126

ОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА

КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

В старите православнославянски литератури се среща един мотив за гигантска птица която сутрин призовава слънцето да изгрее а когато небес-ното светило поеме дневния си път разтваря крилата си за да предпази света от изгарящите му лъчи Известни са ми общо пет произведения в които този мотив в различни варианти се среща Те са запазени в български сръбски или руски преписи и принадлежат към различни жанрове Това са славян-ските версии на два старозаветни псевдоепиграфа ndash Книга на Енох и Отshyкровение на Варух словото за грипса (грифона) от византийския Физиолог антилатинското съчинение Прение на Панагиот с Азимит и компилацията За всички създания Пасажите от отделните произведения в които е запазен мотивът имат различен обем отделни детайли от повествованието липсват или пък варират но по всичко изглежда че всички те отразяват една и съща митологична представа и възхождат към някакви общи стари предхристи-янски източници Възниква въпросът дали е възможно да се идентифицират тези източници какъв е първоначалният вид на мотива и какви са пътищата по които той се е трансформирал и адаптирал в християнска среда

Космическите птици от 2 Енох

Т нар славянска Книга на Енох (2 Енох)1 един от старозаветните псев-доепиграфи свързани с библейския праотец Енох се причислява към нека-ноничните апокалипсиси Тя е известна само в славянски превод който без

Благодаря на Нина Гагова за съпричастието ѝ за насърчението и за ценните препоръки които направи по време на работатата ми върху това изследване

1 Известна е също с названието Книга на светите тайни Енохови Наречена е от изследователите Втора книга на Енох (2 Енох) за да се разграничи от останалите

Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

127

съмнение е направен от гръцки и е известен в повече от 20 пълни преписа и фрагмента датирани от ХІV до ХVІІІ в Наскоро обаче е идентифицирана в няколко коптски фрагмента2 Предполагаемият гръцки протограф не е запа-зен Тази творба съдържа разказа на праведния Енох за онова което е видял при своето възнасяне в небесата Той е отведен от двама ангели до всяко от първите шест небеса където му се разкриват тайните на сътворението на света от самото начало до създаването на човека След това архангел Гаври-ил го завежда до седмото небе а архангел Михаил го придружава когато е удостоен да застане пред лицето на Бога Бог му съобщава времето през което ще съществува светът ndash седем хиляди години и още едно хилядоле-тие След това изпраща двама ангели да го придружат за кратко до Земята за да може той да предаде на децата си наставления за бъдещето на света и човечеството Енох им разкрива космическите тайни които е видял и ги призовава да разпространяват книгите му Книгата завършва с прощални напътствия и разказ за възнесението на Енох обратно на небето

Приема се че 2 Енох има две основни редакции (обширна и кратка) без да може категорично да се определи коя от тях стои по-близо до първона-чалния текст3 тъй като пълните ѝ преписи са малко на брой а останалите

(канонични и неканонични) произведения свързани с Енох Въведена в науката още през ХІХ в 2 Енох е предмет на многобройни изследвания и издания в оригинал и превод Трябва да се споменат преди всичко М Соколов (С о к о л о в 1899 С о к о -л о в 1910) Р Х Чарлс (C h a r l e s M o r f i l l 1896) А Ваян (V a i l l a n t 1952) Ф И Андерсен (A n d e r s e n 1983) Х Бьотрих (B ouml t t r i c h 1996) А Орлов (O r l o v 2009) Новобългарски превод П е т к а н о в а 1981 Х р и с т о в а 2008 Изчерпателна библиография вж у O r l o v 2009 B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 и O r l o v 2011 Въведените още от първия издател на текста А Попов (П о п о в 1880) и коригирани от Андерсен деление и номерация на частите на текста (1ndash73) възприети в повечето изследвания и издания се използват и тук

2 Коптските фрагменти от 2 Енох намерени през 1972 г са четири и вероятно са части от четири последователни листа от един и същ пергаментен кодекс който би могъл да се датира около Х в Тяхното местонахождение днес не е известно но по направените снимки текстът е идентифициран през 2009 г от Й Л Хаген от Университета в Лайден като принадлежащ към известната дотогава само в славян-ската ръкописна традиция книга 2 Енох Тъй като според изследователите за пове-чето коптски текстове може да се твърди със сигурност че възхождат към гръцки оригинал съществуването на коптски текст на 2 Енох потвърждава хипотезата за произхода на книгата от Египет най-вероятно от Александрия Вж превод на тек-ста от фрагментите на английски език с коментар и в сравнение със съответните славянски текстове също в превод у H a g e n 2011 руски превод на коптските фрагменти вж у Н а в т а н о в и ч 2011 Благодаря сърдечно на А Турилов който ми обърна внимание на последната публикация и ми предостави копие от нея

3 Според някои изследователи като напр Соколов (1910а 396) Чарлс (C h a r l e s 1913 635ndash637) Й Иванов (И в а н о в 1925 165) Бьотрих (B ouml t t r i c h 1996 788ndash790) първична е по-скоро обширната редакция която впоследствие е съкратена Други изследователи приемат че първична е кратката

128

представляват ексцерпти включени в разнообразни компилативни съчи-нения и детайлният текстологически анализ е затруднен Повече светлина върху историята на текста биха могли да хвърлят коптските фрагменти но те обхващат само шест от общо 73 глави и направените заключения не могат да се отнесат до останалата по-голяма част от творбата4 Текстът съдържащ мотива за слънчевата птица който ни интересува може да бъде открит в обширната редакция гл ХІІ и ХV Там се разказва че когато го завеждат на четвъртото небе Енох вижда колесницата на Слънцето заобиколена от хиляди ангели а пред нея летят две гигантски птици ndash феникс и халкедра съчетаващи лъвски и крокодилски черти Именно те теглят колесницата на небесното светило bdquoносейки роса и знойldquo Преди изгрева запяват и в този момент земните птици пляскат с крила и приветстват небесното светило bdquoИдва светодавецът и дава светлина на целия святldquo В различните преписи на творбата обаче се срещат разночетения които позволяват различна ин-терпретация на детайлите в описанието на слънчевите птици Ето защо те понякога са и предадени различно в публикуваните преводи и коментарите върху текста в досегашните изследвания

Анализирайки отразените във Втора книга на Енох теологични и фи-лософски представи мнозина изследователи приемат че тя е произведение на юдейската елинистична мисъл и е възникнала през І в5 в Египет най-вероятно в Александрия6 Въпросът за езика на оригинала е сложен но в общи линии може да се каже следното Приема се че славянският текст на 2 Енох е превод от гръцки език7 но по въпроса за езика на оригинала мненията се раздвояват Някои смятат че тя е била написана от живеещ в

редакция която по-късно е била разширена Пръв това мнение изказва Н Шмид (S c h m i d t 1921) според когото двете редакции са съществували още на гръцки език и евентуалното разширяване не би могло да се извърши на славянска почва Това мнение се подкрепя също от А Ваян (V a i l l a n t 1952 IVndashV VII) и А Пенингтън (P e n n i n g t o n 1984 321ndash323) Н а в т а н о в и ч 2000 221ndash226 която привежда като аргумент и съдържанието на коптските фрагменти и др Вж критичен анализ на мненията у Андерсен според когото прецизното разграничение въз основа на обема би обособило четири редакции като същевременно не може да се даде приоритет на нито една (A n d e r s e n 1983 92ndash94) Още за дискусията по този въпрос вж у S a c c h i 1990 235ndash238

4 Фрагментите съдържат гл 36ndash42 Доколкото може да се съди запазеният текст се отнася към кратката рецензия като включва и някои части засвидетелствани в обширната

5 S a c c h i 1990 241 B ouml t t r i c h 1996 813 и др6 S c h m i d t 1921 310ndash311 Бьотрих отбелязва редица пасажи в които ясно

се вижда гръцко-елинистично влияние и допуска че авторът е живял в културна среда подобна на онази в която е живял Филон Александрийски според него Александрия е мястото където подобни представи се смесват с египетски мито-логични и религиозни влияния (B ouml t t r i c h 1996 808)

7 A n d e r s e n 1983 94 B ouml t t r i c h 1996 808 и мн др Това мнение се под-крепя и от съществуването на творбата на коптски език Вж бел 2

129

Египет евреин на гръцки език литературния език за Елинистичната епоха8 според други зад гръцкия източник от който е направен славянският превод стои оригинал на еврейски или арамейски език9

Космическата птица от 3 Варух

Неканоничното Откровение на Варух (3 Варух)10 е също псевдоепиграф на известния от гръцкия превод на Библията (Септуагинта) Варух ученик на пророк Йеремия живял през VІ в пр Р Хр комуто се приписват и няколко значително по-късни произведения Откровение на Варух възникнало на гръцки вероятно между края на І и началото на ІІІ в сл Р Хр11 има и две славянски редакции12 Славянският текст е превод от гръцки протограф който не е запазен Също както и Втора книга на Енох с която е близка тематически творбата се отнася към старозаветните апокалипсиси В нея се разказва как Варух оплаква разрушаването на Йерусалим и събарянето на Храма и търси обяснение за трагедията на еврейския народ Тогава Бог изпраща един ангел да го утеши и да го заведе в небесата за да му разкрие божествените тайни Ангелът му показва първите пет небеса където му раз-казва за размерите и обитателите им На третото небе Варух вижда Слънцето в неговата колесница и огромната птица която го придружава На петото небе той вижда архангел Михаил който събира даровете на праведниците в присъствието на Бога Накрая ангелът изпраща Варух обратно на Земята за да разкаже за видяното

Гръцката версия на Откровение на Варух е известна само по два пре-писа ndash от ХV и от ХV ndash началото на ХVІ в славянската версия е запазена в 12 преписа най-старият от които е от третата четвърт на ХІІІ в13 а оста-налите са значително по-късни Славянските преписи пазят две основни

8 A n d e r s e n 1983 94 B ouml t t r i c h 1996 810 бел 95 C o l l i n s 1998 243 и др

9 S c h m i d t 1921 311 L u m p k i n 2010 219 225 и др10 Наречена Трета книга на Варух или 3 Варух за да се разграничава от оста-

налите псевдоепиграфи на Варух Произведението е изследвано и издавано много-кратно в гръцки и славянски оригинален текст и в различни преводи За гръцката версия вж J a m e s 1897 P i c a r d 1967 P e n n e r M i l l e r 2006 Издания и изследвания на славянската версия N o v a k o v i ć 1886 Т и х о н р а в о в 1894 С о к о л о в 1907 203ndash209 вж K u l i k 2010 K u l i k 2010a Новобългарски пре-вод П е т к а н о в а 1981 В Морфил (M o r f i l l 1897) публикува славянския текст в английски превод а Х Гейлорд (G a y l o r d 1983) издава успоредно и коментира и гръцкия и славянския текст в английски превод Изчерпателна биб-лиография вж у O r l o v 2009

11 P i c a r d 1967 77ndash78 G a y l o r d 1983 655ndash656 C o l l i n s 1998 248 K u l i k 2010 11ndash12

12 Вж H a r l o w 1996 5ndash8 1983 K u l i k 2010a 4ndash513 В Драголовия сборник 651 от НБС Белград

9 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

130

редакции ndash А и B като онези които се отнасят към втората могат също от своя страна да се разделят на две групи Съществуват някои значителни разлики между известните в гръцката и в славянската традиция текстове но и в двете в гл VІ е налице епизодът от виденията на Варух в който той става свидетел на слънчевия изгрев В източния край на третото небе където слънцето се появява призори той вижда колесница теглена от четири коня а в колесницата ndash човек с венец от пламъци14 Пред колесницата лети птица чиито криле се простират от изток до запад Ангелът му разкрива че тя се нарича феникс и е пазител на целия свят защото засенчвайки с крилата си огнените слънчеви лъчи запазва Земята от изгаряне В края на деня птицата е уморена и посърнала от слънчевия зной но призори призовава Слънцето с възгласа bdquoСветодавче прати светлина на твоя святldquo и тогава на Земята пропяват петлите

Съдейки по отразените в текста на гръцката и славянската версия ре-лигиозни и философски възгледи изследователите смятат че той отразява главно еврейски концепции но пази следи от различни други влияния ndash из-точни гръко-римски и християнски Гръцката версия на 3 Варух съдържа значителен брой елементи които могат да се идентифицират като христи-янски Смята се че те трябва да се отнесат към късен етап от развитието на творбата когато са интерполирани във вече съществуващ еврейски текст15 Славянската версия обаче не съдържа голяма част от тези християнски еле-менти и се предполага че тя е засвидетелствала по-ранен предхристиянски стадий от развитието на текста В нея се откриват стари еврейски представи със силни елинистични влияния и анализът ѝ сочи като най-вероятно място на възникване на първоначалния текст еврейската диаспора в Египет16 Този първоначален текст е бил християнизиран впоследствие като е адаптиран към една нова обществено-религиозна среда

Космическите птици от византийския Физиолог

Много близък паралел на споменатите епизоди за гигантската птица която придружава Слънцето се намира макар и в доста сбита форма в Слово за грипса (грифона) от византийската редакция на Физиолога Това е по-късната редакция на едно раннохристиянско учително съчинение в което свойствата на различни животни предимно с екзотичен и митологи-чен характер се тълкуват в християнско-морализаторски дух Ранната му редакция наречена александрийска се датира между края на ІІ и ІV в спо-

14 W r i g h t 2000 255 бел 4515 H a r l o w 1996 9ndash10 C o l l i n s 1998 24816 G a y l o r d 1983 655ndash656 C o l l i n s 1998 248 W r i g h t 2000 168 А

Кулик смята че първоначалният текст е възникнал в Палестина (K u l i k 2010 13ndash15)

131

ред различни изследвания17 а византийската ndash значително по-късно ndash едва около ХІ в18 На всяко от описаните животни е посветено отделно слово а стилът е поначало сентенциозен и доста лаконичен Според анонимния автор на византийския Физиолог bdquoнай-голямата птица от всички птици не-бесниldquo която посреща изгрева на Слънцето в източната земя на брега на реката-Океан се нарича грифон Той разтваря крила поемайки слънчевия зной за да не изгори Земята Тогава при него идва още един грифон и те заедно приветстват слънцето bdquoЕла светодавче дай на света светлинаldquo Накрая в тълкуванието с двата грифона са сравнени Св Богородица и архангел Михаил които пък поемат гнева на Бога за да предпазят от него грешните хора

В основата на Физиолога стои съчинение в което се съчетават мотиви от различни културни традиции ndash близкоизточни египетски елинистични гръко-римски впоследствие то е преработено в християнски дух пред-ставяйки алегорично основни християнски догми и норми на живот с цел да служи на раннохристиянската проповед Изследвателите смятат че Физиологът е възникнал в Александрия където през Елинизма и Късната античност се преплитат разнообразни културни влияния Никой от тях обаче не се занимава с въпроса къде е създадена византийската му редак-ция вероятно защото според тях тя е твърде късна За липсата на научен интерес към нея обаче вероятно е от значение преди всичко фактът че тя не се превежда в латинската и западноевропейската литература като късна преработка на гръцка творба разпространена единствено в книжнината на православните балкански славяни19 тя остава извън полезрението на западните изследователи на древността и европейското Средновековие

Словото за грифона е налице в 15 от издадените от Ф Сбордоне общо 28 гръцки преписа20 Славянските преписи почти изключително български и сръбски по произход се отнасят към три основни редакции преведени от различни гръцки версии21 Словото за грифона се съдържа само в тнар Втори превод който е засвидетелстван в пет преписа22 от втората половина на ХVІ и от ХVІІ в

17 L a u c h e r t 1889 P e r r y 1941 T r e u 1966 C u r l e y 1979 (2009) S c o t t 1998

18 P e r r y 194119 Известен е един-единствен руски препис несъмнено възхождащ към юж-

нославянски протограф20 S b o r d o n e 1936 182ndash18321 Вж С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а 201122 Със сигурност може да се приеме че словото за грипса е било поместено в

още един български ръкопис от ХVІ в където днес не е запазен поради загуба на листове Вж С т о й к о в а 2011

132

Космическите птици от Прение на Панагиот с Азимит

Прение на Панагиот с Азимит е късно антилатинско произведение въз-никнало на гръцки език през втората половина на ХІІІ в23 което от ХІV в насам се разпространява в южнославянски а по-късно и в руски преписи съхранили текста в три редакции24 Това произведение което се отнася към жанра на въпросо-ответните съчинения дава израз на неофициалната реакция срещу униатската политика на византийския император Михаил Палеолог В него е представена полемиката между учения православен Константин bdquoпанагиотldquo25 и невежия католик наречен bdquoазимитldquo26 В първата част на творбата Панагиот разкрива на Азимит тайните на вселената а във втората разобличава заблужденията на католическата вяра Изпълнен с чув-ство на превъзходство Панагиот поучава Азимит като отговаря на въпросите му колко са небесата къде пребивават Бог и ангелите какво представлява раят какъв е ходът на слънцето и луната откъде идва мълнията и пр27 Отговорите на Панагиот компилация от разнообразни главно апокрифни източници отразяват представите на обикновените хора за заобикалящия ги свят Когато разказва какво се случва при слънчевия изгрев в небесата Панагиот обяснява как Христос изпраща ангели да облекат слънцето и тогава bdquoогнени грипсоси небесни птици наречени феникси и халедриldquo политат пред него квасят крилата си в океанската вода и с тях гасят слънчевия зной за да не изгори с лъчите си света От силния зной обаче те остават без пера bdquoкато оскубаниldquo и едва след залез слънце като се окъпят във bdquoвеликата река Океанldquo отново им поникват пера А петелът продължава разказа си Пана-гиот има под крилото си перо от тези птици и то го bdquoпосърбяваldquo сутрин та петелът се събужда пляска с крила и пропява казвайки bdquoЕла светодавче Прати светлина на светаldquo

Според този текст грипсоси (грифони) е общото название на грамадните слънчеви птици феникс и халедра Разказът за това как птиците разтварят крила и засенчват слънцето за да не изсипва палещите си лъчи върху земя-та тук е развит в друга по-земна представа ndash с крилата си те ръсят с вода слънчевите лъчи и така ги охлаждат перата им изгарят но потапянето им в реката-Океан ги изцелява отново Тук небесните птици имат земно съот-ветствие ndash петелът приветства изгрева вместо тях

23 Преди 1282 г Вж П о п о в 1875 238ndash239 Издание на гръцкия текст V a s s i l i e v 1893

24 Вж П о п о в 187525 Букв lsquoвсесвещенrsquo от гр πανάγιος26 lsquoКойто се причестява с неквасен хлябrsquo от гр ἄζυμος lsquoнеквасен пресенrsquo

подигравателен намек за едно от литургическите различия между православни и католици споменавани в текста

27 П о п о в 1875 246ndash248

133

Космическата птица от За всички създания

Вариант на мотива е засвидетелстван още веднъж в късната славянска ръкописна традиция ndash в съчинението За всички създания известно по пре-писи от ХVndashХVІІ в28 Това е анонимно учително произведение което има за цел да се противопостави на невежеството водещо понякога до ерес В него съвсем накратко е повторена историята на Сътворението в шест дни като най-важно е посланието че човеколюбецът Бог не е изоставил най-висшето си творение ndash човека в ръцете на дявола а е изпратил своя Син за спасението му Този текст силно напомня поместените в старозаветните откровения опи-сания трябва да се отбележи въвеждащата интересуващия ни епизод фраза bdquoПисанието казваldquo която отпраща към някакъв (пара)библейски източник В цялото произведение написано сбито в катехитичен дух единствено частта посветена на движението на небесните светила и на разположени-ето и размерите на небето земята и космическия океан съдържа подробен наратив с bdquoестественонаученldquo характер Това създава впечатление че тази част включваща и епизода с голямата космическа птица29 е интерполация вероятно заимствана от друго произведение Там се разказва че Слънцето се движи денем по небето а нощем ниско над Океана в който се измива три пъти има петел (куръ) толкова голям че главата му стига до небето а морето е до коленете му когато слънцето се мие в Океана преди изгрев вълните го събуждат и той се провиква с възгласа bdquoКукуригу Светодавче Господи дай светлина на светаldquo И тогава всички петли по света запяват едновременно

Общи космологични представи в разглежданите произведения

Краткото представяне на съдържанието на епизода със слънчевия изгрев в отделните произведения показва че въпреки очевидната близост помежду им са налице и значителни разлики в детайлите Прякото заимстване на мотива от едно произведение в друго изглежда малко вероятно30 По-ло-

28 По-голямата част от преписите са руски по произход За пръв път текстът е публикуван от Н Тихонравов по препис от Троице-Сергиевската лавра от 1531 г ( 774 л 146б-156а) там текстът е без заглавие а названието bdquoЗа всички създа-нияldquo е поставено от издателя (Тихонравов 1863) Новобългарски превод на текста от А Милтенова с коментар на Д Димитрова по южнославянски препис от третата четвърт на ХVІ в (по рък НБС Белград Рс 53 л142б-146а) вж в Естествознание 1992 73ndash74 385ndash387

29 Т и х о н р а в о в 1863 349ndash35030 Според М Р Джеймс появата на мотива във Физиолога и Прението на Паshy

нагиот с Азимит е резултат от влиянието на Откровение на Варух а може би и на Книга на Енох (J a m e s 1915 410ndash413) а Ван ден Брук отхвърля зависимостта на Прението от 3 Варух но допуска такава зависимост от 2 Енох (B r o e k 1972 272 303ndash304)

134

гично е предположението че произведенията са по-ранни или по-късни свидетелства на отделни традиции възхождащи към стари предхристиянски източници31 някои от които са общи32 Към подобно заключение водят и останалите споменати в цитираните кратки пасажи общи за разглежданите произведения елементи (антропоморфното слънце космическият океан чудовищните размери на птиците и др) повечето от които имат паралели в универсалните митологични представи Така например първото нещо което Енох вижда на небето е bdquoморе по-голямо от земнотоldquo В словото от византийския Физиолог се казва че птицата грипс живее край реката-Океан ndash става дума за космическите води които обграждат цялата земя дават приют на небесните светила и отделят небето от земята Тази представа е отразена и в гръцката версия на Откровението на Варух (в славянския превод това място е изпуснато) ndash още в началото на небесното пътешествие ангелът отвежда Варух до реката ограждаща света bdquoИ той ме заведе там където беше установена небесната твърд и където имаше река която никой не може да пресече нито някой чужд дух от всички създадени от Богаldquo В Прение на Панагиот с Азимит се обяснява че слънчевите птици квасят крилата си в реката-Океан за да гасят слънчевия зной и пак в в нея се къпят за да пораснат изгорелите им пера В краткото слово За всички създания петелът живее в Океана и се буди от вълните му Пак там се споменава че отвъд Океана се намира друга земя където са разположени раят и адът Много стара близкоизточна представа е че небесният океан е непосредствено над атмосферата на границата между небето и земята33 Там са и огромните небесни врати през които ден след ден влиза Слънцето34 ndash те са 21 на брой според Книга на Енох и 365 според Откровение на Варух в словото За всички създания вратите са 24 ndash по дванадесет на изток и на запад Когато призори вратите се отварят се чува грохот ndash светлината се разделя от тъмнината

Друг общ елемент в разглежданите творби е песента на гигантските птици или възгласът който те надават при изгряването на Слънцето призова-вайки небесното светило да се появи и така дават знак на петлите на Земята да провъзгласят началото на деня В по-дългата версия на 2 Енох птиците с песен обявяват изгрева bdquo Стихиите наречени феникси и халкедри запя-ват И тогава всички птици удрят с крилете си радвайки се на светодавеца и пеейки със своите гласове lsquoИдва светодавецът и дава светлина на своята тварrsquo35ldquo В 3 Варух гласът на птицата се чува при отварянето на 365-те вра-

31 За наличието например на (старо)еврейски елементи в 2 Енох и 3 Варух има значителна литература вж напр B ouml t t r i c h 1996 814 и K u l i k 2010 13ndash15

32 J a m e s 1915 За вероятни общи източници споминава и W r i g h t 2000168ndash169

33 Различни представи за небесния океан вж у N e i m a n 196934 Небесните врати са разпространена близкоизточна представа ndash вж W r i g h t

2000 19 122 K u l i k 2010 12835 Някои изследователи на 2 Енох са склонни да видят в продължението на

текста следващите думи на песента вж напр Ф Андерсен (A n d e r s e n 1983

135

ти на небето и разделянето на светлината от тъмнината В гръцката версия тя казва bdquoφωτόδοτα δὸς τῷ κόσμῳ τὸ φέγγοςldquo а в славянската възгласът на птицата се повтаря два пъти bdquoЕла светодавче и дай светлина на светаldquo и тогава пропява петел36 Във византийския Физиолог двата грипса застанали срещу слънцето с разперени крила зоват bdquoЕла светодавче дай на света свет-линаldquo приветствайки по същия начин издигащото се от водните дълбини слънце В Прение на Панагиот с Азимит петелът усеща плясъка от крилата на слънчевите птици и удряйки своите крила bdquoпроповядва възкресението Христовоldquo bdquo[Казва] първо bdquoЕлаldquo второ bdquoсветодавчеldquo трето bdquoдай светлинаldquo четвърто bdquoна своя святldquordquo Много близък е и текстът в За всички създания bdquoИ [петелът] казва bdquoКукуригуldquo което значи bdquoСветодавче Господи дай светлина на светаldquo И когато той запее всички петли запяват в един и същи час по цялата вселенаldquo 37 Сходни мотиви се срещат и в други произведения ndash на-пример в неканоничния Завет на Адам38 серафимите пляскат с крила и така карат петлите да запеят (и да предизвестят изгрева) Отглас от този мотив може да бъде открит в еротапокритичното съчинение Разумник39 bdquoВъпрос Как пеят петлите през нощта Отговор Когато ангелите поемат Слънцето от престола Господен и го понесат на изток херувимите пляскат с крилата си От това всяка птица на земята потреперва Тогава петелът проповядва на светаldquo40

126 (152)) bdquoСветодавецът идва да даде светлина на целия свят и се явява су-трешната стража която са слънчевите лъчи И слънцето излиза пред лицето на света и изпраща лъчите си за да даде светлина на лицето на светаldquo В другите разглеждани произведения обаче песента (или призивът) се изчерпват само с едно изречение така че е по-вероятно следващите фрази да са просто описание на случващото се което Енох наблюдава Дж Б Лумпкин пък изобщо изключва възможността цитираният текст да е (част от) песента на птиците а го отнася към описанието на изгрева В своето издание той добавя в скоби липсващия но вероя-тен според него текст на песента bdquoСвят свят святldquo (L u m p k i n 2010 236) Тук и навсякъде другаде преводите на български език са мои (АС) освен когато е посочено българско издание на текста

36 А Кулик прави опит да свърже мотива за голямата космическа птица която кара слънцето да изгрее и всички петли да пропеят с Еклисиаст 124 bdquoКога пътните врати почнат да се затварят кога замлъкне шумът на хромелите и човек почне да става по гласа на петела и дъщерите-певици замлъкнатldquo (K u l i k 2010 262ndash263) Според него този епизод в 3 Варух засвидетелстван пълно в славянската му версия трябва да се отнесе към bdquoпрототекстаldquo на творбата вж K u l i k 2010a 29ndash30

37 Т и х о н р а в о в 1863 349 38 K u l i k 2010a 30 110 Текстът е запазен само в коптска и арабска версия

bdquoИ в десетия час вратите на небето се отварят И от шума на крилата на серафи-мите веднага петлите запяват и славят Господаldquo (Testamentum Adami 1927 242)

39 Известен повече със заглавието bdquoБеседа на тримата светителиldquo вж И в а -н о в 1925 257ndash272 (издание на текста по Ловчанския сборник от ХVІ в 259ndash264) Т и х о н р а в о в 1863 442ndash444 М и л т е н о в а 2004 436

40 Т и х о н р а в о в 1863 444

136

Характеристика на космическите птици

Обобщавайки описанията на слънчевите птици и на тяхната роля в не-бесния спектакъл може се каже че всички те имат следните общи свойства и функции

а) птиците от всички текстове имат гигантски размериб) всички присъстват при изгрева на Слънцетов) предизвестяват предизвикват изгрева на Слънцето с песен или вик

които съдържат един и същ текст (bdquoЕла светодавче дай светлина на све-таldquo)

г) така събуждат земните птици (петли) които възвестяват идването на деня или приветстват Слънцето

д) повечето от тях (но не всички) имат още една важна функция ndash пред-пазват с крилата си обитаемия свят от горещите слънчеви лъчи

Тяхната специфика според различните текстове от своя страна очертава следните три групи

1) птиците от 2 Енох а) наричат се феникси и халкедраи б) имат лъв-ско лице и глава криле и опашка на крокодил в) придружават Слънцето теглят неговата колесница г) носят зной и роса

2) птиците от 3 Варух Физиолога и Прението а) наричат се грифони феникси иили халкедри б) летят пред Слънцето посрещат го край реката-Океан в) с крилете си поемат засенчват силните му лъчи или квасят крилата си в Океана и гасят лъчите за да предпазят обитаемия свят от изгаряне

3) птицата от За всички създания а) нарича се петел (куръ) б) стои в Океана и когато Слънцето се къпе в Океана преди изгрев вълните му го събуждат

Различията в описанията се оказват много съществени и трудно биха позволили да се говори за пряко заимстване на текстове от едно произве-дение в друго41 Очевидно е че създанията от трите групи имат или раз-лични функции (групи 1 и 2) или различен вид и обиталище (петелът не е хибридно създание петелът и грифоните от Физиолога стоят на Земята а не са в небето) Тези особености подсказват че в различните произведния създанията наречени феникси халкедри грифони както и петелът вероятно са наследници на различни митологични създания Същевременно в раз-глежданите епизоди са налице и много ясно изразени паралели което води до предположението че всички те са повлияни от едни и същи културни традиции42 Хипотезата за вероятните общи корени на петте произведения що се отнася до онази част от тях където се разказва за митологичните пти-ци води до въпроса как са изглеждали те в предполагаемия първоизточник

41 Както предполага напр Джеймс (J a m e s 1915) Д Харлоу обаче смята че паралелите посочени от Джеймс са твърде общи и отразяват по-скоро споделени традиции отколкото пряка зависимост (H a r l o w 1996 164)

42 B r o e k 1972 272ndash287 W r i g h t 2000 168ndash169 268 и др

137

как точно са се наричали и как се е стигнало до названията употребени в текстовете ndash грифон феникс халкедра43 или петел

Първите две от тях ndash грифон и феникс ndash означават известни митични същества изключително популярни в културите на Близкия изток и Сре-диземноморието от най-дълбока древност Третото название ndash халкедра не се среща в друг контекст освен в разглеждания епизод за слънчевия изгрев в 2 Енох и Прение на Панагиот с Азимит а космическият петел е важен персонаж от иранската митология44

Грифон

Грифонът (грипсосъ ὁ γρύψ gryphon) е двусъставно същество ndash лъв с крила и глава на орел Той е бил познат в Египет ок 3300 г пр Хр но може да е още по-стар45 Известно е негово стенно изображение от двореца в Кносос на Крит от бронзовата епоха (ХV в пр Хр) а през Античността често се изобразява върху вази Традиционни украшения с изображения на крилат лъв с глава на орел се намират и у народите в Централна Азия Може да се каже обаче че общоизвестната представа за грифона се налага в гръко-римската културна среда като се заражда през Античността и се развива и разпространява и през по-късните епохи ndash Елинизма Късната античност и Средновековието Мнозина антични автори го описват ndash в V в пр Хр Ктезий говори за златото в планините bdquoобитавани от грифони ndash четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвскитеldquo46 Херодот нееднократно също споменава че те изравят злато и го пазят47 и това е едно от най-характерните им свойства Произхождат от Хиперборейските планини или от Етиопия и са врагове на конете Грифонът е едно от митичните същества натоварено с най-много символични значе-ния Орел и лъв ndash царят на птиците и царят на животните съчетани в едно

43 В славянските преписи на разглежданите паметници думата се среща още в следните форми халкадри халкидри (препис Р на 3 Варух) и халендри (Прение) Вж B ouml t t r i c h 1996 862 XII d

44 E h r e n b e r g 2002 B r o e k 1972 267ndash26845 D u n n Beasts46 bdquoСтраната произвежда много сребро и има многобройни сребърни мини не

много дълбоки тези в Бактрия казват че били по-дълбоки Там има също злато не в реките да се промива като в река Пактол а в множество големи планини обита-вани от грифони Те са четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвските перата на гърдите им са червени а на останалата част от тялото ndash черни Макар че в планините има изобилие от злато заради тези птици то трудно се добиваldquo (C t e s i a s 2002)

47 H e r o d o t u s 1920 143 bdquoА в северна Европа има много повече злато Аз не мога да кажа със сигурност как се добива това злато но казват еднооки хора наречени аримаспиани го крадат от грифонитеldquo (Hdt 31161)

138

същество олицетворяват двойственост или единство на противоположно-стите Небето и Земята доброто и злото Христос и Сатаната жестокост и нежност В християнството грифонът символизира и двойствената природа на Христос ndash едновременно бог и човек

Едно от най-подробните описания на грифоните в което се подчертава и връзката им със Слънцето е оставил старогръцкият писател Флавий Фи-лострат (170ndash250) в съчинението си Животът на Аполоний Тиански

bdquoЩо се отнася до златото добивано от грифоните то съществуват скали осе-яни с капки злато като с искри и това злато споменатото създание го изкопава със силата на своя клюн Защото тези животни живеят в Индия казва той и се почитат като посветени на слънцето и индийските ваятели изобразяват слънцето в колес-ница впрегната с четири грифона един до друг а по големина и сила те напомнят лъвове но ги превъзхождат по това че имат крила и дори ги нападат превъзхождат по сила и слоновете и драконите Но те нямат голяма летателна сила не повече от летящите на малки разстояния птици защото техните крила не са като птичите а имат между пръстите на краката си червени ципи така че могат да ги разтварят и да излитат и да се хвърлят от въздуха и недостижим за тях е единствено тигърът понеже е бърз като вятъраldquo48

В старогръцката вазова живопис грифони теглят колесниците на божест-ва които също имат връзка със Слънцето ndash Аполон Зевс и Дионис Яйцата от ахат които снасят тези животни също символизират небесното светило Самото злато което изравят от земните дълбини също понякога се тълкува като символ на Слънцето което изгрява изпод земята Както се вижда от тези описания грифонът често се асоциира със Слънцето но преди всичко се смята за пазач на ценности и злато както и на сакрални пространства но никъде в древните извори не споменава че той призовава слънцето да изгрее а след това засенчва с крилата си изгарящите слънчевия лъчи и предпазва от тях земята и хората които я обитават Никъде в описанията на грифони не се говори че те имат гигантски размери като птиците от разглежданите тук съчинения (bdquoнай-голямата от всички птици небесниldquo във византийския Физиолог или bdquo[големи] по 60 лактиldquo в Прение на Панагиот с Азимит) В текстовете на класическата древност не става дума и за това че грифоните пеят (bdquoЕла светодавче дай светлина на светаldquo) а напротив обрисувани са като могъщи хищници нападащи лъвове дракони слонове и коне Така ги описват и западноевропейските бестиарии49 Традиционните описания на грифоните и съдържащите се в тях митологични представи са твърде далече от ролята която им е отредена в разглежданите тук произведения Налага се заключението че названието грифон употребено в тях за гигантската птица приветстваща слънцето не е изначално а е вторично Физиологът и Прениshyето приписват на грифоните свойства и функции първоначално изглежда

48 F l a v i u s 1912 33349 Там те обикновено се изобразяват грабнали животно или човек или пък в

хералдическа поза с вдигнат напред крак Вж B a d k e 2002ndash2008

139

присъщи на космическата птица от някаква по-стара източна традиция не-позната на гръко-римския свят която по нещо е приличала на тях ndash може би по връзката им със Слънцето и хибридната им ndash лъвско-орелска ndash природа

Феникс

Фениксът както е назована птицата в неканоничните апокалипсиси (2 Енох и 3 Варух) и Прение на Панагиот с Азимит която лети пред (колесни-цата на) Слънцето и поема с крилата си неговите лъчи (или ги гаси с водата в която мокри крилата си) е също добре известно митологично същество Още в древен Египет фениксът е свързван с бога на слънцето Ра символ на възкресение и безсмъртие Смята се че митът за феникса произхожда от египетския Хелиополис ndash Града на Слънцето където е имало храм на слънчевия бог Птицата била възприемана като bdquoбаldquo ndash душата духа на бог Ра В Книга на мъртвите (средата на ІІ хилядолетие пр Хр) фениксът се спо-менава многократно bdquoКато феникс небесните пространства аз обхождам Пребродих от Сехем до Хелиопол аз всички пътища да посветя божествения феникс в нещата от света на мъртвитеldquo и др50 Описания на феникса се срещат в съчиненията на мнозина автори от Античността и Средновековие-то ndash Херодот Овидий Лукан Плиний Стари Тертулиан Исидор Севилски Гийом Льоклерк и др Херодот описва подробно феникса по изображението което е виждал в храма в Хелиополис Според него египтяните почитали феникса като свещена птица която е много рядка голяма е колкото орел а перата ѝ са в червено и златно Младият феникс долита от Арабия в Египет веднъж на 500 години за да донесе балсамираното в смирна тяло на своя баща и да го положи в храма на Слънцето в Хелиополис51

Разпространената традиционна представа за феникса обаче която е твърде различна от разказаното у Херодот почива върху друга версия на мита която е отразена у Плиний Стари (І в)

50 B u d g e 1895 (1967) 51 H e r o d o t u s 1920 359 bdquoТе имат и една свещена птица наречена феникс

която аз самият не съм виждал освен на картини Наистина тя е много рядка дори в Египет където долита (според разказите на хората от Хелиополис) веднъж на петстотин години когато старият феникс умира Големината и видът му ако при-лича на изображенията са такива перата му са отчасти червени отчасти златисти а общият му изглед и големина са почти колкото на орел Разказват какво прави тази птица което не ми се струва вероятно че той идва от далечна Арабия и носи своя родител целия увит в смирна в храма на слънцето и там погребва тялото За да го донесе казват той първо прави топка от смирна голяма толкова колкото може да носи после прави кухина в топката и поставя своя родител вътре след което покрива отвора със свежа смирна и топката тежи точно толкова колкото от-начало така той го донася в Египет увит както вече казах и го поставя в храма на Слънцето Такава е историята която разказват за делата на тази птицаldquo (Hdt 273)

140

bdquoКазват че е единствен на света и едва ли може да бъде видян С големината на орел е и има блестящо злато около шията а тялото му е пурпурно но опашката му е синя с няколко розово оцветени пера Има качул от пера на главата [] Никой не го е виждал да се храни В Арабия е почитан в чест на бога на Слънцето Живее 540 години когато остарее строи гнездо от дива канела и тамян изпълва гнездото си с аромати и лежи в него докато умре От костите и мозъка на мъртвия феникс израства нещо като червей който пораства в птица голяма колкото пиленце Тази птица извършва погребален ритуал за своя предшественик а после занася цялото гнездо в Града на Слънцето близо до Панхейа и го поставя върху олтара тамldquo 52

Овидий също привежда подобно описание в което разказва че когато остарее фениксът прави гнездо на върха на високо палмово дърво и там умира а от тялото му се ражда новият феникс53 Палмата спомената от Овидий напомня за друга свещена птица на Египет ndash пурпурната чапла бену чието име означава вид палма Бену е божество олицетворение на вечния живот В Книга на мъртвите се разказва че тя е душата на бог Ра Символическият знак обозначаващ птицата се използвал за написване на името на слънчевия бог По-късно започнали да смятат бену за душата на възраждащия се бог Озирис Сравняването на птицата със Слънцето което се появява всеки ден отново довело до това че започнали да смятат Бену за безсмъртна птица която се възражда от пепелта54

С течение на времето обаче символическото значение на феникса се променя В раннохристиянските представи от ІІ в насам фениксът се свързва почти изключително с бъдещото възкресение на праведните Според хрис-тиянската му интерпретация той е символ не само на безсмъртния дух на божествената любов но и на възкръсналия Исус Христос55 Във Физиолога се казва bdquoТа как неразумните евреи не приеха вярата в тридневното Възкре-сение на нашия Господ Исус Христос Както тази птица сама оживява на третия ден така и той как сам не би въздигнал себе си от мъртвите Затова

52 Plin Nat 102 Вж P l i n y 1967 292ndash29553 bdquoИма една птица която се обновява сама Асирийците я наричат феникс Той

се храни не със семена и треви а с капки тамян и с мъзгата на растението кардамон Когато е живял пет столетия си построява гнездо на връхните клони на люлеещо се палмово дърво като използва само клюна си и ноктите си Щом го нареди с кора от касия и нежни цветове от нард и парченца канела и жълта смирна той сяда в него и свършва живота си сред аромати Казват че от тялото на бащата се възражда новият феникс който ще живее също толкова години Когато с възрастта добие сила и може да носи тежест той освобождава клоните на високата палма от тежкото гнездо и почтително носи своето обиталище което е станало гроб на баща му и като стигне град Хиперион слънчевия град през ясния въздух поста-вя го долу пред свещените врати на Хиперионовия храмldquo (Ovid Metamorph 15 391ndash417) (O v i d 2000)

54 B r o e k 1972 14ndash3255 За феникса в християнската традиция вж B r o e k 1972 33ndash43 119ndash132 За

рецепцията на мита в православнославянските литератури вж С т о й к о в а 2014

141

пророк Давид казва bdquoПраведникът ще процъфти като феникс като кедър ливански ще се умножи изобилието в дома Господенldquo56

В различаващите се помежду си описания на феникса има няколко постоянни момента негови главни характеристики Фениксът живее дълго и усамотено появява се в света малко преди смъртта си57 и е свързан със Слънцето (Хелиополис гр Ἡελιούπολις lsquoСлънчевият градrsquo) Най-същест-вената му черта обаче е свойството му да се възражда чрез смъртта Две са основните версии на мита за смъртта и възкресението му В по-малко известната птицата строи гнездо от ароматни пръчици и умира в него а новият феникс се ражда от останките на стария Започва живота си като червей от който се развива младата птица Втората по-разпространена версия разказва че Слънцето запалва леглото от аромати и самия феникс който изгаря а новият феникс се ражда от пепелта58

Сравнението между описания от античните автори и средновековните творби феникс и гигантската птица феникс от 2 Енох 3 Варух и Прението на Панагиот с Азимит показват че става дума за съвсем различни по характер митологични същества Самият им вид е напълно различен ndash фениксът от античната и християнската традиция е голям колкото орел докато летящите създания от разглежданите произведения които поемат слънчевите лъчи с крилата си са грамадни За някои от тях изрично се посочва че са двусъс-тавни (2 Енох bdquoЛицата им са лъвски а краката опашките и главата ndash кро-кодилскиldquo) Тук ще припомня и облика на грифоните от Физиолога които са също съставени от различни части ndash на лъв и на орел и са функционално същите ndash поемат слънчевия зной за да предпазят земята Няма съмнение че става дума за напълно различен тип създания произхождащи от различни културни традициии В описанията на феникса в 2 Енох 3 Варух и Прениshyето не се споменава нито една от характерните за класическите представи свойства на птицата ndash нито дължината на живота ѝ нито смъртта и обновя-ването ѝ Някои изследователи са склонни да видят намек за възкресението на птицата в надписа изписан на крилото ѝ според 3 Варух bdquoНито земята ме ражда нито небето но крилата на огъня ме раждатldquo (68)59 За разлика от класическия мит където изрично се подчертава че фениксът не се храни

56 Пс 9113 Sbordone 1936 203ndash204 С т о й к о в а 2011 Феникс Първи превод 179ndash239

57 B r o e k 1972 67ndash14558 H a r l o w 1996 13459 K u l i k 2010 236 H a r l o w 1996 135 В славянските преписи от тнар

Втора редакция надписът е християнизиран bdquoНито земята ме роди нито небето но ме роди престолът на Отцаldquo (Вж И в а н о в 1925 197 издание на Драголовия препис от третата четвърт на ХІV в) Първата редакция дава текст по-близък до гръцкия bdquoНито земята ме ражда нито небето но златните крила ме раждатldquo където bdquoзлатни крилаldquo би могло да се произлиза от bdquoогнени крилаldquo както е в гръцкия текст За възможната интерпретация на текста на надписа като свързан с поемата Pterygon Phoenicis от поета от І в пр Хр Левий (Laevius) вж B r o e k 1972 268ndash269

142

изобщо в 3 Варух се разказва че той яде манна и пие роса а също така и че екскрементът му е канелата с която се помазват царете60 Не е необходимо да се изброяват и анализират всички различия между представата за феникса отразена в класическия мит и в разглежданите литературни произведения за да се види че названието феникс употребено в тях не е първично а е добавено в късен етап от развитието на текста като е заменило някакво друго название

Петел

Друг известен от митологията персонаж в разглежданите текстове е космическият петел (куръ) описан в За всички създания Основната черта от описанието му която го отличава от познатата домашна птица са не-говите размери ndash bdquoглавата му стига до небето а морето е до коленете муldquo Космическият петел е небесен певец който предвестява зората и събужда хората и е известен от иранската митология61 Смята се че има роля в зоро-астризма като апотропейно животно чието кукуригане не само предизвиква идването на светлината царството на Ахурамазда но и края на тъмнината управлявана от Ахриман Според Ф Кюмон петелът пази света нощем и води душите на мъртвите в рая62 Космическият петел вероятно има връзка и с месопотамския бог на светлината и огъня Нуску63 Една от гигантските слънчеви птици от еврейската традиция е известна от равинската литература като Див петел64 Писателите от гръцката античност смятат петела за птица на бога на светлината който предвестява идването на утрото Плиний Стари привежда следното описание

bdquo[Петлите] знаят как да различават звездите и отбелязват с песен различните периоди на деня всеки по три часа Те си лягат със слънчевия залез и при четвър-тата стража ни призовават към труда и усилията и не разрешават на слънчевия изгрев да се промъкне при нас неочаквано а обявяват идващия ден с песен като преди своето кукуригане пляскат по страните си с крилаldquo65

Това което свързва космическия петел със Слънцето е фактът че той кукурига преди зори и се схваща като предвестник на изгрева и символ на новия ден66 В За всички създания петелът запява събуден от вълните на Небесния океан които са предизвикани от къпещото се в него Слънце Той има гигантски размери но не лети със Слънцето а е стъпил здраво на

60 Подробно за това вж y B r o e k 1972 340ndash34861 D a r m e s t e t e r 1887 (1965)62 C u m o n t 1942 288ndash289 (цит по E h r e n b e r g 2002 54) W a z a n a

2009 12463 E h r e n b e r g 2002 5364 W a z a n a 2009 12465 Plin Nat 1024 Вж P l i n y 1967 320ndash32366 Т о п о р о в 1982 310

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

127

съмнение е направен от гръцки и е известен в повече от 20 пълни преписа и фрагмента датирани от ХІV до ХVІІІ в Наскоро обаче е идентифицирана в няколко коптски фрагмента2 Предполагаемият гръцки протограф не е запа-зен Тази творба съдържа разказа на праведния Енох за онова което е видял при своето възнасяне в небесата Той е отведен от двама ангели до всяко от първите шест небеса където му се разкриват тайните на сътворението на света от самото начало до създаването на човека След това архангел Гаври-ил го завежда до седмото небе а архангел Михаил го придружава когато е удостоен да застане пред лицето на Бога Бог му съобщава времето през което ще съществува светът ndash седем хиляди години и още едно хилядоле-тие След това изпраща двама ангели да го придружат за кратко до Земята за да може той да предаде на децата си наставления за бъдещето на света и човечеството Енох им разкрива космическите тайни които е видял и ги призовава да разпространяват книгите му Книгата завършва с прощални напътствия и разказ за възнесението на Енох обратно на небето

Приема се че 2 Енох има две основни редакции (обширна и кратка) без да може категорично да се определи коя от тях стои по-близо до първона-чалния текст3 тъй като пълните ѝ преписи са малко на брой а останалите

(канонични и неканонични) произведения свързани с Енох Въведена в науката още през ХІХ в 2 Енох е предмет на многобройни изследвания и издания в оригинал и превод Трябва да се споменат преди всичко М Соколов (С о к о л о в 1899 С о к о -л о в 1910) Р Х Чарлс (C h a r l e s M o r f i l l 1896) А Ваян (V a i l l a n t 1952) Ф И Андерсен (A n d e r s e n 1983) Х Бьотрих (B ouml t t r i c h 1996) А Орлов (O r l o v 2009) Новобългарски превод П е т к а н о в а 1981 Х р и с т о в а 2008 Изчерпателна библиография вж у O r l o v 2009 B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 и O r l o v 2011 Въведените още от първия издател на текста А Попов (П о п о в 1880) и коригирани от Андерсен деление и номерация на частите на текста (1ndash73) възприети в повечето изследвания и издания се използват и тук

2 Коптските фрагменти от 2 Енох намерени през 1972 г са четири и вероятно са части от четири последователни листа от един и същ пергаментен кодекс който би могъл да се датира около Х в Тяхното местонахождение днес не е известно но по направените снимки текстът е идентифициран през 2009 г от Й Л Хаген от Университета в Лайден като принадлежащ към известната дотогава само в славян-ската ръкописна традиция книга 2 Енох Тъй като според изследователите за пове-чето коптски текстове може да се твърди със сигурност че възхождат към гръцки оригинал съществуването на коптски текст на 2 Енох потвърждава хипотезата за произхода на книгата от Египет най-вероятно от Александрия Вж превод на тек-ста от фрагментите на английски език с коментар и в сравнение със съответните славянски текстове също в превод у H a g e n 2011 руски превод на коптските фрагменти вж у Н а в т а н о в и ч 2011 Благодаря сърдечно на А Турилов който ми обърна внимание на последната публикация и ми предостави копие от нея

3 Според някои изследователи като напр Соколов (1910а 396) Чарлс (C h a r l e s 1913 635ndash637) Й Иванов (И в а н о в 1925 165) Бьотрих (B ouml t t r i c h 1996 788ndash790) първична е по-скоро обширната редакция която впоследствие е съкратена Други изследователи приемат че първична е кратката

128

представляват ексцерпти включени в разнообразни компилативни съчи-нения и детайлният текстологически анализ е затруднен Повече светлина върху историята на текста биха могли да хвърлят коптските фрагменти но те обхващат само шест от общо 73 глави и направените заключения не могат да се отнесат до останалата по-голяма част от творбата4 Текстът съдържащ мотива за слънчевата птица който ни интересува може да бъде открит в обширната редакция гл ХІІ и ХV Там се разказва че когато го завеждат на четвъртото небе Енох вижда колесницата на Слънцето заобиколена от хиляди ангели а пред нея летят две гигантски птици ndash феникс и халкедра съчетаващи лъвски и крокодилски черти Именно те теглят колесницата на небесното светило bdquoносейки роса и знойldquo Преди изгрева запяват и в този момент земните птици пляскат с крила и приветстват небесното светило bdquoИдва светодавецът и дава светлина на целия святldquo В различните преписи на творбата обаче се срещат разночетения които позволяват различна ин-терпретация на детайлите в описанието на слънчевите птици Ето защо те понякога са и предадени различно в публикуваните преводи и коментарите върху текста в досегашните изследвания

Анализирайки отразените във Втора книга на Енох теологични и фи-лософски представи мнозина изследователи приемат че тя е произведение на юдейската елинистична мисъл и е възникнала през І в5 в Египет най-вероятно в Александрия6 Въпросът за езика на оригинала е сложен но в общи линии може да се каже следното Приема се че славянският текст на 2 Енох е превод от гръцки език7 но по въпроса за езика на оригинала мненията се раздвояват Някои смятат че тя е била написана от живеещ в

редакция която по-късно е била разширена Пръв това мнение изказва Н Шмид (S c h m i d t 1921) според когото двете редакции са съществували още на гръцки език и евентуалното разширяване не би могло да се извърши на славянска почва Това мнение се подкрепя също от А Ваян (V a i l l a n t 1952 IVndashV VII) и А Пенингтън (P e n n i n g t o n 1984 321ndash323) Н а в т а н о в и ч 2000 221ndash226 която привежда като аргумент и съдържанието на коптските фрагменти и др Вж критичен анализ на мненията у Андерсен според когото прецизното разграничение въз основа на обема би обособило четири редакции като същевременно не може да се даде приоритет на нито една (A n d e r s e n 1983 92ndash94) Още за дискусията по този въпрос вж у S a c c h i 1990 235ndash238

4 Фрагментите съдържат гл 36ndash42 Доколкото може да се съди запазеният текст се отнася към кратката рецензия като включва и някои части засвидетелствани в обширната

5 S a c c h i 1990 241 B ouml t t r i c h 1996 813 и др6 S c h m i d t 1921 310ndash311 Бьотрих отбелязва редица пасажи в които ясно

се вижда гръцко-елинистично влияние и допуска че авторът е живял в културна среда подобна на онази в която е живял Филон Александрийски според него Александрия е мястото където подобни представи се смесват с египетски мито-логични и религиозни влияния (B ouml t t r i c h 1996 808)

7 A n d e r s e n 1983 94 B ouml t t r i c h 1996 808 и мн др Това мнение се под-крепя и от съществуването на творбата на коптски език Вж бел 2

129

Египет евреин на гръцки език литературния език за Елинистичната епоха8 според други зад гръцкия източник от който е направен славянският превод стои оригинал на еврейски или арамейски език9

Космическата птица от 3 Варух

Неканоничното Откровение на Варух (3 Варух)10 е също псевдоепиграф на известния от гръцкия превод на Библията (Септуагинта) Варух ученик на пророк Йеремия живял през VІ в пр Р Хр комуто се приписват и няколко значително по-късни произведения Откровение на Варух възникнало на гръцки вероятно между края на І и началото на ІІІ в сл Р Хр11 има и две славянски редакции12 Славянският текст е превод от гръцки протограф който не е запазен Също както и Втора книга на Енох с която е близка тематически творбата се отнася към старозаветните апокалипсиси В нея се разказва как Варух оплаква разрушаването на Йерусалим и събарянето на Храма и търси обяснение за трагедията на еврейския народ Тогава Бог изпраща един ангел да го утеши и да го заведе в небесата за да му разкрие божествените тайни Ангелът му показва първите пет небеса където му раз-казва за размерите и обитателите им На третото небе Варух вижда Слънцето в неговата колесница и огромната птица която го придружава На петото небе той вижда архангел Михаил който събира даровете на праведниците в присъствието на Бога Накрая ангелът изпраща Варух обратно на Земята за да разкаже за видяното

Гръцката версия на Откровение на Варух е известна само по два пре-писа ndash от ХV и от ХV ndash началото на ХVІ в славянската версия е запазена в 12 преписа най-старият от които е от третата четвърт на ХІІІ в13 а оста-налите са значително по-късни Славянските преписи пазят две основни

8 A n d e r s e n 1983 94 B ouml t t r i c h 1996 810 бел 95 C o l l i n s 1998 243 и др

9 S c h m i d t 1921 311 L u m p k i n 2010 219 225 и др10 Наречена Трета книга на Варух или 3 Варух за да се разграничава от оста-

налите псевдоепиграфи на Варух Произведението е изследвано и издавано много-кратно в гръцки и славянски оригинален текст и в различни преводи За гръцката версия вж J a m e s 1897 P i c a r d 1967 P e n n e r M i l l e r 2006 Издания и изследвания на славянската версия N o v a k o v i ć 1886 Т и х о н р а в о в 1894 С о к о л о в 1907 203ndash209 вж K u l i k 2010 K u l i k 2010a Новобългарски пре-вод П е т к а н о в а 1981 В Морфил (M o r f i l l 1897) публикува славянския текст в английски превод а Х Гейлорд (G a y l o r d 1983) издава успоредно и коментира и гръцкия и славянския текст в английски превод Изчерпателна биб-лиография вж у O r l o v 2009

11 P i c a r d 1967 77ndash78 G a y l o r d 1983 655ndash656 C o l l i n s 1998 248 K u l i k 2010 11ndash12

12 Вж H a r l o w 1996 5ndash8 1983 K u l i k 2010a 4ndash513 В Драголовия сборник 651 от НБС Белград

9 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

130

редакции ndash А и B като онези които се отнасят към втората могат също от своя страна да се разделят на две групи Съществуват някои значителни разлики между известните в гръцката и в славянската традиция текстове но и в двете в гл VІ е налице епизодът от виденията на Варух в който той става свидетел на слънчевия изгрев В източния край на третото небе където слънцето се появява призори той вижда колесница теглена от четири коня а в колесницата ndash човек с венец от пламъци14 Пред колесницата лети птица чиито криле се простират от изток до запад Ангелът му разкрива че тя се нарича феникс и е пазител на целия свят защото засенчвайки с крилата си огнените слънчеви лъчи запазва Земята от изгаряне В края на деня птицата е уморена и посърнала от слънчевия зной но призори призовава Слънцето с възгласа bdquoСветодавче прати светлина на твоя святldquo и тогава на Земята пропяват петлите

Съдейки по отразените в текста на гръцката и славянската версия ре-лигиозни и философски възгледи изследователите смятат че той отразява главно еврейски концепции но пази следи от различни други влияния ndash из-точни гръко-римски и християнски Гръцката версия на 3 Варух съдържа значителен брой елементи които могат да се идентифицират като христи-янски Смята се че те трябва да се отнесат към късен етап от развитието на творбата когато са интерполирани във вече съществуващ еврейски текст15 Славянската версия обаче не съдържа голяма част от тези християнски еле-менти и се предполага че тя е засвидетелствала по-ранен предхристиянски стадий от развитието на текста В нея се откриват стари еврейски представи със силни елинистични влияния и анализът ѝ сочи като най-вероятно място на възникване на първоначалния текст еврейската диаспора в Египет16 Този първоначален текст е бил християнизиран впоследствие като е адаптиран към една нова обществено-религиозна среда

Космическите птици от византийския Физиолог

Много близък паралел на споменатите епизоди за гигантската птица която придружава Слънцето се намира макар и в доста сбита форма в Слово за грипса (грифона) от византийската редакция на Физиолога Това е по-късната редакция на едно раннохристиянско учително съчинение в което свойствата на различни животни предимно с екзотичен и митологи-чен характер се тълкуват в християнско-морализаторски дух Ранната му редакция наречена александрийска се датира между края на ІІ и ІV в спо-

14 W r i g h t 2000 255 бел 4515 H a r l o w 1996 9ndash10 C o l l i n s 1998 24816 G a y l o r d 1983 655ndash656 C o l l i n s 1998 248 W r i g h t 2000 168 А

Кулик смята че първоначалният текст е възникнал в Палестина (K u l i k 2010 13ndash15)

131

ред различни изследвания17 а византийската ndash значително по-късно ndash едва около ХІ в18 На всяко от описаните животни е посветено отделно слово а стилът е поначало сентенциозен и доста лаконичен Според анонимния автор на византийския Физиолог bdquoнай-голямата птица от всички птици не-бесниldquo която посреща изгрева на Слънцето в източната земя на брега на реката-Океан се нарича грифон Той разтваря крила поемайки слънчевия зной за да не изгори Земята Тогава при него идва още един грифон и те заедно приветстват слънцето bdquoЕла светодавче дай на света светлинаldquo Накрая в тълкуванието с двата грифона са сравнени Св Богородица и архангел Михаил които пък поемат гнева на Бога за да предпазят от него грешните хора

В основата на Физиолога стои съчинение в което се съчетават мотиви от различни културни традиции ndash близкоизточни египетски елинистични гръко-римски впоследствие то е преработено в християнски дух пред-ставяйки алегорично основни християнски догми и норми на живот с цел да служи на раннохристиянската проповед Изследвателите смятат че Физиологът е възникнал в Александрия където през Елинизма и Късната античност се преплитат разнообразни културни влияния Никой от тях обаче не се занимава с въпроса къде е създадена византийската му редак-ция вероятно защото според тях тя е твърде късна За липсата на научен интерес към нея обаче вероятно е от значение преди всичко фактът че тя не се превежда в латинската и западноевропейската литература като късна преработка на гръцка творба разпространена единствено в книжнината на православните балкански славяни19 тя остава извън полезрението на западните изследователи на древността и европейското Средновековие

Словото за грифона е налице в 15 от издадените от Ф Сбордоне общо 28 гръцки преписа20 Славянските преписи почти изключително български и сръбски по произход се отнасят към три основни редакции преведени от различни гръцки версии21 Словото за грифона се съдържа само в тнар Втори превод който е засвидетелстван в пет преписа22 от втората половина на ХVІ и от ХVІІ в

17 L a u c h e r t 1889 P e r r y 1941 T r e u 1966 C u r l e y 1979 (2009) S c o t t 1998

18 P e r r y 194119 Известен е един-единствен руски препис несъмнено възхождащ към юж-

нославянски протограф20 S b o r d o n e 1936 182ndash18321 Вж С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а 201122 Със сигурност може да се приеме че словото за грипса е било поместено в

още един български ръкопис от ХVІ в където днес не е запазен поради загуба на листове Вж С т о й к о в а 2011

132

Космическите птици от Прение на Панагиот с Азимит

Прение на Панагиот с Азимит е късно антилатинско произведение въз-никнало на гръцки език през втората половина на ХІІІ в23 което от ХІV в насам се разпространява в южнославянски а по-късно и в руски преписи съхранили текста в три редакции24 Това произведение което се отнася към жанра на въпросо-ответните съчинения дава израз на неофициалната реакция срещу униатската политика на византийския император Михаил Палеолог В него е представена полемиката между учения православен Константин bdquoпанагиотldquo25 и невежия католик наречен bdquoазимитldquo26 В първата част на творбата Панагиот разкрива на Азимит тайните на вселената а във втората разобличава заблужденията на католическата вяра Изпълнен с чув-ство на превъзходство Панагиот поучава Азимит като отговаря на въпросите му колко са небесата къде пребивават Бог и ангелите какво представлява раят какъв е ходът на слънцето и луната откъде идва мълнията и пр27 Отговорите на Панагиот компилация от разнообразни главно апокрифни източници отразяват представите на обикновените хора за заобикалящия ги свят Когато разказва какво се случва при слънчевия изгрев в небесата Панагиот обяснява как Христос изпраща ангели да облекат слънцето и тогава bdquoогнени грипсоси небесни птици наречени феникси и халедриldquo политат пред него квасят крилата си в океанската вода и с тях гасят слънчевия зной за да не изгори с лъчите си света От силния зной обаче те остават без пера bdquoкато оскубаниldquo и едва след залез слънце като се окъпят във bdquoвеликата река Океанldquo отново им поникват пера А петелът продължава разказа си Пана-гиот има под крилото си перо от тези птици и то го bdquoпосърбяваldquo сутрин та петелът се събужда пляска с крила и пропява казвайки bdquoЕла светодавче Прати светлина на светаldquo

