Късноенеолитни кремъчни артефакти от обект...

In memoriam Lilyana Pernicheva-Perets

Годишник на националния археолоГически музей12

AnnuAl of the nAtionAl ArchAeologicAl MuseuM12

софия • sofia2014

145 years Bulgarian Academy of sciences(1869-2014)


Под редакцията на: Виктория Петрова, Станимира Танева, Камен Бояджиев

Годишник на националния археолоГически музей

12

AnnuAlof the nAtionAl ArchAeologicAl MuseuM

12

софия • sofia2014

БълГарска академия на наукитенационален AрхеолоГически институт с музей

BULGARIAN ACADEMY OF SCIENCESnAtionAl institute of ArchAeologY With MuseuM

issn 1310-7933

Под редакцията на: Виктория Петрова, Станимира Танева, Камен Бояджиев

Главен редактор: Дочка АладжоваРедакционна колегия: Виктория Петрова, Красимира Карадимитрова, Мария Рехо, Милена Тонкова, Николай Овчаров, Христо ПрешленовГрафичен дизайн: Росица КъневаРисунка на корицата: Петя Пенкова

Editor-in-Chief: Dochka AladzhovaEditorial Board: Viktoria Petrova, Krasimira Karadimitrova, Maria Reho, Milena Tonkova, Nikolaj Ovcharov, Hristo PreshlenovGraphic design: Rositsa KanevaDrawing on the cover: Petya Penkova

© НАциОНАлеН АРХеОлОГичеСКи иНСТиТуТ и Музей – БАН 2014© NATIONAL INSTITUTE OF ARCHAEOLOGY WITH MUSEUM – BAS 2014Печат: „Кота Принт“Printed by: "Kota Print"

Lilyana Pernicheva-Perets(1940-2011)

СъдържаниеContentsЛиляна Перничева – Перец. Библиография. .......................................................................... 13Lilyana Pernicheva – Perets. BibliographyMarion Lichardus-Itten. Un des plus grands bâtiments du Néolithique ancien de la

péninsule balkanique découvert à Kovačevo, Sandanski ..................................................... 17Марион Лихардус – Итен. Една от най-големите раннонеолитни сгради на

Балканския полуостров, открита в Ковачево, СанданскиСвобода Сиракова. Стратиграфски изследвания в района на среднопалеолитното

находище на листовидни върхове край Муселиево, Плевенско .................................. 27Svoboda Sirakova. Stratigraphic investigations in the region of Middle Palaeolithic site

with leafpoints near Muselievo, Pleven Aleta Guadelli. L'industrie osseuse et la parure à la fin du Paléolithique supérieur en

Bulgarie .......................................................................................................................................... 41Алета Гуадели. Костната индустрия и украшенията в края на късния палеолит

в БългарияВасил Николов. Раннонеолитна обредна яма край Съединение, Сунгурларско ........... 49

Мария Гюрова. Кремъчни находки от раннонеолитна яма край Съединение, Сунгурларско ........... 67Лазар Нинов. Aрхеоостеологични находки от раннонеолитна яма край Съединение, Сунгурларско 69

Vassil Nikolov. An Early Neolithic ritual pit at Saedinenie, Sungurlare areaMaria Gurova. Flint Artifacts from an Early Neolithic ritual pit at Saedinenie, Sungurlare areaLazar Ninov. Faunal remains from an Early Neolithic ritual pit at Saedinenie, Sungurlare area

Георги Ганецовски. Свещеното място в раннонеолитното селище Оходен-Валога ...... 71Georgi Ganecovski. The sacred place in the Early Neolithic settlement Ohoden – Valoga Elka Anastasova, Vasilka Dimitrovska. Comparative analises of the chipped stone assem-

blages of Piperkov Chiflik (SW Bulgaria) and Rug Bair (East Macedonia) .................... 83Елка Анастасова, Василка Димитровска. Сравнителен анализ на кремъчните

ансамбли от раннонеолитни селища Пиперков чифлик (ЮЗ България) и Руг Баир (Източна Македония)

Стефан Чохаджиев, Александър Чохаджиев. Проучване на къснонеолитното селище Хотница-Орловка (предварително съобщение) .............................................................. 97

Stefan Chohadzhiev, Alexander Chohadzhiev. Excavations on the Late Neolithic Hotnitsa – Orlovka Site (Preliminary report)

Явор Бояджиев. Процеси и промени при прехода неолит – халколит на територията на България ................................................................................................................................121

Yavor Boyadzhiev. Processes and changes during the transition between Neolithic and Chalcolithic on the territory of Bulgaria

Камен Бояджиев. Каменни боздугани от неолита и халколита в България ..................141Kamen Boyadzhiev. Stone mace-heads from the Neolithic and Chalcolithic periods

in Bulgaria Татяна Кънчева-Русева, Донка Колева. Халколитни накити от Азмашката селищна

могила ..........................................................................................................................................153Tatyana Kancheva-Ruseva, Donka Koleva. Chalcolithic ornaments from Tell AzmashkaTatyana Kancheva-Ruseva, Viktoria Petrova. The Late Chalcolithic pottery from the thirdbuilding level of Tell Sadievo, Nova Zagora district .................................................................165Татяна Кънчева-Русева, Виктория Петрова. Керамичен комплекс от ІІІ хоризонт на

