Φιαλαι Εκτυπωταί or Two Silver Cups of Macedonian Type [in Bulgarian]. In: Rabajiev,...

768

Изкуство и идеология

Φ

Руслан Стойчев, ИИИзк-БАН

Обект на изследване в настоящата статия са два сребърни съда с медальон с антропоморфно изображение, апликиран върху дъното. Предметите са без ясен контекст на местонамиране. Въведени са в научно обращение от моя учител проф. Иван Маразов. На неговия юбилей посвещавам този текст.

В първичните публикации паметниците са описани коректно, посочени са най-вероятните им хронологически рамки, образите от емблемите са атрибуирани правилно (Маразов и кол. 2005: 56-57, № 45; Маразов и кол. 2009: 54-55, № 10; 56-57, № 11; Маразов 2011: 112-113, № 74; 217-218, № 166)1. В случая виждам своята задача по-скоро в опит да предложа на читателя един по-широк от каталожния формален, иконографски и стилов анализ, резултатите от който, освен за прецизиране на датировката и вероятния първоначален произход на артефактите, биха маркирали темпоралните и семантични връзки между форма и апликация.

І. ПаметницитеІ. 1. Съд № 1 представлява дълбока сребърна чаша с полусферично

тяло и фуниевидна шийка. Ръбът на устието е широк и окантен – извит навън и надолу така, че позицията му да съвпада с вертикалните повърхности на съда. Стените на шията са приблизително равни по големина на височината на тялото, леко конкавни в средната си част, като в профил извън зоната на плещите леко се издава само окантения устиен ръб. Преходът между шията и тялото е плавен, без да е ясно изразен. Тялото е гладко, с конвексни стени, чийто максимален диаметър се разполага в първата третина след плещите на съда. Височината на чашата, според публикациите е 5,5 см, а диаметърът на устието – 10 см. Теглото й не е указано. Декорацията е съсредоточена от вътрешната страна на съда. На дъното е апликирана позлатена сребърна пластина с кръгла форма, обрамчена от кима. Върху емблемата е представена глава на Менада, леко обърната надясно и наклонена напред, увенчана с голям, плосък бръшлянов венец с по шест от всяка страна широки, симетрично

Руслан Стойчев. Φιαλαι εκτυπωταί или за две сребърни чаши от македонски тип

769

подредени срещуположни листа с внимателно изобразени жилки. Над челото венецът завършва с две кръгли плодчета (т. нар. коримби). Косата е разделена на път с малки, асиметрични кичури, изтеглени настрани, подсказващи за прическа хваната отзад на тила. Върху шията се спускат отделни, неподредени кичури коса, стигащи до раменете. Лицето на Менадата е пълно, с издължена овална форма. Челото е високо и триъгълно. Веждите са представени в лек релеф. Очите са големи, бадемовидни. Клепачите са леко наклонени надолу във външния край като горният е по-ясно изразен от долния. Очните ябълки са моделирани с релефно предадени зеници. Носът е голям, прав, с разширяваща се предна част. Бузите са закръглени. Устата също е голяма, близо разположена под носа. Плътните устни, с добре очертана форма, са леко отворени. Брадичката е масивна и закръглена. Ушите са украсени с обеци с обърната пирамидална форма и декорирана с филигран горна част, които достигат до нивото на брадичката. Шията е къса и широка. Върху нея е изобразена усукана торква, под която личи огърлица от амфоровидни висулки. Приглушеният силует на висулките предполага покриването им от дреха от фина, прозрачна материя (обр. 1).