Според този текст грипсоси (грифони) е общото название на грамадните слънчеви птици феникс и халедра Разказът за това как птиците разтварят крила и засенчват слънцето за да не изсипва палещите си лъчи върху земя-та тук е развит в друга по-земна представа ndash с крилата си те ръсят с вода слънчевите лъчи и така ги охлаждат перата им изгарят но потапянето им в реката-Океан ги изцелява отново Тук небесните птици имат земно съот-ветствие ndash петелът приветства изгрева вместо тях

23 Преди 1282 г Вж П о п о в 1875 238ndash239 Издание на гръцкия текст V a s s i l i e v 1893

24 Вж П о п о в 187525 Букв lsquoвсесвещенrsquo от гр πανάγιος26 lsquoКойто се причестява с неквасен хлябrsquo от гр ἄζυμος lsquoнеквасен пресенrsquo

подигравателен намек за едно от литургическите различия между православни и католици споменавани в текста

27 П о п о в 1875 246ndash248

133

Космическата птица от За всички създания

Вариант на мотива е засвидетелстван още веднъж в късната славянска ръкописна традиция ndash в съчинението За всички създания известно по пре-писи от ХVndashХVІІ в28 Това е анонимно учително произведение което има за цел да се противопостави на невежеството водещо понякога до ерес В него съвсем накратко е повторена историята на Сътворението в шест дни като най-важно е посланието че човеколюбецът Бог не е изоставил най-висшето си творение ndash човека в ръцете на дявола а е изпратил своя Син за спасението му Този текст силно напомня поместените в старозаветните откровения опи-сания трябва да се отбележи въвеждащата интересуващия ни епизод фраза bdquoПисанието казваldquo която отпраща към някакъв (пара)библейски източник В цялото произведение написано сбито в катехитичен дух единствено частта посветена на движението на небесните светила и на разположени-ето и размерите на небето земята и космическия океан съдържа подробен наратив с bdquoестественонаученldquo характер Това създава впечатление че тази част включваща и епизода с голямата космическа птица29 е интерполация вероятно заимствана от друго произведение Там се разказва че Слънцето се движи денем по небето а нощем ниско над Океана в който се измива три пъти има петел (куръ) толкова голям че главата му стига до небето а морето е до коленете му когато слънцето се мие в Океана преди изгрев вълните го събуждат и той се провиква с възгласа bdquoКукуригу Светодавче Господи дай светлина на светаldquo И тогава всички петли по света запяват едновременно

Общи космологични представи в разглежданите произведения

Краткото представяне на съдържанието на епизода със слънчевия изгрев в отделните произведения показва че въпреки очевидната близост помежду им са налице и значителни разлики в детайлите Прякото заимстване на мотива от едно произведение в друго изглежда малко вероятно30 По-ло-

28 По-голямата част от преписите са руски по произход За пръв път текстът е публикуван от Н Тихонравов по препис от Троице-Сергиевската лавра от 1531 г ( 774 л 146б-156а) там текстът е без заглавие а названието bdquoЗа всички създа-нияldquo е поставено от издателя (Тихонравов 1863) Новобългарски превод на текста от А Милтенова с коментар на Д Димитрова по южнославянски препис от третата четвърт на ХVІ в (по рък НБС Белград Рс 53 л142б-146а) вж в Естествознание 1992 73ndash74 385ndash387

29 Т и х о н р а в о в 1863 349ndash35030 Според М Р Джеймс появата на мотива във Физиолога и Прението на Паshy

нагиот с Азимит е резултат от влиянието на Откровение на Варух а може би и на Книга на Енох (J a m e s 1915 410ndash413) а Ван ден Брук отхвърля зависимостта на Прението от 3 Варух но допуска такава зависимост от 2 Енох (B r o e k 1972 272 303ndash304)

134

гично е предположението че произведенията са по-ранни или по-късни свидетелства на отделни традиции възхождащи към стари предхристиянски източници31 някои от които са общи32 Към подобно заключение водят и останалите споменати в цитираните кратки пасажи общи за разглежданите произведения елементи (антропоморфното слънце космическият океан чудовищните размери на птиците и др) повечето от които имат паралели в универсалните митологични представи Така например първото нещо което Енох вижда на небето е bdquoморе по-голямо от земнотоldquo В словото от византийския Физиолог се казва че птицата грипс живее край реката-Океан ndash става дума за космическите води които обграждат цялата земя дават приют на небесните светила и отделят небето от земята Тази представа е отразена и в гръцката версия на Откровението на Варух (в славянския превод това място е изпуснато) ndash още в началото на небесното пътешествие ангелът отвежда Варух до реката ограждаща света bdquoИ той ме заведе там където беше установена небесната твърд и където имаше река която никой не може да пресече нито някой чужд дух от всички създадени от Богаldquo В Прение на Панагиот с Азимит се обяснява че слънчевите птици квасят крилата си в реката-Океан за да гасят слънчевия зной и пак в в нея се къпят за да пораснат изгорелите им пера В краткото слово За всички създания петелът живее в Океана и се буди от вълните му Пак там се споменава че отвъд Океана се намира друга земя където са разположени раят и адът Много стара близкоизточна представа е че небесният океан е непосредствено над атмосферата на границата между небето и земята33 Там са и огромните небесни врати през които ден след ден влиза Слънцето34 ndash те са 21 на брой според Книга на Енох и 365 според Откровение на Варух в словото За всички създания вратите са 24 ndash по дванадесет на изток и на запад Когато призори вратите се отварят се чува грохот ndash светлината се разделя от тъмнината

Друг общ елемент в разглежданите творби е песента на гигантските птици или възгласът който те надават при изгряването на Слънцето призова-вайки небесното светило да се появи и така дават знак на петлите на Земята да провъзгласят началото на деня В по-дългата версия на 2 Енох птиците с песен обявяват изгрева bdquo Стихиите наречени феникси и халкедри запя-ват И тогава всички птици удрят с крилете си радвайки се на светодавеца и пеейки със своите гласове lsquoИдва светодавецът и дава светлина на своята тварrsquo35ldquo В 3 Варух гласът на птицата се чува при отварянето на 365-те вра-

31 За наличието например на (старо)еврейски елементи в 2 Енох и 3 Варух има значителна литература вж напр B ouml t t r i c h 1996 814 и K u l i k 2010 13ndash15

32 J a m e s 1915 За вероятни общи източници споминава и W r i g h t 2000168ndash169

33 Различни представи за небесния океан вж у N e i m a n 196934 Небесните врати са разпространена близкоизточна представа ndash вж W r i g h t

2000 19 122 K u l i k 2010 12835 Някои изследователи на 2 Енох са склонни да видят в продължението на

текста следващите думи на песента вж напр Ф Андерсен (A n d e r s e n 1983

135

ти на небето и разделянето на светлината от тъмнината В гръцката версия тя казва bdquoφωτόδοτα δὸς τῷ κόσμῳ τὸ φέγγοςldquo а в славянската възгласът на птицата се повтаря два пъти bdquoЕла светодавче и дай светлина на светаldquo и тогава пропява петел36 Във византийския Физиолог двата грипса застанали срещу слънцето с разперени крила зоват bdquoЕла светодавче дай на света свет-линаldquo приветствайки по същия начин издигащото се от водните дълбини слънце В Прение на Панагиот с Азимит петелът усеща плясъка от крилата на слънчевите птици и удряйки своите крила bdquoпроповядва възкресението Христовоldquo bdquo[Казва] първо bdquoЕлаldquo второ bdquoсветодавчеldquo трето bdquoдай светлинаldquo четвърто bdquoна своя святldquordquo Много близък е и текстът в За всички създания bdquoИ [петелът] казва bdquoКукуригуldquo което значи bdquoСветодавче Господи дай светлина на светаldquo И когато той запее всички петли запяват в един и същи час по цялата вселенаldquo 37 Сходни мотиви се срещат и в други произведения ndash на-пример в неканоничния Завет на Адам38 серафимите пляскат с крила и така карат петлите да запеят (и да предизвестят изгрева) Отглас от този мотив може да бъде открит в еротапокритичното съчинение Разумник39 bdquoВъпрос Как пеят петлите през нощта Отговор Когато ангелите поемат Слънцето от престола Господен и го понесат на изток херувимите пляскат с крилата си От това всяка птица на земята потреперва Тогава петелът проповядва на светаldquo40

126 (152)) bdquoСветодавецът идва да даде светлина на целия свят и се явява су-трешната стража която са слънчевите лъчи И слънцето излиза пред лицето на света и изпраща лъчите си за да даде светлина на лицето на светаldquo В другите разглеждани произведения обаче песента (или призивът) се изчерпват само с едно изречение така че е по-вероятно следващите фрази да са просто описание на случващото се което Енох наблюдава Дж Б Лумпкин пък изобщо изключва възможността цитираният текст да е (част от) песента на птиците а го отнася към описанието на изгрева В своето издание той добавя в скоби липсващия но вероя-тен според него текст на песента bdquoСвят свят святldquo (L u m p k i n 2010 236) Тук и навсякъде другаде преводите на български език са мои (АС) освен когато е посочено българско издание на текста

36 А Кулик прави опит да свърже мотива за голямата космическа птица която кара слънцето да изгрее и всички петли да пропеят с Еклисиаст 124 bdquoКога пътните врати почнат да се затварят кога замлъкне шумът на хромелите и човек почне да става по гласа на петела и дъщерите-певици замлъкнатldquo (K u l i k 2010 262ndash263) Според него този епизод в 3 Варух засвидетелстван пълно в славянската му версия трябва да се отнесе към bdquoпрототекстаldquo на творбата вж K u l i k 2010a 29ndash30

37 Т и х о н р а в о в 1863 349 38 K u l i k 2010a 30 110 Текстът е запазен само в коптска и арабска версия

bdquoИ в десетия час вратите на небето се отварят И от шума на крилата на серафи-мите веднага петлите запяват и славят Господаldquo (Testamentum Adami 1927 242)

39 Известен повече със заглавието bdquoБеседа на тримата светителиldquo вж И в а -н о в 1925 257ndash272 (издание на текста по Ловчанския сборник от ХVІ в 259ndash264) Т и х о н р а в о в 1863 442ndash444 М и л т е н о в а 2004 436

40 Т и х о н р а в о в 1863 444

136

Характеристика на космическите птици

Обобщавайки описанията на слънчевите птици и на тяхната роля в не-бесния спектакъл може се каже че всички те имат следните общи свойства и функции

а) птиците от всички текстове имат гигантски размериб) всички присъстват при изгрева на Слънцетов) предизвестяват предизвикват изгрева на Слънцето с песен или вик

които съдържат един и същ текст (bdquoЕла светодавче дай светлина на све-таldquo)

г) така събуждат земните птици (петли) които възвестяват идването на деня или приветстват Слънцето

д) повечето от тях (но не всички) имат още една важна функция ndash пред-пазват с крилата си обитаемия свят от горещите слънчеви лъчи

Тяхната специфика според различните текстове от своя страна очертава следните три групи

1) птиците от 2 Енох а) наричат се феникси и халкедраи б) имат лъв-ско лице и глава криле и опашка на крокодил в) придружават Слънцето теглят неговата колесница г) носят зной и роса

2) птиците от 3 Варух Физиолога и Прението а) наричат се грифони феникси иили халкедри б) летят пред Слънцето посрещат го край реката-Океан в) с крилете си поемат засенчват силните му лъчи или квасят крилата си в Океана и гасят лъчите за да предпазят обитаемия свят от изгаряне

3) птицата от За всички създания а) нарича се петел (куръ) б) стои в Океана и когато Слънцето се къпе в Океана преди изгрев вълните му го събуждат

Различията в описанията се оказват много съществени и трудно биха позволили да се говори за пряко заимстване на текстове от едно произве-дение в друго41 Очевидно е че създанията от трите групи имат или раз-лични функции (групи 1 и 2) или различен вид и обиталище (петелът не е хибридно създание петелът и грифоните от Физиолога стоят на Земята а не са в небето) Тези особености подсказват че в различните произведния създанията наречени феникси халкедри грифони както и петелът вероятно са наследници на различни митологични създания Същевременно в раз-глежданите епизоди са налице и много ясно изразени паралели което води до предположението че всички те са повлияни от едни и същи културни традиции42 Хипотезата за вероятните общи корени на петте произведения що се отнася до онази част от тях където се разказва за митологичните пти-ци води до въпроса как са изглеждали те в предполагаемия първоизточник

41 Както предполага напр Джеймс (J a m e s 1915) Д Харлоу обаче смята че паралелите посочени от Джеймс са твърде общи и отразяват по-скоро споделени традиции отколкото пряка зависимост (H a r l o w 1996 164)

42 B r o e k 1972 272ndash287 W r i g h t 2000 168ndash169 268 и др

137

как точно са се наричали и как се е стигнало до названията употребени в текстовете ndash грифон феникс халкедра43 или петел

Първите две от тях ndash грифон и феникс ndash означават известни митични същества изключително популярни в културите на Близкия изток и Сре-диземноморието от най-дълбока древност Третото название ndash халкедра не се среща в друг контекст освен в разглеждания епизод за слънчевия изгрев в 2 Енох и Прение на Панагиот с Азимит а космическият петел е важен персонаж от иранската митология44

Грифон

Грифонът (грипсосъ ὁ γρύψ gryphon) е двусъставно същество ndash лъв с крила и глава на орел Той е бил познат в Египет ок 3300 г пр Хр но може да е още по-стар45 Известно е негово стенно изображение от двореца в Кносос на Крит от бронзовата епоха (ХV в пр Хр) а през Античността често се изобразява върху вази Традиционни украшения с изображения на крилат лъв с глава на орел се намират и у народите в Централна Азия Може да се каже обаче че общоизвестната представа за грифона се налага в гръко-римската културна среда като се заражда през Античността и се развива и разпространява и през по-късните епохи ndash Елинизма Късната античност и Средновековието Мнозина антични автори го описват ndash в V в пр Хр Ктезий говори за златото в планините bdquoобитавани от грифони ndash четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвскитеldquo46 Херодот нееднократно също споменава че те изравят злато и го пазят47 и това е едно от най-характерните им свойства Произхождат от Хиперборейските планини или от Етиопия и са врагове на конете Грифонът е едно от митичните същества натоварено с най-много символични значе-ния Орел и лъв ndash царят на птиците и царят на животните съчетани в едно

43 В славянските преписи на разглежданите паметници думата се среща още в следните форми халкадри халкидри (препис Р на 3 Варух) и халендри (Прение) Вж B ouml t t r i c h 1996 862 XII d

44 E h r e n b e r g 2002 B r o e k 1972 267ndash26845 D u n n Beasts46 bdquoСтраната произвежда много сребро и има многобройни сребърни мини не

много дълбоки тези в Бактрия казват че били по-дълбоки Там има също злато не в реките да се промива като в река Пактол а в множество големи планини обита-вани от грифони Те са четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвските перата на гърдите им са червени а на останалата част от тялото ndash черни Макар че в планините има изобилие от злато заради тези птици то трудно се добиваldquo (C t e s i a s 2002)

47 H e r o d o t u s 1920 143 bdquoА в северна Европа има много повече злато Аз не мога да кажа със сигурност как се добива това злато но казват еднооки хора наречени аримаспиани го крадат от грифонитеldquo (Hdt 31161)

138

същество олицетворяват двойственост или единство на противоположно-стите Небето и Земята доброто и злото Христос и Сатаната жестокост и нежност В християнството грифонът символизира и двойствената природа на Христос ndash едновременно бог и човек

Едно от най-подробните описания на грифоните в което се подчертава и връзката им със Слънцето е оставил старогръцкият писател Флавий Фи-лострат (170ndash250) в съчинението си Животът на Аполоний Тиански

bdquoЩо се отнася до златото добивано от грифоните то съществуват скали осе-яни с капки злато като с искри и това злато споменатото създание го изкопава със силата на своя клюн Защото тези животни живеят в Индия казва той и се почитат като посветени на слънцето и индийските ваятели изобразяват слънцето в колес-ница впрегната с четири грифона един до друг а по големина и сила те напомнят лъвове но ги превъзхождат по това че имат крила и дори ги нападат превъзхождат по сила и слоновете и драконите Но те нямат голяма летателна сила не повече от летящите на малки разстояния птици защото техните крила не са като птичите а имат между пръстите на краката си червени ципи така че могат да ги разтварят и да излитат и да се хвърлят от въздуха и недостижим за тях е единствено тигърът понеже е бърз като вятъраldquo48

В старогръцката вазова живопис грифони теглят колесниците на божест-ва които също имат връзка със Слънцето ndash Аполон Зевс и Дионис Яйцата от ахат които снасят тези животни също символизират небесното светило Самото злато което изравят от земните дълбини също понякога се тълкува като символ на Слънцето което изгрява изпод земята Както се вижда от тези описания грифонът често се асоциира със Слънцето но преди всичко се смята за пазач на ценности и злато както и на сакрални пространства но никъде в древните извори не споменава че той призовава слънцето да изгрее а след това засенчва с крилата си изгарящите слънчевия лъчи и предпазва от тях земята и хората които я обитават Никъде в описанията на грифони не се говори че те имат гигантски размери като птиците от разглежданите тук съчинения (bdquoнай-голямата от всички птици небесниldquo във византийския Физиолог или bdquo[големи] по 60 лактиldquo в Прение на Панагиот с Азимит) В текстовете на класическата древност не става дума и за това че грифоните пеят (bdquoЕла светодавче дай светлина на светаldquo) а напротив обрисувани са като могъщи хищници нападащи лъвове дракони слонове и коне Така ги описват и западноевропейските бестиарии49 Традиционните описания на грифоните и съдържащите се в тях митологични представи са твърде далече от ролята която им е отредена в разглежданите тук произведения Налага се заключението че названието грифон употребено в тях за гигантската птица приветстваща слънцето не е изначално а е вторично Физиологът и Прениshyето приписват на грифоните свойства и функции първоначално изглежда

48 F l a v i u s 1912 33349 Там те обикновено се изобразяват грабнали животно или човек или пък в

хералдическа поза с вдигнат напред крак Вж B a d k e 2002ndash2008

139

присъщи на космическата птица от някаква по-стара източна традиция не-позната на гръко-римския свят която по нещо е приличала на тях ndash може би по връзката им със Слънцето и хибридната им ndash лъвско-орелска ndash природа

Феникс

Фениксът както е назована птицата в неканоничните апокалипсиси (2 Енох и 3 Варух) и Прение на Панагиот с Азимит която лети пред (колесни-цата на) Слънцето и поема с крилата си неговите лъчи (или ги гаси с водата в която мокри крилата си) е също добре известно митологично същество Още в древен Египет фениксът е свързван с бога на слънцето Ра символ на възкресение и безсмъртие Смята се че митът за феникса произхожда от египетския Хелиополис ndash Града на Слънцето където е имало храм на слънчевия бог Птицата била възприемана като bdquoбаldquo ndash душата духа на бог Ра В Книга на мъртвите (средата на ІІ хилядолетие пр Хр) фениксът се спо-менава многократно bdquoКато феникс небесните пространства аз обхождам Пребродих от Сехем до Хелиопол аз всички пътища да посветя божествения феникс в нещата от света на мъртвитеldquo и др50 Описания на феникса се срещат в съчиненията на мнозина автори от Античността и Средновековие-то ndash Херодот Овидий Лукан Плиний Стари Тертулиан Исидор Севилски Гийом Льоклерк и др Херодот описва подробно феникса по изображението което е виждал в храма в Хелиополис Според него египтяните почитали феникса като свещена птица която е много рядка голяма е колкото орел а перата ѝ са в червено и златно Младият феникс долита от Арабия в Египет веднъж на 500 години за да донесе балсамираното в смирна тяло на своя баща и да го положи в храма на Слънцето в Хелиополис51

Разпространената традиционна представа за феникса обаче която е твърде различна от разказаното у Херодот почива върху друга версия на мита която е отразена у Плиний Стари (І в)

50 B u d g e 1895 (1967) 51 H e r o d o t u s 1920 359 bdquoТе имат и една свещена птица наречена феникс

която аз самият не съм виждал освен на картини Наистина тя е много рядка дори в Египет където долита (според разказите на хората от Хелиополис) веднъж на петстотин години когато старият феникс умира Големината и видът му ако при-лича на изображенията са такива перата му са отчасти червени отчасти златисти а общият му изглед и големина са почти колкото на орел Разказват какво прави тази птица което не ми се струва вероятно че той идва от далечна Арабия и носи своя родител целия увит в смирна в храма на слънцето и там погребва тялото За да го донесе казват той първо прави топка от смирна голяма толкова колкото може да носи после прави кухина в топката и поставя своя родител вътре след което покрива отвора със свежа смирна и топката тежи точно толкова колкото от-начало така той го донася в Египет увит както вече казах и го поставя в храма на Слънцето Такава е историята която разказват за делата на тази птицаldquo (Hdt 273)

140

bdquoКазват че е единствен на света и едва ли може да бъде видян С големината на орел е и има блестящо злато около шията а тялото му е пурпурно но опашката му е синя с няколко розово оцветени пера Има качул от пера на главата [] Никой не го е виждал да се храни В Арабия е почитан в чест на бога на Слънцето Живее 540 години когато остарее строи гнездо от дива канела и тамян изпълва гнездото си с аромати и лежи в него докато умре От костите и мозъка на мъртвия феникс израства нещо като червей който пораства в птица голяма колкото пиленце Тази птица извършва погребален ритуал за своя предшественик а после занася цялото гнездо в Града на Слънцето близо до Панхейа и го поставя върху олтара тамldquo 52

Овидий също привежда подобно описание в което разказва че когато остарее фениксът прави гнездо на върха на високо палмово дърво и там умира а от тялото му се ражда новият феникс53 Палмата спомената от Овидий напомня за друга свещена птица на Египет ndash пурпурната чапла бену чието име означава вид палма Бену е божество олицетворение на вечния живот В Книга на мъртвите се разказва че тя е душата на бог Ра Символическият знак обозначаващ птицата се използвал за написване на името на слънчевия бог По-късно започнали да смятат бену за душата на възраждащия се бог Озирис Сравняването на птицата със Слънцето което се появява всеки ден отново довело до това че започнали да смятат Бену за безсмъртна птица която се възражда от пепелта54

С течение на времето обаче символическото значение на феникса се променя В раннохристиянските представи от ІІ в насам фениксът се свързва почти изключително с бъдещото възкресение на праведните Според хрис-тиянската му интерпретация той е символ не само на безсмъртния дух на божествената любов но и на възкръсналия Исус Христос55 Във Физиолога се казва bdquoТа как неразумните евреи не приеха вярата в тридневното Възкре-сение на нашия Господ Исус Христос Както тази птица сама оживява на третия ден така и той как сам не би въздигнал себе си от мъртвите Затова

52 Plin Nat 102 Вж P l i n y 1967 292ndash29553 bdquoИма една птица която се обновява сама Асирийците я наричат феникс Той

се храни не със семена и треви а с капки тамян и с мъзгата на растението кардамон Когато е живял пет столетия си построява гнездо на връхните клони на люлеещо се палмово дърво като използва само клюна си и ноктите си Щом го нареди с кора от касия и нежни цветове от нард и парченца канела и жълта смирна той сяда в него и свършва живота си сред аромати Казват че от тялото на бащата се възражда новият феникс който ще живее също толкова години Когато с възрастта добие сила и може да носи тежест той освобождава клоните на високата палма от тежкото гнездо и почтително носи своето обиталище което е станало гроб на баща му и като стигне град Хиперион слънчевия град през ясния въздух поста-вя го долу пред свещените врати на Хиперионовия храмldquo (Ovid Metamorph 15 391ndash417) (O v i d 2000)

54 B r o e k 1972 14ndash3255 За феникса в християнската традиция вж B r o e k 1972 33ndash43 119ndash132 За

рецепцията на мита в православнославянските литератури вж С т о й к о в а 2014

141

пророк Давид казва bdquoПраведникът ще процъфти като феникс като кедър ливански ще се умножи изобилието в дома Господенldquo56

В различаващите се помежду си описания на феникса има няколко постоянни момента негови главни характеристики Фениксът живее дълго и усамотено появява се в света малко преди смъртта си57 и е свързан със Слънцето (Хелиополис гр Ἡελιούπολις lsquoСлънчевият градrsquo) Най-същест-вената му черта обаче е свойството му да се възражда чрез смъртта Две са основните версии на мита за смъртта и възкресението му В по-малко известната птицата строи гнездо от ароматни пръчици и умира в него а новият феникс се ражда от останките на стария Започва живота си като червей от който се развива младата птица Втората по-разпространена версия разказва че Слънцето запалва леглото от аромати и самия феникс който изгаря а новият феникс се ражда от пепелта58

Сравнението между описания от античните автори и средновековните творби феникс и гигантската птица феникс от 2 Енох 3 Варух и Прението на Панагиот с Азимит показват че става дума за съвсем различни по характер митологични същества Самият им вид е напълно различен ndash фениксът от античната и християнската традиция е голям колкото орел докато летящите създания от разглежданите произведения които поемат слънчевите лъчи с крилата си са грамадни За някои от тях изрично се посочва че са двусъс-тавни (2 Енох bdquoЛицата им са лъвски а краката опашките и главата ndash кро-кодилскиldquo) Тук ще припомня и облика на грифоните от Физиолога които са също съставени от различни части ndash на лъв и на орел и са функционално същите ndash поемат слънчевия зной за да предпазят земята Няма съмнение че става дума за напълно различен тип създания произхождащи от различни културни традициии В описанията на феникса в 2 Енох 3 Варух и Прениshyето не се споменава нито една от характерните за класическите представи свойства на птицата ndash нито дължината на живота ѝ нито смъртта и обновя-ването ѝ Някои изследователи са склонни да видят намек за възкресението на птицата в надписа изписан на крилото ѝ според 3 Варух bdquoНито земята ме ражда нито небето но крилата на огъня ме раждатldquo (68)59 За разлика от класическия мит където изрично се подчертава че фениксът не се храни

56 Пс 9113 Sbordone 1936 203ndash204 С т о й к о в а 2011 Феникс Първи превод 179ndash239

57 B r o e k 1972 67ndash14558 H a r l o w 1996 13459 K u l i k 2010 236 H a r l o w 1996 135 В славянските преписи от тнар

Втора редакция надписът е християнизиран bdquoНито земята ме роди нито небето но ме роди престолът на Отцаldquo (Вж И в а н о в 1925 197 издание на Драголовия препис от третата четвърт на ХІV в) Първата редакция дава текст по-близък до гръцкия bdquoНито земята ме ражда нито небето но златните крила ме раждатldquo където bdquoзлатни крилаldquo би могло да се произлиза от bdquoогнени крилаldquo както е в гръцкия текст За възможната интерпретация на текста на надписа като свързан с поемата Pterygon Phoenicis от поета от І в пр Хр Левий (Laevius) вж B r o e k 1972 268ndash269

142

изобщо в 3 Варух се разказва че той яде манна и пие роса а също така и че екскрементът му е канелата с която се помазват царете60 Не е необходимо да се изброяват и анализират всички различия между представата за феникса отразена в класическия мит и в разглежданите литературни произведения за да се види че названието феникс употребено в тях не е първично а е добавено в късен етап от развитието на текста като е заменило някакво друго название

Петел

Друг известен от митологията персонаж в разглежданите текстове е космическият петел (куръ) описан в За всички създания Основната черта от описанието му която го отличава от познатата домашна птица са не-говите размери ndash bdquoглавата му стига до небето а морето е до коленете муldquo Космическият петел е небесен певец който предвестява зората и събужда хората и е известен от иранската митология61 Смята се че има роля в зоро-астризма като апотропейно животно чието кукуригане не само предизвиква идването на светлината царството на Ахурамазда но и края на тъмнината управлявана от Ахриман Според Ф Кюмон петелът пази света нощем и води душите на мъртвите в рая62 Космическият петел вероятно има връзка и с месопотамския бог на светлината и огъня Нуску63 Една от гигантските слънчеви птици от еврейската традиция е известна от равинската литература като Див петел64 Писателите от гръцката античност смятат петела за птица на бога на светлината който предвестява идването на утрото Плиний Стари привежда следното описание

bdquo[Петлите] знаят как да различават звездите и отбелязват с песен различните периоди на деня всеки по три часа Те си лягат със слънчевия залез и при четвър-тата стража ни призовават към труда и усилията и не разрешават на слънчевия изгрев да се промъкне при нас неочаквано а обявяват идващия ден с песен като преди своето кукуригане пляскат по страните си с крилаldquo65

Това което свързва космическия петел със Слънцето е фактът че той кукурига преди зори и се схваща като предвестник на изгрева и символ на новия ден66 В За всички създания петелът запява събуден от вълните на Небесния океан които са предизвикани от къпещото се в него Слънце Той има гигантски размери но не лети със Слънцето а е стъпил здраво на

60 Подробно за това вж y B r o e k 1972 340ndash34861 D a r m e s t e t e r 1887 (1965)62 C u m o n t 1942 288ndash289 (цит по E h r e n b e r g 2002 54) W a z a n a

2009 12463 E h r e n b e r g 2002 5364 W a z a n a 2009 12465 Plin Nat 1024 Вж P l i n y 1967 320ndash32366 Т о п о р о в 1982 310

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

128

представляват ексцерпти включени в разнообразни компилативни съчи-нения и детайлният текстологически анализ е затруднен Повече светлина върху историята на текста биха могли да хвърлят коптските фрагменти но те обхващат само шест от общо 73 глави и направените заключения не могат да се отнесат до останалата по-голяма част от творбата4 Текстът съдържащ мотива за слънчевата птица който ни интересува може да бъде открит в обширната редакция гл ХІІ и ХV Там се разказва че когато го завеждат на четвъртото небе Енох вижда колесницата на Слънцето заобиколена от хиляди ангели а пред нея летят две гигантски птици ndash феникс и халкедра съчетаващи лъвски и крокодилски черти Именно те теглят колесницата на небесното светило bdquoносейки роса и знойldquo Преди изгрева запяват и в този момент земните птици пляскат с крила и приветстват небесното светило bdquoИдва светодавецът и дава светлина на целия святldquo В различните преписи на творбата обаче се срещат разночетения които позволяват различна ин-терпретация на детайлите в описанието на слънчевите птици Ето защо те понякога са и предадени различно в публикуваните преводи и коментарите върху текста в досегашните изследвания

Анализирайки отразените във Втора книга на Енох теологични и фи-лософски представи мнозина изследователи приемат че тя е произведение на юдейската елинистична мисъл и е възникнала през І в5 в Египет най-вероятно в Александрия6 Въпросът за езика на оригинала е сложен но в общи линии може да се каже следното Приема се че славянският текст на 2 Енох е превод от гръцки език7 но по въпроса за езика на оригинала мненията се раздвояват Някои смятат че тя е била написана от живеещ в

редакция която по-късно е била разширена Пръв това мнение изказва Н Шмид (S c h m i d t 1921) според когото двете редакции са съществували още на гръцки език и евентуалното разширяване не би могло да се извърши на славянска почва Това мнение се подкрепя също от А Ваян (V a i l l a n t 1952 IVndashV VII) и А Пенингтън (P e n n i n g t o n 1984 321ndash323) Н а в т а н о в и ч 2000 221ndash226 която привежда като аргумент и съдържанието на коптските фрагменти и др Вж критичен анализ на мненията у Андерсен според когото прецизното разграничение въз основа на обема би обособило четири редакции като същевременно не може да се даде приоритет на нито една (A n d e r s e n 1983 92ndash94) Още за дискусията по този въпрос вж у S a c c h i 1990 235ndash238

4 Фрагментите съдържат гл 36ndash42 Доколкото може да се съди запазеният текст се отнася към кратката рецензия като включва и някои части засвидетелствани в обширната

5 S a c c h i 1990 241 B ouml t t r i c h 1996 813 и др6 S c h m i d t 1921 310ndash311 Бьотрих отбелязва редица пасажи в които ясно

се вижда гръцко-елинистично влияние и допуска че авторът е живял в културна среда подобна на онази в която е живял Филон Александрийски според него Александрия е мястото където подобни представи се смесват с египетски мито-логични и религиозни влияния (B ouml t t r i c h 1996 808)

7 A n d e r s e n 1983 94 B ouml t t r i c h 1996 808 и мн др Това мнение се под-крепя и от съществуването на творбата на коптски език Вж бел 2

129

Египет евреин на гръцки език литературния език за Елинистичната епоха8 според други зад гръцкия източник от който е направен славянският превод стои оригинал на еврейски или арамейски език9

Космическата птица от 3 Варух

Неканоничното Откровение на Варух (3 Варух)10 е също псевдоепиграф на известния от гръцкия превод на Библията (Септуагинта) Варух ученик на пророк Йеремия живял през VІ в пр Р Хр комуто се приписват и няколко значително по-късни произведения Откровение на Варух възникнало на гръцки вероятно между края на І и началото на ІІІ в сл Р Хр11 има и две славянски редакции12 Славянският текст е превод от гръцки протограф който не е запазен Също както и Втора книга на Енох с която е близка тематически творбата се отнася към старозаветните апокалипсиси В нея се разказва как Варух оплаква разрушаването на Йерусалим и събарянето на Храма и търси обяснение за трагедията на еврейския народ Тогава Бог изпраща един ангел да го утеши и да го заведе в небесата за да му разкрие божествените тайни Ангелът му показва първите пет небеса където му раз-казва за размерите и обитателите им На третото небе Варух вижда Слънцето в неговата колесница и огромната птица която го придружава На петото небе той вижда архангел Михаил който събира даровете на праведниците в присъствието на Бога Накрая ангелът изпраща Варух обратно на Земята за да разкаже за видяното

Гръцката версия на Откровение на Варух е известна само по два пре-писа ndash от ХV и от ХV ndash началото на ХVІ в славянската версия е запазена в 12 преписа най-старият от които е от третата четвърт на ХІІІ в13 а оста-налите са значително по-късни Славянските преписи пазят две основни

8 A n d e r s e n 1983 94 B ouml t t r i c h 1996 810 бел 95 C o l l i n s 1998 243 и др

9 S c h m i d t 1921 311 L u m p k i n 2010 219 225 и др10 Наречена Трета книга на Варух или 3 Варух за да се разграничава от оста-

налите псевдоепиграфи на Варух Произведението е изследвано и издавано много-кратно в гръцки и славянски оригинален текст и в различни преводи За гръцката версия вж J a m e s 1897 P i c a r d 1967 P e n n e r M i l l e r 2006 Издания и изследвания на славянската версия N o v a k o v i ć 1886 Т и х о н р а в о в 1894 С о к о л о в 1907 203ndash209 вж K u l i k 2010 K u l i k 2010a Новобългарски пре-вод П е т к а н о в а 1981 В Морфил (M o r f i l l 1897) публикува славянския текст в английски превод а Х Гейлорд (G a y l o r d 1983) издава успоредно и коментира и гръцкия и славянския текст в английски превод Изчерпателна биб-лиография вж у O r l o v 2009

11 P i c a r d 1967 77ndash78 G a y l o r d 1983 655ndash656 C o l l i n s 1998 248 K u l i k 2010 11ndash12

12 Вж H a r l o w 1996 5ndash8 1983 K u l i k 2010a 4ndash513 В Драголовия сборник 651 от НБС Белград

9 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

130

редакции ndash А и B като онези които се отнасят към втората могат също от своя страна да се разделят на две групи Съществуват някои значителни разлики между известните в гръцката и в славянската традиция текстове но и в двете в гл VІ е налице епизодът от виденията на Варух в който той става свидетел на слънчевия изгрев В източния край на третото небе където слънцето се появява призори той вижда колесница теглена от четири коня а в колесницата ndash човек с венец от пламъци14 Пред колесницата лети птица чиито криле се простират от изток до запад Ангелът му разкрива че тя се нарича феникс и е пазител на целия свят защото засенчвайки с крилата си огнените слънчеви лъчи запазва Земята от изгаряне В края на деня птицата е уморена и посърнала от слънчевия зной но призори призовава Слънцето с възгласа bdquoСветодавче прати светлина на твоя святldquo и тогава на Земята пропяват петлите

Съдейки по отразените в текста на гръцката и славянската версия ре-лигиозни и философски възгледи изследователите смятат че той отразява главно еврейски концепции но пази следи от различни други влияния ndash из-точни гръко-римски и християнски Гръцката версия на 3 Варух съдържа значителен брой елементи които могат да се идентифицират като христи-янски Смята се че те трябва да се отнесат към късен етап от развитието на творбата когато са интерполирани във вече съществуващ еврейски текст15 Славянската версия обаче не съдържа голяма част от тези християнски еле-менти и се предполага че тя е засвидетелствала по-ранен предхристиянски стадий от развитието на текста В нея се откриват стари еврейски представи със силни елинистични влияния и анализът ѝ сочи като най-вероятно място на възникване на първоначалния текст еврейската диаспора в Египет16 Този първоначален текст е бил християнизиран впоследствие като е адаптиран към една нова обществено-религиозна среда

Космическите птици от византийския Физиолог

Много близък паралел на споменатите епизоди за гигантската птица която придружава Слънцето се намира макар и в доста сбита форма в Слово за грипса (грифона) от византийската редакция на Физиолога Това е по-късната редакция на едно раннохристиянско учително съчинение в което свойствата на различни животни предимно с екзотичен и митологи-чен характер се тълкуват в християнско-морализаторски дух Ранната му редакция наречена александрийска се датира между края на ІІ и ІV в спо-

14 W r i g h t 2000 255 бел 4515 H a r l o w 1996 9ndash10 C o l l i n s 1998 24816 G a y l o r d 1983 655ndash656 C o l l i n s 1998 248 W r i g h t 2000 168 А

Кулик смята че първоначалният текст е възникнал в Палестина (K u l i k 2010 13ndash15)

131

ред различни изследвания17 а византийската ndash значително по-късно ndash едва около ХІ в18 На всяко от описаните животни е посветено отделно слово а стилът е поначало сентенциозен и доста лаконичен Според анонимния автор на византийския Физиолог bdquoнай-голямата птица от всички птици не-бесниldquo която посреща изгрева на Слънцето в източната земя на брега на реката-Океан се нарича грифон Той разтваря крила поемайки слънчевия зной за да не изгори Земята Тогава при него идва още един грифон и те заедно приветстват слънцето bdquoЕла светодавче дай на света светлинаldquo Накрая в тълкуванието с двата грифона са сравнени Св Богородица и архангел Михаил които пък поемат гнева на Бога за да предпазят от него грешните хора

В основата на Физиолога стои съчинение в което се съчетават мотиви от различни културни традиции ndash близкоизточни египетски елинистични гръко-римски впоследствие то е преработено в християнски дух пред-ставяйки алегорично основни християнски догми и норми на живот с цел да служи на раннохристиянската проповед Изследвателите смятат че Физиологът е възникнал в Александрия където през Елинизма и Късната античност се преплитат разнообразни културни влияния Никой от тях обаче не се занимава с въпроса къде е създадена византийската му редак-ция вероятно защото според тях тя е твърде късна За липсата на научен интерес към нея обаче вероятно е от значение преди всичко фактът че тя не се превежда в латинската и западноевропейската литература като късна преработка на гръцка творба разпространена единствено в книжнината на православните балкански славяни19 тя остава извън полезрението на западните изследователи на древността и европейското Средновековие

Словото за грифона е налице в 15 от издадените от Ф Сбордоне общо 28 гръцки преписа20 Славянските преписи почти изключително български и сръбски по произход се отнасят към три основни редакции преведени от различни гръцки версии21 Словото за грифона се съдържа само в тнар Втори превод който е засвидетелстван в пет преписа22 от втората половина на ХVІ и от ХVІІ в

17 L a u c h e r t 1889 P e r r y 1941 T r e u 1966 C u r l e y 1979 (2009) S c o t t 1998

18 P e r r y 194119 Известен е един-единствен руски препис несъмнено възхождащ към юж-

нославянски протограф20 S b o r d o n e 1936 182ndash18321 Вж С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а 201122 Със сигурност може да се приеме че словото за грипса е било поместено в

още един български ръкопис от ХVІ в където днес не е запазен поради загуба на листове Вж С т о й к о в а 2011

132

Космическите птици от Прение на Панагиот с Азимит

Прение на Панагиот с Азимит е късно антилатинско произведение въз-никнало на гръцки език през втората половина на ХІІІ в23 което от ХІV в насам се разпространява в южнославянски а по-късно и в руски преписи съхранили текста в три редакции24 Това произведение което се отнася към жанра на въпросо-ответните съчинения дава израз на неофициалната реакция срещу униатската политика на византийския император Михаил Палеолог В него е представена полемиката между учения православен Константин bdquoпанагиотldquo25 и невежия католик наречен bdquoазимитldquo26 В първата част на творбата Панагиот разкрива на Азимит тайните на вселената а във втората разобличава заблужденията на католическата вяра Изпълнен с чув-ство на превъзходство Панагиот поучава Азимит като отговаря на въпросите му колко са небесата къде пребивават Бог и ангелите какво представлява раят какъв е ходът на слънцето и луната откъде идва мълнията и пр27 Отговорите на Панагиот компилация от разнообразни главно апокрифни източници отразяват представите на обикновените хора за заобикалящия ги свят Когато разказва какво се случва при слънчевия изгрев в небесата Панагиот обяснява как Христос изпраща ангели да облекат слънцето и тогава bdquoогнени грипсоси небесни птици наречени феникси и халедриldquo политат пред него квасят крилата си в океанската вода и с тях гасят слънчевия зной за да не изгори с лъчите си света От силния зной обаче те остават без пера bdquoкато оскубаниldquo и едва след залез слънце като се окъпят във bdquoвеликата река Океанldquo отново им поникват пера А петелът продължава разказа си Пана-гиот има под крилото си перо от тези птици и то го bdquoпосърбяваldquo сутрин та петелът се събужда пляска с крила и пропява казвайки bdquoЕла светодавче Прати светлина на светаldquo

Според този текст грипсоси (грифони) е общото название на грамадните слънчеви птици феникс и халедра Разказът за това как птиците разтварят крила и засенчват слънцето за да не изсипва палещите си лъчи върху земя-та тук е развит в друга по-земна представа ndash с крилата си те ръсят с вода слънчевите лъчи и така ги охлаждат перата им изгарят но потапянето им в реката-Океан ги изцелява отново Тук небесните птици имат земно съот-ветствие ndash петелът приветства изгрева вместо тях

23 Преди 1282 г Вж П о п о в 1875 238ndash239 Издание на гръцкия текст V a s s i l i e v 1893

24 Вж П о п о в 187525 Букв lsquoвсесвещенrsquo от гр πανάγιος26 lsquoКойто се причестява с неквасен хлябrsquo от гр ἄζυμος lsquoнеквасен пресенrsquo

подигравателен намек за едно от литургическите различия между православни и католици споменавани в текста

27 П о п о в 1875 246ndash248

133

Космическата птица от За всички създания

Вариант на мотива е засвидетелстван още веднъж в късната славянска ръкописна традиция ndash в съчинението За всички създания известно по пре-писи от ХVndashХVІІ в28 Това е анонимно учително произведение което има за цел да се противопостави на невежеството водещо понякога до ерес В него съвсем накратко е повторена историята на Сътворението в шест дни като най-важно е посланието че човеколюбецът Бог не е изоставил най-висшето си творение ndash човека в ръцете на дявола а е изпратил своя Син за спасението му Този текст силно напомня поместените в старозаветните откровения опи-сания трябва да се отбележи въвеждащата интересуващия ни епизод фраза bdquoПисанието казваldquo която отпраща към някакъв (пара)библейски източник В цялото произведение написано сбито в катехитичен дух единствено частта посветена на движението на небесните светила и на разположени-ето и размерите на небето земята и космическия океан съдържа подробен наратив с bdquoестественонаученldquo характер Това създава впечатление че тази част включваща и епизода с голямата космическа птица29 е интерполация вероятно заимствана от друго произведение Там се разказва че Слънцето се движи денем по небето а нощем ниско над Океана в който се измива три пъти има петел (куръ) толкова голям че главата му стига до небето а морето е до коленете му когато слънцето се мие в Океана преди изгрев вълните го събуждат и той се провиква с възгласа bdquoКукуригу Светодавче Господи дай светлина на светаldquo И тогава всички петли по света запяват едновременно

Общи космологични представи в разглежданите произведения

Краткото представяне на съдържанието на епизода със слънчевия изгрев в отделните произведения показва че въпреки очевидната близост помежду им са налице и значителни разлики в детайлите Прякото заимстване на мотива от едно произведение в друго изглежда малко вероятно30 По-ло-

28 По-голямата част от преписите са руски по произход За пръв път текстът е публикуван от Н Тихонравов по препис от Троице-Сергиевската лавра от 1531 г ( 774 л 146б-156а) там текстът е без заглавие а названието bdquoЗа всички създа-нияldquo е поставено от издателя (Тихонравов 1863) Новобългарски превод на текста от А Милтенова с коментар на Д Димитрова по южнославянски препис от третата четвърт на ХVІ в (по рък НБС Белград Рс 53 л142б-146а) вж в Естествознание 1992 73ndash74 385ndash387

29 Т и х о н р а в о в 1863 349ndash35030 Според М Р Джеймс появата на мотива във Физиолога и Прението на Паshy

нагиот с Азимит е резултат от влиянието на Откровение на Варух а може би и на Книга на Енох (J a m e s 1915 410ndash413) а Ван ден Брук отхвърля зависимостта на Прението от 3 Варух но допуска такава зависимост от 2 Енох (B r o e k 1972 272 303ndash304)

134

гично е предположението че произведенията са по-ранни или по-късни свидетелства на отделни традиции възхождащи към стари предхристиянски източници31 някои от които са общи32 Към подобно заключение водят и останалите споменати в цитираните кратки пасажи общи за разглежданите произведения елементи (антропоморфното слънце космическият океан чудовищните размери на птиците и др) повечето от които имат паралели в универсалните митологични представи Така например първото нещо което Енох вижда на небето е bdquoморе по-голямо от земнотоldquo В словото от византийския Физиолог се казва че птицата грипс живее край реката-Океан ndash става дума за космическите води които обграждат цялата земя дават приют на небесните светила и отделят небето от земята Тази представа е отразена и в гръцката версия на Откровението на Варух (в славянския превод това място е изпуснато) ndash още в началото на небесното пътешествие ангелът отвежда Варух до реката ограждаща света bdquoИ той ме заведе там където беше установена небесната твърд и където имаше река която никой не може да пресече нито някой чужд дух от всички създадени от Богаldquo В Прение на Панагиот с Азимит се обяснява че слънчевите птици квасят крилата си в реката-Океан за да гасят слънчевия зной и пак в в нея се къпят за да пораснат изгорелите им пера В краткото слово За всички създания петелът живее в Океана и се буди от вълните му Пак там се споменава че отвъд Океана се намира друга земя където са разположени раят и адът Много стара близкоизточна представа е че небесният океан е непосредствено над атмосферата на границата между небето и земята33 Там са и огромните небесни врати през които ден след ден влиза Слънцето34 ndash те са 21 на брой според Книга на Енох и 365 според Откровение на Варух в словото За всички създания вратите са 24 ndash по дванадесет на изток и на запад Когато призори вратите се отварят се чува грохот ndash светлината се разделя от тъмнината

Друг общ елемент в разглежданите творби е песента на гигантските птици или възгласът който те надават при изгряването на Слънцето призова-вайки небесното светило да се появи и така дават знак на петлите на Земята да провъзгласят началото на деня В по-дългата версия на 2 Енох птиците с песен обявяват изгрева bdquo Стихиите наречени феникси и халкедри запя-ват И тогава всички птици удрят с крилете си радвайки се на светодавеца и пеейки със своите гласове lsquoИдва светодавецът и дава светлина на своята тварrsquo35ldquo В 3 Варух гласът на птицата се чува при отварянето на 365-те вра-

31 За наличието например на (старо)еврейски елементи в 2 Енох и 3 Варух има значителна литература вж напр B ouml t t r i c h 1996 814 и K u l i k 2010 13ndash15

32 J a m e s 1915 За вероятни общи източници споминава и W r i g h t 2000168ndash169

33 Различни представи за небесния океан вж у N e i m a n 196934 Небесните врати са разпространена близкоизточна представа ndash вж W r i g h t

2000 19 122 K u l i k 2010 12835 Някои изследователи на 2 Енох са склонни да видят в продължението на

текста следващите думи на песента вж напр Ф Андерсен (A n d e r s e n 1983

135

ти на небето и разделянето на светлината от тъмнината В гръцката версия тя казва bdquoφωτόδοτα δὸς τῷ κόσμῳ τὸ φέγγοςldquo а в славянската възгласът на птицата се повтаря два пъти bdquoЕла светодавче и дай светлина на светаldquo и тогава пропява петел36 Във византийския Физиолог двата грипса застанали срещу слънцето с разперени крила зоват bdquoЕла светодавче дай на света свет-линаldquo приветствайки по същия начин издигащото се от водните дълбини слънце В Прение на Панагиот с Азимит петелът усеща плясъка от крилата на слънчевите птици и удряйки своите крила bdquoпроповядва възкресението Христовоldquo bdquo[Казва] първо bdquoЕлаldquo второ bdquoсветодавчеldquo трето bdquoдай светлинаldquo четвърто bdquoна своя святldquordquo Много близък е и текстът в За всички създания bdquoИ [петелът] казва bdquoКукуригуldquo което значи bdquoСветодавче Господи дай светлина на светаldquo И когато той запее всички петли запяват в един и същи час по цялата вселенаldquo 37 Сходни мотиви се срещат и в други произведения ndash на-пример в неканоничния Завет на Адам38 серафимите пляскат с крила и така карат петлите да запеят (и да предизвестят изгрева) Отглас от този мотив може да бъде открит в еротапокритичното съчинение Разумник39 bdquoВъпрос Как пеят петлите през нощта Отговор Когато ангелите поемат Слънцето от престола Господен и го понесат на изток херувимите пляскат с крилата си От това всяка птица на земята потреперва Тогава петелът проповядва на светаldquo40

126 (152)) bdquoСветодавецът идва да даде светлина на целия свят и се явява су-трешната стража която са слънчевите лъчи И слънцето излиза пред лицето на света и изпраща лъчите си за да даде светлина на лицето на светаldquo В другите разглеждани произведения обаче песента (или призивът) се изчерпват само с едно изречение така че е по-вероятно следващите фрази да са просто описание на случващото се което Енох наблюдава Дж Б Лумпкин пък изобщо изключва възможността цитираният текст да е (част от) песента на птиците а го отнася към описанието на изгрева В своето издание той добавя в скоби липсващия но вероя-тен според него текст на песента bdquoСвят свят святldquo (L u m p k i n 2010 236) Тук и навсякъде другаде преводите на български език са мои (АС) освен когато е посочено българско издание на текста

36 А Кулик прави опит да свърже мотива за голямата космическа птица която кара слънцето да изгрее и всички петли да пропеят с Еклисиаст 124 bdquoКога пътните врати почнат да се затварят кога замлъкне шумът на хромелите и човек почне да става по гласа на петела и дъщерите-певици замлъкнатldquo (K u l i k 2010 262ndash263) Според него този епизод в 3 Варух засвидетелстван пълно в славянската му версия трябва да се отнесе към bdquoпрототекстаldquo на творбата вж K u l i k 2010a 29ndash30

37 Т и х о н р а в о в 1863 349 38 K u l i k 2010a 30 110 Текстът е запазен само в коптска и арабска версия

bdquoИ в десетия час вратите на небето се отварят И от шума на крилата на серафи-мите веднага петлите запяват и славят Господаldquo (Testamentum Adami 1927 242)

39 Известен повече със заглавието bdquoБеседа на тримата светителиldquo вж И в а -н о в 1925 257ndash272 (издание на текста по Ловчанския сборник от ХVІ в 259ndash264) Т и х о н р а в о в 1863 442ndash444 М и л т е н о в а 2004 436

40 Т и х о н р а в о в 1863 444

136

Характеристика на космическите птици

Обобщавайки описанията на слънчевите птици и на тяхната роля в не-бесния спектакъл може се каже че всички те имат следните общи свойства и функции

а) птиците от всички текстове имат гигантски размериб) всички присъстват при изгрева на Слънцетов) предизвестяват предизвикват изгрева на Слънцето с песен или вик

които съдържат един и същ текст (bdquoЕла светодавче дай светлина на све-таldquo)

г) така събуждат земните птици (петли) които възвестяват идването на деня или приветстват Слънцето

д) повечето от тях (но не всички) имат още една важна функция ndash пред-пазват с крилата си обитаемия свят от горещите слънчеви лъчи

Тяхната специфика според различните текстове от своя страна очертава следните три групи

1) птиците от 2 Енох а) наричат се феникси и халкедраи б) имат лъв-ско лице и глава криле и опашка на крокодил в) придружават Слънцето теглят неговата колесница г) носят зной и роса

2) птиците от 3 Варух Физиолога и Прението а) наричат се грифони феникси иили халкедри б) летят пред Слънцето посрещат го край реката-Океан в) с крилете си поемат засенчват силните му лъчи или квасят крилата си в Океана и гасят лъчите за да предпазят обитаемия свят от изгаряне

3) птицата от За всички създания а) нарича се петел (куръ) б) стои в Океана и когато Слънцето се къпе в Океана преди изгрев вълните му го събуждат

Различията в описанията се оказват много съществени и трудно биха позволили да се говори за пряко заимстване на текстове от едно произве-дение в друго41 Очевидно е че създанията от трите групи имат или раз-лични функции (групи 1 и 2) или различен вид и обиталище (петелът не е хибридно създание петелът и грифоните от Физиолога стоят на Земята а не са в небето) Тези особености подсказват че в различните произведния създанията наречени феникси халкедри грифони както и петелът вероятно са наследници на различни митологични създания Същевременно в раз-глежданите епизоди са налице и много ясно изразени паралели което води до предположението че всички те са повлияни от едни и същи културни традиции42 Хипотезата за вероятните общи корени на петте произведения що се отнася до онази част от тях където се разказва за митологичните пти-ци води до въпроса как са изглеждали те в предполагаемия първоизточник

41 Както предполага напр Джеймс (J a m e s 1915) Д Харлоу обаче смята че паралелите посочени от Джеймс са твърде общи и отразяват по-скоро споделени традиции отколкото пряка зависимост (H a r l o w 1996 164)

42 B r o e k 1972 272ndash287 W r i g h t 2000 168ndash169 268 и др

137

как точно са се наричали и как се е стигнало до названията употребени в текстовете ndash грифон феникс халкедра43 или петел

Първите две от тях ndash грифон и феникс ndash означават известни митични същества изключително популярни в културите на Близкия изток и Сре-диземноморието от най-дълбока древност Третото название ndash халкедра не се среща в друг контекст освен в разглеждания епизод за слънчевия изгрев в 2 Енох и Прение на Панагиот с Азимит а космическият петел е важен персонаж от иранската митология44

Грифон

Грифонът (грипсосъ ὁ γρύψ gryphon) е двусъставно същество ndash лъв с крила и глава на орел Той е бил познат в Египет ок 3300 г пр Хр но може да е още по-стар45 Известно е негово стенно изображение от двореца в Кносос на Крит от бронзовата епоха (ХV в пр Хр) а през Античността често се изобразява върху вази Традиционни украшения с изображения на крилат лъв с глава на орел се намират и у народите в Централна Азия Може да се каже обаче че общоизвестната представа за грифона се налага в гръко-римската културна среда като се заражда през Античността и се развива и разпространява и през по-късните епохи ndash Елинизма Късната античност и Средновековието Мнозина антични автори го описват ndash в V в пр Хр Ктезий говори за златото в планините bdquoобитавани от грифони ndash четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвскитеldquo46 Херодот нееднократно също споменава че те изравят злато и го пазят47 и това е едно от най-характерните им свойства Произхождат от Хиперборейските планини или от Етиопия и са врагове на конете Грифонът е едно от митичните същества натоварено с най-много символични значе-ния Орел и лъв ndash царят на птиците и царят на животните съчетани в едно

43 В славянските преписи на разглежданите паметници думата се среща още в следните форми халкадри халкидри (препис Р на 3 Варух) и халендри (Прение) Вж B ouml t t r i c h 1996 862 XII d

44 E h r e n b e r g 2002 B r o e k 1972 267ndash26845 D u n n Beasts46 bdquoСтраната произвежда много сребро и има многобройни сребърни мини не

много дълбоки тези в Бактрия казват че били по-дълбоки Там има също злато не в реките да се промива като в река Пактол а в множество големи планини обита-вани от грифони Те са четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвските перата на гърдите им са червени а на останалата част от тялото ndash черни Макар че в планините има изобилие от злато заради тези птици то трудно се добиваldquo (C t e s i a s 2002)

47 H e r o d o t u s 1920 143 bdquoА в северна Европа има много повече злато Аз не мога да кажа със сигурност как се добива това злато но казват еднооки хора наречени аримаспиани го крадат от грифонитеldquo (Hdt 31161)

138

същество олицетворяват двойственост или единство на противоположно-стите Небето и Земята доброто и злото Христос и Сатаната жестокост и нежност В християнството грифонът символизира и двойствената природа на Христос ndash едновременно бог и човек

Едно от най-подробните описания на грифоните в което се подчертава и връзката им със Слънцето е оставил старогръцкият писател Флавий Фи-лострат (170ndash250) в съчинението си Животът на Аполоний Тиански

bdquoЩо се отнася до златото добивано от грифоните то съществуват скали осе-яни с капки злато като с искри и това злато споменатото създание го изкопава със силата на своя клюн Защото тези животни живеят в Индия казва той и се почитат като посветени на слънцето и индийските ваятели изобразяват слънцето в колес-ница впрегната с четири грифона един до друг а по големина и сила те напомнят лъвове но ги превъзхождат по това че имат крила и дори ги нападат превъзхождат по сила и слоновете и драконите Но те нямат голяма летателна сила не повече от летящите на малки разстояния птици защото техните крила не са като птичите а имат между пръстите на краката си червени ципи така че могат да ги разтварят и да излитат и да се хвърлят от въздуха и недостижим за тях е единствено тигърът понеже е бърз като вятъраldquo48

В старогръцката вазова живопис грифони теглят колесниците на божест-ва които също имат връзка със Слънцето ndash Аполон Зевс и Дионис Яйцата от ахат които снасят тези животни също символизират небесното светило Самото злато което изравят от земните дълбини също понякога се тълкува като символ на Слънцето което изгрява изпод земята Както се вижда от тези описания грифонът често се асоциира със Слънцето но преди всичко се смята за пазач на ценности и злато както и на сакрални пространства но никъде в древните извори не споменава че той призовава слънцето да изгрее а след това засенчва с крилата си изгарящите слънчевия лъчи и предпазва от тях земята и хората които я обитават Никъде в описанията на грифони не се говори че те имат гигантски размери като птиците от разглежданите тук съчинения (bdquoнай-голямата от всички птици небесниldquo във византийския Физиолог или bdquo[големи] по 60 лактиldquo в Прение на Панагиот с Азимит) В текстовете на класическата древност не става дума и за това че грифоните пеят (bdquoЕла светодавче дай светлина на светаldquo) а напротив обрисувани са като могъщи хищници нападащи лъвове дракони слонове и коне Така ги описват и западноевропейските бестиарии49 Традиционните описания на грифоните и съдържащите се в тях митологични представи са твърде далече от ролята която им е отредена в разглежданите тук произведения Налага се заключението че названието грифон употребено в тях за гигантската птица приветстваща слънцето не е изначално а е вторично Физиологът и Прениshyето приписват на грифоните свойства и функции първоначално изглежда

48 F l a v i u s 1912 33349 Там те обикновено се изобразяват грабнали животно или човек или пък в

хералдическа поза с вдигнат напред крак Вж B a d k e 2002ndash2008

139

присъщи на космическата птица от някаква по-стара източна традиция не-позната на гръко-римския свят която по нещо е приличала на тях ndash може би по връзката им със Слънцето и хибридната им ndash лъвско-орелска ndash природа

Феникс

Фениксът както е назована птицата в неканоничните апокалипсиси (2 Енох и 3 Варух) и Прение на Панагиот с Азимит която лети пред (колесни-цата на) Слънцето и поема с крилата си неговите лъчи (или ги гаси с водата в която мокри крилата си) е също добре известно митологично същество Още в древен Египет фениксът е свързван с бога на слънцето Ра символ на възкресение и безсмъртие Смята се че митът за феникса произхожда от египетския Хелиополис ndash Града на Слънцето където е имало храм на слънчевия бог Птицата била възприемана като bdquoбаldquo ndash душата духа на бог Ра В Книга на мъртвите (средата на ІІ хилядолетие пр Хр) фениксът се спо-менава многократно bdquoКато феникс небесните пространства аз обхождам Пребродих от Сехем до Хелиопол аз всички пътища да посветя божествения феникс в нещата от света на мъртвитеldquo и др50 Описания на феникса се срещат в съчиненията на мнозина автори от Античността и Средновековие-то ndash Херодот Овидий Лукан Плиний Стари Тертулиан Исидор Севилски Гийом Льоклерк и др Херодот описва подробно феникса по изображението което е виждал в храма в Хелиополис Според него египтяните почитали феникса като свещена птица която е много рядка голяма е колкото орел а перата ѝ са в червено и златно Младият феникс долита от Арабия в Египет веднъж на 500 години за да донесе балсамираното в смирна тяло на своя баща и да го положи в храма на Слънцето в Хелиополис51

Разпространената традиционна представа за феникса обаче която е твърде различна от разказаното у Херодот почива върху друга версия на мита която е отразена у Плиний Стари (І в)

