1

БИОГРАФИЧЕН РАЗКАЗ ЗА

Проф. д-р арх. СТЕФАН КРУМОВ БОЯДЖИЕВ

(10.08.1920 - 04.03.2013)

1

• Стефан Бояджиев е роден на 10 август 1920 г. в Разград. Това обстоятелство едва ли е оказало някакво влияние върху формирането му

като учен и архитект. Тук той пребивава за много кратко, защото още като бебе родителите му се преместват в София. Вероятно по тази причина този факт е останал неизвестен за историците на града, а даже за местните архитекти и археолози, работещи в неговото поле на изследване.

2 3 Сградата на Френския мъжки колеж "Св.Св.Кирил и Методий"е построена през

1934г. През 1948г. колежът е закрит, сградата е национализирана и дадена на

СУ"Климент Охридски». Днес тук е Математическият факултет на университета.

• От 1927 до 1939 година Стефан учи във френския мъжки колеж «Св. Св.

Кирил и Методий" в София, където завършва пълния курс на обучение.

1 http://naim.bg/bg/content/news/600/857/344/ 2 От блога на Диана Коларова, 03.04.2012: http://dianakolarova.blogspot.com/2012/04/1935_03.html 3 От сайта на СУ «Климен Охридски»: http://www.uni-sofia.bg/index.php/bul/universitet_t/istoriya/simvoli_na_universiteta/arhitektura/sgradite_na_novite_fakulteti

2

Бащата на Стефан е бил обикновен пощенски служител, но прави всичко възможно, за да осигури добро образование за сина си. Това, че френският колеж е с пансион има разбира се съществено значение за семейството.

Ето тези 12 години от неговия живот, проведени във френския колеж, вече имат решаващо значение за израстването му като личност, за развитието на умствения му потенциал, за формирането на съзнанието и мирогледа му, за базовата настройка и отношението към познанието, но най-вече за неговата професионална ориентация, старт, реализация и бъдещо утвърждаване като учен. Отличното знание на френски език е от изключително значение за кариерата на бъдещия учен. Освен това, от 1935г. колежът има класически отдел4, което ще рече, че дава познание за класическите езици. По това време било известно още, че в този колеж децата „получават много солидно образование, гаранция за успешно влизане във Висшите учебни заведения», както и фактът, че в колежа се изучават «основно и поне два западни езика.»5 Всичко това се проектира върху професионалната биография и жизнения път на Бояджиев. Още от самото начало на научната си кариера и до самия край на живота си, той не само следи чуждоезичната литература, но участвува в международни форуми с доклади, публикува в чужди издания;6 работи като научен ръководител в международни изследвания, като например в Международната акция на ЮНЕСКО за спасяване на Картаген - Mission NEK a Cartage; по-конкретно - на археологическо проучване на базиликата в Дамус-ел-Карита, Картаген7; включен е изследовател в 4 Виж Тъпкова-Заимова, Василка и Людмила Генова, «Френските училища в България и

католическата духовна култура (втората половина на ХІХ-ХХ век)»- В: «Католическата духовна

