“User‐centered design as a key for (re)development”

USER-CENTERED DESIGN AS A KEY FOR (RE)DEVELOPMENT

explore lab 18 Tsveta Ruseva

4257537

Graduation Research Booklet 09 | 2014

The central premise of USER-CENTERED DESIGN is that the best

designed products and services result from understanding the

needs of the people who will use them —Design Council“

User-centered design as a key for (re)developmentTsveta Ruseva [email protected] mentor: Drs. Andre MulderMain mentor: Robert NottrotBuilding Technology Mentor: Ir. Ype CuperusExploreLab 18Delft University of Technology 2014

Colofon

5

Acknowledgements

This research master thesis was developed within the frame of the graduation studio “Explore Lab 18” at the Faculty of Architecture, Urbanism and Building Sciences at the Delft University of Technology. The work described in this thesis could not have been accomplished without the help and support of many people, to all of whom I like to express gratitude. First of all, I would like to thank my research mentor Drs. Andre Mulder for providing constructive criticism and proper guidance during the graduation process. Secondly, I would like to thank my main mentor Robert Nottrot who guided and supported me during the entire graduation and whose help I highly appreciate. He provided me with professional advice, comments and a personal attitude towards my design topic.I would also like to thank my family, friends and fellow students for sharing their opinions on the project from a different angle. I am particularly grateful to my mother and boyfriend for the understanding and support during the entire graduation process and beyond.Additionally, I would like to thank all the people who agreed to participate in the interviews and especially my neighbours without whom the completion of this thesis would not have been possible.

7

Abstract

The graduation project is about a user-centered design as a key for (re)development. The goal of the project is to define a strategy how to redevelop a neglected city centre area in Sofia through a suitable residential architectural design. The design project is based on the theoretical framework set by the research project which is based on the dweller’s living preferences, the current situation of the Housing market and the municipality goals for the area.The project consists of two main parts – research and design. The research is about the city centre dwellers of Sofia and their living preferences and demands and how this can be accomplished in between the boundaries of the municipality urban goals. The research should define a theoretical basis for the architectural design of a residential building.

9

ContentColofon

Acknowledgements

Abstract

Content

Introduction

User-centered design as a key for (re)development Problem statementResearch questionResearch methodsGoal

Methodology

Theoretical framework

Housing market in SofiaPeople’s living preferencesPolicy goals for urban development

Conclusions

Conclusions of the researchReflection on the designHousing Design GuidelinesArchitectural Brief

Bibliography

Figures and pictures

Appendices

Appendix #1 Invitation letterAppendix #2 Interview questions contentAppendix #3 Interviews with dwellersAppendix #4 Interviews with experts

3

5

7

9

10

1113151617

18

24

275177

92

93949598

100

102

104

105106109142

10

Introduction

11

User-centered design as a key for (re)development

The chosen site location is in Sofia, the capital of Bulgaria. The country is in the south-east part of Europe and is a member of the European Union. Sofia is a densely populated city with 1.3 million people. The time of the communist government has left significant traces on the city’s public as well as residential architecture.The chosen site location needs urgently a redevelopment. Most of the people are moving out, the ones still there just can’t afford to move out. At least half of the buildings are left empty in such a bad condition that they are almost falling apart. As an architectural student and a former resident of the researched neighbourhood I decided to do this graduation project because of my sentimental reasons, but also because I believe that its value will have larger social impact. The idea is to involve the residents in the process. The first step is to conduct individual interviews with them in the frame of the research and the second step would be a meeting to present the final project and a discussion of the conclusions. I hope by introducing a new urban and residential concept that the people will become more initiative and cooperative in order to transform the neighbourhood. The goal of the design is a residential building which will cover a neighbourhood area restricted by 4 street, but the overall idea is to set a standard for all plots in this neighbourhood.

12

Pic 1 Pic 2

Pic 3 Pic 4

Pic 6Pic 5

13

Problem statementIn the beginning of the last century, years of poverty and housing shortage the nowadays city centre of Sofia was built. The neighbourhood called “Vuzrajdane” was a home place for refu-gees who were building their own houses[1]. The lack of any urban planning and decent building technology skills have resulted in poor quality of buildings and lack of communal spaces. The low maintenance and the obvious neglection from the owners today have put some of the houses in the municipality list of potentially dangerous build-ings. Consequently people are moving out and are abandoning their property. Some of the owners have already demolished their buildings; others have left them vacant. The vacancy premises the wave of squatters and immigrants who choose the cheap accommodation of this particular neigh-bourhood as their occupation. As a result the level of criminality in the neighbourhood has risen. The available cheap and low quality housing is also creating a possibility of overpopulation of build-ings from families with low financial state which has led the neighbourhood to get bad reputation.Despite all listed problems the area has top loca-tion being part of the city centre. The public trans-port connections are very good, the infrastructure is developed. The neighbourhood has a network of educational buildings starting from a kindergar-ten to a university building. Another advantage is the commercial points – big shopping centre, big supermarket, everyday market and a petrol sta-tion. Realising the bad condition of the neighbourhood and estimating its positive sites small private initi-atives have started planning a new urban concept.

Pic 1Empty plot on “Hristo Botev” street

Pic 2Dangerous self destroying building on “Strandja” street

Pic 3Vacant building in poor condition on “Otec Paisii” street

Pic 4 Vacant building in poor condition on “Otec Paisii” street

Pic 5Overpopulated building on “Strandja” street

Pic 6Occupied building on “Otec Paisii” street

[1] Arch Hristo Genchev, Sofia mislena v prostranstvoto i vremeto (Sofia conceived in space and time), Sofia, EХГ Foun-dation publishers, 2012 (in Bulgarian) p. 253

14

Research question

Research subquestions

15

How do policy goals and dweller’s preferences overlap?How this can be used as base to define a strategy for redevelopment

of a neglected city centre neighbourhood?

• What are the living preferences of the city centre dweller? What are people’s motivations behind choosing to live in the city centre?

• How does the Housing Market in Sofia answer to the needs and lifestyle of the people?

• What are the municipality of Sofia’s plans for the city centre?

16

How do policy goals and dweller’s preferences overlap?How this can be use as base to define a strategy for redevelopment

of a neglected city centre neighbourhood?

research question

research methodology

research goal

dweller’s living preferences

• general meaning of home

• preferences for the city centre as a residential environment

• living preferences

municipality policy goals

• past city centre urban concepts

• future urban ideas

• building laws and regulations

housing market in Sofia

• general characteristics

• demand for city properties

• price range

literature study

interviews with experts

literature study

interviews with dwellers

literature study

interviews with experts

Paper on dweller’s housing preferences based on relevant literature and interview analy-ses which results in

conclusions on the meaning of these preferences for a residential architectural design.

17

Research methodologyThis particular research will be developed in two main phases. The research will start with a literature study on the topic to gain knowledge about its theoretical aspects. Next step will be to conduct interviews among dwellers which prefer city centre as their residential environment and experts with interest in the researched area. The research will be concluded with a summary of the literature study and an interpretation and analysis of the interview results.

Literature study

The literature study is a logical starting point for the research. The main topic about the living pref-erences of the dwellers and the future city devel-opment will be investigated by the use of articles, books, and publications. The goal of the study is to be able to understand the current Housing market in Sofia, to get insight in the new urban concept for the city and to gain theoretical knowledge about the users living preferences.

Interviews with dwellers

The goal of the interviews is to accumulate qual-itative data about the dwellers living preferences and demands from their point of view. Therefore the interviews with the dwellers will be conducted in two slightly different groups. The selected initial target group is formed by people who prefer the city centre as a residential environment. The target group will be divided in two subgroups. The first one contains part of the current residents of the researched area. The second group is composed of people who were unsatisfied with their residential environment and recently moved to the area .

Interviews with experts

Interviews with experts in the researched field will be conducted. The goal is to get an insight in the city policy goals, the current situation of the Housing market and another side point of view. The initial choice of experts is: (1) a person from a real estate management, (2) an university teach-er familiar with the urban development plans of Sofia, (3) the municipality architect responsible for the neighbourhood, (4) a developer with interest in building in this area

Research Goal

The research goal is to get insight in the living preferences of the city centre dweller, the munic-ipality policy goals for future urban development and the Housing market in Sofia. The understand-ing of the changing needs and lifestyle of the peo-ple should help me to develop a range of architec-tural tools needed for my design. The overall result should be an urban and architectural strategy for redevelopment of a neglected city centre neigh-bourhood expressed in a “Housing Design Guide-lines” followed by Architectural Design Brief.

18

Methodology

19

Interviews • qualitative research

Literature Study • collect and analyse articles, books and publications

To be able to get an insight in the dwellers (demand side) point of view interviews will be conducted among 2 different target groups. The first group will be formed by dwellers with preference in city cen-tre residential environment. The second group is determined by experts in different fields with interest in the researched area. The group (dweller’s group) is subdivided in two. Part of the respondents will be currently living in the area and the other part will be formed by people who recently moved in the neighbourhood.

20

Interview questions

Selection criteria

21

Interviews with dwellersSelection criterion for the participants in the interviewsThe interviews will be conducted with fewer people because the goal of the research is more about qualitative data. Therefore the interviewed people will be selected in a way they will be representative for a certain target group. The first two criterion characterising the respondents are: (1) their current residence is in the boundaries of the researched area, (2) their recent residence changed to be in the boundaries of the researched area. The income threshold is used in order to select residents who have (some) choice on the housing market. After selecting people who qualify according to the mentioned criterion next step is to divide the selection in subcategories as to choose a repre-sentative people of different significant groups: • Already home owners • Tenants • Singles • Young couple • Young family with/without children • Family with children • Ageing parents without their children • People who have moved out, but wants to move back in the area (ownership of the prop-erty)

Interview questions content (Appendix 2)The goal of the interviews is to accumulate qual-itative data about the dwellers living experience and conditions and their living quality preferences and demands for the future. The research will therefore try to answer the fol-lowing questions:• What is most important to people when buying/renting a new home and why?• What are participants’ expectations around inter-nal and external living spaces and why?

• What are participants’ expectations around com-fort/ security/ environment performance within homes and why?• What are participants’ expectations from the local area and its amenities?• What are participants’ perceptions of new-build homes?• What is the difference between the perceptions of first-time and experienced buyers of new homes?The interviews will be organized in different topic areas:1. Introduction and general informationFirst the research topic and goal will be introduced and secondly people will be asked to introduce themselves in short. The questions included will be about the age, educational level, income, household composition, current home. 2. Previous dwelling and living environmentThe questions included are about the type of pre-vious dwelling, living conditions and environment and the reason for moving out.3. Current dwellingThe purpose of the category is to gain informa-tion about the housing condition of the current dwelling of the investigated people and how they evaluate it. The questions will give an opportunity of evaluating the current living conditions, ask for the reasons for buying or renting the current dwelling, ask for the price and the way of buying etc. 4. Dwelling and living environment preferences – expectations of homesThe purpose of the category is to gain insight of people expectations of their new homes. The questions included will try to answer the reason why they’re not satisfied with the current condi-tion , how do they expect the space in a future new home to be different from the current home and what are their living demands.

22

Interview questions

Selection criteria

23

Interviews with expertsSelection criterion for the experts

At least four interviews will be conducted with experts in different building construction related fields. The main criterion for selecting particular experts to participate in the research is the pos-sible link between their work and the research neighbourhood or area.

The initial choice of experts who will be invited for an interview is:1. Real estate agent2. University professor familiar with the urban development plans of Sofia3. The municipality architect responsible for the neighbourhood4. Developer with interest in building in this area

When settling on specifically these four profiles there were already particular names in mind.

* The results of the interviews are given in Appendix 4

Interview questions content

The goal of the interviews is to get an insight in the City policy goals and the current situation of the Housing market in Sofia.The questions are specific according to the exper-tise field of the interviewed person.Considering the research topics the following questions divided in two categories are to be answered:

1. What are the characteristics of the Housing mar-ket in Sofia?2. What are the current offers on the market? What is the demand and supply ration?3. What are the characteristics of the current hous-ing stock? What are the age and the condition of the buildings? 4. What are the housing demands of the home buyers? 5. What is the average price range of the proper-ties? How much is the Bulgarian customer ready to pay?6. What does affordable mean for the Bulgarian? Where is the balance between price and quality? 7. Does the supply on the Housing market cover the current housing demand in quantitative and qualitative way?_8. What is the urban historical development of Sofia city centre and specially the researched area - neighbourhood “Vuzrajdane”?9. What are the current municipality urban plans for this area?10. How can the current state of the housing stock in the neighbourhood be evaluated? What are the pros and cons of the area?11. Is there a potential for redevelopment of the area? Whose responsibility is the future develop-ment of the neighbourhood?

24

Theoretical framework

25

Housing market in Sofia

27

In order to get insight into the specifics of the Bulgarian and mostly Sofia’s housing market the analysis is divided in 10 topics. The first part is about the economical situation in Bulgaria and the capital Sofia. The short summary and the statistical data about the economy shows clearly that even though Bulgaria is a full member of the European Union the country is economically far away from the other EU Western members. As a post-socialist country Bulgaria is still struggling with the her-itage left from the communist time, but shows a slow and stable economical growth. The second part is about the homeownership. Part of the local mentality is that most of the people live in owner-occupied homes and like to spend a significant part of their life living in the same place. Therefore the choice for a new home is real-ly important. The next topics provide some statistical data about the existing housing stock in the capital and describe in short the quality of the existing dwell-ings. This part is really important in order to under-stand what the housing market in Sofia currently offers to homebuyers. In addition the two main dwellings categories, the socialist mass housing blocks and the newly built residential blocks are described. Getting to know about the advantag-es and disadvantages of the prevailing types of homes will help to understand how people built their preferences and demands for a future home. Further on some more information about the most substantial components of the market and how it functions are summarised and some pre-dictions about its future development are added as a conclusion.

Housing marketA big part of the graduation research is the analy-sis of the Housing market in Sofia. By understand-ing the components of the housing market and its dynamics I want to answer one of the three main research sub-questions:

How does the Housing Market in Sofia answer to the needs and lifestyle of

the people?

28

Bulgaria Sofia

Population

Unemployment rate

Average monthly salary for 2013

Population growth

Inflation rate

Labour force

Life Expectancy

Urbanisation

7,29 million (Dec-31,2013)

11,8%

790 BGN/404 euro.

-0,81%

0,90%

2.62 million

74,08 years

73,10%

1,3 million (Dec-31,2013)

5,9% much lower than the national average

980 BGN/500 euro (above the national average monthly income)

The considerable immigration from the poorer regions of the countryside to the capital have caused a population growth of Sofia

* Bulgarian Economy Data 2012-2013 [2]

[2] National Statistical Institute, National Employment Agency, CIA World Factbook

29

Sofia

Sofia is on the 15th place in the list with the biggest cities in European Union according to its population of 1.3 million people.[6]

A considerable immigration from the poorer re-gions of the countryside to the capital is observed and there is a higher percentage of urbanization. Therefore there is a considerable population growth in Sofia, whereas the population growth of the country is negative.The unemployment rate in Sofia is significantly lower than the average for the country - 5.9%, and is among the lowest in the European Union. The average monthly salary in Sofia which is around € 500 is above the national average monthly in-come.

Economy factorsThe Bulgarian economy

A positive economic growth in the country has been observed in the last year. This has been in line with the general trend in the EU which is the biggest and most important business partner of the country. A slower increase in the economic ac-tivity was observed in 2013 and a stronger growth is expected till the end of 2014 and in 2015. The real GDP growth of the country was 1.5% in 2013 which is considered as insufficient in order to compensate the retardation of the Bulgarian econ-omy compared to the average economic situation of the EU countries. The expectations are that the GDP percentage will increase its number in 2014 and 2015.[3]

The average monthly salary has slowed its upward trend and remains the lowest among the member states of the European Union.[4]

The increased unemployment rate has reached 11.8% in the end of 2013 which is disturbingly high considering also the fact that the youth unemployment rate has hit 28.5% in November 2013. [5]

In general Bulgaria remains a considerably at-tractive outsourcing destination for international companies thanks to the current financial stability and lower average salaries compared to the rest of the Central and West European countries and the developed countries around the globe. The low corporate and personal income taxes of only 10% are also seen as a big advantage. Even though there is a tendency of decreased direct foreign investments. This is seen as a result of factors like ineffective bureaucracy, lengthy administrative processes and corruption which are the main de-terrents to foreign investors.

[3] Valeri Leviev, Deyan Nikolov, Pazarut na jilishta v Bulgaria Q1 2014 (Housing market in Bulgaria Q1 2014), PDF file, Elta real estate consultants, Sofia 2014 (in Bulgarian) p.1

[4] Todor Davidkov, Sredna rabotna zaplata (Average montly salary)(online), Available: http://www.nsi.bg/bg/content/11857/метаданни/средна-работна-заплата-–-национално-ниво-статистически-райони-област, (Ac-cessed 23.05.2014), (in Bulgarian) [5] J. Gueron, D. Toteva, Ts. Kostova, Employment and unem-ployment - annual data 2013, National Statistical Institute, PDF file, Education and Science inc. Co., p. 103

[6] Prebroyavane 2011, (Census 2011), PDF file, (online), Available: www.nsi.bg/census2011 (Accessed 15.03.2014), (in Bulgarian) p.2

30

* The overcrowding rate[7] is defined as the percentage of the

population living in an overcrowded household. A person is consid-

ered as living in an overcrowded household if the household does

not have at its disposal a minimum number of rooms equal to:

• one room for the household;

• one room per couple in the household;

• one room for each single person aged 18 or more;

• one room per pair of single people of the same gender

between 12 and 17 years of age;

• one room for each single person between 12 and 17 years

of age and not included in the previous category;

• one room per pair of children under 12 years of age.

96 %96 %96% of the population lives in an owned home

47% of the dwellings are overpopulated*

96 %50% of the people live in houses

50%of the people live in apartments

53% of the young peoplebetween 25 and 34-year old still live with their parents

96 %

Fig 1

[7] Eurostat, http://epp.eurostat.ec.europa.eu/statistics_explained/index.php/Glossary:Overcrowding_rate (Accessed 21.10.2014)

31

Homeownership situationOne determinant characteristics of the Housing market in Bulgaria is the fact that most of the people live in an owner-occupied home. The rate of home ownership has always been high. 96% of the population lives in an owned home. Only 4% of the Bulgarians live as tenants. The main prob-lem is that 47% of the dwellings are overpopulat-ed. The statistics report that half of the people live in apartments and the other half in houses.[8]

Owning a home is almost a must according to the Bulgarian mentality. Young people tend to share the parents home until they get a family or even after that. 53% of the young people between 25 and 34-year old still live with their parents[9].There are quite some people that have spent all their life in the home where they were born. The financial inability to buy independent home has forced different generations to share a house or even an apartment. In some other situations the parents feel obligated to buy a home for the young fam-ily so their children would be released from the burden of paying a monthly rent. Another typical feature of the Bulgarian mentality is the attempt to earn and own as much as possible in order to bequeath it to their children and grandchildren. Therefore almost everybody has its own home received either as a gift or inheritance. This “tradi-tion” explains the incredibly high home ownership rate regardless of the average low income and meager economic growth.

[8] Eurostat, (online) Available: http://epp.eurostat.ec.eu-ropa.eu/statistics_explained/index.php/Housing_statistics/bg (Accessed 21.05.2014)


32

So�a

population

ethnic groups

ageeducation

employment

housing stock

industry

of the So�aresidents

de�ne themselves as

Bulgarians



Roma



Turkish



others

universitydegree

high-schoolgraduate

primary schooldiploma

never �nishedprimary school

illiterate

* all data is from the census in 2011 by National statistical institute Bulgaria

economicallyactive people

employment rate unemploymentrate

96 % 1.5 % 0.6 % 1.9 %

37 % 43 % 9 % 10 %

0.4 %

= 100000 people

1.3 million

16.4 %

72 % 8 %66 %

70 %15 - 64

0 - 14

> 64 17 %

13 %607473 dwellings which are 15.6 % of the whole housing stock

2.6 people per dwelling

= 100000 units

40 % of the dwellings are located in mass housing blocks

96.6 %

97.1 %of the dwellings

have toilet insideof the dwellings have bathroom

inside

of the dwellings have computer

& internet connection

63 %

16.7 %of the country industry is located in So�a

So�a

population

ethnic groups

ageeducation

employment

housing stock

industry



Bulgarians



Roma



Turkish



others

universitydegree

high-schoolgraduate

primary schooldiploma

never �nishedprimary school

illiterate

* all data is from the census in 2011 by National statistical institute Bulgaria

economicallyactive people

employment rate unemploymentrate

96 % 1.5 % 0.6 % 1.9 %

37 % 43 % 9 % 10 %

0.4 %

= 100000 people

1.3 million

16.4 %

72 % 8 %66 %

70 %15 - 64

0 - 14

> 64 17 %

13 %607473 dwellings which are 15.6 % of the whole housing stock

2.6 people per dwelling

= 100000 units

40 % of the dwellings are located in mass housing blocks

96.6 %

97.1 %of the dwellings

have toilet insideof the dwellings have bathroom

inside

of the dwellings have computer

& internet connection

63 %

16.7 %of the country industry is located in So�a

Fig 2

33

Fig 3The two-room and the three-room apartment types are defining the biggest share of the existing housing market. One-space apartments (studios) have also a crucial role.

Existing housing stockThe statistical data determines Sofia as a city where the quality of living is higher than the average in the country concerning the durable goods which are present in the homes and the fact that two thirds of all dwellings have personal computer and internet connection available. Regarding the typology of the residential building 40% of the dwellings are located in socialist mass housing blocks, 55% of the people live in residential blocks and the rest 5% inhabit an urban house. The residential density is 2.6 people per dwelling which is above the average for the European Union. [11]

250000

300000

200000

250000

Studio apartment

150000

Two‐room apartment

Three‐room apartment

Four‐room apartment

50000

100000Five‐room apartment

Six‐ and more room dwelling

0

50000

2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 20122004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012

Existing housing stock in numbers

Sofia is the biggest city and the capital of Bulgaria and has a population of 1.3 million people which is 16.4% of the whole population of the country.On its territory there are 607 473 dwellings. They constitute around 16% of the whole housing stock in Bulgaria. Over the past 10 years the number of dwellings has increased by 91,866 or 17.8%. The average floor area of a home in the capital is 80.6 square meters. According to the data of the national census in 2011 nearly one third of the homes have an average of 66 square meters floor area and every fourth house has an average of about 82 square meters. 2.3% of the housing stock is composed by the exception of homes with an average floor area of more than 400 square meters. [10]

[10]Prebroyavane 2011, (Census 2011), PDF file, (online), Available: www.nsi.bg/census2011 (Accessed 15.03.2014), (in Bulgarian), p. 9


34

60 %old

40 %new

100% of the mass housing blocks need urgent renovation

Some of the old buildings in the city centre are even dangerous

* 90% of the existing old building stock awaits either demolition or urgent renovation

Pic 7 Pic 8

Pic 9 Pic 10

35

[12] Prebroyavane 2011, (Census 2011), PDF file, (online), Available: www.nsi.bg/census2011 (Accessed 15.03.2014), (in Bulgarian), p. 40[13]Sofijski imoti, Edropanelnoto stroitelstvo – predimstva i nedostatuci (Large-scale prefabricated constructions – advantages and disadvantages), (online), Available: http://www.imotibg.com/static/7012/ (Accessed 16.04.2014), (in Bulgarian)

Quality of the existing housing stockneighbourhoods are generally characterized with an overload and dilapidation of the public space, poor condition of the buildings, limited housing typologies and a little interaction with other parts of the city. The defects of the prefabricated con-crete elements buildings are consequence also of the low quality construction. The low quality of the nested materials, their underestimated architectural and maintenance value expands the problems even more. The condition of those build-ings is even worse than the condition of older buildings, constructed according to the traditional building systems. Regardless of all weaknesses of the communist mass housing these buildings mark a certain peri-od of economic growth in Bulgaria. A fast answer to the emergent housing question was needed at this time. The insufficient outcome was caused by the conflict between the living necessities and the possibility of realizing them. Now in the 21st century the post-communist mass housing stock is in state of physical, moral and last but not the least in social retrogression. There-fore an urgent modernization and renovation of the buildings and the surrounding urban area is needed. The rest of the old housing stock is unfortunate-ly not in a much better condition. The general problem is basically the same and is neglect. The buildings are left vacant without any maintenance which leads to self-destruction. Even buildings which are part of the valuable architectural her-itage of Sofia have met the same fate. All these buildings need to be entirely renovated and some of them even reconstructed.

Probably one of the most considerable compo-nents of the Housing market in Sofia is the exist-ing housing stock, therefore its ingredients needs to be unravel as to gain insight into the dynamics of the Housing market. The quality of the present dwellings defines the home experience of the residents which forms their opinion about a future dwelling. One of the main characteristics that define the quality of the existing housing stock in Sofia is the age of the buildings. At least 60% of the residential buildings can be considered as old (built before 1990s).[12] The mass housing blocks are a consider-able part of the old housing stock. Therefore they have a huge influence on the quality of the hous-ing market considering the fact that 200,579 [13] of all dwellings in Sofia are located in these pre-fabri-cated concrete blocks. In years of enormous housing shortage suburbs were built in an immense scale and in a fast tem-po resulting most of the time in poor quality of building and public space. The rapid transforma-tion from communist to capitalist political sys-tem resulted in the neglect of public space and buildings. The sudden lack of state control and the natural sense of irresponsibility among the soci-ety were the main “ingredients” of this negative change.The mass housing units in Sofia represent 40 percent of the total housing stock in the capital. Consequently the quality and the esthetics of the prefabricated panel blocks have a strong impact on the everyday life of the people including also the people who don’t inhabit these blocks. The “expiration date” of the concrete buildings was set on 50 years. Some of them are being occupied for about the same period without any essential reno-vations. But the main problem is rooted not in the exact age of the buildings; the blocks which were built years later are in the same bad condition or even worse. The problems of the mass housing

36

Pic 11

Pic 12

37

Socialist mass housing blocks - quality of the living space

Some of the characteristics of the floor layout can be criticized. Firstly the lack of flexibility as a con-sequence of the big-scale prefabricated concrete element technology leads up to impossibility of satisfying the living demands of the inhabitants. Secondly there are not enough communal spaces and no private garage spaces either on an under-ground level or ground level.

The spatial structure of the buildings varies from simplified compositions of parallel rectangular volumes to complicated shapes in specific urban grid. The free shaped volumes are hard to organize and have some negative effects. The overlapping of volumes results in unacceptable proximity of rooms from different apartments or unwanted blockade of the natural sun light.

Socialist mass housing blocks are a huge part of the Bulgarian dweller experience. Almost all of the people who are currently living in one of these blocks express the preference for a future home out of the blocks. The people are fully aware of the specifics of their dwellings and are not satisfied with the present quality of their homes. Unfortu-nately the construction scheme and condition of the buildings don’t allow alterations and a lot of improvements of the quality of living.

The dwellings in the Socialist mass housing blocks are an overwhelming percentage of the whole present housing stock in Sofia. Therefore they have a big influence on people’s home experience. Even though these residential blocks have a lot of disadvantages they possess also some advantag-es. The floor plan layout of the mass housing build-ings is thoroughly designed. The dwellings are separated in two zones - “day zone” and “night zone” (or “common spaces” and “private spaces”). This is a traditional approach in functional design of apartment structures correspondent to the living habits of the average Bulgarian family. Every building is compounded by at least 3 re-peating units. Usually two or three dwellings are designed per floor in the middle unit – two three-room apartments and one one-room apartment or just three two-room apartments. End units have bigger floor area than the middle ones so the apartments have separate dining room. The options for the layout are two – either two three-room apartments or three apartments (one one-room, one two-room and one three-room). In reality there are more combinations of different dwelling types in one floor layout. The existing restrictions about the size of the dwelling set in the period of the mass housing production before 1989 didn’t allow any bigger apartments. In general prevailing number have small in size dwellings like one-room and two-room apart-ments.

Pic 11Layout of the most used pre-fab construction system Bs VIII Sf

Pic 12

First Bulgarian large-scale panel building layout

38

Pic 13

Pic 14

39

Newly built residential blocks - quality of the living space

New constructions allow much more freedom and flexibility in the way people live. Therefore people prefer to find their new home in a newly built block. As follows is a short explanation of the layout of the newly built residential buildings which is provided as to present what is the best that the Housing market can offer today.

Most of the newly built residential buildings in Sofia have been built in a dense urban context. The construction plots are usually situated between three other plots and are facing a street. The distance to the other plots is the closest possible according to the building regulations. The ground level of the blocks contains non residential functions like offices or shops. The parking for the inhabitants of the building as well as their private storage space is solved on an underground level. Most of the newly built residential blocks have 5 to 7 residential levels with 5-6 apartments per level. The designed apartments are mostly with one or two bedrooms and open plan of the main living space. There is a similarity between the different floor plan levels but also an attempt of creating diversity in the floor plans and apartment types. The most common load bearing construction is a concrete construction done on site. All external walls are thermally insulated and the finish façade material is usually plaster accomplished in different colors.

Pic 13Floor plan layout of a newly built residential block in “Manastirski livadi” neighbourhood - second level

Pic 14Floor plan layout of a newly built residential block in “Borovo” neighbourhood - second level

40

10 %

37 %12 %

41 %

before 30 years

before 40 years

before 50 years

after 50 years

Age for getting mortgage loan

Pre�ered mortgage loans

up to 10000 euro

up to 25000 euro

up to 50000 euro

above 50000 euro

5 %20 %

25 %

50 %

Pre�ered types of apartments

studio apartment

two-room apartment

three-room apartment

four- and more-room apartment

7 %18 %

35 %

40 %

Pre�ered area of the dwellings

up to 60m²

up to 90m²

up to 120m²

over 120m²

10 %

37 %12 %

41 %

10 %

37 %12 %

41 %

before 30 years

before 40 years

before 50 years

after 50 years

Age for getting mortgage loan

Pre�ered mortgage loans

up to 10000 euro

up to 25000 euro

up to 50000 euro

above 50000 euro

5 %20 %

25 %

50 %

Pre�ered area of the dwellings

up to 60m²

up to 90m²

up to 120m²

over 120m²

10 %

37 %12 %

41 %

Pre�ered types of apartments

studio apartment

two-room apartment

three-room apartment

four- and more-room apartment

7 %18 %

35 %

40 %Fig 4 Fig 5

Fig 6 Fig 7

41

The trend of buying a residential property on an early construction stage has almost disappeared in the last years, but is coming back slightly. The buyers are more focused on properties with an “added value” like extra green spaces, good sur-rounding infrastructure, and the presence of enough parking spaces.

The presented donut chart statistics gives an over-view of the current profile of the buyers, mortgage loans and type of dwelling on demand. If the profile of the current real estate buyers is traced young couple or young families are dominating the market as first-home buyers. People prefer to take relatively lower loans up to 25 000 euro which is also based on the lower average income in Bul-garia compared to the EU countries. Consequently the most desired dwellings are in the middle-price and middle-size range.

Current profile of the buyers, mortgage loans and type of dwelling on demand

Fig 4The chart is showing the age on which people decide to take a mortgage loan. With just a few more percent the people between 30 and 40 years old have the biggest share.

Fig 5The preferred dwelling types are two-room and three-room apartments which are also the most offered on the housing market.

Fig 6In the last year people tend to take mortgage loans again after a period of uncertainty. The chart is showing the per-centage of different loans given.

Fig 7The most preferred dwellings are basically two sizes – the ones up to 60m² and up to 90m².

In the last 5 years the housing market in Bulgar-ia has suffered a recession and almost reached the bottom.[14] Currently there is an evidence of a gradual increase in the interest in residential properties. In Sofia the annual decline of the dwellings’ prices for the last year has been only of 3%. A growth in the sales deals has been observed during the whole year whereas almost 5% more real estate deals have been concluded.[15] The housing market still has more to offer than the demand is. This is a consequence of the unstable economical situa-tion and the high interest of the mortgage loans, which discourages new potential buyers. The fact that real estate prices have kept stable, has lead to some positive changes on the market. There is an increase of the number of new mort-gage loans which is based on the lower prices and the better loan conditions including lower inter-est. [16] An interest in residential properties seen as an “investment value” is observed. A part of the real estate deals is about dwellings which are bought with the intention of renting.

[14] [15] [16] Valeri Leviev, Deyan Nikolov, Pazarut na jilishta v Bulgaria Q1 2014 (Housing market in Bulgaria Q1 2014), PDF file, Elta real estate consultants, Sofia 2014 (online), Available: http://www.eltaconsult.com/bg/wp-content/up-loads/2014/02/bulgaria_residential_report_q1-2014-bg-v2.pdf (in Bulgarian) p.2-4

42

350

291300

350

235261

250

186199 181

164

174

150

200

132

76

100

0

50

02004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Completed new buildings built in So�a

Fig 8

43

[17] Nacionalen registur za novo stroitelstvo i rekonstrukcii, (National registry for new constructions and reconstructions) PDF file, (online), Available: http://www.bcc.bg/ (Accessed 15.05.2014), (in Bulgarian), p. 5

[18] Valeri Leviev, Deyan Nikolov, Pazarut na jilishta v Bulgaria Q1 2014 (Housing market in Bulgaria Q1 2014), PDF file, Elta real estate consultants, Sofia 2014 (online), Available: http://www.eltaconsult.com/bg/wp-content/uploads/2014/02/bul-garia_residential_report_q1-2014-bg-v2.pdf (in Bulgarian) p.5

The number of the new constructions in Sofia is decreasing. Even though the number of residen-tial buildings started to be built in 2013 has de-clined with 30% the living area as square meters is reduced only by 7,8%. [17]

There is a positive trend for new constructions which is defined by the number of building per-mits given during the year. This shows a certain sign that investors and developers have confi-dence in the housing market and trust in increas-ing demand and stable prices.

In 2014 the economical levels are more stable which gives more certainty. The financial institu-tions are offering better interest rates for the mort-gage loans and the prices of the dwellings are the most affordable since the last 8 years.[18]

There are basically two types of buyers which are active in the moment. The ones that have a need for an own home. They search for affordable housing without higher demands. The other type is middle and high-class buyers, which have more preferences about the living quality and are ready to pay for it. They are in a search of the best quali-ty/price ratio.

Construction rates - number of newly built dwellings

Fig 8The linear graph is showing the number of new buildings built in Sofia in the period between 2004 and 2014. There is a clear peak in the years 2007 and 2008 just before the economical crisis. Since then there is a constant decrease in the investment in the building market.

44

1500

2000

2500

3000

3500

4000

20132012201120102009200820072006200520040

500

1000

Newly built dwellings according to the number of rooms

six and more-rooms�ve-roomsfour-roomsthree-roomstwo-roomsstudio

160000

180000

120000

140000

80000

100000 living space

auxiliary space

kitchen space

40000

60000

kitchen space

0

20000

2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013

Newly built residential gross area in m²

Fig 9

Fig 10

45

Demand & Supply on the housing market

Supply

There has been a 5.2% decline of the number of newly built dwellings in Sofia for 2013 compared to 2012 according to the data from the National Statistical Institute [19]. But regarding the newly built living space, the decline has been only 3.7%. Currently there are some clear signs of positive development. There are more than 20% new constructions which have been started during this year and a lot projects that have received their building permit [20]. These numbers are a good sign for the confidence that investors and developers have in the market and their expectations that the demand for residential properties will increase in the coming year. The future predictions state that along with the increased dwellings’ demand the prices will stop the downward trend and will even begin to increase.

