Историческо развитие на дамските поли и рокли отДревността до днес

В историята на дамските поли и рокли интересен факте, че първоначално те не са били мода за жени. В много

култури в цялата история, и по целия свят, рокли иполи са носени от мъже. Като пример може да вземемшотландския килт (поличките на скандинавските

народи), или тогата носена от древните гърци. В тазиглава реших да проследя точно този интересен факт на

оформянето на силуета, формата и структората на политеи роклите от древни времена до сегашният им модерен

вид.

ДРЕВЕН ЕГИПЕТ

Още в Древен Египет облеклото, което се нарича „схенти” при мъжете и „калазарис” при жените представлява парче плат, което се обвива около ханша (т. Нар. Престилка), и обвиващото цялото тяло парче при женският костюм, е първото подобие на рокля и на пола, което служи на египтяните като лека и удобна дреха.То се прикрепя с една или две презрамки, като само представителите на управата имат право да украсяват облеклото си с красиви колани. Фараоните обличат няколко престилки една върху друга и слагат златни огърлици символи на Слънцето.

АСИРО – ВАВИЛОНИЯ

За Асиро – Вавилонското царство характерно облекло е ризата канди. Въпреки, че по онова време тя била мъжко облекло, по силует и кройка наподобява съвременната безшевна рокля. Тя е с изцяло скроени, дълги ръкави, дължина до коляното и на ханша се завързва с широк колан.

За висшите слоеве облеклата са в ярки пурпурни, червени, виолетови и сини цветове. В изработването на облеклата се оформят ресни, шевици с геометричен характер и се гравират метални пластинки.

ДРЕВНА ГЪРЦИЯ

Гръцкото изкуство и култура се развиват с бързи темпове, което спомага за развиването на тъкачното майсторство. Основни тъкани при изработката на древно гръцките облекла е вълната и ленът.

Самото облекло се отличава с елегантна проста конструкция, хармонични пропорции и свобода на движението. Парчето плат се увива около тялото като сеоформят изящни дипли, които подчертават изящната осанка на гърците.

Основни части на гръцкото облекло са хитонът и хематионът. Те представляват долно облекло и връхна дреха. Хитонът се изработва основно от вълнена тъкан, сгъната на две и закрепена на рамото с две фибули.

При женския костюм разликата с мъжкия е само, че е по – закрит и по – дълъг. То е богато украсено с шевици, апликации и орнаменти. Хитонът е долна дреха която се закрепя с две фибули на раменете и се драпира. Дорийските хитони са широки, а йонийските – тесни,

като отличителна особеност на дорийският хитон е, че той е правоъгълно парче плат, прегънато в горната си част (т.нар. диплодион). Йонийският хитон се състои отдве парчета тъкан (предно и задно), съединено по средата с панделки. Основен цвят при облеклото на древните гърци е белият. За официални случаи пеплосът е в жълтокафявата гама или червен.

ДРЕВЕН РИМ

В своите костюми римляните също използват ярки цветовекато червеното, пурпурното и жълтото, и материали са вълна и лен.

Физически силният мъж и величествената жена са идела на древните римляни, което се подчертава чрез сложнотоим облекло. Римският костюм наподобява гръцкия по драпирането на облеклото, но за разлика от гръцкия тойне позволява да се движат бързо. За римляните бавната походка, сковаността и изоблината драпировка се смятатза изящество.

Основна част на мъжкото облекло е туниката, която се облича през главата и се зашива на раменете. Тогата отсвоя страна се носи само от свободните римски граждани.

Женският костюм не се различава много по силует от мъжкия. Долната тога се нарича интима. Тя е дълга и прекалено широка за разлика от мъжкатаЖенското облеклопри римляните се шие от финни, полупрозрачни материи като памук, коприна и мека вълна.

ОБЛЕКЛОТО НА ИЗТОЧНИТЕ НАРОДИ

КИТАЙ

При китайското облекло се появяват първите панталони. И мъжете и жените носят широки панталони, а нагоре се обвиват с многоцветен халат, украсен с много бродерии.

ЯПОНИЯ

В своя първоначален облик японският костюм наподобява до голяма степен на китайският. По – късно се появява кимоното, което е традиционно японско. В началото то есамо женско облекло и представлява правоъгълен плат с малка яка и много широки ръкави, дълги до коленете, които позволяват при работа жените да изваждат ръцете си. В долните краища е зашито и образува малки джобове. Японското кимоно придава изразителност на женския образ заради бродериите с многоцветни копринени конци и множеството гънки, получени от набирането на тъканта. С широк и дълъг колан, японкитеувиват тялото си и го оформят на гърба като пеперуда.

