6/2011 - Списание Наука

6/2011Година XXI

Съюз на учените в Българиябул. “Мадрид” № 39

1505 София

тел.: 943-30-22; 944-11-57; факс: 944-15-90; e-mail: [email protected]

Издание на

„НАУКА” е издание на СЪЮЗА НА УЧЕНИТЕ В БЪЛГАРИЯ (СУБ), независима,

демократична, основана на федеративен принцип обществена творческо-

професионална организация, приемник на Съюза на научните работници в България.

СУБ е юридическо лице със седалище в София и клонове в по-големите градове на

страната. На Общото събрание на пълномощниците на СУБ (13 ноември 2009 г.) за

председател на Съюза беше преизбран чл.-кор. проф. д-р Дамян Дамянов, д.м.н.

Авторите носят отговорност за своите материали. Изразените от тях мнения може да не съвпадат с мненията наСУБ и редакционната колегия.Текстовете, добре структурирани, с подзаглавия и акценти, трябва да са до 12 стандартни страници, написани на

компютър във формат “Word for Windows” или “Rich Text Format”, шрифт Times New Roman, 12 рt, 1 line spаcing.Таблиците и фигурите трябва да имат поредна номерация. Да се избягва повтаряне на данните от тях в текста на

статията.Литературата да се посочва в края на статията, а в текста да се даде в квадратни скобки като номер от списъка,

например [1]. Списъкът да е оформен в съответствие с БДС.Примери за цитиране на различни документи Книги: Фамилия на автора, инициали. Наименование на книгата. Място на издаване, изда-

телство, година, страници.Мончев, Н. М. Комуникации и иновационни процеси. С., изд. Техника, 1992, 202 с.

Статии от Фамилия на автора, инициали. Наименование на статията. //Наименование на списа-списания: нието. Година, том, номер, страници.

Мончев, Н. М. Качества на информационните ресурси – наукометричен подход заоценка. //Наука, 2000, №2, с. 9-14.

Статии в Фамилия на автора, инициали. Наименование на статията. В: Наименование насборник: сборника. Място на издаване, издателство, година, страници.

Григорова, М. “Цветни” стилистични тропи в езика на периодичния печат.- В: Социолингвистика и комуникация. С., Университетско изд., 1995, с. 122-128

Речник: Наименование на речника. Място на издаване, издателство, година, том.Речник на българския език, С., изд. на БАН, 1975, т. 1.

Текстовете се представят в редакцията на дискета, придружена с един отпечатък. Материали се приемат и по e-mail на адрес [email protected] при положение, че са приложени като “attachment” в горния формат.Към научните статии се прилага резюме на английски език до 10 реда, в което точно се излага целта на статията

и основните изводи .Статии, оформени не по правилата на списанието, няма да бъдат разглеждани. Ръкописи не се връщат.Хонорари на авторите не се изплащат.При препечатване на материали от „Наука” е задължително да се цитират списанието и съответния автор.

За списание “НАУКА” можете да се абонирате:

Лично в касата на Съюза на учените в България,1505 София, бул. “Мадрид” 39, тел. (02) 943 19 86; (02) 944 11 57.

В клоновете на СУБ в страната.

Чрез пощенски запис на адрес: 1505 София, бул. “Мадрид” 39 – сп. “Наука”,като посочите точния си адрес с пощенски код.

Чрез каталога на “БЪЛГАРСКИ ПОЩИ” ЕАДвъв всички пощенски станции в София и страната; кат. № 1513.

Чрез ДОБИ ПРЕС ЕООД на тел.(02) 963 30 81; (02) 963 30 82; http://www.dobipress.bg,каталожен № 2012.

Годишен абонамент: 20 лв. – редовен; 10 лв. – за членове на СУБ;

5 лв. – за пенсионери, докторанти и студенти; 40 евро/щ.д. – за чужбина.

НАУКА – кн. 6/2011, том XXIИздание на Съюза на учените в България 1

Броят излезе от печат на 29.12.2011

Адрес на редакцията:1505 София, бул. “Мадрид” №39,

тел. (02) 943 30 22; каса: (02) 943 19 86; факс: 944 15 90;e-mail: [email protected]; http://www.usb-bg.org;

гласова поща: 984040/4738

ISSN 0861 3362

Съдържание

НАУКА6 / 2011

РЕДАКЦИОННА КОЛЕГИЯ: чл.-кор. Стефан Воденичаров (гл. редактор); акад. Александър Александров; проф. дфн Искра Арсенова; акад.Михаил Виденов; доц . д-р Боян Димитров (отг. редактор на броя); проф. дхн Венелин Енчев; проф. дтн Борис Йовчев; доц.д-р Виолета Мирчева; чл.-кор. Емилия Пернишка; проф. дфмн Димитър Пушкаров; Пенка Лазарова (отг. секретар).

РЕДАКЦИОНЕН СЪВЕТ: акад. Александър Александров; доц. д-р Атанас Арнаудов; проф. дфн Искра Арсенова; проф. дбн Нина Бакърджиева; доц.д-р Банко Банев; проф. д-р Хилмар Валтер (Германия); проф. дгн Петър Василев; доц. д-р Ирена Велчева; проф. д-р Григорий Венедиктов (Русия);акад. Михаил Виденов; чл.-кор. Стефан Воденичаров; проф. дпн Сава Джонев; доц. д-р Боян Димитров; проф. дхн Венелин Енчев; проф. д-p РобертЕстивал (Франция); доц. д-р Златоживка Здравкова; доц. д-р Благовеста Иванова; проф. дтн Борис Йовчев; доц. д-р Виолета Мирчева; проф. д-рБоян Мутафчиев (Франция); проф. д-р Живка Овчарова (Германия); акад. Илия Пашев; чл.-кор.Емилия Пернишка; акад. Петър Попиванов; проф.дфмн Димитър Пушкаров; проф. д-р Иван Секулов (Германия); проф. дин Пламен Цветков; доц. д-р Лиляна Цонева; проф. дин Росица Чобанова.

КОРЕКТОР: Маргарита Дончева КОМПЮТЪРНО ОФОРМЛЕНИЕ: Светослав Димов ПЕЧАТНИЦА НА СУБ

ПОЗИЦИЯ НА УЧЕНИЯ Иван Илчев: Знанието създава образа на държавата ........................................................................... 3

СВЕТОВНА НАУКА Нобеловата награда по физика за 2011 година ........................................................................................ 4

1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИ И НА БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ Дамян Дамянов: Гражданското общество и проблемите на науката и висшето образование ..... 9 Отличени учени в конкурса на СУБ за високи научни постижения за 2011 г. .................................. 13

МЕЖДУНАРОДНА ГОДИНА НА ХИМИЯТА Ивелин Кулев: За Мария Склодовска-Кюри и радиоактивността ..................................................... 17 Ева Соколова: Спомени за големия учен академик Стефан Христов .............................................. 22

ИКОНОМИКА НА ЗНАНИЕТО Александър Тасев: Развитие и иновативност на отрасловата икономика на България

(1986-2008) ...................................................................................................................................................... 24 Лидия Гълъбова: Икономика на знанието, интелектуален капитал и усещане за

удовлетвореност ............................................................................................................................................. 31

НАУЧНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ Емилия Ченгелова: Сивата икономика в представите на населението: методологически

подходи и основни резултати ...................................................................................................................... 40

НАУКА И СИГУРНОСТ Стойко Стойков, Димитър Ташков, Стоян Стойчев, Петър Маринов: Управление на

знанието в съвременната интегрирана среда за сигурност ................................................................. 53

МЕЖДУНАРОДНО НАУЧНО СЪТРУДНИЧЕСТВО Димитър Пушкаров: Световният форум на науката – Будапеща 2011 ........................................... 58 Искра Арсенова: Размисли след Х-та конференция „Международен обмен на

професионалисти” ......................................................................................................................................... 61 Василка Тъпкова-Заимова: Настояще и минало в науката: ХХІІ Международен конгрес

по византология в София ............................................................................................................................. 65

ТРИБУНА НА МЛАДИТЕ Ирина Вълчева: Наномембранната технология и приложението й във фармацевтичната

промишленост ................................................................................................................................................ 68

ЛИЧНОСТИ Никола П. Зяпков: 200 години от рождението на математическия гений Еварист Галоа ............ 70 Митко Гайдаров: Ърнест Ръдърфорд: Забележителен път към безсмъртието .............................. 73

ЗАСЛУЖЕНО ПРИЗНАНИЕ Цвятко Кадийски: Годишно Ротарианско отличие в памет на акад. Методий Попов .................. 76

IN MEMORIAM Професор инж. Левчо Маноилов (1916-2011) ......................................................................................... 78

НАУЧНИ ИЗЯВИ В СУБ ..................................................................................................................................... 79 Борис Йовчев, Сеферин Мирчев: Националната конференция с международно участие

ТЕЛЕКОМ 2011 ............................................................................................................................................... 79 Атанас Кирилов, Райна Гиндева: Съвместна проява на СУБ и местната власт в Плевен ........ 81

КНИГОПИС ............................................................................................................................................................ 81

СЪДЪРЖАНИЕ НА СП. „НАУКА”, ХХІ ГОДИШНИНА, БР. 1-6, 2011 ...................................................... 83

НАУКА – кн. 6/2011, том XXIИздание на Съюза на учените в България2

NAUKA (SCIENCE)Bi-monthly publication of the Union of Scientists in Bulgaria – a voluntary non-governmental organization unifying scientists from different domains; withheadguarters in Sofia and branches in Bulgaria´s bigger towns.

Contents

Printed on 29.12.2011

Address of Editoral Office:Blvd. Madrid 39, 1505 Sofia, BulgariaTel. (+3592) 943 30 22; Fax: (+3592) 944 15 90Voice mail: 984040/4738; email: [email protected]

Subscription fee for abroad is 40 Euro. Subscription can be made at the address ofthe Editoral Board of SCIENCE, or by a bank transfer to Bulbank, Sofia, Bulgaria, account №1100 415 511 code: 621 962 14, Union of Scientists in Bulgaria, SCIENCE bimonthly. Adver-tisement fares are up to 3 Euro/Dollars per square cm.

EDITORIAL BOARD: Cor. Mem. Stefan Vodenicharov (editor-in-chief); Acad. Alexander Alexandrov; Prof. Iskra Arsenova, D.Sc.; Acad. Michail Videnov;Assoc. Prof. Boyan Dimitrov, Ph.D. (editor of the issue); Prof. Venelin Enchev, D.Sc.; Prof. Boris Yovchev, D.Sc.; Assoc. Prof. Violeta Mircheva, Ph.D.; Cor. Mem.Emilia Pernishka; Prof. Dimitar Pushkarov, D.Sc.; Penka Lazarova (Executive Secretary).EDITORIAL COUNCIL: Acad. Alexander Alexandrov; Assoc. Prof. Atanas Arnaudov, Ph.D; Prof. Iskra Arsenova, D.Sc.; Prof. Nina Bakardjieva, D.Sc.; Assoc.Prof. Banko Banev, Ph.D.; Prof. Hilmar Walter, DSc (Germany); Prof. Peter Vassilev, D.Sc.; Assoc. Prof. Irena Velcheva, Ph.D.; Prof. Grigorii Venediktov, DSc(Russia); Acad. Michail Videnov, D.Sc.; Cor. Mem. Stefan Vodenicharov; Prof. Sava Djonev, D.Sc.; Assoc. Prof. Boyan Dimitrov, Ph.D.; Prof. Venelin Enchev,D.Sc.; Prof. DSc Robert Estivals (France); Assoc. Prof. Zlatojivka Zdravkova, Ph.D.; Assoc. Prof. Blagovesta Ivanova, Ph.D.; Prof. Boris Yovchev, D.Sc.; Assoc.Prof. Violeta Mircheva, Ph.D.; Prof. Boyan Mutaftschiev, DSc (France); Prof. Jivka Ovtcharova, D.Sc. (Germany); Acad. Ilia Pashev; Cor. Mem. Emilia Pernishka;Acad. Petar Popivanov; Prof. Dimitar Pushkarov, D.Sc.; Prof. Ivan Sekoulov, D.Sc. (Germany); Prof. Plamen Tzvetkov, D.Sc.; Assoc. Prof. Liliana Tsoneva,Ph.D.; Prof. Rositza Chobanova, D.Sc.PROOF-READER: Margarita Doncheva PRE-PRINTING: Svetoslav Dimov PRINTING: USB Printing House

POSITION OF THE RESEARCHER Ivan Ilchev: Knowledge Creates the Image of the State ............................................................................. 3

WORLD SCIENCE 2011 Nobel Price in Physics ............................................................................................................................. 4

1ST NOVEMBER - DAY OF BULGARIAN REVIVAL LEADERS AND BULGARIAN SCIENTISTS Damyan Damyanov: Civil Society and Science and Higher Education Issues ....................................... 9 Winners of the 2011 USB Competition for Scientific Achievements ........................................................ 13

INTERNATIONAL YEAR OF CHEMISTRY Ivelin Kuleff: About Marie Sklodowska-Curie and the Science of Radioactivity ................................... 17 Eva Sokolova: Memories of the Great Scientists Academician Stefan Hristov ..................................... 22

ECONOMY OF KNOWLEDGE Alexander Tassev: Development and Innovation of the Sectoral Economy in Bulgaria

(1986-2008) ...................................................................................................................................................... 24 Lidia Galabova: The Knowledge-based Economy, Intellectual Capital and Well-being ....................... 31

SCIENCE RESEARCH Emilia Chengelova: Shadow Economy in Population Assessments: Methodological Approaches

and Basic Results ............................................................................................................................................ 40

SCIENCE AND SECURITY Stoyko Stoykov, Dimitar Tashkov, Stoyan Stoychev, Petar Marinov: Knowledge Management

in Modern Integrated Security Environment................................................................................................. 53

INTERNATIONAL SCIENTIFIC COLLABORATION Dimitar Pushkarov: Budapest World Science Forum 2011 ..................................................................... 58 Iskra Arsenova: Reflections from the X Conference on International Exchange of Professionals ..... 61 Vassilka Tapkova-Zaimova: Present and Past in Science: XXII International Congress of

Byzantine Studies in Sofia .............................................................................................................................. 65

THE FLOOR TO THE YOUNG PEOPLE Irina Valcheva: Nano-membrane Technology and its Application in the Pharmaceutical Industry ..... 68

PERSONALITIES Nikola P. Ziapkov: 200th Anniversary of the Mathematical Genius Evariste Galois ............................. 70 Mitko Gaidarov: Ernest Rutherford’s Remarkable Way to Immortality .................................................. 73

MERITED RECOGNITION Tzviatko Kadiyski: The Annual Rotary Award in Memory of Academician Metodii Popov .................. 76

IN MEMORIAM Professor Lefcho Manoilov (1916-2011) ....................................................................................................... 78

SCIENTIFIC EVENTS AT THE USB ................................................................................................................... 79 Boris Jovchev, Seferin Mirchev: National Conference with Foreign Participation

TELECOM 2011 ............................................................................................................................................... 79 Atanas Kirilov, Raina Gindeva: USB and Pleven Local Authorities – Co-organizers of a

Joint Event ........................................................................................................................................................ 81

BOOK REVIEW ..................................................................................................................................................... 81

CONENTS OF “NAUKA” JOURNAL, YEAR XXI, ISSUES 1-6, 2011 .......................................................... 86


Позиция на учения

ЗНАНИЕТО СЪЗДАВА ОБРАЗА НА ДЪРЖАВАТА*

Проф. дин Иван Илчев,ректор на СУ „Св. Кл. Охридски“Уважаеми колеги, драги гости,

Днес университетската общност празнува за108 път своя патронен празник. Той е отбелязантържествено преди официално да бъде утвърде-но името на Университета „Св. Климент Охрид-ски”. А това значи, че за нашите предци – пър-вите преподаватели в Алма матер – свети Кли-мент Охридски е бил въплъщение на тяхнатаидея за знанието.

Избрали са го не заради неговата кротост иистинско смирение, които нееднократно са под-чертавани и в двете му жития, а защото е въплъ-щение на идеята, че мястото на знанието е средхората.

Днес ни убеждават, че знанието е само стока,че можем да го размерваме ва метър, да го про-даваме на килограм. Затова трябва да е транжи-рано, опростено, приятно за дъвчене и леко захраносмилане. Но това е представата на тези, ко-ито не могат да отлепят поглед от калните коло-вози на битието ни. Не знанието трябва да е прос-то, хората трябва да бъдат извисени, за да са дос-тойни за него. Както го прави свети Климент, ко-гато с десетилетни усилия превръща „грубосттана мисълта на българите в благородство на нра-вите”.

Днес ни убеждават, че критерий на знаниетое само пазарът. Няма пазар – няма нужда от зна-ние. Но знанието е логос. То е и божествено на-чало, и разумна основа на света, и висш разум,както са го осмисляли още древните. Знанието ечарът на непредвидимото, на непредсказуемото.

Знанието е и политика. Най-успешната, мис-ля, политика. Разбира го княз Борис, когато из-праща свети Климент в Кутмичевица. Изпращаго с политическа цел – със знанието да създаванов дух в тези български предели, дух - разли-чен от този на Византия. С други думи, знаниетосъздава образа на държавата.

Та да се запитаме – какъв образ искаме да иманашата държава?

Затова Климент с неговия благ и постал лике воин на знанието, воин на новото, воин на то-ва, което превръща България в нещо друго, в не-що различно. Защото мечът завладява земи, кои-то после може и да бъдат загубени, но завладя-ното от знанието си остава негово во веки веков.

Едва ли е било леко на княза да прокарва по-литиката си. И тогава мнозина са искали повечепари – кой за войската, кой за дворци, кой за раз-

кош. Но той избира да подкрепи знанието. И за-това остава в историята, не заради военните сипобеди.

Та подкрепата на знанието е политика. Успеш-ните ни научни проекти за създаване на ново ле-карство или създаването на нов хибрид, или из-следването на водния знак върху евангелие отпреди хиляда години, са политика в добрия сми-съл на думата. То ни прави европейци.

Въпросът е за избора. За пътищата, които сиизбираме.

Да цитирам Алиса, която пита Червения ко-так:

„– Би ли ми казал кой път да хвана оттук?– Зависи накъде отиваш. – отвърна Котака.– Все едно накъде... – каза Алиса.– Тогаз е все едно кой път ще вземеш – рече

Котака.”Та на нас не ни е все едно, кой път към зна-

нието ще вземем и няма да престанем да се бо-рим обществото ни да хване този, който ще ниводи към истинското знание.

Вярно е, че процесът на постигане на знание-то не е лек. Соломон казва: „Който прибавя зна-ние, прибавя грижи.” Но това е съдбата ни. Даприбавяме повече грижи – и на нас самите, и натези около нас. И нищо не трябва да ни спира потози път.

Уморяваме се от неразбирането, отчайваме се,искаме да махнем с ръка, да позволим на само-доволната простащина да победи. А не бива. Та-ка, както цар Симеон не позволява на уморениясвети Климент да се оттегли. И му казва: „Оттег-лянето, мисля, е позволено само на недостойни-те.”

Нека бъдем достойни за знанието!

* Приветствено слово, произнесено на Патронния празник на Софийския университет на 25 ноември 2011 г. в Аулатана Университета (заглавието е на редакцията).

Редколегията на сп. „Наука”честити на проф. дин Иван Илчевпреизбирането му за ректор на

Софийския университет„Св. Климент Охридски” и мупожелава здраве, бодър дух,

много сили и успешна дейност заотстояване каузата на нашата

Алма матер!


Световна наука

Нобеловата награда по физика за 2011 г.1

ЗАПИСАНО ОТ ЗВЕЗДИТЕ

„Някои казват, че светът ще свърши в огън, други – в лед...“ 2

Каква ще бъде окончателната съдба на Все-лената? Вероятно тя ще завърши в лед, ако вяр-ваме на тазгодишните лауреати на Нобеловатанаграда за физика. Те изследваха няколко десет-ки избухнали звезди, наречени свръхнови, в далеч-ните галактики и откриха, че Вселената се раз-ширява все по-ускорено.

Откритието бе напълно изненадващо даже засамите Нобелови лауреати. Това, което те наблю-даваха, е същото, както ако хвърлите нагоре топ-ка и видите, че тя вместо да се върне надолу, из-чезва в небето все по-бързо и по-бързо, като че лигравитацията не успява да промени посоката натраекторията й. Изглежда, че нещо подобно сеслучва и в цялата Вселена.

Нарастващата скорост на разширяването по-казва, че Вселената се раздува от някаква непоз-ната форма на енергия, включена в структуратана пространството. Тази тъмна енергия съставяголяма част от Вселената - повече от 70 %, и пред-ставлява една загадка, вероятно най-голямата средфизичните загадки днес. Затова не е учудващ фак-тът, че основите на космологията бяха разтърсе-ни, когато две различни изследователски групипрез 1998 г. представиха сходни резултати.

Сол Перлмутер (Saul Perlmutter) оглави еднаот двете изследователски групи, работеща по про-екта Supernova Cosmology Project, започнат десе-тилетие по-рано – през 1988 г. Браян Шмидт(Brian Schmidt) оглави другата група учени, коятокъм края на 1994 г. започна конкуриращ проект -

проектa High-z Super-nova Search Team, в кой-то Адам Рийс (AdamRiess) трябваше да иг-рае решаваща роля.

Двете изследовател-ски групи се състезава-ха в правенето на картана Вселената чрез от-криване на най-далеч-ните свръхнови – звез-ди, избухващи в прос-транството. Като уста-новят разстоянията досвръхновите и скорос-тите, с които те се отда-лечават от нас, ученитесе надяваха да разкри-ят нашата космическаучаст. Те очакваха да от-крият признаци, че раз-ширяването на Вселе-ната се забавя, което бидовело до равновесиемежду огъня и леда.Всъщност, откриха точ-но обратното – разши-ряването се ускорява.

1 Общодостъпна информация – съобщение на Нобеловия комитет: http://www.nobelprize.org/nobel_prizes/physics/ (бел.прев.)2 Стих от Робърт Фрост, Огън и лед, 1920.

Фигура 1. Светът расте. Разширяването на Вселената започва с Големия взривпреди 14 милиарда години, но през първите няколко милиарда години се заба-вя. В края на краищата, то започва да се ускорява. Смята се, че ускоряванетосе дължи на тъмната енергия, която в началото съставя само малка част отВселената. След като в процеса на разширяване плътността на веществотостава достатъчно малка, влиянието на тъмната енергия става доминиращо.



Фигура 2а. Трепкай, трепкай звездичке малка, кол-ко ми е чудно къде ли си ти...

Космосът растеНе за пръв път едно астрономично откритие

революционизира нашите представи за Вселена-та. Само преди столетие се смяташе, че Вселена-та представлява едно тихо и спокойно място, непо-голямо от нашата собствена Галактика – Млеч-ния път. Космологичният часовник тиктакаше на-деждно и постоянно и Вселената беше вечна. Ско-ро обаче тази картина щеше да бъде подложенана коренна промяна.

В началото на ХХ век американската астро-номка Хенриета Суан Ливит откри начин за из-мерване на разстоянията до далечните звезди. Потова време на жените астрономи бе отказван дос-тъп до големите телескопи, но те бяха често из-ползвани за неблагодарната задача да анализиратфотографски плаки. Хенриета Ливит изследва хи-ляди променливи звезди, наречени цефеиди, и от-крива, че по-ярките от тях имат по-големи перио-ди. Използвайки тази информация, Ливит успя дапресметне истинския блясък на цефеидите.

Фигура 2б. За да се измерят разстоянията до звезди-те, е необходим стандартен източник на светлинас постоянен блясък.

Ако е известно разстоянието до само една звез-да от типа цефеиди, може да се определят разсто-янията и до останалите цефеиди – колкото по-сла-ба е светлината, толкова по-далече е съответнатазвезда. Бе създаден достоверен еталон за разстоя-ние, нанесено бе първото деление върху косми-ческия метър, който се използва и до ден днешен.

С помощта на цефеидите астрономите бързо осъз-наха, че Млечният път е само една от многото га-лактики във Вселената. През 20-те години на ХХвек астрономите започнаха да използват най-го-лемия по това време телескоп на Маунт Уилсън вКалифорния и с негова помощ успяха да покажат,че почти всички галактики се отдалечават от нас.Те изучаваха т.нар. червено отместване, което сеполучава, когато източникът на светлина се отда-лечава от нас. Дължината на вълната се разтегля,а колкото по-голяма е дължината на вълната, тол-кова по-червен е нейният цвят. Заключението бе,че галактиките се раздалечават една от друга и отнас и колкото по-далече се намират, толкова по-бързо се движат – това е известно като закона наХъбл. Вселената нараства.

Появата и отхвърлянето на космологичнатаконстанта

Това, което бе наблюдавано, бе вече предска-зано с теоретични пресмятания. През 1915 г.Алберт Айнщайн публикува своята Обща теорияна относителността (ОТО), която и досега е осно-ва за нашето разбиране на Вселената. Според те-орията Вселената трябва или да се свива, или дасе разширява.

До това обезпокоително заключение се стигнаприблизително десетилетие преди откриването напостоянно раздалечаващите се галактики. ДажеАйнщайн не можеше да се примири с факта, чеВселената не е статична. Ето защо, за да спре то-ва нежелателно разширение на Вселената, той до-бавя в своите уравнения една константа, нарече-на космологична константа. По-късно Айнщайнще разглежда добавянето на тази константа катоголяма грешка. Обаче с откритията от 1997-1998година, които са удостоени с тазгодишната Нобе-лова награда, можем да заключим, че въвеждане-то на Айнщайновата космологична константа –направено въз основа на погрешни съображения– е било всъщност едно блестящо хрумване.

Откритието, че Вселената се разширява, пред-ставлява основополагащата първа крачка към но-вия общоприет възглед, че Вселената е възникна-ла при Големия взрив преди почти 14 млрд. годи-ни. Тогава възникват и пространството, и време-то. Оттогава Вселената се разширява; подобно настафидите в един козунак със стафиди, който на-бухва във фурната, галактиките се раздалечаватедна от друга поради наличието на космологич-ната константа. Накъде обаче сме се насочилиние?

Свръхновите – новата мярка за ВселенатаКогато Айнщайн отхвърли космологичната

константа и възприе идеята за нестатична Вселе-на, той свърза геометричната форма на Вселена-та с нейната участ. Дали тя е отворена или затво-



рена, или пък е нещо между тези две форми – ед-на плоска Вселена?

Отворена Вселена е онази, в която действащи-те на веществото гравитационни сили не са дос-татъчно големи, за да предотвратят разширяване-то на Вселената. В едно все по-празно простран-ство веществото става с все по-малка плътност ивсе по-студено. От друга страна, в една затворенаВселена гравитационната сила е достатъчно го-ляма, за да спре и даже да обърне разширяването.Така Вселената евентуално ще спре разширява-нето си и ще се свие обратно, достигайки едингорещ и бурен край – Големия срив1. Болшинствотокосмолози биха предпочели обаче да живеят в най-простата и математически елегантна Вселена: вплоската, в която се предполага, че разширяване-то просто ще спре. По този начин Вселената неще завърши нито в огън, нито в лед. Но избор ня-ма. Ако има космологична константа, разширява-нето ще продължи да се ускорява, дори Вселенатада е плоска.

Тазгодишните лауреати на Нобелова наградаочакваха да измерят космическото забавяне, т.е.как се забавя разширяването на Вселената. Попринцип те използват същия метод като методана астрономите отпреди повече от шест десети-летия: да фиксират положението на една далечназвезда и да измерят как тя се движи. Това обаче епо-лесно да се каже, отколкото да се направи. Отвремето на Хенриета Ливит са открити множес-тво цефеиди, които са много по-далече от първо-начално наблюдаваните. Но на разстоянията, ко-ито интересуват астрономите – милиарди светлин-ни години – цефеидите вече не може да се наблю-дават. Ето защо космическият метър трябва да сеудължи.

Роля на стандартна свещ в случая изиграхасвръхновите – избухващи звезди. По-сложните на-земни и космически телескопи, както и по-мощ-ните компютри дадоха възможност през 90-те го-дини на миналия век да се добавят нови късчетакъм космическия пъзел. От решаващо значениесе оказа използването на чувствителни към свет-лината цифрови сензори - т.нар. CCD (charged-coupled devices) – откритието на Уилард Бойл иДжордж Смит, за което бяха удостоени с Нобело-ва награда по физика през 2009 г.

Избухващи бели джуджетаНай-новият инструмент от арсенала на астро-

номите е един специален вид звездно избухване– свръхновите от тип Іа. В продължение на са-мо няколко седмици такава една единственасвръхнова може да излъчи толкова светлина, кол-кото цяла галактика. Този тип свръхнови представ-

лява избухване на една извънредно компактна ста-ра звезда с маса колкото масата на Слънцето, но сразмерите на Земята – едно бяло джудже. Избух-ването представлява последен етап в жизнения ци-къл на бялото джудже.

Белите джуджета се образуват, когато вслед-ствие ядрените реакции в ядрото на една звездаса изчерпани водородът и хелият. Останали са са-мо въглерод и кислород. По същия начин, някъдев далечното бъдеще, нашето Слънце ще посърнеи ще се охлади, достигайки края си като бяло джуд-же.

Един много по-интересен край очаква бялоджудже, което е част от двойна звездна система,което се случва достатъчно често. В този случайсилната гравитация на бялото джудже отнема га-за от звездата-компаньон. Когато бялото джудженарасне до 1,4 слънчеви маси, то не може повечеда ги удържа. Щом се случи това, вътрешносттана бялото джудже се нагрява достатъчно за да за-почнат реакции на ядрен синтез и звездата се раз-късва за няколко секунди.

Продуктите на ядрения синтез излъчват силнои това лъчение нараства бързо през първите сед-мици след взрива, за да намалее през следващитемесеци. И така, има усилено търсене на свръхно-ви – техните бурни избухвания са кратки. Във ви-димата Вселена всяка минута се случват около де-сет свръхнови от тип Іа. Вселената обаче е огром-на. В една типична галактика за хиляда годиниизбухват едва една или две свръхнови. През сеп-тември 2011 г. имахме щастието да наблюдаваметакава свръхнова в една галактика, близка до Го-лямата мечка, видима дори с обикновен бинокъл.Повечето свръхнови обаче са много по-далеч и за-това – по-слаби. Така че къде и кога трябва да гле-дате по небесния купол, за да наблюдавате свръх-нова?

Едно изненадващо заключениеДвете конкуриращи се групи знаеха, че те тряб-

ва да претърсят небесата за далечни свръхнови.Номерът бе да се сравнят две изображения на едини същ небесен участък с видимите размери на но-кът при изпъната ръка. Първото изображениетрябва да се получи точно след новолуние, а вто-рото – три седмици по-късно, преди лунната свет-лина да направи невидима светлината от звезди-те. След това двете изображения трябва да се срав-нят с надеждата да се открие малка светла точка –един пиксел измежду другите от CCD-образа – то-ва би могло да бъде указание за появата на свръх-нова в една далечна галактика. С цел да се из-ключат локални изкривявания, се използват самосвръхнови, отдалечени на повече от една трета от

3 Като превод на Big Crunch предпочитаме Голям срив, въпреки че срив е русизъм. Все пак тази дума звуково най-подхожда като название на явление, противоположно на взрив. (Бел. прев.)



размерите на видимата Вселена.Изследователите трябваше да се справят с мно-

жество други проблеми. Свръхновите от тип Іасъвсем не са толкова надеждни, колкото изглеж-дат – най-ярките избухвания избледняват по-бав-но. По-нататък – светлината от свръхновата трябвада се отдели от фоновата светлина на галактика-та, в която избухват. Друга важна задача бе да сеполучи коректната им яркост. Междугалактични-ят прах, намиращ се между нас и звездите, про-меня светлината от звездите. Това променя резул-татите от пресмятането на максималната яркостна свръхновите.

Гонитбата на свръхнови е предизвикателствоне само на границите на науката и технологията,но и на тези на логистиката. Първо, трябва да сеоткрие правилният тип свръхнова. Второ, трябвада се измерят нейното червено отместване и яр-кост. Кривата на блясъка трябва да се анализира,за да може да се сравни с подобната крива от дру-га свръхнова от същия тип, до която е известноразстоянието. Това изисква мрежа от учени, кои-то бързо могат да решат дали дадена звезда е под-ходящ за наблюдаване кандидат. Те трябва да саспособни да сменят внезапно телескопите и да раз-полагат без забавяне с наблюдателно време – ед-на процедура, която обикновено трае месеци. Тетрябваше да действат бързо, защото светлинатаот свръхновата намалява бързо. От време на вре-ме пътищата на двете състезаващи се групи из-следователи дискретно се пресичаха.

Възможните капани бяха многобройни, но уче-ните получиха увереност от факта, че двете групистигнаха до един и същ удивителен резултат: теоткриха около 50 далечни свръхнови, чиято свет-лина изглеждаше по-слаба от очакваното. Това беобратното на техните представи. Ако скоростта накосмическото разширяване намалява, свръхновитеби трябвало да изглеждат по-бляскави. Противнона това, включени в своите галактики, с все побързото си отдалечаване свръхновите светят по-слабо. Изненадващото заключение бе, че разши-ряването на Вселената не се забавя, а точно об-ратното – то се ускорява.

Фигура 3. Избухване на свръхнова. Бялото джудже чрез своята гравитация “краде” газ от своя съсед.Щом масата на бялото джудже нарасне до 1,4 слънчеви маси, то избухва като свръхнова от тип Іа.

Фигура 4. Свръхновата 1995ar. Бяха сравнени двеизображения на един и същ малък небесен учас-тък, получени в интервал от две седмици. На вто-рото изображение бе открита малка светла точка!Видът й като свръхнова от типа Іа бе установен следпо-нататъшни наблюдения на нейната крива на бля-съка. Свръхнова от типа Іа може да излъчва толко-ва светлина, колкото една цяла галактика. Видътна кривата е един и същ за всички свръхнови оттипа Іа. Най-много светлина се излъчва през пър-вите няколко седмици (вж. диаграмата по-долу).



Оттук до вечносттаИ така, кое е онова нещо, което ускорява Все-

лената? То се нарича тъмна енергия и представ-лява едно предизвикателство за физиката, една за-гадка, която досега никой не е успял да разкрие.Предлагат се няколко идеи. Най-простата е да севъзстанови Айнщайновата космологична констан-та, която веднъж вече бе отхвърлена. По онова вре-ме Айнщайн я въведе в качеството на една анти-гравитационна сила, която да се противопоставина гравитационната сила, действаща между те-лата, и по този начин да направи Вселената ста-ционарна. Вместо това, днес космологичната кон-станта се появява, за да осигури ускореното раз-ширяване на Вселената.

Космологичната константа е, разбира се, пос-тоянна и като такава не се променя с времето. Потози начин тъмната енергия започва да доминира,когато вследствие разширяването на Вселената втечение на милиарди години плътността на вещес-твото стане достатъчно малка. Според учените то-ва е причината за проявата на космологичната кон-станта на толкова късен етап от развитието на Все-лената – само преди пет или шест милиарда годи-ни. Приблизително по онова време гравитацион-ната сила между телата става достатъчно малка всравнение с космологичната константа. До тогаваразширяването на Вселената се е забавяло.

Източникът на космологичната константа бимогъл да се намира във вакуума, в празното прос-транство, което, според квантовата физика, нико-га не е абсолютно празно. Вместо това, вакуумътпредставлява нещо като вряща квантова супа, вкоято непрекъснато се раждат и анихилират двой-ки от виртуални частици и античастици и с товапораждат енергия. И най-простата теоретичнаоценка за количеството на тъмната енергия обачене се съгласува с количеството, измерено в прос-транството, което е около 10120 пъти по-малко (еди-ница, следвана от сто и двадесет нули!). Това пред-ставлява гигантско и все още необяснимо разми-наване между теорията и наблюденията – по всич-ки земни плажове има не повече от 1020 песъчин-ки (единица, следвана от двадесет нули).

Би могло да се окаже, че тъмната енергия въ-обще не е константа. Може би тя се променя с вре-мето. Възможно е някакво неизвестно силово по-ле само от време навреме да генерира тъмна енер-гия. Във физиката има много подобни силови по-лета, чието общо название е квинтесенция, спо-ред гръцкото име на петия елемент. Квинтесен-цията би могла да ускорява Вселената, но самопонякога. Това би направило невъзможно да сепредскаже съдбата на Вселената.

Каквото и да представлява тъмната енергия,изглежда, че тук трябва да спрем. Тя пасва многодобре на космологичния пъзел, над който физи-ците и астрономите се трудят отдавна. Според те-

кущото общо мнение, около три четвърти от Все-лената се състои от тъмна енергия. Останалото евещество. Но обикновеното вещество, материалът,от който са изградени галактиките, звездите, хо-рата и цветята, съставя само пет процента от Все-лената. Останалото вещество се нарича тъмна ма-терия и за сега е скрито от нас.

Следователно откритията на лауреатите на Но-беловата награда по физика за 2011 г. помогнахада демаскираме една Вселена, 95 % от която е не-позната на науката.

И отново всичко оттук нататък става възможно.

Превод от английски език:проф. дпн Христо Попов,

Физически факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“

Фигура 5. Откритието. Ускореното разширяване наВселената бе наречено в декемврийския брой на сп.„Sciencе”” най-голям научен успех за годината”. Накорицата на списанието Алберт Айнщайн е втрен-чил поглед в неговата космологична константа, коя-то се завръща в предния фронт на космологията.

Фигура 6. Вселената. Заключението от откритието е,че три четвърти от Вселената представлява една неиз-вестна форма на енергия, наречена тъмна енергия. За-едно със също толкова непознатата тъмна материя, тясъставлява 95 % от Вселената. Само оставащите 5 %представляват обикновено вещество, от което са из-градени галактиките, звездите, цветята и хората.


1 ноември – Ден на народните будители и българските учени

1 НОЕМВРИ – ДЕН НА НАРОДНИТЕ БУДИТЕЛИИ БЪЛГАРСКИТЕ УЧЕНИ

За двадесет и първи пореден път по инициатива на Съюза на учените в България1 ноември беше честван като Ден на народните будители и българските учени.По този повод Съюзът на учените в България съвместно с Българската академия нанауките и УС на Съвета на ректорите организираха Тържествено събрание на 31

октомври 2011 г. в Големия салон на БАН. Тържеството беше уважено от акад. НиколаСъботинов – председател на БАН, проф. Борислав Борисов – председател на УС наСъвета на ректорите, представители на научно-преподавателската общност, студенти,

граждани.Слово за празника и за проблемите на науката и висшето образование произнесе

чл.-кор. Дамян Дамянов – председател на СУБ (словото поместваме по-долу – бел. ред.).В приветствие, изпратено до организаторите и участниците в Тържественото събрание,Президентът на РБългария г-н Георги Първанов припомни, че „в най-тежки временанашите предци са виждали в духовността и знанието ключ към съхраняване на

държавността и идентичността.” Той обърна внимание на факта, че днес обществотони „се нуждае от обществени и граждански организации, които на висок глас

изразяват своята позиция” и които – както неведнъж са го правили – ще въздействатвърху „формирането на политиката и законодателната база за развитие на

българската наука и висше образование.” Президентът Георги Първанов обеща и следприключване на втория му мандат като държавен глава да продължи да подкрепя

науката и образованието като първостепенен държавен приоритет.На Тържественото събрание бяха връчени традиционните ежегодни награди в Конкурсаза високи научни постижения (имената на наградените поместваме по-долу – бел. ред.).Музикалният поздрав към българските учени – „Мечтание” от Шуман и „Прелюдии” отШопен, бе от пианистката Нели Станишева – ст. преподавател във Вокалния факулет на

Националната музикална академия „Панчо Владигеров”.

ГРАЖДАНСКОТО ОБЩЕСТВО И ПРОБЛЕМИТЕ НАНАУКАТА И ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ*

Чл.-кор Дамян Дамянов,Председател на СУБ

* Слово, произнесено на Тържественото събрание, посветено на Деня ня народните будители и българските учени на31 октомври 2011 г. в Големия салон на БАН.

УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,

Денят на народните будители е наложен от бъл-гарския народ като историческо признание къмбългарите, вписали своето достойно име в исто-рията на България, в отстояването на нейната сво-бода и национална независимост, в утвърждава-нето на нашия език и писменост, църковна неза-висимост и етническа неповторимост. В плеадатана незабравимите за всеки българин имена - наЛевски, Паисий, Кирил и Методий, се вписват де-сетки и стотици борци за свобода, писатели и по-ети, родолюбци и възрожденци. 1 ноември е по-вод за пореден път да преклоним глава пред тях-ната памет и да сторим поклон пред тяхното дело– заслужена почит към миналото с поглед към нас-тоящето и бъдещето на всеки, който се чувства

българин. С уважение и поклон към днешните но-сители на възрожденски дух – българските учении преподаватели!

Смесени са чувствата, с които заставам днесна почетната трибуна. Струва ми се неуместноведнага да се впусна в проблемите на науката иобразованието. Защото те са само част от общитепроблеми и функция на ставащото в света, в час-тност в Европа. Защото светът е в криза. А един-ствените сигурни последици на тази криза са не-сигурността и страхът от бъдещето.

САЩ и Европа имат основен принос за въз-никването и последиците на кризата. Разпадна се



Източният блок и отвори нов огромен пазар за про-изводители и печалба. За това не бяха нужни но-ви технологии, а търговска инициатива. Западътзаболя от „технологична” ленивост. Износът напроизводства на изток, в Азия, завърши със съз-даване на местни научни и технологични инсти-тути, т.е. пренесен бе целият цикъл от научни из-следвания – научни резултати – реализация.

В Европа рефлектира деквалификация, износна кадри в западна посока, безработица, превали-ране на сферата на услугите (70% от заетите) вмес-то в производството. С негативни последици саспадът на събираемостта на данъците, запазва-нето на „сивата икономика”, тенденцията за на-маляване броя на работещите и увеличаване брояна застаряващото население със социални, оси-гурителни и пенсионни права. Все по-голям бройхора стават зависими от доходите, данъците и оси-гурителните вноски на намаляващ брой работе-щи. Ситуацията се задълбочава от либерализаци-ята на банковия сектор, финансовите отношенияи пазари.

Първата жертва на този процес според анали-заторите бе науката, тъй като средствата за наукаи изследвания започнаха да се ограничават. Тазитенденция се засили в Европа през последното де-сетилетие. Само 10-20 години преди това големи-те политически лидери декларираха, че образова-нието и науката са техен политически приоритет.Още през 1997 г. пръв се изяви Тони Блеър. Следнего изявления направиха Шрьодер, Путин, Ба-рак Обама, Дейвид Камерън... Сега обаче инвес-тициите в образованието и науката плащат данъкна световната финансова и икономическа криза.Криза, която заобиколи и засегна слабо Китай,Бразилия, Индия, Русия, съседна Турция и някол-ко други страни.

И България, и Западна Европа, платиха данъкна липсата на заявени държавни интереси в сво-бодния образователен пазар. Силно нарасна про-извеждането на юристи и икономисти, на специ-алисти за сферата на услугите, на хуманитарис-ти, но намаля създаването на инженери, физиции химици. Липсват студенти по математика и точ-ни науки. Държавите не намират адекватни лос-тове и стимули за такива групи студенти, учени ипрактици. В резултат, САЩ отчитат изоставане втехнологичното обновление, губят икономическии стратегически предимства. Китай ги изпреварипо брой на дипломирани инженери, физици и хи-мици. А в България, която изобилстваше от ин-женери, се яви глад за кадри и дори необходимостот внос. Не се знае ще има ли Втора атомна, но несе обучават достатъчно кадри. Развивахме инфор-мационните и компютърните технологии с извес-тност на наши специалисти в цял свят (не винагипозитивна). И сега капацитетите отчитат високонасищане с компетентни кадри в областта на соф-

туера. Но...България изминава упорито път, обусловен от

недалновидна политика. Срив в селското стопан-ство, разпродаване на мнозинството промишле-ни и производствени предприятия, бягство на по-вече от 30% от работната ръка. В пресата се съоб-щава, че брутният външен дълг на страната дос-тига през 2010 г. повече от 37 млрд. евро срещу 8-9 млрд. евро през 1989 г. Това вероятно е повечеот целия ни годишен брутен вътрешен продукт.Поколения българи ще трябва да връщат този дълг,който ще пречи за постигане на осезаем ръст нажизненото равнище. Нямаме структуроопределя-щи икономиката големи български предприятияи производства, а добавената стойност на закупе-ните от чужденци фирми се капитализира в дру-ги страни. Даже данъчните сборове и отчисленияот текущи сметки са продадени на чуждестраннифирми.

А в пресата вече се реди нов списък на дър-жавни предприятия и институции, набелязани заприватизация след вчерашните избори. Те са свър-зани с имоти и услуги и тяхната продажба трябвада напълни касата на правителството. Такива са:Български пощи, Агенция за дипломатическиимоти, Софийско летище, ЖП превози, Инфор-мационно обслужване, БАН с нейните имоти, бол-ници... Тоталната разпродажба на български пред-приятия и обекти оставя без терен за изява бъл-гарската наука и прави химера развитието на кон-тактите между българските учени и българскитебизнесмени.

Затова не е изненада, че публичните разходиза наука и образование за две години управлениена ГЕРБ са намалели с 40%. Средствата за наука-та и образование като дял от БВП не нарастват отдесетилетия. И през 2011 г. те остават в граници-те, нареждащи ни в ЕС до Кипър, Латвия, Румъ-ния, Словакия. Промените с негативни последи-ци се изговарят многократно и всички ги приема-ме единодушно и обезверено: спад на инвестици-ите в науката, застаряване и емиграция на кадри,липса на квалифицирани специалисти, новатори,респективно и на компетентни ръководители и т.н.Демографските данни засилиха тъмните краски.Спад на населението със 17,9%; 930 хиляди бъл-гари с основно и по-ниско образование; 400 хи-ляди емигрирали висшисти, в които страната е ин-вестирала над 40 млрд. лева - по думите на д-р К.Тренчев. Студентите ни за 2011 г. са 281 170 въввече 52 университета, но випускът от средното об-разование за същата година е едва от 70 000 деца.Въпреки това се откриват нови 5000 места за сту-денти. Чакаме такива от Африка, а нашите ще за-държаме. Защото Европейският съюз поставя за-дача 40% от населението в страните-членки да бъ-де с висше образование. Тежък е обаче фактът занедалновидното обучение по безкрайно много спе-



циалности, след като едва 30% от хората у нас ра-ботят по специалността си.

