СОЦИАЛНО-ИКОНОМИЧЕСКА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ВЪЗРОЖДЕНСКИЯ

МЕЛНИК (Част I)

Димитър Христов

Миналото на Мелник е едновременно познато и непознато у нас. Това, което е

добре изследвано от български учени, са средновековният и отчасти

късносредновековният период от развитието на града, за които има солидни обобщаващи

съчинения. Историята на Мелник от XVII в. насетне е фрагментарно проучвана от

български автори, и съответно така е позната за родния читател – с откъслечни

изследвания по конкретни въпроси или с работи, в които Мелник се засяга периферно.

При всичко това значителната историческа роля на Мелник и неговите жители в епохата

между XVII в. и Балканските войни (1912-1913) е вън от съмнение. В гръцката

литература, впрочем, съществуват голям брой съчинения, засягащи историята за Мелник,

както по частни проблеми, така и цялостни очерци, но у нас те са слабо познати. Като

цяло и в гръцките, и в българските изследвания, особено в по-старите, е често срещан

интересът към етническата характеристика на града, със съответните национални

пристратия.

Широко тиражирана в масовото съзнание е представата за Мелник като

„възрожденски град”, която се дължи, освен на туристическата индустрия, и на едно

романтизирано отношение към миналото. Употребата на понятията „възрожденски град”,

„възрожденски Мелник”, и сродните с тях, в настоящата тема налага уточнение. Онзи

комплекс от исторически процеси и явления, които обикновено назоваваме „Възраждане”,

в Мелник може да бъде проследен от по-ранно време в сравнение с повечето селища по

българските земи. Ръстът на населението в града и заедно с него ръст на икономическите

възможности се откриват още от края на XVI в. – началото на XVII в. Общата тенденция

към стопански растеж (макар и с колебания в известни периоди) се запазва през

протежение на XVII-XVIII в. и през голяма част от XIX в.1 Заедно с нея растат и

социалните и националните амбиции на мелничани, мнозинството от които се определят

като гърци. В този смисъл Възраждането в Мелник принадлежи преди всичко на Гръцкото

национално възраждане. Но и по-късно обособилото се Българско национално възраждане

намира свое, по-ограничено място в Мелник, доколкото една част от жителите на града, а

особено жителите на околността са българи. Власите, макар и по-незабележимо, също

имат роля в този процес. В крайна сметка, авторът счита за справедливо и обосновано

Мелник да бъде разглеждан като част от едно общо Балканското възраждане, без при това

да се отнемат националните му специфики. Същностен аспект от Балканското възраждане

1 Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Стенописите на Роженския манастир, изд. Български художник, С., 1993.,

с. 14.

е неговото развитие в рамките на Османската империя, затова за негов предел в текста

тук, както и на повечето други места, се приема времето, в което съответното място се

включва в състава на новите национални държави на Балканите. Така хронологичните

рамки на „Възрожденския Мелник” в доклада се определят от XVII в. до Балканските

войни (1912-1913), като долната граница е поставена извънредно условно с перспектива за

по-нататъшно уточняване.

С оглед на направените констатации, настоящият доклад прави опит да погледне в

миналото на възрожденския Мелник. Животът в града се разглежда през призмата на

социално-икономическата проблематика, тъй като това е по-слабо позната страна на

местната история, но в никакъв случай по-маловажна от националната. Текстът няма

претенции нито за пълнота, нито за максимално изчерпване на детайлите. Той представя

резултатите от едно първоначално проучване по тема, която със своята значимост би

могла и заслужава да се разгърне многократно повече. На този етап пред читателя са

представени общи сведения за социално-политическата история, на чиито фон се развива

животът на града, данни за населението и неговия състав и кратка характеристика на

стопанския живот в Мелник и неговата околност. Поради ограничения в място и време

настрани от настоящия доклад са оставени такива важни явления, като богатата църковна

история на Мелнишката митрополия, силното развитие на учебното дело в града, което

играе сериозна роля в общия ход на гръцката и българската модерна просвета, и много

други. Вън от вниманието тук остават още конкретните измерения на градското

пространство и време – градоустройство, архитектура, благоустрояване, бит и обществен

живот, както и онова, което може би в най-голяма степен ни прави съпричастни с

историята – личните съдби на хора от миналото. Авторът лично изразява своята надежда,

че ще запознае читателите и с тези, не по-малко важни елементи в подготвяната от него

Част II на разглежданата тема.

Общо развитие на града през османската епоха

Мелник не е разрушаван при османското нашествие и се развива без тежките

последствия, които има то на други места. Митрополията в града се запазва и допринася

чувствително за по-спокойния живот на християните. През XV в. в града се появяват

мюсюлмани, но броят им първоначално е незначителен. До средата на XVI в. Мелник има

над 90% християнско население, съотношение, което се среща само в още един град на

Балканите по това време (Кратово). По-късно, особено през XVIII в. броят на турците в

града нараства и като резултат се оформя турска махала около входа на селището покрай

Мелнишка река.2 Но дори и тогава християните продължават да бъдат огромното

мнозинство - около 80% от населението. Приблизително това съотношение остава до края

на османското владичество.

2 Нешева, В. Мелник. Богозиданият град, изд. ИК „Иврай”, С., 2009,313-314.

През втората половина на XVI в. археологически и писмени сведения сочат

намаляване на населението и период на криза. Причините за това са най-вероятно

катастрофални земетресения (през 1550 или 1586 г.) или големи епидемии. Във всеки

случай от края на същия век отново има забележим ръст на населението. Заедно с това се

забелязва и обща тенденция към подобряване на благосъстоянието. Занаятите и

търговията започват да се разгръщат активно, а мелнишките търговци през XVII, XVIII и

първата половина на XIX в. си създават име и репутация далеч извън рамките на малкия

градец. Мелнишки стоки се продават широко в рамките на Османската империя и в

Централна Европа. Благосъстоянието на града рефлектира и върху засилване на

църковното строителство – постепенно се обновяват стари манастири, църкви и параклиси

в града и околността, започват да се издигат и нови, за да достигнат до впечатляващия

брой от около 70 православни храма в Мелник към средата на XIX в. Трябва да отбележим

все пак, че в това число се включват както действащи манастири и църкви, така и голям

брой обекти, които с течение на времето престават да се използват за църковни служби

или дори съвсем изчезват като сгради.

През по-голямата част от ранните векове на османското владичество Мелник е

център на нахия, а през XVIII-XIX в. градът вече е център на каза. В началото

административно принадлежи към Кюстендилски санджак (XV-XVI в.), по-късно към

санджака Паша (XVII в.) и към Скопски санджак (нач. XIX в.) До XVII в., градът е със

статут на везирски хас, но от XVIII в. вече принадлежи към държавните или султански

хасове.3

По-сериозни обществени сътресения в околността възникват в края на XVIII –

началото на XIX в., в периода на анархията на Османската империя. През 1779 г.

Високата порта организира наказателна експедиция срещу своеволните аяни на

Демирхисар, Петрич и Мелник, които били превърнали областта в бойно поле.4

Безчинствата на аяните не спират за дълго. Нещо повече, дълго след като централната

власт е успяла да въдвори ред на повечето места, в Мелник своеволията на местния бей

продължават. Чак до 1839-1840 г. животът на мелничани е белязан от тираничното и

корумпирано управление на мелнишкия бей Муста(фа).5

Междувременно християнското население в града започва да се организира в

обществен план. По инициатива на влиятелни лица от мелнишката колония във Виена,

през 1813 г. е учредена Мелнишката община. Уставът на общината (т.нар. Мелнишка

харта) е отпечатан на гръцки език в австрийската столица още през същата година.

Съгласно този Устав, всички жители на града, без оглед на социалния им статус и

произход, избират свои общински ръководни органи ежегодно. Изборът е двустепенен –

първо общото събрание избира двадесет души с необходимите за управлението качества, а

3 История на България, изд. БАН, Т.5, С., 1985, с.65. 4 История на България, изд. БАН, Т.5, С., 1985, с. 162.

5 Vlachos, Theodoros N. Die Geschichte der byzantinischen Stadt Melenikon, Institute for Balkan Studies,

Thessaloniki, 1969, 96-99. Гръцките автори предават името като Муста, но по всяка вероятност това е съкратена форма от Мустафа.

после те избират от своето число двете ръководни тела – Епитропия, комисия от трима

епитропи, която извършва същинската изпълнителна дейност, и Ефорат, комисия от трима

ефори, която има контролни и попечителски функции. Печатът на общината се поставя

солидарно от тримата епитропи, като всеки епитроп разполага с една трета част от него.

