СИЛВИЯДЕЙОПИЯНЕНАОТТЕБ

Част3от„Кросфайър“

Преводотанглийски:МиленаРадева,2013

chitanka.info

БЛАГОДАРНОСТИБлагодарянаредакторкатаХилъриСоурейзацялатаусиленаработапо„Опияненаоттеб“

ипопървитедвекнигиотпоредицата„Кросфайър“.Безнеявроманитещешедаиманякоинеясноти,многолатинскидуми,краткизабежкикъмисторическияжаргонидругипрепятствия,коитодаотвличатчитателитеоткрасиваталюбовнаГидиънкъмЕва.Многотиблагодаря,Хилъри!

ОгромнапризнателностзамояагентКимбърлиУейлъниредакторкатамиСиндиХуон,коитопомогнахадапресъздаммагиятанаГидиъниЕва,докатопишехтазиистория.Когатоимахнуждаотпомощ,тевинагибяхадомен.Благодаряви,КимиСинди!

БлагодаряинамояпиарГрегСъливанзатова,чеместимулирашедасъморганизирана,изаогромнатамупомощвпланиранетонапрограматами.

Дължаблагодарностинамояагентв„СиЕйЕй“—ДжонКасир,зацелияположентрудитърпениетодаотговарянамоитевъпроси.

Благодарнасъмнавсичкимеждународнииздатели,коитоприематсневероятенентусиазъмпоредицата„Кросфайър“ийоказватогромнаподкрепа.

Благодаряинамоитечитатели!Никоганебихмогладаизкажаколкосъмпризнателназавашетотърпениеиподкрепа.Благодарнасъм,чесподелямпътешествиетонаГидиъниЕвасвас.

1Нюйоркскитетаксиметровишофьорисауникалнапорода.Безстрашнидобезумие,те

натискатпедалаисепровиратпреззадръстенитеулициснякаквоабсолютнонеобяснимоспокойствие.Вечесебяхнаучиладасеконцентрирамвърхутелефонаси,заданеобръщамвниманиенаколите,скоитосеразминавахменасантиметри.Всекипът,когатодопуснехгрешкатадапогледнанавън,осъзнавах,чесвсесилапритискамкракасивподаиинстинктивносеопитвамдазадействамспирачката.

Новтозимоментнесенуждаехотизкуственоотвличаненавниманието.Цялаталепнехотпотслединтензивнататренировкапокравмага,аумътмибеизцялозаетсмисълтазатова,коетобенаправилмъжът,коготообичам.

ГидиънКрос.Дорисамоиметомубешедостатъчно,задаизпратигорещавълнанакопнежпрезскованотомиинапрегнатотяло.Отмомента,вкойтозапървипътговидях—отмига,вкойтопогледнахпрезабсурднопривлекателнатамувъншностисъзряхтъмнияиопасенмъжзаднея—усетихсилатанаоновапривличане,коетоидва,когатосиоткрилизгубенатасиполовина.Нуждаехсеотнеготака,кактосенуждаехотударитенасърцетоси,атойсебеизложилнаогромнаопасност,бешерискувалвсичко.Зарадимен.

Остриятзвукнаклаксонамевърнакъмдействителността.Презстъклотовидяхблестящатаусмивканасъквартирантаси,койтомегледашеот

рекламавърхуавтобус.УстнитенаКариТейлърбяхаизвитивсъблазнителнаусмивка,ависокотомустройнотялозадръствашекръстовището.Шофьорътнатакситонатиснаклаксонаняколкопъти,каточелитакащешедаразчистипътя.

Напразно.НитоКари,нитоазсепридвижихме.Тойпродължавашедастоиполегналнаеднастрана,голдокръстаибос,аджинситемубяхаразкопчанитака,чесевиждахаиластикътнабельотому,иясноочертанитекоремнимускули.Тъмнокестеняватамукосабешесексиразрошена.Азеленитекатоизумрудочиблестяхапалаво.

Изведнъжосъзнах,чещемисеналожидапазяужаснатайнаотнай-добриясиприятел.Карибешевръзкатамисреалността,гласътнаразума,рамото,накоетовинагиможехда

сеоблегна—бешемибратповсичкиначини,коитоимахазначение.Мразехмисълта,четрябвадакрияотнеготова,коетоГидиъненаправилзамен.

Отчаяноискахдаговорязаслучилотосе,дагосподеляидаполучапомощвусилиятасидагопроумея,нознаех,ченемогадаседоверянаникого.Дорипсихоаналитикътниможедасеокажедлъженданарушипрофесионалнататайнапорадинякаквиетичниилиюридическипричини.

Отнякъдесепоявиедърполицайвсветлоотразителнажилеткаиприканиавтобусадавлезеобратновлентатасиснетърпящвъзражениежестнаръкатавбяларъкавицаинастойчивоподвикване.Следтованинаправизнакдапрекосимкръстовищетосамомигпредисветофарътдасесмени.Облегнахсеназад,обвихръцеоколосебесиизапочнахдасеполюшвам.

ПътуванетоотмезонетанаГидиъннаПетоавенюдоапартаментамивГоренУестСайдекратко,нотозипътмисесторикатоцялавечност.Информацията,коятодетективШелиГрейвсотполицейскотоуправлениенаНюЙоркбесподелиласменсамопрединяколкочаса,напълнопромениживотами.

Имепринудидаизоставячовека,скогототрябвашедасъмвтозимомент.БяхоставилаГидиънсам,защотонеможехдаседоверянамотивитенаГрейвс.Неможех

дапоемарискадаесподелиласъмнениятаси,самозадаразбередалищеотидапринеговеднага

ипотозиначинщедокажа,чераздялатанинеенищодруго,освендобреизмисленалъжа.Господи!Бушуващитемиемоцииотеквахавбеснияритъмнасърцетоми.Втозимомент

Гидиънсенуждаешеотменточнотолкова,колкотоиазсенуждаехотнего,можебидориповече.Аазситръгнах.

Опустошениетовочитему,когатовратитеначастнияасансьорсезатворихамеждунас,меразкъсвашеотвътре.

Гидиън.Такситозавииспряпредсградата,вкоятоживеех.Портиерътотвориврататанаколата,

предидауспеядакажанашофьорадаобърнеидамевърнетам,откъдетобяхтръгнала.Топлиятивлаженавгустовскивъздухнахлуипрогонипрохладатанаклиматика.

—Добървечер,госпожицеТрамел—поздравипортиерът,допрялекодвапръстадокозиркатанафуражкатасиитърпеливомеизчакадаприберадебитнатасикарта.

Приключихсплащанетоисеопряхнаръкатаму,докатослизахпреззаднатавратанатаксито.Усещахдискретниямупогледкъмследитеотсълзиполицетоми.Усмихнахсетака,сякашнямахабсолютноникаквипроблеми,влязохбързовъвфоайетоисеотправихдиректнакъмасансьорите,катопопътямахнахзапоздравнаперсоналаотрецепцията.

—Ева!Обърнахсеивидяхстройнабрюнеткавелегантенкостюмсполадаставаотдиванавъв

фоайето.Тъмнатайкосападашенаедривълнипораменете,поплътнитейблестящорозовиустнигреешеусмивка.Намръщихсе.Неяпознавах.

—Каквообичате?—попитах,внезапнообзетаоттревога.Доловихнякакъвхищенблясъквтъмнитейочиитоваменакарадазастананащрек.

Въпрекичесечувствахужасноивероятноизглеждахпосъщияначин,изпънахраменеияпогледнахправовлицето.

—ДианаДжонсън—представисетяимиподадеръкасдобреподдържанманикюр.—Репортернасвободнапрактика.

—Здравейте—поздравихивдигнахучуденовежди.—Немегледайтетакаподозрително—засмясетя.—Бихискалапростодапоговоримза

няколкоминути.Вмоментаработявърхуединматериалиимамнуждаотпомощтави.—Немеразбирайтепогрешно,ноневиждамзакаквобихмогладаговоряседин

репортер.—ДоризаГидиънКросли?Настръхнах.—Особенозанего.Катоединотдвайсетипеттенай-богатимъжевсветаисобственикнаглавозамайващброй

недвижимиимотивНюЙорк,Гидиънвинагиепредставлявалинтересзарепортерите.Нофактът,чемееизоставилисеесъбралотновосбившатасигоденица,същосебепревърналвновина.Дианаскръстиръцеижестътподчертабюстай—нещо,коетонямашекакданезабележа,тъйкатосевзряхпо-внимателновнея.

—О,хайдестига—опитаседамеубедитя.—Нямадаспоменавамиметоти,Ева.Нямадаизползвамнищо,коетодаиздаде,чеизточникътсити.Товаешансъттидамуотмъстиш.

Усетихкаквстомахамизапочнадасеобразувабуца.ТябешеточнотипътнаГидиън—висока,слаба,стъмнакосаиматовакожа.Толковаразличнаотмен.

—Сигурналиси,чеискашдасезахванешстова?—отвърнахтихо.Интуитивновечебяхсигурна,чевнякакъвмоментотминалототазиженабешечукаламъжа,коготообичам.—Азнебихискаладазаставамнапътяму.

—Страхувашлисеотнего?—попитатярязко.—Меннемеестрах.Паритенемудават

праводаправикаквотосииска.Поехвъздухдълбокоибавноисиспомних,чедокторТерансЛукас,койтосъщобешев

конфликтсГидиън,мибеказалпочтисъщитедуми.Ивъпрекитовадорисега,когатовечезнаехнакаквоеспособенмъжътдомен,колкодалечбиотишъл,задамезащити,всеощеможехдаотговорячестноибезвсякаквосъмнение:

—Не,несестрахувам.Новечесенаучихдаподбирамбитките,скоитосезахващам.Най-добротоотмъщениеедапродължаживотаси.

Тявирнабрадичка.—Невсичкиимамекъсметанякоярокзвездаданичаказадкулисите.—Кактоидае.Въздъхнахмислено,когатоячухдаспоменавабившетомигаджеБретКлайн—фронтмен

наизгряващагрупаиединотнай-горещитемъже,коитонякогасъмсрещала.ИтойкатоГидиънбуквалноизлъчвашесексапил.НозаразликаотГидиън,тойнебешелюбовтанаживотами.Бяхрешиланикогаповечеданенагазвамвонезиводи.

—Вижкакво—започнаДианаиизвадиотджобанаполатасивизитнакартичка,—многоскорощестигнешдозаключението,чеГидиънКроссамотееизползвал,заданакараКоринЖиродаревнуваидасевърнепринего.Обадимисе,когатотипросветне.Щечакам.

Взехвизитката.—Каквотекарадамислиш,чезнамнещоважно,коетодасподеля?Пълнитейустнисесвихавтънкалиния.—Това,чекакъвтоидаебилмотивътнаКросдасезахванестеб,тиуспядагодокоснеш.

Ледениятмъжзапочнамъничкодасетопизарадитеб.—Можеитакадае,новечевсичкосвърши.—Тованеозначава,ченезнаешнищоинтересно,Ева.Бихмогладатипомогнадарешиш

каквосизаслужавадасподелишсмедиите.—Какваецелтати?Подяволите,нямашедастоябезучастна,докатонякойсеопитвадавземеГидиънна

прицел.Щомерешиладасезахващаснего,щяхданаправявсичковъзможнодайпопреча.—Тозимъжиматъмнастрана.—Всичкиимаметъмнастрана.ДоколкопознавашеГидиън?Каквоберазкрилтойпреднеяповременатехните…

отношения?Акоизобщоеималотакива?Небяхсигурнадалинякогащедойдемомент,когатомисълта,чеГидиънеималинтимни

отношениясдругажена,нямадамекарадаизпитвамживотинскаревност.—Защонеотидемнякъдедапоговорим?—опитаседамеубедитя.Хвърлихпогледкъмслужителянарецепцията,койтолюбезносепреструваше,ченени

забелязва.Вмоментабяхтвърделабилнаемоционално,задасезанимавамсДиана,аразговорътсдетективГрейвснемидавашемира.

—Можебинякойдругпът—отвърнах,катонарочносиоставихвратичка.Възнамерявахдадържарепортеркатаподоко.

Чад,мъжът,койтобешедежуреннарецепциятатазивечер,усетитревогатамииприближикъмнас.

—ГоспожицаДжонсънточноситръгваше—обърнахсекъмнегоазисиналожихдасеотпусна.

ДетективГрейвснебеуспяладауличиГидиънвнищо,еднарепортерканасвободнапрактиканямашедасесправипо-добреотнея.Засъжаление,многодобрезнаехколкочестоикакбезпроблемноизтичаинформацияотполицията.Бащами,ВикторРейъс,бешеченгеиот

негобяхчуваламногоподобниистории.Запътихсекъмасансьорите.—Лекавечер,Диана.—Пакщесевидим—извикатязадгърбами.Влязохвасансьораинатиснахкопчето.Вратитесеплъзнахаисезатвориха,аазсе

отпуснахнаперилото.ТрябвашедапредупредяГидиън,нонезнаехкакдасесвържаснего,бездабъдапроследена.Болкатавгърдитемистанаощепо-силна.Отношениятанибяхатолковаобъркани.Доринеможехмедасиговорим.

Слязохнамояетажиотключихврататанаапартамента,прекосихпросторнияхолихвърлихчантатасинаединотвисокитестоловевкухнята.ГледкатакъмМанхатън,коятосевиждашепрезвисокитеотподадотаванапрозорцинахола,непредизвиканикаквичувствавмен.Бяхтолковаразтревожена,чеизобщонемеинтересувашекъдесенамирам.Единственото,коетоимашезначениевтозимомент,беше,ченесъмсГидиън.

Докатоминавахпрезкоридора,задастигнадостаятаси,чух,чеотстаятанаКарисеносиприглушенамузика.Далиимашенякойпринего?Иакоетака,койбеше?Най-добриятмиприятелберешилдаопитадаподдържадвевръзкиедновременно—еднатасжена,коятогоприемашетакъв,какъвтое,адругатасмъж,койтонеможешедапонесемисълта,чеКариеобвързансощенякого.

Хвърлихдрехитесинаподавбанятаисеотправихкъмдуша.Докатосесапунисвах,неможехдаоткъснамислитесиотонезимоменти,когатодваматасГидиънбяхместоялизаедноподдуша.Привсичкитезислучаистрасттаниединкъмдругберазпалвалаизключителноеротичнипреживявания.Толковамногомилипсваше.Имахнуждадаусетядокосването,желанието,любовтаму.Копнежътмиповсичкотовабешенепрекъснатглад,койтомегризешеинапрягаше.Нямахпредставакакщеуспеядазаспя,когатонезнаехкогаотновощеимамвъзможносттадапоговорясГидиън.Трябвашедасикажемтолковамногонеща.

Увиххавлиятаоколосебесииизлязохотбанята…Гидиънстоешедоврататанастаятами.Привидамуреакциятанатялотомибесъссилата

нафизическиудар.Дъхътмизамря,сърцетомизапочнабяснодабие,цялотомисъществобеобзетоотнепреодолимстремежкъмнего.Имахчувството,чеотпоследнатанисрещасаизминалигодини,анесамочас.

Бяхмудалаключотапартамента,нотойбесобственикнацялатасграда.Товамуосигурявашепредимствотодаседобередомен,безникойдагопроследи…същокактобеуспялдаседобередоНейтън.

—Затебеопаснодаситук—посочихаз.Тованемипречешедатрептяотрадост,чеговиждам.Неможехдаоткъснажаденпоглед

отстройнотомуширокоплещестотяло.Бешеоблякълчеренанцугилюбимиясисуитшъртотуниверситета„Колумбия“итези

дрехигокарахадаизглеждакато28-годишниямладмъж,койтобеше,анекатомилионерамагнат,коготосветътпознаваше.Бешенахлупилнисконадчелотосибейзболнашапка,нокозиркатайнеможешедаскриеблестящитемусиниочи.Вмоментатезиочибяхавперенивмен,ачувственитемуустниобразувахатънкасуровалиния.

—Неможехданедойда.ГидиънКросбешеневероятнопривлекателенмъж—толковакрасив,чехоратасеспираха

игозяпаха,когатоминава.Вначалотомислехзанегокатозасексбожествоичеститемуистрастнипроявинамъжественостпостояннодоказваха,чесъмправа,новечезнаех,чееиранимочовешкосъщество.Итойкатоменбешестрадал.

Шансътвръзкатанидауспеебешетвърдемалък.Гърдитемисенадигнаха,жаднопоглъщайкивъздух,тялотомиреагирашенаблизосттадо

неговото.Макардастоешенаняколкометраотмен,неможехданеусещамнеудържимотопривличане,магнетичнотопритеглянекъмдругатаполовинанадушатами.Усещанетосебешепоявилоощеприпърватанисреща,когатоидваматабяхмепоразениотнеумолиматаенергияпомеждуни.Вначалотопогрешнобяхмесметналисвирепиявзаименплензапохот,послеосъзнахме,ченеможемдадишамеединбездруг.

Опитахседавъзпрапоривадаизтичамвпрегръдкитему,къдетотолковаотчаянокопнеехдасеозовавмомента.Нотойбешеабсолютнонеподвижен,напълноовладялемоциитеси.Стояхисцялотосисъществоочаквахзнак.

Господи,толковагообичах.Ръцетему,отпуснатидотялото,сесвихавюмруци.—Имамнуждаоттеб.Усетихкаквсичковътревменсесвиваотсуроватаемоциявтона,дрезгавиятмугласбеше

топълиплътен.—Неенеобходимодагоказвашстакъвщастливтон—прошепнах,опитвайкидаго

подразня,задаразведрянастроението,предидасъмсепредаланапълно.Обичахго,когатобешедив,обичахго,когатобешенежен.Готовабяхдагоприемапо

всякакъввъзможенначин,нобешеминалотолковавреме…Кожатамивечепотръпвашеисестягашевочакване,копнеехдаусетяненаситнотобоготворененадокосванетому.Страхувахсеоттова,коетоможешедасеслучи,акосенахвърливърхуменсцялатасистрастсега,когатотолковакопнеехзатялотому.Можехмедасеунищожим.

—Убиваме—казатоймрачно—дасъмдалечоттеб.Дамилипсваш.Имамчувството,чездравиятмиразумзависиоттеб,Ева.Какочакваштовадамеправищастлив?

Навлажнихсухитесиустнисезикитойпростенатака,чемеполазихатръпки.—Е…менпонемеправищастлива.Напрежениетовидимогонапусна.Билетолковапритесненкакщереагирамнатова,което

бенаправилзамен.Честноказано,азсъщосепритеснявах.Далиблагодарността,коятоизпитвах,непоказваше,чесъмпо-извратена,отколкотосипризнавах?

Послесиспомнихръцетенадоведениямибратпокожатаси…тежесттанатялото,коетомепритискашевлеглото…режещатаболкамеждукраката,когатоменасилвашеотновоиотново…

Потръпнахсподновенаярост.Акорадосттаотсмърттанатозиизвергмеправиизвратена,такадае.

Гидиънпоедълбокодъх.Вдигнаръкаипритиснаобласттанадсърцетоси,сякашизпитвашеболка.

—Обичамте—казахазиочитемисенапълнихасъссълзи.—Толковамноготеобичам.—Ангелче.Озоваседоменсбързикрачки,пуснаключоветенаподаизаровиръцевмократамикоса.

Треперешеиазсеразплаках,разтърсенаотпрозрениетоколкомногосенуждаеотмен.Гидиъннаведеглаватамитака,чедамуеудобно,имецелунапламенноивластно,езикът

мусеплъзгашебавноидълбоко,попивайкивкусами.Страсттаижеланиетомусесблъскахасъссетиватамивмощнаексплозия,изстенахиръцетемитрескавосграбчихасуитшъртаму.Стонът,койтосеизтръгнаотгърдитему,отекнавмен,зърнатаминастръхнаха,апокожатамипреминахатръпки.

Отпуснахсевърхунего,избутахшапкатаму,задазаровяръцевчернатакопринанакосатаму.Отдадохсеизцялонацелувката,поразенаотнеустоиматайчувственост.Отустнитемисеоткъснаридание.

—Недей—прошепнатойисеотдръпна,задапогалибрадичкатами.Погледнамевочите.

—Сърцетомисекъса,когатоплачеш.—Немогадагопонеса.—Потреперих.Вкрасивитемуочисечетешесъщататревога,коятоизпитвахиаз.Тойкимнамрачно.—Това,коетонаправих…—Нямампредвидтова.Говорязачувстватамикъмтеб.Тойпотъркавърхананосасивкосатамиинежноплъзнадланипоголитемирамене—

длани,коитобяхаизцапанискръв,нотазимисълсамоменакарадаобичамдопираимощеповече.

—Благодаряти—прошепнахаз.Тойзатвориочи.—Господи,когатоситръгнатазивечер…Незнаехдалищесевърнешотново…далине

съмтезагубил…—Иазимамнуждаоттеб,Гидиън.—Нямадасеизвинявам.Бихгонаправилотново—заявитойимепритиснаощепо-

силно.—Алтернативатабешеограничителназаповед,засиленаохрана,непрекъснатонаблюдение…докраянаживотати.СмърттанаНейтънбешеединственатагаранциязатвоятабезопасност.

—Тимеотблъсна.Изолираме.Тииаз…—Винагищебъдемзаедно.—Тойпритиснаразтворенитемиустнисвърханапръстите

си.—Всичкосвърши,Ева.Неспоризанещо,коетонеможедабъдепроменено.Избутахръкатаму.—Наистиналисвърши?Можемлидабъдемзаедно,илищепродължавамедакрием

връзкатасиотполицията?Изобщоималивръзкамеждунас?Гидиънмепогледнаправовочите,несеопитадаскриенищоотмен,оставимедавидя

болкатаистрахаму.—Дойдохтук,задатизадамточнотозивъпрос.—Акозависиотмен,никоганямадатипозволядасиотидеш—отговорих,бездасе

поколебая.—Никога.РъцетенаГидиънсеплъзнахаповратакъмраменетеми,оставяйкиследсебесигореща

диря.—Имамнуждадавярвам,чееистина—промълвитойнежно.—Бояхсе,чещеизбягаш,

чещесеуплашиш.Отмен.—Гидиън,не…—Никоганямадатенараня.Хванахластиканаанцугамуизапочнахдагодърпам,макарченеможехдагопомръдна.—Знамтова.Нямахникаквосъмнение,ченикоганебименаранилфизически,винагибешетака

грижовен,толковавнимателен.Новемоционалноотношениеметодичнобеизползваллюбовтамисрещуменсамата.Опитвахседапримиряведноабсолютнотодоверие,чеГидиънвинагиенаясносонова,откоетоимамнужда,иболкатаотразбитотосърце,коетовсеощенебешезаздравяло.

—Наистинали?—Тойсевгледавнимателновлицетомиикактовинагисеопитададоловионова,коетопремълчавах.—Акосиотидешотмен,товащемеубие,нонебихтезадържал,акознам,четакащетенараня.

—Неискамдаходяникъде.Гидиънвъздъхнашумно.—Адвокатитемищеразговарятсполициятаутре,задаразбератнакъдевървятнещата.

Извихглаваназадинежнодопряхустнидонеговите.Вмоментазаговорничехмекакдаприкриемпрестъплениеищяхдаизлъжа,акокажа,четованемепритеснява,вкраянакраищатабяхдъщерянаполицай,ноалтернативатабешетолковаужасна,чедоринемисемислешезанея.

—Трябвадасъмсигурен,чеможешдаживеешсмисълтазатова,коетосъмизвършил—казатойнежноизапочнаданавивакосатамиоколопръстаси.

—Мисля,чемога.Ати?Устнитемуотновосепритиснахадомоите.—Могадапреживеявсичко,акотисидомен.Плъзнахръцеподсуитшъртамуипотърсихтоплинатаназлатистатамукожа.Усетих

твърдите,добреоформенимускулиподдланитеси,мъжественотомутялобешеизкусителнопроизведениенаизкуството.Плъзнахезикпоустатамуизахапахлекоплътнатаизвивканадолнатаустна?Гидиънизстена.Звукътнаудоволствиетомусеплъзнапотялотомикатомилувка.

—Докосниме—заповядатой,новтонамуседолавяшемолба.—Докосвамте.Протегнасезадгърбаси,хванамезакиткатаидръпнаръкатами.Безвсякакъвсрам

поставидлантамимеждукракатасиизапочнадасетъркавнея.Пръститемиобвихаголемиямуплътенчлен,апулсътмисеускори,когатоосъзнах,чененосиникаквобельоподанцуга.

—Господи—прошепнахаз,—толковамногомевъзбуждаш.Синитемуочибяхавперенивлицетоми,бузитемубяхазачервени,аизваянитемуустни

—полуотворени.Никоганесебеопитвалдаприкриевъздействието,коетоимахвърхунего,никоганесебепреструвал,чеможедаконтролирареакциитесикъмменпо-добре,отколкотоазконтролирахсвоитекъмнего.Товаправешевластнотомуповедениевлеглотоощепо-възбуждащо,защотознаех,чеитойсъщокатоменебезпомощенпредпривличането,коетоизпитваме.

Усетихстяганевгърдитеси.Всеощенеможехдаповярвам,чеемой,чеимамправотодаговиждамтакъв—открит,ненаситенидяволскисекси…

Гидиъндръпнахавлиятами.Поешумновъздух,когатотясесвлеченаподаиаззастанахпреднегонапълногола.

—О,Ева!Гласътмупулсирашеотемоции,коитоизвикахасълзивочитеми.Срязкодвижениесвали

суитшъртасиигохвърлинастрани.Следтовасепротегнакъммен,пристъпибавно,удължавайкиочакванетонамига,когатоголитенителащеседокоснат.Хванамезабедрата,пръститемунеспокойнопотрепваха,дишанетомубешешумноиускорено.Зърнатанагърдитемиседопряхадонегоиусещанетосеразнесепоцялотомитяло.Замигостанахбездъх.Гидиънизръмжа,притиснамесилнодосебеси,кракатамисеотлепихаотподаитоймепонесекъмлеглото.

2Приземихсеподупеибедратамиударихаматрака,отпуснахсепогръбиГидиънсе

надвесинадмен.Пъхнаръкаподгърбами,повдигнамеимепоставипосредатаналеглото,предидалегневърхумен.Ощенебяхуспяладасеосъзная,когатоусетихтоплитемуимекиустнивърхугърдитеси,засмукванетобешебързо,ненаситно.Обхванасдлантежкатаплътизапочнасобственическидаямасажира.

—Господи,колкомилипсваше—простенатой.Усещахтоплинатамувърхустуденатасикожа,следдългитенощи,прекаранибезнего,

бешетолковаприятнодачувствамтежесттанатялотомувърхусвоето.Обгърнахскракапрасцитему,плъзнахръцеподанцугаистиснахстегнатиямузадник.

Придърпахгокъмсебеси,надигнахбедраисеопитахдаусетячленамупрезпамучнатаматерия,коятониразделяше.Искахдагопочувствамвътревсебеси,задасъмсигурна,чеотновомипринадлежи.

—Кажиго—помолих.Имахнуждадачуядумите,коитотойотричашекатонеподходящи.Гидиънсенадигна,погледнамеинежноотстраникичура,падналвърхучелотоми.После

преглътна.Надигнахсеицелунахкрасивооформенитемуустни.—Азщегокажапърва—обичамте.Тойзатвориочиицелиятпотръпна.Обвиръцеоколоменимепритиснатакасилно,че

спрядъхами.—Обичамте—прошепна.—Прекаленомного.Пламеннитемудумиотекнахавмен.Скрихлицеврамотомуисеразплаках.—Ангелче—казатойистиснакосатамивюмрук.Вдигнахглаваипоехустатаму,целувкатаниимашесолениявкуснасълзитеми.Устните

митрескавоседвижехавърхунеговите,сякашщеситръгневсекимоментинямадаимамвъзможностдамусенаситя.

—Ева,позволими…—започнатой,взелицетомивръцеивкараезикасидълбоковустатами.—Позволимидатеобичам.

—Моляте,направиго—прошепнахисплетохпръстиоколовратаму,заданепозволядапомръдне.

Огромниятмувъзбуденчленлежешевърхуустнитенавулватамиилекопритискашепулсиращиямиклитор.

—Неспирай.—Няма.Немога.Обхванадупетомисдверъцеимеповдигнасумелодвижениенабедратаси.Дъхътми

замряотогромнотоудоволствие,коетосеразляпотялотоми,напрегнатитеитвърдизърнанагърдитемиседопряхадонеговите.Възбудатаотдопирадоостритекосъмчетабешепочтинепоносима.Вагинатамисесвивочакванедаусетидълбокотопроникваненавъзбудениямупенис.

Ноктитемиоставихаследипокожатаму—отраменетенадолудобедратаму.Гърбътмусеизвиподгрубаталаска,отустнитемусеизтръгнанискоръмжене,атойотметнаглава,изцялоотдаденнастрастта.

—Пак!—заповядадрезгавосъсзачервенолицеилекоразтворениустни.Надигнахсеизабихзъбивгръдниямумускул,точнонадсърцето.Гидиънизсъскаи

целиятсеразтресе.

Неможехдаобуздаяогромнатавълнаотчувства,коитосенадигнахавмен—трябвашедадамволяналюбовтаикопнежа,нагневаистраха.Инаболката.Господи,болката.Всеощеяусещах.Искахдасенахвърлявърхунего.Дагонакажаиедновременностовадамудоставяудоволствие.Дагонакарамдаизпитапонемалкачастоттова,коетопреживях,когатомеотблъсна.

Прокарахезиквърхуедвазабележимитебелези,коитозъбитемибяхаоставиливърхукожата,тойраздвижибедраичленътмусеплъзнадоотворенитемисрамниустни.

—Сегаемойред—прошепнатойзаплашително.Подпрясенаеднаръкатака,чедобреоформениятмубицепсизпъкна,истиснагърдатами

сдругата.Наведеглаваиобхванасустастегнатотозърно.Устнитемугоряха,имахчувството,чеезикътмуенаправенотгрубокадифе,коетосетрие

вчувствителнатамикожа.Когатозъбитемупотънахавъввъзбуденотозърно,извиках,атялотомирязкосеизвиотнепоносиматажажда,коятопронизасъщносттами.

Стиснахздравокосатаму,възбудатабешетолковасилна,ченеможехдасъмнежна.Кракатамисеобвихаоколонегоигопритиснахасилно—отчаянареакциянанеобходимосттадасиговърна.Дагопритежавам.Дагонаправяотновосвой.

—Гидиън—простенах.Слепоочиятамибяхамокриотсълзите,гърлотомибешестегнатоиболеше.—Туксъм,ангелче—прошепнатой,докатосипрокарвашепъткъмдругатагърдас

целувки.Палавитемупръстинежноподръпвахавлажнотозърно,коетоустнитемутоку-щобяха

изоставили,тойзапочнанежнодагопритиска,докатонеиздържахисенадигнахкъмръкатаму.—Несеопитвайдасеборишсмен.Оставимедатеобичам.Втозимоментосъзнах,чедърпамкосатаму,опитвахседагоотблъснаотсебесии

едновременностовасестремяхдасъмколкотоевъзможнопо-близодонего.Гидиънмебешехваналкатовклетка,прелъстявашемеспрекраснотосимъжественотялоисинтимнотознаниезавсекидетайлотмоетособствено.Аазсепредавах.Гърдитемитежаха,вагинатамибевлажнаинабъбналавочакване.Ръцетемиседвижеханеспокойно,акракатамибяхаобхваналиханшаму.

Въпрекитоватойсеотдръпвашевсепо-далечеотмен,устнитему,долепенидостомахами,шептяхаизкусителнидуми.

—Толковамногомилипсваше…имамнуждаоттеб…трябвадатеимам…Усетихнещотоплоимокровърхукожатаси,погледнахнадолуивидях,чеитойплаче,

прекраснотомулицебераздраноотсъщияприливнаемоции,скойтосеборехиаз.Докоснахбузатамустреперещипръсти,опитахдаизбършасълзитему,нотесепоявяваха

отнововмига,вкойтогиизтрия.Притисналицетосивдлантамиипростенастъга,коятонебяхвсъстояниедапонеса.Можехдасесправясъссобственатасиболкапо-лесно,отколкотоснеговата.

—Обичамте—напомнихмуаз.—Ева.Надигнасеизастананаколене,плътниятмувъзбуденчленсеогънаподсобственатаси

тежест.Усетихкакцялатасенапрегнах,желаехготолкованенаситно.Едротомутялобеизваяно

оттвърдикатоскалапрецизнооформенимускули,загорялатамукожаблестешеотпот.Всичковнегобешетолковавластноиелегантно,всичко,освенпенисаму,койтобеоткровенопървиченсширокиясикоренимножествотоизпъкналивениподкожата.Скротумътмусъщобешеогроменитежък.Гидиънприличашенастатуя,непо-малкокрасиваотДавиднаМикеланджело,нос

многопо-еротичноизлъчване.ГидиънКроснаистинабешесъздаден,задачукаженитедопълнопобъркване.—Мой—казахдрезгаво,изправихсеигрубопритиснахтяловнеговото.—Самомой.—Ангелче.Целунамегрубоистрастно.Повдигнамелекоиниобърнатака,чедаопрегръбвтаблата

налеглотоидамесложиотгореси.Телатанисеплъзнахаедновърхудруго,хлъзгавиотпотта.Ръцетемумеопипваханавсякъде,мускулитемуизвивахатялотомунагоре,същокактоаз

себяхизвивалапредималко.Взехлицетомувръцеипуснахезиквустатаму,опитвахседазадоволяжаждатасидагопритежавам.

Тойпротегнаръкамеждукракатамиипръститемунежносеплъзнахаповулватами.Започнадагаликлитораидаописвакръгообразнидвиженияоколопулсиращиямиотвор.Притиснахустнивнеговитеизапочнахдастенаидадвижабедратаси.Докосвашемебавноиспокойно,постепенноусилвашевъзбудатами,ацелувкатамуставашевсепо-дълбока,докатонакраябуквалномечукашевустатасезик.

Неможехдадишамотудоволствие,цялотомитялосеразтрепери,когатоусетихкакдългиятмусреденпръстпрониквавмен.Длантамусетъркашевклитора,авърхътнапръстамуопипвашечувствителнитеточкивътре.Другатамуръкастиснабедротомиитакамезадържанаедномястоиограничидвижениятами.

Изглеждашетака,сякашГидиъннапълноконтролираситуацията,съблазняванетомубешепрецизнодосъвършенство,нозабелязах,четреперипо-силноотмен,агърдитемубурносенадигат.Звуците,коитосеизтръгвахаотнего,бяхаизпълненисразкаяниеинастойчивамолба.

Отдръпнахсеназад,поехчленамусдверъцеигостиснахздраво.Иазпознавахотличнотялотому,знаехоткаквоимануждаикаквожелае.Започнахдадвижаръкатасиоткоренакъмвърхаивърхуширокатаглавичканапенисамусепоявипърватакапкапредеякулационнатечност.Тойизпъшкаисеотпуснаназадвърхутаблатаналеглото,апръстътмувътревменсеизви.Погледътмибеприкованотплътнатакапка,коятосеплъзнанадолупочленамуисезадържавърхунай-горнатачастнаюмруками.

—Спри—промълвизадъханотой.—Щесвърша.Прокарахръкатасиотново,устатамисеизпълнисъсслюнка,когатовидяхкакотвърхана

пенисамусеотделиощемалкосеменнатечност.Бяхдивовъзбуденаотудоволствиетомуиотфакта,чесъмвсъстояниедавлияятолковасилнонатолковасексуалносъзданиекатонего.

Тойизругаиизвадипръстасиотмен.Сграбчибедратамиименакарадапусначленаму.Дръпнаме,първонапредкъмсебеси,посленадолу,повдигнабедраивкараогромниясичленвмен.

Извикахигостиснахзараменете,усетихспазъмаотдълбокотопроникване.—Ева.Челюсттаишиятамусенапрегнахаитойзапочнадасвършва,катосеизпразвашесвсе

силавмен.Сперматамумеовлажниотвътреимеотвори,вагинатамипоглъщашепулсиращияму

член,докатонеусетих,чемеизпълвадокрай.Забихноктивстоманенитемумускулииотворихуста,задапоемавъздух.

—Поемиго—изречетойимепреместитака,чедавкарачленасидокрайидазапълниималкотоостаналосвободномястовмен.—Вземимецелия.

Изстенах,судоволствиепосрещнахпознатотоизтръпване,коетоизпитвахвинаги,когатотойпрониквашетакадълбоко.Оргазмътдойденеочаквано,извихгръб,докатогорещотоудоволствиебушувашевмен.

Инстинктътмисезадейства,ханшътмисераздвижи,бедратамизапочнахадасестягати

отпускат,асъзнаниетомисефокусираизцяловърхутозимиг—мига,вкойтосивръщахобратномъжа,коготообичах.Връщахобратносърцетоси.

Гидиънсеподчининануждитеми.—Точнатака,ангелче—окуражиметойсдрезгавглас,членътмувсеощебенапълно

твърд,сякашнебеизживялразтърсващоргазъмсамопрединяколкосекунди.Отпуснаръцевстрани.Пръститемуздравостиснахазавивката.Бицепситемусесвиваха

привсякодвижение.Стомахътмусенапрягашевсекипът,когаточленътмунавлизашедокрай,астегнатитемускулиблестяхаотпотта.Тялотомудействашекатодобресмазанамашина,коятоексплоатирахбезмилостно.

Позволявашемидагоправя.Отдавашемисеизцяло.Поклащахбедратасиисидоставяхудоволствие,шепнейкииметому.Вагинатами

пулсирашеритмично,следващияторгазъмидвашеснеочакванабързина.Замаяхсе,сетиватамибяхапреситени.

—Моляте—проплакахаз.—Гидиън,моляте.Тойобхванатилаикръстамиимеплъзнанадолу,такачеидваматалегнахмехоризонтално

върхулеглото.Притиснамездраво,задържаменеподвижнаисмощнитласъцизапочнадапрониквавмен…отновоиотново.Неможехповечедаустоянатриенетонаплътниямупенисвмен.Разтресохсенеистовоисвършихотново,забивайкиноктивгърбаму.

НеочакваноГидиънмепоследва,притиснаметолковасилновпрегръдкитеси,чеедвасипоемахвъздух.Издишашумноивъздухътизпълнипарещитемидробове.Бяхабсолютнобеззащитна,напълнообладанаотнего.

—Господи,Ева!—простенатойизаровилицевъввратами.—Нуждаясеоттеб.Толковамного.

—Миличък!Прегърнахгосилно.Всеощемебешестрахдагоизпуснаотръцетеси.

***

Премигнах,вперилапогледвтавана,иосъзнах,чесъмзаспала.Втозимигмеобзепаника,изпитахужас,чесепробуждамотпрекрасенсънисеозовавамвкошмарнатадействителност.Надигнахсебързо,жадноопитахдавкарамглъткавъздухвболезненостегнатитесигърди.

Гидиън.Почтисеразплаках,когатооткрих,чележидоменидишадълбокоиравномернопрез

полуотворениустни.Любимиятмъж,койтоберазбилсърцетоми,себешевърналпримен.Господи…Облегнахсеназадиопряхгръбвтаблатаналеглото,наложихсидасеотпуснаидасе

насладянарядкотоудоволствиедагонаблюдавам,докатоспи.Когатонегоконтролираше,лицетомусепреобразявашеиминапомняшеколкомладевсъщност.Леснозабравяхтозифакт,когатобешебудениизлъчвашесилатанаогромнатасиволя,коятобуквалномебенакараладападнапозадникпървияпът,когатоговидях.

Отстранихнежногарвановочернитекичурикосаотбузитемуизабелязах,чеоколоочитеиустатамусасепоявилиновибръчици.Освентовабешеотслабнал.Раздялатанимусебешеотразилатежко,нотойбеуспялдагоприкриетолковадобре.Илиможебивмоитепредставибешеидеаленибезупречен?

Азизобщонебяхуспяладаскрияколкосъкрушенасечувствах.Мислех,чевсичкомеждунасесвършено,ивсеки,койтомепогледнеше,можешедагоразбере,аГидиънвсъщностбе

разчиталточнонатова.Бешегонарекъл„правдоподобноопровержение“.Азгонаричах„Ад“ищяхдапродължавамдаживеявнего,докатонеспремдасепреструваме,чесмеразделени.

Обърнахселеко,подпряхглавасръкаизапочнахвнимателнодаизучавамтозиопасенмъж,койтосподеляшелеглотоми.Бешепрегърналвъзглавницатаси,такачесевиждахадобреочертанитемубицепсиимускулестиятгръб,набразденотследитенаноктитеми.Бяхгостискалаизазадника,невъобразимовъзбуденаотусещанетозадвижениетонамускулитему,докатомечукашенеуморно,плъзгайкидългиясипенисдълбоковмен.

Отновоиотново…Раздвижихнеспокойнокрака,усетихкаквтялотомиотновосенадигажелание.Въпреки

цялатасицивилизованаизисканост,назатворенивратиГидиънбешеистинскодивоживотно;любешеметака,чевсекипътнапълноразголвахдушатаси.Когатомедокосваше,нямахникаквизащитнисили,неможехдаустоянаупойващотоудоволствиедаразтворябедратасизатакъвмъжественистрастенлюбовник…

Тойотвориочииясносинитемуирисикактовинагимеоставихабездъх.Хвърлимибързпрелъстителенпоглед,откойтопулсътмисеускори.

—Хмм…Пакизглеждаштака,сякашчакашдабъдешизчукана—промърморитой.—Итоваетака,защототисиидеалензачукане—немуостанахдлъжнааз.—Дасе

събудядотебвлеглото,евсееднодаразопаковамподаръцивколеднатасутрин.Устнитемусеизвихавусмивка.—Затвоеулеснениеазвечесъмразопакован.Инесенуждаяотбатерии.Гърдитемисестегнахаотужасенкопнеж.Обичахгопрекаленомного.Непрекъснатосе

тревожехотмисълта,ченямадауспеядагозапазя.Тойбешенещорядкоибезценно,мечта,коятосеопитвахдазадържавръцетеси.Въздъхнах.

—Знаешли,чесиневъобразимавкуснотиязавсякажена.Толковасисладък,челигитемипотичат…

—Млъквай.Обърнасе,придърпамеисенастанивърхумен,предидаразберакаквоточносеслучва.—Червивсъмспари,атимеискашсамозарадитялотоми.Вдигнахпоглед,неможехданесевъзхитянаначина,покойточернатакосаобграждаше

прекраснотомулице.—Искамсърцето,коетосекриевтоватяло.—Твоее.Обвиръцетесиоколоменипреплетекракатасивмоите,остритекосъмчетапокракатаму

възбуждахасвръхчувствителнатамикожа.Неможехдапомръдна.Бяхобладана.Бешетолковаприятнодаусещамгорещотомутвърдотяловърхусвоето.Въздъхнах,чувствахкакмалкачастотужаснитеколебанияменапускат.

—Нетрябвашедазаспивам—казатойтихо.Погалихкосатаму.Бешеправ,кошмаритеиатипичнатасексуалнапарасомния,откоято

страдаше,правехаспанетоснегоопасно.Понякогаатакувашефизическинасъниакобяхпрекаленоблизо,ставахжертванаяростта,коятокриевсебеси.

—Въпрекитовасерадвам,чегонаправи.Хванакиткатами,притеглипръститемидоустнитесиигицелуна.—Имаменуждаотвремезаедно,вкоетонесеналаганепрекъснатодасестрахуваме.—О,господи!Замалкодазабравя.ДианаДжонсънбешетуктазивечер.Съжалихвмомента,вкойтоизрекохдумите,защототемоменталноиздигнаханевидима

стенамеждунас.Гидиънпремигнаивсъщатасекундатоплотатавпогледамуизчезна:—Пазисеотнея.Тяерепортер.

Прегърнахго:—Решилаедатеунищожи.—Щетрябвадасенарединаопашка.—Защотолковасеинтересуваоттеб?Тяенасвободнапрактика.Никойнейевъзложил

тебзазадача.—Оставитазитема,Ева.Подразнименачинът,покойтоискашедапрекратиразговора.—Знам,чесиячукал.—Не,незнаеш.Ипо-добресъсредоточивниманиетосивърхуфакта,чевмоментасеканя

дачукамтеб.Вечебяхнапълноубеденавпредположениетоси.Освободихсеотпрегръдкатамуисе

отдръпнах.—Излъгаме.Тойседръпнаназад,сякашгобяхзашлевила.—Никоганесъмтелъгал.—Казами,чеоткактосимесрещнал,сиправилповечесекс,отколкотопрезпоследните

двегодинивзетизаедно.НопреддокторПитърсънзаяви,чесиправилсексдвапътиседмично.Коеотдветеевярно?

Гидиънсеобърнапогръбипогледнанамръщенокъмтавана.—Трябвалидаговоримзатовасега?Точнотазивечер?Езикътнатялотомубешетолкованапрегнатиотбранителен,чераздразнениетомиот

опитадасменитематанамигасеизпари.Неискахдасекарамснего,особенозаминалинеща.Единственонастоящетоибъдещетоимахазначение.Трябвашедамуимамдоверие,чещемибъдеверен.

—Не,нетрябва—отговорихтихо,обърнахсенастраниипоставихръкавърхугърдитему.Щомслънцетоизгрее,отновощяхмедасепреструваме,чемеждунасняманищо.Нямах

представаощеколкодългощесеналожидаподдържаметазиилюзияикогаотновощесмезаедно.

—Простоискахдатепредупредя,чеезапочналадаровиоколотеб.Пазисеотнея.—ДокторПитърсънмепопитазасексуалнитемипреживявания,Ева—казатойсухо,—

коетопонеспоредменнеозначаванепременночукане.Тогаванемислех,ченякойщесинаправитрудадавидиразликатамеждудвете.Щетигокажасъвсемясно—водехженивоназихотелскастая,ноневинагигичуках.Всъщностпо-скоробешеизключение.

Представихсибърлогатамузасекс—апартамент,пъленсвсякаквисексиграчки,вединотмноготохотели,коитопритежаваше.Славабогу,вечеябешеосвободил,ноазникоганямашедаязабравя.

—Можебиепо-добреданеговоримзатова.—Тиотворитемата—отвърнаостротой.—Сегащетрябвадамеизслушаш.—Правси—въздъхнах.—Вминалотоимашемоменти,когатонеможехдапонасямдаостанасамсъссебеси,но

едновременностованемисеразговаряше.Неискахдоридамисля,камолидаизпитвамкаквитоидабилочувства.Имахнуждадасеразсея,катонасочавниманиетосикъмнякойдруг,аизползванетонаоназимиработаизглеждашетвърдеобвързващо.Можешлидамеразбереш?

Засъжаление,можех.Спомнихсислучаи,когатоиазсъмпадаланаколенепреднякоймъж,самозадапрестанадамислязаизвестновреме.Нямашенищообщослюбовнатаиграиправенетонасекс.

—Тяотжените,коитосичукал,лие?—бешеминеприятнодазадамтозивъпрос,нотака

илииначетрябвашедагоизясним.Тойизвърнаглаваимепогледна.—Веднъж.—Сигурнозанеяебилострахотнопреживяване,чедасечувстватаканаранена.—Незнам—измърморитой.—Несиспомням.—Пиянлибеше?—Не.Господи!—възкликнатойипотъркалицетоси.—Какво,подяволите,тиказа?—Нищоспециално.Простоспомена,чеимаш„тъмнастрана“.Предположих,честава

въпросзасекс,нонеяпопитахзаникаквиподробности.Държешесетака,сякашмеждунасиманещообщо,защотоидветесмебилизарязаниоттеб.Нещокато„КлубътнаизоставенитеотГидиън“.

—Небъдизлобна—казатойимеизгледастудено.—Нетиподхожда.—Ей!—отвърнахнамръщено.—Съжалявам.Неискахдаседържакатоабсолютнакучка.

Самомалко.Мисля,чепритезиобстоятелстваимамправо.—Какво,подяволите,очаквашданаправя,Ева?Доринезнаех,чесъществуваш.—Гласът

наГидиънстанапо-дълбокипо-груб.—Акознаех,чеситамнякъде,щяхнепременнодатеоткрия.Нямашедасебавяиминута.Нонезнаех,чесъществуваш,затовасезадоволявахскаквотомипадне.Тисъщосигоправила.Идваматасмесигубиливреметоснеподходящихора.

—Да,такае.Билисмепълниглупаци.Настъпитишина.—Сърдишлисе?—Не,всичкоенаред.Тоймеизгледаизненадано.—Тъкмобешеготовдасескараме,нали?—засмяхсе.—Акоискаш,можеидаго

направим.Ноазличносенадявахпакдамеизчукаш.Гидиънплъзнатялотосивърхумоето.Усетихостраболкавгърдитеси,когатовидях

облекчениетоиблагодарността,изписаниполицетому.Напомнихамиколкомногозначизанегодамувярват,чеказваистината.

—Различнаси—промълвитойидокосналицетоми.Разбирасе,чебяхразлична.Мъжът,коготообичах,бешеизвършилубийствозарадимен.

Многонещагубехазначениетосиследподобнасаможертва.

3—Ангелче.Усетихароматанакафеощепредидаотворяочи.—Гидиън?—Да.—Аковсеощенямаседем,направощетисритамзадника.—Тихиятмусмяхменакарада

потръпнаотудоволствие.—Раное,нотрябвадапоговорим.—Такали?Отворихпървоеднотосиоко,послеидругото,задамоганапълнодасенасладяна

костюмаоттричасти,койтобеоблякъл.Изглеждашетолковаапетитно,чемиидвашедагосваляоттялотому—съсзъби.Гидиънсенастанинаръбаналеглото,бешеистинскоолицетворениенаизкушението.

—Предидатръгна,искамдасеуверя,чевсичкомеждунасенаред.Седнахисеоблегнахнатаблата,ненаправихникаквоусилиедаприкриягърдитеси,

защотознаех,черазговорътнеизбежнощесезавъртиоколобившатамугоденица.Когатосеналожеше,можехдаиграямръсно.

—Щеимамнуждаоткафезатозиразговор.Гидиънмиподадечашатаипогализърнотомисвърханапръстаси.—Толковасикрасива—промърморитой.—Всекисантиметъроттялототи.—Опитвашседамеразсеешли?—Тимеразсейваш.Притовамногоуспешно.Възможнолибешеитойдаетолковазаслепенотвъншносттами,колкотобяхазот

неговата?Тазимисълменакарадасеусмихна.—Липсвашемиусмивкатати,ангелче.—Чувствотомиепознато.Всекипът,когатосевиждахмеитойнемедарявашесусмивка,бешеновразрезвсърцето

ми,докатонакраязапочнадакървинепрекъснато.Дорисегавсеощечувствахехотонаболкатаприспоменазатезислучаи.

—Къдебешескрилкостюма,шефе?Знам,ченеебилвджобанаанцугати.Смянатанадрехитеотновогобепревърналавмогъщияуспешенбизнесмен.Костюмът

бешеушитпопоръчка,аризатаивратовръзкатаидеалносипасваха.Дориръкавелитемублестяхасдискретнаелегантност.Ивъпрекитовадългатачернакоса,коятостигашедоякатанаризатаму,предупреждаваше,чедалечнеебезобиден.

—Товаеедноотнещата,закоитотрябвадапоговорим—заявитой,изправисе,нопродължидамегледатопло.—Нанесохсевсъседнияапартамент.Щетрябваданаправимтака,чевъзобновяванетонаотношениятанидаизглеждабавноипостепенно,затовапрезпо-голяматачастотвреметощесепостараяхоратадасимислят,чеживеявмезонета,нощепрекарвамколкотосеможеповечевремевролятанатвояновсъсед.

—Мислишли,чеебезопасно?—Азнесъмзаподозрян,Ева.Полициятадоринепроявяваинтерескъммен.Имам

желязноалибиивидимонямамникакъвмотив.Сегасповедениетосипростощепокажемизвестноуважениекъмдетективитеинямадаподценявамеинтелигентносттаим.Щеимпомогнемдаоправдаятрешението,чесастигналидозадъненаулица.

Отпихоткафето,искахдаспечеляизвестновреме,задаобмислядумитему.Можебивтозимоментопасносттанебенадвисналанадглаватаму,нотясекриешевсамотодеяние,коетобеизвършил.Чувствахтежесттай,въпрекичетойправешевсичковъзможнодамеуспокои.

Нодваматасеопитвахмеотноводанамеримпътединкъмдругиинстинктивноусещахнуждатамудаповярва,чещепреодолеемнапрежениетоираздялатаотпоследнитеседмици.

Съвсемсъзнателносеопитахдаотговорязакачливо.—ЗначибившетомигаджещеживеенаПетоавеню,аазщесиимамстрахотенновсъсед,

скоготодасезабавлявам?Звучидостапримамливо.Гидиънвдигнавежди.—Ролилиискашдаразиграваме,ангелче?—Искамдасидоволен—признахсъвсемоткровено.—Искамдаоткриешвменвсичко,

коетоситърсилвдругитежени,скоитосибил.Жени,коитоеводилвоназибърлога,пълнасъссексиграчки.Вочитемугорешеледенсиногън,ногласътбешеравениспокоен:—Немогадаоткъснаръцеоттеб.Товатрябвадаедостатъчно,задасеубедиш,ченесе

нуждаяотникоядруга.Наблюдавахго,докатосеизправя.Взечашатаотръцетемиияоставинанощнотошкафче,

следтовахванакраяназавивката,отметнаясрязкодвижениеимеоставигола.—Смъкнисенадолу—наредими.—Разтворикрака.Усетих,чепулсътмисеускорява,докатоизпълнявамзаповедтаму,плъзнахсепогръби

разтворихбедра.Изпитахинстинктивножеланиедасезагърна,проницателниятмупогледмекарашедасечувствамбеззащитнаиуязвима,ноуспяхдаустоянаинстинктаси.Нямашедаечестно,аконепризнаех,чебешеужасновъздействащодалежапреднегонапълногола,докатотойстоиоблеченвединотсвоитедяволскисексикостюми.Товамигновеногопоставяшевъввластовапозиция,коетосибешесериозенафродизиакзамен.

Гидиънмушнапръстмеждусрамнитемиустниилекопогъделичкаклиторами.—Тазипрекраснакатеричкаесамомоя.Стомахътмипотрепери,когаточухдрезгаватаноткавгласаму.Обхванавулватамившепа

имепогледнаправовочите.—Азсъммноговластенчовек,Ева,сигуренсъм,чевечесигозабелязала.Потръпнах,когатопръстътмуотновозапочнадаописвакръговидвиженияоколоотвора

ми.—Забелязаласъмго.—Ролевиигри,връзване,превознисредстваиразличниместа…Нямамтърпениеда

опитамвсичкотовастеб.Очитемублестяха,когатомъчителнобавноплъзнапръстасивмен.Издаденисъкръмжащ

звукипрехападолнатасиустна,сладострастниятмупогледподсказваше,чееусетилсперматасивътре.Усещането,чепрониквавменинежномезадоволява,меоставибезмълвназамиг.

—Товатихаресва—промълвитойтихо.—Мммм…Пръстътмунавлезепо-дълбоко.—Проклетдасъм,акопозволянякаквипластмасови,метални,стъкленииликожени

предметидатенакаратдасвършиш.Вибраторъттиивсякаквиподобнинещащетрябвадасинамерятдругизабавления.

Покожатамипреминагорещавълна.Тойразбираше.Наведесенадмен,подпряръканаматракаидопряустнидомоите.Палецътму

притискашеклиторамииловкомемасажирашеотвъниотвътре.Удоволствието,коетоизпитвах

отдопира,серазляпотялотоми,стегнастомахаинакаразърнатамиданастръхнат.Обхванахголитесигърдисръцеизапочнахдагистискам,усещахкакнабъбватподпръстите.Докосванетоижеланиетомумидействахакатомагия.Какизобщобяхживялабезнего?

—Болезненосенуждаяоттеб—казатойсдрезгавглас.—Непрекъснатотежелая.Самощраквашспръстиивечесъмтвърд.—Прокараезикподолнатамиустнаипоедъха,койтоизлизашеотменнапресекулки.—Когатосвършвам,гоправязатеб.Зарадитеб,зарадитвоятауста,зарадиръцетеиненаситнататималкакатеричка.Щебъдетакаипритеб.Моятезик,моитепръсти,моятаспермавътревтеб.Самотииаз,Ева.Беззадръжки.Истински.

Нямахникаквосъмнение,чекогатомедокосва,бяхвцентъранасветаму,бяхединственотонещо,коетовиждашеизакоетосимислеше.Нонеможехмедаподдържаметазифизическавръзканепрекъснато.Трябвашенякакдасенаучадавярвамвтова,коетоневиждахмеждунас.

Тялотомизапочнабезсрамнодасегърчи,докатосеплъзгахнагоре-надолупопръстаму.Гидиънвкараипоказалецасивмен,ааззабихпетивматракаиизвихгръб,задапосрещнавсяконеговодвижение.

—Моляте.—Азщесъмединственатапричиназатоваочитетидаставатунесениизамечтани,не

някакваиграчка.Захапамелекозабрадичкатаипослесенасочикъмгърдите,катоизбутасустниръцете

ми.Обхваназърнотомиилекозабизъбивнего,устнитемуобгърнаханежнотовръхчеизапочнахабавнодагосмучат.Болката,коятопредизвика,мепронизакатоигла,желаниетоминараснаотусещането,чемеждунасимапропаст—нещо,коетовсеощенесмеосъзналиирешили.

—Още—изхълцах,копнеейкизанеговотоудоволствиетолкова,колкотоизасвоетособствено.

—Винаги—измърморитойисеусмихнапалаво,допрялустнидокожатами.Изстенахотбезсилие:—Искамдатеусетявмен.—Такаитрябвадае.Езикътмусепреместивърхузърнотонадругатамигърдаизапочнадаседвижиидаго

гъделичка,докатотоболезненосевъзбудивочакванедабъдезасмукано.—Трябвадажелаешмен,ангелче,анеоргазма.Трябвадажелаешмоетотяло,моите

ръце.Накраянебитрябвалодасивсъстояниедасвършиш,аконеусещашдопиранакожатами.Кимнахенергично,устатамибетвърдепресъхнала,задаговоря.Възбудатаминарастваше

всеповече,усилвашесесвсякодвижениенапалецанаГидиънвърхуклиторамиисвсякопроникваненапръститемувмен.Сетихсезавибратораисипомислих,чеаковтозимоментГидиънспредамедокосва,нищонямашедаевсъстояниедамедоведеоргазъм.Страсттамибенасоченакъмнего,желаниетомисеподклаждашеотнеговотожеланиекъммен.

Бедратамисеразтресоха.—Щесвърша.Красивитемумекиустнинежнодокоснахамоите.Любовта,коятодоловихвтазицелувка,

бешесилата,коятометласнаотвъдръба.Извикахимощнияторгазъммеразтърсицялата.Продължихдастена,докатотялотомисетресеше.МушнахръцеподсакотонаГидиън,обвихгизадгърбаму,придърпахгокъмсебесиигоцелувах,докатоудоволствиетопостепенноотзвуча.

Тойоблизапръсти,задаусетивкусами,ипрошепна:—Кажимизакаквосимислиш.Опитахсесъзнателнодауспокояпулсаси.

—Немисля.Простоискамтегледам.—Невинагимегледаш.Понякогазатваряшочи.—Такае,защотообичашдаговоришвлеглото,агласъттиетолковасекси.—Споменът

заболкатаменакарадапреглътнатежко.—Обичамдатеслушам,Гидиън.Трябвадасъмсигурна,четекарамдасечувстваштолковадобре,колкотоитимен.

—Искамдамесмучеш—прошепнатой.—Накараймедасвършазатеб.Плъзнахсебързоотлеглотоисепротегнахнетърпеливокъмципанапанталонаму.

Възбудениятмупенисбешетвърдиплътен.Освободихго,катовдигнахкраищатанаризатаисвалихбоксеркитему.Огромниятчленпаднатежковръцетеми,върхътнаглавичкатамувечеблестеше.Облизахсезиктовадоказателствозавъзбудатаму,обичахначина,покойтоуспявашедасеконтролира,способносттадазадържасобственотосижелание,задазадоволявапървомоето.

Гледахговочите,докатоустнитемисеплъзгахапомекатамукатокадифеглавичка.Видяхкакустнитемулекосеразтварят,докатопоемавъздух,аклепачитемунатежаватотудоволствие.—Ева.—Премрежениятмупогледизгаряшелицетоми.—Ааа…Да.Точнотака.Господи!Обичамустатати.

Похвалатамиподействаокуражаващо.Поехчленамуколкотосеможепо-навътре.Обичахдаправятова,обожавахнеповторимиявкусиароматаму.Прокарахустнипоцялатадължина,катогосмучехлеко.Боготворяхго.Несечувствахнеудобноотфакта,чеобожаваммъжественосттаму—напълносигобяхзаслужила.

—Товатидоставяудоволствие—казатойсдрезгавгласипрокарапръстипрезкосатами.—Точнотолкова,колкотоинамен.

—Повече.Могадагоправячасовенаред.Щетечакамдасвършвашотновоиотново.Отгърдитемусеизтръгнанисък,гърлензвук.—Могадагонаправя.Никоганямадатисенаситя.Проследихсвърханаезикасиеднапулсиращавенаотосноватадоглавичкатаначленаму,

следтоваотновогопоехвустатаси,извихглаваназад,седнахнапети,опряхръцевколенетесииизцяломусеотдадох.

Гидиънсведепогледнадолу,очитемусветехаотстрастинежност.—Неспирай.Тойразкрачикрака.Плъзначленасидълбоковгърлотоми,следтовагоотдръпнаназади

върхуезикамиостанабяласледаотсеменнатечност.Преглътнах,наслаждавайкисенабогатияплътенвкус.Тойизпъшкаиобхванаглаватамисръце.

—Неспирай,ангелче.Смучиме,докатосвърша.Засмукахгоизаеднооткрихмеритъма,нашияритъм,вкойтосърцатани,дъхътнии

стремежътникъмудоволствиесесляхаведно.Понякогадваматапрекаленомногосеанализирахмеитованисъздавашенеприятности,нотелатаниникоганегрешаха.Когатоседокосвахме,идваматазнаехме,чесенамираменаединственотомясто,накоетоискамедасме,исединствениячовек,скоготоискамедасме.

—Толковамиехубаво—промълвитойпрезстиснатизъби.—О,господи,карашмедасвърша.

Членътмунабъбнавустатами.Гидиънстиснакосатамивюмрук,тялотомусеразтресеитойзапочнамощнодасеизпразва.

Изруга,ааззапреглъщах.Сперматамуизлизашенаплътнигорещитласъцииизпълвашеустатами,сякашпрезизминалатанощнесебеизпразвалняколкопъти.Когатосвърши,бяхзадъханаицялататреперех.Тоймеизправинакрака,приближиседолеглотоисеотпуснатежковърхунего,катомепритискашевсебеси.Гърдитемутежкосенадигаха,докаторъцетему

грубомедърпахаощепо-близодонего.—Неточнотоваимахпредвид,когатотидонесохкафето—казатойимецелунабързои

силнопочелото.—Нонесеоплаквам.Гушнахсевнего,преливащаотблагодарност,чеотновогодържавръцетеси.—Хайдедаизбягамеотработаиданаваксамепропуснатото.Смехътмубешедрезгавследоргазма.Задържамеизвестновремевпрегръдкатаси,

прокарвашепръстипрезкосатамиинежногалешераменетеми.—Сърцетоминаправосекъсаше—започнатойтихо,—когатовиждахколкосинаранена

игневна.Когатознаех,четипричинявамболкаичесеотдалечавашотмен…Изадваманибешеад,нонеискахдапоемарисканякойдатезаподозре.

Замръзнах.Небяхпомислилазатазивъзможност.Можешедасепредположи,чеазсъммотивътГидиъндаизвършиубийство.Ибешелогичнодасезаключи,чесъмзнаелазаизвършенотопрестъпление.Пълнотоневедение,вкоетобяхоставена,небешеединственатамизащита.Гидиънсебепогрижилдаимамижелязноалиби.Винагисеопитвашедамепредпази,независимокаквомуструваше.Тойсеотдръпна.

—Оставилсъмвчантататимобилентелефонспредплатениминути.Програмиранетака,чедаможешведнагадасесвържешсАнгъс.Акоискашдамисъобщишнещо,товаеначинътдадостигнешдомен.

Ръцетемисестегнахавюмруци—задасесвържасгаджетоси,трябвашедасеобадянашофьораму.

—Отвратителное.—Знам.Сеганай-важнотонещовживотамиедаразчистяпътяобратнокъмтеб.—НеелиопаснозаАнгъсдагоизползвамезавръзка?—ТойебившслужителнаМИ6.Занеготайнитетелефонниразговорисадетскаигра.—

Гидиънзамълчазамиг,последобави:—Пълнаоткритост,Ева,могадатепроследячрезтозителефонивъзнамерявамдагоправя.

—Какво?Измъкнахсеотлеглотоисеизправих.МислитемиподскачахамеждуМИ6—британските

тайнислужби,ивъзможносттателефонътмидабъдепроследен.Колебаехсескоедасезахванапърво.

—Нямадастане.Гидиънсъщосеизправи.—Следкатонеможемдасмезаедноидаразговаряме,искампонедазнамкъдесе

намираш.—Неседръжпотозиначин,Гидиън.Изражениетомубешенапълноспокойно.—Можехиданетикажа.—Наистинали?—Отидохдогардеробаиизвадихединхалат.—Тисамиятсиказвал,че

предупреждениетонееизвинениезаабсурдноповедение.—Хайде,успокойсе.Погледнахгоядосано,облякохчервениякоприненхалативързахколанамуназдраввъзел.—Немога.Наистинамисля,чесиманиакнатемаконтролитидоставяудоволствиедаме

следиш.Гидиънскръстиръце.—Доставямиудоволствиедабраняживотати.Стъписахсе.Следмалкомозъкътмиотновозапочнадаработиипогледнахнасъбитията

отпоследнитеседмициотдругъгъл,самочетозипътиНейтънприсъствашевкартинката.

Изведнъжвсичкосидойденамястото,разбрахзащоГидиънбешепобеснял,когатоеднасутринрешихдаотиданаработапеша,защоАнгъсмеследвашекатосянкаизградаабсолютновсекиден,защоГидиънбешетакаядосан,когатосекачивасансьоразаедносмен…

Привсичкитезислучаиазпочтигомразехимислех,чеседържикатозадник,атойсееопитвалдамепредпазиотНейтън.

Коленетемиомекнахаибезкапчицаелегантностсесвлякохнапода.—Ева!—Даймисекунда!Бяхседосетилазамногонещаощеповремето,когатобяхмеразделени.Напълносъзнавах,

чеГидиънникоганебипозволилнаНейтънпростодавлезекабинетаму,дамупокажеснимки,накоитосевиждакаксегаврисмен,ипослесъвсемспокойнодасиизлезе.БретКлайнсамомебешецелуналиГидиънгобепребилотбой.Нейтънмебешеизнасилвалвпродължениенагодиниигобезапечаталнаснимкиивидео.Бяхубедена,чеГидиъннеесдържаляросттасиповременапърватасисрещасНейтън.

ВероятноНейтънеотишълв„Кросфайър“същияден,вкойтозаварихГидиъндаизлизаотбанятавкабинетасииоткрихвърхуманшетанаризатамуяркочервенопетно.Това,коетотогавабяхвзелазачервило,всъщностебилакръвтанаНейтън.ДиванътивъзглавницитевкабинетанаГидиънсабилиразместениврезултатнасбиване,анезарадибързобеденсекссКорин.

Сизкривеноотядосанагримасалице,Гидиънклекнапредмен.—Подяволите,данемислиш,чемихаресвадатедържаизкъсо?Ноприсъздалитесе

обстоятелстванемогадапостъпяподругначин.Доверимисеищесеопитамданамерябалансмеждусамостоятелносттаибезопасносттати.

Споменътзаслучилотосепредивременесамоменакарадавидявсичкоскристалнаяснота,тоймеразтърсиивкарамалкоздравразумвглаватами.

—Разбирам.—Немисля,черазбираш.Това—казатойипосочикъмсебеси—неенищоповечеот

външнаобвивка.Тиситази,коятомивдъхваживот,Ева.Можешлидагоосъзнаеш?Тисидушатаисърцетоми.Аконякоганещосеслучистеб,щеубиеимен.Когатосеопитвамдатепредпазя,всъщностпроявяваминстинктзасамосъхранение!Подяволите!Приемигозарадимен,аконеможешдагоприемешзарадисаматасебеси.

Спуснахсекъмнего,тойзагубиравновесиеипаднапогръбнапода.Целунахгосилно,сърцетомибиешекатолудо,кръвташумешевушитеми.

—Неискамдатеплаша—измърморихаз,докатопродължавахдагоцелувам,—ноздраватасихлътналпомен.

Тойизръмжаимепритиснасилно.—Значивсичкоенаред?Сбърчихнос:—Можебинесъмсъвсемсъгласнастелефона.Мобилнотоследенееоткачено.Сериозно

говоря.Никакнееприятно.—Товаесамовременно.—Знам,но…Тойпоставиръкавърхуустнитеми.—Оставихвчантататиупътванекакитиможешдаследиштелефонами.Тазиновинатамеоставибезмълвна.Гидиънсеподсмихна:—Погледнатаотдругатастрана,идеятанеечактолковалоша,нали?—Млъквай!—Отдръпнахсеотнегоилекоготупнахпорамото.—Ниесменапълно

болнимозъци.—Предпочитамизраза„селективнодевиантни“.Нощезапазимтовазасебеси.Топлотата,коятоизпитвах,изчезнаинанейномястосепоявипаника,събуденаот

напомнянето,чевсеощепазимвръзкатасивтайна.Колковремещемине,предидамогадаговидя?Няколкодни?Неможехотноводапреживеяпоследнитеседмициотживотаси.Призлявашемисамопримисълта,ченямадасъмснего—независимозаколковреме.

Наложиседапреглътнагорчиватабуца,заседналавгърлотоми,предидапопитам:—Когащемажемотноводасмезаедно?—Довечера,Ева—прошепнатой,красивитемуочимегледахауплашено.—Немогада

понесатоваизражениеналицетоти.—Простобъдисмен—прошепнахиочитемизапочнахадасепълнятсъссълзи.—Имам

нуждаоттеб.ПръститенаГидиъннежносеспуснахапобузатами.—Тибешесмен.Презцялотовреме.Мислехзатебвсякасекунда.Твойсъм,Ева.Знай,че

къдетоидаходя,каквотоидаправя,азтипринадлежа.Облегнахсенадлантаму,поехтоплинатайияоставихдапрогонивсичкитемиопасения.—ИникакваКоринповече.Небихмогладагопонеса.—НикакваКоринповече—съгласисетойидумитемумеизненадаха.—Вечейгоказах.

Надявахсе,чещеможемдаостанемприятели,нотяискадавъзобновимпредишнитесиотношения,аазискамтеб.

—Оназинощ,когатоНейтънумря…тябешетвоетоалиби.—Неможахдакажанищоповече.Заболямесамокатосипредставихкакнай-вероятноезапълнилвреметоснея.

—Не,пожарътвкухнятабешемоетоалиби.Презпо-голяматачастотвечертасезанимавахсполицията,съсзастрахователитеисосигуряванетонахраназагостите.ИзвестновремеКоринсевъртешеоколомен,акогатоситръгна,имахдостатъчнохораотперсонала,коитодапотвърдятприсъствиетоми.

Облекчението,коетоизпитах,вероятносебеизписалополицетоми,защотопогледътнаГидиъномекнаисеизпълнисъссъжалението,коетовечемибетакадобрепознато.

Тойсеизправиимиподадеръка,задамипомогнедастана.—Новияттисъседбиискалдатепоканинакъснавечеря.Дакажемоколоосемчаса.Ще

намеришключаотапартамента,кактоиключаотмезонета,наключодържателяси.Поехръкатамуисеопитахдаразведряатмосфератасъсзакачливашегичка:—Съседътедостасекси.Чудяседалищемисепуснеощепърватавечер.Палаватаусмивка,скоятоотвърна,миподействавъзбуждащо.—Мисля,чеимадостадобришансоведатеизчука.—Колкоромантично!—въздъхнахдраматично.—Щетидамромантика!—Придърпамекъмсебесиименаведеназадслекота.Притиснатадонегосизвитназадгръб,усетихкакхалатътмисеразтваряиразголва

гърдитеми.Гидиънменаведеощепо-надолуинежнитемисрамниустниседокоснахадомускулестотомубедро,цялотомисъществоусещашесилатананеговототяло,поелотежесттаинадвамани.

Товабешедостатъчно,задамесъблазни.Въпрекидългитечасовеудоволствие,въпрекифакта,чепредималкобяхполучилаоргазъм,втозимоментвечесеразтваряхзанего,възбуденаотумението,силатаисамообладаниетому,отконтрола,койтоупражнявашеивърхусебеси,ивърхумен.

Плъзнахсебавнонадолупокракамуиоблизахустнитесисезик.Тойизпъшкаивпигорещатасиуставзърнотонагърдатами,езикътмудразнешевъзбуденотойвръхче.Безвсякакво

усилиемедържеше,възбуждашемеимепритежаваше.Затворихочиисепредадохсъсстон.

***

Тъйкатонавънбешегорещоивлажно,избрахдаоблекатънкалененарокляпотялото,опънахрусатасикосаназадиявързахнаопашка.Добавихмалкизлатнихалкинаушитесиисъвсемлекгрим.

Всичкосебепроменило.ДваматасГидиънотновобяхмезаедно.НейтънБаркървеченесъществувашевсвета,вкойтоживея.Никоганямашедазавиязадъгълаидасеозовалицевлицеснего.Никоганямашедасепоявинеочакванонавходнатамиврата.Веченямашенуждадасетревожа,чеГидиънщенаучифактиотминалотоми,коитомогатданиразделят.Тойзнаешевсичкоивъпрекитовамеискаше.

Носпокойствието,коетосезараждашевтозиновсвят,бесъпроводеноотстрахзаГидиън—трябвашедасъмсигурна,чеполицейскоторазследваненямадасенасочикъмнего.Какбимогловеднъжзавинагидаседокаже,чееневинензапрестъпление,коетовсъщностеизвършил?Нимаоттукнататъкщенисеналожидаживеемвнепрекъснатстрах,чепоследицитеотпостъпкатамущесеобърнатсрещунасищенипреследват?Икактазипостъпкабешепромениланассамите?Защотонямашеначиндасмесъщите.Неиследтаковаразтърсващосъбитие.

Излязохотстаята,готовадатръгнакъмофиса,бързахдаразсеямислитесисработатав„УотърсФийлд&Лийман“,еднаотводещитерекламниагенциивстраната.Когатоотидохдавземачантатасиотбарплота,заварихКаривкухнята.Очевиднопрезнощтаитойебилзаетсподобнинамоитезанимания.

Бешесеоблегналнаплотаиздравостискашеръбаму,докатоприятелятмуТрейбеобхваналлицетомусръцеистрастногоцелуваше.Трейбешеоблеченвджинсиифланелка,докатоКарибеобулсамодолнищетонасиванцуг,койтовисешенискоисексиподплоскиямукорем.Идваматабяхазатворилиочиибяхатакавглъбениединвдруг,ченезабелязахаприсъствиетоми.

Бешеневъзпитанодагигледам,нонеможахдасевъздържа.Първонапърво,винагисъмнамиралазаособеновълнуващоданаблюдавамкакдвамасексапилнимъжесецелуват.Ивторо,нямашекакданезабележаколкопоказателнаепозатанаКари.

Чертитенакрасивотомулицебяхаомекнали,нофактът,чеседържизаплота,вместодапрегърнемъжа,коготообича,издаваше,чесестремидазалазидистанция.

Тъйкатонеискахнапълнодасеразмажаотжегата,решихдавзематаксидоработа,вместодавървя.Седналаназаднатаседалка,наблюдавахкак„Кросфайърбилдинг“,сградата,коятопринадлежешенаГидиън,сепоявявапредочитеми.Вблестящиятъмносиннебостъргачсепомещавахаофиситекактона„Кросиндъстрис“,такаина„УотърсФийлд&Лийман“.

РаботатамикатоасистентнамладшиямениджърМаркГеритибешесбъднатамечта.Някоихора,ипо-специалнопастрокътмиРичардСтантън,койтобешекрупенфинансист,сечудехазащосъмзапочналаоттолкованискостъпало,особенокатосеиматпредвидвръзкитеивъзможноститеми.Ноазистинскисегордеехстова,защотоискахдаизвървястълбичкатаотдолунагоре.Маркбешеневероятеншеф—едновременнострогилиберален,коетоозначаваше,чемеобучавастарателно,ноимеоставядаработясама.

Такситозавиипаркиразадчернобентли,коетомногодобрепознавах.Сърцетомиподскочи,когатоговидях,защотознаех,чеГидиъненякъденаблизо.

Платихнашофьора,слязохисеозовахвгорещатаивлажнараннасутрин.ПогледътмибеприкованвбентлитоснадеждатадазърнаГидиън.Лудостбешедасъмтакаразвълнуванаоттазимисъл,особенокатосеимапредвид,чецяланощсебяхтъркалялавлеглотоснеговцялатамувеличественаголота.

Усмихнахселеко,минахпрезмеднатарамканавъртящитесевратина„Кросфайър“ивлязохвогромнотолоби.Акоеднасградаможедаеолицетворениеначовек,„Кросфайър“олицетворявашеГидиън.Облицованитесмраморстенииподсъздавахаатмосферанавластиблагополучие,атъмносиниятинтериорбешеелегантенкатокостюмите,коитоГидиънносеше.Накраткоказано,„Кросфайър“бешелуксознаисекси,тъмнаиопасна,същокатомъжа,койтояесъздал.Доставяшемиогромноудоволствиедаработятук.

Минахпрезвъртележкатапокрайохранатаивзехасансьорадодвайсетияетаж.НаизлизанеоткабинатазабелязахМегуми,рецепционисткатани,седналазадбюротоси.

Натиснабутона,пуснамедавлязапрезстъкленатавратаисеизправи,когатоприближихкъмнея.

—Здрасти!—Изглеждашемногошиквчерниясипанталонизлатистакоприненаблузка.Тъмнитейочипроблясвахаотвълнение,аоцветенитейвяркочервеноустнисеразтегнахавъввъпрос:—Искахдатепитамкаквощеправишвсъботавечерта.

—Ами…—МечтаехдапрекарамвечертасГидиън,нонямахникаквагаранция,чещесеслучи.—Незнам.Нямамникаквиплановевсеоще.Защо?

—ЕдинотприятелитенаМайкълщесеженииорганизираергенскопартивсъбота.Щеполудея,акомисеналожидасиостанавкъщи,докатотойенавън.

—Майкълетози,скогототибяхауредилисреща,нали?—попитах,защотознаех,чеизлизаснякого,скоготосъквартиранткатайяезапознала.

—Да—отвърнаМегуми,лицетойсветназамигиследтовапомръкна.—Наистинагохаресвам,мисля,чеитоймехаресва,но…

—Продължавай—подканихяаз.Тявдигнараменесякашсепочувстванеудобноиотместипоглед:—Явноимафобияотобвързване.Знам,чемехаресва,нонепрекъснатотвърди,ченещата

междунаснесасериозниисамосезабавляваме.Отдругастрана,прекарвамемноговремезаедно—продължитя.—Очевидное,чепроменяангажиментитеситака,чепо-честодаесмен.Инесамовлеглото.

Свихмрачноустни,многодобрепознавахтозитипмъже.Знаехколкотрудноедасепрекратиподобнавръзка.Обърканитесигналиподдържахадраматаиадреналина,амисълтазатоваколкопрекраснобибиловсичко—стигасамотойдарешидарискува—правехарешениетозакрайпочтиневъзможно.Коемомиченебиискалодадостигненедостижимото?

—Разчитайнамензасъбота—отвърнахвжеланиетосидаяподкрепя.—Имашлиплан?—Даизлеземдапийнем,датанцувамеидаполудуваме—отвърнатяиусмивкатаотново

грейнаналицетой.—Можепъкидатинамеримнякойсексимъж,койтодапомогнедазабравишпредишния.

—Ами…—Започвахдаизпадамвнеловкаситуация.—Добресъмсиитака.—Изглеждашизморена—изкоментиратяивдигнавъпросителновежди.„ПрекарахцяланощприкованазалеглотоотГидиънКрос…“—Снощиимахтежкатренировкапокравмага.—Покакво?Нямазначение,забрави.Въввсекислучайможешдасепоогледашнаоколо.Наместихчантатанарамотоси:—Никаквимъже—настоях.—Каквотистава?—възкликнатяисложиръценаслабичкотосикръстче.—Казвам

само,ченетрябвадаизключвашвъзможносттадасрещнешнякойподходящ.Знам,ченикойнеможедасесравнисГидиънКрос,ноповярвайми,най-добриятначиндамуотмъстиш,едапродължишдасиживеешживота.

Думитейменакарахадасеусмихна.Решихдазаложанакомпромис:—Щегоимампредвид.Телефонътнабюротойиззвъня,махнахйсръкаисеотправихпокоридоракъмбюротоси.

Трябвашемиизвестновремедаобмислякакдаседържатака,чедасъздавамвпечатление,чесъмсвободна,приположениечебяхповечеотобвързана.АкоазпритежавахГидиън,тойизцяломебешеобсебил.Неможехдасипредставя,чемогадасъмсдруг.

ТочнообмисляхкакдасъобщянаГидиънплановетесизасъбота,когаточух,чеМегумиизвиказадгърбами.Обърнахсе:

—Единчовектетърси,оставиласъмгонаизчакване—казатя.—Надявамсе,черазговорътеличен,защотогласътмуеневероятногорещ.ЗвучикатоСЕКС,обвитвшоколадипокритсъссметанаотгоре.

Косъмчетатанавратаминастръхнахаотнервнавъзбуда.—Казалисиимето?—Да.БретКлайн.

4Стигнахдобюротосиисестоварихнастола.Дланитемисеизпотихасамопримисълтаза

разговорсБрет.Опитахседасеподготвязавълнението,коетощеизпитампризвуканагласаму,кактоизачувствотонавина,коетознаех,чещепоследва.Нечеискахдасевърнеприменилипъкдасмезаедноотново.Междунасимашепростообщоминалоисилносексуалнопривличане,коетобешечистохормонално.Неможехдагоотрека,ноинямахникаквожеланиедамусеподдавам.

Пуснахчантатаиторбатасобувкитесиведноотчекмеджетатанабюрото.Погледътмисеспрянапоставенияврамкаколажотснимки,накоитобяхмедваматасГидиън.Бешемигодал,задамислянепрекъснатозанего,каточелиможехдамислязадруго.Доригосънувах.

Телефонътиззвъня.Мегумипрехвърляшеразговора.Бретнесебешеотказал.Решихдаседържаделовоидамунапомня,чесъмнаработаинемогадаводянеуместниличниразговори,затовавдигнахслушалкатасъс:

—КабинетътнаМаркГерити,ЕваТрамелнателефона.—Ева.Етоте!Бретсеобажда.Затворихочи,когаточухгласакатоСЕКС,обвитвшоколад.Сегазвучешедориощепо-

провокативносексуално,отколкотокогатопееше,аименнотозигласбепомогналнагрупатаму„Сикс-Найнтс“дасепревърневизгряващазвезда.Имахадоговорс„Видалрекърдс“—музикалнатакомпания,управляванаотвториябащанаГидиън,КристофърВидал-старши—компания,вкоятоГидиънбешеглавенакционер.

Светътнаистинаемалък.—Здрасти—поздравихгоаз.—Каквървитурнето?—Направонеезавярване.Всеощенемогадаосъзнаякаквостава.—Отдавнаискашедатисеслучиинапълносигозаслужил.Наслаждавайсе!—Благодаря.Замълчазамоментивтозимигсигопредставих.Последнияпът,когатоговидях,

изглеждашестрахотно,щръкналитевръхчетанакосатамубяхаизсветленидоплатиненорусо,тъмнитемузелениочибяхаизпълненископнежпомен.Бешевисокимускулест,нонепрекалено,имашетялоначовек,койтонепрекъснатоевдвижение,наистинскарокзвезда.Загорялатамукожабепокритастатуировкипоръцете,аназърнатанагърдитемуимашепиърсинг,койтосебяхнаучиладасмуча,когатоискахдапочувствамкакчленътмунабъбвавътревмен…

НонеможешедасесравнявасГидиън.ВъзхищавахсенаБреттака,кактовсяканормалнаженабимусевъзхитила,нонасветанямашевторикатоГидиън.

—Вижкакво—започнаБрет,—знам,чесинаработа,затованеискамдатезадържам.ЩеидвамвНюЙоркиискамдатевидя.

Кръстосахглезениподбюротоси.—Споредменидеятанеедобра.—Щеправимпромоциянавидеотокъм„Златна“наТаймсскуеър—продължитой.—И

искамдасисмен.—Дасъм…Леле!Започнахдаразтривамчелотоси.Молбатамуместъписаизатованасочихмислитесикъм

майками,коятонепременнощешедамисескара,аковидикактъркамчело,спореднеятакасеобразуватбръчки.

—Наистинасъмполасканаотпоканата,нопървотрябвадатепитам—можешлидамеприемешсамокатоприятел?

—Не,подяволите—засмясетой.—Вмоментасисвободна,златнамоя.ЗагубатанаКросепечалбазамен.

Подяволите!Бяхаминалипочтитриседмици,откактопървитеснимкинаГидиъниКорин,коитоужотновосебяхасъбрали,сепоявихавклюкарскитеблогове.Очевидновсичкиоколоменбяхарешили,чеевремедапродължаживотаси,катосинамеряновогадже.

—Нещатанесатолковапрости.Всеощенесъмготовазановавръзка,Брет.—Предложихсреща,анедасподелишостатъкаотживотасисмен.—Брет,моляте…—Трябвададойдеш,Ева.—Гласътмусеснишидовъзбуждащиятембър,койтовинагиме

карашедавдигамполатасизанего.—Товаетвоятапесен.Неприемам„не“заотговор.—Щесеналожидагоприемеш.—Наистинамногощемезаболи,аконедойдеш—продължитойтихо.—Несешегувам.

Щеотидемсамокатоприятели,щомтаканастояваш,нотрябвадасидомен.Въздъхнахтежкоисведохглава.—Неискамдатеподвеждам.„НитопъкдавбесявамГидиън…“—Обещавам,чещегоприемакатоуслугаотприятелзаприятел.Неотговорих.Несеотказваше.Сигурноникоганямашедасеоткаже.—Разбрахмелисе?—настоя.Набюротомисепоявичашаскафе,вдигнахпогледивидяхМарк,койтобезастаналзад

гърбами.—Добре—съгласихсенай-вече,задамогадасезахваназаработата.—Даааа!—Вгласамуимашенотканатриумфсякашеразмахалюмруквзнакнапобеда.

—Сигурнощебъдевчетвъртъкилипетъквечерта,всеощенезнамточно.Дайминомеранамобилнияси,задатиизпратясъобщение,когаторазберасъссигурност.

Продиктувахмуномерасинабързо.—Записалиго?Трябвадазатварям.—Пожелавамтиприятнаработа—отвърнатойименакарадасепочувствамнеудобно,че

седържатакагрубоибързамдазатворя.Винагиебилсвястномомчеисигурнощяхмедастанемдобриприятели,аконебяхпропилялатозишанс,катогоцелунах.

—Благодаря.Брет…Наистинасерадвамзатеб.—ЗатворихтелефонаисеобърнахсусмивкакъмМарк.—Доброутро.

—Всичконаредлие?—попитатой,веждитемубяхалекосвъсенинадкафявитеочи.Бешеоблеченвсинкостюмстъмновиолетовавратовръзка,коятострахотноподхождашена

тъмнатамукожа.—Нареде.Благодарязакафето.—Нямазащо.Готовалисидазапочвамеработа?—Разбирасе—отвърнахсусмивка.

***

Немитрябвашевреме,задаусетя,ченещобезпокоиМарк.Презцялотовремебешеразсеяниунил,нещосъвсемнетипичнозанего.Работехмепорекламанасофтуерзаизучаване

начуждиезици,нотойизобщонеможешедасесъсредоточи.Предложихмударазнообразимскампаниятазапромоцияназдравословнихрани,местнопроизводство,ноитованепроменинещата.

—Случилолисеенещо?—попитахнакрая,навлизайкисизвестнонеудобствовсфератаналичнитевъпроси,нещо,коетоидваматаизбягвахмедаправимнаработнотомясто.

Оставяхмеработатанастранавсякаседмица,когатоизлизахнаобядснегоиспартньорамуСтивън,новофисамноговнимавахмеданенарушавамевзаимоотношениятанашефиподчинен.Високоценяхтова,катосеимапредвид,чеМаркзнаеколкоебогатвториятмибаща.Неискаххоратадасеотнасяткъмменпоспециаленначин,освенаконесигобяхзаслужила.

—Какво?—попитатой,вдигнапогледипрокараръкапрезкъсоподстриганатасикоса.—Извинявай!

Оставихтаблетавскутаси.—Струвамисе,ченещотетревожи.Тойсвираменеисезавъртянастола.—ВнеделясъсСтивънправимседемгодини,откактосмезаедно.—Товаечудесно—усмихнахсеаз.Отвсичкидвойки,коитобяхсрещалапрезживотаси,МаркиСтивънбяханай-стабилната

инай-влюбената.—Поздравления.—Благодаря—отвърнатойсвялаусмивка.—Навънлищепразнувате?Тойпоклатиглава.—Всеощенесмерешили.—Имателирезервация,искашлидауредянещо?Тойпоклатиглава.—Всеощенесмерешили.Незнамкаквощеенай-подходящото.—Можемдапомислимзаедно.Засъжаление,трябвадапризная,чевсеощенесъм

празнувалагодишнина,номайкамиеспециалиствтоваотношение.Следкатобеизпълняваларолятанасъпруганатримамилионери,МоникаТрамелБаркър

МитчълСтантънможешеспокойнодаработикатопрофесионаленорганизаторнасветскисъбития,аконякогайсеналожидасиизкарвахлябасама.