селищна могила Съдиево, Новозагорско7

Александър Чохаджиев, Румяна Йорданова. Модел на двуетажна постройка от Хотница. Реконструкция, анализ и интерпретация ......................................................183

Alexander Chohadzhiev, Rumyana Yordanova. Model of a Two-storey Building from the Hotnitsa tell-site. Reconstruction, Analisеs and Interpretation

Светлана Венелинова. Керамични модели на сгради от селищната могила при Иваново, Шуменско ................................................................................................................199

Svetlana Venelinova. Ceramic Models of Buildings from the Ivanovo Tell, Shumen RegionМаргарита Попова. Орнаментални схеми на късноенеолитната керамика с графитна

украса от Североизточна България (резултати от изследване на керамичните комплекси от селищни могили Русе, Радинград, Коджадермен и Смядово) ........215

Margarita Popova. Ornamental compositions of the graphite-painted Late Eneolithic pottery from Northeastern Bulgaria (results from a study on the ceramics from Tell Rousse, Radingrad, Kodzhadermen and Smiadovo)

Петя Георгиева. Костени антропоморфни фигурки от Козарева могила ....................225Petya Georgieva. Bone Anthropomorphic Figurines from Kozareva MogilaJean-Paul Demoule. Strumsko et Dikili Tash: à propos d’une transition ..............................233Жан-Пол Демул. Струмско и Дикили Таш: относно един преходМалгожата Гребска-Кулов, Илия Кулов. Късен халколит в долината на

Средна Струма ..........................................................................................................................249Malgozhata Grębska-Kulow, Ilya Kulov. Late Chalcolithic in the Middle Struma Valley Надежда Тодорова. Нови данни за финала на късния халколит в долината на Средна

Места ............................................................................................................................................265Nadezhda Todorova. New data for the end of the Late Chalcolithic in the Middle Mesta valleyРадка Златева-Узунова. Късноенеолитни кремъчни артефакти от обект Мездра –

Калето, Западна България .....................................................................................................299Radka Zlateva-Uzunova. Late Eneolithic Flint Artifacts from Mezdra-Kaleto, West

Bulgaria Мартин Христов. Медна брадва тип Плочник от фонда на Национален исторически

музей ............................................................................................................................................311Martin Hristov. A copper axe of the Plochnik type from the collections of the

National Museum of HistoryАна Радунчевa. Конят в религията през неолита и енеолита ............................................317Ana Raduncheva. The horse in the religion of Neolithic and Copper ageНиколай Сираков, Станимира Танева. Кремъчни върхове за стрели от прехода късен

енеолит/ранен бронз в Качица и Клисе баир, Великотърновско .............................329Nikolay Sirakov, Stanimira Taneva. Flint arrowheads from the transitional period Late

Eneolithic – Early Bronze Age in Kachica and Klise bair, Veliko Tarnovo district Богдан Атанасов, Илия Кулов, Филип Щокхамер, Кирил Велковски, Иван Гацов,

Петър Зидаров, Даниел Коп, Елена Маринова, Петранка Неделчева, Димитър Стоев. Археологически проучвания на селища от КБЕ и РЖЕ край гр. Кресна в долината на Средна Струма и с. Баня в долината на Горна Места. Предварително съобщение ...................................................................................................343

Bogdan Athanassov, Ilya Kulov, Philip W. Stockhammer, Kiril Velkovsky, Ivan Gatsov, Petar Zidarov, Daniel Kopp, Elena Marinova, Petranka Nedelcheva, Dimitar Stoev. Archaeological investigations on sites from the Late Bronze and Early Iron Age in southwest Bulgaria near Kresna in the Struma valley and near Banya in the Mesta valley. Preliminary report

8

299


Късноенеолитни кремъчни артефакти от обект Мездра – Калето, западна България

радка Златева-узунова

Предмет на представяне на настоящата статия е кремъчният ансамбъл от обект Мездра – Калето, добит при проучване на отложенията от късния енео-лит. Изследването обхваща 402 артефакта със сигурна стратиграфска позиция (табл. 1).

Технологични групи: брой: ~% Типологически групи: Брой: ~%

Ядра 3 0,7 Стъргалки 31 38,7

Отломъци 62 15,4 Резец 1 1,3

Отломъци под 15 мм. 138 34,5 Комбинирани оръдия 6 7,5

Люспи 67 16,6 Пробои 4 5,0

Пластинки 1 0,2 Свредел 1 1,3

Пластини 35 8,7 Върхове 9 11,2

Ретуширани изделия 80 20,0 Оръдия с напречно затъпяване 4 5,0

Чукалки 3 0,7 Ретуширани пластини 13 16,2Неопределяеми фрагменти

13 3,2 Стъргала 2 2,5

- - - Ретуширани отломъци 7 8,7- - - Други 1 1,3

- - - Неопределяеми фрагменти от рет. оръдия 1 1,3

Σ 402 100 Σ 80 100

Табл. 1. Структура и типове ретуширани изделия в кремъчния ансамбъл от Мездра-Калето.

