Amphora Stamps from the Pit Complex in Rousse

Тракийски ямен комплекс

SEXAGINTA PRISTA

РЕГИОНАЛЕН ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – РУСЕ

TOM 12013 г.

РЕГИОНАЛЕНИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ – РУСЕ

SEXAGINTA PRISTAТракийски ямен комплекс

7000 гр. Русе, пл. „Ал. Батенберг“ 3тел.: 082 825 002

www.museumruse.com

Съставител и редактор: Върбин ВърбановАвтори: Атанас Каменаров, Върбин Върбанов, Деян Драгоев, Димитър Чернаков,

Калин Маджаров, Лазар Нинов, Миглена Василева, Никола Русев, Румяна Йорданова,Светлана Великова, Светлана Тодорова, Стоян Йорданов, Цветана Попова

Снимки: Върбин Върбанов, Марияна ШекероваРисунки и графична обработка: Атанас Каменаров, Деян Драгоев, Върбин Върбанов,

Дончо Караколев, Здравка Върбанова, Никола Русев, Румяна ЙордановаПревод на английски език: Искрен Великов

Коректор: Кремена МитеваДизайн корица: Здравка Върбанова

Предпечат: ИК „ПАРНАС“Печат: „СИРА“, Велико Търново

СЪДЪРЖАНИЕ

І. Сексагинта Приста – кратка общогеографска и топографо-геодезическа характеристика (инж. Атанас Каменаров) .................................................. 6 ....

ІІ. Археологическата и историческа обстановка на Дунавския бряг край Русе в светлината на някои исторически извори (Стоян Йорданов) ......................... 15 .....

ІІІ. Тракийски ямен комплекс в Русе – стратиграфия, съставни елементи, интерпретация и хронология (Върбин Върбанов) ......................................................... 29 ......ІІІ. I. Каталог на структурите(Върбин Върбанов) .......................................................... 57 ......

IV. Археологически находкиIV. І. Изделия от метал

IV. I. 1. Нумизматичният материал от ямния комплекс в Русе (Деян Драгоев) ............................ 94 ...............IV. I. 2. Късноелинистическа монетна находка от Русе (Деян Драгоев) ........................................... 99 ...............IV. I. 3. Фибули от елинистическата епоха от ямния комплекс при Русе (Миглена Василева) ............................................. 104 ...............IV. I. 4. Римски и късноантични фибули от Сексагинта Приста (Светлана Тодорова) ..... 113 ...............ІV. І. 5. Други изделия от метал(Никола Русев, Върбин Върбанов) ....................... 124 ...............

IV. ІІ. Изделия от камък (Никола Русев) ..................... 132 ......

IV. ІІІ. Изделия от кост от Сексагинта Приста (Светлана Великова) ..................................................... 138 ......

ІV. ІV. Изделия от стъкло (Върбин Върбанов) ........... 145 ......

ІV. V. Изделия от глинаІV. V. 1. Керамичен съд от яма № 73 (Димитър Чернаков) ............................................ 147 ...............ІV. V. 2. Амфорни печати от ямния комплекс в Русе (Калин Маджаров) ................................... 150 ...............ІV. V. 3. Анепиграфни амфорни печати (Върбин Върбанов) ............................................... 175 ...............ІV. V. 4. Прешлени за вретено, тежести за стан и пробити керамични кръгове от Сексагинта Приста (Румяна Йорданова) ........... 180 ...............ІV. V. 5. Други изделия от глина (Върбин Върбанов) ............................................... 187 ...............ІV. V. 6. Керамика от тракийския ямен комплекс в Русе (Върбин Върбанов) ................... 192 ...............

V. Интердисциплинарни проучванияV. I. Археозоологически изследвания на материали от археологическия обект Сексагинта Приста (Лазар Нинов) ................................................................ 277 ......

V. II. Анализ на растителни останки от обект Сексагинта Приста (Цветана Попова)........................ 301 ......

CONTENTS

І. Sexaginta Prista – Short General Geographical and Topographic-Geodesic Characteristics (Eng. Atanas Kamenarov)

ІІ. The Archaeological and Historical Situation of the Danube Riverbank Around Rousse in the Light Of Some Historical Sources (Stoyan Yordanov)

ІІІ. The Thracian Pit Complex in Rousse – Composite Elements, Interpretation and Chronology (Varbin Varbanov)ІІІ. I. Catalogue of the Structures(Varbin Varbanov)

IV. Archaeological FindsIV. І. Items of metal

IV. I. 1. The Numismatic Material from the Pit Complex in Rousse (Deyan Dragoev)IV. I. 2. Late Hellenistic Coin Hoard from Rousse (Deyan Dragoev)IV. I. 3. Fibulae of the Hellenistic Period from the Pit Complex in Rousse (Miglena Vasileva)IV. I. 4. Roman and Late Antiquity Fibulae from Sexaginta Prista (Svetlana Todorova)ІV. І. 5. Other Items of Metal(Nikola Rusev, Varbin Varbanov)

IV. ІІ. Items of stone (Nikola Rusev)

IV. ІІІ. Items of Bone from Sexaginta Prista (Svetlana Velikova)

ІV. ІV. Items of glass (Varbin Varbanov)

ІV. V. Items of ClayІV. V. 1. Ceramic Vessel from Pit № 73 (Dimitar Chernakov)ІV. V. 2. Amphorae Stamps from the Pit Complex in Rousse (Kalin Madzharov)ІV. V. 3. Anepigraphic Amphorae Stamps (Varbin Varbanov)ІV. V. 4. Spindle Whorls, Loom Weights and Pierced Ceramic Circles from Sexaginta Prista (Rumyana Yordanova)ІV. V. 5. Other Items of Clay (Varbin Varbanov)ІV. V. 6. Pottery from the Thracian Pit Complex in Rousse (Varbin Varbanov)

V. Interdisciplinary ResearchV. I. Archaeozoological Research of Materials From Sexaginta Prista (Lazar Ninov)

V. II. Analysis of the Vegetation Remains from the Site of Sexaginta Prista (Tsvetana Popova)

150 SEXAGINTA PRISTA

АМфОРНИ ПЕЧАТИ ОТ ЯМНИЯ КОМПЛЕКС в РУСЕ

Калин Маджаров

При проучването на ямния комплекс в Русе през 1977–1978 и 2005–2012 г. са открити 33 амфорни печата. От тях 1 е хераклейски, 5 – си-нопски, 18 – родоски, 3 – от неопределени цен-трове, а 6 – анепиграфни. От 33 печата, 25 са открити в затворени комплекси (16 ями). В на-стоящия текст са представени всички амфорни печати (общо 27), с изключение на анепиграф-ните, които са публикувани от В. Върбанов в този сборник.

І. хераклея Понтика. Най-ранният амфо-рен печат от ямния комплекс в Русе е от Хе-раклея Понтика. Заедно със Синопе и Херсо-нес Таврически, Хераклея е един от основните производители и износители на вино в басейна на Черно море. Освен вино този център изнася и керемиди (Stoyanova 2011, 455–459, с лит.; Стоянова, Лозанов 2011). Според последната хронология хераклейските амфори са подпе-чатвани от последната четвърт на V в. пр. Хр. до края на първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. (Кас 2003)1. В почти всички случаи хераклейските амфори са подпечатани в областта на шийката, но има и примери, при които печатът е върху дръжката. В периода последната четвърт на V – първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. в Тракия е регистриран внос на хераклейска продукция. Най-голямото ù разпространение е в Североиз-точна Тракия и района на Северното Черномо-рие (Лазаров 1980; Sîrbu 1983; Mateevici 2004, 22; Teleaga 2008, 75–109, nos. 150–360). Този факт не е изненадващ, като се има предвид, че Херсонес Таврически и Калатис са хераклей-ски колонии и поддържат активни връзки с метрополията. В първата половина на ІІІ в. пр. Хр. Хераклея не успява да издържи на мощна-та конкуренция на Тасос и Синопе и постепен-но е изместена от западнопонтийските пазари (Лазаров 1980, 13). Единственият хераклейски печат от Русе е от последния период на подпе-чатване на амфорите на този център – първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. (Таблица 1–2).

1. Инв. № ІІ 2022. Фрагмент от дръжка на ам-фора със запазена част от устието, открит през 2006 г. в яма № 33 (Обр. 1). Върху дръжката има енглифичен печат, част от който е отчупе-на. Глината е оранжево-кафява със съдържание

1 За историографията, свързана с хронологията на хераклей-ските амфори и амфорни печати виж Лазаров 1980, 6–9, с лит., Гетов 1995, 78–79, с лит. и Кас 2003, 261–264 с лит.

на кварц и хематит, а повърхността е покрита с ангоба. Размери на дръжката: дължина 4,7 см, ширина 3,2 см, дебелина 2,7 см. Запазени раз-мери на печата: дължина 2,2 см, ширина 1,7 см. Чете се:

Άριστ[ο] или Άριστ[ο] κράτ[εος] κράτ[ης]Според хронологията на В. Кац Άριστοκράτης

попада в групата на късните фабриканти, дати-рана от края на ІV в. пр. Хр. до края на пър-вата четвърт на ІІІ в. пр. Хр. (Kac 2003, 277). Печатите на този производител са поставяни, както върху дръжките, така и върху шийките на амфорите. Буквите обикновено са врязани, но в някои случаи са в позитив. Срещат се два ва-рианта на изписване на името – Άριστοκράτεος и Άριστοκράτης, като първият е много по-раз-пространен от втория.

В Североизточна Тракия са известни много амфорни печати на фабриканта Άριστοκράτης. Най-голям е броят им в Бизоне (Мирчев 1958, № 237–239, 241–254; Тончева, Димитров 1962, № 6–12; Лазаров 1975, № 27), но се срещат още в Одесос (Мирчев 1958, № 240, 279), Калатис (Gramatopol, Poenaru Bordea 1969, nos. 805–808; Buzoianu, Cheluţă-Georgescu 1998, nos. 12–13), Томи (Gramatopol, Poenaru Bordea 1968, no. 78), Истрия (Лазаров 1975, 135, бел. 62), Капул Доложман (Lungu 1992, no. 71), 23 май (Irimia 1983, 94), Михай Браву (Lungu 1994, no. 61), Ал-бещ (Rădulescu, Bărbulescu, Buzoianu 1986, nos. 23–24; Buzoianu, Bărbulescu, Cheluţă-Georgescu 2001, nos. 559–563; Buzoianu, Bărbulescu 2008, S 6–47), Кастелу (Irimia 1991, 100, no. 1), Фън-тъна маре (Irimia 1973, 21, pl. XXIII/6), Адън-ката (Irimia 1983, 91), Сату ноу (Conovici et all. 2012, nos. 1–6), Йезеру (Muşeţeanu, Conovici, Atanasiu 1978, no. 5), Млада Гвардия, Провадий-ско (Лазаров 1973, № 160) и Горна Оряховица (Bozhkova 2003, no. 11; Църов 2007, № 31).

ІІ. Синопе. Синопе е един от основните из-носители на зехтин в басейна на Черно море. Освен това този център търгува и с керемиди (Stoyanova 2011, 442–454, с лит.). Последните изследвания показват, че синопските амфори, в които се транспортира зехтинът, са подпечатва-ни от средата на ІV в. пр. Хр. до 80-те години на ІІ в. пр. Хр. (Conovici 1998; Garlan 2004).2

2 За историографията, свързана с хронологията на синопски-те амфори и амфорни печати виж Лазаров 1978, 11–14, с лит. и Гетов 1995, 71–73, с лит.