Не може да се отрече инициативата на минис-тър Сергей Игнатов да се вземат решения по въп-роси на образованието и науката. Усилията и по-литическата решителност са важни. Дискутаби-лен е обаче ефектът от новия Закон за развитие наакадемичните кадри и идва време за анализ напървите резултати, в който ще се включи и СУБ.Стратегията за развитието на научните изследва-ния има един важен позитив – за първи път в дър-жавен и политически документ се признават фак-ти за дълготрайното тежко състояние на срив внауката в нейното кадрово и финансово осигуря-ване. Може да се постигне съгласие по някои въп-роси на развитие, но като цяло тази стратегия нее конкретен документ, подкрепен с достатъчно фи-нансови средства и оставя у нас трайното чувствоза липса на перспектива.

Идеята, че в криза държавното управление щепродуцира важни решения с дългосрочна перспек-тива, е нереална. На фона на отстъплението надържавата, повече позитиви се виждат в реализа-цията на някои частни инициативи и в действия-та на обществото. Науката и висшето образова-ние не могат да оцелеят само със собствени раз-ходи, дори с цената на новаторски мениджмънт.В държавните научни организации и висши учи-лища не може без субсидия, обвързана с интере-сите, приоритетите и нуждите на държавата. А на-учният труд носи добавена стойност бавно, слединвестиции предимно в научно-приложните ифундаменталните изследвания. Бавното движениена България в областта на научните изследвания,иновациите и технологиите - дори в правилна по-сока, е недостатъчно!

В разговори и интервюта, звучащи от устатана държавните мъже през последните 1-2 години,непрекъснато се чуват думите „добавена стой-ност”. За структурите и ръководителите във вис-шето образование и науката това има поучителен,отрезвяващ, а може би и полезен ефект. Общатаполза виждам в подобряването на финансовия ме-ниджмънт. В областта на образованието обаче дър-жавната субсидия е лостът за намеса в образова-телната реформа с цел подготовка на кадри още всредното образование, но и във висшето, за съз-даване на квалифицирана работна сила в областикато математика, физика, химия, инженерни нау-ки. В областта на научните изследвания, инова-циите и технологиите добавената стойност се връ-ща дългосрочно и многократно от планови и рис-кови държавни и частни инвестиции, но при на-лични нужди и пазар на научни продукти. Днес вБългария той е символичен. Европейският съюзне само настоява за 3% от БВП за научни изслед-вания, а за периода 2014-2020 г. увеличава с 46%финансирането, което ще достигне 80 млрд. евро

и ще нарастне до 8,54% от общия бюджет на съю-за. От това се очакват 3,7 милиона нови работниместа и около 800 млрд. евро допълнителен годи-шен БВП. Не мога да не посоча тук един скроменфакт от нашето национално битие – ако на БАНбъдат отпуснати от държавата още 10 млн. лв. вполза на самофинансирането при участие на уче-ни в проекти към ЕС и други чуждестранни орга-низации, след това в полза на Академията и стра-ната ще се получат 60 млн. лв. допълнителнопривлечени отвън средства. А ние в момента об-съждаме не само инсуфициентния й бюджет, лип-сата на средства за текуща издръжка, включител-но за метеорологичните, геофизичните, сеизмо-логичните и други изследвания, необходими задържавното стопанство и сигурност, а и идеята впроектобюджет 2012 г. да се отнемат още 5 млн.лв. Това е или безотговорност, или некомпетен-тност!

Европейският съюз е в криза. Той не е конку-рентоспособен на световния пазар. Но макар ибавно, прави стъпки в правилна посока. Оставада направи добър избор и да ускори реформата.След Зелената книга актуална инициатива е съз-даването на Съюз за иновации. Анализът на преч-ките пред иновациите в Европа е силно съзвученс проблемите в страната ни: недостиг на финан-сови средства, липса на частни инвестиции, ос-таряла нормативна база, разпокъсан пазар, липсана стандарти, разнопосочност на усилията. Но то-зи документ е изпълнен с конкретика за целите,финансирането, посоката на проектите, с меркиза задържане на кадрите в ЕС, с въвеждането наЕдинен пазар за иновации и Единен патент, с раз-витие на научната инфраструктура и на 8 Рамко-ва програма.

ЕС не иска държава-членка без наука, научниизследвания, иновации, национални и европей-ски патенти. ЕС не е нито влекач, нито тласкач наБългария по това течение. Затова ние битуваме взаблатена местност и провеждаме символичнидействия, като заделяне на скромен процент отБВП за наука и образование, на още по-скромнисредства в два несътрудничещи си фондове – на-учен и иновационен. Опитваме се да създаваметехнологични паркове, но като територия, безучастие на държавата, без рискови инвестиции, атова е да родиш недоносен или обречен плод. Викономиката, по опита на успелите страни и биз-несмени, е важно да усетиш печелившата след го-дини тенденция и да инвестираш прецизно, за дареализираш „икономическо чудо” като Българияот края на ХІХ век, Япония от 50-те години, ЮжнаКорея и Чили от 70-те години на ХХ век, Естониясега. Днес в страната ни няма единение в област-та на науката и образование. БАН, университе-тите, правителството и опозицията са в сложнабитка, често всеки срещу всеки. Своя принос да-



ват и неправителстевните организации. Впрочем,освен синдикатите други подобни структури ня-мат регламентирани взаимоотношения с държав-ни институции. Любими на управляващите са ре-дица платени „НПО”, които са на издръжка начуждестранни фондации или организации. Честоте са идеолози на правителствени инициативи, ав техните изводи се вслушват Световната банка,МВФ и други. Спорно е колко тези организацииса неправителствени и са реална част от граждан-ското общество.

Неправителствени организации са браншови-те съюзи, стопанските камари, съюзи на работо-дателите и други бизнес структури. Но те не саорганизации на гражданското общество, а на соб-ственици и мениджъри. Те не представляват хо-рата, които работят при тях, нито искат мнениетоим. Тях ги интересува бизнеса, силно зависимиса от управляващите, а в отделни случаи управ-ляващите зависят или са купени от тях. Типични-те организации на гражданското общество обеди-няват хора с еднакви цели и стремежи на добро-волни начала. Този тип НПО в областта на наука-та и образованието не са сред толерирани от дър-жавното управление. Всяка такава структура е посвоему силна. За съжаление не сме единни.

Полето на взаимодействие е отворено и многошироко. Обществен контрол над закони и наред-би, прозрачност и публичност на решенията и мо-тивите за тях, обединена защита на интереситена учените и университетските преподаватели, ко-лаборация със синдикатите, подкрепа на научни-те организации и университетите, както и поре-дица въпроси като срочни трудови договори, мо-билност, национални критерии за оценка и пр. Са-мо обединени можем да бъдем силни! А сътруд-ничеството и взаимното договаряне са лостове заизвеждане на нашите членове от обезверяването,пасивността и затварянето в собствената черуп-ка. Липсата на обединена подкрепа за БАН бешеобществена демонстрация за липсата на едине-ние. По този повод ще си позволя да цитирам ед-на мисъл на американския икономист Мат Таиби(2010): „В общество, което се управлява пасивноот свободния пазар, организираната алчност ви-наги побеждава неорганизираната демокрация”.

След 1990 г. не само в България, но и в Евро-па, и в света, изключително популярен стана тер-минът „гражданско общество” и едва ли не е клю-чов израз в началото на века. Той е пряко свързанс развитието на демокрацията и е отговор на единвечен проблем – как публично да се упражняваконтрол над разполагащите с власт, да се просле-

дява тяхната дейност и да се гарантира отговор-ното й упражняване. И най-добре обществото мо-же да осъществява това по демократичен ред, ос-новаващ се на институционалото разделение награжданското общество от държавните институ-ции.

Гражданското общество е великолепна средаза разкриване демагогията, произтичаща от съ-ществуващи идеологии и партийни програми иобещания.

Гражданското общество осигурява възможностна отделния индивид свободно да изразява свое-то мнение, своята идентичност, да се противопос-тавя на всякакви форми на насилие, несправед-ливост, измами, да предлага свои идеи, свободнода общува с онези, които споделят неговите виж-дания и съвместно да реагира с тях с позволенитеот закона средства.

Гражданското общество предоставя условия засъздаване и функциониране на голям брой нефор-мални и нейерархични организации. Компютъри-зацията превръща гражданското общество в еднаогромна мрежа, която дава възможност за изявана всякакви тенденции – национализъм, расизъм,етническо противопоставяне, агресивност и т.н.

Гражданското общество дава възможност наедна организация, която действа организирано инастойчиво, която има съюзници, да привлечемного повече съмишленици, значително да издиг-не своя авторитет и пробивна сила.

Гражданското общество не е предварително да-дена и неизменна система. Модерното граждан-ско общество е неспокойно поле, където едни ин-тереси се сблъскват с други и освен това непре-къснато разширява своя обхват. Вече се говори иза „международно” гражданско общество. Причи-ната е глобализацията във всички сфери на ико-номиката и обществото и все по-голямото нама-ляване на „суверенната” икономическа власт наотделната държава, издигането на неолиберализ-ма и ограничаването на социалните й функции.

Гражданското общество има успехи. Слаби вБългария. Но то е лост за действие, шанс и на-дежда. Наскоро почина Стив Джобс. Сред много-то гениални и прагматични негови мисли е и та-зи: „Времето ви е ограничено, така че не го губе-те, за да живеете нечий друг живот. И най-важно-то, имайте смелостта да следвате сърцето и инту-ицията си!” В ограниченото време, което се из-мерва с всеки човешки живот, през последните дведесетилетия успешно обезсмисляме живота на по-коления учени и преподаватели. А не трябва да етака! И зависи от нас!



ОТЛИЧЕНИ УЧЕНИ В КОНКУРСА НА СУБЗА ВИСОКИ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ ЗА 2011 Г.

І. ЗА НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ В ДИСЕРТАЦИОННИ ТРУДОВЕ, ЗАЩИТЕНИ ПРЕЗ 2010 Г.ОТ УЧЕНИ ДО 35-ГОДИШНА ВЪЗРАСТ

А. ДИПЛОМ ЗА НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ И ПАРИЧНА НАГРАДА

Д-р РАЗВИГОР БОРИСЛАВОВ ДЪРЛЕНСКИ от Токуда болница – София, за дисертацията„Клинико-експериментални проучвания за ролята на епидермалната бариера при контактната свръхчув-ствителност и иритация на кожата”.

Дисертацията има не само научно-теоретичен принос, но и въвежда няколко практически диаг-ностични изследвания, които вече се използват в практиката. За първи път в световен мащаб д-р Дърлен-ски демонстрира нарушения в бариерната функция на кожата при розацея. Тази концепция получавапотвърждение на молекулярно ниво от корейски научен колектив.

Дисертационният труд е представен с много статии в авторитетни международни списания. Общиятимпакт фактор на неговите публикации е 9,539. Една от неговите статии е класирана на шесто място от10-те най-добри статии на списанието „Skin Pharmacology and Phisiology” за 2010 г.

Б. ГРАМОТА ЗА НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ

Д-р КИРИЛ СТОЯНОВ ЩЕРЕВ от Института по механика на БАН за дисертацията „Численомоделиране на микро-течения на свиваем, вискозен, топлопроводящ газ”.

Дисертантът е съставил нов итерационен алгоритъм на метод за крайните обеми, който е по-точени по-ефективен от сега използваните. Решен е клас газодинамични задачи с практическа насоченост вобластта на микрофлуидиката, като са демонстрирани възможностите на създадения алгоритъм.

Д-р ШАЗИЕ ЮМЕР ЮСЕИН-МЯШКОВА от Института по молекулярна биология на БАНза дисертацията „Молекулярно-генетична характеристика на гена hcIB, кодиращ хистаминов рецепторв Drosophila”.

Дисертационният труд третира един много актуален проблем, свързан с идентификация на новигени, водещи до създаване на ново поколение селективни препарати за контрол на паразитни насекоми ивредители в селското стопанство, които са безвредни за останалите животни и човека. Получени са новирезултати, които имат съществен принос не само за науката в България, но и за световната молекулярнабиология.

Д-р ЮЛИЯ РУСЛАНОВА РОМАНОВА от Катедрата по физикохимия към Химическия фа-култет на Софийския универсиетт „Св. Кл. Охридски” за дисертацията „Влияние на средата върху гео-метрията, електронната структура и магнитните свойства на полианилин”.

Дисертацията има определени методологични и научно-приложни приноси. Доказан е напълнонов подход за използване на реакционната среда като уникално средство за организация на полимернивериги и повлияване на свойствата на полианилина. Един от приносите на дисертацията е заложен восновата на патент за получаването на високоорганизирани полианилинови филми.

ІІ. ЗА ВИСОКИ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА МЛАДИ УЧЕНИ СЪЮЗНИ ЧЛЕНОВЕДО 35 ГОДИНИ

А. ДИПЛОМ И ПАРИЧНА НАГРАДА

Богослов БЛАГОВЕСТ БЛАГОЕВ ВЪРБАКОВ от Богословския факултет на СУ „Св. Кл.Охридски” за монографията „Ктиторите на Пчелинската църква” и студията „Духовните аспекти нахристиянското изкуство”.



Монографията на г-н Върбаков има определен принос към цялостното проучване на духовнотонаследство на Рилската света обител. Много успешно той се дистанцира от изкуствоведския анализ наиконата и насочва вниманието към „духовната красота”, без да пренебрегва общокултурния аспект наизследваните субекти. Заслуга на автора е понятният език, с който очертава сакралното измерение насвещените образи. Трудовете имат и международно значение, защото ясно изразяват съвременната глед-на точка на учени от православната богословска общност, която се отличава по предмет и интерпретацияот католическата и протестантската.

Б. ГРАМОТА

Гл. ас. д-р ВИОЛЕТА ВЪЛЧЕВА РУСЕВА от Института по микробиология на БАН за петстатии в международни списания в областта на инфекциозната микробиология.

Трудовете са посветени на все по-разпространяващата се заболеваемост от туберкулоза и разши-ряващата се множествена лекарствена резистентност на основния причинител. Резултатите от определя-нето на разпространяващите се генотипове ТВ, резистентни и MDR-TB, както и спектърът на резистен-тност на изолираните щамове са първи по рода си в страната. Трудовете представляват значителен инте-рес и за световната научна общност, тъй като глобализацията улеснява разпространението на инфекции-те.

Доц. д-р НАТАЛИЯ ДАНАИЛОВА НИКОЛОВА от ВВМУ „Н. Й. Вапцаров” – Варна, за 8публикации в областта на количествения анализ на решения и на симулационното моделиране, публику-вани в престижни реферирани международни списания.

Публикациите представляват нови или модифицирани техники за моделиране на задачи за взема-не на решения, измерване на полезност, обработване на лентови функции на разпределение, решаване назадачи за количествен анализ, биохимични изследвания и управление на полети.

ІІІ. ЗА ВИСОКИ НАУЧНИ ПОСТИЖЕНИЯ НА УЧЕНИ, СЪЮЗНИ ЧЛЕНОВЕ,НАД 35 ГОДИНИ

А. ДИПЛОМ И ПАРИЧНА НАГРАДА

Проф. дбн ЗДРАВКО ИВАНОВ ЛАЛЧЕВ – ръководител на катедра в Биологическияфакултет на СУ „Св. Кл. Охридски”, за монографията „Алвеоларен сърфактант и неонатален респира-торен дистрес синдром. Физиологични аспекти и съвременно лечение” и 32 научни статии, от които 18в списания с импакт фактор, свързани със създаването и приложението на моделни системи притерапия на някои видове белодробни патологии.

В трудовете са отразени пионерните за нашата страна проучвания върху диагностиката и тера-пията на респираторния дистрес синдром у новородени и възрастни. Показано е за първи път поведени-ето на Лангмюправи слоеве от секрети на мейбомиеви жлези във връзка със заболяването „сухо око”.Получени са нови оригинални данни за ролята на хидрофилни полимери за повърхностна активност наалвеоларен сърфактант и лекарствени сърфактантни препарати. Монографията, в съавторство с проф.Емилия Христова, е първата книга у нас, която третира проблемите на животоспасяващата сърфактант-терапия, която успешно се прилага у нас.

Проф. дбн ИЛЗА КОНСТАНТИНОВА ПЪЖЕВА от Института по биофизика и биомедицин-ско инженерство на БАН за 16 труда в областта на компютърно-подпомогнати изследвания на транспор-тния П-гликопротеин, като 12 от тях са публикувани в списания с висок импакт фактор, а един е глава отмонографичен сборник на специализираното научно издателство „Bentham”.

Изследванията, предоставени в трудовете, са директно свързани с проблеми на човешкото здра-ве. Те се основават на добре обмислени и проведени нови моделни изследвания, които позволяват ефек-тивно решаване на научни проблеми и вземане на конкретни решения. Разработените теоретични моде-ли вече се използват от чуждестранни фармацевтични институти и за синтез на биоактивни съединения.

Проф. КИРИЛ ВАСИЛЕВ ДИМЧЕВ за три монографии: „Методика на обучението по бъл-



гарски език. Реалности и тенденции”; „Основи на методиката на обучението по български език” и „Ези-кознание. Езиково обучение. Методика на езиковото обучение”.

Безспорен авторитет в методиката на езиковото образование, проф. Димчев изгражда цялостна истройна методическа теория за обучението по български език. Задълбочено са изследвани епистемоло-гичните измерения на същността на човека, на връзките му с обществото и културата, които изграждатосновата за социализацията на личността и за овладяването на ценности. За първи път в българскатанаука се интерпретират понятията първи и втори език, лингвистична компетентност и социален опит наличността, отношенията между формите на съществуване на българския език и проблемите на езиковатакултура.

Доц. д-р МИТКО КОНСТАНТИНОВ ГАЙДАРОВ от Института за ядрени изследвания иядрена енергетика на БАН за цикъл от 19 научни труда, тематично насочени към изследвания на ядрена-та структура на екзотични ядра и участието им в ядрени реакции. Седем от тях са публикувани в между-народни научни списания с импакт фактор.

Резултатите от изследванията на доц. Гайдаров представляват важни предсказания за редица яд-рени характеристики на екзотични ядра, планирани за измерване в хода на големи международни експе-рименти, с използване на радиоактивни ядрени снопове като тези в GSI (Германия) и RIKEN (Япония),както и за прецизни предсказания на провеждащите се и в бъдеще експерименти по реакции с неутронии осцилации на неутрони.

Проф. дтн ХРИСТО БОЯНОВ БОЯДЖИЕВ от Института по инженерна химия на БАН замонографията „Theoretical Chemical Engineering. Modeling and Simulation”, издадена в Германия.

Монографията, оценена от международни експерти на издателството, представлява значителеннаучен принос, въвеждащ единен подход в моделирането и симулирането на процесите в инженернатахимия. Тя дава възможност на учени и специалисти да решават реални проблеми в цялата област наинженерната химия – механика на флуидите, масообмен, топлообмен, наука за материалите и т.н.

Б. ГРАМОТИ

Доц. д-р АНДРЕЙ ИВАНОВ ЧОРБАНОВ от Института по микробиология на БАН за 12 научнистатии в областта на нови генерации ваксини и нови молекули за терапия на автоимунни болести спотенциално приложение в клиничната практика.

Статиите са с импакт фактор 31,107 и до момента имат 18 цитирания. Заявени са един междунаро-ден и два национални патента. Специално внимание заслужават усилията на автора в търсенето напътища и възможности за подтискане на автореактивите В-лимфоцити, като един от основните патоген-ни механизми в развитието на автоимунните реакции, което е проблем на хиляди хора.

Проф. дфн МОНИ ЕШУА АЛМАЛЕХ от Департамент „Нова българистика” на Нов българ-ски университет за монографията „Светлината в Стария завет”.

Този капитален труд може да бъде наречен книга за тълкуване на Библията, пътеводител по биб-лейските мисловни дебри, следващ пътя на светлината.

Гл. ас. д-р НАДЕЖДА ВАСИЛЕВА МАРКОВА от Института по органична химия на БАН застатията „Tautomeric Equilibria of 5-Fluorouracil Anionic Species in Water”, отпечатана в „Journal of PhysicalChemistry”, което е най-четеното във физикохимическата и теоретичната международна научна общност.

В труда се издига нова хипотеза за изследване на редки тавтомерни форми на аниони и се доказватяхната по-висока концентрация като фактор за възникване на спонтанни точкови мутации. Изучаванетона свойствата на редки тавтомерни и/или йонизирани форми на модифицирани ДНК и РНК бази е отголямо значение за разбиране на механизмите на трансфера на информацията в живите организми и заразработване на по-ефективни терапевтични средства.

Гл. ас. д-р СТЕФКА ГЕОРГИЕВА ВЕНКОВА от Института за изследване на изкуствата наБАН за монографията „Музиката на Католическата църква от източен обред в България”, която добавяново познание в музикалната история и музикалната архивистика и антропологията на музиката.

Трудът е първият сполучлив опит за пълното документиране и осмисляне на една непрочетена



досега българска музикална „версия” в християнската църковна музика.

Проф. дмн СТЕПАН АГОП ТЕРЗИЯН от Русенския университет „Ангел Кънчев” за осемстатии в реферирани списания с общ импакт фактор 6,059 в областта на диференциалните уравнения.

Трудовете представляват научно-теоретичен принос в областта на математиката и могат да послу-жат за основа на нови изследвания.

ГРАМОТИ ЗА НАУЧНО-ПРИЛОЖЕН ПРИНОС

Д-р ГЕОРГИ ВЛАДИМИРОВ ВЛАДИМИРОВ, експерт в Министерството на културата, задве монографии: „Другата България на Волга: изгубената цивилизация” и „Златната орда и българите”.

През последните години д-р Владимиров проявява траен и задълбочен интерес към историята икултурата на волжките българи. За предишни трудове той вече е награждаван в нашия конкурс. Новитемонографии са принос за по-задълбоченото познаване на Волжка България като държавно-политическаструктура и нейната епопея през първата половина на ХІІІ век в борбата й с монголите. Разкрита е бъл-гарската диаспора в тогавашните руски княжества. На фона на историята на Златната орда се проследявапоявата на Казанското ханство в средата на ХV в. като акт на възстановяване на националната държав-ност на волжките българи.

Д-р ЮЛИЯ КИРИЛОВА МАКСИМОВА от Университетска болница по неврология и психи-атрия „Св. Наум” за монографията „Болест на Алцхаймер. Практически подходи на комуникация”.

Като приноси с научно-приложен характер могат да се разглеждат разработените от д-р Максимо-ва специфични въпроси за оценка на състоянието на болните с деменция на Алцхаймер, както и създаде-ната собствена обучително-консултативна програма за социално-педагогическа работа с грижещите сеза болните членове на семействата и модифицирана скала на Zarit за изследване степента на тяхнатанатовареност.

НАГРАДИ ЗА ТРУДОВЕ, СЪЗДАДЕНИ ОТ ГОЛЕМИ АВТОРСКИ КОЛЕКТИВИПО ПРОЕКТИ ОТ НАШИ И ЧУЖДЕСТРАННИ ПРОГРАМИ*

ГРАМОТА ЗА ЗНАЧИТЕЛЕН НАУЧНО-ПРИЛОЖЕН ПРИНОС

„АТЛАС НА ЗОНИТЕ, ИЗЛОЖЕНИ НА РИСКА ОТ ЦУНАМИ ПО СЕВЕРНОТОБЪЛГАРСКО ЧЕРНОМОРСКО КРАЙБРЕЖИЕ. ЗОНА БАЛЧИК”, разработена от голям авторскиколектив с главен редактор и съставител доц. Бойко Рангелов.

Атласът е продукт от изпълнението на проект по VІ рамкова програма на ЕС и за създаването му саизползвани най-модерни научни методи, модели и технологични инструменти. Атласът включва голямнабор от специфични карти, фигури, таблици, предназначени за целите на местната администрация врайона на Балчик. За първи път в Европа се прави такова издание, предназначено за крайните потреби-тели – местните органи на управление в застрашени райони.

ЕНЦИКЛОПЕДИЯ „БЪЛГАРИЯ. РАЙОНИ. ОБЛАСТИ. ОБЩИНИ”. Идеята за написва-нето на труда е на проф. Петър Славейков – декан на Геологогеографския факултет на СУ „Св. Кл.Охридски”, който е съавтор и редактор на изданието. Другите съавтори са доц. Антон Попов, доц. Сти-лян Димитров, гл. ас. Александър Коцев, гл. ас. Климент Найденов.

Книгата е първата по рода си в България, която съдържа обобщена информация за ресурснияпотенциал на страната и отделните й териториално-административни единици. Тя е предназначена заполитици, държавници, обществени дейци, журналисти и широк кръг читатели, които се интересуват отприродата, демографските и стопанските ресурси, от регионалното и местното развитие в страната, отсъстоянието на инфраструктурата и екологията.

* Значителни разработки, които са много важни и полезни за страната, но по-голямата част от авторския колектив нечленува в СУБ, което е в противоречие с условията на конкурса.


Международна година на химията

ЗА МАРИЯ СКЛОДОВСКА-КЮРИ ИРАДИОАКТИВНОСТТА

Проф. дхн Ивелин Кулев,Химически факултет –СУ „Св. Кл. Охридски”

Читателите на списанието със сигурност вечезнаят, че 2011 г. бе обявена от Организацията наобединените народи (ООН) за Международна го-дина на химията [1-5]. Знаят със сигурност ипричината за това – навършването на 100 годиниот връчването на Нобеловата награда по химияна Мария Склодовска-Кюри. Така, в 1911 г. един-ственият учен, отличен два пъти с Нобелова наг-рада, при това в две различни научни области –физика и химия, се оказва жена, полякиня, рабо-теща във Франция. Необходимо е да изминат 60години преди следващият учен – Лайнъс Полинг(Linus Pauling, 1901-1994) да бъде отличен два пъ-ти с Нобелова награда – през 1954 г. Нобелова наг-рада по химия, а през 1962 г. – за мир. Следватоще двама учени – Джон Бърдиин (John Bardeen,1908-1991), който получава Нобеловите наградипо физика за 1956 г. и за 1972 г. и Фредерик Сан-гър (Frederick Sanger, 1918-), който пък е носителна Нобеловите награди по химия за 1958 и 1980 г.[5]

Толкова ли е важно събитието с д-р МарияСклодовска-Кюри, че то да стане причина жите-лите на планетата Земя да отбелeжат тази годиш-нина?

Да! Тази годишнина действително е от изклю-чителна важност за общото развитие на науката –физика, химия, биология и геология, за посоката,в която се движат познанията ни за строежа навеществото и поредицата от фундаментални поз-нания за света, в който живеем.

Защо това е така?Защото откриването на радиоактивността, а

Мария Склодовска-Кюри е първата в света, коятонарича открития от Анри Бекерел феномен – ра-диоактивност [6], и заедно със своя съпруг ПиерКюри (Pierre Curie, 1859-1906) застава срещу то-гавашните представи на физиката, срещу извес-тния закон за запазване на енергията, доказвайкисъществуването на други химични елементи, ос-вен урана, които са радиоактивни – радий и поло-ний. Защото с работата си по изолиране на радияи полония Мария Склодовска-Кюри става родо-началник на една нова научна област в химията –радиохимия.

И така, всичко започва с откритието, направе-но от професора по физика в Университета въвВюрцбург Вилхелм Рьонтген (Wilchelm Rцntgen,1845-1923) през 1895 г. – Х-лъчите или рентгено-вите лъчи [7]. За това свое откритие той е отли-чен с първата Нобелова награда по физика, при-

съдена му през 1901 г. Рьонтген съобщава многоподробно свойствата на откритите от него лъчи,но не може да обясни точно техния произход. Тряб-ва да минат години и едва новата теория за строе-жа на атома на Нилс Бор, основан на квантоватамеханика, която е публикувана през 1913 г., успя-ва да даде верния отговор.

На следващата година френският професор пофизика Анри Антоан Бекерел (Henri AntoineBecquerel, 1852-1908), провеждайки изследванияс фосфоресциращи вещества, инициирани от от-критието на Рьонтген, открива, че уранът излъч-ва лъчи, които проникват през хартията и причи-няват потъмняване на фотографската плака [8, 9].Мария Склодовска-Кюри нарича явлението „ра-диоактивност” [6] и заедно със своя съпруг Пи-ер Кюри съобщава, че в урановите минерали съ-ществува нов неизвестен химичен елемент, койтое по-активен от урана [6]. Впоследствие откривав урановите минерали още един радиоактивен еле-мент – радий [10].

Фигура 1. Пиер и Мария Кюри през 1895 г.

Така още в края на 1898 г. Мария* и Пиер ус-тановяват, че съществува неизвестен елемент, съ-държащ се в минералите в количества от порядъ-ка на 0,1 mg/kg, когото Мария Кюри нарича поло-

* Мария Склодовска-Кюри възприема френския изговор и започва да се нарича Мари.



ний, в чест на нейната родина Полша. Мария Кю-ри пише: „...мислех, че в тези минерали би тряб-вало да има някакво непознато вещество, коетое много активно. Съпругът ми се съгласи с мен изапочнах да търся това хипотетично вещество,мислейки, че със започването на тази работавлизаме в пътеката на нова наука...”

Всички физици, на които Мария разказва засвоите наблюдения, са убедени, че те са плод наекспериментални грешки. Тя обаче решава да изо-лира този елемент и да убеди скептиците.

Следвайки получените резултати от измерва-нето, съпрузите са убедени, че по-активният отурана елемент следва да се съдържа в отпадъцитеот урановото производство. Получават безплатнооколо 100 kg отпадък от Йоахимщал (Австрия) -единственото място в света тогава, произвежда-що уранова руда, и в края на декември 1898 г. Ма-рия и Пиер Кюри представят доклад пред Френ-ската академия на науките за открития от тях еле-мент – радий [10].

В началото на 1899 г. Мария Склодовска-Кю-ри пише [11], че излъчването всъщност е изпус-кане на частици вещество, което е съпроводеносъс загуба на теглото на радиоактивното вещес-тво, т.е. това предположение може да се възприе-ме като предсказване на вида на алфа-частиците.Същевременно, използвайки апаратурата, създа-дена от Пиер Кюри за изследване на откритото отнего и брат му Жак явление пиезоелектричество(Фигура 2), тя въвежда количественото измерва-не на радиоактивните лъчения. Изолира и доказ-ва съществуването на двата радиоактивни елемен-та – полоний [6, 11] и радий [10], но не е в състо-яние да обясни откъде черпи енергия радиоактив-ното разпадане. В една публикация Пиер и Ма-рия Склодовска-Кюри [12] обаче заключават:

1. Радиоактивността е атомно свойство на те-лата, което е повод Мария Склодовска-Кюри да на-пише: „моите определения показаха, че емисия-та на лъчите е атомно свойство на урана, неза-висимо от физичното или химично състояние насолите му. Всяко вещество, съдържащо уран, етолкова по-активно в излъчването на лъчи, кол-кото повече е съдържанието на този елемент.”

2. Всеки атом на радиоактивното вещество дей-ства като постоянен източник на енергия.

3. За обяснение на произхода на радиоактив-ната енергия, биха могли да се направят следнитепредположения:

а) всеки радиоактивен атом притежаваенергия, имаща характера на потенци-ална енергия, която той може да отдели;

b) радиоактивният атом е способен да чер-пи енергия от заобикалящите го атоми,която след това той освобождава.

Само това да беше направила Мария Кюри вобластта на радиоактивността, то би било доста-тъчно нейното име да се нареди сред най-заслу-жилите изследователи на радиоактивността. Съ-

щевременно Мария Склодовска-Кюри и нейниятсъпруг Пиер Кюри, доказвайки съществуванетона радия и полония, които са радиоактивни, пос-тавят въпроса за валидността на закона за запаз-ване на енергията, т.е. радиоактивността черпиенергия от нищото – не се наблюдава понижениена температурата на веществата, съдържащи ра-диоактивни елементи! Отговорът на този въпросе от изключителна важност за физиката, тъй катотози закон лежи в основата на физиката от ХІХвек. Трябва да минат години и многобройни из-следвания, проведени от множество учени по све-та, преди да бъде получен отговорът на този въп-рос.

През лятото на 1903 г. Мария Склодовска-Кю-ри представя на изпитващите я трима професори– Габриел Липман (Gabriel Lippmann, 1845-1921),Едмонд Бути (Еdmond Bouty, 1846-1922) и АнриМоасан (Henri Moissan, 1852-1907), своята дисер-тация [13]. В нея тя описва подробно резултатитеот проведените изследвания върху „лъчите на Бе-керел” и начините на изолиране на откритите отнея химични елементи – радий и полоний. Можеби любопитното в случая е, че тримата професо-ри трябва да решат дали представената от МарияСклодовска-Кюри дисертация притежава необхо-димите научни качества, за да й присъдят доктор-ска степен. След като докторантката я получава,още през есента на същата година става носителна Нобелова награда, а изпитващият проф. Моа-сан е отличен с Нобелова награда по химия за 1906г., докато проф. Липман - по физика за 1908 г., т.е.няколко години след докторантката Мария Скло-

Фигура 2. Схема на измерителната апаратура, из-ползвана от Мария Склодовска-Кюри. A и В са ме-тални плочи, захранвани с право напрежение от 100волта. Върху В се поставя фино стрито на прах ра-диоактивното вещество. Електродът А е заземен(DC), като прекъсване на заземяването води до за-реждане на металната плоча, измервано от електро-метъра Е. Този заряд се компенсира от пиезоелек-трическия заряд, получаван в кварца Q.



довска-Кюри. Струва ми се, че този епизод от ис-торията на Мария Кюри разкрива величието нанейната научна работа и високи постижения, пос-тигнати в условията на големи трудности, лише-ния и прозорливост.

Самото изолиране на радия от урановия мине-рал представлява изключително трудна задача. Впехблендата се съдържа голямо количество барийи отделянето на химически подобния му радий,съдържащ се в нищожни количества в рудата, дей-ствително изисква не само огромен труд, но из-ключителна упоритост и вяра в правилността насобствените си експериментални резултати, кои-то освен това противоречат на теоретичните пред-стави. За изолирането в чист вид на радия МарияКюри развива т.нар. фракционна кристализация.Тъй като солите на радия са по-малко разтворимиот бариевите, радият се концентрира в кристали-те, а барият остава в разтвора. Фракционирането,провеждано от Мари, е дълга операция, която пос-тепенно елиминира бария. За да се получи многочиста радиева сол, трябва да бъдат проведени ня-колко хиляди кристализации!

Нобеловата награда по физика за 1903 г. е връ-чена на проф. Анри Бекерел „като признание заизключителните заслуги, които той има чрез до-казване на спонтанната радиоактивност”, адругата половина е присъдена на Пиер и МарияКюри „като признание за изключителните зас-луги, които те постигат чрез съвместната ра-бота по открития от Анри Бекерел излъчвате-лен феномен” или казано с други думи – за учас-тието им в разбиране на явлението радиоактив-ност.

Може би следва да се отбележи, че номинира-нето на Анри Бекерел, на Пиер и Мария Кюри заНобелова награда по физика е направено още през1901 г. (награден е Вилхелм Рьонтген). Предло-жението е повторено и през 1902 г.- все от проф.Шарл-Жак Бушар – професор по патология в Ме-дицинския департамент на Университета в Париж,чиято е и първата публикация за въздействиетона радиоактивните лъчи върху биологични обек-ти. Този път е награден известният холандския фи-зик Хендрик Лоренц. Проф. Бушар не представяповече номинации за Нобелова награда по физи-ка.

През 1903 г. предложението за присъждане наНобелова награда по физика на Анри Бекерел исамо на Пиер Кюри правят членове на Френскатаакадемия на науките. Защо не е включена МарияКюри остава неизвестно, но вероятно е надделя-ло мнението, че съпругата на известния физикпросто е подпомагала работата му в лаборатория-та. Мнение, което е в унисон за представите наповечето мъже за ролята на жените в науката.

Нобеловата комисия в Стокхолм решава даприсъди Нобеловата награда по физика на АнриБекерел и на Пиер Кюри. Членът на комисията,една от първите жени професори в Европа, про-

фесор в Университета в Стокхолм Гьоста Митаг-Лефлер, нарушавайки законите на Нобеловия ко-митет, пише лично писмо до Пиер Кюри, че самотой е удостоен с Нобелова награда, докато МарияКюри е „забравена”. Следва много остър протестот страна на Пиер Кюри и тъй като наградата похимия вече е присъдена на известния шведски хи-мик Сванте Арениус, Комисията решава да раз-дели наградата по физика на две. Така Пиер и Ма-рия Кюри стават носители на наградата по физи-ка без да се споменава за откритите от тях радийи полоний. Това дава право на Нобеловия коми-тет по-късно да бъде присъдена Нобелова награ-да по химия за откритите от Мария Кюри радий иполоний.

Нещата за разбиране на явлението радиоактив-ност продължават постепенно да се изясняват чрезработите на многобройните изследователи на въп-роса. Така през 1902 г. Ръдърфорд и Соди [14] фор-мулират теорията на радиоактивното разпадане,а следващата година Рамзи и Соди [15] доказватпо спектрален път, че алфа-лъчите, излъчвани отрадия, представляват хелий. Така предсказанатаот Мария Кюри същност на радиоактивното раз-падане се потвърждава, а нещата около това, от-къде черпят енергия радиоактивните атоми, сеизяснява. При своето радиоактивно разпадане ато-мите освобождават частици и губят от своята ма-са, т.е. както се разбира и малко по-късно от рабо-тите на Алберт Ейнщайн, енергията и масата сасвързани – колкото по-голяма е енергията, толко-ва по-голяма е масата. (Тази връзка следва от из-вестната формула Е = m.c2).

Междувременно се ражда и втората дъщеря наМария и Пиер Кюри – Ева (1904-2007), автор наможе би най-добрата биография на Мария Кюри[16], преведена и на български език [17].

През 1906 г. при нещастен случай загива ПиерКюри и оставя Мария Кюри и двете й дъщери.Въпреки тежката загуба овдовялата млада женаучен продължава изследователската си работа ипрез 1910 г., заедно със своя ученик Дебирне ус-пява да получи метален радий [18], а същата го-дина - след преработването на няколко тона отпа-дъци от урановото производство, двамата успяватда изолират 2 mg вещество, съдържащо 0,1 mg по-лоний [19].

За да установи атомната маса на радия, Ма-рия Кюри определя съдържанието на хлориднийони из разтворите, съдържащи радий, които ута-ява като сребърен хлорид. Атомната маса на ра-дия нараства непрекъснато, следвайки степентана обогатяване на солта. Последната стойност, ко-ято Мария получава, е определена през 1907 г.Използвана е много чиста радиева сол (0,4 g), ка-то атомната маса на радия възлиза на 226,45 ± 0,13[20]. Днешната стойност е 226,03, която е само0,2 % по-ниска от определената от Мария Кюри.

През януари 1911 г. във Френската академияна науките се провежда избор на нови членове.



Кандидатстват трима: Нобеловият лауреат по фи-зика проф. Мария Кюри получава 28 гласа, физи-кът проф. Едуард Бранли (Eduard Branley, 1844-1937), получава 29 гласа, а третият кандидат – са-мо 1. (Бранли е кандидатствал преди това безус-пешно 2 пъти.) При повторното гласуване Бран-ли получава 30 гласа и така Мария Кюри не е из-брана за член на Френската академия на науките.

Мария Кюри не кандидатства никога повече.В края на същата година Мария Склодовска-

Кюри получава за втори път Нобелова награда,този път по химия „като признание за заслугитей за развитието на химията чрез откриване наелементите радий и полоний, за охрактеризира-нето на радия и изолирането му в метално със-тояние, както и за изследванията й върху при-родата и химичните съединения на тези важниелементи”.

В своята лекция пред Нобеловия комитет прездекември 1911 г. [20], Мария Кюри докладва, чене е в състояние да каже, че всичко около полонияе ясно. Колебанията й са в резултат на това, чесъдържанието на полоний в минерала е около 5000пъти по-малко, отколкото това на радия. Причиназа това е краткият период на полуразпадане на по-лония (210Po), който за Мария Кюри е 140 дни, аопределената днес стойност възлиза на 138,4 дни,т.е. разликата е само 1,2 %! Това усложнява рабо-тата и прави много трудно изолирането на поло-ния, което дори днес е сред най-трудните радио-химични задачи.

Все пак Мария заедно със своя ученик Дебир-не провежда няколко изключително трудни опе-рации по концентриране на полония и по този на-чин получава продукт с много висока активност[19].

През 1914 г. започва Първата световна война,отнела живота на много милиони хора. Мария Кю-ри, без да е работила никога преди това в област-та на медицината, поради широкото използванена радия за лъчева терапия на ракови заболява-ния организира най-напред предаването на всич-ки рентгенови апарати от университета и научни-те институти във Франция в болниците, за да бъ-дат установявани лесно счупванията на костите иместата със заседнали куршуми или парчета отснаряди. След това успява да организира 20 авто-мобила, на които поставя по един рентгенов апа-рат и така тези подвижни рентгенови кабинетиобикалят фронтовите болници от Амиен, Ипър,Вердюн... Двукратният лауреат на Нобелова на-града организира по време на войната двеста рен-тгенови кабинета в болниците във Франция.

Победата във войната, освен свобода за Фран-ция, носи след 150 години робство независимостна Полша – родината на Мария Склодовска-Кю-ри. По този повод тя пише на своя брат: “...доча-кахме възкръсването на родината ни, за коетобленувахме“.

Въпреки че основните научни постижения на

Мария Кюри са във Франция, тя не прекъсва връз-ките си с Полша, която посещава често, изнасялекции, работи за организиране на Радиева лабо-ратория във Варшава. Благодарение на нейнитеусилия и на дарителството на богати полски ин-дустриалци през 1913 г. е открита Радиологична-та лаборатория във Варшава. Мария Кюри изгот-вя научния план за работа на лабораторията, нозапочналата Световна война прекъсва дейносттай. След войната първоначално вицепрезидент, аслед това и почетен президент на полската инсти-туция става Мария Кюри. Тази лаборатория не еединствената институция в Полша, която е свър-зана с нейната дейност. През 1925 г. във Варша-ва, благодарение на усилията на Мария Кюри идарителство от страна на полски граждани, се по-лагат основите на Радиевия институт във Варша-ва. През 1932 г. като почетен директор Мария Кю-ри присъства на официалното откриване на ин-ститута, дарявайки 1 грам радий, получен чрез да-рителството на американските жени. Радиевиятинститут във Варшава организира изследвания,целящи борба с раковите заболявания. След смър-та на Мария Кюри институтът се нарича Онколо-гичен институт „Мария Склодовска-Кюри”, а наплощада пред него е поставен паметникът на Ма-рия Склодовска-Кюри (Фигура 3).

В Париж Мария Кюри приема за обучение ре-дица млади полски учени. Един от тях (Мирос-лав Кернбаум), работейки под ръководството наМария Кюри, изследва действието на радиоактив-ните лъчи върху водата. Така предвид предишниработи на Мария Кюри и Дебирне, в лаборатори-ята в Париж е установено, че радиоактивните лъ-чения разлагат водата, превръщайки я във водо-род (H2) и водороден пероксид (H2O2). Така се раж-да една нова научна област, известна днес каторадиационна химия.

Мария Кюри е символ на борбата за еманци-пация в света, т.е. жените да получат равни правав един свят, доминиран от мъжете. Без да е членна каквато и да е фемистична организация, успе-хите на Мария Кюри в областта на науката я прев-ръщат в пример за подражание и символ на жела-нието на жените да бъдат приравнени на дейнос-тите, смятани за „чисто” мъжки.

В смисъла на казаното е фактът, че до средатана октомври 2011 г. 44 жени са удостоени с Нобе-лова награда. Това прави точно 5,3 % от всичкилауреати (830 души). Една от целите на обявява-нето на 2011 г. за Година на химията е да се сти-мулира желанието на жените да се включват всепо-активно в научните изследвания. Трябва оба-че да отбележа, че броят на жените Нобелови ла-уреати по химия е 4, а по физика – само 2. Притова две от наградите за жени по химия са на же-ни от фамилията Кюри – Мария Склодовска-Кю-ри и нейната дъщеря Ирен Жолио-Кюри. Носи-телките на двете награди по физика са две Ма-рии: Мария Склодовска-Кюри (1903) и Мария Гьо-



перт-Майер (1963).Може би последната радостна вест за Мария

Кюри е, че нейната дъщеря Ирен заедно със съп-руга си Фредерик Жолио-Кюри откриват изкус-твената радиоактивност, работейки в лаборатори-ята, дело и смисъл на живота на Мария Кюри.

Мария Кюри умира на 04.07.1934 г. в санато-риума в Санселмоз в Източна Франция, лекувай-ки заболяването си от апластична анемия, предиз-викано от прекомерното излагане на въздействи-ето на радиоактивните лъчения. Така радият, кой-то тя открива, се отнася към всеки, който работи,без да се грижи за сигурността си. Погребана е вгробището в Со в Париж до Пиер Кюри.

Преклонението на французите пред заслугитена Мария Кюри за Франция достига дотам, че днесв Пантеона в Париж нейните кости са положенисред тези на 76-те най-изтъкнати личности, доп-ринесли с дейността си за величието на Францияи френския народ, т.е. шестдесет години след ней-ната кончина - през 1995 г., костите и на дваматаКюри - Мария и Пиер, са пренесени в Пантеона.Сред тези 76 личности, допринесли за величиетона Франция и френската нация, има една жена –Мария Кюри, която по рождение и произход дорине е фрацузойка...

Израз не само на уважение към дейността наМария Кюри, но и знак за признание към нейни-те постиженията в областта на научната работа е,че организацията, която осигурява стипендиите на

младите, току-що получилите своята образовател-на и научна степен „доктор”, носи името „МарияКюри”.

Всичко това са причините 2011 година да бъдеобявена от ООН за „Международна година на хи-мията”, а с тези редове имах удоволствието да сепреклоня пред дейността на учения Мария Скло-довска-Кюри.

Литература1. Тафрова-Григорова, А. 2011 - Международна

година на химията. //Химия, 2010, ХIX, с. 323-328.

2. //Химия, 2010, XIX, с. 403-404.3. //Химия и индустрия, 2011, 82, (1/2), с. 1.4. Кулев, И. Мария Склодовска-Кюри и Между-

народната година на химията, //Химия, 2010,XX, с. 83-95.

5. Кулев, И. Година на химията. //Химия и ин-дустрия. 2011, 82, (1/2), с. 2-4.

6. Curie, P., Curie, M. Sur une substance nouvelleradio-active, continue dans la pechblende. //Comptes Rendus, 1898, 127, р. 175-178.