Ядра − 3 бр. Върхов фрагмент от едноплощадково микроядро за пластинки, с околна, леко изпъкнала отломъчна повърхност. Наблюдават се следи от из-ползване на твърда подложка. Второто ядро е със сменена ориентация, върху конкреция, реутилизирано като чукалка (обр. 1 1), в крайна фаза на експлоата-ция, за отломъци. Отломъчните са срещуположни, засичащи се, вдлъбнати до плоски. Наблюдава се частична кора. На една от страните е оформен двустра-нен гребен. Присъства и къс с опити за ядруване, прекратени поради кухини в суровината.

Отломъци − 62 бр. Преобладават цели екземпляри − 54 бр. С по четири фрагмента присъстват основните и върховите. Малко са изделията със запазе-на кора (табл. 2). Два отломъка са с изцяло корови дорзални повърхности, при други два кората заема една втора от дорзалната, а при три кората е латерална. Двадесет и четири отломъка са използувани без допълнителна модификация.

Доминират артефакти с триъгълна и близка до правоъгълна форма, предста-вени с по 25,7%. Следват отломъци с трапецовидна (20,3%) и овална форма (14,1%). Слабо застъпени са изделията с нерегулярна (8%) и елипсовидна фор-ма (6,2%). Напречните сечения са най-често мултифасетни (42%), следвани от триъгълни и трапецовидни, представени еднакво с по 29%. При надлъжните профили най-често срещани са конвексните (51,6%). Прави (24,2%) и S-видни (24,2%) се установяват по-рядко. Основи са запазени при петдесет и осем изде-лия. Доминират подготвените. Фасетираните и линейните са застъпени еднак-во, следвани от двустенните. Натуралните са единични. Ъглите на основите са около 900. Останалите варират между 110/1200. Рядко се срещат ъгли 100/1100. Повечето отломъци са добити от едноплощадкови ядра в напреднала фаза на експлоатация. Малко са тези от ядра със сменена ориентация. Регистрирани са три двустранни гребеняка първа серия и шест таблета.

Метричните параметри са обособени в групи, с разлика от 10 мм за дължини и ширини, а за дебелините класовете са с разлика 5 мм. В статистиката за дължи-ните присъстват целите изделия, докато при ширините и дебелините са включе-ни всички артефакти. Дължините на отломъците са основно между 25-35 и 45-55 мм, ширините между 15-35 мм, а дебелините между 5-10 мм (табл. 3).

Обр. 1. Мездра-Калето. Кремъчни артефакти: 1 – ядро; 2-5, 9, 13, 16 – стъргалки; 6 – тежест; 7, 8, 14 – комбинирани оръдия; 10-12, 15 – ретуширани отломъци; 17 – пробой.

Fig. 1. Mezdra-Kaleto. Flint artifacts: 1 – core; 2-5, 9, 13, 16 – end-scrapers; 6 – lead; 7, 8, 14 – combined tools; 10-12, 15 – retouched flakes; 17 – perforator.

радка Златева-уЗуНова

300

Негативи върху дорзалната повърхност: Брой: ~%

От едноплощадково ядро 40 64,6

От едноплощадково ядро с корова дорзална повърхност 2 3,3От едноплощадково ядро с половината от дорзалната повърхност

2 3,3

От едноплощадково ядро с латерална кора 3 4,8

От ядро със сменена ориентация 6 9,6

Двустранни гребеняци 3 4,8

Таблет 6 9,6

Σ 62 100

Табл. 2. Характеристика на дорзалните повърхности на отломъци в кремъчния ансамбъл от Мездра-Калето.

Дължина в мм.: Ширина в мм.: Дебелина в мм.:Клас: Брой: % Клас: Брой: % Клас: Брой: %

15-25 4 7,4 15-25 22 35,4 1-5 11 17,7

25-35 20 37,0 25-35 27 43,5 5-10 29 46,7

35-45 6 11,2 35-45 10 16,3 10-15 15 24,3

45-55 19 35,2 45-55 3 4,8 > 15 7 11,3

55-65 5 9,2 - - - - - -

Σ 54 100 Σ 62 100 Σ 62 100

Табл. 3. Метрични параметри на отломъци в кремъчния ансамбъл от Мездра-Калето.

Отломъци под 15 мм − 138 бр., в преобладаващата част със запазена кора.Люспи − 67 бр., от етапа на прецизна обработка или модифициране на ядрата.Пластинки − 1 бр., основен фрагмент с успоредни ръбове и профил, трапецо-

видно сечение, подготвена основа, от едноплощадково ядро.Пластини − 35 бр., от които само четири са цели. Присъстват пет върхови,

десет средни и шестнадесет основни фрагмента. Запазената кора е рядкост − при една пластина заема върховата част, при една е латерална, в два случая е в цен-тралните части. Всички пластини са добити от едноплощадкови ядра, а дваде-сет са със следи от използване. В повечето случаи страничните ръбове са прави (60%), следват нерегулярните (22,8%) и събиращи се в дисталната част (17,2%). Сред напречните сечения преобладават трапецовидните (57,1%), триъгълните са почти два пъти по-малобройни (37,2%), а мултифасетните са единични (5,7%). Повечето надлъжни профили са прави (60,0%), S-видните и конквексните са единични. Видовете основи са анализирани при двадесет изделия. Преоблада-ват оформените с един удар, следвани от двустенните основи. Другите варианти са редки. Ъглите почти без изключения са между 90 и 1000. Дължините на три от целите изделия в групата попадат в рамките на 45-55 мм, а стойността при четвъртия е 84 мм. Присъства върхов фрагмент от макропластина със запазена дължина 91 мм. Единадесет артефакта са с интенционални пречупвания, като дължините се групират около 25-35 мм. Ширините са най-често 15-25 мм (65,7%). На второ място са изделията с ширина под 15 мм (22,8%). Най-слабо застъпени

КъСНОеНеОлиТНи КРеМъчНи АРТефАКТи ОТ ОБеКТ МезДРА – КАлеТО...

