Историческо развитие на зоните ‘А’-север и ‘А’-юг, м.Център, СО

д-р арх. Любинка Стоилова, Главен експерт,Общински културен институт „Музей за история на София”

1. ОСМАНСКИ ПЕРИОДРазвитие на зоните от средата на XIX век до Освобождението

Зоната ‘А’ (север и юг), от м. Център на съвременнатабългарска столица София заема източния сектор в плановатарадиално-кръгова структура на града, като се разширява отцентъра към периферията.

Исторически, от късното средновековие до наши дни, тя се еразвивала синхронно с цялостната еволюция на градската плановаи пространствена структура. След Освобождението тази зона сеутвърждава като по-привлекателна за заселване част на града –поради по-благоприятното географско разположение – наподветрената и по-проветрива част от Софийското поле.Разположена е между три от най-важните входно-изходни артериина града, свързващи го със значителна част от етническитебългарски територии в севроизточна, източна и югоизточнапосока.

Бидейки от античността център на провинция, и близо петвека в османската империя, в началото на ХІХ в. София запада,след като седалището на румелийските бейлербеговете сепрехвърля в Битоля. След Кримската война (1829 г.), когаторуски войски застрашават покрайнините му около града на

1

План на София от 1871 г., Ф. Каниц

територия от 284 ха е трасиран защитен ров -“хендек” [Горанов,Т.., 1938; Желева-Мартинс, Д., 2004].

Структурата на самоорганизиращия се османски градпредставлява свободна тъкан от тесни живописни сокаци междуформиращите скелета му 5-6 входно-изходни артерии, коитозапочват от сърцевината и го свързват с различни направления вимперията. В източната част хендекът се пресича от три пътя -Орханийски (през Арабаконак към Орхание/Ботевград, Плевен,Русе и подбалканските селища), Цариградски (към Филибе/Пловдиви Стамбул/Константинопол, Стара Загора и Бургас) и Самоковски(към индустриалния център Самоков, придобил особена значимостпрез Възраждането като суровинен център за дървесина, кожи ипродукти на манифактурното производство и Рила планина) [Stern,M., L. Stoilova, P. Iokimov, 2008]. Портите на града, попадащи винтересуващата ни зона „А” са Чауш Паша капу – на Орханийския път[Христов, П., 2004] и Стамбул капу – на Цариградския път [Каниц, Ф.1995, т. II, с. 231].

Прокарването на пътищата „по европейски образец” през 1860-те г. при управлението на Мидхат паша - валия на Туна-вилает(Дунавската провинция), предизвикват благоустройството навходно-изходните артерии и на главните улици - като технипродължения [Каниц, Ф. 1995, т. II, с. 233]. Главните улици иплощади се разширяват като се режат стрехите на къщите иразрушават цели тунели от малки сгради. Така се създаваосновата на бъдещия нов план на града [Горанов, Т., 1938;Yerolympos, A., 1996]. Според някои автори, за своитеурбанизационни цели Мидхат Паша е поканил чужди инженери иархитекти [Чилингиров, С., 1942], а французи са изработили

2

Чауш Паша капу на Орханийския път

Стамбул капу на Цариградския път

Кадин мост на Самоковския път

План на София от 1878-79 oт Тома Пищачев, 1887 г.

кадастрален план за Отоманската държавна администрация.[Blaskova M., Logodaska, 1980, по Желева-Мартинс, Д., 2004].

През 1871 г. Ф. Каниц констатира, че в източната част наСофия са „съсредоточени гъсто” по-хубавите сгради и турскотонаселение [Каниц, Ф. 1995, т. II, с. 242]. След пожар през 1873 г.конакът на мютесарифа в близост до Чауш паша капу епреизграден с повече помещения и на два етажа, освен зажилище, и за седалище на

Турският конак с градината, 1873 г. Конакът с Челеби джамия. Акварел, Й. Обербауер, ок. 1903 г.

полицията и съда. Непосредствено на запад е разположена Челебиджамия, а на юг – обширна градина [Каниц, Ф., 1993, с. 232]

Други по-важни сгради от онова време са Катедралната черква“Св. Крал” „в модерен български църковен стил” (пазеща мощите насръбския крал Стефан Милутин), скромното седалище на владикатазад нея, Буюк хан и Буюк джамеси - „най-значима в архитектурноотношение” [Каниц, Ф. 1995, т. II, с. 232, 237].

Други забележителности са превърнатата в Гюл джамия култовахристиянска постройка от V-VI в. (дн. Ротонда „Св. Георги”вдвора на Президентството), както и

3

Катедралната черква “Св. Крал”,майстор Иван Боянин, 1856-67

Буюк джамия (1474),Акварел, Й. Обербауер, ок.

Часовниковата кула, издигната недалеч от конака на „тепе” ведноименната Сахат куле махлеси (дн. пл. Александър I, при ул.„Малко Търново”), съборена през 1882 г. [Генчев, Х., 2009; Шанов,Х., 2010]. В най-високата част на тогавашния град са разположениКервансараят на Сияуш-паша, заедно с развалините на черквата„Св. София”, превърната към 1580-1600 г. в Сияуш паша джамеси[Каниц, Ф. 1995, т. II, с. 232; Филов, Б., 1928]. Наоколо се простираобширната пуста зона на античния и средновековен некропол,осеяна с полувкопани останки от масивни гробници.

4

София с часовниковата кула.Акварел от Й. Обербауер (1853-1926)

Гюл джамия, Акварел от Й. Обербауер

Гюл джамия, ~1871 г.

Сияуш паша джамия, 1871 г,

2. ТРЕТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВО Развитие на зоните след Освобождението до Балканските войни

След като България добива политическа свобода с Руско-турската война от 1877-78, през 1879 г. избраната за столицаСофия е с 13200 жители, настанени в 2600 къщи. Градътнаследява около 20 етнически махали, 3106 сгради, от които100-тина обществени – 6 минерални бани, 10 хотела, 145хана/кервансараи, 800 магазина, складове за стоки, 90 фурни,училища, 9 православни е една католическа църкви, джамии, 4еврейски молитвени дома; една фабрика за дрехи, религиознообособени гробища и няколко специализирани пазарища. [Каниц, Ф.1995, т. II, с. 248-252; Желева-Maртинс, Д., 2004].

Скоро по нареждане на Княз Дондуков, в югоизточния край набившата градина (бостан) пред бившия конак е изградена обширнаниска дъсчена постройка за забавления на офицери и чиновници,обзаведена по руски обичай със съответен комфорт. «Освенчиталня, зала за игри и столова, в сградата имаше и помещение законцерти и балове, в която заседаваше парламентът.» [Каниц, Ф. 1995, т.II, с. 253]. На североизток, в «напълно безстопанственият изоставеннеравен терен» пред конака «русите построиха Александровскатаградина с едноименен площад ...» [Каниц, Ф. 1995, т. II, с. 253].

Бившият конак на валията е преустроен в резиденция нановопровъзгласения за български монарх Княз Александър I. Визточната и северната част се намират стопански помещения иобори, бараки и сграда за караула. Куполовидната (Челеби)джамия с разрушено минаре е превърната в частен параклис наКняза. Буюк джамия е преустроена в народна библиотека и музей(дн. Национален археологически музей). (Каниц, Ф. 1995, т. II, с.253-254].

5

Първите, които изготвят кадастрални планове на града, са

инженери и техници от руската армия. [Желева-Мартинс, Д., 2000]Чехът Aдолф Вацлав Koлар - назначен за Главен архитект наобщината през май 1878 г., подпомогнат от сънародника сиВaцлав Роубал, и руският инженер Николай Кoпиткин - катодържавен чиновник, съставят уличен кадастрален план, одобренот Княз Александър І през януари 1880 г. Уличен регулационенплан, изработен в общината от Вацлав Роубал и италианскияинженер Ликурго Амадей [Стоилова, Л., 1999] е одобрен през април1880 г. Следват спешни регулационни процедури в източната частна града. Така още на този ранен следосвобожденски етап серегулират радиалните улици Орханийска («Московска») иЦариградска («Цар Освободител»).

Кадастралният и улично-регулационният са комбинирани в общ

интегрален план, одобрен от Общинския съвет и Княза през юни1881 г. [Желева-Мартинс, Д.2000;2004; Stoilova, L.-Iokimov, P.,1998,Стоилова, Л., 1999].

6

Цариградска улица (бул. “Цар Освободител”)С къщите на Иван Евстр. Гешов и Д. Моллов, Изглед преди 1900 г.

Топографска снимка на София иСофийското поле от военния топограф Маргевич, 1879 г.

Допълнен кадастрален план е изготвен от градския инженерKaрл Tрънка (1884-87) и изпълнен под ръководството на Koпиткинкато директор на държавния отдел на Общите сгради. [Желева-Мартинс, Д. 2000; 2004]. Главният градски площад се измества отразширението около турската джамия и минералните бани къмкръстовището около православната катедрала “Св. Крал” (“Св.Неделя”).

Пазар при джамията Баня баши, Катедралата “Св. Крал”, 1863 [Teмелски, Х., 2004]ХVІ в. Акварел от Й. Обербауер. Пощенска карта.

От 1888 австрийски екип на братята Вилхелм, Йохан и ЛудвигБартел, рисувателя Йозеф Обербауер и др., разработва новкадастрален план на града и околностите. Последвалите масиранирегулационни и модернизационни действия се провеждат подръководството на тогавашния Главен архитект Алекси Начев вОбщинския отдел по кадастър и регулация, специално основан от

7

План на София, ок. 1892 г.