Главните задължения на общинското ръководство са насочени към поддръжката на

църковното дело в града, което е извънредно важно поради многото манастири, църкви и

параклиси. Другите основни функции са ръководството и издръжката на училищното

дело, както и подпомагането на нуждаещи се граждани. Съгласно първоначалния Устав от

1813 г. митрополитът на града има сравнително ограничени правомощия – той одобрява

избора на епитропите и ефорите. Уставът на Мелнишката община е видоизменян

неколкократно – през 1860, 1891 и 1902 г., като измененията му отразяват борбите за

повече власт сред различните фракции в градското общество.6

В хода на Танзимата Мелник получава ново административно положение. Градът

се утвърждава като център на Мелнишка каза в Серски санджак на Солунски вилает. За

известно време в казата се включва и Петричко, но в резултат на нови реформи към края

на XIX в. територията на казата все повече се ограничава. В този период, освен града,

казата включва още 62 селища (към 1891 г.) или 55 селища (към 1900 г.)7. Те са

разположени по поречието на Струма и в западната част на Пирин, от Кресненското

дефиле на север приблизително до Рупелския пролом на юг. Най-голямото село в казата е

Свети Врач (дн. Сандански), което след време ще се разрастне до степен да поеме

централната роля в региона.8

Градът преживява известна нестабилност в периода на Руско-турската

освободителна война (1877-1878) и Кресненско-Разложкото въстание (1878-1879), когато

една част от населението напуска града и областта – турците се насочват на юг, българите

на север. Скоро обаче обстановката се успокоява и повечето от заминалите се завръщат.

Най-напрегнатият период в политическо отношение за Мелник е времето от 1895 г.

до 1913 г. Той се харакеризира с изострена борба от национален характер между гръцката

и българската общност (и турските власти като трета страна), съставна част от борбите за

надмощие в Македония и Одринско. Началото е дадено от четата на Борис Сарафов, който

през 1895 г. превзема Мелник и с това открива въоръжената борба на българите в

Македония. Гърците в Мелник също се въоръжават, а турците се опитват да удържат

колкото е възможно по-дълго властта си с помощта на различни ходове. Окончателният

край на този етап е катастрофален за града. В хода на двете Балкански войни през 1912-

1913 г. Мелник се оказва арена на бурни събития, които в крайна сметка довеждат някога

цветущият град до пълен демографски колапс и ширеща се материална разруха. Никоя от

6 Vlachos, Theodoros N. Die Geschichte der byzantinischen Stadt Melenikon, Institute for Balkan Studies, Thessaloniki, 1969, 104-106. 7 62 според статистиката на Георги Стрезов от 1891 г. и 55 според статистиката на Васил Кънчов.

8 Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. Второ фототипно издание, Академично издателство

„Проф. Марин Дринов”, С., 1996, 186-190.

страните не е лишена от вина за тази катастрофа.9 В следващите години градът частично

надмогва кризата, но никога не достига до предишните си възможности.

Население

Общи данни

С по-определени данни за броя на къщите и жителите на възрожденския Мелник

разполагаме относно XIX и началото на ХХ в. Поради сложния етнически състав на града

и околността, статистиките често пъти носят спорна и недостоверна информация, видимо

повлияна от национални пристрастия. В таблиците по-долу се прави опит за

систематизация на част от многобройните сведения. В квадратни скоби са посочени

изчисления на автора, които следват логично от дадените в сведението други данни.

Население на града

Сведение10

Година Мелни

к -

жител

и

Турц

и

Християн

и

Гърци Българи Влас

и

Циган

и

Австрийска

карта-план

1832 6500 – – – – – –

Николаос

Лорентис

1838 6000 – – – – – –

Андреас

Валвис

1839 5000 – – – – – –

Кусев –

Груев

1873 3210 650 2560 560 2000 – –

[Несторова

-

Калайджие

в]

1880 20000 – – – – – –

Зотос Ок.188

6

15000 – – – – – –

Николаос 1886 5500 1500 4000 – – – –

9 Милетич, Л. В полуразрушения Мелник. (Пътни бележки от 1914 година) – Македонски преглед, год. 1,

№1, 91-95; Златарски, В. Доклад до Началник-Щаба на действующата армия. – В: Петров, П. Пътуване на проф. В. Н. Златарски в Македония – Военно-исторически сборник, год. 60, 1991, №1, 70-71. 10 Vlachos, Theodoros N. Die Geschichte der byzantinischen Stadt Melenikon, Institute for Balkan Studies, Thessaloniki, 1969, 15-16; Описва Z. [Георги Стрезов], Два санджака от Источна Македония – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, год 8, 1891, кн. XXXVII-XXXVIII; Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. Второ фототипно издание, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, С., 1996, 189-190.

Схинас

Георги

Стрезов

1889-

1890

4900 1000 [3900] 1800 2100 – –

Васил

Кънчов

1890 5000 950 3400* – – 30 620

Васил

Кънчов

1900 4330 950 [3180] 2650 500 30 200

Димитър

Мишев-

Бранков**

1900 [над

4185]

– – 3825 260

(в т.ч. 40

екзархист

и)

– –

Теодорос

Влахос по

Несторова-

Калайджие

в

1909 –

1912

12000

–

13000

– – 7000

(напуска

т

града

1913 г.)

– – –

*Изчисляват се общо гърци+българи.

**Изчислява само християнското население.

Брой къщи в града

Сведение Година Брой

къщи

Турски Гръцки Български Влашки Цигански

Руски

консул в

Солун11

1873 1500 – – – – –

Кусев-

Груев

1873 1030

Георги

Стрезов

1889-

1890

850 200 300 350 – –

Васил

Кънчов

1890 900 180 410 200 5 105

Л.

Милетич

по И.

Чонтов

1909-

1912

[1290] 400 800 20 70

11

Косев, Д. (отг. ред.) Македония. Сборник от документи и материали, изд. БАН, С., 1978, с. 285.

Мелнишка каза

Сведени

е

Годин

а

Общо

жител

и

Турц

и

Помац

и

Християн

и

Гърц

и

Българ

и

Влас

и

Циган

и

Георги

Стрезов

1889-

1890

33664 5070 995 [27274] 1800 25274 200 25

Васил

Кънчов

1890-

1891

25637 5360 1000 [18325] 2050 15495 780 955

Васил

Кънчов

1900 28271 5551 700 [20798] 2650 16998 1150 1222

Димитъ

р

Мишев

Бранков

*

1900-

1904

[над

29613]

– – 29613 3825 24048 1728 12

*Изчислява само християнското население.

Както се вижда от таблиците, според повечето и по-меродавни данни населението

на града през XIX и началото на ХХ в. варира от ок. 4300 до 6500 жители. Относно

малкото сведения, които показват население между 12000 и 20000 жители, има основания

да се смята, че авторите им смесват данните за град Мелник с каза Мелник. Броят на

къщите може да бъде определен приблизително на около 900-1000. В посочените данни се

забелязва тенденция към спад на населението в продължение на по-голямата част от XIX

в. Тази тенденция се потвърждава и от други известия, които не посочват числови данни.

Спадът като цяло не е рязък, но е траен – градът постепенно губи част от обитателите си,

които се ориентират към икономически по-перспективни места, а дошлите на тяхно място

(главно от близкото селско население) не са толкова, че да покрият напълно демографския

отлив.

Вероизповедания и народностен състав

Според една от най-достоверните статистически картини, представена ни от Васил

Кънчов12

, към 1900 г. населението на Мелник и Мелнишка каза (градът Мелник плюс 55

по-малки околни селища) се разпределя по етнически признак по следния начин:

Българи-

християни

Българи-

мохамедани

Турци Гърци-

християни

Власи Цигани Всичко

Мелник 500 0 950 2650 30 200 4330

Мелнишка

каза

16998 700 5551 2650 1150 1222 28271

12

Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. Второ фототипно издание, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, С., 1996, 189-190.

Трайното числено превъзходство на християни над мюсюлмани в региона е една от

най-открояващите местни характеристики през епохата на османската власт. Тя

предопределя на свой ред един извънредно важен аспект на местния духовен живот.

Макар и да представляват господстващ в администрацията елемент, мюсюлманите в

Мелник (освен в отделни случаи-изключения) не препятстват религиозния живот на

християните, а в културно отношение са пасивни.

До Балканските войни доминиращият (числено, културно и стопански) в Мелник

етнос е гръцкият. Най-поддържаното предание за произхода на това население е, че то

представлява потомци на преселени през XIII в. гръцки жители на Филипопол-Пловдив.

Генетичната връзка с големия тракийски град се поддържа и от българска, и от гръцка

страна, макар и да има известна разлика относно причините за преселването. През XVIII –

началото на XX в. мелнишките гърци са изолирана група в региона, обградена изцяло от

население със славянски облик, ако не броим турците, които очевидно са външен елемент.