ИНДИЯ

При индийският костюм драпираното женско облекло се нарича сари и представлява парче плат което се увива около тялото и се премята назад, а понякога се слага ина главата. То е с богато колоритно решение и понякогасе облича къса блузка с къси ръкави под него. Най – разпространени цветове са зеленото, зеленосиньото, златистото и ярко червеното.

АРАБСКОТО ОБЛЕКЛО

Арабският женски костюм се състои от широка риза, шалвари, шалове, кърпи за глава и халати. Шалварите саизработени от копринени или памучни платове и тяхната дължина е до коляното или до стъпалата. Ризата е до коленете и върху нея се облича отворен кафтан. На талията се носи препасан шал, а на главите си жените завързват кърпи, украсени с златни шевици.

СТИЛОВЕ В ОБЛЕКЛОТО ПРЕЗ СРЕДНОВЕКОВИЕТО

РОМАНСКИ ПЕРИОД

В женското облекло има две туники, една върху друга. През Х – ХII век е характерна вталената форма, а за да се подчертае фигурата се появява къса, тясна жилетка, която поддържа гърдите и едновременно служи като декоративен елемент. Роклята е препасана с колан, който се спуска до долната част на дрехата. Постепенно кройката на туниките се усложнява, раменетестават тесни, деколтето обло, и е силно разширена в долната си част. През ХI век полата се драпира от корема, а за връхна дреха се носи мантия обшита с кожа.

ГОТИКА

През периода на Готиката, облеклото се променя драстично. Женският костюм се състои от долна дреха –

кот с дълбоко изрязани ръкавни извивки, които дават възможност да се види очертаната отдолу талия. Горнатачаст на дрехата е къс корсаж, който подчертава изяществото на удължените силуети. Ръкава е тесен, завършващ с маншет, а деколтето е триъгълно, остро, с шал - яка. Полата на роклята в областта на корема образува дълбока гънка и се скъсява, а назад завършва с дълъг шлейф. Стремежа е към удължаване и изтъняване на фигурата. Типична украса са готическите елементи като „готическата роза” и богатство на растителни елементи.

ОСОБЕНОСТИ НА КОСТЮМА ПРЕЗ РЕНЕСАНСА В ИТАЛИЯ

Ренесансовият костюм се отличава със зрителна статичност и висок силует, вписващ се в квадрат. Чрез спуснати рамене, дълбоки ръкавни извивки и широк буфан– ръкав, се постига обем на облеклото. Женското облекло е изключително разнообразно. Със свободна кройка и меки линии, подчертаващи формата на тялото. Носят се две рокли, една върху друга – двете от тъкани, които са богато орнаментирани. Долната е с тесен, дълъг ръкав, а горната е дълга от брокат. Ръкавър й е декоративен, висящ и прорязан в областта на раменете. Роклите са изцяло скроени, полата завършва с къс шлейф. Деколтето е квадратно отпред, а отзад е триъгълно, като това зрително удължава шията иизтегля пропорцията на фигурата. Корсажът често се разрязва и разрезите се прошнуроват. Ръкавите на горната рокля са разширени в раменете и обикновено се

прошнуроват в ръкавната извивка, което позволява на една и съща рокля да се слагат различни ръкави.

През ХVI век за първи път в историята на облеклото сепоявяват корсажи, отделно скроени от полата на роклята. Това подчертава женствеността на фигурата и моделира гърдите и талията. Полата е много бухнала и широка, а буфан - ръкавите зрително увеличават обема на раменете. Силуетът се приближава до правоъгълник.Линията на талията идва на естествено й място.

ОСОБЕНОСТИ НА КОСТЮМА В СТИЛ РЕНЕСАНС В ИСПАНИЯ

Испанската мода влияе десетилиетия напред върху европейската. Тя е подчинена на строгия етикет на придворния живот.

По това време женското облекло е много неуднобно и ограничава движенията. Силуетът представлява два равнобедрени тиъгълника, съединени във върховете. Елементи на женската рокля са корсажът и полата. Особеност на корсажа е, че се стяга силно и се подплатява с вата, за да се скрият формите на гърдите,които се увиват в бинт. Корсажът приляга по тялото, и завършва със заострен край към полата.

Обличат се едновременно две рокли – горната е цяла, а долната се разширява по ханша. Полата има камбановиднаформа и се опъва плътно върху метални обръчи до земята. Долната рокля има тесни ръкави, а горната буфан – ръкав. Цветовете са ярки и богати. Роклите са пищно украсени с декоративни елементи и много скъпоценни камъни.