151ТРАКИЙСКИ ЯМЕН КОМПЛЕКС

Синопските амфори и керемиди проникват в района на Северното и Западното Черноморие още с началото на своето подпечатване около средата на ІV в. пр. Хр. (Mateevici 2004, 23; Conovici 2005, 101; Stoyanova 2011, 443–445, tabl. 1).3 През втората половина на ІV – първото десетилетие на ІІІ в. пр. Хр. вносът на синоп-ски амфори в гръцките полиси Истрия, Калатис и Томи е много малък, а пикът му е в периода 270–240 г. пр. Хр. (Conovici 2005, 102–103, fig. 3–4). На този фон е интересно да се отбележи, че най-масовият внос на подпечатани синопски керемиди в Тракия е във втората половина на ІV в. пр. Хр., а керемиди с печати от периода след 70-те години на ІІІ в. пр. Хр. (когато започ-ва най-интензивният внос на синопски амфори) не са открити засега (Stoyanova 2011, 442–445, tabl. 1). Находките на синопски амфорни печа-ти във вътрешността на Североизточна Тракия от периода средата на ІV в. пр. Хр. – 90-те го-дини на ІІІ в. пр. Хр. са много малко. Най-мно-гобройни са находките от периода началото на 80-те – края на 20-те години на ІІІ в. пр. Хр. (Маджаров под печат, с лит.). Постепенно в края на ІІІ – началото на ІІ в. пр. Хр. Родос из-мества Синопе от пазарите в района на Север-ното и Западното Черноморие и вътрешността на Тракия (Лазаров 1978, 18). Петте синопски печата от Русе се датират в периода 280–223 г. пр. Хр. и напълно се вписват в общата картина на синопския внос в Тракия (Таблица 1–2).

Върху синопските амфорни печати са изпи-сани името на годишен магистрат – астином (обикновено е заедно с титулатурата άστυνόμος в родителен падеж), името на производителя на амфората – фабрикант, както и емблема. В ня-кои редки случаи името на фабриканта е изпи-сано на отделен печат. В каталога синопските печати от Русе са подредени по хронологиче-ски ред.

2. Инв. № ІІ 2349. Фрагмент от дръжка на амфора с част от печат, открит през 2009 г. извън яма заедно с материали, датирани в периода ІІ в. пр. Хр. – І в. (Обр. 2). Глината е с бледорозов цвят с включения от пироксен. Печатът върху дръжката е правоъгълен с триредов надпис. На първите два реда е изписано името на астино-ма, а на третия – това на фабриканта. Размери 3 За разпространението на синопските амфорни печати в Североизточна Тракия виж Лазаров 1978, с лит., Sîrbu 1983, Teleaga 2008, 112–116, nos. 369–410, с лит., Bozkova 2011, с лит. и Маджаров под печат, с лит. Вносът на синопска про-дукция в Тракия се осъществява по краткия морски път през Кримския полуостров. По този начин се обяснява огромният брой находки на синопски амфорни печати в района на Север-ното Черноморие и Североизточна Тракия и малкият им брой в Южна Тракия (Лазаров 1978, 21; Stoyanov 2011, 407–410, fig. 2; Bozkova 2011, fig. 4).

на дръжката: дължина 9,6 см, ширина 3,1 см, дебелина 2,2 см; Размери на печата: запазена дължина 2,0 см, ширина 1,7 см. Чете се:

΄ασ[τυνόμου] Μνησ[ικλέου] Α[ττάλου] или А[τουος]Астиномът е Μνησικλής І, който според кла-

сификацията на Н. Конович попада в подгрупа ІІІd и се датира около 280 г. пр. Хр. (Conovici 1998, 38). Според хронологията на И. Гарлан Μνησικλής І е от подгрупа ІV С и се датира между средата на 80-те и средата на 70-те го-дини на ІІІ в. пр. Хр. (Garlan 2004, 96, tabl. VІ). Името на фабриканта може да се възстанови като Аτουος или Аττάλος. Печати на Μνησικλής І с името на производителя Аτουος са открити в Истрия (Conovici 1998, no. 74), Пантикапей, Мирмекий и Елизаветовское (Conovici 1998, 69, с лит.). Печати на Μνησικλής І с името на фабриканта Аττάλος са открити в Сборяново (Балканска 1985, № 12), Истрия (Conovici 1998, no. 75) и Синопе (Garlan 2004, no. 194). Името на производителя Аτουος се среща върху печа-ти на астиномите Άπατούριος ΄ο Άττα, Βόρυς І, Μικρίας І, Πυθοκλής и Μνησικλήσ І (Conovici 1998, 63). Според хронологията на Н. Коно-вич те се датират в периода 286–280 г. пр. Хр. (Conovici 1998, 38), а според тази на И. Гарлан – в периода средата на 90-те – средата на 70-те години на ІІІ в. пр. Хр. (Garlan 2004, 96, tabl. VІ). Най-рано името на фабриканта Аττάλος е засвидетелствано върху печати на астинома Άπατούριος ΄ο Άττα, а най-късно – върху печа-ти на Δημήτριος ІІ ΄ο Θευγνήτου (Conovici 1998, 64), които според хронологията на Н. Конович се датират съответно около 286 и 274 г. пр. Хр. (Conovici 1998, 38–39), а според тази на И. Гар-лан – в периода средата на 90-те – края на 70-те години на ІІІ в. пр. Хр. (Garlan 2004, 96, tabl. VІ).

По времето на Μνησικλής І търговията на Синопе в Североизточна Тракия е сравнител-но активна. Печати на този астином са открити в Калатис (Buzoianu, Cheluţă-Georgescu 1983, no. 42), Томи (Buzoianu 1981, no. 10; Buzoianu 1992, nos. 121–123), Истрия (Conovici 1998, nos. 72–81), Пиетрою (Conovici, Muşeţeanu 1975, no. 18; Muşeţeanu, Conovici, Atanasiu 1978, no. 38), Ивринезу мик (Irimia 1980, 101) и Сборяново (Балканска 1985, № 12).

3. Инв. № ІІ 2027. Фрагмент от дръжка на амфора с част от печат, открит през 2005 г. в яма № 5 (Обр. 3). Глината е с бледорозов цвят с включения от пироксен. Печатът върху дръж-ката е бил четириредов. Началото на първия и на третия ред, както и целият четвърти ред не са отпечатани. Запазени са само първите три


реда с името и патронима на астинома, както и емблема – трофей. На четвъртия ред е било из-писано името на фабриканта. Част от повърх-ността на печата е отчупена. Размери на дръж-ката: дължина 5,6 см, ширина 4,2 см, дебелина 1,9 см. Размери на печата: запазена дължина 5,0 см, ширина 2,2 см. Чете се:

[΄α]στυνόμου Ζήνιος τοϋ трофей [Άπ]ολ[λοδώ]ρου […..]По класификацията на Н. Конович астино-

мът Ζήνις ΄ο Άπολλοδώρου попада в група Vb и се датира около 245 г. пр. Хр. (Conovici 1998, 48). Според хронологията на И. Гарлан този магистрат е от подгрупа VІ B и се датира от средата на 50-те до средата на 40-те години на ІІІ в. пр. Хр. (Garlan 2004, 97, tabl. VI).

По времето на Ζήνις ΄ο Άπολλοδώρου търго-вията на Синопе в Североизточна Тракия е мно-го активна. Печати на този астином са открити в Одесос (Мирчев 1958, № 191), Албещ (Buzoianu, Bărbulescu, Cheluţă-Georgescu 2001, no. 595), Томи (Buzoianu 1981, nos. 54–58; Buzoianu 1992, nos. 165–170), Калатис (Gramatopol, Poenaru Bordea 1969, no. 582), Поарта алба (Irimia 1973, 30, no. 4), Истрия (Coja 1986, no. 112; Conovici 1998, nos. 421–430), Капул Доложман (Lungu 1992, nos. 53–56), Сату ноу (Conovici, Irimia 1991, nos. 116–122), Адънката (Irimia 2005, no 22) и Ряховец (Църов 2007, № 24).

4. Инв. № ІІ 2366. Фрагмент от дръжка на амфора с част от печат, открит през 2005 г. в яма № 20 (Обр. 4). Глината е с бледорозов цвят с включения от пироксен. Печатът върху дръж-ката е бил четириредов, но последният ред не е отпечатан. На първите три реда са изписани името и патронима на астинома, а на четвър-тия е стояло името на фабриканта. Размери на дръжката: дължина 7,1 см, ширина 4,0 см, де-белина 2,3 см. Размери на печата: запазена дъл-жина 2,4 см, запазена ширина 2,0 см. Чете се:

[΄αστυ]νόμου [Άθήνι]ππου τοϋ [Μητρ]οδώρου […..]По класификацията на Н. Конович астино-

мът Άθήνιππος ΄ο Μητροδώρου попада в група Vс, която се датира в периода 242–223 г. пр. Хр. (Conovici 1998, 48–49). В рамките на групата този магистрат е в подгрупа от 6 епонима с не-установена последователност, датирана в пери-ода 228–223 г. пр. Хр. Според хронологията на И. Гарлан Άθήνιππος ΄ο Μητροδώρου се отнася към края на група VІ С 2, като попада в подгру-па от 5 магистрата с неустановена последова-телност, датирани от началото на 20-те години

на ІІІ в. пр. Хр. до началото на предпоследното десетилетие на същото столетие (Garlan 2004, 98, tabl. VI).

По времето на Άθήνιππος ΄ο Μητροδώρου търговията на Синопе в Североизточна Тракия не е много активна. Печати на този астином са открити в Одесос (Мирчев 1958, № 177), Ал-бещ (Rădulescu et all. 1988, no. 227; Buzoianu, Bărbulescu 2008, S 311–313), Калатис (Buzoianu, Cheluţă-Georgescu 1998, nos. 111–112) и Сату ноу (Conovici, Irimia 1991, nos. 198–203).

5. Инв. № ІІ 633. Фрагмент от дръжка на амфора с част от печат (Обр. 5). Открит е при разкопки през 1977 г., но няма данни за конте-кста на намиране. Глината е с бледорозов цвят с включения от пироксен. Печатът върху дръж-ката е четириредов, но началото на първия ред не е отпечатано добре. На първите три реда са изписани името и патронима на астинома, а на четвъртия – името на фабриканта. В дясната част на печата е изобразена клонка. Размери на дръжката: дължина 7,0 см, ширина 4,2 см, де-белина 2,2 см. Размери на печата: дължина 5,0 см, запазена ширина 2,6 см. Чете се:

[΄αστ]υνόμ[ου] Ίππωνος τοϋ клонка Διονυσίου ΦιλήμωνПо класификацията на Н. Конович асти-

номът Ίππων ΄ο Διονυσίου попада в група Vс, която се датира в периода 242–223 г. пр. Хр. (Conovici 1998, 48–49). В рамките на групата този магистрат е в подгрупа от 6 епонима с не-установена последователност, датирана в пе-риода 228–223 г. пр. Хр. Според хронологията на И. Гарлан Ίππων ΄ο Διονυσίου се отнася към края на група VІ С 2, като попада в подгрупа от 5 магистрата с неустановена последовател-ност, датирани от началото на 20-те години на ІІІ в. пр. Хр. до началото на предпоследното десетилетие на същото столетие (Garlan 2004, 98, tabl. VI). В синопското амфоропечатане има двама фабриканта с името Φιλήμων (Conovici 1998, 136; Garlan 2004, 74–75, F73). В случая става въпрос за Φιλήμων ІІ (Garlan 2004, 222). Печатът от Русе има точни паралели в Сату ноу (Conovici, Irimia 1991, no. 197) и Синопе (Garlan 2004, no. 496).

По времето на Ίππων ΄ο Διονυσίου търговия-та на Синопе в Североизточна Тракия не е ак-тивна. До този момент, освен в Русе, печат на този астином е открит единствено в Сату ноу (Conovici, Irimia 1991, no. 197).