амбициозния кмет Димитър Петков, който следи личноизпълнението до 1893. [Stern, M., 1997; Stoilova, L., Iokimov, P.,1999].

ул. Самоковска, ок. 1880 г. ул. Самоковска с Черната джамия. Акварел от Й. Обербауер. («Граф Игнатиев»).

ул. «Орханийска/Московска», ок. 1890 г. ул. «Г.С. Раковски», ок. 1900 г.

Около градското ядро се оформят втори полукръгъл пояс отрегулирани улици и квартали и втори полукръгъл булевард попротежение на Перловската река. [Жeлева-Maртинс, Д., 2004]. Напресечницата на този булевард и Цариградския път се разполагахудожествено оформения Орлов мост (арх. В. Прошек, 1891 г.).Така се утвърждава естетически функцията му на врата на градаот югоизток.

Орлов мост, арх. В. Прошек и др., 1891

Изграждането на Военното училище на изток, отвъдПерловската река в подножието на Слатинския редут, акцентираоста по ул. „Шипка” и предопределя разгръщането на източния

8

сектор във вътрешността на ринга като жилищна зона междуулиците „Регентска/Янко Сакъзов”, „Оборище”, „Шипка” и „ЦарОсвободител” с благоприятно изложение, равен терен и добрапроветривост поради близостта на реката. Първоначално в нея сезаселват фамилии на военни, а след 1900 г. добрите параметрина обитаване привличат по-заможни индустриалци, интелектуалци,представители на чуждестранни дипломатически мисии.Застройката от едно-дву-етажни фамилни къщи свободноразположени в двор-градина постепенно се изнася нарегулационната линия с вход направо откъм уличния тротоар,което спомага за ансамбловото въздействие на уличнитефронтове.

Още през 1895? г. заработва юзината към Княжеския дворец наул. „Орханийска/Московска”, оформена от арх. Й. Миланов в стилмного близък до изящната виенска пластика на Ото Вагнер. От1900 г. градът започва да добива eлектричество от първатаводно-електрическа централа в Панчарево и на 14.01.1901 г.

9

ул.

Орлов мост

Военно училище

Цариградско шосе

ул. Оборище

План от държавния архитект Toдор Maрков, 1892 г.

План от държавния архитект Toдор Maрков, 1892 г.

електрически трамваи прекосяват града. Главен възел натрамвайната мрежа, съсредоточаващ радиалните линии е пл. «Св.Крал» (Св. Неделя).

ул. «Левск»а, ок. 1901 г., днес ул. «Дякон Игнатий» Пл. «Св. Крал», ок. 1901 г.1 линия. Гарата - Граф Игнатиев през пл. „Св. Неделя”; 2 линия. Лъвов (Шарен)мост - Патриарх Евтимий

3 линия. ул. Брегалница - Ветеринарна лечебница; 4 линия. пл. Бански - Орлов мост; 5 линия. пл. Македония - Орлов мост; 6 линия. пл. Света Неделя – Княжево [http :// web . hit . bg / wom 4/ sf _ tram . htm ]

В края на ХIХ век и началото на ХХ век столицата наБългария е вече с оформен център, с улици и сгради, характерниза големите градове в Европа от онова време.

На прага на ХХ в. мрежата от правоъгълни градски квартали вядрото на ринговия булевард е вече оформена с фронтове от дву-до четири-етажни фамилни къщи и обществени сгради, равнени порегулационните линии. През следващото десетилетие главнитеулици в зоната се павират, електрифицират и обслужват отобществен транспорт, а относително обединената им застройкавъв височина вече оформя в ансамбли – пл. „Св. Крал/Св.Неделя”, булевардите „Кн. Ал. Дондуков” и „Окръжен/ФердинандI”, улиците „Търговска”, „Кн. Александър I”, „Левска”,„Цариградска/Цар Освободител”.

10

Кръстовище на бул. „Кн. Ал. Дондуков”, ул. „Търговска” и ул. „Леге”

Балканската народна архитектура, типична за предишнияпериод, е заместена от творби в “нео”-стиловете от академичнообразовани чужденци в редица нови типове обществени сгради ичастни фамилни къщи.

Бившият турски конак превърнат в Княжески дворец от австрийците В. Румпелмайер (1882-83)и Ф. Грюнангер (1893-94).

11

Военен клуб, арх. А. В. Колар, 1895-1898, арх. Ф. Грюнангер и Н. Лазаров – 1898-

Към австрийци, италианци, и швейцарци се присъединяват ибългарите, завърнали се от обучение във висшите архитектурнишколи в Централна и Западна Европа.

Народно събрание, Банка, ул. „Кн. Александър I” Централна пощенск астанция, арх. K. Йованович, 1884-86 арх. M. Пернигони, 1897 ул. «Дякон Игнатий»,

арх. Й. Миланов, 1893

в нео-ренесанс по ул. «Московска» по бул. «Кн. Ал. Дондуков» по ул. «6-ти Септември»

Повечето обществени сгради се проектират в нео-барок от чужди архитекти, като:

Сградата на Българското книжовно дружество Ректората на СУ от френския архитект

12

от швейцарците Х. Майер и Т. Хюнервадел, А./Ж. Бреасон (1906-1912)/ арх. Й. Миланов (1920-34) (1890-93), приютила МВнР, от 1911 г. БАН

Народният театър - от известното виенско бюро “Fellner & Helmer” (1903-07).

Нео-византйската лексика - изразява търсенията наархитектурна идентичност на прага на ХХ в. като естетически ипсихологически най-близка на местната традиция, носъщевременно е паралел на историцизма на „нео”-стиловете вЕвропа от средата на ХІХ в.

Сграда на Духовната акадимиа, Фр. Грюнангер (1904-16)

Амбивалентността на нео-византийската декорация еблагоприятна почва за преход към сецесионовата изразност,каквато срещаме във фасадната декорация на Духовната академия,но най-ярко демонстрирана – в сградата на Синодалната палата сживописна фасадна декорация от цветна майолика, черпещавдъхновение от керамичната украса на средновековните църкви вМесемврия (Несебър).

Синодална палата, арх. П. Момчилов и Й. Миланов, 1904-10 г.http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Sveti_Sinod_Sofia.jpg

http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Building_of_the_Holy_Synod_of_the_Bulgarian_Orthodox_Church.jpg

13

През първото десетилетие на ХХ в. се утвърждава новотопластично и пространствено мислене на стила ‘сецесион’, скоето по-младите архитекти се стремят към специфична хармониямежду местните традиции и модерната естетика на новото време.Първоначално стилът се налага с експресивни форми в жанра нафамилните къщи – предимно в жилищната зона около градината сДокторския паметник и Военото училище в секторите междуулиците „Регентска/Янко Сакъзов”, „Оборище”, „Шипка” и „ЦарОсвободител”.

Къща Функ, 1903 г. Къща Г. Фингов, 1907 г. Къща Ив. Наумов, 1911 арх. Г. Фингов & К. Маричков арх. Г. Фингов арх. Н. Юруков

Успоредно историческото ядро се насища с нови групи отжилищно-търговски сгради, каквито са ансамблите по улиците «П.Алабин», «Л. Леге» и «В. Позитано».

ансамбъл на ул. «Леге»1, 3, 5

14

Постепенно стилистична зрялост се постига в творчеството набългарските архитекти, завърнали се след обучение във висшиучилища в чужбина. В традиционния център и в банково-търговската зона между бул. „Витоша” и улиците „Гурковска” и„Цар Калоян” до Балканските войни (1912-13) изникват различнивидове значими обществени сгради – офиси, банки, осигурителнидружества, хотели.

В този период на икономически подем се провежда поредица отконкурси за важни обществени сгради и се съставя концепция за

15

Хотел „Юнион палас”, ул. „Зеполе” и

Балканска банка, ул. «Левска/Дякон австр. арх. Е.

системно оформление на градския център. Най-важният конкурс –за устройството на площада около храм-паметника “Св. Ал.Невски” (1904), спечелен от арх. Киро Маричков и инж. ЮрданДанчов, дава тласък на ансамбловия подход при градскотопланиране на София с респект към вижданията на Камило Зите. Втехния проект основните сгради на държавната власт сасъсредоточени в два пръстена около храма, но смислов център накомпозицията е Народното събрание с площада пред него. Вторипредставителен форкус е оформен около Градската градина иДвореца, където се предвижда и сграда на Кметството [Данчов, Й.,К. Маричков, 1903-04] .

Проектът на арх. Никола Лазаров от същия конкурс не енаграден, но заслужава внимание, тъй като в него са заложенинякой по-сетнешни градоустройствени решения – разположениетона павилионите на бъдещия Софийски университет е твърде сходнос първопремираното предложение на французина Ж. Бреасон вмеждународния конкурс от 1906-07 г. по което се проектира по-късно сградата на Ректората, а овалната композиция на площадаоколо „Св. Ал. Невски” със зелените партери, е най-близка досъвременното оформление на кръстовището на бул. „ЦарОсвободител” с Окръжния булевард „Фердинанд I” [Aврамов, Ив.,1983, с. 86].

Лазаров също насища околните квартали с монументални обемиза държавните институции. Но именно в неговия проектплощадното пространство на храм-паметника се формира многоясно като композиционно ядро в най-високата част на градскияцентър, свързано по напречната ос с площада пред Народнотосъбрание и съответно с оста на бул. Цар Освободител. Чрез ул.„Орханийска/Московска” се прави връзка с площада околопаметника на Левски – съответно с Окръжния булевард „ФердинандI” (дн. «В. Левски»), а по надлъжната ос - с ул. «Оборище» ипаралелно по ул. „Шипка” - с комплекса на Военното училище иприлежащит е жилищни зони.