—Нещопо-интимнолиискаш,дастесамодвамата?—предложихаз.—Иликупонсъссемействотоиприятелите?Разменятелисиподаръци?

—Искамдасеомъжа—изстрелятойнеочаквано.—О!Добре—измърморихисеотпуснахнастола.—Небихмогладаизмислянищопо-

романтичнооттова.Марксезасмянасилаимепогледнатъжно:—Битрябвалодаеромантично.Богмиесвидетел,чекогатопрединяколкогодини

Стивънмипредложи,имашецветяисърцавизобилие.Нализнаеш,чееистинскакралицанадрамата.Тогаванаправонадминасебеси.

Озадачена,премигахсрещунего:—Итиказа„не“?—Казах„Ощене“.Точнобяхзапочналдастъпвамнакракатаситук,вагенцията,тойсъщо

безапочналдаполучаванякоинаистинадобрипоръчки,аисевъзстановявахмеследболезненараздяла.Тогавамисеструваше,чемоментътнееподходящ,инебяхсигурен,чемотивитемусаправилни.

—Никойнеможедаесигурен—промълвихтихо,говорехколкотонанего,толковаина

себеси.—Нонеискахдамисли,чесесъмнявамвъввръзкатани—продължиМарксякашнебеше

чулдумитеми,—затовакатопълензадникоправдахотказасиствърдението,ченевярвамвбрака.

—Нонесимуотказал.Казалсиму,чеощенесиготов,налитака?—Незнам.Господи,незнамкаквомуказах!—Тойсенаведенапред,подпрялактина

бюротоизаровилицевръцетеси.Гласътмубешетихиприглушен.—Тогаваизпаднахвпаника.Бяхсамонадвайсетичетири,някоихорасаготовидасеобвържатнатазивъзраст,ноаз…небяхготов.

—Асегасинадвайсетиосемивечесиготов,такали?БешенасъщатавъзрасткатоГидиън.Тазимисълменакарадапотръпна,можебиотчасти

защотобяхнавъзрастта,накоятоебилМарк,когатоеказал„ощене“,идобреразбирахкаксеечувствал.

—Да—отвърнатой,вдигнаглаваисрещнапогледами.—Повечеотготов.Каточелинякакъвчасовниквътревменотброяваминутитеисвсекиизминалчасставамвсепо-нетърпелив.Носестрахувам,четойщеоткаже.Можебинеговиятмоментебилпредичетиригодиниивечееотминал.

—Неискамдазвучабанално,нонямакакдаразбереш,предидагопопиташ—усмихнахсеокуражително.—Тойтеобича.Притовамного.Споредменимашдостадобришансоведачуеш„да“.

Марксъщосеусмихна,разкривайкичаровнокривитесизъби.—Благодаряти.—Кажими,акоискашданаправярезервации.—Оценявампомощтати—казатойиизражениетомустанапо-сериозно.—Съжалявам,

чеповдигнахтемататочнокогатопреживяваштруднараздяла.—Несетревожизамен.Добресъм.Изгледамеизпитателно,следтовакимна.

***

—Искашлидаотидемдаобядваме?ВдигнахпогледивидяхоткритотолиценаУилГрейнджър.Тойбешенай-новото

попълнениев„УотърсФийлд&Лийман“иазмупомагахдасвикнесработата.Носешебакенбардииочиласчерниквадратнирамки,коитомупридавахалекобитническиретровид.Отивашему.Бешеизключителноспокоенимидопадаше.

—Разбирасе.Каквотисеяде?—Пастаихляб.Иторта.Можеипеченкартоф.Вдигнахучуденовежди.—Добре.Ноаконакраясеозоваподбюротоспянанауста,защотосъмизпадналавъв

въглехидратнакома,тищемеоправдавашпредМарк.—Тисиистинскосъкровище,Ева.Наталиенанякаквадиетабезвъглехидрати,аазне

могадапреживеяощеединденбеззахарискорбяла.Погледнисамоколкосъмзалинял.СпоредсобственитемудумиУилигаджетомуНатали,скоетобяхазаедноощеот

гимназията,серазбирахачудесно.Небихсеусъмнила,чееготовдавлезеивогънязарадинея,аитя—въпрекишеговититемуоплаквания,чепонякогапрекалява—изглежда,сегрижешедобрезанего.

—Такадабъде—отвърнахимистанамалкотъжно.БешеистинскомъчениедасъмдалечотГидиън.Особенокогатобяхзаобиколенаот

приятели,всекиоткоитоимашестабилнавръзка.СтанаобедидокаточакахУил,пуснахесемеснаШона,сестратанапартньоранаМарк,задаяпитамдалиискадаизлезепоженскивсъботавечер.Вмомента,вкойтойизпратихсъобщението,телефонътнабюротомииззвъня.Вдигнахслушалкатаведнага.

—КабинетътнаМаркГерити…—Ева.Настръхнах,когаточухниския,дрезгавгласнаГидиън.—Здрасти,шампионе!—Кажими,чемеждунасвсичкоенаред.Прехапахдолнатасиустна,сърцетомиблъскашевгърдите.Явноитойсъщокатоменсе

притеснявашеотпукнатината,коятосебепоявилавотношениятани.—Всичкоенаред.Защо,тинемислишлитака?Случилолисеенещо?—Не—отвърнатойизамълчазамиг.—Простотрябвашедагочуяощеведнъж.—Нетилигопоказахпределноясноснощи?—„Докатовпивахноктивгърбати…“—

Илипъктазисутрин?—„Когатостояхпредтебнаколене…“—Искахдасеубедя,чеможешдагокажеш,бездамевиждаш.ГласътнаГидиънгалешесетиватами.Усетих,чесеизчервявамотнеудобство.—Съжалявам—прошепнах,чувствахсестранно.—Знам,ченеобичаш,когатожените

оценяватсамовъншниятивид.Неенеобходимоиаздаседържапотозиначин.—Никоганямадасеоплача,чесъмтова,коетоискаш,Ева.Господи!—Вгласамусе

доловиизвестнаострота.—Дяволскисерадвам,чехаресвашонова,коетовиждаш,защото,Богмиесвидетел,азсъщонемогадаоткъснапогледоттеб.

Затворихочи,усетих,чеотновозапочвамдакопнеязанего.Сега,когатознаехкаквоогромнозначениеимамвживотаму,миставашеощепо-труднодастоядалеч.

—Толковамногомилипсваш.Иестранно,защотовсичкимислят,чесмескъсали,имесъветватдапродължа…

—Не!—Тазиединственадумаексплодирастакавасилавслушалката,чеменакарадаподскоча.—Подяволите!Чакайме,Ева.Азцялживотсъмчакалтеб.

Преглътнахбуцата,заседналавгърлотоми,иотворихочитъкмонавреме,задавидя,чеУилсеприближавакъммен.

—Готовасъмдатечакамвечно,стигадасъмсигурна,чесимой—прошепнахаз.—Нямадаевечно.Правявсичкопосилитеси.Вярвайми.—Вярвамти.Чухкакнякакъвдругтелефонвблизостдонегоиззвъня.—Щесевидимточновосем—отсечеГидиън.—Добре.Затворииощевсъщиямигмистанасамотно.—Готовалисидахапнем?—попитаУил,нетърпеливопотривайкиръце.Мегумищешедаобядвасмъжа,койтоимашефобияотобвързване,исебеизвинила,че

нямадаизлезеснас.ОставахмесамодваматасУиливсичкатапаста,коятотойуспеедапогълнезачас.Помислихси,четочновтозимоментнямадаеникаклошодаизпаднавъввъглехидратнакома,изправихсеиотвърнах:

—О,да!

***

Попътяобратнокъмофисасикупихот„ДуейнРийд“[1]енергийнанапиткабеззахар.Когатостанапетследобед,вечебяхтвърдорешиладаотидавъвфитнесаследработа.

Имахчленскакартаза„Еквинокс“,номисеискашедаотидав„Крострейнър“.ОстроусещахразривамеждунассГидиън.Струвашемисе,чещеуспеядонякъдедагопреодолея,акоотиданамясто,свързаносхубависпомени.Освентоваизпитвахизвестналоялност.Гидиънбешемоятмъж.Бяхготоваданаправявсичкопосилитеси,задапрекарамеостатъкаотживотасизаедно.Заментоваозначавашедагоподкрепямвъввсяконеговоначинание.

Върнахсепешадоапартамента,жегатавеченемеинтересуваше,тъйкатотакаилииначещяхдасеизпотяобилновъвфитнеса.Когатоасансьорътспрянамояетаж,погледътминеволносеплъзнаповрататавсъседствосмоята.Пръститемиопипахаключа,койтоГидиънмибешедал.Мисълтадавлязавътреидаогледамапартаментамисесторимногопримамлива.ДалищешедаприличанамезонетанаПетоавеню?Илипъкщеенапълноразличен?

МезонетътнаГидиънбешенаправоневероятен—сдовоеннаархитектураиобзавеждане,коетоносешечаранаеднаотминалаепоха.Всичкопоказваше,чевнегосавложенимногопари,ивъпрекитоваатмосфератабешетоплаиуютна.Можехседнаквалекотадасипредставяидеца,ичуждестранниблагородницивподобнаобстановка.

Каклиизглеждашевременнатамуквартира?Съвсеммалкомебели,никаквипроизведениянаизкуствотоинеобзаведенакухня?Докаквастепенбепревърналжилищетовсвойдом?

Спряхпредврататанасвояапартамент,загледанавсъседната,испорехсъссебеси.Накраяустояхнаизкушението.Искахтойдамевъведевътре.

Влязохвсобствениясихолибяхпосрещнатаотженскисмях.Несеизненадах,когатовидяхдългокракатаблондинка,гушнатавКаринабелиямидиван.Бешепоставиларъкавскутамуигоопипвашепрезанцуга.Тойвсеощестоешеголдокръста,бешепрехвърлилръкапрезраменетенаТатянаЧерлиниразсеяноягалешепоръката.

—Здрасти,бебчо—поздрависусмивка.—Какбешенаработа?—Всесъщото.Здравей,Татяна.Вотговортясамопомръднабуза.Бешеневероятнокрасива,коетонебешеучудващо,тъй

катоработешекатомодел.Катооставимнастранивъншнияйвидобаче,неяхаресахособеноощепървияпът,когатоявидях,иотношениетоминесебепроменило.НокатопогледнахКари,трябвашедапризная,чевмоментавероятномудействадобре.

Сининитемубяхаизчезнали,нотойвсеощесевъзстановявашеотжестокияпобой,нанесенмуотНейтънотзасада.Именнотовабепоставилоначалонасъбитията,коитодоведохадораздялатамисГидиън.

—Щесепреоблекаиотивамвъвфитнеса—заявихисеотправихкъмкоридора.ЧухкакзадгърбамиКариказанаТатяна:—Изчакайсамоминута,трябвадапоговоряснея.Влязохвстаятаихвърлихчантатасиналеглото.Бяхзапочналадаровявдрешника,когато

Каридойдеисеподпрянавратата.—Какси?—попитахгоаз.—По-добре—отвърнатой,аочитемусветехазакачливо.—Ати?—По-добре.Скръстиръценаголитесигърди.—Данебидаседължинаонзивлеглототиснощи?Затворихскракчекмеджетоиотвърнахядосано:

—Аматисериозноли?Щомазнемогадачуякаквостававтвоятастая,кактакатичувашкаквостававмоята?

Карипочукаспръстипослепоочиетоси.—Имамвграденсексрадар.—Каквоозначаватова?Чеазнямамсексрадарли?—По-скоротвоятнаправикъсоиизгоряповременаединотсексмаратонитесКрос.Все

ощенеможешдадойдешнасебесиследневероятнитемуизпълнения.Щемисеимендамеизтощипосъщияначин.

Хвърлихспортниясисутиенкъмнего.Тойгохваналовкоисезасмя:—Итака,койбешемъжът?Прехапахустни,неискахдалъжаединствениячовек,койтовинагимиказвашеистината,

дорикогатоимашеопасностдамезаболиотнея.Нотозипътсеналагашедагонаправя.—Единчовек,койтоработив„Кросфайър“.УсмивкатаизчезнаотлицетонаКари,тойвлезевстаятаизатвориврататаследсебеси.—Итипростоейтакарешидагодоведешвкъщиидагочукашкатооткаченацяланощ?

Мислех,чеотиденатренировкапокравмага.—Наистинаотидох.Тойживеенаблизоигосрещнахслучайноследтренировката.Просто

сеслучи…—Трябвалидасепритеснявам?—попитатойивнимателносевгледавлицетоми,докато

миподавашеобратносутиена.—Отдавнанесиправиласлучаенсекс.—Нещатанестояттака—отвърнахазиположихусилиедагледамКаривочите,знаех,че

аконегонаправя,никоганямадамиповярва.—Аз…излизамснего.Тазивечерщевечеряме.—Щемезапознаешли?—Разбирасе.Нонеиднес.Щевечерямеутях.—Криешнещоотмен—нацуписетой.—Казвайкаквоима!Опитахседаизбегнавъпросаму.—ТазисутринтевидяхдасецелувашсТрейвкухнята.—Икаквооттова?—Всичкомеждуваснаредлие?—Несеоплаквам.Милибоже!ТруднобешедасеотървешотКари,когатосинауминещо.Опитахсеотново

дасменятемата.—ДнесговорихсБрет—заявихсякашмеждудругото,опитвайкиседапокажа,чене

отдавамголямозначениенаразговора.—Обадимисенаработа.Ине,тойнеемъжътотснощи.Каривдигнавежда.—Каквоискаше?Изритахобувкитесииотидохвбанята,задаизмияостатъцитеотгримаси.—ИдвавНюЙоркзапромоциянавидеотокъм„Златна“.Поканимедаотидаснего.—Ева…—започнаКарисонзитон,скойтообикновенородителитесеобръщаткъм

непослушнитесидеца.—Искамдадойдешсмен.Думитемигоспряхазамиг:—Искашдатепазяли?Толковалисинямашдоверие?Погледнахотражениетомувогледалото.—Нямамнамерениедасевръщампринего,Кари.Неченякогасмебилиистинскизаедно,

такачепрестанидасепритесняваш.Канятедадойдешсмен,защотомисля,чещесезабавляваш,аинеискамдаподвеждамБрет.Тойсесъгласидаизлеземсамокатоприятели,ноза

по-сигурнонякойтрябвадамугонабиевглавата.Такащееипо-честно.—Трябвашедамуоткажеш.—Опитах.—Не,означаване,бебчо.Неетолковатруднодагокажеш.—О,ямлъквай!—възкликнахазизапочнахдасвалямгримасиспамучентампон.—

Достатъчномие,чевечесечувствамвиновна,чесесъгласих.Мислишли,чещемиемногозабавнодаотиданаконцерта,бездазнамкогощесрещнатам.Неенеобходимоитидамипилишнаглавата.

„Защотобяхнапълносигурна,чеГидиънщегонаправи…“—Защо,подяволите,трябвадасечувствашвиновна?—Бретизядебоязарадимен!—Не,тойизядебоя,защотоцелунаеднокрасивомомиче,бездасезамисляза

последствията.Трябвашедасесети,чевероятнонесисвободна.Икой,подяволите,тиенастъпилопашката,чеседържиштакаотвратително?

—НямануждамичетешлекциизаБрет,разбрали?Това,откоетоимахнужда,бешемнениетонаКаризавръзкатамисГидиъниопасенията,

коитоизпитвах,нонеможехдасподелянищоснай-добриясиприятел.Товаправешеибезтоваобърканиямиживотощепо-непоносим.Чувствахсеужасносамотнаибезпомощна.

—Казахтивече,нямамнамерениедаповтарямгрешкатаси.—Радвамседагочуя.Казахмуоназичастотистината,коятоможехдасподеля,знаех,ченямадамесъди.—ВсеощесъмвлюбенавГидиън.—Разбирасе,чеси—отвърнатойпросто.—Иакоизобщоимазначение,съмсигурен,че

раздялатамъчиинего.Прегърнахго.—Благодаряти.—Закакво?—Затова,чеситакъв,какъвтоси.—Неискамдакажа,четрябвадаседишидагочакаш—изсумтятой.—Изобщонеме

интересуваКрос.Щомсеправинаинтересен—губи.Нонемисля,четисаматасиготовадаскочишвнечиедруголегло.Неангажиращоточуканенеепотвоятачаст,Ева.Сексътозначавамногозатеб,затовасечувствашпрецакана,когатогоправишпростотака.

—Такае,никоганесеполучава—признахазипродължихдасвалямгримаси.—Щедойдешлисменнапремиератанаклипа?

—Добре,щедойда.—ИскашлидавземешТатянаилиТрей?Карипоклатиглава,обърнасекъмогледалотоиспривичнодвижениеоправикосатаси.—Такащеприличанадвойнасреща.По-добредаиграяролятанатретоколело.Щеима

по-добърефект.Наблюдавахотражениетомувогледалото,поустнитемисепоявиусмивка.—Обичамте.—Тогавасегрижидобрезасебеси,бебчо—отвърнатойимиизпративъздушнацелувка.

—Товаеединственото,коетоискам.

***

Когатозапървипътотивамнагостинанякого,най-многообичамдаподарявамчашизамартини„Уотърфорд“.Заментесаперфектнатакомбинацияотлукс,забавлениеипрактичност.Бяхподарилатакъвсервизнаприятелкаотколежа,коятонезнаешенищозауотърфордскиякристал,нопъкобичашекоктейлисмартини.Бяхподарилаподобенсервизинамайками,коятонепиешекоктейли,нопъкобожаваше„Уотърфорд“.ТакъвподаръкбибилподходящдоризаГидиънКрос,човека,койтопритежавашеповечепари,отколкотоможехдасипредставя.

Нотазивечер,когатопочукахнаврататаму,нестискахвръцекристалничаши.Пристъпихнервнооткракнакракипрокарахръкапобедротоси,задапригладяроклята.

Следкатосеприбрахотфитнеса,сепогрижихдаизглеждамдобре,катоотделихдостатъчновреме,задасинаправяприческаидасегримирамвстиланаНоватаЕва.Сложихсветлорозовочервило,коетонесеразмазваше,иоблякохмалкачернарокляспрезрамкиоколоврата,дълбокодеколтеиощепо-разголенгръб.

Късатарокляоткривашекракатами,коитобяхподчерталасизрязаниобувки„ДжимиЧу“.Бяхсложиладиамантенитеобици,коитоносехнапърватанисреща,кактоипръстена,койтоГидиънмибешеподарил—изключителнобижусмножествопреплетенисинджирчета,хванатисдиамантиподформатанакръст—кръстоветеолицетворявахаГидиън,койтодържиразличнитенишкиотмен.

Врататасеотворииазлекосеолюлях,поразенаотстрахотния,греховносексимъж,койтомепосрещна.Гидиънявносъщоебилвсантименталнонастроение.Бешеоблякълсъщиячеренпуловер,койтоносешепърватавечер,когатосесрещнахмевбара.Изглеждашеневероятноснего—перфектеннебрежно-елегантенсексапил.Комбинациятаоттозипуловер,графитеносивитепанталониибоситемукрака,менакарадапламнаотжелание.

—Господи—измърморитой,—изглеждашневероятно.Следващияпътмепредупреди,предидаотворявратата.

Усмихнахсе.—Добървечер,господинТъмениОпасен.

[1]„DuaneReade“—емблематичназаНюЙоркверигааптеки,вкоитоосвенлекарствасепредлагаткозметика,пакетиранихранииспоредмототонакомпанията„Всичко,откоетоиматенуждавмомента“.—Б.пр.↑

5УстнитенаГидиънсеизвихавослепителнаусмивка,докатомиподавашеръка.Когато

пръститемидопряхадлантаму,тоймедръпнавътре,притиснамедосебесиинежнодопряустнитесивмоите.Врататазадгърбамисезатвори,тойсепротегна,заключияидваматаостанахменапълноизолираниотоколниясвят.

Хванахгозапуловераистиснахздраво.—Облякълсилюбимиямипуловер.—Знам.—Неочакванотойклекнапредменипоставиръкатамивърхурамотоси.—

Хайдедасепогрижимдатиеудобно,ангелче.Тезитокчетанямадасатинеобходими,докатонесиготовадатечукам.

Вагинатамисесвивкопнежиочакване.—Амиаковечесъмготова?—Неси.Щеразбереш,когатонастъпимоментът.Преместихтежесттасиотединиянадругиякрак,аГидиънсъбуобувкитеми.—Такали?Какщеразбера?Вдигнакъмменяркосинитесиочи.Почтибешеколеничилисъбувашеобувкитемии

въпрекитованямашеникаквосъмнение,четойетози,койтоконтролираситуацията.—Катозапочнадавкарвамчленасивтеб.Отновопреместихтежесттаси,нотозипътпоразличнапричина.„О,да!Моляте!“Изправисеисеизвисинадмен.Прокаранежнопръстипобузатами.—Каквоносишвтозиплик?—Ами…—отвърнахазисеопитахдасеотърсяотеротичнитефантазии,които

събуждашевмен,—подаръкзановатакъща.Огледахсенаоколо.Апартаментътбешеогледалнокопиенамоя.Бешечудесени

гостоприемен.Донякъдеочаквахдагозаваряполупразен,обзаведенсамоснай-необходимото,новместотовасеозовахвуютендом.Единственатасветлинаидвашеотразположенитенаоколосвещи,хвърлящимекизлатистиотблясъципомебелите.Асамитемебелимибяхастраннопознати—бяхасъщитекатовапартаментанаГидиънивмоя.

Бяхтолковаизумена,чеедвазабелязах,когатовзеотръцетемидамскатачантаипликасподаръците.Заобиколихгоитръгнахдаразглеждамнаоколобоса.Видяхмоятамасичказакафеидругитемималкимасички,поставенипреднеговиядиванинеговитестолове,околомоятауредбабяхаподреденинеговитедребниукрашенияиснимкинадваманизаедно,моитепердетаинеговителампи.

Настената—там,къдетовапартаментамисенамирашеголемиятплосъктелевизор,бешезакаченаогромнамояснимка,откоятомупращахвъздушнацелувка.Бешесъщата,коятодържешенабюротосивофисана„Кросфайър“,номногократноувеличена.

Завъртяхсебавно,опитахседаогледамизапомнявсичко.Ипредимибешеподнасялподобнаизненада,когатобесъздалабсолютнокопиенаспалнятамивсвоямезонет—осигурявайкимиуютнопространство,къдетодасескрия,когатонапрежениетостанепрекалено.

—Когасенанесетук?Бяхвлюбенавапартамента!Понякакъвстраненначинсмесицатаотмоитесъвременни

мебелиистариннатаподредбананеговиядомизглеждашеидеална.Бешеподбралточнитеелементи,задасъздадепространство,коетоеабсолютноотражениена…нас.

—Презседмицата,когатоКарибешевболницата.Погледнахгоучудено:—Сериознолиговориш?ТочнопрезоназиседмицаГидиънбешезапочналдасеотдръпваотменидамеотблъсква.

ТогаваотновоизлизашесКориниедвауспявахдасесвържаснего.Сигурнообзавежданетонатоважилищесъщомуеотнелодоставреме.—Трябвашедасъмблизодотеб—отговориразсеянотойипогледнавплика.—Трябваше

дасъмсигурен,чемогадастигнадотеббързо.ПредиНейтън.Бяхшокирана.Повремето,когатоимахчувството,чеГидиънвсеповечесеотдалечаваот

мен,тойебилсъвсемблизо.Имеепазил.—Когатотисеобадихотболницата—започнахазисеопитахдапреглътнабучката,

заседналавгърлотоми,—притебимашенякой…—Раул.Тойсезанимавашесдоставкатанамебелите.Трябвашедауредявсичко,преди

дваматасКаридасевърнетевкъщи—отговоритойивдигнапогледкъммен.—Кърпили,ангелче?—попитатой,едвауспявайкидаприкриесмехавгласаси.

Извадибелитехавлиеникърпи,върхукоитобешеизбродираннадписът„Крострейнър“.Бяхгикупилаотфитнеса.Когатогонаправих,мислех,чевергенскатамуквартиранямапочтинищо.Сегаизглеждаханаправонелепо.

—Съжалявам—казахаз,всеощенеможехдасесъвземаотизненадатапривиданаапартамента.—Представяхситовамястодостапо-различно.—Протегнахседагивземаотръцетему,нотойседръпна.

—Подаръцитетисавинагидобреобмислени.Кажимикаквоточносимислеше,когатокупувашетези.

—Мислех,четакащетенакарамдасимислишзамен.—Правяговсякаминутаотживотаси—прошепнатой.—Некапоясня.Искахдасипредставяшкакотчаянотежелая—възбуденаипотна.—Ммм…фантазия,накояточестосеотдавам.ИзведнъжвсъзнаниетомисепоявиспоменътзаГидиън,койтосесамозадоволявапод

душа.Нямахдуми,скоитодаопишаподобнаневероятнагледка.—Мислишлисизамен,когатосесамозадоволяваш?—Азнемастурбирам.—Какво?Ястига!Всичкимъжегоправят.Гидиънхванаръкатамиипреплетепръстивмоите,следтовамеповедекъмкухнята,от

коятосеносешебожественоухание.—Хайдедасисипемпочашавино,докатоговорим.—Данебидасеопитвашдамепрелъстишсалкохол…—Не—отвърнатойиоставипликаскърпитенаплота.—Знам,чепътяткъмсърцетоти

ехраната.Седнахнаединотвисокитестолове,бешесъвсемсъщияткатостоловетевмоятакухня.

Развълнувахсе,защототоваменакарадасепочувствамкатоудомаси.—Досърцетоми?Иливпанталонами?Тойсеусмихна,докатоналивашечервенотовиноотбутилка,предварителноотворена,за

даподиша.—Тиненосишпанталони.—Неносяибельо.—Внимавай,Ева—предупредимеГидиънимепогледнастрого.—Опитвашседа

провалишопитамидатесъблазняелегантно,предидатеизчукамнавсякаравнаповърхноств

тозиапартамент.Устатамипресъхна,погледътвочитему,докатомиподавашечашатасвиномезамаяиме

накарадасеизчервя.—Предидатесрещна—започнатойимепогледнанадръбаначашата,—сеизпразвах

всекипът,когатобяхподдуша.Бешенещосъвсемобичайно,катодасиизмиякосата.Натовавечеможехдаповярвам.Гидиънбешеизключителносексуаленмъж.Когатобяхме

заедно,тоймечукаше,предидасилегнем,раносутрин,апонякогаинабързопрезденя.—Откактосепознаваме—продължитой,—съмгоправилсамоведнъж.Ити

присъстваше.Погледнахгоучудено,вдигналачашакъмустатаси.—Наистинали?—Наистина.Отпихотвинотоисеопитахдасъберамислитеси.—Защоспря?Презпоследнитеняколкоседмици…Дълговременебяхмезаедно.Поустнитемусепоявилекаусмивка.—Немогадасипозволядориеднакапчицадаотиденапразно,акоискамдаиздържана

твояритъм.Оставихчашатасиигобутнахпорамото.—Говориштака,сякашсъмнимфоманка.—Обичашсекса,ангелче—измърморитой.—Втованяманищолошо.Тисилакомаи

ненаситна,анаменмихаресва.Знам,чещомтиговкарам,щеизцедишотменипоследнатакапка.Апослещеискашдаповторимвсичкоотначало.

Усетих,чезапочвамдасеизчервявам.—Затвояинформация,докатобяхмеразделени,несъммастурбираланитоведнъж.Дори

нечувствахнуждадагоправя,защотонебяхмезаедно.Тойсеоблегнанаплотаиподпрялакътнахладниячеренгранит.—Такали?—Обичамсекса,защотогоправястеб,анезащотосъмнякакванезадоволенауличница,

коятонеможебезмъж.Аконетихаресва,пуснишкембе,спридасекъпеш,направинещо—заявихазислязохотстола.—Илипростокажи„не“,Гидиън.

Запътихсекъмхола,опитвайкиседасеотърваотбезпокойството,коетоизпитвахпрезцелияден.Гидиънмепоследва,прегърнамеимеспряпосредатанапътя.

—Стига—казатойсонзизаповедническитон,койтовинагимевъзбуждаше.Опитахседасеизмъкнаотпрегръдката.—Престани,Ева.Предадохсе,отпуснахръцеизапочнахдамачкамроклятаси.—Обяснимикакво,подяволите,сеслучипредималко—наредитойсъсспокоентон.Наведохглава,неотговорих,защотонезнаехкакводамукажа.Замигнастъпитишина,

следтоватоймевзевобятиятасиимезанеседодивана.Седнаимепоставивскутаси.Гушнахсевнего.Подпрябрадичкатасинаглаватами.

—Искашдасескарамели,ангелче?—Не—измърморихаз.—Добре.Иазнеискамдасекараме—казатойизапочнадамегалипогърба.—Хайде

вместотовадапоговорим.Притиснахносасивъввратаму.—Обичамте.—Знам—отвърнатойиотметнаглава,задаминаправимясто.

—Инесъмсексманиачка.—Невиждамкакъвепроблемът,дориидаси.Богмиесвидетел,челюбимотоми

заниманиеедаправясексстеб.Всъщност,акорешиш,чеискашдагоправимпо-често,щепрекрояпрограматаситака,чедаимамвремезасексипрезденя.

—О,господи!Захапахгонежноповрата,атойтихосеразсмя.Послестиснакосатамивюмрукинаведе

главатаминазад.Гледашеменежноисериозно.—Несиразтревоженазарадиневероятниясекс,койтоправим.Измъчватедруго.—Незнамкаквое.Просто…несъмвнастроение—признахсвъздишка.Гидиънменаместивскутаси,притиснамепо-плътнодосебесиитоплинатамумеобля.

Пасвахметакадобреединвдруг,извивкитемисесъединявахаперфектносмускулитенаизсеченотомутяло.

—Харесвалитиапартаментът?—Страхотене.—Добре.—Доловихзадоволствовгласаму.—Ясное,чецелтамуедапослужиза

пример,макарчетукмалкосъмпрекалил.Сърцетомиподскочи.—Примерзатовакакбимогълдаизглеждаобщиятнидом?—Ние,разбирасе,щезапочнемначисто.Всичкощееново.Бяхсилновпечатленаотрешителносттаму.Въпрекитоваказах:—Поелсиогроменрискстозиапартамент.Дасенанесештук,давлизашидаизлизашот

сградата.Тревожасе,самокатосипомислязатова.—Подокументинякойживеетук.Тозичовек,разбирасе,сенанася,движисенапред-

назад.Влизапрезгаража,същокатовсичкиостаналинаемателисколи.Когатоиграятазироля,сеобличаммалкопо-различно,използвамстълбитеипроверявамохранителнитекамери,задасъмподготвендалищесрещнанякого.

Умътмиотказвашедаосмислиогромнотопланиране,коетоизисквавсичкотова,ноГидиъночевидновечеимашетренинг,налибеуспялдаседобередоНейтън,бездаоставяследа.

—Вложилситолковамногоусилияисредства.Самозарадимен.Немога…Незнамкакводакажа.

—Кажи,чещесепреместишпримен.Насладихсенащастието,коетодумитемумидоставиха.—Имашлинаумнякакъвконкретенсрокзанашетоновоначало?—Веднагащомебезопасно—отвърнатойистисналекобедротоми.Поставихръкавърхунеговата.Имахмедапреодолеемтолковамногопрепятствия,предида

можемнаистинадазаживеемзаедно—следитеоттравмитевминалотони;бащами,койтонеодобрявашебогатимъжеисмяташе,чеГидиънмиизневерява;моятасобственасъпротива,защотохаресвахапартаментасиисмятах,чещомсъмдошладаживеявновград,трябвадабъдаколкотоевъзможнопо-самостоятелна.

Веднаганасочихвниманиетосикъмнай-сериознияпроблем.—АкаквощестанесКари?—Къммезонетаимаапартаментзагости.Отдръпнахсебързоназадивперихпогледвнего.—ЩенаправишподобнонещозаКари?—Не,щегонаправязатеб.—Гидиън,аз…—Неможахдапродължа,простонеуспяхданамеряподходящитедуми.

Усетихнякаквапромянавътревмен.

—Значинесиразтревоженазарадиапартамента—заключитой.—Нещодруготебезпокои.

Прецених,чещеепо-разумнодазапазяБретзапоследно.—Всъботавечерщеизлизамепоженски.Замигостанасъвсемнеподвижен.Акочовекнегопознавашетакадобрекатомен,надали

щешедадоловимомента,вкойтопелиятзастананащрек.—Каквопо-точнощеправите,катоизлезетепоженски?—Щетанцуваме.Щепием.Обичайнитенеща.—Ищесвалятемъже.—Няма.Облизахсухитесиустни,поразенаотнастъпилатапромяна—закачливосттамусебе

превърналавжелезенфокус.—Всичкисмеобвързани.Понетакамисля.Несъмсигурназасъквартиранткатана

Мегуми,ноМегумиимагадже,азнаеш,чеШонаеснейнияготвач.Изведнъжтойзаговорисъвсемделово:—Азщеорганизирамвсичко—кола,шофьор,охрана.Акопосещаватесамомоите

клубове,охранатащестоивколата,акорешитедаотидетенякъдедругаде,щевипоследва.Премигнахучуденоисесъгласих.—Добре.Откухнятасечузвънътнатаймераотпечката.Гидиънслекотастанаотдиванаисеизправи—седно-единственограциознодвижение,

бездамеизпускаотръце.Отворихширокоочи.Кръвтапулсирашевъввенитеми.Обвихвратамуигооставихдамеотнесевкухнята.

—Немогадаповярвамколкосисилен.—Неетруднодатевпечатличовек.—Поставименастола,целунамеисеотправикъм

печката.—Тилисготви?Незнамзащотолковасеизненадахпритазимисъл,нонаистинабешетака.—Не,Арнолдомиизпратисалатаилазаня,коятотрябвашесамодаопека.—Звучистрахотно.Отопитзнаех,чехраната,приготвенавресторантанаизвестнияготвачАрнолдоРичи,е

невероятна.Грабнахчашатасиипохабиххубавотовино,катогоизгълтахнабързо,задасъберасмелост

дакажанаГидиънонова,коетонямашедамуеникакприятнодачуе.Поехдълбоковъздухиказахнаединдъх:

—Бретмисеобадинаработа.Замоментпомислих,чеГидиъннемеечул.Взеръкавица,отворифурнатаиизвади

лазанята,бездамепогледне.Едвакогатооставитаватанапечкатаисеобърнакъммен,разбрах,ченееизпусналнитодума.Хвърлиръкавицатанаплота,грабнабутилкатасвиноисенасочикъммен.Взеспокойночашатами,напълнияизаговори:

—Предполагам,чеискадатевиди,когатодойдевНюЙоркдругатаседмица.Трябвашемималковреме,предидауспеядареагирам.—Знаелси,чещеидва!—укорихгоаз.—Разбирасе,чезнаех.Незнаехдалипричинатае,чегрупатанаБретимадоговорс„Видалрекърдс“,илиГидиън

съзнателногодържиподоко.Идветеизглеждахаеднаквовероятни.—Съгласилиседасевидите?—Гласътмубешегладъкимек.Опасномек.

Опитахседанеобръщамвниманиенатреперенето,коетоусетихвстомахаси,игопогледнахправовочите.

—Да,съгласихседаприсъствамнапремиератанановияклипна„Сикс-Найнтс“.Карищедойдесмен.

Гидиънкимнаибезпокойствотоминарасна,защотонямахпредставазакаквосимисли.Смъкнахсеотстолаиотидохпринего.Тоймепрегърнаилекоположибузатасивърху

главатами.—Щеоткажа—предложихбързоаз.—Ибезтованемисеходеше.—Всичкоенаред.—Започнадамеполюшвалеконастраниипрошепнавухотоми:—

Разбихсърцетоти.—Несесъгласихдаотидазарадитова!Прокараръцепрезкосатамииотместикичуритеотбузитеичелотоми.Направигос

такаванежност,чеменакарадасепросълзя.—Неможемпростодазабравимпоследнитеняколкоседмици,Ева.Наранихтедълбокои

всеощекървиш.Едватогаваосъзнах,ченесъмготовадаподновявръзкатани,сякашнесееслучилонищо.

НякъдедълбоковсебесивсеощебяхобиденаиГидиънгобешедоловил.—Каквоискашдакажеш?—попитахисеизмъкнахотръцетему.—Ченямамправодатеизоставямидатенаранявам,независимокакваепричината,и

последаочаквамоттебдазабравишвсичкоиведнагадамипростиш.—Тиубичовекзарадимен!—Немидължишнищо—отвърнатойрязко.—Любовтамикъмтебнетеобвързвас

нищо.Независимоколкопътимигобедоказвалсдействиятаси,всекипътизтръпвах,когато

кажеше,чемеобича.—Неискамдатенараня,Гидиън—казахазтихо.—Тогаванегоправи—отвърнатойимецелунанежно.—Хайдедавечеряме,преди

лазанятадаеизстинала.Преоблякохсевъвфланелкана„Кросиндъстрис“ивзехназаемотГидиънеднодолнище

напижама,накоетосеналожиданавиякрачолите.Сложихмесвещинамасатавхолаивечеряхмеседналинаподаскръстосаникрака.Гидиъностанаслюбимиямипуловер,носменипанталонитесисчеренанцуг.

Облизахкапкатадоматенсосотустнитесиипродължихдамуразказвамкакеминалденятми.

—Марксеопитвадасъберекуражидапредложибракнапартньораси.—Аконегреша,тесазаедноотдоставреме.—Ощеотколежа.Гидиънсеусмихна.—Сигурноетруднодазададештозивъпрос,дорикогатознаешкакъвщееотговорът.Сведохпогледкъмчиниятаси.—Кориннервналибеше,когатотипредложи?—Ева—започнатойипосленаправидългапауза,докатовдигнахглава,—нямада

обсъждаметозивъпрос.—Защо?—Защотоняманикаквозначение.Вгледахсевнимателновлицетому.—Какбисечувствал,акознаеш,чевминалотосъмприелапредложениетонанякойдруг?

Въпросътмиесъвсемтеоретичен.Тоймеизгледаядосано.—Товаесъвсемразлично,защотознам,ченикоганебиприелапредложениетонанякой

мъж,освенаконедържишнанего.Това,коетоизпитвахаз,беше…паника.Ичувствотонеизчезна,докатотянеразвалигодежа.

—Купилийпръстен?Заболямепримисълта,чеГидиънеобикалялмагазинитеиетърселпръстензадруга

жена.Погледнахпръстена,койтобекупилзамен.—Онзипръстеннямашенищообщостози—отвърнатойтихо.Стиснахръкатасивюмрук,сякашсестрахувахданемиговземе.Гидиънсепротегнаи

сложидяснатасиръкавърхумоята.—КупихпръстенанаКоринотпървиямагазин,вкойтовлязох.Нямахпредставакакво

точнотърсех,затоваизбрахедин,койтоприличашенапръстенанамайкай.Такаченещатабяхаразлични,щесесъгласишлисмен?

—Да.НебяхпоръчалапръстенаспециалнозаГидиън,нобяхобиколилашестмагазина,предида

намеряподходящия.Бешеплатинен,свграденичернидиамантиисъссвоятаелегантнамъжественостисмелиясидоминантенстилминапомняшенамоялюбим.

—Съжалявам!—Намръщихсе.—Държасекатопълнаглупачка.Гидиънвдигнаръкатамидоустнитесиицелунакокалчетата.—Иазпонякогаседържатака.Думитемуменакарахадасеразсмея.—ЗаменМаркиСтивънсаидеалнадвойка,ноМаркимаеднатеория,споредкоятов

определенмоментмъжетеизпитватнепреодолимануждадасеоженят,нотовачувствобързоотминава,акожеланиетоимнесеизпълниведнага.

—Мисля,чевсичкосесвеждадоподходящияпартньор,анедоподходящиямомент.—Стискамимпалцивсичкодасенареди—казахазивдигнахчаша.—Искашлида

погледаметелевизия?Гидиънсеоблегнанадивана.—Единственото,коетоискам,едабъдастеб,ангелче.Нищодругонемеинтересува.

***

Следвечерятаразчистихмезаедно.Протегнахседавземачинията,коятоГидиънбешеизплакнал,задаясложавмиялната,нотойнаправилъжливодвижение.Оставиловкочиниятанаплотаимехваназаръката.Сложидругатасиръканакръстамиимезавъртявтанц.Отхоласеносешемузика,чувахкрасивиячистгласнапевицата.

—Койпее?—попитах,останалабездъхотдопиранасилнотомутяло,коетоседвижеше,притиснатодомоето.

Желанието,коетовинагитлеешемеждунас,серазгоря,почувствахсеотновоизпълненасживотиенергия.Всяконервноокончаниепокожатамисенапрегнавочакваненанеговиядопир.Усетихкакстрасттамисенадигаисепревръщавнажеженоочакване.

—Нямампредстава.Тоймезавъртявкухнятаимеповедекъмхола.Водешемайсторскииазсеотпуснахв

ръцетему.Наслаждавахсенафакта,четанцитесастраст,коятосподеляме,исеизумявахнащастието,коетотойочевидноизпитваоттова,чеесмен.Същотоусещанезащастиесенадигна

ивмен,стъпкитемистанахалеки,имахчувството,чесеносимповъздуха.Когатовлязохмевхола,музикатастанапо-силна.Чух,чевпесентасеспоменаватдумите„тъмениопасен“исепрепънахотизненада.

—Прекаленомноговинолиизпи,ангелче?—подразнимеГидиънимепридърпакъмсебеси.

Новниманиетомибесъсредоточеновърхумузиката.Върхуболкатавгласанапевицата.Разказвашезамъчителнатасилюбовияоприличавашенавръзкаспризрак.Усетихболкавсърцетоси,думитейминапомнихазадните,когатомислех,чесъмзагубилаГидиънзавинаги.Вдигнахглавакъмнего.Наблюдавашемеспотъмнелиблестящиочи.

—Изглеждашетолковащастлива,когатотанцувашесбащаси—казатой.Знам,чеискашедасисъздадемподобникрасивиспомени.—Исегасъмщастлива—опитахседагоубедя,въпрекичеочитемисеизпълнихасъс

сълзи,когатодоловихкопнежамупомен—опиянение,коетопознавахотлично.Акодушитеможехадасесливатсмечтите,нашитещяхадасавплетениеднавдруга

завинаги.Тойсложиръканатиламиисенаведекъммен.Ритъмътмусенаруши,когатоустнитени

седокоснаха.Спря,притиснамесилноимеповдигнаотпода.Заразликаотсъкрушенатапевица,азнебяхвлюбенавпризрак.Обичахистинскимъжот

плътикръв,койтодопускашегрешки,ноисеучешеоттях,мъж,койтосеопитвашедастанепо-добързарадимен;който—същокатомен—отчаяноискашемеждунасдасеполучи.

—Никоганесъмбилатакащастлива,кактокогатосъмстеб—казахмуаз.—О,Ева!—Наведесенадменимецелуна.

***

—Хлапетое—заявихазубедено.Гидиънразсеянорисувашесвърханапръститесикръгчетаоколопъпами.—Товаеизвратено.Бяхмесеизлегналинадиванаигледахмелюбимиямиполицейскисериал.Лежешезад

мен,подпрялбрадичканарамотомиипреплелкракавмоите.—Винагисеоказва,чеетози,коготонай-малкоподозираш—опитахседамуобясня.—Споредменебабата.—О,господи!—извърнахглава,задагопогледна.—Испоредтебтованееизвратено?Тойсеухилиимецелунапобузата.—Искашлидасехванемнабас?—Никоганесехващамнабас.—Хайдеде!—Разтвориръкавърхукоремамиимеприковакъмдивана,докатосе

изправяше,задасеподпреналакътидамепогледневочите.—Не.Усетихго,притиснатдоизвивкатанабедротоми—тежъкидълъг.Небешевъзбуден,но

тованемупопречидапривлечевниманиетоми.Станамилюбопитно,протегнахръкаиобхванахчленамувшепа.Всъщиямоменттойсевъзбуди.Тъмнитемувеждисевдигнахаучуденонагоре.

—Пускашлимисе,ангелче?Стиснахгонежновръкатаси.—Простосъмвъзбуденаиразтревожена,питамсезащоновиятмисъседощенесее

опиталдамесваля.—Можебизащотонеискадаприбързаидатеуплаши.—ОчитенаГидиънпроблясваха

насветлинатаоттелевизора.—Такали?Тойпотърканосасивслепоочиетоми.—Акоимапонемалкоакълвглаватаси,щенаправивсичко,задатезадържи.Ооо…—Втакъвслучайвероятнощетрябваазданаправяпърватакрачка—прошепнахиобвих

пръстиоколокиткатаму.—Нонеискамдапомисли,чесъмпрекаленолесна.—Няма,щеетвърдезаетдамисликакъвщастливеце.—Ами,тогава…—започнахазисеобърнахслицекъмнего.—Здрасти,съседе!Тойпрокаравърханапръстасиповеждатами.—Здрасти!Гледкататукнаистинамихаресва.—Аисмегостоприемни.—О,да!Ипълнисхавлиеникърпи.Бутнахголекопорамото.—Е,искашлидасепомляскаме?—Дасепомляскаме?—Тойотметнаглаваисеразсмя,гърдитему,долепенидомен,се

разтресоха.Звукътбешедълбокигърленименакараданастръхнаотудоволствие.Гидиънсесмеешетолковарядко.

Плъзнахръцеподпуловераипогалихтоплатамукожа.—Това„да“лиеили„не“?—Готовсъмда„мляскам“всякачастоттялототи,коятомогададокопам,ангелче.—Започниоттук—наредихазимупредложихустатаси.Тоймецелуна,нежноприлепвайкиустнидомоите.Гушнахсевнегоипростенахотудоволствие,когатосепреместиисенадвесинадмен.

Ръцетемисеплъзгаханагоре-надолупогърбаму,вдигнахкракигопрехвърлихпрезбедротому.Стиснахнежнодолнатамуустнасъсзъбиизапочнахдаягалясвърханаезикаси.Стонътмубешетолковачувствен,чеменакарадасеовлажня.

Извихгръб,когаторъкатамусеплъзнаподфланелкатами,обхванаголатамигърдаизапочнадамасажиразърнотоймеждупалецаипоказалецаси.

—Толковасимека—измърморитой.Стигнасцелувкидослепоочиетомиизаровилицевкосатами.—Толковамногообичамдатедокосвам.

—Тисисъвършен!—Мушнахръцеподластиканаанцугамуиобхванахсръцеголотомудупе.Мирисътитоплинатанакожатамумеопияняваха,чувствахсезамаянаотстрастижелание.—Истинскамечта.

—Тисимоятамечта.Господи,колкосикрасива.Устнитемусесляхасмоите,стиснахздравокосатамуигопритиснахдосебеси,обвила

ръцеикракаоколонего.Целиятсвятизчезнаипредменостанасамотой.Допирътму.Звуците,коитоиздаваше.

—Харесвамитова,чемежелаештолковамного—казасдрезгавглас.—Небихмогълдагопонеса,акосамоазсечувствахтака.

—Стебсъм,миличък—обещахму,движейкипламенноустниподнеговите.—Изцялосъмстеб.

Гидиънсложиеднатасиръканатилами,адругатанакръста.Настанисевърхумен,твърдотомутялопотънавмекотатанамоето,членътмуседоближидовулватамиитойраздвижибедра.Въздъхнахизабихноктивтвърдотомукатоскаладупе.

—О,да—простенахбезсрамно.—Толковамиехубавостеб.—Щетистанеощепо-хубаво,когатоговкарам—измъркатой.Захапахнежноухотому.—Данесеопитвашдамеубедишдастигнемдокрай?—Неенеобходимодастигаменикъде,ангелче.—Започналекодасмучешиятамии

вагинатамиведнагасестегна.—Могадатиговкарамитук.Обещавамти,чещесепочувствашчудесно.

—Незнам.Веченесъмтаковамомиче.Ръкатанакръстамизапочнабавнодасвалябикините.Престорихсе,чесесъпротивлявам

ииздадохтихзвуквзнакнапротест.Кожатамигорешеотдопираму,тялотомисесъбуждаше,задаотговоринануждитему.

—Шшшшт—прошепнатойидопряустнидомоите.—Обещавам,чеаконегихареса,веднагащегоизкарам.

—Невярвамтазирепликадаеработиланякога!—Неереплика,казвамгосъвсемсериозно.Стиснахсръцестоманенитеизвивкинабедратамуизапочнахдасетъркамвнего,бях

съвсемнаясно,ченямануждаотникаквизаучениреплики.Самосединжестможешедавкаравлеглотовсякажена,коятопоискаше.Защастие,искашесамомен.

Продължихдагодразня,доволнаотзакачливотонастроение,вкоетобеше.—Обзалагамсе,чеказвашсъщотоинадругитемомичета.—Каквидругимомичета?—Нализнаешкакваславатисеноси?—Нотиситази,коятоносипръстенами.—Тойвдигнаглаваиотметнаспръстикосата

отлицетоми.—Животътмизапочнавденя,вкойтотесрещнах.Думитемиподействахакатоудар.Преглътнахтрудноипрошепнах:—Добре,печелиш.Можешдаговкараш.Сянкатаизчезнаотлицетомуипоустнитемусеразляусмивка.—Господи,лудсъмпотеб.Азсъщосеусмихнах.—Знам.

6Събудихсеоблянавстуденапот,сърцетомиблъскашедопръсване.Лежахвголямото

леглоидишахнасечено,аумътмисемъчешедасеотскубнеотлапитенасъня.—Махнисеотмен!Гидиън.Господи!—Подяволите,немедокосвай!Отметнахзавивките,изтърколихсеотлеглотоисезатичахкъмстаятазагости.Започнах

катообезумяладатърсяпипнешкомключаналампата,накраядлантамисеударивнего.Изведнъжстаятасеоблявсветлина,видяхГидиън,койтосегърчешевлеглото,чаршафитебяхаомотаниоколокракатаму.

—Недей!О,господи…—Гърбътмусеизвикатодъганадлеглото,ръкатамустискашечаршафавюмрук.—Боли!

—Гидиън!Мастурбирашеожесточено.Изтичахкъмлеглото,сърцетомисекъсаше,когатогогледах

такапотъналвпот.Поставихръканагърдитему.—Подяволите,немедокосвай!—изсъскатой,сграбчикиткатамиияизвитолкова

силно,чеизвикахотболка.Очитемубяхаотворени,нопогледътмубешезамъглен,очевидновсеощебешевкапананакошмара.

—Гидиън!—Опитахдасеосвободяотръкатаму.Изведнъжсеизправи,дишашетежко,апогледътмубеобезумял:—Ева.—Пуснаме,каточелиръкатамигобеопарила,отметнапотнатакосаотлицето

сиирязкостанаотлеглото.—Господи,Ева…наранихлите?Разтъркахкиткатасдругатасиръкаипоклатихглава.—Дайдавидя—казатойдрезгавоипротегнакъмментреперещитесипръсти.Отпуснахръце,приближихкъмнегоигопритиснахсилнодосебеси.Допряхбузадо

потнитемугърди.—Ангелче—прошепнатойимепрегърна,всеощецелияттрепереше.—Извинявай.—Шшшшт,миличък.Всичкоенаред.—Некатегушна—промълвитойисеотпусназаедносменнапода.—Немеоставяй.—Никоганямадатеоставя—обещахаз,долепилаустнидонего.—Никога.

***

НапълнихъгловатаванаивлязохвнеязаедносГидиън.Седнахзаднегонанай-горнотостъпало,измихкосатамуипрокарахнасапунисанитесиръцепогърбаигърдитему,катосеопитахдаотмиянесамостуденаталепкавапот,ноикошмара.Горещатаводабеспрялатреперенето,ноотчаяниетовочитемунеможешедаизчезнетолковалесно.

—Някогаговориллисиснякогозатвоитекошмари?—попитахазиизцедихтоплатаводаотгъбатавърхураменетему.

Тойпоклатиглава.—Времеедагонаправиш—казахтихо.—Азсъмтвоетомомиче.Изминадълговреме,предидазаговори.—Когатотиимашкошмари,Ева…Каквиса?Катоспоменотнещо,коетонаистинасее

случило?Илисъзнаниетотигиизкривява?Променяшлисъбитията?—Обикновеносаспомени.Отговарятнадействителността.Притебнеелитака?—Понякогаетака.Нопонякогаесъвсемразлично.Сънувамнеща,коитонесасеслучили.Замислихсенаддумитему.Искашемиседаимамдостатъчнопознанияиопит,чедамога

наистинадамупомогна.Нонеможехданаправянищодруго,освендагоизслушамидагообичам.Надявахсетовадаедостатъчно,защотокошмаритемуразкъсвахаиментака,кактосъссигурностразкъсваханего.

—Промянатазадобролиеилизалошо?—Опитвамседасесъпротивлявам—отвърнатойтихо.—Ивъпрекитоватойуспявадатенарани?—Да,пакпобеждава,нопонеуспявамдагодържадалече,колкотоевъзможнопо-дълго.Потопихотновогъбатавъвводатаияизцедихвърхунего,опитвахседаналожанякакъв

успокояващритъм.—Нетрябвадасесамообвиняваш.Билсидете.—Итисибиладете.Стиснахочи,неискахдоридасипомисля,чеГидиъневиждалснимкитеизаписите,

коитоНейтънбенаправил.—Нейтънбешесадист.Нормалноедасесъпротивлявашнаболката,затоваиазсе

съпротивлявах.Тованеепрояванасмелост.—Искамисеимендамебеболялоповече—отвърнатойсгорчивина.—Най-

отвратителнотое,четоймекарашедасенаслаждавам.—Несисенаслаждавал.Изпитвалсифизическоудоволствие,атованееедноисъщо.

Телатаниреагиратинстинктивно,Гидиън,дорикогатосъзнателнонеискамедагоправят.—Прегърнахгокактобяхседналазадгърбаму,подпряхбрадичкатасинаглаватамуипродължих:—Тойебиласистентнапсихотерапевткататииебилосъвсеместественодамуимашдоверие.Многодобреезнаелкакдавлезевглаватати.

—Неразбираш.—Накараймедаразбера.—Той…мепрелъстяваше.Аазмупозволявах.Неможешедаменакарадагоискам,но

правешетака,чеданесесъпротивлявам.Преместихсеипритиснахбузавслепоочиетому.—Данебидасетревожиш,чесибисексуален?Нямадапсихясам,дориидаетака.—Не.—Тойизвърнаглаваидопряустнидомоите,извадиръкаотводатаистисна

пръститемивсвоите.—Мъжетеникоганесамепривличали.Нофактът,чебимеприеладориакосъм…Вмоментатеобичамтолкова,чеболи.

—Миличък.—Целунахгонежно,устнитенисесляхаипослесеразделиха.—Простоискамдасищастлив.Запредпочитанесмен.Инаистинаискамдапрестанешдасесамообвинявашзарадионова,коетотиебилопричинено.Билсиизнасилен.Билсижертва,носиуспялдаоцелееш.Втованяманищосрамно.

Тойсеобърнаимепридърпапо-дълбоковъвводата.Притиснахсевнегоисложихръканабедротому.

—Имашлинещопротивдапоговоримзасекс?—Разбирасе,чене.—Веднъжмиказа,ченеправишаналенсекс.—Усетихкаксенапряга.—Ноти…ние…—Вкарахпръститеиезикасивтеб—продължитойизречението,вперилвнимателен

погледвмен.Приновататемаунеговеднаганастъпипромяна,съмнениятаизчезнахаигласътмупрозвучаспокойноиуверено.—Бешетиприятно.

—Анатеб?—попитахбързо,предидасъмизгубиласмелост.Поедълбоковъздух,скулитемубяхазачервениотгорещатавода,лицетомубешеоткрито,

защотобепригладилназаддългатасичернакоса.Мълчатолковадълго,чезапочнахдасестрахувам,ченямадамиотговори.—Готовасъмдатигодам,Гидиън,аконаистинагоискаш.Тойзатвориочи.—Ангелче.Протегнахръкамеждукракатамуивзехвшепатежкиямускротум.Плъзнахсреднияси

пръстподнегоидокоснахлекостегнатиямуанус.Тойсеотдръпнарязкоистиснакракатолковасилно,чеводатасеизплискаотръбанаваната.Усетих,чечленътмустанатвърдкатокамък.Издърпахръкатасииобхванахчленамусдлан.Започнахбавнодагогаля,акогатоГидиънизстена,гоцелунах.

—Щенаправявсичкозатеб.Влеглотонинямаограничения.Нямаспомени.Тамсмесамотииаз.Двамата.Илюбовтани.Толковамноготеобичам.

Езикътмусеплъзнавустатами,жадноияростно.Седнаръкаобгърнакръстами,асдругатаменакарадастисначленамуощепо-силно,притискайкимеспръсти.

Въвванатасеобразувахалекивълнички,когатозапочнахенергичнодадвижаръкатасиповъзбудениямупенис.Стонътмунакаразърнатанагърдитемиданабъбнат.

—Твоетоудоволствиемипринадлежи—прошепнахвустатаму.—Щесиговземанасила,акотинемигодадеш.

Тойизстенаиотметнаглаваназад.—Накараймедасвърша.—Повсекиначин,койтопожелаеш—обещах.

***

—Сложисисинятавратовръзка.Онази,коятоподхожданаочитети.БяхточносрещудрешникаинаблюдавахГидиън,койтоизбирашекостюмзапоследния

работенденотседмицата.Тойсеобърнаимепогледна,бяхседналанаръбаналеглотовголяматаспалняидържах

чашакафе.Поустнитемусепоявидоволнаусмивка.—Обичамочитети—заявихилекосвихрамене.—Невероятниса.Тойвзевръзкатаотрафтаисевърнавспалнята,преметналграфитеносивкостюмпрез

ръкатаси.Бешесамопочернибоксеркииможехдасенасладянастегнатотомумускулестотялоизлатистиязагар.

—Направонеезавярванеколкочестомислимеднакво—казатой.—Избрахтозикостюм,защотоцветътмуминапомнязатвоитеочи.

Усмихнахсеизапочнахвеселодапоклащамкрака,чувствахсетолковаизпълненасщастиеилюбов,ченеможехдастоянаедномясто.

Гидиъноставидрехитесиналеглотоиприближидомен.Вдигнахглава,задагопогледна,асърцетомибиешебързоисилно.Тойобхванаглаватамисръцеипрокарапалциповеждитеми.

—Очитетисапрекрасни,толковакрасивобуреносносиво.Итолковаизразителни.—Коетомепоставявизключителнонеизгоднапозиция.Можешдачетешвтяхкатов

разтворенакнига,докатотвоетолицеенеразгадаемокатонакомарджия.Наведесенадменимецелунапочелото.

—Ивъпрекитованемогадаскриянищооттеб.—Самотакаказваш—отвърнахипродължихдагонаблюдавам,докатосеобличаше.—

Искамданаправишнещозамен.—Каквотопожелаеш.—Акосеналожидаотидешнякъдесдамаиеневъзможнодасисмен,вземиАйрланд.Тойспрядазакопчаваризатаси.—Тяесамонаседемнайсет,Ева.—Икаквооттова?Сестратиекрасива,изисканамлададамаиосвентоватеобожава.

Можешсамодасегордеешснея.Гидиънвъздъхнаивзепанталонаси.—Споредменщейеужасноскучнонасъбитията,накоитобибилоподходящодаязаведа.—Мислеше,чещейескучноиакояпоканянавечерявкъщи,новидя,чегрешиш.—Тибешетам—възразитойизакопчапанталонаси.—Бешейприятнозарадитеб.Отпихоткафетоси.—Обещаданаправишвсичко,коетопожелая—напомнихму.—Нямамникакъвпроблемдаотидакъдетоидаеисам,Ева.Аивечетиказах,чеповече

нямадасевиждамсКорин.Вперихпогледвнегонадръбаначашатаизамълчах.Гидиъннапъхакраищатанаризатасивпанталонасочевиднораздразнение.—Добре,де.—Благодаря.—МожешпонедасеопиташдаприкриешсамодоволнатаусмивканаЧеширскиякотарак

—измърморитой.—Можех.Тойспрядасеоблича,присвиочииплъзнапогледпокракатами,коитосевиждахапод

разтворенияхалат.—Дориинесигопомисляй,шампионе.Вечегоправихметазисутрин.—Имашлипаспорт?—попитатой.Намръщихсе.—Да.Защо?Тойкимнаотсеченоисепротегнакъмвратовръзката,коятотолковамногохаресвах.—Щетипотрябва.—Закакво?—попитахразвълнувано.—Запътуване.—Сериозно?—Изправихсеистанахотлеглото.—Пътуванекъде?Очитемублестяхазакачливо,докатосбързииумелидвижениязавързвашевъзелана

връзката.—Някъде.—Данебидапланирашдамеизпратишвнякаквинеизвестниземи?—Судоволствиебихгонаправил—измърморитой.—Тииазнасамотентропически

остров,къдетопрезцялотовремещеходишголаищемогадатиговкарвамвсекипът,когатопоискам.

Поставихръканакръстасиигоизгледах.—Изгорялаотслънцетоисизкривеникрака.Колкосекси.Тойсеразсмя,апотялотомисеразнесевълнаотудоволствие.—Искамдатевидядовечера—заяви,докатообличашежилеткатанакостюмаси.—Простоискашдамиговкарашотново.

—Е,тисамамиказаданеспирам.Неспрядагоповтаряш.Изсумтях,оставихчашатаскафенанощнотошкафчеисвалиххалатаси.Пресякохстаята

гола,изплъзвайкисе,когатотойсеопитадамесграбчи.Отворихчекмеджетоизапочнахдаизбирамкомплектсутиенибикиниотлуксознотобельо,коетобешекупилзамен.Тойприближизадгърбами,плъзнаръцеиобхванагърдитемившепи.

—Могаотноводатинапомня—измърка.—Нетрябвалидаходишнаработа?Защотоазтрябва.Гидиънсепритиснадогърбами.—Еладаработишпримен.—Идатиналивамкафе,докаточакамдамеизчукаш?—Говорясъвсемсериозно.—Азсъщо.—Извърнахсетолковабързокъмнего,чесъборихчантатаси.—Имамработа

имногосияхаресвам.Знаешго.—Исидобравнея—казатойимехваназараменете.—Можешдаработишсъщотака

добреизамен.—Немогадагонаправяпорадисъщатапричина,порадикоятоотказахинаСтантън.

Искамдасесправясама.—Знамитеуважавамзатова—заявитой,галейкиръцетеми.—Азсъщосамсипробих

пътнагоре,докатофамилиятаКроссеопитвашедамедърпанадолу.Никоганебихтиотнелвъзможносттадасебориш.Обещавам,ченямадаполучишнищонезаслужено.

Опитахседапотиснасъчувствието,коетоизпитахзарадитова,чеГидиънестрадалповинанабащаси—мошеник,организиралфинансовипирамидиипредпочелдасесамоубие,вместодаизлежинаказаниетосивзатвора.

—Мислишли,ченякойщеповярва,ченесъмполучилаработатасамозащотосъммацката,скоятоспишвмомента?

—Млъкни—наредиимеразтърси.—Разбирам,чесеядосваш—нямапроблем,нонеискамдатечувамдаговоришзанаспотозиначин.

Отблъснахго.—Всичкиостаналищеговоряттака.Тойизсумтяимепусна.—Станаласичленна„Крострейнър“,въпрекичеимашабонаментза„Еквинокс“и

тренирашкравмага.Можешлидамиобяснишзащо?Извърнахсеиизвадихотчекмеджетоеднибикини,заданемисеналагадаспоряснего

чистогола.—Товаеразлично.—Нее.Обърнахсеисевбесихощеповече,когатоусетих,чесъмстъпилавърхунещата,изпадали

отчантатами.—„УотърсФийлд&Лийман“нееконкуренцияна„Кросиндъстрис“.Тисамият

използвашуслугитенаагенцията.—Мислишли,ченикоганямадаработишпорекламнатакампаниянанякойот

конкурентитеми?Бешемитруднодаразсъждавам,докатостоешепредменсразкопчанажилеткаиидеално

завързанавратовръзка.Бешекрасивистрастен,бешеолицетворениенавсичко,закоетосъммечтала,коетоправешепочтиневъзможенвсекиопитдамуоткажакаквотоидае.

—Невтоваепроблемът.Нямадасечувствамщастлива,Гидиън—отвърнахсъвсемоткровено.

—Ела.Тойразтвориръцеимепрегърна,когатодоближихдонего.Заговориотново,прилепил

устнидослепоочиетоми:—ЕдиндениметоКросв„Кросиндъстрис“нямадасеотнасясамодомен.Изпитахгнявибезсилие.—Можелиданеговоримзатоваточносега?—Щетикажасамоощенещо—можешдакандидатствашзанякояпозициякатовсички

останали,акочувстваш,четоваеправилниятначин,покойтотрябвадапостъпиш.Акополучишработата,щеработишнадругетажв„Кросфайър“исамащесеизкачвашнагоре.Нямадазависиотмендалиуспявашилине.

—Товаеважнозатеб.—Думитеминебяхавъпрос.—Разбирасе,чееважно.Идваматаполагамеголемиусилия,задаизградимобщобъдеще.

Товаеестественастъпкавтазипосока.Кимнахснежелание.—Трябвадасъмнезависима.Тойсложиръканатиламиимепридърпакъмсебеси.—Незабравяйкоеенай-важното.Акоработишусиленоипокажешталантиумения,това

щееединственияткритерий,покойтохоратащесъдятзатеб.—Трябвадасеприготвязаработа.Гидиънсевгледавнимателновлицетоми,следтованежномецелуна.Пуснаме,аазсенаведохдавдигначантатаси.Втозимоментзабелязах,чесъмстъпила

върхупудриератаисъмясчупила.Немеразтревожиособено,защотовинагиможехдасикупяноваот„Сефора“навръщанеотработа.Това,коетоменакарадазамръзнанамястообаче,бяхаелектрическитежици,коитостърчахаотсчупенатапластмаса.

Гидиънклекна,задамипомогне.Погледнахго.—Каквоетова?Тойвзепудриератаотръцетеми,отчупиощееднопарчеотнеяидваматавидяхме

микрочипсприкрепенакъмнегоминиатюрнаантена.—Можедаебръмбар.Илипроследяващоустройство.Погледнахгоужасеноиизрекохсамосустни:—Полицията?—Имамзаглушителниустройствавапартамента—отговоритойимешокираощеповече.

—Ине,нееполицията.Няманачиннякойсъдиядаеиздалразрешителнодатеподслушват.Няманикаквапричиназатова.

—Господи!—Седнахнапода,почувствах,чемиприлошава.—Щедамнахоратамидагопогледнат.—Тойколеничидоменимахнакосатаотлицето

ми.—Възможнолиедаемайкати?Вперихвнегобезпомощенпоглед.—Ева…—Господи,Гидиън!Направихмузнаксръкадазамълчиисдругатаграбнахтелефонаси.Набрахномерана

Кланси,бодигарданапастроками,иизстреляхвъпросавмомента,вкойтовдигнателефонаси.—Тилисипоставилбръмбаравпудриератами?Настъпикраткомълчание,следкоетопоследваотговор:—Товаепроследяващоустройство,анебръмбар.Да,азгопоставих.—Подяволите,Кланси!—Товамиеработата.

—Работататиеотвратителна—немуостанахдлъжна,докатообразътмуизплувашевглаватами.Клансибешесамомускули.Носешетъмнорусатасикосаподстриганакъсокатонавоенениимашеизлъчваненамногоопасенчовек.Ноазнесестрахувахотнего.—Товасапълниглупостиитидобрегознаеш.

—Сигурносттависепревърнавприоритетномередно,когатоНейтънБаркърсепоявивграда.Тойумеешедасеизплъзва,аазтрябвашедаследяидвамави.Изключихприемникавмомента,вкойтосмърттамубешепотвърдена.

Затворихочи.—Нестававъпросзапроклетотопроследяващоустройство.Нямампроблемснего!

Проблемът—итосериозенпроблем—е,честерешилиданемиказватезанего.Таканарушавателичнотомипространство,Кланси.

—Напълновиразбирам,ногоспожаСтантъннеискашедавитревожи.—Азсъмвъзрастенчовек!Могасамадарешадалидасетревожаилине.ПогледнахкъмГидиън,защотодумитемиспълнасилаважахаизанего.Поизражението

муличеше,чемееразбрал.—Нямадаспорясвас—отвърнаКлансимрачно.—Длъжниксими—казахаз,вечезнаехточнокаквауслугащепоискамотнего.—Голям

длъжник.—Знаетекъдедаменамерите.Затворихтелефонаиизпратихсъобщениенамайками:„Трябвадапоговорим“.После

безсилноотпуснахраменевотчаяние.—Ангелче.ОтправихпредупредителенпогледкъмГидиън:—Несеопитвайдаизмисляшизвинение—нитозасебеси,нитозанея.Погледътмубешенеженитъжен,нобешестисналрешителночелюсти.—Бяхмезаедно,когатонаучи,чеНейтъневНюЙорк.Видяхкакреагира.Всеки,койтоте

обича,бинаправилвсичковъзможно,задатепредпази.Точнотовамибешетруднодаприема.Неможехдаотрека,чесерадвам,черазбрахза

Нейтънедваследсмърттаму.Отдругастранаобаче,неискахвечнодабъдапредпазванаотлошитенеща.Тебяхачастотживота.Протегнахсекъмръкатамуисилноястиснах.

—Иазизпитвамсъщотопоотношениенатеб.—Азсепогрижихзасобственитесидемони.—Изамоите.Нодваматавсеощеспяхмеразделени.—ИскамотноводазапочнешдапосещавашдокторПитърсън—промълвихтихо.—Бяхпринеговъввторник.—Наистинали?—Неможахдаскрияучудванетоси,когаторазбрах,чееспазил

уговоренияграфик.—Да.Пропуснахсамоединсеанс.„КогатобеубитНейтън…“Погалиръкатамиспалец.—Сегасмесамониедвамата—казатой,сякашпрочелмислитеми.Многоискахдаповярвамвтова.

***

Едваседовлякохдоработа,коетонепредвещавашенищодоброзаостаналатачастотденями.Добречебешепетъкиможехдасъмпълендробпрезуикенда,нещо,коетосъссигурностщяхдасъмвнеделясутрин,акоцяласъботавечеробикалямпобаровете.Отдавнанебяхизлизалапоженскииимахнуждаотедно-двепитиета.

Презизминалитечетиридесетиосемчасабяхнаучила,чегаджетомиеубилоизнасилванами;чеединотбившитемисенадяваотноводамевкаравлеглотоси;чееднаотбившитенагаджетомиерешенадагосъсипепубличноичесобственатамимайкамиезакачилапроследяващоустройство,всееднобяхнякаквопроклетокуче.

Колкоощеможешедапонесеедномомиче?—Готовалисизаутревечер?—попитаМегуми,следкатонатиснабутонаимепуснада

влязапрезстъкленатаврата.—Готовасъм,подяволите!ПриятелкатамиШонапуснасъобщениесутринта,чесъщое

навитадаизлезеснас.—Успяхискренодасеусмихна.—Уредихлимузина,коятоданикарапоклубовете.Налисесещаш…отонези,коитообикалятповсичкиВИПместасвключеникуверти.

—Какво?—Неуспядаприкриевълнениетоси,новсепакпопита:—Колкострува?—Нищо.Услугаотединприятел.—Товасеказвауслуга!—Усмихнасеширокоименакарадасепочувствамщастлива.—

Щесипрекараместрахотно!Щемиразкажешподробно,докатообядваме.—Нямапроблем.Итищемиразкажешкакминаобядъттивчера.—Налисиговорехмезасмесенитесигнали—оплакасетя.—Ужсамосезабавляваме,а

послесепоявяванаработнотомимясто.Никоганебихотишлапростоейтакавофисанаприятеляси,акомеждунасняманищосериозно.

—Мъже!—изсумтяхсъчувственоаз,макармногодобредасъзнавах,четрябвадасъмблагодарназамъжадосебеси.

Отидохдобюротосиисеприготвихзаработа.Когатовидяхвчекмеджетоснимките,накоитобяхмедваматасГидиън,изведнъжмисеприискадасесвържаснего.СледдесетминутипозвънихнаАнгъсимуказахдапоръчадаизпратятвофисанаГидиънотонезитъмночервенирози,известникато„чернамагия“,сбележка,накоятодапише:„Катоомагьосанасъм,всеощесимислязатеб“.

Маркдойдедобюротомиточнокогатозатваряхпрозорецанабраузъра.Единпогледмибешедостатъчен,задаразбера,ченеесъвсемдобре.

—Искашликафе?—предложихаз.Тойкимнаиазстанах.Дваматасеотправихмекъмстаятазапочивка.—Шонабешевкъщиснощи—започнатой.—Каза,чещеизлизатеутревечер.—Да.Налинямапроблем?—Защодаимапроблем?—Амизащотосмеприятелкисъссестратанапартньорати—отвърнахколебливо.—Ааа…не.Нямапроблем.Защо?—отвърнатойипрокаранеспокойноръкапрезкъсите

ситъмникъдрици.—Супере!—Добре.Долових,чеиманещодруго,коетоготревожи,нонеискахдагопритискам.—Надявамседапрекарамедобре.Очаквамгоснетърпение.—Тясъщо.Тойизвадидвекапсуликафе,докатоазотидохдорафтазачаши.—ОсвентоваочакваснетърпениеДъгдасевърне.Идайзададевъпроса.—Такали?Е,товавеченаистинаестрахотно.Двесватбивсемействотозаеднагодина.

ОсенаковиесъсСтивънневъзнамеряватедасенасладитенадълъггодеж.

Маркмиподадепърватачашакафе,аазизвадихотхладилникаобезмасленатасметана.—Тованямадасеслучи,Ева.ГласътнаМаркбешепъленсгорчивина,акогатосеобърнах,задагопогледна,видях,чее

навелглава.Потупахгопорамото.—Предложилиму?—Не.Нямасмисъл.СтивънпопитаШонадалидваматасДъгпланиратдаиматдеца

веднага,тъйкатотявсеощеучизадочно,икогатотямуказа,ченяматподобнипланове,тоййизнесецялалекциязатова,чебракътесамозадвойки,коитосаготовидасъздадатсемейство.Впротивенслучайепо-добренещатаданесеусложняват.Повторисъщитеглупости,коитопредимунаговорихаз.

Заобиколихгоиналяхмалкосметанавкафетоси.—Марк,никоганямадаразберешкакъвеотговорътнаСтивън,докатонемупредложиш.—Страхмее—признатой,забилпогледвдимящатачаша.—Искамповечеоттова,което

имамевмомента,ноотдругастрана,меестрахданеразрушавръзкатанинапълно.Акоотговорътмуе„не“иреши,чеочаквамеразличнинещаотживота…

—Слагашконяпредкаруцата,шефе!—Амиаконемогадаприемаотказаму?Да…Напълногоразбирах.—Абилимогълдаприемешникогаданеразберешотговорасъссигурност?Тойпоклатиглава.—Тогаващетрябвадамукажешвсичко,коетоказанамен—отвърнахтвърдо.Устнитемупотрепнаха.—Извинявай,четенатоварвамсвсичкотова.Новинагимипомагашдапогледнанещата

отдругъгъл.—Многодобрезнаешкаквотрябваданаправиш.Простонякойтрябвадатесритапо

задника,задагонаправиш.Аазвинагисъмнасрещазасритваненазадници.Поустнитемусеразляусмивка:—Хайдеднесданеработимпокампаниятанаканторатазаразводи.—Каквощекажешдазапочнемсъссамолетнатакомпания?—предложихаз.—Имам

някоиидеи.—Добре,дазапочваме.

***

Цяласутринработихмеусиленоибяхвъодушевенаотнапредъка.ИскахдаподдържамМаркзает,заданемуостававремедасетревожи.Заменработатабешенай-добротолекарство,съвсемскоросеоказа,чеинанегомудействапосъщияначин.

Току-щобяхмеприключилиисеготвехдаизлязазаобяд,когатосеотбихдобюротосиивидяхвърхунегоплик,изпратенповътрешнатапоща.Сърцетомиподскочиотвълнение,ръцетемилекосеразтрепериха.Развързахтънкатавръвчицаиотвътреизпаднабележка:

„Тисимагията.Типревръщашмечтитевреалност.

Х.“

Притиснахкартичкатадосърцетоси,искашемисевместонеядамогадапрегърнамъжа,койтояенаписал.Точносипредставяхкакщенапръскамрозовилистенцавърхулеглотони,когатотелефонътнабюротомииззвъня.Изобщонесеизненадах,когаточухзадъханиягласнамайками.

—Ева.ГоворихсКланси.Моляте,несесърди!Трябвадаразбереш…—Разбирам—започнахаз,отворихчекмеджетоискрихбезценнатабележканаГидиънв

чантатаси.—Етокакстоятнещата:веченеможешдаизползвашНейтънзаизвинение.Акосинаредиладамипоставятощенякаквибръмбари,проследяващиустройстваилидругиподобнинеща,най-добрещеедасипризнаешведнага,защото,обещавамти,чеакооткрияощенещо,щепрекъснавсякаквивръзкистеб.

—Моляте,некасевидимидапоговорим—предложитясвъздишка.—ЩеизлеземсКаринаобядищеостанадатеизчакамувас,докатосеприбереш.

—Добре.Ядътмиотминасъщотолковабързо,колкотосебепоявил.Високоценяхтова,чемайками

сеотнасякъмКарикатокъммойбрат,защотонаистинагочувствахтака.Давашемумайчинаталюбов,коятонебешеималникога.Идваматапроявявахаподчертанинтерескъммодатаисеразбирахаотлично.

—Обичамте,Ева.Повечеотвсичконасвета.Въздъхнах:—Знам,мамо.Иазтеобичам.Лампатанателефоназапочнадасвети,някойметърсешеподругаталинияотрецепцията.

Сбогувахсесмайкасиипревключих.—Здравей—казаМегумиснисък,приглушенглас.—Мацката,коятобешедошлапреди

времепритеб—онази,скоятонеискашедаговориш,пакетукиискадатевиди.Намръщихсе,трябвашемималковремедасесетякогоимапредвид.—МагдалинПересли?—Да.Точнотя.Какводаправя?—Нищо.—Изправихсе.Заразликаотпредишнияпът,сегабяхготовасамадасесправяс

приятелкатанаГидиън,коятомногоискашедамубъденещоповечеотприятелка.—Идвам.—Могалидагледам?—Ха-ха!Щесъмтамследминута.Нямадаотнемемноговреме,послещеизлеземна

обяд.Воденаотсуетатаси,сложихмалкогланцзаустни,метнахчантапрезрамоитръгнахкъм

рецепцията.МисълтазабележкатанаГидиънменакарадапоздравяМагдалинсусмивка,когатоязаварихседналавъвфоайето.Изправисе,катомевидя,чеприближавам,иизглеждашетолковастрахотно,ченямашекакданейсевъзхитя.

Когатосезапознахснея,тъмнатайкосабешедългаиправакатонаКоринЖиро.Сеганосешекласическакъсаприческа,коятоподчертавашеекзотичнатакрасотаналицетой.Бешеоблеченаскремавипанталониичернаблузабезръкави,коятосевръзвашенаголямафльонганаханшай.Елегантниятйвъншенвидседопълвашеотперлениобицииколие.

—Здравей,Магдалин—поздравихисжестяпоканихдаседнеотновонамястотоси,аазсенастанихвкреслотоотдругатастрананамалкатамасичка.—Каквотеводинасам?

—Извинявай,чеидвамбезпредупреждениенаработнототимясто,Ева,нобяхприГидиънирешихдасеотбияипритеб.Трябвадатепомолязанещо.

—Такали?

Оставихчантатадосебеси,преметнахкраквърхукракипригладихтъмночервенатасипола.Никакнемибешеприятно,четяможедапосещавагаджетомисъвсемоткрито,докатозаментоваеневъзможно.Нозасеганямашекакводасенаправиповъпроса.

—ДнеседнарепортеркадойдевофисамиизапочнадамеразпитвазаличнияживотнаГидиън.

Стиснахздравооблегалкатанакреслото.—ДианаДжонсънли?Надявамсе,ченесиотговориланавъпроситей.—Разбирасе,ченесъм.—Магдалинсенаведенапредиподпрялактинаколенетеси.

Тъмнитейочигледахамрачно.—Вечееразговаряластеб,такали?—Опитасе.—Тяенеговияттип—заявиМагдалинимеизгледавнимателно.—Забелязах—отвърнахаз.—Оттипа,скойтотойнесезадържаособенодълго—продължитяиизкривиустнив

печалнаусмивка.—КазаленаКорин,чепредпочитадаостанатдалечниприятелиидапрестанатдаизлизатзаедно.Нопредполагам,чезнаешвсичкотова?

—Откъдебихмогладагознам?—О,сигурнасъм,чеимашначиндаразбереш.—ВочитенаМагдалинсепоявизакачливо

пламъче.Колкотоидаестранно,почувствахседобреснея.Можебизащототясаматасечувстваше

добревсобственатасикожа,нещо,коетонебяхдоловилапоследнияпът,когатосесрещнахме.—Изглежда,притебвсичкоенаред.—Нещатамалкопомалкосеподреждат.Имашеединмъж,коготомислехзаприятел,но

тойвсъщностсамометровеше.Сега,когатонеедомен,могаотноводазапочнадаразсъждавам—казатяиизпънарамене.—Наскорозапочнахдаизлизамсединчовек.

—Радвамсезатеб.Втоваотношениейжелаехвсичконай-добро.БратътнаГидиън,Кристофър,ябеше

използвалпонай-отвратителенначин.Тяобаченезнаеше,чесъмзапознатастазиистория.—Надявамсенещатадасеполучат.—Азсъщо.ГейджесъвсемразличенотГидиън.Тойеотонезизамислени

интелектуалци…—Артистичнадуша.—Да.Мисля,чеедостаартистичен.Надявамседаимамвъзможностдаразберасъс

сигурност.Кактоидае,данетезадържамповече.Безпокояхсезарадирепортеркатаиискахдагосподелястеб.

Станахоткреслотоияпоправих:—Не,безпокояласисезарадимен.Страхуваласисе,чещезапочнадасподелямснея

тайнитенаГидиън.Тянеотрече.—Довиждане,Ева.—Довиждане—казахипродължихдаянаблюдавам,докатоизлезепрезстъкленатаврата.—Майнеминачактолковазле—заявиМегумиисеприближикъммен.—Нямашебойи

писъци.—Давидимдокогащеетака.—Готовалисизаобяд?—Умирамотглад.Давървим.

***

Когатовпетиполовинасеприбрахвкъщи,заварихвхоладамечакатКари,майкамииеднаневероятнасребристаофициалнароклянаНинаРичи,метнатанадивана.

—Неелифантастична?—изчуруликамайками,коятосамаизглеждашефантастичновсвоятаприлепналапотялотороклявстилпетдесетте—вталена,скъсиръкавиидесеннаминиатюрничерешки.Гъститерусикъдрициобграждахакрасивотойлицеиазнямашекакданепризная,чеизглеждазашеметяващовкакъвтоистилдасеоблече.

Цялживотмибяхаказвали,чеприличамнанея,ноочитемибяхасивикатонабащами,докатонейнитебяхасиникатометличина.По-пищнитемиизвивкисъщоседължаханагенитенасемействоРейъс.Дупетомибетакова,чеколкотоиусиленодасеупражнявахвъвфитнеса,никоганямашедасеотърваотнего,аобиколкатанабюстамиправешеневъзможнообличанетонакакватоидаедрехабезсутиен.Всеощемибешетруднодаповярвам,чеГидиъннамиратялотомизанеустоимо,следкатопредитовасиепадалсамоповисокислабибрюнетки.

Оставихчантатаиторбатасобувкитесинависокиястолвкухнятаипопитах:—Какъвеповодът?—Набираненасредствазаединприютпо-следващиячетвъртък.ПогледнахкъмКари,очаквахдапотвърди,чеитойщедойдесмен.Когатоговидяхда

кима,свихраменеисесъгласих:—Добре.Майкаминаправозасия.Зарадиментяподкрепяшевсякаквиблаготворителни

инициативи,свързанисжениидеца,жертвинанасилие.Когатоимашеофициалнивечеризанабираненасредства,винагикупувашекувертизаКариизамен.

—Искашливино?—предложиКари,очевиднодоловил,ченемесвъртанаедномясто.Погледнахгосблагодарност.—Да,судоволствие.Докатотойотивашекъмкухнята,майкаминаправиняколкокрачкикъмменвсвоите

сексисандалисчервениподметкиимепрегърна.—Какбешеденятти?—Странен—отговорихисъщояпрегърнах.—Радвамсе,чесвърши.—Имашлинякаквиплановезауикенда?Тясеотдръпнаотменимеизгледавнимателно.Товаменакарадазастананащрек.—Имам.—Каримиказа,чесесрещашснякого.Койетой?Скаквосезанимава?—Мамо—започнахаз,искахдаговоримпосъщество,—всичконаредлиемеждунас?

Начистолисме?Илиимаощенещо,коетоискашдамикажеш?Тязапочнадасесуети.Имахчувството,чевсекимоментбуквалнощезакърширъце.—Нямадаможешдаразберешкаквоизпитвам,Ева,докатонямашсвоисобственидеца.

Ужасное!Икогатобяхсигурна,чесивопасност…—Мамо!—Освентоваимаидругизаплахи,татисикрасивамладажена—продължитя.—

Свързанасисбогатимъже.Тованевинагиозначава,чесивбезопасност…—Къдесаостаналите,мамо?Опитаседасепресторинаобидена.—Неенеобходимодамиговоришстакъвтон.Азсамосеопитвах…—Можебиепо-добредаситръгваш—срязахяаз.Студът,койтосеразливашепотялото

ми,прозвучаивгласами.—Вролексати—отвърнатярязкоивсеедномиударишамар.Залитнахинаправихкрачканазад,дяснатамиръкаинстинктивнопокрикиткатаналявата.

Часовникътбешеподарък,койтоизключителномногоценях,защотомайкамииСтантънмигобяхадалипослучайдипломирането.Тайничкодорисантименталносимечтаехединдендагоподарянадъщеряси,акоизвадехкъсметадаимамдъщеря.

—Подигравашлисесмен?—Дръпнахсвсичкасилакаишкатаотръкатасиичасовникападнанакилимастъпзвук.Товаизобщонеебилоподарък.Билисаокови,коитосъмносиланакиткатаси.—Тозипътнаистинапрекрачивсичкиграници.

Тясеизчерви:—Реагирашпрекаленобурно,Ева.Нее…—Реагирамбурно?!Ха!Господи,товаеабсурдно.Наистиналисмяташтака?—Вдигнах

двапръстапредлицетой:—Ейнатолковасъмоттовадаизвикамполицията.Инямадамиенужномного,задарешадатедамподсъд.

—Азсъмтимайка!—извикатясумоляващглас,имахчувството,чевсекимоментщесеразплаче.—Моезадължениеедатепазя.

—Азсъмнадвайсетичетиригодини—отвърнахстудено.—Испоредзаконамогасамадасегрижазасебеси.

—ЕваЛорън…—Недей!—Вдигнахръце,послебавногиотпуснах.—Простоспри.Сегащеизляза,

защотосъмтолковабясна,чедоринемогадатегледам.Инемисеобаждай,освенаконесиготовасъвсемискренодамисеизвиниш.Нямадамогадатиповярвамотново,докатонеосъзнаеш,чесисгрешила.

Отидохвкухнятаивзехчантатаси.СрещнахпогледанаКари,койтоточновтозимоментидвашекъмнассподносасчашивино.

—Щесевърнапо-късно.—Неможешдаситръгнешпростоейтака!—извикамайками,очевидноготовада

изпадневединотистеричнитесипристъпи.Неможехдагопонеса.Неивтозимомент.—Самогледай—измърморихазподносаси.Проклетиятмиролекс!Ударътбешенеочакваносилен,защототочнотозиподаръкбеше

означавалтолковамногозамен.Сегавеченезначешенищо.—Оставия,Моника—казаКаристих,успокоителенглас.Тойзнаешекакдасесправясистеричнипристъпимногопо-добреотвсекидруг.

Постъпвахгадно,катогооставяхсамсмайками,нопростотрябвашедасемахна.Акосезатворехвстаятаси,тящешедастоипредвратата,даплачеидамемоли,докатомиприлошее.Мразехдаявиждамвподобносъстояние,искреносъжалявах,чебяхпричинатадасечувстватака.

ИзлязохотапартаментасииотидохвапартаментанаГидиън.Побързахдавляза,предисълзитедамезадавятилипъкмайкамидамепоследва.Нямашекъдедругадедаотида.Неможехдасепоявянапубличномясторазстроенаиплачеща.Майкаминебешеединствениятчовек,койтомеследеше.Бешетвърдевероятнонаоколодасенавъртаполицията.ДианаДжонсънилидоринякойпапарак.

СтигнахдодивананаГидиън,хвърлихсевърхувъзглавницитеидадохволянасълзитеси.

7—Ангелче.ГласътнаГидиънидопирътнаръцетемумесъбудиха.Измърморихнещовзнакна

протест,когатомеобърнанаеднастранаиусетихтоплинатанатялотомузадгърбаси.Силнатамумускулестаръкамепрегърнапрезкръстаимепритиснакъмгърдитему.Гушнатавнего,положилабузавърхукоравиямубицепс,отновопотънахвдълбоксън.

