Saxa loquuntur 229

AbstractCulture Karanovo VІ has been differen-

tiated for the first time by G. Georgiev by the end of the 50s and the beginnings of the 60s of the XX century and is claimed as being part of cultures Gumelnitsa or Kodzhadermen. Si-multaneous to this, D. Berciu defines within the borders of culture Gumelnitsa three regional phenomena (versions/variants) each with a spe-cific geographical spread of distribution. The fist is located in Dobrudzha, the second covers the region between the Carpathian Mountains and the Balkans, and for the third variant, which partially coincides with culture Karanovo VІ, it is noted that it covers the eastern part of the Up-per Thrace plain with the valley of Maritsa river as its centre.

The researches of culture Gumelnitsa in Bulgaria have been focused mainly on the chronological analyses of materials from North-eastern Bulgaria and the Upper Thrace plain. As a result, a periodisation of four phases has been suggested: І, ІІ, ІІІ, ІV, where the first three have been respectively sub-divided into two, three and two sub-phases. No sub-phases have been identified in the fourth phase. Since the 70s of the XX century, culture Gumelnitsa has been labeled as cultural complex Kodzhadermen -Gumelnitsa-Karanovo VІ (KGKVІ) and its periodisation made more precise. The changes affect mainly the sub-division of phases, and phase Gumelnitsa ІV is referred to the end of phase ІІІ and is labeled sub-phase ІІІс in cul-tural complex KGKVІ.

Three-period periodisation schemes of Karanovo VІ culture have been suggested by Y. Lichardus and V. Petrova. The first is based on research of settlement-tell Drama-Mer-dzhumekja: Karanovo VІ а, b, c. The period Karanovo VІа is synchronized to the cultural group Bolgrad-Aldeny, stage Karanovo VІb – to the complex from Smiadovo, and Karanovo VІc to the materials from Bikovo. The second

periodisation was developed after an analysis of the ceramic complex of culture Karanovo VІ. According to that periodisation, within the first and second phase two sub-phases have been differentiated (Іa, Іb, ІІа, ІІb), and in the third one – three sub-phases have been identi-fied (ІІІа, b, с); it is suggested that the final IIIc sub-phase should probably be differentiated as as individla phase – phase IV. A four-stage pe-riodisation of culture Karanovo VІ is suggested also by L. Nikolova.

According to the analysis o the ceramic complex of Karanovo VІ culture, the centre of that cultural phenomenon had developed south of Tundzha River, in the region around and be-tween the currents of Sazliika and Blatnitsa riv-ers. During the first phase of culture Karanovo VІ, it had probably spread in south-eastern di-rection. During phase II, the area of spreading went in northern and southern directions, while in phase III it had expanded northwest.

The territorial aspect of research includes also the defining of contact zones of culture Karanovo VІ and the neighbouring cultures of Krivodol and Varna. In the complexes from the western parts of the Upper Thrace plain have been identified elements characteristic both for Karanovo VІ culture and Krivodol culture. The comparative analysis raises the question on the probable cultural associations to Krivodol culture of the most upper Late Chalcolithic ho-rizons in the settlements in the western parts of the Upper Thrace plain. Suggested is a hy-pothesis according to which by the end of the Chalcolithic age, Krivodol culture had a wider geographical spread continuing east along the current of Maritsa River and it existed paral-lel to the final stages of culture Karanovo VІ in the eastern parts of Thrace. In the eastern part of the Upper Thrace plain a region of mixed influences from both Karanovo VІ and Varna cultures has been identified. According to some scholars, both cultures represent a single cultur-

ПЕРИОДИзАцИЯ И тЕРИтОРИАЛЕН ОБхВАт НА кУЛтУРА кАРАНОВО VІ

Виктория Петрова

Saxa loquuntur 230

al complex, Karanovo VІ-Gumelnitsa-Varna. According to others, Varna culture represents a local phenomenon of the cultural complex Gumelnitsa-Karanovo VІ. The comparative analysis of the ceramic complex of culture Ka-ranovo VІ and the published materials on Varna culture show that these are separate and indi-vidual cultural phenomena and the similarities in ceramic styles reflect a common tendency in the Late Chalcolithic development.