Demand

The increase in sale deals concluded in 2013 pro-vides a clear signal that the demand for residential properties will continue to rise. This assumption has been based on the fact that the prices of the dwellings in 2014 have been the most affordable for the past 10 years and the financial institutions have started to offer better mortgage loan con-ditions and even possible renegotiation of the existing loans.The improved economic conditions of the Euro-pean Union encourage foreign investments in the country which helps Bulgaria to lessen the level of economical uncertainty. All this evokes fresh in-vestments in the residential market. There is a big share of the housing market formed by residential properties bought as an investment for rental purposes.

Fig 9The two-room and three-room apartments with an area of 60m² to 80m² and 80m² to 120m² are dominating the hous-ing market.

Fig 10The ration between the main living space (living room and bedrooms) and auxiliary spaces (bathroom, toilet, storage space and hallways) is in favour for the living space, even though a light difference is noticeable in the last 3 years - the living area is getting smaller when the rest is stable.

[19] National Statistical Institute, PDF file, (online) Available: http://www.nsi.bg/sites/default/files/files/pressreleases/New_Dwellings2014q2_AV173VV.pdf, (Accessed 21.05.2014), (in Bulgarian), p. 1

[20] Nacionalen registur za novo stroitelstvo i rekonstrukcii, (National registry for new constructions and reconstructions) PDF file, (online), Available: http://www.bcc.bg/ (Accessed 15.05.2014), (in Bulgarian), p. 6

46

2500

2000

1500

500

1000

0

Average prices per m² in BGN of the dwellings in So�a

Fig 11

47

Prices on the marketThere is a growing demand in the mid price range homes – up to €70 000 and a constant demand and deficient offering in the low-priced housing – between €25 000 and €45 000.[21]

Lately there is a growing interest in favour of more qualitative newly built buildings.

According to the National Statistical Institute the average market prices of the residential properties in Sofia have decreased by around 1,5% on an an-nual basis in year 2013. The common market trend has been the slower decline rate and the gradual stabilisation of the property prices.[22]

Consequently the reaction of the construction developers has been the end of the declining ten-dency of the prices. The new bids for new projects have been stabilised. The proffered price range for middle and high quality residential properties on the housing market in Sofia is €800 - €1200 euro per square meter (excl. VAT). [23]

The selling prices vary a lot depending on the exact location, the quality of the construction and nested materials, the finish materials and the exist-ing infrastructure of the building.The presence of public amenities also has influ-ence. The development of the metro lines has the greatest impact on the prices recently. The proper-ties along the two lines have become more attrac-tive and accordingly expensive – in the range of €700 to €900 per square meter.

The average rental prices in Sofia vary between €3,5 and €6.5 per square meter per month de-pending on the location of the dwelling and the presence and quality of the furnishing. The de-mand for rental apartments in Sofia is still high because the capital has always been a main desti-nation for migrants from the countryside. The city is a logical choice due to the lower unemployment rate and higher average salary. [24]

Fig 11The graph is showing the fluctuation of the market prices of the dwellings in Sofia. In the period between 1993 and 1996 the prices are below 30 levs per sq.m. In 1997 together with a change of the political system from socialist to democratic a huge increase of the prices is observed. In the period from 2003 to 2008 there is a constant growth of the prices with its peak in 2008. 2009 and 2010 there is an extreme decrease. Since 2010 the prices on the housing market has been stable. The stabilised prices have positive influence on the market like increasing the number of new mortgage loans in com-

parison to the previous years.

[21] [22] [23] Valeri Leviev, Deyan Nikolov, Pazarut na jilishta v Bulgaria Q1 2014 (Housing market in Bulgaria Q1 2014), PDF file, Elta real estate consultants, Sofia 2014 (in Bulgarian) p.8-9

49

Future predictionsThe potential home-buyers in Bulgaria nowadays have been more focused on better living condi-tions. Therefore they have developed higher de-mands on features such as quality of life, friendly neighbourhood environment, easy parking access, large outdoor spaces, enough greenery etc. Consequently a simple conclusion can be made: the housing market is now open to new attractive competitive residential designs which are able to provide facilities corresponding to the housing needs and preferences of the future residents.

Future predictions for the development of the Housing market in Sofia are the conclusion part of the section. There is a huge potential for growth in the de-mand for residential properties in the near future. This is one of the main outcomes from the analysis of the housing market in Sofia. The reason is rout-ed in the present condition of the existing housing stock. 60% of the current dwellings are “old” (built in the 60s and 70s), in bad condition and poorly maintained. A big part of the existing dwellings and namely the mass housing blocks were built with a life expectancy of 50 years. The initial con-cept of the mass housing presents a low average living area per person and small size apartments which is in a contradiction to the present living preferences of the people.

In general the main trend is showing stable sale and rental prices and a constant slow increase in the demand which can be taken as a premise that the housing market is going into an optimistic direction. The data indicates a tendency toward a demand for larger and more spacious apartments in human scale buildings. This encourages the development of higher quality projects which im-ply the preferred amenities and are able to meet market requirements in a better way.

The main threat for the market remains the dete-riorating socio-economic environment and the rising unemployment rate. An important positive outcome of the intensified competition on the building market in the recent years has been the improved quality of the housing and the promo-tion of various incentives for the buyers. However in the last year real estate agencies and develop-ers have become less willing to offer substantial price discount on residential properties.

51

People's living preferences

53

Content:

1. Characteristics of the chosen participants and their previous dwelling experience2. Living spaces3. Storage and utility needs4. Comfort and wellbeing5. Outdoor space6. Living environment

People's living preferencesWhat people need and expect from their homes in the city centre of Sofia, Bulgar-ia?

This research is a part of a graduation project with topic “User-centered design as a key for (re)devel-opment”. The design goal of the graduation thesis is an urban concept for redevelopment of an old city centre neighbourhood and a residential build-ing design within this urban context.During the literature research on the topic it appeared evident that big part of the housing policy of most of the European countries is to do a research on the Housing preferences of the local dwellers. The gained knowledge helped in framing the content of the questions for the interviews. Unfortunately there hasn’t been any governmental or private initiative for developing a similar research about the Bulgarian housing preferences and demands. In this context the following research can be seen as a progressive work that might set new standards for residential development. The research looks at the living pref-erences and expectations dwellers have for their homes and how they use the space in their homes. A qualitative approach was selected in order to gain insight and detail on the experiences of the Bulgarian householders. 10 individual interviews (Appendix 3) were conducted with people who are either living in the chosen city centre neigh-bourhood, owning a property there or recently moved in the area.

An invitation letter (Appendix 1) explaining the purpose and the general content of the interview was prepared and distributed in advance. The rea-son was to introduce the topic to the participant so they can compile some thoughts on the subject and clarify their preferences.

54

1. Characteristics of the chosen partici-pants and their previous dwelling experience

Key findings

The people who participated in the interviews are:• covering most of the target groups • either young or old • highly educated • currently employed • average monthly incomeInterviewee’s current living situation:• currently live or own a property in the neighbourhood • some live there since being born • want to change the current dwelling • most common reason for the change - the quality of the dwelling

1.1. Personal characteristics

10 personal interviews are conducted during the research. Participants are separated in 6 household com-position groups. There are 2 young couples that live together, one young couple which would like to live together soon, 3 people above 60 year old that live alone, 2 single people who live with flat mates, a family living with its children and a family living without its children.Interviewees can be divided in two big age groups. Half of the people is aged between 26-32 and the other half is between 52 and 63 year-old. Almost all of the participants have a university degree education with one exception; a 28 year-old man who possesses high school education. All of them are currently employed and estimate their monthly income as an average for the capital.

1.2. Living situation

There are three different types of relation of par-ticipants to the selected neighbourhood. The first group which is a half of all interviewees is built up from people who currently live in the same neighbourhood. There are 3 examples of people who only own a property there and 2 examples of people who see the area as a possible future residential environment. Six of the participants live in an apartment and the rest own a two storey high house with a com-mercial first level. Concerning the period spent in the current dwelling participants are divided in three groups. 3 people have lived all their life in the same home, 3 of the interviewees live in their current homes for more than 10 years and the last 4 live in the present dwelling for around a year. A bit more than half of the participants (6) own the dwelling they live in and all the rest are just tenants in their homes. There are two main rea-sons which determine participant’s choice of a neighbourhood. 6 of the interviewees like the central location of the

55

neighbourhood and the others have inherited a property there. 80% of the participants would like to change the present dwelling due to its age and low quality. Their opinion is that an interior renovation would not solve the problems.

1.3. Previous living situation

Most of the participants have a history of living in or close to the city centre. There are only 2 people who are exception and have been living in the suburbs. Participants have predominantly lived in apartments concerning the type of previous dwelling. Almost of the interviewees have been living in their previous dwelling for either more than 10 years or since they have been born. They share two main reasons for changing their pre-vious home for the current one. The first one is related to the desire of being independent, basi-cally a new stage of live when young people want to move out from the parents house. The second reason is the fact that some of the participants have encountered problems with either the size or the quality of the previous dwelling.

1.4. Conclusion

The conducted interviews are done with fewer people because the goal of the research is quali-tative data. Therefore the interviewed people are representative for a certain target group. The main selection criterion are covered therefore the par-ticipants are either currently living in the bound-aries of the researched area or they would like to live in the boundaries of the researched area. The income threshold is used in order to select residents who have (some) choice on the housing market. The questionnaire sections about the previous and current dwelling experience are essential to understand the background of the participants which forms their expectations and preferences for a future home.

56

2. Living spaces - present experience and future expectations

2.1. Evaluation of the living space required based on the living experience

In the first part of the interview all participants are asked to describe their current living situation. They have a strong opinion about the advantages and disadvantages of their dwelling, what they would like to keep as it is now and what needs to be organised differently in a possible future home. Their notion is mostly based on the living experi-ence they have already gained. 2.1.1. Evaluation of the current living space (the size of the dwelling, number of rooms)

When comparing the answers of the participant about the size of their dwelling, it is easy to distin-guish two main groups and one additional. The first main group is composed by couples. All of them currently live in apartments between 50 and 65 m2 and they affirm the space is big enough for only 2 people. Though they say they will prob-ably search for a bigger place in the moment they get children.

“Our old apartment was bigger than the current one; therefore it was more work to maintain it properly.” Shares a young couple, living in a 2-room apart-ment

The second group is of households with 3 or more members. Families with one or more children tend to prefer places around 120 m2 and more, so everyone can have its own private room. It is the same case for flatmates living together. Elderly people living alone frame the last group. All of them still live in the same family home where they used to live with their partner and children. The general opinion is that the dwelling has become too big and too hard to maintain for a single person.

Key findings

• main living area large enough to host guests • mixed preferences for open plan or separate rooms • no one has a separate working room • working space is seen as very important

57

2.1.2. Preferences for the size

Almost all of the participants are satisfied with the size of their current dwelling. All young couples think that an apartment between 50 and 65 m2 with one main living space and a bedroom is more than enough for their current life stage. Some of the older people, who still inhabit the home where they have raised their children, prefer to downsize the dwelling, because it happens to be too big for just living alone.

2.2. Preferences for the main living space

For most interviewees in the research, their “main living space” means the space they use for pre-paring food, eating and their main living area – in other words kitchen, living room and dining room. As not all participants have or want each of these individual rooms, the collective function of these rooms was discussed in terms of the main living space altogether. Where this space was concerned, many participants struggled to evaluate how much main living space they would need for their household.

2.2.1. Evaluating the current space – descrip-tion of the current situationThe summary of the interviews determines basi-cally two different types of organising the main living space. A bit more than a half of the partic-ipants currently live in homes where the main living space is defined by medium size kitchen and a living room, whereas the dining space is either part of the kitchen or part of the living room. In these cases a separate kitchen is seen as very im-portant and practical feature of the home.The other half of the interviewees has an open plan main living space which includes living area, kitchen and dining area. For these people an easy interaction between the family members is essen-tial. Therefore the main living space should be able to host all basic household activities like – eating, cooking, relaxing etc.

2.2.2. Expectations of large main living space

Participants typically prefer to have as much main living space as possible within their homes given what is possible within their budget constraints. This is even the case with smaller homes (less square meters) where people are ready to sacri-fice size of other rooms in favour of main living space. Interviewees more often define a home as spacious based not on the actual square meters but on the perception, the “feel” of the main living space.

2.2.3. Flexibility of the living space

Most of the participants state that they want a level of flexibility in their main living space, so it can be adapted to suit their needs. However, views vary as to what levels of flexibility and adaptability are acceptable. Based on their current experience people divide in two main groups according to their preference:

• Participants who want open plan living space;

At least half of the participants of the research have a strong preference for a flexible design in sense of an open planned main living space. For most of them flexibility is less about smart design like foldable doors or convertible furniture than having a spacious floor layout. These participants are keen to get a sense of a large flexible living space where kitchen, living room and possibly dining area are open and interconnected.The desire for open plan design reflect the fact that, in practice, many participants carry out ac-tivities concurrently which would once have been carried out independently – such as cooking and entertaining or supervising homework.

“We prefer to have one open living space as big as possible, so while cooking we can still have fun with our guests.”

58

Yet some of the results of the interviews suggest that for a few people open plan designs which in-corporated both kitchen and main living area have some constraints which become disagreeable over time.• Participants who prefer separate kitchen, dining and living rooms; For some participants, an open plan design for the main living space mean a trade-off with privacy which they prefer not to make.This is a particular concern for families where kitchen is concerned – some prefer that the kitch-en is separate so that cooking smells will not permeate the main living area.

“I like the kitchen to be closely connected to the living room, but still a separate space, because of all the smells from cooking.”

For a few more traditional participants, flexible space was not at all appealing. These interviewees prefer to have separate rooms for cooking, eating and for the main living and entertaining space. They tend to agree also to some more progressive design idea. Because in most cases more rooms means more square meters and this can be in contrary to the family budget, some of the partici-pants embrace smart design ideas which can help them uncover the potential of the spaces. The basic preference to have a separate kitchen can be transformed to a preference of having a separate kitchen only when you need to use it as a kitchen. So the participants who prefer this are open to creative design ideas where spaces can be easily transformed.

2.2.4. Meal times and preferences for eating areas

Generally, participants who prefer open plan layouts are happy to eat meals in their open plan area, regardless of whether this includes a kitchen area or not, but most have a strong preference for eating around a table rather than on a sofa.

Some of the participants admit that they some-times – or often – are evening meals in front of the television or the computer, but typically do not see this as desirable. Therefore a big enough dining table for eating the main meals and space enough for guests is a must for all interviewees.Yet all participants think that dining room might be just waste of space so half of them prefer to have kitchen big enough to host the dining table and the other half want to place the table in the living room.Participants who favour an open plan design tend to expect homes where the main living space flows into the kitchen or dining area, and possibly also for some into outside space.

2.2.5. Importance of a space for socialize

A big part of the participants express a preference for a flexible main living space because of one more reason. They all want to have the possibility to socialise with family and friends in the comfort of their home. The idea is that this flexible space should be able to host both family gathering and parties with friends. This is basically a con-sequence of the fact that socialising outside the home is less affordable.There are two main preferences when describing how this entertainment space should look like. People want it to be connected either to the kitch-en, so socialising through preparing food together or to the outdoor space. All participants would like to use this space also as a space where guests can stay over because most of them can’t afford an extra guest’s bedroom.

2.3. Preferences for the working space

Discussing the topic “working from home” partic-ipants in the research split in three groups. The first group of people works only from home, the second group works occasionally at home and the third group doesn’t work at home.

59

2.3.1. Presence of working space at the current home

Most of the interviewees’ homes don’t have a sep-arate working space. For all participants working from home means working on a personal com-puter. Therefore people state that they can really easily organize a working space within the home. The ones using a laptop need just a table or they even work in the bed or on the couch. A personal computer requires a bit more space; its place is on a small desk in the bedroom or in the living room. One of the interviewee, a young specialist just starting his own business, has to work full time from home:

“I’ve graduated a year ago and I’m starting my own business, therefore I can’t afford an office place. Working from home is practical for me, but I have no other place to work then my own bedroom, where I have a desk with a computer. I spend my whole day in that room, working, eating and sleeping. I would prefer a separate working room, a cabinet for example. “

Placing a working desk in the bedroom is a com-mon situation. Almost all participants have organ-ized that way. Working in the bedroom gives them a sense of privacy; they want to be away from the main living space, where it’s easy to be distracted. Assigning the bedroom another function than just a sleeping space has proved to be logical and practical is the main opinion of the interviewees. A 61-year old pensioner, retired earlier because of illness, still needs to work, but he’s not able to travel a lot. His occupation now is a freelance ac-countant. Therefore one of the 2 rooms he has in his home is transformed into a cabinet with all the technical equipment his work requires.

2.3.2. Need of working space and preferences

All participants have strong views on having space to work. There is only one exception, a 52 year-old man, living with his wife and 2 children, who doesn’t need and doesn’t want to work from home. The other participants are divided almost in half. The first half expects to have a separate working area in their new home. Their preferred cabinet should be spacious and light enough; the space should be able to host a big desk with computer and printer. A small library is also a must in the future cabinet. The second half has the opinion that just a corner of the bedroom is already good enough working space. Most of the people work in an office and bringing work home is an extreme exception. Even though they think they need a space, which is more quiet and private to place a working desk, but this can be simply part of the bedroom. For them a cabinet would be a waste of living space.

2.4. ConclusionParticipants’ expectations and experiences of the main living spaces in their homes – their living room, dining area and kitchens – are very impor-tant because they are key influences in determin-ing how they choose a home. Participants tend to have strong views about these issues because having space and a suitable area for entertaining and eating activities is typically very important. Most participants feel it is essential to have a sense of space in this main area, and prefer the area to have some element of a flexible layout to accom-modate entertaining friends or family on a small or a large scale as required. Some of the interview-ees are open even to more progressive design ideas which could help them perform different activities simultaneously.Overall, there is no consensus for an ideal lay out or single design typology that can suit all house-holds and it is clear that different households have different needs and expectations from the home.

60

3.Storage and utility needs

Key findings

• storage facilities do not meet needs • alternate storage options are explored• everyone wants a separate storage room• everyone wants to recycle, but doesn’t• solution for washing machine noise • drying outside

Present experience and future expectations of the storage and utility space

In this section findings on storage and utility needs are presented. It’s presented together as participants tend to think about these issues in a similar way. Typically, these are not issues which are given much consideration by participants when they look for somewhere to live or consid-ered how well their living space suited their needs. This lack of consideration means that some partici-pants chose homes that failed to meet their needs.

In this chapter will be covered:• Current storage experience • Expectations of storage and utility• Recycling and rubbish• Washing and drying clothes

3.1. Current storage experience

When the question of the presence of the storage space is raised people are more likely to struggle in describing how and where exactly they store their stuff. Few participants are satisfied with the amount of space they have for storage and almost most of them have not considered this as an im-portant issue when they have chosen their homes.The others experience difficulties in storing per-sonal items, but also find it hard to assess their exact storage needs. These participants explained it would have been helpful if the storage is built-in so they can evalu-ate how much living space they have available.

3.1.1. The presence of a storage space

When participants are asked about the storage space they all agree it’s really important and they would like to have it better organized. Only two of the interviewees have a special storage space, a woman living alone in a big urban house with an attic and a young man, sharing an apartment, which has a storeroom.

61

“I really appreciate the fact that this place has a separate storeroom, so I can put away all the things I don’t use daily. It’s incredibly practical for my sports equipment, the suit-cases and all my tools.”

All the other people keep and store stuff accord-ing to the place they have available. Therefore they claim they have enough space, but it’s just poorly arranged. The ones living in a rental places have the tendency not to collect things, because they consider the possibility of moving to a new place and having too many stuff makes it com-plicated. Their current situation requires only the presence of enough wardrobes and cabinets. People living in an owned place use basically crea-tive ways to create more storage space in a shape of different built-in furniture. Thence the size of the storage space expands with the amount of the owned things and consequently the size of the living space is reduced.

3.1.2. Transformation of the space for storage needs

Discussing the storage space it appears that peo-ple have found alternative ways of storing belong-ings. One typical basic example is what most of the participants do, they store things either under the bed or on top of the wardrobe. The general opinion is that both places have some pros and cons. People tend to like exploiting the space to its full capacity, but don’t like the impossibility for easy cleaning.The other transformation of space done in favour of the storage space is a lot more radical. Almost half of the interviewees have fully glazed their bal-conies in order to furnish it with closets for food-stuffs and utilities. They explain that the reason behind is that this semi outdoor space defines a right climate. In addition there is no feeling of sac-rificing the outdoor space, because at first place it wasn’t big enough to host other functions.

3.1.3. Defining practical storage needs

All participants claim to be aware of their require-ments for storage, utility and some every day do-mestic activities in the current dwelling. But they explain they tended to choose home that did not entirely suit their actual needs. This was a conse-quence of the fact that they were compromising the need for storage and utility areas of which they had not fully understood the importance.

3.2. Expectations of storage and utility

Qualifying and quantifying the practical require-ments from a home is a complicated task for all participants. On consideration of the storage issue, most of them feel that they need additional space for storage of personal items. Most interviewees define two different types of storage needs. It’s either divided in long and short-term storage or private and common storage. Based on their living experience all participants want to have a long-term storage as a separate space. All other storage needs can be covered depending on the flexibility of the space, explain more than a half of the people.

3.2.1. Type of storage – long and short-term storageWhere these actual needs are concerned, a num-ber of themes emerge. First of all, it is important for participants to have storage space for both short-term and long-term access. Storage is required for occasional access to rarely used items, which include seasonal items such as holiday equipment and decorations. These items are often larger and are used more infrequently, and participants expect a separate utility space. The presence of such a storage room is a must for all of them. Most of the people prefer it to be inside the boundaries of the apartment itself, be-cause they consider organizing the space both for long and short-term storage.

62

Therefore the easy access is important for them. Items like vacuum cleaner, suitcases and sports equipment are likely to be kept away from sight and as they are used regularly, all participants want to put them behind a door.Even though there is a clear distinction between both types of stored stuff, all the interviewees affirm that one separate storage space will be enough.

Participants have strong views on how a new-build homes should accommodate their needs regarding both storage and utility requirements. The options for a storage space outside of the apartment like an attic or basement are mostly negative. Only a few people don’t have specific preferences for the placement of their private stor-age space in the building.

3.2.2. Private storage (sentimental things)

Privacy of storage space is also an important consideration for participants in the research. Many participants feel that they have things they wanted to store and access on a regular basis, but which they want to keep private, such as clothing and general daily clutter.Basically that applies to the bedroom area where commonly the clothes are stored. Half of the par-ticipants don’t have special preference about the dressing space. For them big enough wardrobes in their private bedroom is convenient enough. The other half of the people, mainly the women, but also some of the men preferred to have a walk-in closet room next to the sleeping room in their future dwelling.

“It will be perfect if I can have a walk-in clos-et, so I can organize my clothes and especial-ly all my shoes in a way that I can see them all.” – explicate enthusiastically a 28-year-old girl living with her boyfriend.

3.3. Recycling and rubbish

Modern recycling requirements need dedicated areas in the home, as people need a series of bins for different types of waste. In Bulgaria the munic-ipality introduced different types of public waste bins just a few years ago. There are basically 3 new types – plastic and metal bin, glass bin and paper bin. These bins are made out of plastic in compar-ison to the old trash containers which are made out of metal and are still used for general garbage disposal. The new municipality bins are placed randomly on the street, not in all areas of the city and because of the material they are also being often vandalized. The described problems discour-age the average citizen of Sofia. Only a few of the participants in the research are currently putting some effort in separating garbage.

“Yes of course I recycle. I have a special box where I put every single waste paper and I also put on a side the glass bottles.” – answers a 61-year-old man, being really proud of the efforts he is putting into being environmental-ly conscious.

Discussing the topic of recycling all interviewees agreed that it should be done, even though most of them are not doing it now, they want to do it. All participants explain they will be encouraged if the residential block has a common garbage disposal space organized for easy recycling.

“I can’t rely on the municipality to arrange separate trash bins in a close proximity to my home therefore I would appreciate if it can be facilitated by my residential building. It would make it so much easier.” – suggestion from a 63 -year-old woman currently living alone.

63

3.4. Washing and drying clothes

Having suitable space to wash, dry and iron cloth-ing and bed linen is a widespread problem for participants in the research, but it’s not one which has been given much consideration when think-ing about their next home. The place for washing is of a biggest concern for most of the interviewed households. The current situation is that the washing machine is placed in the kitchen. A separate space for it is a demand from all participants. They share that the biggest problem is the noise and in situations when the main living space is an open space, the sound from the washing machine can bring a sense of discomfort.

“Sometimes when we turn on the washing machine in the evening the sound is so noisy that we can barely watch television and this taking into account that the washing ma-chine is kind of new.” – complains 60-year-old man living with his wife

Depending on the size of the future home some of the people are ready to combine storage and laundry room in one space.

For many interviewees, having private outdoor space is the perfect solution for drying. The cli-mate allows most of the time drying outside in fresh air and under the sun light. All the people stated they prefer it, because they believe is more hygienic, space and money saving. When asked whether living in the city centre is an issue in that sense, most of them answer that they’re doing it now and they will keep on doing it in the next home. Consequently one of the reasons they ask for a spacious private outdoor space is to accom-modate there their wet laundry.

3.5. Conclusion

In general, participants do not prioritise storage and utility needs, unless they have experience in owning and living in their own home. Nonethe-less, all need long-term and short-term storage for functional items and personal possessions, and most feel that their demand for the future home will be the presence of enough suitable storage space. Privacy of storage and utility space is also a consideration for most participants. Many feel they need dedicated space for domestic utility tasks, such as washing and drying clothes, as well as for storing vacuum cleaners, rubbish bins and recycling. On prompting and exploring these issues in depth, it is widely felt that such suita-ble space should be a separate space inside the boundaries of the apartment.

64

4. Comfort and wellbeing In this section findings on areas which participants feel to be more intangible when they consider changing the home are presented. These are, for some people, the least important considerations when they choose a home, but are also ones which they tend to address later on with experi-ence.In this section the following issues are addressed: • Windows and light; • Noise; • Privacy and wellbeing; • Energy efficiency; • Security

4.1. Windows and lightAll participants in the research feel that it is im-portant to them to have as much natural light as possible in their homes. Many of them already have the quality and quantity of natural light they need. Only few of the interviewees explain that they have some issues which are based on a problem with the close proximity of the neigh-bourhood buildings. Sometimes the problem is the objective lack of enough light caused by the adjacent building and other times is about an evoked issue of privacy. People start to feel intim-idated by the close view into the private space of the neighbours and dislike the fact that they can be observed by the neighbours as well.

“There is this guy who is always smoking on the window just opposite my window and sometimes it is the case that we stare into each other’s eyes, it’s so obnoxious.” – a 32-year-old guy sharing an apartment with a flat mateA high level of light is associated with wellbeing and an antidote to the stressful environment of the city. Therefore a preference for the future dwelling is the presence of as many windows as possible. Discussing the privacy issue people say they prefer to solve it rather by hanging curtains which allows them to control the level of privacy then with smaller windows.

Key findings

• balance between high daylight penetration and privacy is seek concerning the size of the windows• willing to compromise with outdoor noise • good sound insulation between dwellings • energy efficiency is seen as important • poor experience with district heating systems • residents want control over heating system •security is an important issue

65

All participants have almost the same preferences concerning the question of the window size. They would rather have larger than the standard win-dows in their main living space and normal size windows in the bedroom. For few interviewees the size of the window should be determined not only by the function of the space behind it, but also by the sun orientation of the dwelling and a possible view. The bathroom is a room which is mostly consid-ered as an artificial lighted space which is the case with most of the households of the participants. They consider it would be preferable to have a natural light in there, but this feature won’t deter-mine their choice of a future home.

4.2. NoiseNone of the participant has a bad experience with the noise. The noise is a characteristic of the city centre as a residential environment and as this is their preferable environment they are ready to make compromises.

“We live in the city centre on a comparatively busy street and we have got used to all pos-sible outside noises really quick. As long as we can reduce the sound level by closing the windows we are feeling ok. “– a young couple, living together for a bit more than a yearAll participants, living in a city centre dwelling, say that the environment provides them a lot of amenities and the accompanying noise can be understood.However poor noise reduction in homes is some-thing completely different. It is felt to reduce privacy as well as affecting how relaxed people feel. Most of the interviewees won’t tolerate it in a future home. “The noise from the boulevard I can switch off, but that noise coming from the neigh-bours is just too much. I don’t want to know every time when they’re visiting the toilet.” – a 28-year old man, working from home

Participants tend to describe it as a problem when it has disrupted activities which required concen-tration such as study and work, but for some it also has disturbed sleep and entertaining guests.Overall, noise is a concern for participants only once they have experienced the difficulties of living with it. Although important, it is not an issue around which participants have too high expec-tations of their homes, although in practice it is ev-ident that high noise levels adversely affect levels of comfort and wellbeing. All of them believe this is a solvable issue that depends on the quality if the building materials, so they require a good enough sound insulation.

4.3. Privacy and wellbeing

Talking about privacy the participants share that they would like to have enough separate rooms so in case they would like to relax, there is a space they could spend some time on their own. This space is basically associated with the bedroom and it might require having there a TV. Having your own place to relax is strongly connected to the feeling of wellbeing.

4.4. Energy efficiency

When asked about energy efficiency, all partic-ipants typically equated this with cost and how much money they could spend or save if a home is more energy efficient. Environmental performance is a consideration for participants, and they tend to perceive this in the form of bills. Many of the participants have a central heating system connected to the city heating system, running on hot water. They all complain about firstly about the quality they are receiving and secondly the price they are paying. They don’t consider the ratio between price and quality to be fair. Therefore all of them have decided to give up the central heating system changing it an alterna-tive. In most of the cases the alternative is to use electricity.

66

People explain they feel more independent and they have a better control over their bills, because they can decide which rooms to heat and which not. But for some participants poor energy ef-ficiency limit the way people use their homes: in order to save money they only heat and use certain parts of the home. They choose to wear ex-tra clothing, or spend more time together in one room to conserve heat and money.In a further interview, an interviewee cite the lack of double-glazing as a major reason for wanting to leave the rented flat – he find it both too cold to live there and very expensive.But despite the fact that energy efficiency is a concern for all participants, many say they would find it very difficult to judge how energy efficient a home is. Participants mentioned that the two main factors for reducing the energy efficiency of the dwelling are not having modern double glazed windows and lack of external thermal insulation. All interviewees are aware of the beneficial ad-vantages of a sustainable renovation. Half of them have already assessed the added value of the new double glazed windows and external or in some cases internal thermal insulation.

“I can see a huge change in both the climate comfort and the bills after the renovation we made to the house in 2011.” - explains a 61-year-old man, living in an urban house.

A couple of the participants have put some effort in increasing the energy efficiency of the apart-ment, but even though they state another typical problem of the old residential blocks. They describe a situation where some of the dwellings in the block are empty and the owners don’t want to invest any money for renovation. Consequently although a lot apartments are thermally insulated the ones that are not create a thermal bridge which reduces the overall energy efficiency of the building.

“We have internal thermal insulation of the facade walls and the floor, but because the apartment below is empty and even has its openings without any windows , our home is always so cold.” – a young couple, living in an old residential block

All participants have an association of new builds being more energy efficient, and thus cheaper to maintain and more efficient to run.Few consider energy efficiency as important for its own sake, but most are aware that it is an impor-tant and relevant issue.One of the interviewees has an attic space and has used the roof area to install solar panels some years ago. His investment has proved as good and he claims it has paid itself off. Many of the participants answer that the energy efficiency would be a factor for their choice of a future dwelling. They are aware that the price could be a bit higher, but look at this as a secure investment. A few people even consider adding technology for production of a renewable energy in their new homes.

4.5. SecuritySecurity is a consideration for everyone who is part of the research. Participants talk about secu-rity in terms of the design of their home and the type of local area they live in.

Most of the interviewees credit their homes as safe enough. The opinion about the transition com-mon spaces of the building itself varies. Some of the participants, mostly the one living in smaller residential blocks – 15 to 18 apartments, explain they know all their neighbours and the entrance door is kept locked, which gives them a safe feel-ing. A few of the people have experienced exactly the opposite. They feel unsafe in the common space of the building, because there are too many apartments; some of them are just empty others are changing their tenants too often. The idea that everyone is anonymous evokes dubious feeling.

67

Security is an issue which typically comes up only on prompting in a discussion. Although many participants do feel security is important, they also tend to feel it is more the responsibility of homeowners to ensure their homes are secure, and many also link the importance of security with ensuring that their home is in a good and suitable locality. For a few participants, there are greater expectations that new-build homes are designed with security in mind.The preferences for the security of the future home are generally split in two. Half of the people are more concerned about the environment. For them the neighbourhood should provide them a feeling of being safe. The other half tend to say that even the neighbourhood is considered safe everything can happen so they prefer to have bet-ter locks and a proper security system.Overall, the security of a home is an important concern for participants, but one which they tend to feel is their own responsibility rather than that of those designing, selling or developing homes.

4.6. Conclusion

Space for private time away from other members of the household is important for participants of all ages to encourage and engender wellbeing. Participants also feel that wellbeing is encouraged by light, airy rooms, and through controlling the amount of noise within homes.Regarding other aspects of comfort within the home, energy efficiency is typically perceived as really important. It is not only a preference, but rather a demand for the future home. Security is an issue which participants tend to feel is their own responsibility and the way they deal with it is based on their personal feeling of being safe.

68

5. Outdoor space All participants regard the outdoor space as im-portant to them, whether private (in the form of a balcony or terrace), or public, in the form of com-munity space. This section covers the following issues:

• Living space and transition to the outdoor space• Private outdoor space• Communal outdoor space

5.1. Living space and transition to the out-door space

All participants in the research currently have to share a common entrance space in order to reach the front door of their home. Raising the ques-tion about the feeling that this communal space evokes, the answers are divided in two completely opposite opinions. Generally the interviewees repeated what they have shared about security in the residential block. Based on their current experience participants are either happy with their shared entrance area or completely wretched with it. The explanation is mostly based on the size of the building. The interviewees who live in blocks with fewer apartments experience a good communication with their neighbours. They know each other; therefore they discuss the common problems of the building and find together a solution. In those cases they arrange a cleaning lady for the shared area.The other part of the interviewees has totally different experience, living in a building where the number of the residents makes it impossible to know all of them. Another issue in those build-ings is the constant change of the tenants, which makes it even more complicated to find a way to communicate. Participants complain that their neighbours prefer to stay anonymous which al-lows them to disregard to communal issues of the building. The consequence is a lack of any mainte-nance like cleaning, changing light bulbs etc.