Когатосесъбудих,имахчувството,чесаминалидни.Впродължениенаняколкодългиминутилежахнадиванасъсзатворениочи,наслаждавахсенатоплинатанасилнототялонаГидиънивдишвахароматаму.Следмалкореших,чеакопродължавамдаспя,съвсемщеобъркамбиологичниясичасовник.Откактосебяхмесъбрали,вечерлягахмекъсно,асутринставахмераноисегауморатасиказвашедумата.

—Плакаласи—прошепнатойизаровилицевкосатами.—Кажимикаквосееслучило.Обвихръцеоколоръкатамуисепритиснахвнея.Разказахмузачасовника.—Можебинаистинареагирахпрекаленобурно—признахнакрая.—Бяхуморена,атова

винагимеправираздразнителна.Но,господи…ужасномезаболя.Налиразбираш,четованапълносъсипваподаръка,накойтотолковамногодържах?

—Могадасипредставя.—Пръститемунеспирахадаописваткръгчетапокоремами,нежногалейкимепрезкоприненатаблуза.—Съжалявам.

Погледнахкъмпрозорцитеивидях,чеестаналотъмно.—Колкоечасът?—Малкоследосем.—Тикогасеприбра?—Вшестиполовина.Завъртяхсеисеобърнахслицекъмнего.—Достарано.—Когаторазбрах,чеситук,неможехдастоядалеч.Искахдасъмстебощеотмомента,в

койтополучихцветята.—Харесахалити?Тойсеусмихна.—Трябвадатипризная,чедавидятвоитедуми,написаниспочерканаАнгъс,беше

доста…интересно.—Опитвамседасъмпредпазлива.Целунавърхананосами.—Ноедновременностовапродължавашдамеглезиш.—Приятномие.Аиискамданаправятака,чеданепоглеждашдругажена.Гидиъндопрявъзглавничкатанапоказалецасидодолнатамиустна.—Направигоощевмига,вкойтотевидях.—Многотебивавсладкитеприказки.—Простичкиятфакт,чевмоментасъмсГидиъни

тойенасочилцелиятсифокусединственокъммен,бешедостатъчен,задаразсеелошотоминастроение.—Отноволисеопитвашдавлезешвпанталонитеми?

—Неносишпанталони.—Това„не“лиозначава?—Товаозначава„да“,наистинаискамдасемушнаподполатати.—Погледътмусе

премрежи,когатолекозахапахпалецаму.—Кактоивтоплатати,влажнаистегнатамалка

катеричка.Искамгоцялден.Искамговсекиден.Искамгоивмомента,нощеизчакаме,докатосепочувствашпо-добре.

—Можешдамецелунешидаменакарашдасепочувствампо-добре.—Къдепо-точнодатецелуна?—Навсякъде.Целунименавсякъде.Знаех,челесномогадасвикнадагоимамсамозасебесикактосега.Бяхсигурна,чего

искам.Атова,разбирасе,бешеневъзможно.Хилядималкичастициотнегобяхаотдаденинахилядидругихора,проектииначинания.

Акобяхнаучиланещоотбраковетенамайкамизауспешнибизнесмени,товабешефактът,чесъпругитенатакивахорачестосапо-скоролюбовници—спочтинеизбежноотреденавторостепеннароля,тъйкатомъжетеимсавенчаниизаработатаси.Винагиимапричинанякойдасеизкачидовърхавсвоятасфераитяевтова,чеотдаваназаниманиетоцялотосивниманиеивреме.Женатавживотамуполучавасамоостатъците.

Гидиънподпъхнакосатазадухотоми.—Искамвсекидендаетака.Дасевръщамвкъщиитидаситук.Винагисестрясках,когатореагирашетака,сякашепрочелмислитеми.—Нямашелидаепо-добре,акомебезаварилбосавкухнята.—Нямашедаимамнищопротив,нопредпочитамдатезаваряголавлеглото.—Умеядаготвянелошо,атимеискашсамозарадитялотоми.—Тоепрекраснатаопаковка,вкоятосесъдържавсичко,коетоискам—усмихнасетой.—Щетигопокажа,акоитимипокажешсвоето.—Снай-голямоудоволствие—отвърнатойипрокарапръстпобузатами.—Нопърво

искамдасеубедя,чесивподходящонастроениеследразправиятасмайкати.—Щемимине.—Ева.—Оттонамуведнагастанаясно,ченямадауспеядагозаблудя.—Щейпростя,винагитакастава—казахсвъздишка.—Нямамособенизбор,тъйкато

знам,чемеобичаичегоправизамоедобро,макарченевинагиподбираправилнитесредства.Нотазислучкасчасовника…

—Продължавай.Разтъркахсръкагърдитеси,опитахседапремахнаболката,събраласевтях.—Нещовотношениятанисепречупи.Инезависимокаквощестаневбъдеще,винагище

усещамтазипукнатина.Оттоваболинай-много.ДълговремеГидиъннеказанищо.Еднатамуръкасеплъзнавкосатами,адругата

притиснавластнобедротоми.Чакахдасподелимислитеси.—Азсъщоотворихпукнатинавнашатавръзка—казатоймрачнонакрая.—Страхувамсе,

четовавинагищестоимеждунас.Тъгатавочитемумепрободе,предизвиквайкипочтифизическаболка.—Пуснимедастана.Направигоснежелание,наблюдавашемевнимателно,докатосеизправях.Поколебахсе,

предидаразкопчаяципанаполатаси.—Сегазнамкаквоечувствотодатеизгубя,Гидиън.Какваужаснамъкамипричинява.

Акосеопиташдасеотдръпнешотмен,вероятнощеизпаднавпаника.Щетрябвадавнимаваштоваданесеслучва,аазщетрябвадаповярвам,челюбовтатинямадаизчезне.

Тойкимна,давашемизнак,ченапълноразбираиприемадумитеми,нонеможехданезабележа,четегоизмъчват.

—Магдалиндойдеприменднес—казах,задаотвлекавниманиетомуотпородилатаседистанциямеждунас.

Тойсенапрегна.—Казахйданегоправи.—Нямапроблем.Вероятносеебезпокояла,четаязлобакъмтеб,номисля,чеосъзна,че

теобичампрекаленомного,задаискамдатенараня.Тойседнанадивана,аазсъблякохполатаси.Оставихядападненаподаиостанахсамопо

жартиериичорапи,скоетосиосигурихпросъсканапреззъбивъздишкаотстрананаГидиън.Върнахсеотновонадивана,седнахвскутаму,обкрачихбедратамуигопрегърнахпрезврата.Горещиятмудъх,койтоусещахпрезкоприненатасиблуза,накаракръвтамидазабушува.

—Ей!—казахаз,прокарахръцепрезкосатамуизалепихбузадонеговата.—Престанидасетревожишзанас.СпоредментрябвадасезамислимзаДианаДжонсън.Койенай-неприятниятфакт,койтобимогладаизровизатеб?

Тойотметнаглаваиприсвиочи.—Тяемойпроблем.Азщесесправяснея.—Мисля,чесеопитваданамеринещонаистинапикантно.Нямадайедостатъчнодате

покажекатобезсърдеченплейбой.—Престанидасетревожиш.Изобщонебимипукалозанея,нонеискамдазавирафакти

отминалотомивлицетоти.—Небъдитолковасамоуверен.Пръститемизапочнахадаразкопчаватжилеткатанакостюмаму.Стигнахдоризатаи

развързахвратовръзката,следтовавнимателнояпреметнахнаоблегалкатанадивана.—Щеговоришлиснея?—Не,простощеяигнорирам.—Смяташли,четоваенай-правилниятподход?—попитахазизапочнахдаразкопчавам

ризатаму.—Тяискавниманиетоми,нонямадагополучи.—Тогаващепотърсидругначин.Тойсеотпуснанаоблегалкатаиизвиглава,задамепогледневлицето.—Единствениятначинеднаженадапривлечевниманиетомиедасепревърневтеб.—Шампионе.—Целунахгоизапочнахдадърпамкраищатанаризатаму.Тойсеразмърда,

задамогапо-леснодагиизмъкнаотпанталона.—ТрябвадамиразкажешзаДиана—измърморихаз.—Каквотолковасинаправил,чесиянастроилсрещусебеси?

—Бешегрешкавъввсякоотношение—въздъхнатой.—Предложимисеведнъж,аазимамжелязнотоправилоданямамвторипътотношениясжени,коитосапрекаленонастоятелни.

—Испоредтебтованееповедениенанадменензадник?—Немогадапроменяслучилотосе—отвърнатойхладно.Ясносевиждаше,чесечувстванеудобно.Можешедаседържинепо-малкоотвратително

отвсекидругмъж,нопоненесегордеешестова.—Случисетака,чеДианаотразявашеедносъбитие,накоетоАниЛукассеопитадаме

поставивнеудобноположение—продължитой.—ИзползвахДиана,зададържаАнидалеч.Немибешеособеноприятнодагоправяинеседържахмногодобреснеяследтова.

—Започвамдаразбирам.Разтворихризатамуиотдолусепоказапрекраснатамутоплакожа.Спомнихсикакседържакъмменпървияпът,следкатобяхмеправилисекс,иможехдаси

представякаксееотнесълкъмДиана.Тогава,следсекса,тойизведнъжсезатвориимеизолира,коетоменакарадасечувствамевтинаиизползвана.Следтоватрябвашедаположиогромниусилия,задамеспечелиотново,норепортеркатанееималамоякъсмет.

—Неискашдаяподвеждашскакъвтоидаеконтакт—обобщихситуациятааз.—Тявероятновсеощесипадапотеб.

—Съмнявамсе.Мисля,ченесъмйказалповечеотдесетинадуми.—Икъмменседържаотвратително,новъпрекитовасевлюбихвтеб.Прокарахслюбовръцетесипомускулеститемугърди,погалихчернитекосъмчета,които

севиждахатук-там,следтовасеплъзнахнадолупотъмнатакоприненапътечка,коятосескривашеподколананапанталонаму.Мускулитемусераздвижихапридопирами,дишанетомусеускори.

Смъкнахсенадолувскутамуивпихочивтялотомуснаслада.Палцитемизапочнахадаописваткръгообразнидвиженияоколозърнатанагърдитемуитойпостепенносепредаденаудоволствието,коетомудоставях.Наведохсеигоцелунахповрата,усетихкаквенатапулсираподустнитеми,поехдълбокомъжественияаромат,койтосеизлъчвашеоткожатаму.Никоганеможехдамусенасладятолкова,колкотомисеискаше,защототойвинагиобръщашенещатаизапочвашедадоставянасладанамен.

Изпъшка,вдигнаръкаистиснакосатами.—Ева.—Обожавамначина,покойтореагирашнадопирами—прошепнахаз,възбуденаоттова,

чеединтолковаоткровеносексуаленмъжкатоГидиънвмоментасееоставилизцяловръцетеми.—Сякашнеможешдамиустоиш.

—Наистинанемога—отвърнатойипрекарапръстипрезразчорленатамиотсънякоса.—Докосвашметака,сякашмебоготвориш.

—Боготворяте.—Чувствамговдопиранаръцетети…наустатати.Вначина,покойтомегледаш.—Той

преглътна,аазпроследихдвижениетосочи.—Никоганесъмжелаланещоповече—погалихтялотому,прокарахпръстпомускулите

ипослепроследихочертаниятанавсякоребро.Бяхкатоценител,койтосевъзхищаванасъвършенствотонанякоякартина.

—Искашлидаиграемеднаигра?Езикътмубавносеплъзнапоустнитемиивагинатамисесвиотревност.Тойсъщого

усети.Разбрахгопоопаснотопламъче,коетопроблеснавочитему.—Зависиотправилата.—Тазивечерщебъдешизцяломой,шампионе.—Винагисъмтвой.Разкопчахблузатасииясъблякох,останахсамоподантеленсутиенипрашки.—Ангелче—прошепназадъхано.Погледътмубешетолковагорещ,чегоусетихпокожата

си.Протегнаръцедамедокосне,ноазгохванахзакиткитеигоспрях.—Правилономередно—щетесмуча,галяидразняцяланощ.Щесвършиштолковапъти,

ченакраящезапочнешдавиждашзвездипредочитеси.—Обхванахчленамупрезпанталонаизапочнахдагалявъзбуденотомутяло.—Правилономердве—типростощележишпогръбищесенаслаждаваш.

—Инямадативърнауслугата?—Не.—Нямадастане—заявитойрешително.Нацупихсе.—Моляте!—Ангелче,датенакарамдасвършиш,едеветдесетидеветпроцентаотудоволствиетоза

мен.—Нотогавасъмтолковазаетасъссвършванетоси,ченемогадатисенасладя—оплаках

сеаз.—Искампоневеднъж—еднанощ—даседържишкатоегоист.Искамдасеотпуснеш,дабъдешживотно,дасвършишпростозащототиеприятноисиготов.

Тойсвиустни.—Немогадапостъпятакастеб.Трябвадаусещам,чесисмен.—Знаех,чещекажештака.—Веднъжбяхсподелиласнего,чекогатонякоймъжме

използвасамозасобственоудоволствие,всъзнаниетомисеотключватболезненитеспоменизаНейтън.Изпитвахнуждадаусещам,чемъжътдоменмеобичаимеиска.Ченесъмпростопореднотоженскотяло,вкоетодасеизпразни,чесъмЕва—жената,коятоимануждаотистинскичувства,когатоставадумазасекс.—Нотоваемоятаиграиазопределямправилатавнея.

—Несъмсесъгласилдаиграя.—Изслушайме.Гидиънвъздъхнадълбоко:—Немогадагонаправя,Ева!—Могълсидагоправишсдругижени.—Несъмбилвлюбенвтях.Разтопихсе.Нищонеможехданаправя.—Миличък…искамго—прошепнахтихо.—Многогоискам.Гидиънвъздъхназвучно.—Можешлидамиобяснишзащо.—Немогадаусетякакбиесърцетоти,докатоазсаматасеборязавъздух.Немогадаусетя

каксеразтрисаш,докатоазсаматасетреса.Немогадаусетявкусати,защотоустатамиепресъхналаотмолбидамедоведешдооргазъм.

Чертитенакрасивотомулицеомекнаха.—Направосепобърквамвсекипът,когатосвършвамвтеб.Товатрябвадатиедостатъчно.Поклатихглава.—Тисамиятсиказвал,чеазсъмолицетворениенамокритетисънища.Неможетези

сънищадасабилизатовакакзадоволявашнякоемомиче.Амифренскаталюбов?Амизадоволяванетосръка?Твърдиш,чеобожавашгърдитеми.Неискашлидагичукашидасеизпразнишвърхутях?

—Господи,Ева!Усетихкакчленътмуощеповечесевтвърдивръкатами.Разтворихустнитесиидокоснахнеговите,катовсъщотовремеловкоразкопчахпанталона

му.—Искамдасъмнай-мръснататисексуалнафантазия—прошепнахаз.—Искамдабъда

разкрепостенаинеобузданазарадитеб.—Тиситова,коетоискам—отвърнатоймрачно.—Наистинали?Прокарахноктипогърбаму,прехапахдолнатасиустнаигочухкакизсъска.—Направигозарадимен.Обичамонезимоменти,когатовечесимезадоволилисвсичка

силасестремишдадостигнешсобствениясиоргазъм.Втозимигритъмъттисепроменя,съсредоточавашсевърхусебесиитеобземаярост.Знам,четогавамислишединственозатова,колкодобресечувстваш,колкосивъзбуденикакмощнощесеизпразниш.Чувствамсетолковадобре,когатотенаблюдавамвтовасъстояние!Искамцяланощдасечувствамтака.

Гидиънстиснабедратами.

—Приедноусловие.—Каквоето?—Типолучаваштазинощ,следващиятуикендемойред.Зяпнахотизненада.—Значиазполучавамеднанощ,атицялуикенд?—Ммм…цялуикенддатебоготворя.—Хм—промърморих,—достаетруднодасепазаричовекстеб.Усмивкатамубешеостракатобръснач.—Товаепланът.

***

„Мамаказва,четаткоеистинскасексмашина.“ДваматасГидиънседяхменапода,тойвдигнапогледкъмменисезасмя.—Прекраснататиглавичкаепълнасмногостраннирепликиотфилми,ангелче.Отпихотбутилкатасминералнаводаиизрецитирахследващатарепликаот„Ченгев

детскатаградина“:—Бащамиегинекологицялденгледавагини.СмехътнаГидиънменакарадасепочувствамтолковащастлива,всееднобяхнаседмото

небе.Бешеотпуснатиочитемусветехатака,кактонебяхгивиждаладосега.Сигурночастотдобротомунастроениеседължешенабързатасвирка,коятомунаправихнадивана,последванаотбавна,продължителнаихлъзгаваработасръкаподдуша.Нознаех,чевосноватасъмсаматааз.

Когатобяхвдобронастроение,тойсъщосечувствашедобре.Удивителнобеше,чеимахтаковасилновъздействиевърхумъжкатонего.Гидиънбешекатоприроднастихия,притежавашетакованевероятносамообладание,чевсичкиоколонегосегубехавсянкатаму.Виждахпроявинасилниямухарактервсекиденибяхнаистинавпечатлена,нодалечповечемеудивлявашечаровнияизабавенлюбовник,койтомипринадлежешеизцяловинтимнитемоменти,когатобяхмесамодвамата.

—Ей—подвикнахаз,—нямадатиетолковасмешно,когатодецататикажатнаучителкитесинещоподобно.

—Тъйкатощетрябвадасагочулиоттеб,щесъмсъвсемнаяснокогоданапляскам.Извърнаглаваипродължидагледафилматака,сякашнемебешеоставилбездъх.Дотози

моментГидиънбешеживялкатоабсолютенединакивъпрекитовамебеприелтакадълбоковживотаси,чевечеговорешезабъдеще,коетоазнесмеехдоридасипредставя—прекаленомногосестрахувах,чесърцетомищебъдеразбитоинямадагопреживея.

Тойзабелязамълчаниетоми,поставиръкавърхуголотомиколяноиотнововдигнапогледкъммен.

—Гладналисиоще?Останахзагледанавотворенитекутиискитайскахрананахолнатамасаив

тъмночервенитерози,коитоГидиънбешедонесълотофисаси,задаимсенаслаждавамепрезуикенда.Неискахдаприписвамнадумитемупо-голямозначение,отколкотосамияттойвлагашевтях,затоваотговорих:

—Самозатеб.Поставихръкавскутамуиусетихнежнататежестначленамуподчернитебоксерки,

коитобяхпозволиладаоблечезавечеря.

—Тисиопаснажена—измърморитойисенаместипо-близодомен.Извърнахсебързо,целунахгоизасмукахдолнатамуустна.—Налагасе—прошепнахаз,—задасъмвкрачкастеб,господинТъмениОпасен.Гидиънсеусмихна.—ТрябвадапроверякаквоправиКари—казахсвъздишка,—идавидядалимайкамиси

етръгнала.—Добрелиси?—Да—отвърнахиотпуснахглаванарамотому.—Нищонеможедамеразведритака,

кактомалкоотспециалнататерапиянаГидиън.—Споменахли,чеправяпосещенияподомовете?Двайсетичетиричасавденонощието,

седемднивседмицата.Впихзъбивбицепсаму.—Изчакайдавидякаквоставаипослещетенакарамдасвършишотново.—Благодаря,ноитакасъмсидобре—отвърнатой,очевидноразговорътнимногого

забавляваше.—Новсеощенесмесипоигралисмомичетата.Тойсенаведеизаровилицемеждугърдитеми.—Здравейте,момичета.Разсмяхсе,бутнахгопорамото,атоймепритиснаназад,докатосеозовахпогръбнапода

междудиванаихолнатамасичка.Надвесисенадмен,амускулитенаръцетемусестегнахаподтежесттанатялото.Погледътмусеплъзнапосутиенами,следтовапоголиякоремисеспуснакъмпрашкитеижартиерите.Следдушабяхизбралабельовяркочервенцвят,задаподдържамогънявГидиън.

—Тисимоятталисман—заявитой.Стиснахмускулеститемуръце.—Наистинали?—Да—отговоритойипрокараезикпоразголенатачастнагърдитеми,—иси

невероятноапетитна.—О,господи!—разсмяхсеаз.—Товаеужасноклише.Очитемусесмеехазакачливо:—Предупредихте,ченесъмособеноромантичен.—Излъга.Тисинай-романтичниятмъж,скоготонякогасъмизлизала.Немогада

повярвам,чесизакачилонезихавлииот„Крострейнър“вбанята.—Какданегизакача?Ивъобщенесешегувах,когатоказах,чеминосишкъсмет—заяви

тойимецелуна.—ОтдоставремесемъчадасеотърваотакциитесиведноказиновМилано.Розитепристигнахаточновмомента,когатонаборсатасепоявиеднамалкавинарскаизбавБордо,накоятоотдавнабяххвърлилоко.Изнаешликаксеказватя…„Чернатароза“.

—Казинозавинарскаизба,значи?Паксиоставашбогнасекса,порокаизабавленията.—Всенеща,коитомипомагатдатезадоволя,богиньонастрастта,удоволствиятаи

пиперливитецитатиотфилми.Прокарахръцепогърбамуиплъзнахпръстиподластиканабоксерките.—Когащеопитамвиното?—Когатомипомогнешдасъздамконцепциязарекламнатамукампания.Отвърнахсвъздишка:—Майникоганесеотказваш?—Неикогатоискамнещо—казатой,застананаколенеимипомогнадасеизправя.—А

азискамтеб.Много,многосилно.

—Имашме—отвърнахаз.—Имамсърцетотииневероятнототисекситяло.Асегаискамиумати.Искамвсичко.—Трябвадаостаненещоизамен.—Неможе.Вземименвзамяна.—Гидиънсепротегна,обхванасръцеголотомидупеи

продължи:—Засъжаление,трябвадапризная,чезамянатанееравностойна.—Днессепазаришкатолуд.—Жироостанамногодоволенотсделката.Обещавамти,чеитисъщощеостанеш

доволна.—Жироли?—изненадахсеазисърцетомизапочнадабиекатолудо.—Ималинякаква

връзкасКорин?—Товаесъпругътй.Макарче,кактознаеш,неживеятзаедноивмоментасавразвод.—Немогадаповярвам.Сключилсисделкасъссъпругай?Устнитемумрачносеизкривиха:—Запървипътинай-вероятнозапоследен,въпрекичесъвсемясномузаявих,чев

животамиимамногоспециалнаженаитованеесъпругатаму.—Проблемътевтова,чеКоринвсеощеевлюбенавтеб.—Тяизобщонемепознава—казатой,хванамезатилаипотърканосасивмоя.—

ХайдепобързайисеобадинаКари.Азщеразчистяследвечерята.Следтоващесепомляскаме.—Маниак.—Сексбомба.Изправихсеиотидохзачантатаителефонаси.Гидиъндръпналастиканажартиерамии

гопуснарязко,изпращайкиболезненатръпкапокожата.Замоянай-голямаизненадаосъзнах,чемиеподействалавъзбуждащо.Плеснахръкатамуисеотдалечих,заданеможедамедостигне.Каривдигнателефонанавторотопозвъняване:

—Здрасти,бебчо.Добрелиси?—Добресъм.Атисинай-добриятприятел,коготонякогасъмимала.Майкамиощелие

там?—Не,тръгнасипредиповечеотчас.Притайнствениясилюбовниклищеостанеш?—Да,освенаконямашнуждаотмен.—Не,всичкоенаред.Трейидвакъмнас.Новинаталекопритъпивината,кояточувствахзатова,чевторапореднавечернямадасе

прибера.—Поздравигоотмен.—Разбирасе,ищегоцелунаоттеб.—Акощееотмен,неканеепрекаленострастно.—Винагиразваляшнещата.Междудруготоспомняшлиси,чемепомолидасеопитамда

откриянещозадобриядокторЛукас?Досеганеможахдаизровянищо.Изглежда,тойнеправиособеномногонеща,освендаработи.Нямадеца.Женамусъщоелекар.Психоаналитик.

ХвърлихпредпазливпогледкъмГидиън,задасеуверя,ченеможедачуеразговорани.—Наистинали?—Защо?Толковалиеважно?—Мисля,чене.Просто…Предполагах,чепсихолозитеумеятдапроникватвхарактерана

хората.—Познавашлия?—Не.—Каквостава,Ева?Напоследъкседържишмногопотайноитовазапочвадамилазипо

нервите.

Седнахнаединотвисокитестоловеисеопитахдамуобясня,доколкотоможех:—ЗапознахсесдокторЛукаснаеднаблаготворителнавечеря,следтовасесрещнахме

отново,докатотибешевболницата.ИдватапътиказанякоидостанеприятнинещазаГидиънисеопитвамдаразберакакъвмуепроблемът.

—Стига,Ева.Какводругоможедае,освенчеКросеизчукалженаму.Замълчах,неможехдасподелянещо,коетонебешемоятайна.—Щесеприбераутреследобед.Вечертаеизлизанетонипоженски.Сигуренлиси,чене

искашдадойдеш?—Браво,успядасмеништемата—заядесеКари.—Сигуренсъм,ченеискамдадойда.

Ощенесъмготов.Тръпкимепобиватсамокатосипомислязаклубове.НейтънбешенападналКарипредединклубиКаривсеощесевъзстановявашеслед

физическитетравмиотпобоя.Бяхзабравила,ченасъзнаниетомутрябвапо-дълговремезалечение.Карисеопитвашедаседържитака,сякашняманищо,ноазтрябвашедаседосетякаквоизпитвавсъщност.

—Искашлипо-следващияуикенддавземемсамолетадоСанДиего?Щевидимбащами,старитеприятели…можедоридасеотбиемпридокторТравис.

—Многохитрооттвоястрана,Ева—отговоритойсухо.—Но,да,звучидобре.Можедасеналожидамизаемешмалкопари,тъйкатовмоментанямамникакваработа.

—Нямапроблем.Азщеуредявсичко,апослещесиоправимсметките.—А,чакайдатикажа,предидазатвориш.Еднатвояприятелкасеобадипо-рано—

Диана.Забравихдатикажапреди.Иманякаквиновинизатебиискадайсеобадиш.ОбърнахсекъмГидиън.Тойуловипогледамииочевиднонещовизражениетомиме

издаде,защотовочитемусепоявидобрепознатиятсуровблясък.Тръгнакъмменсшироки,пъргавистъпки,катоносешевръкаостатъцитеотвечерятавплика,вкойтониябяхадоставили.

—Тиказалийнещо?—попитахКаритихо.—Дайкажанещо?Каквонапример?—Напримернещо,коетонебиказалпреднякойрепортер,защототяеточнотова.ЛицетонаГидиънсепревърнавкаменнамаска.Отидедаизхвърлибоклукавкофата,след

товасевърнапримен.—Сприятелиласисесрепортерка?—попитаКари.—Данесиполудяла?—Немиеникакваприятелка.Доринямампредставаоткъдезнаедомашниямителефон,

освенаконесееобадилаотрецепцията.—Какво,подяволите,иска?—ДайразкажазаГидиън.Започвасериознодамииграепонервите.Такасеезаялас

него,ченямаотърваванеотнея.—Щеяразкарам,акосеобадиотново.—Недей—възпряхгоаз,вперилапогледвГидиън.—Простонейдавайабсолютно

никакваинформациязанищо.Къдейказа,чесъм?—Казах,чесиизлязла.—Чудесно.Благодаряти,Кари.Обадимисе,акоимашнуждаотмен.—Пожелавамтиприятнопрекарваневлеглото.—Господи,Кари—въздъхнахаз,поклатихглаваизатворихтелефона.—ДианаДжонсънлиезвъняла?—попитаГидиън,скръстилръценагърдитеси.—Да.Ивъзнамерявамдайвърнаобаждането.—Нямадагонаправиш.—О,ямлъквайинеседръжкаторобовладелец.Нямамнамерениедасевръзвамна

глупостиоттипана„АзсъмКрос,големиятмъж,итищемеслушаш,женичке!“—срязахгоаз.

—Вслучайчесизабравил,държадатинапомня,чесключихмеспоразумение.Азсъмтвоя,тисимой.Ааззащитавамонова,коетоемое.

—Ева,неенеобходимодаводишбиткитемизарадимен.Могасамдасегрижазасебеси.—Знамтовамногодобре.Справялсисесамцялживот.Сегаазсъмстеб.Оставитози

проблемнамен.Нещовизражениетомусепроменитолковабързо,ченеможахдаразберадалидумитеми

негоядосаха.—Неискамдасезанимавашспроблемитеотминалотоми.—Норешипроблемитеотмоето.—Бешесъвсемразлично.—Заплахатасиезаплаха,шампионе.Тясеотнасяидодвамани.Дианасеопитвада

достигнедомен,коетоозначава,чеазнай-добребихмогладаразберакаквоенаумила.Тойметнасръкавизразнабезсилие,следтовапрекарапръстипрезкосатаси.Трябваше

дасиналожаданесеразсейвамотгледкатанатялотому,коетовидимореагиранатревогата—коремнитемумускулисестегнаха,бицепситемустанахакатокамък.

—Хичнемеинтересувакаквосиенаумиладаправи.Тизнаешистината,азаментоваеединственото,коетоимазначение.

—Многогрешиш,акомислиш,чещесистояспокойно,докатотятеразпъванакръствпресата.

—Неможедаменарани,освенакопонякакъвначинненаранитеб.Иможебивкрайнасметкаточнотоваецелтай.

—Нямакакдагоразберем,докатонеразговарямснея.ИзвадихотчантатасивизитнатакартичканаДианаийпозвъних,катопредитоваскрих

номеранамобилниясителефон.—Подяволите,Ева!Включихвисокоговорителянателефонаигооставихнаплота.—ДианаДжонсън—обадисетяотривисто.—Диана,нателефонаеЕваТрамел.—Здрасти,Ева!—Тонътйведнагасепромениистанаприятелски,макарчеотношенията

нисъвсемнебяхатакива.—Какси?—Добре,ати?НаблюдавахвнимателноГидиън,опитвахседаразберакаквоевъздействиетонагласай

върхунего.Тойсъщомепогледнаснеустоимядосанпоглед.Майтрябвашедасепримирясфакта,чевкаквотоинастроениедабеше,заменвинагибенеустоим.

—Нещатасераздвижват.Авмоятаработатовавинагиедобързнак.—Значизапочвашдасиподреждашфактите?—Товаееднаотпричините,зарадикоятотисеобаждам.Мойизточниктвърди,чеГидиън

теезаварилдаправишгруповсекссъссъквартирантатииощеединмъжиепобеснялотяд.МъжътсееозовалвболницаивмоментаеповдигналобвинениесрещуГидиън.Вярнолие?

Замръзнахнамясто,абесниятритъмнасърцетомизаглушивсичкодруго.Внощта,вкоятосезапознахсКорин,севърнахвкъщиизаварихКариворгиясняколкодуши,междукоитобеимъжнаимеИън.КогатоголиятИънсъвсембезсрамномипредложидасеприсъединякъмтях,Гидиънотхвърлипредложениетомусюмрук.

ПогледнахкъмГидиънистомахътмисесви.Бешевярно.Срещунегонаистинабешеповдигнатообвинение.Можехдавидядоказателствотополицетому,макарчевмоментатобенапълнобезизразно,скритозадбезупречнамаска.

—Не,неевярно—отвърнахаз.

—Коепо-точнонеевярно?—Нямамкаквоповечедатикажа.—ОсвентоваимаминформацияотпърваръказасбиванемеждуГидиъниБретКлайн,

защото,кактосетвърди,ГидиънтеезаварилвстрастнапрегръдкасКлайн.Итовалинеевярно?

Кокалчетатанаръкатамипобеляха,такасилнобяхстисналаплота.—Съквартирантъттинаскороебилнападнат—продължитя.—Гидиънималинещо

общоистова?О,господи!—Тисинапълнооткачила—отвърнахстудено.—ЗаписитеоткамеритевБрайънтпаркпоказват,чеповременаразпратавиГидиънсее

държалгрубоиагресивностеб.ИмалинасилиевъввръзкататисГидиънКрос?Ималитойнеконтролируемиизблицинагняв?Страхувашлисеотнего,Ева?

Гидиънсезавъртянапетаибързосеотдалечи,минапокоридораивлезевкабинетаси.—Майнатати,Диана—изругахаз.—Готовасидастъпчешвкалтарепутациятанаедин

невиненчовек,самозащотоимашпроблемсъссексазаеднанощ?Ипретендирашдасиизисканасъвременнажена.

—Вдигнателефона—просъскатя,—предидасвърши.Вдигнашибаниятелефонизапочнадаговоризаревизияведноотзаведениятаси.Посредатанаразговорамепогледна,докатолежахтамигочаках,иказа:„Можешдасиходиш“.Простотака!Отнесесесменкатоскурва,самодетонемиплати.Доринемипредложинещозапиене.

Затворихочи.Господи!—Съжалявам,Диана.Казвамгосъвсемискрено.Вживатасииазсъмпопадалана

гадняри,аизглежда,стебтойсеедържалточнокатотакъв.Натова,коетоправиш,неередно.—Редное,щомотговарянаистината.—Нонеотговаря.—Съжалявам,четезамесвамвтова,Ева—въздъхнатя.—Изобщонесъжаляваш.—Затворихтелефонаиостанахснаведенаглава.Хванахсе

здравозаплота,докатостаятасевъртешеоколомен.

8ОткрихГидиъндакрачинапред-назадзадбюротоси,приличашенапантеравклетка.В

ухотомуимашеслушалкаитойилислушаше,илиизчаквашенякоговмомента,защотонеговореше.Уловипогледами,лицетомубешекатоиздяланооткамък.Дорисамопобоксеркиизглеждашенеуязвим.Никойнебибилчактолковаглупав,чеданегозабележи.Физическатамусиласевиждашевъввсекидобреоформенмускул.Иизлъчвашетакавабезмилостназаплаха,чепогърбамиполазихатръпки.

Ленивиятзадоволенмъж,скоготобяхвечерялапредималко,бешеизчезналинанеговомястосебепоявилистинскиградскихищник,койтопревъзхождашесъперницитеси.

Оставихгодапродължи.Всъщносттърсехтаблетамуигонамерихвкуфарчето.Бешезаключенспаролаидълго

времестоях,вперилапогледвнего,докатовединмоментусетих,чецялататреперя.Случвашесеточнотова,откоетонай-многосестрахувах.

—Ангелче.ВдигнахочиисрещнахпогледанаГидиън,койтостоешевкоридора.—Товаепаролата—обяснитой.—Ангелче.О!Цялатамитрескаваенергияизчезна.Изведнъжсепочувствахуморенаиизпразнена.—Трябвашедамикажешзаделото,Гидиън.—Вмоментанямадело,самозаплаха—казатойсравенглас.—ИънХейгърискапари,а

азискамдапостигнемспоразумение.Щеуредимнещаталичноивсичкощеприключи.Отпуснахсенаоблегалкатанадиванаисложихтаблетанабедратаси.НаблюдавахГидиън,

докатоприближавашекъммен,изпивахгоспоглед.Толковалеснобечовекдасевпечатлиотвъншносттамуиданезабележиколкосамотеневсъщност.Новечеотдавнабевремедасвикнедасподелятрудноститесисмен.

—Нямазначение,чеможедасеразмине—възразих.—Трябвашедамикажеш.Тойскръстиръценагърдитеси.—Възнамерявахдагонаправя.—Възнамерявалси?—възкликнахисеизправих.—Споделямстебколкосъмразстроена

оттова,чемайкамиепремълчаланещо,атинеказвашидумазасобственитеситайни.Замоментлицетомуостанакаменноибезизразно.Послеизругатихоизаговори:—Прибрахсевкъщираноснамерениетодатиразкажавсичко,нотимиказакаквосее

случилосмайкатииреших,четезинеприятностисатидостатъчнизаединден.Отпуснахсенадиванаисепредадох.—Таканесеизграждаздрававръзка,шампионе.—Едвауспяхдаситевърна,Ева.Неискампрезцялотовреме,докатосмезаедно,да

говоримзаобърканитеипрецаканинещавживотани.Потупахвъзглавницатадосебеси.—Елатук.Вместотоватойседнананискатамасичкапредмениразтворикрака,такачедаобхване

моите.Взеръцетемивсвоите,повдигнагидоустнитесиигицелунапококалчетата.—Съжалявам.—Нетеобвинявам.Ноакоимашдасподелишсменощенещо,сегаемоментът.Тойсенаведенапредимепринудидасеоблегнанадивана.Надвесисенадмени

прошепна:

—Влюбенсъмвтеб.Средцялатабъркотиявживотани,товабешеединственотохубавонещо.Бешедостатъчно.

***

Заспахмепрегърнатинадивана.Унасяхсеисепробуждахотновоиотново,неспокойнаоттревожнитемисливглаватамиидългиясънпредивечеря,койтототалноберазстроилграфиками.Бяхдостатъчнобудна,задаусетяпромянатавГидиън,учестенотомудишанеивсепо-здравотовкопчваненаръцетемувмен.Тялотомузапочнадасеизвиваимеразтърси.Стоноветемупрободохасърцетоми.

—Гидиън!Завъртяхсе,задасеобърнаслицекъмнего,инеспокойнитемидвижениягоразбудиха.

Бяхмезаспалиназапаленилампиисегабяхблагодарна,чекогатосесъбуди,околонасбешесветло.Сърцетомубиешедопръсванеподдлантами,апокожатамубяхаизбилиситникапчиципот.

—Какво?—попитазадъханотой.—Каквостава?—Мисля,чеотновозапочвашедасънувашкошмар.Покрихгорещотомулицесцелувки,искашемиселюбовтамидапрогонилошите

споменизавинаги.Тойсеопитадаседне,ноазгопритиснахдосебесиинемупозволих.—Добрелиси?—попитатойипрокараръкапомен,задасеуверивтова.—Наранихли

те?—Нищоминяма.—Господи!Отпуснасеназадизакриочитесисръка.—Нетрябванепрекъснатодазаспивамдотеб.Освентовазабравихдасивзема

лекарството.Какможедасъмтолковабезотговорен?—Хайдестига—опитахседагоуспокоя,подпряхсеналакътигопогалихпогърдитес

другатаръка.—Нищолошонесееслучило.—Несеопитвайдаомаловажавашнещата,Ева.—Извърнасеимеизгледаядосано.—Не

итова.—Небихгонаправила.Господи,колкоизморенизглеждаше,подочитемуимашетъмникръгове,аоколо

чувственитемуустнисебяхаобразувалидълбокибръчки.—Убихчовек—заявитоймрачно.—Ипрединебешебезопаснодасидомен,докатоспя,

асегаеощепо-опасно.—Гидиън…Изведнъжразбрахзащокошмаритемубяхазапочналидасеявяватпо-често.Разумътму

можебиприемашеизвършеното,нотованенамалявашеугризениятанасъвесттаму.Отметнахкичуритекосаотчелотому.—Говорисмен,аконещотеизмъчва.—Искамсамодасивбезопасност—измърморитой.—Никоганесъмсечувствалавпо-голямабезопасност,отколкотокогатосъмстеб.Трябва

дапрестанешдасесамонаказвашзавсичко.—Азсъмвиновен.

—Струвамисе,чеживотъттибешенапълнобезпроблемен,предидасепоявяаз?Тоймепогледнанакриво.—Изглежда,немогадаживеябезпроблеми.—Тогавапрестанидасеоплакваш.Инемърдайоттук,връщамсеследмалко.Отидохвголяматаспалня,свалихжартиерите,чорапитеисутиенасииоблякохедна

широкафланелкана„Кросиндъстрис“.Дръпнахкадифенатапокривкаотлеглото,отидохвстаятанаГидиънивзехлекарствотому.

Тоймепроследиспоглед,когатооставихпокривкатаилекарствотоиотидохвкухнята,задавземабутилкавода.Неследдългодваматалежахмегушнатиподзавивката,аповечетолампибяхаизгасени.

СгушихсевГидиънипрехвърлихкракпрезнеговия.Хапчетата,коитомубяхапредписанизапарасомнията,неможехадагоизлекуват,нотоймногостриктногивземаше.Обичахгоощеповечезаготовността,скоятогоправеше,защотознаех,чевсичкоезарадимен.

—Можешлидасиспомнишкаквосънува?—попитах.—Не.Незнамкаквобеше,нопредпочитамдабяхсънувалтеб.—Азсъщо.—Сложихглаванагърдитемуисезаслушахвритъманасърцетому.—Какво

литочнощешедасънуваш,акосъняттибешесвързансмен?Усетих,чесеотпуснаипотънавдиванаивмен.—ЩяхдасънувамбезоблаченденнанякойплажнаКарибите—започнатихотой.—

Частенплажсбеседканабелияпясък.Беседкатаезакритаоттритестраниипреднассевиждасамоморето.Атисилегналанаединшезлонг.Гола.

—Разбирасе.—Тялототиетоплоотслънчевителъчи,отпуснатоимързеливо,акосататисевееот

морскиябриз.Поустнитетииграеоназиусмивка,коятосепоявява,когатотенакарамдасвършиш.Заникъденебързаме,никойненичака.Тамсмесамодваматаицялотовременасвета.

—Звучикатоистинскирай—промълвихаз,усещахкактялотомусеотпускасвсякаизминаламинута.—Надявамсе,чеплувамеголи.

—Ммм…—прозясетой.—Трябвадасилягам.—Искамикофаследенабирадонас—продължихснадеждатадагозадържадосебеси

достатъчно,чедазаспивпрегръдкитеми.—Илимони.Щеизцеждамсокаимвърхуплочкитенакорематиищегоближа.

—Господи,обичамдаусещамустнитети.—Тогавагисънувай.Ивсичкипалавинеща,коитомогадатипричинястях.—Дайминякойпример.Дадохмуповечеотедин.Говорехстихиспокоенглас,докаторъцетемисеплъзгаха

успокояващопокожатаму.Тойвъздъхнадълбокоисеунесевсън.Държахговпрегръдкитесидългоследкатослънцетоизгря.

***

Гидиънспадоединайсет.Азотдавнабяхстаналаиработехвърхустратегията.Заваримевкабинетаси,задбюрото,коетобяхотрупаласбележкиичертежи.

—Здрасти—поздравихгоивдигнахустни,задамецелуне,следкатообиколибюротоидойдепримен.Бешепобоксерки,изглеждашеощезамаянотсъняиужасносекси.

—Доброутро!—Погледнакъмнещата,върхукоитоработех.—Каквоправиш?

—Имашнуждаотмалкокофеин,предидатиобясня—отговорихазипотрихръцесъсзадоволство.—Искашлидавземешединбърздуш,докатоазтинаправякафе?Следтовасезахващамезаработа.

Погледътмусеплъзнаполицетомиитойсеусмихназакачливо:—Добре.Новсепакпредлагамдавземаподдушаитеб.Следтоващепиемкафеищесе

захванемзаработа.—Запазимисълтаилибидотосизадовечера.—Такали?—Забравили,чещеизлизам—подсетихгоаз.—Смятамдапийнадоста,аалкохолът

винагиужасномевъзбужда.Затованезабравяйдасивземешвитамините,шампионе.Тойизкривиустни:—Таказначи…—О,да.Ищетрябвадасечувствашкъсметлия,акоутресутринтауспеешдаизпълзишот

леглото—предупредихгоаз.—Тогаващесепостараядапоемадостатъчноколичествовода.—Правилно.Насочихотнововниманиетосикъмтаблета,новдигнахпогледдагопроследя,докато

изнасяшеотстаятапрекрасниясизадник.Когатоотновосепояви,косатамубешевлажна,адолнищетонаанцугамувисешетолкованиско,чеведнагамистанаясно,чеебезбельо.Наложихсидасесъсредоточавърхузаписките,отстъпихмустолаизастанахправадонего.

—Итака—започнах,—придържайкисекъмпоговорката,ченападениетоенай-добратазащита,погледнахкакстоятнещатаспубличниятиимидж.

Тойотпиоткафето.—Немегледайтака—смъмрихгоаз.—Несъмобръщаланикаквовниманиеналичния

тиживот,защотоазсъмличнияттиживот.—Бравонатеб!—казатойиодобрителнометупнаподупето.Изплезихмусе.—Това,върхукоетосесъсредоточих,екакдасепротивопоставимнакампаниявпресата,

целящадапокаженеобузданиятинрав.—Щемипомогнефактът,чепрединикоганесъмималтакъв—отвърнатойсухо.„Докатонесезапознасмен…“—Действамтиужасно.—Тисинай-хубавотонещо,коетосееслучваловживотами.Заслужисибързацелувкапослепоочието,предидапродължа:—Трябвашемиужасномноговреме,задаоткриянещозафондацията„Кросроудс“.—Несизнаелакъдедатърсиш.—Оптимизациятанасайтатиеужасна—възразихазивлязохвсайтаму.—Освентова

вижначалнатастраница,хубавае,ноемногопразна.Къдесалинковетеиинформациятазаблаготворителнататидейност?Къдеестраницатанафондациятаицелите,коитосиепоставила?

—Подробнаинформациязавсичко,коетоправим,сеизпращадвапътивгодинатадоболници,университетиивсички,коитомогатдасевъзползватотблаготворителнатанидейност.

—Чудесно.Асегамипозволидатезапознаясинтернет.Защофондациятапоникакъвначиннесесвързвастеб?

—„Кросроудс“неезамен,Ева.—Другпътнее!Отвърнахнавъпросителниямупогледсвдигнатавеждаимувръчихсписъксъсзадачи,

коитотрябвашедасеизпълнят.—Опитвамесепредварителнодаобезвредимбомбата,коятоДианавъзнамерявада

хвърли.Сайтъттрябвадабъдепреработендопонеделник,катоседобавяттезистраницииинформацията,коятосъмподчертала.

Гидиънхвърлибегълпогледкъмлиста,следтоваотпиоткафетосиисеоблегнаназад.Съзнателноопитахдасъсредоточапогледасивърхучашатаскафе,аневърхупрекраснотомутяло.

—Всекциятасбиографиятативсайтана„Кросиндъстрис“трябвадаималинккъмфондацията—продължих.—Аисаматабиографиясъщотрябвасепреработииобнови.

Поставихпреднегодруглист.Тойговзеизапочнадачетебиографията,коятобяхнахвърляла.—Съвсемясностава,чеавторътнатозитекстевлюбенвмен.—Небъдитолковаскромен,Гидиън.Понякогачовектрябвадиректнодазаяви:„Азсъм

върхът“.Тисимногоповечеоткрасиволице,неустоимотялоистрахотенсексуаленапетит.Нонекасесъсредоточимвърхуонова,коетосъмготовадасподелясостаналатачастотсвета.

—Колкокафетаизпитазисутрин?—попитаГидиънсусмивка.—Достатъчно,задатехвърлянапода,затовавнимавай—предупредихгоазибутнах

ръкатамусбедро.—Освентовасмятам,четрябвадаизпратишдопресатаинформация,чесипридобил„Чернатароза“,такачеиметотидасесвържестованаЖиро.Напомнинахората,чеКорин,скоятотолковачестосатевиждалинапоследък,сиимасъпруг,такачеДианаданеможедатеобвини,чебезсърдечносизарязалКорин.Акоизобщорешидасезахванестазитема.

Заварименеподготвена,когатомепридърпакъмсебесиимесложидаседнавскутаму.—Направомеубиваш,ангелче.Щенаправявсичко,коетопожелаеш,нотрябвада

разбереш,чеДиананеразполагаснищосрещумен.ИънХейгърнямадарискувасолиднасумапари,задаразкажеисториятасивпресата.Щеподпишенеобходимитедокументи,щесивземепаритеищесемахнеотживотами.

—Ами…—„Сикс-Найнтс“нямадаискаттяхното„Златно“момичедасеокажесвързаноснякой

друг.Товащесложикрайналюбовнатаисториявпесентаим.ЩеразговарямсКлайнищесеразберем.

—ЩеразговаряшсБрет?—Имамбизнесотношенияснего—посочитойисвиустни.—Такаче,да,щеразговарям

снего.АДианапростоблъфира,катоспоменанападениетосрещуКари.Идваматазнаем,чевдумитейняманищовярно.

Премислихвсичко,коетомиказапредималко.—Значиспоредтебтясамосезаяждасмен?Защодагоправи?—Защототипринадлежаиакоеималапропускзанякоеотсъбитията,накоитосмебили

заедно,тямногодобрегознае—отговоритойидопрячелотосивмоето.—Немогадакриячувстватаси,когатосъмблизодотеб,итоватепревръщавмишена.

—Достадобреуспядагискриешотсаматамен.—Собственататинесигурносттебешезаслепила.Неможехдавъзразясрещутова.—Значитясеопитвадамепобърка,катомезаплашваданапишенещопотвойадрес.

Каквощепостигне?Тойсеоблегнаназад.—Самопомисли.Очакваседаизбухнескандал,вкойтосмевъвлеченидвамата.Койенай-

бързиятначиндасепотушискандалът?

—Дастоишдалечотмен.Такащетепосъветват.Дистанцирайсеотпричинатазаскандала,товаеправилономередноприуправлениетонакризи.

—Илитрябваданаправяточнообратнотоидасеоженязатеб—отвърнатойтихо.Замръзнах.—Това…Какво?Ти…—започнахаз,преглътнахтрудноипрошепнах.—Несега.Непо

тозиначин.—Не,непотозиначин—съгласисеГидиънипотъркаустнивмоите.—Вярвайми,

ангелче,щеразбереш,когатотинаправяпредложение.Гърлотомибешестегнато.Успяхсамодакимна.—Дишай—наредимитойнежно.—Ощеведнъж.Асегамеуспокой,четованеепаника.—Несъвсем.—Кажинещо,Ева!—Азпросто…—изломотихбързо.—Искамдаминаправишпредложениевмомента,в

койтосъмготовадагоприема.Усетихкактялотомуведнагасенапряга.Тойсеоблегнаназад,намръщисе,авпогледаму

сечетешеболка.—Небимогладагоприемеш?Поклатихглава.Тойстиснасилноустни.—Кажикаквоенеобходимоданаправя,задасеслучи.Обвихръцеоколораменетему,задапочувствавръзкатамеждунас.—Иматолковамногонеща,коитонезнам.Нечеимамнуждаданаучаощенещо,зада

вземарешение,защотонищонеможедаменакарадаспрадатеобичам.Нищо.Простоимамусещането,четвоятанерешителностдасподеляшсменозначава,четинесиготов.

—Мисля,четеразбирам—казатойтихо.—Немогадапоемарискаданеискашдасмезаеднозавинаги.Азсъщонебихмоглада

преживеяраздяластеб,Гидиън.—Каквоискашданаучиш?—Всичко.Тойиздаденякакъвотчаянзвук.—Бъдипо-конкретна.Започниснещо.Изрекохпървото,коетомидойденаум,защотоцяласутринсебяхзанимаваласбизнес

делатаму.—„Видалрекърдс“.Защопритежавашконтролнияпакетоткомпаниятанавторияси

баща?—Защотокомпаниятазападаше—отговоритойсъссериозноизражение.—Майками

вечебешепреживялаединфинансовсрив,неможехдапозволядайсеслучисъщотоотново.—Икаквонаправи?—УспяхдаянакарамдаубедиКрисиКристофърдапуснатакциинакомпаниятана

борсата,следтоватямипродадеакциитенаАйрланд.Прибавихгикъмтези,коитоуспяхдазакупя,истанахмажоритаренсобственик.

—Божичко!—възкликнахазистиснахръкатаму.ПознавахкактоКристофърВидал-старши—Крис,такаиКристофърВидал-младши.

Дваматамногосиприличаханавъншенвид,имахатъмночервеникавакъдравакосаисиво-зеленикавиочи,ноподозирах,чепохарактерсасъвсемразлични.Съссигурностзнаех,чеКристофъремръсник.Мисля,чебащамунебешетакъв.Понесенадявахдаетака.

—Какприехаситуацията?

ПовдигнатитевеждинаГидиънбяхадостатъчнокрасноречиви:—Криссесъветвасмен,ноКристофърникоганесевслушвавдумитеми,абащаму

отказвадавземестрана.—Значисинаправилкаквотоебилонеобходимо.—Целунахгопобрадичката.—

Благодаряти,чемиказа.—Товалиевсичко?Усмихнахсе:—Не.Точнощяхдагопопитамощенещо,когаточух,четелефонътмизвъни,помелодията

разбрах,чеемайками.Учудихсе,ченеезвънналапо-рано,бяхвключихтелефонасиощекъмдесет.

—Трябвадасеобадя—изпъшкахаз.Гидиънмепуснаиплъзнадланподупетоми,докатосеотдалечавах.Когатостигнахдо

врататанакабинетаисеобърнах,видях,чеесъсредоточилцялотосивниманиевлистасбележкитеипредложениятами.Усмихнахсе.

Докатостигнадотелефонасивкухнята,тойвечебеспрялдазвъни,носамоняколкосекундипо-късноиззвъняотново.

—Здравей,мамо!—обадихсеазизаговорихбързо,заданейдамвъзможностдаоткачи.—Щеминадатевидяднес,ставали?Тогаващепоговорим.

—Ева!Нямашпредставаколкосеразтревожих.Неможешдапостъпвашпотозиначин!—Щеминаследоколочас—прекъснахяаз.—Трябвасамодасеоблека.—Цяланощнесъмспала,толковабяхразстроена.—Е,иазнеспахособеномного—отвърнахйтроснато.—Неможевсичкодасевърти

самооколотеб,мамо.Азсъмтази,чиетоличнопространствобешенарушено.Типростобешезаловенадагоправиш.

Мълчание.Рядкосебеслучвалодаотстоявамправатаситаканастойчивопредмайками,защототя

винагимиизглеждашетолковакрехка.Сегаобачебешекрайновремедавъведемновиправилавотношениятаси,иначеимашерискданямаменикаквиотношения.Погледнахкъмкиткатаси,задавидяколкоечасът,спомнихси,чевеченямамчасовник,иотместихпогледкъмприемникадотелевизора.

—Щедойдапритебкъмедин.—Щеизпратяколадатевземе—отвърнатятихо.—Благодаря.Доскоро!Затворихиточнощяхдапуснателефонасивчантата,когатотойизпиука.Бяхполучила

съобщениеотШона:„Каквощеоблечешдовечера?“.Презглаватамиминаханяколкоидеи—отнебрежнидокрещящоекстравагантни.

Въпрекичепо-скороклоняхкъмвторото,мисълтазаДианамевъзпря.Трябвашедасесъобразякакщеизглеждаснимкатамивтаблоидите.„Малкачернарокля“—отговорих.Неслучайночернатарокличкасебепревърналавкласика.—„Впечатляващитокчета.Твърдемногобижута“

„Ясно.Щесевидимв7“—написавотговортя.Напътзабанятаспряхдоврататанакабинета,облегнахсенарамкатаисезагледахв

Гидиън.Можехдагонаблюдавамсчасове,бешетолковаприятнагледказаокото.Заключих,чеемногосекси,когатоесъсредоточенвърхунещо.Тойвдигнапогледкъмменимисеусмихналеко,презцялотовремеезнаел,чегонаблюдавам.

—Товаеизключителнодобро—похвалиметойипосочикъмдесктопа.—Особенокатосеимапредвид,чесигонаправиласамозаняколкочаса.

Надухселеко,развълнуванаоттова,чесъмуспяладавпечатлябизнесмен,чиятопрозорливостгобепревърналавединотнай-успелитехоравсвета.

—Искамтев„Кросиндъстрис“,Ева.Тялотомиреагирананепоколебиматарешителност,коятосеусещашевгласаму,спомних

сикакмибешеказал:„Искамдатечукам,Ева“,вонзиасансьор.—Иазтеискамтам—отвърнахаз.—Върхубюрототи.Очитемузаблестяха.—Можемдагоотпразнувамепотозиначин.—Харесвамработатаси.Харесвамколегитеси.Приятномиедазнам,чесипроправям

пътсама.—Могадатиосигурявсичкотоваидоринещоповече.—Пръститемузапочнахалекичко

дапочукватпочашатаскафе.—Споредменсиизбраладасезанимавашсреклама,защотообичашдинамиката.Защонесезахванешсвръзкисобществеността?

—Тамимапрекаленомногопропаганда.Прирекламитеощеотпървиямоментзнаешкакваеуловката.

—Тазисутринспоменанещозауправлениетонакризи.Иочевидно—продължитойипосочисжестматериалитепобюротоси—имашспособностивтоваотношение.Искамдасевъзползвамоттях.

Скръстихръце.—Управлениетонакризиепиаритимногодобрегознаеш.—Тисичовек,койторешавапроблеми.Могадатенаправячовек,койторешавакризи.Ще

тивъзлагамистинскипроблеми,чиеторешаваненетърпиотлагане.Таканепрекъснатощесивдвижениеиподнапрежение.

—Наистинали?—попитахизапочнахдапотрепвамскрак.—Колкотакивакризизарешаваневъзникватсреднонаседмица?

—Няколко—отговоритойвесело.—Хайде,признайси,чесезаинтригува.Виждамгопоизражениетоналицетоти.

Изправихрамене.—Вечеимашхора,коитодасезанимаватстезипроблеми.Гидиънсеотпуснавстолаисеусмихна.—Искамповече.Тисъщо.Защоданегонаправимзаедно.—Знаешли,чесисъщинскидявол?Иосвентовасиневероятенинат.Пактиказвам,че

идеятадаработимзаеднонееникакдобра.—Вмоментаработимчудесно.Поклатихглава.—Товаетака,защотосесъгласиспреценкитеипредложениятами,освентовабях

седналавскутатииможешедаусещашдупетоми.Ситуациятащестанесъвсемразлична,когатонесменаедноисъщомнениеподаденпроблемизапочнемдаспоримвофисапредочитеначуждихора.Щепренасямеспороветеивкъщиищетрябвадагиразрешаваметук.

—Можемдасеразберемвкъщиникогаданеговоримзаработа—несепредадетой,погледътмусеплъзнапотялотомиисезадържанаголитемикрака,коитосеподавахаподкоприненияхалат.—Заменнееникакъвпроблемдасимислязадостапо-приятнинеща.

Вдигнахочинагореиседръпнахотвратата.—Сексманиак.—Обичамдаправялюбовстеб.—Неечестно—оплакахсеаз,защотобяхнапълнобеззащитнапредподобнидуми.Бяхнапълнобеззащитнапреднего.

—Никоганесъмказвал,чеиграячестно—ухилисеГидиън.

***

Почувствахседостастранно,когатопетнайсетминутипо-късновлязохвсобствениясиапартамент.РазположениетонастаитебешесъвсемсъщотокатовапартаментанаГидиън,самочеобърнатоогледално.Съчетаниетомеждунеговитеимоитемебелимибешепомогналодапочувствамапартаментамукатонаш,ноимашеистраниченефект—сегамоятапартаментмисеструваше…чужд.

—Здравей,Ева!ОгледахсеивидяхТрейвкухнята,наливашемляковдвечаши.—Здрасти—отвърнахнапоздраваму.—Какси?—По-добре.Личешему.Русатакоса,коятообикновенобешетоталноразрошена,сегабеоформенав

стилнаприческа—единотмногототалантинаКари.СветлокафявитеочинаТрейсияеха,апоустнитему,поднякогачупениянос,греешеочарователнаусмивка.

—Хубавое,четевиждамвсепо-честотук—казах.—Попроменихмалкографикаси.—Вдигнакутиятасмляко,азпоклатихотрицателно

главаитойявърнаобратновхладилника.—Атикакси?—Опитвамседасепокрияотрепортерите,надявамсешефътмидасесгоди,

възнамерявамдавлеямалкоумвглаватанаединиясиродителиданамерявремедазвъннанадругияичакамснетърпениедаобиколимбароветесмомичетатадовечера.

—Тисиневероятна!—Стараясе!—усмихнахсеаз.—Каквървиучението?Аработата?Знаех,чеТрейследваветеринарнамедицинаиедновременностоваработи,задаможеда

плащаобучениетоси.ПоедновремепомагашенанякакъвфотографитакасебезапозналсКари.

Трейприсвиочи.—Инадветеместаеужаснонатоварено,носенадявамединдендасеокаже,чесие

струвало.—Трябванякойпътотноводасесъберемнафилмиипица,стигадауспеешдасе

освободиш.НещоотвътремекарашедазастананастранатанаТрейвбиткатасТатяна.Можебисамо

такамисеструваше,ноимахчувството,чеенастроенадоставраждебнокъммен.Аинемихаресаначинът,покойтосеопитадаизпъкне,когатовидяГидиън.

—Разбирасе.ЩевидякогаесвободенКари.ЗабелязахкакпламъчетовочитенаТрейугаснаисъжалих,чемупредложихдасевидим,

безпредитовадасъмразговаряласКари.Знаех,чевмоментамислизатова,чеКариговмъквамеждусрещитесТатяна.

—Акотойезает,ниедваматавинагиможемдаорганизираменещоибезнего.—Уговорихмесе—отвърнатойскриваусмивка.

***

Вединбездесетизлязохотфоайетонасградатаивидях,чеКлансивечемечака.Тойнаправизнакнапортиераисаммиотворизаднатавратанаколата,ноникойнебиповярвал,чеепростошофьор.Имашевиднадобресмазанооръжиеивсъщностбешеточнотова.Презвсичкигодини,откактогопознавах,негобяхвиждаладасеусмихва.

Следкатоседназадволана,включирадиото,коетообикновенослушаше,исмъкнатъмнитесиочиладостатъчно,задауловипогледамивогледалотозаобратновиждане.

—Каксте?—Предполагампо-добреотмайками.Бешепрекаленодобърпрофесионалист,задапозволиизражениетоналицетомудаиздаде

каквотоидабило.Вместотованаместиобратноочилатаси,синхронизирателефонамипрезблутуутанаколата,задапуснемоятамузика.Следтовабавноотделилимузинатаотбордюра.Жестътсмузикатаминапомнизаобичайнатамувежливост,затоваказах:

—Вижкакво,съжалявам,четакатисенахвърлих.Знам,чепростосисивършелработата,затованетрябвашедакрещянатеб.

—Виенестепросторабота,госпожицеТрамел.Замълчахзамиг,опитвахседапроумеядумитему.ОтношениятамисКлансибяха

сдържаниилюбезни.Виждахмеседостачесто,защототоймекарашенатренировкитепокравмагавБруклин.Ноникогадотозимоментнебяхпомислила,чевъзприемавъпросасъссигурносттамилично,въпрекичевтоваимашесмисъл.Клансибешеотхората,коитосегордеятсработатаси.

—Нонебешесамозарадипоследнатаслучка—опитахседамуобясня.—Многонещасеслучихавживотами,предивиесъсСтантънизобщодасепоявитевнего.

—Приемамизвиненията.Резкиятотговорбешетолковатипичензанего,чеменакарадасеусмихна.Настанихсепо-удобнонаседалкатаисезагледахпрезпрозорецавграда,койтобяхприела

катосвойивечестрастнообичах.Натротоарадоменнепознатихорабяхазастаналипредеднамалкабудкаиядяхапица.Макардасенамирахатолковаблизо,бяхатоталноотдалечениединдодруг—всекиоттяхолицетворениенатипичнатазанюйоркчанинаспособностдаесамотеностровсредмореотхора.Отдветеимстраниседвижехапешеходци,коитоловкозаобикаляхамъж,опитващседанатикавръцетеимрелигиозниброшури,идребнотокученцевкракатаму.

Животътвтозиградпулсирашенатолковабързиобороти,чечовекимашечувството,чевреметоминавамногопо-бързо,отколкотокъдетоидаедругадепосвета.АтмосфератабешесъвсемразличнаотмързеливатачувственостнаЮжнаКалифорния,къдетоживеешебащамиикъдетобяхучиласаматааз.НюЙоркбешесадистичнагосподарка,излязланаловзапореднатасижертва,плющешежестокоскамшикиизкушавашесмногобройнипороци.

Усетих,четелефонътвчантатамивибрираигоизвадих.Погледнахдисплея—бешебащами.Чувахмесевсякасъботаиснетърпениеочаквахразговоритени,задаразберакакеикаквоправи,новмоментасепоколебахдалиданеоставядасевключителефонниятсекретаридазвънна,когатосъмвпо-добронастроение.Бяхпрекаленоядосананамайками,абащамиибезтовасибешетръгналдостаразтревоженследгостуванетовНюЙорк.

Бяхмезаедно,когатодетективитедойдохавкъщи,задамисъобщят,чеНейтъневНюЙорк.Пуснахатазибомба,предидакажат,чеебилубит,иазнеуспяхдаприкриястрахасипримисълта,чеетолковаблизодомен.Оттогавабащаминепрекъснатомеразпитвашезащосъмреагиралатолковабурно.

—Здрасти!—обадихсенакрая,неискахдасъмскаранаисдваматасиродителиедновременно.—Какси?

—Липсвашми—отвърнатойсонзидълбок,вдъхващдовериеглас,койтотолковамного

обичах.Бащамибешенай-прекрасниятмъж,коготопознавах—мургавикрасив,самоуверен,умен

итвърд,исигуренкатоскала.—Атикакси?—Несеоплакваммного.—Добре,оплачисемалко.Целиятсъмвслух.—Майкамилекомииграепонервите.—Сегапъккаквоенаправила?—попитатой,новгласамупрозвучатоплотаи

снизхождение.—Непрекъснатосивреносавмоитеработи.—Е,понякогание,родителите,правимподобнинеща,когатосмеразтревоженизадецата

си.—Тиникоганесипостъпвалтака—подчертахаз.—Всеощенесъмпостъпвалтака—уточнитой.—Тованеозначава,ченямадаго

направя,аконещомеразтревожиистински.Простосенадявам,чещеуспеядатеубедядамипростиш.

—Сегапътувамкъммайками.Щевидимколкоубедителнащебъдетя.Достатъчнощеепонедасипризнае,чеесбъркала.

—Майщеимашнуждаоткъсмет!—Знаехси—въздъхнахаз.—Могалидатисеобадяутре?—Разбирасе.Всичконаредлие,миличка?Затворихочи.Катоприбавиминстинктаначенгетокъминстинктанабащата,нямахпочти

никакъвшансдаскриянещоотВикторРейъс.—Да,нареде.Простовечепристигампримайками.Щетиразкажакакеминал

разговорът.О,ишефътмисигурнощесесгодява.Кактоидае,имамтолковамногодатиразправям.

—Сигурноутресутринщетрябвадасеотбиядоуправлението,номожешповсяковремедаменамеришнамобилния.Обичамте.

Изведнъжмеобзеносталгия.ВъпрекичемногообичахНюЙоркиновиясиживот,бащамиужасномилипсваше.

—Иазтеобичам,татко.Щесечуемутре.Затворихтелефона,погледнахкъмчасовникасиикатовидях,чегоняма,отновосесетих

засблъсъка,койтомеочакваше.Бяхядосананамайкамизарадипостъпкитейвминалото,ноповечесетревожехоттова,коетоможеданаправивбъдеще.ТолковадългобешебдяланадмензарадиНейтън,чеспоредменнезнаешедругначин,покойтодаседържи.

—Ей—обърнахсекъмКлансиисенаведохнапред,трябвашедаизясняединвъпрос,койтомебезпокоеше.—Онзиден,когатосмайкамииМегумисевръщахмекъм„Кросфайър“итяизведнъжизпаднавпаника…Нейтънливидяхтетогава?

—Да.—ТойипредиеходилтамиГидиънКросгоеизриталотофисаси.Защомуебилоотново

дасевръща?Клансимихвърлипогледвогледалото.—Питатезамоетомнениели?Споредменеискалдабъдевидян.Следкатоведнъжсее

показал,ерешилдапродължидаупражняванатиск.Вероятноеочаквалдавиизплаши,новместотовауспядастреснегоспожаСтантън.Ивдватаслучаяпостигнацелтаси.

—Иникойнемиказазатова—отбелязахазтихо.—Всеощенемогадаповярвам!—Тойецелялдавиизплаши.Иникойнееискалдамудоставятоваудоволствие.

Небяхпоглеждаласитуациятаоттозиъгъл.—Най-многосъжалявам—продължиКланси,—ченедържахиКариподоко.Не

преценихнещатаправилноитойплати.ГидиънсъщонебеуспялдапредвидинападениетонаНейтъннадКари.ИБогмие

свидетел,азсъщосечувствахвиновна—Карибешепострадалзарадиприятелствотосисмен.НозагриженосттанаКлансинаистинаметрогна.Доловихявгрубиямуглас.Правбеше

—занегонебяхпросторабота.Тойбешедобърчовек,койтовлагашецялотосисърцевъввсичко,коетовършеше.Итаваменакарадасезапитам,доколкоработатаеизместилавсичкиостаналиважнинещаотживотаму.

—Имашлиприятелка,Кланси?—Жененсъм.Почувствахсеужасноглупаво,ченезнаех.Каквалибешетя—жената,омъженазатакъв

суровимраченмъж?Мъж,койтоносешесакопрезцялатагодина,задаприкриваоръжието,безкоетонеизлизаше?Далисепроменяшепреднея,далибешенежен?Готовлибедаязащитаванавсякацена?Билиубилзарадинея?

—Докъдебистигнал,задаяпредпазишотопасност?—попитах.Тойспряпредсветофараисеизвърнакъммен.—Докъденебихстигнал?

9—Каквонемухаресанатози?—попитаМегумиипроследиспогледмъжа,койтосе

отдалечаваше.—Имашетрапчинки.Завъртяхочиипресушихводкатасисъссокотборовинки.„Праймъл“[1],четвъртиятклуб,в

койтосеотбивахметазивечер,пулсирашеотживот.Опашкатаотчакащидавлязатстигашечакдоследващатапряка,тежкиятзвукнакитаритенапълноподхождашенаиметонаклуба,първичниятопияняващритъмнамузикатапулсирашевзатъмненотопомещение.Интериорътпредставлявашееклектичнасмесицаотметалитъмнодърво,аосветлениетосъздавашеефектнаживотинскишаркипостените.

Битрябвалодаизглеждапрекаленопретрупано,нокактовсичко,свързаносГидиън,седвижешепоръбанадекадентскатаупадъчност,бездапрехвърлядопустиматаграница.Хедонистичнаатмосферадействашекатонаркотикнаибезтоваподхраненотомиоталкохолалибидо.Неможехдастоянаедномясто,кракатаминепрекъснатопотропвахапопода.

СъквартиранткатанаМегуми,Лейси,извиглаванагореиизпъшка,тъмнорусатайкосабешеприбранавнебреженкок,койтомногомидопадаше.

—Защотинепофлиртувашснего?—Може—отвърнаМегуми,бешепоруменяла,очитейсветехаиизглеждашестрахотно

въввпитатазлатистарокля,коятосевръзвашенаврата.—Можебитойеготовзасериознавръзка.

—Каквоозначавазатебсериознавръзка?—попитаШона,коятодържешевръкапитиесъссъщияяркочервенцвяткатокосатай.—Моногамияли?

—Моногамиятасенадценява—заявиЛейсиисеплъзнаотвисокиястол,кристалитеподънкитейзаблестяхавполумрака.

—Неетака—възразиМегумиисенацупи.—Азличносъмзамоногамнитевръзки.—Майкълспилисдругижени?—попитахисенаведох,заданемисеналагадавикам.Вследващатасекундамисеналожиотноводасеоблегнаназад,заданаправямястона

сервитьорката,коятодонесеновитенипитиетаиприбрапразнитечаши.Момичетатаотклубалесносеразличавахавтълпата,защотобяхаоблеченивяркорозовикъсироклибезпрезрамкииносехачерниботушинатънки,високитокчета.Иуниформите,иперсоналътбяхастрашносекси.ДалиГидиънбешеучаствалвизбиранетонарокличките?Идалинякоеотмомичетатабешеигралоролятанамодел?

—Незнам—отвърнаМегумистъжноизражение,вдигначашатасиизапочнадасмучепитиетопрезсламката,—страхмеедапопитам.

Грабнахединотчетиритешотавцентъранамасата,взехпарчелимониизвиках:—Хайде,пийтеидавървимдатанцуваме.—Абсолютно!—Шонаотметнаглаваибездачакаостаналите,глътнатекилата

наведнъж,следкоетолапнарезенчелимон.Оставикоричкатавпразнатачашаинипогледнапредизвикателно:—Побързайте,мацки!

Азбяхследващатаилекопотръпнах,когатотекилатаотмисладкиявкуснаборовинковсокотустатами.ЛейсииМегумивдигнахаедновременночашиисиказахависоко:„Канпай!“[2],предидагиобърнат.

Отправихмесезаеднокъмдансинга.Шонаводешеколоната,наултравиолетовотоосветлениеелектриковосинятайроклябепочтитолковаярка,колкотоуниформитенакелнерките.Танцуващататълпаведнаганипогълнаискоросеозовахмепритиснатимежду

горещимъжкитела.Забравихвсякаквизадръжкиинапълносеотдадохнапулсиращияритъмнамузикатаина

знойнатаатмосферавклуба.Вдигнахръце,затанцувахиоставихцялотонапрежениеотдългиятягостенследобедсмайкамибавнодасеоттече.Вединмоментбяхзагубилавсякакводовериевнея.Колкотоидамеубеждаваше,чесега,следкатоНейтънвечегоняма,всичкощееразлично,неможахдайповярвам.Прекаленомногопътибешепрекрачвалаграницата.

—Многосикрасива—изкрещянякойвухотоми.Погледнахпрезрамотъмнокосиямъж,притисналтяловгърбами.—Благодаря!Това,разбирасе,изобщонебевярно.Косатамибеприлепналазалицетоивратанатежки

мокрикичури.Изобщонемипукаше.Музикатаставашевсепо-бърза,еднопарчепреминавашевдруго.

Опиянявахсеотневероятнатачувственаатмосферавклубаиотосезаемотожеланиезанеангажиращсекс,коетосякашсеизлъчвашеотвсичкинаоколо.Точносебяхозовалапритиснатамеждуеднадвойка—момичетобешезадгърбами,амомчетопредмен,когатовидяхпознатолице.Изглежда,тоймебезабелязалпръв,защотосеопитвашедасипробиепъткъммен.

—Мартин!—изкрещяхазисеизмъкнахоттелата,коитомепритискаха.ВминалотосплеменниканаСтантънсебяхмезасичалипосемейниваканции.Откактосе

бяхпреместилавНюЙорк,себяхмевиделисамоведнъж,носенадявах,чевбъдещещезапочнемдасесрещамепо-често.

—Здрасти,Ева!Тоймепрегърнаприятелски,следтоваседръпнаназад,задамеогледа.—Изглеждашстрахотно.Какси?—Хайдедапийнемпонещо—извикахаз,гърлотомибешепресъхналоинеможехда

водяразговор,мъчейкиседанадвикаммузиката.Хванамезаръката,измъкнамеоттълпатаиазмупосочихнашатамаса.Вмомента,в

койтоседнахме,келнеркатасепоявисощееднаводкасборовинковсок.Такабешепрезцялатавечер,макардазабелязах,чеснапредваненавремето,питиетатами

ставатпо-тъмни,коетосъссигурностозначаваше,чевчашатамиимавсепо-малководкаивсеповечесок.Знаех,четовасъвсемнееслучайно,ибяхсилновпечатленаотспособносттанаГидиъндапрепредаваинструкциитесиотклубнаклуб.Немеподразниособено,тъйкатоникойнемеспираше,освенводка,дасипоръчвамитекила.

—Итака—започнахаз,следкатоотпихсудоволствиеипрокарахледеностуденатачашапочелотоси,—какси?

—Чудесно—засмясетой.Изглеждашемногодобреоблеченвбежовафланелкасостродеколтеичернидънки.

Тъмнатамукосанебешетолковадълга,колкотокосатанаГидиън,нопадашекосопрезчелотоиподчертавашеочитему,коитознаех,чесазелени,макарнасветлинатавклубадабешетруднодасевидицветаим.

—Каксечувствашвголемиясвятнарекламата?—Обожавамработатаси!Засмясенаентусиазма,скойтоизрекохтезидуми.—Дедаможехиаздакажасъщото.—Мислех,четихаресвадаработишзаСтантън.—Харесвами.Ипаритемихаресват.Нонемогадакажа,чеобожавамработатаси.Келнеркатадонесеуискитомуследисиказахменаздраве.

—Скогоси?—попитахгоаз.—Сприятели—отвърнатойисеогледа,—коитозагубихвтазиджунгла.Ати?—Иаз.УловихпогледанаЛейси,коятотанцувашенадансингаиминаправизнаксдвапалеца

нагоре.—Излизашлиснякоемомиче,Мартин?—Не—отговоритойсширокаусмивка.—Харесвашлиблондинки?—Сваляшлиме?—Несъвсем.ПогледнахкъмЛейси,вдигнахвеждиипосочихМартинсглава.Замигтямеизгледа

изненадано,следтовасеухилиибързодойдепринас.Запознахгиимистанамногоприятно,защотодваматаведнаганамерихаобщитемизаразговор.Мартинвинагиебилприятен,аЛейсибешежизнерадостнаипривлекателнаподостаспецифиченначин—бешепо-скорочаровнаихаризматична,отколкотокласическакрасавица.Мегумисеприсъединикъмнас,изпихмепоощеединшотиМартинпоканиЛейсинатанц.

—Щеизвадишлиотджобасинякойготинмъжизамен?—попитаМегуми,когатодваматасеотдалечиха.

Приискамиседамогадаизвадятелефонотджобаси.—Виждашмиседостанещастна,скъпа.Мегумивперипогледвмен.Следтоваизкривиустни.—Пиянасъм.—Итоваевярно.Искашлиощеединшот?—Защоне?Точнобяхмеизпилипоеднатекила,когатосепоявиШоназаедносЛейси,Мартинидвама

отприятелитему—КъртиАндре.Къртбешеневероятен,имашепясъчнорусакоса,масивначелюстинаперенаусмивка.Андресъщобешесладък,втъмнитемуочигорешезакачливопламъче,акосатамупадашедораменетенадебелирасти[3].ТойнасочивниманиетосикъмМегумиитоваведнагаяразвесели.

Следмалкоцялатакомпаниясезаливашеотсмях.—ИкогатоКъртсевърнаоттоалетната—разказвашеМартинкраянаисторията,—

направосеизтестипредцелияресторант.АндреиМартинзапочнахадаподсвиркват.Къртгизамериспарчеталимон.—Каквозначитова?—попитах,усмихвайкисе,макарданеразбрахсмисълана

последнотоизречение.—Казвасетака,когатооставиштестиситедативисятизвъндюкяна—обясниАндре.—

Впървиямоментхоратанемогатдаразбераткаквоточновиждат,следтовазапочватдасечудятдалинаистинанезнаеш,четопкитетисеполюшватнавятъра.Всичкимълчат,никойнеобелвадума.

—Безмайтап?—Шонатакасеразсмя,чезамалкодападнеотстола.Компаниятастанатолковашумна,чееднакелнеркасеприближидонасисусмивкани

помолидаговориммалкопо-тихо.Хванахязалакътя,предидасеотдалечи.—Ималинякъдетелефон,откойтомогадазвънна?—Помолетенякойотбарманите—отвърнатя.—Кажетему,чеДенис,товае

управителят,еразрешил,ищевисвържат.—Благодаря.Плъзнахсеотстолаислязох,атясеотдалечикъмдругамаса.Нямахпредставакойе

Денис,нопрезцялатавечерсебяхоставяланатечението,знаех,чеГидиънеуредилвсичкодонай-малкиядетайл.

—Някойискаливода?—обърнахсекъмкомпанията.Темеосвиркахаизапочнахадахвърлятпоменсмачканисалфетки.Разсмяхсе,отидохдо

бара,изчакахнякойбармандасеосвободиимуказах,чеискамминералнаводаителефона.НабрахмобилниятелефоннаГидиън,тъйкатотойбешеединственият,койтопомнехнаизуст.Реших,ченямаопасност,тъйкатосеобаждахотсобствениямуклуб.

—Крос—казатойрязко.—Здрасти,шампионе!—Облегнахсенабараизапушихдруготосиухосръка.—

Обаждамтиселекопийнала.—Личиси.—Гласътмусепромениведнага,когаторазбра,чесъмаз,станапо-тихипо-

топъл.Омайвашеме,въпрекисилнатамузика.—Добрелипрекарваш?—Да,номилипсваш.Взелисивитамините?Усмивкатаясносеусещашевгласаму,когатопопита:—Чукалитисе,ангелче?—Тисивиновен.Тозиклубекатовиагра.Възбуденасъм,потнаиотвсякъдеоколомен

извиратферомони.Освентовабяхлошомомиче.Танцувахтака,всеедносъмсвободна.—Лошитемомичетагинаказват.—Можебитрябвадастанаощепо-лошатогава.Понедасизаслужанаказанието.—Приберисевкъщиибъдилошасмен—изръмжатой.Мисълта,чеевкъщиимечака,разпалиощеповечежеланиетоми.—Щетрябвадаизчакаммомичетатадаприключатскупона,атоваявнонямадаескоро.—Могааздадойда.Следдвайсетминутимогадасъмвътревтеб.Искашлиго?Огледахклуба,цялотомитялопулсирашесъссилнатамузика.Представатазатовакакме

чукатук—втоваабсолютнолишеноотзадръжкимясто,менакарадазапочнадасегърчавочакване.

—Да.Искамго.—Виждашлибалконагоре?Обърнахсеипогледнахбалконанадглавитени,койтообикаляшевсичкистени.

Сексапилнитедвижениянатанцуващитегореизглеждахатака,сякашдвойкитесечукахапрездрехитешестметранаддансинга.

—Виждамго.—Наедномястобалконътстигадоъгъл,целияпокритсогледала.Щесевидимтам.Бъди

готова,Ева—наредимитой,—искам,когатотеоткрия,долудасиголаивлажна.Потреперих,когаточухпознатиязаповедническитон.Товаозначаваше,чещеегруби

невъздържан.Точнокактогоисках.—Облеченасъмсъс…—Ангелче,щетеоткриядорисредтълпаотмилиони.Открихтеведнъж.Повеченикога

нямадатеизгубя.Потялотомисеразлякопнеж.—Побързай.Оставихслушалкатанателефона,грабнахбутилкатасминералнаводаияизпихдодъно.

Следтовасеотправихкъмтоалетната,къдетомисеналожидачакамнаогромнаопашка,задасеподготвязаГидиън.Бяхзамаянаоталкохолаивъзбудата,толковасевълнувах,чегаджетоми,безсъмнениеединотнай-заетитебизнесменивсвета,беготовдаоставивсичко,зададойдеда…меобслужи.

Облизахустниипристъпихоткракнакрак.Влязохбързоведнакабинка,свалихбикините

сииследтоваотидохдоогледалотонадумивалника,задасеосвежа.По-голяматачастотгримамисебешеразтекла,околоочитемиимашеразмазанипетна,абузитемибяхазачервениоттоплинатаитанците.Косатамибешеужасна,едновременнаразрошенаивлажнаокололицетоми.

Ноколкотоидаестранно,неизглеждахникакзле.Изглеждахсексииготова.ВидяхЛейсинаопашкатаиспряхдонея,докатосипробивахпътнаизлизанеотпълната

тоалетна.—Забавлявашлисе?—попитахаз.—Да,разбирасе—ухилисетя.—Благодаряти,чемезапознасбратовчедти.Несинаправихтрудадаяпоправям.—Няманищо.Могалидатепопитамнещо?ЗаМайкъл.Тясвираменеиказа:—Питай.—Първотисиизлизаласнего.Каквонетихареса?—Междунаснямашехимия.Момчетоизглеждамногодобре.Имахубавапрофесия.За

съжаление,простонямахникаквожеланиедагочукам.—Предайгонанякойдруг—обадисемомичетозаднаснаопашката.—Такаинаправих.—Ясно.Напълноразбирах,чеерешиладасеоткажеотвръзкабезсексуалнопривличане,новсе

ощенещовтазиисторияметревожеше.НикакнемибешеприятнодавиждамМегумитолкованещастна.

—Щеотидадасепотъркамвнякойсексипич.—Давай,момиче—отвърнаЛейсиикимна.Тръгнахдатърсястълбитекъмбалкона.Когатогинамерих,установих,чепредтяхстои

охранаиследиброянахората,качилисегоре.Изгледахпритесненоопашката.Докатосеопитвахдапреценяколковремещемине,предидамидойдередът,мъжътот

охранатаотпуснамускулеститесиръце,коитодотозимоментбяхаскръстенипредгърдитему,ипритиснаслушалкатакъмухотоси,очевидносесъсредоточивърхудумите,коитонякоймуговореше.Вероятнобешесамоанецилимаор,кожатамубешесцвятнатъменкарамел,аглавата—бръсната,имашеогроменгръденкошистрахотнибицепси.Бебешкотомулицеобачебимоглодаеочарователно,стигасмръщенатамуфизиономиядасесменисширокаусмивка.

Махнаръкаотухотосииминаправизнакспръст.—ТилисиЕва?Кимнах.Протегнасезадгърбасииоткачикадифенияшнур,койтопрепречвашестълбите.—Качвайсе.Опашкатапредмензапротестира.Усмихнахсеизвинителноисезатичахпометалните

стълбитолковабързо,колкотовисокитетокчетамипозволяваха.Когатостигнахгоре,еднаженаотохранатамепуснадаминаимипосочиналяво.Видяхъгъла,закойтоГидиънмибешеспоменал,тамсесрещахадвестени,покритисогледала,балконътсеизвивашеоколотяхподформатанабуква„L“.

Започнахдасипробивампътпрезгърчещитесетела,пулсътмисеускорявашесвсякастъпка.Тукгоремузикатанесечувашетолковасилноивъздухътбепо-влажен.Поголатакожанахоратанаоколоблестешепот,височинатасъздавашеусещанезаопасност,въпрекичестъклениятпарапетнабалконабевисокдорамотоми.Почтибяхстигналадоогледалата,когатонякоймехванапрезкръста,дръпнаменазадимепритиснакъмтвърдитесибедра.

Погледнахпрезрамоивидяхмъжа,скоготобяхтанцувалапо-рано,онзи,койтомибеказал,чесъмкрасива.Усмихнахсеизапочнахдатанцувам,затворихочиисеотдадохнамузиката.Когаторъцетемузапочнахадасеплъзгатнадталиятами,гихванахигипритиснахкъмкръстасисмоите.Тойсезасмяиприклекна,задасеизравнисмен.

Минахатрипесни,предидаусетяпознатататръпка,коятомиподсказваше,чеГидиъненаблизо.Покожатамипреминаелектричествоивъзбудисетиватами.Изведнъжмузикатастанапо-силна,температуратапо-висока,аатмосфератавклубаощепо-възбуждаща.

Усмихнахсе,отворихочиивидях,чесеенасочилправокъммен.Пожелахгоощенаминутата,устатамисеизпълнисъсслюнка,докатогопоглъщахсочи.Бешеоблякълчернатенискаидънки,акосатамубешесресананазадиразкривашепрекраснотомулице.Аконякойговидешевтозимувид,никоганямашедагосвържесГидиънКрос,крупниямеждународенбизнесмен.Мъжътпредменбешепо-младипо-груб,отличавашесеотдругитесамопотова,чеизлъчваневероятенсексапил.Облизахустнивочакване,облегнахсенамъжазадменисладострастнозапочнахдатъркамдупевбедратаму.

Гидиънсвиръцевюмруци,бешезаелнападателнатапозанахищник.Ненамаликрачка,вървешеправосрещуменивследващиямигщяхмедасесблъскаме.Извърнахсевпоследниямоментисехвърлихкъмнего.Телатанисеударихаедновдруго,обвихраменетемусръце,наведохглаватамузажаднаимокрацелувка.

Гидиънизръмжа,обхванадупетомисдверъцеимепритиснатакасилнодосебеси,чекракатамисеотделихаотпода.Необузданатамустрастразраниустнитеми,езикътмуизпълниустатамиизапочнамощнодаседвиживбезмълвнопредупреждениезатъмнитестранинастрасттаму.

Мъжът,скогототанцувахдотозимомент,застаназадгърбами,заровилицевкосатамиидопряустнивтилами.

Гидиънмедръпна,изражениетоналицетомубешеолицетворениенаяростта.—Разкарайсе.Погледнахкъммъжаивдигнахрамене.—Благодарязатанца.—Заменбешеудоволствие,красавице—казатой,хванаминаващотопокрайнасмомиче

заханшаидваматасеотдалечиха.—Ангелче!—изстенаГидиън,притиснамедоогледалотоипъхнамускулестотосибедро

междукракатами.—Тисилошомомиче.Бяхтолковавъзбудена,ченай-безсрамнозапочнахдасетъркамвнего,останахбездъх,

когатоусетихдопиранатвърдияденим[4]донежнитемисрамниустни.—Самозатеб.Тоймушнаръцеподроклятамиихванаголотомидупе,коетомевъзбудиощеповече.

Стисналекоухотомисъсзъбиивисящитесребърниобицисеударихавъввратами.Дишашетежко,отгърдитемусеизтръгнанисъкстон.Миришешетолковахубаво,тялотомиведнагареагиранааромата,свикналодагосвързваснай-невероятнотоинеобузданоудоволствие.

Започнахмедатанцуваме,притиснатиединвдруг,телатаниседвижехатака,сякашсменапълноголи.Музикатапулсирашеоколонас,внаситойдвижешепрекраснотоситяловтакт,понасяйкимеснего.Бяхметанцуванизаедноипреди—носамонаофициалниприеми.Никогакатосега.Никогакатотовапотноибезсрамнотриене.Бяхизненадана,възбуденаиощепо-влюбенавнего.