култура и нейното присъствие и влияние в България», Изд. ГЕЯ- ЛИБРИС, София, 1992, с.295-304 5 Виж поста на Крикор Асланян от 18.10.2010 «Mъжки френски колеж “Св. Св.Кирил и Методий”- В: http://stara-sofia.blogspot.com/2010/10/m.html 6 Виж например: - Quelques châteaux historiques en Bulgarie. – In: Actes de la VIIIe Réunion scientifique de l’IBI, Athens, 25-29 avril 1968. Αθιναι, 1968, 225-231; - Certains aspects de l’architecture médiévale bulgare: l’architеcture palatine à Pliska. – IIIe congrès international des études balkaniques et sud-est européennes. Resumes des communications, II. Bucarest, 1974, 349.; - L’Erechtheion à la lumière de nouvelles données. – In: Atti dell XVI congresso di storia dell’architettura (Atene, 29 settembre – 5 ottobre 1969). Roma, 1977, 265-280; - Influences arméniennes dans l’architecture de l’église Ronde de Préslav. – In: G. Ieni, B. Zekiyan (eds.) Atti del Primo Simposio internazionale di arte armena (Bergamo, 28-30 giuno 1975). Venecia, 1978, 35-42.; - Nouvelles données sur l’ossuaire de Bačkovo. – Actes du XVe Congrès International d’études byzantines (Athène – septembre 1976), II, 1. (Βιβλιοθηκη της εν Αθηαις αρχαιολογικης εταιρεια, 92). Athène, 1981, 61-72.; - L’église de Djanavar tépé près de Varna. – In: B. Borkopp, B. Schellwald, L. Theis (eds.) Studien zur byzantinische Kunstgeschichte. Festshrift für Horst Hallesleben, Amsterdam, 1995, 65-71; - Fortress near Matochina, Bulgaria. – In: Sl. Ćurčić, E. Hadjitryphonos (eds.) Secular Medieval XVIII Architecture in the Balkans 1300-1500 and its Preservation. Thessaloniki, 1997, 162-165; - Citadel of Despot Slav. Melnik, Bulgaria. – In: Sl. Ćurčić, E. Hadjitryphonos (eds.) Secular Medieval Architecture in the Balkans 1300-1500 and its Preservation. Thessaloniki, 1997, 200-201; - The Great House. Melnik, Bulgaria. – In: Sl. Ćurčić, E. Hadjitryphonos (eds.) Secular Medieval Architecture in the Balkans 1300-1500 and its Preservation. Thessaloniki, 1997, 258-261; 7 «В изследването на Пуническата цивилизация, водеща страна е Франция. България е сред 9-те държави в света включили се в последната и международна археологическа експедиция под егидата на ЮНЕСКО по проучване на античното наследство на Картаген. Проекта стартира през 1973 г. и към 2011 г. все още е в етап на изпълнение.» -В: «Картагенска_цивилизация» http://bg.wikipedia.org/wiki/

3

международно археологическо проучване на участък от стената на римския горнодунавски лимес, преминаващ край град Пфалхайм (Германия)8 и други. Не по-маловажен е фактът, че благодарение на обучението си в този колеж,9 където се учи богословие, той познава дълбоко християнската религия, католическата и православната църкви, с техните специфики и различия. Знанието на ритуала, на тънкостите в богослужението при двете църкви, го прави не само много добър преподавател в Богословския факултет на Софийски университет „Св. Климент Охридски“, но което е по-важно - незаменим експерт в областта на църковното

строителство и архитектура.10 Това добре личи в многобройните му публикации върху култовата архитектура, като тук можем да акцентираме на неговия блестящ анализ в особено ценната монография за софийската църква „Св. София”, претърпяла вече две издания.11

12 Второ преработено издание на монографията «Раннохристиянски храм "Св. София" - Премъдрост Божия»

• Стефан Бояджиев следва архитектура в Technische Hochshule – Мюнхен (1942-

1943), но прекъсва, за да отбие военната си повинност и участвува във Втората

световна война. • Завършва образованието си по специалност „Архитектура“ (1950) в

Държавната политехника в София (сега Университет по архитектура,

строителство и геодезия), когато е вече на 30 години.

8 Потърси Pfahlheim (Ellwangen, Deutschland) В: „Frontiers of the Roman Empire„ http://whc.unesco.org/en/list/430/; или http://de.wikipedia.org/wiki/Limes_%28Grenzwall%29 9 Колежът е създаден и се поддържа от францисканският католически орден, преподавателите са фрерове – монаси францисканци, в по-голямата си част чужденци – Виж: «Изложение от Димитър Илиев, директор на изповеданията, до Георги Димитров «Относно устройството и дейността на Католическата църква в България, придружено С докладна записка» 9.IV.1948 г. (38) - ЦДА, ф. 147б, оп. 3, а.е. 1639, л. 15-38.Оригинали. Машинопис –В: http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel7t9/f147bop3ae1639list15-38.pdf 10 От многобройните публикации за култовата и църковна архитектура, виж показателните за случая: Бояджиев, Стефан, «Църковната архитектура на българските католици през ХVІ-ХVІІ в.»- В: «Католическата духовна култура и нейното присъствие и влияние в България», Изд. ГЕЯ- ЛИБРИС, София, 1992,с.213-220; Бояджиев, Стефан, «Католическите църкви в София през ХVІІ в.» - В: Сердика

