Ивайло МАРИНОВ Сп. Духовна култура 11/2005, с. 10-18.

ПРИЧАСТИЕ, ЕДИНЕНИЕ И ОБЩЕНИЕ В БОЖЕСТВЕНАТА ЛИТУРГИЯ

ОБОЗРЕНИЕ НА ГРЪЦКАТА ТЕРМИНОЛОГИЯ

Ivaylo MARINOV In: Duhovna kultura 11/2005, Sofia, p. 10-18.

PARTICIPATION, UNITY AND COMMUNION IN DIVINE LITURGY

SURVEY OF GREEK TERMINOLIGY

Abstract

In this Research I follow the Greek New Testament terminology [henosis, metalepsis, koinonia,

metoche etc. – 9 terms] of Participation and Communion with Body and Blood of Christ, with Holy Spirit, with

celebrants in Heavenly Liturgy etc. and I study its use in popular East Liturgical Manuscripts, that its number

grows to 14 terms to 8-th century. I make a study of its meaning in grammatical context and I translate it into

Bulgarian word for word anew. With the excellent theology of these prayers, we take a look at the examples of

medieval mythagical texts that depict certain nuances of the complex nature of the connection processes in our

worship, and in particular the central sacrament of the Church, and we will continue with the perversions and

messages which bring our insight into the extra-army context with the so-called "Liturgy in the World", and this

is conditioned by the semantics of the processes themselves. Therefore, in fact, the Christian prays and seeks a

Communion to be "for the appropriation of Your kingdom, ... and not for yourselves to live, but for You, our

Master and the Benefactor." Even more importantly, the versatility of communion terms shows the depth and

breadth of the processes of union with Christ.

In second part of this Research, I analyze a few interesting texts (with this terminology) of Eastern Church

Authorities, that interpreted the most valued relation between God and His similar people [mankind – Luke 9:40-

41] most clearly and deeply.

I. Увод [Preface]

II. Новозаветни текстове [NT texts]

III. Литургийни текстове [Liturgical texts]

IV. Някои светоотечески пояснения [Some Father’s Explanations]

V. Обобщение [Conclusion]

I. Увод

Като знаем, че Божествената същност е непознаваема поради непристъпността ѝ

като абсолютно фина и трансцендентна, то Бог в Своя промисъл е направил да бъде

познаваем в Своите енергии, в Своята икона (образ), в Своята ипостас и в Своя характер

чрез явленията им в Духа,1 за да можем да сме Му причастници и съобщници,

2 синове и

дъщери на Светлината. Ето защо темата за причастността на Бога е централна и

определяща за християнското богословие и богослужение.

Божествена литургия – това е формулировката, която Църквата от древността

използва, за да въплъти словесно най-великата световна мистерия, тайнството на

като участие в личността на Иисус Христос, тайната на реалното единение3 на човека с

Бога и с ближните, разкривана едновременно за душата, за плътта и кръвта и особено за

духа, защото "Духът е който животвори" (Йн 6:63) и "Словото стана плът" (Йн

1:14). Божествената света Литургия отразява Божието свещено всеобхватно дело:

промисъл и спасение и на всяко благо съединение, т.е. реализация на домостроителния

план, актуализация на извоюваната победа и свързване на общите елементи, "познати и

непознати" – "Защото Божият хляб е Онзи, Който слиза от небето и дава живот на

света" (Йн 6:33). "И наистина, велика е тайната на благочестието: Бог се яви в

плът..." (1 Тм 3:16) и "тази тайна е велика; но аз говоря за Христа и за Църквата." (Еф

5:32). Това собствено са основните идейни насоки във всеобхватния литургиен процес4.

1 Виж: Евр. 1:3, 3:14, 11:1; Кол. 1:15, 2:12, 3:10.

2 Виж: Ефес. 3:6; Евр. 3:1, 6:4; 1 Пет. 5:1; 2 Пет. 1:4.

3 Според учението на студитите (Х-ХI в.). Виж напр.: Преп. Симеон Новый Богослов. Прииди, Свет

Истинный: Избранные гимны. Прев. Еп. Иларион Алфеев. СПб, 2000, с. 92 сл.

