ВИЗАНТИЙСКИТЕ КЕСАРИ ПРЕЗ ΙΧ-ΧΙ В. ЗАСВИДЕТЕЛСТВАНИ ПО...

15
СОДЕРЖАНИЕ Зайков А.В. Еще раз к проблеме дорожной юрисдикции спартанских царей 5 Ошарина О.В. Изображение сюжета «Три отрока в пещи огненной» в коптском 22 искусстве» Глушанин Е.П., Серов В.В. К проблеме налогообложения в период поздней 32 античности: участие военных в сборе налогов в IV в. Козлов А. С. Тенденциозность «Галльской хроники 511 года» 59 Бартикян P.M. По поводу книги В. А. Арутюновой-Фиданян «Повествование 104 о делах армянских. VII век. Источник и время» Сорочан С.Б. Мартирий Воскрешения, или еще раз о херсонесском склепе на земле 140 Н.И. Тура Степанова Е.В. Карьера Ставракия: из провинции в столицу 155 Кънев Н. Византийските кесари през IX—XI в. засвидетелствани по сфрагистични 164 данни Шандровская B.C., Мохов А.С. Изображения святого Прокопия на эрмитажных 191 печатях Йорданов И. Печати на таксиарси от територията на България 212 Степаненко В.П. К просопографии т.н. ивирских родов в Византии конца X — XI в.: 225 Чортванели и Пакурианы Алексеенко Н.А. Херсоно-византийские монеты с монограммой KBW (К вопросу 237 о проблеме датировки и атрибуции) Шандровская B.C. Эрмитажная печать Кириака Мархапсаба 255 Крамаровский М.Г. Венецианский стеклянный кубок с полихромной эмалью 261 из Восточного Крыма Beyer H . - V . Uber die wahrscheinliche Identitât des Autors der «Version brève des 269 Relations historiques de Georges Pachymérès» mit Manuel Philes Гаген С.Я. Упоминания о Пифагоре в исихастских спорах 1336—1341 гг. 307 Кущ Т.В. Латиняне в восприятии латинофилов 318 Макаров Д.И. О полемике с антипаламитами в «Пяти словах о свете Фаворском» 329 Феофана Никейского Павлова В. З а една средновековна диадема от XIV век 342 Пашкин Н.Г. Византийская делегация на Западе в преддверии Ферраро- 355 Флорентийского собора Шаманаев А.В. О некоторых вопросах истории изучения Херсонеса 363 Бармина Н.И. О новой книге по истории Мангупа » 377 Герцен А.Г., Науменко В.Е. К истории цитадели Мангупа (По материалам 384 археологических исследований на юго-восточном склоне мыса Тешкли-бурун) Сведения об авторах 433 Список сокращений 435 ^1НТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА Екатеринбург ^2006

Transcript of ВИЗАНТИЙСКИТЕ КЕСАРИ ПРЕЗ ΙΧ-ΧΙ В. ЗАСВИДЕТЕЛСТВАНИ ПО...

С О Д Е Р Ж А Н И Е

Зайков А .В . Еще раз к проблеме дорожной юрисдикции спартанских царей 5 Ошарина О.В. Изображение сюжета «Три отрока в пещи огненной» в коптском 22

искусстве» Глушанин Е.П. , Серов В.В. К проблеме налогообложения в период поздней 32

античности: участие военных в сборе налогов в IV в. Козлов А . С . Тенденциозность «Галльской хроники 511 года» 59 Бартикян P .M. По поводу книги В.А. Арутюновой-Фиданян «Повествование 104

о делах армянских. VII век. Источник и время» Сорочан С.Б. Мартирий Воскрешения, или еще раз о херсонесском склепе на земле 140

Н.И. Тура Степанова Е.В. Карьера Ставракия: из провинции в столицу 155 Кънев Н. Византийските кесари през IX—XI в. засвидетелствани по сфрагистични 164

данни Шандровская B.C., Мохов А.С. Изображения святого Прокопия на эрмитажных 191

печатях Йорданов И. Печати на таксиарси от територията на България 212 Степаненко В.П. К просопографии т.н. ивирских родов в Византии конца X — XI в.: 225

Чортванели и Пакурианы Алексеенко Н . А . Херсоно-византийские монеты с монограммой K B W (К вопросу 237

о проблеме датировки и атрибуции) Шандровская B.C. Эрмитажная печать Кириака Мархапсаба 255 Крамаровский М.Г. Венецианский стеклянный кубок с полихромной эмалью 261

из Восточного Крыма Beyer H . - V . Uber die wahrscheinliche Identitât des Autors der «Version brève des 2 6 9

Relations historiques de Georges Pachymérès» mit Manuel Philes Гаген С.Я. Упоминания о Пифагоре в исихастских спорах 1336—1341 гг. 307 Кущ Т.В . Латиняне в восприятии латинофилов 318 Макаров Д . И . О полемике с антипаламитами в «Пяти словах о свете Фаворском» 329

Феофана Никейского Павлова В. З а една средновековна диадема от XIV век 342 Пашкин Н.Г. Византийская делегация на Западе в преддверии Ферраро- 355

Флорентийского собора Шаманаев А . В . О некоторых вопросах истории изучения Херсонеса 363 Бармина Н . И . О новой книге по истории Мангупа » 377 Герцен А.Г. , Науменко В.Е. К истории цитадели Мангупа (По материалам 384

археологических исследований на юго-восточном склоне мыса Тешкли-бурун) Сведения об авторах 433 Список сокращений 435

^1НТИЧНАЯ ДРЕВНОСТЬ И СРЕДНИЕ ВЕКА

Е к а т е р и н б у р г ^ 2 0 0 6

H. КЪНЕВ

ШУМЕН

ВИЗАНТИЙСКИТЕ КЕСАРИ ПРЕЗ ΙΧ-ΧΙ В. ЗАСВИДЕТЕЛСТВАНИ ПО СФРАГИСТИЧНИ Д А Н Н И

I. ТИТЛАТА KECAP ВЪВ ВИЗАНТИЙСКАТА РАНГОВА ЙЕРАРХИЯ ПРЕЗ I X - X I в .

Византийската титла кесар е най-високата в системата на рангова-та йерархия на империята (разбира се, след тази на василевса) още от началото на нейното съществуване чак до големите трансформации в йерархията на почетните достойнства в края на XI в. при управлени-ето на император Алексий I Комнин (1081-1118). От всички титли в класическата рангова йерархия на средновизантийския период, по древността на своя произход кесар и патрикий са най-старите. Те съществуват още от самото създаване на Източната римска импе-рия. Кесар (καΐσαρ) е гръцкият еквивалент на латинското цезар (caesar). Генезисът на титлата можем да търсим назад във времето на реформите на Диоклетиан и Константин, когато цезар престава да е част от титулатурата на римските императори и се превръща в един вид "младши император" и наследник на царстващия старши импера-тор - август (augustus). През следващите векове кесар сравнително бързо престава да се възприема като "младши император" и по-бавно и постепенно - и като престолонаследник. При Ираклидската и Исав-рийската (Сирийската) династии окончателно се възприема практиката на асоцииране на един или няколко от синовете на василевса като съ-императори (титулувани обичайно като συμβασιλεύς или υποβασιλεύς), което променя като цяло модела за легитимно наследяване на визан-

Античная древность и средние века. 2 0 0 6 . Вып. 37

Кънев Н. Византийските кесари през IX—XI в.

тийския трон и кесарската титла вече не е необходимо стъпало към него1. *

Така към началото на изследвания период и дори преди това - още през предходното столетие, достойнството на кесаря вече напълно се е превърнало в почетна титла, която стои начело на византийската ранг-листа на почетните достойнства. Това положение е засвидетелствано във всички най-важни извори за ранговата йерархия от епохата - през първата половина на IX в. в тактикона на Успенски, в самия край на същия век - в трактата на Филотей, през първата половина на X в. -в тактикона на Бенешевич, в средата на X в. - в Книгата на церемониите на император Константин VII Багрянородни и през втората половина на този век - в тактикона на Икономидис или т. нар. Ескуриалска тактика". Бидейки на върха на византийската рангова йерархия и непосредствено след императора, титлата кесар има изключително висок престиж и те-жест, които запазва до края на разглеждания тук период, а и след това, въпреки, че при Алексий I Комнин вече минава на второ място след тази на севастократора, а при Мануил I преминава дори на трето място след деспота и севастократора. Почти до самия край на XI в. кесарят е бил считан за второто по значение светско лице в империята - веднага след василевса или василевсите (тъй като много често ромейският самодър-жец има един или повече съимператори) и по силата на старата тради-ция - и за презумптивен наследник на трона при определени обстоятел-ства. Разбира се, не бива да се акцентира прекалено на последния аспект от положението на кесаря, тъй като той е само възможен, но не и задъл-жителен легитимен наследник на императора и при това - само в случа-ите, когато въпросът за престолонаследието не е решен чрез посочения по-горе модел на асоцииране чрез издигането на симвасилевси3. Както

' Относно произхода и еволюцията на титлата кесар през времето преди разг-леждания тук период вж.: G U I L L A N D R. Recherches sur les institutions byzantines. T. 2. Berlin, Amsterdam, 1967. P. 25-29. За кесарската титла вж. също: OIKONO-MIDÈS N. Les listes de préséance byzantines des IXe et Xe siècles. P . , 1972. P. 293; БИЛЯРСКИ И. Институциите на средновековна България. Второ българско царс-тво (XII—XIV век). София, 1998. С. 111-112; B U R Y J. The Imperial Administrative System in the Ninth Century, with a revised text of the Kletorologion of Philotheos. L., 1911. P. 36; BRÉHIER L. Les institutions de l 'empire byzantin. P., 1949. P. 42-45; JONES A . H . M . The Later Roman Empire. Oxford, 1964. Vol. 1. P . 322-323. За мяс-тото й в йерархията през епохата на Комнините вж.; Βάρζος Κ. Ή Γενεαλογία τ ω ν Κομνηνών. Θεσσαλονίκη , 1984. Τ. Β' . Σ. 19-20.

2 Пълно издание на византийските рангови таблици или тактикони от ΙΧ-Χ в. е осъществено от Н . Икономидис (OIKONOMIDÉS N . Les listes de préséance...).

3 G U I L L A N D R. Recherches sur les institutions... T . 2 . P . 2 6 - 2 7 .

166 Кънев H. Византийските кесари през IX—XI в.

изтъква Филотей в своя трактат относно церемониала и византийската система на предимство или старшинство при дворцовите приеми, напи-сан около 899/900 г., най-високо в йерархичната стълбица - на осемна-десето място сред титлите в империята (άξίαι δια βραβείων) е тази на кесаря, която по своето положение е сравнима само със "славата на им-ператора"4. Следва дебело да се подчертае висотата на достойнството на кесаря, стоящо на първо място сред титлите от "императорския клас" (т.е. сред най-висшите титли във Византия), които обичайно са запазени за членове на семейството на императора или за негови близки родстве-ници и сродници - братя, зетьове, вуйчовци и др.

Именно поради изключителното си положение и престиж, както и заради пряката си, покрай своя генезис, връзка с императорското дос-тойнство и свързаните с това презумптивни права върху престола, тит-лата на кесаря в общия случай не излиза извън рамките на императорс-ката фамилия и удостояването с нея е твърде рядка практика от страна на ромейския василевс. Като цяло в едно и също време има само един кесар. По изключение е възможно те да са двама, но за целия разглеж-дан тривековен период има само един такъв случай5. В доста продължи-телни хронологични отрязъци с титлата не е удостоявано нито едно ли-це и тя остава вакантна, въпреки, че неизменно продължава да същест-вува на върха на византийската рангова йерархия, както свидетелстват запазените тактикони от IX и X в. В тристагодишния хронологичен ин-тервал между 800 г. и 1100 г. титлата кесар е имала носител общо само малко повече от 50 години, т.е. през по-малко от 20% от това време, което показва, че високото достойнство е давано твърде рядко и пред-пазливо. Очевидно тази предпазливост при удостояването с кесарската титла, както и фактът, че е запазена само за кръга от най-близките родс-твеници на ромейския василевс, се дължи преди всичко на традицион-ното възприемане на кесарското достойнство като почти равно на импе-раторското и на кесаря като потенциален наследник на императора при отсъствието на симвасилевс''. В същото време за редкостта на удостоя-

4 OIKONOMIDÉS N . Les listes de préséance... P. 96-98. 5 Единствено в средата на 60-те години на IX в., при император Михаил III, и то

за кратко, има едновременно двама кесари -^вуйчовците на василевса Варда и Петрона. Вж.: G U I L L A N D R. Recherches sur les institutions... T. 2. P. 27.

6 A. Фогт, който счита, че от IX в. насетне на кесаря вече не се е гледало като на потенциален наследник на императора, признава, че традицията кесарската титла да е последно стъпало преди удостояването с императорска корона оста-ва жива и че през XI в. именно така е осигурено заемането на престола от им-

Кънев Н. Византийските кесари през IX—XI в.

167

ването с ранга на кесаря, аналогично на практиката и по отношение на другите две висши византийски почетни титли - тези на новелисима и на куропалата, несъмнено влияние оказва и внушителният размер на полагащата се на носителя на достойнството рога (ρόγα) - ежегодна-та рента за сметка на държавната хазна, която, както допуска Жан-Клод Шейне, за кесаря е възможно да е достигала до невероятно високата сума от 128 литри, т.е. 9216 номизми годишно7.

Титуларният характер на кесарското достойнство през ΙΧ ΧΙ в. се определя преди всичко от пълната липса на каквито и да е служебни задължения или регламентирани прерогативи, отнасящи се към него -т.е. то е напълно почетно, а също така и от факта, че то принципно е пожизнено, подобно на всички останали византийски почетни титли. Кесарят се ползва от редица привилегии, които подчертават висотата на положението му, без да е натоварен със строго определени задължения по отношение на някоя от сферите на държавното управление. Той участва заедно с императора и августата в празничните акламации при различните официални церемонии, по време на които стои непосредст-вено до василевса. Малко по-ниско от трона на византийския самодър-жец се е намирал този на кесаря, а при поход неговата бяла шатра със сивосини орнаменти наподобявала императорската, като (както и при трона) тя също била малко по-ниска, с което се подчертавало, че кесарят е вторият човек в йерархията на империята. Кесарят, заедно с патриарха на Константинопол, новелисима, куропалата, василеопатора и патрики-ята зости, са били единствените лица, които са имали изключително рядката и престижна привилегия да седят на масата на императора. Ке-сарят също така е разполагал с покои в императорския дворец, като е имал и своя собствена лична стража. Разполагал е с правото да осъжда •престъпници и да извършва конфискации, както и да раздава пари, кои-то взимал директно от императорската хазна. Подписвал се с зелено мастило (червеното е запазено единствено за василевса) като "Кесар на нашата империя"8. От XI в. насетне е имал право на определението дес-пот (δεσπότης), което до този момент се е отнасяло само до василевса.

Инсигниите на кесаря също подчертават високото положение на кесаря във византийската йерархия и връзката на титлата с императорс-

ператор Михаил V Калафат (1041-1042). Вж.: Constantin Porphyrogénète. Le Li-vre des Cérémonies / Trad, et comm. par A. VOGT. P., 1967. T. II/I. P. 43-45 et n. 4.

7 CHEYNET J . - C L . Dévaluation des dignités et dévaluation monétaire dans la seconde moitié du XIe siècle // Byz. 1983. T. 53. P. 469, 473 et n. 94. Рогата на новелисима и на куропалата също е твърде внушителна - съответно 64 и 32 лигри.

8 G U I L L A N D R. Recherches sur les institutions... T. 2. P. 36.

169 173 Кънев H. Византийските кесари през IX—XI в.