6. Инв. № ІІ 2362. Фрагмент от дръжка на амфора с част от печат, открит през 2012 г. в насип от края на ХХ в. (Обр. 6). Глината е с бледорозов цвят с включения от пироксен. Пе-


чатът върху дръжката е четириредов. На първи-те три реда са изписани името и патронима на астинома, а на четвъртия – името на фабрикан-та. Началото на първия ред не е отпечатано, а в долния десен ъгъл на печата е изобразено куче. Размери на дръжката: дължина 6,1 см, шири-на 3,9 см, дебелина 2,1 см. Размери на печата: запазена дължина 3,8 см, ширина 1,9 см. Чете се:

[΄αστ]υνόμου [Καλ]λίχορου τοϋ [Πρωτ]αγόρου [Φιλ]ήμων кучеПо класификацията на Н. Конович астино-

мът Καλλίχορος ΄ο Πρωταγόρου е от група Vс, която се датира в периода 242–223 г. пр. Хр. (Conovici 1998, 48–49). В рамките на групата този магистрат е в подгрупа от 6 епонима с не-установена последователност, датирана в пери-ода 228–223 г. пр. Хр. Според хронологията на И. Гарлан Καλλίχορος ΄ο Πρωταγόρου се отнася към края на група VІ С 2, като попада в подгру-па от 5 астинома с неустановена последовател-ност, датирани от началото на 20-те години на ІІІ в. пр. Хр. до началото на предпоследното де-сетилетие на същото столетие (Garlan 2004, 98, tabl. VI). Фабрикантът е Φιλήμων ІІ.4

По времето на Καλλίχορος ΄ο Πρωταγόρου търговията на Синопе в Североизточна Тракия не е активна. Печати на този астином са от-крити в Албещ (Buzoianu, Bărbulescu, Cheluţă-Georgescu 2001, no. 600), Истрия (Coja 1986, no. 119; Conovici 1998, nos. 537–539) и Сату ноу (Conovici, Irimia 1991, nos. 204–209).

ІІІ. Родос. Във втората половина на ІІІ в. пр. Хр. Родос се налага като основен износител на вино в Средиземноморския и Черноморския басейн. Една от главните причини за възхода на родоската икономика е разположението на острова на важeн морски път. Той свързва съз-дадените по време и след похода на Алексан-дър Велики големи елинистически центрове на изток с гръцките полиси от Егейския и Чер-номорския басейн, както и с тези от района на Западното Средиземноморие (Лазаров 1977, 1). Според последната хронология родоските ам-фори са подпечатвани от края на ІV/началото на ІІІ в. пр. Хр. до края на 40-те години на І в. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001).5 В гръцките полиси по западния бряг на Понта и във вътрешността на Тракия родоски внос е засвидетелстван от 70-те години на ІІІ в. пр. Хр. до началото на І в. пр. Хр., като най-интензивен той е в периода от 4 За фабриканта Φιλήμων ІІ – виж кат. № 5.5 За историографията, свързана с хронологията на родоските амфорни печати виж Лазаров 1977, 4–7, с лит., Гетов 1995, 39–41, с лит. и Lawall 2007, 30–31, с лит.

края на ІІІ в. пр. Хр. до края на 40-те години на ІІ в. пр. Хр. (Лазаров 1977, 8, табл. І; Conovici 2005, 104–107, fig. 5).6 Откритите в Русе 18 ам-форни печата от Родос се датират от средата на ІІІ в. пр. Хр. до средата на последната четвърт на ІІ в. пр. Хр. (Таблица 1–2).

Върху родоските амфорни печати се отбе-лязват три основни категории данни – името на годишния епоним (жрец на Хелиос), името на фабриканта, произвел амфората и месец от ро-доския календар. Обикновено преди името на епонима е изписан предлогът έπί или титула-турата ίερεύς, но при някои от по-ранните пе-чати те отсъстват. В повечето случаи печатът на епонима е върху едната дръжка, а този на фабриканта – върху другата. Месецът обик-новено се изписва на един от двата печата, но има и случаи, при които е изписано само името на месеца (виж кат. № 24).� Върху 7 от общо 18 родоски печата, открити в Русе, е изписано името на месец от родоския календар (Таблица 3). В три случая месецът е летен, в два – проле-тен, в един – есенен и в един – зимен. Данните от Русе напълно съответстват с наблюдението на М. Лазаров, че върху родоските амфорни печати от Тракия най-често срещани са месе-ците Άρταμίτιος, Δάλιος, Ύακίνθιος, Σμίνθιος и Пάναμος (Лазаров 1977, 17–18, табл. VІ). В много редки случаи върху един печат могат да бъдат изписани имената на епонима и на фабри-канта (Гетов 1989, № 3). В каталога епоним-ните и фабрикантските печати са представени отделно, като са подредени по азбучен ред.

ІІІ.1. Печати върху, които е изписано име-то на епонима:

7. Инв. № ІІ 2226. Фрагмент от дръжка на амфора с печат, открит през 2008 г. в яма № 62 (Обр. 7). Глината е розово-червена със ситни песъчлви примеси, а повърхността е покрита с бледожълта ангоба. Върху дръжката има право-ъгълен триредов печат. Част от печата е отчупе-на, а друга е отлюспена. Размери на дръжката: дължина 5,0 см, ширина 4,1 см, дебелина 2,4 см. Размери на печата: запазена дължина 3,2 см, ширина 1,6 см. Чете се:

Έπ[ί Άίσ]χί [ν]α ΣμίνθιουНа първите два реда е изписано името на ма-

гистрата Άίσχίνας. Той e от период Vс по хроно-логията на Ж. Финкелщайн и се датира около 116 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 195, tabl. 21). Точен паралел на пренасянето на последната 6 За разпространението на родоските амфорни печати в Тра-кия виж Лазаров 1977, с лит. и Sîrbu 1983, с лит.7 За родоския календар виж Stoddart 1847, 38–44, Nilsson 1909, 121–137 и Börker 1978.


сричка от името на епонима на втория ред има върху печати, открити в Родос (Paris 1914, no. VIII/4) и Линдос (Nilsson 1909, no. 33/10). На третия ред в родителен падеж е изписан месец Σμίνθιος (16 юни – 14 юли).

8. Инв. № ІІ 2026. Фрагмент от дръжка на амфора с печат, открит през 2005 г. в яма № 3 (Обр. 8). Глината е розово-червена със ситни песъчлви примеси, а повърхността е покрита с бледожълта ангоба. Върху дръжката има кръ-гъл печат, в центъра на който е изобразена роза. Част от него не е отпечатана добре. Размери на дръжката: дължина 6,7 см, ширина 3,5 см, де-белина 2,5 см. Диаметър на печата 3,2 см. Чете се:

периферия: Έπί Άνάζανδ[ρου] Άρταμίτιου център: розаПечатът е на магистрата Άνάζανδρος. Според

хронологията на Ж. Финкелщайн той попада в период Va и се датира около 143/142 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 195, tabl. 21). Άρταμίτιος е месец от родоския календар (18 февруари – 18 март), изписан върху печата в родителен па-деж.

9. Инв. № ІІ 2025. Изцяло запазена дръжка от амфора с част от устието и печат, открита през 2005 г. в яма № 5 (Обр. 9). Глината е ро-зово-червена със ситни песъчлви примеси, а повърхността е покрита с бледожълта ангоба. Върху дръжката има правоъгълен триредов пе-чат, част от който е отчупена, а друга е отлюс-пена. Размери на дръжката: дължина 29,7 см ширина 3,1 см, дебелина 3,1 см. Размери на пе-чата: дължина 4,4 см, ширина 1,8 см. Чете се:

Έπί Άριστάν ακτου [................]ουНа първите два реда е изписано името на

епонима. В родоското амфоропечатане има два-ма магистрати с името Άριστάναξ. Άριστάναξ І е от период Іb (270–247 г. пр. Хр.) по хроно-логията на Ж. Финкелщайн, като подгрупата, в която попада се датира в периода 262–247 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 188, tabl. 17). Дръж-ката от Русе е запазена цялата заедно с част от устието (Обр. 8б). Сравнението ù с формата на родоските амфори от период І (Finkielzstejn 2001, 47–48; 235, pl. A/2), показва, че тя не е от това време. Сравнението на дръжката от Русе с формата на родоските амфори от средата и втората половина на ІІ в. пр. Хр. показва пълно

сходство.8 Въз основа на тези данни печатът от Русе може да се свърже с епонима Άριστάναξ ІІ. Според хронологията на Ж. Финкелщайн този епоним попада в период Vс и се датира около 112 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 195, tabl. 21). На третия ред на печата е бил изписан месец от родоския календар в родителен падеж, от който са запазени само последните две букви. Всич-ките месеци от родоския календар в родителен падеж завършват с окончанието ου и не може да се определи кой точно е месецът.

10. Инв. № ІІ 2018. Фрагмент от дръжка на амфора с печат, открит през 2005 г. в яма № 9 (Обр. 10). Глината е розово-червена със ситни песъчлви примеси, а повърхността е покрита с бледожълта ангоба. Върху дръжката има право-ъгълен триредов печат, част от който е отчупе-на, а друга е отлюспена. Размери на дръжката: дължина 7,4 см, ширина 4,1 см, дебелина 2,8 см. Размери на печата: ширина 1,4 см, запазена дължина 1,1 см. Чете се:

Έπ[ί Άρίστό] π[ολιος] П[άναμου]На първите два реда е изписано името на

епонима с представката επί отпред. От самото име на магистрата се чете буквата π от среда-та на името. Прегледът на родоските епоними показва, че тук би могло да бъде изписано име-то на: Άγήσιππος, Θαρσίπολις, Άρίστόπολις или Ναύσιππος. Според хронологията на Ж. Фин-келщайн тези магистрати се датират съответно около 221, 196, 118 и 113 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, tabl. 18, 19, 21). Върху лявата страна на правоъгълните печати на епонимите Άγήσιππος и Θαρσίπολις е изобразено лице на Хелиос (Finkielzstejn 2001, pl. IV/67; V/82; VI/121). Това обстоятелство показва, че печатът от Русе не може да се свърже с някой от тях. Екземплярът от Русе има точни паралели с печати на магист-рата Άρίστόπολις, открити на о. Родос (Paris 1914, no. XVIII/6a-d). Според хронологията на Ж. Финкелщайн този епоним попада в период 8 Сравни с формата на амфори, подпечатани от епоними-те Παυσανίας ІІІ (Nicolau, Empereur 1986, no. 7), Ξενόφαντος ІІ (Lungu 1994, 153, no. 44; Lungu 1996, pl. V/15), Πυθόδωρος (Baumann 1975, pl. IV, fig. 1a), Πυθογένης (Nicolau, Empereur 1986, no. 6), Αύτοκράτης І (Romano 1994, pl. 25), Άστυμήδης ІІ (Nicolau, Empereur 1986, nos. 9, 11), Άνάζανδρος (Nicolau, Empereur 1986, no. 10), Θέρσανδρος (Nicolau, Empereur 1986, no. 14; Finkielzstejn 2001, pl. C/17), Νικασαγόρας ІІ (Nicolau, Empereur 1986, no. 15), Τιμόθεος (Volpe 1987, 107, fig. 2), Τεισάμενος (Nicolau, Empereur 1986, no. 12), Άρίστρατος (Nicolau, Empereur 1986, no. 8), Ναύσιππος (Nicolau, Empereur 1986, no. 13) и Άρατοφάνης (Ariel 1988, pl. 7/C). Според хронологията на Ж. Финкелщайн тези магистрати се датират съответно око-ло 152, 151, 150/149, 149/148, 146, 144, 143/142, 137/136, 131, 128, 124, 123, 113 и 109 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 193, tabl. 20; 195, tabl. 21).


Vс и се датира около 118 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 195, tabl. 21). На третия ред в родителен падеж е изписан месец Пάναμος от родоския календар (14 август – 20 септември).

