и ОТРАСЛИТЕ МУ ГОДИНА I.

КНИЖКА 7 и 8 РЕДАКТОРЪ-ИЗДАТЕЛЬ Б. СТАНЕВЪ

Директоръ на Практическото Рибарско Училише.

СЕПТ.— ОКТОМ. 1923 ГОДИНА

Препоржчено отъ Министерството на Народното Просвещение съ окржжно № 13089 отъ 29/V 1923 год.

С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е : А. Нечаевъ. „По въпроса за риболовната ни политика".—Пенчо Дренски. „Въ защита на рибарските коо­перации". — Пенчо Дренски. „Къмъ характеристиката на Черноморския риболовъ." —А. Нечаевъ. „Скум-брийния ловъ въ северозападната часть на Черно море".— Превела отъ френски Б. „Практическото зна­чение на научните изследвания по отношение на морския риболовъ и приложените къмъ него индустрии". — А. Н. „VIII националенъ рибарски конгресъ въ гр. Булонъ (Франция".) —В. Блохинъ. „Въоржжение на малките рибарски кораби". — .̂Изъ нашия риболовъ". — „Изъ западно-европейския риболовъ". — „Рибно тържище". — „Книжнина", и Разни.

В Я Р Н А ПЕЧАТНИЦА „СВЪТЛИНА"

1923 Г.

Излиза 10 пътя въ год.

Годишенъ абонаментъ 100 дева.

За странство 200 лева. Отделенъ брой 15 лева.

К н и ж к а 7 и 8.

=0 ОТРАСЛИТЕ МУ СЕПТЕМВРИИ — ОКТОМВРИИ 1923 год:

А. Нечаевъ

^-4ЛЙ0<въпроса за риболовната ни политика,, Почти навсекжде въ Западна Европа морското ри-

боловство се намира подъ закрилата на държавата, която го подпомага и насърдчава. Въ Франция, напри-меръ, еж учредени специални премии за обзавежда­нето на кораба и за лова. Премиите за обзавеждане­то се сьстоятъ отъ парични помощи, които се разпре-д%лятъ пропорционално съ броя на рибарите въ единъ корабъ. Ловните премии се разпредт>лятъ пропор­ционално на количеството на рибата, която е била из­несена въ странство или въ колониите. За периодъ на време около 50 години биле изплатени премии-средно по 3,000,000 франка годишно, като презъ 1911 година сумата е достигнала 6,231,000 фр, Въ Германия презъ мирно време се е отпущало за насърдчаването на морския риболовъ отъ 350-400,000 марки годишно. Въ другитЪ държави помоща е би­ла давана, ако не и периодически, то поне презъ вре­ме на особенно тежки кризи. Така, напримеръ, въ Норвегия презъ време на Европейската война прави­телството е откупило всичката риба, която не е мог­ла да се пласира въ странство, а презъ 1921 г. е била отпусната извънредна парична помощь на сума 10,000,000 крони.

Освенъ пр-вката парична помощь, западноевро­пейския риболовъ има и други косвени облаги, а именно, държавата постройва специални рибарски при­станища, намалява таксите за пренасянето на риба, .подпомага па консервната индустрия чрезъ пре­махването на митата за соль, консервующи материа­ли и т. н. Взематъ се сжщо мерки и за увеличение на консумацията на морската риба вжтре въ стра­ната: така, напр. въ Германия презъ мирното време е било наредено войниците да се хранятъ не само съ месо, но и съ риба.

Въ западна Европа морския риболовъ е единъ • старъ и привиченъ поминъкъ на крайбрежното на­селение, който е вече закр-Ьпналъ материално и мо­же да сжществуа самостоятелно. Въпреки това дър­жавната власть намира за нуждно и полезно да го подпомага подъ различни форми, които еж изброени

•по-горе.-. Още повече това е необходимо у нась, кждето морското риболовство едва започва да се за­ражда. Тукъ задълженията на държавата еж много по-тежки и по-сложни, отколкото въ западната Ев­ропа. Тя не може да се ограничи само съ помощь или съ общи, обаче косвени, м-Ьрки, но тр-вбва да се залови и съ творческа работа по изграждането на тая нова у насъ отрасъль на народното стопанство.

Въ своята дейность държавата сигурно ще се' срещне съ въпроса за уреждането на едри, капита-листични риболовни стопанства. Тия стопанства иматъ

•известно предимство въ сравнение съ дребните такива, защото съ помощьта на модерни и интензивни уреди

гЬ могатъ да иостигнатъ въ едно' ВДчСО*време'твърде значително увеличение на производството.. А това об­стоятелство е отъ гол-Ьмо значение въ момента, ка­то днешния, когато държавата напрегва всичките си икономически сили.

Че нашето море е достатъчно, богато за да оси­гури съществуванието на едро риболовно стопанство съ рибарски параходи и др. технически усъвършен­ствувания, въ това не може да има съмнение. Рус­кия опитъ съ тралния ловъ е доказалъ съвършенно опред-Ьлено, че несетровия ловъ самъ по себе си е достатъченъ за да рентира ц-Ьла риболовна флоти-лия отъ 5 — 6 парахода. Освенъ него, обаче, има още и пасаженъ ловъ на скумрията и карагьоза, кой­то сжщо може да се използува въ широкъ мащабъ и да достави не по-малки печалби. Макаръ, че по такьвъ начинъ предприятието има всички изгледи на успехъ, то едва ли ще изникне самостоятелно, за­щото нашит-в капиталисти мжчно ще се решатъ да ангажиратъ голЪми суми въ риболовството и то из­ключително за своя сметка и рискъ. Затова държа­вата е, която требва да вземе инициативата и да окаже съдействието, било въ форма на непосредстве­но финансово участие, било въ форма на особено изгодни концесии и привилегии. Вероятно най-прак­тично ще бжде уреждането на едно акционерно дру­жество. въ което да участвува като акционеръ и държавата. Въ това дружество могатъ и требва да иматъ д-влове и рибарските кооперации. Що се отнася до организиране общъ морски риболовъ са­мо отъ рибарските кооперации, то при съвременото нмъ състояние и взаимноотношения, такъвъ опитъ не може да излезе сполучливъ.

Работейки въ областьта на едрото риболовно стопанство държавата не тр-вбва да забравя и дреб­ните такива. Занаятчийската рибна промишленость е т-вено свързана съ брега и затова именно тя се явя-вч като национатна промишленость въ пълната едш-съль на думата. Същевремено тя е, която използува многочисленитв райони, кждето по-модерните начи­ни на ловидбата не могатъ да се приложатъ по при­чина на естествени условия или пъкъ вследствие на то­ва, че лова тамъ не е достатъчно рентабиленъ. Затова тя е едно необходимо допълнение къмъ едрите сто­панства, които иматъ съвършено другъ мащабъ и теренъ за работа.

Не може да се отрече, че, поемайки ангажимен­та спрямо дребната промишленость, държавата се нагърбва съ една твърде мжчна и сложна задача. Тя ще има предъ себе си не отделни личности, но целия колективъ съ установени вече традиции, кой­то не е наклоненъ да върви безъ съпротива, макаръ и пасивна, по тия нови пжтища, които ще му се посОчатъ.

Стр. 2. яРибарство и Отраслит;|_му^ Книжка 7 и 8.

Личните професионални качества на рибарите не се подаватъ на лека и бърза промъна и могатъ да се превъзпитатъ само следъ дълги систематични усилия. А именно въ гюсъ, но не въ техническитъ-

средства, е главния факторъ на тая промишленость. За съжаление требва да се костатира, че у насъ

положението е особено неблагоприятно, защото зна­чителната часть отъ сегашнигв рибари не е способна за извършване на чисто морския ловъ. Главната ма­са на рибарите е съставена отъ талянджии и гриб-чии, които съ изключение на ватамосигв, не еж про̂ фесионални морски рибари, понеже извършватъ ра­боти, които изискватъ не толкова специални зна­ния, отколкото физическа сила. Руската риболов­на статистика даже не ги отнася къмъ „рибарите," но регистрира като „работници при уредитъ- на ло­ва". Ако изключиме последнит-Ь, то ще остане една много малка група рибари, които могатъ да бждатъ наречени професионални. Съ толкова слаби по ко­личество и съставъ морски рибари очевидно не е възможно да се постигне колкото годе значително засилване на дребната рибна промишленость.

Наредъ съ численостьта на рибарските контин­генти, има голЪмо значение и тяхното икономическо положение. Известна устойчивость на това положе­ние е едно отъ важните условия за напредъка, за­щото безъ това рибаря н-Ьма да посмее да отстжпи отъ старите пжтища и да опита новит-Ь начини на ловидбата, които не еж му още детайлно известни.

Държавата е взела вече надлежни мерки за формиране на новигв кадри морски риболовци, а именно,тя е учредила специално Рибарско Училище. Обаче тая напълно уместна и целеежобразна мъфка не може да подобри прложението въ едно близко бж-даще, защото необходими еж дълги години преди да се събере достатъчно число школувани рибари. Затова наложително е, презъ време на преходния периодъ, да се приложатъ усилия за да се привлекатъ още сега кжмъ морския ловъ всички тия рибари, които иматъ съответствена подготовка и знания, но които предпочитатъ и се занимаватъ по настоящемъ съ ре­чния; блатния или крайбрежния ловъ. Техното м-всто може да се замести съ по-неопитни хора, които въ едно кжсо време могатъ да придобиятъ нужните по­знания. Ц-Ъльта може да се постигне само чрезъ из­вестни материални жертви оть страна на държавата, т. е чрезъ финансова помощь и др. улеснения за та­кива рибари въ видъ на премии, привилегии, субси­дии и т. н. Освенъ това ще иматъ гол-вмо значение и следнигв начинания, които могатъ да се поематъ само отъ държавата:

Както е известно калканския, а сжщо и пасаж­ния ловъ се извършватъ доста далечъ оть брЪга и то презъ такова време на годината, когато морето е бурно. Нашите пъкъ рибари разполагатъ само съ такива лодки, които еж по-скоро оть речния, от­колкото отъ морския типъ и затова не могатъ да осигурятъ спокойно и безопасно пжтувание. Менъ се струва, че и на това се дължи, поне отчасти, слабото развитие на чисто морския ловъ около нашите бре­гове. СамигЪ рибари разбира се не могатъ да на-правятъ нищо за да си подпомогнатъ въ това от­ношение, но държаната е въ състояние чрезъ свои­те агенти да проучи въпроса, да избере най-подхо­дящия типъ на лодки и да го разпространи между рибарското население.

Подобно стои въпроса и за въвеждането на. новите рибарски уреди, които ще могатъ значител­но да засилятъ производството и чрезъ това да стаби-лизиратъ положението на морските рибари. И тукъ,. никой другъ освенъ държавата нема да поеме върху себе си разноските и риска по извършването на пред­варителните проучвания и олитнит-в ловидби.

Държавата може да натовари съ тт>хъ рибар­ското училище или пъкъ да избере другия пжть, препоржчанъотъ VIII рибарски конгресъ въ Фран­ция, а именно да отпусне парични помощи на тия ри­боловци респективно кооперации, които ще се анга-жиратъ да направятъ необходимите опити съ изве-стенъ уредъ, за да се определи сезона и местото, кждето той може да се приложи.

ВсичкигЪ гореизброени мероприятия несъмнено ще се отразятъ благотворно и върху икономическо­то положение на рибарит-Ь. Обаче едно отъ главнигЪ-средства за подобрението му безусловно е кооператиз-мътъ. Държавата е длъжна да подпомага на рибаритв. да се-обединяватъ въ кооперативни сдружения, но при това требва да действува съ най-голяма предпазли-вость, имайки предъ видъ интелектуалното и общест-

ч̂ вено развитие на нашитъ рибари. Най-практично би било да се изработи специаленъ нормаленъ уставъ за рибарските кооперации, който да отговаря на спе-цифичниттз черти на промиела и на неговите агенти. Мисля, че поне за първо време не требва да се за-съта конструкцията на самото производство, като при това да се отбегне социализацията на уредите за ловидбата. Друго е товаро-разм-вна, — тукъ още се­га требва да се приложатъ усилия, за да се развие въ най-широкъ мащабъ задружната продажба на ри­бата и доставката на рибарски материали. Въ тая об-ласть за кооперациите се отварятъ големи възмож­ности за подобрение на материалното имъ положение. Сжщевременно това ще има и възпитателно значе­ние, защото по такжвъ начинъ кооператорите ще придобиятъ навици за самопомощь и съвместна коор-' динирана работа.

Съ казаното до тукъ, разбира се, не се изчер-пватъ всичкигЬ видове помощи, които морския ри-боловъ може да получи отъ държавата. Премахва­нето на акциза върху солената риба, построяването на рибарското пристанище (напр. Созополъ), уреж­дането на специални сезонни рейси съ държавните кораби (южното крайбрежие) и още редъ други мероприятия сжщо съставляватъ часть отъ една про-грама-максимумъ, която може да се приложи. Подро­бното разглеждане на тая програма излиза отъ пред-начертанигв рамки на настоящата статия, която има задача да осветли само някои отделни страни на въпроса. Затова безъ да продължаваме разисквания­та по предмета, ще свършиме съ следните някол­ко думи.

При съвременното тежко финансово положение на страната, никой не може да очаква, че-държавата ще задоволи напълно всичките нужди на морското ни риболовство. Обаче рибарското съсловие има пра­во да иска, щото въпроса за държавната помощь да се постави на дневния радъ и да се разгледа съ над­лежното внимание и сериозность. Случайните и несъ-гласовани мероприятия не могатъ да задоволятъ ри­боловците, нито да допринесатъ полза на далото ; — за цельта е необходимо да се изработи единъ опред-Ьленъ планъ на действие, който да се при-

Книжка 7 и 8. „Рибарство и отраслите му" Стр. 3.

.лага впоследствие систематично и съ всичката стро­г о с т Риболовната политика на държавата требва да има устойчивость, а сжщо известна форма и съ-

Онова, което характеризира кооперацията и я «отличава отъ акционерните и други дружества е:

1. Неограниченото членуване и 2. ограничения брой на дтуювегв, които може

да има всеки кооператоръ. До като въ акционерните дружества н-Ьколко

души могатъ да внесатъ капиталъ и да образуватъ дружество за известно предприятие, облагите отъ които ще бждатъ само за внесените капитали, въ кооперацията подобно Н-БЩО не може да се допусне и равноправието е сжщественната и характерна черта въ нея. Всеки, който отговаря на условията споредъ устава, може да бжде членъ, обаче никой не може да влага повече огъ определения въ устава брой д-влове и никой не може да търси повече облаги отъ тия, които устава му дава. Принципа гединъ за всички и всичкгс за единъ •' намира най-голямо при­ложение именно въ кооперацията. Този принципъ е легналъ въ основите на всички устави и требва да проникне въ съзнанието на всеки кооператоръ. Той требва да се прилага къмъ всички видове кооперации, били те потребителни, кредитни, трудови или произ­водителни, ако искаме кооперативното дело въ насъ да не излезе вънъ отъ рамките на своитъ- цели и задачи и да не получи български характеръ. Това се

•отнася най-вече за производителните и трудови коо­перации, каквито еж. и нашите рибарски сдружения.