301

са ширини 25-35 мм (11,5%). При дебелините преобладават тези между 5-10 мм (57,2%) и стойностите 1-5 мм (37,1%). Само при две пластини ширината е над 10 мм (5,7%).

Чукалки − 3 бр., върху малки конкреции, с овална форма.Неопределяеми фрагменти − 13 бр.Ретуширани оръдия:Стъргалки − 31 бр. Преобладават оръдия с дъговидни чела. Седем без ретуш

на страничните ръбове (обр. 1 5), три с еднолатерален и шест с билатерален по-лустръмен ретуш на дорзалните повърхности (обр. 1 4). При едно изделие на-пречно върху пречупване е нанесен дребен полустръмен ретуш, вероятно с цел модифициране на ръба (обр. 1 16). В три случая освен билатералния ретуш на дорзалната повърхност е нанесен частичен полустръмен ретуш и на вентралната (обр. 1 9). Три са стъргалките с прави чела (обр. 1 13). Присъствуват четири, при които челата са коси (обр. 1 3), както и четири двойни стъргалки (обр. 1 2).

Резци − 1 бр., двукратен ъглов, върху фрагмент от пластина (обр. 2 10).Комбинирани оръдия − 6 бр. Два артефакта с пробой оформен в приоснов-

ната част и стъргалка с дъговидно чело − във върховата, като по страничните ръбове е нанесен стръмен до полустръмен ретуш (обр. 1 8). Други две изделия съчетават характеристиките на стъргалките и оръдията с косо напречно затъпя-ване в приосновните части на вентралните повърхности (обр. 1 7). Оръдие вър-ху отломък с косо напречно затъпяване във върховата част, лющников ретуш на-пречно в приосновната и еднолатерално право надлъжно затъпяване. Двукратен резец върху пречупване в комбинация с косо напречно затъпяване (обр. 1 14).

Пробои − 4 бр., три върху пластини и един върху отломък. Три типични (обр. 1 17) и един атипичен (обр. 2 9). Използвани са стръмни до полустръмни рету-ши, нанесени в два от случаите само във върховата част, а при другите две оръдия захождащи по страничните ръбове на дорзалната повърхност. При артефакта върху отломък върхът е ситуиран в приосновната част на полуфабриката.

Свредели − 1 бр., типичен, върху пластина с билатерален стръмен/полустръ-мен, частично ламеларен ретуш, на дорзалната повърхност. На вентралната с по-лустръмен ретуш е обработена върховата част (обр. 2 3).

Върхове − 9 бр. Четири с триъгълна форма и права основа. В два случая рету-шът е едър полустръмен, регулярен, едносериен по ръбовете на двете повърхно-сти (обр. 2 6). При едно оръдие в приосновната част на вентралната повърхност той преминава в лющников, което е индикация за използване на твърда подлож-ка (обр. 2 7). Страничните ръбове са прави, като дължината им е по-голяма от тази на основата. Напречните сечения са близки до трапецовидни. Изделията са върху фрагменти от пластини. Третото изделие е обработено с плосък/покриващ бифациален ретуш, който е частично ламеларен при основата (обр. 2 12). Ръбове-те са прави до леко конвексни, с частичен полустръмен ретуш. Сечението е елип-совидно. Върху дорзалната повърхност на артефакта са установени останки от слепващо вещество, свързано с акомодацията му, които достигат до половината


302

от дължината му (по оста на оръдието). Последният, четвърти връх е върху отло-мък (обр. 2 5). Страничните ръбове са симетрично конвексни, покрити с дребен полустръмен ретуш на дорзалната повърхност. Ретуш е нанесен и еднолатерално на вентралната повърхност и върху основата (с цел ликвидиране на булбуса и изравняване). Връх с прави странични ръбове и конвексна основа, слаба асиме-тричност на очертанието и елипсовидно сечение. На дорзалната повърхност е нанесен полустръмен ретуш, а на вентралната той е комбиниран с плосък (обр. 2 4). Три върха са с конвексни ръбове и основа. Първият е с плосък бифациален ретуш, който във върховата и приосновната части е комбиниран с полустръмен (обр. 2 1). Страничните ръбове и основата са симетрично конвексни, а сечението е елипсовидно. Второто оръдие е с полустръмен ретуш, преминаващ в стръмен във върховата част на вентралната повърхност − с цел коригиране на кривина на полуфабриката (обр. 2 8). Напречното сечение е триъгълно. Третото изделие е със слабо конвексни ръбове, елипсовидно сечение и изразено конвексна основа, в чийто център е оформен изрез (обр. 2 11). Използвани са плосък бифациален и полустръмен ретуш по ръбовете, който в отделни части е и ламеларен. По-следното оръдие е недовършено, върху фрагмент от пластина, като върхът му е ситуиран върху основата на полуфабриката (обр. 2 2). Ръбовете са нерегулярни, основата – конкавна. Използван е полустръмен/стръмен ретуш.