Каменномедната епоха в Горнотракий-ската низина, и в частност култура Карано-во VІ, е обособена за първи път от Г. И. Ге-оргиев след археологическите разкопки на селищна могила Караново, Новозагорско, в края на 50-те и началото на 60-те години на ХХ в. На този етап от проучванията в страти-графията на селищната могила са разграни-чени 5 културни пласта, от новокаменната, каменномедната и бронзовата епоха. Халко-литната култура е отнесена към четвъртия период, разделен на два етапа - Караново ІVА и Караново ІVБ и е посочена за част от обособената през 20-те години на ХХ в. кул-тура Гумелница или Коджадермен (Георгиев 1957, 37; Георгиев 1960, 323-337). При пре-цизирането на Карановската хронологиче-ска система, в разглеждания период отново са разграничени две културни явления: Ка-раново V и Караново VІ. Култура Караново VІ е отнесена към края на каменномедната епоха и отново е обявена за южна група на култура Гумелница/Коджадермен (Georgiev 1961, 73-86).

Едновременно с това, в изследване за относителната хронология на културите по Долния Дунав, Д. Берчу обособява в грани-ците на култура Гумелница три регионални явления (варианти) с определен географски обхват на разпространение. Първият е ло-кализиран в Добруджа и за негова основа е приета култура Хаманджия. Вторият е Бал-кано-Дунавския вариант, който се формира върху култура Боян и обхваща района между Карпатите и Балканите. За третия вариант, който отчасти съвпада с култура Караново VІ, е посочено, че заема източната част на Горнотракийската низина с център в долина-та на Марица (Berciu 1961, 118).

Последвалите изследвания на култура

Гумелница в България са акцентирани по-скоро върху хронологическите анализи на материали от Североизточна България (Ко-джадермен, Русе и др.) и Горнотракийската низина (Капитан Димитриево, Караново, Аз-машка могила, Рачева могила и др.) (Vajsová 1966, 5-48). В резултат, през втората полови-на на 60-те години на ХХ в. за култура Гу-мелница е предложена периодизация, пред-ставляваща основна база за създадените по-късно периодизационни схеми (табл. 1). Тя се състои от четири фази: І, ІІ, ІІІ, ІV. Пър-вата е разделена на две подфази (а, b). От стратиграфска и типологическа гледна точка втората фаза е разделена на три етапа: a, b, c, а в третата са разграничени два: a, b. Четвъртата фаза е констатирана основно в селищна могила Русе и в нея не са устано-вени подфази. Първа и втора фаза са синхро-низирани с период А на култура Гумелница в Румъния, а трета и четвърта са съотнесени с период В (Vajsová 1966, 31-41).

В по-късна публикация, развитието на култура Гумелница е илюстрирано чрез стратиграфски и типологически анализ на керамичните комплекси, който е съобразен и разграничен според районите на Северо-източна България и Горнотракийската низи-на. Създадената вече периодизационна схе-ма запазва своята структура от четири фази. Промените засягат основно разделянето на подфази. За разлика от първоначалния вари-ант, І фаза не е подразделена, докато във вто-ра фаза са разграничени само две, а не както в началото три подфази. В трета и четвър-та фази не са направени промени (Vajsová 1969, 481-495; Abb. 6) (табл. 1).