50 B u d g e 1895 (1967) 51 H e r o d o t u s 1920 359 bdquoТе имат и една свещена птица наречена феникс

която аз самият не съм виждал освен на картини Наистина тя е много рядка дори в Египет където долита (според разказите на хората от Хелиополис) веднъж на петстотин години когато старият феникс умира Големината и видът му ако при-лича на изображенията са такива перата му са отчасти червени отчасти златисти а общият му изглед и големина са почти колкото на орел Разказват какво прави тази птица което не ми се струва вероятно че той идва от далечна Арабия и носи своя родител целия увит в смирна в храма на слънцето и там погребва тялото За да го донесе казват той първо прави топка от смирна голяма толкова колкото може да носи после прави кухина в топката и поставя своя родител вътре след което покрива отвора със свежа смирна и топката тежи точно толкова колкото от-начало така той го донася в Египет увит както вече казах и го поставя в храма на Слънцето Такава е историята която разказват за делата на тази птицаldquo (Hdt 273)

140

bdquoКазват че е единствен на света и едва ли може да бъде видян С големината на орел е и има блестящо злато около шията а тялото му е пурпурно но опашката му е синя с няколко розово оцветени пера Има качул от пера на главата [] Никой не го е виждал да се храни В Арабия е почитан в чест на бога на Слънцето Живее 540 години когато остарее строи гнездо от дива канела и тамян изпълва гнездото си с аромати и лежи в него докато умре От костите и мозъка на мъртвия феникс израства нещо като червей който пораства в птица голяма колкото пиленце Тази птица извършва погребален ритуал за своя предшественик а после занася цялото гнездо в Града на Слънцето близо до Панхейа и го поставя върху олтара тамldquo 52

Овидий също привежда подобно описание в което разказва че когато остарее фениксът прави гнездо на върха на високо палмово дърво и там умира а от тялото му се ражда новият феникс53 Палмата спомената от Овидий напомня за друга свещена птица на Египет ndash пурпурната чапла бену чието име означава вид палма Бену е божество олицетворение на вечния живот В Книга на мъртвите се разказва че тя е душата на бог Ра Символическият знак обозначаващ птицата се използвал за написване на името на слънчевия бог По-късно започнали да смятат бену за душата на възраждащия се бог Озирис Сравняването на птицата със Слънцето което се появява всеки ден отново довело до това че започнали да смятат Бену за безсмъртна птица която се възражда от пепелта54

С течение на времето обаче символическото значение на феникса се променя В раннохристиянските представи от ІІ в насам фениксът се свързва почти изключително с бъдещото възкресение на праведните Според хрис-тиянската му интерпретация той е символ не само на безсмъртния дух на божествената любов но и на възкръсналия Исус Христос55 Във Физиолога се казва bdquoТа как неразумните евреи не приеха вярата в тридневното Възкре-сение на нашия Господ Исус Христос Както тази птица сама оживява на третия ден така и той как сам не би въздигнал себе си от мъртвите Затова

52 Plin Nat 102 Вж P l i n y 1967 292ndash29553 bdquoИма една птица която се обновява сама Асирийците я наричат феникс Той

се храни не със семена и треви а с капки тамян и с мъзгата на растението кардамон Когато е живял пет столетия си построява гнездо на връхните клони на люлеещо се палмово дърво като използва само клюна си и ноктите си Щом го нареди с кора от касия и нежни цветове от нард и парченца канела и жълта смирна той сяда в него и свършва живота си сред аромати Казват че от тялото на бащата се възражда новият феникс който ще живее също толкова години Когато с възрастта добие сила и може да носи тежест той освобождава клоните на високата палма от тежкото гнездо и почтително носи своето обиталище което е станало гроб на баща му и като стигне град Хиперион слънчевия град през ясния въздух поста-вя го долу пред свещените врати на Хиперионовия храмldquo (Ovid Metamorph 15 391ndash417) (O v i d 2000)

54 B r o e k 1972 14ndash3255 За феникса в християнската традиция вж B r o e k 1972 33ndash43 119ndash132 За

рецепцията на мита в православнославянските литератури вж С т о й к о в а 2014

141

пророк Давид казва bdquoПраведникът ще процъфти като феникс като кедър ливански ще се умножи изобилието в дома Господенldquo56

В различаващите се помежду си описания на феникса има няколко постоянни момента негови главни характеристики Фениксът живее дълго и усамотено появява се в света малко преди смъртта си57 и е свързан със Слънцето (Хелиополис гр Ἡελιούπολις lsquoСлънчевият градrsquo) Най-същест-вената му черта обаче е свойството му да се възражда чрез смъртта Две са основните версии на мита за смъртта и възкресението му В по-малко известната птицата строи гнездо от ароматни пръчици и умира в него а новият феникс се ражда от останките на стария Започва живота си като червей от който се развива младата птица Втората по-разпространена версия разказва че Слънцето запалва леглото от аромати и самия феникс който изгаря а новият феникс се ражда от пепелта58

Сравнението между описания от античните автори и средновековните творби феникс и гигантската птица феникс от 2 Енох 3 Варух и Прението на Панагиот с Азимит показват че става дума за съвсем различни по характер митологични същества Самият им вид е напълно различен ndash фениксът от античната и християнската традиция е голям колкото орел докато летящите създания от разглежданите произведения които поемат слънчевите лъчи с крилата си са грамадни За някои от тях изрично се посочва че са двусъс-тавни (2 Енох bdquoЛицата им са лъвски а краката опашките и главата ndash кро-кодилскиldquo) Тук ще припомня и облика на грифоните от Физиолога които са също съставени от различни части ndash на лъв и на орел и са функционално същите ndash поемат слънчевия зной за да предпазят земята Няма съмнение че става дума за напълно различен тип създания произхождащи от различни културни традициии В описанията на феникса в 2 Енох 3 Варух и Прениshyето не се споменава нито една от характерните за класическите представи свойства на птицата ndash нито дължината на живота ѝ нито смъртта и обновя-ването ѝ Някои изследователи са склонни да видят намек за възкресението на птицата в надписа изписан на крилото ѝ според 3 Варух bdquoНито земята ме ражда нито небето но крилата на огъня ме раждатldquo (68)59 За разлика от класическия мит където изрично се подчертава че фениксът не се храни

56 Пс 9113 Sbordone 1936 203ndash204 С т о й к о в а 2011 Феникс Първи превод 179ndash239

57 B r o e k 1972 67ndash14558 H a r l o w 1996 13459 K u l i k 2010 236 H a r l o w 1996 135 В славянските преписи от тнар

Втора редакция надписът е християнизиран bdquoНито земята ме роди нито небето но ме роди престолът на Отцаldquo (Вж И в а н о в 1925 197 издание на Драголовия препис от третата четвърт на ХІV в) Първата редакция дава текст по-близък до гръцкия bdquoНито земята ме ражда нито небето но златните крила ме раждатldquo където bdquoзлатни крилаldquo би могло да се произлиза от bdquoогнени крилаldquo както е в гръцкия текст За възможната интерпретация на текста на надписа като свързан с поемата Pterygon Phoenicis от поета от І в пр Хр Левий (Laevius) вж B r o e k 1972 268ndash269

142

изобщо в 3 Варух се разказва че той яде манна и пие роса а също така и че екскрементът му е канелата с която се помазват царете60 Не е необходимо да се изброяват и анализират всички различия между представата за феникса отразена в класическия мит и в разглежданите литературни произведения за да се види че названието феникс употребено в тях не е първично а е добавено в късен етап от развитието на текста като е заменило някакво друго название

Петел

Друг известен от митологията персонаж в разглежданите текстове е космическият петел (куръ) описан в За всички създания Основната черта от описанието му която го отличава от познатата домашна птица са не-говите размери ndash bdquoглавата му стига до небето а морето е до коленете муldquo Космическият петел е небесен певец който предвестява зората и събужда хората и е известен от иранската митология61 Смята се че има роля в зоро-астризма като апотропейно животно чието кукуригане не само предизвиква идването на светлината царството на Ахурамазда но и края на тъмнината управлявана от Ахриман Според Ф Кюмон петелът пази света нощем и води душите на мъртвите в рая62 Космическият петел вероятно има връзка и с месопотамския бог на светлината и огъня Нуску63 Една от гигантските слънчеви птици от еврейската традиция е известна от равинската литература като Див петел64 Писателите от гръцката античност смятат петела за птица на бога на светлината който предвестява идването на утрото Плиний Стари привежда следното описание

bdquo[Петлите] знаят как да различават звездите и отбелязват с песен различните периоди на деня всеки по три часа Те си лягат със слънчевия залез и при четвър-тата стража ни призовават към труда и усилията и не разрешават на слънчевия изгрев да се промъкне при нас неочаквано а обявяват идващия ден с песен като преди своето кукуригане пляскат по страните си с крилаldquo65

Това което свързва космическия петел със Слънцето е фактът че той кукурига преди зори и се схваща като предвестник на изгрева и символ на новия ден66 В За всички създания петелът запява събуден от вълните на Небесния океан които са предизвикани от къпещото се в него Слънце Той има гигантски размери но не лети със Слънцето а е стъпил здраво на

60 Подробно за това вж y B r o e k 1972 340ndash34861 D a r m e s t e t e r 1887 (1965)62 C u m o n t 1942 288ndash289 (цит по E h r e n b e r g 2002 54) W a z a n a

2009 12463 E h r e n b e r g 2002 5364 W a z a n a 2009 12465 Plin Nat 1024 Вж P l i n y 1967 320ndash32366 Т о п о р о в 1982 310

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

129

Египет евреин на гръцки език литературния език за Елинистичната епоха8 според други зад гръцкия източник от който е направен славянският превод стои оригинал на еврейски или арамейски език9

Космическата птица от 3 Варух

Неканоничното Откровение на Варух (3 Варух)10 е също псевдоепиграф на известния от гръцкия превод на Библията (Септуагинта) Варух ученик на пророк Йеремия живял през VІ в пр Р Хр комуто се приписват и няколко значително по-късни произведения Откровение на Варух възникнало на гръцки вероятно между края на І и началото на ІІІ в сл Р Хр11 има и две славянски редакции12 Славянският текст е превод от гръцки протограф който не е запазен Също както и Втора книга на Енох с която е близка тематически творбата се отнася към старозаветните апокалипсиси В нея се разказва как Варух оплаква разрушаването на Йерусалим и събарянето на Храма и търси обяснение за трагедията на еврейския народ Тогава Бог изпраща един ангел да го утеши и да го заведе в небесата за да му разкрие божествените тайни Ангелът му показва първите пет небеса където му раз-казва за размерите и обитателите им На третото небе Варух вижда Слънцето в неговата колесница и огромната птица която го придружава На петото небе той вижда архангел Михаил който събира даровете на праведниците в присъствието на Бога Накрая ангелът изпраща Варух обратно на Земята за да разкаже за видяното

Гръцката версия на Откровение на Варух е известна само по два пре-писа ndash от ХV и от ХV ndash началото на ХVІ в славянската версия е запазена в 12 преписа най-старият от които е от третата четвърт на ХІІІ в13 а оста-налите са значително по-късни Славянските преписи пазят две основни

8 A n d e r s e n 1983 94 B ouml t t r i c h 1996 810 бел 95 C o l l i n s 1998 243 и др

9 S c h m i d t 1921 311 L u m p k i n 2010 219 225 и др10 Наречена Трета книга на Варух или 3 Варух за да се разграничава от оста-

налите псевдоепиграфи на Варух Произведението е изследвано и издавано много-кратно в гръцки и славянски оригинален текст и в различни преводи За гръцката версия вж J a m e s 1897 P i c a r d 1967 P e n n e r M i l l e r 2006 Издания и изследвания на славянската версия N o v a k o v i ć 1886 Т и х о н р а в о в 1894 С о к о л о в 1907 203ndash209 вж K u l i k 2010 K u l i k 2010a Новобългарски пре-вод П е т к а н о в а 1981 В Морфил (M o r f i l l 1897) публикува славянския текст в английски превод а Х Гейлорд (G a y l o r d 1983) издава успоредно и коментира и гръцкия и славянския текст в английски превод Изчерпателна биб-лиография вж у O r l o v 2009

11 P i c a r d 1967 77ndash78 G a y l o r d 1983 655ndash656 C o l l i n s 1998 248 K u l i k 2010 11ndash12

12 Вж H a r l o w 1996 5ndash8 1983 K u l i k 2010a 4ndash513 В Драголовия сборник 651 от НБС Белград

9 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

130

редакции ndash А и B като онези които се отнасят към втората могат също от своя страна да се разделят на две групи Съществуват някои значителни разлики между известните в гръцката и в славянската традиция текстове но и в двете в гл VІ е налице епизодът от виденията на Варух в който той става свидетел на слънчевия изгрев В източния край на третото небе където слънцето се появява призори той вижда колесница теглена от четири коня а в колесницата ndash човек с венец от пламъци14 Пред колесницата лети птица чиито криле се простират от изток до запад Ангелът му разкрива че тя се нарича феникс и е пазител на целия свят защото засенчвайки с крилата си огнените слънчеви лъчи запазва Земята от изгаряне В края на деня птицата е уморена и посърнала от слънчевия зной но призори призовава Слънцето с възгласа bdquoСветодавче прати светлина на твоя святldquo и тогава на Земята пропяват петлите

Съдейки по отразените в текста на гръцката и славянската версия ре-лигиозни и философски възгледи изследователите смятат че той отразява главно еврейски концепции но пази следи от различни други влияния ndash из-точни гръко-римски и християнски Гръцката версия на 3 Варух съдържа значителен брой елементи които могат да се идентифицират като христи-янски Смята се че те трябва да се отнесат към късен етап от развитието на творбата когато са интерполирани във вече съществуващ еврейски текст15 Славянската версия обаче не съдържа голяма част от тези християнски еле-менти и се предполага че тя е засвидетелствала по-ранен предхристиянски стадий от развитието на текста В нея се откриват стари еврейски представи със силни елинистични влияния и анализът ѝ сочи като най-вероятно място на възникване на първоначалния текст еврейската диаспора в Египет16 Този първоначален текст е бил християнизиран впоследствие като е адаптиран към една нова обществено-религиозна среда

Космическите птици от византийския Физиолог

Много близък паралел на споменатите епизоди за гигантската птица която придружава Слънцето се намира макар и в доста сбита форма в Слово за грипса (грифона) от византийската редакция на Физиолога Това е по-късната редакция на едно раннохристиянско учително съчинение в което свойствата на различни животни предимно с екзотичен и митологи-чен характер се тълкуват в християнско-морализаторски дух Ранната му редакция наречена александрийска се датира между края на ІІ и ІV в спо-

14 W r i g h t 2000 255 бел 4515 H a r l o w 1996 9ndash10 C o l l i n s 1998 24816 G a y l o r d 1983 655ndash656 C o l l i n s 1998 248 W r i g h t 2000 168 А

Кулик смята че първоначалният текст е възникнал в Палестина (K u l i k 2010 13ndash15)

131

ред различни изследвания17 а византийската ndash значително по-късно ndash едва около ХІ в18 На всяко от описаните животни е посветено отделно слово а стилът е поначало сентенциозен и доста лаконичен Според анонимния автор на византийския Физиолог bdquoнай-голямата птица от всички птици не-бесниldquo която посреща изгрева на Слънцето в източната земя на брега на реката-Океан се нарича грифон Той разтваря крила поемайки слънчевия зной за да не изгори Земята Тогава при него идва още един грифон и те заедно приветстват слънцето bdquoЕла светодавче дай на света светлинаldquo Накрая в тълкуванието с двата грифона са сравнени Св Богородица и архангел Михаил които пък поемат гнева на Бога за да предпазят от него грешните хора

В основата на Физиолога стои съчинение в което се съчетават мотиви от различни културни традиции ndash близкоизточни египетски елинистични гръко-римски впоследствие то е преработено в християнски дух пред-ставяйки алегорично основни християнски догми и норми на живот с цел да служи на раннохристиянската проповед Изследвателите смятат че Физиологът е възникнал в Александрия където през Елинизма и Късната античност се преплитат разнообразни културни влияния Никой от тях обаче не се занимава с въпроса къде е създадена византийската му редак-ция вероятно защото според тях тя е твърде късна За липсата на научен интерес към нея обаче вероятно е от значение преди всичко фактът че тя не се превежда в латинската и западноевропейската литература като късна преработка на гръцка творба разпространена единствено в книжнината на православните балкански славяни19 тя остава извън полезрението на западните изследователи на древността и европейското Средновековие

Словото за грифона е налице в 15 от издадените от Ф Сбордоне общо 28 гръцки преписа20 Славянските преписи почти изключително български и сръбски по произход се отнасят към три основни редакции преведени от различни гръцки версии21 Словото за грифона се съдържа само в тнар Втори превод който е засвидетелстван в пет преписа22 от втората половина на ХVІ и от ХVІІ в

17 L a u c h e r t 1889 P e r r y 1941 T r e u 1966 C u r l e y 1979 (2009) S c o t t 1998

18 P e r r y 194119 Известен е един-единствен руски препис несъмнено възхождащ към юж-

нославянски протограф20 S b o r d o n e 1936 182ndash18321 Вж С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а 201122 Със сигурност може да се приеме че словото за грипса е било поместено в

още един български ръкопис от ХVІ в където днес не е запазен поради загуба на листове Вж С т о й к о в а 2011

132

Космическите птици от Прение на Панагиот с Азимит

Прение на Панагиот с Азимит е късно антилатинско произведение въз-никнало на гръцки език през втората половина на ХІІІ в23 което от ХІV в насам се разпространява в южнославянски а по-късно и в руски преписи съхранили текста в три редакции24 Това произведение което се отнася към жанра на въпросо-ответните съчинения дава израз на неофициалната реакция срещу униатската политика на византийския император Михаил Палеолог В него е представена полемиката между учения православен Константин bdquoпанагиотldquo25 и невежия католик наречен bdquoазимитldquo26 В първата част на творбата Панагиот разкрива на Азимит тайните на вселената а във втората разобличава заблужденията на католическата вяра Изпълнен с чув-ство на превъзходство Панагиот поучава Азимит като отговаря на въпросите му колко са небесата къде пребивават Бог и ангелите какво представлява раят какъв е ходът на слънцето и луната откъде идва мълнията и пр27 Отговорите на Панагиот компилация от разнообразни главно апокрифни източници отразяват представите на обикновените хора за заобикалящия ги свят Когато разказва какво се случва при слънчевия изгрев в небесата Панагиот обяснява как Христос изпраща ангели да облекат слънцето и тогава bdquoогнени грипсоси небесни птици наречени феникси и халедриldquo политат пред него квасят крилата си в океанската вода и с тях гасят слънчевия зной за да не изгори с лъчите си света От силния зной обаче те остават без пера bdquoкато оскубаниldquo и едва след залез слънце като се окъпят във bdquoвеликата река Океанldquo отново им поникват пера А петелът продължава разказа си Пана-гиот има под крилото си перо от тези птици и то го bdquoпосърбяваldquo сутрин та петелът се събужда пляска с крила и пропява казвайки bdquoЕла светодавче Прати светлина на светаldquo

Според този текст грипсоси (грифони) е общото название на грамадните слънчеви птици феникс и халедра Разказът за това как птиците разтварят крила и засенчват слънцето за да не изсипва палещите си лъчи върху земя-та тук е развит в друга по-земна представа ndash с крилата си те ръсят с вода слънчевите лъчи и така ги охлаждат перата им изгарят но потапянето им в реката-Океан ги изцелява отново Тук небесните птици имат земно съот-ветствие ndash петелът приветства изгрева вместо тях

23 Преди 1282 г Вж П о п о в 1875 238ndash239 Издание на гръцкия текст V a s s i l i e v 1893

24 Вж П о п о в 187525 Букв lsquoвсесвещенrsquo от гр πανάγιος26 lsquoКойто се причестява с неквасен хлябrsquo от гр ἄζυμος lsquoнеквасен пресенrsquo

подигравателен намек за едно от литургическите различия между православни и католици споменавани в текста

27 П о п о в 1875 246ndash248

133

Космическата птица от За всички създания

Вариант на мотива е засвидетелстван още веднъж в късната славянска ръкописна традиция ndash в съчинението За всички създания известно по пре-писи от ХVndashХVІІ в28 Това е анонимно учително произведение което има за цел да се противопостави на невежеството водещо понякога до ерес В него съвсем накратко е повторена историята на Сътворението в шест дни като най-важно е посланието че човеколюбецът Бог не е изоставил най-висшето си творение ndash човека в ръцете на дявола а е изпратил своя Син за спасението му Този текст силно напомня поместените в старозаветните откровения опи-сания трябва да се отбележи въвеждащата интересуващия ни епизод фраза bdquoПисанието казваldquo която отпраща към някакъв (пара)библейски източник В цялото произведение написано сбито в катехитичен дух единствено частта посветена на движението на небесните светила и на разположени-ето и размерите на небето земята и космическия океан съдържа подробен наратив с bdquoестественонаученldquo характер Това създава впечатление че тази част включваща и епизода с голямата космическа птица29 е интерполация вероятно заимствана от друго произведение Там се разказва че Слънцето се движи денем по небето а нощем ниско над Океана в който се измива три пъти има петел (куръ) толкова голям че главата му стига до небето а морето е до коленете му когато слънцето се мие в Океана преди изгрев вълните го събуждат и той се провиква с възгласа bdquoКукуригу Светодавче Господи дай светлина на светаldquo И тогава всички петли по света запяват едновременно

Общи космологични представи в разглежданите произведения

Краткото представяне на съдържанието на епизода със слънчевия изгрев в отделните произведения показва че въпреки очевидната близост помежду им са налице и значителни разлики в детайлите Прякото заимстване на мотива от едно произведение в друго изглежда малко вероятно30 По-ло-

28 По-голямата част от преписите са руски по произход За пръв път текстът е публикуван от Н Тихонравов по препис от Троице-Сергиевската лавра от 1531 г ( 774 л 146б-156а) там текстът е без заглавие а названието bdquoЗа всички създа-нияldquo е поставено от издателя (Тихонравов 1863) Новобългарски превод на текста от А Милтенова с коментар на Д Димитрова по южнославянски препис от третата четвърт на ХVІ в (по рък НБС Белград Рс 53 л142б-146а) вж в Естествознание 1992 73ndash74 385ndash387

29 Т и х о н р а в о в 1863 349ndash35030 Според М Р Джеймс появата на мотива във Физиолога и Прението на Паshy

нагиот с Азимит е резултат от влиянието на Откровение на Варух а може би и на Книга на Енох (J a m e s 1915 410ndash413) а Ван ден Брук отхвърля зависимостта на Прението от 3 Варух но допуска такава зависимост от 2 Енох (B r o e k 1972 272 303ndash304)

134

гично е предположението че произведенията са по-ранни или по-късни свидетелства на отделни традиции възхождащи към стари предхристиянски източници31 някои от които са общи32 Към подобно заключение водят и останалите споменати в цитираните кратки пасажи общи за разглежданите произведения елементи (антропоморфното слънце космическият океан чудовищните размери на птиците и др) повечето от които имат паралели в универсалните митологични представи Така например първото нещо което Енох вижда на небето е bdquoморе по-голямо от земнотоldquo В словото от византийския Физиолог се казва че птицата грипс живее край реката-Океан ndash става дума за космическите води които обграждат цялата земя дават приют на небесните светила и отделят небето от земята Тази представа е отразена и в гръцката версия на Откровението на Варух (в славянския превод това място е изпуснато) ndash още в началото на небесното пътешествие ангелът отвежда Варух до реката ограждаща света bdquoИ той ме заведе там където беше установена небесната твърд и където имаше река която никой не може да пресече нито някой чужд дух от всички създадени от Богаldquo В Прение на Панагиот с Азимит се обяснява че слънчевите птици квасят крилата си в реката-Океан за да гасят слънчевия зной и пак в в нея се къпят за да пораснат изгорелите им пера В краткото слово За всички създания петелът живее в Океана и се буди от вълните му Пак там се споменава че отвъд Океана се намира друга земя където са разположени раят и адът Много стара близкоизточна представа е че небесният океан е непосредствено над атмосферата на границата между небето и земята33 Там са и огромните небесни врати през които ден след ден влиза Слънцето34 ndash те са 21 на брой според Книга на Енох и 365 според Откровение на Варух в словото За всички създания вратите са 24 ndash по дванадесет на изток и на запад Когато призори вратите се отварят се чува грохот ndash светлината се разделя от тъмнината

Друг общ елемент в разглежданите творби е песента на гигантските птици или възгласът който те надават при изгряването на Слънцето призова-вайки небесното светило да се появи и така дават знак на петлите на Земята да провъзгласят началото на деня В по-дългата версия на 2 Енох птиците с песен обявяват изгрева bdquo Стихиите наречени феникси и халкедри запя-ват И тогава всички птици удрят с крилете си радвайки се на светодавеца и пеейки със своите гласове lsquoИдва светодавецът и дава светлина на своята тварrsquo35ldquo В 3 Варух гласът на птицата се чува при отварянето на 365-те вра-

31 За наличието например на (старо)еврейски елементи в 2 Енох и 3 Варух има значителна литература вж напр B ouml t t r i c h 1996 814 и K u l i k 2010 13ndash15

32 J a m e s 1915 За вероятни общи източници споминава и W r i g h t 2000168ndash169

33 Различни представи за небесния океан вж у N e i m a n 196934 Небесните врати са разпространена близкоизточна представа ndash вж W r i g h t

2000 19 122 K u l i k 2010 12835 Някои изследователи на 2 Енох са склонни да видят в продължението на

текста следващите думи на песента вж напр Ф Андерсен (A n d e r s e n 1983

135

ти на небето и разделянето на светлината от тъмнината В гръцката версия тя казва bdquoφωτόδοτα δὸς τῷ κόσμῳ τὸ φέγγοςldquo а в славянската възгласът на птицата се повтаря два пъти bdquoЕла светодавче и дай светлина на светаldquo и тогава пропява петел36 Във византийския Физиолог двата грипса застанали срещу слънцето с разперени крила зоват bdquoЕла светодавче дай на света свет-линаldquo приветствайки по същия начин издигащото се от водните дълбини слънце В Прение на Панагиот с Азимит петелът усеща плясъка от крилата на слънчевите птици и удряйки своите крила bdquoпроповядва възкресението Христовоldquo bdquo[Казва] първо bdquoЕлаldquo второ bdquoсветодавчеldquo трето bdquoдай светлинаldquo четвърто bdquoна своя святldquordquo Много близък е и текстът в За всички създания bdquoИ [петелът] казва bdquoКукуригуldquo което значи bdquoСветодавче Господи дай светлина на светаldquo И когато той запее всички петли запяват в един и същи час по цялата вселенаldquo 37 Сходни мотиви се срещат и в други произведения ndash на-пример в неканоничния Завет на Адам38 серафимите пляскат с крила и така карат петлите да запеят (и да предизвестят изгрева) Отглас от този мотив може да бъде открит в еротапокритичното съчинение Разумник39 bdquoВъпрос Как пеят петлите през нощта Отговор Когато ангелите поемат Слънцето от престола Господен и го понесат на изток херувимите пляскат с крилата си От това всяка птица на земята потреперва Тогава петелът проповядва на светаldquo40

126 (152)) bdquoСветодавецът идва да даде светлина на целия свят и се явява су-трешната стража която са слънчевите лъчи И слънцето излиза пред лицето на света и изпраща лъчите си за да даде светлина на лицето на светаldquo В другите разглеждани произведения обаче песента (или призивът) се изчерпват само с едно изречение така че е по-вероятно следващите фрази да са просто описание на случващото се което Енох наблюдава Дж Б Лумпкин пък изобщо изключва възможността цитираният текст да е (част от) песента на птиците а го отнася към описанието на изгрева В своето издание той добавя в скоби липсващия но вероя-тен според него текст на песента bdquoСвят свят святldquo (L u m p k i n 2010 236) Тук и навсякъде другаде преводите на български език са мои (АС) освен когато е посочено българско издание на текста

36 А Кулик прави опит да свърже мотива за голямата космическа птица която кара слънцето да изгрее и всички петли да пропеят с Еклисиаст 124 bdquoКога пътните врати почнат да се затварят кога замлъкне шумът на хромелите и човек почне да става по гласа на петела и дъщерите-певици замлъкнатldquo (K u l i k 2010 262ndash263) Според него този епизод в 3 Варух засвидетелстван пълно в славянската му версия трябва да се отнесе към bdquoпрототекстаldquo на творбата вж K u l i k 2010a 29ndash30

37 Т и х о н р а в о в 1863 349 38 K u l i k 2010a 30 110 Текстът е запазен само в коптска и арабска версия

bdquoИ в десетия час вратите на небето се отварят И от шума на крилата на серафи-мите веднага петлите запяват и славят Господаldquo (Testamentum Adami 1927 242)

39 Известен повече със заглавието bdquoБеседа на тримата светителиldquo вж И в а -н о в 1925 257ndash272 (издание на текста по Ловчанския сборник от ХVІ в 259ndash264) Т и х о н р а в о в 1863 442ndash444 М и л т е н о в а 2004 436

40 Т и х о н р а в о в 1863 444

136

Характеристика на космическите птици

Обобщавайки описанията на слънчевите птици и на тяхната роля в не-бесния спектакъл може се каже че всички те имат следните общи свойства и функции

а) птиците от всички текстове имат гигантски размериб) всички присъстват при изгрева на Слънцетов) предизвестяват предизвикват изгрева на Слънцето с песен или вик

които съдържат един и същ текст (bdquoЕла светодавче дай светлина на све-таldquo)

г) така събуждат земните птици (петли) които възвестяват идването на деня или приветстват Слънцето

д) повечето от тях (но не всички) имат още една важна функция ndash пред-пазват с крилата си обитаемия свят от горещите слънчеви лъчи

Тяхната специфика според различните текстове от своя страна очертава следните три групи

1) птиците от 2 Енох а) наричат се феникси и халкедраи б) имат лъв-ско лице и глава криле и опашка на крокодил в) придружават Слънцето теглят неговата колесница г) носят зной и роса

2) птиците от 3 Варух Физиолога и Прението а) наричат се грифони феникси иили халкедри б) летят пред Слънцето посрещат го край реката-Океан в) с крилете си поемат засенчват силните му лъчи или квасят крилата си в Океана и гасят лъчите за да предпазят обитаемия свят от изгаряне

3) птицата от За всички създания а) нарича се петел (куръ) б) стои в Океана и когато Слънцето се къпе в Океана преди изгрев вълните му го събуждат

Различията в описанията се оказват много съществени и трудно биха позволили да се говори за пряко заимстване на текстове от едно произве-дение в друго41 Очевидно е че създанията от трите групи имат или раз-лични функции (групи 1 и 2) или различен вид и обиталище (петелът не е хибридно създание петелът и грифоните от Физиолога стоят на Земята а не са в небето) Тези особености подсказват че в различните произведния създанията наречени феникси халкедри грифони както и петелът вероятно са наследници на различни митологични създания Същевременно в раз-глежданите епизоди са налице и много ясно изразени паралели което води до предположението че всички те са повлияни от едни и същи културни традиции42 Хипотезата за вероятните общи корени на петте произведения що се отнася до онази част от тях където се разказва за митологичните пти-ци води до въпроса как са изглеждали те в предполагаемия първоизточник

41 Както предполага напр Джеймс (J a m e s 1915) Д Харлоу обаче смята че паралелите посочени от Джеймс са твърде общи и отразяват по-скоро споделени традиции отколкото пряка зависимост (H a r l o w 1996 164)

42 B r o e k 1972 272ndash287 W r i g h t 2000 168ndash169 268 и др

137

как точно са се наричали и как се е стигнало до названията употребени в текстовете ndash грифон феникс халкедра43 или петел

Първите две от тях ndash грифон и феникс ndash означават известни митични същества изключително популярни в културите на Близкия изток и Сре-диземноморието от най-дълбока древност Третото название ndash халкедра не се среща в друг контекст освен в разглеждания епизод за слънчевия изгрев в 2 Енох и Прение на Панагиот с Азимит а космическият петел е важен персонаж от иранската митология44

Грифон

Грифонът (грипсосъ ὁ γρύψ gryphon) е двусъставно същество ndash лъв с крила и глава на орел Той е бил познат в Египет ок 3300 г пр Хр но може да е още по-стар45 Известно е негово стенно изображение от двореца в Кносос на Крит от бронзовата епоха (ХV в пр Хр) а през Античността често се изобразява върху вази Традиционни украшения с изображения на крилат лъв с глава на орел се намират и у народите в Централна Азия Може да се каже обаче че общоизвестната представа за грифона се налага в гръко-римската културна среда като се заражда през Античността и се развива и разпространява и през по-късните епохи ndash Елинизма Късната античност и Средновековието Мнозина антични автори го описват ndash в V в пр Хр Ктезий говори за златото в планините bdquoобитавани от грифони ndash четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвскитеldquo46 Херодот нееднократно също споменава че те изравят злато и го пазят47 и това е едно от най-характерните им свойства Произхождат от Хиперборейските планини или от Етиопия и са врагове на конете Грифонът е едно от митичните същества натоварено с най-много символични значе-ния Орел и лъв ndash царят на птиците и царят на животните съчетани в едно

43 В славянските преписи на разглежданите паметници думата се среща още в следните форми халкадри халкидри (препис Р на 3 Варух) и халендри (Прение) Вж B ouml t t r i c h 1996 862 XII d

44 E h r e n b e r g 2002 B r o e k 1972 267ndash26845 D u n n Beasts46 bdquoСтраната произвежда много сребро и има многобройни сребърни мини не

много дълбоки тези в Бактрия казват че били по-дълбоки Там има също злато не в реките да се промива като в река Пактол а в множество големи планини обита-вани от грифони Те са четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвските перата на гърдите им са червени а на останалата част от тялото ndash черни Макар че в планините има изобилие от злато заради тези птици то трудно се добиваldquo (C t e s i a s 2002)

47 H e r o d o t u s 1920 143 bdquoА в северна Европа има много повече злато Аз не мога да кажа със сигурност как се добива това злато но казват еднооки хора наречени аримаспиани го крадат от грифонитеldquo (Hdt 31161)

138

същество олицетворяват двойственост или единство на противоположно-стите Небето и Земята доброто и злото Христос и Сатаната жестокост и нежност В християнството грифонът символизира и двойствената природа на Христос ndash едновременно бог и човек

Едно от най-подробните описания на грифоните в което се подчертава и връзката им със Слънцето е оставил старогръцкият писател Флавий Фи-лострат (170ndash250) в съчинението си Животът на Аполоний Тиански

bdquoЩо се отнася до златото добивано от грифоните то съществуват скали осе-яни с капки злато като с искри и това злато споменатото създание го изкопава със силата на своя клюн Защото тези животни живеят в Индия казва той и се почитат като посветени на слънцето и индийските ваятели изобразяват слънцето в колес-ница впрегната с четири грифона един до друг а по големина и сила те напомнят лъвове но ги превъзхождат по това че имат крила и дори ги нападат превъзхождат по сила и слоновете и драконите Но те нямат голяма летателна сила не повече от летящите на малки разстояния птици защото техните крила не са като птичите а имат между пръстите на краката си червени ципи така че могат да ги разтварят и да излитат и да се хвърлят от въздуха и недостижим за тях е единствено тигърът понеже е бърз като вятъраldquo48

В старогръцката вазова живопис грифони теглят колесниците на божест-ва които също имат връзка със Слънцето ndash Аполон Зевс и Дионис Яйцата от ахат които снасят тези животни също символизират небесното светило Самото злато което изравят от земните дълбини също понякога се тълкува като символ на Слънцето което изгрява изпод земята Както се вижда от тези описания грифонът често се асоциира със Слънцето но преди всичко се смята за пазач на ценности и злато както и на сакрални пространства но никъде в древните извори не споменава че той призовава слънцето да изгрее а след това засенчва с крилата си изгарящите слънчевия лъчи и предпазва от тях земята и хората които я обитават Никъде в описанията на грифони не се говори че те имат гигантски размери като птиците от разглежданите тук съчинения (bdquoнай-голямата от всички птици небесниldquo във византийския Физиолог или bdquo[големи] по 60 лактиldquo в Прение на Панагиот с Азимит) В текстовете на класическата древност не става дума и за това че грифоните пеят (bdquoЕла светодавче дай светлина на светаldquo) а напротив обрисувани са като могъщи хищници нападащи лъвове дракони слонове и коне Така ги описват и западноевропейските бестиарии49 Традиционните описания на грифоните и съдържащите се в тях митологични представи са твърде далече от ролята която им е отредена в разглежданите тук произведения Налага се заключението че названието грифон употребено в тях за гигантската птица приветстваща слънцето не е изначално а е вторично Физиологът и Прениshyето приписват на грифоните свойства и функции първоначално изглежда

48 F l a v i u s 1912 33349 Там те обикновено се изобразяват грабнали животно или човек или пък в

хералдическа поза с вдигнат напред крак Вж B a d k e 2002ndash2008

139

присъщи на космическата птица от някаква по-стара източна традиция не-позната на гръко-римския свят която по нещо е приличала на тях ndash може би по връзката им със Слънцето и хибридната им ndash лъвско-орелска ndash природа

Феникс

Фениксът както е назована птицата в неканоничните апокалипсиси (2 Енох и 3 Варух) и Прение на Панагиот с Азимит която лети пред (колесни-цата на) Слънцето и поема с крилата си неговите лъчи (или ги гаси с водата в която мокри крилата си) е също добре известно митологично същество Още в древен Египет фениксът е свързван с бога на слънцето Ра символ на възкресение и безсмъртие Смята се че митът за феникса произхожда от египетския Хелиополис ndash Града на Слънцето където е имало храм на слънчевия бог Птицата била възприемана като bdquoбаldquo ndash душата духа на бог Ра В Книга на мъртвите (средата на ІІ хилядолетие пр Хр) фениксът се спо-менава многократно bdquoКато феникс небесните пространства аз обхождам Пребродих от Сехем до Хелиопол аз всички пътища да посветя божествения феникс в нещата от света на мъртвитеldquo и др50 Описания на феникса се срещат в съчиненията на мнозина автори от Античността и Средновековие-то ndash Херодот Овидий Лукан Плиний Стари Тертулиан Исидор Севилски Гийом Льоклерк и др Херодот описва подробно феникса по изображението което е виждал в храма в Хелиополис Според него египтяните почитали феникса като свещена птица която е много рядка голяма е колкото орел а перата ѝ са в червено и златно Младият феникс долита от Арабия в Египет веднъж на 500 години за да донесе балсамираното в смирна тяло на своя баща и да го положи в храма на Слънцето в Хелиополис51

Разпространената традиционна представа за феникса обаче която е твърде различна от разказаното у Херодот почива върху друга версия на мита която е отразена у Плиний Стари (І в)

50 B u d g e 1895 (1967) 51 H e r o d o t u s 1920 359 bdquoТе имат и една свещена птица наречена феникс

която аз самият не съм виждал освен на картини Наистина тя е много рядка дори в Египет където долита (според разказите на хората от Хелиополис) веднъж на петстотин години когато старият феникс умира Големината и видът му ако при-лича на изображенията са такива перата му са отчасти червени отчасти златисти а общият му изглед и големина са почти колкото на орел Разказват какво прави тази птица което не ми се струва вероятно че той идва от далечна Арабия и носи своя родител целия увит в смирна в храма на слънцето и там погребва тялото За да го донесе казват той първо прави топка от смирна голяма толкова колкото може да носи после прави кухина в топката и поставя своя родител вътре след което покрива отвора със свежа смирна и топката тежи точно толкова колкото от-начало така той го донася в Египет увит както вече казах и го поставя в храма на Слънцето Такава е историята която разказват за делата на тази птицаldquo (Hdt 273)

140

bdquoКазват че е единствен на света и едва ли може да бъде видян С големината на орел е и има блестящо злато около шията а тялото му е пурпурно но опашката му е синя с няколко розово оцветени пера Има качул от пера на главата [] Никой не го е виждал да се храни В Арабия е почитан в чест на бога на Слънцето Живее 540 години когато остарее строи гнездо от дива канела и тамян изпълва гнездото си с аромати и лежи в него докато умре От костите и мозъка на мъртвия феникс израства нещо като червей който пораства в птица голяма колкото пиленце Тази птица извършва погребален ритуал за своя предшественик а после занася цялото гнездо в Града на Слънцето близо до Панхейа и го поставя върху олтара тамldquo 52

Овидий също привежда подобно описание в което разказва че когато остарее фениксът прави гнездо на върха на високо палмово дърво и там умира а от тялото му се ражда новият феникс53 Палмата спомената от Овидий напомня за друга свещена птица на Египет ndash пурпурната чапла бену чието име означава вид палма Бену е божество олицетворение на вечния живот В Книга на мъртвите се разказва че тя е душата на бог Ра Символическият знак обозначаващ птицата се използвал за написване на името на слънчевия бог По-късно започнали да смятат бену за душата на възраждащия се бог Озирис Сравняването на птицата със Слънцето което се появява всеки ден отново довело до това че започнали да смятат Бену за безсмъртна птица която се възражда от пепелта54

С течение на времето обаче символическото значение на феникса се променя В раннохристиянските представи от ІІ в насам фениксът се свързва почти изключително с бъдещото възкресение на праведните Според хрис-тиянската му интерпретация той е символ не само на безсмъртния дух на божествената любов но и на възкръсналия Исус Христос55 Във Физиолога се казва bdquoТа как неразумните евреи не приеха вярата в тридневното Възкре-сение на нашия Господ Исус Христос Както тази птица сама оживява на третия ден така и той как сам не би въздигнал себе си от мъртвите Затова

52 Plin Nat 102 Вж P l i n y 1967 292ndash29553 bdquoИма една птица която се обновява сама Асирийците я наричат феникс Той

се храни не със семена и треви а с капки тамян и с мъзгата на растението кардамон Когато е живял пет столетия си построява гнездо на връхните клони на люлеещо се палмово дърво като използва само клюна си и ноктите си Щом го нареди с кора от касия и нежни цветове от нард и парченца канела и жълта смирна той сяда в него и свършва живота си сред аромати Казват че от тялото на бащата се възражда новият феникс който ще живее също толкова години Когато с възрастта добие сила и може да носи тежест той освобождава клоните на високата палма от тежкото гнездо и почтително носи своето обиталище което е станало гроб на баща му и като стигне град Хиперион слънчевия град през ясния въздух поста-вя го долу пред свещените врати на Хиперионовия храмldquo (Ovid Metamorph 15 391ndash417) (O v i d 2000)

54 B r o e k 1972 14ndash3255 За феникса в християнската традиция вж B r o e k 1972 33ndash43 119ndash132 За

рецепцията на мита в православнославянските литератури вж С т о й к о в а 2014

141

пророк Давид казва bdquoПраведникът ще процъфти като феникс като кедър ливански ще се умножи изобилието в дома Господенldquo56

В различаващите се помежду си описания на феникса има няколко постоянни момента негови главни характеристики Фениксът живее дълго и усамотено появява се в света малко преди смъртта си57 и е свързан със Слънцето (Хелиополис гр Ἡελιούπολις lsquoСлънчевият градrsquo) Най-същест-вената му черта обаче е свойството му да се възражда чрез смъртта Две са основните версии на мита за смъртта и възкресението му В по-малко известната птицата строи гнездо от ароматни пръчици и умира в него а новият феникс се ражда от останките на стария Започва живота си като червей от който се развива младата птица Втората по-разпространена версия разказва че Слънцето запалва леглото от аромати и самия феникс който изгаря а новият феникс се ражда от пепелта58

Сравнението между описания от античните автори и средновековните творби феникс и гигантската птица феникс от 2 Енох 3 Варух и Прението на Панагиот с Азимит показват че става дума за съвсем различни по характер митологични същества Самият им вид е напълно различен ndash фениксът от античната и християнската традиция е голям колкото орел докато летящите създания от разглежданите произведения които поемат слънчевите лъчи с крилата си са грамадни За някои от тях изрично се посочва че са двусъс-тавни (2 Енох bdquoЛицата им са лъвски а краката опашките и главата ndash кро-кодилскиldquo) Тук ще припомня и облика на грифоните от Физиолога които са също съставени от различни части ndash на лъв и на орел и са функционално същите ndash поемат слънчевия зной за да предпазят земята Няма съмнение че става дума за напълно различен тип създания произхождащи от различни културни традициии В описанията на феникса в 2 Енох 3 Варух и Прениshyето не се споменава нито една от характерните за класическите представи свойства на птицата ndash нито дължината на живота ѝ нито смъртта и обновя-ването ѝ Някои изследователи са склонни да видят намек за възкресението на птицата в надписа изписан на крилото ѝ според 3 Варух bdquoНито земята ме ражда нито небето но крилата на огъня ме раждатldquo (68)59 За разлика от класическия мит където изрично се подчертава че фениксът не се храни

56 Пс 9113 Sbordone 1936 203ndash204 С т о й к о в а 2011 Феникс Първи превод 179ndash239

57 B r o e k 1972 67ndash14558 H a r l o w 1996 13459 K u l i k 2010 236 H a r l o w 1996 135 В славянските преписи от тнар

Втора редакция надписът е християнизиран bdquoНито земята ме роди нито небето но ме роди престолът на Отцаldquo (Вж И в а н о в 1925 197 издание на Драголовия препис от третата четвърт на ХІV в) Първата редакция дава текст по-близък до гръцкия bdquoНито земята ме ражда нито небето но златните крила ме раждатldquo където bdquoзлатни крилаldquo би могло да се произлиза от bdquoогнени крилаldquo както е в гръцкия текст За възможната интерпретация на текста на надписа като свързан с поемата Pterygon Phoenicis от поета от І в пр Хр Левий (Laevius) вж B r o e k 1972 268ndash269

142

изобщо в 3 Варух се разказва че той яде манна и пие роса а също така и че екскрементът му е канелата с която се помазват царете60 Не е необходимо да се изброяват и анализират всички различия между представата за феникса отразена в класическия мит и в разглежданите литературни произведения за да се види че названието феникс употребено в тях не е първично а е добавено в късен етап от развитието на текста като е заменило някакво друго название

Петел

Друг известен от митологията персонаж в разглежданите текстове е космическият петел (куръ) описан в За всички създания Основната черта от описанието му която го отличава от познатата домашна птица са не-говите размери ndash bdquoглавата му стига до небето а морето е до коленете муldquo Космическият петел е небесен певец който предвестява зората и събужда хората и е известен от иранската митология61 Смята се че има роля в зоро-астризма като апотропейно животно чието кукуригане не само предизвиква идването на светлината царството на Ахурамазда но и края на тъмнината управлявана от Ахриман Според Ф Кюмон петелът пази света нощем и води душите на мъртвите в рая62 Космическият петел вероятно има връзка и с месопотамския бог на светлината и огъня Нуску63 Една от гигантските слънчеви птици от еврейската традиция е известна от равинската литература като Див петел64 Писателите от гръцката античност смятат петела за птица на бога на светлината който предвестява идването на утрото Плиний Стари привежда следното описание

bdquo[Петлите] знаят как да различават звездите и отбелязват с песен различните периоди на деня всеки по три часа Те си лягат със слънчевия залез и при четвър-тата стража ни призовават към труда и усилията и не разрешават на слънчевия изгрев да се промъкне при нас неочаквано а обявяват идващия ден с песен като преди своето кукуригане пляскат по страните си с крилаldquo65

Това което свързва космическия петел със Слънцето е фактът че той кукурига преди зори и се схваща като предвестник на изгрева и символ на новия ден66 В За всички създания петелът запява събуден от вълните на Небесния океан които са предизвикани от къпещото се в него Слънце Той има гигантски размери но не лети със Слънцето а е стъпил здраво на

60 Подробно за това вж y B r o e k 1972 340ndash34861 D a r m e s t e t e r 1887 (1965)62 C u m o n t 1942 288ndash289 (цит по E h r e n b e r g 2002 54) W a z a n a

2009 12463 E h r e n b e r g 2002 5364 W a z a n a 2009 12465 Plin Nat 1024 Вж P l i n y 1967 320ndash32366 Т о п о р о в 1982 310

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

130

редакции ndash А и B като онези които се отнасят към втората могат също от своя страна да се разделят на две групи Съществуват някои значителни разлики между известните в гръцката и в славянската традиция текстове но и в двете в гл VІ е налице епизодът от виденията на Варух в който той става свидетел на слънчевия изгрев В източния край на третото небе където слънцето се появява призори той вижда колесница теглена от четири коня а в колесницата ndash човек с венец от пламъци14 Пред колесницата лети птица чиито криле се простират от изток до запад Ангелът му разкрива че тя се нарича феникс и е пазител на целия свят защото засенчвайки с крилата си огнените слънчеви лъчи запазва Земята от изгаряне В края на деня птицата е уморена и посърнала от слънчевия зной но призори призовава Слънцето с възгласа bdquoСветодавче прати светлина на твоя святldquo и тогава на Земята пропяват петлите

Съдейки по отразените в текста на гръцката и славянската версия ре-лигиозни и философски възгледи изследователите смятат че той отразява главно еврейски концепции но пази следи от различни други влияния ndash из-точни гръко-римски и християнски Гръцката версия на 3 Варух съдържа значителен брой елементи които могат да се идентифицират като христи-янски Смята се че те трябва да се отнесат към късен етап от развитието на творбата когато са интерполирани във вече съществуващ еврейски текст15 Славянската версия обаче не съдържа голяма част от тези християнски еле-менти и се предполага че тя е засвидетелствала по-ранен предхристиянски стадий от развитието на текста В нея се откриват стари еврейски представи със силни елинистични влияния и анализът ѝ сочи като най-вероятно място на възникване на първоначалния текст еврейската диаспора в Египет16 Този първоначален текст е бил християнизиран впоследствие като е адаптиран към една нова обществено-религиозна среда

Космическите птици от византийския Физиолог

Много близък паралел на споменатите епизоди за гигантската птица която придружава Слънцето се намира макар и в доста сбита форма в Слово за грипса (грифона) от византийската редакция на Физиолога Това е по-късната редакция на едно раннохристиянско учително съчинение в което свойствата на различни животни предимно с екзотичен и митологи-чен характер се тълкуват в християнско-морализаторски дух Ранната му редакция наречена александрийска се датира между края на ІІ и ІV в спо-

14 W r i g h t 2000 255 бел 4515 H a r l o w 1996 9ndash10 C o l l i n s 1998 24816 G a y l o r d 1983 655ndash656 C o l l i n s 1998 248 W r i g h t 2000 168 А

Кулик смята че първоначалният текст е възникнал в Палестина (K u l i k 2010 13ndash15)

131

ред различни изследвания17 а византийската ndash значително по-късно ndash едва около ХІ в18 На всяко от описаните животни е посветено отделно слово а стилът е поначало сентенциозен и доста лаконичен Според анонимния автор на византийския Физиолог bdquoнай-голямата птица от всички птици не-бесниldquo която посреща изгрева на Слънцето в източната земя на брега на реката-Океан се нарича грифон Той разтваря крила поемайки слънчевия зной за да не изгори Земята Тогава при него идва още един грифон и те заедно приветстват слънцето bdquoЕла светодавче дай на света светлинаldquo Накрая в тълкуванието с двата грифона са сравнени Св Богородица и архангел Михаил които пък поемат гнева на Бога за да предпазят от него грешните хора

В основата на Физиолога стои съчинение в което се съчетават мотиви от различни културни традиции ndash близкоизточни египетски елинистични гръко-римски впоследствие то е преработено в християнски дух пред-ставяйки алегорично основни християнски догми и норми на живот с цел да служи на раннохристиянската проповед Изследвателите смятат че Физиологът е възникнал в Александрия където през Елинизма и Късната античност се преплитат разнообразни културни влияния Никой от тях обаче не се занимава с въпроса къде е създадена византийската му редак-ция вероятно защото според тях тя е твърде късна За липсата на научен интерес към нея обаче вероятно е от значение преди всичко фактът че тя не се превежда в латинската и западноевропейската литература като късна преработка на гръцка творба разпространена единствено в книжнината на православните балкански славяни19 тя остава извън полезрението на западните изследователи на древността и европейското Средновековие

Словото за грифона е налице в 15 от издадените от Ф Сбордоне общо 28 гръцки преписа20 Славянските преписи почти изключително български и сръбски по произход се отнасят към три основни редакции преведени от различни гръцки версии21 Словото за грифона се съдържа само в тнар Втори превод който е засвидетелстван в пет преписа22 от втората половина на ХVІ и от ХVІІ в

17 L a u c h e r t 1889 P e r r y 1941 T r e u 1966 C u r l e y 1979 (2009) S c o t t 1998

18 P e r r y 194119 Известен е един-единствен руски препис несъмнено възхождащ към юж-

нославянски протограф20 S b o r d o n e 1936 182ndash18321 Вж С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а 201122 Със сигурност може да се приеме че словото за грипса е било поместено в

още един български ръкопис от ХVІ в където днес не е запазен поради загуба на листове Вж С т о й к о в а 2011

132

Космическите птици от Прение на Панагиот с Азимит

Прение на Панагиот с Азимит е късно антилатинско произведение въз-никнало на гръцки език през втората половина на ХІІІ в23 което от ХІV в насам се разпространява в южнославянски а по-късно и в руски преписи съхранили текста в три редакции24 Това произведение което се отнася към жанра на въпросо-ответните съчинения дава израз на неофициалната реакция срещу униатската политика на византийския император Михаил Палеолог В него е представена полемиката между учения православен Константин bdquoпанагиотldquo25 и невежия католик наречен bdquoазимитldquo26 В първата част на творбата Панагиот разкрива на Азимит тайните на вселената а във втората разобличава заблужденията на католическата вяра Изпълнен с чув-ство на превъзходство Панагиот поучава Азимит като отговаря на въпросите му колко са небесата къде пребивават Бог и ангелите какво представлява раят какъв е ходът на слънцето и луната откъде идва мълнията и пр27 Отговорите на Панагиот компилация от разнообразни главно апокрифни източници отразяват представите на обикновените хора за заобикалящия ги свят Когато разказва какво се случва при слънчевия изгрев в небесата Панагиот обяснява как Христос изпраща ангели да облекат слънцето и тогава bdquoогнени грипсоси небесни птици наречени феникси и халедриldquo политат пред него квасят крилата си в океанската вода и с тях гасят слънчевия зной за да не изгори с лъчите си света От силния зной обаче те остават без пера bdquoкато оскубаниldquo и едва след залез слънце като се окъпят във bdquoвеликата река Океанldquo отново им поникват пера А петелът продължава разказа си Пана-гиот има под крилото си перо от тези птици и то го bdquoпосърбяваldquo сутрин та петелът се събужда пляска с крила и пропява казвайки bdquoЕла светодавче Прати светлина на светаldquo

Според този текст грипсоси (грифони) е общото название на грамадните слънчеви птици феникс и халедра Разказът за това как птиците разтварят крила и засенчват слънцето за да не изсипва палещите си лъчи върху земя-та тук е развит в друга по-земна представа ndash с крилата си те ръсят с вода слънчевите лъчи и така ги охлаждат перата им изгарят но потапянето им в реката-Океан ги изцелява отново Тук небесните птици имат земно съот-ветствие ndash петелът приветства изгрева вместо тях

23 Преди 1282 г Вж П о п о в 1875 238ndash239 Издание на гръцкия текст V a s s i l i e v 1893

24 Вж П о п о в 187525 Букв lsquoвсесвещенrsquo от гр πανάγιος26 lsquoКойто се причестява с неквасен хлябrsquo от гр ἄζυμος lsquoнеквасен пресенrsquo

подигравателен намек за едно от литургическите различия между православни и католици споменавани в текста

27 П о п о в 1875 246ndash248

133

Космическата птица от За всички създания

Вариант на мотива е засвидетелстван още веднъж в късната славянска ръкописна традиция ndash в съчинението За всички създания известно по пре-писи от ХVndashХVІІ в28 Това е анонимно учително произведение което има за цел да се противопостави на невежеството водещо понякога до ерес В него съвсем накратко е повторена историята на Сътворението в шест дни като най-важно е посланието че човеколюбецът Бог не е изоставил най-висшето си творение ndash човека в ръцете на дявола а е изпратил своя Син за спасението му Този текст силно напомня поместените в старозаветните откровения опи-сания трябва да се отбележи въвеждащата интересуващия ни епизод фраза bdquoПисанието казваldquo която отпраща към някакъв (пара)библейски източник В цялото произведение написано сбито в катехитичен дух единствено частта посветена на движението на небесните светила и на разположени-ето и размерите на небето земята и космическия океан съдържа подробен наратив с bdquoестественонаученldquo характер Това създава впечатление че тази част включваща и епизода с голямата космическа птица29 е интерполация вероятно заимствана от друго произведение Там се разказва че Слънцето се движи денем по небето а нощем ниско над Океана в който се измива три пъти има петел (куръ) толкова голям че главата му стига до небето а морето е до коленете му когато слънцето се мие в Океана преди изгрев вълните го събуждат и той се провиква с възгласа bdquoКукуригу Светодавче Господи дай светлина на светаldquo И тогава всички петли по света запяват едновременно

Общи космологични представи в разглежданите произведения

Краткото представяне на съдържанието на епизода със слънчевия изгрев в отделните произведения показва че въпреки очевидната близост помежду им са налице и значителни разлики в детайлите Прякото заимстване на мотива от едно произведение в друго изглежда малко вероятно30 По-ло-

28 По-голямата част от преписите са руски по произход За пръв път текстът е публикуван от Н Тихонравов по препис от Троице-Сергиевската лавра от 1531 г ( 774 л 146б-156а) там текстът е без заглавие а названието bdquoЗа всички създа-нияldquo е поставено от издателя (Тихонравов 1863) Новобългарски превод на текста от А Милтенова с коментар на Д Димитрова по южнославянски препис от третата четвърт на ХVІ в (по рък НБС Белград Рс 53 л142б-146а) вж в Естествознание 1992 73ndash74 385ndash387

29 Т и х о н р а в о в 1863 349ndash35030 Според М Р Джеймс появата на мотива във Физиолога и Прението на Паshy

нагиот с Азимит е резултат от влиянието на Откровение на Варух а може би и на Книга на Енох (J a m e s 1915 410ndash413) а Ван ден Брук отхвърля зависимостта на Прението от 3 Варух но допуска такава зависимост от 2 Енох (B r o e k 1972 272 303ndash304)

134

гично е предположението че произведенията са по-ранни или по-късни свидетелства на отделни традиции възхождащи към стари предхристиянски източници31 някои от които са общи32 Към подобно заключение водят и останалите споменати в цитираните кратки пасажи общи за разглежданите произведения елементи (антропоморфното слънце космическият океан чудовищните размери на птиците и др) повечето от които имат паралели в универсалните митологични представи Така например първото нещо което Енох вижда на небето е bdquoморе по-голямо от земнотоldquo В словото от византийския Физиолог се казва че птицата грипс живее край реката-Океан ndash става дума за космическите води които обграждат цялата земя дават приют на небесните светила и отделят небето от земята Тази представа е отразена и в гръцката версия на Откровението на Варух (в славянския превод това място е изпуснато) ndash още в началото на небесното пътешествие ангелът отвежда Варух до реката ограждаща света bdquoИ той ме заведе там където беше установена небесната твърд и където имаше река която никой не може да пресече нито някой чужд дух от всички създадени от Богаldquo В Прение на Панагиот с Азимит се обяснява че слънчевите птици квасят крилата си в реката-Океан за да гасят слънчевия зной и пак в в нея се къпят за да пораснат изгорелите им пера В краткото слово За всички създания петелът живее в Океана и се буди от вълните му Пак там се споменава че отвъд Океана се намира друга земя където са разположени раят и адът Много стара близкоизточна представа е че небесният океан е непосредствено над атмосферата на границата между небето и земята33 Там са и огромните небесни врати през които ден след ден влиза Слънцето34 ndash те са 21 на брой според Книга на Енох и 365 според Откровение на Варух в словото За всички създания вратите са 24 ndash по дванадесет на изток и на запад Когато призори вратите се отварят се чува грохот ndash светлината се разделя от тъмнината

Друг общ елемент в разглежданите творби е песента на гигантските птици или възгласът който те надават при изгряването на Слънцето призова-вайки небесното светило да се появи и така дават знак на петлите на Земята да провъзгласят началото на деня В по-дългата версия на 2 Енох птиците с песен обявяват изгрева bdquo Стихиите наречени феникси и халкедри запя-ват И тогава всички птици удрят с крилете си радвайки се на светодавеца и пеейки със своите гласове lsquoИдва светодавецът и дава светлина на своята тварrsquo35ldquo В 3 Варух гласът на птицата се чува при отварянето на 365-те вра-

31 За наличието например на (старо)еврейски елементи в 2 Енох и 3 Варух има значителна литература вж напр B ouml t t r i c h 1996 814 и K u l i k 2010 13ndash15

32 J a m e s 1915 За вероятни общи източници споминава и W r i g h t 2000168ndash169

33 Различни представи за небесния океан вж у N e i m a n 196934 Небесните врати са разпространена близкоизточна представа ndash вж W r i g h t

2000 19 122 K u l i k 2010 12835 Някои изследователи на 2 Енох са склонни да видят в продължението на

текста следващите думи на песента вж напр Ф Андерсен (A n d e r s e n 1983

135

ти на небето и разделянето на светлината от тъмнината В гръцката версия тя казва bdquoφωτόδοτα δὸς τῷ κόσμῳ τὸ φέγγοςldquo а в славянската възгласът на птицата се повтаря два пъти bdquoЕла светодавче и дай светлина на светаldquo и тогава пропява петел36 Във византийския Физиолог двата грипса застанали срещу слънцето с разперени крила зоват bdquoЕла светодавче дай на света свет-линаldquo приветствайки по същия начин издигащото се от водните дълбини слънце В Прение на Панагиот с Азимит петелът усеща плясъка от крилата на слънчевите птици и удряйки своите крила bdquoпроповядва възкресението Христовоldquo bdquo[Казва] първо bdquoЕлаldquo второ bdquoсветодавчеldquo трето bdquoдай светлинаldquo четвърто bdquoна своя святldquordquo Много близък е и текстът в За всички създания bdquoИ [петелът] казва bdquoКукуригуldquo което значи bdquoСветодавче Господи дай светлина на светаldquo И когато той запее всички петли запяват в един и същи час по цялата вселенаldquo 37 Сходни мотиви се срещат и в други произведения ndash на-пример в неканоничния Завет на Адам38 серафимите пляскат с крила и така карат петлите да запеят (и да предизвестят изгрева) Отглас от този мотив може да бъде открит в еротапокритичното съчинение Разумник39 bdquoВъпрос Как пеят петлите през нощта Отговор Когато ангелите поемат Слънцето от престола Господен и го понесат на изток херувимите пляскат с крилата си От това всяка птица на земята потреперва Тогава петелът проповядва на светаldquo40