к о т о д о с т о и н с т в о . Н а й - о т л и ч и т е л н а т а с р е д и н с и г н и и т е на кесаря е т . нар . к е с а р с к а к о р о н а . П о в р е м е на р а з г л е ж д а н и я п е р и о д вече не с е използвал х а р а к т е р н и я т за по -ранната е п о х а к а м е л а в к и о н и о щ е през VIII в. кесарят носи з л а т н а к о р о н а или венец , н а р е ч е н π ε ρ ι κ ε φ α λ α ί α χ ρ υ σ ή или π ε ρ ι κ ε φ ά λ α ι ο ν 4 . През ΙΧ-Χ в. кесарската к о р о н а е с ъ в с е м по-д о б н а на и м п е р а т о р с к а т а , но е без кръст и се н а р и ч а κα ισαρ ίκ ιον 1 0 , а в п о - к ъ с н и в р е м е н а - и τ ά κ α ι σ α ρ ί κ ι α " . В е р о я т н о т а к а в а е и през XI в. и л и п о н е д о в р е м е т о на А л е к с и й I К о м н и н , но е д и н с т в е н о т о с в е д е н и е з а нея, к о е т о ни д а в а М и х а и л Пеел , е че е д и а д е м а 1 2 , бе з д о п ъ л н и т е л н и у т о ч н е -ния, н е о б х о д и м и за н я к а к в а п о - т о ч н а п р е ц е н к а д а л и к е с а р с к а т а к о р о н а е п р е т ъ р п я л а н я к а к в а е в о л ю ц и я или е з а п а з и л а в и д а си о т ΙΧ-Χ в. Д р у г и о т л и ч и т е л н и и н с и г н и и на кесаря б и л и н е г о в и я т ж е з ъ л и з н а м е т о му , а з а п а з е н о т о с п е ц и а л н о з а него о б л е к л о в к л ю ч в а л о х л а м и д а с ф и б у л и , а по в р е м е на в о й н а - п о з л а т е н а р и з н и ц а с ъ с з л а т н и м а н ш е т и и набедре -н и ц и със з л а т н и п р ъ с т е н и 1 ' . Върху ш л е м а си е носел к е с а р с к а т а корона , а о р ъ ж и е т о му, к о е т о е б и л о част о т и н с и г н и и т е му, се с ъ с т о я л о о т зла-т е н меч и з л а т н о копие 1 4 . В т о в а м о ж е м да в и д и м р е м и н и с ц е н ц и я о т в р е м е т о на р а н н а т а и м п е р и я , когато к е с а р я т е в ъ з п р и е м а н к а т о м л а д ш и и м п е р а т о р и к а т о т а к ъ в ф у н к ц и и т е му н е р а з д е л н о с а в к л ю ч в а л и и т е з и на в и с ш военен п р е д в о д и т е л .

Ц е р е м о н и я т а по п о с в е щ а в а н е т о в сан на кесаря о б и ч а й н о е б и л а т в ъ р д е г р а н д и о з н а и б л я с к а в а и се е и з в ъ р ш в а л а о т с а м и я в а с и л е в с в п р и с ъ с т в и е т о на целия д в о р и при з а д ъ л ж и т е л н о т о у ч а с т и е на конс -т а н т и н о п о л с к и я п а т р и а р х . П р е з IX в., к а к т о е и з в е с т н о о т т р а к т а т а на Ф и л о т е й , у д о с т о я в а н е т о с почетни д о с т о й н с т в а по п р и н ц и п е с т а в а л о в Х р и с о т р и к л и н и я 1 5 . Н а й - в а ж е н източник , о б а ч е , о т н о с н о т ъ р ж е с т в е н а -та п р о ц е д у р а на п р о м о ц и я т а на кесар д о в т о р а т а п о л о в и н а на X в. с и о с т а в а и м п е р а т о р К о н с т а н т и н VII Б а г р я н о р о д н и 1 6 . П р е з IX и през X в. ц е р е м о н и я т а п о и з д и г а н е т о в р а н г а на кесар з а д ъ л ж и т е л н о с е е п р о в е ж -д а л а в Т р и б у н а л а на Д е в е т н а д е с е т т е л о ж е т а ( ε ι ς τ ό Τ ρ ι β ο υ ν ά λ ι ο ν τ ω ν ι θ '

4 Вж.: Constantin Porphyrogénète. Le Livre des Cérémonies... T. Il/I. P. 49. Вж. сыцо: G U I L L A N D R . Recherches sur les institutions... T . 2. P . 37.

1 0 O I K O N O M I D È S N . Les listes de préséance... P. 9 8 et n. 5 3 .

" G U I L L A N D R. Recherches sur les institutions... T. 2. P. 37. 12 Вж.: Ibid. P. 37. 42 et η. 182. 13 Вж.: Constantin Porphyrogénète. Le Livre des Cérémonies... T. II/I. P. 49;

G U I L L A N D R. Recherches sur les institutions... T. 2. P. 37. 1 4 G U I L L A N D R. Recherches sur les institutions... T . 2 . P . 3 7 . 1 5 O I K O N O M I D È S N. Les listes de préséance... P. 84-85. 16 Constantin Porphyrogénète. Le Livre des Cérémonies... T. Il/I. P. 26-32.

Кън Кънев Н. Византийските кесари през IX—XI в.

Ά κ κ ο υ β ί τ ω ν ) 1 7 и г о л я м а т а д в о р ц о в а църква , с л е д к о е т о е п р о д ъ л ж а в а л а с п р о ц е с и я с а к л а м а ц и и д о х р а м а " С в е т а С о ф и я " , но с л е д в а д а се о т б е -л е ж и , че през д е с е т о т о столетие , както п о д ч е р т а в а п р ъ в Р. Г и й а н , вече т е ж е с т т а на г р а н д и о з н и я ц е р е м о н и а л при п р о м о ц и я т а с е е и з м е с т и л а о т Т р и б у н а л а к ъ м ц ъ р к о в н и я храм 1 8 . П р е з XI в. тя все о щ е е б и л а п о ч т и т о л к о в а в е л и ч е с т в е н а , к о л к о т о и през IX или X в. и о б и ч а й н о се е из-в ъ р ш в а л а в Г о л е м и я и м п е р а т о р с к и д в о р е ц , с л е д к о е т о пак е с л е д в а л а т ъ р ж е с т в е н а п р о ц е с и я д о " С в . С о ф и я " . Ц е р е м о н и я т а по и з д и г а н е т о в кесар на п л е м е н н и к а на М и х а и л IV П а ф л а г о н - б ъ д е щ и я в а с и л е в с М и -х а и л V К а л а ф а т ( 1 0 4 1 - 1 0 4 2 г.), о б а ч е е б и л а с в ъ р з а н а с р и т у а л а по о с и -н о в я в а н е т о м у о т и м п е р а т р и ц а Зоя и з а т о в а се и з в ъ р ш в а в ц ъ р к в а т а на В л а х е р н с к и я д в о р е ц . О б и к н о в е н о за п р о в е ж д а н е т о на ц е р е м о н и я т а на и з д и г а н е на к е с а р се е избирал в а ж е н ц ъ р к о в е н п р а з н и к - по п р а в и л о В е л и к д е н , м а к а р ч е п р е з 1Χ-ΧΙ в., с о г л е д к о н к р е т н а т а п о л и т и ч е с к а ко-н ю н к т у р а , т о в а п р а в и л о не е б и л о с п а з в а н о т в ъ р д е ч е с т о . Т а к а н а п р и м е р Р о м а н Л а к а п и н е в ъ з д и г н а т в кесарско д о с т о й н с т в о на 2 4 с е п т е м в р и 9 1 9 г., п о - м а л к о о т т р и м е с е ц а п р е д и д а б ъ д е о б я в е н за с ъ и м п е р а т о р на своя з е т К о н с т а н т и н VII Б а г р я н о р о д н и . К е с а р я т е б и л д л ъ ж е н да д а д е при ц е р е м о н и я т а по и з д и г а н е т о си с ъ щ а т а с у м а к а т о тази , която о б и -ч а й н о давал и н о в е л и с и м ъ т 1 9 . Е п и т е т ъ т към кесаря п р е з Ι Χ - Χ Ι в. е ε υ τ υ χ έ σ τ α τ ο ς (т .е . щ а с т л и в е й ш и ) , к о й т о се з апазва ч а к д о XII в., когато п р е м и н а в а към н о в а т а н а й - в и с ш а т и т л а - та зи на д е с п о т а .

И з к л ю ч и т е л н о в и с о к о т о п о л о ж е н и е на т и т л а т а к е с а р п р е з Ι Χ - Χ Ι в., к а к т о вече б е и з т ъ к н а т о по -горе , о п р е д е л я и г о л я м а т а р я д к о с т на у д о с -т о я в а н е т о с нея през този период . През п ъ р в а т а п о л о в и н а на IX в. е д и н -с т в е н о т о л и ц е , п о л у ч и л о т и т л а т а кесар, е б и л зетят на и м п е р а т о р Т е о -ф и л ( 8 2 9 - 8 4 2 г.) А л е к с и й М у с е л е , к о й т о с л е д с в а т б а т а с и с н а й - м а л к а т а д ъ щ е р я на в а с и л е в с а М а р и я , за м а л к о повече о т е д н а година , през 830 -831 г., п о с л е д о в а т е л н о и т в ъ р д е б ъ р з о е бил и з д и г н а т в д о с т о й н с т -в а т а на п а т р и к и й , а н т и п а т , м а г и с т ъ р и кесар 2 0 . П р о д ъ л ж и т е л я т на Т е о -фан , к о й т о ни с ъ о б щ а в а за д е й с т в и я т а на Т е о ф и л по т о в а в р е м е , и з р и ч н о подчертава , че т о й , н я м а й к и с и н о в е , а с а м о пет д ъ щ е р и , като ж е л а е л д а с е п о г р и ж и з а с о б с т в е н и т е с и и на с е м е й с т в о т о с и д е л а , р е ш и л д а д а д е

17 Constantin Porphyrogénète. Le Livre des Cérémonies... T. Il/I. P. 26. 1 8 G U I L L A N D R. Recherches sur les institutions... T. 2. P. 36. " OIKONOMIDÈS N. Les listes de préséance... P. 98. 20 Продолжатель Феофана. Жизнеописание византийских царей / Пер., статья

и комм. Я.Н. ЛЮБАРСКОГО . СПб., 1992. С. 51. Вж. също: G U I L L A N D R. Recher-ches sur les institutions... T. 2. P. 27; Constantin Porphyrogénète. Le Livre des Cérémonies... T. II/I. P. 43.

170 Кънев H. Византийските кесари през IX—XI в.

л ю б и м а т а си щ е р к а на А л е к с и й , к о й т о п р о и з х о ж д а л о т а р м е н с к и я по своя п р о и з х о д р о д на К р и н и т и т е 2 1 . А н а л и з ъ т на т о в а с в е д е н и е на П р о -д ъ л ж и т е л я на Т е о ф а н , както и на с л е д в а щ и т е , к о и т о ни д а в а х р о н и с т ъ т -а и м е н н о - за б ъ р з о т о и з д и г а н е на и м п е р а т о р с к и я з е т д о р а н г а на кесар , с л е д като п р е м и н а в а през н и в а т а на п а т р и к и й , а н т и п а т и м а г и с т ъ р , и за това , че Т е о ф и л р а з р е ш и л на А л е к с и й М у с е л е д а се з а м о н а ш и е д в а с л е д с м ъ р т т а на М а р и я , но и - д а п о д ч е р т а е м все пак - с л е д р а ж д а н е т о на с и н а си М и х а и л , п о з в о л я в а , п р о т и в н о на м н е н и е т о на А л б е р Фогт , че през IX в. к е с а р я т н я м а н и щ о о б щ о с п р е с т о л о н а с л е д и е т о 2 2 , да зак -л ю ч и м , ч е к е с а р с к а т а т и т л а на А л е к с и й М у с е л е е с в ъ р з а н а и м е н н о с р а з г л е ж д а н е т о на п о с л е д н и я като е в е н т у а л е н н а с л е д н и к на в а с и л е в с а в с л у ч а й , че с е з а п а з и д о т о г а в а ш н а т а с и т у а ц и я и на Т е о ф и л не се р о д и м ъ ж к о п о т о м с т в о . Н е с л у ч а й н о и м п е р а т о р ъ т р е ш а в а д а се л и ш и о т своя зет и кесар чак с л е д като се е с д о б и л със с и н и н а с л е д н и к , а М и х а и л о щ е като б е б е е о б я в е н за с ъ и м п е р а т о р на б а щ а си. В с и ч к о т о в а говори в полза на т в ъ р д е н и е т о , че през IX в., и в с л у ч а я - в п ъ р в а т а му п о л о в и -на, при л и п с а т а на с ъ и м п е р а т о р , к е с а р я т е в ъ з п р и е м а н и като п о т е н ц и а -л е н н а с л е д н и к на престола , а не с а м о като носител на н а й - в и с ш е т о по-ч е т н о о т л и ч и е в ъ в в и з а н т и й с к а т а р а н г о в а йерархия .

О с т а н а л и т е с л у ч а и на д а в а н е на т и т л а т а кесар през IX в. са свърза -ни с у п р а в л е н и е т о на и м п е р а т о р М и х а и л III ( 8 4 2 - 8 6 7 ) и са з а б е л е ж и -т е л н и о с в е н в с и ч к о д р у г о и п о р а д и факта , че с н а й - в и с о к о т о в и з а н т и й с -ко п о ч е т н о о т л и ч и е са у д о с т о е н и л и ц а , к о и т о не п р и н а д л е ж а т пряко към и м п е р а т о р с к о т о с е м е й с т в о , а к о на него се п о г л е д н е в т е с н и я с м и с ъ л на п о н я т и е т о . П р е з 60 -те г о д и н и на IX в. е и е д и н с т в е н и я т с л у ч а й през целия р а з г л е ж д а н п е р и о д , когато във В и з а н т и я , м а к а р и за к р а т к о - през 8 6 2 - 8 6 3 г., и м а д в а м а к е с а р и по е д н о и с ъ щ о в р е м е . В п р о д ъ л ж е н и е н а е д н о д е с е т и л е т и е , м е ж д у 856 и 8 6 6 г., М и х а и л III и з ц я л о е п р е д о с т а -вил у п р а в л е н и е т о на и м п е р и я т а на в с е с и л н и я си в у й ч о В а р д а , т ака че у д о с т о я в а н е т о на п о с л е д н и я с к е с а р с к о д о с т о й н с т в о п р е з а п р и л 862 г. с ъ в с е м не б у д и у ч у д в а н е 2 ' . П о ч т и е д н о в р е м е н н о с него , о б а ч е , импера -

21 Продолжатель Феофана. С. 50-51. 22 А. Фогт смята, че след началото на IX в. удостояването с титлата кесар вече

е загубило всяка връзка с престолонаследието и нищо не показва, че който и да е от византийските кесари през IX в., например, е разглеждан в някакъв момент като евентуален наследник на императора. Вж. коментарите на Фогт в: Constantin Porphyrogénète. Le Livre des Cérémonies... T. II/I. P. 43 et n. 2; P. 45.

23 Продолжатель Феофана. С. 80, 292 и прим. 68.

Кънев Н. Византийските кесари през IX—XI в.