Съкращенията на Новозаветните книги в настоящата работа ще се привеждат според приетите

съкращения в най-новия превод, осъществен към Българското библейско дружество (Новият Завет на

нашия Господ Иисус Христос. Нов превод от оригинала. С., 2002). Там, където е цитиран старогръцкият

текст, с оглед целите на разработката, преводът не винаги ще съвпада с посочения вече или със

Синодалния превод от 1982, респективно 1998 г.

4 Виж: Макариополски епископ Николай. Основни идеи в светата Евхаристия. – ГДА, 1962-1963; също

така: Гошев, И. Старобългарската литургия. – ГБФ, 1931-1932, с. 59 сл.; Афанасиев, Н. Трапеза

Господня. ВТ, 1999, с. 110 сл.; Майендорф, Й. Византийско богословие. С., 1995, с. 252 сл.; Кураев, А.

Традиция, догмат, обряд. С., 1996, с. 38 сл.; Епископ Атанасий Йевтич. Евхаристията в Източната

Причастие, единение, общение: три особени термина, които обозначават

мистико-догматичните реалности в литургичната перспектива и наситената с живот

сфера на Практическото богословие, които обуславят хармонирането на душевните

стихии и възхождането в богоподобие5

. Причастност, съединяване, приемане,

приобщаване, единство, заедност, участие, свързване: благодатни слова-понятия,

изразяващи взаимовръзката между сътворението и осъществяването, подсказващи

богоустановената технология на битието и съ-битието: "Тъй е и писано: първият човек

Адам стана жива душа, а последният Адам – животворен дух" (1 К 15:45).

Във всички древни кодекси и съчинения, до чиито критични издания имахме

достъп през последните години, са отразени гореизложените обобщаващи построения,

разбира се, нюансирани контекстуално, и de facto чрез тях се осмисля и от тях е

извлечена терминологията (гръцка), чието обозрение ще започнем с паралелите между

съвременните текстове на трите литургии6 и новозаветния канон

7.

Термините (без техните производни или твърде редки думи), чрез които се

изразява причастие, единение и общение в литургиите и мистагогиите са следните:

и по-рядко в кодексите:

, а в особени случаи и:

, както и

Всички те са функция на тайнственото свързване на участващите в

Божествената литургия с ближните, с Ангелите, с творението и с Господа и Неговата

благодат и проявления, съгласно една от известните светоотечески (исихастки) триади:

(съзерцание9, деятелност, достъп), чрез която в Мистическото

църква. – В: Църква, Православие, Евхаристия. С., 1999, с. 93 сл.; Панчовски, И. Светата Евхаристия в

Православен аспект. – ДК, 6/1985, с.17 сл.; Архим. Авксентий. "Време е Господ да действа...". – ДК,

5/2000, с. 9 сл.; Митр. Йоан Зизиулас. Евхаристията като място на Истината. – Мирна, 17/2002, с. 57 сл.

5 Имаме предвид светоотеческото учение за "подобието Божие" в смисъл на духовно израстване.

6 Новобългарски преводи: Служебник. Р. Поптодоров (ред.), С., 2001; Служебник. Митр. Григорий

(ред.), С., 1985.

7 Novum Testamentum Graece. Ed. XXVII, Stuttgart, 1993.

8 Връзката по същество между и е ясно подчертана в светоотеческата литература. Виж

напр.: Ким, Н. Рай и человек: Наследие преподобного Никиты Стифата. СПб, 2003, с. 14 сл.

богословие са обяснени съществуващите в довизантийската /общохристиянска/

богослужебна практика категории (степени) на участниците в тайнствата: каещи се,

оглашени, обуреваеми и др. От друга страна, всички тези термини са функция от това

мистично и поливалентно съединение, което в онтологичен смисъл е противопоставено

и противопосочно на разединението и отдалечаването извън благодатно

предпоставените за нас граници на Божия мир, засвидетелствани и проявени от

великите отци на нашата свещена вяра. Граници духовни, не в смисъл на рамки,

бариери и ограничения, но граници, които освобождават от вмешателството на злите

духове и спират несъстоятелните ни помисли и несекващите противоречия. Понеже,

както е известно, всичко това катализира отчуждаването от Бога, което е зло.

II. Новозаветни текстове

В новозаветния канон са употребени следните понятия, които се приемат в

литургичната практика: както и

, и

1) (единство) е hapax, както за Новия Завет, така и за Septuaginta

10, но е с

изключително значение: "

" – "усърдни да

запазвате единството на духа в свръзката на мира. Едно тяло и един дух... един

Господ, една вяра..." (Еф 4:3-4); и малко по-долу (стих 13): "

" – "докато

достигнем всички до единството на вярата и познаването на Сина Божи".