126 (152)) bdquoСветодавецът идва да даде светлина на целия свят и се явява су-трешната стража която са слънчевите лъчи И слънцето излиза пред лицето на света и изпраща лъчите си за да даде светлина на лицето на светаldquo В другите разглеждани произведения обаче песента (или призивът) се изчерпват само с едно изречение така че е по-вероятно следващите фрази да са просто описание на случващото се което Енох наблюдава Дж Б Лумпкин пък изобщо изключва възможността цитираният текст да е (част от) песента на птиците а го отнася към описанието на изгрева В своето издание той добавя в скоби липсващия но вероя-тен според него текст на песента bdquoСвят свят святldquo (L u m p k i n 2010 236) Тук и навсякъде другаде преводите на български език са мои (АС) освен когато е посочено българско издание на текста

36 А Кулик прави опит да свърже мотива за голямата космическа птица която кара слънцето да изгрее и всички петли да пропеят с Еклисиаст 124 bdquoКога пътните врати почнат да се затварят кога замлъкне шумът на хромелите и човек почне да става по гласа на петела и дъщерите-певици замлъкнатldquo (K u l i k 2010 262ndash263) Според него този епизод в 3 Варух засвидетелстван пълно в славянската му версия трябва да се отнесе към bdquoпрототекстаldquo на творбата вж K u l i k 2010a 29ndash30

37 Т и х о н р а в о в 1863 349 38 K u l i k 2010a 30 110 Текстът е запазен само в коптска и арабска версия

bdquoИ в десетия час вратите на небето се отварят И от шума на крилата на серафи-мите веднага петлите запяват и славят Господаldquo (Testamentum Adami 1927 242)

39 Известен повече със заглавието bdquoБеседа на тримата светителиldquo вж И в а -н о в 1925 257ndash272 (издание на текста по Ловчанския сборник от ХVІ в 259ndash264) Т и х о н р а в о в 1863 442ndash444 М и л т е н о в а 2004 436

40 Т и х о н р а в о в 1863 444

136

Характеристика на космическите птици

Обобщавайки описанията на слънчевите птици и на тяхната роля в не-бесния спектакъл може се каже че всички те имат следните общи свойства и функции

а) птиците от всички текстове имат гигантски размериб) всички присъстват при изгрева на Слънцетов) предизвестяват предизвикват изгрева на Слънцето с песен или вик

които съдържат един и същ текст (bdquoЕла светодавче дай светлина на све-таldquo)

г) така събуждат земните птици (петли) които възвестяват идването на деня или приветстват Слънцето

д) повечето от тях (но не всички) имат още една важна функция ndash пред-пазват с крилата си обитаемия свят от горещите слънчеви лъчи

Тяхната специфика според различните текстове от своя страна очертава следните три групи

1) птиците от 2 Енох а) наричат се феникси и халкедраи б) имат лъв-ско лице и глава криле и опашка на крокодил в) придружават Слънцето теглят неговата колесница г) носят зной и роса

2) птиците от 3 Варух Физиолога и Прението а) наричат се грифони феникси иили халкедри б) летят пред Слънцето посрещат го край реката-Океан в) с крилете си поемат засенчват силните му лъчи или квасят крилата си в Океана и гасят лъчите за да предпазят обитаемия свят от изгаряне

3) птицата от За всички създания а) нарича се петел (куръ) б) стои в Океана и когато Слънцето се къпе в Океана преди изгрев вълните му го събуждат

Различията в описанията се оказват много съществени и трудно биха позволили да се говори за пряко заимстване на текстове от едно произве-дение в друго41 Очевидно е че създанията от трите групи имат или раз-лични функции (групи 1 и 2) или различен вид и обиталище (петелът не е хибридно създание петелът и грифоните от Физиолога стоят на Земята а не са в небето) Тези особености подсказват че в различните произведния създанията наречени феникси халкедри грифони както и петелът вероятно са наследници на различни митологични създания Същевременно в раз-глежданите епизоди са налице и много ясно изразени паралели което води до предположението че всички те са повлияни от едни и същи културни традиции42 Хипотезата за вероятните общи корени на петте произведения що се отнася до онази част от тях където се разказва за митологичните пти-ци води до въпроса как са изглеждали те в предполагаемия първоизточник

41 Както предполага напр Джеймс (J a m e s 1915) Д Харлоу обаче смята че паралелите посочени от Джеймс са твърде общи и отразяват по-скоро споделени традиции отколкото пряка зависимост (H a r l o w 1996 164)

42 B r o e k 1972 272ndash287 W r i g h t 2000 168ndash169 268 и др

137

как точно са се наричали и как се е стигнало до названията употребени в текстовете ndash грифон феникс халкедра43 или петел

Първите две от тях ndash грифон и феникс ndash означават известни митични същества изключително популярни в културите на Близкия изток и Сре-диземноморието от най-дълбока древност Третото название ndash халкедра не се среща в друг контекст освен в разглеждания епизод за слънчевия изгрев в 2 Енох и Прение на Панагиот с Азимит а космическият петел е важен персонаж от иранската митология44

Грифон

Грифонът (грипсосъ ὁ γρύψ gryphon) е двусъставно същество ndash лъв с крила и глава на орел Той е бил познат в Египет ок 3300 г пр Хр но може да е още по-стар45 Известно е негово стенно изображение от двореца в Кносос на Крит от бронзовата епоха (ХV в пр Хр) а през Античността често се изобразява върху вази Традиционни украшения с изображения на крилат лъв с глава на орел се намират и у народите в Централна Азия Може да се каже обаче че общоизвестната представа за грифона се налага в гръко-римската културна среда като се заражда през Античността и се развива и разпространява и през по-късните епохи ndash Елинизма Късната античност и Средновековието Мнозина антични автори го описват ndash в V в пр Хр Ктезий говори за златото в планините bdquoобитавани от грифони ndash четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвскитеldquo46 Херодот нееднократно също споменава че те изравят злато и го пазят47 и това е едно от най-характерните им свойства Произхождат от Хиперборейските планини или от Етиопия и са врагове на конете Грифонът е едно от митичните същества натоварено с най-много символични значе-ния Орел и лъв ndash царят на птиците и царят на животните съчетани в едно

43 В славянските преписи на разглежданите паметници думата се среща още в следните форми халкадри халкидри (препис Р на 3 Варух) и халендри (Прение) Вж B ouml t t r i c h 1996 862 XII d

44 E h r e n b e r g 2002 B r o e k 1972 267ndash26845 D u n n Beasts46 bdquoСтраната произвежда много сребро и има многобройни сребърни мини не

много дълбоки тези в Бактрия казват че били по-дълбоки Там има също злато не в реките да се промива като в река Пактол а в множество големи планини обита-вани от грифони Те са четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвските перата на гърдите им са червени а на останалата част от тялото ndash черни Макар че в планините има изобилие от злато заради тези птици то трудно се добиваldquo (C t e s i a s 2002)

47 H e r o d o t u s 1920 143 bdquoА в северна Европа има много повече злато Аз не мога да кажа със сигурност как се добива това злато но казват еднооки хора наречени аримаспиани го крадат от грифонитеldquo (Hdt 31161)

138

същество олицетворяват двойственост или единство на противоположно-стите Небето и Земята доброто и злото Христос и Сатаната жестокост и нежност В християнството грифонът символизира и двойствената природа на Христос ndash едновременно бог и човек

Едно от най-подробните описания на грифоните в което се подчертава и връзката им със Слънцето е оставил старогръцкият писател Флавий Фи-лострат (170ndash250) в съчинението си Животът на Аполоний Тиански

bdquoЩо се отнася до златото добивано от грифоните то съществуват скали осе-яни с капки злато като с искри и това злато споменатото създание го изкопава със силата на своя клюн Защото тези животни живеят в Индия казва той и се почитат като посветени на слънцето и индийските ваятели изобразяват слънцето в колес-ница впрегната с четири грифона един до друг а по големина и сила те напомнят лъвове но ги превъзхождат по това че имат крила и дори ги нападат превъзхождат по сила и слоновете и драконите Но те нямат голяма летателна сила не повече от летящите на малки разстояния птици защото техните крила не са като птичите а имат между пръстите на краката си червени ципи така че могат да ги разтварят и да излитат и да се хвърлят от въздуха и недостижим за тях е единствено тигърът понеже е бърз като вятъраldquo48

В старогръцката вазова живопис грифони теглят колесниците на божест-ва които също имат връзка със Слънцето ndash Аполон Зевс и Дионис Яйцата от ахат които снасят тези животни също символизират небесното светило Самото злато което изравят от земните дълбини също понякога се тълкува като символ на Слънцето което изгрява изпод земята Както се вижда от тези описания грифонът често се асоциира със Слънцето но преди всичко се смята за пазач на ценности и злато както и на сакрални пространства но никъде в древните извори не споменава че той призовава слънцето да изгрее а след това засенчва с крилата си изгарящите слънчевия лъчи и предпазва от тях земята и хората които я обитават Никъде в описанията на грифони не се говори че те имат гигантски размери като птиците от разглежданите тук съчинения (bdquoнай-голямата от всички птици небесниldquo във византийския Физиолог или bdquo[големи] по 60 лактиldquo в Прение на Панагиот с Азимит) В текстовете на класическата древност не става дума и за това че грифоните пеят (bdquoЕла светодавче дай светлина на светаldquo) а напротив обрисувани са като могъщи хищници нападащи лъвове дракони слонове и коне Така ги описват и западноевропейските бестиарии49 Традиционните описания на грифоните и съдържащите се в тях митологични представи са твърде далече от ролята която им е отредена в разглежданите тук произведения Налага се заключението че названието грифон употребено в тях за гигантската птица приветстваща слънцето не е изначално а е вторично Физиологът и Прениshyето приписват на грифоните свойства и функции първоначално изглежда

48 F l a v i u s 1912 33349 Там те обикновено се изобразяват грабнали животно или човек или пък в

хералдическа поза с вдигнат напред крак Вж B a d k e 2002ndash2008

139

присъщи на космическата птица от някаква по-стара източна традиция не-позната на гръко-римския свят която по нещо е приличала на тях ndash може би по връзката им със Слънцето и хибридната им ndash лъвско-орелска ndash природа

Феникс

Фениксът както е назована птицата в неканоничните апокалипсиси (2 Енох и 3 Варух) и Прение на Панагиот с Азимит която лети пред (колесни-цата на) Слънцето и поема с крилата си неговите лъчи (или ги гаси с водата в която мокри крилата си) е също добре известно митологично същество Още в древен Египет фениксът е свързван с бога на слънцето Ра символ на възкресение и безсмъртие Смята се че митът за феникса произхожда от египетския Хелиополис ndash Града на Слънцето където е имало храм на слънчевия бог Птицата била възприемана като bdquoбаldquo ndash душата духа на бог Ра В Книга на мъртвите (средата на ІІ хилядолетие пр Хр) фениксът се спо-менава многократно bdquoКато феникс небесните пространства аз обхождам Пребродих от Сехем до Хелиопол аз всички пътища да посветя божествения феникс в нещата от света на мъртвитеldquo и др50 Описания на феникса се срещат в съчиненията на мнозина автори от Античността и Средновековие-то ndash Херодот Овидий Лукан Плиний Стари Тертулиан Исидор Севилски Гийом Льоклерк и др Херодот описва подробно феникса по изображението което е виждал в храма в Хелиополис Според него египтяните почитали феникса като свещена птица която е много рядка голяма е колкото орел а перата ѝ са в червено и златно Младият феникс долита от Арабия в Египет веднъж на 500 години за да донесе балсамираното в смирна тяло на своя баща и да го положи в храма на Слънцето в Хелиополис51

Разпространената традиционна представа за феникса обаче която е твърде различна от разказаното у Херодот почива върху друга версия на мита която е отразена у Плиний Стари (І в)

50 B u d g e 1895 (1967) 51 H e r o d o t u s 1920 359 bdquoТе имат и една свещена птица наречена феникс

която аз самият не съм виждал освен на картини Наистина тя е много рядка дори в Египет където долита (според разказите на хората от Хелиополис) веднъж на петстотин години когато старият феникс умира Големината и видът му ако при-лича на изображенията са такива перата му са отчасти червени отчасти златисти а общият му изглед и големина са почти колкото на орел Разказват какво прави тази птица което не ми се струва вероятно че той идва от далечна Арабия и носи своя родител целия увит в смирна в храма на слънцето и там погребва тялото За да го донесе казват той първо прави топка от смирна голяма толкова колкото може да носи после прави кухина в топката и поставя своя родител вътре след което покрива отвора със свежа смирна и топката тежи точно толкова колкото от-начало така той го донася в Египет увит както вече казах и го поставя в храма на Слънцето Такава е историята която разказват за делата на тази птицаldquo (Hdt 273)

140

bdquoКазват че е единствен на света и едва ли може да бъде видян С големината на орел е и има блестящо злато около шията а тялото му е пурпурно но опашката му е синя с няколко розово оцветени пера Има качул от пера на главата [] Никой не го е виждал да се храни В Арабия е почитан в чест на бога на Слънцето Живее 540 години когато остарее строи гнездо от дива канела и тамян изпълва гнездото си с аромати и лежи в него докато умре От костите и мозъка на мъртвия феникс израства нещо като червей който пораства в птица голяма колкото пиленце Тази птица извършва погребален ритуал за своя предшественик а после занася цялото гнездо в Града на Слънцето близо до Панхейа и го поставя върху олтара тамldquo 52

Овидий също привежда подобно описание в което разказва че когато остарее фениксът прави гнездо на върха на високо палмово дърво и там умира а от тялото му се ражда новият феникс53 Палмата спомената от Овидий напомня за друга свещена птица на Египет ndash пурпурната чапла бену чието име означава вид палма Бену е божество олицетворение на вечния живот В Книга на мъртвите се разказва че тя е душата на бог Ра Символическият знак обозначаващ птицата се използвал за написване на името на слънчевия бог По-късно започнали да смятат бену за душата на възраждащия се бог Озирис Сравняването на птицата със Слънцето което се появява всеки ден отново довело до това че започнали да смятат Бену за безсмъртна птица която се възражда от пепелта54

С течение на времето обаче символическото значение на феникса се променя В раннохристиянските представи от ІІ в насам фениксът се свързва почти изключително с бъдещото възкресение на праведните Според хрис-тиянската му интерпретация той е символ не само на безсмъртния дух на божествената любов но и на възкръсналия Исус Христос55 Във Физиолога се казва bdquoТа как неразумните евреи не приеха вярата в тридневното Възкре-сение на нашия Господ Исус Христос Както тази птица сама оживява на третия ден така и той как сам не би въздигнал себе си от мъртвите Затова

52 Plin Nat 102 Вж P l i n y 1967 292ndash29553 bdquoИма една птица която се обновява сама Асирийците я наричат феникс Той

се храни не със семена и треви а с капки тамян и с мъзгата на растението кардамон Когато е живял пет столетия си построява гнездо на връхните клони на люлеещо се палмово дърво като използва само клюна си и ноктите си Щом го нареди с кора от касия и нежни цветове от нард и парченца канела и жълта смирна той сяда в него и свършва живота си сред аромати Казват че от тялото на бащата се възражда новият феникс който ще живее също толкова години Когато с възрастта добие сила и може да носи тежест той освобождава клоните на високата палма от тежкото гнездо и почтително носи своето обиталище което е станало гроб на баща му и като стигне град Хиперион слънчевия град през ясния въздух поста-вя го долу пред свещените врати на Хиперионовия храмldquo (Ovid Metamorph 15 391ndash417) (O v i d 2000)

54 B r o e k 1972 14ndash3255 За феникса в християнската традиция вж B r o e k 1972 33ndash43 119ndash132 За

рецепцията на мита в православнославянските литератури вж С т о й к о в а 2014

141

пророк Давид казва bdquoПраведникът ще процъфти като феникс като кедър ливански ще се умножи изобилието в дома Господенldquo56

В различаващите се помежду си описания на феникса има няколко постоянни момента негови главни характеристики Фениксът живее дълго и усамотено появява се в света малко преди смъртта си57 и е свързан със Слънцето (Хелиополис гр Ἡελιούπολις lsquoСлънчевият градrsquo) Най-същест-вената му черта обаче е свойството му да се възражда чрез смъртта Две са основните версии на мита за смъртта и възкресението му В по-малко известната птицата строи гнездо от ароматни пръчици и умира в него а новият феникс се ражда от останките на стария Започва живота си като червей от който се развива младата птица Втората по-разпространена версия разказва че Слънцето запалва леглото от аромати и самия феникс който изгаря а новият феникс се ражда от пепелта58

Сравнението между описания от античните автори и средновековните творби феникс и гигантската птица феникс от 2 Енох 3 Варух и Прението на Панагиот с Азимит показват че става дума за съвсем различни по характер митологични същества Самият им вид е напълно различен ndash фениксът от античната и християнската традиция е голям колкото орел докато летящите създания от разглежданите произведения които поемат слънчевите лъчи с крилата си са грамадни За някои от тях изрично се посочва че са двусъс-тавни (2 Енох bdquoЛицата им са лъвски а краката опашките и главата ndash кро-кодилскиldquo) Тук ще припомня и облика на грифоните от Физиолога които са също съставени от различни части ndash на лъв и на орел и са функционално същите ndash поемат слънчевия зной за да предпазят земята Няма съмнение че става дума за напълно различен тип създания произхождащи от различни културни традициии В описанията на феникса в 2 Енох 3 Варух и Прениshyето не се споменава нито една от характерните за класическите представи свойства на птицата ndash нито дължината на живота ѝ нито смъртта и обновя-ването ѝ Някои изследователи са склонни да видят намек за възкресението на птицата в надписа изписан на крилото ѝ според 3 Варух bdquoНито земята ме ражда нито небето но крилата на огъня ме раждатldquo (68)59 За разлика от класическия мит където изрично се подчертава че фениксът не се храни

56 Пс 9113 Sbordone 1936 203ndash204 С т о й к о в а 2011 Феникс Първи превод 179ndash239

57 B r o e k 1972 67ndash14558 H a r l o w 1996 13459 K u l i k 2010 236 H a r l o w 1996 135 В славянските преписи от тнар

Втора редакция надписът е християнизиран bdquoНито земята ме роди нито небето но ме роди престолът на Отцаldquo (Вж И в а н о в 1925 197 издание на Драголовия препис от третата четвърт на ХІV в) Първата редакция дава текст по-близък до гръцкия bdquoНито земята ме ражда нито небето но златните крила ме раждатldquo където bdquoзлатни крилаldquo би могло да се произлиза от bdquoогнени крилаldquo както е в гръцкия текст За възможната интерпретация на текста на надписа като свързан с поемата Pterygon Phoenicis от поета от І в пр Хр Левий (Laevius) вж B r o e k 1972 268ndash269

142

изобщо в 3 Варух се разказва че той яде манна и пие роса а също така и че екскрементът му е канелата с която се помазват царете60 Не е необходимо да се изброяват и анализират всички различия между представата за феникса отразена в класическия мит и в разглежданите литературни произведения за да се види че названието феникс употребено в тях не е първично а е добавено в късен етап от развитието на текста като е заменило някакво друго название

Петел

Друг известен от митологията персонаж в разглежданите текстове е космическият петел (куръ) описан в За всички създания Основната черта от описанието му която го отличава от познатата домашна птица са не-говите размери ndash bdquoглавата му стига до небето а морето е до коленете муldquo Космическият петел е небесен певец който предвестява зората и събужда хората и е известен от иранската митология61 Смята се че има роля в зоро-астризма като апотропейно животно чието кукуригане не само предизвиква идването на светлината царството на Ахурамазда но и края на тъмнината управлявана от Ахриман Според Ф Кюмон петелът пази света нощем и води душите на мъртвите в рая62 Космическият петел вероятно има връзка и с месопотамския бог на светлината и огъня Нуску63 Една от гигантските слънчеви птици от еврейската традиция е известна от равинската литература като Див петел64 Писателите от гръцката античност смятат петела за птица на бога на светлината който предвестява идването на утрото Плиний Стари привежда следното описание

bdquo[Петлите] знаят как да различават звездите и отбелязват с песен различните периоди на деня всеки по три часа Те си лягат със слънчевия залез и при четвър-тата стража ни призовават към труда и усилията и не разрешават на слънчевия изгрев да се промъкне при нас неочаквано а обявяват идващия ден с песен като преди своето кукуригане пляскат по страните си с крилаldquo65

Това което свързва космическия петел със Слънцето е фактът че той кукурига преди зори и се схваща като предвестник на изгрева и символ на новия ден66 В За всички създания петелът запява събуден от вълните на Небесния океан които са предизвикани от къпещото се в него Слънце Той има гигантски размери но не лети със Слънцето а е стъпил здраво на

60 Подробно за това вж y B r o e k 1972 340ndash34861 D a r m e s t e t e r 1887 (1965)62 C u m o n t 1942 288ndash289 (цит по E h r e n b e r g 2002 54) W a z a n a

2009 12463 E h r e n b e r g 2002 5364 W a z a n a 2009 12465 Plin Nat 1024 Вж P l i n y 1967 320ndash32366 Т о п о р о в 1982 310

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

131

ред различни изследвания17 а византийската ndash значително по-късно ndash едва около ХІ в18 На всяко от описаните животни е посветено отделно слово а стилът е поначало сентенциозен и доста лаконичен Според анонимния автор на византийския Физиолог bdquoнай-голямата птица от всички птици не-бесниldquo която посреща изгрева на Слънцето в източната земя на брега на реката-Океан се нарича грифон Той разтваря крила поемайки слънчевия зной за да не изгори Земята Тогава при него идва още един грифон и те заедно приветстват слънцето bdquoЕла светодавче дай на света светлинаldquo Накрая в тълкуванието с двата грифона са сравнени Св Богородица и архангел Михаил които пък поемат гнева на Бога за да предпазят от него грешните хора

В основата на Физиолога стои съчинение в което се съчетават мотиви от различни културни традиции ndash близкоизточни египетски елинистични гръко-римски впоследствие то е преработено в християнски дух пред-ставяйки алегорично основни християнски догми и норми на живот с цел да служи на раннохристиянската проповед Изследвателите смятат че Физиологът е възникнал в Александрия където през Елинизма и Късната античност се преплитат разнообразни културни влияния Никой от тях обаче не се занимава с въпроса къде е създадена византийската му редак-ция вероятно защото според тях тя е твърде късна За липсата на научен интерес към нея обаче вероятно е от значение преди всичко фактът че тя не се превежда в латинската и западноевропейската литература като късна преработка на гръцка творба разпространена единствено в книжнината на православните балкански славяни19 тя остава извън полезрението на западните изследователи на древността и европейското Средновековие

Словото за грифона е налице в 15 от издадените от Ф Сбордоне общо 28 гръцки преписа20 Славянските преписи почти изключително български и сръбски по произход се отнасят към три основни редакции преведени от различни гръцки версии21 Словото за грифона се съдържа само в тнар Втори превод който е засвидетелстван в пет преписа22 от втората половина на ХVІ и от ХVІІ в

17 L a u c h e r t 1889 P e r r y 1941 T r e u 1966 C u r l e y 1979 (2009) S c o t t 1998

18 P e r r y 194119 Известен е един-единствен руски препис несъмнено възхождащ към юж-

нославянски протограф20 S b o r d o n e 1936 182ndash18321 Вж С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а 201122 Със сигурност може да се приеме че словото за грипса е било поместено в

още един български ръкопис от ХVІ в където днес не е запазен поради загуба на листове Вж С т о й к о в а 2011

132

Космическите птици от Прение на Панагиот с Азимит

Прение на Панагиот с Азимит е късно антилатинско произведение въз-никнало на гръцки език през втората половина на ХІІІ в23 което от ХІV в насам се разпространява в южнославянски а по-късно и в руски преписи съхранили текста в три редакции24 Това произведение което се отнася към жанра на въпросо-ответните съчинения дава израз на неофициалната реакция срещу униатската политика на византийския император Михаил Палеолог В него е представена полемиката между учения православен Константин bdquoпанагиотldquo25 и невежия католик наречен bdquoазимитldquo26 В първата част на творбата Панагиот разкрива на Азимит тайните на вселената а във втората разобличава заблужденията на католическата вяра Изпълнен с чув-ство на превъзходство Панагиот поучава Азимит като отговаря на въпросите му колко са небесата къде пребивават Бог и ангелите какво представлява раят какъв е ходът на слънцето и луната откъде идва мълнията и пр27 Отговорите на Панагиот компилация от разнообразни главно апокрифни източници отразяват представите на обикновените хора за заобикалящия ги свят Когато разказва какво се случва при слънчевия изгрев в небесата Панагиот обяснява как Христос изпраща ангели да облекат слънцето и тогава bdquoогнени грипсоси небесни птици наречени феникси и халедриldquo политат пред него квасят крилата си в океанската вода и с тях гасят слънчевия зной за да не изгори с лъчите си света От силния зной обаче те остават без пера bdquoкато оскубаниldquo и едва след залез слънце като се окъпят във bdquoвеликата река Океанldquo отново им поникват пера А петелът продължава разказа си Пана-гиот има под крилото си перо от тези птици и то го bdquoпосърбяваldquo сутрин та петелът се събужда пляска с крила и пропява казвайки bdquoЕла светодавче Прати светлина на светаldquo

Според този текст грипсоси (грифони) е общото название на грамадните слънчеви птици феникс и халедра Разказът за това как птиците разтварят крила и засенчват слънцето за да не изсипва палещите си лъчи върху земя-та тук е развит в друга по-земна представа ndash с крилата си те ръсят с вода слънчевите лъчи и така ги охлаждат перата им изгарят но потапянето им в реката-Океан ги изцелява отново Тук небесните птици имат земно съот-ветствие ndash петелът приветства изгрева вместо тях

23 Преди 1282 г Вж П о п о в 1875 238ndash239 Издание на гръцкия текст V a s s i l i e v 1893

24 Вж П о п о в 187525 Букв lsquoвсесвещенrsquo от гр πανάγιος26 lsquoКойто се причестява с неквасен хлябrsquo от гр ἄζυμος lsquoнеквасен пресенrsquo

подигравателен намек за едно от литургическите различия между православни и католици споменавани в текста

27 П о п о в 1875 246ndash248

133

Космическата птица от За всички създания

Вариант на мотива е засвидетелстван още веднъж в късната славянска ръкописна традиция ndash в съчинението За всички създания известно по пре-писи от ХVndashХVІІ в28 Това е анонимно учително произведение което има за цел да се противопостави на невежеството водещо понякога до ерес В него съвсем накратко е повторена историята на Сътворението в шест дни като най-важно е посланието че човеколюбецът Бог не е изоставил най-висшето си творение ndash човека в ръцете на дявола а е изпратил своя Син за спасението му Този текст силно напомня поместените в старозаветните откровения опи-сания трябва да се отбележи въвеждащата интересуващия ни епизод фраза bdquoПисанието казваldquo която отпраща към някакъв (пара)библейски източник В цялото произведение написано сбито в катехитичен дух единствено частта посветена на движението на небесните светила и на разположени-ето и размерите на небето земята и космическия океан съдържа подробен наратив с bdquoестественонаученldquo характер Това създава впечатление че тази част включваща и епизода с голямата космическа птица29 е интерполация вероятно заимствана от друго произведение Там се разказва че Слънцето се движи денем по небето а нощем ниско над Океана в който се измива три пъти има петел (куръ) толкова голям че главата му стига до небето а морето е до коленете му когато слънцето се мие в Океана преди изгрев вълните го събуждат и той се провиква с възгласа bdquoКукуригу Светодавче Господи дай светлина на светаldquo И тогава всички петли по света запяват едновременно

Общи космологични представи в разглежданите произведения

Краткото представяне на съдържанието на епизода със слънчевия изгрев в отделните произведения показва че въпреки очевидната близост помежду им са налице и значителни разлики в детайлите Прякото заимстване на мотива от едно произведение в друго изглежда малко вероятно30 По-ло-

28 По-голямата част от преписите са руски по произход За пръв път текстът е публикуван от Н Тихонравов по препис от Троице-Сергиевската лавра от 1531 г ( 774 л 146б-156а) там текстът е без заглавие а названието bdquoЗа всички създа-нияldquo е поставено от издателя (Тихонравов 1863) Новобългарски превод на текста от А Милтенова с коментар на Д Димитрова по южнославянски препис от третата четвърт на ХVІ в (по рък НБС Белград Рс 53 л142б-146а) вж в Естествознание 1992 73ndash74 385ndash387

29 Т и х о н р а в о в 1863 349ndash35030 Според М Р Джеймс появата на мотива във Физиолога и Прението на Паshy

нагиот с Азимит е резултат от влиянието на Откровение на Варух а може би и на Книга на Енох (J a m e s 1915 410ndash413) а Ван ден Брук отхвърля зависимостта на Прението от 3 Варух но допуска такава зависимост от 2 Енох (B r o e k 1972 272 303ndash304)

134

гично е предположението че произведенията са по-ранни или по-късни свидетелства на отделни традиции възхождащи към стари предхристиянски източници31 някои от които са общи32 Към подобно заключение водят и останалите споменати в цитираните кратки пасажи общи за разглежданите произведения елементи (антропоморфното слънце космическият океан чудовищните размери на птиците и др) повечето от които имат паралели в универсалните митологични представи Така например първото нещо което Енох вижда на небето е bdquoморе по-голямо от земнотоldquo В словото от византийския Физиолог се казва че птицата грипс живее край реката-Океан ndash става дума за космическите води които обграждат цялата земя дават приют на небесните светила и отделят небето от земята Тази представа е отразена и в гръцката версия на Откровението на Варух (в славянския превод това място е изпуснато) ndash още в началото на небесното пътешествие ангелът отвежда Варух до реката ограждаща света bdquoИ той ме заведе там където беше установена небесната твърд и където имаше река която никой не може да пресече нито някой чужд дух от всички създадени от Богаldquo В Прение на Панагиот с Азимит се обяснява че слънчевите птици квасят крилата си в реката-Океан за да гасят слънчевия зной и пак в в нея се къпят за да пораснат изгорелите им пера В краткото слово За всички създания петелът живее в Океана и се буди от вълните му Пак там се споменава че отвъд Океана се намира друга земя където са разположени раят и адът Много стара близкоизточна представа е че небесният океан е непосредствено над атмосферата на границата между небето и земята33 Там са и огромните небесни врати през които ден след ден влиза Слънцето34 ndash те са 21 на брой според Книга на Енох и 365 според Откровение на Варух в словото За всички създания вратите са 24 ndash по дванадесет на изток и на запад Когато призори вратите се отварят се чува грохот ndash светлината се разделя от тъмнината

Друг общ елемент в разглежданите творби е песента на гигантските птици или възгласът който те надават при изгряването на Слънцето призова-вайки небесното светило да се появи и така дават знак на петлите на Земята да провъзгласят началото на деня В по-дългата версия на 2 Енох птиците с песен обявяват изгрева bdquo Стихиите наречени феникси и халкедри запя-ват И тогава всички птици удрят с крилете си радвайки се на светодавеца и пеейки със своите гласове lsquoИдва светодавецът и дава светлина на своята тварrsquo35ldquo В 3 Варух гласът на птицата се чува при отварянето на 365-те вра-

31 За наличието например на (старо)еврейски елементи в 2 Енох и 3 Варух има значителна литература вж напр B ouml t t r i c h 1996 814 и K u l i k 2010 13ndash15

32 J a m e s 1915 За вероятни общи източници споминава и W r i g h t 2000168ndash169

33 Различни представи за небесния океан вж у N e i m a n 196934 Небесните врати са разпространена близкоизточна представа ndash вж W r i g h t

2000 19 122 K u l i k 2010 12835 Някои изследователи на 2 Енох са склонни да видят в продължението на

текста следващите думи на песента вж напр Ф Андерсен (A n d e r s e n 1983

135

ти на небето и разделянето на светлината от тъмнината В гръцката версия тя казва bdquoφωτόδοτα δὸς τῷ κόσμῳ τὸ φέγγοςldquo а в славянската възгласът на птицата се повтаря два пъти bdquoЕла светодавче и дай светлина на светаldquo и тогава пропява петел36 Във византийския Физиолог двата грипса застанали срещу слънцето с разперени крила зоват bdquoЕла светодавче дай на света свет-линаldquo приветствайки по същия начин издигащото се от водните дълбини слънце В Прение на Панагиот с Азимит петелът усеща плясъка от крилата на слънчевите птици и удряйки своите крила bdquoпроповядва възкресението Христовоldquo bdquo[Казва] първо bdquoЕлаldquo второ bdquoсветодавчеldquo трето bdquoдай светлинаldquo четвърто bdquoна своя святldquordquo Много близък е и текстът в За всички създания bdquoИ [петелът] казва bdquoКукуригуldquo което значи bdquoСветодавче Господи дай светлина на светаldquo И когато той запее всички петли запяват в един и същи час по цялата вселенаldquo 37 Сходни мотиви се срещат и в други произведения ndash на-пример в неканоничния Завет на Адам38 серафимите пляскат с крила и така карат петлите да запеят (и да предизвестят изгрева) Отглас от този мотив може да бъде открит в еротапокритичното съчинение Разумник39 bdquoВъпрос Как пеят петлите през нощта Отговор Когато ангелите поемат Слънцето от престола Господен и го понесат на изток херувимите пляскат с крилата си От това всяка птица на земята потреперва Тогава петелът проповядва на светаldquo40

126 (152)) bdquoСветодавецът идва да даде светлина на целия свят и се явява су-трешната стража която са слънчевите лъчи И слънцето излиза пред лицето на света и изпраща лъчите си за да даде светлина на лицето на светаldquo В другите разглеждани произведения обаче песента (или призивът) се изчерпват само с едно изречение така че е по-вероятно следващите фрази да са просто описание на случващото се което Енох наблюдава Дж Б Лумпкин пък изобщо изключва възможността цитираният текст да е (част от) песента на птиците а го отнася към описанието на изгрева В своето издание той добавя в скоби липсващия но вероя-тен според него текст на песента bdquoСвят свят святldquo (L u m p k i n 2010 236) Тук и навсякъде другаде преводите на български език са мои (АС) освен когато е посочено българско издание на текста

36 А Кулик прави опит да свърже мотива за голямата космическа птица която кара слънцето да изгрее и всички петли да пропеят с Еклисиаст 124 bdquoКога пътните врати почнат да се затварят кога замлъкне шумът на хромелите и човек почне да става по гласа на петела и дъщерите-певици замлъкнатldquo (K u l i k 2010 262ndash263) Според него този епизод в 3 Варух засвидетелстван пълно в славянската му версия трябва да се отнесе към bdquoпрототекстаldquo на творбата вж K u l i k 2010a 29ndash30

37 Т и х о н р а в о в 1863 349 38 K u l i k 2010a 30 110 Текстът е запазен само в коптска и арабска версия

bdquoИ в десетия час вратите на небето се отварят И от шума на крилата на серафи-мите веднага петлите запяват и славят Господаldquo (Testamentum Adami 1927 242)

39 Известен повече със заглавието bdquoБеседа на тримата светителиldquo вж И в а -н о в 1925 257ndash272 (издание на текста по Ловчанския сборник от ХVІ в 259ndash264) Т и х о н р а в о в 1863 442ndash444 М и л т е н о в а 2004 436

40 Т и х о н р а в о в 1863 444

136

Характеристика на космическите птици

Обобщавайки описанията на слънчевите птици и на тяхната роля в не-бесния спектакъл може се каже че всички те имат следните общи свойства и функции

а) птиците от всички текстове имат гигантски размериб) всички присъстват при изгрева на Слънцетов) предизвестяват предизвикват изгрева на Слънцето с песен или вик

които съдържат един и същ текст (bdquoЕла светодавче дай светлина на све-таldquo)

г) така събуждат земните птици (петли) които възвестяват идването на деня или приветстват Слънцето

д) повечето от тях (но не всички) имат още една важна функция ndash пред-пазват с крилата си обитаемия свят от горещите слънчеви лъчи

Тяхната специфика според различните текстове от своя страна очертава следните три групи

1) птиците от 2 Енох а) наричат се феникси и халкедраи б) имат лъв-ско лице и глава криле и опашка на крокодил в) придружават Слънцето теглят неговата колесница г) носят зной и роса

2) птиците от 3 Варух Физиолога и Прението а) наричат се грифони феникси иили халкедри б) летят пред Слънцето посрещат го край реката-Океан в) с крилете си поемат засенчват силните му лъчи или квасят крилата си в Океана и гасят лъчите за да предпазят обитаемия свят от изгаряне

3) птицата от За всички създания а) нарича се петел (куръ) б) стои в Океана и когато Слънцето се къпе в Океана преди изгрев вълните му го събуждат

Различията в описанията се оказват много съществени и трудно биха позволили да се говори за пряко заимстване на текстове от едно произве-дение в друго41 Очевидно е че създанията от трите групи имат или раз-лични функции (групи 1 и 2) или различен вид и обиталище (петелът не е хибридно създание петелът и грифоните от Физиолога стоят на Земята а не са в небето) Тези особености подсказват че в различните произведния създанията наречени феникси халкедри грифони както и петелът вероятно са наследници на различни митологични създания Същевременно в раз-глежданите епизоди са налице и много ясно изразени паралели което води до предположението че всички те са повлияни от едни и същи културни традиции42 Хипотезата за вероятните общи корени на петте произведения що се отнася до онази част от тях където се разказва за митологичните пти-ци води до въпроса как са изглеждали те в предполагаемия първоизточник

41 Както предполага напр Джеймс (J a m e s 1915) Д Харлоу обаче смята че паралелите посочени от Джеймс са твърде общи и отразяват по-скоро споделени традиции отколкото пряка зависимост (H a r l o w 1996 164)

42 B r o e k 1972 272ndash287 W r i g h t 2000 168ndash169 268 и др

137

как точно са се наричали и как се е стигнало до названията употребени в текстовете ndash грифон феникс халкедра43 или петел

Първите две от тях ndash грифон и феникс ndash означават известни митични същества изключително популярни в културите на Близкия изток и Сре-диземноморието от най-дълбока древност Третото название ndash халкедра не се среща в друг контекст освен в разглеждания епизод за слънчевия изгрев в 2 Енох и Прение на Панагиот с Азимит а космическият петел е важен персонаж от иранската митология44

Грифон

Грифонът (грипсосъ ὁ γρύψ gryphon) е двусъставно същество ndash лъв с крила и глава на орел Той е бил познат в Египет ок 3300 г пр Хр но може да е още по-стар45 Известно е негово стенно изображение от двореца в Кносос на Крит от бронзовата епоха (ХV в пр Хр) а през Античността често се изобразява върху вази Традиционни украшения с изображения на крилат лъв с глава на орел се намират и у народите в Централна Азия Може да се каже обаче че общоизвестната представа за грифона се налага в гръко-римската културна среда като се заражда през Античността и се развива и разпространява и през по-късните епохи ndash Елинизма Късната античност и Средновековието Мнозина антични автори го описват ndash в V в пр Хр Ктезий говори за златото в планините bdquoобитавани от грифони ndash четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвскитеldquo46 Херодот нееднократно също споменава че те изравят злато и го пазят47 и това е едно от най-характерните им свойства Произхождат от Хиперборейските планини или от Етиопия и са врагове на конете Грифонът е едно от митичните същества натоварено с най-много символични значе-ния Орел и лъв ndash царят на птиците и царят на животните съчетани в едно

43 В славянските преписи на разглежданите паметници думата се среща още в следните форми халкадри халкидри (препис Р на 3 Варух) и халендри (Прение) Вж B ouml t t r i c h 1996 862 XII d

44 E h r e n b e r g 2002 B r o e k 1972 267ndash26845 D u n n Beasts46 bdquoСтраната произвежда много сребро и има многобройни сребърни мини не

много дълбоки тези в Бактрия казват че били по-дълбоки Там има също злато не в реките да се промива като в река Пактол а в множество големи планини обита-вани от грифони Те са четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвските перата на гърдите им са червени а на останалата част от тялото ndash черни Макар че в планините има изобилие от злато заради тези птици то трудно се добиваldquo (C t e s i a s 2002)

47 H e r o d o t u s 1920 143 bdquoА в северна Европа има много повече злато Аз не мога да кажа със сигурност как се добива това злато но казват еднооки хора наречени аримаспиани го крадат от грифонитеldquo (Hdt 31161)

138

същество олицетворяват двойственост или единство на противоположно-стите Небето и Земята доброто и злото Христос и Сатаната жестокост и нежност В християнството грифонът символизира и двойствената природа на Христос ndash едновременно бог и човек

Едно от най-подробните описания на грифоните в което се подчертава и връзката им със Слънцето е оставил старогръцкият писател Флавий Фи-лострат (170ndash250) в съчинението си Животът на Аполоний Тиански

bdquoЩо се отнася до златото добивано от грифоните то съществуват скали осе-яни с капки злато като с искри и това злато споменатото създание го изкопава със силата на своя клюн Защото тези животни живеят в Индия казва той и се почитат като посветени на слънцето и индийските ваятели изобразяват слънцето в колес-ница впрегната с четири грифона един до друг а по големина и сила те напомнят лъвове но ги превъзхождат по това че имат крила и дори ги нападат превъзхождат по сила и слоновете и драконите Но те нямат голяма летателна сила не повече от летящите на малки разстояния птици защото техните крила не са като птичите а имат между пръстите на краката си червени ципи така че могат да ги разтварят и да излитат и да се хвърлят от въздуха и недостижим за тях е единствено тигърът понеже е бърз като вятъраldquo48

В старогръцката вазова живопис грифони теглят колесниците на божест-ва които също имат връзка със Слънцето ndash Аполон Зевс и Дионис Яйцата от ахат които снасят тези животни също символизират небесното светило Самото злато което изравят от земните дълбини също понякога се тълкува като символ на Слънцето което изгрява изпод земята Както се вижда от тези описания грифонът често се асоциира със Слънцето но преди всичко се смята за пазач на ценности и злато както и на сакрални пространства но никъде в древните извори не споменава че той призовава слънцето да изгрее а след това засенчва с крилата си изгарящите слънчевия лъчи и предпазва от тях земята и хората които я обитават Никъде в описанията на грифони не се говори че те имат гигантски размери като птиците от разглежданите тук съчинения (bdquoнай-голямата от всички птици небесниldquo във византийския Физиолог или bdquo[големи] по 60 лактиldquo в Прение на Панагиот с Азимит) В текстовете на класическата древност не става дума и за това че грифоните пеят (bdquoЕла светодавче дай светлина на светаldquo) а напротив обрисувани са като могъщи хищници нападащи лъвове дракони слонове и коне Така ги описват и западноевропейските бестиарии49 Традиционните описания на грифоните и съдържащите се в тях митологични представи са твърде далече от ролята която им е отредена в разглежданите тук произведения Налага се заключението че названието грифон употребено в тях за гигантската птица приветстваща слънцето не е изначално а е вторично Физиологът и Прениshyето приписват на грифоните свойства и функции първоначално изглежда

48 F l a v i u s 1912 33349 Там те обикновено се изобразяват грабнали животно или човек или пък в

хералдическа поза с вдигнат напред крак Вж B a d k e 2002ndash2008

139

присъщи на космическата птица от някаква по-стара източна традиция не-позната на гръко-римския свят която по нещо е приличала на тях ndash може би по връзката им със Слънцето и хибридната им ndash лъвско-орелска ndash природа

Феникс

Фениксът както е назована птицата в неканоничните апокалипсиси (2 Енох и 3 Варух) и Прение на Панагиот с Азимит която лети пред (колесни-цата на) Слънцето и поема с крилата си неговите лъчи (или ги гаси с водата в която мокри крилата си) е също добре известно митологично същество Още в древен Египет фениксът е свързван с бога на слънцето Ра символ на възкресение и безсмъртие Смята се че митът за феникса произхожда от египетския Хелиополис ndash Града на Слънцето където е имало храм на слънчевия бог Птицата била възприемана като bdquoбаldquo ndash душата духа на бог Ра В Книга на мъртвите (средата на ІІ хилядолетие пр Хр) фениксът се спо-менава многократно bdquoКато феникс небесните пространства аз обхождам Пребродих от Сехем до Хелиопол аз всички пътища да посветя божествения феникс в нещата от света на мъртвитеldquo и др50 Описания на феникса се срещат в съчиненията на мнозина автори от Античността и Средновековие-то ndash Херодот Овидий Лукан Плиний Стари Тертулиан Исидор Севилски Гийом Льоклерк и др Херодот описва подробно феникса по изображението което е виждал в храма в Хелиополис Според него египтяните почитали феникса като свещена птица която е много рядка голяма е колкото орел а перата ѝ са в червено и златно Младият феникс долита от Арабия в Египет веднъж на 500 години за да донесе балсамираното в смирна тяло на своя баща и да го положи в храма на Слънцето в Хелиополис51

Разпространената традиционна представа за феникса обаче която е твърде различна от разказаното у Херодот почива върху друга версия на мита която е отразена у Плиний Стари (І в)

50 B u d g e 1895 (1967) 51 H e r o d o t u s 1920 359 bdquoТе имат и една свещена птица наречена феникс

която аз самият не съм виждал освен на картини Наистина тя е много рядка дори в Египет където долита (според разказите на хората от Хелиополис) веднъж на петстотин години когато старият феникс умира Големината и видът му ако при-лича на изображенията са такива перата му са отчасти червени отчасти златисти а общият му изглед и големина са почти колкото на орел Разказват какво прави тази птица което не ми се струва вероятно че той идва от далечна Арабия и носи своя родител целия увит в смирна в храма на слънцето и там погребва тялото За да го донесе казват той първо прави топка от смирна голяма толкова колкото може да носи после прави кухина в топката и поставя своя родител вътре след което покрива отвора със свежа смирна и топката тежи точно толкова колкото от-начало така той го донася в Египет увит както вече казах и го поставя в храма на Слънцето Такава е историята която разказват за делата на тази птицаldquo (Hdt 273)

140

bdquoКазват че е единствен на света и едва ли може да бъде видян С големината на орел е и има блестящо злато около шията а тялото му е пурпурно но опашката му е синя с няколко розово оцветени пера Има качул от пера на главата [] Никой не го е виждал да се храни В Арабия е почитан в чест на бога на Слънцето Живее 540 години когато остарее строи гнездо от дива канела и тамян изпълва гнездото си с аромати и лежи в него докато умре От костите и мозъка на мъртвия феникс израства нещо като червей който пораства в птица голяма колкото пиленце Тази птица извършва погребален ритуал за своя предшественик а после занася цялото гнездо в Града на Слънцето близо до Панхейа и го поставя върху олтара тамldquo 52

Овидий също привежда подобно описание в което разказва че когато остарее фениксът прави гнездо на върха на високо палмово дърво и там умира а от тялото му се ражда новият феникс53 Палмата спомената от Овидий напомня за друга свещена птица на Египет ndash пурпурната чапла бену чието име означава вид палма Бену е божество олицетворение на вечния живот В Книга на мъртвите се разказва че тя е душата на бог Ра Символическият знак обозначаващ птицата се използвал за написване на името на слънчевия бог По-късно започнали да смятат бену за душата на възраждащия се бог Озирис Сравняването на птицата със Слънцето което се появява всеки ден отново довело до това че започнали да смятат Бену за безсмъртна птица която се възражда от пепелта54

С течение на времето обаче символическото значение на феникса се променя В раннохристиянските представи от ІІ в насам фениксът се свързва почти изключително с бъдещото възкресение на праведните Според хрис-тиянската му интерпретация той е символ не само на безсмъртния дух на божествената любов но и на възкръсналия Исус Христос55 Във Физиолога се казва bdquoТа как неразумните евреи не приеха вярата в тридневното Възкре-сение на нашия Господ Исус Христос Както тази птица сама оживява на третия ден така и той как сам не би въздигнал себе си от мъртвите Затова

52 Plin Nat 102 Вж P l i n y 1967 292ndash29553 bdquoИма една птица която се обновява сама Асирийците я наричат феникс Той

се храни не със семена и треви а с капки тамян и с мъзгата на растението кардамон Когато е живял пет столетия си построява гнездо на връхните клони на люлеещо се палмово дърво като използва само клюна си и ноктите си Щом го нареди с кора от касия и нежни цветове от нард и парченца канела и жълта смирна той сяда в него и свършва живота си сред аромати Казват че от тялото на бащата се възражда новият феникс който ще живее също толкова години Когато с възрастта добие сила и може да носи тежест той освобождава клоните на високата палма от тежкото гнездо и почтително носи своето обиталище което е станало гроб на баща му и като стигне град Хиперион слънчевия град през ясния въздух поста-вя го долу пред свещените врати на Хиперионовия храмldquo (Ovid Metamorph 15 391ndash417) (O v i d 2000)

54 B r o e k 1972 14ndash3255 За феникса в християнската традиция вж B r o e k 1972 33ndash43 119ndash132 За

рецепцията на мита в православнославянските литератури вж С т о й к о в а 2014

141

пророк Давид казва bdquoПраведникът ще процъфти като феникс като кедър ливански ще се умножи изобилието в дома Господенldquo56

В различаващите се помежду си описания на феникса има няколко постоянни момента негови главни характеристики Фениксът живее дълго и усамотено появява се в света малко преди смъртта си57 и е свързан със Слънцето (Хелиополис гр Ἡελιούπολις lsquoСлънчевият градrsquo) Най-същест-вената му черта обаче е свойството му да се възражда чрез смъртта Две са основните версии на мита за смъртта и възкресението му В по-малко известната птицата строи гнездо от ароматни пръчици и умира в него а новият феникс се ражда от останките на стария Започва живота си като червей от който се развива младата птица Втората по-разпространена версия разказва че Слънцето запалва леглото от аромати и самия феникс който изгаря а новият феникс се ражда от пепелта58

Сравнението между описания от античните автори и средновековните творби феникс и гигантската птица феникс от 2 Енох 3 Варух и Прението на Панагиот с Азимит показват че става дума за съвсем различни по характер митологични същества Самият им вид е напълно различен ndash фениксът от античната и християнската традиция е голям колкото орел докато летящите създания от разглежданите произведения които поемат слънчевите лъчи с крилата си са грамадни За някои от тях изрично се посочва че са двусъс-тавни (2 Енох bdquoЛицата им са лъвски а краката опашките и главата ndash кро-кодилскиldquo) Тук ще припомня и облика на грифоните от Физиолога които са също съставени от различни части ndash на лъв и на орел и са функционално същите ndash поемат слънчевия зной за да предпазят земята Няма съмнение че става дума за напълно различен тип създания произхождащи от различни културни традициии В описанията на феникса в 2 Енох 3 Варух и Прениshyето не се споменава нито една от характерните за класическите представи свойства на птицата ndash нито дължината на живота ѝ нито смъртта и обновя-ването ѝ Някои изследователи са склонни да видят намек за възкресението на птицата в надписа изписан на крилото ѝ според 3 Варух bdquoНито земята ме ражда нито небето но крилата на огъня ме раждатldquo (68)59 За разлика от класическия мит където изрично се подчертава че фениксът не се храни

56 Пс 9113 Sbordone 1936 203ndash204 С т о й к о в а 2011 Феникс Първи превод 179ndash239

57 B r o e k 1972 67ndash14558 H a r l o w 1996 13459 K u l i k 2010 236 H a r l o w 1996 135 В славянските преписи от тнар

Втора редакция надписът е християнизиран bdquoНито земята ме роди нито небето но ме роди престолът на Отцаldquo (Вж И в а н о в 1925 197 издание на Драголовия препис от третата четвърт на ХІV в) Първата редакция дава текст по-близък до гръцкия bdquoНито земята ме ражда нито небето но златните крила ме раждатldquo където bdquoзлатни крилаldquo би могло да се произлиза от bdquoогнени крилаldquo както е в гръцкия текст За възможната интерпретация на текста на надписа като свързан с поемата Pterygon Phoenicis от поета от І в пр Хр Левий (Laevius) вж B r o e k 1972 268ndash269

142

изобщо в 3 Варух се разказва че той яде манна и пие роса а също така и че екскрементът му е канелата с която се помазват царете60 Не е необходимо да се изброяват и анализират всички различия между представата за феникса отразена в класическия мит и в разглежданите литературни произведения за да се види че названието феникс употребено в тях не е първично а е добавено в късен етап от развитието на текста като е заменило някакво друго название

Петел

Друг известен от митологията персонаж в разглежданите текстове е космическият петел (куръ) описан в За всички създания Основната черта от описанието му която го отличава от познатата домашна птица са не-говите размери ndash bdquoглавата му стига до небето а морето е до коленете муldquo Космическият петел е небесен певец който предвестява зората и събужда хората и е известен от иранската митология61 Смята се че има роля в зоро-астризма като апотропейно животно чието кукуригане не само предизвиква идването на светлината царството на Ахурамазда но и края на тъмнината управлявана от Ахриман Според Ф Кюмон петелът пази света нощем и води душите на мъртвите в рая62 Космическият петел вероятно има връзка и с месопотамския бог на светлината и огъня Нуску63 Една от гигантските слънчеви птици от еврейската традиция е известна от равинската литература като Див петел64 Писателите от гръцката античност смятат петела за птица на бога на светлината който предвестява идването на утрото Плиний Стари привежда следното описание

bdquo[Петлите] знаят как да различават звездите и отбелязват с песен различните периоди на деня всеки по три часа Те си лягат със слънчевия залез и при четвър-тата стража ни призовават към труда и усилията и не разрешават на слънчевия изгрев да се промъкне при нас неочаквано а обявяват идващия ден с песен като преди своето кукуригане пляскат по страните си с крилаldquo65

Това което свързва космическия петел със Слънцето е фактът че той кукурига преди зори и се схваща като предвестник на изгрева и символ на новия ден66 В За всички създания петелът запява събуден от вълните на Небесния океан които са предизвикани от къпещото се в него Слънце Той има гигантски размери но не лети със Слънцето а е стъпил здраво на

60 Подробно за това вж y B r o e k 1972 340ndash34861 D a r m e s t e t e r 1887 (1965)62 C u m o n t 1942 288ndash289 (цит по E h r e n b e r g 2002 54) W a z a n a

2009 12463 E h r e n b e r g 2002 5364 W a z a n a 2009 12465 Plin Nat 1024 Вж P l i n y 1967 320ndash32366 Т о п о р о в 1982 310

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

132

Космическите птици от Прение на Панагиот с Азимит

Прение на Панагиот с Азимит е късно антилатинско произведение въз-никнало на гръцки език през втората половина на ХІІІ в23 което от ХІV в насам се разпространява в южнославянски а по-късно и в руски преписи съхранили текста в три редакции24 Това произведение което се отнася към жанра на въпросо-ответните съчинения дава израз на неофициалната реакция срещу униатската политика на византийския император Михаил Палеолог В него е представена полемиката между учения православен Константин bdquoпанагиотldquo25 и невежия католик наречен bdquoазимитldquo26 В първата част на творбата Панагиот разкрива на Азимит тайните на вселената а във втората разобличава заблужденията на католическата вяра Изпълнен с чув-ство на превъзходство Панагиот поучава Азимит като отговаря на въпросите му колко са небесата къде пребивават Бог и ангелите какво представлява раят какъв е ходът на слънцето и луната откъде идва мълнията и пр27 Отговорите на Панагиот компилация от разнообразни главно апокрифни източници отразяват представите на обикновените хора за заобикалящия ги свят Когато разказва какво се случва при слънчевия изгрев в небесата Панагиот обяснява как Христос изпраща ангели да облекат слънцето и тогава bdquoогнени грипсоси небесни птици наречени феникси и халедриldquo политат пред него квасят крилата си в океанската вода и с тях гасят слънчевия зной за да не изгори с лъчите си света От силния зной обаче те остават без пера bdquoкато оскубаниldquo и едва след залез слънце като се окъпят във bdquoвеликата река Океанldquo отново им поникват пера А петелът продължава разказа си Пана-гиот има под крилото си перо от тези птици и то го bdquoпосърбяваldquo сутрин та петелът се събужда пляска с крила и пропява казвайки bdquoЕла светодавче Прати светлина на светаldquo

Според този текст грипсоси (грифони) е общото название на грамадните слънчеви птици феникс и халедра Разказът за това как птиците разтварят крила и засенчват слънцето за да не изсипва палещите си лъчи върху земя-та тук е развит в друга по-земна представа ndash с крилата си те ръсят с вода слънчевите лъчи и така ги охлаждат перата им изгарят но потапянето им в реката-Океан ги изцелява отново Тук небесните птици имат земно съот-ветствие ndash петелът приветства изгрева вместо тях

23 Преди 1282 г Вж П о п о в 1875 238ndash239 Издание на гръцкия текст V a s s i l i e v 1893

24 Вж П о п о в 187525 Букв lsquoвсесвещенrsquo от гр πανάγιος26 lsquoКойто се причестява с неквасен хлябrsquo от гр ἄζυμος lsquoнеквасен пресенrsquo

подигравателен намек за едно от литургическите различия между православни и католици споменавани в текста

27 П о п о в 1875 246ndash248

133

Космическата птица от За всички създания

Вариант на мотива е засвидетелстван още веднъж в късната славянска ръкописна традиция ndash в съчинението За всички създания известно по пре-писи от ХVndashХVІІ в28 Това е анонимно учително произведение което има за цел да се противопостави на невежеството водещо понякога до ерес В него съвсем накратко е повторена историята на Сътворението в шест дни като най-важно е посланието че човеколюбецът Бог не е изоставил най-висшето си творение ndash човека в ръцете на дявола а е изпратил своя Син за спасението му Този текст силно напомня поместените в старозаветните откровения опи-сания трябва да се отбележи въвеждащата интересуващия ни епизод фраза bdquoПисанието казваldquo която отпраща към някакъв (пара)библейски източник В цялото произведение написано сбито в катехитичен дух единствено частта посветена на движението на небесните светила и на разположени-ето и размерите на небето земята и космическия океан съдържа подробен наратив с bdquoестественонаученldquo характер Това създава впечатление че тази част включваща и епизода с голямата космическа птица29 е интерполация вероятно заимствана от друго произведение Там се разказва че Слънцето се движи денем по небето а нощем ниско над Океана в който се измива три пъти има петел (куръ) толкова голям че главата му стига до небето а морето е до коленете му когато слънцето се мие в Океана преди изгрев вълните го събуждат и той се провиква с възгласа bdquoКукуригу Светодавче Господи дай светлина на светаldquo И тогава всички петли по света запяват едновременно

Общи космологични представи в разглежданите произведения

Краткото представяне на съдържанието на епизода със слънчевия изгрев в отделните произведения показва че въпреки очевидната близост помежду им са налице и значителни разлики в детайлите Прякото заимстване на мотива от едно произведение в друго изглежда малко вероятно30 По-ло-

28 По-голямата част от преписите са руски по произход За пръв път текстът е публикуван от Н Тихонравов по препис от Троице-Сергиевската лавра от 1531 г ( 774 л 146б-156а) там текстът е без заглавие а названието bdquoЗа всички създа-нияldquo е поставено от издателя (Тихонравов 1863) Новобългарски превод на текста от А Милтенова с коментар на Д Димитрова по южнославянски препис от третата четвърт на ХVІ в (по рък НБС Белград Рс 53 л142б-146а) вж в Естествознание 1992 73ndash74 385ndash387

29 Т и х о н р а в о в 1863 349ndash35030 Според М Р Джеймс появата на мотива във Физиолога и Прението на Паshy

нагиот с Азимит е резултат от влиянието на Откровение на Варух а може би и на Книга на Енох (J a m e s 1915 410ndash413) а Ван ден Брук отхвърля зависимостта на Прението от 3 Варух но допуска такава зависимост от 2 Енох (B r o e k 1972 272 303ndash304)

134

гично е предположението че произведенията са по-ранни или по-късни свидетелства на отделни традиции възхождащи към стари предхристиянски източници31 някои от които са общи32 Към подобно заключение водят и останалите споменати в цитираните кратки пасажи общи за разглежданите произведения елементи (антропоморфното слънце космическият океан чудовищните размери на птиците и др) повечето от които имат паралели в универсалните митологични представи Така например първото нещо което Енох вижда на небето е bdquoморе по-голямо от земнотоldquo В словото от византийския Физиолог се казва че птицата грипс живее край реката-Океан ndash става дума за космическите води които обграждат цялата земя дават приют на небесните светила и отделят небето от земята Тази представа е отразена и в гръцката версия на Откровението на Варух (в славянския превод това място е изпуснато) ndash още в началото на небесното пътешествие ангелът отвежда Варух до реката ограждаща света bdquoИ той ме заведе там където беше установена небесната твърд и където имаше река която никой не може да пресече нито някой чужд дух от всички създадени от Богаldquo В Прение на Панагиот с Азимит се обяснява че слънчевите птици квасят крилата си в реката-Океан за да гасят слънчевия зной и пак в в нея се къпят за да пораснат изгорелите им пера В краткото слово За всички създания петелът живее в Океана и се буди от вълните му Пак там се споменава че отвъд Океана се намира друга земя където са разположени раят и адът Много стара близкоизточна представа е че небесният океан е непосредствено над атмосферата на границата между небето и земята33 Там са и огромните небесни врати през които ден след ден влиза Слънцето34 ndash те са 21 на брой според Книга на Енох и 365 според Откровение на Варух в словото За всички създания вратите са 24 ndash по дванадесет на изток и на запад Когато призори вратите се отварят се чува грохот ndash светлината се разделя от тъмнината

Друг общ елемент в разглежданите творби е песента на гигантските птици или възгласът който те надават при изгряването на Слънцето призова-вайки небесното светило да се появи и така дават знак на петлите на Земята да провъзгласят началото на деня В по-дългата версия на 2 Енох птиците с песен обявяват изгрева bdquo Стихиите наречени феникси и халкедри запя-ват И тогава всички птици удрят с крилете си радвайки се на светодавеца и пеейки със своите гласове lsquoИдва светодавецът и дава светлина на своята тварrsquo35ldquo В 3 Варух гласът на птицата се чува при отварянето на 365-те вра-

31 За наличието например на (старо)еврейски елементи в 2 Енох и 3 Варух има значителна литература вж напр B ouml t t r i c h 1996 814 и K u l i k 2010 13ndash15

32 J a m e s 1915 За вероятни общи източници споминава и W r i g h t 2000168ndash169

33 Различни представи за небесния океан вж у N e i m a n 196934 Небесните врати са разпространена близкоизточна представа ndash вж W r i g h t

