Развой на Суецката криза и нейното значение за...

Софийски университет

“Св. Климент Охридски”

ФАКУЛТЕТ ПО ЖУРНАЛИСТИКА И МАСОВА КОМУНИКАЦИЯ

К У Р С О В А Р А Б О Т А

по дисциплината Нова и най-нова история на света

НА ТЕМА

Развой на Суецката криза и нейното значение

за последващото развитие на световната геополитика

Изготвил: Преподавател:

Боян Георгиев Доц. д-р Искра Баева

СОФИЯ

2011

2

СЪДЪРЖАНИЕ

1. Увод 3

2. Изложение 4

2.1. Кратка история на Египет 4

2.2. Кратка история на Близкия изток и арабо-

израелския конфликт 6

2.3. Историята на Суецкия канал 7

2.4. Развитие на Суецката криза 8

2.5. Отношението на СССР към събитията 12

2.6. Отношението на САЩ към събитията 14

2.7. Отношението на България към събитията 15

2.8. Последиците от Суецката криза 15

3. Заключение 17

4. Приложения 19

4.1. Суецката криза в дати 19

4.2. Карта на военния конфликт

5. Използвана литература

3

1. Увод

Историята на Близкият изток от векове е неизменно свързана с историята на Европа.

Развитието на този стратегически регион, разположен на кръстопътя на три континента /Азия,

Африка и Европа/ оказва извънредно силно влияние не само върху своите преки съседи, но и

върху главните световни играчи, както и върху целия останал свят.

Близкият изток има голямо стратегическо и икономическо значение, което е осъзнато както

от САЩ, така и от СССР след Втората световна война. От стратегическа гледна точка на САЩ

регионът е в непосредствена близост до СССР и Източния блок, което спомага на

американската политика и интереси в тези области.

СССР от своя страна отчита тенденциите на развитие на освободителните борби в Близкия

изток и стремежа им да отхвърлят всякаква колониална зависимост, като ги използва за своите

интереси и за прокарване на определени идеи от комунистическата доктрина.

Началото на изграждане на действително различен политически ред в арабския свят се

развива по време, когато в този регион се пренасят острите сблъсъци на Студената война.

Безспорно, едно от най-важните събития в Близкоизточния регион, което е изиграло

съществена и значима роля в новата история на света и последвалите политически

преобразувания, както и в разпределението на основни лагери в следващото развитие на

световната геополитика е Суецката криза /1956г./.

Със своите измерения Суецката криза се превръща от локален близкоизточен конфликт в

извънредно силен катализатор на международните събития. Нейното възникване се основавава

на приватизацията на Суецкия канал от египетското правителство, както и на многото

нерешени и натрупани проблеми и противоречия от първата арабско-израелска война в региона

(1948 - 1949г.), което от своя страна привлича специалния интерес на големите

западноевропейски държави и САЩ към обстановката в Близкия изток

Последиците от Суецката криза са много дълбоки и исторически показателни:

САЩ придобиват водеща стратегическа роля в региона;

развиват се арабският национализъм и ислямизъм;

задълбочават се взаимоотношенията между САЩ и Израел;

бившите колониални сили Великобритания и Франция загубват ореола си на „Велики

сили”;

Студената война се пренася от европейска територия върху близкоизточната земя;

налагат се мироопазващите военни сили на ООН, впоследствие активно използвани по

горещите точки на планетата;

СССР продължава да се оглежда за сателити, които да продължат вярната линия на

източноевропейския социалистически лагер;

4

България следвайки стъпките на Москва пък търси своята нова политико-икономическа

физиономия;

а арабско-израелският конфликт поема по своята спираловидна форма на кратко

затишие и последващ зрелищен пик.

Също така, след края на Суецката криза се поставя и началото на бъдещето на

Европейската общност.

2. Изложение

2.1. Кратка история на Египет

Египет е четвъртата по площ страна в Африка след Судан, Алжир и Либия. Като част от

североизточната й сухоземна граница Синайския полуостров, разположен между Азия и

Африка, граничи с Израел. Границите на Египет са установени в края на IV век пр. Хр., и не са

много изменяни през годините. „Това е фундаменталната разлика, която разделя Египет от

останалата част от Близкия изток и независимо от превратностите на неговата история

му осигурява трайно влияние върху целия регион. Историята на Египет в Близкия изток е била

по-скоро историята на неговата цивилизация и на нейното влияние, отколкото на неговите

завоевания.”1

Също така „Египет е напълно арабоезичен и доста хомогенен от културна гледна точка,

страната представлява компактно цяло на поведения и нрави.” 2 Той е мюсюлманско-

сунитски, с най-голямата християнска общност в Близкия изток. От XIX в. Египет играе важна

роля във възраждането на арабския свят след разпадането на Османската империя след края на

Първата световна война през 1919г. Тези събития довеждат до формирането на нови арабски

държави, които са оформени като изкуствени политически единици по европейския модел на

националната държава, където определението държавна територия е трудно разгадаемо.

По време на независимото си управление от Османската империя, в периода след 1840г.

Египет е разкъсван от дълговете си заради строителството на Суецкия канал към европейските

финансови пазари и попада под политически и стопански европейски контрол. След масови

антиевропейски вълнения през 1882г. в страната е установена английска окупация, въпреки

това Египет е васално владение на Османската империя. От 1914г. Египет е обявен за

британски протекторат. След края на Първата световна война и в резултат на победата на

Антантата, Сирия, Ирак и Египет излизат от състава на Османската империя. Египет получава

номинален суверенитет през 1922г., на следващата година е приета конституция, която

афишира страната като конституционна монархия. Чрез допълнителен договор с

Великобритания от 1936г. британската империя поема грижите за египетските комуникации и

отбраната на Суецкия канал чрез британски военни бази.

1 Кром, Ж., История на Близкия изток, С., 2009, с. 67.

2 Пак там, с. 35.

5

През лятото на 1952г. в Египет се извършва държавен преврат, който детронира крал Фарук

и поставя началото на египетската революция. Тя се обявява против колониализма и

консервативния монархически режим. „Републиканската форма на управление приближава

страната до образците на съвременната държавност, но специфичните условия и

традициите на отношенията в египетското общество създават предпоставки за

авторитарна система за управление. Промените в Египет впечатляват арабския свят.