Най-близкото място с компактно гръцко население е Сяр, който отстои на ок. 60 км. на юг

от Мелник. Независимо от анклавния си характер, гръцката общност в Мелник се

възпроизвежда трайно и стабилно през вековете на османската власт. Тя избягва

демографска деградация благодарение на три елемента: (а) собствен генетичен фонд, (б)

придошли в града гърци и (в) придошло друго православно население (българи и власи),

което се грецизира на място.

Факторите, които консолидират мелнишката гръцка общност през XV-XIX в. са:

Православната църква, и по-специално наличието на Мелнишката митрополитска катедра

с по-свободни условия за християнско вероизповедание; икономическият (занятчийски и

търговски) просперитет; наличието на добро гръцко училище, което привлича и задържа

интелигентни сили в града като преподаватели и ученици.

„Много българе е погълнал тоя град и още поглъща”, пише Георги Стрезов през

1891 г. Българите постоянно прииждат в града, най-вече от околните села. Някои идват

като слуги, има села, чиито жители са предпочитани за слуги в богатите мелнишки къщи.

Други българи идват, за да учат в града. Понякога двата фактора за миграция се

обединяват. Младежите от село Хотово например, често идват като ученици в гръцките

училища в града и, за да се издържат, се наемат като слуги в града. Българите се преселват

и заради занаятите и търговията. По линия на смесени бракове и трайно пребиваване

много от тях през вековете се елинизират, възприемат гръцки език и самосъзнание. Редица

стари гръцки фамилии в града с течение на поколенията се обезличават, а други се

запазват единствено чрез бракове с българи.

Освен единичните миграции на българи към Мелник, има и по-масови движения.

През 1822 г. в южномакедонския град Негуш (дн. Науса) и околността му избухва

въстание. След неговото брутално потушаване голяма част от населението, което е

смесено – гръцко и българско, се преселва на други места. В Мелник се заселват около 150

къщи българи от Негушко, известни като пуливаци. Макар че запазват своето прозвище,

към 1890 г. Васил Кънчов свидетелства за тях, че младите са почти напълно

елинизирани.13

Дори през втората половина на XIX в., когато на други места

националното движение с анти-гръцки устрем е в разгара си, в Мелник има изразена

тенденция към елинизация на придошлите българи.

Турците, както вече стана дума, започват да се преселват в Мелник от XV в.

насетне, но по-активно през XVIII в. Изворите подчертават, че турското население в

Мелнишко няма конярско (юрушко) потекло, т.е. в региона отсъства номадският

мюсюлмански елемент. Турците в града представляват най-вече управленска върхушка и

военен контингент, но има и земевладелци. В един по-късен етап някои от тях стават

чифликчии. Независимо от религиозните забрани, отнасящи се до пиенето на вино,

мелнишките турци също се занимават с лозарство и винарство. Сред мелнишките турци

има лица, които се открояват с материалните си възможности.

Власите (изворите включват в това понятие както латиноезични - арумъни, така и

гръкоезични - каракачани) в Мелнишко са изключително пастирско население, което

обитава през летния период колиби високо в Пирин планина (най-много са в с. Бождово).

В самия град Мелник са малко и са в по-голямата си част погърчени, но в планинските

райони живеят компактно и запазват по-трайно своя бит и култура.14

Зимно време

мигрират със стадата си към равнината между Сяр и Бяло море. Стопанската им роля е

важна, тъй като осигуряват млечни продукти, вълна и месо на градските жители. Поради

отсъствието на мюсюлманите-юруци в мелнишкия дял на Пирин, власите-пастири тук са

по-свободни от конкуренция.

Циганите в Мелник също присъстват, някои автори (Кънчов, напр.) смятат дори, че

са относително много. В религиозно отношение някои от тях гравитират към

мюсюлманите, други към православните, а трети са без установено вероизповедание.

Основните им дейности са типичните за техния етнос и на други места. Васил Кънчов ги

споменава по-специално като търговци на добитък, ковачи и музиканти.

Социално-класова картина

Съдейки от Мелнишката харта (1813 г.), през XVIII и началото на XIX в. сред

гражданите ясно се диференцират два обществени класа: патрикии (чорбаджии) и

ипохерии (от гр. простолюдие). Първата прослойка включва местните първенци (архонти)

и изобщо по-богатите, втората обхваща останалите, по-бедни и от не-именити фамилии.

13

Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. – Избрани произведения, Т. 1., С. 1970. Цит. по: http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html. 14

Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика. Второ фототипно издание, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, С., 1996, с.106.

Сред мелнишките „патрициански” родове има някои, носещи стари и славни

византийски имена: Мурзуфул (Μούρτζοσφλος), Дука (Δούκας), Куропалат

(Κοσροπαλάτης), Спандонис (Σπανδωνης), Фламбурас (Φλάμποσρας), Карапанос

(Καραπάνος), Вудимос (Βούδημος), Телебис (Τελεμπης) и др. Един учител в местното

училище в средата на XIX в. се откроява с императорската фамилия Ласкарис. Зад всички

тези фамилни имена не е правдоподобно да стоят реални потомци на ромейската

аристокрация. Без да отричаме достойнствата на средновековния Мелник, той все пак е

твърде затънтено място, за да стане убежище на толкова много аристократи. Впрочем,

практиката да се използват благородни византийски имена е засвидетелствана далеч извън

тесните граници на Мелник и вероятно възхожда към опитите за социално легитимиране

на гръцки новобогаташи през по-ранните векове на османската власт (XVI – XVII в.).

Социалната динамика на Мелник през тези векове засега е трудно да се оцени, но можем

да бъдем да бъдем уверени, че тя не е била слаба – стари и влиятелни семества са се

изчерпвали, обеднявали са, оставали без наследници или са се преливали в други фамилии

чрез бракове. Същевременно хора от скромен произход са забогатявали, задомявали са се

в имотни семейства и след известно време са придобивали самочувствието на част от

елита.

Всички български автори от XIX в. и началото на XX в. са категорични, че сред

мелнишката аристокрация има мнозина, чиито предшественици са дошли от околните

български села или от влашките колиби. „При все това едвам се наброяват 8 рода, които

нямат ближно или по-далечно българско произхождение. Те са: Ласкаревци,

Спандониевци, Куропаловци, Вламбуровци, Джанлиевци, Киповци, Теокаровци и

Христаковци.”15

И все пак, независимо от всички тези социални издигания и спадове, към

началото на XIX в. в Мелник има отдавна утвърдена чорбаджийска класа, която заедно с

митрополита самостоятелно ръководи общинските дела на града.

Уставът на градската община от 1813 г. на пръв поглед изглежда като триумф на

демократичното начало, което лишава чорбаджиите от привилегии в градското

управление и дава права на всички (включително и на простолюдието) да участват в

градските дела. Това обаче не може да стане толкова просто на практика – влиятелните

родове не губят ролята си така лесно, авторитетът на аристократичната традиция в града е

много висок. Освен това, не бива да се пренебрегва мюсюлманската общност - онзи

елемент, който действително разполага със сила да се наложи, както му е изгодно.

Случаят със своеволния Муста(фа) бей показват, че каквито и намерения да има

християнската община в града, тя си остава зависима от богатите и овластени турски

господари, които имат тежката дума в съдбините на града.

15

Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. – Избрани произведения, Т. 1., С. 1970. Цит. по: http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html.

СТОПАНСТВО

Земеделие

Земеделските култури с най-голям принос към стопанството на Мелник и

околността през възрожденската епоха са лозата, памукът и тютюнът. Освен тях трябва да

се отбележат и други специфични култури: сусам, афион (сънотворен мак). От зърнените

култури в казата интерес представлява отглежането на ориз.16

Също добре застъпена

култура в региона е арпаджикът.

Отглеждането на зърнени култури в Мелнишко е ориентирано преди всичко към

задоволяване на местните нужди, а не за търговия, затова на пръв поглед то не се откроява

на фона на изброените специфични култури. При все това най-много земя в казата е

отделена за пшеница, а ечемикът и царевицата също заемат големи площи. Като цяло

потреблението на брашно и хляб в града е доста активно и това води до значително

развитие на мелничарството и хлебарството. Мелничарството е засвидетелствано по

различни данни, включително по австрийски картен план на града от 1832 г. Мелниците

(воденици) се намират на Мелнишка река - в горната част на нейния градски участък. За

разлика от останалите водоизточници в града, тази река е с постоянен приток на вода.17

Николаос Лорендис споменава за 6 мелници в града към 1838 г. В града също е имало

фурни, но техният брой предстои да бъде установен. На Мелнишка река се разполагат още

два вида мелници: за чистене на ориз и за чистене на памук, за които вече стана дума.

