протекционизъм във външната търговия. Държавната намеса и регулирането, както и

защитата на националното стопанство са характерни за икономическата политика на

всички държави в първите следвоенни години. Япония обаче е в позицията на догонване

99 Каракашева, Л. Общият пазар…, с. 146. 100 През 1977 г. балансът на плащанията между Япония и ЕИО достига 2,686 млн. дол., а търговският баланс

4,703 млн. дол. в полза на Япония. – Hanabusa, Masamichi. Trade problems…, 49–50. 101 Каракашева, Л. Общият пазар…, с. 147. 102 Hanabusa, Masamichi. Trade problems…, 58–60.

на индустриалните страни и високите нива на протекционизъм и държавна интервенция се

използват като средства за изпълнение на националните икономически планове. Тази

тенденция се откроява най-силно в областта на селското стопанство и вноса на готова

продукция. Под натиска на САЩ и Западна Европа Япония постепенно либерализира

своята митническа политика и позволява по-широко проникване на чуждестранни стоки и

капитали в страната. Този процес се извършва поетапно, за да укрепне националното

индустриално производство, да се повиши конкурентноспособността на японските стоки

на световните пазари и да се разшири японският износ.

Японските тарифи, квоти и изисквания в защита на собствения пазар създават

усещане у европейците, че азиатската страна води нечестна търговска политика, а бавното

либерализиране на японския внос е причина за поддържане на търговски дефицит в полза

на Япония. Освен това Страната на изгряващото слънце е слабо усвоена от чужди капитал.

През 1969 г. смесените предприятия участват едва с 1,4 % в общата сума на продажбите и

с 2,9 % на доходите на японските предприятия103

. Отново под международен натиск след

1967 г. Япония започва да либерализира законодателството си, засягащо чуждестранните

инвестиции в страната. Стремежът на западноевропейските държави е да инвестират най-

вече в областта на машиностроенето, химическата и нефтопреработвателната

промишленост. В периода 1965–1970 г. най-сериозно участие в японската икономика заема

американският капитал (61,5 %), следван от швейцарския (7,1 %), западногерманския (5,9

%), английския (5,4 %) и френския (2,7 %)104

. Но въпреки възраженията на европейците

срещу японския протекционизъм, далечното разстояние, липсата на знания в областта на

японския език и култура, пренебрежителното отношение към азиатската страна водят да

слаб интерес на западноевропейския бизнес към Япония. Интересът на Япония да

поддържа високия си икономически ръст, да разширява икономическото си влияние, да

търси нови пазари за своя износ и източници на суровини я превръща в активната страна

както по отношение на капиталовложенията, така и в търговските отношения със Западна

Европа.

Конкуренция в трети страни

Една от основните цели на японската дипломация след войната е да подобри

отношенията си с развиващите се страни. Пострадали от японската агресия в конфликта,

тези държави имат враждебно отношение към Япония. През окупационния период

американските доставки на суровини поддържат икономическото възстановяване, но след

1952 г. японските управляващи трябва сами да поемат отговорността за снабдяването с

необходимите природни ресурси. Липсата на суровини подтиква японците да полагат

огромни усилия, за да подобрят отношенията си с богатите на природни ресурси

развиващи се страни. В края на 50-те години японската търговия с тези държави е

затруднена заради задълбочаването на европейската интеграция. Споразуменията, които

ЕИО подписва с държавите от Африка, Средиземноморието, Азия, предоставят

преференциални условия за търговия, насърчават стокообмена, но дискриминират

търговията с трети страни. Затова освен преките контакти с развиващите се държави,

японската дипломация прави опити да подобри отношенията си и с Общия пазар, което

автоматично ще се отрази и на търговията й с по-слабо развитите държави. Японската

политика към тези региони е насочена към споразумения за доставки на суровини и износ

103 Каракашева, Л. Общият пазар…, с. 159. 104 Пак там.

на японски машини и съоръжения. Бурният икономически растеж, експанзията във

външната търговия и дисхармонията в стокообмена (Япония изнася в тези страни

промишлени стоки на високи цени, а внася от тях предимно природни ресурси на много

по-ниска стойност) води до продължителен дисбаланс във взаимната търговия.

Постоянните дефицити105

и натрупването на огромни дългове от страна на

развиващите се държави предизвиква още по-голямо недоволство сред тях. За да

стимулират търговията си с Югоизточна Азия, Латинска Америка и Африка японските

власти предоставят благоприятни кредити, насърчават държавни и частни инвестиции,

създават смесени или японски предприятия зад граница. Страхът от японската

икономическа агресия в развиващите се държави подтиква Страната на изгряващото

слънце да се откаже от преките капиталовложения и да предприеме оказване на помощ

чрез правителствени програми за сътрудничество и развитие106

. Бързото японско

проникване в развиващите се държави предизвиква притеснения у западноевропейските

страни и ги превръща в сериозни конкуренти на Япония там. Дискриминационната

политика на западноевропейските страни, търговските противоречия и увеличаващата се

конкуренция на световните пазари подтикват Япония да активизира икономическата си

дипломация, за да поддържа икономическия си растеж и да осигури равноправното си

участие в международните икономически отношения.