Обр. 2. Мездра-Калето. Кремъчни артефакти: 1, 2, 4-8, 11, 12 – върхове; 3 – свредел; 10 – резец; 9 – пробой; 13, 14 – оръдия с напречно затъпяване; 15-17 – ретуширани пластини; 18 – стъргало

Fig. 2. Mezdra-Kaleto. Flint artifacts: 1, 2 ,4-8, 11, 12 – arrow-heads; 3 – drill; 9 – perforator; 10 – burin; 13, 14 – truncations; 15-17 – retouched blades; 18 – side-scraper.


303

Оръдия с напречно затъпяване − 4 бр, върху пластини. Две изделия са с косо напречно затъпяване и еднолатерален полустръмен ретуш на дорзалните по-върхности (обр. 2 13). С по един артефакт фигурират оръдията с косо напречно затъпяване и билатерален ретуш и с право напречно затъпяване и билатерален полустръмен ретуш на дорзалните повърхности (обр. 2 14).

Ретуширани пластини − 13 бр., доминират тези с билатерален полустръмен ретуш на дорзалните повърхности (обр. 2 15). Добре са застъпени и тези с ед-нолатерален полустръмен и приръбест ретуш на дорзалната повърхност (обр. 2 16). Единични са артефактите с билатерален приръбест, с еднолатерален приръ-бест в комбинация с плосък на вентралната повърхност (обр. 2 17) и частичен билатерален, алтернационен, приръбест ретуш.

Стъргала − 2 бр., върху отломъци, латерални, с конвексни ръбове и стръ-мен до полустръмен ретуш (обр. 2 18). И в двата случая на вентралните повърхности е нанесен частичен плосък ретуш, ситуиран в приосновните и във върховите части.

Ретуширани отломъци − 7 бр. Преобладават изделия с полустръмен ретуш нанесен различно спрямо морфологията на полуфабрикатите. Присъствуват отломъци с едно (обр. 1 10, 12) и билатерален ретуш на дорзалната или вен-тралната повърхност. С по един представител фигурират оръдията с еднолате-рален приръбест ретуш на дорзалната повърхност, с еднолатерален приръбест на дорзалната в комбинация с билатерален на вентралната (обр. 1 15), изделие с частичен еднолатерален полустръмен ретуш на дорзалната повърхност и плосък еднолатерален на вентралната (обр. 1 11).

Други − 1 бр. Неопределяем фрагмент с овална форма и дупка в центъра. С бифациален плосък ретуш, който в частта около центъра е стръмен/полустръ-мен (обр. 1 6).

Неопределяеми фрагменти от ретуширани оръдия − 1 бр.За изготвяне на оръдия са предпочитани пластини (62,5%). Изделията върху

отломъци са почти два пъти по-малобройни (36,2%). В един случай е използван натурален къс (1,3%). Основите са анализирани при тридесет и четири оръдия. Преобладават подготвените (50,0%). На второ място са модифицираните чрез ретуш (23,5%), следвани от двустенните (17,6%). Малобройни са фасетира-ните (8,8%). Почти всички основи на стъргалките са подготвени, единични са двустенните и обработените. Последните преобладават при комбинираните оръдия, стъргалата и пробоите. При ретушираните пластини най-многобройни са двустенните основи, а при ретушираните отломъци − подготвените.

Установени са двадесет и един случая на интенционални пречупвания, на оръдия върху пластини. Групиране на стойностите се наблюдава между 30-40 мм (57,3%). Значително по-слабо са застъпени дължини 40-50 мм (33,3%). По един артефакт присъства под 30 и над 50 мм. Дължините на върховете в ансамбъла са най-често около 45-55 мм (44,4%). При два артефакта те са 35-45 мм. В останали-те групи − под 35 мм, 55-65 и над 65 мм, попада по едно изделие. Всички върхове


304

са с ширини 20-38 мм и дебелини 4-10 мм. Изследвани са метричните параме-три на дванадесет цели оръдия върху пластини. Сред дължините преобладават тези между 40-50 мм (33,3%) и 50-60 мм (25%). Единични са екземплярите под 40 мм, 60-70 и над 70 мм. При ширините се наблюдава групиране между 15-25 мм (58,3%). Три артефакта са с ширина 25-35 мм. По едно оръдие присъства в групите под 15 и 35-45 мм. Почти всички изделия са с дебелина 5-10 мм (75%), останалите са между 10-15 мм. Анализирани са осемнадесет цели оръдия върху отломъци. Дължините са най-често 40-50 мм (38,8%). Втора група обособяват артефактите между 20-30 мм, 30-40 и 50-60 мм, представени с по три изделия. Две оръдия са с дължина над 60 мм. При ширините са обособени три групи: 15-25 мм (35,5%), 25-35 мм (47,5%) и 35-45 мм (17%). Сред дебелините пре-обладават тези между 5-10 мм (61,1%). В останалите групи − под 5 и 10-15 мм, оръдията са единични.