171

т о р ъ т издига к а т о кесар и д р у г и я си в у й ч о - П е т р о н а 2 4 , с к о е т о я в н о М и х а и л III д е м о н с т р и р а не т о л к о в а ж е л а н и е д а о с и г у р и на с в о и т е най-б л и з к и р о д с т в е н и ц и н а й - в и с ш и т е р а н г о в и т и т л и в ъ в В и з а н т и я , к о л к о т о п о - с к о р о с т р е м е ж д а и м а а л т е р н а т и в а по о т н о ш е н и е на и з к л ю ч и т е л н о т о п о л о ж е н и е на а м б и ц и о з н и я В а р д а , к о й т о не с а м о че е б и л ф а к т и ч е с к и с ъ у п р а в и т е л , но и не е криел а п е т и т и т е си към в ъ р х о в н а т а власт в и м п е -рията . С д р у г и д у м и , и з д и г а й к и и д в а м а т а с и в у й ч о в ц и за кесари , М и х а -ил ф о р м а л н о не п о з в о л я в а с а м о е д н о л и ц е (т.е. В а р д а ) д а б ъ д е с ч и т а н о за н е г о в е д и н с т в е н п о т е н ц и а л е н з а к о н е н н а с л е д н и к и за е д н и ч ъ к " в т о р и ч о в е к " във в и з а н т и й с к а т а о ф и ц и а л н а йерархия и т а к а в н я к а к в а с т е п е н с ъ з д а в а и з в е с т н а н е с и г у р н о с т п р е д е в е н т у а л н и т е а с п и р а ц и и на в у й ч о си В а р д а към т р о н а , п о н е по о т н о ш е н и е на т я х н а т а л е г и т и м н о с т . Д у б л и р а -нето на к е с а р с к а т а т и т л а в т о з и м о м е н т т а к а д а се к а ж е " р а з м и в а " пре-з у м п т и в н и т е п р а в а о т н о с н о н а с л е д я в а н е т о на в ъ р х о в н а т а в л а с т н а д р о -м е й с к а т а и м п е р и я , к о и т о т и т л а т а носи , без при т о в а д а и з к л ю ч в а или да д е ф о р м и р а п о - с е р и о з н о т р а д и ц и о н н о т о й в ъ з п р и е м а н е к а т о с в ъ р з а н а с и м п е р а т о р с к а т а т и т л а и власт и с т я х н о т о н а с л е д я в а н е . К е с а р я т про-д ъ л ж а в а л д а с е с ч и т а за п о с л е д н о т о с т ъ п а л о п р е д и п о с т и г а н е т о на и м -п е р а т о р с к а т а к о р о н а и не с л у ч а й н о , с п о р е д Р. Г и й а н , б ъ д е щ и я т о с н о в а -тел на М а к е д о н с к а т а д и н а с т и я В а с и л и й I е бил и з д и г н а т в р а н г а на ке-с а р о т М и х а и л III за к р а т к о т о в р е м е с л е д като е о с и н о в е н о т в а с и л е в с а и п р е д и да с т а н е с ъ и м п е р а т о р на последния 2 5 .

П р е з X в. с а и з в е с т н и с а м о д в а м а н о с и т е л и на т и т л а т а . П ъ р в и я т о т т я х е б ъ д е щ и я т Р о м а н I, к о й т о п р е д и т о в а в е ч е е с т а н а л м а г и с т ъ р , в а с и л е о п а т о р и т ъ с т на К о н с т а н т и н VI I и е к е с а р в п р о д ъ л ж е н и е на е д в а т р и м е с е ц а о т с е п т е м в р и д о д е к е м в р и 9 1 9 г., к о г а т о е к о р о н я с а н о т з е т си з а и м п е р а т о р 2 6 . З а а м б и ц и о з н и я Р о м а н Л а к а п и н и з д и г а н е т о му д о п о л о ж е н и е т о на к е с а р с е я в я в а с а м о п о с л е д н а к р а ч к а п р е д и д а с е д о б е р е д о ж е л а н а т а и м п е р а т о р с к а т и т л а . В т о р и я т к е с а р п р е з X в. е В а р д а Ф о к а , б а щ а т а на Н и к и ф о р II Ф о к а ( 9 6 3 - 9 6 9 ) , п о л у ч и л д о с -т о й н с т в о т о о т с в о я с и н през 9 6 3 г., м а л к о с л е д к а т о Н и к и ф о р е к о р о -н я с а н з а р о м е й с к и в а с и л е в с 2 7 .

24 Вж.: Constantin Porphyrogénète. Le Livre des Cérémonies... T . II/I. P. 46; G U I L -

L A N D R. Recherches sur les institutions... T. 2. P. 37. За кариерата на Петрона вж.: Ibid. T. I. P. 437, 568.

2 5 G U I L L A N D R. Recherches sur les institutions... T . 2 . P . 2 8 . 26 Продолжатель Феофана. С. 165; Constantin Porphyrogénète. Le Livre des Céré-

monies... T. II/I. P. 43-44. 27 Лев Диакон. История / Пер. М.М. КОПЫЛЕНКО , статья М.Я. С Ю З Ю М О В А , комм.

М . Я . С Ю З Ю М О В А и С . А . И В А Н О В А . M . , 1 9 8 8 . С . 2 9 .

172 Кънев H. Византийските кесари през IX—XI в.

П р е з XI в. и м а н я к о л к о с л у ч а я на у д о с т о я в а н е с к е с а р с к о д о с т о й н с -тво. П р е з 1028 г. К о н с т а н т и н VIII ( 1 0 2 5 - 1 0 2 8 ) о п р е д е л я за с в о й зет и б ъ д е щ и м п е р а т о р Р о м а н А р г и р , комуто и д а в а т и т л а т а кесар 2 8 .

С л е д о с и н о в я в а н е т о си о т и м п е р а т р и ц а Зоя , п л е м е н н и к ъ т на М и х а -ил IV П а ф л а г о н ( 1 0 3 4 - 1 0 4 1 ) М и х а и л К а л а ф а т п о л у ч а в а о т в а с и л е в с а кесарска т и т л а и е о б я в е н за н а с л е д н и к на п р е с т о л а на своя вуйчо 2 9 . Д о -к о л к о т о в ъ о б щ е в ъ в В и з а н т и я п р и н ц и п ъ т на л е г и т и м и з м а е имал някак-во з н а ч е н и е , то о п р е д е л е н о м о ж е м да го с в ъ р ж е м с е п о х а т а на п р о д ъ л -ж и т е л н о з а е м а л а т а п р е с т о л а М а к е д о н с к а д и н а с т и я и о с и н о в я в а н е т о на М и х а и л К а л а ф а т от с т р а н а на з а к о н н а т а и м п е р а т р и ц а Зоя , з а е д н о с из-д и г а н е т о му в р а н г а на кесар , са се явявали , т ака д а се каже , д в а т а ф у н -дамента , на к о и т о с т ъ п в а л и л е г и т и м н и т е п р а в а в ъ р х у т р о н а на н о в и я и м п е р а т о р . В ъ з п р и е м а н е т о на кесаря като н а с л е д н и к на у п р а в л я в а щ и я август , т .е. на василевса , и д в а щ о о щ е о т в р е м е т о на Д и о к л е т и а н , се е п о д с и л в а л о о т п р е п л и т а н е т о му в този м о м е н т с д р у г а с т а р а т р а д и ц и я о т н о с н о п р е с т о л о н а с л е д и е т о о т времето на Р и м с к а т а и м п е р и я , а и м е н н о - с п р а к т и к а т а на а с о ц и и р а н е към в ъ р х о в н а т а власт чрез о с и н о в я в а н е о т с т р а н а на н е й н и я з а к о н е н носител - и м п е р а т о р а (в този с л у ч а й -о т с т р а н а на и м п е р а т р и ц а т а Зоя , като б а г р я н о р о д н а н о с и т е л к а на л е г и -т и м н и т е п р а в а на М а к е д о н с к а т а д и н а с т и я над в и з а н т и й с к и я престол ) .

С л е д к а т о с т а в а в а с и л е в с през д е к е м в р и 1059 г., н о в и я т и м п е р а т о р К о н с т а н т и н X Д у к а ( 1 0 5 9 - 1 0 6 7 ) прави к е с а р своя б р а т Й о а н Д у к а 1 . В и н т е р е с на и с т и н а т а т о з и а к т е в известна с т е п е н н е о б и ч а е н к а к т о с п р я м о д о т о г а в а ш н а т а п р а к т и к а по о т н о ш е н и е на т и т л а т а , т а к а и по от -н о ш е н и е у д о с т о я в а н е т о с п о ч е т н и рангови о т л и ч и я на и м п е р а т о р с к и т е братя във В и з а н т и я през I X - X I в. (а и не с а м о т о г а в а ) и за целия т о з и период о с т а в а е д и н с т в е н . К а к т о вече бе с п о м е н а т о , през I X - X I в. в и з а н -т и й с к и т е в а с и л е в с и , с о г л е д на техния с т р е м е ж за з а п а з в а н е и н а с л е д я -ване на и м п е р а т о р с к а т а в л а с т в р а м к и т е на с е м е й с т в о т о им и с ъ о т в е т н о - за с ъ з д а в а н е т о на д и н а с т и я , о б и ч а й н о к о р о н о в а л и за и м п е р а т о р и с в о и -те с и н о в е , п р и т о в а не с а м о п ъ р в о р о д н и я , к а к т о е б и л о х а р а к т е р н о д о края на VIII в., но и с л е д в а щ и т е , освен а к о н я к о й о т тях не е о п р е д е л е н за ц ъ р к о в н а к а р и е р а . В с л е д с т в и е на тази п р а к т и к а , з а л е г и т и м н о насле -д и л и т е п р е с т о л а в а с и л е в с и е б и л о н о р м а л н о п о л о ж е н и е б р а т я т а им д а са

28 Относно Роман III Аргир Гийан СЕ позовава на Зонара. Вж.: G U I L L A N D R. Recherches sur les institutions... T. 2. P. 29, 39 et n. 69.

29 Михаил Пеел. Хронография / Превод, уводна статия, бележки и показалци В . И В А Н О В . Варна, 1 9 9 9 . С . 7 7 - 7 9 .

30 Пак там. С. 280.

Кън Кънев Н. Византийските кесари през IX—XI в.

173

им с ъ и м п е р а т о р о р а т о р и , тъй като са б и л и и з д и г н а т и като т а к и в а о щ е п р и ж и в е о т т е х н и т е б а щ и е б а щ и и п р е д х о д н и ц и . А в с л у ч а и т е , когато п р е з I X - X I в. им-п е р а т о р и т е са ЗЕге са з а е м а л и п р е с т о л а не по наследство , а ч р е з преврат , ж е -н и т б а или избори и з б о р , т е р я д к о с а у д о с т о я в а л и б р а т я т а с и с н я к о я о т най-в и с ш и т е в и з а н т к в и з а н т и й с к и т и т л и и н и к о г а преди с л у ч а я с Й о а н Д у к а - с т и т -л а т а кесар . Така_р. Т а к а н а п р и м е р В а с и л и й I д а в а на б р а т си М а р и а н с а м о тит -л и т е п а т р и к и й и 1икий и а н т и п а т , а М и х а и л IV - на Н и к и т а , е д и н с т в е н и я о т бра -тята му, к о й т о нкойто не е бил е в н у х - т и т л а т а п р о е д ъ р ( и л и д о р и е в е н т у а л н о п р о т о п р о е д ъ р ) , е д ъ р ) , в ъ п р е к и , че Н и к и т а п р е т е н д и р а л за р а н г а на кесар ' 1 . О т в с и ч к и с а м о и с а м о Н и к и ф о р II Ф о к а и И с а к 1 К о м н и н у д о с т о я в а т б р а т я т а си Л ъ в и Йоан , Й о а н , с ъ о т в е т н о през 9 6 3 г. и през 1057 г., с н а и с т и н а в и с ш е д о с т о й н с т в о о т т в о о т т . нар. " ц а р с к и т и т л и " - т о в а на к у р о п а л а т а , но все пак т о е с ц е л и две пи д в е п о з и ц и и п о д к е с а р с к о т о д о с т о й н с т в о . В с ъ щ н о с т , преди в р е м е т о на К о н и а К о н с т а н т и н X и у д о с т о я в а н е т о на б р а т му Й о а н Д у к а с т и т -л а т а кесар , за д р , за д а о т к р и е м във В и з а н т и я и м п е р а т о р с к и братя , н о с е щ и с ъ щ а т а т и т л а , ц и т л а , т р я б в а да се в ъ р н е м назад чак д о ц а р у в а н е т о на Л ъ в IV Х а з а р с к и ( Ί Ί 5 - " . ( 7 7 5 - 7 8 0 ) , когато кесари са н е г о в и т е братя Х р и с т о ф о р и Н и -к и ф о р , но и в тоо и в т о з и с л у ч а й т и т л и т е им са п о л у ч е н и о щ е п р е д и т о в а - при у п р а в л е н и е т о шието на б а щ а им и м п е р а т о р К о н с т а н т и н V К о п р о н и м (741-775) 3 2 . Кон)32. К о н с т а н т и н X Д у к а о п р е д е л е н о д е м о н с т р и р а с т р е м е ж да с ъ з д а д е д и н а с т о и н а е т и я и т р а й н о д а о с и г у р и в л а с т т а за с в о я р о д и и м е н н о в този план б и т н би с л е д в а л о д а се р а з г л е ж д а и з д и г а н е т о на Й о а н Д у к а за кесар . С оглед, о глед , о т е д н а с т р а н а , на р а з м и р н и т е за и м п е р и я т а в р е м е н а , когато а м б и ц и о а б и ц и о з н и в о е н а ч а л н и ц и са си п о з в о л я в а л и не с а м о д а б л е н у в а т за и м п е р а т о р с м - а т о р с к и я престол , но и да се с т р е м я т към него , и о т д р у г а стра -на - и п о р а д и уэради м а л о л е т и е т о на с о б с т в е н и т е си с и н о в е , з а К о н с т а н т и н X Д у к а к е с а р с к а т а а р с к а т а т и т л а на б р а т му Й о а н би с л е д в а л о д а б ъ д е е д и н в и д г а р а н ц и я за зага за з а п а з в а н е т о на и м п е р а т о р с к а т а в л а с т в р о д а на Д у к и т е , о щ е повече , че все че в с е о щ е в о ч и т е на в и з а н т и й ц и т е т о ч н о т а з и т и т л а в най-

31 За титлата на-лата на Никита вж.: L A U R E N T V. La chronologie des gouverneurs d 'Ant ioche souche sous la seconde domination byzantine (969-1084) // Mélanges de l 'Université iversité Saint-Joseph. Beyrouth, 1962. T. 38. P. 240. Печат на Никита с титлата на (ита на (прото)проедър е публикуван също от Лоран. Вж.: L A U R E N T V. Documents de ents de sigillographie byzantine. La collection C. Orghidan. P., 1952. P. 107. № 198. № 198.

32 Относно молено модела на запазване на най-висшите рангови титли през 2-та пол. на V I I I в. само за «само за синовете на василевса вж.: КЪНЕВ Н . Византийский титул нове-лиссим во вто| во второй половине V I I I - X I I в. по данным сфрагистики // АДСВ. 2005. Вып. 36. «ып. 36. С. 128-129.

174 Кънев H. Византийските кесари през IX—XI в.

г о л я м а степен е б и л а с в ъ р з а н а с и м п е р а т о р с к а т а и е б и л а с ч и т а н а за п о ч т и р а в н а на нея '1 .

За р а з л и к а о т н о с и т е л и т е на т и т л а т а п р е д и него, Й о а н Д у к а с р а в н и -т е л н о д ъ л г о с е р а д в а на к е с а р с к о т о д о с т о й н с т в о - п о н е е д н о д е с е т и л е -т и е и п о л о в и н а . С л е д 1075 г., макар , че вече е бил з а м о н а ш е н п о д и м е т о И г н а т и й , п р о д ъ л ж а в а л д а се т и т у л у в а кесар 3 4 , въпреки , че като м о н а х не е м о ж е л да п р и т е ж а в а к а к в и т о и д а е с в е т с к и д о с т о й н с т в а и с л е д в а д а с ч и т а м е к е с а р с к а т а т и т л а за в а к а н т н а о т 1075 г. д о 1081 г., когато е да -д е н а о т А л е к с и й I К о м н и н ( 1 0 8 1 - 1 1 1 8 ) на Н и к и ф о р М е л и с и н , негов з е т и д о с к о р о ш е н к о н к у р е н т з а трона .

