1

ЦЕННОСТИ И ЦЕННОСТНА КРИЗА В ПРЕХОДА КЪМ

ДЕМОКРАТИЧНО ОБЩЕСТВО В БЪЛГАРИЯ

Красимира Байчинска, Магдалена Гарванова

Статията акцентира върху връзката между ценностите и ценностната криза в период на социална промяна в

България. Резултатите от емпиричното изследване показват, че ценностната криза се преживява по-често от

безработни и хора с ниско образователно ниво. Индивидуалистите са по-склонни да изпадат в това състояние,

отколкото колективистите. Хората с криза приписват по-голяма значимост на себеутвърждаването, откритостта

към промени и индивидуалните интереси и по-малка на себетрансцедентирането. Липсата на дименсионални

ценностни приоритети е най-характерната особеност на тяхната ценностна система.

This article has focused on relationship between values and value crisis in the period of social change in Bulgaria. The

results from the empirical study show that value crisis is experienced more often by unemployed and people with low

educational level. Individualists are more prone to experience it than collectivists. The persons in crisis attribute more

importance to self-enhancement, openness to change and individual interests and less to self-transcendence. The most

salient feature of their value system is a lack of value priorities within both bipolar dimensions of value system.

Въведение.

В ежедневието думата “криза” поражда негативни асоциации, описващи я като болезнен

и деструктивен момент в социалното или индивидуалното развитие. Ценностна криза може

да настъпи, когато старите ценности и норми постепенно губят мотивиращата си сила, а

новите все още не функционират ефективно. За да обозначи такова състояние на

обществената система, Дюркейм въвежда и разработва в социологията понятието “аномия”.

Следствията от аномията са значителното нарастване на престъпността, беззаконието,

отчуждението, песимизма и чувството за несигурност и безперспективност [9]. За Мъртън,

обаче, критичната липса на норми е тясно свързана и с възможността за социална промяна

чрез приемане на нови, алтернативни ценности и обществени структури [16].

В съвременната психология проблемът за ценностната криза се разглежда най-вече в

областта на психология на развитието на възрастните. Ериксън въвежда по-общото понятие

“психосоциална криза” като нормативна възрастова криза – стратегически момент, който

настъпва в определен период от развитието на индивида. Жизненият цикъл се описва от 8

последователни психосоциални кризи. Позитивното решаване на всяка една от тях води до

придобиване на нови добродетели, а негативното – до неадаптивни стратегии и

злокачествени тенденции [10]. Именно противоречията, конфликтите или кризите са

източник за психическо и социално развитие [19]. Друга значима стадиална теория в

психология на жизнения път, тази на Левинсън, разглежда индивидуалната жизнена

структура като съставена от редуващи се периоди на стабилност и преход (криза). Докато

първите са структурообразуващи, вторите са структуропроменящи. Преходните периоди

дават възможност за развитийна промяна. В тях се рефлектира съществуващата структура и

индивидът предприема дейности по нейното изменение. Така всеки човек преоценява и

преформулира жизнените си цели, дава приоритет на различни аспекти на Аз-а и засилва

субективното си чувство за зрялост, компетентност и отговорност [13].

Ценностната криза, в частност, се определя като отсъствие на светогледна идентичност

– недостатъчна идеологична, професионална или интерперсонална обвързаност (commitment)

Красимира Байчинска – ст.н.с. д-р, Институт по психология, БАН.

Магдалена Гарванова – докторант, Институт по психология, БАН.

2

на индивида със света [10, 14, 12]. Според Байчинска това психично състояние има две

различни форми – идеологичен дефицит и идеологичен конфликт. Идеологичният дефицит

представлява преди всичко загуба на жизнен смисъл, а идеологичният конфликт се

характеризира с наличието на две или повече несъвместими по своето мотивационно

съдържание идеологеми или т.нар. ценностни приоритети [1].

Редица хуманистично ориентирани психолози смятат, че кризите, в това число и

ценностните кризи, са често срещани и необходими явления в нормалното личностно

развитие [20, 11]. Последните се дефинират като онези проблеми или трудности, които

индивидите срещат в процеса на оценяване [11, 15]. Позитивното решаване на ценностната

криза води до по-голяма увереност в себе си, упоритост, отговорност, зрялост и др., а

негативното – до тревожност, ниска самооценка, неврози и т.н. [11, 15, 18].

Полският психолог Олеш операционализира понятието ценностната криза като посочва,

че това е състояние на напрежение, свързано най-често със следните симптоми:

1) Невъзможност да се организират личностните ценности в консистентна система

– появява се, когато индивидът не може да определи ценностните си приоритети или

преживява конфликт между важни ценности. Неконсистентността в ценностната система

предизвиква чувство на неудовлетвореност от себе си [21];

2) Чувство за загуба на ценностите – изразява се или в откриване и интернализиране

на нови ценности, или дистанциране от приети в миналото ценности. Честа причина за това е

социалният натиск и конфронтацията между нови и стари ценности [11, 15];

3) Отсъствие на съгласуваност между когнитивните, афективните и

мотивационните аспекти на ценностите – осъществява се, когато индивидът оценява

високо определени ценности, но реагира на тях с негативни емоции или не е мотивиран да ги

реализира. Това се наблюдава, когато има несъгласуваност между организмичните нужди и

възприетите ценности [20] или когато фрустрацията на първичните потребности блокира

реализацията на по-висшите [15];

4) Чувство за нереализация на ценностите – възниква, когато индивидът осъзнае

неконсистентността между своите ценности и поведение. Това усещане може да бъде

причинено от вътрешен конфликт, фрустрация на базисни нужди или социален натиск [18].