Гидиънменаблюдавашеспремреженпоглед,прелъстявашемескопнежаси,слишенитесиотвсякаквизадръжкидвижения.Потъвахвнего,обгръщахгоотвсякъде,стремяхседасепритиснаколкотоевъзможнопо-плътно.

Обхванагърдитемипрезтънкатаматерияначернатарокля.Вградениятподтънкитепрезрамкисутиеннепредставлявашепреграда.Пръститемупогалиханастръхналитемизърнаиследтовазапочнахадагиподръпват.

Изстенах,отпуснахглаваназадисеопряхвоблицованатасогледаластена.Околонасимашедесеткихора,нотоваизобщонемеинтересуваше.Простотрябвашедаусещамръцетему,тялотому,долепенодомоето,итоплиямудъхвърхукожатами.

—Искашдагонаправимтукпредвсичкили?—попитатойсдрезгавглас.Потръпнахпритазимисъл.—Билигонаправил?—Искашвсичкидагледат.Искашдавидяткакговкарамвненаситнататималка

катеричкаитечукам,докатопокракататипотечесперма.Искашдадокажа,чесимоя.—Забизъбиврамотоми.—Датенакарамдагопочувстваш.

—Искамдадокажа,четисимой—отвърнахаз,вкарахръцевзаднитеджобовенадънкитему,задаусетякакседвижатмускулитенастегнатотомудупе.—Искамвсичкидазнаяттова.

Гидиънсложиръкаподдупетомиимевдигна,другатамуръкаблъснанякакваиздатинавстенатадоогледалото.Чухслабзвук,вогледалотозадгърбамисеотворивратаидваматавлязохмевпочтипълнататъмнинавътре.Тайнатавратасезатворизаднасимузикатазаглъхна.Намирахмесевофис,имашебюроидиван,апрезогледалнатастенасевиждашедансингътдолу.

Гидиънмепусна,извъртямеслицекъмстъклотоимепритиснакъмнего.Предменсепростирашецелиятклуб,оттанцуващитенабалконамеделяхасантиметри.Тойпровряеднатасиръкаподроклятами,адругата—вкорсажай.Пръститемусеплъзнахавдеколтетоистиснахазърнатами.

Бяххванатакатовкапан.Огромнотомутялопокривашемоето,ръцетемумеобгръщахаотбедратадоврата,зъбитемубяхазабитиврамотомиинепозволявахадапомръдна.Бешемезавладялнапълно.

—Кажими,акотидойдевповече—прошепнатойиплъзнаустникъмвратами.—Кажидуматасизасигурност,предидаизпаднешвпаника.

Емоциятамезаля,изпитвахогромнаблагодарносткъмтозимъж,койтовинаги,абсолютновинаги,мислешепървозамен.

—Азтепровокирах.Искамдамеобладаеш.Искамдасигруб.—Толковамногогожелаеш—изръмжатой,вкарадвапръставменизапочнабързодаги

движи.—Създаденасизачукане.—Създаденасъмзатеб—изрекохдрезгаво.Дъхътмизамъглистъклото.Изгаряхот

желаниезанего,страсттасенадигашевменисеизливашенавън,тялотомисебепревърналовкладенецналюбовта,койтопреливаше.

—Забравилиготазивечер?—попитатой,отместиръкаототворамиисвалиципанапанталонаси.—Докатодругимъжетедокосвахаисетъркахавтеб?Забравили,чесимоя?

—Никога.Никоганезабравям.Очитемисезатвориха,когатовъзбудениятмупенис,толковатвърдитопъл,сепритиснав

дупетоми.Итоймежелаешенеистово.—Обадихтисе.Толковатежелаех.Устнитемусеплъзнахапокожатами,проправяйкигорещадирякъмустатами.—Тогавамевземи,ангелче—прошепнатой,езикътмудокоснамояизапочналекодаго

гъделичка.—Вкараймевтеб.Извихгръб,протегнахръкамеждукракатасииобхванахогромниямучлен.Тойсви

колене,задасменаеднаисъщависочина.Спряхзамомент,извърнахсеидолепихбузадо

неговата.Харесвашеми,чеможемдасмезаеднопотозиначин…чемогадасъмтакава,когатосъмснего.Раздвижихбедраизапочнахдатъркамклиторасивплътнототялоначленаму,овлажнихгосъссобственитесисокове.Гидиънстиснанабъбналитемигърдиизапочнадагимачка.

—Облегнисенамен,Ева.Отдръпнисеотстъклото.Сложихдверъценаогледалнотостъклоисеотблъснахназад,главатамисеоблегнана

раменетему.Тойобвиръкаокологърлотоми,стиснамезабедротоипроникнавменстакавасила,чеотделикракатамиотпода.Задържаметака,прикованавръцетему,изпълненаотчленамудокраенпредел,астоноветемувибрирахапрезцялотомитяло.

Отдругатастрананастъклотоживотътвклубапродължавашедабушува.Отдадохсенапълнонаперверзнотоудоволствиеотпривиднияексхибиционизъм,тайнафантазия,коятовинагимееподлудявала.

Започнахдасегърча,почтинеспособнадапонесазабраненотоудоволствие.Провряхръкатанавътремеждукракатамуиобхванахтопкитенаскротумаму.Бешеплътенипълен,готов.Авътревмен…

—О,господи,толковаситвърд.—Създаденсъм,задатечукам—прошепнатойипокожатамипробягахатръпкина

удоволствие.—Направиго.—Подпряхдверъценастъклото,изгаряхотжелание.—Направиго

веднага.Гидиънмеоставиотноводастъпянапода,ръцетемумезадържаха,когатосенаведох

надолу,разтворихсе,задаможедапроникнеощепо-дълбоко.Отгърдитемусеизтръгнанисък,остързвук,когатомесграбчизабедратаименаклони—знаешеточнокакдамепоставитака,чедагопоема.Членътмубепрекаленоголямзамен,прекаленодълъгидебел.Разтяганетобенеописуемо.Прекрасно.

Вагинатамисеразтрепери,впивайкисежадновнего.Гидиънизпъшкадрезгавоотудоволствие,извадичленасисъвсеммалкоипослебавногоплъзнавътре.Послеотновоиотново.Широкототялонапенисамумасажирашеоновакълбоотнервивътревмен,коетосамотойможешедадостигне.

Изстенах,потнитемипръстисесгърчихаиоставихаследипостъклото.Яснодолавяхдалечнияпулснамузикатаитълпатахора,коитовиждахтакаясно,всеедносавстаятаснас.

—Точнотака,ангелче—нетърпеливопрошепнаГидиън.—Искамдачуяколкомноготихаресва.

—Гидиън.Кракатамисеразтреперихаприследващияособеномайсторскитласък.Цялататежестна

тялотомибепоетаотстъклотоиръкатаму,скоятоловкомепридържаше.Бяхвъзбуденадокраенпредел,чувствахсеедновременноподчиненаотпозата,вкоятосе

намирах,идоминиращаотфакта,чемеобслужваше.Неможехданаправянищо,освендаприематова,коетоГидиънмидаваше—ритмичнотодвижениеначленаму,звуцитенагладаму.Усетих,чедънкитемусетриятвбедратами.Сваленибяхасамотолкова,колкотодаможедаизвадичленаси,знакзанетърпение,койтомеразвълнува.

Еднатамуръкасеотделиотбедротому,плъзнасепоменисеспрянадупетоми.Усетихкакпалецаму,навлажненсъсслюнкаотустатаму,нежномасажирастегнатияотворнаанусами.

—Недей—помолих,уплашена,ченапълнощеизгубяумаси.Нотованебешекодоватадума—Кросфайър—иазсеотворихпреднего,поддадохсена

стимулиращиянатиск.Тойизпъшкаипроникнавтовазабраненопространство.Наведесекъммен,другатаму

ръкасеплъзнакъмвулватами,задамеразтвориидазапочнедатъркапулсиращиямиклитор.—Мояси—изръмжатой.—Моя.Неможехповече.Свършихскрясъкицялатазапочнахдасетреса,потнитемидланисе

плъзнахапостъклотосъсстържещзвук.Продължидамечукабезпаметно,палецътванусамибешемъчение,накоетонеможехдаустоя,ловкитепръстивърхуклиторамимеподлудяваха.Първияторгазъмпреминавследващ,мускулитенавагинатамисесвивахавспазмиоколонепрестаннодвижещиясечлен.

Гидиъниздаденисъкдрезгавзвукиусетихкакпенисътмунабъбна,подготвяйкисезапредстоящияоргазъм.

—Несвършвай!Неоще!—извикахзадъхано.Гидиъннамалитемпото,дишашетежкоибързовтъмнината.—Какискашдагонаправя?—Искамдагледам—простенахазивагинатамиотновосесвивспазъм.—Искамда

виждамлицетоти.Тойсеотдръпнаотменимеизправи.Обърнасеимевдигна.Притиснамедостъклотои

мощнонавлезевмен.Втозимоментнапритежание,тоймидадевсичко,откоетосенуждаех.Замъглениятпогледнанеустоимотоудоволствие,краткиятмигнабезпомощност,предистрасттадагозавладеенапълно.

—Искашдавидишкакгубяконтрол—казатойдрезгаво.—Да.Свалихпрезрамкитеотраменетесииразголихгърдитеси,стиснахгисръце,повдигнахги

изапочнахдасииграясъсзърната.Стъклотозадгърбамипулсирашеотмузиката.Гидиънпулсирашепредмен,почтинапълнозагубилвластнадсобственотоситяло.Притиснахустнидонеговитеипоехдъхаму.

—Отпуснисе!—прошепнах.Държешемебезвсякаквоусилие,докатобавносеотдръпваше.Тежкатаиплътнаглавана

членамусеплъзнапосвръхчувствителнататъканвътревмен.Послерязкопроникна,изпълнимедосамиякрай.

—О,господи—заизвивахсевръцетему,—толковасидълбоко.—Ева.Започнадамечукакатообезумял.Държахсезанего,треперещаиширокоразтвореназа

неумолимитедвижениянатвърдиямукатокамъкпенис.Бешеизцялоотдаденнаинстинктаси,нанепреодолимотожеланиезасъвкупление.Невъздържанитемустоновемевъзбуждаха,карахамедасеовлажнятолкова,четялотоминеоказвашесъпротива,откликвашесготовностнаотчаянатамунужда.

Бешегрубо,мръснишкоидяволскисекси.Вратътмусеизвииустатамуоформихаиметоми.

—Свършизарадимен—наредихистегнахделикатнитесимускулиоколонего.Цялотомутялосеизвиисеразтресе.Устнитемусеизкривихавблаженаагония,погледът

мусезамъглиотнаближаващияоргазъм.Гидиънсвършисживотинскирев.Изпразвашесетолковамощно,чегоусещах.Отновои

отновогорещитеструиспермамеобливахаотвътре.Обсипахтялотомусцелувки,ръцетеикракатамигообгръщахаздраво.Тойсеотпуснавърхумен,дробоветемутежкосеповдигахазаглъткивъздух.Ипродължидасвършва.

[1]Primal(англ.)—Основен,първобитен.—Б.пр.↑

[2]Отяпонски—наздраве.—Б.пр.↑[3]расти—традиционнаприческанапоследователитенарастафаривЯмайка.Растите

представляваткичурикоса,коитосасплъстенииусукани.—Б.ред.↑[4]деним—груба,плътнапамучнатъкан,откоятоЛевиЩраусушилпървитекласически

джинси.—Б.ред.↑

10Първотонещо,коетовидях,когатоотворихочивнеделясутринта,бешекехлибарено

шишенце,накоетосъсстаромоднибуквибешенаписано„Лекпротивмахмурлук“.Нагърлотонашишенцетобешезавързанапанделкаотлико,акорковатазапушалкапазешегаднотомусъдържание.„Лекът“наистинавършешеработа,кактосебяхубедилапоследнияпът,когатоГидиънмигодаде,новидътмуминапомникаквоогромноколичествоалкохолбяхизпилапредишнатанощ.

Стиснахочи,изстенахизаровихглававъввъзглавницата,искашемисеотноводазаспя.Матракътналеглотосеразмърда.Топлитвърдиустнизапочнахадацелуватголиямигръб.—Доброутро,ангелчемое!—Звучишужаснодоволенотсебеси—измърморихаз.—Всъщностсъмдоволеноттеб.—Сексманиак.—Имахпредвидпредложениятатизауправлениетонакризи,норазбирасе,сексътбеше

феноменаленкактовинаги.Плъзнаръкаподчаршафа,койтосебеомоталоколокръстамииместисназадупето.

Вдигнахглаваивидях,чесееоблегналнатаблатаналеглото,алаптопътевскутаму.Кактообикновеноизглеждашеневероятно—напълноотпуснатисамоподолнищенапижама.Бяхсигурна,чеазсаматаизглеждамдалечпо-малкопривлекателно.БяхсеприбраласлимузинатазаедносостаналитемомичетаиследтовасГидиънсесрещнахмевапартаментаму.Почтисесъмваше,когатодваматанай-послеприключихме,ибяхтолковауморена,чесилегнахсвсеощемокракосаследнабързовзетиядуш.

Станамиприятно,когатоговидяхдосебеси.Бешеспалвстаятазагости,аиимашекабинет,къдетодаработи.Фактът,чебепредпочелдаработивлеглотоми,означаваше,чеискадаеблизодомен,дорикогатоспя.

Извърнахглава,задапогледначасовникананощнотошкафче,новместотовапогледътпопаднанакиткатами.

—Гидиън…Часовникът,койтобешепоставилнаръкатами,докатосъмспала,буквалномеомагьоса.

БешепроизведениенаизкуствотовстилАртдеко,коетоблестешеотстотицималкидиаманти.Каишкатабешенаправенаоткремавсатен,авърхуседефенияциферблатсечетеше„ПатекФилип“и„Тифани“.

—Невероятене.—Вцелиясвятимасамодвайсетипеттакива,коетоозначава,чесъвсемнеетака

уникаленкатотеб.Нопъккаквоизобщоможедасемеристеб?—усмихнасетой.—Влюбенасъмвнего—възкликнахисеизправихнаколене.—Влюбенасъмвтеб.Успядамахнелаптопатъкмонавреме,задаседнавскутамуидагопрегърнасилно.—Благодаря—измърморих,трогнатаотвниманиетому.Сигурнобешеотишълдагокупи,докатобяхпримайкамииливеднагаследкатоизлязохс

момичетата.—Ммм…Самомикажикакводанаправя,задаполучавамподобнаголапрегръдкавсяка

сутрин.—Простобъдисебеси,шампионе—отвърнахипотъркахбузавнеговата.—Тиси

единственотонещо,откоетосенуждая.

Измъкнахсеотлеглотоитръгнахкъмбанятаскехлибаренотошишенцевръка.Погълнахсъдържаниетостръпканаотвращение,измихзъбитеилицетосиисесресах.Облякоххалатисевърнахвспалнята,Гидиънгонямаше,лаптопътмулежешеотворенпосредатаналеглото.

Открихговкабинета,стоешепредпрозорецасразкраченикракаиръце,скръстенинагърдите.Градътсепростирашепреднего.Гледкатанебешетакавнушителнакатотазиоткабинетамув„Кросфайър“илиотмезонетаму,новсичкобешенякакпо-земноипо-близко.Връзкатасградабешепо-истинска.

—Несподелямтревогитети—заявитойвмикрофона.—Напълноосъзнавамриска…Престанидаговориш.Повеченямакакводадискутираме.Подгответедоговоракактосеуговорихме.

Усетихстоманенатаноткавтона,скойтопровеждашеделовитесиразговори,затоваподминахнататък.Всеощенебяхсъвсемсигурнакаквоимавшишенцето,нопредполагам,чебяхавитаминиинякакъвалкохол.Клинклинизбива.Затопляшестомахамиимекарашедачувствамлекалетаргия,затоваотидохвкухнятаисинаправихкафе.

Взехчашата,настанихсенадиванавхолаипроверихдалиимамсъобщениянамобилниясителефон.Намръщихсе,когатовидях,чесъмпропусналатриповикванияотбащами,итритебяхапредиосемчасакалифорнийсковреме.Освентоваимашеоколодесетинапропуснатиобажданияотмайками,нореших,ченемогадасезанимавамотновоснеяпредипонеделник.Карисъщомибешеоставилсъобщение,коетонаправокрещеше:„Обадимисе!“.

Позвънихпървонабащами,опитвайкиседапреглътнаглъткакафе,предитойдавдигнетелефона.

—Ева.Напрежениетовгласамуведнагамиподсказа,чеиманякакъвпроблем.Поизправихсена

дивана.—Татко…Всичконаредлие?—ЗащонесимиказаланищозаНейтънБаркър?Гласътмубешедрезгавиизпълненсболка.Побихаметръпки.Подяволите!Бешеразбрал.Ръкатамитакасилносеразтрепери,чесеполяхсгорещото

кафе.Доринепочувствахболка,толковасилносепритеснихотмъкатавгласанабащами.—Татко,аз…—Немогадаповярвам,ченесимиказаланищо.НитопъкМоника.Господи…Трябваше

дамикаже…Трябвашедасподели—говорешенесвързано,едвасипоемашевъздух.—Имамправодазнам!

Мъкатаизгоригърдитемикатокиселина.Бащами,човекът,чиетосамообладаниеможешедасесравнисамостованаГидиън,плачеше.Оставихчашатанамасата,задъхвахсе.ЗапечатанотодосиенанепълнолетнияНейтънбешеразсекретеноследсмърттамуивсекиможешедастигнедокошмаритеотмоетоминало,стигадапритежавашезнаниятаисредстватадагонаправи.Катополицайбащамиразполагашеисдвете.

—Нямашедаможешданаправишнищо—отвърнах.Бяхнапълноразтърсена,носеопитвахдазвучаспокойнозарадинего.Телефонътмиизписука,някойсеопитвашедасесвържесмен,нонемуобърнахвнимание.—Нитопреди,нитоследслучилотосе.

—Можехпонедасъмдотеб.Дасепогрижазатеб.—Тисепогрижизамен,татко!ИзпратимепридокторТравис,койтопромениживотами.

Дотозимоментдоринебяхзапочналадасесправямспроблема.Неможешдасипредставишколкомногомипомогнатой.

Бащамивъздъхнадълбокоимъчително.—Трябвашедасеборясмайкатизародителскитеправа.Трябвашедаостанешпримен.

—О,господи!—изстенахаз,стомахътмисесвинатопка.—Нетрябвадаобвинявашмама.Тямногодългонезнаешекаквосеслучва.Акогаторазбра,направивсичковъзможно…

—Нонемиказа—изкрещятойиазподскочихотмястотоси.—Подяволите,трябвашедамикаже!Икакевъзможноданеезнаеланищо?Трябвадаеималодостатъчнопризнаци…Какемогладанегизабележи?Господи!Аззабелязах,когатодойдеприменвКалифорния.

Разплакахсе,неможехповечедасдържамболката.—Азяпомолихданетиказва.Принудихядамиобещае.—Неетрябвалотидавземашрешението,Ева.Биласидете.Тяезнаелапо-добре.—Съжалявам—изплаках.Настоятелнотопищененавторотовходящоповикваненапълно

меизвадиотравновесие.—Толковасъжалявам!ПростонеискахНейтънданараниощенякого,коготообичам.

—Щедойдадатевидя—заявибащами,гласътмуизведнъжбестаналсъвсемспокоен.—Щехванапървиявъзможенполет.Щетисеобадя,когатокацна.

—Татко…—Обичамте,дечко!Тисивсичкозамен.—Затворителефона.Стояхкатозамаяна,бяхнапълноразбита.Знаех,ченовинатазаонова,коетомисее

случило,раздирабащамиотвътре,нонямахникаквапредставакакдасесправясъсситуацията.Телефонътзапочнадавибриравръкатами,аазпростовперихпогледвдисплея,видях,че

сеобаждамайками,инезнаехкакдареагирам.Изправихсе,кракатамитрепереха,хвърлихтелефонавърхумасичката,сякашизгаряше

ръкатами.Неможехдаразговарямснеясега.Неискахдаразговарямсникого.ИскахсамоГидиън.

Тръгнахснесигурнакрачкапокоридора,катоподпирахрамотосинастената.Когатодоближихдокабинета,чухгласамуисеразплакахощепо-силно.Ускорихкрачка.

—Поласкансъм,чесисесетилазамен,ноне,благодаря—казатойстихтвърдглас,тонътмубешесъвсемразличенотонзи,скойтоберазговарялпредималко,бешепо-мил,по-интимен.—Разбирасе,чесмеприятели.Знаешзащо…Немогадатидамтова,коетоочаквашотмен.

Завихпокоридораивлязохвофисаму,видяхго,чесединабюротоснаведенаглаваислуша.

—Спри—отсечетойрязко.—Несеопитвайдамиприлагаштазитактика,Корин.—Гидиън—прошепнахисевкопчихврамкатанавратататолковасилно,чекокалчетата

мипобеляха.Тойвдигнапогледибързосеизправи.Изражениетомусесменимоментално.—Трябвадазатварям—заявитой,извадислушалкатаотухотоси,пуснаянабюротои

тръгнакъммен.—Каквоима?Лошолитие?Спуснахсекъмнего,атойведнагамехвана.Изпитахогромнооблекчение,когатоме

прегърнаимепритиснасилнокъмсебеси.—Бащамиеразбрал.—Притиснахлицедогърдитему,вглаватамиощезвучеше

изпълнениятсболкагласнабащами.—Вечезнае.Гидиънмевдигнанаръцеимезалюля.Телефонътмузапочнадазвъни.Тойизругатихои

излезеотстаята.Вкоридорачухкакмояттелефонвибриранахолнатамасичка.Дразнещиятзвукнадвата

телефона,коитозвъняхаедновременно,ощеповечеизпънанервитеми.—Кажими,акотрябвадавдигнеш—казатой.—Майкамисеобажда.Сигурнасъм,чебащамивечееговорилснея,атойбешетолкова

ядосан.Господи…Гидиън.Направоесъсипан.

—Могадасипредставякаксечувства.Занесемевспалнятазагостиизатвориврататаскрак.Сложименалеглото,взе

дистанционнотоотнощнотошкафчеивключителевизора,намализвука,такачевстаятасечувашесамориданиетоми.Следтовалегнадоменимепрегърна,започнадаразтривагърбамисръце.Плаках,докатоочитемипресъхнахаивеченямашекакводасеизлее.

—Кажимикакводанаправим—попитатой,когатосеуспокоих.—Тойидватук.ВНюЙорк—отговорихазистомахътмисесвипритазимисъл.—

Мисля,чещесеопитадахванеполетощеднес.—Когаторазберешкогаидва,дваматащеотидемдаговземемотлетището.—Неможешдадойдеш.—Другпътнемога!—Гласътмубесъвсемспокоен.Поднесохмуустнитесиивъздъхнах,когатомецелуна.—Наистинатрябвадаотидасама.Тойенаранен.Небиискалникойдаговиждавтова

състояние.Гидиънкимна.—Вземиколата.—Коякола?—ДиБидеветкатанановиятисъсед.—Моля?Тойсвирамене.—Щеяпознаеш,катоявидиш.Изобщонесесъмнявах.Бяхсигурна,чеколатаеелегантна,бързаиопасна,същокато

собственикаси.—Страхмее—прошепнахиощепо-плътнопреплетохкракатасивнеговите.Бешетолковастабиленисилен.Искахзавинагидаостанемтака,никогаданесеотделям

отнего.Гидиънпрокарапръстипрезкосатами.—Откакво?—Отношениятамеждуменимайкамиибезтовасапрецакани.Акородителитеми

започнатдасекарат,неискамдасеозовапосредата.Знам,ченемогатдасесправятсподобнаситуация—особеномайками.Влюбенисадополудаединвдруг.

—Незнаех.—Защотонесигивиждалзаедно.Неможешдасипредставишкаквахимияимамеждутях

—обяснихаз,спомняйкиси,чедваматасГидиънбяхмеразделени,когатоустанових,чемеждумайкамиибащамивсеощеимасилносексуалнопривличане.—Освентовабащамипризна,чевсеощеяобича.Ставамитъжно,катосесетязатова.

—Защотонесазаедноли?—Да,нонезащотомечтаязаголямощастливосемейство—уточнихаз.—Простомисе

струвамногострашнодаизживеешживотасибезчовека,вкоготосивлюбен.Когатотеизгубих…

—Никоганесимегубила.—Каточелинякаквачастотменумря.Дасечувстваштакапрезцелиясиживот…—Бибилоад.Гидиънпрокарапръстипобузатамиивидяхпустотатавочитему,призракътнаНейтън

всеощегопреследваше.—ОставимеаздасесправясМоника.Премигнах:

—Какщегонаправиш?Устнитемусеразтегнахавкриваусмивка.—Щейсеобадяищеяпопитамкаксиикаквоправиш.Товазапредхоратащееначалото

наопитамидаподновявръзкатасистеб.—Тязнае,чесъмтиразказалавсичко.Можедасепречупиидаизпадневкризапредтеб.—По-добредагонаправипредмен,отколкотопредтеб.Тезидумибяхапочтидостатъчнидаменакаратдасеусмихна.—Благодаря.—Щеотклонявниманиетойищегонасочакъмнещодруго.Тойсепротегнакъмръкатамиидокоснапръстенами.Сватбеникамбани.Негоказа,норазбрахкаквоимапредвид.Разбирасе,майкамищеше

дасипомислиточнотова.ЧовексположениетонаГидиъннебисеопиталдасивърненякояжена,използвайкимайкай—особеномайкакатоМоникаСтантън—освенаконяма„сериознинамерения“.Някойдругпътщяхмедасипоговоримпотозивъпрос.

***

ПрезследващияединчасГидиънположиогромниусилияданепроличи,чесетревожизамен.Стоешеблизоимеследвашеотстаявстая,измисляйкисиоправдания.Когатостомахътмизакъркори,веднагамезаведевкухнята,направисандвичи,извадичипсизабъркамакароненасалата.

Ядохмевкухнятаивниманието,коетопроявявашекъммен,поуспокоинервитеми.Колкотоинеприятнадабешеситуацията,знаех,чевинагимогадасеопрананего.Такапроблемите,предкоитобяхмеизправени,мисеструвахапо-леснопреодолими.

Нямашенепостижиминеща,докатобяхмезаедно.—КаквоискашеКорин?—попитах.—Освентеб.Тойсенамръщи:—НеискамдаговорязаКорин.Усетихнапрежениевгласамуитовамеподразни.—Всичконаредлие?—Каквоказахтоку-що?—Нещотвърденеубедително,накоеторешихданеобръщамвнимание.Въздъхнатежко,носепредаде:—Разстроенае.—Ядосаноразстроенаилисълзливоразстроена?—Имализначение?—Да.Имаогромнаразликамеждутовадасивбесенананякоймъжидасипотъналав

сълзизарадинего.Диананапримертиебяснаикроиплановедатесъсипе,докатоазплачехнепрекъснатоисутринедвауспявахдасеизмъкнаотлеглото.

—Господи,Ева!—Тойсепротегнаипоставиръкавърхумоята.—Наистинасъжалявам.—Стигасисеизвинявал.Щемисереваншираш,катопоемешразговорасмайками.И

така,Коринядосаналие,илиплаче?—Плачеше—отвърнаГидиънисенамръщи.—Господи,наистинанесевладее.—Съжалявам,четрябвадасезанимавашснея.Нонейпозволявайдативменявачувство

навина.—Използвахя—казатойтихо,—задатезащитя.

Оставихсандвичавчиниятаиприсвихочи.—Казалийсъвсемясно,ченеможешдайпредложишнищодруго,освенприятелството?—Знаешмногодобре,чейказах.Ноедновременностовасъвсемсъзнателноподхранвах

впечатлението,чеможемдасменещоповечезарадимедиитеиполицията.Изпращахйсмесенисигнали.Зарадитовасечувствамвиновен.

—Е,можешдаспреш.Тазикучкасеопитадаменакарадамисля,чеячукаш—вдигнахдвапръста,—двапъти.Ипървияпътмезаболятолковамного,чеощенемогадагопреодолея.Освентоваеомъжена,забога!Нейеработадасепусканагаджетоми,когатосиимасъпруг.

—Ясевърнипакнатова,чесъмячукал.Закаквоговориш?Разказахмузадватаслучая—първия,когатогобяхзаварилав„Кросфайър“сразмазано

червилопоманшетанаризата,ивтория,когатонеочакваносепоявихнаврататанаапартаментайитясеопитадамезаблуди,четоку-щогоеизчукала.

—Е,товазначителнопроменянещата—заявиГидиън.—Снеяповеченямакакводасикажем.

—Благодаряти.Тойсепротегнаипъхнакичуркосазадухотоми.—Вкрайнасметкаитоващеотмине.—Чудясекаквощеправимсвреметосиследтова—промърморихаз.—Сигуренсъм,чещеуспеядаизмислянещо.—Секс,нали?—Поклатихглава.—Създадохчудовище!—Незабравяй,чеможемидаработимзаедно.—Господи,никогалинесеотказваш?Тойсхрускаединчипсигопреглътна.—Искамдахвърлишединпогледнаобновенитесайтовена„Кросроудс“и„Крос

индъстрис“,следкатосенахраним.Избърсахустнивсалфетката.—Сериозно?Товасеказвабързина.Наистинасъмвпечатлена.—Погледниги,предидагихвалиш.

***

Гидиънмепознавашедобре.Работатабешемоетоубежищеотнеприятноститеитоймигоосигури.Настанимевхоласлаптопавскута,спрязвуканателефонамииотидевкабинетасидасеобадинамайками.

Впървитеняколкоминути,следкатомеостависама,стояхзаслушанавгласаму,койтоедвадостигашедомен,инапразносеопитвахдасесъсредоточавърхусайтовете.Бяхпрекаленоразсеянаинеможехдасеконцентрирам.ВкрайнасметкарешихдасеобадянаКари.

—Къде,подяволите,ходиш?—изругатойвместопоздрав.—Знам,чесатепобъркали—отговорихбързо.Бяхсигурна,чекогатонесауспелидаме

откриятнамобилния,майкамиибащамисазвънеливапартамента,койтоделяхмесКари.—Съжалявам.

Шумът,койточувахвслушалката,миподсказа,чевмоментаКариенякъденаулицата.—Щебъдешлитакадобрадамикажешкаквостава?Всичкимизвънят—родителитети,

Стантън,Кланси.Всичкитетърсят,атинесивдигаштелефона.Започнахнаистинадаоткачамотпритеснение.

Подяволите!Затворихочи.

—БащамиеразбралзаНейтън.Настъпимълчание,самошумътоттрафикаидалечниятклаксонмиподсказваха,чевсе

ощеенателефона.Последва:—Мамкаму!О,бебчо!Товаеужасно.Състраданието,коетоусетихвгласаму,стегнагърлотомиинеуспяхдаотговорянищо.Не

искахдаплачаповече.Шумътоколонегоизведнъжзаглъхна,явнобешевлязълнапо-тихомясто.—Какетой?—попитаКари.—Съсипане.Господи,Кари,бешеужасно!Мисля,чеплачеше.Освентоваебесенна

майками.Вероятнозатоватязвънитаканастойчиво.—Каквощеправи?—ЩевземесамолетазаНюЙорк.Незнамкогащепристигне,ноказа,чещемисеобади,

когатокацне.—Искашдакажеш,челетивмомента?Чещепристигнеощеднес?—Такамисля—отговорихотчаяно.—Незнамсамокакщеуспеедасеосвободиот

работатолковабързо.—Щеприготвястаятазагости,когатосеприбера,аковеченесигонаправила.—Азщесепогрижа.Тикъдеси?—ИзлязохмедаобядвамесТатянаидагледамееднопредставление.Трябвашедасемахна

отапартамента.—Съжалявам,чеетрябвалодапоемешвсичкиобаждания.—Нищотолковастрашнонеестанало—отвърнаКарипотипичниясинехаенначин.—

По-скоросетревожехзатеб.Напоследъкнесесвърташмноговкъщи.Незнамкаквоправиш,нитоскогогоправиш.Изобщонеприличашнасебеси.

Обвинителнатаноткавгласамуменакарадасепочувствамзле,нонеможехдасподелянищо.

—Съжалявам.Тойзамълча,можебиочаквашенякаквообяснениеикогатонегополучи,измърмори:—Щесевърнаследняколкочаса.—Добре.Щесевидимтогава.Затворихинабрахтелефонанапастрокаси.—Ева.—Здрасти,Ричард—поздравихипреминахнаправонавъпроса.—Бащамиобаждалли

сеенамама?—Единмомент.Вследващитеминута-двенастъпипълнатишина,следтовачухкаксезатваряврата.—Да,обадисе.Беше…крайнонеприятнозамайкати.Тозиуикендбешемноготежъкза

нея.Несечувствадобреитовасилнометревожи.—Бешетежкозавсичкинас—отвърнахаз.—Молятеданамеришначиндайсъобщиш,

чебащамиидвавНюЙоркищетрябвадапрекараммалковременаспокойствиеснего.—ТрябвадаобяснишнаВиктор,чесеналагадапроявипо-голяморазбиранекъммайкати

икъмонова,коетоепреживяла.Билаесъвсемсамаисеегрижилазатравмиранодете.—Авиетрябвадаразберете,ченабащамимуенеобходимовреме,задаосъзнае

случилотосе—сопнахсеаз.Тонътмибешепо-груб,отколкотомисеискаше,нонапълносъответствашеначувствата,

коитоизпитвахвмомента.Нямашедасеоставядамепринудятдаизбираммеждуродителитеси.

—Иосвентоватемолядасеоправишсмамаидаянакарашдаспредазвъни

непрекъснатонаменинаКари.Акоенеобходимо,свържисесдокторПитърсън—посъветвахгоаз,катоцеленасоченоспоменахпсихоаналитиканамайками.

—ВмоментаМоникаговорипотелефона.Щегообсъдяснея,когатосеосвободи.—Негообсъждай.Направинещо.Акосеналага,скрийтелефонай.—Товавечеекрайнамярка.Исъвсемнеенеобходима.—Неиаконепрестанедамизвъни—отвърнахрязкоазизапочнахдабарабаняспръсти

помасата.—Идваматастебсмееднаквовиновни,ченепрекъснатоседвижимнапръстиоколомайками—„О,моляте,самонетревожиМоника!“—предпочитамедаотстъпим,вместодасесправямеспристъпитей.Нотоваеемоционалноизнудване,Ричард,иотсеганататъказотказвамдасъмчастотиграта.

Тойзамълчазаизвестновреме,следтоваказа:—Вмоментатисаматасиподогромнонапрежение.И…—Такалимислиш?—Идвашемидасеразкрещя.—Кажинамайками,чеяобичамище

йсеобадя,когатомога,нонямадаеднес.—ДваматасКлансисменаразположение,акоимашнуждаотнещо—казатойсдържано.—Благодаряти.Ричард.Оценявампредложениетоти.—Затворихтелефонаиедвасе

сдържахданегозапратявстената.

***

Успяхдасеуспокоядостатъчно,задапрегледамсайтана„Кросроудс“,предиГидиъндаизлезеоткабинетаси.Изглеждашеизтощенилекозамаян,коетонебеникакстранно,катосеиматпредвидобстоятелствата.Даразговаряшсмайками,когатоеразстроена,бешепредизвикателствозавсеки,аГидиъннямашеникакъвопитвтоваотношение.

—Предупредихте—казахаз.Тойвдигнаръцеисепротегна.—Щесеоправи.Мисля,чеемногопо-издръжлива,отколкотоизглежда.—Бешемногополаскана,чейсеобаждаш,нали?Тойсеподсмихна.Вдигнахочикъмтавана.—Спореднеяимамнуждаотбогатмъж,койтодасегрижизаменидамепази.—Вечеимаштакъв.—Надявамсе,негоприемашвнай-примитивниясмисълнадумата—отвърнахисе

изправих.—Щетръгвамдасеподготвязапосещениетонабащами.Щетрябвадаспявкъщи,докатотойетук,ивероятнонямадаеникакразумнодасеопитвашдасепромъквашвапартамента.Щестанедостанеприятно,акотепомислизакрадец.

—Освентоваетвърденевъзпитано.Щеизползвамвреметодаотскочадомезонета,заданебудимподозрения.

—Значиимамеплан.—Станахиразтъркахочитеси.Погледътмипаднавърхучасовника.—Сегапонеимампрекрасенначиндаотброявамминутитедомомента,когатощесмезаедно.

Тойдойдедоменипоставиръканатилами.Палецътмузапочнадаописвакръговидвиженияповрата.

—Трябвадасъмсигурен,чесидобре.Кимнах.—ВечемиомръзнаНейтъндасъсипваживотами.Времеедапоставяновоначало.Представихсибъдеще,вкоетомайкаминедебневсякамоякрачка,бащамиотновое

твърдкатоскала,Кариещастлив,Коринеотпътувалазанякоядалечнастрана,аниедваматасГидиънсмесеотървалиотпризрацитенаминалото.Най-послебяхготовадасеборязавсичкотова.

11Понеделниксутрин.Времедатръгвамзаработа.Бащаминесебешеобадилдотози

момент,затовасеприготвяхдаизлизам.Точноровехвдрешникаси,когатонаврататанаспалнятамисепочука.

—Влез—извиках.СледмалкочухКари:—Къдеси,подяволите?—Туксъм.Сянкатамусепоявинавходанадрешника.—Имашлинякаквиновиниотбащаси?Хвърлихпогледкъмнего.—Неоще.Изпратихмусъобщение,нонямамотговор.—Значивсеощеевсамолета.—Илиеизпусналвръзката.Койзнае?—отвърнахазиогледахнамръщенодрехитеси.Каривлезевдрешника,заобиколимеивзеотнай-долниярафтсивилененипанталонисъс

силноразкроеникрачолиичернадантеленаблузаскъсиръкави.—Облечитова.—Благодаря—казахитъйкатостоешеблизодомен,гопрегърнах.Вотговортоймепритиснатолковасилно,чемеоставибезвъздух.Изненаданаот

реакцията,гозадържахвпрегръдкитесиипритиснахбузадосърцетому.Запървипътотняколкоднибешеоблеченстенискаидънкиикактовинагиуспявашеданакаранебрежнотооблеклодаизглеждаелегантноискъпо.

—Всичконаредлие?—попитах.—Липсвашми,бебчо—прошепнатой,заровилустнивкосатами.—Простосестараяданетиписнасъвсем—опитахседаотвърназакачливо,нотонътму

мепритесни.Внеголипсвашежизнерадостта,скоятобяхсвикнала.—Щеотидастаксидоработа,такачеимаммалковреме.Искашлидаизпиемпочаша

кафе?—Разбирасе—отдръпнасетойисеусмихнасчаранамалкомомче.Хванамезаръкаи

меизведеотдрешника.Напъткъмкухнятахвърлихдрехитесинаеднокресло.—Щеизлизашли?—попитах.—Да,днесимамснимки.—Товаечудеснановина!—Запътихсекъмкафемашината,атойотидедаизвади

обезмасленатасметанаотхладилника.—Имиизглеждакатодобърповоддаотворимоназибутилкашампанско.

—Нямадастане—намръщисетой.—Неипокрайвсичко,коетовмоментапреживявабащати.

—Икаквопредлагашдаправим?Даседимидасегледамевочите?Нищоповеченеможедасенаправи.Нейтънемъртъв,адорииданебеше,минамноговремеотонова,коетомипричини.—Подадохмудимящатачашаскафеисезаехданапълнявтората.—Готовасъмдазаровятезиспоменивнякоядълбокатъмнадупкаидагизабравянапълно.

—Затебможедаеприключило—отвърнаКари,докатосипвашесметанавкафетоми,—нозабащативсичкоеново.Сигуренсъм,чещеискадаговорите.

—Нямамникаквонамерениедаговорясбащасизатова.Никогаповеченямадаговорязатова.

—Тойможеиданеесъгласенсрешениетоти.ОбърнахсеизастанахлицевлицесКари,облегнахсенаплотасгорещатачашавръце.—Тойпростоимануждадасеувери,чесъмдобре.Станалотоняманищообщоснего.То

засягасамомен,акактовиждаш,азоцелявам.Притовадостадобре.Кариразбъркакафетоси,изглеждашезамислен.—Такае—съгласисеследняколкосекунди.—Щемукажешлизатайнствениямъж?—Няманищотайнствено.Простонемогадаговорязанегоитованяманищообщос

приятелствотони.Продължавамдативярвам,датеобичамидаразчитамнатебкактопреди.Зеленитемуочимепронизахапредизвикателнонадръбаначашата.—Немиизглеждаточнотака.—Тисинай-добриятмиприятел.Когатоостареяипобелея,всеощещесинай-добриятми

приятел.Това,ченеговорязамъжа,скоготоизлизам,непроменянищо.—Какмислиш,чесечувствам,следкатоминямашдоверие?Каквомуетолкова

специалнонатозимъж,ченеможешдамикажешдорииметому?Въздъхнахимуказахнещо,коетодонякъдеотговаряшенаистината.—Незнамиметому.Каризамръзнанамястоивперипогледвмен.—Будалкашме.—Никоганесъмгопиталакаксеказва.Кактовсекидругуклончивотговоритозипрозвучанеубедително.Каримеизгледа

продължително.—Ипритоваположениеочаквашданесетревожазатеб?—Несетревожи.Чувствамседобре.Идваматаполучаваметова,откоетоимаменужда,а

тойимачувствакъммен.Изгледамепродължително.—Какгонаричаш,когатозапочнешдасвършваш?Сигурновикашнещо,акоизобщого

бивавтазиработа.Апредполагам,чегобива,щомочевиднонепрекарватевреметосивразговори.

—Ами…—Въпросътбешенеочакван.—Майпростоказвам„О,господи!“.Кариотметнаглаваисеразсмя.—Атикаксесправяшсдвевръзкиедновременно?—попитахаз.—Нямампроблеми!—Тойбръкнавджобасиизапочнадасеполюшванапети.—Мисля,

чевръзкатамисТатиТрейенай-близкотонещодомоногамия,коетосъмизживявал.Засегаедостадобре.

Цялатаситуациямиизглеждашестранна.—Неселитревожиш,ченякойпътщеизкрещишгрешнотоиме?Взеленитемуочисепоявидяволитопламъче.—Не,простонаричамидвамата„мило“.—Кари!—Поклатихглава.Бешенепоправим.—Мислишлинякойдендазапознаеш

ТатянаиТрей?Тойсвирамене.—Не!Немисля,чебибилодобраидея.—Защо?—Татянавнай-добрияслучайекучка,аТрейедобромомче.Споредменкомбинацията

нееособеносполучлива.

—Веднъжспомена,ченехаресвашособеноТатяна.Товапроменилисе?—Тяетакава,какватое—отвърнатойпренебрежително.—Приемамяитолкова.Изгледахгоучудено.—Тяимануждаотмен,Ева—продължитойтихо.—Треймежелаеимисля,чемеобича,

нонеизпитвануждаотмен.Товавечегоразбирах.Понякогабешехубавонякойдаимануждаоттеб.—Ясно.—Койеказал,чеедин-единственчовекнасветаможеданидадевсичко?—изсумтятой.

—Невярвамвтова.Ясевижтевиесбезименнототигадже!—Вероятнокомбинациитесавъзможнизахора,коитонеизпитватревност.Применнеби

сеполучило.—Такае.Тойпротегначашатасииазлекоячукнахсмоята.—Значишампанскои…?—Ами…—Карисвиустни.—Испанско?Премигнах.—Искашдаизведембащаминавън,такали?—Защо,неелидобраидея?—Не,чудеснае,стигадауспеемдагоубедим—усмихнахсе.—Тисивърхът,Кари.Тойминамигнаисепочувствахмалкопо-спокойна.Всичковживотамибешеобъркано,особеноотношениятамисхората,коитонай-много

обичах.Трудномибешедагоприема,защототемипомагахададържаглаванадводата.Номожеби,следкатовсичкоотмине,щесепочувствампо-силна.Можебищесесправямпо-добребезчуждапомощ.

Тогавацялататазиболканямашедаенапразно.—Искашлидатинаправякосата?—попитаКари.—Да—кимнахаз.

***

Когатоотидохнаработа,съссъжалениевидях,чеМегумиемногонещастна.Махнамивялосръкаинатиснакопчето,задаотворивратата,следтовасеотпуснавстоласи.

—Вижкакво,трябвадазарежештозиМайкъл—посъветвахяаз.—Неможедапродължаватака.

—Знам—отвърнатяиметнаназадбретонанаасиметричнатасиприческа.—Щегоотрежаощеследващияпът,когатоговидя.Немисееобаждалотпетъкинаправополудявам,катосипомисля,чеможедаезабърсалнякоямацка,докатоеобикалялбароветесприятелитеси.

—Ууф…—Кофти,нали?Нееособеноякодасечудишдалимъжът,скоготоспишвмомента,не

чуканякоядруга.ДумитейминапомнихазасутрешнияразговорсКари.—НиесБениДжери[1]сменатвоеразположение.Самозвънни,акоимашнуждаотнас.—Товалиетайнатати?—засмясеМегуми.—КойвидтипомогнадазабравишГидиън

Крос?

—Несъмгозабравила—признахаз.Тякимназамислено.—Такасиизнаех.Носезабавлявавсъбота,нали?Атойепъленидиот.Единденще

осъзнаекаквогубиищедойденаколенедатемолидасевърнешпринего.—Обадилсеенамайкамипрезуикенда—снишихгласисеоблегнахнабюротой.—

Питалзамен.—Еха!—Мегумисъщосенаведе.—Каквойеказал?—Незнамподробности.—Билисесъбраласнегоотново?Свихрамене.—Немогадакажа.Зависикакщемисепомоли.—Правилно—възкликнаМегумииплеснадлантами.—Междудруготокосатати

изглеждастрахотно.Благодарихйисеотправихкъмбюротоси,мисленосеподготвяхдапомоляМаркдаме

освободиотработа,акобащамисеобади.Точнобяхзавилавкраянакоридора,когатоМаркизскочиоткабинетасисширокаусмивка.

—О,господи!—спряхпосредата.—Изглеждашневероятнощастлив.Некапозная—сгоденси!

—Точнотака.—Браво!—Пуснахидветесичантинаподаиизръкоплясках.—Толковасерадвамзатеб!

Поздравления!Тойсенаведеивдигнанещатами.—Елавкабинета.Поканимесжестдаминапреднего,следтовазатвористъкленатаврата.—Труднолибеше?—попитах,докатосядахнастолапредбюротому.—Най-труднотонещо,коетосъмправилвживотаси—отговориМаркимиподаде

чантатаиплика.Седнанастолаизапочнадасепоклащанапред-назад.—ИСтивънмеизмъчидокрай.Можешлидасипредставиш?Презцялотовремеезнаел,чещемунаправяпредложение.Казами,чесиличало,защотосъмседържалкатопобъркан.

Усмихнахсе.—Добретепознава.—Освентовамълчацелидвеминути,предидаотговори.Повярвай,имахчувството,че

минахачасове.—Несесъмнявам.Значивсичкитемуприказкипротивбракасабилипростомаска?Марккимна,ухилендоуши.—Гордосттамубиланаранена,когатопредивремемуотказах,затовасегаискалдамиго

върне.Каза,чепрезцялотовремеезнаел,чеединденщемупредложа.Затова,когатонай-накраясеосмелих,решилдамепоизмъчи.

ЗвучешеточновстиланаСтивън,койтобешесуперобщителениобичашемайтапите.—Икъдемузададевъпроса?Марксеразсмя.—Можехдагонаправянанякоемястосромантичнаатмосфера,налитака?Като

напримервресторанта,къдетовечеряхменасвещи,иливполумраканабара,вкойтоотидохмеследтова.Ноне,трябвашедачакамчакдокатовкраянавечерталимузинатаниоставипреднас.Когатослязохмепредкъщата,разбрах,чеизпускамшансаси,такаче…изломотихпредложениетонаулицата.

—Споредменеромантично.

—Споредментисиромантичка—отвърнатой.—Накогомупуказавиноирози?Всекибимогълдагонаправи.Дапокажешнанякого,

ченеможешдаживеешбезнего,етотоваеромантика.—Кактовинагисиправа.Духнахлековърхуноктитесиигилъснахвполатаси.—Страшнасъм!—ЩеоставянаСтивъндатиразкриевсичкиподробности,докатообядвамевсряда.Вече

еразказвалисториятатолковамногопъти,чеязнаекатоповода.—Снетърпениеочаквамдаговидя.Приположение,чеМаркетолковаразвълнуван,бяхсигурна,чеСтивъннаправонеможе

дасинамеримясто.Едриятимускулестпредприемачкипешеотжизненостиенергиятасякашискрешеотяркорижатамукоса.

—Нализнаеш,чесегащетевпрегнедапомагашнаШонавподготовкатанасватбата?—попитаМаркиподпрялактинамасата.—Опитвасе,освенсестраси,даангажиравсичкижени,коитопознаваме.Сигуренсъм,чещепревърнесватбатавнякакваневероятноексцентричналудост.

—Звучизабавно.—Такасимислишсега—предупредиметой,нотъмнитемуочисесмееха.—Хайдеда

сивземемкафеидасезахващамесработатазатазиседмица.Изправихсе.—Многомиенеудобнодатемоля,нотазиседмицабащамипристигапоспешноств

града.Нямампредставакогаточнощедойде.Можедаеощеднес.Щетрябвадаговземаотлетищетоидагозакарамдоапартаментаси.

—Налагаседаотсъствашотработали?—Самозадагозаведадонас.Неповечеотняколкочаса.Марккимна.—Каза,чеепоспешност.Наредлиевсичко?—Щебъде.—Добре.Няманикакъвпроблемдаизлизаш,когатотисеналага.—Благодаряти.Оставихнещатасинабюротоизахиляденпътсипомислихколкомногообичамработата

ишефаси.Разбирах,чеГидиънискадасъмблизодонего,иоценявахидеятамудаградимнещозаедно,ноработатамекарашедасечувствамсамостоятелнаипълноценна.Неискахдасеотказвамоттова,неискахнакраядагонамразязатова,чемепритискадагонаправя.Трябвашеданамеряаргумент,койтотойнебимогълдаотхвърли.

ЗапочнахдамисляповъпросаощедокатосМаркотивахмекъмстаятазапочивка.

***

ВъпрекичеМегумивсеощенесеберазделиласМайкъл,решихдаязаведанаобядведнобистросъсстрахотнисандвичиибогатизборотсладоледи„БенендДжерис“.Азизбрахбанановсорехи,атяпредпочететозисвкусначереши.Инадветенибешемногоприятнодахапнемнещоразхлаждащовгорещияден.

Седяхменаметалнамасичкавдъното,апреднасбяхаопаковкитеотобядани.Потовавремебистротонебешетакапретъпканокатоостаналитересторантииместазахранененаоколо,коетобедобредошлозанас.Мажехмедаразговаряме,бездасеналагадакрещим.

—Маркнаправосияе—казатяиоблизалъжичкатаси.Бешеоблеченавяркасветлозеленарокля,коятодобреподхождашеначернатайкосаи

бледакожа.Мегумивинагисеобличашевяркицветовеиизбирашедостапредизвикателнимодели.Завиждахнаспособносттайдагикомбиниратолковадобре.

—Такае!—усмихнахсеаз.—Многоехубаво,когатонякойоколотебетолковащастлив.—Притоващастлив,безчувствозавина.Некатоследцялакупасладолед.—Каквотолковастрашноимавмалкочувствозавинаотвременавреме.—Нищо,самозадникъттинадебелява.Въздъхнах:—Благодаря,чеминапомни,днеснепременнотрябвадаотидавъвфитнеса.Несъм

трениралаотняколкодни.„Освенаконесеброикреватнатагимнастика…“—Какуспявашдасемотивирашдаходишнафитнес?—попитатя.—Знам,чеиазтрябва

даходя,новинагисинамирамнякаквоизвинение.—Иуспявашдаподдържаштазифигура?—учудихсеазипоклатихглава.—Мразяте!Тясеусмихна.—Къдетренираш?—РедувамфитнестренировкитескравмагавединклубвБруклин.—Предиработалиходишилислед?—След.Несъмранобуднаптица—отвърнах.—Сънятмиедобърприятел.—Имашлинещопротивдадойдастебнякойпът?Нямампредвиднаоновакравнещоси,

анафитнес.Къдеходиш?Преглътнахпарченцетошоколадиточнощяхдайотговоря,когаточухнякакъвтелефонда

звъни.—Нямалидасеобадиш?—попитаМегуми,коетоменакарадаосъзная,четелефонът,

койтозвъни,емоят.Бешеапаратът,койтомибедалГидиън,затованеразпознахмелодията.Изровихгобързоотчантатасиизадъханосеобадих:—Ало.—Ангелче.ЗасекундасенасладихнадрезгаватаноткавгласанаГидиън.—Здрасти.Каквоима?—Адвокатитемитоку-щомеуведомиха,чеполициятаимазаподозрян.—Какво?—Сърцетомиспря.Обядътвстомахамизаплашвашедаизлезенавън.—О,

господи!—Несъмаз.

***

Несиспомнямкаксевърнахобратновофиса.НаложисеМегумидвапътидамепитакаксеказвафитнесът,вкойтоходя.Никоганебяхизпитвалатакъвужасенстрах.Бешетолковапо-тежко,когатосестрахувашнезасебеси,азанякого,коготообичаш.Какевъзможнополициятадаподозиранякойдруг?

Имахужасноточувство,чепростосеопитватдаизвадятотравновесиеГидиън.Имен.Акоцелтаебилатова,вечеябяхапостигнали.Понещосеотнасядомен.Гидиънзвучеше

съвсемспокойноповременакраткияниразговор.Казамиданесетревожа,искашесамодамепредупреди,чеполицаитемогатдадойдатдамеразпитатощеведнъж.Аможеиданедойдат.

Господи.Тръгнахбавнокъмбюротоси,нервитемибяхаопънатидокраенпредел.Чувствахсетака,сякашбяхизпилацялаканаскафе.Ръцетемитрепереха,асърцетомибиешедопръсване.

Седнахисеопитахдасезахваназаработатаси,нонеуспявахдасеконцентрирам.Стоях,вперилапогледвмонитора,иневиждахнищо.

Амиакополициятанаистинаимадругзаподозрян?Каквощяхмедаправимтогава?Неможехмедаоставимединневиненчовекдавлезевзатвора.

Ивъпрекитоваеднотънкогласчевътревменшепнеше,чеаконякойдругбъдеосъдензапрестъплението,Гидиънщееизвънвсякоподозрение.

Усетих,чемипризлявавмомента,вкойтотазимисълсезавъртявглаватами.Погледътмиспрянаснимкатанабащами.Бешеоблеченвуниформаиизглеждашеневероятнокрасив,застаналдослужебнатасикола.Чувствахсетолковаобъркана,толковаизплашена.

Подскочих,когатомобилниятмителефонзапочнадавибриравърхубюрото.Надисплеясепоявииметонабащами.Отговорихведнага.

—Здрасти!Къдеси?—ВСинсинати.ЧакамполетазаНюЙорк.—Самомомент,неказапишавсичкиподробности.—Взехеднахимикалкаизаписах

цялатаинформация,коятомидаде.—Щетечакам,когатокацнеш.Изгарямотнетърпениедатевидя.

—Да…Ева…дечко—въздъхнатойтежко,—щесевидимсъвсемскоро.Затворииоколоменнастъпиоглушителнатишина.Втозимигразбрах,четова,коетонай-

многогоизмъчвавмомента,ечувствотонавина.Доловихговгласамуипочувствахболкавгърдитеси.СтанахисезапътихкъмкабинетанаМарк.

—Бащамитоку-щосеобади.Самолетътмукацана„ЛаГуардия“следняколкочаса.Марквдигнапоглед,намръщисеимеизгледаизпитателно.—Вървисивкъщи,приготвисеиидидаговземеш.—Благодаря.Тазиединственадумабешедостатъчна.Маркочевидноразбра,чевмоментанеискамда

разговарямзанищо.

***

Докатопътувахвтакситокъмкъщи,използвахтелефона,койтоГидиънмибешедал,имуизпратихсъобщение:„Прибирамсе.Следчасотивамдапосрещнататко.Можешлидаговориш?“.

ТрябвашедаразберакаквомислиГидиън…каксечувствавмомента.Азсаматабяхужасноразстроенаинезнаехкакдапостъпя.

Прибрахсевкъщи,преоблякохсеисложихеднатънкарокляисандали.Отговорихнасъобщението,коетоМартинмибешеизпратил—съгласихсе,чевсъботасмепрекаралистрахотноичетрябванякойпътотноводаизлеземзаедно.Отидохвкухнята,задасеуверяотново,чесъмкупилалюбимитехранинабащами,ичевсичкоеподреденоточнокактотрябва.Следтовавлязохвстаятазагости,макарчеябяхприготвилапреднияден.Проверихощеведнъжполетавинтернет.

Стоваприключих.Имиостанадостатъчновремедасепритеснявам.ВлязохвGoogleинаписах„КоринЖиросъпруг“,ограничихтърсенетодоснимките.Открих,чеЖан-ФрансоаЖироизглеждамногодобре.Всъщностсекси.Нечактолкова

сексиколкотоГидиън,нокойбимогълдасесравняваснего?НасветанямашевторикатоГидиън,носампосебесиЖан-Франсоабешемъж,следкоготобисеобърналавсякажена.Имашетъмначупливакоса,светлозелениочи,тъментенибрадичкасформанакатинарче,коятонаистинамуотиваше.ДваматасКоринбяхавпечатляващадвойка.

ТелефонътотГидиъниззвъня,скочихбързонакракаисеспънахвхолнатамасичкавжеланиетосипо-бързодастигнадонего.Извадихгоотчантатаисеобадих:

—Ало.—Всъседнияапартаментсъм—казаГидиън.—Имамсъвсеммалковреме.—Идвам.Грабнахчантатасииизлязох.Еднаотсъседкитемиточноотключвашеврататана

апартаментаси,усмихнахйсеучтивоисдържаноисепресторих,чечакамасансьора.Вмомента,вкойтозатвориврататаследсебеси,сеспуснахкъмапартаментанаГидиън.Врататасеотвори,предидауспеядаизвадяключа.

Гидиънмепосрещнаоблеченвдънкиифланелка,сбейзболнашапканаглавата.Хванамезаръкатаимедръпнавътре,послебързосвалишапкатаимецелуна.Целувкатабешенеочакваносладка,устнитемубяхамекиитопли.

Пуснахчантата,прегърнахгоисегушнахвнего.Силата,коятоизлъчваше,намалибезпокойствотомидотолкова,чеуспяхдасипоемадълбокаглъткавъздух.

—Здравей—прошепнатой.—Небешенеобходимодасеприбирашвкъщи.Можехдасипредставякаквипроменивпрограматасизаденяетрябвалоданаправи.Да

сепреоблече,дадойдетук,последасевърнеобратно…—Напротив.Имашенуждаотмен.—Ръкатамусеплъзнапогърбами,следтоватойсе

дръпнамалконазадимепогледна.—Наистинанеенужнодасетревожишзатова,Ева.Щесепогрижазавсичко.

—Как?Синитемуочибяхаспокойни,полицетомусечетешеувереност.—Очаквамвсекимоментдаполучаповечеинформация.Когоподозират?Защого

подозират?Нализнаеш,чеимамногоголямавероятностоттоваданеизлезенищо?Вперихпогледвлицетому.—Амиаковсепакизлезенещо?—Далищеоставянякойдругдаплащазамоетопрестъпление?—попитатойистисна

зъби.—Товалиискашдазнаеш?—Не—отвърнахипрокарахпръстповеждатаму.—Знам,ченямадагодопуснеш.

Простосечудехкакможешдагопредотвратиш.Тойсенамръщиощепо-силно.—Искашдапредскажабъдещето,Ева.Немогадагонаправя.Простотрябвадамисе

довериш.—Вярвамти—отговорихразпалено.—Новъпрекитовасестрахувам.Немогаданесъм

притеснена.—Знам.Азсъщосъмпритеснен—казатойилекодокоснадолнатамиустнаспалец.—

ДетективГрейвсемногоинтелигентнажена.Моитенаблюдениябяхасъщите.—Правси.Товамекарадасечувстваммалкопо-добре.НепознавахдобреШелиГрейвс.Ноотмалкотомисрещиснеябяхостаналас

впечатление,чееедновременномногоинтелигентенипрактиченчовек.Небяхсезамислилазанейнатаролявтакасъздалатасеситуация,атрябвашедагонаправя.Чувствахсемногостранно,

защотосестрахувахотнеяивсъщотовремевисокояценях.—Готовалисидапосрещнешбащаси?Тозивъпросменакараотноводасепаникьосам.—Всичкоеготово.Освенсаматааз.ПогледътнаГидиъномекна.—Имашлинякаквиплановекаквощеправите?—ОтднесКарисевърнанаработа,такачещегоотпразнувамесшампанско,аследтова

щеизлеземнавечеря.—Мислишли,ченабащатищемусепразнува?—Несъмсигурнадалинаменсаматамисепразнува—признахаз.—Достаоткаченоот

моястранадаправяплановедапиемшампанскоидасезабавляваме,катосеимапредвидкаквоставаоколомен.Нокакводругомиостава?Акобащаминесеувери,чесъмдобре,нямадаможедапреживееистинатазаонова,коетоНейтънмиепричинил.Трябвадамудокажа,чецялатаболкаимръсотиясаостаналивминалото.

—Итрябвадаоставишвсичкодругонамен—напомнимитой.—Азщесепогрижазатеб,занас.Съсредоточисевърхусемействотосизаизвестновреме.

Отдръпнахсеотнего,хванахгозаръкатаигоповедохкъмдивана.Чувствахседостастраннодасъмсивкъщитолковарано,следкатосутринтабяхотишланаработа.

Яркотоследобеднослънцеозарявашеградскияпейзаж,койтосеразкривашепрезпрозореца,имекарашедасечувствамненамясто,катопотозиначинощеповечеподсилвашеусещането,чесмеоткрадналивреме,задабъдемзаедно.

Седнахнадивана,свихкракатасиисеобърнахкъмГидиън,наблюдавахго,докатосенастанявадомен.Втолковамногоотношениясиприличахме,включителнопотова,коетобяхмепреживеливминалото.Далинетрябвашеитойкатомендаизчистисъссемействотосивсичкистаритайни?Нуждаешелисеоттова,задасеизлекуванапълно?

—Знам,четрябвадасевръщашнаработа—казахаз,—носерадвам,чесеприбразарадимен.Правси—имахнуждадатевидя.

Тойвдигнаръкатамииядопрядоустнитеси.—ЗнаешликогабащатисевръщавКалифорния?—Не.—УтревечеримамчаспридокторПитърсън,коетоозначава,четакаилииначеще

закъснея—казаГидиънисеусмихнаедвазабележимо.—Щенамеримначиндабъдемзаедно.Дабъдедомен…дагодокосвам…давиждамусмивкатаму…дачувамтезидуми.Бяхв

състояниедасесправясвсичко,стигадасмезаедновкраянадългияден.—Щемидадешлисамопетминути?—попитах.—Щетидамвсичко,коетопожелаеш,ангелче—отвърнатойнежно.—Искамсамотова—казахаз,седнахпо-близоисегушнахвнего.Гидиънмепрегърнапрезрамо.Сключенитениръцележахавскутаму.Такаобразувахме

идеаленкръг.Нетакаблестящкатопръстените,коитоносехме,нозасметканатовабезценен.Следмигусетих,чеитойсеобляганамен.

—Иазимахнуждаоттова—въздъхна.Прегърнахгоощепо-силно.—Няманищолошодаизпитвашнуждаотмен,шампионе.—Въпрекитовамисеискадасенуждаехоттебмалкопо-малко.Колкотодамогадаго

понеса.—Тогаваизобщонямашедаезабавно!Тихиятмусмяхменакарадагозаобичамощеповече.

***

ГидиънсеоказаправзаДиБидеветката.Докатонаблюдавахмомчетоотпаркинга,коетоспирашелъскавияастонмартинпредмен,сипомислих,чеколатанаистинаприличанаГидиън.Бешесексапилнаколела,толковамъжественоелегантна,ченаправопотръпнахотудоволствие.Бешеместрахдаседназадволана.

ШофиранетовНюЙоркняманищообщосшофиранетовЮжнаКалифорния.Поколебахсе,предидавземаключовете,питахседалинямадаепо-разумнопростодаизвикамтакси.Телефонът,койтоГидиънмибешедал,започнадазвънииаззаровихвчантатадагоизвадя.

—Ало?—Простогонаправи—измъркаГидиън.—Престанидасеколебаешияподкарай.Завъртяхсеипотърсихспогледохранителнитекамери.Буквалноусещах,чеГидиънме

наблюдава.—Каквоправиш?—Мечтаядасъмстеб.Толковамисеискадатепроснанакапаканаколатаидатечукам

съвсембавно.Даговкарамдълбоковътревтебидапробвамдалиамортисьоритесанаистинатолковадобри.Ммм…Господи,започнахдасенадървям.

Аазвечебяхвлажна.Можехдагослушамдобезкрай,толковамногообичахгласаму.—Страхмее,чещесъсипяпрекраснататикола.—Петпаринедавамзаколата,интересувамесамотвоятасигурност.Можешдаядраскаш

колкотоискаш,гледайсамотиданепострадаш.—Акопотозиначинсеопитвашдамеуспокоиш,несеполучава.—Можемдаправимтелефоненсекс,докатосвършиш,товабитрябвалодатеуспокои.Присвихочииогледахмомчетата,коитоработеханапаркинга.Вмоментасеправеха,чене

менаблюдават.—Трябвалидасетревожазаонова,коетотеевъзбудилозакраткотовреме,откактосе

разделихме.—Мисълтакаккарашастонмартинамевъзбужда.—Такали?—попитахисеопитахдапотиснаусмивкатаси.—Напомнимикойотдвама

ниимафетишкъмпревознитесредства.—Седнизадволана—прошепнатой.—Представиси,чеседядотеб.Ръкатамиемежду

кракатати.Чукамспръстимекатативлажнакатеричка.Кракатамитрепереха,докатоприближавахкъмколата.—Товасиеживосамоубийство.—Вадячленасиизапочвамдаготъркам,докатотечукамспръсти,такаинадваматание

добре.—Проявявашужаснонеуважениекъмтапицериятанаколата.Седнахнашофьорскатаседалка,трябвашемиминута,задасеориентирам.Дрезгавиятмугласпрозвучаотаудиосистематавкупето.—Кактисеструва?Съвсемяснобеше,чеесинхронизиралтелефонаскомпютъранаастонмартина.Гидиън

никоганепропускашенищо.—Скъпа—отговорихаз.—Направосилуддамидавашдакарамтакованещо.—Лудсъмпотеб—отговоритойипочувствахкакмеобливавълнаотудоволствие.—

„ЛаГуардия“епрограмирананаджипиеса.Станамиприятно,ченастроениетомусееподобрилотолкова,следкатосеприбра,зада

мевиди.Азсъщобяхдобревмомента.Ибешеособеноважнодазнам,чечувстватанисасподелени.Извадихджипиесаивключихнаскорост.

—Знаешликакво,шампионе?Искамдатинаправясвирка,докатокараштазикола.Щесложаеднавъзглавницатук,посредата,ищетесмучавпродължениенакилометри.

—Щетигоприпомнянякойден.Кажимикактисеструваколата.—Плавна.Мощна—отговорихазимахнахсръканамомчетата,докатоизлизахот

подземнияпаркинг.—Многоподвижна.—Същокатотеб—измърморитой.—Разбирасе,далечповечепредпочитамдасъмвтеб,

отколкотовнея.—О,товабешемногосладко,миличък.Атисилюбимиятмиджойстик.—Вляхсе

внимателновтрафика.Тойсезасмя:—Гледайдасъмединственияттиджойстик.—Ноазнесъмединственотонещо,вкоетовлизаш—посочихзакачливо.Вмоментагообичахтолковамного,защотознаех,чесегрижизамен,правешевсичко

възможно,задасечувствамдобре.ДокатоживеехвКалифорния,заменшофиранетобеестественокатодишането,нооткактосепреместихвНюЙорк,небяхсядалазадволана.

—Тисиединственото,накоетосенаслаждавам,итогол—отвърнатой.—Тогавасиистинскикъсметлия,защотосъммногоревнива.—Знам.—Гласътмубешепълненсмъжкосамодоволство.—Къдеси?—Наработа.—Сигурнасъм,чеправишстонещаедновременно.—Натиснахгазтаиотправихмолитва,

докатопреминавахотлентавлента.—Каквосаняколкодуми,скоитодаразсеештревогитенаприятелкатасинасредуправлениетонаогромниясвятназабавленията?

—ЗатеббихспрялдоривъртенетонаЗемята.Колкотоидаестранно,тезисмешнидумиметрогнаха.—Обичамте!—Харесати,нали?Усмихнахсе,бяхстреснатаиочарованаотстраннотомучувствозахумор.Вниманиетомикъмвсичконаоколобеизостренодокрайнастепен.Навсякъдеимаше

знаци,коитозабранявахакакволине.ДашофирашизМанхатън,бевсееднодаседвижишсбяснаскоростнаникъде.

—Слушай,немогадазавиянитоналяво,нитонадясно.Мисля,чеотивамкъмтунела.Можевсекимоментдатеизгубя.

—Никоганямадамеизгубиш,ангелче—обещатой.—Къдетоидаотидеш,колкотоидаедалеч,винагищесъмдотеб.

***

Когатовидяхбащами,койточакашебагажаси,усетихкакцялатаувереност,коятоГидиънмибешевдъхнал,менапусна.Изглеждашебледиизморен,очитемубяхазачервени,апобузитемуимашенаболабрада.

Докатовървяхкъмнего,вочитемисепоявихасълзи,нопремигнахигипрогоних,твърдорешенадагонакарамдасеуспокои.Разтворихръце,тойпуснасакасиназемятаивследващиямигостанахбездъх,защотоместиснавсилнапрегръдка.

—Здрасти,тате—поздравихснадеждата,ченеезабелязалтреперенетонагласами.—Ева!—Целунамесилнопослепоочието.—Изглеждашуморен.Откоганесиспал?—ОткактотръгнахотСанДиего.Тойсеотдръпнаотменимеогледавнимателно,очитемубяхасиви,същокатомоите.—Имашлидругбагаж?Поклатиглаваипродължидаменаблюдаваизпитателно.—Гладенлиси?—попитахаз.—ХапнахвСинсинати.—Накраясеотдръпнаивдигнасакаси.—Ноакотисигладна…—Несъм.Носимислех,чеакосисъгласен,по-късноможемдаизлеземнавечерязаедно

сКари.Днестойсевърнанаработа.—Разбирасе.Спрясъссакавръка,изглеждашемалкообърканинеуверен.—Татко,добресъм.—Ноазнесъм.Искамиседаударянещо,даизлеяядаси.Товамидадеидея.Хванахгозаръкатаигоповедохкъмизходаналетището.—Запазисимисълта.

[1]BenandJerrys—популярнамаркаамериканскисладолед.—Б.пр.↑

12—НаистинащеизмъчиДерек—отбелязаПаркъриизбърсапоттаотбръснататасиглава.Обърнахсеизапочнахданаблюдавамкакбащамисеборисинструктора,койтобешедва

пътипо-едъротнего,абащамисъвсемнеедребен.СъссвоитенадметъриосемдесетиповечеотдеветдесеткилограмаВикторРейъснебешелесенпротивник.Освентова,следкатобяхсподелиласнегоинтересасикъмкравмага,мибеказал,чемислидапробва,иочевидногобешенаправил.Вечебеусвоилнякоидвижениядостадобре.

—Благодаря,чемупозволидапотренира.Паркървдигнапогледкъммен,кактовинагичернитемуочигледахаспокойноиуверено.

Учешеменанещомногоповечеоттовакакдасеотбранявам.Отнегознаех,четрябвадасъсредоточавниманиетосивърхустъпката,коятоепредмен,аневърхустрахаси.

—Обикновеноказвам,четукнеемястото,къдеточовектрябвадаизлеегневаси—отвърнатой,—нотовапредизвикателствощесеотразидобренаДерек.

Немепопитанищо,ноусетихкаквъпросътувиснавъввъздуха.Реших,чеенай-добредаотговоря,тъйкатовмоментаПаркърмиправешеуслуга—бешеоставилколегатасидасезанимавасамосбащами.

—Бащамитоку-щоразбра,чеединчовекменаранипредивреме.Вечеетвърдекъсно,задапредприемекаквотоидае,инемуелеснодасепримири.

Паркърсенаведеивзебутилкатасминералнавода,коятобеоставилдотепиха.Следмалкоказа:

—Имамдъщеря.Могадасипредставякаксечувствабащати.Погледнаме,предидаотпиеотбутилката,иразбиранетовтъмнитемуочи,обграденис

гъстимигли,меувери,чесъмдовелабащасинаточнотомясто.Паркърбешедобърчовек,имашестрахотнаусмивкаиседържешеснеподправена

естественост,кояторядкоможешедасесрещне.Едновременностоваобачеимашеизлъчваненачовек,скогототрябвадасевнимава.Веднагаставашеясно,чеснегошеганебива.Познавашеживотанаулицатаитовабетакаочебийно,кактоимногобройнитемутатуировки.

—Значизатовагодоведетук—казатой,—отеднастрана,дасиизкараяда,аотдруга,давиди,чеможешсамадасегрижишзабезопасносттаси.Добраидея.

—Незнаехкакводругоданаправя—признахаз.КлубътнаПаркърсенамирашеврайонанаБруклин,койтоотновосесъживяваше.Някога

сградатаебиласкладиголитетухленистени,кактоиогромнитеплъзгащисевратисъздавахаатмосферанагрубаелегантност.Бешемясто,къдетосечувствахуверена,имахусещането,чеазуправлявамживотаси.

—Хрумнаминещо—ухилисеПаркъринаправизнаккъмтепихасглава.—Хайдедамупокажемнакаквосиспособна.

Хвърлихкърпатавърхубутилкатасводаикимнах.—Хайде.

***

Невидяхнитоедноотмомчетата,коитообслужватпаркинга,когатовкарахколатавподземниягаражнасградата,вкоятоживеех.Товабешедобре,тъйкатотакаилииначеискахда

паркирамсама.Забелязахеднопразномясто,оставихколататамизагасихмотора.—Чудесно!Точнодоасансьора.—Такае—съгласисебащами.—Тазиколатвоялие?Отдавнаочаквахтозивъпрос.—Не.Наединсъседе.—Достащедърсъсед—отвърнасухобащами.—Да,знаешкакемеждусъседи—чашазахар,астонмартин,нямаголямозначение!—

Усмихнахсеихвърлихпогледкъмнего.Изглеждашемногоизморениизтощен,нопричинатанебешетренировката.Уморатаидвашенякъдеотвътреитовамеубиваше.Изгасихмотора,разкопчахколанаисеобърнахкъмнего.—Татко,аз…Сърцетомисекъса,катовиждамколкосиразстроен.Направонемогадагопонеса.

Тойвъздъхнатежкоиказа:—Простомитрябвамалковреме.—Искашемисеникогаданеразбереш.—Протегнахсеивзехръкатаму.—Ноепо-

добре,честанатака,защотосегаможемдаоставимНейтънзадгърбасизавинаги.—Прочетохдосиетому…—Господи,татко!—едвапромълвихипреглътнахнадигналатасежлъчка.—Неискамда

симислишзатова.—Знаех,чеиманещонередно.—Гледашеместаковаопустошениеиболкавочите,чеми

станаужасномъчнозанего.—Начинът,покойтоКариседнадотеб,когатодетективГрейвсспоменаиметонаНейтънБаркър…Знаех,чекриешнещоотмен.Ивсесенадявахдагосподелиш.

—ОпитвахсесвсичкисилидазабравязаНейтън.Тибешеедноотмалкотонещавживотами,коитотойнебешеомърсил.Искахдасиостанетака.

Стиснасилноръкатами.—Кажимиистината.Добрелиси?—Татко,азсъмсъщатадъщеря,прикоятодойденагостипрединяколкоседмици.Същата

дъщеря,коятотолковадългоживяпритебвСанДиего.Добресъм.—Биласибременна…Гласътмуизневерииеднасълзасетъркулнапобузатаму.Избърсахя,бездаобръщамвниманиенасвоитесобствени.—Инякойденотновощезабременея.Можебинесамоведнъж.Нямадасеотървешот

внуци.—Елатук.Наведесекъмменимепрегърна.Останахмедълговколата.Идваматаплачехме.

Опитвахмеседаизхвърлиммъкатаотсебеси.ДаливмоментаГидиъннинаблюдавашечрезохранителнитекамериимеподкрепяше

мълчаливо?Тазимисълменакарадасепочувствампо-добре.

***

Вечерятанавъннебешетолковашумнаивесела,колкотообикновено,когатобяхметриматастаткоиКари,ноинебешетолковамрачна,колкотосестрахувах,чещее.Хранатабешечудесна,винотоощепо-хубаво,аКарибешевзаядливонастроение.

—Бешепо-лошадориотТатяна—оплаквашесетойотманекенката,скоятобешеснималпрезденя.—Непрекъснатоговорешеза„по-добратасистрана“.Личноспоредменпо-добратай

странаезадникътй,итодокатоизлизапрезвратата.—СнималлисисТатяна?—попитахазиследтовасеобърнахкъмбащами:—Татянае

едномомиче,скоетоКариизлиза.—О,да—отвърнаКарииоблизакапчицачервеновиноотдолнатасиустна.—Всъщност

достачестоработимзаедно.АзсъмУкротителянаТатяна.Тяизпадавнякойотобичайнитесипристъпииазяуспокоявам.

—Как…Не,немиотговаряй—добавихбързо.—Неискамдазнам.—Вечезнаеш—отвърнаКарииминамигна.Обърнахсекъмбащамиипоклатихглава.—Ати,Виктор?—попитаКариисисипаощемалкоотсотиранитегъби.—Излизашлис

някого?Бащамисвирамене:—Нищосериозно.Понеговизбор.Неведнъжбяхвиждалакакседържатженитевнеговоприсъствие—

правехавсичковъзможнодапривлекатвниманиетому.Бащамибешесекси,имашеневероятнотяло,красиволицеичувственосттанаистинскилатиноамериканец.Можешедаизберекоятоженасипоискаимногодобрезнаех,чесъвсемнеесветец,ноизглежда,такаинеможадасрещненякоя,вкоятодасевлюби.Наскороразбрахпричината—бешевлюбенвмайками.

—Мислишли,ченякогащеимашощедеца?—попитаКари,изненадвайкимесвъпросаси.

Отдавнабяхсвикналасмисълта,ченикоганямамдаимамбратилисестра.Бащамипоклатиглава.—Нечеидеятанемихаресва,ноЕваевсичко,коетонякогасъмсенадявалдаимамвтози

живот.—Погледнаместакавалюбов,чегърлотомисестегна.—Атяеидеална.Небихмогълидасипожелаянещопо-прекрасно.Незнамдаливсърцетомищесенамеримястозадруг.

—О,татко!—Облегнахглаванарамотому,толковабяхщастлива,чесмезаедно,нищочепричинатабевъзможнонай-ужасната.

Върнахмесевапартаментаирешихмедагледамефилм,предидасилегнем.Отидохвстаятасидасепреоблекаиизпаднахвзахлас,когатовидяхпрекрасенбукетотбелирозинатоалетката.Картичкатабешенадписанасъссмелия,решителенпочеркнаГидиън.Съдържаниетоймезамая.

„Мислязатеб.Кактовинаги.Исъмтук.ТвойГ.“

Седнахналеглотоипрегърнахкартичката,бяхсигурна,четочновтозимоментсимислизамен.Едвасегазапочвахдаосъзнавам,чеемислелзаменвъввсекиединмиготонезиужасниседмици,презкоитобяхмеразделени.

Тазивечерзаспахнадивана,докатогледахме„Дред“.Събудихсезамалкосусещането,ченякоймевдигаименосивстаята,усмихнахсесънливо,когатобащамимесложивлеглото,завимекатомалкодетеимецелунапочелото.

—Обичамте,татко—прошепнахаз.—Иазтеобичам,дечко.

***

Наследващатасутринсесъбудих,предичасовникътмидазвъннеисечувствахтакадобре,кактонесебяхчувствалаотдълговреме.Оставихнаплотавкухнятабележказабащами—дамисеобади,акоискадасевидимзаобяд.Небяхсигурнакаквисаплановетемузаденя.Знаех,чеследобедКариенаснимки.

ВтакситонапътзаработаотговорихнасъобщениетонаШона,вкоетотяизразявашевъзторгасиотгодежанабратсисМарк.Написахй:„Толковасерадвамзавас!“.„Разчитамнапомощтати“—отвърнаведнагатя.Загледахсевдисплеянателефона,засмяхсеинаписах:„Каквоказваш?Обхватътсегуби…Нищонемогадапрочета…“.

Такситоспряпред„Кросфайър“,развълнувахсекактообикновено,когатовидяхбентлито,паркиранодотротоара.Излязохоттаксито,надникнахвколатаимахнахсръканаАнгъс,когатовидях,чеевътре.

Тойизлезеисложишофьорскатасифуражка.СъщокатоКлансиитойбетакасвикналсоръжието,коетоносешеподсакотоси,чечовекизобщонеможешедагозабележи.

—Доброутро,госпожицеТрамел—поздравиметой.Макарчевеченебешемладичервеникаватамукосабешедостапосребрена,никоганебях

изпитвалаинай-малкотосъмнение,чеможедазащитиГидиън,акосеналожи.—Здравей,Ангъс!Радвамседатевидя.—Изглеждатепрекрасноднес.Погледнахсветложълтатасирокля.Бяхяизбралазарадияркияжизнерадостенцвят,исках

даоставятаковавпечатлениеубащами.—Благодаря.Желаятистрахотенден!—отвърнахитръгнахкъмвъртящатасеврата.—

Пакщесевидим.Ангъсдопрядвапръстадокозиркатанафуражкатаисветлосинитемуочимепогледнаха

топло.Когатосекачихгоре,установих,чеМегумиевърналаобичайниясивъншенвид.

Усмихвашесеширокоиестествено,авчернитейочигреешеоновапламъче,коетомибешетолковаприятнодавиждамвсякасутрин.

Спряхдобюротой.—Какси?—Добре.Майкълщедойдедамевземезаобядитогаващесложакрайнавсичко.Щего

направялюбезноицивилизовано.—Избраласиубийствентоалетзацелта—възхитихсенаяркозеленатарокля,скоято

бешеоблечена.Бешесилновталенаиимашекоженкант,койтойпридавашеточнатадозапровокация.

Мегумисеизправиимипоказависокитесидоколенетеботуши.—Многоексцентрично—отбелязахаз.—Сигурнасъм,чеМайкълщепадненаколенеи

щетемолидаостанеш.—Дабе!—възкликнаМегумиснасмешка.—Тезиботушиса,задагоизритамотживота

си.Обадисеедваснощи,коетоозначава,чецеличетириднинемепотърси.Нечеекойзнаекакво,носъмрешиладасинамерямъж,койтодаелудпомен.Искамдамислизаментолкова,колкотоиазмислязанего,идамразивсякаминута,вкоятонесмезаедно.

Кимнах,презцялотовремесимислехзаГидиън.—Споредменсиструвадаизчакашвживотатидасепоявитакъвчовек.Искашлидати

сеобадяпонякоевремеидатеизмъкнаотобяда?

—Не,новсепактиблагодаря—ухилисетя.—Добре,кажими,акопроменишрешениетоси.Седнахнабюротосииведнагасезаловихзаработа,бяхтвърдорешиладанаваксам

времето,изгубенопреднияден.Марксъщобешепотъналвработа,вдигнаглавасамоколкотодамикаже,чеСтивънимацялапапка,пълнасидеизасватба,коитоесъбиралпрезгодините.

—Защолинесеучудвам?—възкликнахаз.—Иазнетрябвашедасеизненадвам—отвърнаМаркстоплаусмивка.—Презцялото

времеедържалпапкатавофисаси,заданеявидя.—Разгледалия?—Показамияцялата.Отнениняколкочаса.—Товащебъдесватбатанавека—пошегувахсеаз.—О,да!—Думитемупрозвучахаиронично,ноизражениетомубешетолковащастливо,

ченеможехдаспрадасеусмихвам.Бащамисеобадималкопредиединайсет.—Здрасти,дечко—казатойвотговорнаобичайниямиофициаленпоздрав.—Каквърви

работата?—Чудесно.—Облегнахсенастолаисезагледахвснимкатаму.—Какспа?—Дълбоко.Всеощесеопитвамдасесъбудя.—Чезащо?Връщайсевлеглотоипомързелувай.—Искахсамодатикажа,чеднеснямадаможемдаобядвамезаедно.Щегонаправим

утре.Днестрябвадаразговарямсмайкати.—Ооо!—Познавахтозитон.Използвашеготогава,когатоспирашенякойнарушител,в

негоимашепремеренадозастрогостинеодобрение.—Вижкакво,татко,втозиспорнямадазаставаммеждувас.Идваматастевъзрастнихораиазнямадавземаничиястрана.Нотрябвадазнаеш,чемайкамиискашедатиразкажевсичко.

—Иебилореднодагонаправи.—Бешесама—настояхаз,кракатаминервнопотрепвахапокилима.—Трябвашедасе

справясразвода,сделотосрещуНейтънидасепогрижизавъзстановяванетоми.Сигурнасъм,чеотчаяносеенуждаелаотрамо,накоетодасеоблегне—знаешмногодобрекаквае.Измъчвашеяужасночувствозавина.Можехдаянакарамдаизпълнивсякомоежеланиеисевъзползвахоттова.—Отдругатастрананалиниятанастъпимълчание.—Простоискамдагоимашпредвид,когаторазговаряшснея—приключихаз.

—Добре.Когасеприбираш?—Малкоследпет.Искашлидаотидемдофитнеса?ИлиотнововклубанаПаркър?—Хайдедавидимкакщесечувствам,когатосеприбереш—отвърнатой.—Добре.—Опитвахседапотиснабезпокойствотоотпредстоящияразговормежду

родителитеми.—Обадимисе,акоимашнуждаотнещо.—Затворихтелефонаисевърнахкъмработатаси,бяхблагодарна,чемеразсейваотмрачнитемисли.

Когатонаближивремезаобяд,решихдавземанещонабързо,дагоизямнабюротосиидапрекарамобеднатапочивкавработа.Престрашихседаизлязавгорещатасаунанавънидаотидадоблизкия„ДуейнРийд“засушеноговеждоибезалкохолнобеззахар.ОткактосГидиънотновобяхмезаедно,достачестопропускахтренировкитесииреших,чеевремедасиплатя.

Навръщане,докатоминавахпрезвъртящатасевратана„Кросфайър“,обмисляхдалиеразумнодаизпратянаГидиънбележкаснадпис„Мислязатеб“.Искахданамерянякакъвначиндамублагодарязацветята,коитобяханаправилитруднияденмалкопо-поносим.

Иточновтозимоментвидяхжената,коятосенадявахданевидяникогаповечевживотаси—КоринЖиро.Говорешесмъжа,коготообичах,поставиласвойскиръкавърхугърдитему.

Стояхавстрани,полускритизадеднаколона,далечотзабързанияпотокхора,коитопреминавахапрезвратите.ДългатачернакосанаКоринстигашепочтидокръстай,блясъкътйсеоткроявашедоринафонанакласическатачернарокля.ИдваматасГидиънбяхавпрофил,такаченеможехдавидяочитей,нознаех,чеиматневероятенсиньо-зеленцвят.Бешемногокрасиваженаидваматанаистинабяхазабележителнадвойка.Особеновтозимомент,когатобяхаоблеченивчерноиединственотоцветнопетнобешесинятавратовръзканаГидиън.Любиматами.

ИзведнъжГидиънизвърнаглаваимепогледна,сякашбеусетил,чегонаблюдавам.Вмомента,вкойтопогледитенисесрещнаха,изпитахоновадълбоко,първичночувство,коетосамотойпораждашевмен.Подсъзнателновътревсебесибяхубедена,четойемой.Знаехгоощеотпървиямиг,вкойтоговидях.

Асегадругаженабесложиларъкавърхунего.Вдигнахвеждивмълчаливвъпрос:„Какво,подяволите,става?“.ВтозимигКорин

проследипогледаму.Неизглеждашещастлива,когатомевидядастояпосредатанаогромнотофоайе,вперилапогледвтях.Имашекъсмет,ченеотидохпринеяинеяхванахзакосата.

Послесложиръканабрадичкатаму,извърнагокъмсебесиисенадигнанапръсти,задагоцелунепоустните,иазнаистинаобмислиххващанетозакосата.Доринаправихкрачкакъмнея.ГидиънизвирязкоглаваточнопредиКориндауспеедагоцелуне,хванаязаръцетеилекояотблъснаотсебеси.

Успяхдасдържанервитеси,поехдълбоковъздух,задапотиснараздразнението,иситръгнах.Немогадакажа,ченеревнувах,всепакКоринможешедасепоказваснегопублично,докатоазнеможех.Носеганепочувствахвстомахасионзиужасенстрах,откойтомипризляваше,оназикошмарнанесигурност,чещеизгубямъжа,коготообичамповечеотвсичконасвета.

Бешестранноданеизпитвампознататапаника.Всеощечувахоноваслабичкогласчевътревмен,коетомепредупреждавашеданебъдатолковасамоуверена,казвашеми,чеепо-добредасестрахувамипотозиначиндасепредпазяотнараняване.Нозапървипътуспяхнапълнодагопренебрегна.Следвсичко,коетодваматасГидиънбяхмепреживели,следвсичко,коетопреживявахмевмомента,следтова,коетобенаправилзамен…бешепо-трудноданемувярвам,отколкотодамуимамдоверие.