7. Rцntgen, W. Ьber eine neue Art von Strahlen. //Sitzungsbericht der Wьrzburger physikalisch-medizinischen Geselschaft, 1895, December, s. 28.

8. Becquerel, H. Sur les radiations йmises par phos-phorescence. //Comptes Rendus, 1896, 122, p. 420-421.

9. Becquerel, H. Sur les radiations invisibles йmisespar les corps phosphorescence. //Comptes Rendus,1896, 122, p. 501-503.

10. Curie, P., Curie-Sklodovska, M., Bйmont, M. C.Sur one nouvelle substance fortement radio-active,contenue dans la pechblende. //Comptes Rendus,1898, 127, p. 1215-1217.

11.Sklodovska-Curie, M. Les rayones de Becquerelet le polonium. //Rev. Gйn. Sci., 1899, 10, 41-42.

12.Curie, P., Sklodovska-Curie, M. Sur les corpsradioactifs. //Comptes Rendus, 1902, 134, р. 85-87.

13.Sklodovska-Curie, M. Recherches sur les sub-stances radio-actives. – Thкse du Doctorat.Ganthier – Villars, Paris, 1903.

14.Rutherford, E., Soddy, F. The cause and nature ofradioactivity. Part II., //Philosophical Magazine,1902, 6, vol. 4, р. 569-585.

15.Ramsey, W., Soddy, F. Gases occluded by radiumbromide. //Nature, 1903, 68, р. 246.

16.Curie, E. Madame Curie. Gallimard S. P., 1938.17.Кюри, Е. Мария Склодовска-Кюри. Изд .„На-

ука и изкуство”, София, 1981.18.Curie, M., Debierne, A. Metallic Radium. //

Comptes Rendus, 1910,151, р. 523-525.19.Curie, M., Debierne, A. Sur le polonium. //Le Ra-

dium, 1910, 7, р. 38-40.20.Curie, M. Radium and the New Concepts in Chem-

istry. Nobel Lectures. In: Chemistry 1901-1921,Elsevier Publishing Company, Amsterdam, 1966.

Фигура 3. Паметникът на Мария Склодовска-Кю-ри, издигнат през 1935 г. пред Радиевия институтвъв Варшава.



СПОМЕНИ ЗА ГОЛЕМИЯ УЧЕНАКАДЕМИК СТЕФАН ХРИСТОВ

Проф. д-р Ева СоколоваЗа академик Стефан Христов може и трябвада се каже много. Аз обаче ще се спра предимнона незаличимите спомени, натрупани в течениена повече от половин век общуване с човека Сте-фан Христов.

През много далечната 1951 година осъществихмечтата си да следвам химия - и то не каква да е,а индустриална химия, защото тогава се заговориза “голямата химия” и почти до София, край Пер-ник, задимиха комините на металургичен завод.

Още тогава, в старата печатница, днес Музейна чуждестранното изкуство, а в онези години при-ютила Химическия факултет на Политехниката,по тесните коридори, миришещи на сероводород,където обработвахме пробите от упражненията поаналитична химия, редом с професор Борис За-горчев (като първокурсници вече го познавахме),често срещахме един дребничък, слаб мъж с мус-тачки и топли черни очи.

Това беше първата ми среща с човека, койтобез преувеличение предначерта бъдещето ми – бъ-деще на физикохимик, на преподавател, на про-фесор, на изследовател, повече от половин векчлен на Катедрата по физикохимия.

Но истинската ми среща със Стефан Христовсе осъществи три години по-късно, когато в т.нар.“малка зала” на Политехниката започнахме даслушаме неговите лекции по физикохимия. Кога-то Стефан Христов влизаше в залата, настъпва-ше краткотрайно оживление, а след това тишина,нарушавана само от скърцането на предварител-но подострените моливи и прелистването на тет-радките. Бързахме да запишем всяка дума, защо-то записките, които водехме, бяха напълно доста-тъчни и не защото не искахме да четем нещо до-пълнително – къде-къде лекциите на професорабяха по-разбираеми от единствения достъпен поонова време учебник на Бродски, а защото в изка-за на лектора нямаше излишни думи, нито недос-татъчни обяснения. Стефан Христов говореше та-ка обаятелно, така разбираемо, така простичко из-лагаше и най-сложните физикохимични законо-мерности, че на нас, слушайки и записвайки, всич-ко ни се струваше много логично, много ясно.Предметът съвсем не ни се виждаше труден – раз-бира се, когато започнахме да се готвим за изпитасе оказа, че материалът е огромен и съвсем не тол-кова лесен! Стефан Христов говореше винаги та-ка завладяващо, че понякога, заслушвайки се, заб-равяхме да записваме и това налагаше в между-часията да допълваме един друг записките си. Имакар в лекциите да се появяваха много понятия,които чувахме за първи път, лесно преглъщахме

и ентропията, и енталпията, и химичните потен-циали, и тунел-ефектите, защото колкото и мно-гобройни да бяха дефинициите, колкото и мате-матически сложни да бяха изводите, теоретикътСтефан Христов успяваше да ни покаже, че имен-но в тях се крие обяснението на ежедневно наб-людаваните явления: вече можехме да си отгова-ряме на въпроса защо небето е синьо, защо ци-ментът в торбите се спича, защо има по-вероятнии по-малко вероятни събития. Блестящ лектор! Ивъпреки че той притежаваше много други незаб-равими качества и до днес изключително впечат-ляващ за мен е талантът му да обяснява сложнитенеща ясно, просто и нагледно! При това той нико-га не си позволяваше да подценява ролята си напреподавател. Винаги преди лекция кабинетът мубеше заключен и никой не трябваше да го безпо-кои. Какво ставаше зад заключената врата – ниесамо гадаехме. Готвеше ли се за лекциите, коиточетеше вече години наред, почиваше ли, съсредо-точаваше ли се... Мисля, че много по-късно, ко-гато в Катедрата по физикохимия се нароихмемного преподаватели, всички съзнателно или несе мъчехме да подражаваме на лектора СтефанХристов, който никога не поглеждаше в записки,който все едно беше артист, вдъхновено изпълня-ващ ролята си.

Спрях се подробно на таланта на професорСтефан Христов като преподавател, покоряващ ау-диторията, защото това бяха първите ми впечат-ления. По-късно обаче осъзнах, че истинската мусила е науката. Удивителното беше, че той съче-таваше по невероятен начин двете си призвания– на преподавател и на учен, че не подценявашеедното за сметка на другото. Наистина СтефанХристов беше блестящ учен, оставил диря не са-мо в българската, но и в световната наука. Трудо-вете му, посветени предимно на тунелните прехо-ди, на квантовомеханичните изчисления на енер-гетичните бариери, са широко известни в целиясвят и бяха причина катедрата ни да бъде посе-щавана от най-големите светила на електрохими-ята, физиката, физикохимията. Гости на катедра-та са били Бокрис, Багоцки, Фетер, Филщих. Ка-то участник на различни международни форумисъм имала възможността да наблюдавам с каквоуважение и интерес колеги от различни електро-химични школи разговаряха с него и дискутирахасложни фундаментални проблеми.

През 1959 г. се сбъдна най-голямата ми мечта:в катедрата беше обявен конкурс за трима асис-



тенти. Измежду големия брой изпити, които бяхполагала, за този конкурс се готвих с особеноусърдие - знаеше се, че тогава професорът имашепредубеждение към мястото на жените в науката,а по ирония на съдбата след време катедрата сенапълни с колежки, които доказаха противното.

Оттогава 42 години бях член на катедра „Фи-зикохимия”. Когато постъпих, колективът бешетвърде малоброен: заварих професорите ЦвяткоМутафчиев, Дечко Павлов и Светла Райчева. За-едно с мен бяха назначени Иван Ненов и МилкоАзманов, а малко след това – Савин Иконописови Люба Андреева. Ръководител на катедрата бе-ше Стефан Христов. И като че ли в тази му ролянай-ясно се открояваха неговите човешки качес-тва: скромен, толерантен, деликатен. Въпреки четой беше вече утвърден учен, а ние – начинаещиасистенти, никога не усетихме и капчица надмен-ност или високомерие. Нито веднаж не го видях-ме намръщен или сърдит. Никога не повиши тон.На пръв поглед спазваше известна дистанция. Нов същото време живееше с нашите проблеми. Тойпознаваше семействата ни, гостуваше ни, споде-ляше със семейството си това, което вълнувашевсички нас (съпругата му, която наричахме гос-

пожа Дочка, знаеше всичко от нашето ежедне-вие, което показваше, че професорът наистина жи-вее с нашите професионални и житейски радостии неволи). Стефан Христов ни даваше пълна сво-бода по отношение на работата ни със студентитеи в избора на научни интереси, но винаги бешеготов за дискусии и съвети. И въпреки тази сво-бода авторитетът му и респектът, който вдъхва-ше, ни караха да бъдем и ние така дисциплини-рани, прецизни и взискателни към себе си и къмстудентите. В катедрата цареше спокойствие, пат-риархалност, ние се чувствахме като едно голямои сплотено семейство. Обичахме се! Без съмне-ние тази атмосфера се дължеше до голяма степенна проф. Стефан Христов .

Така съдбата свърза живота ми с физикохими-ята, която изучавах, преподавах, обобщих опитаи любовта към дисциплината в учебник, койтонаписах, усърдно прилагах знанията си в изсле-дователската си дейност - и всичко това благода-рение на моя учител и пример за отговорност къмнауката, за прецизност, за трудолюбие, за толеран-тност, професор доктор Стефан Христов!

Учителю, дълбок поклон.

“EURAXESS – Researchers in Motion”представлява портал към атрактивни работни места в областта

на научните изследвания в Европа, както и към широка база данниот талантливи учени от световна класа.

Информация и съдействие от:EURAXESS Jobs

EURAXESS ServicesEURAXESS RightsEURAXESS Links

http://ec.europa.eu/euraxess


Икономика на знанието

РАЗВИТИЕ И ИНОВАТИВНОСТ НА ОТРАСЛОВАТАИКОНОМИКА НА БЪЛГАРИЯ (1986-2008)

Доц. д-р Александър Тасев,Институт за икономически

изследвания – БАНВъведениеСъвременното бързо развитие на глобалната

икономика е все повече функция от фактора новизнания. Основните акценти в програмите за бъ-дещото развитие на ЕС, както в Лисабонскатастратегия, така и в стратегията „Европа 2020”, сависоки равнища на заетост и производителностна труда, базирани на знания и иновации.

Добре известно е, че икономиките на развити-те страни са значителни потребители на нови зна-ния и разбирането е, че само чрез тяхното непре-къснато усъвършенстване и приложение може дасе постигне висока конкурентност. Един от основ-ните показатели, че една икономика е поела попътя на знанието, са разходите за научноизследо-вателска и развойна дейност (НИРД). Не случай-но в стратегиите на ЕС е заложено тези разходида достигнат 3 % от БВП. Почти по всички крите-рии за развитие на икономика на знанието Бълга-рия е в групата на изоставащите страни в ЕС запериода 2000-2008 г. [3] За същия период по по-казателя разходи за НИРД България е на едно отпоследните места в ЕС – средногодишно с 0,48 %от БВП. Ако се погледнат данните на разходитеза НИРД в годините преди началото на преходакъм пазарна икономика, се вижда, че те отговарятна нивото на икономически развита страна. През1989 г. делът на разходите в БВП е 2,64 %, а през1990 г. намалява на 2,4 %. От 1991 г. се наблюда-ва много голям спад (в пъти) на тези разходи, катоза 1994 г. е 0,88 %, за 1995 г. е 0,62 % [2], а след2000 г. падат под 0,5 %. Може да се приеме, чеданните на разходите за НИРД показват, че след1990 г. отрасловата икономика на България неп-рекъснато губи потребителски възможности заусвояване на нови знания. Погледнато в дълбочи-на, тази констатация има отношение и към са-мото съществуване на производствата –потенциални потребители на нови знания.

Целта на статията е да се даде отговор на въп-роса доколко българската отраслова икономика впериода на прехода към пазарна икономика е за-губила специализация в производства – водещипотребители на нови знания, и на тази база да сеопределят насоки за бъдещото развитие на Бъл-гария по пътя на икономика на знанието.

Когато една икономика е потребител на новизнания, това се отразява положително на нейнатаконкурентоспособност и един обективен показа-тел е големината на относителния дял на висо-котехнологични и с висока добавена стойностстоки в експортната й структура. Импортната

структура също може да бъде допълнителен по-казател, тъй като чрез нея се вижда доколко съот-ветната икономика е зависима от внос на високо-технологични потребителски стоки и високотех-нологични инвестиционни стоки. На база анализна стоковите структури на износа и вноса на Бъл-гария за периода 1986-2008 г. се дава отговор напоставения въпрос по-горе.

За анализа се ползва създадената от автора настатията информационна база от съпоставимистатистически времеви редове на ниво отрасло-вата структура по Класификатора на отраслите нанародното стопанство от 1986 г. за периода 1986-2006 г. [5] Това е единствената еднозначна по сто-ково съдържание статистическа връзка между два-та периода на отчетност преди и след 1992 г. Внея индексите на физическите обеми на външно-търговския стокообмен до 1991 г. са дадени по съ-поставими цени, а след тази година са коригира-ни със средногодишната инфлация и девалвация-та на долара спрямо еврото. Направена е оценка вщатски долари на стокообмена за периода 1986-1991 г. (Фигури 1 и 2). Допълнително в базата дан-ни са включени водещите промишлени и селскос-топански групи от стоки на четвърто ниво на Хар-монизираната система (ХС) – международна сис-тема за описание и кодиране на стоките, заложе-на в митническата тарифа на ЕС и България. При-ложените таблици в настоящата статия са по дан-ни на НСИ и собствени изчисления [6].

Ефективност на експортната структура наБългария по критерия – дял на високотехно-логични и с висока добавена стойност произ-водства.

Чрез въвеждане на критерия „дял на високо-технологични и с висока добавена стойност про-изводства” може да се оцени адекватно нивото натехнологично развитие на съответната икономи-ка [4]. В експортните структури на развитите ико-номики делът на стоките на тези производства еводещ или поне значим. Този дял е доказано свър-зан със създаването и усвояване на нови знания.Относителният дял на високотехнологични сто-ки в износа на най-развитите страни в ЕС, Япо-ния и САЩ е между 20 и 30 % [2]. Българскатаикономика има исторически дадености от преди1989 г. за интензивно развитие на база внедрява-не на производства с висока добавена стойност, в



т.ч. със значителен дял на високотехнологичнипроизводства. Този процес е започнал от 1965 г. изабавя своето развитие през 80-те години на ми-налия век.

„Промяната” от 1989 г. води до негативнитетенденции относно съществуването и развитиетона тези производства, които рязко се задълбоча-ват и след приватизационната вълна (1997-1999)се запазват много малко от тях. В своето изслед-ване на българската икономика чл.-кор. проф.Иван Илиев твърди, че към 2001 г. България е сил-но деиндустриализирана [1].

За да се установи, макар и косвено, доколкофакторът усвояване на нови знания присъства впроизводството на стоките от експортната струк-тура, е направен анализ, чрез който определямеголемината на дела на производствата с високадобавена стойност, в т.ч. и на високотехнологич-ни.

Съгласно формулирания критерий експортна-та структура за периода 1986-1990 г. е високо ефек-тивна. За върховата в експортно отношение 1988г. отрасълът машиностроителна, металообработ-ваща и електрическа и електронна промишленост,

който формира относителен дял 60,9 %, съдържав себе си преобладаващо производства с високадобавена стойност, в т.ч. и съществен дял на ви-сокотехнологични. Заедно със следващите го хра-нително-вкусова промишленост – 12,7 %, в т.ч.тютюнева промишленост – 6,2 % и химическа икаучукова промишленост – 10 %, в т.ч. фармацев-тична и козметична промишленост – 5 %, форми-рат 83,6 % от целия износ (Таблица 1). Производ-ствата на фармацевтичната, козметичната и ци-гарената промишлености са с висока добавенастойност. Трите водещи в експортно отношениеотрасъла са осигурявали износ на стоки с висо-ка добавена стойност с относителен дял близо72 % от целия износ. Тук трябва да отбележим,че до 1991 г. българският експорт се реализирапредимно на пазарите на страните-членки на Съ-вета за взаимопомощ (СИВ). Независимо от тозифакт, значителен брой български експортни про-изводства имаха необходимия потенциал и с по-мощта на чужди инвеститори (които имаха инте-рес към тях преди и след 1991 г.) можеха да запа-зят старите пазари и да излязат на нови [7].

След 1990 г. започва бърз процес на измене-

Външнотърговски стокообмен и салдо на България

-10 000

-5 000

0

5 000

10 000

15 000

20 000

25 000

1986 1987 1988 1989 1990 1991 1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006

USD'

mln

ИЗНОСВНОС

САЛДО

Фигура 2. Индекс на общия стокообмен на България

Фигура 1. Вътрешнотърговски обмен и салдо на България

Индекс на общия стокообмен на България

0

50

100

150

200

250

300

350

400

1986 1987 1988 1989 1990 1991 1992 1993 1994 1995 1996 1997 1998 1999 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006

ИЗНОС ИндексИЗНОС кор. индексВНОС ИндексВНОС кор. индекс



ние на посочените показатели.С разпадането на СИВ през 1991 г. пада напо-

ловина целият износ, в т.ч. и на машинострои-телната, металообработваща и електрическа иелектронна промишленост – на 30,5 %, което ста-тистически води до по-голям относителен дял нахимическата и каучукова промишленост – 27,9 %и хранително-вкусовата промишленост – 18,4 %,в т.ч. тютюнева промишленост – 12,7 %. Общотрите отрасъла формират 76,8 % от износа на Бъл-гария. Относителният дял на стоките с високадобавена стойност за трите водещи отрасълавече е под 45 % от целия износ.

В периода 1991-1997 г., дори за върховата в ек-спортно отношение 1995 г., тенденцията на нама-ляване ефективността на експортната структурасе запазва. На първо място е химическата и кау-чукова промишленост с относителен дял 26 % ипреобладаващи производства с ниска добавенастойност. Следва хранително-вкусовата промиш-леност с 16,9%, в т.ч. тютюневата промишленост– 4,6% и машиностроителната, металообработва-ща и електрическа и електронна промишленост сотносителен дял 15,4 %. Набира експортен потен-циал отрасълът черни метали и рудодобив, койтое четвърти с 10,9 %, с производства с ниска доба-вена стойност. Първите три отрасъла осигуря-ват вече 58,3 % от целия износ и стоките с ви-сока добавена стойност са около 20 %.

След приватизационния процес (1997-2000) за2001 г. се наблюдават следните резултати в отрас-ловата експортна структура (Таблица 1):

Водеща е химическата и каучукова промиш-леност с относителен дял 22,4%, в т.ч. фармацев-тика – 3,1% и останалата продукция е предимно сниска добавена стойност. Следват шивашка про-мишленост и текстилно-трикотажна промишле-ност с относителен дял 19,7%, които се характе-ризират с относително висока добавена стойност,но в българския вариант става въпрос предимноза производство на ишлеме, ниска производител-ност на труда и ниско платен труд. Трета е маши-ностроителната, металообработваща и електри-ческа и електронна промишленост с относителендял 13,6%, в т.ч. електрическа и електронна про-мишленост – 4,5 %. Следващите отрасли, коитоимат експортна тежест, са както следва: черни ме-тали – 7,4 %, с ниска добавена стойност и замър-сяващи околната среда производства; хранител-но-вкусова промишленост – 7,3 %, в т.ч. тютюне-ва промишленост – 0,4 % и мед и сплави – 5,9 %,с ниска добавена стойност и замърсяващи окол-ната среда производства. Водещите три отра-съла осигуряват 56 % от целия износ, като сто-ките с действително висока добавена стойностса под 17 % /изключваме шивашката промишле-ност и текстилно-трикотажната промишле-ност/.

Общо шестте водещи в експортно отношениеотрасъла осигуряват 75,3% от целия износ на Бъл-гария. В следващите години те остават водещи,но с променена тежест.За 2006 г. експортната отраслова структу-

ра има следния вид:Водещ отрасъл е химическата и каучукова про-

мишленост с относителен дял 22,3 %, в т.ч. фар-мацевтична – 1,5 %. На второ място вече е маши-ностроителната, металообработваща и електри-ческа и електронна промишленост с 16,6%, в т.ч.електрическата и електронна промишленост – 6%,с преобладаваща електрическа промишленост.Следват отраслите шивашка промишленост и тек-стилно-трикотажна промишленост с 13,9 %, меди сплави с 12,8 %, черни метали със 7,9 % и хра-нително-вкусова промишленост с 5 %.Водещите три отрасъла осигуряват 52,8 %

от целия износ, като стоките с действителновисока добавена стойност са под 18 %.

Общо шесте отрасъла достигат 79 % от целияизнос.

Към 2008 г. водещи отрасли в експорта са: хи-мическа и каучукова промишленост с относите-лен дял 24,2 %; мед, олово и цинк с относителендял 13 %; машиностроителна и металообработ-ваща промишленост с отн. дял 12.8 %; шивашкаи текстилна промишлености с отн. дял 10,5 %;електрическа и електронна промишленост с отн.дял 7,3 %; черна металургия с отн. дял 7,1 %; хра-нително вкусова промишленост с отн. дял 7%; рас-тениевъдство с отн. дял 5,4%; дърводобивна и дър-вообработваща промишленост с отн. дял 2,2 % истъкларско-фаянсова промишленост с отн. дял 1,8%. Сумарният им дял е 91,2 % от целия износ.

Към 2008 г. водещите групи стоки в експортана четвърто ниво по ХС представляват 56,9 % отцелия износ – нефтопродукти и горива с отн.дял13,5 %; нерафинирана мед с отн. дял 5,2 %; об-лекло с отн. дял 4%; желязо с отн. дял 3,8 %; ра-финирана мед с отн. дял 3,1 %; електричество сотн. дял 2,3 %; пшеница с отн. дял 2,2 %; слън-чогледово семе с отн. дял 1,4 %; скрап с отн. дял1,4 %; медикаменти с отн. дял 1,4 % и т.н. С из-ключение на медикаментите и облеклото, остана-лите групи стоки са с ниска добавена стойност(Таблица 2).Ако се съберат относителните дялове на

всички групи стоки на четвърто ниво по ХС, ко-ито са с висока добавена стойност, се получава,че общият им дял е не повече от 8 до 10 % отцелия износ, а в т.ч. на високотехнологичните ене повече от 3 до 3,5 %.

Очерталите се тенденции в експортнатаотраслова структура за периода 1986-2008 г.показват, че:В периода 1986-1990 г. българската експор-

тна структура е високоефективна – близо 72%



от нея са стоки с висока добавена стойност, вт.ч. съществен дял имат високотехнологични-те производства от електрическата и електрон-на промишленост, машиностроенето и фарма-цевтичната промишленост.Още в началото на прехода започват много

сериозни негативни изменения в стоковатаструктура на износа. Наблюдава се бърз спадна дела на стоки с висока добавена стойности нарастване на дела на стоки с ниска степенна преработка от производства, силно замър-сяващи околната среда. Тази негативна тенден-ция достига своето дъно по време на привати-зационния процес. Независимо, че след това за-почват високи ежегодни темпове на растеж наизноса, в експортната структура няма същес-твени изменения. През 2006 г. производстватана машиностроителната, металообработващаи електрическа и електронна промишленост садостигнали 18 % от износа. Но относителни-ят дял на стоките, които в действителностотговарят на съвременните стандарти за ви-сока технологичност, е много малък.През следващите две години няма съществе-

ни изменения в отрасловата и продуктовата ек-спортни структури. В периода 2000- 2008 г. ръс-тът на целия износ е основно свързан с ръстана физическия обем на стоки с ниска добавенастойност.

За 2008 г. делът на производствата, силнозамърсяващи и унищожаващи околната среда,е близо 50% от износа. В експортната струк-тура запазват водещото си статукво стокитес ниска добавена стойност. Положителен факте ръстът на износа в отраслите машинострои-телна и металообработваща промишленост иелектрическа и електкронна промишленост, ко-ито заедно достигат 20 % отн. дял.Докато в електрическата и електронна про-

мишленост ръстът в износа се дължи на увели-чаването на дела на производствата на електри-ческо, електронно, оптично и медицинско обо-рудване, което е добра тенденция, то в маши-ностроителната и металообработваща про-мишленост ръстът на износа се дължи на по-ръчки от чуждестранни фирми, свързани пре-димно с трудоемки производства. И в двата от-расъла има ниска иновативност и ниска произ-водителност на труда.Отрасълът машиностроителна и металооб-

работваща промишленост е предимно с оста-ряло технологично оборудване и няма сериозниинвестиции за обновлението му, което предоп-ределя и продължаващата ниска производител-ност на труда. И при двата отрасъла делът наинвестиционните от общите разходи е по-ни-сък от на водещите отрасли в преработваща-та промишленост.

Внос по групи стоки според начина на из-ползване 1995 -2008 г.

Четирите основни групи от стоки според на-чина на използване, на които е разделена импор-тната структура, дават една добра възможност заоценка значението на вноса за българската ико-номика.

Суровини и материали:– За целия период относителният дял варира

между 34 и 40%, за 2006 г. е 36,1%, а за 2008 г. -34 %. Средногодишният темп на растеж на физи-ческия обем е 18,6 %.

– Водещи групи стоки: текстилни материали,руди, пластмаса и каучук, чугун, желязо и стома-на и т.н.

Инвестиционни стоки:– Относителният дял от 18,8 % за 1995 г. след

леки колебания прави скок на над 25% от 1998 г.нататък и запазва тази стойност през следващитегодини. В същото време средногодишният темпна растеж на физическия обем е 23,9 %.

– Водещи групи стоки: машини, уреди и апа-рати; транспортни средства; резервни части; елек-трически машини и т.н.

Енергийни ресурси:– В периода 1995-2002 г. относителният дял и

темпът на растеж на физическия обем имат голе-ми колебания. Те са предимно функция от експор-та на производства, зависими от този внос, реек-спорта и приватизационния процес в този пери-од. След 2002 г. относителният дял с малки коле-бания се позиционира в последните години меж-ду 20% и 22%. В същото време средногодишнияттемп на растеж на физическия обем е 26,2%.

– Водещи групи стоки: горива; суров петрол;природен газ; масла; въглища и т.н.

Потребителски стоки:– За целия период относителният дял нарас-

тва от 8,9 % за 1995 г. до 15% през 2006 г., а за2008 г. е 17%. От 1997 г. има непрекъснат темп нарастеж на физическия обем, средногодишно –18,7 %.

– Водещи групи стоки: преди 2003 г. – лекар-ства и козметика; мебели и домакинско обзавеж-дане; храни, напитки и цигари и автомобили. Впоследните години – мебели; автомобили; лекар-ства и козметика; храни, напитки и цигари и т.н.

Преди да се правят каквито и да е изводи, тряб-ва да се обърне внимание на следното: Има голя-ма вероятност относителният дял на групата ин-вестиционни стоки да е реално по-нисък. Осно-вание за това твърдение е често срещаната прак-тика много скъпи потребителски стоки, които посвоето предназначение са и инвестиционни, катоавтомобили, битова техинка и електроника, мате-риали за ремонти и др,. да се закупуват чрез лич-ната фирма или приятелска такава с цел връщанена ДДС. Формално статистиката ги отчита като



инвестиционни стоки за сметка на потребителски-те. Ясно е, че по тази логика реално относителни-ят дял на групата потребителски стоки е по-ви-сок, а на инвестиционните стоки – по-нисък.

Статистическите данни показват, че към 2006г. относителният дял на вноса на суровини, мате-риали и енергийни ресурси достига 58,4%. Оста-налите 41,6 % от вноса реално се поделя междупотребителските и инвестиционните стоки.

От краткия анализ на импортната струк-тура могат да се направят следните изводи:

– В голямата си част експортните производ-ства и тези за вътрешно потребление са силнозависими от вноса на суровини, материали, енер-гийни ресурси и резервни части.

– Инвестиционните стоки, с които е свърза-но технологичното обновление на българскитепроизводства, са все още с нисък дял - по-малъкот половината на общия дял на всички инвести-ционни стоки.

– Относително високият дял на внос на пот-ребителски стоки, в т.ч. преобладаващо на ви-сокотехнологични и на инвестиционни (без тезиза технологично обновление), показва, че българ-ските производства не могат да отговорят пономенклатура и качество на потребностите навътрешния пазар.

Конкретно за целите на настоящето изслед-ване се акцентира върху следните изводи, ко-ито следват от анализа на стокообмена:

1. В периода на прехода към пазарна икономи-ка до 2000 г. българската отраслова икономика гу-би с високи темпове специализацията си в произ-водства с висока добавена стойност, в т.ч. и висо-котехнологични, и в това отношение достига из-ключително ниско ниво.

2. Високият ежегоден ръст на експорта след2000 г. е на база ограничена и непроменяща сестокова номенклатура с изключително висок дялна стоки с ниска добавена стойност и много ма-лък дял на високотехнологичен износ – около 3%от целия износ.

3. Вносът значително изпреварва износа и не-говата стокова структура показва изключителноголяма зависимост на българската отраслова ико-номика от импорт на суровини, материали и енер-гийни ресурси.

4. Вносът на инвестиционни стоки, свързанис технологичното обновяване на производствата,е крайно недостатъчен за постигане на значимиефекти, а що се отнася до внос на цели високо-технологични производства – той е нищожен.На основание направените изводи и факта,

че делът на високотехнологичния износ от об-щия износ на България е близо 10 пъти по-малъкот този на развитите икономики, може да сеприеме, че към днешна дата българската от-раслова икономика е слязла под нивото на по-

тенциален потребител на нови знания.ЗаключениеОчевидно е, че приоритетен въпрос пред бъл-

гарското общество е ускореното създаване на ус-ловия на отрасловата икономика, чрез които дадостигне ниво на потенциален потребител на но-ви знания. Една съществена част от тези условияе пълноценно функциониращи образователна сис-тема и научноизследователска дейност. Очерта-лите се отрицателни тенденции в тяхното разви-тие в периода на прехода към пазарна икономикапоказват, че е необходимо да се обърне специал-но внимание на проблемите, свързани с образо-ванието и науката и това не търпи отлагане. Отначалото на прехода и до ден днешен Българиягуби и продължава да губи квалифицирани кад-ри. Това е съпроводено с непрекъснато огранича-ване на държавното финансиране за образованиеи наука и респективно силно свиване на научно-изследователската и развойна дейност. Към днеш-на дата, дори при това ниво на развитие на бъл-гарската икономика, вече има сериозен дефицитна квалифицирани и висококвалифицирани кад-ри. Не бива да се забравя, че нивото на българ-ската наука и създаването на квалифицирани кад-ри адекватно е отговаряло на интензивното раз-витие на българската икономика през 60-те, 70-теи 80-те години на миналия век. По тази причинае имало сериозно финансиране от страна на дър-жавата, което създаде сериозен научен и кадровипотенциал, дори в някои случаи надвишаващ ико-номическото ниво на развитие. След 1989 г., с нас-тъпването на икономическата разруха, рязко се на-мали финансирането на науката, с което започнаунищожаването на създадените в продължение надесетилетия традиции и постижения, а квалифи-цирани и висококвалифицирани кадри, освободе-ни от ликвидираните производства за периода1990-2001 г. възлизат на над 960 хил. души [1].Направените констатации показват сериозни от-рицателни тенденции по отношение на квалифи-цираните кадри и научните звена в България, ко-ито вече са сериозни пречки за усвояването на но-ви знания. Ако сега образованието и науката несе запазят и насърчават, то след унищожаванетона високотехнологичните български производстваще последва и унищожаването на науката и съз-даването на нови кадри. Това ще обрече Българияна изоставане с десетилетия в икономическото сиразвитие спрямо останалите държави от ЕС. Сле-дователно на този етап държавата трябва даосигури поне достатъчно финансиране на об-разованието и науката за целенасочено създа-ване на необходими кадри за отрасловата ико-номика и с цел запазване и готовност на науч-ноизследователските центрове в България заускорено тръгване по пътя на икономика на зна-нието.


Обръщаме внимание, че в програмата на пра-вителството за икономическото развитие на Бъл-гария до 2020 г. е заложено разходите за НИРД дадостигнат 1,5 % от БВП. Това число не е подкре-пено с никакви сериозни разчети по отношениебъдещото развитие на отрасловата икономика –защо и как ще се появат сериозни производства,които значително ще финансират научноизследо-вателска и развойна дейност, което означава, четази цел е малко вероятно да се постигне.

Тръгването по пътя на икономика на знаниетои постигане на висок икономически растеж изис-кват бързо да се решат основните проблеми набългарската отраслова икономика. Трябва да сенаправи целенасочена и прагматична национал-на икономическа програма, в основата на коятода бъде комплексното осигуряване на изключи-телно привлекателни условия за мащабно инвес-тиране във високотехнологични и с висока доба-вена стойност производства. За създаването натакава икономическа програма е необходимо дасе използва научния и експертен потенциал наБългария и тя да се приеме след много сериоз-на обществена дискусия. Програмата трябвада бъде възприета от всички политически си-ли и да се изпълнява от тях, когато са навласт.


DEVELOPMENT AND INNOVATION OF THE SECTORAL ECONOMYIN BULGARIA (1986-2008)Alexander TassevAbstract

In the article is given an answer of the question whether the Bulgarian branch economy has lost itsspecialization in some productions – consumers of new knowledge, in the transition period to a marketeconomy. The conclusions show that the branch economy has lost its fundamental specialization part inproductions having high value added, including the high-tech, and actually it is under the level of potentialconsumer of new knowledge. In this respect have been defined the directions for the future development ofBulgaria on the way of the knowledge economy.

Литература1. Илиев, Ив. Икономиката на България през пе-

риода 1949-2001 г., 2004, с.с. 239-243, 287, 288.2. Рангелова, Р. Стратегия „Европа 2020” и ико-

номическият растеж на България, //Икономическа мисъл, кн. 3, 2011, с.с. 17, 20,21.

3. Чобанова, Р. Възможности за творчество и ино-вации в България. //Машини, технологии, ма-териали, 2009, с. 9-12.

4. Тасев, Ал. Водещи фактори за външнотъргов-ския стокообмен на Р. България през периода1988-2003 г. //Икономически изследвания, кн.2, 2007, с. 161-177.

5. Тасев, Ал. Съпоставимостта в статистически-те времеви редове на външнотърговския сто-кообмен на България в периода 1986-2006 г. //Икономическа мисъл, кн. 3., 2011, с. 42-67.

6. Тасев, Ал. Статистически времеви редове навъншнотърговския стокообмен на България,1986 – 2006. Акад. издателство „Проф. М. Дри-нов”, 2011.

7. Тасев, Ал. Външнотърговският стокообмен ивъншните пазари на България, 1986 – 2008 г.,история, политика и икономика. Акад. изд.„Проф. Марин Дринов”, приета за печат.

ИКОНОМИКА НА ЗНАНИЕТО, ИНТЕЛЕКТУАЛЕНКАПИТАЛ И УСЕЩАНЕ ЗА УДОВЛЕТВОРЕНОСТ

Гл. ас. д-р инж. Лидия Гълъбова,Глазгоуски Каледонски университет,изследовател с индивидуален грант

за стипендия на името на Мария Кюри

ВъведениеС приемане на Лисабонската стратегия [2] се

поставя началото на прехода на икономиката наЕвропейския съюз (ЕС) от пазарна към икономи-ка, основана на знанието1 (икономика на знание-то). Концепцията за този нов вид икономическиотношения се основава на възприетото от Орга-

низацията за икономическо и социално развитие(OECD) виждане за икономика на знанието, по-

1 Икономика, основана на знанието – за краткост в съвременния български език се налага понятието икономика назнанието. Този термин ще бъде използван в текста оттук нататък. (бел. авт.)



сочено в Ръководството от Осло [20], което отчи-та „тенденциите на напредналите икономики къмвсе по-голяма зависимост от знанието, информа-цията и високата квалификация и увеличената не-обходимост за лесен достъп до тях от страна напредприятията, бизнеса и обществения сектор”.

Въпреки стремежа на ЕС за постигане на со-циално равенство и намаляване на икономичес-кото различие между членовете му, отделнитестрани-членки все още бележат в различна сте-пен напредъка към изграждане на икономика назнанието. Прегледът и оценката на извършенатаработа за постигане на целите на Лисабонскатастратегия [2, 14] е важен показател за бъдещитенасоки на политиката на ЕС и мерките, които тряб-ва да бъдат заложени в „Стратегия ЕВРОПА 2020”[1]. На основата на измерители, като социално ра-венство, състояние на пазарите на труда – равни-ще на производителността на труда и заетост; ино-вации – разходи за научноизследователска и раз-война дейност (НИРД) и информационни и кому-никационни технологии (ИКТ), и екология – ус-тойчива околна среда, „Лисабонската класация Х:Пътят към 2020” [22] класира членовете на ЕС втри групи в зависимост от степента, в която са ус-пели да развият икономика, основана на знание-то: 1) „Силни играчи” (Дания, Швеция, Финлан-дия, Австрия , Холандия, а също Чехия и Слове-ния като сравнително нови членки на ЕС с най-голям икономически растеж); 2) „Трябва да сестараят повече” (Германия, Обединеното крал-ство2, Франция, Ирландия, Люксембург, Белгия,Кипър, Естония, Латвия, Литва и Словения); 3)„Изоставащи” (Испания, Португалия, Гърция,Италия, Полша, Унгария, Румъния, България иМалта).

При изграждане на икономика на знанието ЕСнасочва усилията си върху развитието на облас-тите от “триъгълника на знанието” [2] – образо-вание, изследвания и иновации.

Почти 25 % от общия бюджет на структурнитефондове са разпределени за насърчаване на ино-вациите в регионалните икономики. Тази инвес-тиция съдържа четири основни елемента: науч-

ноизследователска и развойна дейност, предпри-емачество, ИКТ и развитие на човешкия капитал.

Основната цел на настоящето изследване е дасе определи и проучи критично как интелекту-алният капитал (ИК) влияе върху усещането заудовлетвореност3 (УУ) и икономиката на стра-ната. Въз основа на вторични данни ще се търсятвръзките между ИК, УУ и изграждането на ико-номика, основана на знанието. Направен е срав-нителен анализ между три страни с икономики исоциални политики, които исторически, географ-ски и демографски са съпоставими, но в същотовреме различни: България (нов член на ЕС с про-менящи се политическа и икономическа система);Финландия (изградена икономика на знанието исилна социална система) и Шотландия4 (която ра-боти към изграждане на икономика на знанието спроменлива политическа, социална и икономичес-ка система). Посочените страни-членки на ЕС саизбрани като представителни за различни етапина развитие на икономика на знанието.

Методиката включва преглед на литературатаи проучване на проекти, доклади, европейски инационални нормативни уредби. Анализирани саконцепциите за ИК и УУ като ключови фактори,подпомагащи икономиката на знанието. Разгле-дана е степента, в която те са застъпени като частот националната политика на трите изучаванистрани в процеса на преход към икономика на зна-нието. Въз основа на проучената вторична инфор-мация са анализирани връзките между ИК и УУи е оценена ролята им при изграждане на иконо-мика на знанието.

Интелектуален капитал и усещане заудовлетвореност – същност и роля викономика на знаниетоВсе по-често в съвременната икономика ИК се

разпознава като важен фактор в процеса на гене-риране на стойност. В редица случаи неговата ро-ля в този процес надхвърля значението на тради-ционно отчитаните фактори като физически и фи-нансов капитал.

Надграждайки над модела на Сейнт Онг [21]

2 Великобритания е названието, което се използва, когато се говори за съюза между Англия, Шотландия и Уелс от1707 г. до 1801 г. През 1801 г. към тези държави се присъединява и Ирландия и се формира първообраза насъвременното Обединено кралство. В резултат на напускането на съюза от страна на по-голямата част от Ирландияпрез 1922 г. се налага ново преименуване и през 1927 г. е възприето съвременното наименование на страната – Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия. Обединеното кралство е суверенна държава и включвачетири самостоятелни държави: Англия, Шотландия, Уелс и Северна Ирландия. 3 Усещане за удовлетвореност – приетият в доклада български термин, който в най-голяма степен отговаря насмисъла, заложен в концепцията за „well-being” (бел. авт.)4 Шотландия е отделна държава, която е част от Обединеното кралство на Великобритания и СевернаИрландия. Шотландия има признато частично самостоятелно управление в рамките на Обединеното кралство и имаотделна законодателна и изпълнителна власт, представлявани съответно от Шотландския парламент и Шотландскотоправителство. Първото Шотландско правителство е избрано през 1999 г., настоящата администрация е формирана врезултат на изборите през май 2011 г. Шотландското правителство отговаря за по-голяма част от въпросите, свързанисъс здравеопазване, образование, правосъдие, земеделие и транспорт. За повече информация виж http://home.scotland.gov.uk/home.



за интелектуалния капитал (Фигура 1) и заклю-ченията на проекта на ЕС МЕРИТУМ [18], дефи-нираме ИК като сложен, динамично променящ секомпонент, който възниква в резултат на непре-къснатото взаимодействие на неговите три основ-ни елемента – човешки капитал, структурен ка-питал и капитал на отношенията:

Човешки капитал (ЧК) – свързан с чо-вешките ресурси; обхваща компетен-тността на индивида, личното отноше-ние, уменията, знанията (явни и скри-ти), опита, личните мрежи от контакти,чувството за ангажираност и мотиваци-ята, здравето (физическо и психическо),усещането за удовлетвореност от рабо-тата и др.

Структурен капитал (СК) – обхващаструктурата на организацията, органи-зационната култура, признанието, сис-темите за оценка и възнаграждение, ин-телектуалната собственост, системите зауправление, информация и др. под.

Капитал на взаимоотношенията (КВ)– описва въздействието (влиянието) натърговската марка, името, социалнатарепутация на организацията, всички вза-имовръзки, които тя има с различни за-интересовани страни (стейкхолдъри),напр.: клиенти, доставчици, партньори,собственици, инвеститори, финансовиинституции, търговски съюзи и т.н.

Важно е да се отбележи, че само когато иманаличие на взаимодействие между ЧК, СК и КВ,има наличие на ИК и е възможно създаване наикономическа стойност.

Фигура 1. Интелектуален капитал

Въпреки че значението на интелектуалния ка-питал се отчита и разпознава, все още неговотопрактическо приложение като част от рутиннатаработа на предприятията е слабо. Според докладна Европейската комисия (ЕК) към ЕС по отно-шение на внедряването на Лисабонската програ-ма в общността броят на предприятията, които от-

читат стойност, получена в резултат на ИК, е нез-начителен5. „Въпреки че са разработени няколкометода за измерване и отчитане на интелекту-алния капитал, особено за целите на управлени-ето на едно предприятие, все още те се прила-гат слабо от предприятията в практиката. Ко-мисията ще работи в посока за по-нататъшно-то им развитие и използване, докато същевре-менно подобрява систематичността в използва-ните дефиниции и методи в рамките на ЕС” [6].

Превръщането на ЕС във водеща икономика,изградена на основата на знанието, не е самоцел.В основата е залегнала идеята за осигуряване напо-добри условия на живот, част от което е осигу-ряването на по-добри условия на труд и по-голя-ма социална справедливост. В отговор на това ЕСсилно застъпва идеята за здраве и усещане за удов-летвореност като част от стратегията си. Особеновнимание се обръща на усещането за удовлетво-реност на работното място, тъй като това се оказ-ва изключително важен фактор за генериране настойност.

В контекста на съвременните индустриални от-ношения, надграждайки над досегашната изсле-дователска работа [4, 11, 16, 17], дефинираме усе-щането за удовлетвореност като концепция, коятоописва динамичния процес на взаимодействие нахората със заобикалящия ги свят. Усещането заудовлетвореност обхваща едновременно балансамежду личните способности и компетенции иизискванията на работната задача, както и балан-са между работа и лично време.

Фигура 2. Връзка между интелектуалния капитал иусещането за удовлетвореност в процеса на генери-ране на стойност

УУ може да се разглежда като съставено от: удовлетвореност от начина на живот и

усещане за просперитет – здраве, усло-вия на живот, усещане за сигурност, реди законност, социален статус и призна-

5 Неотчитането или неправилното измерване на ИК прави невъзможно точното определяве на стойността напредприятието към даден момент.

Усещ ане за удовлетвореност

- Знания- Умения- Здраве- Сигурност- Обучение и развити е на потенциала- Почивка и възстановяв ан е

Човешки капитал (ЧК)

- Знания- Умения- Здраве- Сигурност- Обучени е и развитие на потенци ала- Лично отношение- Мотивация- Лични кон такти

Структурен капитал (СК)

- Фирмен а култура- Работн а среда- Стил на управление- Организационна структура- Управленска система - Интелектуална собственост- Признание, оценка и възнаграждение на труда- Бази от данни и информационни системи

Усещ ане за удовлетвореност (работа)

- Здравословни и безопасни условия на труд- Стил на управлени е- Фирмена култура- Работна среда- Насърчаване на творчеството- Обучение и развити е на потенциала

Капитал на в заимоотнош енията (КВ)

- Имидж /репутация- Отношения със заин тересовани те страни :клиен ти , доставчици, конкуренти- Трансфер на знания

Усещ ане за удовлетвореност

- Социален статус- Ред и усещане за защита / социална сигурност- Възможности за почивка и възстановяване- Достъп до обучение

ИК

УУ

ЧовешкиКапитал

СтруктуренКапитал

Капитал на взаимоотношенията

ИК

Икономическа стойност, генерирана в резултат на ИК



ване в обществото, способност за рабо-та;

удовлетвореност от работата и бъдещиперспективи за развитие и просперитет– здраве, здравословни и безопасни ус-ловия на труд, фирмена култура/работенклимат, стил на управление, система заоценка и заплащане на труда, мотивация,обучение през целия живот – квалифи-кация и преквалификация, лично профе-сионално развитие, перспективи за из-растване в кариерата, насърчаване на ге-нерирането на иновации и обмена назнания, способност за работа, капацитетза работа, социален статус в предприя-тието, уважение към положения труд.

Анализ на развитието на икономика назнанието в България, Финландия иШотландияПо отношение броя на населението България,

Финландия и Шотландия са съпоставими (Бъл-гария – 7,35 мил.; Финландия – 5,37 мил.; и Шот-ландия – 5,35 мил.). Характерно и за трите дър-

жави е, че се наблюдава концентрация на населе-нието в големите градове - около 70%. Територи-ално Финландия се откроява като сравнително по-голяма от България и Шотландия: България – 110994 км2 (42 855 мили2), Финландия – 338424 км2(130 596 мили2), Шотландия – 78772 км2 (30 414 мили2).

