ДУХОВНОСТ БЕЗ ВИКАЛПИ - Йога клуб "Патанджали"

ДАМЯН ВАСИЛЕВ ДИМИТЪР ПРОЙНОВ

ДУХОВНОСТ БЕЗВИКАЛПИ

1 2 Л Е К Ц И И В Ъ Р Х У Н Е О Б Х О Д И М О С Т Т АО Т К Р И Т И Ч Н О М И С Л Е Н Е

ДАМЯН ВАСИЛЕВ ДИМИТЪР ПРОЙНОВ

ДУХОВНОСТ БЕЗ ВИКАЛПИ

12 лекции върху необходимостта откритично мислене

Плевен, 2013 г.

Първото издателство в Българияот типа печат при поискване (печат при поръчка) от 2010 г.

R

Никаква част от това издание не може да бъде копирана, възпроизвеждана, записвана, архивирана в информационни системи или предавана под какватои да е форма или чрез каквито и да са средства, без предварително писмено съгласие на издателя и автора, с изключение на преводачи, литературни критиции рецензенти. Неоторизираното възпроизвеждане, на която и да е част от това издание е нелегално и се наказва от закона!

Автор: Дамян Василев, Димитър ПройновДуховност без викалпиПърво издание, Плевен 2013Всички права запазениИздателство и печат:

,

С

izdavam.comR

С

izdavam.comR

verni

Typewritten Text

verni

Typewritten Text

ISBN 978-619-162-229-0

Имах удоволствието да изнеса този курс през 2012 г. в Йога клуб„Патанджали”. Темите, засегнати в него са подготвени съвместно смоя учител по йога и приятел Дамян Василев. Те са плод на нашитесподелени опасения за широката популярност, на която се радват ре-дица илюзорни и необосновани представи сред симпатизантите наизточните (и не само) духовни учения. Тези представи, съгласно тер-минологията на йога, се наричат викалпи. Намерението ни бе да влеземсмело в лабиринта от викалпи и постепенно да си проправим път къмдействително ценните концепции и практики.

Лекциите биха заинтригували и всички, които проявяват интерескъм разглежданата материя. Макар на отделни места да фигуриратпрепратки към класически йога съчинения (най-вече Йога сутра), тях-ното непознаване не би затруднило цялостното разбиране на текста.

Благодаря на Магдалена Тодоринска за умелата и редакторсканамеса.

Използвани са следните съкращения:

ЙС – Йога сутра на ПатанджалиЙС-К – Коментар към Йога сутра, изнесен под формата на лек-

ционен курс в Йога клуб „Патанджали” през 2009 г.

03.01.2013 Димитър ПройновПловдив

СЪДЪРЖАНИЕ

Духовност без митология 5

Духовност без псевдонаука 24

Духовност без окултизъм 44

Духовност без конспиративни теории 61

Викалпите като меми 84

Духовност без гуру култове, част I 99

Духовност без гуру култове, част II 119

Духовност без метафизични викалпи 141

Духовност без религиозни викалпи 163

Поглед към историята на западната цивилизация,част I 180

Поглед към историята на западната цивилизация,част II 198

Трите „М“ 224

44 ДУХОВНОСТ БЕЗ ВИКАЛПИ

3ДУХОВНОСТ БЕЗ ОКУЛТИЗЪМ

1. Увод

Терминът „окултизъм” произлиза от латинската дума „occultus”,която означава тайно, скрито. С него се обозначават широк кръг отпрактики и теоретизации, претендиращи, че проникват отвъд сферата,достъпна за разума и конвенционалния експеримент. Такива са напри-мер магията, алхимията, астрологията, спиритуализма и т.н. Някои оттези практики, разгледани в историческия си контекст не могат да бъ-дат означени еднозначно като псевдонаука (макар сами по себе си дазаслужават подобно определение), тъй като отразяват нивото на тога-вашното познание. Алхимиците например са се опитвали да получатзлато чрез смесване на различни вещества. Днес знаем, че това не евъзможно, но въз основа на опита, който тези хора са придобили, въз-никва съвременната химия. Древните астролози пък натрупват огромензапас от наблюдения, които, преразгледани критично, стават част откорпуса на астрономическата наука. Днес бих искал да се спра на ня-кои популярни форми на окултизма, възникнали в по-нови времена.