11. Инв. № ІІ 2227. Фрагмент от дръжка на амфора с печат, открит през 2008 г. в яма № 62 (Обр. 11). Глината е розово-червена със ситни песъчлви примеси, а повърхността е покрита с бледожълта ангоба. Върху дръжката има кръ-гъл печат, на който е изобразена роза. Размери на дръжката: дължина 9,1 см, ширина 4,2 см, дебелина 3,2 см. Диаметри на печата: 2,9 х 3,1 см. Чете се:

Периферия: Έπί Θευδώρου Δάλιου Център: розаВ родоското амфоропечатане са известни

двама епоними с името Θευδώρος. Магистра-тът Θευδώρος І попада в период Іс, по хроно-логията на Ж. Финкелщайн, който се датира в периода 246–235 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 188, tabl. 17). За печатите от тази група е ха-рактерно, че в тях не се споменават месеци от родоския календар (Finkielzstejn 2001, 190). Върху печата от Русе е изписан месец Δάλιος (18 април – 16 май) и това означава, че той не принадлежи на Θευδώρος І. От тук следва, че в случая става въпрос за епонима Θευδώρος ІІ, който според хронологията на Ж. Финкелщайн попада в период ІІс и се датира около 202 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 191, tabl. 18).

12. Инв. № ІІ 2024. Почти изцяло запазена дръжка от амфора с печат, открита през 2005 г. в яма № 5 (Обр. 12). Глината е розово-чер-вена със ситни песъчлви примеси, а повърх-ността е покрита с бледожълта ангоба. Върху дръжката има правоъгълен двуредов печат, на който е изобразено лице на Хелиос. Част от пе-чата е отчупена, а друга е отлюспена. Размери на дръжката: височина 13,2 см, дължина 7,2 см, ширина 3,3 см, дебелина 2,3 см. Размери на пе-чата: дължина 4,4 см, ширина 1,8 см. Чете се:

лице на Έπί фιλ[ό] хелиос δαμουПечатът е на епонима Фιλόδαμος ІІ, който

според хронологията на Ж. Финкелщайн попа-да в период ІІІb и се датира около 183 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 192, tabl. 19). Точен паралел на инв. № ІІ 2024 е открит в Кипър (Finkielzstejn 2001, pl. VІІ/140).

ІІ.2. Печати, върху които е изписано име-то на фабриканта:

13. Инв. № ІІ 2168. Фрагмент от дръжка на амфора с печат, открит през 2007 г. в яма № 53 (Обр. 13). Глината е розово-червена със ситни песъчлви примеси, а повърхността е покрита с бледожълта ангоба. Върху дръжката има кръ-гъл печат, в центъра на който е изобразена роза.

Част от него е отчупена. Размери на дръжката: дължина 8,0 см, ширина 3,6 см, дебелина 3,1 см. Диаметър на печата 2,5 см. Чете се:

периферия: [П]άναμου Aί[νέα] център: розаКръгли печати с роза в средата и името на

фабриканта Aίνέας са открити в Пергамското депо (Börker 1998, nos. 381–387; Finkielzstejn 2001, 114, note 129). Според хронологията на Ж. Финкелщайн то съответства на пери-од ІІІ, датиран в периода 198–161 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 190–193). Върху печата от Русе в родителен падеж е изписан месец Пάναμος от родоския календар (14 август – 20 септември). В Тулча е открит идентичен печат на фабриканта Aίνέας, но върху него е изписан месец Ύακίνθιος (Lungu 1996, no. 4). В Калатис е намерена амфора с кръгъл печат на Aίνέας с месец Άρταμιτίος (Buzoianu, Cheluţă-Georgescu 1998, no 127). Другата дръжка на същата амфо-ра е подпечатана от епонима Δαμοκλής ІІ, кой-то, според хронологията на Ж. Финкелщайн се датира около 176/174 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 192, tabl. 19). Въз основа на тези данни инв. № ІІ 2168 може да се датира в 70-те години на ІІ в. пр. Хр.

14. Инв. № ІІ 2169. Фрагмент от дръжка на амфора с печат, открит през 2007 г. в яма № 53 (Обр. 14). Глината е розово-червена със ситни песъчлви примеси. Върху дръжката има кръгъл печат, в центъра на който е изобразена роза. В основата на дръжката има втори печат. Размери на дръжката: дължина 9,6 см, ширина 3,9 см, дебелина 3,2 см. Диаметър на печата 3,3 см. Размери на втория печат: 1,1 х 1,1 см. Върху първия печат се чете:

периферия: Άρ(ι)στοκλήυς център: розаВърху втория печат е изобразен монограм:

B.В родоското амфоропечатане са известни

двама фабриканти с името Άριστοκλής. Фа-брикантът Άριστοκλής I започва да работи не-посредствено след производителя Ζήνων I. Това става към средата на период ІІа, опреде-лен от Ж. Финкелщайн (20-те години на ІІІ в. пр. Хр.) (Finkielzstejn 2001, 67–74, tabl. 1; 18; 22.1). Печатите с името на Άριστοκλής I не се срещат след края на период ІІ по хронология-та на Ж. Финкелщайн (ок. 199 г. пр. Хр.). Те винаги имат кръгла форма, като в периферия-та на кръга е изписано името на фабриканта в родителен падеж. В средата на печата винаги е изобразен розов цвят с три отворени листа със заострени краища (Finkielzstejn 2001, 69). Цветът на розата върху инв. № ІІ 2169 е със за-творени листа. Това показва, че върху него не е


изписано името на Άριστοκλής I. Единствената възможност остава върху печата от Русе да е изписано името на фабриканта Άριστοκλής II. Той работи от около 171 г. пр. Хр. до около 135 г. пр. Хр. (последните 10 години от период ІІІ, 18-те години от период ІV и първите 10 годи-ни от период V) (Finkielzstejn 2001, 119, note 135). Негови печати са открити в Пергамския комплекс (Börker 1998, nos. 417–418), датиран в периода 198–161 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 190–193). Άριστοκλής II произхожда от фабри-кантския род на Δαμοκράτης I и вероятно е не-гов син. Печатите от това фамилно ателие имат кръгла форма с роза в средата, около която е изписано името на епонима или фабриканта в родителен падеж. Розата върху печатите с име-то на Δαμοκράτης I и начинът на изписване на буквите (виж Мирчев 1958, табл. ХVІІ/3–4) са напълно идентични с тези от русенския печат с името Άριστοκλής. Върху инв. № ІІ 2169 има и вторичен печат със символа „В“. Върху амфо-рите подпечатани от фабриканта Άριστοκλής II много често има вторични печати (Finkielzstejn 2001, 118, tabl. 5). Този факт потвърждава на-правената идентификация на фабриканта от инв. № ІІ 2169 с Άριστοκλής II. В Кипър е от-крита амфора подпечатана от този фабрикант, която има вторичен печат със символ ,,В“ в ос-новата на дръжката (Nicolau, Empereur 1986, no. 4).

15. Инв. № ІІ 2229. Фрагмент от дръжка на амфора с печат със запазена част от устието, от-крит през 2008 г. в яма № 62 (Обр. 15). Глината е розово-червена със ситни песъчлви примеси, а повърхността е покрита с бледожълта ангоба. От вътрешната страна е запазен налеп с кафя-во-черен цвят. Не е изключено той да е от съ-държанието на амфората. Върху дръжката има кръгъл печат, в центъра на който е изобразена роза. Част от него не е отпечатана. Диаметър на устието на амфората 11,5 см. Размери на дръж-ката: дължина 7,4 см, ширина 3,3 см, дебелина 2,9 см. Диаметър на печата 2,8 см. Чете се:

периферия: [Β]άκχιο[υ] център: розаФабрикантът Βάκχιος ІІ работи в период V

по хронологията на Ж. Финкелщайн (145–108 г. пр. Хр.) (Finkielzstejn 2001, 143; 194–195, tabl. 21). Формата на дръжката и устието на инв. № ІІ 2229 (Обр. 14б) се отличават значително от родоските амфори от втората половина на ІІ в. пр. Хр.9 Това обстоятелство показва, че печа-тът от Русе не може да се свърже с фабрикан-та Βάκχιος ІІ. Формата на устието и дръжката на инв. № ІІ 2229 има много добри паралели с

9 За формата на родоските амфори от средата и втората половина на ІІ в. пр. Хр. виж бел. 8.

амфори от последната четвърт на ІІІ в. пр. Хр.10 и се отличава значително от тази на родоските амфори от първата половина на ІІ в. пр. Хр.11 Въз основа на изложените по-горе данни пе-чатът от Русе може да се свърже с фабриканта Βάκχιος І и да се датира в последната четвърт на ІІІ в. пр. Хр.

16. Инв. № ІІ 2021. Фрагмент от дръжка на амфора с печат, открит през 1977/1978 г. (Обр. 16). Контекстът на намиране не е известен. Гли-ната е розово-червена със ситни песъчлви при-меси, а повърхността е покрита с бледожълта ангоба. Върху дръжката има правоъгълен едно-редов печат. Част от него не е отпечатана, а дру-га е отлюспена. Размери на дръжката: дължина 9,2 см, ширина 3,2 см, дебелина 2,4 см. Разме-ри на печата: дължина 4,4, запазена ширина 1,1 см. Чете се:

[Γλ]αυκίαΓλαυκίας е родоски фабрикант, чието име

е засвидетелствано върху амфора на епонима Κληνόστρατος (Бадальянц 1980, 164; Coulson et all. 1997, 53), който според хронологията на Ж. Финкелщайн се датира около 126 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 195, tabl. 21). Четири родоски печата с името Γλαυκίας са известни от Линдос (Nilsson 1909, no. 149/1–4), два – от Стойенещ, в южните подножия на Карпатите (Tudor 1967, nos. 72–73), а един от Монте Вай-рано, в Южна Италия (Marengo, Paci 2008, 322). Въз основа на тези данни печатът от Русе може да се датира в 20-те години на ІІ в. пр. Хр.

17. Инв. № ІІ 2158. Фрагмент от дръжка на амфора с печат, открит през 2007 г. в яма № 55 (Обр. 17). Глината е розово-червена със ситни песъчлви примеси, а повърхността е покрита с бледожълта ангоба. Върху дръжката има право-ъгълен едноредов печат. Размери на дръжката: дължина 8,5 см, ширина 4,1 см, дебелина 3,2 см. Размери на печата: дължина 3,8 см, ширина 1,5 см. Чете се:

Δώροθεου Печати на фабриканта Δώροθεος са

10 Сравни с формата на амфори, подпечатани от епоними-те Παυσανίας І (Ariel 1988, pl. 8/D; Wallace Matheson, Wallace 1982, pl. 80/a) и Όνάσανδρος (Дремсизова 1963, табл. ІІ/4-6; Гетов 1989, обр. 1/а-г), които според хронологията на Ж. Финкелщайн се датират съответно около 225 и 219 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 191, tabl. 18).11 Сравни с формата на амфори, подпечатани от епонимите Θέστωρ (Finkielzstejn 2001, pl. C/15), Ξενοφάνης (Grace 1953, pl. 42/IІ), Кρατίδας (Wallace Matheson, Wallace 1982, pl. 80/с), Κλεώνυμος ІІ (Nicolau, Empereur 1986, no. 2; Гетов 1989, обр. 1/д-з), Άίνεσίδαμος ІІ (Finkielzstejn 2001, pl. C/16), Σύμμαχος (Irimia, Conovici, Ganciu 2011, fig. 58/2), Άθανόδοτος (Nicolau, Empereur 1986, no. 3) и Άριστόδαμος ІІ (Nicolau, Empereur 1986, no. 4), които според хронологията на Ж. Финкелщайн се да-тират съответно около 192, 189, 187, 182, 179/177, 173/171, 170/168 и 166/164 г. пр. Хр.. (Finkielzstejn 2001, 192, tabl. 19).


открити в Пергамския комплекс (Börker 1998, nos. 444–445), датиран в периода 198–161 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 190–193). Точни паралели на печата от Русе са намерени на о. Крит (Παπαδακησ 2000, σχέδ. 30), в Калатис (Gramatopol, Poenaru Bordea 1969, no. 757) и в Муригьол (Simion 1995, 275, no. 29). Печатът от Муригьол е открит в затворен комплекс от мо-гила 1 в късния елинистически некропол. Заед-но с него в могилата са открити още 39 родоски печата, от които 16 са на епоними. Върху тях се четат имената на: Σώστρατος – 1 бр., Θέστωρ – 1 бр., Κρατίδας – 2 бр., Ίέρων І – 1 бр., Τιμασαγόρας – 2 бр., Κλεώνυμος ІІ – 1 бр., Άγέμαχος – 3 бр. и Αίνήτωρ – 5 бр., които според хронологията на Ж. Финкелщайн, се датират съответно към 194, 192, 187, 186, 184, 182, 181/179 и 178/176 г. пр. Хр. Гореизложеното позволява печатът от Русе да се датира най-общо в периода 194–176 г. пр. Хр.