Самата революция залага взривове в традиционните общности на държавите от Близкия

изток.” 3 Оттук следва и началото на дълбоки вътрешнополитически, икономически и

социални промени за страната, плюс съответните такива следствия и за египетската външна

политика.

Революцията от 23 юли 1952г. на организацията „Свободните офицери” /основана като

конспиративна група през 1943г. / в Кайро, Египет:

отменя монархическата система;

спира икономическото господство на Запада върху националните ресурси и намесата

във вътрешните дела;

дава гласност на социалните недоволства;

показва известна борба срещу английското управление и военно присъствие.

Следствие на това „На 19 октомври 1954г. Англия и Египет подписват двустранно

споразумение, което предвижда анулиране на англо-египетския договор от 1936г. и

евакуиране на британските въоръжени сили от военната база на Суецкия канал в срок от 20

месеца. С него канала се признава като интегрална част от Египет.” 4

След военния преврат на „Свободните офицери” властта преминава изцяло в ръцете на

Ръководството на революционния съвет. Кралят е принуден да абдикира. „През декември 1952г.

се отменя старата конституция. На 18 юни 1953г. Египет е провъзгласен за република.” 5

Към края на 1954г. Гамал Абдел Насър се утвърждава като лидер на новата арабска

република, но официално е избран за президент на Египет през юни 1956г.

В основата на движението на Г. А. Насър за провеждане на коренни преобразования в

Египет прозира арабският национализъм, като в последствие Насър се изявява като лидер на

националистките и обединителни тенденции в арабския свят. „Различават се три основни

модела на съпротива срещу европейското господство в Близкия изток: Турски (на Ататюрк),

ирански (на аятоласите) и египетски (на Г. А. Насър). Египетският модел включва революция

и националистическа военна диктатура. Гамал Абдел Насър е извънредно популярен и силен

човек в периода 1956 – 1970г. за целия арабски свят и близкоизточния регион, а Египет става

образец за политически и стопански преобразувания за страни като Сирия, Ирак, Либия,

Судан.” 6

3 Мирчева, Хр., История на международните отношения..., С. 2002, с. 588.

4 Пак там, с. 590.

5 Генов, Н., Египет, С., 2003, с. 143.


6

Този модел пропагандира

- антиимпериализъм;

- борба срещу държавата Израел;

- пан-арабски национализъм;

- премахване на изкуствените държавни граници, установени от Англия и Франция след

разпадането на Османскат империя.

2.2. Кратка история на Близкия изток и арабо-израелския конфликт

„Близък изток“ е общо понятие, състоящо се от земите от източната част на Средиземно

море до Персийския залив, намиращи се основно в Азия и отчасти в Африка. „Границите му не

могат да бъдат стабилно очертани и са по-скоро разтегливи: От края на Балканския

полустров до Либийската пустиня, Турция, Иран, Сирия, Ирак, Йордания, Израел, Арабския

полуостров и Египет.” 7 Поради тези обширни граници, събиращи в себе си разнолики народи

и страни, не е учудващо, че и до днес Близкия изток си остава зона на бури и нестабилност, на

бунтове и на съпротива, на водачи и последователи.

Друг съществен повод за регионалната нестабилност е съперничеството на големите

световни политически играчи за завладяване на стратегическите и икономически (най-вече

петролни залежи) предимства, които предлага Близкия изток. Така, че този регион се оказва

незаменим енергиен резервоар в който Европа, а в последствие и САЩ се опират за

осигуряване на господстващо положение. „Развитието на петролната индустрия в Близкия

изток превръща региона в най-големия световен резервоар на евтина енергия, а контролът

върху него се смята жизненоважен за доброто функциониране на западните икономики.

Целият Близък изток се превръща в зона от жизнен интерес както за Западна Европа, така и

за Съединените Щати, докато за Съветския Съюз проникването в Близкия изток – запазена

сфера на Запада – си остава важна цел на външната политика.” 8

Проблемите на сигурността и стабилността в Близкия изток са пряко свързани с развитието

на арабско-израелския конфликт. Този конфликт в основата си представлява постоянно

противопоставяне между араби и евреи, което е следствие от създаването на държавата Израел

на територията на Палестина на 14 май 1948г. след резолюция на Общото събрание на ООН

(Организация на обединените нации) от 29 ноември 1947г. за разделянето на палестинските

територии между евреи и палестинци.

Първата арабо-израелска война започва на 15 май 1948г. като поставя „началото на

израелската експанзия в Египет, въпреки че на 24 февруари 1949г. е сключен мирен договор.

Конфликтът се развива все по–тревожно и по-нататък, когато през 1950г. Израел обявява

Ерусалим за своя столица. През май 1951г. Израел завзема области в северната част на

Синай. В отношенията между двете държави се отваря кървяща рана, която все още не е

напълно зараснала.” 9


8 Пак там, с. 97.

9 Генов, Н., Египет, С., 2003, с. 143.

7

Оттогава насам, израелско-арабския конфликт трайно се вписва в близкоизточния

политически пейзаж с поредица войни (1948, 1956, 1967, 1973), с окупирането на Южен Ливан

(1978, 1982); и със защита от страна на Израел на териториалните й завоевания от 1967г. на

Западния бряг на река Йордан.

Също така поражението на арабските армии във войната с Израел през 1948 – 1949г.

предизвиква сътресения сред арабските общества. „Липсата на единен арабски фронт и

съответно на реална политическа програма на арабските държави се отразява

неблагоприятно и върху съдбата на палестинското съпротивително движение, и върху

арабската политика по отношение на Израел.” 10

Отсъствието на единна арабска позиция спрямо постоянната заплаха от израелската

експанзия е основната причина за продължаващия конфликт. Не по-малко важна причина е и

подкрепата на САЩ за Израел, както и силното американско влияние върху някои арабски

страни, което също така противодейства успешно на единната арабска политика. От трета

страна сред самите арабски страни има тежки, вековни противоречия. Друга гледна точка

визира следната стабилна причина за конфликта: „Социално-икономическите преобразования в

Египет допълнително засилват вреждебността на реакционните режими от района. Всичко

това определя сложното развитие на арабските международни отношения и на самия арабо-

израелски конфликт през 60-те и 70-те години.” 11

Нарастващите антизападни и антиизраелски настроения, задълбочаващите се социални и

икономически трудности, политическите кризи – осигуряват избуяване на идеите на арабския

национализъм, който постепенно се устремява към властта. Той се ражда като стремеж за

противопоставяне на османското господство и колониализма и обосновава съществуването на

единна арабска нация с общ език, бит, религия и култура. Ислямската религия в различна

степен е вплетена в политическите платформи на арабските националистически движения и

партии.