2. Теософия

За основател на окултното движение известно като теософия сесмята Елена Блаватска, или както тя самата настоява да я наричат, ма-дам Блаватски (фиг. 8). Родена е през 1831 г. в царска Русия (Днепро-петровск, днешна Украйна). Баща и е от немски произход и служи като

3. ДУХОВНОСТ БЕЗ ОКУЛТИЗЪМ 45

полковник в руската армия, а майка и е успешен писател. В детскитеси години Елена общува предимно с прислужниците на семейството,които я потапят в света на традиционните руски суеверия. Още от мал-ка тя претендира, че притежава свръхестествени способности. Иманавика да заплашва онези, които и опонират с яростта на странни съ-щества за които твърди, че са под нейна власт. На 11 годишна възрастгуби майка си и бива изпратена да живее при своята баба. Ненавърши-ла 17, в един акт на бунтарство спрямо очакванията на фамилията,Елена се омъжва за 40-годишния генерал Никифор Блаватски, чиетоиме приема. Само три месеца след женитбата Елена избягва от съпругаси и се установява за известно време в Истанбул. Според нейнитетвърдения, тя никога не е имала сексуални отношения с Никифор, нитос друг мъж през живота си.

След злополучния брак и краткотраен престой в столицата наОсманската империя, Блаватска се отдава на пътувания. Това е единпериод от живота и , за който тя самата дава много и понякога проти-воречиви свидетелства – че се е подвизавала като концертиращ пиа-нист и цирков артист; че се е сражавала в армията на Гарибалди и следедна битка била „изкарана от ров с трупове със счупена на две месталява ръка, с куршуми от мускет в дясното рамо и в крака, с кама забитав сърцето“...1 Един от нейните спътници бил италианският оперен пе-вец Агарди Метрович. Твърди се, че двамата имат син Юри, но споредБлаватска детето е на нейни приятели. За съжаление то умира на 5-годишна възраст и това събитие, по нейните думи, силно разколебававярата и в православния Бог. След като Метрович също умира, Блават-ска се установява в Кайро, където се изявява като медиум. Един отномерата и включвал материализирането на призрак, който спускаръката си от тавана. Не щеш ли, веднъж ръката на призрака е открита внейната стая под формата на дълга ръкавица, натъпкана с памук. Товапредизвиква скандал и Блаватска заминава за Париж, а след това и заНю Йорк. Тя обаче твърди, че в същия период е била в Тибет (или Ин-дия) и е получавала тайно знание от източни мъдреци, наричани от нея„махатми” и „братя”. Последните са описвани като просветлени съ-щества, които в миналото си са били обикновени хора, но впоследст-вие са претърпели духовна трансформация, посредством процеснаречен „въздигане”. Те образуват специална група, наречена Велико


Фиг. 8

бяло братство, което се за-нимава със спускане на вис-ши истини до избрани хора.Блаватска най-често се позо-вава на две от тези същества,а именно Мория и Кут Ху-ми. Доколкото ми е извест-но, идеята за подобно тайнобратство за пръв път е изло-жена от немеца Карл фонЕкартсхаузен през XVIII в.

В Ню Йорк първона-чално Блаватска споделяобщ дом с нейни приятелижурналисти. Скоро те забе-лязват, че снимки на техни

роднини по тайнствен начин биват обагрени през нощта от „призраци”.Една нощ обаче Блаватска е забелязана да се промъква с четки и аква-релни бои, след което интересът към явлението секва. Въпреки много-то подобни гафове, Елена Блаватска никога не се отказва оттвърденията, че притежава окултни способности като левитация, изли-зане от тялото, материализация на обекти, ясновидство и т.н.

След известно време тя среща адвоката и журналист Хенри Ол-кот, с който основава Теософското общество през 1875 г. Също в Аме-рика сключва втори брак, който споделя съдбата на първия и епрекратен само след няколко месеца. Блаватска започва да пише кни-ги, в които уж излага знанието, което махатмите са и разкрили. Скорообаче става ясно, че писанията и са просто зле скроена компилация отмножество други писмени източници.2

След пет години в щатите Блаватска получава американскогражданство, но малко след това заминава за Индия и не се завръщаникога в САЩ. В гр. Адяр, недалеч от Мадрас бива основан теософскицентър, действащ и до днес. Там тя организира сеанси, на които почудодеен начин писма от махатмите се оказват закачени на тавана.Някои от писмата дори биват връчвани лично от махатмите, които сеявяват в астралните си тела. Тези феномени привличат вниманието наЛондонското обществото за психични изследвания, което изпраща


свой човек, д-р Ходжсън, за да ги изследва. Самият Ходжсън е вярвалв съществуването на подобни явления и тръгва с нагласата да ги пот-върди. Скоро обаче няколко местни артисти признават пред него, че сабили използвани като махатми. В допълнение на техните свидетелства,той разкрива специални приспособления на тавана, с помощта на кои-то височайшите писма са били спускани. Скандалът станал още по-голям, когато една от сътрудничките в обществото, Ема Кулон, прода-ла на един вестник кореспонденция на Блаватска, от която става ясно,че писмата на махатмите пише самата тя. Контролът върху комуника-цията между Великото бяло братство и земния свят бил загубен без-възвратно, когато и други членове на обществото започнали даполучават подобни писма. В едно от тях се съдържала инструкция ЕмаКулон да бъде изгонена, а в друго – точно обратното. Не след дългоциркулацията на писма от махатмите добила заплашителни размери.Всички тези събития водят до разрив между Блаватска и Олкот, когототя нарича „суетен празнодумец”. По негово настояване, тя се оттегляот Адяр и заминава за Германия.