2000 19 122 K u l i k 2010 12835 Някои изследователи на 2 Енох са склонни да видят в продължението на

текста следващите думи на песента вж напр Ф Андерсен (A n d e r s e n 1983

135

ти на небето и разделянето на светлината от тъмнината В гръцката версия тя казва bdquoφωτόδοτα δὸς τῷ κόσμῳ τὸ φέγγοςldquo а в славянската възгласът на птицата се повтаря два пъти bdquoЕла светодавче и дай светлина на светаldquo и тогава пропява петел36 Във византийския Физиолог двата грипса застанали срещу слънцето с разперени крила зоват bdquoЕла светодавче дай на света свет-линаldquo приветствайки по същия начин издигащото се от водните дълбини слънце В Прение на Панагиот с Азимит петелът усеща плясъка от крилата на слънчевите птици и удряйки своите крила bdquoпроповядва възкресението Христовоldquo bdquo[Казва] първо bdquoЕлаldquo второ bdquoсветодавчеldquo трето bdquoдай светлинаldquo четвърто bdquoна своя святldquordquo Много близък е и текстът в За всички създания bdquoИ [петелът] казва bdquoКукуригуldquo което значи bdquoСветодавче Господи дай светлина на светаldquo И когато той запее всички петли запяват в един и същи час по цялата вселенаldquo 37 Сходни мотиви се срещат и в други произведения ndash на-пример в неканоничния Завет на Адам38 серафимите пляскат с крила и така карат петлите да запеят (и да предизвестят изгрева) Отглас от този мотив може да бъде открит в еротапокритичното съчинение Разумник39 bdquoВъпрос Как пеят петлите през нощта Отговор Когато ангелите поемат Слънцето от престола Господен и го понесат на изток херувимите пляскат с крилата си От това всяка птица на земята потреперва Тогава петелът проповядва на светаldquo40

126 (152)) bdquoСветодавецът идва да даде светлина на целия свят и се явява су-трешната стража която са слънчевите лъчи И слънцето излиза пред лицето на света и изпраща лъчите си за да даде светлина на лицето на светаldquo В другите разглеждани произведения обаче песента (или призивът) се изчерпват само с едно изречение така че е по-вероятно следващите фрази да са просто описание на случващото се което Енох наблюдава Дж Б Лумпкин пък изобщо изключва възможността цитираният текст да е (част от) песента на птиците а го отнася към описанието на изгрева В своето издание той добавя в скоби липсващия но вероя-тен според него текст на песента bdquoСвят свят святldquo (L u m p k i n 2010 236) Тук и навсякъде другаде преводите на български език са мои (АС) освен когато е посочено българско издание на текста

36 А Кулик прави опит да свърже мотива за голямата космическа птица която кара слънцето да изгрее и всички петли да пропеят с Еклисиаст 124 bdquoКога пътните врати почнат да се затварят кога замлъкне шумът на хромелите и човек почне да става по гласа на петела и дъщерите-певици замлъкнатldquo (K u l i k 2010 262ndash263) Според него този епизод в 3 Варух засвидетелстван пълно в славянската му версия трябва да се отнесе към bdquoпрототекстаldquo на творбата вж K u l i k 2010a 29ndash30

37 Т и х о н р а в о в 1863 349 38 K u l i k 2010a 30 110 Текстът е запазен само в коптска и арабска версия

bdquoИ в десетия час вратите на небето се отварят И от шума на крилата на серафи-мите веднага петлите запяват и славят Господаldquo (Testamentum Adami 1927 242)

39 Известен повече със заглавието bdquoБеседа на тримата светителиldquo вж И в а -н о в 1925 257ndash272 (издание на текста по Ловчанския сборник от ХVІ в 259ndash264) Т и х о н р а в о в 1863 442ndash444 М и л т е н о в а 2004 436

40 Т и х о н р а в о в 1863 444

136

Характеристика на космическите птици

Обобщавайки описанията на слънчевите птици и на тяхната роля в не-бесния спектакъл може се каже че всички те имат следните общи свойства и функции

а) птиците от всички текстове имат гигантски размериб) всички присъстват при изгрева на Слънцетов) предизвестяват предизвикват изгрева на Слънцето с песен или вик

които съдържат един и същ текст (bdquoЕла светодавче дай светлина на све-таldquo)

г) така събуждат земните птици (петли) които възвестяват идването на деня или приветстват Слънцето

д) повечето от тях (но не всички) имат още една важна функция ndash пред-пазват с крилата си обитаемия свят от горещите слънчеви лъчи

Тяхната специфика според различните текстове от своя страна очертава следните три групи

1) птиците от 2 Енох а) наричат се феникси и халкедраи б) имат лъв-ско лице и глава криле и опашка на крокодил в) придружават Слънцето теглят неговата колесница г) носят зной и роса

2) птиците от 3 Варух Физиолога и Прението а) наричат се грифони феникси иили халкедри б) летят пред Слънцето посрещат го край реката-Океан в) с крилете си поемат засенчват силните му лъчи или квасят крилата си в Океана и гасят лъчите за да предпазят обитаемия свят от изгаряне

3) птицата от За всички създания а) нарича се петел (куръ) б) стои в Океана и когато Слънцето се къпе в Океана преди изгрев вълните му го събуждат

Различията в описанията се оказват много съществени и трудно биха позволили да се говори за пряко заимстване на текстове от едно произве-дение в друго41 Очевидно е че създанията от трите групи имат или раз-лични функции (групи 1 и 2) или различен вид и обиталище (петелът не е хибридно създание петелът и грифоните от Физиолога стоят на Земята а не са в небето) Тези особености подсказват че в различните произведния създанията наречени феникси халкедри грифони както и петелът вероятно са наследници на различни митологични създания Същевременно в раз-глежданите епизоди са налице и много ясно изразени паралели което води до предположението че всички те са повлияни от едни и същи културни традиции42 Хипотезата за вероятните общи корени на петте произведения що се отнася до онази част от тях където се разказва за митологичните пти-ци води до въпроса как са изглеждали те в предполагаемия първоизточник

41 Както предполага напр Джеймс (J a m e s 1915) Д Харлоу обаче смята че паралелите посочени от Джеймс са твърде общи и отразяват по-скоро споделени традиции отколкото пряка зависимост (H a r l o w 1996 164)

42 B r o e k 1972 272ndash287 W r i g h t 2000 168ndash169 268 и др

137

как точно са се наричали и как се е стигнало до названията употребени в текстовете ndash грифон феникс халкедра43 или петел

Първите две от тях ndash грифон и феникс ndash означават известни митични същества изключително популярни в културите на Близкия изток и Сре-диземноморието от най-дълбока древност Третото название ndash халкедра не се среща в друг контекст освен в разглеждания епизод за слънчевия изгрев в 2 Енох и Прение на Панагиот с Азимит а космическият петел е важен персонаж от иранската митология44

Грифон

Грифонът (грипсосъ ὁ γρύψ gryphon) е двусъставно същество ndash лъв с крила и глава на орел Той е бил познат в Египет ок 3300 г пр Хр но може да е още по-стар45 Известно е негово стенно изображение от двореца в Кносос на Крит от бронзовата епоха (ХV в пр Хр) а през Античността често се изобразява върху вази Традиционни украшения с изображения на крилат лъв с глава на орел се намират и у народите в Централна Азия Може да се каже обаче че общоизвестната представа за грифона се налага в гръко-римската културна среда като се заражда през Античността и се развива и разпространява и през по-късните епохи ndash Елинизма Късната античност и Средновековието Мнозина антични автори го описват ndash в V в пр Хр Ктезий говори за златото в планините bdquoобитавани от грифони ndash четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвскитеldquo46 Херодот нееднократно също споменава че те изравят злато и го пазят47 и това е едно от най-характерните им свойства Произхождат от Хиперборейските планини или от Етиопия и са врагове на конете Грифонът е едно от митичните същества натоварено с най-много символични значе-ния Орел и лъв ndash царят на птиците и царят на животните съчетани в едно

43 В славянските преписи на разглежданите паметници думата се среща още в следните форми халкадри халкидри (препис Р на 3 Варух) и халендри (Прение) Вж B ouml t t r i c h 1996 862 XII d

44 E h r e n b e r g 2002 B r o e k 1972 267ndash26845 D u n n Beasts46 bdquoСтраната произвежда много сребро и има многобройни сребърни мини не

много дълбоки тези в Бактрия казват че били по-дълбоки Там има също злато не в реките да се промива като в река Пактол а в множество големи планини обита-вани от грифони Те са четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвските перата на гърдите им са червени а на останалата част от тялото ndash черни Макар че в планините има изобилие от злато заради тези птици то трудно се добиваldquo (C t e s i a s 2002)

47 H e r o d o t u s 1920 143 bdquoА в северна Европа има много повече злато Аз не мога да кажа със сигурност как се добива това злато но казват еднооки хора наречени аримаспиани го крадат от грифонитеldquo (Hdt 31161)

138

същество олицетворяват двойственост или единство на противоположно-стите Небето и Земята доброто и злото Христос и Сатаната жестокост и нежност В християнството грифонът символизира и двойствената природа на Христос ndash едновременно бог и човек

Едно от най-подробните описания на грифоните в което се подчертава и връзката им със Слънцето е оставил старогръцкият писател Флавий Фи-лострат (170ndash250) в съчинението си Животът на Аполоний Тиански

bdquoЩо се отнася до златото добивано от грифоните то съществуват скали осе-яни с капки злато като с искри и това злато споменатото създание го изкопава със силата на своя клюн Защото тези животни живеят в Индия казва той и се почитат като посветени на слънцето и индийските ваятели изобразяват слънцето в колес-ница впрегната с четири грифона един до друг а по големина и сила те напомнят лъвове но ги превъзхождат по това че имат крила и дори ги нападат превъзхождат по сила и слоновете и драконите Но те нямат голяма летателна сила не повече от летящите на малки разстояния птици защото техните крила не са като птичите а имат между пръстите на краката си червени ципи така че могат да ги разтварят и да излитат и да се хвърлят от въздуха и недостижим за тях е единствено тигърът понеже е бърз като вятъраldquo48

В старогръцката вазова живопис грифони теглят колесниците на божест-ва които също имат връзка със Слънцето ndash Аполон Зевс и Дионис Яйцата от ахат които снасят тези животни също символизират небесното светило Самото злато което изравят от земните дълбини също понякога се тълкува като символ на Слънцето което изгрява изпод земята Както се вижда от тези описания грифонът често се асоциира със Слънцето но преди всичко се смята за пазач на ценности и злато както и на сакрални пространства но никъде в древните извори не споменава че той призовава слънцето да изгрее а след това засенчва с крилата си изгарящите слънчевия лъчи и предпазва от тях земята и хората които я обитават Никъде в описанията на грифони не се говори че те имат гигантски размери като птиците от разглежданите тук съчинения (bdquoнай-голямата от всички птици небесниldquo във византийския Физиолог или bdquo[големи] по 60 лактиldquo в Прение на Панагиот с Азимит) В текстовете на класическата древност не става дума и за това че грифоните пеят (bdquoЕла светодавче дай светлина на светаldquo) а напротив обрисувани са като могъщи хищници нападащи лъвове дракони слонове и коне Така ги описват и западноевропейските бестиарии49 Традиционните описания на грифоните и съдържащите се в тях митологични представи са твърде далече от ролята която им е отредена в разглежданите тук произведения Налага се заключението че названието грифон употребено в тях за гигантската птица приветстваща слънцето не е изначално а е вторично Физиологът и Прениshyето приписват на грифоните свойства и функции първоначално изглежда

48 F l a v i u s 1912 33349 Там те обикновено се изобразяват грабнали животно или човек или пък в

хералдическа поза с вдигнат напред крак Вж B a d k e 2002ndash2008

139

присъщи на космическата птица от някаква по-стара източна традиция не-позната на гръко-римския свят която по нещо е приличала на тях ndash може би по връзката им със Слънцето и хибридната им ndash лъвско-орелска ndash природа

Феникс

Фениксът както е назована птицата в неканоничните апокалипсиси (2 Енох и 3 Варух) и Прение на Панагиот с Азимит която лети пред (колесни-цата на) Слънцето и поема с крилата си неговите лъчи (или ги гаси с водата в която мокри крилата си) е също добре известно митологично същество Още в древен Египет фениксът е свързван с бога на слънцето Ра символ на възкресение и безсмъртие Смята се че митът за феникса произхожда от египетския Хелиополис ndash Града на Слънцето където е имало храм на слънчевия бог Птицата била възприемана като bdquoбаldquo ndash душата духа на бог Ра В Книга на мъртвите (средата на ІІ хилядолетие пр Хр) фениксът се спо-менава многократно bdquoКато феникс небесните пространства аз обхождам Пребродих от Сехем до Хелиопол аз всички пътища да посветя божествения феникс в нещата от света на мъртвитеldquo и др50 Описания на феникса се срещат в съчиненията на мнозина автори от Античността и Средновековие-то ndash Херодот Овидий Лукан Плиний Стари Тертулиан Исидор Севилски Гийом Льоклерк и др Херодот описва подробно феникса по изображението което е виждал в храма в Хелиополис Според него египтяните почитали феникса като свещена птица която е много рядка голяма е колкото орел а перата ѝ са в червено и златно Младият феникс долита от Арабия в Египет веднъж на 500 години за да донесе балсамираното в смирна тяло на своя баща и да го положи в храма на Слънцето в Хелиополис51

Разпространената традиционна представа за феникса обаче която е твърде различна от разказаното у Херодот почива върху друга версия на мита която е отразена у Плиний Стари (І в)

50 B u d g e 1895 (1967) 51 H e r o d o t u s 1920 359 bdquoТе имат и една свещена птица наречена феникс

която аз самият не съм виждал освен на картини Наистина тя е много рядка дори в Египет където долита (според разказите на хората от Хелиополис) веднъж на петстотин години когато старият феникс умира Големината и видът му ако при-лича на изображенията са такива перата му са отчасти червени отчасти златисти а общият му изглед и големина са почти колкото на орел Разказват какво прави тази птица което не ми се струва вероятно че той идва от далечна Арабия и носи своя родител целия увит в смирна в храма на слънцето и там погребва тялото За да го донесе казват той първо прави топка от смирна голяма толкова колкото може да носи после прави кухина в топката и поставя своя родител вътре след което покрива отвора със свежа смирна и топката тежи точно толкова колкото от-начало така той го донася в Египет увит както вече казах и го поставя в храма на Слънцето Такава е историята която разказват за делата на тази птицаldquo (Hdt 273)

140

bdquoКазват че е единствен на света и едва ли може да бъде видян С големината на орел е и има блестящо злато около шията а тялото му е пурпурно но опашката му е синя с няколко розово оцветени пера Има качул от пера на главата [] Никой не го е виждал да се храни В Арабия е почитан в чест на бога на Слънцето Живее 540 години когато остарее строи гнездо от дива канела и тамян изпълва гнездото си с аромати и лежи в него докато умре От костите и мозъка на мъртвия феникс израства нещо като червей който пораства в птица голяма колкото пиленце Тази птица извършва погребален ритуал за своя предшественик а после занася цялото гнездо в Града на Слънцето близо до Панхейа и го поставя върху олтара тамldquo 52

Овидий също привежда подобно описание в което разказва че когато остарее фениксът прави гнездо на върха на високо палмово дърво и там умира а от тялото му се ражда новият феникс53 Палмата спомената от Овидий напомня за друга свещена птица на Египет ndash пурпурната чапла бену чието име означава вид палма Бену е божество олицетворение на вечния живот В Книга на мъртвите се разказва че тя е душата на бог Ра Символическият знак обозначаващ птицата се използвал за написване на името на слънчевия бог По-късно започнали да смятат бену за душата на възраждащия се бог Озирис Сравняването на птицата със Слънцето което се появява всеки ден отново довело до това че започнали да смятат Бену за безсмъртна птица която се възражда от пепелта54

С течение на времето обаче символическото значение на феникса се променя В раннохристиянските представи от ІІ в насам фениксът се свързва почти изключително с бъдещото възкресение на праведните Според хрис-тиянската му интерпретация той е символ не само на безсмъртния дух на божествената любов но и на възкръсналия Исус Христос55 Във Физиолога се казва bdquoТа как неразумните евреи не приеха вярата в тридневното Възкре-сение на нашия Господ Исус Христос Както тази птица сама оживява на третия ден така и той как сам не би въздигнал себе си от мъртвите Затова

52 Plin Nat 102 Вж P l i n y 1967 292ndash29553 bdquoИма една птица която се обновява сама Асирийците я наричат феникс Той

се храни не със семена и треви а с капки тамян и с мъзгата на растението кардамон Когато е живял пет столетия си построява гнездо на връхните клони на люлеещо се палмово дърво като използва само клюна си и ноктите си Щом го нареди с кора от касия и нежни цветове от нард и парченца канела и жълта смирна той сяда в него и свършва живота си сред аромати Казват че от тялото на бащата се възражда новият феникс който ще живее също толкова години Когато с възрастта добие сила и може да носи тежест той освобождава клоните на високата палма от тежкото гнездо и почтително носи своето обиталище което е станало гроб на баща му и като стигне град Хиперион слънчевия град през ясния въздух поста-вя го долу пред свещените врати на Хиперионовия храмldquo (Ovid Metamorph 15 391ndash417) (O v i d 2000)

54 B r o e k 1972 14ndash3255 За феникса в християнската традиция вж B r o e k 1972 33ndash43 119ndash132 За

рецепцията на мита в православнославянските литератури вж С т о й к о в а 2014

141

пророк Давид казва bdquoПраведникът ще процъфти като феникс като кедър ливански ще се умножи изобилието в дома Господенldquo56

В различаващите се помежду си описания на феникса има няколко постоянни момента негови главни характеристики Фениксът живее дълго и усамотено появява се в света малко преди смъртта си57 и е свързан със Слънцето (Хелиополис гр Ἡελιούπολις lsquoСлънчевият градrsquo) Най-същест-вената му черта обаче е свойството му да се възражда чрез смъртта Две са основните версии на мита за смъртта и възкресението му В по-малко известната птицата строи гнездо от ароматни пръчици и умира в него а новият феникс се ражда от останките на стария Започва живота си като червей от който се развива младата птица Втората по-разпространена версия разказва че Слънцето запалва леглото от аромати и самия феникс който изгаря а новият феникс се ражда от пепелта58

Сравнението между описания от античните автори и средновековните творби феникс и гигантската птица феникс от 2 Енох 3 Варух и Прението на Панагиот с Азимит показват че става дума за съвсем различни по характер митологични същества Самият им вид е напълно различен ndash фениксът от античната и християнската традиция е голям колкото орел докато летящите създания от разглежданите произведения които поемат слънчевите лъчи с крилата си са грамадни За някои от тях изрично се посочва че са двусъс-тавни (2 Енох bdquoЛицата им са лъвски а краката опашките и главата ndash кро-кодилскиldquo) Тук ще припомня и облика на грифоните от Физиолога които са също съставени от различни части ndash на лъв и на орел и са функционално същите ndash поемат слънчевия зной за да предпазят земята Няма съмнение че става дума за напълно различен тип създания произхождащи от различни културни традициии В описанията на феникса в 2 Енох 3 Варух и Прениshyето не се споменава нито една от характерните за класическите представи свойства на птицата ndash нито дължината на живота ѝ нито смъртта и обновя-ването ѝ Някои изследователи са склонни да видят намек за възкресението на птицата в надписа изписан на крилото ѝ според 3 Варух bdquoНито земята ме ражда нито небето но крилата на огъня ме раждатldquo (68)59 За разлика от класическия мит където изрично се подчертава че фениксът не се храни

56 Пс 9113 Sbordone 1936 203ndash204 С т о й к о в а 2011 Феникс Първи превод 179ndash239

57 B r o e k 1972 67ndash14558 H a r l o w 1996 13459 K u l i k 2010 236 H a r l o w 1996 135 В славянските преписи от тнар

Втора редакция надписът е християнизиран bdquoНито земята ме роди нито небето но ме роди престолът на Отцаldquo (Вж И в а н о в 1925 197 издание на Драголовия препис от третата четвърт на ХІV в) Първата редакция дава текст по-близък до гръцкия bdquoНито земята ме ражда нито небето но златните крила ме раждатldquo където bdquoзлатни крилаldquo би могло да се произлиза от bdquoогнени крилаldquo както е в гръцкия текст За възможната интерпретация на текста на надписа като свързан с поемата Pterygon Phoenicis от поета от І в пр Хр Левий (Laevius) вж B r o e k 1972 268ndash269

142

изобщо в 3 Варух се разказва че той яде манна и пие роса а също така и че екскрементът му е канелата с която се помазват царете60 Не е необходимо да се изброяват и анализират всички различия между представата за феникса отразена в класическия мит и в разглежданите литературни произведения за да се види че названието феникс употребено в тях не е първично а е добавено в късен етап от развитието на текста като е заменило някакво друго название

Петел

Друг известен от митологията персонаж в разглежданите текстове е космическият петел (куръ) описан в За всички създания Основната черта от описанието му която го отличава от познатата домашна птица са не-говите размери ndash bdquoглавата му стига до небето а морето е до коленете муldquo Космическият петел е небесен певец който предвестява зората и събужда хората и е известен от иранската митология61 Смята се че има роля в зоро-астризма като апотропейно животно чието кукуригане не само предизвиква идването на светлината царството на Ахурамазда но и края на тъмнината управлявана от Ахриман Според Ф Кюмон петелът пази света нощем и води душите на мъртвите в рая62 Космическият петел вероятно има връзка и с месопотамския бог на светлината и огъня Нуску63 Една от гигантските слънчеви птици от еврейската традиция е известна от равинската литература като Див петел64 Писателите от гръцката античност смятат петела за птица на бога на светлината който предвестява идването на утрото Плиний Стари привежда следното описание

bdquo[Петлите] знаят как да различават звездите и отбелязват с песен различните периоди на деня всеки по три часа Те си лягат със слънчевия залез и при четвър-тата стража ни призовават към труда и усилията и не разрешават на слънчевия изгрев да се промъкне при нас неочаквано а обявяват идващия ден с песен като преди своето кукуригане пляскат по страните си с крилаldquo65

Това което свързва космическия петел със Слънцето е фактът че той кукурига преди зори и се схваща като предвестник на изгрева и символ на новия ден66 В За всички създания петелът запява събуден от вълните на Небесния океан които са предизвикани от къпещото се в него Слънце Той има гигантски размери но не лети със Слънцето а е стъпил здраво на

60 Подробно за това вж y B r o e k 1972 340ndash34861 D a r m e s t e t e r 1887 (1965)62 C u m o n t 1942 288ndash289 (цит по E h r e n b e r g 2002 54) W a z a n a

2009 12463 E h r e n b e r g 2002 5364 W a z a n a 2009 12465 Plin Nat 1024 Вж P l i n y 1967 320ndash32366 Т о п о р о в 1982 310

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

133

Космическата птица от За всички създания

Вариант на мотива е засвидетелстван още веднъж в късната славянска ръкописна традиция ndash в съчинението За всички създания известно по пре-писи от ХVndashХVІІ в28 Това е анонимно учително произведение което има за цел да се противопостави на невежеството водещо понякога до ерес В него съвсем накратко е повторена историята на Сътворението в шест дни като най-важно е посланието че човеколюбецът Бог не е изоставил най-висшето си творение ndash човека в ръцете на дявола а е изпратил своя Син за спасението му Този текст силно напомня поместените в старозаветните откровения опи-сания трябва да се отбележи въвеждащата интересуващия ни епизод фраза bdquoПисанието казваldquo която отпраща към някакъв (пара)библейски източник В цялото произведение написано сбито в катехитичен дух единствено частта посветена на движението на небесните светила и на разположени-ето и размерите на небето земята и космическия океан съдържа подробен наратив с bdquoестественонаученldquo характер Това създава впечатление че тази част включваща и епизода с голямата космическа птица29 е интерполация вероятно заимствана от друго произведение Там се разказва че Слънцето се движи денем по небето а нощем ниско над Океана в който се измива три пъти има петел (куръ) толкова голям че главата му стига до небето а морето е до коленете му когато слънцето се мие в Океана преди изгрев вълните го събуждат и той се провиква с възгласа bdquoКукуригу Светодавче Господи дай светлина на светаldquo И тогава всички петли по света запяват едновременно

Общи космологични представи в разглежданите произведения

Краткото представяне на съдържанието на епизода със слънчевия изгрев в отделните произведения показва че въпреки очевидната близост помежду им са налице и значителни разлики в детайлите Прякото заимстване на мотива от едно произведение в друго изглежда малко вероятно30 По-ло-

28 По-голямата част от преписите са руски по произход За пръв път текстът е публикуван от Н Тихонравов по препис от Троице-Сергиевската лавра от 1531 г ( 774 л 146б-156а) там текстът е без заглавие а названието bdquoЗа всички създа-нияldquo е поставено от издателя (Тихонравов 1863) Новобългарски превод на текста от А Милтенова с коментар на Д Димитрова по южнославянски препис от третата четвърт на ХVІ в (по рък НБС Белград Рс 53 л142б-146а) вж в Естествознание 1992 73ndash74 385ndash387

29 Т и х о н р а в о в 1863 349ndash35030 Според М Р Джеймс появата на мотива във Физиолога и Прението на Паshy

нагиот с Азимит е резултат от влиянието на Откровение на Варух а може би и на Книга на Енох (J a m e s 1915 410ndash413) а Ван ден Брук отхвърля зависимостта на Прението от 3 Варух но допуска такава зависимост от 2 Енох (B r o e k 1972 272 303ndash304)

134

гично е предположението че произведенията са по-ранни или по-късни свидетелства на отделни традиции възхождащи към стари предхристиянски източници31 някои от които са общи32 Към подобно заключение водят и останалите споменати в цитираните кратки пасажи общи за разглежданите произведения елементи (антропоморфното слънце космическият океан чудовищните размери на птиците и др) повечето от които имат паралели в универсалните митологични представи Така например първото нещо което Енох вижда на небето е bdquoморе по-голямо от земнотоldquo В словото от византийския Физиолог се казва че птицата грипс живее край реката-Океан ndash става дума за космическите води които обграждат цялата земя дават приют на небесните светила и отделят небето от земята Тази представа е отразена и в гръцката версия на Откровението на Варух (в славянския превод това място е изпуснато) ndash още в началото на небесното пътешествие ангелът отвежда Варух до реката ограждаща света bdquoИ той ме заведе там където беше установена небесната твърд и където имаше река която никой не може да пресече нито някой чужд дух от всички създадени от Богаldquo В Прение на Панагиот с Азимит се обяснява че слънчевите птици квасят крилата си в реката-Океан за да гасят слънчевия зной и пак в в нея се къпят за да пораснат изгорелите им пера В краткото слово За всички създания петелът живее в Океана и се буди от вълните му Пак там се споменава че отвъд Океана се намира друга земя където са разположени раят и адът Много стара близкоизточна представа е че небесният океан е непосредствено над атмосферата на границата между небето и земята33 Там са и огромните небесни врати през които ден след ден влиза Слънцето34 ndash те са 21 на брой според Книга на Енох и 365 според Откровение на Варух в словото За всички създания вратите са 24 ndash по дванадесет на изток и на запад Когато призори вратите се отварят се чува грохот ndash светлината се разделя от тъмнината

Друг общ елемент в разглежданите творби е песента на гигантските птици или възгласът който те надават при изгряването на Слънцето призова-вайки небесното светило да се появи и така дават знак на петлите на Земята да провъзгласят началото на деня В по-дългата версия на 2 Енох птиците с песен обявяват изгрева bdquo Стихиите наречени феникси и халкедри запя-ват И тогава всички птици удрят с крилете си радвайки се на светодавеца и пеейки със своите гласове lsquoИдва светодавецът и дава светлина на своята тварrsquo35ldquo В 3 Варух гласът на птицата се чува при отварянето на 365-те вра-

31 За наличието например на (старо)еврейски елементи в 2 Енох и 3 Варух има значителна литература вж напр B ouml t t r i c h 1996 814 и K u l i k 2010 13ndash15

32 J a m e s 1915 За вероятни общи източници споминава и W r i g h t 2000168ndash169

33 Различни представи за небесния океан вж у N e i m a n 196934 Небесните врати са разпространена близкоизточна представа ndash вж W r i g h t

2000 19 122 K u l i k 2010 12835 Някои изследователи на 2 Енох са склонни да видят в продължението на

текста следващите думи на песента вж напр Ф Андерсен (A n d e r s e n 1983

135

ти на небето и разделянето на светлината от тъмнината В гръцката версия тя казва bdquoφωτόδοτα δὸς τῷ κόσμῳ τὸ φέγγοςldquo а в славянската възгласът на птицата се повтаря два пъти bdquoЕла светодавче и дай светлина на светаldquo и тогава пропява петел36 Във византийския Физиолог двата грипса застанали срещу слънцето с разперени крила зоват bdquoЕла светодавче дай на света свет-линаldquo приветствайки по същия начин издигащото се от водните дълбини слънце В Прение на Панагиот с Азимит петелът усеща плясъка от крилата на слънчевите птици и удряйки своите крила bdquoпроповядва възкресението Христовоldquo bdquo[Казва] първо bdquoЕлаldquo второ bdquoсветодавчеldquo трето bdquoдай светлинаldquo четвърто bdquoна своя святldquordquo Много близък е и текстът в За всички създания bdquoИ [петелът] казва bdquoКукуригуldquo което значи bdquoСветодавче Господи дай светлина на светаldquo И когато той запее всички петли запяват в един и същи час по цялата вселенаldquo 37 Сходни мотиви се срещат и в други произведения ndash на-пример в неканоничния Завет на Адам38 серафимите пляскат с крила и така карат петлите да запеят (и да предизвестят изгрева) Отглас от този мотив може да бъде открит в еротапокритичното съчинение Разумник39 bdquoВъпрос Как пеят петлите през нощта Отговор Когато ангелите поемат Слънцето от престола Господен и го понесат на изток херувимите пляскат с крилата си От това всяка птица на земята потреперва Тогава петелът проповядва на светаldquo40

126 (152)) bdquoСветодавецът идва да даде светлина на целия свят и се явява су-трешната стража която са слънчевите лъчи И слънцето излиза пред лицето на света и изпраща лъчите си за да даде светлина на лицето на светаldquo В другите разглеждани произведения обаче песента (или призивът) се изчерпват само с едно изречение така че е по-вероятно следващите фрази да са просто описание на случващото се което Енох наблюдава Дж Б Лумпкин пък изобщо изключва възможността цитираният текст да е (част от) песента на птиците а го отнася към описанието на изгрева В своето издание той добавя в скоби липсващия но вероя-тен според него текст на песента bdquoСвят свят святldquo (L u m p k i n 2010 236) Тук и навсякъде другаде преводите на български език са мои (АС) освен когато е посочено българско издание на текста

36 А Кулик прави опит да свърже мотива за голямата космическа птица която кара слънцето да изгрее и всички петли да пропеят с Еклисиаст 124 bdquoКога пътните врати почнат да се затварят кога замлъкне шумът на хромелите и човек почне да става по гласа на петела и дъщерите-певици замлъкнатldquo (K u l i k 2010 262ndash263) Според него този епизод в 3 Варух засвидетелстван пълно в славянската му версия трябва да се отнесе към bdquoпрототекстаldquo на творбата вж K u l i k 2010a 29ndash30

37 Т и х о н р а в о в 1863 349 38 K u l i k 2010a 30 110 Текстът е запазен само в коптска и арабска версия

bdquoИ в десетия час вратите на небето се отварят И от шума на крилата на серафи-мите веднага петлите запяват и славят Господаldquo (Testamentum Adami 1927 242)

39 Известен повече със заглавието bdquoБеседа на тримата светителиldquo вж И в а -н о в 1925 257ndash272 (издание на текста по Ловчанския сборник от ХVІ в 259ndash264) Т и х о н р а в о в 1863 442ndash444 М и л т е н о в а 2004 436

40 Т и х о н р а в о в 1863 444

136

Характеристика на космическите птици

Обобщавайки описанията на слънчевите птици и на тяхната роля в не-бесния спектакъл може се каже че всички те имат следните общи свойства и функции

а) птиците от всички текстове имат гигантски размериб) всички присъстват при изгрева на Слънцетов) предизвестяват предизвикват изгрева на Слънцето с песен или вик

които съдържат един и същ текст (bdquoЕла светодавче дай светлина на све-таldquo)

г) така събуждат земните птици (петли) които възвестяват идването на деня или приветстват Слънцето

д) повечето от тях (но не всички) имат още една важна функция ndash пред-пазват с крилата си обитаемия свят от горещите слънчеви лъчи

Тяхната специфика според различните текстове от своя страна очертава следните три групи

1) птиците от 2 Енох а) наричат се феникси и халкедраи б) имат лъв-ско лице и глава криле и опашка на крокодил в) придружават Слънцето теглят неговата колесница г) носят зной и роса

2) птиците от 3 Варух Физиолога и Прението а) наричат се грифони феникси иили халкедри б) летят пред Слънцето посрещат го край реката-Океан в) с крилете си поемат засенчват силните му лъчи или квасят крилата си в Океана и гасят лъчите за да предпазят обитаемия свят от изгаряне

3) птицата от За всички създания а) нарича се петел (куръ) б) стои в Океана и когато Слънцето се къпе в Океана преди изгрев вълните му го събуждат

Различията в описанията се оказват много съществени и трудно биха позволили да се говори за пряко заимстване на текстове от едно произве-дение в друго41 Очевидно е че създанията от трите групи имат или раз-лични функции (групи 1 и 2) или различен вид и обиталище (петелът не е хибридно създание петелът и грифоните от Физиолога стоят на Земята а не са в небето) Тези особености подсказват че в различните произведния създанията наречени феникси халкедри грифони както и петелът вероятно са наследници на различни митологични създания Същевременно в раз-глежданите епизоди са налице и много ясно изразени паралели което води до предположението че всички те са повлияни от едни и същи културни традиции42 Хипотезата за вероятните общи корени на петте произведения що се отнася до онази част от тях където се разказва за митологичните пти-ци води до въпроса как са изглеждали те в предполагаемия първоизточник

41 Както предполага напр Джеймс (J a m e s 1915) Д Харлоу обаче смята че паралелите посочени от Джеймс са твърде общи и отразяват по-скоро споделени традиции отколкото пряка зависимост (H a r l o w 1996 164)

42 B r o e k 1972 272ndash287 W r i g h t 2000 168ndash169 268 и др

137

как точно са се наричали и как се е стигнало до названията употребени в текстовете ndash грифон феникс халкедра43 или петел

Първите две от тях ndash грифон и феникс ndash означават известни митични същества изключително популярни в културите на Близкия изток и Сре-диземноморието от най-дълбока древност Третото название ndash халкедра не се среща в друг контекст освен в разглеждания епизод за слънчевия изгрев в 2 Енох и Прение на Панагиот с Азимит а космическият петел е важен персонаж от иранската митология44

Грифон

Грифонът (грипсосъ ὁ γρύψ gryphon) е двусъставно същество ndash лъв с крила и глава на орел Той е бил познат в Египет ок 3300 г пр Хр но може да е още по-стар45 Известно е негово стенно изображение от двореца в Кносос на Крит от бронзовата епоха (ХV в пр Хр) а през Античността често се изобразява върху вази Традиционни украшения с изображения на крилат лъв с глава на орел се намират и у народите в Централна Азия Може да се каже обаче че общоизвестната представа за грифона се налага в гръко-римската културна среда като се заражда през Античността и се развива и разпространява и през по-късните епохи ndash Елинизма Късната античност и Средновековието Мнозина антични автори го описват ndash в V в пр Хр Ктезий говори за златото в планините bdquoобитавани от грифони ndash четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвскитеldquo46 Херодот нееднократно също споменава че те изравят злато и го пазят47 и това е едно от най-характерните им свойства Произхождат от Хиперборейските планини или от Етиопия и са врагове на конете Грифонът е едно от митичните същества натоварено с най-много символични значе-ния Орел и лъв ndash царят на птиците и царят на животните съчетани в едно

43 В славянските преписи на разглежданите паметници думата се среща още в следните форми халкадри халкидри (препис Р на 3 Варух) и халендри (Прение) Вж B ouml t t r i c h 1996 862 XII d

44 E h r e n b e r g 2002 B r o e k 1972 267ndash26845 D u n n Beasts46 bdquoСтраната произвежда много сребро и има многобройни сребърни мини не

много дълбоки тези в Бактрия казват че били по-дълбоки Там има също злато не в реките да се промива като в река Пактол а в множество големи планини обита-вани от грифони Те са четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвските перата на гърдите им са червени а на останалата част от тялото ndash черни Макар че в планините има изобилие от злато заради тези птици то трудно се добиваldquo (C t e s i a s 2002)

47 H e r o d o t u s 1920 143 bdquoА в северна Европа има много повече злато Аз не мога да кажа със сигурност как се добива това злато но казват еднооки хора наречени аримаспиани го крадат от грифонитеldquo (Hdt 31161)

138

същество олицетворяват двойственост или единство на противоположно-стите Небето и Земята доброто и злото Христос и Сатаната жестокост и нежност В християнството грифонът символизира и двойствената природа на Христос ndash едновременно бог и човек

Едно от най-подробните описания на грифоните в което се подчертава и връзката им със Слънцето е оставил старогръцкият писател Флавий Фи-лострат (170ndash250) в съчинението си Животът на Аполоний Тиански

bdquoЩо се отнася до златото добивано от грифоните то съществуват скали осе-яни с капки злато като с искри и това злато споменатото създание го изкопава със силата на своя клюн Защото тези животни живеят в Индия казва той и се почитат като посветени на слънцето и индийските ваятели изобразяват слънцето в колес-ница впрегната с четири грифона един до друг а по големина и сила те напомнят лъвове но ги превъзхождат по това че имат крила и дори ги нападат превъзхождат по сила и слоновете и драконите Но те нямат голяма летателна сила не повече от летящите на малки разстояния птици защото техните крила не са като птичите а имат между пръстите на краката си червени ципи така че могат да ги разтварят и да излитат и да се хвърлят от въздуха и недостижим за тях е единствено тигърът понеже е бърз като вятъраldquo48

В старогръцката вазова живопис грифони теглят колесниците на божест-ва които също имат връзка със Слънцето ndash Аполон Зевс и Дионис Яйцата от ахат които снасят тези животни също символизират небесното светило Самото злато което изравят от земните дълбини също понякога се тълкува като символ на Слънцето което изгрява изпод земята Както се вижда от тези описания грифонът често се асоциира със Слънцето но преди всичко се смята за пазач на ценности и злато както и на сакрални пространства но никъде в древните извори не споменава че той призовава слънцето да изгрее а след това засенчва с крилата си изгарящите слънчевия лъчи и предпазва от тях земята и хората които я обитават Никъде в описанията на грифони не се говори че те имат гигантски размери като птиците от разглежданите тук съчинения (bdquoнай-голямата от всички птици небесниldquo във византийския Физиолог или bdquo[големи] по 60 лактиldquo в Прение на Панагиот с Азимит) В текстовете на класическата древност не става дума и за това че грифоните пеят (bdquoЕла светодавче дай светлина на светаldquo) а напротив обрисувани са като могъщи хищници нападащи лъвове дракони слонове и коне Така ги описват и западноевропейските бестиарии49 Традиционните описания на грифоните и съдържащите се в тях митологични представи са твърде далече от ролята която им е отредена в разглежданите тук произведения Налага се заключението че названието грифон употребено в тях за гигантската птица приветстваща слънцето не е изначално а е вторично Физиологът и Прениshyето приписват на грифоните свойства и функции първоначално изглежда

48 F l a v i u s 1912 33349 Там те обикновено се изобразяват грабнали животно или човек или пък в

хералдическа поза с вдигнат напред крак Вж B a d k e 2002ndash2008

139

присъщи на космическата птица от някаква по-стара източна традиция не-позната на гръко-римския свят която по нещо е приличала на тях ndash може би по връзката им със Слънцето и хибридната им ndash лъвско-орелска ndash природа

Феникс

Фениксът както е назована птицата в неканоничните апокалипсиси (2 Енох и 3 Варух) и Прение на Панагиот с Азимит която лети пред (колесни-цата на) Слънцето и поема с крилата си неговите лъчи (или ги гаси с водата в която мокри крилата си) е също добре известно митологично същество Още в древен Египет фениксът е свързван с бога на слънцето Ра символ на възкресение и безсмъртие Смята се че митът за феникса произхожда от египетския Хелиополис ndash Града на Слънцето където е имало храм на слънчевия бог Птицата била възприемана като bdquoбаldquo ndash душата духа на бог Ра В Книга на мъртвите (средата на ІІ хилядолетие пр Хр) фениксът се спо-менава многократно bdquoКато феникс небесните пространства аз обхождам Пребродих от Сехем до Хелиопол аз всички пътища да посветя божествения феникс в нещата от света на мъртвитеldquo и др50 Описания на феникса се срещат в съчиненията на мнозина автори от Античността и Средновековие-то ndash Херодот Овидий Лукан Плиний Стари Тертулиан Исидор Севилски Гийом Льоклерк и др Херодот описва подробно феникса по изображението което е виждал в храма в Хелиополис Според него египтяните почитали феникса като свещена птица която е много рядка голяма е колкото орел а перата ѝ са в червено и златно Младият феникс долита от Арабия в Египет веднъж на 500 години за да донесе балсамираното в смирна тяло на своя баща и да го положи в храма на Слънцето в Хелиополис51

Разпространената традиционна представа за феникса обаче която е твърде различна от разказаното у Херодот почива върху друга версия на мита която е отразена у Плиний Стари (І в)

50 B u d g e 1895 (1967) 51 H e r o d o t u s 1920 359 bdquoТе имат и една свещена птица наречена феникс

която аз самият не съм виждал освен на картини Наистина тя е много рядка дори в Египет където долита (според разказите на хората от Хелиополис) веднъж на петстотин години когато старият феникс умира Големината и видът му ако при-лича на изображенията са такива перата му са отчасти червени отчасти златисти а общият му изглед и големина са почти колкото на орел Разказват какво прави тази птица което не ми се струва вероятно че той идва от далечна Арабия и носи своя родител целия увит в смирна в храма на слънцето и там погребва тялото За да го донесе казват той първо прави топка от смирна голяма толкова колкото може да носи после прави кухина в топката и поставя своя родител вътре след което покрива отвора със свежа смирна и топката тежи точно толкова колкото от-начало така той го донася в Египет увит както вече казах и го поставя в храма на Слънцето Такава е историята която разказват за делата на тази птицаldquo (Hdt 273)

140

bdquoКазват че е единствен на света и едва ли може да бъде видян С големината на орел е и има блестящо злато около шията а тялото му е пурпурно но опашката му е синя с няколко розово оцветени пера Има качул от пера на главата [] Никой не го е виждал да се храни В Арабия е почитан в чест на бога на Слънцето Живее 540 години когато остарее строи гнездо от дива канела и тамян изпълва гнездото си с аромати и лежи в него докато умре От костите и мозъка на мъртвия феникс израства нещо като червей който пораства в птица голяма колкото пиленце Тази птица извършва погребален ритуал за своя предшественик а после занася цялото гнездо в Града на Слънцето близо до Панхейа и го поставя върху олтара тамldquo 52

Овидий също привежда подобно описание в което разказва че когато остарее фениксът прави гнездо на върха на високо палмово дърво и там умира а от тялото му се ражда новият феникс53 Палмата спомената от Овидий напомня за друга свещена птица на Египет ndash пурпурната чапла бену чието име означава вид палма Бену е божество олицетворение на вечния живот В Книга на мъртвите се разказва че тя е душата на бог Ра Символическият знак обозначаващ птицата се използвал за написване на името на слънчевия бог По-късно започнали да смятат бену за душата на възраждащия се бог Озирис Сравняването на птицата със Слънцето което се появява всеки ден отново довело до това че започнали да смятат Бену за безсмъртна птица която се възражда от пепелта54

С течение на времето обаче символическото значение на феникса се променя В раннохристиянските представи от ІІ в насам фениксът се свързва почти изключително с бъдещото възкресение на праведните Според хрис-тиянската му интерпретация той е символ не само на безсмъртния дух на божествената любов но и на възкръсналия Исус Христос55 Във Физиолога се казва bdquoТа как неразумните евреи не приеха вярата в тридневното Възкре-сение на нашия Господ Исус Христос Както тази птица сама оживява на третия ден така и той как сам не би въздигнал себе си от мъртвите Затова

52 Plin Nat 102 Вж P l i n y 1967 292ndash29553 bdquoИма една птица която се обновява сама Асирийците я наричат феникс Той

се храни не със семена и треви а с капки тамян и с мъзгата на растението кардамон Когато е живял пет столетия си построява гнездо на връхните клони на люлеещо се палмово дърво като използва само клюна си и ноктите си Щом го нареди с кора от касия и нежни цветове от нард и парченца канела и жълта смирна той сяда в него и свършва живота си сред аромати Казват че от тялото на бащата се възражда новият феникс който ще живее също толкова години Когато с възрастта добие сила и може да носи тежест той освобождава клоните на високата палма от тежкото гнездо и почтително носи своето обиталище което е станало гроб на баща му и като стигне град Хиперион слънчевия град през ясния въздух поста-вя го долу пред свещените врати на Хиперионовия храмldquo (Ovid Metamorph 15 391ndash417) (O v i d 2000)

54 B r o e k 1972 14ndash3255 За феникса в християнската традиция вж B r o e k 1972 33ndash43 119ndash132 За

рецепцията на мита в православнославянските литератури вж С т о й к о в а 2014

141

пророк Давид казва bdquoПраведникът ще процъфти като феникс като кедър ливански ще се умножи изобилието в дома Господенldquo56

В различаващите се помежду си описания на феникса има няколко постоянни момента негови главни характеристики Фениксът живее дълго и усамотено появява се в света малко преди смъртта си57 и е свързан със Слънцето (Хелиополис гр Ἡελιούπολις lsquoСлънчевият градrsquo) Най-същест-вената му черта обаче е свойството му да се възражда чрез смъртта Две са основните версии на мита за смъртта и възкресението му В по-малко известната птицата строи гнездо от ароматни пръчици и умира в него а новият феникс се ражда от останките на стария Започва живота си като червей от който се развива младата птица Втората по-разпространена версия разказва че Слънцето запалва леглото от аромати и самия феникс който изгаря а новият феникс се ражда от пепелта58

Сравнението между описания от античните автори и средновековните творби феникс и гигантската птица феникс от 2 Енох 3 Варух и Прението на Панагиот с Азимит показват че става дума за съвсем различни по характер митологични същества Самият им вид е напълно различен ndash фениксът от античната и християнската традиция е голям колкото орел докато летящите създания от разглежданите произведения които поемат слънчевите лъчи с крилата си са грамадни За някои от тях изрично се посочва че са двусъс-тавни (2 Енох bdquoЛицата им са лъвски а краката опашките и главата ndash кро-кодилскиldquo) Тук ще припомня и облика на грифоните от Физиолога които са също съставени от различни части ndash на лъв и на орел и са функционално същите ndash поемат слънчевия зной за да предпазят земята Няма съмнение че става дума за напълно различен тип създания произхождащи от различни културни традициии В описанията на феникса в 2 Енох 3 Варух и Прениshyето не се споменава нито една от характерните за класическите представи свойства на птицата ndash нито дължината на живота ѝ нито смъртта и обновя-ването ѝ Някои изследователи са склонни да видят намек за възкресението на птицата в надписа изписан на крилото ѝ според 3 Варух bdquoНито земята ме ражда нито небето но крилата на огъня ме раждатldquo (68)59 За разлика от класическия мит където изрично се подчертава че фениксът не се храни

56 Пс 9113 Sbordone 1936 203ndash204 С т о й к о в а 2011 Феникс Първи превод 179ndash239

57 B r o e k 1972 67ndash14558 H a r l o w 1996 13459 K u l i k 2010 236 H a r l o w 1996 135 В славянските преписи от тнар

Втора редакция надписът е християнизиран bdquoНито земята ме роди нито небето но ме роди престолът на Отцаldquo (Вж И в а н о в 1925 197 издание на Драголовия препис от третата четвърт на ХІV в) Първата редакция дава текст по-близък до гръцкия bdquoНито земята ме ражда нито небето но златните крила ме раждатldquo където bdquoзлатни крилаldquo би могло да се произлиза от bdquoогнени крилаldquo както е в гръцкия текст За възможната интерпретация на текста на надписа като свързан с поемата Pterygon Phoenicis от поета от І в пр Хр Левий (Laevius) вж B r o e k 1972 268ndash269

142

изобщо в 3 Варух се разказва че той яде манна и пие роса а също така и че екскрементът му е канелата с която се помазват царете60 Не е необходимо да се изброяват и анализират всички различия между представата за феникса отразена в класическия мит и в разглежданите литературни произведения за да се види че названието феникс употребено в тях не е първично а е добавено в късен етап от развитието на текста като е заменило някакво друго название

Петел

Друг известен от митологията персонаж в разглежданите текстове е космическият петел (куръ) описан в За всички създания Основната черта от описанието му която го отличава от познатата домашна птица са не-говите размери ndash bdquoглавата му стига до небето а морето е до коленете муldquo Космическият петел е небесен певец който предвестява зората и събужда хората и е известен от иранската митология61 Смята се че има роля в зоро-астризма като апотропейно животно чието кукуригане не само предизвиква идването на светлината царството на Ахурамазда но и края на тъмнината управлявана от Ахриман Според Ф Кюмон петелът пази света нощем и води душите на мъртвите в рая62 Космическият петел вероятно има връзка и с месопотамския бог на светлината и огъня Нуску63 Една от гигантските слънчеви птици от еврейската традиция е известна от равинската литература като Див петел64 Писателите от гръцката античност смятат петела за птица на бога на светлината който предвестява идването на утрото Плиний Стари привежда следното описание

bdquo[Петлите] знаят как да различават звездите и отбелязват с песен различните периоди на деня всеки по три часа Те си лягат със слънчевия залез и при четвър-тата стража ни призовават към труда и усилията и не разрешават на слънчевия изгрев да се промъкне при нас неочаквано а обявяват идващия ден с песен като преди своето кукуригане пляскат по страните си с крилаldquo65

Това което свързва космическия петел със Слънцето е фактът че той кукурига преди зори и се схваща като предвестник на изгрева и символ на новия ден66 В За всички създания петелът запява събуден от вълните на Небесния океан които са предизвикани от къпещото се в него Слънце Той има гигантски размери но не лети със Слънцето а е стъпил здраво на

60 Подробно за това вж y B r o e k 1972 340ndash34861 D a r m e s t e t e r 1887 (1965)62 C u m o n t 1942 288ndash289 (цит по E h r e n b e r g 2002 54) W a z a n a

2009 12463 E h r e n b e r g 2002 5364 W a z a n a 2009 12465 Plin Nat 1024 Вж P l i n y 1967 320ndash32366 Т о п о р о в 1982 310

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

134

гично е предположението че произведенията са по-ранни или по-късни свидетелства на отделни традиции възхождащи към стари предхристиянски източници31 някои от които са общи32 Към подобно заключение водят и останалите споменати в цитираните кратки пасажи общи за разглежданите произведения елементи (антропоморфното слънце космическият океан чудовищните размери на птиците и др) повечето от които имат паралели в универсалните митологични представи Така например първото нещо което Енох вижда на небето е bdquoморе по-голямо от земнотоldquo В словото от византийския Физиолог се казва че птицата грипс живее край реката-Океан ndash става дума за космическите води които обграждат цялата земя дават приют на небесните светила и отделят небето от земята Тази представа е отразена и в гръцката версия на Откровението на Варух (в славянския превод това място е изпуснато) ndash още в началото на небесното пътешествие ангелът отвежда Варух до реката ограждаща света bdquoИ той ме заведе там където беше установена небесната твърд и където имаше река която никой не може да пресече нито някой чужд дух от всички създадени от Богаldquo В Прение на Панагиот с Азимит се обяснява че слънчевите птици квасят крилата си в реката-Океан за да гасят слънчевия зной и пак в в нея се къпят за да пораснат изгорелите им пера В краткото слово За всички създания петелът живее в Океана и се буди от вълните му Пак там се споменава че отвъд Океана се намира друга земя където са разположени раят и адът Много стара близкоизточна представа е че небесният океан е непосредствено над атмосферата на границата между небето и земята33 Там са и огромните небесни врати през които ден след ден влиза Слънцето34 ndash те са 21 на брой според Книга на Енох и 365 според Откровение на Варух в словото За всички създания вратите са 24 ndash по дванадесет на изток и на запад Когато призори вратите се отварят се чува грохот ndash светлината се разделя от тъмнината

Друг общ елемент в разглежданите творби е песента на гигантските птици или възгласът който те надават при изгряването на Слънцето призова-вайки небесното светило да се появи и така дават знак на петлите на Земята да провъзгласят началото на деня В по-дългата версия на 2 Енох птиците с песен обявяват изгрева bdquo Стихиите наречени феникси и халкедри запя-ват И тогава всички птици удрят с крилете си радвайки се на светодавеца и пеейки със своите гласове lsquoИдва светодавецът и дава светлина на своята тварrsquo35ldquo В 3 Варух гласът на птицата се чува при отварянето на 365-те вра-

31 За наличието например на (старо)еврейски елементи в 2 Енох и 3 Варух има значителна литература вж напр B ouml t t r i c h 1996 814 и K u l i k 2010 13ndash15

32 J a m e s 1915 За вероятни общи източници споминава и W r i g h t 2000168ndash169

33 Различни представи за небесния океан вж у N e i m a n 196934 Небесните врати са разпространена близкоизточна представа ndash вж W r i g h t

2000 19 122 K u l i k 2010 12835 Някои изследователи на 2 Енох са склонни да видят в продължението на

текста следващите думи на песента вж напр Ф Андерсен (A n d e r s e n 1983

135

ти на небето и разделянето на светлината от тъмнината В гръцката версия тя казва bdquoφωτόδοτα δὸς τῷ κόσμῳ τὸ φέγγοςldquo а в славянската възгласът на птицата се повтаря два пъти bdquoЕла светодавче и дай светлина на светаldquo и тогава пропява петел36 Във византийския Физиолог двата грипса застанали срещу слънцето с разперени крила зоват bdquoЕла светодавче дай на света свет-линаldquo приветствайки по същия начин издигащото се от водните дълбини слънце В Прение на Панагиот с Азимит петелът усеща плясъка от крилата на слънчевите птици и удряйки своите крила bdquoпроповядва възкресението Христовоldquo bdquo[Казва] първо bdquoЕлаldquo второ bdquoсветодавчеldquo трето bdquoдай светлинаldquo четвърто bdquoна своя святldquordquo Много близък е и текстът в За всички създания bdquoИ [петелът] казва bdquoКукуригуldquo което значи bdquoСветодавче Господи дай светлина на светаldquo И когато той запее всички петли запяват в един и същи час по цялата вселенаldquo 37 Сходни мотиви се срещат и в други произведения ndash на-пример в неканоничния Завет на Адам38 серафимите пляскат с крила и така карат петлите да запеят (и да предизвестят изгрева) Отглас от този мотив може да бъде открит в еротапокритичното съчинение Разумник39 bdquoВъпрос Как пеят петлите през нощта Отговор Когато ангелите поемат Слънцето от престола Господен и го понесат на изток херувимите пляскат с крилата си От това всяка птица на земята потреперва Тогава петелът проповядва на светаldquo40

126 (152)) bdquoСветодавецът идва да даде светлина на целия свят и се явява су-трешната стража която са слънчевите лъчи И слънцето излиза пред лицето на света и изпраща лъчите си за да даде светлина на лицето на светаldquo В другите разглеждани произведения обаче песента (или призивът) се изчерпват само с едно изречение така че е по-вероятно следващите фрази да са просто описание на случващото се което Енох наблюдава Дж Б Лумпкин пък изобщо изключва възможността цитираният текст да е (част от) песента на птиците а го отнася към описанието на изгрева В своето издание той добавя в скоби липсващия но вероя-тен според него текст на песента bdquoСвят свят святldquo (L u m p k i n 2010 236) Тук и навсякъде другаде преводите на български език са мои (АС) освен когато е посочено българско издание на текста

36 А Кулик прави опит да свърже мотива за голямата космическа птица която кара слънцето да изгрее и всички петли да пропеят с Еклисиаст 124 bdquoКога пътните врати почнат да се затварят кога замлъкне шумът на хромелите и човек почне да става по гласа на петела и дъщерите-певици замлъкнатldquo (K u l i k 2010 262ndash263) Според него този епизод в 3 Варух засвидетелстван пълно в славянската му версия трябва да се отнесе към bdquoпрототекстаldquo на творбата вж K u l i k 2010a 29ndash30

37 Т и х о н р а в о в 1863 349 38 K u l i k 2010a 30 110 Текстът е запазен само в коптска и арабска версия

bdquoИ в десетия час вратите на небето се отварят И от шума на крилата на серафи-мите веднага петлите запяват и славят Господаldquo (Testamentum Adami 1927 242)

39 Известен повече със заглавието bdquoБеседа на тримата светителиldquo вж И в а -н о в 1925 257ndash272 (издание на текста по Ловчанския сборник от ХVІ в 259ndash264) Т и х о н р а в о в 1863 442ndash444 М и л т е н о в а 2004 436

40 Т и х о н р а в о в 1863 444

136

Характеристика на космическите птици

Обобщавайки описанията на слънчевите птици и на тяхната роля в не-бесния спектакъл може се каже че всички те имат следните общи свойства и функции

а) птиците от всички текстове имат гигантски размериб) всички присъстват при изгрева на Слънцетов) предизвестяват предизвикват изгрева на Слънцето с песен или вик

които съдържат един и същ текст (bdquoЕла светодавче дай светлина на све-таldquo)

г) така събуждат земните птици (петли) които възвестяват идването на деня или приветстват Слънцето

д) повечето от тях (но не всички) имат още една важна функция ndash пред-пазват с крилата си обитаемия свят от горещите слънчеви лъчи

Тяхната специфика според различните текстове от своя страна очертава следните три групи

1) птиците от 2 Енох а) наричат се феникси и халкедраи б) имат лъв-ско лице и глава криле и опашка на крокодил в) придружават Слънцето теглят неговата колесница г) носят зной и роса

2) птиците от 3 Варух Физиолога и Прението а) наричат се грифони феникси иили халкедри б) летят пред Слънцето посрещат го край реката-Океан в) с крилете си поемат засенчват силните му лъчи или квасят крилата си в Океана и гасят лъчите за да предпазят обитаемия свят от изгаряне

3) птицата от За всички създания а) нарича се петел (куръ) б) стои в Океана и когато Слънцето се къпе в Океана преди изгрев вълните му го събуждат

Различията в описанията се оказват много съществени и трудно биха позволили да се говори за пряко заимстване на текстове от едно произве-дение в друго41 Очевидно е че създанията от трите групи имат или раз-лични функции (групи 1 и 2) или различен вид и обиталище (петелът не е хибридно създание петелът и грифоните от Физиолога стоят на Земята а не са в небето) Тези особености подсказват че в различните произведния създанията наречени феникси халкедри грифони както и петелът вероятно са наследници на различни митологични създания Същевременно в раз-глежданите епизоди са налице и много ясно изразени паралели което води до предположението че всички те са повлияни от едни и същи културни традиции42 Хипотезата за вероятните общи корени на петте произведения що се отнася до онази част от тях където се разказва за митологичните пти-ци води до въпроса как са изглеждали те в предполагаемия първоизточник

41 Както предполага напр Джеймс (J a m e s 1915) Д Харлоу обаче смята че паралелите посочени от Джеймс са твърде общи и отразяват по-скоро споделени традиции отколкото пряка зависимост (H a r l o w 1996 164)

42 B r o e k 1972 272ndash287 W r i g h t 2000 168ndash169 268 и др

137

как точно са се наричали и как се е стигнало до названията употребени в текстовете ndash грифон феникс халкедра43 или петел

Първите две от тях ndash грифон и феникс ndash означават известни митични същества изключително популярни в културите на Близкия изток и Сре-диземноморието от най-дълбока древност Третото название ndash халкедра не се среща в друг контекст освен в разглеждания епизод за слънчевия изгрев в 2 Енох и Прение на Панагиот с Азимит а космическият петел е важен персонаж от иранската митология44

Грифон

Грифонът (грипсосъ ὁ γρύψ gryphon) е двусъставно същество ndash лъв с крила и глава на орел Той е бил познат в Египет ок 3300 г пр Хр но може да е още по-стар45 Известно е негово стенно изображение от двореца в Кносос на Крит от бронзовата епоха (ХV в пр Хр) а през Античността често се изобразява върху вази Традиционни украшения с изображения на крилат лъв с глава на орел се намират и у народите в Централна Азия Може да се каже обаче че общоизвестната представа за грифона се налага в гръко-римската културна среда като се заражда през Античността и се развива и разпространява и през по-късните епохи ndash Елинизма Късната античност и Средновековието Мнозина антични автори го описват ndash в V в пр Хр Ктезий говори за златото в планините bdquoобитавани от грифони ndash четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвскитеldquo46 Херодот нееднократно също споменава че те изравят злато и го пазят47 и това е едно от най-характерните им свойства Произхождат от Хиперборейските планини или от Етиопия и са врагове на конете Грифонът е едно от митичните същества натоварено с най-много символични значе-ния Орел и лъв ndash царят на птиците и царят на животните съчетани в едно

43 В славянските преписи на разглежданите паметници думата се среща още в следните форми халкадри халкидри (препис Р на 3 Варух) и халендри (Прение) Вж B ouml t t r i c h 1996 862 XII d

44 E h r e n b e r g 2002 B r o e k 1972 267ndash26845 D u n n Beasts46 bdquoСтраната произвежда много сребро и има многобройни сребърни мини не

много дълбоки тези в Бактрия казват че били по-дълбоки Там има също злато не в реките да се промива като в река Пактол а в множество големи планини обита-вани от грифони Те са четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвските перата на гърдите им са червени а на останалата част от тялото ndash черни Макар че в планините има изобилие от злато заради тези птици то трудно се добиваldquo (C t e s i a s 2002)

47 H e r o d o t u s 1920 143 bdquoА в северна Европа има много повече злато Аз не мога да кажа със сигурност как се добива това злато но казват еднооки хора наречени аримаспиани го крадат от грифонитеldquo (Hdt 31161)