Средец София Том 5, «Културно-историческо наследство на София: Проблеми и перспективи», Издателство за териториално устройство и строителство, София, 2010г., с.249-256 11 Бояджиев, Стефан, Вера-Надежда Динова-Русева и др., «Раннохристиянски храм "Св. София" -

Премъдрост Божия» ИздателствоУИ "Св. Климент Охридски"2009 г; Второ преработено и допълнено двуезично издание на български и английски език ISBN 97895407266; Първото издание е от 1996 г. , ISBN 9540708087 12

http://www.book.store.bg/cgi-bin/pp-page.cgi?p=larger_image&productid=57484&template=2

4

• След спечелен конкурс, още на следващата година става аспирант в

Археологическия институт с музей при БАН (1951-1959), с ръководител доцент

арх. Сава Бобчев.

13 Снимка на доц. арх. Сава Бобчев

Доцент Сава Бобчев става също основен фактор в професионалната биография на Бояджиев. В съдбите на ръководителя и на аспиранта му има някои прилики. Бобчев също започва да следва архитектура в Германия - Висшето техническо училище Шарлотенбург, Берлин, през 1910 година; Също му се налага да прекъсне образованието си през годините на войните - Балканската и Първата световна, и да го довърши едва след десет години, когато е вече на 28 години. Той също, както според нас и арх. Ст. Бояджиев, приживе не е оценен по достойнство, въпреки огромния му принос за историята на архитектурата на страната и столицата ни, и за образованието на стотиците архитекти, възпитаници на Държавната политехника, по-късно ВИАС, а днес УАСГ. Но приликата е най-голяма в тяхната страст към изследователското дирене и науката – и двамата безкрайно обичат работата си, защитават своите идеи и убеждения с темперамент, присъща им е категоричност в твърденията, дързост и полемичност в поведението... Сякаш Стефан Бояджиев е намерил в лицето на Сава Бобчев не само своя научен ръководител, но и своя духовен баща, с когото си позволява нерядко да спори, критикува и опровергава, но когото всячески се старае да надмине... • Стефан Бояджиев защитава през 1959 дисертация на тема „История на

крепостната стена на Сердика“. По повод на приосите на дисертацията, в CV-то на проф.Бояджиев лаконично е написано: «Разработеният от него дисертационен труд е принос в точното датиране на крепостните стени на Сердика, основано на задълбоченото проучване на строителната техника на античното крепостно строителство у нас, потвърдено впоследствие от епиграфски паметник».14 Всъщност, фактите са следните: доц. Бобчев разрешава на аспиранта си да защити тезата си едва след като се появява на бял свят именно въпросният епиграфски паметник - потвърждението за датировката на крепостната стена на Сердика, посочена в дисертацията от Бояджиев.15 Ето какво пише по този въпрос в своя статия в списание «Археология» от годината на защита на дисертацията – 1959 самият Бояджиев: «Въз основа на редица

13 http://arch-art-bg.com/index.php?lng=BG&show=newspaper&art_id=1099&rub_id=rub_all&issue_id=328 14 “CURICULUM VITAE” - Бояджиев, Стефан, «Българската архитектура през VІІ-ХІV в. Том първи

Дохристиянска архитектура», Изд. ТанграТанНакРа ИК, София, 2008, с.14 ISBN: 9789543780426 15 Този факт Бояджиев е споделял лично с автора на тази статия

5

съпоставяния на характерните белези на сердикийската крепост с подобни белези от по-сигурно датирани крепости (Пловдив, Хисаря, Никея и др.) стигнахме до заключение, че първата крепостна стена на Сердика е била изградена по време на Марк Аврелий. Доколко нашето заключение е било правилно се вижда от съдържанието на открития през пролетта на 1957 г. надпис, в който имената на Марк Аврелий и Комод се свързват със строителството на крепостните стени на Сердика.... ...В досегашната литература, третираща този въпрос, се смяташе, че Тракия, бидейки защитена от Стара планина, е преживявала спокойни дни. Въз основа на това, крепостните стени на почти всички градове, с изключение на старите – елинистическите – се датираха от по-късна дата»16 Автори на публикациите по този въпрос, както се разбира от референциите, са именити учени като Г.Кацаров и .... ръководителят на аспиранта - Сава Бобчев17 Надписът, който е открит при Северната порта на Сердика гласи:

На добър час! Най-великите и божествени императори, цезарите Марк Аврелий

Антонин Август, победител на германците, победител на Сарматите, баща на

Отечеството, велик жрец, и Лиций Аврелий Комод Август, победител на

германците, победител на сарматите, дадоха за поддръжка на своята войска

крепостните стени на града на сердите, когато управител на провинция Тракия бе

Азелий Емилиян.