16

17

Конкурс за регулиране на площад “Св. Ал. Невски”, арх. К. Маричков и инж. Ю.Данчов, 1904 г.

пл. „Св. Ал. Невски”, ок. 1912 г.

пл. „Св. Ал. Невски”, ок. 1936г.

Конкурс за регулиране на площад “Св. Ал. Невски”, арх. Н. Лазаров, 1904 г.

Скоро след това частични планове за монументален център ипланомерно ситуиране на най-значимите държавни сгради савъзложени на водещите архитекти- администратори – Г. Ненов иT. Tрендафилов (1907-12). [Желева-Мартинс, Д., 2004]

18

Концепция на арх. Трендафил Трендафилов за развитие на централната част на София,1912 г.

Докато Т. Трендафилов подчертава значението на източниярадиален булевард „Кн. Ал. Дондуков” като свързващ централнияплощад около катедралата „Св. Крал” и окръжния булевард, то проектът на Г. Ненов отчита, че поЦариградската улица (бул. „Цар Освободител”) от Княжескиядворец на изток към Орловия мост вече са заели ключови места иобразуват своеобразен ансамбъл важни обществени сгради ирезиденции – на Офицерското събрание (дн. Военен клуб),Сградата на БКД/МВнР (дн. Сграда на БАН), Народното събрание сплощада и паметника на Цар Освободител, вилите на австрийскияконсул Бигелебен (1882-1907) и италианския посланик (ок.1903), на редица видни общественици и политици като Ив. Ев.Гешов (1889), Д. Моллов (?-1910), Д. Яблански (1907), Ген.Николаев (1899), Х. Сърмаджиев (1903-04) и др. С конкурс от1906-1907 г. е планирано и местоположението на Софийскияуниверситет – на пресечницата на бул. „Цар Освободител” сокръжния булевард „Фердинанд I” (дн. бул. „В. Левски”).

Ансамблова застройка на пл. «Кн. Александър I”, ок. 1907-12 г.

Tри международни конкурса за Царски дворец, Съдебна палатаи Народен музей с библиотека срещат идеите за ансамбловадоизграждане на центъра на града на изявени европейски ибългарски архитекти (1912-14 г.). Разположението на първия итретия от тези значими обществени комплекси се предвижда набул. «Цар Освободител» - в Княжеската градина и в градинатасрещу Офицерското събрание, а на Съдебната палата – до пл.

19

«Св. Неделя». Първата световна война осуетява реализацията наимпозантните предложения – градините са запазени и до днес, аСъдебна палата се изгражда през 1930-те г. [Стоилова, Л., 1998,2008].

Войните от 1912-1919 г. прекъсват повечетоградоустройствени и строителни дейности - проектите за по-големи обществени сгради от периода 1911-14 г. се изпълняватедва през 1920-те години.

20

Софийска банка, 1913-1920 Г. Фингов, Д. Ничев,

бул. ЦарОсвободител иРекторат на

Софийскияуниверситет,

3. ТРЕТО БЪЛГАРСКО ЦАРСТВОРазвитие на зоните между двете световни войни

След Първата световна война в София се разразявабезпрецедентен недостиг на жилища вследствие масирана миграцияна селско население и бежанци от бившите български територии.От около 20 000 жители през 1879 г., през 1920 г. населениетона града вече наброява 154 000. Масовото завземане на общинскитерени принуждава Столичната община да ускори жилищнотостроителство чрез разпределение на парцели, кредитиране иорганизиране на кооперативни обединения. [Янулов, Ил., 1928;Пищачев, T., 1926; KИБА, 1965; Стоилова, Л. 2000; Желева-Мартинс, Д.,2004]. Широко се разпространява кооперативният начин настроителство на многоетажни апартаментни и доходни сгради –особено в централната част на града, който завзема наличнитесвободни терени и едноетажна застройка.

Кооперативна апартаментна сграда “Св. София”, Кооперативна апартаментна сграда,арх. Л. Парашкеванов, 1927-29 г. ул. „Г.С. Раковски” и ул. „Московска”

От средата на 1920-те г. насетне кооперативнотостроителство се разгръща по- нашироко и през 1930-те променязначително градския пейзаж с по-уплътнена по-

21

Кооперативна апартаментна сграда, 1926 г.,

Търговски дом, ул. „Алабин” 33, ок. 1925 Ансамбъл по бул. „Витоша”

модерна ансамблова застройка и уедрен мащаб на града – особенопо протежение на централните улици и около площадите.

С икономическата стабилизация израстват множество значимидържавни и частни административни сгради, банки, хотели,театри. Интензивното строителство оформя уличните фронтове съглови акценти на кръстовищата и променя първоначалнопреобладаващия жилищен характер на централната градска част[Иширков, „Населението ...”, 1928, с. 73-74].

Развитието на града се определя със серия от закони. София еразделена на 4 строителни зони – всяка със специфична височинана застрояване, нарастваща от периферията към централната частв рамките на ринга.

22

Хотел “Империал”, арх. K. Маричков, 1920-23

Доходна сграда, ул. „Съборна” 11 и „Цар

Калоян”

Тъй като строителният подем завладява историческия център,особено след средата на 1920-те г., композиционното единствосе контролира от специална, регламентирана със строителнияправилник, комисия към общината. Така проектирането наотделните сгради се превръща в комплексна художествена задачаи елемент от градското планиране. [Stern, M., L. Stoilova, P.Iokimov, 2008]

Застрахователно дружество “Феникс”, Итало-белгийска банка, ул. «Леге»,Г. Фингов, Д. Ничев, Г. Aпостолов, 1925-26. Г. Фингов, Д. Ничев, 1924-30.

23

Народен театър, реконструкция

Българска централнакооперативна банка,

ул. „Ив. Вазов” и „Г.С.Раковски”

Констатациите, въз основа на плана на София от 1924 г., захаотично развитие на града, загуба на ясната улична мрежа икомпактната форма, предизвикват продължителни професионалнидискусии за нуждата от нов общ градоустройствен план, зацелите и критериите на работа. „... В късо време се издигнаха вразлични части на града много 3-4-5- етажни кооперативни сгради с по 10-15-20 жилища с всички сгоди за живеене. ... Градът се много разшири и не щебъде възможно да се благоустрои в скоро време...” [Иширков, с. 73-75]Специална комисия (1931 г.) подготвя юридически условията запланиране (проектозакон, 1932-33), програма за конкурс за ОГП,цветен план (1933) с новоприсъединените територии и съседниселища (площ 57 кв.км, 287 976 жит.), с изявени основнибулеварди и зони с различни условия на застрояване [Желева-Мартинс, Д., 1998; 2000, 2004].

24

Паметник на Иларион Макариополски.

Доходна сграда на Янко Бакърджиев, ул. „Леге” 6

Застраховат. Дружество„Орел”,

ул. „П. Алабин”

В интересуващата ни централна зона «А» няма особениизменения, освен благоустройството на площада около завършенияхрам-паметник «Св. Ал. Невски» - оформят се улични платна,тротоари и тревни площи със залесяване; пред Синодалата палатасе поставя паметник на Иларион Макариополски.

През 1926 г. се взема решение за реставрация на базиликата«Св. София» в първоначалния й вид със средства на държавата.«По такъв начин, както държавата чрез управлението на Народния музей,така и настоятелството на църквата «Св. София» правят всичко възможноза да запазят и в бъдеще този най-важен паметник на столицата, койтоотражава нейната многовековна история и свидетелства най-добре занейното голямо значение в миналото» [Филов, Б., 1928, с. 54].

Базиликата «Св. София», ок. 1890-1926 г.

В стилистичен аспект новата архитектурата зависи отгенерацията, към която принадлежат проектантите - по-възрастните постепенно преминават от сецесионови изразниелементи към лексиката на Ар Деко до 1930 г. Носталгията наинтелектуалците по разбитите национални идеали през войните,фокусирана в движението “родна архитектура” (1919), секанализира в търсения на идентичност чрез традиция – главно вцърковната архитектура. Към края на 1920-те год. вече еразработен - набор от изразни средства, доразвиващипредвоенната нео-византийска стилистика. Консервативно похарактер, това направление, все пак интерпретира новаторскидиалектиката между модерни и традиционни строителни материалии форми.

25

Катедралната църква “Св. Неделя”, Библиотека към СУ «Св. Кл. Охридски»Ив. Васильов, Д. Цолов, 1927-33 г. Ив. Васильов, Д. Цолов, 1930-34 г.

През 1928 г. Ат. Иширков прави следната рекапитулация: „Сега, подир 50 години, София се изцяло промени досежно своята

физиономия. Той е вече голям град, важно кръстопътище на железни линии,модерно планиран, с водопровод, с канализация, електрическо осветление иелектрически трамваи. Наместо ниските малки къщици, от които саостанали сега сгушени в градини само няколко, се издигат големи яки зиданисгради. ..... Около двореца се създаде „Сити”, както в всички големи градове. Итова „Сити” се разширява от ден на ден за сметка на къщите за живеене. ...София има вече своето „корзо” по булеварда Цар Освободител, детонадвечер се движат масово хиляди хора.”

По-младите архитекти споделят модернистичните идеи наархитектурните школи в Централна и Западна Европа, където саучили през втората половина на 1920-те години, и гиинтерпретират със специфичен регионален маниер.