Въпрекивсичкодваматабяхмепо-силниоткогатоидабило.Качихсевасансьораисеотправихкъмработнотосимясто.Замислихсезародителитеси.

Приехзадобързнактова,чедотозимоментнитомайками,нитоСтантънсебяхаобадили,задасеоплачатотбащами.Стискахпалциисенадявах,чекогатосеприберавкъщи,завсичкинасНейтънзавинагищееостаналвминалото.Бяхготовазатова.Повечеотготова,защотоискахдапреминавследващияетапотживотаси,независимокакъвщебъдетой.

Асансьорътспрянадесетияетаж,вратитесеотворихаивкабинатанахлуостриязвукнарежещиинструментииритмичниудариначукове.Точнопредасансьораоттаванадоподасеспускашеплътназавесаотнайлон.Незнаех,ченякъдевсградатасеизвършваремонт,затовасеопитахданадникнапрезхоратапредменидавидякаквостава.

—Ималинякойзаслизане?—попитамъжътнай-близодоврататаипогледнапрезрамо.Поизправихсеипоклатихглава,макарчевъпросътнебешеперсоналнокъммен.Никой

другнепомръдна.Зачакахмевратитедасезатворятиданиизолиратотшуманаремонта.Нотенепомръдваха.Мъжътзапочнабезрезултатноданатискакопчетатанаасансьораив

тозимоментосъзнахкаквостава.Гидиън.Усмихнахсесаманасебесииказах:

—Извинете!Хоратавкабинатасеразмърдаха,задаминаправятмясто,слязохнаетажа,последванаот

ощеединмъж.Вратитезаднассезатворихаиасансьорътпродължинагоре.—Какво,подяволите,става?—попитамъжътнамръщено,обърнасеиогледаостаналите

триасансьора.Бешемалкопо-високотмен,облеченвризаскъсръкависвратовръзка.Звуковиятсигнал,показващ,чеидвадругасансьор,едвасечуотсилнияшумнамашините.

ВратитенакабинатасеотворихаиГидиънизлезеотнея,изглеждашесамоуверен,неустоимиядосан.

Бешетолковасекси,чемисеприискаведнагадасехвърлявърхунего.Освентоватрябвадасипризная,чемидействасупервъзбуждащовсекипът,когатозапочнешедасеразпореждакатотипиченалфа-мъжкар.

„БихспрялвъртенетонаЗемятазарадитеб.“Понякогаимахчувството,ченаистинагоправи.

Мърморейкинещоподносаси,мъжътскъситеръкавивлезевкабината,откоятотоку-щобеизлязълГидиън,иниоставинасаме.

Гидиънсложиръканакръстаси,сакотомусеразтворииразкрицялатаелегантностнакостюма.Бешеизцяловчерно,сонзиедвазабележимблясък,койтоиматсамоскъпитеплатове.Ризатамусъщобешечерна,анаръкавитепроблясвахапознатитемиръкавелиотзлатоионикс.

Бешеоблеченпосъщияначин,кактовонзиден,когатозапървипътговидях.Тогавамисеприискадасепокатеряповеликолепнотомутялоидагочукамдобезсъзнание.

Толковаседмиципо-късно,желаниетосиоставашесъщото.—Ева—започнатойсонзисексиглас,откойтомепобивахатръпки,—неетова,което

симислиш.Кориндойде,защотонейвдигамтелефона…Вдигнахръка,задагонакарамдазамълчи,ихвърлихбързпогледкъмкрасивиячасовник,

койтомибеподарил.—Имамтрийсетминути.Аконямашнищопротив,предпочитамдатечукам,вместодаси

говоримзабившатати.ВпродължениенацяламинутаГидиъностанабезмълвенинеподвижен,опитвашеседа

преценивкаквонастроениесъмвмомента.Видяхкакитялото,иизражениетомусепроменят,какраздразнениетомусезаменяотпредчувствиезанаслада.Присвиочи,погледътмусепремрежи.Поскулитемуизбируменина,разтвориустниидълбокопоедъх.Пристъпиоткракнакрак,когатокръвтасераздвижиичленътмусевъзбуди,желаниетомусепробуждашекатопантера,коятосепротягаследследобеднадрямка.

Почтиусещахкакстрасттатрептимеждунаскатомощноелектрическополе.Реагирахтака,кактовечебяхнаучена—пулсътмисеускори,атялотомиомекна,презвагинатамипреминалекспазъм.Очаквашего.Суматохатаоколонасмевъзбудиощеповечеинакарасърцетомидабиеощепо-силно.

Гидиънбръкнавъввътрешнияджобнасакотосииизвадителефон.Набрабързонякакъвномер,следтовавдигнателефонадоухотоси,вперилпогледвмен:

—Щезакъснеястрийсетминути.АконаАндерсъннемуеудобно,определимудруговремезасреща.—Затвориинебрежнопуснателефонаобратновджобаси.

—Толковамноготеискамвмомента—прошепнахаз,гласътмибешестаналдрезгавотжеланието.

Тойсепротегна,наместивъзбудениясичленвпанталонаисеприближикъммен.Очитемугоряхакатовъглени.

—Ела.

Поставиръканисконакръстамисжеста,койтотолковамногообичах.Натискътитоплинатанадлантамувъздействахавърхуточка,коятомекарашедапотръпвамвочакване.Погледнахгопрезрамоивидях,чепоустнитемуиграелекаусмивка—доказателство,чезнаекакъвеефектътотневинниядопир.

Провряхмесеподнайлоноватазавеса,площадкатасасансьоритеостаназаднас.Пространствотоотпредбеосветеноотслънцето,навсякъдеимашециментинайлони.Презтяхкатовмъгла,севиждахасенкитенаработниците.Чухнякаквамузика,коятобепочтизаглушенаотшумаивиковетенамъжете.

Гидиънмеповедепрезнайлоните,очевиднопознавашепътядобре.Мълчаниетомумевъзбуждашеощеповече,нетърпениетооточакванетонараствашесвсякастъпка.Стигнахмедоеднавратаитойяотвори,послебързомевкаравстая,коятощешедасепревърневнечийъгловкабинет.

Целиятградсеразстилашепредочитеми.Съвременнаградскаджунгла,вкоятотук-тамсеизвисявахасгради,гордисисторическотосиминало.Наравниинтерваликъмбезоблачнотонебесевдигахаоблаципара,аколитесеносехапоулицитекатопритоцинапълноводнарека.

Чух,чеврататазадменсезаключи,обърнахсеивидяхГидиън,койтосъбличашесакотоси.Стаятабешеобзаведена.Имашебюроистолове,авединияъгълбепоставендиван.Всичкобешепокритоснайлони,явноремонтътощенебешеприключил.

СъвсембавноиметодичноГидиънсвалижилеткатанакостюмаси,послевратовръзкатаиризата.Наблюдавахго,неможехдаоткъснаочиотидеалнотомумъжественотяло.

—Моженякойданипрекъсне—предупредиметой.—Илиданичуе.—Товапритеснявалите?—Самоакопритесняватеб.Приближи,ципътнапанталонитемубешеразкопчаниотдолусевиждашеластикътна

боксерките.—Предизвиквашме.Небипредприелнищо,акознаеш,чеимарискнякойданипрекъсне.—Нечетовабимеспряло.Мисля,ченяманищонасвета,коетобимоглодамеспре,след

катовечесъмвтеб.—Взечантатаотръкатамиияоставивърхуединотстоловете.—Имашпрекаленомногодрехи.—Обвиръцеоколоменисловкодвижениесвалиципанароклятами,допряустнидомоитеипрошепна:—Щесеопитамданетеизмачкамцялата.

—Обичам,когатомемачкаш.Свалихроклятасииточнощяхдаразкопчаясутиена,когатотойнеочакваномевдигнаиме

прехвърлипрезрамо.Извикахотизненадаизаудряхсдверъцепостегнатиямузадник.Плеснамеподупетодостатъчносилно,чедаусетяболката,аследтоваспрецизнодвижениехвърлироклятамитака,четяпаднаточновърхусакотому.Тръгнакъмдругиякрайнастаята,ръкатамусепротегнаиощевдвижениесъбубикинитеми.

Хванаъгълананайлона,койтопокривашедиванаигоотметна,следтоваменастанидаседнаиклекнапредмен.Докатосъбувашебикинитемииизмъквашеоттяхкракатами,обутивобувкинависокитокове,вдигнапогледимепопита:

—Всичконаредлие,ангелче?—Да—отговорихаз,усмихнахсеигодокоснахпобузата.Знаех,четозивъпросвключва

всичко—отродителитедоработатами.Винагиискашедаразберекаквостававглаватами,предидасезаеместялото.—Всичкоенаред.

Гидиънмедръпнадаседнанасамияръбнадиванаиразкрачикракатамитака,чевулватамисеозоваточнопредочитему.

—Кажимикакваепричинататазималкакатеричкадаетолковагладнаднес?—Ти.

—Чудесенотговор.Бутнахгопорамото.—Облякълсисъщиякостюм,койтоносешевденя,когатотевидяхзапървипът.Тогава

толковамногомисеискашедатеизчукам,нонеможехданаправяабсолютнонищо.Сегамога.Снежнодвижениеразтвориширококракатами,палецътмузапочнадамасажираклитора.

Вагинатамисесви,когатовълниотудоволствиезапочнахадапреминаватпрезмен.—Сегаиазмога—измърморитойисведеглава.Стиснахсилновъзглавницата,върхукоятоседях,стомахътмисесви,когатоезикътму

ловкосеплъзнапрезпроцепами.Минасъвсембавнопокрайотвора,дразнешемеимевъзбуждаше,следтоваизведнъжпроникнавмен.Извихсилногръбкатодъга,докатотойсииграешеснай-нежнитеточкинатялотоми.

—Искашлидатикажакакситепредставихвонзиден?—измъркатихо,авърхътнаезикамупродължавашедаседвижиоколоклиторами.Ръцетемумепритискаханадолувсекипът,когатосеопитвахдасенадигна,зададостигнамилувкатаму.—Представяхси,чесилегналаподменвърхучеренсатененчаршаф,косататиеразпилянанаоколо,очитетисапълнисвъзторгивъзбудаотмощнитедвиженияначленамивстегнатататикоприненакатеричка.

—Господи,Гидиън!—простенахаз,напълнопокоренаоттова,четолковаинтимномисенаслаждава.Бешекатосбъднатамечта—тъмниятиопасенсексбогвъввеликолепниякостюммеобслужвашесизваянитесиустни,създаденидаподлудяватжените.

—Представяхсикаксъмтехваналзакитките,приковалсъмръцететизалеглото—продължигруботой—итекарамдагопоемешотновоиотново.Малкитетвърдизърнанагърдитетисасеподулиотустатами.Устнитетисачервениимокриотсмуканеначленами.Цялатастаяеизпълненасонезисексизвуци,коитоиздаваш…Сонезибезпомощнистонове,коиточувам,когатонеможешдаспрешдасвършваш.

Изстенахточновтозимоментипрехапахустна,когатоезикътмуспрявърхуклиторамиизапочналакомодагоближе.Прехвърлихкракпрезголотомурамо,горещинатанакожатамупроникнавменпрезнежнатасгъвказадколяното.

—Искамтова,коетоискашити.Тойсеусмихнашироко.—Знам.Засмукажадноснопчетоотнервниокончания.Извикахедвачутоисвърших,кракатамисе

разтреперихаотсилнотоусещанезаосвобождаване.Всеощесетресяхотудоволствие,когатоменакарадалегнапогръбнадивана,надвесисилнотоситялонадменивкарачленаси,бешесвалилбоксеркитесисамотолкова,чедагоизвади.Протегнахсе,искахдагоусетявръцетеси,нотоймехваназакиткитеимепритиснанадолу.

—Харесвами,четихаресва—казатоймрачно.—Тисипленницанастрасттами.Бешевперилпогледвлицетоми,устнитемублестяхаоторгазмами,гърдитемусе

надигахатежко.Стояхкатохипнотизиранаотневероятнатаразликамеждупървичниямъжкар,койтоследмалкощешедамеобладаекатоживотно,ицивилизованиябизнесмен,койтопредималкобевъзбудилстрасттами.

—Обичамте—промълвихзадъхано,докатоплътнатаглаваначленамусеплъзгашепрезнабъбналитемисрамниустни.Тойнаправитласък,разтваряйкихлъзгавиямиотвор.

—Ангелче.—Заровилицевъввратамисъсстониогромнотоплътнотялонатвърдиямупениснавлезеощепо-навътре.Задъханоповтаряшеиметомиидвижешетазаси,опитвайкиседапроникнеощепо-дълбоко,описвашекръгове,правешемощнитласъци.—Господи,имамнуждаоттеб.

Отчаяниетовгласамумеизненада.Искахдагодокосна,нотойпритискашеръцетеми

надолуинеуморнодвижешебедратаси.Усещането,чеепроникналвмен,топлинатанаширокототялоначленаму,койтометъркашеимасажираше,направомепобъркваха.Азсъщозапочнахдадвижабедратаси,неможехдасеспра,идваматабяхменапрегнатидополудяване.

Устнитемудокоснахаслепоочиетоми.—Когатотевидяхдастоишдолувъвфоайето,облеченавкрасиватасижълтарокля,

изглеждашетолковасияеща,такапрекрасна.Перфектна.Гърлотомисесви.—Гидиън.—Слънцетогреешезадгърбатиизамигсипомислих,чесивидение.Опитахседаосвободяръцетеси.—Оставимедатедокосна.—Тръгнахследтеб,защотонеможахдасевъздържа,икогатотенамерих,тимежелаеше.Стиснадветемикиткиведнаръка,сложидругатаподдупетоми,повдигнаме,извади

членасиотменивследващиямоментотновоговкарасвсичкасила.Изстенах,мускулитенавагинатамисеогънахаоколотвърдиякатокамъкчлен,сякаш

искахадагоизсмучат.—О,господи,толковаехубаво!Толковаеприятнодатеусещам…—Искамдасеизпразнявърхутеб,вътревтеб.Искамтенаколене,искамтепогръбити

меискашпосъщияначин.—Нуждаясеоттебпотозиначин.—Вкарвамговтебипростонесъмнасебеси.—Тойсенаведеиустнитемустрастно

засмукахамоите.—Толковасилносенуждаяоттеб.—Гидиън,позволимидатедокосна.—Пленилсъмангел.—Започнадамецелувабурноистрастно.Прилепиустнидомоитеи

вкараезикасидълбоковустатами.—Немогадаоткъсналакомитесиръцеоттеб.Осквернявамте.Атиобичашдагоправя.

—Обичамтеб.Отновосераздвиживмен,ааззапочнахдасегърча,бедратамисенадигаха,зада

посрещнатнеговите.—Чукайме!О,Гидиън!Чукаймесвсичкасила!Застананаколенеимидадетова,закоетогомолех.Членътмуседвижешенатласъци

вътревмен,стоноветемуистрастнитемудумиселеехавухотоми.Вагинатамисестегна,клиторътмизапочнадапулсирапривсекидопирнатазамувмоя.

Тежкитемутестисисеудряхавизвивкатанадупетоми,диванътсеблъскашевголиябетоновподипривсекитласъкнаГидиънлекосепридвижвашенапред.

Животинскитезвуцинадивиянисекспритъпихаусещанетозаработниците,коитобяхасамонаняколкометраотнас.Идваматапрепускахмекъморгазма,телатанисебяхапревърналивединствениявъзможенизходзаяросттананапиращитевнасемоции.

—Щесвършавустатати—изръмжатой,поттаселеешепослепоочиятаму.Тазимисълбедостатъчна,задаменакарадасвърша.Мускулитенавагинатамисесвиваха

бясноотспазми,сякашискахадахванатидазадържатнепрестаннодвижещиясечлен,безкрайнитевълнинаоргазмазаливахацялотомитялочакдопръститенаръцетеикракатами.ИвъпрекитоваГидиъннеспираше,бедратамупродължавахадаописваткръгообразнидвиженияидамезадоволяват,докатонакраябезпомощносеотпуснахподнего.

—Ева.Сега.Тойсеотдръпнаназадиазгопоследвах,застанахнаколенеиобхванахсустниблестящия

мутвърдпенис.

Започнадасеизпразваощеприпървотозасмукване,сперматаизлизашенамощниструиисеразливашепоезиками.Запреглъщах,направогоизпивах,замаянаотдрезгавитезвуциназадоволство,коитосеизтръгвахаотгърдитему.

Бешезаровилръцевкосатамиибенавелглаванадмен,амускулитенагърдитемублестяхаотпот.Устнитемисеплъзгахапотялотоначленаму,смучехгодългоисилно.

—Спри—изстенатойисеотдръпнаотмен.—Щеменакарашдасенадървяотново.Тойвсеощебешетвърд,норешихданегоспоменавам.Гидиънобхваналицетомисръцеимецелуна,вкусоветенателатанисесмесиха.—Благодаряти.—Защомиблагодариш?Тисвършицялатаработа.—Чуканетостебняманищообщосработа—възразитойисеусмихнакатоистински

задоволенмъж.—Благодаренсъмзапривилегията.Отпуснахсеназадвърхупетитеси.—Направомеубиваш.Неможедасиедновременнотолковакрасивисексиидаговориш

така.Идвамивповече.Съзнаниетоминеможедаговъзприеме.Имамчувството,чещеоткача.Тойсеусмихнаощепо-широкоимецелуна.—Чувствотомиепознато.

13Можебизащотоазсамататоку-щобяхправилалюбов,небешетруднодавидяпризнаците

уМегуми.Илипъксексрадарътми,кактоКарисебеизразил,веченедавашенакъсо.Какватоидабешепричината,бяхнапълносигурна,чеприятелкатамиеспаласмъжа,скоготовъзнамерявашедаскъса,инесечувствашеникакщастливаоттова.

—Е,каквостана,скъсахтели?—попитахисеоблегнахнабюротой.—О,да,сложихкрай—отвърнатямрачно,—нопървогоизчуках.Реших,чещее

освобождаващо.Освентованезнамдокогащеостананасухо.—Данебисегадасъжаляваш?—Всъщност,не.Нотойсенаправинамногозасегнатиказа,чесъмгоизползваласамоза

секс.Коетодоизвестнастепеневярно,нотойсамияттвърдеше,ченеискадасеобвързва.Помислих,ченямадаепроблемдаправимнеобвързващобеденсекс.

—Исегасечувствашобърканаивиновна.—Усмихнахйсесъчувствено.—Забравили,ченетисееобаждалотпетък.Обядвалеседнокрасивомомичеиосвентоваеполучилоргазъм,никакнеелошо.

Тянаклониглаванастрани.—Праваси.—Такае.Настроениетойвидимосеоправи.—Щеходишлинатренировкадовечера,Ева?—Битрябвало,нобащамиевградаивмоментасесъобразявамсплановетему.Ако

решимдаотидем,судоволствиещетевземаснас,нонямадазнамсъссигурност,предидасвършаработа.

—Неискамдасенатрапвам.—Извинениелиситърсиш?Тясеусмихнастеснително.—Можебималко.—Искашлиследработадаотидемзаедновкъщиидатезапознаясбащами?Акотой

решидаотидемнафитнес,щетидамдаоблечешнещомое.Аконеиска,щеизмислимкакводаправим.

—Добре,съгласнасъм.—Значисеразбрахме.Изадветенищешедаедобре.Азощеведнъжщяхдапокажанабащами,чеводясъвсем

нормаленживот,аМегумищешедаспредасетерзаеотраздялатасМайкъл.—Тръгвамевпет.

***

—Туклиживееш?—попитаМегуми,вдигнаглаваизагледасградата.—Хубавоместенце.Същокактодругитепостройкинаобточенатасдърветаулицаитазиимашеистория.

Личешесипоархитектурнитеорнаменти,коитосъвременнитеархитективеченеизползват.Предивремесградатаебилареновиранаинадвходайбепоставенмодереннавес,направенизцялоотстъкло.Тазиновапридобивкаучудващодобрепасвашенастаратафасада.

—Хайде—подканихяазисеусмихнахнаПол,койтониотворивратата.Когатослязохмеотасансьора,трябвашедаположаголемиусилия,заданепогледнакъм

врататанаГидиън.Каклищяхдасепочувствам,акоможехдазаведаприятелкавжилище,коетосподелямедвамата?Многомисеискашедаевъзможно.Искашемиседаизградимобщобъдеще.Отключихврататанаапартамента,поканихМегумидавлезеивзехчантатай.

—Чувствайсекатоудомаси.Отивамсамодакажанабащами,чесметук.Тягледашесширокоотворениочиголемияхолиприлежащатакъмнегокухня.—Тозиапартаментенаправоогромен.—Наистинанямаменуждаоттолковамногопространство.—Нокойбисеоплакал?—ухилисетя.—Такасие!Тъкмопристъпвахвкоридоракъмстаятазагости,когатомайкамиизскочиотмалкия

коридор—онзикъмстаитенисКари,отдругатастананахола.Спряхизумена,когатовидях,чееоблеченасмояполаимояблуза.

—Мамо,каквоправиштук?Зачервенитейочисеспряхавточканякъдеоколокръстами.Лицетойбешетака

пребледняло,чегримътйизглеждашенеестественосилен.Втозимоментосъзнах,чееизползваламоитегримове.Макаротвременавремеданисмятахазасестри,азимахсивитеочииматоватакожанабащамииизползвахгримовевсъвсемдругнюансоттози,койтоподхождашенамайками.

Усетих,чезапочвалекодамисеповдига.—Мамо?—Трябвадатръгвам—изречетя,бездамепогледневочите.—Неразбрахкогаестанало

толковакъсно.—Защосиоблеченасмоидрехи?—попитах,въпрекичезнаехотговора.—Разляхнещовърхуроклятаси.Щетигивърна.—Подминамебързо,нощомвидя

Мегуми,отноворязкоспря.Неможехдапомръдна,имахчувството,чекракатамисазакованизапода.Свихръцев

юмруци.Срамът,койтоизпитвашемайкамивмомента,мибешедоболкапознат.Гърдитемисестегнахаотгнявиразочарование.

—Здравей,Моника!—Мегумипристъпинапредияпрегърна.—Какси?—Здравей,Мегуми.—Майкамиявносечудешекакводакаже.—Многосерадвамдате

видя.Искамиседамогадапоостанасвас,момичета,нонаистинаужаснобързам.—Кланситуклие?—попитахаз,защотонебяхобърналавниманиенаколите,паркирани

предсградата.—Не,щевзематакси.Немепогледнавочитедорикогатообърнаглавакъммен.—Мегуми,имашлинещопротивдаситръгнешстакситонамайками?Извинявай,чете

подведохтака,ноизведнъжсепочувствахдостазле.—Разбирасе.Тявперипогледвлицетомиисъссигурностзабелязапромянатавнастроениетоми.—Нямапроблем.Тогавамайкамивдигнапогледкъммен,аазнезнаехкакводайкажа.Бяхотвратенакакто

отчувствотозавина,изписанополицетой,такаиотмисълта,чееизневериланаСтантън.Щомимашенамерениедагоправи,трябвашедаможедапонесепоследствията.Точновтозимоментсепоявиибащами.Влезе,облеченвдънкиитенискаибос,акасатамувсеощебешевлажнаоттоку-щовзетиядуш.Кактовинагикъсметътмибешенаправоотличен.

—Татко,таваеприятелкатамиМегуми.Мегуми,запознайсесбащамиВикторРейъс.БащамиотидедоМегумиисездрависаснея.Дваматасмайкамиочевидносеотбягваха.

Товаобаченемипопречидаусетяискрите,коитопрехвърчатмеждутях.—Помислих,ченямадаелошодаизлеземзаедно—казахаз,колкотодазапълня

неловкотомълчание,—носеганикакнемисеизлиза.—Трябвадатръгвам—повториотновомайкамиистисначантатаси.—Щедойдешлис

мен,Мегуми?—Да,разбирасе—отвърнаприятелкатамиимепрегърназадовиждане.—Щетисе

обадяпо-къснодавидякакси.—Благодаря.Хванахръкатайиястиснах,предидауспеедаяизмъкнеотмоята.Вмомента,вкойтовходнатавратасезатвори,сеобърнахитръгнахкъмстаятаси.Бащамимепоследва.—Чакай,Ева.—Вмоментанеискамдаговорястеб.—Неседръжкатодете.—Моля?—възкликнахазисеобърнахкъмнего.—Пастрокътмиплащанаеманатози

апартамент.Искашедаживеянадобреохраняваномясто,задабъдавбезопасностотНейтън.Помислилизатова,докаточукашеженаму?

—Мерисидумите.Всеощесимидъщеря.—Правси.Изнаешликакво?—попитахазитръгнахкъмкоридора.—Дотозимомент

несебяхсрамувалаоттова.

***

Лежахвлеглотоси,вперилапогледвтавана,искашемиседасъмсГидиън,нознаех,чевмоментатойимачаспридокторПитърсън.ВместотоваизпратихсъобщениенаКари:„Имамнуждаоттеб.Върнисепо-скоро“.

Наближавашеседем,когатонаврататасепочука.—Бебчо,азсъм.Отворими.Отворихбързовратата,спуснахсекъмнегоигопрегърнахсилно.Тоймевдигнанаръце,

внесемевстаятаизатворискракврататаследсебеси.Оставименалеглото,седнадоменимепрегърнапрезрамо.Миришешемногоприятноналюбимиясипарфюм.Облегнахсенанего,бяхблагодарназабезрезервнотомуприятелство.Минаханяколкоминути,предидапроговоря.

—Майкамиибащамисаспализаедно.—Знам.Извихглаваигопогледнах.—Чухги,когатотръгвахнаснимкиднесследобед—отвърнатойинаправигримаса.—Гадост!—Стомахътмисенадигна.—Да,инаменнемихареса—измърморитойипрокарапръстипрезкосатами.—Баща

тиседиотвъннадиванаиизглеждасмазан.Казалимунещо?—Да,засъжаление.Държахселошоисегасечувствамзле.Трябвадапоговоряснего,но

миемногостранно,защотовмоментаизпитвамнай-голямасимпатиякъмСтантън.Ааздоринегохаресвамособено.

—Тойседържидобрекъмтебикъммайкати,аизневярататакаилииначеникоганееприятна.

—Нямашедасъмтолковаядосана,акобяхаотишлинякъдедругаде—изпъшкахаз.—Искамдакажа,чепакнямашедаеправилнооттяхнастрана,нотойплащанаеманатозиапартамент.Итоваправинещатаощепо-грозни.

—Такае—съгласисеКари.—Каквощекажешдасепреместим?Каривдигнавежди.—Самозащотородителитетисасечукалитук?—Не—отвърнахаз,станахизапочнахдакрачанапред-назад.—Избрахметози

апартамент,защотоедобреохраняван.ТогаваимашесмисълдасевъзползвамеотпомощтанаСтантън,защотоНейтънпредставлявашезаплахаибешеважнодасмевбезопасност,носега…—Погледнахго.—Сегавсичкоесъвсемразлично.Струвамисе,чевеченеереднодасметук.

—Къдедасепреместим?НанякоедругомястовНюЙорк,къдетоможемдасипозволимсамидаплащаменаема?ИлиизобщодасемахнемотНюЙорк?

—НеискамданапускамНюЙорк—уверихгоаз.—Работататиетук.Моятасъщо.„Гидиънсъщо.“Карисвирамене.—Разбирасе.Кактокажеш.Съгласенсъм.Тойвсеощеседешеналеглото,отидохдонегоигопрегърнах.—Щепоръчашлинещозавечеря,докатопоговорясбащаси?—Имашлинещопредвид?—Не.Изненадайме.Отидохприбащасииседнахдонегонадивана.Сърфирашенатаблета,ногоостави,

когатомевидя.—Съжалявамзатова,коетоказах—започнахаз.—Негомислех.—Напротив,мислешего—отвърнатойисепочесаизмореноповрата.—Инете

обвинявам.Иазсамиятвмоментанесегордеясъссебеси.Инямамникаквоизвинение.Знаех,ченепостъпвамправилно.Тясъщо.

Седнахнадиванаточносрещунего,облегнахсеисвихкракаподсебеси.—Междувасимастрахотнахимия.Знамкаквое.Тоймепогледнаизпитателноснеспокойнитесиисериознисивиочи.—ИмеждувассКросетака.Видяхго,когатобешетукнавечеря.Щесеопиташлида

оправишотношениятасиснего?—Многобихискала.Товапроблемлиезатеб?—Обичалите?—Да—отвърнахазилекосеусмихнах.—Ноиманещоповечеоттова…изпитванужда

отмен.Няманещо,коетонебинаправилзарадимен.—Тогавазащонестезаедно?—Ами…достаесложно.—Винагиесложно—казатоймрачно.—Вижкакво,трябвадазнаеш…Обичаммайкати

отмомента,вкойтоявидях.Това,коетостанаднес,нетрябвашедасеслучва,нотоозначавамногозамен.

—Разбирам.—Протегнахсеигохванахзаръката.—Икаквощестанесега?—Утресеприбирамвкъщиищесеопитамдапремислянещата.—ДваматасКариобсъждахмевъзможносттададойдемвСанДиегопо-следващия

уикенд.Простодасепомотаемзаедно.ДасевидимстебисдокторТравис.—ГоворилалисисдокторТрависзатова,коетотисееслучило?—Да.Тимиспасиживота,катомезаведепринего—отвърнахсъвсемискрено.—

Безкрайносъмтиблагодарназатова.Майкамимепращашеприкаквилиненадутипсихоаналитици,скоитонеможехдаустановяникаквавръзка.Имахчувството,чемеизучаваткатолабораторнамишка.ДокторТрависменакарадасепочувствамнормална.ОсвентоватамсрещнахКари.

—Виедваматаспряхтелидамеобсъждате?—КатоподадензнакКарисепоявивхоласменютовръка.—Знам,чесъммногопривлекателен,нопо-добресипестетесилитезатайландскатахрана,коятосъмпоръчал.Идвасъвсемскоро,притовавогромниколичества.

***

Надругатасутринбащамихванаполетавединайсетчаса,затовасеналожидаоставяКаридагоизпрати.Сбогувахмесе,предидатръгназаработа,исиобещахмеследващияпът,когатосечуем,дауточнимплановетезапътуванетонидоСанДиего.

Седяхназаднатаседалкавтакситоипътувахкъмработа,когатосеобадиБрет.Замигсепоколебахдалиданеоставягласоватапощадасевключи,носледтоваразмислихивдигнахтелефона.

—Здрасти!—Здравей,красавице!—Казатойигласътмусеразляпосетиватамикатогорещ

шоколад.—Готовалисизаутре?—Щебъда.Вколкочасаепремиерата?КогатрябвадасменаТаймсскуеър?—Очакватдапристигнемвшест.—Добре.Нямампредставакакводаоблека.—Каквотоидаоблечеш,щеизглеждашстрахотно.—Дасенадяваме.Каквървитурнето?—Прекарвамсиперфектно—разсмясетойидрезгавиятсексизвукмивърнастарите

спомени.—НяманищообщосбаранаПит.—О,да,барътнаПит—повторихаз.Никоганямашедазабравятозибар,макарченякои

отвечерите,прекаранитам,мисегубехакатовмъгла.—Вълнувашлисезаутре?—Разбирасе,чакамснетърпениедатевидя.—Знаеш,ченямахтовапредвид.—Вълнувамсеизапромоциятанаклипа—разсмясетойотново.—Искамиседамога

дасъмстебощетазивечер,нощевземанощнияполетдоНюЙорк.Утреобаче,непременнощевечерямезаедно.

—МожелииКаридадойде?Вечегопоканихнапремиератанавидеото.Дваматасепознавате,такачепредположих,ченямадаимашнищопротив.

—Нетитрябвапазач,Ева—изсумтятой.—Могадасевъздържам.Такситоспряпред„Кросфайър“ишофьорътизключиапарата.Подадохмубанкнотатапрез

процепанапластмасоватапреградаисеизмъкнахотколата,катооставихврататаотворена,задаможедасекачиединмъж,койтоочевидномногобързаше.

—Апъказсимислех,чехаресвашКари.—Харесвамго,нопредпочитамдасмесамодвамата.Искашлиданаправимследния

компромис.Карищедойденапремиерата,нонавечерящеотидемсами?—Добре—съгласихсе.ЗадаможеГидиънпо-леснодапреглътнепредстоящатами

среща,решихдаотидемвнякойотнеговитересторантиипредложих:—Данаправялирезервация?

—Чудесно.

—Трябвадазатварям.Вечепристигамнаработа.—Изпратимисъобщениесадресаси,задазнамоткъдедатевзема.—Добре,щегонаправя—обещахаз,минахпрезвъртящитесевратиисеотправихкъм

охраната.—Утрещесипоприказваме.—Очаквамгоснетърпение.Щесевидимкъмпет.Прибрахтелефонаивлязохвнай-близкияасансьор.Качихсегоре,минахпрезстъклената

вратанаофисаивместопоздрав,Мегумизаврямобилниясивлицетоми.—Можешлидаповярваш?—възкликнатя.Отдръпнахсеназад,задамогадапрочетанаписанотонадисплея.—ТрипропуснатиповикванияотМайкъл.—Мразятакивамъже—оплакасетя.—Вединмоментнемогатбезтеб,авследващия

нетиобръщатникаквовнимание.Искаттедомига,вкойтотеполучат,аследтовазапочватдаискатнещодруго.

—Амикажимуго.—Такалимислиш?—Кажимугоправовочите.Можеданеотговаряшнаобажданиятаму,нонакраяще

полудееш.Самонесесъгласявайдасесрещнешснего.Никакнямадаехубаво,акоотновоправитесекс.

—Такае—съгласисеМегуми.—Нямадаехубаводаправимсекс,дорикогатосексътенаистинахубав.

Разсмяхсеисеотправихкъмбюротоси.Имахдавършадалечепо-важнинещаоттовадаобсъждамнечийчуждлюбовенживот.Маркбешепоелняколкопоръчкиедновременно,атриоткампаниитебяханавлезливзаключителенетап.Творческиятотделработешеусиленоипредварителнитепроектинепрекъснатосепоявяваханабюротому.Товабешелюбиматамичастотпроцеса,когатовсичкичастисесъбирахаведноисеоформяшекрайниятпродукт.

ВдесетчасадваматасМаркзадълбоченообсъждахмеразличнитеподходикъмрекламнатакампаниянаадвокатскаканторазаразводи.Опитвахмеседапостигнемточниябалансмеждусъчувствиетокъмклиента,койтопреминавапрезтежъкмоментотживотаси,инай-ценнотокачествонаадвоката—способносттадаехитърибезмилостен.

—Никоганямадамисеналожидаприбягнадоуслугитеим—заявиМаркмалконеочаквано.

—Такае.—Трябвашемиизвестновремедаразбера,чеимапредвидадвокатскатакантора.—Никоганямадатисеналожи.ИзгарямотнетърпениеличнодапоздравяСтивънповременаобяда.Толковасерадвамзавасдвамата.

Марксеухилиисепоказахалекокривитемузъби,коитоспоредменгоправехамногочаровен.

—Никоганесъмбилтакащастлив.Наближавашеединайсетивечеработехмепокампаниятанаединпроизводителнакитари,

когатотелефонътнабюротомииззвъня.Изтичахдонего,грабнахслушалкатаипоздравихпообичайнияначин,нобяхпрекъснатаотписък:

—О,боже,Ева!Току-щоразбрах,чеидветещеходимнапромоциятана„Сикс-Найнтс“.—Айрланд?—Чекойдруг!СестратанаГидиънбешетолковаразвълнувана,чегласътйзвучешекатонадете,анекато

наседемнайсетгодишна.—Обожавам„Сикс-Найнтс“,БретКлайненаправоневероятен.КактоиДарънРъмсфелд.

Тойебарабанистът.Итойеадскияк!Разсмяхсе:

—Аслучайнодахаресвашимузикатаим?—Ха,многоясно!Вижкакво—започнатяигласътйизведнъжстанасериозен,—мисля,

чеутретрябвадасеопиташдапоприказвашсГидиън.Налиразбираш,простоминипокрайнегоимукажи„Здрасти“.Кълнасе,чесамодаоткрехнешвратата,тойведнагащесевтурнепрезнея.Страшномногомулипсваш.

Облегнахсеназадвстолаипродължихсролята.—Такалимислиш?—Толковаеочевидно.—Изащоситолковаубедена?—Незнам.Каксепроменягласътмунапример,когатозапочнедаговоризатеб.Немога

даобясня,нотиказвам,чебидалвсичкодасевърнешпринего.Тисимуказаладамевземеутре,нали?

—Неточно…—Такасиизнаех.Винагиправитова,коетомуказваш—засмясетя.—Междудругото,

многотиблагодаря.—Благодаринанего.Многощесерадвамдасевидимотново.Айрландбешеединствениятчовеквсемейството,къмкоготоГидиънизпитвашенай-

искреничувства,макарчеполагашеголемиусилиядагиприкрива.Споредменможебисестрахувашеданебъдеразочарованилиданепредадетезичувствапонякакъвначин.Незнамточнокаквабешепричината,ноАйрландбоготворешебратси,атойседържешенастраниотнея,макаротчаянодасенуждаешеотобич.

—Обещайми,чещесеопиташдапоговоришснего—настоятя.—Всеощегообичаш,нали?

—Повечеотвсякога—отговорихсъвсемискрено.Тязамълчазамиг,апослеказа:—Променилсеемного,откактосезапознастеб.—Възможное.Азсъщосъмсепроменила—признахисепоизправих,когатовидях,че

Маркизлизаоткабинетаси.—Сегатрябвадасезахващамзаработа,ноутрещесипоговорим.Ищесинаправимпланзаденяпоженски,закойтоговорихме.

—Чудесно!Доутре.Затворихтелефона,станамимногоприятно,чеГидиънеизпълнилобещаниетосиище

вземеАйрландсъссебеси.Идваматанапредвахме,кактозаедно,такаипоотделно.—Сбебешкистъпки—прошепнах.Исезаловихзаработа.

***

ТочновдванайсетчасадваматасМарксеотправихмекъмфренскотобистро,къдетоимахмесрещасъсСтивън.Когатовлязохмевресторанта,веднагазабелязахмепартньоранаМарк,въпрекичепомещениетобешеогромноипълноспосетители.

СтивънЕлисънбешеедърмъж—висок,широкоплещестимускулест.Имашесобственастроителнакомпанияипредпочиташедаработипостроежите,заедносподчиненитеси.Нотова,коетоведнагапривличашепогледа,бешеяркочервенатамукоса.СестрамуШонаимашенеговатакоса,кактоивеселияму,жизнерадостеннрав.

—Здрасти!—поздравихигоцелунахпобузата,снегоможехдаседържамногопо-свободно,отколкотосшефаси.—Поздравления!

—Благодаряти,миличка!Маркнай-послерешидаменаправипочтенмъж.—Зацелтаенужнодостаповечеоттовадаминешподвенчило—немуостанадлъжен

Маркидръпнастола,задаседна.—Коганесъмбилпочтеничестенстеб?—запротестираСтивън.—Ами…чакайдасипомисля—казаМарк,настанимеиседнадомен.—Когато

напримерсекълнеше,чебракътнеезатеб?—Никоганесъмказвал,ченеезамен—отвърнаСтивъниминамигна,синитемуочиме

гледахазакачливо.—Простоказвах,ченеезаповечетохора.—Ужасносепритеснявашекакдатипредложи—намесихсеаз.—Толковамибешежал

занего.—Такае—съгласисеМаркизапочнадапрелистваменюто.—Тямиесвидетелколко

жестокоинезаслуженоменаказа.—Ментрябвадасъжаляваш—троснасеСтивън.—Азгоомайвахсвино,розиицигулки.

Днинаредрепетирахкакточнодамупредложа.Ивъпрекитоватоймеотхвърли.Тойвдигнадраматичнопогледкъмтавана,нобешеясно,ченякъдедълбоковдушатаму

ранатавсеощенеезаздравяланапълно.КогатоМаркпоставиръкавърхуръкатанапартньорасииястисна,знаех,чесъмправа.

—Икакточнотипредложи?—попитахаз,макарчеМарквечемибешеразказал.Келнеркатадойдедапопитадалиискамеводаипрекъснаразговорани.Задържахмея,за

дапоръчаме,следкоетоСтивънзапочнадаразказванеговатаверсиязаслучилотосевнощтанагодишнинатаим:

—Презцялотовремесепотешекатолудипрездвеминутисибършешечелото.—Лятое—измърмориМарк.—Авресторантитеимаклиматици—възразиСтивън.—Цялатавечерпреминавтози

духинай-накраяситръгнахмезавкъщи.Вечезапочвахдамисля,ченямадагонаправи,чевечертащесвърши,атойтакаинямадаизречепроклетитедуми.Поедновремезапочнахдасепитамдалиданемупредложааз,самоисамовсичкодаприключи.Иакоотновокаже„не“…

—Несъмказвал„не“първияпът—прекъснагоМарк.—…тозипътвечещяхдамуударяедин.Щяхдамунаритамзадникаидагонатоваряна

първиясамолетзаВегас,защотовреметосивървииазнямадаставампо-млад.—Явноипо-милнямадаставаш—оплакасеМарк.Стивънсамогоизгледа.—Итака,слизамениеотлимузинатаиазсеопитвамдасиспомняонезипрекраснидуми,

скоитомупредложихминалияпът,атоймехващазаръкатаиизтърсва:„Подяволите,Стивън,трябвадасеомъжишзамен!“.

Разсмяхсеисеоблегнахнастола,заданаправямястонакелнеркатадаостависалатата.—Самотолкова?—Самотолкова—отвърнаСтивъникимнаенергично.—Многопрочувствено—обърнахсекъмМаркивдигнахпалецнагоре.—Направоси

върхът.—Виждашли?—обадисеМарк.—Направихго.—Самилищесипишетебрачнитеклетви?—попитах.—Защототоващебъдемного

интересно.Стивънсеразтресеотсмяхипривлечевниманиетонавсичкинаоколо.Преглътнахчери

доматчето,коетодъвчех,изаявих:—Нализнаеш,чеумирамдавидяпапкатасъссватбениидеи?—Ами…съвсемслучайно…

—Нееистина—възкликнаМаркипоклатиглава,когатоСтивънсенаведеиизвадиотчантатадокракатасиеднадостаобемистапапка.Бешетакапрепълнена,чеотвсякъдестърчахаизрезкиотвестници.

—Чакайсамодавидишкакватортанамерих—казаСтивънибутнапанерчетосхляб,заданаправимястонамасата.

Опитахседапотиснаусмивкатаси,когатовидях,ченай-отпредвпапкатаимасъдържаниеивсичкоеразделенотематично.

—Сватбенатанитортаопределенонямадаесформананебостъргачскрановеибулдозериоколонего—заявитвърдоМарк.

—Сериозно?—заинтригувахсеаз.—Ядавидя.

***

Вечертасеприбрах,оставихчантитенаобичайнотомясто,събухсиобувкитеисенастанихнадивана.Излегнахсепогръбивперихпогледвтавана.БяхмесеуговорилисМегумидасесрещнемв„Крострейнър“вшестиполовина,такаченямахмноговреме,нонаистинасенуждаехотмалкопочивка.Цикълътмибедошълпредишнияследобедикактообикновенобяхкиселаираздразнителнаизадабъдеситуациятаощепо-приятна,сечувствахнапълноизтощена.

Въздъхнахсяснотосъзнание,чевнякакъвмоментщемисеналожидаразговарямсмайками.Имашемногонеща,коитотрябвашедаизчистимиколкотоповечеотлагахме,толковаповечемитежеше.Искашемиседамогадаоправяпроблемитеснеятолковалесно,колкотосбащами,нотрудносттанеможешедаепричинаданесиговорим.Тямибешемайкаиазяобичах.Никакнемибеприятно,чевмоментанесеразбираме.

ПослемислитемисенасочихакъмКорин.Сигурнотрябвашепо-ранодасесетя,чежена,коятоеизоставиласъпругасииедошлаотПарижвНюЙоркзарадиединмъж,нямадасеоткажеотнеготолковалесно.НобитрябвалодапознаваГидиъндостатъчнодобре,задаразбере,чеспреследваненямашедапостигненищо.

АмиБрет…каквощяхдаправяснего?Звънецътнадомофонаиззвъня.Станах,намръщихселекоитръгнахкъмнего.Далис

Мегуминесебяхмеразбралиитяепомислила,чещесесрещнемтук?Нечеимахнещопротив,но…

—Да?—Здрасти,Ева—казамомчетоотрецепцията.—ДетективиМичнаиГрейвсот

полицейскотоуправлениенаНюЙорксатук.Подяволите!Втозимоментвсичкоостаналозагубизначение.Страхътсеразляпотялото

мииместиснавледенитесинокти.Трябвашедаимамадвокатдосебеси.Залогътбешепрекаленоголям.

Но,отдругастрана,неискахнякойдапомисли,чеимамкакводакрия.Преглътнахдвапъти,предидаотговоря.

—Благодаря.Билиимказалдасекачат?

14Сърцетомибиешедопръсване,спуснахсекъмчантатаси,изключихзвуканателефона,

койтоГидиънмибешедал,игозатворихвъввътрешнияджоб.Огледахсенаоколодавидядалииманещо,коетотрябвадаскрияоточитенадетективите.Сетихсезацветятавспалнятаизакартичката.Ноаконямахазаповедзаобиск,можехадавидятсамотова,коетоепредочитеим.

Изтичахизатворихврататанастаятаси,следтоваблъснахиврататанастаятанаКари.Дишахтежко,когатозвънецътиззвъня.Наложихсидатръгнасбавникрачкииспокойнодавлязавхола.Стигнахдовходнатавратаипредидаяотворя,поехдълбоковъздух,задасеуспокоя.

—Добървечер—поздравихаз.ПредменстоешедетективГрейвс,слабакатотръстикаженасостролицеихитрисини

очикатоналисица.Партньорътй,детективМична,бешепо-възрастенмъжсоплешивяващапосивялакосаискоремче.Тойбешеипо-мълчаливиятотдвамата.Личешеси,чеседопълватвработата—Грейвсбешетежкатаартилерия,тязадавашевъпроситеидържешеразпитваниянанокти.Мичнастоешеотстраниинепривличашевнимание,нопогледътмуначенгеоглеждашевнимателновсичкоинепропускашенитоеднаподробност.Вероятноуспехътимседължешенатова.

—Можелидавлезем,госпожицеТрамел?—попитаГрейвс,новтонайнямашеникаквамолба.

Къдраватайкестенявакосабевързананаопашка,бешеоблеченасяке,коетоприкривашепистолетанакръстай,идържешечантазадокументивръка.

—Разбирасе—отговорихазиотворихшироковратата.—Давипредложалинещозапиене?Кафе?Вода?

—Судоволствиещепийнавода—отвърнаМична.Заведохгивкухнятаиизвадихбутилкисминералнаводаотхладилника.Детективитеме

изчакахадобарплота—Грейвсбевторачилапогледвмен,аМичнаоглеждашеобстановката.—Сегалисеприбрахтеотработа?—попитатой.Ясномибеше,чезнаятотговора,новъпрекитоваотвърнах:—Прибрахсепрединяколкоминути.Искателидаседнемвхола?—Тукниедобре—заявиГрейвсстон,койтонетърпешевъзражениеипостави

износенатакоженачантанаплота.—Аконяматенищопротив,бихмеискалидавизададемняколковъпроса.Идавипокажемедниснимки.

Замръзнах.Далищяхдапонесадавидянякоиотснимките,коитоНейтънмиеправил?Замигмихрумнаналудничаватамисъл,чеможедасаснимкиотместопрестъплениетоилидориотаутопсията.Нознаех,четоваемалковероятно.

—Закаквостававъпрос?—Донасдостигнановаинформация,коятоможедаесвързанасъссмърттанаНейтън

Баркър—казаМична.—Опитвамеседапроверимвсичкиследиисенадяваме,чещеможетеданипомогнете.

Поехдълбоковъздух:—Разбирасе,щесеопитамдавипомогна,ноневиждамкакбихмогла.—ПознавателиАндрейЙедемски?—попитаГрейвс.Намръщихсе.—Не.Койетой?

Тябръкнавчантата,извадипликсъсснимкиигипоставипредмен.—Етотозимъж.Виждалилистегопреди?Протегнахтреперещипръстиивзехнай-горнатаснимка.Видяхмъжвшлифер,

разговаряшесдругмъж,койтоточносекачвашеназаднатаседалканаспрялакола.Бешепривлекателен,имашесветлорусакосаизагорялаотслънцетокожа.

—Не.Аитойнееотхората,коитосезабравятлесно,акогисрещнеш—отвърнахивдигнахпогледкъмГрейвс.—Трябвалидагопознавам?

—Вдомамубяхаоткритивашиснимки.Снималисави,бездазнаете,докатоседвижитепоулицата.Баркърпритежавашесъщитеснимки.

—Нищонеразбирам.Откъдегиевзел?—Най-вероятноотБаркър—казаМична.—ТакаликазатозиЙедемски?ЗащомуебилонаНейтъндамудавамоиснимки?—Йедемскинеказанищо—отвърнаГрейвс.—Тойемъртъв.Убите.Главатазапочвашедамеболи.—Нищонеразбирам.Непознавамтозимъжинямампредставаоткъдебимогълдазнае

нещозамен.—АндрейЙедемскиевиденчленнарускатамафия—обясниМична.—Освенчепренася

незаконноалкохолиоръжие,имамесъмнения,чесезанимаваистрафикнажени.ВъзможноеБаркърдасееопитвалдавипродадеилидавиизтъргувазатазицел.

Отдръпнахсеотплота,клатейкиглава.Неможехдаосъзнаязакаквомиговорят.НапълноразбирахзащоНейтънмепреследва.Бешеменамразилотпървиямомент,вкойтомевидя,защотобащамусебеоженилповторно,вместодаскърбизамайкаму.Мразешеме,защотозарадименгобяхазатвориливпсихиатричнаклиникаизащотобяхполучилаобезщетениеотпетмилионадолара,коитотойприемашезасвоенаследство.Нокаквообщоиматовасрускатамафия?Трафикнажени?Нищонеразбирах.

Грейвсзапочнадапрехвърляснимкитеистигнадоедна,накоятосевиждашеплатиненагривнасъссапфири.Бешепоставенадолиниясформанабуквата„L“.Безсъмнениетазиснимкабешеправенаотполицията.

—Познаталивиетазигривна?—Да.ПринадлежалаенамайкатанаНейтън.Тойдадедаяразширят,задаставанаръката

му.Носешеянепрекъснато.—БилаенаръкатанаЙедемски,когатоенастъпиласмърттаму—обясниГрейвссравен

глас.—Вероятнояеноселзаспомен.—Откакво?—ОтубийствотонаБаркър.ВперихпогледвГрейвс,защототязнаешемногоповечеотонова,коетоказваше.—Данебидаискатедакажете,чеЙедемскиевиновензасмърттанаНейтън?Тогавакой

еубилЙедемски?Погледнамеправовочите,многодобреразбирашезащозадавахтозивъпрос.—Билеубитотсобственитесихора.—Сигурнилисте?Искахдасеубедя,чесанаясно,чеГидиънняманищообщостова.Да,бешеизвършил

убийство—задамепредпази—ноникоганебиубилчовек,самозадаизбегневлизаневзатвора.

Мичнасенамръщи,когаточувъпросами.НоГрейвсотговори:—Няманикаквосъмнение.Имамегоназаписотохранителнитекамери.Единот

съдружницитемуникакнесеезарадвал,когатоеразбрал,чеЙедемскисписнепълнолетнатаму

дъщеря.Вменсезародинадежда,последванаотсмразяващстрах.—Икаквощестанесега?Каквоозначававсичкотова?—Познавателинякой,койтоесвързансрускатамафия?—попитаМична.—Господи,разбирасе,чене—отрекохразпаленоаз.—Товае…съвсемразличенсвят.

Доринемогадаповярвам,чеНейтънеподдържалподобнивръзки.Ноотдругастрана,саминалитолковагодини,откактонесъмговиждала…—СъсстегнатиотболкагърдипогледнахкъмГрейвс:—Искамдазагърбятазиистория.ИскамНейтъндапрестанедаунищожаваживотами.Щестанелитоваизобщонякога?Иследсмърттасилищепродължидамепреследва?

Тябързосъбраснимките,лицетойбешеабсолютнобезизразно.—Ниенаправихмекаквотоможехме.Каквощенаправитевиеоттукнататъкеабсолютно

вашаработа.

***

Отидохв„Крострейнър“вшестипетнайсет.Направихго,защотобяхобещаланаМегуми,аведнъжвечеябяхподлъгала.Освентоваизпитвахогромнобезпокойство,имахнуждадаседвижа,дагоизхвърляотсебеси,предидамеепобъркало.Веднагащомдетективитесиотидоха,изпратихсъобщениенаГидиън,четрябвадаговидяпо-късно,нодомомента,вкойтозаключихчантатасившкафчето,небяхполучилаотговор.

Катовсичко,коетопринадлежешенаГидиън,и„Крострейнър“бешевпечатляващкактопоразмер,такаисудобствата,коитопредлагаше.Клубът,единотстотицитеотверигатавстраната,бешенатриетажаиразполагашесвсичко,закоетоединфитнесманиакможешедамечтае,плюсспацентърибарспротеиновишейкове.

Мегумибешелекодезориентиранаисенуждаешеотпомощ,задасесправиснякоиотнай-съвременнитеуреди,затоваберешиладасевъзползваотуслугата,коятосепредлагашенавсекиновчленигост—тренировкаподръководствотонаинструктор.Качихсенапътечкатазабягане.Зазагрявказапочнахсбързоходене,аследтовапостепеннопреминахкъмтичане.Влязохвобичайниясиритъмипуснахмислитесисъщодаспринтират.

ВъзможнолибешедваматасГидиъннай-последасмесвободнидасъберемпарченцатаотживотасиидапродължимнапред?Нокак?Защо?Главатамибешепълнасвъпроси,коитотрябвашедазадамнаГидиънснадеждата,чеитойточнокатоменняманикаквапредставаототговорите.БешеабсолютноневъзможнодаезамесенвсмърттанаЙедемски.Неможехдадопусна,чее.

Тичах,докатомускулитенабедратаипрасцитемизапочнахадапарят,докатопоттазапочнадаселееобилнопоцялотомитяло,адробоветемезаболяхаотусилиетоданабавятвъздух.

НакраяМегумибешетази,коятомеспря.Застанапредпътечкатазабяганеиразмахаръкапредочитеми.

—Направомивзеума!Катомашинаси.Забавихкрачкаизатичахпо-бавно,следтовапреминахвходинакраяспрях.Взехкърпата

ибутилкатасисвода,слязохотпътечката,вечеусещахефектаотпренатоварването.—Мразятичането—признах,всеощезадъхана.—Какминатренировкатати?Мегумиизглеждашеизисканодоривекипзафитнес.Върхурезедавияйспортенпотник

имашеяркосиншеввцветанаклинай.Яркатакомбинациябешеподходящазалятотоимногостилна.Тялекобутнарамотосивмоето.

—Карашмедасечувствамкатонеудачник.Самообикаляхуредитеиоглеждахмъжете.Инструкторът,скоготоработих,небешелош,нобихпредпочеладамисебешепадналонзитам.

Проследихпръстай.—ТоваеДаниел!Искашлидатезапознаяснего?—Да!Тръгнахмезаеднокъмлежанкитевцентъраназалата,махнахнаДаниел,когатотойвдигна

главаинивидя.Мегумибързосвалиластика,скойтобевързалачернатасикоса,макарспоредмениснегодаизглеждашеперфектно.Имашехубавакожаиустни,зарадикоитонаправойзавиждах.

—Многосерадвамдатевидя,Ева—възкликнаДаниелипротегнаръка.—Когосинидовеладнес?

—ТоваеприятелкатамиМегуми.Идвазапървипът.—Видях,четренирасТара—заявиДаниелисеусмихнашироко.—АзсъмДаниел.Ако

имашнуждаоткаквотоидабило,простомикажи.—Щесевъзползвамотпредложениетоти—предупредигоМегумиистиснаръкатаму.—Непременно.Имашлинякаквипо-специалницеливъвфитнеса?Тесезаприказваха,ааззапочнахдасеоглеждамнаоколо.Загледахсевуредитевопитда

изберанещопо-лесно,скоетодазапълнявремето,докатогичакам.Вместотовасъзряхпознатафизиономия.

Докатопремятахкърпатасипрезрамо,забелязахнаеднаотлежанкитемоятанечакдотамлюбимарепортерка.Поехдълбоковъздухитръгнахкъмнея,наблюдавахя,докатоправешеупражненияспеткилограмовитежестивръце.Кестеняватайкосабешесплетенанарибенакост,дългитейкракасевиждахаподприлепналиякъсклин,акоремътйбешестегнатисъвсемплосък.Изглеждашестрахотно.

—Здравей,Диана!—Бихтепопиталадалиидвашчестотук—отвърнатя,оставитежеститеисеизправи,—

ноепрекаленоизтъркано.Какси,Ева?—Добре.Ати?Вусмивкатайимашенещо,коетовсекипътмедразнеше.—Нетелитревожитова,чеГидиънКросепогребалгреховетесиподкупчинатапари,с

коиторазполага?ЗначиГидиънсеоказаправ,чеИънХейгърщеизчезнещомполучипаритеси.—Аконаистинабяхубедена,чеединственото,къмкоетосестремиш,еистината,щяхда

тиякажа.—Всичкоеистина,Ева.РазговаряхсКоринЖиро.—Такали?Какесъпругътй?Дианасеразсмя:—Гидиънетрябвалодатенаемедаотговаряшзапубличниямуимидж.Почувствахсенекомфортно,думитейпопаднахаправовдесетката.—Защопростонеотидешвофисамуинегопритиснеш?Накарайгодасиплати.Лисни

питиевлицетомуилигозашлеви…—Защотонямадамупука.Изобщонямаидазабележи!Избърсахпотта,коятовсеощесестичашепослепоочиетоми,исипризнах,чевероятное

права.Многодобрезнаех,чеГидиънможедаседържикатоистинскистуденокръвензадник.—Дориидаетака,следтовасигурнощесепочувствашмногопо-добре.Дианаграбнакърпатасиотпейката.—Многодобрезнамкаквощеменакарадасечувствампо-добре.Желаятиприятна

тренировка,Ева.Сигурнасъм,чемногоскоропакщесиговорим.Отдалечисесбавнакрачка,аазнеможехдасеотърваотусещането,чеенаумиланещо.

Побихаметръпки,защотонезнаехкакво.—Стигатолкова,приключих—заявиМегумиидойдепримен.—Койбешетова?—Никой,койтодазаслужававнимание.Втозимоментчерватамисилноизкъркорихаидадоханедвусмислензнак,чесъмизгорила

калориитеоттелешкото,коетобяхизяланаобяд.—Иазвинагиогладнявамследтренировка.Искашлидаотидемдахапнемнещо?—Разбирасе—съгласихсеидвететръгнахмекъмдушовете,заобикаляйкипопътяси

уредитеихората,коитотренираха.—ЩесеобадянаКариищегопопитамдалиискададойдеснас.

—О,да!—възкликнаМегумииоблизаустни.—Казвалалисъмти,чеспоредменестрашноапетитен?

—Повечеотведнъж.МахнахзадовижданенаДаниелиизлязохмеотзалата.СтигнахмедосъблекалнятаиМегумихвърликърпатасивкошчето,точнодовхода.Аз

спряхипредидахвърлямоята,погалихспръстизбродиранотологона„Крострейнър“.Сетихсезакърпите,коитовисяхавбанятанаГидиън.Можебиследващияпътщяхдасеобадяинанегоидагопоканянавечерясприятелитеми.Можебинай-лошотобезадгърбани.

***

ОткрихмеединресторантблизодозалатаиКаридойдедавечеряснасзаедносТрей.Дваматавлязохавресторантахванатизаръка.Масатанисенамирашеточнодоголемитепрозорцинавхода,такачеповременавечерятаусещахмепулсанаградскияживот.

Седяхменавъзглавницинапода,пиехмеобилноколичествовиноислушахмекоментаритенаКаризахората,коитоминаватпреднас.ПогледътнаТрейбешеизпълненслюбов,когатосеобръщашекъмнай-добриямиприятел,имистанамногоприятно,когатовидях,чеКаримуотвръщапосъщияначин.Когатонаистинахаресвашенякого,Кариизбягвашедагодокосва.МногомисеискашедаприемачеститеимдокосваниясТрейкатознак,чесесближават,анекатосигнал,чеКаригубиинтерес.

Докатовечеряхме,МайкълотновосеобадинаМегуми,нотяневдигнателефона.КогатоКарияпопитадалиседържитака,задасеправинаинтересна,Мегумимуразказацялатаистория.

—Акотисеобадиотново,дайаздаговоря—предложитой.—Не,забога!—изсумтяхаз.—Защо?—попитаКариипремигнаневинно.—Щемукажа,четяепрекаленоовързана

вмоментаинеможадаговори,автовавремеТрейщейдавасексуалнинапътствиятака,чедасечуват.

—Звучидяволскидобре!—възкликнаМегумиипотъркаръце.—Майкълнееособеноподходящзатова,нокатосизнамкъсметасмъжете,съмсигурна,ченякойденщесевъзползвамотпредложениетоти.

Поклатихглава,бръкнахкрадешкомвчантатаси,погледнахтелефонаиостанахмногоразочарована,когатовидях,чеГидиънвсеощенееотговорил.

Карисенадвесипрезмасата,задавидикаквоправя.—Данебидаочакваштайнствениятлюбовникдатиопределисреща?

—Какво?—Мегуминаправозяпна.—Излизашснякогоинесимиказала?ПрисвихочиипогледнахядосаноКари.—Сложное.—Можедаевсичкодруго,нонеисложно—възразиКариизапочнадасеклатинапред-

назадвърхувъзглавницата.—Чистапробасексистраст.—АмиКрос?—попитаМегуми.—Кой?—троснасеКари.—Тойискаотноводасесъберат—настоятя.СегабешереднаКаридамеизгледаядосано.—Когасиговориласнего?Поклатихглава.—Обадилсеенамайками.Инееказвал,чеискаотноводасесъберем.Карисеусмихналукаво.—Билисеотказалаотновиясилюбовник,задасевърнешприсексмаратонецаКрос?Мегумимебутнапокрака.—ГидиънКросесексмаратонец?Милибоже…Всъщносттойизглеждаточнотака.

Господи!—Започнаироничнодасивеесръка.—Имателинещопротивдаспремдаобсъждамесексуалниямиживот?—измърморихи

погледнахкъмТрейзаподкрепа.Тойведнагасенамеси:—Каримиказа,чеутредваматащеходитенапремиератананякаквовидео.Мислех,че

околоклиповетевеченесевдигачактакъвшум.Сблагодарностсехванахзадумитему.—Такасие.Иазостанахизненадана.—НотамщебъдедобриятстарБрет—заявиКариисеоблегнанамасата,сякашискаше

дасподелинякакватайнасМегуми.—Ниегонаричамемъжазадкулиситеилимъжаоткупето.ПотопихпръстивчашатасисводаипръснахКари.—Стига,Ева!Щеменамокриш.—Акопродължаваштака,целиящетезалея.

***

Когатовдесетбезпетнайсетсеприбрахмевкъщи,всеощенямахникаквиновиниотГидиън.Мегумивземетрото,аниесКарииТрейсекачихмевтакси.МомчетатаведнагасеприбрахавстаятанаКари,аазостанахдасемотаявкухнята,чудехседалиданеотидавапартаментанаГидиънидапроверядалиетам.

ПонечихдавземаключоветеотчантатасииточновтозимоментКаривлезевкухнята.Бешеголдокръстаибос.Извадисметанатаотхладилникаиспрязамиг,предидатръгне.

—Добрелиси?—Да,добресъм.—Говорилисмайкаси?—Не,нощегонаправя.Облегнасенаплота:—Нещодруголитетревожи?—Вървиисезабавлявай—отпратихгоаз.—Добресъм.Утрещеговорим.—Катостанавъпрос,вколкочасатрябвадасъмготовутре?

—Бретискадамевземевпет,удобнолищетиедасесрещнемв„Кросфайър“?—Нямапроблем.Наведесеимецелунаповърханаглавата.—Приятнисънища,бебчо.Изчакахдачуя,чеврататанаКарисезатваря,следтоваграбнахключоветесииотидохв

съседнияапартамент.Вмомента,вкойтовлязохвтъмнототихожилище,разбрах,чеГидиъннеетам,норешихзавсекислучайдапогледнавстаите.Неможехдасеотърсяотусещането,че…нещонеенаред.КъдебешеГидиън?

РешихдапозвънянаАнгъс,върнахсевмояапартамент,извадихтелефона,койтоГидиънмибешедал,иотидохвстаятаси.ИтамзаварихГидиън,потъналвсобственитесикошмари.

Стреснахсе,затворихбързоврататаиязаключих.Тойсехвърливсъняси,извигръбкатодъгаиизсъскаотболка.Бешеоблеченвджинсиифланелка,лежешевърхупокривкатаналеглото,сякашезаспал,докатомеечакал.Лаптопътму,всеощеотворен,бешепадналназемята,аполеглотоимашеразпиленилистове,коитошумяхапривсяконеговодвижение.

Спуснахсекъмнего,опитвахседанамеряначиндагосъбудя,бездаизложасебесинаопасност,знаех,ченямадасипрости,акоменарани.

Тойизръмжа,отгърдитемусеизтръгнаагресивенживотинскизвук.—Никога—казарязкотой.—Никогавеченямадаядокоснеш.Замръзнах.Тялотомусеизвисвсичкасила,следтоваизпъшка,обърнасенаеднастранаипотрепери.Болкатавгласамуметласнакъмдействие.Качихсеналеглотоидокоснахрамотому.В

следващиямоментсеозовахпогръб,притиснатакъмматрака,атойсебешенадвесилнадменсневиждащпоглед.Бяхкатопарализиранаотстрах.

—Сегащеразберешкаквоеусещането—прошепнатойзаканително,бедратамусеблъскахавмоитевгрознаимитациянадвиженията,коитоправеше,когатоселюбехме.

Извърнахглаваисеопитахдаухапямускуланаръкатаму,бешетолковатвърд,чеедвазабихзъбивнего.

—Мамкаму!ТойсеотдръпнаиазгонеутрализирахкактомебешеучилПаркър,хвърлихгонаедна

странаисеосвободих,скочихотлеглотоиизбягах.—Ева!Обърнахсеизастанахслицекъмнего,готовазабитка.Тойсеизтърколиотлеглото,замалкодападненаколене,ноуспядасезадържиидасе

изправи.—Извинявай.Заспалсъм…Господи,колкосъжалявам.—Добресъм—казахаз,насилвайкиседазвучаспокойно.—Спокойно!Прекараръкапрезкосатаси,гърдитемусенадигахатежко.Лицетомубеобляновпот,

очитезачервени.—Господи!Пристъпихкъмнего,опитвахседапотиснавсеощетрепкащиявменстрах.Товабешечаст

отсъвместнияниживот.Идвамататрябвашедагоприемем.—Спомняшлисикаквосънува?Гидиънпреглътнашумноипоклатиглава.—Нетивярвам.—Подяволите,трябвадамиповярваш.—СънувашеНейтън.Колкочестотисеслучва?—Протегнахсеивзехръкатаму.—Незнам.

—Немелъжи.—Нетелъжа—сопнасесърдито.—Многорядкосиспомнямкаквосънувам.Дръпнахгокъмбанята,съвсемсъзнателноискахдагонакарамданаправикрачканапред

кактовъвфизическия,такаивпсихическиясмисълнадумата.—Детективитедойдохаприменднес.—Знам.Дрезгавинатавгласамумеразтревожи.Колколидългобешесънувал?Станамимъчнопри

мисълта,чесееизмъчвал,чеебилсамиестрадал.—Ипритеблидойдоха?—Не,носаразпитвализамен.Запалихлампатаитойизведнъжспря,стиснаръкатамипо-силноименакараиаздаспра.—Ева.—Влизайподдуша,шампионе.Щеговорим,следкатосеизкъпеш.Взелицетомивръцеидокоснаскулитемиспалци.—Бързашпрекаленомного.Намалитемпото.—Неискамдаизпадамвужасвсекипът,когатосънувашкошмари.—Самоминута—прошепнатой,наведесеидопрячеловмоето.—Изплашихте.Аз

самиятсъмизплашен.Некасидадемминута,задасесправимстова.Втозимигомекнах,сложихръкавърхусърцетому,коетобиешебясно.Заровиносвкосатами.—Некадатепомириша,ангелче.Датепочувствам.Датикажа,чесъжалявам.—Добресъм.—Нотова,коетосеслучи,неедобре—възразитой,всеощеговорешетихоизагрижено.

—Трябвашедатеизчакамвнашияапартамент.Допряхбузадогърдитему,харесаминачинът,покойтоказа„нашияапартамент“.—Цялавечерсипроверявахтелефона,очаквахдамиизпратишсъобщение.—Работихдокъсно.—Ръцетемусеплъзнахаподблузатамиидокоснахакожатанагърба

ми.—Следтовадойдохтук.Искахдатеизненадам…даправимлюбов…—Можебивечесмесвободни—прошепнахигостиснахзафланелката.—

Детективите…струвамисе,чевсичкощебъденаред.—Обясними!—Нейтънимашееднагривна,коятовинагиносеше…—Съссапфири.Многоженствена.Вдигнахпогледкъмнего.—Да.—Продължавай.—Открилисаянаръкатанаединубитмафиот.Членнарускатамафия.Споредтяхната

версиястававъпросзанеразбирателствомеждудвамапрестъпници.Гидиънприсвиочииостананапълнонеподвижен.—Многоинтересно.—Откаченое.Говорехазамоиснимкиизатрафикнажени,коетоняманищообщос…Тойпритиснапръстидоустнитемиименакарадазамълча.—Интересное,защотогривнатабешенаръкатанаНейтън,когатогооставих.

***

Докатосимиехзъбите,наблюдавахГидиън,койтосекъпеше.Сапунисанитемуръцесеплъзгахапотялотомусбързи,почтигрубиотмеренидвижения.Втяхнямашенищоотинтимнияначин,покойтогогалех,сякашгобоготворях,нищоотлюбовтаиблагоговението,коитоизпитвахкъмнего.Изкъпасесамозаняколкоминути,излезеоткабинатавцялатакрасотанаголотоситяло,следтовавзекърпаиизбърсаводатаоткожатаси.

Когатосвърши,застаназадгърбами,сложиръценабедратамиимецелунаповрата.—Нямамникаквивръзкисподземниясвят—прошепнатой.Изплакнахустатасиигопогледнахвогледалото.—Нещопритеснявалите,чемиказваштова?—Предпочитамаздатигокажа,вместодамепиташ.—Някойеположилдостаусилия,задатезащити.—Обърнахсеигоизгледах.—

ВъзможнолиедаеАнгъс?—Не.Кажимикакеумрялмафиотът?Върхътнапръститемисеплъзнапокоремаму,бешеприятнодаусещамкакмускулитему

реагиратнадопира.—Единотнеговитехорагоеубил.Отмъщение.Билеподнаблюдение,затоваГрейвсказа,

чеиматнеопровержимидоказателства.—Значиенякой,койтоимавръзкиилисмафията,илисполицията,илиисдвете.Койтои

дагоенаправил,еизбралжертва,коятодапоемевината,бездасеналагадаплащазанея.—Немеинтересувакойгоенаправил,стигатидасивбезопасност.Гидиънмецелунапочелото.—Трябваданиинтересува—прошепнатойтихо.—Щомсаискалидамепредпазят,

значизнаяткаквосъмизвършил.

15Малкоследпетсутринта,вмига,вкойтоотворихочи,сепочувствахмоментално

разбудена.Помнехсъвсемясносъняси—внегодваматасГидиънвсеощебяхмеразделени.Вследващитеняколкоминутиимахчувството,чесамотатаитъгатамепритискаткъмлеглотокатосокови.ИскашемисеГидиъндаедомен.Искашемиседамогадасезавъртяидапритиснатялотосивнеговото.

Предишнатавечер,отчастизарадицикълами,небяхмеправилисекс.Вместотовапростосебяхменаслаждавалинатова,чесмезаедно.Лежахмегушнатиналеглотоигледахметелевизия,докатоуморатаотнеистовотобяганевъвфитнесамеповали.

Обичахтезиспокойнимоменти,когатолежахмепрегърнати.Когатосексуалнотопривличанеоставашеподповърхността.Обожавахусещанетозадъхамувърхукожатами,харесвашемиколкоидеалноизвивкитенатялотомипасватнаизваянитемумускули,каточелисмесъздадениединзадруг.

Въздъхнах.Знаехзащосъмтолкованапрегната.Бешечетвъртък—денят,вкойтоБретщешедапристигневНюЙорк.Можебидоривечебетук.

ЖивотътмисГидиънотновозапочвашедавлизавритъмитовабевъзможнонай-неподходящиятмоментБретотноводасепояви.Безпокояхсе,ченещоможедасеобърка,ченякоядумаилижестможедасеизтълкувапогрешноитакадавъзникнатновипроблеми,скоитопо-къснощетрябвадасесправяме.

Запървипътслед„раздялата“дваматасГидиънщяхмедасмезаеднонапубличномясто.Щешедаеистинскомъчение—дастоядоБрет,докатосърцетомиесГидиън.

Станахотлеглото,отидохдобанятаисеизмих,следтоваоблякохпотникишорти.ИмахнуждадасъмдоГидиън.Имахменуждаотповечевремезаеднопрединастъпващияден.

Излязохсъвсембезшумноотапартаментаисепочувствахдостапалава,докатотичахпокоридорадонеговата—нашата—врата.

Следкатовлязох,оставихключоветесинаплотавкухнятаитръгнахпокоридоракъмстаятазагости.Останахразочарована,когатонегооткрих,нопродължихдатърся,защотоусещах,чеевътре.Сетиватамибяхаизострени,винагисечувствахтака,когатобешенякъденаблизо.

Открихговголяматаспалня,бешелегналпокорем,прегърналвъзглавницатами.Чаршафътпокривашебедратаму,амускулестиятгръбиръцетеоставахаоткрити,кактоигорнатаизвивканапрекрасниямузадник.

Бешеистинскоолицетворениенаеротичнафантазия.Ибешемой.Толковамногогообичах.Искашемисепоневеднъждасесъбудидоменсудоволствие,анеотстрахилисъс

съжаление.Съблякохсесъвсемтихонасветлинатанапървитеслънчевилъчи,вглаватамисевъртяха

най-различниидеикакдадоставяудоволствиенамъжа,коготообичам.Искахдапрокарамръцеиустнипоцялотомутяло,дагонакарамдасевъзбуди,дасезадъха,дапочувствамкакпотръпва.Искахощеведнъждазатвърдявръзкатамеждунас,дамупокажа,чесъммуизцялоибезвъзвратноотдадена,предитрудностите,скоитотрябвашедасесблъскаме,дазастанатмеждунас.

КолянотомипотънавматракаиГидиънведнагасесъбуди.Изпълзяхдонего,притиснахустнидодупетомуипослебавногипридвижихнагоре.

—Ммм,Ева—измъркатойспресипналгласисепротегна.—Надявайсе,чесъмаз,шампионе—казахазилекогоухапахпорамото.—Впротивен

случайлошотисепише.Надвесихсеотгоремуипритиснахтяловнеговото.Топлината,коятоизлъчваше,беше

вълшебнаизамоментостанахтака,задайсенасладя.—Ощееранозатеб—измърморитойипродължидалежиспокойно,допирътнателата

нимувъздействашесъщотолковадобре,колкотоинамен.—Многорано—съгласихсе.—Гушналсивъзглавницатами.—Миришеминатеб.Помагамидаспя.Отметнахкосатаидопряхустнидовратаму.—Многоемило,чегоказваш.Искамисецялдендасилежимтака.—Налинесизабравила,чеискамдазаминемзауикенда?—Несъм.—Прокарахръкапобицепсаму,пръститемисеплъзнахапотвърдиямускул.—

Очаквамгоснетърпение.—Щетръгнемвпетък,веднагаследкатосвършишработа,ищесеприберемвпонеделник

точнонавреме,заданезакъснееш.Неенеобходимодавземашнищодруго,освенпаспортаси.—Итеб.—Целунахрамотомуипродължихбързоинервно:—Желаятеидойдохс

намерениедатеимам,номожедаемалкомръсничко.Искамдакажа,чевечесъмнакрая,илипонетакасимисля,ноаконесипадашпосексповременацикъл—нещо,коетонапълноразбирам,защотодосегаиазнесипадах…

—Падамсипотеб,ангелче.Готовсъмдаправясексстебнавсякъдеиповсякакъвначин.Тойсеразмърдавпредупреждение,чевъзнамерявадасеобърне.Плъзнахсенаедна

странаисезагледахвмускулитему,коитосестегнахапридвижението.—Седнивлеглото—помолихаз,авглаватамисевъртешемисълта,чеедорипо-

прекрасен,отколкотосъмвсъстояниедаоценя.Илипъкпо-възбуден,закоетоникоганебихмусеразсърдила.—Облегнисенатаблата.

Настанисекактомубяхнаредила,изглеждашесъненисекси,побузитемубешенаболабрада.Седнахвскутамуигообкрачих.Наслаждавахсенапривличанетомеждунас,напрекраснотоипредизвикателноусещанезаопасност,коетоизлъчваше,дорикогатосипочиваше.ЗащотоГидиъннебешеукротениникоганямашедабъде.Същокатопантера,чиитоноктисаопасни,нищочесаскрити.

Товабешеедноотнещата,коитомеправятщастлива.Когатобешесмен,омекваше,нооставашевереннасебеси.Всеощебешесъщиятмъж,вкоготосевлюбих—струденхарактеричепатиособености—ноедновременностовасебешепроменил.Бешевсичкозамен,всичко,коетоискахиоткоетосенуждаех,въплътеновединдалечнеидеаленмъж.

Отметнахкосатаотлицетомуипрокарахвърханаезикасипоизвивкатанадолнатамуустна.Горещитемусилниръцестиснахабедратами.Отвориустаиезикътмудокоснамоя.

—Обичамте—прошепнахаз.—Ева.Наклониглаваизапочнадамецелувавсепо-дълбоко.Устнитему,едновременнотолкова

твърдиимеки,сепритиснахавмоите.Езикътмунавлезедълбоко,ближешеме,сякашискашедаусетивкусами.Триенетовърхунежнататъканвустатамипредизвикатръпки,коитосеразляханавълнипоцялотомитяло.Помеждуничленътмузапочнадасеудължаваиудебелява.Нежнатакатокопринакожапарешекоремами.

Зърнатамисестегнахаистанахаболезнени,потръпнахизапочнахдагитъркамвгърдитему.

Гидиънпротегнаръкаиобхванатилами,задържаменеподвижна,докатомецелуваше

страстно.Прилепижадноустатасивмоятаизапочнанастървенодасмучеустнитеиезиками.Изстенахисеизвихкатодъга,впилапръстивчернатамукоса.

—Господи,какмевъзбуждаш—изръмжатойисвиколене.Бутнаменазад,тялотомубешекатолюлка,вкоятосеотпуснах.Обхванагърдитемив

ръце,палцитемуописвахакръговеоколонабъбналитезърна.—Самосепогледни.Толковасикрасиваисекси.Навсякъдевменсеразлятоплина.—Гидиън…—Понякогаприличашнанедостижималеденакралица.—Тойстисназъбиипровряръка

междукракатами,пръститемунежнопроникнахавцепкатами.—Ивследващиямоментседържишкатосега.Неудържимаистрастна.Искашръцетеминавсякъдепотялотосиичленамивтеб.

—Такавасъмзарадитеб.Тимекарашдаседържатака.Правишгоотмига,вкойтотесрещнах.

Гидиънплъзнапогледпотялотоми,апослепроследилиниятасдлани.Потреперихвмомента,вкойтопръститенаеднатамуръкадокоснахагърдата,анадругатапогалихаклиторами.

—Искамте—казатойсдрезгавглас.—Иазсъмтук—гола.Устнитемубавносеизкривихавпрелъстителнаусмивка:—Небихпропусналтазивъзможност.Върхътнапръстамусеплъзнапоотворами.Надигнахселеко,задаможепо-леснода

достигнедоменипрокарахръцепораменетему.—Нонямахпредвидсекса—измърморитой.—Макарчеиотнегонямадасеоткажа.—Смен.—Самостеб—съгласисетойидокоснасъвсемлекозърнотонагърдатами.—Сегаи

завинаги.Изстенах,протегнахръкаихванахчленаму,стиснахгоздравоизапочнахдадвижадланта

сиоткоренадовърха.—Самокатотепогледна,ангелче,започвамнеистоводатежелая.Искамдасъмстеб,да

разговарямстеб.Искамдачувамсмехатиидатепрегръщам,когатоплачеш.Искамдастоядотеб,дадишамсъщиявъздухидасподелямживотасистеб.Искамвсякасутриндасесъбуждамдотебкактосега.Искамтеб.

—Гидиън—наведохсеигоцелунах,—азсъщотеискам.Тойзапочнадасииграесвръхчетонагърдатами,мачкашеимасажирашеспръсти

твърдотозърно.Сдругатаръкатъркашеклиторамииотгърдитемисеизтръгнаслабстон.ЧленътнаГидиъннабъбнавръцетеми,тялотомуреагирашенарастящотожеланиенамоето.

Встаятапостепеннопросветлявашеподлъчитенаизгряващотослънце,новъншниятсвятизглеждашенасветлиннигодиниотнас.Интимносттанатозимигбеедновременнострастнаисладкаимеизпълвашесрадост.

Продължихнежноисблагоговениедагалявъзбудениямучлен,единственатамицелбешедамудоставяудоволствиеидамупокажаколкомногогообичам.Тоймедокосвашепосъщияначин,очитемубяхакатопрозорецкъмнараненатамудуша,коятосенуждаешеотменточнотолкова,колкотоиазотнего.

—Щастливсъмстеб,Ева.Правишмещастлив.—Щетеправящастливдокраянаживотати—обещахаз.Раздвижихбедраигорещата

страстсеразляповенитеми.—Товаенай-голямотомижелание.

Гидиънсенаведеидокосназърнотомисвърханаезикаси—бързодвижение,коетосъбудивгърдитемиостъркопнеж.

—Обожавамгърдитети.Знаешлитова?—А,значизарадитовасимехаресал,зарадибалконами?—Продължавайдамедразниш,ангелче.Такамидавашоснованиедатенапляскам.А

знаеш,чехаресвамидупетоти.Присъствиетомумебезавладяло,чувствахгооколосебеси,вътревсебеси.Чувствах

топлинатаму.Страсттаму.Възбудениятмучленпулсирашевръкатами,кадифенатамуглавичкаблестешеотпървитекапкипредеякулационнатечност.

—Кажи,чемеобичаш—помолихгоаз.Гидиънсрещнапогледами.—Знаеш,чеетака.—Представисикакбисечувствал,аконикоганетибяхказалатезидуми.Аконикогане

сигичувалотмен.Тойпоедълбокодъхигърдитемусеразшириха.—Кросфайър.Ръцетемиспряхадагогалят.Тойтежкопреглътна.—Товаетвоятадума,коятоможешдаупотребиш,когатонещатастанатпрекалени,когато

неможешдапонесешповече.Товаеимоятадума,защотомекарашдасечувствамточнотака.Презцялотовреме.

—Гидиън,аз…Оставимебездуми.—Когатотиякажеш,означава„Спри!“.—Махнаръкатаотгърдитемиияплъзнакъм

бузатами.—Когатоазякажа,означаваникоганеспирай.Каквотоидаправишсмен,имамнуждадапродължишдагоправиш.

Надигнахсеисенадвесихнаднего.—Позволими.—Да.Пръститемусеотдръпнахаотпроцепамиимигпо-късночленътмумеизпълни,горещата

главичкаразтваряшечувствителнитетъкани.—Бавно—наредитойнежноиспремреженпогледзапочнасладострастнодаоблизва

пръсти.Изглеждашетолковапорочен,докатобезвсякакъвсрамвършешенещо,коетоповечетохора

небихаприели.—Помогними.Винагимибешетруднодагопоемапотозиначин,катоизползвамсамотежесттана

тялотоси.Въпрекичеотчаяносенуждаехотнеговтозимомент,членътмубешепрекаленоголям.

Тойобхванабедратами,започнабавноиспокойнодамедвижинагоре-надолуипотозиначиннаместиплътниясивъзбуденпенисвмен.

—Почувствайвсекисантиметър,ангелче—прошепнатой.—Почувствайколкотвърдсигонаправила.

Бедратамисеразтрепериха,когатопотъркаедначувствителнаточкавътревмен.Стиснахгозакитките,вагинатамипотръпнавспазъм.

—Несвършвай—предупредиметойсонзивластентон,койтотакамевъзбуждаше,чебяхготовавсекимоментдаизбухна.—Несвършвай,докатонемепоемешпелия.

—Гидиън.

Бавнотонепрекъснатотриене,коетоусещах,докатопрониквашевменнаправомеподлудяваше.

—Мислисизатова,колкодобресечувстваш,когатосъмвътревтеб,ангелче.Когатомалкатати,ненаситнакатеричкаимаоколокакводасестегне,докатосвършваш.

Втозимоментмускулитенавагинатамисестегнахаоколонего,неспособнидаустоятнавъзбуждащатадрезгавинанагласаму.

—Побързай.—Тиситази,коятотрябвадамепусневътре.Очитемупроблясваханасмешливо.Накарамедасеоблегнаназадитакапромениъгъла,

подкойтоседвижех.Плъзнахсенадолуиизведнъжбезвсякаквоусилиепоехчленамудокорена.—Ооо!—Мамкаму!—Тойотпуснаглаваназад,започнададишабързоитежко.—Невероятное

датеусещам.Стискашмесякашсимехваналасюмрук.—Миличък!—Неможахдаприкриямолбатавгласаси.Бешетолковатвърдиогроменвътревмен,бепроникналтолковадълбоко,чеедвапоемах

въздух.Погледнамесизпепеляващпоглед.—Искамтова.Тииазинищопомеждуни.—Нищо—сжарповторихзадъханоаз.Нуждатадасвършабешетолковаогромна,чеимахчувството,чегубяразсъдъкаси.—Шшшт!Туксъм!Гидиънприближипалецадоустатаси,навлажнигосезик,протегнасемеждукракатами

изапочнасточнопремеренодвижениедамасажираклиторами.Горещавълнапреминапрезтялотоми,изпотихсе,усещанетобешетолковасилно,сякашимахтреска.

Свършихвразрушителнивълниотудоволствие,вагинатамисеразтърсиотсилниотчаяниспазми.Тойизръмжа.Бешезвукнаживотинскосексуалноудоволствие,членътмунабъбнаощеповечеотненаситнотожелание,коетораздирашевагинатами.

Нотойнесвършииоргазмътмистанаощепо-интимен.Лежахпреднегооткрита,уязвима,изнемощялаотжелание.Атойнаблюдавашекаксеразпадамспронизващитесисиниочииконтролътмубеабсолютен.Фактът,ченеседвижеше,апростостоешепроникналдълбоковмен,ощеповечеподсилвашеусещанетозавръзкамеждунас.

Еднасълзасетъркулнапобузатами,емоциитеотпреживянияоргазъмбяхапрекаленосилни.

—Елатук—казатойдрезгаво,ръцетемусеплъзнахапогърбамиимепридърпахакъмнего.

Облизасезиксълзатамиинежнопотъркабузатамисвърхананосаси.Гърдитемибяхапритиснатидонеговите,ръцетемисеплъзнахаоколокръстамувпространствотомеждунегоитаблатаналеглото.Притиснахсеплътно,тялотомипродължавашедасетресеотзаглъхващитеспазми.

—Толковасикрасива—прошепнатой.—Толковасимекаисладка.Целуниме,ангелче.Извърнахглаваимуподнесохустатаси.Устнитенисесляхавгореща,влажнацелувка,

невероятноеротичнасмесицаотнеговатанезадоволенастрастивсепоглъщащатасиланалюбовтами.

Прокарахпръстипрезкосатаму,обхванахтиламуигозадържахнеподвижен.Тойпостъписменпосъщияначин,дваматаобщувахмебездуми.Устнитемубяхаплътнопритиснативмоите,езикътмуседвижешевустатами,сякашмечукаше,макарпенисътмудабешенеподвиженвътревмен.

Усетихнапрежениевцелувкатамуивначина,покойтомедокосва,иразбрах,четойсъщосетревожиотсъбитията,коитопредстояхатозиден.Извихгръбисеприлепихплътнодонего,искашемисенищоданеможеданираздели.Гидиънстисналекосъсзъбиподутатаизвивканадолнатамиустна.Простенах,атойизмърморинещоипогалинараненотомястосезик.

—Немърдай—наредидрезгаво,стиснатилами,ограничавайкивсякодвижение.—Искамдасвършасамокатотеусещам.

—Моляте—прошепнахаз.—Свършивмен.Искамдатепочувствам.Бяхменапълноопиянениединотдруг,притиснатиединвдруг,вплетени.Твърдиятму

пенисбешевътревмен,бяхзаровиларъцевкосатаму,атойсвоите—вмоята,устнитеиезицитенинастървеносечифтосваха.

Гидиънбешемой,изцяло.Ивъпрекитоваедначастотсъзнаниетомипродължавашедаепоразенаотфакта,чегопритежавампотозиначин,чележиголвлеглото,коетосподеляме,вапартамента,койтосподеляме,чеевътревмен,частотмен,чеприемацялатамилюбовистрастимидаватолковаповече.

—Обичамте—простенах,стегнахмускулитенавагинатасиигостиснах.—Толковамноготеобичам.