138

същество олицетворяват двойственост или единство на противоположно-стите Небето и Земята доброто и злото Христос и Сатаната жестокост и нежност В християнството грифонът символизира и двойствената природа на Христос ndash едновременно бог и човек

Едно от най-подробните описания на грифоните в което се подчертава и връзката им със Слънцето е оставил старогръцкият писател Флавий Фи-лострат (170ndash250) в съчинението си Животът на Аполоний Тиански

bdquoЩо се отнася до златото добивано от грифоните то съществуват скали осе-яни с капки злато като с искри и това злато споменатото създание го изкопава със силата на своя клюн Защото тези животни живеят в Индия казва той и се почитат като посветени на слънцето и индийските ваятели изобразяват слънцето в колес-ница впрегната с четири грифона един до друг а по големина и сила те напомнят лъвове но ги превъзхождат по това че имат крила и дори ги нападат превъзхождат по сила и слоновете и драконите Но те нямат голяма летателна сила не повече от летящите на малки разстояния птици защото техните крила не са като птичите а имат между пръстите на краката си червени ципи така че могат да ги разтварят и да излитат и да се хвърлят от въздуха и недостижим за тях е единствено тигърът понеже е бърз като вятъраldquo48

В старогръцката вазова живопис грифони теглят колесниците на божест-ва които също имат връзка със Слънцето ndash Аполон Зевс и Дионис Яйцата от ахат които снасят тези животни също символизират небесното светило Самото злато което изравят от земните дълбини също понякога се тълкува като символ на Слънцето което изгрява изпод земята Както се вижда от тези описания грифонът често се асоциира със Слънцето но преди всичко се смята за пазач на ценности и злато както и на сакрални пространства но никъде в древните извори не споменава че той призовава слънцето да изгрее а след това засенчва с крилата си изгарящите слънчевия лъчи и предпазва от тях земята и хората които я обитават Никъде в описанията на грифони не се говори че те имат гигантски размери като птиците от разглежданите тук съчинения (bdquoнай-голямата от всички птици небесниldquo във византийския Физиолог или bdquo[големи] по 60 лактиldquo в Прение на Панагиот с Азимит) В текстовете на класическата древност не става дума и за това че грифоните пеят (bdquoЕла светодавче дай светлина на светаldquo) а напротив обрисувани са като могъщи хищници нападащи лъвове дракони слонове и коне Така ги описват и западноевропейските бестиарии49 Традиционните описания на грифоните и съдържащите се в тях митологични представи са твърде далече от ролята която им е отредена в разглежданите тук произведения Налага се заключението че названието грифон употребено в тях за гигантската птица приветстваща слънцето не е изначално а е вторично Физиологът и Прениshyето приписват на грифоните свойства и функции първоначално изглежда

48 F l a v i u s 1912 33349 Там те обикновено се изобразяват грабнали животно или човек или пък в

хералдическа поза с вдигнат напред крак Вж B a d k e 2002ndash2008

139

присъщи на космическата птица от някаква по-стара източна традиция не-позната на гръко-римския свят която по нещо е приличала на тях ndash може би по връзката им със Слънцето и хибридната им ndash лъвско-орелска ndash природа

Феникс

Фениксът както е назована птицата в неканоничните апокалипсиси (2 Енох и 3 Варух) и Прение на Панагиот с Азимит която лети пред (колесни-цата на) Слънцето и поема с крилата си неговите лъчи (или ги гаси с водата в която мокри крилата си) е също добре известно митологично същество Още в древен Египет фениксът е свързван с бога на слънцето Ра символ на възкресение и безсмъртие Смята се че митът за феникса произхожда от египетския Хелиополис ndash Града на Слънцето където е имало храм на слънчевия бог Птицата била възприемана като bdquoбаldquo ndash душата духа на бог Ра В Книга на мъртвите (средата на ІІ хилядолетие пр Хр) фениксът се спо-менава многократно bdquoКато феникс небесните пространства аз обхождам Пребродих от Сехем до Хелиопол аз всички пътища да посветя божествения феникс в нещата от света на мъртвитеldquo и др50 Описания на феникса се срещат в съчиненията на мнозина автори от Античността и Средновековие-то ndash Херодот Овидий Лукан Плиний Стари Тертулиан Исидор Севилски Гийом Льоклерк и др Херодот описва подробно феникса по изображението което е виждал в храма в Хелиополис Според него египтяните почитали феникса като свещена птица която е много рядка голяма е колкото орел а перата ѝ са в червено и златно Младият феникс долита от Арабия в Египет веднъж на 500 години за да донесе балсамираното в смирна тяло на своя баща и да го положи в храма на Слънцето в Хелиополис51

Разпространената традиционна представа за феникса обаче която е твърде различна от разказаното у Херодот почива върху друга версия на мита която е отразена у Плиний Стари (І в)

50 B u d g e 1895 (1967) 51 H e r o d o t u s 1920 359 bdquoТе имат и една свещена птица наречена феникс

която аз самият не съм виждал освен на картини Наистина тя е много рядка дори в Египет където долита (според разказите на хората от Хелиополис) веднъж на петстотин години когато старият феникс умира Големината и видът му ако при-лича на изображенията са такива перата му са отчасти червени отчасти златисти а общият му изглед и големина са почти колкото на орел Разказват какво прави тази птица което не ми се струва вероятно че той идва от далечна Арабия и носи своя родител целия увит в смирна в храма на слънцето и там погребва тялото За да го донесе казват той първо прави топка от смирна голяма толкова колкото може да носи после прави кухина в топката и поставя своя родител вътре след което покрива отвора със свежа смирна и топката тежи точно толкова колкото от-начало така той го донася в Египет увит както вече казах и го поставя в храма на Слънцето Такава е историята която разказват за делата на тази птицаldquo (Hdt 273)

140

bdquoКазват че е единствен на света и едва ли може да бъде видян С големината на орел е и има блестящо злато около шията а тялото му е пурпурно но опашката му е синя с няколко розово оцветени пера Има качул от пера на главата [] Никой не го е виждал да се храни В Арабия е почитан в чест на бога на Слънцето Живее 540 години когато остарее строи гнездо от дива канела и тамян изпълва гнездото си с аромати и лежи в него докато умре От костите и мозъка на мъртвия феникс израства нещо като червей който пораства в птица голяма колкото пиленце Тази птица извършва погребален ритуал за своя предшественик а после занася цялото гнездо в Града на Слънцето близо до Панхейа и го поставя върху олтара тамldquo 52

Овидий също привежда подобно описание в което разказва че когато остарее фениксът прави гнездо на върха на високо палмово дърво и там умира а от тялото му се ражда новият феникс53 Палмата спомената от Овидий напомня за друга свещена птица на Египет ndash пурпурната чапла бену чието име означава вид палма Бену е божество олицетворение на вечния живот В Книга на мъртвите се разказва че тя е душата на бог Ра Символическият знак обозначаващ птицата се използвал за написване на името на слънчевия бог По-късно започнали да смятат бену за душата на възраждащия се бог Озирис Сравняването на птицата със Слънцето което се появява всеки ден отново довело до това че започнали да смятат Бену за безсмъртна птица която се възражда от пепелта54

С течение на времето обаче символическото значение на феникса се променя В раннохристиянските представи от ІІ в насам фениксът се свързва почти изключително с бъдещото възкресение на праведните Според хрис-тиянската му интерпретация той е символ не само на безсмъртния дух на божествената любов но и на възкръсналия Исус Христос55 Във Физиолога се казва bdquoТа как неразумните евреи не приеха вярата в тридневното Възкре-сение на нашия Господ Исус Христос Както тази птица сама оживява на третия ден така и той как сам не би въздигнал себе си от мъртвите Затова

52 Plin Nat 102 Вж P l i n y 1967 292ndash29553 bdquoИма една птица която се обновява сама Асирийците я наричат феникс Той

се храни не със семена и треви а с капки тамян и с мъзгата на растението кардамон Когато е живял пет столетия си построява гнездо на връхните клони на люлеещо се палмово дърво като използва само клюна си и ноктите си Щом го нареди с кора от касия и нежни цветове от нард и парченца канела и жълта смирна той сяда в него и свършва живота си сред аромати Казват че от тялото на бащата се възражда новият феникс който ще живее също толкова години Когато с възрастта добие сила и може да носи тежест той освобождава клоните на високата палма от тежкото гнездо и почтително носи своето обиталище което е станало гроб на баща му и като стигне град Хиперион слънчевия град през ясния въздух поста-вя го долу пред свещените врати на Хиперионовия храмldquo (Ovid Metamorph 15 391ndash417) (O v i d 2000)

54 B r o e k 1972 14ndash3255 За феникса в християнската традиция вж B r o e k 1972 33ndash43 119ndash132 За

рецепцията на мита в православнославянските литератури вж С т о й к о в а 2014

141

пророк Давид казва bdquoПраведникът ще процъфти като феникс като кедър ливански ще се умножи изобилието в дома Господенldquo56

В различаващите се помежду си описания на феникса има няколко постоянни момента негови главни характеристики Фениксът живее дълго и усамотено появява се в света малко преди смъртта си57 и е свързан със Слънцето (Хелиополис гр Ἡελιούπολις lsquoСлънчевият градrsquo) Най-същест-вената му черта обаче е свойството му да се възражда чрез смъртта Две са основните версии на мита за смъртта и възкресението му В по-малко известната птицата строи гнездо от ароматни пръчици и умира в него а новият феникс се ражда от останките на стария Започва живота си като червей от който се развива младата птица Втората по-разпространена версия разказва че Слънцето запалва леглото от аромати и самия феникс който изгаря а новият феникс се ражда от пепелта58

Сравнението между описания от античните автори и средновековните творби феникс и гигантската птица феникс от 2 Енох 3 Варух и Прението на Панагиот с Азимит показват че става дума за съвсем различни по характер митологични същества Самият им вид е напълно различен ndash фениксът от античната и християнската традиция е голям колкото орел докато летящите създания от разглежданите произведения които поемат слънчевите лъчи с крилата си са грамадни За някои от тях изрично се посочва че са двусъс-тавни (2 Енох bdquoЛицата им са лъвски а краката опашките и главата ndash кро-кодилскиldquo) Тук ще припомня и облика на грифоните от Физиолога които са също съставени от различни части ndash на лъв и на орел и са функционално същите ndash поемат слънчевия зной за да предпазят земята Няма съмнение че става дума за напълно различен тип създания произхождащи от различни културни традициии В описанията на феникса в 2 Енох 3 Варух и Прениshyето не се споменава нито една от характерните за класическите представи свойства на птицата ndash нито дължината на живота ѝ нито смъртта и обновя-ването ѝ Някои изследователи са склонни да видят намек за възкресението на птицата в надписа изписан на крилото ѝ според 3 Варух bdquoНито земята ме ражда нито небето но крилата на огъня ме раждатldquo (68)59 За разлика от класическия мит където изрично се подчертава че фениксът не се храни

56 Пс 9113 Sbordone 1936 203ndash204 С т о й к о в а 2011 Феникс Първи превод 179ndash239

57 B r o e k 1972 67ndash14558 H a r l o w 1996 13459 K u l i k 2010 236 H a r l o w 1996 135 В славянските преписи от тнар

Втора редакция надписът е християнизиран bdquoНито земята ме роди нито небето но ме роди престолът на Отцаldquo (Вж И в а н о в 1925 197 издание на Драголовия препис от третата четвърт на ХІV в) Първата редакция дава текст по-близък до гръцкия bdquoНито земята ме ражда нито небето но златните крила ме раждатldquo където bdquoзлатни крилаldquo би могло да се произлиза от bdquoогнени крилаldquo както е в гръцкия текст За възможната интерпретация на текста на надписа като свързан с поемата Pterygon Phoenicis от поета от І в пр Хр Левий (Laevius) вж B r o e k 1972 268ndash269

142

изобщо в 3 Варух се разказва че той яде манна и пие роса а също така и че екскрементът му е канелата с която се помазват царете60 Не е необходимо да се изброяват и анализират всички различия между представата за феникса отразена в класическия мит и в разглежданите литературни произведения за да се види че названието феникс употребено в тях не е първично а е добавено в късен етап от развитието на текста като е заменило някакво друго название

Петел

Друг известен от митологията персонаж в разглежданите текстове е космическият петел (куръ) описан в За всички създания Основната черта от описанието му която го отличава от познатата домашна птица са не-говите размери ndash bdquoглавата му стига до небето а морето е до коленете муldquo Космическият петел е небесен певец който предвестява зората и събужда хората и е известен от иранската митология61 Смята се че има роля в зоро-астризма като апотропейно животно чието кукуригане не само предизвиква идването на светлината царството на Ахурамазда но и края на тъмнината управлявана от Ахриман Според Ф Кюмон петелът пази света нощем и води душите на мъртвите в рая62 Космическият петел вероятно има връзка и с месопотамския бог на светлината и огъня Нуску63 Една от гигантските слънчеви птици от еврейската традиция е известна от равинската литература като Див петел64 Писателите от гръцката античност смятат петела за птица на бога на светлината който предвестява идването на утрото Плиний Стари привежда следното описание

bdquo[Петлите] знаят как да различават звездите и отбелязват с песен различните периоди на деня всеки по три часа Те си лягат със слънчевия залез и при четвър-тата стража ни призовават към труда и усилията и не разрешават на слънчевия изгрев да се промъкне при нас неочаквано а обявяват идващия ден с песен като преди своето кукуригане пляскат по страните си с крилаldquo65

Това което свързва космическия петел със Слънцето е фактът че той кукурига преди зори и се схваща като предвестник на изгрева и символ на новия ден66 В За всички създания петелът запява събуден от вълните на Небесния океан които са предизвикани от къпещото се в него Слънце Той има гигантски размери но не лети със Слънцето а е стъпил здраво на

60 Подробно за това вж y B r o e k 1972 340ndash34861 D a r m e s t e t e r 1887 (1965)62 C u m o n t 1942 288ndash289 (цит по E h r e n b e r g 2002 54) W a z a n a

2009 12463 E h r e n b e r g 2002 5364 W a z a n a 2009 12465 Plin Nat 1024 Вж P l i n y 1967 320ndash32366 Т о п о р о в 1982 310

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

135

ти на небето и разделянето на светлината от тъмнината В гръцката версия тя казва bdquoφωτόδοτα δὸς τῷ κόσμῳ τὸ φέγγοςldquo а в славянската възгласът на птицата се повтаря два пъти bdquoЕла светодавче и дай светлина на светаldquo и тогава пропява петел36 Във византийския Физиолог двата грипса застанали срещу слънцето с разперени крила зоват bdquoЕла светодавче дай на света свет-линаldquo приветствайки по същия начин издигащото се от водните дълбини слънце В Прение на Панагиот с Азимит петелът усеща плясъка от крилата на слънчевите птици и удряйки своите крила bdquoпроповядва възкресението Христовоldquo bdquo[Казва] първо bdquoЕлаldquo второ bdquoсветодавчеldquo трето bdquoдай светлинаldquo четвърто bdquoна своя святldquordquo Много близък е и текстът в За всички създания bdquoИ [петелът] казва bdquoКукуригуldquo което значи bdquoСветодавче Господи дай светлина на светаldquo И когато той запее всички петли запяват в един и същи час по цялата вселенаldquo 37 Сходни мотиви се срещат и в други произведения ndash на-пример в неканоничния Завет на Адам38 серафимите пляскат с крила и така карат петлите да запеят (и да предизвестят изгрева) Отглас от този мотив може да бъде открит в еротапокритичното съчинение Разумник39 bdquoВъпрос Как пеят петлите през нощта Отговор Когато ангелите поемат Слънцето от престола Господен и го понесат на изток херувимите пляскат с крилата си От това всяка птица на земята потреперва Тогава петелът проповядва на светаldquo40

126 (152)) bdquoСветодавецът идва да даде светлина на целия свят и се явява су-трешната стража която са слънчевите лъчи И слънцето излиза пред лицето на света и изпраща лъчите си за да даде светлина на лицето на светаldquo В другите разглеждани произведения обаче песента (или призивът) се изчерпват само с едно изречение така че е по-вероятно следващите фрази да са просто описание на случващото се което Енох наблюдава Дж Б Лумпкин пък изобщо изключва възможността цитираният текст да е (част от) песента на птиците а го отнася към описанието на изгрева В своето издание той добавя в скоби липсващия но вероя-тен според него текст на песента bdquoСвят свят святldquo (L u m p k i n 2010 236) Тук и навсякъде другаде преводите на български език са мои (АС) освен когато е посочено българско издание на текста

36 А Кулик прави опит да свърже мотива за голямата космическа птица която кара слънцето да изгрее и всички петли да пропеят с Еклисиаст 124 bdquoКога пътните врати почнат да се затварят кога замлъкне шумът на хромелите и човек почне да става по гласа на петела и дъщерите-певици замлъкнатldquo (K u l i k 2010 262ndash263) Според него този епизод в 3 Варух засвидетелстван пълно в славянската му версия трябва да се отнесе към bdquoпрототекстаldquo на творбата вж K u l i k 2010a 29ndash30

37 Т и х о н р а в о в 1863 349 38 K u l i k 2010a 30 110 Текстът е запазен само в коптска и арабска версия

bdquoИ в десетия час вратите на небето се отварят И от шума на крилата на серафи-мите веднага петлите запяват и славят Господаldquo (Testamentum Adami 1927 242)

39 Известен повече със заглавието bdquoБеседа на тримата светителиldquo вж И в а -н о в 1925 257ndash272 (издание на текста по Ловчанския сборник от ХVІ в 259ndash264) Т и х о н р а в о в 1863 442ndash444 М и л т е н о в а 2004 436

40 Т и х о н р а в о в 1863 444

136

Характеристика на космическите птици

Обобщавайки описанията на слънчевите птици и на тяхната роля в не-бесния спектакъл може се каже че всички те имат следните общи свойства и функции

а) птиците от всички текстове имат гигантски размериб) всички присъстват при изгрева на Слънцетов) предизвестяват предизвикват изгрева на Слънцето с песен или вик

които съдържат един и същ текст (bdquoЕла светодавче дай светлина на све-таldquo)

г) така събуждат земните птици (петли) които възвестяват идването на деня или приветстват Слънцето

д) повечето от тях (но не всички) имат още една важна функция ndash пред-пазват с крилата си обитаемия свят от горещите слънчеви лъчи

Тяхната специфика според различните текстове от своя страна очертава следните три групи

1) птиците от 2 Енох а) наричат се феникси и халкедраи б) имат лъв-ско лице и глава криле и опашка на крокодил в) придружават Слънцето теглят неговата колесница г) носят зной и роса

2) птиците от 3 Варух Физиолога и Прението а) наричат се грифони феникси иили халкедри б) летят пред Слънцето посрещат го край реката-Океан в) с крилете си поемат засенчват силните му лъчи или квасят крилата си в Океана и гасят лъчите за да предпазят обитаемия свят от изгаряне

3) птицата от За всички създания а) нарича се петел (куръ) б) стои в Океана и когато Слънцето се къпе в Океана преди изгрев вълните му го събуждат

Различията в описанията се оказват много съществени и трудно биха позволили да се говори за пряко заимстване на текстове от едно произве-дение в друго41 Очевидно е че създанията от трите групи имат или раз-лични функции (групи 1 и 2) или различен вид и обиталище (петелът не е хибридно създание петелът и грифоните от Физиолога стоят на Земята а не са в небето) Тези особености подсказват че в различните произведния създанията наречени феникси халкедри грифони както и петелът вероятно са наследници на различни митологични създания Същевременно в раз-глежданите епизоди са налице и много ясно изразени паралели което води до предположението че всички те са повлияни от едни и същи културни традиции42 Хипотезата за вероятните общи корени на петте произведения що се отнася до онази част от тях където се разказва за митологичните пти-ци води до въпроса как са изглеждали те в предполагаемия първоизточник

41 Както предполага напр Джеймс (J a m e s 1915) Д Харлоу обаче смята че паралелите посочени от Джеймс са твърде общи и отразяват по-скоро споделени традиции отколкото пряка зависимост (H a r l o w 1996 164)

42 B r o e k 1972 272ndash287 W r i g h t 2000 168ndash169 268 и др

137

как точно са се наричали и как се е стигнало до названията употребени в текстовете ndash грифон феникс халкедра43 или петел

Първите две от тях ndash грифон и феникс ndash означават известни митични същества изключително популярни в културите на Близкия изток и Сре-диземноморието от най-дълбока древност Третото название ndash халкедра не се среща в друг контекст освен в разглеждания епизод за слънчевия изгрев в 2 Енох и Прение на Панагиот с Азимит а космическият петел е важен персонаж от иранската митология44

Грифон

Грифонът (грипсосъ ὁ γρύψ gryphon) е двусъставно същество ndash лъв с крила и глава на орел Той е бил познат в Египет ок 3300 г пр Хр но може да е още по-стар45 Известно е негово стенно изображение от двореца в Кносос на Крит от бронзовата епоха (ХV в пр Хр) а през Античността често се изобразява върху вази Традиционни украшения с изображения на крилат лъв с глава на орел се намират и у народите в Централна Азия Може да се каже обаче че общоизвестната представа за грифона се налага в гръко-римската културна среда като се заражда през Античността и се развива и разпространява и през по-късните епохи ndash Елинизма Късната античност и Средновековието Мнозина антични автори го описват ndash в V в пр Хр Ктезий говори за златото в планините bdquoобитавани от грифони ndash четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвскитеldquo46 Херодот нееднократно също споменава че те изравят злато и го пазят47 и това е едно от най-характерните им свойства Произхождат от Хиперборейските планини или от Етиопия и са врагове на конете Грифонът е едно от митичните същества натоварено с най-много символични значе-ния Орел и лъв ndash царят на птиците и царят на животните съчетани в едно

43 В славянските преписи на разглежданите паметници думата се среща още в следните форми халкадри халкидри (препис Р на 3 Варух) и халендри (Прение) Вж B ouml t t r i c h 1996 862 XII d

44 E h r e n b e r g 2002 B r o e k 1972 267ndash26845 D u n n Beasts46 bdquoСтраната произвежда много сребро и има многобройни сребърни мини не

много дълбоки тези в Бактрия казват че били по-дълбоки Там има също злато не в реките да се промива като в река Пактол а в множество големи планини обита-вани от грифони Те са четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвските перата на гърдите им са червени а на останалата част от тялото ndash черни Макар че в планините има изобилие от злато заради тези птици то трудно се добиваldquo (C t e s i a s 2002)

47 H e r o d o t u s 1920 143 bdquoА в северна Европа има много повече злато Аз не мога да кажа със сигурност как се добива това злато но казват еднооки хора наречени аримаспиани го крадат от грифонитеldquo (Hdt 31161)

138

същество олицетворяват двойственост или единство на противоположно-стите Небето и Земята доброто и злото Христос и Сатаната жестокост и нежност В християнството грифонът символизира и двойствената природа на Христос ndash едновременно бог и човек

Едно от най-подробните описания на грифоните в което се подчертава и връзката им със Слънцето е оставил старогръцкият писател Флавий Фи-лострат (170ndash250) в съчинението си Животът на Аполоний Тиански

bdquoЩо се отнася до златото добивано от грифоните то съществуват скали осе-яни с капки злато като с искри и това злато споменатото създание го изкопава със силата на своя клюн Защото тези животни живеят в Индия казва той и се почитат като посветени на слънцето и индийските ваятели изобразяват слънцето в колес-ница впрегната с четири грифона един до друг а по големина и сила те напомнят лъвове но ги превъзхождат по това че имат крила и дори ги нападат превъзхождат по сила и слоновете и драконите Но те нямат голяма летателна сила не повече от летящите на малки разстояния птици защото техните крила не са като птичите а имат между пръстите на краката си червени ципи така че могат да ги разтварят и да излитат и да се хвърлят от въздуха и недостижим за тях е единствено тигърът понеже е бърз като вятъраldquo48

В старогръцката вазова живопис грифони теглят колесниците на божест-ва които също имат връзка със Слънцето ndash Аполон Зевс и Дионис Яйцата от ахат които снасят тези животни също символизират небесното светило Самото злато което изравят от земните дълбини също понякога се тълкува като символ на Слънцето което изгрява изпод земята Както се вижда от тези описания грифонът често се асоциира със Слънцето но преди всичко се смята за пазач на ценности и злато както и на сакрални пространства но никъде в древните извори не споменава че той призовава слънцето да изгрее а след това засенчва с крилата си изгарящите слънчевия лъчи и предпазва от тях земята и хората които я обитават Никъде в описанията на грифони не се говори че те имат гигантски размери като птиците от разглежданите тук съчинения (bdquoнай-голямата от всички птици небесниldquo във византийския Физиолог или bdquo[големи] по 60 лактиldquo в Прение на Панагиот с Азимит) В текстовете на класическата древност не става дума и за това че грифоните пеят (bdquoЕла светодавче дай светлина на светаldquo) а напротив обрисувани са като могъщи хищници нападащи лъвове дракони слонове и коне Така ги описват и западноевропейските бестиарии49 Традиционните описания на грифоните и съдържащите се в тях митологични представи са твърде далече от ролята която им е отредена в разглежданите тук произведения Налага се заключението че названието грифон употребено в тях за гигантската птица приветстваща слънцето не е изначално а е вторично Физиологът и Прениshyето приписват на грифоните свойства и функции първоначално изглежда

48 F l a v i u s 1912 33349 Там те обикновено се изобразяват грабнали животно или човек или пък в

хералдическа поза с вдигнат напред крак Вж B a d k e 2002ndash2008

139

присъщи на космическата птица от някаква по-стара източна традиция не-позната на гръко-римския свят която по нещо е приличала на тях ndash може би по връзката им със Слънцето и хибридната им ndash лъвско-орелска ndash природа

Феникс

Фениксът както е назована птицата в неканоничните апокалипсиси (2 Енох и 3 Варух) и Прение на Панагиот с Азимит която лети пред (колесни-цата на) Слънцето и поема с крилата си неговите лъчи (или ги гаси с водата в която мокри крилата си) е също добре известно митологично същество Още в древен Египет фениксът е свързван с бога на слънцето Ра символ на възкресение и безсмъртие Смята се че митът за феникса произхожда от египетския Хелиополис ndash Града на Слънцето където е имало храм на слънчевия бог Птицата била възприемана като bdquoбаldquo ndash душата духа на бог Ра В Книга на мъртвите (средата на ІІ хилядолетие пр Хр) фениксът се спо-менава многократно bdquoКато феникс небесните пространства аз обхождам Пребродих от Сехем до Хелиопол аз всички пътища да посветя божествения феникс в нещата от света на мъртвитеldquo и др50 Описания на феникса се срещат в съчиненията на мнозина автори от Античността и Средновековие-то ndash Херодот Овидий Лукан Плиний Стари Тертулиан Исидор Севилски Гийом Льоклерк и др Херодот описва подробно феникса по изображението което е виждал в храма в Хелиополис Според него египтяните почитали феникса като свещена птица която е много рядка голяма е колкото орел а перата ѝ са в червено и златно Младият феникс долита от Арабия в Египет веднъж на 500 години за да донесе балсамираното в смирна тяло на своя баща и да го положи в храма на Слънцето в Хелиополис51

Разпространената традиционна представа за феникса обаче която е твърде различна от разказаното у Херодот почива върху друга версия на мита която е отразена у Плиний Стари (І в)

50 B u d g e 1895 (1967) 51 H e r o d o t u s 1920 359 bdquoТе имат и една свещена птица наречена феникс

която аз самият не съм виждал освен на картини Наистина тя е много рядка дори в Египет където долита (според разказите на хората от Хелиополис) веднъж на петстотин години когато старият феникс умира Големината и видът му ако при-лича на изображенията са такива перата му са отчасти червени отчасти златисти а общият му изглед и големина са почти колкото на орел Разказват какво прави тази птица което не ми се струва вероятно че той идва от далечна Арабия и носи своя родител целия увит в смирна в храма на слънцето и там погребва тялото За да го донесе казват той първо прави топка от смирна голяма толкова колкото може да носи после прави кухина в топката и поставя своя родител вътре след което покрива отвора със свежа смирна и топката тежи точно толкова колкото от-начало така той го донася в Египет увит както вече казах и го поставя в храма на Слънцето Такава е историята която разказват за делата на тази птицаldquo (Hdt 273)

140

bdquoКазват че е единствен на света и едва ли може да бъде видян С големината на орел е и има блестящо злато около шията а тялото му е пурпурно но опашката му е синя с няколко розово оцветени пера Има качул от пера на главата [] Никой не го е виждал да се храни В Арабия е почитан в чест на бога на Слънцето Живее 540 години когато остарее строи гнездо от дива канела и тамян изпълва гнездото си с аромати и лежи в него докато умре От костите и мозъка на мъртвия феникс израства нещо като червей който пораства в птица голяма колкото пиленце Тази птица извършва погребален ритуал за своя предшественик а после занася цялото гнездо в Града на Слънцето близо до Панхейа и го поставя върху олтара тамldquo 52

Овидий също привежда подобно описание в което разказва че когато остарее фениксът прави гнездо на върха на високо палмово дърво и там умира а от тялото му се ражда новият феникс53 Палмата спомената от Овидий напомня за друга свещена птица на Египет ndash пурпурната чапла бену чието име означава вид палма Бену е божество олицетворение на вечния живот В Книга на мъртвите се разказва че тя е душата на бог Ра Символическият знак обозначаващ птицата се използвал за написване на името на слънчевия бог По-късно започнали да смятат бену за душата на възраждащия се бог Озирис Сравняването на птицата със Слънцето което се появява всеки ден отново довело до това че започнали да смятат Бену за безсмъртна птица която се възражда от пепелта54

С течение на времето обаче символическото значение на феникса се променя В раннохристиянските представи от ІІ в насам фениксът се свързва почти изключително с бъдещото възкресение на праведните Според хрис-тиянската му интерпретация той е символ не само на безсмъртния дух на божествената любов но и на възкръсналия Исус Христос55 Във Физиолога се казва bdquoТа как неразумните евреи не приеха вярата в тридневното Възкре-сение на нашия Господ Исус Христос Както тази птица сама оживява на третия ден така и той как сам не би въздигнал себе си от мъртвите Затова

52 Plin Nat 102 Вж P l i n y 1967 292ndash29553 bdquoИма една птица която се обновява сама Асирийците я наричат феникс Той

се храни не със семена и треви а с капки тамян и с мъзгата на растението кардамон Когато е живял пет столетия си построява гнездо на връхните клони на люлеещо се палмово дърво като използва само клюна си и ноктите си Щом го нареди с кора от касия и нежни цветове от нард и парченца канела и жълта смирна той сяда в него и свършва живота си сред аромати Казват че от тялото на бащата се възражда новият феникс който ще живее също толкова години Когато с възрастта добие сила и може да носи тежест той освобождава клоните на високата палма от тежкото гнездо и почтително носи своето обиталище което е станало гроб на баща му и като стигне град Хиперион слънчевия град през ясния въздух поста-вя го долу пред свещените врати на Хиперионовия храмldquo (Ovid Metamorph 15 391ndash417) (O v i d 2000)

54 B r o e k 1972 14ndash3255 За феникса в християнската традиция вж B r o e k 1972 33ndash43 119ndash132 За

рецепцията на мита в православнославянските литератури вж С т о й к о в а 2014

141

пророк Давид казва bdquoПраведникът ще процъфти като феникс като кедър ливански ще се умножи изобилието в дома Господенldquo56

В различаващите се помежду си описания на феникса има няколко постоянни момента негови главни характеристики Фениксът живее дълго и усамотено появява се в света малко преди смъртта си57 и е свързан със Слънцето (Хелиополис гр Ἡελιούπολις lsquoСлънчевият градrsquo) Най-същест-вената му черта обаче е свойството му да се възражда чрез смъртта Две са основните версии на мита за смъртта и възкресението му В по-малко известната птицата строи гнездо от ароматни пръчици и умира в него а новият феникс се ражда от останките на стария Започва живота си като червей от който се развива младата птица Втората по-разпространена версия разказва че Слънцето запалва леглото от аромати и самия феникс който изгаря а новият феникс се ражда от пепелта58

Сравнението между описания от античните автори и средновековните творби феникс и гигантската птица феникс от 2 Енох 3 Варух и Прението на Панагиот с Азимит показват че става дума за съвсем различни по характер митологични същества Самият им вид е напълно различен ndash фениксът от античната и християнската традиция е голям колкото орел докато летящите създания от разглежданите произведения които поемат слънчевите лъчи с крилата си са грамадни За някои от тях изрично се посочва че са двусъс-тавни (2 Енох bdquoЛицата им са лъвски а краката опашките и главата ndash кро-кодилскиldquo) Тук ще припомня и облика на грифоните от Физиолога които са също съставени от различни части ndash на лъв и на орел и са функционално същите ndash поемат слънчевия зной за да предпазят земята Няма съмнение че става дума за напълно различен тип създания произхождащи от различни културни традициии В описанията на феникса в 2 Енох 3 Варух и Прениshyето не се споменава нито една от характерните за класическите представи свойства на птицата ndash нито дължината на живота ѝ нито смъртта и обновя-ването ѝ Някои изследователи са склонни да видят намек за възкресението на птицата в надписа изписан на крилото ѝ според 3 Варух bdquoНито земята ме ражда нито небето но крилата на огъня ме раждатldquo (68)59 За разлика от класическия мит където изрично се подчертава че фениксът не се храни

56 Пс 9113 Sbordone 1936 203ndash204 С т о й к о в а 2011 Феникс Първи превод 179ndash239

57 B r o e k 1972 67ndash14558 H a r l o w 1996 13459 K u l i k 2010 236 H a r l o w 1996 135 В славянските преписи от тнар

Втора редакция надписът е християнизиран bdquoНито земята ме роди нито небето но ме роди престолът на Отцаldquo (Вж И в а н о в 1925 197 издание на Драголовия препис от третата четвърт на ХІV в) Първата редакция дава текст по-близък до гръцкия bdquoНито земята ме ражда нито небето но златните крила ме раждатldquo където bdquoзлатни крилаldquo би могло да се произлиза от bdquoогнени крилаldquo както е в гръцкия текст За възможната интерпретация на текста на надписа като свързан с поемата Pterygon Phoenicis от поета от І в пр Хр Левий (Laevius) вж B r o e k 1972 268ndash269

142

изобщо в 3 Варух се разказва че той яде манна и пие роса а също така и че екскрементът му е канелата с която се помазват царете60 Не е необходимо да се изброяват и анализират всички различия между представата за феникса отразена в класическия мит и в разглежданите литературни произведения за да се види че названието феникс употребено в тях не е първично а е добавено в късен етап от развитието на текста като е заменило някакво друго название

Петел

Друг известен от митологията персонаж в разглежданите текстове е космическият петел (куръ) описан в За всички създания Основната черта от описанието му която го отличава от познатата домашна птица са не-говите размери ndash bdquoглавата му стига до небето а морето е до коленете муldquo Космическият петел е небесен певец който предвестява зората и събужда хората и е известен от иранската митология61 Смята се че има роля в зоро-астризма като апотропейно животно чието кукуригане не само предизвиква идването на светлината царството на Ахурамазда но и края на тъмнината управлявана от Ахриман Според Ф Кюмон петелът пази света нощем и води душите на мъртвите в рая62 Космическият петел вероятно има връзка и с месопотамския бог на светлината и огъня Нуску63 Една от гигантските слънчеви птици от еврейската традиция е известна от равинската литература като Див петел64 Писателите от гръцката античност смятат петела за птица на бога на светлината който предвестява идването на утрото Плиний Стари привежда следното описание

bdquo[Петлите] знаят как да различават звездите и отбелязват с песен различните периоди на деня всеки по три часа Те си лягат със слънчевия залез и при четвър-тата стража ни призовават към труда и усилията и не разрешават на слънчевия изгрев да се промъкне при нас неочаквано а обявяват идващия ден с песен като преди своето кукуригане пляскат по страните си с крилаldquo65

Това което свързва космическия петел със Слънцето е фактът че той кукурига преди зори и се схваща като предвестник на изгрева и символ на новия ден66 В За всички създания петелът запява събуден от вълните на Небесния океан които са предизвикани от къпещото се в него Слънце Той има гигантски размери но не лети със Слънцето а е стъпил здраво на

60 Подробно за това вж y B r o e k 1972 340ndash34861 D a r m e s t e t e r 1887 (1965)62 C u m o n t 1942 288ndash289 (цит по E h r e n b e r g 2002 54) W a z a n a

2009 12463 E h r e n b e r g 2002 5364 W a z a n a 2009 12465 Plin Nat 1024 Вж P l i n y 1967 320ndash32366 Т о п о р о в 1982 310

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

136

Характеристика на космическите птици

Обобщавайки описанията на слънчевите птици и на тяхната роля в не-бесния спектакъл може се каже че всички те имат следните общи свойства и функции

а) птиците от всички текстове имат гигантски размериб) всички присъстват при изгрева на Слънцетов) предизвестяват предизвикват изгрева на Слънцето с песен или вик

които съдържат един и същ текст (bdquoЕла светодавче дай светлина на све-таldquo)

г) така събуждат земните птици (петли) които възвестяват идването на деня или приветстват Слънцето

д) повечето от тях (но не всички) имат още една важна функция ndash пред-пазват с крилата си обитаемия свят от горещите слънчеви лъчи

Тяхната специфика според различните текстове от своя страна очертава следните три групи

1) птиците от 2 Енох а) наричат се феникси и халкедраи б) имат лъв-ско лице и глава криле и опашка на крокодил в) придружават Слънцето теглят неговата колесница г) носят зной и роса

2) птиците от 3 Варух Физиолога и Прението а) наричат се грифони феникси иили халкедри б) летят пред Слънцето посрещат го край реката-Океан в) с крилете си поемат засенчват силните му лъчи или квасят крилата си в Океана и гасят лъчите за да предпазят обитаемия свят от изгаряне

3) птицата от За всички създания а) нарича се петел (куръ) б) стои в Океана и когато Слънцето се къпе в Океана преди изгрев вълните му го събуждат

Различията в описанията се оказват много съществени и трудно биха позволили да се говори за пряко заимстване на текстове от едно произве-дение в друго41 Очевидно е че създанията от трите групи имат или раз-лични функции (групи 1 и 2) или различен вид и обиталище (петелът не е хибридно създание петелът и грифоните от Физиолога стоят на Земята а не са в небето) Тези особености подсказват че в различните произведния създанията наречени феникси халкедри грифони както и петелът вероятно са наследници на различни митологични създания Същевременно в раз-глежданите епизоди са налице и много ясно изразени паралели което води до предположението че всички те са повлияни от едни и същи културни традиции42 Хипотезата за вероятните общи корени на петте произведения що се отнася до онази част от тях където се разказва за митологичните пти-ци води до въпроса как са изглеждали те в предполагаемия първоизточник

41 Както предполага напр Джеймс (J a m e s 1915) Д Харлоу обаче смята че паралелите посочени от Джеймс са твърде общи и отразяват по-скоро споделени традиции отколкото пряка зависимост (H a r l o w 1996 164)

42 B r o e k 1972 272ndash287 W r i g h t 2000 168ndash169 268 и др

137

как точно са се наричали и как се е стигнало до названията употребени в текстовете ndash грифон феникс халкедра43 или петел

Първите две от тях ndash грифон и феникс ndash означават известни митични същества изключително популярни в културите на Близкия изток и Сре-диземноморието от най-дълбока древност Третото название ndash халкедра не се среща в друг контекст освен в разглеждания епизод за слънчевия изгрев в 2 Енох и Прение на Панагиот с Азимит а космическият петел е важен персонаж от иранската митология44

Грифон

Грифонът (грипсосъ ὁ γρύψ gryphon) е двусъставно същество ndash лъв с крила и глава на орел Той е бил познат в Египет ок 3300 г пр Хр но може да е още по-стар45 Известно е негово стенно изображение от двореца в Кносос на Крит от бронзовата епоха (ХV в пр Хр) а през Античността често се изобразява върху вази Традиционни украшения с изображения на крилат лъв с глава на орел се намират и у народите в Централна Азия Може да се каже обаче че общоизвестната представа за грифона се налага в гръко-римската културна среда като се заражда през Античността и се развива и разпространява и през по-късните епохи ndash Елинизма Късната античност и Средновековието Мнозина антични автори го описват ndash в V в пр Хр Ктезий говори за златото в планините bdquoобитавани от грифони ndash четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвскитеldquo46 Херодот нееднократно също споменава че те изравят злато и го пазят47 и това е едно от най-характерните им свойства Произхождат от Хиперборейските планини или от Етиопия и са врагове на конете Грифонът е едно от митичните същества натоварено с най-много символични значе-ния Орел и лъв ndash царят на птиците и царят на животните съчетани в едно

43 В славянските преписи на разглежданите паметници думата се среща още в следните форми халкадри халкидри (препис Р на 3 Варух) и халендри (Прение) Вж B ouml t t r i c h 1996 862 XII d

44 E h r e n b e r g 2002 B r o e k 1972 267ndash26845 D u n n Beasts46 bdquoСтраната произвежда много сребро и има многобройни сребърни мини не

много дълбоки тези в Бактрия казват че били по-дълбоки Там има също злато не в реките да се промива като в река Пактол а в множество големи планини обита-вани от грифони Те са четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвските перата на гърдите им са червени а на останалата част от тялото ndash черни Макар че в планините има изобилие от злато заради тези птици то трудно се добиваldquo (C t e s i a s 2002)

47 H e r o d o t u s 1920 143 bdquoА в северна Европа има много повече злато Аз не мога да кажа със сигурност как се добива това злато но казват еднооки хора наречени аримаспиани го крадат от грифонитеldquo (Hdt 31161)

138

същество олицетворяват двойственост или единство на противоположно-стите Небето и Земята доброто и злото Христос и Сатаната жестокост и нежност В християнството грифонът символизира и двойствената природа на Христос ndash едновременно бог и човек

Едно от най-подробните описания на грифоните в което се подчертава и връзката им със Слънцето е оставил старогръцкият писател Флавий Фи-лострат (170ndash250) в съчинението си Животът на Аполоний Тиански

bdquoЩо се отнася до златото добивано от грифоните то съществуват скали осе-яни с капки злато като с искри и това злато споменатото създание го изкопава със силата на своя клюн Защото тези животни живеят в Индия казва той и се почитат като посветени на слънцето и индийските ваятели изобразяват слънцето в колес-ница впрегната с четири грифона един до друг а по големина и сила те напомнят лъвове но ги превъзхождат по това че имат крила и дори ги нападат превъзхождат по сила и слоновете и драконите Но те нямат голяма летателна сила не повече от летящите на малки разстояния птици защото техните крила не са като птичите а имат между пръстите на краката си червени ципи така че могат да ги разтварят и да излитат и да се хвърлят от въздуха и недостижим за тях е единствено тигърът понеже е бърз като вятъраldquo48

В старогръцката вазова живопис грифони теглят колесниците на божест-ва които също имат връзка със Слънцето ndash Аполон Зевс и Дионис Яйцата от ахат които снасят тези животни също символизират небесното светило Самото злато което изравят от земните дълбини също понякога се тълкува като символ на Слънцето което изгрява изпод земята Както се вижда от тези описания грифонът често се асоциира със Слънцето но преди всичко се смята за пазач на ценности и злато както и на сакрални пространства но никъде в древните извори не споменава че той призовава слънцето да изгрее а след това засенчва с крилата си изгарящите слънчевия лъчи и предпазва от тях земята и хората които я обитават Никъде в описанията на грифони не се говори че те имат гигантски размери като птиците от разглежданите тук съчинения (bdquoнай-голямата от всички птици небесниldquo във византийския Физиолог или bdquo[големи] по 60 лактиldquo в Прение на Панагиот с Азимит) В текстовете на класическата древност не става дума и за това че грифоните пеят (bdquoЕла светодавче дай светлина на светаldquo) а напротив обрисувани са като могъщи хищници нападащи лъвове дракони слонове и коне Така ги описват и западноевропейските бестиарии49 Традиционните описания на грифоните и съдържащите се в тях митологични представи са твърде далече от ролята която им е отредена в разглежданите тук произведения Налага се заключението че названието грифон употребено в тях за гигантската птица приветстваща слънцето не е изначално а е вторично Физиологът и Прениshyето приписват на грифоните свойства и функции първоначално изглежда

48 F l a v i u s 1912 33349 Там те обикновено се изобразяват грабнали животно или човек или пък в

хералдическа поза с вдигнат напред крак Вж B a d k e 2002ndash2008

139

присъщи на космическата птица от някаква по-стара източна традиция не-позната на гръко-римския свят която по нещо е приличала на тях ndash може би по връзката им със Слънцето и хибридната им ndash лъвско-орелска ndash природа

Феникс

Фениксът както е назована птицата в неканоничните апокалипсиси (2 Енох и 3 Варух) и Прение на Панагиот с Азимит която лети пред (колесни-цата на) Слънцето и поема с крилата си неговите лъчи (или ги гаси с водата в която мокри крилата си) е също добре известно митологично същество Още в древен Египет фениксът е свързван с бога на слънцето Ра символ на възкресение и безсмъртие Смята се че митът за феникса произхожда от египетския Хелиополис ndash Града на Слънцето където е имало храм на слънчевия бог Птицата била възприемана като bdquoбаldquo ndash душата духа на бог Ра В Книга на мъртвите (средата на ІІ хилядолетие пр Хр) фениксът се спо-менава многократно bdquoКато феникс небесните пространства аз обхождам Пребродих от Сехем до Хелиопол аз всички пътища да посветя божествения феникс в нещата от света на мъртвитеldquo и др50 Описания на феникса се срещат в съчиненията на мнозина автори от Античността и Средновековие-то ndash Херодот Овидий Лукан Плиний Стари Тертулиан Исидор Севилски Гийом Льоклерк и др Херодот описва подробно феникса по изображението което е виждал в храма в Хелиополис Според него египтяните почитали феникса като свещена птица която е много рядка голяма е колкото орел а перата ѝ са в червено и златно Младият феникс долита от Арабия в Египет веднъж на 500 години за да донесе балсамираното в смирна тяло на своя баща и да го положи в храма на Слънцето в Хелиополис51

Разпространената традиционна представа за феникса обаче която е твърде различна от разказаното у Херодот почива върху друга версия на мита която е отразена у Плиний Стари (І в)

50 B u d g e 1895 (1967) 51 H e r o d o t u s 1920 359 bdquoТе имат и една свещена птица наречена феникс

която аз самият не съм виждал освен на картини Наистина тя е много рядка дори в Египет където долита (според разказите на хората от Хелиополис) веднъж на петстотин години когато старият феникс умира Големината и видът му ако при-лича на изображенията са такива перата му са отчасти червени отчасти златисти а общият му изглед и големина са почти колкото на орел Разказват какво прави тази птица което не ми се струва вероятно че той идва от далечна Арабия и носи своя родител целия увит в смирна в храма на слънцето и там погребва тялото За да го донесе казват той първо прави топка от смирна голяма толкова колкото може да носи после прави кухина в топката и поставя своя родител вътре след което покрива отвора със свежа смирна и топката тежи точно толкова колкото от-начало така той го донася в Египет увит както вече казах и го поставя в храма на Слънцето Такава е историята която разказват за делата на тази птицаldquo (Hdt 273)

140

bdquoКазват че е единствен на света и едва ли може да бъде видян С големината на орел е и има блестящо злато около шията а тялото му е пурпурно но опашката му е синя с няколко розово оцветени пера Има качул от пера на главата [] Никой не го е виждал да се храни В Арабия е почитан в чест на бога на Слънцето Живее 540 години когато остарее строи гнездо от дива канела и тамян изпълва гнездото си с аромати и лежи в него докато умре От костите и мозъка на мъртвия феникс израства нещо като червей който пораства в птица голяма колкото пиленце Тази птица извършва погребален ритуал за своя предшественик а после занася цялото гнездо в Града на Слънцето близо до Панхейа и го поставя върху олтара тамldquo 52

Овидий също привежда подобно описание в което разказва че когато остарее фениксът прави гнездо на върха на високо палмово дърво и там умира а от тялото му се ражда новият феникс53 Палмата спомената от Овидий напомня за друга свещена птица на Египет ndash пурпурната чапла бену чието име означава вид палма Бену е божество олицетворение на вечния живот В Книга на мъртвите се разказва че тя е душата на бог Ра Символическият знак обозначаващ птицата се използвал за написване на името на слънчевия бог По-късно започнали да смятат бену за душата на възраждащия се бог Озирис Сравняването на птицата със Слънцето което се появява всеки ден отново довело до това че започнали да смятат Бену за безсмъртна птица която се възражда от пепелта54

С течение на времето обаче символическото значение на феникса се променя В раннохристиянските представи от ІІ в насам фениксът се свързва почти изключително с бъдещото възкресение на праведните Според хрис-тиянската му интерпретация той е символ не само на безсмъртния дух на божествената любов но и на възкръсналия Исус Христос55 Във Физиолога се казва bdquoТа как неразумните евреи не приеха вярата в тридневното Възкре-сение на нашия Господ Исус Христос Както тази птица сама оживява на третия ден така и той как сам не би въздигнал себе си от мъртвите Затова

52 Plin Nat 102 Вж P l i n y 1967 292ndash29553 bdquoИма една птица която се обновява сама Асирийците я наричат феникс Той

се храни не със семена и треви а с капки тамян и с мъзгата на растението кардамон Когато е живял пет столетия си построява гнездо на връхните клони на люлеещо се палмово дърво като използва само клюна си и ноктите си Щом го нареди с кора от касия и нежни цветове от нард и парченца канела и жълта смирна той сяда в него и свършва живота си сред аромати Казват че от тялото на бащата се възражда новият феникс който ще живее също толкова години Когато с възрастта добие сила и може да носи тежест той освобождава клоните на високата палма от тежкото гнездо и почтително носи своето обиталище което е станало гроб на баща му и като стигне град Хиперион слънчевия град през ясния въздух поста-вя го долу пред свещените врати на Хиперионовия храмldquo (Ovid Metamorph 15 391ndash417) (O v i d 2000)

54 B r o e k 1972 14ndash3255 За феникса в християнската традиция вж B r o e k 1972 33ndash43 119ndash132 За

рецепцията на мита в православнославянските литератури вж С т о й к о в а 2014

141

пророк Давид казва bdquoПраведникът ще процъфти като феникс като кедър ливански ще се умножи изобилието в дома Господенldquo56

В различаващите се помежду си описания на феникса има няколко постоянни момента негови главни характеристики Фениксът живее дълго и усамотено появява се в света малко преди смъртта си57 и е свързан със Слънцето (Хелиополис гр Ἡελιούπολις lsquoСлънчевият градrsquo) Най-същест-вената му черта обаче е свойството му да се възражда чрез смъртта Две са основните версии на мита за смъртта и възкресението му В по-малко известната птицата строи гнездо от ароматни пръчици и умира в него а новият феникс се ражда от останките на стария Започва живота си като червей от който се развива младата птица Втората по-разпространена версия разказва че Слънцето запалва леглото от аромати и самия феникс който изгаря а новият феникс се ражда от пепелта58

Сравнението между описания от античните автори и средновековните творби феникс и гигантската птица феникс от 2 Енох 3 Варух и Прението на Панагиот с Азимит показват че става дума за съвсем различни по характер митологични същества Самият им вид е напълно различен ndash фениксът от античната и християнската традиция е голям колкото орел докато летящите създания от разглежданите произведения които поемат слънчевите лъчи с крилата си са грамадни За някои от тях изрично се посочва че са двусъс-тавни (2 Енох bdquoЛицата им са лъвски а краката опашките и главата ndash кро-кодилскиldquo) Тук ще припомня и облика на грифоните от Физиолога които са също съставени от различни части ndash на лъв и на орел и са функционално същите ndash поемат слънчевия зной за да предпазят земята Няма съмнение че става дума за напълно различен тип създания произхождащи от различни културни традициии В описанията на феникса в 2 Енох 3 Варух и Прениshyето не се споменава нито една от характерните за класическите представи свойства на птицата ndash нито дължината на живота ѝ нито смъртта и обновя-ването ѝ Някои изследователи са склонни да видят намек за възкресението на птицата в надписа изписан на крилото ѝ според 3 Варух bdquoНито земята ме ражда нито небето но крилата на огъня ме раждатldquo (68)59 За разлика от класическия мит където изрично се подчертава че фениксът не се храни

56 Пс 9113 Sbordone 1936 203ndash204 С т о й к о в а 2011 Феникс Първи превод 179ndash239

57 B r o e k 1972 67ndash14558 H a r l o w 1996 13459 K u l i k 2010 236 H a r l o w 1996 135 В славянските преписи от тнар

Втора редакция надписът е християнизиран bdquoНито земята ме роди нито небето но ме роди престолът на Отцаldquo (Вж И в а н о в 1925 197 издание на Драголовия препис от третата четвърт на ХІV в) Първата редакция дава текст по-близък до гръцкия bdquoНито земята ме ражда нито небето но златните крила ме раждатldquo където bdquoзлатни крилаldquo би могло да се произлиза от bdquoогнени крилаldquo както е в гръцкия текст За възможната интерпретация на текста на надписа като свързан с поемата Pterygon Phoenicis от поета от І в пр Хр Левий (Laevius) вж B r o e k 1972 268ndash269

142

изобщо в 3 Варух се разказва че той яде манна и пие роса а също така и че екскрементът му е канелата с която се помазват царете60 Не е необходимо да се изброяват и анализират всички различия между представата за феникса отразена в класическия мит и в разглежданите литературни произведения за да се види че названието феникс употребено в тях не е първично а е добавено в късен етап от развитието на текста като е заменило някакво друго название

Петел

Друг известен от митологията персонаж в разглежданите текстове е космическият петел (куръ) описан в За всички създания Основната черта от описанието му която го отличава от познатата домашна птица са не-говите размери ndash bdquoглавата му стига до небето а морето е до коленете муldquo Космическият петел е небесен певец който предвестява зората и събужда хората и е известен от иранската митология61 Смята се че има роля в зоро-астризма като апотропейно животно чието кукуригане не само предизвиква идването на светлината царството на Ахурамазда но и края на тъмнината управлявана от Ахриман Според Ф Кюмон петелът пази света нощем и води душите на мъртвите в рая62 Космическият петел вероятно има връзка и с месопотамския бог на светлината и огъня Нуску63 Една от гигантските слънчеви птици от еврейската традиция е известна от равинската литература като Див петел64 Писателите от гръцката античност смятат петела за птица на бога на светлината който предвестява идването на утрото Плиний Стари привежда следното описание

bdquo[Петлите] знаят как да различават звездите и отбелязват с песен различните периоди на деня всеки по три часа Те си лягат със слънчевия залез и при четвър-тата стража ни призовават към труда и усилията и не разрешават на слънчевия изгрев да се промъкне при нас неочаквано а обявяват идващия ден с песен като преди своето кукуригане пляскат по страните си с крилаldquo65

Това което свързва космическия петел със Слънцето е фактът че той кукурига преди зори и се схваща като предвестник на изгрева и символ на новия ден66 В За всички създания петелът запява събуден от вълните на Небесния океан които са предизвикани от къпещото се в него Слънце Той има гигантски размери но не лети със Слънцето а е стъпил здраво на

60 Подробно за това вж y B r o e k 1972 340ndash34861 D a r m e s t e t e r 1887 (1965)62 C u m o n t 1942 288ndash289 (цит по E h r e n b e r g 2002 54) W a z a n a

2009 12463 E h r e n b e r g 2002 5364 W a z a n a 2009 12465 Plin Nat 1024 Вж P l i n y 1967 320ndash32366 Т о п о р о в 1982 310

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

137

как точно са се наричали и как се е стигнало до названията употребени в текстовете ndash грифон феникс халкедра43 или петел

Първите две от тях ndash грифон и феникс ndash означават известни митични същества изключително популярни в културите на Близкия изток и Сре-диземноморието от най-дълбока древност Третото название ndash халкедра не се среща в друг контекст освен в разглеждания епизод за слънчевия изгрев в 2 Енох и Прение на Панагиот с Азимит а космическият петел е важен персонаж от иранската митология44

Грифон

Грифонът (грипсосъ ὁ γρύψ gryphon) е двусъставно същество ndash лъв с крила и глава на орел Той е бил познат в Египет ок 3300 г пр Хр но може да е още по-стар45 Известно е негово стенно изображение от двореца в Кносос на Крит от бронзовата епоха (ХV в пр Хр) а през Античността често се изобразява върху вази Традиционни украшения с изображения на крилат лъв с глава на орел се намират и у народите в Централна Азия Може да се каже обаче че общоизвестната представа за грифона се налага в гръко-римската културна среда като се заражда през Античността и се развива и разпространява и през по-късните епохи ndash Елинизма Късната античност и Средновековието Мнозина антични автори го описват ndash в V в пр Хр Ктезий говори за златото в планините bdquoобитавани от грифони ndash четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвскитеldquo46 Херодот нееднократно също споменава че те изравят злато и го пазят47 и това е едно от най-характерните им свойства Произхождат от Хиперборейските планини или от Етиопия и са врагове на конете Грифонът е едно от митичните същества натоварено с най-много символични значе-ния Орел и лъв ndash царят на птиците и царят на животните съчетани в едно

43 В славянските преписи на разглежданите паметници думата се среща още в следните форми халкадри халкидри (препис Р на 3 Варух) и халендри (Прение) Вж B ouml t t r i c h 1996 862 XII d

44 E h r e n b e r g 2002 B r o e k 1972 267ndash26845 D u n n Beasts46 bdquoСтраната произвежда много сребро и има многобройни сребърни мини не

много дълбоки тези в Бактрия казват че били по-дълбоки Там има също злато не в реките да се промива като в река Пактол а в множество големи планини обита-вани от грифони Те са четирикраки птици големи колкото вълк които имат крака и нокти подобни на лъвските перата на гърдите им са червени а на останалата част от тялото ndash черни Макар че в планините има изобилие от злато заради тези птици то трудно се добиваldquo (C t e s i a s 2002)

47 H e r o d o t u s 1920 143 bdquoА в северна Европа има много повече злато Аз не мога да кажа със сигурност как се добива това злато но казват еднооки хора наречени аримаспиани го крадат от грифонитеldquo (Hdt 31161)

138

същество олицетворяват двойственост или единство на противоположно-стите Небето и Земята доброто и злото Христос и Сатаната жестокост и нежност В християнството грифонът символизира и двойствената природа на Христос ndash едновременно бог и човек

Едно от най-подробните описания на грифоните в което се подчертава и връзката им със Слънцето е оставил старогръцкият писател Флавий Фи-лострат (170ndash250) в съчинението си Животът на Аполоний Тиански

bdquoЩо се отнася до златото добивано от грифоните то съществуват скали осе-яни с капки злато като с искри и това злато споменатото създание го изкопава със силата на своя клюн Защото тези животни живеят в Индия казва той и се почитат като посветени на слънцето и индийските ваятели изобразяват слънцето в колес-ница впрегната с четири грифона един до друг а по големина и сила те напомнят лъвове но ги превъзхождат по това че имат крила и дори ги нападат превъзхождат по сила и слоновете и драконите Но те нямат голяма летателна сила не повече от летящите на малки разстояния птици защото техните крила не са като птичите а имат между пръстите на краката си червени ципи така че могат да ги разтварят и да излитат и да се хвърлят от въздуха и недостижим за тях е единствено тигърът понеже е бърз като вятъраldquo48

В старогръцката вазова живопис грифони теглят колесниците на божест-ва които също имат връзка със Слънцето ndash Аполон Зевс и Дионис Яйцата от ахат които снасят тези животни също символизират небесното светило Самото злато което изравят от земните дълбини също понякога се тълкува като символ на Слънцето което изгрява изпод земята Както се вижда от тези описания грифонът често се асоциира със Слънцето но преди всичко се смята за пазач на ценности и злато както и на сакрални пространства но никъде в древните извори не споменава че той призовава слънцето да изгрее а след това засенчва с крилата си изгарящите слънчевия лъчи и предпазва от тях земята и хората които я обитават Никъде в описанията на грифони не се говори че те имат гигантски размери като птиците от разглежданите тук съчинения (bdquoнай-голямата от всички птици небесниldquo във византийския Физиолог или bdquo[големи] по 60 лактиldquo в Прение на Панагиот с Азимит) В текстовете на класическата древност не става дума и за това че грифоните пеят (bdquoЕла светодавче дай светлина на светаldquo) а напротив обрисувани са като могъщи хищници нападащи лъвове дракони слонове и коне Така ги описват и западноевропейските бестиарии49 Традиционните описания на грифоните и съдържащите се в тях митологични представи са твърде далече от ролята която им е отредена в разглежданите тук произведения Налага се заключението че названието грифон употребено в тях за гигантската птица приветстваща слънцето не е изначално а е вторично Физиологът и Прениshyето приписват на грифоните свойства и функции първоначално изглежда

48 F l a v i u s 1912 33349 Там те обикновено се изобразяват грабнали животно или човек или пък в

хералдическа поза с вдигнат напред крак Вж B a d k e 2002ndash2008

139

присъщи на космическата птица от някаква по-стара източна традиция не-позната на гръко-римския свят която по нещо е приличала на тях ndash може би по връзката им със Слънцето и хибридната им ndash лъвско-орелска ndash природа

Феникс

Фениксът както е назована птицата в неканоничните апокалипсиси (2 Енох и 3 Варух) и Прение на Панагиот с Азимит която лети пред (колесни-цата на) Слънцето и поема с крилата си неговите лъчи (или ги гаси с водата в която мокри крилата си) е също добре известно митологично същество Още в древен Египет фениксът е свързван с бога на слънцето Ра символ на възкресение и безсмъртие Смята се че митът за феникса произхожда от египетския Хелиополис ndash Града на Слънцето където е имало храм на слънчевия бог Птицата била възприемана като bdquoбаldquo ndash душата духа на бог Ра В Книга на мъртвите (средата на ІІ хилядолетие пр Хр) фениксът се спо-менава многократно bdquoКато феникс небесните пространства аз обхождам Пребродих от Сехем до Хелиопол аз всички пътища да посветя божествения феникс в нещата от света на мъртвитеldquo и др50 Описания на феникса се срещат в съчиненията на мнозина автори от Античността и Средновековие-то ndash Херодот Овидий Лукан Плиний Стари Тертулиан Исидор Севилски Гийом Льоклерк и др Херодот описва подробно феникса по изображението което е виждал в храма в Хелиополис Според него египтяните почитали феникса като свещена птица която е много рядка голяма е колкото орел а перата ѝ са в червено и златно Младият феникс долита от Арабия в Египет веднъж на 500 години за да донесе балсамираното в смирна тяло на своя баща и да го положи в храма на Слънцето в Хелиополис51