Тъй като според Олеш ценностната криза се провокира от неадекватна структура и

функциониране на ценностната система, той анализира кои ценности са въвлечени в този

процес. Проведено от него изследване върху студентска извадка показва, че трудностите в

оценяването са свързани със слабо чувство за реализация и приемане на тези ценности, които

обикновено са приоритетни за индивидите – любов, морална доброта, вяра в Бог, семейство

[18]. Подобна връзка търси и Триандис, но с конструктите индивидуализъм и колективизъм.

Според американския психолог индивидуалистите в сравнение с колективистите изпитват по-

често когнитивен дисонанс и имат по-ясно изразени ценностни кризи поради по-слабата

социална подкрепа, която получават от вътрешните групи (in-groups). Компенсаторен

механизъм за тяхната несигурност е силната потребност от себеутвърждаване, постижение и

независимо поведение [23].

В настоящето изследване интересът към ценностната криза се базираше върху

предположението, че адаптацията на хората към социалната промяна в България след 1989 г.

е свързана с преосмисляне на старите ценности и формирането на нови ценностни

приоритети. Би могло да се допусне, че модернизирането на ценностната система ще се

изразява в засилване на индивидуалистичната ориентация, от една страна, и преживяване на

ценностна криза, от друга. Едновременно с това стремежът беше да се проследят

категориалните, дименсионални и базалните особености на ценностната система на

3

индивидите, които срещат трудности в процеса на оценяване.

Анализът на ценностите на лица в криза бе направен в съответствие с теорията за

структурата на ценностната система на Шварц [22]. Тази теория бе верифицирана в най-

голямото крос-културно изследване на ценностите през 90-те години на миналия век.

Резултатите от него показаха, че структурата на ценностната система на индивидуално ниво е

относително независима от културни влияния и включва 10 основни категории, обединяващи

ценности с еднаква цел. Сигурност – ценности, насочени към сигурност, хармония и

стабилност в обществото, във взаимоотношенията и в самата личност: чувство за свързаност

с другите, социален ред, семейна сигурност, национална сигурност, умереност. Конформност

– ценности, насочени към ограничаване на действията, които могат да наранят другите и да

нарушат социалните очаквания или норми: изпълнителност, самодисциплинираност,

учтивост, почтителност (уважаващ родителите и по-възрастните). Традиция – ценности,

изразяващи приемане на обичаите и идеите, които дадена култура или религия налагат на

личността: зачитане на традициите, скромност, набожност, приемане на житейската участ.

Доброжелателност – ценности, насочени към запазване и поддържане на

благополучието на хората, с които имаме често лични контакти: отзивчивост, преданост,

великодушие, честност, отговорност, искрено приятелство, истинска любов. Универсализъм –

ценности, изразяващи стремеж към разбиране, толерантност и запазване на благополучието

на всички хора и на природата: широки възгледи, социална справедливост (отстраняване на

неправдите, грижи за слабите), равенство (еднакви възможности за всички), мир в света,

красота, единение с природата, мъдрост, опазване на околната среда.

Себенасоченост – ценности, изразяващи стремеж към независимост на мисленето и

действието: творчество, свобода, самостоятелност, любопитство, независимост. Стимулация

– ценности, свързани с поемане на риск: безстрашие, разнообразен живот, вълнуващ живот.

Хедонизъм – ценности, обединени от стремеж към удовлетворяване на потребностите:

удоволствие и наслаждение от живота (радост от храна, секс, развлечения).

Постижение – ценности, изразяващи стремеж към личен успех, който се определя като

демонстриране на компетентност според социалните, а не съобразно личните, вътрешни

стандарти: успешен, амбициозен, способен, влиятелен. Власт – ценности, изразяващи

стремеж към социален статус и престиж, контрол върху хората и ресурсите: власт, авторитет,

богатство, достойнство, обществено признание.

Дименсионална структура на ценностната система отразява противоречивия характер на

човешките ценности (фиг. 1). Първата дименсия характеризира отношението на индивида

към другите. Това отношение се движи между два полюса – себетрансцедентиране и

себеутвърждаване. Себетрансцедентирането включва доброжелателността и универсализма,

а себеутвърждаването – постиженията и властта. Себеутвърждаването и

себетрансцедентирането изразяват двата относително противоположни човешки идеала за

социални отношения – йерархични или равностойни. Втората дименсия – откритост към

промени и консерватизъм, характеризира отношението на индивида към риска: позитивно

или консервативно, стремящо се към запазване на статуквото. Откритостта към промени

включва категориите себенасоченост, стимулация и хедонизъм, а консерватизмът –

сигурност, конформност и традиция.