Снимка на идентичен надпис, потвърждаващ датировката на крепостната стена на Сердика бе открит и при Западната порта на Сердика 18 Статията на Бояджиев е богато илюстрирана с негови хипотетични реконструкции на крепостните стени на Сердика І и Сердика ІІ; укрепителни кули от първи до пети

16 Бояджиев, Ст. «Принос към историята на крепостната стена на Сердика» - В: «Археология», 1959, год.І, бр.3-4, стр.35-45 17 Виж бележка №2 под черта в същата статия: Г.Кацаров «Принос към старата история на София», София, 1910, 27; С.Бобчев, «Сердика. Материали за изучаването топографията, устройството и

архитектурата на града», София, 1943, 38 и сл.; С. Бобчев, «Смесената зидария в римските и

ранновизантийските строежи», София 1952, с.20 и 21. 18 Виж: http://sofiamuseum.bg/wp-content/uploads/2012/06/

6

строителни периоди; северната порта от първия строителен период. Тези реконструкции демонстрират уменията на учения да си представя пространствено и да пресъздава точно и убедително научните си твърдения и хипотези. Уместно е да се подчертае, че тези умения му дават редица предимства спрямо неговите колеги – учени дори и днес, при наличието на високи технологии и компютърни програми за 3D възстановки, визуализации и анимации. «Крепостните стени на Сердика. План»

19

19 Същата илюстрация в изданието: Бояджиев,Ст. «Балкански крепости на римската империя» В: Балабанов,Петър, Стефан Бояджиев и Николай Тулешков, «Крепостно строителство по българските

земи»,от Поредица» Българско архитектурно наследтво» на Арх&Арт,2000г, стр.51-112, носи следния обяснителен текст: Обр.34. Сердика І и ІІ (София). План (по С.Бобчев с добавки и поправки на автора).

7

Първи строителен период на северната порта на Сердика І. Реконструкция

Първи строителен период. Изграждане на пояс А. Реконструкция20 • Още от началото на научната си кариера, за период от десет години (1951-1961)

Стефан Бояджиев е проучвател в Службата за защита на паметниците на

културата, преобразувана впоследствие в Национален институт за паметници

на културата (днес НИНКН), където ръководи Секцията по консервация на

антични и средновековни архитектурни паметници.

• От 1970 г. Бояджиев е изследовател в Института по теория и история на

градоустройство и архитектура при БАН21

, където на 57 годишна възраст, през

1977 се хабилитира (старши научен сътрудник ІІ степен) и през 1983г.става

професор (старши научен сътрудник І степен). В ИТИГА – БАН той работи до

пенсионирането си през 1986г.22

20 Илюстрациите са от: Бояджиев, Ст. «Принос към историята на крепостната стена на Сердика» - В: «Археология», 1959, год.І, бр.3-4, стр.35-45 21 След реформите в БАН, от 2010 г. приемникът на ИТИГА – Център по Архитектурознание, влезе в структурата на Институт за изследване на изкуствата при БАН като сектор «Архитектура» 22 Познанството ни със Стефан датира именно от този период, когато след защитата на дисертацията си, в началото на 1974 г. постъпих в ИТИГА (тогава СТИГА).

