ЦВЯТ И КОМПОЗИЦИЯ - ЕДИН НЕОЧАКВАН АСПЕКТ

ГРУПА ЦВЯТ БЪЛГАРИЯ НАЦИОНАЛНА ХУДОЖЕСТВЕНА АКАДЕМИЯ

ЦВЯТ И ОБРАЗОВАНИЕ - 2006

сборник доклади от Национална научна конференция

25

ЦВЯТ И КОМПОЗИЦИЯ - ЕДИН НЕОЧАКВАН АСПЕКТ

ст.н.с. д-р арх. Добрина Желева-Мартинс Виана

ЦА - БАН

Доктор Пол Вулф от калифорнийския университет представил на 52-ото ежегодно събрание на Американската асоциация по клинична химия любопитен доклад. В него обсъждал факта, че великия художник Винсент ван Гог редовно пиел абсент, съдържащ компонента туйон.

Многогодишното изследване на абсента, проведено от доктор Вулф показало, че това вещество влияе положително на работоспособността, но предозирането му води до изменение на възприятието на цветовете: човек вижда всичко в жълти тонове. Освен абсента ван Гог употребявал за лекуване от епилепсия и друг препарат /диоксин/, който също водел до подобен ефект.

Неговата знаменита картина «Звездна нощ» с жълти кръгове около звездите показвала типичен синдром за отравяне с диоксин. Доктор Волф стигнал до извода, че именно абсентът и диоксинът са в основата на това, че с годините в картините на ван Гог жълтото става все повече и повече. «А може би той просто обичал жълтия цвят» — дълбокомислено добавил докторът. [1]




26

Този интересен факт представлява един показателен аргумент в полза на аспекта, от който ще погледнем на цвета, а именно - цветът като обект и като инструмент за

манипулиране на човешкото възприятие.

Деформациите в цветовото възприятие на Ван Гог са резултат от химически

манипулации. Този случай е интересен за нас обаче, най-вече по отношение на обратната връзка – въздействието на картините на болния и манипулиран в цветовото си възприятие Ван Гог, върху рецепиента на неговото изкуство. С други думи – как се отразява химическата манипулация, оказана върху художника при нейната трансформация в композиционна - цветова манипулация вече върху рецепиента на картините му, както виждаме обагрени в преобладаващо жълтата част от спектъра, предвид факта, че възприятието на картините е по същество акт на комуникация с

художника. Този механизъм може по-лесно да се прозре, ако се прегледат изследванията по

психология на цвета, психоанализа, психосемантика, психосимволика и други все по активно занимаващи се с цвета науки. Изследванията върху цвето-възприятието на психически болни, конкретно от шизофрения, например, водят до редица заключения за техния цветови избор /има се

предвид симпатизиране на определени цветове/. Така, параноиците най-често избират червения цвят, което се свързва с психофизиологичното въздействие на червения цвят върху човека. Така нареченото “червено състояние” на болния означава, според психолозите, че неговата психическа енергия е излязла извън контрол. За болни от




27

разстройства, подобни на невроза например фобии, изследванията показват характерно отхвърляне или избягването на червения цвят. Психолозите тълкуват това като свидетелство за превъзбуда и непоносимост към силни дразнения. Тъй като при шизофрениците намалява способността да изпитват положителни емоции, при същевременното възприятие, оценка и преживяване на отрицателни емоции, е налице засилване на предпочитанията към ярки и светли оттенъци, според известния тест за оценка на личността чрез цветовия избор, на швейцарския психолог Люшер.• Това се разглежда като следствие от фрустрацията•• на потребността от преживяване

на положителни емоции.

Лечението с определени психотропни препарати води до промяна в цветовия избор на шизофрениците – няколко часа след приема болните вече симпатизират на цветове като кафяв, сив, син и отхвърлят червения и жълтия цвят. Като цяло анализът на психо-семантиката на цвета при шизофрениците потвърждава, че те смятат за най-приятни и симпатични цветовете от червено-жълтата част на

спектъра, средно наситени, светли. [3]

Но каква е психо-семантиката на жълтия и червения цвят, установена по

експериментален път при нормалните хора?