Накрая можем да въведем най-абстрактното ниво на ценностната система, което

отразява нейната базална структура. Тази структура включва два типа интереси –

индивидуални и колективни. Индивидуалните интереси обединяват всички категории в

лявата половина на фиг. 1 – себенасоченост, стимулация, хедонизъм, постижение и власт.

Колективните интереси включват противоположните им категории, разположени в дясната

4

половина – универсализъм, доброжелателност, традиция, конформност, сигурност.

Фиг. 1. Теоретичен модел на структурата на ценностната система [по 22]

Цел и задачи на изследването.

Изследването на ценностната криза и влиянието, което тя оказва върху структурата на

ценностната система, бе част от голямо изследване на особеностите на ценностната система

на българина и българската култура в условия на преход към демократично общество [виж 1,

2, 3, 4, 5, 6]. Задачите, които то си постави във връзка с изясняване на ценностната криза и

реорганизацията на ценностната система, бяха следните:

1. Да се установи влиянието на демографските променливи: пол, възраст, образование,

степен на религиозност, политическа ориентация, изповядвана религия и местожителство

върху преживяването на ценностна криза.

2. Да се анализира влиянието на социално-професионалната принадлежност върху

ценностната криза.

3. Да са изучи взаимовръзката между ценностната криза и ориентацията към

индивидуализъм/колективизъм.

4. Да се проследи влиянието на преживяването на ценностна криза върху

категориалните, дименсионалните и базалните особености на ценностната система.

Хипотези.

Първата хипотеза е, че някои демографски характеристики като пол, възраст,

образование, степен на религиозност, политическа ориентация, изповядвана религия и

местожителство ще оказват влияние върху преживяването на ценностна криза. Очаквахме, че

в българската извадка, подобно на полската, полът ще бъде фактор, който оказва влияние

върху силата на преживяване на ценностна криза.

Втората хипотеза е, че социалната принадлежност ще влияе върху преживяването на

ценностна криза, като безработните ще бъдат най-уязвими към нея.

Третата хипотеза е, че ценностната криза ще бъде по-силно изразена при

индивидуалистите, отколкото при колективистите. В предишни изследвания беше

установено, че колективизмът изразява консервативната, а индивидуализмът –

Универ

сализъм

Доброже-

лателност

Традиция

Конформност

СигурностВласт

Постижение

Хедонизъм

Стимулация

Себенасоченост

Откритост

към

промени

С

ебетрансцедентиране К

онсерватизъм

5

модернизиращата тенденция в ценностната система. Ценностната криза е тясно свързана с

промяната в ценностите на индивида. Тя е необходимо условия или предпоставка за

засилване на индивидуалистичната ориентация и цялостна реорганизация на ценностната

система. Ето защо тя ще се наблюдава преди всичко при тези, които въплъщават и изразяват

модернизиращата тенденция, т.е. при индивидуалистите.

Четвъртата хипотеза се отнасяше до особеностите на ценностната система при лица,

преживяващи ценностна криза. Предположено бе, че те ще приписват по-голяма значимост

на ценностите на себеутвърждаването, откритостта към промени и индивидуалните интереси.

По този начин индивидите с криза ще се опитват да “излязат” от това състояние, като

реорганизират ценностната си система и формират нови, по-адекватни на съвременната

социална ситуация ценностни приоритети.

Извадка.

Общият замисъл на изследването предвиждаше ценностите и ценностната криза да се

изследват не на репрезентативна извадка, а в специално подбрани социално-професионални

групи: учители, студенти, безработни, бизнесмени и студенти от Духовната академия.

Първите две групи бяха еднакви с тези, използвани в крос-културното изследване на Шварц –

това са групи на учители и на студенти. Първата група играе решаваща роля в социализацията

и трансмисията на ценностите, което дава основание да считаме, че тя е изразител на най-

устойчивите ценности в обществото. Студентите носят най-новите и радикални веяния на

социалния живот, поради което са подходящи за изучаване на динамичните тенденции в

определена култура. Едновременно с това базата за сравнение бе разширена. Освен

студентите и учителите в изследването бяха включени още две социални групи, ценностите

на които са от особен интерес в ситуацията на преход към демокрация – бизнесмени и

безработни. Групата на бизнесмените е интересна като представител на нова, зараждаща се

прослойка, носител на социалната промяна. Групата на безработните също е нова за

България. Нейното формиране е резултат от социалната промяна. В известен смисъл

бизнесмените и безработните в еднаква степен представят социалната промяна, но първите са

субект на социалната промяна, а вторите – по-скоро са неин резултат. Може да се

предположи, че ценностите на тези групи ще бъдат най-динамични. Петата група бе

образувана от студенти от Духовната академия. Интересът към тях бе свързан със засилване

на ролята на религията в преходното общество.