Усилията на Япония за приспособяване към международната икономическа

система

„Доброволна” либерализация и първите многостранни споразумения

През 50-те години търговският дефицит се оказва един от най-неблагоприятните

фактори за икономическия ръст на Япония. Въпреки че достига довоенното си развитие в

този период все още характерни черти на японската икономика са „двойната” структура,

ниско жизнено равнище и производство на леката промишленост. За да се справи с

дисбаланса във външната търговия, правителството насърчава износа. Преориентирането

на японската търговия към страните от Западния блок и дискриминационните мерки,

наложени на японския внос от европейските държави, предопределят посоката на

японския износ. Американският пазар се оказва единственият „отворен” за японски стоки.

Огромният обем на японския износ към САЩ обаче още през 1954 г. предизвиква

недоволството на американските производители особено в сферата на текстилната

индустрия107

. Затова през 50-те години американската администрация инициира

връщането на т.нар. доброволни ограничения, използвани от японците през 30-те години.

105 През 1967 г. печалбата на Япония от търговията с Югоизточна Азия се равнява на 1 135,9 млн. дол. (през

1968 г. – 1 628,2; през 1969 г. – 2 086,9), а с Африка 289,1 млн. дол. (през 1968 г. – 100,9; през 1969 г. – 170,5).

През същия период се наблюдава отрицателно салдо за Япония в търговията й с Латинска Америка и Западна

Азия, което обаче е компенсирано от активите, натрупани от търговията с Африка и Югоизточна Азия. –

Каракашева, Л. Общият пазар…, с. 161. 106 През 1970 г. Япония все още е на пето място по отпуснатата помощ от 1 824 млн. дол. след САЩ, Англия,

Франция и ГФР и на седмо място по относителния дял на помощта спрямо националния доход – 0,93 %. –

Пак там, с. 164. 107 Япония се стреми да достигне довоенния дял от 2 % от американското потребление на текстилни изделия.

Концентрацията на японския износ в определени стоки (сатенени, памучни стоки) предизвиква силно

недоволство сред американските производители и търговци. Например до 1955 г. японският сатен превзема

50 % от потреблението на американския пазар. По този начин общо 23 японски стоки заемат една пета от

американския пазар. – Patterson, G. Discrimination in international trade…, p. 297.

Чрез тази система Япония се съгласява да намали обема, цените, стандартите за качество

на определени стоки на определени пазари, като в замяна настоява за ограничаване на

бъдеща дискриминация на определената стока и търговски отношения на основата на

клаузата за най-облагодетелствана нация. Така през 1955–1956 г. са наложени

„доброволни” квоти на редица японски текстилни стоки, внасяни в САЩ108

. На този етап

това е най-ефективното решение на проблема, тъй като прехвърлянето му в ГАТТ би

забавило предприемането на мерки, а и японското правителство предпочита

„доброволната либерализация” пред многостранно споразумение. Така японската

дипломация има по-голяма възможност за самоконтрол и гъвкавост в двустранните

преговори. Американците оказват значителен натиск на европейските държави да позволят

по-голям достъп на японски стоки до техните пазари, убедени, че това ще облекчи родните

производители. Отказът на Западна Европа и невъзможността на САЩ да затворят

пазарите си за Япония109

подтикват американската администрация да окаже натиск върху

японското правителство да наложи самоконтрол върху износа си (1957 г.)110

.

Мерките срещу Япония имат успех, но значително се увеличава вносът на текстил

от Хонг Конг и Тайван111

. След като не успява да наложи доброволни ограничения върху

тези държави, САЩ поставят въпроса за обсъждане в рамките на ГАТТ. Стремежът е

Западна Европа да поеме част от износа на азиатските страни и да облекчи американските

текстилни производители. Заместник-държавният секретар по икономическите въпроси на

САЩ Дъглас Дилън прави допитване до европейските членове на ГАТТ дали имат

проблем с японските стоки. Швейцария, Норвегия, Швеция, Дания и ФРГ заявяват, че

имат проблем с японския внос на текстил и са съгласни на многостранно споразумение.

Англия, Франция и Италия също са готови да се включат в преговорите, въпреки че

обявяват наличието на значителни ограничения за японски стоки112

. Специално

сформираната комисия изготвя споразумение, прието през юли 1961 г. на среща на

заинтересованите от търговията с текстил страни. Това краткосрочно споразумение113

предоставя възможност за едностранно ограничаване на вноса на определена стока от

определена страна, когато застрашава пазара на вносителя, а действието му продължава

една година. През 1962 г. то е заменено от дългосрочно споразумение (за срок от пет

години) за международната търговия с текстил114

. То се отнася до търговията с памучен

текстил и предвижда доброволно ограничаване на вноса при установен дисбаланс в

отношенията между вносител и износител в рамките на една година и се отнася до списък

с 64 стоки115

. Това са първите официални споразумения за доброволна либерализация в

ГАТТ и са от голямо значение за инкорпорирането на Япония. Те представляват

алтернатива на ограниченията с едностранни вносни квоти, позволяват по-голяма

108 Пак там. 109 От една страна, САЩ са ограничили японския износ към Китай, Северна Корея и Източния блок, а от

друга страна, защитават политиката на либерализация и равноправие в рамките на ГАТТ. 110 Shonfield, A. International economic relations…, p. 258. 111 Вносът на текстилни изделия от тези държави през 1956 г. е 5,8 млн. дол., през 1957 г. – 17,4 млн. дол., а

през 1958 г. – 54,8 млн. дол. – Пак там, с. 259. 112 Пак там, 260–262. 113 STA – Short Term Arrangment 114 LTA (Long Term Arrangment) включва всички големи износители на текстил освен КНР и

източноевропейските държави. 115 Shonfield, A. Inernational economic relations…, p. 263.