От 70-те години на ХХ в. култура Гу-мелница в България е обозначена като култу-рен комплекс Коджадермен-Гумелница-Ка-раново VІ (КГКVІ), което отразява реалната картина в синхронното развитие на сходни културни явления от Горнотракийската ни-зина, Североизточна България и Мунтения (Тодорова 1986, 33-35). Паралелно с раз-копките на нови селища (Драма-Мерджуме-кя, Дъбене-Саровка, Съдиево и др.) са под-новени проучванията на къснохалколитни пластове от познати вече обекти (Караново, Юнаците, Капитан Димитриево). Предложе-ната периодизация на комплекса КГКVІ и в

Saxa loquuntur 231

частност на култура Караново VІ е прецизи-рана (Тодорова 1986, 109-112; Todorova 1978, 35-37). В първа фаза отново са разграничени две подфази а и б. Втора фаза е разделена на три или две подфази в по-ранните схеми, но при окончателния вариант на периодизация-та не са обособени такива (Тодорова 1986, 110-112). Трета фаза е разделена на две под-фази а и b и е предположено наличието на трета. Всъщност, първоначално определе-ният етап Гумелница ІV е отнесен към края на ІІІ фаза и е обозначен като подфаза ІІІс в културния комплекс КГКVІ. Към него са отнесени материалите от селищни могили Долнослав и Юнаците (Тодорова 1986, 112; Todorova 1995, 90).

През последните години сравнително-хронологическите анализи на отделни къс-нохалколитни комплекси от територията на Горнотракийската низина провокираха поя-вата на нови предложения за периодизация на култура Караново VІ и дадоха въможност за по-точно определяне на териториалния об-хват на различните етапи в развитието й.

Въз основа на проучванията и матери-алите от селищна могила Драма-Мерджуме-кя Я. Лихардус изгражда схема, състояща се от три периода: Караново VІ а, b, c. Периодът Караново VІа е синхронизиран с културната група Болград-Алдени, етапът Караново VІb - с комплекса от Смядово, а Караново VІc с материалите от Биково (Lichardus, Lichardus-Itten 2003, 61). При сравнението с прилага-ната до момента периодизация, изследовате-лят отбелязва, че в затворените комплекси от къснохалколитния пласт на селищна могила Драма-Мерджумекя са открити материали както от ІV фаза на култура Марица, така и от І и ІІ фази на комплекса КГКVІ. Заключе-нието за смесването на елементи от различ-ни фази в един керамичен комплекс е, че то може би отразява регионална особеност на селищата в областта на Долна Тунджа или би трябвало да е повод за преосмисляне на критериите за периодизацията на култура Караново VІ (Лихардус и кол. 2001, 68-69).

Характеристиките на керамичните съдове от селищна могила Драма-Мерджу-мекя, отнесени към култура Караново VІ ги свързват по-скоро с предходната средно-халколитна култура Марица ІV, отколкото с

култура Караново VІ. Предвид малкия брой комплекси за сравнителен анализ от начало-то на култура Караново VІ, точната им хро-нологическа позиция остава проблемна. На този етап от проучванията обаче е трудно да се приеме, че тези материали се отнасят към къснохалколитния период в Горнотракийска-та низина.

В дисертационен труд, анализиращ ке-рамичния комплекс на култура Караново VІ, също е предложена периодизационна схема с три фази. В първата и втората са разгра-ничени по две подфази (Іa, Іb, ІІа, ІІb), а в третата са обособени три подфази (ІІІа, b, с) (Петрова 2004а, 421-424; Petrova 2007, 53-72). След анализа на публикуваните ма-териали от селищни могили Долнослав, Юнаците и Старозагорски минерални бани, принадлежащи към финалната ІІІс подфаза, е предположено, че те може би трябва да се отделят в самостоятелна ІV фаза (Петрова 2004b, 27). Отчитайки слабата публикува-ност на комплексите от култура Караново VІ, четириетапно разделение предлага и Л. Николова. Най-ранният етап 1 е обявен за преход от култура Марица към култура Караново VІ, етапите 2 и 3 са обозначени съответно като по-късен ранен и по-късен (класически), а към финалния етап 4 отно-во са отнесени материалите от Долнослав, Юнаците и Старозагорски минерални бани (Николова 2008, 57).