Изследването бе проведено през май, 1995 г.1 В него взеха участие 1216 души. След

първичната обработка на данните в съответствие с критериите за включването им в крос-

културното изследване, извадката бе редуцирана до 1162 души. Студентите са общо 350 души

или 30%. Те се разпределят по следния начин: 230 души от хуманитарни, социални и

природо-научни дисциплини и 120 студенти от Духовната академия. Учителите са 340 души

(28%), безработните са 245 души (20%), а бизнесмените – 226 души (19%). Разпределението

на лицата по пол е приблизително равномерно. Мъжете са 45.2%, а жените – 54.8%.

Образователното ниво на изследваните лица е следното: 3% са с основно, 50% – със средно,

10% – с полувисше, 36% – с висше образование. Нашата извадка включва само градско

население: 17% живеят в столицата, 42% в големите градове (до 500 00 души) и 41% в

малките градове. Респондентите са от: София, Пловдив, Асеновград, Пазарджик, Смолян,

Варна, Бургас, Русе, Сливен, Стара Загора, Нова Загора, Плевен, Велико Търново, Шумен,

Габрово, Добрич, Девня, Ловеч, Севлиево, Монтана, Враца, Оряхово, Видин, Разград, Бяла,

1 Изследването на ценностната криза върху значително по-малка извадка бе повторено 10 години по-късно и

показа сходни резултати [виж 7].

6

Търговище, Перник, Благоевград, Кюстендил, Хасково, Симитли, Ботевград, Кърджали и

Момчилград. Като цяло извадката включва 5 социални групи от българи, живеещи в малки

или големи градове и относително равномерно разпределени по пол, възраст и образование

(средно и висше/полувисше).

Методи.

В изследването бяха използвани следните методи:

1) Метод за измерване на степента на ценностна криза на Олеш [17], адаптиран за

български условия от Байчинска и Гарванова. Той включва 25 айтема, единият от които е

маскиращ. Ето някои от твърденията, които са подложени на оценка от страна на

изследваното лице: 1) В живота си осъществявам тези ценности, на които наистина държа; 2)

Мога ясно да определя кое е най-важното в моя живот; 3) Моите действия често са спонтанни

и не служат на някаква желана от мен цел. Изследваното лице трябва да прочете всяко

изречение и да реши дали то е вярно за него лично или не. Общият бал по скалата се

изчислява, като на всеки айтем се приписва стойност 2, ако той е оценен като изразяващ

криза, и 0 – в противен случай. Отговорът “не знам” се оценява с 1. Суровият бал по скалата

варира от 0 до 48.

С помощта на клъстърен анализ Олеш диференцира 4 субскали: 1) недостатъчна

йерархия на ценностите; 2) чувство за загуба на ценностите; 3) слаба интеграция, и 4) чувство

за нереализация на ценностите [18]. Използването на същата процедура с данните от

настоящето изследване очертава, обаче, наличие на един основен клъстър. Този резултат се

потвърждава и от факторната структура на метода чрез анализ на главните компоненти.

Първият фактор има собствена стойност 5.88 и обяснява 24.51% от общата вариация.

Останалите фактори при трифакторно и четирифакторно решение имат собствена стойност

1.45, 1.32 и 1.24 и обясняват относително нисък процент от общата вариация, съответно

6.05%, 5.51% и 5.16% (или 36.07 и 41.23 съвкупен, кумулативен %). Ето защо не бяха

формирани подскали и в по-нататъчния статистически анализ се използва единствено общия

бал на методиката.

Скалата за оценка на степента на ценностна криза има висока консистентна надеждност

(N=1075 души; 24 айтема; алфа на Кронбах 0.86). Айтем-анализът показа, че не съществуват

айтеми, които биха подобрили надеждността, ако бъдат отстранени от скалата. Тест-ретест

надеждността също е удовлетворителна. Коефициентът на стабилност при интервал от 1

месец върху 118 лица е 0.62 (p<0.01). Тези резултати се доближават до посочените в

литературата от Олеш коефициенти от полското изследване – вътрешна консистентност на

цялата методика r=0.90 (N=218) и тест-ретест rtt=0.88 след двуседмичен интервал върху

извадка от 37 лица [18]. Получените данни от статистическата проверка на надеждността на

адаптирания за български условия въпросник за ценностната криза дават основания да се

заключи, че той е с достатъчно добри психометрични качества и представя коректни данни за

последващ анализ.

Тестът на Колмогоров-Смирнов разкри, че променливата степен на ценностна криза,

както може да се очаква, няма нормално разпределение поради специфичните й особености

(z=3.65, p<0.000). Затова скалата беше превърната в стенова (от 1 до 10). Ако индивидуалният

бал на респондента е в интервала от 1 до 4 стена, той се отнася към групата на лицата без

криза (или със слаба степен на рефлексия). Ако индивидуалният бал е над 7 стена, лицето се

отнася към групата на хората, преживяващи криза. Следва да се подчертае обаче, че в

полската извадка мъжете и жените показват значими различия в средните балове по скалата,

което се отчита при стеновото й нормиране.