26

Офис сграда, пл. «Св. Неделя», ?арх. M. Захариева и арх. С. Босолов? / ?арх. Панталей Цветков, 1929-30 г. и след 1945 г. http :// www . stara - sofia . com / plsvnedelja . html

Нуждата от бързо икономично жилищно строителство иземетресението от 1928 г. са наложили промяна на стилистичнатапарадигма в архитектурата – постепенно се въвеждат по-сложнафункционална програма, модерните идеи за рационално типизиранопроектиране на сгради за масова употреба (апартаментни,училища, болници, други обществени и промишлени съоръжения),прилагат се съвременни строителни технологии и материали(стоманобетонови скелетни конструкции, технически новости –асансьори, подвижни платформи, големи плъзгащи се врати,витрини и оберлихти, сенници и др.). За краткия период до краяна 1930-те г. архитектите се преориентират към рационалнопроектирани гъвкави многофункционални пространства, равнинедекорирани фасади и категорично изрязани обеми.

27

Истинска художествена сполука се постига в т. нар.комплексни/ многофункционални сгради. Такъв е комплексът„Славянска беседа” по проект на арх. Ас. Михайловски, кактои Хотелът, и концертната зала „България" с 1250 зрителскиместа.

Типичните модерни композициони похвати са хоризонталнилентовидни прозорци, плоски покриви-тераси, липсващи ъгловиконструктивни елементи по фасадите; отсъствие на всякаквапластична декорация.

С настъплението на националистичните идеи, успоредно сутвърждаване на егалитарните тенденции в Европа след 1933 г. иавторитарния режим в България след преврата 1934 г., сезасилва стремежът към национална идентификация чрезархитектура.

Постепенното синхронизиране на стилистичното развитие вархитектурата и градоустройството, доминирано от държавата

28

Хотел “Славянска беседа”,арх. A. Mихайловски,1933-35 г.

Хотел “България”, 1934-39 г.Арх. С. Белковски & И. Данчов,

Кооперативна апартаментнасграда, Х. Берберов, 1939 г.

Италианска застрахователна компания “Generali’,арх. A. Mихайловски, 1938-40 г.

Ив. Васильов, Д. Цолов, бул. «Цар Освободител» 12

веднага повлиява композиционните принципи. През вторатаполовина на 1930-те год. се наблюдават по-изчистени и по-мощнинео-класически форми, почти симетрични фасадни композиции –особено при важни обществени сгради като БНБ (арх. Ив.Васильов и Д. Цолов), Министерство на войната (арх. Д. Цолов икол.), Министерство на правосъдието (арх. П. Загорски).

БНБ, 1934-39 Министерство на войната Телефонна палата, 1943-52Яр. Ив. Васильов, Д. Цолов арх. Д. Цолов и кол., 1936-39 арх. С. Белковски, Н.

Казмуков

През 1935 г. Столичната община поръчва общ градоустройственплан на Голяма София на А. Мусман - професор в Дрезденскатаполитехника. Сред подготвителните материали е и разработкатана арх. Любен Тонев – ръководител на Дирекцията поградоустройство към Столичната община, която показваструктурата на традиционно сложилата се централна част, къдетотриъгълният квартал на търговския пасаж „Св. Никола” примирявавзаимоотношенията между площадите около Баня башъ джамия, прикатедралата „Св. Неделя” и „Александър I” – на запад отКняжеския/Царския дворец, както и неговата връзка с пл. „Св.Ал. Невски”.

29

Изработеният план на СГО под ръководството на проф. Мусманот колектив български градостроители е представен през ноември1937 г. и одобрен със закон на 12.04.1938 г. Негова основнацел е превръщането на София в модерен и социално добреурбанизиран град с втори градски ринг и хигиенна жилищназастройка, организирана

Проф. А. Mусман и кол., 1938 г. Б. Денев, пл. „Св. Ал. Невски”

Според плана на А. Мусман [Митева, Ж., 2010]

30

План Tонев, 1936 г. [архив на ОП КИН – ОКИ „Музей за история на София”]

1. Площад на Централните минерални бани ; 2. Площад около православната катедрала ‘Св. Неделя’;

2

1

3

4

съгласно принципите на градовете-градини, със ‘зелениклинове’, проникващи от периферията към центъра на града и попротежение на основните булеварди. Специално внимание сеотделя на градацията на площадите в центъра по оста „изток-запад”. С първостепенна роля са пространството около „Св. Ал.Невски” и връзките му с пл. „Народно събрание”, „Александър I”и пл. „Св. Неделя”, като се запазва пасажът „Св. Никола”.

Тогава се дооформя и рамката на пл. „Св. Ал. Невски” отизток с изложбен павилион на Държавното рисувално училище,заемащ цялата периферия на парцела на запад (арх. В. Ангелова-Винарова, зав. 1937 г., разрушен при бомбардировките 1944 г.).

31

1. Площад на Централните минерални бани ; 2. Площад около православната катедрала ‘Св. Неделя’;

пл. „Св. Ал. Невски”, ок. 1936 г. Изложбен павилион на ДРУ пл. „Св. Ал. Невски”,виждат се основите на изложбения павилион арх. В. Ангелова-Винарова, 1937 г.

Наред с изброените акценти, независимо от възприетатаконцепция за ‘град-градина”, в интересуващата ни зона „А”, м.Център планът възприема вече наложилото се уплътняване назастройката с 4-6 етажни апартаментни сгради (кооперации),застроени по регулационните линии и налагащи силует с повишенаетажност и уедрен мащаб на основните улици и площади.

Силует по бул. „Кн. Ал. Дондуков”, Силует по бул. „Цар Освободител”,края на 1930-те г. края на 1930-те г.

32

Силует по бул. „Цар Освободител” Силует по бул. „Васил Левски”

Голямата заслуга на Плана ‘Мусман’ е в точно уловения „кодна града” - намиране на градоустройствена концепция, която еорганично свързана с топогенезиса на София и генетичнозаложените закономерности за развитие в радиално-кръговата йструктура [Желева-Мартинс, Д. 2004].

4. ПЕРИОД НА СОЦИАЛИЗЪМРазвитие на зоните след Втората световна война до края на 1980-те години

Разрушенията в центъра на София при бомбардировките насъюзническите въздушни сили (1943-1944) съсипват над 12568сгради и осуетяват пълното осъществяване на Плана Мусман.

Повечето обществени сгради в м. Център са засегнати – назастрахователните компании «Балкан», «Български Феникс»,«Витоша-Родина», хотелите «Елит палас», «Юнион палас»; наконцертната зала «България» с големия стационарен орган,Министерство на войната, Народния театър, Народното събрание,«Юнион» клуб; фамилните резиденции на Ив. Евстр. Гешов и Ст.

33

Моллов на бул. «Цар Освободител», Базиликата «Св. София»,храм-паметника «Св. Ал. Невски», Синодалната палата,Художествения павилион на Държавното рисувално училище,Държавната печатница, много апартаментни сгради. Куполите наредица сгради са отнесени – на Духовната академия, на хотел«Империал», на фамилната къща В. Моллов на пл. «Народносъбрание» и т.н.

Частични реконструкции се провеждат до края на 1940-те

години. Утвърдени преди войната архитекти сътрудничат наДирекцията за възстановяване на София и възраждат образа награда чрез преизграждане на разрушените сгради, доизгражданевъв височина или ново строителство на празните парцели. Tакасилуетите на централни улици и площади от времето предивойната се обединяват допълнително.

Планът на Л. Тонев, спечелил градоустройствен конкурс заОГП 1945 г., предлага система от вторични градски центрове иверига от ансамбли, разгръщане на нов силно удължен главенградски площад “9 Септември” на мястото на бившия Царскидворец и южната му градина; залага първата сграда от “съветскитип” за Партиен дом на мястото на пасажа „Св. Никола” и

34

План Тонев, 1945 г.1. пл. ‘9 Септември’; 2. православна катедрала ‘Св. Неделя’;

3. площад на Централните минерални бани;

4. пл. ‘Възраждане’;

запазва връзките с традиционните площади при банята икатедралата „Св. Неделя”.

С приемането на нова конституция (декември 1947 г.),обявяването на България за социалистическа Народна република иустановяването на еднопартийна система на държавно управлениедоминирана от БКП, започва национализация на едратасобственост върху банки, индустриални предприятия и градскиимоти. Това е начало на нов етап в градоустройственоторазвитие. Планът за по-нататъшна “победа на социалистическатареволюция” (Г. Димитров, 1948) чрез ново социално конструиранеинициира забрана на частната проектантска практика. Създава седържавна проектантска организация за градоустройство ирегулация (ПРОГРЕ), чиято дейност се ръководи отправителството при силно влияние на градоустройството в СССР.Преобладаващата държавна собственост благоприятствастроителството върху обширни градски зони, особено в центърана града.

Макар че през 1948 г. колектив с ръководител арх. П. Златевпечели конкурса за Партиен дом, акцентът върху тазиидеологически важна сграда е изместен от спешното проектиранеи строителство само за няколко дни на мавзолей след смъртта наГеорги Димитров (2.07.1949 г. в Москва), с който се реализираи новия пл. “9 Септември”. За да се подсили идеологическата мунатовареност, Maвзолеят е в контрапункт на бившия Царскидворец, при това в различна ортогонална мрежа спрямо бившияглавен обществен площад “Александър І”.

Трасиране на пл. „9-ти Септември”, 1948 г.