Отъ досегашната д-вйность на нашит-Ь рибар­ски кооперации, както и отъ статията по сжщия въл-росъ въ една отъ пр-Бдшествующит-в книжки на спи­санието ') могатъ да се направять заключения, кои­то не еж. много б чагоприятни. Тъ- ни даватъ възмо-жность да разберемъ какъ се схваща кооперацията и колко погрешни възгледи има въ насъ за Ц-БЛИГБ и задачигв на рибарските кооперации. Тия заключе­ния ни даватъ възможность да разберемъ сжщо и какъ се схващатъ концесиите, които държавата даде на известни рибарски кооперации за използване ри­болова въ н%кои блата. — Като че ли все още про­дължава да се схваща, че риболовните кооперации се създадоха и концесиите дадоха само да се обла-годетелствувать известни лица, които биха могли да -бждатъ добри партизани, (Тъй схващаше бившия Ми: нистеръ на ЗемдедЬлието и държав. имоти Оббовъ и много отъ неговите набърже сковани кооператори и кооперацийки. Такова е и схващането, което се про­карва и въ цитираната статия, която е писана веро­ятно, преди 9 юни). — Това схващане и днесъ като че ли не позволява да се разбере, че риболовните кооперации се създадоха главно съ Ц-БЛЬ да се обе­дини рибарския елементъ, да се обособи той въ своята Ц-БЛОСТЬ и да се организира и засили; — а концесиите се дадоха като една малка подкрепа на тоя елементъ, който да се насърчи къмъ всестранно

1) Кн. 5 и 6, год. I. М а р и н ъ Л и ч е в ъ То до р о въ. — По членството на рибарскитъ кооперации въ затворени­т е води

държание. При такова условие даже малка подръжка отъ страна на държавата може да допринесе голе­ми резултати.

засилване и използуване на риболова въ страната, особенно тоя въ откритите води: Дунава и морето.

Схваща се и се иска да се запазятъ облагите отъ даденигв концесии и да се монополизира рибо­лова на цели блата само по за 30 — 40 души, кога­то сжщит-Ь тия блата преди време всЬко по отдел­но е давало препитание на 150 — 200 — 250 души. — А не се схваща, че риболова е за риболовците и че ц-вльта на риболовните кооперации е да привле-катъ по възможность повече професионални рибо­ловци, разпиляни навевкжде по крайбрежията ни, да ги организирать и насочатъ къмъ самостоятелна и интензивна работа. Ако искаме д*а бждемъ спра­ведливи и искреини кооператори, не бива да създа­ваме ограничения за риболовците да влизатъ въ рибо­ловните кооперации. Всички риболовци, които отго-варятъ на условията споредъ устава трЪбва да вл-Ъ-затъ въ кооперациит-Б. Това е кооперативенъ прин­ципъ, който тр%бза да легне въ основите на наши­те схващания по рибарския кооператизмъ. Това е и законно и справедливо. Само така ще можемъ да осж.ществимъ главната Ц-БЛЬ на риболовната коопе­рация: да постигнемъ едно истинско обединение и засилване на ц-влия рибарски елементъ и чрезъ пре­възпитание и морално и материално издигане, да съз-дадемъ въ насъ истински професионални риболовци, чрезъ които да можемъ всестранно да използваме нашия риболовъ въ отворените води: Дунава и морето.

Но казватъ ни, че' производството на блатата било ограничено и блатата не могатъ да дадатъ прехрана на всички риболовци. Ако производството на блатата не стига за всички риболовци - коопера­тори, има Дунань, има море, които еж свободни, необятни и съ неограничени ловъ. Защо коопера­цията схваща, че тр-вбва да ограничи своята дт>йность само въ рамките на концесията? — Концесията, ка-захъ, не е право на кооперацията, а й се дава като пенсия, за да разшири и засили работата си, осо­бенно въ използване рибата въ отворените води. Това, което недостига на кооперациите и членовете имъ отъ блатата, дадени имъ подъ концесия, нека си го набавятъ отъ Дунава и морето. Само тогава и държавата, която си е дала имота, за да подкрепи риболовците въ тяхния риболовъ на открито, ще може да види, че действително отъ делото, което тя върши, има известна обществения полза, а не полза само за 30 — 40 души.

' Вънъ отъ всичко това, кооперацията, ако пра­вилно схваща своето предназначение, тя би могла да развие дейность и въ друго направление. Вместо да остави въ рждегв на комисионери и търговци рибата, която ловятъ членовете й, нека тя си орга­низира търговията съ риба и да си открие риболов­ни магазини въ по-големите консумативни центрове. Това е едно чувствително перо, което до скоро из­държаше 1ГБЛЪ еснафъ въ Свищовъ. Но благодаре­ние на правилното схващане задачите си и чудесна-

Пенчо Др-Ьнски.

Въ зашита на рибарскитЬ кооперации.

Стр. 4. „Рибарство и отраслите му" Книжка 7 и 8.

та организация, която има Свищовската риболовна кооперация „Моруна" отъ н-вколко години тя е ус-пЬла да вземе почти половината отъ търговията съ риба въ тоя градъ и съ това допринася твърде мно­го за материалното засилване на кооперацията и чле­новете й. Къмъ това требва да се стреми всека ри­боловна кооперация. Кооперацията може освенъ то­ва да се залови съ консервиране на риби: солене, пушене и сушене, което сжщо ще даде работа на доста кооператори и ще възнагради добре коопера­цията за проявената инициатива. — Най-сетне кога­то кооперацията е засилена откъмъ средства и хора, може да пристжпи и къмъ изкуственното рибораз-въждане, което въ чужбина дава не малко облаги на ония, които се заловятъ съ него.

Тъй требва да се схваща дейностьта на рибар­ските кооперации въ насъ. Всичко друго е „отъ лу­кавия," Майката на кооперациите е нуждата. , Само тамъ, кждето риболовците не еж. сетили тая нужда отъ сплотеность'и единение на всички риболовци по професия, кждето кооперациите изкуственно и наси­ла се създадоха, може да се иска ограничаване броя на членовете въ кооперациите. И въ резултатъ на

това ограничение какво се явява ? — Кавги, раздори • и всички ония печални последици, които и днесъ-виждаме да ставатъ въ Бургасъ, Кара-буазъ и дру­гаде. Влошаватъ се взаимно отношенията между ри­боловците, образуватъ се по няколко кооперации въ единъ и сжщи пунктъ, създаватъ се борбите между отделните кооперации и риболовци, делото страда и кооператизма губи почва. На какво закон­но и морално право не позволявате на едни рибо­ловци да бждатъ членове на риболов, кооперации и да се ползватъ съ облагите, които закона дава на такива, а други да иматъ това право и да се полз­ватъ съ всички облаги, които закона имъ създава? Всички не еж. ли равноправни български граждани?

Това е нашата дайствителность. И вместо да се погледне право въ очите на злото и да се взематъ-съответните радикални мерки за изкореняването му, съ полум-Ърки и съ проявени симпатии къмъ едни и антипатии къмъ други, влошава се още повече поло­жението и требва действително да чакаме краха на рибарските кооперации. Нуждно е осветление по въп­роса и бързи мерки.

- • - « з у

Пенчо Др-Ьнски. Къмъ характеристиката на Черноморския риболовъ.

Черно море въ всеко отношение се отличава отъ останалите морета на Средиземноморския ба-сеинъ. Още въ старо геологическо време Черно мо­ре, известно подъ името Сарматско , е било са­мостойно, съ обширни граници на свверъ, изтокъ и западъ и съ полу-солена (бракична) вода. По-кжсно, въ понтийско време, после дълги промени и колеба­ния на сушата и водата, това море се е распаднало на нвколко големи, съ почти пр4сна вода езера. А още по-кжсно, въ дилувиално време, станали нови промЪни въ разпределението на сушата и водата: Каспийско море се отделило отъ сегашното Черно море, а последното се съединило съ Средиземно мо­ре чрезъ Босфора и Дарданелите, като едновремен­но съ това, еж се образували и двете ежеедни море­та Мраморно и Егейско.

Съ образуването провлацитЬ при Босфора и Дарданелите, съединили се топлите солени води на Средиземно море съ студените пресни води на зат­вореното до тогова Черно море и е почнало взаимно-действието по между имъ, което се силно отразило на по-малкото отъ моретата — Черното, на което во­дите почнали да ставатъ солени.•

Изпървомъ осоляването се е извършвало много бързо и местната фауна бързо загивала въ новата за нея среда. Погиналите многобройни организми потъвали на дъното, кждето захванали да се разла-гатъ, образувалъ се сероводородъ и така тамъ оста­нало всичко навеки погребено. И сега на дълбочина 100 метра миризмата на сероводорода е много хара­ктерна и по-долу отъ 200 метра газътъ възпира все-какъвъ животъ.

Запълването дълбочините на Черно море съ тежка вода отъ Мреморно море, при значителното опресняване на повърхните слоеве съ речна вода, създава своеобразни услозия за живота въ него. Съ­здала се е отъ една страна голема разлика въ соле­ното съдържание между водите отъ повърхностьта

и дъното и отъ друга — едно отклонение отъ обик-новенния редъ на температури въ водните пластове, които нормално намираме въ другите морета, които условия именно пречатъ на правилната смена на дол­ните съ горните пластове, известна въ науката подъ името в е р т и к а л н а ц и р к у л а ц и я — ниеходя-що и в ъ с х о д я щ о течение на водата. А това е отъ големо значение за пречистването на водата, снабдя­ването й съ кислородъ и въздухъ, всички тъй не­обходими за живота въ морските дълбини.

У морета, дето разликата въ соленото съдър­жание между повърхностьта и дъното не е голема и спадането на температурата отъ горе на долу върви-нормално, обмената на горните (повърхни) и долните. пластове става редовно и правилно. — Въ океаните, кждето тия условия еж идеални (тамъ притока на сладка вода е малко и почти нечуетвителенъ и гор­ните и долни водни пластове почти не се различаватъ по соленостьта си) и най-малкото охлаждане на вод­ната повърхность е достатъчно да предизвика дви­жението на водните пластове: горните, като по-сту­дени и по-тежки падатъ на долу, а долните като по-топли и по-леки на горе. И въ океаните и въ моретата благодарение на тая вертикална циркулация се обме-нятъ и опресняватъ водните'пластове и отъ най-големи­те дълбочини. Затова и въ най-големите дълбочини въ тЬхъ намираме богать животъ. Често пжти това те­чение е толкова силно, че може да повлече много организми, особенно свободно плаващи, като риби и пр., и да ги изнесе на повърхностьта.

Въ затворените морета обаче, каквото е и нашето Черно море .кждето нямаме тия условия вертикалната циркулация е съ ограничено действие. Тукъ благодарение, отъ една страна, двете течения при Босфора и отъ друго притока на големо коли-ство пресна вода отъ многобройните големи реки (Дунавъ, Днепръ, Днестръ, Бугъ, Донъ, Кубанъ и пр.) създава голема разлика както въ температурата,.

Книжка 7 и 8. „Рибарство и Отраслитт? му" Стр^_5:

тъй и въ соленостьта между горните и долни пластове и не способствува за вертикалната циркула­ция. Колкото и 1да се сгъсти водата на повърхностьта чр-взъ истудяване зиме или изпарение лъте, не е въ състояние да изравни различието въ соленина и следователно и въ тегло и затова горния пластъ не може да потъне, или „ако потъне" не може да отиде много на дълбоко и да внесе въ долните пластове животворенъ кислородъ. Вследствие на всчко това обмъненето на долните пластове сь'горните и обра­тното е твърде ограничено, спира до известна не голъма дълбочина. Подъ тая дълбочина водата се намира въ едно стационарно състояние съ постоянна температура и постоянна соленость. Въ тъзи слоеве при пжлно отсжствие "на кислородъ и каквото да е опресняване, е невъзможенъ никакъвъ животъ и не

само това, но и последните следи отъ кислородъ какъвто би се оказаль тамъ отиватъ за окисляването на мъртвите разлагающи се трупове на организми, по­тънали на дъното. И така настава моментъ на поч­ти пълно изчезване на свободенъ кислородъ.

Руския хидрологъ Арсени Лебединцевъ,който е правилъ наблюдения въ това отношение, намира, че горния опръсенъ пластъ вода въ Черно море затру­днява твърде много вертикалната циркулации и по­следната, твърде слаба и анемична, достига незначи­телна дълбочина, тамъ гдето.господствува постоянна годишна температура средно около 85° С. и постоянна соленостъ около 215°/00- Ето една таблица за разпре­делението на всички тия хидробиологични елементи въ дълбочината на Черно море, споредъ неговите на­блюдения:

Дълбочина въ

.метри

0 м. 9

18 27 91

183 366

1464 2120

1° С.

24° 21-5° 12-8° 8 9°

•8° •9°

9° 9°

Соле­ность

/оо

Куб. см. О (кисло­родъ) и N (азотъ)

при 0° 760 м. м. въ 1 литъръ вода

Куб. см. Н2 5 (сЬро-водородъ) при 0° и

760 м. м. на 1 л. вода

18-1%о 18-5°/00

18-3%, 18-5<УС0

20-6°/00

21-6°/оо 22 -1% 0

22'5 /оо •"-'" /оо

23

14-90 1470 14-85

Отъ тая таблица се вижда, че повсеместното поя­вяване на сероводорода почва отъ 183 м. Въ връска съ това е и разпределението на живота въ дълбочина, който намалява съ навлизането въ по-дълбоките пла­стове и къмъ 183 м. той изчезва и отъ тамъ надолу се проявява само жизнедеятелностьта на сЪробак-териите.

012 039' 1-88 4-44 600

З а б е л е ж к а

Богати съ животъ

| Бедни съ животъ

Никакъвъ животъ

Така че, Черно море въ биологично и риболов­но отношение представлява интересъ само въ най-горните си пластове, дебелината на които не над­вишава 90—100 метра, а това е една незначителна часть отъ целия обемъ на черноморската вода.

А. Нечаевъ.

Скумрийния ловъ въ северозападната часть на Черно море. Северозападната часть на морето представлява

единъ големъ плитководенъ басеинъ съ повърхность въ нъколко десетки хиляди километра. Големите реки, които се втичатъ въ него, донасятъ много хра­нителни вещества и по такъвъ начинъ обръщатъ го въ богата паша за рибите. Скумриите, които дохаж-датъ тамъ въ края на месецъ май, се разпръсватъ на малки групи, които кръстосватъ басейна въ раз­лични посоки, търсейки мъста съ по-обилна храна. Разпръснато състояние, въ което се намиратъ скум-рийнит-Ь рояци, а сжщо и променливите имъ движе­ния твърде затрудняватъ ловидбата и значително на-маляватъ нейната производителность. Поради послед-, ното обстоятелство и специална конфигурация на бреговетЬ таляния ловъ въ северозападната часть на морето не се прилага никакъ. Главните пъкъ уре­

ди, съ които тамъ се лови скумрията еж мрежи, гри бове и вждипи (чапари).

Почти половина отъ общия ловъ на скумрии­те се добива съ помощьта на мрежи, които биватъ плаващи и придънни. Плаващите мрежи се простн-ратъ по повърхносьта на морето, като при това се образува една стена дълга до 1 — 2 километра, която бавно се движи по течение. Лодката се при­качва къмъ единия край на мрежата и се движи заедно съ последнята. Ловидбата се извършва обик-новенно вечерьта следъ залъзването на слънцето или рано сутриньта преди да изгрее слънцето. Придън­ните мрежи се спущатъ на дъното или пъкъ се дър-жатъ на известно разтояние надъ него съ помощьта на котви и вжжета. Тия мрежи се поставятъ вечерь­та и се изваждатъ сутриньта, т.е. те стоятъ въ во-

Стр; 6. „Рибарство и ОтраслигЬ му" Книжка 7 и 8.

дата презъ ц-Ьлата нощь. Дълбочината, на която се поставятъ мрежите, е различна и се пром-внява спо-редъ температурата на водата. Въ началото на сезона дълбочината е около 5 — 6 метра, а къмъ края на летото, когато повърхностната вода е вече много топла, тя се увеличава до 15 — 20 метра.

Грибовет-Ь, който се прилагатъ за лова на ску­мрията, еж отъ сжщия типъ, както и-по българско­то крайбрежие, само че те еж по-гол-Ьми и иматъ дължина около 600.— 700 метра. Ловидбата съ тт>хъ се извършва по ц/Ълото протяжение на крайбрежие­то, обаче въ по-гол-вмо количество грибовегЬ се съ-биратъ близо до устията на реките. Така, напримеръ на малкия полуостровъ „Тендровска Коса" близо до устието на Днепроско-бугския "лиманъ презъ есения сезонъ работятъ 25 —• 30 гриба.