Като цяло идеите на теософите намират добър прием в Индия,тъй като, за разлика от християнските мисионери, те призовават заобръщане към местните религии. По време на пребиваването си в ШриЛанка Блаватска и Олкот получават посвещение в будизма и започватда се представят за будисти. Един от първите критици на теософията вИндия е Свами Вивекананда. В една своя остра бележка той пише, че„доколкото виждаме най-големият забележим ефект от теософията въввсяка страна е подобен на инжекцията на проф. Кох в дробовете натуберкулозните, а именно да отдели здравите, духовните, активните ипатриотичните от шарлатаните, патологичните и дегенератите, предс-тавящи се за духовни същества”.3

В Европа, Блаватска пише основния си труд „Тайната доктрина”.Тази книга е представена като коментар на таен тибетски текст, койтотя била намерила в подземен тибетски манастир и запаметила безпог-решно с помощта на махатмите. Няколко месеца преди смъртта си през1891 г. Блаватска формира „вътрешен кръг” от 12 ученици, сред коитобританката Ани Безант.

Зад теософията на Елена Блаватска стои претенцията да бъдатобединени всички религии и изобщо цялото знание на човечеството.


На практика тази амбиция се осъществява чрез използване на множес-тво термини и теории от най-различни религиозни традиции – напри-мер от индийските учения са заимствани кармата и прераждането,кошите (обвивките), трите тела (които стават пет) и т.н. Идеята на тео-софията е, че „всяка религия е само част от истината”. Тръгвайки оттук, тя се стреми да ги обедини, за да сглоби по този начин цялата ис-тина.

Грешката на повечето обединители на религиите е, че всяка ре-лигия безкритично се приема по някакъв начин за истинна и изобщо несе допуска, че дадено учение може да е погрешно в най-основните сиположения. Уви, случаят е точно такъв – религиите са пълни с проти-воречиви метафизични постулати, митологични елементи, архаичнипредстави за вселената и природните явления, изопачено разбиране заисторията и т.н. Самата Блаватска не е толкова глупава и, съзнавайкиче механичното събиране на всички концепции от всички религии ня-ма да доведе до нищо добро, използва само онези елементи, които и сехаресват. Религиите – казва тя – малко или много са били изопачениот хората. Основателката на теософията не се задоволява с традицион-ните религии, а използва много популярни за времето си окултни ипсевдонаучни идеи и, разбира се, собственото си въображение. Вкрайна сметка резултатът е достатъчно кичозен.

Всички опити религиите да бъдат обединени или сведени до еднаединствена на практика резултират просто в създаването на още еднанова религия, при това противоречаща на всички, от които е съставена.Това именно се случва с теософията, това се случва и с други подобнипроекти като сикхизма, бахайството, ню ейдж и т.н. Необходимо еповишено внимание с гурута, които твърдят, че обединяват всичкидосегашни учения или че са били пратени на земята, за да представятименно доктрината, от която съвременният човек има нужда. Понякогатази претенция се поднася чрез вкарването на Кришна, Буда, Исус,Мохамед, Шанкара и други основатели на религии в една обща редицас опростенческото твърдение, че те систематично са били пращаниотнякъде, за да донесат светлината за дадената епоха. Този подход не енов, по подобен начин индуистите през Средновековието прикоткватБуда като му дават титлата (в Гаруда пурана) девети аватар на Вишну(десетият, който предстои да дойде е Калки). Това, разбира се, е чистамитология, а реалният Буда не е вярвал в никакъв Вишну, че да му


бъде аватар. Впрочем, в средите на самите будисти се появява митът заседемте Буди, от които Сиддхарта Гаутама е последния. Същата схемаоткриваме и при джайнистите, чийто основател Вардхамана се смята задвадесет и четвъртия поред тиртханкара. Религиите обичат да приютя-ват подобни митове, понеже те придават едно впечатление за обхват висторически и доктринален план, какъвто те първоначално едва ли саимали – например ученията на Буда и Исус в оригиналния си вид саосновно простички етични системи (в което е била и тяхната сила).Обратно, теософията на Блаватска не е никак проста; за нея са харак-терни всички белези на псевдонаучната реторика, но най-вече използ-ването на неясен и изкуствено усложнен език. Ако отворите „Тайнатадоктрина” или друг неин текст ще се убедите, че това е запазената имарка.