35

Мавзолеят, арх. Г. Овчаров и Р. Рибаров, 1949 г.пл. “9 Септември” и връзката с бившия пл. “Александър I”Спечелилият следващия конкурс за главен градски център

колектив, ръководен от арх. Д. Митов (1949) ситуира бъдещияПартиен дом на пресечницата на двата главни радиални булевардаот изток – “Дондуков” и “Руски / Цар Освободител”; удължаваплощада пред него и го свързва с пл. “Св. Неделя”.

36

Строеж на Партиен дом на БКП, арх. Пецо Златев и кол.,

Съгласно Декрета на МС от 20.11.1951 за разработване на новобществен център, планът на Л. Тонев от 1952 г. разполагаважните държавни сгради около трапецовиден площад – „Ларго”стъпвайки отчасти върху историческия градски център иостанките от пл. „Александър I” като система от площади ибулеварди, доминирана от пл. “9 Септември” и отчитащановостроящите се Мавзолей и Партиен дом на ЦК на БКП.

пл. “9 Септември” и връзката с бившия пл. “Александър I” пл. «9 Септемсри» с авзолея на Г. Димитриов,

арх. Г. Овчаров, Р. Рибаров, 1949 г. (разрушен 1999 г.)

С промяната на парадигмата, водеща роля играе директивата“национални по форма и социалистически по съдържание” сгради иобраз на града. Професионалистите, които не следват тазиформула се заклеймяват и елиминират от проектантския процес.

Работните проекти за отделни части на ансамбъла около пл.“Ларгото” са изработени в прериода 1951-54 от специалноформирани колективи след конкурси и са ръководени от известниархитекти, утвърдили имената си преди Втората световна война.Въпреки различните автори и твърде разнородното съдържание,

37

1952

Плана на Л. Тонев, 1952 г.1. Maвзолей; 2. Партиен дом на БКП; 3. Mинистерство на тежката индустрия; 4. ЦУМ; 5. Mинистерство на електрификацията; 6. Луксозен хотел; 7. Министерски съвет; 8. Oпера; 9. БНБ; 10. Дом на съветите; 11. пл. “Ленин” – липсва катедралата “Св. Неделя”; 12. Централни

1958

ансамбълът е с относително обединен силует, хомогенен образ ивисоко строително качество. Доминиращата сграда от съветскитип на Партийния дом демонстрира ясно водещата роля накомунистическата идеология за Правителството и обикновениячовек.

Успех бележи вписването на комплекса на ротондата „Св. ВмчкГеорги” и античния балнеум в двора на сградата на Гранд-хотел„Балкан” (арх. Д. Цолов, дн. „Шератон”) и Министерство наелектрификацията (арх. Ив. Данчов и кол., дн. Президентство).Безспорно професионално постижение е комплексът наМинистерство на тежката индустрия (арх. К. Николов, дн.Министерски съвет) [Цапенко, М. И кол. 1970].

Двора на Гранд-хотел „Балкан-Шератон” Интериор на сградата на Министерски съвет

Социалистическият революционен патос е постигнат сгероизиран свръхмащаб и монументалност, вследствие на смазващамасивност, по-едри пропорции и здрави, скъпи строителниматериали [Иванчев, Ив. 1981].

38

пл. Ларго пл. „Св. Неделя” с Гранд-хотел „Балкан-Шератон”, 1951-57

Идеологическата задача да се конструира нов художественобраз на социалистическия реализъм е насочена срещу доктринатаи стила на Модернизма, представени за декадентски. Впротивовес се възприема мощната изразност на нео-Ренесанса с нюансина традиционната архитектура, постигнати чрез буквално цитиранена елементи от местната възрожденска жилищна и църковнаархитектура на ХІХ в. в изолирани обекти, уплътняващисъществуващата застройка – най-вече по бул. «Кн. Ал.Дондуков», в комплекса на Народната опера и Дом-паметник наАл. Стамболийски (арх. Л. Парашкеванов и кол, 1947-54)[Bliznakov, M., 2004, Stoilova, L. 2008].

Сграда на Президентството, 1951-57 Народна опера и Дом на Ал. Стамболийски,

арх. Л. Парашкеванов и кол., 1947-54

39

Със смъртта на Йосиф Сталин (1878-1953) политическатаситуация се променя радикално само за няколко години. Култъткъм политическите водачи е жестоко разкритикуван и последванот разведряване на социалната атмосфера. Десетгодишният юбилейна “социалистическата революция” бележи края на вторияследвоенен етап в градоустройственото развитие. Трайнитесоциални промени са затвърдили т.нар. “социалистически начинна живот”. Публикуват се изобилстващи от идеологически патосдълги обзори на успешното планово икономическо развитие нанародната власт.

Повечето революционни идеи за строителство около обширнинови площади и допълнително масирано разрушение на важниисторически сгради около бившия пл. “Александър І” саизоставени. Отложени са плановете за строеж на сгpади наМинистерски съвет, Опера и Кметство на мястото на бившияЦарски дворец и катедралата “Св. Неделя”. Идеите да серазрасне основната обществена ос по посока на пл. “Св. Ал.Невски” също не се реализират.

Разликата между градоустрйственото развитие преди и следВтората световна война, е идеологическа и в известен смисълстилистична. Но има и сходства - и двете политически системипреувеличават ролята на Държавата; композиционните принципи,–симетрия, масивност, свръхмащаб, прави и широкиградоустройствени оси, прегазващи съществуващата градска тъкан– изразяват по сходен начин мощта на Държавата. Въпреки това,здравият разум и обстоятелствата надделяват така, че нитопреди, нито след войната ултра-радикалните идеи не сереализират докрай – в полза на съхраняване на части отисторическата застройка.

40

Апартаментна сграда по бул. «Кн. Ал. Дондуков» и ул. «Бачо Киро»

Министерство на социалните грижи,

ул. «Триадица» като част от Апартаментна сграда по бул. «Кн. Ал.Дондуков»И ул. „Веслец”,

Политическото разведряване след 1956 г. повлияваразработката на новия общ градоустройствен план (арх. Л. Нейков,1961 с допълнения от арх. В. Сиромахов и арх. Ст. Стайнов, 1976). Тойпредвижда чисто зониране и пръстен от модерни жилищникомплекси в югоизточна и западна посока за нарастващия брой отпочти 800 000 жители, но не засяга забележимо централнатаградска част [Цапенко, M., 1970].

[Цапенко, M., 1970]

Същите политически промени предизвикват след 1956 г. бързпреход към лексиката на следвоенния модернизъм, който определяоблика на столицата чак до края на 1980-те г. Главна задача запо-нататъшното социалистическо строителство е оформянето наградския център. Конкурс за пространственото му изграждане(1962-63) среща идеите на 29 архитектурни колектива (19 отчужбина и 10 от България) и начертава основните насоки набъдещия окончателен план за неговата реконструкция. Предлагасе масирано озеленяване на ринговия булевард, разширяване навръзките с комплексната жилищна застройка в периферията[Цапенко, М. 1970].

41

На следваща фаза се възлагат варианти на колективи,ръководени от архитектите Любен Нейков, Васил Вълчанов(„Софпроект"), и Калин Бояджиев („Главпроект"). И тритепроекта предвиждат преустройство главно в северната и западначаст, и запазват сградите с историческа и архитектурнаценност. Развива се мрежа от нови търговски и административниобекти, кинотеатри и изложбени зали, комбинати за битовообслужване, обществени подлези и надлези, паркинги, гаражи иавтосервизи, свързани с жилищните комплекси и граничнитезелени площи. Предвижда се разработка на генерален план покомуникация и транспорт - залага се цялостно изменение насъществуващата трамвайна мрежа като основно транспортнообслужване, допълнено с автобусни линии; частично сереконструира пл. „Ленин" („Св. Неделя”), измества се началнатаспирка на трамвай № 5 зад Съдебната палата и се проектиратпешеходни подлези – при Ларгото и Халите. Ограничава седвижението на МПС по отделни разширени и преустроени улици;замислят се подземни трамвайни линии, които да се превърнатпоетапно в скоростни трамвайни или метро- трасета.Обобщаването на идеите от трите варианта е възложено на арх.Неделчо Паскалев през октомври 1964 г. [Балкантурист 1968]

С преодоляването на идеологическата стагнация след 1956 г.архитектурното творчество се либерализира и завръща в лонотона следвоенния модернизъм. В разглежданата централна зона „А”се допуска издигане на отделни по-масирано остъклени растернисгради с обществено предназначение като Битовия комбинат набул. „Кн. Ал. Дондуков”, Дома на българските композитори (арх.М. Пиндев, 1960-62), хотел „Рила” (арх. Г. Стоилов, 1963), 18-етажното здание на Министерство на транспорта (арх. Л.Попдонев и кол., 1967), бившите хотел „Сердика”, пл. „ПаметникВ. Левски”/бул. „Я. Сакъзов” (Л. Пиндева, ~1970) и хотел„София” (арх. Ал. Баров, 1968-69, дн. „Радисън” хотел),комплекса на Министерство на леката промишленост на ул.„Аксаков” (арх. В. Вълчанов, 1968?), Управлението наНационалния статистически институт на ул. „П. Волов” (арх. Т.Господинов, ~1970), изложбената сграда на ул. „Шипка” 6 (арх.Г. Стоилов, ?197?) [Балкантурист 1968; Бояджиев, К. 2000].