Ловидбата съ ВЖДИЦИГБ се започва въ начало­то на месецъ августъ и трае до края на м. септемврий. Съ лова се занимаватъ не само рибарите, но и т-Ьх-нитв семейства, жени и деца. Ловътъ се извършва почти навевкждепо около бреговете, но като най-под­ходящото место се смета устието на Днепровско-буг-ския лиманъ, кждето работятъ до 100— 150 лодки. При удаченъ ловъ една лодка може да улови до 200 парчета скумрии.

Отъ всичкит-в гореспоменати уреди най-редов­но ловятъ мрежите, които, като подвижни, се пос­тавятъ тамъ, кждето има скумрия въ даденъ момектъ. Грибовегв, които еж свжрзани съ брега, ловятъ не­равномерно, което е напълно понятно, защото скум­рията се наближава къмъ брега само при известни условия (направление на вятъра, състояние на море­то и т. н.). НерЬдко резултата на целия ловъ зави­си отъ 2—3 деня на сполучливата ловидба* Най-го-лемото количество, което се улавя съ гриби за единъ пжть достига до 200,000 парчета.

Скумрията се държи въ северозападната ч'асть на морето отъ края на месецъ Май до средата на месецъ Октомврий, когато последните й групи зами-наватъ на югъ. Следователно сезона на скумрийния

ловъ тамъ трае по-дълго, отколкото по българското крайбрежие. Освенъ това ловидбата й тамъ е мно­го по-интенсивна, отколкото тукъ, понеже тя се ло­ви отъ многочислени рибари и не само по край бре­говете, но и на вжтре въ морето. При такива усло­вия би требвало да се очаква, щото общия й ловъ да надминава такъвъ по българското крайбрежие. Обаче въ действителность не е така, — въ северо­западната часть на морето се лови годишно ср-Ьд-но около 8 — 1.0,000,000 парчета, т. е. горе-долу тол­кова, колкото у насъ. Такъвъ резултатъ може да се обясни само съ това, че тамъ скумрията не се дви­жи въ гол-Ьми и компактни рояци.

Скумрията, която се лови презъ месеците Май, Юний, Юлий се продава и се консумира въ пр-Ьсно състояние. Отъ по^отдалечени места на ловидбата, скумрията се изпраща изчистена и опакована въ кош­ници съ ледъ. Отъ м-цъ Августъ се започва и кон­сервирането на скумрията, а именно тя се соли, се пуши и се консервира въ кутии.

Солението се извършва така: изчистената скумрия се потопява въ силенъ соленъ разтворъ*) и се държи тамъ около 48 часа. Следъ това тя се изважда отъ разтвора и се нарежда въ малки бъчви, които съби-ратъ около 400—500 парчета. Бъчвите съ скумрия се затварятъ, но въ капака се оставя малко отвърстие, чрезъ което се налива пр-Ьсенъ соленъ разтворъ. Ко­гато бъчвата е пълна, отвърствието се затваря и ри­бата е готова за изпращането.

Пушенето на скумрията се извършва по „го-рещъ начинъ," затова продукта макаръ че и е мно­го вкусенъ, но не може да трае дълго. Пушената скумрия се продава въ малки сандъци, които съби-ратъ 20 — 50 парчета.

Консервирането въ кутии се извършва въ спе­циални фабрични инсталации, които се намиратъ въ Одеса. Като подправа обикновено се употребява доматенъ сосъ,

*) Разтвора е наситенъ, т. е въ водата се разтваря отлкова соль, колкото тя може да прибере.

Цельта на международния съветъ може да се определи отъ това, което е нейния девизъ: рацио­нално използуване на морето, което ще рече, че хо­рата еж длъжни да експлоатиратъ колкото е възмож­но този големъ питателенъ резервоаръ, но сжщевре-менно еж и длъжни, да не намаляватъ неговото изо­билие. Първото условие да се знае точната м-Ьрка, е да се има едно основно познание на това, което ний експлоатираме. Налага се едно основно изучване на морската биология и физическите условия на мо­рето, ако искаме да експлоатираме безъ да опусто-шаваме риболовните дълбочини; да определяме точ: но своите методи на експлоатиране и сжщо по въз-можность да предсказваме добригЬ и лоши сезони.

За да разгледаме тоя обширенъ предметъ ще Ви предложа да се заемемъ съ три въпроса:

1) Какво могатъ да направятъ научните методи за развитието на риболовната индустрия?

2) До каква степень рибарите биха могли да помагатъ на учените ?

Практическото значение на научнр морския риболовъ и прилож

Презъ време на рибарската седмица въ гр. Бу-лонь — Фракция, Г-нъ Морисъ, държавенъ секрзтарь на британския риболовъ, е държалъ предъ едно го-Л-БМО събрание беседата, която следва по-долу.

Госпожи и Господа, . Вие ми направихте честь като поискахте да Ви

държа една беседа относно научните изследвания направени върху морето и въ частность въ ГБХНИГЬ съотношения съ риболовната инудстрия. Тази тема ме интересува'много, не само като секретарь на ан­глийския департаментъ на риболова, но и като пред­седатели на международния съветъ за използуването на морето.

Като секретарь, естествено, азъ имамъ щастието да се сношавамъ много близко съ наши приятели, наши колеги, наши французеки конкуренти.

Но най-вече, като председатель на международ­ния съветъ, имамъ нужда отъ интенсивното сътруд­ничество на всички тия, които използуватъ изобилие­

то на безкрайното море.

Практическото значение на научнигЪ изследвания по отношение на морския риболовъ и приложенить- къмъ него индустрии.

Книжка 7 и 8. _• „Рибарство и отраслите му" Стр. 7.

3) Каква требва да бжде въ общата задача ро­лята на международния съветъ за експлоатирането на морето ?

Да разгледаме най-напредъ първия въпросъ: Какво биха могли да направятъ нацчннтт ме­тоди за риболовната индустрия ?

Преди всичко, требва да се избегне едно не­доразумение върху помощьта, която науката може да донесе на риболова. Условията, които изисква морето, СА толкова сложни и би требвало толково време и толкова изучвания за да-се дойде до край на изследванията, че не мога ви кажа, кога би могло по единъ точно олредъленъ начинъ да се покаже .местото, гдето рибаря ще може съ пълна увъреность на успъхъ да хвърли мрежите си.

За тия, които нъматъ опитность, нито пъкъ до­брата воля, подобни задачи имъ се виждатъ нераз­решими. Но, обаче, ний не се отчайваме, че ще до-стигнемъ единъ день да ги разрешимъ.

По морето ний работимъ единъ видъ слъпиш-ката. Нашит-Ь научни уреди за издирвания още доста неусъвършенствувани ни даватъ една" цифра, една температура, една дълбочина или ни искарватъ мо­стра отъ дълбочините или нъхое изолирано животно.

Какво еж тия данни въ обща съвокупность отъ морските физика и биология ? Тъ еж отъ сжщо та­кова естество, като тия, които еж. събирани отъ ед­но обширно пространство лишено отъ сввтлина. Нъ-кой си, който би изтръгналъ отъ тамъ случайно нъ-кои- листи или нъкои цветове. и който, излизайки на светло место, би искалъ да извлече въ заключение една събирателна картина на флората въ непозната­та область!

Предупреждавамъ Ви, обаче, да не смътате ка­то безполезни тия..усилия. Това, което Ви казвамъ, не требва да предизвиква чувство на песимизмъ, но това е само единъ изразъ за трудностите въ наши­те издирвания. На тия, които се съмняватъ система­тически, най-добрия отговоръ е да се направи едно кжсо изложение на добитите ло сега ррзултати по тоя въпросъ. Резултати вече лобити по специалния рибо-ловъ, като тоя за треската, селдата и тона,

На големите научни експедиции се длъжи пър­вото описание на общото очертание на океаните. Ще оставя на страна онова, що се отнася до простран­ната география, но не мога да замълча, че на океано-графа Вивиль Томсона ние длъжимъ описанията на всичките морски дълбочини на Северната область на Англия, Шотландия и Исландия. Последствията отъ откритията на тоя ученъсж грамадни, защототе основ­но обясняватъ цялото физическо естество на северни­те морета.*

Въ наше времи тъзи работа продължава и ва­шия корабъ „Ла Таншъ" съ своя капитанъ Салие-ди-Бати ни чертае отъ день на день все по-точни гра­ници на континенталното плато надлъжъ по нашите брегове. Нашия натуралистъ Борлей наскоро е нап-равилъ изсл-Ьдване на морското дъно на северното море. Но морското дъно ни интересува по малко отколкото самото море и неговитъ физически усло­вия еж, може би, по-важни задачи отъ всички други морски въпроси. На океанографитъ длъжатъ знание­то, че преселяването на рибата се длъжало на темпе­ратурата, на соленоста на морските води.

Невъзможно е въ една малка, кжса беседа да се влезе въ подробноста за всички, което знаемъ ве-. че по онзи въпросъ, ще напомня, обаче, че ценните трудове на г. г. Хйортъ и Мурей еж позволили да се изяснятъ доста проблеми относно треската. Натура-листите Руселъ и Бурманъ еж обяснили безъ трудъ кризата на селдата презъ 1921 г., а въ Франция Ле-Дануа показа влиянието на температурата върху белия тонъ и соленоста върху треската.

На последното заседание което се закри въ Па-рижъ, двама души професора Петерсонь отъ Шве­ция и адмиралъ Нейртъ отъ Португалия еж пока­зали съотношението, което сжществува между коле­банията на ловидбата на селдата отъ една страна и на червения тонъ отъ друга страна. И отъ това съотношение между биологията на разните риби, кои­то не обитаватъ ежилите пространства, лесно е да се разбере, ако се разежди, че всичките феномени на морето зависятъ едни отъ други.

Вие знаете, че въ океана има съвсемъ различни води. Едни еж студени и малко солени, а други еж топли и по-солени.

Споредъ годината една или друга отъ тия мор­ски води преобладава. Когато преобладаватъ атланти­ческите води, които еж топли и солени, то това бла­гоприятствува на тона и на треската. Когато север­ните студени и по-малко солени преобладаватъ, то­гава е сигурна нашата добра ловидба на селди.

На влиянието на тия атлантически води се дъл­жи злополучната 1921 година. Тя съвпада съ едно изъвънмърно нахлуване на поили течения по цълото европейско крайбрежие. Презъ 1922 тези топли те­чения еж били по малко : ловидбата на селдата е би­ла по-добра, Сжщо е било и презъ 1923 г., гдето то­ва течение е било още по-малко забелезано. Впро-чемъ, благодарение на Ле-Дануа, на нъколко пжти ви е било, съобщавано предварително за това вливане на водите.

Ви.виждате, Господа, че океанографа не се о-граничава само да констатира, но понекога може и да предсказва.

Азъ ще ви кажа само нъколко думи върху из-вънмерно трудното и подробно изучване на планкто­на. Вие знаете, че съ тая дума учените означаватъ збо-ра на живущи организми, висящи въ морската вода, който следватъ нейното течение и се подчиняватъ на физическите й закони. Като храна за рибите план­ктона е много важенъ. Той е естествено допълнение отъ физическите правила на тия движения.

Сега наскоро, натуралиста Харди изнамерилъ единъ уредъ, който изпитахме презъ риболовната седмица въ време на излазането въ море. Този уредъ позволява съ единъ погледъ да се определи цвъта планктона за да се види дали е червенъ, бълъ или зе-ленъ. А ние знаемъ, че, ако този планктонъ е червенъ, то той е добра храна за селдата и че зеления планктонъ е много лошъ за тая риба. Тоя уредъ е извънредно простъ и неговото употребление е достъпно за вси­чки рибари,

Рибаря трЪбва па следи съ любовь научни-Г Б издирвания на морето.

Ако би трябвало да влизамъ въ подробность за всичко, което е направено за всеки видъ риба, която ни служи за храна, би требвало да говоря иеколко дни.

Изследванията върху писията. селдата и треската

Стр_._8. „Рибарство и ОтраслигЬ му" Книжка 7 и 8.

прдстазляватъ ц-Ьла библиотека, но азъ мога да кажа, че на всеки отъ тия видове ние познаваме биологията. Изучването на М-БСТНИГБ раси е направено и по люспи­те може да се определя възраста на рибата.

Да Ви датирамъ нещо отъ по-последните изу-чвания. Единъ отъ моигв естестественици, Борлей е доказалъ, че писията, която живее по бреговете, била по величина много по-малко отъ тази, която жив-Ье въ средата на Северното море. Тъй щото, съветва той, да се принесатъ тия риби от брега въ средата на морето за да иматъ възможность въ същата възра-стъ да достигнатъ по-гол-Ьма величина и като храна да бждатъ по-доброкачествени.

Трвбва сжщо да кажа, че науката получава по-стояни приложения въ всички чисто технически отрасли.

За начина на изстудяване^ за изучване какъ да се консервира, за получаване на различни вещества, добиваеми отъ рибата. Учения подпомага съ съве­тите си инженера и индустриалеца. Сжщото е и за развъждането на рибата.

Като еж приложили известнигв изследвания на Д-ръ Шмидъ върху селдигЪ (такива б-вха изложени въ Булонь въ време на беседата на професора Жу-бенъ), Датчанитъ- еж постигнали да подобрятъ т-Ъх-ното отгледване на селдата въ резервоаръ, било ка­то еж прибирали нови малки рибки, когато еж вли­зали въ солените води, било като еж. издавяли по-гол-Ьмигв въ момента на тръгването имъ за къмъ морето. Стридоразвъждането принадлежи повече въ областьта на науката.

Както бактериолога, който изучава замърсява­нето на ВОДИГБ и така съ добри съвети къмъ стри-даригв подържа общественото здраве или като био­лога, който издирва най-добри условия за събиране зародиши или за запазването на естественит-в плитки морски дъна пълни съ стриди, така всички учени подпомагатъ постояно за развитието на стридо-мидо култура.

ОпитигЬ, които направихме въ Англия подобно на тия, които се правятъ въ Франция, показватъ, че по тоя пжть еж добити вече резултати. Това е една истинска гаранция, която науката дава на индустриа­леца, като му потвърдява здравослопностьта на про­дуктите, които той има за пр.оданъ. Веднажъ бак­териолога потвърдява, че предпазителни м-врка еж били взети, страха въ обществото изчезва.

Азъ н-вма да разглеждамъ всичхитЪ резултати, които хигиената дава: изучването на витамините на маслата, издирване на средства за завардването-на мрежите, издирването на нови продукти; направени­те трудове върху всичко това, което би могло да се извлече отъ морските водорасли, еж сжщо въ­проси на деня и за едно непосредствено прилагане въ практиката.

Такива еж, въ общи черти, всичките услуги, които науката дава на риболова и неговитв отрасли.

И въ замена на всички тия услуги принесени отъ науката, какво иска тя отъ рибарите?

Тя иска преди всичко, гЬхната симпатия; тя иска, щото рипаритчъ да не презирате учения, да не мислятъ, че усилията на учения ще ос-танатъ наираздни, но, напротивъ,рибаря трпб-' еа да приеме учения и да б,ъде винаги готовъ да го подпомага до колкото е възможно.

Какъ би могло да става това ? Много про­

сто. Като му доставя по единъ точно опредп-ленъ начинъ сведения по риболова, за количест­вото на уловената' риба и точното мгъсто на ловидбата. Отъ тия сведения' ще се съставя статистика, единствена, която ще . даде въз­можность да се узнава не само, качеството, но и количеството на рибната стока въ магази­ни, която ще се предлага за експлоатация въ Европа.

По н/тога може да се иска отъ рибаря да вземе съ себе си на кораба нтсой ученъ, кой­то би могалъ да направи на борта такива на­блюдения, които биха ускорили разрешението на Н1ъкои биологически проблеми.