Разпространената традиционна представа за феникса обаче която е твърде различна от разказаното у Херодот почива върху друга версия на мита която е отразена у Плиний Стари (І в)

50 B u d g e 1895 (1967) 51 H e r o d o t u s 1920 359 bdquoТе имат и една свещена птица наречена феникс

която аз самият не съм виждал освен на картини Наистина тя е много рядка дори в Египет където долита (според разказите на хората от Хелиополис) веднъж на петстотин години когато старият феникс умира Големината и видът му ако при-лича на изображенията са такива перата му са отчасти червени отчасти златисти а общият му изглед и големина са почти колкото на орел Разказват какво прави тази птица което не ми се струва вероятно че той идва от далечна Арабия и носи своя родител целия увит в смирна в храма на слънцето и там погребва тялото За да го донесе казват той първо прави топка от смирна голяма толкова колкото може да носи после прави кухина в топката и поставя своя родител вътре след което покрива отвора със свежа смирна и топката тежи точно толкова колкото от-начало така той го донася в Египет увит както вече казах и го поставя в храма на Слънцето Такава е историята която разказват за делата на тази птицаldquo (Hdt 273)

140

bdquoКазват че е единствен на света и едва ли може да бъде видян С големината на орел е и има блестящо злато около шията а тялото му е пурпурно но опашката му е синя с няколко розово оцветени пера Има качул от пера на главата [] Никой не го е виждал да се храни В Арабия е почитан в чест на бога на Слънцето Живее 540 години когато остарее строи гнездо от дива канела и тамян изпълва гнездото си с аромати и лежи в него докато умре От костите и мозъка на мъртвия феникс израства нещо като червей който пораства в птица голяма колкото пиленце Тази птица извършва погребален ритуал за своя предшественик а после занася цялото гнездо в Града на Слънцето близо до Панхейа и го поставя върху олтара тамldquo 52

Овидий също привежда подобно описание в което разказва че когато остарее фениксът прави гнездо на върха на високо палмово дърво и там умира а от тялото му се ражда новият феникс53 Палмата спомената от Овидий напомня за друга свещена птица на Египет ndash пурпурната чапла бену чието име означава вид палма Бену е божество олицетворение на вечния живот В Книга на мъртвите се разказва че тя е душата на бог Ра Символическият знак обозначаващ птицата се използвал за написване на името на слънчевия бог По-късно започнали да смятат бену за душата на възраждащия се бог Озирис Сравняването на птицата със Слънцето което се появява всеки ден отново довело до това че започнали да смятат Бену за безсмъртна птица която се възражда от пепелта54

С течение на времето обаче символическото значение на феникса се променя В раннохристиянските представи от ІІ в насам фениксът се свързва почти изключително с бъдещото възкресение на праведните Според хрис-тиянската му интерпретация той е символ не само на безсмъртния дух на божествената любов но и на възкръсналия Исус Христос55 Във Физиолога се казва bdquoТа как неразумните евреи не приеха вярата в тридневното Възкре-сение на нашия Господ Исус Христос Както тази птица сама оживява на третия ден така и той как сам не би въздигнал себе си от мъртвите Затова

52 Plin Nat 102 Вж P l i n y 1967 292ndash29553 bdquoИма една птица която се обновява сама Асирийците я наричат феникс Той

се храни не със семена и треви а с капки тамян и с мъзгата на растението кардамон Когато е живял пет столетия си построява гнездо на връхните клони на люлеещо се палмово дърво като използва само клюна си и ноктите си Щом го нареди с кора от касия и нежни цветове от нард и парченца канела и жълта смирна той сяда в него и свършва живота си сред аромати Казват че от тялото на бащата се възражда новият феникс който ще живее също толкова години Когато с възрастта добие сила и може да носи тежест той освобождава клоните на високата палма от тежкото гнездо и почтително носи своето обиталище което е станало гроб на баща му и като стигне град Хиперион слънчевия град през ясния въздух поста-вя го долу пред свещените врати на Хиперионовия храмldquo (Ovid Metamorph 15 391ndash417) (O v i d 2000)

54 B r o e k 1972 14ndash3255 За феникса в християнската традиция вж B r o e k 1972 33ndash43 119ndash132 За

рецепцията на мита в православнославянските литератури вж С т о й к о в а 2014

141

пророк Давид казва bdquoПраведникът ще процъфти като феникс като кедър ливански ще се умножи изобилието в дома Господенldquo56

В различаващите се помежду си описания на феникса има няколко постоянни момента негови главни характеристики Фениксът живее дълго и усамотено появява се в света малко преди смъртта си57 и е свързан със Слънцето (Хелиополис гр Ἡελιούπολις lsquoСлънчевият градrsquo) Най-същест-вената му черта обаче е свойството му да се възражда чрез смъртта Две са основните версии на мита за смъртта и възкресението му В по-малко известната птицата строи гнездо от ароматни пръчици и умира в него а новият феникс се ражда от останките на стария Започва живота си като червей от който се развива младата птица Втората по-разпространена версия разказва че Слънцето запалва леглото от аромати и самия феникс който изгаря а новият феникс се ражда от пепелта58

Сравнението между описания от античните автори и средновековните творби феникс и гигантската птица феникс от 2 Енох 3 Варух и Прението на Панагиот с Азимит показват че става дума за съвсем различни по характер митологични същества Самият им вид е напълно различен ndash фениксът от античната и християнската традиция е голям колкото орел докато летящите създания от разглежданите произведения които поемат слънчевите лъчи с крилата си са грамадни За някои от тях изрично се посочва че са двусъс-тавни (2 Енох bdquoЛицата им са лъвски а краката опашките и главата ndash кро-кодилскиldquo) Тук ще припомня и облика на грифоните от Физиолога които са също съставени от различни части ndash на лъв и на орел и са функционално същите ndash поемат слънчевия зной за да предпазят земята Няма съмнение че става дума за напълно различен тип създания произхождащи от различни културни традициии В описанията на феникса в 2 Енох 3 Варух и Прениshyето не се споменава нито една от характерните за класическите представи свойства на птицата ndash нито дължината на живота ѝ нито смъртта и обновя-ването ѝ Някои изследователи са склонни да видят намек за възкресението на птицата в надписа изписан на крилото ѝ според 3 Варух bdquoНито земята ме ражда нито небето но крилата на огъня ме раждатldquo (68)59 За разлика от класическия мит където изрично се подчертава че фениксът не се храни

56 Пс 9113 Sbordone 1936 203ndash204 С т о й к о в а 2011 Феникс Първи превод 179ndash239

57 B r o e k 1972 67ndash14558 H a r l o w 1996 13459 K u l i k 2010 236 H a r l o w 1996 135 В славянските преписи от тнар

Втора редакция надписът е християнизиран bdquoНито земята ме роди нито небето но ме роди престолът на Отцаldquo (Вж И в а н о в 1925 197 издание на Драголовия препис от третата четвърт на ХІV в) Първата редакция дава текст по-близък до гръцкия bdquoНито земята ме ражда нито небето но златните крила ме раждатldquo където bdquoзлатни крилаldquo би могло да се произлиза от bdquoогнени крилаldquo както е в гръцкия текст За възможната интерпретация на текста на надписа като свързан с поемата Pterygon Phoenicis от поета от І в пр Хр Левий (Laevius) вж B r o e k 1972 268ndash269

142

изобщо в 3 Варух се разказва че той яде манна и пие роса а също така и че екскрементът му е канелата с която се помазват царете60 Не е необходимо да се изброяват и анализират всички различия между представата за феникса отразена в класическия мит и в разглежданите литературни произведения за да се види че названието феникс употребено в тях не е първично а е добавено в късен етап от развитието на текста като е заменило някакво друго название

Петел

Друг известен от митологията персонаж в разглежданите текстове е космическият петел (куръ) описан в За всички създания Основната черта от описанието му която го отличава от познатата домашна птица са не-говите размери ndash bdquoглавата му стига до небето а морето е до коленете муldquo Космическият петел е небесен певец който предвестява зората и събужда хората и е известен от иранската митология61 Смята се че има роля в зоро-астризма като апотропейно животно чието кукуригане не само предизвиква идването на светлината царството на Ахурамазда но и края на тъмнината управлявана от Ахриман Според Ф Кюмон петелът пази света нощем и води душите на мъртвите в рая62 Космическият петел вероятно има връзка и с месопотамския бог на светлината и огъня Нуску63 Една от гигантските слънчеви птици от еврейската традиция е известна от равинската литература като Див петел64 Писателите от гръцката античност смятат петела за птица на бога на светлината който предвестява идването на утрото Плиний Стари привежда следното описание

bdquo[Петлите] знаят как да различават звездите и отбелязват с песен различните периоди на деня всеки по три часа Те си лягат със слънчевия залез и при четвър-тата стража ни призовават към труда и усилията и не разрешават на слънчевия изгрев да се промъкне при нас неочаквано а обявяват идващия ден с песен като преди своето кукуригане пляскат по страните си с крилаldquo65

Това което свързва космическия петел със Слънцето е фактът че той кукурига преди зори и се схваща като предвестник на изгрева и символ на новия ден66 В За всички създания петелът запява събуден от вълните на Небесния океан които са предизвикани от къпещото се в него Слънце Той има гигантски размери но не лети със Слънцето а е стъпил здраво на

60 Подробно за това вж y B r o e k 1972 340ndash34861 D a r m e s t e t e r 1887 (1965)62 C u m o n t 1942 288ndash289 (цит по E h r e n b e r g 2002 54) W a z a n a

2009 12463 E h r e n b e r g 2002 5364 W a z a n a 2009 12465 Plin Nat 1024 Вж P l i n y 1967 320ndash32366 Т о п о р о в 1982 310

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

138

същество олицетворяват двойственост или единство на противоположно-стите Небето и Земята доброто и злото Христос и Сатаната жестокост и нежност В християнството грифонът символизира и двойствената природа на Христос ndash едновременно бог и човек

Едно от най-подробните описания на грифоните в което се подчертава и връзката им със Слънцето е оставил старогръцкият писател Флавий Фи-лострат (170ndash250) в съчинението си Животът на Аполоний Тиански

bdquoЩо се отнася до златото добивано от грифоните то съществуват скали осе-яни с капки злато като с искри и това злато споменатото създание го изкопава със силата на своя клюн Защото тези животни живеят в Индия казва той и се почитат като посветени на слънцето и индийските ваятели изобразяват слънцето в колес-ница впрегната с четири грифона един до друг а по големина и сила те напомнят лъвове но ги превъзхождат по това че имат крила и дори ги нападат превъзхождат по сила и слоновете и драконите Но те нямат голяма летателна сила не повече от летящите на малки разстояния птици защото техните крила не са като птичите а имат между пръстите на краката си червени ципи така че могат да ги разтварят и да излитат и да се хвърлят от въздуха и недостижим за тях е единствено тигърът понеже е бърз като вятъраldquo48

В старогръцката вазова живопис грифони теглят колесниците на божест-ва които също имат връзка със Слънцето ndash Аполон Зевс и Дионис Яйцата от ахат които снасят тези животни също символизират небесното светило Самото злато което изравят от земните дълбини също понякога се тълкува като символ на Слънцето което изгрява изпод земята Както се вижда от тези описания грифонът често се асоциира със Слънцето но преди всичко се смята за пазач на ценности и злато както и на сакрални пространства но никъде в древните извори не споменава че той призовава слънцето да изгрее а след това засенчва с крилата си изгарящите слънчевия лъчи и предпазва от тях земята и хората които я обитават Никъде в описанията на грифони не се говори че те имат гигантски размери като птиците от разглежданите тук съчинения (bdquoнай-голямата от всички птици небесниldquo във византийския Физиолог или bdquo[големи] по 60 лактиldquo в Прение на Панагиот с Азимит) В текстовете на класическата древност не става дума и за това че грифоните пеят (bdquoЕла светодавче дай светлина на светаldquo) а напротив обрисувани са като могъщи хищници нападащи лъвове дракони слонове и коне Така ги описват и западноевропейските бестиарии49 Традиционните описания на грифоните и съдържащите се в тях митологични представи са твърде далече от ролята която им е отредена в разглежданите тук произведения Налага се заключението че названието грифон употребено в тях за гигантската птица приветстваща слънцето не е изначално а е вторично Физиологът и Прениshyето приписват на грифоните свойства и функции първоначално изглежда

48 F l a v i u s 1912 33349 Там те обикновено се изобразяват грабнали животно или човек или пък в

хералдическа поза с вдигнат напред крак Вж B a d k e 2002ndash2008

139

присъщи на космическата птица от някаква по-стара източна традиция не-позната на гръко-римския свят която по нещо е приличала на тях ndash може би по връзката им със Слънцето и хибридната им ndash лъвско-орелска ndash природа

Феникс

Фениксът както е назована птицата в неканоничните апокалипсиси (2 Енох и 3 Варух) и Прение на Панагиот с Азимит която лети пред (колесни-цата на) Слънцето и поема с крилата си неговите лъчи (или ги гаси с водата в която мокри крилата си) е също добре известно митологично същество Още в древен Египет фениксът е свързван с бога на слънцето Ра символ на възкресение и безсмъртие Смята се че митът за феникса произхожда от египетския Хелиополис ndash Града на Слънцето където е имало храм на слънчевия бог Птицата била възприемана като bdquoбаldquo ndash душата духа на бог Ра В Книга на мъртвите (средата на ІІ хилядолетие пр Хр) фениксът се спо-менава многократно bdquoКато феникс небесните пространства аз обхождам Пребродих от Сехем до Хелиопол аз всички пътища да посветя божествения феникс в нещата от света на мъртвитеldquo и др50 Описания на феникса се срещат в съчиненията на мнозина автори от Античността и Средновековие-то ndash Херодот Овидий Лукан Плиний Стари Тертулиан Исидор Севилски Гийом Льоклерк и др Херодот описва подробно феникса по изображението което е виждал в храма в Хелиополис Според него египтяните почитали феникса като свещена птица която е много рядка голяма е колкото орел а перата ѝ са в червено и златно Младият феникс долита от Арабия в Египет веднъж на 500 години за да донесе балсамираното в смирна тяло на своя баща и да го положи в храма на Слънцето в Хелиополис51

Разпространената традиционна представа за феникса обаче която е твърде различна от разказаното у Херодот почива върху друга версия на мита която е отразена у Плиний Стари (І в)

50 B u d g e 1895 (1967) 51 H e r o d o t u s 1920 359 bdquoТе имат и една свещена птица наречена феникс

която аз самият не съм виждал освен на картини Наистина тя е много рядка дори в Египет където долита (според разказите на хората от Хелиополис) веднъж на петстотин години когато старият феникс умира Големината и видът му ако при-лича на изображенията са такива перата му са отчасти червени отчасти златисти а общият му изглед и големина са почти колкото на орел Разказват какво прави тази птица което не ми се струва вероятно че той идва от далечна Арабия и носи своя родител целия увит в смирна в храма на слънцето и там погребва тялото За да го донесе казват той първо прави топка от смирна голяма толкова колкото може да носи после прави кухина в топката и поставя своя родител вътре след което покрива отвора със свежа смирна и топката тежи точно толкова колкото от-начало така той го донася в Египет увит както вече казах и го поставя в храма на Слънцето Такава е историята която разказват за делата на тази птицаldquo (Hdt 273)

140

bdquoКазват че е единствен на света и едва ли може да бъде видян С големината на орел е и има блестящо злато около шията а тялото му е пурпурно но опашката му е синя с няколко розово оцветени пера Има качул от пера на главата [] Никой не го е виждал да се храни В Арабия е почитан в чест на бога на Слънцето Живее 540 години когато остарее строи гнездо от дива канела и тамян изпълва гнездото си с аромати и лежи в него докато умре От костите и мозъка на мъртвия феникс израства нещо като червей който пораства в птица голяма колкото пиленце Тази птица извършва погребален ритуал за своя предшественик а после занася цялото гнездо в Града на Слънцето близо до Панхейа и го поставя върху олтара тамldquo 52

Овидий също привежда подобно описание в което разказва че когато остарее фениксът прави гнездо на върха на високо палмово дърво и там умира а от тялото му се ражда новият феникс53 Палмата спомената от Овидий напомня за друга свещена птица на Египет ndash пурпурната чапла бену чието име означава вид палма Бену е божество олицетворение на вечния живот В Книга на мъртвите се разказва че тя е душата на бог Ра Символическият знак обозначаващ птицата се използвал за написване на името на слънчевия бог По-късно започнали да смятат бену за душата на възраждащия се бог Озирис Сравняването на птицата със Слънцето което се появява всеки ден отново довело до това че започнали да смятат Бену за безсмъртна птица която се възражда от пепелта54

С течение на времето обаче символическото значение на феникса се променя В раннохристиянските представи от ІІ в насам фениксът се свързва почти изключително с бъдещото възкресение на праведните Според хрис-тиянската му интерпретация той е символ не само на безсмъртния дух на божествената любов но и на възкръсналия Исус Христос55 Във Физиолога се казва bdquoТа как неразумните евреи не приеха вярата в тридневното Възкре-сение на нашия Господ Исус Христос Както тази птица сама оживява на третия ден така и той как сам не би въздигнал себе си от мъртвите Затова

52 Plin Nat 102 Вж P l i n y 1967 292ndash29553 bdquoИма една птица която се обновява сама Асирийците я наричат феникс Той

се храни не със семена и треви а с капки тамян и с мъзгата на растението кардамон Когато е живял пет столетия си построява гнездо на връхните клони на люлеещо се палмово дърво като използва само клюна си и ноктите си Щом го нареди с кора от касия и нежни цветове от нард и парченца канела и жълта смирна той сяда в него и свършва живота си сред аромати Казват че от тялото на бащата се възражда новият феникс който ще живее също толкова години Когато с възрастта добие сила и може да носи тежест той освобождава клоните на високата палма от тежкото гнездо и почтително носи своето обиталище което е станало гроб на баща му и като стигне град Хиперион слънчевия град през ясния въздух поста-вя го долу пред свещените врати на Хиперионовия храмldquo (Ovid Metamorph 15 391ndash417) (O v i d 2000)

54 B r o e k 1972 14ndash3255 За феникса в християнската традиция вж B r o e k 1972 33ndash43 119ndash132 За

рецепцията на мита в православнославянските литератури вж С т о й к о в а 2014

141

пророк Давид казва bdquoПраведникът ще процъфти като феникс като кедър ливански ще се умножи изобилието в дома Господенldquo56

В различаващите се помежду си описания на феникса има няколко постоянни момента негови главни характеристики Фениксът живее дълго и усамотено появява се в света малко преди смъртта си57 и е свързан със Слънцето (Хелиополис гр Ἡελιούπολις lsquoСлънчевият градrsquo) Най-същест-вената му черта обаче е свойството му да се възражда чрез смъртта Две са основните версии на мита за смъртта и възкресението му В по-малко известната птицата строи гнездо от ароматни пръчици и умира в него а новият феникс се ражда от останките на стария Започва живота си като червей от който се развива младата птица Втората по-разпространена версия разказва че Слънцето запалва леглото от аромати и самия феникс който изгаря а новият феникс се ражда от пепелта58

Сравнението между описания от античните автори и средновековните творби феникс и гигантската птица феникс от 2 Енох 3 Варух и Прението на Панагиот с Азимит показват че става дума за съвсем различни по характер митологични същества Самият им вид е напълно различен ndash фениксът от античната и християнската традиция е голям колкото орел докато летящите създания от разглежданите произведения които поемат слънчевите лъчи с крилата си са грамадни За някои от тях изрично се посочва че са двусъс-тавни (2 Енох bdquoЛицата им са лъвски а краката опашките и главата ndash кро-кодилскиldquo) Тук ще припомня и облика на грифоните от Физиолога които са също съставени от различни части ndash на лъв и на орел и са функционално същите ndash поемат слънчевия зной за да предпазят земята Няма съмнение че става дума за напълно различен тип създания произхождащи от различни културни традициии В описанията на феникса в 2 Енох 3 Варух и Прениshyето не се споменава нито една от характерните за класическите представи свойства на птицата ndash нито дължината на живота ѝ нито смъртта и обновя-ването ѝ Някои изследователи са склонни да видят намек за възкресението на птицата в надписа изписан на крилото ѝ според 3 Варух bdquoНито земята ме ражда нито небето но крилата на огъня ме раждатldquo (68)59 За разлика от класическия мит където изрично се подчертава че фениксът не се храни

56 Пс 9113 Sbordone 1936 203ndash204 С т о й к о в а 2011 Феникс Първи превод 179ndash239

57 B r o e k 1972 67ndash14558 H a r l o w 1996 13459 K u l i k 2010 236 H a r l o w 1996 135 В славянските преписи от тнар

Втора редакция надписът е християнизиран bdquoНито земята ме роди нито небето но ме роди престолът на Отцаldquo (Вж И в а н о в 1925 197 издание на Драголовия препис от третата четвърт на ХІV в) Първата редакция дава текст по-близък до гръцкия bdquoНито земята ме ражда нито небето но златните крила ме раждатldquo където bdquoзлатни крилаldquo би могло да се произлиза от bdquoогнени крилаldquo както е в гръцкия текст За възможната интерпретация на текста на надписа като свързан с поемата Pterygon Phoenicis от поета от І в пр Хр Левий (Laevius) вж B r o e k 1972 268ndash269

142

изобщо в 3 Варух се разказва че той яде манна и пие роса а също така и че екскрементът му е канелата с която се помазват царете60 Не е необходимо да се изброяват и анализират всички различия между представата за феникса отразена в класическия мит и в разглежданите литературни произведения за да се види че названието феникс употребено в тях не е първично а е добавено в късен етап от развитието на текста като е заменило някакво друго название

Петел

Друг известен от митологията персонаж в разглежданите текстове е космическият петел (куръ) описан в За всички създания Основната черта от описанието му която го отличава от познатата домашна птица са не-говите размери ndash bdquoглавата му стига до небето а морето е до коленете муldquo Космическият петел е небесен певец който предвестява зората и събужда хората и е известен от иранската митология61 Смята се че има роля в зоро-астризма като апотропейно животно чието кукуригане не само предизвиква идването на светлината царството на Ахурамазда но и края на тъмнината управлявана от Ахриман Според Ф Кюмон петелът пази света нощем и води душите на мъртвите в рая62 Космическият петел вероятно има връзка и с месопотамския бог на светлината и огъня Нуску63 Една от гигантските слънчеви птици от еврейската традиция е известна от равинската литература като Див петел64 Писателите от гръцката античност смятат петела за птица на бога на светлината който предвестява идването на утрото Плиний Стари привежда следното описание

bdquo[Петлите] знаят как да различават звездите и отбелязват с песен различните периоди на деня всеки по три часа Те си лягат със слънчевия залез и при четвър-тата стража ни призовават към труда и усилията и не разрешават на слънчевия изгрев да се промъкне при нас неочаквано а обявяват идващия ден с песен като преди своето кукуригане пляскат по страните си с крилаldquo65

Това което свързва космическия петел със Слънцето е фактът че той кукурига преди зори и се схваща като предвестник на изгрева и символ на новия ден66 В За всички създания петелът запява събуден от вълните на Небесния океан които са предизвикани от къпещото се в него Слънце Той има гигантски размери но не лети със Слънцето а е стъпил здраво на

60 Подробно за това вж y B r o e k 1972 340ndash34861 D a r m e s t e t e r 1887 (1965)62 C u m o n t 1942 288ndash289 (цит по E h r e n b e r g 2002 54) W a z a n a

2009 12463 E h r e n b e r g 2002 5364 W a z a n a 2009 12465 Plin Nat 1024 Вж P l i n y 1967 320ndash32366 Т о п о р о в 1982 310

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

139

присъщи на космическата птица от някаква по-стара източна традиция не-позната на гръко-римския свят която по нещо е приличала на тях ndash може би по връзката им със Слънцето и хибридната им ndash лъвско-орелска ndash природа

Феникс

Фениксът както е назована птицата в неканоничните апокалипсиси (2 Енох и 3 Варух) и Прение на Панагиот с Азимит която лети пред (колесни-цата на) Слънцето и поема с крилата си неговите лъчи (или ги гаси с водата в която мокри крилата си) е също добре известно митологично същество Още в древен Египет фениксът е свързван с бога на слънцето Ра символ на възкресение и безсмъртие Смята се че митът за феникса произхожда от египетския Хелиополис ndash Града на Слънцето където е имало храм на слънчевия бог Птицата била възприемана като bdquoбаldquo ndash душата духа на бог Ра В Книга на мъртвите (средата на ІІ хилядолетие пр Хр) фениксът се спо-менава многократно bdquoКато феникс небесните пространства аз обхождам Пребродих от Сехем до Хелиопол аз всички пътища да посветя божествения феникс в нещата от света на мъртвитеldquo и др50 Описания на феникса се срещат в съчиненията на мнозина автори от Античността и Средновековие-то ndash Херодот Овидий Лукан Плиний Стари Тертулиан Исидор Севилски Гийом Льоклерк и др Херодот описва подробно феникса по изображението което е виждал в храма в Хелиополис Според него египтяните почитали феникса като свещена птица която е много рядка голяма е колкото орел а перата ѝ са в червено и златно Младият феникс долита от Арабия в Египет веднъж на 500 години за да донесе балсамираното в смирна тяло на своя баща и да го положи в храма на Слънцето в Хелиополис51

Разпространената традиционна представа за феникса обаче която е твърде различна от разказаното у Херодот почива върху друга версия на мита която е отразена у Плиний Стари (І в)

50 B u d g e 1895 (1967) 51 H e r o d o t u s 1920 359 bdquoТе имат и една свещена птица наречена феникс

която аз самият не съм виждал освен на картини Наистина тя е много рядка дори в Египет където долита (според разказите на хората от Хелиополис) веднъж на петстотин години когато старият феникс умира Големината и видът му ако при-лича на изображенията са такива перата му са отчасти червени отчасти златисти а общият му изглед и големина са почти колкото на орел Разказват какво прави тази птица което не ми се струва вероятно че той идва от далечна Арабия и носи своя родител целия увит в смирна в храма на слънцето и там погребва тялото За да го донесе казват той първо прави топка от смирна голяма толкова колкото може да носи после прави кухина в топката и поставя своя родител вътре след което покрива отвора със свежа смирна и топката тежи точно толкова колкото от-начало така той го донася в Египет увит както вече казах и го поставя в храма на Слънцето Такава е историята която разказват за делата на тази птицаldquo (Hdt 273)

140

bdquoКазват че е единствен на света и едва ли може да бъде видян С големината на орел е и има блестящо злато около шията а тялото му е пурпурно но опашката му е синя с няколко розово оцветени пера Има качул от пера на главата [] Никой не го е виждал да се храни В Арабия е почитан в чест на бога на Слънцето Живее 540 години когато остарее строи гнездо от дива канела и тамян изпълва гнездото си с аромати и лежи в него докато умре От костите и мозъка на мъртвия феникс израства нещо като червей който пораства в птица голяма колкото пиленце Тази птица извършва погребален ритуал за своя предшественик а после занася цялото гнездо в Града на Слънцето близо до Панхейа и го поставя върху олтара тамldquo 52

Овидий също привежда подобно описание в което разказва че когато остарее фениксът прави гнездо на върха на високо палмово дърво и там умира а от тялото му се ражда новият феникс53 Палмата спомената от Овидий напомня за друга свещена птица на Египет ndash пурпурната чапла бену чието име означава вид палма Бену е божество олицетворение на вечния живот В Книга на мъртвите се разказва че тя е душата на бог Ра Символическият знак обозначаващ птицата се използвал за написване на името на слънчевия бог По-късно започнали да смятат бену за душата на възраждащия се бог Озирис Сравняването на птицата със Слънцето което се появява всеки ден отново довело до това че започнали да смятат Бену за безсмъртна птица която се възражда от пепелта54

С течение на времето обаче символическото значение на феникса се променя В раннохристиянските представи от ІІ в насам фениксът се свързва почти изключително с бъдещото възкресение на праведните Според хрис-тиянската му интерпретация той е символ не само на безсмъртния дух на божествената любов но и на възкръсналия Исус Христос55 Във Физиолога се казва bdquoТа как неразумните евреи не приеха вярата в тридневното Възкре-сение на нашия Господ Исус Христос Както тази птица сама оживява на третия ден така и той как сам не би въздигнал себе си от мъртвите Затова

52 Plin Nat 102 Вж P l i n y 1967 292ndash29553 bdquoИма една птица която се обновява сама Асирийците я наричат феникс Той

се храни не със семена и треви а с капки тамян и с мъзгата на растението кардамон Когато е живял пет столетия си построява гнездо на връхните клони на люлеещо се палмово дърво като използва само клюна си и ноктите си Щом го нареди с кора от касия и нежни цветове от нард и парченца канела и жълта смирна той сяда в него и свършва живота си сред аромати Казват че от тялото на бащата се възражда новият феникс който ще живее също толкова години Когато с възрастта добие сила и може да носи тежест той освобождава клоните на високата палма от тежкото гнездо и почтително носи своето обиталище което е станало гроб на баща му и като стигне град Хиперион слънчевия град през ясния въздух поста-вя го долу пред свещените врати на Хиперионовия храмldquo (Ovid Metamorph 15 391ndash417) (O v i d 2000)

54 B r o e k 1972 14ndash3255 За феникса в християнската традиция вж B r o e k 1972 33ndash43 119ndash132 За

рецепцията на мита в православнославянските литератури вж С т о й к о в а 2014

141

пророк Давид казва bdquoПраведникът ще процъфти като феникс като кедър ливански ще се умножи изобилието в дома Господенldquo56

В различаващите се помежду си описания на феникса има няколко постоянни момента негови главни характеристики Фениксът живее дълго и усамотено появява се в света малко преди смъртта си57 и е свързан със Слънцето (Хелиополис гр Ἡελιούπολις lsquoСлънчевият градrsquo) Най-същест-вената му черта обаче е свойството му да се възражда чрез смъртта Две са основните версии на мита за смъртта и възкресението му В по-малко известната птицата строи гнездо от ароматни пръчици и умира в него а новият феникс се ражда от останките на стария Започва живота си като червей от който се развива младата птица Втората по-разпространена версия разказва че Слънцето запалва леглото от аромати и самия феникс който изгаря а новият феникс се ражда от пепелта58

Сравнението между описания от античните автори и средновековните творби феникс и гигантската птица феникс от 2 Енох 3 Варух и Прението на Панагиот с Азимит показват че става дума за съвсем различни по характер митологични същества Самият им вид е напълно различен ndash фениксът от античната и християнската традиция е голям колкото орел докато летящите създания от разглежданите произведения които поемат слънчевите лъчи с крилата си са грамадни За някои от тях изрично се посочва че са двусъс-тавни (2 Енох bdquoЛицата им са лъвски а краката опашките и главата ndash кро-кодилскиldquo) Тук ще припомня и облика на грифоните от Физиолога които са също съставени от различни части ndash на лъв и на орел и са функционално същите ndash поемат слънчевия зной за да предпазят земята Няма съмнение че става дума за напълно различен тип създания произхождащи от различни културни традициии В описанията на феникса в 2 Енох 3 Варух и Прениshyето не се споменава нито една от характерните за класическите представи свойства на птицата ndash нито дължината на живота ѝ нито смъртта и обновя-ването ѝ Някои изследователи са склонни да видят намек за възкресението на птицата в надписа изписан на крилото ѝ според 3 Варух bdquoНито земята ме ражда нито небето но крилата на огъня ме раждатldquo (68)59 За разлика от класическия мит където изрично се подчертава че фениксът не се храни

56 Пс 9113 Sbordone 1936 203ndash204 С т о й к о в а 2011 Феникс Първи превод 179ndash239

57 B r o e k 1972 67ndash14558 H a r l o w 1996 13459 K u l i k 2010 236 H a r l o w 1996 135 В славянските преписи от тнар

Втора редакция надписът е християнизиран bdquoНито земята ме роди нито небето но ме роди престолът на Отцаldquo (Вж И в а н о в 1925 197 издание на Драголовия препис от третата четвърт на ХІV в) Първата редакция дава текст по-близък до гръцкия bdquoНито земята ме ражда нито небето но златните крила ме раждатldquo където bdquoзлатни крилаldquo би могло да се произлиза от bdquoогнени крилаldquo както е в гръцкия текст За възможната интерпретация на текста на надписа като свързан с поемата Pterygon Phoenicis от поета от І в пр Хр Левий (Laevius) вж B r o e k 1972 268ndash269

142

изобщо в 3 Варух се разказва че той яде манна и пие роса а също така и че екскрементът му е канелата с която се помазват царете60 Не е необходимо да се изброяват и анализират всички различия между представата за феникса отразена в класическия мит и в разглежданите литературни произведения за да се види че названието феникс употребено в тях не е първично а е добавено в късен етап от развитието на текста като е заменило някакво друго название

Петел

Друг известен от митологията персонаж в разглежданите текстове е космическият петел (куръ) описан в За всички създания Основната черта от описанието му която го отличава от познатата домашна птица са не-говите размери ndash bdquoглавата му стига до небето а морето е до коленете муldquo Космическият петел е небесен певец който предвестява зората и събужда хората и е известен от иранската митология61 Смята се че има роля в зоро-астризма като апотропейно животно чието кукуригане не само предизвиква идването на светлината царството на Ахурамазда но и края на тъмнината управлявана от Ахриман Според Ф Кюмон петелът пази света нощем и води душите на мъртвите в рая62 Космическият петел вероятно има връзка и с месопотамския бог на светлината и огъня Нуску63 Една от гигантските слънчеви птици от еврейската традиция е известна от равинската литература като Див петел64 Писателите от гръцката античност смятат петела за птица на бога на светлината който предвестява идването на утрото Плиний Стари привежда следното описание

bdquo[Петлите] знаят как да различават звездите и отбелязват с песен различните периоди на деня всеки по три часа Те си лягат със слънчевия залез и при четвър-тата стража ни призовават към труда и усилията и не разрешават на слънчевия изгрев да се промъкне при нас неочаквано а обявяват идващия ден с песен като преди своето кукуригане пляскат по страните си с крилаldquo65

Това което свързва космическия петел със Слънцето е фактът че той кукурига преди зори и се схваща като предвестник на изгрева и символ на новия ден66 В За всички създания петелът запява събуден от вълните на Небесния океан които са предизвикани от къпещото се в него Слънце Той има гигантски размери но не лети със Слънцето а е стъпил здраво на

60 Подробно за това вж y B r o e k 1972 340ndash34861 D a r m e s t e t e r 1887 (1965)62 C u m o n t 1942 288ndash289 (цит по E h r e n b e r g 2002 54) W a z a n a

2009 12463 E h r e n b e r g 2002 5364 W a z a n a 2009 12465 Plin Nat 1024 Вж P l i n y 1967 320ndash32366 Т о п о р о в 1982 310

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

140

bdquoКазват че е единствен на света и едва ли може да бъде видян С големината на орел е и има блестящо злато около шията а тялото му е пурпурно но опашката му е синя с няколко розово оцветени пера Има качул от пера на главата [] Никой не го е виждал да се храни В Арабия е почитан в чест на бога на Слънцето Живее 540 години когато остарее строи гнездо от дива канела и тамян изпълва гнездото си с аромати и лежи в него докато умре От костите и мозъка на мъртвия феникс израства нещо като червей който пораства в птица голяма колкото пиленце Тази птица извършва погребален ритуал за своя предшественик а после занася цялото гнездо в Града на Слънцето близо до Панхейа и го поставя върху олтара тамldquo 52

Овидий също привежда подобно описание в което разказва че когато остарее фениксът прави гнездо на върха на високо палмово дърво и там умира а от тялото му се ражда новият феникс53 Палмата спомената от Овидий напомня за друга свещена птица на Египет ndash пурпурната чапла бену чието име означава вид палма Бену е божество олицетворение на вечния живот В Книга на мъртвите се разказва че тя е душата на бог Ра Символическият знак обозначаващ птицата се използвал за написване на името на слънчевия бог По-късно започнали да смятат бену за душата на възраждащия се бог Озирис Сравняването на птицата със Слънцето което се появява всеки ден отново довело до това че започнали да смятат Бену за безсмъртна птица която се възражда от пепелта54

С течение на времето обаче символическото значение на феникса се променя В раннохристиянските представи от ІІ в насам фениксът се свързва почти изключително с бъдещото възкресение на праведните Според хрис-тиянската му интерпретация той е символ не само на безсмъртния дух на божествената любов но и на възкръсналия Исус Христос55 Във Физиолога се казва bdquoТа как неразумните евреи не приеха вярата в тридневното Възкре-сение на нашия Господ Исус Христос Както тази птица сама оживява на третия ден така и той как сам не би въздигнал себе си от мъртвите Затова

52 Plin Nat 102 Вж P l i n y 1967 292ndash29553 bdquoИма една птица която се обновява сама Асирийците я наричат феникс Той

се храни не със семена и треви а с капки тамян и с мъзгата на растението кардамон Когато е живял пет столетия си построява гнездо на връхните клони на люлеещо се палмово дърво като използва само клюна си и ноктите си Щом го нареди с кора от касия и нежни цветове от нард и парченца канела и жълта смирна той сяда в него и свършва живота си сред аромати Казват че от тялото на бащата се възражда новият феникс който ще живее също толкова години Когато с възрастта добие сила и може да носи тежест той освобождава клоните на високата палма от тежкото гнездо и почтително носи своето обиталище което е станало гроб на баща му и като стигне град Хиперион слънчевия град през ясния въздух поста-вя го долу пред свещените врати на Хиперионовия храмldquo (Ovid Metamorph 15 391ndash417) (O v i d 2000)

54 B r o e k 1972 14ndash3255 За феникса в християнската традиция вж B r o e k 1972 33ndash43 119ndash132 За

рецепцията на мита в православнославянските литератури вж С т о й к о в а 2014

141

пророк Давид казва bdquoПраведникът ще процъфти като феникс като кедър ливански ще се умножи изобилието в дома Господенldquo56

В различаващите се помежду си описания на феникса има няколко постоянни момента негови главни характеристики Фениксът живее дълго и усамотено появява се в света малко преди смъртта си57 и е свързан със Слънцето (Хелиополис гр Ἡελιούπολις lsquoСлънчевият градrsquo) Най-същест-вената му черта обаче е свойството му да се възражда чрез смъртта Две са основните версии на мита за смъртта и възкресението му В по-малко известната птицата строи гнездо от ароматни пръчици и умира в него а новият феникс се ражда от останките на стария Започва живота си като червей от който се развива младата птица Втората по-разпространена версия разказва че Слънцето запалва леглото от аромати и самия феникс който изгаря а новият феникс се ражда от пепелта58

Сравнението между описания от античните автори и средновековните творби феникс и гигантската птица феникс от 2 Енох 3 Варух и Прението на Панагиот с Азимит показват че става дума за съвсем различни по характер митологични същества Самият им вид е напълно различен ndash фениксът от античната и християнската традиция е голям колкото орел докато летящите създания от разглежданите произведения които поемат слънчевите лъчи с крилата си са грамадни За някои от тях изрично се посочва че са двусъс-тавни (2 Енох bdquoЛицата им са лъвски а краката опашките и главата ndash кро-кодилскиldquo) Тук ще припомня и облика на грифоните от Физиолога които са също съставени от различни части ndash на лъв и на орел и са функционално същите ndash поемат слънчевия зной за да предпазят земята Няма съмнение че става дума за напълно различен тип създания произхождащи от различни културни традициии В описанията на феникса в 2 Енох 3 Варух и Прениshyето не се споменава нито една от характерните за класическите представи свойства на птицата ndash нито дължината на живота ѝ нито смъртта и обновя-ването ѝ Някои изследователи са склонни да видят намек за възкресението на птицата в надписа изписан на крилото ѝ според 3 Варух bdquoНито земята ме ражда нито небето но крилата на огъня ме раждатldquo (68)59 За разлика от класическия мит където изрично се подчертава че фениксът не се храни

56 Пс 9113 Sbordone 1936 203ndash204 С т о й к о в а 2011 Феникс Първи превод 179ndash239

57 B r o e k 1972 67ndash14558 H a r l o w 1996 13459 K u l i k 2010 236 H a r l o w 1996 135 В славянските преписи от тнар

Втора редакция надписът е християнизиран bdquoНито земята ме роди нито небето но ме роди престолът на Отцаldquo (Вж И в а н о в 1925 197 издание на Драголовия препис от третата четвърт на ХІV в) Първата редакция дава текст по-близък до гръцкия bdquoНито земята ме ражда нито небето но златните крила ме раждатldquo където bdquoзлатни крилаldquo би могло да се произлиза от bdquoогнени крилаldquo както е в гръцкия текст За възможната интерпретация на текста на надписа като свързан с поемата Pterygon Phoenicis от поета от І в пр Хр Левий (Laevius) вж B r o e k 1972 268ndash269

142

изобщо в 3 Варух се разказва че той яде манна и пие роса а също така и че екскрементът му е канелата с която се помазват царете60 Не е необходимо да се изброяват и анализират всички различия между представата за феникса отразена в класическия мит и в разглежданите литературни произведения за да се види че названието феникс употребено в тях не е първично а е добавено в късен етап от развитието на текста като е заменило някакво друго название

Петел

Друг известен от митологията персонаж в разглежданите текстове е космическият петел (куръ) описан в За всички създания Основната черта от описанието му която го отличава от познатата домашна птица са не-говите размери ndash bdquoглавата му стига до небето а морето е до коленете муldquo Космическият петел е небесен певец който предвестява зората и събужда хората и е известен от иранската митология61 Смята се че има роля в зоро-астризма като апотропейно животно чието кукуригане не само предизвиква идването на светлината царството на Ахурамазда но и края на тъмнината управлявана от Ахриман Според Ф Кюмон петелът пази света нощем и води душите на мъртвите в рая62 Космическият петел вероятно има връзка и с месопотамския бог на светлината и огъня Нуску63 Една от гигантските слънчеви птици от еврейската традиция е известна от равинската литература като Див петел64 Писателите от гръцката античност смятат петела за птица на бога на светлината който предвестява идването на утрото Плиний Стари привежда следното описание

bdquo[Петлите] знаят как да различават звездите и отбелязват с песен различните периоди на деня всеки по три часа Те си лягат със слънчевия залез и при четвър-тата стража ни призовават към труда и усилията и не разрешават на слънчевия изгрев да се промъкне при нас неочаквано а обявяват идващия ден с песен като преди своето кукуригане пляскат по страните си с крилаldquo65

Това което свързва космическия петел със Слънцето е фактът че той кукурига преди зори и се схваща като предвестник на изгрева и символ на новия ден66 В За всички създания петелът запява събуден от вълните на Небесния океан които са предизвикани от къпещото се в него Слънце Той има гигантски размери но не лети със Слънцето а е стъпил здраво на

60 Подробно за това вж y B r o e k 1972 340ndash34861 D a r m e s t e t e r 1887 (1965)62 C u m o n t 1942 288ndash289 (цит по E h r e n b e r g 2002 54) W a z a n a

2009 12463 E h r e n b e r g 2002 5364 W a z a n a 2009 12465 Plin Nat 1024 Вж P l i n y 1967 320ndash32366 Т о п о р о в 1982 310

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

141

пророк Давид казва bdquoПраведникът ще процъфти като феникс като кедър ливански ще се умножи изобилието в дома Господенldquo56

В различаващите се помежду си описания на феникса има няколко постоянни момента негови главни характеристики Фениксът живее дълго и усамотено появява се в света малко преди смъртта си57 и е свързан със Слънцето (Хелиополис гр Ἡελιούπολις lsquoСлънчевият градrsquo) Най-същест-вената му черта обаче е свойството му да се възражда чрез смъртта Две са основните версии на мита за смъртта и възкресението му В по-малко известната птицата строи гнездо от ароматни пръчици и умира в него а новият феникс се ражда от останките на стария Започва живота си като червей от който се развива младата птица Втората по-разпространена версия разказва че Слънцето запалва леглото от аромати и самия феникс който изгаря а новият феникс се ражда от пепелта58

Сравнението между описания от античните автори и средновековните творби феникс и гигантската птица феникс от 2 Енох 3 Варух и Прението на Панагиот с Азимит показват че става дума за съвсем различни по характер митологични същества Самият им вид е напълно различен ndash фениксът от античната и християнската традиция е голям колкото орел докато летящите създания от разглежданите произведения които поемат слънчевите лъчи с крилата си са грамадни За някои от тях изрично се посочва че са двусъс-тавни (2 Енох bdquoЛицата им са лъвски а краката опашките и главата ndash кро-кодилскиldquo) Тук ще припомня и облика на грифоните от Физиолога които са също съставени от различни части ndash на лъв и на орел и са функционално същите ndash поемат слънчевия зной за да предпазят земята Няма съмнение че става дума за напълно различен тип създания произхождащи от различни културни традициии В описанията на феникса в 2 Енох 3 Варух и Прениshyето не се споменава нито една от характерните за класическите представи свойства на птицата ndash нито дължината на живота ѝ нито смъртта и обновя-ването ѝ Някои изследователи са склонни да видят намек за възкресението на птицата в надписа изписан на крилото ѝ според 3 Варух bdquoНито земята ме ражда нито небето но крилата на огъня ме раждатldquo (68)59 За разлика от класическия мит където изрично се подчертава че фениксът не се храни

56 Пс 9113 Sbordone 1936 203ndash204 С т о й к о в а 2011 Феникс Първи превод 179ndash239

57 B r o e k 1972 67ndash14558 H a r l o w 1996 13459 K u l i k 2010 236 H a r l o w 1996 135 В славянските преписи от тнар

Втора редакция надписът е християнизиран bdquoНито земята ме роди нито небето но ме роди престолът на Отцаldquo (Вж И в а н о в 1925 197 издание на Драголовия препис от третата четвърт на ХІV в) Първата редакция дава текст по-близък до гръцкия bdquoНито земята ме ражда нито небето но златните крила ме раждатldquo където bdquoзлатни крилаldquo би могло да се произлиза от bdquoогнени крилаldquo както е в гръцкия текст За възможната интерпретация на текста на надписа като свързан с поемата Pterygon Phoenicis от поета от І в пр Хр Левий (Laevius) вж B r o e k 1972 268ndash269

142

изобщо в 3 Варух се разказва че той яде манна и пие роса а също така и че екскрементът му е канелата с която се помазват царете60 Не е необходимо да се изброяват и анализират всички различия между представата за феникса отразена в класическия мит и в разглежданите литературни произведения за да се види че названието феникс употребено в тях не е първично а е добавено в късен етап от развитието на текста като е заменило някакво друго название

Петел

Друг известен от митологията персонаж в разглежданите текстове е космическият петел (куръ) описан в За всички създания Основната черта от описанието му която го отличава от познатата домашна птица са не-говите размери ndash bdquoглавата му стига до небето а морето е до коленете муldquo Космическият петел е небесен певец който предвестява зората и събужда хората и е известен от иранската митология61 Смята се че има роля в зоро-астризма като апотропейно животно чието кукуригане не само предизвиква идването на светлината царството на Ахурамазда но и края на тъмнината управлявана от Ахриман Според Ф Кюмон петелът пази света нощем и води душите на мъртвите в рая62 Космическият петел вероятно има връзка и с месопотамския бог на светлината и огъня Нуску63 Една от гигантските слънчеви птици от еврейската традиция е известна от равинската литература като Див петел64 Писателите от гръцката античност смятат петела за птица на бога на светлината който предвестява идването на утрото Плиний Стари привежда следното описание

bdquo[Петлите] знаят как да различават звездите и отбелязват с песен различните периоди на деня всеки по три часа Те си лягат със слънчевия залез и при четвър-тата стража ни призовават към труда и усилията и не разрешават на слънчевия изгрев да се промъкне при нас неочаквано а обявяват идващия ден с песен като преди своето кукуригане пляскат по страните си с крилаldquo65

Това което свързва космическия петел със Слънцето е фактът че той кукурига преди зори и се схваща като предвестник на изгрева и символ на новия ден66 В За всички създания петелът запява събуден от вълните на Небесния океан които са предизвикани от къпещото се в него Слънце Той има гигантски размери но не лети със Слънцето а е стъпил здраво на

60 Подробно за това вж y B r o e k 1972 340ndash34861 D a r m e s t e t e r 1887 (1965)62 C u m o n t 1942 288ndash289 (цит по E h r e n b e r g 2002 54) W a z a n a

2009 12463 E h r e n b e r g 2002 5364 W a z a n a 2009 12465 Plin Nat 1024 Вж P l i n y 1967 320ndash32366 Т о п о р о в 1982 310

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

142

изобщо в 3 Варух се разказва че той яде манна и пие роса а също така и че екскрементът му е канелата с която се помазват царете60 Не е необходимо да се изброяват и анализират всички различия между представата за феникса отразена в класическия мит и в разглежданите литературни произведения за да се види че названието феникс употребено в тях не е първично а е добавено в късен етап от развитието на текста като е заменило някакво друго название

Петел

Друг известен от митологията персонаж в разглежданите текстове е космическият петел (куръ) описан в За всички създания Основната черта от описанието му която го отличава от познатата домашна птица са не-говите размери ndash bdquoглавата му стига до небето а морето е до коленете муldquo Космическият петел е небесен певец който предвестява зората и събужда хората и е известен от иранската митология61 Смята се че има роля в зоро-астризма като апотропейно животно чието кукуригане не само предизвиква идването на светлината царството на Ахурамазда но и края на тъмнината управлявана от Ахриман Според Ф Кюмон петелът пази света нощем и води душите на мъртвите в рая62 Космическият петел вероятно има връзка и с месопотамския бог на светлината и огъня Нуску63 Една от гигантските слънчеви птици от еврейската традиция е известна от равинската литература като Див петел64 Писателите от гръцката античност смятат петела за птица на бога на светлината който предвестява идването на утрото Плиний Стари привежда следното описание

bdquo[Петлите] знаят как да различават звездите и отбелязват с песен различните периоди на деня всеки по три часа Те си лягат със слънчевия залез и при четвър-тата стража ни призовават към труда и усилията и не разрешават на слънчевия изгрев да се промъкне при нас неочаквано а обявяват идващия ден с песен като преди своето кукуригане пляскат по страните си с крилаldquo65

Това което свързва космическия петел със Слънцето е фактът че той кукурига преди зори и се схваща като предвестник на изгрева и символ на новия ден66 В За всички създания петелът запява събуден от вълните на Небесния океан които са предизвикани от къпещото се в него Слънце Той има гигантски размери но не лети със Слънцето а е стъпил здраво на

60 Подробно за това вж y B r o e k 1972 340ndash34861 D a r m e s t e t e r 1887 (1965)62 C u m o n t 1942 288ndash289 (цит по E h r e n b e r g 2002 54) W a z a n a

2009 12463 E h r e n b e r g 2002 5364 W a z a n a 2009 12465 Plin Nat 1024 Вж P l i n y 1967 320ndash32366 Т о п о р о в 1982 310

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

143

земята докато главата му е в небето Петелът е доста различен по свойства и функции в сравнение с другите слънчеви птици макар и да споделя някои от техните характеристики ndash гигантските размери връзката с реката-Океан утринния призив към Слънцето да даде светлина на света

И така разглеждайки външността и функциите на космическите птици от средновековните текстове стигам до извода че всички те са свързани с някаква източна културна традиция Тук ще се опитам да анализирам някои паралели на мотива за голямата космическа птица сред известните близкоиз-точни митове да потърся възможните му източници в тях и да проследя пътя му до запазените в ръкописите от Късното славянско средновековие творби

Зиз

Близък паралел на петела от За всички създания може да се открие в птицата от еврейската равинска традиция Зиз67 която има гигантски размери и когато лети затъмнява слънчевия диск68 В една история от Вавилонския талмуд Равва бен Бар Ханна разказва

bdquoВеднъж пътувахме на борда на един кораб и видяхме една птица която стоеше до глезените във водата а главата ѝ стигаше до небето Помислихме че водата не е дълбока и поискахме да слезем и да се разхладим но Бат Кол (божествен глас висша форма на пророчество ndash б м АС) извика bdquoНе слизайте долу защото една дърводелска брадва падна [в тази вода] преди седем години и още не е стигнала дънотоldquo Равви Аши каза Тази птица е Зизldquo69

В равинските мидрашим70 птицата Зиз е третият елемент от триадата гигантски архетипни чудовища заедно с Левиатан и Бегемот които олицетво-ряват трите части на вселената ndash водата земята и въздуха71 Те са споменати заедно и в равинските тълкувания на Псалтира (5010ndash11)

bdquoКато отплата за това което съм ви забранил [казва Бог] аз съм ви разрешил по нещо Като отплата за забраната за риба ndash Левиатан чиста риба като отплата за забраната за птици ndash Зиз която е чиста птица Като отплата за забраната за животни ndash bdquoБегемот на хилядата планиниldquo72

67 K u l i k 2010 3068 Genesis Rabbah 194 Вж W a z a n a 2009 119ndash12069 B r o e k 1972 264ndash265 W a z a n a 2009 120 K u l i k 2010 24170 Коментари върху текстове от Библията или Талмуда възникнали в широк

хронологически период често допълващи празноти в библейския наратив които се отнасят до събития и персонажи които са само загатнати

71 K u l i k 2010 158 Още в Бит 120ndash25 Пс 8 8ndash9 у Платон (Plat Tim 39endash40a 92cndashd) Овидий (Ovid Met 172ndash75) и Филон (Ph Opif 2062ndash2164) живите същества са разделени на три класа ndash водни създания птици и сухоземни живот-ни В почти всички културни традиции те са управлявани от гигантски същества особено добре представени от триадата Левиатан Бегемот и Зиз

72 Leviticus Rabbah 2210 Други споменавания вж у K u l i k 2010 158

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

144

Сходството между трите библейски животни е не само в гигантските им размери но и в общата им съдба ndash те трябва да послужат като ястие на месианистичния пир за праведниците в бъдещото Небесно царство73

В равинското описание на птицата Зиз не се открива споменаване за това че тя има предпазваща функция Според Ван ден Брук обаче самата идея за птица която предпазва света с крилата си се открива в Талмуда където се казва че южният вятър е много силен и би разрушил света ако ястребът не го сдържаше с помощта на крилата си74 Изследователят идентифицира ястреба със Зиз и посочва че Зиз се смята и за небесен певец ndash черта която го сближава още повече с големите космически птици разглеждани тук Птицата Зиз обаче е опасна и зла Нейният полет е заплаха за световния ред екстремно действие което може да върне нестабилността от първите дни на Сътворението75 Тази нейна черта е особено важна тъй като насочва към противоречивата същност на космическата птица Като създадена по-късно от Слънцето в дните на Сътворението Зиз доминира над него и е в състояние да го подчини да предизвика мрак на Земята с разперените си крила и да унищожи живота В християнизираните текстове обаче които анализирам свойството на птицата да затъмни слънцето има за цел да предпази живота ndash акцентът в тях е обратен тъй като трябва да се подчертае Божията милост76 която се проявява в това действие bdquoНо заповяда Бог на тази птица да служи на Вселенатаldquo (3 Варух 66)

В сравнение с най-ранните източници разглеждани тук ndash 2 Енох и 3 Варух обаче равинските и талмудическите текстове свързани със Зиз са значително по-късно възникнали и не са могли да повлияят върху тях От друга страна влиянието не би могло да бъде и в обратната посока защото тогава птицата от равинските мидрашим вероятно щеше да се нарича също феникс Може да се заключи че по-скоро двете традиции са независими но възхождат към общи източници Както показва Ван ден Брук специфичните характеристики на феникса в апокалиптичния текст за Варух са елементи заети от други по-стари соларни традиции Гово-рейки за феникс авторът на Варух явно е използвал някаква близкоизточна представа позната и на евреите която се отнася до грамадна птица която може да закрие слънцето с крилата си и така да намали силата му77 Кла-сическите автори когато пишат за феникса го сравняват с орел защото това е най-голямата птица която познават докато космически гигантските размери са типични за текстове които са повлияни от източните разкази за митологични слънчеви птици78

73 W a z a n a 2009 12074 Baba Bathra f 25a B r o e k 1972 265 K u l i k 2010 241ndash24275 W a z a n a 2009 12376 H a r l o w 1996 14077 Вж B r o e k 1972 267ndash26878 W a z a n a 2009 127 note 57 B r o e k 1972 251ndash522 K u l i k 2010a 15ndash16

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

145

Гаруда

Гигантски космически птици съществуват в много традиции някои от които влияят върху културната среда където е формирана равинската ли-тература и отнасящите се към нея представи за Зиз Елементи от различни култури могат да се проследят в еврейската апокалиптична традиция към която възхождат от една страна архетипните текстове на 2 Енох и 3 Варух и от друга равинските представи свързани с гигантски птици79 Сред по-старите традиции най-често анализирани от изследователите като възможна основа и източник за формирането на тези представи е и индийската птица Гаруда80 В индийския епос Махабхарата lsquoгарудаrsquo е вид птица а Гаруда е ца-рят на птиците и символ на върховното божество Важна отличителна черта на Гаруда е това че той е двусъставен ndash има глава нокти и клюн на орел но тяло и крайници на човек Гаруда се излюпва от яйцето си без чужда помощ После птицата пораства изключително бързо и става грамадна като планина могъща и изключително силна Тя умее да променя облика си напада като вдига облаци прах и убива с чудовищния си клюн Гаруда носи на гърба си брат си Аруна (Зората) до мястото където Слънцето изгрява така че Ару-на да може да застане пред него за да послужи като колесница на Вишну (Слънцето) и да намали силната му горещина като закрие неговия диск Макар че не се споменава това да става чрез крилата на Гаруда Ван ден Брук смята че то се подразбира81 Все пак независимо дали това е така остават няколко съществени разлики както в облика така и във функциите между Гаруда и космическите птици които са предмет на настоящото проучване Тялото на Гаруда е само наполовина птиче а другата му половина е антро-поморфна той умее да променя облика си носи на гърба си бога на зората Аруна няма обаче свойството да пее или да предизвиква слънчевия изгрев

Халкидра

От споменатите в разглежданите произведения космически птици единствено създанието халкидра82 е непознато от класическите митове За произхода му са търсени различни обяснения някои от които са свързани с етимологията на названието му а други ndash с неговото описание и функции В текстовете където се споменава халкидрата се възприема като подобна на феникса в Прението те са споменати с общото име грифони а в 2 Енох

79 В равинската литература се споменават и други гигантски птици вж W a z a n a 2009 124 бeл 47 B r o e k 1972 264ndash265 K u l i k 2010 239ndash240 и др

80 B r o e k 1972 26681 Махабхарата 1950 (1992) 85ndash95 B r o e k 1972 265ndash266 J a m e s 1897

LXVI H a r l o w 1996 13782 Макар че названието в този вариант се среща само в един от славянските

текстове тук ще използвам него като основна форма тъй като допускам че то е най-близо до оригиналното Вж и бел 43

10 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

146

и двете са духове слънчеви стихии Както се оказа от сравнението на тра-диционните представи за грифона и феникса с описанието и функциите на гигантските птици от разглежданите паметници техните названия са употребени в текстовете вторично всъщност те (грифонът и фениксът) в случая представляват едно и също създание и вероятно възхождат към една и съща близкоизточна космическа птица Според Ван ден Брук описанието на халкидрата обаче по никакъв начин не може да се свърже с феникса и със сигурност има различен произход83 Въпросът за това какво създание се крие под името халкидра се отнася както до неговата природа така и до произхода на названието му Етимологията на Р Х Чарлс който смята че оригинално-то название употребено в 2 Енох е халкидри (в мн ч) и произхожда от гр χαλκύδραι ʻбронзови хидриʼ84 засега изглежда най-приемлива Той обаче е склонен да идентифицира халкидрите със lsquoсерафимиrsquo тъй като серафимите са били първоначално крилати змии85 Андерсън също свързва названието с ʻмедна змияʼ но предполага че според описанието което следва в 2 Енох там феникс и халкидра трябва се разбират като идентични същества86 А Ваян пък търси обяснение на първата част от сложното название в паралела на гр думи φοῖνιξ и χάλκη (κάλκη) и двете със значение ʻпурпуренʼ а вто-рата част интерпретира като грешка на книжовника в една фраза свързана с Пс 9113 ὡς φοῖνιξ ὡσεὶ κέδρος ndash яко фvниїъ яко кедри87 Правен е опит да се свърже названието с иранското kahrkatacircs космическия петел от свещената книга Авеста88 който също се смята за птица на Слънцето или в халкидрата да се види слънчевата птица от индийския епос Гаруда89 Интересна е интерпретацията на Ван ден Брук който привежда аргументи за да докаже че халкидрата е крокодил който отпред напомня лъв а отзад ndash змия и който е бил символ на обновяващия се живот в синкретичната културна среда каквато е Египет през ІndashІІ в90 Тази теза е възприета и от Бьотрих тъй като крокодилът заедно с феникса и лъва е смятан в Египет за свързано със Слънцето същество ndash представа която отговаря на египетския културен синкретизъм от римско време91 В друга посока търси значението на халкидрата Б Христова Тя я идентифицира като bdquoзмейldquo (bdquoсъщество с вид на птица и опашка на влечуго което пее стиховеldquo) като извежда названието от гр χάλκης спомената от Аристотел ʻвисока и слаба планинска птицаʼ и ὕδρα ndash ʻводна змияʼ92

83 B r o e k 1972 29384 От гр χάλκος ὁ ndash lsquoмеден бронзовrsquo и ὕδρα ἡ ndash lsquoморска змия змейrsquo85 C h a r l e s M o r f i l l 1896 26 C h a r l e s 1913 2 43686 A n d e r s e n 1983 12287 V a i l l a n t 1952 91 бел 588 B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 56889 J a m e s 1897 lxvi90 B r o e k 1972 293ndash303 там и преглед на мненията91 B ouml t t r i c h 1996 86292 Bж Х р и с т о в а 2008 143 За славянската традиция вж и Б е л о в а