42

Именно в този етап се правят първите опити разкрити при

строителството на нови сгради археологически субструктури дабъдат не само проучени, но консервирани и експонирани. Такъв еслучаят с триъгълната северна кула от крепостната стена наСердика, вградена успешно в сутерена на магазин София (ъгълана бул. „Г. Димитров/Кн. Мария Луиза” и ул. „Елзарх Йосиф”) идвореца(?) на Константин Велики в сутерена на сградата наКореком зад хотел „Рила”. На ул. „Цар Калоян”, вновоизградения сграден комплекс е запазена и вписанацърквицата „Св. Николай Мирликийски”, изградена върху останкиот ХIII в. на старата църква – част от дворцовия комплекс наСевастократор Калоян.

5. ПО ПЪТЯ НА ДЕМОКРАТИЗАЦИЯРазвитие на зоните след 1989 година

Обществено-политическите промени в България след 1989 г.след падането на Берлинската стена, предизвикват, наред сочакванията за демократизация и отваряне към Европа и света,

43

Хотел „Рила”, ул. „В. Позитано”, „Цар Калоян” 6,

Арх. Г. Стоилов, 1963 г.

Хотел „Сердика”, пл. „Паметник на В.Левски”,

Сграда наБулгарплодекспорт/Булгарконсерв,ул. „Съборна” и „Леге”,

Комитета по машиностроене,КНТПВО,

Битов комбинат, бул. „Кн. Ал.Дондуков”, ~1965

негативи за културното наследство. Икономическите ограничениясвеждат до минимум държавните субсидии за наследството, скоето предопределят бързата му физическа деградация порадилипса на поддръжка. Настъпилият политически негативизъмнеглижира всякакви духовни ценности, архитектурни символи иинтерес към наследството. Културния пласт от периода насоциализма, който няма все още юридическа защита, е отреченнапълно и започва неговото заличаване (погроми над паметницина монументалното и декоративното изкуство, взривяване намавзолея на Г. Димитров).

Либерализацията на пазарната икономика води до интензивниинвестиционни инициативи за ново строителство на апартаменти иофиси на свободни терени или на местата на необитаеми сградислед изменения на действащия градоустройствен план чрезчастични застроителни и регулационни планове (ЧЗРП).Разнообразните несъгласувани инвестиционни интереси, които сенасочват към исторически сгради, водят до разнокалибреназастроителна практика в центъра, нарушения на единството насъществуващите ансамбли в историческото ядро, които са дял отпаметта на града [Бояджиев, К., 2000].

Наблюдават се опити за адаптиране на единични културниценности към актуални функции и съответната им социализация.Макар творческите задачи да са реализирани с различна степенна успех, в разглежданата територия могат да се споменатследните примери на съчетание на структури на културниценности с ново строителство:

1. Старата Софийска община, по-късно градска библиотека на ул. „Ген.Гурко” и „В. Левски/Дякон Игнатий” (арх. Х. Майер, ок. 1895 г.; НКЦ отнационално значение) – в гранд хотел „София” (1992-2004);

2. Къщата на проф. Ив. Георгов на ул. „Шипка” и „Д. Полянив/Ев.Георгиев/Кракра” (арх. А. В. Колар, 1890 и арх. К. Хайнрих, 1909 г.;НКЦ от местно значение) – в хотел „Кристал палас” (арх. П. Мирянов икол., 2000 г.);

3. Къщата на Горгас, ул. ‘Оборище” 10 (арх. Г. Фингов и К. Маричков, 1909г.; НКЦ от местно значение) – в апартаментен хотел и художественагалерия (арх. К. Пеев и кол, 2005-07 г.).

44

1. 2. 3.

4. Индустриалният комплекс на Фабрика „Прошеково пиво”, ул. „Сан Стефано”и „Шейново” (НКЦ за сведение) – в комплекс от кинозала, мол,апартаментни сгради и музей на пивото (арх. С. Добрев, Ил. Николов,2006-13);

5. Къща на Н. Мушанов, ул. “Московска” 47, (арх. С. Белковски, 1920-25;НКЦ от местно значение) – в офис сграда (А.Д.А. ООД, 2005-10).

4. 5.

6. 6. Част от Римския театър и късноантичен амфитеатър (НКЦ от национално

значение) – е експонирана в сутерена на Хотел „Арена ди Сердика”.

45

Нуждата от единство в планирането на града налагаразработката на нов общ устройствен план на града от колективот близо 400 специалисти през периода 1998-2003, приет от НС вкрая на 2006 г., заедно със Закон за устройство и застрояванена Столична община. След преработка ОУП на София е приетокончателно в края на 2009 г.

Между основните структурни принципи е опазването иреновирането на компактния исторически град в традиционните муграници [T. Кръстев и кол., 2009; Върбанова, В., 2004; Диков, П. 2010].Основен акцент в него е юридическата защита на ИАР „Сердика-Средец” и охранителните му зони, от които I и II са включени втериторията на тук разглежданите части ‘А’–север, и ‘А’–юг, м.Център, СО. Урбанистичната стратегия, която лансира, разглеждакултурното наследство и интегрирания градски пейзаж катоединна система от равнопоставени времеви и териториалнисъставки - обект на единно управление, „във връзка с националната,регионалната и европейската мрежи от културни пътища и ценности”.[T. Кръстев, 2010].

Излагат се съвременните принципи на териториална защита -на интегрираната консервация в градския пейзаж, с което сепревръщат в инструменти на устойчивото социално-икономическоразвитие на града. Характерен пример в този смисъл е под-режимът Ткин-1, прилаган при територии на групови НКЦ итехните охранителни зони, където се защитава автентичността наконтекста и духа на традиционните софийски квартали, които неса резерват. [T. Кръстев, 2010].

Предлага се тясна връзка на различните видове културнонаследство с функционалните системи труд, обитаване, отдих икомуникация, с оглед ревитализацията на изоставени части ивъзможностите за осъвремененото им използване. Акцентира севърху възможното им включване в различни тематични маршрути снационално и европейско значение за привличане на средства ипублика [T. Кръстев, 2010; Георгиева, Д. 2010].

Според авторите на част КИН в ОУП стратегията за цялотоархеологическо културно наследство следва да бъде разглежданакато система, подлежаща на дефрагментиране – т.е. да сенамерят начини и съвременни средства за нейното експониране вцялост чрез свързана система от подземни и надземнипространства. [T. Кръстев, 2010].

46

Друг акцент се ориентира към т.нар. историческа ос на изтокот центъра по бул. „Цар Освободител” до Орлов мост съсзапазена прилежаща застройка от края на XIX в. до средата наXX в. Високата стойност на тази групова културна ценност сесъстои в съчетаването на едни от най-представителните застолицата обществени и жилищни сгради, и исторически градини,създадени през различни периоди от следосвобожденскоторазвитие и съответно – в различни стилове, с разнообразнивлияния и авторски почерци. По този начин отново се акцентиравърху източния сегмент от историческото ядро на София,обхващащ и интересуващите ни зони ‘А’–север, и ‘А’–юг.Допълнителен аргумент в тази посока е и междувременновъведената в експлоатация първа линия на Софийския метрополтенпо диаметъра „изток-запад”, маркирайки със спирките си въввътрешността на ринга трасето на историческата ос по бул. „ЦарОсвободител”.

След окончателното приемане на Общия устройствен план наСофия през 2006 г., Столичният общински съвет гласува зонатаот централната градска част, покриваща ИАР „Сердика-Средец” инеговите I и II охранителни зони като ареал за номинация вЛистата на световното наследство (World Heritage List) наUNESCO. Тя е отразена в преработения и приет окончателно през2009 г. ОУП на София [Т. Kръстев 2010]. Началните стъпки поподготовката за това включване имат превантивна роля закултурното наследство, предвид актуални промени в градскияцентър, настъпили при ново строителство и поредицаинвестиционни намерения, предявени с проектни проучвания.

47

ОУП на София Устройствена концепция за опазване и развитие на системата КИН на ЦГЧ

Интензивното строителство на втория метродиаметърблагоприятства масирано разкриване на археологическизабележителности с висока културна значимост (2010-12 г.),благодарение на финансирането от ЕС по линия на структурнитефондове и лансираната през 2010 г. кандидатура на Столичнатаобщина за номинация на София за културна столица на Европапрез 2019 г. Тази инициатива, изискваща интензивна подготовка,е важен фактор – както за активно привличане на местнотонаселение, така и за консервационно-реставрационни дейности,адаптиране и експониране на недвижимото културно наследствокато среда за изява и включване на разнообразни творческиинициативи и форми на неосезаемото културно наследство. Всичкотова отчита потенциала на недвижимото културно наследствокато съществен фактор за устойчивото развитие на града иповишава значително неговото социално, културно и дориполитическо значение.

Пакетът от предвижданите стратегически дейности заустойчивото развитие на София в рамките на програмата „Европа2020” също ще повлияе благоприятно състоянието и перспективитена културното наследство, като подготовката за номинация наЦГЧ на София в Листата на световното наследство (WHL) ще бъде

48

естествено продължение на цикъла „София - Културна столица наЕвропа’2019”.

49

Анализ на ценностните характеристики на наличнитеНКЦ в зоните. Допустимост на намесите.

Юридическият статут на единичните и груповите недвижимикултурни ценности (НКЦ) защитава елементите в тях – отделнисгради или ансамбли, от посегателства и накърняване насъхранената им цялост и автентичност. В случай на унищожаванена недвижима културна ценност поради неизпълнение назадълженията им по ЗКН, чл. Чл. 71.(2) предвиждасобствениците, концесионерите и ползвателите на недвижиматакултурна ценност „да я възстановят в същия вид - с оригиналнитеобемно-пространствени параметри и архитектурни и художественихарактеристики”. [ЗКН в сила от 10.04.2009 г., Обн. ДВ. бр.19 от 13 Март2009г., изм. и доп. ДВ. бр.82 от 26 Октомври 2012г., изм. ДВ. бр.15 от 15Февруари 2013г.].