І. 2. Въпреки наблюдаваните известни разлики, от типологична гледна точка съд № 2 принадлежи на същата формова традиция. Това е сребърна чаша с полусферичен силует на тялото и средно висока цилин-дрична шийка. Както при предходния екземпляр и тук ръбът на устието е широк и окантен – извит навън и надолу така, че позицията му да съв-пада с вертикалните повърхности на съда. Стените на шията са равни по големина на височината на тялото и описват извивка като в профил извън зоната на плещите се издава само устийният ръб. Преходът шия-тяло е плавен, но за разлика от този при съд № 1, е малко по-ясно изразен. Мак-сималният диаметър на съда се разполага в първата третина от стените на тялото. Метричните данни, посочени в каталозите, са: височина 9 см, диаметър на устието – 13, 7 см, тегло – 654, 8 гр. Като цяло пропорци-ите между отделните части на тялото са много по-добре балансирани в сравнение с тези при предишния образец. Шията и устието на съд № 2 са без украса. От външната страна, в зоната на плещите, е представен с пояс от позлатена лесбийска кима, ограничен отдолу с празно поле. Следва финоизработен езичест орнамент, чиято широка част, отделена една от друга с междинни връхчета, започва малко под средата на тялото и стеснявяйки се постепенно надолу, достига до пространство от четири концентрични окръжности, които го отделят от дъното, декорирано с пластично предаден медальон от двойни цветни листчета. Всички еле-менти от екстериора са позлатени. Вътрешността на съда е гладка. В

770


центъра на дъното е припоена кръгла сребърна апликация, представяща глава на млад Сатир, обърната в ¾ надясно, увенчан с бръшлянов венец с плътно подредени едно до друго широки листа. В краищата си вене-цът завършва с две кръгли плодчета (коримби). Под венеца, над челото, е разположена тясна лента, която придържа косата – буйна и рошава, обрамчваща цялата глава, с разбъркани големи и малки кичури. Лицето на Сатира е с издължена овална форма. Челото е високо и правоъгълно. Върху него са изобразени дълбоки бръчки, които макар и детайлни, създават впечатлението за по-скоро механично повторен, отколкото за търсен натуралистичен ефект. Веждите са отбелязани посредством тесни релефни линии. Очите са големи, бадемовидни. Клепачите са моделирани релефно, едва допиращи се във външния край, като долният е по изразен от горния. Очните ябълки са предадени внимателно, със зеници, отбелязани

Фиг. 1. Съд № 1 със златна апликация на Менада върху омфалоса. Сн. Д. Георгиев;


771

с точка. Носът е малък, леко гърбав в средата и чип в края с разширяващи се ноздри. Бузите са закръглени. Устата не е голяма, устните са плътни, с добре очертани краища. Брадичката е малка, заострена и леко повдигната нагоре. Поради позицията на главата към зрителя е обърнато само едното ухо, което е издължено, с деликатна форма и косми изобразени чрез коси насечки. Шията е къса и широка. В долната й част е завързана наметка от кожа, като краищата на възела са издърпани настрани (обр. 2).

ІІ. ДискусияТъй като липсват индикации, които да пораждат съмнения относно

интегритета между отделните части, анализа на паметниците следва да бъде обвързан с паралелното изследване на формалните и декоративните елементи и при двата съда.

Фиг. 2. Съд № 2 със златна апликация на Сатир върху омфалоса. Сн. Д. Георгиев.

772


На пръв поглед особеностите на формата (общ профил, тектоника и т.н.) отнасят разглежданите тук екземпляри най-общо към групата на т. нар. „дълбоки ахеменидски чаши”, намерили широк прием в репертоара на местната торевтика в различни географски области на Средиземноморието от петото и първата половина на четвъртото столетие пр. Хр. насетне2. Това са съдове без столче и дръжки, със заоблен силует на тялото, с една, в повечето случаи, силно акцентирана зона на плещите, ясно изразена шия и извито навън почти фуниевидно устие. Украсата им е най-разнообразна – от букелови и лотосови мотиви, през канелюри, до издължен езичест орнамент. Както в гръцки, така и при азиатски образци често на дъното се наблюдава един малък омфалос. Периода от втората половина на IV и ранния III в. пр. Хр. се отличава с голяма гъстота на находките от този тип, но само малка част от тях имат ориенталски произход – по обясними исторически причини късната фаза на развитие на ахеменидската чаша има своите проявления не в персийските работилници, а в ателиетата на гръцките торевти и грънчари, което води до мултиплициране на старата азиатска форма и възникване на локални варианти.