Безспорно е, че в сравнение с предход-ните фази материалите, отнесени към фи-налния етап на култура Караново VІ (Дол-нослав, Юнаците и Старозагорски мине-рални бани) представят нови и специфични характеристики и елементи. Независимо от това, докато керамичните комплекси от тези селища не бъдат изцяло публикувани, пред-ложението за обособяването им в самосто-ятелна ІV фаза остава в сферата на хипо-тезите. Би следвало да се отбележи, че ако предполагаемото четириделно разделение на култура Караново VІ отразява нейното ре-ално развитие, тя би потвърдила структура-та на най-ранната периодизация на култура Гумелница предложена от Х. Тодорова още през 60-те години на ХХ век (табл. 1).

Проблемът за финалните етапи на къс-нохалколитните култури, в т. ч. и на компле-

Saxa loquuntur 232

кса КГКVІ е третиран и в изследванията на П. Георгиева, която отхвърля тезата за по-ранния финал на културите Варна и КГКVІ от култура Криводол (Георгиева 2005, 154; Georgieva 2007, 335-337). В границите на късния етап, тя разграничава два хроноло-гически хоризонта: към по-ранния отнася материалите от последния халколитен хо-

ризонт на Козарева могила, Старозагорски минерални бани, Хотница и Галатин, а към по-късния – материалите от Созопол, Ребър-ково, Шуплевац.

Анализът на керамичния комплекс на култура Караново VІ позволи да бъдат оч-ертани приблизително зоните на географ-ското разпространение на отделните й фази

Georgiev1961

Vajsova 1966

Vajsova 1969

тодорова 1986, 1995

Lichardus 2003

Петрова 2004

Николова2008

Караново VІ

Гумелница ІV Гумелница ІV сКГКVІ, ІІІ b

a

c

Караново VІ b

a

Караново VІ, ІІІс/ ІV? Етап 4

Етап 3

Етап 2

Етап 1

bГумелница ІІІ

a

bГумелница ІІІ

a

bКараново VІ, ІІІ

a

cГумелница

ІІ b

a

bГумелница ІІ

a

bКГКVІ, ІІ

a

bКараново VІ, ІІ

a

bГумелница І

a

bГумелница І

a

bКГКVІ, І

a

bКараново VІ, І

a

карта 1. Териториален обхват на култура Караново VІ, І фаза. Основни селища: 1. Ямбол - Рачева могила, 2. Марчева могила; 3. Езеро, 4. Караново, 5. Стара Загора - Азмашка могила ІV, 6. Мечкюр; 7. Капитан Димитри-

ево

таблица 1. Сравнителна таблица на периодизационните схеми на култура Караново VІ в контекста на култура Гумелница и културния комплекс КГКVІ.

Saxa loquuntur 233

на развитие (Петрова 2004b). Установеното географско разпространение зависи както от степента на проучване на селищата, така и от нивото на публикуването на техните матери-али. Все пак би могло да се каже, че ядрото на култура Караново VІ се е развивало южно от река Тунджа, в района около и между теченията на реките Съзлийка и Блатница. Най-ранната фаза Іа е установена в селищни могили Караново и Марчева. В стратиграф-ската картина на част от селищата, намира-щи се на запад от селищна могила Караново (Старозагорски минерални бани, Стара За-гора-Окръжна болница, Чаталка, Юнаците, Ясатепе), са констатирани стратиграфски хиатуси по времето на тази фаза и очевидно през този етап от развитието си култура Ка-раново VІ не е била разпространена в този регион. Вероятно е фаза Іа да се е срещала на югоизток от селищна могила Караново, което я свързва с проблема за хронологиче-ската позиция на материалите от селищна могила Драма-Мерджумекя, отнесени от Я.

Лихардус към І фаза на култура Караново VІ. За следващия етап Іb най-западните и сравнително изолирани проявления са реги-стрирани в селищни могили Капитан Дими-триево и Мечкюр (карта 1). Освен че обхва-щат територията, заета от І фаза, фази ІІа и ІІb се разпространяват на север към река Тунджа и на юг до река Марица (карта 2). Докато фаза ІІІа почти изцяло заема тери-торията, установена за фаза ІІа, то фаза ІІІb започва да се разширява на северозапад и през фаза ІІІс достига до теченията на реки-те Стряма и Тополница (карта 3).