Основна демографска тенденция и в трите дър-жави е отрицателният прираст и застараяващотонаселение. Във Финландия и Шотландия ниска-та раждаемост се компенсира до голяма степен отимигрантите, голяма част от които са високо ква-лифицирани. За разлика от тях в България се наб-людават огромни загуби на човешки капитал по-ради засилената емиграция на вискоквалифици-рани кадри, което на практика представлява ре-ална загуба на направените инвестиции в обра-зование и обучение. Например за 2008 г. Бълга-рия отчита нетна миграция от - 9000 души. Нет-ната миграция за същата година за Финландия е+ 15 400 души. Подобно на Финландия увелича-ването на броя на населениието на Шотландия седължи на засилената имиграция през последнитегодини. За 2008 г. прирастът в резултат на емиг-

Показател /Индикатор Източник и година

ЕС-27 =100

България Шотландия (Обединено кралство1)

Финландия

БВП на глава от населението в настоящи пазарни цени 2008

Евростат, 20112

100 43 (114) 118


Евростат, 2011 100 44 (113) 114


Евростат, 2011 100 44 (114) 116

Процентно нарастване на БВП спрямо предходната година 2008

Евростат, 2011 0,5 6,2 (-1,1) 1,0


Евростат, 2011 -4,3 -5,5 -4,8 (-4,4) -8,2


Евростат, 2011 1,9 0,2 0,8 (1,8) 3,6

Брой на населението 2008 (към 01.01., милиона)

Евростат, 2011 497,4 7,64 5,17 (61,2) 5,30

Брой на населението през 2009 (към 01.01., милиона)

Евростат, 2011 499,7 7,60 5,19 (61,5) 5,32

Брой на населението през 2010 (към 01.01., милиона)

Евростат, 2011 501,1 7,56 5,22 (62,0) 5,35

Естествен прираст на населението (1000) – 2008 (tps 00007)

Евростат, 2010 592,8 -32,8 0,8 (214,7) 10,4

Разходи за образование като % от БВП – 2008

Световна банка3

4,4

(5,4)

6,1

Разходи за НИРД като % от БВП – 2008 Евростат, 2011 1,92 0,48 1,56 (1,77) 3,72 Разходи за НИРД като % от БВП – 2009 Евростат, 2011 2,01 0,53 1,67 (1,87) 3.96 Заетост в % - 2010

Евростат, 2011 64.1 59,7 (69,5) 69,1

Безработица в % – 2010, дек.

Евростат, 2011 10,0 11,3 (7,8) 8,0

1 На отделни места в скоби са посочени данни за Обединеното кралство. Статистическите данни за Шотландия са от официалната страница на Шотландското правителство http://www.scotland.gov.uk/Topics/Statistics 2 Евростат 2011 http://epp.eurostat.ec.europa.eu/tgm/table.do?tab=table&init=1&plugin=1&language=en&pcode=tsieb010 (информацията е актуализирана от 24.10.11) 3 За този показател са използвани данни на Световната банка за 2008 г., тъй като това са последните налични данни и за трите страни http://data.worldbank.org/indicator/SE.XPD.TOTL.GD.ZS

Таблица 1. Общи икономически данни



рация е 21 700 души. В Таблица 1 са представени данни по някои

основни показатели, които дават обща информа-ция за икономическото състояние на съответнатастрана. Вниманието е насочено към показатели,които са свързани до голяма степен с ИК и УУ.

Финландия е сред малкото страни-членки наЕС, които са успели да достигнат и дори да над-минат целта за инвестиране на 3% от БВП вНИРД. Освен това Финландия е успяла да пос-тигне успешно 2/3 от това инвестиране да се оси-гурява от частния сектор. Макар и по-бавно, Шот-ландия се развива успешно в същата посо-ка. Инвестициите в НИРД са се увеличили и дос-тигат 1,67 % от БВП. Въпреки че все още инвес-тициите в НИРД са малко под средните за ЕС, сенаблюдава увеличение на общите инвестиции вНИРД и по данни на Шотландското правител-ство за 2010/2011 те достигат £ 74 млн.

България изостава чувствително както по от-ношение на общия процент на инвестиции отБВП, така и по отношение на частните инвести-ции, които възлизат едва на 0,16 %.

Въз основа на сравнителния анализ и оценка-та на общите икономически данни прави впечат-ление, че страни като Финландия, в които ИК иУУ са сред основните приоритети на държавнатаполитика през последните 10-15 години и инвес-тициите от БВП в НИРД, образование, здравео-пазване и социална сигурност са над средното заЕС, общото икономическо състояние на странатае над средното за ЕС.

Финландия е пример за икономика, премина-ла успешно кризата от началото на 90-те годинина ХХ век, свързана с дълбоката рецесия и голя-мата банкова криза, довела до бързо влошаванена публичните финанси, безработица, надвиша-ваща 15%, и държавен дълг от над 60% от БВП,чрез целенасочени инвестиции в научноизследо-вателска дейност и иновации. В резултат на товастраната успешно преминава прехода към разви-та икономика на знанието [5]. Финландският мо-дел от 90-те години е пример как знанието можеда се превърне в движеща сила за развитие и ико-номически растеж.

“За разлика от повечето икономики в криза,които намаляват разходите за научноизследо-вателска дейност и иновации, случаят на Фин-ландия е доста по- различен: правителството ичастният сектор увеличават инвестициите сив НИРД и иновации и използват кризата катовъзможност да направят значителни трансфор-мации от икономика на природните ресурси къмикономика на знанието. Това включва не само раз-витието на сектора на информационните и ко-муникационни технологии, но и използването назнания, за да се подобри работата (ефектив-ността) на секторите, свързани с природните

ресурси”[5].Финландия често се сочи като модел на ико-

номика на знанието. Финландската политика заобразование, изследвания и иновации е насоченане само към развитието на знания, но обръща спе-циално внимание върху интернационализациятана знанието и „консолидацията на базата от зна-ния” в стремежа за „социално развитие и иконо-мическото, социално и културно усещане за удов-летвореност на гражданите” [5].

Финландското правителство е сред първите, ко-ито отчитат, че за успешното развитие на иконо-мика на знанието е особено важно да бъдат пред-приети системни и взаимно синхронизирани мер-ки по отношение на трите основни области, свър-зани с “триъгълника на знанието”, а именно – об-разованието, науката и изследванията и иновации.

Икономиката на Шотландия е тясно свързанас икономиката на останалата част от Великобри-тания и в по-широк мащаб с тази на Европейска-та икономическа област. Брутният вътрешен про-дукт е третият по големина в сравнение с остана-лите региони на Великобритания след Югоизточ-на Англия и Лондонска област.

Шотландия е пример за постиндустриална ико-номика, която се бори с бавното отмиране на теж-ката индустрия и последвалия ръст на сектора науслугите, финансите и банковата система. Соци-алната система на страната е добре развита, новсе още разпокъсана. Въпреки общото подобре-ние на икономиката на страната, тя все още е уяз-вима от различни външни влияния.

Икономическото състояние на България е подсредното за ЕС в резултат на общото акумулира-но негативно въздействие от икономическата кри-за, намаленото обществено и частно финансира-не на НИРД, високия риск от общата политичес-ка и икономическа нестабилност, увеличаващатасе безработица (която нараства със значително по-бързи темпове от Финландия и Шотландия и попоследни данни достига 11,87 %) и стагнациятана потребителския пазар. България остава един-ствената страна от ЕС, която няма ясно поставенанационална цел за равнището на интензивност наНИРД. През 2009 г. бюджетното финансиране наНИРД е намалено. Забавяните дълго реформи внауката и образованието, липсата на систематич-но и институционализирано взаимодействие меж-ду научната общност и бизнес сектора, както инеефективното и неефикасно управление и усво-яване на европейските фондове, предназначени заикономическа модернизация и развитие на нау-ката и иновациите, допълнително усилват проб-лемите, причинени от кризата.

Основното предизвикателство пред българска-та икономика е необходимостта да се извърши ед-новременен преход от планова към пазарна ико-номика в съчетание с преход от индустриална към



икономика на знанието.Въпреки че ИК се разпознава като водещ дви-

гател на икономическия и социален прогрес, кой-то привлича вниманието на широката обществе-ност, интересът към него все още остава само наравнище на представяне и разпространяване наконцепцията с ограничени мерки за неговото из-мерване и оценка. В Таблица 2 са обобщени дан-ни от различни доклади и методи, които отчитат,било то пряко или косвено, резултати, свързани соценка на икономика на знанието, а също и наИК и УУ като фактори, които допринасят за ней-ното развитие.

Едно от основните ограничения в настоящиямомент по отношение на измерването и отчита-нето на ИК и УУ и тяхното влияние е фактът, чевсе още няма разработени единни стандартни по-казатели, по които да се извършва това.

Независимо от посочените ограничения и не-достатъци, ако се направи най-обща съпоставкана наличните данни от различни доклади (Таб-лица 2), които са свързани с отчитане на инова-

тивността (това е един от основните индикатори,използван от ЕС, свързан с измерване на разви-тието на икономика на знанието) ИК и УУ, се наб-людава потвърждение на някои интересни тенден-ции. Въпреки посочените разлики в методикитеза отчитане, се оказва, че три различни източни-ка, независимо един от друг, водят до едни и съ-щи заключения.

Страни, в които има целенасочена държавнаполитика и активни мерки за нейното ефикасно иефективно прилагане, равнището на ръста на ико-номиката и свързаните с това показатели е надсредното равнище за ЕС. Наред с това, ако се пог-леднат показателите, отличаващи равнището наудовлетвореност, прави впечатление, че страни-те, в които равнището на ИК е най-високо, иматсъответно и най-добри показатели УУ.

Доклад на Световната банка от 1998 г. посоч-ва, че политиката за увеличаване на ИК може дадоведе до увеличаване на доходите и до подобря-ване на живота на хората [13]. Въпреки това, ос-новното ограничение за по-широкото прилагане

Страна Доклад / Индекс (година на публикация)

България

Обединено кралство

(Шотландия1)

Финландия

Класация на ЕС „Иновационен съюз” 2010 / Обобщен иновационен индекс (SII) (2011) [12]

SII 2008 0,226 0,618 0,696SII 2009 0,197 0,591 0,696SII 2010 0,192 0,589 0,673

Национален интелектуален капитал: Сравнителен анализ на 40 страни Индекси на националния интелектуален капитал – NICI 40 (класация на 40 страни, които се проучват въз основа на данни от 1995 to 2008) (2010) [13]

Няма данни

32,11

(19 място)

39,89

(1 място)

Световен индекс на конкурентоспособност на база на знанието [10] WKCI 2008

Няма данни

Шотландия – 70,4 (2005 – 83 място; 2008 – 41 място)

Etela-Suomi, Финландия – 112,5 Lansi-Suomi, Финландия – 129,1

(2005 – 20 място; 2008 - 3 място)

Pohjois-Suomi, Финландия – 132,1

Лично УУ

Социал-но УУ

Лично УУ

Социално УУ

Лично УУ

Социално УУ

Фондация за нова икономика (the new economics foundation – nef’s) Определяне на усещането за удовлетвореност на национално равнище / Национални индекси на лично и социално УУ (2009) [19]

4,30 (21 място)

4,19 (14 място)

5,07 (13 място)

4.90 (15

място)

5.52 (5 място)

5.26 (9 място)

Фондация за нова икономика (nef’s) Определяне на усещането за удовлетвореност на национално равнище / Национални индекси на УУ на работното място (2009) [19]

4.69

(20 място)

4.98

(15 място)

5.16

(11 място)

Фондация за нова икономика(nef’s) Общ индекс за УУ на национално равнище (2009) [19]

4.30

(21 място)

5.07

(13 място)

5.52

(7 място) 1 Тук отново се налага да се ползват наличните данни за Обединеното кралство

Таблица 2. Доклади и индекси, свързани с отчитането на ИК и УУ



на ИК до този момент, както беше споменато, седължи на липсата на надеждна система за измер-ването и установени практики за разпознаванетои отчитането му.

„В света са възприети индикатори, коитоотчитат невеществените параметри на конку-рентоспособността – капитал от знания, ино-вации, възможности за прогнозиране на бъдеще-то, но тяхната употреба все още не се е пре-върнала в установена практика”[15].

На европейско равнище напредъкът на стра-ните към развитието на икономика, основана назнанията, се оценява основно чрез техните ино-вационни политики [12] („Иновационен съюз”2010 / Обобщен иновационен индекс (SII), Док-лад за напредъка на Иновациите в ЕС 2 [8, 9] (Таб-лица 2). През годините индикаторите, по които сеоценяват иновациите, са се променили, но катоцяло може да се обобщи, че включват показателикато: човешки ресурси (образование); системи заизследвания (научни публикации); финансиране иподкрепа, инвестиции (разходи за НИРД); дей-ности на фирмите; интелектуални активи (па-тенти, права на интелектуална собственост);малки и средни предприятия, бързоразвиващи сеиновативни фирми (въведени иновации) и иконо-мически ефект.

В „Световния индекс на конкурентоспособ-ността на основа на знанията 2008” [10] иконо-миката на знанието е концептуализирана чрез чо-вешкия капитал, капитала от знания, финансовиякапитал и физическия капитал, като между спе-цифичните индикатори за оценка отново преоб-ладават: заетост в различни индустрии, инвести-ции в НИРД, брой на патентите, разходи за обра-зование и т.н.

Наскоро беше публикуван сравнителен анализза напредъка на 40 страни към развитие на ико-номика, изградена на основата на знанието, в кой-то се оценява изрично ИК на национално равни-ще – „Национален интелектуален капитал: Срав-нение между 40 страни” [13] на Лин и Едвинсон.Той дава ясни доказателства, че страни, чиито пра-вителства признават важността на активите отзнания, се развиват по-добре и заемат по-високапозиция в класациите на Националния интелек-туален капитал от 40 страни. Въз основа на 29индикатора и статистически данни, които обхва-щат период от 14 години (1995-2008) общият ин-декс на ИК на Финландия е 39,03 и тя се класирана първо място, като надминава останалите скан-динавски страни, които се класират сред първите20 най-богати страни в света (Швеция NICI 40 =

38,89, ІІ място; Дания NICI 40 = 37,69, ІV място;Исландия NICI 40 = 35,80, VІІ място; НорвегияNICI 40 = 35,45, ІХ място) [13].

До този момент това е първото систематично,целенасочено сравнение на ИК на националноравнище. Има подобни проучвания, като напри-мер Индекс на конкурентоспособността на осно-вата на знание (който има вече 5 издания), но тамсравнението не e между отделните държави, амежду водещите по отношение на знания регио-ни (Таблица 2). На база региони, като обобщимданните за Финландия и Шотландия, се потвър-ждава същата тенденция1.

Таблица 2 е една моментна снимка на налич-ните данни към дадения момент, на основата накоито могат да се правят първоначални съпостав-ки и анализи. Очевидно, че тези данни не са на-пълно прецизни и достатъчни, но те са важни по-ради две причини: 1) дават информация за някоиналични общи тенденции; 2) показват необходи-мостта от разработване на унифицирана, стандар-тизирана система за измерване на ИК и УУ и об-вързването им с развитието на икономика на зна-нието.

Обобщаването и съпоставянето на индексите,които се използват в различните доклади, цели дапокаже, че ако сравним косвено напредъка къмразвитие на икономика на знанието в трите стра-ни, резултатите се потвърждават. Това, което е по-интересно, е да обърнем внимание на резултати-те, които показват равнището на ИК и на резулта-тите, свързани с отчитане на УУ. Тук отново сенаблюдават подобни тенденции, като Финландиядържи водеща позиция, Шотландия (Обединено-то кралство) е по-средата на 13 позиция, а Бълга-рия е призната за една от страните с най-нискоУУ и заема предпоследно – 21-во, място (Табли-ца 2).

ИзводиИзграждането на икономика, основана на зна-

нието, е свързано с ИК и усещането за удовлетво-реност. Анализът показва, че страни като Финлан-дия, в които икономическите показатели са надсредното за ЕС, където ръстът на ИК е най-голямв резултат на целенасочена държавна политика икъдето иновациите са сред основните приорите-ти, и нивото на усещането за удовлетвореност енай-голямо. В страни като Шотландия, къдетомерките в подкрепа на ИК и УУ са все още в про-цес на разработване и на практика няма действа-ща система за тяхното отчитане, ръстът на ИК епо-нисък, то и нивото на усещането за удовлетво-

6 Например по последни данни за 2008 г. Финландия е представена от три региона на висока концентрация назнанията: Pohjois-Suomi; Lansi-Suomi; Etela-Suomi; което потвърждава водещата й позиция в развитие на икономикана знанието. В същото време Шотландия се разглежда като ключов регион в рамките на Обединеното кралство. Втези класации България не е представена изобщо.



реност е по-ниско. В страни като България, къде-то, макар че има държавна политика за развитиена иновации, значението на ИК все още е слабопознато и тепърва предстои той да бъде включенв нормативната уредба и да се създадат докумен-ти, които да подкрепят развитието му, нивото наусещането за удовлетвореност е най-ниско.

Необходимо е законодателството и документи-те на ЕС да се преразгледат и доразвият на базана най-добрите практики и натрупания опит отстрани, в които мерките за насърчаване на расте-жа на ИК и УУ са на по-високо ниво. На тази ос-нова да се разработи съпоставимо национално за-конодателство, което да гарантира подкрепата ида създава условия за развитие на ИК и постига-не на по-високо ниво на удовлетвореност от рабо-тата.

Небходшмж е да се създадат законови и данъч-ни механизми, които да доведат до увеличаванена размера на частните инвестиции в НИРД.

С оглед новите изисквания на икономиката назнанието трябва да се преразгледат програмите заобучение, като се въведат дисциплини, в които сазастъпени основните въпроси, свързани с разви-тието и отчитането на ИК и УУ и влиянието имвърху икономика на знанието. Необходимо е въ-веждането на нов подход към подкрепата за науч-ните изследвания в посока взаимовръзките им синовационния процес и ролята им в процеса загенериране на стойност, като се създаде необхо-димата нормативна база.

Да се продължи работата в посока разработва-не на по-добри, по-надеждни методи за измерва-не, отчитане и оценка на ИК, които да са обвърза-ни с отчитането на усещането за удовлетворености избор на подходяща иновация.

Резултатите, представени в настоящото изслед-ване, са получени благодарение на финансоватаподкрепа на ЕС, получена по проект Мари Кюри,7 Рамкова програма, договор № PIEF-GA-2009-236334. Авторката изразява специалната си бла-годарност за подкрепата от страна на ЕС, 7 Рам-кова програма, дейности Мари Кюри, благодаре-ние на която това проучване беше реализирано.

Литература1. Европа 2020. Стратегия за интелигентен, ус-

тойчив и приобщаващ растеж. ЕК, Брюксел,2010. www.mlsp.government.bg/aktualno/image.asp?id=389 (08.08.2011)

2. Европейски съвет от Лисабон – Стратегия заикономическо и социално обновление на Евро-па. Документ, представен от Европейската ко-мисия на вниманието на извънредния Европей-ски съвет от Лисабон. 23-24 март, 2000. http://www. mee. gove rnment . b g/ i nd / doc_ eco /lisabon%20strategi.pdf (08.08.2011)

3. Национален статистически институт. http://www.nsi.bg/searchbg.php (08.08.2011)

4. Danna, K. and Griffin, R. W. Health and Well-being in the Workplace: A Review and Synthesisof the Literature. //Journal of Management. 1999,Vol. 25, No. 3, 357-384.

5. Dahlman, C. J., Routti, J., & Yla-Antilla, P., Fin-land as a Knowledge Economy - Elements of Suc-cess and Lessons Learned. Washington: WorldBank Institute, 2006

6. European Commission (12.10.2005). COM (2005)488 Final. Implementing the Community LisbonProgramme: Communication from the Commis-sion to the Council, the European Parliament, theEuropean Economic and Social Committee andthe Committee of the Regions: More Research andInnovation – Investing for Growth and Employ-ment: A Common Approach.

7. European Commission, EUROSTAT. Europe infigures, EUROSTAT yearbook 2010.

8. European Commission. European InnovationProgress Report 2006: Trendchart (EC, 2006),ht tp://www.gpeari .mctes.pt/archive/doc/European_Innovations_Progress_Report_2006.pdf(accessed 10 February, 2011)

9. European Commission, PRO INNO (2010), Eu-ropean Innovation Progress Report 2009,www.proinno-europe.eu/sites/default/files/page/.../EIPR2009%20final.pdf (accessed 1 March, 2010)

10.Huggins, R., Izushi, H., Davies, W. and Shougui,L. World Knowledge Competitiveness Index, Cen-tre for International Competitiveness, CardiffSchool of Management, University of Wales Insti-tute, Cardiff, 2008.

11. Ilmarinen, J. Towards a Longer Worklife: Agingand the quality of worklife in European Union.Finnish Institute of Occupational Health, 2006.

12.INNO METRICS (2011). Innovation UnionScoreboard 2010. http://ec.europa.eu/research/in-novation-union/pdf/iu-scoreboard-2010_en.pdf(accessed 1 March, 2011)

13.Lin, C. Y-Y. and Edvinsson, L. National Intellec-tual Capital: A Comparison of 40 Countries,Springer, 2010.

14.Lisbon European Council, 22 and 23 March, 2005,Lisbon strategy renewed, Presidency Conclusions,Doc. 7619/1/05 REV 1, available at: http://www.consilium.europa.eu/uedocs/cms_data/docs/pressdata/en/ec/84335.pdf (08.08.2011)

15.Markkula, M. – Advisor of the Aalto UniversityPresidents, Member of the EU Committee of theRegions, Former Member of the Parliament of Fin-land,. 2010.

16.Marks, N., Simmus, A., Thomson, S. and Abdallah,S. The Happy Planet Index: An index of humanwell-being and environmental impact. London:NEF, 2006.

17.McKie, L., Smith, A., Bowlby, S. and Hogg, G.



‘Researching Care in Employing Organizations’,European Sociological Association Conference,Glasgow Caledonian University, 2007.

18.MERITUM: Guidelines for Managing and Report-ing on Intangibles (Intellectual Capital Report), EU(TSER), 2002.

19.New Economics Foundation (2009), National Ac-counts of Well-being, available at:www.nationalaccountsofwellbeing.org (accessedmay, 2010)

THE KNOWLEDGE-BASED ECONOMY, INTELLECTUAL CAPITAL AND WELL-BEINGLidia GalabovaAbstract

The European Union (EU) has as a goal the development of sustainable knowledge-based economies(KBEs) in its member states. It seeks to achieve this whilst retaining regard for social cohesion and reducinginequalities in economic development both within and between its member states. A key strategy for achiev-ing this is encouraging member states to acknowledge the impact of education, research and innovation ascentral to the development of a KBE. Nonetheless there remains a substantial differential in progress to-wards the establishment of KBEs within the EU. The purposes of the paper are to demonstrate the impactintellectual capital (IC) has on achieving this goal, and to raise awareness of its interdependence with peoples’well-being (WB).

The development of a KBE and the relationships between IC and WB are investigated by reviewingsecondary data. A comparative analysis is made between three geographically and demographically compa-rable EU member-states, all at different stages in their development of a knowledge-based economy: Bul-garia, Finland and Scotland (United Kingdom).

This analysis demonstrates that the development of a KBE is linked to both IC and WB. In Finland,which scores above average on EU economic performance indicators, IC growth is high, as a result ofconcerted government policy and the prioritisation of innovation. Further, the level of WB is also above theEU average according to the report of the New Economics Foundation. In Scotland, where there is a well-developed research, science and innovation policy, but measures for IC support are still fragmented, thegrowth of the KBE is modest, and the level of WB is closer to the average for the EU. In Bulgaria, althoughthere is a general government policy promoting innovation, there are no coherent measures to support educa-tion, research or innovation. Further, the importance of IC is not widely recognised as a factor contributingto economic growth, and the level of WB is below the average for EU.

This exploratory study provides some evidence that countries having a higher level of IC and takingcoherent measures for its overall growth (including its knowledge-based element) perform better and havehigher levels of WB.

The research leading to these results has received funding from the EU, FP7: Marie Curie Actions, undergrant agreement n° PIEF-GA-2009-236334. The author would like to express her special thanks to thesupport of the EU, FP7: Marie Curie Actions, who made this research possible.

20.OECD and Eurostat Oslo Manual. Guidelines forCollecting and Interpreting Innovation Data. 3rd

Edition, 2005.21.Saint-Onge, H. Tacit knowledge: the key to the stra-

tegic alignment of intellectual capital. //Strategy& Leadership, 1996,Vol. 24 No.2, pp. 10-14.

22.Tilford, S. and Whyte, Ph. The Lisbon scorecardX: The road to 2020, Centre for European Reform,London, 2010

Списание „НАУКА” се публикува от началото на 2011 г.

в сайта на НАЦИОНАЛНАТА МРЕЖА ОТ ВИРТУАЛНИ БИБЛИОТЕКИ

на адрес:

http://www.bvu-bg.eu/nmvb/index.php?Clip=nauka

Сайтът се поддържа от д-р Галина Иванова от Русенския университет,

на която редакцията изказва благодарност!


Научни изследвания

СИВАТА ИКОНОМИКА В ПРЕДСТАВИТЕНА НАСЕЛЕНИЕТО: МЕТОДОЛОГИЧЕСКИ

ПОДХОДИ И ОСНОВНИ РЕЗУЛТАТИ

Доц. д-р Емилия Ченгелова,Институт за изследвания

на обществата и знанието при БАН1. Обща изследователска постановкаИзследването на обществените нагласи и то-

лерантността към нерегистрираната/сивата1 ико-номика е един от елементите по проект „Ограни-чаване и превенция на неформалната икономи-ка”2. Инструменталната и функционална предназ-наченост на изследването е да се измерят и ана-лизират обществените нагласи, нивата на толеран-тност и обща чувствителност към проявлениятана нерегистрираната/сивата икономика, като ус-поредно с това се тестват обществените реакциипо отношение на възможностите за ограничава-нето и превенцията й в българското общество.Изследването на обществените нагласи и толеран-тността към нерегистрираната/сивата икономикае част от общата методология за изследване напредставите за сивата икономика и представляваважен инструмент и източник за набирането наемпирична информация за представите, оценки-те и нагласите на населението за сенчестата ико-номика.

1.1. Предмет на изследванетоПредмет на изследването са обществените наг-

ласи и толерантността на българското населениекъм формите и проявленията на нерегистрирана-та/сивата икономика.

1.2. Обект на изследванетоПълнолетното население на България, на въз-

раст 15+ години, обхващащо три поколения: мла-до, зряло, възрастно.

1.3. Цели на изследванетоИзследването си поставя следните основни це-

ли:1) Да установи структурата и стабилността

на обществените нагласи към нерегис-трираната/сивата икономика.

2) Да измери нивото на толерантност и чув-ствителност на българското обществокъм проявленията на нерегистрираната/сивата икономика.

3) Да тества готовността и представите наобществото за провеждане на действияв посока ограничаване и превенция нанерегистрираната/сивата икономика.

1.4. Задачи на изследването1. Да се установят представите на българското на-

селение за явлението „нерегистрирана/сиваикономика”.

2. Да се изследват нагласите и оценките на бъл-гарското население спрямо най-честите прояв-ления на нерегистрираната/сивата икономика.

3. Да се оцени структурата и съдържанието нанагласите, оценките и вижданията за нерегис-трираната/сивата икономика като явление.

4. Да се установи степента на включеност на на-селението в различните проявления на сиватаикономика, като се изведат причинно-следстве-ните зависимости за участието в едни или дру-ги форми на нерегистрираната/сивата иконо-мика.

5. Да се измери нивото на чувствителност на бъл-гарското общество спрямо нерегистрираната/сивата икономика, както и готовността да сеприлагат мерки за ограничаване и превенцияна нерегистрираната/сивата икономика.

6. Да се получат обобщени оценки за възможнос-тите за ефективна превенция на нерегистри-раната/сивата икономика.В настоящото изследване са приложени два ос-

новни методологически подхода – статистически-ят и социологическият.

Първият подход (статистическият) гаранти-ра получаването на представителна информацияи позволява извършването на процедурите интер-полация и генерализация на получените резулта-ти върху изследваните генерални съвкупности.Създаването на методологически условия за оси-гуряването на представителност (репрезентатив-ност) на набираната чрез този тип проучвания идопитвания емпирична информация е абсолютнозадължително, тъй като без неговото наличие съб-раните данни в най-добрия случай могат да пос-лужат за констатации и изводи, касаещи единстве-но изследваните единици, но не и генералната съв-

1 В рамките на статията понятията „нерегистрирана” и „сива” икономика се използват като синоними за описванетона едно и също явление.2 Описаните в настоящата статия методологически подходи са реализирани в рамките на проекта „Ограничаване ипревенция на сивата икономика”, осъществяван от АИКБ в партньорство с КНСБ. Авторката на статията изпълнявапозицията „Ключов експерт - социолог” в цитирания проект и в това свое качество е разработила описаните в стати-ята методологически подходи за измерването на нагласите, оценките и представите за сивата икономика в България.Чрез настоящата статия тези подходи се представят за пръв път в българското академично публично пространство.



купност като цяло. Затова статистическият (съв-купностният подход) е необходимата методологи-ческа гаранция, че получените резултати могат даслужат за извличането на общи изводи и конста-тации, разпростиращи се върху генералните съв-купности като цяло (например, върху българско-то население като цяло, работодателите и другигрупи).

Вторият подход (социологическият) служикато матрица за „прочит” и анализ на изследва-ните процеси, като поставя акцент върху иденти-фицирането на връзките и взаимодействията, из-веждането на факторните влияния и тенденции-те, очертаването на основните и типичните аспек-ти на изследваните процеси, теоретичното възпро-извеждане на наблюдаваното явление и констру-ирането на теоретично знание за изследванияобект.

Така в своята съвкупност двата подхода га-рантират набирането на разнопластова, мно-гоаспектна и репрезентативна информация,която може да послужи като емпирична осно-ва за анализ на степента на разпространеностна сивата икономика, установяване на фактор-ната обусловеност на сивите практики, очер-таване на типичните форми на сивия сектор и„уникалните” браншови лица.

2. Теоретичен модел на изследванетоКато отправна точка в настоящата методоло-

гия се възприема обосноваването, разработване-то и прилагането на холистичен изследователскиподход за разкриването на формите, моделите имеханизмите на функциониране на нерегистри-раната/сивата икономика в България. Цели се па-ралелното постигане на четири съдържателнии инструментални резултата: а) количестве-но описание на сивите практики в икономикатана страната; б) контекстуално описание на уста-новените количествени натрупвания; в) теоретич-на реконструкция на установените емпиричнифакти и изграждане на модел, описващ природа-та, същността и причинно-следствения характерна сивия сектор, описание на основните сивипрактики в икономиката като цяло и типичнитесиви практики на браншово ниво и г) формули-ране на конкретни идеи за политики и мерки заограничаване и превенция на сивата икономика.

2.1. Дефиниция, обхват и особености на из-следването

Разработването на методология за изслед-ване на обществените нагласи и толерант-ността към нерегистрираната/сивата иконо-мика представлява сериозно научно предизви-кателство, тъй като е свързано с изясняване-то на следните ключови методологически въ-проси:

На първо място, не са еднозначни самитедефиниции на явлението неформална/сива ико-номика. Неговото изясняване неизменно преми-

нава през дефинирането на явлението „скрита ико-номика” и открояването на специфичността на не-регистрираната/сивата икономика. Съществуватразлични подходи, но за целите на настоящото из-следване като най-конструктивен приемамеподхода, дефиниращ нерегистрираната/сива-та икономика като тази част от икономика-та, която се извършва посредством и в рамки-те на легално съществуващите законови ме-ханизми и среда, но остава или неотчетена всъответствие с изискванията на законодател-ството, или при нейното отчитане се извър-шват определен тип нарушения, които водятдо нанасянето на различен тип щети за легал-но функциониращия бизнес.

В този контекст, щетите от проявите на нере-гистрираната/сивата икономика се търсят основ-но в три посоки:

а) претърпени щети от работодателите, коитосе оказват неконкурентни по отношение на опе-риращите „в сянка” фирми;

б) населението (наемният труд), което по си-лата на обективно съществуващите практики ста-ва част от разнопластовите механизми на нере-гистрираната/сивата икономика;

в) държавните институции, които са овласте-ни с отчитането и борбата с проявите на нерегис-трираната/сивата икономика.

На второ място, логично възникват ин-струментални затруднения при измерване наотносителните величини на нерегистрирана-та/сивата икономика. Различните източници со-чат разпространение на нерегистрираната/сиватаикономика от 15-16% до 40% и това още веднъжпоказва, че са налице различни подходи и различ-ни интерпретации на явлението. В същото време,дори беглият анализ на публично достъпната ста-тистическа информация и коментарите на воде-щите икономически анализатори показват, че раз-пространението на нерегистрираната /сивата ико-номика в България е достигнало катастрофалниразмери. Според данни на социалните партньории браншовите камари, няма отрасъл, незасегнатот проявите на нерегистрираната/сивата икономи-ка, като в някои отрасли нерегистрираната/сива-та икомика е достигнала 80-90%. На тази основане е трудно да се направят изчисления за на-несените вреди върху националната осигурителнасистема за укритите доходи и данъци, за създаде-ните нелоялна конкуренция и нездравословна сре-да за съществуване на българския бизнес. Порадитова нерегистрираната/сивата икономика с правосе третира като една от основните пречки за разви-ването на бизнес в България. Но каквито и да саразликите в конкретните количествени оценки,струва ни се разумно да се приеме, че основнитепоказатели за нерегистрираната/сивата икономи-ка са недекларираните доходи, респ. недекларира-ните обороти, недекларираните трудови отношенияи недекларираното преразделение на печалбите.



За целите на изследването са конструиранивъпроси, търсещи оценките, мненията и предста-вите на изследваните лица за относителните дя-лове на нерегистрираната/сивата икономика в раз-личните области на икономическия живот на стра-ната. Този тип оценки безспорно имат субективенхорактер и това обстоятелство ще бъде отчетеноот изследователите на етапа на обобщаване и ана-лиз на съвкупната емпирична информация. Но отдруга страна, следва да се има предвид, че същес-твуващите традиции в европейски мащаб (кактостатистически, така и социологически) за измер-ването на нерегистрираната/сивата икономикачрез директни методи стъпват основно и главнона анализа на субективни оценки, представи имнения на различни групи от населението. Пред-варителният анализ на съществуващите методо-логически и методически подходи показва, че въп-реки очевидната си субективност, набираните посоциологическки път мнения и оценъчни съжде-ния са единственият пряк начин за измерване наобществените представи и обществената чувстви-телност спрямо нерегистрираната/сивата иконо-мика. Този тип изследвания на практика пресъз-дават структурата и реалното съдържание на об-щественото мнение (обществените представи) засамото явление нерегистрирана/сива икономика,за неговите основни проявления и форми. Тук оба-че същественото е при конструирането на изсле-дователските въпроси да се приложат оптималниизследователски техники и подходи, така че да семинимизират рисковете от получаване на недос-товерна информация.

На трето място, нерегистрираната/сива-та икономика принадлежи към така нарече-ните теми - табу. По тези теми хората говорятохотно, когато са в неформална среда. Но когатобиват поставени в ситуация на реално изследва-не, нещата придобиват други измерения. Изслед-ването на табуирани теми е сред най-трудните ме-тодологически задачи, защото има реална опас-ност от получаване на недостоверна информация(изкривяване на информацията) в две посоки:

а) потърпевшите от явлението са склоннида преувеличават – обичайно и съвсем логично,потърпевшите имат склонност за описват изслед-ваните теми - табу в най-черните краски, а ако сетърсят оценки – те са преобладаващо критични икрайно негативни;

б) на другия край на скалата са „участни-ците”в практиките, засягащи темите - табу- тези хора обаче не желаят да говорят открито, впреобладаващия случай се подава информация,варираща в рамките на общоприетите клишета.Този тип изследвани лица трудно са отпускат иако говорят, то е в уклончиви наклонения, цити-рат се „чужди случки и чужд опит”. Наблюдавасе склонност към занижени оценки за реалнитеразмери на явлението.

Ако в хода на изследването бъдат уловени в

„споделянето” и прилагането на табуирана прак-тика, хората търсят начини да аргументират и за-щитят своето поведение (легитимират своя пове-денчески избор, като в преобладаващите случаинамират оправдание за своята съпричастност къмедна или друга нелегитимна практика в реалносъществуващата житейска среда – законовата ба-за, налични дефицити, принуди от различен ха-рактер, в т.ч. икономическата принуда, напласте-ни стериотипи и шаблони в мисленето на група-та, към която принадлежи индивидът и т.н.). Зада бъдат взаимно „снети” изкривяванията на опи-саните по-горе два типа засегнати лица, в изслед-ването като контролна група се вземат предвидмненията на категорията изследвани лица, коитоимат относително неутрална позиция спрямо из-следваното явление – нито непосредствено засег-нати, нито са в позиция на иницииращи. Технитеоценки и мнения са относително неутрални, ма-кар че тук има друг тип познавателна опасност –тези хора често възпроизвеждат клишетата и шаб-лоните, които циркулират най-масово в публич-ното пространство и социалната среда. Всичко то-ва следва да се отчита и коригира в подходящиметодически средства.

Четвърто, важна задача на изследването щебъде посредством подходящи по вид, характер ифункционална насоченост въпроси да се набереемпирична информация, позволяваща реконстру-ирането на каузален модел за причинната обус-ловеност на нерегистрираната/сивата иконо-мика. Първочаналните изследователски тези са,че в основата на скритата, в частност нерегистри-раната/сивата икономика, стоят комплекс от вза-имносвързани икономически, институционални,законодателни и народопсихологически причини.Смяната на собствеността и трансформацията напроизводствените отношения след 10 ноември1989 г. отвори път за развитието на нов тип уп-равление на собствеността и създаването на новиформи на икономическа активност. Двете вълнина приватизацията доведоха до коренна промянав структурата, обхвата и ефективността на извър-шваната икономическа активност. Този процес бесъпроводен от тотална промяна в съществуваща-та законодателна среда – сериозни промени в да-нъчната отчетност за извършената стопанска дей-ност, въвеждане на множество лицензионни раз-решителни механизми, създаване на нови прак-тики за счетоводна и финансова отчетност. Успо-редно с това държавата предприе мерки за стиму-лирането на предприемачеството и местната ико-номическа активност, а законодателството бе на-сочено към стимулиране на малките и средни ико-номически единици. Сред българското населениезапочна да се формира нов тип предприемаческакултура. Логично, въвлечените в този процес ин-дивиди усвоиха нови норми на поведение, новиценности и личностни приоритети. Роди се обра-зът на българския предприемач – в неговите раз-



новидности и многопрофилност.Сред авторите на изследвания, засягащи този

проблем, има разбирателство по отношение напричините за наличието и за относителната трай-ност на разглежданото явление. За целите на из-следването приемаме, че причините за генери-рането и възпроизвеждането на нерегистри-раната/сивата икономика са следните:

прекомерният фискализъм (данъчно иосигурително бреме);

разроената система от облекчения и пре-ференции;

всеобщата система от бонуси; нееластичното трудово законодателство; различните ставки на ДДС и на акцизи-

те за подобни групи от асортименти; малкият риск за разкриване на наруше-

нието; непрозрачните, нееднозначни правила

по отношение на стопанската дейност; условията в трудовия кодекс – изисква-

нията за безопасност и хигиена на тру-да, правилата за назначаване и освобож-даване на работниците, особено за чуж-денците;

нелегалното наемане на лица на допъл-нителна работа и неплащащи данъци(това се отнася както за лица с високидоходи, а също и за пенсионери с нискидоходи);

ниското ниво на знанието на правата назаетите, както и липса на въображениеи представи по отношение на бъдещотопенсиониране.

Освен това, посткомунистическите страни нас-ледиха от централно планираната и ръководенаикономика широко пространство на сив сектор, на-ричана обичайно като “предприемчивост”. Едноот тези пространства беше нелегалната търговияс чужда валута, изчезнала след премахването надържавния монопол в тази сфера.

Следователно, сив сектор се развива и в пре-регулирана икономика, когато:

държавата има прекалено слаби инстру-менти за мониторинг в съчетание с про-тиворечиви правила в правната регула-ция;

налице са традиции за заобикаляне назакона и нисък стандарт на администра-тивните елити;

слаба промоция на етични нагласи, налегалното предприемачество, обществе-ната солидарност и нетърпимост към си-вата икономика.

Този тип теоретични конструкти за причинно-следствената обусловеност на сивата икономикаще бъдат транспонирани в изследователските ин-струменти на изследването. Съответно, посред-ством реллевантни въпроси ще бъде събрана ем-пирична информация, която да позволи да се на-

прави проверка на горните теоретични допуска-ния. На тази основа изследването ще предложиописание на представите на населението за кау-залността на сивата икономика и ще се извършинаучно обоснован анализ на доминантните пред-стави на българина за съществуването и възпро-извеждането на сивата икономика.

В съответствие с целите и задачите на изслед-ването ще бъдат установени:

а) общите оценки и представи на населениетоза проявленията на нерегистрираната/сивата ико-номика;

б) мненията на населението за нерегистрира-ната/сивата икономика като част от икономичес-кия живот на страната (необходимост или вредноявление, което подлежи на постепенно овладява-не и минимизиране);

в) мястото на нерегистрираната/сивата иконо-мика в ежедневието на хората и начините, по ко-ито сивите практики се възприемат и оценяват –важен елемент тук ще бъде изясняването на сте-пента на включеност (участие) на различните гру-пи население в нерегистрираната/сивата иконо-мика; нерегистрираната/сивата икономика катомеханизъм за формиране на домакинските бюд-жети и като форма за оцеляване на българскитесемейства;

г) представите на българина за възможнитемерки за борба с нерегистрираната/сивата иконо-мика.

2.2. Система от индикатори за изследванена обществените нагласи и толерант-ността към нерегистрираната (сива)икономикаПредварително конструираният теоретичен мо-

дел на нерегистрираната/сивата икономика се кон-кретизира посредством превръщането на абстрак-тните понятия в конкретно уловими и измеримипоказатели и индикатори. Те трябва да обхващатвсички потенциални прояви и модели на нерегис-трираната/сивата икономика. Такива са основнотрудовите взаимоотношения и осигурително-то законодателство, както и спазването наданъчното законодателство и финансоватадисциплина. Друга група индикатори засяга въз-можността за разработване на политики за про-тиводействие и превенция на сивата икономика.

При конструирането на системата от индика-тори са взети предвид резултатите от предвари-телно проведените две кабинетни проучвания, съ-ответно кабинетното проучване за европейскитепрактики и модели за изследване на нерегистри-раната икономика и кабинетното проучване заизясняване на научнокатегориалния апарат за из-следване на нерегистрираната и сивата иконоим-ка.

За целите на националното представително из-следване сред населението ще се използват след-ните основни съставни индикатори:

1. Участие в пазара на труда, заетост



– форми на наемане на работна сила –договори (липса, неадекватни договори),начин на заплащане (на ръка, в брой,неплащане на допълнителен и извънре-ден труд); нерегламентиран труд; работ-но време; скриване на отработени часо-ве и недекларирането им и съответно не-отчитане на разход, на осигуровки, наоблагане на дохода. Формален (писмен)договор; уговорки за допълнителни въз-награждения над обявените в договора(скрити клаузи) – размер на дохода, закакви дейности, в какви фирми; полага-не на труд без адекватна регистрация (ос-новна работа, допълнителна работа) иотчитане на дохода.

2. Работа без лиценз, без квалификация.3. Избягване на данъците и незаконна

трудова дейност (работа на две места,социална измама – неплатени дейности,неосигуряване, необезопасеност на ра-ботното място).

4. Възприемане на осигурителната те-жест – осигурителни прагове, избягва-не плащане на социално-осигурителнивноски; социални и здравни осигуровки– база за осигуряване – при какви суми;при допълнителната и основната заетост.Осигуряване на минимална работна зап-лата или минимален осигурителен праг;неплащане и неотчитане на извънредентруд; неизплатени заплати и осигуров-ки. работа без трудови договори и оси-гуровки, договори за 4-часов работенден, докато в действителност работят по-вече от 10 часа.

5. Избягване на стандарти и регулации– заплата, работно време, условия натруд; административни формуляри, ста-тистически форми.

6. Избягване плащане на преки и косве-ни данъци - недеклариране на бакши-ши и подаръци, които подлежат на да-нъчно облагане; извършени дейности –симулиране, фиктивност или извършва-не на дейности на други обекти с активина фирмата и неотчитане, отчитане напо-малка печалба.

7. Наличие на счетоводни и финансовидокументи за извършването на услугиили за консумирането на различни про-дукти или услуги от населението.

8. Спазване на данъчното законодател-ство – плащане на данъци, скриване наданъци, недеклариране на приходи, пе-чалба, скрити дейности, избягване на да-нъци чрез финансови транзакции) неиз-даване на касови бележки и др. платеж-ни документи или документи с невярносъдържание.

2.3. Основни хипотези на изследванетоПосредством националното представително

изследване сред населението ще се проверят след-ните основни изследователски хипотези:

1. Нерегистрираната/сивата икономика присъс-тва в ежедневието на всички основни социалнистрани на българското общество. В годините напрехода тя се е превърнала в неизбежното, но не-обходимо социално зло – компенсационни меха-низми, посредством които икономически актив-ното население по неформален начин регулира за-конодателните и институционалните пропуски надържавата. Оценките на населението за относи-телните дялове на сивия сектор в българската ико-номика ще бъдат твърде разнопосочни, но се очак-ва общата оценка за дела на сивата икономика катоцяло да бъде около 40-50%. При даването на тозитип оценки най-силно ще се затруднят хората отселските райони, нискостатусните лица и хоратаот близка до пенсионната възраст.

2. В представите на българското население не-регистрираната/сивата икономика се свързва пре-димно с извършването на труд без наличието надоговорни отношения, плащането на пари в плик-че, укриване на част от оборотите, неплащане напълния размер осигуровки, нефактурирането насделките, понижените цени на реалните сделки,контрабанден внос. Очакванията са, че в масовиявариант изследваните лица ще правят ясно раз-граничение между проявите на сивата и чернатаикономика.

3. Населението като цяло ще има реалистичнапредстава за причинната обусловеност на нере-гистрираната/сивата икономика. Очакванията сасред основните фактори за нейното генериране дасе посочат занижената роля на държавата в кон-трола върху спазването на законовите разпоред-би, несъвършеното законодателство (пълна лип-са на определен тип регулация или пропуски в съ-ществуващата), неефективността на съдебнатасистема, липсата на строги наказателни мерки, не-равното третиране на стопанските субекти от стра-на на закона, стремежът към бързо натрупване напечалби и склонността на българина за заобика-ляне на закона.