Базово за теософията е особеното разбиране за еволюцията, осъ-ществяваща се поетапно от така наречените седем „коренни раси”.Твърди се, че те са обитавали изчезнали континенти и представляватразлични нива на разгръщане на духа. Първата раса е съставена от чис-ти духове (астрали), а следващите три са известни съответно като хи-перборейци (понятие заето от древногръцката митология), лемурианции атланти. След тях идва петата раса – арийците. Неин прародител билиндийския мъдрец Ману. Повечето от днешните обитатели на светаспоред Блаватска са представители на тази раса, но някои семити (по-специално арабите) са „дегенерирали духовно”, а тазманийците, частот австралийците и едно планинско племе в Китай произхождат отлемурийците и трябвало да се разглеждат като получовеци-полуживотни. Монголоидната раса пък произхождала от атлантите.Шестата подраса на арийците щяла да се появи в САЩ в началото наXXI в. и ще притежава висока интуиция и множество окултни способ-ности. Според по-сетнешния водач на обществото, Чарлс Ледбитър,през XXVIII в. теософите с помощта на евгенични методи ще създадатседма раса в Калифорния. По това време щяло да има едно световноправителство, водено от преродения Юлий Цезар. Един от „учителитена древната мъдрост” Мория щял да слезе на земята и да изиграе роля-та на прародител на новата раса.


Всички тези митологе-ми впоследствие са подетиот повечето популярниокултисти на XX в. – Алис-тър Кроули, Алис Бейли,Рудолф Щайнер, Елена Рьо-рих, всевъзможни ню-ейджисти и други. Спореднякои от тях след милионигодини човечеството ще сепресели на Меркурий, къде-то ще продължи своята ево-люция. Между другото(понеже споменахме еволю-ция), едно от украшенията вдома на Блаватска е билпрепариран павиан, държащпод ръка лекция върху„Произход на видовете”.

Тази атракция тя представяла като карикатура на отричаната от неядарвинова теория, израз на „лудостта на учените”. Тук всеки сам тряб-ва да прецени на кой по-скоро би прилягал термина „лудост” – дали наДарвин и учените или на Блаватска и теософите.

След кончината на Блаватска, в теософското общество се случватсерия от разколи. Двамата най-изявени водачи са Чарлс Ледбитър иАни Безант. Ледбитър е бивш служител на Англиканската църква.През 1906 г. е замесен в педофилски скандал, поради което се оттегляот обществото, но впоследствие възстановява позициите си. По-интересна е личността на Ани Безант (фиг. 9). В разгара на Викториан-ската епоха тази енергична и бунтарски настроена жена членува въвФабианското общество, бори се за секуларизъм и права на жените,пропагандира вегетарианството. По-късно тя става един от първителидери на Индийския Национален Конгрес – партията, която доминираполитическия живот на Индия до ден днешен. През 1890 г. Безант сеобръща към теософията и година след скандала с Ледбитър оглавяваТеософското общество. По това време на преден план е изведена идея-та за така наречения Световен (или Мирови) Учител, който ще сведе

Фиг. 9


светлината на знанието до човечеството. В този контекст се популяри-зира името на Майтрея, типаж от будистката митология. Опитът зареализацията на тази концепция нанася голям удар върху реномето натеософите. През 1909 г. Ледбитър „открива” 13-годишния ДжидуКришнамурти на един индийски плаж и го обявява за носителя, чрезкойто Майтрея ще се прояви. Момчето е взето под опеката на общест-вото и е подложено на усърдни грижи и възпитание, предназначени даго подготвят за тази му мисия. Ани Безант поема ролята на майка (не-говата истинска майка почива, когато той е на 10 г.), поставяйки нача-лото на една връзка, която ще продължи до смъртта и (фиг. 10).Създаден е така нареченият „Орден на звездата от Изтока”, замислен сидеята да подпомогне Кришнамурти в неговата мисия. В началото на20-те години орденът започва да организира ежегодни срещи в дарено-то от един холандски барон имение в Омен (Холандия). Последнататакава среща се провежда на 2 август, 1929 г. На този ден, за огромноучудване на присъстващите 3000 теософи, Кришнамурти произнасяреч, в която отхвърля теософския проект „Мирови учител”, на практи-ка отхвърля самата теософия и обявява разпускането на ордена.4 Потова време той е вече на 34 години. През останалата част от живота систава известен като оригинален мислител, който не се уморява да пов-таря призива си за отказ от догматично мислене и сляпо следване наавторитети (фиг. 11). Напуска този свят през 1986 г.