Вий виждате, Господа, че науката дава повече отколкото изисква, и желае отъ страна на тия, на които помага, само едно доказателство на съзнание и добра воля. Значителната роля на международния съ-

ветъ за използуване на морето. Господа, сега ми остава да Ви определя ролята

на международния съветъ за експлоатиране на море­то по всичкитЬ въпроси,, които се постарахъ да из­ложа на кжсо.

Морето е толкова го"л-вмо, издирванията еж тол­кова обширни, че е невъзможно само една нация да се грижи за това. Както океана мие бреговете на всички страни,, така и проблемите на океана требва. да бждатъ международни, това е първата цель на нашия съветъ.

Той следи сжщо, да не ставатъ едновременно по всички краища на свита изучвания на една и сж-ща проблема отъ разни учени; които биха изразход-вели безполезно ума си за изследвания на н-вща вече известни. Нашиятъ съветъ е впрочемъ, нуждната връска между всички изследвачи. Като съединяватъ, вс-вки получава своята малка часть отъ голямата ра­бота. която има да се върши, и добре разбраното разпределение на работата е сжщо тъй нуждно за науката, както и за индустрията.

Още друга една цель на нашия' съветъ е да. бжде базата на всички тия международни здруже-ния относително риболова и тази ц-вль е по практична отъ всека друга.

Не зная, дали имате едно СЛ-БПО доверие въ решенията на администрациит-в, но мисля, безъ да искамъ да кажа н%що лошо за т-Ьхъ, че е по-н-вкога нужно да имъ се дава едно осветление.

Едно международно здружение не би могло, следъ едно добро обежждание на работата, да вземе едно решение безъ да знае предварително дали то­ва решение не ще бжде противно въ действителность. Азъ ще ви цитирамъ единъ такъвъ ясенъ примеръ: въ началото на употреблението навлачущигв съ ко-рабъ мрежи, отъ всички страни се повдигнаха грозни оплаквания противъ този разрушителенъ уредъ. За­белязвало се, че гв унищожавали хайвера на риби-гЬ по джното. Учените показха, че влачущигв мре­жи не унищожавали нищо друго, освенъ хайвера на селдата, защото хайвера на другите риби плавилъ по повърхноста. Тогава се обяви, че влачущит-Б мре­жи еж вредни при единствения фактъ, че унищожа:

вали хайвера на селдата, но учените показаха,

Книжка 7 и 8. .Рибарство и Отрасл и те_м у" _Стр_;_9..

че известни риби идвали на стада по мЪстата, гдето селдигЬ снасяли хайвера и се хранели въ продълже­ние на повече седмици, въ сравнение съ "естествено­то изтребление влачущите мрежи съ корабъ еж при­насяли по-малко вреди.

Така, че, благодарение на едно осветлено мне­ние, доказано научно, административните власти не взели много ограничителни мерки.

Бихъ ви далъ още много други подобни примери, но вервамъ, че вий вече разбрахте, коя е{цельта на меж­дународния съветъ, а именно: той требва да бжде главния агентъ на свръска между всички изследова­тели и учени, които се занимаватъ практически съ морските работи и да бжде съветникъ за мерките на международните власти.

Превела отъ френски Б.

А. Н. VIII националенъ рибарски конгресъ въ гр. Булонъ (Франция). VIII рибарски конгресъ, който се е състоялъ

въ Булонъ презъ месецъ септемврий т. г., е взелъ следните решения:

1. Администрацията да вземе действителни мер­ки за защита на малките риби по всичките брегове безъ изключение.

2. Предъ видъ на това, че М-БСТНИГБ названия на морските животни еж твърде разнообразни, което създава големи неудобства да се уреди единъ илюстриранъ каталогъ (списъкъ) на всичките полез­ни морски животни, живущи въ френскигЬ морета, въ който да има кратко описание на животното, не­говото научно име и местно название, а сжщо и чуж-дестранигв му названия.

3. Да се забрани ловидбата и продажбата на несетритЪ, преди тедадостигнатъ дьлжина 1 м. 50 см. мерена отъ окото до края на опашната перка. За да се използуватъ сжществующит-в уреди за ловид­бата и въ видъ на временна и преходна мЪрка, да се намали горепосочения минималенъ разм-Ьръ до 80 см. за срокъ на една година, следъ която дата горната наредба да се приложи съ всичката строгость.

4. Да се възложи на една комисия, състояща отъ представителите на управленията за търговско­то мореплаване и за водите и горите, проучването на въпроса за лова на пъстервигв. Въ видъ на опитъ да се установи още сега и поне за долното течение на р. Луара забраненъ периодъ отъ 1 мартъ до 1 юний, вместо сжществующия такъвъ отъ 30 септемврий до 10 Януарий.

5. Да се изработи едно съглашение между дър­жавата, търговските камари и градските общински управления съ цель да се извършатъ проектираните работи въ рибарските пристанища.

6. Предъ видъ на интереса, който представля­ва отъ икономическа гледна точка въвеждането на уреда — „датска сенна" *), администрацията да на­сърчи съ всички възможни средства по-широкото разпространение на този уредъ, като да отпусне па­рични помощи на тия риболовци, които ще се анга-жиратъ да направятъ необходими опити съ уреда съ цель да се опред-влятъ м-встата, кждето „сенната" може да се приложи.

7. Да се урегулира приложението на крайбрЪжни-гв влачущи уреди съ малки очи и то по такъвъ начинъ, щото да се отбегне унищожаването на малки рибки.

8.. Да се осигури строгото изпълнение на всич­ките закони и разпореждания, които се отнасятъ до търговските размери на риби, стриди и миди.

*) ,Сенна' е видъ на гриба, който се тегли не на бръта, а въ морето по плиткигЬ мъхта съ помощьта на кораби,

9. Държавния подсекретариятъ на търговското мореплаване да влезе въ споразумение съ Министра на правоеждието относно най-строгото прилагане на тия алинеи на закона, които се отнасятъ до забране­ните начини и уреди на ловидбата, сжщовременно той да проучи какъ именно требва да се видоизмени за­кона, за да се увеличатъ наказанията спрямо нару­шителите му.

10. Да се привлече вниманието на държавния подсекретариятъ за търговското мореплавание вър­ху въпроса за намалението на рибните запаси въ мо­рето. Да вземе той инициатива за свикването] на международна конференция, която да определи зо­ните въ Северното море и Ла-Манша, кждето презъ време на. размножението риболовството съ трала требва да бжде забранено.

11. Що се отнася до лова съ влачущи мрежи въ Средиземното море, то, имайки предъ видъ разноре-ЧИВИГБ мнения на рибарските синдикати, да се образу­ва по-скоро при подсекретарията за търговското мо­реплаване една комисия отъ представителите на та­кива синдикати, която да проучи вредата, която се причинява въ крайбрежната зона отъ различни видо­ве влачущи се мрЬжи.

12. Да се нареди отъ респективните власти ак­тивно и действително наблюдение, за да се прекжс-натъ нарушенията на правилата, установени за влачу­щите се уреди въ Средиземното море.

13. Съгласно заключенията на експертите по въпроса за приложението въ района „Корейка" на рибарския уредъ „Лампара", които еж се изказали, че уреда не унищожава големи количества риби, да се разреши „Лампарата" отъ м. май до м. декем-врий за лова на пасажните риби при това условие обаче, щото това разрешение да се подновява все­ка година.

14. За да се проучи и да се урегулира законо­дателно лова съ уреда „бефъ"*) и то не само възъ основа на растоянието отъ брега, но и въ.зависи-мость отъ дълбочините, да се натовари научното и техническо бюро по риболовството, заедно съ пред­ставителите на риболовното управление въ Алжиръ, да проучатъ детайлно този въпросъ.

Предъ видъ това Алжирския Губернаторъ ла отмени своето постановление отъ 22. VII. 1922 год., имайки предъ видъ, че впоследствие ще бждатъ взети най-строгн мерки за точното прилагане на новия правилникъ.

*) .Бефъ ' е траловиденъ уредъ, който се влачи по дъното съ помощьта на две лодки. Този уредъ нъма дъс­ки, които отварятъ устието на истинския тралъ

Стр. 10. „Рибарство и Отраслите му" ___ Книжка 7 и 8.

15. Имайки предъ видъ отъ една страна, че за риболовните предприятия е отъ жизненъ интересъ всЪко намаление на разноските, които ги отекчаватъ, а отъ друга, че разноските по набавяне въглищата съставляватъ 45% отъ всичките разходи по пред­приятието, да се помоли Министра на Обществе­

ните' Работи да съзове подъ неговото високо пред­седателство. една комисия отъ представителите на минните компании и риболовните параходни друже­ства, която да обмисли начините и средствата, кои--то могатъ да се приложатъ за да се намали цената на въглищата предназначени за риболовните кораби.

-——№&^«-,(!й№!Г2б}^е

В. Блохинъ. Въоржжение на' малкитъ рибарски кораби.

Кораба при спущането на водата, представлява отъ себе си само корпусъ. За да се приготви кораба къмъ плаване въ открито море. необходимо е него­вото въоржжение: 1) мачти съ принадлежностите, 2) всички въжета, които на морски езикъ се нари-чатъ „Снасти" или „недвижимъ такелажъ" и 3) платна. Но не е достатъчно само да се поставятъ мачти и платна, а требва, ум-Ьло и правилно да бъ-датъ поставени за да не се лиши кораба отъ своите хубави, морски качества, които той притежава по форма. -

Мачтите на корабигв се правятъ отъ чамово дърво, като се гледа да бъде право и съ прави жи­ли, малки чепчета и сухи. Дължината на мачтите за всеки корабъ, се определя отъ чертежа на платната. Здравината на мачтата зависи отъ отношението на дължината къмъ дебелината, което се приема почти безгрешно, както 1 : 35. Напримеръ: ако дължината на мачтата е 8 м., то най-гол-Ьмата й дебелина е Ч35 отъ дължината или 22 5 см.' Дебелината на горния край на мачтата съставлява 5/й отъ най-гол-вмата де­белина.

Всеки корабъ може да бъде призеденъ въ дви­жение отъ в-втъра съ помощьта на платна. Платната на малките риболовни кораби се правятъ триъгълни и четириъгълни. Триъгълните платна се наричатъ „Кливеръ" и „Стакселъ".

Кливера и Стаксела се поставятъ на преднята часть на кораба, като Кливера е първо платно, а Стаксела — второ. Четириъгълните платна се поста­

вятъ задъ мачта и носятъ името на мачтата, задъ която съ поставени.

Големината и разположението на платната се определя съ помощьта на чертежъ.

Големината на платната зависи отъ дължината и широчината на кораба.

Площьта на платната на малки риболовни ко­раби тр-Ьбва да се намира между 1.4 до 2.5 отъ про­изведението на дължината и ширината на кораба. Напримеръ:, ако дължината е 10 метра, а широчи­ната 2.5 м., то площьта. на платната, требва да бъде не по-малка отъ Ю Х 2 . 5 X I 4 = 35 кв. метра и въ никой случай не по-гол-вма отъ 10X2.5 ч<2.5—62 кв. метра. Отъ гореказаните предели не бива да се от­клонява по никой начинъ, понеже те съ установени чрезъ дългогодишни наблюдения. Въ по-широките кораби площьта на. платната може да се приближава къмъ по-големия предЪлъ; а въ по-тесните непре­менно къмъ по-малкия.

В-втъра като духа въ платната, съобщава имъ движеща сила, посредствомъ която и самия корабъ се привежда въ джижение. Тая точка на платното, въ която съ съсредоточени всичките сили на вЪ-търа^се нарича центъръ на платното. На малките кораби височината на центъра на платното отъ па­лубата, требва да се нам-Ъри въ пред-вла межву 0.8 и 1.2 отъ широчината на кораба. Напримеръ, при широчина на кораба 3 м., височината на центъра требва да бъде въ пред-вла отъ 3 X 0 . 8 = 2 4 м до 3X1.2 = 3.6 м. ' ' '

Зъ нашия рнбсловъ. Гебедженския канглъ.

Инжинеръ г. Ангеловъ дава въ в. „Слово" след­ните сведения за Гебедженския каналъ:

„ Каналътъ съединява Гебеженското езеро съ Варненското и е дълъгъ 3290 метра. Първото езеро стои 2.20 метра по-високо отъ водната повърхнина на второто, чието равнище е почти еднакво съ мо­рето. Следъ откриване на канала, Гебедженското езе­ро ще се изтече въ Варненското и водата имъ ще се подравни. Следствие на това всички заблатени земи между селата Гебедже и Синделъ отъ една страна и Гебедже — Девня отъ друга, които земи еж дър­жавни и заематъ пространството отъ 19,350 декара, ще останатъ на сухо, съ изключение водната повърх­нина на Гебедженското езеро, което ще се намали до 3,700 декара, защото на това мъсто дъното му е по низко отъ морското равнище". Въ допълнение къмъ тия сведения можемъ да съобщимъ, че презъ нощь-та на 8 ноемврий т. г. водата отъ Гебедженското езе­

ро е съборила последната непрекопана часть на ка­нала и по такъвъ начинъ привършила съединението на езерата.

Въ свръзка съ това изниква интересенъ въп-росъ: какви именно промени ще допринесе новото положение за риболовството въ Гебедженското езеро.

Преди прокопаването на канала това езеро* е би­ло чисто сладководно и населено съ сладководни ри­би и раци, които съ били предметъ на доста интен­зивно риболовство. Отъ статистическите данни съ които разполагамъ и които сигурно съ по-малки отъ действителното производство, се вижда, че въ езе­ро се е ловило годишно:

Шаранъ около 1500 кгр. Платика „ 800 „ Бела риба „ 3500 „

" Щука „ 5500 „ Меше- „ 1700 „ Белица . „ 900 в Други риби „ 1000 „

•РаЦи . 360000 парчета. Всички тия риби и раци съ намирали въ езерото обилна храна, главно по плитките и заблатени места1,

Книжка 7 и 8. „Рибарство и Отраслите му" 9*^1-11:

които имъ служили и като районъ за изхвърлянето на хайвера. Следъ отводняването на езерото обща­та водна повърхнина ще спадне до 3700 декара, т. е. съ други думи ще се запази само котловината съ доста големи дълбочини, а най-удобните за рибораз-вжждането плитки.участъци ще се отводнятъ съвър­шена. Съ това се нанася на сладководното риболов-ство въ езерото такъвъ ударъ, отъ който то не мо­же да се оправи, защото обезрибването на езерото вследствие на тая причина не може да се предотвра­ти. Втората опасность за сладководните риби и ра­ци е въ възможното осоляване на езерото. Благода­рение на дълбокъ, широкъ и правъ каналъ, който съединява сега Гебедженското езеро съ Варненско­то, солената вода ще проникне въ първото и рано или кжсно, но ще запълни всичките по-дълбоки мес­та на котловината. Доста е вероятно, че това ще довърши разрушението на сладководния риболовъ,-обаче въпроса не е съвършено ясенъ. Първото, което ще има значение е концентрацията на соле­ната вода, която ще се събере въ езерото, второто е периодъ на времето, въ течение на който водата ще се усоли. И едното и другото за сега не е из­вестно и може да се определи само следъ специал­ните проучвания- Всеки случай не е изключена въз-можностьта, че усоляването ще се извърши постепено и бавно и че соленостьта н-Ъма да достигне до таки­ва размери, които да направятъ невъзможенъ жи­вота на всичките сладководни риби.

Прекопаването на канала несъмнено ще улесни заселването на Гебедженското езеро съ морски и пре-. ходни риби. Обаче това едвали ще стане въ колко годе ГОЛ-БМЪ мащабъ, защото даже Варненското езе­ро, което е непосредствено съединено съ морето, не. е богато съ риба. Само кефалите, които пон-Ькога се събиратъ масово въ Варненското езеро, могатъ да преминатъ въ Гебедженското езеро въ доста го-л-вмо количество. Обаче, поради естествените усло­вия на езерото, което е доста дълбоко, извършва­нето на кефалния ловъ ще срещне вероятно извест­ни затруднения.'