ОБЛЕКЛОТО НА ФРЕНСКОТО ВЪЗРАЖДАНЕ ПРЕЗ XVI ВЕК

Костюмът на Франция през XV – XVI век е съчетание от италианско – испанският костюм и в същото време е единнапълно различен техен прочит. Като изпозват твърдостта на испанският костюм, французите създават свои различни пластични композиции с нови пропорции и цветови решения. Френските жени се обличат в контрастни ярки и светли цветове. Корсажът остава втален, но линията на талията се намира на естественото й място. Ръкавите на горната рокля са буфан с цепка, а на долната дълги, завършващи с маншет. Полата на горната рокля е със силен набор и сеотделя от долната, която е опъната. Горната е отворенаи се вижда долната.

По – късно през XVI век, женският костюм се изменя драстично. От начал полата е свободна, с меки гънки и възглавнички отстранина ханша (под полата), а по – късно тя придобива кръгла форма. Корсажът става по – тесен и удължен, което създава впечатление за по – тънка талия и по – къси крака.

ОБЛЕКЛОТО ВЪВ ФРАНЦИЯ СТИЛ БАРОК

Стилът Барок се отличава с пищност, монументалност, декоративност и динамичност. Характеризира се с противопоставяне на реалното с фантастичното, на духовното с телесното, на изисканото с грубото и на

аристократичното с народното. Силуетът на женския костюм е с леко повдигната талия, дъла, широка пола, падаща на меки гънки и скъсен буфан ръкав. Носят се две рокли : долната е по – светла, а горната е по – тъмна, разтворена от талиятна до пода и под нея се вижда долната. Корсажът на горната рокля се закопчава.Задължителна част на женския костюм е богато украсената с дантели, легнала яка.

ОБЛЕКЛТО ВЪВ ФРАНЦИЯ СТИЛ РОКОКО

Стилът Рококо е декоративен, изтънчен, маниерен и чувствен. Характерни за него са отсъствието на идейно съдържание и навлизането на илюзията. Формата се отличава със сложност и извити линии, преобладават светлите тонове и пастелни цветове, както и фино позлатените нишки. Обикновено се обличат една или няколко долни поли, които са колосани, опънати върху обръчи или слонова кост (пание), а върху полите – долна и горна рокля. Горната е богато украсена и разтворена в областта на талията. Придворните дами носят шлейф. Тъй като са опънати върху обръчи, роклитене могат да преминават в шлейф. Той се шие от отделно парче плат, прикрепено към рамото или талията.

Модна е също роклята тип „ ала Вито”, която се разтваря отпред и се закрепва на гърдите с лента. На гърба се образуват дълбоки плохи , които започват непосредствено от вратната извивка и падат свободно надолу. Тези рокли обикновено се шият от коприна, атлас, и бархет, в светли и ярки тонове. Понякога иматразрез и се обличат през главата. Дълго време се използват за всекидневно облекло.

Официалните тоалети се отличават с богатството си, но са доста неудобни. Те представляват рокли полонез (женски костюм, който се носи при изпълнение на полскистаринен танц). Понякога долната рокля се скъсява, като стига до глезените, а горната се събира във вид на меки полукръгове.

ОБЛЕКЛОТО ВЪВ ФРАНЦИЯ В СТИЛ АМПИР

Периодът 1804 – 1815 г. в изкуството на костюма се нарича Ампир. Стиловите Ампир и Класицизъм черпят вдъхновение от античните образци. Разликата между двата стила е в това, че Класицизмът търси простота, лекота на линиите, нежни тонове и хармония, а стилът Ампир е по – мъжествен, строг и суров, с по – голяма статичност, блясък и великолепие. Костюмите в стил Ампир и техния силует се стреми към цилиндрично подчертаване на височина и строност, а тъканите са блестящи и украсени с монотонна бродерия или симетрична гарнитура. Жените отхвърлят всякакву обръчи, подплати и долно облекло. Обличат трико с телесен цвят, а върху него туника. Тя е лека , дълга и широка с красиво разположени гънки и е изработена от два плата. В страничния шев е отворена, а под гърдите е завързана. Такива рокли се допълват с кашмирен шал в ярки цветове, покриващ рамениете и свободно препасан отпред. Силуетът на женската фигура е изтеглен правоъгълник със страни равни на раменете, талията, ханша и долната част на полата. Народните роклите иматмалък шлейф и дълбоко, кръгло деколте, което при

дневните рокли се покрива с дантелен шал. Ръкавите са с къс малък буфан. Официалните се бродират с антични орнаменти.