Направеният исторически преглед на развитието наинтересуващите ни зони ‘А’-север и ‘А’-юг акцентира предимновърху ценността на индивидуалните архитектурно-строителни,исторически и художествени НКЦ, изброени в подробностисъгласно регистрите на НИНКН и параметрите им по ОУП на Софияв Прил. I.-2. и Прил. I.-3. и илюстрирани в схемите на Прил.II.-2. и Прил. II.-3.

За пълнота на изложението е необходимо да се анализират игруповите недвижими културни ценности – като съчетание наиндивидуални НКЦ и в тяхната цялост и единство.

Съгласно „Ансамбловото зониране на стари градски части наСофия” по актуализация и категоризация на групови ПК/КЦ вСофия, приети от Архитектурната комисия на експертния съвет наНИПК на 24.06.1986 г., териториите на двете зони ‘А’-север и‘А’-юг се ситуират както следва:

Територията на м. Център – Зона ‘А’-север, попада в обхватана груповата НКЦ Зона на исторически развилия се обществен градскицентър, в неговата II част - Административен и културен център.

Територията на м. Център – Зона ‘А’-юг, е в обхвата наследните групови НКЦ:

1. Зона на исторически развилия се обществен градски център (А-1), като включва фрагменти от неговите три части: I. Tрадиционен център;II. Административен и културен център;

50

III. Банков и търговски център;2. Жилищна зона „Докторски паметник” (Ж-1).

1. Зона на исторически развилия се обществен градски център. Както показва името й, тази зона с най-висока общественафункция е наситена с исторически (политически и културни)събития. Това е среда с най-висока художествена стойност – внея са концентрирани уникални творби на видни български ичуждестранни архитекти предимно от периода на ТретотоБългарско Царство.

I част: Традиционен център Разработката обхваща част от територията на АИР „Сердика-

Средец” и Зоната на традиционния център като следватрадиционното формообразуване на историческото ядро на града.

Основна и характерна групова недвижима културна ценност суникални по своята архитектура и съчетание елементи еансамбълът около пл. „Ленин/Св. Неделя”. Той включваСофийската православна катедрала „Св. Неделя”, издигната върхуосновите на разрушената при бомбен атентат през 1925 г. „Св.Крал”), няколко средновековни черкви по ул. „Цар Калоян” -Ротондата „Св. Вмчк Георги” (IV-VI в.), „Св. НиколаМирликийски/ Чудотворец” и „Св. Параскева/Св. Петка Стара”, закоито се предполага, че са били част от дворцовия комплекс наСевастократор Калоян (XIII в.), и комплекса на СофийскатаМитрополия (арх. П. Цветков, ок. 1930); Богословския факултеткъм СУ „Св. Кл. Охридски” с Църковно-исторически музей(Духовна академия, арх. Ф. Грюнангер, 1904-16), предвоеннатамодерна застройка от апартаментни и офис сгради по перифериятана площада, Гранд-хотел „Балкан-Шератон” (арх. Д. Цолов икол., 1951-57). В контактната зона, макар и извън обхвата наразработката, е разположена и друга НКЦ от национално значение- Съдебната палата.

ансамбълът около пл. „Ленин/Св. Неделя

51

Високата културна стойност на повечето от изброенитеелементи в тази групова НКЦ, както и богатата историческастратификация определят нейното важно значение.

Сведенията за наличен голям археологически потенциал отантичния период в района на пл. „Св. Неделя” и заявените от СОпрез 2013 г. международен архитектурен конкурс и намерения заевентуално продължаване на археологическите разкопки в тазипосока, увеличават шансовете за обогатяване на интеграла откултурни ценности в историческа дълбочина и за интригуващиархитектурни решения.

II част: Административен и културен център В тази част е съсредоточена (с малки изключения) цялата

политическа (административна) и духовна (културна) дейност настолицата. Повечето обществени сгради от миналото сапревърнати през периода на социализма в сгради на министерстваили главни ведомства.

Зоната представлява система от архитектурни ансамбли суникални обществени сгради, преливащи един в друг, а именно:

Ансамбълът по историческото направление бул. „Руски/ЦарОсвободител” от пл. „9-ти септември/Александър I” до Орловмост, вкл. пл. „Народно събрание” обхваща бившия Княжескидворец (Национална художествена галерия), комплекса на гранд-хотел „България” – местен образец за стила на междувоенниямодернизъм; сградите на Чиновническото застрахователнодружество (ДЗИ Банк), БАН, Военния клуб, Народното събрание,СУ „Св. Кл. Охридски”, сгради на чуждестранни дипломатическимисии. Атмосферата на този ансамбъл е наситена с повратниисторически събития, оцветяващи допълнително нейния богаткултурен спектър.

Ансамбъл по историческото направление бул. „Руски/Цар Освободител”

52

Ансамбълът на Градската градина включва застройката по ул.„В. Левски/Дякон Игнатий”, част от ул. „Аксаков”, и площадаоколо Народния театър. Той споява в уникална амалгамабезспорните с европейския си мащаб архитектурни дотойнства иразличните исторически времена на стария хотел и сладкарница„България”, някога собственост на заможния полковник Кесяков(арх. А.В. Колар, 1881-85), Концертната зала „България”(творба на именитите модернисти С. Белковки и Ив. Данчов,1934-37), импозантното по своята историчност Министерство наотбраната (арх. А.В. Колар,

Ансамбъл около Народния театър по ул. „Славянска” и „Г. Бенковски”

Ансамбъл около Градската градина по ул. „В. Левски / Дякон Игнатий” и „Ген. Гурко”

1885-1900; арх. Д. Цолов и кол., 1935-39), Народния театър„Ив. Вазов” (дело на легендарния в театралното строителствотандем от Виена „Ф. Фелнер & Х. Хелмер”, 1904-07 и на майсторана късния сецесион в Мюнхен М. Дюлфер, 1925-28). Тук е и

53

амбициозното в своята богата пластика 5-етажно „пале” смансарда и кула на Барон Гендович (арх. Н. Лазаров, 1911), обградено от модернатасграда на Съюза на композиторите (арх. М. Пинев, 196?) икомплекса на Министерство на транспорта, съчетаващ виенскатапластична прелест на бившата Балканската банка и стъклено-алуминиевия вертикален акцент на арх. Л. Попдонев (изграденапри министерското управление на Пенчо Кубадински, 1962-66).Хладният растерен модернизъм на „Кубадиновата кула” (както еизвестна в градския фолклор) дава основание за насрещнатасходна стилистична реплика на гранд-хотел „София” (1994-2006)в югоизточния ъгъл на Градската градина в противовес напотопения сред зеленината семпъл разпластен обем на Софийскатаградска художествена галерия (реконструкция на бившето Градскоказино от арх. Н. Казмуков, 1957?).

Ансамбълът по ул. „Г.С. Раковски”, макар че е изграден впо-късен етап, е с високи градоустройствени и архитектурнидостойнства. Той е своеобразно духовно средоточие нахудожествен, музикален и театрален живот с особена творческасила е поредицата от театри и художествени галерии с по-съвременни атмосфера и характер на застройката по ул. „Г.С.Раковски”.

54

Ансамбълът по ул. „Г.С. Раковски”

От особен интерес е ансамбълът по ул. „Московска” съсзадънката на изток – Паметника на Васил Левски. В източната сичаст тази зона е с предимно жилищни функции в миналото и днес,формирана от богати фамилни къщи от началото на ХХ век набанкери, индустриални и политически дейци. Поради малкататеритория и местоположение тази зона е приобщена къмобществения център. След войната повечето къщи са адаптираниза обществени функции. Тук се извисява и бившето Интендантствокъм Царския дворец (арх. Ив. Васильов, 1933-35 г., разширенаслед войната, дн. администрация на Столичната община). Заеднос две апартаментни кооперации, тази сграда оформя по-строг 6-етажен северен фронт на квартала между улиците „11-ти Август”и „Париж”.

Специално внимание за опазване и поддържане на специфичнатаатмосфера следва да се отделя на сградите в западната част наул. „Московска” и по ул. „Врабча” – независимо от тяхната„немонументалност” поради ниска етажност, относително малкиабсолютни размери, крехка устойчивост и изолирано разположение- заради уникалното въздействие и времева принадлежност къмпървите десетилетия след Освобождението, като архитектурниобразци, чийто относителен дял в културното наследство наСофия е достигнал критичния минимум. Препоръчително е те да сезапазят в автентичния им вид като се намерят механизми зареновиране и реконструкция на онези, които са в лошо

55

естетическо/конструктивно състояние чрез механизмите напублично-частното партньорство.

Ансамбъл по ул. „Московска”

Ансамбъл по ул. „Врабча”

Фамилна къща на Рачо Димчов (ул. „Дунав” 5а, арх. Н.Лазаров, ~1914 – с обширен двор, национализирана и използванакато детска градина), понастоящем е в недобро физическосъстояние. Заедно с комплекса от сгради на Биологическия ижурналистическия факултет на СУ «Св. Кл. Охридски» (бившаПърва мъжка гимназия, арх. Константин Йованович, 1882-83 г. идр.), тя завършва южния фронт на ул. „Врабча” в ансамбъл съссградата на папския нунциат, което повишава нейното значение.