Едрото земевладение е добре познато в региона. През втората половина на XIX в. в

Мелнишко се засилва чифликчийството. След Кримската война около 75 % от

обработваемата земя в Мелнишко-Петричкото поле е собственост на мюсюлмани-

чифликчии.18

Няколко села в казата изцяло или частично принадлежат на богати

мелнишки чифликчии, като се срещат и чифлици на богати християни от града. По

сведения на Г. Стрезов към 1890 г. в Мелнишко чифлишки стопанства има в 9 села:

Капатово, Склаве, Чифлици (вер. дн. Лозеница), Манджово (дн. Виногради), Рожен

(чифлик на Роженския манастир), Бождово, Лешница, Ляски и Махала.

Лозарство и винарство

Мелнишкото вино е най-прочутият от всички продукти на града, най-главното перо

в градската и регионалната икономика, най-важният поминък за гражданите и селското

население в района. Към 1894 г. добивът на грозде в казата възлиза на 5 милиона кила.

Почти цялото количество отива за производство на вино. Като цяло десертни сортове

16

Описва Z. [Георги Стрезов], Два санджака от Источна Македония – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, год 8, 1891, кн. XXXVII-XXXVIII, с. 25. 17

Нешева, В. Мелник. Богозиданият град, изд. ИК „Иврай”, С., 2009, с. 319, Табл. I 3. 18

История на България, изд. БАН, Т.6, С., 1987, с. 48.

грозде в района не се отглеждат. Различни автори споменават за производство на ракия в

Мелник, но по-конкретни числа засега липсват и не може да се прецени какъв дял заема то

в общата картина на лозаро-винарството. Статистиката, която Г. Стрезов представя със

сведения около 1890 г. сочи производство на 1 млн. оки вино годишно за Мелнишка каза,

плюс 100 хиляди оки пелин19

. Освен Мелник, другият голям винарски център тук е

Кресна, познат с по-светли червени и с бели вина. В добавка към тъмночервеното

мелнишко вино, съществува и още един много популярен местен специалитет – силното и

гъсто „Метавразмено”, което се получава от преваряване на вино с петмез.20

Сортът „широка мелнишка лоза” е основата на този поминък, направил самия град

знаменит. Широката мелнишка е къснозреещ сорт. Беритбата започва през първата

половина на октомври, което е благоприятно за мелничани поради меката есен. Другото

отлично предимство на местните условия са хълмовете от мек пясъчник, върху които

лежи самият град. Теренът позволява с лекота прокопването на подземни тунели, в които

има идеални условия за съхранение на виното. В целия град има поне 19 големи изби в

частни къщи на мелничани, някои от които представляват тунели и галерии с десетки

метри дължина. Добро описание на лозаро-винарството в града дава Васил Кънчов, който

посещава Мелник през 1891 г.

„Главното занятие на мелничани е винарството. Лозята, насадени на голямо

пространство хълмове около града, дават черно грозде, от което се получава силно вино.

Лозята се работят добре и виното се приготовява старателно. Винените изби са

тунелообразно изкопани в глинестите стени и държат добър хлад. Виното се държи в

големи бъчви и сякога — самоток. Преточва се често и на втората година става много

добро за пиене. Обикновено мелнишките вина съдържат много танин, затова имат

стегателен тръпчив вкус. Много често винарите развалят вината си, като ги боядисват

черни с разни бои. Много пъти им турят гипс. Обикновените за продан вина се продават

още същата година, когато се берат, и то главно отиват в Неврокоп, Сяр, Джумая и

Кавала. Обаче намират се и стари много хубави вина. В някои къщи приготовяват от

засушено грозде гъсти възблаги вина, които траят много години и могат смело да

съперничествуват на европейските от подобен род.”21

В края на XIX и началото на XX в. филоксерата, тежка епидемия по лозовите

насаждения, уврежда огромна част от лозята в Европа, започвайки от западната част

(Франция) и разпространявайки се на изток. Филоксерата (по същество ларвите на мухата,

носеща латинското наименование phylloxera) унищожава кореновата система на по-

чувствителните сортове грозде. Тежък удар преживява и мелнишкото лозарство, което е

19 Описва Z. [Георги Стрезов], Два санджака от Источна Македония – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, год 8, 1891, кн. XXXVII-XXXVIII, с. 22. 20

Несторова, Е., Калайджиев, Г. Мелник. Изд. Наука и изкуство, С., 1965, с. 51. 21

Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. – Избрани произведения, Т. 1., С. 1970. Цит. по: http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html.

принудено да преглътне загубата на голям брой лозови масиви и по-качествените

насаждения. Мелнишкото лозарство и винарство в крайна сметка оцелява благодарение на

някои по-устойчиви лозови масиви, но нито обемът на производството може да бъде

достигнат, нито качеството на по-раншната продукция може да бъде възстановено. Така,

в навечерието на Балканските войни, може би най-ключовият за градското стопанство

отрасъл изпада в криза, която за нещастие е съчетана с други негативни фактори.

Памук

През 20-те години на XIX в. пътешественикът Кузинери споменава за активно

отглеждане на памук в Мелнишко, търгуван основно чрез Серския пазар.22

Памукът се

чисти в града, като за целта на Мелнишка река се разполагат три фабрики за чистене.

Машините за чистене на памук вече са налице в града през 30-те години на XIX в.

Образците от произведения памук се отнасят на пазара в Сяр, където селяните се

договарят с купувачи за цена и ден на доставката. Сведенията за интензивно

памукопроизводство потвърждава и Ами Буе при пътуванията си в периода 1836-1838.23

Статистическите данни от периода около 1890 г. показват сравнително по-слабо

производство на памук в казата спрямо останалите кази в Серско и Драмско. Много

вероятно е това да се дължи на спад в мелнишкото памукопроизводство към края на XIX

в. Независимо от това, през същия период В. Кънчов поставя памука на безспорно първо

място сред отглежданите тук растения от т.нар. технически култури. Главната част от

продукцията в този период вече отива не към Сяр, а към Солун. По-малка част от

мелнишкия памук, но също значима като дял поема на север – към Горна Джумая,

Разложко и Княжество България.24

Други култури

Тютюнът е една от най-отглежданите култури в Мелнишко през възрожденската

епоха. При местните климатични условия реколтата от него е добра, а търговията с него

носи солиден приход. Тютюнът влиза в листата на мелнишките търговци още през XVII-

XVIII в. Вероятно обаче те не са продавали само местно произведена стока, тъй като

много и качествен тютюн се отглежда и в съседните области: Неврокопско, Серско и

особено Драмско. Сведенията от края на XIX в. показват, че Мелнишка каза отстъпва на

споменатите региони по тютюнопроизводство.

Значителен принос за икономиката на казата има прозводството на ориз.

Отглеждането е съсредоточено най-вече в района на Св. Врач. За очистване на ориза в

22 Снегаров, И. Българските земи през погледа на чуждестранни пътешественици 1828-1853, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, С., 1997, с. 63. 23

Снегаров, И. Българските земи през погледа на чуждестранни пътешественици 1828-1853, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, С., 1997, с. 178. 24

Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. – Избрани произведения, Т. 1., С. 1970. Цит. по: http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html

самия град Мелник работят две фабрики, разположени на Мелнишка река. Отново Солун е

главният пазар, а на север отива втория по големина дял от продукцията.25

Арпаджик в Мелнишко се отглежда в по-големи количества също в района на Св.

Врач. Тази култура изглежда е носела добри приходи до към средата на XIX в. През 1891

г. Васил Кънчов научава от оплакванията на местни хора, че в дадения период търговията

с арпаджик е отслабнала рязко, а с нея и цялостното благосъстояние в района, поради

това, че Княжество България е спряло да изкупува тази продукция.

Сусамът е една от най-характерните и широко застъпени в Мелнишко култури. В

целия регион сусамовото масло замества зехтина, за чието производство отсъстват

условия (маслината не вирее добре тук). Интересно и рядко срещано явление в градската

икономика е мелнишкият сусамо-масларски еснаф, цялостна занаятчийска организация,

заета с производството и продажбата на сусамовото масло. Продукцията на масло в града

може би е имала по-голям обем до средата XIX в. и е възможно да се е пласирала на други

места. Във всеки случай обаче, към 1890 г. шарланът (както се нарича още маслото) е

произвеждан изцяло за местна консумация. Васил Кънчов посочва ежегоден добив от 9500

оки26

. Част от това число впрочем се пада не на сусамовото, а на маковото масло, чийто

дял в този период се увеличава. Даденото число не е достъчно за градските нужди, защото

същият автор посочва голямото търсене в Мелник на шарлан от Петричко. Очевидно

сусамо-масларският еснаф е бил поставен пред силна конкуренция.