Деликатната линия на шията, изнесеното навън окантено устие, леко коничното в долната си част тяло и добре балансираните пропор-ции са само някои от тези по-късни трансформации. Съдове, носещи такива характеристики, са познати в специализираната литература като „ахеменидски чаши от македонски тип” (Pfrommer 1987: 56, Taf. 43d-f; 44c; 62). Именно широкият кант на устието, чието предназначение е по-скоро функционално, отколкото декоративно, е един от белезите, които отличават представителите на македонската версия от азиатските вари-анти на ахеменидската форма. Допълнителни типологични индикатори са промяната в съотношението между височината на шията и тази на тялото, както и украсата (особено при по-късните примери), където като правило при македонските екземпляри шията остава недекорирана и се отделя от плещите само чрез наниз от ситни перли. На свой ред зоната на плещите се украсява най-често с лесбийска кима, ограничена отдолу с пояс от преплетени ленти. Тялото обикновено носи мотив от езичест орнамент, а от външната страна на дъното, вместо омфалос, се среща малка розета или медальон от цветни листчета. Вътрешността на тези съдове е гладка, но понякога, в центъра на дъното, се наблюдават при-поени кръгли пластини с изобразени отчасти във висок релеф глави на митологични персонажи.

От казаното дотук става ясно, че са налице достатъчно добре изра-зени критерии, които приобщават двата съда, предмет на настоящото из-следване, към групата на т. нар. ахеменидски чаши от македонски тип.


773

Въпреки многобройните находки разпространението на маке-донския вариант на дълбоката ахеменидска чаша е твърде ограничено. Известните в литературата метални съдове от тази група произхождат основно от погребални комплекси, разположени на територията на Се-верна Гърция3 и Тракия4. Отделни екземпляри са намерени в Епир (von Bothmer 1950: №102), Южна Мала Азия (Strong 1966: 100, fi g. 23a) и подмогилен гроб от Карагодеуаш в хинтерланда на Боспорското царство (Лаппо-Данилевски/Мальберг 1894: 44, табл. 5, №2, 3)5. За съжаление, категорични изводи по отношение на времевата последователност на въвеждане на отделните елементи от формата и декора у македонските чаши е трудно да се направят. От една страна, затрудненията произтичат от динамиката, с която настъпват промените при тези съдове – в рам-ките само на малко повече от половин столетие се наблюдават редица нововъведения в основните типообразуващи критерии – което идва да подскаже, че все още някои междинни звена са останали неизвестни. От друга страна, независимо, че като цяло разполагаме с добре датирани контексти, винаги трябва да се държи сметка за разликите в продължи-телността на периода, в който отделните екземпляри са били в употреба преди да бъдат положени сред гробните дарове. Не на последно място не можем бъдем съвсем уверени, че имаме пред себе си пълната картина на това производство, защото е напълно допустимо една част от него да е безвъзратно унищожена. Обстоятелства все от такъв порядък поставят изследванията на македонските чаши в полето на относителната хроно-логия. Настоящото не прави изключение.

Съд №1. Важен темпорален репер при определянето на времевите граници на производството на съд №1 ни предлагат чашите от Карагодеуаш и Седес, които се датират в средата на IV в. пр. Хр. (Pfrommer 1987: 57, 58). Като изключим неукрасеното тяло, формата и трактовката на другите типообразуващи елементи у съд №1 го доближават най-много до тези два примера. Към групата може да бъде включена и чашата от Музея на изящните изкуства в Бостън. Съотношението между височината на шията и диаметъра на тялото при тези екземпляри продължава традицията на ахеменидските прототипи от първата половина на същото столетие. Контурирането на профила на шията, изразяващо се в стремежа за все още фуниевидно разтваряне на устието, също говори за възприемането на една по-ранна дата. Допълнителен аргумент е и запазената полусферична долна част на тялото, каквато при по-късните македонски чаши рядко се наблюдава. От друга страна, извиващата се първо навътре и после навън линия на шията отличава съд №1 от твърде ранните представители на типа. На базата на тези формални признаци може да се приеме, че той

774


отбелязва прехода между късните дълбоки ахеменидски чаши и техния македонски вариант и неговото производство между 350 и 325 г. пр. Хр. изглежда най-вероятно.