А. Нечаевъ.

Ловътъ на делфини и добиването на делфиново масло въ насъ. До скоро делфините, които прол-вть и есень пр-Ьзъ

риболовните сезони се явяватъ въ големи количества понашето черноморско крайбрежие, не обръщаха вни­мание никому и свободно, необеспокоявани отъ нико­го, си плуваха навс-Ькжде по край бртзгътъ. Никой се не интересуваше отъ т-Ьхъ и никои ги не преследваше иловеше, защото крайбрежното население не знаеше за какво могатъ да се употребяпатъ. Месото имъ се не яде, а мастьта имъ, която иматъ въ гол-Ьмо коли­чество, поради лошата миризма не може да се употре­би за нищо даже и за сапунъ. И случайно, ако се хващаше нт>кой де.тЬинъ въ далянъ или другаде, оби­кновено-се пущатъпакъ на свобода, или, ако е напра-вилъ н-вкоя пакость, той се убиваше и захвърляше на брега, за да испълни не следъ дълго съ смрадъ и воня въздуха на далечъ отъ местото, кждето се намира. И това б-Ьше нещо обикновенно за край­брежието ни. •

Отъ две години обаче, делфините и по наше­то крайбрежие почнаха да се пр-Ьследватъ и днесъ Т-Б пр-Ьдставляватъ предметъ на специаленъ ловъ.

Чрезъ преработването имъ се добива и въ насъ вече делфиново масло, необходимо при НБКОИ инду­стрии, особенно при преработването на кожите. Първи почнаха да добиватъ делфиново масло въ насъ Бр а т я Т ъ р к о л е в и , риболовци отъ Бургасъ, които пр-в-копуваха случайно уловенигЬ делфини, претопяваха ги и имъ вземаха мастьта, Отъ миналата година, оба­че фирмата П.Б р у с а л и е в ъ & И в . С а п у н д ж и е в ъ сжщо отъ Бургасъ, прив.тЬкоха специални стрелни— турци отъ Цариградъ, за пр вследване на делфините и почнаха една нова и доходна работа. Макаръ про­изводството на делфиновото масло въ насъ да ста­ва по най-първобитенъ начинъ (обикновенно прето­пяване на делфиновото месо въ казани, безъ да се филтрира и рафиннра), добитото масло е много по-доброкачественно и по ц-вна много по-износно отъ всички други риби масла, които се внясатъ въ насъ отъ вънъ, главно отъ Франция и Швеция, и които въ повечето случаи се продаватъ фалшифицирани съ минерални, масла. Килограмъ шведско делфиново масло, което се най-вече цъни отъ нашите кожарн, струва 30—35 лева, когато делфиновото масло наше производство, съ гарантирана чистота, се продаваше 22 до 25 лв. килограма. Съ развитието на кожарска­та индустрия въ насъ, требва да се надяваме, че и това производство у насъ ще се развие и усъвърше­нствува.

Боя на делфините въ насъ става за сега гла­вно около Созополъ отъ мартъ до края на юни. По това време делфините се явяватъ въ голъмо множе­ство близо до брЬга, за да преследватъ скомбрийт-в, респективно чирознигЬ орляци, които сл; ^лавната техна храна и пр-вставляватъ гол-вмо удобство за пре­следване и биене. Главенъ предметъ на лова пр-Ь-дставляватъ и трите вида делфини въ Черно море : гол-Ьмиятъ (Рпосаепа соттигиз), средния п> (Ое!ргй-пиз сМргпз) и малкиятъ (СНоЬ'юсерЬа1и5 гпе1аз). По-следииятъ е р-Ьдъкъ. ДелфинигЪ се ир-Ьслеедпагь съ пушка, обикновенно оть лодка, като се стрелна върху имъ, когато се покажатъ на повьрхностьтл да пое-матъ възду.ть. И турците стрелни се славятъ съ големо искуство въ това отнощение.

На 100 вистрели те могатъ да направятъ най- . много 10 иромаха. Убитите делфини завързватъ на лодката и ги откарвать на брега, кждето се се наре-зватъ и поставягъ въ казана за топене.Есененъ ловъ на делфини по крайбрежието още се не практикува, при все че презъ есентьта делфините еж по-тлъсти и по-маслодайни. '

Както казахъ, топенето е първобитно и нашите млади производители на делфиново масло нематъ по-специални приспособления за пречистване на делфи­новото масло и изкарването оть него на неколко ка­тегории масло. Въ Русия напр., чрезъ повторно то­пене на мастьта заедно съ вода и чрезъ утайване (единъ видъ филтриране) и рафиниране, получаватъ 4 — 5 качества делфиново масло. Първото качество и съвършенно светло и се употребява въ Русия за горене. Следукмците качества постепенно сл по­тъмни и се употребяватъ за.различни цели, най-вече въ кожарската индустрия за омекогяване на кожите и предаването имъ на лъскавина и блвсъкъ; после за вакси и т. н. — А въ Америка отъ делфиновото масло чрезъ щателна рафинация и филтрация при ниска температура, получаватъ най-финното масло, което не замръзва и при — 35° С. Това масло се ви­соко цени и се употребява само за смазване дели-

Стр. 12. .Рибарство и отраслите му" Книжка 7 и 8.

катни механизми, като: микроскопи, часовници, хро-номери и др. Въ това отношение то може да се срав­ни само съ копитното масло. — Рафинацията на дел-финовото масло днесъ, когато техниката на искуст-веното изстудяване и добиването на ниски темпера­тури е отишла много напредъ, непредставлява мжч-на работа.

Изобщо отъ повърхностното ми запознанство съ производството на делфиново масло въ насъ и чужбина, дойдохъ до заключение, че въ насъ, — безъ да се гледа на преврата въ индустрията, който се направи съ минералните масла, които отчасти му подбиха пазаря, производството на делфиновото масло ще има гол-вмо бждеще, още повече като се знае, че лозътъ на китове въ Севернигв морета, които еж главния източникъ на рибе масло за индустриал­ни Рцели, постепенно и застрашително запада. Мине­ралното масло, ако и да измести рибеното масло отъ индустрията, като смазъчно масло, то не може да на­прави това въ кожарската индустрия, кждето за пре­работването на кожит-в особенно при добиването на луксозни кожи: боксъ, шевро, и пр. играе сега и ще играе въ бждеще главна роль. Предъ видъ на това именно желателно е да се подпомогнатъ и под-крепятъ всячески първитт> опити въ насъ за доби­ване на делфиново масло, за да може да се засили и подобри въ насъ това производство, което може да даде прехрана на една значителна часть отъ край­брежното население. „ „ ,

Пенчо Дрънски. Риболова въ Ахтополъ.

Ловенето на паламуда тази година започна при сравнително добро море. Липсата на кредитъ. който да подпомогне още незакрепналит% млади българи рибари попречи на пускането въ морето и на третия чифтъ аламани, който поради липса на мрежи, — а тяхната цена сега е тъй висока — стоеше въ без­действие презъ ц-влия сезонъ. Ако въ този забравенъ, но богатъ морски край, имаше поне едно кредитно дружество, което да подпомогне родното начинание, — ако държавата, съзнавайки колко много губи отъ неизползуването на морето, подпомогнеше нашигв на-чинающи рибари — Ахтополъ би билъ първиятъ нашъ риболовенъ центъръ. Близостьта на дветЪ доста голЪми ръки Велика и Развала ни дава осно­вание да мислииъ така, а и количеството-на ловена­та риба, при липса на добри мрежи и аламани ще удостовери твърдението ни.

Риболова започна на 18 Септемврий и завърши" на 17 Ноеврий. Съ двата чифта аламани б-вше нало-вено 23579 чифта паламудъ и 266 чифта торукъ.

На 17 Ноемврий при недобро време се постави зименъ далянъ за скомврии отъ тукашния гражда-нинъ Димитъръ Коларовъ.

Наловено е до днесъ 4.300 кгр. сафридъ, зма-ридъ, леферъ и др. и 4,000 чифта скомврия.

Освенъ това, въ устието на река Каланджа за три дена само „риболовци съ първобитни мрежи на­ловиха 1000 кгр. морски кефалъ".

Н-вкои по-пробудени граждани, въ желанието си да подигнатъ риболова, еж се заели съ основаването на риболовна кооперация, която да закупи два чиф­та аламани и построи единъ зименъ. или л-втенъ да­лянъ. Обаче тукъ липсватъ хора, които да ржково-дятъ рибарите на такава кооперация, та затова то­ва хубаво желание едва ли ще се реализира.

Колко богатъ традъ е билъ въ миналото Ахто­полъ благодарение на своите риболовци и моряци и какъ би могълъ той така да се подигне, ако спе­циалисти рибари — съ капиталъ — биха дошли да се заселятъ въ него!

Въ последствие, естественото Ахтополско при­станище, почистено и поправено, би могло да даде приютъ на часть отъ бждещата ни модерна рибо­ловна флота.

Отправямъ апелъ кжмъ нашите просветени хо­ра, на които интензивния риболовъ имъ е присърдце, да дойдатъ и се опознаятъ съ. условията на ри­болова тукъ и проагитиратъ масовото заселване на добри риболовци въ този край, кжд-вто най-лесно би могли да се приложатъ чл. чл. 65, 66 и 67 отъ за­кона за рибарството, понеже всичката земя е безсто­панствена (държавна) и които да използуяатъ за се­бе си и държавата едновременно неизчерпаемите бо­гатства, които морето крие въ себе си.

.Ат. Панайотовъ.

Подобренията въ Свищов-ското блато.

Свищовското блато е едно отъ богатите блата въ насъ. За сега риболова въ него се експлоатира отъ риболов, коопер. „Моруна", една отъ най-солид­ните рибарски кооперации. Последната отъ минала­та год. е почнала почистването на блатото, съ цвль да засили и увеличи риболовството въ него. Миналата година е изкопала и почистила едно отъ най-главни­те гърла „Роптурата", което беше буквално срав­нено съ земята, затлачено и не се познаваше, че е гърло. Сжщо тогава почисти и една значителна площь отъ самото блато отъ върби, чрезъ което блатото се разшири съ 5 — 6 тони. Тая година по­добренията продължиха: почистено е „Главното гър­ло" и гърлото „Кайкуша", което съединява еднои­менното малко блато съ главния басеинъ и което б'вше буквално обезличено като гърло. Сжщевре-менно продължи и почистването на" върбите въ са­мото блато. За всичко това,кооперацията само презъ последнята година е похарчила около 160,000 лв.

За подобренията въ блатото кооперацията има образузанъ специаленъ фондъ, който до средата 'на м. Ноемврий е стигналъ почтенната цифра 1,200,000 лева. Въ скоро време ще бжде готовъ и плана на гарда, една модерна постройка за лесно излавяне на рибата и задържане на водата въ блатото споредъ нуждата. Този планъ ще почне да се изпълнява ид­ната година. Тръбва да се над-вваме, че въ скоро време свищовското блато ще стане образцово рибо­ловно блато съ значително повишено и подобрено риболовство.

Американска риба въ Свищов­с к о т о б л а т о . Отъ 2 — 3 години въ Свищов­ското блато е забелезана една особена риба, чуж­да за нашата фауна. Оказа се, че това е една американска риба ЕиротоНз СПЬозиз, която, кой знай по какви пжтища, е достигнала въ Свищовско­то блато, кждето, благодарение на чистата и неза-мръсена вода, тя е нам-врила отлични условия за развитието си. Тая година въ блатото се ловятъ и сега доста отъ нея и най-важното ловятъ се екзем­пляри отъ различни възрасти: малки, големи и сред­ни, което показва, че тя добре се чувствува тукъ.

• Книжка 7 и 8. ,Рибарство и отраслите му^ Стр. 13.

Лоради красивите шарки по тялото й, риболовците •СА я нарекли шарена или златна рибка. Спо-редъ г. П. Дренски, който я е описалъ, тя е дошла отъ Дунава, кждето е попаднала отъ некой аква-риумъ, кждето отлично се развъжда и отглежда.

СВИЩОВСКОТО б л а т о , отдадено подъ концесия на риболовната кооперация „Моруна" — Свищовъ тая година до средата на м. Ноемврий е уловила около '300,000 кгр. риба и споредъ конце­сионния договоръ държавата получава 40% отъ бру­тото приходъ на блатото, или изразено въ пари бла­тото е дало на държава до сега за 10 и половина месеци приходъ отъ 1,350,000 лева. Пр;взъ послед­ното отдаване на търгъ (1921 г.) държавата е полу­чила 620,000 наемъ за това блато, безъ наемателя да- е направилъ каквито и да еж. подобрения въ бла­тото. Днесъ държавата освенъ, че е получила 370000 лева повече, но имота й е подобренъ. басейна по-чистенъ отъ върби, каналите урегилирани и почи­стени и риболова въ него е значително засиленъ и увеличенъ.

Данъцитъ върху рибата. Не единъ пжть е иегьквано предъ различните Министерства съ доклади и въ печата, колко зле се отразяватъ не­поносимите за риболовците данъци върху рибата, числото на които възлиза на 14 различни данъци! Това непоносимо положение е накарало правителст­вото да се позамисли за еждбата на нашето рибо--ловство и действително виждаме, че Министерския сьветъ още презъ миналия месецъ септемзрий наз­начи комисия, въ която влизаха представители отъ шесть министерства, както и вещи лица. Тази коми­сия още на времето си е дала единодушно мнение да се премахнатъ всички данъци върху рибата, като най-тежките отъ ГБХЪ — акциза и общинския налогъ да бждатъ премахнати съ Министерско постановление още сега, а другите данъци да се махнатъ съ за-конъ по надлежния редъ отъ Камарата. Въпреки то­ва решение на казаната комисия и до сега риболов­ците плащатъ и акцизъ и общински налогь. По всич­ко изглежда, че и това решение на големата коми­сия ще остане гласъ въ пустиня, както и многото такива решения по сжщия въпротъ, които еж пред­шествували това на последната голЪма комисия.

Едно справедливо разрешение.*) Министерството на Земледелието и джржавни-

Т Б имоти телеграфически е разрешило на членовете * ) Редакцията отъ своя страна тръбва да отбележи

следното. 1) Гриба е уредъ, който е способенъ да лови

малки, непораснали още, рибки, затова той е несъ­мнено вреденъ тамъ, кждето такива се намиратъ въ гол-вмо количество, (наприм-Ьръ отворени, полусоле-ни и плитки блата). Професоръ Гурре, който е изу-чавалъ специално въпроса, е на мнение, че гриба

,требва да бжде забраненъ съвършено по ц-Ьлото френско крайбрежие. Профес. Херубель 'казва сжщо, че гриба е твърде разрушителенъ риболовенъ уредъ.

2) Вая-кйойското блато се експлоатира като кефално стопанство. Такива блата въ Русия и дру­гаде въ странство (напр, Италия), се ползуватъ съ особено покровителство, като въ гЬхъ обикновено се забранява риболовството презъ целия сезонъ, презъ който кефала се намира на паша въ блатото.

отъ риболовната кооперация „Черноморски риболо-вецъ" въ Бургасъ да влезатъ съ 4 гриба да ловятъ риба въ Ваякийското блато. Известно е, че отъ го­дина и повече време какъ двет% риболовни коопе­рации въ Бургасъ не могатъ да се разбератъ и се намиратъ въ постоянни расправии за риболова въ бла­тата „Мандра" и „Вая". Кооперация „Шаранъ", като концесионеръ на риболова въ казаните две блата, 6% забранила, съ съгласие на Министерството още ми­налата (1922) година, риболова въ гвхъ за членове­те на риболовната кооперация „Черноморски рибо-ловецъ", въпреки изричното постновление на догово­ра за концесията. Интересното беше, че спора оти­де до тамъ. че гриба бе оежденъ като крайно вре­денъ за риболова въ блатата и Министерството, по ис­кане на риболов, копер. „Шаранъ" забрани риболова съ него. Напоследъкъ, обаче, Министерството прере-ши въпроса въ полза на членовете отъ риболовната кооп. „Черноморски риболовецъ,, и въ полза на гри-бовегЬ. Сътова се отхвърли неоснователното схващане за вредата на риболова съ грибове. Относителна вре­да има при риболова съ всеки инструментъ, но за относителна вреда да се' осъди единъ универсаленъ, съ всесв-втеко употребление инструментъ, какъвто с гриба, е крайно неоснователно, ако не е тенденциозно.