Key findings

• participants are used to communal entrance • preference for a limited amount of dwellings connected to communal entrance • the private outdoor space is seen as extension of the living space • private outdoor space is also required for domestic tasks • participants are unused to communal outdoor space • willing to try

69

5.2. Private outdoor space

All interviewees want to have a private outdoor space. As willing to live in the city centre they realise that their outdoor space will be either a terrace or a balcony. The general preference is the space to be big enough for a table with chairs so they can host their friends. The outdoor space is considered like the main living space as a place to socialise and possibly to relax.

“I have a really big terrace now where I have all my plants and enough space to relax. This is something I would also want to have in my future dwelling so I can move there all my be-loved plants, drink my coffee in the morning and relax under the sun.” - a 63-year-old women, living in an urban house

A couple of the interviewees stated that the pri-vate outdoor space is important for them, but it needs to be designed in a decent way. They ex-plain that if the balcony doesn’t have a view and is within a close proximity of the neighbouring building is not of any worth. As well as being seen as a private area, outside space is seen to be an important extension of the main social and living space of the home. Many participants report that they want the option of extending their living and entertaining space into the outdoor area. For this reason participants want outdoor spaces that link to main living area or kitchen through wide accessible doors and which will enlarge the main space.

“A really nice outside decking area, a big balcony with nice plants on, just something like that, so that you can sit out in the sum-mer and socialise, have barbecues, things like that.”For many participants outdoor space is important to them as a personal and private space. A private space is valuable to many people not just for well-being and relaxation, but also for private domestic

tasks, such as drying clothes or keeping rubbish bins.

5.3. Communal outdoor spaceMost of the participants don’t have the experience of sharing an outdoor space. Many of them find the idea appealing and are willing to try. Their assumptions are that they will use the space to socialise with the neighbours and to offer their children and grandchildren an easy access to green area where they can play.However, sharing private space do not always work well, explain a participant who already has this experience. Although he appreciate the presence of a communal green space, he and his family feel that this space is difficult to use as a personal outdoor area as sharing the area with others do not tend to work well. One other inter-viewee also highlights some of the potential prob-lems of shared areas. In particular, a communal garden could mean a lack of privacy, and could be uncomfortable for residents to use if relations with neighbours were strained. Private outdoor space is desirable to participants because it increase wellbeing, so they tend to be loathed to reduce this benefit through the per-ceived disadvantages of sharing this space with others.Although some of the interviewees state they won’t use it, they like the idea of having a green space around even if they will only observe it from their apartments.

5.4. ConclusionThe presence of private space outside, or the access to green communal space, is important to all participants. This is because it is considered essential for wellbeing. Private balcony or terrace is preferred to share courtyard because they are felt to be more suitable for entertaining, domestic tasks and for relaxation. The size of the private space and its connection to the main living area is of a great significance to all of the people involved in the research.

70

6. Living environment 6.1. City centre as a chosen residential envi-ronment

Life in the city centre is full of action. It is a creative place where cultural, social and economic streams come together. Most of the participants prefer the city centre be-cause the level of facilities (employment, cultural, culinary etc.) is high and all these facilities are rel-atively close by. But also the proximity of friends is important. For them the possibility of combining various activities like having a good professional career, being able to go regularly to the theatre, concerts or cinema and being able to maintain a good social life is highly evaluated. All of the interviewees admit that activities like going to cultural events and shopping play an important role in their preference for living in the city centre. “I can just walk to my working place and as a lawyer it is important to me that all impor-tant administrative public buildings are in a walking distance to me”- states a 60 year-old lawyer who lives with his wife

“It’s really nice that we can just walk back home late in the night so we don’t need to pay for a taxi” - shares a young couple who lives in the city cen-tre for almost a year

6.1.1. Public transportAll participants agree that the very first reason for choosing the city centre as a residential environ-ment is the good public transport connections and the possible walking distance proximity to working and entertainment places. They admit that this particular city centre neigh-bourhood provides all possible public transport options whereas the most important is the metro line. The people who have lived there for a longer time

Key findings

• proximity to centre is the biggest advantage of the neighbourhood• good public transport network is seen as asset• poorly maintained buildings and squatters built up a bad image of the area• all participants express a feeling of insecurity • people expect a solution for the parking problem • preference for promotion of slow traffic • more sun, air and greenery is desired

71

explain how much the building of the metro line changed the traffic in the neighbourhood and how easier is now to travel. I young couple even sold their car after moving in to the area because they find it cheaper and faster to use the metro.

“These days the most reliable public trans-port is the metro that’s why it is so important that we have a metro stop really close by”– admits a women who lives in the city centre for the last 26 years

6.1.2. Parking

Contrary to resident’s opinion of the public trans-port the private transport causes basically only problems for them. All interviewees express a strong preference for an easy parking access even the ones who don’t own a car.

“I don’t have a car, but I would like to be able to offer my guest a temporary spot where they can park”

For some of the people the image of the neigh-bourhood is unpleasant because of the too many cars which are just parked on the street. For some of the smaller streets there are no parking restric-tions which transform it into a parking lot where cars are not only on the street lane but also on the walkways. People who have cars get frustrated and the others who don’t get even more. All interviewees express their belief that parking should be organised in the buildings and not on the streets.

“I don’t use my car because there is no place to park it “

Another issue that some of the participants who own a car but don’t have a garage is the extra effort they need to do to maintain their car during winter.

“Sometimes in the winter I need to spend half an hour to remove all the snow from my car therefore I would love to have a shed parking space”

6.1.3. Amenities

Big part of the interviewees agrees that this neigh-bourhood cover most of the amenities they need. Some of the women say they like the fact that there are 2 everyday markets and a big shopping centre with cinema nearby. For young couples and families is essential that there are different educational facilities in the neighbourhood. Small businesses like freshly cooked food to take-away are also highly appreciated by the residents. Most of the participants consent that there is almost nothing really missing the neighbourhood concerning the public amenities it provides.

“The presence of 3 elementary schools in the neighbourhood helped me by making the choice about the house”

“All cinemas and theaters are in the city cen-tre as well as the best schools for my children. I also believe that the people who live in the city centre are more intellectual, the old citi-zens of Sofia”

6.1.4. Socialising

The opportunity to have a good social life is an-other important reason why all the interviewees have chosen the city centre. The good location helps to facilitate more friend gatherings as well inside of the home as outside in a bar. For the young people living in the city centre means that they live in a close adjacency to their friends and eases them to socialise without prior appoint-ments.

72

“The apartment is in the city centre so it’s a walking distance to all the entertaining plac-es and close to the bars where we meet our friends; it is also easy for our friends to visit us.”

6.2. Pros and Cons of the neighbourhoodAlmost all the participants start first to describe the negative characteristics of the neighbourhood when asked to evaluate its assets. They agree that the area has a really bad reputation as a conse-quence of the unpleasant architectural image it has. The buildings are very bad maintained some of them are abandoned and left to self destruct. The vacancy has caused squatters to move in and some of the houses are even overpopulated. After describing this situation the interviewees state that they experience daily a feeling of insecurity whereas the lack of enough street lighting doesn’t help. Some of the participants have raised one more issue which are the noise and the vibration coming from the tram line on the main street.

“There are too many super cheap second hand shops in this area with too many strange people sticking around. All this looks suspicious to the residents. I assume a new development will automatically make them disappear.”

When talking about the advantages of the re-searched area all interviewees state that the big-gest one is the walking distance to the actual city centre. They appreciate the well developed public transport network and especially the metro line which they believe could attract new residents. Other positive features are the range of education-al facilities and the variety of shopping possibili-ties.

6.3. Expectations of the living environmentThe participants have chosen the city centre as a living environment because of the before

mentioned characteristics but the researched neighbourhood has advantages as well as a lot of disadvantages. Even though all the residents believe is has a lot of potential which needs to be uncovered. They strongly believe in total urban and architectural redevelopment of the area. The interviewees express their preference for a pedes-trian and bicycle friendly zone where cars are not allowed and the parking problem is solved. Anoth-er issue is the current chaotic urban situation. All the participants desire more sun, air and greenery. They state that there are not enough semi-public and semi-private green spaces. Another common wish is for a nice, peaceful, middle density neigh-bourhood where they can feel safe and let their children play outside.

“I want to live in a neighbourhood with a friendly atmosphere where you would like to socialise with your neighbours”

Some of the participants even express a clear opinion about the architectural look they image for a future redevelopment. Their proposal is for a middle size residential blocks development which they believe will suit the neighbourhood better than the existing houses. One of the interviewees who happens to be an architect suggests that the new image should express architecturally the image of the city centre and maybe imply some of the traditional architectural features of the capital. 6.4. ConclusionAll participants of the research express the impor-tance of the living environment and how big is its influence on their choice of a future home. The selected area possesses a lot of positive features as well as negative ones. Even though most of the interviewees appreciate the public amenities of the neighbourhood they are not satisfied with the current situation and hope for an upcoming rede-velopment. They have already firm expectations about the future image of the neighbourhood.

74

Analysis of the people’s living preferenceswere the foundation of the home and, for this reason, participants tended to have strong views about their main living space (which they would use for eating, relaxing, entertaining and some-times cooking). All the participants stated that it was important to them to have a sense of space in the main living area. There were mixed prefer-ences for open plan layout or separate kitchen and living room but most of the people wanted the area to be flexible in order to accommodate enter-taining friends or family. Some of the interviewees preferred the area to be developed with progres-sive design ideas and most of them would like the main living space to be open to an outside.

• Separateworkingspaceinquietawayfromother members of the householdWorking space within the home made an impor-tant contribution to participants’ wellbeing. This was especially marked in bigger households like family with children. The reduction of noise both within and between households was essential for a sense of privacy.

• Long-termandshort-termstorageforfunc-tional items, and for personal possessions Most participants stated they didn’t have enough storage space in their current place and that they needed more short-term storage (for day-to-day access of items like food or outdoor clothing), and more long-term storage (for seasonal items and items which they stored nostalgically). In particu-lar, the long-term storage would be preferably a separate room. Privacy of storage space was also an important consideration: many participants felt that they had things they wanted to store yet ac-cess regularly, but which they wanted to keep pri-vate from visitors. Some of the interviewees even expressed their strong preferences on a walk-in closet instead just a wardrobe for their clothes.

Summary of the results

The main part of the graduation research was ac-complished by conducting 10 interviews with pre-selected people. The research looked at the needs and expectations people have for their homes, how they use the space in their homes and what are their demands for a future home. The qualita-tive approach was selected in order to get insights and detail on the experiences of the Bulgarian city centre dweller.

What people need and expect from their homes:

• CitycentreasaresidentialenvironmentAll participants of the research expressed the opinion that the living environment has a big influence on their choice of a future home. Most of them were aware of the positive as well as the negative features of the researched area, but mainly because of the nice location and well de-veloped public amenities they preferred it as a res-idential environment. Even though they were not satisfied with the current condition of the housing stock and hoped for an upcoming redevelopment. The interviewees had already clear wishes about the future image of the neighbourhood. One of the first was a pedestrian and bicycle friendly zone and a solution to the parking problem. Another really important desire was more sun, air and greenery in the sense of semi-public and semi-pri-vate green spaces. The common wish was for a nice, peaceful, middle density neighbourhood where they could feel safe and let their children play outside.

• Largemainlivingareaforeatingandsocial-ising, either with members of the household or for entertaining guestsSocial activities such as eating and entertaining

75

• DedicatedspacefordomesticutilitytasksHaving suitable space to wash and dry clothing and bed linen was a widespread problem for participants in the interviews. Most of them stated they would like to have either a separate laundry room or a space in the storage room where they could place the washing machine. Almost all of the households preferred to dry their clothes and bed linen outside in the fresh air. Therefore they asked for a big enough outdoor space which can accommodate some domestic tasks. All participants explained they would be encour-aged to recycle if there was a common garbage disposal space organized in or close to the resi-dential block.

• Importanceofnaturallightandsustainabili-ty All participants in the research felt that it was im-portant to them to have as much natural light as possible in their homes. Most of the interviewees preferred to have windows of a size that would balance between high daylight penetration and privacy. They would rather have larger than the standard windows in their main living space and normal size windows in the bedroom. Most of the participants were aware that sustaina-bility is an important and relevant issue and of the beneficial advantages of a sustainable renovation. All of them had an association of new buildings being more energy efficient, and thus cheaper to maintain and more efficient to run. Therefore they demand their future homes to incorporate sustainable design features and to correspond to a certain energy efficiency level.

• Privateoutdoorspaceoraccesstocommunalgreen semi-private space All participants felt that the presence of an out-door space, whether private (in the form of a bal-cony or terrace), or public, in the form of commu-nity space is really important for their wellbeing. Again all of them expressed a strong wish to have a private outdoor space. This outside space was seen as an important extension of the main so-cial and living space of the home. For this reason participants wanted outdoor spaces that link to the main living area or kitchen and which would enlarge the main space.Most of the participants didn’t have any expe-rience with sharing an outdoor space, but ex-pressed a strong wish to try. The general idea was to use the space for socialising with the neigh-bours and to have a nearby green space where the children can play.

77

Policy goals

79

Policy goalsIn order to get insight into the urban development of the research neighbourhood its historical urban growth should be investigated. A short explana-tion of the main historical processes and the cur-rent ongoing initiatives will help understanding the present condition of the area. This chapter is trying to reveal the municipality policy goals and resident’s influence through the years. Therefore there are some questions to be answered:

Who is responsible for the existing condition of the neighbourhood?

What is the general municipality policy goal for the area?

Who is responsible for a future redevelopment of the neighbourhood?

These and some more questions are tried to be answered with the help of the expert’s interviews (Appendix 4) and literature study. Some of the information about the historical urban processes as well as some of the images are thanks to the interview with Dimitar L. Andreychin, Architect, Associate Professor at the Faculty of Architecture of the UACG. He has worked on one of the unre-alized projects for the area as a member of the design team. The findings about the present municipally goals are based on the interview with the municipality architect who is responsible for this zone of the city centre. He has been regulating the urban and architectural changes of the researched area for the last 12 years.

80

1900 - 1920

1920 - 1930

1960 - 1970

After 2000

still in construction

Site location

Pic 15

81

The research area is now in the boundaries of the city centre but this was not the case 100 years ago when its urban growth began. In the 20s of the last century the land was empty waiting for the city to expand. Just after the World War I Bulgaria lost some territories and a lot of Bulgarian citizens lost their residence[24]. There was an urgent hous-ing need so the state had decided to give this area of the city to the refugees coming from the former Bulgarian territories and mostly the one coming from the west border (nowadays Macedonia). The land was divided in small plots. Everyone was given the right to built whatever he/she wanted according to their needs and financial resources. Therefore the size, the height and the architectural appearance of the buildings are so different. There are 4 storey high single family houses as well as one level high houses looking like garage build-ing.The shortage of finance influenced entirely the urban organisation or practically the lack of it and the exterior image of the buildings. The construc-tions were mostly self-built without a particular knowledge of the building techniques which resulted in a poor quality. The cheap façade mate-rial, namely the plaster façade finish was hard and expensive to maintain. The small size of the plots and the ambition to host all the refugees created a chaotic urban development with cramped sidewalks and not enough semi-private or private greenery. The image of the neighbourhood as it was built then is still visible and is defining its present con-dition.

Initial urban growth

Pic 15The drawing presents the current age of the buildings in the neighbourhood. The differents shades of grey show the approximate year of construction.

[24] arch Dimityr Tokov (municipality architect), interview taken on 14.05.2014

82

Pic 16

83

In the beginning of the 19th century the well organized part of the city had reached 60 sq.km[25]. Next to this “core” a lot of unsystematic territories were built. The expansion of the city had taken threatening proportions. Some newly built neigh-bourhoods had arisen spontaneously and uncon-trollably in an unhygienic way. The plots were so small that it was not possible to have a normal building development. The constructions in Sofia were following the law, which was containing standards and regulations only for the building itself, without having in mind a common urban concept. It was allowed to build multistory resi-dential blocks just 3 meters away from the next building. The inhabitants of those buildings were deprived of sun and air for generations ahead.Therefore after almost a 20-year long period of construction building chaos the authorities be-came aware of the plight of the city. The mayor of that time had the ambition to establish order in the urban development of capital. The gov-ernment embraced the idea of a law which was supposed to regulate the construction works and put to an end the indiscriminate urban growth of the city and which should have been based on a common urban planning strategy[26]. The task was assigned to the famous European architect Adolf Mussman who had already designed the urban plans of Stuttgart and Düsseldorf. Professor Muss-man achieved in the short period of only 2 years to accomplish the given task. His urban planning which was of a really high quality was unfortu-nately foredoomed to not be enforced because of subsequent political interests. The “Mussman” city planning was dominant only between the years of 1938 to 1945. Even though it had a crucial impact on the whole urban development of the city and was used to evaluate future urban concepts. The “Mussman” urban plan was the first urban plan of the research city centre area. It turned all al-ready constructed buildings into being “lawful”.

First urban planning

Pic 16On the picture is the first specially designed urban plan for the city of Sofia. The concept was developed by the well-known European architect Adolf Mussman

[25] [26] Sofia 127 years stolitza (Sofia capital for 127 years), Stolichna obshtina 2000-2014, (online), Available: http://www.sofia.bg/history_content.asp (Accessed 23.05.2014), (in Bulgarian)

84

Site location

Camera position

View direction

Pic 18

Pic 17

85

In 1947 the state organized a competition for reconstruction of the central urban area of the city[27]. As a result of this the first idea about cre-ating an axis through the city “Largo” came. The detail design of the plan was approved in year 1961. This was the urban plan of the city that was legitimate for really long time till 2009.The city centre of Sofia suffered bomb attacks during the Second World War therefore it need-ed to be rebuilt. The idea to totally reconstruct the central part of the city was prompted by this need. Meanwhile the change of the political order brought some new foreign influences to the cultural and business life and created settings for another type of architectural creativity.The war had interfered the realization of the “Mussman” urban plan for the city. The organized competition didn’t announce a first and a second price, so the assignment was given to a special team formed by some of the honored participants. The designed plan introduced for the first time the idea of “the Largo” as a significant by size space which needed to be architecturally further devel-oped to host the “home” of the Central committee of the party. The project was a result of a collective work which was under the strong and decisive Soviet influence[28]. The concept was extremely simple – a strongly highlighted east-west direction axis through the city which would be emphasized by an almost mirror symmetry of the facades of the public buildings situated in the centre of the city. The plan layout outcome had the typi-cal ornament like impression of the ensembles of totalitarian societies. The architecture of the surrounding important public buildings was “late socialist eclecticism”. This public area was in a close proximity to the research area. The new boulevard reformed the boundaries of the neighbourhood. Some houses were destroyed and some plots were cleared awaiting the urban concept to turn into an architectural.

Defining an urban axis

Pic 17A scheme of the city which illustrated how it is separated by the main communication track boulevard “Todor Alexan-drov”

Pic 18 An aerial view of the city centre where the main boulevard and the important buildings around it are highlighted

[27] [28] Sofia 127 years stolitza (Sofia capital for 127 years), Stolichna obshtina 2000-2014, (online), Available: http://www.sofia.bg/history_content.asp (Accessed 23.05.2014), (in Bulgarian)

86

IDEAS FROM 1974

Pic 19

87

For almost 10 years between 1964 and 1974 a big team of urban planners, architects and economists had worked on a bold new urban concept for the city. A deep analysis of the structure of the pop-ulation and its needs was included. Some pre-dictions for the future spread of the city and the growth of the population due to immigration and economical development were made. The team was separated in three groups which were respon-sible for the three main topics – home, work, relax. One of the emphases was on the new image of the “Largo”, the public area in the middle of the new main boulevard crossing the city from east to west. The introduced concept was to build high-rise office buildings along the city centre part of the boulevard in order to transform the area into a new modern business centre[29]. The research neighbourhood was also part of the plan. It would have changed its residential character. The site was chosen because of its good centre location and insignificant architectural value which made it perfect for transformation. The area next to the boulevard was supposed to be framed with sky-scrapers which should have created a remarkable new cityscape. The plan was not realized either because of lack of finance or because it was too bold for the ruling authorities.This was the most major attempt for transforma-tion of the area. There were some other smaller public competitions, but none of them was actual-ly realized. An example is the detailed urban plan for a part of the area as a result of a public com-petition organized in 2001. The architects were searching a way to reduce the traffic of the main boulevard. Their suggestion was to shrink the width of the boulevard with 1/3 by transforming to rightmost lane into parking places. Not all of the results of these competitions were satisfying maybe this was the reason for the plan not to be approved.

Unrealized policy ideas

Pic 19A photo of the physical model of the unrealized urban con-cept from 1974

[29] arch Dimityr Andreychin, professor at the University of Architecture Civil engineering and Geodesy, interview taken on 8.05.2014

88

residential

commercial

office

Pic 20

89

The current general urban plan of the city was approved in 2009. The team started working on it in 1999 and finished the first proposal in 2001, but due to an unexpected population growth and positive economical development influenced by foreign investments between the years 2001 and 2006, the plan kept on changing till 2009. The new urban plan changed the urban catego-ry of the researched area. Before it was an area meant only for residential purposes. The new category is called “central 1” which is the defini-tion for the city centre districts[30]. This new zoning allows much more freedom for new constructions. The plan basically determines only the percentage of greenery on each and every plot and allows all types of constructions. The only rule the munici-pality has set is that every new building need to be defined by volume and urban studies before getting a building permit. Unfortunately there is still no detailed urban plan of the area therefore the currently valid plan is the one from 1961 which is more than 50 years old.

Private initiativesThere was only one proposal for an alteration in the detailed urban plan of the neighbourhood in the last 12 years. It was initiated by one of the plot owners in the research area. The plan had suggest-ed the construction of residential buildings with 6 floor levels which to be built as raw houses next to each other. Another feature was 12-storey high office buildings on the south situated plots next to the boulevard which should be able to block the noise coming from the busy traffic. The plan was introduced in the municipality without the prior written consent of all interested parties which in this case were all residents of the neighbourhood. One of the owners disliked the proposal and made an appeal against it. Conse-quently the whole initiative was renounced.

Private initiatives

Pic 20A perspective view of the urban plan proposal for the neighbourhoood done by an initiative resident

[30] OUP, General urban plan of Sofia, (online) Available: http://maps.sofproect.com/oup_sofia_cache/ (Accessed on 03.06.2014)

90Silhouette street view -2-

Silhouette street view -1-

-1-

-2-

empty plot

empty building

single family house

apartment building

auxiliary building

Pic 21

Pic 22

91

Currently only a few of the buildings in the neigh-bourhood are occupied, the others are either vacant or left to self-destruct and the rest of the plots are just empty. The owners are stuck in the same position for the last 20 years. They want a new development of the neighbourhood. Some of them are also ready to take the initiative. But the law allows private initiative only if it is supported by all residents.

The question is then how can you unite everyone for a same concept and at the same time satisfy all preferences. This sounds like an almost impossible task for a single man!

What about the authority of the municipality and all the state laws and regulations?

The municipality representative states that the operational detailed urban plan of the area is 50-year old and there isn’t any new concept for this neighbourhood[31]. Even though the area is part of the city centre and have the potential to turn into one of the best residential areas for middle-class citizens, its redevelopment is not on the priority list of the municipality. The claim is that there is not enough money assigned for it, but maybe the fact is that there is no interest or at least no inter-est for the moment.

The ugly truth is evident in the bold statement of the architect who has been responsible for the destiny of the neighbourhood for the last 12 years:

“We don’t have any particular idea about the area, we’re totally uninterested. Therefore I encourage all private initiatives. The redevel-opment of the neighbourhood is in the hands of its owners.”

Current lack of municipality goals

Pic 21A scheme of the neighbourhood showing the condition of the housing stock

Pic 22Silhouette of the neighbourhood from the north and from the east side

[31] arch Dimityr Tokov (municipality architect), interview taken on 14.05.2014

92

Conclusions

93

Conclusions of the researchAs a conclusion of the research the answer of this question seems really easy. The research findings show that the state doesn’t have a strict policy about the development of the city centre area of the capital which answers the first part of the question. The outcome is that the most important component in defining a residential design strate-gy for redevelopment is the people’s living prefer-ences. The conducted interviews among my neighbours are the key point for the research. The preselected people who decided to take part in the research expressed needs and preferences for their future homes which can be logically translated into archi-tectural elements and implemented in a residen-tial design for the researched area. The goal of the graduation project is to develop a design which is focused on the needs and wishes of the people and is able to evoke a future redevelopment of the area. By investigating people’s living preferences I gained knowledge and gathered ideas for the fu-ture residential design which I started to develop parallel to the research.

The thesis research is focused on the character-istics of today’s housing market in Sofia, people’s living preferences and the municipality goals for the selected research area. Taking into account the analysis of the current housing market there is a clear demand for better quality new residen-tial buildings with a good city centre location. Therefore a dense residential block located on the researched area would be a logical city asset. The existing housing stock situation not only allows but encourages neighbourhood redevelopment processes. The freedom that is given by the munic-ipality policy for new constructions in the area is another factor which is in favour of a new residen-tial building on this site. The municipality has been in an adverse financial situation in the last cou-ple of years which has been their excuse for not developing rehabilitation strategies for the area. Therefore their current policy has been to allow and encourage private initiatives. This has been a stimulating reason for me as an architectural student and a resident of this neighbourhood to develop a proposal for an urban and architectural design which can set a standard for redevelop-ment of the whole area.

In the beginning of the research process a main research question was determined:

How do policy goals and dweller’s preferences overlap?

How this can be used as base to define a strategy for redevelopment of a neglected

city centre neighbourhood?

94

Another feature of the design would be the pres-ence of different types of collective spaces which can enhance different functions in the different times of the year or for special events. The collec-tive interior and exterior spaces can be used both by children during the day for games, arts and hobbies and by the people from the building to meet with each other. A special feature of the design on an urban level would be a pedestrian and bicycle deck above the noisy polluted boulevard on the south border of the neighbourhood. The reason is to improve the climate and the atmosphere of the area and to transform it into a bicycle and pedestrian friendly green zone which was one of the most pointed desires of the people concerning the living envi-ronment. All mentioned possibilities could be incorporated in one or another way in the design both of the private and public spaces and their gradients. The right choice of approach will be decided in the design progress. The key role of the research is the gathered knowledge and inspiration for a further development of the design. In this way the research has become the basic part of the entire process of designing and serves as a base for tak-ing decisions and setting starting points. As to link the results of the research with the design in a more understanding and direct way I develop a proposal for “Housing Design Guide-lines”, which are the result of the translation of the people’s living preferences into architectural elements. Based on the guidelines an architectural brief is composed.

Reflection on the designIn the design I will try to incorporate the architec-tural and urban elements which were mentioned as important from the participants in the research and to develop some more features that will satis-fy their wishes and add extra value to the design.For instance through the design I would like to promote collectivity or in other words a more communal way of living. Therefore the urban con-cept presents a closed block system with number of semi-private outdoor and indoor spaces where people are able to interact with each other. The design will also focus on diversity in the pro-gram as well as in the dwelling types in order to be able to satisfy the various wishes which were expressed by the people who were part of the interviews. Additionally a possible flexibility in the apartment layout will be searched so the future inhabitants can shape the space according to their current needs. By using the demands of the people as a starting point I will try to design a dense residential block with a set of different dwelling types where I will try to further develop the architectural elements that were asked by the people and to elaborate an image which would meet their expectations. This can be achieved by designing open spaces and creating visual connections between the interior spaces and between outside and inside. The implementation of unusual outside spaces and transition spaces between the public and the private will be used to enrich the design. Semi-pri-vate and collective spaces could be introduced as different elements like terraces, gardens, atriums or other interior and exterior spaces. The resident will be given the chance to pass through these transitional spaces which will present different atmosphere. By arranging spaces in a certain order I would like to provoke user’s experience and emo-tions so as to bring additional value and quality to the project and make it more vital.

95

Housing Design Guidelines

Design Guidelines

1.0 Shaping Good Places 1.1 Defining places The design should present:

-how the building responds to its physical context - the character and legibility of the neighbourhood; - how the scheme relates to the neighbouring plots and how it can be translated to fit in the area and used as a strategy for future redevelopment; The design proposal should present:-how the scheme enrich the existing local network of public spaces, including how it integrates with existing streets and paths; -how public spaces and pedestrian routes are designed to be overlooked and safe; -how any new public spaces support and complete the design of the building.

1.2 Outdoor spaces The design proposal should present that the outdoor spaces comply with the borough's

atmosphere and adds value to it by providing new pedestrian and bicycle friendly public and semi public spaces. The design proposal should include collective spaces as part of the semi public outdoor spaces in order to promote social cohesion between the residents.

The design should provide communal open space which:- is not overlooked by surrounding development; - is connected to the public space; - is designed to take advantage of direct sunlight; - is green; - accommodates collective spaces.

2.0 Housing for a Diverse City

2.1 Appropriate density Development proposals should present how the density of residential accommodation is

higher than the existing density.

2.2 Residential mix Design proposal should present how the mix of dwelling typologies and the mix of

different profiled residents are appropriate to the city centre location.

3.0 From Street to Front Door

3.1 Entrance and approach All main entrances to communal entrance lobbies, shops and parking should be visible

from the public realm and clearly identified and illuminated.

Housing DesignGuidelines

96

3.2 Shared circulation within buildings The number of dwellings accessed from a single core should not exceed four per floor.

The main vertical connection cores should receive natural light and adequate ventilation.3.3 Car parking All developments should conform to Bulgarian policy on maximum car parking provision of

1.1 parking spaces per dwelling.

The car parking should be organised indoors on a ground or underground level so it does not negatively affect the use and appearance of open spaces.

3.4 Bicycle storage All developments should provide dedicated storage space for bicycles at the ground level

directly connected to the communal entrance lobby. 3.5 Refuse and recycling The design should provide communal refuse and recycling containers; communal bin

enclosures and refuse stores should be accessible to all residents and located in the underground level.

4.0 Dwelling Space Standards

4.1 Diversity in floor plans Floor plans should present diversity in plan layout and size of the dwellings which should

be able to satisfy a range of different households. 4.2 Flexibility and adaptability Dwelling plans should demonstrate that dwelling types provide flexibility by allowing for

alternative furniture arrangements in living areas and options for separating and transforming the space through rotating, sliding and foldable partition walls, furniture or doors.

4.3 Living / dining / kitchen The main living area which includes living room kitchen and dining should be big enough

so it can be divided at least in two independent rooms and be able to host guests. 4.4 Bedrooms The minimum area of a single bedroom should be around 8 sq m. The minimum area of a

double or twin bedroom should be around 12 sq m. 4.5 Bathrooms and WCs Dwellings designed with two bedrooms provide a minimum of one bathroom with WC and

one additional WC. Dwellings with more bedrooms should provide the corresponding number of bathrooms.

4.6 Storage and utility Every dwelling should be provided with long-term and short-term storage space and a

utility dedicated space. Depending on the size of the dwelling there should be at least one independent storage space and a separate utility room.

4.7 Study and work Dwelling plans should demonstrate that all homes are provided with adequate space to

work from home.

97

4.8 Private open space Every dwelling should have access to a private outdoor space. This space should be directly

connected to the main living space.

5.0 Home as a Place of Retreat

5.1 Privacy Design proposals should demonstrate how habitable rooms within each dwelling are

provided with an adequate level of privacy in relation to neighbouring property and the street and other public spaces.

5.2 Dual aspect All the dwellings should have at least double orientation and single aspect north facing

dwellings should be avoided. 5.3 Daylight and sunlight All homes should provide for direct sunlight to enter at least one habitable room for part of

the day. Living areas and kitchen dining spaces should preferably receive direct sunlight. The size of the windows should be a balance between high daylight penetration and privacy.

6.0 Sustainability 6.1 Environmental performance The building should be developed according to sustainable design principles and should

reach a level of energy efficiency. 6.2 Heating The design proposal should incorporate low temperature heating system which can be

controlled individually by the users.

6.3 Overheating Design proposal should present how the design of dwellings will avoid overheating during

summer months. 6.4 Water A system for rainwater harvesting and storage should be incorporated in the design which

should ensure a lower consume of tap water per household. 6.5 Materials The residential development should use sustainable materials with lower environmental

impacts over their lifecycle and low-maintenance facade materials.

98

Architectural Brief

Sofia

City centreSite location

Site Details

The plot site is part of the city centre of Sofia, Bulgaria. The plot size is a bit more than 9ha with rectangular shape which has the dimen-sions of 65m by 140m. The plot is orientated with its short sites in north-south direction. The north direction is facing a nice street and a school on the opposite side. The south side is orientated toward a really busy boulevard, but also has a nice view to the mountain.

Outdoor Spaces

The design should present a big semi-private outdoor space – a system of a closed block with inner courtyard. The courtyard should interact with the public spaces around the plot. A pedestrian deck over the busy boulevard needs to be introduced in order to block the noise and the pollution from the cars and to create a nice pedestrian and bicycle friendly zone for the whole area.

Occupants

The new residential design should host all the current residents of this plot and be able to prove higher density in order to fit the standards of the city centre area. The design should be able to accommodate people of different ages, life stage and special needs.

99

Space Requirements and Relationships

The building should have an underground parking level, ground/plinth level with shops, additional parking places and the entrances for the residential levels. It needs to contain at least 6 residential levels. The floor layout should present a variety of apartment types and big private outdoor spaces. These outdoor spaces should be directly connected to the main living space of the apartment. All the apartments should have a separate utility & storage space. Depending on the size of the apartment a separate working space needs to be included. The number of dwellings accessed from a single core should not exceed four per floor.

Design Objectives

The apartments should be able to receive as much daylight as possible without interfering with the pri-vacy of the dwellers. All the dwellings need to be at least double side orientated. The apartment layout should allow more open plan and flexibility in the main living space. The private outdoor space should be seen as an extension of the main living space.

Lifestyle

The main living space should be big enough to host and entertain guests. The private outdoor spaces need to create a nice atmosphere where member of the household can relax, entertain their guests and spend some time together.

Environmental Sustainability

The design should be developed according to sustainable design principles. The building should incor-porate systems for storage and harvesting grey water, and efficient heating and cooling systems. The heating system can be based on the use of the nearby located hot water mineral spring. The cooling of the building should be achieved only by passive measures like outside sun-shading. The energy use needs to be minimized by the use of active solar energy systems like Photovoltaic cells and Solar Collec-tors placed on the roof. The design should use sustainable materials with lower environmental impacts over their lifecycle and low-maintenance facade materials. The material choice should be based on the local traditional con-struction and facade materials.