8

През 1970 година Бояджиев публикува една много интересна и може да се каже сензационна статия : «Едно ново предложение на реконструкция на източната част

на Ерехтейона.»23 На тази тема авторът е изнесъл доклад пред ХVІ международен конгрес по история на архитектурата, състоял се в Атина от 28.ІХ до 5.Х.1969г.24 Ще се опитаме да представим екстраординарната теза на Бояджиев, използвайки автентичният му текст, както и това, което е разказвал за случая. Най-напред той дава общо описание на храма към този момент: «В най-общи черти резултатите от повечето изследвания могат да се обединят в тезата, че посветеният едновременно на няколко божества храм е съдържал три самостоятелни светилища. Най-голямото е било на Атина Палада. То се намирало на източния край на храма и било достъпно чрез една врата отворена в източната стена. Другите две светилища, посветени на Посейдон и Ерехтей и на Бутите (семейство на жреци посветили се на култа на Ерехтей) се простира на 2,40 м. по-ниско ниво от целата на Атина. Това нарушаване на подовото ниво се обяснява с големия наклон на скалистия терен от изток на северозапад. Като разграничител на двете нива е служела една междинна стена, която била съборена, когато езическият храм бил превърнат в християнска църква.»

25 Съвременна фотография на Ерехтейона, от която може да се добие представа за образа на храма и денивелацията на терена. „Двете междинни цели били достъпни чрез т.нар. парастас - напречен вестибюл, представляващ крайното западно помещение на храма. В двата края на парастаса се е издавал по един портик. Неговият седловиден покрив бил пробит от квадратен отвор, през който, според легенда паднала светкавицата, поразила Ерехтейон. В пода на

23 Бояджиев, Ст. «Едно ново предложение на реконструкция на източната част на Ерехтейона.» - В: Музеи и паметници на културата, 1970, №2, с.22-25 24 L’Erechtheion à la lumière de nouvelles données. – In: Atti dell XVI congresso di storia dell’architettura (Atene, 29 settembre – 5 ottobre 1969). Roma, 1977, 265-280 25 http://www.flickr.com/photos/22985619@N02/2206763643/in/photolist-4n1eX2/lightbox/

9

портика, точно под горния отвор сега зее дупка, в която личат следите от тризъбеца на Посейдон. На това място бил издигнат олтар на Зевс всемогъщи. Южният портик представлява малка тераса с плосък покрив, носена от шест статуи, наречени условно „кариатиди”.” Бояджиев пише, че съществуват редица особености, на които не е обръщано внимание, а именно те „хвърлят нова светлина върху първоначалния образ на сградата и допринасят за правилното тълкуване на нейното предназначение и извършвания вътре ритуал”. Според Бояджиев, „цялата източна част на храма е съдържала едно единствено издължено пространство”; „Както се вижда от редица данни, продължава той, източната цела няма същински под. Само две тесни пътеки от мраморни плочи следвали надлъжните стени. Цялата средна част на това странно помещение била заета от естествена скала”...”Ерехтейонът, подобно на всички класически гръцки храмове не е имал отвори по стените, ограждащи главното светилище. Светлината е прониквала тук през нарочно оставен отвор на покрива, т.нар. опейон.”

„Ерехтейон. Реставрация на интериора”26 „Колкото и странен и необичаен да изглежда, възобновеният от нас архитектурен образ на Ерехтейона се подкрепя от писмени сведения.27 Според тях в този храм

26 Обр. 6 от: Бояджиев, Ст. «Едно ново предложение на реконструкция на източната част на