Синхронна на формата ли е припоената във вътрешността на съда апликация? Според Хайнц Лушай бюстовете и емблемите, които украсяват мястото на омфалоса при фиалите, започват да се използват през IV в. пр. Хр. и най-ранното писмено сведение за съдове с релефна декорация на мястото на омфалоса (φιαλαι εκτυπωταί) се отнася от около средата на това столетие (Luschey 1939: 29). Ако се доверим на Павзаний, изо-браженията на Горгона вероятно са били първите емблеми, прикрепяни на мястото на омфалоса, следващи примера на мотивите върху щита от храма на Зевс в Олимпия (Paus., V, 10, 4). Един от най-ранните запазени релефни медальони от вътрешната страна на метален съд е от сребърния каликс от Чмирева могила, който се датира в първата половина на IV в. пр. Хр. Като преки предшественици на идеята за декорация от такъв тип в центъра на отворен съд можем да приемем глави в ¾ и бюст до раменете при кръглия релеф от червенофигурен съд с неизвестно местонамиране и ниския релеф на глава в профил при един теракотен киликс от Аретуза, датирани в късния V в. пр. Хр. (Barr-Sharrar 1987: 132 с примери и цит. лит.) От Тракия произхожда и забележителният пример в нисък релеф – профил на елегантна дама върху медальона при сребърната фиала от Могиланската могила от 380-350 пр. Хр. (Венедиков 1966: 7-15; последно Торбов 2005). Съществуват и малки сребърни чаши за пиене от редица контексти от IV в. пр. Хр. в Македония (Ставруполис, Никизиани и Месамбрия-Зоне на тракийския бряг) с украса от глави обърнати в ¾ , с позлатени детайли припоени във вътрешността на съда. Изображенията са с високо качество, в повечето случаи дионисиеви като сюжет (подобно на другите по-късни декоративни бюстове), но рядко продължават до клю-чицата, поради което не могат да се нарекат бюстове в истинския смисъл на думата и са лишени от динамичния характер на зрелите форми. И все пак те са намерени в съдове от интересуващата ни в случая форма, което значително улеснява анализа.

Менадата. Менади с увенчани с бръшлянов венец глави могат да бъдат открити в дионисиевата образност, както от V-ти, така и от IV-ти в. пр. Хр. (Barr-Sharrar, 2008, 125), но големината на листата и изобра-зените жилки на този, представен върху главата на менадата от съд №1 ясно показват влиянието на четвъртото столетие. Много подобен златен венец е открит в гробница 2 при Севасти от втората половина на века (Ancient Macedonia 1988: 293, №244), което е една от редките физически находки на предмет, тъй често изобразяван върху паметници, свързани