100

Bibliography

101

1. Atanas Kovachev, Gradoustrojstvo chast 2, (Ur-ban planning part 2), Sofia, Pensoft publishers, 2003 (in Bulgarian)2. Ivan Nikiforov, Istoriq na gradoustroistvoto (History of the urban planning), (Sofia, 2003), (in Bulgarian)3. Arch Hristo Genchev, Sofia mislena v prostran-stvoto i vremeto (Sofia conceived in space and time), Sofia, EХГ Foundation publishers, 2012 (in Bulgarian)4. Paul A. Bell, Thomas Greene, Jeffrey Fisher and Andrew S. Baum: Environmental Psychology, Tay-lor & Francis, 20055. Janine Meesters: The meaning of activities in the dwelling and residential environment, A structural approach in people-environment relations,IOS Press BV, 20096. Irene Cieraad: At Home, An Anthropology of Domestic Space, Syracuse University Press, 19997. Julienne Hanson: Decoding Homes and Houses, Cambridge University press, 19988. Stephen Finlay, Isabella Pereira, Ella Fryer-Smith, Anne Charlton, Rebecca Roberts-Hughes, The way we live now: what people need and expect of theirhomes (Ipsos MORI & RIBA, London 2013)9. Mladen Mitov, Pazarut na nedvijimi imoti (Real estate market), Yavlena realestate, PDF file, Sofia 2013 (in Bulgarian)10. Valeri Leviev, Deyan Nikolov, Pazarut na jilishta v Bulgaria Q1 2014 (Housing market in Bulgaria Q1 2014), PDF file, Elta real estate consultants, Sofia 2014 (in Bulgarian)11. Prebroyavane 2011, (Census 2011), (online), Available: www.nsi.bg/census2011 (Accessed 15.03.2014), (in Bulgarian)12. Sofia 127 years stolitza (Sofia capital for 127 years), Stolichna obshtina 2000-2014, (online), Available: http://www.sofia.bg/history_content.asp (Accessed 23.05.2014), (in Bulgarian) 13. J. Gueron, D. Toteva, Ts. Kostova, Employment and unemployment - annual data 2013, National Statistical Institute, PDF file, Education and Sci-ence inc. Co.

102

Figures and pictures

103

Pictures

Pic 1. Empty plot on “Hristo Botev” streetSource: own photo Pic 2. Dangerous self destroying building on “Strandja” street Source: own photoPic 3. Vacant building in poor condition on “Otec Paisii” streetSource: own photoPic 4. Vacant building in poor condition on “Otec Paisii” streetSource: own photoPic 5. Overpopulated building on “Strandja” streetSource: own photoPic 6. Occupied building on “Otec Paisii” streetSource: own photoPic 7. Source: http://www.skyscrapercity.com/showthread.php?p=115443332Pic 8. Source: http://www.novini.bg/news/728- санираме-панелките-с-европари.htmlPic 9. Source: http://www.vsekiden.com/151348Pic 10. Source: http://fakti.bg/imoti/41134-18-opasni-sgradi-v-5-raiona-na-sofiaPic 11. Layout of the most used pre-fab construction system Bs VIII SfSource: http://forum.gtsofia.info/index.php?topic=2991.220Pic 12. First Bulgarian large-scale panel building layoutSource: Source: Atanas Kovachev, Gradoustrojstvo chast 2, (Urban planning part 2), Sofia, Pensoft publishers, (2003)Pic 13. Floor plan layout of a newly built residential block-Source: Archives of the architectural studio “Stroyconsult 999”Pic 14. Floor plan layout of a newly built residential blockSource: Archives of the architectural studio “Stroyconsult 999”Pic 15. Source: own drawingPic 16. Source: Personal archives of arch. Dimitur AndreychinPic 17. Source: own schemePic 18. Source: https://www.google.nl/maps/place/София,+България/@42.6988425,23.317445,689m/data=!3m1!1e3!4m2!3m1!1s0x40aa8682cb317bf5:0x-400a01269bf5e60?hl=bgPic 19. A photo of the physical model of the unrealized urban concept from 1974 Source: Personal archives of arch. Dimitur AndreychinPic 20. Source: own drawingPic 21. Source: own drawingPic 22. Source: own collage based on https://www.google.nl/maps/@42.700865,23.3122871,3a,75y,274.59h,80.77t/data-=!3m4!1e1!3m2!1sGeoUdIVbNnM3pa21dIE6yQ!2e0?hl=bg

Figures

Fig 1. Source: own infographics based on Statistics given by Eurostat Fig 2. Source: own infographics based on data from the cen-sus in 2011 by National statistical institute BulgariaFig 3. Source: own bar chart based on data from the census in 2011 by National statistical institute BulgariaFig 4. Source: own donut chart information from Mladen Mitov, Yavlena realestate, analiz_Yavlena_Feb_2013, PDF file, Page 10 (in Bulgarian)Fig 5. Source: own donut chart information from Mladen Mitov, Yavlena realestate, analiz_Yavlena_Feb_2013, PDF file, Page 10 (in Bulgarian)Fig 6. Source: own donut chart information from Mladen Mitov, Yavlena realestate, analiz_Yavlena_Feb_2013, PDF file, Page 10 (in Bulgarian)Fig 7. Source: own donut chart information from Mladen Mitov, Yavlena realestate, analiz_Yavlena_Feb_2013, PDF file, Page 10 (in Bulgarian)Fig 8. Source: own linear chart based on data from the census in 2011 by National statistical institute BulgariaFig 9. Source: own bar chart based on data from the census in 2011 by National statistical institute BulgariaFig 10. Source: own bar chart based on data from the census in 2011 by National statistical institute BulgariaFig 11. Source: own linear chart based on data from the cen-sus in 2011 by National statistical institute Bulgaria

-

Icons Attribution

Book designed by Ben Rex Furneaux from the thenounproject.comMan designed by Piotrek Chuchla from the thenounproject.comBusiness Man designed by Piotrek Chuchla from the thenounproject.comReal Estate designed by Luis Prado from the thenounproject.comGoal designed by Matt Gray from the thenounproject.com

104

Appendices

105

Appendix 1. Invitation letter

Faculty of ArchitectureExplore Lab 18

Address:Julianalaan 1342628BL Delft

Subject: Invitation for an interview

Date: 22nd of April 2014From: Tsveta Ruseva E-mail: [email protected]

Dear Madam/Sir,

The city centre area of Sofia, the place where you are used to live is constantly changing. You as citizens and your experience are the most important ingredients for a positive urban development. As to change your living environment in the way you want to you are invited to take part of a research on the housing preferences and demands of the people willing to live in the city centre of Sofia. The research is part of an architectural graduation thesis about the User-centered design as a key for (re)development. The goal of the thesis is to propose an architectural design able to satisfy the needs and lifestyle of the city centre dweller in order to bring back the liveliness of a neglected city centre area in Sofia.

Your home experience is of a great importance and value for the research topic. Therefore the research will try to gain information about the following: 1. What is most important for you when buying/renting a new home? 2. What are your expectations around internal and external living spaces? 3. What are your expectations around comfort/ security/ accessibility/ environmental performance within your home? 4. What are your expectations from the local area and its amenities? 5. What are your perceptions of new-build homes? 6. How would you feel the current marketplace for homes can be improved?The interview will be divided in 4 sections. The questions want to accumulate data about your previous and current dwelling and living environment and expectations about a future home. The conclusions of the interview will be benefitial for the development of the residential design located in the city centre.The summary of the interview results will be included in the research. All answers will be completely anonymous.

Sincerely,

Tsveta Rusevagraduation student in Architecture Technical University Delft

106

Appendix 2. Interview questions content (interviews with dwellers)

The goal of the interviews is to accumulate qualitative data about the dwellers living experience and conditions and their living quality preferences and demands for the future. The research will therefore try to answer the following questions: • What is most important to people when buying/renting a new home and why? • What are participants’ expectations around internal and external living spaces and why? • What are participants’ expectations around comfort/ security/ accessibility/ environmental performance within homes and why? • What are participants’ expectations from the local area and its amenities? • What are participants’ perceptions of new-build homes? • What is the difference between the perceptions of first-time and experienced buyers of new homes? • How would participants feel the current marketplace for homebuyers could be improved?

The interviews will be organized in different topic areas:

1. Introduction and general information 2. Previous dwelling and living environment 3. Current dwelling 4. Dwelling and living environment preferences – expectations of homes • Room & space • Comfort • Security • Environmental performance • External space & place 5. Overall thoughts

Introduction and general information First the research topic and goal will be introduced and secondly people will be asked to introduce themselves in short. The questions included will be about the age, educational level, income, household composition, current home.

Questions:1. Please could you introduce yourself? Please tell me your name and age? 2. What is your educational level?3. What is your current occupation? How much is your monthly income?4. Can you tell me a little more about: • Your household or family – who shares your home with you? • Your current home – where do you live and what kind of home is it? • How long have you lived in the current home? • Why did you choose this home to buy or rent? (maybe give an optional answers like space, price, neighbourhood, age or type of home, proximity to friends/family; transport) • Would you like to change your current home? If yes why?

Previous dwelling and living environment The purpose of this category is to collect data of the origin of the dwellers. The questions included will be about the type of the previous dwelling, living conditions and environment and the reason for moving out.

Questions:1. Where was your previous place to live? What kind of home was it?2. Who lived in the home?3. How long have you lived there? 4. Why did you decide to move out? may be give an optional answers like • change of life stage/occupation • change of work location • financial status • switch from rented to owned home • dissatisfaction of the living conditions – home itself or environment • dissatisfaction of the size of the place • problems with flat mates or neighbours

107

Current dwelling The purpose of the category is to gain information about the housing condition of the current dwelling of the investigated people and how they evaluate it. The questions will give an opportunity of evaluating the current living conditions, ask for the reasons for buying or renting the current dwelling, ask for the price and the way of buying etc.

Questions:1. Where do you live now? What kind of home is it?2. Who do you share the dwelling with?3. How long have you been living here?4. Why have you chosen the city centre as a residential environment? Which feature/characteristics of the city centre have the most influence for determine your choice? Do you think you would like to change your residential environment in the future? What do you think it would be the reason behind it? 5. What is your neighbourhood? What do you like about it? Anything you don’t like about it? Would you change it if possible?6. How big is your current home in square meters and rooms? Do you think it is big enough? Would you say you need more space? What would you do with it?7. Do you have enough storage space in your home? What would you need more storage space for?8. Where and how do you eat main meals? Why? Do you have enough space for eating? Do they sit round a table or eat on laps?9. Do you work at home? Where and when? Do you have a specific room to work in? Do you want to have one?10. Is your home light enough? Which rooms are best? Any rooms which don’t get enough sunlight? How does this affect you /others in your house? Would you change it if you could?11. Is your home warm enough? What is it like in winter/ summer? How does this affect you? (positive / negative)? Do you have issue with the heating cost?12. Do you feel safe in your home? Why / why not? What about in your neighbourhood?13. Do you have a home security system? What kind? Do you feel safe?14. Are you aware of energy efficiency in your home? What does this mean to you? Have you taken any steps to make your home more energy efficient? extra thermal insulation, photovoltaic cells or solar panels 15. Do you have a private outside space – garden/terrace/balcony? What do you use it for? Is it big enough? Would you change it if you could? Why/ why not?16. How do you get in to your home? If it is through a communal area (such as in an apartment block) how is that for you? Have you had any problems with your shared space (kept clean, neighbours etc)?17. How do you get to and from your home? Do you use public transport or a car? Which is the easiest way to travel and why?18. Do you have access to a parking space? Is it private or on the street? How important is parking to you?

Dwelling and living environment preferences – expectations of homesThe purpose of the category is to gain insight of people expectations of their new homes. The questions included will try to answer the reason why they’re not satisfied with the current condition , how do they expect the space in a future new home to be different from the current home and what are their living demands.

Questions (The questions are subdivided in categories):Room & space 1. Where would you have your meals/ eat? What would the space be like?2. Where would you dress?3. What would the bathroom be like? Why?4. What kind of space would you need to work?5. What space would you like for children to play/study?6. What kind of storage space are you looking for?7. What about space for washing/ drying clothes, ironing?8. Would you need space for recycling?9. What kind of private space to relax would you expect?10. Would you expect space for entertaining? What kind?11. What about for parking the car/ other vehicles?

Comfort1. What kind of expectations do you have where noise is concerned? Do you expect your home to be quiet? Which rooms? What would you be willing to compromise on where noise is concerned?2. What do you expect your windows to be like? Is it important to you to have new double glazing window frames? Why?3. Do you need a lot of windows – or light? Why? What would you be willing to compromise where these issues are con-cerned?4. What kind of heating system would you expect? Why is this important? Which rooms do you need to be warmest and why?

108

Security1. How important is feeling safe and secure in your home?2. What makes a home secure? Examples living on the ground floor vs. higher up, locks on doors, burglar alarms, immediate environment (street or estate) and what windows look onto

Environmental performance1. Is energy efficiency something that you would consider when looking for a new home? Why – or why not?2. What does energy efficiency mean to you or others in your household?3. Would you consider adding any modifications to your new home to improve energy efficiency? Why?Examples: solar panels, double glazing, additional insulation.

External space & place1. How important is it for you to have a private outdoor space? What are you preferences – garden or a terrace? How big do you expect it to be? What compromises with the size are you ready to make?2. Do you want to have a shared communal outside space? What do you think you are going to use it for? Do you think that is a way to socialize with the neighbours?3. How do you prefer to get in to your home – through a communal space or private? How important for you is to have your own private entrance area?4. How do you imagine your neighbourhood? Do you already have a built up image for the redevelopment of the area? What are your expectations about the change? Do you think that only the buildings need to be replaced or there should be a further change?5. What is the most important feature of the neighbourhood? Why will you choose this particular area as a residential envi-ronment? 6. How do you like the infrastructure of the neighbourhood? How do you think it can be improved? 7. Do you prefer to buy a private parking space or park on the street? How do you think parking on the street influence the neighbourhood? Positive or negative?

Overall thoughts

• How happy are you with your home? • Thinking back to when you moved into your home, what were you expecting from it? Has it delivered this? What could be better?

109

Appendix 3. Interviews with dwellers. (script of the interviews in Bulgarian)

Interview #1

1st of May 2014Lyubomir Nedialkov and Nadejda Kecheva

Въведение и обща информация1. Може ли да представите себе си накратко? Как се казвате и на колко години сте? Н: Надежда Кечева на 28год. Л: Любомир Недялков на 27год.2. Какво образование имате? Висше3. Каква е настоящате ви работа? Колко е средният ви доход на месец? Н: Докторант към Национален Археологически институт и на щат към БАН. На месец доходът ми е 650лв. Л: Аз се опитвам да стартирам собствен бизнес и за момента нямам собствен доход.4. Може ли да ми разкажете малко повече за:• Вашето семейтво или домакинството в което живеете – с кого споделяте дома си? Н: Живея с родителите си. Трима души сме. Л: Живея с майка ми. • Сегашният ви дом – къде точно живеете и в какъв тип жилище? Н: Живея в квартал Банишора. Жилището е апартамент. Л: В квартал Дружба 2. Апартамент в панелен блок.• От колко време живеете в сегашния си дом? Н: от 14 години Л: Цял живот с изключение на 2 години.• Какво ви накара да изберете точно това жилище? То ваша собственост ли е или сте под наем? Помощ с примерни отговори за избора на жилище: големина, цена, квартал, възраст или тип на дома, близост до семейтво/приятели, транспорт Жилищата са на родителите ни.• Мислите ли, че бихте се преместите от сегашното си жилище? Ако да защо? Да, искаме да се преместим, защото искаме да живеем заедно и да сме самостоятелни.

Предишна жилищна среда и жилище1. Къде се намира предишното ви жилище? Какъв тип жилище беше? Л: В Делфт, Холандия. Апартамент.2. С кого живеехте там? Л: Със съквартирант. Един.3. Колко дълго сте живяли там? Л: 2 години.4. Защо решихте да се изнесете? Защото ми приключи студенството.

Сегашно жилище1. Какъв е кварталът ви? Какво харесвате в него? Възползвате ли се от удобствата, които квартала предоставя? (училище, детска градина, парк, супермаркет и др.) Има ли нещо което не харесвате в квартала си? Какво бихте променили ако е възможно? Защо и как? Н: Предимството на квартала е, че е близо до центъра. Пеша стигам до работното си място за 15мин. Транспорта е удобен. Всякакви видове транспорт има наблизо. Не ми харесва, че е близо до гарата, защото така има разни субекти вечер. И преминаването през квартала вечер е опасно, особено когато съм сама. Л: Ами квартала е Дружба. Панелни блокове. Харесват ми озеленените пространства и наличието на дървета. Харесва ми, че има много малки магазинчета. Има и сравнително наблизо спирка на метрото. Има доста училища наоколо и детски градини. Не харесвам панелните блокове, изобщо този тип строителство. Примерно много се чува какво правят съседите. Но не мисля, че това би могло да се промени. Бих искал да има велоалеи.2. Колко е голямо настоящето ви жилище като квадратура и брой помещения? Мислите ли, че е достатъчно голямо? Бихте ли казали, че имате нужда от повече пространство? Какво бихте правили с него? Н: 4 стаи. Четиристайно жилище плюс кухня отделно. Има 3 спални, хол, кухня и три балкона. За 3ма души е достатъчно голямо. Чувстваме се самостоятелно. Л: Апартаметна е 65кв.м. 3-стаен. Две спални, хол и кухня. Смятам, че за 4ма не е достатъчно, както беше в един доста дълъг период. За 2ма обаче е предостатъчно.

110

3. Имате ли достатъчно място за багаж, складиране на вещи в дома си? Защо бихте имали нужда от повече? Н: Аз имам нужда от повече гардероби и шкафове за книги. Имам нужда от повече. Л: В момента е добре, преди беше по-трудно, когато бяхме 4ма. Използвахме креативно пространството, за да слагаме допълнителни гардероби.4. Къде и как ядете основните си яденета? Защо? Имате ли достатъчно място за хранене? Сядате ли да ядете около маса или ядете в скут? Н: В повечето случаи ядем в кухнята на трапезарна маса. Понякога и в стаята пред компютъра. Л: Напоследък все по-често обядвам пред компютъра. Вечер ядем заедно в хола на голямата маса.5. Работите ли от вкъщи? Къде и кога? Имате ли обособена стая за работа? Бихте ли искали да имате? Н: Да работя от къщи. Работя от спалнята, която е моята стая. Бих искала да имам. Л: Аз също работя целодневно в моята стая-спалня. Бих искал отделна стая за работа.6. Имате ли достатъчно естествена светлина в жилището? Кои стая са най-добре осветени? Има ли помещения които нямат достатъчно естествено осветление? Как ви се отразява това? Бихте ли променили нещо ако можете? Н: Има достатъчно светлина. Едната спалня с балкона може би няма достатъчно светлина. Банята няма прозорец, но ако се замисля бих искала да има светлина естествена е банята. И бих искала да има повече като цяло в жилището. Л: При нас има достатъчно. Изложението е север-юг. Има големи прозорци във всички стаи. Тоалетната и банята няма естествена светлина, но не мисля, че това ми се отразява по някакъв начин. Но като цяло светлината е много важна за мен и ме кара да се чувствам добре.7. Жилището ви добре климатизирано ли е – топло/студено? Как е през зимата/лятото? Как ви се отразява това? Положетелно/отрицателно? Имате ли проблеми със сметката за отопление? Н: Нямаме парно. Цялата улица няма. Ние имаме камина на дърва с водна риза, която топли някои от стаите. В моята стая нямам парно и се отоплявам с климатик и печка духалка. През зимата е студено. Няма ли централно отопление, както и да топлиш в банята и коридора все си е студено. И нашия апартамент е север- юг и южните апартаменти получават много приятна естествена топлина през зимата. Това спомага през зимата и дразни през лятото. Сметките за ток не са малки. Опитваме се да пестим. Л: Ние имаме централно парно. Но сме отразяли някои от радиаторите. Имаме сега от 5 само 2. Един в хола и един в едната от спалните. Направихме го заради високите сметки. Определено сметките са прекалено големи и като цяло сме недоволни от централното отопление на топлофикация. Лятото е приятно. Зимата е хладно, особено в стаята без парно. През зимата ми е студено, дискомфортно.8. Чувствате ли се сигурни в дома си? Защо/защо не? Чувствате ли се сигурни в квартала си? Н: В дома си , да. Във входа, не. Наемателите постоянно се менят, много апартаменти стоят празни, това ми създава чувство на несигурност и тревога. В квартала през деня е добре, но вечер е опасно. Покрай големия булевард е по-сигурно, защото има достатъчно осветление, но до самия вход няма и затова се притеснявам да се прибирам вечер сама. Една идея по-сигурна бих се чувствала ако има повече осветление по улицата. Л: Аз се чувствам сигурен и в жилището, и във входа и в квартала. Редовно се прибирам вечер и нямам никакви проблеми. Досега нищо не се е случвало.9. Имате ли допълнителна охранителна система? Каква? Кара ли ви да се чувствате сигурни? Н: Нямаме СОТ. Имаме две врати. Въшната е някаква по-специална със специални ключалки. Л: Ние имаме една врата – метална. Без спец ключалки и без СОТ.10. Наясно ли сте с енергийната ефективност на дома ви? Какво означава това за вас? Предприемали ли сте нещо за да направите дома си по енергийно ефективен? Допълнително топлоизолация, фотоволтаични панели, соларни панели? Н: Това е да може да се разпределя енергията оптимално. Според мен енергийната ефективност на блока е много слаба. Под нас апартамента не се обитава, даже няма прозорци и съответно при нас е много студено. Когато никой не живее около теб и мн различно. Имаме иначе топлоизолация допълнително по таваните и някои стени отвътре. Но нямаме топлоизолация по фасадата. Л: Енергийната ефективност е с минимално консумирана енергия да затопляш или охлаждаш жилището, с най-малко ресурси. При нас има допълнителна външна изолация, както и при повечето от съседите. Панелните блокове имат много лоши характеристики по това отношение. Иначе сме сменили и дограмата, което спомага за по-добра ефективност. Дограмата и във входа в сменена.11. Или някакво лично външно пространство – градина, тераса, балкон? За какво го използвате? Достатъчно голямо ли е? Бихте ли искали да го промените ако можехте? Защо/защо не? Н: Имаме 3 балкона. Единият е към кухнята, който се използва за съхранение на продукти и за готвене. Другите два, единия е остъклен и той почти не се използва, само за цветя. Третия е за простиране на дрехи и съхранение на дървата за камината. Значи два от балконите са остъклени. Като се замисля имаме само едно външно пространство. Балконът не е част от помещенията, още си го броим за външно нещо, но е остъклен. За мен си е балкон. Но не ги ползваме за отдих и почивка. Л: Имаме два балкона, не са остъклени. От едната страна има дървета и е много приятно да седнеш отвън . Преди сядахме да вечеряме отвън. Единият балкон има шкафове за съхранение на разни неща и масичка да си изпиеш кафето навън. Другия се ползва само за простиране. Там доста напича лятото. Н: мисля, че независимо от всичко харесвам складирането на някои от хранителните продукти на балкона. Л: Аз бих разкарал всичко от балкона, ако можеше.

111

12. Как стигате до дома си? Ако е чрез общо входно пространство (като в апартаментен блок) как това ви кара да се чувствате? Имали ли сте проблеми с общото входно пространство (поддръжка на чистотата, съседи и др.) Н: До входната врата през стълбище и асансьор. Чистотата се поддържа от самите собственици и то само в непосредствена близост до вратите им. Със съседите не можем да се разберем и не е приятна ситуация, много е мръсно. Л: Нямам проблем с такова пространство. С повечето съседи се разбирам. Чисти се, чисто е, има и цветя.13. Как пътувате до и от дома си? Използвате ли градски транспорт или използвате личната си кола? Кой е най-лесният начин да пътувате и защо? Н: Използвам и градски транспорт и кола. Напоследък ползвам повече градски транспорт. Има наблизо тролей, който ме кара до метрото или пък ходя до метрото. Колело не ползвам, макар че би ми било удобно, но просто улиците са много натоварени и няма вело алеи. Най-лесния начин за пътуване е градския транспорт. Л: Има трамваи, тролеи и метро. Ползвам и кола, когато с гр.транспорт е по-трудно. Сега като се оправи времето ще ползвам колело.14. Имате ли достъп до парко място? То ваше лично ли е или просто на улицата? Колко важно е за вас да имате възможност да паркирате? Н: Ние имаме гараж, но не паркираме вътре, ползваме мястото отпред за да паркираме. Няма достатъчно места за паркиране и всеки паркира където намери. Сега имаме 3 коли и е много сложно, въпреки , че имаме мястото пред гаража. За нас е много важно да има място където да се паркира. Иначе има зелена зона, но не сме си платили да паркираме там. Л: При нас има много парко места, но всичките са заети, защото има много хора да живеят в квартала. Проблем е да си намериш място. Някога паркираш дори на тротоара, което е неприятно за пешеходците.

Жилището и предпочитанията към средата на обитаване – очаквания към домаСтаи и пространство1. Къде бихте искали да се храните? Как си представяте пространството? Н: Аз си представям мястото за хранене да е в кухнята, там където се готви. Ако има малка кухничка и трапезария до нея също става. Л: Бих искал на голяма висока маса. Трябва да е близо до кухнята, но тя трябва да е голяма. И мисля да е общо с трапезарията.2. Как си представяте мястото за обличане/преобличане? Н: Аз искам да имам дрешник. Л: Ми аз не държа на това. Искам да имам достатъчно място да се огледам. Но мога да ползвам спалнята.3. Каква баня бихте искали? Защо? Н: Аз искам голяма баня. Не държа на вана. Искам суха баня, отделна душ кабина. Може да има и тоалетна вътре, но искам и отделна тоалетна. Не държа на естественото осветление. Л: Почти същото си представям. Това което искам да добавя е че искам да може да се влиза самостоятелно. Да имаме лична баня към стаята, когато имаме деца да не минаваме пред тях. Значи да има две бани в жилището. Мисля, че е плюс ако има прозорец, но не е задължително.4. Какво място бихте искали да имате за работа вкъщи? Н: Аз си представям една стая, кабинет, с удобно бюро за компютър. Искам малка библиотека. Всъщност искам и пространство за обработка на материали. Мястото трябва да е мн добре осветено и да има голяма маса за обработка. Трябва да има място и да ги складирам. Л: Ами аз искам едно бюро в нейният кабинет. Не искам основно да работя вкъщи. Знам че се налага, но едно бюро ще ми е напълно достатъчно. Ще се съберем в едно помещение.5. В какво помещение бихте искали децата ви да играят или учат? Н: Децата трябва да си имат отделна спалня. За учене и игра им е достатъчно спалното помещение.6. Какво място за багаж/склад предпочитате да имате в дома си? Л: трябва да има такова помещение. Не трябва да е прекалено малко. Да мога да си прибирам сезонната екипировка. Може да е и таван и мазе, нямам конкретни изисквания.7. Как си представяте пространството за пране, сушене и гладене? Н: Едно помещение – мокро, за пералнята. Иначе сушенето най-добре да е навън, на въздух. Дрехите да са навън на простор. Искам да е достатъчно голямо да можеш да влезеш.8. Бихте ли искали да имате място за разделно събиране на боклук/рециклиране? Бихме искали да разделяме. Л: Нужна ни е иновация, за да става по-лесно. Примерно ако има шахта на етажа би било супер. Това мисля, че ще стимулира хората. 9. Как си представяте личното ви пространство за почивка? Бихте ли очаквали в новия си дом да имате отделно място за забавления (стая с игри, екран за гледане на филми и др.)? Как точно си го представяте? Н: Би било приятно, но не е важно, не бихме държали на това. Гостите ще ги посрещнем в хола, дневното помещение. То трябва да е достатъчно голямо.10. Бихте ли искали да имате собствено парко място/гараж за колата си или други превозни средства (мотор, колело и др.)? Н: Гараж. Л: Гараж. Идеята е, че кола ще ни трябва само когато излизаме от града. А след като ще живеем в центъра повече ще се ползва градски транспорт и пеша, колело.

112

Комфорт1. Какви очаквания към едно жилище бихте имали що се отнася до въпроса за шума? Бихте ли предпочели домът ви да е тих? Кои стая са от основно значение? На какъв компромис сте готови когато става въпрос за шум? Н: Спалнята трябва да е тиха. Л: И тоалетната. Н: Но живеейки в центъра сме готови да направим компромис, не ми се иска да сме до голяма главна улица. Л: Трябва да има шумоизолация. Бих избрал в рамките на центъра място което е по-малко натоварено. 2. Какви очаквате да бъдат прозорците ви? Важно ли е да имате модерна дограма със стъклопакет? Защо? Н: Не съм се замисляла. В рамките на нормалнот. Нямаме особени изисквания.3. Бихте ли искали да имате много прозорци, респективно много естествена светлина? Защо? Какъв компромис бихте направили по въпроса? Н: Бих искала много светлина с много прозорци, и се надявам че съседния блок не е на една ръка разстояние. Иначе големината на прозорците зависи от самите помещения. Л: Хола и кухнята искам да са с големи прозорци. Не мисля, че имам проблем с интимността, винаги мога да си сложа пердета, ако съвсем ме дразни, че ме гледат. Спалнята с по-малки прозорци.4. Каква отоплителна система бихте предпочели? Защо това би било важно за вас? Кои стаи бихте държали да са най-топли и защо? Л: Газ. Н: Искам нещо централно. Може да е за целия вход. Л: За мен газ е най-удобното и практично. Зависи и от цената, но газта е най-чистото решение.

Сигурност1.Колко е важно за вас чувството за сигурност в бъдещия ви (мечтан) дом? Какво мислите, че прави един дом сигурен? Премерно дали се намира на първи/приземен етаж или на по-горни етажи, вида на ключалките, охранителна система, самият квартал/улицата, гледката от прозорците? Н: Сигурността е много важна. Най-важно е квартала. Л: Най-добрият вариант е района да е сигурен. След това може би охранителна система за входа и жилището.

Environmental performance1. Дали енергийната ефективност би била фактор при изборът ви на бъдещ дом? Защо/ защо не? Н: По-ското мисля, че е фактор. Хората трябва да мислят в тази посока. Л: За мен също. Трябва да се мисли за устойчиво развитие, освен това е инвестия.2. Бихте ли обмислили добавянето на съвременни технилогии към бъдещият ви дом, за да подобрите неговата енергийна ефективност? Пример: соларни панели за топла вода, фотоволтаични панели за производство на ток, допълнителна топлоизолация, специални стъкла и стъклопакети на прозорцитеДа

Външно пространство и жилищна среда1. Колко важно би било за вас да имате лично външно пространство? Какво бихте предпочели – градина, тераса др.? Колко голямо очаквате/бихте искали да бъде? Какви компромиси с размера сте готови да направите? Н: Тераса. Л: Тераса. Голяма тераса, където да се събираме с приятели. И да се ползва за отдих и срещи с хора.2. Бихте ли искали да имате споделени/ с общо ползване външно пространство? Как мислите, че бихте могли да го използвате? Мислите ли, че това би бил начин да се социализирате/сприятелите със съседите си? Н: Бих искала. Не знам дали ще се ползва за контакт със съседите, зависи. По скоро за децата си го представяме. 3.Коя би била най-важнота характеристика за бъдещият ви квартал? Защо бихте избрали центъра и конкретно този квартал за жилищна среда? Л: Късите разстояния са най-важни. До работно място, социален живот, за паркове, за придвижване с колело. Н: Бързото стигане до централните части е най-важното за мен.4. Бихте ли предпочели да имате възможността да си купите лично парко място/гараж или бихте предпочели да можете да спирате на улицата? Как мислите, че паркирането на улицата влияе на квартала като цяло? Позитивно или негативно? Н: Бих предпочела да има по-малко паркирани коли на улицата. Л: В центъра не трябва да има коли въобще. Трябва да има специално обособени места за паркиране.

113

Interview #2

2nd of May 2014Interview with Alexandrina Klenova

Въведение и обща информация1. Може ли да представите себе си накратко? Как се казвате и на колко години сте? Казвам се Александрина Крумова Кленова, родена 1950г, на 63години.2. Какво образование имате? Висше медицинско образование, лекар, завършила в София3. Каква е настоящате ви работа? Колко е средният ви доход на месец? Лекар – лъчетерапевт, среден доход на месец 2000лв4. Може ли да ми разкажете малко повече за:• Вашето семейтво или домакинството в което живеете – с кого споделяте дома си? Живея сама.• Сегашният ви дом – къде точно живеете и в какъв тип жилище? Живея в центъра на София, стария център наречен Ючбунар, много стари сгради. Много стара къща с гредоред.• От колко време живеете в сегашния си дом? От 1987г – 27години• Какво ви накара да изберете точно това жилище? То ваша собственост ли е или сте под наем? Жилището е собственост. Направихме замяна на старото ни по-добре разположено и по-хубаво жилище с това, защото беше по-голямо, а нямахме финансовата възможност да си купим такова жилище. Основно защото беше много по-голямо, изглеждаше, че има голяма перспектива за развитие – ние да си го ремонтираме и в последствие ново строителство на мястото.• Мислите ли, че бихте се преместите от сегашното си жилище? Ако да защо? Да, искам да се преместя. Искам да имам жилище с централно отопление и жилище което да е ново. Качеството на жилището ме претеснява.

Предишна жилищна среда и жилище1. Къде се намира предишното ви жилище? Какъв тип жилище беше? Предишното ми жилище се намираше пак в центъра на София, на Орлов мост. Стабилно жилище с парно отопление. Беше апартамент, без балкон с много малка площ.2. С кого живеехте там? С цялото си семейство – съпругът ми и трите ми деца.3. Кoлко дълго сте живяли там? От 1973г до 1987г – 14години.4. Защо решихте да се изнесете? Защото ни беше тясно.

Сегашно жилище1. Каква е мотивацията ви да изберете да живеете в центъра? Коя характеристика на центъра като жилищна среда е най-важна за вас? Мислите ли, че след време бихте сменили центъра с друга жилищна среда? Каква мислите, че би била причината? Специално за София, всички добри училища бяха в центъра на София, и сега също. Всички театри и кина също са в центъра. Това е много важно, особено когато имаш деца. В центъра няма тази паплач от цигани, крадци, защото в крайните квартали човек го е страх, там живеят повече селяни, прости хора. В центъра хората са по-високо интелектуални, стари софиянци. Има също пазари в близост. Това беше причината да искаме да живеем в центъра, а не по-далече. Пак бих предпочела центъра, като сменя жилището.2. Какъв е кварталът ви? Какво харесвате в него? Възползвате ли се от удобствата, които квартала предоставя? (училище, детска градина, парк, супермаркет и др.) Има ли нещо което не харесвате в квартала си? Какво бихте променили ако е възможно? Защо и как? Какво харесвам, харесвам, че наблизо има МОЛ, кино, няколко пазара и най-важното спирка на метрото. Това е най-удобния и бърз превоз. Не харесвам, че човек няма къде да паркира. Прекалено много неподдържани стари сгради, някои от тях изоставени, хвърлят се боклуци, живеят наркомани. Такива неща има в нашия квартал, защото той е стар квартал. Като цяло ми харесва квартала, но най-много ме притеснява, че къщите са много стари и в лошо състояние. Ако можех да го променя, искам цялото каре на квартала да се застрои на ново, с нови сгради с вътрешен двор, с пейчици, с централно парно отопление. Съвременно строителство.3. Колко е голямо настоящето ви жилище като квадратура и брой помещения? Мислите ли, че е достатъчно голямо? Бихте ли казали, че имате нужда от повече пространство? Какво бихте правили с него?120кв.м. + тераса, която е към 30кв.м. но половината от жилището не се използва, защото е в лошо състояние. Брой помещения – 5помещения + баня + тоалетна. 3 спални, отделно хол, отделно кухня. Жилището е достатъчно голямо. За моите нужди е предостатъчно, нямам нужда от повече.