9 Виж: Христов, И. Новобългарско-гръцко-старобългарски индекс. – В: Св. Дионисий Ареопагит. За

небесната йерархия. За църковната йерархия. С., 2001, с.187; и особ. Сидоров, А.И. Комментарии. – В:

Творения преподобного Максима Исповедника. Кн. I, 1993, с. 301, където авторът, опирайки се на R.

Bornert, изтъква следното, относно (съзерцание): "Понятието у преп. Максим е неразривно

свързано с , а поради това "литургичното съзерцание", т. е. въведението в тайнството на

Богопознанието посредством духовно разглеждане на Литургията, е неотделимо от "естественото

съзерцание" и "съзерцанието на Свещ. Писание", за последното виж: Лк 24:45.

Хапакс (съкратено от гр. – казано веднъж) е дума, която се среща само един път. Виж:

Речник на чуждите думи в българския език. С., 1982, с. 945.

10 Schmoller, A. Handkonkordanz zum griechischen Neuen Testament. Stuttgart, 1994, S. 170.

2) (причастяване, участие, размяна) е hapax за Новия Завет в

безспорно един твърде интересен стих, който гласи: "...

" – "... ястия, които Бог е създал за приемане

с благодарност от верните [или дори: храна, която Бог направи за причастяване в

евхаристията на верните]" (1 Тм 4:3).

Частен случай тук е понятието (вземане, приемане), което се използва

много рядко в литургичното творчество11

, но намираме характерна употреба във Фп

4:15: "

" – "нито една църква не се присъедини към мен в словото на даване и вземане

(приемане), освен вие еднички"; както и в Д 2:38 : "

" – "и ще вземете (приемете) даровете на Светия Дух", сходно с Йн 20:22,

където Господ дава правомощия на св. апостоли да предават благодат и да извършват

тайнства, което неведнъж е коментирано в новозаветната екзегетика.

3) (приемам, вземам част, получавам, общувам): "...

" – "... преломяващи

хляб, приемащи храна в ликуващи и очистени сърца" (Д 2:46); или специфичният израз

"... ..." – "... благовремие като приема..." (Д 24:25), съотносимо към

"Време е Господ да действа..." от византийския Начален диалог на Литургията на

оглашените; освен тези срещаме още: "

" – "Земя, която попива..., получава благословение от Бога" (Евр 6:7); или "...

" – "... та да участваме в светостта Му" (Евр.

12:10), за което собствено се говори в Първа молитва след св. Причастие: "Благодаря

Ти, Господи, Боже мой, че не отхвърли мене, грешния, но ме удостои да стана

участник на Твоите свети тайни"12

, а и в Благодарствена молитва на Василиевата

литургия13

.

4) (приобщение, участие, общуване) е основен термин, безспорно най-

известен и интерпретиран от изложените. Освен емблематичните места – 2 К 13:13, Д

11

Глаголите и също се употребяват рядко, т.е. само в две конструкции.

12 Молитвеник. И. Денев (ред.), С., 1999, с. 299.

13 Служебник. С., 2001, с. 233.

2:42 и 1 К 10:16, с цел разгръщане на насоките даваме и тези: "

" – "Верен е Бог, чрез Когото сте призвани за

общение със Сина Му" (1 К 1:9), който стих, а и следващият го, изтъкват връзката,

показана в 1 К 6:17: "Който се съединява с Господа, един дух е с Него". Освен това,

приобщаване,причастие, участие имаме и на други "нива": "...

" – "... за участието ви в благовестието от

първия ден" (Фп 1:5) и: "...

" – "... и участието в страстите (страданията) Му, като се съобразявам

в смъртта Му" (3:10); и особено: "...

" – "... за да имате и вие

общение с нас, а пък нашето общение е с Отца и Неговия Син" (1 Йн 1:3).

Производното (общник, причастник) е засвидетелствано също на

страниците на Новия Завет и бихме изтъкнали 1 Пт 5:1: "...

" – "... свидетел на

Христовите страсти и на идващата да се открие слава причастник", както и

привличащото често вниманието на учените 2 Пт 1:4: "... " – "...

причастници на Божественото естество".

Също така използва се и (съпричастност): "...