2.3. Кратка история на Суецки канал

Суецкият канал е плавателен канал в Египет, свързващ Средиземно море и Червено море.

Той бележи условната граница между Африка и Азия. Каналът значително съкращава

пътуването между Европа и Азия, преминавайки директно от Средиземно море в Червено море

и избягвайки продължителното заобикаляне на Африка. В северният край на канала се намират

градовете Порт Саид и Порт Фуад, а в южния му край – градовете Суец и Порт Тауфик. Също

така Суецкия канал разделя Синайския полуостров от останалата територия на Египет и се

намира в близост до границата с Израел и Палестинската автономия.

Строежът на Суецкия канал започва на 25 април 1859г. и е завършен на 17 ноември 1869г.

Строителната компания е френска с египетско сътрудничество. Договорено е двете страни да

получат общ контрол над канала за 99 години, след което той да стане изцяло египетска

собственост. През 1875г. британската империя изкупува египетския дял и получава частичен

контрол над канала.

10

Мирчева, Хр., История на международните отношения – лекции, С. 1987, с. 160. 11

Пак там, с. 192.

8

Съгласно Цариградската конвенция от 1888г., която е в сила и досега, каналът може да бъде

използван „по време на война и в мирно време от всеки търговски или военен съд без разлика

на неговия флаг“. 12

През 1936г. Великобритания подписва договор с Египет, позволяващ й да

разположи военни части на територията на канала.

Със създаването на Израел през 1948г. Египет въвежда ограничения за ползването на

канала от кораби, обслужващи израелски пристанища. Кораби с товари за и от Израел

получават пълна свобода на движение през канала едва с подписването на мирния договор

между Египет и Израел от 1979г.

На 26 юли 1956г. Суецкият канал е национализиран от египетското правителство.

Поражението на Египет от Израел през Шестдневната война /5 - 13 юни 1967г./ води до

затварянето на Суецкия канал, който е открит отново чак на 5 юни 1975г. Днес Суецкият канал

е държавна собственост и се поддържа от специална Администрация на Суецкия канал със

седалище в Порт Фуад.

2.4. Развитие на Суецката криза

В средата на 50-те години политиката на Кайро спрямо Запада се втвърдява.

След поредният кръг преговори между новата власт в Египет и Англия през октомври

1954г., Лондон се задължава да изтегли своите войски от зоната на Суецкия канал до април

1956г.; освен това Египет се противопоставя през 1955г. на предложението за участие в

Багдадския пакт за отбрана, включващ Великобритания, Турция, Иран, Пакистан и Ирак.

В условията на ескалиращото арабо-израелско напрежение от пролетта и лятото на 1956г. и

непосредствено след изтеглянето на последните британски военни от зоната на Суецкия канал

/13 юни 1956г./ в Кайро пристига съветския външен министър Дмитрий Шепилов за уточняване

на съветски оръжейни доставки. Месец по-късно отново в Кайро е подписано споразумение със

СССР за използване на атомната енергия за мирни цели.

Признаването на правителството на Китайската народна република от Г. А. Насър през май

1956г. води до прекратяване на „преговорите между Египет и Международния валутен фонд,

доминиран от САЩ и Великобритания, за финансиране построяването на голям язовир на р.

Нил при Асуан.” 13

В следствие на това президентът Насър оповестява на 26 юли 1956г.

национализацията на компанията на Суецкия канал, която е притежавана от западноевропейски

акционери. „Британският премиер Антъни Идън е вбесен от хода на Насър и след няколко

месеца безплодни преговори с Египет да възстанови международния контрол над канала,

започва да обмисля планове с Франция да завземе канала от Египет.” 14

Реакциите са повече от ясни: „Светът приема национализацията като политически акт.

Държавите от развиващия се свят са впечатлени от смелостта на Насър. Великобритания и

САЩ съзират огромно предизвикателство. СССР очаква засилване на антизападните

12

< http://bg.wikipedia.org/wiki/Суецки_канал > 13

Филипова, Н., Българската дипломация в Египет, Сирия и Ирак във времето..., С., 2008, с. 48. 14

Гилбърт, М., Израел. История, С., 2004, с. 355.

http://bg.wikipedia.org/wiki/Суецки_канал

9

тенденции в арабския свят, а Израел е разтревожен от нарастването на военната мощ на

Египет и Сирия.” 15

Безспорно, „национализацията на компанията на Суецкия канал засяга пряко

икономическите и политически интереси на Великобритания и Франция, и на техните

нефтени и корабоплавателни компании. През 1955г. преките печалби на компанията възлизат

на близо 45 266 000 долара.” 16

Още на 27 юли 1956г. Великобритания и Франция се договарят за съвместни действия по

окупацията на канала и за възстановяване на господството над страната. Този техен план

получил названието „Мускетар”. Към него с охота се включил и Израел, чиято цел в

бъдещата тройна агресия била окупацията на Синайския полуостров. Като компенсация за

участието си Израел се надявал да анексира и някои други територии от съседните арабски

страни. 17

Като свършен факт „На 31 юли 1956г. Великобритания, Франция и САЩ започват

официални политически консултации с участието на министрите С. Лойд, Кр. Пино и Дж.

Мърфи, които довеждат до организирането на първата Лондонска конференция на 16 август

1956г., която ражда само едно единствено решение - протоколите от нейните заседания да

се предадат на египетския президент за сведение.” 18

Събитията в Египет по време на Суецката криза провокират българската политическа

активност, която се изразява в редица материали, публикувани в официоза в. „Работническо

дело, който определя национализацията като „акт, демонстриращ придобиването на пълен

суверенитет от страна на Египет.”

На 14 август 1956г. българското правителство излиза с официална декларация, която

подчертава, че национализацията е в съответствие с принципите на международното право и

всички документи на ООН относно „правото на народите да разполагат със своите природни

богатства и източници”. Като страна-ползвател на канала България подчертава своята

увереност в способността на Египет да осигури безпроблемна експлоатация на съоръжението.