—Ева.Господи!Тойпотрепериисвърши.Изпъшка,прилепилустнивмоите,ръцетемусераздвижихав

косатами,дишашебързоитежко.Усетихкаксеизпразвавменимеизпълваисеразтресохотноворгазъм,вълнатанаудоволствиетопреминабавнопрезмен.

Ръцетемуседвижеханеспокойно,плъзгахасенагоре-надолупогърбами,целувкатамубепрекраснасмесицаотлюбовистраст.Усетихблагодарносттаинуждатаму,разпознахги,защотоазсаматаизпитвахабсолютносъщото.

Бешеистинскочудо,чегобяхоткрила,чеможешедаменакарадасечувствамтака,чевъпрекитежкитеспомениотминалото,можехдаобичамединмъжтолковадълбоко,отдаденоисексуално.Ичеазсаматаможехдапредложасъщотоспасениеотминалотомувзамяна.

Положихглававърхугърдитеисезаслушахвритъманасърцетому,докатопоттамусесливашесмоята.

—Ева—въздъхнатойшумно,—отговорите,коитоочаквашотмен…Трябвадамизададешвъпросите.

Прегърнахгоиизвестновремегозадържахтака,изчаквахтелатанидасевъзстановятисобствениятмипристъпнапаникадаотмине.Членътмувсеощебешевмен.По-близкиоттованеможехмедабъдем,нозанегонебешедостатъчно.Трябвашемуоще.Въввсякоотношение.Нямашедаспре,докатонезавладеевсякачастицаотменинепроникневъввсекиаспектотживотами.

Отдръпнахсеназадигопогледнах.—Нямамнамерениедаходяникъде,Гидиън.Неенеобходимодасенасилваш,аконеси

готов.—Готовсъм.—Погледнамеправовочите,погледътмубеизпълненсъссилаи

решителност.—Иимамнуждатидасиготова.Защотонямадаминемноговреме,предииаздатизадамединвъпрос,Ева.Итогаващеимамнуждаотправилнияотговор.

—Прекаленоскорое—прошепнах,гърлотомисестегна.Надигнахселеко,опитахседасеотдалечамалкоотнего,нотоймедръпнаобратноимепритиснакъмсебеси.—Незнамдалищемога.

—Нонямашнамерениедаходишникъде—напомними,стисналзъби.—Азсъщо.Защодаотлагаменеизбежното?

—Нетрябвадагледашнанещатапотозиначин.Идваматаимамепрекаленомного

травми.Аконевнимаваме,единиятотнас,илиидвамата,щесезатвориищеизолирадругия…—Задайвъпросаси,Ева—наредитой.—Гидиън…—Направиго.Отчаянаотнастойчивосттаму,замоментсепоколебах,носледтовареших,ченезависимо

какъвеповодът,имашевъпроси,коитонаистинасенуждаятототговор.—ДокторЛукас.Знаешлизащоеизлъгалмайкати?Гидиънстисназъби,погледътмустаналеден.—Опитвашеседазащитибратанаженаси.—Какво?—Облегнахсеназад,амислитемисезавъртяхавъввихрушка.—БратанаАн?

Жената,скоятосиспал?—Чукахя,несъмспалснея—поправиметойгрубо.—ВсичкивсемействотонаАнсе

занимаватспсихоанализа.Цялотоимшибаносемейство.Тясъщоепсихоаналитик.Тованеизскочиливрезултатите,докаторовешезанеявGoogle?

Кимнахразсеяно,повечеметревожешезлобата,скоятобеизрекълдуматапсихоаналитик,всееднояизплю.Товалибешепричинатаданепотърсипомощпо-рано?Иколколитрябвашедамеобича,заданаправиусилиетодапосещавадокторПитърсънвъпрекицялатасиомраза?

—Вначалотонезнаех—продължитой.—НеможахдасиобяснязащоЛукасизлъга.Татойепедиатър,забога!Битрябвалодаобичадецата.

—Оставитова.Предивсичкотрябвадаечовек!—Гневътзапулсиравмен,нажеженодобяложеланиеданамеряЛукасидагонакарамдастрада.—Немогадаповярвам,чеемогълдамегледавочитеидаминаговоривсичкионезигадостипотвойадрес.

ДаобвиняваГидиънзавсичко…дасеопитваданираздели…—Едвакогатотесрещнах,започнахдагопроумявам—казатойиръцетемуобгърнахапо-

плътнокръстами.—ЛукасобичаАн.Можебидоритолкова,колкотоазобичамтеб.Достатъчно,задапренебрегнеизневяратаидасеопитадаприкриебратйидайспестиистинатаилинеудобството.

—Такъвчовекнебитрябвалодапрактикувамедицина.—Съгласенсъмстеб.—Защотогавакабинетътмусенамиравтвоясграда?—Купихсградата,защотокабинетътмуевнея.Такамогапо-леснодаследякаквоправии

далисесправядобре…илине.Нещовначина,покойтоказа„илине“,менакарадасезамисля.Далитойимашенещо

общоснеособенопечелившитевременавпрактикатанаЛукас?Спомнихси,чекогатоКарипостъпивболницата,къмнасимашепо-специалноотношение,защотоГидиънбеединотщедритедарители.Докъдесепростирашевлияниетому?

АкоимашеначиниЛукасдабъдепоставенвнеизгоднапозиция,бяхсигурна,чеГидиъненаясносвсекиоттях.

—Абратътнаженаму?—попитах.—Каквостанаснего?Гидиънвдигнабрадичкаиприсвиочи.—Срокътнадавностзапрестъплениетосрещуменбешеизтекъл,ноотидохпринегоиму

заявихсъвсемясно,чеакорешинякогадаработикатопсихоаналитикилипосмеедапосегненадругодете,щесъздамфондснеограниченофинансиране,чиятоединственацелщеедазащитаважертвитемуидаводигражданскиинаказателниделасрещунего.Малкоследтозиразговор,тойсесамоуби.

Последнитедумипрозвучаханапълнобезизразно,коетоменакараданастръхна.Потреперих,изведнъжобзетаотвътрешенхлад.Гидиънразтъркаръцетеираменетеми,

опитвайкидаместопли,нонемепритегликъмсебеси.—Хюбешеженен.Имашедете.Момче.Самонаняколкогодини.—Гидиън.—Прегърнахгосразбиране.Неговиятбащасъщосебесамоубил.—Изборът

наХюнеепотвоявина.Несиотговорензарешението,коетоевзел.—Несъмли?—попитаследенглас.—Не,неси.—Прегърнахгоколкотоможепо-силно,искахдаусетилюбовтамиидасе

отпусне.—Амомчето…Можебисмърттанабащатамуеспестилатова,коетотисипреживял.Помислилизатова?

Гидиънвъздъхнатежко.—Помислих.Нотойнезнаекакъвебилбащаму.Знаесамо,чееизбралдасиотидеигое

оставилсам.Щеживеесмисълта,чебащамунеебилдостатъчнозагрижензанего,задаостане.

—Миличък!—Придърпахглаватамукъмсебесиияположихнагърдитеси.Незнаехкакводакажа.НеможехдаизмисляникаквооправданиезаДжефриКрос,абяхнаясно,чеГидиънмислизабащасиизамомчето,коетосамияттойебил.—Несинаправилнищолошо.

—Нуждаясеоттеб,Ева—прошепнатойнай-после.—Атисеотдръпваш.Товамепобърква.

Гушнахговобятиятасиилекогозалюлях.—Простосъмпредпазлива,защотоситолковаважензамен.—Знам,ченеечестнодаискамдасисмен—казатойиотметнаглаваназад,—тание

доринеможемдаспимведнолегло,нотиобещавам,чещетеобичамповечеотвсекидруг.Щесегрижазатебищетенаправящастлива.Знам,чемога.

—Вечегоправиш.—Отметнахкосатаотслепоочиетомуимиседоплака,когатовидяхкопнежавочитему.—Искамдаповярваш,чещеостанастеб.

—Страхувашсе.—Неоттеб—въздъхнахисеопитахдаподберадумитеситака,чедамеразбере.—Не

мога…Немогапростодасъмтвойпридатък.—Ева.—Чертитеналицетомуомекнаха.—Немогадасепроменяинеискамтидасе

променяш.Искампростодасметакивакаквитосме,нозаедно.Целунахго.Незнаехкакводаотговоря.Азсъщоискахдасподелимживотаси,дабъдем

заедноповсичкивъзможниначини.Носъщотакавярвах,чевмоментанитоединотнаснееготовзатова.

—Гидиън—целунахгоотновоиприлепихустникъмнего,—ити,иазедвауспявамедасесправимсамисъссебеси.Връзкатанистававсепо-силна,ноощенеедостатъчно.Нестававъпроссамозакошмарите.

—Кажимитогавазакаквостававъпрос.—Завсичко.Незнам…Чувствам,чесега,следкатоНейтънвеченеезаплаха,неередно

даживеявапартамент,закойтоплащаСтантън.Особеноследкатородителитемисеизчукаха.Тойвдигнаучуденовежди.—Моля?—О,да!—потвърдихаз.—Абсолютнакаша!—Преместисепримен—предложитойизапочнадаразтривагърбами,задаме

успокои.—Итакасъвсемдапрескочапериода,вкойтотрябвадасесправямсама?Цялживотлище

живеянагърбананякойдруг?—Забога!—възкликнаотчаяноГидиън.—По-добрелищесечувстваш,акосиделим

наема?

—Ха!Каточелимогадасипозволядаживеявмезонеткатотвоя,дориидаплащамсамоеднатретаотнаема.ДанеговоримзаКари!

—Тогаваможемдасенанесемтукилиакопредпочиташ—всъседнияапартамент,идваматащеплащаменаема.Въобщенемеинтересувакъдещеживеем,Ева.

Вперихпогледвнего,искашемиседаприемапредложениетому,носестрахувах,чепропускаменякакъвкапан,койтощенараниидвамани.

—Тазисутриндойдеприменведнагащомсесъбуди—посочитой.—Инатебнетихаресвадасидалечеотмен.Защодасеизмъчваме?Даживеемвединисъщиапартаментбитрябвалодаенай-малкиятнипроблем.

—Неискамдапрецакамвсичко—казахидокоснахбузатаму.—Трябвадасъмсигурна,чемеждунасщесеполучи,Гидиън.

Тойвзеръкатамиияпритиснадосърцетоси.—Азсъщоискамдасъмсигурен,ангелче.Имеждувременноискамвсичкисутринидаса

катотазиивсичкивечерикатопредишната.—Никойдоринезнае,чеотновосмезаедно.Какотраздялатащеминемнаправокъм

общотожилище?—Щезапочнемотднес.ДнесщевземешКаринапремиератанавидеото,аазщедойда

привасзаедносАйрланддавикажем„Здрасти“…—Тямисеобади—прекъснахгоаз—имиказадапоговорястеб.Искаотноводасе

съберем.—Тяеумномомиче.Тойсеусмихна,аазсезарадвахнамисълта,чеможебиезапочналдаотварясърцетосиза

нея.—Значиединиятотнасщесеприближидодругияищезапочненякакъвразговор,азще

кажа„Здрасти“наКари.Нямадаенужнодасепреструваме,чемеждунасимапривличане.Утрещеотидемзаеднонаобяд.„Брайънтпаркгрил“еидеалнотомясто.Щегопревърнемвпредставление.

Прозвучапрекрасноимноголесно,но…—Безопаснолие?—СледкатополициятаеоткрилагривнатанаНейтънвърхутрупанапрестъпник,значи

вечеимасериозензаподозрян.Товаевсичко,откоетосенуждаем.Погледнахмесе,споделяйкинадеждата,вълнениетоиочакваниятазабъдеще,коетосамо

довчераниизглеждашетвърдедалечно.Гидиъндокоснабузатами.—Направиласирезервацияза„Таблоуан“затазивечер.Кимнах.—Трябвашедаизползвамиметоти,задазапазямаса,ноБретмепоканинавечеряи

решихдаотидемнамясто,свързаностеб.—НиесАйрландимамерезервациизасъщиячас.Щесеприсъединимкъмвас.Тазимисълмепритесниисеразмърдахнеспокойно,усетихкакчленътнаГидиъннабъбва

вмен.—Ами…—Несепритеснявай—прошепнатой,очевидномисълтамувечебезаетаспо-интересни

мисли.—Щебъдезабавно.—О,да,съссигурност.Пъхнаръцеподраменетеибедратами,повдигнамеимезавъртятака,чесеоказахпод

него.—Доверимисе.

Понечихдаотговоря,нотойзатвориустнитемисцелувкаипослемечукадобезсъзнание.

***

ВзехдушисеоблякохвапартаментанаГидиън,следтовабързопрекосихплощадкатаивлязохвмояапартамент,задавземачантатаси,катопрезцялотовремесеопитвахданеизглеждамподозрително.НямахникакъвпроблемдасеприготвяприГидиън,тъйкатобезаредилбанятасцялатакозметика,коятообикновеноизползвах,имибекупилтолковадрехиибельо,чеможехспокойноникогавечеданеобличамнищоотсобствениясидрешник.

Бешепрекалено,нотойсибетакъв.Тъкмоизплаквахчашата,следкатонабързоизпихеднокафе,когатоТрейвлезевкухнята.Усмихнамисестеснително.ОблеченведноотдолнищатанаКариисъссобственатаси

ризаотпредишнатавечер,тойизглеждашесъвсемкатоудомаси.—Доброутро!—Доброинатеб.—Поставихчашатавмиялнатаисеобърнахкъмнего.—Радвамсе,че

дойдеснаснавечеря.—Азсъщо.Бешеприятно.—Искашликафе?—попитах.—Судоволствие.Трябвадасеприготвямзаработа,ноощеспя.—Многодобрезнамкаксечувстваш.Приготвихмучашакафеияплъзнахкъмнего.Тойявзеивзнакнаблагодарностявдигна

катозатост.—Могалидатепопитамнеща?—Давай!—ИсТатяналиседържиштакаприятелски?Неелималкостранноидваматадасе

мотаемтук?Свихрамене:—Честноказано,непознавамТатянаособенодобре.Когатоетук,никоганесесъбираме

триматасКари,кактоправимстеб.—Такали?Тръгнахкъмвратата,нопредидаизляза,спряхигостиснахзарамото.—Приятенден!—Инатеб!Проверихтелефонасивтакситонапътзаработа.Почтисъжалих,ченеотидохдоофиса

пеша,тъйкатошофьорътпрезцялотовремедържешепреднияпрозорецотворениочевиднонеодобрявашеизползванетонадезодоранти.ИмашесъобщениеотБрет,изпратенооколошестсутринта:„Кацнах.Нямамтърпениедатевидядовечера“.

Изпратихмуусмивкавотговор.Когатопристигнахнаработа,Мегумиизглеждашедобре,коетомезарадва.Уилобачебеше

мрачен.Точнооставяхчантатасивчекмеджето,когатотойспрядобюротомииподпряскръстенитесиръценапреградата.

—Каквоима?—попитах,докатосенастанявахнастола.—Помощ!Имамнуждаотвъглехидрати.Разсмяхсеипоклатихглава:—Споредменемногомило,чесеподлагашнадиетазарадиприятелкатаси.—Небитрябвалодасеоплаквам—казатой.—Тяотслабнатрикилограма,притова

имайпредвид,чеспоредменизобщонейсеналагашедагоправи,изглеждастрахотноипреливаотенергия.Но,боже…азсечувствамкатопарцал.Организмътминееустроенпотозиначин.

—Наобядлимеканиш?—Моляте!—Тойсплетеръцекатозамолитва.—Тисиеднаотмалкотожени,които

изпитватнасладаотхраната.—Итовамногоясносезабелязваподупетоми—отвърнахпечално.—Норазбирасе,

навитасъмзаобяд!—Тисивърхът,Ева.ТойтръгназаднишкомисесблъскасМарк.—Ох,извинявай!—Няманищо—засмясеМарк.Уилсеотправикъмбюротоси,аМаркизвърнаусмихнатотосилицекъммен.—Екипътна„Драйсдел“идвавдеветиполовина—напомнихму.—Точнотака.Имамеднаидея,коятоискамдаобсъдясотделапостратегии,предида

пристигнат.Грабнахтаблетаистанах,явнощяхмедаработимдопоследниямомент.—Живеешнаръба,шефе.—Такаевтозибизнес.Хайде!Работниятденизтечебързоипрезцялотовремедействахнапълниобороти,изпълненас

неспокойнаенергия.Немипопречидоритова,чесутринтасебяхсъбудилатолковарано,нитопък,чеизядохпълначинияспирожкинаобяд.

Точновпетчасастанахотбюротоинабързосепреоблякохвтоалетната—заменихполатаиблузатасиспо-неофициалнасветлосинярокляоттрико.Обухсандалинаплатформа,свалихмалкитесидиамантениобициисложихголемисребърнихалки,следтовапревърнахопашкатасивнебреженкок.Послесеотправихкъмфоайето.

Докатоприближавахкъмвъртящатасеврата,видяхКаринатротоара,разговаряшесБрет.Забавихкрачка,искашемиседобредаогледамстаратаситръпка.

КъсоподстриганатакосанаБретбешеестественотъмноруса,нотойбеизсветлилкрайчетатай,коетомногоподхождашенапотъмнялатамуотслънцетокожаикрасивитеяркозелениочи.Обикновенонасценатасепоявявашеголдокръста,ноднесбеоблеченвчерникаргопанталониикървавочервенатениска.Ръцетемубяхапокритистатуировки,коитоиграехапривсякодвижениенамускулитему.

Втозимоменттойизвърнаглава,погледнакъмфоайетоиазтръгнахотново,усетихлекосвиваневстомаха,когатопогледътмуспрявърхуменичертитенакрасивотомумъжественолицеомекнахаотусмивката,кояторазкривашеубийственочаровнатрапчинка.

Господи,изглеждашеадскисекси.Почувствахсепрекаленоуязвима,затоваизвадихслънчевитесиочилаигисложих.Поех

дълбоковъздухиминахпрезвъртящатасеврата,погледътмибепривлеченотбентлито,паркираноточнозадлимузинатанаБрет.Бретподсвирна.

—Подяволите,Ева!Всекипът,когатотевидя,изглеждашвсепо-прекрасна.УсмихнахсесдържанонаКари,сърцетомибиешекатолудо.—Здравей!—Изглеждашстрахотно,бебчо—казатойимехваназаръката.Скрайчецанаокотосивидях,чеАнгъсизлизаотбентлито.Втозимоментсеразсеяхи

въобщенезабелязах,чеБретсепротяга.Частицаотсекундата,следкатоусетихръцетемунакръстами,осъзнах,чесеканидамецелуне,иедвауспяхдаизвърнаглава.Устнитемудокоснахаъгъланамоите,бяхатоплиидобрепознати.ОтстъпихназадисеспънахвКари,койтомехвана

зараменете.Изчервихсеотнеудобство,залитайки.Опитахдагледамнавсякъде,самонеивБрет.ИпогледътмипопаднавледеносинитеочинаГидиън.

16Гидиънстоешекатозамръзналточнопредвъртящатасевратана„Кросфайър“ивъв

вперениямувменпогледимашетакованапрежение,чепотръпнах.Извинявай,промълвихсамосустни.Почувствахсеужасно,защотоможехдасипредставя

каквощяхдаизпитам,акоонзиденКоринбедопрялаустнитесидонеговите.—Здрасти!—поздравимеБрет.Цялотомувниманиебешенасоченокъмменивъобщенезабелязатъмнатафигура,

застаналасъсстиснатизъбииюмруцисамонаняколкометраотнас.—Здравей!—УсещахпогледанаГидиънвърхусебесиибешетруднодасевъздържадане

отидапринего.—Готовилисте?Бездаизчакаммъжете,отворихрязковрататаналимузинатаивлязох.Вмомента,вкойто

седнах,извадихтелефонаиизпратихсъобщениенаГидиън:„Обичамте“.БретсенастанидомениКаригопоследва.—Красивататимутраенавсякъде,човече—обърнасеБреткъмКари.—О,да!—отвърнаКариисеусмихнанакриво.Изглеждашестрахотновсвоитеизтърканидънкиидизайнерскатенискаискожените

гривнипоръцете,коитоподхождаханаботушитему.—Останалитеотгрупатастеблиса?—попитах.—Да,всичкисатук—отговориБретсусмивкаитрапчинкатамуотновосепояви.—

Дарънзаспавмомента,вкойтовлязохмевхотела.—Незнамкакиздържанабарабанитечасовенаред.Изтощителноесамодагогледаш.—Адреналинътнасценатаетолковаголям,ченетидавадапочувствашумора.—КакеЕрик?—попитаКариивтонамуседоловинещоповечеотобичайналюбезност.Тованезапървипътменакарадасизадамвъпросадалимеждунегоибасистанагрупата

нееималонещопо-специално.Доколкотознаех,Ерикнебешегей,ноотвременавремесепоявяваханякоидребнипризнаци,коитомекарахадасечудядалинеепробвалнякоинещаснай-добриямиприятел.

—ВмоментаЕриксеопитвадасесправисразнипроблеми,коитовъзникнахаповременатурнето—отвърнаБрет.—АЛансеседномомиче,коетосвалипоследнияпът,когатобяхмевНюЙорк.Следмалкощегивидитевсичките.

—Товаедасирокзвезда—подразнихго.Бретсвираменеисеусмихна.Погледнахнавън,вечесъжалявахзарешениетодавземаКариснас.Внеговоприсъствие

неможехдакажаонова,коетотрябвашедакажанаБрет—чесъмвлюбенавдругиняманикаквишансовенещодасеслучимеждунас.

ВръзкатамисБретбибиласъвсемразличнаоттазисГидиън.Акобяхснего,щяхдапрекарвамдълговремесама,докатотойенатурнета.Щяхдаправявсичкионезинеща,коитосмятах,чеередноданаправя,предидасеомъжа—щяхдасеиздържамсамаидаживеякатонеобвързанажена,щяхдасесрещамсприятелиидаоставамсамапонякога.Щяхдаимамнай-добротоиотдвете—дасъмсчовекдосебеси,ноидасерадвамнадостатъчносамостоятелност.

Номакардаметревожешефактът,чеотколежаскачамнаправовъввръзказацялживот,нямахникаквосъмнение,чеГидиънемъжът,коготоискам.Простовмоментабяхмевразличнипериодиотживотаси—споредменнямашепричинадаизбързваме,аспореднегонямаше

причинадачакаме.—Пристигнахме—заявиБретиогледанасъбралатасетълпапрезпрозореца.ВъпрекизадухаижегатаТаймсскуеърбешепретъпкан,кактовинаги.Рубиненочервените

стъкленистъпаланаДафискуеърбяхапълнисхора,коитосеснимахаединдруг,апешеходцитебяхазадръстилитротоарите.Поъглитебяхаразположениполицаи,коитоследяхаданесенарушаваредът.Уличнитеартистисенадвиквахаединдруг,аароматът,койтосеносешеотколичкитесхрана,сеопитвашеданадвиенедотамприятнитемиризминаулицата.

Пофасадитенасградитеимашеогромнибилбордове,коитосестремяхадапривлекатвниманиетонапреминаващите.НаединоттяхсевиждашеКариинякакваманекенказаднего,обвилатялотомусръцеикрака.Операторитеитехницитесмикрофонитесемотаехаоколоподвиженекран,поставеннаплатформа,предкоятоимашепейкизазрителите.

Бретслезепръвотлимузинатаимоменталнобепосрещнатотвъзторженитеписъциназаклетитесипочитатели,повечетооткоитожени.Тойсеусмихнаснай-чаровнатасиусмивка,махназапоздравипротегнаръка,задамипомогнедаслязаотколата.Тълпатамепосрещнадалечнетакарадушно,особеноследкатоБретмепрегърнапрезкръста.ПояватанаКариобачепредизвикадостакоментари.Следкатосложичернитесиочила,тълпатазапочнадаподсвиркваидагоаплодирабурно.

Сетиватамибяхапревъзбудениотцялататазисуматоха,нобързосестегнах,когатозабелязахКристофърВидал-младшидаразговарясединтелевизионенводещнаклюкарскотокшоу.БратътнаГидиънбешеоблеченделовостъмносинпанталон,ризаивратовръзка.Тъмнокестеняватамукосапривличашевниманиетовъпрекисенките,коитоогромнитесградинаоколохвърляхавкъснияследобед.Кристофърмезабелязаимахнасръка,коетонакараителевизионнияводещданасочивниманиетосикъммен.Азсъщопомахах.

Останалитечленовена„Сикс-Найнтс“стояхапредпейкитеидавахаавтографи,очевиднонаслаждавайкисенавниманието.ВдигнахпогледкъмБрет.

—Вървидасивършиработата.—Даотидали?—Изгледамевнимателновопитдапреценидалинаистинанямамнещо

противдамеизостави.—Отивай!—отпратихгосръка.—Всичкотоваезарадитеб.Наслаждавайсе!Щете

чакамтук,когатостаневремезашоуто.—Добре—усмихнасетой.—Неизчезвай.Бретсеотдалечи,аниесКаритръгнахмекъмнавесаслоготона„Видалрекърдс“.Отпред

имашеохрана,коятодържешефеноветенастранииобразувашемалъкоазиснасредлудницатанаТаймсскуеър.

—Е,бебчо,тойнаистиназдравоехлътналпотеб.Бяхзабравилкаквахимияимашемеждувас.

—„Имаше“еточнатадума—подчертахаз.—Многосеепроменил—продължиКари.—Станалепо-…улегнал.—Товаедобрезанего.Особеносега,когатовживотамусеслучваттолковамногонеща.Каримеизгледавнимателно.—Ниманесипонемъничколюбопитнадаливсеощеевсъстояниедатепобъркав

леглото?Погледнахгосърдито.—Химиятасиехимия.Освентовасъмсигурна,чееималдостатъчновъзможностида

втвърдиибезтовастрахотнитесиумения.—Давтвърдили?Шегаджийка—засмясетойивдигнавежди.—Атисинепробиваема

катоскала.

—Самотакатисеструва.—Вижкойетук—измърмориКариинасочивниманиетомикъмГидиън,който

приближавашекъмнас,придруженотАйрланд.—Идватправокъмнас.Акозапочненякакъвдуелзатеб,дазнаеш,чещегледамотпейките.

—Многотиблагодаря!СпособносттанаГидиъндаизглеждатолковасвежистегнатвсвоякостюмвъпреки

горещинатанеспирашедамеизумява.ДонегоАйрландсъщобешефантастичнавкъсаразкроенаполаипотниче,изрязанонадпъпа.

—Ева!—извикатяисезатичакъмнас,катооставибратси.Прегърнаме,следтовасеотдръпна,задамеогледа.—Страхотно.Сигурносепръскаотяд.

ПогледнахкъмГидиън,опитахседапрочетаполицетомудалисесърдизарадиБрет.АйрландсеобърнакъмКариизанеговаизненадасъщогопрегърна.ВтовавремеГидиънприближидомен,хванамезараменетеимецелунаподветебузи.

—Здравей,Ева—поздравитойсонзилекодрезгавглас,откойтоцялатанастръхвах.—Радвамседатевидя.

Погледнахгоипремигнах,изобщонемисеналожидасепреструвамнаизненадана.—Ъъъъ…Здравей,Гидиън!—Изглеждавърховно,нали?—попитаАйрланд,очевиднорешиладабъденапълно

директна.—Винагиизглеждатака.Ева,можелидапоговоримзаминутка?—Разбирасе.ПогледнахКари,сякашискахдамукажа:„Какво,подяволитестава?“,иоставихГидиън

дамезаведевъгълананавеса.Бяхмесеотдалечилинаняколкокрачки,когатопопитах:—Сърдишлисе?Моляте,недей.—Разбирасе,чесесърдя—отвърнатойсбезизразенглас.—Ноненатебилинанего.—Д-добре.—Нямахпредставакаквоимапредвид.Застанапредменипрокараръкапрезпрекраснатасикоса.—Тазиситуацияенепоносима.Търпях,защотонямахдругизбор,носега…—Погледът

мугореше.—Тисимояиискамцелиятсвятдагознае.—КазахнаБрет,чесъмвлюбенавтеб.НаКарисъщо.Инабащами.ИнаМегуми.Никога

несъмлъгалазачувстватасикъмтеб.—Ева!—Кристофърсеприближидомен,притеглимекъмсебесиимецелунапобузата.

—Толковасерадвам,чеБреттедоведе.Нямахпредстава,честебилизаедно.Успяхдасеусмихна,катопрезцялотовремеусещахпогледанаГидиън.—Минамноговремеоттогава.—Нечактолкавомного—ухилисеКристофър.—Сегаситук,налитака?—Кристофър—казавместопоздравГидиън.—Гидиън.—УсмивкатанеизчезнаотлицетонаКристофър,нодържаниетомустана

достапо-хладно.—Небешенеобходимодаидваш.Държавсичкоподконтрол.Дваматабяхаполубратя,нофизическипочтинесиприличаха.Гидиънбешепо-висок,по-едъриопределенопо-тъмен—икатоцвятнакожата,икато

излъчване.Кристофърбешехубавмъжсъссексиусмивка,нонепритежавашенищоотневероятниямагнетизъмнабратси.

—ТуксъмзарадиЕва—отговориГидиънспокойно,—незарадишоуто.—Такали?—учудисеКристофъримепогледна.—Мислех,чедваматасБретсе

опитватедаизгладитенещата.—СБретсмепростоприятели—отвърнахаз.

—ЛичниятживотнаЕваизобщонеетвояработа—обадисеГидиън.—Небитрябвалодаеитвоя.—Кристофъргопогледнастакаваненавист,чесе

почувствахнеловко.—Фактът,че„Златна“еистинскаисторияичеЕваиБретсатукзаедно,естрахотенмаркетингиза„Видал“,изагрупата.

—Истинскатаисторияспирастазипесен.Кристофърсенамръщи,бръкнавджобаиизвадителефонаси.Погледнаекранаисе

обърнасърдитокъмбратси:—БъдитакадобърдасеобадишнаКорин.Направосеепобъркала,защотонеможедасе

свържестеб.—Говорихснеяпредичас—казаГидиън.—Ипрестанидайдавашнеяснисигнали—скастригоКристофър.—Щомнеискашда

разговаряшснея,защосиходилвапартаментайснощи?Напрегнахсе,пулсътмисеускори.ПогледнахкъмГидиън,видях,честисназъбииси

спомних,чецялавечерчакахдаотговоринасъобщениетоми.Когатосеприбрах,гозаварихудома,нотакаинемиобяснизащонееписал.Исъс

сигурностнеспомена,чееходилвапартаментанаКорин.Аиналимибешеказал,ченеотговарянаобажданиятай?

Отдръпнахсе,стомахътмисебешесвилнатопка.ЦелиятденнебяхвнастроениеисвадатамеждуГидиъниКристофърмиидвашевповече.

—Извинетеме.—Ева—казаГидиънрязко.—Бешемиприятнодавивидяидвамата—измърморихаз,изпълнявайкипредварително

определенатамироля,следтовасеобърнахитръгнахкъмКари.Небяхнаправилаидвекрачки,когатоГидиънменастигна,хванамезалакътяипрошепна

вухотоми:—Непрекъснатозвънинаработаинамобилниямителефон.Наложиседаразговарямс

нея.—Трябвашедамикажеш.—Имашемногопо-важнинеща,закоитодаговорим.Бретхвърлипогледкъмнас.Бешепрекаленодалечеиневидяхизражениетоналицетому,

нопостойкатамуличеше,чеенапрегнат.Хоратасетълпяханаоколоисеопитвахадастигнатдонего,атойбесъсредоточилцялотосивниманиевърхумен.

Подяволите!БешемевидялсГидиънитоваберазвалилонастроениетомувден,койтобитрябвалодаеединотнай-щастливитевживотаму.Кактосеопасявах,идванетомитуксеоказаогромнагрешка.

—Гидиън—изсъскаКристофързадгърбами,—несъмсвършилразговорасистеб.Гидиънгопогледна.—Щедойдапритебследминута.—Щеговоримсега.—Отдръпнисе,Кристофър—срязагоГидиънигоизгледастакъвледенпоглед,че

потреперихвъпрекигорещината,—предидасинаправилсцена,коятодаотвлечевниманиетоот„Сикс-Найнтс“.

Кристофърсепоколебавпродължениенацяламинута,после,изглежда,разбра,чебратмунесешегува.Изругаподнос,обърнасиивтозимоментАйрландзастанапреднего.

—Оставигинамира—заявитя,сложиларъценакръста.—Искамотноводасесъберат.—Несенамесвай.—Кактоидае—сбърчиностя.—Еладамеразведешнаоколо.

Тойспряиприсвиочи.Следтоваяхваназалакътяияотведе.Очевиднобяхамногоблизки.Станамимъчно,чеГидиъннямаподобнавръзкастях.Гидиънотновопривлечевниманиетоми,катодокоснабузатамисвърханапръститеси.Втазинежнамилувкаимашетолковамноголюбов…ичувствозасобственост.Всеки,койтовидешежеста,бибилнаясно,чемупринадлежа.

—Кажими,чезнаеш,чемеждумениКориннесееслучилонищо.Въздъхнах.—Знам,ченесиправилнищоснея.—Добре.Направонеенасебеси.Никоганесъмявиждалдаседържитака…По

дяволите!Незнам.Капризно.Ирационално.—Отчаяно?—Можеби.Да—казатойиизведнъжчертитеналицетомуомекнаха.—Небешетакава,

когаторазвалигодежани.Станамимъчноизадвамата.Болезненитеразделинебяхаприятнизаникого.—Тогаватеенапуснататя.Сегагоправишти.Винагиепо-труднозаизоставения.—Опитвамседайпомогнадасеуспокои,нотрябвадамиобещаеш,ченямададопуснеш

дазастанемеждунас.—Няма.АтинетрябвадасетревожишзаБрет.Минаханяколкосекунди,накраяказа:—Щесетревожа,номогадасесправястова.Разбрах,ченемуелесноданаправитозикомпромис.Устнитемусесвиха:—ТрябвадаотидадасеоправясКристофър.Междунасвсичконаредлие?Кимнах:—Да,азсъмдобре.Ати?—СтигаКлайнданетецелува.—Предупреждениетовгласамубесъвсемясно.—Същотосеотнасяизатеб.—Акосеопитадамецелуне,определенощесиизядешамарите.Разсмяхсе.—Знаешкаквоискамдакажа.Хванаръкатамиипотъркаспалецпръстена.—Кросфайър.Сладкаболкапронизасърцетоми.—Иазтеобичам,шампионе.

***

Бретуспядасеосвободиотфеноветеитръгнакъмнавеса,изглеждашемрачен.—Забавлявашлисе?—попитах.Надявахседауспеядавърнадобротомунастроение.—Искадасевърнешпринего—заявитойбезвсякаквопредисловие.—Да—отвърнах,бездасеколебая.—Акодадешнанеговторишанс,мисля,чеиаззаслужавамтакъв.—Брет…—Знам,ченямадаелесно,защотопътувам…—ИосвентоваживеешвСанДиего—посочихаз.—…номогадаидвамтукдостатъчночесто,аитиможешдапътуваш,давидишнови

места.Освентоватурнетосвършвапрезноември.Могададойдатукидаостанапритебзапразниците.—Погледнамеспрекраснитесизелениочииотновоусетихпривличанетомеждунас.—БащативсеощеевЮжнаКалифорния,такачебиималадостапричинидаходиштам.

—Тибибилдостатъчнапричина.Но,Брет…Незнамкакводатикажа.Влюбенасъмвнего.

Тойскръстиръцекатоистинсколошомомче,притовадяволскиапетитно.ВсъщностБретбешеточнотова.

—Немеинтересува.Нещатамеждуваснямадасеполучат,Ева,аазщечакам.Погледнахгоиосъзнах,ченищо,освенвреметонямадагоубеди.Пристъпикъмменипротегнаръка,задамепомилвапорамото.Стоешенадвесен,извил

тялонадмоето.Спомнихсиидругислучаи,когатосместояливтазипоза,моментитеточнопредидамепритисневнещоидамеизчука.

—Трябвадагонаправимсамоведнъж—прошепнатойвухотомистипичниясигреховенглас.—Самоведнъжвтебищесиспомнишкаквоимахме.

Преглътнах,гърлотомибешепресъхнало.—Тованямадасеслучи,Брет.Устнитемубавносеизвихавусмивкаипрелестнатамутрапчинкаотновосепояви.—Щевидим.

***

—Немогадаповярвам,чесатолковапо-якинаживо—заявиАйрланд,вперилапогледкъммомчетатаотгрупата,коитодавахаинтервюнателевизионнияводещпредипремиерата.—Товасеотнасяизатеб,Кари.

Тойсеусмихнаиразкриослепителнобелитесизъби.—Благодаряти,миличка.—Итака…—започнатяимеизгледасъссинитесиочи,коитотолкованапомняхаза

очитенаГидиън.—ЗначисБретКлайнстебилигаджета?—Несъвсем.Честноказано,простосемотаехмезаедно.—Обичашелиго?Замигсезамислих.—Можебибяхблизо.Придругиобстоятелствасигурнощяхдасевлюбявнего.Тойе

страхотентип.Тянацупиустни.—Амити?—попитах.—Излизашлиснякого?—Да—отвърнаилекопотръпна.—Наистинагохаресвам,итомного,новсичкое

страшнообъркано,защототойнеможедакаженародителитеси,чеизлизасмен.—Защо?—Бабамуидядомусазагубилимногопаривоназипирамида,организиранаотбащатана

Гидиън.ПогледнахКари,койтобевдигналвеждинадочилатаси.—Тинесивиновназатова—отвърнахаз,ядосанаотнейноиме.—Рикказва,чеспоредбабамуидядомуемного„удобно“Гидиъндаетолковабогатсега

—казатятихо.—Удобно?Смятат,чееудобно?—Ангелче.

Обърнахсе,когаточухгласанаГидиън,небяхусетилакогаезастаналзадмен.—Какво?Тойпростомегледаше.Бяхтолковаядосана,ченезабелязах,чесеподсмихва.—Моляте,незапочвай—заявихазиприсвихпредупредителноочи,следтовасеобърнах

къмАйрланд:—КажинабабатаидядотонаРикдапогледнаткаквоправифондация„Кросроудс“.

—Акосиприключиластовадасеобиждашотмоеиме—казаГидиънидойдетолковаблизодомен,четелатаниседокоснаха,—трябвадатепредупредя,чедопремиератаоставатоколопетминути.

ПотърсихБретспогледигооткрихсредтълпата,стоешетамимимахашесръка.ПогледнахкъмКари.

—Хайде,върви—подканиметойиминаправизнаксбрадичка.—АзщеостанатуксАйрландиКрос.

Тръгнахкъмгрупатаисеусмихнах,когатозабелязахколкоразвълнуванисавсички.—Великмомент,нали,момчета?—възкликнахаз.—Такае—ухилисеДарън.—Цялатаработае,задасепоявимпотелевизиятаидани

излъчатнаживовинтернет.Товабешеединствениятначин„Видал“даниосигурятнякаквоотразяване.Данодасиеструвало,защото,мамкаму,тукнаистинаеужасногорещо.

Водещиятобявиексклузивнатапремиеранаклипа,втозимоментлоготонатвшоутоизчезнаотекрана,задаотстъпимястонаклипа,ипрозвучахапървитеакординапесента.

ТъмниятекранизведнъжсеосветиинанегосепоявиБрет,седналнависокстолпредмикрофон,облянотлъчсветлина,точнокактоповременаконцерта.Запя,гласътмубешедълбокидрезгав.Невероятносекси.Кактовинаги,моменталноусетихогромнотовъздействиенатозиглас.

КамератабавносеотдръпнаотБретисенасочикъмдансингапредсцената,накоятотойпееше.Имашетълпаоттанцуващихора,новсичкибяхачерно-бели,самоеднасамотнаблондинкаблестешевяркицветове.

Шокътбуквалномепарализиранамясто.Камератамноговнимателнопоказвашесамогърбаипрофила,нобезсъмнениетовамомичетрябвашедасъмаз.Бешевисокаколкотомен,косатайимашесъщияцвят,дориприческатабешекатомоята,предидаяподстрижанаскоро.Имашемоитепищниизвивкинадупетоибедрата,авпрофилприликатайсменбедостатъчна,задастанеясночияроляиграе.

Следващитетриминутиотживотамиминахавужасяващамъгла.Песента„Златна“имашесексуаленподтекстиактрисатаизвършивсичкионезинеща,закоитопеешеБрет—паднанаколенепредактьора,койтоизпълнявашеролятанаБрет,натискашесеснеговтоалетнатанабараигообкрачиназаднатаседалканакласическимустангот1967,същокатоонзи,койтопритежавашеБрет.ТезиинтимниспоменибяхапрекъсваниоткадринаистинскияБрет,койтопродължавашедапеенасценатазаедносостаналатачастотгрупата.

Фактът,черолитесеизпълняватотактьори,менакарадаприемамалкопо-лекоклипа,ноединпогледкъмкаменнотолиценаГидиънмибедостатъчендаразбера,чезанегоняманикаквозначение.Виждашемевединотнай-необузданитепериодивживотамиизанегобесъвсемистинско.

КлипътзавършисемоционаленкадърнаБрет—една-единственасълзасестичашепобузатаму.

Отдръпнахсеисеобърнахкъмнего.Усмивкатамубавносестопи,когатовидяизражениетоналицетоми.Неможехдаповярвам,чеклипътразказватолковаличнаистория.Прилошамисамопри

мисълта,чемилионихоращяхадаявидят.—Ехааа!—възкликнаводещиятисеприближикъмгрупатасмикрофонвръка.—Брет,

тинаистинасиразкрилдушатасивтовавидео.ПесенталивисъбраотновосЕва?—Да,макариподостазаобиколенначин.—Ева,тилииграешсебесивъввидеото?Премигнах,осъзнавайки,четойтоку-щозаяви,чесъмоназиЕвавнационаленефир.—Не,тованесъмаз.—Каквомислишза„Златна“?Облизахпресъхналитесиустни.—Товаеизключителнапесен,създаденаотизключителнагрупа.—Вкоятосеразказваеднаизключителналюбовнаистория.Водещиятсеусмихнакъмкамератаипродължидаговори,ноазнапълногоизключихи

започнахдатърсяспогледГидиън.Неможехдагооткрияникъде.Водещиятпоговориощемалкосгрупата,аазсеотдалечих,бездаспирамдаоглеждам

наоколо.Каридойдепримен,последванотАйрланд.—Товасеказвавидео!—възкликнатой.ХвърлихмунещастенпогледисеобърнахкъмАйрланд:—Знаешликъдеебратти?—Кристофърразговарясофициалнитегости.Гидиънситръгна—отвърнатяипремигна

извинително.—КазанаКристофърдамезаведеудома.—Подяволите!Извадихотчантатасителефона,койтоГидиънмибешедал,ибързонаписахсъобщение:

„Обичамте.Обещаймидасевидимдовечера“.Изчакахдаполучаотговор.Впродължениенаняколкоминутинесеслучинищо,ноазпродължавахдастискамапарата,сякашможехдагонакарамдазапочнедавибрира.

Бретбавносеприближикъммен.—Приключихме.Искашлидатръгваме?—Разбирасе—отвърнахисеобърнахкъмАйрланд.—Презследващитедвауикенда

нямадасъмвграда,ноакоискаш,можемдасевидимследтова.—Нямадапоемамникаквиангажименти—обещатяимепрегърнасилно.ИзвърнахсекъмКари,хванахръкатамуиястиснах.—Благодаряти,чедойде.—Шегувашлисе?Отдавнанесъмсезабавлявалтака.ДваматасБретизпълниханякаквосложноръкостискане.—Добраработа,човече.Многосерадвамзатеб.—Благодаря,чедойде.Пакщесевидим.Бретпоставиръканисконакръстамиидваматасеотдалечихме.

17Гидиъннедойдев„Таблоуан“.Доизвестнастепенбяхблагодарна,защотонеискахБрет

дасипомисли,ченарочносъморганизираланещататака,чеданесмесами.Катооставимнастранинадеждитемузабъдещавръзкамеждунас,Бретбешеважначастотмоетоминалоимисеискаше,акоевъзможно,даостанемприятели.

Проблемътбеше,чецялотомисъзнаниебезаетоспредставитезатовакаквомислиичувствавмоментаГидиън.

Почтинехапнахотвечерята,бяхпрекаленоразтревожена,задаям.АрнолдоРичиизглеждашепрекрасенимногоелегантенвбялатасиуниформанаглавенготвач,когатодойдедомасатаданипоздрави.Почувствахсенеудобно,четолковаголямачастотневероятновкуснатамухранавсеощеевчиниятами.

ИзвестниятготвачбешеприятелнаГидиън.Макартозифактданебеширокоразпространен,Гидиънбешесъсобственикв„Таблоуан“—еднаотпричинитедаизбераименнотозиресторант.АкоимашенякаквисъмненияотноснотовакакеминалавечерятамисБрет,можешеспокойнодапопитанякого,накоготоимадоверие.

Надявахсе,разбирасе,чеГидиънщепроявидостатъчнодоверие,чедаповярванасаматамен,нознаех,чевъввръзкатаниимапроблеми,аболезненотособственическочувствоинадваманиесамоединоттях.

—Радвамседатевидя,Ева—казаАрнолдосъссимпатичниясииталианскиакцент.Целунамепобузата,следтовадръпнаединсвободенстол,седнанамасатапринаси

подадеръканаБрет.—Добредошълв„Таблоуан“.—Арнолдосъщоефенна„Сикс-Найнтс“—обяснихаз.—Дойденаконцертавизаеднос

Гидиънимен.Бретмрачноизвиустни,докатосездрависвашесАрнолдо.—Радвамседасезапознаем.Видялиидветеизпълнения?ИмашепредвидсбиванетосисГидиън.Арнолдоведнагаразбра.—Видяхги.ГидиънмногодържинаЕва.—Азсъщодържананея—заявиБретистиснаизпотенатасичашаситалианскабира.—Добретогава—засмясеАрнолдо.—Chevincailmigliore.Некапо-добриятпобеди.—Ей…—обадихсеазисеоблегнахназад.—Азданесъмнякакванаграда.Илиможеби

епо-добредакажа—несъмникакванаграда.Арнолдомеизгледа.Очевиднобесъгласенсдумитемидоизвестнастепен.Него

обвинявах—знаеше,чесъмцелуналаБрет,ибешевидялефектаотпостъпкатамивърхуГидиън.—Ималинякакъвпроблемсхранатати,Ева?—попитаАрнолдо.—Акотихаресваше,

чиниятатищешедаепразна.—Сервиратеголемипорции—посочиБрет.—АЕваобичадапохапва.—Бретизвърна

погледкъммен:—Такалие?Свихрамене.Даливмоментаосъзнавашеколкомалкознаемединзадруг?—Единотмноготоминедостатъци.—Неизамен—намесисеАрнолдо.—Какминапремиератанавидеото?—Споредмендобре—отвърнаБретивперипогледвлицетоми.Кимнах,неискахдаразвалямнастроениетомувтакъвважензагрупатаден.Веченищоне

можешедасенаправи.Аинеможехдагообвинявамзанамерениятаму,самозаизпълнението.

—Скорощестанатзвездиотсветовнавеличина.—Итогаващеказвам,чесъмвипознавалотсамотоначало—усмихнасеАрнолдокъм

Брет.—КупихсипървиявисингълотiTunesповремето,когатовсеощебеединствениятвисингъл.

—Благодарязаподкрепата,човече—отвърнаБрет.—Никоганямашедауспеем,аконебяхафеноветени.

—Нямашедауспеете,аконебяхтетолковадобри—заявиАрнолдоимепогледна.—Налищехапнешнещозадесерт?Щепоръчамиощевино.

Арнолдосенастанипо-удобнонастолаимистанаясно,чевъзнамерявадаизпълняваролятанамойохранител.ХвърлихпогледкъмБрет.Тъжнатамуусмивкамиподсказа,чеитойестигналдосъщияизвод.

—Итака—започнаАрнолдо,—кажими,Ева,какеШона?Въздъхнахмислена.Арнолдопонебебавачка,коятотиеприятнодагледаш.

***

МалкоследдесетшофьорътнаБретмеоставипредкъщи.ПоканихБретдасекачигоре,защотоиначещешедаизглеждамногогрубоотмоястрана.Тойогледадостаизненаданофоайетонасградата,нощнияпазачирецепцията.

—Сигурноимашстрахотнаработа—изкоментира,докатовървяхмекъмасансьорите.Чухзадгърбасипотракванетонависокитокчетапомраморнияпод.

—Ева!Намръщихсе,когаторазпознахгласанаДиана.—Внимавай,репортеркае—прошепнах,предидасеобърна.—Товалошолие?—попитаБретимепогледна.—Здравей,Диана—поздравихсъссдържанаусмивка.—Добървечер.ПогледътйбързообходиБретотглавадопетиивследващиямоменттямуподадеръка.—БретКлайн,аконегреша?АзсъмДианаДжонсън.—Приятномиедасезапознаем,Диана—казатойипуснавходцелиясичар.—Скаквомогадатипомогна?—попитах,докатосеръкуваха.—Извинявай,чепрекъсвамсрещатавитака.Незнаех,чедваматаотновостесесъбрали,

докатоднесневивидяхнапромоцията,организиранаот„Видал“—заявитяисеусмихнанаБрет.—Кактовиждам,майнямасериознипоследициотсвадатависГидиънКрос?

Бретвдигнаучуденовежди.—Несъмсигурен,черазбирамзакаквоговориш.—Чух,чедваматасКросстесиразменялиудари.—Някоихорасерадватнабогатовъображение.ДалиГидиънберазговарялснего?ИлиследмногобройнитесисрещисмедиитеБретсам

себенаучилдаизбягвакапаните?Станаминеприятно,чепрезденяДианаебиланякъдеблизодонасимеенаблюдавала.

Или,по-точно,енаблюдавалаГидиън.Цялотойвниманиебешесъсредоточеновърхунего.Простойбешепо-леснодаседобередомен.Тясеусмихнаедва-едвавотговор:

—Вероятноизточникътминеебилособенонадежден.—Случвасе—отвърнатойспокойно.Тяотновосеобърнакъммен.

—ДнесвивидяхсГидиън,Ева.Фотографътуспядавинаправиняколкострахотниснимки.Отбихсе,задатепомолядададешизявление,носегакатовиждамскогоси,билиизяснилакаквапо-точноевръзкататисБрет?

Въпросътйбенасоченкъммен,ноБретпристъпинапред,усмихнасеиочарователнатамутрапчинкасепоявиотново.

—Мисля,че„Златна“казвавсичко.Връзкатаиприятелствотонидатиратотдавна.—Оттоващестанечудесенцитат,многоблагодаря.—Дианамеизгледавнимателно.Аз

нея—също.—Е,добре,нямадавизадържамповече.Благодарявизаотделенотовреме.—Нямазащо—казахаз,хванахБретзаръкатаигодръпнах.—Леканощ.Заведохгобързодоасансьораисеуспокоихедвакогатовратитенакабинатасезатвориха.—Могалидапопитамзащонякакварепортеркасеинтересуваоттоваскогоизлизаш?Погледнахго.Бешесеоблегналнебрежноидържешеперилотосширокоразтворениръце.

Позатабешепровокативнаитойбезсъмнениебесуперсекси,номислитемибяханасоченикъмГидиън.Снетърпениеочаквахдаговидяидапоговоряснего.

—ТяебившегадженаГидиънитърсиотмъщение.—Нетилизвучикатопредупреждение?Поклатихглава:—Неивсмисъла,койтотиимашпредвид.АсансьорътспрянамояетажиазповедохБреткъмапартамента,станаминеприятно,че

трябвадаминемпокрайврататанаГидиън.Далиитойсеечувствалпосъщияначин,когатопрекарвашевремесКорин?Далиебилизпъденсчувствонатревогаивина?

Отворихврататаисъжалих,ченезаварихКаринадивана.Очевидносъквартирантътминебешевкъщи.Лампитебяхазагасени—сигурензнак,чегоняма.Когатосибешеудома,включвашеосветлениетонавсякъде.

Натиснахключаисеобърнахточнонавреме,задавидяизражениетонаБрет,когатосветлинатаотскритотоосветлениепаднавърхулицетому.Винагимибешестранноданаблюдавамреакциятанахората,когатозапръвпътосъзнаваха,чеимампари.Бретмеизгледанамръщено:

—Щезапочнадасезамислямзасмянанапрофесията.—Неплащамнаемаотзаплататаси.Доведениятмибащагоплаща.Понезасега.Отидохвкухнятаиоставихчантатасинаединотвисокитестолове.—ВедниисъщикръговелиседвижитедваматасКрос?—Понякога.—Мислишли,чеазсъмтвърдеразличеноттеб?Въпросътмумепритесни,макардабесъвсемлогичен.—Непреценявамхоратаспоредпаритеим,Брет.Искашлинещозапиене?—Не,благодаря.Поканихгосжестдаседненадиванаидваматасенастанихметам.—Значивидеотонетихареса—казатойипоставиръкатанаоблегалката.—Несъмказалатакованещо.—Небешенеобходимо.Видяхлицетоти.—Простоепрекалено…лично.Погледътвзеленитемуочименакарадасеизчервя.—Несъмзабравилнищо,свързаностеб,Ева.Ивидеотогодоказва.—Товае,защотонямашекаквотолковадапомниш—посочихаз.—Мислиш,ченетепознавам,носъмвиждалнякоитвоистрани,коитоКросникоганяма

даопознае.

—Точнообратното.—Можеитакадае—примирисетойипръститемузапочнахабезшумнодабарабанятпо

възглавницата.—Трябвашедалетяутремногораносутринта,нощевземапо-късенполет.Еласмен.ТозиуикендимамеконцертивСиатълиСанФранциско.Щесеприберешвнеделявечерта.

—Немога.Имамдругипланове.—СледващияуикендщебъдемвСанДиего.Елатам—продължитойиплъзнапръстипо

ръкатами.—Щебъдекатовдобротостаровреме,самочещеприсъстватощедвайсетхилядидуши.

Премигнах.Каквабешевероятносттадасмесивкъщипоедноисъщовреме?—ИазпланирахдасъмвЮжнаКалифорнияпосъщотовреме.Щебъдемсамодваматас

Кари.—Значиимамеуговоренасрещазаследващияуикенд.—Неесреща,простощесевидим—поправихгоазисеизправих,когатотойгонаправи.

—Тръгвашли?Пристъпикъммен.—Канишлимедаостана?—Брет…—Добре.—Усмихнасетъжноисърцетомилекоускориритъм.—Щесевидим

следващияуикенд.Тръгнахмезаеднокъмвратата.—Благодаря,чемепоканиднес—казахиколкотоидаестранно,съжалих,чеситръгва

толковаскоро.—Съжалявам,чевидеотонетихареса.—Харесами—настояхазигохванахзаръката.—Наистина.Свършилсистрахотна

работа.Простосепочувствахстраннодасевидятакаотстрани,налиразбираш?—Разбирам.Сложидругатасиръканабузатамиисенаведедамецелуне.Извърнахсеивместотоватойпотъркавърхананосасивбузатами.Слабиятароматна

одеколонсесмесисмирисанакожатаму,подразнисетиватамиисъбудигорещиспомени.Усещанетозатялотомутолковаблизодомоетобешеболезненопознато.

Едновреместрахотносипадахпонего.Искахитойдаизпитвасъщотокъмменисега,когатотовабешефакт,чувствотобеедновременносладкоигорчиво.

Бретмехваназаръкатамалкоподрамотоитихоизръмжа.Звукътотекнавтялотоми.—Всеощесиспомнямусещането—прошепнатойсдълбокдрезгавглас.—Спомнямси

каквоедасъмвътревтеб.Нямамтърпениедагоизпитамотново.—Благодарятизавечерята—казахзадъхано.Устнитему,допренидобузатами,потрепнаха:—Обадимисе.Азсъссигурностщетисеобадя,нощемибъдемногоприятно,акоити

мепотърсиш.Щегонаправишли?Кимнахипреглътнах,предидаотговоря.—Щегонаправя.Мигследтоватойсиотиде,аазсеспуснахкъмчантатаси,задаизвадятелефона,който

Гидиънмибешедал.Нямашеникаквавестотнего.Нитопропуснатиповиквания,нитосъобщения.

Взехключоветеибързоотидохдоапартаментаму,нотамбешетъмноипусто.Вмомента,вкойтовлязох,разбрах,чегоняма,небешенеобходимодапоглеждамвкрасивоизрисуванатакупа,вкоятоизпразвашесъдържаниетонаджобоветеси.

Тръгнахотновокъмсвояапартаментсусещането,ченещонеенаред.Оставихключоветенабарплота,отидохвстаятасииоттамнаправоподдуша.

Притеснениетонеменапуснадоридокатоизмивахлепкаватапотимръсотиятаотгорещияследобед.Докатовтривахшампоанавкосатаси,отновопремисляхслучилотосепрезденя,гневътминараствашесвсекиизминалмиг,защотоГидиънбешеотишълнякъдедаправинещо,вместодасидойдевкъщиприменидаизяснимнещата.

Ивтозимоментгоусетих.Изплакнахшампоанаоточитеси,обърнахсеиговидяхдасвалявратовръзкатаси,докато

влизавбанята.Изглеждашепреуморенипритеснениетозанегостанапо-силноотгневами.—Здравей—поздравихгоаз.Наблюдавашеме,докатосесъбличашесбързи,премеренидвижения.Следмиг

великолепнотомуголотяловечебеподдушаприменимепритискашевсилнапрегръдка.—Здравей—повторихиотвърнахнапрегръдкатаму.—Каквоима?Зарадивидеотолиси

разстроен?—Мразятовавидео—отвърнатойнаправо.—Трябвашедавидязакаквостававъпрос,

ощекогаторазбрах,чепесентаезатеб.—Съжалявам.Тойсеотдръпнаназадимеизгледа.Пръскитеотдушабяханавлажниликосатаму.

Изглеждашебезкрайнопо-сексиотБрет.Ичувстватамукъммен,аимоитекъмнего,бяхабезкрайнопо-дълбоки.

—Коринмисеобадиточнопредикраянавидеото.Бешеизпадналавистерия.Направонебешенасебеси.Разтревожихсеиотидохдаявидя.

Поехдълбоковъздух,опитвахседапотиснанадигащатасеревност.Нямахправодасечувствамтака,особеноследкатодопредималкобяхсБрет.

—Какмина?Тойнежнонаклониглаватаминазад.—Затвориочи.—Кажими,Гидиън.—Щетикажа.—Заговори,докатоизплаквашепянатаоткосатами:—Мисля,черазбрах

какъвепроблемът.Вземанякаквиантидепресанти,атенейдействатдобре.—О,боже!—Трябвалоедакаженалекарякаксечувства,следкатоезапочналадагипие,нодорине

еосъзнавала,чеседържитолковастранно.Трябвахаминяколкочаса,задаянакарамдаосмислиповедениетосииследтовадайпосочапричинатазанего.

Изправихсеиизбърсахочитеси,опитвахседапотиснанарастващотосираздразнениеотфакта,чедругаженаангажиравниманиетонамъжа,коготообичам.Започвахдасимисля,ченарочносъздавапроблеми,заданакараГидиъндапрекарваповечевремеснея.

Дваматаразменихмеместатасиитойзастанаподструятанадуша.Водатасеспускашепоудивителнотомутялоигалешеизваянитемукатоотмрамормускули.

—Исегакакво?—попитах.Свимрачнорамене.—Щесевидислекарясиутреищеобсъдиснегодалидапрестанедапиехапчета,илида

заменитезиснякаквидруги.—Исеочакватидайпомогнешдасесправистова,такали?—оплакахсеаз.—Тянеемояотговорност.—Погледнамеправовочите,сякашискашедамикажебез

думи,черазбирастраха,безпокойствотоигневами.Кактовинагимебешеразбрал.—Казахйгонаправо.СледтовасеобадихнаЖироигоказахинанего.Тойтрябвададойдеидасепогрижи

заженаси.Гидиънсепротегнаивзешампоанаси,койтостоешенастъкленатаполицазаеднос

останалатамукозметиказабаня.Бешесипренесълнещатавапартаментамипочтиведнагаследкатосесъгласихдаизлизамснего,същокактобезаредилсвояапартаментсвсичко,коетоазизползвахвежедневието.

—Ноебилапровокирана,Ева.Дианаяепосетилапо-рановечертаийепоказаланашиснимки,направениповременапромоциятанавидеото.

—Страхотно—измърморихаз.—ТоваобяснявазащоДианабешетукимедебнешеотзасада.

—Билаетук?—изсъскатойизачастотсекундатамистанажалзаДиана.Бездагоосъзнава,тякопаешесобствениясигроб.

—ВероятнотееснималакаквлизашвапартаментанаКориниеискаладамеядоса—казахазискръстихръце.—Преследвате!

Гидиъннаведеглаваназад,задасеизплакне,бицепситемусераздвижиха,когатопрокарапръстипрезкосатаси.

Бешетолковаоткровено,сексапилноикрасивомъжествен.Облизахустни,видътмумевъзбуждаше,въпрекичебяхядосананабившитемугаджета.

Приближихиизсипахмалкоотдушгелавдлантаси.Следтовапрокарахръцепогърдитему.Гидиънизръмжаисведепогледкъммен.

—Обичамдаусещамръцетети.—Товаедобре,защотонемогададържаръцетесидалечеоттеб.Докоснабузатами,гледашеменежно.Огледавнимателнолицетоми,сигурносеопитваше

даразбередалиискамсекс.Немислех,чевмоментаетака.Желаехго—желаниетоникоганеизчезваше,ноискахипростодасенасладянатова,чесъмснего.Коетобешедостатрудно,когатомезасипвашесоргазми.

—Имахнуждаоттова—казатой.—Простодасъмстеб.—Нямашлиусещането,чевсичкоесрещунас?Неможемдасипоемемдъх.Щомедин

проблемотмине,веднагаизниквадруг.Пръститемисеплъзнахапостегнатитемукоремнимускули.Желаниетопулсирашемежду

насзаедносоновапрекрасночувстводасиблизодонякого,коготоценишиоткоготоимашнужда.

—Нониесесправяме,нали?Устнитемудокоснахачелотоми.—Такае,държимсе.Нонямамтърпениедазаминемутре.Дасемахнемоттукзамалко,

далечеотвсичкиидатеимамсамозасебеси.Усмихнахсе,очарованаоттазимисъл.—Иазнямамтърпение.

***

Събудихсе,когатоГидиънсеизмъкнаотлеглотоми.Премигнахивидях,четелевизорътвсеощеработи,макарибеззвук.Бяхзаспала,гушнатав

него,наслаждавайкисенавреметозаедно,следвсичкичасовеидни,вкоитобяхмеразделени.—Къдеотиваш?—прошепнах.—Дасилегна—отвърнатойидокоснабузатами.—Ужасномисеспи.—Несиотивай.

—Немекарайдаостана.Въздъхнах,добреразбирахстрахаму.—Обичамте.Гидиънсенадвесинадменипритиснаустнивмоите.—Незабравяйдасложишпаспортавчантатаси.—Няма.Сигуренлиси,ченетрябвадавземамнищодруго?—Сигуренсъм.Целунамеотново,устнитемусевпихавмоите.Иследтовасиотиде.

***

Впетъксутринтаоблякохлекарокляоттрико,скоятоотработаможехспокойнодаотиданаправоналетищетозадълъгполет.НямахпредставакъдещемеводиГидиън,нобяхсигурна,честазироклящемиеудобно.

Когатостигнахвофиса,заварихМегумидаговорипотелефона,затовадветесамосимахнахмеиазсеотправихдиректнокъмбюротоси.ГоспожаФийлдсеотбиприменточновмомента,вкойтосенастанявахнастола.

Изпълнителнатадиректоркана„УотърсФийлд&Лийман“изглеждашевластнаисамоуверенавмекиясисивкостюмспанталон.

—Доброутро,Ева—поздравитя.—Моляте,предайнаМаркдасеотбиевкабинетамиведнагащомдойденаработа.

Кимнахипогледнахсвъзхищениетройнотойколиеотчерниперли.—Щегонаправя.Когатопетминутипо-къснопредадохмолбатайнаМарк,тойсамопоклатиглава.—Могадасеобзаложа,ченесмеполучилипоръчкатаза„АдрианаУайнярдс“.—Такалимислиш?—Мразятезиоткрититърговезаобщественипоръчки.Тамнесеинтересуватот

качестватаиопитанаизпълнителя.Интересувагисамотоваданамерятнякой,койтоетолковагладен,чееготовдаработизабезпари.

Бяхмеизоставиливсичкаостанало,задасевместимвкрайниясрок.ПредставянетонапроектабешевъзложенонаМарк,защотосебесправилотличноскампаниятана„Кингсман“.

—Тегубят—успокоихгоаз.—Знам,новсепак…Искамдаспечелявсичкипоръчки.Пожелаймидасъмсбъркал.Вдигнахпалцинагоре,атойсеотправикъмкабинетанаКристинФийлд.Телефонътна

бюротомииззвъняточнокогатоставахотстола,задаотидадасинаправякафе.—КабинетътнаМаркГерити—казахаз.—НателефонаеЕваТрамел.—Ева,миличка.Въздъхнах,когаточухсълзливиягласнамайками.—Здрасти,мамо!Какси?—Искашлидасевидим?Можедаобядвамезаедно.—Добре.Днесли?—Акоможеш—казатяипоевъздухтака,чепрозвучакаторидание.—Наистинатрябва

датевидя.—Добре.—Стомахътмисесвиотбезпокойство.Необичахдачуваммайкаситолкова

разстроена.—Къдещесесрещнем?—СКлансищедойдемдатевземем.Обеднататипочивкаеточновдванайсет,нали?

—Да.Щевичакампредсградата.—Добре—казатя,замълчаиследмигдобави:—Обичамте.—Знам,мамо.Иазтеобичам.—Затворихиостанахспоглед,вперенвтелефона.Какволищесеслучисъссемействотомиотсеганататък?ИзпратихнаГидиънсъобщение,ченямадамогадаобядвамснего.Трябвашедавкарам

отношениятасмайкамиврелси.Бяхнаясно,чещемиенеобходимадостакафе,задасесправясвсичкопрезднешнияден,

затоваотидохдасиналеяедначаша.

***

Станахотбюрототочновдванайсетисеотправихкъмфоайето.СнапредваненавреметовълнениетоотпредстоящотомипътуванесГидиъннараствашевсеповече.ДалечеотКорин,ДианаиБрет.Тъкмоминавахпрезвъртележките,когатогозабелязах.

Жан-ФрансоаЖиростоешедобюратанаохраната,бешемногопривлекателениизглеждашесъвсемпоевропейски.Чупливатамутъмнакосабешепо-дълга,отколкотонаснимките,коитобяхвиждала,лицетомунебетаказагарялоотслънцето,алиниятанаустнитемубешепо-решителна.Имашебрадичкавъвформатанакатинарче.Наживосветлозеленитемуочибяхапо-впечатляващи,отколкотонаснимката,макардабяхалекозачервениотумора.Вкракатамуимашемалъккуфар,затовапредположих,чеедошълтукнаправоотлетището.

—MonDieu!Защоасансьоритевтазисградасатолковабавни?—обърнасетойкъмохранатастипиченфренскиакцент.—Невъзможноеначовекдасамунеобходимицелидвайсетминути,задаслезеотпоследнияетаж.

—ГосподинКросидванасам—отговоримусухочовекътотохраната,бездаставаотстоласи.

Жирокаточелиусетипогледами,извърнаглавакъммениприсвиочи.Отдръпнасеотбюротоитръгнанасрещами.Кройкатанакостюмамубешепо-различнаоттазинакостюмитенаГидиън.Сакотобепо-вталенонакръста,акрачолитенапанталонапо-тесни.Първотомивпечатлениебешезачовек,койтоепрекаленоспретнатискован,човек,койтоупражнявавласттаси,катоналагаправила.

—ЕваТрамел?—попитатой.Стреснахсе,чемеразпозна.—ГосподинЖиро—отвърнахазимуподадохръка.Тойпоедлантамиизамоянай-голямаизненадасенаведеимецелунаподветебузи.

Целувкитеедвамедокоснахаибяханякакмеждудругото,нотованебешенай-важното.Макарчебешефранцузин,неочаквахподобенжестотчовек,койтомиенапълнонепознат.Отдръпнасе,аазгоизгледах,вдигналаучуденовежди.

—Имателивремедапоговорим?—попитатой,всеощедържейкиръкатамивсвоята.—Страхувамсе,чеднестоваеневъзможно—отвърнахазилекоиздърпахръкатаси.Туканонимносттамибешегарантиранаотогромнотопространство,изпълненосхора,

коитобързатнапред-назад,нокатоимахпредвид,чеДианадебненаоколо,трябвашемногодавнимавамскогоможедамевиди.

—Имамсрещазаобяд,аследработатрябваведнагадаситръгна.—Тогаваможебиутре?—Тозиуикендщебъдаизвънграда.Можемдасевидимнай-рановпонеделник.—Извънграда.СКросли?

Наклонихглаванастрани,опитвахседаразберакаквоискаотмен.—Товаизобщоневивлизавработата,нода,снего.Казахмуистината,задаенаясно,чевживотанаГидиънимаженаитянееКорин.—Невилипритесняватова—започнатойсдостапо-хладентон,—чееизползвал

съпругатами,задавинакарадаревнуватеитакадавивърнеприсебеси?—ГидиънискадаеприятелсКорин.Априятелитепрекарватдоставремезаедно.—Блондинкасте,нонеможедастечактолкованаивна,чедаповярватевтова.—Стресирансте—контрирахаз,—нонеможеданеосъзнавате,чевмоментасе

държитекатозадник.ДоловихприсъствиетонаГидиънощепредидаусетяръкатамувърхурамотоси.—Извинисе,Жиро—намесисетой,тонътмубешеопаснолюбезен.—Игонаправи

искрено.Впогледа,койтоЖиромуотправи,имашетолковагнявиомраза,чеотпритеснение

запристъпвахоткракнакрак.—Многоневъзпитанооттвоястранадамеоставишдачакамтолковадълго,Крос.—Акоискахсъзнателнодатеобидя,щешедагоусетиш—отвърнаГидиъниустнитему

образувахалиния,тънкакатобръснач.—Извинисе,Жиро.ВинагисъмсеотнасяллюбезноисуважениекъмКорин.ТрябвадаседържишкъмЕвапосъщияначин.

ЗастраничниянаблюдателпозатанаГидиънбиизглеждаласпокойнаиотпусната,ноазусещахгневаотвътре.Усещахгоивдваматамъже—кипящвединия,авдругия—леденостуден.Напрежениетонараствашесвсекиизминатмомент.Имахчувството,чепространствотооколонаснипритиска,коетобешебезумно,катосеимапредвидколкоогромноефоайетоиколковисокосеиздигатаванътму.

Обземестрах,чедваматащесесбият,бездасеинтересуватотфакта,ченаоколоепълносхора,затовахванахръкатанаГидиънилекоястиснах.

Жиропогледнастиснатитениръце,следтовавдигнаглаваисрещнаочитеми.—Pardonnez-moi—казатойилекокимна.—Винатанееваша.—Данетезадържамеповече—казатихоГидиънипогалиспалецкокалчетатанаръката

ми.Азобачесепоколебах,немисетръгваше.—Трябвадастедосъпругатаси—обърнахсекъмЖиро.—Тябитрябвалодаедомен—поправиметой.Спомнихси,ченеяепоследвал,когатогоенапусната.Бешепредпочелдахвърливината

завсичковърхуГидиън,вместодасеопитадаспасибракаси.—Ева!—извикамайками,бешевлязлавъвфоайето,задаметърси.Приближикъмнас,бешесобувки„Лубутен“втелесенцвятимекакоприненарокляв

подобеннюанс.Бешекатосветлопетновтъмнотопокритосмраморфоайе.—Хайде,щетеизпратя,ангелче—казаГидиън.—Изчакаймеминутка,Жиро.Замигсепоколебах,предидаситръгна.—Довиждане,мосюЖиро.—ГоспожицеТрамел—казатойиоткъснапогледотГидиън.—Доскоровиждане.Тръгнахси,защотонямахдругизбор,нонемибешеприятно.Гидиъндойдесменда

пресрещнеммайкамииазгопогледнах,бездакрияпритеснениетоси.Очитемумеуспокоиха.Съзряхвтяхсъщатасилаибезкомпромисенсамоконтрол,които

бяхвидялаощеприпърватанисреща.МожешедасесправисЖиро.Можешедасесправисвсичко.

—Приятенобяд—пожеланитой,целунамайкамипобузата,следтовасенаведенадмен

ицелунасилноустнитеми.Гледахго,докатосеотдалечава,притеснявашеменапрежениетовпогледанаЖиро,койтогоочакваше.

Майкамимехванаподръкаипотозиначинпривлечевниманиетоми.—Здрасти—поздравихяазисеопитахдазабравятревогитеси.Очаквахдамепопитадалигосподатащесеприсъединяткъмнасзаобяд,тъйкато

любимотойзаниманиебедапрекарвавреметосивкомпаниятанакрасивибогатимъже,нотянегонаправи.

—ДанебисГидиъндасеопитватедаизгладитенещатапомеждуси?—попитатявместотова.

—Да.Огледахя,предидаминапреднеяпрезвъртящатасеврата.Изглеждашепо-крехкаот

всякога,кожатайбешебледа,авпогледайнепроблясвахаобичайнитеискри.Изчакахядадойдепримен,сетиватамисеопитвахадасеприспособяткъмрезкияконтрастмеждупрохладнотоитихофоайеинепоносиматажегаиужаснияшумназабързанатаулица.

УсмихнахсенаКланси,когатоотворизаднатавратанаколата.—Здрасти,Кланси!Тойотвърнанаусмивкатами,докатомайкамисенамествашеграциозноназадната

седалка.Понемисестори,чемисеусмихва.Устнитемулекосеизкривиха.—Какси?—попитахгоаз.Вотговорнавъпросамитойсамокимнаотсеченосглава.—Авие?—Справямсе.—Всичкощеенаред—казатой,докатосекачвахвколатапримайками.Бешемногопо-уверенвтоваотмен.

***

Първитеняколкоминутиотобяданипреминахавконфузномълчание.Слънчеватасветлинанавлизашепрезпрозорцитена„НюАмериканбистро“,къдетомайкамибешеизбраладаобядваме,иправешенеудобствотониощепо-осезаемо.

Изчаквахдазапочне,тъйкатотябешетази,коятоискашедаразговаряме.Имашемногонеща,коитотрябвашедайкажа,нопървоискахдаразберакоеспореднеяенай-важното.Далиискадаговоримзатова,чеепредаладовериетоми,катоесложилапроследяващоустройствовролекса?Илизатова,чееизневериланаСтантънсбащами?

—Красивчасовник—отбелязатя,вперилапогледвновиямичасовник.—Благодаря.—Неволногопокрихсръка,сякашискахдагопредпазя.Заментойбе

безценениизключителноличен.—Гидиънмигоподари.Тямепогледнаужасено.—Налинесимуказалазапроследяващотоустройство?—Казваммувсичко,мамо.Ниенямаметайнипомеждуси.—Можебитинямаш.Нодалиипринегоетака?—Имамездрававръзка—заявихуверена.—Исвсекиизминалденстававсепо-здрава.—О!—възкликнатяикимна,къситейкъдрицилекосеполюшнаха.—Товае…чудесно,

Ева.Тойможедасегрижизатеб.—Вечегоправи,давамиточнотова,откоетоимамнужда,итонеесвързаноспаритему.Майкамисвиустни,когатодоловигорчивинатавгласами.Несенамръщиистински,

многостарателноизбягвашедагоправи,задазапазибезупречнатасикожа.—Неотхвърляйтакабързопарите,Ева.Никоганезнаешкогаизакаквощетипотрябват.Вмензапочвашедасенадигараздразнение.Презцелиямиживоттябепоставялапарите

напървомясто,бездасеинтересуваотхората—катобащами—коитощебъдатнаранениоттова.

—Негиотхвърлям—възразихаз.—Простонямадапозволяпаритедаръководятживотами.Ипредидамикажешнещоотродана„Леснотиедаговориштака“,искамдатеуверя,чещеостанасГидиъндориидазагубипоследниясицент.

—Тойепрекаленоумен,задазагубивсичко—отбелязатясухо.—Иакоимашдостатъчнокъсмет,никоганямадаизпаднешвситуация,вкоятодаостанешбезпари.

Въздъхнах,тематанемибешеприятна.—Стебникоганямадасменаедноисъщомнениепотозивъпрос.Пръститейсизященманикюрстиснахавнимателносребърнитеприбори.—Толковасимиядосана.—Осъзнавашли,четаткоевлюбенвтеб?Толковамноготеобича,ченеможедате

забравиидапродължиживотаси.Мисля,ченикоганямадасеожени.Никоганямадаимасериознавръзкаивживотамунямадаимажена,коятодасегрижизанего.

Тяпреглътнаиеднасълзасеплъзнапобузатай.—Данесипосмяладасеразплачеш—наредихйазисенаведохкъмнея.—Тукнестава

въпросзатеб.Неситижертвата.—Значинямамправодаизпитвамболка?—сопнамисетяснай-твърдиятон,който

някогасъмячуваладаизползва.—Нямамлиправодаплача,когатосърцетомиеразбито?Азсъщообичамбащати.Бихдалавсичко,задагонаправящастлив.

—Негообичашдостатъчно.—Всичко,коетосъмнаправила,еотлюбов.Всичко.—Смехътйбешетъжен.—

Господи…чудясекаквсеощеситук,следкатоимаштолковалошомнениезамен.—Тисимимайкаивинагисибиланамоястрана.Винагисисеопитваладаме

предпазиш,макарчесредствата,коитоподбираш,невинагисаправилни.Обичамитеб,итатко.Тойедобърчовекизаслужавадабъдещастлив.

Тяотпиедва-едваотводатаси.—Аконебешети,щяхдапредпочетаникогаданегобяхсрещала.Такаидваматащяхме

дасмемногопо-щастливи.Сегавеченемогаданаправянищо.—Можешдасиснего.Дагонаправишщастлив.Изглежда,тисиединственатажена,

способнанатова.—Невъзможное—прошепнатя.—Защо?Защотонеебогатли?—Да—отвърнатяивдигнаръкакъмвратаси.—Защотонеебогат.Бешедоболкаоткровена.Сърцетомисесви.Синитейочигледахамрачно,никогапреди

небяхвиждалатозипоглед.Каквабепричинататакаотчаянодасенуждаеотпари?Щяхлинякогадаяразбераипроумея?

—Нотисибогата.Тованетилиедостатъчно?Следтриразводанейнотоличносъстояниевъзлизашенаняколкомилиона.—Нее.Вперихпогледвнея,неможехдаповярвамнаушитеси.Тяотместиочи,светлинатасеотразивтрикаратовитейдиамантениобициитезаблестяха

вцветоветенадъгата.—Неможешдагоразбереш.

—Тогавамигообясни.Моляте,мамо.Отновопогледнакъммен.—Можебищегонаправянякойден.Когатонесимитолковасърдита.Облегнахсеназад,главатазапочвашедамеболи.—Чудесно!Сърдитасъм,защотонетеразбирам,атинямадамиобясниш,защотосъм

сърдита.Такадоникъденямадастигнем.—Съжалявам,миличка—казатяимепогледнаумолително.—Това,коетосеслучи

междуменибащати…—Виктор.Защоникоганеспоменавашиметому?Тятрепнаисенамръщи.—Докогащеменаказваш?—попитатихо.—Нетенаказвам,простонеразбирам.Бешелудостотнашастранадаседимвяркоозаренияотслънцеторесторант,пъленсхора,

идасезанимавамеспомиятавживотани.Искашемиседамебепоканилавдомаси,домът,койтосподеляшесъсСтантън.Нопредположих,чеепредпочеладаговоримнапубличномясто,заданеизпуснанервитесинапълно.

—Вижкакво—започнахаз,почувствахсеужасноуморена,—сКаривъзнамерявамедасеизнесемотапартамента,щенамеримнякоедругомясто,къдетодаживеем.

Изведнъжмайкамиизпънарамене.—Какво?Защо?Небъдибезразсъдна,Ева!Няманужда…—Напротив,има.Нейтънвечегоняма.ИдваматасГидиънискамедапрекарвамеповече

времезаедно…—Каквообщоиматовасизнасянетотиотапартамента?—попитатяиочитейсеналяха

съссълзи.—Съжалявам,Ева.Каквоповечемогадакажа?—Тованяманищообщостеб,мамо.—Нервноприбрахкосатазадухотоси,плачътй

винагимеразстройваше.—Добре,честноказано,следонова,коетосеслучимеждутебитатко,наистинасечувствамнеудобнодаживеявапартамент,закойтоплащаСтантън.Ноиманещоповечеоттова—дваматасГидиънискамедаживеемзаедно.Инай-разумнощеедазапочнемначистонанякоеновомясто.

—Даживеетезаедно?—възкликнатяисълзитемоменталноизчезнахаоточитей.—Предисватбата?Не,Ева,товаеневъзможно.Бибилоужаснагрешка.АкаквощестанесКари?ТигодоведевНюЙорк.

—Итойщедойдеснас.—Нейказах,чевсеощенесъмсподелиласКариидеятасиГидиънданистанесъквартирант,нобяхсигурна,ченямадаиманищопротив.Такащяхмедапрекарвамеповечевремезаедно,аинаемътщешедаепо-малък,когатогоделимнатри.—Щеживеемтриматазаедно.

—НеможешдаживеешсмъжкатоГидиънКрос,освенаконесиомъженазанего—заявимайкамиисенаведенапред.—Имаймивяразатезинеща.Изчакайпръстена.

—Небързамдасеомъжвам—казахазипрокарахпръстподолнатастрананапръстенаси.

—О,господи!—въздъхнатяипоклатиглава.—Каквигиговориш?Татигообичаш!—Прекаленораное.Исъмтвърдемлада.—Надвайсетичетириси.Товаеидеалнатавъзраст.Майкамисеизправи,отцялатайстойкалъхашерешителност.Запървипъттованеме

притесни,защото,изглежда,донякъдевъзвърнадухай.—Нямадатипозволядаопропастишвсичко,Ева.—Мамо…

—Не—заявитятвърдоиочитейзаблестяхапресметливо.—Доверимисеинеизбързвай.Азщесесправясостаналото.

Подяволите!Небешеникакдобре,чепоотношениенабракатяенастранатанаГидиън,аненамоята.

18Всеощесимислехзамайками,когатовпетчасаследобедизлязохот„Кросфайър“.

Бентлитовечечакашедотротоараикогатоприближих,Ангъсизлезеотнегоусмихнат.—Добървечер,Ева!—Здравей—усмихнахсеиаз.—Какси,Ангъс?—Отлично.Тойзаобиколиколатаимиотворизаднатаврата.Взряхсевнимателновлицетому.Какво

лизнаешезаНейтъниГидиън?Далитолкова,колкотоКланси?Илиможебиповече?Настанихсевпрохладнатакола,извадихтелефонасиинабрахномеранаКари.Включисе

гласоватапоща,затовамуоставихследнотосъобщение:„Здрасти,искамсамодатинапомня,четозиуикенднямадасъмвграда.Щеминаправишлиеднауслуга—помислисидалибиискалдасепреместимдаживеемвапартаментзаедносГидиънищегообсъдим,когатосеприбера.Щеотидемнанякоеновомясто,коетовсичкиможемдасипозволим.Нечетойтрябвадасетревожизанаема“—добавих,представяйкисифизиономията,коятоКарищешеданаправи.—„Акоимашнуждаотменинеможешдасесвържешпомобилния,изпратимиимейл.Обичамте.“

Точноприключих,когатоврататасеотворииГидиънвлезевколата.—Здрасти,шампионе!Прихванамепрезкръстаиприлепиустнидомоите.Пуснаезикасивустатами,сякаш

искашедаопитавкусамиивтозимоментзабравихвсичконаоколо.Бяхостаналабездъх,когатонай-послесеотделиотмен.

—Здравей,ангелче—казасдрезгавглас.—Еха!Тойсеусмихна.—Какминаобядътсмайкати?Изпъшках.—Толковадобре?—пошегувасетойимехваназаръката.—Разкажимиподробно.—Незнамкакводатикажа.Чувствахсемногостранно.Ангъсседназадволанаиколатасевлявтрафика.—Странно?—повториГидиън.—Илинеудобно.—Идвете.Погледнахпрезпрозореца,когатонамалихмезарадинатоваренотодвижение.Тротоарите

бяхапълнисхора,нотеседвижехабързо.Самоколитестояханамясто.—Толковаевманиаченанатемапари.Неенещоново,носъмсвикналадаседържитака,

каточелижеланиетозафинансовасигурностсеподразбираотсамосебеси.Днесобачеизглеждашенякак…тъжна.Примирена.

Гидиънпогалиспалецкокалчетатанаръкатами,сякашискашедамеуспокои.—Можебисечувствавиновназарадиизневярата.—Итакабитрябвалодабъде.Нонемисля,четоваепричината.Споредмениманещо

друго,самоченямампредставакаквое.—Искашлидаопитамдаразбера?Извърнахглаваигопогледнахвочите.Немуотговорихведнага,трябвашемивремеда

обмисляпредложението.—Да,искам.Номиемалконеприятнодагоправя.Опитвахседаоткрияразнинещаза

теб,задокторЛукас,заКорин…Всесеровявтайнитенадругите,вместодасеизправяпредтяхидагипопитамдиректно.

—Амитогаваяпопитай—отвърнастипичнатамъжкаделовитост.—Направихго.Атямиотговори,чещеразговарясмен,когатонесъмсърдита.—Жени—подсмихнасетойтопло.—КаквоискашеЖиро?Тизнаешели,чещеидва?Гидиънпоклатиглава.—Търсикогодаобвинизасемейнитесинеприятности.Иазсъммногоудобензацелта.—Защонеспредаобвинявадругитеинесеопитадаоправибракаси?ДваматасКорин

трябванепременнодаотидатнасемейнатерапия.—Илидасеразведат.—Титовалиискаш?—попитахостро.—Искамтеб—измъркатой,пуснаръкатами,сграбчимеимесложивскутаси.—Дявол!—Нямашпредставаколкосиправа.Имамдяволскиплановезатозиуикенд.Горещиятпоглед,скойтомеобгърна,насочимислитемивдалечпо-палавапосока.Точно

придърпвахглаватамукъммен,задагоцелуна,когатобентлитозавииоколонасстанатъмно.Огледахсеиразбрах,чесмевлезливнякакъвпаркинг.Спуснахмеседвениванадолуиспряхменаедномястозапаркиране,следтоваведнагатръгнахмеотново.

Заедносчетиридругичернибентлита.—Каквостава?—попитах,когатосеотправихмекъмизходанапаркинга.Преднасимаше

две,азаднасощедвесъвсемеднаквибентлита.—Играемсина„открийразликите“—отвърнатойипотърканосвъввратами.Вляхмесеотнововтрафика,катовсякаколатръгнавразличнапосока.—Следятлини?—попитахаз.—Простопрояванапредпазливост.Зъбитемунежнопотънахаврамотомиизърнатамиведнаганастръхнаха.Облегнамена

ръкатасиидокоснагърдатамиспалец.—Тозиуикендесамонаш.Целувашемедълбокоипродължително,когатоколатавлезевдругпаркинг.Спряхмеи

врататамоменталносеотвори.Опитвахседаразберакаквостава,ноГидиънпрехвърликракислезеотбентлито,бездамеизпускаотръце.Вследващиямигсекачихменазаднатаседалканадругакола.Самоследминутабяхмеотновонаулицата,бентлитотръгнапреднасипоевпротивоположнананашатапосока.

—Товаебезумие—възкликнах.—Мислех,чезаминавамеизвънстраната.—Такаищенаправим.Вярвайми.—Вярвамти.—Знам—казатойимепогледнатопло.Неспряхменикъдедругадепопътязалетището.Следкраткапроверкаколатапаркира

направонапистата,тръгнахпредГидиънисеизкачихпостълбатанаединотчастнитемусамолети.Кабинатабешемноголуксозна,носемплавелегантносттаси.Вдяснатайчастимашедиван,авлявата—масаистолове.Стюардътбешеприятенмладмъж,обутвчернипанталониисриза,върхукоятобеизбродиранологотона„Кросиндъстрис“ииметому—Ерик.

—Добървечер,господинКрос,госпожицеТрамел—поздрависусмивкаЕрик.—Искателинещозапиене,докатосеподготвимзаизлитане?

—Водка„Кингсман“исокотчервениборовинки—поръчахаз.—Изаменсъщото—отговориГидиън,съблечесакотосиигоподаденаЕрик,който

изчака,задапоемеиелекаоткостюмаивратовръзкатаму.Огледахсесвъзхищениеидориподсвирнахотизненада.—Товапътуваневечемихаресва.—Ангелче!—Гидиънпоклатиглава,очитемусесмееха.Всамолетасекачигосподин,облеченвтъмносинкостюм.ПоздравилюбезноГидиън,

ръкувасесмен,когатомигопредставиха,ипоискапаспортитенизапроверка.Тръгнаситочнотолковабързо,колкотобешедошъл,иврататанасамолетасезатвори.ДваматасГидиънседнахмедомасата,накоятобяхаоставенипитиетатани,изакопчахмеколанитеси,асамолетътзапочнадарулирапопистата.

—Щемикажешлизакъдепътуваме?—попитахивдигнахпитиетосизатост.Тойдопрякристалнатасичашадомоята.—Неискашлидабъдеизненада?—Зависиколковремещеенеобходимодастигнемдотам.Можедасепобъркамот

любопитство,предидакацнем.—Предполагам,чещесипрекаленозаета,чедамислишзатова—отвърнатойсусмивка.