Тук бих искал да направя едно кратко отклонение. На лекциятана Кришнамурти през 1929 г. присъства българката Магдалена Попова,последовател на Петър Дънов. Тя му носи писмо от нейния учител наанглийски език, за което се твърди, че Кришнамурти бил прочел, предида произнесе словото си. Днес може да срещнете твърдението, чеКришнамурти се обърнал към присъстващите със следните думи:

Вие очаквате Мировия Учител и искате да вярвате, че този Миров Учи-тел съм аз. Но това не е истина. Аз съм човек като вас. Имам недоста-тъци и работя над себе си да се освободя от тях. Истина е, че времето заидването на Миров Учител е вече дошло. И той е вече във физическотяло на земята, но не е тук между нас. Мировият Учител е в България инеговото име е Петър Дънов.


В разпространениятекст на лекцията обаче ни-къде не се споменава иметона Петър Дънов. Никой из-между присъствалите 3000делегати не свидетелства заподобно нещо. СамиятКришнамурти след това впродължение на 55 годиниизнася хиляди беседи, коитоса документирани и в никояот тях по никакъв повод несе споменава Петър Дънов.Нещо повече, цялостниятдух на учението му изключ-ва възможността да е изре-къл подобни думи. Така чете трябва да се приематпросто като фолклор. Виж-даме как дори в наши дниоколо религиозните водачибързо се появяват митове,

разказват се истории за поличби при раждането им, за извършени оттях чудеса и т.н. И всичко това при наличието на толкова напредналисредства за комуникация и осведомяване. (А можем да си представимколко по-благодатна е била средата за възникването на подобни мито-ве преди векове, когато хората не са разполагали с такива средства, аотгоре на всичко са били значително по-необразовани.)

Теософията изживява златните си дни в първите десетилетия наXX в. Тя оказва влияние на хора на изкуството като Йейтс и Кандинс-ки, на двама толкова различни политици, каквито са Махатма Ганди иХайнрих Химлер, на множество Ню Ейдж движения, на псевдоученикато Ернст Мулдашев... Тя навлиза и в България – през 1903 г. в Софияе основан клон на обществото. Издават се вестници и списания като„Български теософски преглед”, „Пътят”, „Задгробен мир”, „Анхира” ит.н. Може би най-значимият деец на движението е писателят НиколайРайнов.

Фиг. 10


Фиг. 11

През 1991 г. се навършва един век от смъртта на Блаватска. Потози повод нейни последователи разпространяват вестта, че годината еобявена от ЮНЕСКО за „Международна година на Блаватска”. В отго-вор на отправено запитване, представители на ЮНЕСКО поясняват, чев календара им не присъства никакво честване на тази годишнина.5

Един от най-показателните примери за това как парадигмата наБлаватска търпи разнообразни превъплъщения през XX в. е учениетона Елена Рьорих, известно като жива етика или агни йога. Това назва-ние не бива да ни подвежда – тук не става дума за някакъв вид йога, аза съвременно окултно учение. Елена Рьорих е съпругата на изключи-телно талантливия художник и писател Николай Рьорих. Според неячовечеството, посредством шестата раса, тъкмо навлиза от Кали Юга(най-тъмната епоха) в Сатя Юга (най-светлата епоха), наричана от неяепоха на Майтрея, поради очакваното идване на Мирови учител. Сама-


та Елена Рьорих не отрича връзката с Блаватска, а казва, че учениетона последната е включено в агни йога. Нещо повече, твърди се, че уче-нието е предадено на сем. Рьорих лично от махатма Мория, учителя наБлаватска. Елена Рьорих обаче инкорпорира елементи от някои източ-ни философии, които стават достъпни на Запада в началото на XX в. –веданта, тантризма, ваджраяна будизма и т.н.

3. Спиритуализъм

Следващият окултен феномен, който бих искал да разгледаме еспиритуализма. Той се развива успоредно с теософията, но в една по-тясна връзка с християнството. Привържениците на спиритуализмавярват във възможността за общуване с духовете на починали хора,посредством специално обучени лица, наречени медиуми.