Н и к и ф о р М е л и с и н е п о с л е д н и я т кесар през XI в. и с ъ о т в е т н о - през р а з г л е ж д а н и я т у к п е р и о д , като той н а й - д ъ л г о о т в с и ч к и п р и т е ж а т е л и на т и т л а т а през I X - X I в. носи т о в а д о с т о й н с т в о - ц е л и 2 3 години -д о с м ъ р т т а си п р е з н о е м в р и 1104 година 3 5 . Н и к и ф о р е с ъ п р у г на с е с т р а -та на А л е к с и й I Е в д о к и ? К о м н и н а . П о л у ч а в а т и т л а т а к е с а р о т ш у р е я с и А л е к с и й в р е з у л т а т на с к л ю ч е н о т о п о м е ж д у им с п о р а з у м е н и е пред сте -ните на К о н с т а н т и н о п о л в края на м а р т 1081 г., н е п о с р е д с т в е н о преди о т с т р а н я в а н е т о на Н и к и ф о р III Вотаниат . Н и к и ф о р М е л и с и н е п ъ р в и я т кесар , к о й т о не з а е м а в т о р о т о м я с т о във в и з а н т и й с к а т а й е р а р х и я с л е д и м п е р а т о р а , т ъ й к а т о по с ъ щ о т о време , когато през а п р и л 1081 г. т о й п о л у ч а в а к е с а р с к а т а си титла , новият в а с и л е в с А л е к с и й I с ъ з д а в а за б р а т си Исак К о м н и н н о в о т о н а й - в и с ш е р а н г о в о о т л и ч и е - т о в а на се -в а с т о к р а т о р а , к о е т о и з м е с т в а кесаря е д н о м я с т о п о - н и с к о .

С ъ з д а в а н е т о на т и т л а т а с е в а с т о к р а т о р и и з м е с т в а н е т о на к е с а р я о т в ъ р х а на в и з а н т и й с к а т а п о ч е т н а р а н г о в а й е р а р х и я , в с ъ щ н о с т с а и н а й - г о л я м а т а п р о м я н а в п о с л е д н а т а д о края на XI в. , м а р к и р а щ а с к ъ с -в а н е с т р а д и ц и и с к о р е н и о щ е о т в р е м е т о на р а н н а т а и м п е р и я и ч а с т о т ц я л о с т н о й р е ф о р м и р а н е , д о в е л о д о и з ч е з в а н е т о на й е р а р х и ч н и я м о д е л о т I X - X I в., т а к ъ в , к а к ъ в т о д о т о г а в а е б и л з а с в и д е т е л с т в а н в т а к т и к о -н и т е и п о с т е п е н н о , но с р а в н и т е л н о б ъ р з о з а м е н е н п р и п ъ р в и т е К о м -н и н и о т с ъ в с е м р а з л и ч е н м о д е л , х а р а к т е р и з и р а щ с е с н о в и п о ч е т н и

33 Още Р. Гийан, позовавайки се на De Cerimonii на Константин Порфирогенет, изтъква, че чак до управлението на император Алексий I Комнин титлата на кесаря се е възприемала като почти равна на тази на императора. Вж.: GUIL.LAND R. Recherches sur les institutions... Ύ. 2. P. 29-30, 40 et n. 85.

34 Запазен е печат на Йоан Дука като "Игнатий, монах и кесар", датиран между 1075 и 1088 г. Вж.: Z A C O S G., V E G L E R Y A. Byzantine Lead Seals. T. I. Part. 3.

^ Basel, 1972. № 2 6 8 5 . 35 За датата на смъртта на Никифор Мелисин вж.: P A P A C H R Y S S A N T H O U D. La date

de la mort du sébastocrator Isaac Comnène // REB. 1963. T. XXI. P. 252 et n. 17.

Кънев H. Византийските кесари през IX—XI в.

175

т и т л и и нов о с н о в е н п р и н ц и п - т о з и на с т е п е н т а на р о д с т в о с у п р а в л я -в а щ а т а д и н а с т и я .

П р е з XI в. т и т л а т а е п р е д л а г а н а о т в и з а н т и й с к и т е в а с и л е в с и и на р а з б у н т у в а л и се в о е н а ч а л н и ц и , п р е т е н д и р а щ и за п р е с т о л а , з а е д н о с о б е щ а н и е т о д а б ъ д а т а с о ц и и р а н и към и м п е р а т о р с к а т а власт , която д а наследят , при у с л о в и е , че се о т к а ж а т о т м е т е ж а си. Т а к а п о с т ъ п в а през 1057 г. и м п е р а т о р М и х а и л VI С т р а т и о т и к ( 1 0 5 6 - 1 0 5 7 ) по о т н о ш е н и е на в ъ с т а н а л и я в М а л а Азия п ъ л к о в о д е ц И с а к К о м н и н , който , с п о р е д М и -х а и л Пеел , т а й н о о т в о й с к а т а си приел п р е д л о ж е н и я т а на в а с и л е в с а . С ъ б и т и я т а в К о н с т а н т и н о п о л , о б а ч е , се р а з в и л и т в ъ р д е б ъ р з о и И с а к б и л к о р о н я с а н о т п а т р и а р х а М и х а и л К е р у л а р и й за с а м о д ъ р ж е ц на р о м е -ите на м я с т о т о на с в а л е н и я М и х а и л VI 3 .

Н и к и ф о р III В о т а н и а т ( 1 0 7 8 - 1 0 8 1 ) с ъ щ о предлага на р а з б у н т у в а л и я се п р е т е н д е н т Н и к и ф о р В р и е н и й д а го о с и н о в и и с п о д е л и в л а с т т а си с него , като го н а п р а в и кесар и с в о й е д и н с т в е н н а с л е д н и к , но в к р а й н а с м е т к а Н и к и ф о р В р и е н и й о т к а з в а 7.

П о в р е м е на г о л е м и я м е т е ж на ф р а н к с к и я н а е м н и ч е с к и водач Русел д ь о Байол , с л е д като вече не е м о ж е л д а р а з ч и т а на ч и ч о си кесаря Й о а н Д у к а , на Н и к и ф о р В р и е н и й с ъ щ а т а т и т л а з а кратко е о б м и с л я л д а д а д е и и м п е р а т о р М и х а и л VII ( 1 0 7 1 - 1 0 7 8 ) и т а к а да с п о д е л и г р и ж и т е по у п -р а в л е н и е т о на и м п е р и я т а с един о т в л и я т е л н и т е в и з а н т и й с к и в о е н а ч а л -ници , но п о д в л и я н и е на с ъ в е т н и ц и т е си се отказал 3 8 . Ф р е н с к и я т визан-т и н и с т Р о д о л ф Г и й а н с ч и т а с ъ щ о , че м а л о л е т н и я т с и н на М и х а и л VII Д у к а - К о н с т а н т и н , по в р е м е т о на своя г о д е ж с д ъ щ е р я т а на н о р м а н с к и я в л а д е т е л на Ю ж н а И т а л и я Р о б е р Г и с к а р Елена , с ъ щ о е б и л кесар3".

В о б щ и я с л у ч а й в ъ з п р и е м а н е т о на кесаря к а т о н а с л е д н и к на цару-в а щ и я и м п е р а т о р в с л у ч а й , че п о с л е д н и я т няма с и н о в е , се з а п а з в а чак д о А л е к с и й I и т о в а д о г о л я м а степен о б я с н я в а п р е д п а з л и в о т о и р я д к о у д о с т о я в а н е с т о з и н а й - в и с ш ранг . К а к т о е в и д н о о т к р а т к и я п р е г л е д на н о с и т е л и т е на т и т л а т а кесар , през I X - X I в. тя , б и д е й к и н а й - в и с ш е т о

36 Михаил Пеел, Хронография, с. 232, 236-243. Вж. също: G U I L L A N D R. Recher-ches sur les institutions... T. 2. P. 29, 39 et n. 71, където има препратки към съ-ответните извори и изследвания по този въпрос.

37 Nicephori Bryennii commentarii / Rec. A. MEINEKE. Bonn, 1836. IV, 3. Вж. също: loannis Zonarae epitomae historiarum libri X V I I I / Ed. T H . B O T T N E R - W O B S T .

Bonn, 1897. T. III. P. 721; G U I L L A N D R. Recherches sur les institutions... T. 2. P. 29, 39 et η. 75.

38 Вж.: G U I L L A N D R. Recherches sur les institutions... T. 2. P. 29 et n. 73 с позоваване на Никифор Вриений.

39 Пак там.

177 173 Кънев H. Византийските кесари през IX—XI в.

п о ч е т н о д о с т о и н с т в о в и м п е р и я т а , е з а п а з е н а с а м о за кръга от най -б л и з к и т е р о д с т в е н и ц и и с р о д н и ц и на в и з а н т и й с к и я а в т о к р а т о р . За р а з -л и к а о т в р е м е т о на К о н с т а н т и н V К о п р о н и м ( 7 4 1 - 7 7 5 ) н а п р и м е р , през р а з г л е ж д а н и я п е р и о д с нея престават д а у д о с т о я в а т м л а д ш и т е с и н о в е на и м п е р а т о р а , к о и т о като п р а в и л о вече с ъ щ о са и з д и г а н и за с ъ и м п е р а т о -ри 4 0 . С к е с а р с к а т и т л а са о т л и ч а в а н и и м п е р а т о р с к и б р а т я и б а щ и ( с а м о по е д и н с л у ч а й - с ъ о т в е т н о Й о а н Д у к а о т К о н с т а н т и н X и В а р д а Ф о к а от Н и к и ф о р II), с ъ п р у з и на д ъ щ е р и на ц а р у в а щ и т е в а с и л е в с и , като п р и това с л е д в а д а п о д ч е р т а е м , че п о с л е д н и т е към м о м е н т а на п р о м о ц и я т а не са и м а л и м ъ ж к и н а с л е д н и ц и ( А л е к с и й М у с е л е о т Т е о ф и л , Р о м а н А р -гир о т К о н с т а н т и н VIII ) , с ъ п р у г на и м п е р а т о р с к а с е с т р а ( Н и к и ф о р М е -л и с и н о т А л е к с и й I К о м н и н , като тогава кесарят в е ч е о п р е д е л е н о не е п р е з у м п т и в е н н а с л е д н и к на п р е с т о л а когато р о м е й с к и я с а м о д ъ р ж е ц н я м а синове ) , т ъ с т на в а с и л е в с а ( Р о м а н Л а к а п и н о т К о н с т а н т и н VII ) , и м п е р а т о р с к и п л е м е н н и к ( М и х а и л К а л а ф а т о т М и х а и л IV) или в у й ч о в -ци на в и з а н т и й с к и я в л а д е т е л ( В а р д а и П е т р о н а от М и х а и л III).

Т р а д и ц и я т а т и т л а т а к е с а р д а е з а п а з е н а в р а м к и т е на и м п е р а т о р с -ката ф а м и л и я е т о л к о в а с и л н а , че когато с нея се е у д о с т о я в а л о л и ц е , к о е т о н я м а п р я к о р о д с т в о с и м п е р а т о р с к о т о с е м е й с т в о - а в те зи с л у -чаи т и т л а т а е и з п о л з в а н а и м е н н о с о г л е д а с о ц и и р а н е т о на с ъ о т в е т н и я и м п е р а т о р с к и " и з б р а н н и к " към в и с ш а т а в л а с т (и о п р е д е л я н е т о м у за п р е с т о л о н а с л е д н и к ) , с е е п р и б я г в а л о д о о с и н о в я в а н е , с к о е т о н о в и я т к е с а р в ъ в ф о р м а л е н п л а н е с т а в а л ч а с т о т с е м е й с т в о т о на р о м е й с к и я в а с и л е в с . Т а к и в а с а с л у ч а и т е с В а с и л и й , о с и н о в е н и а с о ц и и р а н о т д о с -та п о - м л а д и я о т н е г о М и х а и л III, к а к т о и с М и х а и л К а л а ф а т , к о й т о з а д а п о л у ч и п р а в о т о д а н а с л е д и на т р о н а в у й ч о си М и х а и л IV П а ф л а г о н , е т р я б в а л о д а б ъ д е о с и н о в е н о т л е г и т и м н а т а п р е д с т а в и т е л к а на М а к е -д о н с к а т а д и н а с т и я и м п е р а т р и ц а Зоя , н е з а в и с и м о , че й с е е падал п л е -м е н н и к по с ъ п р у г . В р а м к и т е на т о з и м о д е л , т .е . о с и н о в я в а н е , у д о с т о я -в а н е с н а й - в и с о к о т о р а н г о в о д о с т о й н с т в о и о б е щ а н и е з а н а с л е д я в а н е на и м п е р а т о р с к а т а к о р о н а , п р е з XI в. б и с л е д в а л о д а с е в м е с т я т и ке -с а р с к и т е т и т л и , п р е д л о ж е н и на И с а к К о м н и н о т М и х а и л VI В р и н г а и на Н и к и ф о р В р и е н и й о т Н и к и ф о р III В о т а н и а т .

40 Може би с едно единствено изключение за целия период, ако, разбира се, Р. Гийан е прав, че невръстния син на Михаил VII Дука Константин към мо-мента на годежа си с дъщерята на Робер Гискар, т.е. към 1074 г., е бил кесар. Вж.: G U I L L A N D R. Recherches sur les institutions... T . 2 . P . 2 9 .

Кън Кънев Н. Византийските кесари през IX—XI в.

I I . К Е С А Р И , З А С В И Д Е Т Е Л С Т В А Н И ПО СФРАГИСТИЧНИ Д А Н Н И ПРЕЗ I X - X I в .

О б щ и я т б р о й на носителите на достойнството на кесаря през I X - X I в. е едва 10, като о т т я х по с ф р а г и с т и ч е н път д о т о з и м о м е н т са з а с в и д е -т е л с т в а н и с а м о ч е т и р и м а к е с а р и - в у й ч о т о на и м п е р а т о р М и х а и л III В а р д а , М и х а и л К а л а ф а т , б р а т ъ т на К о н с т а н т и н X Д у к а Й о а н и зетят на А л е к с и й I К о м н и н и негов б и в ш к о н к у р е н т за т р о н а Н и к и ф о р М е л и с и н . Б р о я т на и з в е с т н и т е ни д о с е г а печати на тези ч е т и р и м а к е с а р и е о с е м -е д и н на В а р д а , е д и н на М и х а и л , пет на Й о а н Д у к а и е д и н на Н и к и ф о р М е л и с и н .

А н а л и з ъ т на с ф р а г и с т и ч н и я и изворовия м а т е р и а л показва , че мал -кият б р о й з а п а з е н и печати на кесари м о ж е да се д ъ л ж и о с н о в н о на ня-к о л к о п р и ч и н и . Н а п ъ р в о м я с т о - к р а т к о т о време , през к о е т о п о в е ч е т о к е с а р и са б и л и т а к и в а . П о в е ч е т о носители на д о с т о й н с т в о т о са го н о с и -л и з а кратко - н я к о л к о м е с е ц а ( В а с и л и й М а к е д о н е ц , Р о м а н Л а к а п и н , Р о м а н А р г и р и М и х а и л Калафат ) , е д н а г о д и н а ( П е т р о н а ) или н я к о л к о г о д и н и ( А л е к с и й М у с е л е , в у й ч о т о на М и х а и л III В а р д а и В а р д а Ф о к а ) . С а м о Й о а н Д у к а и Н и к и ф о р М е л и с и н са се к и ч и л и с в и с о к а т а т и т л а за п о - п р о д ъ л ж и т е л н о време - с ъ о т в е т н о поне 15 ( и л и п о н е 21 , а к о д о б а -в и м в р е м е т о м е ж д у 1075 и 1081 г., когато Й о а н е м о н а х И г н а т и й ) и 2 3 години и н е с л у ч а й н о и м а з а п а з и л и се т е х н и м о л и в д о в у л и в качест -в о т о им на кесари .