" – "... мои съпричастници на благодатта сте всички вие" (Фп

1:7).

5) (причастност, участие, общност) е също основен литургичен термин,

употребен паралелно с във 2 К 6:14, (hapax за Новия Завет): "

" – "каква причастност имат

правдата и беззаконието или какво общение светлината и тъмнината?"

Глаголът (вземам участие, имам част, притежавам) е използван

литургично в 1 К 10:17: "

" – "Защото един хляб, едно тяло сме ние многото, понеже

всички се причастяваме от единия хляб"; или: "

" – "Понеже децата са

съучастници в кръвта и тялото, и Той еднакво взе участие в същите" (Евр 2:14).

Засвидетелствано е и отглаголното (причастен, участник), например в

обръщението на св. ап. Павел от Евр 3:1: "

" – "Затова, братя свети, участници в небесното звание..."; и 14 стих: "...

" – "... причастници на Христа станахме, стига само наченатата

ипостас да удържим до съвършено утвърждаване"; както и в Еф 3:6: "...

" – "... за да

бъдат народите сънаследни, сътелесни и съпричастни на обещанията...".

Като допълнение на основните думи бихме изтъкнали още и употребените в

литургичен контекст:

6) (връзка, свързване, съединяване): "

" – "Христос, от

Когото цялото тяло, поддържано и свързвано чрез стави и съединения..." (Кс 2:19);

7) (вземам, хващам, приемам): "

" – "Духът на истината, Когото

светът няма сила да приеме, защото не Го съзерцава, нито Го познава" (Йн 14:17);

както и: " " – "Владей каквото имаш,

та никой да не вземе венеца ти" (Отк 3:11)14

;

8) [] (споделям, правя да участва, предавам): "

" – "... за да ви предам

духовен дар за ваше укрепване" (Рм 1:11);

9) (наедно, заедно) е специфичното словосъчетание, което

световноизвестният руски богослов Николай Афанасиев анализира в изследването си за

литургията15

. Употребява се почти винаги по отношение събирането в едно на земната

църква и е с нейерархичен контекст, т. е. с този израз се подчертава равното

достойнство на свободно съединяващите се. Бихме изтъкнали в този смисъл

показателните стихове от книга Деяния на св. Апостоли - 2:1, 44 и 47, където

14

Известно е светоотеческото тълкувание, че най-голям страх демоните изпитват от причастието.

15 Афанасиев, Н. Пос. съч., с. 12 сл.

събирането заедно на Божиите верни може да бъде противопоставено на събирането

заедно на Божиите противници (Д 4:26 и Мт 22:34). Ето и други примери за :

" " - "Но тъй,

както се събирате заедно, не значи, че ядете Господня вечеря" (1 К 11:20) и "

" - "Ако, прочее, се

събере цялата църква наедно, и всички заговорят на езици..." (1 К 14:23).

И така, всички гореизложени концепции имат литургичен израз и изпълнение,

което от своя страна е отражение на събитията и процесите в мистичната парадигма на

"наднебесния жертвеник"16

, в измеренията на този , както е в

старогръцкия текст. Тези събития символно и безсимволно присъстват при

отслужването на Божествената литургия, според светоотеческото учение, което

Църквата е приела и което я води в изменчивите исторически процеси.

III. Литургийни текстове

Първият и най-важен от литургико-догматична гледна точка стих от Новия Завет,

който, както например Institutio, има директно литургично приложение, е от края на

Посланието "до църквата Божия в Коринт заедно с всички светии по цяла Ахаия":

"Благодат () Господа нашего Иисуса Христа, и люби () Бога и Отца, и

причастие () Святаго Духа буди со всеми вами" (2 К 13:13) 17

. Това

триадологично благословение е основен елемент от Въведителния диалог на

Евхаристийния канон (Анафората) на всички съвременни литургии18

и на голяма част

от древните19

(освен, разбира се, на Преждеосвещената [вечерната] литургия), като

разгръща вече в пълнота началното благословение на Утренята, ако е имало такава

16

Израз, който веднага препраща към "образеца", видян от св. пр. Моисей на планината (Изх 25:9; 26:30).

Под Institutio литургистите разбираме учредителните слова, изречени от Господ Иисус Христос на

Тайната вечеря.