Териториалният аспект на изследва-нията на култура Караново VІ включват и обособяването на контактни зони на култу-ра Караново VІ със съседни културни яв-ления. Основният аргумент за локализира-нето на подобна зона в западните части на Горнотракийската низина е фактът, че кера-мичните комплекси от селищата в този ре-гион (Юнаците, Капитан Димитриево, Дол-нослав) представят общи елементи както с

карта 2. Териториален обхват на култура Караново VІ, ІІ фаза. Основни селища: 1. Симеоновград - Девебарган, 2. Мъдрец; 3. Ямбол - Рачева могила; 4. Биково; 5. Дядово VІІІ-VІ; 6. Езеро; 7. Караново; 8. Кортен – Пачника; 9. Кортен – Мусовица; 10. Съдиево ІІІ; 11. Стара Загора - Азмашка могила ІІІ-ІІ; 12. Кирилово, І; 13. Мечкюр; 14.

Капитан Димитриево.

Saxa loquuntur 234

разпространената в западна посока култура Криводол, така и със селища от източната част на Горнотракийската низина, принад-лежащи към култура Караново VІ (Карано-во, Съдиево, Гълъбово, Мъдрец) (Мацанова 1999, 83-84; Nikolova 2000, 87-90; Todorova, Matsanova 2000, 341). След последните проучвания на І хоризонт в селищна моги-ла Юнаците стана ясно, че той не е изцяло проучен, а ІІ хоризонт почти не е засегнат (Бояджиев 2007, 24-26). Публикуваните ма-териали представят значителни прилики с култура Криводол, докато аналогиите с култура Караново VІ засягат по-скоро чер-ти, характерни и за двете къснохалколитни явления. От своя страна, материалите от се-лищна могила Долнослав също илюстрират много общи елементи с култура Криводол (лични наблюдения). Подобна е ситуацията и с къснохалколитния комплекс от селищна могила Капитан Димитриево.

Сравнителният анализ на материали-те от тези селища с керамичните комплекси

на култури Криводол и Караново VІ поста-вя въпроса за вероятната културна принад-лежност на най-горните къснохалколитни хоризонти на селищата от западните части на Горнотракийската низина към култура Криводол. Това дава възможност за изграж-дането на нова хипотеза за района на т.нар. контактна зона. Според нея в края на камен-но-медната епоха култура Криводол има по-широк географски обхват, продължаващ на изток по течението на р. Марица, и селищни могили Юнаците, Долнослав, Капитан Ди-митриево попадат в нейната източна перифе-рия. Едновременно с това в източните части на Тракия продължава да се развива финал-ният етап на култура Караново VІ (Петрова 2004b). Продължаващите археологически проучвания на І къснохалколитен хоризонт в селищна могила Юнаците, обнародването на материалите от селищна могила Долнослав, както и изследванията на керамични ком-плекси от други селища в региона са от изключително значение за потвърждаването

карта 3. Териториален обхват на култура Караново VІ, ІІІ фаза. Основни селища: 1. Гълъбово ІІІ-І; 2. Биково; 3. Дядово V-ІV; 4. Езеро; 5. Загорци; 6. Нова Загора - Гюндийска могила; 7. Съдиево ІІ-І; 8. Кортен-Мусовица; 9. Караново; 10. Братя Кунчеви; 11. Руманя; 12. Колена; 13. Стара Загора - Азмашка могила І; 14. Стара загора-Ок-ръжна болница; 15. Кирилово; 16. Старозагорски минерални бани; 17. Рупките-Калето; 18. Габарево; 19. Дъбе-

не; 20. Долнослав; 21. Мечкюр; 22. Капитан Димитриево; 24. Юнаците.