Със съветска помощ, НРБ /Народна Република България/ се включва като непосредствено

заинтересован участник в първия конфликт с международно значение в Близкия изток и взема

участие в първата Лондонска конференция.

„На 4 септември 1956г. държавният секретар на САЩ издига предложение за създаване

на Асоциация на страните, ползващи Суецкия канал (АСПСК). Предложението се обсъжда на

следващия ден на специална среща на държавите – членки на НАТО в Париж. На 19

септември в Лондон се открива втората международна конференция с участието на 18

държави подписали проекта за асоциация. Водеща фигура на конференцията е Дж. Ф. Дълес.

По принцип конференцията се изказва против използването на сила срещу Египет. Приема се

декларация за учредяване на асоциацията.” 19

Отначало, поощрявани от Съединените щати, Великобритания и Франция се опитват за

избегнат ООН, опасявайки се от подкрепата, която групата на необвързаните страни ще окаже

15

Мирчева, Хр., История на международните отношения..., С. 2002, с. 595. 16

Пак там, с. 596. 17

Генов, Н., Египет, С., 2003, с. 139. 18



10

на Египет. „Но когато изчерпват дипломатическите си средства, те се обръщат към

организацията. Това е заключителен формален жест, който трябва да покаже, че безсилието

на световната организация не им оставя друг избор, освен да действат самостоятелно. По

този начин от средство за разрешаване на международни спорове Обединените нации се

превръщат в последно препятствие, което трябва да се преодолее, преди да се приложи сила,

или в средство за оправдаване на прилагането й.” 20

Събитията започват да се ускоряват, като „На 23 септември Франция и Великобритания са

във финалната фаза на подготовката на операция „Мускетар”. Французите много искат да

привлекат в дискусиите Израел. По това време француците са под силното влияние на

собствената си конфронтация с арабския национализъм в Алжир. От гледна точка на

французите Насър е въплащение на Пан-Арабизма, който те смятат, че е бацилът на

неприятностите им в Алжир.” 21

На 26 септември 1956г. Съветът за сигурност на ООН открива своите заседания, посветени

на Суецкия въпрос. Заинтересованите страни излагат обстойно своите позиции. След

многобройни разговори и отделни преговори, на 13 октомври Съветът за сигурност приема

резолюция, която препоръчва преговори с Египет при посредничеството на ООН. Тя

представлява несъмнен успех за египетската кауза и нейните защитници, но е и своеобразен

епилог на дипломатическия период на Суецката криза.

„Предприета е нова секретна мисия до Франция – този път оглавявана от Бен Гурион.

Целта е да се координира с Франция и Великобритания тройно военно нападение срещу

Египет. Срещите се провеждат извън Париж, в една вила в Севр, като започват на 22

октомври. Британското правителство е представено от външния министър Селуин Лойд,

френското – от министър-председателя (Ги Моле), външния министър (Кристиян Пино) и

министъра на отбраната (Морис Бурже-Манури). Освен Бен Гурион присъстват Моше Даян и

Шимон Перес.” 22

На 29 октомври 1956г. израелски войски нападат Египет, като този акт е предварително

договорен между Израел, Великобритания и Франция.

Операция „Кадеш” или т. нар. Синайска кампания е предприета от Израел заради

експанзионистката й политика, този пореден ход се гради на доводи като чешката оръжейна

сделка с Египет, Суецката криза, непрекъснатите нападания и заплашителните изявления на

Насър. Но главната цел е египетския град Шарм Ел Шейх, разположен в южната част на

Синайския полуостров и на Тиранския пролив, който осигурява военен контрол над залива

Акаба.

По предварително договореният план двете западноевропейски държави дават ултиматум

за спирането на военните действия между Египет и Израел. „След категоричен отказ на

Египет, на 31 октомври 1956г. английския министър-прдеседател А. Идън съобщава в

Камарата на общините „че Египет трябва да се смята в положение на война с

Великобритания и Франция”. От този момент започва пълното осъществяване на

тристранната агресия срещу египетската република. Военноморските и военновъздушни сили

на Великобритания и Франция извършват последователно въздушна бомбардировка над

20

Кисинджър, Х., Дипломацията, С., 1997, с. 474. 21

Гилбърт, М., Израел. История, С. ,2004, с. 359. 22


11

египетски военни и граждански обекти, въздушен десант в зоната на Суецкия канал и морски

в Порт Саид.” 23

На 2 ноември 1956г. българското правителство излиза с декларация в която остро осъжда

агресията срещу Египет и обвинява трите страни в опит за връщане позициите на колониализма

в региона. Демонстрираната ангажираност на международната арена от българска страна

спрямо египетската кауза има много важно значение за развитието на двустранните отношения

и за изграждане на положителния образ на НРБ /официалното название на България до 15

ноември 1990г./ в арабския свят. Интензивната подкрепа от българска страна за египетското

ръководство в контекста на Студената война, помага на България да влезе в полезрението на

арабския свят.

На 2 ноември Общото събрание на ООН с категоричен вот изисква прекратяването на

военните действия. През нощта на 4 октомври е гласувана по-строга резолюция „и се обсъжда

изпращането на умиротворителни сили на ООН в зоната на канала – формален ход, за да се

улесни изтеглянето на британските и френски части. 24

На 5 ноември умиротворителните сили на ООН са създадени. Същия ден Великобритания и

Франция обявяват, че ще се изтеглят веднага след като пристигнат силите на ООН – вероятно с

намеренията, че силите им ще се включат в контингента на ООН.

Пикът в развитието на Суецката криза съвпада по време с народното въстание срещу

съветската власт в Унгария и последвалата военна интервенция на съветските войски /22

октомври 1956г. – 4 ноември 1956г./, факт, който осезаемо предизвиква опасения по целия свят

от прерастването му в един по-мащабен конфликт. „Американските военни действия,

предупреждава Джон Фостър Дълес по време на унгарските събития през 1956г. „ще ускорят

настъпването на мащабна световна война и вероятно в резултат на това всички тези хора

ще бъдат унищожени.” 25

Също така, започналата Суецка криза е значително по-важна за

капиталистическия лагер.