775

с Дионис. Прическата на „нашата” Менада също показва тенденциите след 350 г. пр. Хр., когато падащите върху шията кичури стават по-къси и по-детайлно оформени (Thompson 1963: 40). Аналогична е трактовката на косата при изображенията на менади от нео-атическия стил, копира-щи такива примери от класическата епоха (Touchette 1995). Заслужава внимание и обстоятелството, че очните ябълки на персонажа от съд №1 са моделирани с релефно предадени зеници. Според Х. Голдман плас-тичното предаване на зениците и ирисите в произведенията на малката пластика започва по-рано, отколкото в скулптурата (Goldman 1950: 304). Това вече е отбелязано от Е. Бречиа, който отнася най-ранните примери в Александрия към времето на Птолемеите (Breccia, 1930: 28). Хроноло-гически индикативни са и накитите (обеците и огърлицата), които носи менадата от съд №1. Пирамидалните обеци с филигран и гранулация се появяват през VI и продължават съществуването си до края на IV в. пр. Хр. (Higgins 1980: 128-129). Подобна е намерена в гроб 70 от некропола на Амфиполис от втората половина на IV в. пр. Хр. (Ancient Macedonia 1988: 383, №351). Към края на столетието тези обеци вече стават много по-големи (често с дължина до 10-12 см), а при този размер майсторът би ги изобразил достигащи поне до раменете на фигурата, но в случая не е така. Представената под усуканата торква огърлица се състои от една основна верижка и прикрепени директно към нея амфоровидни висулки – накит, използван през къснокласическата епоха. През елинистическо време, заедно с намаляването на размера на висулките, се забелязват допълнителни редове между тях и верижката, което води до известна претрупаност на накита (Higgins 1980: pl. 27, 28; pl. 49). С колиета с амфоровидни висулки са украсени шиите на персонажите от кнемидите от Аджигьол (Berciu 1971) и Златиница (Агре 2012: ), както и тази при теракотата от Могиланската могила – всички близки до средата – третата четвърт на IV в. пр. Хр. Посочените примери показват, че художествените характеристики на образа от дъното на съд №1 са по-близки до стила на паметниците от къснокласическата и ранноелинистическата епоха.

От инвентара на гробница №2 на могила „Папа” при Севасти, произхожда сребърна чаша с апликирана върху дъното глава на Менада със същия венец на главата и прическа като у менадата от съд №1 (An-cient Macedonia, 1988: 293, N 244). Тук обаче образът е доста по-фин, с по-детайлно представени клепачи, ириси и зеници и поглед насочен нагоре, твърде напомнящ на този, познат ни от портретите на Алексан-дър, което я поставя по-близо до елинистическата епоха и така тя може да се разглежда като по-късно развитие на образа от съд №1. Трябва да се отбележи и неестествено подчертаната шия – вероятно поради неу-

776


мението на майстора да представи главата обърната в ¾ върху малкото пространство с което разполага. Много по-внимателно и по-пластично е изработена сребърната апликация на Менада, открита при проучванията на могила № 2 близо до с. Свещари, край Исперих (Фехер 1934: 110, обр. 92/3, 4). Проучвателят отнася материалите от погребението най-общо през IV в. пр. Хр., но именнно изображението, отличаващо се с голямата си експресивност, би могло да конкретизира датировката на комплекса по-скоро към края на века.

Съд №2. Цилиндрично оформената шия на съд №2 е присъща за екземплярите от „зрялата” фаза на развитие на македонския вариант на дълбоката ахеменидска чаша. Формалният преход към тази група личи у един пример от музея в Балтимор, датиран в третата четвърт на IV в. пр. Хр., който съчетава извивката на шията на ранните образци и пропорцио-нирането на тялото при съдовете от зрялата фаза (Pfrommer 1987: 58, Taff. 44c). Своите най-близки формални паралели изследваната тук чаша на-мира сред находките от Никизиани и Севасти, отнасяни във времето след 325 г. пр. Хр. (Ancient Macedonia 1988: 295, №246). С малки изключения украсата й също следва каноничните декоративни мотиви на македонските образци, но в същото време се отличава с липсата на плетеница между полето с киматион на плещите и езичестия орнамент на тялото – поясът е оставен недекориран, ограничен от двете страни с релефен ръб, а не с лента от перли. Видимо по-отчетливо окантения пояс от лесбийска кима е белег, който не се наблюдава при по-ранните чаши, но е добре представен при редица екземпляри от края на IV в. пр. Хр., когато по всяка вероятност е произведен съд №2. Отклоненията във формата и външната декорация биха могли да се обяснят с работа на ателие, което повече или по-малко е възприело македонския тип и отчасти го е адаптирало.