114

4. Имате ли достатъчно място за багаж, складиране на вещи в дома си? Защо бихте имали нужда от повече? Имам достатъчно място, огромен таван.5. Къде и как ядете основните си яденета? Защо? Имате ли достатъчно място за хранене? Сядате ли да ядете около маса или ядете в скут? Имам трапезарна маса, но ям пред телевизора на ниска маса.6. Работите ли от вкъщи? Къде и кога? Имате ли обособена стая за работа? Бихте ли искали да имате? Да. Имам бюро в спалнята.7. Имате ли достатъчно естествена светлина в жилището? Кои стая са най-добре осветени? Има ли помещения които нямат достатъчно естествено осветление? Как ви се отразява това? Бихте ли променили нещо ако можете? Къщата е на две части – северна и южна. Северната част има по-малко светлина, заради многото зеленина на улицата, която пречи. Другата част е южна и там има достатъчно светлина. Трапезарията няма достатъчно естествена светлина, но там рядко се събираме.8. Жилището ви добре климатизирано ли е – топло/студено? Как е през зимата/лятото? Как ви се отразява това? Положетелно/отрицателно? Имате ли проблеми със сметката за отопление? Имам проблеми със сметката за отопление. Имам проблеми с климатизирането на жилището. Лошо климатизирано е, защото е стара сграда и е без централно отопление. 9. Чувствате ли се сигурни в дома си? Защо/защо не? Чувствате ли се сигурни в квартала си?Чувствах се сигурна в дома си и в квартала си, защото си мислех, че нямам нищо което би било интересно за крадене. Но наскоро ми се случи случка. И въпреки това пак се чувствам сигурно и в квартала и в жилището си.10. Имате ли допълнителна охранителна система? Каква? Кара ли ви да се чувствате сигурни? Има допълнителна охранителна система и да тя ме кара да се чувствам по-сигурна.11. Наясно ли сте с енергийната ефективност на дома ви? Какво означава това за вас? Предприемали ли сте нещо за да направите дома си по енергийно ефективен? Допълнително топлоизолация, фотоволтаични панели, соларни панели?Ами енергийната ефективност за мен е да имам соларни панели за топла вода, прозорците да са достатъчно добри със стъклопакет, за да не излиза топлината на жилището. Да има допълнителна топлоизолация на дома, отново за да се запази топлината вътре. Това разбирам да е ефективен дом – да е добре топлоизолиран, с добре дограма и да мога сама да си произвеждам топлата вода. А и вида на отоплителната система – примерно камина на дърва, само да не е на електричество. Това жилище, в което живея в момента го определям като нулево ефективно. 12. Или някакво лично външно пространство – градина, тераса, балкон? За какво го използвате? Достатъчно голямо ли е? Бихте ли искали да го промените ако можехте? Защо/защо не?Имам прекрасно външно пространство – голяма тераса. Ползвам я за да си почивам там. Отглеждам много цветя, грижа се за тях. Радвам им се много. Обожавам голямата си тераса.13. Как стигате до дома си? Ако е чрез общо входно пространство (като в апартаментен блок) как това ви кара да се чувствате? Имали ли сте проблеми с общото входно пространство (поддръжка на чистотата, съседи и др.)До преди две години, когата имах съседка и деляхме входно пространство имаше проблеми. Не беше ясно, кой трябва да изчисти, хвърляха се фасове и боклуци. Да има определени проблеми. Няма голямо значение и отражение факта, че ми се налага да деля входното пространство.14. Как пътувате до и от дома си? Използвате ли градски транспорт или използвате личната си кола? Кой е най-лесният начин да пътувате и защо?Пътувам основно с градски транспорт и то най-вече с метрото. Ползвам личната си кола, когато трябва да отида на място, което е извън обхвата на метро линиите.15. Имате ли достъп до парко място? То ваше лично ли е или просто на улицата? Колко важно е за вас да имате възможност да паркирате? Имам достъп до парко място на улицата – не е лично. Прекрасно е да имам възможност да паркирам пред дома си. Много е важно.Жилището и предпочитанията към средата на обитаване – очаквания към домаСтаи и пространство1. Къде бихте искали да се храните? Как си представяте пространството?Бих искала да имам отделена самостоятелна кухня, в която да има и трапезария, а не трапезария в хол.2. Как си представяте мястото за обличане/преобличане? Стая-гардерод, всичко да се вижда. Поне 3 на 2 метра.3. Каква баня бихте искали? Защо?Нямам специални изисквания. Тоалетната трябва да е отделно. Банята да е обикновена, без вана. Нямам нуждам от самостоятелна лична баня. Трябва банята да е достъпна за всички, да не е много голяма и да има прозорец.4. Какво място бихте искали да имате за работа вкъщи?Мен ме устройва и просто едно малко бюро с компютър в стаята, в която спя.5. В какво помещение бихте искали внуците ви да играят или учат?Бих искала да имам освен спалнята в която аз да спя и една спалня за внуците ми, когато идват на гости. Да могат и там да си играят и да учат ако се налага.6. Какво място за багаж/склад предпочитате да имате в дома си?Бих предпочела да имам складово помещение в рамките на самия апартамент, защото когато имаш по-голям таван и започваш да се уливаш да пазиш неща. Искам едно помещение с размерите горе-долу на дрешника– нека

115

да кажем килер,което да не е много голямо. Тогава човек пази нещата, които наистина иска да запази и има нужда от тях.7. Как си представяте пространството за пране, сушене и гладене?Много е хубаво човек да има едно помещение, в което да можеш да переш и да гладиш и зимата да можеш да простираш там дрехите, когато е много студено. Аз не си представям да използвам сушилня, предпочитам дрехите да се сушат навън на чист въздух. Ако имам балкон искам да си суша дрехите навън, те да имат достъп до въздуха.8. Бихте ли искали да имате място за разделно събиране на боклук/рециклиране?Искам да имам място да си събирам боклука разделно. Даже си представям, както съм виждала по филмите да има шахти за някои от боклуците в самата кооперация. Представям си, че в килера, където държа ските, колелата, ще има три кофи, за хартия, за бутилки и един път седмично, ще си ги изхвърлям навън, а само най- мръсните боклуци да падат по един ръкав надолу.9. Как си представяте личното ви пространство за почивка?Бихте ли очаквали в новия си дом да имате отделно място за забавления (стая с игри, екран за гледане на филми и др.)? Как точно си го представяте?Нямам нужда от такова място. Не. Това трябва да има по-специфично образование за да го искаш. Има много по- големи нужди от това. По-скоро е за богати хора. Аз нямам нужда от това.10. Бихте ли искали да имате собствено парко място/гараж за колата си или други превозни средства (мотор, колело и др.)?Бих предпочела да имам гараж, за да не може снегът да вали колата ми и да не се налага да го рина.

Комфорт 1. Какви очаквания към едно жилище бихте имали що се отнася до въпроса за шума? Бихте ли предпочели домът ви да е тих? Кои стая са от основно значение? На какъв компромис сте готови когато става въпрос за шум? Не мога да си представя, че в центъра мога да имам дом, който да е много тих. Каквато и изолация да имам, нали все пак се налага да отворя прозореца. Това е пълен абсурд да искам да имаш много тих дом в центъра. Хубаво е спалните да са в тази част на жилището, която не е обърната към улицата. Помещенията, в които се спи, трябва да са максимално отдалечени от улицата.2. Какви очаквате да бъдат прозорците ви? Важно ли е да имате модерна дограма със стъклопакет? Защо?Бих предпочела дограмата на прозорците да е от дърво. Специални друго изисквания, за трикамерни- петкамерни, чак толкова не.3. Бихте ли искали да имате много прозорци, респективно много естествена светлина? Защо? Какъв компромис бихте направили по въпроса?Да, искам много прозорци. Предпочитам да има много, не ме притеснява чувството за интимност, няма кой да те гледа в големия град. Искам много прозорци, ама по-скоро с нормални размери, не нестандартно големи. 4. Каква отоплителна система бихте предпочели? Защо това би било важно за вас? Кои стаи бихте държали да са най-топли и защо?Бих искала да имам мазе, за да си складирам пелети. Искам да си имам индивидуално отопление, радиатори във всяка стая и камина на водна риза. Това е най-прекрасното, най-екологичното за мен. Излиза ти и по-евтино. Втория вариант е централно отопление на газ. Ама искам да е с индивидиално управление, сама да си го регулирам, да се отчита само за моя апартамент и да не деля с другите.

Сигурност1. Колко е важно за вас чувството за сигурност в бъдещия ви (мечтан) дом? Какво мислите, че прави един дом сигурен? Премерно дали се намира на първи/приземен етаж или на по-горни етажи, вида на ключалките, охранителна система, самият квартал/улицата, гледката от прозорците?Ами не бих казала, че е квартала, защото най-хубавите квартали в София са най-нападаните. Мисля, че като сградата е много хубава и в хубав квартал и натам се насочват крадците, така че мисля че квартала няма значение. Иначе преземния етаж не е много сигурен, по-скоро високите етажи. Може би ключалките, някои хора се затварят с хиляди ключалки, ама не знам дали това помага. Според мен всички е въпрос на късмет.

Environmental performance1. Дали енергийната ефективност би била фактор при изборът ви на бъдещ дом? Защо/ защо не?По-скоро би било едно хубаво следствие, нещо много положително, но в случай, че се изисква от мен по-голяма финансова инвестиция не би било определящо.2. Бихте ли обмислили добавянето на съвременни технилогии към бъдещият ви дом, за да подобрите неговата енергийна ефективност? Пример: соларни панели за топла вода, фотоволтаични панели за производство на ток, допълнителна топлоизолация, специални стъкла и стъклопакети на прозорцитеАко ми дойдат някакви пари от някъде бих ги вложила, за да подобря енергийната ефективност на жилището.Външно пространство и жилищна среда1. Колко важно би било за вас да имате лично външно пространство? Какво бихте предпочели – градина, тераса др.? Колко голямо очаквате/бихте искали да бъде? Какви компромиси с размера сте готови да направите? Като говорим за центъра на София искам малко по-приличен балкон, някъде около 4 метра на 2,5метра. Това е хубав балкон. Ще си сложа масичка, шезлонг. Ще си пия там кафенцето, мохитото.

116

2. Бихте ли искали да имате споделени/ с общо ползване външно пространство? Как мислите, че бихте могли да го използвате? Мислите ли, че това би бил начин да се социализирате/сприятелите със съседите си? Много е важно за мен, много ми харесва. Трябва да има градинки, за да се срещат децата. Да се срещат моите деца и внуци и другите деца. Изключително важно е, защото иначе в София, затова хората много не контактуват помежду си, защото нямат споделени външни пространства.3. Как бихте искали да достигате до входната врата на жилището си – през площ за общо ползване или самостоятелно входно пространство? Колко важно би било за вас да имате собствено входно пространство?Ами искам общо. Не искам да живея в кооперация и да се преградя.4. Как си представяте вашият квартал? Имате ли някаквалично изградена представа за едно бъдещо преустройство на квартала и сградите? Как си представяте една бъдеща промяна? Мислите ли, че само сградите в квартала трябва да се променят или и нещо още? Какво точно?Ами надявам се при ново строителство на сградите да се оправят и да някъде и улиците, да се разширят тротоарите, да се оправят дупките. Представям си целия квартал с горе-долу една и съща височина на сградите и да има вътрешни дворове, с място за игра на деца, с пейчици. Исками се да има място за градинка, за можеш да си прекопаеш, да си засадиш нещо. Не само сграда до сграда да се набутат.5. Коя би била най-важнота характеристика за бъдещият ви квартал? Защо бихте избрали центъра и конкретно този квартал за жилищна среда?Трябва да има наблизо училище, транспорта да е много добър. Да има магазини. Мисля, че квартала както е в момента ме задоволя от тази гледна точка. Добре е.6. Харесвате ли изградената инфраструктура на квартала? Транспорт, образователни сгради, възможности за пазаруване и др. Как мислите, че би могла да се подобри? Харесвам я.7. Бихте ли предпочели да имате възможността да си купите лично парко място/гараж или бихте предпочели да можете да спирате на улицата? Как мислите, че паркирането на улицата влияе на квартала като цяло? Позитивно или негативно?Толкова съм свикнала с колите на улицата, че не мога да си представя на улицата да няма паркирани коли. В България това трудно би се случило. Иначе аз предпочитам да имам гараж, защото и на улицата също ще се наложи да плащам за паркирането.

117

Interview #3

3rd of May 2014Interview with Tanya Terzieva and Georgi Deyanov

Въведение и обща информация1. Може ли да представите себе си накратко? Как се казвате и на колко години сте? Т: Аз съм Таня Терзиева на 26години. Г: Аз съм Георги Деянов на 28години.2. Какво образование имате? Т: Висше. Г: Висше.3. Каква е настоящате ви работа? Колко е средният ви доход на месец? Г:АзсъманализаторпроучваненапазаризаPhilipsLightingсъссредендоход2000лв. Т: Аз съм администратор в нотариална кантора със същия среден доход.4. Може ли да ми разкажете малко повече за:• Вашето семейтво или домакинството в което живеете – с кого споделяте дома си? Т: Ние сме двойка и споделяме едно и също жилище.• Сегашният ви дом – къде точно живеете и в какъв тип жилище? Г: Живеем в къща в идеален център (Христо Ботев и Симеон), паметник на културата на три етажа. С по един апартамент на етаж. Т: Ние живеем на втория етаж, последния етаж е само таванско помещение.• От колко време живеете в сегашния си дом? Г: От година и два месеца.• Какво ви накара да изберете точно това жилище? То ваша собственост ли е или сте под наем? Помощ с примерни отговори за избора на жилище: големина, цена, квартал, възраст или тип на дома, близост до семейтво/приятели, транспорт Т: Ами под наем сме и основното което беше водещо в търсенето на жилище беше да е в центъра или да е в близост до метрото. Г: Баланс между комуникативност и естетика. Това е стара къща, паметник на архитектурата, която е просто много красива. Перфектния баланс между място което е много комуникативно, в близост до основната социална градска среда.• Мислите ли, че бихте се преместите от сегашното си жилище? Ако да защо? Т: Да. Г: Защото искаме да се преместим от страната като цяло.

Предишна жилищна среда и жилище1. Къде се намира предишното ви жилище? Какъв тип жилище беше? Т: Ами моето предишно жилище беше с родителите ми. В квартал „Хаджи Димитър” и е апартамент в панелен блок. Г: В квартал Илинден. Апартамент в панелен блок.2. С кого живеехте там? Т: Със семейството си. Родители и брат. Г: Със семейството си. Родители и сестра.3. Кoлко дълго сте живяли там? Т: От както съм родена. 24 години. Г: 24 години.4. Защо решихте да се изнесете? Г: Защото беше време вече да отлитат пиленцата.

Сегашно жилище1. Какъв е кварталът ви? Какво харесвате в него? Възползвате ли се от удобствата, които квартала предоставя? (училище, детска градина, парк, супермаркет и др.) Има ли нещо което не харесвате в квартала си? Какво бихте променили ако е възможно? Защо и как? Т: Кварталът е почти идеален център. Възползваме се от това, че всички важни за нас места в идеалния център са на 10 до 30мин пеша. Харесва ми, че е много комуникативно място и има всичко, което ти е необходимо, като магазини, заведения. Г: На мен и самата обстановка много ми харесва. Защото улицата е с много стари къщи повечето от които строени от евреи, много заможни. Харесва ми атмосферата, която създава архитектурата от началото на века. Ами ако разделим темата на архитектурна и социална атмосфера бих казал, че около нас започва нещо като близко-източен квартал. Т: Ами не се чувствам много сигурна в този квартал особено като ми се налага да се прибирам вечер. Г: Нещо което би могла да помогне на квартала, ами повече пари да се вложат в реновация. Второ може би повече,

118

по-добро улично осветление. Друга промяна, може би архитектурна, промяна примерно на пазара, който приличаше на един цигански битак. Той е една абсолютно грозна картинка, който сваля като цяло от естетиката на квартала и пречи да се почувстваш като в европейски център.2. Колко е голямо настоящето ви жилище като квадратура и брой помещения? Мислите ли, че е достатъчно голямо? Бихте ли казали, че имате нужда от повече пространство? Какво бихте правили с него? Г: 50 квадрата. Две стаи – едната е спалня, хол и кухня. Като кухнята е отделно. И баня с тоалетна. Т: Мисля, че за двама човека е напълно достатъчно.3. Имате ли достатъчно място за багаж, складиране на вещи в дома си? Защо бихте имали нужда от повече? Т: Ами по-скоро нямаме. Г: Ние сме под наем и предпочитаме много да не трупаме неща. Т: Но ако бихме складирали, нямаме никакво място. Нямаме нито килер, нито мазе. Г: Ако имахме бих си държал барабаните там, защото сега те са като част от интериора. 4. Къде и как ядете основните си яденета? Защо? Имате ли достатъчно място за хранене? Сядате ли да ядете около маса или ядете в скут? Г: Основен критерии за избор на жилището беше да има маса за хранене с поне 4стола. И ние използваме основно нашата голяма, масивна и много удобна маса. Но не ядем особено много вкъщи. Бих казал, че по-често ядем навън. Най-много няколко вечери през седмицата. Даже и не всички яденета през събота и неделя.5. Работите ли от вкъщи? Къде и кога? Имате ли обособена стая за работа? Бихте ли искали да имате? Г: Аз работя и вкъщи, няколко пъти месечно. Нямаме обособено стая и със сигурност бих искал да имаме. Когато работя вкъщи често работя в леглото, или на трапезарната маса дори и в скут пред телевизора. Т: Аз принципно не работя вкъщи. Но отделно от официалната ми работа имам малки проекти, за които работя на компютър, седнала на дивана.6. Имате ли достатъчно естествена светлина в жилището? Кои стая са най-добре осветени? Има ли помещения които нямат достатъчно естествено осветление? Как ви се отразява това? Бихте ли променили нещо ако можете? Г: Имаме достатъчно светлина. Големи прозорци. Няма недостиг на светлина. Т: Имаме даже и прозорец в банята, което беше много голям плюс. Основно беше, че банята може да се вентилира естествено.7. Жилището ви добре климатизирано ли е – топло/студено? Как е през зимата/лятото? Как ви се отразява това? Положетелно/отрицателно? Имате ли проблеми със сметката за отопление? Т: Имаме и подово отопление и климатици във всяка стая. Имам предвид в кухнята, хола и спалнята. Общо 3 климатика. Зимата не беше много студена и не сме имали проблеми със студа. Но имахме проблем с една от сметките за ток в най-студения месец. Г: Сметката беше 200% по-висока от нормалните. Но иначе климата е много приятен, като стара тухлена къща. Зимата е по-топло, а лятото е прохладно. Най-важното е че не е влажно.8. Чувствате ли се сигурни в дома си? Защо/защо не? Чувствате ли се сигурни в квартала си? Т: В квартала не. Но в жилището да. Основно защото входната врата няма дръжка, но се отваря с карта с чип. Даже като излизаш, не можеш да излезеш без картата. И съседите отдолу имат СОТ. Чувствам се много сигурна. Г: Освен това съседа отдолу е полицай и това ни съждава допълнително, може би илюзорно, но все пак чувство за сигурност. Но в квартала, по скоро не се чувстваме сигурно, особено нощем.9. Имате ли допълнителна охранителна система? Каква? Кара ли ви да се чувствате сигурни? Т: Не, на нашия апартамент не.10. Наясно ли сте с енергийната ефективност на дома ви? Какво означава това за вас? Предприемали ли сте нещо за да направите дома си по енергийно ефективен? Допълнително топлоизолация, фотоволтаични панели, соларни панели? Г: Донякъде. Енергийна ефективност като се замисля, може би си го представям в няколко компонента. Първо може би начина на отопление. Другата част от уравнението е начина по-който изстива и се затопля жилището. Ние използваме за отоплението основни климатици, които смятаме, че са модерни и нови и са икономични. Но не сме се замисляли особено, защото все пак сме под наем. Т: Сградата със сигурно не е външно топлоизолирана. Г: Другата част от уравнението къщата е обновено. Но не е санирана отвън, защото е паметник на архитектурата и фасадата е запазена. Т: Дограмата е чисто нова, много е добра. И мисля, че има допълнителна изолация отвътре, но не сме сто процента сигурни. 11. Или някакво лично външно пространство – градина, тераса, балкон? За какво го използвате? Достатъчно голямо ли е? Бихте ли искали да го промените ако можехте? Защо/защо не? Г: Имаме коридорче, което е като тераса. Използваме го като складово пространство и там се пуши, когато ни идват гости. Т: Достатъчно голямо е. Остъклено е. Г: Но всъщност не е точно външно пространство. По-скоро е коридор. Някакво хибродно е. По-скоро е склад и входно пространство.12. Как стигате до дома си? Ако е чрез общо входно пространство (като в апартаментен блок) как това ви кара да се чувствате? Имали ли сте проблеми с общото входно пространство (поддръжка на чистотата, съседи и др.)

119

Т: Никакви проблеми нямаме. Първо, защото съседите, които имаме са всъщност на първия етаж. Много ни харесва самото входно пространство. Има възстановена мозайка, парапетите са автентични. Стълбището е готино. Има си чистачка. Плащаме допълнително. Мирише хубаво, има цветя.13. Как пътувате до и от дома си? Използвате ли градски транспорт или използвате личната си кола? Кой е най-лесният начин да пътувате и защо? Г: Използваме градкси транспорт. Най-лесният начин е метро. Т: Метро или пеша. Г: Откакто се преместихме и продадохме колата си. То е и трудно да намериш къде да паркираш. Пред нас е платена зона за паркиране. 14. Имате ли достъп до парко място? То ваше лично ли е или просто на улицата? Колко важно е за вас да имате възможност да паркирате? Г: Нямаме достъп до място за паркиране. Не ни липсва за момента, че нямаме кола. Но в един момент ще бъде важно да имаме кола и тогава да имаме и възможност да я паркираме пред жилището.Жилището и предпочитанията към средата на обитаване – очаквания към домаСтаи и пространство1. Къде бихте искали да се храните? Как си представяте пространството? Т: Да има отделна кухня, а трапезарната маса да е в друго помещение. Голяма маса с повече столове, за да можем да си каним гости. За мен е по-удобно и уютно ако кухнята е отделно. Г: Ако самата кухня е по-голяма може и трапезарната маса да се намира там.2. Как си представяте мястото за обличане/преобличане? Т: Гардеробно. Отделно помещение за дрехи и обувки.3. Каква баня бихте искали? Защо? Т: Нямам против да е общо помещение с тоалетната, но искам да е просторна и с вана. Но да има и душ. Би било удобно, ако има възможност да имаме и лична баня към нашата спалня и друга баня за гостите.4. Какво място бихте искали да имате за работа вкъщи? Т: Като отделно кабинетче. Не много голямо, но отделено. Трябва да има възможност за бюро и рафтове за книги задължително. 5. Какво място за багаж/склад предпочитате да имате в дома си? Т: Място в самото жилище. Килер. Не искам да слизам стълби надолу-нагоре. Трябва да е в самия апартамент. 6. Как си представяте пространството за пране, сушене и гладене? Т: Не ми пречи да е при другите уреди, нямам нужда от допълнително пространство. А сушенето предпочитам да е на балкона, на чист въздух.7. Бихте ли искали да имате място за разделно събиране на боклук/рециклиране? Т: Не ни е приоритет. 8. Бихте ли очаквали в новия си дом да имате отделно място за забавления (стая с игри, екран за гледане на филми и др.)? Как точно си го представяте? Г: Да, бихме искали да имаме едно помещение, което да е по-специфично. Да има някакви игри, място за пушене на пури. Т: Може да има маса за игри. Билярд. Място за гости, за забавление на гости.9. Бихте ли искали да имате собствено парко място/гараж за колата си или други превозни средства (мотор, колело)? Г: Да. Искаме да имаме гараж. Но ако не е възможно и парко място ще ни задоволи. Комфорт1. Какви очаквания към едно жилище бихте имали що се отнася до въпроса за шума? Бихте ли предпочели домът ви да е тих? Кои стая са от основно значение? На какъв компромис сте готови когато става въпрос за шум? Т: Аз нямам проблеми с шума. Засега съм готова да направя компромис с шума, ако мястото на жилището е централно разположено и комуникативно. Но най-добре ще е стаята, в която спиш и кабинета да са по-тихи.2. Бихте ли искали да имате много прозорци, респективно много естествена светлина? Защо? Какъв компромис бихте направили по въпроса? Т: За момента, това което си представям не е да има прекалено много на брой френски прозорци. Искам да имам много прозорци, но не всичко да е остъклено. Г: Бих искал някакъв смесен вариант. В отделните помещения да има различен по вид и големина прозорци. Примерно в хола да има френски прозорци и много светлина, а в спалнята по-малко и по-малки по размер. Светлината е много важна, бих искал да имам колкото си може повече.3. Каква отоплителна система бихте предпочели? Защо това би било важно за вас? Кои стаи бихте държали да са най-топли и защо? Т: Искам да имам камина. И искам подово отопление като основна отоплителна система, а камината като декоративен елемент и за уют. Г: Искам да имаме подово отопление. Сигурност1.Колко е важно за вас чувството за сигурност в бъдещия ви (мечтан) дом? Какво мислите, че прави един дом сигурен? Примерно дали се намира на първи/приземен етаж или на по-горни етажи, вида на ключалките, охранителна система, самият квартал/улицата, гледката от прозорците? Г: Най-важното би било вратите, ключалките и охранителната система и може би апартамента да е на

120

по-високо ниво, да не е на първи етаж. Т: Иначе квартала не мисля, че е много определящ. Навсякъде може да се случи всичко. И може би охрана, портиер на входа.

Environmental performance1. Дали енергийната ефективност би била фактор при изборът ви на бъдещ дом? Защо/ защо не? Т: По-скоро би било положителна характеристика, но не определящ фактор при избора на жилище. Г: Важно е. Но е някъде на 5-6-7 място по важност. Външно пространство и жилищна среда1. Колко важно би било за вас да имате лично външно пространство? Какво бихте предпочели – градина, тераса др.? Колко голямо очаквате/бихте искали да бъде? Какви компромиси с размера сте готови да направите? Т: Ами аз си представям много голяма тераса или балкон. Искам да е много голяма, колкото си може по-голяма. Да можеш да каниш гости, да правиш барбекю. Г: Голяма тераса или покривна тераса. Или ако има общо пространство за отдих, с много зеленина. Т: Покрив.2. Бихте ли искали да имате споделени/ с общо ползване външно пространство? Как мислите, че бихте могли да го използвате? Мислите ли, че това би бил начин да се социализирате/сприятелите със съседите си? Т: Да. Звучи забавно. 3. Как бихте искали да достигате до входната врата на жилището си – през площ за общо ползване или самостоятелно входно пространство? Колко важно би било за вас да имате собствено входно пространство? Г: Не е от основно значение. Т: Общият вход е ок за нас.4. Как си представяте вашият квартал? Имате ли някаквалично изградена представа за едно бъдещо преустройство на квартала и сградите? Как си представяте една бъдеща промяна? Мислите ли, че само сградите в квартала трябва да се променят или и нещо още? Какво точно? Т: Манхатън. На първо място ми харесва заради архитектурата. Близко е до магазини, заведения, но има и големи паркове. Близо си до шумотевицата, но не точно. Важно е да има общ стил на архитектурата, да има приятна среда. Важна е естетиката.5. Харесвате ли изградената инфраструктура на квартала? Транспорт, образователни сгради, възможности за пазаруване и др. Как мислите, че би могла да се подобри? Т: Важно е да има удобен транспорт. Другите неща си идват от само себе си и нямаме конкретни изисквания.6. Бихте ли предпочели да имате възможността да си купите лично парко място/гараж или бихте предпочели да можете да спирате на улицата? Как мислите, че паркирането на улицата влияе на квартала като цяло? Позитивно или негативно? Т: Искаме гараж. Защото ако всички коли спират на улицата това разваля естетиката на улицата и квартала.

121

Interview #4

5th of May 2014Interview with Vladimir Palankov and Boyana Peeva

Въведение и обща информация1. Може ли да представите себе си накратко? Как се казвате и на колко години сте? Б: Бояна Пеева на 27години. В: Владимир Паланков на 28години.2. Какво образование имате? В и Б: висше, архитект3. Каква е настоящате ви работа? Колко е средният ви доход на месец? В: Работя като архитект като успоредно с това развивам и собствена практика. За момента дохода ми се формира от няколко места и бих го определил като среден Б: Аз не работя в момента4. Може ли да ми разкажете малко повече за:• Вашето семейтво или домакинството в което живеете – с кого споделяте дома си? Б: Ние живеем заедно. Двойка сме. • Сегашният ви дом – къде точно живеете и в какъв тип жилище? В: Живеем на улица Осогово 66. В центъра на София. Живеем в апартамент. Ново строителство.• От колко време живеете в сегашния си дом? Б: Около 10 месеца.• Какво ви накара да изберете точно това жилище? То ваша собственост ли е или сте под наем? Помощ с примерни отговори за избора на жилище: големина, цена, квартал, възраст или тип на дома, близост до семейтво/приятели, транспорт Б: Първо защото е ново строителство. После защото е в центъра. Комуникативно място е. И защото мястото е много близо до неговото работно място на 15мин пеша. Близо е и до моето предишно работно място на 30мин с метро, което за София е сравнително близо. В: Имаше компромис с цената. Но тъй като апартамента беше доста добър, с по-високо качество се съгласихме и на по-висока цена, от тази която първоначално смятахме, че можем да си позволим. Баланса цена-качество оказа голямо значение.• Мислите ли, че бихте се преместите от сегашното си жилище? Ако да защо? В: Да, бихме го сменили, защото очакванията ни за високо качество в последствие не се изпълниха. Апартамента си има своите сериозни проблеми, не големи. Като за жилище под наем и в сегашната ни ситуация сме готови на компромиси, но в бъдеще, когата става въпрос за собствено жилище бихме търсили нещо друго. Б: Бих го сменила по-скоро заради самия квартал, защото мисля, че е малко или много криминален. Предишна жилищна среда и жилище

1. Къде се намира предишното ви жилище? Какъв тип жилище беше? В: Предишното ни жилище беше в квартал Света Троица, недалеч от сегашното. Ние когато решихме, че искаме да се местим започнахме да си търсим апартамент отново в св. Троица, защото ни харесваше мястото, квартала. Той е на около 20мин пеша от сегашното място, което го прави на около 40мин пеша от центъра. Беше хем близо до центъра, хем не в квартал, който да е гъсто застроен. Всички проблеми, които в центъра съществуват, там ги нямаше. Имам предвид проблеми с паркирането, зелени пространства. Б: Там имаше два парка в непосредствена близост. 2. С кого живеехте там? Там живеехме също заедно.3. Кoлко дълго сте живяли там? Около година.4. Защо решихте да се изнесете? В: Заради проблеми със самото жилище. То не беше наше и беше в лошо състояние. Имаше нужда от основен ремонт. И не искахме да влагаме средства в жилище под наем

Сегашно жилище1. Каква е мотивацията ви да изберете да живеете в центъра? Коя характеристика на центъра като жилищна среда е най-важна за вас? Мислите ли, че след време бихте сменили центъра с друга жилищна среда? Каква мислите, че би била причината? В: Предимствата на центъра ги осъзнахме в последствие. Не сме търсили изрично жилище в центъра, но така се получи. Излизайки в центъра, нямаме проблем с придвижването дори в късните часове, когато няма градски транспорт. Б: Придвижването е много голямо предиство. Факта, че сме много близо на пешеходни и велосипедно разстояние много ни харесва и улеснява. В: Пестим пари от транспорт. И пестим време. Аз стигам пеша до работата си за 15мин, с колело за 5мин, и с кола за 30мин.