В един или друг вариант подобни практики съществуват още отдревността. В края на XVIII в. окултният теолог Емануел Сведенборг иродоначалника на съвременната хипноза Франц Месмер подготвятпочвата за един истински бум на това явление. Спиритуалистите обик-новено посочват като особено важна датата 31 март, 1848 г. ТогаваКейт и Маргарет Фокс, две сестри от щата Ню Йорк обявяват, че саосъществили контакт с духа на търговец, убит според тях от бившитесобственици на къщата им и погребан в мазето. Настъпва модата на"сеансите", която ще продължи чак до средата на XX в. Неин носителще бъдат преди всичко средната и висшата класи на англоезичнитестрани. По време на сеансите призованият дух използва медиума, за даизрази посланията си в гласова, писмена или друга форма. Отделнимедиуми се издигат до статута на истински звезди в обществото. Така-ва например е младата Кора Скот, чието нежно момичешко излъчванеконтрастира с красноречието и по различни езотерични теми – обстоя-телство, което убеждава мнозина, че нейната реч идва от свръхестест-вен източник.

Както може да се очаква, спиритуализмът изживява златни днислед Гражданската война (до ден днешен това е войната, в която САЩдават най-много жертви), когато милиони американци копнеят да сесвържат със загиналите си близки. По аналогични причини следващотодобро време за спиритуализма настъпва след Първата световна война.


Още в средата на 80-тегодини на XIX в. почитате-лят на спиритуализма ХенриСейбърт прави дарение наПенсилванския Универси-тет, поставяйки условието дабъде формирана комисия,която да изследва медиумитеи евентуално да докаже тех-ните способности. Той сами-ят подбира членовете накомисията. За негово учуд-ване всички проведени екс-перименти разкриват илиизмама или неспособност отстрана на медиума да демон-стрира силата си. Така нап-ример г-жа Патърсън и д-рСлейд твърдят, че могат данакарат духовете да пишатвърху две долепени с лицеедна към друга плочи, с по-мощта на поставен междутях молив. Когато духътприключи с писането, моли-

вът изхвърча от плочите. Госпожата не успява да демонстрира това поднаблюдението на комисията, а д-р Слейд се опитва да измами екипа,като носи плочи с предварително написан върху тях дълъг текст. Приследващ опит, той пробва да разхлаби свързващите болтове и да пишесобственоръчно с молива, като ефекта е нечетлива драсканица. Следтова комисията дава плочите на професионален фокусник и резултати-те според нейния доклад са "далеч по-забележителни“.

Впрочем някои от най-големите критици на окултните практикиидват именно от средите на илюзионистите. Безспорно най-известниятот тях е Хари Худини. Той ненавижда спиритуалистите, заради начина,по който трупат слава и състояние, възползвайки се от мъката на хора-

Фиг. 12


та по техните близки. Самият той в един етап от живота си участва вспиритуалистически прояви, съкрушен от загубата на майка си. Уви,всичко, на което се натъква е евтино шарлатанство. Така например наедин сеанс "майка му" заговорва на английски - език, който тя никогане е ползвала (семейството на Худини е емигрантско, родителите му саунгарски евреи). Медиумът обаче го уверява, че "на небето всичкизнаят английски".

През 20-те години Худини посвещава много усилия за разобли-чаването на спиритуализма (фиг. 12). Предрешен с фалшива брада имустаци, той често посещава сеанси на медиуми и след като прецени,че е събрал достатъчно свидетелства за механизма на номерата им,театрално разкрива самоличността си и обяснява измамата пред всич-ки. Тази своя дейност той представя в книгата си "Един магьосниксред духовете". Освен друго, тя му струва приятелството с писателяАртър Конан Дойл, убеден привърженик на спиритуализма.

Един от случаите, с който Худини се заема е Мина „Марджъри”Крандън. Нейните сеанси включват повдигания на масата, почуквания,представяни като специален код, спиране на часовници, местене намебели, свирене от страна на духовете по мегафон, разхождаща се изстаята пръчка, преминаване на жив гълъб през стена и т.н.6 "Моетозаключение" - пише Худини - "е, че всичко, което се случи по време насеансите, на които присъствах, беше преднамерена и съзнателна изма-ма". Илюзионистът подробно описва всички манипулации на Марджъ-ри.

Впоследствие други колеги на Худини продължават делото му.Сред тях е канадеца Джеймс Ранди.7 През 1972 г. той публично обявя-ва нашумелия "магьосник" Юри Гелер за мошеник. Следва съдебенпроцес, който и печели. Един от най-популярните номера на Гелер еогъването на лъжици с мисъл. Той обаче не успява да стори това повреме на участието си в телевизионно шоу през 1973 г. Оказва се, чеРанди е посъветвал екипа на предаването да осигури собствени лъжи-ци на Гелер. Днес са известни множество методи, чрез които тази илю-зия може да се осъществи. Понастоящем Юри Гелер предпочита да сепредставя като артист.