Англо-френската атака над Суецкия канал е проведена сутринта на 5 ноември, когато

френски парашутисти завземат Порт Саид. В този ден съветският министър-председател

Николай Булганин изпраща на Израел съобщение, което съдържа зловещи намеци. Съветският

съюз, казва той, притежава балистични ракети, които „са в състояние да достигнат до всяка

точка на земното кълбо.” 26

На 5 ноември 1956г. целият Синайски полуостров и островите Тиран и Санафир попадат

под контрола на израелската армия, която преди това е установила и пълен контрол над

ивицата Газа. В новата обстановка на 5 ноември 1956г. през нощта министър Дм. Шепалов

извиква посланиците на Великобритания, Франция и Израел в съветското МВнР. След кратко

назидателно слово той връчва на дипломатите ноти на съветското правителство с

ултимативни предупреждения, че при продължаване на тристранната агресия той ще поеме

отбраната на Египет с най-модерно оръжие. 27

23


Кисинджър, Х., Дипломацията, С. 1997, с. 476. 25

Гатис Дж. Л., Студената война, С. 2007, с. 196. 26

Гилберт, М., Израел, История, С., 2004. С. 370. 27

Мирчева, Хр., История на международните отношения..., С., 2002, с. 624.

12

Налице е едно двойно поведение, тъй като „Съветските заплахи показват изключително

перчене, което ще се превърне в отличителна черта на Хрушчовата дипломация. В момента,

когато съветските войски брутално смазват съпротивата на унгарските борци за свобода,

Съветският съюз има нахалството да оплаква съдбата на набедените жертви на западния

империализъм.” 28

В създалата се обстановка правителствата на Великобритания и Франция решават да

прекратят военните действия, считано от 7 ноември, 6 ч сутринта и да уведомят за това

съветското правителство. Двете западноевропейски страни застават на ръба на политическата

криза. Третият участник в агресията обаче се изживява като победител. На 7 ноември 1956г.

Общото събрание на ООН гласува резолюция за незабавно и безусловно изтегляне на

израелските войски от територията на Синай и за разполагане на ИВС /Извънредни

въоръжени сили/ на ООН по израелско-египетската граница. 29

На 14 ноември Кнесетът се съгласява Израел да се изтегли от цялата завладяна в

Синайската кампания територия, при условие, че с извънредните въоръжени сили на ООН

ЮНЕФ (United Nations Emergency Force) ще могат да бъдат изработени задоволителни

споразумения, които да предотвратяват използването на Газа от Египет като трамплин за

терористични актове или за затваряне отново на Тиранския залив. Изтеглянето става факт на 16

март 1957г.

Чрез Синайската кампания Израел разрушава предишния си образ на безпомощна,

обкръжена мини-държава, зависеща от волята на най-големия си арабски съсед. В резултат

на кампанията неговият международен образ драматично се променя. 30

Още на 19 ноември 1956г. в Порт Саид пристигат първите италиански спомагателни части

от състава на ИВС на ООН. Към 20 януари 1957г. израелските войски освобождават по-

голямата част от Синайския полуостров. На 8 февруари 1957г. генералният секретар на ООН

сключва споразумение с египетското правителство за статута на ИВС на египетска територия.

Всички тези операции поставят край на Суецката криза.

2.5. Отношение на СССР към събитията

Цялостната политика на Москва в Близкия и Среден изток в условията на Студената война

се градят в отсъствието на ясна стратегия, което предопределя слабостите и проблемите за

съветската политика. В началото тази политика се базира на основния подход – пропагандно

поддържане на антиколониалните движения, не последвани от практически стъпки на активни

политически действия. Както и недовиждането на набиращия сила арабски национализъм,

което се случва поради следния извод: „черно-белите рамки на идеологическото обосноваване

и противопоставяне, ясно прозира зад общите закостенели комунистически постановки за

развитие на света.” 31

Труден е и проблемът за противопоставяне на съветската политика в Близкия изток. „Към

средата на 50-те години тя получава невероятната възможност да разшири своите сфери на

28


Мирчева, Хр., История на межуднародните отношения..., С., 2002, с. 627. 30

Гилберт, М., Израел. История, С., 2004, с. 372. 31

Филипова, Н., Българската дипломация в Египет, Сирия и Ирак във времето..., С., 2008, с. 78.

13

влияние. Н. С. Хрушчов няма ясно определена задача в Близкия изток. Той се надява обаче

подкрепата за страните, завоювали политическа независимост да окаже отрицателно

влияние върху позициите на Запада.” 32

В действителност съветската подкрепа води до по-голямо разделение в арабския свят.

„Египет и Сирия след 1955г. все по-настойчиво се обръщат към Съветския съюз за получаване

на въоръжение и на икономическа помощ. Студената война започва да разделя самите

арабски страни и Арабската лига, създадена през 1944г. за да служи като институция за

междуарабското договаряне, ще бъде подложена на все по-силни напрежения.” 33

Национализацията на Компанията на Суецкия канал превръща Г. А. Насър в арабски герой

и в герой на Третия свят. Тя дава и нов повод за активна намеса на СССР в близкоизточните

дела. Москва официално защитава Кайро на свиканата по повод кризата конференция в Лондон

през пролетта на 1956г. В разгара на военните действия, на 5 ноември 1956г. СССР отправя

ултиматум за спиране на военните действия към посланиците на Великобритания и Франция

в Москва, което се превръща в съществен елемент в подкрепата за действията на египетския

президент. Арабските държави и най-вече египетската общественост приемат съветския

акт като мощен принос за спиране на агресията. 34

В международен план връзките на страните със социалистическа ориентация и

източноевропейските социалистически страни и СССР не са така тесни, както връзките между

самите социалистически страни, макар запазването и усъвършенстването на социалистическия

път на развитие да е важна тяхна задача.