18. Инв. № ІІ 2023. Фрагмент от дръжка на амфора с печат, открит през 2005 г. в яма № 10 А (Обр. 18). Глината е розово-червена със ситни песъчлви примеси, а повърхността е покрита с бледожълта ангоба. Върху дръжката има кръ-гъл печат, част от който не е отпечатана добре. Размери на дръжката: дължина 7,4 см, ширина 4,4 см, дебелина 2,9 см. Диаметър на печата 2,6 см. Чете се:

Δώρ[ο]υВ родоското амфоропечатане са известни

двама фабриканти с името Δώρος. Върху ам-фори с името на фабриканта Δώρος ІІ са засви-детелствани печати на епонимите Νικόμαχος и Άπολλώνιος (Бадальянц 1980, 165). Според хро-нологията на Ж. Финкелщайн Νικόμαχος попа-да в период VІ на родоското амфоропечатане (107–88/86 г. пр. Хр.), а Άπολλώνιος – в период VІ (107–88/86 г. пр. Хр.) или VІІа (85–43/40 г. пр. Хр.) (Finkielzstejn 2001, 195, tabl. 21). Δώρος ІІ използва правоъгълни печати (Vulpe 1955, fig. 17/1; Tudor 1967, no. 78; Finkielzstejn 2001, 153; Apcьенева и кол. 2010, прилож. І, № 5–6) и печа-тът от Русе не може да се идентифицира с него. Освен това формите на дръжките и устията на родоските амфори от І в. пр. Хр. се отличават значително от тази на инв. № ІІ 2023 (Обр. 17б).12 Фабрикантът Δώρος І работи в периода 255–245 г. пр. Хр. (Lawall 2007, 38). Той попада в период І по хронологията на Ж. Финкелщайн, за който са много характерни кръглите печати с

12 Сравни с формата на амфори, подпечатани от епонимите Άρχέμβροτος ІІ (Grace 1965, fig. 3/A), Άριστόφυλος (Grace 1965, fig. 3/B) и Βάκχιος (Grace 1953, pl. 42/III). Според хронологията на Ж. Финкелщайн Άρχέμβροτος ІІ работи в период VІ (107–88/86 г. пр. Хр.), а Άριστόφυλος и Βάκχιος – в период VІІа (85–43/40 г. пр. Хр.) (Finkielzstejn 2001, 161, tabl. 13; 162, tabl. 15).

или без бутон в средата.13 Формата на дръжката и запазената част от устието имат много добри паралели с амфори, датирани в третата четвърт на ІІІ в. пр. Хр.14 Въз основа на тези данни пе-чатът върху инв. № ІІ 2023 може да се свърже с фабриканта Δώρος І. Кръгъл печат на Δώρος І, който е много сходен на този от Русе, е открит в Ефес (Lawall 2007, tabl. 6, AH 18).

19. Инв. № ІІ 640. Фрагмент от дръжка на амфора със запазена част от устието, открит през 1978 г. (Обр. 19). Няма данни за контекста на намиране. Глината е розово-червена със сит-ни песъчлви примеси, а повърхността е покри-та с бледожълта ангоба. Върху дръжката има кръгъл печат, в центъра на който е изобразена роза. Размери на дръжката: дължина 7,8 см, ширина 3,8 см, дебелина 2,9 см. Диаметър на устието 12–13 см. Диаметри на печата: 3,1 х 2,8 см. Чете се:

периферия: Ίπποκράτηυς център: роза Фабрикантът Ίπποκράτης работи от около

171 г. пр. Хр. до около 135 г. пр. Хр. (послед-ните 10 години от период ІІІ, 18-те години от период ІV и първите 10 години от период V) (Finkielzstejn 2001, 119, note 135). Негови печа-ти са открити в Пергамския комплекс (Börker 1998, nos. 462–463), датиран в периода 198–161 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 190–193). Формата на дръжката и устието на инв. № ІІ 640 (Обр. 18б) са много сходни с тези на амфори от 70-те години на ІІ в. пр. Хр.15 Същевременно те показват морфологични различия с формата на родоските амфори, датирани около средата и в третата четвърт на ІІ в. пр. Хр.16 От изложе-ните данни следва, че печатът от Русе може да се датира в ранния период на активността на Ίπποκράτης – най-общо във втората четвърт на ІІ в. пр. Хр.

20. Инв. № ІІ 2028. Фрагмент от дръжка на амфора с печат, открит през 2006 г. в яма № 33 (Обр. 20). Глината е розово-червена със ситни песъчлви примеси. Повърхността е покрита с 13 Виж Grace 1953, pl. 42/1 a-b; Muşeţeanu, Conovici, Atanasiu 1978, nos. 32a-b, 33a-b; Conovici, Irimia 1991, nos. 259–261, 289–292, 297–299; Гетов 1995, № 110, 140, 146, 161; Lawall 2007, AH 1–5, 7, 9, 12b-c, 13a-b, 16a-b, 18, 19, 21a-c, 22, 27.14 Сравни с формата на амфори, подпечатани от епоними-те Αγέστρατος І (Muşeţeanu, Conovici, Atanasiu 1978, no. 32, fig. 5/4), Τιμόστρατος (Muşeţeanu, Conovici, Atanasiu 1978, no. 33, fig. 5/5) и Φιλωνίδας (Grace 1953, pl. 42/I; Finkielzstejn 2001, 236, pl. C/13). Според хронологията на Ж. Финкелщайн тези магист-рати се датират съответно около 248, 247 и 233 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 188, tabl. 17; 191, tabl. 18).15 За формата на родоските амфори от първата половина на ІІ в. пр. Хр. – виж бел. 11.16 За формата на родоските амфори от средата и втората половина на ІІ в. пр. Хр. – виж бел. 8.


бледожълта ангоба. Горната страна на дръжка-та е потъмняла, вероятно от излагане на ерозия. Върху нея има правоъгълен едноредов печат. Буквите в средата на надписа са силно изтрити. Размери на дръжката: дължина 7,8 см, ширина 4 см, дебелина 2,8 см. Размери на печата: дъл-жина 2,7 см, ширина 1,5 см. Чете се:

Мενεκράτηυς В родоското амфоропечатане има данни за

двама магистрати с името Мενεκράτης. Върху амфора с името на Мενεκράτης І е засвидетел-стван печат на епонима Μυτίων (Бадальянц 1980, 165), който според хронологията на Ж. Финкелщайн се датира около 208 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 191, tabl. 18). Върху амфора с името на Мενεκράτης ІІ е засвидетелстван печат на епонима Άριστείδας ІІ (Бадальянц 1980, 165), който според хронологията на Ж. Финкелщайн се датира около 168/166 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 192, tabl. 19). Печатите на Мενεκράτης ІІ са двуредови и върху тях е изобразен грозд (Nilsson 1909, no. 305/1–2; Marangou 2009, no. 17). Печатите на Мενεκράτης І са едноредови. На този фабрикант принадлежи екземплярът от Русе, чиято дръжка (Обр. 19б) е с форма, ха-рактерна за родоските амфори от втората поло-вина на ІІІ в. пр. Хр.1� Инв. № ІІ 2028 има много добри паралели в Ибн Хани в Сирия (Bounni et all. 1976, fig 29/4), на о. Крит (Παπαδακησ 2000, σχέδ 31), в Атина (Grace 1934, 225, no. 38), как-то и в Калатис (Sauciuc-Săveanu 1941, 254, no. 3). В четирите ъгъла на печат на Мενεκράτης І от Линдос, на о. Родос, са изобразени звездич-ки (Nilsson 1909, no. 305/3).

21. Инв. № ІІ 2157. Фрагмент от дръжка на амфора с печат, открит през 2007 г. в яма № 55 (Обр. 21). Глината е розово-червена със ситни песъчлви примеси, а повърхността е покри-та с бледожълта ангоба. Върху дръжката има правоъгълен двуредов печат, части от който са отлюспени. Размери на дръжката: дължина 9,8 см, ширина 4,2 см, дебелина 3,1 см. Размери на печата: дължина 4,2 см, ширина 1,6 см. Чете се:

Мολεσ[ιος] Θεσμοφόρο[υ]Мολεσις е родоски фабрикант, чийто печат

е открит в Пергамския комплекс (Börker 1998, no. 488), датиран в периода 198–161 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 190–193). Точен паралел на печата от Русе, вероятно от същата матри-ца, е открит в Кабиле (Гетов 1995, № 171). Θεσμοφόριος е месец от родоския календар (23 септември – 22 октомври), изписан върху печа-та в родителен падеж.

17 За формата на родоските амфори от втората половина на ІІІ в. пр. Хр. – виж бел. 10 и 14.

22. Инв. № ІІ 2351. Фрагмент от дръжка на амфора с печат, открит през 2010 г. в яма № 84 (Обр. 22). Глината е розово-червена със ситни песъчлви примеси, а повърхността е покрита с бледожълта ангоба. Върху дръжката има пра-воъгълен едноредов печат, като много голяма част от него е отчупена. Размери на дръжката: дължина 9,3 см, ширина 4 см, дебелина 2,8 см. Размери на печата: запазена дължина 1,2 см, за-пазена ширина 0,8 см. Чете се:

Ολ[ύμπου]Печати на фабриканта Ολύμπος са откри-

ти в Пергамския комплекс (Börker 1998, nos. 497–498), датиран в периода 198–161 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 190–193). Амфори на този производител са подпечатвани от епо-нимите Αίνησίδαμος ІІ (Бадальянц 1980, 165; Finkielzstejn 2001, 205, note 5) и Κλευκράτης І (Irimia, Conovici, Ganciu 2011, 169). Според хро-нологията на Ж. Финкелщайн Αίνησίδαμος ІІ се датира около 179/177 г. пр. Хр., а Κλευκράτης І – около 174/172 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 192, tabl. 19). Въз основа на тези данни печатът от Русе може да се отнесе в 70-те години на ІІ в. пр. Хр. Продукцията на фабриканта Ολύμπος е добре разпространена в Североизточна Тракия. Точни паралели на печата от Русе са открити в Истрия (Coja 1986, no. 142), Томи (Buzoianu 1980, nos. 40–41), Калатис (Gramatopol, Poenaru Bordea 1969, no. 775; Buzoianu 1979, no. 34), Одесос (Тончева 1974, № 30), Сату Ноу (Irimia, Conovici, Ganciu, 2011, no. S 23), Атина (Grace 1934, 306, no. 5) и Йерусалим (Cankardeş Şenol 1996, no. 24). Правоъгълни печати с името на същия фабрикант, оградено с правоъгълна рам-ка, са открити в Одесос (Мирчев 1958, № 150, табл. ХІХ/5) и Сарикьой (Lungu 1991, no. 33, fig. 3/33).

23. Инв. № ІІ 2225. Фрагмент от дръжка на амфора с печат, открит през 2008 г. в яма № 62 (Обр. 23). Глината е розово-червена със ситни песъчлви примеси, а повърхността е покрита с бледожълта ангоба. Върху дръжката има пра-воъгълен едноредов печат, в чийто горен десен край е изобразена звезда. Част от него не е от-печатана добре, а друга е отчупена. Размери на дръжката: дължина 6,2 см, ширина 3,7 см, де-белина 2,6 см. Размери на печата: запазена дъл-жина 2,6 см, ширина 1,7 см. Чете се:

[Όνα]σιοικουΌνασιοικος e родоски фабрикант, чиито пе-

чати са засвидетелствани върху амфори на епонимите Δαμαίνετος (Garozzo 2000, 567), Σωσικλής (Бадальянц 1980, 165) и Παυσανίας ІІІ (Garozzo 2000, 567). Според хронологията на Ж. Финкелщайн тези магистрати се датират съответно около 159/158, 155 и 152 г. пр. Хр.