През 80-те години на XX в. на изключителна популярност вСАЩ се радват телеевангелистите. Един от най-успешните сред тях еПитър Попоф. По време на службите си той се обръща към случайни


хора от аудиторията и им говори за специфични техни болести и проб-леми, за които изглежда няма как да знае. Попоф твърди, че по чудоде-ен начин получава тази информация от Бог. Джеймс Ранди наемачовек, чиято професия е анализирането на местопрестъпления. С по-мощта на технически средства, те успяват да засекат радиовръзка повреме на самата служба. Разкрито е, че съпругата на евангелиста мучете данни, събрани предварително от нея и нейни помощници в сво-бодни разговори с вярващите. Пасторът получава тази информациячрез миниатюрен приемник, поставен в ухото му и я обявява като бо-жие откровение. Други духовни подвизи на Попоф, а именно чудодей-ните изцеления на болни в инвалидни колички също са разобличени -става въпрос за хора, способни да ходят преди това. В резултат на раз-критията Питър Попоф обявява банкрут. Според Ранди, в най-добритему години неговият доход възлиза на 4.3 милиона долара месечно.

Други двама известни фокусници, Пен Джилет и Раймонд Телър,до неотдавна водиха телевизионно шоу ("Penn & Teller: Bullshit!"),посветено на оборване на псевдонаучни, религиозни и други заблуди.Нашият голям илюзионист Астор също е в редиците на скептично нас-троените към подобни феномени.

4. Други окултни практики

Още един пример за окултна псевдонаука е нумерологията. Не-съмнено идеята за количествена преценка на природните явления,кристализирала в числовите системи, представлява огромен скок висторията на мисълта. Днес ние възприемаме числата като нещо съв-сем банално и обикновено, но истината е, че те внасят едно ниво наабстракция, непознато на първите човешки общества. Осъзнавайкитяхната полезност, древните хора нерядко са правили наивни опити даги използват в сфери, където те не са приложими. На Изток тази нагла-са е била особено застъпена в Древен Китай. На Запад тя е най-явнавъв философията на Питагор, който е смятал, че абсолютно всичкоможе и трябва да бъде сведено до числа. Вместо да предостави числатаизцяло в услуга на рационалното, той ги превръща в култ. При тозимислител, както и изобщо в онези времена, научното и окултното са


трудно разграничими.Най-популярната нумерологична практика е свеждането на име-

то на изследвания човек (или друг обект - примерно държава) към оп-ределено число. Зад всяка буква стои число от 1 до 9. Числата навсички букви се събират, след което операцията се повтаря с цифритена сумата, и така докато се получи едноцифрен резултат. Той пък сеинтерпретира в съответствие с някаква таблица от качества - 1 означа-ва действие, лидерство и целеустременост, 2 означава балансираност ипозитивност, и т.н.

Първо, нека обърнем внимание, че съществуват повече от еднасхема за асоцииране на буквите с едноцифрени числа. Очевидно нямакак всички те да са съвместими. Да не говорим, че нумерологиите нанародите, които не използват латиница или кирилица са напълно раз-лични. Следващото обстоятелство, което би направило впечатление навсеки математик е, че тези схеми са тясно свързани с десетичнатабройна система. Макар да сме свикнали с нея и да я приемаме като"най-естествена", тя не е нещо изключително в сравнение с другитебройни системи. В древна Месопотамия например е била използванасистема с основа 60 (отзвук от която е начинът, по който днес измер-ваме ъглите и времето). Чумашите, коренни жители на Южна Кали-форния, са използвали квадратична (с основа 4) бройна система. Другииндианци, юките, са използвали осмична система - те са се базирали нена броя на пръстите, а на пространствата между тях. Някои езици вНепал и Индия използват дванадесетична бройна система. Изобщо,самата идея елементите на една изкуствена система, каквато е азбукатада се асоциират с елементите на друга изкуствена система, каквато ечисловата, след това да се използва събиране (а защо не друга опера-ция?) и всичко това да се прилага върху името с цел да се научи нещоповече за характера на човека и неговото бъдеще е твърде наивна. Ня-ма сериозна причина да смятаме, че всички, които се казват Иван, Ди-митър или Мария непременно трябва да споделят сходнипсихологически характеристики.

Почитателите на друга окултна практика, радиестезията, твърдят,че около телата на хората и изобщо всички материални обекти същест-вува радиационно поле (аура), което можели да засичат. За целтаобикновено използват две пръчки или махало. С тези инструменти тедиагностицират болести, намират заровени съкровища или петрол... Не


се съмнявайте, че петролните компании са направили необходимото, зада проверят обстойно тези твърдения. Уви, няма независимо изследва-не, което да ги потвърждава.