122

2. Какъв е кварталът ви? Какво харесвате в него? Възползвате ли се от удобствата, които квартала предоставя? (училище, детска градина, парк, супермаркет и др.) Има ли нещо което не харесвате в квартала си? Какво бихте променили ако е възможно? Защо и как? Б: Основното заради което харесваме квартала е доброто му местоположение. В: Харесваме и самия апартамент. Б: Квартала има много проблеми. Според мен няма добър плод и зеленчук. Пазарът е в ремонт. В: Липсват денонощни магазини, железария, магазин за левче. На старото място имаше повече магазини, които наистина ни вършеха работа. Б: Другото като се замисля, тук Мол-а е наблизо, има две три места с българска кухня, когато работиш и нямаш време да готвиш и искаме да си купим нещо готово за ядене.3. Колко е голямо настоящето ви жилище като квадратура и брой помещения? Мислите ли, че е достатъчно голямо? Бихте ли казали, че имате нужда от повече пространство? Какво бихте правили с него? В: Жилището е около 65кв.м. Има кухня с дневна на едно място и спалня. Съответно и санитарен възел, хубава баня и перално помещение. Засега като се има предвид, че сме двучленно семейство жилището удовлетворява нуждите ни за пространство. Предишното ни жилище беше по-голямо, което налагаше и да се влагат повече усилия примерно да се чисти. В: За момента нямаме нужда от повече пространство, но като имаме деца жилището би ни било малко.5. Къде и как ядете основните си яденета? Защо? Имате ли достатъчно място за хранене? Сядате ли да ядете около маса или ядете в скут? Б: Имаме трапезарна маса. Аз в последно време работя на тази маса и заради това ядем на малките ниски масички. В момента масата се използва за бюро.6. Работите ли от вкъщи? Къде и кога? Имате ли обособена стая за работа? Бихте ли искали да имате? Б: По принцип предпочитам да не работя вкъщи. В: Имаме достатъчно място за работа. В спалнята има бюро, което е много удобно за работа. Ако се налага на някого да работи вкъщи, той може да се отдели и усамоти. И можеш да работим в различни стаи. За момента нямаме нужда от отделна работна стая, защото не планираме работата вкъщи да ни става практика. 7. Имате ли достатъчно естествена светлина в жилището? Кои стая са най-добре осветени? Има ли помещения които нямат достатъчно естествено осветление? Как ви се отразява това? Бихте ли променили нещо ако можете? В: Нямаме проблеми с естествената светлина, защото избирайки жилището това беше един от основните плюсове. И двете стаи които имаме са достатъчно добре осветени. Банята няма естествено осветление, което е по-скоро минус. Б: От хигиенна гледна точка е по-добре банята да има естествена светлина и вентилация. 8. Жилището ви добре климатизирано ли е – топло/студено? Как е през зимата/лятото? Как ви се отразява това? Положетелно/отрицателно? Имате ли проблеми със сметката за отопление? Б: Това жилище е доста добре топлоизолирано и зимата плащаме сравнително ниски сметки за ток. Топлим се на електричество. В нашия случай е плюс. В предния апартамент имахме проблем със сметките за централно парно. 9. Чувствате ли се сигурни в дома си? Защо/защо не? Чувствате ли се сигурни в квартала си? Б: В самия дом се чувстваме много сигурни. Сградата е ново строителство, входната врата на блока се отваря с карта и се затваря с карта. В: Има контрол на достъпа и шанса някой външен човек да влезе е малък. В момента даже си държим колелата във входа незаключени. Сега в целия блок има 18 апартамента. Хората се познават във входа, което създава чувство на сигурност. Б: Аз честно казано не се чувствам сигурна в квартала. Особено като се прибирам сама вечер. В: Квартала е по-опасен.10. Имате ли допълнителна охранителна система? Каква? Кара ли ви да се чувствате сигурни? Не11. Наясно ли сте с енергийната ефективност на дома ви? Какво означава това за вас? Предприемали ли сте нещо за да направите дома си по енергийно ефективен? Допълнително топлоизолация, фотоволтаични панели, соларни панели? В: Има разлика спрямо предишното ни жилище. Не мисля, че енергийната ефективност е на високо ниво, но покрива стандартите за ново строителство. Разликата с топлоизолираните стени оказва много голямо влияние.12. Или някакво лично външно пространство – градина, тераса, балкон? За какво го използвате? Достатъчно голямо ли е? Бихте ли искали да го промените ако можехте? Защо/защо не? Б: Имаме тераса. Тя не е много голяма, не е много малка. Доста приятна е да си пиеш бирата там през лятото. Това, което бих искала да променя е гледката, защото в момента терасата гледа към други блокове. В: От друга страна, страндартния балкон на старите сгради е с размери 3 на метър, докато нашата е по- голяма, по-скоро е 3 на 3. Което е прави много удобна да разположиш маса на нея. Лятото е ползваме за отдих и почивка.13. Как стигате до дома си? Ако е чрез общо входно пространство (като в апартаментен блок) как това ви кара да се чувствате? Имали ли сте проблеми с общото входно пространство (поддръжка на чистотата, съседи и др.) В: Минусът е, че мястото за вход на автомобили и входа към жилищната част е едно. Това е малко кофти. От друга страна това създава някакво чувство на сигурност, защото входа в малко навътре, а не директно на улицата. Иначе нямаме проблеми с чистотата и съседите, защото апартаментите във входа не са много и

123

хората се познават, което предразполага към по-етично отношение. Липсва анонимността. Смятам, че вход с не повече от 20 апартамента, предразполага хората да се познават и така е по-лесна комуникацията. Б: Другото е, че плащаме и такса за поддръжка, която е малко по-висока. 14. Как пътувате до и от дома си? Използвате ли градски транспорт или използвате личната си кола? Кой е най-лесният начин да пътувате и защо? В: От както живеем тук, много по-рядко използвам градски транспорт и ако използвам ползвам основно метрото. Ползвам го когато трябва да ходя до кварталите. За работа ходя или с велосипед или пеша. Когато времето е позволява съм с колелото иначе пеша. Б: Докато ходех на работа зимата ходех с метро, а когато беше хубаво времето с колело.15. Имате ли достъп до парко място? То ваше лично ли е или просто на улицата? Колко важно е за вас да имате възможност да паркирате? В: Имаме кола. Ако ходех с кола на работа щеше да е огромен проблем да намирам къде да я паркирам. През деня е ужасен проблем. Но имайки предвид, че я ползвам само събота и неделя, за нас не е проблем. Жилището и предпочитанията към средата на обитаване – очаквания към домаСтаи и пространство1. Къде бихте искали да се храните? Как си представяте пространството? Б: Да има достатъчно място за трапезарна маса с досатъчно столове, за да можем да каним гости. В: Искаме отделна кухня. Б: За нас е важно да имаме достатъчно място когато посрещаме гости. 2. Как си представяте мястото за обличане/преобличане? Б: Достатъчно място в спалнята с достатъчно гардероби. В: Докато живеем под наем и в центъра на София, не мисля че има място за по-разточителни помещения като дрешник.3. Каква баня бихте искали? Защо? В: Голяма. Не искаме да има вана, но трябва да има естествена вентилация. Б: Но това не е най-важното за нас. Бихме направили компромис.4. Какво място бихте искали да имате за работа вкъщи? В: Работен кът вкъщи трябва да има задължително. Но не е нужно да бъде отделено в стая, защото ние не си представяме, че ще работим основно от дома си.5. Какво място за багаж/склад предпочитате да имате в дома си? В: Трябва да има малко пространство за склад в самото жилище. За нас е важно и на партерно ниво да има място за прибиране на колелата. Също и едно малко по-голямо място за сезонен склад извън жилището примерно бихме предпочели мазе.6. Как си представяте пространството за пране, сушене и гладене? В: Трябва да има такова пространство. Б: Дори мисля, че едно споделено кооперативно пространство за тази цел би било подходящо. Ако е в апартамента, трябва да има отделено мокро помещение. В: Сушенето е малко проблем. Когато времето позволява ползваме балкона за сушене на дрехите. За нас сушенето на слънце е по-хигиенично и го предпочитаме.7. Бихте ли искали да имате място за разделно събиране на боклук/рециклиране? Б: Ами сега не го правим. Засега отделяме само хартията и пластмасата. В: В момента самата община не поддържа достатъчно кофи. Мисля, че ако в самата сграда има отделено място на партерно ниво за собствени кофи за разделно събиране на боклука това много би ни улеснило и стимулирало.8. Бихте ли очаквали в новия си дом да имате отделно място за забавления (стая с игри, екран за гледане на филми и др.)? Как точно си го представяте? В: Ако има възможност за такова помещение в апартамента би било много готино. Б: Дори ако е някакво споделено пак би било хубаво. 9. Бихте ли искали да имате собствено парко място/гараж за колата си или други превозни средства (мотор, колело и др.)? В: Да.Комфорт1. Какви очаквания към едно жилище бихте имали що се отнася до въпроса за шума? Бихте ли предпочели домът ви да е тих? Кои стая са от основно значение? На какъв компромис сте готови когато става въпрос за шум? Б: По-добре е да е възможно по-тих. В: Ако става въпрос за жилище в центъра, което в момента е предпочитано от нас, сме по-склонни на компромис. Важно е за нас спалните да са ориентирани по такъв начин, че да са в по-тихата част на жилището. 2. Какви очаквате да бъдат прозорците ви? Важно ли е да имате модерна дограма със стъклопакет? Защо? Б: Да е модерна дограма. 3. Бихте ли искали да имате много прозорци, респективно много естествена светлина? Защо? Какъв компромис бихте направили по въпроса? В: В момента имаме по-големи прозорци от стандартните и това ни харесва, нямаме проблем с личното пространство.

124

Б: Налага се да слагаме пердета на прозорците, защото съседната сграда е в непосредствена близост. В: Но ако трябва да избираме между големи прозорци и интимност бихме предпочели повече прозорци и по- големи, за да може да имаме повече естествена светлина.4. Каква отоплителна система бихте предпочели? Защо това би било важно за вас? Кои стаи бихте държали да са най-топли и защо? Б: Ток си е добре. В: Локално парно би било най-комфортно. Мисля, че локално парно за входа и споделяне на консумативите като горивото да бъде гас, или може и на пелети.

Сигурност1. Колко е важно за вас чувството за сигурност в бъдещия ви (мечтан) дом? Какво мислите, че прави един дом сигурен? Премерно дали се намира на първи/приземен етаж или на по-горни етажи, вида на ключалките, охранителна система, самият квартал/улицата, гледката от прозорците? Б: Квартала е от най-голямо значение. В: Водещото за чувството за сигурност при мен е осветлението на улицата. За мен е важно чувството на сигурност на улицата и в квартала. Възможността съседите с гледката от прозорците да следят какво се случва на улицата дава силно усещане за сигурност. И самото входно пространтво е добре осветено. Б: Също и начина по-който се влиза във входа. Начина на заключване. Трябва да има контрол на достъпа.

Environmental performance1. Дали енергийната ефективност би била фактор при изборът ви на бъдещ дом? Защо/ защо не? В: Фактор е.2. Бихте ли обмислили добавянето на съвременни технилогии към бъдещият ви дом, за да подобрите неговата енергийна ефективност? Пример: соларни панели за топла вода, фотоволтаични панели за производство на ток, допълнителна топлоизолация, специални стъкла и стъклопакети на прозорците Б и В: Да.

Външно пространство и жилищна среда1. Колко важно би било за вас да имате лично външно пространство? Какво бихте предпочели – градина, тераса др.? Колко голямо очаквате/бихте искали да бъде? Какви компромиси с размера сте готови да направите? В: Да, важно е. Б: Трябва да имаме достатъчно голяма тераса, за да разположим маса със столове. Да можем да използваме терасата за отдих и почивка.2. Бихте ли искали да имате споделени/ с общо ползване външно пространство? Как мислите, че бихте могли да го използвате? Мислите ли, че това би бил начин да се социализирате/сприятелите със съседите си? Да3. Как бихте искали да достигате до входната врата на жилището си – през площ за общо ползване или самостоятелно входно пространство? Колко важно би било за вас да имате собствено входно пространство? Б: Няма значение за нас.4. Как си представяте вашият квартал? Имате ли някаквалично изградена представа за едно бъдещо преустройство на квартала и сградите? Как си представяте една бъдеща промяна? Мислите ли, че само сградите в квартала трябва да се променят или и нещо още? Какво точно? Б: По-добро осветление. Да има повече контрол. Да не се събират странни хора. Масовата промяна на много сгради. Реновaцията или новото застрояване биха променили за добро облика на квартала.5. Коя би била най-важнота характеристика за бъдещият ви квартал? Защо бихте избрали центъра и конкретно този квартал за жилищна среда? В: За мен квартал с блокове със средна етажност би бил най-добре. И за децата е по-добре, за по-добра социализация. По-скоро бихме избрали квартала заради средата смисъл хората.

125

Interview #5

8th of May 2014Interview with Krustui Tanakov

Въведение и обща информация1. Може ли да представите себе си накратко? Как се казвате и на колко години сте? Казвам се Кръстю Танаков на 52г.2. Какво образование имате? Висше.3. Каква е настоящате ви работа? Колко е средният ви доход на месец? Доходът ми е по-скоро среден.4. Може ли да ми разкажете малко повече за:• Вашето семейтво или домакинството в което живеете – с кого споделяте дома си? Четирима сме – аз, жена ми и две деца.• Сегашният ви дом – къде точно живеете и в какъв тип жилище? Апартамент. В Лозенец. Кооперация. Сравнително ново строителство.• От колко време живеете в сегашния си дом? 10-11 години.• Какво ви накара да изберете точно това жилище? То ваша собственост ли е или сте под наем? Помощ с примерни отговори за избора на жилище: големина, цена, квартал, възраст или тип на дома, близост до семейтво/приятели, транспорт Не съм го избирал. Просто наследствен имот. • Мислите ли, че бихте се преместите от сегашното си жилище? Ако да защо? Не. На мен ми харесва.

Предишна жилищна среда и жилище1. Къде се намира предишното ви жилище? Какъв тип жилище беше? В Стрелбище. В панелен блок.2. С кого живеехте там? Със съпругата ми. Там се родиха и двете ми деца.3.Кoлко дълго сте живяли там? 10 години.4. Защо решихте да се изнесете? Сегашното място е по-широко и по-хубаво. Или поне си мислех, че е. Сега ми харесва сегашното. Предишният апартамент беше двустайна панелка, а сегашното е 4-стайно.

Сегашно жилище1. Каква е мотивацията ви да изберете да живеете в центъра? Коя характеристика на центъра като жилищна среда е най-важна за вас? Мислите ли, че след време бихте сменили центъра с друга жилищна среда? Каква мислите, че би била причината? Лозенец не е център. Но до 28год. Съм живял в центъра. Там имахме къща. Аз харесвам центъра и винаги когато имам възможност бих живял там. Изпитвам сантименти към него. 2. Какъв е кварталът ви? Какво харесвате в него? Възползвате ли се от удобствата, които квартала предоставя? (училище, детска градина, парк, супермаркет и др.) Има ли нещо което не харесвате в квартала си? Какво бихте променили ако е възможно? Защо и как? Сегашното състояние на квартала не е добро. Иначе като място е добре. Но не бих живял тук.3. Колко е голямо настоящето ви жилище като квадратура и брой помещения? Мислите ли, че е достатъчно голямо? Бихте ли казали, че имате нужда от повече пространство? Какво бихте правили с него? 140 кв.м. Четиристаен. Достатъчно голям е. 4. Имате ли достатъчно място за багаж, складиране на вещи в дома си? Защо бихте имали нужда от повече? Нямаме. Аз не обичам да трупам вещи. Нямаме килер, но и не искаме да имаме. Така си подреждам живота, че да не ми се налага да складитам неща.5. Къде и как ядете основните си яденета? Защо? Имате ли достатъчно място за хранене? Сядате ли да ядете около маса или ядете в скут? От както сме с децата държа да се храним заедно на трапезарна маса. Това се случва основно вечер и през почивните дни може и на обяд. Трапезарната маса се намира в общо помещение с кухнята и дневната. Така го направихме по наш вкус, защото докато се строеше можехме да оказваме влияние. Аз никога не съм харесвал стени, затова имаме минимално.6. Работите ли от вкъщи? Къде и кога? Имате ли обособена стая за работа? Бихте ли искали да имате?Много рядко. Имаме нужда едва ли не само от компютър. Нямам нужда от кабинет.7. Имате ли достатъчно естествена светлина в жилището? Кои стая са най-добре осветени? Има ли помещения които нямат достатъчно естествено осветление? Как ви се отразява това? Бихте ли променили нещо ако можете?Много светлина има. Апартамента е юго-изток, юго-запад. Дори и голямата сграда пред нас, не можа да скрие

126

светлината. Прозорците ни са по-големи от стандартно. В спалнята прозорците са до пода. Живеем на 7ми етаж от 8. Исках на последен етаж, но качеството на строителството ме разубеди.8. Жилището ви добре климатизирано ли е – топло/студено? Как е през зимата/лятото? Как ви се отразява това? Положетелно/отрицателно? Имате ли проблеми със сметката за отопление? Нямаме проблеми със сметката. Имаме централно парно, но не го използваме. Ние имаме локално котле и климатици. Но аз не предпочитам климатиците. Ползвам ги рядко само през лятото. Зимата се топлим на котлето на ток и мисля, че финансово сме ефективни с него. Кооперацията има централно парно отопление, но е слабо като мощност. 9. Чувствате ли се сигурни в дома си? Защо/защо не? Чувствате ли се сигурни в квартала си? Да. В квартала се чувствам сигурен. Имаме обикновена врата. Не знам дали по-високия етаж ме кара да се чувствам по-сигурен.10. Имате ли допълнителна охранителна система? Каква? Кара ли ви да се чувствате сигурни? Имаме СОТ. До скоро зееше вратата.11. Наясно ли сте с енергийната ефективност на дома ви? Какво означава това за вас? Предприемали ли сте нещо за да направите дома си по енергийно ефективен? Допълнително топлоизолация, фотоволтаични панели, соларни панели? За мен енергийна ефективност означава жилището да е добре изолирано. Другото е да си сложиш енерго спестяващи крушки. И вече по-сериозно да имаш примерно соларни панели за топла вода. Обмислям сериозно да си сложа 3-4 фотоволтаични панела, за да мога примерно поне хладилника така да го захранвам. Принципно е малко скъпо за общия стандарт. Скъпа адаптацията към изискания волтаж и трансформация към уредите. Ние в нашите ширини искаме днес да инвестираме 1000 утре да получим 2000, затова е трудно да убедиш повечето хора. Това мислене трудно се променя. За мен 4-5 години възвращаемост е нормално нещо. 12. Или някакво лично външно пространство – градина, тераса, балкон? За какво го използвате? Достатъчно голямо ли е? Бихте ли искали да го промените ако можехте? Защо/защо не? Имаме, голями са. Използваме ги за отдих и почивка. Децата се люлеят навън. 13. Как стигате до дома си? Ако е чрез общо входно пространство (като в апартаментен блок) как това ви кара да се чувствате? Имали ли сте проблеми с общото входно пространство (поддръжка на чистотата, съседи и др.) Има проблеми като навсякъде. Разрешиха се проблемите с чистотата откакто наехме фирма, всички мрънкат, че трябва да плащат, но поне вече е чисто. Иначе едно сериозно съседско безхаберие. Входа е 21 апартамента.14. Как пътувате до и от дома си? Използвате ли градски транспорт или използвате личната си кола? Кой е най-лесният начин да пътувате и защо?Ако трябва да сме честни използвам личната си кола. Но харесвам и напоследък пътувам много често с метро. Много ми е удобно. Навсякъде, където бих могъл да стигна с метро го използвам.15. Имате ли достъп до парко място? То ваше лично ли е или просто на улицата? Колко важно е за вас да имате възможност да паркирате? Много е важно да мога да паркирам. Цялата улица стана служебен абонамент. Пред нашата кооперация също. Парко място имам пред вратата на общия паркинг. Ползваме го само аз и един съсед. Засега имам място, но ако се ползва гобщия гараж няма да имам. Така че е много важно за мен. Иначе имам личен гараж. Обаче той е много тесен вътре, не е лесно да се паркира, трябва да си много опитен. Но и всеки път когато се прибира, някога и по няколко пъти на ден, е неприятно всеки път да се мъчиш да паркираш там.

Комфорт1.Какви очаквания към едно жилище бихте имали що се отнася до въпроса за шума? Бихте ли предпочели домът ви да е тих? Кои стая са от основно значение? На какъв компромис сте готови когато става въпрос за шум? Нямаме проблем с шума. Защото сме на малка уличка. Но сме и до големия булевард. То там има денонощно трафик, но не е проблем, защото дограмата спасява ситуацията. И няма почти шум. Като се затворят прозорците и си е идеално. Не ми пречи шума, стига жилището да е шумоизолирано.2. Какви очаквате да бъдат прозорците ви? Важно ли е да имате модерна дограма със стъклопакет? Защо?Имаме нова скапана дограма. Искаме да сменим прозорците. Но е прекалено голяма разправия. Въпреки, че е нова дограма, е с лошо качество. 1. Как си представяте вашият квартал? Имате ли някаквалично изградена представа за едно бъдещо преустройство на квартала и сградите? Как си представяте една бъдеща промяна? Мислите ли, че само сградите в квартала трябва да се променят или и нещо още? Какво точно?Честно казано, бих искал сградата да си остане както си е в момента. Двуетажна къща с двор. Но това няма как да стане. Знам, че се налага да има промяна. Бих запазил силуета на квартала. Не мога да преценя качествените характеристики на сградата, мисля, че по-изгодно би била да се построи сградата наново. В момента не е никак рентабилно сградите в квартала да се пазят. 2. Бихте ли предпочели да имате възможността да си купите лично парко място/гараж или бихте предпочели да можете да спирате на улицата? Как мислите, че паркирането на улицата влияе на квартала като цяло? Позитивно или негативно? Мисля, че паркирането на улицата си е ок. И няма проблем хората да си спират на улицата.

127

Interview #6

8th of May 2014Interview with Vanio Kolchev

Въведение и обща информация1. Може ли да представите себе си накратко? Как се казвате и на колко години сте? Казвам се Иван Колчев и съм на 60год.2. Какво образование имате? Висше.3. Каква е настоящате ви работа? Колко е средният ви доход на месец? Адвокат. За България да кажем среден.4. Може ли да ми разкажете малко повече за:• Вашето семейтво или домакинството в което живеете – с кого споделяте дома си? Живея заедно с жена си.• Сегашният ви дом – къде точно живеете и в какъв тип жилище? Живеем в жилище, което е апартамент. То се намира в квартал Стрелбище.• От колко време живеете в сегашния си дом? Там живеем от 2005год. Вече 9 година.• Какво ви накара да изберете точно това жилище? То ваша собственост ли е или сте под наем? Помощ с примерни отговори за избора на жилище: големина, цена, квартал, възраст или тип на дома, близост до семейтво/приятели, транспорт Жилището е собствено. Това, което ме накара да го избера беше близостта на парка. За мен най-важното е да живееш в една приятна среда. Парка осигурява такава среда. Преди да купя жилището много обикаляхме, но определно близостта на парка надделя и затова го купих. Напуснах предишното жилище, защото се влоши качеството на квартала. Допуснаха се да живеят там много араби и цигани. Не се чувствам сигурно. Не ми харесват хората в квартала вече. Преди беше най-хубавия квартал на София, аз съм израстнал тук, но после нещата тотално се промениха.• Мислите ли, че бихте се преместите от сегашното си жилище? Ако да защо? Бих се преместил на по-добро място. Сегашния блок е построен в непосредствена близост до панелен блок, който затваря напълно и гледката и пряката слънчева светлина. Прекалено е близо. Налага се постоянно да стоя на спуснати щори, заради близостта.

Предишна жилищна среда и жилище1. Къде се намира предишното ви жилище? Какъв тип жилище беше? Предишното жилище беше на улица Отец Паисий. Близо до ул.Симеон. Етаж от къща. Тавански етаж.2. С кого живеехте там? С жена ми и синът ми. Семейството ми.3. Колко дълго сте живяли там? От както съм се родил до 2005год.4. Защо решихте да се изнесете? Усещах, че ще има промяна на пазара. Знаех, че сега е момента да купя жилище. Търсех жилище до парка. Но съображенията ми бяха, че очаквах ското цените страхотно да скочат и подбрах правилният момент за покупка.

Сегашно жилище1. Какъв е кварталът ви? Какво харесвате в него? Възползвате ли се от удобствата, които квартала предоставя? (училище, детска градина, парк, супермаркет и др.) Има ли нещо което не харесвате в квартала си? Какво бихте променили ако е възможно? Защо и как? Най-хубавото беше, че това е квартал от къщи, не от блокове. Това си е стара София и беше много хубаво. Мястото е много хубаво. Аз от там ходех до Съдебната палата за 15мин пеша. Идеално място е от гледна точка на градски транспорт. Там имаш метро на първо място, рейсове, трамваи, тролеи. Всякакъв вид транспорт има в квартала. Това ги правеше един от най-добрите райони за живеене.Не харесвам това, че след демокрацията пуснаха арабите да живеят там. Мисля, че ако се преустрои квартала, има основни нови сгради, облика на квартала може да се промени, като под облик основно имам предвид хората които сега са се настанили да се махнат. Трябва да се прочисти квартала от евтините магазини за втора ръка на авто части. Мисля, че ако се квартала се застрои логично, с качествени сгради по джоба на средния българин, това ще го направим по-престижен. Той ще се наложи като скъп квартал и така може да се прогонят неприятните субекти, защото те няма да могат да си позволят цените на наемите. Но това предпоставя много промени.Мисля, че квартала трябва да бъде застроен с едни по-ниски сгради, някъде до 5-6 етажа. Сега в момента новите сгради се строят много високи, някъде 7-8 етажа и не мисля, че са адекватни на средата. Би се превърнал отново в един чудесен квартал.Мисля, че понеже улиците са тесни, застрояването не би трябвало да е високо. Освен това според мен,

128

по-ниското строителство предпоставя един по-добър начин на живот, по-високо качество на живот. По-добре е да живееш с по-малко хора.2. Колко е голямо настоящето ви жилище като квадратура и брой помещения? Мислите ли, че е достатъчно голямо? Бихте ли казали, че имате нужда от повече пространство? Какво бихте правили с него?Жилището е 60кв. Достатъчно голямо е за нас двамата. Имаме хол, кухненски бокс, спалня и баня с тоалетна.3. Имате ли достатъчно място за багаж, складиране на вещи в дома си? Защо бихте имали нужда от повече? За мен мястото е достатъчно, но за жена ми не е, защото тя иска да имаме колкото си може повече гардероби. Жилището за двама души мисля, че е достатъчно голямо. Единствения недостатък му е, че няма килер-складово помещение. Аз мисля, че това трябва да е задължително за всяко едно ново жилище.4. Къде и как ядете основните си яденета? Защо? Имате ли достатъчно място за хранене? Сядате ли да ядете около маса или ядете в скут?Имаме място за трапезарна маса и ядем основните яденето там.5. Работите ли от вкъщи? Къде и кога? Имате ли обособена стая за работа? Бихте ли искали да имате?Не работя и не ми се налага допълнителен кът за работа.6. Имате ли достатъчно естествена светлина в жилището? Кои стая са най-добре осветени? Има ли помещения които нямат достатъчно естествено осветление? Как ви се отразява това? Бихте ли променили нещо ако можете?Като прозорци имаме достатъчно светлина. Проблемът идва от близко намиращия се блок заради който щорите стоят спуснати през по-голяма част от деня. Отразявами се негативно.7. Жилището ви добре климатизирано ли е – топло/студено? Как е през зимата/лятото? Как ви се отразява това? Положетелно/отрицателно? Имате ли проблеми със сметката за отопление? Не, нямаме проблеми със сметките. От гледна точка на климат жилището е много добро, защото е среден апартамент и е много добре изолирано. Реално зао тръбите за парното, които минават през апартамента са достатъчни да се поддържа една нормална за обитаване температура от 18-19 градуса. В това жилище парно и радиатори не се пускат, само в много рядки случаи. Но блока е с централно отопление, което ние почти не ползваме.8. Чувствате ли се сигурни в дома си? Защо/защо не? Чувствате ли се сигурни в квартала си?Да, квартала е относително спокоен. И в самото жилище се чувстваме сигурни, не сме имали никакви проблеми.9. Имате ли допълнителна охранителна система? Каква? Кара ли ви да се чувствате сигурни?Нямаме никакви допълнителни мерки за сигурност на самото жилище. Иначе в сградата се влиза с чип. Има контрол на достъпа на входа на блока.10. Наясно ли сте с енергийната ефективност на дома ви? Какво означава това за вас? Предприемали ли сте нещо за да направите дома си по енергийно ефективен? Допълнително топлоизолация, фотоволтаични панели, соларни панели?За мен енергийна ефективност е да се харчат малко пари за отопление. Смятам, че и самия блок и самото жилище са на високо ниво и са енергийно ефективни. Сградата е много топла, дори в самия вход като влезеш и вече го усещаш. Не са вземани никакви допълнителни мерки откакто сградата е построена през 2003год.11. Или някакво лично външно пространство – градина, тераса, балкон? За какво го използвате? Достатъчно голямо ли е? Бихте ли искали да го промените ако можехте? Защо/защо не?Имаме балкон. Използваме го най-вече да си държим някакви неща там и да се простира. Възможно е да се сложат маса и столове, за да се използва за почивка, но ние не го използваме така.12. Как стигате до дома си? Ако е чрез общо входно пространство (като в апартаментен блок) как това ви кара да се чувствате? Имали ли сте проблеми с общото входно пространство (поддръжка на чистотата, съседи и др.)Нямаме никакви проблеми. Имаме домоуправител, имаме и чистачка.13. Как пътувате до и от дома си? Използвате ли градски транспорт или използвате личната си кола? Кой е най-лесният начин да пътувате и защо?Пеша, аз ходя от вкъщи до работа. Много рядко ще взема рейс. Кола не ползвам, защото нямам къде да паркирам.14. Имате ли достъп до парко място? То ваше лично ли е или просто на улицата? Колко важно е за вас да имате възможност да паркирате? Нямам достъп до парко място. Колата ни стои на улицата.Жилището и предпочитанията към средата на обитаване – очаквания към домаСтаи и пространство1.Къде бихте искали да се храните? Как си представяте пространството?В едно общо пространство. Както досега. Да има трапезарна маса, но всичко да е заедно. За двама души е достатъчно.2.Как си представяте мястото за обличане/преобличане?Няма значение. Гардерод в спалнята. 3.Каква баня бихте искали? Защо?Задължително да има душ-кабина и да е достатъчно голяма. 5.В какво помещение бихте искали децата ви да играят или учат?Ако дойдат на гости да има достатъчно пространство, но те идват само нагости не е нужно да остават. Нямам нужда от такова помещение.6.Какво място за багаж/склад предпочитате да имате в дома си?Задължително трябва да има килер в рамките на апартамента. За да не се налага да се товари жилището с

129

допълнителни гардероби. Вместо да имаме допълнително пространство, ние тъпчем апартамента с вещи.7.Как си представяте пространството за пране, сушене и гладене?Със сушилня не е лош вариант, мисля че е добър вариант. По-добре пералнята да е в складовото помещение, в килера. Да не е част от кухненския бокс, защото когато я пуснем не можем да гледаме телевизия. Трябва да има отделно помещение.8.Бихте ли искали да имате място за разделно събиране на боклук/рециклиране?Не го правим, но е правилно и хубаво. По принцип мисля, че не е лошо самата сграда да има собствени кофи, защото не ми харесват препълнените грозни кофи на улицата. Ако съм улеснен и имам възможността, бих го правил. Готов съм да се лиша от някакво пространство заради това.9.Бихте ли искали да имате собствено парко място/гараж за колата си или други превозни средства (мотор, колело и др.)?Искам да имам. Смятам, че е задължително. Трябва да е в цената на жилището . Да е задължително да си го купиш. Това е единствения вариант да се реши проблема с паркирането. Това е за новото строителство. Паркирането се отразява много лошо на квартала, защото колите са навсякъде, не само на улицата, а и на тротоара.

Комфорт1.Какви очаквания към едно жилище бихте имали що се отнася до въпроса за шума? Бихте ли предпочели домът ви да е тих? Кои стая са от основно значение? На какъв компромис сте готови когато става въпрос за шум? Според мен шума е много важен. Жилището трябва да се проектира добре шумоизолирано. Да се полагат усилия и като застрояване. Аз предпочитам тихата улица, за да мога лятно време да си отварям прозореца.2.Какви очаквате да бъдат прозорците ви? Важно ли е да имате модерна дограма със стъклопакет? Защо?Качествена дограма.3.Бихте ли искали да имате много прозорци, респективно много естествена светлина? Защо? Какъв компромис бихте направили по въпроса?За мен светлината е много важно и предпочитам да живея в апаратмент, в който прозорците са много големи, да стигат чак до пода. 4.Каква отоплителна система бихте предпочели? Защо това би било важно за вас? Кои стаи бихте държали да са най-топли и защо? Отоплителната система не е чак толкова важна в жилището, по важна е самата топло изолация. Пасивното отопление е модерния вариант. Жилището трябва така да е изградено, че да потреблява минимално.

Сигурност1. Колко е важно за вас чувството за сигурност в бъдещия ви (мечтан) дом? Какво мислите, че прави един дом сигурен? Премерно дали се намира на първи/приземен етаж или на по-горни етажи, вида на ключалките, охранителна система, самият квартал/улицата, гледката от прозорците?Сигурността произтича от местоположението. Сигурноста според мен не може да се постигне с няколко врати или ключалки, ако самият квартал не е сигурен. Значи сигурността според мен не е елемент на жилището, за мен тя е отговорност на общината, на властта. Нищо не те спасява ако средата не е сигурна.

Environmental performance1. Дали енергийната ефективност би била фактор при изборът ви на бъдещ дом? Защо/ защо не?Много важна е. Би била фактор. Бих инвестирал и бих платил повече, за по-енергийно ефективно жилище. Смятам, че ще се изплати, така че си заслужава. Външно пространство и жилищна среда1. Колко важно би било за вас да имате лично външно пространство? Какво бихте предпочели – градина, тераса др.? Колко голямо очаквате/бихте искали да бъде? Какви компромиси с размера сте готови да направите? Бих искал да имам. Примерно терасара би било хубаво нещо, но трябва да има гледка. Ако всички погледи са втренчени в теб, терасата се обесмисля. Тя трябва да е достатъчно голяма да сложиш маса със столчета. Но пак се обезмисля ако нямаш панорама.2. Бихте ли искали да имате споделени/ с общо ползване външно пространство? Как мислите, че бихте могли да го използвате? Мислите ли, че това би бил начин да се социализирате/сприятелите със съседите си? Искам. Това също е много важно. Трябва да има помещение, в което съседите да комуникират помежду си. Сега изолацията е тотална. И външно и вътрешно пространство е хубаво да има, за да се поддържа конкакт.3. Как си представяте вашият квартал? Имате ли някаквалично изградена представа за едно бъдещо преустройство на квартала и сградите? Как си представяте една бъдеща промяна? Мислите ли, че само сградите в квартала трябва да се променят или и нещо още? Какво точно?Искам да е ниско застрояване, някъде 4-5 етажа. Мисля че това е логично застрояване, защото улиците не са много широки. Вече има няколко изградено сгради на по 7-8 етажа и е прекалено високо. Ако и от двете страни на улицата се случи ще е прекалено много. 4. Харесвате ли изградената инфраструктура на квартала? Транспорт, образователни сгради, възможности за пазаруване и др. Как мислите, че би могла да се подобри? Според мен, спрямо хората които живеят в квартала е достатъчно. Има много възможностти за транспорт. И има достатъчно магазини. Ако се застрои наново, ще се появят и нови заведения и магазини.

130

Interview #7

8th of May 2014Interview with Vladimir Nikolov

Въведение и обща информация1. Може ли да представите себе си накратко? Как се казвате и на колко години сте? Кавам се Владимир Николов и съм на 61год.2. Какво образование имате? Висше.3. Каква е настоящате ви работа? Колко е средният ви доход на месец? Икономист – счетоводител. Доходът ми е по-скоро нисък.4. Може ли да ми разкажете малко повече за:• Вашето семейтво или домакинството в което живеете – с кого споделяте дома си? Живея в момента сам.• Сегашният ви дом – къде точно живеете и в какъв тип жилище? Живея в наследствена къща, която е в съсебственост с другите ми роднини по наследство. Имам една идеална част, която е превърната в реална. Представлява две стаи, една малка кухнинчка и поливината от малко холче, което се дели със съседите.• От колко време живеете в сегашния си дом? Тук съм се родил и съм живял цял живот. Сега реално няма никой тук. Сега всъщност живея и работя тук, защото съм пенсионер по болест.• Мислите ли, че бихте се преместите от сегашното си жилище? Ако да защо?Да, има причина. Искам да продам моите идеални части и да имам самостоятелно жилище. Ако имам възможност бих искал да остана в същия квартал. Мисля, че в момента има предлагане в този квартал. Има свободни апартаменти в близост до мястото на което живея в момента.