Според някои сведения афионът (сънотворният мак) се култивира по българските

земи от началото на XIX в., като идва от Мала Азия и Близкия Изток. Понастоящем тази

култура е обект на многобройни ограничения и регулации, тъй като представлява

суровина за опиати, но в коментирания период османските власти дори насърчават

отглеждането на афиона. Независимо от това, до края на XIX в. отглеждането му в

Мелнишко е слабо застъпено, въпреки че печалбата от него е значителна (1 ока се продава

за 200 гроша по сведение от 1891 г.).27

По-специални сведения има за отглеждането му в

Левуново. Една част от афиона се отделя за производство на масло, също наричано

шарлан, което допълва производството на сусамово масло.

Животновъдство

Мелнишка каза е една от най-богатите на овце и кози в Източна Македония.

Наличието на добра паша, особено по високите места в Пирин превръщат Мелнишко в

основен производителен район за вълна. Вълната на свой ред захранва силното развитие

на текстилното производство в Мелник, по-специално абаджийството, чиято продукция се

25 Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. – Избрани произведения, Т. 1., С. 1970. Цит. по: http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html 26

Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. – Избрани произведения, Т. 1., С. 1970. Цит. по: http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html 27

Описва Z. [Георги Стрезов], Два санджака от Источна Македония – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, год 8, 1891, кн. XXXVII-XXXVIII, с. 44.

познава и продава добре в рамките на Османската империя и извън нея. Овцевъдството в

района е представено от два типа: овцевъдство с малък радиус на пашата, при което

овцете са собственост на местното селско население, и овцевъдство от номадски тип, при

което стадата са много големи, а собствениците им са почти изключително власи. Вторият

тип е свързан със сезонни миграции двукратно в годината: пастирите пребивават във

високите части на Пирин през топлата част на годината, след което през есента слизат към

крайбрежните райони на Беломорието и Серското поле, за да прекарат там студените

сезони. През пролетта поемат по обратния път. Движението обхваща не само мъжете-

овчари, но и целите семейства. Приблизителната дължина на тези миграции на хора и

животни е ок. 100 км в едната посока. Мелник представлява попътно средище на това

движение, като в града се установяват известен брой власи, които вероятно изпълняват

посредническа функция при търговията.

Едрият рогат добитък и свинете също са масово отглеждани в Мелнишко.

Говедовъдството и свиневъдството водят до силното развитие на два други занаята в

Мелник – табакчийство и колбасарство. Солидното производство на обработени кожи е

дело на организиран табашки еснаф в града, който на свой ред спомага значително за

подема на мелнишката търговия. В добавка, гръцкият автор Евангелидис през 1913 г.

изрично посочва широката известност на мелнишките колбаси, по-специално шунката

(вероятно говежда) и свинската наденица28

.

Търговският оборот на Мелник през Възраждането би бил немислим без

достатъчен брой товарни и ездитни животни – коне, магарета, мулета и катъри. Особено

голям е броят на отглежданите в града и областта магарета. По този показател казата

заема водещо място в Източна Македония. Към края на XIX в. обаче, общото числото

домашни животни отстъпва по сравнителни данни на околните кази. В този период едрият

добитък остава изключително за собствено ползване. Само част от овцете и козите се

търгуват извън казата - в Сяр, Солун, Кавала и Драма.29

Към животновъдството се отнасят и две по-специфични занятия: пчеларство и

отглеждане на копринени буби. И двете заемат значителен дял в мелнишкото стопанство,

като второто ще бъде разгледано в раздела за занаятите и промишлеността. Местното

пчеларство е особено известно с качеството и количеството на произвеждания тук восък.

Восъкът служи за леене на свещи и други нужди на града и на Мелнишката митрополия,

но има значителен пазар и извън местния. Мелнишка каза, по-точно 19 села от нея,

представляват основен доставчик на пчелен восък за Цариград, Мека и Медина.

28

Vlachos, Theodoros N. Die Geschichte der byzantinischen Stadt Melenikon, Institute for Balkan Studies, Thessaloniki, 1969, S.16. 29

Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. – Избрани произведения, Т. 1., С. 1970. Цит. по: http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html

Горско стопанство и други природни ресурси

Мелнишка каза изрично се посочва като изключително богата на дървен материал.

Главната зона на дърводобив е Пирин, като водещо място заема районът на Кресна. В по-

ниските части на планината горските масиви са доста изчерпани към средата на XIX в.,

ако се съди по примера на близкото до Мелник с. Орманите (дн. с. Ласкарево и с.

Ладарево). В неговото землище е имало непроходима гора, от която към 1890 г. личат

само малки остатъци. Солиден ресурс обаче си остават горите в по-високите части. В

Мелник изобилният дървен материал е решаващ за осигуряване на отоплението и за по-

активното строителство.

Планината предоставя още един ценен ресурс за мелничани – дивеч. Въпреки

ограничените сведения от източниците, може да се смята за сигурно, че ловът има

значителна роля в мелнишката икономика. Свидетелство за това е наличието на

кожухарски еснаф в града, който не би могъл да работи добре без постоянен приток на

суровини. Такива могат да бъдат осигурени преди всичко от улова на диви животни в

пиринските гори. За съседния Неврокоп, сходен с Мелник по достъпа до ловни ресурси,

има сведения за солидни постъпления от улова на животни с ценна кожа, продавани

включително на големия пазар в Лайпциг. Няма основание да се съмняваме, че и Мелник

се е възползвал от възможностите на своята околна среда.

Земята в Мелнишко, освен другите си характеристики, е богата на два вида полезни

изкопаеми – глина от добро качество за керамично производство и железни руди. И двете

суровини са били активно използвани още от Средновековието. И грънчарството, и

железодобивът в града имат важен принос за просперитета му в началото на

възрожденската епоха. Към XIX в. тяхното икономическо значение в голяма степен се

изгубва. По-долу ще бъде коментирано мястото на железодобива и железообработката в

градската промишленост. Грънчарството в Мелник, което до XVII в. включително

произвежда отлични образци на обикновена, глазирана и сграфито керамика, отстъпва на

вноса първо на фаянс (XVII-XVIII в.), а по-късно на порцелан (през XIX в.) от Италия,

Централна Европа и Мала Азия.30

Така именно успехът на мелнишките търговци в

чужбина става фактор за маргинализацията на този занаят в града.

Занаятчийство и промишленост

В общия обем на мелнишкото производство през възрожденския период се

открояват производството на тъкани (вълна, памук, коприна) и кожи (обработени кожи и

кожи на диви животни), както и на готови изделия от тях.31

Сред тъканите се открояват

по-специално произвежданата в Мелник фина вълнена аба („тънко платно”, както се

30

Нешева, В. Мелник. Богозиданият град, изд. ИК „Иврай”, С., 2009, с. 321. 31

Χιώλος, Κωνσταντίνος Β. Μακεδονική Γη: Το πολυθρφλητο Μελζνικο (Мелник), 12 μαΐου 2012 - http://yaunatakabara.blogspot.com/2012/05/blog-post_12.html

нарича в турските данъчни документи) и памучната тъкан богасия, намираща добър пазар

в Империята и в Централна Европа.32

Някои от занаятчийските производители отрано имат изградени свои гилдии –

еснафи. През 1813 г. шест еснафа подписват Устава на Общината в Мелник: бояджийски,

кожухарски, златарски, терзийски (в други документи е наречен абаджийски), бакалски и

папукчийски.33

По-късно през XIX в. сред занятчиите в Мелник продължават да се

оформят еснафски сдружения. Според по-късни сведения в града вече има осем еснафа:

бояджийски, обущарски, кожухарски, златарски, бакалски, табашки, абаджийски и

сусамо-масларски. Новите сдружения със сигурност са тези на табаците и на

производителите на сусамово масло. Някои автори добавят също еснафите на

калцунджии34

и собаджии35

, но тяхното съществуване засега е под въпрос. Прави

впечатление отсъствието на златарския еснаф в информациите за по-късно време.

Възможно е той да се е разпаднал, тъй като отрасълът на златарството очевидно изгубва

своята роля в градската икономика в течение на XIX в.