Н а второ м я с т о , с л е д в а д а о т ч е т е м , че с а м о т о с п е ц и ф и ч н о п о л о ж е -ние на кесаря в й е р а р х и я т а - с р а в н и т е л н о б л и з о д о в а с и л е в с а и о т н о с и -т е л н о на д о с т а г о л я м а д и с т а н ц и я о т о с т а н а л и т е р а н г о в и н и в а ( м о ж е б и с а м о с и з к л ю ч е н и е на тези о т " и м п е р а т о р с к и я к л а с " и най -вече - на но-в е л и с и м а ) не м о ж е д а не се о т р а з я в а на е с т е с т в о т о и на о б е м а , както на о ф и ц и а л н а т а , т а к а и на л и ч н а т а к о р е с п о н д е н ц и я на н о с и т е л и т е на дос -т о й н с т в о т о . Т е в е р о я т н о са и з п о л з в а л и с в о и п е ч а т и к а т о кесари в по-м а л к о или п о в е ч е о г р а н и ч е н кръг о т с л у ч а и , б и л о з а щ о т о в о б щ и л и н и и и з д а в а н е т о на о ф и ц и а л н и а к т и не е с в ъ р з а н о п р я к о с к е с а р с к о т о д о с -т о й н с т в о , б и л о з а щ о т о п о н я к о г а в л и ч н и т е си е п и с т о л а р н и к о н т а к т и е в ъ з м о ж н о д а с а и з п о л з в а л и с в о и печати като ч а с т н и л и ц а без у к а з в а н е на т и т л а т а .

Н а т р е т о м я с т о , и з к л ю ч и т е л н о т о м я с т о и в и с о к о т о п о л о ж е н и е на с а н а на кесаря на в ъ р х а на в и з а н т и й с к а т а р а н г о в а й е р а р х и я по п р и н ц и п и з к л ю ч в а в ъ з м о ж н о с т т а за с ъ в м е с т я в а н е на т и т л а т а , к а к т о с р а з л и ч н и д ъ р ж а в н и д л ъ ж н о с т и (това с ъ щ о б и с л е д в а л о д а д а в а о т р а ж е н и е в ъ р х у к о л и ч е с т в о т о на в ъ з м о ж н а т а к о р е с п о н д е н ц и я ) , т а к а и с д р у г и п о ч е т н и о т л и ч и я . Т а к а , с л е д 8 6 2 г., В а р д а е с а м о кесар, а в с и ч к и д л ъ ж н о с т и ,

178 Кънев H. Византийските кесари през IX—XI в. ...

на к о и т о е бил т и т у л я р преди това , вече се з а е м а т о т н а й - б л и з к и т е му р о д с т в е н и ц и - с и н а му А н т и г о н , зет м у С и м в а т и й и т .н . П о всяка в е р о я т н о с т и з к л ю ч е н и е о т този п р и н ц и п е п р е д с т а в л я в а л о е д и н с т в е н о з а е м а н е т о на д о с т о й н с т в о т о на в а с и л е о п а т о р а , к о е т о н е з а в и с и м о , че б и к н о в е н о (и д о н я к ъ д е с о с н о в а н и е ) е в ъ з п р и е м а н о с а м о като почет -на д в о р ц о в а т и т л а , в с ъ щ н о с т , както и з р и ч н о с в и д е т е л с т в а К л е т о р о л о г и -о н а на Ф и л о т е й , е н а й - в и с о к а т а с р е д д л ъ ж н о с т и т е в и м п е р и я т а (αξ ία δ ιά λόγου) 4 1 . Д в а м а с а кесарите , к о и т о е д н о в р е м е н н о са б и л и и в а с и л е о п а -т о р и , т .е . в е д н о и с ъ щ о в р е м е са имали н а й - в и с ш а т а р а н г о в а т и т л а и са з а е м а л и н а й - в и с о к а т а д л ъ ж н о с т във В и з а н т и я - Р о м а н Л а к а п и н през 9 1 9 г. и Й о а н Д у к а през 1 0 7 1 - 1 0 7 4 г. С ф р а г и с т и ч н и т е д а н н и о б а ч е по-казват , че д о р и м е ж д у 1071 и 1074 г., когато Й о а н Д у к а е и кесар, и ва-с и л е о п а т о р , т о й н я м а печат на к о й т о д а ф и г у р и р а т е д н о в р е м е н н о и т и т -лата , и д л ъ ж н о с т т а му , а м о л и в д о в у л и т е му като кесар и като в а с и л е о -патор са р а з л и ч н и и са у п о т р е б я в а н и н е з а в и с и м о е д и н о т друг 4 2 , т .е . е налице я с н о р а з г р а н и ч а в а н е м е ж д у д в е т е ф у н к ц и и на е д н о и с ъ щ о л и ц е . П о д о б н о п о л о ж е н и е с ъ щ о привнася о п р е д е л е н и щ р и х и към раз -б и р а н е т о з а п р и ч и н и т е з а щ о к е с а р с к и т е печати са т о л к о в а редки . Л о -г и ч н о е д а се п р е д п о л о ж и , че в р е д и ц а с л у ч а и к е с а р и т е не са с к р е п я в а л и к о р е с п о н д е н ц и я т а с и с к е с а р с к и печати . Н а п р и м е р , в п ъ р в и т е г о д и н и о т у п р а в л е н и е т о на М и х а и л VII , когато Й о а н Д у к а е п р а к т и ч е с к и с ъ у п -р а в и т е л на своя п л е м е н н и к , в е р о я т н о п о - ч е с т о е и з п о л з в а л , о с о б е н о при о ф и ц и а л н а т а с и к о р е с п о н д е н ц и я , печата с и на в а с и л е о п а т о р , което ес -т е с т в е н о б и с л е д в а л о д а о г р а н и ч и д о п ъ л н и т е л н о ч е с т о т а т а на у п о т р е б а -та на м о л и в д о в у л и т е му к а т о кесар .

З а част о т н о с и т е л и т е на д о с т о й н с т в о т о , с д о б и л и се с него в резул -тат на в и с о ч а й ш и и м п е р а т о р с к и брак или на о с и н о в я в а н е , и в к р а й н а с м е т к а и з б р а н и о т т а к и в а в а с и л е в с и , к о и т о н я м а т преки м ъ ж к и п о т о м ц и , и м е н н о с о г л е д п о т е н ц и а л н о да н а с л е д я т т р о н а им, в е р о я т н о е б и л о не-о б х о д и м о да с л е д в а т е д н о п о - п р е д п а з л и в о п о в е д е н и е , к а т о д е м о н с т р и -р а т и з в е с т н а с к р о м н о с т , без п р е к о м е р н о а ф и ш и р а н е на н о в о т о си п о л о -ж е н и е и и з т ъ к в а н е на к е с а р с к а т а с и т и т л а ( в к л ю ч и т е л н о и чрез с в о и т е м о л о в д о в у л и , к а к т о и ч р е з контактите , к о и т о п о д д ъ р ж а т ) , з а д а не пре-д и з в и к а т и з л и ш н о м н и т е л н о с т т а или д а не р а з д р а з н я т ч е с т о л ю б и е т о

41 Вж.: O I K O N O M I D È S N. Les listes de préséance... P. 100-101. 42 И това, при условие, че през XI в. отдавна вече е утвърдена традиционната

композиция на легендата на византийските оловни печати, включваща име, титла, длъжност и патроним в така изредената поредност, т.е. обичайно е на печата да фигурират едновременно и титлите и длъжностите на неговия притежател.

Кънев Н. Византийските кесари през IX—XI в.

179

на своя б л а г о д е т е л и в л а д е т е л и д а с м е н я т б л а г о в о л е н и е т о му с н е м и -л о с т , която б и б и л а ф а т а л н а за н а д е ж д и т е им за и м п е р а т о р с к и я прес -тол 4 3 . О щ е п о в е ч е , не т р я б в а д а се забравя , че т и т л а т а кесар , м а к а р и по с и л а т а на т р а д и ц и я т а д а се с в ъ р з в а л а с н а с л е д я в а н е т о на п р е с т о л а , все пак не г а р а н т и р а л а , че т о в а н е п р е м е н н о ще се случи 4 4 .

С о г л е д на в с и ч к о г о р е и з л о ж е н о , р е д к о с т т а на о ц е л е л и т е п е ч а т и на кесари не е и з н е н а д в а щ а . О т н о с и т е л н о п о - г о л е м и я т б р о й з а п а з е н и м о -л и в д о в у л и на Й о а н Д у к а с т и т л а т а кесар о ч е в и д н о е с в ъ р з а н а и с и з в ъ н -р е д н о а к т и в н а т а д е я т е л н о с т на тази т в ъ р д е з а б е л е ж и т е л н а л и ч н о с т о т в и з а н т и й с к и я е д и н а д е с е т и век, която се р а з п р о с т и р а в п р о д ъ л ж е н и е на п о в е ч е о т д в а д е с е т г о д и н и . О б щ о т о за т р и м а о т ч е т и р и м а т а к е с а р и о т I X - X I в., ч и и т о п е ч а т и като т а к и в а са се с ъ х р а н и л и д о н а ш и д н и - В а р -да, Й о а н Д у к а и Н и к и ф о р М е л и с и н , е, че всички те с а и з к л ю ч и т е л н о д е й н и и з н а ч и м и ф и г у р и във с в о е т о в р е м е и че за в с и ч к и т я х к е с а р с к о т о д о с т о й н с т в о е в ъ р х ъ т на б л я с к а в а т а им кариера , д о к а т о ч е т в ъ р т и я т -М и х а и л К а л а ф а т - п о л у ч а в а т и т л а т а кесар с а м о б л а г о д а р е н и е на в у й -ч о в ц и т е си М и х а и л П а ф л а г о н и Й о а н О р ф а н о т р о ф к а т о к р а ч к а към зае -м а н е т о на в и з а н т и й с к и я и м п е р а т о р с к и т р о н .

Варда. Б р а т на и м п е р а т р и ц а Т е о д о р а и на П е т р о н а и ш у р е й на импе-ратор Т е о ф и л ( 8 2 9 - 8 4 2 ) . Варда се пада вуйчо на М и х а и л III ( 842 -867 г.), над когото п о ч т и д о края на ж и в о т а си е имал г о л я м о влияние 4 5 . П о вре-м е т о на Т е о ф и л , с ъ в м е с т н о с н е б е з и з в е с т н и я п а т р и к и й Т е о ф о б , р ъ к о в о -д и н е у с п е ш н и я в и з а н т и й с к и п о х о д в Абасгия 4 6 . З а е д н о с е в н у х а Т е о к -тист , к а н и к л и й и л о г о т е т на д р о м а , п о л з в а щ се с д о в е р и е т о на Т е о д о р а , и с м а г и с т ъ р М а н у и л , Варда , н о с е щ т о г а в а т и т л а т а п а т р и к и й , е е д и н о т т р и м а т а о п е к у н и на м а л о л е т н и я М и х а и л III, к о й т о Т е о ф и л н а з н а ч а в а п р е д и с м ъ р т т а с и през 8 4 2 г.4 7

43 Така например, скоро след издигането си за кесар, Михаил Калафат изпада в немилост пред вуйчо си Михаил IV и затова, за да не бъде лишен от поло-жените си на кесар и наследник на императора, той бил принуден да следва съвсем скромно и незабелижимо поведение, без да изпъква по какъвто и да е начин. Вж.: Михаил Пеел. Хронография. С. 79-81.

44 Като илюстрация на това може да послужи факта, че след смъртта на импера-тор Михаил Пафлагон, същият този Михаил Калафат, въпреки кесарската си титла, не станал веднага василевс, а едва след като бил коронясан от легитим-ната носителка на властта - издънката на Македонската династия императри-ца Зоя, вдовица на Михаил IV и приемна майка на Михаил Калафат. Вж.: Михаил Пеел. Хронография. С. 95-96.

45 Продолжатель Феофана. С. 77. 46 Пак там. С. 62. 47 Пак там. С. 66.

180 Кънев H. Византийските кесари през IX—XI в.

П о д у м и т е на п р о д ъ л ж и т е л я т на Т е о ф а н В а р д а " м н о г о о б и ч а л . . . ц а р с к а т а власт , п р и т о в а не с т а к а в а л ю б о в , както д р у г и т е , която ту п л а м в а , т у б и в а у д ъ р ж а н а о т ю з д и т е на ра зума , а н е о б у з д а н а и н е п р е о -д о л и м а " 4 . О р г а н и з и р а у б и й с т в о т о на Т е о к т и с т през н о е м в р и 855 г., а в н а ч а л о т о на с л е д в а щ а т а 8 5 6 г. о т с т р а н я в а и и м п е р а т р и ц а т а - м а й к а Т е о -дора 4 9 . В с л е д в а щ и т е д е с е т г о д и н и на п р а к т и к а той у п р а в л я в а В и з а н т и я о т и м е т о на б а г р я н о р о д н и я си п л е м е н н и к . П р е з я н у а р и 8 5 8 г. е о т л ъ ч е н о т ц ъ р к в а т а о т п а т р и а р х И г н а т и й , з а р а д и с ъ ж и т е л с т в о т о със с н а х а си, п о р а д и което през с ъ щ а т а г о д и н а И г н а т и й е с в а л е н и з а м е н е н с Фотий 5 " . В ъ з с т а н о в я в а т. нар . " к о н с т а н т и н о п о л с к и у н и в е р с и т е т " - М а т н а у р с к а т а ш к п л а и д о п р и н а с я м н о г о за р а з ц в е т а на тази у н и к а л н а за в р е м е т о си и н с т и т у ц и я 5 1 . С т р е м и се д а к о н ц е н т р и р а в с и ч к и н и ш к и на у п р а в л е н и е -то в р ъ ц е т е си , к а т о о ф и ц и а л н о з а е м а в и с о к и д л ъ ж н о с т и - н а п р и м е р д о м е с т и к на с х о л и т е и к а н и к л и й и п о л у ч а в а о т М и х а и л III най -в и с ш и т е р а н г о в и т и т л и в и м п е р и я т а - к у р о п а л а т 5 2 , к а к ъ в т о е м е ж д у 8 5 8 / 5 9 и 862 г. и к е с а р 5 3 - от а п р и л 8 6 2 г. д о с м ъ р т т а с и п р е з 8 6 6 г. С п о р е д П р о д ъ л ж и т е л я т на Т е о ф а н В а р д а се с т р е м я л към " и м п е р а т о р с -ката власт , н а д я в а й к и се д а я о в л а д е е в с в о е т о си в р е м е " 5 4 и д в е т е в и с ш и т и т л и о т " ц а р с к и р а з р е д " , к о и т о п о л у ч а в а о т М и х а и л III н а п ъ л -но се в п и с в а т в е д и н т а к ъ в с т р е м е ж , т ъ й к а т о през IX в. и д о с т о й н с т -в о т о на к е с а р я , и т о в а на к у р о п а л а т а , са б и л и с ч и т а н и по с и л а т а на т р а д и ц и я т а з а р а н г о в е , д а в а щ и н я к а к в и п р а в а о т н о с н о н а с л е д я в а н е т о на п р е с т о л а , р а з б и р а се, при л и п с а т а на п р я к н а с л е д н и к и с и м в а с и л е в с , а в с л у ч а я т а к ъ в е л и п с в а л .

48 Продолжатель Феофана. С. 74. 49 Г1ак там. С. 74-76. Детайлно сравнително изследване на сведенията за тези

събития в различните извори - Генесий, Продължителят на Теофан и хрони-ките от "семейството на Симеон Логотет" вж.: K A R L I N - H A Y T E R P . Etudes sur les deux histories du règne de Michel III // Byz. 1971. Vol. XL1. P. 469 suiv.

50 Продолжатель Феофана. С. 83-84. 51 Пак там. С. 80-81. Относно този въпрос вж. също: F U C H S F . Die hoheren

Schulen von Konstantinopel. Leipzig, Berlin,, 1926; SPECK P. Die kaiserliche Universitât von Konstantinopel. Munchen, 1974, както и относно дискусиите за времето на възстановяването й - LEMERLE P. Le premier humanisme byzan-tin. P., 1971. P. 151 suiv.