Въ блатата при Бургасъ „Манд ­р а " И „ В а я " тая година се лови голЪмо коли­чество едъръ кефалъ. Иларията е въ по-малко ко­личество. Поради топлото време до средата на но­ември м. лова не беше засиленъ, понеже рибата е още твърде внимателна и жива и хитро избътва грибозегЬ й не влиза въ винтерите и котецигЬ.

ВръднитЪ в е щ е с т в а о т ъ з а х а р ­ната ф а б р и к а при Каяли, които на вре­мето си подигнаха голЪмъ шумъ около себе си съ измирането на рибата въ Вая - кйоското блато при Бургасъ презъ 1920 г., сега, презъ настоящата за­харна кампания, въ голЬмо количество се отделятъ и изхтьрлятъ на открито. Сега е момента да се взе-матъ всички мерки, за да се запази блатото и ри­бата въ него отъ тия вредни вещества. Необходимо е по възможность по-скоро да се провери до колко фабриката е тела мерки, за да запази блатото отъ замърсяване съ зловреднигЬ си отделения, за което й е предписано на н-вколко ижти И да се види до колко взетитЬ мерки, ако има такива, еж ефикасни. Сега е момента сжщо и да се провери до колко тия вещества еж вредни за блатото и рибата въ нея, или това е само едно неоснователно обвинение. Из­общо сега е времето да се разрешатъ всички въ­проси въ свръзка съ вредното влияние върху риба­та на нечистотиите, които се отд-Ьлятъ при обра­ботката на захарното цвекло въ фабриката при Кая­ли, а и другаде.

Необикновено явление.*) Въ Черно море по нашето крайбрежие при Созополъ тая есень еж се появили въ доста голямо количество дребни и млади скомбрии достигащи отъ 10 до 15 см. дължи­на. Стари рибари не помнятъ и не знаятъ да еж видели и улавяли такива дребни скомбрии по нашето крайбрежие. Такива т-Ь знаятъ само въ Мраморно море, кждето скомбрията си хвърля хайвера. Това

*) Редакцията не е съгласна съ мнението на г. Д-ски и по с-ъпроса въ списанието ще бжде напечатана спеииапна статия.

Стр. 14. „Рибарство и Отраслите му" Книжка 7 и 8.

обстоятелство дава нови поводи на тия рибари да тълкуватъ по своему това явление и да расправятъ, че „рибата въ морето действително е променила пжтищата си".

Обяснението на това явление требва да се търси вероятно въ факта, че миналата есень скомбрията, поради рйнната и и студена есень, рано и не веднжжъ

' напуска л-Ьтното си мъсто пребивание и се яви пр%дъ Босфора въ маса големи орляци, които, по всека в-Ь-роятность. една нощь еж успели да минать провла-ка, но други еж били принудени, да останатъ и пр-в-зимуватъ въ Черно море, може би близо до Босфо­ра. Тукъ тия орляци скомбрии еж билипрнудени да си хвърлятъ хайвера, отъ който по-кжено еж се раз­вили и малките и млади скомбрии,' които сега ло-вимъ въ ограничено количество по нашето крайбре­жие къмъ Созополъ. Въ потвърждение на това обя­снение говори и факта, че кжено миналата есень и презъ зимата пр%дъ Босфора й въ самия провлакъ се ловеше скомбрия въ големи количества, които про­даваха и на софийския пазаръ. Презъ февруарий мартъ на софийския пазаръ се продаваха съвсемъ пресни скомбрии отъ Цариградъ. Въ техъ пишущия тия редове е намиралъ почти узряли полови продукти (хайверъ и млеко).

Ако това е дествително така, ще требва да си зададемъ въпроса: дали тия, млади скомбрйки заедно съ родителите си ще минатъБосфоратая есень, за да отиватъ въ Мряморнр море, или ще останатъ свързани съ родното си месото и ще дадътъ ново по­коление истински черноморски скомбрии ? Обяснение на това ще чакаме да дойде отъ Цариградъ.

П а л а г л у д а тая година се яви по нашето крайбрежие въ доста голЪмо количество.. Уловени еж. само презъ първата половина на м, ноември сред­но около 120,000 чифта въ Созополско и около 20 хиляди чифта въ Бургаско. За успешния ловъ твър­де е допринесло и благоприятното време. Поради топлата и хубава есень паламуда, а изобщо и всички останали пасажни риби, беха далечъ отъ брега, за­това по-големата часть еж уловени съ ала.мани. Да-лянитъ еж отбелезали до сега слабъ ловъ, Въ Созо-полските води презъ време.на лова на паламуда еж действували 18 чифта аламани.

З а н я к о и и н т е р е с н и р и б и на с о ­ф и й с к и я п а з а р ъ . Презъ последните два ме­сеци софийския пазаръ бе казодненъ съ много мор­ска риба, Правеха впечатление некои видове риби, които друга година не еж се явявали на пазаря. Та­кива беха: 1. Мелакопъ или умбрина (СЬтЬппа аг-гоза), едъръ леферъ и тонъ или голЪмъ ставридъ (ТЬугшз 1пупиз).

Мелакопа или умбрината е повече средизем­номорска риба, редка за нашето Черно море. Други години еж улавяни единични и обикновенно дребни екземпляри. Въ 1920 година при Созополъ бе уловенъ единъ екземпляръ 65 кгр. тежъкъ. Презъ настоящата есень, обаче, тая риба се е появила въ доста големо количество по нашето крайбрежие и къмъ Босфора и нашите риболовци можаха да хва-катъ съ стотици килограма отъ нея. Риболовците не виждали другъ пжть такъвъ ловъ и като съпоставя­ха това и други .подобни явления съ намалелия до минимумъ ловъ на скомбрия, разпространяватъ мъл­вата, че „рибата въ морето променила пжтищатаси".

Леферъ по нашето крайбрежие обикновен­но се лови дребенъ. Като изключение тая есень въ Бургаско и Созополско е уловено повече отъ 5,000 кгр. само едъръ леферъ, който е една отъ най-цен­ните морски риби, поради което между народа се ползва съ прозвището „царь на рибите". Доста го­лемо количество отъ тоя едъръ леферъ стигна и до софийския пазаръ въ пресенъ видъ, Но понеже на­шите софиянци не музнаятъ цената, не го купуваха и рибопродавцитъ се чудеха какво да го правятъ. Сжщото беше и съ мелакопа.

Тона е сжщо средиземноморска риба, но еди­нични екземпляри презъ Босфора навлизатъ и въ Черно море. Тукъ еж улавяни и до 360 кгр. тежъкъ тонъ. Годишно по нашето крайбрежие улавятъ 5 — 10 парчета. Тая есень въ Бургаско и Созополско еж уловени до средата на ноемврий три (3) парчета, е-дина отъ който е тежалъ 290 кгр. Лови се съ даля-ЬИТБ като случаенъ ловъ'. На нашия пазаръ иде по­вече отъ Цариградъ презъ Варна. И тия, които се харчеха на. софийския пазаръ беха сжщо отъ Ца­риградъ.

Софиянци ненавикнали и неяли такива риби не­охотно ги купуваха и най-често ги отминаваха, въ­преки ниските имъ цени въ сравнение съ другата риба.

Като изключение тая есень по черноморското ни крайбрежие еж уловени и множество к а л ъ ч ъ -б а л ж (ХШаз д]асЗшз). Близо 8 0 — 100 парчета еж хванати само въ Созополско съ аламаните, заедно съ торука и паламуда. Тая есень лова по черномор­ското ни крайбрежие показва наистина една особен-на риболовна година.

Паламуда въ Черно море . ' Паламуда е обикновена риба за Черно море.

която пролетъ и есень, се явява на доста големи орля­ци по нашето крайбрежие и често се одава въ до­ста големи количества. Тая година напримеръ и презъ пролетния и сега презъ есения сезонъ той се яви масово и благодарение на него риболовците можаха отчасти да покриятъ големите си загуби отъ скомбрийния респективно чирозния, и особенно калканския ловъ миналата пролетъ. Интересно е съвпа­дението, което имаме съ масовото появане на паламу­да и големия му ловъ миналата пролеть и сжщевре-менно почти съвършенното отежетвие и слабия ловъ на скомбрията респективно чирозъ по сжщото време, което дава право на практиците риболовци да по-вярвагь, че паламуда е причината за липсата на скомбрия и че тамъ я прогонилъ или даже изялъ и унощожилъ. Достатъчно е да разпорите неколко па­рчета, напримеръ, и да прегледате еждържанието на стомаха, за да се уверите, че скомбрията не е гла­вната храна на паламуда. .

Въ д-Ьйствителность масовото появяване на паламуда требва вероятно да се търси въ доста су­ровата и проджлжителна зима миналата година, ко­ято вероятно е изменила нормалния пжть въ движе­нието на странствующите риби: карагйозъ, скомбрия и пр. или пъкъ въ други некои причини, разяснението на което тукъ не можемъ да дадемъ1). Фактъ е обаче, че, когато къмъ Цариградъ презъ миналата пролеть се ловеше маса скомбрия, по нашето крабрежия'нея почти нъмаше (уловиха се само около 1 милионъ пар-

1) Вижъ по тоя въпросъ ст,атията отъ : П. ДрЪнски. Материали по биологията на скомбрията. Списание на зе-млед. Испитат. Институти, год II. кн 6,1913 г.

Книжка 7 и 8. „Рибарство и отраслитъ му" СГГЛ15.

чета чирози, когато средно пролЪтенъ ловъ на чи-рози е до 10 милиона парчета), въ замЪна на което тогава-по нашето крайбрежие паламуда се ловеше масово — Тая есень се забълъзва сжщото явление. Ще чакаме да се привърши сегашната есеньна ком­пания на скомбрийния и паламудния ловъ, за да се повърнемъ' отново на' въпроса. Появяването на рацитЪ въ Дунава.

Отъ като рачата.чума унищожи рацигв въ Ду­нава блатата и много негови, притоци, нашия пазаръ се доволствуваше съ раци само отъ Гебедженското блато, което остана незасегнато отъ казаната рача бол-всть, може би защото не е въ пръка връзка съ басейна на Дунава и Сръдна Европа, кждъто главно действуваше рачата чума.

Отъ нтзколко години, обаче, се забелязва по Ду­нава й блатата, че раците почватъ наново да се по-явяватъ. Така напр. презъ 1921 година се ловяха съ десетки раци въ Дунава при Свищовъ.

- Презъ 1922 г. такива еж се ловели и въ Ду­нава при Русе и Никополъ. Тая година (1923) раче-та се ловятъ и въ Свищовското блато. Повечето отъ раците, които се ловятъ, еж. дребни (7, 8 и 9 см.). Появяването имъ можемъ да си обяснимъ съ пред­положението, че отъ рачата чума еж. останали оце­лели редки екземпляри, които въ последствие еж да­ли потомство.

Това заключение се оправдава отъ факта, че сегисъ- тогись особенно въ Свищовския и Никопол-ския райони, еж улавяни единични едри стари раци и следъ чумата.

Както и да е, но факта че по Дунава и блата­та му се ловятъ вече млади раци, свидетелствува, че причината, която е предизвикала унищожаването на раците, не действува вече. А това би ни да топоводъ да улеснимъ и засилимъ есгественното. заселване съ раци реките и блатата на дунавския басеинъ, чрезъ пренасяне на раци отъ другаде напр. отъ Гебдженс-кото блато. Но необходимо е тая рябота добре да се организира, за да се не получатъ отрицателни ре­зултати, какъвто беше случая миналата 1922 година.

Из западно-европейекйя риболов. Риболовъ съ „Лампари" .

Италиянската лампара, отличителна мрежа на Неаполския заливъ, гдето е била изобретена къмъ 1838 год., може да се сравни съ голъма влачуща мрежа (грибъ). Тоя уредъ се състои отъ една тор­ба, предшедствувана отъ две крила, подържани вер­тикално отъ гжби и куршуми. Горнята часть на тор­бата е твърде кжса, а долнята й часть е издадена и съединява дветъ крила на една дължина около 20 метра. Така се получава една обширна стая, открита само отгоре, отгдето рибата не може да избегне.

Размъритъ на лампарата се менятъ споредъ средствата на собственика; но изобщо дълбочината на торбата е отъ 3 до 4 метра, а широчината отъ 15 метра. Ржкавитъ еж 100 метра дълги и 15 метра високи, очите на торбата еж отъ 5 до 12 милимет-ра, а тия на крилете еж много по-големи.

Риболова съ тая мрежа се извършва въ тъм-нигв нощи по следния начинъ:

На преднята часть на лодката се закрепя на4

единъ пръть една ацетелйнова лампа съ петь езиче­та, снабдена съ силенъ рефлекторъ, който отражава светлината отвесно на морската повърхность и вър­ху едно пространство, колкото е възможно по-голт>-мо. Лампата бидейки запалена, лодката се спира на единъ пунктъ четвъртъ часъ, па дори и повече и очаква, привлечена отъ б.твсъка на пламъка, рибата да доде на повърхностьта. Когато тя е въ достатъч­но количество, друга лодка, снабдена съ лампара за­гражда ОКОЛНОСТИТЕ, включително първата лодка, която движейки се бавно, излиза отъ така образу­вания кржгъ нЪколко минути преди торбата да се издигне на борта.

Отъ направените напоследъкъ опити става яв­но, че отъ произведената светлина се привличагь' много видове риби. Презъ време на своите изслед­вания въ Неаполския заливъ, професора отъ Неапол­ския универснтетъ Полисъ е виделъ почти веднага да се издигатъ подъ действието отъ светлината на ацетелиновата лампа, морска игла, хамсия, сифриди, сардини, скумрии, калкани и октоподи.

Възможно е много отъ тия риби да еж били привлечени оть стръвьта, понеже тя се набира въ СВ-БТЛИВИГБ снопчета и става видима за ТЪХНИГБ очи.

Както и да е, има сжщо и риби чувствителни при различна светлинна интензивность. Все споредъ г-нъ Полисъ следните риби: Паламуда, кефала, пла-тарина,. леврекъ и др. избегватъ много освътенигв зони и столтъ тамъ, гдето интензивностьта на свет­лината е по-малка. Най-сетне и тона, споредъ наблю­денията на професора Санзо, проявява сжщо св%-тобоязнъ.

Старите гръцки рибари първи забелязали, че, щомъ като изгр-Ьяло слънцето, сардините (риби осо­бено чувствителни къмъ светлината) излизатъ на по­върхностьта, при това ГБ били измислили риболова съ светлина презъ нощьта, когато не свътяла луна­та. Очевидно, тия риби, вземайки светлината за пър­вите блещукалия на зората, дохаждали да се впли-татъ въ мрежите. Въ онова време се осветлявало съ борина, ала светлината що тя произвеждала била тъй слаба и добитите резултати тъй малко превъз­хождали ония, що се получаватъ чрезъ другите спо­соби, че тоя начинъ бнлъ малко разпространенъ.

Малко по-малко осветлението се усъвършенст­вувало: първо използували петрола, сетне ацетелина, който съ малки разноски произвежда една интензив­на езътлина, която позволява да се наприви изоби-ленъ уловъ. Само въ първигв години на настоящето стол-втие, риболовството чрезъ светлина започна да се разпространява на всъкжде въ Италия и при все това не безъ да възбуди постоянни рекламации.