„Не бива да се пренебрегва и принадлежността на страните със социалистическа

ориентация към системата на световното капиталистическо стопанство, както и фактът,

че политическото ръководство в тези страни не е капиталистическо, а ляворадикално. Освен

това не трябва да се игнорира и значителната пространствена отдалеченост на тези

страни от центъра на световния социализъм. С други думи, страните със социалистическа

ориентация фактически си остават в периферията на световното капиталистическо

стопанство и в една или друга степен се влияят от неговата конюнктура. Това от своя

страна обуславя реални предпоставки, избраната идеологическа и политическа ориентация на

общественото развитие да бъде затормозена или дори прекъсвана, както това става в Мали,

Гана, Египет, Сомалия още през 70-те години.” 35

Това води и до по-късната загуба на

съветската страна в предстоящите битки на Студената война и за неспечелването на

стратегически авторитет и партньорство. „Източник на сериозна загриженост за руснаците е

възможността за потенциален конфликт с ислямските държави по целия южен фланг на

Русия (който, ако прибавим Турция, Иран и Пакистан, се равнява на повече от 300 милиона

души.).” 36

Близкоизточният конфликт и политиките на СССР, САЩ и Западна Европа спрямо региона

е проблем от първостепенна важност в анализите на международните отношения след Втората

световна война, според които активизирането в средата на 50-те години на съветската политика

по отношение на новоосвободените от колониализма страни предизвиква пренасяне на

32

Мирчева, Хр., История на международните отношения..., С., 2002, с. 591. 33

Кром, Ж., История на Близкия изток, С. 2009, с. 100. 34

Мирчева, Хр., История на международните отношения..., С., 2002, с. 74. 35

Байков, Б., 2000, Африка и социалистическата ориентация..., С., 2000, с. 214. 36

Бжежински, Зб., Голямата шахматна дъска, С., 1997, с. 110.

14

Студената война на терена на Третия свят, включително Близкия изток. Защитата на Египет по

време на Суецката криза от страна на Москва допринася за повишаване на нейния престиж сред

либералните и радикални арабски страни.

2.6. Отношение на САЩ към събитията

По време на Студената война противопоставянето на СССР и САЩ като две световни

суперсили дава възможност на някои нови държави известна възможност за независима

политика в международен план. 37

Младите арабски държави са разглеждани от САЩ като

центрове със стратегическо значение за практическо осъществяване на политиката на сдържане

на СССР. И съвместно с Англия се правят опити за насърчаване на ориентацията на младата

еврейска държава към Запада, както и са известни опитите за туширане на арабо-израелския

конфликт.

„В крайна сметка Америка е въвлечена в близкоизточния конфликт от политиката на

сдържане, която изисква съпротива срещу съветската експанзия навред по света, както и от

доктрината за колективна сигурност, поощряваща създаването на организации от натовски

тип за противопоставяне на потенциална военна заплаха. Общо взето, държавите от

Близкия изток не споделят обаче американските стратегически възгледи. Те виждат в

Москва по-скоро удобно средство, за да получават отстъпки от Запада, отколкото заплаха

за независимостта им.” 38

Ден след национализацията на Суецкия канал в Държавния департамент се обсъжда речта

на Насър, но по общо мнение, Близкия изток не представлява първостепенна важност за САЩ и

поради това не се налагат прибързани решения. Като това е лесно обяснимо за тогавашната

политическа ситуация в Америка: „През лятото на 1956г. американският политически елит се

вълнува повече от предстоящите президентски избори, отколкото от събитията в Египет.

Дуайт Айзенхауер има намерение да се кандидатира за втори мандат. Той не се стреми към

гласовете на американските евреи, тъй като те по традиция гласуват за Демократическата

партия. От друга страна, президентът и държавният секретар Дж. Ф. Дълес не приемат

Насър за сериозен държавник и партньор.” 39

На 5 януари 1957г. Д. Айзенхауер обосновава необходимостта от поемане на нови

отговорности от САЩ в Близкия и Средния изток, което може да се определи като

неоколониална амбиция заради силно обременената идеологическа политика. Това е началото

на така наречената „доктрина Айзенхауер”, която известява, че САЩ ще поддържат всички

нации в региона в икономическото развитие и в отбраната, ще приложат програма за военна

помощ и участие на американски войски в случай на военни агресии от "държава,

контролирана от международния комунизъм".

Тази политика е подходящо описана десетилетия по-късно: „Глобалното върховенство на

Америка е уникално по обсега и по характера си. Това е хегемония от нов тип, която отразява

много от чертите на американската демократична система: плурализъм, пропускливост и

гъвкавост. Постигната в течение на по-малко от едно столетие, главната политическа изява

37

Кром, Ж., История на Близкия изток, С. 2009, с. 76. 38


Мирчева, Хр., История на международните отношения..., С. 2002, с. 599.

15

на тази хегемония е безпрецедентната политическа роля на Америка на евразийския

континент, където дотогава са се раждали всички претенденти за глобално господство.” 40

2.7. Отношение на България към събитията

Прекъснатите през 1942г. дипломатически връзки между България и Египет са

възстановени през 1948г. и създават основа за разширяване на политическите и

икономическите връзки на България с други арабски страни в условията на засилване на

антиколониалните движения.

Външната политика на България в арабските страни след Втората световна война с

определяне на различните етапи, приоритети и промени варира, променя и следва „нуждите на

градежа на социалистическото общество по съветски модел и след дипломатическите цели и

методи на Москва по задължителните рамки на блоковата структура в годините на

Студената война. В процеса на търсене на сближаване, България успява да изгради

специфична външнополитическа линия спрямо радикализиращите се националистически

режими в Кайро, Дамаск и Багдад.” 41

Също така, новата външна политика на България дава по-големи възможности да изгради

своя нов образ пред света – политически, стопански, социален и като съставна част от

социалистическия блок, противостоящ на империалистическия Запад. „Търсещите

политическа и стопанска еманципация и бърз обществен просперитет арабски държави

създават мостове, но и предизвикателства за външнополитическите и

външноикономическите цели на страната и налагат внасянето на промени в нейната

дипломатическа линия”. 42

Причините за обвързване на българската външна политика с арабската кауза по отношение

на арабо-израелския конфликт, най-вече са оформени по съгласуване със съветската външна

дейност (политическа и икономическа) и в рамките на Варшавския догово, СИВ и световното

комунистическо движение.

Друг важен аргумент за сближаване на София с арабския свят става необходимостта от

увеличаване на външноикономическите връзки на страната, ограничени до този момент

(петдесетте години на миналия век) в значителна степен в рамките на на СИВ. „България

вижда в Близкия изток възможност за доставка на суровини и набавяне на конвертируема

валута и пазари за своите промишлени изделия.” 43

2.8. Последиците от Суецката криза

Суецката криза и успешният изход от нея за Египет променя баланса на силите в Близкия

изток. Защото Египет спира /с помощта и на международен политически натиск/ агресията на

Великобритания, Франция и Израел. В това време египетският лидер Г. А. Насър, който е

предизвикал света в лицето на някогашните „Велики сили” - триумфира.