Сатирът. Венецът, съставен от големи триъгълни бръшлянови листа, заплетени заедно с лозови филизи и плодове е изключително популярен в гръцкото изкуство от IV в. пр. Хр. (особено в школи като Атина и Александрия), но комбинацията от такъв венец и лента, която се наблюдава върху главата на Сатира от дъното на съд №2, е много по-ха-рактерна за изображенията на Дионис, произхождащи от Мала Азия (Barr-Sharrar 1987: 11). Разпиляващата се настрани коса на Сатира, представена с неравномерни, чупливи кичури изглежда повлияна от портретите на Александър Велики (Bieber 1964). Това не би трябвало да ни учудва, тъй като през елинистическата епоха при голяма част от изображенията се забелязват влиянията от александровите портрети. Особената бръчка на веждите у „нашия” Сатир напомня на една от апликациите на Силен върху кратера от Дервени (Barr-Sharrar 2008: 175), но докато там, макар


777

и свързана с идеята за демоничното излъчване на Силена, тази бръчка е изработена внимателно и с чист рисунък на линията, то тук тя изглежда да е по-скоро механично повторена, отколкото осмислена и преценена като необходима. Всъщност задачата й е да подчертава животинската същност на персонажа, отклонявайки вниманието от иначе сладникаво представения образ. Силната ексцентричност на това изображение пред-полага, че то е изработено през елинистическата епоха, вероятно в дата, близка най-рано до края на IV в. пр. Хр.

Редица автори свързват находките от македонските гробници с про-дукцията на местни работилници, които следват ахеменидски модели или имат корени в Мала Азия. Според тях, хронологическите доказателства позволяват да се предполага, че изображения в релеф са произвеждани в македонски ателиета в третата четвърт на IV в. пр. Хр. (Themelis/Touratzo-glu 1997; Treister 2001: 109). Познатите към днешна дата примери могат да се датират най-общо във втората половина на това столетие, когато започва и тенденцията съдовете да се претоварват с фигурален орнамент и то по начин, при който тяхната функция става вторична. Изглежда вероятно, че в някакъв момент вече оформено протоме, представящо определен, най-често митологичен персонаж, е поставено в центъра на дълбоката ахеменидска чаша с идеята да отстрани абстрактната издаденост на ом-фалоса, но апликацията по-скоро се явява значително нефункционален (бих казал дори безполезен елемент), тъй като естетическата цялост на оригиналната форма не би трябвало да се отделя от нейното предназначе-ние. В крайна сметка, с добавянето на релефната фигура, задоволителният баланс на просто оформения омфалос е загубен както естетически, така и функционално. По такъв начин, въпреки ясно установимата връзка между дълбоките ахеменидски чаши и по-късния „македонски” вариант, последният се опитва да се отдалечи от старите си азиатски корени.

Бележки

1 Тук е мястото да благодаря на проф. Иван Маразов за това, че любезно ми предостави допълнителни фотографии, различни от тези, намерили място в споменатите издания.2 Тук терминът „ахеменидска чаша” отговаря на този, използван от Д. Е. Стронг (“achaemenid deep bowl”, Strong 1966: 99) и не носи непременно етнически конотации. Формата изживява най-голямото си разпространение по времето на Персийската империя и, както правилно отбелязва М. Пфромер, вероятно може да бъде разглеждана като най-характерното свидетелство за ахеменидско влияние в областта на металопластиката (Pfrommer 1987: 43). При описанието на съдове (метални или керамични) с такъв или подобен строеж на тялото в литературата се срещат и термините “mesomphalic cup” (Young 1951: 124), “calyx cup” (Sparkes, Talcott 1970: 121; Stoyanov 2008) и „каликс-купи” (Стоянов 2004; Чичикова 2011).