4. Българското общество в различна степен есъпричастно и включено в нерегистрираната/си-вата икономика. Различната степен на включеноств нея се обуславя от следните фактори: образова-телен статус, вид трудова заетост, специфика наизвършвания труд, развитост на сектора, наличиена регулации в сектора, степен на намеса на дър-жавата в сектора. Допълнително, на ниво инди-види фактори за включеност в нерегистрираната/сивата икономика се очаква да бъдат местоживе-енето, възрастта, принадлежността към един илидруг етнос, трудовият опит и попадането на тру-довите борси, както и представите на лицата заморалноетичните норми на приетото/допустимо-то в българското общество.



5. Очаква се полът да играе статистически нез-начима роля в мненията за нерегистрираната/си-вата икономика. Затова пък се предполага, че же-ните от Югозападния и Югоизточния планови ре-гион и мъжете от Североизточния и Северозапад-ния планови региони ще бъдат в по-голяма сте-пен включени в нерегистрираната/сивата иконо-мика

6. Възрастта ще бъде стратифициращ факторв редица отношения:

а) спрямо степента на включеност в сивата ико-номика – очакването е най-силно в сивата иконо-мика да бъдат включени хората на възраст до 25г., от 40 до 50 и над 65 години;

б) спрямо степента на приемане и одобрениена нерегистрираната/сивата икономика – очаква-нията са идентични както по горния показател.

7. Участието в нерегистрираната/сивата ико-номика е част от житейската култура и ценности-те на индивидите. Очакванията са да се установистатистически значима връзка между склонност-та/готовността на лицата да плащат своите данъ-ци и задължения към държавата от една страна, исклонността/готовността им да полагат труд в раз-лични форми на нерегистрираната/сивата иконо-мика. Очакването е също така семейството да иг-рае важна роля по отношение на формираните об-щи оценки за сивата икономика и вероятносттададен индивид да бъде част от нерегистрираната/сивата икономика.

8. Сивите практики на полагане на труд ще сеоценяват и толерират нееднозначно от различни-те статусни групи на българското общество. Ико-номически активните и високостатусни групи щеподкрепят в по-голяма степен позицията за силнадържавна намеса и строги мерки срещу сивия сек-тор. В същото време, нискостатусните лица, без-работните лица и лицата с проблематично осигу-ряване на заетост и доходи ще застанат по-види-мо зад позицията в подкрепа на съществуванетона нерегистрираната/сивата икономика. Очаква сете да толерират нерегистрираната/сивата иконо-мика в по-висока степен, както и да защитят мне-нието за нерегистрираната/сивата икономика ка-то социално справедливо, необходимо явление закомпенсиране на непълнотите в държавната по-литика за преразпределение на доходите.

9. Населението очаква държавата да предпри-еме ефективни мерки за овладяване на нерегис-трираната/сивата икономика. Тези очаквания сасвързани предимно с провеждането на мерки занамаляване на данъчното и осигурителното бре-ме на населението, гарантирането на повече гъв-кавост и сигурност в трудовите отношения меж-ду работодателя и работника, създаването на гъв-кави форми на трудова заетост и гарантиранетона правата на наетите лица; повишаване ролята

на браншовите и синдикалните организации в до-говарянето на заплащането на труда и в гаранти-ране спазването на правата на наетите лица.

2.4. Реализация на изследванетоСледвайки произтичащите от целите, задачи-

те и хипотезите на изследването методологичес-ки основания, за целите на изследването е обос-нован адекватен модел и обем на извадката. Занационалното представително изследване сред на-селението е избрана стратифицирана и гнездоваизвадка, в която единиците за наблюдение са из-брани на две степени. На първата степен са из-брани гнездата за наблюдение. На втората степенот всяко избрано гнездо са включени по равен бройлица. Принципът на подбора е с вероятност, про-порционална на големината на гнездата. Обемътна извадката е 1000 единици, разпределени в 170гнезда. Така определеният общ обем на извадка-та (n = 1000) гарантира стохастичната точност на

оценката %30ˆ p със зададената максимално

допустима грешка %3% p . За всички оцен-

ки на показателите в интервала 7030 p от-носителният размер на грешката съответно нама-лява. Най-голямо е намалението при показателя

%50p , чиято грешка е приблизително

%50,0% p . За всички оценки извън посо-чения интервал стохастичната грешка се очаквада бъди по-голяма.3

Като следваща стъпка, в съответствие с въз-приетите общите методологически подходи е на-правена предварителна оценка на познавател-ните и инструменталните качества на методи-те за набиране на емпирична информация. Въз-приет е подходът, че методите трябва задължител-но да отговарят на изискването за релевантност вследните основни аспекти:

А) Релевантност по отношение на изследвана-та тема.

Б) Релевантност спрямо изследваните целевигрупи (генерални съвкупности) - особеностите нацелевите групи, ниво на информираност, степенна включеност и съпричастност към изследвани-те процеси, нагласа и склонност да се говори потези въпроси.

В) Релевантност спрямо общия теоретичен мо-дел, в т.ч. формулираните хипотези и очаквания-та за основните параметри на изследваните про-цеси и явления.

Г) Релевантност по отношение на системата отиндикатори, с помощта на която се описват из-следваните.

В резултат на направения анализ е предпоче-тен методът на стандартизираното интервю, спомощта на който е извършено набирането на ем-

3 Обосновката на модела и обема на извадката на националното представително изследване сред населението енаправена от проф. дсн Светлана Съйкова. Тук цитираме резултатите от направената обосновка.



пиричната информация сред населението. Всич-ки ключови въпроси (това са въпросите, с коитосе набира съществено важната първична инфор-мация по проекта) са предварително тествани спомощта на дълбочинни интервюта и фокус гру-пови дискусии. Тяхната изследователска работо-способност е оценена от изследователския екип ив случаите, когато е било необходимо, са напра-вени адекватни корекции, така че да се постигнемаксимална работоспособност на въпросите.

Набраната първична емпирична информацияе въведена под формата на индивидуални елек-тронни записи и така е генериран масив от съв-купна емпирична информация. Получените ин-формационни масиви са обработени с помощтана програмния пакет за статистико-математичес-ка обработка на информация от социологическиизследвания (SPSS). Извършени са всички видо-ве задължителни за този род обработка процеду-ри (чистене на системните файлове, сортиране поопределен вид критерии, допълнително кодиранеи прекодиране).

Така получената съвкупна информация е по-служила като фактологична основа за извършва-нето на анализ на проявленията на сивата иконо-мика – така, както изглежда тя в представите набългарското население.

3. Основни резултати3.1. Неформалната икономика през погле-

да на обществото – основни представи и на-гласи

Първата очевидна констатация е по отноше-ние на възприемането на неформалната икономи-ка по принцип. Изследването показва, че 33,2 %от българите сериозно са свикнали с присъствие-то на неформалния сектор в икономиката на стра-

ната и дори считат, че сенчестият сектор е необ-ходимост за оцеляването на гражданите и фир-мите. Добрата новина все пак е, че две трети отнаселението гледа на сивия сектор като на неже-лателен, незаконен елемент от икономиката настраната, който трябва да бъде редуциран и огра-ничен до възможния минимум.

В общественото мнение устойчиво битува на-гласата, че сенчестата икономика има преимущес-твено отрицателно влияние - както върху нацио-налната икономика като цяло, така и на ниво фир-ми, и на ниво индивиди. Данните от изследване-то сочат, че 55,4 % от българите застават твърдозад това мнение. На противоположния край на ска-лата са скромните 2 % българите и според тях не-формалната икономика има изцяло позитивновлияние за развитието на стопанската дейност встраната.

В същото време се очертават два типа коле-баещи се: а) 18,0 % от българите са склонни давиждат в неформалната икономика не само отри-цателни въздействия върху бизнес климата и ин-дивидите, но и някои позитивни ефекти; б) други13,8% считат, че неформалната икономика имаколкото отрицателни, толкова и положителниефекти. Останалата част от хората предпочитатда се скрият зад удобната позиция „не мога да пре-ценя”.

Можем да очакваме, че търпимостта към не-формалната икономика е най-висока сред дветегрупи на колебаещите се. Най-вероятно в технитепредстави за сенчестия сектор са преплетени кактоелементи на очевидната незаконност на сивитепрактики и презумпцията за виновност спрямодържавата и обществения морал, така и елемен-ти на безкритично приемане на сивите практики

Фигура 1. Представи за неформалната икономика като част от бизнес средата



като инструмент за бързо забогатяване и гъвкавосправяне с кризисни ситуации.

Независимо от степента на търпимост към не-формалната икономика, хората (61,3 %) са кате-горични, че сенчестият сектор е пуснал пипалатаси практически във всички икономически облас-ти и дейности.

Всеки четвърти българин проявява известнадоза оптимизъм и заявява, че неформалната ико-номика е намерила подслон само в някои иконо-мически области, които поради своята специфи-ка благоприятстват генерирането и процъфтява-нето на сиви практики.

Прави впечатление, че само 12,9% от бълга-рите не се ангажират с оценка по този показа-тел, което говори, че сивата икономика е ста-нала елемент от публичното съзнание и гово-ренето за нея се възприема от хората като не-що нормално и обществено допустимо. Тезиданни са визуализирани от Фигура 1.

В светлината на общите нагласи за неформал-ната икономика интерес представляват предста-вите и оценките на населението за степента наразпространение на неформалната икономи-ка в България.

Най-напред, всеки втори българин е убеден,че през последните три години тенденцията екъм нарастване на сивия сектор в икономи-ката. Всеки четвърти счита, че статуквото се е за-пазило, а според 6,6% е налице намаление на от-носителния дял на неформалната икономика (Таб-лица 1).

Средната оценка на населението за относи-телния дял на сивата икономика е 58,0 %4. Спо-ред нас населението е склонно към известно пре-увеличение на относителния дял на сивия сектор.Това става под влиянието на някои специфичниособености на формирането на общественото мне-ние и обществените нагласи, изразяващи се в ге-нерализация и преекспониране на единични слу-чаи. Хората са склонни на основата на няколкослучая да правят общовалидни, генерализиращизаключения. Тази особеност на общественото мне-

ние следва да се взема предвид винаги, когато сетърсят оценки за относителни дялове на разпрос-транението на социални процеси и явления. Ти-пичен такъв пример е изследването на корупция-та и корупционните практики – всички са убеде-ни, че има корупция, но малцина съобщават да саучаствали лично в такива практики и да са фор-мирали представите за нивата на корупция на ос-новата на лични впечатления. Подобна е схематаи при формирането на оценките за относителни-те дялове на сивия сектор в икономиката. Затовасъвсем нормално е населението да завишава оцен-ките си за относителните дялове за сивия сектор.

Но населението като цяло проявява завид-на рационалност в преценките си за конкрет-ните проявления на сивите практики. Кактостава ясно от данните, хората асоциират нефор-малната икономика както с нерегламентиранитеплащания и нарушенията при отчитането на дей-ствителните обороти, така и с действията по по-газване на социалните права на работещите. Впе-чатляващо нисък обаче е делът на хората, споредкоито нелоялната конкуренция е част от сенчес-тата икономика. За сравнение, нелоялната конку-ренция е припозната като сива практика предим-но от работодателите, в малко по-малка степен отработниците/служителите и в най-малка степен –от населението. В представите на обикновенитехора най-честите проявления на неформалнатаикономика са плащането на пари в пликче, не-плащането на дължимите данъци, контрабандни-ят внос, невнасянето на ДДС и неспазването наданъчните разпоредби. Интересното е, че нелоял-ната конкуренция се преценява като проява на сиваикономика едва от 13,2 % от населението (Табли-ца 2).

Анализът на обществените нагласи показва, ченаселението открива типичните неформалнипрактики главно в три области:

Отчитане на показателите за финансо-вата и стопанската дейност на фирмите:тук презумпцията е, че фирмите сасклонни да обявяват по-ниски обороти,

съответно по-ниски печал-би, да спестяват издаванетона финансови документи зачаст от сделките. Дейности по вноса/из-носа на суровини и матери-али, както и начисляванетона дължимия ДДС. Третата област на сивипрактики е по отношениекоректното съставяне натрудови договори за труд и

Таблица 1. Оценки за тенденциите в разпространението на неформалнатаикономика

Тенденции: Според населението

Делът на сивата икономика нарасна 52,8

Делът на сивата икономика се сви 6,6

Няма осезаема промяна 24,5

Не мога да преценя 16,1

4 В рамките на цитирания проект се проведоха още две национални представителни изследвания – сред работодате-лите и сред работниците/служителите. Данните от тези две изследвания позволяват да се изчислят средните оценкиза нивата на сивия сектор в страната. Според оценките на работодателите относителният дял на неформалнатаикономика е 42,2 %. Според оценките на работниците и служителите, относителният дял на неформалната икономи-ка е 48,6 %.



начисляването на реално дължимитездравни и социални осигуровки.

Данните подсказват, че сравнително по-малкачаст от хората са склонни да причислят към си-вите практики работата при вредни и опасни ус-ловия. Макар да се съзнава, че това е нарушениена изискванията за осигуряване на безопасност издраве при работа, този специфичен елемент оттрудовата среда не е така ярко изразен елемент оттрадиционните представи на българина за сиви-те практики.

Затова пък коруционните практики и спечел-ването на търгове с нагласени конкурси, чиито ре-зултати са предварително известни, категоричносе припознават като типична сива практика. И неби могло и да бъде другояче, като се има предвид,че един от основните акценти на медийните пуб-ликации е осветляването на пикантни подробнос-ти около скандални търгове или конкурси, кактои проследяването на корупционни вериги с целлично облагодетелстване.

Общественото мнение е изключително един-но по отношение на най-важните фактори за по-явата и съществуването на сив икономическисектор. В представите на населението свите ико-номически практики черпят сила от следните ос-новни фактори:

пропуските в законодателството, несъ-вършеното законодателство; честитепромени в законодателството;

липсата на контрол, абдикирането надържавата от контролните й функции;

корупцията на всички нива, в това чис-ло на най-високите етажи;

стремежът към бързо забогатяване на по-литическите елити и икономическитегрупировки;

неефективността на съдебната система; ниските заплати на служителите в дър-

жавния сектор; високите данъци; кризата; безработицата.

Както става ясно, хората имат много трезва иреална преценка за основните фактори, генери-ращи неформалната икономика. Прави впечатле-

ние рационал-ността в ранжира-нето на факторитеи търсенето на ло-гика в протича-щите процеси .Факторите се тър-сят основно в за-конодателнатасреда, преминаватпрез системите имеханизмите законтрол, обхва-щат нивата на да-

нъчните ставки и тяхното съотношение към жиз-нения стандарт и логично завършват с усложне-ната фискална и пазарна среда в условията на кри-за.

3.2. Търпимост към сивите практики и го-товност за участие в сенчестата икономика

За целите на анализа търпимостта към сивитепрактики в икономическия живот се изследва спомощта на система от прости и съставни инди-катори, които позволяват да се получи както общаоценка за степента на възприемане на сивия сек-тор, така и оценка спрямо конкретни аспекти ипроявления на неформалната икономика.

Анализът на резултатите от изследването по-казва, че една трета от населението откровеносподеля нагласата за сивия сектор като нор-мално и приемливо явление в общественияживот. Висока степен на толерантност и високастепен на възприемане – това са двете основнихарактеристики на тази нагласа. В същото време,38,9 % категорично и по никакъв начин не прие-мат сивите практики, а 27,6 % от хората в своетоотношение към сивия сектор са в скалата на по-скоро неприемащите, отколкото приемащите не-формалната икономика.

Влизайки в детайлите, откриваме ясно арти-кулирани нагласи и оценки по отношение на кон-кретни елементи от неформалната икономика:

1. Според 68,5 % от населението неформална-та икономика присъства в ежедневието на хорататолкова очевидно и често, че нейните проявлениясе приемат от хората в България като нормалноявление.

2 Според 51,4 % от населението проявлениятана неформалната икономика са необходимост заоцеляването на бизнеса и гражданите в България.

3. Проявленията на неформалната икономикаса нарушение на законодателството, но въпрекитова могат да се толерират до известни граници,считат 56,7 % от населението.

4. Още по-фрапиращо е, че в нагласите на 68,5% от населението даването на „пари в плик” е на-пълно приемлива практика за България.

5. Според 79,6 % от населението работодате-лите са активната страна в процеса на прилаганена сиви практики.

Таблица 2. Представи за основните проявление на неформалната икономика.

Прояви на неформалната икономика са: Според населението

Плащане „на ръка” (пари в пликче) 47,5 Неплащане на пълен размер данъци върху печалбата 39,4 Неплащане на пълния размер осигуровки 36,9 Нелоялна конкуренция 13,2 Неспазване на данъчните разпоредби 25,7 Невнасяне на ДДС 29,6 Контрабанден внос 35,4



6. В същото време, само 36,5 % от население-то са на мнение, че при сивите практики по отно-шение на трудовоправните отношения работни-ците и служителите са активната страна, т.е. тезипрактики се осъществяват с тяхното съгласие илидори изричното им настояване.

7. Наличието на неформалната икономика на-нася големи щети на фирмите, работещи изцяло„на светло”, и на икономиката на България катоцяло, са убедени 79,6 % от хората.

8. Работата в сферата на неформалната иконо-мика може да принуди и работещите „на светло”фирми да възприемат такъв начин на работа, емнението на 65,8 % от населението.

9. Корупцията е съществена част от неформал-ната икономика, смятат 85,7 % от хората.

Ако трябва да обобщим с няколко думи, то еследното: неформалната икономика е трайноприсъстващ елемент в икономическото битиена хората и тъкмо поради това тя намира сил-но присъствие и като елемент в структуратана общественто мнение. Нагласите към нефор-малната икономика и нейните проявления сакритични, но с уговорката, че тези практикиса станали неизменна част от ежедневието нахората. Корупцията е съществен механизъм иформа на сивия сектор. Общественото мнение

отразява тревогите на хората, че явното при-съствие на неформалната икономика в живо-та на страната има силно негативно влияниевърху изрядните работодатели, които са при-нудени в определени ситуации да приемат иг-рата на сивите.

Хората се различават съществено според сте-пента си на възприемане и толериране на нефор-малната икономика. Данните показват, че хоратас по-високи професионални и статусни позицииса по-малко толерантни към сивите практики, до-като тези с по-ниски професионални и квалифи-кационни характеристики проявят по-висока сте-пен на толерантност към сивата икономика. Раз-личното ниво на толерантност се предопределя отследните фактори:

статусни и професионални характерис-тики;

квалификационно ниво и достъп до зае-тост с възможност за високи и стабилнитрудови доходи;

позиции в общия производствен процес; общ жизнен стандарт и натовареност с

проблеми в рамките на семейството; местоживеене и възможност за заетост

по предпочитаната от лицето специал-ност;

Източник: национално представителното изследване сред населението

Бих се съгласил

Не бих се съгласил

Не мога да преценя

1. Да работя без писмен трудов договор 25,0 63,8 11,3

2. Да работя на трудов договор за една сума плюс устни договорки за по-голямо заплащане

43,8 42,1 14,1

3. Да получавам заплащане под минималната работна заплата, определена за страната

5,3 87,2 7,5

4. Нередовно изплащане на трудовите възнаграждения 4,0 87,7 8,3

5. Социално и здравно осигуряване върху по-ниски суми от реално получаваните 25,7 62,0 12,3

6. Липса на социално и здравно осигуряване 8,8 83,3 7,9

7. Да приема работа на удължено работно време без допълнително заплащане 11,0 79,6 9,3

8. Да работя при вредни и опасни условия на труд 8,8 79,7 11,5

9. Да работя без право на отпуск или почивка 7,0 84,4 8,6

10. Да не изисквам финансови документи (фактури и касови бележки) при пазаруване и плащане на сметки 24,2 60,5 15,4

11. Да извършвам големи парични плащания в брой, а не чрез банков превод

19,1 54,0 26,9

12. Да не си плащам дължимите данъци или мита 8,1 81,1 10,8

13. Да участвам в търг или конкурс за обществена поръчка с предварително известен резултат в моя полза

12,9 59,0 28,1

14. Да дам или получа подкуп 9,8 73,0 17,1

Таблица 3. Разпределение на лицата според готовността им да участват в сиви практики на работното място



склонност към участие в сиви практикикато форма на компенсиране на недос-тигащите доходи.

В този ред на мисли красноречив елемент отобществените нагласи към сивата икономика е го-товността на българина за участие в сивипрактики на работното място (Таблица 3).

В социално психологически аспект тревожна-та тенденция е, че:

една пета от хората са склонни да рабо-тят без трудов договор;

43,8 % са склонни да работят на трудовдоговор за една сума плюс устни дого-ворки за по-голямо заплащане;

25,7 % са съгласни да бъдат социално издравно осигурявани върху по-ниски су-ми от реално получаваните;

24,2 % са склонни да не изискват фи-нансови документи (фактури и касовибележки) при пазаруване и плащане насметки;

19,1 % биха предпочели да извършватголеми парични плащания в брой, а нечрез банков превод.

11% са склонни да работят при удълже-но работно време без допълнително зап-лащане.

Очевидно, поне една пета от населениетосподеля в явен вид проактивни нагласи в под-крепа на неформалната икономика. Тези гру-пи хора са склонни да приемат труда в сивия сек-тор, съгласни се да бъдат лишени от социални издравни права, готови са да толерират сивите прак-тики на работното място. Възниква въпросът: За-що? Отговорът е очевиден – икономическатапринуда и липсата на алтернатива е причина-та в преобладаващата част от случаите хора-та да се съгласяват да приемат работата в си-вия сектор или да „спестят” част от дължи-мите данъци. Ето защо в нагласите на хората та-ка силно се преплитат както желанието за пори-цаване на сивото около нас, така и стремежът ня-как да се надхитри закона.

Ценна допълнителна информация за това до-колко съпричастни са хората към сивите практи-ки получаваме от отговорите на други два въпро-са: ”Колко често през последната една година припокупки на стоки са ви били издавани касови бе-лежки?” и „Колко често през последния един ме-сец при ползването на определени услуги са вибили издавани касови бележки/фискални боно-ве?”.

Данните показват, че най-много злоупотребисе откриват при продажбата на плодове и зелен-чуци. При покупката им от крайните потребите-ли издаването на финансови документи е по-ско-ро прецедент, отколкото срещана практика. Зато-ва пък всички останали най-често пазарувани сто-ки се осчетоводяват и поне на повърхността всич-ко изглежда напълно нормално.

Не така стоят нещата с ползването на услуги-те: Сивият сектор процъфтява при фризьорски,шивашки, обущарски услуги, маникюр, и др. по-добни. Следващото ядро на сиви практики са поп-равките/ремонтите на жилища/сгради (дърводел-ски, ВиК услуги, боядисване и т.н.). На трето мястосе нареждат поправките и ремонтите на електри-чески уреди и т.н.. Силно присъствие на сивипрактики се открива и при частните уроци.

В този контекст следва да отбележим, че изда-ването на финансови документи е в много голямастепен отговорност и на двете страни. Ако да ре-чем, човек не потърси изрично касов бон от так-симетровия шофьор, той става неволен съучас-тник в една типична сива практика. Ако човек непоиска финансов документ от майстора, дошъл дапоправи течащия кран, това също е сива практи-ка. Въпросът е обаче по-сериозен и отива далеч втрадициите на българския манталитет. Ако на-пример за един германец е нещо напълно естес-твено при визираните случаи да поиска касов бон,за българина това е свързано с огромни неудоб-ства и вътрешни колебания – да не обиди майсто-ра, да не провали работата и т.н. Тези нагласи при-състват много силно в масовото съзнание и дока-то не бъдат променени, представляват перфектна-та основа за продуцирането и процъфтяването навсякакви сиви практики – от най-безобидните чакдо практики, отиващи в зоната на криминалнитедеяния.

3.3. Включеност в сиви практикиНо споделянето на нагласите към неформал-

ната икономика и готовността за участие в сивипрактики е само едната страна на социалнопси-хологическата диагностика. Другият същественоважен елемент е реалното поведение на хората.Търсейки емпирична верификация на споделенитеот хората нагласи, проверихме дали и по какъвначин са били включени в сиви практики на ра-ботното място.

Данните показват, че през последните петгодини 25,7% от населението в страната подедна или друга форма е било включено в сивипрактики. През тези пет години сивият секторна ниво трудовоправни отношения е имал различ-ни измерения в регионален мащаб. Оказва се,че в най-силна степен в сивия сектор са биливключени хората от Монтана (62,5%), Ямбол(44,4%), Велико Търново (38,9%), Кюстендил(38,8%), Пазарджик (38,1%), Смолян (35,3%),Враца (30,0%), Перник (33,3%), Кърджали(33,3%), Враца (30,0%), Сливен (30,0%), Стара За-гора (29,2%) и Шумен (28,2%). Тези данни на-пълно кореспондират с оценките, получени по от-ношение на степента на разпространение на не-формалната икономика в региони. От друга стра-на, те потвърждават и хипотезата, че степента наразвитост на браншовете по региони има прякоотражение върху нивата на неформалния сектор.

Изследването сред населението детайлизира



оценките и търси измеренията на включеността всивия сектор през последната една година. Такасе оказва, че според самопризнанията на изслед-ваните лица през последната една година 15,6%от населението на възраст 15 г.+ е работило в си-вия сектор. В същото време, 33,4% от изследва-ните лица съобщават, че техни близки са били за-ети в неформалната икономика.

Черната листа на работилите без трудов до-говор през последната една година се оглавяваот Кърджали – 38,9%, Смолян – 35,3%, София-област – 30,6% и Кюстендил – 22,2%. Дялове налицата, работили на трудов договор за определе-на сума плюс устни договорки за по-голямо зап-лащане през последната една година, са, кактоследва: Монтана – 45,8%, Ямбол – 38,9%, Кюс-тендил – 35,3%, Разград – 27,8%, Сливен – 26,7%.Дялове на лицата, работили без да бъдат осигуря-вани през последната една година: Кюстендил –31,3%, Смолян – 29,4%, Кърджали – 27,8%, Сли-вен – 26,7%, Русе – 25,0%.

Регистрираме учудващо висока склонност засключване на договори между работодателя иработниците за една сума на възнаграждение-то, но с уговорката за получаване на допълни-телна сума на ръка. Видимо се открояват такиваобластни градове като Монтана, Кюстендил,Ямбол, Разград, Сливен, Смолян. Очевидно, нис-кият жизнен стандарт и специфичната заетост впосочените градове предопределят наличието нависоки нагласи за толериране на този тип сивапрактика. Тази информация още веднъж потвър-ждава предварителната ни хопотеза, че при сключ-ването на некоректно оформени договори или до-говори със скрити клаузи активна страна са не са-мо работодателите, но и самите работници.

Изнесените данни не могат да не будят трево-га. Факт е, че немалка част от населението проя-вява висока степен на толериране на сивите прак-тики на работното място, дори ги инициира в оп-ределени случаи и търсейки възможности за по-високи доходи, е съгласно да направи компроми-си и със социалните и здравните осигуровки, и сусловията на труд.

Търсейки обяснението за установените тенден-ции, отново се сблъскваме с липсата на алтерна-тивност в поведението на хората и желанието имда компенсират недостатъчните доходи. 54,5 % за-явяват, че причината за започване на работа безтрудов договор е липсата на друга оферта. Въз-можността да получат повече пари е мотивът наедна трета от хората, започнали работа без дого-вор, а за 13,3 % това е избор, направен в отговорна потребността да се погрижат за семействотоси.

Независимо че са започнали тази работа доб-роволно, само 41,6 % са доволни от заплащанетоза този вид труд, а 55,4 % са готови да сменят се-гашната си работа в сивия сектор за друга работа,с по-малко заплащане, но повече сигурност. Тези

данни говорят, че лицата гледат на въпросната за-етост като на временно решение и изход от мо-ментната ситуация. В случай на нова, по-добраоферта те биха заменили несигурната работа бездоговор срещу повече спокойствие и по-добре пла-тена работа.

4. В заключениеОбществените нагласи и обществената търпи-

мост към неформалната икономика представля-ват динамична система от стереотипи, шаблони имодели за оценка, с помощта на които индивиди-те оценяват своето и чуждото поведение в област-та на сивите икономически практики. Обществе-ните нагласи към сивата икономика са силно раз-колебани, лишени от вътрешна кохерентност, ла-билни по отношение на формиращите ги факто-ри и податливи на манипулиране от страна на ме-диите. За формирането на нагласите на конкрет-ния индивид от най-голямо значение са жизнена-та му ситуация, личните доходи, професионалниястатус, семейните тежести.

В съдържателно отношение най-важните еле-менти от обществените нагласи са следните:

1. На индивидуално ниво откриваме висо-ка степен на толерантност и възприема-не на сивите практики. Те са станалиобичайна част от ежедневието на хоратаи затова не се възприемат като нещоскандално или строго извън закона.

2. Най-висока нетърпимост се проявявакъм корупционното поведение, неплаща-нето на данъците, неотчитането на ре-алните обороти, контрабандния внос. Ра-ботата без договор се осъжда, но в съ-щото време една пета от населението яприема като алтернативен вариант заоцеляване в условия на криза.

3. Обществото съзнава ясно, че в основатана сивите практики стоят пропуските взаконодателната среда, слабият контролили липсата на механизми за контрол внякои сфери, неравното третиране наикономическите субекти, слабоефектив-ната съдебна система. В тази връзкаочакванията на обществото са за ефек-тивни мерки от страна на държавата иобществото в посока ограничаване и пре-венция на неформалната икономика.

4. Населението като цяло е силно разколе-бано в своите оценки и мнения за нефор-малната икономика. От една страна доб-ре се осъзнава нелегитимният характерна сивите практики и щетите, които сенанасят върху изрядните работодатели.В същото време, ниският жизнен стан-дарт и липсата на доверие в държавнитеинституции принуждават немалка частот работещите да приемат (понякогамълчаливо, а друг път активно) участи-



SHADOW ECONOMY IN POPULATION’ ASSESSMENTS: METHODOLOGICALAPPROACHES AND BASIC RESULTSEmilia ChengelovaAbstract

This article describes the experience of one of the Bulgarian team working on the study of shadoweconomic activities. In summary, the article presents basic methodological approaches, the system of empiri-cal indicators, main hypotheses, instruments and especially the methodological challenges in studying theimage of the gray economy in Bulgaria among the population. By analyzing the results of the survey, thearticle sets out some critical examination of the sociological perspective problems. One of the emphases ison public attitudes towards the informal economy - very hesitant, lacking internal coherence, unstable on theformation factors and highly susceptible to manipulation. Special attention is paid to the elucidation of thedominant attitudes in public opinion to tolerate the very existence of informal economy. Although individu-als recognize the social costs of informal economic sector, under circumstances of crisis are ready to go toserious compromises and in the name of individual survival declare a high tendency to turn gray in practice.

ето в сивите практики като компенсаци-онен механизъм за недостатъците в пре-разпределителните механизми на държа-вата. Така принципното отношение нахората е да порицават сивите практики.Но поставени в реални ситуации, меж-ду една трета и половината от тях всепак дръзват да поемат риска да бъдат „недотам изрядни”. Тук си струва да отбе-лежим, че на ниво индивиди се правимного внимателна оценка на така наре-чения разумен риск – правят се наруше-ния, които в представите на обществе-ното съзнание се оценяват като “допус-тими”. Аргументирането на “допусти-мия компромис” се търси в две посоки –оправдание с масовия характер на дадентип нарушения („така правят всички”)и негативните ефекти от финансоватакриза, даващи отпечатък върху поведе-нието и на икономическите субекти, и наиндивидите.

5. Високата степен на толерантност към не-формалната икономика е изключителносериозно предизвикателство пред огра-ничаването и превенцията на сенчеста-та икономика. Мотивите на население-

то за включване в сиви практики са за-пазване на жизнения стандарт и съхра-няване на семейството. Несъмнено товаще затрудни процесите по създаванетона нагласи на нетърпимост към нефор-малната икономика и желание за подкре-па на светлите работодатели. Ето защо ина ниво индивиди държавата трябва данаправи първата стъпка – като мотиви-ра изрядните платци и санкционира на-рушителите на правилата.

6. Обществото осъзнава високата социал-на цена на сивия икономически сектор,но в условията на криза е готово да оти-де на сериозни компромиси и в името наиндивидуалното оцеляване проявява ви-сока склонност към толериране и включ-ване в сиви практики. Само по себе ситова е сериозно предизвикателство, тъйкато от една страна затруднява диагнос-тицирането на реалните измерения насенчестата икономика, а от друга странавероятно ще възпрепятства прилагане-то на ефективни мерки за ограничаванеи превенция на сивите икономическипрактики.


Наука и сигурност

УПРАВЛЕНИЕ НА ЗНАНИЕТО В СЪВРЕМЕННАТАИНТЕГРИРАНА СРЕДА ЗА СИГУРНОСТ

Полк. доц. д-р Стойко Стойков,полк. доц. д-р Димитър Ташков,

подполк. д-р Стоян Стойчев,майор д-р Петър Маринов,Военна академия „Г. С. Раковски”

В своя труд „Науката – територия без грани-ци” Ванивър Буш за първи път обявява, че „безнаучен прогрес, каквито и колкото постижения даимаме в другите области, те не могат да ви осигу-рят здравеопазване, просперитет и сигурност ка-то нация в модерния свят” [1]. Според него, “акодържавата не направи така, че способностите, ане състоянието на семейното богатство да опре-делят кой ще получи висше научно образование,тогава няма да сме сигурни в постоянното подоб-ряване качеството на всяко ниво от научната дей-ност” [1].

Навлизането на човечеството в ноосферата(ерата на знанието) налага на нации, намиращисе пред демографски срив – като българската, даконцентрират вниманието си върху натрупванетона интелектуален потенциал, който им е потре-бен за укрепване и развиване благосъстояниетона българското гражданско общество, както и заустановяването на собствено място в интеграци-онен и коалиционен план. Чрез националния ду-ховен и научен потенциал България може да ус-тои на външни и вътрешни неблагоприятни въз-действия и да се развива успешно в световнотоинтелектуално съревнование.

Светът, държавите и техните институции всферата на образованието и науката са нестабил-ни и несигурни, но автономни. Тази автономия сереализира благодарение на формирането и разви-тието не само на научен и преподавателски по-тенциал, но и на управленски потенциал. Тойтрябва да има способностите и възможностите дасъздаде и приложи разработени ясни и работещипроцедури, стъпили върху модерна и отговарящана съвременните условия нормативна база. Всичкотова трябва да бъде ориентирано към една основ-на цел – произвеждането на способни специалис-ти.

В съвременното стратегическо управление наорганизациите (системите) непрекъснато нарас-тват опитите знанието да се вгражда и да съпът-ства всички дейности през целия им жизнен ци-къл, задължавайки ги да се учат непрекъснато ипревръщайки ги в учещи се организации (систе-ми). Значимостта на знанието, дори на отделнитеуправленски дейности, за формиране на основ-ните характеристики на системите в процеса науправлението им позволява всяка от тях да бъдепричислена към учащите се.

Карл Попър в своя труд „Философия на наука-та” твърди, че „науката започва с митове и с кри-тиката на митове” [2]. Мощта на една наука се

определя с възможностите й да прогнозира.За да може да реагира по адекватен начин, чо-

век има потребност да знае при какви условия икога в течение на времето ще настъпи определеноявление или събитие. От икономическа гледнаточка средствата за задоволяване потребноститена хората са благата, а знанието е благо, което за-доволява потребността на човека да опознава све-та, в който живее [3].

Обединяването на знанието за различните про-цеси и системи в заобикалящия ни свят създаваогромен потенциал, но това не е достатъчно то дасе превърне в полезно, използваемо знание. За даможе то да се обработи и използва, са необходи-ми опит и умения. Формирането и изгражданетона Световната банка доказва връзката между ико-номическото развитие и знанието и проследявапроцеса на превръщането на едно откритие в про-дукт в своя аналитичен модел за четирите стълбана икономиката на знанието (Фигура 1). Това са:

– иновационната система, насочена къмсъздаването на новото знание;

– институциите, които го събират и прев-ръщат в блага;

– добре образованото и квалифициранонаселение;

– информационните и комуникационни-те технологии, които го съхраняват и раз-пространяват.

В България висшето образование с много го-леми условности произвежда знание. Финансови-те ресурси от страна на държавата обаче са огра-ничени; инвестиции от страна на бизнеса липсват,а разработването на проекти и спечелването наконкурси за финансиране от европейски мащаб –засега са незначителни.

Фактите недвусмислено определят ситуация-та във висшето образование като кризисна и из-ходът от нея трябва да се търси в самата криза.Външен израз на тази криза е изчаквателното по-ведение на всички участници - българските уни-верситети, които са стъписани пред риска за про-мяна на съществуващото статукво. Намираме сев ситуация, която изисква пренасянето на акцен-



та на университетското битие от материалнотовърху интелектуалното му измерение. Бъдещатадоктрина за реформа във висшето образование ка-то интелектуален продукт трябва да бъде израбо-тена с творческите инвестиции на самите универ-ситети – без традиционното спускане отгоре и ин-вестиции отвън.

Въпреки многото декларации и обещания отразличните екипи на държавната власт, сериознареформа в областта на висшето образование не сесъстоя. Интелектуалното равнище на студентите,които се приемат, непрекъснато спада. Възпита-телната роля на средното ни училище е силно раз-клатена – неизбежен резултат от проблемите в об-ществото – неуредици в учебния процес, лошадисциплина в много училища, различно ниво научителите като личности, морал, изяви, възмож-ности, нестабилна държавна политика в тази чув-ствителна област, чести смени във визиите, акоте изобщо съществуват, плахо лансиране на но-вости, недостатъчно финансиране.

В същото време във висшите училища препо-давателите с призвание и с високи звания се пен-сионират; няма попълнения поради голяма емиг-рация и понижения интерес на младите специа-листи към нови хабилитации; закъснява се с обо-рудването на съвременни лаборатории и техноло-гични центрове и тяхното компютризиране, как-то и с въвеждането на европейски учебни програ-ми и практики.

Причина за това са не само ограничените фи-нансови средства от страна на държавата и биз-неса, но и липсата на мотивация в академичния инаучен състав за иновационна, научноекспери-ментална, технологична и внедрителска дейност,които да гарантират собствени приходи на вис-шите училища. За разлика от България, в свето-вен план инвестициите в образование и наука не-прекъснато нарастват (Фигура 2).

По-големият и неблагоприятен проблем днесобаче остава липсата на ясно формулирана дър-жавна политика в областта на науката и образо-

Фигура 1. Стълбове на икономиката на знанието

ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ

Иновационна система

Институции

Работна сила

Комуни-кационнитехноло-

гии

Фигура 2. Разходи за наука и образование в световен мащаб

3,27 5,36 6,613,12 14,96 17,5

53

0

10

20

30

40

50

60

70

1984-1987 1987-1991 1990-1994 1994-1998 1998-2002 2002-2006 2007-2013

€ Billion



ванието, особено във висшето.Липсата на национална дългосрочна концеп-

ция за развитието на страната, на стратегия за об-разованието и науката и на приоритети за разпре-деляне на държавния бюджет в тази сфера нед-вусмислено доказва, че принципът „давай по мал-ко, за да има за всички” е негоден за ефективноуправление на икономиката и пълното използва-не на най-важните фактори за растеж.

Навсякъде, където се изискват коренна промя-на, широка компетентност, дългосрочна визия, це-ленасочено усилие и последователно действие, засъжаление, продължава да се наблюдава прота-кане и въртене в кръг. Затова кризата в систематаза образование и наука е симптом за системнатанеспособност на българското общество да платицената и да излъчи обща идея, градивна енергияи годен елит за решаване на най-сложните проб-леми. Само желанието (което сега е модерно да сенарича политическа воля), не е достатъчно, дорикогато е силно и искрено. А когато това желаниесистемно се разминава с нивото на компетентност,се стига до напрежение и преумора, от които явновсе по-драматично започва да страда и български-ят политически елит.

Продължаващата масова самодейност, субек-тивното откриване и закриване на университет-ски специалности в сигурността и отбраната катообласт на висшето образование възпроизвеждатдобре познатите ни експерти, специалисти, стра-тези и лидери, представляващи вече определеноедна от заплахите за националната сигурност [4].

Разликата между учения експерт и експерта“лаик” в системата за сигурност показва систем-но надценяване на знанието и способността запрогнозиране. При вторите не е важно дали от-делната оценка е вярна, а отразява разликата меж-ду това, което хората действително знаят, и това,което си мислят, че знаят, за да угодят с разчетитеси на поредния управленски екип, определящ въз-награждението им. Това е причината да продъл-жаваме да бъдем свидетели на:

– понижаване на и без това ниското равнищена официалните ни документи в сигурността, дъл-жащо се на влошаващо се качество на експерти-зата в сектора, подготвяна от отдавна амортизи-рали се в своята дейност несменяеми участницив екипите, а и поради постоянна политизираностна дискусиите по въпроси на националната си-гурност за сметка на професионализма и липсатана научен анализ;

– липсата на модерни знания и съвременниидеи в образованието и научните изследвания всектора за сигурност, като тя на много места вечесе изучава, преподавана от “летящи бригади”, нокритериите за качество на предлагания образова-телен и научен продукт, стандартите и новостта взнанията в тях трудно се контролират;

– постоянен отказ в управлението на система-та за национална сигурност от професионален де-бат, експертна помощ и научно обосноваване чрездемонстриране на независимост, „мускули” и пре-небрежение;

– управлението на системата за национална си-гурност не се поставя на системна основа – кон-цептуално, нормативно, ресурсно и кадрово, а напринципа на пробите и грешките на амортизира-ни екипи от безименни експерти по метода на им-провизациите в отделните сектори;

– цялата система и десетки хиляди съдби в неясе тресат и притесняват какво ли ще им донесепоредната реформа с ежедневно, а понякога еже-часно променящи се параметри, без кадровото иресурсното осигуряване на защитата на професи-оналистите в нея;

– на приливи и отливи през различните годи-ни от мандатите се осъзнават азбучни истини, следкоето днес ние, военните, говорим за отбрана, аполитиците – за сигурност, като военните многодобре знаем, че отбраната не е само и единственовоенен въпрос, а все повече е политически проб-лем на управляващите; но дали политиците ниразбраха, че ще трябва да гледат на военните несамо като на подчинени, а и като на партньори,т.е. всеки със своите отговорности.

Ако сравним кризисното състояние на висше-то образование с болен човек, бихме могли да зак-лючим, че то боледува от доктринална недоста-тъчност и още по-точно – от управленска контак-тна недостатъчност, при която чалгата в образо-ванието се превръща в състояние на духа, състоя-ние на обществото, блато, в което затъваме все по-вече и повече...

Наистина всъщност нямаме “измерител, къдеточно се намираме”, но усещането е за постоянноплъзгане надолу – и то се потвърждава от студен-тите, които заминават да се обучават в чужбина,липсата на български университети в световнитекласации, нищожния дял на български публика-ции в международни списания. А основната раз-лика между средното и висшето образование е втова, че при висшето се очаква преподавателят непросто да преповтаря чужди мисли, а да е част отнаучното търсене в съответната област.

Използваните досега еднополюсни модели,при които се издига в култ или преподавателя ка-то център и първооснова на академизма, или об-ратно – поставяне на студентите в привилегиро-вана позиция на клиенти, поръчващи си „музи-ката” (обучението), които преподавателите тряб-ва да обслужват, все по-ясно се изявяват като нее-фективни.

Управленският подход във висшето образова-ние и университетите като цяло се свежда до за-мяната на централизираното тоталитарно управ-ление отгоре надолу с алтернативното управление



по същата верига чрез гласуване отдолу нагоре.Всъщност, моделът на управление в двата случаяостава по същество един и същ – еднополюсен. Впървия случай се издига в култ ръководното на-чало на най-висшестоящото звено в управленска-та и йерархичната верига, а във втория – най-нис-костоящото. Този по своя дълбок замисъл „демок-ратичен” механизъм на управление е в основатана всяка университетска криза. При него няматрайни истини, има трайни интереси, няма ясноизразени критерии, публично обявени приорите-ти, няма консенсусно избрана посока и приорите-ти на развитие, а всеки път изборът им се заменяс гласуване на оторизирания към този момент ака-демичен състав.

Възможен изход са незабавните, но не “необ-мислено разтърсващи”, действия паралелно потрите възможни направления в системата на вис-шето образование: наука, образование и управле-ние.

Смисълът на модерния мениджмънт в управ-лението на системата за знание е да съхранява,обогатява и хармонизира дейността, като се под-държа устойчиво развитие. Проблемът на този видуправление е да се изгради система от носители,критерии и норми на контактно взаимодействиемежду науката и образованието, която да отчита,че образованието не е само просто отражение наминалото, а създаващо чрез своето настояще нау-ка, насочена към бъдещето.

Към четирите стълба на икономиката на зна-нието авторите предлагат да се добави и пети (Фи-гура 1 – крайния вдясно): социалният капитал,представен от доброто ръководство, визия и воля

за промяна и развитие. Това позволява да посо-чим двата акцента в тази проблематика – знание-то като вид ресурс и знанието като капитал, а неразход.

Дискусията относно необходимостта от проме-ни във висшето образование следва да доведе добазисни промени в организацията на обучението,мениджмънта на знания и развитието на акаде-мичния състав, основани на развитието на мре-жова архитектура на образователната система,позволяваща висока скорост на трансформация игъвкавост, в съответствие с изискванията на ос-новните потребители на формираната експертиза(Фигура 3).

Наложително за България е да се създаде оп-ределено нова стратегия за обществено развитие,основана на знанието – чрез нарочно инвестира-не в човешкия капитал в образователната систе-ма и науката, стимулиране на иновациите, акуму-лиране на знанията в материалното и духовнотопроизводство и в публичните блага. Защото ос-новна характерна черта на съвременното произ-водство представлява наличието на компонент назнанието във всяко благо (стока или услуга) – ед-но от които е и националната ни сигурност, а тованеизбежно се отразява на структурата на стойност-та му.