Ловидбата съ лампара се обвинява, че излавя-ла и изтребвала рибата въ морето. А между това рибарите и днесъ, както нъкога, ловятъ риба и се прехранватъ.

Известно е, че лампарата е посиленъ уредъ отъ другите влачущи се уреди, обаче силата на единъ уренъ, какъвто и да билъ той, не съставлява самъ по себе си достатъчно доказателство за намаляване­то на рибата въ морето.

Направените по тоя поводъ отъ г-на Полисъ опити еж доста важни. Въ Неаполъ много рибари съ вждица улавятъ всека сутринь отъ 5 до 6 кгр. риба. Една нощь г-нъ Полисъ отишелъ да лови риба съ лампара срещу самото место, гдето се намирали мно-

Стр. 16. "__ „Рибарство и Отраслитв му" Книжка 7 и 8.

зина рибари съ вждица. 60 кгр. риби се наловили въ неговитЬ мрежи, но въпреки това рибарите на сжщото м-БСто били уловили толкова риба, колкото презъ другите дни.

Професора отъ Неаполския университетъ твър­ди сжщо, че въ островите Просида и Изшия, около 150 рибари отъ четири години насамъ ловятъ риба съ- лампара все на сжщото место и при все това не се е още забелязало * никакво намаление на рибата.

2 . Въпроса за изтребление и оползо-творение на делфинитЪ въ Франция .

Ако отъ една страна по нъкои места отъ френ­ското крайбрежие делфинигЪ, служатъ на рибаритв за драгоцененъ водачъ, който ги води къмъ ония места, гдето временно рибата се намира въ изоби­лие, то, отъ друга страна требва да кажемъ, че из­общо тия китообразни животни еж сжщински непри­ятели на рибаритв, чийто мрежи разкъсватъ и така препятствуватъ на промишленностьта.

Делфините се появяватъ въобще на стада при това гвхната поява най-често съвпада съ появата на преходящитв риби, сардини, хамсия, скумбрия, които съставятъ главната имъ храна. Следователно стадата делфини еж. най-многобройни презъ периода, когато най-много се лови риби съ плавающи мрежи.

Лесно се разбира, какви вреди могатъ да при-чинятъ тия грамадни и силни животни, когато про-никнатъ въ подобни мрежи, чийто плетка е еетест-венно тънка, за да могатъ сардините и хамсиите да се вплитатъ въ твхъ.

Многобройни способи беха предлагани за из­треблението на делфинигв, ала тр-вбва' да признаемъ че, на рпитъ, повечето отъ тЪхъ се оказаха съвър-шенно недействителни. ,

Отъ друга гледна точка, делфините иматъ го-л-вма промишления стойность. Безъ да се говори за месото имъ, отъ което би могло да се извлече най-гол-вма полза, изобилието имъ съ масла и тлъстини може при нъкои условия да ги направи предметъ за доходно използуване.

И чудно е, че особено въ Средиземно-море, 'гдето изобилието на китообразнигЬ е толкова гол%-мо и съставя постоянна пречка за упражняване на риболова, гдето до сега никой индустриалецъ не е потърсилъ средство за залавянето и използуване­то имъ.

Още повече е за очудване, когато се знае, че всека година Турция внасяше въ Марсилия значи­телни количества масло отъ морски кучета. И дей­ствително тая индустрия е отдавна цветуща въ Черно море. Така въ съседните на Кавказъ области, заво­дите за извличане тлъстини еж. особенно многоброй­ни. Такива сжществуватъ и въ Кримъ, Севастополъ, Балаклава, Керчъ, а преди неколко години средното годишно производство на тоя уловъ въ околностите на Оде"са възлизаше на не по-малко отъ 1000 дел­фини доставляющи 50000 килограма тлъстини.

А пъкъ известно е, че нови способи позволя-ватъ да се използуватъ маслата на китообразнигЬ, не само за фабрикуване на глицерини и на кислоти, но тъй сжщо и за фабрикуване на сапуни.

Благодарение на прилагане въ практика на това откритие, което въ гол±ма часть се длъжи на из­

следванията на професора Сабатие, китовото масло-е добило невиждани до сега цени.

Въ друго отношение, достоверно е, добре об­работените кожи на делфините могатъ да доставятъ. цветни мешини оползотворими въ обущарската ин­дустрия.

Имайки предъ видъ, че оползотворението на морските кучета е логически главната цъль, ДО ко­ято требва да се добере преследването и залавянето имъ, то може би скоро бихме видъли и по френ­ското крайбрежие да се основе подобна на напред­налите другаде индустрии. Требва, следователно, да бждемъ уверени, че въ деня, когато и у насъ се основе подобна индустрия, то делфините ще преста-натъ да задаватъ страхъ на нашит-в рибари и да осуетяватъ тЪхните усилия.

Занимавайки се съ тоя въпросъ. Държавния. подсекретарь за търговското морерлаване съ писмо­то си отъ 26 февруарий 1923 год. е поискалъ отъ директора на научния и техническия отделъ по Ри-боловството да нареди да се проучи отъ естествени­ците при отдела, по кой начинъ да се използуватъ за индустрията делфините (прехрана, кожа, масло, от­падъци пр.)

Веднага следъ това бе назначена една комисия, въ която взематъ участие професоръ Антони, коман-данта Шарко, и г. г. Дюранъ Гаселенъ, Филонъ, Ле Даноа, Леми и Родель, която почна да действува.

Тази комисия реши, че желателно е първо да се придобиятъ неколко отъ тия Китообразни и да се проучи систематично използуването на различните. части на животното.

Огь името на синдиката на търговците за Кон­серви, който се натоварва съ разноскитъ на тоя пър­ви опитъ, Г-нъ Леми казва, че ще нареди да се за-ловятъ неколко образци делорина отъ бретонското крайбрежие.

Г-нъ Председателя благодари на господина Леми и се взема решението Г-нъ Леми да консервира въ кутии, въ 'единъ отъ своите заводи една часть отъ~ месото на тия китообразни.

Кожата, остатъка отъ предназначеното за кон-сомааия«»р,ездаа месо, червата,' главата, изобилна съ масло, и пр. да се изпратятъ въ химическата лабора­тория на отд%ла, който ще проучи тия различни час­ти на животното и въ съгласие съ господина профе­сора Антони, ще влезе въ свръска съ интересующи-тЬ се отъ тия продукти индустриялци.

3. Оползотворение на черупестигЬ животни за индустриални цъли.

Независимо отъ консервите, могатъ да се при-готвятъ отъ некои черупести (стриди миди и други) и екстракти наподобающи на екстрактите отъ месо по вида и свойствата. Екстракта отъ тия животни приготвенъ въ Съединените Щати се препоржчва като хрнителенъ и укрепителенъ (тонически) на на­скоро проздигналитЬ се болни (конвалесентнитв).

Господинъ професоръ Р. А. №сЬо15оп описва така това приготвяне : черупките се разтварятъ съ пара или чрезъ варене въ много малко количество вода. Произходащата отъ тая операция течность се запазва.

Месото на мекотелите, отделно отъ черупка­та, се измива, за да се отдели отъ пясъка и нечи­стотиите превръща се на кашица въ единъ спе-

Книжка 7 и 8. „Рибарство и Отраслигв му" Стр. 17.

циално за това приготвенъ уредъ и се прибавя къмъ придобитата по рано течность. Сетне всичко се ва­ри, като му се прибавя малко вода, въ продължение на единъ часъ. Тогава оварената маса се изцежда и цълата течность се изпарява при ниска температура, до като добие плътностьта на тъсто или до като се изсуши до капка; преди да стане изпаряването, насо-лява се и му слагатъ предназначените подправки.

Предпочитателно е да се прибавя добитата при отварянето на черупките течность, следъ обваряването на мекотелитъ, въ обикновена вода, защото при то­ва по-добре се запазва характеричння вкусъ. По съ­щата причина желателно е изпаряването да става при ниска температура ; така се отбягва да се пре-върнатъ на пихтия и'се втвърдяватъ бълточновиднитт* вещества. Действието се извършва въ единъ изпа-ритель въ празно пространство при по-малка отъ 55° Ц. температура.

Тоя екстратъ по някога се комбинирва съ дру­ги вещества : брашно, бисквитенъ прахъ и пр. и се подняся въ форма на сбити таблети; споредъ шотла-нската метода, къмъ течностьта, съ която се варятъ мекотелите, се прибавя едно вещество, което става на пихтия, като Исладски лишей или агаръ—агаръ което позволява да се добие една плътна маса, като не се продължава сгъстяването.

4. Произодство и употреба на мас­лата отъ морски животни.

Съ маслата на морскигв животни се прави зна­чителна търговия. Независимо отъ това, че нъжои отъ тия масла се употръбяватъ за лъкарства и хра­на, ТТЗХНИТБ важни индустриални приложения имъ осигуряватъ постояннигв търговски пазари на тлъ­ст ИГБ т^ла.

Маслата отъ гвлата на риби се доставятъ отъ тлъститъ риби, отъ ония, на които месото е изоби-но съ тлъстини. Всички ония, които се използуватъ за произвеждане на такова масло, принадлежатъ на семейството на клу пеидитъ-селдови (карагйозови). Извличането на маслото се извършва по много простъ начинъ: рибитъ първо се обварявятъ на пара, а сетне се подлагатъ на много силно нала­гане. Отъ ГБХЪ изтича една смъхъ отъ вода и ма­сло, което се отделя чрезъ претакане. Остатъка се изсушава и стрива на прахъ и се продава като торъ, който съдържа азотъ и фосфоръ. Тоя торъ е познатъ подъ името гуано отъ риба.

ГлавнигБ масла отъ риби, съ които се търгува. еж. херинговото масло (Норвегия), менанденското масло (Съединенитв Щати) и сардинското масло (Япония).

Месото на останалигЪ риби съдържа много малко масло: тия животни натрупватъ ТЛЪСТИГБ си резерви въ черния си дробъ- Тъ еж: тресковигв, които принадлежатъ къмъ групата на костенитъ риби и хрущалнитъ риби (акули, скатове и др).

Маслата отъ чернитъ дробове дълго връме се извличаха чрезъ гниене. Тоя способъ доставя нечисти и миризливи масла; днесъ той е почти изоставенъ. Варенето на пара доставя продукта отъ много по-добро качество : то се извършва, ка­то се действува направо чрезъ пара, или като се .вари въ казани съ двойна обвивка, нагръвани чрезъ пара,

Най-известното отъ черъ дробъ масло е мо-руновото масло- Противно на много разпростране­ното мнение, тресковиттз риби не еж по право ри­би за масло. У една възрастна треска, черния дробъ едва съставлява една тридесета часть отъ общата тяжесть на животното и дава средно 40" „ масло. Важностьта на моруновото масло въ търговията се основава на обстоятелството, че тия риби се сре-щатъ на грамадни стада презъ нтзкои периоди на годината, близо до студени местности на земното кълбо. Населението на тия местности, което не мо­же да се предаде на земледелчески трудъ, извли­ча отъ риболова най-голъмата часть отъ своите средства за препитание. Треската се лови главно за месото й, а маслото, което се извлича отъ чер­ния й дробъ, е второстепененъ продуктъ, чието употебление въ медицината е увеличило неговата важность.

Рибит-в, отъ които главно се произвежда масло, еж хрушалнитъ риби. Черния дробъ на тия животни е извънредно развитъ; тежестьта му мо­же да достигне отъ 25 до 30',, отъ тежестьта на самото животно и отъ него може да извлече до 75'' „ масло. Въ Япония нъкои видове се наричатъ „Абю-ра Заме", което означава риба за масло.

Якулиттз не живъ-ятъ на голъми стада като клупеидитъ-селди или тресковигв, но затова пъкъ се намиратъ изобилно въ всичкит-в морета на зе­мята. Съ маслата отъ черния дробъ на акулата се прави важна търговия и тъхного производство мо­же лесно да се развие.

Маслата отъ мазнини се доставятъ отъ мор­ските млъкопитающи. Морскит-в млъкопитающи и-матъ постоянна температура; ГБ СЖ запазени отъ загубата на калории, която би последвала отъ сто­енето имъ въ водата, чрезъ единъ дебелъ слой тлъста тъкань. помъстена подъ кожата имъ.

Главнит-Б животни, които доставятъ пона-стояшемъ масла отъ мазнини, сж атлантическите ки­тове, които се срещатъ на групи по разнит-в море­та на земното кълбо. Съществвува едно всеобщо-разпространено заблуждение, че китоветъ- живъятъ само въ северните страни, когато, напротивъ, тъ сж разпръснати по малко въ всичкитъ морета. Двъ-френско-норвежки дружества се занимаватъ съ ло-видбата на китоветъ- по крайбрежията на френска екваториална Африка и миналата година направи­ха много сполучлива ловидба.

Кашалотътъ се среща само въ моретата на екваториалната зона. Знае се, че отъ главата на то­ва животно се извлича едно твърде интересно мас­ло, което, като се изтуди, оставя една утайка отъ твърда материя — с п е р м а ц е т ъ , проучена отъ Г-на Ш е в р й о л ъ Отъ кашалота може да се из­кара много голъмо количество масло: предаватъ, че само едно такова животно може да достави 120 бурета по 114 литра масло.

Маслата отъ отпадъцигв сж второстепенни про­дукти отъ индустрията на рибни консерви и извли-чатъ ги отъ главит^з и вътръшноститъна сардините. на тона и ейомгата (лососа). Тия отпадъци не мо-гатъ да се варятъ съ вода и чрезъ пара, защото по тоя начинъ се образуватъ каши, отъ които нищо не може да се извлече ; затова предпочтително е да се изсушаватъ и изчерпятъ чрезъ петролна есенция въ специални уреди, които позволяватъ да

Стр. 18. „Рибарство и Отраслите му" Книжка 7 и 8.

се намали до минимумъ загубата на веществото. Лечебните свойства на морунрвото масло еж

много добре известни, за да има нужда дълго да да се настоява върху т4зхъ. Единъ въпросъ, който е билъ и ще бжде още дълго разискванъ, е въп­росъ за активните елементи, на които това лекар­ство длъжи своите терапевтически (лечебни) ка­чества. Винаги е сжществувалъ стремежътъ да не се държи сметка за самото масло, а да се отдаватъ неговите свойства на чужди вещества. Развитието на познанията ни върху химическото естество на тлъстите киселини на маслата отъ морски живо­тни не позволява да се подържа подобно гледище. Достоверенъ фактъ е, че моруновото маслоепърво-качествена тлъста храна, чиято окисляване се уле­снява отъ това, че то съдържатлицериди отъ тлъсти киселини. Качествата на моруновото масло да слу­жи за храна на дихателните органи могатъ да обя-сняватъ негово ефикасность при изнурителнитъ бо­лести. . •

Най-старото и най-важното употребление на рибените масла се състои въ способа на дъбено-то на мешината. Напоените съ масло кожи се из-лагатъ на въздуха. Маслото се окислява и окисле-нигЪ продукти, които се появятъ, се съединяватъ съ нишките на кожата, като я правятъ да не се подава на гниене. Обработването на кожите съ животинско масло доставя малки и яки мешини ; об­работката става по най-стария познатъ начинъ, кой­то и първобитните племена на Северна Америка познаваха, а и Ескимозите го употребяватъ, за да приготвятъ кожит.е си, които имъ служатъ за на­права на дрехи и обувки.

При всичко, че маслата отъ морски животни притежаватъ най-често йодъ въ големо количество, т4 не еж могли до сега да се употребятъ съ пол­за при живописа. Тия масла не еж изсушителни. Причината на тая особеность не е още добре позната, ала, вероятно, требва да е въ свръска съ различния съставъ на киселините. .За да се дора-зясни тоя въпросъ, ще требва да се предприематъ изследвания, които изглежда, че ще^бждатъ дъл­ги и трудни, обаче това ще бжде най-сигурното средство за разрешаване на задачата за прилага­не рибените масла въ индустрията наживописьта, защото всичките до сега опитвани средства не еж дали освенъ много слаби резултити.