52 Продолжатель Феофана. С. 77. 53 Пак там. С. 80. 54 Пак там.

Кън Кънев Н. Византийските кесари през IX—XI в. 173

В а р д а е у б и т на 21 а п р и л 8 6 6 г., като у б и й с т в о т о му е о р г а н и з и р а н о о т новия и м п е р а т о р с к и ф а в о р и т В а с и л и й и от с о б с т в е н и я му зет С и м в а -т и й с п о д д р ъ ж к а т а и б л а г о с л о в и я т а на с а м и я в а с и л е в с М и х а и л III55 .

Д о сега е и з в е с т е н с а м о е д и н е д и н с т в е н , при т о в а н е и з д а д е н , печат на В а р д а к а т о кесар . Т о в а е п ъ р в и я т известен с и г и л о г р а ф с к и п а м е т н и к на в и з а н т и й с к и кесар , като р а з б и р а се, б ъ д е и з к л ю ч е н т о з и на б ъ л г а р с -кия хан Т е р в е л ( 7 0 1 - 7 1 8 ) . В н а й - с к о р о в р е м е п р е д с т о и т о й д а б ъ д е пуб-л и к у в а н и в ъ в е д е н в н а у ч н о о б р ъ щ е н и е о т п р о ф е с о р а о т Е к а т е р и н б у р г с -кия у н и в е р с и т е т В . П . С т е п а н е н к о , с п о р е д когото д а т и р о в к а т а на печата е м е ж д у а п р и л 8 6 3 г. и април 865 г.56 С о г л е д на д а н н и т е о т н а р а т и в н и т е и з т о ч н и ц и г р а н и ц и т е й м о г а т д а б ъ д а т р а з ш и р е н и с не п о в е ч е о т е д н а г о д и н а нагоре и н а д о л у , т.е. м е ж д у 862 и 866 г. П е ч а т ъ т п р о и з х о ж д а о т б и в ш а т а к о л е к ц и я на и с т а н б у л с к и я а н т и к в а р Н у р и бей , п о - к ъ с н о е част о т к о л е к ц и я т а на Л и х а ч о в , а п о н а с т о я щ е м се с ъ х р а н я в а в Е р м и т а ж а в С а н к т П е т е р б у р г , Русия . Т о з и с ф р а г и с т и ч е н и з т о ч н и к ни п о з в о л я в а да ф и к с и р а м е с ъ с с и г у р н о с т някои о с н о в н и р а з л и ч и я м е ж д у п р и т е ж а т е л я т на к е с а р с к о д о с т о й н с т в о и о с т а н а л и т е носители на в и з а н т и й с к и р а н г о в и т и т л и през IX в. и в ъ о б щ е през р а з г л е ж д а н и я т у к х р о н о л о г и ч е с к и пери-о д и с ъ о т в е т н о - и м е ж д у т е х н и т е печати . На п ъ р в о място , н а п ъ л н о раз -л и ч е н е т и п ъ т на печата като и з о б р а ж е н и е . В ъ р х у м о л и в д о в у л а е н а л и ц е и з о б р а ж е н и е на н е г о в и я п р и т е ж а т е л , т.е. на кесаря , в п а р а д н о о д е я н и е и т о в а е к л а с и ч е с к и я модел за печатите о т този в и д (на и м п е р а т о р и и кесари) . Т а к ъ в т и п и з о б р а ж е н и е е х а р а к т е р е н за и м п е р а т о р с к и т е печа-ти, но не и з а т е з и на в и з а н т и й с к и т е т и т л о н о с ц и , ч и й т о и к о н о г р а ф с к и с ю ж е т е с в ъ р з а н с о б р а з а на Б о ж и я т а м а й к а или на с в е т е ц а - п о к р о в и т е л на с ъ о т в е т н и я с а н о в н и к , но н и к о г а - с п о р т р е т н и я о б р а з на с о б с т в е н и к а си. На в т о р о м я с т о , ф о р м у л а т а на л е г е н д а т а с ъ щ о е п о к а з а т е л н а - тя е т р а д и ц и о н н а т а за н о с и т е л и т е на в т о р о т о по з н а ч е н и е д о с т о й н с т в о в им-п е р и я т а " о т Б о г а щ а с т л и в е й ш и кесар" , която ф о р м у л и р о в к а о т н о в о се р о д е е п о - с к о р о с н а д п и с и т е на и м п е р а т о р с к и т е печати , о т к о л к о т о с т е з и в ъ р х у м о л и в д о в у л и т е на в и з а н т и й с к и т е носители на р а н г о в и о т л и ч и я . В и д н о е, че с ф р а г и с т и ч н и т е д а н н и п о к а з в а т п о д ч е р т а н о т о р а з г р а н и ч а -

55 Продолжатель Феофана. С. 88-89. Интересно описание дава Продължителят на Георгий Монах, според който Василий лично убил кесаря Варда. Вж.: Georgii Monachi vitae recentiorum imperatorum / Rec. I. B E K K E R . Bonnae, 1838. P. 829-831.

56 Ползвам се от случая да благодаря на проф. В.П. Степаненко, който ме ин-формира за този печат. Самият моливдовул вероятно ще бъде публикуван от него и ще влезе в научно обращение след като бъде докладван на конгреса по византийска сфрагистика в Лондон.

182 Кънев H. Византийските кесари през IX—XI в. ...

ване на кесаря о т о с т а н а л и т е н и в а в р а н г о в а т а й е р а р х и я на и м п е р и я т а и е д н о в р е м е н н о с т о в а - б л и з о с т т а на к е с а р с к о т о д о с т о й н с т в о д о т о в а на василевса . С л е д в а д а се п о д ч е р т а е , че по о т н о ш е н и е на и з о б р а ж е н и е т о , този к л а с и ч е с к и т и п о т IX в. се запазва и при п е ч а т и т е на Й о а н Д у к а и Н и к и ф о р М е л и с и н , к о и т о са о т втората п о л о в и н а на XI в. П р о м я н а в л е г е н д а т а и м а с а м о на м о л и в д о в у л а на Н и к и ф о р М е л и с и н , когато о т -пада ф о р м у л и р о в к а т а " о т Бога щ а с т л и в е й ш и кесар" . Т а з и п р о м я н а я в н о е с в ъ р з а н а с и з м е н е н и я т а в р а н г о в а т а йерархия при А л е к с и й I К о м н и н , к о й т о о п р е д е л е н о д о п у с к а т и т л а т а на кесаря да б ъ д е т р е т и р а н а с д о т о -г а в а ш н и я т й о р е о л на и з к л ю ч и т е л н о с т , в к л ю ч и т е л н о по о т н о ш е н и е на в ъ з п р и е м а н е т о й като с в ъ р з а н а с властта , с л а в а т а и б л я с ъ к а на и м п е р а -т о р с к и я титул . М е ж д у IX и XI в. к е с а р с к и т е печати в о б щ и л и н и и п о ч т и не се п р о м е н я т и п о - т о ч н о - п о н е д о 1081 г., с л е д к о я т о г о д и н а в и ж д а м е как и на тях е о т р а з е н о и з м е с т в а н е т о на о т л и ч и е т о о т в ъ р х а на в и з а н -т и й с к а т а р а н г о в а й е р а р х и я и я в н о т о у в е л и ч а в а н е на д и с т а н ц и я т а м е ж д у в а с и л е в с а и кесаря в ъ в в р е д а на п о с л е д н и я .

Михаил Калафат. З асега е известен с а м о е д и н о л о в е н печат на ке-сар М и х а и л о т XI в., който п р о и з х о ж д а о т к о л е к ц и я т а на Г. З а к о с и к о й т о и з д а т е л я т му Д ж . Н е с б и т отнася к ъ м п л е м е н н и к а на М и х а и л IV П а ф л а г о н и б ъ д е щ и м п е р а т о р М и х а и л V Калафат 5 7 . Л е г е н д а т а на п е ч а т а е: " + ' Ά γ ι ε Γ ε ώ ρ γ ι ε , β ο ή θ ε ι [ τω σ ώ δ ο ύ λ ω ? ] Μ ι χ α ή λ τ ώ ε ύ τ υ χ ε σ τ ά τ ω κ α ί σ α ρ ι " , т .е . " С в е т и Г е о р г и , п о м о г н и [на своя р а б ? ] М и х а и л , п р е щ а с т -л и в е й ш и я кесар" .

А к о д а т и р а н е т о на в ъ п р о с н и я м о л и в д о в у л в XI в. е т о ч н о , в к о е т о н я м а о с н о в а н и е за с ъ м н е н и е , о т ъ ж д е с т в я в а н е т о на кесаря М и х а и л о т печата с М и х а и л К а л а ф а т е е д и н с т в е н о в ъ з м о ж н о т о , т ъ й к а т о в т о з и п е р и о д няма д р у г к е с а р с т о в а име . В т о з и с л у ч а й с ъ в с е м о п р е д е л е н о м о ж е да се п о с о ч и с т о ч н о с т годината , която се я в я в а t e r m i n u s ante quern за този печат, а и м е н н о - 1041 г., преди с м ъ р т т а на М и х а и л IV П а г ф л а -гон на 10 д е к е м в р и с ъ щ а т а година 8. О б щ а т а д а т и р о в к а в е д и н а д е с е т и век, п р е д л о ж е н а о т издателя на м о л и в д о в у л а Н е с б и т , м о ж е д а се конк-р е т и з и р а към с а м и я край на 30-те и н е п о с р е д с т в е н о т о н а ч а л о на 4 0 - т е години на XI в.

М и х а и л К а л а ф а т е с и н на сестрата на и м п е р а т о р М и х а и л IV П а ф л а -гон М а р и я , а н е г о в б а щ а е п а т р и к и я т и д р у н г а р и й на ф л о т а С т е ф а н Ка -л а ф а т , който през 1038 г. е к о м а н д в а щ на в и з а н т и й с к и я ф л о т в з л о п о -

5 7 Z A C O S G . Byzantine Lead Seals / Ed. by J. N E S B I T T . Berne, 1984. T. II. P. 387-388. № 847.

58 Вж.: Михаил Пеел. Хронография. С. 93, 323 и бел. 54.

Кънев Н. Византийските кесари през IX—XI в. 183

л у ч н а т а е к с п е д и ц и я за о в л а д я в а н е на С и ц и л и я , в к о я т о т о й п р о в а л я в с и ч к и п ъ р в о н а ч а л н о п о с т и г н а т и о т т а л а н т л и в и я п ъ л к о в о д е ц Г е о р г и М а н и а к у с п е х и з а р а д и в р а ж д а т а си с последния 5 9 . С п о р е д н а с т р о е н и я т о т к р о в е н о н е г а т и в н о към К а л а ф а т М и х а и л Пеел , б а щ а т а на М и х а и л V п р о и з х о ж д а л о т а б с о л ю т н о н е з н а ч и т е л е н р о д от з а т ъ н т е н край и се за -н и м а в а л с к а л а ф а т е н е - и з м а з в а н е т о на к о р п у с и т е на к о р а б и т е със с м о -ла , п о р а д и к о е т о и е бил н а р е ч е н К а л а ф а т .

А к о се д о в е р и м на сведенията , к о и т о ни д а в а т С к и л и ц а и П е е л , М и х а и л К а л а ф а т , д о т о г а в а ш е н н а ч а л н и к на и м п е р а т о р с к и т е т е л о х р а н и -т е л и , е и з д и г н а т в р а н г а на к е с а р о т б е з д е т н и я си в у й ч о М и х а и л IV из-в е с т н о в р е м е с л е д с м ъ р т т а на д р у г и я си в у й ч о - п р о е д ъ р а Н и к и т а , т ъ й като в с и ч к и о с т а н а л и братя на в а с и л е в с а - Й о а н О р ф а н о т р о ф , К о н с т а н -т и н и Г е о р г и й - са е в н у с и и като т а к и в а не са м о ж е л и да г а р а н т и р а т в л а с т т а на П а ф л а г о н с к а т а д и н а с т и я като е в е н т у а л н и н а с л е д н и ц и на им-п е р а т о р с к и я п р е с т о л 6 1 . С п о р е д Пеел т о в а е с т а н а л о по идея на Й о а н О р ф а н о т р о ф , к о й т о искал д а з а п а з и в л а с т т а в р ъ ц е т е на своя р о д и по ч и е т о в н у ш е н и е М и х а и л б и л о с и н о в е н о т а в г у с т а т а Зоя 6 2 .

В ъ п р е к и , че с к о р о след п о л у ч а в а н е т о на т и т л а т а кесар о т М и х а и л К а л а ф а т и м п е р а т о р ъ т с ъ ж а л и л за и з д и г а н е т о на своя п л е м е н н и к и отк -р и т о му п о к а з в а л н е р а з п о л о ж е н и е т о си към него 6 3 , к е с а р я т М и х а и л ос -т а в а п р е з у м п т и в е н н а с л е д н и к на в а с и л е в с а и с л е д с м ъ р т т а на М и х а и л IV П а ф л а г о н на д е с е т и д е к е м в р и 1041 г., М и х а и л К а л а ф а т е к о р о н я с а н за р о м е й с к и а в т о к р а т о р с б л а г о с л о в и я т а на о с и н о в и т е л к а т а си - а в г у с т а т а Зоя , и з г л е ж д а о щ е на с л е д в а щ и я ден - 11 д е к е м в р и 6 4 . О щ е в с а м о т о на-ч а л о на ц а р у в а н е т о си М и х а и л V К а л а ф а т ( 1 0 4 1 - 1 0 4 2 ) о т с т р а н я в а о т д в о р е ц а своя в у й ч о и д о т о г а в а ш е н в с е с и л е н м и н и с т ъ р Й о а н О р ф а н о т -

59 Jean Skylitzès. Empereurs de Constantinople / Texte trad, par В . FLUSIN , annoté par J . - C L . C H E Y N E T . P., 2003. P. 336, 345.

60 Михаил Пеел. Хронография. С. 79-80. 61 Jean Skylitzès. Empereurs de Constantinople. P. 329; Михаил Пеел. Хроногра-^ фия. С. 77-78.

62 Михаил Пеел. Хронография. С. 78. 63 Пак там. С. 79. 64 Ако се доверим на сведението на Скилица, че Михаил V е управлявал като

василевс четири месеца (вероятно неволна грешка и под четири трябва да се разбира пет) и пет дни, тогава би следвало коронацията на младия император да е била не на 11 декември, а на 16 декември 1042 г. Вж.: Jean Skylitzès. Empereurs de Constantinople. P. 349.

184 Кънев H. Византийските кесари през IX—XI в.

р о ф и го з аточва , без д а проявява д о р и и н а й - м а л к а т а б л а г о д а р н о с т и л и у в а ж е н и е към ч о в е к а , на к о й т о в с ъ щ н о с т д ъ л ж а л к о р о н а т а си .

На м я с т о т о на Й о а н като с в о й п р ъ в п о м о щ н и к в у п р а в л е н и е т о на и м п е р и я т а М и х а и л V п р и в л и ч а д р у г о т в у й ч о в ц и т е си - е в н у х а К о н с -т а н т и н , когото в пълен р а з р е з с т р а д и ц и о н н о у с т а н о в е н и т е п р а в и л а на в и з а н т и й с к а т а й е р а р х и ч н а с и с т е м а т а на с т а р ш и н с т в о и д в о р ц о в о п р е -д и м с т в о , у д о с т о я в а с в и с ш а т а т и т л а н о в е л и с и м , к о я т о т и т л а във в и з а н -т и й с к а т а р а н г о в а й е р а р х и я з а е м а л а м я с т о т о н е п о с р е д с т в е н о с л е д к е с а р -ската и д о т о г а в а п р и н ц и п н о е б и л а н е д о с т ъ п н а за е в н у с и 6 6 .