2) Метод за измерване на значимостта на 56 ценности на Шварц [22] – адаптиран за

7

български условия от Байчинска [1]. От участниците се изисква да оценят всяка една ценност

“като ръководен принцип в моя живот”, използвайки 9-степенна скала (от 7 – най-важна до 0

– не е важна и [-1] – противоположна на моите ценности). Значението на всяка ценност се

фиксира посредством допълнителна обяснителна фраза след нея.

3) Българска скала за измерване на индивидуалистични/колективистични нагласи на

Герганов и сътр. [8]. Методът позволява да се разглежда индивидуалният бал в термините на

биполярна дименсия. Този бал беше използван за формиране на две субгрупи –

индивидуалисти и колективисти.

Резултати.

За цялата българска извадка (N=1075 души) първо бе изчислен средният суров бал по

променливата ценностна криза, който е 13.40 (sd=9.63), т.е. той е леко по-нисък, отколкото

този в полската (N=219, x=14.49, sd=10.80). С помощта на Т-тест бе проверено наличието на

различия между мъжете и жените. Стойността на Т бе -0.15 (p>0.05), което позволява да се

приеме нулевата хипотеза (липса на влияние на пола върху ценностната криза). Ето защо

използвахме еднакви стенове при определяне на групиращата променлива както за мъжете,

така и за жените – лица без криза (от 1 до 4 стена) и с криза – над 7 стена.

Влияние на някои индивидуални променливи върху ценностната криза

Влиянието на редица променливи върху степента на преживяване на ценностната криза

бе проверено с помощта на еднофакторен дисперсионен анализ. Оказа се, че интензивността

на ценностната криза не се влияе от възрастта, пола, степента на религиозност,

политическата ориентация, изповядваната религия, местожителството (F<1, p>0.05). Тя се

влияе единствено от социалната принадлежност и образованието.

Влияние на социалната принадлежност и образователното ниво върху

ценностната криза

Еднофакторният дисперсионен анализ за влиянието на социално-професионалната

принадлежност върху степента на ценностна криза позволява да се отхвърли нулевата

хипотеза. F-отношението е 23.3, р<0.000. Тестът на Шефе показва, че степента на ценностна

криза при безработните е най-висока и се отличава значимо в сравнение с останалите групи –

учители, студенти от ВУЗ, студенти-богослови и бизнесмени. Може да се каже, че всеки

шести, а сред безработните – всеки втори от изследваните от нас лица срещат трудности в

процеса на оценяване.

Образователното ниво също оказва влияние върху степента на ценностна криза (F=7.58,

р<0.000). Степента на криза при хора с основно образование е по-силно изразена в

съпоставка с тези с висше, полувисше и средно образование.

Взаимовръзка между ценностната криза и ориентацията към

индивидуализъм/колективизъм

За да установим тази взаимовръзка, сравнихме с помощта на Т-тест степента на

ценностна криза при колективистите и индивидуалистите. Стойностите от Т-теста (Т=-3.19,

р<0.001) позволяват да се отхвърли нулевата хипотеза (липса на различия в преживяването на

ценностна криза при колективисти и индивидуалисти). Ценностната криза има по-високи

стойности при индивидуалистите (5.24 срещу 4.76 на колективистите).

Влияние на ценностната криза върху особеностите на ценностната система

За да проверим влиянието на ценностната криза върху категориалната,

дименсионалната и базалната структура на ценностната система, формирахме две контрастни

групи – на лица с и без ценностна криза. С помощта на Т-теста сравнихме влиянието на тази

променлива върху значимостта на всяка категория. Резултатите са представени в таблица 1.

Както може да се установи от тях, ценностната криза оказва влияние върху интензитета на

седем от десетте ценности категории: традиция, доброжелателност, универсализъм,

8

себенасоченост, стимулация, хедонизъм и власт.

Таблица 1. Средни стойности и стандартни отклонения на десетте ценностни категории при лица

без и с ценностна криза. Посочени са още и T-стойностите

Ценностна

категория

Ценностна криза T

(df=511)

p<

Лица без криза

(N=330)

Лица с криза

(N=183)

x s x s

Сигурност 4.51 0.63 4.47 0.65 0.60 -

Конформност 4.17 0.65 4.06 0.82 1.58 -

Традиция 2.97 0.95 3.17 0.91 -2.35 0.05

Доброжелателност 4.18 0.74 4.03 0.83 1.96 0.05

Универсализъм 3.98 0.65 3.87 0.62 1.97 0.05

Себенасоченост 4.49 0.66 4.28 0.70 3.40 0.001

Стимулация 2.92 1.22 3.22 1.36 -2.52 0.01

Хедонизъм 2.99 1.56 3.80 1.64 -5.45 0.000

Постижение 4.15 0.85 4.01 0.86 1.78 -

Власт 3.11 1.21 3.57 1.12 -4.27 0.000

Констатира се, че лицата, които преживяват ценностна криза, в сравнение с тези без

криза, приписват по-малка значимост на доброжелателността, универсализма,

себенасочеността, и по-голяма на традицията, стимулацията, хедонизма и властта. Много по-

отчетливи са различията в дименсионалната и базалната структура на ценностната система в

двете подизвадки. Данните са представени в таблица 2.