17 Цитираме литургийния текст, тъй като отразява термина "причастие", което е не само "общуване", и е

още един пример за съхранен древен литургичен текст на църковно-славянски език, който е запазил по-

точно смисъла на изразеното в Новия Завет – Служебник. С., 2001, с. 152 и с. 212.

18 Виж напр.: The Service Book of The Holy Qurbana. Malankara Orthodox Church Publications, 1992, p.21.

19 Виж напр.: Brightman, F.E. Liturgies Eastern and Western. Vol. I, Oxford, 1896, p. 148.

извън манастирската ограда, а и на Литургията на оглашените (Словото)20

. Ако е имало

Петохлебие, което е рядкост, то днес няма начално благословение, тъй като не е запазен

самостоятелният му характер21

.

Като естествено продължение на въведителното благословение се явява

Молитвата на Постепиклезиса, която днес в нашите храмове се извършва "тихо", а не

, както в древността22

: "А всички нас, които се причастяваме ()

от единия Хляб и от едната Чаша, съедини () ни един с друг за приобщение

() в единия Дух Свети, и направи нито един от нас за съд или осъждане да се

причастява () със светото Тяло и Кръв на Твоя Христос..."23

; тъй също

Молитва на причастяването от св. Василий Велики (византийската литургия), където

се казва: "... да бъдем причастници () на Твоите вечни блага, приготвени,

Господи, за тия, които Те обичат"24

, чрез което се указва на начина за придобиване на

винаги актуалното "ново" естество25

.

Завършек на това "богословие на участието"26

е последното моление от

Ектенията след Анафората: "Като изпросихме единство () във вярата и

общение () със Светия Дух, нека сами себе си и един-другиго и целия наш

20

Имаме предвид възхождането: Бог – Царство – Троица; виж напр.: Лосский, В.Н. Очерк Мистического

богословия Восточной церкви. – В: Лосский, В.Н. Боговидение. М., "АСТ", 2003, с. 245 сл.

21 За Петохлебието () отдавна има нужда от специално изследване, базирано на връзката,

която е отразена в Д 2:42, между учението (), причастието (), хлеболомението (

) и молитвите (). Тази връзка, която е приела по-късно различни форми: агапи, вечерня,

бдение, Преждеосвещена литургия и др.

22 По този въпрос виж напр.: Голубцов, А.П. О причинах и времени замены гласнаго чтения

литургийных молитв тайным. – Богословский вестник, т. III, 1905, с. 68 сл.

23 Служебник, с. 221. Прекрасното богословие на Постепиклезиса виж напр. в: Александрийската

литургия по Codex Rossanensis (IХ в.) и Rotulus Vaticanus (Х в.) в: Swainson, C.A. The Greek Liturgies.

Cambridge, 1884, p. 58.

24 Муретов, С. К материалам для истории чинопоследования Литургии. Сергиев Посад, 1895, с. 118.

25 Виж: Киров, Д. Човекът е съработник на Бога. – ГСУ-БФ, т. I (нова серия), 1993, с. 238; Панчовски,

И. Въведение в Нравственото богословие, С., 1958, с. 95.

26 Изразът заемам от проф. прот. Й. Майендорф – Майендорф, Й. Византийско богословие. С., 1995, с.

12.

живот на Христа Бога да отдадем!"27

, с което прекрасно се изтъкват основните

"съединения" в Литургията, които, съгласно приетата в обемисти богословски или

философски студии и монографии терминология, са чисто катафатични и аксиоматични.

Тези четири момента от Литургията на верните илюстрират парадигмата и

перспективата на духовното свързване, отнасящо се до целокупната Църква, онагледена

ментално като система в известния Corpus Areopagiticum28

. Тези четири момента

присъстват не просто "информативно" в тайнството Евхаристия, но те са водещите

характеристики на сложния паралелен литургиен процес. В този контекст продължаваме

с примери от използваната в Новия Завет терминология:

1) – Молитва на причастяването от литургията на св. ев. Марк (Х в.): "...

"29

– "... в единение с Дух Свети"; а също Молитва на

протесиса от Литургията на св. Яков (Paris MS 476)30

: "...

" – "... Троица, Която ни

съедини и освети чрез Себе Си, и умири нашия живот".

2) – Втора молитва на верните от Преждеосвещената литургия

(Codex Barberini)31

: "... " – "... с които

причастие неосъдно ни дарувай"; също Молитва на предепиклезата от евхологиона на

епископ Серапион Тмуитски (IV в.): "

"32

– "изпълни и тази жертва с Твоята сила и Твоето

причастие".