гъвкавост в действията на японската дипломация и показват готовността на Япония да

положи усилия за присъединяването си към международната икономическа система.

Изтеклият срок на LTA116

и нарастването на японския износ принуждават

администрацията на Никсън през 1969 г. отново да започне преговори с Япония по

ограничаване вноса на текстилни изделия. Японското предложение е за 12 % ограничение

на вноса и за система от квоти с възможност за промяна, но американците настояват за

петгодишно споразумение с детайлна система от квоти. Натискът на американските

индустриалци е толкова силен, че Конгресът гласува т. нар. Mills Bill117

, а на 15 август

1971 г. са приети „мерките на Никсън” за ограничаване вноса на текстилни продукти. През

октомври 1971 г. Япония е принудена да подпише тригодишно споразумение за

ограничаване на износа на вълна и текстилни изделия в САЩ на основата на годишен ръст

от 5 % и система от квоти118

.

Американските действия спрямо Япония стават пример и за Западна Европа, която

започва да урежда търговските си отношения с Япония на принципа на доброволните

ограничения. До средата на 60-те години Япония има подобни споразумения с над

двадесет държави освен със САЩ, Бенелюкс, Канада, Швейцария, ФРГ, Дания, Австралия

и Нова Зеландия. Те най-често съдържат клаузи за текстила119

, но разпростират действието

си и върху търговията със стомана120

, кожени, пластмасови, порцеланови изделия. Освен

междуправителствени договори, често се водят преговори между Япония и определени

бизнес и индустриални кръгове или се подписват споразумения между бизнесгрупи без

участието на двете правителства121

. До 1972 г. цяла Западна Европа преговаря за

самоограничителни споразумения с Япония в защита на националните производители на

електроуреди, коли, телевизори, химически вещества, радиопредаватели, медикаменти122

.

Освен двустранните споразумения през 1964 г. Япония е принудена да отмени

вносните си ограничения за селскостопански и индустриални изделия, а през 1968 г.

започва програма за прогресивно елиминиране на квотите (до 1971 г. остават в сила

количествените ограничения само за 40 вида селскостопански стоки)123

. Доброволните

износни ограничения засягат определени сфери от икономиката, които търпят промени.

Япония ги предпочита пред преговорите в ГАТТ, тъй като са краткосрочни, ефективни и

предполагат по-голяма гъвкавост. За това допринася и двустранният им характер, тъй като

не могат да бъдат контролирани от трети страни или международни организации. Въпреки

международния натиск на САЩ124

и Западна Европа японската дипломация възприема

116

LTA е заменено от WTA – Arrangment regarding International Trade in Textiles през 1973 г. и включва

всички видове текстил. – Пак там, с. 264. 117 Този закон позволява на президентската администрация да налага квоти за внос на текстил. – Shonfield, A.

Inernational economic relations…, p. 269. 118 Пак там. 119 Ограниченията за японския внос на текстил през 1970 г. в проценти е както следва: в САЩ – 49, в Канада

– 6, в Обединеното кралство – 44, във ФРГ – 24, във Франция – 44, в Италия – 46, в Бенелюкс – 40. – Пак там,

с. 270. 120 Япония става един от основните износители на стомана и това предизвиква недоволството на САЩ и

Западна Европа. Под натиска на американското и западноевропейските правителства през 1968 г. Япония

започва едностранна програма за либерализация на търговията със стомана. – Пак там, 271–272. 121 Patterson, G. Discrimination in international trade…, p. 267. 122 Shonfield, A. Inernational economic relations…, p. 270. 123 Пак там, 266–267. 124 Натискът върху Япония е най-силен при управлението на Кенеди и Никсън. – ДА на МВнР, оп. 18, а.е.

1658, л. 43; оп. 25, а.е. 2938, л. 2–4.

„доброволната” либерализация като по-благоприятен вариант от многостранните

споразумения и санкции125

. Принципите на самоконтрол предлагат възможност за

подготовка на националното стопанство. Ръстът в производството и повишаването на

износа и валутните резерви позволяват на Япония ефективно да се справи с негативните

последствия от либерализацията. Икономическият ръст постепенно премахва „двойната

структура” в икономиката и изменя структурата на японския износ (от изделията на леката

промишленост към тежката и химическата)126

. Гъвкавата икономическа политика, както и

умелата дипломация позволява на Япония да разшири производството и експорта си127

въпреки откритата дискриминация и налагането на „доброволни” ограничения.

Международният натиск обаче е само едно от препятствията пред Япония и усилията й да

бъде приета като равноправен партньор в Западния блок.