9

Таблица 2. Средни стойности и стандартни отклонения на двете биполярни дименсии,

ценностните интереси и доминантната сила на себетрансцедентирането, консерватизма и

колективните интереси при лица без и с ценностна криза. Посочени са още и T-стойностите

Променливи Ценностна криза T

(df=511)

p<

Лица без криза

(N=330)

Лица с криза

(N=183)

x s x s

Себетрансцедентиране 4.80 0.55 3.95 0.51 2.68 0.000

Себеутвърждаване 3.63 0.89 3.79 0.81 -2.01 0.000

Доминантна сила на

себетрансцедентирането2

0.45 1.32 0.16 1.16 2.53 0.000

Консерватизъм 3.89 0.50 3.90 0.54 -0.36 -

Откритост към промени 3.47 0.82 3.77 0.89 -3.73 0.000

Доминантна сила на

консерватизма2

0.41 1.20 0.13 1.32 2.39 0.000

Колективни интереси 3.98 0.40 3.93 0.42 1.48 -

Индивидуални интереси 3.55 0.67 3.78 0.68 -3.65 0.000

Доминантна сила на

колективните интереси2

0.43 1.03 0.14 1.06 2.91 0.01

Резултатите показват, че лицата в криза ценят повече от тези без криза

себеутвърждаването, откритостта към промени и индивидуалните интереси и по-малко

себетрансцедентирането. Консерватизмът и колективните интереси не се влияят от тази

променлива. С други думи, лицата в криза се стремят в по-голяма степен от лицата без криза

към йерархични социални отношения, поемане на риск, и постигане на лично благополучие и

в по-малка степен към равноправни социални отношения. Като цяло доминантната сила на

себетрансцедентирането, консерватизма и колективните интереси е по-слабо значима за

хората с ценностна криза, отколкото за индивидите без такава.

За анализа на по-дълбинните различия в ценностната система на лица с криза и без

криза, бе построен модел на категориалната йерархия в двете подизвадки. Процедурата е

следната: 1) с помощта на Т-тест се установява значимостта на различията в средните

стойности на отделните ценностни категории. Използва се Т-тест за всички двойки

категории. Така се идентифицират категориите, които се отличават от гледна точка на

тяхната интензивност; 2) На всяка категория се приписва ранг (от едно до десет). Категории,

които не се отличават от гледна точка на тяхната значимост, получават един и същи ранг; 3)

Построява се структурен модел на ценностната йерархия като се отчитат, от една страна,

ранговете на категориите, а от друга, типа интерес, които те изразяват. Категориите, спадащи

към колективните интереси, се представят с тъмно кръгче, а тези, изразяващи

2 Тези променливи оценяват различията в значимостта на двата противоположни полюса –

себетрансцедентиране срещу себеутвърждаване, консерватизъм срещу откритост към промени и колективни

срещу индивидуални интереси.

10

индивидуалните интереси – със светъл триъгълник. Поради ограничения в обема резултатите

от T-теста ще бъдат пропуснати и ще бъдат представени само ранговете на отделните

ценностни категории (фиг. 2).

Фиг. 2. Структурен модел на категориалната йерархия при лица без и с ценностна криза

Сравнението на структурата на ценностната система в двете подизвадки показва, че и в

двете групи приоритет имат себенасочеността и сигурността. При лицата без криза, обаче, те

имат еднаква значимост, а при лицата в криза себенасочеността има по-слаба значимост от

сигурността. Властта и хедонизмът имат по-голям интензитет при лица с криза. Като цяло

категориалната йерархия не се различава особено в двете групи лица.

С цел да построим модели на дименсионалната структура в двете подизвадки отново

използвахме Т-теста (процедурата е същата като описаната по-нагоре). Получените резултати

са представени на фиг. 3.

Фиг. 3. Структурен модел на дименсионалната йерархия при лица без и с ценностна криза.

Означенията са: СТ – себетрансцедентиране; КОН – консерватизъм; СУ – себеутвърждаване; ОП

– откритост към промени

Съществуват отчетливи различия в дименсионалната организация на ценностната

система в двете подизвадки. При лица без криза е налице еднолинейна вертикална йерархия,

а при лица в криза – еднолинейна хоризонтална структура. Това говори, че при лица в криза

б) лица с ценностна криза а) лица без ценностна криза

1

2

3

4

Р

А

Н

Г

1

2

3

4

СТ

КОН

СУ

ОП СТ КОН СУ ОП

Р

А

Н

Г

б) лица с ценностна криза а) лица без ценностна криза

Добр. Конф.

Унив.

Пост.

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

Сиг.

Власт

Стим.

Трад.

Себ.

Хед.

Сиг.

Трад. Стим. Хед. Власт

Конф.

Себ.

Пост.

Добр.

Унив.

Стим.

Р

А

Н

Г

1

2

3

4

5

6

7

8

9

10

11

нито един полюс няма приоритет. Отсъства и приоритет на индивидуалните или на

колективните интереси.