СТИЛОВЕ В ОБЛЕКЛОТО ПО ВРЕМЕ НА РЕСТВРАЦИЯТА(БИДЕРМАЙЕР, КРИНОЛИН И ТОРНЮР)

Характерно за този период е връщането към един или друг вид костюм от предишни епохи и стилове. След 1820г. модата бързо се променя. На всяко десетилетие се появява нов силует.

През 20 – 30-те години на ХIХ век в изкуството се заражда Романтизмът. Под влияние на това изкуство се изменя и идеалът за женската красота. Това е нежната,сантиментална и нежна жена. В костюма се заражда стилът Бидермайер (стилът на забогатялата буржоазия).

В този период женския костюм се опростява. Полите стават по – къси, във вид на камбана и украсени в долната част с къдрици. Появява се корсета. През това време настъпват значителни изменения в силуета на женското облекло. Талията се спуска на естественото симясто, корсажът е с естествена дължина, а полите и ръкавите са силно разширени. Роклята се препасва с широк колан. За стила Бидермайер са характерни спуснатата линия на рамото, големите по обем ръкави, които усилват зрителното усещане за тънка талия. Фигурата изглежда нежна и грациозна, поради леките материали, с които се изработват женските рокли. Те сешият от различни копринени тъкани в светли тонове от рипс, тафта, кашмир, памук. Горната част на роклята напомня сърце, поради което корсажът се оформя в две полуокръжности и се препасва в талията с широка лента,

завързана на талията. Ръкавите са с разкошни и къси буфани.

От всички електични течения в модата, най – разпространена е направлението, с коета се връща Рококо. Връща се и панието под наименованието кринолин.По това време силуетът на роклите определя естествената дължина на талията, смъкнатата линия на рамото и дългите поли, опънати върху тънки, метални обръчи, които правят подплатата стабилна. Конструкцията под горната пола дава наименованието на новата модна форма – кринолин. Тя се налага и от тежката материя на платовете, използвани за направата на роклите. През 60 – 70-те години са на мода воланите, зашити в долния край на плата. През 60-те години облеклото има овална форма, изтеглена назад. Балните рокли са без ръкави, разширени в долната част и с бял маншет. Тъканите са от коприна памук и др. На мода са ярките цветове.

Между 70 – 80-те години във Франция се създава нов, типично буржоазен,женски костюм. Ханшът се подчертава с подплънки и възглавнички, които се поставят отзад. Корсажът е силно втален, а корсетът очертава женските форми. Този нов тип рокля се нарича турнюр. Отзад полата е поставена върху няколко метални кръга, съединени с ивица плат. За да може турнюрът да има повече обем, под подплатата се слагат колосани тъкани и възглавнички. Корсетите се прошнуроват и стягат фигурата на ханша. Горната пола, която се набира по цялата дължина на талията се превръща в пакетоподобно облекло.

През 1890г. торнюрът умира. Полата става гладка, с шлейф. Силуетът на женската фигура напомня буквата S. Леко наклонено напред. Коремът и талията се стягат съсспециален корсет. Обиколката на талията достига около 55 см. Тъй като корсетът е неудобен някои жени започват да носят свободни рокли – торба. Полата е клош, в които се вмъкват клинове. В края на ХIX век започват да се правят, както в 30-те години. Те са с богат буфан и често завършват с маншет.

МОДАТА НА ХХ ВЕК

ПЕРИОД 1900 – 1907 ГОДИНА

Женската мода на ХХ век е подчинена на историческото развитие и отразява особеностите на столетието. В нейните силуетни форми, пропорции и колоритни решения намират отражение всички промени в изобразителното изкуство.

В модата от периода 1900 – 1907 година се характеризира с пищност на декора. Използват се прекалено много пера, пух и разкошни, скъпи платове. Забелязва се стремеж да се подчертае богатството и разнообразието в облеклото.

Светските дами се заглеждат в костюмите на артистките и модните къщи в Париж, в модата на Чарлз Уърд, проправят път на Люсил, Ребо и др.

ПЕРИОД 1908 – 1914 ГОДИНА

Това е времето на култа към операта, балета, новите танци, разцвета на екзотичните танци. Започвайки с костюмите на Пол Поаре, ХХ век се характеризира с многообразна и изразителна пластика на фигурата при сравнителна простота на формата на костюма.