—Вкрайнасметкасенамирамевпревозносредство.—Ооо!Извърнахсеивидяхвратитевзаднатачастнасамолета.Най-вероятноеднатаводешекъм

тоалетна,другатакъмкабинет,атретатакъмспалня.Цялатаизтръпнахвочакване.—Колковремещетрябвадаубием?—Часове—отвърнатойзакачливо.Настръхнах.—О,шампионе,неможешдасипредставишкаквощенаправястеб.Тойпоклатиглава.—Забравили,четозиуикендемойреддаправястебкаквотосипоискам.Такавабеше

уговорката.—Повременапътуванетоли?Нееособеночестно.—Ипредиказасъщото.—Бешевярноипреди.Усмихнасеощепо-широкоиотпиотпитиетоси.—Искамведнагаследкатокомандирътнаполетанипозволидаразкопчаемколаните,да

отидешвспалнятаидасесъблечеш.Следтовалегниналеглотоимечакай.Вдигнахучуденовежди.—Изглеждамноготидопадаидеятадасетъркалямголавлеглотоидачакамдадойдешда

меизчукаш.—Такае.Спомнямси,чеитиимашподобнафантазия,самочеазсетъркалямвлеглото.—Хмм…Отпихотчашатаисенасладихнаусещанетоналеденатаводка,коятомекосеразливашев

устатаизатопляшестомахами.Самолетътвечебенабралвисочинаикомандирътнаправикраткосъобщение,следтованипозволидаразкопчаемколаните.

ПогледътнаГидиънбешедостатъчнокрасноречив:„Е?Времеедатръгваш“.Погледнахгосприсвитиочи,станахивзехчашатасъссебеси.Правехвсичкосъвсем

бавно,опитвахседагопровокирам.Такаиазщяхдасевъзбудяощеповече.Обичахдасеоставямизцяловъввласттаму.Колкотоидамихаресвашедагокарамдасепобърква,неможехдаотрекаколкосилномивлияе,когатотойпоемеконтрола.Бяхнапълнонаясноколкототаленможедаетозиконтролиименнопотазипричинабяхвсъстояниедамуседоверянапълно.Неможехдасипредставя,чеиманещо,коетонебихмупозволиладанаправисмен.

Итовамоеубеждениесъвсемскорощешедабъдепоставенонаизпитание.Осъзнахго,когатовлязохвспалнятаивидяхчервенитебелезнициоткопринаивелур,коитоизпъквахатолковакрасивовърхубялатазавивка.

Извърнахглава,искахдавидяреакциятанаГидиън,нонегогонямаше.Празнатамучашастоешенамасата,кубчетаталедблестяхакатодиаманти.

Сърцетомизаблъска.Влязохвстаятаиизпихнаеднаглъткаостатъкаотпитиетоси.Неможехдапонесанякойдаограничавадвижениятамиповременасекс,освенакотозичовекнееГидиън.Държешеменеподвижнасръцеилистежесттанамускулестотоситяло.Никоганебяхмепристъпвалиотвъдтова.Небяхсигурнадалиизобщомогадагонаправя.

Оставихпразнатачашананощнотошкафче,ръцетемилекопотреперваха.Неможехдаопределядалиседължешенастрахилинавълнение.

Знаех,чеГидиънникоганямадаменарани.Винагиполагашеогромниусилия,задасеувери,ченеизпитвамстрах.Амиакогоразочаровам?Аконемогадамудамонова,откоетосенуждае?Ипредибешеспоменавалзавръзване,знаех,чееднаотфантазиитемуедасъмотворенапреднего,напълнолишенаотвъзможностдаседвижа,тялотомидаенапълнобезпомощноиизложенотака,чедаправиснегоонова,коетопоиска.Разбирахтованеговожелание,нуждатадапочувства,ченапълноиизцяломепритежава.Азизпитвахсъщотопоотношениенанего.

Съблякохсе.Направихгосбавни,внимателнидвижения,защотопулсътмивечесебеускорил.Задъхвахсеотболезненосилноочакване.Закачихдрехитесиназакачалкавмалкиягардероб,следтовавнимателносепокатерихнависокотолегло.Държахбелезницитевръце,колебаехсеисепитахдалищесесправя,когатоГидиънвлезевстаята.

—Несилегнала—казатойнежно,послезатвориизаключиврататазадсебеси.Вдигнахбелезниците.—Направенисапопоръчка,специалнозатеб.—Приближикъммен,сръчнитемупръсти

вечеразкопчавахакопчетатанаризата.—Пурпурночервенотоетвоятцвят.Гидиънсесъбличашесъвсембавноитакамидавашевъзможностдасенаслаждавамна

всекисантиметъротпрекраснотомутяло.Многодобрезнаеше,чегледкатанамускулитемуподкопринената,загорялаотслънцетокожамидействакатоафродизиак.

—Готовалисъмзатова?—попитахтихо.Тойвперипогледвлицетоми,докатосъбувашепанталонаси.Застанапредменсамопо

чернибоксерки,издутиотпредотплътниямучлен,иотговори:—Никоганямаданаправяповече,отколкотоможешдапонесеш,ангелче.Обещавамти.Поехдълбоковъздух.Легнахиоставихбелезницитевърхукоремаси.Тойдойдепримен,

лицетомубешенапрегнатоотстраст.Седнаналеглото,вдигнаръкатамидоустатасиицелунакитката.

—Пулсъттиепобеснял.Кимнах,незнаехкакводаотговоря.Тойвзебелезницитеисръчноразкопчапурпурнатакоприненалента,свързващавелурените

накрайницизакитките.—Връзванетощетипомогнедасепредадешнапълно,нонеенужнодаебуквално.Целта

муепростодатидадеподходящатапсихическанагласа.Коремътмипотрепери,когатосложилентатавърхунего.Оставиеднатабелезницавърху

бедротосиивзедругатавръка.—Даймикиткатаси,ангелче!Протегнахръкаизапочнахдасезадъхвам,когатопривързавелураплътнооколонея.

Докосванетонасуроватаматериядопулсиращитемивенимиподействаневероятновъзбуждащо.

—Налинеепрекаленостегнато?—попитатой.—Нее.—Трябвапрезцялотовремедаусещаш,чесизавързана,нонетрябвадаизпитвашболка.Преглътнах.—Немеболи.—Добре!—Завързапосъщияначинидругатамикиткаиследтовасеизправи,зада

огледасвършеното.—Прекрасно—промърмори.—Напомнямизачервенатарокля,скоятобешеоблеченапървияпът,когатоправихмесекс.Нализнаеш,четовабешекраятми.Тогаванапълномеопустоши.Ивеченямашевръщаненазад.

—Гидиън.Всичкистраховеменапуснаха,прогонениоттоплотата,любовтаижеланиетовгласаму.

Никоганебимепринудилданаправянещопротивволятаси.—Протегнисеистисникраищатанавъзглавницата—наредимитой.Направихгоистяганетооколокиткитеменакарадасидамощепо-яснасметказа

белезниците.Чувствахсеокована.Пленена.—Усещашли?—попитатойиведнагаразбрахкаквоимапредвид.Втозимиггообичахтолковамного,чеизпитвахболка.—Да.—Щетикажадасизатворишочите—продължитой,изправисеисвалиипоследнатаси

дреха.Бешесилновъзбуден,плътниятмучленсенакланяшеподсобственатаситежест,широката

муглавичкаблестешеотпървитекапкисеменнатечност.Устатамисенапълнисъсслюнка,желаниетосеразляпоцялотомитяло.Желаешеметолковасилно,толковажадноивъпрекитоваговорешесъвсемспокойноиизлъчвашепълносамообладание.

Съвършенатамусдържаностменакарадасеовлажня.Гидиънбешенай-доброто,коетоможешедамисеслучи.Искашеменеистово—нещо,откоетоизпитвахсилнанужда,задасепочувствамсигурна,ноедновременностоваумеешедасеконтролира,такачеданесечувствампритисната.

—Искам,акоевъзможно,дадържишочитесизатворени—продължитойснисъкиуспокояващглас.—Акотидойдевповече,отвориги,нопървокажикодоватасидума.

—Добре.Взекоприненаталентаилекояпрокарапокожатами.Студенатаметалназакопчалкав

единияйкрайлекодокосназърнотонагърдатамиигонакараданастръхне.—Некаизяснимнещата,Ева.Твоятакодовадуманеезамен.Тяезасамататеб.Заменби

билодостатъчнодамикажешпростонедейилиспри,носъщокактобелезницитетекаратдасечувствашвързана,изговарянетонадуматащетидадеподходящатапсихическанагласа.Разбирашли?

Кимнах,чувствахсевсепо-уверенаинетърпениетоминепрекъснатонарастваше.—Затвориочи.Подчинихсеназаповедта.Почтимигновеноусещанетозанатисквърхукиткитемистана

по-остро.Вибрациитеиглухоторъмжененасамолета—по-отчетливи.Отворихустни.Задъхвахсе.

Лентатабавносеплъзнаотеднатамигърдакъмдругата.—Толковасикрасива,ангелче.Идеалнаси.Нямашпредставакакмивъздействадате

виждамтака.—Гидиън—прошепнах,безумновлюбенавнего,—обясними!Тойразтворипръстиидокоснагърлотоми,следтоваръкатамубавнозапочнадасеспуска

потялотоми.—Сърцетомибиетолковабързо,колкототвоето.Извихсекатодъгаипотрепнах,пръститемулекогъделичкаха.—Добре.—Толковасъмвъзбуден,чеболи.—Аазсъмвлажна.—Покажими—казатойгрубо.—Разтворикрака!—Пръститемусеплъзнахапрез

процепами.—Да.Мокраигорещаси,ангелче.Вагинатамисесвиотжелание,цялотомитялореагиранадопиранаръкатаму.—О,Ева,имашнай-лакоматакатеричканасвета.Щепрекарамостатъкаотживотасив

товадаязадоволявам.—Трябвадазапочнешведнага.Тойтихосезасмя.—Всъщностщезапочнемсустатати.Трябвадамеизсмучеш,задамогадатечукампрез

целияполет.—О,господи!—изстенахаз—Кажими,чеполетътнямадаедесетчаса.—Майщесеналожидатенапляскамзатезитидуми—измъркатой.—Ноазсъмдобромомиче!Матракътсеогъна,когатосекачивлеглото.Усетих,чесеприближаваинакраяколеничи

дорамотоми.—Асеганаистинабъдидобромомиче,Ева.Обърнисекъммениотвориуста.Подчинихсесготовност.Мекотокатокопринатялоначленамудокоснаустнитемииаз

гиразтворихощеповече,изпитахогромноудоволствие,когаточухболезнениястон,койтосеоткъснаотгърдитему.Гидиънпрокарапръстипрезкосатамиизадържатиламивдлан.Нагласиметака,чедамуеудобно.

—Господи!—изпъшкатой.—Иустататиесъщотолкованенаситна.Позата,вкоятобяхзастанала,легналапогръбистисналавъзглавницатасдверъце,ми

позволявашедапоемасамоширокатаглаваначленаму.Взехявустатаси,езикътмисезаиграсчувствителнатадупчицанавърхай,изпитвахогромнарадостоттова,чесъмизцялосъсредоточенавърхуГидиън.Заменоралнаталюбовнебешебезкористенакт.Всъщностяобичахтолковамного,защотомидоставяшеогромноудоволствие.

—Точнотака—окуражиметой,раздвижибедраизапочнадамечукавустата.—Смучиготочнотака…толковамиехубаво,ангелче.Карашмедасвършвамтолковамощно.

Вдишахмирисаму,усетихкактялотомиреагиранаароматанаонзи,коготобепризналозасвойединственпартньор.ВсичкитемисетивабяханаситениотГидиън,отпуснахсенапълноисеотдадохнаудоволствието,коетовзаимносидоставяхме.

***

Сънувах,чепадам,стреснахсеисесъбудих.Сърцетомисеразтуптяотизненадаивтозимоментосъзнах,чесамолетътизведнъже

пропаднал.Турбуленция.Бяхдобре.Гидиън,койтобезаспалдомен,също.Товаменакарадасеусмихна.Почтибяхзагубиласъзнание,когатонай-накраямедоведедооргазъм,следкатомебечукалтолковадълго,ченакраяполудявахотнеобходимосттадасвърша.Справедливобешеитойдасечувствапонелекоизтощенследвсичкотова.

Хвърлихбегълпогледкъмчасовникасииустанових,челетимвечепочтитричаса.Според

менбяхмедремналиоколодвайсетминути,можебидорипо-малко.Бяхубедена,чемеечукалпочтидвачасабезпрекъсване.Всеощеусещахкакплътниятмучленсеплъзгавмен,галиитъркачувствителнитемиточки.

Смъкнахсевнимателноотлеглото,заданегосъбудя,исъвсемтихозатворихврататанаприлежащатакъмспалнятабаня.

Чернотодървоиметалнитеелементинаобзавежданетопридавахамъжественаелегантностнамалкотопомещение.Отдветестранинатоалетнатаимашеоблегалкизаръцете,скоетомизаприличанатрон,апрезматовияпрозорецвлизашеслънчевасветлина.Вътреимашедушкабинасподвижендуш,койтомногомеизкуши,ночервенитебелезницивсеощебяханаръцетеми.Такачесисвършихработата,измихръцетесиитогавазабелязах,чеведноотчекмеджетатаимакремзаръце.

Ароматътмубешелек,нопрекрасен.Докатоговтривахвкожатаси,вглаватамиизплувапорочнаидея.Взехтубичкатаиязанесохвспалнята.

Гледката,коятомепосрещнатам,менакарадазатаядъх.Гидиънсебепросналвърхуголямотолегло,коетоизглеждашетвърдемалкозапрекраснотомузлатистотяло.Еднатамуръкабешеотметнатанадглавата,адругата—презгърдитему.Бешесвилединиясикракнастрани,адругиятбешеопънаттака,чесеподавашеоткраяналеглото.Членътмулежешетежковърхукорема,главичкатапочтидостигашедопъпаму.

Господи,бешетолковамъжествен.Невероятномъжествен.Исилен.Цялотомутялобешеобразецнафизическасилаиелегантност.

Ивъпрекитоваможехдагонакарамдазастаненаколенепредмен.Тазимисълменакарадасепочувствамсмирена.

Събудисе,когатосекачихналеглото,ипремигасрещумен.—Ей!—казапресипнало.—Елатук.—Обичамте—отвърнахисенаместихвпрегръдкатаму.Кожатамубешекатотоплакопринаиазсегушнахвнего.—Ева—промълвиимецелунасладкоиненаситно.—Изобщонесъмсвършилстеб.Поехдълбоковъздух,зададобиясмелост,ипоставихтубичкатанакоремаму.—Искамдасъмвътревтеб,шампионе.Погледнанадолу,намръщисеизамръзна.Бяхдостатъчноблизо,задаусетяпромянатав

дишанетому.—Сделкатабешедруга—проронивнимателно.—Мисля,четрябвадапреосмислимнещата.Освентова,всеощеепетък,такачеуикендът

неезапочнал.—Ева…—Възбуждамсесамокатосипомислязатова—прошепнах,обвихкракаоколобедрото

муизапочнахдасетъркамвнего,искахдаусети,чесъммокра.Остритекосъмчета,коитосетриехавнежнитемичасти,ифактът,чеседържабезсрамно

инепослушно,мекарахадастена.—Акомикажешдаспра,щегонаправя.Нонекаопитаме.Стисназъбитолковасилно,чеизскърцаха.Целунахго.Притиснахтялодонеговото.Винаги,когатоискашедаменакараданаправя

нещоново,Гидиънпървомиобяснявашевсичко.Принегообачеговоренетоневинагибеправилнататактика.Понякогабешепо-добредагонакарашпростодаизключи.

—Ангелче…Плъзнахсевърхунегоигообкрачих,оставихтубичкатаскреманастрани,заданемисли

занея.Имахнамерениедамупокажанещоново,затованеискахникойотнасдагообмисля

прекалено.Аконисесторинеестествено,веднагащяхдаспра.Онова,коетоимахме,бешепрекаленоценно,задагоизлагамнариск.

Прокарахръцепотялотому,започнахнежнодагомилвам.Искахдапочувствалюбовта,коятоизпитвамкъмнего.Даразбере,чегобоготворя.Нямашенещо,коетонебихнаправилазанего,сизключениенатова,дасеоткажа.

Тоймепрегърна,провряеднатасиръкавкосатами,адругатапоставинадупетоимепритиснапо-близодосебеси.Отвориустаиплъзнаезикасивмоята.Потънахвцелувката,извивайкиглава,задасъмпо-близо.

Членътму,койтолежешемеждунас,севъзбуди,усетихнатисканатвърдотомутяловърхукоремаси.Притисканетосеусили,когатоГидиънизвибедранагореиизстенавустатами.

Придвижихустниотбузатакъмгърлотомуиоблизахсолтаоткожата,предидапродължапо-нататък.Започнахдагосмучаритмично,катооставяхпокожатамубелезиотзъби,маркирахго.Сложилръканатилами,тоймепритискашеплътнодосебеси,анеобузданитемузвуцинаудоволствиевибрирахаподустнитеми.

Отдръпнахсеипогледнахчервенатаследа,коятобяхоставила.—Мой—прошепнах.—Твой—заклесетойспремреженпоглед.—Всекиединсантиметъроттялототи.Преместихсепо-надолуизапочнахдадразнясезикплоскотозърнонагърдатаму.Ближех

миниатюрнитеточици,послеоколотях.Докосванетонаезикамибелекокатоперце,докатонакраянезасмуках.Гидиъниздадеостързвук,когатобузитемихлътнахаотрязкотозасмукване,ръцетемумепуснахаисграбчихазавивкатавюмруци.

—Отвътреиотвън—продължихнежноинасочихвниманиетосикъмзърнотонадругатамугърда.

Усетих,ченапрежениетомунараства,докатосипроправяхпътнадолупотялотому.Пуснахезиквпъпамуитойрязкосеизвинагоре.

—Шшшт…—прошепнахуспокоително,докатотъркахбузавпулсиращиямучлен.Бешесеизмилследпредниянирундисегаприятноухаешеначисто.Тежкиятмускротум

висешемеждукракатаму,епилиранатакожабешенежнаиголакатокоприна.Харесвашеми,чеесъвсемгладък,същокатомен.Така,когатобешевътревмен,връзкатабешепълнавъввсякоедноотношение,усещанетосеподсилвашеотдосеганакожавкожа.

Поставихръцеотвътрешнатастрананабедратамуигонакарахдагиразтвориощеповече,задасенастаняудобномеждутях.Следтовапрокарахезикпоръбанаизпънатиямускротум.

Гидиънизстена.Дивиятживотинскизвукменакарадапотръпнавочакване.Въпрекитованеспрях.Неможех.Толковасилногожелаех.

Продължихдагосмучаидагогалясезиксцялатанежност,накоятобяхспособна.Следтоваповдигнахвнимателнотестиситемуспалци,задамогададостигнадонежнатакожаподтях.Тесевдигнаханагоре,кожатасеопънаигипридърпапо-близодотялото.Езикътмисеплъзнаощемалконадолуипредпазливосеприближидокрайнатацел.

—Ева.Спри—казазадъханоГидиън.—Немога.Недей.Започнахдамислятрескаво,катоедновременностованепреставахдагодокосвам,хванах

сръкачленамуизапочнахдагогаля.Тоймълчеше.Всеощебешепотъналвсобственитесимисли.Всеощебешепрекаленосъсредоточенвърхуонова,коетопредстоеше,вместовърхутова,коетостававконкретниямиг.

Ноаззнаехкакдагонакарамданасочивниманиетосивърхунещодруго.—Искашлидагонаправимзаедно,шампионе?Обърнахсеигообкрачихнаобратно,сегавечедупетомибеизвърнатокъмнего.

Сграбчибедратамиощепредидауспеянапълнодасенагласяипридърпавулватамикъмненаситнатасиуста.Извикахотизненада,когатодостигнадоклиторамиижадногозасмука.Всеощебяхнабъбналаисвръхчувствителна,едваустояхнановияприливнаудоволствие.Държешесегрубоинеобуздано,страсттамусеподклаждашеотчувствотозанеудовлетвореностистрах.

Обвихустниоколочленамуизапочнахдаправятова,коетоитойправешесмен.Докатосмучехвъзбуденатамуглавичка,усещахкакстене,допрялустнидоклиторами,и

товапочтимедоведедооргазъм.Притискашемедосебеси,забилпръстивбедратамитолковасилно,чемипричинявашеболка.

Харесвашеми.Разкривашесенапълнопредменидокатотойсестрахувашеотслучващотосе,азбяхневероятновъодушевена.Неседоверявашенасебеси,когатобешесмен,ноазизпитвахбезусловнодовериекъмнего.Бяхмеположилиогромниусилия,зададостигнемдотованивонадоверие,бяхмепролеликръвисълзииазгоценяхповечеотвсичковживотаси.

Стиснахчленамувюмрукизапочнахдадвижаръкатасинагоре-надолу,катооблизвахсезиккапчицитесеменнатечност,коитоизбиваха.Вмига,вкойтоосъзнах,чеГидиънтрепери,тойрязкосеизвърнаинипоставилегналинастрани,анеединвърхудруг,кактодосега.

Смучешемесилноибързо,езикътмунавлизашевотворамиимеподлудявашесбързитесидвижения.Докоснахотворанаанусамусвърханапръстаси,катопрезцялотовремеустнитемитрескавоседвижехапоцялатадължинаначленаму.Тойпотреперииотгърдитемусеизтръгнанисъкживотинскизвук,койтонакараоблянатамивпоткожаданастръхне.

Движехнесъзнателнобедратаси,търкахвлажнатасивулвавустатаму.Стенехнеконтролируемо,ацялотомисъществотрептешеотспазминаудоволствие.Толковахубавомечукашесезика…водешеменаръбаналудостта.

Вследващиямигвърхътнапръстамузапочнадаимитирадвижениятанамояидамасажираотворанаанусами.Свободнатамиръказатърсислепешкомтубичкатаскрема.

Гидиънябутнакъммен—жест,койтоозначаваше,чеприематова,коетовъзнамерявахданаправя.

Едвабяхотворилакапачкатанакрема,когатоусетих,ченавлизавмен.Извихгръб,членътмусеизплъзнаотустатамииазизвикахиметому.Тялотомисеопитвашедасеприспособикъмшокаотнеочакванотопроникване.Предидамиподадетубичката,бешенамазалпръстасискрем.

Замоментбяхтоталнозавладяна.Тойбешенавсякъде—околомен,вътревмен,прилепенплътнодомен.Инебешенежен.Пръстътванусамиседвижешенапред-назад,чукашемебезспиривсилата,скоятогоправеше,сетаешенеуталоженгняв.Тласкахгокъмнещо,коетонеискашеданаправи,итойменаказвашесудоволствие,коетодойдетолковабързо,ченеуспявахдагоконтролирам.

Азбяхпо-нежнаснего.Отворихустаиотновозапочнахдасмучачленаму.Оставихкремадасезатоплинапръстамииговтрихвнего.Изчакахгодасеразтворизамениедватогававкарахпръстасивътре.

Дотозимоментнебяхчувалазвуккатотози,койтосеизтръгнаотгърдитему.Бешекатовикнараненоживотно,болкатаизвирашедълбокоотдушатаму.Гидиънзамръзнанеподвижно,дишашетежкосрещувулватами,вкаралпръстасидълбоковмен,цялотомутялотрепереше.

Отделихустниотчленамуимуказахстихнапевенглас:—Втебсъм,миличък.Справяшсечудесно.Щетенакарамдасепочувствашпрекрасно.Изстена,когатонавлязохмалкопо-дълбоко,върхътнапръстамидокоснапростатата.—Ева!Пенисътмусеиздуощеповече,зачервисеиплътнитевениизпъкнахапотялотому,

първитекапкиспермасеизстреляханисковърхукореманаГидиън.Бешетвърдкатокамък,извитнагоредомалконадпъпаму.Никоганегобяхвиждалатакавъзбуденитовамеразгорещиощеповече.

—Туксъм.—Започнахдагогаляотвътре,езикътмисеплъзгашеповъзбудениямупенис.—Толковамноготеобичам,Гидиън.Обичамдатедокосвамтака…датевиждамтакъв.

—О,господи!—възкликнатойисеразтресенеистово.—Чукайме,ангелче.Сега—изсъскатой,когатогоразтъркахотново.—Силно!

Поехчленамусустаинаправихтова,коетоискаше.Масажирахоназиточкавътревнего,коятогокарашедаругаеидасегърчи,докатотялотомусеопитвадасесправисканонадатаотгорещиусещания.Отдръпнаръцеотмен,едротомутялосеизви,ноазнеоткъснахустнитеиръцетесиотнего,тласкайкиговсепо-нататък.

—О,господи!—изхълцатойиразкъсазавивкатасръце,звукътотразцепванетонаплатаотекнавмалкотозатворенопространство.

—Стига,Ева.Спри.Подяволите!Натиснахгоотвътреиедновременностовагозасмукахсилно,тойзапочнадасеизпразвас

такавасила,чесезадавихотгорещияпоток,нахлулвустатами.Отдръпнахсе,сперматамусеизстрелвашепоустнитеми,покоремаму,погърдитеми,изливашесенатакивамощнипотоци,чечовектруднобиповярвал,чевпоследнитедвачасаесвършилдвапъти.Свърханапръстасиусещахспазмитевътревнего,коитоизхвърляхасеменнатечностотчленаму.

Едваследкатотялотомупрестанадаседвижи,сеотдръпнах,извърнахсеигопрегърнахстреперещиръце.Бяхмепотни,лепкавиимръсни,нонай-хубавотобе,четованямашеникаквозначение.Гидиънзаровивлажнотосилицемеждугърдитемиисеразплака.

19Мястото,коетоГидиънбеизбрал,бешерай.ПилотътнипреведенадПодветрените

острови[1],летейкинисконадневероятносинитеводинаспокойнотоКарибскоморе,предидакацненачастнолетище,недалечоткрайнатаницел—курорта„Кросуиндс“.

Идваматавсеощебяхмезамаяни,когатосамолетътсеприземи.Вкрайнасметка,Гидиънтоку-щобешепреживялоргазманаживотаси.Коситенибяхавсеощемокриидокатоподпечатвахапаспортитени,седържахмездравозаръце.Неказахмепочтинищо,нитоединнадруг,нитонахоратаоколонас.Мисля,чеемоциитеинадваманивсеощебяхатвърдесуровиследслучилотосе.

Качихмесевлимузината,коятоничакаше,иГидиънсиналяпитие.Лицетомубешеабсолютнобезизразноинепроницаемо.Поклатихглава,когатовдигнакристалнотошишеибезмълвнопредложидаминалее.

Тойсенастаниудобнонаседалкатадоменимепрегърнапрезраменете.Гушнахсевнегоипрехвърлихкракапрезнеговите.—Всичконаредлие?Целунамесилнопочелото.—Да.—Обичамте.—Знам.—Изпипитиетосинаединдъхиоставипразнатачашавпоставката.Несиказахменищодругоповременадълготопътуванеотлетищетодокурорта.Бешевече

тъмно,когатопристигнахме,нооткритотолобинахотелабешеяркоосветено.Околорецепцията,изграденаоттъмнодървоицветникерамичниплочки,имашесаксиисбуйнарастителност.Атмосферата,коятопосрещашегостите,бешебезгрижнаиедновременностоваелегантна.

Управителятнахотеланиочаквашенаполукръглатаалеязаколи,къдетониоставилимузината.Имашебезупреченвъншенвидисеусмихвашешироко.ОчевиднобешемногоразвълнуванотприсъствиетонаГидиън,новълнениетомустанаощепо-голямо,когатоГидиънсеобърнакъмнегопоимеигонаречеКлод.

Клодговорешеоживено,докатовървяхмезаднего,здравостисналиръце.АкочовекпогледнешекъмГидиън,никоганебимогълдапредположиколкоинтимноблизкисмебилисамопредичас.Косатамибешеизсъхналавнякаквабезформенамаса,нотойбешепрекрасенисексикактовинаги.Костюмътмубешеидеалноизгладенимустоешебезупречно,докатомоятарокляизглеждашедостасмачканаследдългияден.Бяхизмилагримасиподдушаисегалицетомибебледо,состатъциотчернаспиралаоколоочите.

Ноникойнеможешедасеусъмнивсобственическотоповедение,коетоГидиъндемонстрирашеспрямомен.Тояснопроличавашеотначина,покойтомедържеше,иотдвижението,скоетоменасочикъмапартаментани,слагайкиръканисконакръстами.Карашемедасечувствамсигурнаисамоуверена,макарвмоментадапоказвашеделовотосилице,ааздалечданебяхвнай-добратасиформа,коетосеотразявашеивърхунего.

Товамекарашедагообичамощеповече.Самомисеискашеданеетакамълчалив.Мълчаниетомуметревожеше.Имекарашеда

сепитамдалибяхпостъпиларазумно,катопродължихдагопритискам,следкатоневеднъжмиказадаспра.Защо,подяволите,сибяхвъобразила,чезнамоткаквосенуждае,задасепочувствапо-добре?

УправителятпродължавашедаговоринещонаГидиън,ааззапочнахбавнодасеразхождамизогромнияхол,къмкойтоимашепросторнаоткритатерасасбелидиванивърхубамбуковияпод.Голяматаспалнябешесъщотолковавпечатляващасогромнотолеглосмрежапротивкомариоколонегоидругаоткритатераса,коятоводешекъмчастенбасейн,направентака,чедаизглеждакаточастотбезкрайнияокеанзаднего.

Повятопълбриз,целуналицетомиипреминапрезкосатами.Изгряващаталунарисувашелуннапътекавъвводитенаокеана,адалечниятсмяхизвуцитенареге,коитодолитахаотнякъде,менакарахадасепочувствамнякаксамотна.

Нищонебешекактотрябва,когатоГидиъннебешевнастроение.—Харесвалити?—попитатойтихо.Обърнахсекъмнегоичухкаквъншнатавратасезатваря.—Фантастичное.Тойкимнаотсеченосглава.—Поръчахданидонесатвечеря.Тилапиясориз,пресниплодовеисирене.—Чудесно.Умирамотглад.—Вдрешникаимадрехизатеб.Щенамеришибански,нобасейнътиплажътсачастнии

нямадаимашнуждаотнего,освенаконепожелаешдагооблечеш.Кажими,акотитрябванещодруго,веднагащенаредядагодонесат.

Погледнахговнимателно,стоешенаняколкометраотмен.Очитемублестяханаприглушенатасветлинанафенераизапазенитенастолнилампи.Бешенапрегнатинякакдалечен,усетихкаксълзитесенадигатвгърлотоми.

—Гидиън…—протегнахръкакъмнего.—Сбъркахли?Развалихлинещомеждунас?—Ангелче!—въздъхнатой.Приближикъммен,взеръкатамииявдигнакъмустнитеси.

Когатозастанадомен,забелязах,чеотбягвапогледами,каточелимуетруднодамепогледневочите.Усетих,чезапочвадамиприлошава.—Кросфайър.

Казадумататолковатихо,чезамигсипомислих,чесиявъобразявам.Следтовамевзевобятиятасиинежномецелуна.

—Шампионе.—Повдигнахсенапръсти,поставихръканатиламуиотвърнахнацелувкатаму,влагайкивсичкитесичувствавнея.

Тойбързосеотдръпнаотмен.—Хайдедасепреоблечем,предидасадонесливечерята.Многомисеискадамахнатози

костюм.Отдръпнахсеснежелание,сигурнонаистинамубешегорещовкостюма,новсеощеимах

усещането,ченещонеенаред.Чувствотосезасили,когатоГидиънизлезе,задасепреоблече,иосъзнах,чещеспимвразличнистаи.

***

Ритнахобувкитесивдрешника,койтобешепъленспрекаленомногодрехисамозаединуикенд.Повечетооттяхбяхабели.Гидиънмехаресвашоблеченавбяло.Предполагах,чеетака,защотомевъзприемакатосвояангел.

Даливсеощесимислешезаменпотозиначин?Иливечесебяхпревърналавдявол?Вегоистичнакучка,коятогоепринудиладасеизправилицевлицесдемони,коитотойсамиятпредпочитадазабрави?

Облякохобикновеначернарокляспрезрамки,коятонапълноотговаряшенагробовнотоминастроение.Имахчувството,ченещомеждунасеумряло.

СГидиънипредибяхмеималимноготруднимоменти,ноникоганебеизглеждалтолковаотдалеченотмен.Никоганебяхмечувствалинеудобствоинеестественанапрегнатост,когатосмезаедно.Бяхималаподобенопитсдругимъже—вмоментите,когатосеготвехадамикажат,чеповеченеискатдаизлизатсмен.

Вечерятапристигнаибешесервирананапрекрасноподреденамасанатерасатасизгледкъмсамотнияплаж.Видяхбялашатра,опънатанапясъка,исиспомнихмечтатанаГидиъндасетъркаляменашезлонгзадвамакрайводатаидаправимлюбов.

Сърцетомезаболя.Изпихнабързодвечашистуденобяловиносплодоввкусимеханичнозадъвкаххранатаси,

въпрекичебяхзагубилаапетит.Гидиънседешесрещумен,облеченсамовширокибелилененипанталонииоттоваситуациятаставашеощепо-лоша.Бешетолковакрасив,толковаужасносекси,ченеможехдаоткъснаочиотнего.Нотойбешенахилядикилометриотмен.Мълчаливотомунапрегнатоприсъствиемекарашедагожелаясвсякачастицанадушатаси.

Емоционалниятразривмеждунасрастеше.Веченеможехдапреминаотдругатастрана.Бутнахчиниятанастрани,следкатобяхизялавсичко,иедватогавазабелязах,четойпочти

неедокосналхранатаси.Бешепоровилсвилицавчиниятаимибепомогналдапресушимбутилкатавино.

Поехдълбоковъздухизапочнах:—Съжалявам.Трябвашеда…Неисках…—Преглътнахтрудно,предидапродължа:—

Съжалявам,миличък—прошепнах.Бутнахстоланазадикракатамуизскърцахасилнопоплочките,послебързослязохот

терасата.—Ева!Чакай!Усетихтоплияпясъкподкракатасиисезатичахкъмокеана,свалихроклятаси,безда

спирам,исехвърлихвъвводата,коятобешетоплакатовъввана.Впродължениенаняколкометрабешесъвсемплитко,следтоваизведнъжпропаднахиводатапокриглаватами.Свихколенеисеоставихдапотъна,бяхблагодарна,чепотопенаподводата,никойневиждасълзитеми.

Чувствотозабезтегловностмиподействауспокояващо.Косатамисеразпръснаоколомен,усетихдопиранарибите,коитосестрелкахапокрайнеканениягост,нарушилтишинатаиспокойствиетонатехниясвят.

Изведнъжнякойрязкомевърнакъмдействителността,започнахдасемятамидапръскамводаоколосебеси.

—Ангелче!—изръмжаГидиънизапочнадамецелувакатообезумял,докатомеизнасяшенаръцеотводатаименосешенагорепоплажа.Занесемедошатратаимеоставинаединшезлонг,послемепокристялотоси,предидауспеядапоемавъздух.

Всеощебяхзамаяна,когатотойизръмжаиказа:—Омъжисезамен!Нонетовабешепричинатадаотвърна:—Да.Гидиънбешевлязълвъвводатаследменспанталони.Мокриятленбеприлепналпо

кракатаму,докатолежешевърхуменимецелувашетака,сякашумирашеотжажда,коятосамоазможехдаутоля.Бешепроврялръцевкосатамиимедържешенеподвижно.Бешекатообезумял,устнитемубяхаподутисъщокатомоите,езикътмубешененаситенивластен.

Лежахподнего,бездамърдам.Бяхизпадналавшок.Опитвахсебързодасеотърсяотизненадатаидапроумеяслучващотосе.

Предималкосебешеизмъчвал,защотосебечудилкакдамизададевъпроса,анезащотое

искалдаменапусне.—Утре—казарязкотойипотъркабузавмоята.Брадатамубешенаболаибоцканетойсякашмепробудиименакаранапълнодаосъзная

къдесенамирамеикаквоискаотмен.—Аз…—Мозъкътмиотновозамръзна.—Кажи„да“,Ева.—Надигнасеимеизгледапламенно.—Простокажи„да“.Преглътнах.—Неможемдасеоженимутре.—Можем—заявитойкатегорично—ищегонаправим.Имамнуждаоттова,Ева.Имам

нуждадачуяклетвите,дазнам,чесмезаконнообвързани…Иначещесепобъркам.Сторимисе,чесветътсезавъртяоколомен,сякашсъмвувеселителенпаркисъм

попадналавединотонезиварели,коитосевъртяттакабързо,чецентробежнатасилатезалепвазастената,аподътпропадананяколкометраподтеб.

—Прекаленораное—опитахседавъзразя.—Какможешдатвърдиштоваследслучилотосевсамолета?—попитарязкотой.—Та

тимепритежаваш,Ева.Проклетдасъм,аконеуспеядатепритежавамиаз.—Немогададишам—промълвихедва,койзнаезащоизпадналавпаника.Гидиънсезавъртятака,чесеозовахвърхунего,ръцетемусилномепритискаха.

Притежавашеме.—Тисаматагоискаш—настоятой.—Обичашме.—Наистинатеобичам—отвърнахисведохчелонагърдитему.—Нотиприбързваши…—Мислиш,четипредлагампростотака?Забога,Ева,познавашмедостатъчнодобре.

Планирамвсичкотоваотседмици.Тоеединственото,закоетомисля.—Гидиън…неможемпростодаизбягамеидасеоженимтайно.—Защо,подяволите,данеможем?—Амисемействатани?Приятелите?—Щесеоженимощеведнъжзарадитях.Иазгоискам—обещатойиотметнамократа

косаотбузатами.—Искамснимкиотсватбатанидасепоявятвъввестниците,всписанията…навсякъде.Ноподготовкатазатоващеотнемемесеци.Немогадачакамтолковадълго.Дагонаправимсамозарадинас.Неенеобходимодаказваменаникого,аконеискаш.Можедагонаречемгодеж.Итоващеенашататайна.

Погледнахговтренчено,незнаехкакводаотговоря.Настойчивосттамубешеедновременноужасноромантичнаипростоужасяваща.

—Говорихсбащати—продължитойиазотновоизпаднахвшок.—Тойняманикакви…—Какво?Кога?—Когатобешевграда.Отворимисевъзможностиазсевъзползвахотнея.Понякаквапричинатоваменарани.—Немиеказалнищо.—Азгопомолихданетиказва.Казахму,ченямадастаневеднага.Чевсеощесеопитвам

датевърнаприсебеси.Записахвсичко,можешдачуешразговорани,аконемивярваш.Премигахобъркано:—Записалсиго?—повторих.—Неискахдаоставянищонаслучайността—отговоритой,вгласамуизобщонесе

долавяшеизвинение.—Казалсиму,ченямадастаневеднага.Излъгалсиго.Усмивкатамубешеостракатобръснач.—Несъм.Минаханяколкодниоттогава.

—О,господи!Тисисепобъркал.—Възможное.Иакоевярно,съмсепобъркалзарадитеб—заявитойимецелунасилно

побузата.—Немогадаживеябезтеб,Ева.Неискамдоридасипредставямтазивъзможност.Самопримисълтазатоваполудявам.

—Товаелудост.—Защо?—попитатойисенамръщи.—Знаеш,чеизадваманинеможедаиманикой

другнасвета.Каквоощечакаш?Главатамисеизпълнисвсевъзможнидоводи.Виждахсъвсемяснотолковапричини,

порадикоитотрябвадаизчакаме,толковакапани,вкоитоможемдапопаднем.Ноотустатаминеизлезенищо.

—Нетидавамвъзможностдаизбираш—заявитойрешително,извитялотосиистана,катоменосешенаръце.—Щегонаправим,Ева.Насладисенапоследнитесичасовекатонеомъженажена.

***

—Гидиън!—изхълцахаз.Главатамисемяташенаматрака,докатоспазмитенаоргазмаразтърсвахацялотомитяло.

Поттамусестичашепогърдитеми,бедратамунеуморноседвижеха,докатовкарвашепрекрасниясипенисвменотновоиотново,извивашесеипроникваше—туплитко,тудълбоко.

—Точнотака—похвалимесдрезгавглас.—Стискайго!Толковатеусещам,ангелче.Щеменакарашпакдасвърша.

Едвапоемахвъздух,чувствахсенапълноомекналаиуморенаотнеотслабващотомужелание.Вечемебесъбудилдвапъти,обладавашемеспрецизнаумелост,сякашискашедазапечатавтялотоивсъзнаниетомифакта,чемупринадлежа.Чесъмнеговаиможедаправисменкаквотосипоиска.

Толковамевъзбуждаше.—Ммм…—измъркатойиплъзначленасидълбоковмен.—Сперматамиекатосметана

вътревтеб.Обожавамтоваусещане,следкатосъмтечукалцяланощ.Цялживотщебъдатака,Ева.Никоганямадаспра.

Прехвърлихкракасипрезбедротомуигопритиснахкъмсебеси.—Целуниме.Греховнопрекраснитемуустниседопряхавмоите.—Обичайме—заповядахизабихноктивбедратаму,когаточленътмусеразмърдавмен.—Обичамте,ангелче—прошепнатойиусмивкатамустанаощепо-широка.—Обичам

те.

***

Когатосесъбудих,негогонямаше.Протегнахсе,бяхомотанавчаршафите,коитомиришеханасексинаГидиън,ивдишах

дълбокоморскиявъздух,койтонахлувашепрезотворенитевратинатерасата.Останахдалежатакаизвестновреме,мислехзаизминалатанощизаденя,който

предстоеше.Следтовапрезумамиминахапредишнитеседмициималкотомесеци,откактобях

срещналаГидиън.Послемислитемиотлетяхаощепо-назад.КъмБретидругитемъже,скоитобяхизлизала.Върнахсекъмвремето,вкоетобяхдълбокоубедена,ченикоганямадасрещнамъж,койтобимеобичалтакава,какватосъм,свсичкитемиемоционалнирани,целиятоваротминалото,снесигурносттаинуждатамиотвнимание.

Какводругоможехдакажа,освен„да“сега,когатокатопочудобяхоткрилатозимъж?Изтъркаляхсеотлеглото,обзетаотвълнениепримисълтаданамеряГидиънидаму

обясня,чесъмнапълноготовадасеомъжазанего.Харесамиидеята,чесмеизбягалитайно,чещеизречемпървитесиклетвинасаме,безданинаблюдаваникой,койтобимогълдатаисъмнения,омразаилилошипомисли.Следвсичко,коетобяхмепреживели,изглеждашетолковалогичноначалотонановияниживотдаеизпълненосамослюбов,надеждаищастие.

Трябвашедаседосетя,чеепланиралвсичкоидеално,отабсолютнотоуединениедоизключителнотомясто,накоетосенамирахме.Разбирасе,сватбатащешедасесъстоинабрега.Идваматаимахмехубависпомени,свързанисбреганаокеана,средкоитоособеноцененбепоследниятпът,когатобяхмезаедновСевернаКаролина.

Усмихнахсе,когатовидяхподносасъсзакуска,оставеннанискатамасичкадодиванавспалнята.Наоблегалкатанастолабешепреметнатбялкоприненхалат.

Гидиънникоганепропускашенищо.Облякоххалатаисепротегнахдасиналеякафе,имахнуждаотмалкокофеин,предидаго

потърсяидамудамотговор.Ивтозимоментвидяхпредбрачниядоговор,поставенвърхуподносасъсзакуската.

Ръкатамизамръзнаинеуспядастигнедоканатаскафе.Договорътбешекрасивоаранжиранподтънкабялавазасчервенарозавнея,сребърнитеприбориблестяхавърхуизящносгънататасалфетка.

Незнамзащобяхтолковаизненаданаи…сломена.Разбирасе,чеГидиънепланиралвсичкодопоследнатаподробност—катосезапочнеотпредбрачниядоговор.Вкрайнасметканалисебеопиталдапоставиначалотонавръзкатанисдоговор?

Цялотомиеуфоричнощастиесеизпаризамиг.Съсипана,обърнахгръбнаподносаисеотправихкъмбанята.Изкъпахсебавно,движениятамибяхакатоназабавенкаданс.Реших,чепредпочитамдакажа„не“,вместодачетаюридическидокумент,койтоопределяценатаналюбовтами.Заментазилюбовбешебезценна.

Въпрекитовасестрахувах,чеепрекаленокъсно,ченанесенатавредаенепоправима.Самотознаниезатова,чееподготвилпредбрачноспоразумение,променяшевсичкоинеможехдавинянегозатова.Подяволите,татойбешеГидиънКрос!Единотдвайсетипеттенай-богатимъжевсвета.Бешенемислимоданепоискаотмендаподпишапредбрачендоговор.Аиазнебяхнаивна.Небитрябвалодамечтаязарицарнабялкониприказензамък.

Следдушаоблякохтънкапамучнарокля,вързахмократасикосанаопашкаисеотправихкъмкафето.Наляхсиедначаша,добавихсметанаиподсладител,взехдоговораиизлязохнатерасата.

Набрегатечешеусиленаподготовказасватбата.Вблизостдоводатабешеиздигнатаарка,покритасцветя,апреплетенибелипанделкипрезпясъкаоформяхаимпровизиранаалея.

Седнахсгръбкъмбрега,неможехдапонесаболкатаоттазигледка.Отпихглъткаоткафето,почувствахкаксеразливавтялотоми,отпихотново.Бяхизпила

почтиполовинчаша,когатонай-послесъбрахдостатъчносмелостдапрочетапроклетиядоговор.Първитеняколкостранициописвахаподробноимуществото,коетовсекиотнаспритежавапредибрака.ОгромнотосъстояниенаГидиънбешепотресаващо.„Коганамиравремедаспитозичовек?“Вначалотопомислих,чеимагрешкавсумата,коятоспореддокументапритежавах,нопослеразмислих,чеосновниятмикапиталотдавнатрупадивидентиот

инвестиции.Стантънбевзелпеттемилиона,коитопритежавах,игибеудвоил.Втозимоментмихрумна,чеемногоглупавоотмоястранададържапаритесипросто

така,вместодагиизползвам,задапомагамнахоравнужда.Държахсетака,сякашкървавитепаринесъществуваха,вместодагивкарамвупотреба.Решихдасезаемастова,веднагащомсеприберавНюЙорк.Оттукнататъкчетивотоставашевсепо-интересно.

Първотоусловие,коетоГидиънпоставяше,бедавземанеговатафамилия.МожехдазапазяТрамелкатопрезиме,нонямахправодагодобавямстирекъмноватасифамилия.ЕваКрос—неподлежащонаобсъждане.Итолковатипичнозанего.Любимиятмимъжобичашедавластваинесмяташезанеобходимодасеизвинява,чепонякогаседържикатопещеренчовек.

Второтоусловиебедаприемадесетмилионаотнегоощеприсаматасватбаитакадаудвоясъстояниетосисамокатокажа„да“.Оттукнататъквсякаследващагодинаполучавахповече.Щяхдаполучавамбонусзавсякодете,роденоотвръзкатани,щешедамисеплаща,задаходянасемейнатерапияснего.Трябвашедасесъгласянатерапияинамесатанапосредниквслучайнаразвод.Освентоватрябвашедасесъгласядаживеяведнаисъщакъщаснего,даходимнапочивканавсекидвамесеца,даизлизаменасрещи…

Колкотоповечечетях,толковаповечеразбирах.ЦелтанапредбрачниядоговорнебешедазащитиимуществотонаГидиън.Напротив—тойщедрогораздаваше,стигашедоридотамдапоискапетдесетпроцентаотвсичко,коетопридобиеповременабракани,безусловнодамипринадлежи.Освенвслучайнаизневяраотнеговастрана.Акотовасеслучеше,финансовитепоследицизанегощяхадасажестоки.

Целтанапредбрачниядоговорбедазащитисърцетому,дамеобвържеидамеподкупи,такаченавсякаценадаостанапринего.Давашевсичко.

Дойдеприменнатерасатавмомента,вкойтопрочетохпоследнатастраница,облеченсамовполуразкопчанидънкиинищонагоре.Знаех,чепояватамуточновтозимигнееслучайна.Бешеменаблюдавалотнякъдеибепреценявалреакциятами.

Избърсахсълзитеоточитесиисеопитахдаизглеждамравнодушна.—Доброутро,шампионе!—Доброутро,ангелче!—Наведесеимецелунапобузата,следтовапридърпаединстол

иседнаотляватамистрана.Единотслужителитенахотеладонесезакускаиощекафе,подредиумеломасатаиизчезна

същотакабързо,кактобешедошъл.ПогледнахкъмГидиън,тропическиятбризгалешелицетомуисииграешесдългатамучернакоса.Докатоседешедомен,толкованепринуденитакамъжествен,мибешеневъзможнодагосвържасъссухитебанковисметкиотдоговора.Обърнахлистовете,задастигнаотноводопърватастраница,сложихръкаотгорейизаявих:

—Нищовтозидокументнеможедамедържиомъженазатеб.Тойпоедълбоковъздух.—Тогаващегопреработим.Кажисиусловията.—Неискампаритети.Искамтова—заявихипосочихкъмнего.—Ипо-специалнотова.

—Наведохсеипоставихръкавърхусърцетому.—Тисиединственотонещо,коетоможедамезадържи,Гидиън.

—Незнамкакдагонаправя,Ева.—Хванаръкатамиияпритиснадогърдитеси.—Сигурнощепрецакамнещо.Итищепоискашдаизбягаш.

—Веченебягам—възразих.—Неголизабеляза?—Забелязах,чеснощисевтурнакъмокеанаипотънакатокамък.—Тойсенаведенапред

имепогледнавочите.—Неотхвърляйпредбрачниядоговорпростопопринцип.Аковнегоняманещо,скоетосидълбоконесъгласна,приемиго.Зарадимен.

Облегнахсанастола.—Дваматастебтрябвадаизвървимдълъгпът—казахтихо.—Единлистхартиянеможе

данинакарадасивярваме.Тукстававъпросзадоверие,Гидиън.—Да,добре…—поколебасетой.—Азсинямамдоверие,ченямадапрецакамнещата,а

тинямашдовериевсебеси,чеможешдамидадешонова,откоетосенуждая.Нодваматавярвамеединвдруг.Щеработимповсичкоостаналозаедно.

—Добре.Видяхкакочитемусветнахаиразбрах,чесъмвзелаправилноторешение,въпрекичевсе

ощенякъдевсебесисмятах,чесмеизбързали.—Имамобачеединпроблем.—Какъве.—Въпросътсимето.—Неподлежинаобсъждане—заявиГидиънрязкоизадаподчертаедумитеси,махнас

ръка.Вдигнахпредупредителновежда.—Неседръжкатонеандерталец.Искамдавземаииметонабащаси.Тойотдавнаго

искашеицялживотгоепритеснявало,чененосяфамилиятаму.Сегаемоментътдапоправятазигрешка.

—ЗначиЕваЛорънРейъсКрос?—ЕваЛорънТрамелРейъсКрос.—Звучидостадългичко,ангелче—учудисетой,—нотакадабъде,акотоватеправи

щастлива.Товаеединственото,коетоискам.—Аазискамтеб—заявихисенаведохнапред,задамецелуне.Тойдокоснаустнитеми.—Хайдетогавадагоузаконим.

***

ОмъжихсезаГидиънДжефриКросбосанаединкарибскиплаж,суправителянахотелаиАнгъсМаклаудзасвидетели.Небяхразбрала,чеАнгъсетук,носезарадвах,когатоговидях.

Церемониятабешекратка,семплаимногокрасива.ПоширокитеусмивкинасвещеникаиКлодразбрах,чезатяхечестдаизпълняваттолковаважнаролявбракосъчетаниетонаГидиън.

Облякохнай-хубаватарокля,коятонамерихвдрешника.Бешебезпрезрамки,срюшотгърдитедобедратаисцветчетаоторганза,коитосеспускаханадолудостъпалатами.Бешеромантичнарокля—сладка,носекси.Косатамибешеприбрананаелегантеннебреженкоксвтъкнатачервенарозавнего.Отхотеламиосигурихабукетотжасмин,завързансбялапанделка.

Гидиънбешесграфитеносивпанталонибялариза,коятопадашесвободноотгоре.Тойсъщобешебос.Разплакахсе,докатоповтаряшебрачнатаклетваследсвещеника.Гласътмубешесилениуверен,макарвочитемудасечетешенажеженкопнеж.

Толковамногомеобичаше.Цялатацеремониябешеинтимнаидълбоколична.Съвършена.Липсвахамимайками,бащамииКари.ЛипсвахамиАйрланд,СтантъниКланси.Но

когатоГидиънсенаведенадмен,задазапечатабраканисцелувка,мипрошепна:—Щегонаправимотново.Колкотопътиискаш.Толковамногогообичах.

Ангъссеприближиимецелунапобузите.—Радвамседавивидяидвамататолковащастливи.—Благодаряти,Ангъс.Грижилсиседобрезанеготолковавреме.Усмихнасе,очитемублестяха,когатосеобърнакъмГидиън.Казанещостакъвсилен

шотландскиакцент,ченебяхсигурнадалидумитеизобщосанаанглийски.Каквотоидабеше,очитенаГидиънсъщозаблестяха.ДокаквастепенАнгъсбезамествалбащамупрезвсичкитетезигодини?Винагищяхдасъммублагодарназатова,чеедавалнаГидиънлюбовиподкрепатогава,когатонай-многосеенуждаелоттях.

Разрязахмееднамалкатортаиизпихмепочашашампансконатерасата.Подписахмесеврегистъра,койтосвещеникътнидонесе,следкоетонидадохасвидетелствотозабрак,коетосъщоподписахме.Гидиънпочтителногопогалисръка.

—Оттовалиимашенужда?—подразнихго.—Тозилистхартия?—Имамнуждаоттеб,госпожоКрос—отвърнатойимепритегликъмсебеси.—Иисках

това.Ангъсприбрасвидетелствотоипредбрачниядоговориизчезна.Идватадокументабяха

заверенинотариалноотуправителянахотелаищяхадабъдатприбранинякъде,къдетоГидиънсъхранявашеподобнинеща.

АщосеотнасядоГидиънимен,най-накраясеозовахмеподшатратанаплажа—голи,ивплетениединвдруг.Пиехмешампанско,докосвахмесезакачливоиненаситноисецелувахмелениво,докатоденятбавноотминаваше.

Итовасъщобесъвършено.

***

—Итака,каквощеправим,когатосеприберем?—попитах,докатовечеряхменасвещивтрапезарията.—Какдаобясним,чепростосмеизбягалиисмесеоженили?

Гидиънсвираменеиоблизаразтопенотомаслоотпалецаси.—Кактопожелаеш.Извадихмесотооткраканаомараизапочнахдаобмислямвъзможностите.—СъссигурностискамдакажанаКари.Освентовамисля,чеибащаминямадаима

нищопротив.Опитахседамунамекнанещо,когатомусеобадихднес,итоймиказа,чесиразговарялснего,такачееподготвен.Стантъннямадасеразвълнувамного,безтовадатеобижда.

—Немеобижда.—Носетревожазамайками.Нещатамеждунасибезтованевървят.Направощеполудее,

когаторазбере,чесмесеоженили.—Спряхзамоментизахиляденпътсеопитахдаосмисляситуацията.—Неискамдасипомисли,чесъзнателносъмяизолирала,защотосъмйсърдита.

—Тогавадакажемнанеяинавсичкиостанали,чесмесесгодили.Потопихмесотонаомаравразтопенотомаслоисипомислих,ченямамабсолютнонищо

противдасвикнадавиждамГидиънголдокръста,задоволениотпуснат.—Направощеизпадневистерия,акозаживеемзаеднопредисватбата.—Тогаващейсеналожидапланиравсичкомногобързо—казатойсухо.—Тисими

съпруга,Ева.Немеинтересувадалинякойдруггознае,азгознам.Искамдасеприбирамвкъщипритеб,сутринзаеднодапиемкафетоси,датипомагамдазакопчеешроклятасиидаяразкопчавамвечер.

Докатогледахкакразчупвакраканаомарасръце,гопопитах:

—Щеносишливенчалнахалка?—Очаквамгоснетърпение.Товаменакарадасеусмихна.Тойспряисезагледавмен.—Каквоима?—попитах,следкатонеказанищо.—Данебидасъмсеомазаласмасло

полицето?Гидиънсеоблегнаназадивъздъхнадълбоко.—Толковасикрасива.Обичамдатегледам.Усетих,чесеизчервявам.—Итинесизаизхвърляне.—Започнадаизчезва—измърморитой.Усмивкатамисестопи.—Моля?Каквоизчезва?—Тревогата…Появявасенякаквочувствозасигурност.Несмяташли?—Тойотпиот

виното.—Улегналост.Чувствотоеприятно.Харесвами.Многомихаресва.Тойвдигнаръкатамидоустнитеси.Светлинатаотсвещитесеотразивпръстена,койтоми

бедал,игонакарадазаблестивцветоветенадъгата.Бешекрасивквадратендиамант,поставенвстариненобков.Харесвашемизарадикласическатасиизисканост,нонай-ценнотовнегобеше,чеепръстенът,скойтобащамуепредложилнамайкаму.

МакарГидиъндабедълбоконараненотпредателстватанародителитеси,времето,вкоетотриматасабилисемейство,бешепоследнотоистинскощастие,коетоепознал,предидасрещнемен.

Асекълнеше,ченееромантичен.Забеляза,чесевъзхищавамнапръстена.—Харесвалити?—Много—отвърнахигопогледнахвочите.—Уникалене.Мислехси,чеможемда

направимнеповторимидома,вкойтощеживеем.—Такали?—Стиснаръкатамийпродължидасехрани.—Разбирам,чесеналагадаспимотделно,нонемихаресваидеятамеждунасдаима

вратиистени.—Инаменнемихаресва,нобезопасносттатиенапървомясто.—Каквощекажешдаимамееднаголямастая,разделенанадвеспалнипомещения,

свързанисобщабанябезврати.Самоаркииликоридори.Такаченапрактикаидваматащесенамирамеведноисъщоголямооткритопространство.

Замислисенадпредложението,следтовакимна.—Нарисувайгоищеизвикамедизайнер,койтодагоосъществи.Засегащепродължимда

живеемвГоренУестСайд,докатовмезонетатечеремонт.ВтовавремеКариможедаогледасъседнияапартаментидакажекаквипромениискадабъдатнаправени.

Потъркахголиясикраквпрасецаму,искахдамублагодаря.Вечерниятвятърдовяритмитенанякаквамузикаиминапомни,ченесмесаминасамотеностров.

ДалиАнгъссезабавлявашенякъденаблизо?Илистаешенапостпредврататанаапартаментани?

—КъдееАнгъс?—попитахаз.—Някъденаоколо.—ИРауллиетук?—Не.ТойевНюЙорк,опитваседаразберекакгривнатанаНейтънсееозовалана

ръкатанаонзимафиот.—О!—Изведнъжзагубихвсякакъвапетит.Взехсалфеткатаиизбърсахпръститеси.—

Трябвалидасетревожа?Въпросътбешереторичен,тъйкатоизобщонебяхспираладасетревожа.Презцялото

времедълбоковсъзнаниетомимегризешевъпросъткойеподвелполициятапопогрешнаследа.—Някоймидадевъзможностдасеизмъкнаневредим—казаГидиънбезизразноиоблиза

долнатасиустна.—Очаквах,чещетрябвадаплатязатазиуслуга,нозасеганикойнесеесвързалсмен.Такачеазщесесвържаснего.

—Стигадагооткриеш.—О,непременнощегооткрия—казатойтихо,новгласамудоловихопаснинотки.—И

тогаващеразберемзащогоенаправил.Протегнахкракаподмасатаигиобвихоколонеговите.

***

Вечертатанцувахменаплажаналуннасветлина.Нощновремевлагатаотбуйнатарастителностбешеизключителночувственаиниесудоволствиейсенаслаждавахме.ТазинощГидиънспавлеглотоми,макардабешетруднодапоеметозириск.Неможехдасипредставя,чещепрекарампърватасибрачнанощсама,исенадявах,челекарствотоибезсъниетоотпредишнатавечерщемупомогнатдаспидълбоко.Такаистана.

ВнеделяГидиънмипредложиняколковарианта—дасеразходимдонякакъвфантастиченводопад,даизлеземвокеанаскатамаранилидаотидемнарафтингпрезджунглата.Усмихнахсеимуказах„Следващияпът“.Имахсобственипланове.

Цялденсеизлежавахме,плувахмеголивчастниябасейниподремвахме,когатонисеприискаше.Минавашеполунощ,когатоситръгнахме,имибешемъчно,четрябвадагонаправим.Уикендътбепрекаленократък.

—Чаканицялживот,изпълненстакивауикенди—прошепнаГидиън,докатопътувахмекъмлетището,сякашпрочелмислитеми.

—Държасеегоистичностеб.Искампрезцялотовремедасисамомой.Когатосекачихменасамолета,видях,чесадонеслидрехите,коитобяхананаше

разположениевкомплекса.Усмихнахсенаспоменаколкомалкодрехибяхменосилипрезизминалитедвадни.

Взехнесесерастоалетнипринадлежностивспалнята,задасиизмиязъбите,предидапоспяповременаполета.Втозимоментзабелязахзавързаниязанегоетикет,изработеноткожаимесинг,накойтобешегравираноЕваКрос.

Гидиънсевмъкнавбанятаследменимецелунапорамото.—Хайдедасилягаме,ангелче.Трябвадапоспимпредиработаутре.Посочихетикатавърхубагажаипопитах:—Толковапредрешенолибешесъгласиетомидасеомъжазатеб?—Бяхсеподготвилдатедържавплен,докатосесъгласиш.Изобщонесесъмнявахвтова.—Поласканасъм.—Омъженаси—казатойимеплеснаподупето.—Асегапобързай,госпожоКрос.Побързахисевмъкнахвлеглотодонего.Тойведнагасенаместизадгърбамииме

прегърна.—Приятнисънища,миличък—прошепнахипритиснахръцетемудосебеси.Усетих,чесеусмихва,долепилустнидовратами.—Моитесънищавечесесбъднаха.

[1]WindwardIslands(англ.)—Нихоа,Лайсан,Некеридруги—групамалкиостровиирифове,известниикатоСеверозападниХавайскиострови.—Б.пр.↑

20Чувствахсемногостранно,когатовпонеделниксутринтаотидохнаработаиникой

нямашепредставаколкокоренноразличенеживотътми.Койбипомислил,чеизговарянетонаняколкодумиипоставянетонаединпръстенмогатдапроменятпредставататизасамиятеб?

ВеченебяхпростоЕва—момичето,коетонаскоробедошловНюЙоркзаедноснай-добриясиприятелисеопитвасамодасипробиепът.Сегабяхсъпруганамагнат.Имахсъвсемдругиотговорностииочаквания.Саматамисълзатовамеплашеше.

Мегумисеизправи,докатонатискашебутона,задамепусневофисана„УотърсФийлд&Лийман“.Бешеоблеченаснеобичайназанеяскромност—чернароклябезръкависасиметриченподгъвиобувкивяръкцикламенцвят.

—Господи,какъвстрахотентенимаш!Направотизавиждам.—Благодаря.Какминауикендътти?—Нищоинтересно.Майкълспрядасеобажда.—Тясбърчинос.—Липсвами

настойчивосттаму.Карашемедасечувствамжелана.Поклатихглава.—Тинесидобре.—Знам.Кажимикакминатвоятуикенд.СрокзвездаталибешеилисКрос?—Нищонемогадатикажа.Въпрекичемногомисеискашедайразкажавсичко.Единственото,коетомевъзпираше,

бефактът,чевсеощенебяхсподелиласКари,атойзаслужавашедаепръв.—Шегувашсе!—казатяиприсвиочи.—Наистиналинямадамикажеш?—Разбирасе,чещегонаправя—разсмяхсеазийнамигнах.—Нонеточносега.—Налитиеясно,чезнамкъдеработиш—извикатяследмен,докатосеотдалечавах.Седнахзадбюротоси,приготвихседанапишабързосъобщениенаКариивидях,чепрез

последнитедваднимиеизпратилняколко,коитопристигахаедвасега.Съссигурностнегибяхполучилавсъбота,когатокактообикновенозвъннахнабащами.„Искашлидаобядваме?“—написахаз.

Неполучихотговорведнага,затоваспряхзвуканателефонаигооставихвнай-горноточекмедженабюрото.

—Къдебешепрезуикенда?—попитаМарк,когатодойденаработа.—Имашстрахотентен.

—Благодаря.ИзлежавахсенаКарибите.—Наистинали?Иазоглеждамостровитезамедениянимесец.Билимипрепоръчала

мястото,накоетосибила?Засмяхсе,отдавнанесебяхчувствалатолковащастлива.Всъщностможебиникога.—Разбирасе,страхотное.—Разкажимиподробно.Щегодобавякъмсписъкаотвъзможнидестинации.—Натеблисепадназадължениетодаизберешмястотозамеденмесец?Станах,задаотидемдасивземемкафе,предидасезахванемсработата.—Да—отвърнаМаркисеусмихнанакриво.—Щеоставяподготовкатанасватбатана

Стивън,тъйкатотойепланиралотгодини.Номедениятмесецемой.Звучешетолковащастливо.Многодобрезнаехкаксечувствавмомента.Добротому

настроениенаправиощепо-добъримояден.Краятнабезгрижнотощастиенастъпималкоследдесет,когатоКаримисеобадина

служебниятелефон.—КабинетътнаМаркГерити—казахаз,следкатовдигнахслушалката.—ЕваТрамел…—…заслужавадаянаритатпозадника—довършиизречениетоКари.—Немогадаси

спомнякогазапоследенпътсъмтибилтолковаядосан.Намръщихсеистомахътмисесви.—Каквосееслучило,Кари?—Нямамнамерениедаразговарямзаважнинещапотелефона,Ева,заразликаотнякои

хора,коитопознавам.Щесесрещнемнаобяд.Изадасинаясно,държадатисъобщя,чеотложихеднипробниснимки,самозадатенакарамдасеопомниш,защотоприятелитесазатова—заявитойядосано.—Теотделятвреме,задаразговарятзаважнитенеща.Неоставятвъзторженисъобщениянагласоватапощаинесимислят,чепотозиначинсарешиливсичко.

Каризатвори,аазостанахнамясто,шокиранаималкоуплашена.Всичковживотамисепромени.Карибешетози,койтомедържешездравостъпилана

земята.Когатонещатамеждунасневървяха,лесногубехпочваподкракатаси.Знаех,чесъщотосеотнасяизанего.Всекипът,когатонебяхдонего,започвашедавършиглупости.Извадихмобилниятелефонимусеобадих.

—Какво?—троснасетой,нотова,чевдигна,бешедобързнак.—Съжалявам—започнахбързо,—акосъмпрецакаланещо.Обещавамдаоправянещата!Тойизръмжа:—Направосъмтибесен,Ева.—Ами…да…Аконесизабелязал,умеялеснодавбесявамхората,номразя,когатотова

сеслучвастеб—въздъхнахаз.—Щесепобъркам,докатонеизяснимвсичкопомеждуси,Кари.Знаеш,ченемогадапонесамеждунасдаимапроблеми.

—Напоследъкнетиличи—казатойсърдито.—Азсъмвсенякъденазаденпланичестноказано,нееприятно.

—Винагимислязатеб.Иаконесъмтигопоказала,грешкатаемоя.Каринеотговори.—Обичамте,Кари!Дорикогатопрецаквамнещата.Чухкакдълбоковъздъхна.—Връщайсекъмработатасиинегомисли.Щеобсъдимнещатанаобяд.—Съжалявам.Наистина.—Щетечакамточновдванайсет.Затворихтелефонаисеопитахдасесъсредоточа,нобешетрудно.ЕднонещобешеКарида

миеядосанисъвсемдругодаразбера,чесъмгонаранила.Бяхединотмногомалкотохоравживотаму,накоитотойимашедоверие,ченямадагопредадат.Вединайсетиполовинаповътрешнатапощапристигнацялакупчинапликове.Зарадвахсе,когатовидях,чеединоттяхесбележкаотГидиън.

„Мояпрекраснаисексисъпруго,неспирамдамислязатеб.ТвойХ.“

Кракатамизапочнахадапотропватотщастиеподбюрото.Прецаканиятмидензапочвашемалкопомалкодасеоправя.Написахмуотговор:

„ТъмениОпасен,обичамтедолудост.

Твоятабрачнаокова,ГоспожаХ.“

Запечатахбележкатавпликияизпратихповътрешнатапоща.Точнопишехотговорнаединхудожник,койтоработешепокампаниязаизработванена

поздравителникартички,когатотелефонътнабюротомииззвъня.Вдигнахслушалкатасобичайниясипоздравивотговорчухпознатиямивечефренскиакцент.

—Ева,обаждасеЖан-ФрансоаЖиро.Отпуснахсенаоблегалкатанастолаипоздравих:—Bonjour,мосюЖиро.—Когащетиенай-удобнодасесрещнемднес?Какво,подяволите,искашеотмен?Реших,чесеналагадасевидяснего,акоискамда

разбераотговоранатозивъпрос.—Петчасаудобнолие?Имаединбарблизодо„Кросфайър“.—Звучидобре.Обяснихмукакдастигнедобараизатворих,бяхлекозамаянаследразговора.Завъртяхсе

настолазамислено.ДваматасГидиънсеопитвахмедапродължимнапредсживатаси,нохоратаипроблемитеотминалотовсеощесемъчехаданипопречат.Далисъобщениетозаженитбатани,илидорисамозагодеж,бипроменилонещата?

Господи,надявахседаетака.Нообикновенонещатанеставахатолковалесно.Хвърлихпогледкъмчасовникаисесъсредоточихотнововърхуимейла,койтопишех.

***

Слязохвъвфоайетовдванайсетипет,ноКариощенебешедошъл.Започнахдаставамвсепо-нервна,докатогочаках.Няколкопътибяхпрехвърлилавумасиразговораниитрябвашедапризная,чеКариеправ.Бяхуспяладасесамоубедя,ченямадаиманищопротивдаживеемсГидиън,защотонеискахдоридасипредставямалтернативата—дасъмпринуденадаизбираммеждунай-добриясиприятелигаджетоси.

Асегавеченямахникакъвизбор.Бяхомъжена.Ибяхвекстазоттова.Въпрекивсичкосерадвах,чебяхприбраласватбениясипръстенвъввътрешнияджобна

чантата.АкоКариимашеусещането,чесеотдалечавамотнего,фактът,чесебяхомъжилатайнопрезуикенда,нямашедапомогне.

Стомахътмисесви.Тайнитемеждунасвсеповечесеувеличаваха.Неможехдагопонеса.—Ева.Гласътнанай-добриямиприятелмеоткъснаотмислите.Идвашекъмменоблеченв

широкиспортнипанталониифланелкасшпицдеколте.Съсслънчевиочиланаочитеиръце,пъхнативджобовете,миизглеждашедалеченинедостъпен.Хоратаизвръщахаглаваподирему,нотойизобщонегизабелязваше,бесъсредоточилвниманиетосиизцяловърхумен.

Кракатамисамитръгнахакъмнего.Спуснахсе,бездамисля,затичахсеисеблъснахвнеготолковасилно,чемуизкарахвъздуха.Прегърнахгоипритиснахбузавгърдитему.

—Липсвашеми—казахотцялотосисърце,макартойданеподозирашеистинскатапричина.

Кариизмърморинещоподносасиимепрегърна.—Понякогасиистинскитрънвзадника,бебчо.Отдръпнахсеигопогледнах.

—Съжалявам.Тойпреплетепръстивмоитеимеповеденавънот„Кросфайър“.Отидохменасъщото

място,къдетопоследнияпътбяхмеобядвализаедно—оновасъсстрахотнитетакоси.Тамправехаичудеснабезалкохолнамаргаритасмноголед,идеалназагорещлетенденкатотози.

Следкаточакахменаопашкапочтидесетминути,азпоръчахсамодватакоса,тъйкатоотдоставременебяхходиланафитнес.Карипоръчашест.Някаквихораточноставахаиуспяхмебързодасенастанимнасвободнитеместа.Кариглътнаединиятакосощепредидауспеядаразопаковамсламкатаси.

—Съжалявамзасъобщениетонагласовататипоща—започнахаз.—Неразбираш.—Тойизбърсасъссалфеткаустнитеси,коитобяхавсъстояниеда

накаратвсяказрялаженадаседържикатогимназистка,стигасамодасеусмихнеха.—Стававъпросзацялатаситуация,Ева.ОставяшмисъобщениедасипомислядалибихискалдаживеемсКрос,следкатосиказаланамайкаси,чевечевсичкоерешено,ипредидаизчезнешотлицетоназемятазацялединуикенд.Товамекарадамисля,чеизобщонетипукакаквоемнениетомиповъпроса.

—Неевярно!—Иизобщозакаквотиепритрябвалсъквартирант,следкатощеживеешсгаджетоси?—

попитатой,разгорещявайкисевсеповече.—Иоткъденакъдесирешила,чещемиеприятнодаиграяролятанатретоколело?

—Кари…—Немитрябвапроклетататимилостиня,Ева—заявитойиприсвизеленитесиочи.—

Имамногоместа,къдетобихмогълдаживея,имногодругихора,коитосаготовидамевзематзасъквартирант.Неискамдамиправишуслуги.

Гърдитемисестегнаха.ВсеощенебяхготовадапозволянаКариданапуснеживотами.Някъдевбъдещетовсекиотнасщешедатръгнепосвояпът,можебищяхмедасевиждамесамопоспециалниповоди,нотозимоментвсеощенебешенастъпил.Неможешедаенастъпил.Саматамисълмепобъркваше.

—Койтиеказал,чегоправязарадитеб?—троснахсеаз.—Недопускашли,чепростонемогадапонесаидеятаданесиблизодомен?

Тойизсумтяиотхапаоттакоса.Продължидадъвчеядосано,следтовапреглътнаиотпиголямаглъткаоткоктейласи.

—Какваеролятами?Датинапомням,чевечецелитригодинидържишживотасиподконтрол?Дасъмнещокатоонезичипове,коитодаватв„Анонимнитеалкохолици“,задаотбележатброянамесецитевъздържание?

—Вижкакво—наведохсенапред,—разбирам,чесимистрашноядосан.Вечетиказах,чесъжалявам.Обичамтеиискамдапродължишдабъдешчастотживотами,нонямадаседятукидаслушамкакмеругаешсамозащотосъмсгафила.—Бутнахстолаистанах.—Щесевидимпо-късно.

—СКросщесеженители?Спряхивперихпогледвнего.—Тоймипредложи.Азприех.Карикимнасякашотговорътмиизобщонегоизненадваиотновоотхапаоттакоса.

Грабнахчантатасиотоблегалкатанастола.—Страхлитеедаживеешсамаснего?—попитатойипродължидадъвче.Разбирасе,четоващеепърватамумисъл.—Не.Щеспимвотделниспални.—Тойвотделнаспалнялиспапрезпоследнитеняколкоуикенда,когатосечукахте?

Погледнахгоизненадана.Далинаистиназнаешесъссигурност,чеГидиънемистериозниятлюбовник,скоготопрекарвахтолковавременапоследък?Илипростоналучкваше?Реших,ченемеинтересува.Догушамибешедошлодаголъжа.

—Да,презпо-голяматачастотвремето.Кариоставитакосавчинията.—Най-послеотустататидаизлезенякакваистина.Вечебяхзапочналдамисля,чеси

забравилакаквоедасичестен.—Майнатати!Тойсезахилиипосочикъмпразниястол.—Седнисиназадника,бебчо.Разговорътощенееприключил.—Престанидаседържишкатогадняр.Усмивкатаизчезнаотлицетомуитоймепогледнастрого:—Седмицинаредмелъжешитовамевбесява.Сядай!Седнахигоизгледахядосано:—Ето,седнах.Доволенлиси?—Яж!Имамдатиказвамощемногонеща.Въздъхнахотчаяно,преметнахчантатасинаоблегалкатанастолаисеобърнахкъмнего,

вдигналавъпросителновежди.—Акосимислиш—започнатой,—чеследкатосъмчистиработяусилено,съмзагубил

усетасизатовакогамебаламосваш,дълбокогрешиш.Отмомента,вкойтозапочнадасеотдръпвашотмен,знаех,чеотновочукашКрос.

Погледнахгоскептичноиотхапахоттакоса.—Ева,миличка,нетилидойденаум,чеаковНюЙоркимадругмъж,койтоев

състояниедачукапоцяланощкатоКрос,азсамиятотдавнадасъмгонамерил?Задавихсеизамалкодаизплюяхранатаси.—Никойнеечактакъвкъсметлия,чедапопадненадвамаединследдруг—продължи

той.—Дорити.По-логичнощешедаеследтакавашестицаоттототодълговремедаостанешнасухоилипонедасесвалишснякого,койтонеставазанищо.

Хвърлихсмачканатаобвивкаотсламкатакъмнего,тойсеразсмя,дръпнасеияизбягна.Следтовастанасериозен:

—Данебидасисестрахувала,чещесъмпротивдасевърнешпринего,следкатоседържатакаотвратителностеб?

—Нещатасадостапо-сложни,Кари.Всичкобеше…пълнакаша.Всичкибяхмеподнапрежение.Ивсеощеетака,оназирепортеркапродължавадапреследваГидиън…

—Преследвалиго?—Иощекак.Простонеисках…„Датевъвличам.Датеизлагамнариск.Дабъдешобвиненвсъучастничество.“—Простотрябвашедаизчакамвсичкодаотмине—завършихнеособеноубедително.Тойзамълчасякашобмисляшедумитемииследтовакимна.—Исегащесеомъжишзанего.—Да—отвърнахиотпихглътка,задапрочистябуцатаотгърлотоси.—Нотиси

единственият,койтознае,освеннас.—Най-последасподелишеднаоттайнитеси.—Тойсенацупииостанатакав

продължениенаняколкосекунди.—Ивсеощеискашдаживеясвас.Отновосенаведохнапредимуподадохръка.—Знам,чеможешдаотидешдругаде,даживеешсдругихора.Нобихпредпочеладанего

правиш.Всеощенесъмготовадаживеябезтеб,независимодалисъмомъженаилине.

Стиснаръкатамитолковасилно,чемезаболя.—Ева…—Чакай—прекъснахгобързо.Изведнъжизражениетомубестаналопрекаленосериозно.Неискахдамеотреже,преди

дасъммуказалавсичко.—КъммезонетанаГидиънимамалъкапартамент,койтотойнеизползва.—МалъкапартаментнаПетоавеню.—Да.Нееличудесно?Тойезатеб.Жилищетоесъвсемсамостоятелно,сотделенвходи

гледкакъмСентрълпарк.Нопакщесидомен.Такавсичкищебъдемдоволни—продължавахдаговорябързо,надявахседауспеядагоубедя.—ЩеостанемощеизвестновремевГоренУестСайд,докатонаправянякоипроменивмезонета.Гидиънказа,чепрезтовавремеможемдаремонтирамеитвояапартаменттака,кактоискаш.

—Моятапартамент?Каривперипогледвменитоваменакарадасепочувствамощепо-нервна.Единмъжи

еднаженасеопитахадасепровратмеждунашатамасаигърбанаединсъседенстол,избутанпрекаленоназад,ноазнеимобърнахникаквовнимание.

—Негоприемайкатомилостиня—опитахседагоубедя.—Отизвестновремесимисля,чеискамдаоползотворяпарите,коитооттолковавреместоятпростотака.Искамдасъздамфондацияилинещоподобноидарешакакдагиизползвамзаблаготворителнитекаузи,вкоитовярваме.Имамнуждаотпомощтати.Щетиплащамзатова.Несамозаидеитети,аикатонарекламнолице.Искамдасипървиятговорителнатазифондация.

Карибавнопуснаръкатами.Разтревожена,стиснахнеговатаощепо-силно.—Каквоима,Кари?Тойотпуснарамене.—Татянаебременна.—Какво?Усетихкаккръвтаседръпнаотлицетоми.Вмалкияресторантбешемногошумно,хората

отперсоналакрещяхапоръчките,таблитеиподноситетракахаипосетителитеедвасечувахапомеждуси,ноазчухтритедуми,коитосеотронихаотустатанаКари,толковаясно,сякашгибеизкрещял.

—Шегувашлисе?—Дедабешетака.—Издърпаръкатасиотмоятаиотметнабретона,койтопадашенад

очитему.—Неченеискамдаимамдете.Бибилострахотно.Но…подяволите!Неточносега,разбирашли?Инеотнея.

—Как,подяволите,езабременяла?Карибешевманиаченнатемапредпазване,защотодобрезнаешеколкорисковеначинът

мунаживот.—Вкарахсионаяработавнеяияпоразмърдахмалко…—Млъкни—срязахгоаз.—Налисепазиш?!—Е,да,нопрезервативътнетидавастопроцентовагаранция—казатоймрачно,—аТат

невземапротивозачатъчни,защотоспореднеяусилватапетитай.—Господи!—Очитемигоряха.—Сигуренлиси,чеетвое?—Не—изсумтятой,—нотованезначи,ченее.Бременнаеотшестседмици,което

значи,чеенапълновъзможно.—Щегозадържили?—налагашеседазадамтозивъпрос.—Незнам.Всеощеобмисля.

—Кари…—Неможахдавъзпрасълзата,коятосеспуснапобузатами.Сърцетомеболешезанего.—Каквощеправиш?

—Каквомогаданаправя?—възкликнатойисеотпуснанастола.—Решениетоенейно.Безизходицата,вкоятобеизпаднал,сигурногоубиваше.СамиятКариебилнепланиранои

нежеланобебеиследкатогородила,майкамузапочналадаизползвалаабортитекатометодзасемейнопланиране.Знаех,четазимисългопреследва.Бешемиразказвалзавсичкотова.

—Аакорешидародибебето?Налищесинаправиштестзабащинство?—Господи,Ева!—въздъхнатой,очитемубяхазачервени.—Немогадамислятолкова

напред.Икакво,подяволите,щекажанаТрей?Нещатамеждунаснай-послетръгнахагладкоисегатрябвадамустоварятованаглавата.Щемезареже!Всичкощесвърши.

Поехдълбоковъздухисеизправихнастоласи.НеможехдапозволявръзкатамеждуКарииТрейдасеразпадне.Сега,следкатомеждумениГидиънвсичкобешенаред,можехданасочавниманиетосикъмдругитехоравживатами,коитотолковадългобяхпренебрегвала.

—Щеякараместъпкапостъпка.Щерешавамепроблемитевдвижение.Всичкощебъденаред.

Тойпреглътна.—Имамнуждаоттеб.—Иазимамнуждаоттеб.Щеседържимединзадругивсичкощесеоправи—казахази

дориуспяхдасеусмихна.—Никойотнаснямадаходиникъде.ОсвендоСанДиегопрезследващияуикенд—поправихсебързоисинапомних,четрябвадаговорясГидиънзатова.

—Славабогу!—възкликнаКариисенаведекъммен.—КаквонебихдалдапоиграябаскетболпридокторТрависощесега.

—О,да!Азсаматанеиграехбаскетбол,ноединразговорсдокторТрависначетириочищешеда

мисеотразидобре.Какволищешедакаже,когаторазбереколкодалечеотрелситесмеизлезлисамоза

няколкомесецавНюЙорк?Бяхмеобсъждалиголемимечтипоследнияпът,когатобяхметриматазаедно.Каримечтаешедаезвездавнякояотрекламите,излъчваниповременаСупербоул,аазмечтаехдасъмсредсъздателитенатазиреклама.Сегатойнай-вероятнощешедаставабаща,аазбяхомъженазамъжсогромнипроблеми.

—ДокторТрависнаправощеоткачи—измърмориКарисякашпрочелмислитеми.Понякакванеобяснимапричинатованинакарадасеразсмеемдосълзи.

***

Когатосевърнахнабюротоси,тамвечемечакашеощееднакупчинкапликове,пристигналиповътрешнатапоща.Прехапахдолнатасиустнаизапочнахдагипрехвърлям,докатонамерихонзи,койтоочаквах.

„Идватмимногоидеизаупотребатанатезиокови,г-жоХ.Сигуренсъм,чевсякаоттяхщетихареса.

ТвойХ.“

Частоттъмнитеоблаци,струпалисеповременаобяда,серазсеяха.

СледразкритиетонаКари,реших,чевеченищонеможедамеизненадаповременасрещатасЖиро.

***

Заварихгодамечака,когатопристигнахвбара.Изглеждашемногодобревидеалноизгладенитесисветлокафявипанталониибяларизаснавитиръкавииразкопчанаяка.Облеклотомубенебрежно-елегантно,нонемупомагашедаизглеждаспокоен.Нервитемубяхаопънатикатотетиватаналък,целияттрептешеотнапрежение.

—Здравей,Ева—поздравитойиотновомецелунаиподветебузисоновапресиленоприятелскочувство,коетомебеподразнилоипървияпът.—Enchante.

—Доколкоторазбирам,днесмайнемеприемашкатотвърдеруса.—О!—Усмихнасе,нопогледътмуостананепроменен.—Заслужихсиго!Седнахменаеднамасадопрозорецаималкоследтованиобслужиха.Заведението,вкоетосенамирахме,изглеждашестаро.Таванътбешеоблицовансметални

плочи,нотъмнотополиранодървопоподаиизящнорезбованиятбарподсказваха,чепонякоевреметуквероятносеепомещавалаирландскакръчма.Сегаинтериорътбеосъвремененсхромираниелементиистойказабутилкизадбара,коятоприличашенанякаквамодернистичнаскулптура.

Жиросъвсемоткритомеразучаваше,докатокелнерътналивашевиното.Незнамкаквоточноочаквашедавидивмен,ноопределенотърсешенещо.

Докатоотпивахотпрекраснатасира[1],тойсеоблегнаудобнонастолаизапочнадавъртивинотовчашатаси.

—Срещаласисесженами.—Да,познавамя.Многоекрасива.—Такае.—Тойсведепогледкъмчашатаси.—Какводругомислишзанея?—Каквозначениеимамоетомнение?Погледнамеотново:—Смяташли,четиесъперница?Илизаплаха?—Нитоедноотдвете.Отпихизабелязахчернотобентли,коетопаркиравтяснотопространстводобордюра

точнопредпрозореца,докойтоседях.Ангъсбешезадволанаиочевидноникакнемупукашеотзнаказазабраненопаркиране,койтосенамирашеточнопреднего.

—ТолковалисисигурнавКрос?ОтновонасочихвниманиетосикъмЖиро.—Да.Нотованеозначава,ченебихискаладасивземешженатаидасиязакараш

обратновъвФранция.Тойизкривиустнивтъжнаусмивка.—ВлюбенасивКрос,нали?—Да.—Защо?Въпросътмуменакарадасеусмихна.—Несенадявай,чещеразберешкаквонамиравнегоКорин,катотикажаазкакво

намирамвнего.Тойиаз,ние…дваматаседържиммногопо-различноединсдруг,отколкотосдругихора.

—Забелязахтова.Тойеразличен.Жироотпиотвинотоивидимомусенаслади,предидапреглътне.—Извиниме,нонеразбирамзащосъмтукстеб.Каквоискашотмен?—Винагилиситолковапряма?—Да—отвърнахисвихрамене.—Започвамдапроявявамнетърпение,когатосъм

объркана.—Тогаваиазщесъмпрям.—Протегнасеихваналяватамиръка.—Напръстатие

останалабяласледаотпръстен.Явноебилдостаголям.Предполагам,чеегодежен,нали?Погледнахръкатасиивидях,чееправ.Набезименниямипръстимашеголямквадрат,

койтобепо-светълотостаналатакожа.Заразликаотмайками,коятобешемногобяла,бяхнаследилапо-тъмниятеннабащамиипочернявахизключителнобързо.

—Многосинаблюдателен.Нощесъмблагодарна,акозапазиштезиразсъждениязасебеси.

Усмихнасеизапървипътусмивкатамубешеискрена.—Можебивсепакщеуспеядавърнаженаси.—Мисля,чебимогъл,акоположишусилия.—Изправихсе,бешевремедаситръгвам.—

Знаешликаквомиказаженативеднъж?Каза,чесибезразличенкъмнея.Вместодачакашдасевърнепритеб,трябвадасиявземешобратно.Мисля,чеискаточнотова.

Тойсъщосеизправи,бешедостапо-високотмен.—ТяпреследвашеКрос.Споредмен,когатоеднаженапреследванякого,небимоглада

харесамъж,койтояпреследва.—Немогадакажанищоповъпроса.—Извадихбанкнотаотдвайсетдолараияоставих

намасата,въпрекичеЖиросенамръщи,когатоявидя.—Съгласиласеедасеомъжизатеб,когатосипоискалръкатай,налитака?Незнамкаквосиправилтогава,ноевремедагонаправишотново.Довиждане.Жан-Франсоа!

Тойпонечидакаженещо,ноазвечебяхпочтидовратата.

***

Ангъсмечакашедоколата,когатоизлязохотбара.—Искателидавизакарамвкъщи,госпожоКрос?—попитатой,когатосенастанихна

заднатаседалка.Обръщениетомуменакарадасеусмихна.То,кактоитоку-щопроведениятразговорс

Жиро,менаведоханаеднаидея.—Всъщност,аконямашнищопротив,бихискаладасеотбиянаедномясто.—Разбирасе.Казахмукъдедамезакара,облегнахсеисеотдадохнаобзелотометрепетновълнение.Бешешестиполовина,когатоприключих,нокогатопопитахАнгъскъдееГидиън,разбрах,

чевсеощеевофиса.—Щемезакарашлипринего?—попитах.—Разбирасе.