778


3 Никизиани, гроб А (Λαζαριδη 1992: 6) ; Ставруполис (Ninou 1979: 74, № 280, tabl. 41); Седес, гроб Г (Ninou 1979: 79, № 317, tabl. 45); Севасти, гробница 2, могила „Папа”(Ancient Macedonia, 1988: 293, № 244); Вергина, „гробницата на Филип”(Andronicos 1997: 150, № 112-114).4 Злокучене (Велков 1932, 251-256, обр. 187); Браничево (Дремсизова 1962: 165-185). Прави впечатление, че откриваните в тракийското пространство чаши показват ясни връзки с македонския тип, но никога не го следват във всичките му детайли. Със своите пропорции и форма чашата от Злокучене е много близка до македонските, но тук вместо с езичест, тялото е декорирано с орнамент от подредени като люспи пера – мотив, засега непознат при примерите от македонската основна територия. Още по-очевидна е разликата при екземпляра от Браничево, при който торевтът се ориентира по начина на оформление на профила и устието към македонските образци, но избира да украси тялото с ориенталския мотив от букелова мрежа. 5 С изключение на чашата от Карагодеуаш, контекста на намиране на останалите примери е неясен. Чашата от Епир се съхранява в Метрополитън музеум в Ню Йорк, а тази от Мала Азия е в колекцията на Музея на изящните изкуства в Бостън. В компактното от географско гледище разпространение и в анализа на паметниците от македонските некрополи, при който е възможно да бъдат проследени достатъчно еднотипни примери, се търси подкрепа на идеята за ателие при македонския царски двор, изиграло съществена роля в развитието на дълбоката чаша от средата – втората половина на IV и началото на III в. пр. Хр. (Pfrommer 1987: 56; Themelis/Touratzoglu 1997). .

Използвана литература

Агре, Д., 2012. Голямата могила край Маломирово и Златиница. Авалон.

Велков, И., 1932. Могилна гробна находка от Злокучене. ИБАИ, 6, 251-256.

Венедиков, И., 1966. Новооткрито тракийско могилно погребение във Враца . Археология, (1), 7-15.

Дремсизова, Цв., 1962. Могилният некропол при с. Браничево. ИАИ, 25, 165-183.

Лаппо-Данилевски, А., В. Мальберг, 1894. Древности Южной России. Кургань Карагодеуашхъ. МАР, (13), 1-191.

Маразов, Ив., Г. Кабакчиева, Г. Лазов, Т. Шалганова, 2005. Колекция “Васил Божков”. Каталог., София: Акцент.

Маразов, Ив., ред. 2009. Спасенные сокровища Древней Фракии из “Коллекции Васила Божкова”. Фонд. “Тракия”.

Маразов, Ив., 2011. Тракия и Древният свят. “Колекция Васил Божков”. Фонд. “Тракия”.

Стоянов, Т., 2004. Още за ранните контакти на вътрешна Тракия с Егеида. В: НБУ-Годишник на департамент „Средиземноморски и източни изследвания”, т. 2, 167-174.

Торбов, Н., 2005. Могиланската могила във Враца. Враца.

Фехер, Г., 1934. Могилни находки от Мумджилар. ИБАИ, 8, 106-115.

Чичикова, М., 2011. Глинени каликс-купи от Тракия. В: Проблеми и изследвания на тракийската култура, том 5, 154-168. „Ирита”, Казанлък.


779

Andronicos, M., 1997. Vergina: The Royal Tombs and the Ancient City. Ekdotike Athenon.

Αρχαια Μακεδονια=Ancient Macedonia. 1988. Catalogue of the Australian Exhibition. Athens.

Barr-Sharrar, B., 2008. The Derveni Krater: Masterpiece of Classical Greek Metalwork. ASCS.

Barr-Sharrar, B., 1987. The Hellenistic and Early Imperial Decorative Bust. Philipp von Zabern.

Berciu, D., 1971. Das thrako-getische Fürstengrabvon Agighiol in Rumänien . BerRGK, 50, 209-265.

Bieber, M., 1964. Alexander the Great in Greek and Roman Art. Chicago: Argonaut, Inc.

Breccia, E., 1930. Monuments de L’Egypte Gréco-Romaine. Terrecotte fi gurate reche e greco-egizie del Museo di Alessandria.