Saxa loquuntur 235

или опровергаването на тази хипотеза.Район със смесено влияние е устано-

вен и в източните части на Горнотракийската низина, където култура Караново VІ грани-чи с разпространената в Причерноморския ареал култура Варна. Х. Тодорова отбеляз-ва, че керамичните комплекси на селища от региона илюстрират наличието на елементи, характерни и за двете културни явления, и смесването на характеристики затруднява определянето на културната принадлежност на част от материалите (Тодорова 1986, 121; Todorova 1981, 210). Друга теза застъпват Я. Лихардус и Л. Николова, които смятат, че разликите между културите Караново VІ и Варна се дължат на регионални особености и не са достатъчен аргумент за обособяване на самостоятелни културни групи. Поради сходността в керамичните стилове, култу-ра Варна и културния комплекс КГКVІ са обединени в единно културно явление. То е обозначено като културен комплекс Кара-ново VІ-Гумелница-Варна, представящ къс-нохалколитната културна система на изток от р. Олт, Осъм, Янтра и Горнотракийската низина (Николова 2008, 57; Nikolova 1999, 19). Според друга теория култура Варна представлява локално явление на културния комплекс Гумелница-Караново VІ, чиято се-верна граница се намира при гр. Констанца (Румъния). Различията в съдовете между културите Варна и Гумелница са обяснени с принадлежността им към І фаза на култу-ра Варна, за която се приема, че започва по-рано от тази на култура Гумелница (Haşotti 1998, 100).

Различните мнения относно приликите и разликите в характеристиките на култури-те Караново VІ и Варна в определена степен отразяват състоянието на степента на проу-ченост на селищата от този регион и нивото на публикуваност на материалите. Сравни-телният анализ на керамичния комплекс на култура Караново VІ с публикуваните мате-риали от култура Варна показва, че това са отделни и самостоятелни културни явления, а сходността в керамичните стилове пред-ставлява обща тенденция в къснохалколит-ното културно развитие (Петрова 2004b).

цитирана литература

Бояджиев 2007 Я. Бояджиев. Селищна могила Юнаците – проучва-ния през 2006 г. - Археологически открития и раз-копки през 2006 г, 24-26.

Георгиев 1957 Г. И. Георгиев. Из живота и културата на първите земеделско-скотовъдни племена в България. - Ар-хеологически открития в България, 31-59.

Георгиев 1960Г. И. Георгиев. Главни периоди в развитието на кул-турата през неолита и медната епоха в България в светлината на най-новите археологически проучва-ния. - Šwiatowit 23, 310-339.

Георгиева 2005 П. Георгиева. За зооморфните скиптри и послед-ните етапи на къснонеолитните култури Варна, Коджадермен-Гумелница-Караново VІ и Криво-дол-Сълкуца. - Studia Archaeologica Universitatis Serdicensis, Suppl. IV. Stephanos Archaeologicos in honorem Professoris Ludmili Getov. София. 144-167.

Лихардус, Фол, Гетов, Бертемес, Ехт, катинчаров Илиев 2001

Я. Лихардус, А. Фол, Л. Гетов, Ф. Бертемес, Р. Ехт, Р. Катинчаров, И. К. Илиев. Изследвания в микро-региона на с. Драма, 1983-1999. София. 2001.

мацанова 1999 В. Мацанова. Къснохалколитна керамика.-В: Нико-лов, В. (ред.). Селищна могила Капитан Димитри-ево. Разкопки 1998-1999. София. 77-94.

Николова 2008 Л. Николова. Към развитието на балканската кул-турно-хронологическа схема на неолита и медната епоха.- В: Гергова Д. (ред.). Phosphorion. Studia in honorem Mariae Čičikova. София. 48-65.

Петрова 2004a В. Петрова. Характеристика на керамичните съдове от ІІІ фаза на къснохалколитната култура Караново VІ. В: Николов, В., Бъчваров, К., Калчев, К. (ред.). Праисторическа Тракия. Доклади от международ-ния симпозиум в Стара Загора, 30.09-4.10.2003. Стара Загора. 421-424.