Сегашно жилище1. Какъв е кварталът ви? Какво харесвате в него? Възползвате ли се от удобствата, които квартала предоставя? (училище, детска градина, парк, супермаркет и др.) Има ли нещо което не харесвате в квартала си? Какво бихте променили ако е възможно? Защо и как? Квартала е любим за мен. С този квартал са свързани всичките ми положителни емоции, независимо, че преди години той беше по-добре зареден с магазини, които бяха по-близо до мен, сега е малко по-неудобно. Но аз съм дълбоко привързан към квартала.Не ми харесва отношението на много хора към този квартал. Навремето беше изключително удобен по отношение на транспортни връзки, той се намира на 20мин от центъра на София пеша. Сега мисля, че е набеден, поради голямото разнообразие от собственици с техните различни претенции, не може да се обособи в рамките на законодателството единно мнение за промяна на облика на този квартал. Поради тази причина сега изглежда изключително неприветлив със стари, порутени сгради. Но независимо от това, аз съм емоционално свързан.Според мен досегашния облик или по-скоро облика на квартала от както се е създал не може да се запази. Сградите са много стари, строени са предимно в началото на миналия век и подлежат на бутане към днешният момент. Няма е романтиката на моето детство с къщичките с дворчета. Считам, че това няма вече как да стане в модерна София, особено в центъра на града. 2. Колко е голямо настоящето ви жилище като квадратура и брой помещения? Мислите ли, че е достатъчно голямо? Бихте ли казали, че имате нужда от повече пространство? Какво бихте правили с него?45 кв.м. от които две стаи, една кухничка, много малка 9кв.м. и част от хола, полочината хол, някъде 6 кв.м. И кухнята е кухня-баня. За мен, за един човек, по начина по-който живея в момента е достатъчно голямо.3. Имате ли достатъчно място за багаж, складиране на вещи в дома си? Защо бихте имали нужда от повече? Да. Винаги е било тясно жилището, защото през годините са живяли много хора. Сега пък е широко, защото живея сам. И затова ми е напълно достатъчно.4. Къде и как ядете основните си яденета? Защо? Имате ли достатъчно място за хранене? Сядате ли да ядете около маса или ядете в скут?Има трапезарна маса, но по-често ям пред телевизора в една от стаите. Някога и работейки.5. Работите ли от вкъщи? Къде и кога? Имате ли обособена стая за работа? Бихте ли искали да имате?Да, изцяло. Някъде 90 на 100, защото имам и някога срещи и ходения по институции. Работя в една от стаите, която е обособена като кабинет. Там се намира техниката, която ми е нужна за работата – компютър, печатащи устройства и т.н.6. Имате ли достатъчно естествена светлина в жилището? Кои стая са най-добре осветени? Има ли помещения които нямат достатъчно естествено осветление? Как ви се отразява това? Бихте ли променили нещо ако можете?Да. Има. Всъщност тази светлина повече ми пречи, отколкото да ми помага, заради екрана на компютъра. Има естествено осветление в банята, която всъщност е кухня-баня. Тоалетната е отделно. 7. Жилището ви добре климатизирано ли е – топло/студено? Как е през зимата/лятото? Как ви се отразява това? Положетелно/отрицателно? Имате ли проблеми със сметката за отопление?

131

Проблеми със сметката няма. Ако жена ми живееше там сметката щеше да е проблем. Аз не обичам топлото, ползвам само една печица духалка, така се отоплявам зимно време. Когато е свръх студено пускам допълнителен радиатор, но много рядко. Иначе печката ми духа само в краката, на главата ми е студено и аз се чувствам комфортно. Не обичам да спя на топло. Не понасям парно. 8. Чувствате ли се сигурни в дома си? Защо/защо не? Чувствате ли се сигурни в квартала си?Нито в квартала, нито вкъщи се чувствам сигурен. Независимо, че се заключвам на две места, квартала за съжаление, заради лошият си външен вид е притегателен център за хора от малцинствата, за съмнителни трафиканти, които се завъртат наоколо. Нашите кофи за боклук са едни от най-често проверяваните. Виждал съм бой за съдържанието на кофите. Заради това съм притеснен, не се чувствам спокоен, особено през зимата, когато в къщата няма абсолютно никого за дълго време. 9. Имате ли допълнителна охранителна система? Каква? Кара ли ви да се чувствате сигурни?Не. Нямаме. Понеже съседи вече нямам и живея сам, само аз имам ценности в къщата и не мога да си позволя сам да плащам охранителна система за цялата къща. Никой друг не е заинтересован.10. Наясно ли сте с енергийната ефективност на дома ви? Какво означава това за вас? Предприемали ли сте нещо за да направите дома си по енергийно ефективен? Допълнително топлоизолация, фотоволтаични панели, соларни панели?Има много голяма разлика след реновирането през 2011год. Направи се нова топло изолация и се смени дограмата изцяло. Така ефективността на сградата се подобри с най-малко 70 процента. Независимо, че стените са много дебели, допълнителната топлоизолация отвън оказа огромно значение и промени климата.11. Или някакво лично външно пространство – градина, тераса, балкон? За какво го използвате? Достатъчно голямо ли е? Бихте ли искали да го промените ако можехте? Защо/защо не?Къщата има прекрасен двор, който е добре озеленен. Използва се за събирания и посрещане на гости. Двора е много хубав, някъде около 200кв.м. Иначе етажа има балкон, който аз използвам за простиране. 12. Как стигате до дома си? Ако е чрез общо входно пространство (като в апартаментен блок) как това ви кара да се чувствате? Имали ли сте проблеми с общото входно пространство (поддръжка на чистотата, съседи и др.)Чрез общо входно пространство. Винаги има проблеми когато е общо входното пространство. Когато са повече хора винаги има проблеми и не е приятно.13. Как пътувате до и от дома си? Използвате ли градски транспорт или използвате личната си кола? Кой е най-лесният начин да пътувате и защо?Редовно използвам градски транспорт. Аз нямам право да карам кола, защото съм сърдечно болен в напреднала фаза. Мисля че понеже квартала е стар и няма предвидени места за паркиране, което затруднява изключително ползването на кола, е по-удобно и лесно да се ползва предимно градски транспорт. Жилището и предпочитанията към средата на обитаване – очаквания към домаСтаи и пространство1. Къде бихте искали да се храните? Как си представяте пространството?Аз съм привърженик на апартамент с кухня отделно, за да не се разпространяват миризмите. Където човек може и да се храни. От печката направо на масата. Кухня с трапезария. Някъде 9 до 12 кв.м. Не ми харесва общо помещение за готвене и дневна.2. Как си представяте мястото за обличане/преобличане? Предполагам, че ще е спалнята, където ще е и гардероба. 3. Каква баня бихте искали? Защо?Банята трябва да е отделно. Не особено голямо, но добре фукциониращо. Някъде 6-7кв.м. Исками се да има естествена светлина и вентилация. Може и да бъде съчетана с тоалетна.4. Какво място бихте искали да имате за работа вкъщи?Искам да имам. Дори и да не работя искам да имам кабинет.5. Какво място за багаж/склад предпочитате да имате в дома си?Искам да имам складово помещение в рамките на жилището.6. Как си представяте пространството за пране, сушене и гладене?Аз също простирам в момента навън, но може би предпочитам сушилня. Ако мога това искам за сушене. За пералнята винаги ще се намери място, нямам нужда от отделно мокро помещение. 7. Бихте ли искали да имате собствено парко място/гараж за колата си или други превозни средства (мотор, колело и др.)?За мен също е важно. Не бих се отказал от парко място. Винаги е нужно. Комфорт 1. Какви очаквания към едно жилище бихте имали що се отнася до въпроса за шума? Бихте ли предпочели домът ви да е тих? Кои стая са от основно значение? На какъв компромис сте готови когато става въпрос за шум? В момента жилището е на сравнително тиха улица. Няма голям поток от коли. Това оказва влияние и допринася за комфорта на обитаване. 2. Бихте ли искали да имате много прозорци, респективно много естествена светлина? Защо? Какъв компромис бихте направили по въпроса?Да, предпочитам повече светлина да имам. Значи предпочитам повече ако не е в южно изложение. Искам естествена светлина, но не пряка слънчева. Така че прозорците трябва да бъдат съобразени с изложението. 3. Каква отоплителна система бихте предпочели? Защо това би било важно за вас?

132

Кои стаи бихте държали да са най-топли и защо? Ами ние живеем на улица под която минава парното. Ако има интерес би могло къщата да се свърже с централното парно. Лично аз искам да се отоплявам локално, да имам контрол и така ми е добре. Но това не е удобно за малки деца, за малкокръвни жени.

Сигурност1. Колко е важно за вас чувството за сигурност в бъдещия ви (мечтан) дом? Какво мислите, че прави един дом сигурен? Примерно дали се намира на първи/приземен етаж или на по-горни етажи, вида на ключалките, охранителна система, самият квартал/улицата, гледката от прозорците? Повече хора ако живееха в къщата щях да се чувствам по-добре. Сегашната ситуация предпоставя натиск. Ако квартала е застроен, мисля че се пазим взаимно.

Environmental performance1. Дали енергийната ефективност би била фактор при изборът ви на бъдещ дом? Защо/ защо не? В сегашната ми ситуация, ще се съглася с това което ми се предлага и ще се радвам на каквото има. 2. Бихте ли обмислили добавянето на съвременни технилогии към бъдещият ви дом, за да подобрите неговата енергийна ефективност? Пример: соларни панели за топла вода, фотоволтаични панели за производство на ток, допълнителна топлоизолация, специални стъкла и стъклопакети на прозорцитеАко имам финансовата възможност бих добавил допълнителни мерки за енергийна ефективност. Мисля, че е важно и се изплаща.

Външно пространство и жилищна среда1. Колко важно би било за вас да имате лично външно пространство? Какво бихте предпочели – градина, тераса др.? Колко голямо очаквате/бихте искали да бъде? Какви компромиси с размера сте готови да направите? Искам огромна тераса, колкото си може по-голяма. Ще я ползвам за отдих и почивка.2. Бихте ли искали да имате споделени/ с общо ползване външно пространство? Как мислите, че бихте могли да го използвате? Мислите ли, че това би бил начин да се социализирате/сприятелите със съседите си?Ами в момента имаме такова. Но ако трябва да избирам предпочитам да е индивидуално. То е по-важно за мен. 3. Как си представяте вашият квартал? Имате ли някаквалично изградена представа за едно бъдещо преустройство на квартала и сградите? Как си представяте една бъдеща промяна? Мислите ли, че само сградите в квартала трябва да се променят или и нещо още? Какво точно?Разбира се, че искам от архитектурна гледна точка да бъде обновен квартала. Сегашният вид е грозен, неподдържам и неприятен. Това се е получило, защото квартала е напълно неподдържан и има много елементи на изоставеност. По-приятно се живее, когато изцяло средата е обновена.5. Харесвате ли изградената инфраструктура на квартала? Транспорт, образователни сгради, възможности за пазаруване и др. Как мислите, че би могла да се подобри?От тази гледна точка има много новопостроени неща. Има МОЛ, женския пазар е обновен. Има нови големи магазини. Преди имаше хранителни магазини в непосредствена близост, което беше много удобно, но предполагам състоянието на квартала наложи те да се затворят. Има достатъчно разнообразие.6. Бихте ли предпочели да имате възможността да си купите лично парко място/гараж или бихте предпочели да можете да спирате на улицата? Как мислите, че паркирането на улицата влияе на квартала като цяло? Позитивно или негативно?В момента колите на паркират свободно на улицата. Сега се плаща годишна такса. Това подобри проблема с паркирането. Преди въвеждането на режима за паркиране, състоянието беше чудовищно, паркираше се навсякъде, на тротоарите и от двете страни на улицата и трябваше да се ходи по платното. Сега има някакъв ред, което е добре. Аз смятам, че всяка нова сграда трябва да задоволи изцяло нуждите за паркиране на обитателите.

133

Interview #8

9th of May 2014Interview with Teodor Pulkov

Въведение и обща информация1. Може ли да представите себе си накратко? Как се казвате и на колко години сте? Теодор Пулков на 28год.2. Какво образование имате? Средно3. Каква е настоящате ви работа? Колко е средният ви доход на месец? Старши специалист по поддръжка на мрежи. Доходът ми е среден.4. Може ли да ми разкажете малко повече за:• Вашето семейтво или домакинството в което живеете – с кого споделяте дома си? Домакинството е къща. На квартира съм с още двама души.• Сегашният ви дом – къде точно живеете и в какъв тип жилище? Живея в къща – етаж от къща. В центъра на София.• От колко време живеете в сегашния си дом? От 6 месеца.• Какво ви накара да изберете точно това жилище? То ваша собственост ли е или сте под наем? Помощ с примерни отговори за избора на жилище: големина, цена, квартал, възраст или тип на дома, близост до семейтво/приятели, транспортАми първо защото е в центъра, защото имах възможността да живея с приятел. Всичките ми останали приятели са на близо в центъра. И ми е удобно за пътуване до работа.• Мислите ли, че бихте се преместите от сегашното си жилище? Ако да защо? Ако се наложи да се махне къщата най-вероятно да. Мисля, че собственика ще иска да строи. Но независимо от това бих искал пак да си намеря място в центъра на София.

Предишна жилищна среда и жилище1. Къде се намира предишното ви жилище? Какъв тип жилище беше? Живеех с родителите си в квартал Яворов. Жилището е апартамент в кооперация.2. С кого живеехте там? Родители.3. Кoлко дълго сте живяли там? От както съм се родил. 27 години.4. Защо решихте да се изнесете?Нов етап в живота. Имах нужда да не живея вече с родителите си.

Сегашно жилище1. Каква е мотивацията ви да изберете да живеете в центъра? Коя характеристика на центъра като жилищна среда е най-важна за вас? Мислите ли, че след време бихте сменили центъра с друга жилищна среда? Каква мислите, че би била причината?Общия живот с приятели. В центъра има всичко- от удобен транспорт, до всякакъв вид магазини. Лесно ми е да си правя планове с приятели.2. Какъв е кварталът ви? Какво харесвате в него? Възползвате ли се от удобствата, които квартала предоставя? (училище, детска градина, парк, супермаркет и др.) Има ли нещо което не харесвате в квартала си? Какво бихте променили ако е възможно? Защо и как? Лятото изполвам парковете наблизо. И заведенията ми са наблизо.Не ми харесва паркирането. Много е трудно да се паркира. 3. Колко е голямо настоящето ви жилище като квадратура и брой помещения? Мислите ли, че е достатъчно голямо? Бихте ли казали, че имате нужда от повече пространство? Какво бихте правили с него? Мисля, че към 97-98 квадрата. Има 3 стаи, кухня, нещо като хол, баня и тоалетна. Мисля, че засега това е доволно голямо жилище.4. Имате ли достатъчно място за багаж, складиране на вещи в дома си? Защо бихте имали нужда от повече? Има място. Няма килер. Може би има нужда от малко повече гардероби.5. Къде и как ядете основните си яденета? Защо? Имате ли достатъчно място за хранене? Сядате ли да ядете около маса или ядете в скут? Ям основно вкъщи, защото не мога да си позволя да излизам да ям често навън. Иначе вкъщи се яде в кухнята, на маса. 6. Работите ли от вкъщи? Къде и кога? Имате ли обособена стая за работа? Бихте ли искали да имате?Аз не, но съквартирантката да. Имам нужда от компютър. Той стои в спалното ми помещение.7. Имате ли достатъчно естествена светлина в жилището? Кои стая са най-добре осветени? Има ли помещения които нямат достатъчно естествено осветление? Как ви се отразява това? Бихте ли променили нещо ако можете?Понеже е къща има доста прозорци, но се падаме някакси по-скрити от юг, защото има застроени кооперации

134

в непосредствена близост, затова само две от стаите получават достатъчно слънчева светлина през деня. Бих казал, че нямаме достатъчно естествена светлина. Влияе ми донякъде негативно. Примерно дори за прането. 8. Жилището ви добре климатизирано ли е – топло/студено? Как е през зимата/лятото? Как ви се отразява това? Положетелно/отрицателно? Имате ли проблеми със сметката за отопление? Ами на парно сме. Сметките са стандартно големи. Мисля, че е проблемно. Инсталацията е стара а цената идва висока. Иначе климата е приятен.9. Чувствате ли се сигурни в дома си? Защо/защо не? Чувствате ли се сигурни в квартала си? В квартала се чувствам сигурен. И в жилището също.10. Имате ли допълнителна охранителна система? Каква? Кара ли ви да се чувствате сигурни? Имахме СОТ, но не се ползва, защото имаме коте. Иначе имаме допълнителна метална решетка пред вратата на апартамента.11. Наясно ли сте с енергийната ефективност на дома ви? Какво означава това за вас? Предприемали ли сте нещо за да направите дома си по енергийно ефективен? Допълнително топлоизолация, фотоволтаични панели, соларни панели? Еми, ако имахме възможност да пестим от гледна точка на енергийна, би било от кухнята, където имаме стари кухненски уреди, но пък ние не ги ползваме чак толкова много. Не знам да има допълнителна топлоизолация на сградата. Реално сме със стара дървена дограма, която е двукатна, но е единично стъкло и това създава проблеми.12. Или някакво лично външно пространство – градина, тераса, балкон? За какво го използвате? Достатъчно голямо ли е? Бихте ли искали да го промените ако можехте? Защо/защо не?Имаме дворче, малко, но достатъчно. През лятото ще го ползваме да се почиваме там.13. Как стигате до дома си? Ако е чрез общо входно пространство (като в апартаментен блок) как това ви кара да се чувствате? Имали ли сте проблеми с общото входно пространство (поддръжка на чистотата, съседи и др.)Общо входно пространство е. Делим входа с един офис и съседите от последния етаж. Чистенето си зависи единствено от нас, няма никаква организация по въпроса. Свикнали сме да живеем по този начин с общ вход.14. Как пътувате до и от дома си? Използвате ли градски транспорт или използвате личната си кола? Кой е най-лесният начин да пътувате и защо? Градски транспорт. Личната си кола почти не я ползвам, защото ми е много трудно паркирането.15. Имате ли достъп до парко място? То ваше лично ли е или просто на улицата? Колко важно е за вас да имате възможност да паркирате? Нямам достъп до лично парко място, а паркирането просто на улицата е много трудно, някога се налага по 15минда обикалям , за да намеря къде да спра. Ако съм с кола през цялото време, паркирането пред дома ми би било най-важното нещо, защото това създава много нерви и дискомфорт.

Жилището и предпочитанията към средата на обитаване – очаквания към домаСтаи и пространство1. Къде бихте искали да се храните? Как си представяте пространството? Бих искал да се храня в кухня с трапезария и това да е част от дневното помещение. Всичко да е заедно.2. Как си представяте мястото за обличане/преобличане? В личната ми стая. В спалнята.3. Каква баня бихте искали? Защо? Искам да има възможност и за вана. Банята да е достатъчно голяма. Исками се да има и естествено осветление в банята.4. Какво място бихте искали да имате за работа вкъщи? Да, разбира се. Искам да имам едно бюро, за да мога да си сложа компютъра. Имам нужда от кът за работа, а не отделно помещение.5. Какво място за багаж/склад предпочитате да имате в дома си? Ами исками се да е килер или може и да е мазе. Важно е да имам такова място, но няма значение къде точно се намира. Исками се да е в апартамента, но може и да е другаде.6. Как си представяте пространството за пране, сушене и гладене? Ако има сушилня най-добре. Представям си мокро помещение, в което да стоят пералнята и сушилнята и една дъска за гладене. Може би в центъра, където искам да живея, сушенето навън по-скоро е проблем, въпреки, че го предпочитам.7. Бихте ли искали да имате място за разделно събиране на боклук/рециклиране? Не го правя в момента, но ми се иска. Ако сградата има отделно място за временно складиране на боклука разделно, мисля че това би улеснило хората и ще ги стимулира да го правят.8. Бихте ли искали да имате собствено парко място/гараж за колата си или други превозни средства (мотор, колело и др.)? Предпочитам да имам гараж. Комфорт1. Какви очаквания към едно жилище бихте имали що се отнася до въпроса за шума? Бихте ли предпочели домът ви да е тих? Кои стая са от основно значение? На какъв компромис сте готови когато става въпрос за шум? Би ми се искала да е тих, но знам, че центъра като жилищна среда не го предоставя. Така, че за мен е важно жилището да е добре шумоизолирано, като съм свикнал с външния шум. Иначе спалнята трябва да е най-тихото

135

помещение.2. Какви очаквате да бъдат прозорците ви? Важно ли е да имате модерна дограма със стъклопакет? Защо?Искам да е качествена дървена дограма със стъклопакет.3. Бихте ли искали да имате много прозорци, респективно много естествена светлина? Защо? Какъв компромис бихте направили по въпроса?Ами 50 на 50%. В определени помещения ми се иска да има по-големи прозорци, за да влиза максимално светлина, а в други помещения бих искал по-малки прозорци, за да не нарушават личното ми пространство. Искам по- големи прозорци в кухнята и дневната.4.Каква отоплителна система бихте предпочели? Защо това би било важно за вас? Кои стаи бихте държали да са най-топли и защо?Ами централна на гас. И климатиците ми харесват, но не толкова.

Сигурност1. Колко е важно за вас чувството за сигурност в бъдещия ви (мечтан) дом? Какво мислите, че прави един дом сигурен? Премерно дали се намира на първи/приземен етаж или на по-горни етажи, вида на ключалките, охранителна система, самият квартал/улицата, гледката от прозорците?За мен квартала прави жилището сигурно. Ключалките са нещо психологическо, но не мисля че реално променя ситуацията.

Environmental performance1.Дали енергийната ефективност би била фактор при изборът ви на бъдещ дом? Защо/ защо не? Важно е. Би трябвало да държа повече на това, но засега не ми е чак толкова важно. Като цяло съм много за.

Външно пространство и жилищна среда1.Колко важно би било за вас да имате лично външно пространство? Какво бихте предпочели – градина, тераса др.? Колко голямо очаквате/бихте искали да бъде? Какви компромиси с размера сте готови да направите? Ми иска ми се да имам. Искам да е голямо колкото да може да се сложи масичка с три- четири стола, ако има възможност да се простира още по-хубаво.2. Бихте ли искали да имате споделени/ с общо ползване външно пространство? Как мислите, че бихте могли да го използвате? Мислите ли, че това би бил начин да се социализирате/сприятелите със съседите си? Бих предпочел личното външно пространство. Другото също е хубаво, но не го предпочитам.3. Как бихте искали да достигате до входната врата на жилището си – през площ за общо ползване или самостоятелно входно пространство? Колко важно би било за вас да имате собствено входно пространство? Може би собственото би било по-приятно.4. Коя би била най-важнота характеристика за бъдещият ви квартал? Защо бихте избрали центъра и конкретно този квартал за жилищна среда?Трябва да има централно място. Колкото си може по-близо до центъра. 5. Харесвате ли изградената инфраструктура на квартала? Транспорт, образователни сгради, възможности за пазаруване и др. Как мислите, че би могла да се подобри? Най-важното е градско транспорт. И хубаво магазини. Ако има изградена инфраструктура и за каране на колело, би било супер.6.Бихте ли предпочели да имате възможността да си купите лично парко място/гараж или бихте предпочели да можете да спирате на улицата? Как мислите, че паркирането на улицата влияе на квартала като цяло? Позитивно или негативно?Исками се да имам подземен гараж, за да има повече място свободно да се върви по улицата – тротоара. Паркирането на улицата трябва да бъде само за временно спиране, но иначе предпочитам града да е повече за пешеходци.

136

Interview #9

10th of May 2014Interview with Vladimir Mitov

Въведение и обща информация1. Може ли да представите себе си накратко? Как се казвате и на колко години сте? Казвам се Владимир Митов. На 32 години съм.2. Какво образование имате? Висше.3. Каква е настоящате ви работа? Колко е средният ви доход на месец? Архитект-проектант. Доходът ми на месец е по-скоро среден.4. Може ли да ми разкажете малко повече за:• Вашето семейтво или домакинството в което живеете – с кого споделяте дома си? Домакинството е тип съквартиранство. • Сегашният ви дом – къде точно живеете и в какъв тип жилище? Жилището се намира на бул. Стамболийски и жилището е апартамент.• От колко време живеете в сегашния си дом? От 3 месеца.• Какво ви накара да изберете точно това жилище? То ваша собственост ли е или сте под наем? Помощ с примерни отговори за избора на жилище: големина, цена, квартал, възраст или тип на дома, близост до семейтво/приятели, транспорт От една страна наличността, че имах приятели та и от друга страна, че мястото е хубаво. Сградата е проектирана правилно и аз съм в най-голямата стая от жилището. Жилището е под наем.• Мислите ли, че бихте се преместите от сегашното си жилище? Ако да защо? Да бих се преместил в жилище, в което ще съм сам, ще живея сам.

Предишна жилищна среда и жилище1. Къде се намира предишното ви жилище? Какъв тип жилище беше? Предишното жилище беше боксониера, едностайно жилище. Намира се в квартал Белите брези.2. С кого живеехте там? Живеех там с майка си.3. Колко дълго сте живяли там? Почти целия ми живот. Мисля, че беше от 1ви клас.4. Защо решихте да се изнесете? Това е най-нормалното нещо, което човек може да направи, да иска да се отдели, да живее сам.Сегашно жилище1. Каква е мотивацията ви да изберете да живеете в центъра? Коя характеристика на центъра като жилищна среда е най-важна за вас? Мислите ли, че след време бихте сменили центъра с друга жилищна среда? Каква мислите, че би била причината? От една страна жилището ми е еднакво отдалечено от родителите ми, тоест са ми достъпни и двамата. От друга страна, мястото на което живея, е едно от най-красивите места в София. Харесва ми градското пространство. Има улици, които изглеждат като улици и булеварди, които изглеждат като булеварди. Харесва ми, че хората които живеят там са от по-доходните класи. 2. Какъв е кварталът ви? Какво харесвате в него? Възползвате ли се от удобствата, които квартала предоставя? (училище, детска градина, парк, супермаркет и др.) Има ли нещо което не харесвате в квартала си? Какво бихте променили ако е възможно? Защо и как? Ползвам много Мола. Особено супермаркета там. Купувам си храна и дрехи от там. Също така има и много хубав пазар в близост, но понеже много не си готвя вкъщи и съм ерген много не го посещавам. Това е идеалният квартал в София. Ако можех нещо да променя бих го направил по-автентичен. Не бих позволил да се строи на повече от 15м кота корниз от съществуващия булевард. В момента новото строителство там не ми харесва. То е нелогично. 3.Колко е голямо настоящето ви жилище като квадратура и брой помещения? Мислите ли, че е достатъчно голямо? Бихте ли казали, че имате нужда от повече пространство? Какво бихте правили с него? Сигурно е някъде около 50-60кв.м. Има един хол, в който живея аз, една стая, в която живее съквартиранта, една кухня и баня. Имало е един балкон, по-скоро лоджия. Но той е бил присъединен към кухнята. Като за мен апартамента е голям, ако примерно бих имал още една стая, не знам какво бих правил с нея. Но може би с течение на времето това ще се промени.4. Имате ли достатъчно място за багаж, складиране на вещи в дома си? Защо бихте имали нужда от повече? В този апартамент има и килерче, което е много хубаво.5.Къде и как ядете основните си яденета? Защо? Имате ли достатъчно място за хранене? Сядате ли да ядете около маса или ядете в скут?Когато мога да ям около маса, ям около маса. Вкъщи ям само вечер евентуално и сутрин и обед в почивните дни.

137

Имам маса, но тя е в моята стая.6. Работите ли от вкъщи? Къде и кога? Имате ли обособена стая за работа? Бихте ли искали да имате? НЕ. Понякога се налага за някакви лични неща. Нямам обособено място, но си го представям като едно бюро 80 на 160см или още по-добре 90 на 180см, височина 72,5см. И в същото време освен двойно голямо легло и голямо бюро, трябва в стаята да има и място да се опънеш, да има къде да направиш една лицева опора. Трябва да има място на пода където на се разтегнеш.7. Имате ли достатъчно естествена светлина в жилището? Кои стая са най-добре осветени? Има ли помещения които нямат достатъчно естествено осветление? Как ви се отразява това? Бихте ли променили нещо ако можете?Изложението на моята стая е запад, тоест имам светлина, слънчева пряка следобед. Може би бих предпочел да имам източно изложение и сутрин да виждам слънцето. И южното изложение върши работа.Има достатъчно естествено осветление, но това което ми пречи е непосредствената близост на съседния блок, което ме кара да си слагам пердетата и така си ограничавам естествената светлина, което е малко кофти. Имам един съсед, който е точно срещу мен и застава да пуши на прозореца.В банята нямам естествено осветление, но предпочитам да имам.8. Жилището ви добре климатизирано ли е – топло/студено? Как е през зимата/лятото? Как ви се отразява това? Положетелно/отрицателно? Имате ли проблеми със сметката за отопление? Имам проблеми със сметките за отопление, тъй като не позлвам парно, а пък плащам парно. Но това е Софийски проблем.9. Чувствате ли се сигурни в дома си? Защо/защо не? Чувствате ли се сигурни в квартала си?Горе-долу. Не е особена сигурност.10. Имате ли допълнителна охранителна система? Каква? Кара ли ви да се чувствате сигурни?Имаме две ключалки на апартамента. Една обикновена и една по-специална. А за кооперацията се влиза в чип.11. Наясно ли сте с енергийната ефективност на дома ви? Какво означава това за вас? Предприемали ли сте нещо за да направите дома си по енергийно ефективен? Допълнително топлоизолация, фотоволтаични панели, соларни панели?Не е много добра енергийната ефективност на сградата, защото стените са само 25см тухла. Няма никаква топлоизолация. Енергийната ефективност е хубаво нещо, когато се осъществява правилно, но този блок има архитектурни елементи по фасадата като рамки на прозорците, корнизи и т.н. , които ако се санита сградата ще се скрият и няма да е хубаво.Топлоизолацията е отвътре е кофти. Първо защото намалява площта на помещението и второ, защото ще се получи конденз между минералната вата и стената. Прозорците са нови, алуминиева дограма с прекъснат термомост, стъклопакет. 12. Или някакво лично външно пространство – градина, тераса, балкон? За какво го използвате? Достатъчно голямо ли е? Бихте ли искали да го промените ако можехте? Защо/защо не?Няма балкон, защото е присъединен към кухнята. Бих искал да имам, ако съм в обикновен апартамент искам да имам малка тераска към булеварда, за да мога да наблюдавам булеварда и някой да пуши и по-голяма тераса към двора, където прането да се суши. Това е много енергийно ефективно. А иначе по-нататък мечтата ми е да имам голямо жилище на последен етаж и да имам голяма покривна тераса с барбекю. Но там никой няма да ме вижда, което е хубаво.13. Как стигате до дома си? Ако е чрез общо входно пространство (като в апартаментен блок) как това ви кара да се чувствате? Имали ли сте проблеми с общото входно пространство (поддръжка на чистотата, съседи и др.)То е едно много красиво входно пространство. Особено като го сравним с другите входни пространства. Влизам и излизам с удоволствие. Със съседите не съм имал проблем, всичко е наред.14. Как пътувате до и от дома си? Използвате ли градски транспорт или използвате личната си кола? Кой е най-лесният начин да пътувате и защо?В момента най-лесният начин е да се движа пеша. При лошо време и дъжд използвам градски транспорт, предимно метро. Кола не бих искал да имам. Да имаш кола в София е наказание.15. Имате ли достъп до парко място? То ваше лично ли е или просто на улицата? Колко важно е за вас да имате възможност да паркирате? Въпреки, че нямам кола, за мен възможността за паркиране е много важна.Жилището и предпочитанията към средата на обитаване – очаквания към домаСтаи и пространство1. Къде бихте искали да се храните? Как си представяте пространството?Според мен пространството за хранене, готвене и дневната трябва да са едно общо. Така си мисля, защото този който готви да не остава изолиран, да не се чувства изолиран. Искам хем да е заедно, хем да е заделено. Но кухнята трябва да може да се вентилира лесно. Кухнята и храненето задължително трябва да са заедно.2. Как си представяте мястото за обличане/преобличане? Представям си дрешник, отделен от спалнята. 3. Каква баня бихте искали? Защо? С прозорец. С вана, но разбира се трябва да има и душ.4. Какво място бихте искали да имате за работа вкъщи? Искам кабинет. Представям си го поне 10кв.м. Да имам бюро вътре поне 2 на метър.

138

5. Какво място за багаж/склад предпочитате да имате в дома си? В апартамента трябва да има място за едно помещение за пералнята и то да позволява да се складират разни неща. 6. Как си представяте пространството за пране, сушене и гладене? Сушенето си го представям на простор, навън. Това и от гледна точна на енергоефективността.7. Бихте ли искали да имате място за разделно събиране на боклук/рециклиране? Не искам, ама трябва. В България не можеш да вкараш боклука в сградата. Разделянето на отпадъците си зависи от самият теб и външна стимулация не би променила нещата.8. Бихте ли искали да имате собствено парко място/гараж за колата си или други превозни средства (мотор, колело и др.)? Да, искам. Засега мога там да си прибирам колелото.

Комфорт1. Какви очаквания към едно жилище бихте имали що се отнася до въпроса за шума? Бихте ли предпочели домът ви да е тих? Кои стая са от основно значение? На какъв компромис сте готови когато става въпрос за шум? Свикнал съм с шум, понасям шум, правя компромис с шума само да не е от съседите. Шума от трафика е поносим, но стените много хубаво трябва да се изолират от непосредствения шум от съседите.2. Какви очаквате да бъдат прозорците ви? Важно ли е да имате модерна дограма със стъклопакет? Защо?Искам дървена дограма със стъклопакет. А най-добре би било да е съставна дограма, отвън алуминиева, а отвътре дърво.3. Бихте ли искали да имате много прозорци, респективно много естествена светлина? Защо? Какъв компромис бихте направили по въпроса?Държа на големите прозорци. Дори да се налага да си слагам пердета, за мен е важно да имам големи и много прозорци. Всичко зависи от гледката основно. Ако гледката си заслужава, по-добре по-голям прозорец.4. Каква отоплителна система бихте предпочели? Защо това би било важно за вас? Кои стаи бихте държали да са най-топли и защо?Най ми харесва парно, защото нямам никакви отговорности. Освен това то не духа. Не харесва и не ми е комфортно, когато отоплителното тяло духа.

Сигурност1. Колко е важно за вас чувството за сигурност в бъдещия ви (мечтан) дом? Какво мислите, че прави един дом сигурен? Примерно дали се намира на първи/приземен етаж или на по-горни етажи, вида на ключалките, охранителна система, самият квартал/улицата, гледката от прозорците?Ами логиката е да е от квартала. Ама квартала идва от държавата, така че не мога много да вярвам. Мисля, че ако имаш една хубава ключалка би било достатъчно.

Environmental performance1. Дали енергийната ефективност би била фактор при изборът ви на бъдещ дом? Защо/ защо не?Много е важно. Но не и основното. За мен мястото и планировката са по-важни. 2. Бихте ли обмислили добавянето на съвременни технилогии към бъдещият ви дом, за да подобрите неговата енергийна ефективност? Бих. Да ако имам финансовата възможност бих.

Външно пространство и жилищна среда1.Колко важно би било за вас да имате лично външно пространство? Какво бихте предпочели – градина, тераса др.? Колко голямо очаквате/бихте искали да бъде? Какви компромиси с размера сте готови да направите? Най-много искам да е двор. Ако няма, тераса, балкон, а най-добре покривна тераса. Ще го ползвам за отдих и почивка, за барбекю с приятели.2. Бихте ли искали да имате споделени/ с общо ползване външно пространство? Как мислите, че бихте могли да го използвате? Мислите ли, че това би бил начин да се социализирате/сприятелите със съседите си? Не. Не искам. Няма да го ползваме.3. Как бихте искали да достигате до входната врата на жилището си – през площ за общо ползване или самостоятелно входно пространство? Колко важно би било за вас да имате собствено входно пространство?Площ за общо ползване.4. Как си представяте вашият квартал? Имате ли някаквалично изградена представа за едно бъдещо преустройство на квартала и сградите? Как си представяте една бъдеща промяна? Мислите ли, че само сградите в квартала трябва да се променят или и нещо още? Какво точно?Искам да е със средно затрояване до 15м и да е застроен сключено, да има кота корниз. Да изглежда по традиционно. Трябва да има много озеленяване.5.Коя би била най-важната характеристика за бъдещият ви квартал? Защо бихте избрали центъра и конкретно този квартал за жилищна среда?Бих избрал центъра. При вас много ми харесва, само не харесвам, че минава трамвай. Много тресе. Трябва нещо да се измисли по този въпрос.