3) – възгласът преди Задамвонната молитва от Василиевата

литургия (VIII в.): "

..."33

– "Прави, причастните на Божествените, свети, пречисти и небесни

27

Assemani, I.A. Codex Liturgicus. T. V: Missale Hierosolymitanum. Ed. 2, Paris et Leipzig, 1902, p. 49;

Служебник, с. 231.

28 Виж: Rorem, P. The Medieval Development of Liturgical Symbolism. – Grove Liturgical Study 47,

Nottingham, 1986.

29 Assemani, I.A. Codex Liturgicus. T. 7: Missale Alexandrinum. Ed. 2, Paris et Leipzig, 1902, p. 40.

30 Swainson, C.A. Op. cit., p. 215.

31 Brightman, F.E. Op. cit., p. 384.

32 Цит. по: Woolley, R.M. The Liturgy of the Primitive Church. Cambridge, 1910, p. 176.

33 Goar, J. sive rituale Graecorum. Ed. 2, Venice, 1730, p. 156.

тайни..."; и в Упътването за св. причастие (Х в.): "

..."34

– "Свещеникът, след като се причасти, се покланя на

архиерея..."; както и в Апостолски постановления VIII, 15, 2: "...

"35 – "... да се причастим със Светите

тайни, които си ни дарил в пълнота..."

4) Терминът се съдържа напр. в: Благодарствената молитва на

Василиева литургия (ХI в.): "

..."36

– "дай ни да станем с причастяването със Светото тяло

и Кръв на Твоя Христос...", както и Молитва на причастяването от Йерусалимската

литургия (Paris MS 2509)37

: "...

" – "... за да станем

достойни причастници и участници на Твоите свети тайни, за прошка на греховете и

за живот вечен".

5) – Главопреклонителна молитва на Александрийската Василиева

литургия (Х в.): "... "38

– "...

сътелесни и съпричастни и съобразни на Твоя Христос" или Вместохерувимската

песен от Преждеосвещената литургия: "... "39

– "... за

да станем причастни на вечния живот".

Така, тези примери ние приемаме за достатъчни да очертаят документалната

употреба на основните пет новозаветни термина за причастие, единение и общение.

6) (свързване, съединение) и (съединение, среща, сливане; а

оттам схващане, познание, разбиране40

) се ползват от авторите на богослужебни

34

Цит. по: Taft, R. The Pontifical Liturgy of the Great Church according to a Twelfth-Century Diataxis in

Codex British Museum Add. 34060. – OCP 45, Roma,1979, p. 302.

35 Цит. по: Roberts, C.H. and B. Capelle. An Early Euchologium. Louvain, 1949, p. 31.

36 Муретов, С. Пос. съч., с. 119.

37 Swainson, C.A. Op. cit., p. 309.

38 Renaudot, E. Liturgiarum Orientalum Colectio. T. I, Ed. 2, Frankfurt, 1847, p. 75.

39 Taft, R. The Great Entrance. – OCA 200, Roma, 1978, p. 68.

40 С такова значение е използвано напр. в: Кс 1:9 или Еф 3:4.

текстове по-рядко, при това специфично, поради което ще ги оставим за по-нататъшно

изследване.

Като допълнение, при това по същество, бихме продължили със следните

примери:

7) За (вземам, хващам, приемам), освен разбира се Установителните

слова, ще дадем пример с Молитва на причастяването от Якововата литургия (Paris MS

2509)41

: "

" – "Господ да ни

благослови и удостои с хватките на пръстите (на душите) да приемем огнения въглен,

и да се докосне до устните на верните, за очистване и обновление на душите и телата

им".

8) можем да срещнем в следния израз от Наставление за отслужване

на св. литургия във Великата църква (ХII в.): "

"42

– "И така, архиереят излиза на солея и

като причастява тези в храма...".

9) Специфичният израз намираме в ходатайствената молитва

(Intercessio) от Александрийската литургия на св. Василий Велики (IХ в.): "

"43

- "...да ни помилваш всички заедно веднъж-

завинаги", където е отразен паралел с думите на св. ап. Павел относно

първосвещеническото достойнство и дело на нашия Господ – Евр 7:27. А също и

възглас от Великия вход на Златоустовата литургия (ХIV в.): "

"44 - "Възхвалявайте Господа заедно с

мене и да прославяме името Му заедно".