С л е д като с т а в а василевс , М и х а и л К а л а ф а т с е з а е м а д а у в е л и ч и с в с и ч к и м е р к и п о п у л я р н о с т т а с и с р е д н а с е л е н и е т о на с т о л и ц а т а К о н с -т а н т и н о п о л и с р е д ч л е н о в е т е на с и н к л и т а 6 7 и е д в а к о г а т о р е ш а в а , че вече д о с т а т ъ ч н о з д р а в о е у т в ъ р д и л п о л о ж е н и е т о си, се о п и т в а да о т с т -рани августата З о я - н о с и т е л к а т а на л е г и т и м н и т е п р а в а на М а к е д о н с к а -та д и н а с т и я в ъ р х у и м п е р а т о р с к а т а власт и така д а о с т а н е е д и н с т в е н владетел на р о м е и т е . П р е з април 1042 г. М и х а и л V и з п р а щ а Зоя на зато -чение на о с т р о в П р и н к и п и с т о в а си д е й с т в и е п р е д и з в и к в а б у р н о него-д у в а н и е с р е д с т о л и ч н о т о население , което се вдига на в ъ о р ъ ж е н б у н т в з а щ и т а на з а к о н н а т а и м п е р а т р и ц а . В р е з у л т а т на т р и д н е в н о т о въста -ние на к о н с т а н т и н о п о л с к и т е ж и т е л и , на 21 .IV. 1042 г. М и х а и л V К а л а -ф а т е свален о т и м п е р а т о р с к и я престол , властта п р е м и н а в а в р ъ ц е т е на двете августи - Зоя и с е с т р а й Т е о д о р а , а т о й е о с л е п е н з а е д н о с в у й ч о си н о в е л и с и м К о н с т а н т и н .

С д е т р о н и р а н е т о на младия М и х а и л V се с л а г а край на кратко у п -р а в л я в а л а т а т ъ й н а р е ч е н а П а ф л а г о н с к а д и н а с т и я ( 1 0 3 4 - 1 0 4 2 г.). С а м и я т М и х а и л К а л а ф а т е з а м о н а ш е н в м а н а с т и р а τ ω ν Ε λ ε γ μ ώ ν във В и т и н и я ,

65 Jean Skylitzès. Empereurs de Constantinople. P. 345-346; Михаил Пеел. Хроног-рафия. С. 101. Според Скилица, който предава събитията малко по-различно от Пеел, отстраняването на Йоан Орфанотроф станало по инициатива на им-ператрицата Зоя. Вж.: Jean Skylitzès. Empereurs de Constantinople. P. 345.

66 Вж.: Михаил Пеел. Хронография. С. 97; Jean Skylitzès. Empereurs de Constanti-nople. P. 346.

67 Jean Skylitzès. Empereurs de Constantinople. P. 346; Михаил Пеел. Хроногра-фия. С. 102.

68 За тези събития вж.: Михаил Пеел. Хронография. С. 1 0 4 - 1 1 9 ; Jean Skylitzès. Empereurs de Constantinople. P. 3 4 6 - 3 4 9 . Датата на детронирането на Михаил V Калафат - 2 1 април, 10-ти индикт, 6 5 5 0 г. от сътворението на света, т.е. 2 1 . I V . 1 0 4 2 г. - е посочена изрично от Скилица (Jean Skylitzès. Empereurs de Constantinople. P. 349). Относно развоя и характера на въстанието срещу Михаил V вж.: Л И Т А В Р И Н Г . Г . Восстание в Константинополе в апреле 1 0 4 2 г. // В В . 1 9 7 2 . Т . 3 3 . С . 3 3 - 4 7 .

Кън Кънев Н. Византийските кесари през IX—XI в. 173

с л е д което вече не се с п о м е н а в а в и з в о р и т е и з а т о в а не ни е и з в е с т н о кога т о ч н о е у м р я л 6 9 .

Иоан Лука. П о з н а т и са п о н е ч е т и р и негови печата като кесар , пуб-л и к у в а н и от Р о с т о в ц е в - Пру и З а к о с - Веглери 7 0 , к акто и е д и н к а т о м о -нах, но с и з п и с а н а т и т л а на к е с а р на него 7 1 . Е д и н с т в е н б р а т на и м п е р а -т о р К о н с т а н т и н X Д у к а , Й о а н е и з д и г н а т в р а н г а на к е с а р в с а м и я край на 1059 г. или в н а ч а л о т о на 1060 г., м н о г о с к о р о с л е д в ъ з к а ч в а н е т о на п р е с т о л а на К о н с т а н т и н . И г р а е и з к л ю ч и т е л н о в а ж н а р о л я в п о л и т и ч е с -кия ж и в о т на В и з а н т и я в п р о д ъ л ж е н и е на почти ч е т в ъ р т век. П р а в и с и л -но в п е ч а т л е н и е на с ъ в р е м е н н и ц и т е си, както с и з я в е н и т е с и п о л и т и ч е с -ки с п о с о б н о с т и , т а к а и п о р а д и факта , че е в и с о к о о б р а з о в а н а за в р е м е т о си л и ч н о с т и с и з к л ю ч и т е л н о б л а г о р о д е н с п о р е д в и з а н т и й с к и т е предс -т а в и п р о и з х о д - р о д ъ т на Д у к и т е се е считал за е д и н о т н а й - з н а т н и т е в и м п е р и я т а , н е з а в и с и м о , че не м о ж е м д а с м е с и г у р н и в п р я к а т а в р ъ з к а на Д у к и т е о т XI—XII в. с те зи о т I X - X в.72 П о д д ъ р ж а л е к о р е с п о н д е н ц и я с М и х а и л Пеел , с к о г о т о е б и л в п р и я т е л с к и о т н о ш е н и я и к о й т о му от -д е л я с п е ц и а л н о в н и м а н и е и с е изказва и з к л ю ч и т е л н о л а с к а в о за него в с в о я т а Х р о н о г р а ф и я 7 ' .

П р и у п р а в л е н и е т о на Р о м а н IV Д и о г е н ( 1 0 6 8 - 1 0 7 1 ) Й о а н Д у к а е п р и н у д е н д а се о т т е г л и от а к т и в н а д е й н о с т в и м е н и е т о с и във В и т и -ния , т ъ й като не се е ползвал о т б л а г о в о л е н и е т о на н о в и я и м п е р а т о р 7 4 . С л е д б и т к а т а п р и М а н ц и к е р т (19 .VII I . 1071 г.) к е с а р я т е и з в и к а н о т и м -п е р а т р и ц а Е в д о к и я в К о н с т а н т и н о п о л и с л е д т о в а по н е г о в а и н и ц и а т и в а (кесарят , по д у м и т е на Пеел , се изказал " з а с ъ в м е с т н о у п р а в л е н и е на ц а р с к о т о с е м е й с т в о " 7 5 и о т с т р а н я в а н е на Р о м а н Д и о г е н ) , на 1 о к т о м в р и 1071 г. властта п р е м и н а в а в р ъ ц е т е на М и х а и л VII и Е в д о к и я , а м е с е ц

69 Вж.: Jean Skylitzès. Empereurs de Constantinople. P. 349 et n. 28. Твърде е въз-можно, като се има предвид, че с оглед на ситуацията при детронирането му, е много вероятно ослепяването на Михаил Калафат да е било извършено пред-намерено жестоко, подобно на случая с император Роман IV Диоген тридесет години по-късно, не след дълго сваленият император да е починал още млад.

70 Вж.: Z A C O S G . , V E G L E R Y A . Byzantine Lead Seals. T . I. Part. 3 . № 2 6 8 3 . 71 Вж.: Ibid. № 2 6 8 5 . 72 За рода на Дуките вж.: POLEMIS D. The Doukai. A contribution to Byzantine

Prosopography. L., 1968. 73 Михаил Пеел. Хронография. С. 280, 284-285, 305-306 и др. 74 Пак там. С. 288. 75 Пактам. С. 291.

186 Кънев H. Византийските кесари през IX—XI в.

п о - к ъ с н о - и з ц я л о у п л е м е н н и к ъ т му М и х а и л VII7 ' ' . В п ъ р в и т е години о т у п р а в л е н и е т о си М и х а и л VII е и з ц я л о под в л и я н и е т о на своя чичо, кого -то с ч и т а за с в о й н а с т о й н и к и с к о г о т о с п о д е л я властта . К а т о о т р а ж е н и е на т о в а п о л о ж е н и е , през 1 0 7 1 - 1 0 7 4 г. Й о а н Д у к а о ф и ц и а л н о е т и т у л у в а н в а с и л е о п а т о р , т .е . " б а щ а на и м п е р а т о р а " , с к о й т о т и т у л е з а с в и д е т е л с т -ван на д в а с в о и п е ч а т а от т о в а време 7 7 .

П р е л о м е н м о м е н т в к а р и е р а т а на к е с а р я т Й о а н се явява г о л е м и я т б у н т на Русел д ь о Б а й о л през 1 0 7 3 - 1 0 7 5 г. с р е щ у М и х а и л VII Дука . Т о -гава, в е р о я т н о през 1074 г., Й о а н е н а т о в а р е н с к о м а н д в а н е т о на в о й с к и -те с р е щ у м е т е ж н и к а , но е р а з б и т и пленен , з а е д н о със с и н а си А н д р о н и к о т Русел . П ъ р в о н а ч а л н о Й о а н Д у к а е з а т в о р е н във В и т и н и я , но с к о р о с л е д т о в а е о б я в е н о т н о р м а н с к и я н а е м н и ч е с к и в о е н а ч а л н и к за в а с и л е в с на р о м е и т е . О к о л о 1075 г., с л е д л и к в и д и р а н е т о на м е т е ж а на Русел д ь о Байол и като н а к а з а н и е за р о л я т а си в него , к е с а р я т е п р и н у д е н от пле-м е н н и к а си М и х а и л VII д а се з а м о н а ш и . Й о а н п р и е м а м о н а ш е с к о т о и м е Игнатий 7 8 , но не се о т д а в а на д у х о в е н а с к е т и з ъ м , к а к т о изисква н о в о т о му п о л о ж е н и е и през с л е д в а щ и т е г о д и н и п р о д ъ л ж а в а да се с т р е м и д а играе о п р е д е л е н а р о л я в д в о р ц о в и т е интриги . В ъ п р е к и , че се ползва с и з в е с т н о в л и я н и е при ц а р у в а н е т о на Н и к и ф о р III Вотаниат 7 9 , п р е з 1081 г. Й о а н Д у к а а к т и в н о п о д к р е п я м е т е ж а на К о м н и н и т е и има о с н о в -на роля при и з б о р а за и м п е р а т о р д а б ъ д е п р е д п о ч е т е н А л е к с и й , а не п о -големия брат И с а к , т ъ й като А л е к с и й К о м н и н е ж е н е н за И р и н а Д у к и н а , д ъ щ е р я на п ъ р в о р о д н и я с и н на кесаря Й о а н - п р о т о п р о е д ъ р а и протост -р а т о р А н д р о н и к Д у к а 8 0 . В ъ п р е к и това , с л е д като А л е к с и й I става васи -л е в с на 1 а п р и л 1081 г., по п р и ч и н а на к р а й н о о т р и ц а т е л н о т о о т н о ш е н и е на м а й к а т а на и м п е р а т о р а А н а Д а л а с и н а към кесаря и неговия род, Й о а н

76 Интересен разказ за тези събития дава Пеел, който е привърженик на Дуките и близък с Михаил VII и с кесаря Йоан Дука. Вж.: Михаил Пеел. Хроногра-фия. С. 290-292.

77 Вж.: Z A C O S G., V E G L E R Y A. Byzantine Lead Seals. T. I. Part. 3. № 2684. 78 Вж. бел. 71. 79 Кесарят Йоан Дука е бил инициатор за не особено законния брак на Никифор

Вотаниат с жената на собствения си племенник - вече замонашилия се импе-ратор Михаил VII Дука. Вж.: Анна Комнина. Алексиада / Вступ. статья, пер. и комм. Я . Н . Л Ю Б А Р С К О Г О . СПб.. 1 9 9 6 . С. 1 1 9 - 1 2 0 . За брачните намерения на Никифор Вотаниат вж. също: Nicephori Bryennii, III, 25.

80 Анна Комнина. Алексиада. С. 103-105.

Кънев Н. Византийските кесари през IX—XI в. 187

Д у к а п о с т е п е н н о е о т с т р а н е н о т д в о р е ц а и се о т т е г л я о т п о л и т и ч е с к а д е й н о с т . У м и р а о к о л о 1088 г.81

Никифор Мелисин. К а т о к е с а р е познат с е д и н печат , п у б л и к у в а н о т З а к о с - В е г л е р и 8 2 . П р о и з х о ж д а о т з н а т е н м а л о а з и й с к и р о д , а к а р и е р а т а му з а п о ч в а през 6 0 - т е години на XI в. при у п р а в л е н и е т о на и м п е р а т о р К о н с т а н т и н X Д у к а . П ъ р в а т а титла , с която е известен , е вестарх , а по-к ъ с н о п о с л е д о в а т е л н о е м а г и с т ъ р , вестарх и катепан 8 3 ; м а г и с т ъ р и д у к на Т р и а д и ц а 8 4 ; п р о т о п р о е д ъ р и м о н о с т р а т и г на А н а т о л и к о н 8 5 . О щ е пре-ди с м ъ р т т а на к у р о п а л а т а Й о а н К о м н и н през 1067 г., Н и к и ф о р М е л и с и н се ж е н и за д ъ щ е р я му Евдокия , с к о е т о с т а в а зет и на с и н о в е т е на куро -п а л а т а - М а н у и л , Исак , б ъ д е щ и я и м п е р а т о р А л е к с и й I, А д р и а н и Н и к и -ф о р . В н а ч а л о т о на 1078 г. е в М а л а А з и я като и п о с т р а т и г на ч а с т и т е на М и х а и л VII Д у к а , и з п р а т е н и с р е щ у Н и к и ф о р В о т а н и а т 8 6 . В края на 1080 г., в ъ с т а в а против Н и к и ф о р III и в Н и к е я се п р о в ъ з г л а с я в а за и м п е р а т о р 8 7 . П р е з м а р т 1081 г. Н и к и ф о р М е л и с и н с в о й с к и т е си е в Д а м а л и с , на а з и а т с к и я бряг на Б о с ф о р а - с р е щ у с т о л и ц а т а К о н с т а н т и -нопол 8 8 . П о с ъ щ о т о в р е м е в Е в р о п а вече е набрал с и л а м е т е ж ъ т на пре-т е н д е н т а А л е к с и й К о м н и н - ш у р е й на М е л и с и н . А л е к с и й с ъ щ о о б с а ж д а К о н с т а н т и н о п о л . Н и к и ф о р М е л и с и н предлага на А л е к с и й К о м н и н д а си п о д е л я т и м п е р и я т а , като той с а м и я т вземе а з и а т с к и т е , а А л е к с и й - ев -р о п е й с к и т е й т е р и т о р и и , но А л е к с и й о т к а з в а и на с в о й р е д о б е щ а в а на ш у р е я си, че а к о п о с л е д н и я т го п р и з н а е з а в а с и л е в с , т о й ще м у д а д е т и т л а т а кесар с в с и ч к и п о л а г а щ и й се почести , к а к т о и град С о л у н 8 9 . Н и к и ф о р п р и е м а и м е ж д у а п р и л 1081 г. и с м ъ р т т а си през н о е м в р и 1104 г., е кесар на и м п е р и я т а , както о б и ч а й н о се т и т у л у в а л н о с и т е л я т

8 1 POLEMIS D. The Doukai. P . 40. Като цяло за биографията на Йоан Дука вж.: LEIB В. Jean Doukas, césar et moine: son jeu politique à Byzance de 1067 à 1081 // AB. 1950. Vol. 68.