***

Чувствахсемногостраннодасевърнав„Кросфайър“потовавременаденя.Въпрекичевъвфоайетовсеощеимашехора,атмосфератабесъвсемразлична.Когатосекачихнапоследнияетаж,видях,честъкленитеврати,коитоводехакъмофисана„Кросиндъстрис“,саширокоотворени,ачистачитевътреизпразваткошчетатазаотпадъци,бършатстъклатаичистятспрахосмукачка.

ЗапътихсеправокъмкабинетанаГидиън,катопопътязабелязах,чевсичкибюрасапразни,включителнотованасекретарямуСкот.Гидиънстоешеправзадбюрото,веднотомуухоимашеслушалка,асакотомувисешеназакачалкатавъгъла.Говореше,сложилръценакръстаси,изражениетомупоказвашепълнаконцентрация.

Настенатасрещубюротомуимашемножествоекрани,коитоизлъчвахановиниотразличниточкинасвета.Вдяснатастранаберазположенбарсразноцветнигарафивърхуосветенитестъкленирафтове—единственотоцветнопетновкабинета,решенизцяловчерно,бялоисиво.Тритеотделникътазасяданепредлагахаудобномястозапо-неформалнисрещи,абюротонаГидиънпредставлявашеистинскочудонасъвременнитетехнологии.Оттуктойкомандвашецялатаелектроникавкабинетаси.

Заобиколенотскъпитесииграчки,съпругътмиизглеждашетолковаапетитен,чеустатамисенапълнисъсслюнка.Перфектноскроенителиниинапанталонаиелеканакостюмаподчертавахаидеалнотомутяло.Сърцетомисеразлудува,докатогонаблюдавах—застаналвсредатанакомандниясицентъриизлъчващмощта,благодарениенакоятобеизградилцялаимперия.Прозорцитеотподадотаванаотдветестранинабюротомуразкривахавеликолепнапанорамакъмграда.Гледкатаобачепоникакъвначиннеограбвашеотнеговотособственовеличие.

Гидиънбешегосподарнавсичкооколосебесиитовамуличеше.Бръкнахвчантатаси,отворихмалкотоджобче,извадихдватапръстенаисложихсвоя.

Следтовапристъпихпо-близкодостъкленатастенаидвойнатаврата,коятоотделяшеГидиънотвсичкиостанали.

Тойобърнаглавакъмменипогледътмупламна,когатомевидя.Натиснанякаквокопченабюротоидвойнатавратасеотвори.Вследващиямоментстъклотостанаматово,такачеданеможеданивидиникой,акоимашехора,останалидокъсновофиса.

Влязох.—Съгласенсъм—казаГидиънначовека,скоготоразговаряше.—Направетегоислед

товамидокладвайте.—Свалислушалкатаотухотосиияоставинабюрото,катопрезцялотовременеоткъсвашепогледотмен.—Какваприятнаизненада,ангелче!РазкажимизасрещатасисЖиро.

Свихрамене.—Какразбразанея?Присвиустнитесинаеднастранаимеизгледатака,сякашискашедакаже:„Наистинали

мизадаваштозивъпрос?“.—Ощедълголищеостанеш?—полюбопитствахаз.—СледполовинчасимамвидеоконференцияспредставителинаклонанивЯпонияи

товаевсичкозаднес.Послещеотидемдавечеряме.—ХайдедасивземемнещозавкъщиидавечерямесКари.Тойочаквабебе.Гидиънвдигнаучуденовежди.—Моля?—Възможноедаимадете—въздъхнахаз.—Чувствасемногообърканиискамдасъмдо

него.Освентоватрябвадасвикнедатевиждавкъщи.Гидиънвперивменизпитателенпоглед.

—Тисъщосиобъркана.Елатук.—Заобиколибюротоиразтвориобятиятаси.—Еладатегушна.

Пуснахчантатасинапода,забравихзавсичкооколосебесиисевтурнахкъмнего.Тоймепрегърна,атвърдитемутоплиустнисепритиснахавчелотоми.

—Всичкощебъденаред—прошепнатой.—Несетревожи.—Обичамте,Гидиън.Прегърнамеощепо-силно.Отпуснахсеназадисезагледахвпрекраснотомулице.Очитемуизглеждахаощепо-сини

нафонанатена,койтобешехваналпрезуикенда.—Имамнещозатеб.—Такали?Отдръпнахсеихванахляватамуръка,предидасеотделиотмен.Задържахяисложихна

пръстамупръстена,койтотоку-щобяхкупилазанего,наложиседагозавъртялеко,задауспеядагопоставя.ПрезцялотовремеГидиънстоеше,бездапомръдне.Пуснахръкатаму,задаможедаяпогледнепо-добре,нотяизобщонепомръдна,всееднобезамръзналанамястото,къдетояоставих.

Наклонихглаваисеполюбувахнапръстенавърхупръстаму.Ефектътбешеточнотози,койтотърсех.Нокогатоминаизвестновреме,аГидиъннебепромълвилидума,погледнахкъмнего.Бешевтренчилпогледвръкатаситака,сякашзапръвпътявижда.

Сърцетомисесви.—Нетихаресва.Ноздритемусеразшириха,поедълбокодъхиобърнаръкатаси,задапогледнедолната

странанапръстена,коятобесъвсемсъщатакатогорната.Мотивътбешенепрекъснат.Платиненатавенчалнахалкамногоприличашенапръстена,койтоносешенадяснатаси

ръка.Вблагороднияметалбяхаиздълбанисъщитебразди,коитомупридавахасъщияиндустриаленимъжественвид.Халкатаобачебеукрасенасрубиниизатовамоменталнопривличашевниманието.КървавочервениятнюансяркосеоткроявашенафонаназагорялатаръканаГидиънитъмниякостюм,койтоносеше.Очевидензнак,чемипринадлежи.

—Можебиепрекалено—казахазтихо.—Винагиепрекалено—отвърнатойсдрезгавглас.Исенахвърливърхумен,обхванаглаватамисръце,впиустнивмоитеизапочнадаме

целувасвсичкасила.Опитахседахванакиткитему,нотойбепо-бързотмен,стиснамепрезкръстаиме

вдигнаотпода,следтовамезанесенасъщияонзидиван,накойтопредимногоседмицизапървипътбепритисналстялотосимоето.

—Нямашвремезатова—припомнихмузадъхано.Оставимедаседнанаръбанадиванаиотговори:—Нямадамиотнемемноговреме.Изобщонесешегуваше.Мушнаръкаподполатами,свалибикините,разтворикракатамии

наведеглавамеждутях.Тук,всобствениясикабинет,къдетотоку-щосебяхвъзхищаваланавластнотому

излъчване,ГидиънКросколеничипредменизапочнаумелодамезадоволява.Езикътмуседвижешепоклиторами,докатозапочнахдасегърчаотнеобходимосттадасвърша.Нотова,коетометласнаотвъдръба,бетойсамият—гледкатанатялотому,облеченовкостюм,коетомеобслужвашетакабезкористнотук,вкабинета,менакарадасвърша,крещейкииметому.

Треперехотудоволствие,докатотойпродължавашедамелиже,чувствителнитемитъканипотрепвахаподловкителаскинаезикаму.Желаехгоотчаяно,когаторазкопчапанталонаиизвадивъзбудениясипенис.Тялотомисеизвикъмнеговбезмълвнабезсрамнамолба.

Гидиънхванаогромниясичленвръкаипрокарадълготомутялопрезпроцепами,овлажнявайкигосъссоковетенатоку-щоотминалиямиоргазъм.Фактът,чевсеощебяхмепочтинапълнооблечени,правешевсичкоощепо-секси.

—Искамдасепредадеш—отронитойгрубо.—Наведисеисеразкрачишироко.Щетечукамдълбоко.

Тезидумименакарахадапростена,изправихсеипобързахдамусеподчиня.Тъйкатобешедостапо-високотмен,отидохдостраничнатачастнадиванаисенаведохпрезоблегалката,послепротегнахръценазадивдигнахполатаси.Тойвъобщенесепоколеба.Смощнодвижениенабедратавкарачленасивменимеизпълницялата.

—Ева.Останалабездъх,стиснахздравовъзглавницатанадивана.Членътмубешеогромен,твърд

ибешетолковадълбоко.Стомахътмибедопрянвоблегалкатаиможехдасезакълна,чеусещамкакмепритискакъмнеяотвътре.

Гидиънсенаведенадмен,обгърнамесръцеизабизъбитесивъввратами.Тозипървиченжестнапритежаниенакарамускулитенавагинатамидареагиратидасестегнатоколочленаму.

Гидиънизръмжаипрокараустнипомен,наболатамубрадалекомеожули.—Толковаехубаводатеусещам—казатойдрезгаво.—Толковаобичамдатечукам.—Гидиън!—Даймиръцетеси.Небяхмногосигурнакаквоточноискаотмен,затоваплъзнахръцепо-близодотялотоси,

атойхванакиткитемиилекогидръпнатака,чедазастанатнадупетоми.Вследващиямигвечемечукаше.Започнанеуморнодадвижичленасивмен,като

използвашеръцетеми,задамепридърпвакъмсебесиитакадапосрещамдвижениетонатазаму.Тежкиятмускротумсеудряшевклиторамииритмичнитепотупваниямеводехакъмноворгазъм.Тойпъшкашепривсекисилентласъккатоехонамоитесобственистонове.

Стремежътмудадостигнедооргазъмифактът,чеупражняваабсолютенконтролвърхутялотоми,мевъзбуждаханеистово.Неможехданаправянищодруго,освендастоянеподвижноидапоемамчленаму,дапоемамстрасттаикопнежаму,дагообслужвамтака,кактопредималкотоймебеобслужил.Усещанетооттриенетопривсекитласъкбешеневероятно,непрекъснатототърканеиотдръпванемеподлудявахаотжелание.

Тойсеразтресеиизруга.Членътмустанаощепо-дълъгиощепо-плътен,тестиситемусенапрегнахаисеповдигнаханагоре.

—Ева…Господи!Обичамте.Усетихкакгорещатамулепкаваспермасеизлявмен.Прехапахустни,заданеизвикам.

Бяхтолковавъзбудена,толковаблизодоследващияоргазъм.Гидиънпуснакиткитемиимепрегърна,пръстътнаеднатамуръкасеплъзнавпроцепаи

започнадагалинабъбналиямиклитор.Свърших,членътмупродължавашедаседвиживмен,мускулитенавагинатамигостискаха,докатотойвсеощесеизпразваше.Гидиъндопряустнидобузатами,дишашетежко,усещахгорещиямувлажендъхвърхукожатаси,отгърдитемусеизтръгвахастонове,атойпродължавашедасвършвадългоимощно.

Облегнатиединнадруг,идваматадишахметежко,докатооргазмитениотминаваха.Преглътнахиедвауспяхдапромълвя:—Доколкоторазбирам,пръстенъттихареса.Смехътмумеизпълнисрадост.

***

Петминутипо-къснолежахотпуснатаизадоволенанадивана,нямахсилидапомръдна.Гидиънседешезадбюрото,изглеждашеблестящисъвършениизлъчвашездраветоижизненосттанатоку-щозадоволенмъжкар.

Видеоконференциятаминасъвсемгладко,презпо-голяматайчастГидиънговорешенаанглийски,новначалотоивкраясеобърнакъмколегитесинаразговореняпонски.Гласътмубедълбокиравен.Отвременавремепогледътмусеотклонявашекъмменипоустнитемусепоявявашеедвазабележимаусмивка,вкоятодолавяхтипиченмъжкитриумф.

Имашеправодасечувстватака,приположениечеазсаматабяхпочтипиянаотколичествотоендорфини,нахлуловорганизмамиследдватаоргазма.

Гидиънприключисразговора,изправисеиотновосвалисакотоси.Блясъкътвочитемумиподсказапричината.Едвасъбрахсилидаповдигнавеждиидагопопитам:

—Нямалидатръгваме?—Разбирасе,чещетръгваме,нонеточносега.—Можебитрябваданамалишприеманавитамини,шампионе.Устнитемусераздвижиха,докаторазкопчавашекопчетатанаелекаси.—Днинаредсъмсипредставялкактечукамнатозидиван.Дотукнесмепокрилии

половинатаотфантазиитеми.Протегнахсенарочно,задагосъблазня.—Можемливсеощедасметолковапалави,следкатовечесмеженени?Попламъчето,коетозаигравкрасивитемуочи,можехдапредположанеговатагледна

точкаповъпроса.Когатовдеветчасанай-послеситръгнахмеот„Кросфайър“,веченямахникаквисъмнения

вотговора.

[1]сира—известновАвстралияистранитеотНовиясвятикатоШиразечервенвиненсортгрозде,спроизходотФранция.ОтСирасеправятвисококачественичервенисортовивина,кактоикупажнивинаирозета.—Б.ред.↑

21ДваматасГидиънседяхмепоанцузивхолаиядяхмепица,когато,малкоследдесетчаса,

Карисеприбра.Татянабешеснего.ПротегнахсепредГидиън,задавземапармезана,ипрошепнах:

—Майкатанабебето.Тойсенамръщи.—Опаснае.Горкотомомче.Точнотовасимислехиаз,когатовисокатаблондинкавлезеигрубосбърчиноспри

миризматанапицатани.СледтовазабелязаГидиъниведнагамусеусмихнасъблазнително.Поехдълбокодъхисиказах,ченетрябвадайобръщамвнимание.

—Здрасти,Кари!—Гидиънпоздравинай-добриямиприятелиследтовамепрегърнапрезрамотоизаровилицевъввратами.

—Здравейте—отвърнаКари.—Каквогледате?—„Краятнасмяната“—отговорих.—Многоедобър.Искателидаседнетепринас?—Разбирасе.КарихванаТатяназаръкаияповедекъмдивана.Тядоринесинаправитрудадаприкриеразочарованиетоси.Настанихасе,преплелителаединвдруг,очевиднотовабешеобичайнатаимпоза,когатоса

заедно.Гидиънбутнакъмтяхкутиятаспица.—Вземетеси,акостегладни.Карисивзееднопарче,аТатянасеоплака,чеябута.Ядосвахсе,ченеепо-приятна

компания.АкородибебетонаКари,щешедасепревърневчастиотмояживот,инемисеискашеотношениятанидасаконфузни.

Вкрайнасметкадваматанеостанахамногодълговхола.Тясеоплака,чейсевиесвятотзаснетитесръчнакамеракадривъвфилма,иКариязаведевстаятаси.Сторимисе,чемалкопо-късночухсмехайитоваменакарадапомисля,чевсъщностпроблемътебилжеланиетойдазадържиКарисамозасебеси.Можехдаразберачувствотойзанесигурност.Азсаматагопознавахмногодобре.

—Отпуснисе—казаГидиънименакарадасеоблегнанагърдитему.—Щесеразберемстях.Необходимоесамомалковреме.

Взехляватамуръка,коятовисешенарамотомиизапочнахдасииграяспръстена.Тойпритиснаустнидослепоочиетомиидогледахмефилма.

***

Гидиънспавсъседнияапартамент,нодойдепримендостатъчнорано,задамипомогнедазакопчаяципанароклятасииданаправикафе.Точносибяхсложилаперленитеобицииизлизахвкоридора,когатоТатянасепоявиоткъмкухнятасдвебутилкиводавръцете.Бешенапълногола.

Кипнах,ноуспяхдазапазяспокоентон.Бременносттанейличеше,нотъйкатознаехзанея,севъздържахинейсеразвиках.

—Извинявай,нотрябвадасиоблечена,акосмяташдасеразхождашизапартаментами.

—Апартаментътнеесамотвой—сопнамисетя,отметнадългатасикосапрезрамоисеопитадамеподмине.

Протегнахръкаийпрепречихпътя.—Съветвамтеданеиграешигричкисмен,Татяна.—Иликакво?—Илищезагубиш.Тявперипогледвменимеизгледапродължително.—Тойщеизберемен.—Акосестигнедотам,щетенамразиитакаилииначещезагубиш—казахидръпнах

ръкатаси.—Помислисидобревърхутова.ВрататанаКарисеотворизадгърбами.—Какво,подяволите,правиш,Тат?Извърнахглаваивидяхнай-добриясиприятелзастаналсамопобоксеркидорамкатана

вратата.—Даватиповоддайкупишнякойкрасивхалат,Кари.Тойстисназъбииминаправизнаксръкадатръгвам,следтоваотворишироковрататаи

мълчаливоприканиТатянадавкараголиясизадниквстаята.Продължихкъмкухнята,скърцайкисъсзъбиотяд.Настроениетомиощеповечесе

развали,когатозаварихГидиънтам.Облегнатнаплота,тойспокойнопиешекафетоси.Бешеоблякълчеренкостюмисветлосивавръзка.Изглеждашеневероятнокрасив.

—Харесалитишоуто?—попитахнервно.Бешемиужаснонеприятно,чеевидялдругаженагола.Инепростодругажена,а

манекенкасвисокослаботяло,къмкаквитобешеизвестно,чеимапристрастия.Тойсвибезгрижнорамене.—Неособено.—Знам,чехаресвашвисокиикльощавижени—заявихазисепротегнахкъмчашатас

кафе,коятомечакашенаплотадонего.Гидиънпоставиляватасиръкавърхумоята.Рубинитенавенчалнатахалказаблестяхана

яркатасветлинавкухнята.—Доколкотознам,съпругатами,накоятонемогадаустоя,едребничкаипищна.Имного

привлекателна.Затворихочи,опитахседапотиснаревносттаси.—Знаешлизащоизбрахтозипръстен?—Червенотоенашиятцвят—отвърнатойтихо.—Червенирокливлимузини.Червени

обувкисвисокитоковепоградинскитепартита.Червенарозавкосатати,когатосеомъжизамен.

Това,черазбира,миподействауспокояващо.Обърнахсеипритиснахтялотосивнеговото.—Ммм…—измъркатойимепритиснапо-силно.—Толковасимекаипрекраснав

ръцетеми,ангелче.Поклатихглава,ядътмисестопидолекораздразнение.Гидиънпотърканосвбузатами.—Обичамте.—Гидиън.Наклонихглаваимупредложихустнитеси,искахцелувкатамудаизтриелошото

настроение.Допирътнаустнитемудомоитевинагимекарашеданастръхвам.Чувствахселеко

замаяна,когатотойсеотдръпнаотменипрошепна:

—ТазивечеримамчаспридокторПитърсън.Щетисеобадя,когатоприключа,ищерешимкакводаправимзавечеря.

—Добре.Усмихнасе,когаточублаженоравнодушниямиотговор.—Могадазапишачасидаотидемзаеднопринеговчетвъртък.—Некабъдеследващиячетвъртък—отвърнах,бяхзапочналадаидвамнасебеси.—

Никакнемиеприятнодаизпускамощечасовепринего,номайкамиискатозичетвъртъкдаотидемсКаринаблаготворителнавечеря.Дажемиекупилароклязаслучая.Страхувамсе,чеакооткажа,щемеразберенеправилно.

—Щеотидемзаедно.—Наистинали?ГледкатанаГидиънвъвфракмидействашекатоафродизиак.Разбирасе,тойме

възбуждашеоблеченвкаквотоидаеилипъквнищо.Новъвфрак…Господи,направобешенеустоим.

—Да.Моментътбибилподходящдасепоявимотновозаедно.Идаобявимгодежаси.Облизахустни.—Могалидасевъзползвамоттебвлимузината?Вочитемузаиграхапламъчета.—Непременно,ангелче!

***

Когатопристигнахнаработа,Мегуминебешенабюротоси,такаченеразбрахкаке.ТовадонякъдеможешедамипослужикатоизвинениедасеобадянаМартинидаразберакаксеразвиватнещатамеждунегоиЛейсиследдиватавечерв„Праймъл“.

Извадихтелефона,задасизапишанапомнянедамузвънна,ивидях,чемайкамиеоставиласъобщениенагласоватамипоща.Прослушахго,докатовървяхкъмбюротоси.Питашедалиискамдаминаправятприческаидамегримиратпредивечерятавчетвъртък,предлагашедадойдевкъщисекипкозметициидветезаеднодасеразкрасимпредисъбитието.

Седнахзадбюротоийнаписахсъобщение,чеидеятаедобра,нощеразполагамсмногомалковреме,тъйкатонямадауспеядасеприбераотработапредипетчаса.

Бяхзапочналадаоглеждамзадачитесизаденя,когатоУилспрядобюротоми.—Имашлиплановезаобяд?—попитатой,изглеждашемногосладъквекстравагантната

сикариранариза,комбиниранасширокатъмносинявратовръзка.—Самоданесетъпчемотновосвъглехидрати,моляте!Дупетоминебимоглодаго

понесе!—Няма—обещатойисеухили.—Най-страшнатачастотдиетатанаНаталиотмина,

такаченещатавечесапо-добре.Мислехсизасупиисалати.—Съгласна—усмихнахсеаз.—ЩепопиташлиМегумидалиискададойдеснас?—Нямаяднес.—Такали?Болналие?—Незнам.Разбрах,чеяняма,защототрябвашедасеобадявагенциятаидапомоляда

изпратятнякойдаязамества.Облегнахсеназадисенамръщих.—Щейсеобадявпочивкатадаразберакаке.—Пратиймногопоздравиотмен.—Тропнаняколкопътиспръстипобюротомии

тръгна.

***

Останалатачастотденяминабързо.ВпочивкатаоставихсъобщениенагласоватапощанаМегуми,следработаотновосеопитахдасесвържаснея,докатоКлансимекарашекъмБруклинзатренировкапокравмага.„КажинаЛейсидамисеобади,акотинеможеш—казахвсъобщението.—Искампростодаразберакакси.“

Затворихтелефона,облегнахсеназадисенасладихнавеличественатагледканаБруклинскиямост.Когатоминавахпрезогромнитекаменниарки,коитосеиздигахависоконадИйстРивър,винагиимахчувството,ченавлизамвнякакъвнов,различенсвят.Водатаподменбеосеянасфериботи,коитосвързвахаразличнитечастинаграда,аеднасамотнаплатноходкасебеотправилакъможивенотопристанищенаНюЙорк.

Преминахмеотдругатастрананамостазапо-малкоотминутаиазотновонасочихвниманиетосикъмтелефона.

ОбадихсенаМартин.—Ева—отговоритойвесело,явнобезаписалномерами.—Радвамседатечуя.—Какси?—Добре.Ати?—Държасе.Трябванякойпътотноводаизлеземзаедно.Усмихнахсенаеднаполицайка,коятосумелидвижениярегулирашетрафикана

натоваренотокръстовищевБруклин.Правешегосъссвиркамеждузъбитеиспоредицаотплавнидвижениянаръцете,коитобяхадостадръзкиипровокативни.

—Можемдаизлеземдапийнемнещоследработаилидаотидемнадвойнасрещазавечеря—предложихаз.

—Судоволствие.Излизашлиснякого?—СГидиънсеопитвамедаизгладимнещата.—ГидиънКросли?Е,аконякойизобщоможедагохване,товасити.Засмяхсеимисеприискапръстенътдаенапръстами.ЗаразликаотГидиъназненосех

мояпрезденя.Тойизобщонесеинтересувашедалинякойзнае,чееобвързаниского,ноазвсеощенебяхказаланаблизкитеси.

—Благодарязадоверието.Амити?Излизашлиснякого?—СЛейсисевиждаме.Харесвамя.Многоезабавна.—Товаечудесно.Радвамсезавас.Виж,акосечуетеднес,можешлидаяпомолишдами

сеобадиидамикажекакеМегуми?Днеснедойденаработа,защотоеболна.Искамдасеуверя,чевсичкоенаред,идаяпопитамдалиимануждаотнещо.

—Разбирасе—обещатойиизведнъжвслушалкатасечусиленшум,коетоменакарадапредположа,чесигурноеизлязълнаулицата.—Лейсинеевграда,носмесеразбралидамисеобадидовечера.

—Многотиблагодаря.Явносивдвижение,затованямадатезадържамповече.Хайдедасеразберемдасевидимдругатаседмица,щеуточнимподробноститепрезследващитедни.

—Чудесно.Многосерадвам,четечух.—Азсъщо—усмихнахсе.Затворихтелефона,бяхвподходящотонастроение,затоваизпратихсъобщениянаШонаи

наБрет.Нищоспециално,самоимказахздрастиипуснахпоедноусмихнатоличице.Вдигнахпогледивидях,чеКлансименаблюдававогледалото.

—Какемама?—попитахгоаз.—Щесеоправи—отвърнатойстипичниясидиректеникратъкманиер.Кимнахисезагледахпрезпрозореца,наеднаавтобуснаспиркабешепоставенбилбордс

лицетонаКари.—Знаешли,понякогаотношениятавсемействотосадостатрудни…—Знам.—Имашлибратяилисестри,Кланси?—Единбратиеднасестра.Каквилибяхате?Далибяхарешителнииопасникатонего?Илиможебитойбеше

чернатаовцавсемейството?—Извинявай,четизадавамтакъвличенвъпрос,ноблизкилистепомеждуси?—Близкисме.Сестрамиживеевдругщат,такачеявиждамрядко,ноговоримпо

телефонапоневеднъжседмично.БратмиевНюЙорк,снегосевиждамедостапо-често.—Чудесно.ОпитахседасипредставяединспокоенКланси,койтопиебираследбираснякого,който

приличананего.Немисеполучи.—Итойлиевохранителниябизнес?—Ощене—отвърнаКлансииустнитемусеизкривихавнещоподобнонаусмивка.—

ЗасегаработивъвФБР.—Исестратилиевсилитенареда?—Тяеморскипехотинец.—Еха!Страхотно.—Да,наистинаестрахотна!Вгледахсевнегопо-внимателно,косатамубешеподстриганакъсокатонавоенен.—Итисибилвармията,нали?—Бях.Неказанищоповече.Понечихдамузадамследващвъпрос,новтозимоментзавихмеиразбрах,чесместигнали

добившиясклад,къдетосепомещавашеклубътнаПаркър.Грабнахсакасиислязохотколата,предиКлансидауспеедамиотвори.—Щесевидимследчас.—Разбийги,Ева—казатойимепроследиспоглед,докатовлизах.Врататаедвасебезатворилазадгърбами,когатозабелязахеднапознатабрюнетка,която

бихпредпочеладаневиждам.Никогавече.Стоешевстрани,точнодотепиха,скръстиларъце.Бешеоблеченавдолнищеначеренанцугсяркосиняивицанакрачолите,коятоподхождашенаприлепналатайблузасдълъгръкав.Къдраватайкестенявакосабешеопънатасилноназадивързананаопашка.

Обърнасекъммен.Хладнитейсиниочимеогледахаотглаватадопетите.Подчинихсенанеизбежното,поехдълбоковъздухитръгнахкъмнея.—ДетективГрейвс.—Ева—казатяикимнарязко.—Имашстрахотентен.—Благодаря.—Крослитезаведенякъдезауикенда?Въпросътйнебешеслучаен.Изпънахгръб.—Бяхнакраткапочивка.Тънкитейустнисеизкривиханаеднастрана.—Всеощесипредпазлива.Товаедобре.КаквомислибащатизаКрос?

—Вярвавправилнатамипреценка.Грейвскимна.—Акобяхнатвоемясто,щяхощедамислязагривнатанаНейтънБаркър.Ноазсъмси

такава,нерешенитезагадкимедразнят.Потръпнах,обзетаотнеприятночувство.Цялатаситуациямедразнеше,носкогобих

могладаразговарямзатова?Сникого,освенсГидиън,агопознавахдостатъчнодобре,задасъмсигурна,чеправивсичкопосилитесидаразрешитазизагадка.

—Имамнуждаотспаринг-партньор—казанеочакванодетективът.—Навиталиси?—Моля?Какво?—изненадахсеазипремигнахсрещунея.—Товаозначавали…Можем

ли…—Случаятвечеевархива,Ева—отвърнатя,отидедотепихаизапочнадаправи

упражнениязаразтягане.—Хайдепобързай,нямадатечакамцялавечер.

***

Грейвсмиразказаиграта.Бешеслабаижилава,нопритежавашенеочакванасила.Бешесъсредоточена,точнаибезкомпромисна.Всъщностнаучихдостаотнеязатозичасиполовина,вкойтотренирахмезаедно—най-важнотобешеникогаданесвалямгарда.Грейвсбешебързакатосветкавицаиумеешедасевъзползваиотнай-малкотопредимство.

Когатоседобрахдовкъщи,минавашеосем.Отправихседиректнокъмваната.Потопихсевъвводатасмириснаванилияизапалихароматнисвещи.НадявахсеГидиъндасепояви,предидасъмсенабръчкалакатостафида.

Пристигнаточнокогатосезавивахсхавлиятаси,бешеобутвджинсиикосатамубешевлажна,коетоозначаваше,чеевзелдушследтренировкатасличниясиинструктор.

—Здрасти,шампионе!—Здравей,съпругомоя!Дойдепримен,разтворихавлиятаинаведеглавакъмгърдитеми.Останахбездъх,когатообхванасустнизърнотомиизапочнадагосмуче,докатотосе

втвърди.Изправисеисевъзхитинадобресвършенатаработа.—Господи,колкосисекси.Повдигнахсенапръстиигоцелунахпобрадичката.—КакминачасътпридокторПитърсън?Погледнаме,изкривилшеговитоустни.—ДокторПитърсъннипоздравиинаблегнанатоваколковажнаесемейнататерапия.—Мисли,чесмеприбързалисъссватбата.Гидиънсеразсмя:—Татойдоринеискашедаправимсекс,Ева.Сбръчкахнос,загърнахсевхавлиятаизапочнахдаразресваммократасикоса.—Дайнамен—казаГидиън,взегребенаотръкатамиименакарадаседнанаширокия

ръбнаваната.ДокаторешешекосатамимуразказахзасрещатасисдетективГрейвснатренировкатапокравмага.

—Адвокатитемиказаха,чуслучаятеприключен—заявиГидиън.—Тикаквомислишповъпроса?—Вбезопасностси.Товаенай-важното.Казагосъссъвсемравенглас,коетомиподсказа,чезанегослучаятимапо-голямо

значение,отколкотопризнаваше.Знаех,чедълбоковдушатамуспоменътзаубийствотона

Нейтънгоизмъчва.Азсаматасеизмъчвахоттова,коетоГидиънбенаправилзамен,аниебяхмедвеполовининаеднаисъщадуша.

Товабешепричината,порадикоятоГидиънтолковамногонастоявашедасеоженим.Азбяхнеговатасигурност.Бяхединствениятчовек,койтопознавашевсичкитемутъмни,мъчителнитайниивъпрекитоваотчаяногообичаше.Атойсенуждаешеотлюбовповечеотвсекидругчовекнасвета.Усетихнякаквовибриранеигоподразних.

—Данебивджобатидаиманякаквановаиграчка,шампионе?—Трябвашедаизключатовапроклетонещо—измърморитойиизвадителефонаси.

Погледнадисплеяиотговорирязко:—Крос.Чухнякакъвженскиглас,койтовъзбуденоговорешенещо,нонеможахдаразличадумите.—Кога?—попитатойиследкаточуотговора,продължи:—Къде?Да.Идвамведнага.—

Затвориипрокараръкапрезкосатаси.—Каквоима?—Кориневболница.Майкамиказва,чеесериозно.—Щесеоблека.Каквосееслучило?Гидиънмепогледна.Покожатамиполазихатръпки.Никоганегобяхвиждаладаизглежда

толкова…опустошен.—Хапчета—казатойдрезгаво.—Изпилаецялошишесхапчета.

***

Взехмеастонмартина.Докаточакахмемомчетоотпаркингадагодокара,ГидиънсеобадинаРаулимуказадаепредболницата,когатопристигнем,задавземеколата.

КогатоГидиънбезадволана,карашесжелезенфокус,всякозавъртаненаволанаинатисканенагазтабешепремереноиточно.Вътревтяснотопространствонакупетоусетих,чесеезатворилвсебесинапълно.Емоционалнобеабсолютнонедостижим.Доринетрепна,когатопоставихръкавърхуколянотому,задаизразясъчувствиеиподкрепа.Незнамдалиизобщомеусети.

Раулвеченичакаше,когатоспряхмепредвходанаспешнотоотделение.Отворимивратата,следтовазаобиколиколатаиседнанашофьорскотомясто,коетоГидиънтоку-щобеосвободил.Блестящатаколаизчезнаотпътяощепредидастигнемдоавтоматичнитевратинаболницата.

ХванахГидиънзаръка,нонебяхсигурнадалиусетиитова.Вниманиетомуведнагасеприковавмайкаму,коятосеизправи,когатовлязохмевчастнатачакалня,къмкоятонинасочиха.ЕлизабетВидаледвамепогледна,запътисеправокъмсинасиигопрегърна.

Тойнеотвърнанапрегръдката,нонесеиотдръпна.Самостиснаръкатамиощепо-силно.ГоспожаВидалсенаправи,ченемезабелязва.Обърнасесгръбкъмменипосочисжест

двойката,коятоседешенаблизо.ОчевиднобяхародителитенаКорин.РазговаряхасЕлизабет,когатодваматасГидиънвлязохме,коетомисесторитвърдестранно,защотоЖан-Франсоастоешесамдопрозорецаиизглеждашекатовъншенчовек,точнокактоЕлизабетмекарашедасечувствам.

Гидиънпуснаръкатами,когатомайкамугодръпнакъмродителитенаКорин.Станаминеудобнодастоясамадовратата,затоваотидохприЖан-Франсоа.

—Многосъжалявам—казахтихо.Погледнамесневиждащиочи,сякашбешеостарялсдесетгодиниотвчерашнатанисреща

вбара.—Каквоправиштук?

—ГоспожаВидализвикаГидиън.—Разбирасе,чещегонаправи.—Тойпогледнакъмместатазасядане.—Човекбиси

помислил,четойенеинсъпруг,неаз.Проследихпогледаму.ГидиънбешеклекналпредродителитенаКоринидържешеръката

намайкай.Ужасночувствонастрахсеразляпотялотоми,станамистудено.—Предпочелаедаумре,вместодаживеебезнего—промълвиЖироедвачуто.Погледнахгоотново.Изведнъжвсичкомистанаясно.—Казалсий,нали?Загодежани.—Да,ивижкакдобреприеновината.Господи!Тръгнахстреперещикракакъмстената,имахнуждаотопора.Нимабевъзможно

КоринданезнаекаквобипричинилнаГидиънопитътйзасамоубийство?Нимаетолковасляпа?Илипрезцялотовремецелтайебиладапредизвикаименноподобнареакция,дагонакарадасепочувствавиновен?Призлями,катосипомислих,ченякойможедаетолковаманипулативен,норезултатътбешеналице.Гидиънотновобедонея.Понезасега.

Едналекаркавлезевстаята,бешемилаженаскъсоподстриганасребърнорусакосаиуморенисиниочи.

—ГосподинЖиро?—Oui.Жан-Франсоапристъпинапред.—АзсъмдокторСтайнбърг,лекуващиятлекарнасъпругатави.Можелидапоговорим

насамезамомент?БащатанаКоринсеизправи.—Ниесменейнотосемейство.ДокторСтайнбъргсеусмихнамило.—Разбирам.НоискамдаразговарямсъссъпруганаКорин.Могадавикажа,чеКоринще

сеоправи,нуждаесесамоотняколкоднипочивка.ДваматасЖироизлязохаотстаята,такаченечувахмеразговораим,ногивиждахмепрез

стъкленатастена.Жиробешедостапо-високотлекарката,нотова,коетотямуказа,видимогосломи.Напрежениетовчакалнятастананепоносимо.Гидиънстоешедомайкаси,вниманиетомубесъсредоточеновърхупокъртителнатасцена,коятосеразигравашепредочитени.

ДокторСтайнбъргсложиръкавърхурамотонаЖироипродължидаговори.Следмалкоспряиситръгна.Тойостанадастоиотвън,вперилпогледвпода,бешепревилрамене,сякашмутежешеогроментовар.

Понечихдаотидапринего,ноГидиънмеизпревари.Вмомента,вкойтоизлезеотстаята,Жиросенахвърливърхунего.Шумътотсблъсъканадваматамъжебешепотресаващ.Стаятасеразтресе,когатоГидиънсеблъснавдебелатастъкленастена.

Някойизпищяотужас,послесеразвиказаохраната.ГидиънотхвърлиЖироиблокираудараму.Следтовасенаведеиизбегнаюмрука,насочен

къмлицетому.Жан-Франсоаизкрещянещо,лицетомубешесгърченоотболкаигняв.БащатанаКоринизтичанавънивсъщотовремесепоявиохранатасизвадени

електрошоковипалки.ГидиънотновоотблъснаЖан-Франсоа,презцялотовремесеотбранявашеинитоведнъжнепосегнадагоудари.Лицетомубешекаменно,очитестудениипочтитолковабезжизненикатонаЖиро.

ЖироизкрещянещонаГидиън.БащатанаКоринбешеоставилврататаотворенаичастоттова,коетоказа,достигнадомен.Думатаenfantнесенуждаешеотпревод.Всичковмензамръзна,нечувахнищо,освенбученетовушитеси.

Всичкисевтурнаханавънотстаята,когатоохранатасложипластмасовибелезницина

ръцетенаГидиъниЖироигиповедекъмслужебнияасансьор.Премигнах,когатовидяхАнгъспредсебеси,бяхсигурна,чееплоднавъображениетоми.

—ГоспожоКрос—казатойтихоивнимателносеприближикъмменсфуражкавръка.Можехдасипредставякакизглеждахвтозимомент.Всъзнаниетоминямашенищодруго,

освендуматабебеивсевъзможнитесценарии,докоитоводешетя.ВкрайнасметкаКоринбешевНюЙоркотмомента,вкойтосебяхзапозналасГидиън…асъпругътйнебешетук.

—Дойдох,задавиприберавкъщи.Намръщихсе.—КъдееГидиън?—Изпратимисъобщениеимепомолидавивзема.Объркванетомисепревърнавболка.—Нотойимануждаотмен.Ангъспоедълбоковъздух,впогледамуимашенещо,коетомизаприличанасъжаление.—Еласмен,Ева.Късное.—Тойнеискадасъмтук—казахбезизразно.Товабеединственотонещо,което

постепеннозапочнахдаразбирам.—Искадасеприберешвкъщиидаесигурен,чесидобре.—Товалитинаписавсъобщението?—Товае,коетосимисли.—Многосимил.Тръгнах,движехсекатонаавтопилот.Минахпокрайединотсанитарите,койтосъбирашеразпиленитенеща,следкатоЖиросе

бестоварилвърхуеднаотболничнитеколички.Начинът,покойтоотбягнапогледами,самопотвърдигорчиватаистина.Бяхотстранена.

22ТазинощГидиъннесеприбравкъщи.Когатонасутринтасеотбихвапартаментамуна

пътзаработа,видях,чевсичкилегласаоправени.Къдетоидабешепрекаралнощта,неебилблизодомен.Бяхшокиранаотфакта,чеслед

каторазбрахмезабременносттанаКорин,меостависамабезникаквиобяснения.Имахчувството,четазиогромнабомбаеизбухналаточнопредкракатамиисегастоясредразвалините,самаиобъркана.

Когатоизлязохнавън,видях,чеАнгъсибентлитомечакатдотротоара.Качихсевколата.Раздразнениетомиставашевсепо-силно.Всекипът,когатоГидиънсеотдръпвашеотмен,пращашеАнгъсдагозамества.

—Трябвашедасеомъжазатеб,Ангъс—измърморих,докатосенамествахназаднатаседалка.—Тивинагисидомен.

—ДействамспорединструкциитенаГидиън—отвърнатой,предидазатворивратата.„Винагилоялен“,помислихсисгорчивина.Когатопристигнахнаработа,научих,чеМегумивсеощееболна,изпитахедновременно

загриженостиоблекчение.Бешекрайнонетипичнозанеядаотсъстваотработа,винагипристигашенаработнотосимястомногорано,такачепореднотойотсъствиеозначаваше,чеимасериозенпроблем.Нотова,чеяняма,означаваше,ченямакойдадоловинастроениетомиидазапочнедамизадававъпроси,накоитонеискамдаотговарям.Всъщност—неможехдаотговоря.Нямахникаквапредставакъдеесъпругътми,каквоправиилипъккаксечувства.

Итовамекарашедасечувствамгневнаинаранена.Единственоточувство,коетонеизпитвах,бешестрах.Гидиънбешеправ,чебракътсъздаваусещанезасигурност.Държахготаказдраво,четрудноможешедасеизмъкнеотръцетеми.Неможешепростодаизчезнеилидапродължиданемиобръщавнимание.Независимоотвсичковединмоментщешедамусеналожидамидадеобяснения.Въпросътбеше:Кога?

Съсредоточихсевърхуработатаси,искашемисевреметодаминеколкотоевъзможнопо-бързо.Когатовпетчасаситръгнах,Гидиънвсеощенесебеобадил,азсъщонебяхнаправилаопитдасесвържаснего.Споредментойтрябвашедапреодолееразривамеждунас,защототойбепричинатазанего.

СледработаотидохнакравмагаивпродължениенаединчастренирахсПаркър.—Тазивечерсивстрахотнаформа—казатой,когатозашестиилиседмипътгохвърлих

напостелката.Немуказах,чесипредставямГидиъннанеговотомясто.ПрибрахсевкъщиизаварихКарииТрей,седналинадиванавхола.Ядяхасандвичии

гледаханякаквокомедийношоу.—Имамного,вземиси—казаТрейимиподадеполовинатаотсандвичаси.—В

хладилникаимаибира.Бешестрахотенинавъншенвид,икатоличност.Иосвентоваобичашенай-добриями

приятел.ПогледнахкъмКариизасекундасъзряхобъркванетоиболкатавочитему.Тойбързогискризадпрекраснатасиширокаусмивка.Потупавъзглавницатадосебесииказа:

—Елапринас,бебчо.—Щедойда—съгласихсе,защотонеможехдапонесамисълтадаостанасамавстаятаси

идасепобъркамотпритеснение.—Самодасивземаединдуш.Следкатосеизкъпахиоблякохединстаризносенанцуг,отидохпримъжетеиседнахдо

тяхнадивана.Питахсезащополучавамсъобщение,ченемогадапроследятелефонанаГидиън,следкатобяхизпълнилавсичкиинструкции,коитомибешеоставил.

Вкрайнасметкаостанахдаспявхола.Предпочетохдиванапредсобственотосилегло,защототамщяхдаусещаммиризматанаизчезналиясисъпруг.

Въпрекитовасесъбудихотароматаму,почувствахръцете,коитомепрегърнахаимевдигнаха.ОтпуснахумореноглававърхугърдитенаГидиънисезаслушахвсилнияравномеренритъмнасърцетому.Отнесемевстаята.

—Къдебеше?—измърморихаз.—ВКалифорния.—Какво?—стреснахсеаз.Тойпоклатиглава.—Щеговоримутресутринта.—Гидиън…—Утресутринта,Ева—повторитойтвърдо,оставименалеглотоимецелунасилнопо

челото.Стиснахгозакитката,когатопонечидасеизправи.—Данесипосмялдаситръгнеш.—Несъмспалпочтидведенонощия.Вгласамуимашеособенанотка,коятоменакарадазастананащрек.Подпряхсеналактиисеопитахдавидялицетомувполумрака,небешелесно,аивсеоще

бяхсънена.Единственото,коетовидях,бе,чееоблеченсдънкииризасдългиръкави.—Е,и?Туксъщоималегло.Въздъхнараздразненоиуморено.—Лягай!Азщеотидадасивземалекарството.Едвакогатосезабави,сиспомних,чедържишишенцеслекарствотосиивмоятабаня.

Бешеситръгналинямашенамерениедасевърне.Отметнахзавивкатаиизлязохотстаята,отидохвтъмнияхолизапочнахдатърсяключоветеси.СтигнахдоапартаментанаГидиъниотключихвратата,замалкодасеспънавединкуфар,оставеннебрежнодонея.

Сигурногобешехвърлилвътреиведнагабедошълпримен.Ивъпрекитованееималнамерениедапрекаранощтавлеглотоми.Защобешедошъл?Задамепогледне,докатоспя?Илидамепровери?

Подяволите!Далинякогащяхдазапочнадагоразбирам?Потърсихгоигооткрихвголяматаспалня,заспалпокоремсглаванамоятавъзглавница.

Бешенапълнооблечен.Ботушитемулежахаотстраниналеглото,наняколкометраединотдруг,каточелигибешесъбулнабързо,ателефонътипортфейлътмубяхахвърленивърхунощнотошкафче.Телефонътмепривлеченеустоимо.

Взехго,въведохпаролата„ангел“ибезвсякакъвсрамзапочнахдапреглеждамсъдържанието.Никакнемеинтересувашедалищемезаловинаместопрестъплението.Имахпълноправосамадапотърсяотговорите,коитотойотказвашедамидаде.

Последното,коетоочаквахданамеря,бяхамногобройнитемоиснимкивъвфотоалбума.Бяхадесетки.Някоиоттях—надваманизаедно,бяхаправениотпапараци;надругибяхсама,бешегиправилстелефонаси,бездаусетя.Тъйкатобяхазаснетибезмоетознание,темидавахавъзможностдасепогледнапрезнеговитеочи.

Веченесетревожех.Тоймеобичаше.Обожавашеме.Тезиснимкинеможехадасазаснетиотчовек,койтонеизпитваподобничувства.Натяхбяхсразрошенакосаибезгриминеправехнищопо-интереснооттовадачетаилидастояпредотворенатавратанахладилника,докатосепитамкаквомисехапва.Снимки,накоитоспях,ядяхисемръщехсъсредоточено…Скучни

ежедневнинеща.Списъкътсразговоритепоказваше,чеезвънялнай-веченаАнгъс,РаулиСкот.Вгласовата

пощаимашесъобщения,оставениотКорин,скоитоотказахдасесамоизмъчвам,номожехдавидя,ченееотговарялнаповикваниятайинеяенабиралпрезпоследнитедни.Имашеобажданиядобизнеспартньори,две-тридоАрнолдоиняколкодоадвокатскатаканторанаГидиън.

ИтриразговорасДианаДжонсън.Присвихочи.Бяхаспродължителностотняколкоминутидочетвъртчас.Погледнахизходящитесъобщенияиоткрихонова,коетобешеизпратилнаАнгъс,докато

бяхмевболницата.„Трябвадаяизведешоттук.“Седнахвкреслотовъгъланастаятаивперихпогледвсъобщението.Трябва,анеискам.По

някаквапричинадумата,коятобеизбрал,променипредставатамизаслучилотосе.Всеощенеразбирахвсичконапълно,новеченесечувствахтакаизолирана.

ОсвентоваоткрихсъобщениямеждунегоиАйрландитовамезарадва.Негипрочетох,новидях,чепоследнотоеполученовпонеделник.

Върнахтелефонанамястотомуисезагледахвмъжа,коготообичах.Бешепотъналвдълбокиясъннаизтощението.Проснаттаканалеглото,облеченвтезидрехи,изглеждашетолковамлад,колкотобешевдействителност.Носешенаплещитеситолковамногоотговорностиигоправешедаизглеждатолковалесно…почтивродено.Бешелесночовекдазабрави,чеиГидиънкатовсичкиможедастрадаотстресиотпреумора.

Мояотговорносткатонеговасъпругабешедамупомогнадасесправистова.Нощешедаеневъзможнодагонаправя,акотойпродължавадасеизолира.Опитвашеседамедържидалечотвсичкипроблемиидопълнителнонатоварвашесебеси.

Налагашеседапоговоримзатоваведнагащомсиотпочине.

***

Събудихсесъссхванатвратисусещането,ченещонеекактотрябва.Размърдахсевнимателно,бяхзаспаласвитанастола,изабелязах,чеслънцетовечеизгрява.Презпрозорцитенавлизашерозово-оранжевасветлинаиединбързпогледкъмчасовникадолеглотомипоказа,чевечеераннасутрин.

Гидиънизпъшкаиаззамръзнахнамясто.Обземеужас,когаточухтозизвук.Бешепотресаващ.Звукнасъздание,раненоивтялото,ивътревдушата.Побихаметръпки,когатотойизстенаотново,цялотомисъществореагирананеговотомъчение.

Изтичахдолеглото,качихсенанего,застанахнаколенеибутнахГидиънпорамото.—Гидиън.Събудисе.Тойсеотдръпнарязкоотмен,гушнасевъввъзглавницатамиияпритиснадосебеси.

Тялотомусеразтресеиотгърдитемусеоткъснастон.Легнахплътнозадгърбамуигообгърнахпрезкръста.

—Тихо,миличък—прошепнах.—Азсъмдотеб.Туксъм.Започнахдаголюлея,докатотойплачешевсъняси,асълзитемимокрехаризатаму.

***

—Събудисе,ангелче—измърмориГидиънидопряустнидобузатами.—Имамнуждаоттеб.

Протегнахсе,всеощемеболешетук-тамотусиленитетренировкипрезпоследнитедвевечерииотняколкоточаса,вкоитобяхспалавкреслото,предидасепреместяналеглотодонего.

Бешевдигналфланелкатамиигърдитемилежахаразголенипредненаситнатамууста.Плъзнаръкаподръбанаанцуга,апослеинабикинитеми,вкарапръствпроцепамиисбързиумелидвижениямевъзбуди.

—Гидиън…Усещахкопнежамувначина,покойтомедокосваше,желаниетобезавладялоцялотому

тяло.Целунамеинемипозволидакажанищоповече.Бедратамисеизвиха,когатопръститему

проникнахавменизапочнаханежнодамечукат.Готоваведнагадаоткликнанамълчаливотомужелание,свалиханцуганадолуизапочнахдаритам,докатонакраягосъбух.Протегнахсекъмкопчетатанадънкитему,разкопчахгииотстранихотпътясипамучнитемубоксерки.

—Вкарайго—прошепнатой,прилепилустнивмоите.Обхванахспръстивъзбудениямупенисигопоставихтака,чедамогадапоемапървите

няколкосантиметраотнего.Тойзаровилицевъввратами,натиснасилноипотънавмен,простенаотудоволствие,когатомускулитенавагинатамиобвихаплътнопенисаму.Обвихръцеикракаоколонегоигопритиснахздраво.

Времетоивсичкоостаналонасветазагубихазначение.Гидиънподновиотнововсичкиобещания,коитомибешедалнакарибскияплаж,аазсеопитахдагоизлекувам,надявахседауспеядамувдъхнасилата,необходима,задапосрещнеутрешнияден.

***

Гримирахсе,когатоГидиъндойдеприменвбанятаиоставигорещатачашасподсладенокафенамраморнияплот.Бешесамоподолнищенапижамаитоваменакарадапомисля,чеднеснямадаходидоофисаилипоненямадагонаправиведнага.

Погледнахговогледалото,помъчихседаразберадалипомниснощниясисън.Никоганегобяхвиждалатакадълбокоразстроен,сякашсърцетомусекъсаше.

—Ева—започнатойтихо,—трябвадапоговорим.—Напълносъмсъгласнастеб.Облегнасенаплота,държешечашатасисдверъце.Останадълговремезагледанвкафето

инакраяпопита:—КогатосБретКлайнстеправилисекс,записвалилистего?—Моля?Обърнахсекъмнегоистиснахпо-здравочетката,скоятонанасяхгримаси.—Не,подяволите!Защомизадавашподобенвъпрос?Погледнамеправовочите.—Оназинощ,когатосеприбирахотболницата,Дианамеспрявъвфоайето.След

случилотосесКорин,прецених,ченебивадаяпренебрегвам.—Казахтиго.—Знам.Бешеправа.Затоваязаведохвбарамалкопо-нагорепоулицата,почерпихячаша

виноийсеизвиних.—Отишлистедапиетевино—повторихаз.

—Не.Отидохдайсеизвинязаначина,покойтосеотнесохснея.Почерпихячашавино,защотонеможехмедастоимпростотакавонзипроклетбар—отвърнатойсраздразнение.—Реших,чещепредпочетешдаразговарямснеянапубличномясто,вместодаяпоканявапартамента,далечеотчуждипогледи,коетобимибилопо-удобно.

Бешеправ,оценихфакта,чеепомислилзаменисеесъобразилсевентуалнатамиреакция.НовсеощебяхядосананаДиана,чееуспяладасиурединещокатосрещаснего.Гидиънсигурноберазбралкаквосимисля,защотолекоизкривиустни.

—Проявяваштаковачувствозасобственост,ангелче!Имашкъсмет,четовамихаресва.—Млъкни.КаквообщоимаДианасъсзаписанасексуалнитемиизпълнения?Тялити

каза,чеиматакъв?Товаелъжа.Лъже.—Не,нелъже.Следкатойсеизвиних,нещатамеждунассеизгладихадостатъчно,чеда

миподхвърликокала.—Казвамти,чевсичкотовасапълниглупости—възразих.—ПознавашлимъжнаимеСамИмара?Всичкооколомензамря.Усетихкакстомахътмисесвинатопка.—Да,напъвашеседастанеофициаленфотографиоператорнагрупата.—Точнотака—казаГидиън,отпиоткафетоипродължидамегледанастойчивонадръба

начашатаси.—Очевидноповременаконцертитееинсталиралвидеокамеризадсцената,задасъберематериалзаслучващотосезадкулисите.Твърди,чеепресъздалклипана„Златна“систинскиексклузивникадри.

—О,господи!—Закрихустатасисръка,гадешемисе.Бешедостатъчноужаснодасипомисля,чечуждихоращемегледаткакправясекссБрет,

нобешехилядипътипо-лошодасипредставяГидиъндаговиди.Ужасениятизразналицетому,докатогледашеклипа,всеощебешеяснозапечатанвсъзнаниетоми.Нещатамеждунасникоганямашедасасъщите,аковидиистинскитекадри.Знаех,чеазсаматаникоганямадамогадапрогоняотмислитесиобразамусдругажена.Ичестечениенавреметотозиобразщемеразяждакатокиселина.

—ЗначизатоваотидевКалифорния—прошепнах.—Дианамидадеинформацията,скояторазполага,иуспяхдаиздействамвременна

заповед,коятозабраняванаИмарадапродаваиразпространяватезикадри.Нямахпредставакаквомислиичувствавтозимомент.Бешедалеченизатворенвсебеси,

владеешесенапълно.Докатоазимахусещането,чесеразкъсвампошевовете.—Неможешдагоспреш—прошепнахаз.—Вмоментаимамевременнасъдебназабрана.—Акопопадневнякойотсайтоветезавидеообмен,щесеразпространинавсякъдекато

чума.Гидиънпоклатиглава,крайчетатанагарвановочернатамукосадокоснахараменете.—Имамцялекипоткомпютърниспециалисти,коитоподвайсетичетиричасав

денонощиетоследятзатозифайлвинтернет.НоИмаранямадаполучинищо,акопуснекадритебезплатно.Щемудонесатпари,самоакобъдатексклузивнопредоставенинанякоямедия.НямадагикачивМрежата,докатонепробвавсичкиостаналивъзможности—втовачислоидагипродаденамен.

—Дианащеразкаженавсички.Нейнатаработаедаразкриватайни,недагипази.—Обещахйексклузивниправавърхуснимкитеотсватбатани,акосизамълчизатова.—Итясесъгласи?—попитахскептично.—Тазиженасипадапотеб.Неможедае

щастливаотфакта,чевеченесинапазара.Притовазавинаги.—Вединмоменттиставаясно,ченяманикакванадежда—казатойсухо.—Мисля,че

успяхдаяубедя.Вярвайми,достатъчнощастливаеотпарите,коитощеполучиотснимките.Отидохдотоалетната,затворихкапакаиседнах.Започвахдаосъзнавампоследствиятаот

това,коетомиразказваше.—Гадимисеотвсичкотова,Гидиън.Тойоставикафетосидомоетоиклекнапредмен.—Погледниме.Изпълнихзаповедтаму,нонебешелесно.—Никоганямадапозволянанякогодатенарани—заявитой.—Разбирашлиме?Щесе

погрижазатова.—Съжалявам—въздъхнахаз.—Толковасъжалявам,четрябвадасезанимавашсвсичко

това.Исвсичкоостанало,коетосеслучва…Гидиънвзеръцетемивсвоите.—Някойенарушилправототиналиченживот,Ева.Несеизвинявайзатова.Ащосе

отнасядотовадасесправясъсситуацията…товаемоеправо.Ичестзамен.Тивинагищесинапървомясто.

—Новболницатанебяхнапървомясто—възразихаз.Трябвашедаизлеянегодуванието,предидаепусналокоренивдушатами.Освентоваискахдамиобяснизащовинагимеотблъсква,когатосеопитвадамезащити.—Всичкоотидеподяволите,атиизпратиАнгъсдамеотведе,когатоискахдасъмдотеб.Заминазадругщат,бездасеобадиш…бездакажешкаквотоидабило.

Тойстисназъби.—Иосвентованеспах.Вложихвсякаеднаминутаипоискахпрекаленамногоуслуги,за

дауспеядаиздействамтазивременназабранавкраткиясрок,скойторазполагах.Трябвадамиимашдоверие,Ева.Дориданеразбирашкаквосеслучва,трябвадавярваш,чевинагимислязатебиправянай-добротозатеб.Занас.

Извърнахпоглед.Отговорътнемихареса.—Коринебременна.Тойвъздъхнатежко:—Да,билае.Вчетвъртиямесец.Еднадумаменакарадазамръзна.—Била?—Пометналае,докатолекаритесеотпивалидаяспасят.Предпочитамдавярвам,ченее

знаелазабебето.Опитахседаразгадаяизразаналицетому,катосъщевременносестараехдаприкрия

облекчението,изписанопомоето.—Вчетвъртиямесец?Товаозначава,чебебетоенаЖиро.—Надявамседаетака—казатойрязко.—Тойявносмята,чедететоебилонеговоиче

азсъмвиновен,чеКорингоезагубила.—Господи!Гидиънсложиглаватасивскутамиипритиснабузавбедротоми.—Сигурнонеезнаела,чеебременна.Неевъзможнодаерискуваладететосизанещо

толковаглупаво.—Нямадатипозволядасеобвинявашзатова,Гидиън—заявихтвърдо.Прегърнамепрезкръста.—Господи,имамчувството,чесъмпрокълнат.ВмоментамразехКоринтолковамного,чемиидвашедаяубия.Тязнаеше,чебащатана

Гидиънсеесамоубил.АкоизобщопознавашеГидиън,щешедаенаясно,чеопитътйза

самоубийствощегосъсипе.—Тинесиотговорензатова—казахипрокарахпръстипрезкосатаму,опитвайкиседа

гоуспокоя.—Чувашлиме?ЕдинственоКориневиновназаслучилотосе.Тятрябвадаживеесмисълтазатова,коетоенаправила,анениестеб.

—Ева.Прегърнаме,усетихдъхамупрезкоприненияхалат.

***

ЧетвъртчасследкатоГидиънмеоставивбанята,задаотговоринаобажданенаРаул,азвсеощеседяхпредогледалото,вперилапогледвумивалника.

—Щезакъснеешзаработа—казатойнежно,когатодойдеприменимепрегърнапрезгърба.

—Мислядасеобадяидакажа,ченямадаходя.Никоганепостъпвахпотозиначин,носегасечувствахуморенаибезсилна.Неможехда

сипредставя,чещеуспеядасесъсредоточаидасивършаработатакактотрябва.—Можешдагонаправиш,нонямадаизглежданикакдобре,когатосепоявятснимкитети

отофициалнатавечерядовечера.Погледнахговогледалото.—Нямадаходим.—Напротив.—Гидиън,акотозизаписсмениБретизлезенабялсвят,нямадаискашдасвързватимето

миствоето.Изведнъжтялотомузамръзна,послетойрязкомеизвърнакъмсебеси.—Яповтори.—Многодобремечу.Немислишли,чефамилиятаКросвечеепреживяладостатъчно?—Никоганемисееискалотолковамногодатенашляпамподупетокактовмомента,

ангелче.Затвоещастие,никоганеседържагрубо,когатосъмядосан.Грубаташегичканеуспядаотвлечевниманиетомиотфакта,чеетвърдорешендабрани

момичето,коетонякогабяхиоткоетовмоментасесрамувах.Бешеготовдамепредпазиотскандала,дамезащитиспоредсилитесииакосеналожи,дапоемеударазаедносмен.

Немислех,чеевъзможнодагообичамповече,нотойнепрекъснатодоказваше,чегреша.Обхваналицетомивръце.

—Каквотоидасестава,щегопосрещамезаедно.Итищеносишмоетоиме.—Гидиън…—Неможешдасипредставишколкосегордеястова—казатойидокоснасустничелото

ми.—Колкомногоозначавазамен,чевзеиметомиигонаправисвое.—О,Гидиън!—Вдигнахсенапръстиисепритиснахкъмнего.—Толковамноготе

обичам.

***

ОтидохнаработасполовинчасзакъснениеизаварихзаместничканабюротонаМегуми.Усмихнахйсеияпоздравих,ноотновосеразтревожихзаприятелкатаси.Надникнахвкабинета

наМаркинай-искреносеизвинихзазакъснението.Когатостигнахдобюротоси,сеобадихнаМегуми,нотянеотговори.ТръгнахкъмработнотомястонаУил.

—Искамдатепопитамнещо—казах,когатогооткрих.—Данодамогадатиотговоря—отвърнатой,завъртясенастолаимепогледнапрез

стилнитесиочила.—НакогосеобаждаМегуми,когатоеболна?—ЗавсичкодокладванаДафни.Защо?—Простосетревожазанея.Неотговарянаобажданиятами.Питамседалинемисе

сърдизанещо—обяснихазинервнозапристъпвахоткракнакрак.—Многомиенеприятно,ченезнамнищоинемогадайпомогна.

—Дафниказа,чезвучалаужасно,каквотоидаозначаватова.—Никакнемеуспокои,новсепакблагодаря.Тръгнахобратнокъмбюротоси.Маркминаправизнакдавлязавкабинетаму,когато

минахпокрайнего.—Днесщепускатшестетажнитебанери.—Такали?Тойсезахили.—Искашлидаотидемдагивидим?—Можемли?—Бяхтолковаразсеяна,чепредпочетохдаизлязавгорещияивлажен

августовскиден,вместодастоявпрохладнияофис.—Бибилофантастично!Маркграбнасакотосиотоблегалкатанастола.—Давървим.

***

Малкоследпетсеприбрахвкъщиизавариххоласи,превзетоткозметички,фризьоркиигримьорки,облеченивбелипрестилки.КарииТрейседяханадиванаснещолепкавоизеленополицата,аподглавитеимбяхапоставеникърпи,заданесеизцапабялатадамаска.Майкамивеселобърбореше,докатофризьоркатаоформяшесексиприческатайотспускащисекъдрици.

Ваехединбърздушиотидохпритях.Самозачасуспяхадапревърнатпораздърпаниямивидвбляскавопроизведение,катоедновременностовамеоставиханаспокойствиедаразсъждавамзавсичко,коетоцялденбезмилостнопотисках—видеото,Корин,Жиро,ДианаиБрет.

НякойтрябвашедасъобщинаБрет.Итозинякойбяхаз.Когатокозметичкатасеприближикъмменсмоливзаустни,вдигнахръкаияспрях:—Червено,моля.Тязамълчазамиг,следтовапоклатиглаваимеогледавнимателно:—Правасте.Задържахдъхаси,докатофризьоркатавпръскавприческатамипоследнияслойлакза

коса,ивтозимоментусетих,четелефонътвджобанахалатамивибрира.Видях,чесеобаждаГидиън,ивдигнах.

—Здрасти,шампионе!—Какъвцвятероклятати?—попитатойвместопоздрав.—Сребриста.—Наистинали?—Гласътмупридобионоватоплозвучене,откоетоцялатанастръхвах.—

Снетърпениечакамдатевидяоблеченавнея.Исъблечена.

—По-добренечакай—предупредихгоаз,—адовлечипрекрасниясизадниктукдодесетминути.

—Слушам,госпожо.Присвихочи.—Побързайилинямаданиостаневремезалимузината.—Ммм…Щесъмпритебследпетминути.Затвори,ааззадържахтелефонасивръкаипродължихдасеусмихвам.—Койбеше?—попитамайкамиизастанадомен.—Гидиън.Очитейпроблеснаха.—Щетепридружилитазивечер?—Да.—О,Ева!—възкликнатяимепрегърна.—Толковасерадвам.Прегърнахяиреших,чемоментътедостатъчноподходящдазапочнадаразпространявам

новинатазагодежа.Знаех,чеГидиъннямадачакадълго,предидасъобщиновинатазасватбатанинацелиясвят.

—Поискалеразрешениеоттаткодасеоженизамен—казахазтихо.—Наистинали?—Отдръпнасеотменисеусмихна.—РазговарялеисРичард,което

споредменемногомилоотнеговастрана,нали?Вечезапочнахдаправяпланове.Мислехсизаследващияюни,разбирасе,в„Пиер“.Ще…

—Предлагамдапланирашсватбатанай-къснопрездекември.Майкамиахнаиочитейсеразшириха.—Неставайсмешна!Невъзможноедасеорганизирасватбазатолковакратковреме.

Простоняманачин.Свихрамене:—КажинаГидиън,чепланирашдаеюни,ищевидишкакщереагира.—Всъщностщетрябвадаизчакампърводатипредложиофициално.—Точнотака—съгласихсеияцелунах.—Отивамдасеоблека.

23Бяхвстаятасииточнообличахроклятабезпрезрамкивърхубюстиетокъмнея,когато

Гидиънвлезе.Дъхътмибуквалноспря,изпивахспогледобраза,койтосеотразявашевдвойнотоогледалопредмен.Бешенаправозашеметяващ,застаналзадгърбами,облеченвъвфрак,ушитпопоръчка,испрекраснасивавратовръзка,кояточудесноподхождашенароклятами.Никоганебеизглеждалпо-прекрасен.

—Еха!—прошепнах,изпадналавтранс.—Тазивечеропределенощетиизлезекъсметът.Тойсеусмихна.—Значилитова,чемогадапрескочазакопчаванетонароклятати?—Значилитова,чеможемдапрескочимвечерята?—Нямадастане,ангелче.Тазивечерискамдапокажасъпругатасинавсички.—Никойнезнае,чесъмтисъпруга.—Аззнам.—Приближикъмменизакопчаципами.—Искоро—наистинаскоро—ще

гоузнаецелиятсвят.Облегнахсенагърдитемуисевъзхитихнаобразанивогледалото.Дваматаизглеждахме

катозаснимка.Коетоменакарадасиспомнязаеднидругиснимки…—Обещайми,ченикоганямадагледашоновавидео—помолихгоаз.Немиотговори,затовасеобърнахигопогледнахвочите.Започнахдаизпадамвпаника,

когатовидяхизразаналицетому.—Гидиън!Гледаллисиговече?Тойстисназъби:—Самоминута-две.Нищоспециално.Колкотодасеуверя,чееистинско.—О,господи!Обещайми,ченямадагогледаш—почтиизпищях,бяхнаръбанаистерия.

—Обещайми!Гидиънхванакиткитемиизамоментгистиснатолковасилно,чеостанахбездъх.

Отворихширокоочиивперихпогледвнего,обърканаотнеочакванатапрояванаагресия.—Успокойсе—казатойтихо.Най-страннотобеше,чевтозимоментотмястото,къдетомебестиснал,поцялотоми

тялосеразлятоплина.Сърцетомизапочнадабиепо-бързо,ноипо-равномерно.Погледнахръцетениивниманиетомибеприкованоотрубинениямупръстен.Червен.Същокатобелезниците,коитобешекупилзамен.Вмоментасъщосечувстваховързанаипленена.Итовамеуспокоявашепоначин,койтонеразбирах.

Гидиънобачеочевидноразбираше.Едвасегаосъзнахзащосестрахувахдасеомъжазанеготолковаприбързано.Бешеме

повелнапътешествие,чиятокрайнаточкабешенеизвестна,аазгобяхпоследваласлепешката.Проблемътнебешевтовакаквощестанеснаскатодвойка,нямахникаквисъмненияпотозивъпрос.Бяхменапълнообладаниизависимиединотдруг,поонзибезмилостенначин,покойтонаркоманътезависимотсвоятадрога.Нокъдещяхдасеозовасаматааз,вкаквощяхдасепревърнанакрая,товабешевъпросът,чийтоотговорнезнаех.

Промяната,настъпилавГидиън,бешепочтинасилствена.Бешесеслучилаведин-единственмигнаостропрозрение,вкойтотойосъзна,ченеиска—неможе—даживеебезмен.Промянатавменбепостепенна,настъпвашетолковабавноипремерено,чедорибяхзапочналадавярвам,ченямадасеналожидасепроменя.

Грешах.

Преглътнахбучката,заседналавгърлотоми,изаговорихпо-спокойно:—Чуйме,Гидиън.Каквотоидасивидялнаонезикадри,тоняманищообщосонова

междунас.Единственитеспомени,коитоискамдапазиш,сатези,коитосъздавамение.Това,коетоемеждунасдвамата…самотосъществува.Исамотоимазначение.Затова,моляте…обещайми.

Затворизамигочиикимна:—Добре.Обещавам.Въздъхнахотоблекчение.—Благодаряти.Тойвдигнаръцетемиигицелуна.—Мояси,Ева.

***

Помълчаливовзаимносъгласиесевъздържахмедасепоразрошимвлимузинатапредипърватанипубличнапоявакатосемейство.Бяхнервнаивъпрекичеедин-дваоргазмабихамеуспокоили,щешедаеощепо-лошо,аконеизглеждахперфектно.Освентовахоратащяхадазабележат.Несамозащотосребристатамирокляпривличашепогледитесблясъкаикъсиясишлейф,аизащотопрекрасниятмисъпругбешеаксесоар,койтонямашекакдабъдепропуснат.

ВниманиетонавсичкищешедаенасоченокъмнасиГидиънбешетвърдорешендагозадържи.Помогнамидаслязаотлимузината,когатопристигнахменаПетоавенюиСентрълпарксаутизамигдопряустнидослепоочиетоми.

—Тазироклящеизглеждаизключителнонаподавспалнятами.Засмяхсенаизтърканатареплика,какватобеицелтаму,когатосветкавицитена

фотоапаратитеизбухнахапреднассослепителнасветлина.Погледътмусеоткъснаотмениизражениетоналицетомузагубивсякакватоплота,красивитечертисеизпънахавнепроницаемамаска.Сложиръканисконакръстамиимеповедепочервениякилимкъм„Киприани“.

Следкатовлязохме,Гидиънизбраподходящомястоиостанахметамвпродължениеначас,докатобизнеспартньоритеипознатитемукръжахаоколонас.Искашедасъмдонегоибеготовдаедомен.Доказагомалкопо-късно,когатосебяхмезапътиликъмдансинга.

—Представиме—казапростичко.Когатопроследихпогледаму,разбрах,чеимапредвидКристинФийлдиУолтърЛийман

от„УотърсФийлд&Лийман“,коитостояхавстраниисесмеехананещозаедноскомпаниятаоколотях.Кристинизглеждашесдържанаиелегантна,облеченавчернароклясмъниста,коятоотпредяпокривашеотшиятадопетите,ноимашеширокоизрязанодеколтенагърба.Уолтър,койтобешеедърмъж,изглеждашесамоуверенипреуспяващвелегантниясифракспапионка.

—Многодобрезнаяткойси—посочихаз.—Азнаятликойсъмзатеб?Сбърчихнос,знаех,чецелиятмисвятщесепреобърневмига,вкойтомоетонеомъжено

АзсепредадеизцялонановатамиидентичносткатоЕваКрос.—Хайде,шампионе.Запътихмесенатам,проправяйкисипътмеждукръглитемаси,застланисбелипокривкии

украсенисъссвещнициигирляндиотцветя,коитоизпълвахазалатасприятенаромат.Шефоветеми,разбирасе,забелязахапървоГидиън.Мисля,чедоринемеразпознахав

началото,докатоГидиънсъвсемсъзнателнонемеоставидазаговоряпърва.

—Добървечер—поздравихазисеръкувахсКристиниУолтър.—ВероятноидваматапознаватеГидиънКрос,моя…

Спрях,мозъкътмиблокира.—Годеник—завършиизречениетоГидиънисеръкувастях.Последвахапоздравления,усмивкитеимстанахаощепо-широки,аочитенавсички

заблестяха.—Налитованеозначава,чещетезагубим?—попитамеКристиникапковиднитей

диамантениобицизаблестяханамекатасветлинанасвещите.—Не.Нямамнамерениедаходяникъде.ПритезидумиГидиънсилномеощипаподупето.Внякакъвмоментщешедасеналожидасеразберемокончателноповъпросазаработата

ми,нореших,чемогадаотложатозиразговорпонедоследващатанисватба.Известновремеразговорътсевъртешеоколорекламнатакампаниянаводка„Кингсман“,

най-вечезадасеизтъкнеколкодобресасвършилиработатаси„УотърсФийлд&Лийман“сцелагенциятадаполучиидругипоръчкиот„Кросиндъстрис“.Разбирасе,Гидиънпознавашеигратаияиграешедобре.Бешелюбезен,чаровенияснопоказваше,ченеечовек,койтолесносеподдаванавлияние.

Следтоватемитезаразговорсеизчерпаха.Гидиънсеизвиниимеотведе.—Хайдедатанцуваме—прошепнавухотоми.—Искамдатепрегърна.Отидохменадансинга,къдетоКарисъбирашепогледитеседнаослепителначервенокоса

жена.Отвременавремепрездръзкатацепканаяркозеленатайроклясеподавашебледиятй,добреоформенкрак.Кариязавъртя,следтоваянаведеназад.Многоизискано.

Съжалявах,чеТрейнеуспядадойдеснас,тъйкатоимашечасове.Съжалявахизатова,чеизпитвамзадоволствоотфакта,чеКаринепоканиТатянавместонего.Тазимисълменакарадасепочувствамкатокучка,аазопределенонеобичахзаядливитекучки.

—Погледниме.ВдигнахглавапозаповеднаГидиънивидях,чеевпилпогледвмен.—Здравей,шампионе!Сложиръканагърбами,поехдругатамуръкаидваматалекосепонесохмеподансинга.—Кросфайър—прошепнатойимепогледнапламенно.Докоснахбузатамусвърханапръститеси.—Учимсеотгрешкитеси.—Прочетемимислите.—Хубавое.Усмихнамисе,очитемубяхатакасини,акосататолковасекси,чемисеприискаощетази

минутадапрокарампръстипрезнея.Притиснамепо-близодосебеси.—Нетолковахубаво,колкототеб.Изтанцувахмеследващитедвепесни.Следтовамузикатаспряидиригентътнаоркестъра

съобщи,чевечерятащебъдесервирана.СеднахменаеднамасазаедносмайкамииРичард,Кари,единпластиченхирургисъпругатамуиощеединмъж,койтоказа,четоку-щоеприключилсъсзаснеманетонапилотнияепизоднановотелевизионношоу,коетосенадявадазадържипо-дългонаекран.

Хранатапредставлявашенякакъвазиатскифюжъниазсиизядохвсичко,защотобешевкусноипорциитенебяхамногоголеми.Гидиънбешепоставилръканабедротомиподмасатаипалецътмуописвашемалкикръгчета,коитомекарахадасегърча.

—Стоймирно—прошепнатой,катосенаведенадмен.—Спри—прошепнахазвотговор.

—Продължавайдасевъртишищевкарампръститесивтеб.—Нямадапосмееш.Тойсеухили.—Немепредизвиквай.Подчинихсе,тъйкатоотнегомажешедасеочаквавсичко,нотованаправомеубиваше.—Извинете—казанеочакваноКариистанаотмасата.Наблюдавахго,докатосеотдалечаваше,изабелязах,чезадържапогледвърхусъседната

маса.Когатоследминутачервенокосатаженагопоследва,несеизненадах,нобяхразочарована.Знаех,чевмоментаеподогромнонапрежениезарадиположениетонаТатяна,знаех,чезанегобезразборниятсексеуниверсалнолекарство,нотовалекарствогокарашедагубисамоуважениетосииобикновенопричинявашеповечепроблеми,отколкоторешаваше.

Хубавотобе,чесъвсемскорощяхмеотноводасевидимсдокторТравис.ОблегнахсенаГидиънимупрошепнах:

—СКарищеходимвСанДиеготозиуикенд.Тойрязкоизвърнаглаватасикъммен.—Имигоказвашсега!—Ами…привсичкитезипроблемиствоитебившигаджетаисмоетобившегадже,с

родителитеми,сКариивсичкоостанало,всемисеизплъзвашеотума.Решихдатигокажа,предиотноводасъмзабравила.

—Ангелче…—Тойпоклатиглава.—Чакаймалко.Станах.Трябвашедамунапомня,чегрупатанаБретщебъдевСанДиегопосъщотовреме,

носеналагашепърводасеопитамдаспраКари.Гидиънмеизгледаозадачено,когатосеизправих.

—Веднагасевръщам—казахазидобавихсъвсемтихо:—Трябвадаизиграяролятасинапазач.

—Ева…Усетихпредупреждениетовгласаму,нопредпочетохданемуобръщамвнимание,вдигнах

полатанароклятасиисезабързахследКари.Точнобяхстигналадовходаназалата,когатовидяхнасрещасипознатолице.

—Магдалин—казахиспряхизненадана,—незнаех,чеситук.—Гейджбешезаетспроекта,покойтоработи,затовазакъсняхмемалко.Пропуснахме

цялатавечеря,нопонеуспяхдаседоберадошоколадовиямус,койтосервиратзадесерт.—Страхотене—съгласихсеаз.—Такае—отвърнатясусмивка.Помислихси,чеизглежданаистинадобре.Бешестаналанякакпо-мека,по-сладка.Но

бешевсетакакрасиваипредизвикателнавчервенатасидантеленарокляседнорамоитъмнатакоса,прецизнооформенаоколонежнотолицеияркочервенитеустни.РаздялатасКристофърВидалйсебеотразилаположително.Атова,чевживотайимановмъж,съссигурностбешепомогнало.Спомнихси,чекогатопрединяколкоседмицидойдеприменнаработа,споменазанякогоимеГейдж.

—ВидяхвисГидиън—казатя.—Изабелязахпръстена.—Трябвашеданисеобадиш.—Точносиядяхдесерта.Засмяхсе.—Еднаженатрябвадасизнаеприоритетите.Магдалинпротегнаръкаилекодокоснарамотоми.

—Радвамсезатеб,Ева.РадвамсеизаГидиън.—Благодаряти.Отбийсенамасатаниимугокажисама.—Щегонаправя.Щесевидимпо-късно.Тяситръгна,аазостанахзагледанаследнея,всеощебяхнащрек,новечезапочвахда

мисля,чеможеиданеечактолковалоша.Лошотовмоментаобачебеше,чезарадиразговорасМагдалинзагубихследитенаКари.

Опитахседагопотърся,нотойвечебеизчезналнякъде.ТръгнахобратнокъмГидиънимисленоподготвяхлекцията,коятощяхдаизнесанаКари.

Спрях,защотоЕлизабетВидалзастанаточнопредмен.—Извинявай—казах,следкатозамалконесеблъснахвнея.Тяместисназалакътяимеповедекъмединтъменъгъл.Следтовавзеръкатамиисе

загледавстрахотниямидиамант.—Тозипръстенемой.Издърпахръкатаси.—Билетвой.Сегаемой.Синъттимигодаде,когатомепомолидасеомъжазанего.Погледнаме,синитейочитолковамногоприличаханаочитенасинай.Инаочитена

Айрланд.Бешекрасиважена,обаятелнаиелегантна.Бешенепо-малкакрасавицаотмайками,ноимашесъщотоледеноизлъчванекатоГидиън.

—Нямадатипозволядамигоотнемеш—изсъскатяпрезснежнобелитесизъби.—Погрешносимеразбрала—отвърнахазискръстихръце.—Всъщностискамдвамата

дасесъберетеинай-последасложимвсичкикартинамасата.—Пълнишглаватамуслъжи.—О,господи?Нима?Следващияпът,когатотиразкажекаквомусееслучило,аазще

направявсичковъзможнодагонаправи,щетрябвадамуповярваш.Щемусеизвинишищенамеришначинданаправиштака,чедамуепо-леснодаживеестова.Защотоискамдаездрав,излекуваницял.

Елизабетпродължавашедамегледавтренчена,очевиднавбесена.Бешеясно,ченеесъгласнаспланами.

—Свършили?—попитах,отвратенаоттова,чесъзнателноотказвадапогледнеистината.—Съвсемне—изсъскатяисенадвесинадмен.—Знамзатебионзипевец.Следяте.Поклатихглава.ДатиКристофъреразговарялснея?Каквобимогълдайкаже?Следкато

знаехкакбепостъпилсМагдалин,мисля,чебешеспособеннавсичко.—Невероятно.Повярваласиналъжите,аотказвашдавидишистината.—Понечихдаси

тръгна,носеспрях.—МногомиеинтереснозащоследпоследнияниразговорнепопитаГидиънкаквосееслучило.„Ей,синко,твояталудаприятелкамиразказанякакваабсурднаистория“.Немогадаразберазащонемузададеподобенвъпрос.Носигурнонямадаискашдамиобясниш?

—Майнатати!—Да,такасиимислех.Тръгнахси,предидауспеедасиотвориустатаотновоисъвсемдаразваливечерта.Занещастие,когатосеотправихкъммасата,видях,чеДианаДжонсънсеенастанилана

мястотомииразговарясГидиън.—Нееистина—измърморих,докатонаблюдавахкакрепортеркатанепрекъснатодокосва

ръкатанаГидиън.Карибешеизчезналдавършинеща,коитонетрябвашедавърши.МайкамииСтантънбяха

надансинга.АДианасебешепромъкналакатозмия.КаквотоидасимислешеГидиън,бешесъвсемочевидно,четяощесипадапонего.Имакарчетойнеяокуражавашепоникакъвначин,

асамослушашекаквомуразказва,дорифактът,чейотделявнимание,мекарашедапобеснея.—Сигурноестрахотнавлеглото.Чукаямногочесто.Замръзнахисеобърнахкъмжената,коятомибешеказалатова.Бешечервенокосатана

Кари,бузитейгоряха,очитейблестяхаиизобщоимашевиднажена,коятотоку-щоепреживяластрахотеноргазъм.Едвасегазабелязах,чеедостапо-възрастна,отколкотомисебесторилоотдалече.

—Трябвамногодавнимаваш—предупредиметя,вперилапогледвГидиън.—Тойизползважените.Виждаласъмго.Повечеотколкототрябва.

—Могадасесправя.—Всичкитакаказват.—Изпълненатайсъссъчувствиеусмивкамеядосаощеповече.—

Познавамдвежени,изпадналивтежкадепресияследвръзкаснего.Съссигурностнямадасапоследните.

—Нетрябвадаобръщатевниманиенаклюки—срязахяаз.Усмихнасеведро,коетоощеповечемеядоса,исеотдалечи.Протегнаръкадапооправи

косатасииминамеждумасите,задастигнедосвоята.Бешестигналадосредатаназалата,когатонай-послесесетихкояе.

—Подяволите!ЗабързахкъмГидиън,койтосеизправи,когатовидя,чесеприближавам.—Диана,каквоудоволствие.Престорисе,ченеусещаприсмехами.—Здравей,Ева.Точноситръгвах…Ноазвеченапълноябяхизключилаотсъзнаниетоси.ХванахръкатанаГидиъниго

дръпнах.—Ела!—Добре,чакаймалко.КазанещонаДиана,нонеразбрахкакво,защотобяхзаетадагодърпамследсебеси.—Забога,Ева,защоецялототовабързане?Спряхдостенатаиогледахзалата,търсехкомбинациятаотзеленоичервено.Мислехси,че

вечетрябвадаезабелязалбившатасилюбовница,освенакотясъвсемсъзнателнонегоотбягваше.Разбирасе,изглеждашедостаразлично,следкатобепроменилакъсатасиприческа,аинебяхвидялабелокосияйсъпруг,иначещяхдаяразпознаямногопо-лесно.

—Знаешли,чеАниЛукасетук?Тойстиснаръкатамиощепо-здраво.—Несъмявиждал.Защо?—Яркозеленарокля,дългачервенакоса.Несилизабелязалтакаважена?—Не.—ТанцувашесКари.—Несъмобърналвнимание.Погледнахго,започвахдасевбесявам.—Забога,Гидиън,какевъзможноданесиязабелязал?—Извиниме,ченемогадаоткъснаочиотсъпругатаси—отвърнатойсухо.Стиснахръкатаму.—Извинявай.Простоискамдасъмсигурна,чеетя.—Обяснимизащо.Данебидатиеказаланещо?—Да,казами.Наговоримикупмръсотиииследтоваситръгна.Мисля,чеКарисе

измъкнаснея.Налисесещаш,задаяизчуканабързо.ЛицетонаГидиънсепромени.Извърнасекъмзалатаизапочнавнимателнодаоглежда

присъстващитеединпоедин.—Неявиждам.Невиждамижена,коятодаотговарянатвоетоописание.—Анипсихоаналитиклие?—Психиатър.Станахнеспокойна,обземелошопредчувствие.—Можелидаситръгваме?Гидиънмеизгледавнимателно.—Кажимикаквотиказа.—Нищо,коетоданесъмчуваладотозимомент.—Товаеуспокоително—измърморитой.—Хайдедатръгваме.Върнахмесеобратнонамасата,задасивземачантатаидасесбогувамесостаналите.—Могалидаситръгнасвас?—попитаКари,следкатопрегърнахмайкамиза

довиждане.Гидиънкимна:—Идвай!

***

Ангъсзатвориврататаналимузината.Кари,Гидиъниазсенастанихменаседалкитеиминутаследтоваколатасеотделиот

бордюраисевлявтрафика.Най-добриятмиприятелмихвърлимногозначителенпоглед.—Моляте,незапочвай.Мразеше,когатоосъждамповедениетому,инеможехдамусесърдязатова.Немубях

майка.Ногообичахиискахдамусеслучватсамохубавинеща.Знаехкаквоможедасипричини,акоостанебезнаблюдение.Ноточновмоментатованебешенай-голяматамигрижа.

—Каксеказвашетя?—попитахснадеждата,чезнаеиметой,задамогаведнъжзавинагидаразберакояечервенокосатажена.

—Когогоинтересува?—Господи!—възкликнахазистиснахнервночантатаси.—Знаешликаксеказваили

не?—Неяпопитах—троснасетой.—Стигавече.—Внимавайстона,Кари—предупредиготихоГидиън.—Всичкизнаем,чеимаш

проблем.НесигоизкарвайнаЕва,самозащотоезагриженазатеб.Каристисназъбиисезагледапрезпрозореца.Облегнахсе,Гидиънпрехвърлиръкапрез

рамотомиизапочнадагогали.Презостаналатачастотпътуванетовсичкимълчахме.

***

Когатосеприбрахме,Гидиънотидевкухнята,задасивземебутилкавода,ивтовавреметелефонътмузвънна.Погледитенисесрещнахапрезбарплота,койтониразделяше.Каритръгнасбавнакрачкакъмспалнятаси,следтоваизведнъжсеобърна,дойдеприменимепрегърна.Силно.Заровилицеврамотомиипрошепна:

—Извинявай,бебчо.

Иазгопрегърнах.—Незаслужавашдасеотнасяштакакъмсебеси.—Несъмячукал—казатойтихоисеотдръпна,задамепогледневлицето.—Щяхдаго

направя.Струвашемисе,чеискамдагонаправя.Нокогатосестигнадотам,изведнъжмиминапрезума,чечакамдете.Дете,Ева.Инеискамединден,когатотопорасне,дасимислизаменпосъщияначин,покойтоазмислязамайками.Трябвадасестегнаидаоправяживотаси.

Прегърнахгоотново.—Гордеясестеб.—Е—тойсеотдръпнаотменимепогледнасмутено,—потъркахя,докатосвърши,

защототакаилииначебяхместигналидотам,нопишкатамисиостанавгащите.—Немеинтересуватподробностите,Кари—заявихаз.—Никакнемеинтересуват!—НалинямадаотменямепътуванетосидоСанДиего?Погледътмубешеизпълненстакаванадежда,чесърцетомезаболя.—Разбирасе,ченяма.Нямамтърпение.Доловихоблекчениевусмивкатаму.—Добре.Запазилсъмбилетизаосемиполовина.ВтозимоментГидиъндойдепринасиначинът,покойтомепогледна,мидадеяснода

разбера,черазговорътнизапътуванетопрезуикендасъвсемнееприключил.Каритръгнакъмстаятаси,азстиснахръкатанаГидиън,целунахгосилноиотложихобясненията.Кактосеинадявах,тойнесепоколеба,азапочнадамецелувастрастноидълбоко.

Простенахисеизгубихвобятиятаму.Тазинощнемеинтересувашенищо.Новиятдентакаилииначещешеданастъпискороиотноводанипринудидасеизправимлицевлицеспроблемите.

ХванахГидиънзавратовръзката.—Тазинощсимой.—Всяканощсъмтвой—отвърнатойстопълдрезгавгласивглаватамисезавъртяха

каквилинефантазии.—Започвайведнага—казахазитръгнахсгръбкъмстаятаси,катоготеглехподиреси.—

Инеспирай.Итойнеспря.Досутринта.

БЕЛЕЖКАНААВТОРАДа,драгимичитателю,напълносиправ.Тованеможедаекраят.ПътешествиетонаГидиъниЕвавсеощенеезавършило.Очаквамснетърпениедавидя

къдещенизаведатоттукнататък.Снай-добричувства,Силвия

ЗАСЛУГИИматеудоволствиетодачетететазикнигаблагодарениенаМоятабиблиотекаинейните

всеотдайнипомощници.

http://chitanka.info

ВиесъщоможетедапомогнетезаобогатяванетонаМоятабиблиотека.Посететеработнотоателие,заданаучитеповече.