При изследване на цветовия символизъм в културната история на човека се забелязва единство на корените му при различните културни традиции. Така например се установява, че червения цвят, свързван с кръвта и живота, се смята не само за символ на силата, здравето и храбростта, но му се приписвали и лечебни свойства - от него заздравявали раните, той възвръщал силата и жизнеността на човека.

ТРИТЕ ГУНИ – САТВА-ГУНА, РАДЖАС-ГУНА И ТАМАС-ГУНА СИМВОЛИЧНИ ЗНАЧЕНИЯ

•

Макс Люшер в края на 40-те години на ХХ век разработва тест, активно използван от

професионалистите психолози и до днес ••

фрустрация, от латинското frustatio – измама – психическо състояние, което се характеризира с

наличие на стимулирана потребност, ненамерила своето удовлетворение;... честите фрустрации водят до

формиране на отрицателни черти на поведение – агресивност, повишена възбудимост. [2]




28

В индийската митология това е цветът на огъня, активното начало /раджа Гуна /, а при китайската културна традиция червеният цвят е лятото, огънят, неговият животински ипостас е фениксът; при т.нар. китайски риби – първичните начала в света Ин и Ян – бялата/жълта риба е Ян, а черната/синята риба е Ин/.

КИТАЙСКИТЕ РИБИ – ИН И ЯН

При гръцката античност на четирите стихии сътветстват четири цвята, като според Емпедокъл, на огъня съответствието е червения цвят, а на земята – жълтия .; ЧЕТИРИТЕ СТИХИИ – АНТИЧНОСТ

При римската античност жълтият цвят е атрибут на Аполон – бога на слънцето, а червеният – на Марс, олицетворението на страстта и животворните сили; [4] Може да се заключи, че червеният и жълтият цвят според древните културни традиции са жизнеутвърждаващи, те са красиви, те са прекрасни. Тази древна символика на цветовете намира своето потвърждение в съвременните теории за взаимовръзка на




29

цвета и емоционално-волевите състояния не само на отделния човек, но и на цели

общности. Така например, съвременните емпирични изследвания на връзката между емоционалното състояние и цвета показват, че съединението на червено с жълто съответства на усещането за радост, топлина и веселие.[5] С други думи, може да се предположи, че жълтите краски в картините на Ван Гог /слънчогледите; звездната нощ/ въздействат именно в тази посока – те се свързват с жизнеутвърждаващото начало на вселената и звездите, на слънцето, на житото и житното поле... Логиката от всичко казано дотук ни води до заключението, че както по химически

път може да се манипулира възприятието на цветовете, така вероятно чрез

цветовете може да се въздейства обратно на човешкото съзнание, с цел –

постигане на определен психо-емоционален ефект, което от своя страна влиза в

обсега на внимание и е една от най-важните цели на художествената композиция.

Следва да се признае, че независимо от значителния напредък в разбирането за същността на цвета и неговото въздействие върху психиката на човека, изучаването му в областта на изкуствата, и по специално в рамките на теорията на композицията, за съжаление, все още продължава да кръжи в орбитата на физическото понятие за цвета и се ограничава до рационализма от времето на Исак Нютон - Цветът е светлина, а светлината се разбива на шест цвята и т.н. – т.е. преподават се обективните аспекти на цветовото зрение или физическата оптика. Що се отнася до психологическото въздействие на цвета обучението се свежда до заучаване на цветовите асоциации, обаче дадени като готови формули и постулати. Разбира се, цветът може да се разглежда от най-различни аспекти, в зависимост от това в какъв контекст и към каква система от науки се включва. Обаче, за теорията на композицията най-голямо значение има изучаването на цвета от гледна точка именно на психологията на възприятие. В този смисъл ние избираме един неизследван аспект

- разглеждаме самия процес на композиция като манипулиране на човешкото

възприятие, с цел постигане на определен емоционален, смислов, поведенчески и

т.н. ефект.