Отмяна на член 35 на ГАТТ

Успехът на японската икономическа дипломация при приемането на страната в

ГАТТ (1955) се оказва символичен и неплодотворен. Повечето западноевропейски

държави въвеждат член 35 на Споразумението и отказват да третират Япония според

клаузата за най-облагодетелствана нация. Азиатската държава възприема Западна Европа

като обещаващ пазар за своята външнотърговска експанзия, а създаването на ЕИО

стимулира допълнително японската дипломация. Стремежът е страната да не остане

изолирана заради тесните икономически връзки между САЩ и Общия пазар, от една

страна, и да постигне дълготрайно икономическо сътрудничество със Западна Европа на

основата на взаимна изгода, от друга. Това е от изключително значение и за търговските

връзки с редица африкански и азиатски държави, които по примера на своите бивши

метрополии прилагат член 35 спрямо Япония или използват преференции като асоциирани

членове на ЕИО. Освен това Шестте прилагат политика на високи вносни мита върху

готова продукция, която е основната част от японския износ. По тези причини отмяната на

член 35 на ГАТТ е основен приоритет за Япония от средата на 50-те години.

След 1955 г. Япония участва във всички сесии на ГАТТ, а японският представител

напомня, че някои държави прилагат дискриминационна политика спрямо азиатската

страна. В своя защита японците обясняват реформите в икономиката, извършени след

войната и важната роля на Япония в икономическите отношения на демократичния свят.

Силно отрицателното отношение на западноевропейските страни обаче затруднява

японската дипломация и възпрепятства преговорите по регулиране на общата търговия.

През 1960 г. доклад, изготвен в рамките на ГАТТ, действително отчита, че освен откритата

дискриминация към Япония се прилагат и „специални” дискриминационни практики като

търговски и финансови количествени ограничения и административни препятствия,

регулации, антидъмпингови ограничения, лицензни изисквания128

. Тези ограничения,

125 Patterson, G. Discrimination in international trade…, p. 298. 126 Делът на текстила в японския износ намалява от 34 % през 1954 г. на 19 % през 1962 г., делът на стъкларски и керамични произведения от 2,7 % през 1954 г. на 1,8 % през 1962 г., докато делът на машини,

транспортно и електронно оборудване се увеличава от 12 % през 1954 г. на 25 % през 1962 г. – Пак там, с.

301. 127 В японския износ за САЩ през периода 1960–1964 г. се наблюдава ръст от 70 %, а в периода 1964–1970 г.

– 226 %. Същият показател за същите периоди за Обединеното кралство е 65 % и 142 %, за ФРГ – 125 % и

269 %, за Франция – 173 % и 209 %, за Бенелюкс – 75 % и 271 %, за Италия – 103 % и 224 %, за Холандия –

84 % и 145 %. – Shonfield, A. Inernational economic relations…, p. 256. 128 Patterson, G. Discrimination in international trade…, p. 289.

както и невъзможността на ЕИО да изготви обща политика към Япония, водят до

несигурно развитие на търговската дейност между тях и концентрират японския износ в

страните, които не прилагат член 35. Западноевропейците поставят трудноизпълними

условия пред азиатската страна – изравняване стандарта на живот и премахване на

протекционизма във външната търговия. През 50-те години Япония се стреми да изгражда

конкурентноспособни производства, затова прилага по-бавно и поетапно либерализацията

на търговията си129

и дори в тези случаи вносът на индустриални стоки остава ограничен.

Липсата на успех в рамките на ГАТТ подтиква японската дипломация да

активизира двустранния диалог с големите западноевропейски държави. Условията за

либерализация и отказът от компромиси превръщат двустранния диалог в труден процес.

Японското правителство заявява, че ако не получи равноправно отношение, няма да

включи определени държави в процеса на либерализация и няма да прилага глава

„Търговия и развитие” на ГАТТ130

. Преговорите на Япония с Англия, Франция, Италия и

Австрия са най-тежки и продължават с години. Често се стига до прекъсване на

разговорите131

или до едностранно ограничаване на японския внос към страните, които я

дискриминират132

. Нарастването на японския износ към Западна Европа убеждава

западноевропейските лидери, че трябва да уредят търговските отношения най-бързо.

При посещението на японския външен министър Масайоши Охира в Западна

Европа (25 септември–6 октомври 1962 г.)133

преговорите постигат известен успех. Но в

своите изявления Охира констатира и негативното отношение и недостатъчните познания

на западноевропейците за Страната на изгряващото слънце. Освен договорените

компромиси134

японският външен министър подготвя и визитата на министър-

председателя Хаято Икеда в Западна Европа (4–24 ноември 1962 г.). Въпреки

споразумението между Япония и ЕИО от лятото на 1962 г.135

големите европейски

държави все още прилагат член 35 към японския внос, а посещението на Икеда цели да

постигне равноправно третиране на страната на Стария континент. Премиерът иска да

129 Япония прилага политика на по-високи вносни тарифи за готова продукция в сравнение със САЩ и

Западна Европа, за да защити националната индустрия и трудно либерализира митата си. Едва през 1963 г. тя

приема задълженията по член XI на ГАТТ за забрана на количествени ограничения в защита на баланса на

плащанията и през април 1964 г. член VIII на МВФ за премахване на ограниченията по определени транзакции. През 1959 г. Япония обявява премахване на количествените ограничения, които до 1964 г.