Разграничени и описани по макроскопски белези са 12 суровинни разно-видности (табл. 4). Използван е код, утвърден в специализираната литерату-ра (Pawlikowski 1992, 241-286). Преобладава тип F4. На второ място е разно-видност Li1. Добре застъпени са и суровини F3 и F1. Значително по-слабо са представени F2 и F9. Другите разновидности са редки. Сред ядрата с по един екземпляр присъстват типове 3, 8 и 10. При отломъците са предпочитани су-ровини F4 и Li1, а при пластините F9. Сред последните добре застъпени са и разновидности F3 и Li1. За оформяне на ретуширани оръдия са предпочитани типове F1 и F2.

Суровина №: Ядра Отломъци Пластини Рет.оръдия Други Неопр. Σ %BG.Mz.F1 - 19 3 23 - - 45 11,3

BG.Mz.F2 - 4 5 20 - - 29 7,3

BG.Mz.F3 1 24 7 15 - - 47 11,6

BG.Mz.F4 - 100 1 3 - 2 106 26,3

BG.Mz.F6 - 1 - 1 - - 2 0,5

BG.Mz.F6 - 2 - 2 - - 4 1,0

BG.Mz.F7 - 2 - 1 - - 3 0,7

BG.Mz.F8 1 10 2 1 - - 14 3,4

BG.Mz.F9 - 13 9 6 3 - 31 7,7

BG.Mz.F10 1 5 2 - - - 8 2,0

BG.Mz.J1 - - - 5 - - 5 1,2

BG.Mz.Li1 - 85 7 3 - 2 97 24,3

неопределяеми - 2 - - - 9 11 2,7

Σ 3 267 36 80 3 13 402 100

Табл. 4. Разпределение на суровини по технологични групи в кремъчния ансамбъл от Мездра-Калето.

BG.Mz.F1 — восъчен до кафяв цвят, с партии в червеникав, кафеникав, сив оттенък, разположени лентовидно, бели до бежови впръсквания и петна. Ма-


305

тов лом, леко грапав, слабо прозрачен. Първоначални форми със сравнително големи размери и отлични технологични дадености. Находища около с. Крива река, Шуменско. Изграден от коломорфна до дребнозърнеста халцедон-кварцо-ва-опалова маса с радиално-лъчести халцедонови образувания и жилки, изгра-дени от зърнест кварц или ясписовидни образувания. Глинестият компонент е в големи количества, разпределен сравнително равномерно, на места образува струпвания или дендритовидни образувания. Установява се дребно до сред-нозърнест руден минерал, често с железооксидни повлекла, неразпознаваем де-тритус, прахообразна и пръчковидна органика, изветрителна кора изградена от железни оксиди и опал.

BG.Mz.F2 — бежов до тъмнокафяв, с партии в сивожълто, слабо прозрачен, със слаб матов блясък, микрослоест, кора и нарушения няма, отлични техноло-гични дадености. С бяложълта кора, относително гладка, тънка. Находище до с. Топчии, Разградско. Коломорфна до дребнозърнеста халцедон-кварцова-опа-лова маса с радиално-лъчести халцедонови образувания или жилки. Глинестият компонент е в големи количества, разпределен равномерно, образуващ струп-вания. Установяват се дребнозърнест руден минерал, неразпознаваем детритус, прахообразна и пръчковидна органика. Изветрителната кора е изградена от же-лезни оксиди и опал.

BG.Mz.F3 − белезникаво-тъмножълт до кафяв, с редуващи се лентовидни пар-тии и редки кварц-халцедонови прожилки. Микрослоест, от слабо до силнопро-зрачен, с блестяща, гладка повърхност и бели впръсквания и петна, добри техно-логични качества. Известен от Северна България. Криптокристалинна халцедон-кварцова маса, с голямо количество глинест компонент, плагиоклаз, микрокрис-тали фелдшпат, люспи серицит и провлекла от разложен руден минерал.

BG.Mz.F4 — светъл до тъмносив, финозърнест, микрослоест, гладък леко лъскав лом, леко прозрачен, с бели впръсквания, без нарушения. Среща се като конкреции от 20-80 см в диаметър, с грапава, сравнително тънка кора, отлични технологични дадености. Находище в м. Гарванов дол до с. Садовец, Плевенско.

BG.Mz.F5 — светлосив, с редки червеникави прожилки и дребни, интензив-ни бели впръсквания. Финозърнест, силно прозрачен, с гладък, леко лъскав лом. Отлични технологични качества. Без данни за нарушения, кора и находище.

BG.Mz.F6 — партии в бял, бежов и сив цвят с резки граници, микрослоест, финозърнест, с дребни черни точки. Непрозрачен, матов лом, с пукнатини и квар-цови прожилки, тънка кафява, грапава кора. Находище до с. Чирен, Врачанско.

BG.Mz.F7 — белезникаво-сив, с редки охрови прожилки и петна. Финозър-нест, непрозрачен, с гладък, мидест, леко лъскав лом. Тънка, гладка, охрова пати-на. Отлични технологични качества. Находище – неизвестно.