Университетското образование, особено в ма-гистърските и докторските програми, е немисли-мо без активна научноизследователска дейност.Наложително е да се стимулира въвеждането нанови интердисциплинарни научни дисциплини,както и да се използва капацитетът на неунивер-ситетските изследователски организации при под-

Фигура 3. Архитектурен подход при управлението на знания в сектора „Сигурност”

АРХИТЕКТУРЕН ПОДХОД



готовката на млади учени.Съвременната инфраструктура на научната ни

дейност – библиотеките, компютърните мрежи,центровете за обработка на информация, изискватизграждане и развиване на национална информа-ционна мрежа за изследователската дейност, съв-ременни комуникации, достъп до научна инфор-мация и възможности за съвместни изследвания.Необходими са реални действия, а не заклинанияза създаване на европейски условия за научноторазвитие и кариерно израстване на учените в сис-темата на висшите училища и държавните изсле-дователски структури.

Обществото ни отдавна е осъзнало необходи-мостта от изграждане на квалифицирани и ком-петентни кадри за институциите, свързани с раз-личните аспекти на сигурността. Съдържаниетона съществуващите образователни и обучаващиформи в държавните и частните университети ив някои ведомства обаче не отговаря на съществу-ващите, а още по-малко – на очакваните предиз-викателства. Вакуумът е толкова голям, че е не-възможно да се преодолее без национална концеп-ция и съответно на система за образование и обу-чение в сферата на сигурността; утвърждаване натази основа на изисквания и стандарти за заема-не на административни длъжности, свързани съссигурността, във всички институции на властта,органите на местното самоуправление, службитеза сигурност, собствениците и операторите на кри-тична инфраструктура, както и въвеждане на сис-тема за обучаването им през целия период за из-пълняване на такива функции.

Изострената чувствителност на сетивата на об-ществото ни показва недвусмислено, че институ-циите от системата за сигурност запазват своятаключова роля и затова обществото е готово на ог-раничения, за да се съхранява такова ниво на ре-сурсите, че служителите в сектора за сигурностда бъдат мотивирани, подготвени и добре екипи-рани само при добре свършена работа. Устойчи-вите посоки на движение към спадане на рейтин-гите на одобрение на дейността в отделните сек-тори на системата за сигурност са показателни затова.

Авторският колектив предлага изграждането насистема за мениджмънт на знания, който за воен-нообразователната система по принцип не е ко-личествено мотивиран, а качествено обоснован ие с особена сложност и отговорност за бъдещетона обществото.

Особеното е в това, че истинската полза навластта в обществото от науката не е в хвалеб-ствието от нейна страна към властта, не в безкри-тичното повтаряне на политическите констатации,

не и в ролята й на ехо на властта. За властта ис-тинската полза от науката е безпристрастният ана-лиз, с научни изводи и аргументи – дори, а можеби особено когато те не съвпадат с виждането навластта. Научните специалисти с високоразвитоаналитично мислене осигуряват на управляващи-те „превод” на достъпен език съдържанието назнанието.

Едно успешно обществено развитие на Бълга-рия има нужда от взаимодействие между власттаи науката, а не взаимно високомерие и недоверие.Недоверието е като липсата на мост между дватабряга на реката на развитието чрез знание, кояторазделя обществото.

Ако държавата мисли в рамките на перспек-тивата „Европа 2020”, трябва да се определят на-истина приоритетните професионални направле-ния във висшето образование и да се променятбезумията на „диференцираните нормативи”, прикоито основната цел на частните висши училищае да произвеждат „дипломирани висшисти”, а заразлика от тях държавните висши училища стрик-тно се съобразяват с държавната политика за под-готовка на необходимите й кадри с висше образо-вание.

Многопосочните и скоротечни промени в съв-ременната интегрирана среда за сигурност и не-обходимостта от бърза и ефективна реакция насистемата за сигурност и отбрана налагат струк-турирането на основния процес на нейната дей-ност в контур на непрекъснато обучение. В негоса задължителни периодичните прегледи на на-бора от управляеми променливи, формирането нанови стратегии за тяхното управление и детайлноотчитане на промените в последствията. Това щепозволи на базата на информационно осигурении научно обосновани решения управлението насистемата за сигурност и отбрана да подходи поподходящ начин към реакциите на системата напромените в средата за сигурност.

Литература1. Bush, V. Science: The Endless Frontier. А report

to president Truman outlining his proposal for post-war U.S. science and technology policy. UnitedStates Government Printing Office, Washington,1945.

2. Попър, К. Философия на науката. ЛИК, София,1999.

3. Ангелов, П. Мениджмънт на знанието - зна-нието като ресурс и капитал. Доклад пред НКна секция “Сигурност и отбрана”, 2009.

4 Слатински, Н. Националната сигурност - ас-пекти, анализи, алтернативи. Българска книж-ница, С., 2004.


Международно научно сътрудничество

СВЕТОВНИЯТ ФОРУМ НА НАУКАТА –БУДАПЕЩА, 2011 Г.

Проф. дфмн Димитър Пушкаров,член на редколегията на сп. „Наука”

Първостепенно задължение на държавите еда увеличат подкрепата за науката и да

разработят ефективни политики заразвитие на технологиите и иновациите.

Препоръка, гласувана на форума

Световният научен форум (World Science Fo-rum) се провежда на всеки две години в Будапещапод егидата на UNESCO и Международния съ-вет за наука ((International Council for Science –ICSU) със съдействието на различни научни и об-ществени организации и отделни изявени учени,включително Нобелови лауреати. Това е място, къ-дето си дават среща представители на световнатанаука, международни и национални научни орга-низации, академии, президентски съветници, по-литици и държавници, активно участващи в раз-витието и управлението на научната дейност, ней-ното финансиране, прогнози за развитие, както ивзаимодействието между науката, обществото идържавата. Участието във форума е само по по-кана от организаторите. На него присъстваха над650 души от около 100 страни, като от Българиябяха председателят на Парламентарната комисияпо образованието, науката и въпросите на децата,младежта и спорта, трима учени от БАН и единот сп. „Наука”. Направи ми впечатление отсъс-твието на Русия – нито един пленарен или секци-онен доклад, само едно видеопоздравление от кос-монавт.

Тази година темата на форума бе „Променя-щият се релеф на науката: предизвикателстваи възможности” (Changing Landscape of Science:Challanges and Opportunities). Промените в „реле-фа” се разглеждаха в техния най-общ вид – про-мени в структурата на самата наука, промени вгеографското й разпределение, във възрастта наработещите в науката, във взаимоотношенията сдържавните органи и международните организа-ции и т.н. Заседанията се провеждаха в залите наУнгарската академия на науките, а заключител-ното заседание, посветено на взаимоотношения-та с държавните органи и парламентите, се със-тоя в пленарната зала на Унгарския парламент –едно изключително произведение на архитекту-рата, изкуството и науката.

На форума бе връчена и наградата на Султанана Оман Кабус бин Саид за опазване на околнатасреда, чието присъждане е поверено на ЮНЕСКО.Тази година тя бе дадена на Института за горитена Нигерия.

Разбира се, както се полага на такъв форум,имаше много поздравления и речи, подчертава-щи важността на науката за цялостното развитиена обществото. Особено бе акцентирано на гло-бализацията на науката и необходимостта от об-щи усилия за решаване на наболели световни илирегионални проблеми, включително изхранване-то на населението, водата и климатичните изме-нения. Ние често слушаме същите думи и у нас.На форума обаче след тях следваха доклади с кон-кретно съдържание, статистически данни, прог-нози. По-голямата част от тях може да се видят винтернет страницата на форума: www.sciforum.hu.Особено си заслужава да се види изменението на„научния пейзаж” според изследването на RoyalSociety “Knowledge, networks and nations/ Globalscientific collaboration in the 21st century”. Отбе-лязва се бързото развитие на науката в Китай. Спо-ред някои прогнози се очаква той да надмине САЩпо брой публикации. Особено впечатляващи бяхаизказванията на бившите министри на науката итехнологиите на Пакистан и Бразилия. Пакистанувеличава разходите си за образование 24 пъти(!), а за наука – 54 пъти (!) и изпраща в чужбина11 000 стипендианти (за магистърски и доктор-ски степени). Бившият министър се хвали, че зап-латата на един професор е 7500 щатски долара/месец и е близо 5 пъти по-голяма от министер-ската! Бразилия пък е недостижима с нейните 75000 стипендианти. През 1950 г. (само преди 60години) в Бразилия не е имало нито един профе-сор на постоянна работа. Сега бразилската ико-номика е петата икономика в света и жадно пог-лъща и създава наука. Тя ще бъде и следващиядомакин на Световния научен форум.

Специално внимание бе отделено на ролята наакадемиите. Президентът на Израелската акаде-мия Рут Арнон изрично подчерта тяхната задачада развиват фундаменталната наука. Тя показа яв-на зависимост между БВП на Израел и развитие-то на фундаменталните изследвания. За наукаИзраел инвестира 4-5 % от БВП. Макар че близо80 % идват от индустрията, все пак оставащият1% е много повече от нашите 0,16 %. Много ин-тересни мисли бяха изказани за взаимодействие-то на науката с държавата (правителства и парла-менти). За съжаление, в тази кратка информацияте не могат да бъдат изложени.

Това, което според мен липсваше във форума,бе проблемът за оценката на научния продукт, на-учните организации и на учените. Като излезем



от тесните рамки, в които този въпрос обикнове-но се дискутира у нас (брой публикации, импакт-фактор и т.н.), той има пряко отношение към ус-пешното включване на младите учени, завърши-ли или защитили дисертации в чужбина. Завръ-щането на 11 000 пакистанци в родината им с раз-лична тематика, формирана от мястото на специ-ализацията, изисква те да бъдат приети от висококвалифицирани ръководители, които правилно даги насочат към продуктивна работа съобразно ква-лификацията и възможностите им. Отговорът набившия Пакистански министър бе, че той разчи-тал на тяхната „самоорганизация в кластери с над-критични размери”, които да се развиват.

Форумът завърши с приемането на два доку-мента. Единият е Декларация за нова ера вразвитието на глобалната наука, а другият –следващи от тази декларация Препоръки.По-долу публикуваме официалния превод на Дек-ларацията, взет от сайта на Народното събраниена Р. България (http://www.parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/members/232/documents).

Декларация за нова ера в развитиетона глобалната наука

ПреамбюлС подкрепата и помощта на нашите партньор-

ски организации - Организацията на ООН за об-разование, наука и култура (UNESCO) и Между-народния съвет за наука (ICSU), както и на всич-ки поканени организации и учени, ние, участни-ците в Световния научен форум, състоял се от 17до 19 ноември 2011 г. в Будапеща, отдавайки зас-луженото на резултатите от проведената през 1999г. Световна конференция по въпросите на науката(WCS) и вземайки предвид отчетните доклади надвугодишния Световен научен форум (WSF), как-то и дебатите и решенията на настоящия Свето-вен научен форум под надслов „Променящият серелеф на науката: предизвикателства и възмож-ности”, приехме следната декларация:1. Съкровищницата на научното знание и залег-

налите в основата му научни подходи са общонаследство на цялото човечество. Днес повечеот всякога обликът на света ще бъде определянот науката.

2. През първото десетилетие на третото хилядо-летие настъпиха трайни и фундаментални про-мени в глобалния релеф на науката. Както ма-щабите, така и обхватът на тези трансформа-ции са толкова сериозни, че представляват новкрайъгълен камък в историята на науката, пос-тавяйки началото на нова ера в глобалното на-учно развитие. Тази нова ера ни изправя предпредизвикателства и възможности с политичес-ки и социални последици от невиждан досегамащаб.

3. Все по-голямата сложност на тези значими пре-

дизвикателства, включително нарастването нанаселението на света, климатичните промени,проблема с изхранването, недостига на енер-гия, природните и технологични катастрофи,епидемиите и устойчивото развитие, изискватот световната научна общност да поеме изпъл-нението на нови функции.

4. Възникват нови научни области, които упори-то търсят своята ниша в общото поле на наука-та.

5. Невижданото разпространение на информаци-онни и комуникационни технологии, евтини-ят и мигновен достъп до информационни ре-сурси и бази данни, както и падането на ин-формационните бариери между отделнитестрани и общности, ускориха усвояването иразпространението на знания.

6. Доминиращата до неотдавна роля на триото Се-верна Америка, Европа и Япония в глобалнотопроизводство на знания е сериозно оспорена свъзникването на нов, многополюсен свят на на-уката, съпътствано от възхода на нови научнисили, които днес са не само изявени действа-щи лица в световната икономика, но и ключо-ви играчи в предните редици на изследовател-ската и развойната дейност.

7. В този нов контекст на световната наука науч-ната дипломация е вече всепризнат инструментза засилване на партньорството между държа-вите чрез насърчаване на научното сътрудни-чество.

8. Образователните системи са обект на силнаподкрепа от страна на правителствата до сте-пен, при която нововъзникващите икономикив момента произвеждат повече университетскивъзпитаници и докторанти от развития свят ипо този начин пренареждат изцяло глобалната„карта на знанията”. Независимо от тези новитенденции, обаче, САЩ, ЕС и Япония продъл-жават да бъдат лидери в научната област и ма-щабно да инвестират в научни изследвания ииновации. Надпреварата на световната научнасцена е по-напрегната и отворена от всякога.

9. Разширяването на научните мрежи също до-принесе за промяна в кръга на действащите ли-ца, участващи в научно-изследователската дей-ност. Една област, преди доминирана от дър-жавите и изградените от тях изследователскимрежи от национални академии, научни об-щества и университети, днес се допълва отсложна мрежа от глобални компании, между-народни организации и индивидуални научниизследователи, привличани от най-добрата на-лична изследователска инфраструктура.

10.Набиращите скорост „основани на знаниетоикономики” са източник на нови миграцион-ни модели при научните работници, както и нанарастваща мобилност. Както печелившите, та-ка и губещите от изтичането на мозъци стра-ни, са изправени пред необходимостта от за-



силено сътрудничество между университети-те, обществените научноизследователски орга-низации и промишления сектор в областта нависшето и аспирантско образование и елитно-то обучение на научни работници.

11.Научният напредък хвърля светлина и върхунякои нови, непознати досега проблеми. Кли-матичните промени, широкомащабното и не-обратимо въздействие на човешката цивили-зация върху флората и фауната, свръхексплоа-тацията на природни ресурси и последицитеот всичко това изискват по-активно ангажира-не на учените и обществото. Развитието в ре-дица области на научните изследвания (катогенетика, биотехнологии, невробиология, нук-леарна физика и пр.) съдържа редица моралнии етични аспекти, които налагат спешно про-веждане на глобален диалог между учените ишироката общественост.

В светлината на горната декларация отпра-вяме следните препоръки:

1. Отговорност и етичност при научните из-следвания и иновациите

В настоящата ера на глобално развитие на на-уката, научните институции следва внимателнода преосмислят своите отговорности, задълже-ния и правила на поведение в областта на науч-ните изследвания и иновациите. Световната на-учна общност следва да застане зад един общо-валиден етичен кодекс, който да обхваща права-та, свободите и отговорностите на научните ра-ботници, както и общите правила за провежданена научни изследвания. Нещо повече, тези пра-вила и политики трябва да бъдат приети от дър-жавите и да залегнат в съответните националнизаконодателства. Необходимо е засилване на ин-дивидуалните и институционални отговорностина учените за предотвратяване на евентуални вре-ди за обществото вследствие на непознаване илинеправилна оценка на последиците от новите от-крития и прилагането на научните знания. Отго-ворност на онези, които насърчават развитиетона науката и на самите учени, е да съблюдаватвърховенството на моралните и обществени съ-ображения пред краткосрочните икономическиползи и интереси при избора и изпълнението нанаучноизследователски проекти в сферата напромишлеността.

2. Подобряване на диалога с обществото понаучни въпроси

Във времена на бързи и фундаментални про-мени в социалната среда заслужават подкрепа съв-местните усилия на различните клонове на нау-ката да бъдат очертани и оценени по най-добриявъзможен начин последствията от политиките иизследванията в областта на естествените и со-циалните науки.

Следва да се засили участието на обществото,

за да се гарантира по-голяма демократичност нанаучните изследвания и да се повиши довериетов науката. В този смисъл обществата трябва дабъдат подготвени компетентно да обсъждат мо-ралните и етични последици от развитието на на-уката и технологиите чрез активизиране на поли-тиките за повишаване на обществената информи-раност и разбиране по въпросите на научното раз-витие и разширяване обхвата на образованието.

3. Засилване на международното сътрудни-чество в областта на науката

Необходима е по-добра международна коорди-нация по отношение на научноизследователски-те проекти, които търсят отговор на глобалнитепредизвикателства. Международното сътрудни-чество е жизненоважно за преодоляване на реги-оналните различия и разрива в областта на зна-нията. Свободното взаимодействие и движение научени следва да бъде насърчавано чрез премах-ване на вредните бюрократични мерки и изкус-твените регулации, както и чрез осигуряване нафинансов ресурс за засилване на международно-то сътрудничество.

За избягване на дублирането и прекаленото ос-къпяване на научните изследвания, международ-ната научна общност следва да участва в разра-ботката на усъвършенстван метод за мониторингна минали и текущи изследователски дейности ирезултатите от тях.

4. Политики на взаимодействие за преодо-ляване на световния разрив в сферата на зна-нията

Бързото развитие и растящите разходи за нау-ка наред с разширяването на патентните полити-ки и регулации доведоха до задълбочаване на раз-рива в икономическото развитие и сферата на зна-нията между развитите и развиващите се страни.В свят, в който най-добрите научни изследванияи най-добрите изследователи биват привличаниот страните с най-добра научноизследователскаинфраструктура, развиващите се страни трябва дабъдат подкрепени в усилията за изграждане насобствен научен капацитет. Но кофинансиранетоза изграждане на капацитет може да бъде успеш-но само когато подобна подкрепа се предлага поедин социалноотговорен начин и само ако водидо ситуация, в която всички са победители – как-то подкрепящата страна, така и реципиентът. Про-цесите на изтичане и съответно на прилив на мо-зъци трябва да бъдат координирани за общото бла-го на всички заинтересовани страни.

5. Засилено изграждане на капацитет зануждите на научното развитие

Научните открития са в основата на иноваци-ите и социално-икономическото развитие. Инвес-тициите в наука осигуряват изграждане на капа-цитет за бъдещо развитие на национално ниво и



възможност за справяне с глобалните предизви-кателства в международен план. Отговорност науправляващите е да оказват подкрепа на развити-ето на науката и да разработват ефективни поли-тики по отношение на технологиите и иновации-те. Следва да бъдат предприети всеобхватни дей-ствия за засилване ролята на жените в науката ииновациите и за разширяване на тяхното участиев изработването на политиките за развитие на на-уката. Социално-икономическите последици отразвитието на науката и изграждането на наученкапацитет са добре известни. Призоваваме наци-оналните правителства и парламенти да деклари-рат своята готовност да се позовават на съветите

на научната общност в процеса на вземане на ре-шения. Необходима е институционализация на то-зи консултативен процес, защото информиранитерешения водят до сериозни икономии. Налице еспешна нужда от изработването на нови и ефек-тивни политики по отношение на науката на на-ционално, регионално и глобално равнище с целпо-добра координация и наблюдение на научнитеизследвания в световен мащаб, за хармонизиранена системите на университетско образование и на-сърчаване на глобалното и регионално научно сът-рудничество на базата на равнопоставеност и съп-ричастност.

РАЗМИСЛИ СЛЕД Х-ТА КОНФЕРЕНЦИЯ„МЕЖДУНАРОДЕН ОБМЕН НА

ПРОФЕСИОНАЛИСТИ”,(4-6 НОЕМВРИ 2011 Г., ШЕНЖЕН, НАРОДНА РЕПУБЛИКА КИТАЙ)

Проф. дфн Искра Арсенова,член на УС на СУБ

Десетата конференция „Международен обменна професионалисти” (China Conference on Inter-national Exchange of Professionals – CIEP) се про-веде от 4 до 6 ноември 2011 г. в Шенжен – Народ-на република Китай (НРК). За първи път тя е ор-ганизирана от Държавната администрация за ра-бота с чуждестранни експерти (SAFEA) през 2001г., като до 2006 г. се е провеждала последовател-но в Нанджийн и Шениянг. От 2007 г. конферен-цията се премества в Шенжен.

За конференциятаКонференцията „Международен обмен на про-

фесионалисти” е уникална национална конферен-ция с международно участие за професионален иинтелектуален обмен между организации и ек-сперти, образователни и професионални инсти-туции извън и от Китай. Това е всестранна кон-ференция, обединяваща професионализма, инте-лекта, технологиите и мениджмънта. Държавна-та администрация за работа с чуждестранни ек-сперти включва тази конференция в Работнатасхема на Китайското интелектуално въвеждане наХІ-я петгодишен план за развитие като важна дей-ност – особено за развитие на провинция Гуанг-донг.

Конференцията „Международен обмен на про-фесионалисти” е платформата за свързване на Ки-тай с останалия свят с езика на таланта, знание-то, технологиите, проектите и мениджмънта.

Предлагайки за основни теми „Глобалната експер-тиза” и „Подпомагането на съвместното разви-тие”, тя цели да бъде на високо международно рав-нище, превъзходно, пазарно ориентирано събитие,което разширява и подобрява своята дейност, обо-гатява своето съдържание и задълбочава своятаефективност, ставайки важна платформа за обменна таланта.

По принцип Шенженската конференция в съ-държателно отношение е разделена на две части– политическа и интерактивна. Организаторитеканят известни личности от цял свят, като се поч-не с Нобелови лауреати, прочути учени, държав-ни икономически мултинационални организации– над 500 от водещите в света. През 2011 г. на Х-та конференция „Международен обмен на профе-сионалисти” участваха пет Нобелови лауреати.Четирима от тях – икономистите Finn E. Kydlandот Норвегия и Edward Prescott от САЩ и хими-ците Avram Hershko и Ada E. Yonath от Израел, санаети като консултанти за Pingshan New Zone, зада дадат съвети за развитието на зоната. Те щеподпомогнат зоната, като набират чужди експер-ти. Петият лауреат, участващ тази година в кон-ференцията на срещата за социално и икономи-ческо развитие в петък, 4 ноември 2011 г., бе Dr.Thomas A. Steitz от САЩ, получил Нобелова на-



града за химия за 2009 г. (Shenzhen daily. MulimediaDigital edition. Nov. 7-2011)

Интерактивната част включва изложба и раз-говори.

Изложбата се провежда в Конгресния и излож-бен център на Шенжен и дава възможност за пред-ставяне на известни национални и чуждестран-ни предприятия, институти от висшето образова-ние и научноизследователски институти, както инеправителствени организации на професиона-листи - експерти в областта на икономиката и тех-нологиите, културата и образованието. Целта наизложбата е да се представи по възможно най-въз-приемчив начин дейността и възможностите наорганизациите за сътрудничество и да се устано-вят делови контакти между нуждаещите се китай-ски организации и чуждестранните. (Reuters, Sat-urday, November 5th, 2011)

Основната цел на конференцията е да се уста-новят и развият преки делови и дружески отно-шения между китайски специалисти и специалис-ти от други страни в различни области на про-мишлеността, селското стопанство, финансите,науката, техниката и технологиите, образование-то, медицината и културата. Тези отношения санеобходими на китайската страна за издигане ико-номическото равнище на изостаналите провин-ции. Чуждестранните специалисти се канят накраткосрочни командировки в предприятия на На-родна Република Китай за провеждане на експер-тни консултации, четене на лекции и водене напреговори с китайски специалисти, както и учас-тие на чуждестранните специалисти в междуна-родни изложби-панаири на научно-техническиразработки, провеждани на територията на НРК.В отделни случаи е възможно да се предприемати дългосрочни командировки на чужди специа-листи в НРК. Подробна информация за сътруд-ничеството с НРК може да се намери на сайта наСУБ.

Х-та конференция протече под надслов „Гло-балната експертиза в полза на общото разви-тие (Introducing global expertise promoting commondevelopment)”. За първи път в тази конференцияучаства Съюзът на учените в България. Както иостаналите участници, СУБ имаше собственщанд, на който бяха представени структурата насъюза, основните му дейности, възможните ек-сперти в различни области на науката и техноло-гиите, продукцията на съюза в лицето на списа-ние „Наука” и вестник „Homo Sciens”. Над 20представители от различни организации се запоз-наха подробно с дейността на СУБ и изразиха же-лание за сътрудничество: Tianjin Foreign Enter-prises Personnel Training School; Changsha ZoomlionHeavy Indystry, Science and Technology DevelopmentCO,LTD; Change Engine Knowledge ManagementGroup Co,LTD; The Association of Chinese Engineersin the UK; Longhorh hi-tech estate (Shenzhen); Chong-qing Bureau of Human Resources and Social secu-

rity; China Shenzhen Machinery Association; Asso-ciation des echanges economiques et techniques euro-chinois; Zhejiang Provincial Bureau of Foreign Ex-perts Affairs и др.

СУБ получи специална покана за участие вконференцията, организирана от Zhejiang Provin-cial Bureau of Foreign Experts Affairs от 8-19 юни2012 г. Change Engine Knowledge ManagementGroup Co, LTD отдели специално внимание наСУБ и предложи сключване на договор за сътруд-ничество.

Г-жа Маggie Ma от Chongqing Bureau ofForeign Experts Affairs взе специално интервю отпредставителя на УС на СУБ – проф. И. Арсено-ва за дейността на СУБ и възможностите за меж-дународно сътрудничество в областта на иконо-миката и технологиите.

Китайските организации проявиха интерескъм възобновимата енергетика и по-точно слън-чевите концентратори (панели), фармацевтиката,пречистването на биомасата и др.

Изложбата бе съпроводена и с разговори с пред-ставителите на чуждестранните организации.Интерес към работата на СУБ и желание за сът-рудничество изявиха EURASIAN Consulting SA(Гърция), TECSO CONSULTING (Унгария), Aus-trian Senior Experts Pool, Swiss Academy of Engi-neering Sciences, Associazione Italiana Tesorierid’Impresa, Белоруското държавно предприятие„Научно-технологичен парк БНТУ „Политехник”и др.

По време на конференцията между Отдела заексперти в областта на икономиката и технологи-ите към Държавната администрация за работа счуждестранни експерти на Народна република Ки-тай и СУБ бе подписан Меморандум за разбира-телство.

Според статистическите данни X-та конферен-ция бе посетена от близо 70 000 посетители, над20 000 от които търсят работа (jobseekers), а около8000 са професионалисти с повече от 5-годишенопит. Постигнати са споразумения за обмен на по-вече от 3000 специалисти в различни области наикономиката и технологиите. Повече от 3000 вън-шни и вътрешни организации от над 70 страни ирегиони се представиха с над 2000 щанда. Спо-ред китайските специалисти изложбата бе една отнай-големите за обмен на професионалисти. Над120 семинара, форуми и срещи бяха проведенипо време на конференцията с над 90 000 експер-ти и гости. (Shenzhen Daily, November 7th, 2011).

Развитието и сътрудничеството на човешкитересурси в процеса на финансовата криза, продъл-жаващото образование в икономика на знаниетобяха едни от темите за дискусии в тазгодишнатаконференция.

Обменът на професионалисти е мостът и про-зорецът за интегриране на културата и науката исилата, която придвижва напред икономиката иобществото. Кметството на Шенжен вече е раз-



брало важността на сътрудничеството между про-фесионалистите и провежда серия от прояви в та-зи насока. Една от тях е и Конференция за между-народeн обмен на професионалисти. Целта наШенженското правителство е да я направи воде-ща, интересна и много полезна. По своята същ-ност тази конференция е иновативна.

За ШенженГрад Шенжен, един от най-младите градове в

Китай, е разположен в южната част на най-разви-тата икономически провинция Гуандонг в делтатана река Перл, с над 14 млн. население. Водещотоположение на Гуандонг се обяснява преди всичкос неговото географско положение. Южната част напровинцията се пресича от река Чжуцзян, в чиятоделта е концентрирано множество от предприятия,изработващи стоки за износ. Тук е разположен единот най-големите световни центрове за производствона компютри и компютърни аксесоари, битова елек-троника, лампи и телекомуникационни продукти.Важна роля играят шивашката, текстилната и ме-белната промишленост, производството на пласт-маса и детски играчки.

По думите на самите китайци, Шенжен е вра-тата между Китай и останалия свят. За последни-те 30 години Шенжен се превърна в огромен ме-гаполис с един от най-високия БВП на глава отнаселението в Китай. Той се намира в тройкатана лидерите по показателя сумарна стойност наекспорт–импорта в Китай. Пристанището на Шен-жен има връзка със 106 международни контейнер-ни маршрути, а аерогарата на Шенжен има 148вътрешни маршрута и 11 международни линии.Освен това, Шенжен се намира на 100 км от Хон-конг и е свързан с него с железница. Правител-ството на града постоянно го озеленява и се за-нимава с неговото планиране. Поради това той еобявен от ООН за Международен град-градина.

Преходът на Шенжен за 30 години от кал къммегаполис, представлява нов начин за организи-ране на обществото. Мощен хибрид от комуни-зъм и социализъм, впрегнати в полза на целитена глобалния капитализъм. В Шенжен Китай по-каза как като запази социалистическата си душаненакърнена, печели от работните места в частниясектор и индустриалното развитие. Стотици лук-созни жилищни сгради се извисяват над града,много от тях с над 40 етажа, с триетажни мансар-ди на върха. В Шенжен се намира и уникалнатасграда „Прозорецът на Шенжен” с височина 384м. Особено впечатляващ е градът нощем, когатовсеки петзвезден хотел, офис кула и всяка сградасе включват в състезанието за най-добро светлин-но шоу и градът започва да блести като излъсканHummer.

Магазините на водещи американски и европей-ски фирми в Шенжен изглеждат почти невзрач-ни до конкурентите си от Китай. Съгласих се сНаоми Клайн, който в книгата „Докато питаме,

вървим. Живот след капитализма. 2011” пише,че супермаркетите на Wal-Mart например изглеж-дат сгушени като гаражни бакалници до търгов-ските центрове на Шенжен. McDonald’s и KFCима на всеки няколко пресечки, но изглеждат поч-ти ретро до веригата за бързо хранене Real KungFu, чийто талисман е стилизирано изображениена Брус Ли. Китай като че ли ни се подиграва: „Ивие наричате това вериги?” Изследователскияткомплекс на гигантския китайски телеком Huawei, например, е толкова голям, че си има соб-ствен изход към магистралата, а работниците мусе прибират у дома си със собствен автобус.

И тук неминуемо човек си задава въпрос: „Какза тридесет години може да се построи 14 млн.супермодерен град?” И за да си отговори на въп-роса, стига до спецификата на китайската поли-тика, особено в областта на науката и високитетехнологии.

За науката в Народна Република КитайНРК поддържа научно-техническо сътрудни-

чество с над 150 страни, подписал е междуправи-телствени съглашения за научно-техническо сът-рудничество с над 100 страни и взема участие внад 1000 международни организации за научно-техническо сътрудничество. Научно-техническа-та общност на НРК под формата на колективничленове участва в около 250 международни науч-но-технически организации; около 300 китайскиучени са членове на изпълнителни комитети намеждународни научно-технически организации;около 280 китайци са ръководили или ръководятспециални комитети на международни организа-ции. Над 250 учени от Академията на науките(АН) на Китай заемат постове в международнинаучни организации. Държавният комитет нафонда за естествени науки е подписал съглаше-ния и меморандуми за сътрудничество с фондовеза естествени науки от 36 страни.

Международната премия за научно-техничес-ко сътрудничество на КНР, учредена от Държав-ния съвет, е държавна премия в областта на нау-ката и техниката. Тя е предназначена за премира-не на чуждестранни учени, инженерно-техничес-ки кадри, специалисти в областта на управление-то на науката и техниката или организации, кои-то имат важен принос за развитието на науката итехниката на Китай в двустранното или много-странното сътрудничество в научно-техническа-та област.

АН на Китай, университети и висши учили-ща, отраслови и отбранителни ведомства, местнинаучноизследователски учреждения, рационалноразпределили задълженията си и взаимно коор-динирайки своята дейност, образуват единна сис-тема за научни изследвания. Над 160 китайски на-учно-технически организации, курирани от Ки-тайската асоциация за наука и технологии, и тех-ните филиали в големи и средни градове са важ-



на сила в научнотехническите изследвания.Китайската АН, ситуирана в Пекин, е висш на-

учен орган за естествени науки и комплексен из-следователски център. Нейните Физико-матема-тическо и Химическо отделения, Отделението занауки за Земята, биология и технически наукиимат над 100 изследователски центъра по цялатастрана. Към 2010 г. академията наброява около 80държавни изследователски института с мощен но-ваторски потенциал, способност за постъпателноразвитие и своя специфика. От тях повече от 30са световно признати известни изследователскицентрове на високо равнище.

Научно-техническият прогрес и новаторство-то постепенно получават законодателни рамки.През юли 1993 г. встъпва в сила „Закон на КНР занаучно-техническия прогрес”, който доста задъл-бочено определя целта, ролята, финансовите из-точници и системата за стимулиране на научно-техническото развитие. Той е основният кодекс,насочващ научно-техническото развитие. Презюни 2002 г. е обнародван „Закон на КНР за раз-пространение на научно-техническите знания”,който определя популяризацията на науката и тех-никата и повишаване на научно-техническото об-разование на гражданите като критерии за дей-ствия и изисква постигане на поставените цели сусилията на цялото общество.

От 90-те години на XX в. значително нарас-тват централизираните финансови разходи за на-ука и техника, както и разходите на централнотоправителство за научни изследвания и разработ-ки. През 2004 г. разходите за наука са 97,55 млрд.юана и представляват 1,38% от БВП, а през 2008г. достигат 1,44% от БВП. Това е най-високият по-казател в историята на Китай, който го извеждана едно от първите места в сред развиващите сестрани.

През 2009 г. разходите за развитие на научни-те изследвания и експериментите в НРК са 580,21млрд юаней ($87,9 млрд). По този показател стра-ната заема четвърто място в света (Hongdar exportand import).

Доста значителен е ръстът на човешките на-учно-технически ресурси. През 2007 г. броят наизследователите на 1 млн. население достигна1071, докато през 1995 г. е едва 448. Повече от50% от академиците на Академията за инженер-ни науки са се обучавали м чужбина и са се вър-нали в Китай през последните 10 години.

По данни на SCOPUS Китай излезе за перио-да 2003-2007 г. на второ място по сумарна научнапродукция, представляваща 8,19% от световнатанаучна продукция и е водеща в икономиката отнов тип.

Наред с научно-техническите постижения еже-годно расте и броят на заявките за патенти. Самоза периода 2006-2009 г. патентните заявки нарас-тват от 122,318 до 229,096.

През 2010 г. започват да се залагат основите

на държавната система за новаторство, според ко-ято ще се постигнат забележителни резултати всъздаването на базови условия за наука и техни-ка, строителството на водещи научно-техническибази ще излезе на световно равнище. Новаторски-ят потенциал в основните сфери започва да из-вършва огромен скок, като общите разходи за на-учни изследвания и разработки съставляват вече2% от БВП. Към 2020 г. ще се създаде сравнител-но съвършена държавна система на новаторство,общите разходи за научни изследвания и разра-ботки ще достигнат 3% от БВП, а по научно-тех-ническа конкурентоспособност Китай ще излезев първите редици в света.

Държавният план на Китай в сферата на тех-никата и високите технологии се нарича „Дър-жавен план за изследване и развитие на високитетехнологии”. Той е представен от четирима зна-менити учени през март 1986 г., затова го наричатоще „План 863”.

Изхождайки от световните тенденции за раз-витие на високите технологии, отчитайки обемана потреблението и потенциала на Китай, ключо-ви точки в изследванията и изпълнението на„План 863” са 7 области и 15 теми: биологичес-ка, космическа, информационна, лазерна, автома-тизационна, енергетична техника и техниката нановите материали.

Благодарение на реализацията на „План 863”,постепенно се формира стратегия на изследва-нията и усвояване на високите технологии, отго-варящи на реалната ситуация в Китай; осъщес-твява се комплексно планиране на изследваниятаи усвояването на високите технологии; създаватсе редица бази за усвояване на технико-обемнистоки; възпитава се ново поколение кадри за ра-бота в техническите области; получават се науч-но-технически постижения на международно рав-нище. В процеса на реализация на „План 863”равнището на изследванията и усвояването на ви-соките технологии в страната значително се уве-личи, забележимо се засили научно-техническа-та мощ на Китай. Например, през 2003 г. в Китайуспешно излязоха на пазара микрочиповете„Фанчжоу” и „Лунсин”, които обърнаха страни-цата в историята, тъй като дотогава Китай не бе-ше способен да произведе продукция от подобенрод. Суперкомпютърът „Шентен 6800”, произвеж-дан от китайската компания „Лянсян”, заема пе-то място сред 500 най-мощни компютри.

В предстоящите пет години НРК планира даинвестира $1,5 трлн. в развитието на отрасли,свързани с високите технологии.

Сега Държавният съвет на НРК разглежда въп-роса за ежегодното влагане от 2011 до 2015 г. наоколо 2 трлн. юани ($300 млрд.) в развитието наседем нови стратегически отрасъла на икономи-ката. Сред посочените отрасли са: алтернативна-та енергетика, биотехнологиите, информационни-те технологии от ново поколение, производството



на високотехнологично оборудване, съвременниматериали, автомобили, работещи с алтернатив-но гориво, енергоспестяващи и екологични тех-нологии.

Световната общественост не без основание на-рича НРК “работилницата на света”. Това наиме-нование първа заслужи Англия след промишле-ната революция през XVIII в. Днес пекинскоторъководство има намерение да извърши още единпробив, вече не количествен, а качествен. Да сепревърне от „работилница на света” в „световналаборатория”. В страна, която не заимства чуждитехнологии, а е равноправен участник в научнияи иновационния прогрес. Перспективната прог-рама за създаване на “икономика на знанията”поставя целта до 2020 г. да се съкрати зависи-мостта на Китай от чуждестранните технологиис 80 до 30 процента.

XXI век поставя пред Китай задачата да пре-мине към иновационна икономика. Оказа се, чедревните конфуциански традиции в наши дни да-ват на Китай важни преимущества. На китайци-те като че ли им е генетически присъщ култ къмучението, представата, че само образованието мо-же да подобри положението на човека в общес-твото. От китайските университети например ве-че излизат четири пъти повече инженери, откол-кото от американските.

Вместо заключениеКонференцията „Международeн обмен на про-

фесионалисти” отбелязва своята десета годишни-

на през 2011 г., което съвпада с първата година наХІІ-я петгодишен план за развитие на Китай. Ка-то връзка с миналото, настоящето и бъдещето, Х-та конференция има за цел да се превърне в све-товно събитие за обмен на човешки и интелекту-ални ресурси.

В поздравителния адрес до Х-та конференция„Международен обмен на професионалисти” Ки-тайският вицепремиер Zhang Dejiang каза: „Ки-тай има волята да се фокусира върху иноватив-ността и таланта на високо равнище.” Целта,според него, е да се намерят благоприятните въз-можности за сътрудничество на широка основа запостигане на прогрес във всички области на жи-вота. Разрастването на международното сътруд-ничество между професионалистите е условие sinequa non (лат. - задължително условие – бел. авт.)за благоприятстване и подпомагане на глобално-то икономическо оздравяване. Той прикани къмобщи усилия в тази насока. Необходимо е същотака и повече усилия в посока на правата на ин-телектуалната собственост и създаване на бла-гоприятна среда за развиване на иновативния по-тенциал на всяка нация.

Десетата конференция „Международен обменна професионалисти” в Шенжен завърши. В насостават спомените от китайското чудо, от усмих-натите и винаги готови да ти се притекат на по-мощ китайци. Остават надеждите за ползотворнои успешно сътрудничество, което ни предлага иподписания Меморандум за разбирателство, за-щото ние, българите, има на какво да се научим.

НАСТОЯЩЕ И МИНАЛО В НАУКАТА:ХХІІ МЕЖДУНАРОДЕН КОНГРЕСПО ВИЗАНТОЛОГИЯ В СОФИЯ

Проф. дин Василка Тъпкова-Заимова,почетен председател на секция „История” към СУБДисциплината византология, от-

късната от общата история през 1924г., има трайно развитие през всички-те изминали десетилетия - първоначално на бал-канска почва, а постепенно и в много по-широкобсег, и то не само в Европа, но и в Америка. А впоследно време организацията на нейните конгре-си отново се завръща в нашата среда – т.е. в бал-канските страни. Прочее, София за втори път ста-ва домакин на ХХІІ-я конгрес, който се състоя вкрая на изминалото лято, от 22 до 27 август.

Но нека да припомним най-напред историятана предходните конгреси. Първият става в Бел-град през посочената по-горе 1924 година. Вто-рият е в Букурещ през 1927 г., третият – в Атина,през 1930 г. И на трите има българско присъствие- дори на последния конгрес проф. Васил Златар-

ски, който е много известен не само у нас, но и вчужбина, получава една покана, на която пише:„на великия историк на велика България”. А чет-въртият конгрес, който е и първият, състоял се вСофия, се осъществява през 1934 г. с голяма тър-жественост и значително участие от много стра-ни. Откриването става под покровителството нацар Борис ІІІ, от чието присъствие има запазениснимки, където фигурират и княз Кирил, както идруги официални лица.

Петият конгрес е вече в Рим през 1936 г., а следтова е бил предвиден един конгрес в Алжир презюни 1948 г., но той е бил отложен поради събити-ята от края на войната и е бил заместен от Шес-



тия конгрес в Брюксел през същата година, а следтова през 1953 г. идва ред на деветия в Солун. Следтова историческата столица на Византия Истан-бул приютява Десетия конгрес през 1959 г. Тук,както се вижда, в редуването на датите след вой-ната има известни пропуски, но последните го-дини показват отново върналия се ред в органи-зацията на конгресите. Между Петия и Деветияконгрес обаче липсва българска делегация, коетоне е за учудване, като се има предвид установява-нето на комунистическия режим. Но от Десетияконгрес нататък отново се забелязва българскоучастие – напр. в лицето на проф. Димитър Анге-лов, който след това е редовен посетител на кон-гресите до времето на Московския конгрес. И тъйкато продължавам изброяването, стигаме до ХІ-яконгрес в Мюнхен през 1958 г., последван отХІІ-я, който се състоя в Охрид през 1963 г. с учас-тие на значителна българска делегация. Тринаде-сетият е в Оксфорд през 1966 г., след това ХІV-ят– втори път в Букурещ през 1971 г. Следва отнововръщане към Балканите – т.е. ХV-ят е в Атина през1976 г., ХVІ-ят ни изпрати в Централна Европа,т.е. във Виена, докато ХVІІ-ят отвори пред ви-зантолозите вратите на прочутия научен центърDumbarton Oaks във Вашингтон, а ХVІІІ-ят съб-ра много голяма делегация в Москва през 1991 г.Деветнадесетият пък, с по-ограничено присъс-твие, беше в Копенхаген през 1996 г. Последнитедва конгреса бяха съответно в Париж през 2001 г.и в Лондон – през 2006 г. Така отново се връщамеза втори път в София, т.е. към сегашния наш кон-грес, който се осъществява 76 години след пър-вия. Известни специалисти от научните среди инаучни центрове, както и от университетите в ця-лата страна, в продължение на петте предходнигодини участваха повече или по-малко в подго-товката, а от чужбина интересът не стихна док-рай, т.е. след предходния конгрес в Лондон. И ху-бавото мото, което беше дадено на днешния кон-грес, беше „Византия без граници”. Прочее, учас-тваха византолози от 39 страни - не само от Евро-па, и то от страните, където византологията отко-ле има представително развитие, като Франция,Англия, Белгия, Австрия, Германия, Гърция и пр.,а освен това и от Русия и другите славянски стра-ни, като Сърбия и пр., но и такива, където тазинаука стои някак странично, като напр. Португа-лия, защото изучаването на Средновековието наИзток и на Запад винаги има отношение към ис-торията на византийската империя. Споменах сла-вянските страни, а това винаги е означавало на-учни срещи в рамките на византологията и отно-шението й към славистиката. Затова и този пътимаше много доклади и изказвания на тема „Ви-зантия и славяните” и особено „Византия и Бъл-гария”. Но за да продължа изброяването на чуж-дестранното участие в цялото му разнообразие, ще

добавя още, че имаше по няколко участници и отСАЩ, Канада, Бразилия, Австралия, Япония. Раз-бира се, не бива да подценяваме успешното учас-тие на българските специалисти от всички уни-верситетски среди и научни центрове, където та-зи високо ценена наша дисциплина се развива ус-пешно.

Тържествата и научните срещи се състояха –според традицията – в Софийския университет.Имаше седем пленарни заседания, както и учас-тие в няколко секции, според предварително из-работената програма, която включваше докладии съобщения из областта на византийската исто-рия, археология, архитектура, култура и литера-тура, езикознание, изкуство и музика, а най-вечевизантийско-балканските и главно византийско-българските връзки в цялото им разнообразиепрез вековете, както вече споменах. Така докла-дите бяха не само многобройни, но разнообраз-ни, защото участниците достигнаха до числото1086, а имаше и кръгли маси, и свободни съоб-щения. Внимание заслужава и фактът, че имашеголям брой млади участници – магистри и докто-ранти. Тематиката беше договорена предварител-но на няколко срещи, които бяха събрали пред-ставители от всички национални комитети. Етовпрочем някои от тези теми: Образът и споме-нът за Византия и нейното население; Атон иСинайската планина като културни феномени;Градове и публично пространство; Свободи и ог-раничения във византийския свят; Mare nostrum/ Mare Majus (т.е. Средиземноморският свят);Свещеният елемент във Византийската теорияи изкуство; Бъдещото развитие на византоло-гията и пр.

Уводно слово беше произнесено от председа-теля на българския Национален комитет акад. Ва-сил Гюзелев. Поздравления поднесе и президен-тът на Международния комитет проф. ПетерШрайнер от Германия. Имаше и слово от чл.-кор.Аксиния Джурова, зам-председател на Национал-ния комитет. Разбира се, не бива да забравим, чепредварително дойде приветствие от президентаГеорги Първанов, където, между другото, той каз-ва: „Изразявам надежда, че благородните уси-лия на всички вас – историци, филолози, археоло-зи, изкуствоведи и музиковеди, ще задълбочатпознанията за Византия , свързаната с нея об-щност и Средновековния свят...”