През 1908 година за първи път в Париж се появяват рокли без шлейф, а на следващата година полата откривакраката до глезена. По това време отново в Париж се шият тесни женски дрехи с правоъгълен силует.

През 1909 година Пол Поаре, използвайки голямо количество набори, придава на силуета меки и равни очертания. През 1913 година създава колекция, която напълно освобождава женския костюм от корсета. В новияудължен правоъгълен силует, много сполучливо се използва кройката на кимоно – ръкава. По това време увлечението на моделиерите са насочени към изкуството на Япония. Кимоно ръкавите се прилагат почти във всички женски дрехи. В резултат на смяна на конструкцията, силуета става мек и умерен по обем, а полата пада в равни, меки фалти. В текстила навлизат новите структурни тъкани със стилизиран растителен елемент, изкуствени тъкани и вълнен трикотаж.

Роклите през 1908 -1914г са с опростен, прилягащ към тялото силует. Полите са свободни и прави. Изчезнали

са разкроените поли от началото на века, както и фустите на полите. Тенденцията е към удължаване и опростяване на силуета. Всички рокли през този период са с висока линия на талията. Отгоре върху полата се облича туника с драпировка от раменете на гърба. Роклите се изработват от меки тъкани в друг цвят , леко приглушен. През 1914 се шият от органдин, вид муселин – лек фин и прозрачен плат, който се драпира, а края се обримчва с шевици.

Водещо място през модата заема известния дизайнер Люсил (Люси) Съдърланд. Той се прославя със своите рокли за чай, които изработва от ефирен гас, тафта, поплин и естествена коприна. Името на Люсил се свързвас въвеждането на цветното бельо и вдъхновените от изтока вечерни облекла.

Костюмите през този период са два вида. Единият прав, скромен, малко издължен, носи се с жабо и копчета. Другият е по – официален жакет с маншет и ревери. Отначало полите са прекалено тесни, по – късно се разширяват и със странични басти. Някои поли са гладкидо коленете, а след това често са плисирани.

През 1909 се открива известната парижка модна къща Дрекол, в която се произвеждат тесни, всекидневни костюми, а през 1911 – спортни и костюми за туризъм. Женските костюми се отличават с голяма фантазия и сложност на конструкцията.

ПЕРИОД 1915 – 1923 ГОДИНА

През този период жените умело направляват тенденциите в модата, като се освобождават от нелепите фантазии и ненужните украшения.

През 1917 година костюмите са на заден план. Жените изваждат своите довоенни рокли. Възникват опити за удължаване на роклите, полите им стават тесни, дълги исе закръглят. Силуетът напомня вретено. Талията е по –висока от нормалното си положение. Роклите и палтата са с много набори и басти. Роклите придобиват формата на риза.

Края на 1920 година те се скъсяват и достигат до средата на прасеца. Силуетът 1915 - 1917 година може да бъде представен като два обърнати триъгълника с основата надолу. За времето 1917 -1919 силуетът има форма на вретено или елипса. През 1920 – 1922 година силуетът е във формата на бъчва, със силно подчертани набори, а по – късно с басти. Този силует се проявява най – вече в конструкцията на пелерината. Това е периода на закръглената форма. Линията на талията се спуска и достига линията на ханша. Края на 1923 силуета се стеснява, изчезват наборите на полите, а ниско разположената талия на леко подхванатия корсаж епреход към следващия период. Военната мода довежда талията на естественото й място. Периода на 1919 – 1921 година талията е означена под гърдите,силуетът изменя своите очертания и вместо триъгълен, става овален.

Роклите се скъсяват така, че обувките се виждат изцяло. Кройката е опростена и роклите наподобяват права риза с кимоно ръкави. През 1921 – 1923 година

отново се появяват роклите стил Рококо и Ренесанс. Забелязва се връщане на кринолините и търнюрите, ръкавите са буфани, плисирани и високи в горната част,а от лакътя се стесняват и се закопчават с копчета.

Полите са карирани,значително се скъсяват и се разширяват. От 1919 година формата на класическия костюм се изменя. Тя се стеснява и намалява по обем. През 1923 година се появява нов тип костюм, състоящ сеот тясна пола и цветен костюм. С фантазийни жакети въвформата на блуза, покрити с шевици.

Това е времето, когато започват да творят едни от най – добрите дизайнери като Габриела Шанел, Маги Руф, ЛуиФеро, Жак Дусе, Люсиен, Люсил, Жан Пату, Нина Ричи, Жана Ланвен и др.