достигат до 93 % от стоките, но отново не включва индустриални изделия, а списъкът на либерализираните

стоки е изготвен на основата на онези, които Япония внася през 1959 г. (тогава липсват квоти). – Пак там,

292–293. 130 Тази глава е приета през 1964 г. и позволява повишаване на вноса от развиващите се страни в

индустриалните държави. – Пак там, с. 294. 131 Такъв е случаят с преговорите с италиански представители през ноември 1961 г. в Токио. Италия се

съгласява да премахне ограниченията само по 35 вида стоки от 290, което не удовлетворява японците. – ДА

на МВнР, оп. 18, а.е. 1660, л. 159. 132 През лятото на 1961 г. Япония ограничава вноса на стоки от Франция, Италия и Австрия, тъй като тези

страни дискриминират японския внос. – ДА на МВнР, оп. 18, а.е. 1658, л. 45. 133 Кутаков, Л. Внешняя политика и дипломатия Японии. Москва, 1964, 517–519. 134 Франция се съгласява да отмени ограниченията за 125 японски стоки в замяна на либерализация на вноса

на 172 френски стоки, но запазва правото си при определени условия да ограничи вноса на 300 вида японски

стоки. Италия се съгласява да отмени ограниченията на 86 вида стоки. – Пак там, 516–517. 135 След преговори през 1960–1961 г. Япония и ЕИО подписват на 21 юни 1962 г. споразумение за взаимно

либерализиране на вноса. Япония намалява тарифите на 24 стоки, внасяни от ЕИО със средногодишна

стойност 4,6 млн. дол., а ЕИО намалява тарифите на 25 японски стоки със средногодишна стойност 7 млн.

дол. – Пак там, с. 516.

информира европейците за състоянието и политиката на Япония и така да постигне по-

тясно сътрудничество. Аргументите, които използва, са модернизирането на японската

икономика и повишаването на националните доходи (План за удвояване на националния

доход), както и значимата роля на Япония в световната политика като един от пилоните на

демократичния свят136

и връзка между Западния блок и Азиатско-африканската група137

.

Според него общият стокообмен между Япония и Западна Европа е твърде нисък (делът на

търговията със Западна Европа в японския обмен е около 12 %, а с ЕИО около 5–6 %) и не

отговаря на взаимните им интереси. Затова, въпреки че при разговорите си с европейските

лидери Икеда обсъжда и политически въпроси138

, акцентът е поставен върху

икономическите.

При посещението на Икеда през ноември 1962 г. преговорите между Япония и

Англия завършват с подписано споразумение за уреждане на търговските

взаимоотношения. Това е значителен успех за японската дипломация, тъй като

Обединеното кралство е сред най-сериозните икономически партньори, но е и най-силната

опозиция на японците в Европа. Положителното в това споразумение е, че Англия се

съгласява да отмени член 35 на ГАТТ в замяна на „доброволни” ограничения на японския

внос на всички стоки, които са били рестриктирани с квоти (освен за някои стоки, които

остават под английски контрол, докато Япония не осигури ефективен контрол).

Негативното послание е отправено към японците чрез въвеждането на „предпазна клауза”,

която позволява на Англия във всеки момент да въведе едностранно ограничение за всяка

стока, нанасяща вреда на английското производство и да не спазва клаузата за най-

облагодетелствана нация139

. Франция, Белгия и Холандия също подписват подобни

споразумения с Япония и отменят прилагането на член 35 спрямо японския внос, но

всички договори съдържат „предпазна клауза”. Рестрикции по тази клауза срещу Япония

не се прилагат до началото на 70-те години, когато износът на японски стоки на

европейските пазари достигат неприемливи за Западна Европа размери140

.

По този начин до 1964 г. Япония успява да договори отмяната на член 35, прилаган

от големите европейски държави и да намали дискриминационните практики спрямо

японската външна търговия. През 1965 г. 30 държави все още прилагат член 35, но освен

Австрия и Португалия останалите са развиващи се страни, чиято обща търговия в света е

под 5 %141

. Успехите на японската икономическа дипломация улесняват националните

планове, стабилния икономически ръст, търговската експанзия на европейските пазари142

и

подготвят страната за равноправно участие в многостранните преговори за либерализация.