Ерехтейона.» - В: Музеи и паметници на културата, 1970, №2, с.22-25

10

живеела свещената змия, както е известно в култа на Атина Палада особен дял се пада на хтоничното божество – питона. В нарочно изградения храм свещеното влечуго можело на воля да живее в гънките на естествената скала. Според обредни изисквания змията била привличана в дупката, отваряща се в северния портик. Тогава тя минавала през отвор, пробит в северната стена. Писмени сведения ни позволяват да направим догадки и за украсата на интериора. Имаме основания да смятаме, че една едикула28 е била долепена до източната стена, в която била поставена прочутата дървена статуя на Атина Палада. По стените били изписани свещени сцени, свързани с култа към Атина Палада, Посейдон, Ерехтей и Бутите. В средата на секоса се намирал един Хермес, отчасти закрит от клоните на миртово дърво.” В заключение Бояджиев пише: „Настоящото проучване засяга изключително източната половина на Ерехтейона. Ние се постарахме, казва той, въз основа на нови данни да възстановим първообраза на „класическия” Ерехтейон, т.е. на храма, който атиняните възобновили на мястото на разрушения по време на гръко-персийските войни по-стар храм, посветен на култа на Атина Палада и легендарните владетели Кекропс и Ерехтей”. А ето в допълнение нещо прелюбопитно към тази публикация. Към момента на работата по това изследване, според Стефан Бояджиев, в света съществували над 400 хипотетични реконструкции на Ерехтейона, които не излизали извън рамките на традиционното.29 Когато той изнася доклада си в Атина, оригиналната му теза предизвиква невероятен интерес. Ерехтейонът – без покрив, с единен скален под, храм на змията – покровителка на Атина....всичко това е екстраординарно! И тогава се случва следното: След сутрешните заседания, след обяд конгресмените посещават колективно Атинския Акропол. Там архитект Бояджиев, който беше отличен фотограф30 и винаги ходеше с два фотоапарата – единият за снимки, а вторият за диапозитиви, оставил „дипломатическото” си куфарче31 на една купчина от камъни, а върху него един от фотоапаратите. С другия фотоапарат се втурнал да снима. Когато се върнал, за да смени апаратите, бил неприятно изненадан – фотоапаратът бил на същото място, но го нямало куфарчето под него, наред с цялото му съдържание – всичките лични документи – паспорт, билети и ..... изнесеният доклад!

27 Тук в референции под №12 се казва: Ср. Стойностните надписи на ІХ Притания The Erechtheum, p.482; A. Choisy, Etudes epigraphiques sur l’architecture grecque Paris,1884. 3-e educie, L’Erectheion d’apres les pieces originales de la comptabilite des travaux, p.115 28 Ниша, обрамчена с колони или пиластри и увенчана с фронтон, в която обикновено се поставя статуя. 29 Спомням си до днес легендарният разказ на Стефан. 30 Снимките които правеше му служеха не само за илюстрации, но и като безспорно доказателство в професионалните му изяви и научни спорове. Фотоапаратите му бяха скъпи за времето – „Практика” ми се струва че се казваше марката им. 31 Бяха почнали и у нас да произвеждат куфарчета за документи, които кой знае защо се наричаха «дипломатически».

11

Разстроен, след като разпитал колегите наоколо, Бояджиев се принудил да отиде в посолството на България. Оттам му купили билет и го изпратили „по етапния ред”, както той се изрази, в България, с постановление, че няма право да напуска страната в две годишен срок. Не минали няколко месеца, когато въпросното българско „дипломатическо” куфарче пристигнало от САЩ, върнато на притежателя му от една семейна двойка, делегати на конгреса, с писменото извинение, че „объркали” неговото куфарче с тяхното?! Интересът към доклада е бил наистина сериозен!!! • Пенсионирането през 1986 г. изобщо не се отразява драматично на проф.

Бояджиев. Той продължава да преподава и го прави с удоволствие почти до

края на живота си. В продължение на 23 години, самостоятелно или паралелно

на изследователската си работа, Бояджиев чете лекции по «История на

архитектурата» в редица висши учебни заведения като: Националната

художествена академия «Николай Павлович», Духовната академия (днес

Богословски факултет на СУ «Св.Климент Охридски»), Югозападния

университет в Благоевград и в Нов български университет в София,

Технически университет «Любен Каравелов» в София. Същевременно обучава

докторанти, а също преподава в Курс за архитекти по опазване на паметници на

културата при НИПК (днес НИНКН), съвместно с Центъра за висши науки

Шайо, Париж (известен като Ecole de Chaillot).

Наред с преподавателската дейност, той продължава и усилено да пише – през 2008 година успява да завърши и публикува първи том от капиталния си труд «Българската архитектура през VII - XIV в. Дохристиянска архитектура»

32

За изданието на този труд проф. д.и.н. Тотю Тотев, автор на предговора пише, че «Метафорично може да бъде много сполучливо онасловено, като „Библия на Българската средновековна архитектура". И още, че това е «признание за сериозен научен принос, представен разбираемо и за един сравнително широк кръг читатели, което се полага само на истински и възторжени изследователи на средновековното българско архитектурно наследство, какъвто е проф. арх. Стефан Бояджиев».