През 1912 – 1914 година Шанел излага семпла рокля напомняща дълга семпла риза. През 1916 година въвежда женски панталони с широки крачоли. След Първата световна война съчетава поли от туит с пуловери и пелерини и популяризира малката черна рокля. Деколтетата на семплите и рокли са прави, овални или тип лодка. Геометричния и мек силует се съчетава с меки структурни платове в богат колорит и ярки цветосъчетания.

Маги Руф произвежда бельо и спортни облекла и завоюва значителни успехи с облеклата си.

Жан Дусе е известен с роклите за чай и костюмите, гарнирани с кожа. Той става привърженик на роклите безкорсети.

Жана Ланвен създава прочутата си рокля по рисунки от ХVIII век. Проектира семпли рокли тип женски ризи, превърнали се в изходна база на много модели от 20-те години.

ПЕРИОД 1924 – 1929 ГОДИНА

Този период е свързан с развитието на абстрактната живопис и появилите се направления в изкуството: фовизъм, кубизъм, футуризъм, дадаизъм и сюрреализъм.

Силуетт може да се сравни с правоъгълник в сдържани тонални решения. Използват се силуети и в изтеглена -образна линия. Долната чат на линията напомня трапец сосновната част нагоре. Това оказва влияние на мъжкия костюм, както и изрязването на фрака.

Най – важното за този период е доближаването на женското спортно облекло до мъжкото.

Полите отначало стигат до глезените, а дължината на блузите е под ханша. Постепенно полата се скъсява и стига до коленете. Линията на талията изчезва и акцента пада върху ханша.

През 1929-та година се появява тенденцията роклите да се пристягат с колан по линията на талията. Във вечерните рокли царства кринолинът. Фалти, панделки, набори се използват за конструктивни елементи, добре съчетани с леки тъкани. Използват се и не симетрични разрези, понякога и с дължина, от която се виждат коленете. Роклите се шият без ръкави или с дълги теснис широки маншети. Официалните рокли са от коприна

комбинирани с дантела. Балните рокли се драпират с тюл.

През 1926-та година са характерни рокли с много бродерии. Връщат се кринолините. Създават се асиметрични рокли.

ПЕРИОД 1930 – 1939 ГОДИНА

През този период изчезва правоъгълния силует. Отново воблеклото се поставя акцент върху талията, гърдите и ханша. Новостите в модата се пропагандират чрез ревютата, киното и театрите.

Силуетът съответства на анатомичния строеж на женскатафигура. Кубистичната форма се изменя и се превръща в силует, излъчващ движения и живот. Разнообразието на композицията се основава на варианти, получени чрез драпировките, гънките с асиметрично разположение в съответствие с блестящата повърхност на материалите и цвета на тъканите. Черният цвят заема твърди позиции при вечерните облекла. Цветовете са сочни и живи под влиянието на Елза Скиапарели. Върху нейните модели, силно влияние оказват кубизма и сюрреализма. През 1933г. тя въвежда ръкавите в египетски стил и силуетът с широки рамене, които по – късно стават основа на така наречената „Нова външност”. Предлага рокли от груби тъкани, приличащи на чувал, така и от изкуствена коприна. Стават популярни роклите с опростена конструкция, подчертаващи изпъкналостта на бюста с гладка шия, вързана с шал. Понякога роклите завършват

с два ревера, джобове и се закопчават с копчета отпред.

Вечерните рокли са с асиметрични конструкции, набори ибасти. Полите клош, плътно прилягащи по ханша, в долната част са с разнообразни разрези. Ръкавите са „прилеп” или буфан. Във вечерното облекло полите са дълги, до земята, които обвиват ханша и се разширяват надолу. Често се правят разрези, в които се вмъкват лъчеобразни парчета.

ПЕРИОД 1940 – 1946 ГОДИНА

Този период е характерен с влиянието на формите от военното облекло. Тъканите са от нискокачествени материали – коноп или имитация на вълна. Основния цвяте черен, а най – модерно е съчетанието на бяло и черно, бяло и жълто в комбинация със синьо и зелено. През 1946 година цветовете стават още по – наситени – отенаците на бронз, кафяво, кафе и шоколад.

Силуетът на новата линия се определя от модната къща на Жак Хайм, довел женския силует до геометрични форми.

Роклите през този период се наричат видоизменящи - “transformable”. Прости са по конструкция и тъканите. За вечерни случаи към тях се добавя болеро, а за спортни се добавят подвижни джобове.

Полата се скъсява и се разширява. Има различни видове – клош, цял кръг и полукръг; плисирани и солей; разширяващи се в долната си част. Характерни са политена четири, шест и осем парчета.