Ще се въздържа да говоря за маговете по кабеларките, гаданиятана ръка, кафе или карти таро, защото не бих искал да оставя погрешновпечатление, че ви подценявам като аудитория.

5. Заключение

Какво прави окултните теории толкова привлекателни за мнози-на? Нека припомним самата етимология на думата: окултен означаватаен. На псевдонаучната борса щампата “тайно” притежава особенамаркетингова сила. Вземете малко от гръцката или месопотамскатамитология, малко от Дао Дъ Цзин, по малко от астрологията и от ти-бетската ваджраяна, прибавете щипка психоанализа и семпъл комп-лекс от асани, смесете всичко това както ви харесва и накрая муударете печата “тайно учение”. Обявете например, че сте го получилив пещерата на безсмъртен йогин някъде в Хималаите. Или че то е езо-теричната съставка на всяка религия, грижливо пазена до този моментсамо за малцина посветени. Разбира се, ако имате литературен талант,най-добре ще е да разкажете учението си в роман. Веднага ще завъдитеревностни последователи. Не че няма да имате затруднения. Вероятноще се появи някой специалист по източна философия и ще заяви, четова по никакъв начин не може да е автентично. Няма проблем – ко-ментирайте, че той е само един нещастен кабинетен учен, чийто ум нее подготвен за живото знание. То учението затова е било пазено тайно50 хилядолетия – за да не попадне в ръцете на неподготвени люде,които да го омърсят.

Мисълта, че ни е дадено определено знание, което “обикновени-те” хора или “официалните” учени не разбират, въодушевява нашетоего. Съпричастността към това “знание” ни откъсва от сивотата наежедневието и ни свързва с духове, свръхестествени същества иливисши нива на реалността; прави ни част от общности с месианскопредназначение – преминаването на човечеството в следващата епоха,спасяването му от гибел и т.н. Когато индоктринираният с окултни


небивалици отиде на работа или се види с приятели, той вече не епросто един от всички. Другите – мисли си той – са здраво вкопчени вматериалното. Техните ценности свършват до бялата и черната техни-ка, а аз чета книжки за бяла и черна магия. Те имат две очи, а аз работяпо отварянето на третото. Те си губят времето с филми и телевизия,докато аз съзерцавам скритите измерения на вселенската матрица.Техните енергийни центрове и канали са запушени, а аз вече работявърху n-тата чакра. Те се тъпчат със сандвичи и кола, а аз се храня са-мо само с кълнове и дестилирана водица (с тенденция да мина наслънчева енергия). Те се грижат само за семействата си, а аз се грижаза целия род человечески.

Затъването в блатото на окултните викалпи не е много по-доброот затъването в консуматорство. В последния случай умът ни е зает слюбуване на вещите, а те все пак вършат някаква полезна работа. Отдруга страна обектите на окултизма са чисти творения на мисълта. Тесе основават единствено на въображението и компилаторския талантна техните автори. Окултната теория в крайна сметка разчита не насвоята достоверност, а на своята интересност и загадъчност. Нейнамишена е безкритичният ум, копнеещ за евакуация от реалността.

1 http://www.nndb.com/people/310/000033211/2 http://www.blavatskyarchives.com/colemansources1895.htm3 http://www.vivekananda.net/PROSE/StrayRemakrsTheosophy.html4 http://www.spiralata.net/kratko/articles.php?lng=bg&pg=115 http://www.lomonosov.org/news_roerich/news_roerich339.html6 http://www.pbs.org/wgbh/amex/houdini/sfeature/margery1.html7 http://www.randi.org/site/

Източници на изображениятаФиг. 8: http://soundzgreg.blogspot.com/2011/07/helena-p-blavatsky-extracts-from.htmlФиг. 9: http://encyclopedia.balaee.comФиг. 10: http://bvmquizzers.blogspot.com/2011/02/identify-two-people_03.htmlФиг. 11: http://rlalitha.blogspot.com/Фиг. 12: http://www.wildabouthoudini.com/2010/11/unseen-houdini-poster-reappears-at.html

ПОРЪЧАЙТЕ ЦЯЛАТАКНИГА В

ОНЛАЙН КНИЖАРНИЦАТАНА

IZDAVAM.COM

ХАРЕСАЙТЕ КНИГАТАВЪВ ФЕЙСБУК:

www.facebook.com/DuhovnostBezVikalpi

ДУХОВНОСТ БЕЗ ВИКАЛПИ - Йога клуб "Патанджали"

Documents

Transcript of ДУХОВНОСТ БЕЗ ВИКАЛПИ - Йога клуб "Патанджали"