Извънредно важен отрасъл в местната икономика е копринарството. Цикълът е

пълен: в региона е силно развито отглеждането на копринени буби, чиито пашкули се

събират в града, следва производството на сурова коприна, а оттам и на копринени

тъкани. По сведения около 1891 г. в Мелнишка каза годишно се разнасят около 400 драма

бубено семе, от които се произвеждат 2000 оки пашкули.36

Ами Буе свидетелства, че през

30-те години на XIX в. в Мелник вече работи фабрика за коприна.37

Гръцкият географ

Николаос Лорендис през 1838 г. пише за две фабрики. Той впрочем подчертава, че

производството на коприна е вторият по приходи отрасъл на мелнишкото стопанство след

винарството.38

През 1891 г. Георги Стрезов посочва, че фабриките за коприна в града до

неотдавна са достигали до 4, но към времето на сведението пак е останала една. В нея

работят 6 мъже и 40 жени (според Кънчов жените са 20), които в продължение на 2-3

месеца след събирането на пашкулите ги обработват, за да извлекат влакното. Към 1890 г.

тази фабрика произвежда 300 оки коприна годишно.39

За значителен спад в

32

Нешева, В. Мелник. Богозиданият град, изд. ИК „Иврай”, С., 2009, с. 319, с.337. 33

Vlachos, Theodoros N. Die Geschichte der byzantinischen Stadt Melenikon, Institute for Balkan Studies, Thessaloniki, 1969, S. 106. 34

Геров, Г., Б. Пенкова, Р. Божинов. Стенописите на Роженския манастир, изд. Български художник, С., 1993., с. 14. 35 Χιώλος, Κωνσταντίνος Β. Μακεδονική Γη: Το πολυθρφλητο Μελζνικο (Мелник), 12 μαΐου 2012 - http://yaunatakabara.blogspot.com/2012/05/blog-post_12.html 36

Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. – Избрани произведения, Т. 1., С. 1970. Цит. по: http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html 37 Снегаров, И. Българските земи през погледа на чуждестранни пътешественици 1828-1853, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, С., 1997, с. 187. 38

Vlachos, Theodoros N. Die Geschichte der byzantinischen Stadt Melenikon, Institute for Balkan Studies, Thessaloniki, 1969, S. 16. 39

Описва Z. [Георги Стрезов], Два санджака от Источна Македония – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, год 8, 1891, кн. XXXVII-XXXVIII, с. 46; Кънчов, В. Пътуване по долините на

производството на коприна към края на XIX в. говори и Васил Кънчов. От произведената

коприна една част остава в града за производство на копринени (свилени) платове, а друга

се продава в Сяр.

Към необхванатите в еснафи занаяти трябва също да бъдат отбелязани някои със

значителна продукция и оборот, като колбасарството, за което стана дума. Друг такъв

занаят е бъчварството. При огромното производство на вино в града, нуждата от бъчви

излиза на преден план. В Кордопуловата къща и днес могат да бъдат видяни някои

истински бъчви-гиганти, които побират 5 000-7 000 л. вино. За рекордно голяма бъчва

свидетелства Любомир Милетич през 1914 г. Тя е побирала 30 000 оки вино и се намирала

в избите на същата фамилия, чието точно име е Курдопалу.40

Бъчвите, особено големите,

се сглобяват и разглобяват на място в избите. Дървеният материал вероятно е местен, тъй

като Пирин предоставя необходимия ресурс. За две села в близост до Мелник, Горна

Сушица и Суха Сушица (дн. Златолист) е известно, че се специализират в друг

съпътстващ бъчварството занаят – производството на обръчи за бъчви и каци, които се

пласират в Мелник.41

Железарството също е силно развито в Мелник, като за това има многобройни

писмени и археологически сведения.42

Нещо повече, в един по-ранен период този поминък

е бил един от водещите в местната икономика. Добивът на желязо е основен отрасъл в

региона на Южен Пирин – Мелнишко и Неврокопско (напр. Тешово), в съседните

планини на юг (напр. Али-ботуш, дн. Славянка) и особено в Демир-Хисарско. Типът

рударство в региона представлява разпръснати малки рудници. Преобладава

производството на желязо в малък и среден обем, но в повече центрове. Няколко селища в

Мелнишко са известни рударски центрове със самокови (с. Пирин, с. Калиманци), а сред

тях е и самият град Мелник. В резултат от добива на желязото като суровина, Мелник

започва да развива и железообработване, като по-специално знаем за наличието на

ковашки работилници и работилници за ножици. Към 1838 г. Н. Лорендис посочва като

важен поминък за града направата на оръжие. На този етап е трудно да се конкретизира

какво точно оръжие е произвеждано в Мелник, но е сигурно, че оръжейното производство

през тази епоха стои в тясна връзка с желязото и неговата обработка.

Разцветът на железодобива и железообработката в града се отнасят към

сравнително по-ранно време, XVI-XVII в. Рудата се промива на воденици на Мелнишка

река в близост до мелниците за брашно.43

През XIX в. този занаят е в упадък в града и

Струма, Места и Брегалница. – Избрани произведения, Т. 1., С. 1970. Цит. по: http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html 40 Милетич, Л. В полуразрушения Мелник. (Пътни бележки от 1914 година) – Македонски преглед, год. 1, №1, с.87. 41

Описва Z. [Георги Стрезов], Два санджака от Источна Македония – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, год 8, 1891, кн. XXXVII-XXXVIII, с. 25. 42

Нешева, В. Мелник. Богозиданият град, изд. ИК „Иврай”, С., 2009, 319-321. 43

Нешева, В. Мелник. Богозиданият град, изд. ИК „Иврай”, С., 2009, с.319-321.

казата, както и навсякъде в Южен Пирин и Али-ботуш (дн. Славянка). Към края на века

вече не се говори и за каквото и да е производство на оръжие. Все пак отделни самокови в

Мелнишко и Демир-Хисарско се запазват дори до края на века и до началото на ХХ в.

Двете Сушици, специализирани в производството на обръчи за каци и бъчви, вероятно

също представляват остатък от някога многократно по-интензивно железарство.

Една фабрика за производство на конопени въжета в Мелник допълва

разнообразието в картината на градската промишленост. Васил Кънчов споменава за нея

през 1890 г. без да може да даде по-конкретни данни, освен, че фабриката дава работа на

много мъже, идещи от други места в Мелник.

Към занаятите, развити в Мелник следва да бъде добавен и един, който е

едновременно поминък и изкуство: зографският. Мелнишкото художествено средище

възхожда към средновековния период от историята на града и съществува през цялата

османска епоха. Майсторите-зографи се занимават с изработката на икони, стенописи,

иконостаси, мебели и декоративни елементи. Работят както самостоятелно, така и в групи,

наречени тайфи (при по-големи поръчки). Повече запазени образци на мелнишкото

зографство има от XVII-XVIII в. От XIX в. вече могат да бъдат проследени по-определени

художествени тенденции (много пищни декоративни орнаменти, особено мотиви с цветя),

както и имената на някои по-изтъкнати зографи от Мелник – Лазар Аргиров, Николай

Яков и др. За Николай Яков е известно, че е от зографски род – и баща му, и синът му са

зографи, което дава основания да се мисли за потомствения характер на занаята.

Мелнишките зографи работят по поръчки изключително в града и в един сравнително

близък регион (Мелнишко, Петричко, Неврокопско). Рядкост са сведения за поръчки в по-

далечни селища, но има и такива, както се вижда от запазена икона на Н. Яков в

Дупница.44

ТЪРГОВИЯ

Пътища

Пътищата, по които се осъществяват търговията и всички останали връзки на

Мелник с останалия свят са ограничени от особеностите на терена. На първо място по

значение в региона стои главният път от Горна Джумая към Сяр (в продължение към

Солун), който в главното си протежение минава покрай река Струма. През последните

десетилетия на XIX в. османските власти предприемат дейности по подобряването на пътя

и превръщането му в шосе. Този процес е половинчат и през 1891 г. шосето все още е

само частично готово. Градът Мелник, разположен в гънките на Пирин на ок. 15-20 км

встрани от този главен път, се свързва с него основно чрез пътя, който върви на ЮЗ от

града по Мелнишка река. През 1891 г. Георги Стрезов описва пътя като тесен, едва

44

Мелнишко художествено средище – В: Енциклопедия Пирински край. Т. I, Благоевград, 1995, 563-565.

побиращ две коли. Съществуват сведения и за път на запад към Св. Врач и оттам на север,

който тръгва от Мелник през т.нар. Римски мост. Освен това, има един още по-тесен

планински път („колкото да се разминат едни кола”) на изток, водещ към Неврокоп45

, и

пътеки, с които се достига до разпръснатите в околността села. С оглед неудобството на

транспортните връзки, Мелник дълго време използва това като предимство, защото остава

относително защитен от своеволията на турските власти в по-достъпните райони. Към

края на възрожденската епоха обаче, с повишената динамика на комуникациите, Мелник

започва да губи от местоположението си.