Интерпретация на резултатите.

Първата хипотеза като цяло не се потвърждава. Установено бе, че ценностната криза

не се влияе от степента на религиозност, възрастта, политическата ориентация,

изповядваната религия и местожителството. В отличие от полската извадка в българската

полът не оказва влияние върху преживяването на ценностна криза.

Тази променлива се влияе единствено от образованието. Степента на криза при хората с

основно образование е по-силно изразена в сравнение с тези с висше, полувисше и средно

образование. Това е обяснимо, защото в съвременната култура образованието е фактор, които

повишава човешката способност за “оценностяване” на заобикалящия ни свят.

Втората хипотеза се потвърждава. Социалната принадлежност оказва влияние върху

преживяването на ценностна криза. Най-уязвими и податливи към кризата са безработните.

Докато сред всички изследвани лица ценностната криза се преживява от всеки шести, сред

безработните тя се наблюдава при всеки втори. Това налага един практически извод –

необходимо е активизиране на всички професионалисти, които могат да помогнат на

безработните да преосмислят старите си ценности и да улеснят процеса на формиране на

нови ценностни приоритети, нов смисъл в живота. Тук е мястото на психотерапията и на

религията, които могат да съдействат на хората в криза да намерят нови цели и жизнени

ориентири. Струва си да се помисли и за необходимостта към бюрата по труда да бъдат

създадени специални програми, които да помагат на безработните да осъзнаят ситуацията, в

която се намират, не само като неуспех, но и като шанс, като възможност за преосмисляне на

професионалния и дори на цялостния си жизнен път.

Третата хипотеза се потвърждава. При колективистите ценностната криза има по-

ниски стойности, отколкото при индивидуалистите. По времето на социализма в обществото

доминираше колективистичната, а не индивидуалистичната ориентация. Адаптацията към

новата социална ситуация изисква преобръщане на доминантата – колективистичната

ориентация трябва да бъде заменена с индивидуалистичната. Това обаче не е лесен процес и

данните показват, че в началото на социалните промени в България през 90-те години, хората

с индивидуалистична мотивационна насоченост имат по-висока степен на ценностна криза.

Би могло да се допусне, че динамичната тенденция в ценностната система е по посока към

увеличаване на индивидуалистичната ориентация, което води до нарастване на

преживяването на ценностна криза. Следователно, ценностната криза от индивидуален, може

да се превърне в социален феномен, което изисква нашето внимание, а в определени случаи и

професионална намеса.

Четвъртата хипотеза се потвърждава. Резултатите показват, че съществуват ясно

изразени различия между лицата, преживяващи и непреживяващи криза, по отношение на

значимостта на отделните ценностни категории, полюси и интереси. Хората в криза

приписват по-ниска значимост на ценностите на доброжелателността и универсализма и по-

висока – на новите ценности на стимулацията, хедонизма и властта. По-високият интензитет

на традицията при лица, преживяващи криза, очевидно има компенсаторен характер и най-

вероятно отразява техния стремеж да се намери опора, като се свързва настоящето и

миналото, индивидуалния и социалния живот. Едновременно с това тревога предизвиква

фактът, че ценностите на себенасочеността, изразяващи стремеж към независимост на

мисленето и действието (творчество, свобода, самостоятелност, любопитство, независимост),

имат по-ниска значимост за лица в криза.

Лицата в криза ценят повече от тези без криза откритостта към промени и

12

себеутвърждаването и по-малко – себетрансцедентирането. Ценностите на консерватизма и

колективните интереси не се влияят от тази променлива. Това означава, че лица, които

преживяват ценностна криза, се стремят в по-голяма степен към утвърждаване на йерархични

социални отношения и промяна и в по-малка – към равноправни отношения от лица без

криза. Най-вероятно това отразява динамичните тенденции в тяхната ценностна система,

които като цяло водят до нарастване на значимостта на ценностите, изразяващи

индивидуалните интереси. Тази динамична тенденция, обаче, все още не е довела до

формиране на нови ценностни приоритети. Както се вижда от фиг. 3, при лицата в криза

отсъства определен приоритет на един от полюсите. Това говори за нерешен конфликт

между себетрансцедентирането и себеутвърждаването, от една страна, и между

консерватизма и откритостта към промени, от друга. Лицата в криза все още се намират

между Сцила и Харибда на колективните и индивидуалните интереси. Те не могат да решат

кое за тях е по-важно – равноправните или йерархичните социални отношения между хората,

статуквото или по-голямата откритост към промени. Както изтъкват редица психолози,

позитивното излизане от състоянието на ценностно напрежение води до по-ефективна

структура и функциониране на ценностната система, а негативното – до дезинтеграция,

неврози, чувство на неудовлетвореност и неадаптивност и др. [11, 15, 18].

И така, можем да опишем лицата, които преживяват ценностна криза, по следния начин.