136 В своите изказвания Икеда нарича Япония един от пилоните на демокрацията в света заедно със САЩ и

Западна Европа. – ДА на МВнР, оп. 19, а.е. 1659, л. 180. 137 Пак там, л. 177–180. 138 Икеда се среща с канцлера на ФРГ Конрад Аденауер, с френския президент Шарл дьо Гол, с британския

премиер Макмилън, с белгийския премиер Тео Лефевър, с италианския министър-председател Фанфани, с

холандския премиер Ж. Е. Де Куей и с председателя на ЕИО Валтер Ханщайн. Политическите въпроси,

които обсъждат, се отнасят до японските отношения с КНР, Берлинската, Суецката и Кубинската кризи, отношенията Изток–Запад, ядреното разоръжаване. – Пак там, л. 178–179. 139 Shonfield, A. Inernational economic relations…, 264–265. 140 Още в началото на 60-те години концентрацията на японския износ към Западна Европа в определени

видове стоки като телевизори, коли и радиоапарати предизвиква френския президент дьо Гол да нарече

Икеда „продавач на транзистори”. 141 Patterson, G. Discrimination in international trade…, p. 293. 142 В периода 1964–1970 г. японският износ на офис-оборудване, радиоапарати, телевизори и коли към

Обединеното кралство бележи ръст съответно от 3,800 %, 370 %, над 10 000 %, над 10 000 %. За ФРГ същите

Участието на Япония в цикъла Кенеди

Проблемите с баланса на плащанията, изготвянето на ОМТ и ОСП на ЕИО143

, както

и японският протекционизъм подтикват САЩ да защитят националното производство и

износ в рамките на многостранни преговори в ГАТТ. Първият опит – т.нар. тур „Дилън”144

е проведен в Женева през пролетта на 1961 г., но не постига резултат. От предвиденото

намаление от 20 % за митническите такси през май 1962 г. е договорено намаление само от

7–8% за САЩ и ЕИО145

. Освен това в споразумението не са включени селскостопански

продукти, а броят на либерализираните стоки е твърде малък (от общо 6 000 стоки за САЩ

се включват 25 %, т.е. 575, а за ЕИО – 560 вида стоки). Споразумението между ЕИО и

Англия обхваща голяма част от общия им стокообмен, достигайки намаление от 20 %.

Въпреки това основната цел на американската администрация да уравновеси баланса на

плащанията и да засили износа си към Западна Европа не се реализира. Затова

администрацията на Кенеди предлага нови многостранни преговори в ГАТТ.

Преговорите са открити на 4 май 1964 г. в Женева и засягат всички страни-членки

на ГАТТ, но най-важните участници са САЩ, Япония, ЕИО и ЕАСТ. Японското

правителство подкрепя идеята на тура „Кенеди”, предвиждащ намаление в митата на

готовата продукция с 39 % за Япония, 36 % за САЩ и 39 % за Обединеното кралство.

Либерализирането на индустриалните стоки значително разширява износа към Западна

Европа и намалява дискриминационните практики, прилагани срещу японските стоки146

.

Въпреки че европейците отказват да премахнат част от квотите и доброволните

ограничения за японския внос, диалогът на високо равнище позволява на японците да се

включат като равноправни участници и да договорят по-изгодни търговски условия. Тези

преговори позволяват на азиатската страна да намали негативните ефекти от европейската

икономическа интеграция и сътрудничеството между ЕИО с ЕАСТ и САЩ, без да изпада в

изолация от значимите процеси в световната икономическа система.

Въпреки сериозната подготовка147

и инициативността на американската

администрация противоречията между участниците са значителни, а договарянето между

тях се превръща в бавен и труден процес. Един от основните проблеми са диспропорциите

в тарифите, тъй като САЩ предлагат голям брой стоки с много високи и с много ниски

мита. ЕИО от своя страна включват стоки с мита между 10–25 %. Ако се намалят митата с

показатели са 8,200 %, 300 %, 370 %, 300 %, за Франция – 1,300 %, 280 %, 900 %, над 10 000 %, за Италия –

2,800 %, 200 %, - 66 %, над 10 000 %, за Бенелюкс – 2,900 %, 800 %, 1,400 %, над 10 000 %, за Холандия – над

10 000 %, 250 %, 1,500 %, 2,900 %, за Австрия – 4,200 %, 470 %, над 10 000 %, над 10 000 %, за Дания – 1,300

%, 600%, над 10 000 %, 500 %, за Норвегия – 7,200 %, 1,100 %, над 10 000 %, над 10 000 %, за Швеция –

7,200 %, 320 %, 1000 %, над 10 000 %, за Швейцария – 5,400 %, 240 %, 1,200 %, над 10 000 %. – Shonfield, A.

Inernational economic relations…, p. 279. 143 Обща митническа тарифа и Обща селскостопанска политика на ЕИО. 144 По името на заместник-държавния секретар на САЩ по икономическите въпроси. 145 През 1958 г. Конгресът гласува Reciprocal trade agreements extension act, който позволява на президента да намалява с 20 % митата на отделни стоки. ЕИО от своя страна през 1959 г. взема решение да разшири

действието на Treaty for internal Common market trade към страните от ГАТТ, което намалява тарифите на

Общия пазар с 10 %. – Feld, W. The European Common market…, p. 91. 146 Shonfield, A. Inernational economic relations…, p. 267. 147 През 1962 г. Конгресът гласува Trade expansion act, който дава право на президента да намалява тарифите

до 50 % за период от 5 години. Освен това той може да отменя изцяло мита на стоки, които обхващат

търговията на САЩ и ЕИО и са 80 % от световния пазар. Съществува възможност за премахване на мита на

стоки с такси от 5 % или по-малко от 5 %. – Feld, W. The European Common market…, p. 93.