139

Interview #10

11th of May 2014Interview with Rumen Rusev

Въведение и обща информация1. Може ли да представите себе си накратко? Как се казвате и на колко години сте? Румен Русев. На 61години.2. Какво образование имате? Висше.3. Каква е настоящате ви работа? Колко е средният ви доход на месец? Адвокат. Около среден доход на месец.4. Може ли да ми разкажете малко повече за:• Вашето семейтво или домакинството в което живеете – с кого споделяте дома си? Живея сам.• Сегашният ви дом – къде точно живеете и в какъв тип жилище? Живея в апартамент. Намира се в квартал Лозенец.• От колко време живеете в сегашния си дом? Това е родният ми дом. Живея тук от дете с известни прекъсвания, когато съм живял на други места.• Какво ви накара да изберете точно това жилище? То ваша собственост ли е или сте под наем? Помощ с примерни отговори за избора на жилище: големина, цена, квартал, възраст или тип на дома, близост до семейтво/приятели, транспорт Това е семейният ми дом по наследство. Собственост е.• Мислите ли, че бихте се преместите от сегашното си жилище? Ако да защо? Не. Харесвам жилището си.

Предишна жилищна среда и жилище1. Къде се намира предишното ви жилище? Какъв тип жилище беше? Предишното ми жилище се намира на Пиротска 57. Етаж от къща.2. С кого живеехте там? Със съпругата ми и с децата ни. 3. Колко дълго сте живяли там? 15 години. 4. Защо решихте да се изнесете? По лични причини. Нямат общо със самото жилище.

Сегашно жилище1. Какъв е кварталът ви? Какво харесвате в него? Възползвате ли се от удобствата, които квартала предоставя? (училище, детска градина, парк, супермаркет и др.) Има ли нещо което не харесвате в квартала си? Какво бихте променили ако е възможно? Защо и как? Кварталът се води престижен в София. Харесвам, мястото, защото е тихо. Имам много добра транспортна комуникация. И не на последно място имам сантиментална привързаност към жилището. Не харесвам, че не е досатъчно чист. И според мен се презастрои и то по неподходящ начин.2. Колко е голямо настоящето ви жилище като квадратура и брой помещения? Мислите ли, че е достатъчно голямо? Бихте ли казали, че имате нужда от повече пространство? Какво бихте правили с него? 76-78 квадрата. Две стаи, едната доста голямам другата около 20кв.м. Кухня и трапезария отделно и заедно в едно помещение. Баня и тоалетна общо. Има и таванско помещение, което е приспособено за живеене в много приличен вид. Жилището е достатъчно за мен, даже бих казал, че е прекалено голямо за сам човек.3. Имате ли достатъчно място за багаж, складиране на вещи в дома си? Защо бихте имали нужда от повече? Имам характеропатия касаеща събирането на много вещи. Много трудно се разделям с тях. Затова мястото почти никога не ми стига, въпреки, че мястото е достатъчно голямо и че живея сам. 4. Къде и как ядете основните си яденета? Защо? Имате ли достатъчно място за хранене? Сядате ли да ядете около маса или ядете в скут? В кухнята трапезария, на маса.5. Работите ли от вкъщи? Къде и кога? Имате ли обособена стая за работа? Бихте ли искали да имате? Изключително рядко, почти не. Работя на бюро с компютър, което се намира в дневното помещение.6. Имате ли достатъчно естествена светлина в жилището? Кои стая са най-добре осветени? Има ли помещения които нямат достатъчно естествено осветление? Как ви се отразява това? Бихте ли променили нещо ако можете? Има достатъчно осветление. Аз съм доволен. В едната стая, която е с югоизточно изложение осветлението е много добро, в другата стая, която е със северозападно изложение пак осветление е добро. Банята няма прозорец. Но бих искал ако можеше. 7. Жилището ви добре климатизирано ли е – топло/студено? Как е през зимата/лятото? Как ви се отразява това? Положетелно/отрицателно? Имате ли проблеми със сметката за отопление?

140

През зимата е студено, но за сметка на това е хладно през лятото. Отоплявам се на електричество. И по принцип имам проблеми със сметката за отопление. Налага ми се да пестя.8. Чувствате ли се сигурни в дома си? Защо/защо не? Чувствате ли се сигурни в квартала си? Относително да. Но тази сигурност не касае толкова лично мен, колкото общото състояние на сигурността в страната. Но в квартала като цяло нивото на престъпността е ниско.9. Имате ли допълнителна охранителна система? Каква? Кара ли ви да се чувствате сигурни? Имам допълнителна метална врата с касов ключ. Донякъде това ме кара да се чувствам по-сигурен.10. Наясно ли сте с енергийната ефективност на дома ви? Какво означава това за вас? Предприемали ли сте нещо за да направите дома си по енергийно ефективен? Допълнително топлоизолация, фотоволтаични панели, соларни панели? Наясно съм. Имам два проблема, които трябва да се решат. Трябва жилището да се топлоизолира отвън и дограмата да се подмени или поне подобри. Но иначе съм сложил соларни панели за топла вода, които сравнително доста намаляват консумацията на електроенергия. 11. Или някакво лично външно пространство – градина, тераса, балкон? За какво го използвате? Достатъчно голямо ли е? Бихте ли искали да го промените ако можехте? Защо/защо не? Имам балкон, но е доста малък. Излизам само да погледам от него какво става на улицата. Балконът бих го променил като сменя дървения парапет и го разширя малко, също бих искал да го остъкля с алуминиева дограма. Мисля че балконът сега е прекалено малък за да функционира като такъв, затова предпочитам да се остъкли, защото така ще повища енергийната ефективност на жилището и ще повиша температурата в жилището. Това е по-важно отколкото външното пространство.12. Как стигате до дома си? Ако е чрез общо входно пространство (като в апартаментен блок) как това ви кара да се чувствате? Имали ли сте проблеми с общото входно пространство (поддръжка на чистотата, съседи и др.) Съседите са много малко на брой. Има много добро разбирателство помежду ни. Достъпът на външни лица е ограничен, защото входната врата се заключва. Чистотата се поддържа на добро ниво, което се дължи на общото добро разбирателство. Но има нужда от ремонт, за да стане по-приятно. Мисля, че основната причина за положителното влияние на това пространство е че съседите не са много. 13. Как пътувате до и от дома си? Използвате ли градски транспорт или използвате личната си кола? Кой е най-лесният начин да пътувате и защо? Не използвам личен автомобил. Предпочитам да ходя пеша. Гледам да се ограничавам да ползвам градски транспорт.14. Имате ли достъп до парко място? То ваше лично ли е или просто на улицата? Колко важно е за вас да имате възможност да паркирате? Първо пред жилището има възможност да се паркира. Ние обитателите сме ограничили достъпа до пространство пред входа, за да може то да се използва да паркиране на автомобили само на живущите в сградата. За съжаление не се поддържа добре системата, която ограничава достъпа, затова често се случва на тези места да има коли на хора, които не живеят тук. За мен е важно да може да се паркира. Първо ако бих имал кола и второ като ми идват гости с кола да имат къде да паркират. А иначе улицата е пълна с автомобили и то по един много неприятен начин. Има много живущи на улицата, заради високата плътност на застрояване. Паркира се от двете страни на улицата върху тротоарите. Паркирането не е ограничено по никакъв начин.

7. Как си представяте пространството за пране, сушене и гладене? Харесва ми както е сега. Пералнята е в банята, която е достатъчно голяма, за да може да се обособи кът за пералнята. Сушенето се случва в самия апартамент. Бих предпочел да си суша дрехите навън, но засега не го правя. 8. Бихте ли искали да имате място за разделно събиране на боклук/рециклиране? Събирам разделно боклука. Разделям всички хартии. Батериите винаги са отделно. Пластмасата не я отделям, защото няма външни кофи за това. Ако самата сграда има кофи за разделно събиране, това би ме стимулирало да го правя. Мисля че е важно да има такова пространство. 9.Бихте ли искали да имате собствено парко място/гараж за колата си или други превозни средства (мотор, колело и др.)? Бих искал.Комфорт1. Какви очаквания към едно жилище бихте имали що се отнася до въпроса за шума? Бихте ли предпочели домът ви да е тих? Кои стая са от основно значение? На какъв компромис сте готови когато става въпрос за шум? Едната стая е съвсем тиха. Кухнята и трапезарията са към улицата, но при затворени прозорци шумът не е голям, а и мисля че движението по самата улица не е много.2. Какви очаквате да бъдат прозорците ви? Важно ли е да имате модерна дограма със стъклопакет? Защо? Дограмата е ремонтирана преди 10год. Тя е дървена, двукатна. Мисля, че все още се държи добре. Независимо оттова,планирамдаясменясподходящасъвременнаPVCдограмасъсстъклопакет.4. Каква отоплителна система бихте предпочели? Защо това би било важно за вас? Кои стаи бихте държали да са най-топли и защо? Искам локално парно за апартамента. Искам да е на дърва. Имам място да си държа дървата. Имам избено помещение. Това ще е оптимално и комфортно. Харесва ми вида на отоплителното тяло – камина.

141

Най-много ми харесва, че мога да контролирам разхода си касаещ отоплението.

Външно пространство и жилищна среда1. Колко важно би било за вас да имате лично външно пространство? Какво бихте предпочели – градина, тераса др.? Колко голямо очаквате/бихте искали да бъде? Какви компромиси с размера сте готови да направите? Бих искал да имам много хубава голяма тераса откъм югоизточната част на жилището. Бих я ползвал за отдих и почивка. Да си пия кафето там.2. Бихте ли искали да имате споделени/ с общо ползване външно пространство? Как мислите, че бихте могли да го използвате? Мислите ли, че това би бил начин да се социализирате/сприятелите със съседите си? Не, нямаме общо външно пространство. Всъщност имаме двор. Преди много години се използваше. Събирахме се там както децата, така и възрастните. Но сега поради малкото обитатели, двора не се поддържа и не се използва. Ако има нови обитатели, мисля че може би би се използвало.3. Как си представяте вашият квартал? Имате ли някаквалично изградена представа за едно бъдещо преустройство на квартала и сградите? Как си представяте една бъдеща промяна? Мислите ли, че само сградите в квартала трябва да се променят или и нещо още? Какво точно?За Пиротска: По принцип квартала ми харесва. Харесва ми, че е център. Има всякакъв транспорт. Много достъпна транспортна среда. Не ми харесва, че кварталът е стар. Сградите са стари, неподдържани. Има и нови сгради, но не ми харесва, че е презастроено. Много е високо строителството. Не е достатъчно чисто. Движението е много интензивно. Не е много сигурен квартала. Наблизо има жилища на малцинства, цигани. Напоследък има и много араби. Това са предпоставките да има зачестяване на кражбите и прави квартала много несигурен.Мисля, че едно ново съвременно застрояване би променило тези проблеми и би ги решило, защото тези малцинства няма да могат да си позволят да живеят там. Едно ново мащабно застрояване с добра градоустройствена концепция би промени изцяло облика и престижа на квартала. Мисля, че новите обитатели на квартала биха били хора със средни и по-високи доходи. Мисля и че е подходящо за офиси. Според мен много хора биха запазили жилищата си в квартала, но не в този вид, в който са, а след изграждането на нови сгради. Тези които са живяли там с години си го харесват и не искат да се местят.4. Харесвате ли изградената инфраструктура на квартала? Транспорт, образователни сгради, възможности за пазаруване и др. Как мислите, че би могла да се подобри? Образователни сгради има 3 училища в непосредствена близост. Има църква и парк. Магазини има достатъчно и от всякакъв характер. Тази изградената инфраструктура би била достатъчна да поеме едно ново застрояване. 5. Бихте ли предпочели да имате възможността да си купите лично парко място/гараж или бихте предпочели да можете да спирате на улицата? Как мислите, че паркирането на улицата влияе на квартала като цяло? Позитивно или негативно?Паркирането е проблем. При ново строителство всички жилище трябва да има гаражи. Мисля, че парко местата от правна гледна точка не са много добре дефинирани не са обособена собственост, затова според мен трябва да се изграждат гаражи. Това води до сигурност за собствеността.

Мисля, че не повече от 4-5 етажа, някъде 15м кота корниз височина на сградите би било подходящо за квартала. Не мисля, че има място за строителство на небостъргачи. В самите карета ако се строят високи сгради, това би затворило квартала по един изключително неприятен начин. Няма да има достатъчно светлина, въздух, гледка, затова не повече от 4-5 етажа. Без мансардни етажи даже. Виждам го всяко каре да се застрои по контура и отвътре да има дворно пространство – което да е като градинка за живущите. Сегашните парцели не биха позволили такова застрояване. Мисля, че парцелите трябва да се обединят. Мисля, че това трябва да се инициира от администрацията, общината. Тя трябва да наложи това обединяване на парцели. Така могат да се изградят по хубави сгради и пространства около тях. Даже мисля, че така би коствало по-малко средства. По-големите парцели биха позволили повече свобода и гъвкавост по отношение на архитектурното решение. Но мисля, че инициативата трябва да идва от общината.

142

Appendix 4. Interviews with experts. (script of the interviews in Bulgarian)

Interview real estate agent

1.Трябва ли едно жилище да отговаря на определени минимални стандарти на качество, за да бъде предлагано на пазара през агенция за недвижими имоти? На минимални, да. Все пак трябва да е жилище. Предлагаме много жилища, които имат нужда от основен ремонт. Всякакви жилища предлагаме, всичко разбира се има значение за крайната цена. За нас няма значение качеството. 2. Какъв тип жилища предлагатев агенцията? Стремите ли се да поддържате разнообразни жилища или се концентрирате към определен тип? Как бихте характеризирали този тип? Спрямо жилища, предлагаме всичко възможно. Ново строителство, старо строителсво, къщи, празни парцели. Абсолютно всичко продаваме и отдаваме.3. Какъв тип жилища се търсят най-много на пазара днес? Има ли характеристики на жилищата, които преобладаващо определят избора на клиента? Пример: Големина (квадратура), местоположение, цена? Има ли една, която да преобладава? Най-общо казано, жилище с какви качества и параметри търси българинът? Такава тендиция има от доста време. Когато говорим за определен тип, основно се търсят двустайни апартаметни с площ около 50кв.метра чисто, и тристаен апартамент около 75кв.м. Това е масовото търсене, като цените средно, говорим за златната среда са около 40-45 000 евро за двустаен и 60-70 000 евро за тристаен максимум. Това представя основния сегмент от новото строителство. При старото има малко по-различно търсене.4. Какви са предпочитанията на повечето хора – ново строителство или жилище в стара сграда? Какъв е процентовия баланс? Има места, където няма възможност за ново строителство, като напримет иделен център и там се търсят апартаменти в стари сгради. Но това, че сградите са стари не означава, че качеството е по-ниско, даже напротив някога е много по-високо. Имаме имоти за предлагане в сгради архитектурни паметници, които са уникални и предлагат нещо съвсем различно.5. Какъв тип жилища се предлагат най-много на пазара днес? Предлаганите жилища основно ново строителство ли са или има и такива на възраст? Какво е процентовото съотношение?Да кажем има превес на новото строителство. Можем да каже, че ново към старо строителство е някъде 60 към 40%.6. Дали предлагането задоволява търсенето на пазара? Количествено? Ами качествено? Има ли достатъчно качествени жилища, които да се предлагат и да задоволяват изискванията на клиентите?Ми не. Нито като количество, нито като качество. 7. Хората днес търсят повече жилище под наем или жилище, което да купят? Ами повече търсят за покупка. Това е по-скоро свързано с народопсихологията на българина, който предпочита и иска да притежата жилището в което живее.8. Какви са средните цени на квадратен метър в центъра на София – за наем и покупна цена? Има ли разлика в цената спрямо местоположението на жилището? Как мислите, каква би била реалната цена на квадратен метър, за района на Пиротска и Опълченска? Продажните цени са около 800-900 евро на квадрат за ново строителство. Бих казал, че цената се определя повече от местоположението на жилището отколкото от факта, че е ново или старо строителство. Старото строителсво се изчисляват на реална площ, а новото има много общи части, които някой път дразнят хората.В конкретно квартала около Пиротска, за ново строителство завършено, мисля че 1000 евро на квадрат е една добра цена, въпреки че не е идеален център. 9 Каква цена са склонни повечето хора да платят? Каква е взаимовръзката между цена и качество? Склонни ли са хората да платят повече за по-високо качество? Колко повече?Определено, хората днес са много по-готови да платят повече за по-високо качество. Мисля, че сега са по- информирани, какво трябва да означава качество и затова. За жалост енергийната ефективност е по-скоро следствие отколкото фактор при избора на жилище. Хората се интересуват, но не биха платили повече. Но все пак има стандарти по закон,които изискват клас енерго-ефективност. Ситуацията е такава, че цената е определяща.10. Има ли достатъчно предлагане на качествени жилища? Как бихте определили едно жилище като качествено за българския пазар?Няма. Качеството основно се изразява чрез качеството на вложените материали. Не е въпрос на качество на обитаване.11. Какъв е основния източник на финансови средства при покупката на жилище? Банков заем, ипотека, спестявания?Всякакви варианти. Примерно продажба на предишно, друго жилище. Но мисля, че банките имат основно участие.12. Кои са основните клиенти? Хора, които търсят жилище под наем, купувачи на първо собствено жилище или хора които имат опит с покупката на жилища?Мисля, че е основно първи дом, когато става въпрос за ново строителство. Когато се купува имот в идеален център, тогава по-скоро става въпрос за някаква инвестиция и жилището се взема с цел отдаване под наем.13. Трябва ли да има държавни стимули за купувачите на първо собственo жилище? Определено, но точно по-какъв начин това трябва да стане не е ясно.

143

14. Как бихте характеризирали хората търсещи жилище в рамките на центъра на София? Не съм забелязал някаква тенденция.Хората които са живяли в центъра, търсят отново в центъра.15. С какво районът на Пиротска е интересен за вас? Кои са основните му характеристики, които ви интересуват? Кои са основните му характеристики, които мислите, че ще привлекат бъдещи купувачи? Местоположението е най-важно. Кварталът е на пешеходно разстояние от идеален център. Има МОЛ, има Била. Построиха се и доста административни сгради. Не мисля, че има нещо което да отблъсне хората от този район.16. На Вашият сайт предлагате специализирани консултантски услуги. Гамата от предлаганите услуги води до идеята, че бихте могли да ръководите един цялостен инвестиционен процес. От колко време се занимавате с това начинание? Колко такива реализирани проекта имате и с какъв обхват? По-скоро като съдействие. Помагаме, насочваме нашите клиенти. Правим го като услуга постоянно. Но не е задължително да участваме във всички фази. 17. Знам, че имате интерес да ръководите такъв процес в района на Пиротска, Тодор Александров, Средна Гора и Странджа. Към какъв профил клиенти бихте се ориентирали в тази ситуация, като познавате пазара? Мислите ли, че едно цялостно преустройство на „квартала” ще предложи имоти, които биха се търсили повече, отколкото ако само старите сгради се заменят от нови? Повечето строители прекрасно знаят какво се търси на пазара и не смятам, че ние като агенция можем да им предложим нещо по-различно. Ние и да го съветваме те имат вече изградена концепция. Не мисля, че конкретната локация променя по-някакъв начин строителните намерения на предприемача.Само при много луксозните сгради се търси връзка с конкретната заобикаляща среда, като при масовото строителство става въпрос основно за количество.18. Ако се проектира качествена жилищна сграда съобразена с изисквания на клиентите, не луксозна, а с баланс между високо качество и цена, конкретно в този квартал мислите ли, че ще бъде конкурентно способна? Има ли нужда от такъв тип сгради на пазара?Ако сградата е малко по-висок клас би било плюс, но не знам дали няма да затрудни намирането на купувачи. Отново става въпрос основно за пари. Купувачите са претенциозни. В много от случаите масово се местят стени, правят се сериозни промени, съвсем различни финишни материали. Всеки иска нещо по-специално и различно. Купува се ново строителство апартамент, в който се влагат още доста пари, за да се задоволят конкретните нужди на обитателите. Хората търсят цена-количество, а не жилище, което да им приляга, защото не се притесняват да го променят с последствие.

144

Interview developer

1. Може ли накратко да представите дейността на вашата фирма? От колко време сте на пазара? Нашата фирма се занимава основно със строителство и от около една година и с предприемачество. Със строителство се занимаваме горе-долу от 15 години. По принцип като строителство не сме изцяло ориентирани към жилищно строителство. Строили сме предимно жилищни сгради. По-големи блокове и къщи, но също така и промишлени сгради.2. Колко реализирани проекта имате? Какъв тип сгради?При строителството на жилищни сгради към какъв тип купувачи сте ориентирани? Еми имаме около 40 реализирани сгради. От скоро сме ориентирани към собствена инвестиция с продажба в последствие и бих казал, че сме ориентирани към хора със средни и нагоре доходи. Среден клас и нагоре.3. Какво предпочитате, да поемате целия инвестиционен процес – от намиране на подходящ парцел до продажба на самите апартаменти или само самото строителство? По принцип сме поемали само строителството досега, но от сега нататък се стремим да изпълняваме целия инвестиционен процес, но само при условие, че вече има издадена виза за проектиране. С процесът преди това не искаме да се занимаваме. 4. Каква е строителната цена на квадратен метър на Вашите жилищни сгради? Каква е крайната цена на квадратен метър? Как тя се конкурира с останалите на пазара?Само строителната цена на квадратен метър е около 250 евро на квадратен метър без ДДС. Продажната цена в момента на сградите, които ние строим е около 800-900 евро. Ако сравним цената с останалите на пазара е горе-долу същата.5. Какъв „клас” жилищни сгради се стремите да строите? Кои са основните им характеристики? Местоположение, обща квадратура на сградата, брой на апартаментите, големина на апартаментите, процент общи части, използвани материали Ми значи около средния и над средния клас. Брой на жилищата не повече от 15-20 апартамента. Едната ни сграда е 11 апартамента, а другата е 18 апартамента. То разбира се зависи и от големината на самия парцел. По-луксозната ни сграда, която е с 18-те апартамента примерно има само един апартамент, който е с една спалня. Всички останали апартаменти са с по две спални и хол, като във всичките към едната спалня има самостоятелен санитарен възел, което си мисля, че е нещо, което повишава качеството на обитаване. Другата сграда, която строим има в апартаментите с две спални баня с тоалетна и отделно още една тоалетна, което е малко по-нисък клас. И за двете сгради всички спални са с квадратура между 12 и 13 квадратни метра, а дневните са около 30квадрата. Материалите примерно са камък по стълбищата, но с цели каменни плочи да са самите стъпала. Входните пространства са завършени с камък. Цокълното ниво отвън също е с камък. Подпрозоречни плотове също с камък. Апартаментите, които са с една спалня и дневна са между 55 и 60 квадратни метра. Тези, които са с две спални са между 80 и 100кв.метра.Местоположението на парцела влияе много на класа на сградата. То оказва големо значение при избора на купувачите. Те са готови да платят повече, за по-добра локация и за по-добра околна среда. Важно е да има парк наблизо, да има добри комуникации с градския транспорт и особено с метрото. Хората основно търсят жилища, които да са в непосредствена близост до метрото. 6. Какъв клас енергийна ефективност имат сградите ви? Опитвате ли се да надхвърлите държавните стандарти за енергийна ефективност или просто покривате изискваните минимуми? В тези сгради, които строим в момента не сме си поставяли за цел да гоним по-висока енергийна ефективност. Изпълнени са държавните стандарти и изисквания към момента.7. Как влияе на търсенето на жилища тенденцията за подобряване на енергийната ефективност?Те се интересуват. Първо питат колко е енерго ефективна сградата, колко са екологични материалите, но после когато чуят цената и се връщат назад. Принципно много им се иска да живеят в такива сгради, но не искат да платят затова. 8. Имате ли интерес да строите в центъра на София, а именно в района на Пиротска и Опълченска? Защо?Еми в този квартал имаше доста интерес. Но след идването на бежанците нещата много се промениха, вече не е толкова благоприятно.Дали ново строителство и мащабна градоустройствена и архитектурна промяна, която и да промени облика на квартала за добро, трудно могат да се случат, защото трябва някой много да рискува да построи луксозни сгради, които в началото няма да има кой да купи. Сложно е и инвестицията би била много голяма, ако трябва по- мащабно да се случи нещо, за да има реална промяна в състоянието на квартала и в неговия имидж. 9. С какво районът на Пиротска би бил интересен за вас? Кои са основните му характеристики, които ви интересуват? Какво мислите за съществуващия сграден фонд? Преди района беше интересен с факта, че има много добра транспортна структура и връзки. Също така изградена инстралационна структура. Парцелите се продаваха на ниски, конкурентни цени. Наличието на метро много близо също е от голямо значение. Тогава се продаваха жилищата на 600-700 евро на квадрат. 10. Мислите ли, че района има нужда от цялостно нова градоустройствена концепция или е нужно просто обновяване на сградния фонд? Защо? Как си представяте бъдещото развитие на квартала в краткосрочен и дългосрочен план?Трябва да има нова градоустройствена концепция. Мисля, че трябва да се избяга от тези слепени къщи, от тези затворени квадрати, които се образуват. Не ми харесва като тип застрояване. Блоковете трябва да

145

дишат, да има въздух. Затова трябва да са свободно стоящи, леко разминати. Но това е много трудно приложимо в София, защото ще е трудно да се разпределят в последствие застроените площи. Това става само на ливада, която да си купиш от общината.11.Какъв тип клиенти очаквате да търсят жилище в този район? Какъв клиент е българския потребител? Научил ли се е да различава качеството? Претенциозен ли е?Хора, които имат добра работа, добра заплата и сигурен доход, които могат да си позволят да вземат голям кредит от банката, който да изплащат 20 години. Това са най-надеждните клиенти. Или хора от държавната администрация. Като цяло млади хора. Много е претенциозен българинът като клиент, но като стане въпрос за цената, винаги търси по-евтиното. Натиска те да свалиш цената. Може и да може да различи качеството, но въпреки това цената е по-важна. 12. Каква цена са склонни повечето хора да платят? Каква е взаимовръзката между цена и качество? Склонни ли са хората да платят повече за по-високо качество? Колко повече?Като става въпрос за качество, клиента иска да му е „лъскаво”. Най-важни и показателни са финишните материали. Търсят се по-хубави апартаменти и се харесват, но им се вижда скъпо. Примерно искат самостоятелни бани към спалнята и голям балкон, но им е скъпо да ги платят. Всичко е въпрос на джоб. Клиентите примерно решават да си купят по-евтиния апартамент и с разликата започват да го променят.Бутат стени, остъкляват балкони. Повечето клиенти бутат и правят промени. Ние бяхме проектирали сграда с големи тераси, защото хората казват, че искат големи тераси и после един клиент веднага пита, може ли още при строителството да си присъедини голямата хубава тераса към жилището. Това е сиромащината на ситуацията. Това примерно са му реални квадрати в жилището, а не нещо което се ползва сезонно. И особено при мисълта, че плаща тези 5 квадрата по 800евро, както останалата част от жилището го ужасява. Особено когато балкона/терасата е на нисък етажи имаш в близост друга сграда, цялата идея за лично външно пространство се обезсмисля. Заслужава си да се дадат пари за такова нещо само ако имаш хубава гледка, примерно по високите етажи. На кантар стои максимална ефективна жилищна площ срещу пари. 13. Какъв ценови клас жилища, мислите, че е подходящо да се изградят в квартала? Защо?Ами мисля, че е подходящо среден клас жилища, с продажна цена 800-900 евро, може би и една идея по-малко заради падналото реноме на квартала. Но е възможно да се построи и нещо по-луксозно, затворен комплекс с напълно различна градоустройствена концепция. Би било атрактивно и би се продало също. Ако има нещо по- интересно, с раздвижено застрояване, с вътрешен двор, малко по-висок клас материали, може с окачени с камък фасади, тогава ще се вдигне и класа на квартала и ще има търсене.14. Кои са основните клиенти? Kупувачи на първо собствено жилище или хора които имат опит с покупката на жилища? Още не знаем.15. Трябва ли да има държавни стимули за купувачите на първо собственo жилище?Сигурен съм, че ще помогне много. Ако има преференции от банките това би раздвижило пазара. Преди много се предлагаше покупка на жилище на зелено, но вече почти не се случва, защото хората не вярват много. Предпочитат всичко да си е завършено.Ние няма да откажем ако някой много иска и настоява, но не предпочитаме, защото това предполага, че и цената трябва да е по-ниска.Ако клиентите искат промяна на архитектурата в рамките на техният апартамент, преди началото на строителството или по време на, бихме били склонни да се осъществи, но ако иска примерно да вземе една стая от съседния апартамент, това би станало много сложно, и ние не го предпочитаме. При положение, че има вече одобрен архитектурен план, такива промени костват допълнителни средства за преодобряване и много разправии, затова не искаме да го правим и не го предлагаме. Но разбира се зависи за какво става дума, въпрос е на договорка и пари.

146

Interview municipality architect1.От колко време сте отговорен за квартал 183, района на ул.Пиротска, бул.Тодор Александров, ул. Опълченска и бул.Христо Ботев?Работя в общината от 2002година. Отговорен съм за района на Възраждане и този квартал от 12години.2. Може ли да ми разкажете нещо за историята на квартала? От кога датират сградите? Знаете ли кой ги е строил?Сградите са на около 100години. Строени са началото на миналия век. Държавата е раздавала имотите в квартала на бедни преселници. Бежанци от Македония и други бивши български територии. Имало е политика, че всичко което се построи в рамките на много кратък срок от преселниците е било смятано за напълно законно. Всеки е строял според финансовите си възможности. Затова има такова разнообразие в сградите като големина, стил и детайл.3. Може ли да ми разкажете за градоустройственото развитие на района? От коя година е първия градоустройствен план? От коя година е действащият в момента план?Първият градоустройтсвен план или първата регулация на района датира от 1936г. Следващият в съставен от арх. Нейков като ръководител на проектантския екип и е от 1961г. През 1974година е предложен нов градоустройствен план, който е целял да превърне района около Ларгото (бул. Тодор Александров) в НОВ БИЗНЕС ЦЕНТЪР. Идеята на плана е да се национализират имотите в непосредствена близост до булеварда и да се застроят с високи сгради, да се оформи зона с небостъргачи в непосредствена близост до стария център на града. Планът се е провалил. Има нов общ устройсвен план на София (ОУП) от 2009година, който определя района в зона Ц1. Ц1 е зона на новия делови център. Параметрите на застрояване се определят с ПУП и РУП, изготвени на базата на обемно-устройствени проучвания, одобрени от СОС.Няма нов подробно устройствен план на квартала, което значи, че за момента важи плана от 1961година, което е повече от 50години.4. Знаете ли колко предложения за промяна на съществуващия план е имало? Защо са се провалили?За последните 12 години, откакто аз съм отговорен, само едно предложение за промяна на подробния устройствен план се е внесъл . Той предлагаше сключено застрояване на всички имоти от квартала. Един от собствениците на имоти инициира мотивираното предложение за промяна, но не е поискал предварителното съгласие на всички собственици от квартала. Последва жалба от един от имотите, който не беше съгласен с параметрите на застрояване предложени за неговия имот и жалбата беше приета. В резултат преложението за нов ПУП отпадна.5. Общината има ли обща градоустройствена концепция за квартала? Каква е тя? Общината няма никаква концепция за квартала. 6. Кой според вас трябва да се занимава с едно бъдещо ново градоустройство? Общината или заинтересованите лица?Заинтересованите лица – собствениците трябва да се занимават с бъдещото градоустройствено развитие на квартала. Тя трябва да се обединят, да се разберат взаимно и да внесат ново предложие за Подробен Устройствен План. Въз основа на този план, те могат да получат виза за проектиране и да започнат строителството на нови сгради.Зона Ц1, в която попада квартала, няма наложени законово параметри. Мотивираното предложение трябва да е основано на обемно-устройствени проучвания, които да докажат височината и обема на застрояване. Важно е да се изследва ослънчаването, близостта на сградите една спрямо друга и спрямо сградите от другата страна на улицата. Единственото условие е да има 15% озеленяване на имота. 7. Мислите ли, че квартала е пълноценна част от центъра на София? Какво трябва да се промени, за да се случи това?Квартала (района) има потенциал. Наблюдава се и раздвижване при строителството. Има търсене на нови имоти, предимно жилища. Основно се одобряват проекти за жилищни сгради, има проект и за хотел (но от по-нисък клас). Законът задължава 110% парко места за жилищните сгради.8. Какво е сегашното състояние на квартала като качество на сградния фонд? Има ли опасни сгради в квартала?Сегашното състояние на квартала е видимо много лошо. Сградите не си заслужава да се реновират, инвестицията трябва да е в ново строителство. Общината няма списък с опасните сгради в квартала, но предполагам, че има такива.9. Какво е вашето мнение за този район? Мислите ли, че има потенциал за развитие? Какъв? Районът пак ще кажа, че има потенциал. Потенциалът му е основно за ново жилищно строителство.11. Кои според Вас са положителните характеристики на квартала? Ами отрицателните? Според Вас кои преобладават повече? Локацията е добра. Има добре изградена инфраструктура на градския транспорт. Най-важното е, че има спирка на метрото. В квартала има достатъчно изградени образователни сгради. Това, което мисля, че е минус с трамвая по ул. Пиротска. Смятам, че ако се премахне, ще повиши комфортана обитаване. Другата негативна характеристика е наличието на много араби и хора от малцинствата, има много просяци, бездомни и наркомани, които се настаняват в изоставените сгради.12. Исторически и архитектурно има ли нещо ценно, което би трябвало да се запази?Зоната се води с постановление от Министерски Съвет от 1976год. Като 3та защитена зона на архитектурен резерват Сердика-Средец. И с постановление от 22.08.1986год. зона на работническото движение. Аз като архитект отговарящ за района смятам, че специално този квартал няма какво да се пази.Министерство на културата предполага, че има съществуващ некропол под имота, затова всеки проект трябва да се съгласува и с Министерството. 13. Как си представяте близкото бъдеще на квартала? А далечното? Близкото бъдеще на квартала е частната инициатива за строителство на нови жилищни сгради. За момента мащабно преустройство от страна на общината не може да се учаква, защото няма финансовите средства за това.

2014 Tsveta Ruseva

4257537

EXPLORE LAB 18

“User‐centered design as a key for (re)development”

Documents

Transcript of “User‐centered design as a key for (re)development”