56

Ансамбъл по ул. „11 Август”

Ансамблите по бул. „Кн. Ал. Дондуков” и бул.„Волгоград/М.Ф.Толбухин/В. Левски” маркират границата назоната от север и изток. Те са формирани от големи обществениздания като сградата на Застрахователно дружество „Балкан”(арх. Ф. Грюнангер, ок. 1898-1902), Младежкия театър бившеДоходно здание – апартаментен хотел на Застрахователнотодружество „Балкан”-живот (арх. С. Белковски, Ив. Данчов, 1933-35), сградата на Енергоснабдяване (арх. Ф. Грюнангер, ок.1898; арх. Г. Фингов, ок. 1905), Народната опера и Дом-паметник „Ал. Стамболийски” (арх. Л. Парашкеванов и кол., 19).

Ансамбъл по бул. „Кн. Ал. Дондуков” София,

Сграда на Енергоснабдяване, бул. “Дондуков № 12строена около 1898-1905 г. Архитектурен ПК/КЦ от местно

значение.вероятно по проект на арх. Ф. Грюнангер и Г. Фингов.

Разрушена ок. 2006 г.

Запазена като кулиса е челната фасада от сградата наЕнергоснабдяване на бул. „Кн. Ал. Дондуков” в кв. 506а - всредата на частично разкрити археологически структури отРимски театър и късноантичен амфитеатър.

Ситуацията изисква допълнително подробно проучване наархеологическите субструктури, което ще подскаже дали евъзможно по-цялостно експониране с придържане къмавтентичността на намереното. Изискват се остроумниархитектурни търсения, чрез които да се съчетаят новооткритикултурни пластове с налични културни ценности.

57

В тази зона е разположен и кварталът с бившияКняжески/Царски Щал, бул. „Фердинанд/М.Ф. Толбухин/ВасилЛевски”, бул. „Кн. Ал. Дондуков”, Арх. Н. Лазаров, ок. 1895 г.Въпреки недостатъчно изяснената и много смесена собственост иобстоятелството, че не е културна ценност, поради ключовото муградоустройствено положение комплексът заслужава внимание катовъзможност за усвояване на старата застройка и оригиналнаадаптация към съвременни обществени функции.

Княжески/Царски Щал, бул. „Фердинанд/М.Ф. Толбухин/Васил Левски”, бул. „Кн. Ал.Дондуков”, Арх. Н. Лазаров, ок. 1895 г.

Пространството около базиликата „Св. София” с паметника нанезнайния войн, Синодалната палата, храм-паметника „Св. Ал.Невски”, Паметника на Апостола Васил Левски и Народнотосъбрание с площада пред него и паметника на Цар Освободител сее утвърдило като духовен център на столицата с нацоналнозначение. Освен че включва един от най-старите храмове, далднешното име на града, и най-голямия храм - по размери,инвестиции и художествени постижения през ХХ в. в България ина Балканите, това е място на значими държавни, военни ирелигиозни церемонии и чествания на исторически събития. Наредсъс специалната грижа към отделните НКЦ и застрояване воколните квартали, подходящ подход би било превръщането нацялата зона в пешеходна със специална усилена настилка.

В пряка визуална и смислова връзка е пространството околоНационалната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий”, Софийскияуниверситет „Св. Климент Охридски”, Художествената академия иСградата на БАН – място, където се отбелязват празници иизложби, свързани с родните просвета, наука, изкуство икултура.

Зона на променади, официални шествия, манифестации и другиструпвания на големи групи граждани са пл. „Ларго” пред

58

Министерския съвет и пл. „Ал. Буров” пред Президенството, пл.„Александър I”, и бул. „Цар Освободител”.

Церемонии за посрещане на официални гости и връчване ключана града се организират на утвърдения като порта наисторическия център Орлов мост.

III . Зона: Банков и търговски център В тази част е съсредоточен общественият търговски живот на

столицата. Територията е наситена с административно-търговскии малко жилищно-търговски сгради. Тук са повечето банковисгради, някои днес с променени функции. Интересен ансамбъл екварталът с търговската улица „Леге” и бул. „Ал.Стамболийски/Съборна”, където са концентрирани офиси ипредставителни магазини на фирми за луксозни стоки. Споредрегистрите на НИНКН, цялата зона представлява система отансамбли – по улиците ”Леге”, „Ал. Стамболийски/Съборна”,”Софийска комуна/Александър I”, „П. Алабин”, градинката напл.”Карл Маркс/Такев”, групови НПК/НКЦ в кв. 473 и Сувенирнатапалата “Средец”.

В южната част на тази зона внимание заслужава ансамбълът с

търговско-административни функции по ул. „Леге” със сгради,пластично моделирани в стил късна еклектика и сецесион от краяна ХIХ - началото на ХХ в. Предвид предполагаемото наличие наархеологични субструкции в градината между този ансамбъл ихотел „Рила”, би могло да се очаква оригинално съчетание напластове от античността и новото време, в случай, че сепристъпи към разкопки и експониране на археологията. Тук, всъответствие с изискванията на ЗКН, се предполагавъзстановяване на срутената сграда на ул. „П. Алабин” 39,която бе част от въпросния ансамбъл, повтаряща финкциите,етажността, стилистиката, декоративна украса, първоначалнатасобственост и авторството на съседната сграда на ъгъла с ул.„Леге”.

59

Жилищно-търговска къща Конфино, ул. „П. Алабин” 39 – част от ансамбъла ГПК/ГКЦ по ул. „Леге” 1-3-5, ? Арх. Г. Фингов, К. Маричков, 1914 (НКЦ от местно значение, разрушена на 19.09.2006 г.)

Юридическият статут на групова КЦ защитава елементите отансамбъла по ул. „Леге” като групов паметник накултурата/групова културна ценност (съгл. ЗКН/април, 2009 г.)от посегателства и накърняване на съхранената им цялост иавтентичност.

Същевременно, кв. 398 е юридически защитена територия икато част от историко-археологическия резерват „Сердика-Средец“ [Постановление на МС № 36 от 01.06.1976 г. за обявяване наплощите на антична Сердика и средновековния Средец за историко-археологически резерват (ДВ, бр. 47 от 1976 г.)].

Близостта на съхранените археологически субструктури (частот крепостна стена и кръгла кула от античния град) до сградитеот ансамбъла по ул. „Леге”от края на ХІХ в. и началото на ХХв., изисква особено внимание при опазването на всеки от тезиелементи като специфични представители на различни културниепохи, както и оригинален индивидуален подход за постигане надиалог между епохите при тяхното евентуално експониране.

Ж-1 Жилищна зона „Докторски паметник” Тази зона обхваща квартал „Докторски паметник”, без частите от ансамблите по бул. „М. Ф. Толбухин/В. Левски” и

бул. „Руски/Цар Освободител”, наситени с обществени сгради ипринадлежащи към исторически развилия се градски център.

Зоната е почти изцяло жилищна, и поради своето хигиеничноместоположение на височина и близост с обществения център е

60

застроена отрано с жилищни сгради на представители на висшатаадминистрация, индустриалци, крупни търговци, и заможнипредставители на интелигенцията. В архитектурата на къщите сесрещат образци на паметници от национално значение, творби навидни архитекти, редки произведения на архитектурата,самостоятелни или участващи в системи от ансамбли. Повечето отбогатите къщи тип „палацо” са одържавении след Втиратасветовна война и адаптирани към обществена функция, или зануждите на чуждестранни дипломатически мисии.

Относително спокойна зона, запазила атмосферата наживописни фамилни къщи с дворни градини от началото на ХХ в. ималоетажни апартаментни сгради с вътрешноквартални дворове отпериода между двете световни войни, е застройката по ул.„Шипка”, „Оборище” и по западния фронт на бул. „Евлоги иХристо Георгиеви” покрай Перловската ръка между моста предвхода на Военната академия и Орлов мост.

Съвсем естествено – във всяка от изброените груповинедвижими културни ценности са съхранени в голяма степеноригиналните етажност и стилов характер от времето на тяхнотовъзникване, при относително единство и ансамбловост науличните силуети. Най-типично за зона ‘А’ – м. Центъра вСофия, определящо неговата идентичност, е разнообразнотосъчетание на различни времена и културни пластове, мозаичнотокомбиниране на сгради от различно историческо време, сразлични стилови особености и авторови почерци – както отXIX-XX век, така и в неочакваното съжителство на археология отантичността и средновековието с новото време. Именно тазиособеност на историческото ядро/компактния градски център, биследвало да се съхранява и доразвива с най-съвременни средстваи технологии.

ЗаключениеОсновната цел на този преглед е да изтъкне онези специфики

на зона ‘А’-север и ‘А’-юг, които допринасят за уникалнияобраз на целия град. Със съвременната терминология в областтана културното наследство това се определя като градски пейзаж.Изключителността на този образ се определя в най-голяма степенот историческия град – при София това е градското ядро,центърът.

61

Това е компонентът, който би определил достойнствата заноминиране на София в Листата на световното наследство. Акотази специфика бъде загубена, при недостатъчно последователнаи целенасочена политика за опазване на културното наследство,София би загубила своята идентичност, а следователно -шансовете си за такова признание.

В краткосрочен план тези аргументи изглеждат катопрепятствия за бизнеса и конкретни инвестиционни интереси.

В дългосрочен план обаче, липсата на идентичност може да сеокаже спънка за използването на културното наследство катоинструмент за устойчивото териториално и икономическо развитиена града и на отделните части в него. Подобна загуба бинакърнила както интересите на бизнеса, така и общественияинтерес.

62