50 % на всички категории стоки (с мита между 10–25 %, с над 25 % и с над 35 %),

дисбалансът в тарифите ще бъде утежнен, а намалението за САЩ ще бъде сравнително

ниско, за Англия почти никакво, докато за ЕИО то ще се окаже значително148

.

Благодарение на германската намеса е постигнат компромис за равно и поетапно

намаление на таксите, а в случай на „забележителни” разлики да бъдат прилагани

различни процедури.

Вторият проблем е свързан с либерализирането на селскостопанските продукти.

Целта на САЩ е повишаване на износа на селскостопанска продукция на европейските

пазари и намаляване на вредите от ОСП на ЕИО върху американския износ. Франция

обаче се обявява против включването на тези стоки в преговорите, докато не бъде

приложена общата политика на Шестте и не се облекчи дефицита в търговията със

селскостопански изделия149

.

На трето място сериозни притеснения пораждат нетарифните бариери като закони,

процедури, регулации, които целят да елиминират влиянието на намалението на митата и

да насърчат националната продукция чрез количествени ограничения, лицензен контрол,

антидъмпингови мерки, дискриминация в таксите за национални и чужди стоки. Тези

мерки са широко разпространени сред всички държави. Япония значително усложнява

митническата си система след либерализирането на тарифите, за да намали отрицателното

влияние над външнотърговската дейност. ЕИО се притеснява от американските

антидъмпингови закони и от American Selling Price150

, a САЩ настояват за отмяна на

дискриминационните такси върху автомобилите151

, алкохола, въглищата, цигарите.

Спорове предизвикват предложените през 1964 г. списъци с „изключения” на стоки,

чиито такси няма да бъдат либерализирани. Япония предлага един от най-дългите списъци,

а тези на САЩ и Шестте достигат 18 % от обмитявания внос152

. Различията в обема и

обхвата на тези списъци се определя от целите на всеки от преговарящите. Докато САЩ се

стремят към либерализиране на селскостопанските изделия в степен, подобна на

индустриалните, ЕИО се опитва да защити националното селско стопанство, да преодолее

хроничния дефицит в търговията с Америка и да либерализира митата на промишлените

стоки, които са значителна част от експорта. Япония също поддържа високо ниво на

протекционизъм в селскостопанската си политика, но използва отстъпките в тази сфера

148 Протекционизмът за стоки с мита над 25 % за САЩ обхваща 28 %, за Англия – 30,75 %, за ЕИО – 5 %, а

за стоки с мита над 35 % – 10,9 %, 1,8 % и 1,005 %. – Пак там, с. 94. 149 В периода 1958–1964 г. ЕИО страда от постоянен търговски дефицит със САЩ особено заради вноса на

селскостопански стоки. Положението се отежнява от т. нар. poultry war през 1963–1962 г., когато се

наблюдава рязък ръст във вноса на американски пилета в Западна Европа. Европейците също увеличават

производството, което намалява цените и води до истинска война на европейските пазари. През 1962 г. ЕИО

увеличава на 300 % вносната такса за пилета, а САЩ заплашват със същото по отношение на вносните стоки

на Общия пазар в САЩ. През 1964 г. се съставя постоянна комисия за обсъждане на проблемите в

търговията със селскостопански продукти. – Пак там, с. 97. 150 ASP позволява изчисляването на митата на някои стоки да става на основата на вътрешните цени, а не на

цените на вносителя, което често води до удвояване на митото. Антидъмпинговото законодателство в САЩ

цели защитата от вноса на стоки на по-ниски цени от националните. – Feld, W. The European Common

market…, p. 99. 151 Американците обръщат специално внимание на непряката дискриминация срещу автомобилите. В Япония

и европейските държави с по-високи мита се таксуват високоскоростните автомобили, които представляват

основна част от американското производство. – Пак там. 152 Пак там, с. 100.

като разменна монета срещу по-високото либерализиране на индустриалната продукция,

която е основното звено в японския износ.

Споразумението, отбелязващо края на тура „Кенеди”, е обявено на 16 май 1967 г.

Тарифите на 6,300 стоки се намаляват с 35 % за период от 5 години и общо 80 държави ще

могат да се възползват от това чрез клаузата за най-облагодетелствана нация. Освен

индустриалните изделия, чиито такси се либерализират средно с около 35–40 %, намаляват

митата и на някои селскостопански стоки с 25 %153

. Въпреки продължителността и

противоречията в преговорния процес, резултатите са по-задоволителни от разговорите

през 1961 г.

Вследствие на цикъла „Кенеди” Япония подписва Протокол за намаление на митата

с около 50 %, който трябва да влезе в сила от 1 април 1968 г. Той обхваща 1917 стоки от

първата „обща” колона на митническата й система. Либерализацията се извършва

поетапно в срок от 5 години, като от 1 юли 1968 г. до края на 1969 г. митата са намалени с

20 %, а през 1970, 1971 и 1972 г. с по 10 %154

. За някои стоки като коприна, електрокари,

чугун, птиче месо и стругове намалението се извършва на три етапа – през 1968, 1969 и