40

Бжежински, Зб., Голямата шахматна дъска, С. 1997, с. 221. 41

Филипова, Н., Българската дипломация в Египет, Сирия и Ирак във времето..., С., 2008, с. 7. 42

Пак там, с. 7. 43


16

„Двете западни страни трудно изживяват илюзиите от времето на колониалното

господство. Те подценяват арабския стремеж към деколонизация и към национално зачитане,

както и Съветския съюз като решаваща сила в системата на международните отношения.

Великобритания и Франция не успяват да оценят и интересите на САЩ и допускат

тактическа грешка като разчитат единствено на класовата солидарност.” 44

Оттук насетне Америка трябва сама да води битките на Студената война извън границите

на Европа. Суецката криза е разрушила статута на велики сили и на Франция, и на

Великобритания. Двете страни са с подронен авторитет, „защото оставят впечатлението, че

им е нужна помощта на Израел, за да се справят с Египет. Израел губи моралното си

превъзходство над съседа, отхвърлящ мирните преговори, защото си позволява да се превърне

в оръдие на колониализма.” 45

Съветската инвазия в Унгария и тристранната агресия срещу Египет поставят на дневен ред

проблемите на политическите кризи и на политиките на Великите сили. „В първия случай СССР

действа едностранно и без военни препятствия от Запад. Във втория случай Великобритания

и Франция „действат” без знанието на САЩ, но впоследствие големият съюзник „изиграва

своята игра” за сметка на старите колониални метрополии. САЩ използват политически и

военен провал на Великобритания и Франция за да закрепят позициите си в Близкия и Средния

изток, запълвайки т. нар. вакуум на сили. На 5 януари 1957г. президентът Д. Айзенхауер в

послание пред Конгреса представя целите и задачите на правителството си в Близкия и

Средния изток. Това послание поставя основите на т. нар. доктрина „Айзенхауер”. Тя

разрешава на президента в качеството на главнокомандващ да използва американските

военни сили по своя преценка в определени ситуации в посочения регион.” 46

Този ход улеснява египетският президент да елиминира всички опасности от

империалистическия Запад и комунистическия Изток. Друго важно следствие от тези събития е

обединението на Египет със Сирия, която провокирана от заплаха от интервенция през 1957г.

интензивно търси пътища за политически алианс с победилия Запада през 1956г. Египет.

В краен резултат на 1 февруари 1958г. поради проявения стремеж на Сирия и Египет е

обявено създаването на Обединената арабска република със столица Кайро и президент Насър.

Съществуването на ОАР спира през 1961г. след излизането от съюза на Сирия следствие на

извършен държавен преврат.

Суецката криза е и първото участие на така наречените „сини каски”, мироопазващи военни

части на ООН. Те са предложени на ООН от канадският министър на външните работи Лестър

Пиърсън под наименованието ЮНЕФ - United Nations Emergency Force (UNEF). Това

предложение бързо е наложено от Генералния секретар на Обединените нации Даг Хамаршелд

и е прието след решение на Общото събрание. Мироопазващите операции на ЮНЕФ се

основават на отказ от насилие чрез създаването на буферна зона между страните по конфликта.

Днес, без съмнение, това е един от най-важните мироопазващи инструменти на ООН.

Също така, Суецкият конфликт е важен изпитателен тест за системата на гарантирането на

мира на Организацията на Обединените Нации. Защото ООН успява да остане действаща,

въпреки директното участие на две постоянни членки на Съвета за сигурност - Великобритания

44

Мирчева, Хр., История на международните отношения – лекции, С. 1987, с. 185. 45


Мирчева , Хр., История на международните отношения..., С. 2002, с. 631.

17

и Франция, това се дължи и на упражненото от САЩ силно политическо влияние върху двете,

да се съгласят с решението за посредничество. Освен това, след блокиращото вето на

Великобритания и Франция на Съвета за сигурност, с гласовете на САЩ и СССР съветът взема

решение за свикването на извънредно заседание на Общото събрание.

Благодарение на своите позиции като защитник на арабската кауза, Москва си създава

благоприятна възможност за атакуване на „доктрината Айзенхауер” като нов опит за заробване

на младите арабски страни. Без ясна стратегия по отношение на Близкия изток СССР обаче се

ограничава само с критика на американските действия. От друга страна и икономическата

стратегия на СССР в последствие не дава желаните резултати. „Същността на

социалистическия експеримент се състои в това, че дадените системи се опитват да решат

проблемите на развитието, неразрешавайки ключовите проблеми на модернизацията в

политиката, икономиката, културата, в сферата на личността. Опитите да се разреши

тази криза са разнообразни, както са разнообразни и тяхните последици: икономически и

политически задънени улици, крах на социалистическия модел (Етиопия, Алжир и Египет).” 47

От друга гледна точка, поражението на Великобритания и Франция може да се разглежда

като начало на Европейската общност, наричана до влизането в сила на 1 ноември 1993г. на

Договора от Маастрихт - Европейска икономическа общност (ЕИО). ЕИО е създадена с

подписването на 25 март 1957 г. на т.нар. Римски договор от Белгия, Федерална Република

Германия, Франция, Италия, Люксембург и Холандия.

Защото Конрад Аденауер, канцлер на Германия, е случайно в Париж на 6 ноември 1956г.,

когато Идън и Моле решават да се подчинят на американския натиск. Според френския външен

министър Кристиан Пино, Аденауер заявява: „Франция и Англия никога няма да бъдат сили,

сравними със Съединените щати и със Съветския съюз. На тях им остава един-единствен

път, за да играят решаваща роля в международните отношения – да се съюзят и да обединят

Европа. Англия още не е узряла за това, но Суецката криза ще й помогне да се подготви

психологически. Нямаме време за губене – Европа ще бъде вашият реванш.” 48

Суецката криза е и последния път, когато САЩ се противопоставят твърдо на израелски

действия - оттогава отношенията на двете страни се подобряват все повече и повече.