8 2 Z A C O S G., V E G L E R Y A. Byzantine Lead Seals. T. I. Part. 3. № 2698. 83 Ibid. .№ 2697. 84 Ibid. № 2697 bis. 85 Вж.: L A U R E N T V. Documents de sigillographie byzantine. La collection C . Orghi-

dan. P. 106. № 1 9 6 . 86 Michaelis Attaliotae Historia/ Ed. I. BEKKER . Bonn. 1853. P. 24. 87 За присвояването на императорската титла от Никифор Мелисин свидетелст-

ват неговите печати като автократор на ромеите. Вж.: Z A C O S G . , V E G L E R Y Α . Byzantine Lead Seals. T. I. Part. 3. № 99, 100. Вж. сыцо анотацията към печат № 2698 в част трета на Закос и Веглери.

88 Анна Комнина. Алексиада. С. 107. 89 Пактам. С. 107-108.

189 173 Кънев H. Византийските кесари през IX—XI в.

на д о с т о й н с т в о т о в ъ в Византия 9 0 . Със създаването на с е в а с т о к р а т о р с к а т а титла за Исак К о м н и н , обаче , тази на кесарят минава с л е д нея, преставай-ки д а е н а й - в и с ш а т а почетна т и т л а и р е с п е к т и в н о Н и к и ф о р М е л и с и н е т р я б в а л о да се з а д о в о л и да е на трето място във византийската йерархия -след и м п е р а т о р а и неговия брат севастократор Исак 9 1 . У ч а с т в а а к т и в н о във военните к а м п а н и и на Балканския п-в. П о време на битката с норма-ните на Робер Г и с к а р при Д и р а х и о н ( о к т о м в р и 1082 г.) к о м а н д в а д я с н о т о крило на в и з а н т и й с к и т е войски 9 2 . През 1083 г., с п о р е д л и ч н о т о р а з п о р е ж -дане на А л е к с и й I, Н и к и ф о р М е л и с и н е един от г л а в н о к о м а н д в а щ и т е на а р м и я т а с р е щ у Б о е м у н д при Лариса 9 3 . През 1 0 8 7 - 1 0 9 1 г. участва в к а м п а н и и т е п р о т и в "скитите" 9 4 . Високо образован за в р е м е т о си Н и к и -ф о р М е л и с и н е п о д д ъ р ж а л редовна кореспонденция , в к л ю ч и т е л н о и с българския а р х и е п и с к о п Т е о ф и л а к т О х р и д с к и , с който я в н о са били близ -ки, тъй като ц ъ р к о в н и я т пастир се жалвал на кесаря за т е ж к о т о положе-ние на паството си в Пелагония (Битоля) 9 5 . У м и р а на 17 н о е м в р и 1104 г.96

В н а ч а л о т о на д е в е т о т о с т о л е т и е в т е о р е т и ч е н а с п е к т п о л о ж е н и е т о на т и т л а т а на кесаря е в р а м к и т е на у т в ъ р д е н и я при К о н с т а н т и н V К о п -р о н и м през в т о р а т а п о л о в и н а на VIII в. модел , в к о й т о к е с а р с к о т о дос -т о й н с т в о е н а й - в и с о к о т о р а н г о в о о т л и ч и е в и м п е р и я т а , з а п а з е н о з а вто -р и т е и т р е т и с и н о в е на в а с и л е в с а ( д о к а т о н а й - м а л к и т е о т своя с т р а н а са б и л и у д о с т о я в а н и с т и т л а т а н о в е л и с и м ) . За р а з л и к а о т п р е д х о д н о т о с т о л е т и е , обаче , през п ъ р в а т а п о л о в и н а на IX в. този м о д е л не и з л и з а извън с ф е р а т а на т е о р и я т а , т ъ й като през п ъ р в и т е т р и д е с е т и л е т и я на века с т и т л а т а к е с а р не е у д о с т о е н о н и т о е д н о л и ц е , а о щ е с п ъ р в о т о д а в а н е на т и т л а т а през т о в а столетие - при и м п е р а т о р Т е о ф и л -на А л е к с и й М у с е л е , к о й т о е з е т на василевса , се и з л и з а извън р а м к и т е на м о д е л а и т о й п р е с т а в а да с е спазва . Т а к а през IX в. о к о н ч а т е л н о се ф о р м и р а п р е д с т а в а т а за кесаря като н а й - в и с ш а т а п о ч е т н а т и т л а в ъ в ви-з а н т и й с к а т а й е р а р х и я ( α ξ ί α δ ια βραβε ίου) , която п р о и з х о ж д а и е б л и з о

90 Относно начина по който СЕ титулувал и подписвал кесарят вж.: G U I L L A N D R. Recherches sur les institutions... T. 2. P. 36.

91 За създаването на титлата севастократор и за мястото й във византийската почетна йерархия вж.: Анна Комнина. Алексиада. С. 122-123. Вж. също: Βάρζος Κ. Ή Γενεαλογία τ ω ν Κομνηνών. Σ. 19-20.

92 Анна Комнина. Алексиада. С. 150. 93 Пак там. С. 167. Вж. също: Guillaume de Pouille. La Geste de Robert Guiscard /

Éd., trad., comm. et introd. par M. M A T H I E U . Palerme, 1961. V, 64. 94 Вж. напр.: Анна Комнина. Алексиада. С. 209, 213. 95 PG, 126, col. 532. 96 Относно смъртта на Никифор Мелисин вж. тук бел. 35.

Кън Кънев Н. Византийските кесари през IX—XI в.

д о и м п е р а т о р с к а т а , но в н и к а к ъ в с л у ч а й не би м о г л а д а се р а з г л е ж д а като н я к а к ъ в в и д " м л а д ш и и м п е р а т о р " или п р е с т о л о н а с л е д н и к . Т о в а п о л о ж е н и е е ф и к с и р а н о и в т р а к т а т а на Ф и л о т е й о т 8 9 9 г.97, к ъ д е т о кесар е р а н г о в а т и т л а - н а й - в и с о к а т а и н а й - п о ч е т н а т а , к о я т о е на в ъ р х а на р а н г о в а т а й е р а р х и я във В и з а н т и я в е д н а с и с т е м а , в която м я с т о т о

ос на всеки е д и н е с т р о г о о п р е д е л е н о с п о р е д с т а р ш и н с т в о т о .

Н я м а н и к а к в и о с н о в а н и я д а се смята , че през X в. и м а н я к а к в и про-м е н и по о т н о ш е н и е п о л о ж е н и е т о на кесаря . В о б щ и л и н и и п о д о б н а кон-с т а т а ц и я е в а л и д н а и за п о - г о л я м а т а част о т с л е д в а щ о т о с т о л е т и е , т .е. като ц я л о о т н а ч а л о т о на IX в. почти д о края на XI в. ролята , х а р а к -т е р а и т е ж е с т т а на т и т л а т а кесар и н е й н о т о м я с т о в р а н г о в а т а й е р а р х и я на В и з а н т и я о с т а в а т н е и з м е н н и . Е д в а с л е д 1081 г. и р е ф о р м и т е , и звър -ш е н и от А л е к с и й I К о м н и н , и м а и с т и н с к и з н а ч и м а п р о м я н а в п о л о ж е -н и е т о и з н а ч е н и е т о на к е с а р с к о т о д о с т о й н с т в о , но д о р и т о г а в а а в т о р и -т е т ъ т му се з а п а з в а т в ъ р д е в и с о к и т о не излиза извън р а м к и т е на и м п е -р а т о р с к о т о с е м е й с т в о и кръга о т н а й - б л и з к и т е р о д с т в е н и ц и и с р о д н и ц и на р о м е й с к и я в а с и л е в с .

9 7 OIKONOMIDÈS N. Les listes de préséance... P. 96-97. 98 Показателно е, че с оглед системата на старшинството в общата схема

на всички светски и църковни титли, рангове и длъжности, още от първата пол. на IX в. начело е патриархът на Константинопол, който се ползва с пре-димство и предпочитание пред стоящия на второ място, т.е. веднага след него кесар. Вж.: O I K O N O M I D È S N. Les listes de préséance... P. 46-47, 134-135.

190 Кънев H. Византийските кесари през IX—XI в. ...

N . KYNEV

SUMEN

B Y Z A N T I N I S C H E K A I S A R E S V O M 9 . - 1 1 . JH .

A U F G R U N D V O N S I E G E L N

Folgende Kaisares f inden in der Dars te l lung des Auto r s BerUcksicht igung: 1. Der S c h w i e g e r s o h n des Ka ise r s Theoph i lo s A l e x i o s Μ ο υ σ ε λ ε , Ehe -

m a n n Mar ias , de r j i i ngs t en Toch t e r ode r S c h w e s t e r des Ka ise rs , 8 3 0 - 8 3 1 , Pat r ik ios , A n t h y p a t o s , Mag i s t ro s und danach Kaisar .

2. Bardas , de r O n k e l Ka ise r Michae l s HI. ( 8 4 2 - 8 6 7 ) , Regen t 8 4 2 - 8 6 5 , erhie l t vom N e f f e n a m 29 . 3. 862 den Rang e ines Kaisar .

3. Der Begri inder der Makedon i schen Dynast ie Basi ie ios I. ( 8 6 7 - 8 8 6 ) er-hielt von Michael III. ku rz vor seiner Mach te rg re i fung den Titel e ines Kaisar.

4 . R o m a n o s I. Lekapenos , Magis t ros , Bas i l eopa to r und S c h w i e g e r v a t e r Kons tan t ins VII . w u r d e zwi schen S e p t e m b e r und D e z e m b e r 9 1 9 Kaisar , b e v o r er Ka ise r w u r d e ( 9 2 0 - 9 4 4 ) .

5. Ba rdas Phokas , de r Va te r N i k e p h o r o s ' II. P h o k a s ( 9 6 3 - 9 6 9 ) , erhie l t von se inem S o h n nach des sen K r o n u n g 9 6 3 d ie WUrde e ines Kaisar .

6 . Urn 1028 e r h o b Kons tan t in VIII . ( 1 0 2 5 - 1 0 2 8 ) se inen S c h w i e g e r s o h n , den ki inf t igen K a i s e r R o m a n o s III. A r g y r o s ( 1 0 2 8 - 1 0 3 4 ) in den Rang e ines Kaisar .

7 . Michae l V . Ka lapha t e s ( 1 0 4 1 - 1 0 4 2 ) erhiel t un te r Michae l IV. ( 1 0 3 4 - 1 0 4 1 ) den R a n g e ines Ka isa r und w u r d e zum T h r o n f o l g e r e rnannt .

8. Ioannes D u k a s erhie l t von se inem Brude r Kaiser Kons t an t in X. D u k a s ( 1 0 5 9 - 1 0 6 7 ) nach D e z e m b e r 1059 den Rang e ines Kaisar .

9 . N i k e p h o r o s Me l i s s enos w a r Kaisar von 1081 b is zu se inem T o d ca. N o v e m b e r 1104. Den Titel erhiel t de r Ga t te der K a i s e r s c h w e s t e r E u d o k i a K o m n e n e von A l e x i o s I. K o m n e n o s ( 1 0 8 1 - 1 1 1 8 ) als K o m p e n s a t i o n f u r sei -nen Verz ich t au f d ie Kaiserwi i rde .

Michae l VI . ( 1 0 5 6 - 1 0 5 7 ) s ch lug d e m ki inf t igen Ka i se r Isaak I. K o m n e -nos ( 1 0 5 7 - 1 0 5 9 ) w â h r e n d dessen Auf s t and d ie Kaisa rwQrde und die T h r o n -fo lge vor . D a s g l e i che sch lug N i k e p h o r o s III. Bo tane i a t e s ( 1 0 7 8 - 1 0 8 1 ) d e m a u f s t a n d i s c h e n N i k e p h o r o s Bryenn ios vor .

A u f s G a n z e g e s e h e n erh ie l ten die nâchs t en V e r w a n d t e n , da run te r a u c h T h r o n f o l g e r , den Ti te l e ines Kaisar . Erst A lex ios I. K o m n e n o s v e r s c h o b ihn v o m zwei ten au f den dr i t ten Platz der byzan t in i schen S tufen le i t e r , n a c h d e m er fiir se inen â l teren B r u d e r Isaak K o m n e n o s den Titel S e b a s t o k r a t o r g e s c h a f -fen hat te .

B.C. ШАНДРОВСКАЯ, А.С. MOXOB

САНКТ-ПЕТЕРБУРГ, ЕКАТЕРИНБУРГ

И З О Б Р А Ж Е Н И Я С В Я Т О Г О П Р О К О П И Я

Н А Э Р М И Т А Ж Н Ы Х П Е Ч А Т Я Х

О б р а з с в я т о г о П р о к о п и я в в и з а н т и й с к о й с ф р а г и с т и к е в с т р е ч а е т с я д о в о л ь н о р е д к о . Т е м б о л ь ш и й интерес в ы з ы в а е т факт , что с в я т о й пред -с т а в л е н на п е ч а т я х т о в о б р а з е м у ч е н и к а , т о в в и д е с в я т о г о воина . О с о -б е н н о п р и м е ч а т е л ь н о его и з о б р а ж е н и е в позе О р а н т а .

С в я т о й П р о к о п и й (греч . « у с п е в а ю щ и й , о п е р е ж а ю щ и й » ) б ы л р о д о м из И е р у с а л и м а . В н а ч а л е с в о е г о ж и з н е н н о г о пути он в ы с т у п а е т как сол-д а т р и м с к о й а р м и и в р е м е н и м п е р а т о р а Д и о к л е т и а н а . П о с л а н н ы й с от-р я д о м в А л е к с а н д р и ю для у н и ч т о ж е н и я т а м х р и с т и а н , П р о к о п и й у в и д е л во время п о х о д а и з о б р а ж е н и е креста на небе . Э т о з н а м е н и е р е ш и л о его с у д ь б у : о н с т а л р е в н о с т н ы м п о б о р н и к о м х р и с т и а н с к о й в е р ы . Е г о кре-щ е н и е п р о и з о ш л о в т ю р ь м е , к у д а П р о к о п и й б ы л б р о ш е н по д о н о с у сво-ей матери , и с п о в е д о в а в ш е й я з ы ч е с т в о . В п о с л е д с т в и и о н стал п р о п о в е -д о в а т ь и о б р а т и л в х р и с т и а н с т в о м н о г и х л ю д е й , с р е д и к о т о р ы х б ы л и в о и н ы д в у х е г о о т р я д о в и м а т ь П р о к о п и я . Б о л ь ш у ю ч а с т ь с в о е й ж и з н и П р о к о п и й п р о в е л в г о р о д е С к и ф о п о л и с е (Бет Ш е а н ) , где б ы л х о р о ш о известен п р о п о в е д я м и и с в я т ы м и д е я н и я м и . В 3 0 3 г., в м е с т е с д р у г и м и х р и с т и а н а м и , о н п р е т е р п е л п ы т к и и б ы л о б е з г л а в л е н . П а м я т ь с в я т о г о в е л и к о м у ч е н и к а П р о к о п и я о т м е ч а е т с я 8 и ю л я ' .

О п о ч и т а н и и с в я т о г о П р о к о п и я в в и з а н т и й с к о й и м п е р и и м о ж н о су-д и т ь по в о з в е д е н и ю х р а м о в в е г о честь . Так , в К о н с т а н т и н о п о л е б ы л о ч е т ы р е ц е р к в и во имя св. П р о к о п и я 2 . О д н а из них, как с ч и т а е т с я , б ы л а

1 Архим. СЕРГИЙ . Полный месяцеслов Востока СПб., 1876. Т. 2. С. 179; Христиан-ство. Энциклопедический словарь / Ред. кол. С.С. АВЕРИНЦЕВ И др. М., 1995. Т. 2.

^ С. 399. 2 JANIN R . La Géographie ecclésiastique de l 'Empire byzantin. T . 111: Les églises

et les monastères. P., 1969. P. 443. № 1-4.

А н т и ч н а я древность и средние века. 2 0 0 6 . В ы п . 3 7