ПЕРИОД 1947 – 1960 ГОДИНА

Периода е свързан с прогреса в областта на техниката. Появява се нов тип жена – енергична, делова, живееща вритъма на своето съвремие. Модата се влияе от стила наамериканските къщи.

Революция в модата поставят френските модни къщи със своя стил „Нова външност” (New Look). Линията на широкия клош е въведена от Кристиян Диор, Маги Руф, Жах Хайм, Нина Ричи, Пакен и Ланвен и др.

Сред тях се откроява Кристиян Диор, който внася нов пластичен стил в обемните форми на облеклото. Рисува жената хубава като цветята, грациозна и женствена, съсслаба и тънка талия, украсена с букети от цветя и широка, разкроена пола. Много скоро това нововъведениее наречено нова външност. В колекцията му „Пролет” от 1948 г. полите се съчетават със свободни сака с правияки. През 1950 година полите стават по – къси, а саката обемни и четвъртити. Някои сака – във формата на подкова. През 1959 година полата се разширява в линията на ханша. През 1960 -1961 широкия ханш наподобява чашка на цвете, а по – късно разширяването става по – надолу от ханша.

През 50-те година твори и Пиер Балмен, който проектирамногобройни спортни модели, както и великолепни вечерни рокли в елегантен и модерен стил. Въвежда в модата тясната, права рокля.

През 1959 година модната къща „Шанел” въвежда рокли, стигащи до ханша. Стила Шанел се появява и в роклите

„Принцес”, обвиващи фигурата плътно в ханша и стесняващи се в долната част.

ПЕРИОД 1960 – 1999 ГОДИНА

ПЕРИОД 1960 – 1969 ГОДИНА

Музиката на „Ролинг стоунс” и „Бийтълс”, както и движенията на хипитата, дават отражения върху световната мода на 60-те години на ХХ век.

Хипитата налагат използването на естествени материали – памук и лен. В модата революция извършва Андре Куреж, който през 1965 година рязко скъсява костюма, като поставя началото на минимодата. Андре Куреж въвежда много късите поли, мини рокли и дамски костюмис панталони. Разработва семплите си, трапецовидни рокли в контрастни цветове. Силуетът става правоъгълен, откриват се коленете и бедрата.

Роклите са съвсем изчистени, в прав силует, с малка ръкавна извивка, едношевен прав ръкав, а дължината им достига до средата на ръката. Обикновено в основата наформата са кръг, триъгълник, квадрат и правоъгълник.

Пиер Карден, Пако Рабан, Ив Сен Лоран, Андре Куреж и др. Разработват рокли и костюми в космически и несъчетаващи се материали. Пако Рабан създава колекцияот рокли, които е невъзможно да се носят, тъй като са изработени от метал, пластмаса и други нетрадиционни материали. Въвежда модата на авангарда.

ПЕРИОД 1970 – 1979 ГОДИНА

Периодът е характерен със стремежа към индивидуалност.Ключова дума е „антимода”. Стилът „пънк” се появява вАнглия в средата на 70-те години. Секс и насилие царярв края на периода. Увлеченията на средните класи са към фантастичните и фолклорните костюми.

Широкото разпространение на стила „унисекс” довежда доуеднаквяване на мъжката и женската мода.

Силуетът е разнообразен и силно разширен в горната си част при раменете. Тери Мюглер, Клод Монтана, Жан Шарлде Костелбажак силно подчертават раменете чрез подплънки. Жан Шарл де Костелбажак акцентира върху Т –образния силует, а Клод Монтана предпочита овалния силует, като проектира огромни шал – яки.

Роклите са в различни стилове. В колекциите на Жан – Пол Готие се срещат всекидневни къси рокли в правия силует, нарязани от разноцветни парчета плат. Във вечерните рокли се използват прозрачни и плътни материи, вълна и блестящи ламета. В модата се появява и копринената къса тъмна рокля под коленете, която деловите жени съчетават с блейзер. Жан – Пол Готие проектира особено ексцентрични и ефирни рокли и добре моделирани.

В началото на 70-те години в Париж започват да работятмного японски дизайнери като Кензо, Ханае Мори, Исей Маяке, Йоджи Якомото, Ямомото и Рей Кавакубо, които въвеждат в облеклата източните традиции и засилват стила на антимодата. Тоалетите им не свързват дрехата

със сезона или повода, а постоянно адаптират традиционното японско облекло.

В последните си колекции Кензо представя рокли с интересни щампи в оригинални растителни мотиви и цветя. В един модел съчетава различни по фрактура платове – раирани и карирани.