(Finkielzstejn 2001, 192, tabl. 20).18 Два печата на Όνασιοικος са открити в Пергамския ком-плекс (Börker 1998, nos. 499–500), който според хронологията на Ж. Финкелщайн се датира в 198–161 г. пр. Хр. (Finkielzstejn 2001, 190–193). Подробният анализ на историческите и архео-логическите данни, направен от М. Лавал, по-ставя крайната дата на Пергамския комплекс в края на 60-те – началото на 50-те години на ІІ в. пр. Хр. (Lawall 2002). От изложеното следва, че печатите на Όνασιοικος от Пергамското депо се датират около неговата крайна дата.

Точен паралел на печата от Русе със звез-дичка в горния десен ъгъл е открит в Линдос (Nilsson 1909, no.346/2). Други печати без звез-дичка са намерени в Керч и Истрия (Гетов 1995, 69), Енисала (Lungu 1994, no. 54), Томи (Gramatopol, Poenaru Bordea 1968, no. 68), Ка-биле (Гетов 1995, № 174), Аргос (Lenger 1957, no. 84), Линдос (Nilsson 1909, no. 346/1), Йеру-салим (Cankardeş Şenol 1996, no. 25) и Сицилия (Garozzo 2000, no. 24).

ІІІ.3. Печат, върху който е изписан месец от родоския календар.

24. Инв. № ІІ 2156. Фрагмент от дръжка на амфора с печат, открит през 2007 г. в яма № 51 (Обр. 24). Глината е розово-червена със ситни песъчлви примеси, а повърхността е покрита с бледожълта ангоба. Върху дръжката има пра-воъгълен едноредов печат. Част от него не е от-печатана добре. Размери на дръжката: дължина 10,6 см, ширина 2,8 см, дебелина 2,8 см. Разме-ри на печата: дължина 4,2 см, запазена ширина 1,6 см. Чете се:

ΎακίνθιουΎακίνθιος е месец от родоския календар (17

май – 15 юни), изписан върху печата в родите-лен падеж. В горната дясна част на печата може би има някакъв символ. В родоското амфоропе-чатане имената на месеците от календара се по-явяват в началото на период ІІ (около 234 г. пр. Хр.) (Finkielzstejn 2001, 190). Формата на дръж-ката (Обр. 23б) има добри паралели с амфори, датирани около средата и втората половина на ІІ в. пр. Хр.19 Въз основа на тези данни инв. № ІІ 2156 може да се датира във втората половина на ІІ в. пр. Хр.

18 Върху амфора от Пиетрою от средата на ІІІ в. пр. Хр. (Muşeţeanu, Conovici, Atanasiu 1978, fig. 5/3) неправилно са разчетени имената на фабриканта Όνασιοικος и епонима Πολυκράτης. Анализът на В. Грейс показва, че в случая става въпрос за епонима Πολυκλής и фабриканта Όνασιμος (Tuna, Empereur 1989, note 2). Малко по-късно Н. Конович (един от авторите, публикували амфората от Пиетрою) приема тази идентификация (Conovici, Irimia 1991, 161).19 За формата на родоските амфори от средата и втората половина на ІІ в. пр. Хр. – виж бел. 8.

ІV. Амфорни печати от неопределени цен-трове.

25. Инв. № 2228. Фрагмент от дръжка на ам-фора, открит през 2008 г. в пласт, нарушен от вкопаване от модерно време (Обр. 25). Глината е розово-червена със ситни песъчлви примеси, а повърхността е покрита с бледожълта ангоба, която е изтрита на места. Върху дръжката има кръгъл печат, в чиято периферия е изобразен зрънчест кръг. Размери на дръжката: дължина 7,9 см, ширина 4,2 см, дебелина 2,8 см. Диаме-тър на печата 2,6 см. Чете се:

Έπ`Άριστωφ[ιλου] Три от последните четири букви (ι, λ и υ)

личат в негатив след отлюспването на ангоба-та, която е напълно сходна с тази характерна за амфорите от о. Родос. Формата на дръжка-та е идентична с тази на родоските амфори от ІІІ в. пр. Хр.20 В родоското амфоропечатане е известен епоним с името Άριστωφυλος, който е датиран в период VIIa по хронологията на Ж. Финкелщайн (85–43/40 г. пр. Хр.) (Finkielzstejn 2001, 162, tabl. 15). Печатът от Русе не може да се свърже с този епоним защото формата на дръжката се отличава значително от тази на ро-доските амфори от І в. пр. Хр.

26. Инв. № ІІ 2017. Фрагмент от дръжка на амфора с печат, открит през 2005 г. в яма № 11 (Обр. 26). Глината е оранжево-червена с едри песъчлви примеси. Върху дръжката има право-ъгълен триредов печат, част от който не е отпе-чатана добре. Буквите на третия ред са по-мал-ки спрямо тези от първите два реда. Размери на дръжката: дължина 7,9 см, ширина 4,4 см, дебелина 1,9 см. Размери на печата: дължина 3,5 см, запазена ширина 1,7 см. Чете се:

ИΛ[...]AP ПIIA[...]O [...]ИΛ[...]OИГрубата глина с примеси и имитацията на

гръцки букви предполагат, че печатът произ-хожда от някой местен център.21

27. Инв. № ІІ 2019. Фрагмент от дръжка на амфора с печат, открит през 2005 г. в яма № 17 (Обр. 27). Глината е оранжево-червена с дреб-ни песъчлви примеси. Върху дръжката личи малка част от правоъгълен печат. Запазена е част от символ или буква. Размери на дръжка-та: дължина 6,8 см, ширина 4,1 см, дебелина 2,2 см. Размери на печата: запазена дължина 2,8 см, запазена ширина 1,5 см.

От 27 амфорни печата, представени в на-стоящия текст, 10 се датират в ІІІ в. пр. Хр., 14 20 За формата на родоските амфори от втората половина на ІІІ в. пр. Хр. – виж бел. 10 и 14.21 За формата на родоските амфори от І в. пр. Хр. – виж бел. 12.


– във ІІ пр. Хр., а за хронологията на 3 – нищо не може да се каже (Таблица 1–2). В 5 ями е от-крит повече от един амфорен печат. В ями № 53 и № 55 печатите са синхронни, но в останали-те три случая разликата в абсолютните дати на амфорните печати е 80–100 години (ями № 33 и № 62) и 133 години (яма № 5). Същевременно керамичният материал, открит в тези ями (№ 5, № 33 и № 62) ги датира най-рано в І в. пр. Хр. Най-вероятно амфорните печати са открити в близкото селище от предримската епоха и са депонирани в ямите.

Според наличните към този момент данни вносът на амфори в района на Русе започва през първата четвърт на ІІІ в. пр. Хр., когато са засвидетелствани печати от Хераклея и Сино-пе. Около средата на ІІІ в. пр. Хр. започва да на-влиза и родоска продукция, която постепенно измества синопската. От началото на последна-та четвърт на ІІІ до края на ІІ в. пр. Хр. Родос е единственият засвидетелстван вносител на стоки в амфори на местния пазар. Основната част от вноса на амфорна тара във вътрешност-та на Североизточна Тракия се осъществява по р. Дунав и нейните плавателни притоци (Irimia 1973, 64; Стоянов 2001, 178; Стоянов 2006, 32–33; Божкова 2008, 28, 33–34; Bozkova 2011, 437). На важни пунктове по брега на реката съществуват емпориони, в които се организи-ра превозването на амфорната тара по прито-ците на Дунав към центрове във вътрешността (Стоянов 2006, 33). Такъв емпорион е идeнти-фициран при Сату Ноу (Irimia, Conovici 1989, 115–154; Conovici 2000, 69–77), а по косвени данни се предполага съществуването на такива преразпределителни центрове близо до устия-та на реките Янтра и Крапинец (Стоянов 2006, 33). Увеличаващият се напоследък брой на ам-форни печати, открити в басейните на реките Бели и Черни Лом, позволява предпазливо да се предположи наличието на такъв емпорион в района на гр. Русе близо до устието на р. Ру-сенски Лом.22

22 По течението на р. Русенски Лом досега са намерени 5 амфорни печата: 1 от Сеново (Маджаров под печат), 2 от Глоджево (Teleaga 2008, taf. 146/5–6) и 2 от Урум кале до гр. Опака (Стоянов 2012, обр. 6–7). Като се има предвид, че 3 от печатите са открити при теренни обходи, можем да си пред-ставим какво количество амфорни печати би могло да бъде открито при редовни археологически разкопки в многобройни-те укрепени селища, регистрирани по височините над р. Чер-ни и Бели Лом (Шкорпил 1914). Увеличаващите се напоследък данни за проникване на ранни гръцки импорти в басейните на реките Черни и Малки Лом също са в подкрепа на тази хипо-теза (Стоянов 2012).

Индекс на личните имена:Άθήνιππος ΄ο Μητροδώρου – синопскиастином, № 4.Aίνέας – родоски фабрикант, № 13.Άίσχίνας – родоски епоним, № 8.Άνάζανδρος – родоски епоним, № 8.Άριστάναξ ІІ – родоски епоним, № 9.Άριστοκλής II – родоски фабрикант, № 14.Άριστοκράτης – хераклейски фабрикант,№ 1.Άρίστόπολις – родоски епоним, № 10.Άριστωφιλος – епоним от неизвестен център, № 25.Аτουος – синопски фабрикант, № 2.Аττάλος – синопски фабрикант, № 2.Βάκχιος І – родоски фабрикант, № 15.Γλαυκίας – родоски фабрикант, № 16.Δώροθεος – родоски фабрикант, № 17.Δώρος І – родоски фабрикант, № 18.Ζήνις ΄ο Άπολλοδώρου – синопски астином,№ 3.Θευδώρος ІІ – родоски епоним, № 11.Ίπποκράτης – родоски фабрикант, № 19.Ίππων ΄ο Διονυσίου – синопски астином,№ 5.Καλλίχορος ΄ο Πρωταγόρου – синопскиастином, № 6.Мενεκράτης І – родоски фабрикант, № 20.Μνησικλής І – синопски астином, № 2.Мολεσις – родоски фабрикант, № 21.Ολύμπος – родоски фабрикант, № 22.Όνασιοικος – родоски фабрикант, № 23.Φιλήμων ІІ – синопски фабрикант, № 5–6.фιλόδαμος ІІ – родоски епоним, № 12.


Литература:Арсьенева и кол. 2010: Т. Арсьенева, Т. Шолль, М. Ма-

тера, С. Науменко, А. Ровиньска. Исследования в Запад-ном городском районе Танаиса в 2008 г. (расскоп ХХV). – Swiatowit, VIII (XLIX), 2009–2010, 2010, 69–85.

Бадальянц 1980: Ю. Бадальянц. Новые хронологиче-ские соответствия личных имен на родосских амфорах. – Советская археология, 1980, 2, 161–166.

Балканска 1985: А. Балканска. Амфорни печати от тракийското укрепено селище в м. Сборяново край Ис-перих. – Археология, ХХІХ, 1985, 4, 24–31.

Божкова 2008: А. Божкова. Търговията с амфори в долното течение на Дунав през елинистическата епоха (общи наблюдения). – Известия на Регионален истори-чески музей – Русе, ХІІ, 2008, 28–35.

Гетов 1989: Л. Гетов. Към хронологията на родоски-те фабрикантски печати. – Археология, ХХХІ, 1989, 3, 41–45.

Гетов 1995: Л. Гетов. Амфори и амфорни печати от Кабиле (ІV–ІІ в. пр. Хр.). София, 1995.

Дремсизова 1963: Ц. Дремсизова. Тракийски погребе-ния от Коларовградско. – Известия на Народния музей – Коларовград, ІІ, 1963, 1–22.