41

Taft, R. The Great..., p. 315; срв. Ис. 6 гл., където преживяванията на пророка имат директен паралел в

Литургията на верните.

42 Taft, R. The Pontifical..., p. 302; виж: Красносельцев, Н. Пос. съч., с. 72.

43 Цит. по: Болотов, В. Заметки по поводу текста литургии св. Василия Великаго. – Христианское чтение

3/1914, с. 294.

44 Муретов, С. Пос. съч., с. 14.

Сега ще пристъпим към термините, които не са отразени в новозаветните книги,

а в по-късно развитото богословие на Евхаристията:

10) (съединение) – Молитва на оглашените на св. Василий Велики (ХI

в.): " ..."45

– "Да ги съедини..."; също така Молитва на потира от св. Йоан

Златоуст (ХII в.): " "46

– "Съединение на Светия Дух".

11) е дума, за която се знае, че припокрива като превод ,

въпреки че за богословието, филологията и философията е интересен преводът

метасъщност. За целта на настоящата работа е достатъчен и следният пример от

Заключителната молитва “ ” на Александрийската литургия (Codex

Rossanensis): "

" 48 – "Даде ни, Владико,

освещение чрез причастието с всесвятото Тяло и безценната Кръв на Твоя Единороден

Син".

12) (причастие, участие) срещаме употребена като синоним на

, напр. в Отпуста на Александрийската литургия от сборника на C. Swainson:

"

"49

– "Благословен да е

Бог, Който благославя и освещава, и закриля и опазва всички нас чрез причастността

на светите и чисти и животворящи Негови тайни".

13) (участие, причастие)50

и по-точно глаголната форма намираме

използвана в конструкция51

от края на Молитвата на каденето в Якововата литургия

(Х в.): "

45

Goar, J. Op. cit., p. 154.

46 Красносельцев, Н. Материалы для истории чинопоследования литургии св. Иоанна Златоуста. Казань,

1889, с. 20.

47 Виж: Христов, И. Пос. съч., с. 189.

48 Swainson, C.A. Op. cit., pp. 72, 328.

49 Ibid., p. 73.

50 Смятаме, че едно изследване в преводна насока метаформа, метасъстояние съвсем не е non sensum.

51 Конструкция тук наричаме специфично словосъчетание, което винаги изразява рефлексия от

Мистическото в Практическото богословие.

..."52

–

"Боже, Който с велико и неизразимо милосърдие, слезе в слабостта на Своите раби и

ни счете за достойни да се причастим на Твоята наднебесна трапеза...".

Приключвайки настоящето изследване, нека се спрем и на последния по-важен

термин – последен по честота на употребата, но от първите по важност, особено според

„Църковната йерархия” на Дионисий Ареопагит.

14) (съединение) винаги се използва в специфичен план53

, както в

Главопреклонителната молитва от византийската литургия на св. Василий Велики

(ХIV в.), която поради важността й предаваме изцяло: "

"54

– "Владико Господи, Отче на щедростите и Боже на всяко

утешение, благослови преклонилите пред Теб главите си, освети, опази, укрепи,

утвърди, от всяко дело на злия отдели, с всяко благо дело съедини, и удостой неосъдно

да се причастят с пречистите и животворящи Твои тайни за опрощение на греховете

и за причастяване със Светия Дух".

Така с превъзходното богословие на тази молитва завършваме прегледа на

примерните места от средновековните мистагогични текстове, в които се разгръщат

нюанси от сложната природа на съединителните процеси в нашето богослужение, и по-

конкретно в централното тайнство на Църквата, и предстои да продължим със

светоотеческите податки и послания, които въвеждат нашето обозрение вече и в

извънхрамов контекст, с т.нар. "литургията в света", а това е обусловено от самата

семантика на посочените процеси. Затова всъщност християнинът отправя молитви и

52

Swainson, C.A. Op. cit., p. 317.

53 Термин, изразяващ съединение, свързване, употребяван специфично, е и , върху който в

настоящата статия няма да се спираме.

54 .

търси св. Причастие да бъде "за присвояване на Твоето царство,... и вече не за себе си

да живея, а за Тебе, нашия Владика и Благодетел"55

.

(следва)

(to be continued)

55

Молитвеник. С., 1999, с. 299.