Търговска класификация на масла­та отъ морски животни и странитъ,

които ги произвеждатъ. Масла отъ цъ\пи риби.

Херингъ Норвегия, Шотландия, Изт. Прусия. Менада Източно Крайбрежие на С Америка. Японски Херингъ Япония. Японска Сардина Япония. Индийска Сардина Английска Индия. Разни риби Индо-Китай.

Масла отъ черъ дробъ. \ Норвегия, Шотладия, Ирландия,

Треска • Гренландия, Нова-Земя, Канада, ' Северна Америка, Аляска.

Хрущални риби Япония, Съедин. Щати.

Масла, отъ мазнини. I Сев. и южни полярни страни. Конго и Га-

и ; бонъ, Южна Африка, Мадагаскаръ. Изт. и Китове ^ зап_ К р а й б р . н а ю: Америка.

.Калифорния. Делфини Черно море (Трапезундъ) С. Щати

I Сев. и южни полярни страни. Тюлени, и моржове Балтйско море (шведско-фин-

'ландско крайбрежие.) Каспий­ско море.

Морски крави Австралия, Съединените Щати.

Масла отъ отпадъци. Сардини I Испания, Португалия, Франция. Сйомга (лососъ)-Аляска, Зап. Крайбрежие на Кана-Тонъ и пр. 'да, Тунисъ, Франция (Лориентъ).

Превелъ отъ френски Н. П. И.

Бургаско рибно тържище. (Специална кореспонденция).

Бургасъ 25 Октомври 1923. Въ броя 5 и 6на сп. „Рибарство и отраслите му"

дадохме сведения за наловените количества риба въ Бургаския заливъ за месеците Януари — Май вклю­чително. Сега ще дадемъ сведенията за последните месеци.

Презъ м. Юни т. год. е било наловено и изне­сено на търгъ въ бургаската община следното количе­ство риба: /

Чортани 1021 кгр. Пачури 976 „ Разни 699 „ Леферъ 677 „ Попчета 514 „ Шаранъ 349 „ Илария 346 „ Сафридъ 346 „ -Леврекъ 115 „ Червеноперки 37 „ Бела риба 8 „

Всичко 5088 кгр. Цените на рибата презъ този месецъ е била

както следва: Чортани отъ 10 до 20 лв кгр. Пачури отъ 18 до 32 „ „* ' Леферъ „ 16 до 31 „ „ Попчета „ "9 „ 20 „ „

Презъ м. Юни се отбелязва едно силно нама­ление на риболова. Количество на рибата е 13 пжти по-малко, отколкото е била наловена презъ м. Май: — 5088 кр. презъ Юни срещу 67940 кр. презъ Май.

Наловената риба презъ първото шестмесечие на 1923 въ бургаските води се разпределя по месеци, както следва:'

Книжка 7 и 8. ..Рибарство и отраслите му" Стр. 19.

Януари Февруари Мартъ Априлъ Май Юни

1469 кгр. 4022 „

53439 ., 34262 „ 67940 „

5088 „

всичко 166,220 кгр; Тукъ по доле даваме сведения за наловеното

количество риба въ Бургазъ презъ третото тримесечие до 1923 год. по-отделно за всеки месецъвъ килограми :

Юни Августъ Септември Чортанъ Кефалъ Пачури Сафридъ Шаранъ, Леферъ Илария Попчета Сулка Паламудъ(Чиф' Разни

4648 3763 2034 1369 757 387 259

48 —

га) — 624

9777 7278

— 221 751 — — 171 305 — 720

6186 5584 — 229 103 168 — 781

1329 4380 1349

13,927 19,223 15729 -}- 4380 ч. падам-

Юли 13927 кгр. Августъ 19223 „ Септември 15729 „ + 4380 ч. палам.

Всичко 48,879 кгр.

Месечни Сведения.

За вида, количеството и стойностьта на иало-вената риба и други морски произведения презъ месецъ Май гю общини:

Чирози Блечъ Карагйозъ въ Копарки въ Сардела въ Сафридъ въ

I МЕСЕМВРИЯ Количество

въ броеве 806450 въ крг. 15291

1035 . 4906 3416 3197 '

- II СОЗОПОЛЪ Колич, единична цена

Чирози 427500 бройки 384 °/00

13413 кгр. 11-65 кгр, Блечъ 1886 „ 12'95 „ Сафридъ 3010 „ 7-55 „ Цаца 2001 „ 8—

единична цена 0-80 бролка

12'— кгр. 28.— „ 1 0 . - „ 1 5 . - „

обща стойностъ, 164160-— 157261-— 24421-90 22725-50 16008

Калканъ Леферъ Смаридъ Кефалъ Леврекъ Карагйозъ Разни

124 78 30

4 5

12 890

п

п

п

п

» п

V

III

1087 12-40 5

27-10 25— 23 11

АНХИАЛО

1347-88 967-20 150 — 180-40 125—

8050— 9790—

Сведенията за Анхиало публикувани въ 5 и б на списанието.

Сжщите сведения за м. Юни

I МЕСЕМВРИЯ Чирози 2000 бройки по 800 лв. хиляда Леврекъ 25 кгр. 25 лв. кгр. Кефалъ 20 25 » „ Попчета 100 20 „ „ Презъ този месецъ въ Анхиало и Созополъ не

е била наловена никаква риба.

Сведенията за м. Юлий. I МЕСЕМВРИЯ

цена по 25 лв. кгр. 20 „ 20 „ 15 „

Кефалъ 35 кгр. Попчета 35 „ Сафридъ 30 „ Смариди 20 „ Въ Анхиало е наловено само 95 кгр. Илария

по 30 лв кгр., а въ Созополъ не се е наловило нищо.

За м. Августъ Месемвврия

Леврекъ 80 кгр. 40 лв за кгр. Сафридъ 15 „ 15 » » » Смаридъ 15 „ 10 „ „ „ Въ Анхиало и Созополъ не е било наловена ника­

ква риба. З а м. Септември.

Г МЕСЕМВРИЯ Паламудъ Турукъ Сафридъ Леферъ Скумрия

Паламудъ Циганки Туруци

Илария Цаца Леферъ

6030 чифта по 100 „

125 „ 18 „ 50 бройки

41 СОЗОПОЛЪ 60224 по 7-50

368 „ 3-50 2 „ 33

III АНХИАЛО 46 по 20

1260 „ 8 49-5 „ 35

12 лв чифта 90 „ „ 15 „ „ 20 я „ 2 „ брой

лв бройки .. п

»

'лв кгр п п

п п

Строга „Рибарство и Отраслит-в му" Книжка 7 и 8.

| > С . К Н И Ж Н И Н А . ^ ^ |

1. ПЕНЧО ДРЪНСКИ „Материали по биология­та на скомбрията (ЗсотЬег ЗсотЬег I) въ Черно-море". Списание на Земледел- Изпитателни Инсти­тути вБжлгария. Година II бр. № 5—6 Стр. 373—406.

Г. Дрънски публикува обобщени и системати­зирани данни и материали, който той е събралъ по нашето крайбрежие презъ 1919 — 1922 г. Статията съдържа 1) изследвания върху расовитъ- особен-ности на Черноморската 'скомбрия, 2) Статистичес­ки данни за ловътъ й презъ последнит-Б 20 години 3) Изследвания върху храната и ловътъ на ском­брията въ зависимость отъхидро физическитъ усло­вия на морето (температурата на морската вода, състоянието на морето и пр.) и 4) общи явления при странствуването на скомбрията.

2. В. Т. КОВЯЧЕВЪ „Сладководната ихтиоло-гична фауна на България"

Ярхивъ на Министерството на Земл. и Държ. Имоти Т. 111 — 1922 г.

Книгата на Г. Ковачевъ дава едно общо описа-, ние на риби отъ нашитъ сладки води. За ВСБКИ от-деленъ видъ е посочено: положението му въ система­тиката, народното име, най-важните белези, разпро­странението въ Европа и у насъ, храната, която упо-тръбява, време, презъ което се мръсти, икономиче­ското значение и уредитЪ, съ които се лови. Книга­та е илюстрирана съ 78 рисунки. А. Н.

3. „Морска библиотека" Преди няколко години, действующи и запасни

морски офицери се сгрупираха и формираха Б. Н. М- С.*), който си постави за цель да разбули тайна­та на морето и да покаже на нашия народъ богат­ствата, които могатъ да се добиятъ отъ него.

Чрезъ своето периодично списание „Морска библиотека", Б. Н. М. С. пръсна 'свЪтлина по вси­чки въпроси свързани съ морето.

Ние сме въ течение на далата на Б. Н. М. С. и препоръчваме на нашитъ четци „Морска библи­отека".

Нека „Морска библиотека" и „Рибарство и отраслите му" се четатъ и разпространяватъ навсе-кжде, защото у насъ Т-Б СЖ единствени, който еж. свжрзали своето сжществуване съживота на море­то, а морето е, чрезъ което ние ще имаме свободна търговия, чрезъ него ние ще бждемъ въ постоянни вржзки с цълия свътъ и то е, което дава достатъч­но въздухъ за дишане на ц-влия народ.

Борбитъ на народитъ- еж борби за използване на облагитъ давани отъ моретата.

Б. С.

Изъ ж и в о т а н а Б . Н . М. Сговоръ. ПРОГРАМА

за дейностъта на В. Н. М. Сговоръ презъ пър­вата редовна година.

1) Засилване организацията чрезъ образуване на нови клонове, на пръвъ планъ въ всички насе­лени места по крайбрежието на Дунава; следъ то-

*) Български Народенъ Морски Сговоръ.

ва постепенно въ всички по-важни вжтрешни цен­трове, а отъ тамъ и въ възможно по-вече населени места въ страната.

2) Засилване отделните - клонове чрезъ вербу­ване и записване на нови членове.

3) Образуване на младежки ядра въ всички учебни заведения на тия градове и села, гдето има основани или ще се основатъ клонове отъ Сговора.

4) Образуване на морски и ръчни спортни ядра къмъ всички клонове отъ крайбрежията на морето,-Дунава и голъмитъ вжтреши ръки.

5) Засилване книжовната пропаганда чрезъ пе­чатния органъ на сговора „ М о р с к и с г о в о р ъ " и и чрезъ отдълнитъ брошури отъ „ М о р с к а Б и б ­л и о т е к а " .

6) Засилване на пропагандата чрезъ живото сло­во, като за цельта се ангажиратъ вещи познавачи на разните отрасли по морското дело, както отъ стра­на на Главното Управително Тъло за уреждане на по-голъми обиколки, така и отъ страна на клонопе-тъ за отделни гостувания и четения на беседи въ техния районъ на действие.

7) Засилване на пропагандата чрезъ устройване на-екскурзии по морето, Дунава и вътрешностьта на страната къмъ крайбръжията, като за цельта се из-действуватъ всички възможни облаги и улеснения при пътуването отъ държавата и частните общест­вени учреждения, а сжщо така като се взематъ всич­ки необходими мърки, както отъ Главното Управи­телно Тъло, тъй и отъ клоновете, за да се подкре-пятъ и насърчатъ всички екскурзианти, а главно да имъ се осигури възможностьта да се запознаятъ по отъ близко съ морето, Дунава, крайбръжията имъ, промислите имъ, мореплаването по тъхъ и т. н.

8) Уреждане, както отъ страна на главното Управително Тело, тъй н отъ клоновете на попу­лярни беседи за гражданството и особено за учаща­та се младежъ съ помощьта на свътливи и обикно-венни картини, карти, чертежи, модели, таблици и др.

9) Уреждане на пропаганда чрезъ кинематогра-фически представления изъ морския животъ, изъ об-ластьта на свързанитъ съ морето техника, промисли, индустрии, спортъ и т. н.

10) Издание на албуми отъ морски и Дунавски видове и снимки, независимо отъ разпространението чрезъ пощенски картички на отделни фотографичес-ки снимки и художествения репродукции.

П) Издаване отъ Главното Управително Тъло, съ съдействието на съответните клонове, на осо-бенни албуми на Черноморското и Дунавското ни крайбрежие, снабдени съ необходими етнографичес-ки, исторически, географически, океанографически, статистически и т. н. сведения, бележки, данни, и -обяснения.

12) Изходатайствуване отпечатването отъ дър­жавата на пощенски марки съ видове отъ нашето Черноморско и Дунавско крайбрежие.

13) Основаване, къмъ тия отъ' клоновете чиито бюджети позволяватъ, на читални и библиотеки, снаб­дени съ наша и чужда литература по разните кло­нове на морското дело.

14) Уреждане на конкурсъ отъ страна на Глав­ното Управително Тъло за написване на трудове изъ облатьта на нашата морска история.

(Следва).

Открива се подписка за втората годишнина на списанието „РИБАРСТВО И ОТРАСЛИТЪ МУ", което ше излезе презъ годината въ 10 книжки отъ стария форматъ и размеръ. По технически съображения променя се времето на излизането на списанието: Годината започва отъ 1 априлъ и трае до 31 мартъ. Първата книж­ка отъ втората годишнина ще излезе презъ м. априлъ 1924 г.

Както и по-рано, списанието ше има за главна цель: а ) да даде възможность на рибаригв да се изкажатъ чрезъ своя органъ по всички болни въпроси, б ) да спло­ти рибаригв и рибарските кооперации въ цялата страна, като развие единодушие и единомислие, в ) да държи въ постоянна връзка отдълнитъ наши рибари помежду си и съ производителите или търговците на разни рибарски артикули, т ) да повдиг­не рибаря въ професионално отношение чрезъ запознаване съ всички нововъведения въ областьта на рибарството и консервирането на рибата приложени въ чужбина и у насъ, д ) чрезъ редъ популярни статии да запознае обществото съ рибното стопанство.

Списанието ще даде' на читателите си редъ статии — оригинални и преводни, които да третиратъ горните точки. Освенъ това въ списанието ще има и следните специални отдели : Кореспондеции о т ъ р а з н и рибарски ц е н т р о в е въ страна ­та" чрезъ които ше държи читателигв въ течение на всички новини по рибарството; „Запитвания и о т г о в о р и " , въ които ше се даватъ отговори на всички въпроси, повдигнати отъ нашите рибари, „Рибарски книгописъ въ който ше се даватъ све­дения за нашата и чужда литератури по рибарството.

Г О Д И Ш Е Н Ъ А Б О Н А М Е Н Т Ъ . За вътрещностьта . . . . . . 100 лева. За странство . . . . . . . 200 лева. Цена за отделенъ брой за България . . 15 лева.

Абонамента може да се изплаща на два пжти: при записването 50 лева и следъ получаването на брой 3 — 50 лева.

На настоятелите, а такъвъ може да бжде всЪки, който запиша 10 и повече або­нати, се прави 15 % отстжпка.

Настоятели, които ше еж съгласни да събератъ обявления за списанието, треб­ва да съобшятъ това въ редакцията, която ще имъ изпрати необходимите пълномо­щия. Отъ събраните за обявления суми на пълномщницитъ- се прави 25 % отстъпка.

Отъ абонамента и обявленията не може да се одържа за пощенски разноски.

ЗА ОБЯВЛЕНИЯ ВЪ С П И С А Н И Е Т О СЕ П Л А Щ А : • За еднократна публикация цъ\па страница . . . . 400 лева.

За еднократна публикачия '/а страница . . . 240 лева. За еднократна публикация V* страница . . . 130 лева. Малки обявления за кв. см. 1' — лв. ( За три й повече публикации 10% отстъпка.

ЗАБЕЛЕЖКА: Първата годишнина на списанието ще бжде завършена съ 9 и 10 книжка—двоенъ брой, който ще излезе въ края на м. февруарий.

Отъ редакцията.