Лазаров 1973: М. Лазаров. Антични амфори (VІ – І в. пр.н.е.) от българското Черноморие. – Известия на Народния музей – Варна, ІХ (ХХІV), 1973, 3–52.

Лазаров 1975: М. Лазаров. Непубликувани антични амфори и амфорни печати от Българското Черномо-рие. – Известия на Народния музей – Варна, ХІ (ХХVІ), 1975, 128–136.

Лазаров 1977: М. Лазаров. Търговските връзки на Родос със западнопонтийските градове през елинисти-ческата епоха. – Известия на Народния музей – Варна, ХІІІ (ХХVІІІ), 1977, 1–47.

Лазаров 1978: М. Лазаров. Синопе и Западнопонтий-ският пазар. – Известия на Народния музей – Варна, ХІV (ХХІХ), 1978, 11–65.

Лазаров 1980: М. Лазаров. Разпространението на хераклейските амфори и печати в Тракия. – Известия на Народния музей – Варна, ХVІ (ХХХІ), 5–19.

Маджаров под печат: К. Маджаров. Ранноелинис-тическа керамика от калето при гр. Сеново, Русенска област. – В: Есенни четения Сборяново, VІІІ, (под пе-чат).

Мирчев 1958: М. Мирчев. Амфорните печати от му-зея във Варна. София, 1958.

Стоянов 2001: Т. Стоянов. Гетската държава (сре-дата на ІV – средата на ІІІ в. пр. Хр.). – В: Държав-ността в историята. Доклади от научна конференция, проведена на 6–8 ноември 1998 г. в Гьолечица. София, 2001, 169–188.

Стоянов 2006: Т. Стоянов. Селищният модел в Се-вероизточна Тракия през елинистическата епоха в кон-текста на проучванията в Сборяново. – В: Есенни че-тения Сборяново, ІV. Селищен модел в Североизточна България, Варна, 2006, 20–42.

Стоянов 2012: Т. Стоянов. Новооткритата гроб-ница при с. Гагово, Поповско, в контекста на полити-ческото и културно развитие на Североизточна Тракия (V–ІІІ в. пр. Хр..). – В: Попово – минало и бъдеще. Част І. Велико Търново, 2012, 135–164.

Стоянова, Лозанов 2011: Д. Стоянова, И. Лозанов. Керемиди с енглифични печати от Месамбрия Понтика. – Acta Musei Varnaensis, VIII, 2. Сборник в чест на Алек-сандър Минчев. Варна, 2011, 253–266.

Тончева 1974: Г. Тончева. Некрополът край свети-лището на Херос Карабазмос в Одесос. – Известия на

Народния музей – Варна, Х, 1974, 287–302.Тончева, Димитров 1962: Г. Тончева, Д. Димитров.

Бизоне – Карвуна. – Известия на Варненското археоло-гическо дружество, ХІІІ, 1962, 21–109.

Църов 2007: И. Църов. Траките край Атрюс. Търгов-ски контакти с гръцкия свят през елинизма. – Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново, ХХІІ, 2007, 21–38.

Шкорпил 1914: К. Шкорпил. Опис на старините по течението на река Русенски Лом. София, 1914.

Ariel 1988: D. Ariel. Two Rhodian Amphoras. – Israel Exploration Journal, 38, 1988, 1–2, 31–35.

Baumann 1975: V. Baumann. Consideraţii asupra im-portului de amfore greceşti în Nordul Dobrogei. – Peuce, IV, pentru 1973–1975, 1975, 29–47.

Bozhkova 2003: A. Bozkova. Timbres amphoriques de la place forte “Riahovets” pres de Gorna Oryahovitsa. – Thra-cia Pontica, series VI.2. In honorem Mihaili Lazarov. Sofia, 2003, 41–48.

Bozkova 2011: A. Bozkova. L`importation des amphores sinopéens dans les territoires de Thrace. – In: Ancient Civ-ilisations from Scythia to Syberia, 16, 2010. Leiden 2011, 429–439.

Börker 1978: C. Börker. Der Rhodische Kalender. – Zeitschrift für Papyrologie und Epigraphik, 31, 1978, 193–218.

Börker 1998: C. Börker. Der Pergamon komplex. – In: Pergamenische Forschungen, 11. Die hellenistischen Am-phorenstempel aus Pergamon. Berlin, 1998, 3–69.

Bounni et all: A. Bounni, E. Lagarge, J. Lagarge, N. Saliby. Rapport préliminaire sur la première campagne de fouilles a Ibn Hani (Syrie). – In: Syria, 53, 1975, 3–4, 233–279.

Buzoianu 1979: L. Buzioanu. Noi Ştampile pe amfore descoperite la Callatis. – Pontica, XII, 1979, 77–100.

Buzoianu 1980: L. Buzioanu. Ştampile rhodiene de la edificiul roman cu mozaic. – Pontica, XIII, 1980, 119–139.

Buzoianu 1981: L. Buzioanu. Consideraţii asupra ştampilelor sinopeene de la edificiul roman cu mozaic. – Pontica, XIV, 1981, 133–151.

Buzoianu 1992: L. Buzioanu. Importurile amforice la Tomis în perioada elenistică. – Pontica, XXV, 1992, 99–165.

Buzoianu, Cheluţă-Georgescu 1983: L. Buzoianu, N. Cheluţă-Georgescu. Ştampile de amfore inedite de la Cal-latis. – Pontica, XVI, 1983, 149–188.

Buzoianu, Cheluţă-Georgescu 1998: L. Buzoianu, N. Cheluţă-Georgescu. Noi ştampile amforice de la Callatis. Pontica, XXXI, 1998, 49–98.

Buzoianu, Bărbulescu, Cheluţă-Georgescu 2001: L. Bu-zoianu, M. Bărbulescu, N. Cheluţă-Georgescu. Ştampile am-forice recent descoperite la Albeşti (jud. Constanţa). – Pon-tica, XXXIII–XXXIV, pentru 2000–2001, 2001, 219–252.

Buzoianu, Bărbulescu 2008: L. Buzoianu, M. Bărbulescu. Albeşti. Monografie arheolocică, I. Constanţa, 2008.

Cankardeş Şenol 1996: G. Cankardeş Şenol. Some Rhodian Stamped Amphora Handles in the Istanbul Muse-um. – Arkeoloji Dergisi, IV, 1996, 37–57.

Coja 1986: M. Coja. Les centres de production am-phorique identifés à Istros Pontique. – Bulletin de corre-spondance hellénique, supplement XIII, 1986, 417–450.

Conovici 1998: N. Conovici. Les Timbres Amphoriques. 2. Sinope. – Histria, VIII, 1998.

Conovici 2000: N. Conovici. Satu Nou – “Valea lui Voicu”, centre politique et commercial gete sur le Danube. – In: Pistiros et Thasos. Structures economique dans la


Peninsule Balkanique aux VII-e – II-e siecle avant J. – C. Opole, 2000, 69–77.

Conovici 2005: N. Conovici. The Dynamics of Trade in Transport Amphoras from Sinope, Thasos and Rhodos on the Western Black Sea Coast: a Comparative Approach. – In: Black Sea Studies, 3. Chronologies of The Black Sea Area in the Period c. 400–100 BC. Aarhus, 2005, 97–117.

Conovici, Muşeţeanu 1975: N. Conovici, C. Muşeţeanu. Cîteva torţi ştampilate de amfore elenistice din judeţul Ialomiţa şi sud-vestul Dobrogei. – Studii şi cercetări de isto-rie veche şi arheologie, XXVI, 1975, 4, 541–550.

Conovici, Irimia 1991: N. Conovici, M. Irimia. Timbres amphoriques et autres inscriptions ceramiques decouverts a Satu Nou (comm. D’Oltina, dep. de Constantza). – Dacia, N. S., XXXV, 1991, 139–175.

Conovici et all. 2012: N. Conovici, A. Ganciu, M. Irimia, V. Zirra. Repere cronologice pentru nivelurile de loquire get-ice timpurii de la Satu Nou – „Valea lui Voicu” (com. Oltina, jud. Constanţa). – Thraco-Dacica (Serie nouă), II–III, pen-tru 2010–2011, 2012, 71–100.

Coulson et all. 1997: W. Coulson, M. Mook, J. Rehard, V. Grace. Stamped Amphora Handles from Tel Beersheba. – Bulletin of the American Schools of Oriental Research, 306, 1997, 47–62.

Finkielsztejn 2001: G. Finkielsztejn. Chronologie détail-lée et révisée des éponymes amphoriques rhodiens, de 270 à 108 av. J.-C. environ. – British Archaeological Reports In-ternational Series, 990. Oxford, 2001.

Garlan 2004: Y. Garlan. Les timbres ceramiques sinop-eens sur amphores et sur tuiles. Trouves a Sinope. Presen-tation et catalogue. De Boccard edition-diffusion, Paris, 2004.

Garozzo 2000: B. Garozzo. I bolli anforari della collezi-one “Whitaker” al Museo di Mozia. – In: Terze giornate in-ternazionali di studi sulli area Elima. Pisa-Gibellina (Gibel-lina – Erice – Contessa Entellina, 23–26 ottobre 1997). Atti, I, 2000, 547–633.

Grace 1934: V. Grace. Stamped Amphora Handles Found in 1931–1932. – Hesperia, 3, 1934, 3, 197–310.

Grace 1953: V. Grace. The Eponymes Named on the Rhodian Amphora Stamps. – Hesperia, 22, 1953, 2, 116–128.

Grace 1965: V. Grace. The Antikythera Shipwreck Re-considered. The Commercial Amphoras from the Antikythera Shipwreck. – Transactions of the American Philosophical Society, New Series, 55, 1965, 3, 5–17.

Gramatopol, Poenaru Bordea 1968: M. Gramatopol, Gh. Poenaru Bordea. Amfore ştampilate din Tomis. – Studii şi cercetări de istorie veche, XIX, 1, 41–61.

Gramatopol, Poenaru Bordea 1969: M. Gramatopol, Gh. Poenaru Bordea. Amphora Stamps from Callatis and South Dobrogea. – Dacia, N.S., XIII, 1969, 127–282.

Irimia 1973: M. Irimia. Descoperiri noi privind populaţia autohtonă a Dobrogei şi legăturile ei cu coloniile greceşti (sec. V–I î.e.n.). – Pontica, VI, 1973, 7–71.

Irimia 1980: M. Irimia. Date noi privind aşezările getice din Dobrogea în a doua epocă a fierului. – Pontica, XIII, 1980, 66–118.

Irimia 1983: M. Irimia. Date noi privind necropolele din Dobrogea în a doua epocă a fierului. – Pontica, XVI, 1983, 69–148.

Irimia 1991: M. Irimia. Noi mărturii arheologice privind a doua epocă a fierului în Dobrogea. – Pontica, XXIV, 1991, 97–121.

Irimia 2005: M. Irimia. Descoperiri getice în zona Adâncata (com. Aliman, jud. Constanţa). Pontica, XXXVII–XXXVIII, pentru 2004–2005, 2005, 319–384.

Irimia, Conovici 1989: M. Irimia, N. Conovici. Aşezarea getică fortificată de la Satu Nou – “Valea lui Voicu” (com. Oltina, jud. Constanţa). Raport preliminar. – Thraco-Daci-ca, X, 1989, 1–2, 115–154.

Irimia, Conovici, Ganciu 2011: M. Irimia, N. Conovici, A. Ganciu. Sondajul arheologic de la Satu Nou – ,,Vadu Vac-ilor” (com. Oltina, jud. Constanţa). Constanţa, 2011.

Kac 2003: V. Kac. A New Chronology for the Ceramic Stamps of Herakleia Pontike. – In: Black Sea Studies, 1. The Cauldron of Ariantas. Studies Presented to A. N. Ščeglov on the Occasion of his 70-th Birthday. Aarhus, 2003, 261–278.

Lawall 2002: M. Lawall. Early Excavations at Pergamon and the Chronology of Rhodian Amphora Stamps. – Hespe-ria, 71, 2002, 3, 295–324.