2000 261

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

147

От казаното дотук за различните интерпретации на халкидрата става ясно че засега изследователите не могат да намерят убедително обяснение каква традиция се крие зад неизвестното от други източници създание Очевидно навсякъде анонимните автори са търсили познати названия за митологичните птици придружаващи Слънцето чиито описания са почер-пали от по-стари източници И в двете произведения където се споменава 2 Енох и Прението на Панагиот с Азимит халкидрата не се явява сама а е винаги заедно с феникса птицата с която правят чифт

За халкидрата както и за някои от другите споменати създания се знае че е хибридно същество В 2 Енох се казва че частите на тялото ѝ са от лъв и крокодил Но понеже се смята за птица тя трябва да има и крила те халкидрата е трисъставна Тази представа съчетана с функциите ѝ на косми-ческа птица придружаваща Слънцето отпраща към архаични близкоизточни традиции Ако обаче приемем за вероятна етимологията на названието ѝ от гр divideaacuteeumlecircyacuteaumlntildeaacuteeacute ʻбронзови хидриʼ както предлага Чарлс стигаме до същия извод като при грифона и феникса ndash халкидрата също е название подбрано или специално създадено за да обозначи една непозната за гръкоезичния Изток птица Откъде е дошла традицията на халкидрата или към коя култу-ра принадлежи създанието което в началото на нашата ера е описано като една от двете птици придружаващи Слънцето в неговия всекидневен път

Мушхушу лаббу и ушумгал ndash халкидрата и фениксът от 2 Енох

На даден етап от развитието на представата за него подобно на халкид-рата митологично създание представлява мушхушу (mušḫuššu) свещеният звяр от един много стар шумерски мит93 В мита става дума за двубой меж-ду божество и чудовище Тишпак главният бог на Ешнуна94 се сражава с гигантско същество което съвместява лъвски и змейски черти95 Известно е че митовете за двубой между бога-герой носител на реда и чудовището олицетворение на хаоса отразяват най-древните космологични вярвания Тишпак е малко изследвано божество макар че се смята за прототип на вавилонския върховен бог Мардук96 Митът е запазен в два силно фрагмен-тарни текста записани с клиновидно писмо ndash единият е на старовавилонски а другият много по-късен е на асирийски език и е открит в библиотеката на Ашурбанипал97 В запазения текст се описват гигантските размери на чудовището лъв-змей или змей роден от морето

93 W i g g e r m a n n 198994 Древен шумерски град-държава в централна Месопотамия дн Тел Асмар

в Ирак95 L e w i s 199696 L e w i s 1996 2897 Означен като CT 1333 34

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

148

bdquoПетдесет мили е дължината му една миля широчината му шест лакти уста-та му 12 лакти [] 12 лакти е обиколката на ушите му от 60 лакти [разстояние] сграбчва птиците на девет лакти във водата се влачи [] Той повдига опашката си той [достига небето]ldquo98

Според запазения във фрагментите текст небесните богове на Ешнуна били ужасени от появата на страшния звяр и се обърнали с молба за помощ към бога на Слънцето Син bdquoКой ще убие змея и ще стане царldquo Тогава Тишпак богът на бурите бил призован да влезе в двубой със змея той предизвикал буря разпръснал облаците и убил огромното чудовище със стрелата си Грамадните размери на звяра са подчертани от факта че когато Тишпак го убива кръвта му тече непрекъснато три години три месеца и един ден На други места в текста същият този змей е наречен лаббу (labbu) което е акадската дума за lsquoлъвrsquo Двойното назоваване на създанието озна-чава че то е хибридно и има както змийски така и лъвски атрибути99 ndash и наистина змеят от мита за Тишпак има не само змийски черти (дълъг е 50 мили движи се под водата) но и лъвски характеристики (има уши крака улавя птици издава силен рев)100 Т Луис привежда редица примери на изображения от Месопотамия на които се вижда начинът по който древ-ните са успявали да съчетаят лъва със змията в едно хибридно създание На няколко архаични цилиндрични печата са изобразени двойки същества с лъвски тела и глави поставени върху дълги змиевидни шии101 Лъвът и змията се откриват също така като съставни елементи на звяра от мита за Тишпак (и Мардук) мушхушу и на известното изображение върху Вратата на Ищар от Вавилон (Вж ил 1)102 към тези елементи обаче тук е прибавен още един птичи елемент ndash задните му крака и нокти са на орел Така се е получило същество което е bdquoсъчетание от трите най-страховити създания на животинското царствоldquo ndash змия лъв и орел103 Същата комбинация от елементи събрани в едно създание се среща през всички исторически периоди в иконографията на древния Близък изток ndash от Месопотамия до Египет и Анатолия Срещат се и варианти при които само главите са лъв-ски а телата са предимно змийски На едно изображение обаче могат да се видят и същества с тела на лъвове с двуроги змийски глави и предни

98 L e w i s 1996 31 line 8ndash13 ldquoFifty ldquomilesrdquo is his length One ldquomilerdquo [his width] Six cubits his mouth Twelve cubits [his ] Twelve cubits is the circumference of [his] ea[rs] At sixty cubits he [can snatch] birds In water nine cubits deep he drags [ ] He raises his tail he [sweeps the sky]rdquo

99 H e i d e l 1963 141100 L e w i s 1996 33101 Под влияние на месопотамското изкуство такива изображения се появяват

и в Египет Вж F r a n k f o r t 1956 125102 Датира се към 605ndash562 г пр Хр днес в Пергамон Музеум Берлин Вж

L e w i s 1996 35 фиг 13103 J o n e s 2011 674 L a m b e r t 1985 87

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

149

крака които приличат на лъвски с крила и задни крака на орел и опашки които завършват с жило на скорпион (Ил 2)104

Смятам че не е невъзможно халкидрата (която има лъвско лице и крака опашка и глава на крокодил) да произхожда от това известно в месопотам-ската традиция трисъставно същество Не бива да се забравя че 2 Енох тя е описана като птица следователно има и крила макар да не са изрично споменати в текста Приликата в описанието е забележителна но мушхушу лаббу за разлика от пеещата при изгрев халкидра е ужасно всяващо страх създание при това няма никакви податки да е свързано със Слънцето Във всеки случай е забележителен фактът че в древните близкоизточни култури е съществувала голяма близост и съчетаване между лъва и змията ndash както в чисто езиков така и в културен аспект в литературата и иконографията105

В своята книга за бога на бурята в древния Близък изток106 А Грийн анализира още едно митично създание което нарича ушумгал (ušumgal) или lsquoзмейrsquo (dragon) Той отбелязва че в древна Месопотамия върху цилиндрични печати заедно с божествата са се изобразявали два типа змейове ndash едните с лъвски а другите със змийски черти Те или са яхнати от някое божество или са впрегнати в неговата колесница или пък се появяват като негови придружители в битка характерно за тях е че никога не се изобразяват като враждебни същества107 Обикновено имат рога на главата (което е белег за божественост) вилообразен език крила лъвски предни и птичи задни крака вдигната вълниста опашка завършваща с нещо като жило на скорпион ndash това е описание напълно съответстващо на създанието което беше отнесено към мушхушу В изображенията върху печатите от акадския период важен елемент са и другите персонажи които често се изобразяват заедно със змейовете Един от тях е божество с лъчиста корона на главата стоящо върху гърба на змея или седящо в колесница теглена от змей което държи в ръцете си камшик и тройна светкавица Обикновено присъства застанала права между крилата на змея и една гола богиня с лъчевидна тиара пращаща потоци от дъжд които струят надолу (Ил 3) Смята се че змеят (ушумгал) е бил независим символ на плодородие съвсем отделно и самостоятелно съществуващо митологично създание108 На някои печати е изобразен богът на бурите който кара плуг теглен от такъв змей Същото божество което иначе се изобразява върху гърба на змея с тройни светкавици в ръцете си тук стои с камшик в ръка върху гърба на бълващ пламъци змей Това е всъщност сцена в която богът на бурите е представен как подготвя полята за засяване прокарвайки бразди а плугът е теглен от змея символ

104 Вигерман предполага че именно това е изображение на мушхушу вж W i g g e r m a n n 1997 458 L e w i s 1996 37 фиг 15 J o n e s 2011 677 фиг 7

105 За близката връзка между двете думи в семитските езици вж J o n e s 2011 668ndash671

106 G r e e n 2003107 G r e e n 2003 28108 G r e e n 2003 30

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

150

на живоносната вода109 Тази картина в която богът на бурите се явява в своя мирен образ олицетворяващ животворните сили на природата напомня силно сцената от 2 Енох в която феникс и халкедра с лъвски лица и глави крака и опашки на крокодил теглят колесницата на Слънцето bdquoносейки роса и знойldquo ndash живоносния дъжд и огъня излизащ от устата им И ако мушхушу има лъвски черти но все пак е свързан основно с водата и затова може да бъде наречен (морски) змей то ушумгал се споменава само във връзка с лъва и трябва да се смята за змей от лъвски тип110 Дали наистина не е допустимо предположението че фениксът и халкидрата от 2 Енох са змейове ndash единият от лъвски а другият от змийски тип ndash наследници на мушхушу и ушумгал

Описанието на гигантските птици от 3 Варух (феникс) и Прението на

Панагиот с Азимит (грифони наречени феникс и халкидра) ги представя по доста по-различен начин отколкото феникса и халкидрата от 2 Енох Тези създания също нямат нищо общо с традиционните свойства на познатите от гръко-християнската културна традиция феникси и грифони и са такива само по име Те са крилати и това ги определя като обитатели на небето на въздушната част от света които имат отношение към небесните светила Техните основни характеристики са две Имат важна роля за състоянието на вселената тъй като заповядват на слънцето да изгрее и така възстановяват космическия ред нарушен с настъпването на тъмнината Другото основно свойство на разглежданите гигантски птици е това че разпервайки крилата си те предпазват земята от изгарящите лъчи на слънцето Тези техни две главни функции са в известно противоречие една с друга или по-скоро пред-ставят крилатите чудовища като притежаващи двойствена природа ndash те карат слънцето да изгрее и го повеждат по небесния му път като същевременно пазят света от изгарящите му лъчи Тази двойственост и противоречивост би могла да бъде резултат от контаминация на две традиции която е настъпила в даден момент от развитието на мотива но е възможно да е наследена от един общ архетип комуто са присъщи подобни противоположни функции

Анзу и Имдугуд

Съществува още една гигантска космическа птица която почти не е ста-вала обект на интерпретации във връзка с нейното възможно влияние върху по-късните културни традиции111 Това е една от най-старите митологични птици ndash акадската Анзу която също произхожда от Месопотамия и както повечето месопотамски митологични създания е двусъставна ndash има вид на

109 G r e e n 2003 33110 G r e e n 2003 46ndash47111 W a z a n a 2009

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

151

орел с лъвска глава112 Тя е с огромни размери и гнезди на гигантско дърво чиито корени проникват в седмоустата река Уту бога на Слънцето113 Анзу лови диви бикове в източните планини и ги носи в гнездото си за да храни малките си Когато разтваря крилата си причинява вихри и пясъчни бури В акадския Епос за Лугалбанда се казва че на изгрев слънце Анзу разтва-ря крилата си и реве със страшен глас по посока на изгряващото слънце карайки земята да потрепери114

bdquoНа разсъмване когато птицата протегне [крилата си]при изгрева когато Анзуд115 изревеземята в планината Лулуби се тресе от рева муldquo

Това описание и способностите на Анзу без съмнение отговарят на характеристиките на космическата птица която познаваме от славянската средновековна традиция ndash огромна е съчетава (като грифоните) в едно орел и лъв посреща с вик слънчевия изгрев Може да се предположи че именно Анзу стои зад хипотетичния архетип на митологичните грифони и феникси от Физиолог и 3 Варух и от по-късното Прение на Панагиот и Азимит а вероятно и непряко зад представата за гигантските космическите птици в различните митологии

Епосът за Анзу както и митът за Тишпак се отнася към най-ранните митологични сюжети ndash той разказва за двубоя на героябога с носителя на хаоса и завършва с победата на космическия ред Протагонистът в Епос за Анзу е божеството НингирсуНинурта116 а Анзу персонифицира опасност-та за космическия ред ndash живее в планината област външна за обитаемия свят цивилизацията и реда Той открадва от главния бог Енлил плочката на съдбите която е средоточието на властта защото върху нея са записани всички бъдещи действия на боговете С това Анзу нарушава божествените закони и дестабилизира света ndash спрени са ритуалите за почитане на бого-вете настъпва тишина секват водите напояващи нивите Единствен синът на Енлил НингирсуНинурта се решава да влезе в двубой с похитителя и след дълга и трудна битка го побеждава връща плочката и редът на света е възстановен (Ил 4) Историята за метежа на Анзу протича през първона-чалните времена когато светът е създаден но не е довършен ndash има богове но няма хора коритата на Тигър и Ефрат са прокарани но в тях няма вода

112 V a n B u r e n 1939 F u h r - J a e p p e l t 1972 2ndash3113 Lugalbanda and the Thunderbird ndash In J a c o b s e n 1987 323 l 35ndash36114 The Return of Lugalbanda ndash In V a n s t i p h o u t 2003 139 l 44ndash46 друг

превод в който вместо ldquoпротегне крилата сиrdquo стои ldquoсгъсти облацитеrdquo което веро-ятно също е свързано с движение на крилата на птицата (J a c o b s e n 1987 324 l 44ndash46) Гръмовният глас на Анзу се споменава и в Епос за Анзу при разказа за раждането му но за съжаление плочката на това място е счупена и евентуалното продължание липсва

115 Друго четене на името на Анзу Вж Z a n d 2010116 Нинурта е по-късното акадско име на шумерския бог Нингирсу

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

152

нито валят дъждове Раждането на Анзу освобождава жадуваната вода но предизвиква ветрове и пясъчни бури а по-късно смъртта му причинява наводнения

Огромната птица с лъвска глава която живее в клоните на световното дърво и е способна както да предизвика изгрева на Слънцето така и да предпази земята от изгарящите му лъчи носи чертите на космическия змей ndash те на примордиално същество свързано с първоначалния за света преход от хаос към космос в чиито възможности е да въздейства върху Слънцето и водите ndash както стихийните така и носещите плодородие117 и да управлява смъртта и възраждането за живот чрез цикличното им възпроизвеждане в денонощието посредством изгрева и залеза на Слънцето

Подобно на други създания в месопотамската митология и литература Анзу в началото не се отнася към силите на хаоса Всъщност тя наследява по-ранната шумерска птица Имдугуд (lsquoим-дугудrsquo ndash lsquoсилна буряпроливен дъждrsquo) която е божество на бурите хищна птица с лъвска глава Имду-гуд се представя метафорично като тежък буреносен облак наподобяващ огромните ѝ крила с които тя закрива цялото небе летейки с бързината на орел а лъвската ѝ глава издава рева на гръмотевицата Орелът с лъвска глава е много древна шумерска представа ndash произхожда от преддинастични времена (ок 3600 г пр Хр) Запазени са много глинени печати с нейни изображения От времето на Ранната втора династия и от Акадския пери-од са известни изображения които представят орела с лъвска глава като централна фигура сграбчила в ноктите си животни Запазен е текст откъм края на третото хилядолетие пр Хр написан от владетеля на Лагаш в южна Месопотамия Гудеа (2164ndash2144 г пр Хр) според който орелът с лъвска глава е божествената птица Имдугуд118 Нейната история в развитието на шумеро-акадската религия и митология е дълга и сложна Представена накратко тя е следната

Имдугуд е първоначалната по-стара форма на бога на бурите НингирсуНинурта който има двояка функция От една страна той е повелител на гръмотевичните бури чиито тътен и мълнии носят разрушение и смърт а от друга е покровител на пастирите и земеделците на които праща бла-годатни плодоносни дъждове119 В Ранния династичен период (2900ndash2550 г пр Хр) жителите на Месопотамия го изобразяват като грамаден орел с разперени крила и лъвска глава символизиращ природните сили над които има власт120 В по-късния Епос за Лугалбанда героят Лугалбанда среща бога именно в неговата форма на гигантска птица121 С течение на времето обаче

117 Обикновено силите на хаоса и деструкцията са свързани с водната стихия Вж W a z a n a 2009 114ndash115

118 G r e e n 2003 25119 G r e e n 2003 71ndash72120 G r e e n 2003 26-27 45121 J a c o b s e n 1987 320ndash344

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

Ана СтойковаОТ МЕСОПОТАМИЯ ДО ЕТРОПОЛЕ

ТРАНСФОРМАЦИИ НА МИТА ЗА ГИГАНТСКАТА КОСМИЧЕСКА ПТИЦА

Ил 1 Изображение на лъв със змийска глава и птичи крака от Вратата на Ищар Вавилон (605ndash562 г пр Хр) Пергамон Музеум Берлин

Ил 2 Съд за възлияния на цар Гудеа със змея мушхушу (ХХІ в пр Хр) и разгърната рисунка на изображението върху него Лувър Париж

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

Ил 5 Разгърнато изображение на глинен

печат със змейове с лъвски глави

над които лети Анзу (ок 3000 пр Хр)

Лувър Париж

Ил 3 Глинен печат и негово разгърнато изображение с бога на бурите в колесница и впрегнат змей дишащ огън над него богиня на плодородието която пръска

дъжд (ок 2334ndash2154 пр Хр) Библиотека Пиърпонт Морган Ню Йорк

Ил 4 Нинурта преследва Анзу барелеф от двореца на Ашурнасирпал цар на Асирия в Нимруд (дн Ирак) (885ndash860 г пр Хр) Британски музей Лондон

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

153

богът на бурите започва все повече да се възприема и като бог на войната героичен цар-победител помощник в битките който има и мирен ипостас ndash той може да бъде и доброжелателен бог на дъждовете носещ живителната влага за посевите В тази нова функция божеството започва да се явява в митологичните представи с все по-често в антропоморфен вид Ревът на гръмотевиците и блясъкът на мълниите обаче които всяват ужас и пред-вещават разрушение и смърт продължават да се свързват с тератоморфни представи Постепенно антропоморфната и неантропоморфната форма на бога на бурите започват да се разграничават и по своите функции Птицата с лъвска глава се отдалечава от първоначалната си същност и се превръща само в емблема в символ на бога докато накрая се отделя напълно от него и става негов противник като придобива изцяло негативни конотации В края на трансформацията божеството Имдугуд в образа на птица влиза в конфликт с бога в човешки образ НинуртаНингирсу и е пленено от него по време на битката122 Редица запазени изображения върху цилиндрични печати свидетелстват за бавния и труден процес на антропоморфизация ndash изображенията варират от птица с лъвска глава през птица с човешко тяло и човек с крила до напълно антропоморфен облик през късноасирийския период123 В сцените на космическия двубой запазени върху печати от това време е изобразен богът на бурите поразяващ със стрелите си птицата с лъвска глава ndash своя предишен облик

Това положение е кодифицирано в по-късния Епос за Анзу както е името на птицата Имдугуд на акадски Дори след разделянето на това амбивалентно същество на антропоморфен герой (НингирсуНинурта) и зооморфен антаго-нист (ИмдугудАнзу) птицата с лъвска глава запазва отчасти двойствената си природа на опасно хищно създание способно да предизвиква бури и на доброжелателен закрилник на пастирите и земеделците на които осигурява благоприятно време за добра реколта и изобилие

И така в най-старите митове на човечеството възникнали преди пове-

че от пет хилядолетия в Месопотамия се съдържа разказът за събитието което бележи началото на Сътворението и се отразява във всички по-късни индоевропейски космогонични митове ndash отделянето на светлината от мрака символизиращо възникването на космоса от първоначалния хаос В по-къс-ните времена обаче космосът или установеният божествен ред е постоянно заплашван от хаоса който е победен но не унищожен От Сътворението насам равновесието се нарушава и възстановява непрестанно ndash както в годишния кръговрат на умиращата и възкръсваща природа така и в дено-нощния цикъл на залязващото и изгряващо Слънце Двигател на редуващите се мрак и светлина хаос и космос живот и смърт е митично същество с

122 J a c o b s e n 1976 129123 J a c o b s e n 1976 128ndash129

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

154

амбивалентни черти способно да донесе както хармония и благоденствие така и да предизвика бури и разрушения В шумерската митология това е първоначалното божество на бурите гигантската птица с лъвска глава Бог ИмдугудАнзу е същество древно и първосъздадено не познаващо границата между добро и зло въплъщаващо и двете начала в себе си124 което затъмнява слънцето като тежък тъмен облак и носи както изобилие и плодородие така и разрушение и гибел С рева си от който трепери земята Анзу предизвиква изгрева на Слънцето ndash поредното надделяване на светлинатареда над силите на мракахаоса настъпващ всяка нощ На много ранен етап обаче орелът-лъв Анзу се появява заедно с друго хибридно създание ndash лъв-змей двете са засвидетелствани върху глинен печат където Анзу е изобразена летяща над двойка симетрично разположени същества с лъвско тяло и лъвска глава разположена върху дълга и извита змийска шия (Ил 5)125 Съществуването на това изображение показва че много рано космическата птица и летящите змейове с лъвски и змийски черти започват да се свързват в общ наратив и да се представят заедно

Тези представи преминават в еврейската култура която ги развива и внася в ранната апокалиптична традиция Тяхната трансмисия вероятно е била осъществена по време на Вавилонския плен когато носителите им са имали продължителен контакт с еврейските племена и несъмнено са повли-яли върху формирането на юдаизма Известно е че гигантската космическа птица е била добре позната на евреите от времето на Елинизма и Късната античност Неслучайно в равинската талмудическа традиция се откриват множество нейни паралели126 В Египет където са пренесени от еврейската диаспора те се срещат с могъщото влияние на местната култура и митология ndash там наследените от Месопотамия митологични персонажи се съчетават с египетски и гръко-римски представи без съмнение под египетско влияние в един от вариантите на хибридните същества се появава вместо змийска крокодилска опашка Александрия е мястото където се смесват влияния от няколко цивилизации и вероятно там възникват повечето от разглежда-ните произведения Книга на Енох Откровение на Варух Физиологът са оплодени от благотворното влияние на египетския синкретизъм127 Гръко-римската традиция пък усвоява непознатите същества приветстващи и придружаващи Слънцето по неговия небесен път като bdquoпревеждаldquo чуждите явления на своя понятиен език ndash грамадната космическа птица е наречена bdquoгрифонldquo ndash Анзу bdquoнаобратноldquo но все пак същество съчетало лъв и орел

124 W a z a n a 2009125 Печатът се датира ок 3000 пр Хр Вж тук ил 5 126 W a z a n a 2009127 За Александрия като възможно място на трансмисия на по-старите близ-

коизточни представи и като евентуално място на възникване на 2 Енох 3 Варух и (византийската редакция на) Физиолога което мнозина изследователи свързват с образованата еврейска диаспора в Египет през първите няколко столетия сл р Хр вж напр B r o e k 1972 259ndash260 B ouml t t r i c h 1996 811

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

155

Трисъставното мушхушулаббу което напомня на направена от мед змия е наречено bdquoхалкидраldquo а ушумгал получава името bdquoфениксldquo Грифони феник-си и халкидри ndash чрез познатите имена се bdquoприпознаватldquo небесните огнени и безсмъртни създания придружаващи Слънцето носещи на земята роса и зной Както името bdquoфениксldquo в неканоничните откровения и названието bdquoгрифонldquo във Физиолога така и описателното bdquoхалкидраldquo са условни ndash те се появяват за да bdquoпреведатldquo образа на Анзу от една култура на друга Този модел на interpretatio graeca е добре засвидетелстван в подмяната на имена на богове и герои в гръцки и латински текстове които пренасят източни култове128 В първите столетия на нашата ера творбите съдържащи мотива за космическите птици преминават в християнската култура но като цяло християнизацията им е повърхностна и наслоените многовековни предста-ви както и в редица други раннохристиянски съчинения се запазват почти непокътнати и до днес могат да бъдат разпознати въпреки продължителното им функциониране в християнска среда В някои апокрифни християнски текстове ndash bdquoЗаветът на Адамldquo и bdquoРазумникldquo обаче птиците все пак са bdquoпре-ведениldquo още веднъж Огнените свързани със Слънцето създания са пред-ставени като bdquoсерафимиldquo (lsquoогнениrsquo) и bdquoхерувимиldquo (lsquoчервениrsquo) ангелските чинове които стоят най-близо до Бога са онези които дават знак на петлите да предизвестят изгрева

Представеният кратък анализ на развитието и разпространението на мотива за гигантската космическа птица е опит да бъде проследена прием-ствеността на една възникнала в древна Месопотамия архаична митологична представа в други монотеистични култури и адаптацията ѝ във християнския византийско-славянски културен свят Що се отнася до присъствието на Етрополе в заглавието на този текст това е една метафора на хилядолетния културен континуитет който може да се илюстрира с едновременната поява на два от разглежданите текстове ndash византийския Физиолог и Откровението на Варух ndash в един от емблематичните за книжовното изкуство на Късното българско средновековие ръкописен сборник създаден през 1628 г от ръката на Даниил Етрополски в манастира Варовитец129

ЦИТИРАНА ЛИТЕРАТУРА

Б е л о в а 2000 Б е л о в а О В Славянский бестиарий Москва 2000

Естествознание 1992 Стара българска литература 5 Естествозна-ние Съст и ред А Милтенова С 1992

128 Херодот Ориген Целс и др вж K u l i k 2010 243129 МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 За ръкописа вж М и л т е н о в а

1986

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

156

И в а н о в 1925 И в а н о в Й Богомилски книги и легенди С 1925

Махабхарата 1950 (1992) Махабхарата Ади парва Книга первая Перев с санскрита и комментарии В И Кальянова Под ред А П Баранникова Ленинград 1950 (репр Санкт-Петербург 1992)

М и л т е н о в а 1986 М и л т е н о в а А Сборник със смесено съдържание дело на етрополския книжовник йеромонах Даниил ndash Старобългарска литера-тура 19 1986 114ndash125

М и л т е н о в а 2004 М и л т е н о в а А Erotapokriseis Съчинени-ята от кратки въпроси и отговори в старобъл-гарската литература С 2004

Н а в т а н о в и ч 2011 Н а в т а н о в и ч Л М Больше не Славян-ский 2 Енох и его bdquoвечные вопросыldquo ndash В Библеистика Славистика Русистика К 70-ле-тию заведующего кафедрой библеистики про-фессора Анатолия Алексеевича Алексеева Санкт-Петербург 2011 211ndash237

П е т к а н о в а 1981 П е т к а н о в а Д Апокрифи С 1981 49ndash63 350ndash352 (Книга за светите тайни Енохови) 71ndash76 353ndash354 (Откровение на свети Варух)

П о п о в 1875 П о п о в А Историко-литературный обзор древнерусских полемических сочинений про-тив латинян (ХІndashХV в) М 1875 238ndash286

П о п о в 1880 П о п о в А Библиографические материалы собранные Андреем Поповым ІV Южнорус-ский сборник 1679 года ndash Чтения в Имп Об-ществе истории и древностей российских при Московском университете 3 1880 66ndash139

С о к о л о в 1899 Соколов М Материалы и заметки по старин-ной славянской литературе Выпуск третий VІІ Славянская книга Эноха ІІ Текст с ла-тинским переводом Москва 1899 (Чтения в имп Обществе истории и древностей россий-ских при Московском университете 191 4)

С о к о л о в 1907 С о к о л о в М Апокрифическое откровение Варуха ndash В Древности Труды славянской комиссии Московского археологического общества 4 1 Москва 1907 201ndash258

С о к о л о в 1910 С о к о л о в М Славянская книга Эноха Праведнаго Тексты латинский перевод и исследование Посмертный труд автора Приготовил к изданию М Сперанский Мос-ква 1910 (Чтения в имп Обществе истории и древностей российских при Московском университете 2354)

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

157

С о к о л о в 1910a С о к о л о в М Феникс в апокрифах об Эно-хе и Варухе ndash В Новый сборник статей по славяноведению составленный и изданный учениками В И Ламанского при участии их учеников по случаю 50-летия его учено-ли-тературной деятельности Санкт Петербург 1910 365ndash405

С т о й к о в а 1994 С т о й к о в а А Физиологът в южнославян-ските литератури С 1994

С т о й к о в а 2011 С т о й к о в а А Славянският Физиолог Византийска редакция Електронно из-дание на текста и сравнително изследва-не Stoykova A The Slavic Physiologus of the Byzantine Recension Electronic Text Edition and Comparative Study 2011 (httpphysiologusproabinfo)

С т о й к о в а 2014 С т о й к о в а А Митът за феникса в право-славнославянската литературна традиция Съдържание и интерпретации ndash Slavia meridionalis 14 2014 (под печат)

Т и х о н р а в о в 1863 Т и х о н р а в о в Н С Памятники отречен-ной русской литературы Москва 1863 347ndash350 (О всей твари) (онлайн издание на текста от ръкописа httpwwwstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0155) 442ndash444 (Разумник)

Т и х о н р а в о в 1894 Т и х о н р а в о в Н С Откровение Варуха ndash В Т и х о н р а в о в Н С Апокрифические сказания Санкт Петербург 1894 (Сб ОРЯС LVIII 4) 48ndash54

Т о п о р о в 1982 Т о п о р о в В Н Петух ndash В Мифы народов мира 2 М 1982 309ndash310

Х р и с т о в а 2008 Х р и с т о в а Б Книга на Енох С 2008A n d e r s e n 1983 A n d e r s e n F I 2 (Slavonic Apocalypse of)

Enoch (Late First Century AD) Appendix 2 Enoch in Merilo Pravednoe A new translation and introduction ndash In The Old Testament Pseudepigrapha Vol 1 Apocalyptic Literature and Testaments Edited by James H Charlesworth Garden City New York 1983 91ndash221

Baba Bathra Tractate Baba Bathra ndash In Babylonian Talmud Ed Rabbi Dr I Epstein A Hypertext Version of the Jewsrsquo College (London) Translation (httpwwwcome-and-hearcombababathra bababathra_25html 11122011)

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

158

B a d a l a n o v a - G e l l e r 2010 B a d a l a n o v a - G e l l e r F 2 (Slavonic Apocalypse of) Enoch Text and Context 2010 (httpwwwmpiwg-berlinmpgdePreprintsP410PDF 22112011)

B a d k e 2002ndash2008 B a d k e D The Medieval Bestiary Animals in the Middle Ages 2002ndash2008 (httpbestiarycabeastsbeast151htm 1212 2011)

B ouml t t r i c h 1996 B ouml t t r i c h Ch Das slavische Henochbuch Guumltersloh 1996 (Juumldische Schriften aus helle-nistisch-roumlmischer Zeit Bd 5 Apokalypsen 7)

B o u s s e t G r e s s m a n n 1926 B o u s s e t W Die Religion des Judentums im spaumlt-hellenistischen Zeitalter 3 Aufl Bearbeitet von H G r e s s m a n n Tuumlbingen 1926

B r a u n - H o l z i n g e r 1987ndash1990

B r a u n - H o l z i n g e r E A Loumlwenadler ndash In Reallexikon der Assyriologie und vorderasiatischen Archaumlologie Ed DO Edzard Bd 7 BerlinndashNew York 1987ndash1990 94ndash97

B r o e k 1972 Van den B r o e k R The Myth of the Phoenix According to Classical and Early Christian Tradition Leiden Brill 1972

B u d g e 1895 (1967) B u d g e E A W The Egyptian Book of the Dead The Papyrus of Ani in the British Museum The Egyptian Text with Interlinear Transliteration and Translation a Running Translation Introduction etc[London] British Museum 1895 (Repr New York 1967) (online httpwwwgutenbergorgcatalog worldreadfilefk_files=1465930)

C h a r l e s M o r f i l l 1896 C h a r l e s RH WR M o r f i l l The Book of the Secrets of Enoch Oxford 1896

C h a r l e s 1913 C h a r l e s R H (Ed) The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English with Introductions and Critical and Explanatory Notes to the Several Books Vol 1ndash2 Oxford 1913

C o l l i n s 1998 C o l l i n s J J The Apocalyptic Imagination An Introduction to Jewish Apocalyptic Literature Second edition Grand Rapids Michigan ndash Cambridge U K 1998

C t e s i a s 2002 Photius Bibliotheca or Myriobiblion 72 [C t e s i a s History of India] 2002 (httpwwwtertullianorgfathersphotius_03bibliothecahtm72 06032012)

C u m o n t 1942 C u m o n t F Le coq blanc des mazdeacuteens et les Pythagoriciens ndash Comptes rendues delrsquoAcadeacutemie des inscriptions et belles-lettres 1942 284ndash300

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

159

C u r l e y 1979 (2009) Physiologus A Medieval Book of Nature Lore Translated by Michael J Curley The University of Chicago Press 1979 (2-nd ed 2009)

D a r m e s t e t e r 1887 (1965) D a r m e s t e t e r J The Zend-Avesta Part I The Vendidad Oxford 1887 (repr 1965) 193ndash195 XVIII 15ndash25

D u n n Beasts D u n n J Beasts in Ancient Egypt (httpwwwtouregyptnetfeaturestoriesbeastshtm 10112011)

E h r e n b e r g 2002 E h r e n b e r g E The Rooster in Mesopotamia ndash In E h r e n b e r g E (Ed) Leaving No Stone Unturned Essays on the Ancient Near East and Egypt in Honor of Donald P Hansen Winona Lake Ind 2002 53ndash61

F l a v i u s 1912 F l a v i u s P h i l o s t r a t u s The Life of Apollonius Translated by F C Conybeare Loeb Classical Library 1912 Vol I Book III XLVIII p 333 (онлайн httpwwwliviusorgap-arkapolloniuslifeva_3_46htmlA748 12122011)

F r a n k f o r t 1956 F r a n k f o r t H The Birth of Civilization in the Near East Garden City NY Doubleday 1956

Free Online Dictionary The Free Online Dictionary and Encyclopedia (httpdeenctfodecomLC3B6wenadler 05022012)

F u h r - J a e p p e l t 1972 F u h r - J a e p p e l t I Materialien zur Ikonographie des Loumlwenadlers Anzu-Imdugud Muumlnchen 1972

G a y l o r d 1983 G a y l o r d H E Jr 3 (Greek Apocalypse of) Baruch (First to Third Century AD) A New Translation and Introduction ndash In The Old Testament Pseudoepigrapha 1 Apocalyptic Literature and Testaments Ed by J H Char les-worth Garden City New York 1983 653ndash679

G r e e n 2003 G r e e n ARW The Storm-God in the Ancient Near East San Diego California 2003 (Biblical and Judaic Studies 8)

H a g e n 2011 H a g e n J No Longer ldquoSlavonicrdquo Only 2 Enoch Attested in Coptic from Nubia ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 7ndash36

H a r l o w 1996 H a r l o w D C The Greek Apocalypse of Baruch (3 Baruch) in Hellenistic Judaism and Early Christianity Leiden Brill 1996 (SVTP 12)

H e i d e l 1963 H e i d e l A The Babylonian Genesis the Story of Creation Chicago 1963

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

160

H e r o d o t u s 1920 H e r o d o t u s With an English translation by A D Godley Cambridge Harvard University Press 1920

J a c o b s e n 1976 J a c o b s e n Th Treasures of Darkness A History of Mesopotamian Religion Yale University Press New Haven and London 1976

J a c o b s e n 1987 J a c o b s e n Th The Harps that Once Sumerian Poetry In Translation New Haven 1987

J a m e s 1897 J a m e s M R Apocalypse of Baruch ndash In Apocrypha Anecdota Vol II (TampS 51) Cambridge University Press 1897 lindashlxxi 83ndash94

J a m e s 1915 James M R Notes on Apocrypha VI Traces of the Greek Apocalypse of Baruch in other writings ndash The Journal of Theological Studies 16 1915 410ndash413

J o n e s 2011 J o n e s S C Lions Serpents and Lion-Serpents in Job 288 and Beyond ndash Journal of Biblical Literature 130 2011 4 663ndash686

K u l i k 2010 K u l i k Al 3 Baruch Greek-Slavonic Apocalypse of Baruch BerlinndashNew York 2010

K u l i k 2010a K u l i k Al Veritas Slavica On the Value of Slavonic Evidence for the Early Apocalyptic Tradition ndash Полата кънигописная 38 2010 1ndash65

L a m b e r t 1985 L a m b e r t W G The History of the muš-ḫuš in Ancient Mesopotamia ndash In Lrsquoanimal lrsquohomme le dieu dans le Proche-Orient ancien Actes du Colloque de Cartigny 1981 Centre drsquoetude du Proche-Orient ancien (CEPOA) Universite de Geneve Ed Philippe Borgeaud et al Leuven 1985 87ndash94

L a u c h e r t 1889 L a u c h e r t F Geschichte des Physiologus Strassburg 1889

L e w i s 1996 L e w i s T J CT 1333 and Ezekiel 32 Lion-Dragon Myths ndash Journal of the American Oriental Society 116 1996 28ndash47

L u m p k i n 2010 L u m p k i n J B The Books of Enoch A Complete Volume Containing 1 Enoch (The Ethiopic Book of Enoch) 2 Enoch (The Slavonic Secrets of Enoch) 3 Enoch (The Hebrew Book of Enoch) Blountsville 2010

M o r f i l l 1897 M o r f i l l VR The Apocalypse of Baruch translated from the Slavic ndash In J a m e s MR Apocrypha Anecdota II Cambridge 1897 95ndash102

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

161

N e i m a n 1969 N e i m a n D The Supercaelian Sea ndash Journal of Near Eastern Studies 28 1969 243ndash249

N o v a k o v i ć 1886 N o v a k o v i ć S Otkrivene Varuhovo ndash Starine 18 1886 203ndash209

O r l o v 2009 O r l o v A A The Slavonic Pseudoepigrapha Project 2009 (httpwwwmarquetteedumaqompseudepigraphahtml 15 November 2011)

O r l o v 2011 O r l o v A A Bibliography on 2 Enoch ndash In New Perspectives on 2 Enoch No Longer Slavonic Only Eds A A Orlov G Boccaccini Assoc ed J Zurawski Leiden 2011 (Studia Judaeoslavica 4) 455ndash475

O v i d 2000 O v i d The Metamorphoses Translated by A S Kline Book XV 2000 (httpwwwpoetryint ransla t ioncomPITBRLat inMetamorph15htm_Toc64106008 07032012)

P e n n e r M i l l e r 2006 P e n n e r K M D M M i l l e r (Eds) 3 (Greek Apocalypse of) Baruch Edition 10 ndash In The Online Critical Pseudepigrapha Ed by K M Penner D M Miller I W Scott 2006 [онлайн издание въз основа на издани-ето на Picard] httpocptyndaleca3-greek-apocalypse-of-baruchPrologue-Prologue)

P e n n i n g t o n 1984 2 Enoch Translated by A Pennington ndash In The Apocryphal Old Testament Edited by HFD Sparks Oxford 1984 321ndash362

P e r r y 1941 P e r r y B E Physiologus ndash In Paulys R e a l - E n c y c l o p auml d i e d e r c l a s s i s c h e n Altertumswissenschaft Herausgegeben v G Wissowa Bd 20 Stuttgart 1941 1074ndash1129

P i c a r d 1967 P i c a r d J-C (Ed) Apocalypsis Baruchi Graece Leiden Brill 1967 (PVTG 2)

P l i n y 1967 P l i n y Natural History With an English Translation in Ten Volumes Vol III By H Rackham MA Cambridge Mass London 1967

S a c c h i 1990 S a c c h i P Jewish Apocalyptic and its History Sheffield 1990 (Journal for the Study of the Pseudoepigrapha Supplement Series 20)

S b o r d o n e 1936 S b o r d o n e F Physiologus Mediolani 1936S c h m i d t 1921 S c h m i d t N The Two Recensions of

Slavonic Enoch ndash Journal of the American Oriental Society 41 1921 307ndash312

11 Старобългарска литература кн 49ndash50 2014

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

162

S c o t t 1998 S c o t t A The Date of the Physiologus ndash Vigiliae Christianae 524 November 1998 430ndash441

Testamentum Adami 1927 Testamentum Adami ndash In The Book of the Cave of Treasures Translated from the Syriac by E A Wallis Budge London The Religious Tract Society 1927 242 (httpwwwsacred-textscomchrbctbct10htm)

T r e u 1966 T r e u U Zur Datierung des Physilogus ndash Zeitschrift fuumlr neutestementliche Wissenschaft 57 1966 101ndash104

V a i l l a n t 1952 V a i l l a n t A Le livre des secrets drsquoHenoch Texte slave et traduction franccedilaise Paris 1952

V a n B u r e n 1939 V a n B u r e n E D Eagle ndash In The Fauna of Ancient Mesopotamia as Represented in Art Roma 1939 (Analecta Orientalia 18) 82ndash84 (httpanibauchicagoedubooksAnOr_18pdf)

V a n s t i p h o u t 2003 V a n s t i p h o u t H Epics of Sumerian Kings The Matter of Aratta Ed by J S Cooper Atlanta Society of Biblical Literature 2003

V a s s i l i e v 1893 V a s s i l i e v A Anecdota graeco-byzantina Pars prior Mosquae 1893 179ndash188

W a z a n a 2009 W a z a n a N Anzu and Ziz Great Mythical Birds in Ancient Near Eastern Biblical and Rabbinic Traditions ndash The Journal of the Ancient Near Eastern Society 31 2009 111ndash135

W i g g e r m a n n 1989 W i g g e r m a n n F A M Tišpak His Seal and the Dragon mušḫuššu ndash In To the Euphrates and Beyond Archaeological Studies in Honour of Maurits N van Loon Ed O Haex et al Rotterdam 1989 117ndash133

W i g g e r m a n n 1997 W i g g e r m a n n F A M Mušḫuššu ndash In Reallexikon der Assyriologie Hrsg v M P Streck Bd 8 De Gruyter 1997 455ndash462

W r i g h t 2000 W r i g h t J E The Early History of Heaven OxfordndashNew York 2000

Z a n d 2010 Z a n d KV Zu den Schreibungen des Anzud-Vogels in der Fara-Zeit Von Goumlttern und Menschen ndash In Beitraumlge zu Literatur und Geschichte des Alten Orients Festschrift fuumlr Brigitte Groneberg (Cuneiform Monographs 41) LeidenndashBoston 2010 415ndash442

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

163

ПРИЛОЖЕНИЕ

Мотивът за гигантската космическа птица в старите славянски литератури

2 Енох

Гл ХІІБРАН 13325130 с 8ndash9

acute възgtста мgt мcopyжmiddotе wнyen acute възведошcopy мgt на frac12етврътое нЃбо acute показашG мacute ту въсэ шествmiddotа прэхожDенmiddotа въсэ луfrac12gt свэта слЃнfrac12наго луннаCђ размэр acutea шествmiddotа acutea сложacutea свэU acutea acute вacuteдэa сеDморacuteцеcopy свэU acuteмаU слЃнце паcђ лунyen крcopyC ему acute колесacute ему на неN же шествуеть въсегDа яко вэтръ прэходgtщmiddotа въсегDа прэfrac12юDна бръзостmiddotcopy acute нэTђ ему покоа дЃнь acute нощь хожDенmiddot2 2му acute wбращенmiddotе 2му acute дЌ sвэздyen велacuteкyengt коcopyжDо sвэзда acuteмаU поD собоcopy ampаЌ sвэзDь 0деснyen коло слЃнfrac12ное acute дЌ sect шуcopy acuteмащacute коcopyжDо поD собоcopy ampаЌ sвэзDь въсэa въ купэ acuteЌ acute ходgtще съ слЃнцеN вacuteнcopy acute пазgtU его въ дЃнacute еЃpara тъN а въ нощacute ampаЌ acute ходgtU агЃглyen прэD коло слЃнfrac12ное sЌ крyenлатyen въ пламене wгнЃьнэ acute възгарэеU acute ражDежеU слЃнце рЌ агЃгль acute дЃхyen летэще стacuteхmiddotacute слънеcђнyenacute мена N фacuteнacuteзacute халplusmnкедрacute стуDнyenacute дacuteвнyenacute wбразоN лъвовомplusmn acute wтеacute wпашь acute глава коркодacuteлова вacuteдэнmiddotе acutea wбагрено яко дъга wблаfrac12наа велacutefrac12ьствmiddotа a цЌ мэрь крyenла a агглTђка а коcopyжDо по вЃpara крacuteль же пазacuteть теfrac12еU съ слЃнцемь носgt зноacute acute росcopy яко же повелэно acuteN 2Tђ sect бЃа тако wбращаеU acute нacuteсходacuteU acute въсход Uђ по нбЃсacute поD землеcopy съвэтоN луccentђ сво a ту бэ съ теfrac12енmiddotемь беспрэстанно

Гл ХVБРАН 13325 с 10ndash11

acute пакyen sectведошcopy мgt мcopyжmiddotе wнyen на запаD нЃбсacute acute показашcopy мacute врата 2Ќ велacuteкаа sectвръста по wAходу въстоfrac12нyena враUђ протacuteву ему же заходacuteU ту слЃнце по frac12acuteслу дЃнmiddotacute тїЃе acute дЌ тако пакyen заходacuteU къ въстwcђнyenN вратоN поD землеcopy acute съвлэfrac12еU свое свэтacuteло велacutefrac12ствmiddotа 2гоF свэтлоTђ понеF убо 2Tђ вэнець сmiddotанmiddotе прэD бЃмь acute агЃглyen vЌ пазacuteмmiddotgt а слЃнце wAходacuteU поD землеcopy по колесacute беZ свэта велacuteка 2же 2Tђ ему велacuteка сmiddotанmiddotе acuteс темcopy зЌ frac12аTђ велacuteкyena въ ноeђ acute прэполовлэеть поD землеgt коло acute acuteдеUђ къ прacuteблacuteженmiddotю въстwcђномsup1 въ acuteЌ frac12аTђ нощacute провacuteде свэтacuteла своа acute вэнець сmiddotанmiddotе acute ражDежет сgt слЃнце паccentђ wгнэ acute тогDа въспэваcopyU стacuteхmiddotacute слЃнfrac12нyenacute рекомmiddotacute фacuteнacuteзacute acute

130 Препис в ръкопис от БРАН Санкт-Петербург 13325 (Сбирка на Яцимирски 25) от ХVndashХVІ в Текстът принадлежи към дългата редакция на 2 Енох и е издаден в английски правод от Андерсен (A n d e r s e n 1983 101ndash212 текст J) Преписът не е публикуван досега използван е за разночетения у Соколов (С о к о л о в 1910)

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

164

халкеDрacute того раD въсgt пplusmnтacuteцgt въстрепещcopyU крyenламacute своacuteмacute раDvcopyщеTђ же свэтодавцу acute въспэваcopyUђ пэнmiddotе повелэнmiddotе гЃне прacuteходacuteUђ свэтодавець датacute сmiddotанmiddotе въсему мacuteрsup1 acute бcopyдеUђ стража сyтрънэа 2же сcopyUђ зарacute слЃнfrac12нyengt acute acuteзyenдеUђ слЃнце на лacuteце земное acute прmiddotacuteмеU сmiddotанmiddotе свое просвэтacuteтacute въсе лacuteце земplusmnное

3 Варух

Гл VІРс 651 (Драголов сборник)131

acute пакyen реfrac12е мacute анЃгль ходacute Вароше acute покажю тacute acuteнyen таacuteнyen acute вacuteдacuteшacute sectнудэже слунце вьсходacuteть показа мacute wружacuteя frac12етвороwбразна бэху конacute пламенacute конacute же тacute анЃглacute перьнатacute acute на wружacute томь сэдэше frac12Ѓловэкь носе вэнplusmnць wгньнyen носacuteмо же бэ wружacutenot то к анЃглyen се пplusmnтacuteца прэдacute лэтающacute acute крacuteлэ notacute sect вьстока до запада acute рэхь азь Варохь кь анЃглу скажpara мacute гЃacute моacute frac12plusmnто notсть wружparanot сacutenot frac12plusmnто лacute notсть frac12лЃвкь сэде на wружacute семь acute носе wгньнyen вэнць acute frac12plusmnто лacute notсть птacuteца сacutenot acute скажacute мi acute реfrac12е мacute анЃгль frac12plusmnловэкь сэдеacute на wружacute wгplusmnньнэмь acute носэacute вэньць wгьньнyen реfrac12е мacute анЃгль се notсть слунplusmnце а сacute пplusmnтacuteца юже вacuteдacuteшacute прэлэтающacute се notсть хранacuteло всему мacuteру acute рэхь азь Варохь кь анЃглу да како хранacuteтель мacuteру птacuteца notсть реfrac12е мacute анЃгль сacute птacuteца простacuteраnotть крacuteлэ своacute acute заnotмлеть луfrac12е wгнyennot слунца аще бо бacute не заnotмала луfrac12ь слsup1нplusmnfrac12нyenхь не бacute трьпэль родь frac12лЃвfrac12скacute acute всака тварь пламене слунfrac12plusmnнаго Повелэ бо ГьЌ сacutenotacute птacuteцacute работатacute всеacute вьселенэacuteDagger до сконfrac12анacuteя вэка Нь вacuteжDь десноnot acute крacuteло frac12plusmnто пacuteшеть намь Прacuteступacuteвь acute проfrac12plusmnтохь not бэху же кнacuteгyen яко acute токь велacuteкь acute бэху кнacuteгyen тacute златyenpara acute проfrac12plusmnтохь not acute пacuteсанacutenot сacuteце нacute земла мне родacute нacute небо нь родacute ме прэстоль sectць acute рэхь азь Варохь frac12plusmnто notсть acuteме пplusmnтacuteцacute сеacute acute реfrac12е мacute анЃгль acuteме notсть птacuteцacute сеacute фacuteнacuteїь [acute рекоa гЃacute да строacuteтplusmn лacute проходь acute реc мacute птacuteца сacuteя строacuteть проходь кноDнplusmnacute acute ято () Та бо пplusmnтacuteца цЃрacuteе вьзplusmnбужDаеть acute цЃрь не цЃруеть бесь кacuteнамона нь с тэмь помазуетplusmn сgt Егда цЃрэ стрэгcopyть мЌ стражеacute сь wрcopyжmiddotемь wколо прэстола acute та бо пplusmnтacuteца ударэеть крacuteламacute acute гЃлеть свэтодавplusmnfrac12е подаacute свэU мacuteру acute бcopyдеть глаTђ сеacute яко acute мЌ воловь поревcopyть вь едacuteнь глаTђ Тогда цЃрь прэмэнуеть сgt на acuteно мэсто acute та бо птacuteца курета вьзбужDаеть]

131 Препис в ръкопис от НБС Белград 321 (Драголов сборник) от третата чет-върт на ХІІІ в сръбски с по-стара българска подложка Издаден е от М Соколов (С о к о л о в 1907 204ndash220) и от Й Иванов (И в а н о в 1925 193ndash200) откъдето препечатвам тук откъса (с 197ndash198) Поставеният в скоби текст е допълнен от Й Иванов по преписа в Панагюрския сборник НБКМ 433

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

165

acute реc мacute анЃгль пожDacute Вароше acute узрacuteшacute славу божacuteю acute бэхувэ стоnotща acute поюща пэTђ БоЃy acute слyenшахь громь велacuteкь зэло сь небЃсе acute упросacuteхь анЃгла frac12то се бyenTђ громь сacutepara гЃacute моacute acute реc мacute анЃгль сacute громь notже слyenша разлуfrac12аnotть свэть sect тьмyen acuteзplusmnносеть анЃглacute вэньць слунplusmnfrac12анyen до прэстола бЃжacuteя acute вacuteдэхь слунplusmnце гредуще бэше яко frac12лвplusmnкь унyenль дрехль вacuteдэхь же пplusmnтacuteцю сacuteю гредущю с нacuteмь бэ же дрехьла вьпросacuteхь азь анЃгла frac12plusmnто notсть птacuteца сacuteacute дрехла сacuteце acute реfrac12е мacute анЃгль дрехла notсть sect зноя acute вара слуньfrac12наго acute слyenшахplusmn ю зовущю свэтодавfrac12е пошлacute свэть твоacute мacuteру œгDа же вьзyenваnotть свэтодавьfrac12е пошлacute свэть твоacute мparaру acute абacutenot пэтель вьзгласacuteть

Физиолог(Византийска редакция)132

МСПЦ 100133 л 12б

слово w грacutefrac34осэ како жacuteвотsup1етьгрacuteпсось notTђ велеacute въсэa птacuteщеacute летещacutea тамо бо еTђ въ parawнyen землacute въ рэцэ

нacuteкmiddotнстэacute егDа сacuteне слЃнце acuteз глъбyenнacute воDнyenе acute просyenпеть заре слЃнъfrac12нyenе другyenacute же грmiddotпсось прacuteходacuteть кь нnotмsup1 прострьше крyenлэ своacute застають заре слЃнъfrac12нyenе acute ставше поюUђ тако acute глюUђ прmiddotacuteдacute свэтодавfrac12е даacute мacuteрsup1 свUђэ якоFђ даль есacute acute бжTђтво якоF стоacuteть грmiddotпсось тако архагЃгль мacuteхаacuteль сЃтаа бЃца утэшають гнэвь frac12Ѓлколюбца бЃа за мacuteрь хрTђтmiddotанскyenacute

132 В славянския превод липсват някои подробности които са запазени в гръц-кия оригинал ndash напр обяснението че грипсът разтваря крилете си и поема слънче-вия зной за да не изгори обитаваната земя и че призивът към Слънцето да изгрее е написан върху крилата на втория грифон ndash отглас от същата представа която е отразена в 3 Варух за надпис върху крилата на слънчевата птица (вж тук бел 59) и др Ἔστι γὰρ ὁ γρὺψ μεγέθη ὄρνεον παρὰ πάντα τὰ πετεινὰ τοῦ οὐρανοῦ οὗτος μὲν ἵσταται ἐν τῇ ἑῴᾳ γῇ εἰς τὸν λιμένα τοῦ Ὠκεανοῦ ποταμοῦ καὶ ὅταν ἀνατείλῃ ὁ ἥλιος ἐκ τὰ βάθη τῶν ὑδάτων καὶ ῥαντίσῃ τὸν κόσμον τὰς ἀκτῖνας ἁπλώνει ταῖς πτέρυξιν αὑτοῦ ὁ αὐτὸς γρύψ καὶ δέχεται τὰς τοῦ ἡλίου φλέξεις ἵνα μὴ κατακαύσῃ τὴν οἰκουμενικὴν γῆν καὶ ἕτερος γρὺψ συμπορύεται ἕως δυσμάς ὡς καὶ γέγραπται ἐν ταῖς πτέρυξιν αὐτοῦ bdquoπορεύου φωτοδότα δὸς τῷ κόσμῳ φῶςldquo (S b o r d o n e 1936 182ndash183)

133 Препис в ръкопис от МСПЦ Белград (Сбирка на Груич) 100 от 1628 г писан от йеромонах Даниил в Етрополския манастир bdquoВаровитецldquo Преписът е издаден у С т о й к о в а 2011

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

166

Прение на Панагиот с Азимит

Клуж 25134 л 139аndash140а АзacuteмacuteU реc да како нЃбо врътит сgt слЃнце же acute лsup1на acute sвэзDyen съ нacuteN не

врътgtт сgt панагacutesect реcђ понеже нэ сcopyU основанна да како мgtU врътэтacuteTђ таковаа же на wблацэa висgtU якоF каOђдacuteла тЃо педеacute бЃжmiddotacutea sectстоcopyU sect нбЃсе вacuteсgtU на аерэ АзacuteмacuteU реc да како слЃнце стacutefrac12gtU та сmiddotаеть панагmiddotwU реcђ стacutefrac12gtU своacuteN хожDенmiddotеN якоF емsup1 2Tђ повелэнно sect бЃа да егда acuteсходacuteU 0блacuteTђтаеU своacuteмacute лsup1frac12амacute acute абmiddotе грacuteQсосacute wгньнmiddotacute птacuteщmiddotgt нбTђнyenacute нарacuteцаемacute фacuteнacuteзacute acute халедрacute прэлэтаеU прэD слЃнцеN acute поLђвашаеU крacuteлэ своacute по ampсЌ краU въ wкacuteаOстэacute водэ acute кропgtU крacuteлма на слЃнце яко да не попалacuteU лsup1frac12амacute веTђ мacuteрь acute сърагаеU () 0нэN птacuteцаN перmiddotа sect wгнэ слЃнfrac12наго acute бyenваеU гwлacute яко оскcopyблgtнacute acute пакyen 2гда заacuteдеU слЃнце тоCда сgt кsup1пgtU птacuteцacute тacute въ wкacuteанстэacute велacuteкоacute рэцэ acute wбнавлэет сgt acute пакyen пернатэеть крacuteла acutea того радacute пgtтель пррPђкь acuteменsup1iт сgt acute acuteмаU поD своacuteма крacuteMма бэлэгь перцgt sect wнэa птacuteць да егда поacuteдеU слЃнце sect запада къ въстокsup1 тогда посръбacuteU петла онозacute перо acute егда sup1готовacuteт сgt слЃнце къ acuteсхожDенmiddotю тогда сgt frac12ешеU петеMђ acute sectкрacuteBђ глаBђ пробcopyжаDет сgt acute нахаждаеU wнэмь птacuteцаN съраженmiddotа acute плещеU въ крacuteлэ своacute проповıдsup1gt мacuteровacute въскЃрсенmiddotе азacuteмacuteU реcђ frac12то гЃлеU пръвое петеMђ панагmiddotsect реcђ гЃлеU пръвэе поacuteдacute свэтодавfrac12е гeђ таже послacute свэU своacute мacuteрsup1 дрsup1Cђ же гЃлеU хЃс жacuteвь еTђ acute въсgt съвръшаеU якоF хощеU acute тако петель не спacuteU до свэта

За всички твари

Троицки 774135 л 152бndash153б слЃнце и лsup1на [не] на нЃбсэa естъ но на воздsup1се межsup1 нбЃомъ и землею сsup1тъ

бо врата вЃpara на востоце а вЃpara на западе а пsup1тacute вЃpara по въздsup1хsup1 удsup1же теfrac12еU слЃнце acute лsup1на слЃнце же теfrac12еU на възDsup1хъ въ дэнъ а в нощacute по кacutegtнsup1 нacuteско лэт U не wмоfrac12аTђ но ткмо гe wмyenваеUсgt во кacutegtне гЃлть пacuteсанacuteе еTђть кsup1Rђ емsup1же глава до небесacute а море до колена еаDже слЃнца wмyenвеUсgt въ кacutegtне тогдаже акparagtO въсколебаеUсgt наfrac12нsup1U волнyen кsup1ра бacuteтacute по перью [онъ] же wfrac12ютacuteвъ волнyen реcђтъ кокорекsup1 протолкsup1еUсgt свэтодаBfrac12е г Tђ даacuteже свэU мacuteровacute еаDже то въспоеU тогDа всacute кsup1рacute воспоюU во ед Oђ гоM по всеacute вселеннэacute тогDаже слЃнце wмyenваеU sect кacutegtна акacutegtOђ sect слЃнца а sect кacutegtна всgt водyen

134 Препис в рък от Библиотеката на Румънската академия филиал в Клуж-На-пока 25 от втората половина на ХVІ в Текстът не е издаван Благодаря сърдечно на проф Св Николова за предоставеното ми фотокопие от текста

135 Препис в рък от Св Троицко-Сергиева лавра 774 от 1531 г (httpoldstslrumanuscriptsmediumphpcol=1ampmanuscript=774amppagefile=774-0162) издаден от Т и х о н р а в о в 1863 349ndash350 В текста на южнославянския препис от НБС Белград Рс 53 от третата четвърт на ХVІ в който не е издаван са изпуснати някои съществени подробности и затова се отказах от публикацията му тук Дължа искре-на благодарност на проф А Милтенова която ми предостави фотокопия от него

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

167

FROM MESOPOTAMIA TO ETROPOLETRANSFORMATIONS OF THE GIANT

COSMIC BIRD MYTH

ANA STOYKOVA (SOFIA)

(S u m m a r y)

The paper discusses the archaic mythological motif of giant cosmic birds that invoke the sun to rise escort it on its heavenly way or protect the earth from solar radiation Tracing variants of this motif in the literary tradition (Slavonic Book of Enoch Apocalypse of Baruch Physiologus etc) points to the conclusion that it occurs in texts that originated in the form familiar to us in Greek during the Hellenistic and Roman periods most probably in Alexandria It appears that sun-birds absorbed ancient ideas that passed from Sumer and Akkad through Babylon into the Hebrew apocalyptic tradition and were later combined with Greco-Roman elements The names for the bird in the texts under anaylsis ndash phoenix gryphon halkydra ndash are the result of interpratatio graeca they appear in order to ldquotranslaterdquo the image of the cosmic bird from one culture into another In the end the motif in a Christianized form penetrated into the Byzantine tradition and from there into Old Slavic writing enjoying a sustained interest through the Late Middle Ages This case of millennial continuity points to the transplantation of an ancient mythological motif from Mesopotamia to various monotheistic cultures and its eventual adaptation into the Christian Byzantino-Slavic cultural sphere

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире

168

ОТ МЕСОПОТАМИИ ДО ЭТРОПОЛЯТРАНСФОРМАЦИИ МИФА О ГИГАНТСКОЙ

КОСМИЧЕСКОЙ ПТИЦЕ

АНА СТОЙКОВА (СОФИЯ)

(Р е з ю м е)

В статье анализируется архаический мифологический мотив гигантских космических птиц призывающих Солнце взойти сопровождающих его по небесному пути или своими крыльями оберегающих землю от палящих солнечных лучей Изучение вариантов мотива в литературной традиции (Книга Еноха Откровение Варуха Физиолог и др) приводит к выводу что он встречается в текстах в знакомом нам виде возникших на греческом языке вероятнее всего в Александрии во время эллинизма или Римской эпохи Оказывается что солнечные птицы являются наследниками весьма древних представлений Ближнего Востока перешедших в европейскую апокалиптическую традицию из Шумера и Аккада через Вавилон а после этого объединившихся с египетскими и греко-римскими представлениями Названия которыми именуются птицы в рассматриваемых текстах ndash фе-никс грифон халкидра ndash являются результатом interpratatio graeca Они необходимы для того чтобы bdquoперевестиldquo образ космической птицы из одной культуры в другую В итоге мотив христианизируется и проникает в визан-тийскую а из нее ndash в древние славянские литературы вызывая интерес до позднего Средневековья В данном случае это пример усвоения возникшего в древней Месопотамии мифологического мотива другими монотеистиче-скими культурами и его адаптации в христианском византийско-славянском культурном мире