Полите в класически стил плътно прилепват по ханша илиго акцентиратс платки. В долната си част се разширяватот широки или тесни плисета, разположени еднакво или асиметрично по дължината на полата. Дължините са предимно мини, но се срещат и дълги поли до глезена.

ПЕРИОД 1980 – 1989 ГОДИНА

80-те години са годините на деловата жена, която се стреми да изглежда добре на работното място.

Това е времето на Роналд Рейгън, Маргарет Тачър, ЛейдиДияна, Мадона, Майкъл Джексън и др.

Силуетът се определя от дизайнерите Кристиян Лакруа, Вивиан Уестууд, Айзеди Алая, Москино Масони, Джан Франко Фере.

Роклите в класически стил са с изчистена линия и се носят с жакет без яка, изрязани покрай врата, с едношевен ръкав. На мода са малките вечерни рокли, напомнящи комбинизони под лъскави ламета. Кристиян Лакроа предлага разкошни рокли, използвайки коприна, бархет, дантели.

За много дизайнери 80-те години са години на кича, поради отсъствието на чувство за мярка. През този период Жан - Пол Готие и Вивиан Уестууд се наслаждаватна разкоша. Те не обичат деловия скромен стил, какъвторазвиват другите дизайнери. Вивиан Уестууд облича своите манекенки в мини кринолини. Джон Галиано обаче,бързо преодолява склонноста си към прекаленото напластяване на силуетите. Кройките му стават изтънчени, проявява чувство за елегантност. През 80-тегодини японските дизайнери Йоджо Ямамото, Исей Маяке иРей Кавакубо въвеждат аскетизма и деконструкцията.

Навсякъде роклите са скъсени. По това време Джани Версаче е известен с комбинациите си от различни художествени стилове – от ампир до ренесанс; от барок до футуризъм. В неговите рокли се комбинират различни материали. Той съединява кожа с коприна, дантели или джинсови тъкани. Вечерните рокли Версаче разработва в елегантна опростена линия. Използва различни комбинации от цветове от жълто, червено и лилаво. Негови манекенки са Линда Еванджелиста, Синди Крауфорди Наоми Кембъл.

Черната вечерна рокля се предлага сред ярките цветове на вечерното облекло.

Ив Сен Лоран представя вечерни рокли в приглушени цветове и дълги ръкавици, а Унгаро – копринени рокли вразлични ярки и контрастни съчетания.

Джорджо Армани предлага откритата рокля – смокинг. Тя е безупречна, със брилянтно изчистен силует, елегантна, вталена и черна на цвят. С черни ръкавици и

бели маншети и ботониери. Проектира и вечерни рокли в стил „гръцка класика”.

Жан - Пол Готие показва шотландски фусти тип „келт”. Проявявайки слабост към карираните платове и свободните изрязани тениски, носени една върху друга, както и широката кръгла пола „пуф” – понякога повдигната и зампретната отзад на гърба.

Гарвани Валентино разработва елегантни, пищни рокли с пищна кройка. През последните години залага изцяло на черно – бялата гама.

ПЕРИОД 1990 – 1999 ГОДИНА

Характерни белези на 90-те години е това, че жените сапрекалено независими покрай своята общественост. Това е десетилетие на информация, глобализация, телефоните,интернет. Модата става по – строга и сдържана.

Американските дизайнери Ралф Лорен, Дона Каран, КелвинКлайн привличат европейските жени с простия си, практичен стил.

Силуетите стават по – изтънчени, модата по – практична, формите – опростени, а шикът се подчертава само с материала. Предпочитани силуети са удължен правоъгълник, втален и полувтален.

Благодарение на новите технологии се създават нови материали като стреч и микрофибър. Новите тъкани гарантират уют и мекота, комфорт и свобода.

Роклите са с изчистени линии, с презрамки като комбинизони. В прав или леко разширен силует, но предимно от еластични трикотажни тъкани, опънати по тялото.

През 1992 година Евре Леже създава от еластични тъканирокли, обтягащи фигурата като корсаж.

Дона Каран създава образа на силната жена. Работи в областта на спортното облекло. Предлага поли от памучен велур в пастелни цветове, т.нар. „пола – портфейл”.

Анна Сюи дълго време работи в областта на спортното облекло. Създава рокли в изчистени пропорции и издържани цветове.

Характерните белези на последното десетилетии на ХХ век са функционалните, изчистени от подробности силуетни форми – свободни, леко допиращи се до тялото.Материалите са естествени, цветосъчетанията сложни и не така фрапиращи.