Това са най-често безработни, с основно образование, с индивидуалистична ориентация. В

сравнение с лицата, при които кризата отсъства, тези с ценностна криза приписват по-малка

значимост на равнопоставените социални отношения и по-голяма – на йерархичните

социални отношения, откритостта към промени и индивидуалното благополучие. Най-

вероятно това е проява на динамичната тенденция в тяхната ценностна система, която е по

посока на повишаване на индивидуализма. Тази динамична тенденция все още не е довела до

утвърждаване на нови дименсионални приоритети. При лицата, преживяващи криза, отсъства

ясно изразени ценностни приоритети, което е най-ярката структурна особеност на тяхната

ценностна система.

Литература:

1. Байчинска, К. (1994). Ценности. Ценностен стрес... Ценностна криза! С.: Акад. изд. “Марин

Дринов”, монография, 256 с.

2. Байчинска, К. (1996). Ценностните приоритети в прехода към демократично общество в България в

крос-културна перспектива. Българско списание по психология, 1, 20-40.

3. Байчинска, К. (1997). Дименсионална организация на ценностната система на българите

(типологично-структурен подход). В: “25 години Институт по психология. Юбилеен сборник”. С.:

Акад. изд. “Проф. Марин Дринов”, 85-102.

4. Байчинска, К. (1998). Ценностите на съвременната българска култура в крос-културна перспектива

(категориален анализ). В: К. Байчинска (ред.) Социалните науки и социалната промяна в България.

С.: Акад. изд. “Проф. Марин Дринов”, 108-116.

5. Байчинска, К. (2000). Ценностите на българина и българската култура в прехода към

демократично общество. Монография, препоръчана за печат от НС, 245 с.

6. Байчинска, К. (2002). Модернизиращата и консервативната тенденция в ценностите на

съвременната българска култура. Социологически проблеми, 3-4, 122-139.

7. Гарванова, М. (2005). Ценностна криза и реорганизация на ценностната система в условията на

социални промени. В: С. Джонев и др. (съст.) Трети национален конгрес по психология. Сборник

научни доклади: София, 28–30 октомври 2005 г. С.: СОФИ-Р, 29-35.

8. Герганов, Е., К. Петкова, М. Дилова, Е. Паспаланова (1996). Психосемантичен метод за измерване

на индивидуалистични и колективистични нагласи. Социологически проблеми, 1, 19-33.

9. Дюркейм, Е. (1994). Избрано. С.: Критика и хуманизъм.

13

10. Ериксън, Е. (1996). Идентичност: младост и криза. С.: Наука и изкуство.

11. Allport, G. W. (1968). The person in psychology. Boston: Beacon Press.

12. Baumeister, R. F. (1986). Identity: Cultural change and the struggle for self. New York: Oxford

University Press.

13. Levinson, D., D. Darrow, E. Klein, M. Levinson, & B. McKee (1978). The seasons of a man’s life. New

York: Alfred A. Knopf.

14. Marcia, J. E. (1966). Development and validation of ego identity status. Journal of Personality and

Social Psychology, 3, pp. 551-558.

15. Maslow, A. H. (1971). Psychological data and value theory. In A. H. Maslow (Ed.) New knowledge in

human values (2nd

ed.). Chicago: Gateway, pp. 119-136.

16. Merton, R. K. (1968). Social theory and social structure. New York: Free Press.

17. Oles, P. (1989). Kwestionariusz do Badania Kryzysu w Wartościowania (KKW): Podrecznic [Value

Crisis Questionnaire Manual]. Warszawa: Laboratorium Technik Diagnostycznych PTP.

18. Oles, P. (1991). Value crisis: Measurement and personality correlates. Polish Psychological Bulletin, 22

(1), pp. 53-64.

19. Riegel, K. A. (1979). Foundations of dialectical psychology. New York: Academic Press.

20. Rogers, C. R. (1964). Toward modern approach to values: The valuing process in the mature person.

Journal of Abnormal and Social Psychology, 68 (2), pp. 160-167.

21. Rokeach, M. (1973). The nature of human values. New York: Free Press.

22. Schwartz, S. H. (1992). Universals in the content and structure of values: Theoretical advances and

empirical tests in 20 countries. In M. Zanna (Ed.) Advances in experimental social psychology, vol. 25. New

York: Academic Press, pp. 1-65.

23. Triandis, H. C. (1990). Cross-cultural studies of individualism and collectivism. In J. Berman (Ed.)

Nebraska symposium on motivation, 1989. Lincoln, Nebraska: University of Nebraska Press, pp. 41-133.

ст. н. с. д-р Красимира Костадинова Байчинска

Адрес за кореспонденция: Институт по психология – БАН, София 1113, ул. “Акад. Г. Бончев”, бл. 6,

ет. 5; тел.: 979 30 42; е-mail: krassy@cl.bas.bg

Магдалена Златкова Гарванова – редовен докторант

Адрес за кореспонденция: Институт по психология – БАН, София 1113, ул. “Акад. Г. Бончев”, бл. 6,

ет. 5; тел.: 979 30 42; е-mail: magivasileva@yahoo.com

Публикувано в: сп. Българско списание по психология, 2, 54-69, 2006.