Градска търговия

Неудобствата на местните пътища очевидно са преодолим проблем, тъй като,

независимо от всичко, Мелник векове наред е динамичен център на търговия. Основа на

търговската дейност представляват значителното занаятчийско производство в града,

съчетано с активна земеделска дейност и използване на природните ресурси в региона. За

количеството търговци в Мелник в началото на XIX в. можем да съдим от сведението, че

при безскрупулното управление на Мустафа бей над 150 души, занимаващи се с износ и

внос на стоки, напускат града. За град с размерите на Мелник това е впечатляващо число.

Пазарът в града е много оживен. Стари изображения (снимки и рисунки) показват

кервани с коне, камили, магарета и катъри, прииждащи в града за търговия. Завръщащите

се в града мелнишки търговци внасят стоки от далечни места – за вноса на фаянс и

порцелан вече стана дума, към тях трябва да прибавим западноевропейски текстил и

облекло по европейската мода. Други пък потеглят със своите кервани от товарни

животни със самари, на които са натоварени бурета или мехове с вино, бали тютюн,

памук, коприна, аба и пр. Градът сам по себе си е активен потребител. На архивни

фотографии от края на XIX – нач. на ХХ в. се забелязват цели товари със земеделска

стока, струпани на градската търговска улица – чаршията. За едно близко село,

Кромидово, с плодородна земя и много градини, се знае, че разпродава цялата си

зеленчукова продукция в Мелник.46

Произведените в Мелнишка каза храни почти изцяло

остават за производителите и местния пазар, единствено част от тях се продава към

Неврокопско.

Сърцето на тази забързана търговско-занаятчийска активност е градската чаршия.

Чаршията на Мелник е била разположена там, където сега е главната улица на града.

Сегашното корито, по което във влажните сезони протича по-голям или по-малък воден

поток, не е съществувало, то е изкопано и обезопасено с каменни стени по-късно през ХХ

в. През Възраждането главната стопанска артерия на мелнишкия живот представлява

извънредно оживена улица с дюкяни, по която обаче често се стичат потоци, а понякога и

45

Описва Z. [Георги Стрезов], Два санджака от Источна Македония – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, год 8, 1891, кн. XXXVII-XXXVIII, с.23. 46

Описва Z. [Георги Стрезов], Два санджака от Источна Македония – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, год 8, 1891, кн. XXXVII-XXXVIII, с. 856.

буйни поройни води. С цел да се избегнат наводнения, а също и от съображения за

сигурност, дюкяните са издигнати високо над нивото на улицата, на 2 до 4 м. над нея. До

дюкяните се достига чрез стълби, които вечерно време се вдигат, за да се предпази

мястото от кражби.47

Въпреки подчертаното място на гръцкия език в различните сфери на

градския живот, пазарът има свои по-различни закони – Г. Стрезов свидетелства, че

българският език е основният, на който се говори на чаршията. През XIX в. на чаршията,

на мястото, наречено Чатала, е изградено градското кафене, което незабавно се превръща

в едно от ключовите места на града. Кафенето е едновременно „архитектурен акцент”,

както го нарича изследователката Виолета Нешева, и средище на социални контакти,

търговски сделки и стопански инициативи.48

Вътрешна търговия

Мелничани активно търгуват своята градска продукция, както и продукцията на

околните села, на по-близки и по-далечни пазари. Най-важният средищен пазар в региона

за дълго време е град Сяр. Към средата и през втората половина на XIX в. търговията

(включително и на мелничани) започва да се насочва все повече към Солун, който набира

много голямо предимство в оборота поради навлизането на параходното плаване и

железниците. Преди XIX в. има ясни сведения за добрите позиции на мелнишки стоки в

Цариград. Те несъмнено са били продавани там и по-късно, но е трудно да се прецени

доколко огромният столичен пазар ги е разпознавал и търсел именно като мелнишки.

От голямо търговско значение в местен план е ежеседмичният пазар в Св. Врач. „В

понеделник става пазар, в който дохаждат занаятчии и търговци от Мелник, за да

продават стоката си на селенете от околностите. За тая цел има малка чаршия в

южния край от [т.е. на] селото [Св. Врач] с 25 дюкяна.”49

Заслужава отбелязване

практиката занятчиите самостоятелно да продават произведенията си.

Пазарът в Св. Врач изиграва двойнствена роля за мелнишката търговия – макар и

мелничаните да са формирали пазара и да са водещ фактор там в началото, към 1890 г. В.

Кънчов констатира, че Св. Врачката чаршия вече е станала конкурент на Мелнишката –

„Малък добив има градът от дребна търговия с околните села, понеже има пазар в с. Св.

Врач, който силно конкурира с мелнишкия.”50

Значително по-удобното разположение на

Св. Врач спрямо главния път в района постепенно се превръща в мощно търговско

предимство. То ще се реализира напълно едва след 1913 г., когато регионът попада трайно

в България. Безспорно главен фактор за размяната на позициите има демографската

47 Описва Z. [Георги Стрезов], Два санджака от Источна Македония – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, год 8, 1891, кн. XXXVII-XXXVIII. 48 Нешева, В. Мелник. Богозиданият град. С, изд. «Иврай», 2008, с. 319. 49

Описва Z. [Георги Стрезов], Два санджака от Источна Македония – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, год 8, 1891, кн. XXXVII-XXXVIII, с. 26 50

Кънчов, В. Пътуване по долините на Струма, Места и Брегалница. – Избрани произведения, Т. 1., С. 1970. Цит. по: http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html.

катастрофа на Мелник през 1912-1913 г., но следва да бъдат отчетени и останалите

фактори. През 1925 г. Св. Врач става административен център на околията, като се

откроява с растящ демографски и стопански потенциал, а Мелник постепенно се

ориентира към незавидната роля на „най-малкия град в България”. Това положение

наподобява регионалната урбанистична картина от римската епоха с нейните интензивни

пътни комуникации. Днес вече е сигурно, че по римско време (I-VI в.) местният център е

бил именно на мястото на днешния град Сандански. Шансовете, които дава

местоположението на Мелник, са били силни през Средновековието (място, удобно за

защита) и през по-ранните векове на османската власт (място, сравнително защитено от

мюсюлманския натиск).

В близките до Мелник градове през възрожденската епоха има няколко значителни

ежегодни панаира. Най-важният панаир в близък радиус е Керван-панаир в Сяр, който има

извънредна популярност за търговци от всички краища на Балканите. Панаирът започва от

15 февруари и продължава до 18 март. Зенитът на това търговско средище е около средата

на XIX в. След 1860 г. оборотът на Керван-панаир започва да намалява, а центърът на

регионалната търговия все по-трайно се измества от Сяр към Солун. Към 1885 г. оборотът

от панаира се изчислява на 50 000 турски лири, но според Г. Стрезов в този период „от

кервана има само жалки остатъци”. Стрезов дори прогнозира скорошното закриване на

панаира.51

За значението на панаирите в Петрич и в Неврокоп дава сведение френският

пътешественик Е. М. Cousinery, като сведението се отнася за периода около 1821-1826 г.52

Неврокопският панаир по традиция започва на 25 август и трае 10-14 дни.53

Към пазара в

Неврокоп са изнасяни и част от произвежданите в Мелнишко храни (зърнени, млечни и

месни). Веднага след Неврокопския, по календар е многолюдният Роженски панаир. Той

се състои на храмовия празник на манастира „Рождество Богородично” (8 септември) и

събира както многобройни поклонници, така и дошли да припечелят от търговия. Друго

търговско събитие на съвсем локално ниво е панаирът в с. Склаве (на 9-10 км от Мелник),

който се открива в деня преди празника Св. Троица, и трае два дни. На него основно се

търгува „жива стока”, т.е. домашни животни. Търговията на мелничани вероятно се е

възползвала активно от възможностите, които тези панаири предоставят.

Мелнишките търговци отрано, още от XVII-XVIII в. трасират свои търговски

пътища със съответните им елементи. Основно ориентирани към външна търговия, в този

по-ранен период мелничани най-често се придвижват със своите кервани на север, към

граничните пунктове на Трансилвания. За целите на своята логистика, те изграждат цял

51 Описва Z. [Георги Стрезов], Два санджака от Источна Македония – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, год 8, 1891, кн. XXXVII-XXXVIII, с. 830. 52

Снегаров, И. Българските земи през погледа на чуждестранни пътешественици 1828-1853, Академично издателство „Проф. Марин Дринов”, С., 1997, с.63. 53

Вж. Стрезов, Пер.Сп. БКД, 1891

ред междинни пунктове, които им служат за допълнителни сделки, почивка и др. Така

през възрожденския период малки групи мелничани могат да бъдат открити в Горна

Джумая, Дупница, София, Търново, Свищов и Русе.54

От последните две пристанища

търговци и стоки се прехвърлят във Влашко, а оттам поемат за Централна Европа през

проходите на Карпатите. Освен по северното направление, мелнишки търговски колонии

се срещат и в Петрич, Демир-Хисар, Сяр, Драма, Кавала и Солун – очевидно там, където

интересите на търговията го диктуват.