Предвид на тази логическа предпоставка, на този неочакван аспект, можем да констатираме, че в образованието по художествена композиция, по правило не се използват постиженията на съвременните интердисциплинарни науки, като например: психологията на цвета; психо-физиологията на цвета; психоанализата и цвето-семантиката; цвето-символиката; цвето-терапията; и пр. и пр. Знанията получени от тези науки са в състояние да превърнат в ръцете на артиста цвета в основен

инструмент за манипулиране на човешкото възприятие, в посока на желания било

то семантичен, прагматичен, поведенчески или емоционален ефект.

Между впрочем, трябва да се спомене, че понастоящем вече се правят активни опити да се използват постигнатите знания за влиянието на цвета върху психофизиологията на човека, но по-често с чисто комерсиални и битови цели.




30

Най-напред, да се опитаме да очертаем семантичното поле на понятието “манипулация”.

Съществуват най-различни определения за манипулацията, като например: - Манипулацията е психологическо въздействие, а източникът на въздействие

се стреми да формира у реципиента не само знание за положителните страни и ползите, но и желание доброволно да извърши действието, към което го подтиква.

- Манипулацията в една или друга форма се среща в почти всички типове текст, които човекът продуцира, и с които се сблъсква в бита. Дори обикновеният неформален разговор предполага някакво “осъществяване на власт”, т.е. въздействие върху възприятието и структурирането на света от другия човек, от нашия събеседник [6, 7].

- Манипулацията е вид психологическо въздействие, което води до скрито предизикване на реакции при друг човек, които не съвпадат с неговите съществуващи желания;

- Под манипулация се разбира въздействие върху събеседника, с цел да се добие изгодно за манипулатора поведение;

- Манипулацията е скрито принуждаване, програмиране на мисли, намерения, чувства, отношения, поведение и пр.

- Манипулацията е целенасочен стимул от какъвто и да било тип /звуци, думи, жестове, мимика, пози, картини, реклами и пр./ чиято цел е постигане на

определена реакция; - Манипулацията е използване на стимули, които предварително предопределят

реакцията и се използват именно за да предизвикат тази реакция; - Манипулацията се гради на предположението за тези реакции, които би

предизвикал един или друг стимул; даже да е грешно в предположенията си, действието е манипулативно;

- Манипулацията винаги се основава на предположения за реакциите от един или друг стимул, предположения, които са резултат от социални обобщения

или индивидуални познания за човека;

- В манипулативния акт обезателно се съдържа знанието за това, каква

реакция трябва да последва от предявения стимул. Колкото по точно е това познание, толкова по ефективна е манипулацията;

- Манипулацията не формира реакции, а влияе на вече сформираните; - В различна степен всички имаме познания за резултатът, който ще последва от

нашите сигнали, нашите стимули /думи, жестове, емоции/ и в повечето случаи, независимо от качеството и точността на нашето знание, ние придаваме във външния свят сигнали, вече на основата на нашите предположения за съответните реакции. В следствие – ние всички манипулираме – ежедневно, ежечасно предаваме стимули, които са желателни и полезни за нас.

- Манипулацията е адаптивен механизъм за междуличностна и социална комуникация, който отчита спецификата на реакциите на стимулите и винаги подбира най-ефективните комуникативни стратегии, позволяващи гъвкава и точна настройка спрямо индивидуалността на събеседника, спрямо социалната индивидуалност на обществото – манталитет, традиции, национален характер... [8]




31

Ако се анализират тези определения на манипулацията се вижда, че семантичното поле на понятието включва както отрицателни, така и положителни смислови значения. Ние в случая ще се абстрахираме от отрицателните конотации, с които главно се свързва в масовото съзнание това понятие днес и ще се постараем да погледнем обективно и безпристрастно на манипулацията с цвета, предвид обучението по композиция именно от този аспект. Най напред да се опитаме да обвържем двете понятия – за цвят и за манипулация, като по този начин апробираме идеята за представяне на манипулативните функции на цвета: 1. Чрез цвета не само е възможно, но е и неизбежно определено психологическо