3. Заключение

Суецката криза и нейния пиков момент – военната агресия на Великобритания, Франция и

Израел спрямо Египет е повратен и ключов елемент от развитието на региона и на

международните отношения, защото поляризира регионалните и световни сили.

Египетският лидер Г. А. Насър излиза от нея с пораснал авторитет в арабския свят. Това

води до обединението на Сирия с Египет през 1958г., както и до утвърждаването му като най-

силният човек на Близкия изток в периода до 1967г., който умело се възползва от

47

Байков, Б., Африка и социалистическата ориентация..., С., 2000, с. 22. 48

Кисинджър, Х., Дипломацията, С., 1997, с. 481.

18

противопоставянето между Вашингтон и Москва и допринася за създаването на Движението на

необвързаните държави, обединяващо страни от Третия свят, които се стремят към влияние в

световния ред.

Освен това, Суецката криза от 1956г. става символ на успеха и по-точно на политическия

пробив на България в Близкия изток. В единодействие със съветската дипломация и

благодарение на категоричната подкрепа за националистическите амбиции на Г. А. Насър,

България получава възможност за интензифициране на връзките си с Египет.

Арабско-израелският конфликт все повече ще се изостря и политическата нестабилност ще

обхване целия регион. Европейските политически и военни позиции в Близкия изток ще бъдат

окончателно пометени, и там вече директно ще се противопоставят Съединените щати и

Съветският съюз. Насочените една срещу друга двете суперсили на практика ще попречат на

всяка форма на регионално сътрудничество, необходима за да се стабилизира региона и да се

осигури икономическото му развитие.

Самият арабско-израелски конфликт ще достигне до драматични измерения с въвличането

на Ливан в продължителни насилия (1975 -1990). Бавното разширение на арабо-израелския

конфликт постепенно го превръща в термина „близкоизточен конфликт”. Също така

използването му като инструмент на мюсюлманската религия с цел да се противостои на

настъплението на комунизма в района и в местните общества, ще се окаже допълнителен

фактор за нестабилност и с много голямо влияние върху развитието на държавите в региона.

Суецката криза е и първото участие на така наречените „сини каски”, мироопазващите

военни части на ООН. Днес без съмнение това е най-важния инструмент за гаранзтиране на

мира на Обединените Нации. Освен така, Суецкият конфликт е важен изпитателен тест за

системата на гарантирането на мира на ООН. Защото Обединените Нации успяват да останат

действащи, въпреки директното участие на две постоянни членки на Съвета за сигурност -

Великобритания и Франция.

Суецката криза отваря пътя за проникването на Студената война в Близкия Изток.

Последващото поведение и намеса на САЩ довеждат до ултимативното позициониране на

американското геостратегическо присъствие в Близкия изток.

19

4. Приложение

4.1. Суецката криза в дати

4 юни 1956г. – Египет обявява че няма да поднови концесията с компанията Суецки канал след

като тя изтече през 1968г.

13 юни 1956г. – Последните британски войски напускат базата си на Суецкия канал в Египет.

26 юни 1956г. – Президентът на Египет Насър започва национализацията на Суецкия канал.

Според британците това е нарушение на договора с компанията.

23 септември 1956г. – Британия и Франция правят оплакване за Суецкия канал пред Съвета за

сигурност на ООН.

29 октомври 1956г. – Израелските войски нахлуват на Синайския полуостров.

31 октомври 1956г. – Британски и френски самолети бомбардират египетски военни летища.

Вашингтон изпраща помощ на Израел; Йордания забранява на британски самолети да

използват базите й за каквито и да е акции, насочени по Египет.

5 ноември 1956г. – Британски парашутни части извършват десант в Порт Саид , за да

установят контрол над Суецкия канал. В отговор на протестите, надигащи се по целия свят,

Британия заявява, че ще изтегли войските си едва след като пристигнат силите на ООН.

15 ноември 1956г. – Силите на ООН пристигат.

22 декември 1956г. – Последните британски и френски войски напускат Порт Саид.

27 декември 1956г. – Флотът на ООН предприема действия за прочистване на потопените

кораби, които египтяните са използвали, за да блокират канала и да го направят неизползваем.

9 януари 1957г. – Британският премиер Антъни Идън подава оставка, той е заместен от Харолд

Макмилън.

2 февруари 1957г. – Израел отхвърля призива на ООН да се оттегли от египетската ивица Газа.

1 март 1957г. – Израел се оттегля от ивицата Газа след решение на ООН да установи там своя

администрация. 49

49 История на света в дати (38000 пр. Хр. – 1997), Атлантис, 1998

20

4.2. Карта на военният конфликт – ноември 1956г. 50

50

< http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/96/1956_Suez_war_-_conquest_of_Sinai.jpg >

http://upload.wikimedia.org/wikipedia/commons/9/96/1956_Suez_war_-_conquest_of_Sinai.jpg

21

5. Използвана литература:

[1]. Байков, Байко. Африка и социалистическата ориентация до краха на световната

социалистическа система. Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, София 2000.

[2]. Бжежински, Збигнев. Голямата шахматна дъска. Обсидиан, София 1997.

[3]. Гатис, Джон Л. Студената война. Нова история. Кралица Маб, София 2007

[4]. Генов, Николай. Египет. Просвета – София АД, София 1990 – 2003

[5]. Гилбърт, Мартин. Израел. История. Рива, София 2004

[6]. История на света в дати (38000 пр. Хр. – 1997), Атлантис, 1998

[7]. Кисинджър, Хенри. Дипломацията. Труд, София 1997

[8]. Корм, Жорж. История на Близкия изток /от древността до наши дни/. Рива, София 2009

[9]. Мирчева, Христина. История на международните отношения в най-ново време, книга

първа. Софи-Р, София 2002

[10]. Мирчева, Христина. История на международните отношения след Втората световна

война, Лекции – част първа. Софийски университет „Кл. Охридски”, София 1987

[11]. Филипова, Надя. Българската дипломация в Египет, Сирия и Ирак във времето на

Студената война (средата на 50-те – средата на 70-те години на ХХ век). Лийгъл Адвайс,

София 2008

[12]. http://bg.wikipedia.org/wiki/Суецка_криза

http://bg.wikipedia.org/wiki/Суецка_криза

Развой на Суецката криза и нейното значение за...

Documents

Transcript of Развой на Суецката криза и нейното значение за...