Мелничани имат определен търговски усет и умеят да откриват пазарни

възможности. Един пример: след бурните събития от 1877-1879 г. част от жителите на

недалечната Горна Джумая се изселва, главно към Княжество България. Мелнишки

жители (гърци и власи), както и такива от Сяр, се възползват от възникналия вакуум, и се

установяват в Горна Джумая, където вече бездруго имат свои позиции. Като резултат в

техни ръце попада основният дял от търговията в града.55

Външна търговия

Мелнишки търговци в чужбина, по-точно в Централна Европа, са добре

засвидетелствани в документи от XVII в. Основният търговски поток в тази посока е

насочен към два главни пункта в Трансилвания: Кронщат (Брашов) и Херманщат (Сибиу).

И в двата града се създават търговски компании на балканските (вер. „гръцките”)

търговци. През 1639 г. търговецът Стою от Мелник е записан като член на Брашовската

компания. През 1685 г. митническият пункт в Херманщат, Трансилвания, пропуска 126

търговци, от които 37 от българските земи (Мелник, Търново, Арбанаси и Силистра). От

трансилванските средища мелнишките търговци понякога продължават и в северна и

западна посока.56

През периода 1673-1692 г. в Полша търгуват 6 търговци от Мелник (от

общо 37 търговци от българските земи). Сред артикулите, които се изнасят в чужбина, са

прежда, текстилни произведения (плат и готови изделия) от памук, вълна и коприна,

обработени кожи (сахтиян и кордован) и готови кожени изделия (кожуси, колани и др.),

подправки и тютюн.

И през следващия XVIII в. срещаме имена на мелничани, които търгуват в

Австрийската империя чрез посредничеството на Трансилвания. Оформя се и компания на

гръцките търговци във Виена (1749 г.). Виена постепенно се превръща в един от

основните пазари за мелнишките търговци. Гръцката община, оформена около

православния храм „Св. Георги” във Виена постепенно се изгражда като една от

ключовите институции за цялата гръцка диаспора, а мелнишките търговци заемат

забележимо място в нея. Във виенска конскрипция на балканските (гръцки) търговци от

1766 г. откриваме името на един мелничанин, Захария Станко (името издава български

54

Щерионов, Щ. Гърците по българските земи през XVIII-XIX в. (до 1878 г.). Изд. Фабер, Т.1, С., 2008. 55

Описва Z. [Георги Стрезов], Два санджака от Источна Македония – Периодическо списание на Българското книжовно дружество в Средец, год. 8, 1891, кн. XXXVII-XXXVIII, с. 18. 56

История на България, изд. БАН, Т.4, С., 1983,158-159.

произход), който е открил кантора във Виена.57

Сред стоките, които той изнася, се

посочват вълна, памук, кожи и восък. Листата на западноевропейски стоки, които

мелничани внасят през този период, а вероятно и по-късно, включва фаянс, керамика,

платове и др.58

Освен в австрийската столица, мелничани се установяват и на други търговски

средища в Дунавските княжества и Хабсбургската империя, някои от които им осигуряват

не само пазар, но и логистичната връзка с Виена - Букурещ, Херманщат, Кронщат,

Темешвар (Тимишоара) и Будапеща. Извън това мелничани търгуват все по-активно в

Италия, където освен другите артикули, мелнишкото вино успява да намери пазар,

независимо от силната конкуренция. Косвено свидетелство за контактите на мелнишки

търговци с Италия (и по-специално с Венеция) представляват намерените при

археологически разкопки венециански монети59

и донесените от Италия цветни

стъклописни прозорци, каквито има запазени в Кордопуловата къща и в главната църква

на Роженския манастир. Значително е присъствието на мелничани и в Лайпциг, където

(освен другите търговски възможности) в продължение на векове е съсредоточен най-

големият в света пазар на ценни кожи и кожуси.60

В западна посока обхватът на

мелнишката търговия може да бъде проследен до Великобритания. В проспериращия

индустриален Манчестър мелничани също откриват свои кантори.61

Заключение В общата тенденция на мелнишката външна търговия прави впечатление

значителното спадане на броя износни артикули към втората половина на XIX в. Към края

на изследвания период мелничани все още изнасят много вино, но освен него износната

листа вече не е голяма. Напротив, вносът се разнообразява все повече. Това на свой ред

води до все по-тежки условия за местните занаятчийски производства, които практически

изнемогват и в ред случаи загиват под натиска на конкуренцията. За нещастие успехът на

градските търговци се превръща в неуспех за техните съграждани занаятчии. Подобна

тенденция може да бъде уловена и във вътрешната търговия – мелничани имат солидни

предимства на регионалните пазари до средата на XIX в., но постепенно ред фактори

заработват срещу тях, на първо място цялостната активизация на стопанския живот.

Модернизацията на пътищата, появата на железниците и параходното плаване водят до

издигането на нови средища и нови печеливши групи в по-широк пространствен контекст,

като главната промяна е издигането на Солун вместо по-изгодния за мелничани център

Сяр. Мелнишките търговци се опитват да се адаптират към променящите се условия, така

57 История на България, изд. БАН, Т.5, С., 1985, 72-73. 58 Мелник – В: Енциклопедия Пирински край. Т. I, Благоевград, 1995, с. 560. 59

Нешева, В. Мелник. Богозиданият град, изд. ИК „Иврай”, С., 2009. 60

Благодаря на проф. Щелиян Щерионов, който ми обърна внимание върху значителната мелнишка колония в Лайпциг. 61

Щерионов, Щ. Гърците по българските земи през XVIII-XIX в. (до 1878 г.). Изд. Фабер, Т.1, С., 2008.

че загубата на възможности тук трябва да се разглежда в сравнителен план. Но в

модернизиращия се свят, в който се стреми да се впише и Османската империя,

мелнишките занятчии и търговци вече нямат водещите позиции, които в по-ранно време

са ги превръщали в изключителен фактор на местно ниво, а и в по-широк план. Отливът

на население става чувствителен към края на XIX в., като цяло продиктуван от по-добрите

културни и стопански перспективи на други места.

И все пак, със своята динамика и характерен социален климат Мелник продължава

да бъде забележителен градски феномен до Балканските войни (1912-1913). Дори днес

най-малкият град в България завладява въображението на своите посетители, особено

онези, които са настроени да виждат естетичното. Многобройните следи на

възрожденското минало в града-архитектурен резерват са част от онзи ресурс, който все

още е останал на неговите жители. В тази връзка стои и настоящият доклад. Той е опит да

се ангажира по-широко внимание върху миналото на Мелник, не само заради това минало,

но, доколкото е възможно, и заради бъдещето на града.

Socio-economic Characteristics of Melnik during the Revival Period: part

I (Resume in English) The history of the town of Melnik between 17

th – early 20

th c. has been only partly

studied by the Bulgarian scholars. Nevertheless its importance is beyond question. The question

is widely covered by Greek authors, however their works are relatively unknown in Bulgaria and

generally suffer from a national bias in the treatise. The present paper inquires into some aspects

of this history, using the socio-economic approach rather than the national-historical one. The

following major issues are treated: General development of Melnik during the Ottoman period;

Population of the town and the close region (the kaza); Town economy; and Commerce. The first

section presents a brief historical sketch starting with the Ottoman invasion (late14th c.), going

through the rise of Melnik during the Balkan Revival (17th

– 19th

c.) and ending with the

demographic collapse of the town in the Balkan Wars (1912-1913). The second section deals

with demographic questions in the given order: Number of people and houses in town, number of

people in the kaza, Confessions and nationalities represented in Melnik, Social and class

structure of the town dwellers. The economic section includes the following articles: Agriculture;

Viticulture and Winemaking; Other Plant Cultures; Animal Breeding; Use of Forests and Other

Natural Resources; Crafts and Industry. Commerce, because of its importance for the Melnik

inhabitants, is an object of a section separate from the other economy. The issues covered here

are: Roads of communication and trade; Town marketing; Domestic trade (within the range of

the Balkan provinces of the Ottoman Empire); and Foreign trade. In the conclusion, there is an

attempt to outline the main trends of the social and the economic development of Melnik during

the period from the 17th

c. up to the Balkan wars (1912-1913). Considering the struggling

economy of the present day Melnik, the paper aims to point out on those positive examples of its

past, which could attract a larger attention for the town and its people.