32 Бояджиев Стефан, «Българската архитектура през VII - XIV в. Дохристиянска архитектура»

ИздателствоТангра ТанНакРа, София, 2008 год. ISBN9789543780426; http://www.book.store.bg/cgi-bin/catalog.cgi#rating

12

За съжаление, замислените втори и трети том ще останат недовършени. Може да се надяваме, че някой от неговите докторанти ще продължи фундаменталното изследване. •••• През 2010 проф. Стефан Бояджиев е избран е за почетен член на Националния

археологически институт и музей при БАН. През същата година е награден със

златна значка с циркон на Съюза на архитектите в България.

Пак през 2010 година на 5 и 6 ноември, «за да се изрази признателността на българската научна общност към изследователския принос и преподавателските заслуги на проф. Бояджиев, и по повод на 90-годишнината му», Националният археологически институт и музей при Българска академия на науките, Съюзът на архитектите в България, Националната художествена академия, Националният институт за недвижимо културно наследство, Центърът по архитектурознание при БАН, Българският национален комитет на ИКОМОС, Департаментът „История на културата“ на НБУ, Богословският факултет на СУ и Университетът по архитектурата, строителство и геодезия, организират в Централния дом на архитекта в София научна конференция в чест на проф.Бояджиев. На следващата година Археологическият институт при БАН публикува сборник озаглавен «Изследвания в чест на Стефан Бояджиев», в който са представени доклади от конференцията и статии, посветени на юбиляра.

33 Несъмнено това има значение за самия Стефан Бояджиев. Няма по-голяма награда за един учен от показаните от страна на приятели, колеги, ученици и следовници уважение и признателност, които му носят моралното удовлетворение за пълноценен и резултатен професионален живот. Проф.Стефан Бояджиев винаги е бил търсен експерт, съветник, консултант и сътрудник в най-различни проекти. Има свидетелства, че това се случва до последния му жизнен миг. Например, 92-годишният проф. Стефан Бояджиев, през 2012 г. консултира архитект Надя Стаматова при разработване на проекта й за «Експониране на археологически

обект «Римски терми» чрез виртуална, насложена и смесена реалност».34 И това явно му доставя удоволствие!

33 Сборник «Изследвания в чест на Стефан Бояджиев», Издателство: Национален археологически институт и музей - БАН, София, 2011г.ISBN: 9789549472110 34 -„РИМСКИ ТЕРМИ”Предложение за експониране на археологически обект чрез виртуална,

насложена и смесена реалност» – В: http://bg.convdocs.org/docs/index-97153.html

13

Проф. арх. Стефан Бояджиев и д-р арх. Надя Стаматова по време на работа.

Интериорен изглед от виртуалната реконструкция на Римските терми във Варна. Удивително! На неговата възраст той е полезен дори в най-авангардни по отношение на прилаганите технологии изследвания!!! СТЕФАН БОЯДЖИЕВ БЕ ОБРАЗЕЦ ЗА УЧЕН – ПРИСТРАСТЕН КЪМ НАУКАТА, ОТДАДЕН ИЗЦЯЛО НА ИДЕЯТА ЗА ИСТОРИЧЕСКАТА ИСТИНА, ГОТОВ НА ВСИЧКО В ИМЕТО НА ДОКАЗАТЕЛСТВОТО…ИМАШЕ ВЪЗХИТИТЕЛНА ИНТУИЦИЯ, ОТ НЕГО ИЗВИРАШЕ НЕВЕРОЯТНА ЕНЕРГИЯ, ИЗЛЪЧВАШЕ ВДЪХНОВЯВАЩА ЗАРАЗИТЕЛНОСТ В ПРЕСЛЕДВАНЕТО НА НОВО И НОВО ЗНАНИЕ…

НЯМА ДА ГО ЗАБРАВИМ! НЯМА ДА ГО ЗАБРАВЯТ И СЛЕД НАС, ЗАЩОТО ОСТАВИ ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА ДИРЯ - ТРУДОВЕ, ПУБЛИКАЦИИ, УЧЕНИЦИ И СЛЕДОВНИЦИ… ДЪЛБОК ПОКЛОН, УЧИТЕЛЮ! Автор: д-р арх. Добрина Желева-Мартинс

21. 08. 2013г.