въздействие върху рецепиента; то може да се манипулира, като източникът на въздействие не само формира у зрителя някакви знания за даден обект /било то архитектурен, дизайнерски или друг/, но е в състояние да го застави да изпита определени емоции; да направлява движенията му; да го принуди да извърши доброволно онези действия, които му се внушават от проектанта - архитект или дизайнер; 2. Цветовата композиция представлява вид текст, като този текст, както всеки друг предполага осъществяване на власт от страна на проектанта върху рецепиента – в случая обитателя на архитектурния обект или ползувателя на дизайнерския предмет; 3. Цветовата манипулация е психическо въздействие, чрез което от страна на проектанта се предизвикват предвидени реакции у рецепиента, които могат да съвпадат или да не съвпадат с желанията му; 4. Чрез манипулациите с цвета се въздействува върху рецепиента така, че се внушават мисли, предизвикват се чувства и се управлява поведение, които са предварително програмирани, проектирани, предвидени и желани от манипулатора – в случая архитекта или дизайнера; 5. Чрез манипулациите с цветовете самият цвят се превръща в целенасочен стимул за постигане на определена реакция; Цветовете предопределят реакцията и се използват за да предизвикат точно предвидената, предполагаема, проектирана реакция; 6. Възможността да се манипулира възприятието на цветовете се основава на предвидимите реакции на рецепиента – индивид или обществени групи; Предположенията за цветовото въздействие са получени предварително като знание - резултат от експериментални изследвания както за отделния индивида, така и като обобщения за дадени социални групи; 7. Манипулацията с цвета е адаптивен механизъм, които се ползва от страна на проектанта – архитект или дизайнер; Манипулаторът следва да отчита спецификата на реакциите на даден стимул и да подбира най-ефективните комуникативни стратегии, които позволяват точна настройка на архитектурния или дизайнерски обект спрямо




32

конкретния индивид и неговия цветови избор или спрямо социалната индивидуалност на обществената група – манталитет, културна традиция и пр.

Под манипулация на цвето-възприятието и цвето-композицията при архитектурната и дизайнерска дейност ще разбираме преди всичко целенасочено използване и прилагане на познанията за психическото въздействие на цвета: първо - конкретно върху индивида - реципиент, съобразно неговите субективни предпочитания, показани по пътя на експериментални психологически тестове; и второ - върху определени общности, съобразно обективно доказани, след психо-социални обобщения предпочитания.

Накрая ще се опитаме да посочим един конкретен пример по отношение

преподаването за цвета от тази неочаквана и нова гледна точка. Много автори предполагат че в процеса на развитие на човечеството, в културната традиция са се установили съответствия между отделните цветове и определени символични значения. При възприятието на даден цвят става спонтанно асоцииране на физиологичното усещане с присъщ за дадената културна традиция символичен смисъл. Въпросът обаче за възникването на самите символични значения стои открит, до 40-те години на ХХ век, когато швейцарския психолог Макс Люшер предлага убедителен отговор. Той разработил основите на функционалната психология на цвето-

възприятието и създал широко известния, отначало в практиката на психо-диагностиката а впоследствие и в други области, цветови тест. Изходна позиция за построяване на цвето-психологичната система е концепцията за наличието на връзка между основните цветове с определени настроения и

специфичния характер на отношенията на човека с обкръжението му. Люшер изявява закономерните връзки между цветовете и настроенията. Цвето-тестът е разработен благодарение на мащабни статистически изследвания, които позволяват на Люшер да извлече обективния характер на психологическите значения на различните цветове. Предположенията на Люшер за характера на действието на различните цветове върху психиката по нататък били потвърдени от работата на стотици изследователи на цвето-предпочитанията на хората, изучаващи цвето-възприятието в най-различни условия и ситуации.