Петрова 2004bВ. Петрова. Керамичен комплекс на култура Ка-раново VІ в Тракия. Автореферат на дисертация за получаване на научната и образователна степен „доктор”.

тодорова 1986 Х. Тодорова. Каменно-медната епоха в България. София.

Berciu 1961 D. Berciu. Chronologie relative du Néolithique du Bas Danube, à la lumière des nouvelles fouilles faites en Roumanie. In: l’Europe a la fin de l‘age de la pierre. Praha, Ed. De l’ATS, 45-100.

Georgiev 1961 G. I. Georgiev. Kulturgruppen der Jungstein- und der Kupferzeit in der Ebene von Trazien (Südbulgarien).

Saxa loquuntur 236- In: l’Europe a la fin de l‘age de la pierre. Praha, 45-100.

Georgieva 2007 P. Georgieva. On the late stages of the Krivodol-Salcuţa Culture.- In: Todorova H./ Stefanovich, M./Ivanov, G. (Eds.). The Struma/Strymon River Valley in Prehistory. Proceedings of the International Symposium „Strymon Praehistoricus“, Kjustendil–Blagoevgrad–Serres–Am-phipolis, 27.09-01.10.2004. The Steps of James Har-vey Gaul, 2, 329-337.

haşotti 1998 P. Haşotti. The Chronology of the Neolithic Cultures in Dobrudja. In: Stefanovich, M., Todorova, H., Haupt-mann, H. (eds.). In the Steps of James Harvey Gaul, 1, 97-105.

Lichardus, Lichardus-Itten 2003 J. Lichardus, M. Lichardus-Itten. Noch einmal zu den Nordpontischen bezienungen wärend der frühen vorgeshichte Bulgariens.- Thracia, In honorem anno-rum LXX Alexandri Fol, 15, 55-65.

Nikolova 1999 L. Nikolova. Balkan early prehistory: Culture sequence and chronology.- In: Nikolova, L. (ed). Tne Balkans in Later Prehistory. Periodisation, Chronology and Cultural development in the Final Cooper and Early Bronze Age (Fourth and Third Millennia BC). British Archaeological Reports, International Series 791, 17-22

Nikolova 2000 L. Nikolova. Towards the Neolithic and Copper Age Development in the Balkans (data from the Stryama valley).- In: Nikolova, L. (ed.). Technology, Style and

Society. Contributions to the Innovations between the Alps and the Black Sea in Prehistory. British Archaeo-logical Reports, International Series 854, 67-94.

Petrova 2007 V. Petrova. Ceramic assemblage of the Late Chalcol-ithic Karanovo VI culture in Thrace: phases I and II.- Acta Terrae septemcastrensis, VI, 53-72.

todorova 1978 H. Todorova. The Eneolithic Period in Bulgaria.- In: British Archaeological Reports, International Series 49.

todorova 1981H. Todorova. Das Chronologiesystem von Karanovo im Lichte der neuen Forschungsergebnisse in Bulgar-ien.- Slovenska archeologia, 29-1, 203-216.

todorova 1995 H. Todorova. The Neolithic, Eneolithic and Transition-al Period in Bulgarian Prehistory. In: Bailey, D., Pa-nayotov, I., Alexandrov, S. (eds.). Prehistoric Bulgaria. Monographs in World Archaeology, 79-98.

todorova, Matsanova 2000 N. Todorova, V. Matsanova. Late Chalkolithic Ceramik Style at Yunatsite Tell.- In: In: Nikolova, L. (ed.). Tech-nology, Style and Society. British Archaeological Re-ports, International Series 854, 331-361.

Vajsová 1966 H. Vajsova. Stand der Jungsteinzeitforschung in Bul-garien.- Slovenska archeologia, 14-1, 5-48.

Vajsová 1969 H. Vajsova. Einige fragen über die chronologie der Gumelniţa-kultur.- Študijné zvesti, 17, 481-495.