Научната програма започна с темата „Историяна конгресите”, която имах удоволствието да пред-ставя заедно с гръцката си колега проф. МарияНистазопулу. Пленарните доклади традиционнобяха изнесени на един от езиците на ЮНЕСКО,но официален език беше и българският. Те бяхаотпечатани в голям том, озаглавен „Proceedings ofthe 22nd International Congress of Byzantine Studies”.Всички останали съобщения намериха мястото си



(в резюме) в други два тома със същото заглавие,така че цялата продукция за конгреса беше съб-рана в три тома с внушителен обем. А освен товавсички участници получиха и по един по-малъктом на английски език, издаден от Американскиянаучен център в България с помощта на Амери-канската фондация за България. Ето заглавиетона това издание: „State and Church: Studies in Me-dieval Bulgaria and Byzantium, 2011”. Там са по-местени в чест на конгреса 14 студии на органи-заторите и други изтъкнати български византоло-зи. Ще последват в близко бъдеще още две такиватомчета с допълнителни публикации на още немалко наши колеги. Имаше и много други моно-графии и различни студии, които се бяхме поста-рали да издадем в чест на голямото събитие заед-но със значителен брой български колеги. А как-то чуждестранни, така и български издателства,бяха представени с последната си продукция, ко-ято беше изложена на красиво подредените щан-дове в едно от фоайетата на Университета.

Покрай самите доклади, с нетърпение очак-вахме изложбите, които се радваха на голямо по-сещение. Ето главните от тях:

Илюстрирани ръкописи от Балканите,VІ-ХVІІІ в. – в Националната галерия зачуждестранно изкуство. Там бяха изло-жени ръкописи от сбирки в Атина, Плов-див, Белград, Охрид и Тирана, а най-ве-че от Научния център „Акад. Иван Дуй-чев”. Те бяха обединени под общото заг-лавие „Сиянието на Византия”.

„Византия след Византия” – в Нацио-налния исторически музей. Изложение-то обхваща емблематични експонати отХV до ХІХ в.

„България в християнската цивилиза-ция” – в Националния археологическимузей, където бяха изложени различнимонети и предмети от колекциите на са-мия музей и от регионалните музеи отВарна, Преслав, Силистра и пр.

Средновековно православно изкуство отбългарските музеи и колекции – в Крип-тата към катедралата „Св. АлександърНевски”.

Антивола – в Криптата към катедрала-та „Св. Александър Невски”, където саизложени икони от Хионидес.

Фотоизложба: „Супрасълски сборник,старобългарски паметник от Х в. в кон-

текста на византийско-славянските вза-имоотношения” – в едно от фоайетатана Софийския университет.

Фотоизложба: „Албания: позната и не-позната” – в Богословския факултет наСофийския университет.

Изложба от 120 книги c византоложкиизследвания – подарък от бившата из-дателка на Variorum Reprints (Лондон)г-жа Ейлин Неделев на Института забалканистика, където се организира из-ложбата. Дарението е направено в паметна мъжа й – българин.

Това не бяха единствените изложби. Имаше ипо-малки от отделни лица, особено фотографи.Те също дадоха полезна информация за развити-ето на тази хуманитарна култура в нашата стра-на.

Може би сред това широко и представителносъбитие да е имало и някои пропуски в органи-зацията, както се случва навсякъде, но общотовпечатление, което господстваше в преценките,достигнали до организаторите, беше одобрител-но както от чуждестранните, така и от наши учас-тници в конгреса. А това ще даде тласък за под-готовката на следващите срещи от този вид. За-щото след като приключи работата с основнитедоклади, както и със секционните съобщения икръглите маси, а също и с отделните организи-рани срещи, на последното пленарно заседаниенаправи приятно впечатление високата оценка,която се даде от страна на бившия президент наМеждународната византоложка асоциация проф.Петър Шрайнер. Той предаде длъжността си нановоизбраното ръководство: проф, Джудит Хе-рин – Великобритания, която става президент, иЛюбомир Максимавич – Сърбия, който ще бъдезаместник-президент. Всички се разделиха с при-ятелски чувства, защото днес сме далеч от вре-мето, когато имаше понякога и националистичес-ки изяви на приятните иначе конгреси. Истин-ско задоволство изпитваме и с надеждата, че ви-зантологията ще продължи да се развива със съ-щия успех и до подготовката на следващия кон-грес, който ще се състои в Белград в 1016 г., т.е.след пет години. А това показва също, че извес-тните центрове, където продължава да се разви-ва византологията, ще продължат да действатименно там, откъдето е започнал политическияти културният растеж на византийската империя,именно Балканите.


Трибуна на младите

Рубриката “Трибуна на младите” сеосъществява с финансовата под-крепа на фондация “Еврика”

НАНОМЕМБРАННАТА ТЕХНОЛОГИЯИ ПРИЛОЖЕНИЕТО Й ВЪВ

ФАРМАЦЕВТИЧНАТА ПРОМИШЛЕНОСТ

Ирина Вълчева,докторант в Империал колидж – ЛондонНа 9 и 10 септември 2011 г. Химикотехноло-

гичният и металургичен университет в София бе-ше домакин на международна работна среща натема „Приложение на наномембранната техноло-гия във фармацевтичната индустрия“. Тя пред-ставлява част от обширен проект ImeTI (Прило-жение на мембранната технология в индустрия-та), финансиран от Седма Рамкова програмa наЕвропейската комисия по програма “Мария Кю-ри”, чийто координатор е лондонският Империалколидж. Проектът включва седем партньора: двауниверситета (Империал колидж – Лондон иХТМУ – София), два научнoизследователски ин-ститута: CNRS – IEM (Франция) и CCNR – ITM(Италия), и три предприятия за мембрани отEvonik MET (Англия), GVS S.p.a. (Италия) иCEPAration BV (Холандия). Главната цел на тозинаучноизследователски и приложен проект е под-помагането на взаимодействието между академич-ните проучвания и промишлеността в използва-нето на наномембрани за разделяне на течни и га-зови системи. Обект на първата група изследва-ния са устойчивите към органични разтворителимембрани, които могат да намерят приложение въвфармацевтичната промишленост, замествайкитрадиционни методи за концентриране. Именнов това направление участва със своите изследва-ния Катедрата по инженерна химия при ХТМУ –София.

В работната среща се включиха около 60 учас-тници, половината от които чуждестранни. Освенпартньорите в проекта участваха още редица уни-верситети и предприятия в областта на мембран-ната техника. Програмата на семинара включва-ше общо 13 научни доклада: 4 от Германия, 3 отВеликобритания, по 2 от България и Белгия и по1 от Испания и Португалия. В съответствие с ве-че утвърдени практики чрез постери бяха пред-ставени 13 научни съобщения с разнообразни ре-зултати от конкретните изследвания за приложе-нието на мембранните технологии на участнициот България, Великобритания, Испания, Молдо-ва, Сърбия и Франция. Освен разработки на уни-

верситетски учени от Лондон, Лисабон, Тараго-на, София и Бургас на семинара участваха с док-лади и представители на производители на мем-брани – Evonik Membrane Extraction Technology(Великобритания), Johnson&Johnson Pharmaceuti-cal R&D LLC (Белгия), MERK KGaA (Германия),VITO (Белгия), MMS Membrane Systems AG (Гер-мания) и Fraunhofer IKTS (Германия).

В своите доклади проф. Ливингстон (Лондон),проф. дтн Г. Пеев (София) и проф. Креспо (Лиса-бон) обобщиха резултатите и концепциите за при-ложение на наномембранна технология за орга-нични разтворители и конкретно за разделяне набиологично активни вещества, екстрахирани отприродни материали.

Сред основните теми на дискусиите бяха ус-тойчивите на органични разтворители полимер-ни мембрани със способност да задържат моле-кули в диапазона между 200 и 1000 Da, т.е. при-тежаващи селективност на молекулно ниво. Док-ладите в това направление образуваха няколко те-матични кръга:

1. Представяне на конкретни технологии имащабиране на процеса от лабораторен към про-мишлен мащаб. Тази тема бе засегната в почтивсички доклади, тъй като нанофилтруването имабезспорен потенциал за приложение в областта нафината химия и фармацевтичната промишленост.Технологията е по-малко енергоемка и подходя-ща за системи, съдържащи чувствителни към по-вишени температури съединения. При производ-ството на фармацевтични продукти обаче тази тех-нология засега не е намерила приложение в про-мишлен мащаб. Представителите на индустрия-та изнесоха примери из богатия си опит в разра-ботката на процеса от лабораторията до пилотни-те реализации, както и относно предлаганата еки-пировка за тестване на различни системи – ЕvonikMET (Великобритания), Merck KGaA (Германия),Janssen Research and Development (Белгия), VITO(Белгия), MMS AG (Германия).


Трибуна на младите

2. Примери за тестване на наномембрани заразделяне/концентриране на биологично актив-ни съставки в екстракти от природни суровини(ХТМУ – София) и селскостопански отпадъци(Университета в Лисабон). Редица постери допъл-ниха постигнатото в това направление.

3. Синтез и производство на наномембраниза разделяне на неводни системи, което е сравни-телно ново (от последните 10–15 години) направ-ление в научните и приложни изследвания (EvonikMET). Част от докладите бяха посветени на тър-сенето на нови форми на устойчиви на органич-ни разтворители мембрани от типа на тънкослой-ните композитни мембрани на базата на полиа-мид. В тази област бяха изнесени доклади и пос-тери от Империал колидж, както и от университе-тите в Тарагона, София и Бургас.

4. Производството на керамични мембрани ипо-специално такива със способност да задър-жат молекули над 450 Dа, което е осъщественопрез 2002 г. като първо промишлено приложениена нанофилтруване с мембрани на Fraunhofer

IKTS (Германия). Последните разработки в тазиобласт на същата фирма достигат способносттада задържат молекули над 210 Da (във водна сре-да). Опитът в керамичните мембрани бе отразени от представителите на VITO (Белгия), които над10 години работят в областта на нанофилтрува-нето, приложено към органични разтворители.

В постерната сесия бяха представени конкрет-ни резултати от изследователската работа на Уни-верситета в Рен (Франция), Техническия универ-ситет в Дортмунд (Германия), Империал колидж(Лондон), Университета в Белград, както и Катед-рата по инженерна химия и Катедрата по биотех-нология на ХТМУ – София.

Работната среща показа активен диалог и връз-ка между университетските изследователи и ин-дустрията с цел постигане на сериозни научни ре-зултати, които бързо да намерят практическо при-ложение. Дискусията беше особено полезна и задвете страни, което всъщност е една от главнитецели на проекта и специално на проведената ра-ботна среща.


Личности

200 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НАМАТЕМАТИЧЕСКИЯ ГЕНИЙ ЕВАРИСТ ГАЛОА

Проф. д-р Никола Петков Зяпков,Шуменски университет

„Епископ Константин Преславски”Тази година отбелязваме 200 години от рожде-

нието на гениалния френски математик ЕваристГалоа. През своя кратък жизнен път Галоа създа-ва една теория, която полага основите на съвре-менната абстрактна математика.

Понятията, които той въвежда – група, нормал-на подгрупа и нормално разширение на поле – да-ват началото на нови клонове в математиката, ка-то теория на групите, топологията, хомологична-та алгебра. В наши дни тези понятия и технитесвойства намират приложение в шумозащитнотокодиране, криптографията, ядрени модели във фи-зиката, кристалографията и много други.

1. Биографични бележки ([9], [10], [11], [12],[17])

Еварист Галоа е роден на 26 октомври 1811 г. вБур ла Рен, малко градче, намиращо се на 10 км.от Париж. Тогава Наполеон Бонапарт бил на вър-ха на могъществото си, но през следващата годи-на неговите войски търпят катастрофално пора-жение в Русия. През 1814 г. бил изпратен на зато-чение и заменен от крал Луи XVIII. През 1815 г.Наполеон избягал от остров Елба, влязъл в Па-риж и възстановил властта си. След сто дни пре-търпял поражение при Ватерло и бил принуденна 22.06.1815 г. за втори път след 1814 г. да абди-кира в полза на малолетния си син („Орлето”, На-полеон ІІ). Съюзниците не уважават решениетому и връщат на престола Луи ХVІІІ.1. Галоа, из-раснал в период на огромни сътресения, неед-нократно се оказвал в центъра на политическиборби, които не само го отвличали от блестящаакадемична кариера, но и довели до преждевре-менната му смърт.

Интересът на Галоа към политиката бил под-буден от баща му Никола-Габриел Галоа. Той билизвестен със своите либерални и републиканскивъзгледи. По време на триумфалното завръщанена Наполеон Никола-Габриел Галоа бил избранза кмет на Бур ла Рен и на този пост останал 14години. Майка му Аделаид-Мари Демант произ-хождала от семейство на прочути юристи и изиг-рала голяма роля в образованието и възпитаниетона Еварист. Знаела отлично гръцки и латинскиезик.

На дванадесетгодишна възраст Еварист Галоазапочнал да посещава своето първо училище - ли-цея „Луи льо Гран”, престижна, но авторитарнаинституция. Математиката там била слабо застъ-

пена и не била включена в списъка на задължи-телните предмети. Затова Галоа се записал в до-пълнителна група по математика. В тази групаобучението се водело по книгата на Льожандър„Начала на геометрията”. Книгата на Льожандърбила предвидена да се изучи за две учебни годи-ни, но Галоа я завършил само за два дни.

Мечтата на Еварист е била да постъпи в По-литехническото училище - най-престижния ко-леж в страната. Галоа се стремял да постъпи в По-литехниката не само заради нейната академичнаизвестност, а и заради репутацията й като центърна републиканската активност. Обаче след конкур-сните изпити му е отказан прием. Година след то-ва той кандидатствал отново и пак неговите ло-гически скокове при устния изпит само объркалинеговия екзаминатор мосю Дине. Чувствайки сепред провал за втори път и отчаян, че блестящитему способности са останали неразкрити, Галоа за-губил търпение и хвърлил гъбата за изтриване начерната дъска в Дине. Галоа вече никога не се вър-нал в свещените зали на Политехниката. Във връз-ка с това е известен изразът: „Кандидатът с го-ляма интелигентност беше провален от екза-минатор с ниска интелигентност.”

В 1830 г. постъпва във Висшето нормално учи-лище. Учител по математика е господин Леруа.Веднаж той съобщил на класа за теоремата наЩурм (отнася се за корените на алгебрично урав-нение) и добавил, че доказателството още не е пуб-ликувано. Само след минута Галоа станал и на-писал доказателството на дъската. През юли 1830г. Шарл X решил да извърши държавен преврат.Това предизвикало силно негодувание на народа.Париж се покрил с барикади. Директорът на учи-лището г-н Гиньо, монархист, бил наясно, че го-ляма част от възпитаниците му са републиканци,поради което ги затворил в техните общежития изаключил вратите на колежа.

При първа възможност Галоа публикувал уни-щожителна статия срещу директора на колежа. За-ради това бил изключен от Нормалното училищеи това бил краят на формалната математическакариера на Галоа.

След Юлската революция Галоа се записва вдружеството „Приятели на народа” и се включва

1 Тарле, Е. Наполеон. Изд. „Ритм”, М., 1992, с. 371.


Личности

активно в неговата дейност. Докато страстта наГалоа към политиката продължавала, неизбежнобило нещастията му да се увеличават. На единбанкет на дружеството в ресторанта „Vendangesde Bourgogne”, Галоа вдига тост против Луи Фи-лип. Този факт е документиран в спомени на го-лемия френски писател Александър Дюма, койтое бил по същото време в ресторанта. На другияден Галоа е арестуван и е изпратен в затвора „Све-та Пелагия”, където е изпращан още няколко пъ-ти. Именно там той създава своите научни трудо-ве. Галоа представя няколко пъти своите трудовев Парижката академия на науките, но винаги безрезултат. Водещите математици по онова време вакадемията на са могли да разберат идеите на Га-лоа и не са ги оценили.

В деня на щурма на Бастилията - 14 юли 1831г., Галоа марширувал през Париж, облечен в уни-формата на обявената извън закона Артилерий-ска гвардия. Макар това да било само жест на не-съгласие, той бил осъден на шест месеца затвор исе върнал в „Света Пелагия”.

След излизането си от затвора Галоа е оплетенв любовна интрига с жена на име Стефани-Фе-лиси Потерин дьо Мотел. Тя била вече сгодена заедин господин на име Пеше Д’Ербинвил. Той биледин от най-добрите стрелци на Франция и не сепоколебал да предизвика Галоа на дуел.

Сутринта на 30 май 1832 г. в едно уединеномясто Галоа и Д’Ербинвил застанали един срещудруг на двадесет и пет крачки, въоръжени с пис-толети. Д’Ербинвил бил придружен от секундан-ти, Галоа стоял сам.

Пистолетите били вдигнати и били произве-дени изстрели. Д’Ербинвил още стоял, а Галоа билулучен в стомаха. Той лежал безпомощен на зе-мята. Победителят спокойно се отдалечил, като ос-тавил ранения си противник да умира. Няколкочаса по-късно братът на Галоа, Алфред, пристиг-нал на мястото на дуела и закарал брат си в бол-ницата „Кошен”. Било твърде късно, развил се пе-ритонит и на 31 май 1832 г. в 10 часа сутринтаГалоа умира на ненавършени 21 години.

Счита се, че Д’Ербинвил бил не само измаменгоденик, а по-скоро агент на властта, а Стефани ене само любовница, но и подставена съблазнител-ка. Историците спорят дали дуелът е бил резултатна трагична любов или е бил политически моти-виран. Остава фактът, че един от най-големите све-товни математици бил убит на двадесет години,след като изучавал математиката само пет години.

2. Научни приноси.В края на ХVІІІ век френските математици

Лагранж (1736-1813) и Вандермонд (1735-1796)въвеждат в математиката първия групов обект -субституциите [12]. Теоретико-групови разсъж-дения прави и Гаус (1777-1855) в своите аритме-

тични изследвания. Галоа за първи път формули-ра в своите разработки групата като абстрактнопонятие. Той ползва съществено това ново поня-тие и в тази връзка създава началото на теориятана групите с въвеждането на абстрактни дефини-ции за подгрупа, съседни класове по подгрупа,нормална подгрупа, разрешима група и др. Галоапренася тази теория и върху числовите полета, ка-то дефинира групи от автоморфизми на полета,които оставят неподвижно дадено подполе. Такасе достига до понятията нормално разширение наполе и група на Галоа, които са широко използва-ни и в наши дни. Поради своята абстрактност заонова време обаче, идеите на Галоа са били въз-приети с големи резерви. Голяма роля за тяхноторазясняване има Камий Жордан (1838-1922), кой-то последователно издава трудовете „Коментарикъм мемоара на Галоа” (1865), „Коментари къмГалоа” (1869) и фундаменталната му монография„Трактат за субституциите и алгебричните урав-нения” (1870). Чрез изследването на групата нададено алгебрично уравнение Галоа намира кри-терий за неговата решимост в радикали.

Още древногръцките математици са можели дарешават квадратни уравнения. Правилото за на-миране корените на квадратното уравнение е опи-сано в съчинението на Мохамед ал Хорезми (787-850) „Ал-джебр ал-мукабала”. Във формулите наМохамед ал Хорезми участват четирите рационал-ни действия (събиране, изваждане, умножение иделение) и извличане на квадратен корен, т.е. квад-ратен радикал. Естествено се поставя въпросътможе ли да се намерят такива формули и за урав-ненията от по-висока степен. Трябвало да минатпочти 700 години до откриването на формули зарешаване на общите уравнения от 3-та и 4-та сте-пен. Тези открития са направени от италианскитематематици Сципионе дел Феро (1465-1526), Ни-коло Тарталия (1499-1557) и Людовико Ферари(1522-1565). Резултатите им са публикувани през1535 г. от италианския лекар и математик Карда-но (1501-1576) в книгата му „Великото изкуство”.След това почти три столетия математиците саправили безуспешни опити да намерят формули,които с помощта на радикали да изразяват коре-ните на произволно уравнение от пета степен.Италианският лекар Паоло Руфини (1765-1822)през 1799 г. е предположил, че такива формули несъществуват. Доказателството на Руфини ималоизвестни пропуски. През 1826 г. норвежкият ма-тематик Нилс Абел (1802-1829) публикува статия,в която доказва, че общото уравнение от степен,по-висока от 4, е нерешимо в радикали. Той до-казва, че не е възможно да се превърне в тъждес-тво общото уравнение от степен по-висока от че-тири, ако неизвестното в него се замести с израз,съставен от коефициентите на уравнението с по-мощта на действията събиране, изваждане, умно-


Личности

жение, деление и извличане на корени с цял коре-нов показател.

Теоремата на Абел, която сега наричаме Тео-рема на Абел-Руфини, дава отрицателен отговорза решимост в радикали на общото уравнение отстепен, по-голяма от 4. Има обаче много конкрет-ни уравнения от степен по-голяма от 4, които сарешими в радикали. Затова се поставя въпросътза пълно решение на задачата – намиране на кри-терий за решимост на уравненията в радикали.Този критерий намира Галоа, като използва гени-алната идея на всяко уравнение да съпостави гру-па от субституции на корените на уравнението.

Чрез изследването на тази група, нейни под-групи и свързаните с тях радикални разширенияна полето от коефициентите, той решава тази за-дача. Критерият е следният: “Едно неразложимоалгебрично уравнение с коефициенти от полетоK е решимо в радикали тогава и само тогава, ко-гато групата му на Галоа е разрешима”.

Галоа публикува някои частни случаи [2, 3], аЛиувил публикува крайния резултат на Галоа [5]през 1846 г.

Галоа е положил също и основите на теориятана крайните полета, които сега наричаме полетана Галоа [6].

Първата му научна публикация [1] е посвете-на на верижните дроби, където доказва няколковажни резултата. Тези резултати и всички необ-ходими сведения за верижните дроби могат да сенамерят в [15].

В [5] Галоа излага някои резултати за така на-речените абелови интеграли, до които достига 25години по-късно известният математик Риман.

Научните приноси на Галоа са отразени по-подробно в [14]. Теорията на Галоа има за цел даотговори на въпроса дали дадено алгебрично урав-нение е разрешимо в радикали или не. Ако това етака, възниква задачата да се намери формула, из-разяваща корените чрез коефициентите и алгеб-ричните операции. Ако уравнението е неразреши-мо в радикали, такава формула не съществува.

3. ЗаключениеЧрез своите открития Галоа поставя основите

на съвременната алгебра. Създава се теорията наГалоа за полета, която интензивно се развива и вмомента. В най-общ смисъл под теория на Галоаразбираме такава теория, която изучава матема-тически обекти на основата на техните групи отавтоморфизми. Така са възникнали теорията наГалоа за пръстени, теорията на Галоа за тополо-гични пространства и други. Един от най-значи-мите все още нерешени проблеми на математика-та се явява обратната задача в теорията на Галоа:дали всяка крайна група се реализира като групана Галоа на някакво нормално разширение на по-лето на рационалните числа Q (вж [7] за повече

информация по този проблем).Идеите на Галоа се използват и в геометрията,

като в 1872 г. немският математик Ф. Клайн (1849-1925) в своята встъпителна лекция при избира-нето му за професор в университета в град Ерлан-ген (Германия) формулира предмета на геометри-ята по следния начин: „Геометрията е наука, изу-чаваща свойствата на фигурите, които са ин-вариантни относно някаква група от преобра-зувания.”

Теорията на Галоа също така дава възможностда се решават задачи за построимост с линийка ипергел. Въвеждането на квадратично достижимиразширения, чиито групи на Галоа са 2-групи, во-ди до изясняване и доразвиване идеите на Гаус иВанцел [8] за това кога е възможно да се извършидадено построение (за подробно изложение на то-зи метод виж [13, 16].

Крайните полета, които Галоа въвежда, игра-ят важна роля в много области на съвременнатаматематика и нейните приложения. Една от тях етеорията на кодирането. Изследването на групатаот автоморфизми на самодуален код C води доважни резултати при изследването на тези кодовеи тяхното конструиране. Съществена роля имаонази част от кода, която остава неподвижна поддействието на група от автоморфизми на този код.

Накрая ще цитираме следната мисъл на Галоа:„В бъдеще учените вместо да изпращат в ака-демиите запечатани пакети, ще се обединяватв изследователски екипи.” Това още веднъж по-казва колко много Галоа е изпреварил своето вре-ме.

Литература:1. Galois, Й. Demonstration d’un theoreme sur les

fractions continues periodiques. //Ann. Math. PuresAppl. de M. Gergonne. 1829, 19, p. 294-301.

2. Galois, Й. Analyse d’un Memoire sur la resolu-tion algebrique des equations. //Bulletin des Sci-ences mathematiques. 1830, XIII, p. 271.

3. Galois, Й. Note sur la resolution des equationsnumeriques. //Bulletin des Sciencesmathematiques. 1830, XIII, p. 413.

4. Galois, Й. Notes sur quelques points d’analyse. //Ann. Math. Pures Appl. de M. Gergonne. 1830,21, p. 182-184.

5. Galois, Й. Memoire sur les conditions deresolubilite des equations par radicaux. //(dated 6January 1831, edited by J. Lioville) J. Math. PuresAppl. 1846, 11, p. 417-433.

6. Galois, Й. Sur la theorie des nombres. //Bull. Sci.Math. F’erussac. 1830, 13, pp. 428-435. (See also40b. J. Math. Pures Appl. 1846, 11, pp. 398-407.

7. Michailov, I., Ziapkov, N. The inverse problem ofGalois theory. In: Proceedings of the 37th SpringConference of the Union of Bulgarian Mathemati-cians in Borovets. 2008, p. 17-28.


Личности

8. Wantzel, M. L., Recherches sur les moyens dereconnaitre si un Probleme de Geometrie peut seresoudre avec la regle et le compass. //Journal deMathematiques Pures et Appliquees. 1837, 1 (2),p 366-372.

9. Дальма, A., Эварист Галуа, революционер иматематик. Москва, 1960.

10.Дерелиев, Л., Еварист Галоа. Библиотека „Бе-лежити хора на науката”, ДИ Народна просве-та, София, 1961.

11.Инфельд, Л., Эварист Галуа - Избранник бо-гов. Москва, 1958.

12.История на математиката, том 4 (под редакци-ята на Колмогоров А. и Юшкевич А.). София,1981.

200TH ANNIVERSARY OF THE MATHEMATICAL GENIUS EVARISTE GALOISNikola P. ZiapkovAbstract

During his short life Galois invented a theory, which would set the foundations of the contemporaryabstract mathematics. He introduced the definitions of groups, normal subgroups and normal field exten-sions, which gave birth of new branches in mathematics such as group theory, topology, homological alge-bra. Nowadays these objects are frequently encountered in various applied sciences - coding theory, cryp-tography, nuclear models in physics, crystallography and many others.

13.Михайлов, И., Зяпков, Н. Висша алгебра и те-ория на Галоа. Изд. „Фабер”, Велико Търново.2004.

14.Начев, Н., Зяпков, Н., Михайлов, И. 200 годи-ни от рождението на Еверист Галоа. // Мате-матика и математическо образование. 2011, 40,с. 22-29.

15.Обрешков, Н. Задачи и теореми по висша ал-гебра с приложение Теория на верижните дро-би. София, 1966.

16.Попов, А., Сидеров, П., Чакърян, К., Теорияна Галоа. Изд. „Веди”, София, 2010.

17.Синг, С., Последната теорема на Ферма (Едназагадка на 358 години). Изд. „Атика”, София,1999.

ЪРНЕСТ РЪДЪРФОРД: ЗАБЕЛЕЖИТЕЛЕН ПЪТКЪМ БЕЗСМЪРТИЕТО*

Д-р Митко Гайдаров,секция „Физика” към СУБ

* На 16 юни 2011 г. в ИЯИЯЕ-БАН се проведе юбилейна сесия, посветена на 100-годишнината от откриването наатомното ядро от Ърнест Ръдърфорд. На нея бяха представени доклади в областите на ядрената структура, спектроскопияи ядрени реакции, както и свързани с аспекти на съвременната ядрена физика в светлината на това знаменателнооткритие.

“Цялата наука е или физика иликолекциониране на пощенски марки.”

Ъ. Ръдърфорд

Наричат го „мъжът, който проправя тунел всамата материя на Бог”. Създател на модернатаатомна физика, предшественик на ядрената епо-ха. Айнщайн му слага етикета „втория Нютон”.Изобретател, експериментатор и фермерско мом-че от Нова Зеландия. Това е той - Ърнест Ръдър-форд.

Ърнест Ръдърфорд (1871-1937) е смятан обик-новено за най-големия физик експериментатор наXX век. Той е централната фигура, довела до поз-нанията ни за радиоактивността, и човекът, пос-тавил начало на изучаването на ядрената физика.Освен огромното им теоретично значение, него-вите открития намират широко приложение в ре-дица области: атомното оръжие, атомните елек-

троцентрали, радиоактивните изотопи и радио-метрията. Неговото влияние върху света е дълбо-ко, вероятно още расте и навярно ще бъде дълго-трайно.

Ърнест Ръдърфорд е роден на 30 август 1871 г.в Брайтуотър, Нова Зеландия. Учи в училищетоХейвлок, а след това в колежа в близкия до Брай-туотър град Нелсън. Справя се добре и получавастипендия, с която продължава образованието сив Кентърбърийския колеж на Новозеландския уни-верситет в Крайстчърч. Там Ръдърфорд получа-ва бакалавърска степен, след което в продълже-ние на две години прави изследвания в областтана електротехниката. През 1895 г. заминава заАнглия и продължава работата си в Кавендиш-


Личности

ската лаборатория на Кеймбриджския универси-тет под ръководството на Джоузеф Томсън, единот най-видните учени по онова време. Двайсет иседем годишен, вече е професор по физика в ка-надския университет „Макгил“, където остава де-вет години. През 1907 г. се завръща в Англия зада оглави Факултета по физика в Манчестерскияуниверситет. През 1919 г. се прехвърля в Кей-мбридж, този път като директор на лаборатория-та „Кавендиш“, където остава до края на животаси.

Радиоактивността е открита в 1896 г. от френ-ския физик Антоан-Анри Бекерел, който тогаваправел опити с уранови съединения. Бекерел ско-ро загубил интерес към тази тема, така че основ-ните си знания за радиоактивността дължим нашироките изследвания на Ръдърфорд. Едно отпървите открития на Ръдърфорд е, че радиоактив-ното излъчване на урана се състои от две съвсемразлични съставки. Положително зареденото лъ-чение Ръдърфорд нарича „алфа-лъчи”. По-къс-ните опити показват, че така наречените алфа-лъ-чи са всъщност хелиеви ядра, състоящи се от двапротона и два неутрона. Отрицателно заредени-те, наречени бета-лъчи, както се установява по-късно, се състоят от електрони. По-късно той де-монстрира естеството на всяка от тях и показва,че има трета неутрална съставка, наречена от не-го гама-лъчи. Впоследствие се оказва, че това епоток от високоенергетични фотони, излъчени отядрото на атомите.

Важна черта на радиоактивността е енергия-та. Бекерел, съпрузите Кюри и повечето други уче-ни смятали, че тя идва от някакъв външен източ-ник. Но Ръдърфорд доказва, че въпросната енер-гия - много по-силна от тази, която се освобожда-ва при химически реакции, се отделя от вътреш-ността на отделните уранови атоми. Така той пръвстига до важната концепция за атомната енергия.

Учените винаги са твърдели, че отделните ато-ми са неразрушими и неизменни. Ръдърфорд с по-мощта на своя талантлив млад асистент Фреде-

рик Соди успява да покаже, че когато един атомизлъчва алфа- или бета-лъчи, той се превръща вдруг вид атом. Отначало химиците отказвали даприемат това, но Ръдърфорд и Соди провели цялапоредица радиоактивни разпадания, които прев-ръщат урана в олово. Ръдърфорд измерва и сте-пента на разпадане и така стига до важното поня-тие „полуживот“. Скоро това довежда до разви-тието на радиометрията, която става един от най-съществените и полезни научни методи със забе-лежително приложение в геологията, археологи-ята, астрономията и много други области.

С тези изумителни открития през 1908 г. Ръ-дърфорд спечелва Нобеловата награда (която и Со-ди получава по-късно), но най-голямото му пос-тижение тепърва предстои. Той вече е забелязал,че бързо движещите се алфа-частици могат да пре-минават през тънко златно фолио, без да оставятвидима следа, въпреки че малко се отклоняват. То-ва показва, че златните атоми не са непроницае-ми като „билярдни топки“, както смятали дотога-ва учените, а са „меки“ отвътре. Заедно с Гайгери Марсдън, по-млади от него сътрудници, Ръдър-форд открива, че част от алфа-частиците силносе отклоняват при досега със златното фолио, фак-тически някои дори отскачат. Той повтаря многопъти експеримента, като брои внимателно части-ците, които се разпръсват в различни посоки. То-гава чрез много труден, но крайно убедителен ма-тематически анализ Ръдърфорд доказва, че имасамо един начин да се обяснят резултатите от опи-та: златният атом се състои почти изцяло от праз-но пространство, а почти цялата маса на атома есъсредоточена в едно „ядро“, което се намира всредата. Така през 1911 г. Ръдърфорд стига допредставата за планетарния модел на атома, спо-ред който атомите се състоят от положително за-редено ядро с относително (спрямо атома) малкиразмери и по-разредена и отрицателно зареденаатомна обвивка. Това е най-известният му експе-римент, който опровергава атомния модел, пред-ложен от Джоузеф Томсън и утвърждава модела

Фотос 1. Барон Ърнест Ръдърфорд Фотос 2. Модел на атома на Ръдърфорд


Личности

на Ръдърфорд.Откритото от Ръдърфорд атомно ядро е осно-

вата на всички съвременни теории за строежа наатома. Когато две години по-късно Нилс Бор пуб-ликува прочутия си доклад, в който представя ато-ма като миниатюрна слънчева система, подчине-на на квантовата механика, той използва като от-правна точка на своя модел Ръдърфордовия атомс ядро. Същото правят Хайзенберг и Шрьодин-гер, когато създават своите по-сложни и усъвър-шенствани модели на атома.

Откритието на Ръдърфорд води до нов дял внауката: изучаването на самото ядро. Ръдърфордсе оказва пионер и в тази област. През 1919 г. тойуспява да превърне азотни ядра в кислородни, ка-то ги бомбардира с бързо движещи се алфа-час-тици. Това е първото в света изкуствено превръ-щане на един химичен елемент в друг, т.е. осъ-ществена е първата в света изкуствена ядрена ре-акция. При тези експерименти е открит протонът.През 1921 г., работейки с Нилс Бор, Ръдърфордпредсказва теоретично съществуването на неут-рона. Скоро става ясно, че ядрените превъплъще-

ния може да са източникът на слънчевата енер-гия. А предизвиканото им трансформиране е същ-ността на атомните оръжия и атомните електро-централи. В този смисъл откритието на Ръдърфорддалеч надхвърля чисто научния интерес.

Заедно с М. Олифънт Ръдърфорд доказва ек-спериментално през 1933 г. закона за връзкатамежду масата и енергията при ядрените реакции,а през 1934 г. осъществява синтез на деутрони собразуване на тритий.

Ърнест Ръдърфорд умира на 19 октомври 1937г. в Кеймбридж. Иключителната му личност не-изменно е правила силно впечатление на всички,които са влизали в досег с него. В чест на Ръдър-форд е наречен химичният елемент Ръдърфордий(с пореден номер 104). Ръдърфорд създава голямафизическа школа. Негови ученици са Н. Бор, П.Блекит, С. Пауъл, Ч. Елис, Х. Гайгер, О. Хан, Дж.Коукрофт, Ъ. Уолтън, Х. Мозли, М. Олифънт, Дж.Чадуик и много други. Член е на Лондонскотокралско дружество от 1903 г. и негов президентпрез периода 1925-1930 г. Член е на почти всичкинаучни академии по света.

АБОНАМЕНТ ЗА „СПИСАНИЕ НА БАН“ В „Списание на БАН“ се публикуват набългарски език обзорни статии по акту-ални научни проблеми, оригинални науч-ни и научноприложни разработки, рецен-зии на книги, дискусии, информация за:национални и международни научни про-яви, юбилейни чествания и други събитияиз живота на Българската академия на на-уките и нейните звена. През 2012 г. Списанието ще излиза с 6книжки годишно.

Единична цена: 8,00 лв.

Годишният абонамент е 48 лв. и се извършва чрез „Български пощи“ АД

и „Доби Прес“ ЕООД.

Списанието може да бъде получено ичрез наложен платеж. За целта енеобходимо да направите писмена заявкана адрес:

София 1113 ул. „Акад. Георги Бончев“, бл. 6, ет. 2

за сп. „Списание на БАН“ тел. 02 873 74 27; 979/30 09

e-mail: [email protected]; www.baspress.com


Заслужено признание

ГОДИШНО РОТАРИАНСКООТЛИЧИЕ В ПАМЕТ НА

АКАДЕМИК МЕТОДИЙ ПОПОВ

Инж. Цвятко Кадийски,Ротари клуб София – СредецПрез 2006 г. Ротари клуб (РК) София – Средец

в знак на почит и уважение към паметта на акад.Методий Попов съвместно с института, носещ не-говото име, учреди годишно Pотарианско отличие„Академик Методий Попов”, което се връчва зависоки постижения в областта на растителнатабиология. Ротарианското отличие представляваплакет, почетен знак на РК София – Средец и ди-плом.

Конкурсът се организира от Института по фи-зиология на растенията и генетика (ИФРГ) къмБАН, секция „Физиология и биохимия на расте-нията” към СУБ и Ротари клуб София – Средец.В началото на всяка година се обявява конкурс, вкойто могат да участват всички учени, работещив областта на биологията. Номинирането и опре-делянето на наградените участници се извършваот експертен съвет, избран от Научния съвет наинститута. Връчването на отличието стана вечетрадиция в нашия научен живот.

През 2011 г. година конкурсът съвпадна със130-годишнината от рождението на акад. Мето-дий Попов и се проведе под патронажа на гувер-ньора за 2011/2012 г. на Дистрикт 2482, Ротари –България г-жа Анелия Дошева. Освен представи-тели на научните среди от БАН, Съюза на учени-те в България и Софийския университет, присъс-тваха и представители на ротарианското движе-ние от РК София – Средец, София – Витоша, Со-фия Интернешънъл и РК Пирдоп. Гости на тър-жеството бяха и племенниците на акад. МетодийПопов г-н Александър Попов и г-жа Юлия Попо-ва, която сподели вълнуващи спомени и впечат-ления за човека и учения Методий Попов.

Тържественото събрание беше открито от ди-ректора на института доц. д-р Снежана Дончева,която отбеляза, че академичните среди високо це-нят активността на Ротари за създаване на реал-ни контакти между бизнес и наука и изрази бла-годарността на Института по физиология на рас-тенията и генетика „Акад. М. Попов” към БАНкъм Ротари като институция, която, учредявайкитова отличие, показа, че безкористно подкрепя на-уката в България. „...Това ни зарежда със сили.Днес отдаваме почит и към един от великитеучени на България. БАН ще се справи с предизви-кателства и вярваме, че ще продължим да сът-рудничим с Ротари. Щастливи сме да отбеле-жим, че в днешно време Ротари е една от млко-то институции у нас, които безкористно миле-

ят за науката в България...” – заяви доц. Донче-ва.

Цвятко Кадийски представи накратко ротари-анския път на Методий Попов, приет през 1936 г.(с встъпително ротарианско слово, посветено нагенните промени и последиците от тях). Проти-вопоставянето на българските ротарианци срещурасовите теории, част от което са организиранитеот М. Попов в клуба беседи срещу идеите за гос-подстваща раса, е в пълно съзвучие с основнатаидея на Ротари – да обединява хората без оглед нанационалност, политически и религиозни възгле-ди, раса.

През 2011 г. бяха номинирани шест статии набългарски учени, чиито научни изследвания са вобластта на растителната биология и са публику-вани в престижни научни списания. Голямата наг-рада бе присъдена на доц. д-р Василий Голцев,ръководител на катедра „Биофизика и радиобио-логия” в Биологическия факултет на Софийскияуниверситет за статията „Simultaneous in vivo re-cording of prompt and delayed fluorescence and 820-nm reflection changes during drying and after rehy-dration of the resurrection plant Haberlearhodopensis”, публикувана в списание „Biochimicaet Biophysica Acta”. Наградата беше връчена отгуверньора 12 на Дистрикт 2482 г-жа Анелия До-шева и президента на Ротари клуб София – Сре-дец г-н Велислав Касянов. При връчването г-жаДошева отбеляза, че за нея е особено удоволствиеда покаже колко много ние, ротарианците, ценими уважаваме елита на учените в България, незас-лужено забравени и пренебрегвани, които с тол-кова жертви и себеотрицание работят за Бълга-рия. Едновременно с това с наградата на иметона акад. Методий Попов ние искаме да напомнимна обществото за този забележителен учен, об-щественик и ротарианец.

„...Свикнал съм да работя, а не да бъда наг-раждаван.” – заяви след церемонията доц. Васи-лий Голцев. „Изследванията ми върху рехидра-тацията на родопския ендемит Хаберлея родо-пензис не са самоцел и са с изключително прак-тическа насоченост. Те изучават механизмитеза адаптация към засушаването – един актуа-лен въпрос, свързан с промените на климата наЗемята. Това растение, което е включително в


Заслужено признание

Червената книга на застрашените видове, е не-обичайно устойчиво към засушаването и дори ко-гато наглед е вече мъртво, може да възстановижизнените си функции. Страхувам се българ-ската наука да не попадне в Червената книга,както изследваното от нас растение. Мога са-мо да се надявам, че науката в България в днеш-ния ден ще бъде също така устойчива и че отсъстоянието на хибернация, в което е, с помощ-та на хора като ротарианците ще се възстано-ви. Вашата награда за нас е един много силенимпулс...”

Втора награда бе присъдена на доц. д-р ЕленаЯкимова от Института по декоративни растениякъм Селскостопанска академия за статията„Caspase inhibitors affect the kinetics and dimensionsof tracheary elements in xylogenic Zinnia (Zinniaelegans) cell cultures”, публикувана в списание„BMC Plant Biology”. Тя получи диплом от Рота-ри клуб София – Средец и парична награда от Ро-тари клуб Пирдоп. Наградата беше връчена отПрезидента на Ротари клуб Пирдоп г-н ЛюбомирГарчев и инж. Цвятко Кадийски от Ротари клубСофия – Средец.

На трето място бе отличена работата на гл. ас.д-р Ирина Васева от ИФРГ към БАН „Abscisic

acid and late embryogenesis abundant protein profilechanges in winter wheat under progressive droughtstress”, публикувана в списание „Plant Biology”,която получи диплом от Ротари клуб София – Сре-дец и парична награда от Ротари клуб София –център. Наградата беше връчена от д-р АтанасКаймакчиев, член на Ротари клуб София – Сре-дец и г-н Николай Момчилов, секретар на Дис-трикт 2482, Ротари – България.

След връчването на ротарианските награди ди-ректорката на института Снежана Дончева пре-даде на Димитър Мандраджиев от РК СофияИнтернешънъл удостоверение за направено даре-ние – нов уеб сайт на Института и вътрешна сис-тема за онлайн комуникация, които ще спомогнатза популяризирането на дейността на институ-цията в нашето и Европейското изследователскопространство. В заключителното си слово доц.Дончева благодари на всички гости, които с при-съствието си уважиха това тържествено събитие,както и на участниците в конкурса за тяхната все-отдайност и активна изследователска дейност. Тяпожела тази традиция да продължава да обединя-ва и мотивира бъдещите ни усилия в нашата бла-городна и отговорна мисия да работим за благотона българската наука.

Редакционната колегияна списание “НАУКА”

Ви пожелававесела Коледа

и щастлива и успешнаНовата 2012 година!


In memoriam

ПРОФЕСОР ИНЖ. ЛЕВЧО МАНОИЛОВ(1916-2011)

На 23 ноември 2011 г. на 95-годишна възраст ни напусна заслужилият деятел на техникатапрофесор инж. Левчо Маноилов. Роден на 21 май 1916 г. в китното с. Туроковци в полите наРуй планина до гр. Трън, той е най-малкият от синовете на офицера от 25ти Драгомански пехо-тен полк Антон Маноилов, участвал в бойни действия през войните 1913-1919 г.

През 1935 г. Л. Маноилов завършва Строителния техникум „Хр.Ботев”. От 1940 до 1944 г.учи строително инженерство в Братислава и Дрезден при световноизвестните проф. Байер, Ной-ферт, Льозер и др. Работил е като технически ръководител и проектант конструктор в бюратана инж. Т. Поптодоров и проф. Ал. Квартирников. След участието си в бойни действия презОтечествената война (1944-1945) работи в Главната дирекция за възстановяване и изгражданена София към Столична община и „Главпроект”. Самостоятелно и в колектив проектира стома-ненобетонни конструкции на жилищни и обществени сгради, болници (Горна Оряховица, Кар-нобат, Троян), Национален стадион „Васил Левски”, новата сграда на УАСГ, спортни зали вЯмбол, Лом (в сътрудничество с проф. М. Брайнов) и много други.

Поканен от проф. Ал. Квартирников, през 1950 г. Л. Маноилов става редовен асистент построителна статика в ИСИ, впоследствие по стоманобетон и до 1990 г. е преподавател, доценти професор. От 1952 до 1958 г. е работил (по съвместителство) в Комитета за наука, изкуство икултура (КНИК). Бил е декан на Строителния факултет (1962-1964) и ръководител на катедра„Масивни конструкции” (1973-1983). Бил е зам.-председател на Комисията по технически нау-ки към ВАК и член на Научния съвет на Института по техническа механика при БАН. Участвале в много декански, академични и научни съвети. Написал е рецензии на голям брой научнитрудове, учебници и др. Участвал е в редица международни форуми и конгреси (Тбилиси, Ро-тердам, Париж, Ню Йорк, Лондон и др.)

Награждаван е с много ордени и награди. За значителната му преподавателска и проектант-ска дейност е удостоен с почетното звание „Заслужил деятел на техниката”. Два от ордените муса присъдени по предложение на Съюза на научните работници в България (днешния СУБ) занеговата дългогодишна дейност в ръководството и изпълняващ длъжността инвеститорски кон-трол при проектирането и строителството (1963-1966) на Международния дом на учените „Фре-дерик Жолио-Кюри” в курортния комплекс „Св. Константин и Елена” - гр. Варна.

Проф. Л. Маноилов беше един от любимите преподаватели на студентите. Лекциите му бяхапосещавани не само заради важните дисциплини, но и поради неговото лично обаяние. Него-вият учебник „Стоманобетон” (шест пъти преиздаван с тираж над 22 000 изкупени броя) еосновно помагало на студентите и настолна книга на инженери и строители и днес.

В своя съзидателен живот, отдаден на строителната наука, на любимите студенти и на инже-нерите от практиката, той учеше на любов към науката и към професията строител.

Поклон пред светлата му памет!