BG.Mz.F8 — сиво-бежов до белезникав с паралелни, тънки ивици. Финозър-нест, слоест, с непрозрачен, матов, леко грапав лом. Без нарушения, с тънка, сива, гладка кора. Добри технологични качества. Среща се като лещовидни тела при находище в м. Малопещенска пещера, до с. Оходен, Врачанско.


306

BG.Mz.F9 — тъмносив до черен, с дребни бели петна и точки, аморфен до дребнозърнест, с гладък, слабо грапав и среднопрозрачен лом. Първоначалните форми са със сравнително малки размери, във варовиците, върху които е разпо-ложен обект Мездра-Калето. Добри технологични качества.

BG.Mz.F10 — кафяв до зеленикав, дребнозърнест, микрослоест, слабо про-зрачен, с грапав матов лом, еднородна маса. С тънка, груба, кафява кора и охрова патина, пукнатини и празнини по периферията на първоначалните форми. Реги-стриран като конкреции с диаметър 15-30 см, в м. Заешкото, до с.Оходен.

BG.Mz.J1 – червен с партии в по-светли и по-тъмни оттенъци. Финозърнест, неслоест, с леко грапав, непрозрачен лом. Без информация за нарушения и пър-воначални форми. Вероятни находища в района на западния Предбалкан.

BG.Mz.Li1 — бял до сив, еднороден, среднозърнест, силифицирана варови-кова маса. С матов, непрозрачен, силно грапав лом. Без данни за включения и нарушения. Находище в рамките на обекта.

В структурата на ансамбъла доминират отломъците, в това число под 15 мм и люспи. На второ място са ретушираните оръдия. Почти три пъти по-малобройни са пластините. Единични са представителите на останалите групи. Сред ядрата най-често се срещат едноплощадковите, за отломъци, върху късове с минимална или без подготовка. Прави впечатление високият брой на дебитажа със следи от използване. Повечето отломъци и всички пластини са добити от едноплощадко-ви ядра, най-често в напреднала фаза на експлоатация, чрез мека чукалка.

В типологическата структура водещи са стъргалките и ретушираните пласти-ни. Следват върхове, ретуширани отломъци и комбинирани оръдия. Предста-вителите на останалите типове са единични. Оръдията са изготвяни най-често върху пластини и фрагменти от пластини, като сред последните пречупванията са първични по отношение на ретуша. Някои пречупвания могат да се определят като интенционални, което е в унисон с тенденцията, установена при изследва-нията на други ансамбли от същата епоха за изготвяне на оръдия върху скъсе-ни пластини (Гацов 1999, 115-121; Sirakov, Tsonev 1995, 241-264). Използвани са различни видове ретуши, които често са комбинирани върху един артефакт. Прави впечатление, че последните най-често са систематични, малко или пове-че инвазивни, нанасяни върху голяма част от ръбовете на полуфабрикатите. На пръв поглед в ансамбъла се наблюдава типологическо еднообразие, разчупвано от вътрешнотиповата вариабилност при стъргалките, ретушираните пластини и единични върхове, резци, стъргала и др. Такава типологическа структура е ус-тановена при редица от проучваните късноенеолитни кремъчни ансамбли (Гер-гов, Гацов, Сиракова 1985, 10-21; Гацов 1999, 115-121; Sirakov, Tsonev 2001, 343-367; Sirakov 2002, 213-246; Sirakova, Zlateva-Uzunova 2009, 273-292). Най-добри аналози се откриват в Хотница-Водопада (Sirakov, Tsonev 1995, 241-264). Сред стъргалките правят впечатление разликите при ситуирането и вида на ретуши-те по околните ръбове на полуфабрикатите. Повечето артефакти са с дъговидни чела, значително по-малобройни са изделията с прави и коси чела. Присъстват и


307

двойни стъргалки. Единственият резец е двукратен ъглов, фрагмент от пластина. Присъства и типичен свредел. Между комбинираните оръдия са регистрирани комбинации от стъргалки и пробои, стъргалки и оръдия с напречно затъпява-не, оръдия с напречно и надлъжно затъпяване, резци и напречно затъпяване. Представени са равен брой типични и атипични пробои. Сред върховете най-често срещани са тези с триъгълна форма, права основа, прави или слабо кон-вексни ръбове. На второ място се нареждат върховете с конвексни ръбове и ос-нова. Регистрирани са връх с прави ръбове и конвексна основа и полуфабрикат за връх. Ретушите варират от полустръмни, алтернационни по околните ръбове до плоски, бифациални в комбинация със стръмни/полустръмни − по ръбовете. Всички оръдия с напречно затъпяване са изготвени от пластини. Преобладават изделията с косо напречно затъпяване. Между ретушираните пластини най-често срещани са екземплярите с билатерален, предимно полустръмен ретуш на дорзалните повърхности, наблюдава се и плосък. Единични са пластините с вторична обработка на вентралните повърхности. Стъргалата в ансамбъла са ла-терални, с конвексни ръбове. Ретушите са стръмни/полустръмни на дорзалните и плоски на вентралните повърхности. При ретушираните отломъци домини-рат изделия с полустръмен билатерален ретуш. Редки са оръдията с приръбест и плосък ретуш. Присъства и фрагмент с овална форма и дупка в центъра − веро-ятно тежест.