Goldman, H., ed. 1950. Excavations at Gözlü Kule, Tarsus. Vol. 1. The Hellenistic and Roman Periods. New Jersey: Princeton University Press.

Higgins, R. A., 1980. Greek and Roman Jewellery. Second edition ed. Berkeley and Los Angeles: University of California Press.

Luschey, H., 1939. Die phiale. Harz.

Ninou, K., 1979. Treasures of Ancient Macedonia. Archaeological Museum of Tessaloniki.

Pfrommer, M., 1987. Studien zu alexandrinischer und grossgriechischer Toreutik frühhellenis-tischer Zeit. Berlin: Mann.

Sparkes, B. A., Talkott, L., Richter, G., 1970. Black and Plain Pottery of the 6th, 5th and 4th centuries B.C. The Athenian Agora. Vol. 12.

Stoyanov, T., 2008. Black-Glazed kalix-cup from Getic city at Sboryanovo (NE Thrace). In Gergova, D., ed. Phosphorion. Studian in honorem Mariae Chichikova. София, 182-187.

Strong, D., 1966. Greek and Roman Gold and Silver Plate. London.

Themelis, P., J. Touratzoglu, 1997. Οι ταφοι του Δερβενοι.

Thompson, D. B., 1963. Troy. The Terracotta Figurines of the Hellenistic Period. Supplemen-tary Monograph 3.

Touchette, L-A, 1995. The Dancing Maenad Reliefs. Continuity and Change in Roman Copies. London.

Treister, M., 2001. Hammering Techniques in Greek and Roman Jewellery and Toreutics. Brill.

Young, R. S., 1951. Sepulturae Intra Urben. Hesperia, 20 (2), 61-134.

von Bothmer, D., 1950. Greek, Etruscan, and Roman Antiquities: An Exhibition from the Col-lection of Walter Cummings Baker, Esq. Held at the Century Association, New York, May 17 to September 25. Plantin Press.

Λαζαριδη, Δ., Ρωμιοπουλου, Κ., Τουρατσογλου, 1992. Ο τυμβος της Νικησιανης.

Φιαλαι Εκτυπωταί or Two Silver Cups of Macedonian Type Abstract

The subject of study of this paper is two silver vessels with attached anthropomorphic

image on the bottom. They have no context and are kept in the Collection Vasil Bojkov.

They belong to the type of deep silver cups with turned out rim, funnel shaped neck and

hemispherical body with little omphalos on the bottom. The first vessel (Cup No 1) has

undecorated surface and inside at the bottom is attached a gilded protome of a Maenad. Her head

is crowned with a wreath of ivy leaves, on the ears has a pyramidal earrings and on the neck is

represented a tortuous torque below it has a necklace with amphora-shaped beads. The form and

the attached medallion could be dated in 350-325 BC.

The second vessel (Cup No 2) has the same shape as No 1, but the surface is rich

decorated. Embossed and incised decoration of lanceolate leaves, radiating from the rosette at the

base. On the shoulder are a guilloche and leaf and dart patterns. A specific detail is an

undecorated field between lesbian cyma and petals-like pattern on the body. Inside, at the

bottom, a relief protome of a Satyr, clad in a panther skin and an ivy wreath on his head. The

form and the attached decoration are dated 325 -300 BC.

The both vessels are Macedonian type of achaemenidian vessels in its shape and the

iconographic and stylistic analyses show that the medallions attached on the omphalos have the

same date as a shape of the vessels. Since the both cups don’t follow the canonical Macedonian

types, which are a characteristic of their Thracian variant, I suppose that they belong to a rich

burial from Thrace.

Φιαλαι Εκτυπωταί or Two Silver Cups of Macedonian Type [in Bulgarian]. In: Rabajiev,...

Documents

Transcript of Φιαλαι Εκτυπωταί or Two Silver Cups of Macedonian Type [in Bulgarian]. In: Rabajiev,...