Съюз на учените в България


Научни изяви в СУБ

Секция „Икономически науки“ към СУБ и Институтът за икономически изследвания наБАН проведоха на 31 октомври.2011 г. в Института за икономически изследвания на БАН, ул.„Аксаков“ №3, Национална научна конференция с международно участие на тема: международнанаучна конференция на тема:

„ИНОВАЦИОННО РАЗВИТИЕ НА БЪЛГАРСКАТА ИКОНОМИКА“

Общественият дискусионен клуб по проблеми на науката и висшето образование наСУБ проведе дискусии:

На 10 ноември 2011 г. в Зала № 3 на Дома на науката и техниката, ул. Раковски №108, на тема:„ПРИНЦИПИ НА УПРАВЛЕНИЕ НА НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИТЕ ЦЕНТРОВЕ И

ИНТЕГРАЦИЯТА ИМ С УНИВЕРСИТЕТИТЕ”Основен докладчик: Лазарин Лазаров, дхн

На 1 декември 2011 г. в Големия салон на БАН на тема:„УНИВЕРСИТЕТСКАТА ИДЕЯ И ВЪЗМОЖНОСТИ ЗА НЕЙНАТА РЕАЛИЗАЦИЯ”

Основен докладчик: проф. дхн Борислав Тошев.

Свободният интердисциплинарен университет към секция „Медицински науки” към СУБпроведе на 16 ноември 2011 г. в зала “Вяра” на Културния институт „Столична библиотека” – пл.“Славейков” № 4, научен форум с доклади на тема:

„ПРОБЛЕМИ НА СЪВРЕМЕННИ ЕКОТОКСИЧНИ УВРЕЖДАНИЯ ОТ ПЕСТИЦИДИИ ДРУГИ ВЕЩЕСТВА“

Докладчик: проф. д-р Александър Монов.

„ИНТОКСИКАЦИИ С ФОСФОРООРГАНИЧНИ ПЕСТИЦИДИ И ИМУННА СИСТЕМА“Докладчик: доц. д-р Юлия Раденкова-Саева.

Секция „Педагогика и психология“ при СУБ проведе на 21 ноември 2011 г. в 45 аудитория наСУ „Св. Кл. Охридски” заседания с дневен ред:

Слово за чл.-кор. Генчо Пирьов по случай 110 години от рождението му. Докладва проф.Любомир Георгиев, д.п.н.

Представяне на нови книги за възпитанието, обучението и развитието на личността от автори –членове на секцията.

Секция „История” към СУБ проведе на 2 декември 2011 г. в клуба на ул. „Загоре“ пореднатаси сбирка с доклад на тема:

„АРХЕТИПИ В ОБРАЗЦИТЕ НА МАТЕРИАЛНАТА КУЛТУРА НА БАЛКАНИТЕОТ ДРЕВНОСТТА ДО НОВОТО ВРЕМЕ“

Докладчик: доц. Саша Лозанова.

НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯС МЕЖДУНАРОДНО УЧАСТИЕ ТЕЛЕКОМ 2011

На 13 и 14 октомври 2011 г. в Националниядом на науката и техниката на ул. Раковски 108 сепроведе ХІХ-та ежегодна конференция по теле-комуникации Телеком 2011 под мотото„ТЕЛЕКОМУНИКАЦИИТЕ – СРЕДА ЗА ПРЕ-ДОСТАВЯНЕ НА ИНФОРМАЦИОННИ УСЛУ-ГИ ЗА ВСИЧКИ”.

Нейното начало беше инициирано от секция„Технически науки” към СУБ през 1992 г. Инте-

ресът беше много голям, защото тогава започнапроцесът на либерализация на телекомуникаци-онните услуги и се готвеше прехода от аналоговикъм цифрови информационни и комуникацион-ни технологии. Предстоеше реализацията на та-ка наречения проект DON (Digital Overlay Net-work) за реорганизация и модернизация на дале-косъобщителната мрежа на България.

Всички специалисти, техническата обществе-



ност в България и най-известните телекомуника-ционни фирми, като „Сименс”, „Алкател”, „Ерик-сон”, „Пирели” и др., имаха нужда от информа-ция, изява и реклама на техните технологии. ТЕ-ЛЕКОМ конференциите се оказаха много подхо-дяща форма за удовлетворяване на тази общес-твена потребност.

Традиционно и тазгодишната конференцияТЕЛЕКОМ 2011, благодарение на добрата орга-низация, активната ангажираност на ръководство-то на ФНТС и на СЕЕС, на всички членове наОрганизационния комитет с почетен председателзам.-министъра на транспорта, информационни-те технологии и съобщенията г-н Първан Руси-нов, премина при високо научно ниво с насоче-ност към проблемите на практиката.

За успешното организиране и осъществяванена конференцията допринесе и мобилният опера-тор – Мобилтел ЕАД като генерален спонсор, как-то и със своя пленарен доклад на тема„РАЗВИТИЕ НА МОБИЛНИТЕ ШИРОКО-ЛЕНТОВИ ТЕХНОЛОГИИ И ПРИЛОЖЕНИЕТОИМ В МРЕЖАТА НА МОБИЛТЕЛ”, изнесен отинж. Георги Райчев.

В рамките на двата дена бяха изнесени и дис-кутирани общо 39 доклада, включително и пле-нарните, разпределени в 2 пленарни и 8 секцион-ни заседания:

1. Радиокомуникации. Цифрово радио и твразпръскване

2. Комуникационни вериги, сигнали и сис-теми

3. Комуникационни и информационни тех-нологии и системи. Интернет

4. Електронно управление, оперативна съв-местимост, мрежова и информационнасигурност

5. Радиокомуникации. Цифрово радио и твразпръскване

6. Планиране и управление на съобщител-ните мрежи. Телетрафик

7. Икономика и маркетинг на електронни-те съобщения

8. Телеуправление, телеконтрол и телемет-рия. Обучение

Пленарните доклади на МТИТС и КРС очер-таха националната стратегия и етапите на нейно-то изпълнение в съответствие с регулаторната рам-ка на ЕС за разширяване на широколентовия дос-тъп, оперативното съвместяване на мрежите настраните членки на ЕС за формиране на единенпазар на телекомуникационни услуги и тяхнотопо-нататъшно разширяване и модернизиране.

Изнесена беше важна информация и за прог-рамата „Подкрепа за ИКТ политики” от Рамкова-та програма „Конкурентоспособност и инова-ции” 2007-2013 г., за която МТИТС е националенкоординатор. Обемът на финансовите ресурси,осигурени за нейното изпълнение, въпреки рес-трикциите, наложени от кризата, е в размер на 125млн. евро за 2011 г., като договорено финансира-не за българските участници е 1,07 млн. евро.Индикативният бюджет за 2012 г. е 135 млн. евроза развитие на телекомуникациите в страните наЕС.

Председателят на ИКТ клъстерът инж. ПетърСтатев в своя пленарен доклад направи оригина-лен анализ на причините за замиращата дейностна бизнеса на производствените телекомуникаци-онни МСП и посочи ефикасни мероприятия за из-лизане от това кризисно състояние. Поради своя-та значимост и научна обоснованост бяха напра-вени предложения за пренасочване на тази инфор-мация към заинтересованите ръководства на дър-жавни органи и на МСП от телекомуникацион-ния бизнес.

Секционните заседания също преминаха привисока заинтересованост, активност и критичносткъм изнесените в тях доклади. Доминиращатачаст на тези доклади предизвика голям интерес сактуалната тематична насоченост и с научнитеприноси – нови решения и методи с практическанасоченост.

Важно е да се отбележи, че докладваха младиавтори, като ръководители на творчески колекти-ви, работещи в университети и висши училища вцялата страна.

Организационният комитет ще анализира ре-зултатите от проведената конференция ТЕЛЕКОМ2011 и ще предложи съответни мероприятия застимулиране на техните изследвания и евентуал-но внедряване на постигнатите резултати (науч-ни приноси) в практиката.

В заключение искаме отново да посочим, че итази година конференцията ТЕЛЕКОМ се прове-де при много добра организация на високо науч-но ниво. Започва етап на възраждане интереса натехническата общественост и на специалиститекъм тези конференции като форма за стимулира-не на научните изследвания и творческите прояв-ления и като база за развитие на икономиката нанашата страна.

Проф. дтн инж. Борис Йовчев,доц. д-р инж. Сеферин Мирчев



СЪВМЕСТНА ПРОЯВА НА СУБИ МЕСТНАТА ВЛАСТ В ПЛЕВЕН

СУБ – клон Плевен и Община Плевен прове-доха на 27 октомври 2011 г. в зала „Катя Попова”тържествено събрание, посветено на 1 ноември –Деня на народните будители, по време на което сесъстоя и церемонията по връчване на наградатапо хуманитаристика на името на академик ЮрданТрифонов.

Гости на тържеството бяха зам.-кметът инж.Огнян Цанев, директорът на дирекция „Образо-вание и култура” Ралица Веселинова, директорина научни институти, членове на СУБ и гости.

Кратко и много интересно и увлекателно сло-во за Деня на будителите поднесе доц. д-р Теодо-ра Вълова от секция „Филология”.

Престижната наградата по хуманитаристика еучредена по идея на СУБ - клон Плевен и се осъ-ществява съвместно с Община Плевен. Тя е на

името на акад. Юрдан Трифонов и се връчва еже-годно на учени, дейци, общественици с принос закултурното и духовно развитие на Плевен и Пле-венския край. За трета поредна година бе прове-ден конкурс и излъчен носителят на наградата похуманитаристика на името на акад Ю. Трифонов.Носител на тазгодишната награда стана доц. д-рСвобода Игнатова Гюрова от секция „История”.Тя получи Почетния плакет с лика на акад. Ю.Трифонов и диплом, връчени от и.д. кмет наОбщина Плевен инж. Огнян Цанев.

Общинският хор „Гена Димитрова” изнесекратка музикална програма.

Доц. дсн Атанас Кирилов – председател,д-р Райна Гиндева –

секретар на СУБ – клон Плевен

КНИГОПИС

Никола Попов.Китайскатаикономика

в прелома наХХІ век.

Акад. изд. “Проф. М.Дринов”, 2011, 333 с.

Китайската икономикаднес е огледало на ки-тайския модел на соци-ализма. У нас под терми-на социализъм се разби-ра едва ли не само съ-ветската система, която

бе въведена в редица страни и пропагандата я ут-върждаваше като най-ортодоксално приложение намарксизма. Няма да е пресилено, ако я наречем ле-нинова система, макар че в последните си трудовесъздателят на съветската държава бе видял в неяредица несъответствия и бе предложил т. нар. новаикономическа политика (неп). За съжаление съвет-ският тип командно-административен социализъмбе развиван в разрез с някои основни икономичес-ки закони и претърпя провал. Така завърши и ек-спериментът, наречен скандинавски модел, който себазираше на частната собственост на средстватаза производство, но с налагане на високи прогре-сивни данъци. Събираните средства се влагаха всоциалната сфера (безплатно образование, без-платно здравеопазване, безплатен градски тран-спорт и т.н.). Като следствие от този модел страникато Швеция например започнаха да изостават вразвитието си, защото печалбите вместо да отиват

за усъвършенстване и развитие на производството,се насочваха за социални нужди. Населението наскандинавските държави доброволно се отказа оттози модел и продължи да се развива капиталисти-чески, усъвършенствайки акционерната система.Акад. Н. Попов в своята книга за китайската ико-

номика днес (да обърнем внимание, че това е третопреработено и допълнено издание) подробно ни за-познава с китайския модел, смятайки го за най-спо-лучливия опит за прилагане на социалистическкияначин на производство в днешните условия. Следзапознаване с данните и подробния им анализ чи-тателят установява, че китайците са съумели да съз-дадат регулирани пазарни отношения, дали са сво-бода на частната инициатива, която да съществував конкуренция с държавното производство и това етласнало икономиката на страната толкова напред,че тя в близките години ще отнеме първенствотодори на САЩ.Акад. Н. Попов още с най-ранните си трудове е

защитник на пазарния механизъм и това му е съз-давало редица проблеми с българското партийнои държавно ръководство. Тогава мнението му не бечуто. Възторгът, с който сега нашият учен просле-дява и анализира китайските успехи, говори за удов-летворението, което той изпитва като икономист те-оретик, предвидил как може да бъде осъщественасоциалистическата идея. В настоящата книга е от-делено значително внимание на същността на ки-тайския модел на пазарния механизъм.В структурно отношение книгата се състои от де-

сет подробни глави и обобщаващо заключение.Отговорено е на всички въпроси, които любозна-телният читател би си поставил, за да разбере ки-тайското икономическо чудо, което всява респект в


чешки, словашки, сръбски, хърватски, словенски.Заедно с преселенията на нашите предци от Балка-ните към Египет, Мала и Средна Азия или на север,североизток и северозапад, към различни районина Евразия са се пренасяли и имената, вярваниятаи легендите за птиците, като при тези миграции ня-кои от тях са еволюирали и в леко променен видотново са се завръщали в Балканската ни родина.Поради това и нашия език е изключително богат иразнообразен. Разпространението на птичите име-на, наред с други думи, може да служи като достаясен белег за териториите, исторически населява-ни от един или друг народ. Древнобългарски именаднес се откриват, както тук, на Балканите, така инавсякъде в Евразия , където някога е имало пре-селения на нашите предци и стари български оби-талища. В текста на книгата често става дума забългарските държави и за древни български лите-ратурни източници. По тази причина в книгата епоместена кратка информация за тях, а също и све-дения за исторически събития, имащи отношениекъм разпространението на българския език и кон-кретно към разпространението на древнобългарски-те имена на птиците.По думите на автора имената на българските пти-

ци, както и всичките български думи, са завещаноот предците ни национално богатство, националнодостояние и те трябва да бъдат запазени за бъдни-те поколения. Всяка българска дума, всяко българ-ско име е български корен, история и традиция, ко-ито се нуждаят от закрила. Имената, открити в реч-ника на нашите предци, се състоят от една дума.Това са най-добрите, най-сполучливите имена, ко-ито много точно отразяват характерните особенос-ти в гласа, външния вид, поведението и други чертиот биологията на конкретния вид птица. Народнитеназвания съдържат в себе си много повече инфор-мация за птиците от изкуствено натрапените пре-водни чужди имена и показват, че българският езике развит и богат език. На нас често ни се втълпява,че сполучливи български думи (и имена на птици)били чуждици (най-вече турцизми), което не отго-варя на истината, защото при по-задълбочени из-следвания т.нар. чуждици се оказват тракийски идревнобългарски думи, присъствали в речника нанашите предци стотици и хиляди години преди поя-вата на завоевателите на Балканите. През тежкитеизпитания на съдбата много древнобългарски думиса били изтрити от паметта на хората, но в недратана българския език има думи съкровища, които ча-кат да бъдат извадени наяве и да заемат своето дос-тойно място в говоримия и литературния българскиезик.Пожеланието на автора е книгата му да стане сти-

мул за по-нататъшно събиране на древнобългар-ски имена на птиците. Това ще обогати нашия език,ще даде възможност за неговото прочистване отчуждиците и за връщането в съвременния българ-ски език на най-сполучливите, най-точните, истин-ските българските имена на птиците. Прекрасно бибило, ако всички тези проучвания са широкомащаб-ни и обхванат очертаните вече етнически границина българите. Подобни проучвания чакат своите из-следователи и в другите области на българската на-ука.

„Н.”

КНИГОПИС

световен мащаб.Книгата се чете с увлечение. Данните се поднасят

прегледно в таблици и се коментират с достъпенстил. Това я прави четиво за по-широк кръг от хора.

Акад. Михаил Виденов

Димитър Нанкинов.Древнобългарскиимена на птиците.

Изд. „ЕТО”, София,2010, 221 с.

Монографията напроф. дбн Димитър Нан-кинов е резултат от мно-гогодишни изследванияна автора – както терен-ни проучвания в различ-ни райони на страната,така и работа в библио-теки и музеи у нас и вчужбина. Прегледани са

над 400 литературни източника, отнасящи се за те-ритории, обитавани някога от древните българи илиза райони, където българите живеят и днес. Съб-ран и обработен е огромен материал, групиран вочерците за 348 имена на птици.Книгата е специфична по замисъл и изпълнение

и представлява органична връзка на орнитология-та (науката за птиците) с историята, езикознанието,етнографията и археологията. Намерените имена наптиците се обсъждат, преди всичко, от биологичнагледна точка, но там, където това е възможно, е по-казана древността на името, неговия произход и вре-ме на възникване. В резултат от общуването с пти-ците нашите далечни предци са давали имена наотделните видове в зависимост от техния глас, оц-ветяване на оперението, хранене и поведение. Ре-дица имена са се образували още от дълбока древ-ност, на основата на звукоподражанието – един отнай-продуктивните словообразователни процеси вчовешките говори.Резултатите от изследванията сочат, че древно-

българските имена на птиците са още едно доказа-телство за близостта на траките, българите и сла-вяните, за това, че някога те са били един народ,живял тук, на Балканите, но исторически събития,бедствия и колебания в климата са принуждавалинегови племена и общности от хора многократно имасово да се преселват, да създават нови държа-ви, а впоследствие части от тях отново да се завръ-щат тук. В основата на съвременните славянски ези-ци лежи езикът на траките (българите) – древно-българският език. През вековете славянските езициса се формирали и постепенно отделяли от древ-нобългарския език, подобно на развитието на диа-лектите във всеки говорим език. Но огромно коли-чество общи думи са се запазили. И колкото по-дъл-боко се копае в миналото на даден славянски език,толкова повече и по-близки с българския език думи(и имена на птици) се откриват. Ето защо множес-тво древнобългарски думи намираме в другите сла-вянски езици: руски, украински, белоруски, полски,горнолужицки, долнолужицки, полабски, кашубски,


Съдържание на сп. „Наука“, ХХI годишнина, бр. 1-6, 2011 г.

Автор и заглавие Брой/стр.Александров, Александър, Роснев, Боян: 90 години от рождението на проф. Димитър Велков

5/78

Ангелиева, Карина: Европейската харта за изследователи и Кодексът за поведение при подбор на изследователите

3/72

Андонов, Стойчо: Моята бъдеща кариера на учен 3/67 Апостолов, Петър: Нови математически знания с приложение в комуникационната техника 2/41 Арсенова, Искра: Иновационното развитие на България – път за излизане от кризата 1/31 Арсенова, Искра: Рейтингите като система за оценка на учебни и научни организации 4/10 Арсенова, Искра: Размисли след Х-та конференция „Международен обмен на професионалисти”

6/61

Атанасова, Мария, Лирков, Александър: 100 години от удостояването на Мария Кюри с Нобелова награда по химия

1/7

Бакърджиева, Нина: Георги Христович – един почти забравен български биолог 4/56 Бакърджиева, Нина: Загадките на екстремофилните организми 5/68 Баларев, Христо, Кузманова, Красимира: Проф. д-р инж. Иван Секулов на 80 години 2/70 Билевич, Алла: Традиции при използването на орнаменти в украинската национална бродерия

1/58

Бобев, Андрей: Слово за Марин Дринов 4/7 Бояджиева, Елинка: Жълтите павета – керамика, естетика, символика 5/64 Боянов, Кирил: Първият изчислителен център в България – начало на информационното общество у нас

4/33

Буковски, Калоян: Моята бъдеща кариера на учен 4/51 Велинов, Бранимир: За свободата в науката 5/56 Витанов, Николай: Размисли, породени от предаването на БНТ „Красива наука” 4/24 Витанов, Николай К.: Математика и експертни оценки в управлението 5/42 Владимиров, Георги: Един пример от архитектурната история на Волжка България 5/58 Воденичаров, Стефан: Знанието – големият шанс на България 5/40 Вуцова, Албена: Оценка на проектното финансиране на научната дейност 1/47 Вълчева, Ирина: Наномембранната технология и приложението й във фармацевтичната промишленост

6/68

Гайдаров, Митко: Ърнест Ръдърфорд: Забележителен път към безсмъртието 6/73 Гайдарова, Мая, Томова, Снежана, Тафрова, Адриана: Златни медали за български ученици на Oлимпиадата по природни науки

3/65

Генчева, Ина: Празник на химията в Химическия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски” 5/25 Гешев, Диан, Захов, Симеон, Панайотов, Росен, Иванов, Николай: Летателен апарат въз основа на нова аеродинамична схема 2/53

Големански, Васил: Чл.-кор. Александър Вълканов – пионер на българската хидробиология

4/57

Големански, Васил: За видния български зоолог проф. д-р Кръстю Тулешков 5/71 Головински, Евгени, Платиканов, Димо: Наука се прави не само в университетите 2/72 Гълъбова, Лидия: Икономика на знанието, интелектуален капитал и усещане за удовлетвореност

6/31

Дамянов, Дамян: С почит към учения и общественика акад. Кирил Братанов 3/3 Дамянов, Дамян: Гражданското общество и проблемите на науката и висшето образование 6/9 Дамянова, Румяна: Проф. Надежда Драгова и съвременната българска хуманитаристика 4/61 Данаилов, Георги: Духовният свят на фамилия Балареви 5/20 Деянов, Борислав, Иванов, Иван: Кооперативни игрови модели и приложения 3/24 Димитров, Боян: Нобеловата награда по медицина/физиология за 2010 година 1/3 Димитров, Здравко: Българска археология 2010 2/49 Димитрова, Диана: Загадката на Крастава могила 1/18 Димитрова, Диана: Златната маска 3/44 Димитрова, Светлана: EURAXESS България 3/69 Димитрова, Тодорка Л.: Комуникация на науката – нов подход за създаване на модерна социална култура

2/29

Енчев, Венелин: Нобеловата награда за химия за 2010 година 5/10 Жаро, Мишел: Световният ден на метеорологията 2/75 Зорнишка, Емилия, Гиндева, Райна: Из живота на СУБ – клон Плевен 2/79 Зяпков, Никола П.: 200 години от рождението на математическия гений Еварист Галоа 6/70



Автор и заглавие Брой/стр.Илмиева, Нурсел: Желая да променя света, защото това зависи от мен 5/55 Илчев, Иван: Знанието създава образа на държавата 6/3 Исса, Катя: Честване на изтъкнати учени – юбиляри от секция „Филологически науки” към СУБ

4/38

Йовчев, Борис: Никола Белопитов – модерният човек 1/71 Йовчев, Борис, Мирчев, Сеферин: Националната конференция с международно участие ТЕЛЕКОМ 2011

6/79

Кадийски, Цвятко: Годишно Ротарианско отличие в памет на акад. Методий Попов 6/76 Казашка, Весела, Бъркалова, Петя: Духът на науката в ПУ „Паисий Хилендарски” 5/30 Качаров, Николай: Младият специалист на бъдещето 5/54 Кирилов, Атанас, Гиндева, Райна: Съвместна проява на СУБ и местната власт в Плевен 6/81 Кожухарова, Галя, Иванова, Даниела: Компетенциите по природни науки – добри практики в Стара Загора

5/32

Колев, Михаил: Младият специалист на бъдещето 4/54 Колева, Фани, Молхова, Миглена: Патентна активност в България 1/39 Косев, Константин: Васил Левски и израстването на българския народ като политически субект на международната арена

1/10

Кулев, Ивелин: Химия и археометрия 3/12 Кулев, Ивелин: За Мария Склодовска-Кюри и радиоактивността 6/17 Лазарова, Дима: Научен форум “Велико Търново – минало, настояще, бъдеще” 2/78 Лазарова, Пенка, Кадмонова, Боряна: Фондация „Еврика”: равносметка на постигнатото за 20 години 1/63

Лазарова, Пенка: Годишни награди „Питагор” за научни постижения в периода 2008-2010 г. 2/65 Лазарова, Пенка: Среща с многостранните таланти на учените в Ректората на Софийския университет

5/22

Маврудчиев, Борислав: Акад. Тодор Георгиев Николов на 80 години 1/74 Манукян, Анна: Европейската нощ на учените запали огъня на науката в Бургаския свободен университет

5/34

Мардиросян, Гаро: Представяне на една актуална и полезна книга 4/69 Маринов, Петър, Ташков, Димитър: Новите заплахи и направления за създаване на система за отговор

3/57

Марков, Мирослав: Накити от Римската епоха в Сливенско 3/50 Матеева, Антоанета, Чолпанова, Лидия: Нощ на учените в Българската академия на науките

5/28

Минева, Дарина: Границите на полипрагмазията: гериатрия или добра клинична практика 5/48 Моллова, Маргарита: 100 години от рождението на акад. Кирил Братанов 3/5 Монов, Александър: Екотоксични аспекти на агресията върху развитието на съвременния човек

2/59

Монов, Александър: Проф. Йордан Николов Стоичков, д.м.н. на 80 години 4/60 Найденов, Найден: 110 години организация на българските химици 2/5 Наумов, Александър: Глобалната мрежа 4/50 Николов, Манаси: Нови тенденции при дефиниране на основни понятия в медицинската експертиза

4/27

Николов, Тодор: Проф. Георги Костадинов Мандов на 80 години 3/78 Николов, Тодор: Застрашената земя 5/3 Николова, Емилия: Новите измерения на социалната политика – проблеми и предизвикателства

3/31

Новотни, Хелга: Европейският съвет за научни изследвания за изследванията и иновациите

5/37

Овчаров, Владимир: Проф. д-р Александър Монов – творец и учен 2/57 Овчарова, Живка: Човешката комуникация във виртуалната среда 3/76 Пеев, Ивайло: Науката в лабораториите на Техническия университет – София 5/27 Петкова, Диана: Младежка научна конференция „Климентови дни” (22-23 ноември 2010) 1/69 Пимпирев, Христо: Климатичните промени в Антарктида 3/38 Платиканова, Веселина: Международна година на химията – 2011 2/3 Попиванов, Петър: Спомени за баща ми акад. Радой Попиванов 1/78 Поппетров, Николай: Към предисторията на българското висше техническо образование 5/74 Поппетров, Николай: Щрихи към портрета на Кирил Братанов къто съюзен ръководител 3/8



Автор и заглавие Брой/стр.Пресиянов, Добромир: Радоновият проблем 4/16 Пушкаров, Димитър: Закон за висшето полу-образование 4/64 Пушкаров, Димитър: Световният форум на науката – Будапеща 2011 6/58 Ресник, Дейвид: Що е етика в научните изследвания и защо е важна? 2/22 Сендов, Благовест: Първият изчислителен център и изчислителната математика 4/31 Симеонов, Васил: Да избереш университетската химия 3/10 Симеонов, Васил: Екометрия 5/13 Симеонова, Кристияна: За терминологизацията в българска обществено-политическа лексика

4/40

Славов, Ивайло: След първия Софийски фестивал на науката 4/21 Соколова, Ева: Спомени за големия учен академик Стефан Христов 6/22 Стефан Воденичаров: Почит към паметта на славянските равноапостоли 4/5 Стефанов, Валери: За силата на писмеността и словото 4/3 Стоенчев, Николай, Вачкова, Елизабета: Статистически анализ на структурите на човешките ресурси

2/43

Стойков, Стойко, Ташков, Димитър, Стойчев, Стоян, Маринов, Петър: Сигурността като сложна обществена система

1/52

Стойков, Стойко, Ташков, Димитър, Стойчев, Стоян, Маринов, Петър: Управление на знанието в съвременната интегрирана среда за сигурност

6/53

Съботинов, Никола: Слово на председателя на БАН послучай 24 май 4/4 Съйкова, Светлана: Обществените нагласи и отношение към науката и реформите в БАН 2/35 Тасев, Александър: Развитие и иновативност на отрасловата икономика на България (1986-2008)

6/24

Тодоров, Георги: Подкрепа за развитието на докторанти, постокторанти, специализанти и млади учени

1/68

Тодорова, Тодорка: Химия за всеки в РУ „Ангел Кънчев” 5/33 Тошев, Борислав В.: Приносът на Фонд "Научни изследвания" за развитието на науката в България и основни изисквания за неговата дейност

3/18

Трифонова, Ива: Архивът на Неофит Рилски в Научния архив на БАН 4/44 Тъпкова-Заимова, Василка: Настояще и минало в науката: ХХІІ Международен конгрес по византология в София

6/65

Чанкова, Стефка, Бисерков, Вълко, Гатева, Светла: Семинар по екология – 2011 4/68 Ченгелова, Емилия: Сивата икономика в представите на населението:методологически подходи и основни резултати

6/40

Якимов, Наум: Етични норми и критерии 2/19 EURAXESS България и осъвременения Интернет портал в помощ на мобилните изследователи

3/68

Международно признание за български учен 5/73 Награда от 1 милион евро за изследване на мозъка 2/74 Нобеловата награда по физика за 2011 година 6/4 Обръщение на Българския национален комитет към Международния съюз по чиста и приложна химия и на Съюза на химиците в България

1/6

От предизвикателствата към възможностите – изграждане на обща стратегическа рамка за финансиране от ЕС на научните изследвания и иновациите 2/9

Отличени учени в конкурса на СУБ за високи научни постижения за 2011 г. 6/13 Превръщане на Европа в истински Съюз за иновации 1/24 Проф. д-р Борис Петров Ефтимов (1912-2011) 3/80 Проф. д-р Димитър Христев Илучев, дмн (29 май 1938- 9 февруари 2011) 2/77 Проф. дфн Николай Мартинов (1939-2011) 5/80 Професор д-р Йото Йотов (1912-2011) 4/66 Професор Елена Вълчова Савова (1918-2011) 4/67 Професор инж. Левчо Маноилов (1916-2011) 6/78 Ст.н.с. д-р Стефан Дончев (09.05.1931-12.12.2010) 1/80 Тържествено честване на 100-годишнината от рождението на акад. Кирил Братанов 3/4


Contents of „Science“ Magazine, Year XХI, Issues 1-6, 2011

Author and Title Issue/PageAlexandrov, Alexander, Rossnev, Bojan: 90th Anniversary of Prof. Dimitar Velkov 5/78 Andonov, Stoycho: My Future Career of Researcher 3/67 Angelieva, Karina: The European Charter for Researchers and the Code of Conduct for the Recruitment of Researchers

3/72

Apostolov, Peter: A New Mathematical Knovledge with Application in the Communications 2/41 Arsenova, Iskra: Innovations – Course of Bulgarian Development 1/31 Arsenova, Iskra: Ratings as a System for Educational and Research Institutions Assessment 4/10 Arsenova, Iskra: Reflections from the X Conference on International Exchange of Professionals 6/61 Atanassova, Maria, Lirkov, Alexander: 100 Years of Marie Curie Award with the Nobel Prize in Chemistry

1/7

Bakardjieva, Nina: Georgi Hristovic – An Almost Forgotten Bulgarian Biologist 4/56 Bakardjieva, Nina: The Mystery of the Extremophile Organisms 5/68 Balarev, Christo, Kuzmanova, Krassimira: Prof. Ivan Sekoulov, DSc, Dipl. Eng. at 80 2/70 Bilevich, Alla: Research of Traditions for the Use of Ornamental Patterns in Ukrainian National Embroidery

1/58

Bobev, Andrey: Oration about Marin Drinov 4/7 Boiadzhieva, Elinka: The Yellow Pavers – Ceramics, Aesthetics, Symbolism 5/64 Boyanov, Kiril: The First Computing Centre in Bulgaria – Beginning of the Information Society in the Country

4/33

Bukovski, Kaloyan: My Future Career of Scientist 4/51 Chankova, Stefka, Bisserov, Valko, Gateva, Svetla: 2011 Ecology Seminar 4/68 Chengelova, Emilia: Shadow Economy in Population Assessments: Methodological Approaches and Basic Results

6/40

Damianova, Roumjana: Prof. Nadezhda Dragova and Modern Bulgarian Humanities 4/61 Damyanov, Damyan: With Respect to Academician Kiril Bratanov - Scientist and Public Figure 3/3 Damyan Damyanov: Civil Society and Science and Higher Education Issues 6/9 Danailov, Georgi: The Spiritual World of the Balarev Family 5/20 Deyanov, Borislav, Ivanov, Ivan: Group Game Models and Applications 3/24 Dimitrov, Boyan: The Nobel Prize in Medicin or Physiology 2010 1/3 Dimitrov, Zdravko: Bulgarian Archeology 2010 2/49 Dimitrova, Diana: The Mystery of “Krastava Mogila” 1/18 Dimitrova, Diana: The Golden Mask 3/44 Dimitrova, Svetlana: EURAXESS Bulgaria 3/68 Dimitrova, Todorka: Science Communication – New Approach to Build Today’s Social Culture 2/29 Enchev, Venelin: 2010 Nobel Prize in Chemistry 5/10 Gaidarov, Mitko: Ernest Rutherford’s Remarkable Way to Immortality 6/73 Gaidarova, Maya, Tomova, Snezhana, Tafrova, Adriana: Bulgarian Schoolchildren Win Gold Medals at European Union Science Olympiad

3/65

Galabova, Lidia: The Knowledge-based Economy, Intellectual Capital and Well-being 6/31 Gentcheva, Ina: Day of Chemistry at Faculty of Chemistry of Sofia University St. Kl. Ohridsky 5/25 Geshev, Dian, Zahov, Simeon, Panayotov, Rossen, Ivanov, Nikolay: A Flying Machine Based on New Aerodynamic Design

2/53

Golemanski, Vassil: Prof. Alexander Valkanov, Cor. Member of BAS – Pioneer of Bulgarian Hydrology

4/57

Golemansky, Vassil: The Eminent Bulgarian Zoologist Prof. Dr. Krastiu Tuleshkov 5/71 Golovinski, Evgeni, Platikanov, Dimo: Science is Made not оnly in the Universities 2/72 Ilmieva, Nursel: I want to Change the World Because it Depends on Me 5/55 Issa, Katja: Jubilee Celebration of Eminent Bulgarian Scientists from the “Philology Section” of the USB

4/38

Jarraud, Michel: The World Meteotological Day 2/75 Jovchev, Boris: Nikola Belopitov – The Modern Man 1/71 Jovchev, Boris, Mirchev, Seferin: National Conference with Foreign Participation TELECOM 2011

6/79

Kacharov, Nikolay: The Young Specialist of the Future 5/54



Author and Title Issue/PageKadiyski, Tzviatko: The Annual Rotary Award in Memory of Academician Metodii Popov 6/76 Kazashka, Vessela, Burkalova, Petya: The Spirit of Science at Plovdiv University „Paisii Hilendarski”

5/28

Kirilov, Atanas, Gindeva, Raina: USB and Pleven Local Authorities – Co-organizers of a Joint Event

6/81

Kolev, Michail: The Young Specialist of the Future 4/54 Koleva, Fani, Molhova, Miglena: The Patent Activity in Bulgaria 1/39 Kossev, Konstantin: Vassil Levski and the Growing up of Bulgarian People into a Political Factor on the International Arena

1/10

Kozhuharova, Galia, Ivanova, Daniela: Competences in Natural Sciences – Good Practices in the Town of Stara Zagora

5/32

Kuleff, Ivelin: About Marie Sklodowska-Curie and the Science of Radioactivity 6/17 Kuleff, Ivelin: Chemistry and Archeometry 3/12 Lazarova, Dima: The Scientific Forum “Veliko Tarnovo – Past, Present, Future” 2/78 Lazarova, Penka, Kadmonova, Boryana: “Evrika” Foundation: Drawing up the Balance for 20 Years Achievements

1/63

Lazarova, Penka: The “Pytagorus” Annual Awards for Scientific Achievements (2008 – 2010) 2/65 Lazarova, Penka: Various Scientists’ Talents Meet at the Rectorate of Sofia University 5/22 lchev, Ivan: Knowledge Creates the Image of the State 6/3 Manukjan, Anna: European Researchers Night Lit the Fire of Science at Burgas Free University 5/34 Mardirossjan, Garo: Presentation of a Topical and Useful Book 4/69 Marinov, Petar, Tashkov, Dimitar: New Threats and Directions for the Creation of Responding Systems

3/57

Markov, Miroslav: Adornments from the Roman Age in the Sliven Region 3/50 Mateeva, Antoaneta, Cholpanova, Lidia: Researchers Night at the Bulgarian Academy of Sciences

5/28

Mavrudchiev, Borislav: 80th Anniversary of Academician Todor Georgiev Nikolov 1/74 Mineva, Darina: The Borders of Polypragmasia: Geriatry or Quality of Health Care 5/48 Mollova, Margarita: 100th Anniversary of Academician Kiril Bratanov 3/5 Monov, Alexander: Ecotoxical Aspects of Aggression in the Development of Modern Man 2/59 Monov, Alexander: Prof. Jordan Stoichkov, DSc at 80 4/60 Naumov, Alexander: The Global Network 4/50 Naydenov, Nayden: 110th Anniversary of the Bulgarian Chemists Organization 2/5 Nikolov, Manasi: New Trends in Defining the Basic Concepts of Medical Expertise 4/27 Nikolov, Todor: Prof. Georgi Kostadinov Mandov at 80 3/78 Nikolov, Todor: Earth in Danger 5/3 Nikolova, Emilia: The New Dimensions of Social Policy – Problems and Challenges 3/31 Nowotny, Helga: The European Research Council about Research and Innovation 5/37 Ovcharov, Vladimir: Prof. Alexander Monov, MD – Author and Scientist 2/57 Ovcharova, Zhivka: Human Communication in Virtual Environment 3/76 Peev, Ivaylo: Research in the Laboratories of the Technical University – Sofia 5/27 Petkova, Diana: Young Researchers’ Conference “Kliment Days” (22-23 November 2010) 1/69 Pimpirev, Hristo: Climate Changes in Antarctica 3/38 Platikanova, Vesselina: International Year of Chemistry 2011 2/3 Popivanov, Peter: Reminiscences of My Father Academician Radoy Popivanov 1/78 Poppetrov, Nikolay: Strokes to the Portrait of Kiril Bratanov as Chairman of the Union of Scientists 3/8 Poppetrov, Nikolay: Prehistory of Bulgarian Higher Technical Education 5/74 Pressyanov, Dobromir: Radon Problem 4/16 Pushkarov, Dimitar: The Law on Higher Half-Education 4/64 Pushkarov, Dimitar: Budapest World Science Forum 2011 6/58 Resnik, David B.: What is Ethics in Research & Why is It Important? 2/22 Sabotinov, Nikola: Address of the Bulgarian Academy of Sciences President 4/4 Saykova, Svetlana: Social Attitudes and Behavior to Science and Reforms in the Bulgarian Academy of Sciences

2/35



Author and Title Issue/PageSendov, Blagovest: The First Computing Centre and Computing Mathematics 4/31 Simeonоv, Vassil: To Choose Chemistry at the University 3/10 Simeonov, Vassil: Ecometry 5/13 Simeonova, Kristiana: On the Terminologization in Bulgarian Society – Political Lexicology 4/40 Slavov, Ivaylo: After the First Sofia Science Festival 4/21 Sokolova, Eva: Memories of the Great Scientists Academician Stefan Hristov 6/22 Stefanov, Valeri: The Power of Letters and Speech 4/3 Stoenchev, Nikolay, Vatchkova, Elizabeta: Statistical Analysis of Structures for Human Resource Management

2/43

Stoykov, Stoyko, Tashkov, Dimitar, Stoychev, Stoyan, Marinov, Petar: Security as a Complex Social System

1/52

Stoykov, Stoyko, Tashkov, Dimitar, Stoychev, Stoyan, Marinov, Petar: Knowledge Management in Modern Integrated Security Environment

6/53

Tapkova-Zaimova, Vassilka: Present and Past in Science: XXII International Congress of Byzantine Studies in Sofia

6/65

Tassev, Alexander: Development and Innovation of the Sectoral Economy in Bulgaria (1986-2008) 6/24 Todorov, Georgi: Support for the Career Development of Doctoral, Post-doctoral, Specializing Students and Young Researchers

1/68

Todorova, Todorka: Chemistry for all at “Angel Kanchev” University of Rousse 5/33 Toshev, Borislav: Status and Problems of the Bulgarian Science Fund (1990 – 2011) 3/18 Trifonova, Iva: The Archive of Neophyte of Rila in the Scientific Archives of the Bulgarian Academy of Sciences

4/44

Valcheva, Irina: Nano-membrane Technology and its Application in the Pharmaceutical Industry 6/68 Velinov, Branimir: About Freedom in Science 5/56 Vitanov, Nikolai: Thoughts Inspired by “Beautiful Science” Broadcast of the Bulgarian National Television

4/24

Vitanov, Nikolay K.: Mathematics and Expert Evaluations in Management 5/42 Vladimirov, Georgi: An Example from the Architectural History of the Volga Bulgaria 5/58 Vodenicharov, Stefan: Tribute to the Memory of the Slavic Apostles 4/5 Vodenicharov, Stefan: Knowledge – Bulgaria’s Great Chance 5/40 Voutsova, Albena: Peer review (research assessment) of project-based financing 1/47 Yakimoff, Naum: Ethical Norms and Criteria 2/19 Ziapkov, Nikola P.: 200th Anniversary of the Mathematical Genius Evariste Galois 6/70 Zornishka, Emilia, Gindeva, Raina: Activities of the Pleven Branch of USB 2/79 2011 Nobel Price in Physics 6/4 A Million Euro Awards for Brain Research 2/74 Address of the Bulgarian National Committee to the International Union of Pure and Applied Chemistry and of the Union of Chemists in Bulgaria

1/6

EURAXESS Bulgaria and the Updated Portal to Assist Mobile Researchers 3/68 From Challenges to Opportunities: Towards a Common Strategic Framework for EU Research and Innovation Funding

2/9

International Recognition of a Bulgarian Researcher 5/73 Official Ceremony on the Occasion of the 100th Anniversary of Academician Kiril Bratanov 3/4 Prof. Boris Petrov Eftimov, D.Sc. (1912 – 2011) 3/80 Prof. Dimitar Hristev Iluchev, M.D., D.Sc. (29 May 1938- 9 February 2011) 2/77 Prof. Nikolay Martinov, D.Sc. (1939-2011) 5/80 Professor Elena Valchova Savova (1918-2011) 4/67 Professor Joto Jotov, DSc (1912-2011) 4/66 Professor Lefcho Manoilov (1916-2011) 6/78 Sen. Res. Assoc. Stefan Donchev, PhD (09.05.1931-12.12.2010) 1/80 Turning Europe into a true Innovation Union 1/24 Winners of the 2011 USB Competition for Scientific Achievements 6/13

ФОНДАЦИЯ София 1000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 1

За делови контакти: София 1000, бул. „Патриарх Евтимий“ № 1Тел: 9815181; тел/факс: 9815483Е-mail:[email protected]

Фондация “Еврика” е основана през 1990 година за подпомагане на даровити деца имлади хора при реализирането на проекти в областта на науката, техниката иуправлението; подкрепа на младите новатори и предприемачи, разпространение нанаучни, технически и икономически знания; усъвършенстване на материалната база занаучно и техническо творчество; подпомагане на обучението и специализацията, намеждународното сътрудничество в областта на науката и техниката.

Фондацията осъществява пет програми:

Таланти

Програмата има за цел издирването и развитието на надарени млади хора в областтана науката, техниката, технологиите и управлението. Чрез нея се подпомага обучениетона талантливи младежи, подкрепя се участието им в научно-технически изяви, стимулирасе провеждането на специализирани школи и летни университети и др.


Програмата има за цел да подпомага научните изследвания на младите учени въвфундаменталните области на науката и по този начин да осигурява възможност за научнаизява и развитие.

Информация, издания, изяви и международно сътрудничество

Чрез програма “Информация, издания, изяви и международно сътрудничество” сеорганизират дейностите на фондацията, свързани с информационното осигуряване иразпространението на научно-технически знания сред младежта и децата, организиранетона изяви за наука, техника, технологии и управление - конкурси, симпозиуми, семинари,кръгли маси, школи, научно-технически състезания, олимпиади, изложби, да насърчавамеждународното сътрудничество на младите хора и техните организации в областта нанауката, техниката, технологиите и управлението, както и да подпомага деловите имконтакти със сродни организации в други страни.

Насърчаване на стопански инициативи

Чрез програмата “Насърчаване на стопански инициативи” се насочва и координирадейността на фондацията за стимулиране на създаването и внедряването на научно-технически идеи и разработки и други стопански инициативи на младежки колективи итърговски дружества на млади хора, както и на отделни младежи на възраст до 35 години.

Развитие

Програмата има за цел да подпомага ускореното развитие на съвместни дейности напрограмна и проектна основа с международни, чуждестранни и национални организациии институции, в рамките на целите и предмета на дейност на фондацията.

Първият конгресен център вБългария, построен в комплекса „Св.Св. Константин и Елена” през 1966 г.от Съюза на учените в Българияза провеждане на научни прояви,

а именноМеждународния дом на учените

„Фредерик Жолио-Кюри”,е мястото което търсите. Комплексътможе да приеме прояви с до 300участници, или няколко по-малки

симултанни срещи.Петте зали

разполагат с пълностандартнооборудване: озвучителна

система; възможности зазапис и прожекции; уредба за

симултанен преводи др.

Хотелът има95 стаи,

а ресторантът –400 места.

Инфраструктуратана Конгресния

център „Ж.-Кюри”позволявагъвкавост и

пригодимост къмвсяка проява.

Адресът е:Международен дом на учените

„Фредерик Жолио-Кюри”,к.к. „Св. Св. Константин и елена”,

9006 ВарнаТел.: (052) 36 11 61; 36 11 62;

Факс: (052) 36 11 87;e-mail: [email protected]

За контакти в София:„Наука Инвест” ЕООД

1505 София, бул. „Мадрид” №39Тел.: (02) 943 01 28; 943 19 86

Факс: (02) 944 15 90;e-mail: [email protected]

The first Congress Centre inBulgaria, built in "St. st. Constantine and

Helena" resort in 1966by the Union of Scientiststo host scientific events,

namelythe "Frederic Joliot-Curie" Interna-

tional House of Scientistsis the site you are looking for. The com-

plex can accommodate a gathering of upto 300 participants, or several smaller

simultaneous meet-ings. Full standardequipment in the 5meeting rooms is

available: loud speaker

system; recording facili-

ties; projection equip-

ment;Possibility for simul-taneous translation,

etc.The hotel has

95 rooms, the res-taurant – 400 seats.The infrastructure of"J.-Curie" Confer-ence Centre pro-

vides flexibility andadaptability for every

event.

The address is:International House of Scientists

"Frederic Joliot-Curie""St. St. Constantine and Helena",

9006 Varna, BulgariaTel.: (+359-52) 36 11 61; 36 11 62;

Fax: (+359-52) 36 11 87;E-mail: [email protected]

Contact in Sofia:"Nauka Invest" Ltd.

1505 Sofia, blvd. "Madrid" 39Tel.: (+359-2) 943 01 28; 943 19 86;

Fax: (+359-2) 944 15 90;e-mail: [email protected]

6/2011 - Списание Наука

Documents

Transcript of 6/2011 - Списание Наука