В колекцията са установени дванадесет вида суровини. Проследявайки ко-личественото присъствие на тези с установени находища, може да се каже, че снабдяването е ориентирано главно към централна Северна България. На второ място са типове с произход в рамките и околностите на обекта. Разновидности-те от Североизточна България са по-слабо застъпени, като преобладават сред оръдията.

Следи от обработка на кремъчни изделия, извършвана на място, са установе-ни в сондаж 4 (кв. G14-15, F14-15), в рамките на жилищна структура и са мини-мални. Тук са открити всички ядра в ансамбъла и голяма част от дебитажа, в това число всички отломъци и пластини със запазена кора. Повечето артефакти са изготвени от типичните за микрорайона суровини. Тази концентрация се отна-ся към цикъла на домашно производство, обслужващо преки ежедневни нужди. Обработката на кремъчните артефакти е извършвана основно извън селището − в специализирани центрове, в близост до находищата на суровини. Изделията са постъпвали в разглеждания район най-вероятно като полуфабрикати и еди-нични ядра, преминали предварителна подготовка. Тази схема е регистрирана и в други ансамбли от същата епоха (Sirakov, Tsonev 2001, 343-367). Аналогиите засягат модела на снабдяване със суровини, технико-типологическите характе-ристики на ансамблите от късния енеолит и прехода към ранната бронзова епоха (Сираков 1996, 145-157). Наред с белезите на стандартизирана продукция, ха-рактерни за комплекса Коджадермен − Гумелница − Караново VI, ансамбълът от Мездра-Калето дава допълнителна информация за особеностите на колекциите


308

от района на Западна България и ролята на т.нар. „домашно“ производство при отделните обекти.

Внасянето в научно обръщение на нова информация за колекции от различ-ните райони на страната през последните години се очертава като положителна интензивна тенденция, която с развитието си ще даде възможност за извършва-не на по-прецизни сравнителни анализи, по-цялостно и детайлно охарактери-зиране на кремъчното производство и неговите хронологически и регионални параметри.

Цитирана литература

Гацов 1999: И. Гацов. Кремъчни ансамбли от неолита и късния халколит. – В: В. Николов (ред.). Селищна могила Капитан Димитриево. Разкопки 1998-1999 г. София, 1999, 115-121.

Гергов, Гацов, Сиракова 1985: В. Гергов, И. Гацов, С. Сиракова. Кремъчни оръдия от праис-торическото селище в м. Редутите при с. Телиш, Плевенски окръг. – Известия на музеите в Северозападна България, 10, 1985, 10-21.

Сираков 1996: Н. Сираков. „Степната инвазия“ на Балканите и преходът енеолит-бронзова епоха в светлината на каменните ансамбли от Северна България. – Годишник на Департа-мент Археология – НБУ, 2-3, 1996, 145-157.

Pawlikowski 1992: M. Pawlikowski. The Origin of Lithic Raw Materials. – In: J. K. Kozlowski, H. Laville, B. Ginter (eds). Temnata cave. Excavations in Karlukovo Karst Area Bulgaria. Vol.1, 1992, part 1, 241-286.

Sirakov, Tsonev 1995: N. Sirakov, Ts. Tsonev. Chipped-stone assemblage of Hotnitsa-Vodopada (Eneolithic/Early Bronze Age transition in Northern Bulgaria) and the problem of the earliest „Steppe invasion” in Balkans. – Préhistoire Européenne, 7, 1995, 241-264.

Sirakov, Tsonev 2001: N. Sirakov, Ts. Tsonev. The Late Eneolithic flint assemblage from the tell Yu-nactsite (South Bulgaria). – Problems of the Stone Age in the Old World. Jubilee Book dedicated to prof. J.K. Kozlowski. Krakow, 2001 343-367.

Sirakov 2002: N. Sirakov. Flint artifacts in prehistoric grave-good assemblages from the Durankulak necropolis. – Durankulak. Die prähistorischen Gräbenfelder., Band II, t.1, Deutsches Archäolo-gisches Institut – Berlin, Sofia, 2002, 213-246.

Sirakova, Zlateva-Uzunova 2009: S. Sirakova, R. Zlateva-Uzunova. Eneolithic and Early Bronze Age Flint Assemblages from tell Ezero, Southern Bulgaria. – В: И. Гацов, Ж.-Л. Гуадели (ред.). Saxa Loquuntur. Сборник в чест на Николай Сираков. София, 2009, 273-292.

Late Eneolithic Flint Artifacts from Mezdra-Kaleto, West Bulgaria

Radka Zlateva-Uzunova

(Abstract)Materials obtained from the Mezdra-Kaleto site are related to the Late Eneolithic period.

Flakes are dominant in the assemblage, followed by retouched tools. Among the debitage and retouched forms specimens from single-platform cores in advanced stage of exploitation are dominant. In the typological structure end-scrapers prevail, followed by retouched blades. Similar tendency is observed in many synchronous assemblages. The system of raw material


309

supply was orientated in general to North Central Bulgaria and silicates with deposits in terms of the Mezdra-Kaleto site. High quality raw materials from Northeastern Bulgaria are rare, concentrated in the group of the retouched forms.

[email protected]


310

Късноенеолитни кремъчни артефакти от обект...

Documents

Transcript of Късноенеолитни кремъчни артефакти от обект...