Lawall 2007: M. Lawall. Hellenistic stamped Amphora Handles. In: – Forschungen in Ephesos, IX/2/3. Die Basilika am Staatsmarkt in Ephesos. Teil 2: Funde klassischer bis rö-mischer Zeit. Wien, 2007, 28–60.

Lenger 1957: M. Lenger. Timbres amphoriques trouvés à Argos. In: Bulletin de correspondance hellénique, 81, 1957, 160–180.

Lungu 1991: V. Lungu. Noveaux timbres amphoriques de Sarichioi (dép. De Tulcea). – Dacia, N. S., XXXV, 1991, 185–188.

Lungu 1992: V. Lungu. Circulaţia amforelor ştampilate în zona Capul Dolojman. – Pontica, XХV, 1992, 69–97.

Lungu 1994: V. Lungu. Amfore ştampilate din Nordul Dobrogei. – Pontica, XXVII, 1994, 133–155.

Lungu 1996: V. Lungu. Aegyssus. Documentare arheologică preromană. – Peuce, XII, 1996, 47–102.

Marangou 2009: A. Marangou. Amphores hellénistiques d’Amathonte. – Cahiers du Centre d’Études Chypriotes, 39, 2009, 347–363.

Marengo, Paci 2008: S. Marengo, M. Paci. Per la cir-colazione delle anfore rodie e tardo-repubblicane in area adriatica. – In: …Est enim ille flos Italiae. Vita economica e sociale nella Cisalpina romana. Atti delle Giornate di studio in onore di Ezio Buchi (Verona 30 novembre – 1 dicembre 2006). Verona, 2008, 313–328.

Mateevici 2004: N. Mateevici. Importul amforelor Greceşti în spaţiul Bugo-Carpatic în sec. VI – începutul sec. II a. Chr. Autoreferat al tezei de doctorat în istorie. Chişinău. 2004.

Muşeţeanu, Conovici, Atanasiu 1978: C. Muşeţeanu, N. Conovici, A. Atanasiu. Contribution au probleme de l′importation des amphores greques dans le Sud-Est de la Muntenie. – Dacia N.S., XXII, 1978, 173–199.

Nicolau, Empereur 1986: I. Nicolau, J.–Y. Empereur. Amphores rhodiennes du musée de Nicosie. – Bulletin de cor-respondance hellénique, supplement XIII, 1986, 515–533.

Nilsson 1909: M. Nilsson. Timbres amphoriques de Lindos publiés avec une étude sur les timbres amphoriques rhodiens, Exploration archéologique de Rhodes (Fondation Carlsberg), V. Bulletin de l’Académie royale des sciences et des lettres du Danmark. Copenhague, 1909, 37–180; 349–535.

Paris 1914: J. Paris. Timbres amphoriques de Rhodes. – Bulletin de correspondance hellénique, 38, 1914, 300–326.

Rădulescu, Bărbulescu, Buzoianu 1986: A. Rădulescu, M. Bărbulescu, L. Buzoianu. Importuri amforice la Albeşti (jud. Constanţa). Heraclea Pontică. – Pontica, XIX, 1986, 33–60.

Rădulescu et all. 1988: A. Rădulescu, M. Bărbulescu, L. Buzoianu, N. Cheluţă-Georgescu. Importuri amforice la Albeşti (jud. Constanţa): Sinope. – Pontica, XXI–XXII, pen-tru 1988–1989, 1989, 23–90.

Romano 1994: I. Romano. A Hellenistic Deposit from


Corinth: Evidence for Interim Period Activity (146–44 B. C.). – Hesperia, 63, 1994, 1, 57–104.

Sauciuc-Săveanu 1941: Th. Sauciuc-Săveanu. Callatis, Vll-ème rapport préliminaire (1932–1936). – Dacia, VII–VIII, pentru 1937–1940, 1941, 223–281.

Simion 1995: G. Simion. O nouă necropolă getică la Murighiol, jud. Tulcea. – Peuce, XI, 1995, 265–302.

Sîrbu 1983: V. Sîrbu. Nuovelles considérations générales concernant l’importation des amphores greques sur le terri-toire de la Roumanie (les VIe–Ier siécles av.n.è). – Pontica, XVI, 1983, 43–67.

Stoddart 1847: J. Stoddart. The Inscribed Pottery of Rhodes, Cnidus and Other Greek Cities. – In: Transactions of the Royal society of Literature Transactions of the Royal Society of Literature of the United Kingdom, 2-nd series, 3, 1847, 1–127.

Stoyanov 2011: T. Stoyanov. Sinope as Trading and Cul-tural Agent in Thrace during the Classical and Early Hel-lenistic Periods. – In: Ancient Civilisations from Scythia to Siberia, 16, 2010. Leiden, 2011, 405–428; 557–558.

Stoyanova 2011: D. Stoyanova. The Importation of Roof Tiles from Sinope and Heraklea Pontica to the Western Black

Sea Area. – In: Ancient Civilisations from Scythia to Siberia, 16, 2010. Leiden, 2011, 441–465.

Teleaga 2008: E. Teleaga. Griechische Importe in den Nekropolen an der unteren Donau; 6. Jh. – Anfang des 3. Jhs. v. Chr. Leidorf, Rahden/Westf, 2008.

Tudor 1967: D. Tudor. Răspîndirea amforelor Greceşti ştampilate în Moldova, Muntenia şi Oltenia. – Arheologia Moldovei, V, 1967, 37–80.

Tuna, Empereur 1989: N. Tuma, J.–Y. Empereur. Hiérotélès, potier rhodien de la Pérée. – Bulletin de corre-spondance hellénique, 113, 1989. 1, 277–299.

Volpe 1987: G. Volpe. Le anfore della tomba 6 di As-coli Satriano – Ricerce e studii del Museo di Brindisi, 13, 1980–87, 1987, 105–120.

Vulpe 1955: R. Vulpe. Şantierul arheologic Popeşti. – Studii şi cercetări de istorie veche, VI, 1955, 1–2, 239–269.

Wallace Matheson, Wallace 1982: P. Wallace Matheson, M. Wallace. Some Rhodian Amphora Capacities. – Hespe-ria, 51, 1982, 3, 293–320.

Παπαδακησ 2000: N. Παπαδακησ. Σφραγίσματα άμφορέων άπό τήν ἑλληνιστική πόλη στόν Τρυπητό τής Σητείας στήν Κρήτηл – ΤΕΚΜΗΡΙΑ, 5, 2000, 113–126.


SuMMARY

AMPhORAE STAMPS FROM ThE PIT cOMPlEX IN ROuSSE

Kalin Madzharov

During the investigation of the pit complex in Rousse in 1977–1978 and 2005–2012 were re-vealed 33 amphorae stamps. Out of them, 1 is from Heraclea, 5 – from Sinope, 18 – from Rhodes, 3 – from undefined centers, and 6 are anepigraph-ic. From 33 stamps, 25 are revealed inside closed complexes (16 pits). This articles presents all of the amphorae stamps (27 in total), except for the anepigraphic ones, published by V. Varbanov in the present collection.

Out of the 27 amphorae stamps, presented in this text, 10 are dated in the 3rd century BC, 14 – in the 2nd century BC, and for the chronology of the remaining 3 nothing can be stated (Table 1–2). Inside 5 pits is found more than 1 amphora stamp. Inside pits №53 and №55 the stamps are synchro-nous, but in the remaining 3 cases the difference in the absolute dates of the amphorae stamps is 80–100 years (pits № 33 and № 62) and 133 years (pit № 5). In the same time, the ceramic material, found in these pits (№ 5, № 33 and № 62) dates them as early as the 1st century BC. Most prob-ably the amphorae stamps have been discovered in the near settlement of the pre-Roman era and have been deposited inside the pits.

According to the data, available at this moment,

the import of amphorae in the region of Rousse starts during the first quarter of the 3rd century BC, when the stamps of Heraclea and Sinope are veri-fied. Around the middle of the 3rd century BC a production of Rhodes started to penetrate and gradually replaced the Sinope. From the beginning of the last quarter of the 3rd century BC to the end of the 2nd century BC Rhodes was the only testified importer of goods in amphorae for the local mar-ket. The main part of the import of amphora tare within the interior of Northeastern Thrace was im-plemented along the river Danube and its floatable tributaries. Emporia existed on important points along the riverbank, where the transportation of the amphora tare along the Danube tributaries towards the centers in the interior was organized. Such an emporium is identified at Satu Nou, and according to indirect data the existence of such redistribution centers is presumed near the mouths of the riv-ers Yantra and Krapinets. The recently increasing number of amphorae stamps, discovered inside the basins of the rivers Beli Lom and Cherni Lom al-lows a precautious presumption for the existence of such an emporium in the area of Rousse, close to the mouth of the Rousse Lom river.

Таблица 3. Месеци, изписани върху родоски амфорни печати от Русе


Табл

ица

1. А

мф

орни

печ

ати

от я

мни

я ко

мпл

екс

в Ру

се.


Табл

ица

2. К

онт

екст

на

откр

иван

е и

хрон

олог

ия н

а ам

фор

нит

е пе

чат

и от

ям

ния

ком

плек

с в

Русе

.


Обр. 1. Инв. № ІІ 2022 (кат. № 1). Хераклейски амфорен печат от яма № 33.

Обр. 2. Инв. № ІІ 2349 (кат. № 2). Синопски амфорен печат, открит извън яма.

Обр. 3. Инв. № ІІ 2027 (кат № 3). Синопски амфорен печат от яма № 5.


Обр. 4. Инв. № ІІ 2366 (кат. № 4). Синопски амфорен печат от яма № 20.

Обр. 5. Инв. № ІІ 633 (кат. № 5). Синопски амфорен печат с неясен контекст на откриване.

Обр. 6. Инв. № ІІ 2362 (кат. № 6). Синопски амфорен печат, открит в насип от края на ХХ в.

Обр. 7. Инв. № ІІ 2226 (кат. № 7). Родоски амфорен печат от яма № 62.


Обр. 14. Инв № ІІ 2169 (кат. № 14). Два родоски амфорни печата върху една дръжка от яма № 53.Обр. 14. Инв № ІІ 2169 (кат. № 14). Два родоски амфорни печата върху една дръжка от яма № 53.

Обр. 15. Инв № ІІ 2229 (кат. № 15). Родоски амфорен печат от яма № 62.Обр. 15. Инв № ІІ 2229 (кат. № 15). Родоски амфорен печат от яма № 62.

Обр. 16. Инв. № ІІ 2021 (кат. № 16). Родоски амфорен печат с неясен контекст на откриване



Обр. 18. Инв. № ІІ 2023 (кат. № 18). Родоски амфорен печат от яма № 10 А.Обр. 18. Инв. № ІІ 2023 (кат. № 18). Родоски амфорен печат от яма № 10 А.

Обр. 19. Инв. № ІІ 640 (кат. № 19). Родоски амфорен печат с неясен контекст на откриване.Обр. 19. Инв. № ІІ 640 (кат. № 19). Родоски амфорен печат с неясен контекст на откриване.





Обр. 23. Инв. № ІІ 2225 (кат. № 23). Родоски амфорен печат от яма № 62.Обр. 23. Инв. № ІІ 2225 (кат. № 23). Родоски амфорен печат от яма № 62.



Обр. 25. Инв. № ІІ 2228 (кат. № 25). Амфорен печат от неизвестен център, открит в нарушен пласт.

Обр. 26. Инв. № ІІ 2017 (кат. № 26). Амфорен печат от неизвестен център, открит в яма № 11.Обр. 26. Инв. № ІІ 2017 (кат. № 26). Амфорен печат от неизвестен център, открит в яма № 11.

Обр. 27. Инв. № ІІ 2019 (кат. № 27). Амфорен печат от неизвестен център, открит в яма № 17.

Amphora Stamps from the Pit Complex in Rousse

Documents

Transcript of Amphora Stamps from the Pit Complex in Rousse