Цветовият тест предлага високоефективна методика за изучаване на емоционалното състояние на личността и нейната адаптация към различни социални ситуации на базата на цветовия избор. Тази методика вече повече от половин век се ползва успешно от десетки хиляди педагози, психиатри, психолози от цял свят. Използва се за изучаване особеностите на психологията на различни групи, професионални прослойки, етноси, субкултурни обединения. Установява се още, че цветът въздейства и като “управляваща програма”. Поради това управлението на цветовъзприятието се нарича от много изследователи метод на прекия контрол над психо-енергетиката на индивидиума. [9]




33

Ние сме на мнение, че тази методика може да се заимства от експерименталната

психология и да се прилага в процеса на цветовата композиция за целите на

архитектурата и дизайна. За манипулиране на цвето-възприятието на индивидуалния клиент, съобразно адаптирането на цветовата среда на проектирания обект спрямо неговите конкретни предпочитания, или пък за обществени обекти, предназначени за ползване от различни социални групи и адаптирането на проектирания обект спрямо груповите цветови предпочитания, е необходимо използването на достиженията на съвременната психология. Според нас, студентите трябва да се запознаят с цветовия тест на

швейцарския психолог Макс Люшер. А самият тест следва да бъде целенасочено

адаптиран за целите на архитектурата и дизайна, разбира се от професионалисти-

психолози, защо не от самия Люшер.[10] Ще завършим с няколко мисли на Кандински, в подкрепа на лансираната идея за цвета като средство за манипулация в художествената композиция: –“Цветът таи в себе си една малко изследвана, но огромна сила, която може да влияе на цялото човешко тяло като физически организъм”, казва той и продължава за въздействието на цвета и върху психиката; – “Цветът е средство да се упражнява пряко влияние върху душата...Цветът е клавишът...Художникът е ръката, която чрез този или онзи клавиш привежда целенасочено човешката душа във вибрация” ВАСИЛИЙ КАНДИНСКИ И НЕГОВАТА ТЕОРИЯ ЗА ЦВЕТА

ИЗСЛЕДВАНИЯ ЗА ЦВЕТА




34

В СИНЬО

ЧЕРНО ОТНОШЕНИЕ КРЪГОВЕ В ЧЕРНО ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

[1] http://www.ndb.ru" \t "_blank"; Dietrich Blumer, M.D. The Illness of Vincent van Gogh – In:The American Journal of Psychiatry, VOL. 159, No. 4 Reviews and Overviews | April 01, 2002 http://ajp.psychiatryonline.org/article.aspx?articleid=175449 [2] Психологический словарь, Москва, “Педагогика”, 1983 [3] Базыма, Б. А. “Цвет и психика”, Харков, 2001; Глава 3. Отношение к цвету при психических заболеваниях [4] Базыма, Б. А. “Цвет и психика”, Харков, 2001; Глава 1 “Цветовой символизм в истории и культуре человека”. [5] http://psifactor.org/color.htm - Психология цвета. Символика цвета. Цвет и характер. Цвет и работоспособность

[6] Николова, Анна, Тактики за речево въздействие в руския рекламен текст” – В: сб. “Текстът като манипулация”, Университетско издателство “Епископ Константин Преславски”, Шумен, 2002, с. 66 - 82.




35

[7] Блакар Р.М. Язык как инструмент социальной власти. - В: Язык и моделирование социального взаимодействия. М., 1987. [8] http:// psyberia.ru [9] http://www.aquarun.ru/psih/ct/ct1p2.html [10] По подробно за теста на Люшер виж: Dr. Max Luscher, The Luscher Color Test, edited by Ian A. Scott, Pocket Books, New York, 1971 Dr. Max Lucher, The Color Personality test – In: http://www.mindmedia.com/store/merchant.mvc?Screen=PROD&Product_Code=MECTWin [11] Кандински, Василий, “За духовното в изкуството”, София, ЛИК, 1995, с.57; Kandinsky, Wassily, “Complete Writings on Art”, Ed. By K.Lindsay and P.Vergo, Faber &Faber, London, 1982

За контакти e-mail: [email protected] Желева-Мартинс, Д., “Цвят и композиция – един неочакван аспект”- В: сборник доклади от Национална конференция “Цвят и образование”, 2006, Издава Група цвят България и Национална Художествена Академия, София, 2007, ISBN 978-954-91315-8-1, с.25-31; 21 ил.

ЦВЯТ И КОМПОЗИЦИЯ - ЕДИН НЕОЧАКВАН АСПЕКТ

Documents

Transcript of ЦВЯТ И КОМПОЗИЦИЯ - ЕДИН НЕОЧАКВАН АСПЕКТ