1972 г.155

Либерализацията на японския внос предизвиква вътрешно противопоставяне от

страна на производителите и бизнескръговете, както и от страна на МИТИ156

. Освен това

различията в броя и обхвата на стоките между първата „обща” колона и втората,

обхващаща страните от ГАТТ започва сериозно да тревожи останалите търговски

партньори на Япония, които не получават подобни облекчения. Затова японското

правителство предвижда след време да приложи същите преференции за Южна Африка,

Аржентина, Южна Корея, СССР и Унгария157

. Заради опозицията японската

администрация забавя изпълнението на либерализацията, предприема мерки по

насърчаване на експорта и усложняване на митническата система с квоти, регулации,

засилва митническия, валутен и банков контрол върху външнотърговските операции158

. До

1969 г. либерализацията обхваща 93 % от всички стоки. Броят на нелиберализираните е

около 167, от които скоро ще се либерализират 125, а 42 остават монопол на държавата

(оръжия, тютюн). От общо 2,273 вида стоки 1,146 са с мито между 15–20 %, 263 са без

мито – предимно суровини, а таксите върху останалите стоки се изчисляват чрез различни

методи159

. Японците не постигат отменяне на „доброволните” ограничения и част от

вносните квоти от страна на Западна Европа. Но намалявайки нивото на собствения си

протекционизъм, облекчават значително икономическата си експанзия чрез достъпа до

реципрочни митнически облекчения. През 1968 г. Япония е на четвърто място в света след

САЩ, ГФР и Англия по обем на износа си, като само в период от една година (1967–1968)

постига ръст от 17,5 %. В резултат на либерализацията вносът в Япония през 1968 г. също

се увеличава, но с 11,4 %, което определя и активното салдо в цялостния стокообмен160

.

153 Feld, W. The European Common market…, p. 102. 154 ДА на МВнР, оп. 25, а.е. 2946, л. 19. 155 През 1968 г. намалението за коприната е 15 %, през 1969 г. – 12 % и през 1972 г. – 7,5 %. На същите етапи се либерализират електрокари с 20 %, 16 % и 10 %, чугун с 10 %, 8 % и 5 %, птиче месо с 20 %, 18 % и 10 %,

стругове с 20 %, 18 % и 10 %. – Пак там. 156 Министерство на външната търговия и индустрията застава срещу процесите на либерализация, които ще

ощетят националните производители, докато Гаймушо подкрепя по политически причини цикъла Кенеди. 157 ДА на МВнР, оп. 25, а.е. 2946, л. 19. 158 Пак там, л. 18. 159 Пак там, л. 14. 160 Пак там, л. 28.

Данните потвърждават, че участието на Япония в многостранните преговори е успех за

нейната икономическа дипломация и улеснява проникването на американските и

европейските пазари.

Целенасочената държавна политика на Япония за догонване на Запада в края на

XIX и началото на XX в. превръща империята в най-силната страна в Азия. Бързото

технологично модернизиране и прехода към индустриална икономика впечатляват

западноевропейците. Насилствените методи и военна агресия обаче имат дълготрайни

последствия за японската нация. Нелоялните практики създават на азиатската империя

негативен образ и предизвикват недоверие у европейците за дълго време. Това създава

постоянно напрежение в отношенията и възпрепятства взаимния диалог. След началото на

Студената война Япония се оказва в един военнополитически блок със Западна Европа и

САЩ, но отново търпи пренебрежително и неравноправно отношение. Въпреки

обединителните фактори161

като демократични ценности и защита от комунистическата

заплаха, Страната на изгряващото слънце е принудена сама да извоюва уважението на

своите съюзници.

Националните икономически планове, приведени в действие след окупацията, целят

икономическо възстановяване, повишаване на икономическия растеж и подобряване

благосъстоянието на гражданите. Външнополитическият аспект на тази държавна

стратегия е свързан със стремежа на японската дипломация да промени негативния образ

на страната сред своите съседи и партньори. Реформите в политическата и икономическата

сфера, отказът от използване на военна сила и диалогът на високо равнище по проблемите

на взаимната търговия целят да покажат на САЩ и Западна Европа, че Япония се е

трансформирала в мирна демократична държава, готова да участва равноправно в

международните отношения. Страхът от агресивното поведение на японците обаче

продължава да пречи на задълбочаването на двустранното сътрудничество. Страхът у

европейците е свързан със спомените от нелоялната конкуренция, а по-късен етап – с

икономическата мощ и търговска експанзия на Япония. Японската икономическа

дипломация е принудена да преодолее множество препятствия, условия и

дискриминационни практики, докато страната бъде приета за равноправен партньор в

международните икономически организации. Изграждането на силна пазарна икономика,

модерна индустриална база, конкурентноспособна продукция са големи крачки в

реализирането на този процес. Постоянството и гъвкавостта на японската дипломация при

осъществяването на националните приоритети през 60-те години постигат успех с

премахването на дискриминацията и постигането на равноправно участие в

международните икономически организации. Страхът на САЩ и Западна Европа от

японските нелоялни търговски практики отстъпва място на страха от интензивния

икономически растеж и външнотърговска експанзия на международните пазари. Това

пречи на взаимното икономическо сътрудничество и увеличава противоречията между

Япония, Западна Европа и САЩ през следващите десетилетия.

161 Mendl, W. Western Europe and Japan between the superpowers. New York, 2001.